Земеделие плюс 265/2015

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

ЗЕМЕДЕЛИЕ 2 (265) / 2015

ПЛЮС

CASE IH MAGNUM

ПОБЕДИТЕЛЯТ ПОЗНАВАТЕ ГО ОТ ДЪЛГО ВРЕМЕ

www.titanmachinery.bg

Втора престижна награда за новата серия Magnum 380 CVX Иновативният трактор Case IH Magnum 380 CVX е отличен за „Машина на годината 2015” на SIMA в Париж / След успеха на EIMA 2014, и експертното жури на terre-net призна технологичните постижения / Ефективна защита на почвата и висока производителност с Magnum Rowtrac След наградата за „Трактор на годината” на EIMA в Болоня миналата есен, Case IH Magnum 380 CVX сега бе отличен за „Машина на годината 2015” на SIMA в Париж. „Този двоен успех определено ни кара да се гордеем: рядко се случва една машина да получи тези две награди и то една след друга”, каза Андреас Клаузер, президент на Case IH, на церемонията по награждаването на изложението SIMA. Престижната награда “Машина на годината” се дава от 1997 година за отличителни технологични постижения в областта на земеделската техника. Победителят за 2015 Magnum 380 CVX бе определен от 19 независими журналисти от търговски списания в различни европейски държави. Списъкът с иновативни продукти включваше 94 попълнения в 17 различни категории, като Case IH Magnum 380 CVX се отличи в сегмента от 280 до 400 к.с. Впечатляващо доказателство за непрекъснато развитие „Серията Case IH Magnum е представена за първи път през 1987 година и оттогава непрекъснато търпи подобрения, като стъпка по стъпка се увеличава производителността, намалява се консумацията на гориво и вредни емисии, подобрява се комфорта за оператора и по този начин се оптимизира възвращаемостта на инвестицията за собствениците”, каза маркетинг мениджъра Дан Стюарт. „Без да се преувеличава, можем да кажем, че 27 години трактори Magnum – и две такива награди след този период – са ясно доказателство за постиженията на нашите специалисти. Новият Magnum 380 CVX е със CVX безстепенна трансмисия, лесен за употреба мултифунцкионален лост, нови пакети LED светлини и разбира се иновативната опция „Rowtrac”, която осигурява предимството от мощността на веригите, но с по-малко увреждане на почвата в сравнение с други верижни трактори. „Да получим две такива награди втори път – малко преди и по време на Международната година на почвите – показва, че нашето иновативно и „нестандартно мислене” се оценява от специалистите, които са добре запознати с предизвикателствата, тенденциите и развитията в селскостопанската техника. Щастливи сме, че всичко това днес се удостоява с наградата „Машина на годината 2015””, завърши Андреас Клаузер.

земеделски култури

Съдържание Земеделски култури избор на подходящи сортове зърнено-житни култури за биологично земеделие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2 Предшествениците за фитосанитарното състояние на житните култури при биологично сеитбообращение. . . . 5 Български и чуждестранни сортове твърда пшеница .9 TОРЕНЕ хуминов препарат за органично производство при твърда пшеница. . . . . . . . . . . . . 12 Азотното торене за продуктивност и качество на картофите. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15 използване на листни торове и растежния регулатор амалгерол при царевицата. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18 Използване на микробиологичния препарат „BIO-ONE“ при пролетен фуражен грах . . . . . . . . . 21 Овощарство биологично производство на плодове в европа . . . . . . . 24 ЛОЗЕ И ВИНО Родовитост на отбрани клонове от сорт Каберне Совиньон. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27 РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА Икономически важни болести по люцерната . . . . . . . . . 30 вирусът на доматената бронзовост причинител на заболяване по нови медицински растения. . . . . . . . . 46 Библиотека Химическа борба срещу плевелите при основните полски култури . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33

Новини от МЗХ

От 23 март започва прием по Схемата за застраховане на селскостопанска продукция Максималният размер за предоставянето на държавна помощ по Схемата „Помощ за съфинансиране на застрахователните премии при застраховане на селскостопанска продукция”, което може да получи един бенефициент, е до 65 % от стойността на застрахователната премия. Целта на помощта е да се насърчат малките и средни предприятия и земеделски стопани, отглеждащи плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн към застраховане на селскостопанска продукция срещу неблагоприятно климатично събитие. Крайният срок за кандидатстване по схемата е до изчерпване на финансовия ресурс или до 31 август, като срокът за сключване на договори и изплащане на средствата е до 15 декември 2015 г. Заявления за подпомагане ще се приемат в териториалните структури на Държавен фонд „Земеделие“, по постоянен адрес на кандидата. Повече информация за помощта, както и указанията за кандидатстване, са публикувани на интернет страницата на ДФ „Земеделие“, рубрика „Държавни помощи/ Схеми по Регламент (ЕС) 702/2014. Отдел „Връзки с обществеността”

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2 (265) / 2015

Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: П. Пеков PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

2

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

земеделски култури

избор на подходящи сортове зърнено-житни култури за биологично земеделие Виолета Божанова, ИПК – Чирпан Величка Котева, ЗИ – Стара Загора Тодорка Савова, ИЗ – Карнобат Марина Марчева, АУ – Пловдив Галя Панайотова, ТУ – Стара Загора Спасимира Недялкова, ИПК – Чирпан Гинка Рачовска, ИРГР – Садово Костадин Костов, ДЗИ – Генерал Тошево Галина Михова, ДЗИ – Генерал Тошево През последните двадесет години в Европа са налице нарастващи искания за стабилно производство на сел- Фиг. 1. Сравняване между теоретичния добив на зърно и слама (кг/ скостопански култури, характеризиращо се с намалени дка) при различни зимни житни видове при биологично отглеждане вложения за пестициди и синтетични торове, и увелича- стабилен ръст в сектора на биологичното земеделие в ване на биоразнообразието. Тези искания рефлектират България, в т.ч. и в биологичното произвдство на житв усилията за интегриране на екологичните аспекти в ни видове, са налице сравнително малко научни изОбщата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Най- следвания, фокусирани върху специфичните проблеми взискателната система за производство с ниски вложения на биологичното отглеждане. Част от тези изследвания е биологичното земеделие, дефинирано от директива са свързани с екологични аспекти (Atanasova and Koteva, 2092/91 на ЕС, според която не е допустимо използва- 2009; Манева и Атанасова, 2013), а други – с технолонето на пестициди и синтетични торове. гични (Котева и др., 2012; Манева и др., 2013). ИзследЖитните видове са едни от важните култури, които ванията, насочени към избора на подходящи сортове се отглеждат по биологичен начин. Биологично отгледа- и семепроизводството им са най-ограничени, макар че ните житни за консумация от хората заема 40% от па- сортът е ключов фактор за успеха на всяка една система зара на биологичните продукти в света, като най-голяма за отглеждане на селскостопански култури, в т.ч. и биочаст от тях се използват в хлебопекарната индустрия. логичната. Биологичните житни представляват 2% от продажбите В обзорната статия е представено текущото състона житни видове в Европа. Големият интерес към био- яние на основните научни изследвания, насочени към логично отглежданите житни култури е свързан и със избора на подходящи зърнено-житни култури и сортове съществуващите стандарти за биологично производство от тях. Обсъдени са нерешените проблеми и предизвина продукти от животински произход, изискващи живот- кателствата, свързани със специализираната им селекните да бъдат хранени с биологично произведени храни. ция и семепроизводство за нуждите на биологичното С повишаване на познанията за връзката между хра- земеделие в България. ненето и здравето е налице повишено търсене на евИзследванията са извършени в периода 2009–2012 ропейския пазар за здравословни храни на специализи- г. на сертифицирани полета за биологично земеделие рани житни култури и продуктите от тях. Така например на територията на Института по земеделие – Карнобат площите с биологично отглеждана твърда пшеница в и Института по полски култури – Чирпан на почвен тип Италия представляват 10% от всички площи, засяти с излужена смолница. Сравнителното видово и сортово тази важна диетична култура и 20% от всички площи, изпитване е направено в ИЗ – Карнобат. В сортоизкоито се обработват по биологичен начин (Camerini et питването са включени 26 съвременни и по-стари соal., 2011). рта обикновена пшеница, 5 сорта твърда пшеница, 17 Площите, които са заети с биологично отглеждани сорта ечемик, 10 сор-та овес, 2 сорта ръж и 2 сорта култури в България в периода от 2008 до 2010 г. нарас- тритикале. Теоретичният добив на зърно е изчислен в тват с около 10 пъти и достигат 25 648 ха (Apostolov, кг/дкa по формулата: ТДЗ=АхВх1000, където А – брой 2012). През 2012 г. е отбелязън нов ръст – 40 378 класоносни стъбла/1м2, В – маса на зърната в клас, a хa, които представляват 0,8% от общата обработвае- теоретичният добив на слама по формулата: ТДС = A x ма площ, а продажбите на биологични храни са около B x 1000, където A – брой растения/1м2, B – маса на 1% от общата продажба на храни (USDA, 2014). Най- сламата от едно растение . предпочитаните култури са житните – основно пшеница, В отделен експеримент, проведен в ИПК – Чирпан ечемик, ориз, царевица и ръж. Те заемат около 7 532 са сравнявани в продължение на две години пет сорта хa или 18,7% от общата площ, обработвана по биоло- твърда пшеница, създадени в различни периоди – два гичен начин. стари сорта – А-233 и Прогрес и три съвременни – ВикНезависимо, от отбелязания през последните години тория, Предел и Елбрус. Анализирани са следните пока-

3

затели: обща и продуктивна братимост, дължина на класа, брой зърна в клас, тегло на зърната в клас (г), маса на 1000 зърна (г). Определени са и основни качествени показатели на зърното като стъкловидност, съдържание на протеин и глутен. Добивът е изчислен в кг/хa. Изследвани са основните посевни качества на семената – кълняема енергия (%) и кълняемост (%). В тригодишен експеримент е изпитвано влиянието на листното подхранване върху добива и качеството на зърното при твърда пшеница сорт Прогрес, отглеждан при биологични условия. Биоторовете Humustim и Biohumax са използвани в две дози 1,0 л/ха и 1, 5 л/ха и са сравнявани с водна контрола. Внасяни са двукратно в интервал през 2 седмици във фаза вретенене. Получените данни от експериментите са обработени статистически чрез различни анализи. Изчислени са средните аритметични величини и стандартните отклонения, въз основа на които са определени и вариационните коефициенти. Използвани са и двуфакторен вариационен анализ и корелационен анализ. Изборът на подходяща култура и сортове от нея са ключови фактори, определящи ефективността в аграрното производство и при двете основни системи на отглеждане – конвенционална и биологична. Като правило условията на средата в биологичното земеделие са много по-разнообразни, отколкото при традиционното земеделие, затова сортовете, които се използват за неговите нужди трябва да са много по-адаптивни и издръжливи, а стабилността на добива е много по-важна, отколкото величината му. Поддържането на биоразнообразието, в т.ч. генетичното разнообразие на видово ниво, е важен принцип в биологичното земеделие и в тази връзка се предвижда фермерите да бъдат осигурени с голям набор от сортове, между които и местни. През последните години дори в ЕС стартираха изследвания и започнаха да се изпълняват специализирани селекционни програми за създаване на сортове, в т.ч. и при житни видове, за нуждите на биологичното земеделие (Lammerts van Buerena et al., 2011). Разбира се част от признаците, покоито се води отборът в конвенционалните селекционни програми са важни и за биологичната селекция, но приоритетът, който им се дава е различен. В този смисъл е

Фиг. 2. Теоретичният добив на зърно и слама при сортове обикновена пшеница, отглеждани при биологични условия, кг/дка

4

Фиг. 3. Теоретичен добив на зърно и слама (кг/дка) при сортове ечемик, отглеждани при биологични условия

необходимо като начало, преди стартиране на специализирани селекционни програми, да бъдат идентифицирани подходящи за биологичната система на производство сортове измежду селектираните за конвенционалното земеделие по признаци свързани с: адаптация към биологичния начин на поддържане на почвеното плодородие; потискане на плевелите, здрав посев, здрави семена, качество, добив и стабилност на добива в условия на абиотични и биотични стресове. Резултатите от тригодишното видово и сортово изпитване на зимни житни култури показват значителни различия в теоретичния добив, както между отделните житни видове, така и между сортовете в рамките на един вид (фигури 1, 2, 3). Най-висок потенциален добив на зърно – средно от три години и средно от всички изследвани сортове е получен при ръжта – 547 кг/дкa, следвана от тритикале и ечемик – 492 кг/дкa. При овеса са отчетени най-ниски стойности по този показател – 362.6 кг/дкa. Най-висок потенциален добив на слама е получен от тритикале – 779,2 кг/дкa, следвано от твърда – 538 кг/ дкa и обикновена пшеница – 447 кг/дкa. В сортоизпитването на обикновена зимна пшеница са включени стари и съвременни сортове, създадени в двата основни селекционни центъра – ДЗИ – Генерал Тошево и ИРГР – Садово (фиг. 2). Теоретичният добив в цялата извадка от сортове варира в широки граници – от 310 кг/дкa при сорт Славянка до 524 кг/дкa при сорт Боряна. С най-добър продуктивен потенциал за зърно при биологично отглеждане се отличават сортовете: Боряна (524 кг/дкa), Енола (510 кг/дкa), Катя (509 кг/ дка), Карат (498 кг/дкa), Здравко (489 кг/дкa), Албена (480 кг/дкa). Сортовете Садово 1, Карат, Садово 552, Прелом, Победа и Катя са реализирали най-висок добив от слама. Сортовете Карат и Албена се характеризират с висок добивен потенциал едновременно за зърно и слама, която се използва за груб фураж при храненето на животните и могат да бъдат препоръчани за отглеждане в биологичните животновъдни ферми. В сортоизпитването на ечемика са включени 20 български и чуждестранни, двуредни и многоредни сортове (фиг.3). Теоретичният добив в цялата извадка от сортове варира в широки граници от 389 кг/дкa при сорт Кондрат до 620 кг/дкa при сорт Краси 2. С най-добър продуктивен потенциал за зърно при биологично отглеждане от двуредните сортове се отличават Краси 2 (620 кг/дкa), Емон (600 кт/дкa) и Орфей (598 кг/дкa), а от многоредните – Изгрев (612 кг/дкa), Ахелой 2 (602 кг/дкa), Веслец и Романс (584 кг/дкa). Сортовете Перун, Ахелой 2, Лардея и Орфей имат найвисок потенциал за добив на слама – от 496 до 436 кг/ дкa, а сортовете Ахелой 2 и Орфей се характеризират с висок добивен потенциал едновременно за зърно и слама. Варирането на потенциалния добив на зърно в извадката от шест сорта тритикале е в границите от 429 кг/дкa до 569 кг/дкa, като с най-висок продуктивен потенциал се отличават сортовете Акорд и Атила. Сорт Атила се характеризира и с най-висок теоретичен добив на слама и може да бъде препоръчан за отглеждане в биологични животновъдни ферми. Варирането на теоретичния добив в извадката от 5 сорта овес е незначително от 340 до 398 кг/дкa за зърно и от 68 до 116 кг/дкa за слама. Сорт Русе 8 е с най-висок добивен потенциал на зърно. Двата изследвани сорта ръж не се различават съществено по отношение на добивния си потенциал. (продължава в следващия брой)

Предшествениците за фитосанитарното състояние на житните култури Василина Манева, Дина Атанасова Институт по земеделие, Карнобат

В Югоизточна България климатът е преходноконтинентален със средни годишни валежи от 549 мм. Зимата е сравнително топла, пролетта е краткотрайна и хладна, лятото е горещо и сухо, есента е продължителна и топла. Посочените агрометеорологични условия създават предпоставки за зимно поникване, ранно пролетно развитие и къснопролетен растеж на плевелите. Във всички варианти на опита е извършен фитосанитарен мониторинг. През годините на обследване за болести са открити следните патогени: праховита главня по пшеницата – Ustilago tritici (Pers) Jens, праховита главня по овеса – Ustilago avenae (Persoon) Jensen, кафява ръжда по пшеницата – Puccinia recondite Rob. et Desm., кафява ръжда по ръжта – Puccinia dispersa Eriks. et Hann., ран листен пригор по пшеницата – Septoria tritici Rob. et Desmazieres, листен пригор по ечемика – Rhynchosporium graminicola Heinsen (табл. 1). Всички те са в ниска плътност и са равномерно разпределени във вариантите на опита. Това не позволи формирането на тенденция за влияние на предшественика върху

ПЛЮС

Таблица 1. Основни патогени по зърнено-житните култури, отглеждани след три предшественика

ЗЕМЕДЕЛИЕ 2 (265) / 2015

Биологичното земеделие заема все по-големи мащаби от земеделското производство в света. Подходът към биологичното производство е свързан с възстановяване и поддържане на плодородието на почвата и на биоекоценозата в основните земеделски райони на Р.България в условията на глобални климатични промени в света (Станев, 1995). Сеитбообращението осигурява по-добро използване на почвената влага и в значителна степен предотвратява отрицателното действие на засушаването. Правилно изградените сеитбообращения, съобразени с агроекологичните условия и производственото направление на фермата, представляват основа за ефективното използване на останалите фактори – обработка на почвата, торене и растително-защитни мероприятия при отглеждане на културните растения (Атанасова, Зарков, 2007). Освен водния дефицит, влияние върху количеството и качеството на добива оказват и множество болести, неприятели и плевели (Вълчева и др., 2009). В статията представяме резултатите от проучване на влиянието на предшественика в триполно полско сеитбообращение върху фитосанитарното състояние на зърнено-житните култури, отглеждани в системата на биологично земеделие. Опитът е заложен през 2011 – 2014 г. в сертифицираното поле за биологично земеделие на Институт по земеделие – Карнобат. Създадено е триполно полско сеитбообращение. Отглеждат се пет зърнено-житни култури (ечемик, пшеница, ръж, тритикале и овес) след три предшественика – грах-слънчогледова смеска, царевица и угар. През периода 2012 – 2014 във всички варианти на опита е направено обследване за насекоми. Отчетен е видовия състав на заплевеляването и плътността му във фаза „край на братене” и начало на изкласяване на културите. Определянето на нападението от болести се извърши чрез обхождане по време на вегетацията на културите.

5

Таблица 2. Основни неприятели по зърнено-житни култури, отглеждани след три предшественика

Фиг. 1. Числена динамика на листни въшки по зърненожитни култури след три предшественика (средно за трите години)

Фиг. 2. Числена динамика на житни дървеници по зърнено-житни култури след три предшественика (средно за трите години)

Фиг. 3. Числена динамика на житна пиявица по зърненожитни култури след три предшественика (средно за трите години)

6

заразата на житните култури с болести. След мониторинг за отчитане на неприятелите по зърнено-житните култури, отглеждани след трите предшественика, са установени да вредят седем вида от три разреда – Нemiptera, Heteroptera и Coleoptera. Преобладаващите видове са от разред Нemiptera. През периода на наблюденията, при ечемика и след трите предшественика, се открива единствено Eurygaster integriceps. Единични екземпляри от Aelia acuminata се наблюдават само при тритикале и овес и след трите предшественика. При ръжта се наблюдават два вида листни въшки – Sitobion avenae и Rhopalosiphum maidis, и житна дървеница – Eurygaster integriceps. При тритикалето от листните въшки се открива само Sitobion avenae, наблюдава се житна пиявица – Oulema melanopa, житна дървеница – Eurygaster integriceps и остроглава житна дървеница – Aelia acuminata. При пшеницата се откриват три вида листни въшки – Sitobion avenae, Schizaphis graminum, Rhopalosiphum maidis, житна пиявица – Oulema melanopa и житна дървеница – Eurygaster integriceps. При овеса се наблюдават 6 от вредящите 7 неприятеля – през периода на наблюденията не се среща само Schizaphis graminum (табл. 2). Отчитанията показват, че предшествениците не влияят на видовия състав на неприятелите. Отчетена е числената динамика на основните неприятели по зърнено-житните култури след различните предшественици (фигури 1, 2, 3). Ечемикът е най-слабо нападащата се от листни въшки култура през пролетта в триполното сеитбообращение (фиг. 1). В най-висока степен от листни въшки се напада овеса и след трите предшественика (фиг. 1). Ръжта, тритикалето, пшеницата и овесът се нападат в най-голяма степен след предшественик грах-слънчогледова смеска (фиг. 1). Житни дървеници се откриват и при петте зърнено-житни култури. В най-висока плътност те се отчитат при пшеницата и след трите предшественика (фиг. 2). При ечемика, ръжта и пшеницата плътността им е най-висока след угар, а при тритикалето и овеса – след грах-слънчогледова смеска (фиг. 2). Житната пиявица, през годините на отчитането, не се наблюдава при ечемик и ръж (фиг. 3). В най-висока плътност и след трите предшественика се отчита при овеса. При тритикале и овес житната пиявица е в най-висока плътност след угар, а при пшеница – след грах-слънчогледова смеска (фиг. 3). Отчитанията показват, че предшествениците не влияят на видовия състав на неприятелите, а основно на тяхната плътност. Отчетено е и заплевеляването на петте култури след трите предшественика (таблици 3, 4, 5, 6, 7).

Таблица 3. Заплевеляване при ечемик, отглеждан след три предшественика (средно за периода 2012 – 2014)

Таблица 4. Заплевеляване при пшеница, отглеждана след три предшественика (средно за периода 2012 – 2014)

При ечемика най-голям брой плевели на квадратен метър (240,3) и г/м2 (130) се отчитат след предшественик царевица, най-малко плевели като бр./м2 се отчитат след грах-слънчогледовата смеска – 149,9, но след предшественик угар масата на плевелите е най-ниска – 58,7 г/м2 (табл.3). Ясно изразено е и влиянието на предшественика върху видовото разнообразие на плевелите (табл.3). При ечемика видовото им разнообразие е най-голямо след предшественик царевица (табл.3). Това вероятно се дължи на различното качество на обработка на почвата след различните предшественици. При пшеницата най-голяма численост и маса плевелите имат след предшественик царевица – 253,3 бр./м2 и 118,2 г/м2, а най-ниска след грах-слънчогледова смеска – 111,3 бр./м2 и 43,4 г/м2 (табл.4). При пшеницата най-голямо видово разнообразие се наблюдава след грах-слънчогледова смеска (табл.4). При тритикалето тенденцията е същата като при пшеницата – след царевица – 160,7 бр./м2 и 77,7 г/м2, а след грах-слънчогледова смеска – 120,7 бр./м2 и 54,7 г/м2 (табл.5). Най-голямо видово разнообразие се наблюдава след грах-слънчогледова смеска (табл.5). При ръжта заплевеляването е най-високо след предшественик царевица – 112,7 бр./м2 и 32,4 Таблица 5. Заплевеляване при тритикале, отглеждано след три предшественика (средно за периода 2012 – 2014)

7

Таблица 6. Заплевеляване при ръж, отглеждана след три предшественика (средно за периода 2012 – 2014)

Таблица 7. Заплевеляване при овес, отглеждан след три предшественика (средно за периода 2012 – 2014)

8

г/м2, след угар плевелите са в най-нисък бр./ м2 – 66,7, а след грах-слънчогледова смеска са с най-ниска маса – 4,3 г/м2 (табл.6). Видовото разнообразие на плевелите е най-голямо след предшественик царевица (табл.6). При овеса тенденцията е като при пшеницата и тритикалето – заплевеляването е най-високо след предшественик царевица – 172,6 бр./м2 и 62 г/м2, а най-ниско след грах-слънчогледова смеска – 94,3 бр./м2 и 43,3 г/м2 (табл. 7). Видовото разнообразие на плевелите при овеса е най-ниско след предшественик царевица и по равно разпределено след предшествениците угар и грах-слънчогледова смеска (табл. 7). ИЗВОДИ През периода на проучването не е формирана тенденция за влиянието на предшественика върху нападението от болести по житните култури. Предшествениците не влияят на видовия състав на неприятелите, а основно на тяхната плътност. Ечемикът е най-слабо нападащата се от листни въшки култура през пролетта в триполното сеитбообращение. В най-висока степен от листни въшки се напада овеса и след трите предшественика. Ръжта, тритикалето, пшеницата и овеса се нападат в най-голяма степен след предшественик грах-слънчогледова смеска. Житни дървеници се откриват и при петте зърнено-житни култури. В най-висока плътност те се отчитат при пшеницата и след трите предшественика. При ечемика, ръжта и пшеницата плътността им е най-висока след угар, а при тритикалето и овеса – след грах-слънчогледова смеска. Житната пиявица, през годините на отчитането, не се наблюдава при ечемик и ръж. В най-висока плътност и след трите предшественика се отчита при овеса. При тритикале и овес житната пиявица е в най-висока плътност след угар, а при пшеницата – след грах-слънчогледова смеска. При ечемика най-голям брой плевели на квадратен метър се отчитат след предшественик царевица, най-малко плевели се отчитат след грахслънчогледовата смеска, но след предшественик угар масата на плевелите е най-ниска. При ръжта заплевеляването е най-високо след предшественик царевица, след угар е най-ниско, а след грах-слънчогледова смеска е с най-ниска маса. При пшеницата, тритикалето и овеса заплевеляването е най-високо след предшественик царевица, а най-ниско е след грах-слънчогледова смеска. Ясно изразено е влиянието на предшественика върху видовото разнообразие на плевелите. Това вероятно се дължи на различното качество на обработка на почвата след различните предшественици.

