Земеделие плюс 257/2014

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

2 (257) / 2014

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

P9915

Новата серия трактори

Puma

са конструирани с една единствена цел – ефективност. С осемте си модела, от 127 до 215 к. с. тракторите Puma осигуряват правилната мощност за първоначална почвообработка, култивиране, сеитба и транспорт. Независимо дали е пролет или есен, работа в полето или транспорт, съотношението мощност–тегло на Puma тракторите винаги осигурява точното количество конски сили за максимална ефективност и нисък разход на гориво.

ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀̒ ʦ̗̎̂̅̅!

Тайтън Машинъри България

Машини за трактори PUMA Пневматична сеялка за точна сеитба на царевица, слънчоглед, цвекло, бобови и други. Изсяване на семената с анкерна или дискова система. Варианти – 6, 8 или 12 редови, комплектоване с торовнасяща уредба.

Сеялка Kverneland модел Optima Двойно дисково разпръскване. Вместимост на букера от 1100 л до 2000 л. Ширина на разпръскването – до 28 м. Управление на машината – хидравлично или с компютър, чрез който дозата се регулира по електронен път. Новата система ЕW позволява контрол на дозата при работа независимо от скоростта на трактора.

Tороразпръсквачка Kverneland – ЕXACTA CL/CLEW

Стърнищни култиватори TOP DOW 400–700 Основно предимство на култиватора е универсалността. Има 4-ри работни зони – два реда обработващи дискове, три реда продълбочители, подравняващи дискове и запечатващ валяк. Чрез различните настройки може да обработва плитко или дълбоко – от 5 до 25 см, при идеално раздробяване на почвата.

ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀

Съдържание Актуално Предизвикателствата пред овощарството предстоят. . . 3 Земеделски култури Соята у нас – реалност и възможности. . . . . . . . .

Oтглеждане на царевица за зелена маса. . . . . . . . Сортове пролетен фуражен грах. . . . . . . . . . . . . За многогодишните треви при биологично земеделие. . Влияние на биологичния тор Лумбрикол върху растежа на гипсофила. . . . . . . . . . . . . . . . .

. . . .

10 12 15 18

. 21

Торене Ефективност на торенето на пшеница (Tr. Aestivum) V. Реутилизация на въглерод и азот . . . . . . . . . . . . 23 Ефективност на торенето при силно ерозираните земи . . . . . . . . . . . . . . . . 26 Овощарство Пролетният мраз и добива при вишната. . . . . . . . . 27 Сливови сортове от вида Prunus salicina Lind.. . . . . . 28 Ремонтантни ягоди и биологично производство. . . . . 30 Лозе и вино Намаляване на серния диоксид във виното с добавка на тиамин (Vit. B1) . . . . . . . . . . . . . . . 33 Нов десертен безсеменен сорт лоза Тангра . . . . . . . 35 Екология Подобряване кръговрата на хранителните вещества в селското стопанство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36 Фактори за развитието на плевелите. . . . . . . . . . . . . . 37 Земеделието и водната и ветрова ерозия. . . . . . . . . 46 Библиотека Антропогенната дейност и почвеното органично вещество – първа част . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 39

Новини от ДФЗ

На 10 март започва приемът по мярка А на пчеларската програма Кандидатите по мярка А „Техническа помощ за пчелари и сдружения на пчелари” за дейност „Популяризиране на българските пчелни продукти” на Националната програма по пчеларство (НПП) могат да подават заявления от 10 до 21 март 2014 г. Документите ще се приемат в Централно управление на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) в гр. София. Общата финансовата помощ е 150 000 лева. Средствата покриват разходи за информационни материали, организиране на пресконференции, наем на зали и щандове, провеждане на ежегодната седмица на българските пчелни продукти и празник на биологичното пчеларството, участие в международни изложения и др. Необходимите документи за кандидатстване са публикувани на електронната страница на ДФ „Земеделие”, в раздел Селскостопански пазарни механизми/ Промоционални програми/ Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016 г. Земеделие плюс

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: М. Спасова PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, доц. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

Списанието се издава с подкрепата на:

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

Актуално

Предизвикателствата пред овощарството предстоят Ваня Манолова, ИО – Пловдив Иван Пенов, АУ – Пловдив Българското овощарство не успява да преодолее кризата, в която се намира вече няколко десетилетия. Страната не може да задоволява вътрешните си потребности и се превърна в нетен вносител на плодове. Площите и обемите на продукцията продължават да намаляват (фиг. 1). През 2012 г. общото производство възлиза на 124 хил. тона. Недоброто състояние на сектора показва, че прилаганите политики до момента не са постигнали очаквания ефект - да изградят жизнено и конкурентоспособно плодопроизводство. За да се събере допълнителна информация за отрасъла и да се идентифицират предизвикателствата, беше проведено анкетно проучване с 50 производители на плодове от четири (ЮЦ, ЮИ, СИ и СЦ) планови региона на България.

Изследването дава добра картина на състоянието и предизвикателствата в сектора.

1. Характеристика на производителите: Преобладават производителите със средно и висше образование, но несвързано със земеделието. Само 28% имат селскостопанско образование. Фермерите са в активна трудова възраст

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 2 (257) / 2014

Фиг. 1 Овощни – площи и производство средно за периода 2001 – 2007 и 2008 – 2012 г.

– средно 45 г. Най-младият е на 28 г., а най-възрастният на 71 г. Това е добре заради многогодишния характер на овощните и предполага ангажираност, дава и бъдеща перспектива. При овощните е необходим по-дълъг стаж, за да може фермерът да премине през различни етапи от развитието на културата и да натрупа достатъчно професионален опит. Повечето производители имат малък опит в овощарството. Половината са начинаещи с опит до 8 г., с известен опит са 30% и с голям опит са 20%.

2. Стопанства, отглеждащи овощни култури: Стопанствата, специализирани в отглеждане на овощни насаждения в България са малко - 10 275 бр. към 2007 г. Проучването установи, че най-много: 20% са стопанствата с обща площ от 11 до 20 дка и от 51 до 100 дка. С размери от 101 до 500 дка са 9 стопанства. До 10 дка са 8 ферми. Четирите най-едри стопанства с размери над 501 дка отглеждат

3

Табл. 1. Разпределение на стопанствата според броя на работещите

Заетост труда на семейството

постоянни работници временни работници общ брой на заетите

Брой работещи в стопанството 1-6 6-10 11-20 21-30 47 2 14 24

3 2 10 18

0 2 0 6

0 0 1 0

30> 0 0 1 2

всичко 50 6 26 50

Източник: Собствено анкетно проучване

основно ливади и пасища и полски култури и на по-малка част от площта овощни култури. Изследването класифицира проучваните стопанства в три категории: дребни овощарски стопанства с малък доход от земеделие; средни стопанства специализирани в отглеждане на овощни култури с основен източник на доход от земеделие и стопанства, неспециализирани в овощни насаждения. В сектор овощарство преобладават средните и дребни стопанства. Изследването потвърди важността на тези стопанства за развитието на регионите и местната икономика. Тези производствени структури са от голямо значение и за развитието на плодопроизводството и би следвало да са обект на специално внимание, за да се развият и да увеличат своя принос към местната и националната икономики. За целта са необходими действия за приоритетно подпомагане и улесняване достъпа до програми и субсидии на стопанства с овощарска насоченост.

3. Видова структура на насажденията: Най-много стопанства отглеждат ябълки. Следват прасковите, черешите и сливите. При създаване на нови насаждения фермерите предпочит черешите и сливите и имат по-малък интерес към ябълката. При ябълката възможностите за интензифициране на производствения процес и получаване на високи доходи са най-големи, въпреки това производителите не се ориентират масово

към създаване на ябълкови насаждения. Основните причини за по-слабия интерес към културата са: (1) Високата първоначална инвестиция и впоследствие високи разходи по отглеждане в сравнение с другите овощни видове; (2) Извеждането на растителната защита освен, че е най-скъпо, не е лесно и изисква много познания и висок професионализъм; (3) Конкуренцията е много силна, пазарът е залят от вносни субсидирани ябълки от Полша, Италия и други страни. Фермерите, които успяват да се задържат на пазара произвеждат качествени плодове и постигат високи добиви - поне 4 т/дка. Ябълката не е подходяща за начинаещи овощари, без опит в плодопроизводството. На този етап овощарите се насочват по-масово към отглеждане на череши. Мотивите за това решение са добрите цени на месния пазар и възможностите за износ на европейския пазар, в Русия и други страни, особенно за по-ранните сортове. Висок интерес има и към създаване на традиционните за България сливови насаждения, които са подходящи за преработка в разнообразни продукти – сушени, конфитюри, сокове, нектари, ракии. Интерес има и към орехоплодните видове – орех, бадем, лешник. Европейската политика стимулира създаването на насаждения от тези видове. Те са подходящи и за биологично отглеждане. Попродължителният период на

съхранение на плодовете и добрите възможности за реализация са важни предимства. Повечето производители създават градините си поетапно като ползват собствени средства и реинвестират получената през годините печалба.

4. Необходима работна ръка: Най-често във фермата работят от 1 до 5 работника (табл. 1). Между 6 и 10 бр. работници имат 36% от стопанствата. В 12% от стопанствата работят от 11 до 20 работника. Само в 4% от фермите заетостта е повече от 30 работника. Високата заетост има сезонен характер, по време на резитба на дървета и беритба на плодовата продукция и се наблюдава в стопанствата с по-големи площи. Макар и в условията на висока безработица намирането на подходящи работници е трудно. Някои се доверяват на по-възрастни работници. Други предпочитат по-младите като по-възприемчиви и по-изпълнителни. Констатира се готовност за инвестиране в обучението, особено на специалисти по формиране на короната на дърветата и резитбата.

5. Техника: Собствени машини за обработка на земята притежават 66% от стопанствата. Всичката необходимата техника наемат 22%. Останалите 6% наемат само част от техниката. Повечето производители са си осигурили независимост, закупувайки собствени машини за обработка на градините. Част от

5

Табл. 2: Значение на източниците на финансиране Оценка* Собствени средства

Кредити от ТБ

Програма ПрограмиСАПАРД те на ДФ Земеделие

ПРСР

Заеми Други от прия- източнители ци

1 2 3 4 5 6

0 1 0 1 10 38

36 0 5 0 6 3

42 1 0 2 2 3

43 1 1 3 0 2

29 2 1 0 12 6

43 2 1 1 2 1

43 1 0 1 3 2

Всичко

50

50

50

50

50

50

50

*1- източник с най-малка важност; 6- с най-голяма важност Източник: Изчисления въз основа на собствено анкетно проучване

производителите са купили техниката втора употреба на по-ниски цени. Има фермери с автомонтьорски познания, което им позволява по-евтина поддръжка на машините. Малка част са се снабдили с техника по някоя от мерките на Програмата за развитие на селските райони, по предприсъединителната програма САПАРД, по линия на ДФЗ, по програми за микрокредитиране, или със заем от кредитна кооперация.

6. Торове и препарати: Производителите извеждат като проблем наличието на пазара на некачествени и много скъпи препарати. От съседни страни (Гърция и Турция) могат да се купят по-евтини и качествени препарати. Някои фермери използват евтини, но неразрешени за употреба у нас препарати (предимно турски), което е нелоялна конкуренция по отношение на спазващите правилата производители. Липсва ефикасен граничен контрол, който да спира вноса на тези препарати. Контролът следва да е непрекъснат, а не кампаниен и показен. С преминаването на службите за прогноза и сигнализация към агенцията за качество и контрол на храните, ефективното извеждане на растителната защита се превръща в сериозно предизвикателство. Тази структурна промяна затрудни работата и функциите им, свързани

6

с прогнозата и сигнализацията. А без това не може да има качествена прогноза.

7. Финансиране: Собствените средства са с първостепенна важност за развитие на бизнеса за повечето фермери (96%) (табл. 2). Нараства ролята и на Програмата за развитие на селските райони. За 36% тя е източник с много важно значение. Кредитите от търговските банки са с голямо значение за осигуряване на финансов ресурс само за 12% от производителите. Високи лихви и непосилните ипотеки не позволяват на фермерите да ползват кредити от търговски банки. Вземат се основно краткосрочни кредити за оборотни средства в размер обикновено: 3 – 5 хил. лв. Предприсъединителната програма САПАРД е определена от 84% от анкетираните като източник с най-малко значение за развитието на бизнеса. Това потвърждава тезата, че програмата бе достъпна за едри фермери и повечето овощари не са в тази група. Затова едва 10% оценяват програма САПАРД като важна за развитието на стопанството им. Подобно е положението с програмите на ДФЗ – за 86% от фермерите те са с най-ниска степен на важност. Тези програми не изпълниха предназначението си да съдействат за създаване на конкурентоспособни стопанства в

плодопроизводството, въпреки добрите възможности, които предоставяха за закупуване на техника, реконструкция на стари и създаване на нови насаждения. Само 10% посочват други източници на финансиране като важни за тяхното стопанство. Сред другите източници са кредитни кооперации и програми за микрокредитиране. Ползващите услугите на кредитните кооперации като източник на финанси за оборотни средства и кредити с инвестиционно предназначение са изключително доволни от партньорството си с тях.

8. Застраховане: От 2010 г. върви схема за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция в размер до 80%. Само 4 фермера са ползвали такава помощ. Производителите споделят много на брой и сериозни аргументи, които правят това подпомагане непривлекателно за тях. Неприемливо е застрахователните агенции да фиксират периода, в който признават щети от измръзване (на първата седмица от април). Не се покриват щети при млади овощни, а само при плододаващи. Не са застрахова продукцията, а само разходите. При поражения от градушка като щета се приемат съборените на земята плодове, не и наранените, но останали по дърве-

Табл. 3. Канали на реализация Канали на реализация за собствена консумация

директна продажба на преработватели продажба на търговци на едро продажба на големи търговски вериги продажба в собствени магазини директен износ друг канал на реализация

% от продукцията Всичко 0-10 11-20 21-30 31-50 51-70 71-100 12

12

4 1 4 2 5 16

1

6 2 21 30 1

1

1

3 4

1 1

2

4 6

Източник: Собствено анкетно проучване

тата плодове без да се отчита, че фермерът ще ги реализира на доста по-ниска цена и така ще увеличи допълнително загубите си. Опитът показва, че няма смисъл от застраховки защото в най-добрия случай получаваш толкова, колкото си внесъл – в това са убедени повечето производители и то се потвърждава от малкия брой на ползващите услугата съфинансиране на застрахователната премия. Като причина за некандидстстване се посочва и голямата документация. Други причини са липсата на свободен финансов ресурс и малкия размер на площта при някои фермери. Някои производители са още по категорични в оценките си като твърдят, че помощта реално е за застрахователите, а не за производителите. Полезността на това подпомагане е ниска. Причините за това са неизгодните, несъобразени с особеностите на овощарството условия на застрахователите и некоректното им поведение при настъпване на застрахователно събитие, целящо да намали максимално изплащаната премия. Ефектът от това подпомагане е незадоволителен.

9. Достъп до специализирани консултантски услуги: Проучването показа, че на консултантска помощ при управление на стопанството си разчитат 75% от фермерите.

Останалите 25% не ползват такава или са ползвали в началото на дейността си, но вече се справят сами. Не разчитащите на консултантски услуги са главно фермери със селскостопанско образование или натрупан голям производствен опит. Някои споделят, че те самите дават консултации на производители. Има и производители, които макар да имат земеделско образование и дългогодишен опит търсят специализирани услуги по конкретни въпроси. Най-често консултации със службите за съвети 36% се търсят при кандидатстване по различни мерки от ПРСР (разработване на бизнес-планове за “Полупазарни стопанства” и “Млад фермер”) и за агробиологичните плащания. По технологични въпроси фермерите се обръщат към институти, университети и други експерти. Консултации от научните институти на ССА ползват 30% от фермерите. Специализирана помощ от по-опитни колеги-производители, специалисти от агроаптеки, експерти от компании за агрохимикали и други ползват 28% от фермерите. Останалите 16% ползват съвети от университетите. Най-често производителите - 52%, се консултират при извеждане на борбата с болестите и неприятелите. Други 40% търсят консултантска по-

мощ, както за избор на подходящите сортове при създаване на насажденията, така и при осигуряване на оптимален хранителен режим на градините. Помощ при изготвяне на документи при кандидатстване за подпомагане ползват 34%.

10. Източници на информация: Висок процент фермери разчитат на интернет, за да повишават знанията и квалификацията си – 68% и четат специализирана литература 64%. Специализирани семинари посещават 40%. По-малко са били обучавани или са включени в обучителни курсове: съответно 18% и 14%. Заслужава да се отбележи, че няма производител който да не полага усилия за усъвършенстване на професионалните си умения и знания. Това е доказателство, че фермерите са амбициозни и искат да са в крак с иновациите и да развиват успешен бизнес.

11. Реализация на продукцията: Най-често - в 60% от случаите, стопанствата реализират продукцията си чрез посредничеството на търговци на едро, като 42% от анкетираните пласират между 71100% от продукцията по този начин (табл. 3). Вторият по значение канал на реализация на продукция е продажбата на преработватели - 32%. Производителите (24%) оставят малка част от продукцията

7

1 2 3 4 5 6 Общо

6 7 11 9 12 1 46

18 12 6 5 1 3 45

5 4 3 7 15 12 46

11 9 4 8 5 10 47

28 5 3 3 4 1 44

7 5 7 10 9 8 46

28 2 0 0 0 0 30

9 4 1 6 6 19 45

Други

Ясна и последователна политика

Няма нужда от промяна

Намаляване на административната тежест

Улесняване създаването на организации на производители

Помощ за намиране на пазари

Спиране на контрабандния внос

Помощ при кандидатстване по програ-мите

Оценка*

Подобряване информираността

Табл. 4: Оценка на мерките за подобряване на политиката в сектор „Плодове и зеленчуци”

6 0 1 2 0 8 17

*1- с най-малка важност; 6- с най-голяма важност Източник: Изчисления въз основа на собствено анкетно проучване

си - до 10% за собствена консумация от семействата. В четири от случаите продукцията се реализира от самите производителите – обикновено чрез продажба на общински пазари. Пласмент на продукцията чрез големи търговски вериги се наблюдава по-рядко (1 стопанство). Този вид реализация е труден, изисква големи обеми на производство, ритмично подаване на плодовете, високо качество, сертификация на производствения процес. Износът на плодове също е по-скоро изключение – в нашето проучване едно стопанство изнася над 70% от продукцията си (череши) в Русия. Засилва се интересът на търговци от други страни (основно румънски). Те изкупуват български череши, кайсии, праскови за Румъния, Русия, Молдова. В 38% от случаите се ползва само един канал на реализация. В 48% от случаите каналите за реализация на плодовете са два. В 4% от случаите продукцията се пласира чрез три канала. Четири от фермите не продават плодове, тъй като насажденията им все още не плододават. Повечето производители са диверсифицирали вариан-

8

тите за реализация. Това им дава повече възможности за маневриране и избор на найподходящ канал, съобразен в по-голяма степен с качеството и цената на плодовете и същевременно намалява риска от нереализиране на част от плодовете. Никакви проблеми с пласмента на продукцията декларират 24% от фермерите. Те са създали трайни връзки с търговци, изградили са доверие, създали са си име и имат интерес да поддържат коректни взаимоотношения помежду си. На другия полюс са 13% производители, които винаги срещат проблеми при реализацията на плодовете. Най-голям е делът на производителите - 36%, за които затруднения при пласмента се случват само понякога. Останалите: 20% твърдят, че често имат проблеми, а 9% много често срещат трудности при продажбата на продукцията. Проблемите с пласмента са свързани с търсенето и предлагането и вида на плодовете, затова някои фермери споделят за трудности с продажбата при конкретни видове, найчесто ябълки и безпроблемна реализация на крушите. Известно е, че българските кру-

ши са дефицитни на пазара.

12. Цени на плодовете: Повечето производители - 73% не са удовлетворени от цената на реализация на плодовете. Цените са добри за 27%. Удовлетвореността от цената има връзка с вида на плодовете, наситеността на пазара, качеството на продукцията и каналите на реализация. Производителите са доволни от реализационната цена на череши и круши. Противоречиво е мнението за удовлетвореността при реализацията на прасковите и тя зависи основно от качеството на плодовете и каналите на реализация. Болшинството фермери не са доволни от реализационните цени на ябълките, тъй като на българския пазар се внасят големи количества от този плод на ниски цени от редица европейски и съседни страни, където производството е силно субсидирано. Производителите не са удовлетворени от цената на прасковите за преработка. Необходими са съвременни пазари на производителите, за да не се стига до парадокса български производители да унищожават продукцията си. Това е начинът производителите да получат по-го-

ляма част от крайната цена, а потребителите да са сигурни, че купуват български плодове. Изключение са фермерите, които са постигнали вертикална интеграция. В изследването има само един производител, който преработва плодовете в собствен цех и продава на пазара продукция с добавена стойност и е удовлетворен от цената на реализация.

