Земеделие плюс 265/2015 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

ЗЕМЕДЕЛИЕ 2 (265) / 2015

ПЛЮС

CASE IH MAGNUM

ПОБЕДИТЕЛЯТ ПОЗНАВАТЕ ГО ОТ ДЪЛГО ВРЕМЕ

www.titanmachinery.bg

Втора престижна награда за новата серия Magnum 380 CVX Иновативният трактор Case IH Magnum 380 CVX е отличен за „Машина на годината 2015” на SIMA в Париж / След успеха на EIMA 2014, и експертното жури на terre-net призна технологичните постижения / Ефективна защита на почвата и висока производителност с Magnum Rowtrac След наградата за „Трактор на годината” на EIMA в Болоня миналата есен, Case IH Magnum 380 CVX сега бе отличен за „Машина на годината 2015” на SIMA в Париж. „Този двоен успех определено ни кара да се гордеем: рядко се случва една машина да получи тези две награди и то една след друга”, каза Андреас Клаузер, президент на Case IH, на церемонията по награждаването на изложението SIMA. Престижната награда “Машина на годината” се дава от 1997 година за отличителни технологични постижения в областта на земеделската техника. Победителят за 2015 Magnum 380 CVX бе определен от 19 независими журналисти от търговски списания в различни европейски държави. Списъкът с иновативни продукти включваше 94 попълнения в 17 различни категории, като Case IH Magnum 380 CVX се отличи в сегмента от 280 до 400 к.с. Впечатляващо доказателство за непрекъснато развитие „Серията Case IH Magnum е представена за първи път през 1987 година и оттогава непрекъснато търпи подобрения, като стъпка по стъпка се увеличава производителността, намалява се консумацията на гориво и вредни емисии, подобрява се комфорта за оператора и по този начин се оптимизира възвращаемостта на инвестицията за собствениците”, каза маркетинг мениджъра Дан Стюарт. „Без да се преувеличава, можем да кажем, че 27 години трактори Magnum – и две такива награди след този период – са ясно доказателство за постиженията на нашите специалисти. Новият Magnum 380 CVX е със CVX безстепенна трансмисия, лесен за употреба мултифунцкионален лост, нови пакети LED светлини и разбира се иновативната опция „Rowtrac”, която осигурява предимството от мощността на веригите, но с по-малко увреждане на почвата в сравнение с други верижни трактори. „Да получим две такива награди втори път – малко преди и по време на Международната година на почвите – показва, че нашето иновативно и „нестандартно мислене” се оценява от специалистите, които са добре запознати с предизвикателствата, тенденциите и развитията в селскостопанската техника. Щастливи сме, че всичко това днес се удостоява с наградата „Машина на годината 2015””, завърши Андреас Клаузер.

земеделски култури

Съдържание Земеделски култури избор на подходящи сортове зърнено-житни култури за биологично земеделие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2 Предшествениците за фитосанитарното състояние на житните култури при биологично сеитбообращение. . . . 5 Български и чуждестранни сортове твърда пшеница .9 TОРЕНЕ хуминов препарат за органично производство при твърда пшеница. . . . . . . . . . . . . 12 Азотното торене за продуктивност и качество на картофите. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15 използване на листни торове и растежния регулатор амалгерол при царевицата. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18 Използване на микробиологичния препарат „BIO-ONE“ при пролетен фуражен грах . . . . . . . . . 21 Овощарство биологично производство на плодове в европа . . . . . . . 24 ЛОЗЕ И ВИНО Родовитост на отбрани клонове от сорт Каберне Совиньон. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27 РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА Икономически важни болести по люцерната . . . . . . . . . 30 вирусът на доматената бронзовост причинител на заболяване по нови медицински растения. . . . . . . . . 46 Библиотека Химическа борба срещу плевелите при основните полски култури . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33