Български и чуждестранни сортове твърда пшеница Доц. д-р Танко Колев, доц. д-р Нуреттин Тахсин, гл. ас. д-р Любка Колева Аграрен университет, Пловдив

2 (265) / 2015

Борбата с плевели и неприятели извеждахме по утвърдената технология за отглеждане. Почвата, на която беше изведен опита е карбонатна алувиално-ливадна, слабозасолена с песъчливо-глинест механичен състав, с троховидно-зърнеста структура в повърхностния слой и ореховидна в по-долните хоризонти (Кирчев, 2006). Хумусното съдържание е доста високо – около 4,5%, като в дълбочина постепено намалява. Реакцията на почвата е слабо алкална и варира от 6,5 до 7,5 рН. Съдържанието на хранителни елементи в почвения слой до 20 cм е съответно: N – – 23,5 мг/1000 г; P 2O 5 39,3 мг/100 г; К2O – 27,5 мг/ 100 г; CaCO3 – 7,3%. Определяхме височина на растенията (cм); дължина на

ПЛЮС

ността и качеството на зърното при българските сортове твърда пшеница: Прогрес, Белослава, Възход, Явор, Загорка и чуждестранните: Beleno (Испания), Durumko, Yukon (Германия), Duetto (Франция), Duramar (Австрия), съпоставени спрямо стандартния сорт Прогрес. Твърдата пшеница отглеждах-ме след предшественик слънчоглед. Включените в опита растения бяха торени ежегодно с фосфор – 8 кг/дкa (цялото количество суперфосфат внасяхме с предсеитбената обработка на почвата, а азотния тор (амониева селитра) 12 кг/дкa – 1/3 преди сеитбата, а останалото количество 2/3 – рано напролет като подхранване). Сеитбата извършвахме в оптималния за Южна България срок от 15 октомври до 5 ноември.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Проблемът за повишаване на продуктивността и качеството на пшеничното зърно придобива все по-голямо значение във връзка с повишаване потребностите на населението и изискванията към хранителната стойност и технологичните свойства на зърното за нуждите на хлебопроизводството, на макаронената и сладкарската промишленост. Според редица автори повишаването на добива и качеството на твърдата пшеница е резултат от взаимодействието на комплекс от фактори, включващи сорта, агроекологичните условия и технологията на отглеждане и прибиране на пшеницата. Сортът с неговите генетични възможности е мощно средство за увеличаване на добива и качеството на зърното. Създаването и внедряването на нови сортове в производството допринася за решаване на зърнения проблем. В статията са представени резултатите от изпитване на продуктивността и качеството на зърното на някои български и чуждестранни сортове твърда пшеница при екологичните условия на Пловдивски регион. През периода 2009– 2012 г. проведохме полски опит в Учебно-експерименталната и внедрителска база на Аграрен университет в гр. Пловдив. Изследвахме влиянието на екологичните условия на Пловдивски регион върху продуктив-

9

класа (cм); брой класчета и брой зърна в класа; маса на зърната в класа (г); добива на зърно в (т/хa); маса на 1000 зърна (г); хектолитрова маса (кг/хл); стъкловидност (%); съдържание на общ азот (%); суров протеин (%); мокър глутен (%); сух глутен (%). Химическите анализи са извършени в лабораторния комплекс за изпитване при Аграрен университет – Пловдив и в лабораторията по окачествяване на зърното на твърда пшеница в ИПТП, гр. Чирпан, за което изказваме голяма благодарност на научните сътрудници и лаборантите за проявената отзивчивост. Количеството на валежите през вегетационния период на твърдата пшеница (X-VI) беше както следва: 2009/2010 – 458,1 мм, 2010/2011 – 517,4 мм и през 2011/2012 – 388,5 мм при 419,0 мм за многогодишен период от време. Благоприятна година за растежа и развитието на твърдата пшеница с добро разпределение на валежите беше 2010/2011 г. тогава се получиха и най-високи добиви

Tаблица 1. Добив на зърно, т/хa

Сортове

2009–2010

2010–2011

2011–2012

т/хa %

т/хa %

т/хa %

т/хa

%

1. Загорка

3,28 99,1

4,51 98,9

2,56 95,9

3,45

98,3

2. Прогрес (st.)

3,31 100,0 4,56 100,0 2,67 100,0 3,51

100,0

3. Явор

3,64 110,0 4,60 100,9 2,37 88,8

3,54

100,9

4. Възход

3,67 110,9 5,04 110,5 3,05 114,2 3,92

111,7

5. Белослава

3,70 111,8 4,95 108,6 2,93 109,7 3,86

109,7

6. Beleno

3,15 95,2

88,3

7. Durumko

3,48 105,1 4,82 105,7 2,70 101,1 3,67

104,6

8. Yukon

3,40 102,7 4,74 103,9 2,63 98,5

102,3

9. Duetto

3,57 107,9 3,85 84,4

10. Duramar

3,23 97,6

дължина на класа, см брой класчета в клас

маса на зърната в клас, г

маса на 1000 зърна, г

хектолитрова маса, кг

стъкловидност,%

Показатели височина на рзстенията, cм

Сортове

1. Загорка

83,1

6,1

35,8

2,14

48,2

74,0

96,3

2. Прогрес (st.)

93,3

7,0

39,9

2,71

55,4

75,5

92,1

3. Явор

88,1

7,7

41,5

2,56

46,8

79,2

94,1

4. Възход

85,6

6,6

42,4

2,64

51,5

75,7

97,9

5. Белослава

79,3

7,3

42,0

2,55

45,6

75,8

98,6

6. Beleno

83,2

6,3

35,2

1,93

48,5

74,7

71,0

7. Durumko

87,0

7,2

39,3

2,34

49,6

74,3

69,0

8. Yukon

83,1

6,4

37,9

2,38

45,7

76,8

86,0

9. Duetto

79,2

7,5

39,5

2,16

48,1

71,3

82,0

10. Duramar

90,4

6,8

40,0

2,43

44,6

73,6

74,0

2,51 94,0

3,10 3,59

2,75 103,0 3,39

4,57 100,2 2,45 91,8

на зърно от всички изпитвани сортове. Неблагоприятна за развитието на растенията беше стопанската 2011/2012 г. поради сушата през зимните и пролетните месеци, което се отрази отрицателно върху продуктивността на твърдата пшеница. Реколтната 2010 година е с междинни стойности, в сравнение с другите години на изследвания период. Най-висок добив на зърно през периода на проучване

Таблица 2. Биометрични данни (средно за периода 2009-2012)

10

3,65 80,0

средно

3,42

96,6 97,4

беше получен от сорт Възход (табл. 1). Реколтираното зърно от този сорт е 3,92 т/хa, (11,7%), което е с 410 кг на хектар в повече от стандарта сорт Прогрес. Следва сорт Белослава с 3,86 т/хa (9,7%), което е с 350 кг на хектар повече зърно от стандарта. На трето място по добив е сорт Durumko 3,67 т/хa (4,6%) или със 160 кг на хектар зърно повече от сорт Прогрес. Математически доказано е увеличението на добива при сортове Възход и Белослава, докато при сорт Durumko повисоката продуктивност, спрямо стандарта е математически недоказана. По продуктивност сортовете Yukon, Явор и Загорка се изравняват със стандарта. По-ниски добиви се получиха от сотровете Duramar, Duetto и Beleno, съответно с 90 кг/хa; 120 кг/хa и 410 кг/хa по-малко, в сравнение със сорт Прогрес. През изследвания период най-високи бяха растенията при сортовете Прогрес – 93,3 cм и Duramar – 90,4 cм, а найниски при Белослава – 79,3 cм и Duetto – 79,2 cм (табл. 2). Дължината на класа беше найголяма при сорт Явор – 7,7 cм, а най-малка – при сорт Загорка – 6,1 cм. При сорт Възход бяха отчетени най-голям брой зърна – 42,4, а най-малък – при сорт Beleno – 35,2. Стандарт-

Tаблица 3. Съдържание на протеин, мокър и сух глутен в зърното на твърдата пшеница (средно за периода 2009-2012)

Сортове

Показатели съдържание на протеин N 5.7

1. Загорка

%

мокър глутен, %

% спрямо st.

сух % глутен, спрямо % st.

15.3

104.8

39.4

104.5

14.8

103.5

2. Прогрес (st.) 14.6

100.0

37.7

100.0

14.3

100.0

3. Явор

15.2

104.1

37.4

99.2

14.5

101.4

4. Възход

11.9

81.5

40.8

108.2

14.9

104.2

5. Белослава

12.5

85.6

43.4

115.1

15.4

107.7

6. Beleno

13.9

95.2

22.5

59.7

8.8

61.5

7. Durumko

13.6

93.1

28.5

75.6

11.3

79.0

8. Yukon

14.9

102.0

30.1

79.8

11.6

81.1

9. Duetto

14.2

97.3

23.3

61.8

9.1

63.6

10. Duramar

12.8

87.7

20.5

54.4

8.0

55.9

ният сорт Прогрес се отличава с най-висока маса на зърното в класа 2,71 г и маса на 1000 зърна – 55,4 г, а най-ниски стойности на тези показатели бяха отчетени при Beleno – 1,93 г и Duramar – 44,6 г (табл. 2). Сорт Явор е с най-висока хектолитрова маса 79,2 кг, а най-ниска е при сорт Duetto – 71,3 кг. Стъкловидността е също важен качествен показател и високите й стойности обуславят получаването на повече и покачествени грисови брашна. Този показател силно корелира със съдържанието на протеин и скорбяла. Тя се влияе от биохимичните и технологични условия, но решаващи са сортовата особеност, торенето и метеорологичните условия по време на наливане и узряване на зърното. Според стандартните изисквания за качество на пшениците с повишена сила стъкловидността не трябва да бъде по-малка от 40% за обикновената и 70% за твърдата пшеница. За изследваните сортове стъкловидността варира от 71% за сорт Beleno до 98,6% за сорт Белослава като стойността на този показател е с 6,5% повисока, в сравнение със стан-

дарта. Съдържанието на абсолютно сухо вещество при сортовете твърда пшеница варира в незначителни граници. От изследваните сортове с най-високо съдържание на протеин в зърното се характеризират Загорка, Явор и Yukon като това увеличение е с 4,8% при Загорка, с 4,1% при Явор и с 2% при Yukon, в сравнение със сорт Прогрес. Другите изпитвани сортове твърда пшеница имат по-ниско съдържание на протеин. Един от важните показатели за качеството на пшеницата са количеството и качеството на глутена – мокър и сух (%). Съдържанието на глутен е по-високо при сортовете: Белослава – с 15,1% (мокър) и 7,7% (сух), при Възход – с 8,2% (мокър) и 4,2% (сух), при Загорка – 4,5% (мокър) и 3,5% (сух), в сравнение със сорт Прогрес (табл. 3). Заключение Направени са за пръв път сравнителни проучвания за влиянието на сортовите особености върху продуктивността и химичния състав на зърното от пет български и пет чуждестранни сорта твърда пшеница.

При агроекологичните условия на Пловдивски регион найвисок добив на зърно се получава от твърдата пшеница сорт Възход. Реколтираното зърно от този сорт е 3,92 т/хa, (11,7%), което е с 410 кг на хектар в повече от стандарта сорт Прогрес. Следва сорт Белослава с 3,86 т/хa (9,7%), което е с 350 кг на хектар повече зърно от стандарта. На трето място по добив е сорт Durumko 3,67 т/ хa (4,6%) или със 160 кг на хектар зърно повече от сорт Прогрес. Най-високи бяха растенията при сортовете Прогрес – 93,3 cм и Duramar – 90,4 cм, а найниски при Белослава – 79,3 cм и Duetto – 79,2 cм.. Дължината на класа беше най-голяма при сорт Явор – 7,7 cм, а най-малка при сорт Загорка – 6,1 cм. При сорт Възход бяха отчетени най-голям брой зърна – 42,4, а най-малък при сорт Beleno – 35,2. Стандартния сорт Прогрес се отличава с най-висока маса на зърното в класа 2,71 г и маса на 1000 зърна – 55,4 г., а най-ниски стойности на тези показатели бяха отчетени при Beleno – 1,93 г и Duramar – 44,6 г. Сорт Явор е с най-висока хектолитрова маса – 79,2 кг, а най-ниска е при сорт Duetto – 71,3 кг. От изследваните сортове с най-високо съдържание на протеин в зърното се характеризират Загорка, Явор и Yukon, като това увеличение е с 4,8% при Загорка, с 4,1% при Явор и с 2% при Yukon, в сравнение със сорт Прогрес. Другите изпитвани сортове твърда пшеница имат по-ниско съдържание на протеин. Съдържанието на глутен е по-високо при сортовете: Белослава – с 15,1% (мокър) и 7,7% (сух), при Възход – с 8,2% (мокър) и 4,2% (сух), при Загорка – 4,5% (мокър) и 3,5% (сух), в сравнение със сорт Прогрес.

11

ТОРЕНЕ

хуминов препарат за органично производство при твърда пшеница Илияна Петрова Институт по криобиология и хранителни технологии София излизане от тази криза включват ремедиация на почвите, съхраняване на биоразнообразието, създаване на сортове, адаптирани към едафичния стрес и получаване на продукция с висока биологична стойност, посредством природощадящи и ресурсоспестяващи технологии. Иновативни технологии в съвременното земеделие са вермикомпостирането и прилагането на биохумус. Натрупаното познание относно природата, механизмите и нивата на въздействие в системата почва-растение, отрежда на натуралните хуминови субстанции неоспорима роля за възстановяване органоминералния баланс и реализиране на екологична продукция. Според модела на Piccolo (2001) хумусните субстанции са високополимерни молекули, организирани в сложна конформационна структура, поддържана от хидрофобни взаимодействия и водородни връзки. Внесени в почвата натуралните хуминови субстанции са депо за постоянно освобождаване на активни групи при дезинтеграция

на молекулните комплекси под влияние на слабите органични киселини, излъчени в кореновите ексудати. Това способства за повишаване продуктивността чрез стимулиране транспорта на хранителните вещества и подобряване на архитектурата на кореновата система (Nardi et al., 2002). Ефектът има продължителен характер. В течните фракции се концентрират физиологично активните водоразтворими хуминови и фулво киселини и фитохормоните (ауксини, гиберилини и цитокинини), продуцирани от микробиалната флора, които са с особено висока концентрация при биохумуса. При листно третиране тези киселини директно се включват в метаболизма. Реактивността им зависи от степента на разграждане на молекулите, като активни са комплексите с ниска молекулна маса (Nardi et al., 2002). Листното подхранване (нутриентите се усвояват 30-40%) има пре-

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2 (265) / 2015

Биологичното (органично, екологично) земеделие възниква през 20-те години на ХХ век в Северна Швейцария и Южна Германия. През 1924 г. Рудолф Щайнер излага идеята си за земеделие, което да е в хармония с природата – биодинамичното земеделие, по-късно наречено „биологично”. Концепцията на биоземеделието се утвърждава в края на 60-те и началото на 70те години, когато се обединяват организациите за биологично производство и множеството екологични движения. В съвременните условия необходимостта от биологична продукция, заедно с концепцията за устойчиво развитие, се налагат като единствена алтернатива за преодоляване кризата за суровини и храни в резултат на наследените проблеми (изчерпване на ресурсите и почвено замърсяване) от т.нар. „зелена революция“ на миналия век, свързана с въвеждането на високопродуктивните хибриди и сортове, изискващи интензифицирано производство (агромелиорация и агрохимикали). Подходите за

12

Фиг. 1. Влияние на хуминови препарати-образци върху кълняемата способност при семена от пшеница сорт Прогрес

Фиг. 2. Влияние на хуминови препарати-образци върху сумарния прираст на биомаса на корена и стеблото при кълнове от пшеница сорт Прогрес

Таблица 1. Влияние на хуминови препарати-образци върху структурни елементи на добива при твърда пшеница сорт Прогрес

Таблица 2: Влияние на хуминови препарати-образци върху добива на зърно при твърда пшеница сорт Прогрес

Таблица 3: Влияние на хуминови препарати-образци върху физични показатели на зърното при твърда пшеница сорт Прогрес

Таблица 4: Влияние на хуминови препарати-образци върху качествени показатели на зърното при твърда пшеница сорт Прогрес

димството на непосредствения ефект в рамките на реколтната година, като въздействието може да се прецизира по отношение на доза, повторяемост, фаза на вегетация. В преследване на комерсиални цели, редица фирми производители абсолютизират ефекта от предлаганите хуминовите продукти. Един критичен подход следва да отбележи, че биохумусът не е панацея и резултатите зависят от условията, методите на приложение и видово-специфичния отговор. Има немалко сведения за отрицателно влияние при различни култури. През последните години научно-експерименталната дейност на лаборатория „Биологично активни вещества за растениевъдството“ при ИКХТ-София се ориентира към експлоатиране на хормоноподобната активност на биохумусните субстанции и разработване на препарати за листно третиране. Подходът се основава на работната хипотеза, че при осигуряване в течната фракция на балансиран органо-минерален състав и биологично активни компоненти, при целенасочено третиране в чувствителните фази на вегетацията, може да се постигне повишаване продуктивността на земеделските култури. В статията представяме резултатите от проучване влиянието на хуминови препарати-образци върху показатели на продуктивността при твърда пшеница, с оглед възможностите за екологизиране на производството. Изпитани са ефектът от експериментираните препарати при третиране на семена в лабораторни условия и влиянието им при листно третиране през периода на вегетация при твърда пшеница сорт Прогрес. Препаратите са разработени на основата на водни екстракти от биохумус и природоидентичен регулатор от ауксинов тип, във варианти, отличаващи се по концентрационния градиент. Опитите за оценка физиологичната активност на препаратите върху лабораторна-

13

14

та кълняемост са проведени по стандартите на International Seed Testing Association (ISTA, 2009). Четири паралелни проби по 50 семена, предварително накиснати в експерименталните разтвори за време от 6 часа, са поставени в петриеви стъкла върху субстрат навлажнена филтърна хартия, в термостат при температура 20– 24оC. Биометричните показатели са отчетени на седмия ден. Полските опити са проведени в Учебно-експерименталната база на Аграрен Университет–Пловдив в продължение на 3 години. Пшеницата е отглеждана върху алувиално-ливадна, слабо засолена почва, след предшественик слънчоглед, по стандартна технология, при внасяне на азот 1/3 от нормата. Третирането с препаратите-образци е проведено във фаза братене, при разходна норма на работния разтвор 20 л/дкa. Статистическата обработка на данните е извършена по метода на дисперсионния анализ. Лабораторни изпитвания В технологичната верига на отглеждане на зърнено-житните култури предпосевната обработка на семената е ефективна и енергоспестяваща практика за микроелементното осигуряване, което е особено необходимо във фазата на покълване и начален растеж. Резултатите от лабораторното изпитване показват, че третирането на семената с хуминовите екстракти води до повишаване на кълняемата енергия и стимулира кълняемата способност при два от вариантите (фиг. 1). Изпитваните препарати оказват стимулиращо влияние върху растежа на първичния корен и колеоптила. При вариантите TH-1 и TH-2 относителният сумарен прираст на свежа маса е съответно с 22% и 31% по-висок от контролния вариант (фиг. 2). Полски опити Морфометричните измервания през периода на вегетацията не установяват увеличаване във височината на растенията. При из-

ползване на биологично активни вещества при житните култури един от аспектите е с цел избягване полягането на посевите. В този смисъл отсъствието на промени във височината е положителен резултат. Дължината на класа при третираните варианти е по-голяма. Резултатът е статистически доказан при TH-140, доза 280 мл/дкa (табл. 1). Приложените препарати оказват положително влияние и върху структурните елементи на добива. Установено е увеличаване броя на класчетата и зърната в класа при всички варианти, с доказаност на разликите при TH-140, доза 280 мл/дка. Същият ефект, но изразен в по-слаба степен, е наблюдаван и по отношение показателя маса на зърното в класа (табл. 3). В резултат на по-доброто озърняване при вариантите, третирани с TH-140, са реализирани по-високи добиви, с по-добро представяне при по-високата доза. В количествено изражение увеличаването на добива варира от 21,2 кг/дка до 26,0 кг/дка. Установеният ефект устойчиво се повтаря през трите реколтни години. Разликата спрямо контролата е статистически доказана през 2012 г., а през 2010 и 2011 години е на границата на достоверността (табл. 2). Показателите маса на 1000 зърна и хектолитрова маса, определящи млевните свойства, са с най-високи стойности при третиране с TH-140 в доза 280 мл/ дка (табл. 3). Съдържанието на протеин, сух и мокър глутен определя кулинарните свойства и технологичната пригодност на зърното при твърдата пшеница. При варианта ТН-140 то превишава контролните стойности (табл. 4). Величините на тези показатели са и незначително по-високи от съобщените за сорт Прогрес след тригодишно статистическо проучване на 16 сорта твърда пшеница, представено от Mangova et al. (2013). По отношение реакцията на земеделските култури към раз-

лични форми на прилагане на биохумус, изследванията установяват три категории – високоотзивчиви, добре и средно отзивчиви. Всички зърнени култури се отнасят към добре реагиращите, като при тях очакваното максимално увеличение на добива е до 25%. В условията на проведения вегатационен опит при листно третиране с експерименталния препарат TH-140 в доза 280 мл/дка относителното увеличение на добива варира от 6,0% до 8,4%. Резултатите показват, че с увеличаване на дозата добивът нараства, като ефектът е повтарящ се през трите реколтни години (P<0.05 през 2012 г.). Това, заедно с положителното влияние на хуминовите препарати-образци върху показатели на лабораторната кълняемост и физико-химичните параметри, като цяло показва ефективността на експериментираните хуминови препарати, с по-добро представяне на TH-140 в доза 280 мл/дка. Изводи  При листното третиране във фаза братене на твърда пшеница сорт Прогрес с експериментален хуминов препарат TH-140 в доза 280 мл/дка е установен устойчив ефект на увеличаване на добива от 6,0% до 8,4% през трите реколтни години.  Ефективността се дължи на достоверното влияние върху дължината на класа, броя на класчетата, зърната и масата на зърното в класа.  Оценката на разработвания препарат отразява и положително влияние върху изследваните химико-технологични показатели, както и стимулиращото въздействие върху показатели на лабораторната кълняемост при третиране на семената.  Получените резултати разкриват потенциална възможност, след оптимизиране на състава, препаратът TH-140 да бъде препоръчан за включване в практиките за екологично производство при твърдата пшеница.

