Земеделие плюс 256/2014

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

1 (256) / 2014

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

Добив т/ха при 10% влага

Демо опити 2013 България 36 локации 3,850 3,800

P64LE25

3,750 3,700 3,650 3,600 3,550 3,500 6,00 6,20 6,40 6,60 6,80 7,00 7,20 7,40 7,60 Bлага %

Всички трактори от серията

Magnum

са съоръжени със системата за Автоматично управление на производителността (APM), която автоматично избира най-ефективното съотношение между предавката и оборотите на двигателя. Кабината SurveyorTM е все още най-просторната предлагана на пазара. Тя е с активно окачване, което осигурява изключителен комфорт. Новост в кабината на Magnum е последно поколение CASE IH технология за контрол на трактора просредством новия мултифункционален лост (MultiControl Armrest Console) разположен в подлакътника.

ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀̒ ʦ̗̎̂̅̅!

Тайтън Машинъри България

Машини за трактори МАГНУМ

Плуг Kverneland модел 150В/150S

Култиватор Kverneland TLD

Сеялка за окопни култури Tempo TPF 6 – 8

ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀

Съдържание Земеделски култури Развитие и продуктивност на маслодайната роза – влияние на почвите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Червена детелина сорт „Ника 11“. . . . . . . . . . . Признание. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . България подписа декларацията „дунавска соя”. . .

Новини от ДФЗ . . . .

. . . .

3 8 9 10

Торене Ефективност на торенето на пшеница (Tr. Aestivum) IV. Качество на зърното. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12 Изпитване на минералния тор ХортиГроу при гипсофила . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16 Зеленчуци Биологичен коефициент на пипер отглеждан при капково напояване. . . . . . . . . . . . . 18 Овощарство Сортове пъпеши отглеждани в България – ботаническа характеристика. . . . . . . . . . . . . . . Оценка на компоти от сливови сортове и елити. . Фунгициди за борба с ранно кафяво гниене при сливата. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Плътност на растителноядните акари в сливови насаждения през 2012 г. . . . . . . . . . . Основни представители на род PYRUS отглеждани в Kитай. . . . . . . . . . . . . . . .

. . 20 . . 23 . . 24 . . 26 . . 27

Екология Методите за борба срещу плевелите и екологията в земеделието. . . . . . . . . . . . . . . . Радиоактивното замърсяване на планински почви и растения . . . . . . . . . . . . . Ерозията като фактор за замърсяване на околната среда. . Водната ерозия - резултат от поройните дъждове. . .

. 31 . 33 . 35 . 43

Библиотека ТРИТИКАЛЕ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37 СЪДЪРЖАНИЕ'2013 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 44

Субсидиите по Схемата за единно плащане на площ за 2013 г. са преведени Фонд “Земеделие” изплати 957 583 523 лева по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). На 30 януари 2014 г. парите вече са по сметките на земеделските стопани. Така е спазен ангажиментът първият транш от плащанията по СЕПП да приключи до края на месец януари. Субсидиите са изчислени на базата на допустимите за подпомагане площи в Системата за идентификация на земеделските парцели, одобрени със заповед на министъра на земеделието и храните. Предстои разглеждането на подадените възражения по определените допустими площи. След преразглеждането им, Министерството на земеделието и храните (МЗХ) ще предостави на Държавен фонд „Земеделие” актуализирани данни, по които ще бъде извършено ново изчисление за всички кандидати и при необходимост доплащане. Разплащателна агенция

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: М. Спасова PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, доц. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

Списанието се издава с подкрепата на:

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

земеделски култури

Развитие и продуктивност на маслодайната роза – влияние на почвите Проф. Марин Пенков, ИПАЗР „Н. Пушкаров” Наташа Ковачева, Институт по розата и етеричномаслените култури

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 1 (256) / 2014

Розовата долина обхваща Карловската и Казанлъшките котловини, в които от векове се отглежда Казанлъшката маслодайна роза. Условията на почвообразуване, географското разположение и геоморфологичните условия в тези котловини са проучвани от различни автори ( Коларова и др, 1964; Койнов и др., 1998). Климатичните условия и влиянието им върху развитието на маслодайната роза също са изследвани задълбочено (Топалов, 1978; Ковачева и др., 2007). Според Атанасов Ж, 1965, за да се получат постоянни и високи добиви от розов цвят е необходимо да се прилага агротехника, съобразена с развитието на кореновата система на маслодайната роза. Пак според автора почвата има решаващо значение за развитието и разположението на кореновата система на маслодайната роза - при делувиално-ливадните почви кореновата система е мощно развита, а при излужените канелени горски почви кореновата ситема се развива слабо. В настоящата разработка са представени резултати от 30 годишно проучване на почвите в района на Казанлъшката и Карловската котловини (които формират т.н. Розова долина), като е отчетено тяхното влияние върху растежа, развитието, продуктивността и качеството на розовото масло на Казанлъшката маслодайна роза. Теренните проучвания са направени в различни землища със заети площи от маслодайни рози. За измервания са използвани 4, 10 и над

15 годишни храсти. Биометричните показатели – височина на храста в cм, ширина на храста в cм, размери на едногодишния прираст в см, са отчетени при 10 храста от всяко землище. Добивът от свеж цвят е представен като средна стойност на база данни, получени от собствениците на розовите насаждения в съответния район. Общата маса на корените е изследвана по метода на монолита правоъгълник. Количествата на корените са преизчислени на единица обем почва. Колувиални (делувиални+ пролувиални) почви, формирани върху безкарбонатен колувий са разпространени най-широко в землищата на градовете Сопот, Карлово, Казанлък и с. Свежен. Тези почви са състоят от един генетичен хоризонт – хумусно – акумулативен, мощен 30 см. Под него са разположени различни по състави свойства наносни слоеве с мощност над 3 до 5 м. Целият профил – почва + подпочва (от 0 до 30 см) се отличава с леко до средно песъкливо глинест механичен състав. Количеството на глината (частици < 0,002 мм) до дълбочината на профила варира от 9,7 до 17,9 %, а на скелета – 35,8 до 54,2%. Филтрацията им е висока (над 3,50 м/24 ч), a водозадържащата им способност (воден капацитет) е сравнително малка (ППВ варира от 11 до 15 %). Почвите са бедни на органично вещество, количеството на хумуса не надвишава 1,3 %. По дълбочина на целия си профил тези почви не съдържат карбонати, а реакцията им е по-слабо до средно кисела (рН 5,5-6,2). Малко са запасени с усвоими форми азот, от слабо до средно с усвоим фосфор и добре на усвоими форми калий. Независимо от това, че тези почви не са богати на хранителни елементи (особено на азот и фосфор) и се отличават с малък воден капацитет, отглежданата върху тях Казанлъшката маслодайна роза се характеризира с мощен надземен и подземен хабитус (табл.1).

3

Табл.1. Б иометрични и стопански показатели на храсти от Казанлъшка маслодайна роза при различни почвени типове Показатели височина на храста (cм) ширина на храста (cм) височина на едногодишния прираст (cм) обща маса на корените (г) добив свеж цвят (кг/дка)

колувиални почви, колувиални канелени формирани върху почви, горски, безкарбонатен колувий карбонатни излужени почви

канелени горски, лесивирани

псевдоподзолисти почви

140,5

85,6

149,8

95,7

67,3

110,9

68,3

108,4

75,7

50,4

25,3

12,5

24,4

15,6

9,2

1193,6

580,5

1431,139

979,8

819,348

502,6

155,4

543,8

189,8

112,5

Кореновата система прониква на много голяма дълбочина - до 360 см. Скелетните корени, които са много добре гарнирани с обрастващи коренчета, достигат до 180 см дълбочина, а обрастващите – до 360 см. Поради мощния хабитус на кореновата система, който обхваща голяма почвена и подпочвена маса (както във вертикално, така и в хоризонтално направление), въпреки ниския воден капацитет на почвата и подпочвата и малкото количество усвоими форми азот и фосфор, корените на розовите растения успяват да мобилизират и снабдят с необходимото количество вода (коренов хидротаксис) и хранителни елементи надземната част на розовите растения. Колувиални (делувиално - пролувиални) почви, формирани върху колувий съдържащ карбонати са разпространени най - вече в землищата на гр. Казанлък и селата Ясеново, Елена, Голямо Дряново. Тези почви се отличават с един генетичен хоризонт (А’ + А”), който е мощен 48 см. Под него са разположени различни по състав и свойства наносни слоеве, с обща мощност по - голяма от 5 м. Те се характеризират с много рохкаво сложение. Изследваната почва +подпочва (от 0 до 220 см) се отличава с лек механичен състав. Количеството на глината варира от 1,9 до 3,2 %. Запасени са добре на усвоими форми азот, фосфор и особено калий (табл.2). По състав и свойства изследваните почви са подобни на колувиалните, безкарбонатни. Разликата е в това, че те съдържат карбонати. Поради голямото им сходство понякога специалистите и производителите определят тези почви като много подходящи за отглеждане на Казанлъшката маслодайна роза, без да се провеждат по-задълбочени изследвания. За съжаление това е една сериозна заблуда. Нашите изследвания показват, че Казанлъшката маслодайна роза е много чувствителна към съдържанието на карбонати в почвата и особено т.нар. активни карбонати. (табл.2). Трябва да се

подчертае, че наред с това изследваните почви съдържат много малко количество усвоимо желязо, поради което се характеризират с много голям индекс на хлорозираща сила. При тези почви храстите формират много по-малък надземен хабитус (табл.1), растежа е по-слаб, а кореновата система е по-плитко разположена в почвата и подпочвата. Корените проникват в почвените слоеве до дълбочина 2,20 м, като основната им маса е съсредоточена в слоя от 20 до 60 см. Отделни обрастващи корени обаче достигат и до дълбочина 2,20 м. Прави впечатление, че при тези почви скелетните корени са малко гарнирани с обрастващи коренчета, обстоятелство, което говори за неблагоприятния състав на тези почви. Голямата хлорозираща сила при тези почви депресира силно растежа, развитието и продуктивността на Казанлъшката маслодайна роза. Канелени горски почви, излужени са разпространени най-вече в землищата на гр. Казанлък, селата Елена, Дъбене, Войнягово, Климент. Особен интерес представляват канелените горски почви, които са образувани върху по-рохкави и по-леки по механичен състав наноси. Хумусно – акумулативния хоризонт е добре запасен за усвоими форми азот и фосфор и много добре запасен на усвоими форми калий. Метаморфният хоризонт B1(t) + B2(t) e мощен до 75 см. Има компактно сложение и тежко песъкливо глинест механичен състав. Количеството на глината варира от 35,5 до 50,2%. Отличава се с буцесто призматична структура. Не съдържа карбонати, реакцията му е около неутрална (рН 6,7-6,9) . Количеството на хумуса е под 1%. Почвообразуващата скала е представена от колувий. Той има рохкаво съдържание и от леко до средно песъкливо глинест механичен състав. Съдържат малко количество общи карбонати, около 2 до 3%, а реакцията е слабо алкална. Както показват данните за растежа, развитието и продуктивността на Казанлъшката маслодайна

5

Табл. 2. Х имични и агрохимични особености на делувиална карбонатна почва, с. Ясеново, Казанлъшко (данни на М.Пенков)

Хоризонти

общи карбонати

активни карбонати

усвоимо желязо

см

%

%

мг/кг почва

0–25

22,0

12,8

23,5

25–48

25,7

14,0

48–95

30,4

А’к А’корн А”к А”к слой I

k

усвоим фосфор по Олсен

хумус

общ азот

%

%

114,0

3,2

0,260

63,5

9

240

20,2

343,1

1,9

0,120

40,2

6

200

18,7

18,8

529,0

1,0

-

18,4

3

190

усвоим калий 2NHCl

мг/кгг почва

слой II

k

95–160

35,6

20,3

15,0

902,2

0,7

-

10,7

2

180

слой III

k

160–220

45,7

24,5

10,0

1275,5

0,5

-

8,7

1

160

роза, при канелените горски почви, излужени, храстите образуват мощен надземен хабитус (табл.1), който е естествена предпоставка за получаване на най-голямото количество розов цвят на единица площ Поради благоприятния механичен състав и много добрите общи физични свойства на почвата растенията образуват мощна и дълбоко проникваща коренова система (табл.3). Корените в почвообразуващата скала изпълняват преди всичко функцията да снабдяват с вода надземните части на розовите растения. Канелени горски почви, лесивирани са разпространени най-вече в землището на градовете Сопот, Карлово, Баня, с. Розово, гр. Казанлък. Тези почви се отличават със силно деференциран почвен профил, който се състои от два основни генетични хоризонта: хумусно елувиален и илувиално метаморфен. Хумусно - елувиалният хоризонт е мощен 45 см. Характеризира се със средно песъкливо глинест механичен състав (глина от 32,6 до 33,4%), рохкаво сложение (обемна плътност 1,28 до 1,30 г/м3), добра порьозност (51,8 до 52,4%), с голямо количество въздух (29,4 до 30,1%), по-малко водосъдържаща способност (ППВ от 19,4 до 19,6%) и много добра филтрация (от 1,103 до 1,240 м/24ч). Илувиално - метаморфният хоризонт е мощен 90 см. В сравнение с хумусно -елувиалния хоризонт той съдържа два пъти по-високо количество глина (58,4 до 60,0%). Има плътно сложение, особено когато е сух. Обемната му плътност е висока (1,42 до 1,45 г/м3), порьозността му е ниска (46,7 до 48,5%), съдържа незадоволително количество въздух (4,2 до 8,4%). Водният му капацитет е по-висок (27,8 до 29,0%), но филтрацията е ниска (под 0,320 м/24ч) в сравнение с хумусно – елувиалния хоризонт. В хумусно – елувиалния хоризонт на канелените горски почви, лесивирани, се съдържа задоволително количество хумус (от 1,90 до 2,23%) и общ азот (0,105 до 0,138%). Илувиално – метаморфния хоризонт обаче е беден на органично

6

индекс на хлорозираща сила

вещество. На изследваната дълбочина (до 200 см) карбонати не са установени, а почвената реакция е средно кисела (рН 5,2-5,7). Последното се дължи най-вече на присъствието в илувиално – метаморфния хоризонт на по-голямо количество обменен алуминий. Общо взето, тези почви са малко наситени с бази и са бедни на усвоими форми азот и добре запасени на фосфор и калий. Отглеждани върху този вид почви, храстите се отличават със сравнително по-малък растеж, развитие и по-ниска продуктивност (табл.1). Кореновата система, се характеризира с малък растеж, развитие и по-плитко разположение в почвата и подпочвата, като основната маса на корените е разположена в хумусно-елувиалния хоризонт. По-слабият растеж, развитие и по-малка продуктивност на Казанлъшката маслодайна роза, отглеждана на тези почви, може да се обясни преди всичко със специфичния (текстурно диференциран) строеж на профила на канелените горски почви, лесивирани и най-вече с неблагоприятния състав и свойства на илувиално – метаморфния хоризонт, който служи като преграда за проникване на корените на дълбочина. Псевдоподзолисти почви, временно повърхностно преовлажняващи са широко разположени в южната част на Карловската котловина (селата Войнягово, Климент, Дъбене), както и в средната част на Казанлъшката котловина (гр. Казанлък, с. Енина). Тези почви се отличават с подчертано диференциран профил по отношение на генетичните си хоризонти. Профилът им се състои от маломощен псевдоподзолист хоризонт – А1,2 l (г)fm и мощен илувиално метаморфен хоризонт – Blt(г). Първият се характеризира със средно песъкливо глинест механичен състав (количеството на глината варира от 29,8 до 30,2%) и рохкаво сложение (малка обемна плътност – 1,14 до 1,20 г/см3) и много добра водопропускливост (2,543 до 2,434 м/24ч). Не съдържа карбонати, а реакцията му е силно кисела (pH в KCl е 3,3). Съдържа малко количество органично вещество. Хумусът не над-

Табл. 3. Р азположение на кореновата система на Казанлъшката маслодайна роза на канелена горска почва, излужена, в землището на Розово, Казанлъшко, корените са преизчислени по генетични хоризонти (данни на М. Пенков)

Хоризонти, см А’

сума сума сума сума на корените на корените на корените на вкорените трите в единица на единица обeм по генетични основни обем в трите основни хоризонти, генетични по генетични генетични г хоризонти, г хоризонти, г хоризонти, г

0–25

162,99

А’’

25–50

607,612

В1(t)

50–82

465,62

В2(t)

82–120

100,38

С1к

120–150

57,49

1,512

С2к

150–200

30,671

0,613

С3к

200–260

6,385

орн

6,52 770,623

24,304

15,412

14,551 566

94,516

3,346

0,106

вишава 1,1 до 1,3 %, а количеството на общия азот е от 0,072 до 0,102 %. Почвите са бедни и на усвоими форми азот, фосфор и запасени на калий. В подхоризонт А1 1 (г)fm се съдържа значително количество обменен манган и алуминий. Илувиално - метаморфният хоризонт B1lt(г) + B2lt(г) е много по-мощен от псевдоподзолистия (80 см). Характеризира се с много тежък (глинест) механичен състав (количеството на глината е 60,0 до 62,8 %), с плътно сложение (висока обемна плътност 1,43 до 1,50 г/см3), малка обща порьозност (< 50 %) и много ниско съдържание на въздух (3,2 до 4,3%). Поради голямото количество глина в илувиално – метаморфния хоризонт той има голям воден капацитет (ППВ е от 29,1 до 29,3%) и много малка водопропускливост (< 0,045 м/24 ч). Това обстоятелство го прави много неблагоприятен за растеж и развитие на кореновата система на Казанлъшката маслодайна роза. Освен с тежкия си механичен състав, плътно сложение, голям воден капацитет и малката водопропускливост (филтрация), този хоризонт съдържа нищожно количество хумус и се отличава с много кисела реакция (рН в KCl <4), която се дължи преди всичко с наличието на голямо количество обменен алуминий и водород. Във връзка с гореизброените много неблагоприятни особености на илувиално-метаморфния хоризонт народът много сполучливо го е нарекъл мъртвица. Поради голямата контрастност по състав и свойства на генетичните хоризонти (псевдоподзолист и илувиално – метаморфен) при наличието на по-интензивни валежи псевдоподзолистият хоризонт поради голямата си водопропускливост бързо ги пропуска до най-горната част на илувиално – метаморфния хоризонт. В резултат на постъпилата вода и поради това, че съдържа голямо количество вторични глинести минерали (монтморилонит, вермикулит), той силно набъбва (550 до 600 мм/24 ч). Постъпилата от валежите грави-

9,129

0,639

тационна вода се задържа продължително време в пределите на псевдоподзолистия и най – горната част на илувиално – метаморфния хоризонти, т.е. в слоя в който е разположена основната маса от корените на Казанлъшката маслодайна роза. Когато преовлажняването е настъпило по време на вегетацията и температурата в почвата е подходяща за по-интензивна дейност на анаеробните микроорганизми, то тогава там протичат интензивни окислително-редукционни процеси, които се отразяват много неблагоприятно върху растежа и развитието на розите. Ако временното повърхностно преовлажняване стане продължително, то псевдооглеяването е силно изразено и тогава протича така наречения процес асфикция, при който Казанлъшката маслодайна роза преждевременно загива. Надземният хабитус на Казанлъшката маслодайна роза при тези почви не достига нормалните си размери, а кореновата система се отличава с много слаб растеж и развитие (табл.1). Изводи Канелените горски почви, излужени са едни от най-подходящите за отглеждане на Казанлъшката маслодайна роза. На второ място по добивност на розов цвят се нареждат колувиалните почви, безкарбонатни. При канелените горски лесивирани почви малкото количество хумус, киселата реакция, малкото количество на усвоими хранителни елементи, характерни за канелени горски лесивирани почви, депресира в известна степен растежа, развитието и продуктивността на Казанлъшката маслодайна роза. Това обстоятелство ги определя като неподходящи за създаване и отглеждане на насаждения от маслодайни рози, особено ако почвите са образувани върху глинест субстрат. Псевдоподзолистите почви, повърхностно преовлажняващи се трябва да се считат като абсолютно неподходящи за отглеждане на Казанлъшката маслодайна роза.