13. Очаквания за бъдещето: Независимо от многото предизвикателства, преобладават производителите с намерения за разширяване на производството от овощни видове - 25 бр., като още 3 бр. планират да направят това в бъдеще. Може да се предположи, че те имат положителни нагласи за развитието на сектора в перспектива. Останалите 21 бр. не планират разширяване. Те вероятно са постигнали оптималните размери, които отговарят на ресурсната им обезпеченост. Анкетираните са умерени оптимисти относно бъдещето на сектора: 29 бр. вярват, че има известни перспективи, 10 бр. определят перспективите като добри. С високи очаквания за бъдещето на овощарството са 4 бр. Фермери, като 2 бр. ги определят като много добри и други 2 бр. като отлични. Песимисти са 6 бр. производители. Положителните нагласи за бъдещето на плодопроизводството преобладават над негативните. За фермерите с най-голяма важност за подобряване на политиката в сектор „Плодове и зеленчуци” са следните мерки (табл. 4): (1) Спиране на контрабандния внос на плодове от съседни страни; (2) Необходимост от ясна и последователна национална политика; и (3) Намаляване на административната тежест за производителите. Производителите предлагат и други мерки: да се въведат по-големи субсидии за овощ-

ните, съобразени с по-високите разходи по отглеждането им; да се изградят истински пазари на производители; строг контрол на границата срещу карантинните неприятели; изравняване на субсидиите между старите и новите страни членки. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Основен проблем в сектора е липсата на съвременна пазарна инфраструктура. Държавата, общините и представители на производителите трябва да търсят решение, което да удовлетворява производителите. Макар да са наясно с ползите на кооперирането, все още фермерите не са готови да се обединяват в организации на производители на плодове и зеленчуци. Доверието и сертификацията на качеството на производството са критичните фактори, спъващи кооперирането. Липсата на действени организации на производителите затруднява отстояването и защитата на интересите на сектора. Решението на проблема може да дойде само от производителите. Производителите не познават добре политиката в сектор „Плодове и зеленчуци”. Те проявяват значителен скептицизъм и недоверие към нея и официалните институции, които реализират политиките. Това недоверие е резултат от предварителни проучвания на фермерите и сблъсъка с институциите, което кара голяма част от тях да не разчитат на подпомагане и да се борят сами за оцеляването си. Те считат, че процедурите по кандидатстване и впоследствие по изпълнение по различните програми за подпомагане са прекалено трудни, бюрократични и пречат на пряката им работа. Производителите се сблъскват с формалното отношение на администрацията към техните

проблеми, непознаване особеностите на земеделието, нередности, нерегламентирани практики, които предпочитат да не коментират. Липсата на професионална подготовка при повечето производители изисква добре функционираща система за консултантски услуги и информация. Тя следва да подпомага работата на фермерите и да осигурява възможности за обучение и повишаване на професионалните знания и умения. Службите за съвети в настоящия си вид не разполагат със специалисти, които могат да оказват помощ на фермерите по технологични проблеми. Те изпълняват ролята на свързващо звено между производителите и специалистите от институтите или университетите. В България няма консултанти („екстеншън” специалисти) от типа на тези в развитите страни с много богат практически опит и знания, които могат да помогнат за решаването на почти всички проблеми от практиката. Тези институции се нуждаят от допълнителен финансов ресурс, за да се стимулира и укрепи консултантската им дейност.

9

земеделски култури

Соята у нас реалности и възможности Доц, д-р Георги Георгиев Директор на Опитната станция по соята – Павликени В исторически аспект, развитието на соята в България се характеризира с периоди на подем от 1934 до 1940 г. ( 700 000 дка) и от 1975 до 1985 г. (над 900 000 дка) и периоди на отливи и силно редуцирани площи с производство под 15 -20 хил. дкa, както е понастоящем. Анализът на периодите на подем на соята показват, че икономическите стимули са били главният движещ фактор за развитието на соята у нас. През 1934 г. у нас се основава българо-германско търговско акционерно дружество „Соя” за производство и износ. Дружеството е предоставяло авансово на производителите семена и бактериален препарат Нитрагин и е изкупувало соята основно за износ за Германия. Независимо че добивите не са били високи (основен сорт соя е бил Унгарска дребна), гарантираното изкупуване и добрата цена стимулирало дори и дребните производители, които отглеждали соя и на малки площи в дворните си места. Този успешен модел, обаче просъществувал до началото на втората световна война. През периода 1975 - 1985 г. в условията на плановото селско стопанство се извършва концетрация и специализация на соевото производство

в 12 окръга на Северна България. Внедрява се нова научно обоснована промишлена технология за производство на соя и нови интродуцирани американски сортове (Хъдзън, Бийсън, Уайн, Уилямс, Амсой, S-1346 и др.). Но и през този период икономическите стимули предприети от държавата са били водещи, а именно: задоволяване нуждите на бързо развиващият се сектор животновъдство със собствен протеинов източник, отчитане на задължителните държавни доставки на фуражно зърно чрез соя (1 кг предадена соя отчитала 2,5 кг фуражно зърно), изкупуването и преработката в маслено екстрационните заводи за слънчоглед е било гарантирано. Инвестирането в научни програми и проекти свързани със соята и поливното земеделие също е било основен приоритет на държавата през този период. Причини за намаляване на производството на соя през последните 25-30 години. Причините са комплексни (табл.1), но най-важните от тях са следните:  внос на соев щрот от страни със силно субсидирано производство и значително по-благоприятни агроклиматични условия;  отпадане на икономическите стимули за

Табл. 1. Силни и слаби страни на соепроизводството у нас (SWOT анализ на сектора) Силни страни Слаби страни

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2 (257) / 2014

Сравнително подходящи почвено-климатични условия и райо- Нарушен сеитбоборот и структура на културите, разрушени и ниране на производството у нас занемарени поливни съоръжения

10

Опит и традиция в производството на соя по класическата технология и възможности за биологично производство на соя

Липса на интерес, поради несигурно изкупуване на соята и на по-ниски цени от тези на слънчогледа и рапицата

Наличие на наши сортове и технологии, адаптирани към специфичните ни условия Голяма пазарна ниша за не генно променена соя и соеви продукти у нас и в Европа

Липса на специализирано предприятие за изкупуване, договориране и преработка на соята. Силна зависимост на цената на собственото производство от международния пазар

Добре развито научно обслужване на производството на зърно и семена Налична нормативна база регламентираща производството на не генно променена соя и на сертифицирани семена (non GMO)

Висока себестойност на продукцията и неконкурентност на цената на вносната суровина Липса на икономически стимули за производителите на соя и соеви продукти

Налични селскостопански машини за производство, почистване Слабо развито свиневъдство, птицевъдство и родна соево-храи заготовка на семената и суровината за преработка нителна индустрия за преработка в продукти за човека

производителите на соя;  несигурен пазар, ниски цени и липса на специализирано предприятие за изкупуване, договориране и преработка на соята;  ниски добиви поради:

- неспазване на агротехниката;

- допускане на силно заплевеляване. Соята е слаб конкурент на плевелите и е определена за „критерий за културата на земеделие”;

- невъзможност за напояване, по известни причини. Предизвикателства свързани с климата и напояването:  у нас проблем по време на репродуктивният период на соята (юни – юли – август) –„цъфтеж и наливане на бобовете” са честите засушавания, съчетани с високи температури (около и над 40oC) и ниска относителна влажност на въздуха (под 40-30%). Но този проблем е валиден и за другите пролетни култури у нас;  поради тези условия производството на соя в силно засушливи райони при неполивни условия е рисково. Внос на соя, соев щрот и соеви продукти. В България има недостиг на протеинови компоненти, който недостиг се покрива от внос на соев щрот (ниско протеинов 40-43% и високо протеинов над 48% ) от Южна Америка –Бразилия и Аржентина. Затова пазарната ниша за соя и соеви продукти е отворена и незапълнена. През различни периоди вноса на соев щрот у нас е достигал 120 000-150 000 тона годишно (90% и по-вече е от GMO соя). Само от северната част на Бразилия той е от не генно променена соя. Законова ситуация с GMO соята в България. С последните допълнения и изменения в закона за ГМО (30 март, 2010 г) в България е въведена тотална забрана за всякакво свободно разпространение в околната среда и отглеждане на ГМО в полски условия, включително и на ГМО, които са одобрени за пазара в Европейския съюз. Единствената култура допусната за отглеждане в ЕС през 1998 г. е царевица на Монсанто -MON810 /носи ген произвеждащ бактериален токсин правещ растенията устойчиви на вредители/, който се сее в Испания на площ от 138 000 хa 2013 г. – с 19% повече от 2012 г. Това контрастира на ситуацията в останалите страни от ЕС. Силни страни на производството на соя в България.

1. Опитна станция по соята - Павликени е единственото звено в системата на Селскостопанската академия, което извършва научно-приложна, експериментално-производствена и консултанска дейност по соевото производство на регионално и национално ниво.

Главните направления от дейността на станцията са: - създаване на сортове соя адаптирани към абиотичните и биотичните фактори на производство; - разработване на агротехнически, екологически и икономически аспекти на соевото производство; - семепроизводство на сертифицирани сортове соя.

2. Ново агроклиматично райониране на производството на соя в България. Най-благоприятните райони са над 2 млн. дка, площ значително повече от потребностите ни. Най-общо казано, районите за царевица са подходящи и за соя. Според направеното обследване са обособени три района с подходящи условия, но с различна пригодност за производство на соя у нас: Първи район – Обхваща най-северните територии на Дунавската равнина, райони от средната част на Тракийската низина и Южното крайбрежие с надморска височина до 150-200 м. Района се характеризира с намалена влагообезпеченост и соята трябва да се отглежда при поливни условия. Втори район – Обхваща територии от средната част на Дунавската равнина и Добруджа, Тракийската низина и Северното черноморско крайбрежие, с надморска височина до 300-350 м. Района се характеризира с най-благоприятна топло - и влагообезпеченост и е с най-подходящи условия за производство на соя у нас. Трети район – Обхваща по-малко подходящи за отглеждане на соя територии, като Лудогорието и предпланинските части на Стара планина и Средна гора, надморската височина достига до 400-600 м. Района е с намалена топлообезпеченост и се препоръчва за производство на соя само от ранни и средноранни сортове.

3. Създадени са български сортове соя, които имат висок добивен потенциал и добро качество (табл. 2). Сорт “СРЕБРИНА” - Средноранен сорт Сертификат № 10580. Създаден е в Опитна станция по соята - Павликени чрез кръстосване на линия №22 със сорта Заря. Добивен поТабл. 2. Сортове соя вписани в Българската, Европейската и сортовата листа на Danube Soya Група на зрялост Сорт Сортоподдържа се от: I - ранна

Avigea

Опитна станция по соята

I - ранна II – средноранна

Isidor Srebrina

Eуралис семена Опитна станция по соята

II – средноранна

Richy

Опитна станция по соята

II – средноранна

Rosa

Опитна станция по соята

11

тенциал: 180-400 кг/дка. Съдържание на протеин 37-39%. Сорт “РИЧИ”- Средноранен сорт - Сертификат № 10862. Създаден е в Опитна станция по соята - Павликени по метода на половата хибридизация. Добивен потенциал: 160-350 кг/дка. Съдържание на протеин 38-41%. Сорт “РОСА”- Средноранен сорт- Сертификат № 10866. Създаден е в Опитна станция по соята – Павликени по метода на експерименталния мутагенез. Добивен потенциал: 180-400 кг/дка. Съдържание на протеин 38-40%. Сорт “АВИГЕЯ”- Ранен сорт - Сертификат № 10863. Създаден е в Опитна станция по соята – Павликени по метода на половата хибридизация. Добивен потенциал: 160-350 кг/дка. Съдържание на протеин 39-41%.

4. Нашите сортове не са генно променени. Доказателство за това са резултатите от проверките на Австрийската (2010 г.) и БАБХ съвместно с ИАСАС през 2011, 2012 и 2013 г. У нас в ИРГР гр. Садово при контролируеми условия се съхранява и поддържа дълготрайно колекция от около 650 соеви образци non GMO. В ОСС – Павликени при полски условия се под-

държа и преразмножава генофонд от още 550 образци, също non GMO. 5. Налична технологична и нормативна база за производство на соя за зърно и за семена. В Опитна станция по соята – Павликени са разработени съгласно изискванията за поддържане на земята в „Добро земеделско и екологично състояние” и правилата за „Добра растително защитна практика в земеделието” и утвърдени за внедряване в практиката: Технология за производство на соя -2008 г., Практическо ръководство „Сояпроизводство, преработка и използване”-2010 г., Инструкция за сортоподдържане и семепроизводство на едногодишни бобови култури – соя и пролетен фуражен грах-2009 г.

6. Опит и традиция в производството на соя. Доказателство за това са получените добиви при производствени условия на площи от 200 до 500 дка през последните години, а именно от 280 кг/дка до 390 кг/дка – при неполивни условия и сеитба с междуредие от 25 см. Налице са и необходимите селскостопански машини за производство, почистване и заготовка на семената и суровината за преработка. (продължава в следващия брой)

Oтглеждане на царевица за зелена маса

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2 (257) / 2014

Монко Нанков Институт по царевицата, Кнежа

12

Царевицата е втората по значение зърненожитна култура, отглеждана в Република България. Ежегодно в страната се засяват над 4 млн. декара. Освен за зърно, зелено изхранване, силаж и суровина за хранително-вкусовата промишленост, напоследък намира все по-широко приложение като суровина за производство на биогаз. Отглеждането на царевицата за силаж след предкултури и като втора култура в полските и фуражни сеитбообращения е най-ефективния начин за уплътняване и ефективно използване на земята. Това създава предпоставки за редуциране на обработката на почвата в сеитбообращенията. Площите, на които се отглежда царевицата за силаж и като суровина за производство на биогаз, е желателно да бъдат в близост до животновъдните ферми и инсталациите за преработка, с цел намаляването на транспортните разходи. В статията представяме резултатите от изследване влиянието на предшественика, системата на обработка на почвата и минералното торене върху продуктивността на царевицата, отглеждана за зелена маса. Проучването е извършено в опитното поле на

Институт по царевицата на почвен тип типичен чернозем. Културите са отглеждани в следното четириполно сеитбообращение със 75% уплътняване с предкултура и втора култура: 1. царевица за зърно 2. ечемик + царевица за силаж втора култура 3. зимен фуражен грах + царевица за силаж 4. пшеница + царевица за силаж втора култура Използваният хибрид е Р 3737 с гъстота 10 000 раст/дка. Системи за обработка на почвата: А1 – оран с плуг на 25-30 cм • двукратно дисковане на 6-8 cм • оран с плуг на 18-20 cм

• оран с плуг на 20-22 cм • оран с плуг на 18-20 cм • двукратно дисковане на 6-8 cм • оран с плуг на 18-20 cм А2 – оран с плуг на 25-30 cм • двукратно дисковане на 6-8 cм • двукратно дисковане на 10-12 cм и 6-8 cм • двукратно дисковане на 10-12 cм и 6-8 cм • двукратно дисковане на 10-12 cм и 6-8 cм • двукратно дисковане на 6-8 cм • двукратно дисковане на 10-12 cм и 6-8 cм Торене: Културите бяха отглеждани при естествена запасеност на почвата (без торене) и един фон на минерално торене (N22Р14К12). Количеството на минералните торове са определени в зависимост от изискванията на културите и запасеността на почвата. Торенето с фосфорни и калиеви торове се извършваше запасяващо (за две години). Количеството на минералните торове се внасяше с основната обработка за предшественика. Азотните торове внесохме за всяка култура: - царевица за зърно – еднократно напролет преди последната предсеитбена обработка; - зимен фуражен грах – еднократно наесен; - пшеница – 1/3 наесен и 2/3 напролет; - ечемик – както при пшеницата; - царевица за силаж – еднократно преди последната предсеитбена обработка. Резултатите за добива на свежа маса от царевицата и абсолютно сухо вещество средно за четиригодишния период на изпитване са поместени в таблица 1. Най-високи добиви и при двата фона на отглеждане са получени от царевицата за зелена маса след предшественик зимен фуражен грах. При условия без торене количеството на зелената маса от царевицата II-ра култура, отглеждана след ечемик и пшеница, намалява с 24,84% и 39,33%, а при условия с торене съответно с 10,82% и 22,30%. Това показва, че минералното торене до голяма степен елиминира негативното влияние на предшественика – срок на сеитба, водно-физични и агрохимични свойства на почвата. Минералното торене с N22P14K12 повишава добива на зелена маса спрямо неторената контрола с 34,82% при царевица след зимен фуражен грах; с 59,96% при царевица втора култура след ечемик и със 72,65% при царевица втора култура след пшеница. Количеството на зелената маса средно от торения и неторен фон намалява спрямо царевицата за зелена маса след зимен фуражен грах с 16,79% при царевица II-ра култура след ечемик и 55,30% след царевица II-ра култура след пшеница. Заменянето на оранта с дисковане при система А2 води до снижаване на добива зелена маса от царевицата. В сравнение със система А1 при условия без то-

Таблица 1. Продуктивност на царевицата за силаж Варианти

А1-оран с плуг на 18-20 см.

N0P0K0 N22P14K12 средно А2-дисковане на 10-12 и 6-8 см N0P0K0 N22P14K12 средно А1-оран с плуг на 18-20 см.

N0P0K0 N22P14K12 средно А2-дисковане на 10-12 и 6-8 см N0P0K0 N22P14K12 Средно

царевица за си- царевица за силаж след зимeн лаж II-ра култура фуражен грах след ечемик кг/дкa % кг/дкa % зелена маса – кг/дкa

царевица за силаж II-ра култура след пшеница кг/дкa %

4037,7 5443,7 4740,7

2450 4230 3340

100,00 172,65 100,00

2487,5 100,00 2085 4705 189,14 4155 3596,2 91,15 3120 вещество – кг/дкa

100,00 199,28 93,41

100,0 3035 134,82 4855 100,00 3945

3753,7 100,00 4983,5 132,76 4368,6 92,15 абсолютно сухо

100,00 159,96 100,00

1227,4 1654,9 1441,1

100,00 698,0 100,00 134,82 1116,6 159,97 100,00 907,3 100,00

514,5 888,3 701,4

100,00 172,65 100,00

1141,1 1514,9 1328

100,00 572,1 100,00 132,75 108,21 189,14 92,15 827,1 91,16

437,8 872,5 655,1

100,00 199,29 93,40

рене добивът намалява със 7,04% при царевицата за силаж след зимен фуражен грах; с 18,44% при царевицата за силаж II-ра култура след ечемик и с 14,90% при царевицата за силаж II-ра култура след пшеница. При торения фон това намаление е съответно: 9,23%; 3,18% и 1,80%. Много покозателен е положителният ефект от минералното торене върху добива при царевицата II-ра култура след ечемик и пшеница. Минералното торене до голяма степен компенсира негативното влияние от по-късното засяване на царевицата. Средно от торения и неторен фон добивът на зелена маса намалява спрямо получения от система А1 с 8,51% при царевицата за силаж след зимен фуражен грах, с 8,85% при царевица II-ра култура след ечемик и с 6,65% при царевица след пшеница. Добивът на абсолютно сухо вещество е в съответствие с добива на свежа маса. Потвърждава се установената тенденция за различното влияние на системите на обработка на почвата, предшественика и минералното торене върху продуктивността на царевицата за зелена маса. Напоследък царевицата, отглеждана за зелена маса, намира все по-широко приложение като суровина за производство на биогаз (табл. 2). В Европа основната култура, която се използва за

13

Табл. 2. Газова продуктивност на царевичната зелена маса Варианти

зимен фуражен грах + царевица за силаж N0P0K0 N22P14K12 ечемик + царевица за силаж II-ра култура N0P0K0 N22P14K12 пшеница + царевица за силаж II-ра култура N0P0K0 N22P14K12 зимен фуражен грах + царевица за силаж N0P0K0 N22P14K12 ечемик + царевица за силаж II-ра култура N0P0K0 N22P14K12 пшеница + царевица за силаж II-ра култура N0P0K0 N22P14K12