Азотното торене за продуктивност и качество на картофите Нешо Нешев, Иван Манолов, Недялка Йорданова, Аграрен университет, Пловдив Весела Чалова, Университет по хранителни технологии, Пловдив Картофите са една от масово отглежданите земеделски култури в планинските райони на страната. Клубените им са източник на скорбяла, протеини, витамини, захари, минерални вещества и други полезни за човека вещества. Азотът е един от най-важните хранителни елементи за земеделските култури. Торенето с азот на картофите е сравнително трудно за оптимизиране, а прекомерното торене с азотни торове води до буен растеж и понижаване на качеството на картофите, като увеличава размера на клубените, забавя узряването, намалява количеството на сухо вещество, и други. С увеличаването на

нормата на торене нараства количеството на азота, изразходван за формирането на единица подукция. Aзотните торове, особено във високи дози намаляват концентрацията на витамин С в картофените клубени, доматите и цитрусовите плодове, които са едни от основните източници на този витамин за хората. При едностранчиво високо азотно торене, добивите силно се понижават, вкусовите качества на клубените се влошават, намалява съдържанието на сухо вещество и скорбяла в клубените. В статията представяме резултатите от изследване влиянието на азотното торене вър-

ху продуктивността и качеството на картофите при условията на съдов вегетационен опит. Торовите норми са изразени в мг N/кг почва. Десет дни след поникването, с най-голяма височина се отличават растенията от конт-ролния вариант и тези с най-ниската азотна норма (N200) – 27,8 и 23 cм съответно (фиг. 1). След началния бърз растеж, непосредствено след поникването, картофите от контролния вариант забавят своя растеж в резултат на недостиг на усвоим азот в почвата. В края на вегетацията височината им е най-ниска (47 cм) в сравнение с останалите

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 2 (265) / 2015

15

Таблица 1. Влияние на азотното торене върху съдържанието на пигменти в листата (мг/г) хлорофил B

хлорофил А+B

каротиноиди

Азотни нива, мг/кг почва

хлорофил А

I*

II**

I*

II**

I*

II**

I*

1. N0

1,01

0,59

0,31

0,18

1,32

0,77

0,45

0,26

2. N200

1,28

1,03

0,46

0,33

1,74

1,35

0,52

0,44

3. N400

1,62

1,30

0,59

0,40

2,21

1,70

0,65

0,56

4. N600

1,49

1,38

0,59

0,43

2,08

1,81

0,59

0,52

5. N800

1,46

1,31

0,61

0,43

2,07

1,74

0,57

0,54

6. N1000

1,51

1,32

0,73

0,46

2,23

1,77

0,58

0,56

II**

* I – Дата на първо отчитане – 29.05.2013 г. ** II – Дата на второ отчитане – 28.06.2013 г.

варианти. Докато разликата във височините между растенията от варианти N200, N400 и N600 през първия месец и половина е значителна (разликата във височината между варианти N200 и N600 е 26,4 cм), то тяхната височина в края на вегетацията почти се изравнява, като разликата е само 1,4 cм. Забавянето на растежа при най-високите азотни норми (N800 и N1000) до известна степен се преодолява през втората половина от вегетацията. Растенията от вариант N800 (75,6 cм) почти се изравняват по височина с първите три торени с азот варианти (83,6 cм) в края на вегетацията. Много високата азотна норма при вариант N1000 потиска растежа,

16

като височината на растенията в края на вегетацията е само с 14 cм по-висока от неторения контролен вариант. Минералното торене оказва влияние върху съдържанието на пластидни пигменти (хлорофил и каротиноиди) в листата на растенията. Най-ниско е съдържанието на пигменти в листата на контролния вариант, следван от варианта с най-ниска азотна норма. Сумата на хлорофил А+В за контролата е 1,32 и 0,77 мг/г, респективно за двата срока на анализ, а на вариант 2 (N200) – 1,74 и 1,35 мг/г. Различията в съдържанието на хлорофил между останалите варианти с по-високи азотни норми са сравнително по-малки. Съдър-

Фигура 1. Д инамика на височината на растенията по време на вегетацията (cм)

жанието на каротиноиди също се влияе от торенето с азот. Съдържанието на тези пигменти в листата на картофите е най–високо при вариант 3 (N400) – 0,65 мг/г, а стойностите на контролния вариант за каротиноидите са най–ниски – 0,45 мг/г. Разликите в съдържанието на тези пигменти при варианти N600, N800 и N1000 са незначителни. Със застаряването на растенията съдържанието на пластидни пигменти в листата намалява, като понижението е по-значително при хлорофила (А и В) и по-слабо при каротиноидите, особено при вариантите с по-високи азотни норми. Най-голям добив е получен от растенията, торени с най-малко азот (вариант N200) – 288 г средно за растение (фиг. 2). Добивът е с 82% повисок от този при неторения вариант. Азотна норма от 400 мг N/кг почва вече депресира развитието на картофите, тъй като полученият добив е много близък до този, получен от неторения с азот вариант. Най-ниски добиви са получени при двата варианта с найвисоки азотни норми N600 и N800 – респективно 90 и 118 г от растение, които са съответно с 43 и 25% по-ниски от контролата. Твърде високата азотна норма от 1000 мг N/кг почва напълно потиска образуването на клубени. През 1985 г. Краус също установява, че при много високи азотни нива не се образуват клубени при картофите. В таблица 2 са представени данни за най–важните качествени показатели на картофените клубени. Повишаването на азотните нива влияе отрицателно върху процентното съдържание на сухо вещество в клубените на картофите. С най–високо съдържание е контролата (N0) – 19,41%, а с най–ниско вариант 5 (N800) – 12,92%.

Таблица 2. Качествени показатели на клубените Азотни нива

сухо в-во/ (%)

скорбяла (%)

ред. зах. вит.С (%) (мг/100 г)

суров протеин (%)

1. N0

19,41

13,45

0,41

11,4

2,69

2. N200

18,72

9,27

0,43

12,3

6,88

3. N400

15,01

8,82

0,39

15,0

10,70

4. N600

14,65

7,69

0,40

13,2

11,56

5. N800

12,92

8,39

0,41

12,3

14,46

6. N1000

0,00

0,00

0,00

0,00

0,00

С повишаване на азотните норми намалява процентното съдържание на скорбяла в клубените. Най–високо съдържание на скорбяла е отчетено в клубените на растенията от контролният вариант (N0) – 13,45%, а най-ниско – в клубените на вариант 4 (N600) – 7,69%. Високото ниво на редуциращи захари в клубените води до потъмняване на месото им, което е свързано с понижаване на тяхното качество. Концентрацията на редуциращи захари (захароза и глюкоза) в картофените клубени зависи от генетични фактори, условията на средата, условията на отглеждане, съхранението на клубените и методите на обработка. Торенето с азот не оказва влияние върху съдържанието на редуциращи захари в картофите. Независимо

от азотната норма съдържанието на редуциращи захари при изследваните варианти са около 0,40%. Азотът взима участие при синтезирането на витамин С в растенията. Азотното торене се явява важен фактор, влияещ върху количественото съдържание на този витамин в клубените. Торенето с високи азотни норми, води до намаляване на съдържанието на витамин С при картофите. Съдържанието на витамин С в клубените варира в зависимост от мястото и годината на отглеждане, степента на узряване при прибирането на реколтата, почвата, азотното и фосфорното торене. Най-ниско съдържание на конкретния витамин е отчетено в клубените на контролния вариант (N0) – 11,4 мг/100г. С нарастване на азотната нор-

Фигура 2. Тегло на клубените (г/растение)

ма до 400 мг N/кг почва съдържанието на витамин С в клубените се увеличава (15,0 мг/100г). По-високото съдържание на азот в почвата потиска синтеза на витамин С и съдържанието му в клубените започва да се понижава. Установено е положително влияние на нарастващите азотни нива върху съдържанието на суров протеин в клубените. С нарастване на азотната норма, нараства и процентното съдържание на суров протеин. Най-ниско съдържание на суров протеин е отчетено в контролния вариант (N0)–2,69%, а най-високо в клубените от вариант 5 (N800)–14,46%. Заключение Азотната норма от 200 мг N/кг почва осигурява най-висок добив. По-високите нива на торене депресират развитието на картофите. Прекалено високите азотни нива над 800 мг N/кг почва потискат образуването на клубени. Азотното торене повишава съдържанието на хлорофил и каротиноиди в листата на растенията. Повишаването на азотните норми води до понижаване на съдържанието на сухо вещество в клубените на картофите (от 19,41% при контролата, до 12,92% при вариант N800) и на съдържанието на скорбяла в тях (от 13,45% при контролата, до 7,69% при вариант N600). Увеличаването на азотната норма повишава съдържанието на витамин С в клубените до 15,0 мг/100 г при вариант N400 при съдържание от 11,4 мг/100 г при контролния вариант. По-високите норми водят до понижение на съдържанието на витамин С. Нарастващата азотна норма не оказва влияние върху съдържанието на редуциращите захари в клубените, съединения, които понижават качеството на картофите.

17

използване на листни торове и растежния регулатор амалгерол при царевицата

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2 (265) / 2015

Гл. ас. Милена Радевска, Институт по полски култури, Чирпан; доц. д-р Грози Делчев, Тракийски университет, Аграрен факултет, Ст. Загора

18

Царевицата е основна зърнена култура с висок потенциал за продуктивност. При съвременните начини за отглеждане на тази култура все по-голямо значение придобива използването на растежни регулатори и листни торове, които засилват обмяната на веществата и увеличават възможността на растенията да реализират в максимална степен биологичния си потенциал за добив и качество на зърното. Целесъобразността и резултатите от приложението на листното торене е предмет на изследване от редица автори. В тази връзка, проучванията относно влиянието на растежните регулатори и някои листни торове върху продуктивноста на царевицата е актуално за настоящия етап на зърнопроизводството. В статията представяме резултатите от изследване влиянието на растежния регулатор Амалгерол и някои листни торове върху добива на зърно и елементите на продуктивност при царевица хибрид Аробейз при неполивни условия. Проучването е проведено през периода 2011-2013 г. в опитното поле на Института по полски култури – Чирпан върху почвен тип излужена смолница. Изведен е двуфакторен полски опит:

- Фактор А включва трите години на изследването.

- Фактор В включва 6 варианта: нетретирана контрола; 1 резервоарна смес: Амалгерол – 3 л/хa + микроелементи за царевица (МЕЦ) – 1 л/ хa; 2 листни тора: Вертекс хай – 3 л/хa и Фолиар екстра – 2 л/хa; 1 фунгицид: Фоликур 200 л/хa и 1 растежен регулатор: Амалгерол – 3 л/хa. Опитът е изведен с хибрид царевица за зърно Аробейз от тип конски зъб. Сеитбата е извършвана в оптимални срокове, с гъстота на посева 57 000 растения/хa. За борба с плевелите са използвани почвения хербицид Съксесор 600 ЕК – 3 л/хa, внесен в периода след сеитба преди поникване (ССПП) и листния хербицид Хемнико 240 СК 210 + прилепителя Форчън – 100 мл/хa, внесени във фаза 5-6 лист на царевицата. В резултат на пълния хербициден контрол над плевелите, през вегетацията на царевицата не са извършвани никакви механични обработки на почвата. Отчeтени са добивът на царевично зърно и елементите, които го обуславят: дължина на кочана, брой редове в кочан, маса на зърното в кочан, маса на 1000 зърна и височина на растенията. Данните са обработени чрез дисперси-

онен анализ. Стабилността на препаратите по отношение на годините е оценена чрез вариантите на стабилност σi2 и Si2 по Shukla, ековаленса Wi по Wricke и критерия за стабилност YSi на Kang. Данните за влиянието на включените в опита препарати върху добива на зърно (табл.

1) показват, че най-висок добив средно за периода се получава при употребата на растежния регулатор Амалгерол и резервоарната смес Амалгерол + Микроелементи за царевица (МЕЦ), съответно 138,3% и 136,5% над нетретираната контрола. При самостоятелната употреба на Амалгерол найвисок добив е получен през 2011 г., а при комбинираната му употреба с МЕЦ – през 2013 г. Висок добив на зърно е получен и при третиране с листния тор Фолиар екстра – 132,4% над контролата. За да се обяснят промените в добива на зърно, са изследвани някои от структурните елементи, които го обу-

Таблица 1. Добив зърно

%

кг/хa

%

кг/хa

%

4085

100

3934

100

3310

100

3776

100

4768

116.7

4556

115.8 6138

185.4

5154

136.5

5088

124.6

4349

108.0 4561

137.8

4673

123.8

5947

145.6

4388

111.5 4947

149.5

5094

134.9

5289

129.5

4472

113.7 5236

158.2

4999

132.4

6251

153.0

4939

125.5 4475

135.2

5222

138.3

5238

128.2

4440

112.9 4778

144.4

-

2011

Варианти Контрола – нетретирана Амалгерол – 3 л/ хa + МЕЦ – 1 л/хa Вертекс хай – 3 л/хa Фоликур – 20 л/ хa Фолиар екстра – 2 л/хa Амалгерол – 3 л/ хa средно (Фактор А) LSD, кг/хa: F. A F. B AxB

кг/хa

средно (Фактор В) кг/хa %

2012

p≤5%=264 p≤5%=373 p≤5%=646

2013

p≤1%=354 p≤1%=501 p≤1%=868

p≤0.1%=468 p≤0.1%=661 p≤0.1%=1145

Таблица 2. С труктурни елементи на добива (средно 2011-2013) Варианти Контрола – нетретирана Амалгерол – 3 л/хa +МЕЦ – 1 л/хa Вертекс хай – 3 л/хa Фоликур – 20 л/хa Фолиар екстра – 2 л/хa Амалгерол – 3 л/хa

височина на растенията, cм

дължина брой на кочана, редове cм кочан

маса на зърната в кочан, г

маса на 1000 зърна, г

237.10

16.8

15.3

0.132

0.290

231.83

20.2

18.3

0.189

0.356

246.67 232.00

18.3 18.7

16.0 15.3

0.166 0.163

0.286 0.326

235.90

20.7

16.0

0.186

0.324

239.07

19.0

15.3

0.176

0.320

славят (табл. 2). Резултатите от структурния анализ на добива показват, че увеличението на добива на зърно се дължи в най-голяма степен на увеличението на броя зърна в кочан, брой редове в кочан и масата на зърното в кочана. Средно за периода спрямо нетретираната контрола, най-голямо е увеличението при показателите брой зърна в кочан, брой редове в кочан и маса на зърното в кочана при стимулатора Амалгерол, при комбинацията Амалгерол + МЕЦ и при листния тор Фолиар екстра. Влиянието на изпитваните препарати върху показателите дължина на кочана и височина

на растенията е по-слабо. Чрез направения двуфакторен анализ на варианса по отношение на добива зърно (табл. 3) се установява, че изпитваните варианти влияят доказано върху този показател – 84,7%. Изпитваните препарати оказват най-силно влияние – 38,1% от общото вариране. Силата на влияние на годините е 16,4%. Влиянието на вариантите като цяло, на годините и на препаратите е много добре доказано при р ≤ 0,1%. Налице е добре доказано взаимодействие година х препарат (АхВ) – 30,1% при р ≤ 1%. Това означава, че метеорологичните условия

през трите години на опита са повлияли върху степента на влияние на листните торове и растежните регулатори. Най-големи различия са отчетени при растежния регулагор Амалгерол. Неговата ефективност се променя най-силно в зависимост от температурите и валежите през отделните години. Въз основа на доказаното взаимодействие между годините и проучваните препарати (АхВ) е оценена стабилността на проявите на всеки препарат за добив зърно по отношение на метеорологичните условия през годините (табл. 4). Изчислени са вариансите на стабилност σi2 и Si2 по Shukla, ековаленса Wi по Wricke и критерият за стабилност YSi на Kang. Вариансите на стабилност (σi2 и Si2) по Shukla, които отчитат съответно линейните и нелинейни взаимодействия, еднопосочно оценяват стабилността на вариантите. Тези варианти, които показват пониски стойности, се оценяват като по-стабилни, защото те по-слабо взаимодействат с условията на средата. Отрицателните стойности на показателите σi2 и Si2 се приемат за 0. При достоверно високи стойности на който и да е от двата параметъра – σi2 или Si2, вариантите се разглеждат като нестабилни. При ековаленса Wi по Wricke, колкото по-високи са стойностите на показателя, толкова по-нестабилен е съответният вариант. Като се използват първите три параметъра на стабилност се установява, че най-нестабилни са нетретираната контрола, следвана от вариантите с внасяне на растежния стимулатор Амалгерол. При тях стойностите на вариантите на стабилност σi2 и Si2 по Shukla и на ековаленса Wi по Wricke

19

Таблица 3. Дисперсионен анализ за добива на зърно

Източник на вариране общо блокове варианти Фактор А – години Фактор В – препарати AxB грешка *p≤5%

Степени на свобода 53 2 17

Сума от квадрати

Влияние на фактора,%

Средни квадрати

352211 2287 298313

100 0.6 84.7

1143.5 17547.8***

2

57820

16.4

28910.0***

5

134340

38.1

26868.0***

10 34

106153 51611

30.1 14.7

10615.3** 1517.9

**p≤1%

***p≤0.1%

Таблица 4. Параметри на стабилност на вариантите за добив зърно по отношение на годините Варианти

σi2

Si2

Wi

YSi

Контрола – нетретирана

3776

8241.9**

10213.9** 14524.6

-10

Амалгерол – 3 л/хa + МЕЦ – 1 л/хa

5154

6498.1**

2346.9*

2199.5

2+

Вертекс хай – 3 л/хa Фоликур – 20 л/хa

4673 5094

-2516.3 4255.6*

-3701.8 3565.8

180.3 9209.5

1+ 0

Фолиар екстра – 2 л/ хa

4999

-87.0

1206.5

3419.4

4+

5222 7245.1** 7402.4** 6528.8 3+ са най-високи и математи- културата към тези препарати чески доказани. При Фоли- през различните години. Мнокур съществува нестабилност го ценна информация за техсамо от линеен тип – дока- нологичната ценност на варизана стойност на σi2, стойно- антите дава показателя YSi на стите на Si2 са недоказани. Kang за едновременна оценка Тази нестабилност се дължи по добив и стабилност, като основно на значителната раз- се основава на достоверностлика в добивите на зърно през та на разликите в добива на различните години. Останали- зърно и варианса на взаимоте варианти проявяват висока действието със средата. Ценстабилност по отношение на ността на този критерий е, че добива на зърно, независимо използвайки непараметрични от промените в метеорологич- методи и статистическа доканите условия през вегетацион- заност на разликите, получания период на царевицата. ваме обобщена оценка, подЗа да се направи цялостна реждаща вариантите в низхооценка на всеки листен тор дящ ред според стопанската или растежен регулатор, тряб- им ценност. ва да се отчете както влияниеОбобщаващият критерий то им върху добива на зърно за стабилност YSi на Kang, от царевица, така и тяхната отчитайки едновременно и стабилност – реакцията на стабилността и стойността на Амалгерол – 3 л/хa

20

добива на зърно дава негативна оценка на нетретираната контрола, характеризирайки я като най-нестабилна и найниско добивна. Според този критерий технологично найценен е листният тор Фолиар екстра. При него се съчетават високи стойности на добива на зърно и висока стабилност на този показател през различните години. Висока оценка получава и растежният стимулатор Амалгерол както при самостоятелната му употреба, така и при комбинацията му с листния тор МЕЦ. Листният тор Вертекс хай получава пониска оценка, защото съчетава по-ниски добиви на зърно с висока стабилност през отделните години. Фоликур също получава ниска оценка, понеже съчетава високи добиви на зърно, но с ниска стабилност през годините на изследването. ИЗВОДИ Най-висок добив се получава при употребата на растежния регулатор Амалгерол, резервоарната смес Амалгерол + Микроелементи за царевица (МЕЦ) и листния тор Фолиар екстра. Налице е пропорционална зависимост между величината на добива, броя зърна в кочан и масата на 1000 зърна. От изпитаните препарати най-нестабилен по отношение на годините е растежният регулатор Амалгерол. Метеорологичните условия през годините влияят силно върху ефекта на този стимулатор при царевицата. От гледна точка на технологията за отглеждане на царевица за зърно, технологично най-ценен е листният тор Фолиар екстра. Той съчетава високи стойности на добива на зърно и висока стабилност на този показател през различните години.

Използване на микробиологичния препарат „BIO-ONE“ при пролетен фуражен грах Иван Пачев Институт по фуражните култури – Плевен

2 (265) / 2015

менно с третирането на площите с препарата „BIO-ONE” задължително се добавя и органичният компонент „BAPHA” (biological activation product humic acid). Биометричните показатели за семенната продуктивност (добива) се определят по методиката на Николов и др. (1981). Наблюдавани показатели: добив семена и структурен анализ на същия, болести по граха и почвени показатели – хумус; съдържание на фосфор и калий; физична характеристика на почвата. Изследването е извършено при условията на излужен чернозем със средно мощен хумусен хоризонт. Механичният състав е средно до тежко песъчливо-глинест, съдържанието на физична глина в орния слой е 47-49%, а на ил – около 29%, като преобладаващи са едро праховитата фракция и дребния пясък. Данните от таблица 1 ни дават представа за агрохимичното състояние на почвата преди залагането на опита. Почвата е много слабо запасена с азот, слабо запасена

ПЛЮС

ни торове. Препаратът представлява 100% натурален течен концентриран микробиологичен продукт, осигуряващ 20 кг активен азот/декар. Спомага за усвояването на остатъчния фосфор и калий. Задържа влагата. Не съдържа генетично модифицирани микроорганизми. Признат е от всички организации контролиращи биологичното земеделие, включително и института OMRI. Използваем е както за биологично така и за традиционно земеделие В статията представяме резултатите от изследване влиянието на препарата „BIO-ONE” за получаване на здравословни селскостопански продукти, увеличаване продуктивността на обработваемите земи и намаляване разходите за единица продукция. Изследването е проведено през периода 2012 – 2013 година с грах в опитното поле на ИФК при следните варианти: 1. Контрола – нетретирана 2. Контрола – торена с N4P8, според приетата технология за отглеждане на грах.

3. Фон + 1 доза + „BAPHA” (biological activation product humic acid) 4. Фон + 2 дози + „BAPHA” 5. Фон + 3 дози + „BAPHA” 6. Фон + 4 дози + „BAPHA” 7. Фон + 5 дози + „BAPHA” Размерът на 1 доза е 0,3 г/100 м2. Площите се третират преди или след дъжд. Едновре-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Препаратът „Bio – one” е създаден и се произвежда в САЩ в резултат на 8-годишна научна разработка и представлява микробиологичен продукт. Състои се от живи организми. Той е безвреден, тъй като микроорганизмите живеят свободно в природата. Те са два вида: – аеробни – Azotobactervinlandii – анаеробни – Clostridiumpasterianum. Микроорганизмите усвояват азота от въздуха като го преработват до степен да бъде усвоен и по този начин подхранват растенията. Създават се условия за обмяна на анионите и катионите в почвата (Postgate 1982, Abbass at all 1993). Препаратът е ефективен при пасища, зеленчукови градини, цветя и др. Животните предпочитат пасища, обработени с „BIO-ONE” (Pacovsky, 1990) . При маслодайните растения се увеличава добива на масло от единица продукция. При плодовете и зеленчуците допринася за увеличаване на захарността, което от своя страна допринася за по-добрия вкус и аромат на плода. (Brown, 1974, Bashan Y, 1998) Постепенно с прилагането му в почвата „BIO-ONE” допринася за увеличаване на органичното вещество в почвата и същевременно я предпазва от ветрова ерозия; допринася и за постигане на максимален ефект от използваните минерал-

21

Таблица 1. Агрохимичната характеристика на почвата № pHН2O pHKCl азот фосфор калий на пробата мг/1000г почва мг/100г мг/100г амонячен нитратен почва почва 1.