7

Червена детелина сорт „Ника 11“

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1 (256) / 2014

Гл. ас. д–р Г. Найденова, ОСС – Павликени

8

Червената детелина (Trifolium pretense L.) е фуражна бобова трева, която следва по значение и разпространение люцерната в районите с умерен климат. Тя е основен компонент при създаване на среднодълготрайни тревостои за сенокосно, пасищно или комбинирано използване. В Северна Европа е основната бобова силажна култура за млечното говедовъдство. Има икономическо значение и като култура за подобряване на почвеното плодородие. Азотфиксацията при този вид се оценява в границите 80-130 кг N/хa/година. Червената детелина е полиморфен вид с голямо естествено разпространение в България. Приспособена е отлично към агроекологичните условия на предпланинските и планинските райони на страната ни. Превъзхожда останалите бобови треви по фуражен добив върху бедни, кисели и повърхностно преовлажнени почви. Има много добра лятна продуктивност и отавност. Изкуствени тревостои от червена детелина се създават лесно, заради бързия първоначален растеж и конкурентна способност на пониците. Има и друго предимство спрямо люцерната с това, че не се напада от листоядни насекоми. Освен това, червената детелина е бобовата трева с най-високо съдържание на ензима полифенолоскидаза, който протектира протеините и липидите в търбуха на преживните животни. Червената детелина проявява много добра съвместимост с разпространените в България видове и сортове житни фуражни треви при смесено отглеждане. Добро медоносно растение е, като от 1 дка се добиват около 3 кг мед. Единственият български сорт червена детелина „София-52“, регистриран през 1962 г., не се възпроизвежда и разпространява вече няколко десетилетия. За да се утвърди отглеждането на тази ценна фуражна бобова трева през 1998г. в ИПЖЗ – Троян беше започната селекционна програма с цел създаване на сорт червена детелина, приспособен към агроекологичните условия в предпланинските и планински райони на Северна България. Като конкретни цели на подобрителната работа бяха следвани: висока продуктивност на сено при самостоятелно и смесено отглеждане, устойчивост на добива по сезони и години, дълготрайност на използване, висок добив на семена. Сорт „Ника 11“ е резултат на тази селекционна програма и от 2012г. е в процедура на държавно изпитване в системата на ИАСАС. Сортът е сложнохибридна популация, създадена чрез преопрашване на фамилии, произхождащи

Цъфтеж на сорт „Ника 11“ в годината на създаване на тревостоя

от следните две групи изходен материал: (1) диворастящи български популации и сорт „София-52“; (2) сръбските образци „К-9“, „KS-1“, „Бр-1“ и сорт „Renova“ (Швейцария). Описание на сорта „Ника 11“ е диплоиден сорт червена детелина. При пролетното отрастване формира висок (65-75 см) и изравнен тревостой. Има отличен потенциал за подрастване - в летните подрасти превъзхожда стандартния сорт по височина на тревостоя (която е средно 54-58 см), брой междувъзлия (7-8 бр.) и разклонения на стъбло (3 бр.), като е по-добре изравнен по тези показатели. Генеративните стъбла са зелени на цвят, по-тънки от тези на стандарта, добре облистени (стойностите на съотношението листа/стъбла е в границите от 0,65 до 0,75). Овласяването на листата и стъблата е слабо. Хабитусът на растенията е изправен до полуизправен. Цъфти по-късно от София 52, цветовете са бледорозови до розови, цветните главички често са двойни. Стопански качества Сорт „Ника 11“ е сенокосен сорт, подходящ за самостоятелно или смесено отглеждане в двойни смески. Превишава стандарта София 52 по добив на суха маса в чист посев и в смеска с ливадна тимотейка. Има по-добра дълготрайност, по-висока лятна продуктивност и съответно поравномерно разпределение на годишния добив по сезони. Средно за тригодишен период на изпитване, в район, различен от района на извеждане на селекциония процес, годишния добив на сено е 719 кг/дка, като превишението спрямо стандарта е 10,7%(P<0.01). Добивът на семена е 58 кг/дка. Анализ на качеството на фуража показва след-

Семепроизводствен посев на сорт „Ника 11“

ните резултати (средно от всички откоси за тригодишен период на използване): съдържание на суров протеин - 16,1%, сурови влакнини – 24,3%, сурови мазнини – 2,6%, Са – 1,61% и Р – 0,218%. Кратка сортова агротехника Сорт „Ника 11“ е подходящ за отглеждане в предпланинските и планинските райони на Север-

на България. Сеитбата се извършва в периода 1-20 април, с посевна норма 2-2,5 кг/дка и междуредово разстояние 12,5 cм. За семепроизводствените посеви сеитбата се извършва с междуредово разстояние от 50 cм. Обработката на почвата трябва да е съобразена с дребносемеността на културата (m1000=1.2-1.4 г). След сеитба е необходимо валиране. На много бедни и кисели почви се изисква фосфорно торене при основната обработка с минимална доза от 6 кг/дка а.в.. При самостоятелно отглеждане с много добър резултат се използват хербициди с активно вещество имазетапир, приложени във фаза 2-4 същински лист на детелината. Коситбата се извършва във фаза бутонизация-начало на цъфтеж (при цъфтеж на 20% от генеративните стъбла). Подходящи житни треви за отглеждане на сорта в среднодълготрайни смески са ливадна тимотейка сорт „Троян“, тръстиковидна власатка сорт „Елена“. За семепроизводство се използва летния подраст във втора и трета вегетация. Семепроизводствените посеви трябва да се разполагат в т. нар. „екологични земи“, заради ресурса от земни пчели, които са най-добрия опрашител за вида.

ПРИЗНАНИЕ

ПЛЮС

1 (256) / 2014

семепроизводство на домати. Неговите публикации са цитирани повече от 120 пъти в наши и чужди издания. Успоредно с многостранната си научна дейност, проф. Данаилов участва като член на научни, редакционни, управителни съвети и комисии към различни ведомства, преподавал е в Агрономически факултут при Лесотехнически университет, ръководил е дипломанти и докторанти, изпълнявал е и важни административни функции (завеждащ секция и заместник директор на Института). Проф. Живко Данаилов е носител на “Почетна значка за заслуги като изобретател”, “Иноватор на годината – 2011” и на грамоти от участия в изложения за изобретения, полезни модели и търговски марки в редица страни. От 2010 г. и понастоящем, съответно е Председател и член на постоянната Научно-експертна комисия по селскостопански науки към Фонд “Научни изследвания” при Министерството на образованието и науката.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

На 8-ми ноември 2013г. от 19ч. в „Концертна зала” на Централния военен клуб в София се състоя тържествена церемония, на която бяха обявени имената на изобретателите, които ще бъдат вписани в “Златната книга на българските откриватели и изобретатели – 2013” - израз на обществено признание и оценка към българските учени – откриватели и изобретатели, чиито изобретения са допринесли за положителна промяна в науката, икономиката и всекидневието. Един от тримата учени, вписани в „Златната книга на българските откриватели и изобретатели - 2013 г.” е проф. дсн Живко Данаилов от Института по генетика при БАН (сега - Институт по физиология на растенията и генетика). Престижната награда, включително Статуетка и Грамота, му беше връчена в присъствието на министри, високопоставени представители на международни институции за закрила на индустриалната собственост, ръководители на национални патентни ведомства от региона, ръководители на научни и академични институции, представители на българския бизнес. Проф. дсн Живко Данаилов работи в областта на генетиката и селекцията на културните растения, и е един от най-известните селекционери на домати в България. Автор и съавтор е на 23 сортове и хибриди домати и на 3 нови заявки. Неговите сортове се търсят от производители и любители градинари, поради високата им продуктивност и характерните за българските домати вкусови качества. Проф. Ж. Данаилов има повече от 180 научни и научно-популярни статии, 6 брошури и книга “Селекция и

9

България подписа декларацията „дунавска соя” На 25. и 26. 11. 2013 г. в гр. Аугсбург, Германия се проведе II-я Международен конгрес по соята (Danube Soya and Europeаn Protein Debat). Участие в конгреса с доклад взе и доц. д-р Георги Георгиев – директор на Опитната станция по соята – Павликени към ССА.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1 (256) / 2014

Доцент Георгиев споделя впечатленията си от форума, направените изводи, анализи и препоръки.

10

Конгреса беше открит от Министъра на храните, земеделието и горите на провинция Бавария, Германия - Helmut Bruner и от Mattias Kron –председател на Австрийската и на Дунавската соева асоциация. В конгреса участваха над 400 представители на 26 страни от Европа, както и такива на Бразилия, Китай, Индия и Канада. От Българска страна в конгреса участва делегация водена от заместник министъра на земеделието и храните г-н Бюрхан Абазов, г-н Борислав Петков от дирекция ЕИМО на МЗХ, г-жа Красимира Кунчева от Пресцентъра на МЗХ и г-жа Петя Стилянова –секретар от посолството на България в Берлин. Имаше и представители на Асоциацията на земеделските производители в България – г-жа Светлана Боянова и г-жа Милена Горанова. Като първа стъпка в подкрепа на инициативата „Дунавска соя”, стартирала през септември 2012 г. на първия международен конгрес по соята в гр. Виена – Австрия е разработената „Стратегия за производство на соя в България за периода 2014-2020 г.”, с която си поставяме за цел площите със соя да достигнат до минимум 500 хил. дка през 2020 г. и годишно производство от над 100 хил. тона. Ключов технически елемент на тази стратегия е използването на институционалния капацитет на Опитна станция по соята – Павликени и ССА за научно обслужване на соепроизводството и ползването на нашите сортове и технологии за увеличаване на родното производство на соя. Ключов икономически елемент е гарантираното изкупуване на произведената соя на справедлива пазарна цена, която да бъде по-висока с 40-50 евро на тон от цената на вносната през океана. Министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков на 23.08.2013 г. в Моравске Топлице, Словения подписа Декларацията за регионално сътрудничество със страните от Източно Европейският Дунавски регион за разширяване производството на протеинови култури, което е втора стъпка в подкрепа на инициативата „Дунавска соя”. На конгреса в Аусбург в политическия форум зам. министър Абазов подписа Декларацията „Дунавска соя”, с която се обединяват усилията на всички държави от широкия Дунавски регион за изграждане на цялостна нова протеинова политика за земеделието и фуражното производство в Европа, което ще доведе до по-добро използване на вътрешните ресурси и ще противодейст-

ва на прекомерната зависимост от внос на соя за производство на храни и фуражи. Целта е да се изгради европейско снабдяване с висококачествен протеин, което да е обвързано с изискванията на европейския пазар. Много важна стъпка за увеличаване на площите и производството на соя у нас е и предприетата от МЗХ процедура България да стане асоцииран член на Асоциацията „Дунавска соя”, с което ще се гарантира пълноправното и равнопоставено участие на страната ни при решаването на проблемите свързани с отглеждането на соята у нас. Работата на конгреса премина в 4 паралелни сесии: I. Европейското производство на соя - Шансове, предизвикателства и въздействие на ОСП – изнесени бяха 34 доклада и проведени 7 открити дискусии по представените доклади.

II. Снабдяването с Европейски протеин - Регионални и световни перспективи –изнесени 23 доклада и проведени 5 открити дискусии по представените доклади.

III. Кой ще плати всичко това? „Дунавска соя” като запазена марка за големите търговски вериги - изнесени 15 доклада и проведени 4 открити дискусии по представените доклади.

IV. Подобряване на генетичното разнообразие и научните изследвания по проекта „Дунавска соя”: Семинар на селекционерите - изнесени 15 доклада и проведени 3 открити дискусии по представените доклади. Моето участие беше с доклад (презентация) на тема: „Възможности за увеличаване на производството на соя в България”. Подобни съпътстващи доклади бяха изнесени от още 8 държави: Белгия, Хърватия, Чехия, Унгария, Великобритания, Молдова, Полша и Словакия. В доклада си акцентирах на силните и слабите страни и проблемите очакващи решения, а именно: - В България има опит и традиция в производството на соя, като през различни периоди площите са варирали доста, но са достигали и над 900 000 дка (от 1978 до 1983 г.).

- Създадените български GMO free сортове в Опитната станция по соята – Павликени, имат висок добивен потенциал съчетан с добро качество.

- Направено е райониране на производството на соя, имаме технологична и нормативна база гарантираща производството на GMO free соя. Проблемите на сектора, които очакват решение и от които ще зависи бъдещото производство на соя в България са следните: - Слаб интерес, поради несигурно изкупуване на соята, както и по-ниските цени от тези на слънчогледа и рапицата; - Липса на предприятие за изкупуване, договориране и преработка на соята; - Липса на икономически стимули за производителите на соя.

- Недостатъчни поливни площи и необходимост от инвестиране в нови поливни съоръжения. В обобщен вид изводите от проведения II–ри Международен конгрес по соята са: - „Дунавска соя” е един проект, в който се акцентира на изработването на единна протеинова стратегия за Европа, който изисква ангажираност и постоянство. България е една от 17-те страни подписали Декларацията „Дунавска соя”. Днес Централна Европа предимно се снабдява със соя от запад на изток. Целта е да се обърне потока на соя от изток на запад, като също така се укрепват и местните регионални пазари.

- „Дунавска соя” е марка на GMO free соя за Европа и производството й трябва да достигне 15-20 млн. дка и 4-5 млн. тона до 2020 г., т.е. колкото е производството на соя в щата IOWA – USA. „Дунавска соя” като “марков продукт” вече се появява и на пазара. Първите хранителни продукти, маркирани с логото на Donube Soja вече навлизат и в търговските вериги.

- Спазването на изискванията за производство и преработка ще се контролира от независима, външно сертифицирана организация (стандарт EN 45011) в съответствие със стандартите на Дунавската соева асоциация, които включват подробни изисквания към системата за качество и независим контрол.

- Необходими са мултидисциплинарни научни изследвания и коопериране на учените от различните страни, като правителството на съответната държава трябва да поддържа финансово науката по соята, тъй като понастоящем соята не е конкурентна на другите

Карта на включените държави в инициативата Дунавска соя

полски култури в много от страните от ЕС. Подобряване на генетичната основа на соята ще играе много важна роля в бъдещето на европейската GMO free соя.

- В областта на селекцията ще се работи в следните направления –добивност и качество; сортове соя за храна на хората и такива за храна на животните; стрес толерантност на студ през пролетта и на суша през лятото; засилена азот фиксация; толерантност към болести и пестициди; селекция на нови сортове по агроекологични райони; сортоподдържане и семепроизводство на сертифицирани семена отговарящи на изискванията за качество и проследяемост на Дунавска соя.

- В областта на агротехниката трябва да се работи по проблема свързан с голямата необходимост от нови и по-добри растително- защитни препарати и най-вече вегетационни хербициди за соята, който проблем е валиден за цялото GMO free производство на соя.

- Много важен проблем от гледна точка на високи и устойчиви по години добиви е проблема свързан с малкото и занемарени поливни площи у нас и необходимостта от инвестиране за възстановяване и изграждане на нови поливни съоръжения и системи.

- Необходими са и по-големи усилия в областта на мерките за подпомагане от страна на МЗХ в рамките на новата ОСП за субсидиране на протеиновите и бобови култури, чрез агроекологични програми и мерки за въвеждане на по-добри сеитбообръщения. В тази връзка си позволявам да направя следните препоръки към Правителството в лицето на МЗХ.

1. МЗХ на база разработената Стратегия за производство на соя у нас за периода 2014 – 2020 г. да подготви правила и наредби за развитието на соята у нас, както и програма за производство на соя по биологичен метод.

2. Соята и други бобови култури от гледна точка на агроекологията (опазване на почвите и водите) и от агрономическа гледна точка (свързана със сеитбооборота и положителното влияние на соята като предшественик), трябва да бъдат насърчавани от МЗХ с цел да заемат все по-голям дял в ротацията с други полски култури.

3. На ниво МЗХ и Европейска комисия да се реши проблема относно изваждането на соята от списъка на маслодайните култури и включването й в списъка на протеиновите, с цел усвояване на предвидената субсидия от 2% за протеинови култури в следващия програмен период. Включването на България в „Дунавска соя” е голямо предизвикателство пред държавата ни в лицето на МЗХ и ССА, с което ще трябва да се справим. Все още имаме опит, традиция и ресурси - наши сортове, технологии, сравнително добри райони за производство, добри научни кадри, които трябва да бъдат финансово обезпечени, за да се използват максимално, така че да не пропуснем този шанс, тази наистина добра и полезна инициатива „Дунавска соя” и да останем извън обсега й. Ако успеем, това ще е от изключителна полза за земеделието ни, за производителите, за страната ни като цяло.

11

ТОРЕНЕ

Ефективност на торенето на пшеница (Tr. Aestivum) IV. Качество на зърното

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1 (256) / 2014

Елисавета Василева, ВУАРР – Пловдив Гинка Рачовска, Златина Ур, ИРГР „Константин Малков“ – Садово

12

Подобряването на качеството на пшеничното зърно е актуален проблем в световен мащаб във връзка с пълноценното хранене (Мънгова М., Е. Василева, 2007). Авторите, изследващи влиянието на азотното торене върху качеството на зърнения добив при съвременните сортове, са единодушни за съществуващата положителна корелация между нивата на азотно торене и съдържанието на протеин в зърното. Според Мънгова М. и Е. Василева (2007) факторът азотно торене има най-силен положителен ефект върху количеството и качеството на суровия протеин в зърното. Montemurro F. et al.

(2007) установяват, че торови норми N12 и N18 показват сходни добиви и протеиново съдържание, и че следцъфтежното поглъщане на азот е в положителна корелация с протеиновото съдържание в зърното. Резултатите от опитите на Kelley K. и D. Sweeney (2007) показват, че общият азот в зърното силно се повлиява както от нивата на азотно торене, така и от предшестващата култура. При опити с твърда пшеница също е установено, че при използване на азотни торове азотната концентрация във всички части на растението

в цъфтеж е с 20% повече, а в зрялост - с 33% повече в сравнение с контролата (Dordas C., 2008). Изследователите смятат, че повечето от изброените параметри, важни във връзка с добива, могат да бъдат изследвани лесно и измерени преди да приключи вегетационния период на пшеницата, и могат да бъдат препоръчани като критерии за избор на родителски двойки и оценка на потомството при селекцията на пшеницата. При сравнително изследване с пшеница и ечемик Sylvester-Bradley R. и D. Kindred (2009) правят извода, че селекцията на ечемика е успешна в постигането на целите си – увеличение на добива и намаляване на азота в зърното, и че по аналогия трябва да има място и при пшеницата, където пазарните критерии да позволяват да се избере понисък процент азот в зърното и по-висок добив, и така да се развиват линии с по-ниски изисквания за торене и повисоки добиви. В статията са представени резултатите от изследване степента на въздействие на комбинацията предшественик - азотна торова норма върху качеството на добива зърно и биомаса.

За целта на изследването са използвани петгодишни данни от полски торови опити, изведени в опитното поле на ИРГР – Садово върху канеловидна смолница. Опитите са залагани с по пет равнища на азотно торене: 0, 6, 12, 18 и 24 кг/дкa върху фон 18 кг/дкa Р2О5. В изпитването са включени 11 сорта: Гея 1, Садово 772, Гинес 1322, Садово 1, Диамант, Царевец, Боряна, Здравко, Люсил, Победа и Йоана. През периода 2005–2007 г. като предшественик е използван съвместен редови посев от житни култури – сорго, просо и царевица, а през 2009–2010 г. – самостоятелен посев от нахут. Агрометеорологичните условия са без значими отклонения от климатичната норма за района и позволяват да се съпостави ефектът от различните предшественици. Единствено през месец януари 2007 г. температурите са по-високи от нормалните. Сумата на валежите се израв-

Таблица 1.