14

сухо вещество % система А1

зелена маса кг/дкa

сухо вещество кг/дкa

биогаз м3/т

биогаз м3/дкa

4037,7 30,4 5443,7 30,4

1227,4 1654,9

700,0 700,0

807,6 1089,5

3035 4856

698 1116,6

700,0 700,0

459,3 734,7

2450 21,0 514,5 4230 21,0 883,3 система А2

700,0 700,0

338,5 581,2

3753,7 30,4 4983,5 30,4

1141,1 1514,9

700 700

750,8 996,8

2487,5 23,0 4705 23,0

572,1 1082,1

700 700

376,4 712,0

2450 4230

437,8 872,5

700 700

288,1 573,8

23,0 23,0

21,0 21,0

приозводство на биогаз, е царевицата. Фермерите я предпочитат, тъй като тя дава по-високи и предсказуеми добиви. Силажирането на царевицата позволява поефективно производство на биогаз с по-малки загуби. Съставът на биогаза зависи от редица фактори, като най-често той е в следните граници: - метан (СН4) – 45-75% - въглероден диоксид (СО2) – 25-50% - азот (N2) – 0-7% - кислород (О2) – 0-2% - водород (Н2) – 0-1% - сероводород (Н2S) – 0-1% При получаването на метан се използва цялото царевично растение, което дава много добри енергиийни резултати изчислени на единица площ. Икономическата ефективност на изпитваните системи на обработка на почвата при редуване на културите – царевица за зърно, ечемик + царевица за силаж II-ра култура, зимен фуражен грах + царевица за силаж, пшеница + царевица за силаж II-ра култура е посочена на таблица 3. Използвани са показателите: обща продукция (ОП), материални разходи (МР), чист доход % (ЧД), норма на рентабилност (НР) и себестойност на 1 тон зелена маса. Резултатите от анализа показват, че използваните системи на обработка на почвата и предшественика оказват влияние вър-

Табл. 3. Икономическа оценка на продуктивността на царевицата за зелена маса MP ЧД Предшестве- зелена ОП HP маса лв/ лв/ ник лв/дкa % кг/дкa дкa дкa оран с плуг на 18-20 см 4073,7 407,37 244,80 162,57 66,40 A1 N0P0K0 N22P14K12 5443,7 544,30 341,70 202,60 59,29 средно: 4758,7 475,83 293,25 182,58 62,84 3035 303,50 242,80 60,70 25,00 A2 N0P0K0 485,50 340,60 144,90 42,54 N22P14K12 4855 средно: 3945 394,5 291,7 102,80 33,77 2460 246,00 241,60 4,40 2,05 A3 N0P0K0 423,00 339,30 83,70 24,66 N22P14K12 4230 средно: 3345 334,50 290,45 44,05 13,35 дисковане на 10-12 см и 6-8 см 3753,7 375,4 239,4 136 56,80 A1 N0P0K0 N22P14K12 4983,5 498,3 335,0 163,3 48,74 средно: 4368,6 436,85 287,2 149,65 52,77 2487,5 248,7 235,9 12,8 5,42 A2 N0P0K0 N22P14K12 4705,0 470,5 333,3 137,2 41,16 средно: 3596,2 359,6 284,6 75,0 23,29 2085 208,5 228,2 -19,7 -8,6 A3 N0P0K0 415,5 333,4 82,1 24,62 N22P14K12 4155 средно: 3120 312,0 280,8 31,2 8,01

себестойност на 1 т/лв 60,64 62,77 61,70 80,00 70,14 75,70 98,23 80,21 89,22 63,77 67,22 65,49 94,84 70,85 82,84 109,43 80,23 94,83

А1 – царевица за силаж след зимен фуражен грах А2 – царевица за силаж втора култура след ечемик А3 – царевица за силаж втора култура след пшеница ху изследваните показатели. Най-висока стойност на показателите ОП, ЧД и НР са отчетени при царевицата за силаж след зимен фуражен грах, следвани от царевицата за силаж II-ра култура след ечемик и царевицата за силаж II-ра култура след пшеница. Заменянето на оранта с дисковане при система А2 понижава стойностите на показателите ОП, ЧД и НР съответно с 38,98 лв; 32,94 лв и 10,07% при царевицата за силаж след зимен фуражен грах; 34,90 лв; 27,80 лв и 10,48% при царевицата за силаж II-ра култура след ечемик и 22 лв, 12 лв и 5,34% при царевицата за силаж след пшеница. Включването на минералното торене води до повишаване както на производствените разходи, така и на величината на добива, ОП и ЧД от единица площ. Снижаването на НР е резултат главно на по-високия размер на производствените разходи. Нарастването на добива не е в състояние да компенсира негативното влияние на допълнителните вложения за торене и напояване, поради по-високия темп на нарастване на техните цени. Резултатите от направения икономически анализ показват, че при избора на една или друга система на обработка на почвата и уплътняване на полетата в сеитбообращенията трябва да се имат предвид както направените преки производствени разходи, така и получената ОП и реализираният ЧД.

Сортове пролетен фуражен грах Даниела Кертикова, Тодор Кертиков Институт по фуражни култури, Плевен височина на посева (cм) в естествено състояние преди прибиране (Н); дължина на стъблата (cм) в изправено състояние (L); степен на полягане, % (С) по формулата:

стопански добив (СД) зърно (кг/ дкa); биологичен добив зърно (след ръчно прибиране от 1/4 м2 в четири повторения от вариант); загуби зърно (кг/дкa). Структурният анализ на добив включва: дължина на стъблата (cм); височина на залагане на първи боб (cм); брой разклонения и бобове на едно растение; брой семена в един боб; тегло на семената от едно растение (г); маса на 1000 семена (г). За статистическа доказаност на разликите е използван програмния продукт STATGRAPHICS Plus for Windows Version 2.1. Годините на изследване в климатично отношение имат своите особенности. Кривите на среднодневната температура и влажността на въздуха са почти идентични (фиг. 1). Различия се наблюдават при количеството на валежите. Найголеми са регистрирани през 2010 г. Падналите наднормени

валежи през месец март доведоха до увеличаване на почвената влага в еднометровия слой, като се достигна пределна полска влагоемност. При тези обстоятелства сеитбата на граха е осъществена при първа възможност - на 01.04. (табл. 1). През 2011 г. падналите зимно-пролетни валежи са ограничени като количество и недостатъчни за добро влагозапасяване. Сеитбата на пролетните сортове фуражен грах е осъществена на 28.03. През 2012 г. валежите през месец март са крайно недостатъчни (7,6 мм/м2), но благодарение на обилните снеговалежи през зимния период, почвата е добре влагозапасена. При тези условия сеитбата на пролетните сортове фуражен грах е извършена сравнително рано (20.03.). Като цяло през вегетационните периоди, създалите се агромете-

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Фиг. 1. Климатограма за периода на вегетация

2 (257) / 2014

Пролетният фуражен грах заема значимо място в изграждането на фуражната база за животновъдството. Това е обяснимо от гледна точка на неговите ценни хранителни качества и сравнително ниски разходи за производство. Според някои автори (Генчев, 1973; Попова, 1989) грахът е една от най-предпочитаните и удобни моделни култури в експерименталната дейност поради наличие на голям брой признаци с контрастно проявление, добра плодовитост и лесно отглеждане. Въпреки достиженията на селекцията в резултат на биотични и абиотични стресове, добивите от граха са нестабилни и значително намаляват. Това налага непрекъснато търсене на донори по отделни признаци и тяхното включване в комбинативната селекция (Stoyanova et al. 1998; Михов и др. 2002). В статията представяме резултатите от проучване на биологичните и стопански качества на сортове пролетен фуражен грах с оглед на селекцията. Опитите са проведени в Института по фуражните култури (ИФК) - Плевен, през периода 2010 – 2012 г. върху почвен подтип слабо-излужен чернозем при неполивни условия. Изследвани са четири сорта пролетен фуражен грах – два селекционирани в ИФК, Плевен (Плевен 4 и Керпо) и два на ИРГР „К. Малков”, Садово (Амитие и Пикарди). Агротехническите мероприятия са съобразени с общоприетата технология за отглеждане и прибиране на пролетен фуражен грах (Кертиков и кол.

2003). Прибирането за зърно е извършено с малогабаритен парцелен комбайн. Извършени са агро-метеорологични и фенологични наблюдения и отчитания. Проследени са показателите:

15

Табл. 1. Резултати от фенологични отчитания на сортовете пролетен грах Години

сортове сеитба Плевен 4 Керпо Пикарди Амитие Плевен 4 Керпо Пикарди Амитие Плевен 4 Керпо Пикарди Амитие

2010

2011

2012

01.04.10 01.04.10 01.04.10 01.04.10 28.03.11 28.03.11 28.03.11 28.03.11 20.03.12 20.03.12 20.03.12 20.03.12

показатели растеж техническа зрялост дата cм 21.05.10 40,0 ± 1,23 09.07.10 21.05.10 40,2 ± 0,12 28.06.10 21.05.10 38,4 ± 1,53 28.06.10 21.05.10 37,4 ± 0,96 28.06.10 16.05.11 33,1 ± 0,13 11.07.11 16.05.11 25,3 ± 0,79 24.06.11 16.05.11 27,0 ± 0,45 24.06.11 16.05.11 35,8 ± 0,46 24.06.11 27.04.12 35,6 ± 1,25 18.07.12 27.04.12 30,8 ± 0,65 06.07.12 27.04.12 30,5 ± 0,54 30.06.12 27.04.12 35,4 ± 1,02 30.06.12

вегетационен период, дни 100 89 89 89 106 89 89 89 120 108 102 102

Табл. 2. С труктурен анализ на добив зърно при сортове пролетен фуражен грах, 2010 - 2012 г. Сортове

Плевен 4

112,7

височина на залагане на първи боб cм 50,1

показатели брой брой разклобобове нения на на растерастение ние 0,94

8,5

брой семена в един боб

тегло на семената от едно растение г

маса на 1000 семена, г

4,4

5,21

157,62

Керпо

63,4

27,2

1,10

8,7

4,9

7,74

229,42

Пикарди

60,3

27,7

0,50

6,3

5,3

7,95

249,59

Амитие

57,0

27,3

0,66

7,0

5,4

7,38

248,14

SE

3,83052

7,3871

0,0123

1,6032

0,1832

0,5153

6,3584

30,6222

24,3854

0,0756

5,1256

0,5758

2,6859

24,1456

LSD

16

дължина на стъблата cм

99,5%

Фиг. 2. П родуктивност на зърно от сортове пролетен фуражен грах, кг/дкa

орологични условия са благоприятни за успешното протичане на отделните фенофази. Пълно поникване на растенията от изпитваните сортове през отделните години е отчетено в периода от 4 до 16 април, а стъблообразуване и начало на растеж средно с две седмици по-късно (средата на май). До този момент не се наблюдават различия в протичането на фенофазите в зависимост от сорта. Растежът на растенията измерен на 21 май 2010 г. е най-силен при сорт Керпо (40,2 cм), а най-слаб при сорт Амитие (37,4 cм). През 2011 г. отчетеният на 16 май растеж е най-силен при сорт Амитие (36,8 cм), а най-слаб при сорт Керпо (25,3 cм). През последната година се открояват две групи по темп на растеж: първа формирана от сортовете Плевен 4 и Амитие с височина на растенията 35,6 cм и 35,4 cм и втора група от сортовете Керпо и Пикарди със сравнително по-ниски стойности – от 30,5 cм до 30,8 cм. В по-нататъшното си развитие обаче, сортовете Пикарди, Амитие и Керпо проявяват по-бърз темп на растеж и развитие през отделните фази. Според Кузмова (2002), продължителността на вегетационния период при граха има важно значение за формирането на добива, а от стопанска гледна точка и за определяне на мястото му в сеитбообращението. Изменчивостта в продължителността на междуфазните периоди може да доведе до различни последствия. За това е особено важно групирането на сортовете по степен на ранозрялост. Резултатите от проучването показват, че сортовете Пикарди, Амитие и Керпо са с вегетационен период между 89 и 108 дни, а Плевен 4 със 100 – 120 дни. Установеният по-къс период (от 11 до 18 дни) при сортовете Керпо, Амитие и Пикарди в сравнение със сорт Плевен 4, ни дава основание да ги определим като поранозрели. Биометричния и структурен

Табл. 3. Б иологични и стопански качества на сортове пролетен фуражен грах, 2010-2012 Сортове

Плевен 4 Керпо Пикарди Амитие SE LSD 99,5%

H cм 40,1 40,2 32,7 31,0

L cм 98,5 67,7 50,2 47,7

C % 59,29 40,62 34,86 35,01

показатели биологичен стопански до- загуби зър- суров протедобив, кг/дка бив, кг/дкa но, кг/дкa ин, кг/дкa 172,7d 96,8b 43,3c 269,5b a a a 304,4 234,2 70,2 61,4a b c a 258,5 186,1 72,4 46,2bc b b a 270,5 204,6 65,8 50,7b 3,298 2,062 2,255 1,225 15,989 9,996 10,932 5,938

анализ (табл. 2) на добив зърно показва, че сорт Плевен 4 се отличава от останалите сортове с двойно по-голяма дължина на стъблата (112,7 cм). При него се отчита и най-високо залагане на първи боб (50,1 cм), докато при останалите сортове залагането на първи боб е около 27 cmм В случая тези съществени различия по двата признака ни дават основание да посочим, че сорт Плевен 4 е ценен източник в селекцията за производство на зелена и суха маса. За признаците брой разклонения и брой бобове на едно растение са отчетени най-високи стойности при сорт Керпо, докато сорт Пикарди e с найголям брой семена в един боб и тегло на семената от едно растение. По признака маса на 1000 семена се установява, че с най-дребни семена е Плевен 4 (157,62 г), а останалите сортове са с по-голяма маса, съответно в границите от 229,42 г (Керпо) до 249,59 г (Пикарди). Получените добиви зърно по години, както и отчетените загуби са отразени на фигура 2. Анализът на данните показва, че на база статистическа доказаност на разликите сортовете се различават. През първата година сортовете се разпределят в три групи по биологичен добив на зърно. В първа група с най-висок добив са Плевен 4 (363,5 кг/дкa) и Керпо (374,6 кг/дкa), на втора позиция е сорт Амитие (343 кг/дкa), а на трета сорт Пикарди (321,1 кг/дкa). През 2011 г. сорт Керпо запазва първа позиция, сортовете Амитие и Пикарди са с близки стойности,

а най-нисък добив е получен от Плевен 4. През третата година отново сорт Керпо е с най-висок добив (262,8 кг/дкa), докато останалите три сорта са в една група по продуктивност. При получените стопански добиви зърно, тенденцията по години се запазва, като сорт Керпо доказано превишава останалите сортове. Загубите на зърно, дължащи се от една страна на качествата на сорта и от друга на допуснати загуби при прибиране на посевите, през отделните години са различни. Те варират в границите от 26,8 кг/ дкa при сорт Пикарди (третата година) до 154,2 кг/дкa при сорт Плевен 4 (първата година). Отчетените стопански показатели средно за периода (табл.

3) показват, че към момента на прибиране, дължината на стъбла (при изправени растенията) е най-голяма при сорт Плевен 4, следван от сорт Керпо, а наймалка при сорт Амитие. Поради по-дългите си и кухи стъбла, сорт Плевен 4 поляга силно и в естествено състояние височината на посева е 40,1 cм, като залагането на бобовете му става на височина над 50 cм, т.е. той е силно податлив на полягане (до 59,29%), което води и до допускане на големи загуби при прибиране (достигащи до 96,8 кг/дкa). С най-ниска степен на полягане (34,86% и 35,01%) са сортовете Пикарди и Амитие. При тях обаче отчетеният биологичен добив зърно средно за периода е най-нисък и ниските загуби не могат да компенсират по-ниската продуктивност на зърно.

Средно за годините на проучване се установява, че сорт Керпо има по-висок потенциал за добив зърно в сравнение с останалите сортове. В потвърждение на това са, доказано повисоките стойности, както по биологичен, така и по стопански добив. За отбелязване е, че и в други изследвания (Кертикова и др. 2009; Косев, 2013) сорт Керпо се отличава с висок добив на зърно. Аналогично на казаното, в резултат на по-високата продуктивност при сорт Керпо, то и полученият добив суров протеин е най-висок при този сорт. На втора позиция по добив на суров протеин е сорт Амитие. Получените резултати показват, че сорт Керпо е ценен източник по отношение на показателите ранозрялост и добив зърно и може да бъде успешно използван, като генетичен ресурс в комбинативната селекция. ИЗВОДИ Сортове пролетен грах - Керпо, Пикарди и Амитие се отличават с по-нисък хабитус на растенията и по-къс вегетационен период (от 11 до 18 дни) в сравнение със сорт Плевен 4. По признака маса на 1000 семена се установява, че с най-дребни семена е Плевен 4 (157,62 г), а останалите сортове са с по-голяма маса, съответно в границите от 229,42 г (Керпо) до 249,59 г (Пикарди). Сорт Плевен 4 има по-дълги стъбла, поляга силно, което води до допускане на големи загуби при прибиране (достигащи до 96,8 кг/дкa). От изследваните сортове, сорт Керпо е с най-висок добив на зърно (биологичен и стопански) и най-голям брой разклонения на едно растение. Сорт Керпо е ценен източник по отношение на показателите ранозрялост и добив зърно и може да бъде успешно използван, като генетичен ресурс в комбинативната селекция.

17

За многогодишните треви при биологично земеделие

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2 (257) / 2014

Кера Стоева, ОСЗ – Средец Виолета Вътева, ИП „Н. Пушкаров” Пенка Тодорова, ИПЖЗ – Троян

18

Общо в САЩ и ЕС, секторът на биологични продукти се оценява на близо 40 млрд. евро и нараства с всяка изминала година. От 1 юни 2012 г., биопродуктите сертифицирани в Европа и в САЩ, могат да се продават като „биологични“ във всеки от двата региона на света (Biozemedelie.bg, 2012). През последните години биологичното земеделие, като сектор на европейското селско стопанство, бележи постоянен ръст. У нас този подем се илюстрира с 900 сертифицирани, или в преход биопроизводители, преработватели и търговци. Това е безспорен напредък за опазването на природните ни ресурси, за биологичното разнообразие и хуманното отношение към животните, и съвременна подкрепа за развитието на селските райони. Този ръст на биопроизводството обаче изисква адекватни действия за развитие на националния пазар на потребление на биопродукти, защото в момента те се реализират основно навън, където както цената, така и търсенето им е удовлетворително за нашите биопроизводители (Agro.bg, 2012). За биологичното земеделие е характерно отговорното използване на енергията и природните ресурси, поддържането на биологичното разнообразие и на местния екологичен баланс, съхраняването и подобряването на плодородието на почвата. Понастоящем за биологично земеделие в България се използват 1 814 410 декара, което представлява 3,1% от общата земеделска площ, а производството се увеличава постоянно. Основно, в качеството си на екологично чисти (Стоева, К., В. Вътева, П. Тодорова, 2010) са сертифицирани пасищата (1 557 930 декара). Сертифицираните площи за биологично производство в България в края на 2010 година са 256 480 декара, което представлява 0,47% от използваната земеделска земя в страната (Arcfund.net, 2012). В статията представяме резултатите от изследване на продуктивните възможности и хранителната стойност на някои многогодишни тревни видове, отглеждани при условията на биологично земеделие в района на Странджа. Проучването е проведено през периода 20082010 г. в експерименталната база на Опитна станция по земеделие – Средец върху излужена канелено-горска почва, със слабокисела реакция (рН -5,6). Хумусният хоризонт е с мощност до 25

cм и съдържание на хумус 2,25 %. Орният слой е с разпрашена зърнеста структура. Преходът към “В” хоризонт, който е с буцеста структура е постепенен. Почвите са слабо запасени с хранителни елементи, като по-голяма е нуждата от азот и фосфор (Стоева, К., 2002). Опитът е заложен при неполивни условия през пролетта на 2008 г. с подходящи за района на Странджа многогодишни тревни видове. В изпитването са включени 3 вида бобови –люцерна (сорт Плевен 6), еспарзета (сорт Юбилейна), звездан (сорт Търговище 1) и 5 вида житни многогодишни треви - ежова главица (сорт Дъбрава), безосилеста овсига (сорт Ника), тръстиковидна власатка (сорт Албена), червена власатка (сорт Троян) и пасищен райграс (сорт Странджа). Агротехническите мероприятия са извършени поетапно в срокове според изискванията. Сеитбата е извършена ръчно и разпръснато в края на месец март със сеитбени норми според агротехническите изисквания. Коситбата е извършвана във фаза сенокосна зрялост (изкласяване-начало на цъфтеж). Изследването е проведено без торене и подхранване, съгласно изискванията на биологичното земеделие. В продължение на три години са проследени следните показатели: месечна сума на валежите (мм), по години на наблюдение; средномесечна температура (0С) на въздуха по години на наблюдение; добиви на зелена и суха маса в кг/дкa,