2.

3.

4.

5.

6.

6,26 6,25 6,44 6,66 6,61 6,48

5,03 5,04 5,24 5,44 5,33 5,34

9,80 8,68 7,84 7,84 11,06 5,46

7,28 16,24 16,52 4,76 8,68 1,68

2,64 2,40 2,50 2,56 2,59 2,81

42,22 43,47 45,34 50,96 42,72 50,34

Сх

хумус %

1,00 1,34 1,33 1,07 1,08 1,34

1,72 2,31 2,29 1,85 1,86 2,31

Таблица 2. Съдържание на N, P, K, рН и органичен въглерод преди залагане и третиране на експеримента с микробиологичния препарат “BIOONE” при пролетен фуражен грах № на пробата

pHН2O

общ азот мг/1000гпочва

фосфор

калий

мг/100 г почва

мг/100 г почва

1. Контрола

Сх

хумус %

8,13

16,80

4,81

42,22

1,64

2,83

2. Торена с N4P8

8,29

18,90

2

4,47

43,47

1,30

2,24

3. 0.3 г/100 м

8,30

4. 0.6 г/100 м2

8,19

16,10

4,84

45,34

1,63

2,81

18,20

5,44

50,96

1,59

2,74

7,67

19,95

4,50

42,72

1,85

3,19

2

6. 0.12 г/100 м

7,34

20,30

4,26

50,34

1,60

2,76

7. 0.15 г/100 м2

7,00

20,65

3,70

34,63

1,58

2,72

5. 0.9 г/100 м

2

с фосфор и добре запасена с калий. Актуалната почвена киселинност е неутрална до слабо алкална. По съдържанието си на органичен въглерод, варирането е от 1,30 (2,24%) до 1,85 (3,19%) (табл.2). Фаза пълно поникване настъпи петнадесет дни след засяването. Посевът бе третиран с микробиологичния препарат „BIO-ONE” с нарастващи дози от 0,3 до 0,15 г/100 м2 плюс органичния компонент „ВАРНА”. Десет дни след третиране на посева бяха взети почвени проби за проследяване на изменението на почвената картина под въздействието на микробиологичния препарат (табл. 3). Данните от анализа показват, че актуалната почвена киселинност се е променила от слабо кисела до неутрална. Съдържанието на азот в контролния вариант се е повишил до 19,95 мг/1000г . При третираните варианти почва с най-ниската доза, повишението е до 26,60 мг/1000гпочва, при

22

останалите варианти с повишение на дозата на третиране повишението на азота намалява като достига своя минимум при най-високата доза от 0,9 г/100 м2 от 24,50 мг/1000 г почва. По съдържанието си на фосфор по време на вегетацията на граха, количеството му намалява както в контролния вариант, така и при вариантите третирани с по-ниските дози като се колебае в пределите от 1,80 при контролата до 2,76 мг/100 г почва, при третиране в доза 0,9 г/100 м2. При вариантите с високи дози на третиране количеството му се запазва и при последния вариант третиран с 0,15 г/100 м2 количеството му се повишава от 2,53 до 2,73 мг/100 г почва. Това означава мобилизиране на вътрепочвените резерви под влиянието на анаеробните микроорганизми от род – Clostridium pasterianum. Понижение се наблюдава и при количеството на органичния въглерод, респективно върху съдържанието на хумус. Този феномен може да се обясни

със засилената микробиологична дейност, която се стреми да минерализира по-големи количества органично вещество. Структурният анализ (табл.4) показва, че микробиологичният препарат „BIO-ONE” влияе положително върху височината на растенията. Най-високи са растенията, третирани с 0,12 и 0,15 г/100 м2 – 120,3 и 123,5 cм, следвано от варианта, третиран с 0,3 г/100 м2. Торената контрола (88,8 cм) е с най-нисък резултат. По показателя височина на залагане на първи боб, най-високо е заложен при торения вариант от 104,0 cм, следвани от вариантите, третирани с 0,12 и 0,15 г/100 м2 – 66,2 и 55,4 cм. Препаратът не оказва влияние на разклонението при граха. Най-голям брой разклонения средно – 0,6 бр. е при варианта, торен с N4P8, наймалко разклонения са установени при варианта третиран съответно с 0,6 г/100 м2. Дължината на тези разклонения се влияе от концентрацията на микробиологичния препарат. С нарастване на концентрацията дължината на разклоненията намалява, като най-малка е дължината от 0,2 cм при третиране с 0,6 г/100 м2. По броя на семената в едно растение данните са сравнително близки, най-голям брой е установен от 45,2 и 45,0 бр., при вариантите – торен с N4 P8, и този третиран с 0,12 г/100 м2. При показателя тегло на семената от едно растение се наблюдава повишение след третиране на растенията. Данните показват, че най-високо тегло е постигнато при вариантите, третирани с 0,6 и 0,9 г/100 м2 – съответно по 6,89 и 6,80 г, следвани от третиране с 0,12 г/100 м2 – 6,63 г. По отношение масата на 1000 семена, най-тежки са семената, третирани с 0,3 и 0,12 г/100 м2 – 156,1 и 155,7 г. Добивът на семена от грах след третирането на посева с

Таблица 3. Съдържание на N, P, K, рН и органичен въглерод по време на вегетация след третиране на експеримента с микробиологичния препарат “BIO-ONE” при пролетен фуражен грах. № на пробата

pHН2O

общ азот мг/1000гпочва

фосфор мг/100 г

Сх

хумус %

почва

калий мг/100 г почва

1. Контрола

6.63

19.95

1.77

30.80

1.63

2.81

2. Торена с N4P8

6.50

3. 0.3 г/100 м

2

24.15

1.80

32.40

1.62

2.79

4. 0.6 г/100 м2

6.55

26.60

1.86

33.50

1.58

2.72

6.60

25.55

1.80

40.00

1.62

5. 0.9 г/100 м

2.79

6.60

24.50

2.76

35.40

1.62

2.79

6. 0.12 г/100 м2

6.57

24.85

2.53

33.50

0.78

1.34

7. 0.15 г/100 м

6.60

25.20

2.73

33.50

0.76

1.31

2

2

Таблица 4. Структурен анализ на добива семена от грах третирани с микробиологичния препарат “BIO-ONE” при пролетен фуражен грах – полски опит Варианти

контрола

контрола торена с N4P8

0.3 г/100 м2

0.6 г/100 м2

0.9 г/100 м2

0.12 г/100 м2

0.15 г/100 м2

височина в фаза начало на цъфтеж (cм)

42,0

44,0

41,0

45,0

39,0

40,0

38,0

височина на растението

96,3

88,8

101,8

96,4

113,1

120,0

123,5

43,1

34,2

53,4

49,1

47,4

66,2

55,4

брой разклонения на 1 растение

0,6

0,6

0,2

0,1

0,3

0,3

0,4

дължина наразклонението (cм)

27,3

42,5

16,6

2,7

32,1

13,8

22,9

брой бобове на 1 растение

11,2

12,1

7,9

10,8

10,8

11,8

11,2

брой семена в 1 растение

37,6

45,2

34,9

37,2

39,9

45,0

43,9

тегло на семената от 1 растение (г)

5,36

5,41

6,00

6,89

6,80

6,63

6,72

маса на 1000 семена (г)

153,2

153,6

156,1

150,1

154,7

155,7

153,9

194,0

199,0

199,0

202,0

203,0

203,0

194,0

Показатели

(cм)

височина на 1 (cм)

-ви

добив кг/дкa

боб

Таблица 5. Добив пшеница получен след прибиране на грах третиран с микробиологичния препарат “BIO – ONE”, полски опит Получен добив Варианти

бункерно

отсевки

добив

кг/дкa

кг/дкa

кг/дкa

добив превишаващ контролата кг/дкa

1. контрола

471

129

343

-

2.торена с N4P8

500

100

400

+ 57

3. 0,3 г/100 м2

443

86

357

+ 14

2

4. 0.6 г/100 м

471

86

386

+ 43

5. 0,9 г/100 м2

486

100

386

+ 43

6. 0,12 г/100 м

486

100

386

+ 43

7. 0,15 г/100 м

486

129

357

+ 14

2 2

микробиологичния препарат „BIO-ONE” е най-висок при дози 0,9 и 0,12 г/100 м2 – 203,0 кг/дкa, следван от третиране с доза 0,6 г/100 м2 – 202,0 кг/ дкa, при останалите варианти данните са почти равни с контролата. За да се проследят разликите от влиянието на различните дози на третиране с микробиологичния препарат „BIO-ONE” след прибирането на граха е засята пшеница. Преди и след засяването на пшеницата не е прилагано торене. Получените добиви показват (табл.5), че третирането на граха с препарата „BIO-ONE” в концентрация от 0,6 до 0,12 г/100 м2 повишава добива на пшеница с 43 кг/дкa спрямо нетретираната контрола. Най-висок добив е получен при варианта грах торен с N4P8 – с добив, превишаващ с 57 кг/дкa неторената и нетретирана контрола. При по-ниските дози на третиране прави впечатление по-ниското количество на отсевките, докато при повисоките дози на третиране се увеличава количеството им. Може да се направи изводът, че микробиологичният препарат „BIO-ONE” оказва положително действие върху: - Добива на семена от грах. Най-висок добив е получен при третиране в доза 0,9 г/100 м2 – 185,0 кг/дкa, следван от третиране в доза 0,12 г/100 м2 – 167,0 кг/дкa и 0,6 г/100 м2 – 165,0 кг/дкa. При най-ниската доза на третиране от 0,3 г/100 м2 и торената контрола добивът е 158,0 кг/дкa. Най-ниския добив е получен при контролния вариант.

- Добива при пшеницата, като последействие след третиране на граха. При концентрация от 0,6 до 0,12 г/100 м2 повишава добива на пшеница с 43 кг/дкa спрямо нетретираната контрола. Най-висок добив е получен при варианта грах торен с N4P8 – с добив, превишаващ с 57 кг/дкa неторената и нетретирана контрола.

23

ОВощарство

биологично производство на плодове в европа

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2 (265) / 2015

Василий Джувинов Институт по овощарство, Пловдив Милена Димова, Недялка Палагачева Аграрен университет, Пловдив

24

Преди повече от 100 години идеята за биологично земеделие се е родила като движение, прoпaгандирано от харизматични лидери за все повече социална, политическа, изследователска и производствена система, отразена в голям брой индустриални, национални и международни стандарти и наредби (Weibel F.Р. еt al.,2007). В това отношение Европа е била водеща сила в движението за развитие на биологичното земеделие в световен мащаб. Като пример може да се посочи IFOAM-Meждународната федерация за развитие на биологичното земеделие, която е основана през 1972 г. във Версай, Франция. През 1973 г. във Фрик, Швейцария е основан Изследователски институт за биологично земеделие, който през 2013 г. отбеляза своя 40-годишен юбилей. Първият научен конгрес, организиран от тази организация се е провел в Сисах, Швейцария през 1977 г. Тази международна организация е била катализатор за създаване на подобни организации и в други части на света. В подкрепа на това движение Европейският съюз инициира така наречения „пионерски акт”, чрез пpиемането на закон за биологичното земеделие – Regulation 2092/91 през 1991 г., както и консолидирана версия на Съвета на Европейската комисия от 2002 г., където официално е дадена дефиницията за органично (биологично) екологично земеделие. В това отношение в САЩ е приет “Оrganic Foods Production Act 1900”, който дефинира законовата основа на биологичното земеделие, отразено в последната актуализирана версия на USDA (Министерство на земеделието на САЩ) oт 2005 г. В Codex Alimentarius на ФАО в Рим от 1999 г. също е дадена дефиниция за биологичното земеделие от Световната организация за прехрана и земеделие (FAO, 2004). Развитие на биоземеделието в глобален аспект В края на 2011 г. 162 страни в света са били регистрирани като производители на биологична земеделска продукция с обща площ от 37,2 млн. хектара (при 11 млн. ха през 1999 г.), в т.ч. и тези, които са в процедура на преход към това производство. Нарастването на площите за това производство може да се обясни с непрекъснато-

то и увеличаващо се търсене на такива продукти от консуматорите в САЩ и Европа, където се реализират над 90% от произведените биопродукти в глобален мащаб. През 1999 г. в САЩ са били продадени биопродукти на стойност 15,2 милиарда долара, а през 2011 г. тези продажби достигат 62,9 милиарда долара. През 2011 г. от регистрираните 1,8 милиона производители в света, 34% са от Азия, 30% от Африка, а от Европа – 16%. По отношение на заетите площи с биоземеделие на първо място е Океания с 12,2 млн. хектара или 33% от тези в целия свят. Следват Европа с 10,6 млн. ха, т.е. 29% от световния дял, Латинска Америка със 6,9 млн. ха (18,4%) и Азия с 3,7 млн. ха – 3% (Willer H. et al., 2013). Страни с най-много земеделска земя за биопроизводство са Австралия с 12 млн. ха, Аржентина – 3,8 млн. ха, САЩ – 1,9 млн. ха и други. От площите в национален мащаб с най-висок процент земя за биоземеделие са Фолклендските острови (Малвинас) – 35,9%, следват Лихтенщайн – 29,3%, Австрия – 19,7%, Швеция – 15,2%, Естония – 14,8%, Швейцария – 11,7%, Чехия – 10,7% и Латвия с 10,4%.

Фиг. 1. Относителен дял на биологичното производство по континенти и региони (по данни на Willer and Kilcher, 2012).

Таблица 1. Биологично производство на плодове и основни страни производители

От трайните култури водещи по площ са кафето, маслините, орехоплодните, лозата, какаото, ягодоплодните, медицинските и ароматните растения и дървесните овощни видове. По данни на ФАО над 55,8 млн. ха десертни лозя, дървесни овощни видове на умерената климатична зона, цитрусови, ягодоплодни, тропични и субтропични култури са били реколтирани през 2010 г., което представлява ръст от 4% спрямо 2006 г. За същия период площта, заета с овощни култури е нарастнала с 53%, а тази на зеленчуците – с 50%, отглеждани като биопроизводство. Общата площ на плодовете за биопроизводство през 2006 г. в световен мащаб е била 804 684 ха, за да достигне 1 144 520 ха през 2010 г. – или това нарастването е с 42%. Производство на биологична продукция от плодове в света Относителният дял на биологичното производство на плодове в света по региони се вижда на фигура 1. Прави впечатление, че Европа заема 56% от това производство в световен мащаб, следвана от Латинска Америка с 24%, Азия с 8%, Северна Америка с 6%, Африка с 5% и Океания с 1%. Погледнато като реални цифри, картината на заетите площи по групи култури е следната: -Заетите площи с лозя за биопроизводство от 113 800 ха през 2006 г. нарастват на 219 000 ха през 2010 г. или с 92%; -Тропични и субтропични култури, съответно от 62 700 ха – на 190 400 ха, т.е. увеличение c 204%; -Цитрусови – от 40 400 ха на 61 400 ха или ръст oт 52%; -Семкови овощни видове – от 34 400 ха достигат 65 100 ха или нарастват с 89%; -Костилкови овощни видове – от 29 800 ха достигат 35 900 ха, което е ръст от 21%; -Ягодоплодни култури – от 10 400 ха – на 40 900 ха или те са се увеличили с 391%.

Биоземеделието и производството на плодове в Европа През 2011 г. в Европа повече от 290 000 ферми обработват 10,6 млн. ха за целите на биоземеделието. На континента 2,2% от земеделската земя е регистрирана като биологична, а в Европейския съюз тя е 5,4%. Европа заема 29% от площите за биоземеделие в световен мащаб, а страните с най-големи площи за биопроизводство са Испания (1,6 млн. ха), Италия (1,1 млн. ха) и Германия с един милион хектара. В Европа с над 10% земя за биоземеделие са Лихтенщайн (29,3%), Австрия (19,7%), Швеция (15,2%), Естония (14,8%) и Швейцария (11,7%), Чехия (10,7%), Латвия (10,4%). Продадените биологични продукти в Европа са на стойност 21,5 милиарда евро, като само в Европейския съюз те са за 20,9 милиарда евро. Най-големи консуматори на тази продукция са Германия (продажби за 6,6 милиарда евро), Франция (3,8 млрд. евро), Обединеното кралство (1,9 млрд. евро), следват Швейцария, Дания, Люксембург, Австрия и други. Промяната на площите на овощните видове в умерената климатична зона за периода 2006 – 2010 г. се вижда от таблица 1. Ябълката като основен вид на умерения климат, от 24 390 ха нараства на 54 704 ха през 2010 г. или това нарастване е с 124%. В Полша площите за биологично производство заемат 27%, в САЩ – 15%, в Италия – 7% и във Франция – 6% от всички биоплощи на ябълката в световен мащаб. При крушата, за същия период, площта се увеличава от 7 338 ха на 8 932 ха, основно за сметка на Аржентина, Италия, САЩ, Китай, Турция и Полша, заемащи съответно 22, 16, 14,13 и по 8% за последните две страни. Биоплощите на кайсията нарастват малко повече от тези на крушата – с 27%, където водещи страни са Турция с 42%, Италия – 18%, Испания с 11%, Франция с 10% и Чехия със 6%. Черешата заема второ място в това направление след ябълката с ръст от 101% или от 4 530 ха достигат 9

25

Табл.2. Общи площи с биопроизводство (в т.ч. в преход) в ЕС и% към общата земеделска земя за всяка страна (в ха)

118 ха. Тук водещи страни са Италия с 30%, САЩ – 16%, Полша – 10%, Турция с 9% и България със 7%. Значително са нарстнали площите и при сливите (със 60%) или от 5 589 ха на 8 932 ха, където основни производители са САЩ и Франция с 13%, следват Сърбия с 12%, Италия с 11% и Полша с 10%. Прасковите и нектарините като биоплощи са се увеличили със 67% като първите места заемат Италия с 35%, САЩ с 20%, Китай с 13%, Испания с 7% и Австралия с 5%. Общата площ на биоплощите заети с тази група овощни култури от 129 622 ха през 2006 г. достигат 134 248 ха през 2010 г. Тук трябва да споменем и за напредъка на нашата страна, когато през 2000 г. земята за биоземеделие е била 500 ха, а през 2010 г. тя нараства на 25 648 ха, за да достигне 39 138 ха през 2012 г. (табл. 2). През 2011 г. у нас са били регистрирани 978 биопроизводители, както и 43 преработватели, 7 фирми за износ и 3 фирми за внос на биопродукти в България. На таблица 2 може да се проследи в динамика развитието на биоплощите в повечето страни членки на Европейския съюз. От данните коментирани по-горе се вижда, че страни като Италия, Франция, Испания, Полша и Германия са водещите за биологична плодова продукция в Европа като към тях вече все поосезателно се включват Чехия, Сърбия и България. Не бива да подценяване и нашата съседка Турция, един голям производител на конвенционална плодова продукция в световен мащаб. За амбициите на Турция да навлезе по-сериозно на световния пазар за биопродукти говори и фактът, че от 13 до 15 октомври 2014 г. в Истанбул се проведе поредният XVIII Световен конгрес по биоземеделие под егидата на IFAOM с мотото „Да изградим мостове за биоземеделието в света”. Кандидати за следващия XIX конгрес през 2017 г. са

26

Индия, Китай и Русия. В стратегията на организаторите за бъдещото развитие на биоземеделието в Европа се вижда, че Общата земеделска политика и развитието на селските райони в ЕС трябва да се основава на иновации за екологично и устойчиво развитие на земеделието в Европа в рамките на програма Хоризонт 2020 като се изградят мостове между изследователи, фермери, бизнесмени и службите за съвети в земеделието. Затова ще помогне и Европейската Комисия с анекса си от 24 март 2014 г., отразено в предложението за нов Европейски план за развитие на биоземеделието. Изводи и препоръки Биоземеделието в света и в Европа се развива непрекъснато с цел опазване здравето на хората и околната среда, което се вижда и от статистическите данни по региони в света, както и от развитието на пазарите за биопродукти особено в Северна Америка и Европа. Българското производство на плодове трябва да ползва опита на страните от Източна Европа като Полша, Чехия, Балтийските републики и други, за да се преориентираме от конвенционално към интегрирано и биологично плодово производство, за което пазарите непрекъснато се развиват и нашите фермери могат да намерят място за своята продукция, защото все повече консуматори предпочитат плодове без остатъчни количества пестициди по тях с етикета “No Residue”. В периода на преход към пазарна икономика се видя, че нашата конвенционална плодова продукция трудно може да се конкурира с тази от Италия, Франция, Испания и други страни от ЕС. Това налага българските фермери навреме да се ориентират към споменатото по-горе екологично плодово производство, за да устоят на голямата конкуренция, както на вътрешния, така и на международните пазари.