13

Таблица 2.

14

нява с нормалната през 2005, 2009 и 2010, и я надвишава през 2006 и 2007 реколтни години. Уточняваме, че падналите през 2007 година валежи са неравномерно разпределени по месеци и фази. Най-голямо е количеството валежи през третата десетдневка на месец май – 74 мм/м2 и първата десетдневка на юни, когато за два дни (на 6 и 7) са отчетени 125,3 мм/ м2. С изключение на изпитваните фактори, останалите агротехнологични практики са провеждани по възприетата за района технология за пшеницата. По време на вегетацията са взимани растителни проби (1/4 метровки) – от всяко повторение при настъпване на фенофазите вретенене, цъфтеж и пълна зрялост. Извършени са биометрични измервания на взетите проби, химични анализи за съдържание на азот и фосфор, и статистическа обработка на всички получени данни чрез дисперсионен, корелационен, вариационен и регресионен анализ. Процентното съдържание на азота и протеина в биомасата през фенофази вретенене и цъфтеж след бобов предшественик е по-ниско, отколкото след житен, което се обяснява с по-голямата биомаса на растенията. Разликите са статистически доказани при р=0,01%. В пълна зрялост се наблюдава увеличение на азотното и протеиново съдържание на сламата след бобовия предшественик, като разликите също са статистически доказани, съответно при р=5% и р=0,01%. Съдържанието на азот и протеин в зърното не се повлиява от смяна на предшественика. Средното съдържание на протеин в зърното при всички варианти

е около 13%, със слабо вариране от генотипа и торенето след бобов предшественик (R=6) и средно по сила вариране – след житен (R=16). Независимо от пониженото процентно съдържание на азот и съответно на протеин в тъканите, натрупването им в кг/дкa е значително повече след бобовия предшественик – през всички фенофази разликите са статистически доказани. Азотният жътвен индекс силно се повлиява от смяната на житния предшественик с бобов - в отрицателна посока, при слабо вариране от генотипа и торенето (табл. 1). Значението на генотипа за стойностите на горните показатели не е доказано според вариационния анализ. Вариационните коефициенти показват засилване на значението на торенето след житен, в сравнение с бобовия предшественик. В таблица 2 се вижда категорично положителното влияние на увеличението на торовите норми, както върху процентното съдържание, така и върху натрупването на азот и протеин на единица площ в посева. Това влияние е статистически доказано за всички показатели през целия вегетационен период и за двата предшественика. То се потвърждава и от регресионния анализ – при всички сортове в посевите около 90% от вариацията на протеина в зърното се дължи именно на азотното торене. Единствено азотният жътвен индекс намалява значимо при най-високите торови норми N18 и N24. Стойностите на този показател варират слабо от генотипа и торенето, и най-силно се повлияват от предшественика. Корелационните връзки между показателите за качество и останалите включе-

ни в изследването показват, че добивът на зърнен протеин е в отрицателна корелация с азотния жътвен индекс, коефициента на използване на азота от торовете, и ефективността на реутилизация на азота. Очевидно това не е пряка връзка между физиологичните процеси, а статистически доказано следствие от темповете на растеж и развитие на посевите през вегетацията. Натрупването на по-голяма обща биомаса намалява азотния жътвен индекс, но увеличава общото количество на протеина на единица площ. По-ниската ефективност на реутилизация на азота е свързана с повишено следцъфтежно извличане на азот от почвата, което явно повлиява положително добива на протеин. Заключение: Съдържанието на протеин, като показател за качеството на зърното, не се повлиява от смяна на житния предшественик с бобов. Средното съдържание на протеин в зърното при всички варианти е около 13%, със слабо вариране от генотипа и торенето след бобов предшественик (R=6) и средно по сила вариране – след житен (R=16). Качеството на зърното и добивът на протеин се повишават с увеличение на торовите норми и след двата предшественика. При всички сортове в посевите около 90% от вариацията на протеина в зърното се дължи на азотното торене. Математически е изчислена отрицателна корелация на добива зърнен протеин с ефективността на реутилизация на азота и положителна – с масата на зърното, натрупано от пряка асимилация по време на наливане на зърното.

15

Изпитване на минералния тор ХортиГроу при гипсофила

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1 (256) / 2014

Бистра Янева Атанасова Институт по декоративни растения – София

16

През последните години за нуждите на растениевъдството масово се произвеждат и предлагат на пазара голям брой нови, комплексни минерални торове, както за листно, така и за почвено торене. Нарастващата популярност и употреба се дължи на богатия състав и правилното съчетаване на макро- и микроелементите. Преди използването им в производството е добре новите торове да бъдат предварително изпитани при всяка една култура. За осигуряване на балансирано хранене цветните култури изискват рационална система на торене (Иванова и Кадум, 1996; Сапунджиева и др., 2001). Научните изследвания у нас за проучване на екологично чисти торове при цветята са доста оскъдни. В Института по декоративни растения – София е изпитано влиянието на комплексните минерални торове - Веге, Лактофол, Кристалон и ХортиГроу при мини карамфил, хризантема, лилиум, астри, невен и др. (Атанасова и др., 1999; Атанасова и др., 2000; Запрянова и др., 2008). Универсалният тор ХортиГроу се предлага на пазара за отглеждане на растения в условия на стрес въздействия - ниски температури, бедни почви и др. Фирмата производител ”HortiLand”, Холандия препоръчва минералния тор за листно и капково торене на зеленчуци, овощни, цитрусови и цветни култури във всички фази на растежа, и за разсади. Резултатите от проучване влиянието на почвеното подхранване с универсалния тор ХортиГроу върху растежа и развитието на гипсофила и установяване на оптималната доза

са представени в статията. През 2011 - 2012 г. в Института по декоративни растения – София се проведе изпитване за определяне оптималната концентрация на ХортиГроу при почвено подхранване на гипсофила. Висококачественият тор ХортиГроу съдържа балансирана формула от всички необходими макро- и микроелементи: N - 20%, P2O5 – 20%, K2O – 20%, Fe – 0,03%, Zn – 0,02%, Mn – 0,02%, Cu – 0,01%, B – 0,02%, Mo – 0,001% и 1% аминокиселини. Микроелементите са капсулирани в специална субстанция за по-пълно усвояване от растенията. Фирмата производител препоръчва по време на растежа следните дози: 2-3 г/л вода за листно торене и 1-4 г/л вода за капково. За установяване ефекта на почвеното третиране с ХортиГроу е заложен съдов опит в 4 варианта с 10 растения във всеки вариант: I – нетретирани растения (Контрола), II – почвено третиране с 0,4% разтвор на ХортиГроу, III – почвено третиране с 0,7% разтвор на ХортиГроу, IV – почвено третиране с 1,0% разтвор на ХортиГроу. Опитът е изведен с in vitro растения на сорт Милион звезди. В средата на май адаптираните растенията са прехвърлени в саксии № 9, в субстрат от почва, торф и перлит в съотношение 2:2:0,5. По време на адаптацията растенията са пензирани еднократно на 3-то – 4-то коляно за по-добро разклоняване. В началото на вегетацията са извършени 4 подхранвания през 10 дни, като първото е в края

на май. Отчитани са следните показатели – височина, диаметър и брой разклонения на растенията. Проследени са фенофазите бутонизация и цъфтеж, като за начални прояви са приети 12%, а за масови - 60%. Статистическата обработка на данните е извършена по ANOVA тест. Достоверната разлика между контролата и вариантите е представена със * (P≤0.05), ** (P≤0.01), *** (P≤0.001), а недоказаната разлика – ns. Почвеното подхранване с ХортиГроу във всички варианти на опита оказва положително влияние върху височината на растенията, като третираните растения надвишават тези на контролата от 5,1% - 47,4% (табл. 1). Почти във всички отчитания разликите с контролата са много добре доказани при P ≤ 0.001. Общият прираст на височина и при трите варианта е много добре доказан, като най-голяма стойност е отчетена при 1,0% разтвор на универсалния тор, надвишаващ контролата с 12,0%. По отношение на диаметъра на растенията при почвено торене на гипсофила с минералния тор, положителният ефект е по-добре изразен от този при височината (табл. 2). Разликите в сравнение с контролата при всички варианти на опита са много добре даказани (P ≤ 0.001). Общият прираст на диаметъра

Табл. 1. Влияние на ХортиГроу върху височината на гипсофила при почвено третиране височина на растенията, см общ прираст 30.05 10.06.

20.06.

30.06.

10.07. cм % Вариант спрямо К начална,cм cм % cм % cм % cм % I - нетретирани 8,1 9,8 100,0 13,3 100,0 20,2 100,0 44,8 100,0 36,7 100,0 растения (К) II - почвено тре- 8,1 10,3 105,1 15,5 116,5 21,8 107,9 47,4 105,8 39,3 107,1 тиране с 0,4% ns *** *** *** *** III - почвено тре- 8,1 10,7 109,2 17,4 130,8 23,8 117,8 48,8 108,9 40,7 110,9 тиране с 0,7% ns *** *** *** *** IV - почвено тре- 8,1 11,1 113,3 19,6 147,4 25,0 123,8 49,2 109,8 41,1 112,0 тиране с 1,0% ** *** *** *** *** *P ≤ 0.05; **P ≤ 0.01; ***P ≤ 0.001; ns – non significant Табл. 2. Влияние на ХортиГроу върху диаметъра на гипсофила при почвено третиране диаметър на 1 растение, см общ прираст Вариант 30.05 10.06.

20.06. cм % спрямо К начален, cм cм % cm % I – нетретирани растения (К) 12,9 15,0 100,0 19,4 100,0 6,5 100,0 II - почвено третиране с 0,4% 12,9 17,4 116,0 21,2 109,3 8,3 127,7 *** *** *** III - почвено третиране с 0,7% 12,9 15,8 105,3 22,0 113,4 9,1 140,0 *** *** *** IV - почвено третиране с 1,0% 12,9 16,9 112,6 24,5 126,3 11,6 178,5 *** *** *** *P ≤ 0.05; **P ≤ 0.01; ***P ≤ 0.001; ns – non significant Таблица 3. Влияние на ХортиГроу върху страничните разклонения на гипсофила при почвено третиране брой разклонения на 1 растение общ прираст Вариант % 10.06.

20.06.

30.06.

10.07. бр. спрямо К начален бр. бр. % бр. % бр. %

I – нетретирани растения (К) 3,9 II - почвено третиране с 0,4% 3,9

3,6 100,0 4,2 116,7 ns III - почвено третиране с 0,7% 3,9 4,5 125,0 ** IV - почвено третиране с 1,0% 3,9 4,6 127,8 *** *P ≤ 0.05; **P ≤ 0.01; ***P ≤ 0.001; ns – non significant Таблица 4. Влияние на ХортиГроу върху почвено третиране

3,8 4,4 * 4,6 ** 4,8 **

Вариант

начало масова начало масов

I – нетретирани растения (К) II – почвено третиране с 0,4% III - почвено третиране с 0,7% IV - почвено третиране с 1,0%

07.07.

05.07.

04.07.

02.07.

27.07.

23.07.

19.07.

19.07.

,при третираните растенията значително надвишава този на контролните и варира от 4,3 cм при вариант II до 5,1 cм при вариант IV. Почвеното подхранване с ХортиГроу оказа положително влияние и при броя на разклоненията на растенията (табл. 3). Ефектът от третирането е по-добре изразен при първите 2 отчитания на разклоненията, където разликите с

100,0 115,0 117,5 120,0

0,5 0,7 ns 0,8 * 0,9 *

100,0 140,0 160,0 180,0

фенофазите на гипсофила при

бутонизация

11.07.

08.07.

07.07.

06.07.

100,0 4,4 140,0 4,6 ns 160,0 4,7 ns 180,0 4,8 *

04.08.

01.08.

30.07.

30.07.

цъфтеж начало на прецъфтяване 14.08.

10.08.

09.08.

08.08.

масово прецъфтяване 23.08.

23.08.

23.08.

23.08.

край на цъфтеж 27.08.

27.08.

27.08.

27.08.

продължителност на цъфтеж, дни 31 35 39 39

контролата са доказани при P ≤ 0.05, P ≤ 0.01 и P ≤ 0.001. Изключение прави вариант II (0,4%). При общият прираст доказаност на разликите при P ≤ 0.05 е установена при високите концентрации на почвено третиране с ХортиГроу - 0,7% и 1,0%. При подхранване с ХортиГроу се наблюдава по-ранно встъпване на растенията във фенофази – бутонизация и цъфтеж, сътветно с 5

и 8 дни (табл. 4). Масовият цъфтеж при растенията, третирани с високите концентрации на минералния тор - 0,7% и 1,0% разтвор настъпва с 5 дни по-рано от този на нетретираните растения. Продължителността на цъфтежния период при третираните растения се увеличава от 4 – 8 дни, в сравнение с тази на контролните, което се дължи на по-ранното зацъфтяване. Направените от нас проучвания при гипсофилата са потвърждение на добрите резултати, установени върху растежа и развитието на цикламата и мини карамфила при торене с универсалния тор ХортиГроу - Сапунджиева и др. (2001), Атанасова (2012а; 2012б). Положителното влияние на минералния тор се дължи на по-бързото и ефективно усвояване на хранителните вещества от растенията, както и на богатото съдържание на минерали и аминокиселини. Изводи  Почвеното подхранване с универсалния тор ХортиГроу оказва положителен ефект върху растежа и развитието на гипсофила. Растенията са по-добре развити, по-високи и с по-голям брой разклонения.  Положителното влияние на ХортиГроу е най-добре изразено при най-голямата концентрация на третиране (1,0%), при която прирастът на височина, диаметър и разклонения е съответно с 12,0%, 78,5% и с 80,0% поголям от този на нетретираните растения.  Почвеното третиране с минералния тор ускорява настъпването на началните и масовите прояви на фенофаза цъфтеж от 5 - 8 дни, и увеличава продължителността на цъфтежния период до 8 дни при концентрации – 0,7% и 1,0%.  За практиката като икономически най-изгодна доза се препоръчва 0,7% разтвор на ХортиГроу при почвено торене на гипсофила.

17

зеленчуци

Биологичен коефициент на пипер отглеждан при капково напояване Гл. ас. д-р Румен Базитов, ЗИ – Стара Загора доц. д-р Румяна Кирева, ИПАЗР „Н. Пушкаров”

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1 (256) / 2014

В световната и наша практика са установени редица емпирични и теоретични методи, които изразяват зависимостта между евапотранспирацията и някои климатични фактори между нея и изпарението от свободната водна повърхност и други. Установено е, че в определени случаи дневната евапотранспирация се явява критична при прилагане на капково напояване на почви с воден дефицит. Максималната стойност на коефициента на културата се наблюдава през два периода от развитието на пипера - при интензивен растеж и при плододаване. Редица автори са установили, че при условията на неотопляема оранжерия и капково напояване на пипер, при поддържането на предполивна влажност 65 – 70% от ППВ, максималната евапотранспирация, води до забавяне на растежа на пипера и до намаляване на добива от 26 до 47%. В настоящата статия представяме резултати от научни изследвания проведени в два агроклиматични района при котролирани оранжерийни условия, където съпоставяме стойностите на биологичния коефициент (КС ), изразяващ отношението на евапотранспирацията (ET) и изпарението от свободна водна поворъхност (E0). Изследванията са проведени през периодите 1986 – 1987 г. и 2005 – 2006 г., в опитните полета на Челопечене гр.София и ИЗК „Марица” гр Пловдив. Почвата в района на Софийско е излужена канелено горска, а в района на Пловдивско е алувиално – ливадна, като излужената канелено горска е с по-тежък механичен състав. Сумата на средноденонощните температури на въздуха за вегатационния период на пипера през годините на изследване за района на Софийско е средно 28860С, а за района

18

Фиг. 1. Е Т за района на Пловдив (2005–2006 г.) и Челопечене (1986–1987 г.)

на Пловдивско – 32260С, – за условията на Пловдивски район тази сума е с 3400С по-голяма. Напояването е извършено чрез капкуване , като за целта е използвана капкова инсталация тип “Дросбах” с налягане 1,0 - 1,5 атм. контролирано с манометър. Количеството на подадената вода е измервана чрез автоматичен водомер Средноденонощната ЕТ е изчислена въз основа на получените данни за динамика на влажността в почвата по метода на водния баланс и реализираните поливки за активния почвен слой (0 – 50 см) по формулата: ET= Wнач - Wкр+ m, където: ET – евапотранспирация в мм, Wнач. – воден запас в слоя 0 – 50 см в началото на периода, за който се изчислява ЕТ, в мм, Wкр – воден запас в слоя 0 – 50 см в края на периода, за който се изчислява ЕТ , в мм, m – поливна норма , в мм. Средноденонощното изпарение Е0 в мм, е отчитано чрез изпарител клас „А” поставен в оранжерия през вегетационен период на пипера. Стойностите на Kc за вегетационния период на пипера и в двата района на страната са получени чрез отношението: Kc=ET/ E0, където: Kc – биологичен коефициент, ET – средноденонощтна евапотранспирация в мм, E0 – средноденонощно изпарение от свободната водна повърхност, отчетено по изпарител кл.”А” поставен в оранжерия. Опитите са изведени със сортове пипер „Стряма” за района на Пловдивско и сорт „Калинков”800/7 за района на Софийско. Резултатите от наблюденията в двата агроклиматични района на България показват, че стойностите на средноденонощната ЕТ през периода на изследване са най-ниски в началната фаза от развитието на пипера – 1.1 мм (фиг. 1). През този период растенията са малки, изразход-

ват незначително количество вода, голяма част от почвената повърхност е все още открита, слабо е и напрежението на метеорологичните фактори. Величината на ЕТ през този период се определя основно от влажността на почвата и температурата на приземния въздух. Преобладава физическото изпарение от почвата. Във фазата на интензивен растеж (втората десетдневка на месец юни) и за двата района се наблюдава нарастване на стойностие на средноденонощната ЕТ, която към края на същия месец достига средни денонощни стойности, съответно 4,5 мм за района на Пловдив и 4,4 мм за Челопечене. И в двата агроклиматични района максималните стойности на средноденонощната ЕТ се обуславят от голямото напрежение на метеорологичните фактори, съвпадащи с фазата „масово плододаване“ на пипера. Това е периода през който средноденонощната ЕТ достига стойности от 5,5 до 6,3 мм. За района на Пловдив максималната стойност на ЕТ достига през втората десетдневка на месец август, а за района на Челопечене през първата десетдневка на същия месец. С наближаване края на вегетацията на пипера и в двата района се установява тенденция към намаляване на ЕТ, като за района на Челопечене величината є се доближава до първоначалните стойности, поради по-продължителния период на вегетация на сорта.

Фиг. 3. КС за района на Пловдив (2005–2006 г.) и Челопечене (1986–1987 г.)

Биологичният коефициент Kc е представен на фиг. 3. Според Алпатьев това отношение при открити площи средно за целия период на вегетация на културите е близко до единица. При отглеждането на пипера в неотопляема пластмасова оранжерия в двата различни агроклиматични района на страната се получиха средни стойности на биологичния коефициент Кс, съответно 1,40 за района на Пловдив и 1,50 за Челопечене. През вегетационния период на пипера коефициентът Кс варира в определени граници – от 0,5 до 2,1, което се дължи на промените на микроклимата в оранжерията, на вегетативните изменения на растенията и на техните генеративни прояви. За двата района в началните етапи от вегетацията на пипера, стойностите му са под единица – 0.,5, след което нарастват, а в края на вегетацията намаляват, като за района на Пловдив остават по-високи от единица (1,5), а за района на Челопечене под единица, т.е.