Фигура 1. Добив от зелена маса (кг/дкa) по години на наблюдение

химически анализ на сухото вещество в %, добив на суров протеин в кг/дкa. Растежът и развитието на засятите тревостои се променя преди всичко под влияние на климатографските фактори. Географското местоположение на Странджанския регион предопределя спецификата на проявление на климатичните параметри. Валежите в Странджа са недостатъчни и неравномерно разпределени през годината. Поголямата част от тях са през есенно-зимния период, а през лятото настъпва продължително засушаване, придружено с високи среднодневни температури и ниска относителна влажност на въздуха. Характерно за периода на изследване е широкия диапазон на вариране на валежите по месеци и години. Валежните суми през трите години варират в диапазона от 479,7 мм (2008) до 753,8 мм (2010). Средногодишната сума на валежите за периода на наблюдение e 655,4 мм и е близка до средната за периода 1900–1990 година (650,0 мм). Най-критична за развитието на сятите тревостои е първата година. Ограничаващ фактор за развитие на многогодишните тревостои в Странджа са летните засушавания, които водят до така наречения “летен покой” на тревите. С особено ниски стойности на валежите са вегетационните периоди на първата (304,2 мм) и втората (332,1 мм) години, като през вегетационния период на третата година (2010), сумата на валежите е висока (801,5 мм ). Средните температури през годините на наблюдение са съответно: 2008 г. – 13,40оС и абсолютна максимална от 38,0оС през месец юли; 2009 г. – 13,17оС и абсолютна максимална от 40,8оС през месец юли; 2010 г. – 13,43оС и абсолютна максимална от 37,3оС през месец август. В температурно отношение средногодишната температура през опитния период (13,33оС) е по-висока от тази през дългогодишния период с 0,57оС, което показва тенденция към повишаване на средногодишните температурни стойности в този регион. Климатичната обстановка в района на Странджа и през трите години на наблюдение показва непостоянство при обезпечаването с влага, което се изразява както с продължителни засушавания през първите 2 години, така и с по-обилни валежи през третата година. Тези аномалии в съчетание с наличната бедна на хранителни вещества почва, каквато е излужената канелена горска, явяваща се

Фигура 2. Добив от суха маса (кг/дкa) по години на наблюдение

основен почвен тип в района, са причина сятите (изкуствени) тревостои в Странджа да са с по-ниска продуктивност. Климатичните условия в районите на местообитание са един от най-важния фактор за проявяване на продуктивните възможности на всяка една растителност, в това число и на многогодишните тревни асоциации. Различията в проявлението на климатичните показатели в Странджа са причина тревните видове да проявяват различия в продуктивността си. Данните за продуктивността на многогодишните житни и бобови треви през трите години на проучване са отразени на фигури 1 и 2. Неблагоприятното проявление на климатографските условия през първите две години се отрази негативно на вегетативното развитие на сятите треви, а оттам на продуктивността им. Годината на залагане на експеримента е доста критична, със слаба влагозапасеност през зимнопролетния период – 97,6 мм срещу 152,5 мм за същите месеци – януари, февруари и март за дългогодишен период. Слабата влагозапасеност, съчетано с бавния растеж на тревите в годината на засяване, обуславят много ниския добив от зелена и суха маса при всички тревни видове. През втората година, която в климатично отношение е малко по-благоприятна (с валежи I-III от 172,4 мм), добивите са значително по-високи. Данните за зелена маса показват стойности от 595,0 кг/дкa (ежова главица) до 1245 кг/дкa (еспарзета), а тези за суха маса са с показатели между 181,0 кг/дкa и 441,0 кг/дкa при същите култури. Най-високи са стойностите на добивите през третата година на периода, което се дължи и на по-високата обезпеченост с влага през вегетационния период. Добивите на зелена маса през третата година са от 1220,0 кг/дкa при тръстиковидната власатка до 2380,0 кг/дкa при люцерната. Добивите на суха маса за същата година са от 342,0 кг/дкa до 601,0 кг/дкa при същите тревни видове. Добивът на зелена маса, средно за периода на проучване се движи от 683,0 до 837,0 кг/дкa при житните треви и от 1030,0 до 1223,0 кг/дкa при бобовите. Добивите на суха маса, средно за трите години на експеримента са между 208,0 кг/дкa и 356,0 кг/дкa. Това са реалните продуктивни въз-

19

Таблица 1. Химически състав на многогодишни тревни видове, средно за периода 2009-2010 Варианти

влага суров сурови сурови сурова протеин влакнини мазнини пепел

БЕВ

Калций Cа

Фосфор P

Са/Р

%

%

%

%

%

%

%

%

%

7,21

9,22

24,61

4,82

9,38

44,77

1,44

0,204

7,05

2. еспарзета с. Юбилейна

6,35

10,83

27,52

4,75

7,99

39,62

1,00

0,143

6,99

3. Звездан с. Търговище 1

7,68

6,96

29,86

4,80

8,16

42,87

0,78

0,224

3,48

7,41

6,78

29,82

4,38

7,78

43,87

0,84

0,188

4,46

5. Безосил. овсига сорт Ника

7,22

7,14

29,55

3,95

8,49

43,67

0,84

0,230

3,65

6. Тръст. власатка с. Албена

6,28

6,97

31,08

4,99

8,65

42,04

0,73

0,192

3,80

7. Червена власатка с. Троян

7,65

6,08

31,36

4,55

8,94

41,43

0,72

0,149

4,83

8. Пасищен райграс с. Странджа

6,56

6,94

29,51

3,84

7,90

45,26

0,81

0,280

2,89

1. люцерна с. Плевен 6

4. Еж. глава с. Дъбрава

можности на изпитваните без торене и напояване многогодишни тревни видове при условията на Странджанския район, зависещи от колебанията на климатичните фактори. Химическият анализ на сухото вещество на тревните видове засяти самостоятелно показва съдържание на суров протеин в рамките на 6,08 % (червена власатка) и 10,83 % (еспарзета), (табл.

1). Макар и без торене, съдържанието на суров протеин в сухото вещество запазва сравнително високи стойности. Съдържанието на суров протеин при многогодишните бобови треви варира в по-широки граници, от 6,96 до 10,83 %, а при житните видове параметрите на суровия протеин са по-ниски, и с по-близки стойности - от 6,08 до 7,14 %. От бобовите видове с най-високо съдържание на суров протеин се отличава еспарзета сорт Юбилейна (10,83 %), следвана от люцерна сорт Плевен 6 (9,22 %). По-ниското съдържание на суров протеин се дължи и на по-високото присъствие на плевели в сятите треви, отглеждани биологично. Процентът на суровите влакнини е най-висок при

кг/дка

20

Фигура 3. Добив на суров протеин (кг/дкa), средно за периода на проучване в района на Странджа.

тръстиковидната и червена власатка (31,08; 31,36), а най-нисък при люцерна сорт Плевен 6 – 24,61. Всъщност по-ниското съдържание на сурови влакнини е и показател за по-доброто качество на тревния фураж. Съдържанието на сурови мазнини е в рамките на 3,84 - 4,99%. Съдържанието на сурови мазнини е най-ниско при пасищен райграс сорт Странджа и безосилеста овсига сорт Ника, като останалите изпитвани видове имат близки стойности. Съотношението на калция към фосфора е важен показател, отразяващ качеството на сухата маса. Високите му стойности при люцерната и еспарзетата, съответно от 7,05 и 6,99% са в потвърждение на това, че сухата маса, получена от тях е с най-добра хранителна стойност. Важен показател, от чийто цифрови стойности се правят заключения за качеството на сеното е стойността на БЕВ. Изчислени на базата на останалите присъстващи в химическия състав компоненти и от получените стойности може да се каже, че еспарзета сорт Юбилейна, която има най-ниско съдържание на БЕВ е с най-добра хранителна стойност. За преценка на фуражната стойност на даден тревен вид е нужно да се знае продуктивността му изразена в получени от него кг/дкa суров протеин. От фигура 3 е видно, че при биологично отглежданите фуражни многогодишни треви в Странджа, най-висок добив на суров протеин се получава от бобовите тревни видове – от 21,16 кг/ дка при звездана до 36,33 кг/дка при еспарзетата. При житните тревни видове, добивът на суров протеин е между 13,86 (червена власатка) и 18,64 (безосилеста овсига). ИЗВОДИ Подходящи и отличаващи се с добра продуктивност при условията на биологично земеделие за Странджанския регион са еспарзетата и люцерната от бобовите тревни видове, безосилестата овсига и пасищния райграс от житните. От многогодишните житни и бобови треви отглеждани в чисто състояние без торене и напояване, най-висок добив средно за периода на проучване е получен от люцерна сорт Плевен 6 – 1223,0 кг/дкa зелена и 356,0 кг/дкa суха маса, следвана от еспарзета сорт Юбилейна с малко пониски показатели. От житните треви с най-висока продуктивност е безосилестата овсига с 837,0 кг/ дкa зелена и 261 кг/дкa суха маса. Най-висок добив на суров протеин от бобовите тревни видове, отглеждани без торене в Странджа е получен от еспарзета сорт Юбилейна, а от житните-от безосилеста овсига сорт Ника, съответно 36,33 кг/дкa и 18,64 кг/дкa. С оглед получаване на високопродуктивен фураж от многогодишните тревостои с добра хранителна стойност, в Странджа е препоръчително да се отглеждат люцерната и еспарзетата, а от житните треви безосилестата овсига.

Влияние на биологичния тор Лумбрикол върху растежа на гипсофила Бистра Янева Атанасова, Надежда Генчева Запрянова Институт по декоративни растения – София

2 (257) / 2014

метъра на растенията, и на броя на разклоненията. Проследени са фенофазите - бутонизация и цъфтеж, като за начални и масови прояви са приети, съответно 12% и 60%. Статистическата обработка на данните е извършена по ANOVA тест. При листно третиране с Лумбрикол се наблюдава положително влияние върху височината на растенията при всички изпитани концентрации, като разликите са много добре доказани при P ≤ 0.001, с изключение на 2-ро измерване С увеличаване концентрацията на разтвора се наблюдава тенденция към повишаване височината на растенията. Най-високи са растенията при вариант IV (1,0% разтвор), надвишаващи контролните при последното измерване с 11,9 cм. Положителният ефект на Лумбрикола е най-добре изразен при общия прираст на височина, където стойностите са по-големи от тези на нетретираните растения, съответно с 21,4%, 24,6% и с 42,3%. Всички разлики са доказани при P ≤ 0.001. Листното подхранване с Лумбрикол влияе положително и върху диаметъра на растенията, но ефектът е по-слабо изразен (табл. 2). И при този показател се наблюдава тенденцията на увеличаване стойностите на диаметъра с повишаване концентрацията на биологичния тор. За разлика от височината положителното влияние е по-добре изразено при 1-во измерване. Най-добри резултати са получени при вариант IV – 1% раз-

ПЛЮС

През 2011 - 2012 г. в Института по декоративни растения – София е изведен съдов опит за изпитване влиянието на Лумбрикола върху началните фази от растежа и развитието при листно подхранване на растенията. Лумбриколът е екстракт от тор на червени калифорнийски червеи, съдържащ в концентриран вид всичките 16 химически елемента, необходими на растенията: органично вещество - 3,62 мг/л, органичен С - 2,1 мг/л, общ N - 1335 мг/л, P2O5 - 3513 мг/л, K2O - 2188 мг/л, CaO - 598 мг/л, MgO - 410 мг/л. Хранителните вещества биологичноактивните стимулатори, витамини, аминокиселини и хормони са в лесно усвоима форма, които се освобождават постепенно според нуждите на растенията. За определяне оптималната концентрация на Лумбрикола при листно подхранване е заложен опит в 4 варианта с по 10 растения във всеки вариант: I – нетретирани растения (Контрола); II – листно третиране с 0,4% разтвор на Лумбрикол; III – листно третиране с 0,7% разтвор на Лумбрикол; IV – листно третиране с 1,0% разтвор на Лумбрикол. За извеждане на опита са използвани in vitro растения на сорт Милион звезди. В средата на май адаптираните микрорастения са прехвърлени в саксии № 9 със субстрат от почва, торф и перлит, в съотношение 2:2:0,5. За по-добро разклоняване растенията са пензирани еднократно на 3-4 коляно, 2 седмици след прехвърлянето им. Проведени са 4 листни подхранвания, като първото е на 30 май, а останалите - през 10 дни. Периодично са извършвани отчитания на височината и диа-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Продължителната употребата на минерални торове води до вредни въздействия върху човека и природната среда, което налага производство на нови екологично чисти, биологични торове (Смирнов, 1988). За тяхното внедряване в практиката се изисква те да бъдат обстойно проучени при различните култури. В чужбина и у нас се извършват научни изследвания с биологични торове за установяване на най-подходящия начин, срок и доза на торене, в зависимост от вида и фазата на развитие на растенията. За осигуряване на балансирано хранене цветята изискват рационална система на торене, което налага използване на нови биологично активни торове (Иванова и др. 2005; Атанасова и др., 2007). В Института по декоративни растения – София са извеждани опити с Хумустим, Биостим и Лумбрикол при мини карамфил, хризантема и др. цветни видове, при които е установен положителен ефект върху растежа и развитието на растенията. Лумбриколът е екологично чист продукт, препоръчван за листно и почвено торене. Той е един от най-широко прилаганите в практиката биологични торове, който е особено ценен със съдържанието на хуминови киселини, представляващи резерв на хранителни елементи, които подобряват структурата на почвата. Лумбриколът стимулира нарастването на почвената микрофлора, което води до ускорено превръщане на почвените органогенни елементи в лесно усвоими за растенията форми. В статията са представени резултатите от изследване ефекта на биологичния тор Лумбрикол върху растежа и развитието на гипсофила при листно подхранване на растенията.

21

тирани с 0,7% и 1,0% разтвор на Лумбрикол началният цъфтеж настъпва от 4 - 9 дни по-рано височина на растенията общ прираст в сравнение с този на контрол30.05.

10.06.

20.06.

30.06.

10.07. % Вариант cм спряните, а масовият - съответно от начал мо К 4 - 7 дни. на, cм cм % cм % cм % cм % Растенията от всички варианI – нетретирани 3,5 8,6 100,0 10,6 100,0 17,6 100,0 31,6 100,0 28,1 100,0 растения (К) ти на опита встъпиха във фенофазите прецъфтяване и край на II - листно 3,5 6,9 *** 80,2 11,2 ** 105,7 18,8 *** 106,8 37,6 *** 119,0 34,1 *** 121,4 третиране с 0,4% цъфтеж по едно и също време, III - листно 3,5 7,3 *** 84,9 11,1 * 104,7 20,0 *** 113,6 38,5 *** 121,8 35,0 *** 124,6 което може да се обясни с екстретиране с 0,7% тремно високите температури IV - листно 3,5 6,7 *** 77,9 12,6 *** 118,9 21,2 *** 120,4 43,5 *** 137,6 40,0 *** 142,3 през август, достигащи в орантретиране с 1,0% жерията до 47оС. * (P≤0.05), ** (P≤0.01), *** (P≤0.0001), а недоказаната разлика – ns. Продължителността на цъфтеТаблица 2. Влияние на Лумбрикола върху диаметъра на жа е най-голяма при растенията растенията при листно третиране на гипсофила третирани с 0,7% и 1,0% раздиаметър на растенията общ прираст твор на Лумбрикол, надвишава30.05.

10.06.

20.06. cм % Вариант ща тази на контролните растеспрямо К начален cм % cм % ния с 9 дни. Удължаването на I – нетретирани растения(К) 11,4 13,0 100,0 14,2 100,0 2,8 100,0 цъфтежния период в случая се II - листно третиране с 0,4% 11,4 14,0 *** 107,7 14,6 * 102,8 3,2 * 114,3 дължи на по-ранното встъпване III - листно третиране с 0,7% 11,4 14,1 *** 108,5 14,8 ** 104,2 3,4 ** 121,4 на растенията във фаза цъфтеж.

IV - листно третиране с 1,0% 11,4 13,9 *** 106,9 14,9 *** 104,9 3,5 *** 125,0 Направените от нас проуч* (P≤0.05), ** (P≤0.01), *** (P≤0.0001), а недоказаната разлика – ns. вания при гипсофилата са поТаблица 3. Влияние на Лумбрикола върху страничните разклонения на раствърждение на добрите резултатенията при листно третиране на гипсофила ти, установени върху растежа и брой разклонения на 1 растение общ прираст развитието на мини карамфила Вариант 10.06.

20.06.

30.06.

10.07. % при торене с биологичния тор бр. спрямо К начален бр. % бр. % бр. % Лумбрикол (Атанасова, 2011а; I – нетретирани растения (К) 5,2 5,6 100,0 6,8 100,0 7,0 100,0 1,8 100,0 Атанасова, 2011б; Атанасова и II - листно третиране с 0,4% 5,2 6,8 *** 121,4 7,6 ** 111,8 7,6 * 108,6 2,4 * 133,3 Ненчева, 2012). Добрите резулIII - листно третиране с 0,7% 5,2 7,4 *** 132,1 8,8 *** 129,4 8,8 *** 125,7 3,6 *** 200,0 тати установени при третираните растения се дължат на това, IV - листно третиране с 1,0% 5,2 8,0 *** 142,8 8,8 *** 129,4 8,8 *** 125,7 3,6 *** 200,0 * (P≤0.05), ** (P≤0.01), *** (P≤0.0001), а недоказаната разлика – ns. че основните макро- и микроеТаблица 4. Влияние на Лумбрикола върху фенофазите на растенията при лементи, съдържащи се в еколистно третиране на гипсофила логичния тор са във възможно най-добра форма за усвояване Бутонизация Цъфтеж Прецъфтяване Вариант от растенията. начална масова начален масов край продължителност, дни начало масово Изводи I – нетретирани растения (К) 13.07. 17.07. 03.08. 09.08. 27.08 24 17.08. 23.08. Листното третиране с оргаII - листно третиране с 0,4% 12.07. 17.07. 30.07. 05.08. 27.08 28 17.08. 23.08. ничния тор Лумбрикол оказва III - листно третиране с 0,7% 10.07. 12.07. 25.07. 02.08. 27.08 33 17.08. 23.08. положително влияние върху поIV - листно третиране с 1,0% 09.07. 12.07. 25.07. 02.08. 27.08 33 17.08. 23.08. казателите височина, диаметър и твор на Лумбрикол, при който контролата при всички вариан- брой разклонения на растенияразликите във всички измерва- ти на третиране са много добре та. ния са доказани с висока степен доказани при P ≤ 0.001. Броят Ефектът от третирането на на разклоненията е съответно с гипсофилата и при трите покана достоверност (P ≤ 0.001). Прирастът на диаметъра на 21,4%, 32,1% и с 42,8% по-го- зателя е най-добре изразен при третираните растения надвишава лям от този на контролата. високите концентрации, където При високите концентрации прирастът надвишава този на този на нетретираните, съответно с 14,3%, 21,4% и с 25,0%, на третиране общият прираст контролата съответно с 42,3% за като разликите с контролата са на разклоненията е доказан с височината, със 100,0% за раздоказани при P ≤ 0.05, P ≤ 0.01 висока степен на достоверност клоненията и с 25,0% за диаме(P ≤ 0.001). и при P ≤ 0.001. Наблюденията за протича- търа на растенията. При проследяване влиянието При третиране с Лумбрикол на екологичния тор върху броя не на фенофазите са посочена страничните разклонения е ни в таблица 4. С увеличаване растенията по-рано зацъфтяват и установена същата тенденция, на концентрацията растенията по-рано встъпват в масов цъфкакто при диаметъра на расте- встъпват по-рано в началните и теж, като продължителността на нията (табл. 3). Най-силен ефект масови прояви на бутонизация цъфтежния период е с 8 дни отново се наблюдава при 1-во и цъфтеж, в сравнение с нетре- по-голяма, в сравнение с нетреотчитане, където разликите с тираните. При растенията тре- тираните растения. Таблица 1. Влияние на Лумбрикола върху височината на растенията при листно третиране на гипсофила

22

Торене

Ефективност на торенето на пшеница (Tr. Aestivum) V. Реутилизация на въглерод и азот Елисавета Василева, ВУАРР – Пловдив Гинка Рачовска, Златина Ур, ИРГР „Константин Малков“ – Садово доказва, че реутилизацията на азот от вегетативните части е много важна при наливане на зърното и че азотното торене и съотношението source:sink могат да повлияят върху акумулацията, разпределението и реутилизацията на сухо вещество и азот, и съответно върху добива зърно. По данни на Masoni приносът на ремобилизираното сухо вещество за зърнения добив е до 30%, а на реутилизирания азот – 73-82%. С увеличението на биомасата

и азотния статус на растенията съотношението C:N в реутилизирания материал се увеличава, а в асимилирания материал се намалява. Това показва разли-

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 2 (257) / 2014

Зърненият добив е в голяма степен резултат от взаимодействието между въглеродното и азотно натрупване през жизнения цикъл и от разпределянето на тези ресурси в растителната продукция. Според изследователите, при процесите на акумулация, разпределение и реутилизация на въглерод и азот при формирането на добива, съществува сложна връзка между добива и размера на резервите, мобилизирани по време на наливане на зърното.