лозе и вино

Родовитост на отбрани клонове от сорт Каберне Совиньон Здравко Наков, Илиян Симеонов, Мирослав Иванов, Ангел Иванов Институт по лозарство и винарство, Плевен Ангел Иванов, Аграрен университет, Пловдив

2 (265) / 2015

cм), а на клон ILV 1/11 и клон 7/14 – средно голям до голям (18,5/9,3 cм и 18,6/7,9 cм). Формата на грозда е конична (клон 7/14 и клон 8/24) или цилиндро-конична (клон 3/21 и клон ILV 1/11). При клон ILV 1/11 той е с едно добре оформено крило, а на клон 3/21 – с малко крило. Зърно На популацията на сорта е дребно (12,40/12,19 мм), сферично. На клоновете е също дребно, но размерите варират от 12,10/12,00 мм (клон ILV 1/11), 12,46/12,29 мм (клон 3/21), 12,65/12,37 мм (клон 7/14) до 12,58/12,41 мм (клон 8/24), сферично. Кожицата на всички клонове и популацията на сорта е тъмносиня, с обилен восъчен налеп, дебела и жилава. Консистенцията е сочна. Вкусът е хармоничен. Проведените фенологични наблюдения показват, че средно за периода началото на цъфтежа започва в края на май – от 25.05. (клон ILV 1/11) до 30.05. (клон 8/24). В зависимост от климатичните условия на годината началото на тази фаза варира от 7 до 13 дни. Почти ежегодно най-рано е установена при клон ILV 1/11 (21-30.05.). При популацията на сорта, клон 3/21 и клон 7/14 цъфтежът започва на една и съща дата или с 1-2 дни разлика – от 20.05. до 03.06. Най-късно настъпва при клон 8/24 (23.05.-05.06.) (табл. 1). Фазата „начало на узряване на гроздето” средно за периода настъпва в началото на август – от 01.08. (клон ILV 1/11) до 05.08. (клон 7/14). Най-рано започва узряването на гроздето през 2000 г. (25.-27.07.) и 2003 г. (28.-30.07.), а най-късно

ПЛЮС

клон и популацията на сорта са засадени по 85 сертифицирани лози, при междуредово разстояние 3 м и вътре в реда – 1,3 м. Лозите са присадени върху лозовата подложка Шасла х Берландиери 41 Б и са отглеждани при формирана Омбрела. След встъпване на лозите в плододаване, ежегодно е извършвана смесена резитба, с изравняване на натоварването – по 60 зимни очи на лоза (6 чепа по 2 очи и 4 плодни пръчки по 12 очи). За установяване действителната родовитост на клоновете, през вегетацията са отчитани процентът на развитите зимни очи, плодни леторасли и коефициент на родовитост. Получените резултати за показателите, характеризиращи елементите на действителна родовитост от отбраните клонове и популацията, са математически обработени чрез дисперсионен анализ. Получените резултати се отнасят до ботаническо описание и сравнителна оценка на елементите на действителната родовитост на отбрани клонове от сорт Каберне Совиньон. При ботаническото описание на изследваните клонове се установи, че морфологичните признаци на млад леторасъл, зрял леторасъл, лист и цвят на клоновете са идентични с тези на популацията на сорт Каберне Совиньон. Основната разлика е в големината и формата на грозда и в по-малка степен при някой клонове –в едрината на зърната. Грозд На популацията на сорта е средно голям (15,7/8,3 cм), коничен, без крило, сбит. На клон 3/21 и клон 8/24 е средно голям (16,6/8,6 cм и 16,6/8,6

ЗЕМЕДЕЛИЕ

При много сортове лози, включително и при сорт Каберне Совиньон, под въздействието на различни екстремни фактори и човешката дейност, настъпват мутационни изменения, в резултат на което възникват множество вариации и клонове, по-често негативни, понижаващи продуктивността и влошаващи качеството на гроздето. Мутационните изменения засягат предимно устройството и функциите на цвета (Радулов, 1955;), големината и формата на грозда, едрината, формата и оцветяването на кожицата на зърното (Георгиев, 1968; Кондарев, 1975). Срещат се изменения и в морфологичните признаци на листа (големина, форма и нарязаност), родовитостта на лозите, срока на узряване на гроздето, съдържанието на захари и титруеми киселини, хабитуса на лозата, хромозомния набор и др. От проведените през последните години у нас изследвания са установени значителни различия в действителната родовитост на клоновете при някой сортове: Пино ноар, Мерло и Каберне Совиньон (Наков, 2009, 2011, 2012). Проведеното сравнително изследване на елементите на действителната родовитост е извършено през периода 1998 – 2003 г. в Експерименталната база на Институт по лозарство и винарство по утвърдената за страната методика по клонова селекция (Катеров, 1990). В изследването са включени 4 клона от сорт Каберне Совиньон – 3/21, 7/14, 8/24 и 1/11, отбрани в предходните етапи от селекционния процес. За контрола е използвана популация на сорт Каберне Совиньон. В клоновата парцела от всеки

27

Таблица 1. Фенологични наблюдения на отбрани клонове от сорт Каберне Совиньон (1998 – 2003 г.) Фази на вегетация Година 1998 1999 2000 начало на цъфтеж 2001 2002 2003 средно 1998 1999 2000 Н начало на узрява- 2001 не на гроздето 2002 2003 средно 1998 1999 2000 технологична зря2001 лост на гроздето 2002 2003 средно

28

клон ILV 1/11 клон 3/21 30.05 03.06 26.05 29.05 21.05 20.05 27.05 26.05 23.05 24.05 26.05 26.05 25.05 26.05 02.08 07.08 30.07 05.08 25.07 25.07 07.08 11.08 10.08 09.08 28.07 29.07 01.08 04.08 27.09 27.09 06.10 06.10 03.10 03.10 07.10 07.10 09.10 09.10 29.09 29.09 04.10 04.10

– 2001 г. (07.-12.08.) и 2002 г. (09.11.08.). Началото на тази фаза през повечето години първо е установявана при клон ILV 1/11 – от 25.07. до 10.08. Гроздето на всички клонове, включително и на контролата достига до технологична зрялост едновременно – в началото на октомври (04.10.), което е в резултат на незначителните разлики в предходните фази. В зависимост от климатичните условия на годината, технологичната зрялост на гроздето варира от края на септември – на 27.09.1998 г. до първата десетдневка на октомври – 09.10.2002 г. На изследваните клонове и популацията на сорт Каберне Совиньон през вегетацията са отчетени показателите на действителната родовитост. Данните са представени в таблица 2. През периода на изследването, процентът на развитите зимни очи варира в широки граници – от 70,42% до 97,45% при популацията на сорта и от 76,67% до 100,00% при клоновете, което се дължи основно на влиянието на ниски температури през зимния период и загиване на част от зимните очи. По-значителна разлика между клоновете и популацията на сорта се констатира при показателя процент на плодни леторасли с 1, 2, 3 и повече гроздове. Най-малко съ-

клон 7/14 03.06 28.05 20.05 26.05 25.05 28.05 26.05 04.08 04.08 26.07 12.08 11.08 30.07 05.08 27.09 06.10 03.10 07.10 09.10 29.09 04.10

клон 8/24 05.06 30.05 23.05 01.06 29.05 30.05 30.05 04.08 05.08 27.07 11.08 11.08 29.07 04.08 27.09 06.10 03.10 07.10 09.10 29.09 04.10

популация 02.06 28.05 23.05 30.05 29.05 27.05 28.05 06.08 02.08 25.07 09.08 10.08 28.07 03.08 27.09 06.10 03.10 07.10 09.10 29.09 04.10

отношение на плодните леторасли с 1 и 2 грозда е отчетено при популацията на сорта – почти 1 ÷ 2 (26,53% с 1 грозд и 58,89% с 2 грозда). При клоновете съотношението на двата типа леторасли е 1 ÷ 2,5 при клон ILV 1/11 (25,74% с 1 грозд и 61,09% с 2 грозда), клон 3/21 (24,36% с 1 грозд и 64,19% с 2 грозда) и клон 8/24 (27,01% с 1 грозд и 64,31% с 2 грозда) и 1 ÷ 3 при клон 7/14 (18,70% с 1 грозд и 67,81% с 2 грозда). Най-много плодни леторасли с 3 и повече гроздове са отчетени при популацията на сорта – 14,08%, клон 7/14 – 13,23% и клон ILV 1/11 – 13,17%. При клон 3/21 те са незначително по-малко – 11,45% и най-малко са при клон 8/24 – 8,68%. Най-малко плодни леторасли са отчетени през 1998 г. При клоновете процентът им е от 73,65% до 82,67%, а при популацията на сорта – 79,88%. През тази година действителната родовитост се определя главно от летораслите с 1 и 2 грозда. При клоновете летораслите с 1 грозд са в границите от 35,33% (клон 7/14) до 50,86% (клон 3/21), а с 2 грозда – от 47,42% (клон 3/21) до 61,48% (клон 7/14). При популацията на сорта те са съответно 55,56% с 1 грозд и 42,96% с 2 грозда. Летораслите с по 3 грозда са много малко – от 0,91% до 3,39% при клоновете и 1,48 при контрола-

та и не оказват влияние върху родовитостта. По-малкият брой гроздове определят и по-ниските стойности на коефициент на родовитост – от 1,17 на контролата и клон 3/21 до 1,35 на клон 7/14. През останалите години, процентът на плодните леторасли е висок. В най-малък диапазон варира при популацията на сорта – от 85,03% до 93,38% и след това при клон ILV 1/11 – от 83,56% до 95,42%. При другите клонове процентът на плодните леторасли варира в пошироки граници – от 80,14% до 96,10% при клон 3/21, от 82,29% до 97,55% при клон 7/14 и от 81,08% до 96,67% при клон 8/24. При популацията на сорта, процентът на летораслите с 1 грозд са от 10,64% до 32,36%, с 2 грозда – от 60,28% до 64,02% и с 3 грозда – от 4,43% до 29,08%. Действителната родовитост на клоновете и контролата през този период се определя главно от плодните леторасли с 1 и 2 грозда, но при популацията на сорта и три клона (1/11, 7/14 и 3/21), съществено влияние оказват и тези с по 3 и повече гроздове. При клон 7/14 се констатира, че почти ежегодно плодните леторасли с 1 грозд са най-малко – от 12,70% до 17,72%, за сметка на които процентът на летораслите с по 2 (65,38% – 72,15%) и 3 (10,13% – 18,76%) грозда е висок. Сравнително малко варират стойностите им и при клон ILV 1/11 – от 18,03% до 28,81% с по 1 грозд, от 59,12% до 64,60% с 2 грозда и от 7,45% до 22,13% с 3 и повече гроздове. При другите два клона трите типа плодни леторасли варират в значително по-широки граници. На клон 3/21 летораслите с 1 грозд са от 11,68% до 30,77%, с 2 грозда от 58,97% до 80,98% и с 3 грозда – от 3,08% до 20,44%, а на клон 8/24 – съответно от 15,15% до 34,62% с 1 грозд, от 60,87% до 76,44% с 2 грозда и от 4,51% до 17,42% с 3 грозда. Големият брой гроздове предимно от плодните леторасли с по 2 и 3 грозда определят и високите стойности на коефициента на родовитост на един леторасъл. Най-малко варират на клон ILV 1/11 – от 1,69 до 1,86 и след това на клон 7/14

Таблица 2. Показатели на действителна родовитост на отбрани клонове от сорт Каберне Совиньон за периода 1998 – 2003 г. Развити Година зимни очи %

общо %

1998 1999 2000 2001 2002 2003 средно

70,42 99,45 78,33 77,22 93,52 83,88 83,80

79,88 91,62 89,93 85,03 90,01 93,38 88,31

1998 1999 2000 2001 2002 2003 средно

80,55 93,88 77,78 83,89 100,00 81,12 86,20 n.s.

81,38 95,28 95,42 88,39 91,67 83,56 89,28 n.s.

1998 1999 2000 2001 2002 2003 средно

83,33 97,78 76,67 80,56 92,59 87,22 86,36 n.s.

77,33 92,60 96,10 80,14 96,00 87,26 88,24 n.s.

1998 1999 2000 2001 2002 2003 средно

81.89 91,55 80,00 86,67 97,33 80,67 86,28 n.s.

82,67 97,55 82,29 92,86 95,26 85,33 89,33 n.s.

1998 1999 2000 2001 2002 2003 средно

82,22 100,00 76,11 78,89 94,44 82,22 85,65 n.s.

73,65 96,67 93,62 81,88 88,24 81,08 85,86 n.s.

Плодни леторасли c: 1 грозд 2 грозда % % Популация 55,56 42,96 19,52 64,02 17,91 60,45 23,20 62,40 32,36 63,21 10,64 60,28 26,53 58,89 Клон ILV 1/11 37,29 59,32 27,95 64,60 21,92 60,96 20,44 59,12 28,81 62,67 18,03 59,84 25,74n.s.

61,09n.s. Клон 3/21 50,86 47,42 15,95 80,98 20,27 64,19 30,77 58,97 16,64 65,72 11,68 67,88 24,36n.s.

64,19+ Клон 7/14 35,33 61,48 17,50 68,75 17,72 72,15 17,31 65,38 13,23 70,52 12,70 68,54 18,70+ 67,81+ Клон 8/24 47,71 51,38 16,67 76,44 15,15 67,43 27,05 65,57 34,62 60,87 20,83 64,17 27,01n.s.

64,31+

Доказаност при α = 0,05

– от 1,58 до 1,91. При другите два клона те са в диапазона от 1,47 до 1,89 (клон 8/24) и от 1,44 до 1,90 (клон 3/21). В най-широки граници варират стойностите на коефициента при популацията на сорта – от 1,61 до 2,05. Направеният сравнителен статистически анализ на обобщените за периода данни на елементите на действителната родовитост показват, че няма доказана разлика в количеството на развитите зимни очи. Процентът им при популацията е

3 грозда %

Коефициент на родовитост

1,48 16,46 21,64 14,40 4,43 29,08 14,08

1,17 1,80 1,83 1,63 1,61 2,05 1,68

3,39 7,45 17,12 20,44 8,52 22,13 13,17n.s.

1,32 1,71 1,86 1,77 1,69 1,71 1,68 n.s

1,72 3,07 15,54 10,26 17,64 20,44 11,45n.s.

1,17 1,73 1,88 1,44 1,90 1,83 1,66 n.s

3,19 13,75 10,13 17,31 16,24 18,76 13,23n.s.

1,35 1,91 1,58 1,83 1,72 1,78 1,70 n.s

0,91 6,89 17,42 7,38 4,51 15,00 8,68n.s.

1,18 1,84 1,89 1,48 1,47 1,57 1,57+

83,80%, а при клоновете е незначително по-висок – от 85,65% (клон 8/24) до 86,36% (клон 7/14). Не са отчетени статистически доказани разлики между клоновете и контролата и по отношение показателя процент плодни леторасли. При популацията на сорта 88,31% от летораслите на развитите зимни очи са плодни, а при клоновете – от 85,86% (клон 8/24) до 89,33% (клон 7/14). Математически са доказани по-високият брой плодни леторасли с два грозда при клонове 3/21,

7/14 и 8/24 и по-ниският процент на тези с един грозд при клон 7/14. Няма математически доказана разлика между изследваните клонове и контролата и по отношение показателя коефициент на родовитост, с изключение на клон 8/24, на който стойността е доказано по-ниска от тази на популацията на сорта – 1,57. На другите клонове коефициентът на родовитост е от 1,66 (клон 3/21) до 1,70 (клон 7/14) и 1,68 на популацията (табл. 2). Изводи От извършеното през периода 1998 – 2003 г. сравнително изследване върху елементите на действителната родовитост на отбраните клонове са констатирани следните тенденции и закономерности: 1. Морфологичните признаци на млад леторасъл, зрял леторасъл, лист и цвят на клоновете са идентични с тези на популацията на сорт Каберне Совиньон. Основната разлика е в големината и формата на грозда и в по-малка степен при някой клонове в едрината на зърната.

2. Между популацията на сорта и изследваните клонове не се наблюдава съществена разлика в настъпването на фазите „начало на цъфтеж” и „начало на узряване на гроздето”, а гроздето достига до технологична зрялост почти едновременно. Сравнително по-рано започва цъфтежът и узряването на гроздето (2 – 5 дни) при клон ILV 1/11.

3. Изследваните клонове нямат статистически доказана разлика в показателите процент развити зимни очи и плодни леторасли от популацията на сорт Каберне Совиньон, стойностите им са близки или незначително по-високи.

4. Няма статистически доказана разлика между клоновете и популацията на сорта и по отношение на коефициента на родовитост на един леторасъл, с изключение на клон 8/24, при който е доказано значително по-нисък.

5. Клоновете ILV 1/11 и клон 7/14 проявяват склонност към формиране ежегодно на повече плодни леторасли с 2, 3 грозда в сравнение с популацията на сорт Каберне Совиньон и другите два клона.

29

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

Икономически важни болести по люцерната Илиана Иванова, Диана Маринова, Димитрия Петкова, Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик”, Русе

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2 (265) / 2015

Анна Илиева, Даниела Кертикова Институт по фуражните култури, Плевен

30

Люцерната (Medicago sativa L.) е основна фуражна култура, чието значение нараства, не само поради приноса є за устойчиво селско стопанство, но и за високата добивност на зелен фураж, продуктивност на протеин от единица площ и висока хранителна стойност (Huyghe 2003 г.). Добивът на фураж и сено зависят от редица фактори – генотип, екологични условия и биологични фактори. Люцерната се отглежда на едно място до 4 – 5 години, което създава условия за натрупване на зараза в почвата и силно развитие на болести. Гъбните, бактериалните и вирусните болести намаляват добива на фураж и дълготрайността на растенията (Summers andGilchrist 1991), понижават качеството на свежата растителна маса, увеличават антикачествените показатели и предотвратяват аклиматизацията към неблагоприятни условия на околната среда. Повредите, причинени от гъбата Pseudopeziza medicaginis (Lib.) Sacc., наречени общo листни петна, ca едни от най-сериозните, наблюдавани по люцерната по целия свят. Pseudopeziza medicaginis обикновено причинява не само значителни загуби на добив, но също така влияе върху качеството на фуража чрез намаляване съдържанието на въглехидрати и протеин. Според проучване, проведено за Европа, от Boesa dnd Raynal през 1985г., голямо икономическо значение от листните болести освен листните петна имат аскохитозата и

ръждата (Uromyces striatus). В нашата страна най-често срещаните болести по люцерната са черните листни петна (Pseudopeziza medicaginis), жълтите листни петна (Pseudopeziza jonesii Nannf.), ръждата (Uromyces striatus) и кореновото гниене (Root rot), които са проучвани в една или друга степен от Миркова (1970), Блажев (1982), Николова (1990). В статията представяме резултатите от проучване за установяване реакцията на българска и чужда зародишна плазма към листни и коренови патогени. Проучванията са проведени в опитното поле и вегетационната къща на ИЗС „Образцов чифлик” – Русе, през периода 2006 – 2013 г. Включени са сортовете – Приста 2, Приста 3, Приста 4, Многолистна 1 и Роли, създадени в Института „Образцов чифлик”, сортовете Обнова 10, Плевен 6, Виктория и Дара – на ИФК – Плевен и чуждестранни сортове и зародищна плазма. Люцерната е отглеждана без напояване. Визуални оценки за разпространяване на болеститe по люцерната и степента на заболяване са извършвани на всеки подраст върху различни по възраст люцернови посеви в Русенски, Търговищки, Разградски, Силистренски и др. райони. Проследени са показателите: процент на дефолиация, индекс на нападение (%), съдържание на суров протеин, общи феноли, водоразтворими захари, сапонини, смилаемост на сухото в-во. Степента на нападение е отчетена при различни по възраст

люцернови посеви по петобална скала, от 0 до 9 (0 – здрави растения, 1 – растения с единични петна или засегната площ до 10%, 3 – до 25%, с 5 – до 50%, със 7 – до 75% и 9 силно нападнати растения или над 75%). За определяне на нападението рандомизирано са отбрани по 25 стъбла, от всяко повторение за всеки сорт. Дефолиацията (%) е отчетена по формулата на Willis et al.

(1969). Индексът на нападение е обобщен израз на показателите процент болни листа и степен на нападение. Изчислен е по формулата на Mc Kinney (по Iosifovits, 1956). Резултатите от извършените наблюдения в различни по възраст и фенологично развитие люцернови посеви в ИЗС „Образцов чифлик” и някои райони на страната – Русенски, Търговищки, Разградски, Силистренски и др., потвърждават тенденцията за значително увеличаване на повредите по люцерната, причинени от различни патогени през последните години. Установено е, че основните болести по люцерната, предизвикващи преждевременно разреждане на посевите

Таблица 1. Характеристика на люцернови генплазми и нападение от кореново гниене (Corynebacteryum insidiosum) № Генплазми

свежи рас- тегло на 1 d на кореновата кореново гниене,% растение, г шийка, мм /индекс на нападение/ тения,%

Приста 2 – 30 0.132 21.16 54 st.

2 ИА 1 2012 20 0.189 11.20 25 3 ИА 2 2012 20 0.205 13.50 20 4 ИА 3 2012 25 0.187 12.00 15 5 ИА 4 2012 30 0.136 20.15 10 6 Многолистна1 25 0.159 22.30 55 7 Европа 20 0.168 21.00 65 8 Приста 4 25 0.250 23.00 55 9 Приста 3 30 0.188 19.50 50 30 0.205 18.00 55 10 Виктория 30 0.198 20.00 45 11 Плевен 6 30 0.158 22.25 83 12 53/05 25 0.121 20.35 100 13 74/05 33 0.137 19.00 100 14 137/05 17 0.292 15 141/05 21.00 90 16 149/05 11 0.131 19.67 100 17 173/05 16 0.162 13.00 76 12 0.188 18.10 100 18 179/05 19 185/05 14 0.167 20.63 100 Таблица 2. Съдържание на азот, фосфор и калий в здрави и болни от жълти петна листа /Pseudopeziza jonesii Nannf./ .

1

Съдържание на: №

1 2 3 4 5 6 7

Сортове

Приста 2 – St. Приста 3 Приста 4 Многолистна 1 Дара Плевен 6 Европа

азот здрави болни %

фосфор здрави болни %

калий здрави болни

%

3,25

2,85

87,69 0,290 0,175 60,34 1,09

1,02

93,57

3,25

2,85

87,69 0,219 0,180 82,19 1,07

1,00

93,45

3,31

2,80

84,59 0,237 0,185 78,05 0,59

0,52

88,13

3,80

3,50

92,10 0,280 0,200 71,42 1,09

1,00

91,74

3,29

2,80

85,10 0,240 0,195 81,25 1,10

1,01

91,81

3,60

3,00

83,33 0,270 0,220 81,48 1,08

1,00

92,59

3,10

2,50

80,64 0,219 0,190 86,75 1,05

0,99

94,28

Фиг. 1. Кореново гниене

Фиг. 2. Жълти листни петна

са кореновото гниене и фузарийното увяхване, причинени от бактерията (Corynebacteryum insidiosum) и гъбата (Fusarium oxysporum var. medicaginis). Степента на нападение е най-висока при четиригодишните люцернови посeви. Заразените растения са разпръснати в целия посев, на хармани и се откриваха по жълто-зеления цвят и забавен растеж. Първите симптоми включваха слабо напетняване на листата и известно намаляване на височината на растенията. Силно заразените растения са недоразвити и жълто-зелени, с тънки стъбла и малки, изкривени листенца. Напречни разрези на централния корен показваха изменение на цвета на тъканите в жълтеникаво-кафяво, за разлика от белия цвят на здравия корен (фиг. 1). При висока влажност на почвата засегнатите части бяха покрити с бял до розов мицел. Данните от изведените полски опити показват, че с най-висок индекс на нападение от кореново гниене е сорт Европа и зародишните плазми 74/05,137/05, 149/05,179/05 и 185/05. С най-нисък индекс се характеризира генплазмата ИА 4 2012 (табл. 1). През периода на проучване поражения от жълти листни петна /Pseudopeziza jonesii Nannf./ са наблюдавани във всички подрасти на люцерната до края на вегетацията. Установено е, че развитието на болестта се засилва след влажни, дъждовни периоди и умерено топло време (18–230С). По лис-

Фиг. 3. Ръжда по люцерната

31

Таблица 3. Реакция на сортовете към жълти листни петна при различни по възраст люцернови посеви /Pseudopeziza jonesii Nannf./.

№

Сортове люцерна

1

Приста 2–St.

2

Приста 3

3

Приста 4

4

Многолистна 1

5

Дара

6

Плевен 6

7

Европа

Индекс на нападение,% средно,% I-ва година II-ра година III-та година IV-та година

устойчивост

23,37

21,35

22,10

35,00

25,45

MS

27,04

26,58

27,30

28,00

29,38

MS

19,64

19,70

21,00

21,30

20,41

MS

37,55

25,30

27,90

37,50

32,06

MS

26,55

25,20

26,00

26,55

26,07

MS

23,37

22,80

24,80

24,80

23,94

MS

40,40

37,80

36,50

42,00

39,17

S

Таблица 4. Биохимичен състав на сортове люцерна, нападнати от Ur.striatus

№ 1.

2 3 4 5 6 7

Сортове Обнова 10 – St Плевен 6 Приста 2 Виктория Приста 3 Приста 4 Многолистна 1

белтъчини,%

водоразтворими захари

общи феноли

сапонини,%

смилаемост in vitro,%

16,02

1,65

0,195

1,49

65,80

16,25

1,70

0,198

1,30

64,46

16,72

1,70

0,188

0,99

64,68

16,95

2,15

0,184

0,67

64,36

16,35

1,65

0,212

1,11

64,22

16,57

0,80

0,185

1,15

62,32

15,96

1,40

0,206

1,38

61,11

1 2 3 4 5 6 7

32

Плевен 6 Приста 3 Дара Приста 4 Многолистна 1 Европа

добив на сухо в-во кг/дкa

устойчивост

Приста 2 – St.