0,7, което отново се дължи на различната продължителност на вегетационния период на изследваните сортове пипер. При условията на двата агроклиматични района на страната, Кс достига максимални стойности през втората десетдневка на месец август., които са в съответствие с максимумите на двете веФиг. 2. ЕО за района на Пловдив (2005–2006 г.) личини (ЕТ и Е0). и Челопечене (1986–1987 г.) Установената разлика в стойностите на коефициНа фиг. 2 са представени стойностите на сред- ентите на културата се дължи на различията в клиноденонощното изпарение от свободната водна по- матичната характеристика на районите, евапотрансвърхност (Е0) от изпарител кл. „А“ за вегатационния пирацията и продължителността на вегетационния период на пипера. От измерените стойности по ме- период на двата сорта пипер. сеци и десетдневки от вегетацията на пипера прави Заключение: впечетление,че Е0 достига максимални стойности от Получените стойности на биологичния коефи3,9 мм през третата десетдневка на юли за района циент Kc в агроклиматичните райони на Пловдивското и Софийското поле при контролируеми оранна Пловдив и от 4,0 мм за района на Челопечене. В сравнение със стойностите на ЕТ за същия пе- жерийни условия са с близки стойности, съответно риод е видно, че в началото на вегетацията стой- 1,40 за района на Пловдивско и 1,50 за района на ностите на Е0 са по-високи, тъй като растенията са Софийско. все още малки и имат ниска транспирационна споУстановените стойности на биологичния коефисобност. След преминаването на този период и на- циент Кс, които отразяват връзката между евапоближаване края на вегетацията, стойностите на ЕТ транспирацията и изпарението от свободна водна нарастват и изпреварват тези на Е0. За района на повърхност може да се използват за прогнозиране Пловдив, стойностите на средноденонощното изпа- на евапотранспирацията при изготвяне на проектен рение Е0 за вегетацията на пипера е 3,2 мм, а за поливен режим за пипер оглеждан в неотопляеми Челопечене съответно – 3,0 мм. пластмасови оранжерии.

19

ОВощарство

Сортове пъпеши отглеждани в България – ботаническа характеристика

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1 (256) / 2014

П. Иванова Институт за изследване и развитие на храните, Пловдив

20

В последните години, пъпешите се превръщат в основна стокова суровина от страните производителки предназначени за северните пазари, които имат все по- високи изисквания към сортовото разнообразие, хранителната стойност и транспортабилност, по-голям срок на съхранение и снабдяването на вътрешните пазари извън сезонността им. Голям процент от произведената продукция за износ отпада поради все по- високите изисквания за качество на суровината за прясна консумация. Често поради разкривеността на плодовете и размерите – твърде големи или твърде малки, почти 20% от продукцията отпада за износ. Тези плодове могат да се продават на ниски цени на вътрешния пазар или отхвърлените плодове с добри вътрешни характеристики могат да се използват за промишлена преработка. Разпространените у нас ранни и средноранни сортове се отнасят към европейския подвид, а късните – към Muskmelons. Втората група се разделя на: плодове с гладка кора като Медена роса и плодове с набраздена кора като Канталоп. Към Muskmelon спадат плодове от тип пъпеши като: Касаба, Санта Клаус, Канталоп и Медена роса. Характеристика на най-разпространените сортове пъпеши В последно време все повече започнаха да се отглеждат и налагат на пазара и чужди сортове пъпеши с по-добри морфологически характеристики като например Галия, Канталоп, Ананас и други.

“Канталоп”

са

пъпеши от мускусен тип, с характерна мрежесто набраздена кора със светлозлатистосив, на места зелен цвят. Големината на плодовете варира между 0,5 – 4 кг. „Cantaloupe” пъпешите са силно ароматни плодове. Цветът на плодовото месо е яркооранжев, със сочна и сладка консистенция. Изключително богати са на витамини А, С, В3, В6, както и на калий, фолиева киселина и фибри. Сортът е подходящ за десерти, плодови салати и пюрета, и напитки. „Медена роса” е приспособен към нашите условия сорт от САЩ. Отнася се към сортотип „Касаба” (зимни неароматни пъпеши). Растенията са добре облистени, с буен растеж. Плодът е сферичен със средно тегло 2–3 кг. Повърхността му е гладка или слабо набраздена, белезникавозелена с жълтеникав оттенък, без шарки. Кората на този сорт пъпеши е дебела, твърда, зелена, като след лагеруване става жълта. Месестата част е бледозеленикава до резедава. При откъсване на плода е твърда, хрущяща, с неприятен вкус и специфична миризма на зелен плод. След няколкодневно лагеруване тя става водниста, нежна, топяща се, много сладка и с приятен вкус, без аро-

мат. Месестата част съдържа 1315% сухо вещество и 11-13% захари. Сортът Медена роса е късен с вегетационен период 105 – 115 дни и дава високи и устойчиви добиви. Отличава се с добра съхраняемост. При подходящи условия на съхранение плодовете на Медена роса се запазват за няколко месеца. Плодът е издръжлив на транспорт и съхранение. „Ананас”. Растенията са с умерен до силен растеж. Вегетационния период е 100–110 дни. Масата на плодовете е около 2–2,5 кг и притежават овална до елипсовидна форма. Кората е тънка до средно-дебела, твърда. Цветът на кората е жълт до златистооранжева, покрита с финна посветло оцветена мрежа. Плодовото месо е с финна структура, сочно, с дебелина около 4 – 4,5 см. Характерен е лекият аромат на ананас. Сорта не е подходящ за дълго съхранение, както и за продължително транспортиране. У нас районирани са сортовете Персийски 5, Видински коравци 21, Десертен 5, Хибрид 1, Хибрид 15 и Царевец. Хибрид 1 е създаден в ОСЗК Горна Оряховица. Растенията са много жизнени. Имат едно­ домен тип на цъфтеж. Плодовете са сравнително големи (3–4 кг), елипсовидни, удължени, сег­

ментирани на резени със златистожълта кора и много добри вкусови качества. Месестата част е дебела, жълто-оранжева със слабо сипкава консистенция. Съдържанието на сухо вещество в со­ка на месестата част е 1012 %. Сортът е подходящ за ранно полско производство и за форсира­но отглеждане под полиетиленови тунели. Вегетационният период е 80-85 дни. Могат да се по­лучат 4000 кг от декар. Хибрид 15 е също разработка на ОСЗК Горна Оряховица. Растенията са жизнени, с уме­рен растеж и добра облистеност. Стъблата достигат на дължина 1,5–2 м. Листата са средно-големи, слабо нарязани, тъмнозелено оцветени. Растенията са еднодомни, с мъжки и женски цветове. Плодовете са леко продълговати, сегментирани, тежат 2–3 кг. Кората е кремавозелена, покрита с гъста мрежа. Месестата част е светлооранжева, с нежна консистенция, с много добър вкус и приятен аромат. Съдържанието на сухо вещество в сока на месестата част е 12 %. Семената са средно-големи, жълти. Сортът е устойчив на болестта брашнеста мана. Вегетационният период е 80–85 дни. Възможно е да се получат 4000 кг/дка. Победител F 1. Растенията от този сорт се характеризират с буен растеж и много странични разклонения, обилна листна маса. Листата са едри, със слабо удължен среден дял и тъмнозелен цвят. Плодовете са средно-големи, тежат 2–3 кг. Те са елипсовидно продълговати, сегментирани. Кората е здрава и непуклива, с гъста мрежовидност. Месото е светлооранжево, сочно, с добър вкус.

Съдържат сухо вещество 10–12 %. Вегетационен период – 85– 90 дни. Победител F 1 е устойчив на болестта брашнеста мана и е толерантен на мана. Потенциалният добив е 3500 кг/дка. Делта F1. Растенията се характеризират с добра жизненост и умерен вегетативен растеж. Главното стъбло достига на дължина 1,5–2 м. Листата са средно-едри, петделни, оцветени в зелено. Цветовете са мъжки и женски. Плодовете са леко продълговати, сегментирани, тежат 2–3 кг. Кората е златистожълта, тънка, покрита от лека мрежа. Месестата част е 4–5 см, бяла, сочна, със зърнеста, топяща се консистенция, с превъзходен вкус и приятен аромат. Растенията са устойчиви на брашнестата мана. Вегетационният период е 85– 90 дни. Пъпешите от този сорт могат да се отглеждат в полиетиленови оранжерии, полиетиленови тунели и за открито полско производство. Потен­циалният добив в полиетиленовите оранжерии е 8 т/дка, а на открито 4 т/дка. По добив в оранжерия Делта F1 превъзхожда Хибрид 1 почти 2 пъти. Десертен 5 е интродуциран сорт от Русия. У нас е райониран през 1971 г. Основното стъбло достига на дължина 1,5–2 м. Листата са средно големи и слабо нарязани. Цветовете са мъжки и хермафродитни. Плодовете са сферични, тежат 1–2 кг. Повърхността им е сегментирана, с плитки и широки 1 см надлъжни резени. Оцветяването на кората е жълто със зеленикав оттенък. Месестата част е бяла, зърнеста, има превъзходен вкус и много силен приятен аромат. Семенно-

то гнездо е малко, плацентата е здрава. Семената са средноголеми, оцветени жълто. Съдържанието на сухо вещество в месестата част е високо – 14–16%. Вегетационният период е 90–95 дни. Транспортабилността на сорта е много добра. Видински коравци 21 Сортът е създаден в ОСЗК Горна Оряховица чрез непрекъснат индвидуален отбор в популацията Видински коравци. Растенията се характеризират с буен растеж. Цветовете са мъжки и женски. Плодовете са елипсовидни, удължени, сегментирани, със средно тегло 2–3 кг. Месестата част е жълто-оранжева, със сипкава консистенция, добър вкус и приятен аромат. След като узреят, част от плодовете се напукват. Вегетационният период е около 85 дни. Зимните сортове пъпеши са средно-едри, кръгли, сплеснати или продълговати плодове, различно обагрени, но преобладават жълтите, изпъстрени със зелени петна и ивици. Консумативна зрелост придобиват, след като престоят няколко седмици. Тогава месото им омеква и става сочно и сладко. Сортовете и хибридите пъпеши в зависимост от начина на отглеждане могат да се групират: За стоманено-стъклени оранжерии – Полидор F1, Еландо F1. За полиетиленови оранжерии – Еландо F1, Раховец F1, Хибрид 15. За ускорено отглеждане под полиетиленови тунели – Еландо F1, Раховец F1, Хибрид 15, Хибрид 1. За ранно производство чрез разсад на открито- Хибрид 1, Раховец F1, Хибрид 15, Хибрид 5. За средно-ранно производство на открито- Раховец F1, Видински коравци 21, Десертен 5.

21

За късно производство – Медена роса. За оранжерийно производство трябва да се избират сортове европейски подвид, трябва да съчетават ранозрелост, добив, добро качество на плодовете вкусово и устойчивост към неблагоприятните условия на околната среда в парниците. Необходимо е сортовете пъпеши да имат тънка плодова месеста част от 3 см със захарно съдържание не по-малко от 7– 8 % захари. Еландо F1 e нов хибрид, създаден в ОСЗК Горна Оряховица. Изпитва се в Държавна сортова комисия. Високодобивен хибрид с потенциал 7–8 т/дка при отглеждане в полиетиленова оранжерия. Устойчив е на болестта брашнеста мана и е толерантен на мана. Полидор F1 е холандски хибрид, предназначен за отглеждане в стоманено-стъклени оранжерии. Растенията са с умерен растеж. Плодовете са сферични или с форма, близка до сферичната. Кората е жълто-оранжева, покрита с фина мрежа. Месестата част е светлозелена, сочна, с добър вкус. Средното тегло на плода е 1– 1,5 кг. Вегетационният период е около 80 дни. Магдемон F1 е сорт на израелската фирма „Хазера“. Плодовете са обли до сферични, дребни, тежат до 1–1,5 кг. Кората е жълто-оранжева, средно мрежеста. Месестата част е зелена, твърда, след лагеруване става сочна и сладка. Сортът притежава много добра транспортабилност. Неговият вегетационен период е 75–80 дни. Арава F1 е сорт на израелската фирма „Хазера“, подобен на Магдемон, но с по-едри плодове и по-добро замрежване на кората. Характерно за този сорт е, че плодовете узряват масово за кратък период. Подходящ е за транспортиране и при съхранение качеството не се влошава.

22

Раховец F1 е първият междулинеен хибрид, създаден у нас в ОСЗК - Горна Оряховица. Той е ранозрял, с вегетационен период 65-70 дни. Царевец е създаден в ОСЗК Горна Оряховица. Растенията са добре облистени, със силен растеж. Плодовете са от типа Видински коравци, с тегло 2-5 кг, сегментирани на резени, с мрежовидна кора и златистожълто оцветяване. Месестата част е жълто-оранжева, нежна, сипкава, с добър вкус и приятен аромат. Съдържанието на сухо вещество е 10-12 %. Семената са средно големи, жълти. Вегетационният период е около 85 дни. Характеристика на сортотиповете пъпеши: В оранжериите на Европа, най- голямото разпространение има четири сортотипа пъпеши: Charente, Galiya, Ogen и Cassaba. Сортотип „Charente” е парникова култура отглеждана във Фрaнция. Около 80 % от общото производство на пъпеши са пъпеши от този сортотип. В момента този сортотип са разпространени за отглеждане в парници в Италия , България и Холандия. Плодовете са малки (600–1200 грама), сплеснати или заоблени. Повърхностно сегментирани, оцветяването на кората когато не са узрели е сиво-зелено, когато узреят имат оттенък. Плодовото месо е оранжево оцветено. Плодовете са малко транспортабилни. Положителните качества на този сортотип са – висока екологична пластичност, ранна зрялост, много сладки и ароматни. Има много сортове и хибриди на този вид пъпеш. Сортотип “Ogen” е с израелски произход, с добро качество на плодoвете. Плодовете са с овална форма, кората е

сегментирана, без омрежване. Повърхността на кората в зряло състояние е жълта, а сегментираните ивици са зелено оцветени. Теглото на плодовете са 500–1200 г. Плодовото месо е зеленикаво бяло оцветено, със съдържание на захари от 9 до 13 %. Отглеждат се предимно в Холандия, в оранжерии. Сортотип “Galiya” е хибрид, израелски сорт, отглеждан при оранжерийни условия. Плодовете не са много едри – около 1–2 кг. Кората е тънка, оцветена тъмно жълто и пастелено светло кафява, омрежена със светли ивици. Семките са малки ориентирани в центъра около плацентата. Цветът на плодовото месо от към кората към вътрешността се променя от зелен към светло зелен до бледо кремав. Сладък на вкус, средно ароматен. Сортотип „Cassaba” принадлежат към групата на „Inodorus melons”зимни пъпеши. Плодовете се характеризират с липсата на аромат. Цвета на плодовото месо е предимно бял до слабозелен, но има и сортове оцветени в оранжево. Плодовете са едри – над 3 кг. Пъпешите имат твърда кора, която е със златистожълт цвят, на места с пъстри светлозелени оцветявания. Кожата е грапава и восъчна. Консумативна зрелост придобиват, след като престоят няколко седмици. Тогава месото им омеква и става сочно и сладко.

Оценка на компоти от сливови сортове и елити Д. Иванова, И Витанова Опитна станция по сливата- Дряново

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 1 (256) / 2014

В Опитна станция по сливата в гр. Дряново са селекционирани сливовите сортове Гуляева, Габровска и Стринава от М.Витанов и от П.Маринов и сортовете Невена и Балванска слава, и елити N 8364 и 918 от М. Витанов (Витанов,1977; Иванова, 2006). Елит Д1 е създаден от Дарина Иванова чрез кръстоска на сортовете Стенлей х Невена. Тези сортове и елити са с едри и атрактивни плодове, с много добри вкусови качества в свежо състояние (Витанова и кол.,2006). Важен показател за качеството на плодовете е и технологичната им оценка, дали са подходящи за производство на компоти, мармалади, конфитюри, ракия. Сортовете подходящи за производство на компоти плода и цвят на плодовото месо и сензорни покатрябва да са устойчиви на топлинна обработка, да затели, включващи вкусови качества, консистенция и запазват целостта на плодовете, да са с добър външен аромат. Въз основа на тези показатели е изчислена вид, както и да запазват аромата и вкусовите качества. средната аритметична оценка и е определено качестСпоред изследвания на Начевски (1979) и Илиев (1986) вото на компотите. като много подходящи за производство на компоти са С най-добре запазена цялост на плодовото месо плодовете на сортовете: Стенлей, Тулеу тимпуриу, Кюс- са сортовете Балванска слава с оценка 114 и Невена с тендилска синя слива, Алтанова ренклода, Осоговска, оценка 111, докато на контролния сорт Стенлей е 108 Зелена ренклода, Дебрецени мускатова, Жълта едра, (табл.1). Бистротата на сиропа е най-добра при сорта Пожегача. Невена - 43, а най-ниска е при Габровска - 34. В статията представяме резултатите от изследване Плодовете на наблюдаваните сортове и елити са пригодността на селекционирани в Дряново сливови с оцветена синьо-виолетова кожица и след стерилизасортове и елити от Prunus domestiсa L. за приготвяне на ционния процес не се запазва много добре цвета на компоти и технологична оценка на компотите. плодовото месо. Оценката на компотите по този покаПрез 2012 г. бяха приготвени компоти от селекцио- зател варира от 25 за сорта Гуляева до 33 за елит Д1, нираните в Дряново сливови сортове и елити : Гуляева, докато за контролния сорт Стенлей е 34. Балванска слава, Габровска, Стринава, Невена, елит N По отношение на сензорните качествени показа8364, елит N 918 , елит Д1 и сорт Стенлей за контрола. От плодовете на всеки сорт бяха направени по 2 Таблица 1 Резултати за външния вид и за сензорните компота в периода 23-30 август във фаза технологична показатели от дегустационната оценка на компотите от сливови сортове и елити зрелост. Външен вид Сензорни показатели За приготвянето на компотите се използваха цели бистрота цялост цвят на вкусови консис- дромат плодове в количество до 400 г ; вода - 300 г и заха- Сорт плодово качества тенция на сиропа на роза – 100 г (Михайлов и Топчийски,1980) в стандартни плода месо буркани. Приготвянето на компотите е съобразено с Българският държавен стандарт (БДС). Процесът на сте- Стенлей 38 108 34 128 29 56 рилизация е 10 минути. Технологичната оценка е извър- Гуляева 38 93 25 136 31 72 шена в Изпитвателната лаборатория по сензорен анализ Балванска слава 36 114 29 116 25 64 към Института по овощарство в Пловдив. Дегустацията Габровска 34 99 30 136 29 66 е анонимна с преглеждане, дегустиране на пробите Стринава 38 96 28 120 26 56 и попълване на дегустиционните листове. Оценката е Невена 43 111 29 140 31 60 определена по девет балната скала. Качеството на пло36 93 27 100 29 50 довете е определено от средната аритметична оценка Елит 8364 36 96 30 116 24 62 на отделните показатели като: външен вид, включващ Елит 918 37 90 33 144 25 72 оценки за бистрота на сиропа, запазване целостта на Елит Д1

23

тели, най-важен е вкусът. Най-висока оценка за вкус има елит Д1 - 144, следван от сортовете Невена -140, Гуляева -136 и Габровска -136. С най-висока оценка за консистенция на плодовото месо – 31 са сортовете Невена и Гуляева и надвишават контролата Стенлей, който има оценка 29. Най-ниска оценка за този показател е определена за елит № 918. Компотите от плодовете на сорта Гуляева и елит Д1, са най-ароматични, те имат еднаква оценка - 72. Сортовете Габровска, Балванска слава и елит № 918 също имат висока оценка за аромат и надвишават сорта Стенлей. Компотите на елит № 8364 имат най-ниска оценка за този показател – 50. Краен резултат от дегустацията на компотите е средната аритметична оценка , която е много добра при всички изследвани сортове и елити (табл.2). Компотите , приготвени с плодове от сортовете Невена, Гуляева и елит Д1 имат най-висока оценка и надвишават тази на контролния сорт Стенлей. Въз основа на тези оценки дегустационната комисия определи първо качество на компотите от всички представени сортове и елити. Няма сортове и елити получили отлична оценка - над 85 и екстра качество. ИЗВОДИ Плодовете на сливовите сортове Гуляева, Балванска слава, Габровска, Стринава, Невена и елити с номера