Nikolic и др. регистрират положителна и статистически значима връзка между добива зърно и физиологичните параметри следцъфтежна акумулация и реутилизация на азот. Изследванията на Kichey показват, че в северните страни средно 71,2% от зърнения азот произхожда от ремобилизация на резервите, при значителни генотипни различия, а ефективността на азотната ремобилизация е 69,888,8%. При опити с промяна на съотношението source:sink (източник на азот в растението : брой зърна на единица площ ) чрез премахване на части от класовете Dordas установява, че транслокацията на азот е повлияна от торенето и само при някои нива на торене – от това съотношение, а транслокацията на сухо вещество е средно с 22% повече при торените, в сравнение с контролите, което показва, че торенето води до повишаване количеството на реутилизирана биомаса. Авторът

23

24

чен принос на въглехидратите и протеините за процесите на акумулация и ремобилизация, и механизмите за използване на различни източници на съединения в растението трябва да

бъдат проучени допълнително. Резултатите от експериментите на Alvaro показват, че по-голямото търсене на асимилати от зърното на съвременните сортове, се компенсира от увеличе-

ние на размера и ефективността на транслокацията на сухо вещество към класа, особено от страна на стъблото. Стресът, лимитиращ фотосинтезата през наливане на зърното засилва ролята на транслокацията за растежа на зърното. От друга страна това изследване показва, че ефективността на транслокацията е увеличена от 9% при старите до 21% при съвременните сортове, но по-високи стойности - около 30% - са били наблюдавани при хлебна пшеница само при нелимитирани условия. Авторите правят извода, че има още възможности за по-нататъшни подобрения ефективността на транслокацията на сухо вещество, за да се гарантира наливането на зърното без да се увеличава растителната биомаса. В статията представяме резултатите от изследване степента на въздействие на комбинацията предшественик - азотна торова норма върху: V. Ефективността на реутилизация на въглерод и азот в биомасата. За целта на изследването са използвани петгодишни данни от полски торови опити, изведени в опитното поле на ИРГР – Садово върху канеловидна смолница. Опитите са залагани с по пет равнища на азотно торене: 0, 6, 12, 18 и 24 кг/дкa върху фон 18 кг/дкa Р2О5. Включените в изпитването сортове са: Гея 1, Садово 772, Гинес 1322, Садово 1, Диамант, Царевец, Боряна, Здравко, Люсил, Победа и Йоана. През периода 2005-2007г като предшественик е използван съвместен редови посев от житни култури - сорго, просо и царевица, а през 2009-2010 г – самостоятелен посев от нахут. Агрометеорологичните условия са без значими отклонения от климатичната норма за района и позволяват да се съпостави ефектът от различните предшественици. С изключение на изпитваните фактори, останалите агротехнологични практики са провеждани по възприетата за

района технология за пшеницата. По време на вегетацията са взимани растителни проби (1/4 метровки) – при настъпване на фенофазите вретенене, цъфтеж и пълна зрялост. Извършени са биометрични измервания на взетите проби, химични анализи за съдържание на азот и фосфор, и статистическа обработка на всички получени данни чрез дисперсионен, корелационен, вариационен и регресионен анализ. Вариационният анализ показва, че масата на зърното, формирана по време на наливането от пряка асимилация, се

увеличава значимо след бобов предшественик, в сравнение с тази след житен. Разликата е статистически доказана при р=0,01%. Съответно реутилизацията на биомаса и нейната ефективност намаляват доказано при същото ниво на значимост. Реутилизацията на азота не се променя като абсолютни стойности, но намалението на ефективността є след бобов предшественик е статистически значимо при р=5%. Варирането на показателите от генотипа и торенето е силно и след двата предшественика (табл.1). Ефективността на реутилизация

на азота след житен предшественик е единственото изключение – варирането є е средно по сила (r=21). От таблица 2, където е представено сравнение на сортовете след житен предшественик, се вижда, че ефективността на реутилизация на азота варира по-слабо от торенето, в сравнение с останалите показатели. Между сортовете почти не се наблюдават доказани различия, с изключение на сорт Победа и Боряна. При увеличение на торовите норми се повлиява значимо само реутилизацията на азота като абсолютни стойности (табл.3). При

25

2 (257) / 2014 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 26

останалите показатели няма доказани различия. В табл.4 са представени зависимости между изследваните показатели. Масата на зърното, натру-пана от пряка асимилация по време на наливането е в отрицателна корелация с реутилизацията на биомаса и с ефективността на реутилизация на биомаса и на азот, и същевременно е в положителна корелация с добива зърно и с добива на зърнен протеин. Реутилизацията на биомаса е в положителна зависимост с жътвения индекс. Реутилизацията на азота е в положителна връзка с реутилизацията на фосфора. Изводи: Масата на зърното, натрупана от пряка асимилация по време на наливането, реутилизацията на биомаса и азот и ефективността на реутилизацията варират силно от всички фактори – генотип, предшественик и азотни торови норми. Увеличението на торовите норми води до увеличение на реутилизацията на азот, а останалите показатели не се променят. Въвеждането на бобовия предшественик засилва пряката асимилация през следцъфтежния период, съответно намалява реутилизацията на биомаса и не се отразява върху реутилизацията на азот. Масата на зърното от пряка асимилация е в отрицателна корелация с реутилизацията на биомаса и с ефективността на реутилизация на биомаса и на азот, и същевременно е в положителна корелация с добива зърно и с добива на зърнен протеин.

Ефективност на торенето при силно ерозираните земи Доц. д-р Енчо Мянушев – ИПАЗР „Н. Пушкаров“ При торене с минерални и ор- на торенето у нас. Ерозираните земи ганични торове на силно ерозирани (включително и средно ерозираните, земи се получава ефект (противоеро- с които площите нарастват над 9 млн. зионен и оттокоредуциращ) поради дка) са голям резерв за по-ефективно по-голямото нарастване на коренова- използване на торенето като средство та система, а от там и на надземната за увеличаване на добивите на феррастителна маса. Този важен ефект се мите. реализира в най-голяма степен преКато икономически най-целесъоди всичко с необходимите видове и бразни са установени следните тороколичество торове в сравнение с ви норми: N12P12K12 кг/дкa – за пшенеерозираните или слабо ерозирани- ница при силно ерозираните канелете земи. Поради много ниската запа- ни горски почви с ефект 6,5 кг на 1 сеност на силно ерозираните почви с кг чисто вещество; N15P10K10 – за каросновните хранителни елементи (азот, тофите при силно ерозираните неразфосфор и калий), както и поради ни- вити почви с ефект 32,6 кг картофи ския им сорбционен капацитет, кое- на 1 кг чисто вещество и N10P10K10 – фициентът на използването на торо- за многогодишните тревни видове и вете при тях е по-голям. При силно смески при силно ерозираните почви ерозираните земи по-голяма част от с ефект 54 кг зелена маса за 1 кг внесените с торовете хранителни еле- хранително вещество. При културите менти се намират в усвояема фор- със слята повърхност (пшеница, ръж, ма, което при равни други условия ечемик, овес, зимен и пролетен грах, увеличава ефективността на торене- пролетен фий) и картофите в резултат то. При силно ерозираните канелени на торенето повърхностния отток е горски почви например количеството от 2,1 (при картофите) до 3,6 (ръжта) на подвижния азот през вегетацион- пъти по-малък в сравнение с неторения период е с 10-12% по-голямо от ните площи. В следствие на това и количеството азот при слабо ерози- общото количество на изнесените в раните канелени горски почви при повърхностния отток хранителни елевнасяне на една и съща торова доза менти е значително по-малко. Като най-подходящи полски кул(N12P9K9). В резултат на това и количеството на допълнителната продук- тури и многогодишни треви за ефекция от торенето (със същата торова тивно използване на силно ерозирани доза) е по-голямо при силно ерози- земи се налагат: раната почва.

– от полските култури: пшеница, С по-висока ефективност при сил- ръж, картофи, пролетен фий за сено, но ерозираните земи е и торенето с фуражна царевица и тютюн; органични торове (оборски тор – 2,5 – от многогодишните треви и т/дкa) през три години, зелено торе- смески при торене с торова норма не с пролетен грах – през три годи- N10P10K10 кг/дкa за дълготрайно затрени, при което окосената зелена маса вяване – ежова главица – до 1800 кг/ се използва за фураж, а само зелени- дкa, и за краткотрайно затревяване – звездан, над 2200 кг/дкa. те стърнищни остатъ-ци се заорават. При многогодишните треви икоТоренето е необходимо мероприятие за организиране и провеж- номически най-ефективно е еднодане на съвременно почвозащитно кратното внасяне на ця-лото колии стопански изгодно използване на чество фосфорни и калиеви торове, силно ерозираните земи. Това раз- определени за 3-4 годишен период, крива една реална преспектива за и ежегодното внасяне на азотни топовишаване на общата ефективност рове.

Гл.ас. д-р Димитър Василев, ОСЗ – Хан Крум Сенчеста морела. Насаждението е създадено през пролетта на 1988 г. в експерименталната база на Опитната станция по земеделие - Хан Крум. За подложка е използвана махалебка (P. machaleb). Почвата е ливадно-карбонатен чернозем. Разстоянията на засаждане вътре в реда са следните: вариант 1 (V1) 2,5 м, вариант 2 (V2) 3,5 м и вариант 3 (V3) 4,5 м. Междуредовото разстояние при трите варианта е пет метра. Формировката е свободнорастяща корона. Процентът на повредени завръзи е установен посредством средна проба - 600 цвята за вариант от 4 дървета в 3 повторения. Статистическата обработка на данните е по метода на Дънкан (Линдански 1988). Отрицателните температури съвпаднаха с фенологичните фази начало на цъфтеж при сортовете Нефрис, Фанал и Сенчеста морела и пълен цъфтеж (25-75% отворени цветове) за М-15. На фигура 1 са представени данните за температурата на въздуха. Резултатите показват, че нощните температури постепенно се понижават. Отрицателна стойност достигаща до – 3,2°С е установена в 6 часа и предизвиква измръзване на цветовете.

Данните за повредените цветове (табл. 1) показват, че найвисок процент е установен при сорт М-15. При вариант 1 те достигат до 88,7%. Стойностите са добре осигурени. При сортовете Фанал и Сенчеста морела измръзването на цветовете е значително по-малко, в границите от 38,0 до 48,5%

Таблица 1. Повреди по цветовете в края на април 2007 г.

Сорт

М-15

Нефрис

Фанал

Сенчеста морела LSD

вариант

повредени цветове %

V1 V2 V3 V1 V2 V3

88,7 86,5 84,3 29,2 27,4 25,6

а b с e e e

V1 V2 V3 V1 V2 V3

48,5 47,1 45,7 43,4 40,7 38,0

d e e e e e

5% - 0,69

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Фиг. 1. Температура на въздуха на 24.04.2007 г.

2 (257) / 2014

Вишната (Prunus cerasus L.) е овощен вид с добра екологична пластичност. Заедно с черешата е един от ранозреещите овощни видове у нас. Климатичните условия, вида, сорта, агротехниката, почвеният тип и растителната защита до голяма степен определят добива при овощните култури (Ристевски, 1989). Повратните пролетни мразове са често явление в селското стопанство. Те са причина за повреди по цветовете и получаването на ниски добиви при овощните култури (Василев и др. 1982, Цолов, 1989, Живондов и Малчев, 2008). Според Василев и др. (1982), Ристевски (1989) и Цолов, (1989) честото затопляне на времето през зимните и пролетни месеци понижава мразоустойчивостта на вегетативните и генеративни органи при овощните култури. В тази връзка цъфтежът при вишната протича през април и съвпада с пролетните мразове, които продължават до началото на май. Редица автори (Василев и др.

1982, Джувинов и др. 2008, Домозетов и др. 2002) наблюдават големи загуби при по-рано цъфтящите овощни видове – кайсия, бадем, праскова, череша и круша. Повреди по вишната се наблюдават сравнително рядко и получаваните добиви при нея са сравнително редовни. По данни на Spradzik et al.

(2009), добивите получени при сорт Сенчеста морела са стабилни и слабо се влияят от късния пролетен мраз. В статията представяме резултатите от проучване влиянието на възвратния пролетен мраз върху получаваните добиви при няколко сорта вишни. Повреди от повратен пролетен мраз са наблюдавани при сортовете: М-15, Фанал, Нефрис и

Овощарство

Пролетният мраз и добива при вишната

27

Таблица 2. Добив и средно тегло на плодовете добив средно от дърво от декар тегло (кг) (кг) на плоВарианти да (г) сорт М-15 V1 V2 V3

11,3 е 904,0 de 13,3 de 758,1 e 16,3 d 717,2 e сорт Нефрис

6,0 bс 6,5 b 7,0 а

V1 V2 V3

20,7 с 1656,0 b 24,2 b 1379,4 d 27,5 а 1210,0 d сорт Фанал

5,4 de 5,6 сd 5,7 сd

V1 V2 V3

V1 V2 V3 LSD

18,4 cd 1472,0 с 5,5 d 20,2 c 1154,3 de 5,6 сd 23,5 b 1034,0 de 5,8 сd сорт Сенчеста морела 23,5 ab 26,5 аb 28,2 a 5% 1,60

1880,0 а 5,6 сd 1510,5 с 5,8 сd 1240,8 сd 6,0 с 86,5

0,43

при отделните варианти. С доказано най-малък брой повредени цветове се характеризира сорт Нефрис (25,6-29,2%). Добивът от различните варианти зависи и от разстоянията на засаждане. В тази връзка с увеличаване на вътрередовото разстояние добивът от единица площ намалява, а от дърво се увеличава. При М-15 (табл. 2) се наблюдава най-нисък добив от дърво (11,3-16,3 кг) и декар (717,2-904 кг). Резултатите кореспондират с високия процент на измръзнали цветове (84,3-88,7%). При сорт М-15 плодовете са доказано потежки в сравнение с Нефрис, Сенчеста морела и Фанал. За Нефрис е характерно, че превишава Фанал по получени добиви от едно дърво и декар. Теглото на един плод за двата сорта се движи в границите от 5,4 до 5,8 г при отделните варианти. Сорт Сенчеста морела се отличава с доказано най-висок

добив от дърво (23,5-28,2 кг) и единица площ (1240,8-1880 кг). Средно един плод тежи от 5,6 до 6,0 г при различните варианти. В тази връзка получените резултати за сорт Сенчеста морела потвърждават данните на Spradzik et al. (2009). ЗАКЛЮЧЕНИЕ Въздействието на възвратния пролетен мраз е в зависимост от фенологичната фаза при различните сортове. При по-рано развиващият се М-15 е установен най-висок процент на повредени цветове. С това могат да се свържат получените ниски добиви при този сорт. Получените данни за добива при сортовете Нефрис, Фанал и Сенчеста морела кореспондират с по-ниския процент на измръзнали цветове. Възвратният пролетен мраз по време на цъфтежа оказва влияние върху полученият добив когато повредените цветове са повече от 80%.

Сливови сортове от вида Prunus salicina Lind.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2 (257) / 2014

Валентина Божкова Институт по овощарство-Пловдив

28

Сред овощните видове сливата заема второ място у нас по заети площи и произведена продукция. Масово се отглеждат сортове от вида домашна слива. Другият вид Prunus salicina Lind. с произход от Китай, но известен в САЩ и Западна Европа като японска слива, а у нас като салицина, е познат на нашият пазар повече от 20 години главно чрез внос на плодове. Салицинови сортове са интродуцирани в България преди повече от 30-40години, но въпреки това разпространението им е ограничено, независимо от повисоките цени на които се предлагат плодовете, чието главно предназначение е за консумация в свежо състояние. Като основни причини може да се посочат някои специфични изисквания на вида към климатичните условия, както и по-високата му чувствителност към гъбни и бактериални заболявания. Сортовете от този вид предпочитат

по-топъл климат, но без температурни колебания през пролетта, тъй като цъфтят рано и има опасност от измръзване на цветовете. Счита се, че месторастенията подходящи за кайсията са подходящи и за салицините. Преобладаваща част от познатите сортове са самостерилни и се нуждаят от чуждо опрашване. За да се обезпечи опрашването трябва да се засаждат заедно минимум по 3-4 сорта. При отглеждането на този вид сливи, от особена важност е поливането, тъй като липсата му води до много бързо частично или напълно изсъхване на дърветата. Освен това при извършване на резитбите, инструментите следва да се дезинфекцират след всяко дърво, за да се избегне пренасянето на зарази. Ако всичко горепосочено е налице, производителите ще се радват на обилна реколта, която ще реализират на много добри цени. За съжаление у нас са добре познати само

2-3 сорта, затова ви предлагаме информация за сортове, които са показали добри резултати при почвено-климатичните условия на Пловдив. Анжелино – това е най-добре познатия сорт у нас, който произхожда от Калифорния, САЩ. Дървото е умеренорастящо, с гъста кълбовидна корона. Цъфтежът е средно ран. Добри опрашители са Бляк стар, Бляк даймънд, Симка и Фриар. Плодовете узряват късно – към края на септември. Те са средно едри до едри, с кълбовидна форма.Кожицата на плода е тъмновиолетова до пурпурносиня с умерен восъчен налеп. Плодовото месо е жълто, плътно, умерено сочно, сладко-кисело, освежаващо, с добри вкусови качества. Костилката е средно едра, отделяща се от плодовото месо. Предимство на сорта е, че след узряване, плодовете остават дълго на дървото и запазват качеството си. Плодовете може да се съхраняват в обикновени хладилни условия до 2-3 месеца. Бляк стар – произхожда от Сащ и е другият добре познат сорт у нас. Дървото е умерено до силнорастящо със закръглена, гъста корона. Цъфтежът е средноран. Добри опрашители са Бляк даймънд, Бляк голд, Анжелино и Симка. Плодовете узряват в края на юли началото на август. Те са едри с кълбовидна форма. Кожицата на плода е средно дебела, с фин восъчен налеп, тъмночервено-кафява, с множество светли точици и размити тъмни петънца в долната част на плода. Месото е светложълто, сочно, сладко-кисело с амигдалинов аромат, плътно, с фина консистенция и много добър вкус. Костилката е дребна, закръглена. Според някои изследователи сортът е толерантен към вируса на шарката. Бляк голд – произхожда от САЩ. Дървото е умеренорастящо Цъфтежът е средноран. Опрашва се от Анжелино, Бляк даймънд, и Бляк стар. Плодът е едър закръглен, с леко сърцевидна форма и сплескан към основата. Кожицата е дебела, плътна, тъмночервено-синя, с корковидни точици, блестяща, с умерен восъчен налеп. Плодовото месо е плътно, червено, сочно до умерено сочно, сладко с лека

киселина, с нежен аромат. Костилката има сърцевидноподобна форма, дребна, полуотделяща се от плодово месо. Бляк даймънд - произхожда от САЩ. Дървото е умерено до силнорастящо,с кълбовидна полуразлата корона. Цъфтежът е средноран. Добри опрашители са Бляк стар, Анжелино, Симка, Фриар и Ларода. Плодовете узряват в средата на август. Те са едри с кълбовидна форма. Кожицата е здрава, тъмновиолетовосиня с восъчен налеп. Плодовото месо е оцветено от светложълто до розово - червено, много плътно, сладко, с приятен аромат и балансиран вкус. Костилката е дребна, сраснала или полуотделяща се от плодовото месо. Плодовете понасят много добре транспорт. Фриар - произхожда от Калифорния, САЩ. Дървото е умеренорастящо с прибрана корона. Поради склонност към претоварване с плодове от особена важност са резитбите за нормиране на добива. Цъфтежът е средноран. Опрашва се от Ларода и Санта роза. Сортът е скороплоден и родовит. Плодовете узряват през втората половина на август. Те са средно едри, кълбовидни, сплескани към дръжката, с дълбока дръжчена ямичка. Кожицата е тъмносиня, със светлосин восъчен налеп. Плодовото месо е восъчно жълто, плътно, слабо сочно, сладко-кисело, ароматично, с добри вкусови качества. Костилката е много дребна, кълбовидна, полуотделяща се от плодовото месо. Сънголд – произхожда от Южна Африка. Дървото е с широко кълбовидна, гъста корона. Цъфтежът е среднокъсен. Сортът е самостерилен и се нуждае от чуждо опрашване.Той е скороплоден и умерено родовит. Проявява устойчивост към късни пролетни мразове и средна сухоустойчивост. Плодовете узряват в края на август- началото на септември. Те са атрактивни, много едри, кълбовидни по форма. Кожицата на плода е зеленикавожълта,с фин восъчен налеп. Месото е светложълто, умерено сочно, сладко-кисело с фин аромат и добри вкусови качества.