индекс на нападение %

Таблица 5. Характеристика на сортове люцерна нападнати от Ur.striatus съдържание дефолиация на суров на растенияСортове протеин,% № % та,% здрави болни здрави болни

22,5

17,1

5,5

10,8

46

S

2146

100,0

18,3

15,5

6,8

12,7

53

MS

2205

102,7

18,1

15,8

8,5

10,7

39

S

2110

98,32

19,0

16,8

8,0

11,6

44

S

2222

103,5

18,9

16,1

8,4

10,0

50

MS

2051

95,5

21,7

17,6

7,1

10,7

38

S

2149

100,1

18,2

15,1

8,6

11,7

54

MS

2036

94,8

тата и стъблата се образуваха продълговати, жълти до оранжево или тъмнокафяви кафяви петна (фиг. 2). Най-силно развитие на болеста е наблюдавано при старите посеви. Повредите по люцерната доведоха до изменения в химичния състав и значително намаляване на хранителната стойност на фуража, поради загубата на листа (табл. 2). Нападнатите растения трудно презимуваха. Всички проучвани сортове се характеризираха като чувствителни. Най-висок индекс на нападение от жълти листни петна е установен за сорт Европа (средно 39,17%), а найнисък – за Приста 4 (20,41%) (табл. 3). Друга болест по люцерната, която е наблюдавана ежегодно в посевите е ръждата, с причинител Uromyces striatus Schroter. В нашата страна тя е открита от Бубак по Medicago rigidula и от Козаров (1909) по Medicago sativa (Христов, 1956). Дългогодишните проучвания показват, че с най-висок индекс на нападение от ръжда се характеризира сорт Европа (54%), а с най-нисък – сорт Многолистна 1 (38%). Нападнатите растения загубваха голяма част от листата си, което е естествена реакция към патогена (фиг. 3). Заболяването намали съдържанието на суров протеин, N, P, K и влоши биохимичния състав на фуража (табл. 4, 5). ИЗВОДИ Основните болести по люцерната, предизвикващи преждевременно разреждане на посевите са кореновото гниене и фузарийно увяхване, причинени от бактерията (Corynebacteryum insidiosum) и гъбите (Fusarium oxysporum var. medicaginis). Нападението от листни и коренови патогени се засилва с увеличаване възрастта на посевите. Българските сортове са поустойчиви на болести, в сравнение с чуждите сортове и зародишни плазми.

24

съдържащи в състава си 2,4Д. Недопустимо е дозата на хербицида 2,4Д да се намалява под тази граница, тъй като се наблюдава обратен, стимулиращ ефект на хормоноподония хербицид върху самосевката от клиърфийлд рапица. Модаон 4 Ф (Адама) – съдържа активното вещество бифенокс 480 г/л. Резултатите от наши опити проведени в периода 2010 – 2014 г. показаха добър хербициден ефект срещу кръстоцветните плевели – синап и дива ряпа и добра селективност към голям набор от конвенционални рапични хибрида. Поради физичната селективност на продукта към културата и липсата на опит с пролетно третиране, особено на лошо презимували рапични посеви, трябва да се отнасяме много отговорно и професионално. Наложително е няколко дни преди внасянето на Модаон 4 Ф да не е валял дъжд, за да може рапицата да образува по-дебел восъчен налеп. В момента на третирането културата не трябва да е увредена от болести или вредители. Резултатите от последни наши опити, през необичайно влажната 2014 година, опровергават предходни наши опити за смесимост на Модаон 4Ф с противожитни хербициди. В този смисъл, предвид механизма на селективност на Модаон 4Ф, не препоръчваме да се поема риск и този хербицид да се смесва с други продукти (хербициди, фунгициди или инсектициди).

Проф. д-р Тоньо Тонев, гл.ас д-р Аньо Митков Аграрен университет – Пловдив

60

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 2 (265) 2015

ХИМИЧЕСКА БОРБА СРЕЩУ ПЛЕВЕЛИТЕ ПРИ ОСНОВНИТЕ ПОЛСКИ КУЛТУРИ

A Полски култури

г/л флуазифоп-п-бутил + прилепител. Прилага се в доза 50 мл/ дка в ранните фази на житните плевели и житните самосевки (13-ти лист), без оглед фенофазата на рапицата. Пълното загиване на чувствителните едногодишни, едносемеделни житни плевели се наблюдава до 10 – 12 дни, като развитието на плевелите спира незабавно след третирането. Клиърфийлд технологията при рапицата се използва само при клиърфийлд толерантни хибриди. Прилага се препаратът Клеранда (БАСФ), който е широкоспектърен двукомпонентен хербицид, съдържащ 375 г/л метазахлор + 17,5 г/л имазамокс. Регистриран е в доза 150-200 мл/дка самостоятелно или с добавяне на прилепител Деш. Срещу някои плевелни видове добавянето на прилепителя Деш увеличава ефикасността на Клеранда с около 20%. Клеранда се използва за борба срещу житни и широколистни плевели, и самосевки от житни култури. Прилага през есента вегетационно за културата във фаза 2-ри – 6-ти лист на широколистните плевели и преди братене на житните плевели и самосевки от житни култури. След приложение продукта се поема от надземните и подземни части на чувствителните плевели, пренася се до всички растежни точки, като предизвиква стопиране на растежа, некроза и накрая загиване на плевелите. Благодарение на едновременното си почвено и листно действие Клеранда осигурява контрол и на по-късно поникващите плевели (контрол на вторичното заплевеляване). Добавянето на прилепител Деш осигурява по-доброто прилепване и проникване на активните вещества в плевелите. Освен това така се повишава ефикасността на хербицида при студено време. Допустимо е Клеранда да се прилага за една и съща обработваема площ не по-рано от всяка трета година. Хербицидът Клеранда използван в регистрираните си дози и срокове на приложение е изключително селективен за маслодайната рапица – хибриди Клиърфийлд. По-високо регистрираната доза (200 мл/дка) се препоръчва при по-голяма плътност на райграс и напреднали фази на широколистните плевели. Основно предимство на тази технология е, че с едно третиране се унищожават всички налични плевели в посевите с рапица. Клеранда е единствения вегетационен хербицид, който успешно контролира власатката в рапичния посев. Резултатите от много наши опити показват, че срещу самосевките от клиърфийлд рапица, при следващи култури в сеитбообращението, единствено високо ефикасно активното вещество е 2,4Д. При следваща култура пшеница се препоръчва при наличие на самосевка от клиърфийлд рапица в работния разтвор да се добави минимум 50 мл/дка от продукти

Дългогодишната ни дейност по изпитване на почти всички нови хербициди при основните полски култури, по проекта „Хербитур”, ни дават основание и самочувствие на експерти, които да представят на читателите на списание „ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС” всички тези продукти, налични на българския пазар. Възможностите за химическа борба с плевелите при пшеница, рапица, слънчоглед и царевица у нас се реализират, чрез голям набор от регистрирани почвени и вегетационни хербициди.

Първата по икономическа значимост и стратегическа култура у нас и в света култура е пшеницата. Тя заема най-голяма част от обработваемите площи и при нея са регистрирани най-голям брой хербициди. След сеитба, преди поникване на пшеницата може да се използва хербицида Стомп Нов 330 ЕК (фирма БАСФ). Продуктът съдържа 330 г/л пендиметалин и се използва за борба срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели. При пшеница регистрираната доза е 500 мл/дка. Активното вещество инхибира деленето и нарастването на клетките, основно при меристемните тъкани на корените и стъблата на чувствителните плевели, като спира растежа им. Придвижването на пендиметалин от корена към връхните части е ограничено. Третираните покълващи плевели загиват преди или веднага след поникването им. Оптималното действие на продукта се проявява при нормална почвена влажност и добра почвена обработка, при която активното вещество се разтваря и се разпределя по-добре в повърхностния два-три сантиметров слой на почвата, образувайки стабилен хербициден екран. Чувствителни плевели са: див овес, метлица, лисича опашка, звездица, лайка, лепка, мак, мъртва коприва, подрумче, росопас, синап, спореж, теменуга, фасулче и др. Игъл® 75 ДФ (ДюПон) съдържа 750 г/кг хлорсулфурон. При пшеницата продукта има два срока на внасяне. Първият в доза 1,5- 2 г/дка, като се прилага след сеитба, преди поникване на културата, а вторият в доза 1,3-2 г/дка, приложен след фаза 3-ти лист на културата. Хербицидът се използва за борба с широколистните в т.ч. слабочувствителните на хормоноподобните хербициди плевели. Игъл® 75 ДФ е селективен, системен, почвен и вегетационен хербицид. Препаратът се абсорбира от корените и листата и бързо се придвижва до активно растящите части

23

РЕГИСТРИРАНИ ХЕРБИЦИДИ ПРИ ПШЕНИЦА

2

22

Ажил 100 ЕК (Шогун 100 ЕК) (Адама) – съдържа 100 г/л пропаквизафоп + сърфактант. Препоръчва се при рапицата в доза 50-80 мл/дка в най-ранни фази от развитието на житните плевели и самосевките от житните култури. Продуктът е регистриран за борба срещу лисича опашка, ветрушка, див овес, овсига, италиански райграс, ливадна метлица и др. Едногодишната метлица може да се унищожи при доза от 200 мл/дка приложен във фаза 1-ви – 3-ти лист. Ажил 100 ЕК се абсорбира бързо през листата и се транспортира вътре в растението, чрез корените като предизвиква инхибиране на растежа на чувствителните плевели. Хербицидът е блокатор на синтеза на мастни киселини, с което разрушава клетъчните функции. Първите видими симптоми на ефикасност се наблюдават най-рано на четвъртия-петия ден след третирането. Дъжд паднал един час след третирането, не понижава хербицидния ефект. Тарга супер 5 ЕК (Нисан Кемикъл), Навигатор 5 ЕК или Леопард 5 ЕК (Адама) и Тайгър платиниум 5 ЕК (Зенит Кроп и Агрия) съдържат 50 г/л квизалофоп-п-етил. При маслодайната рапица те са регистрирани в доза 120 мл/дка най-вече срещу ветрушка, лисича опашка, див овес и др. във фаза 2-ри -3-ти лист на плевелите и самосевките. Пантера 40 ЕК (Панарекс или Ранго 40 ЕК) (Кемтура) съдържа 40 г/л квизалофоп-п-тефурил. Хербицидът се използва в доза 80 мл/дкa във фаза 1-ви – 3-ти лист на самосевките от пшеница и ечемик и 3-ти – 5-ти лист на житните плевели. Активното вещество се абсорбира от листата на плевелите и попадайки в тъканите на чувствителните растения бързо се придвижва в тях, като унищожава най-напред младите растящи части. Първите симптоми на хлороза върху плевелите се появяват на петия-десетия ден, а пълното им загиване се отчита на четиринадесетия-двадесетия ден след третирането. Хербицидът е високо селективен за рапицата. Хербицидът Стратус ултра (Фокус Утра) (БАСФ) съдържа 100 г/л циклоксидим + тензит. Регистриран е при маслодайната рапица в доза 100 мл/дка. Препоръчително е да се прилага във фаза 2-ри – 5-ти лист на чувствителните житни плевели и самосевките, без оглед фенофазата на рапицата. Хербицидът е изключително ефикасен срещу див овес, овсига, лисича опашка, ветрушка и самосевки от житни култури. Продуктът има висока селективност към рапицата и не предизвиква стрес върху културата. При напреднал стадии на развитие на плевелите е препоръчително дозата да се завиши на 120-150 мл/дка. Продуктът Фузилад Форте 150 ЕК (Синджента) съдържа 150

3

на растенията. В чувствителните плевели деленето на клетките спира часове след приложението и преустановява растежа незабавно. Визуално симптомите на загиване на плевелите се наблюдават през втората и третата седмица след приложението на препарата. Типични симптоми на засегнатите плевели са забавен растеж, обезцветяване, хлороза, загиване на вегетационния връх и некроза. При доза от 1,3-1,5 г/дка хербицида контролира видове подрумче, колендро, синап, овчарска торбичка, видове мъртва коприва, врабчово семе, лайка, див мак, спореж, полски синап, звездица, попова лъжичка, видове глушина и дива ряпа. При по-високата доза от 2 г/дка действа ефикасно и срещу полска метличина, летен горицвет, лечебен росопас, фасулче, бръшлянолистно великденче, трирога лепка, полска теменуга, полска маргаритка, видове слез, поветица, паламида, видове киселец и самосевка слънчоглед, в спектъра му на действие влизат и ветрушката, видовете лисича опашка и видовете райграс. Продуктът може да се прилага върху всички видове почви с изключение на песъчливите и торфените и на площи за монокултурно отглеждане на пшеница и ечемик. За борба срещу едногодишни едносемеделни и двусемеделни плевели са регистрирани продуктите Изор 500 СК (Ариста Лайфсайънс) и Легато Плюс 600 СК (Адама), които съдържат 500 г/л изопротурон. Легато Плюс съдържа и втори компонент – 100 г/л дифлуфеникан. При пшеницата Изор 500 СК се използва в доза 400-500 мл/дка, а Легато Плюс в доза 150 мл/дка, внесени след сеитба, преди поникване и в доза 350 мл/дка за Изор 500 СК и 150 мл/дка за Легато Плюс 600 СК, след 3-ти лист до края на братене на културата и фаза 3-ти лист, начало на братене на чувствителните житни плевели и 2-ри – 4-ти лист на широколистните плевели, както и фаза розетка на паламидата. Изор и Легато Плюс 600 СК, са селективни, системни, почвени и вегетационни хербициди и се поемат основно от кореновата система на плевелите и частично от листата, като блокират преноса на фотосинтетични електрони и така нарушават фотосинтезата вследствие, на което плевелите загиват. Чувствителни плевели са: лисича опашка, метлица, пиявица, ветрушка, едногодишен райграс, див овес попова лъжичка, овчарска торбичка, лечебен росопас, див синап, звездица, див мак, подрумче, лайка, незабравка и др. Житните плевели се унищожават по-добре преди поникване до фаза 3 – 4-ти лист. Продуктите не трябва да се използват в периоди, когато температурата спада под 0°С. Пре-

4

поръчва се есенно приложение, предвид на това, че при засушаване или ниски температури не се разграждат от почвените микроорганизми и слънчевата радиация, и така се удължава тяхната продължителност на действие (персистентност). Приложени през пролетта като вегетационни хербициди е необходимо да има нормална почвена и атмосферна влага, ранни фази и високо тургурно състояние на плевелите. Всички тези фактори трудно се съчетават затова се препоръчва есенно приложение. Освен това третираните площи през есента не се налага да се третират срещу едногодишни плевели през пролетта. Хербицидите трябва да се използват само на почви със средно тежък и тежък механичен състав, със съдържание на хумус над 2,5 %. Има данни, че твърдата пшеница е чувствителна към тях. Първите признаци на фитотоксичност се изразяват в леко пожълтяване и деформация по периферията на листата. Тези признаци не рядко се появяват едва 2-3 седмици след деня на третирането в зависимост от метеорологичните условия. От групата на арилоксиоцетните киселини (хербицидите на база 2,4 Д ам. сол) могат да се използват търговски продукти като Аминопиелик 600 СЛ (М. Аган Агро, Полша), Санафен (Дау Агросайънсис), Валсамин (Стоктън Кемикал), Дикопур Ф или Хербоксон Топ (Ню Фарм) и Диовид 60 СЛ (Юнайтед Фосфоръс), които съдържат 600 г/л 2,4 Д аминна сол. При пшеницата хербицидите се използват в доза 150-200 мл/дка, с изключение на Валсамин, който се прилага само в доза 150 мл/дка. Оптималната фаза на внасяне на изброените хербициди е братене на културата и ранни фази на чувствителните плевели. Хербицидите нарушават ауксиновия обмен на веществата и причиняват резки промени във въглехидратния и белтъчния обмен, като се потиска дишането и деленето на клетките на чувствителните видове растения. При двусемеделните растения активното вещество 2,4 Д причинява епинастични изкривявания по дръжките на листата и стъблата, тумороподобни изменения по стъблата и корените, деформиране на листата и др. Силно чувствителни едногодишни широколистни плевели към изброените хербициди са: бабинец, врабчово семе, глушина, дива ряпа, лютиче, овчарска торбичка, синап, попова лъжичка, мъртва коприва, полска ралица, секирче, магарешки бодил, и др. Умерено чувствителни многогодишни широколистни плевели са: паламида, поветица, млечок, глухарче, полски хвощ. Слабо чувствителни широколистни плевели са: звездица, росопас, колендро, мак, лайка, подрумче, лепка,

21

Също така се използва при наличие на колендро, къклица, спореж, фасулче и др. Продуктът Галера супер (Дау Агросайънсис) е между найновите регистрирани хербициди у нас. Той проявява висока селективност за рапицата, приложен дори в завишени дози и в по-късни фенофази от развитието на културата. С трите активни вещества, които съдържа в себе си (клопиралид, аминопиралид и пиклорам). Галера супер е един широкоспектърен хербициден препарат. В спектъра на хербицида влизат много важни за България широколистни плевели при рапицата. Основните видове плевели, широко разпространени в България, срещу които може да се разчита на Галера супер при рапицата са: лайка, подрумче, див мак, ралица, лепка, врабчови чревца, трицветна теменуга, пача трева, фасулче, паламида и други. Продукът е ефикасен срещу горепосочените плевели в дози 20 – 25 мл/дка, внесен през есента и 25 -30 мл/дка през пролетта. Резултатите от всички наши опити през последните 5-6 години показват отлична смесимост на Галера супер с основните противожитни хербициди, регистрирани при рапицата. Калиф 480 ЕК (Адама) – съдържа 480 г/л кломазон. Това е селективен системен почвен хербицид, приложим при рапицата, в периода след сеитбата, преди поникването на културата и плевелите в доза 20 мл/дка. Продуктите Калиф Мега ЗВ и Електрон (ф. Адама) също са ново регистрирани почвени хербициди при рапицата. Те съдържат две активни вещества – метазахлор 250 г/л и кломазон 33 г/л, при Калиф Мега и метазахлор и квинмерак, съответно при Електрон . Основното активно вещество и в Калиф Мега ЗВ и Електрон е метазахлор. Вторите активни вещества (кломазон при Калиф Мега и квиинмерк при Електрон), засилват действието на метазахлор срещу широколистните плевели лепка, див здравец, звездица, овчарска торбичка, мъртва коприва, лайка и други. Хербицидното действие и на тези продукти, както и на всички останали почвени хербициди зависи силно от съдържанието на почвена влага и от падналите валежи в периода след третирането. Препоръчително за Калиф Мега е да се прилага само след сеитбата, преди поникването на рапицата. Употребата в раннна вегетация намалява хербицидното му действие срещу житните плевели и засилва фитотоксичността му спрямо рапицата. Третираните с Калиф Мега през вегетацията (2-ри – 4-ти лист) рапични растения силно избеляват, за около 10 – 15 дни, след което бавно възстановяват зеления си цвят.

петниста бударица, пипериче и лобода. Хербицидите от групата на арилаксиоцетните киселини са недостатъчно ефикасни при температура на въздуха по-ниска от 14 С°. Единствената естерна форма на активното вещество 2,4 Д (600 г/л), която е регистрирана при пшеницата е продукта Матон 600 ЕК (Ню Фарм). Дозата на приложение е 120-150 мл/дка за борба с широколистните плевели във фаза братене на културата. За разширяване спектъра си на действие Матон 600 ЕК може да се смесва с хербициди на база 2,4 ДП, дикамба, бромоксинил, МЦПА, МЦПП, цинидон-етил, флорасулам, метосулам, метсулфурон, трибенурон-метил и др. За справяне с широколистните плевели слабочувствителни на хормоноподобните хербициди може да се използват продуктите Уидмастер 464 СЛ (Синджента) и Дифендър СЛ (Пасифик СЛ, Магнето СЛ) (Ню Фарм). При тях към активното вещество 2,4 Д е добавено и дикамба. При пшеницата хербицидите са регистрирани в доза 80-100 мл/дка във фенофаза братене на културата. Продуктите се абсорбират предимно чрез листата, но проникват и през корените на чувствителните растения. Първите признаци на действие се появяват в рамките на 24 до 48 часа след приложението. Механизмът на действие се изразява в нарушаване на ауксиновия обмен на веществата и резки промени във въглехидратния и белтъчния обмен, като се потиска дишането и деленето на клетките на чувствителните растения. По дръжките на листата, стъблата и корените настъпват туморовидни изменения. Придвижването на хербицидите в плевелите се извършва и в двете посоки – към кореновата система надолу и нагоре към надземните части. Растенията закържавяват, листните им петури се стесняват и се образуват тумори по листата. Обикновено плевелите загиват в рамките на 10-14 дни след третирането. Чувствителни плевели са : полски синап, дива ряпа, спореж, лайка, лепка, подрумче, синя метличина, лечебен росопас, фасулче, див мак, врабчово семе лютичета, глушина, врабчови чревца, червена мъртва коприва, овчарска торбичка, великденче, звездица, трицветна теменуга, самосевки от слънчогледови хибриди устойчиви на хербициди от групата на сулфонилуреите и др. Плевелите са най-чувствителни във фаза 2-ри – 4-ти лист. Оптимална температура при третиране е 15-20°С. За борба срещу широколистни, в т.ч. слабочувствителни на хормоноподобните хербициди плевели, при пшеницата може да се прилага хербицида Мустанг 306,25 СК (Дау Агросайънсис)

5

е допустима, не по-често от всяка трета година, за една и съща обработваема площ. Теридокс 500 EК (Синджента) съдържа 500 г/л диметахлор и е регистриран за употреба в доза 200 мл/дка, след сеитба, преди поникване на културата и плевелите. Контролира успешно едногодишни житни (включително самосевки от житни култури) и важни за рапицата широколистни видове като лайка, полско подрумче, врабчови чревца, бяла куча лобода, великденче, видове щир, звездица, мъртва коприва и много други. При качествена обработка, качествена сеитба, качествено пръскане и нормална почвена влага (минимум 70% от ППВ), Теридокс 500 EК има ефект и срещу дивия синап. Продуктът има достатъчно почвено последействие. За постигане на максимална ефикасност от хербицида, е нужна нормална почвена влага, добре обработена почва, без буци и без растителни остатъци (слама). Девринол 4 Ф (450 г/л напропамид) (Юнайтед Фосфоръс) се използва в доза 300-350 мл/дка за борба срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели в рапицата. Продуктът се прилага преди сеитба с плитко инкорпориране. Девринол е селективен, системен, почвен хербицид. Той блокира покълването на семената, редуцира страничните корени и преустановява растежа на чувствителните плевели. Едносемеделните плевели обикновено загиват преди да са поникнали. Развитието на широколистните плевели се потиска и се проявява типично удължаване на хипокотила. По-слабо чувствителните от тях могат да поникват, но при наличие на добра почвена влага поглъщат от хербицида и по-късно загиват. Продуктът не действа на поникнали плевели. В препоръчваните дози на употреба Девринол унищожава следните плевели: лисича опашка, ветрушка, балур от семе, див овес, звездица, великденче, мъртва коприва, полско подрумче, лайка, лепка, попова лъжичка, спореж и др. Площи третирани с хербицида не трябва да се засяват на следващата година със зимни житни култури, царевица, сорго, захарно цвекло, салата и др. За контрол на някои широколистни плевели при рапицата, с успех се прилага хербицида Лонтрел 300 ЕК (Дау Агросайънсис). Продуктът съдържа 300 г/л клопиралид. Прилага се в дози от 35 до 40 мл/дка през есента или пролетта вегетационно за културата (фенофази от втори лист до оформяне на страничните разклонения) и ранни фази на плевелите. Хербицидът е изключително ефикасен срещу лайка, подрумче, лепка и паламида.