Табл. 2. Средна аритметична оценка и качество на компотите от сливовите сортове и елити Сорт средна аритметична оценка качество на компотите Стенлей 78,6 много добър Първо Гуляева 79,0 много добър Първо Балванска слава 76,8 много добър Първо Габровска 78,8 много добър Първо Стринава 72,8 много добър Първо Невена 82,2 много добър Първо Елит 8364 67,0 много добър Първо Елит 918 72,8 много добър Първо Елит Д1 80,2 много добър Първо

8364, 918 и Д1, селекционирани в Опитна станция по сливата в гр.Дряново са подходящи за преработка в компоти. Дегустационната комисия по сензорен анализ към Института по овощарство в гр.Пловдив даде много добра оценка и определи първо качество на компотите от цели сливови плодове от изпитаните сортове и елити. Компотите на сливовите сортове и елити с най-висока средно аритметична оценка са: Невена - 82,8, елит Д1- 80,2 и Гуляева - 79. Компотите, приготвени от плодовете на елит Д1 и сорта Невена се отличават с най-висока оценка за вкус.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1 (256) / 2014

Фунгициди за борба с ранно кафяво гниене при сливата

24

С. Тодорова Опитна станция по сливата, Дряново Установено е, че в години с чести валежи и ниски температури по време на цъфтежа на семкови и костилкови овощни видове, патогенът Monilinia laxa нанася големи повреди и може да компроментира реколтата. Болестта се проявява по цветовете, леторастите, клоните и плодовете. Благоприятни условия за масово заразяване има при наличие на средноденонощни температури над 00С, дъжд или 100% относителна влажност на въздуха. За борба с ранното кафяво гниене са изпитани голям брои растителнозащитни препарати (Карова, 1962, Михайлова, 1993, Стоянова и Минев, 2000). Необходимостта от третирания трябва да се определя от метеорологичните условия в началото на вегетацията и проявлението на опожаряването на цветовете през предишните години ( Михайлова, 1993). Въз основа на направените опити са се възприели следните практики за третиране във

фенофазите – „цветен бутон”, „начало на цъфтеж” и „край на цъфтежа”. Някои препарати като ТМТД (волфен тиурам 85 – 0,25%) и Пероцин75 В – 0,25% , които са посочени за третиране (Михайлова, 1995), вече са излезли от употреба. Други фунгициди са доказали своята ефективност през годините и се прилагат и днес като Роврал 50 ВП, Сумилекс 50 ВП и Систан 12 Е (Михайлова, 1995 и Стоянова и Минев, 2000). В статията са представени резултатите от изпитване на нови фунгициди и такива, които са добре проучени и с доказана ефективност при борбата с патогена. Прилагането на препаратите се проведе по различна схема, спрямо възприетите практики. Опитите бяха проведени през периода 2010 и 2011 г. в сливовите колекции на Опитната станция по сливата – Дряново. За целта избрахме плодо-

Табл. 1. Степен на нападение от Monilinia laxa и ефективност на фунгицидите през 2010 г. ефективност Сорт фунгициди степен % на нападение % Систан супер 25 ЕК 20,50% 47,65 Чачанска лепотица Тирам 80 ВГ 19,16% 51,07 Фоликур 250 ЕВ 18,16% 53,62 Хорус 50 ВГ 22,91% 41,50 Контрола 39,16% Систан супер 25 ЕК 20,91% 49,98 Тирам 80 ВГ 27,91% 33,22 Стенлей Фоликур 250 ЕВ 22,33% 46,58 Хорус 50 ВГ 25,58% 38,8 Контрола 41,80%

Табл. 2. Степен на нападение от Monilinia laxa и ефективност на фунгицидите през 2011 год. ефективност Сорт фунгициди степен % на нападение % Систан супер 25 ЕК 27,6% 15,85 Чачанска лепотица Тирам 80 ВГ 29,0% 11,6 Фоликур 250 ЕВ 23,6% 28,05 Хорус 50 ВГ 28,5% 13,10 Контрола 32,8% Систан супер 25 ЕК 27,83% 26,43 Тирам 80 ВГ 28,33% 25,11 Стенлей Фоликур 250 ЕВ 25,3% 33,12 Хорус 50 ВГ 26,6% 29,68 Контрола 37,83%

даващи дървета от чувствителните на ранно кафяво гниене сливови сортове – Стенлей и Чачанска лепотица, засадени през 1995 г. Опита се заложи при полски условия и естествен фон на зараза. Във всеки вариант бяха включени по 5 дървета от всеки сорт. За третиране използвахме следните фунгициди: Систан супер 24 ЕК (миклобутанил) – 0,04%, Тирам 80 ВГ ( тирам) – 0,3%, Фоликур 250 ЕВ (тебуконозал) – 0,1%, и Хорус 50 ВГ (ципродинил) – 0,1%. Третирането се проведе през фенофазите „начало на цъфтеж” и „край на цъфтежа”. Отчитането на степента на „опожаряване” на цветове от ранно кафяво гниене се извърши една седмица след края на цъфтежа. За определяне биологичната ефективност на фунгицидите, отчитането се извърши 14 дни след последното третиране. Проба от по 100 клонки с цветове се вземаше от четирите страни на короната на дърветата и нападението определихме по следната скала: 1 – здрави; 2 – некроза на 1/5 от венечните листа; 3 – некроза на венечните листа; 4 – 1/3 некроза на цветната дръжка; 5 – 1/3 до 2/3 некроза на цветната дръжка; 6 – некроза на цялата дръжка. Степента на нападение се отчете по формулата на McKinney. През периода на изследване имаше благоприятни условия за силно проявление на ранно кафяво гниене. По време на цъфтежа през 2010 година имаше значително количество валежи -101,4 л/м2 за април и средномесечна температура - 12,90С. При тези условия третирането се извърши по следната схема: с всеки препарат се третира във фаза „начало на цъфтеж” и „ край на цъфтежа” при всички варианти. При Чачанска лепотица беше отчетена най-ниска степен на нападение, при третиране с Фоликур 250 ЕВ – 18,16% и Тирам 80 ВГ – 19,16%, при контрола – 39,16% (табл. 1). При сорт Стенлей ниски резултати се отчетоха при фунгицидите Систан супер

25 ЕК – 20,91% и Фоликур 250 ЕВ – 22,33%, при контрола – 41,80%. През 2011 година се използваха същите препарати, но схемата се промени. Получените резултати са представени на таблица 2. Това се дължи на необичайно късния цъфтеж на сливите, който започна в края на април, и ниските температури (средно месечна – 10,50 С). Първото пръскане се извърши само с Тирам 80ВГ при всички варианти, във фаза „ начало на цъфтеж”. Следващото пръскане се проведе във фаза „край на цъфтежа” с фунгицидите – Систан супер 25 ЕК, Фоликур 250 ЕВ и Хорус 50 ВГ. През 2011 г. се отчете по-ниска степен на нападение спрямо 2010 г., стойността на този показател при контролата е 32,8% за сорта Чачанска лепотица и 37,83% за Стенлей. Най-ниска степен на нападение беше отбелязана след проведено третиране с Фоликур 250 ЕВ, за сорта Чачанска лепотица е 23,6% и за Стенлей е 25,3%. Фунгицидът Фоликур 250 ЕВ има по-висока ефективност в сравнение с другите използвани фунгициди. Третирането с Тирам 80 ВГ не е ефикасно, отчете се висока степен на нападение в този вариант, дължащо се на контактното му действие. ИЗВОДИ Когато метеорологичните условия са благоприятни за развитието на болестта Monilinia laxa трябва да се извършат две третирания по време на цъфтежа. Първото третиране да се направи във фаза ”начало на цъфтеж” с един от следните фунгициди: Фоликур 250 ЕВ, Систан супер 25 ЕК и Хорус 50 ВГ. Второто пръскане да бъде във фаза „край на цъфтежа” и да се използват също тези препарати, като е добре да се редуват. Всички изпитани фунгициди показаха значително ограничаване на болестта спрямо контролата. С най-добра ефективност в борбата срещу Monilinia laxa са фунгицидите Фоликур 250 ЕВ, Систан супер 25 ЕК и Хорус 50 ВГ. При Тирам 80 ВГ има отчетено средно ниво на ефикасност.

25

Плътност на растителноядните акари в сливови насаждения през 2012 г.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1 (256) / 2014

Николина Маринова ИПЖЗ – Троян, филиал Дряново

26

Масовото намножаване на растителноядните акари се определя от редица абиотични, биотични и антропогенни фактори. Акарите са организми, които нямат собствена температура и поради тази причина физиологичните им процеси пряко се влияят от метеорологичните условия в определен регион. Най-голямо значение върху намножаването и плътността на развитие на акарофауната са температурата на въздуха и атмосферната влажност. Доказано е, че оптималните условия за намножаване на акарите са високата температура и ниска относителна влажност на въздуха / Балевски и кол.,1982/. Други фактори, които влияят върху плътността на акарофауната по сливата е сортовият състав и торенето /Маринова 2006; 2007/. За района на Дряново, 2012 година се характеризира със сухо лято, много високи температури на въздуха и ниска атмосферна влажност. Тези екстремални метеорологични условия са регулиращ фактор за протичане на физиологичните процеси при акарофауната и за това целта на изследването е да установим броя на поколенията и популационната плътност на акарите от семейство Tetranychidea. Изследването се проведе в плододаващо сливово насаждение в района на град Дряново. В опита са включени сортовете Стенлей, Чачанска лепотица и Йойо. В насаждението се прилага технология за биологично производство на плодова продукция. Дърветата са присадени на джанкова подложка. Почвата в опитното поле е псевдоподзолиста сива горска. Наблюденията върху плътността и видовия състав на акарофауната се провеждаха в течение на вегетационния период чрез изброяване на подвижните форми на акарите под бинокуляр. Средната проба се съставяше от 100 листа, които се вземаха от всички части на короната в интервал от 10 дни. През 2012 г. се регистрираха екстремални метеорологични показатели, като средномесечните температури са с 1,50С по-високи в сравнение с 2011 г., а средната сума на валежите през вегетационния период е сравнително малка. Докато сумата на валежите през пролетта на 2010 г. за месеците март, април и май е 390 л/м2, през

2012 г. е по-малка - 252 л/м2. Количеството на валежите през лятото на 2012 г. за месеците юни, юли и август е много малко - 87 л/м2 /табл. 1/. В таблица 2 са представени данните за популационната плътност на тетраниховите акари. При провеждане на експеримента са открити подвижни форми на видовете Червен овощен акар / Panonychus ulmi/, Обикновен паяжинообразуващ акар /Tetranuchus urticae/ и Жълт сливов акар / Eotetranuchus punicola/. Получените резултати показват, че с най-висока плътност е обикновеният паяжинообразуващ акар, като при отделните сортове варира между 16,2 и 36,2 подвижни форми. Най-висока плътност е отчетена при сорта Чачанска лепотица, като този факт потвърждава чувстТабл. 1. Средно месечни температури на въздуха и сума на валежите за 2012 г. минимална максимална средно сума на Месец температура темперамесечна валежите тура температура март

-4,7°C

24,1°C

7,4°C

14,2

април

-1,5°C

29,4°C

13,7°C

39,7

май

9,5°C

30,7°C

17,1°C

134,9

юни

13,3°C

36,1°C

24,3°C

63,2

юли

17,3°C

38,6°C

28,4°C

4,4

август

11,5°C

39,8°C

22,8°C

52,8

септември

6,4°C

35,1°C

18,9°C

29,8

Табл. 2. Популационна плътност на тетраниховите акари при сливата през 2012 г. Вид месец сортове Стенлей Чачанска Йойо лепотица

Panonychus ulmi

Eotetranychus prunicola

Tetranychus urticaе

V VI VII VIII IX V VI VII VIII IX V VI VII VIII IX

6,4 7,3 8,2 14 3,4 3,2 4,8 7,2 9,6 3,8 7,8 9,6 13,2 16,2 7,6

7,8 9,6 12,3 16.8 3,8 4,2 6,8 7,8 9,6 3,8 11 14,6 18,2 36,2 14,2

4,3 7,8 9,6 14,3 3,8 4,6 8,9 12,3 17,6 2,6 8,0 17,6 28,3 33,2 8,6

вителността на този сорт към акарите /Маринова, 2006/. С най-ниска плътност на изследваните

видове акари е сортът Стенлей. Най-голяма плътност на обследваните видове акари е регистрирана през август /36,2%/ при сорта Чачанска лепотица. Именно през този месец е отчетена най-високата максимална температура през 2012 г. – 39,80С. ИЗВОДИ Получените резултати от изследването на акарофауната по сливата от сем. Tetranychidea показаха най-висока плътност за вида Tetranychus urticae. Сортът Чачанска лепотица е по-чувствителен на акарите от сем.Tetranychidea, при него е отчетена най-голяма плътност. Сортът Стенлей се проявява сравнително по-устойчив при нападение на тетраниховите акари. Най-висока плътност на тетраниховите акари при трите сливови сорта е определена през август, когато са регистрирани най-високи максимални температури. Високите температури на въздуха и малкото количество валежи са повлияли благоприятно върху силното намножаване на акарите от сем.

Tetranychidea по листата на сливовите дървета.

Основни представители на род PYRUS отглеждани в Kитай Атанас Благов, Li Yuanjun, Wang Yiju, Yu Qiang, Li Qingyu Институт по овощарство към Янтайската селскостопанска академия, гр. Янтай, Китай

ПЛЮС

1 (256) / 2014

лям брой крушови форми получени в резултат на случайни или целенасочени крьстоски между първите (табл. 2). Китай е един от основните формообразувателни центрове на крушата. Тук са се формирали и впоследствие развивали голям брой от видовете на род Pyrus. От тях по пътя на

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Крушата е вьзникнала през третичния период в планините на Западен Китай и оттук тя е започнала своето разпространение към различни райони на Евразийския континент. Постепенното й адаптиране в различните екологични условия – в по-студен или в по-топьл климат, в по-сухи или по-влажни микрорайони става причина за възникване на голямото формово разнообразие, което сега имаме при този овощен вид. Понастоящем в света са открити около 30 изходни вида от рода Pyrus, от които 22 са най-широко разпространени и се считат като пьрвични. Всички те се отглеждат в Европа, в умерените ширини на Азия и в планинските райони на Северна Африка (табл. 1). Освен посочените в табл. 1 основни видове, сьществуват и се отглеждат и относително го-

27

Таблица 1. Видове от род Pyrus и тяхното разпространение в света Вид Европейски P.communis L. P.caucasia Fed. P.nivalis Jacq.

P.cordata (Dsv.)Hook.f.

Разпространение Европа, Турция, Евразия Североизт.Европа, Гърция, Турция Европа Югозап. Англия, Зап.Франция, Испания, Португалия

Средиземноморски район

28

P.amygdaliformis Vil. P.elagrigolia Pall.

P.siriaca Boiss.

P.longips.Coss Dur. P.gharbiana Trab.

P.mamorensis Trab. Близък изток P.glabra Boiss.

P.salicifolia Pall.

Средиземноморие, Мала Азия Югоизт.Европа, Русия, Турция Тунис Аржир Мароко, Зап.Алжир Мароко

P.reqelii Rehd P.pashia D.Don Далечен изток P.pyrifolia (Burm.f.).Nak.

Афганистан Пакистан, Индия, Непал

P.Pseudopashia Yu. P.ussuriensis Maxim.

P.calleryana Decne

Северозап. Китай Сибир, Сев.Китай, Корея Централен и Южен Китай, Виетнам

P.betulaefolia Bunge.

Централен и Южен Китай, Виетнам

P.fauriei Scheid.

P. hondoensis Kik&Nak. P.dimorphophylia Mak.

Корея Япония Япония

P.kawakamii Hayata

Тайван, Югоизт.Китай

Иран Сев.западен Иран, Североизт.Турция, Южна Русия

Китай, Япония, Корея, Тайван

Фиг.1. Д ендограма на отглежданите видове от р. Pyrus в Китай

естествения и целенасочен подбор извършван тук през годините, са отбрани много голям брой сортотипове, които сега дават облика на крушопроизводството на страната. Основните сортове, които се отглеждат са главно от Ориенталската група. Като родоначалник на тази група се сочи вида P.calleriana Decne. (фиг. 1. по Cao Tian at all, 2011), от която, само някои от тях са родоначалници на отбраните и отглеждани сортове, осигуряващи плодовата продукция в страната. ОСНОВНИ ВИДОВЕ И СОРТОВЕ При направения преглед и анализ на сортотиповете отглеждани в Китай е доказано,че те произхождат от една относително малка група видове от р. Pyrus, всичките те от т.нар. Ориенталска /Азиатска/ група круши. В резултат на народната и целенасочената селекция /последната официално е започната през 1956 г./ са отбрани неголям брой сортове от тези видове, които описваме по-долу. Сортове с произход от P. bretcshneideri Rehd. Те се отглеждат главно в районите със средна годишна температура на въздуха между 8.5 ~15.4оС и с годишна сума на валежите между 450 ~1200 мм. Това са районите около Бохайския залив и Севернокитайската равнина, в района на Льосовото плато, западната част на провинция Сичуан и североизточната част на провинция Юнан. Към тях спадат: Сорт Dangshansuli. Той е най-широко застьпен в провинциите Анху, Джиансу, Хенан, Шенси, Гансу и Синджан. По относителен дял на участие в плододаващите насаждения в страната – 24%, сортьт е на пьрво място. Плодовете му зреят през средата на септември. Те са сьс средно тегло около 250 г. Плодовата кожица е зеленикаво- жълта до светложълта след съхранение. Месото е бяло, сочно, сладко, често с каменисти клетки. Сьхраняват се до февруари. Сорт Сhili. Основен сорт в крушовите насаждения на провинция Шандунг. Открит като случайно семеначе в района на Лайанг, център на крушопроизводството на област Янтай. Плодовата кожица е със жълто-зелен основен цвят. Плодовете зреят кьм края на септември. Те са сьс средно тегло около 200 г. Месото е нежно, сочно, сладко, с много малко каменисти клетки и с много добро качество. Сорт Yali. Относителният дял на неговото участие в крушовите насаждения в Китай е около 12%. Той е най- широко застьпен в провинция Хъбей, където е открит като случйно семеначе. Плодовете му зреят през средата на септември и се сьхраняват до април. Те са сьс средно тегло около 180 г. Плодовта кожица

Таблица 2. Междувидови хибриди от р.Pyrus Видове Случайни хибриди P.x bretschneideri Rehd.

P.x phaeocarpa Rehd.

P.x serrulata Rehd.

P.x compelaxa Rubtzov P.x salvifolia DC P.canescens Sprach. Хибриди открити в разсадници или изкуствено създадени P.x lecontel Rehd.