29

Ремонтантни ягоди и биологично производство

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2 (257) / 2014

Здравка Петкова ИПАЗР „Н. Пушкаров»

30

Ягодите са едни от най-вкусните плодове, които могат да бъдат отглеждани практически навсякъде. В любителските градини може да се намерят винаги кътчета, подходящи за отглеждане и. Най-подходящи изложения са северното, северозападното и североизточното. На останалите изложения ягодата може да се отглежда при напояване през летните месеци. Тази култура не е взискателна към климатичните условия и би могла с успех да се отглежда както в градини, дворове, неотопляеми оранжерии, така и в подходящи сандъчета на балконите на жилищата. Природните условия навсякъде в нашата страна са подходящи за успешно отглеждане на ягодата при условие, че се осигурява редовно напояване. Технологията на отглеждане е традиционна, лесна за осъществяване. Предвид множеството полезни качества на ягодите, консумацията на плодовете е много ценна и важна за осъществяване на здравословен начин на живот на хората. Биологичното отглеждане на ягоди не е трудно осъществимо и е възможно получаването на екологически чиста и качествена продукция. Резултатите от изследване влиянието на различни източници на торене и за ефективността на използваните компости и оборски тор върху количеството и качеството на добивите от ягоди в условията на вегетационен опит, са представени в статията. За целта през 2012г. е изведен вегетационен опит с тест много-

годишна култура – ремонтантни ягоди на излужена черноземсмолница от опитното поле на ИПАЗР“Н. Пушкаров”- Божурище. Почвата е представителна за широко разпространените силно глинести смолници в Софийско. Тя се характеризира с мощен черен много глинест хумусен хоризонт. По съдържание на хумус (3,85%) почвата се отнася към средно хумусните и е с висок сорбционен капацитет. Почвата има слабо кисела реакция - рН/Н2О/ 6,31-6,41. Съдържанието на минерален азот преди залагане на опитите е 11,0-13,88мг/100 г почва, подвижен фосфор 2,5-3,0 мг/100г и подвижен калий 10,2-12,2 мг/100г почва. Изпитаните варианти на торене бяха: 1) контрола – неторено, 2) почва + N15P12К10, 3) почва +компост, 4) почва +оборски тор, 5) почва + компост +сминдух, 6) само

компост. Използваният компост е произведен от смесването на 30 кг слама, със 150 кг почваизлужена смолница, доставена от опитното поле и добавяне на необходимото количество амониева селитра за достигане на съотношение на С:N=25:1 в получения субстрат. Сламата е взета от полски опити с пшеница в опитно поле Божурище през 2010 г. и е нарязана на дребно (2-3 см дължина). Характеризира се със съдържание на общ С 37,5% и 0,41% общ азот. Агрохимичният анализ на компоста след едногодишното компостиране показа 0,63% съдържание на общ азот и 7,47% съдържание на общ въглерод и съотношение на С:N=11,85. Оборският тор, използван в опита е със следните характеристики, представени в таблица 1. Количеството на внесения

Таблица 1. Агрохимична характеристика на оборски тор. общ С, % NH4-N, NO3-N, сума, pHH2O pHkcl P2O5 мг/100г мг/100г мг/100г мг/ 100г об. 37,5 4,80 3,72 8,52 6,0 7,0 30,72 тор

K2O мг/ 100г 184,34

общ азот % 0.59

Таблица 2. Минерален азот и рН в почвата в сьдов опит с ягоди, месец май 2012. Варианти

рН

амониев азот, мг/100г почва 5,82 10,28

нитратен азот, мг/100г почва 6,96 7,30

сума минерален азот, мг/100г почва 12,78 17,58

12,56

8,22

20,78

1-контрола

6,31

2 - N15P12К10, 3– почва +компост

6,25 6,24

4– почва +оборски т.

5,92

11,53

10,21

21,74

5 – п.+ комп+сминдух

5,93

6- само компост

5,93

8,26 13,55

16,03 6,95

24,29 20,50

Таблица 3. Минерален азот и рН в почвата в сьдов опит с ягоди, месец октомври 2012. амониев азот нитратен азот сума рН Варианти мг/100г почва мг/100г почва минерален азот

6,20 6,17 6,02 6,00

1,82 3,08 2,58 1,93 2,26

0,96 1,10 2,25 2,21 3,03

мг/100г почва 2,78 4,18 4,83 4,14 5,29

6,00

3,55

1,95

5,50

1-контрола

6,29

2 - N15P12К10, 3– почва +компост 4– почва +оборски т.

5 – п.+ комп+сминдух

6- само компост

азот в различните варианти беше определено на базата на резултатите от агрохимичния анализ на почвените проби и използваните органични торове. От представените в таблици 2 и 3 данни се вижда, че рН в почвените проби от контролния вариант е малко по-високо от това в останалите варианти. Внасянето в почвата както на минерални торове, така и на оборски тор и компост увеличава почвената киселинност. Стойностите на рН са занижени малко повече от използването на компоста в сравнение с оборския тор, но разликата е незначителна. Общо взето варирането на рН в различните варианти е слабо. Подобна тенденция се отбелязва и при данните за количеството на минералния азот в почвата в началния и крайния срок на опита. Количеството му също е най-ниско в контролния вариант и варира в различна степен в амониевата и нитратна форма на азота като почти във всички варианти преобла-

дава количеството на амониевия азот. Само в 5-ти вариант – (почва+сминдух+компост) се наблюдава по-голямо количество нитратен азот – 16,03 мг/100г срещу 8,26 мг/100г за амониевия и сумарно е около 2 пъти по-високо от количеството на минералния азот в контролния вариант. Следователно, сминдухът, по всяка вероятност допринася за обогатяването на

почвата с леснодостъпен за растенията азот. Като бобова култура сминдухът има незаменимо агротехническо значение, найвече поради „способността“ да обогатява почвата с азот. Тази способност се дължи на специфичната симбиоза между бобовите растения и така нар. грудкови бактерии (Rhizobium). Бактериите от семейство Rhizobium живеят свободно в почвата и се „настаняват“ в образуваните от бобовото растение грудки, като фиксират азота от почвения въздух. Това прави бобовите култури от една страна отличен предшественик за повечето следващи култури, а от друга страна предполага редуциране на азотното торене в сеитбообращението. В нашия опит сминдухът се развива добре съвместно с ягодите като същевременно намалява количеството на плевелите. От получените данни за количеството на достъпния за растенията азот се вижда, че то е ниско и в торените варианти и не е достатъчно за обезпечаване на растенията с хранителни вещества. Освен това се изчерпва в края на вегетационния период. В края на вегетационния период количеството на минералния азот (таблица 3) в съдовете с ягоди е още по-ниско и варира от 2,78 в контролния вариант до 5,29 мг/100г в найдобре запасения с азот вариант,

Фиг.1. Д обиви от ягоди (г) по варианти от съдов опит с излужена смолница, 2012 г.

31

което потвърждава, че изучаваният сорт ягоди изисква наличие на повече достъпни хранителни вещества в почвата. Получените данни за добивите от ягоди по варианти, захари и абсолютно сухо вещество в тях са представени във фиг.1 и 2. Съгласно данните от получените добиви и фенологичните наблюдения по време на опита най-благоприятни условия за растеж на ягодите са създадени във варианта с оборски тор. Най-ниски са добивите в контролния вариант. Използването на компоста като торова норма дава само малко повисоки добиви от варианта, в който ягодите са засадени само в компост от слама. Следователно едногодишното компостиране на сламата е достатъчен период за протичане процесите на минерализация и създаване на подходяща среда за благоприятно развитие на ягодите. Принципно за получаване на по-високи добиви при ремонтантните сортове ягоди е необходимо осигуряване на по-голямо количество хранителни вещества, тъй като те плододават от края на месец май до края на октомври. За качеството на получените добиви от ягоди съдехме по съдържанието на захари в тях.

Ягодите се отнасят към нискокалоричните плодове. Основните въглехидрати са от два източника – глюкоза и фруктоза като преобладава фруктозата както в повечето плодове. От данните, представени във фиг.

2 се вижда, че най-високо е количеството им във варианта с оборски тор (4-ти) и в този с компост и сминдух (5-ти). Найниско е съдържанието на захари във вариантите с компост от слама, следван от този с NPK и контролния вариант. Захарите са близки и корелират със съдържанието на абсолютно сухото вещество в тях (фиг.2). Заключение Проведените проучвания доказват, че едногодишното компостиране на пшенична слама в почва излужен чернозем с подходящо количество минерален азотен тор е осъществено успешно и този период е достатъчен за протичане процесите на минерализация и създаване на подходяща среда за благоприятното развитие на ягодите. За получаване на по-високи добиви при ремонтантните сортове ягоди е необходимо осигуряване на по-голямо количество хранителни вещества, тъй като те плододават през по-дълъг период от време, което би могло да бъде постигнато с внасянето

Фиг.2. Съдържание на захари (Brix%) и абсолютно сухо вещество (%) по варианти в сьдов опит, 2012 г.

32

не само на минерални торове, но и с употребата на органични торове и компости. Най-висок е добивът във вариантите с оборски тор. Най-добро е качеството на плодовете във варианта с оборски тор и в този с компост от пшенична слама, в който е посят сминдух като допълнителна култура. Биологичното отглеждане на ягоди е осъществимо с използването на растителни остатъци и други органични отпадъчни материали от бита и селското стопанство. По този начин е възможно получаването на екологически чиста и качествена продукция. Това е и способ за включване на съдържащите се в тези материали хранителни вещества в кръговрата. Осъществява се добра взаимовръзка на селскостопанското производство с околната среда. С представянето на подобни примерни моделни опити искаме да покажем лекотата и удоволствието от това да се отглеждат ягоди. Необходими са ни не само плодовете от тях, но и възможността по този начин да запазим и предадем на бъдещите поколения добре познатите ни от нашите бащи и деди добри земеделски практики. Въпреки напредъка в индустриалното развитие и създалият се в последно време отлив от практикуването на земеделската работа е важно да насърчаваме и развиваме усета на младите хора към земеделското производство, защото чрез него се подържа добрата взаимовръзка с околната среда и се формират полезни качества, много ценни за изграждането на пълноценни личности, способни да създават блага и ползи за себе си и обществото. Нека повече млади хора се запознаят с отглеждането на ремонтантни ягоди и се приучат да полагат постоянни грижи за отглеждането на култури от подобни растителни видове, което освен всичко друго доставя и удоволствие.

лозе и вино

Намаляване на серния диоксид във виното с добавка на тиамин (Vit. B1) Ваньо Хайгъров, ИЛВ – Плевен

ПЛЮС

2 (257) / 2014

намали съдържанието на серен диоксид в храните. Последните 20 години световното винарство действително следва тази препоръка. Опитът потвърждава, че днес не сме в състояние да премахнем напълно употребата на серен диоксид във винарството. Преобладаващо е мнението, че SO2 e необходим за производството на трайни, годни за отлежаване вина. Наличието в гроздовата мъст преди ферментацията на серен диоксид стимулира производството от винените дрожди на метаболити (ацеталдехид, пирогроздена, α - кетоглутарова киселини и др.) които го свързват необратимо. Известно е, че след започване на алкохолната ферментация в мъстта остават незначителни количества от свободния серен диоксид в резултат на свързването му с тези съединения. Колкото първоначалната доза серен диоксид в гроздовата мъст е по-голяма толкова количеството на продуцирания от винените дрожди ацеталдехид е по-голямо. Свързването практически е необратимо с ацеталдехида, пирогроздената и α - кетоглутарова киселини, които се образуват в по-голямо количество във виното, ако гроздето е нападнато от Botrytis cinerea. Те могат да свържат до 80 мг серен диоксид в 1 дм3 вино. Действието на серния диоксид не зависи само от неговото количество във ферментиращата среда. То зависи също и от количеството вещества, които са в състояние да осъществят стабилни съединения с него (Георгиев, 1975 ). В статията са представени резултатите от проучване на метод за намаляване съдържанието на серен диоксид в готови вина. Изследването е проведено с три бели сорта– Шардоне, Ризлинг италиански и Совиньон блан. Лозовите насаждения са разположени на северния скат на Експерименталната база на ИЛВ – Плевен върху почви от излужен чернозем с песъкливо-глинеста структура. При тяхното създаване е използван посадъчен материал на лозова подложка SO4 (Берландиери × Рипария). Масивите със сортовете Шардоне са засадени 2001 г., Совиньон блан 2004

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Широкото приложение на серния диоксид във винарството се обуславя от неговите антисептични, антиоксидантни и антиокислителни свойства. Той има способността да потиска и в по-големи количества дори да убива микроорганизмите, поради което се използва като средство за дезинфекция на съдовете и помещенията във винарските изби. Минимални количества от серния диоксид (SO2) осигуряват протичането на направлявана алкохолна ферментация, предпазва също вината от болести и недостатъци при тяхното съхранение, съзряване и стареене (Георгиев, 1975; Бамбалов, 1981). Серният диоксид е антиоксидант и антиокислител, който инхибира окислителните ензими, понижава окислително-редукционния потенциал на средата, блокира нежелателните процеси на първично и вторично окисление, водещи до деградиране на бистротата и стабилността, цвета, аромата и вкуса на виното. Едновременно с това SO2 ускорява дифузионните процеси от ципите на гроздето и дава възможност за максимална изява на потенциалните възможности на гроздето да формира типичните за сорта цвят, аромат и вкус на виното. Своевременно употребата на оптимални количества SO2 влияе благоприятно върху образуването на глицерин по време на алкохолната ферментация, който прави вкуса на виното по-загладен, балансиран и хармоничен. Серният диоксид има свойството лесно да се окислява и така да предпазва някои от съставките на виното от окисляване. Свързването му с ацеталдехида предотвратява мириса на окислено. Предпазва от оксидазно помътняване готовите вина. Наличието му в свободно състояние във виното прави невъзможно окислението на ароматичните вещества, както и протичането на процеса мадейризация. В последните години се търси начин за намаляване на неговото използване, поставяйки проблеми от хигиенен, санитарен и технологичен порядък. Световната здравна организация препоръчва да се

33

Табл. 1. Схема на опитните варианти за провеждане на Табл. 2. Съединения свързващи серния диоксид по време на алкохолната ферментация на мъстта с добавалкохолната ферментация. ката на тиамин (Vit. В1)

10 6/12/0 600

10 6/12/0 0

10 6/12/0 600

Контрола с 50 мг/дм3 SO2 Контрола с 50 мг/дм3 SO2+B1 Без серен диоксид Без серен диоксид + В1

Съкращения: ВСКМ – винификация със сулфитиране на кашата и мъстта; ВБПС – винификация без предферментативно сулфитиране; АФБТ – алкохолна ферментация без тиамин; АФДТ – алкохолна ферментация с добавен тиамин; Ш – Шардоне; РИ – Ризлинг италиански; СБ – Совиньон блан

г.. Лозите имат приземна формировка „единичен Гюйо” и са засадени на разстояние 2,20 м между редовете и 1,30 м между лозите във всеки ред. Лозята от сорта Ризлинг са засадени през 1 986 г. При тях е приложена високостъблената формировка „Омбрела” и следните разстояния на засаждане: между редовете – 3,50 м; вътре в редовете –1,20 м Винификацията на гроздето от изследваните сортове е осъществена в Опитната изба на ИЛВ – Плевен. За целта са използвани допълнителни суровини и спомагателни материали (селекционирани сухи, винени дрожди, SO2, Vit. B1), които отговарят на изискванията на действащото в България хранително и лозаровинарско законодателство (Закон за виното и спиртните напитки, ДВ, 86, 1999, Закон за храните, ДВ, 90, 1999). Изследователската задача е реализирана с грозде от трите сорта, набрано в момент на технологична зрелост за производството на бели сухи вина. Специфичните условия за реализирането на опитните варианти са посочени в табл. 1. Набраното грозде е охлаждано в хладилна камера до предвидената температура за съответния вариант. Гроздето е съхранявано в камерата до следващия работен ден, когато е подложено на ронкане и смачкване. При първи вариант ВСКМ кашата се сулфитира с 50 мг/дм3 серен диоксид, а при втори вариант ВБПС не се използва серен диоксид. При следващите технологични операции за реализирането на опитните варианти е използвана само мъстта самоток. Бистрата мъст е темперирана под действие на околната среда до температура 16°С, след което към нея е добавено 10 г/дм3 селекционирани сухи винени дрожди ,Saccharomyces cerevisiae, (щам Vitilevure KD на Martin Vialatte Еnologie). Алкохолната ферментация е проведена при температура 16 ± 1°С. Ферментиращата мъст е отделяна от грубите дрождени утайки и аерирана

34

кетоглутарова к-на

10 6/12/0 0

пирогроздена к-на

Вариант

ацеталдехид

10 12–18 0

кетоглутарова к-на

10 12–18 0

пирогроздена к-на

10 12–18 50

Совиньон

ацеталдехид

4

10 12–18 50

Ризлинг италиански

кетоглутарова к-на

2 3

Охлаждане на гроздето температура, °С продължителност, час Сулфитиране на кашата, мг/дм3 SO2 Настойване на кашата температура, °С продължителност (Ш/РИ/СБ), час Доза на тиамина в мъстта, мг/дм3

Щардоне пирогроздена к-на

1

Сорт

ацеталдехид

№ Технологична операция

стойности по варианти ВСКМ ВБПС АФБТ АФДТ АФБТ АФДТ

48,5

159

30

59.3

318

38

63.4

216

42

34.4

18

3

51.4

26

7

59.3

12

11

11

63

21

17.5

22

18

16.4

24

16

10

16

8

7.3

18

9

14

20

8.5

при относителна плътност 1,005 ± 0,005, което е постигано чрез нейното открито претакане и прехвърляне в друг ферментационен резервоар. След приключване на тихата алкохолна ферментация виното е сулфитирано до съдържание на свободен SO2 в граници 25 – 30 мг/дм3 и е отделяно от финните дрождени утайки чрез претакане. Виното е съхранявано в среда от инертен газ – смес от въглероден диоксид и азот. В края на декември е извършвано второ претакане на виното, след което то е обработвано с 0,6 г/дм3 бентонит. Обработеното вино е подлагано на шихтово филтриране и бутилиране. Готовото вино е съхранявано до подлагането му на физикохимичен анализ. Данните, представени в таблица 2, показват значението на използвания SO2 и тиамин по време на винификацията на гроздовата мъст от сортовете Шардоне, Ризлинг и Совиньон. Количеството на ацеталдехида е по-голямо 3-4 пъти при сорта Шардоне, при Ризлинг италиански достига 10-15 пъти, а при Совиньон блан 9-10 пъти при опитните варианти на ВСКМ- винификация със сулфитиране на кашата и мъстта в сравнение с опитните варианти на АФДТ- алкохолна ферментация без серен диоксид и добавен тиамин. Същата тенденция се наблюдава и при другите необратимо свързващи SO2 вещества. Това найдобре е показано с еквивалентните концентрации на общото количество в сравнение с отделните опитни варианти (табл. 2). Количеството на необратимо свързаните вещества по време на алкохолната ферментация при вариант без серен диоксид е многократно по-малко в сравнение с контролата. Прибавянето на тиамин, като важен кофактор на ензима пироватдекарбоксилаза води до намаляване около 10 пъти при сорт Шардоне, 19 пъти при сорта Ризлинг италиански и около 10 пъти при Совиньон на количеството на пирогроздена кисе-

лина. Същото се отнася за α-кетоглутарова киселини около 4 пъти за Шардоне и Ризлинг италиански и 5 пъти за сорта Совиньон. От тези резултати можем да направим следните изводи: 1. Всички методи или технологични практики, водещи до намаляване съдържанието на химични вещества свързващи SO2, дават възможност за намаляване на използваните дози преди алкохолната ферментация. Това позволява да се повиши дозата му в свободно състояние, при по–малко количество на общия серен диоксид в готовото вино.

2. Полученото от несулфитирана гроздова мъст вино показва много по-ниска способност за свързване на серния диоксид.

3. Количеството на ацеталдехида е 3–4 пъти повече при сорта Шардоне, за Ризлинг италиански достига 10-15 пъти, а при Совиньон блан 9-10 пъти, при употреба на серен диоксид по време на винифицирането на гроздовата мъст.

4. Използването на тиамин по време на алкохолната ферментация води до намаляване количеството на пирогроздена киселина -около 10 пъти при сорт Шардоне, 19 пъти при сорта Ризлинг италиански и около 10 пъти при сорт Совиньон.

5. Използването на Vit. В1 по време на алкохолната ферментация води до намаляване количеството на α-кетоглутаровата киселина около 4 пъти във виното за сорта Шардоне и Ризлинг италиански и 5 пъти за сорта Совиньон.