20

(6,25 г/л флорасулам + 300 г/л 2,4 Д естер). Продуктът е регистриран в доза от 60 или 80 мл/дка. Мустанг е селективен, системен, листен хербицид. Трябва да се прилага във фаза братене на културата и определени температури на приложение. При висока плътност на паламида се използва високата доза. Чувствителни плевели са: бабинец, врабчово семе, глушина, дива ряпа, лютиче, овчарска торбичка, попова лъжичка, секирче, синап, звездица, лайка, лепка, мак, мъртва коприва, подрумче, теменуга, глухарче, паламида, поветица, самосевка от клиърфийлд рапица и др. Сравнително ново регистриран продукт при пшеницата е Буктрил Универсал (Байер КропСайанс) (бромоксинил октаноат/ хептаноат – 400,8 г/л + 2,4 Д етилхексилестер – 422,1 г/л). При културата хербицидът е регистриран в доза 100 мл/дка срещу двусемеделни плевели. Буктрил Универсал е системен хербицид срещу широколистни плевели в житни култури. Активните вещества се абсорбират бързо от листната маса и стъблата на плевелите и предизвикват симптоми на обезцветяване, деформация, спиране на растежа, увяхване и некроза на плевелите до една-две седмици след третирането. Условията на околната среда, благоприятстващи растежа и развитието на плевелите ускоряват ефекта от третиране с хербицида. Чувствителни плевели са: овчарска торбичка, дребноцветно чадърче, дива ряпа, полски синап, паламида, полска поветица, полски хвощ, синя метличина и др. Изведените от нас опити през 2014 година показват, че Буктрил Универсал контролира много добре самосевката от технологична (Клиърфийлд) рапица и силно потиска бръшлянолистно великденче, когато е приложен в ранна фаза от развитие на плевела. По препоръка на фирмата в такива ситуации е най-подходяща комбинацията от 50 мл Буктрил Универсла + 7 мл Секатор ОД. При пропадане на третираната култура и след нормална предсеитбена подготовка могат да се сеят всички култури без фуражно бобови. За борба с повечето двусемеделни плевели са регистрирани хербицидите Агроксон (Серидор МЦПА на фирма НюФарм) и У 46 М Флуид (Ню Фарм). Продуктите съдържат 500 г/л МЦПА и са регистрирани в доза от 200 мл/дка. Трябва да се прилагат във фаза братене на пшеницата. Хербицидите са селективни, системни, хормоноподобни и вегетационни. Чувствителни плевели са: овчарска торбичка, росопас, див мак, видове лютиче, мъртва коприва, дива ряпа, див синап, глушина, попова лъжичка, венерин гребен, великденче, бабинец, врабчово семе,

19

На фона на увеличаващите се площи на рапицата, все още регистрираните у нас хербициди при тази култура са твърде малко. За борба с плевелите при рапицата е регистриран хербицидният препарат Бутизан 400 СК (БАСФ). Бутизан 400 СК съдържа активното вещество метазахлор 400 г/л. Метазахлор е селективен, системен, почвен и листен хербицид. Хербицида се поема чрез корените и чрез листата. Активното вещество се абсорбира от поникващите чувствителни плевели, което води до загиването им преди или най-често след поникването. Най-добър хербициден ефект се постига при добра почвена влажност и благоприятни условия за интензивно покълване, поникване и растеж на плевелите. Чувствителни плевели на метазахлор са: лайка, лепка, подрумче, овчарска торбичка, мъртва коприва, пача трева, мак, ралица, великденче, звездица. Има добро действие и срещу самосевки от пшеница и ечемик, както и срещу редица житни плевели – див овес, видовете райграс, лисича опашка, видовете кощрява и др. Друг продукт на същата база е Султан 500 СК на фирма Адама. Султан 500 СК съдържа 500 г/л от това активно вещество. Активното вещество метазахлор се използва в доза от 100 мл/дка (съответно 200 или 250 мл/дка от продуктите), като се прилага след сеитба, преди поникване на културата. По изключение тези препарати може да бъдат приложени в най-ранна вегетация на рапицата и плевелите. Поради екологични мерки употребата на продукти на база активното вещество метазахлор

РЕГИСТРИРАНИ ХЕРБИЦИДИ ПРИ РАПИЦА

десикант в пшеницата може да се използва тоталният хербицид Тайфун СЛ (Файнкеми Швебда, Аган Кемикъл, Монсанто Юръп) (360 г/л глифозат). Регистрираната доза е 440 мл/дка, като трябва да се внася в ранна восъчна зрялост и активна вегетация на плевелите. От глифозат (360 г/л) съдържащите продукти регистрация има и хербицидът Торинка (Монсанто). Прилага се в доза 400 мл/ дка, преджътвено като десикант и срещу плевели в пшеницата. Срещу едногодишни и многогодишни житни и широколистни плевели при пшеница може да се използва тоталният хербицид Тъчдаун Систем 4 (Синджента) (360 г/л глифозат). Той се използва в доза 300 мл/дка, като се прилага преджътвено, при влажност на зърното под 30 %. Също така може да се прилага в стърнища след жътва в доза 400 мл/дка във фаза изкласяване на житните и бутонизация на широколистните плевели.

6

гайтанка, лубеничник, ралица, незабравка, паламида, жиловляк и др. Агроксон не е смесим с продукти съдържащи феноксапропп-етил, тралкоксидим, клодинафоп, трифлуралин. Препоръчително е продукта да не се прилага когато се очаква валеж през следващите 6 часа след третирането. Оптика Трио (Ню Фарм) съдържа 130 г/л мекопроп-п + 310 г/л дихлорпроп-п + 160 г/л МЦПА. Продуктът се използва в доза 150-200 мл/дка за борба срещу двусемеделни плевели, като се прилага във фаза братене на пшеницата. Хербицидът е селективен, системен и листен. Чувствителни плевели са: венерин гребен, бабинец, врабчово семе, гайтанка, глушина, дива ряпа, лепка, мъртва коприва, незабравка, овчарска торбичка, росопас, секирче, синап, слети коса, голям жиловлек, козя брада, лубеничник, магарешки бодил, паламида и др. Друг добре изпитан хербицид за борба срещу широколистните, в т.ч. слабочувствителни на хормоноподобните хербициди плевели, е Арат (БАСФ) (дикамба + тритосулфурон). При пшеницата той може да се прилага в доза 10-20 г/дка самостоятелно или с прилепител ДЕШ (50 мл/дка) в зависимост от фазата на развитието и плътността на плевелите. Продуктът трябва да се използва във фаза 3-ти – 5-ти лист на чувствителните плевели и братене на културата. Хербицидът прониква основно през листата и в по-малка степен през корените и се предвижва акропетално и базипетално в проводящата система на плевелите. Първоначалният ефект е спиране на растежа и развитието на клетките, поради блокиране на синтеза на ензими, необходими за образуването на аминокиселини и нарушаване нивото на хормона ауксин. В резултат на това плевелите спират развитието си и бавно загиват. Арат контролира плевели като лайка, лепка, подрумче, див синап, дива ряпа, мак, звездица, полско лютиче, врабчово семе, спореж, попова лъжичка, фасулче, червена мъртва коприва, персийско великденче, полска ралица, полска теменуга, овчарска торбичка, бучиниш, обикновен слез, паламида, самосевки от рапица, както и от слънчоглед включително Експрес и Клиърфилд толерантни. За борба с широколистните плевели, включително слабочувствителни на хормоноподобните хербициди, в пшеницата може да се използва продукта Линтур 70 ВГ (Синджента). Хербицидът съдържа две активни вещества – 4,1% триасулфурон + 65,9% дикамба. Регистрираната доза от 15 г/дка се прилага от 3-ти лист (на есен) до края на братене (на пролет) на културите и 2-ри – 4-ти лист на плевелите. Линтур ВГ е селективен,

7

ОД -5 мл/дка + Биопауър – 70 мл/дка. Ако есента е топла и продължителна и житните плевели са в голяма плътност може да се наложи третиране още тогава. Хербицидът е селективен за културата и при двукратно приложение – наесен и напролет. Ако пшеницата е третирана и е инцидентно унищожена, след оран на дълбочина 25 см е възможно да се засее твърда или мека пшеница. За борба срещу едногодишни житни и широколистни плевели във фаза братене на пшеницата е регистриран Палас 75 ВГ (Дау Агросайънсис) (75 г/кг пироксулам). В доза 20-25 г/дка той се прилага във фаза 3-ти – 5-ти лист (начало на братене на житните плевели) и 2-ри – 4-ти до 4-ти – 8-ми лист на широколистните плевели. За по-високо хербицидно действие Палас се прилага съвместно с прилепителя Полигликол (Когнис – 50 мл/дка). Силно чувствителни плевели са: лисича опашка, ветрушка, видове див овес, видове овсига, видове райграс, ливадна власатка, подрумче, войничица, овчарска торбичка, лепка, стъблообхватна мъртва коприва, звездица, лайка, незабравка, фасулче, дива ряпа, венерин гребен, див синап, врабчово семе, попова лъжичка, теменуга, великденче, глушина, детелина, див морков, видове слез, див пелин, самосевки слънчоглед и др. Средно чувствителни плевели са: фасулче, синя метличина, рожец, източна ралица, червена мъртва коприва, лобода и паламида. Устойчиви плевели са: лечебен росопас, див мак и поветица. При заплевеляване с полски мак и при висока плътност на паламида Палас 75 ВГ може да се смесва с Дерби Супер. От тоталните хербициди за борба с плевелите регистрация има продуктът Клиник 36 СЛ (Ню Фарм), който съдържа 360 г/л глифозат. Той се използва в доза 600 мл/дка за борба срещу едногодишни и многогодишни плевели преди жътвата на пшеницата (без хлебна и за семепроизводство). Тоталният хербицид Раундъп (Монсанто), който съдържа 360 г/л глифозат + 180 г/л сърфактант е регистриран в доза 400 мл/дка с 15-20 л/дка работен разтвор. Прилага се за борба с многогодишните плевели и като десикант, преджътвено при влажност на зърното под 30 %. Хербицидът Раундъп Екстра (Монсанто Юръп) съдържа 540 г/кг глифозат (= 662 г/л като калиева сол). При пшеницата тоталният, системен, листен хербицид се използва в доза 270 мл/дка срещу плевели и като десикант, приложен при влажност на зърното под 30 %. За борба срещу едногодишни и многогодишни плевели и като

18

8

двойно системен, листен хербицид, който бързо се абсорбира през листата и корените на растенията скоро след приложението му и потиска растежа на чувствителните плевели. Симптоми като загуба на цвят и поява на хлоротични петна се появяват в рамките на 10 дни след пръскането върху плевелните растения. Чувствителни плевели са: слети коса, подрумче, колендро, овчарска торбичка, ралица, лечебен росопас, лепка, мъртва коприва, лайка, незабравка, див мак, фасулче, полски синап, войничица, звездица, попова лъжичка, великденче, паламида, поветица, самосевка слънчоглед от конвенционални, клиърфийлд и експрес хибриди и др. Друг двукомпонентен хербицид в пшеницата за борба с широколистните плевели е Камбио СЛ (БАСФ). Продуктът съдържа 320 г/л бентазон + 90 г/л дикамба. В доза от 125 мл/дка, той се прилага във фенофаза братене на културата. Камбио е селективен, системно-контактен, вегетационен хербицид. Продуктът има бърз инициален ефект. Действието върху плевелните растения се изразява в инхибиране на процеса фотосинтеза и стопиране деленето на клетките. До 24 часа се наблюдават признаци на хербицидно действие, а до няколко дни следва и пълно загиване на плевелите. Хербицидът е по-ефикасен и се препоръчва да се прилага при сухо време и ниска атмосферна влага. Чувствителни плевели са: подрумче, колендро, овчарска торбичка, лепка, врабчово семе, метличина, фасулче, лютиче, синап, спореж, звездица, мак, великденче, лайка, ралица, паламида, поветица, родилна трева, жиловлек, киселец, самосевки слънчоглед и др. Друг разрешен хербицид при пшеница, от групата на сулфонилуреите е Ларен® 20 СГ (ДюПон). Продуктът съдържа 200 г/ кг метсулфурон-метил. В доза 3 г/дка той се използва за борба с широколистните плевели вкл. лепка, като се прилага след 3-ти лист на културата и ранни фази на плевелите. Ларен е селективен, системен, листен хербицид. Продуктът се усвоява много бързо от растенията и не се влияе от дъжд паднал 2 часа след третирането. В чувствителните растения деленето на клетките спира часове след прилагането на продукта, което предизвиква спиране на растежа на листата и корените. След няколко дни се наблюдава хлороза, а пълното загиване на плевелите настъпва до 15-25 дни след третирането. Чувствителни плевели са: колендро, видове лайка, видове подрумче, див мак, звездица, мъртва коприва, овчарска торбичка, попова лъжичка, синап, трицветна теменуга, фасулче, лепка, паламида и др.

17

На база бефлубутамид (85 г/л) + изопротурон (500 г/л) за борба срещу едногодишни житни и широколистни плевели е регистриран хербицида Хербафлекс (ф. Хеминова). Той се прилага в доза 200 мл/дка от 3-ти лист до края на братене на пшеницата. Хербафлекс е селективен, системен, почвен и листен хербицид. Бефлубутамид прониква в поникналите плевелни растения през листата. Изопротурон се поема от листата и корените на плевелите. Активното вещество Бефлубутамид се свързва с ензима фитоен дезатураза, като повишава биосинтезата на каротин, която води до разграждането на хлорофила. Външната промяна се изразява в намаляване количеството на хлорофила в плевелите, което води до натрупване на асимилационните процеси и впоследствие – загиване. Двете вещества остават активни няколко седмици и по този начин атакуват и по-късно поникналите плевели. Чувствителни плевели са: дребносеменните житни – ветрушка, лисича опашка, едногодишна метлица, и широколистните плевели – полска теменуга, полска незабравка, лечебен росопас, овчарска торбичка, лайка, мак, мъртва коприва, врабчови чревца, метличина, персийско великденче, подрумче и др. От групата на сулфонилуреите при пшеницата е регистриран хербицида Пасифика ВГ + Биопауър (Байер Кропсайанс) (30 г/ кг мезосулфурон + 10 г/кг йодосулфурон + 90 г/кг антидот мефенпир-диетил). Продуктът се използва за борба срещу житни и широколистни плевели, като се прилага във фаза 3-ти лист до средата на братене на едносемеделните плевели и от 2-ри – 3-ти до 6-ти лист на двусемеделните плевели. Дозата на приложение е 35 г/дка + 70 мл/дка Биопауър (аджувант). След третиране препарата се абсорбира бързо от листата, стопира растежа и развитието им и ги унищожава напълно до 4-6 седмици. Визуалните признаци са пожълтяване на плевелите, хлоротични петна, последвани от некроза и загиване. Продуктът контролира и спящите меристемни тъкани, като по този начин предотвратява повторния растеж на плевелите. Чувствителни плевели са: едногодишна метлица, ветрушка, див овес, полска лисича опашка, райграс, обикновена метлица, овчарска торбичка, лепка, колендро, див мак, звездица, персийско великденче, полска теменуга, полско подрумче, синап, видове мъртва коприва, лайка, полско лютиче, дива ряпа, венерин гребен, птича глушина, пролетен фий, паламида и др. При заплевеляване основно с див овес и райграс продуктът трябва да се прилага самостоятелно с Биопауър. При тежко заплевеляване с лепка и паламида се препоръчва смесване с половин доза Секатор ОД, т.е. Пасифика ВГ 35 г + Секатор

16

начало до края братене на културата и от фаза 2-ри – 3-ти лист до фаза братене на плевелите. Продуктът може да се прилага при положителни температури от 5 – 7 градуса, когато има „растеж“ на плевелите, и е устойчив на валежи 1 час след пръскане. Аксиал 050 ЕК е системен препарат. Съдържа вграден, специално създаден за употреба с него прилепител, подпомагащ изключително бързото абсорбиране от листата и бързото придвижване на активното вещество в тъканите на плевелите. Хербицидът разрушава биохимичните процеси протичащи в клетките (възпрепятсва биосинтеза на мастни киселини и образуването на биомембрани), което довежда до незабавно спиране нарастването на чувствителните плевели, антоцианово червено оцветяване на листата и бързото им загиване. Не се препоръчва смесването на продукта с хормоноподобни хербициди. Смесим е с хербициди от групата на сулфонилуреите като триасулфурон, трибенурон, метсулфурон, йодосулфурон, амидосулфурон и хербициди от други групи (дикамба, флорасулам, бромоксинил, флуроксипир). Чувствителни плевели към Аксиал са: полска лисича опашка, видове див овес, видове райграс, ветрушка, метличина, просо, полевичка, тръстичина и др. Устойчиви плевели са: видовете овсига и едногодишна метлица. За едновременна борба с житните и широколистни плевели в пшеницата се използва Аксиал Едно ЕК (Синджента), който съдържа 45 г/л пиноксаден + 5 г/л флорасулам. Регистриран е в доза 100 мл/дка, внесен във фаза 3-ти лист до втори стъблен възел на културата, 3-5-ти лист на житните плевели (3-ти лист до края на братене на дивия овес) и 2-ри – 4-ти лист на широколистните плевели. Този хербицид освен, че възпрепятства биосинтеза на мастни киселини при житните плевели, потиска и действието на растителния ензим ацетолактат синтетаза при широколистните плевели. Това довежда до незабавно спиране растежа на плевелите, появява се хлороза, последвана от некроза и пълно загиване на чувствителните плевели в рамките на 12-14 дни. Чувствителни плевели са: видове див овес, полевичка, лисича опашка, ветрушка, видове райграс, подрумче, овчарска торбичка, лепка, лайка, мак, дива ряпа, див синап, звездица, полска незабравка, синя метличина, паламида (да се третира във фенофаза розетка), самосевки от конвенционални хибриди рапица и слънчоглед и др. Хербицидът се абсорбира много бързо до 1 час след пръскане, спира растежа на плевелите до 48 часа, и е единствения готов продукт който може да се приложи и при ечемик.

9

Алай® Макс (ДюПон) е селективен, системен, вегетационен хербицид съдържащ 143 г/кг метсулфурон-метил + 143 г/кг трибенурон-метил. В доза 3,5 г/дка с 30-40 л/дка работен разтвор, продуктът е регистриран за борба с широколистните плевели. При пшеницата Алай® Макс се внася във фаза 2-ри – 3-ти лист, най-късно до начало на вретенене на културата. Благодарение на комбинацията от двете активни вещества Алай® Макс се справя отлично с широколистните плевели в т.ч. прераснала паламида и е предпочитано решение на полета, където има възможност от възникване на вторично заплевеляване. Абсорбира се от корените и листата на плевелите и бързо се придвижва в цялото растение. Алай® Макс прониква за около 4 часа в плевелите и дъжд паднал след това, не намалява хербицидния ефект. Блокира деленето на клетките в зоните на нарастване на чувствителните плевели. Растежът на плевелите спира няколко часа след третирането, но видими симптоми на загиване се появяват след 5-10 дни. Пълното загиване на плевелите настъпва за 15-20 дни. Симптомите се изразяват в хлороза, загиване на вегетационните върхове и некроза. По-малко чувствителните плевели могат да не загинат напълно, но остават стопирани в своето развитие и не са конкурентни на културата по отношение на вода и хранителни вещества. Чувствителни плевели към продукта са: бударица, подрумче, синап, колендро, овчарска торбичка, часовниче, лайка, див мак, видове фасулче, персийско великденче, дива ряпа, спореж, врабчови чревца, видове мъртва коприва, попова лъжичка, глушина, теменуга, синя метличина, паламида, здравец и др. Умерено чувствителни са лепката и поветицата. При понижен тургор и метаболизъм на плевелите вследствие на засушаване, захлаждане или плевели, чиито растителни части се мокрят трудно поради дебел восъчен налеп или власинки се препоръчва прибавянето на прилепител Тренд® 90 (0,1%) към работния разтвор. Няма ограничения за следващата култура в сеитбооборота през есента или на следващата година. Препаратът е съвместим с масово прилаганите при пшеницата продукти за растителна защита и листни торове. Новопатентованата формулация водоразтворими гранули по пейст екструдид метод, осигурява по-пълно и равномерно разпределение на активните вещества и по-голяма стабилност на работния разтвор във времето Метсурам 200 ВГ или Риколсо (200 г/кг метсулфурон-метил) (Ротам Агрокемикал) е регистриран в доза 3 г/дка срещу едногодишни широколистни плевели, като се прилага във фаза 2-ри лист на пшеница до преди поява на флагов лист. Чувствителни

10

плевели са: звездица, колендро, лайка, лепка, мак, маргаритка, мъртва коприва, овчарска торбичка, подрумче, попова лъжичка, синап, фасулче, трицветна теменуга, синя метличина, лобода, паламида и др. По отношение на ротацията в сеитбообращението като последващи култури могат да бъдат засяти само житни, рапица и бобови в рамките на същата календарна година. За борба с едногодишни двусемеделни, в т.ч. устойчиви на хормоноподобните хербициди плевели, при пшеницата са регистрирани продуктите Акурат 60 ВГ (Хеминова) и Ротер ВГ (Стоктон Кемикъл), които съдържат 600 г/кг метсулфурон-метил. Хербицидите се внасят в доза 1 г/дка след 3-ти лист до края на братене на културата. В предложената доза продуктите не контролират лепка и паламида. Акурат и Ротер са селективни, системни, листни и почвени хербициди. Абсорбират се бързо от листата и се придвижват към растежните върхове. Блокират деленето на клетките и спират растежа на плевелите няколко часа след прилагането им. Видимият ефект се проявява след около 10 дни и се изразява в забавяне на растежа, хлороза и некроза. Пълното загиване на плевелите продължава до 2-3 седмици. Поради бързата абсорбция на хербицидите, евентуалният дъжд, паднал два часа след третирането, не понижава ефекта им. Бързото разграждане на продуктите ги правят безопасни за следващите култури в сеитбообращението. Пшеницата е устойчива към тези препарати даже след преминаване на фаза братене, така че те не предизвикват фитотоксични прояви върху нея. Чувствителни плевели са: бударица, звездица, колендро, лайка, мак, мъртва коприва, овчарска торбичка, подрумче, попова лъжичка, синап, фасулче,трицветна теменуга, синя метличина, маргаритка, и др. Един от новите хербициди при пшеницата е Ергон ВГ (Ротам Агрокемикъл Юръп), който съдържа 68 г/кг метсулфурон-метил + 682 г/кг тифенсулфурон-метил. Регистрацията на продукта е в доза 5-9 г/дка за борба с широколистните плевели, като се прилага във фаза след 3-ти лист на културата (есенно или пролетно) и до 6-ти лист на плевелите. Хербицидът е селективен, системен, сулфонилуреен (листен и почвен). Механизмът на действие включва инхибиране на ензима ацетолактат синтетаза, необходим за синтеза на незаменимите аминокиселини левцин, изолевцин и валин. При мека пшеница и другите видове пшеници с висока хлебопекарна сила, дозата се намалява на 6 г/дка. Силно чувствителни плевели са: врабчови чревца, овчарска торбичка,

15

ра със Секатор ОД. При наличие на брашнеста мана може да се направи резервоарна смес с фунгицида Фалкон. Пума Супер не може да се смесва с хербициди на база 2,4 Д, МЦПА, бентазон, бифенокс, дикамба и растежни регулатори. Препаратът се разгражда през вегетацията и не застрашава следващите култури в сеитбообращението. Топик 080 ЕК (Синджента) съдържа 80 г/л клодинафоп + антидот и е разрешен за употреба при пшеница в доза 30-40 мл/ дка. Използва се за борба с едносемеделните плевели. Изборът на дозата зависи от стадия на развитие на дивия овес и от видовете житни плевели. Най-добри резултати се постигат при третиране на дивия овес във фаза 3-4-ти лист. В случай на по-късно третиране (в края на братенето на дивия овес) да се използва по-високата доза. Колкото по-млади са третираните плевели, толкова са по-чувствителни. Важно е продуктът да се прилага, когато повечето житни плевели вече са поникнали. Клодинафоп се абсорбира от листата и стъблата на активно развиващите се плевели. Бързо се пренася в растенията и се натрупва в меристемните тъкани. Постигнатият резултат е инхибиране на ензима ацетил-карбоксилаза. В рамките на 48 часа след приложението Топик спира растежа на чувствителните видове плевели. Те загиват след 2-3 седмици. Хербицидът има отличен спектър на действие върху следните поникнали едногодишни житни плевели: видове див овес, полевичка, лисича опашка, райграс, житна пиявица, просо, тръстичина, метлица и др. Суорд 240 ЕК (Аган Кемикал) е новорегистриран хербицид, който съдържа 240 г/л клодинафоп-пропаргил. Препаратът се прилага във фенофаза от 3-ти лист до края на братене на културата. В доза 17 мл/дка продукта се използва за борба срещу полска лисича опашка и див овес. Срещу тръстичина и пролетно просо дозата се завишава на 20 мл/дка, а срещу райграс и житна пиявица се използва най-високо регистрираната доза от 25 мл/дка. Аксиал 050 ЕК (Синджента) съдържа 50 г/л пиноксаден. При пшеницата е разрешен в доза 60-90 мл/дка приложен с 20-40 л/дка работен разтвор, за борба с едногодишните житни плевели в т.ч. див овес. Ниската доза се използва при третиране на дивия овес и останалите житни плевели във фаза 3-4-ти лист. В случай на по-късно третиране и преобладаващо заплевеляване с видове райграс, житна пиявица, лисича опашка или при смесване с противошироколистни хербициди е препоръчително използването на по-високата доза. Прилага се във фенофаза от