P.x michauxii Bosc&Poiret P. uyematsuana Macino

изходни форми

разпространение

Северен Китай P.ussuriensis x P.betulifolia P.betulifolia x P.usuriensis Северен Китай P.pyrifolia x P.calleriana Центрлен Китай Unknown Кавказ Европа, Крим P.communis x P.nivalis P.nivalis x P.salicifolia

P.communis x P.pyrifolia P.amygdaliformis x P.nivalis P.dimorphophylla x P.hodoensis

Корея

е зеленикаво-жълта. Плодовото месо е сочно, сладко, слабо кисело, ароматично, с много добро качество Сорт Pingguoli. Освен в Китай, сортьт е широко застьпен в Корея и Япония. Вероятно е хибрид между P.ussuriensis х P.pyrifolia. Плодовете узряват в началото на октомври. Те са едри сьс средно тегло около 250 г и се сьхраняват около 8 месеца. Месото е фино, сочно, крехко, слабо кисело, с отлично качество Сорт Qiubaili. Основно сортьт се отглежда в пров. Хъбей и в западната част на провинция Ляонинг. Зрее в началото на октомври. Плодовата кожица е жълто оцветена. Плодовете са сьс средно тегло около 150 г. Месото е фино, нежно, сочно, сладко с отлично качество и е почти без каменисти клетки. Плодовете се съхраняват относително дълго. Основните райони в които се отглеждат сортовете с произход от P.pyrifolia са локлизирани на юг от Жълтата река и в басейнa на Синята река, които са с относително по-висока средна годишна температура на въздуха /над + 15оC /, с по-висока годишна сума на валежите /800~1900 мм/ и с период от 80 до 140 дни със среднодневна температура на въздуха над 10оС. Основeн сорт е Cangxixueli. Той е създаден в провинция Сичуан. Плодовата кожица е зеленикаво-кафява до кафява. Плодовете са едри до много едри със средно тегло между 300 и 500 г. Зреят към края на август. Месото е фино, нежно, сочно, сладко , ароматично с малко каменисти клетки и с отлично качество.

Плодовете имат относително кратък период на съхранение. Видът P.ussuriensis Maxim е родоначалник на друга група основни сортове отглеждани в Китай. Тези сортове се характеризират с добра приспособимост към климатичните /студоустойчивост/ и почвени условия и се отглеждат в по-северните части на страната – Североизточен Китай , северните части на провинциите Хебей и Шанси, далекоизточният район на Русия и Северна Корея. Основно те са застъпени и в производствени насаждения в провинциите Ляонинг, Хебей, Гансу и Нинджа, където средногодишната температура на въздуха е 8.6 ~ 13оС, а годишната сума на валежите е 500 ~ 750 мм. Сорт Baozhuli. Случайно семеначе открито в провинция Юнан. Плодовете зреят към края на август. Те са закръглени по форма, жълтеникаво-зелено оцветени и са със средно тегло около 190 г. Плодовото месо е нежно, сочно, ароматично, сладко-кисело и с много добро качество. Сорт Nanguoli. Открит като случайно семеначе в провинция Ляонинг и сега е най-популярния сорт отглеждан от тази група в Китай. Плодовете зреят в началото на септември. Те са със средно тегло около 45 г. Плодовата кожица е с жълт основен цвят, покрита с розов или оранжево-червен покровен цвят. Плодовото месо е топящо се, много сочно, сладко, със силен аромат и отлично качество. Съдържа малко каменисти клетки, които почти не се усещат. При обикновени условия на съхранение плодовете се запазват около 2–3 седмици. Сорт Huagaili. Отглежда се основно в провинциите Ляонинг и Джилин. Плодовете са дребни /със средно тегло около 77 г /, закръглени и имат дълги дръжки. Зреят към края на септември. Месото е плътно при беритбата, а след лагеруване става нежно, сочно, сладко-кисело, ароматично и с добро качество. Плодовете се съхраняват продължително време. Сорт Jingbaili. Дървета от него растат навсякъде в околностите на Пекин. Той е семеначе с неясен произход. Плодовете му зреят през средата на септември. Те са относително дребни със средно тегло около 110 г. Плодовата им кожица е зеленикаво-жълто оцветена. Месото е нежно, много сочно, сладко с много добро качество. Сорт Jianbali. Плодовете му са дребни, заоблени със средно тегло около 90 г. Цветът на плодовата кожица е зеленикаво-жълт до изцяло жълт. Месото при беритбата е твърдо, а след лагеруване нежно, сочно, сладко-кисело и с

29

Таблица 3. П роизводство и експорт на крушова продукция по страни за 2009 г. Страна Общо за света Китай Италия САЩ Аржентина Испания Индия Турция Южна Африка Корея Япония Холандия Белгия

произведена продукция в мил. т 22,644 15,231 0,737 0,733 0,704 0,473 0,382 0,380 0,366 0,308 0,285 0,274 0,260

износ в хил.т 375903 133889 156691 452862 105400 180400 -

много каменисти клетки. Плодовете се съхраняват много добре. Сорт Xiaoxiangshui. Неговите плодове са дребни /45 г /, закръглени, жълтенкаво-зелено оцветени при беритбата до жълти след лагеруване. Плодовото месо е нежно, фино, много сочно, сладко-кисело с аромат и много добро качество. Имат много кратък период на съхранение. Поради голямото разнообразие на климатичните и теренни условия в страната са подбрани и се отглеждат и голям брой други крушови сортове от ориенталската група, които се отглеждат с единични дървета или в малки дворни градини .От тях също се получава стокова продукция, чиито относителен дял е около 13% от общата плодова продукция на страната . СОРТОВЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ГРУПА Освен сортове от Ориенталската група тук се отглеждат и такива с произход от Европейската група - от род P.communis L. Относителният дял на получаваната от тях плодова продукция за сега е малък. Най-голям интерес се проявява към сортовете Конференция, Абат Фетел, Вилямова масловка, Клапов любимец, Деканка на комисията, Д-р Гюйо, Боскова масловка, Пакхамс Триумф, Бланкила, Кошия, като от някои от тях, преминали етапа на първично сортоизучаване са създадени вече и промишлени насаждения в провинциите Шандонг, Ляонинг, Шанси, Чинxай, Синджан и на други места. Други сортове са на етап проучване, а голяма част от тях вече се използват и в различни селекционни програми. ПРОИЗВЕДЕНА ПЛОДОВА ПРОДУКЦИЯ През 2011 г. общо в света са произведени над 22 милиона тона крушови плодове. През

30

същата година Китай е произвел 15.23 милиона тона, което представлява 67.3% от това производство. Заедно с получената крушова продукция от Япония, Северна и Южна Корея / последната е вторият основен производител на крушови плодове в Азия/, тези 4 страни са дали около 95% от световното производство, като тази плодова продукция е получена главно от споменатите по-горе крушови сортове, както и от някой други интродуцирани, локални и местни сортове от отглежданите в тези страни, всички те от т.нар. „Ориенталска” група /Благов, 2005/. Средногодишният износ на Китай през периода 2007–2010 г. е възлизал на около 420 000 т, /през 2009 г. е бил малко над 375 х.т/, което е около 19% от износа на круши в света, като по този показател той е отстъпвал само на Аржентина, чиито среден годишен износ е 454 000 т /табл.3/. Основни страни вносители на крушови плодове от Китай са Русия, Индонезия, Виетнам, Бразилия, Австралия, Близкия изток, страни в Югоизточна Азия и други. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Крушата е основен овощен вид отглеждан в Китай. Главните сортове, които дават облика на съвременното крушопроизводство на страната са от «Ориенталска» /Азиатска/ група. Последните са възникнали и отбрани от няколко вида от р. Pyrus, чиито родоначалник е вида P. Calleryana Deche. Тези сортове са родовити, лесно се отглеждат, а получаваната плодова продукция от тях е с ниска себестойност и добро качество, което я прави конкурентоспособна на вътрешния и външен пазар. Средногодишното производство на крушови плодове в Китай бележи един непрекъснат и стабилен ръст- от 10 723 700 т през 2004 г. до 15 230 000 т през 2011 г. Основната част от тази плодова продукця се реализира на вътрешния пазар- за консумация в свеж вид, за преработка в сокове, сиропи, напитки, крушов оцет, кристална захар на базата на крушов сок, сушени, лиофилизирани, консерви- ранни круши, компоти и др. Плодовете на азиатската круша се приемат добре на европейския, азиатския и австралийския пазари. В перспектива се очаква тенденция за по-голямо производство и по-голям износ. Това е залегнало и в официалните програми на новото ръководство на страната за нова икономическа политика и издигане на селскостопанското производство, респективно и крушопроизводството, на по-високо ниво, за да бъде то икономически още по-изгодно.

ПЛЮС

1 (256) / 2014

ко унищожаване на плевелните растения. Основните агротехнически мерки за борба срещу заплевеляване на обработваемите площи включват обработка на почвата и изграждане на правилни сеитбообращения, съобразени със специфичните условия на района, биологическите изисквания на културата, степента и видовото заплевеляване на площите. Значението на обработката на почвата в борбата със заплевеността на почвата се изразява от една страна в подрязване на растящите плевели, създаване условия на изтощаване, изсушаване или измръзване на коренищата и корените на многогодишните плевели, а от друга – създаване условия за поникване на плевелните семена, с цел унищожаване на подрастите им при следващите обработки или дълбоко заравяне в почвата на семената, луковиците и клубените. Ролята на сеитбообращението в борбата срещу плевелите се изразява в правилно редуване на култури или група култури, така че да не се дава възможност за безпрепятствено развитие на плевелите. Известно е, че различните култури се съпътстват от специфични плевели с повече или по-малко определен видов състав. Включването на подходящи култури в сеитбообращението с по-голяма конкурентоспособност и подтис-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Проблемът за плевелите и методите за борба с тях, се изменя успоредно с развитието на земеделието. Плевелната растителност не е временно явление в биоценозата и не е присъща само на примитивното земеделие. Като вреден фактор, тя се намира в пряка зависимост със земеделската дейност на човека и внедряване на научните постижения. Ето защо, проблемът за борбата срещу плевелите е постоянен, а прилаганите методи са се изменяли в зависимост от развитието на новите технологии с цел осигуряване на ефективна борба и опазване на околната среда от замърсяване. В земеделието се прилагат основно мерки за предпазване площите от заплевеляване ( профилактични ) и пряко унищожаващи методи и средства за борба срещу плевелите, които целят отстраняване вредното им влияние, осигуряване нормално развитие на културните растения и получаване на високи добиви. Профилактичните мерки за борба срещу плевелите включват: използване на чист от плевелни семена посевен материал; правилна подготовка и съхраняване на оборски тор; унищожаване плевелите в естествените източници на заплевеляване в т.ч. синури, слогове, напоителни и отводнителни канали, ж.п. линии и други. Мерките за унищожаване на плевелите са различни в зависимост от случая, дали те са насочени основно към унищожаване на запаса от размножителни органи в почвата ( семена, коренища, коренови издънки ) или към пря-

Доц. д-р Ганка Баева, ИПАЗР „Н. Пушкаров“ кащо влияние спрямо плевелите е от изключителна важност. Механичните методи за унищожаване на плевелите, в т.ч. ръчно плевене, окосяване, мулчиране и изгаряне, а също така брануване на посевите, култивиране и окопаване са прилагани в продължение на много години. Те обаче са много трудоемки мероприятия и за някои култури представляват от 30 до 80 % от общия труд вложен при отглеждане на културата. Химическият метод заема важен дял в борбата срещу плевелите. Бързото му приложение и усъвършенстване се дължи на факта, че в сравнение с другите методи той има редица предимства. Практиката на световното земеделие показва, че химическия метод има важно място в комплекса от интензивни фактори за повишаване добива от културните растения и за намаляване разходите при тяхното отглеждане. Действително химическият метод се оказва ефективен в борбата срещу отделните видове плевели и представители на различни биологични групи, но той няма и не може да има всеобхватен ефект при третиране на определена площ или култура. Увеличението, едностранчивостта и в някои случаи неправилно прилагане на химическия метод води до вредни последици. Забавянето или омаловажаването на някои традиционни агротехнически мероприятия за борба срещу плевелите, като спазване на сеитбообращенията, срок и начин на сеитба, навременно и качествено прибиране на реколтата, правилна обработка на почвата, създава

екология

Методите за борба срещу плевелите и екологията в земеделието

31

трудности от екологично и фитосанитарно естество, по-важни от които са следните : Интензивно прилагане на химическия метод за борба срещу плевелите и отстраняване на почувствителните видове при дадена култура доведе до поява на компенсационни процеси. Така например, при масово прилагане на хормоноподобни хербициди ( 2,4 –Д, MCPA и др.) при житните култури, количеството на чувствителните широколистни плевели ( синап, полско лютиче и др. ) намаля, но броят на слабочувствителните ( подрумче, колендро, звездица, фасулче и др. ) се увеличи. Масовото използване на триазинови хербициди в овощните насаждения и лозята доведе до намножаване на устойчиви многогодишни плевели ( балур, троскот, пирей, повитица и др.). При продължително прилагане на хербициди на една и съща химична база възникват резистентни биотипове плевели, които растат и се развиват нормално при ефективни дози от хербицида, при които индивиди от същия биотип загиват. Сериозен проблем представлява въздействието на хербицидите върху околната среда, което се изразява в замърсяване на почвата, водата и въздуха. Потенциалната опасност от използването на хербицидите не се изразява толкова в тяхната остра токсичност при попадане в организма на човека и животните, колкото от голямата персистентност, натрупване и придвижване на остатъците им в почвата, които оказват влияние върху следващите в сеитбообращението култури. Не са редки случаите, когато при условията на нашата страна, характеризиращи се с чести засушавания, проблемът за остатъчните количества от хербициди в почвата стои с голяма острота. Влиянието на хербицидите върху микробиологическите процеси в почвата е друг сериозен проблем свързан с масовото прилагане на химическия метод за борба

32

срещу плевелите. Инхибиращо или стимулиращо действието на хербицидите е краткотрайно и се проявява скоро след третиране на почвата. При едностранчиво и неправилно приложение на химическия метод съществен проблем представлява замърсяването на природните води. В литературата се посочват данни за най-често и в най-висока концентрация замърсяване на подпочвените води с триазинови хербициди. В плитките подпочвени води средните концентрации от тези хербициди варират от 0,1 до 1 микрограм за 1 л, но в някои случаи те достигат до 10 микрограма. Като замърсители на подпочвените води, в литературата се срещат данни за бромацил, далапон и др. В настоящия момент от развитие на земеделското производство, едностранчивото прилагане на отделните методи не може да осигури ефективна и навременна борба срещу плевелите. Имайки предвид конкретните агроекологически особености на района, степента на заплевеляване и видовото разнообразие на плевелите, а също така биологичните особености на културите, най-добър биологичен, екологичен и икономически ефект в борбата срещу плевелите се получава от прилагане на интегрирани екологосъобразни системи. Тези системи включват диференцирано прилагане на отделните методи за борба срещу плевелите – агротехнически и химически. От агротехническите мероприятия, като звено в системата за интегрирана борба срещу плевелите, най-широко приложение и най-голямо практическо приложение има обработката на почвата. Правилно проведената обработка на почвата в т.ч. подметка на стърнища, предсеитбена и основна оран с подходящи за целта, а не шаблонно приложени почвообработващи оръдия, способства за максимално намаляване запаса от плевелни семена в почвата, за унищожаване на коренищните и корено-

воиздънкови плевели и до голяма степен осигурява максимална биологична и икономическа ефективност от приложението на химическия метод, без риск за замърсяване на околната среда. С цел намаляване до минимум вредното странично действие на хербицидите върху растенията и околната страна, при включване на химическия метод в системата за интегрирана борба срещу плевелите необходимо е да се има предвид следното: диференциран подход при определяне вида и дозата на хербицида в зависимост от видовото разнообразие и плътността на плевелите и агроекологическите особености на района; прилагане на схеми за редуване на хербициди, хербицидни комбинации и системи от хербициди и отчитане прага на икономическа вредност на плевелите; използване на хербициди с по-кратък период на действие, които не оказват вредно влияние върху почвените микроорганизми; използване на намалени дози от хербициди . Съставните елементи на интегрираните системи и относителното участие на различните методи се определя основно от характера на агрофитоценозата. При агрофитоценоза на ранни пролетни фуражни култури, найголям дял имат агротехническите методи (основна и предсеитбена обработка на почвата), при средноранните и окопни култури участието на агротехническите и химическите методи може да се съчетаят в еднаква степен, а при зимно-житните култури, относителният дял на химическия метод е най-голям. Системите за интегрирана борба осигуряват развитие на плевелите под прага на икономическата вредност при умело съчетаване на агротехническите и химически методи за борба срещу плевелите, при най-малък разход на труд и средства и без отрицателно последействие на използваните хербициди върху културните растения и околната среда.

Радиоактивното замърсяване на планински почви и растения Д. Станева, Ив. Йорданова, Л. Мишева, Цв. Бинева ИПАЗР „Н.Пушкаров” Несебър, Кърджали, Карнобат. Почвените проби са от дълбочина 0 - 20 см. На почвените и растителни проби е извършен пълен гама-спектрометричен анализ.

ПЛЮС

1 (256) / 2014

Замърсяване на почвите с техногенни радионуклиди След първите няколко месеца от аварията в Чернобилската вени някои резултати от мно- АЕЦ през 1986 г., определящо за гогодишните проучвания на Ла- съдържанието на техногенната бораторията по радиоекология радиоактивност в почвите е конкъм Институт „Н. Пушкаров” центрацията на относително дълна почви, фуражи, треви, мъ- гоживущите изотопи цезий-137 и хове и диворастящи гъби от стронций-90 [Найденов М., Найтези райони. денов М., Д. Станева, 1987 г; Обект на изследване са глав- Цветков Цв. и съавт. 2006]. но целинни почви от полуплаНа фигури № 1 и № 2 са нински и високопланински показани графично данни за осрайони – главно от района на реднени стойности на конценРодопите, Рила и Пирин – поре- трациите на цезий-137 и стрончието на р. Места, Софийското ций- 90 в повърхностния слой поле.