НОВ десертен безсеменен сорт лоза ТАНГРА Гл. ас. д-р Г. Дякова, гл. ас. Р. Минчева, гл. ас. Д. Маринова, гл. ас. Ил. Иванова ИЗС „Образцов чифлик” Русе

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 2 (257) / 2014

Сортът Тангра е създаден в Опитното поле по лозарство на ИЗС ”Образцов чифлик”- Русе, чрез самоопрашване на хибридна форма 3-32 (Болгар Х Алфонс Лавале) през 1987 г. от Иван Тодоров. Морфологично, агробиологично и технологично проучване на вегетативното потомство на отделеното елитно семеначе 8-92 (3-32 I1) е извършено в сътрудничество с гл. ас. д-р Галина Дякова и лозарският колектив на Института. Сортът Тангра е късен (узрява около 5 октомври), типичен десертен безсеменен сорт. Гроздът е голям, изравнен, със средно тегло около 400 г. Зърното е голямо (5.5 г), червено-черно, с хрупкава консистенция, а вкусът – неутрален, хармоничен. Семената са в рудиментно състояние и не се усещат неприятно при консумация

на гроздето. Сухото тегло на рудиментите в 100 зърна е 0.30 г. Добивът грозде от хектар е около 18 т. Подходящи формировки за него са средностъблен Гюйо и Лира, а в по-топлите райони и Тендоне. Препоръчани подложки за сорта са SO4, Шасла Х Берландиери 41Б и Рупестрис дю Ло. Лозите имат потенциална възможност да дават по-висок добив при формировките Лира и Тендоне, при по-висок агротехнически фон, включително с капково напояване. В консумативна зрялост гроздето съдържа 18 % захари и 4.85 г/л титруеми киселини. То не се рони и притежава много добра транспортабилност. Сортът Тангра не милерандира и е с повишена студоустойчивост и със средна чувствителност на криптогамни болести в границите на европейско-азиатската лоза. Той може да се отглежда успешно в районите, благоприятни за десертно гроздопроизводство, при осигуреност на обща температурна сума за вегетационния период над 3900оС. Гроздето на сорт Тангра е подходящо за консумация в прясно състояние и за производство на висококачествени компоти. То се съхранява много добре в хладилник и може да се предлага на пазара и през зимата.

35

екология

Подобряване кръговрата на хранителните вещества в селското стопанство

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2 (257) / 2014

Проф. дсн Анна Аладжаджиян, Николай Каканаков, Александър Захариев

36

Европейското селско стопанство се развива в посока на все по-тясна специализация. Дейността на фермите също се променя. Част от фермите се ориентират към животновъдство, друга част – към зърнопроизводство. Тази специализация повишава ефективността на производството на фермите, но тя води до все по-силна зависимост от външни ресурси и нанася все повече вреди на околната среда. Например, при производството на растителни култури има нужда от тор, докато в животновъдството има излишък на хранителни вещества за почвата. Единият вид ферми купува тор (по-често изкуствен), вторият вид има отпадък, който трябва да се отстрани или преработи, защото при естественото гниене на отпадъците в атмосферата се отделят парникови газове, които причиняват глобалното затопляне. Преработката на остатъците от селскостопанското производство за получаване на енергия и полезни материали придобива първостепенно значение за повторното свързване на производството на растителни култури и животновъдството. Тя става задължително условие и за постигане на устойчивост на селското стопанство. Един от най-разпространените начини е анаеробното разграждане на растителни и животински отпадъци и остатъци (тор, слама). В

резултат на процеса се получава биогаз (метан до 80%), който може да се използва като гориво за транспорт, за отопление, а при наличие на генератор може да произвежда и електричество. Остатъците от ферментацията представляват биомаса, съдържаща важни елементи като азот, фосфор и калий и може да се използва като тор. Важен елемент за устойчивостта на селското стопанство е да се установят и оптимизират потоците на енергията от една страна, и на остатъчните хранителни вещества. Остатъците и отпадъците с висока степен на рециклиране могат да се използват чрез трансформирането им в ресурси, като торове. В допълнение, оптимизирането на цикъла на въглерода и намаляването на парниковите газове е още едно предизвикателство към ползвателите на земите . Накратко това са темите, които проектът INEMAD иска да покрие. Проектът INEMAD е четири годишен от Европейската Седма рамкова програма. Проектът започна на 1 април 2012 година. Водещата идея на INEMAD е, че обработката на остатъците и отпадъците в селското стопанство може да помогне за възстановяване на цикъла на хранителните вещества и намаляване на потребле-

нието на енергия. Обработката е свързана с нововъзникналия сектор на био-базирана икономика, която използва първични продукти, за да произвежда енергия от възобновяеми източници, зелени торове и други. Най-разпространената технология за рециклирането на хранителните вещества от отпадъците е свързана с производството на биогаз и използването на остатъчната биомаса като тор. През първия отчетен период беше проведено проучване, описание и инвентаризация на състоянието на селскостопанското производство в страните партньори. След това съществуващите технологии бяха подредени по приоритети в страните-участници. Целта на тези действия е INEMAD да излезе с препоръки за възможни иновативни стратегии в различни области: • на ниво производствена ферма (WP2); • на ниво на технологии на преработка (WP3); • на ниво стратегии за сътрудничество между различните ферми или между фермите и преработвателния сектор (WP4); • на ниво политика (WP5). Партнъори по проекта са осем различни европейски страни ( Белгия, Холандия ,

Германия, Дания, Унгария, Хърватия, Франция и България). Страни като Белгия и Холандия имат голям опит в системите за обработка на животински тор, а заедно със съседните страни - опит в износ и обмен на вторична биомаса и зелени торове, докато страните от Южна и Централна Европа са включени, за да се запознаят с опита и придобият знания за системите на преработка. От българска страна партньори по проекта са Аграрният университет и Националната асоциация по биомаса (BGBIOM) Целите на проекта INEMAD могат да се групират по следния начин:

Първата група се отнася до технологичните разработки за рециклиране на хранителните вещества: • трансформиране на отпадъците в торове; • свеждане до минимум отделянето на парникови газове; • възстановяване на връзката между животновъдството и производството на растителни култури. Втората група се отнася до социално- икономическата рамка, необходима, за да се достигне оптималното приложение и включва: • анализ на правните и организационни предизвикателства,

• прогнозиране на икономическата жизнеспособност на модела на управление, • модели на сътрудничество в цяла Европа. По-подробна информация за проекта може да се намери на адрес: www.inemad.eu

Фактори за развитието на плевелите Доц. д- р Ганка Баева, ИПАЗР „Н. Пушкаров” Модерното земеделие зависи до голяма степен от технологията за прилагане на химичната борба срещу плевелите и ефективното използване на хербицидите. Много фактори обаче оказват съществено влияние върху развитието на плевелите и ефективното приложение на хербицидите за борба срещу тях. По-важните от тях са: човешката дейност, климатичните, физиологичните, биотичните, абиотичните и други фактори. Фактори на околната среда

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 2 (257) / 2014

Според много автори при отглеждане на културните растения плевелите се разпространяват при различни климатични условия. Някои плевели се развиват при строго определени климатични условия, други не са много взискателни и се развиват при различни климатични условия, което им дава възможност да съпътстват много културните видове, отглеждани в различните части на земята. Пример за

такъв вид плевели са дивият овес, бялата лобода, повитицата и клубенообразуващата кисела трева. Други плевелни видове са чувствителни към специфични почвени типове и климатични условия и при промяна на условията загиват. Пример за такъв вид плевели са спергулата и дивият лапад, които са типични калциеволюбиви растения и при промяна на почвената реакция изчезват. Физическите свойства на почвата оказват голямо влияние върху растежа на някои плевели. Например обикновената коприва и семената на дивия овес са неспособни да се развиват при анаеробни условия в почвата. Торенето има голямо значение за развитието на плевелите и за развитие на културните растения. Така например при торене с азот се наблюдава силно изразена конкуренция между клубенообразуващата кисела трева и ориза. При паразитните видове от род Striga азотното торене затормозява покълването на семената им.

37

Климатичните условия оказват съществено влияние върху растежа, развитието и разпространяването на плевелите. Продължителна и необикновено студена зима запазва семената на много плевелни видове в спящо състояние, вследствие на което зимните житни култури не се заплевеляват. Интересно е да се отбележи, че в години с масово поникване на дивия овес през есента е възможно да се намали продължителността на покоя на семената, получени от майчини растения, които се развиват при висока температура и засушаване. Ако това взаимодействие се докаже, на практика с успех може да се прилага нов метод за борба срещу този важен плевел в житните култури. Климатичните фактори имат ключова роля и до голяма степен определят успеха от прилаганите методи за борба срещу плевелите. Влияние на човешката дейност и на други биотични фактори

38

В практиката проблемът за плевелите и борбата срещу тях до голяма степен зависи от дейността на хората. Сеитбообращението и редуването на културите е основен фактор, определящ развитието и популациите на различните видове плевели при отглеждане на земеделските култури. При отглеждане на различните култури в сеитбообращението се създават условия за промяна на плевелните видове, което представлява метод за борба срещу тях и в резултат на което се получава смяна на плевелните видове с представители на двете групи – многогодишни и едногодишни. Това е прилаганият класически метод за борба срещу плевелите в Европа, преди използването на хербицидите. С прилагане на хербициди и механизация става възможно отглеждането на културите с намален брой обработки и монокултурно. Тези промени при отглеждане на културите водят до промени и в плевелните видове, като започват да се развиват такива видове, които добре се приспособяват към изменените условия, към почвата и системата за отглеждане на културите. Така например видовете див овес, полска лисича опашка и др. се срещат предимно в посевите от пшеница и ечемик; балурът – в посевите от царевица и др. Не са редки случаите, когато много плевели, специфични за дадени култури, се срещат в други и обратно. Правилният подбор на сортове с различен вегетационен период също оказва влияние върху масовото намножаване или ограничаване на един или друг плевелен вид. В много страни сериозен проблем представлява борбата срещу плевелите в зимната пшеница. Ако се докаже, че сортовете пшеница с по-къс вегетационен

период осигуряват получаването на същите добиви, проблемът за борба срещу житните плевели ще се реши положително. Разпространението на едни или други видове плевели до голяма степен се дължи на неспазването на карантинните условия при пренасяне на семената от една страна в друга и от една ферма в друга. Използването на непочистен добре семенен материал е източник на изкуствено заплевеляване и разпространяване на плевелите. Използване на съвременния транспорт и екстензивното напояване са методи за бързо разпространяване на плевелните видове на големи разстояния в различни райони на дадена страна, а също така и в различните страни. През последните години ролята на обработката на почвата , като метод за борба срещу плевелите значително намаля, тъй като за тази цел масово се използват хербициди. Интерес представляват минималните обработки на почвата и провеждането на борба срещу плевелите чрез използване на хербициди. Преминаване към минимални обработки на почвата или пълното им елиминиране води до промяна на физическите свойства на почвата с тенденция към уплътняване, което от своя страна, затормозява покълването на плевелните семена и растежа на плевелите. Проучванията на някои автори в това отношение показват, че едногодишните житни в сравнение с едногодишните широколистни плевели реагират по-бързо на намаляването на почвените обработки. В кропсистемата, базираща се на минималните обработки, възможността за механична борба срещу плевелите отпада и се засилва ролята на химическата борба.

12

(продължава в следващия брой)

период от време се увеличават с увеличаване интензивността на обработката (Reicosky and Lindstrom, 1993). Ефектът от нулевата обработка е по-голям когато се комбинира с използването на междинни култури, сеитбообращения и подходящо торене. Изследванията обаче показват, че резултатите са непостоянни, варират от значително увеличаване до намаляване. Не е ясно дали това се дължи на екологични фактори, на управленски решения или на грешка при отчитане на пробите. Счита се, че поради специфични и времеви колебания, научното изследване се нуждае от по-продължителен период. Тази задача стои пред учените за разрешаване. Почвозащитните обработки самостоятелно намаляват разлагането на ПС, но не спират и не възстановяват загубите на С, необходимо е внасяне на биоразградими органични материали. При производство на достатъчно растителни остатъци от царевицата в опита „Magruder plots” (1892) и заораването им с плужна оран нивото на ПС се поддържа близко до равновесното (1.8 % С), при 4 % в целинните почви (USDA, Technical Note, 12, 2001). Вариантът с годишно внасяне на оборски тор и инкорпориране на всички растителни остатъци има стабилизиращо влияние върху съдържанието на ОС, независимо от вида на обработката. По този начин, според многогодишните полски изследвания, продължителната обработка и окопните култури намаляват ПС в сравнение с началното ниво при целинните аналози. След като ОС е намален до равновестно ниво, по-ниското ниво може да бъде поддържано при почвозащитни обработки или когато приходът на С в почвата чрез органични материали е равен на разхода в резултат на минерализацията. Да се повиши нивото или да се секвестира С, е необходима прибавка на растителни остатъци, отглеждане на междинни култури за растителна покривка или органично торене в сеитбообращението.

39

Първа част

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 2 (257)

АНТРОПОГЕННАТА ДЕЙНОСТ И ПОЧВЕНОТО ОРГАНИЧНО ВЕЩЕСТВО

Проф. д-р Тотка Митова ИПАЗР „Н. Пушкаров”

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

2

Под влияние на продължителната обработка на почвите и използването им за земеделски цели дългогодишният баланс на въглерода е нарушен и почвеното органично вещество (ПОВ) е подложено на окисляване и отделяне на CO2 към атмосферата. Световните загуби на органично вещество от 1700 г. до днес са около 170 гига тона С (Sauerbeck, 2001). В глобален мащаб, в резултат на минерализацията на органичното вещество и земеделските дейности се отделят 800 (тера г) Т г C/ годишно (Schlesinger, 1990). В някой региони този процес е довел до драматично намаляване на неговото съдържание. В исторически план обработваемите земи са загубили повече от 50% от началното съдържание на органичен въглерод (С) и намаляването се увеличава от продължаващите деградационни процеси. Експлозията на пионерното земеделие в тревните прерии на Северна Америка, Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Източна Европа в края на 19 в. представлява едно от най-силните въздействия върху естествените екосистеми в човешката история. За три-четири десетилетия от 1850 до 1889г голяма част от тревните прерии в Северна Америка е разорана и преобразувана в обработваеми земи. Този процес е довел до намаляване на съдържанието на С с 22 % и отделяне към атмосферата на 125 Tг C. За Австралия намалението (в слоя 0-20 cм) е около 50 %, за почвите от бившия СССР- от 24 до 50 %, включително за голяма част от плодородните черноземи. Обработваемите земи в Европа губят годишно 300 Mт C (EPA, 2006). За българските почви също се съобщават промени в съдържанието на въглерода (Филчева, 2007). Като следствие въглеродният запас в земеделските земи е по-малък в сравнение с техния потенциален капацитет. Същественото намаляване на почвения органичен въглерод (ПОС) в сравнение с естественото му ниво показва големия потенциал да се постигне въглеродно поглъщане от почвата чрез приложението на подобрени земеделски практики. Преносът на СО2 от атмосферата към почвата, където се складира като част от ПОВ или т.нар. въглеродно секвестиране, се приема за ефективна стратегия за смекчаване на климатичните промени през първите десетилетия на 21-ви век. Ако световният запас на органичен въглерод се увеличи с 10% (+250 млр.т), то СО2 в атмосферата ще се намали с 110 ррт. В същото време увеличението на запасите на органичен въглерод в кореновата зона може да увеличи производството на храни в развитите страни (Lal et al.,2007).

11

сорго, пшеница и соя (Тексас, САЩ) ОС в слоя 0-5 cм се увеличава съответно с 97, 47 и 72 % в сравнение с конвенционалната обработка (Wright et al., 2007). Преминаването към нулева обработка предизвиква преразпределение на въглерода по почвения профил, като се увеличава съдържанието в повърхностния слой 0-10 cм и намалява в слоя 20-40 cм. При нулевата обработка или обработка, която се извършва без обръщане на пласта, се наблюдава тенденция за концентриране на ПОС близко до повърхността, поради липса на размесване по дълбочина на профила. Същото се наблюдава при редуцираните обработки в опита в Göttingen извеждан от 1967г. в Германия. Разбира се съществуват данни, които не потвърждават наличието на съществена разлика в общия запас на ПОС при редуцираните или нулеви обработки в сравнение с конвенционалната, поради разликата в стойностите на обемната плътност (Anger and EriksenHamel, 2008). Според тези автори цитираните обработки влияят повече върху разпределението на ПОС по почвения профил. По-голямо вариране на съдържанието се отчита при нулевата обработка (Quzhou, Китай) (Ludwig et al. 2011). Увеличаването на ПОС става много бавно и за няколко години е трудно измеримо, а размахът на наблюдаваните промени зависи от почвения тип и климатичните условия (Powlson, 2011). Трябва да се отбележи, че ефектът е по-малък при умерения климат, в сравнение с тропическите и влажни условия (Boddey et al., 2010). Често нулевата обработка се редува с друг вид обработка в зависимост от културите в сеитбообращенията. Установено е, че загубите при култивиране са по-малки в сравнение с плужната оран, а съдържанието на ОС е само с 6 % по-ниско спрямо продължителната нулева обработка при 27 % намаление при конвенционалната плужна оран (Conant еt al., 2007). Съгласно научни данни, ефектът от повишеното съдържание на С в слоя 0-30 см в първата ротация се губи през следващата, когато се въвеждат тежките дискови оръдия за обработка (Varvel, 2006). Според научни изследвания от страни, разположени в различни почвени и климатични зони, загубата на въглерод под формата на CO2 настъпва бързо и веднага след извършване на обработката. Отстраняването на почвозащитната обработка, както и на органичното торене води до бързо намаляване на запаса на С, който е съхранен през предишните години на тяхното прилагане. Органичният въглерод намалява веднага след извършване дори на една обработка (Dick et al., 1998). Загубите за по-дълъг

40

Промените в съдържанието и запаса на въглерода в почвата, под влияние на антропогенно въздействие или смяна на земеползването, са много бавни и малки, с голямо специфично вариране. Това прави определянето на статистически значимите разлики между различните варианти по отношение съдържанието на почвения органичен въглерод много трудни. За да се отбележат настъпилите промени често са необходими голям брой измервания или десетилетия. В този смисъл резултатите от многогодишните полски изследвания имат особена важност, тъй като предоставят научна информация за ефекта на управлението и практиките върху прибавката, загубите и запасите на ПОС. Тези данни са основа за създаване на модели, успешно симулиращи количествените и качествени промени в съдържанието на почвения органичен въглерод при различни почвено-климатични условия. Уроците на многогодишните полски опити днес служат за решаване проблемите на съвременното земеделие. На международната конференция в Берлин през 1997 г. учените от 14 Европейски държави приемат меморандум, чрез който изразяват желанието да поддържат и развиват многогодишните полски опити, да съдействат за успешно сътрудничество и използване на научните резултати с цел производство на повече продукция, за поддържане качеството на почвата и на природните ресурси. Днес в различни части на света се поддържат около 600 многогодишни полски опити, които продължават повече от 20 години. Основните изводи в настоящето изследване са формулирани на база резултатите от най-продължителните полски опити продължаващи от 50 до 140 години, извеждани при различни почвено-климатични условия в САЩ (Morow Plots 1876г., Illinois; Sanborn Field 1888г., Columbia; Magruder 1892г., Dakota; Pendleton 1931г. “Crop Residue” и опитите Moscow, Pollman, Morro 1910-1950г.; Alabama „Old Rotation” 1931г.); Канада (Breton 1930г. и Saskatwevan 1911г.); Англия (Rothamsted с опитните полета Broadbolk 1843г., Barnfield 1843г., Hoosefield 1849г., Park Grass 1856г., Cockle Park 1896г.); Дания (Askov, 1894г.), Германия „Eternal Rye” 1878г. (Halle) и стационарния торов опит Bad Lauchstädt 1904г., Франция -Grignon 1875г. или т.нар. опит „42 парцелки” и Auburn 1896г.; РГАУ-МСХА 1912г. (Русия) и др. През втората половина на миналия век в много страни са започнати нови изследвания, които за разлика от организираните през 19 век, са с модерни схеми, рандомизирани и с достатъчен брой повторения. Такива са опитите в Чехия (Prague, 1955г., Lukavec,

3

обработка на почвата (повече от 50 години). Един от тях е т.нар.