видове мъртва коприва, лайка, полска незабравка, дива ряпа, обикновен спореж, полски синап, звездица, попова лъжичка, полска теменуга, полски мак, див морков, насеченолистен здравец, самосевки от конвенционалните хибириди слънчоглед и рапица и др. Умерено чувствителни плевели са: лепка, фасулче, глушина, трицветна теменуга и паламида. Слабочувствителни са видовете великденчета и синя метличина. В случай на провал на културата третирана с Ергон, на същата площ след изораване могат да се засеят мека и твърда пшеница и пролетен ечемик. Необходимо е да се изчакат 120 дни преди да се сеят или засаждат каквито и да било други култури в случай на провал на културата. За борба срещу широколистните плевели при пшеницата може да се използва хербицида Алианс ВГ (Ню Фарм), който съдържа 600 г/кг дифлуфеникан + 60 г/кг метсулфурон-метил. Дозата, в която е регистриран продукта е 7,5 г/дка. Вегетацията на житните култури започва при 5°С, действието на Алианс ВГ също. Продуктът е активен както при ниски, така и при високи температури, което го прави изключително практичен по отношение на времето на приложение и вида на проблемните широколистни плевели. Прилагането му през есента и рано напролет използва едно от най-важните качества на препарата, а именно неговото почвено действие. Той е ефикасен, както при наличните широколистни плевели (вкл. и устойчивите на хормоноподобни хербициди), така и върху тези, които са в процес на поява. Продуктът може да се прилага до фенофаза втори стъблен възел на културата. Последействието и устойчивостта на продукта е минимум 6 седмици. На база трибенурон-метил (750 г/кг) за борба с едногодишните широколистни, в т.ч. устойчивите на хормоноподобните хербициди плевели, често се използва продукта Тример® 75 ДФ (Адама). Хербицидът Тример® 75 ДФ е регистриран в доза 1-1,5 г/дка, при пшеницата и е препоръчително да се прилага във фаза 2-4ти лист на чувствителните плевели и фаза „розетка“ на паламидата. Тример® е високоселективен за културата и има широк интервал на употреба – от 3-ти лист до изкласяване, без да има риск от фитотоксичност. Трибенурон главно се абсорбира през листата и бързо се придвижва към вегетационните върхове. В чувствителните растения деленето на клетките се спира часове след прилагането на хербицида. Видимият ефект се наблюдава след 5-10 дни, но пълното загиване на плевелите е в рамките на една до три седмици, като през това време те не са конкурент на културата за вода и светлина. Силно чувствителни плевели са: полско подрумче, колендро, овчарска торбичка, див мак, лайка, врабчови

11

Продуктът Екопарт 2 СК (Нихон Нояку) съдържа 20 г/л пирафлуфен-етил и е регистриран в доза 45-60 мл/дка за борба срещу едногодишните двусемеделни плевели. В пшеницата препаратът се прилага след 3-ти лист на културата и 2-ри – 4-ти лист на плевелите. Екопарт 2 СК е селективен, контактен, вегетационен хербицид. Може да се смесва със следните активни вещества: азоксистробин, крезоксим-метил, тебуконазол, тиофанат-метил, триадимефон, ципродинил, ципроконазол, 2,4 Д, МЦПА, трибенурон, метсулфурон и изопротурон. Чувствителни плевели са: полско подрумче, овчарска торбичка, ралица, мъртва коприва, полски синап, поветица и др. Умерено чувствителни плевели са: лепка, лайка, див мак, врабчови чревца, паламида и пелин. Слабо чувствителни плевели са: полска теменуга, бръшлянолистно великденче и полски хвощ. Активното вещество пирафлуфен-етил е нов 3-фенилпиразол хербицид, който лесно се абсорбира в тъканите на растението и предизвиква бърза некроза и десикация на стъблото и листата. Пирафлуфен-етил е инхибитор на протопорфириноген оксидазата. Поради опасност от фитотоксичност за културата продукта не бива да се смесва с пестициди, които са формулирани като емулсионни концентрати. За борба срещу едногодишни житни плевели, в т.ч. див овес при пшеница, са регистрирани хербицидите Пума Супер 7,5 ЕВ (Байер Кропсайанс), Фокстрот 69 ЕВ (Хеминова) и Имаспро 7,5 ЕВ или Скорпио Супер 7,5 ЕВ (Зенит Кроп Сайънсис). Продуктите съдържат 69 г/л феноксипроп-п-етил + антидот. Прилагат се от фаза 3-ти лист до края на братене на плевелите в доза 100 мл/дка. Препаратите са селективни, листни, системни хербициди. Два часа са достатъчни за поемане на активното вещество и дъжд паднал след това не намалява хербицидния ефект. Феноксапроп-п-етил блокира образуването на клетъчни мембрани в точките на нарастване на плевелите, в резултат на което растежа им спира. Допълнително се инхибира синтеза на аминокиселини, намалява се количеството на хлорофила и се увеличава количеството на разтворимите захари. В резултат на всички тези процеси житните плевели загиват. При благоприятни климатични условия вече след десетия ден от третирането с хербицидите житните плевели са загинали. Чувствителни плевели са: див овес, ветрушка, лисича опашка, обикновена метлица, житна пиявица, класица и др. Италианският райграс и видовете овсига са устойчиви на хербицидите. Ако се налага борба при смесено заплевеляване най-добре е Пума Супер да се комбини-

14

12

чревца, синап, лютиче, летен горицвет, врабчово семе, спореж, попова лъжичка, паламида, киселец, здравец, самосевка от конвенционален слънчоглед и др. Умерено чувствителни плевели са: лепка, поветицовидно фасулче, трицветна теменуга, глухарче и синя метличина. Устойчиви широколистни плевели към хербицидите са: великденче, росопас и поветица. Тример® е приложим в широк температурен интервал от 5 до 35 С°. Поради краткия остатъчен ефект на хербицида в почвата, няма ограничения за следващата култура през есента или на следващата година. Със същото активно вещество (трибенурон-метил (750 г/кг) у нас са регистрирани още няколко търговски препарата – Корида 75 ВДГ или Питон 75 ВДГ (ГАТ Макроенкапсюлейшън АГ) и Хемтрибе 75 ВГ (Хеминова). Тези продукти се прилагат в същите дози и срокове и срещу същите плевели, както Тример® 75 ДФ. За разлика от хербицидите на база само трибенурон-метил, Гранстар® Супер 50 СГ (ДюПон) съдържа 250 г/кг трибенуронметил + 250 г/кг тифенсулфурон-метил. Той е селективен, системен, вегетационен хербицид с много по-широк спектър на действие. Регистриран е в доза 4 г/дка за борба с широколистните плевели (устойчиви на 2,4 Д и МЦПА) включително и паламида. Продукта има много широк прозорец на приложение от 2-ри лист до пълна поява на флагов лист, с висока селективност към културата дори и в тази късна фаза на приложение. Оптималният срок на прилагане е фаза 2-ри – 4-ти лист на едногодишните широколистни плевели, както и във фаза розетка на паламидата. За подобряване на хербицидния ефект се препоръчва прибавянето на прилепителя Тренд® 90 0,1 % към работният разтвор, особено при условия на засушаване и ниски температури. Гранстар® Супер осигурява и успешна борба с лепката, когато е приложен в ранна фаза от развитието на плевела (3-ти прешлен). В случай на пропадане на третираната с хербицида култура, независимо от причината, след нея могат да се презасеят само пролетните зърнени култури (овес, ориз, ечемик, царевица), след провеждане на дълбока оран. След третиране с Гранстар® Супер в нормален срок за приложение могат да бъдат засети и отглеждани всички възможни есенни и пролетни култури и няма ограничения за следващата култура в сеитбооборота. При заплевеляване на пшеницата с широколистни плевели, в т.ч. слабочувствителни на хормоноподобните хербициди плевели, може да се прилага продуктът Секатор ОД (Байер Кропсайанс),

13

който съдържа 106 г/л амидосулфурон + 25 г/л йодосулфурон. Дозата на хербицида е 10 мл/дка, за борба срещу широколистни плевели. Оптималната фенофаза на приложение при пшеницата е братене. Чувствителни плевели са: дива ряпа, звездица, лайка, лепка, лютиче, овчарска торбичка, петниста бударица, подрумче, мъртва коприва, незабравка, мак, попова лъжичка, синап, синя метличина, трицветна теменуга, фасулче, паламида, обикновен лапад и др. Дерби Супер ВГ (Дау Агросайънсис) е триазолпиримидинов хербицид, който съдържа 150,2 г/кг флорасулам + 300,5 г/кг аминопиралид-калий. Използва се в доза 2,5-3,3 г/дкa при пшеница срещу едногодишни и многогодишни широколистни плевели, в т.ч. лепка, подрумче, лайка, лечебен росопас, колендро, див мак, обикновена и източна ралица, полски синап, мъртва коприва, врабчово семе, обикновена скърбица, полска теменужка, попова лъжичка, родилна трева, полско лютиче, паламида, поветица, бударица, звездица, лобода, маргаритка, овчарска торбичка, фасулче, див фий, вторично поникнал слънчоглед, като в т.ч. успешно унищожава и самосевките от Експрес и Клиърфиилд устойчивите слънчогледови хибриди и др. Прилага се напролет във фаза братене на културата и във ранни фази на развитие на плевелите, както самостоятелно, така и в комбинации с някои основни вегетационни противожитни хербициди. Той е напълно селективен хербицид дори и в напреднали фази от развитието на културата (след братене) – до втори стъблен възел. Дерби Супер е двукомпонентен хербицид, характеризиращ се като селективен, системен, абсорбиращ се изключително бързо от листата и корените на плевелите. Поради различният механизъм на действие на активните вещества те достигат директно до корена, осигурявайки контрол на широколистните плевели без риск от резистентност. Високата доза трябва да се прилага при преобладаващо заплевеляване с паламида. Хербицидът не бива да се използва в периоди, когато температурата спада под 0 оС. Хербицидът Лонтрел 300 СЛ (Дау Агросайънсис) съдържа 300 г/л клопиралид. Регистрираната доза на продукта при пшеница е 40-50 мл/дка, приложен във фаза братене на културата. Лонтрел е селективен, системен, вегетационен хербицид. Препаратът се използва за борба с широколистни плевели, най-вече срещу тежко заплевеляване на полето с паламида, лайка, лепка, подрумче и други чувствителни плевели като колендро, къклица, метличина, спореж, фасулче и подбел.

вирусът на доматената бронзовост причинител на заболяване по нови медицински растения

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2 (265) / 2015

Доцент БИСТРА ДИКОВА ИПАЗР „Никола Пушкаров”

46

Вирусът на доматената бронзовост (Tomato spotted wilt virus – TSWV) e сред десетте най-разпространени вируси по света и е патоген за зеленчукови, цветни, някои полски и медицински култури. Билката блатен тъжник (Filipendula ulmaria [L.] Maxim.), наричана още кралица на ливадата е лечебното растение суровина за производство на аспирин, котешката мента (Nepeta racemosa Lam.) е източник на етерични масла, добавяни в лекарства, а лунният сърпец (Serratula coronata L.), от руски серпуха венценосная е важен имунен и енергиен стимулатор. В руската природна медицина от векове успешно се използва сератула (лунен сърпец) и левзея (еленов корен); (Янкулов и Джамбазов, 2001). Сератулата съдържа фитоекдистероиди, които имат фармакологичен ефект върху хората: 1. увеличаване на протеиновата синтеза с цел бодибилдинг; 2. антидепресантен ефект – предпазване от стрес; 3. предпазване от инфекции и 4. перспективи за използване в генетиката (Bathori and Pongracz, 2005). Видът S. coronata се среща в естествено състояние покрай реки в Русия (Саксонов и кол., 2007), а у нас е интродуциран и се отглежда успешно, като се отнася към новите лечебни растения за нашата страна (Янкулов и Джамбазов, 2001). В листата на S. сoronata 40% от определените аминокиселини съставляват незаменими аминокиселини, което свидетелства за високата хранителна стойност на този растителен вид, съдържащ екдистероиди (Алиева и кол., 2002). Няма сведения за установяване на вирусни болести и в частност на вируса на доматената бронзовост – TSWV и по трите вида медицински растения: F. ulmaria, N. racemosa и S. coronata. Има литературни данни за видове от род Nepeta, при които TSWV е доказан. Chatzivassiliou et al.

(1998) доказват естествена инфекция от TSWV при Nepeta nuda, а Sether и De Angelis (2002) съобщават, че Nepeta cataria е гостоприемник на вируса. В България вирусът на доматената бронзовост – TSWV е установен при важни медицински растения, между които Coriandrum sativum,

Фигура 1. Симптоми на хлороза, причинени от TSWV по блатен тъжник (Filipendula ulmaria Maxim.); в дясно здрав лист.

Centranthus rubber, Echinacea purpurea, Foeniculum vulgare, Lavandula vera, Leuzea carthamoides, и др.

(Dikova 2011, 2013; Dikova et al., 2012, 2013). Естракти от блатен тъжник (F. ulmaria) и по-точно влиянието на салицилалдехид и метилсалицилат е било изследвано за контрол на трипса преносител на TSWV Frankliniella occidentalis Pergande (Shamshev и др., 2003; Koschier и др., 2007). В статията представяме резултатите от изследване за установяване на нови за България гостоприемници на вируса на доматената бронзовост сред естествено разпространени или интродуцирани от чужбина переспективни за нашата фармацевтична промишленост медицински растения. Проби от листа на отделни растения със симптоми на вирусни болести събрахме от опитните полета на Института по розата, етеричномаслените и медицински култури в Казанлък. Изследванията за установяване на вирусна инфекция от TSWV проведохме чрез серологичния метод ELISA, DAS-ELISA (Clark и Adams, 1977) и индикаторния метод на тестови растения (Noordam, 1972). Изследванията бяха проведени в Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” (направление Защита на растенията в Костинброд).

Фигура 2. Симптоми на хлороза с последваща некроза по листа на лунен сърпец (Serratula coronata L.); в дясно – здраво растение.

Фигура 3. Симптоми на мозайка от хлоротични петна и силно вджуджаване по растение Serratula coronata, причинени от смесената инфекция на двата вируса: TSWV and CMV – в ляво; Здраво растение S. coronata – в дясно.

Фигура 4. Симптоми на TSWV по Solanum lycopersicum (L.), сорт Идеал, изкуствено инфектиран от болно растение Serratula coronata

В периода 2012 – 2014 години установихме нови за България гостоприемници, по които TSWV причинява заболявания: блатен тъжник (Filipendula ulmaria – семейство Rosaceae), котешка мента (Nepeta racemosa) – семейство Lamiaceae) и лунен сърпец (Serratula coronata – семейство Asteraceae). Характерните за трите растителни вида симптоми, които TSWV предизвиква са светложълти до яркожълти петна по средните и долни етажи листа, които впоследствие некротират. Заболяването причинява издребняване на растенията, намаляване на количеството и качеството на листната им маса и цветовете. Пожълтяването (хлорозата) е различно при долните и средни листа на различните видове. Докато при N. racemosa хлоротични са целите листа, то при F. ulmaria и S. coronata хлоротични са големи участъци от листните петури, редуващи се с нормално зелени зони от листата (фигури 1 и 2). Хлоротичните петна некротират след време. На фигура 3 – в ляво е представено растение от вида S. coronata, което е двойно по-дребно от здравото и безсимптомно растение в дясно. Вирусът на доматената бронзовост TSWV при това растение е в смесена инфекция с краставичномозаечния вирус (Cucumber mosaic virus – CMV) и в случая ефектът от тази смесена инфекция е ясно изразен синергизъм – тежка повреда, причинена от силна мозайка и хлороза, съчетана с вджуджаване. Резултатите от серологичния тест показват, че вирусът на доматената бронзовост TSWV присъства в почти една четвърт от анализираните растения: F. ulmaria – 22% и S. coronata – 23%, а в N. racemosa в почти една трета от растенията – 30%. TSWV предизвиква заболявания и по друг разпространен в България вид от род Nepeta – Nepeta cataria (Dikova, 2011). Тъй като тези данни са от началото на юни може да се очаква, че към края на лятото процентът на завирусените растения ще е по-висок, както това установихме за кориандъра – Coriandrum sativum и резене – Foeniculum vulgare (Dikova and Lambev, 2014). Пренасянето на вируса на доматената бронзовост TSWV на тест – растения по индикаторния метод бе успешно от S. coronata на домат Solanum lycopersicum (L.), сорт Идеал. TSWV бе установен в лист от домат със симптоми на хлоротични, преминаващи в некротични петна (фиг. 4). ИЗВОДИ Вирусът на доматената бронзовост – Tomato spotted wilt virus (TSWV) причинява заболявания по нови за България гостоприемници на вируса: Filipendula ulmaria, Nepeta racemosa и Serratula coronata. Два от тези видове: F. ulmaria и S. coronata са ценна суровина за получаване на важни лекарства.

47

www.pioneer.com/bulgaria

Доверете се отново на решенията на ДюПон при царевица Царевицата е доказано най-печелившата култура. През последните няколко години се наблюдава трайно увеличение на площите, засети с тази култура в България, като в същото време се отчита тенденция за прилагане на нови и по-добри практики при отглеждането є. Опазването на царевицата от вредители и подсигуряването на висок добив е важна цел за земеделските производители. Настъпващите глобални промени в климата на Земята поставят на нови изпитания аграрната наука, която трябва да отговори адекватно на нарастващите нужди от храни и фуражи. Тези нужди могат да бъдат задоволени не само чрез създаването на перспективни и високодобивни хибриди, но и чрез въвеждането на иновативни подходи в технологиите на отглеждане, съобразени с утвърждаването на нови, по-ефективни и безопасни препарати за растителна защита, в т.ч. хербицидите, които заемат основен дял. Компетентното определяне на видовия състав и плътността на плевелите и навременното им и качествено третиране – задължителна предпоставка за ефикасен контрол. Плевелите, са основен лимитиращ фактор при царевицата за получаването на висока и качествена продукция. Ненавременното им отстраняване, особено в периода до 7-8 лист на царевицата, води след себе си понижена продуктивност от културата. Това е така, тъй като в периода 4 – 6 лист от своето развитие, царевицата залага своите генеративни органи и формира потенциала на бъдещия добив. Поддържането на чисто от плевели поле е от особена важност, за да може културата максимално да се възползва от хранителните вещества и водата в почвата и да разгърне възможностите си за висок и качествен добив. За да бъде борбата с плевелите ефективна, екологосъобразна и икономически по-изгодна трябва задължително да се спазват две основни правила: – компетентно определяне на видовия състав и плътността на плевелите, – прецизен подбор на химични препарати, съобразен с плевелния състав, условията на средата и особеностите на хибрида, както и навременното им и качествено прилагане.

През 2015 ДюПон отново предлага на земеделските производители високо ефективни решения за вегетационна борба при царевицата, които дават възможност да бъде избран най-подходящият вариант за третиране, съобразен с индивидуалните особености на всяко едно поле, както и с предпочитанията на земеделския стопанин. Тези решения за вегетационна борба позволяват унищожаването на плевелите след тяхното поникване или на места, където почвените хербициди не са проявили ефект или въобще не са използвани. През 2015 основният фокус попада върху два продукта с отлична селективност, които ДюПон предлага за пълен контрол над житни и широколистни плевели: мощният балурицид Принципал® и доказалият се като безкомпромисен в борбата с всички едногодишни и многогодишни житни и широколистни плевели хербицид Принципал® Плюс. Отлично съотношение разход на декар спрямо ефект и добивност През 2013 година на опитните полета на Аграрния Университет, под ръководството на проф. Мая Димитрова, бяха проведени опити с хербицидни технологии на ДюПон, сравнени с масово предлаганите на пазара конкурентни продукти. Различните хербициди бяха заложени при еднакви агротехнически, климатични, почвени условия и плевелен състав при отчитане на ефикасността им срещу плевелите. Като основни критерии за хербициден ефект и селективност спрямо културата бяха отчетени показатели, като ефективност, височина на растенията, дължина и дебелина на кочана и най-важния показател – количествен и качествен добив. Резултатите бяха еднопосочни: всички предлагани на пазара технологии осигуряват получаването на приблизително еднакъв добив, което е доказателство и за равностойна селективност на отделните продукти към културата. Отражение върху себестойността и съответно крайната печалба обаче, освен добива, имат и направените разходи на декар. Тук предлаганите царевични хербициди на ДюПон се отличават от останалите на пазара с най-добро съотношение разход на декар спрямо ефект и добивност. В допълнение, хербицидите на ДюПон предлагат индивидуални решения, съобразени с особеностите на вашето поле.

Принципал® Плюс – плюсът в борбата с плевелите Принципал® Плюс е хербицидът, който защитава вашите полета от плевели, с които другите продукти се справят трудно или незадоволително, при това само с едно третиране, благодарение на което си спестявате време и пари. Принципал® Плюс се прилага от 2-ри до 7-и лист на културата в доза 44 гр/дка с 0,1% прилепител Тренд® 90. Активно растящите плевели са чувствителни към продукта, особено в ранни фази от своето развитие, но при редица изведени опити и приложение при голям брой фермери през изминалата година се убедихме, че Принципал® Плюс контролира добре и плевели в по-напреднала фаза от вегетацията. След третиране, Принципал® Плюс бързо прониква през листата и корените на проблемните плевели и се придвижва към всички части на растението. Визуален ефект се наблюдава още на втория – третия ден. Той се изразява в пожълтяване на зоните на нарастване при широколистните плевели и антоцианово оцветяване при житните. Плевелите загиват напълно две до три седмици след третирането, като през това време не са конкурент на културата по отношение на влага и хранителни вещества. Принципал® Плюс се отличава с множество предимства, благодарение на отличното взаимодействие на трите активни вещества, които съдържа – никосулфурон, римсулфурон и дикамба; много широк спектър на контролираните плевели, на практика всички икономически значими плевели, отлична селективност спрямо кул-

турното растение, силно системно действие, няма нужда от хербициден партньор, удобна за работа опаковка, без ограничения за следващите в сеитбообращението култури. Принципал – най-мощният балурицид За разлика от Принципал® Плюс, Принципал® е типичен балурицид, който гарантира максимална ефикасност при борбата с едногодишните и многогодишни житни плевели, благодарение на допълващото се действие на двете активни вещества – никосулфурон и римсулфурон. Благодарение на гъвкавия си интервал на приложение Принципал® е изключително подходящ партньор за прилагане заедно с противошироколистен хербицид, както разделно, така и в смеси. ДюПон препоръчва прилагането на Принципал® основно на полета, на които има преобладаващо заплевеляване с житни плевели или за коригиращо третиране на полета при т.нар. „вторично заплевеляване“, когато в резултат на чести превалявания или некачествена обработка се наблюдава повторно поникване на плевелите, както и при традиционното по-късно поникване на някои многогодишни житни плевели. Без съмнение, ДюПон предлага едни от най-търсените продукти за растителна защита при царевица. Но ДюПон предлага и нещо повече на своите клиенти – доверие, професионална техническа подготовка и обективност, качества, които отличават и правят фирма ДюПон разпознаваема и предпочитана от земеделските производители.

Българска асоциация ЗЕМЕДЕЛИЕ И ХРАНИ

Експертна помощ за развитието на селското стопанство

office@bazh.bg