(0-5 см) на почви от РодопиОт района на Родопите са те, Пирин и Софийското поле изследвани и проби от треви и за периода 1986-2010 г. Осрерастения, главно мъхове и ли- дняването е извършено по рашеи. През последните 5 години йони за всяка отделна година, са анализирани и над 2000 про- при което и за този период е би от диворастящи гъби главно констатирана изявена нехомоот партиди предназначени за генност на замърсяването. Вариекспорт. ациите при осредняването им по През периода 2008–2009 г. райони за различните години са бяха изследвани повече от 50 значителни - до 60 - 70% средно броя проби от зърнени храни статистическо отклонение за 137Cs и фуражи, събрани от предва- и до 50 - 55% за 90Sr (Йордарително определени обекти на нова И., Л. Мишева, Д. Станева, Южна България. Обследвани са 1998; Yordanova I., 2006). От представените резултати се регионите на Чепеларе, Рожен, вр. Снежанка, Смолян, с. Стой- вижда, че за периода 1986 - 2010 ките, с. Широка лъка, Стикъл, година няма изменения в съдърСолища, с. Борино, Доспат, Ба- жанието на двата радионуклида так, Велинград, Юндола, Добри- надвишаващи средностатистиченище, Банско, Предела, с. Бе- ските отклонения от осреднявалица, Софийска област, Плевен, нето. През 1993 и 1994 година се

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Почвата, като част от екосистемите е източник на постоянно облъчване на човека и хранителната среда за растенията и поради това представлява особен интерес за радиоекологично проучване. Тези изследвания са свързани със съдържанието както на естествени, така и на техногенни радионуклиди в проби от околната среда. Концентрацията на естествени радионуклиди в почвите зависи преди всичко от вида и състава на почвообразуващата скала, а разпределението им в почвените хоризонти се повлиява от почвообразувателния процес и свойствата на почвата. При техногенните радионуклиди съдържанието в почвата не е свързано с минералния й състав, а с начина и формата на замърсяването, причинило постъпването им в почвата (Staneva D., T. Bineva, I. Yordanova, 2009; Райков Л., Стоянова И., 1990). След масираното отлагане на техногенни радионуклиди в резултат от аварията в Чернобилската АЕЦ сумарната техногенна активност на почвите нарасна между 10 и 300 пъти. Няколко години след инцидента в Чернобилската АЕЦ цезий-137 и стронций-90 са основните техногенни радионуклиди, които се детектират в изследваните български почви. Трябва да се отбележи, че съдържанието на тези радиоизотопи в почвите от високопланинските райони (Родопите и Рила планина) и високите полета (напр. Софийското поле) е неколкократно по-високо от това в Северна България. В тази статия са предста-

33

отбелязва известно увеличение за стронций-90 в почвите от района на Родопите. Увеличените стойности, макар и в рамките на нехомогенността на замърсяването, се запазват през следващите години. Това вероятно се дължи на допълнително внасяне в почвата на активности от този радионуклид чрез растителна маса, поради спецификата на растителната покривка в този район (иглолистна растителност). Като цяло и за двата радионуклида не се наблюдава увеличение на съдържанието дължащо се на трансграничен пренос на радиоактивни материали и влияние на АЕЦ „Козлодуй”. Не се наблюдават и значими изменения, като резултат от миграция по почвения профил или извличане от растенията. За оценка на миграционните процеси по почвения профил на изследваните радиоизотопи е проучено разпределението им в дълбочина, като за периода след 1986 година не се наблюдава значимо хоризонтално преразпределение. Съдържание на радиоактивни елементи в растения За получаване на по-пълна картина на радиоактивия статус на проучваните екосистеми от същите обекти бяха събирани и растителни проби – трева, мъхове и лишеи. В таблица №1 са представени резултатите за съдържание на цезий-137 в растителни проби. Както се вижда от таблицата

съдържанието на 137Cs в пробите от мъх и лишеи, събрани в района на вр. Снежанка е повишено, което е логично да се очаква в тези растителни видове. В тревите съдържанието на цезий-137 е в рамките на очакваното, като се има предвид активността в почвите и трансферните коефициенти за този радионуклид, които са в рамките на 0,1- 0,01 за почвените различия в тези райони. През периода 2008-2009 г. бяха анализирани за съдържание на естествени и техногенни гама-емитери тревни и листникови фуражи, зърнени (пшеница, царевица, слънчоглед и др.), комбинирани и др. фуражи. Доказаните стойности бяха единствено в областта на фоновия спектър и минималнодоказуемите за използваната апаратура активности, т.е за 137Cs – под 20 Bq/кг и за 134Cs – под 3 Bq/кг. Диворостящи гъби Интерес представлява анализа на резултатите за наличие на радиоактивни елементи в различните видове гъби. Проследявайки резултатите от дългогодишните гама - изследвания при диворастящите гъби са установени видови различия при натрупването на 137Cs. [YodanovaI., D.Staneva et al. 2007]. Климатичните условия, географското положение и релефа на страната ни са предпоставка за богато видово разнообразие от диворастящи гъби. Най

Фигура. 1. К онцентрации на цезий –137 в почвени проби

34

-широко застъпени са пачи крак (Cantharellus Cibarius), манатарка (Boletus Edulis), майска гъба (Calocybe Gambosum) и челядинка (Marasmius Oreades). От посочените по-горе найпопулярни видове гъби, единствено в манатарката са регистрирани завишени стойности на 137Cs, но не надвишаващи приетите в ЕС норми (600 Bq/ кг), като в 65% от анализираните проби съдържанието на цезий е под 20 Bq/кг, а в 24% - до 100 Bq/кг. В останалите 11% съдържанието е между 100 и 600 Bq/кг, като в повечето случаи то е по -близо до 100 Bq/кг. За останалите - пачи крак, майска гъба и челядинка – само в единични случаи сме регистрирали съдържание на радиоцезий до 50-60 Bq/кг. Специално внимание заслужават видовете овчи крак (Hydnum Repandum), златист пачи крак (Cantharellus Lutescens) и син пачи крак (Craterellus Tubaeformis). При тях се наблюдава подчертана склонност към натрупване на този радионуклид. При златистия и синия пачи крак в по-голям процент от пробите се регистрират стойности между 100 и 600 Bq/кг. При овчия крак, въпреки измерените високи стойности в някои от пробите, в над 60% от случаите, активностите са под 100 Bq/кг. Най-общо може да си каже, че в преобладаващата част (78%) от анализираните партиди гъби, съдържанието на 137Cs не надви-

Фигура. 2. Концентрации на стронций – 90 в почвени проби

Таблица 1. Съдържание на цезий-137 в растителни проби (Bq/кг)

№ Място на пробовземане

вид проба

Cs-137

1.

треви

9 ± 1

Чепеларе, вет.лечебница

2. Чепеларе, вет.лечебница 3. Смолянските езера 4. Доспат,месност Касъка 5. Елешница, женското дере 6. Предела 7. с.Широка лъка 8. вр. Снежанка 9. вр. Снежанка 10. вр. Снежанка шава 100 Bq/кг, 19% са над 100 Bq/кг, но не надвишават нормата приета в ЕС (137Cs + 134Cs 600 Bq/кг ). Изключение правят няколко проби, чиито стойности достигат до 3000 Bq/кг: - сух златист пачи крак – 2500 ± 100 Bq/кг;

мъх 30 ± 3 треви 34 ± 4 треви 6 ± 2 треви 3 ± 1 треви 5 ± 1 мъх 64 ± 5 мъх 980 ± 10 лишеи 138 ± 4 шишарки 5 ± 1 - пресен овчи крак 2200 ± 100 Bq/кг; - пресен овчи крак 1550 ± 100 Bq/кг; - пресен овчи крак 3000 ± 100 Bq/кг; - пресен овчи крак 2100 ± 100 Bq/кг

– – – –

Изводи и заключения - От направения анализ на получените данни за съдържанието на радиоактивни изотопи в почви и растения от обследваните райони можем да заключим, че в годините след аварията в Чернобилската АЕЦ не се наблюдава ново замърсяване, нито като резултат от аварийни ситуации, нито като неконтролирани изхвърляния на радиоактивни отпадъци.

- В растенията, с изключение на мъхове и лишеи, не се наблюдава значително натрупване на техногенни радионуклиди. Изключение правят само някои видове диворастящи гъби. Получените стойности се дължат най-вероятно на глобалния фолаут и късните последици на Чернобилското радиоактивно замърсяване.

Ерозията като фактор за замърсяване на околната среда Доц. д-р Енчо Мянушев, ас. Георги Димитров – ИПАЗР „Н.Пушкаров”

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 1 (256) / 2014

Ролята на ерозията като фактор на замърсяването на околната среда особено много нарастна през последното десетилетие, във връзка с неправилното използване на минералните торове и препаратите за растителна защита. В раезултат на използване на неорганични вещества повърхностният отток от селскостопанските площи все повече се насища с остатъчни продукти от минерални торове и пестициди (инсектициди, фунгициди, хербициди). При движението си той замърсява площи и водни басейии, които не са били обект на селскостопанска химизация, или става вторично замърсяване с отлагане на транспортираните от него наноси. Многостранната негативна роля на ерозията в замърсяването произтича от това, че по-голямата част от наносите в повърхностно-отточните води идват от площната ерозия, чийто обект са преди всичко селскостопанските площи.

35

От изследвания в САЩ от Hauway, J. и др. автори върху 157 водосбора е установено, че 70% от наносите са резултат от площната ерозия и само 10% от ровинната. По изследвания на Ончев, Н. и др. автори на територията на България (където над 70% от обработваемите земи са пдложени на ерозия), делът на оттока от селскостопанския фонд също е значителен, като е наситен с вещества (във вид на разтвори и суспензии). Във всеки литър повърхностен отток от обработваемите земи се съдържа средно над 15 г ситнозем, около 1,5 г хумус, от 0,100 до 0,250 г азот, от 0,040 до 0,100 г фосфор и от 1,3 до 4 г калий. За размера на замърсяванията на околната среда чрез ерозията способства голямата интензивност на водноерозионните процеси у нас, които са едни от най-интензивните в Европа. Значението на ерозията като фактор на замърсяването и баланса на хранителните вещесвта в почвата се засилва и от селективността на водноерозионните процеси при площната ерозия. Изследванията върху химизма и физичните особености на течния и твърдия отток показват, че количеството на някои основни почвени компоненти, като хумуса, финната част от ситнозема, азота и в много случаи фосфора и калия, е значително по-голямо в оттока, отколкото в почвата, от която тези компоненти произлизат. Колкото почвите са по-бедни на основните компоненти (хумус, глинести частици и храни-телни елементи), толкова по-интензивно се поддават на ерозия. За замърсяващата роля на повърхностния отток от водната ерозия от много голямо значение е и степента на наситеност на оттока с разтворими във вода вещества. Основно внимание в тази насока се обръща на съдържанието на разтворения във водата азот (и по-специално на нитратния азот) и фосфор.

36

Обогатяването на ерозионния отток с елементи в концентрации вредни за хората и животните, създава условия за протичане и на токсични микробиологични процеси във водоемите. Много по-близки до вредните са концентарациите на нитратите и фосфора в оттока от селскостопанските дворове на животновъдните ферми и угоителните стопанства. Поради това насочването на отточните води от оборите и стопанските дворове трябва да бъде предшествано от обезвреждането и разреждане до допустимите от здравно-хигиенните и агрохимическата наука норми. Основните мероприятия за ограничаване ролята на водната ерозия в замърсяванията са тези, които ограничават формирането на повърхностния отток, или регулират неговото движение и локализиране. Към тях се отнасят всички мероприятия на противоерозионната агротехника. Тук се отнасят преди всичко контурната обработка на почвата и сеитбата на културите, оттокозадържащото браздуване, минималните и мулчиращи почвообработки, противоерозионните сеитбообръщения, тревните буферни пояси и поясното редуване на културите, междинните култури и др. Много ефективно в това отношение е и самото торене, което способства за формиране на по-голям и по-плътен растителен покрив върху почвената повърхност и по-голямо количество на следжътвени и вътрепочвени органични остатъци, които силно ограничават количеството на повърхностния отток. При повечето селскостопански култури торенето намалява ерозионния отток 2-3 пъти повече в сравнение с неторените площи. В същата посока влияят и всички други мероприятия, които повишават плодородието и подобряват физичните свойства на почвата.

12

Добруджански земеделски институт търгува само с високата категория семена “БАЗОВИ” от които на следващата година семепроизводителите предлагат на пазара сертифицирани семена от категория “С 1”. Традиционни пазари за сортовете тритикале на ДЗИ – Ген. Тошево и производители на семена от категория “С 1” са: Лудогорието – области Търговище и Разград; Областите Варна, Силистра, Добрич, Ловеч, Плевен, София, Пловдив и Пазарджик. Района на Странджа – Сакар и други.

ПАЗАР И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

През есента на 2013 г. се предлагат “базови” семена от тритикале:  сорт Колорит;  сорт Атила;  сорт Акорд и  сорт Респект През 2014 г. ще се предлагат “базови” семена и от сорт Бумеранг.

възможностите му за производството са 100 – 120 т “базови” семена, от които могат да се получат сертифицирани семена от категория “С-1” за 50 – 60 хил. дка.

A 53

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ТРИТИКАЛЕ

брой 256

Валентин Байчев Добруджански земеделски институт, гр. Генерал Тошево

ПОЛСКИ КУЛТУРИ

Обикновената пшеница се явява основна култура използвана за изхранването на населението както в страната така и в световен мащаб. Именно за това за нея трябва да се заделят най-подходящите площи за отглеждане, където тя може напълно да реализира продуктивния си потенциал. Както е известно пшеницата изисква богати и с нормална реакция почви, но не са редки случаите, когато тя се отглежда при неподходящи за нея места и условия. Като такива могат да се посочат бедните и кисели почви, наклонените терени, местата с чести пролетно-летни засушавания и др. Като алтернатива на пшеницата и другите житни култури при такива условия на отглеждане може да се посочи създадената от човека синтетична култура тритикале, в която по генетичен път са съчетани ценните качества на пшеницата и ръжта. Предимствата на тритикале се отнасят до:  По-висока продуктивност от пшеницата, ръжта и ечемика. До скоро се считаше, че тритикале не може да конкурира пшеницата по добив. В последно време селекцията на продуктивност при тритикале постигна значителни успехи. Новите сортове тритикале вече успешно превъзхождат по добив пшеницата както на богати така и на бедни и кисели почви;

ката под класа е силно изразена. Класът е дълъг, бял, цилиндричен, осилест и с висока плътност. Формира 28 – 32 нормално развити класчета, като във всяко от тях има по 2 – 3 зърна. При узряване класът се извива. Зърното е охранено, удължено, средно едро. Масата на 1000 зърна е средно 43.7 г (при 38.9 г за Ракита). Хектолитровата маса е средно 73.4 кг/100 л, при 68.8 кг/100 л за Ракита. Максимални добиви при опитни условия 900 – 1100 кг/дкa. Тритикале ЛОВЧАНЕЦ притежава студоустойчивост напълно достатъчна за метеорологичните условия на страната, като същата е на нивото на стандарта за студоустойчивост, обикновената пшеница № 301. Устойчивостта на главни, листна и стъблена ръжди е висока, а спрямо брашнеста мана сортът показва имунна реакция. Устойчивостта на полягане и оронване е също така висока.

ТЕХНОЛОГИЯ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

ПРОИЗВОДСТВО НА СЕМЕНА ОТ ТРИТИКАЛЕ

Предсеитбена подготовка на почвата – традиционната за зимни зърнено-житни култури. Основно торене – норми, както при обикновената пшеница. Срокове на сеитба – след обикновената пшеница; да се избягва ранната сеитба. Сеитбена норма – разчетена на базата на 500 - 550 к.с. ( 26 - 28 кг/дкa ), семената не се третират срещу главни. Подхранване с азотни торове - дози 2/3 от нормите за обикновената пшеница. Грижи през вегетацията – не се налага борба срещу болести; при плътни посеви и в зависимост от плевелния състав може да се избегне пръскането с хербициди. Прибиране на реколтата – непосредствено след обикновената пшеница.

 Силно развита коренова система, която осигурява при засушаване по-високи добиви от останалите житни култури. Тритикале запазва свежа биомасата си при засушаване, а листата, в сравнение с другите житни култури, в много по-малка степен подгарят, това от своя страна осигурява по-добро хранене на растенията при суша, а оттам и по-високи добиви. В страната районите със силно пролетно – лятно засушаване през вегетацията не са малко. При такива условия на отглеждане тритикале дава много по-добри резултати в сравнение с останалите житни култури;

Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево отдава на пълен или частичен лиценз сортове тритикале, а

11

 Висока устойчивост на болести, която дава възможност семената да не се обеззаразяват преди сеитба

2

10

Сорт “ЛОВЧАНЕЦ” (Фиг. 8 ) ХАРАКТЕРИСТИКА Сортът ЛОВЧАНЕЦ е осилесто, белокласо тритикале със светлочервено зърно, с едър, плътен и високо продуктивен клас. Растението е средно високо, като през отделните години височината му е в границите 125 – 135 cм. Независимо от тази височина сортът притежава много добра устойчивост на полягане. През 2010 година, когато се създадоха условия за масово полягане при житните култури, при тритикале ЛОВЧАНЕЦ полягането беше в много малка степен. По вегетационен период ЛОВЧАНЕЦ се изравнява със стандарта тритикале РаФиг. 8 кита. Окосмеността на ший-

– 145 cм. Сламката е сравнително тънка и жилава. Окосмеността на шийката под класа е силно изразена. Класът е дълъг, бяло оцветен, леко пирамидален, осилест и с висока плътност. Формира 26 – 30 нормално развити класчета, като във всяко от тях има по 2 – 3 зърна.. При узряване класът се извива. Зърното е добре охранено, удължено, средно едро. Масата на 1000 зърна по години варира в границите 42 – 47 г, средно 44 г Хектолитровата маса е 71 – 74 кг/100 л, което е с 1 – 3 единици в повече от това на стандартите Вихрен, АД 7291 и Ракита. За метеорологичните условия на страната, постигнатото ниво при двата показателя е напълно достатъчно. Студоустойчивостта е на равнището на стандарта пшеницата № 301. Сортът показва много висока устойчивост на листна и стъблена ръжди и на брашнеста мана. Устойчивостта на полягане и оронване е много по-висока от тази на стандартите АД-7291 и Вихрен.

3

 Невзискателност към почвеното плодородие, която прави тритикалето подходящо за бедни почви. Невзискателността към почвеното плодородие при тритикале е наследена от ръжта (тритикале представлява хибрид между пшеницата и ръжта). На настоящия етап са създадени достатъчно сортове тритикале, които могат да обхванат всички площи на които пшеницата и останалите житни култури дават незадоволителни резултати;

 Възможност за отглеждане на почви с повишена киселинност, на които пшеницата и ечемика дават много ниски добиви. От житните култури най-успешно с повишената почвена киселинност се справят ръжта и тритикале. Поради това, че ръжта много силно и рано поляга както и високата склонност към оронване на зърното преди прибиране ограничи разпространението на тази култура. В страната са регистрирани над 15 милиона декара с кисела реакция на които основните житни култури не дават задоволителни добиви. Единствено тритикале може да помогне за по-пълноценно използване на тези площи;

 По-висок добив на протеин и лизин от декар, в сравнение с пшеницата. Зърното на тритикале съдържа протеин толкова, колкото и обикновената пшеница, но съдържанието на незаменимата аминокиселина лизин при тритикале е от 1.5 до 2.0 пъти по-високо;

и да не се третира с фунгициди по време на вегетацията. Сортовете тритикале, създадени в Добруджански земеделски институт притежават висока устойчивост на главни, ръжди и брашнеста мана. Неизползването на фунгициди, а и по-ниските изисквания по отношение на основните хранителни елементи в почвата прави културата по-икономична за отглеждане и подходяща за биологично земеделие при значително по-ниска себестойност на продукцията. В зависимост от плевелния състав и нивото на агротехника на посева може да се избегне използването на хербициди;

 Зърното е подходящо за производство на хляб тип “ръжен”. Зърното от тритикале, освен като концентриран фураж за животните, може да се използва за производство на диетичен хляб за диабетици и за хора с наднормено тегло. Такъв хляб също така е подходящ за хора, които имат непоносимост към пшеничния глутен. Брашното от тритикале е много подходящо за производство на бисквитени изделия;  Тритикале е добър източник за производство на биогаз и биоетанол. В търсене на нови средства за производство на енергоносители се открива ниша за увеличаване на площите от тритикале. Новосъздадените сортове, в зависимост от метеорологичните условия и прилаганата агротехника, притежават височина на растенията от 125 до 145 cм и могат да реализират добиви свежа биомаса от порядъка на 3 – 4 тона на декар. СОРТОВЕ ТРИТИКАЛЕ НА ДЗИ – ГЕНЕРАЛ ТОшЕВО I. Признати през 90 години на ХХ век – ВИХРЕН, ПЕРСЕНК, ЗАРЯД, РАКИТА и БЕЛИЦА 1 Тритикале Вихрен е първия български сорт с производствено значение. Той е признат и райониран за отглеждане в цялата страна през 1983 г. Този сорт все още се отглежда в страната, но поради наличието на нови по-продуктивни и с по-добри качества тритикале Добруджански земеделски институт спря сортоподдържането му. Сортовете Заряд и Ракита за известен период от време се разпространяваха в страната. Тези сортове през годините на тяхното отглеждане показаха незадоволителна зимо- и студоустойчивост и в последствие беше спряно тяхното семепроизводство и разпространение. От сортовете Персенк и Белица 1 (за зелена маса) семена не се предлагаха на пазара и същите не получиха никакво разпространение.

II. Признати сортове тритикале след 2004 г. – КОЛОРИТ (2005 г.), АТИЛА ( 2007 г.), АКОРД ( 2007 г.),

4

Сорт “ДОБРУДЖАНЕЦ” (Фиг. 7 ) ХАРАКТЕРИСТИКА Сорт Добруджанец е осилесто, белокласо тритикале със светлочервено зърно, с едър, плътен и високо продуктивен клас. По вегетационен период се изравнява със сортовете Колорит, Атила, Акорд и Ирник, а по височина на растенията – с Акорд и Респект. Розетката в братене е полулежаща. Височината през годините на изпитване е в границите 115

– 145 cм. Сламката е сравнително тънка и жилава. Окосмеността на шийката под класа е средно изразена. Класът е дълъг, бяло оцветен, леко пирамидален, осилест и с висока плътност. Формира 28 – 32 нормално развити класчета, като във всяко от тях има по 2 – 3 зърна. При узряване класът се извива. За метеорологичните условия на страната, постигнатото ниво при двата показателя е напълно достатъчно. Студоустойчивостта на сорт Фиг. 6 Ирник е на равнището на стандарта за студоустойчивост, обикновената пшеница № 301. Тритикале сорт Ирник показва много висока устойчивост на листна и стъблена ръжди и на брашнеста мана. Устойчивостта на полягане и оронване е много по-висока от тази на стандартите АД-7291 и Вихрен.