Triplett-vanDoren long-term tillage plots, чийто резултати са обобщени от поколения учени. Особено целенасочени и продължителни са изследванията в източната част на царевичния пояс на САЩ, един от най-производителните региони в света –Кентъки -2 опита, Мичиган-3, Охайо-4 и Пенсилвания-1 опит. Изучава се ефекта от приложението на различни земеделски практики: i) обработка на почвата с различна интензивност, дълбочина и време на извършване; ii) сеитбообращения –редуване на културите, междинни култури; iii) торене с органични и минерални торове; iv) управление на растителните остатъци и др. (Dick et al.,1998). В резултат на многогодишните наблюдения редуцираните и нулевата обработка се препоръчват като средство за повишаване акумулирането на въглерод в почвата. През последните години в Америка, Канада, Аржентина и Бразилия се отбелязва разширяване на площите с нулева обработка, както поради потенциала им за акумулиране на въглерод, така и поради положителното им влияние върху водния режим на почвите. За условията на САЩ е изчислено, че прилагането на нулева, минимална или гребениста обработка може да доведе до въглеродно секвестиране в размер от 300 до 600 кг C/хa за година в слоя 0-20 см. За прерийните условия на Канада преминаването от конвенционална към минимална обработка има потенциал за секвестиране на 100-300 кг C/хa годишно (Lal et al., 1998). Пониските стойности в този случай се дължат на факта, че почвите са загубили по-малко количество въглерод, поради по-късното им преобразуване в обработваеми и по-малките загуби от ерозия в сравнение със САЩ. От изключителна важност е заключението, че нулевата обработка в сравнение с плужната, води до статистически доказано увеличаване на ОС на дълбочина 0-15 см, но с увеличаване на дълбочината предимството й намалява (Gal et al., 2007). След 20-годишно приложение на директна сеитба при продължителна монокултура

10

41

Ivanovice и Časlav 1956г., Rrutnov 1966г., Humpolec 1979г.), както и в Унгария, Русия, Швеция, Ирландия. През 1941г. е създадена географска мрежа от дългогодишни торови опити в отраслови и зонални институти на бившия СССР, извеждани по единна методика и програма, които днес са източник на ценна научна информация. Създадена е мрежата Soil Organic Matter Network, (SOMNET), включваща голям брой стационарни опити от целия свят. За съжаление, в тази мрежа не са включени стационарни опити от нашата страна, които имат достатъчна продължителност на наблюдение. Основната част от стационарните опити са разположени на територията на Европейския съюз (43 %), в Русия (34 %), в Америка и Австралия (10 %). Резултатите са използвани в математически модели, описващи тенденцията на промяна на въглерода и емисиите на парникови газове. Чрез обобщаване на резултатите от 220 литературни източници учени формулират т.нар. „препоръчвани управленски практики”, включващи сеитбообращения и обработка на почвата, междинни култури за растителна покривка, тревни системи, залесяване, използване на органични торове и др., които могат да спомогнат за създаване на по-висок запас на въглерод в земеделските почви на света (Jarecki and Lal, 2003). Възможностите на обработката на почвата и сеитбообращението да акумулират въглерод са формулирани в 67 продължителни полски експеримента от целия свят. Основният извод е, че увеличено С секвестиране се наблюдава при намаляване въздействието върху почвата и промяната от конвенционална към нулева обработка, или при разнообразяване на сеитбообращенията. Днес се счита, че не е възможно ПОС да се поддържа на нивото от целинните аналози и това не се поставя като задача. Силното му намаляване с 30-40% обаче е сериозен проблем за почвеното плодородие и не бива да се допуска този процес да продължава. Съвременната наука следва да разработи методи за постигане на положителен или равен ход (равновестно ниво) на баланса на органичния въглерод. Трябва да се знае, че процесът макар и бавно е възстановим. Промяната на земеделските практики, които водят до повишаване на ОС трябва да продължават докато се постигне повишаване запаса на въглерода. Добрите практики имат едно предимство, че прилагането им може да започне веднага, без да се налага създаване на нови технологии.

4

Редица продължителни полски експерименти в САЩ, Германия, Русия предоставят данни за влиянието на различни видове обработка на почвата, включително и нулева, върху съдържанието на ОС в почвата. През 1962г.– 1964г. в Охайо (САЩ) се организират няколко полски опита, които днес са най-продължителните изследвания в света с нулева

блюденията в Pendleton (1881-1931г.). 60-години след връщането на полето към тревни видове само ½ от загубения въглерод се възстановява или са необходими 120 години за въстановяване на нивото преди използването на земите (Rasmussen et al., 1998). В много изследвания е доказано, че въглеродното секвестиране се увеличава линейно с увеличаване прихода на С в почвата. Намаляването на интензивността на обработката на почвата подобрява съдържанието на ПОС. Обработката на почвата е една от човешките дейности с най-силно въздействие върху естествените екосистеми. Механичната обработка разрохква почвата и подлага органичното вещество на окисляване, като се отделя CO2, а съдържанието на органичното вещество намалява. Традиционната обработка с плуг излага почвата на слънчевата радиация, размесва растителните остатъци с почвата и увеличава достъпа на кислорода водещо до активиране на микробиологичната активност и окисляване на въглерода. С минимализиране на обработките и на механичното въздействие степента на минерализиране на ПОВ се намалява, водещо до ограничаване на трансфера на СО2 от почвата към атмосферата. Reicosky et al. (1995) отбелязва че “не е възможно да се постигне увеличаване на ОС там където се оре”. Много години преди това Faulkner (1942) в своята книга „Plowman’s Folly” препоръчва да се прилага такава система на обработка, при която органичната биомаса остава винаги в повърхностния слой на почвата, за да я пази от вредни екологични въздействия, подобно на естествените екосистеми – в горите горска постеля, а в затревените площи – отмираща биомаса.

9

42

8

В слоя 0-30 cм почвите са загубили около 35 % от почвения въглерод в първите 50 години от организиране на на-

Табл. 3. Промяна в концентрацията на въглерод (С, %) в Magruder plots (Agronomy Technical Note, 12, USDA, 2001). Вариант 1892г.

1927г.

1979г. начално н е т о р е н а 2 1 0.64 пшеница пшеница + 2 1 0.87 оборски тор

на около 5 кг CO2-eq (1.36 кг С) или годишните емисии от азотното торене в този случай са 200 кг С/хa. Това е 4 пъти повече от секвестирания въглерод (Schlesinger, 2010). Резултатите от други многогодишни изследвания в различни региони на света са аналогични. Съществуват и автори, които посочват, че нивото на ПОС се увеличава с нарастване на азотната торова норма, но не във всички случаи. След 1950г. в най-стария полски опит с монокултура царевица Morrow plots (1876г.) се въвеждат нови варианти с минерално торене. Независимо от азотното торене, което превишава износа с добива от 60 до 190 % съдържанието на въглерод намалява. Намалението е по-значително при редуването соя-царевица, поради по-малкото растителни остатъци в сравнение с монокултурата. Като причина се посочва факта, че при добавянето на азот настъпва по-бърза минерализация на наличните растителни и коренови остатъци. Промяна в тенденцията се наблюдава след периода на инкорпориране на цялата допълнителна биомаса от царевицата, за което са необходими десетилетия. Увеличението на ПОС е по-високо в началото на периода след въвеждане на съответната практика. Изводите от стационарния полски опит в Централна Германия, Bad Lauchstädt 1904, са от особена важност за изграждане на стратегия за устойчивото управление на Черноземите и за стабилизиране на добивите от културите в тази зона. Според установената тенденция годишното ниво на нарастване на ПОС е по-високо в началото на периода, през който се прилага торенето и много слабо през последните години поради факта, че почвата достига ново равновестно ниво. Подобна тенденция се наблюдава в Magruder plots, където съдържанието на въглерод намалява драстично бързо през първите 35г. и по-бавно през следващите 52г., когато е постигнато ново равновесно състояние (табл. 3).

43

2.23

0.89 1.10

С (%) 1.52 2.38

5

Резултатите от „вечната ръж” („Eternal Rye”) в Хале, Германия също са в подкрепа на органичното торене. След повече от 150г. съдържанието на въглерода на дълбочина 0-20 см се увеличава с 40 % при торене с оборски тор (нормата се е променила до 12 т/хa) и едва със 7 % при минерално торене (табл.2).

Управленски практики старо пасище (8-18 cм) стара гора (13-18 cм) Broadbalk, 50 г. продължителна пшеница, 1893 -без торене от 1839г. (0-23 cм) -пълно минерално торене през повечето години от 1843г. (0-23 cм) -14 т оборски тор годишно от 1843г. (0-23 cм)

Табл. 1. Съдържание на С и N в някои полета в Ротамстед (по Zdruli et al., 2004)

Основни изводи от многогодишните полски опити: Органичното торене в сравнение с минералното увеличава съдържанието на ПОС. Резултатите от продължителните полски изследвания показват, че чрез органично торене може да се ограничи намаляването на въглерода, в резултат от минерализацията на органичното вещество. В тази връзка използването на оборски тор създава положителен тренд на промяна на ПОС, доказано от изследванията, както в районите на Северна Америка, така и в Европа. Според данните от Ротамстед за период от 125 години, във вариантите торени с оборски тор, въглеродът продължава да се увеличава и все още не е достигнато равновесно ниво. Във варианта на дългогодишната монокултура пшеница, торена ежегодно с оборски тор, съдържанието на органичен въглерод в слоя 0-23 см е два пъти по-високо в сравнение с неторения вариант и варианта с пълно минерално торене (табл. 1).

1.24 1.24 1.26 1.41 1.33

1.24 1.15 1.12 1.29 1.13

С (%) при NPK неторени минерално варианти торене

Табл. 2. Промяна в съдържанието на С (%) в опита „вечната ръж” Хале, дълбочина 0-20 cм (Merbach and Deubel, 2008). Година

1.24 1.64 1.68 1.73 1.73

продължителност на С (%) при опита (години) торене с оборски тор

0 50 75 108 118

Минералното торене увеличава ПОС в сравнение с неторените варианти. По принцип всички практики, които водят до повишаване продуктивността на културите като подобрени сортове, повишаване ефективността на минералното или органичното торене, ограничаване загубите на азот от измиване и газообразни загуби, или добавянето на биоразградима биомаса, влияят положително върху запасите на почвен въглерод. Увеличението на органичния въглерод при увеличаване на азотното торене, дължащо се на по-високия приход със следжътвените остатъци и кореновата биомаса при по-високите добиви е добре доказано. Тези изводи се потвърждават в 29 от общо 34 многогодишни полски опити с продължителност повече от 40 г., където освен съдържанието на въглерод се увеличава и съдържанието на общ азот. За 50 години във Versaills (Франция) органичният въглерод в парцелката без торене е намалял до 0.7 %, като във варианта торен с оборски тор е увеличен с 50 % до 2.5 %. Добър пример в подкрепа са опитите в Ротамстед (Broadbalk Experiment), където увеличението под влияние на минералното торене за период от 160г. е значително в сравнение с варианта, в който от 1844г. не е извършвано торене. Причината за по-ниското съдържание, в отсъствието на торене, е намалената продуктивност на културите, при което и приходът на въглерод с корените на растенията намалява. Въглеродът се увеличава с 50 кг С хa/ година при торене с 144 кг N/ хa годишно (заедно с P, K, S и варуване), но само за около 50 години, а след това се достига до ново равновестно ниво. В този случай следва да се отбележи, че производството и употребата на всеки кг азот е свързано с разход

1878 1929 1954 1984/1987 1993/1996 Историческите данни от различни части на света потвърждават значението на органичното торене за улавяне и фиксиране на повече въглерод в почвата. Промяната в съдържанието на ОС под въздействието на продължителното минерално и органично торене в 14 от най-известните многогодишни полски опити е показано на фиг. 1. Тези опити имат продължителност от 50 до 120 г. и са извеждани при коренно различни почвени и климатични условия. В едно от полетата на Ротамстед (Hoosefield) увеличението на въглерода достига 300 % (в сравнение с минералното торене, прието за 100 %). Във всички полета ежегодно се внасят по 35 т/хa оборски тор, с изключение на полето East Lansing със значително по-малко количество (4-22 т/хa). Като следствие от по-ниските торови норми за период от 150г. съдържанието на ПОС в полето East Lansing се увеличава много бавно, а промяната в сравнение с минералното торене е несъществена. Опитът в „Sanborn Field” (Missouri), показва същата тенденция- след 100г. при продължителната царевица въглеродът е средно 0.58 % без торене, 1.1 % С при NPK торене и 1.3 % С при ежегодно органично торене. Промените са единтични и при продължителната пшеница- съответно 0.81, 1.28, 1.6 %С. За 51г. (19391990г., Breton, Канада) в резултат на по-високата продуктивност на сеитбообращението торено с оборски тор, количеството на въглерода превишава 2.9 пъти първоначалното съдържание от 1939г. Високата норма на органично торене (30 т/хa или 2.7 т/ хa С на всеки две години) в стационарния полски опит Bad Lauchstädt (1902г.) увеличава значително съдържанието на въглерод, но въпреки това остава с 1/3 по-ниско от референтното съдържание в тревното поле. Следователно високата норма на органично торене, не може напълно да компенсира загубите от минерализацията в резултат на обработката.

7

600 500 400 Орг.торене % 300 Мин.тор 200 100 0 r n a v n n g w ld ss kle to in or de to sk ko ro e i e ra oc ru re or ra ns nb dl ef As G b a B C a s n M ag e L S rk rk M N oo Pe st H Pa Pa Ea Фиг. 1. Промяна в съдържанието на ПОС в резултат на минерално и органично торене в някой многогодишни полски опити

6

http://www.issapp.org/

45

Земеделието и водната и ветрова ерозия

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2 (257) / 2014

Доц. д-р Енчо Мянушев ИПАЗР”Н.Пушкаров”

46

Ерозията на почвата е найшироко разпространения деградационнен процес на почвената покривка в страната. Над 70% от земните ресурси на селскостопанския фонд са подложени на водна ерозия, а близо 28% е потенциално застрашен от ветрова ерозия. Ежегодно този процес отнема около 20 cм от хумусно-акумулативния хоризонт на близо 350 000 дкa. Ще изчезнат над 30 млн. тона хумус, 3,5 млн. тона азот и 2,5 млн. тона фосфор. Изчезването на такива количества хранителни елементи, заедно с ерозираната почва и повърхностния отток, ще намалява плодородието на нашите земи и ще увеличава тяхната ерозионна деградация. По такъв начин и добивите от земеделските култури ще са по-ниски и няма да настъпи очаквания прелом за ефективност на земеделието след влизането ни в ЕС. Твърде голямо е намалението на добивите от ерозионните процеси, за да бъде превъзмогнато то без провеждане на определени мерки за ограничаване на ерозията до допустимите граници. Средно годишно от над 3 млн. дкa обработваеми земи се изнасят чрез водната ерозия по около 1,5 т/дкa плодородна почва и над 50-60 м³ вода, в резултат на което почвеното плодородие прогресивно намалява. Само от водната ерозия върху обработваемите земи из-

численията показват, че не се получава селскостопанска продукция в размер на около 450 000 тона зърно, а ако бъдат прибавени и преките щети върху посевите от наводненията през 2004, 2005, 2006, 2007, 2010, 2011 години чрез повърхностния отток, общите загуби надхвърлят посочената по-горе цифра. Около 20% от площите у нас са средно и силно ерозирани. Там се получават пониски добиви с около 25%, в сравнение с неерозираните почви. При това тук не се отчитат преките щети, които водната ерозия ежегодно нанася на фермерите чрез разрушаването на пътища, мостове, стопански постройки и съоръжения, както и чрез унищожаване и разпокъсване на земята от ровинната ерозия. Същото се наблюдава и при пасищните площи, които са разположени главно върху силно наклонени и ерозирани земи при сегашния начин на безсистемно ползване, без контрол на пашата, без торене и подобряване на тревостоя, с бедна и разпокъсана растителна покривка, от която се получава 3-4 пъти по-малко количество зелена маса. С голяма значимост за фермерите са и щетите, които ветровата ерозия нанася на почвите и селскостопанските култури. Тази ерозия е свързана с образуването на големи производствени масиви от сегаш-

ните арендатори, без опазване на принципите за изграждане на противоерозионната организация. През вече далечната 1983 година ДЗИ е изплатил 15 млн. лева за нанесени щети на посеви от ветрова ерозия. За да се проявява ветровата ерозия, основна причина е неправилната организация на територията на обработваемите земи, които също така са и допълнително разпокъсани от връщането на земите на техните собственици. Също така несъобразяването на обработката на почвата и агротехниката като цяло, като в найкритичните периоди (месеците март и май), площите остават без каквато и да е растителна покривка, а почвата – силно разпрашена. Актуален е и проблемът с иригационната ерозия. Загубите на хранителни вещества и

вода, които се отнасят от поливните води (там, където са запазени напоителните системи и състоянието на язовирите), са близо по 1-2 лв. на декар. Основно място ерозията заема в обработваемите земи, най-вече при склоновите земи заети с полски култури, лозя и овощни градини. ОСНОВНИТЕ ФАКТОРИ, КОИТО БЛАГОПРИЯТСТВАТ РАЗВИТИЕТО НА ВОДНАТА И ВЕТРОВА ЕРОЗИЯ СА:  монокултурното отглеждане (или безсменно отглеждане) на полските култури и липсата на противоерозионни сеитбообръщения с участието на многогодишните треви в редуването, които биха подпомогнали и изхранването на животните у нас;  опожаряването (изгарянето) на растителните остатъци, поради непригодността на селскостопанските машини да работят при наличието на следжътвените остатъци върху почвената повърхност. С това се причиняват и големите пожари, които се наблюдават както у нас, така и в други страни (Гърция, Турция и др.);  липсата на машини за работа на наклонени терени и за прилагане на противоерозионната агротехника;  някъде все още се провеждат повече почвообработки (за да не се използват хербициди), които довеждат до разпрашаване на почвения слой. Организацията на територията на площите, които се обработват от кооперациите и арендаторите, е свързана с влиянието на два от основните фактори на ерозията – типа на растителността и разположението й върху територията и дължината на склона. В резултат на стихийно установяващото се земеползване след връщането на земи-

те на собствениците, се оказа, че поне 2-3 млн. декара са разположени на силно наклонени и непригодни за земеделие почвени терени, които в по-голямата си част са средно и силно ерозирани, или изоставени, докато в попригодни, разположени върху по-равнинни площи са гори и пасища. Това състояние на сегашното земеползване, свързано с неправилното териториално разположение на основните културни видове (гори, пасища и културни растения върху обработваеми земи) е пречка за решаване на проблеми по ефективното ползване и опазване на поземлените ресурси от ерозиране и опорояване и ограничаване на наводненията, които през последните години зачестиха. По този начин земите, които са най-критични в ерозионно отношение (силно наклонени и силно ерозирани) ще бъдат поставени под защита на многогодишната растителност на горите и пасищата, а помалко критичните гори, с подходящи почвени условия – за интензивно използване в обработваемия фонд на страната. По този начин, на територията на поливния сеотбооборот, като най-лесно достъпно и безресурсно мероприятие се явява поясното земеделие, а за териториите на трайните насаждения – буферните пояси от многогодишните треви и полски култури със слята повърхност. Тези мерки създават трайни условия за внедряване и прилагане на културното земеделие от фермерите. По този начин всички обработки и засяване (засаждане) на културите ще се извършва в посока на хоризонталите на терена, или перпендикулярно на основния наклон на склоновете. Друг фактор, който има влияние върху формирането и интензивното проявяване на

ерозионните процеси е разрушаването на почвената структура в повърхностния почвен слой от по-голям брой преминавания на машините по почви с по-лек механичен състав. За условията на нашата страна, чийто почвени ресурси са подложени на ерозионна деградация, обработките, които силно разрушават структурата й и ускоряват водната и ветрова ерозия трябва да бъдат ограничавани до възможния минимум. Едновременно с това, трябва да бъдат създавани условия за все по-широко прилагане на безплужни обработки на почвата, като една част от следжътвените остатъци остават на повърхността като защита срещу ерозията. Необходимо е да се използват комбинирани агрегати за едновременна обработка, торене, внасяне на препарати и сеитба. Неблагоприятно в противоерозионно отношение се отразява сегашното монокултурно отглеждане на тютюн, неспазване на оптимален сеитбооборот, невключването на многогодишни треви в последователното редуване на културите. Достатъчно е да изтъкнем, че дори при двуполно сеитбообръщение – царевица и пшеница, интензивността на водната ерозия намалява близо два пъти. В сравнение с моно-културното отглеждане на тютюна в южните райони, може да се предложи като алтернатива отглеждането на предкултура ръж за зелена маса, с която интензивността на ерозията намалява силно. От изложеното до тук може да се заключи, че за да се провеждат съвременни почвозащитни агротехнически мерки, фермерите трябва да разполагат с необходимата техника и приспособления за ефективно използване на наклонените и ерозирани земи.

47

Чрез научни иновации работим за земеделските производители – наши клиенти

Кредо®

Двукомпонентен фунгицид с широк спектър и комбинирано предпазно и лечебно действие при пшеница и ечемик www.dupont.bg