Фиг. 7

9

8

Сорт “ИРНИК” (Фиг. 6) ХАРАКТЕРИСТИКА Сорт Ирник е осилесто, белокласо тритикале със светлочервено зърно, характеризиращо се с едър и високо продуктивен клас. По вегетационен период се изравнява със сортовете Ракита, Колорит, Акорд и Бумеранг. Розетката е полулежаща. Височината през годините на изпитване е в границите 140

ХАРАКТЕРИСТИКА Червенокласо осилесто тритикале със светлочервено зърно, с едър и високопродуктивен клас. По вегетационен период се изравнява със стандарта Ракита, Колорит и Акорд. Сортът по време на братене образува полулежаща розетка. Растението е високо 130 – 145 cм. Сламката е сравнително тънка, а окосмеността на шийката под класа е много силно изразена. Класът е дълъг, червено оцветен, леко пирамидален, Фиг. 5 осилест с висока плътност. Формира 26 – 32 класчета, като във всяко има по 2 – 3 зърна. При узряване класът се извива. Зърното е удължено, добре охранено, едро с маса на 1000 зърна 41 – 49 г. Хектолитърът е около 71– 76 кг/100 л, което е с 2 – 3 единици в повече от това на сортовете Вихрен и Ракита. За метеорологичните условия на страната, постигнатото ниво на двата показателя е напълно достатъчно. Студоустойчивостта на сорта е като на пшеница № 301 или малко над нея. Сортът показва висока устойчивост на главни, кафява ръжда и брашнеста мана и средна устойчивост на черна ръжда. Устойчивостта на полягане е висока, а устойчивостта на оронване е много по-висока от тази на Вихрен и АД 7291.

Сорт “БУМЕРАНГ” (Фиг. 5)

Фиг. 2

5

Сорт “АТИЛА”( Фиг. 2) ХАРАКТЕРИСТИКА Белокласо осилесто тритикале с бяло зърно, едър клас и много добра продуктивност. По вегетационен период се изравнява

ХАРАКТЕРИСТИКА Белокласо осилесто тритикале с бяло зърно, едър клас и добра продуктивност. По вегетационен период заема междинно положение спрямо стандартите. Сортът по време на братене образува междинна до полулежаща розетка. Растението е високо 110 – 130 cм, изравнява се със стандарта Ракита. Сламката е средно дебела, а окосмеФиг. 1 ността на шийката под класа е силно изразена. Класът е дълъг, цилиндричен, осилест с висока плътност. Формира 26 – 30 класчета, като във всяко има по 2 – 3 зърна. При узряване класът леко се наклонява. Зърното е удължено, средно едро с маса на 1000 зърна 40 – 42 г, а хектолитърът е около 70 – 72 кг/100 л. При метеорологичните условия на страната сортът презимува успешно, а студоустойчивостта му е на нужното равнище. Тритикале Колорит показва висока устойчивост на болести, полягане и оронване.

Сорт “КОЛОРИТ” (Фиг. 1)

РЕСПЕКТ ( 2008 г.), БУМЕРАНГ ( 2009 г.), ИРНИК ( 2010 г.), ДОБРУДЖАНЕЦ ( 2012 г.) и ЛОВЧАНЕЦ ( 2013 г.)

при екстремно ниски температури. Студоустойчивостта е на високо ниво и се изравнява със стандарта за студоустойчивост, обикновената пшеница Безостая 1. Тритикале Акорд показва висока устойчивост на главни, ръжди и брашнеста мана. Устойчивостта на полягане е висока, а устойчивостта на оронване е много по-висока от тази на Вихрен и Ракита.

Сорт “РЕСПЕКТ” (Фиг. 4) ХАРАКТЕРИСТИКА Белокласо осилесто тритикале с бяло зърно, едър клас и много добра продуктивност. По вегетационен период се изравнява със стандарта Ракита. Сортът по време на братене образува силно изправена розетка. Растението е високо 125 – 135 cм. По този признак Респект се изравнява с Атила и Акорд. Сламката е сравнително тънка, а окосмеността на шийката под класа е силно изразена. Фиг. 4 Класът е дълъг, цилиндричен, осилест с висока плътност. Формира 26 – 30 класчета, като във всяко има по 2 – 3 зърна. При узряване класът силно се извива. Зърното е удължено, добре охранено, едро с маса на 1000 зърна 35 – 47 г. Хектолитърът е около 72 – 74 кг/100 л и се доближава до тритикале Акорд. При метеорологичните условия на страната сортът презимува успешно дори при екстремно ниски отрицателни температури. По ниво на студоустойчивост тритикале Респект няма аналог сред другите сортове и се изравнява с най-студоустойчивия стандарт, обикновената пшеница Мироновска 808. Тритикале Респект показва висока устойчивост на главни, кафява ръжда и брашнеста мана и средна устойчивост на черна ръжда. Устойчивостта на полягане е висока, а устойчивостта на оронване е много по-висока от тази на АД 7291 и Вихрен.

със стандарта Ракита. Сортът по време на братене образува междинна до полулежаща розетка. Растението е високо 130 – 140 cм. Сламката е дебела, а окосмеността на шийката под класа е силно изразена. Класът е дълъг, цилиндричен, осилест с висока плътност. Формира 28 – 32 класчета, като във всяко има по 2 – 3 зърна. При узряване класът леко се извива. Зърното е удължено, едро с маса на 1000 зърна 48 – 52 г, а хектолитърът е около 69 – 72 кг/100 л. При метеорологичните условия на страната сортът презимува успешно, а студоустойчивостта е достатъчна и на нужното равнище. Тритикале Атила показва висока устойчивост на главни, ръжди и брашнеста мана. Устойчивостта на полягане и оронване показва високи стойности. Сорт “АКОРД” (Фиг. 3) ХАРАКТЕРИСТИКА Белокласо осилесто тритикале с бяло зърно, едър клас и много добра продуктивност. По вегетационен период се изравнява със стандарта Ракита. Сортът по време на братене образува полулежаща до лежаща розетка. Растението е високо 125 – 140 cм. Сламката е сравнително тънка, а окосмеността на шийката под класа е много слаба или липсва. Класът е дълъг, цилиндричен, осилест с висока плътност. Формира 24 – 30 класчета, като във всяко има по 2 – 3 зърна. При узряване класът се извива. Зърното е удължено, добре охранено, едро с маса на 1000 зърна 44 – 48 г. Хектолитърът е около 72 – 76 кг/100 л, като по този показател превъзхожда всички сортове тритикале използвани за сравнение. При метеорологичните условия на страната сортът презимува успешно дори

7

Фиг. 3

6

Водната ерозия резултат от поройните дъждове Доц. д-р Енчо Мянушев, ас. Георги Димитров – ИПАЗР”Н.Пушкаров”

1 (256) / 2014

лира-щите горски пояси. Те се създават край бреговете на ровини и оврази с цел да намалят оттока в тях. Ветрозащитните горски пояси се прилагат само като средство за борба с ветровата ерозия. В общия комплекс от мерките за борба с ерозията определено място заемат хидротехни-ческите съоражения в хидрографската мрежа. Те обаче са скъпи, изискват съответните капитални вложения и в момента не са по възможностите на нашия фермер. Проектират се във водосборната площ, в дъното на оврази и ровини. Те са каменни баражи, прагчета, клеонажи, фашинажи и др. В обработваемите площи с по-големи наклони и по-мощен хумусен хоризонт се изграждат стъпаловидни и валови тераси.

ПЛЮС

те процеси. Органичните остатъци след прибирането на реколтата оказват положително влияние върху физичните свойства на почвата. Набраздяването и направата на валове върху склоновите земи са приложими при наклон до 5o. Бразденето се извършва с основната обработка на пролетните култури. Прекъснатото браздене се състои в оформяне с еднокорпусен плуг на успоредни бразди, което става по хоризонталите на терена. Те са дълбоки 20-25 cм, като през 5 м се прекъсват 1 м. Разполагат се шахматно на разтояние от 3 до 10 м между отделните бразди. Кръстосаното браздене се състои в прекарването на напречни и надлъжни бразди с дълбочина 20-25 cм на разтояние 1-5 м. От 5 до 9o най-ефективни са прекъснати бразди при основната обработка за житни култури. При по-големите наклони ефективни са стокозадържащите бразди с наклон от 1 до 2 на 100 при почви с лек механичен състав и до 3 на 100 при почви с тежък механичен състав. Известни са още и други мерки като мулчиране, прорязване на почвата, минимални и нулеви обработки и др. Освен агротехнически мерки се прилагат и агролесомелиоративни (горскозащитните и хидротехническите). Към горскозащитните (лесомелиоративните) спадат водорегу-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

От поройни дъждове у нас през последните години са унищожени голямо количество земеделски култури, жилищни сгради и домашни животни. Наред с тези щети непрекъснато се активизират ерозионните процеси. Изнесени са тонове почва, за възстановяването на която са необходими хиляди години. Щетите са тотални както за растителността, така и за почвата. Върху ерозираните земи добивите ще бъдат значително намалени в следващите години. Всичко това налага да се вземат известните от науката и практиката противоерозионни мерки и начини на борба с това негативно явление. Най-ефективни и лесно изпълними са агротехническите мерки. Те са достъпни и могат да се прилагат от всеки фермер по време на обработката на почвата и сеитбата. Трябва задължително да се извършват напречно на склона (по хоризонталите на терена). Най-добър ефект се получава при наклони до 3o и почви с добра водопропускливост. Дълбочината на обработката също има значение. Тя е найефективн при 27-30 cм. Органичното и минералното торене допринасят за доброто развитие на надземните части и кореновата система на растенията. Културите със слята повърхност и многогодишните треви са сериозна бариера срещу ерозионни-

43

Съдържание 2013 година ПОЗИЦИЯ 1. Т. Митова. ИПАЗР „Н.Пушкаров” – необходимият партньор на земеделските производители - 2 2. Хр. Георгиева. Селскостопанското производство и обслужващата го наука - 4-5

ЮБИЛЕЙ 1. Ар. Живондов. Постиженията на Институт по овощарство – Пловдив

3

ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ 1. Ив. Лазаров и кол. Семепроизводството като фактор в тютюнопроизводството - 1 2. В. Вътева и кол. Естествените пасищни тревостои в Сакар планина - 1 3. В. Кръстева и кол. Пригодност на земите у нас за отглеждане на основни култури - 2 4. Св. Русева. Опазването на почвата – предпоставка за устойчиво земеделие - 2, 3 5. Р. Донкова и кол. Полезни почвени микроорганизми в екологичното земеделие - 2 6. Ив. Димитров и кол. Нови агротехнически решения за земеделската практика - 2 7. В. Цолова и кол. Отглеждане на земеделски култури на техногенни почви - 2 8. З.Ур и кол. Древните пшеници - 3 9. М. Нанков и кол. Продуктивност на царевичния хибрид Кнежа 435 - 3 10. В. Вътева и кол. Продуктивност на естествените пасищни тревостои в Сакар - 3 11.Щ. Калинова и кол. Заплевеляване на ориенталски тютюн в района на Свиленград - 4-5 12. М Банов и кол. Отглеждане на маслодайни на техногенно рекултивирани почви – 4-5, 6-7 13. Г. Дешева и кол. Национална колекция от род Triticum - 6-7 14. М. Мънгова. T.spelta, T.monoccocum и T.dicoccum – различия и сходства - 6-7 15. Л. Ненова и кол. Отглеждане на фасул в условия на биологично земеделие - 6-7 16. С. Петрова и кол. Характеристика на растителни образци бакла, секирче и нахут - 6-7 17. T. Koлев и кол. Продуктивност на твърдата пшеница според торенето и сеитбената норма – 8-9 18 С. Петрова и кол. Нахут - 8-9 19. Ил. Петрова и кол. Биостимулатори за подобряване посевните качества на семената - 8-9 20. М. Марчева и кол. Технологичните качества на пивоварен ечемик - 8-9 21. Н. Михалкова и кол. Здравословен хляб от смесено брашно - 8-9 22. Д. Дечев и кол. Твърдата пшеница – една алтернативна култура за България - 10 23 Т. Колев и кол. Нови растежни регулатори при ръжта - 10 24. В. Котева и кол. Биологично отглеждане на ръж и тритикале - 10 25. Д. Кертикова и кол. Продуктивен потенциал на сортове зимен фуражен грах - 10

ТОРЕНЕ 1.

2.

3.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

44

Св. Вачева и кол. Добив на кориандър и азотно торене В. Кутев и кол. Балансираното торене на земеделските култури П. Александрова и кол. Влияние на торенето и хибрида върху биомасата от царевица В. Котева и кол. Използване на течни органични торове при ечемик Л. Ненова и кол. Торене и продуктивност на пшеница сорт Аглика Л. Глогова и кол. Минерално торене на хибриди захарна царевица Е. Василева и кол. Ефикасност на торенето на пшеница. I. Добиви зърно Е. Василева и кол. II. Растеж и развитие на посевите Е. Василева и кол. III. Параметри на посевите и компоненти на добива

- 1 - 2 - 2 - 3 - 4-5 - 4-5 - 6-7 - 8-9 - 10

15 години библиотека земеделие в списание Земеделие плюс В продължение на всички тези години в броевете на списанието са публикувани книжки с актуални научни разработки разделени в три основни земеделски направления: полски култури, зеленчуци и трайни насаждения.

A

полски култури

Б

зеленчуци

В

трайни насаждения

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА 1.

2.

3.

4.

5.

6.

Хр. Бозуков. Синята китка по тютюна – нови средства за борба Б. Дикова и кол. Нови болести по лавандулата в България Ев. Станева. Растителната защита и производството на земеделска продукция Т. Баева. Опасности при употребата на препарати за растителна защита Сл. Драганова. Интегрирано управление на вредителите С. Горановска и кол. Ефикасност на хербициди при царевичен хибрид Кнежа 435

- 1 - 1 - 2 - 2 - 2 - 4-5

НАПОЯВАНЕ, МАШИНИ 1.

2.

3.

4.

5.

6.

Н. Гаджалска. Отглеждане на фуражни култури при поливни условия Попова и кол. За необходимостта от напояване в България Хр. Недева. Напояване и добив от арпа И. Георгиева и кол. Водният дефицит и продуктивност на царевицата за зърно М. Михов и кол. Системи за ремонтно обслужване на тракторите М. Михов. За правоспособността за работа със земеделска и горска техника

- 2 - 2 - 6-7 - 8-9 - 2 - 5

ЗЕЛЕНЧУЦИ 1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

Ж. Данаилов и кол. Фактори за висок добив и качествена продукция при доматите - 1 Д. Ганева и кол. Производство на разсад от домати - 3 Д. Ганева и кол. Засаждане и грижи за доматените растения - 4-5, 6-7 Б. Дикова. Вирусна болест влошава пазарния вид на домати и пипер - 4-5 Ив. Митова и кол. Нитратното съдържание в поливните води и продукцията от магданоз - 4-5 Д. Тодорова. Броколи – за някои биологични показатели - 6-7 Цв. Динчева. Броколи – влияние на вермикомпост върху разсада и продукцията - 8-9 Е.Атанасова. Руколата – полезно растение, лесно за отглеждане - 8-9 Д. Ганева и кол. Доматите тип Чери – недостатъчно известни - 10

ОВОЩАРСТВО 1. Хр. Динкова и кол. Вегетативни и репродуктивни прояви на ябълков сорт Ремо 2. Т. Стоянова и кол. Проява на късно кафяво гниене при някои сливови сортове 3. Д. Георгиев и кол. Преработка на плодовете на перспективен кандидат сорт малини 4. Н. Христов и кол. Нови черешови кандидат сортове 5. З. Ранкова. Борба с плевелите при производство на семенни подложки от бадем 6. Н. Маринова и кол. Предпоставки за производство на биологична сливова продукция 7. Б. Стефанова и кол. Реакция на сливови сортове към екстремни засушавания 8. Хр. Динкова. Перспективен ябълков сорт от генофонда на троянския регион 9. В. Петрова. Популационна плътност на акарите при отглеждане на ябълката 10. К. Драгойски и кол. Валевка – алтернативен сливов сорт на кюстендилска 11 П. Иванова. Качествени характеристики и класификация на пъпеши 12. Д. Домозетов и кол. Вегетативни и продуктивни прояви на ябълков сорт Флорина 13. Д. Иванова и кол. Биологична характеристика на сливов сорт Храмова ренклода 14. Д. Иванова. Оценка на компоти от джанкови сортове

- 1 - 1 - 1 - 3 - 4-5 - 4-5 - 6-7 - 8-9 - 8-9 - 8-9 - 10 - 10 - 10 - 10

ЛОЗЕ И ВИНО 46

1. Д. Димитрова. Десертното гроздопроизводство в България – възможности за развитие 2. З. Наков и кол. За гроздето на интродуцирани френски клонове от сорт Мерло 3. М. Апостолова и кол. Характеристика на винения сорт Сира-99

- 1, 3 - 3 - 3

4.

5.

6.

7.

И. Симеонов и кол. Интродуцирани бели винени сортове лози Н. Генов. Бактерийният рак по лозата у нас Е. Мянушев. Предпазване на лозите от късни пролетни мразове В. Пейков и кол. Кършенето при лозата – за и против

- 4-5 - 4-5 - 4-5 - 6-7

ЕКОЛОГИЯ 1.

2.

3.

4.

5.

Е. Мянушев. Подобряване на тревния състав на ерозираните ливади и пасища - 1 Е. Мянушев и кол. Предпазване на почвата и подпочвените води от замърсяване с нитрати - 1 Н. Динев. Екологичен мониторинг на замърсени с тежки метали почви - 2 Л. Мишева. Изпитвателна лаборатория по радиоекология и радиоизотопни изследвания - 2 Б. Зарков. Агроклиматичните промени и продуктивността на полските култури - 6-7

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ 1.

2.

3.

4.

Ан. Чопева. Икономическият риск за земеделските стопанства Вл. Димитров. Виненият туризъм в България Св. Христова. Здравно осигуряване на работниците и служителите Б. Иванов и кол. Устойчивост на стопанствата в лозаро-винарския сектор

- 3 - 3 - 4-5 - 8-9

ХРАНИ 1. С. Кацарова и кол. Фирмената документация в системата за управление в хранителната промишленост

- 1

ЦВЕТАРСТВО 1. К. Узунджалиева. Декоративният вид Какалия – практическо използване 2. Ан. Канински и кол. Размножителен коефициент при различни сортове зюмбюл

- 6-7 - 10

ДРУГИ 1. Новини от МЗХ, БАБХ, ДФЗ, ССА

- във всички броеве

БИБЛИОТЕКА I. Серия А. Полски култури 50. Тоньо Тонев. Интегрирана борба с плевелите при слънчоглед и царевица 51. Ст. Станев, Хр. Ламбев. Мащерка 52. Ст. Станев, Хр. Ламбев. Бял риган III. Серия В. Трайни насаждения 32. А. Живондов, Н.Недев, Ив. Йовчев. Орехови насаждения – част втора 33. Колектив от ИЛВ – Плевен. Технологични подобрения при производство на лозов посадъчен материал 4. В. Хайгъров, Ст. Кемилев. Състав и качество на бели вина

- 3 - 4 – 5 - 8 – 9 - 1 - 6 – 7 - 10

47

http://www.issapp.org/

Чрез научни иновации работим за земеделските производители – наши клиенти

продукти за растителна защита

www.dupont.bg