Новини от МЗХ

От 23 март започва прием по Схемата за застраховане на селскостопанска продукция Максималният размер за предоставянето на държавна помощ по Схемата „Помощ за съфинансиране на застрахователните премии при застраховане на селскостопанска продукция”, което може да получи един бенефициент, е до 65 % от стойността на застрахователната премия. Целта на помощта е да се насърчат малките и средни предприятия и земеделски стопани, отглеждащи плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн към застраховане на селскостопанска продукция срещу неблагоприятно климатично събитие. Крайният срок за кандидатстване по схемата е до изчерпване на финансовия ресурс или до 31 август, като срокът за сключване на договори и изплащане на средствата е до 15 декември 2015 г. Заявления за подпомагане ще се приемат в териториалните структури на Държавен фонд „Земеделие“, по постоянен адрес на кандидата. Повече информация за помощта, както и указанията за кандидатстване, са публикувани на интернет страницата на ДФ „Земеделие“, рубрика „Държавни помощи/ Схеми по Регламент (ЕС) 702/2014. Отдел „Връзки с обществеността”

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2 (265) / 2015

Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: П. Пеков PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

земеделски култури

избор на подходящи сортове зърнено-житни култури за биологично земеделие Виолета Божанова, ИПК – Чирпан Величка Котева, ЗИ – Стара Загора Тодорка Савова, ИЗ – Карнобат Марина Марчева, АУ – Пловдив Галя Панайотова, ТУ – Стара Загора Спасимира Недялкова, ИПК – Чирпан Гинка Рачовска, ИРГР – Садово Костадин Костов, ДЗИ – Генерал Тошево Галина Михова, ДЗИ – Генерал Тошево През последните двадесет години в Европа са налице нарастващи искания за стабилно производство на сел- Фиг. 1. Сравняване между теоретичния добив на зърно и слама (кг/ скостопански култури, характеризиращо се с намалени дка) при различни зимни житни видове при биологично отглеждане вложения за пестициди и синтетични торове, и увелича- стабилен ръст в сектора на биологичното земеделие в ване на биоразнообразието. Тези искания рефлектират България, в т.ч. и в биологичното произвдство на житв усилията за интегриране на екологичните аспекти в ни видове, са налице сравнително малко научни изОбщата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Най- следвания, фокусирани върху специфичните проблеми взискателната система за производство с ниски вложения на биологичното отглеждане. Част от тези изследвания е биологичното земеделие, дефинирано от директива са свързани с екологични аспекти (Atanasova and Koteva, 2092/91 на ЕС, според която не е допустимо използва- 2009; Манева и Атанасова, 2013), а други – с технолонето на пестициди и синтетични торове. гични (Котева и др., 2012; Манева и др., 2013). ИзследЖитните видове са едни от важните култури, които ванията, насочени към избора на подходящи сортове се отглеждат по биологичен начин. Биологично отгледа- и семепроизводството им са най-ограничени, макар че ните житни за консумация от хората заема 40% от па- сортът е ключов фактор за успеха на всяка една система зара на биологичните продукти в света, като най-голяма за отглеждане на селскостопански култури, в т.ч. и биочаст от тях се използват в хлебопекарната индустрия. логичната. Биологичните житни представляват 2% от продажбите В обзорната статия е представено текущото състона житни видове в Европа. Големият интерес към био- яние на основните научни изследвания, насочени към логично отглежданите житни култури е свързан и със избора на подходящи зърнено-житни култури и сортове съществуващите стандарти за биологично производство от тях. Обсъдени са нерешените проблеми и предизвина продукти от животински произход, изискващи живот- кателствата, свързани със специализираната им селекните да бъдат хранени с биологично произведени храни. ция и семепроизводство за нуждите на биологичното С повишаване на познанията за връзката между хра- земеделие в България. ненето и здравето е налице повишено търсене на евИзследванията са извършени в периода 2009–2012 ропейския пазар за здравословни храни на специализи- г. на сертифицирани полета за биологично земеделие рани житни култури и продуктите от тях. Така например на територията на Института по земеделие – Карнобат площите с биологично отглеждана твърда пшеница в и Института по полски култури – Чирпан на почвен тип Италия представляват 10% от всички площи, засяти с излужена смолница. Сравнителното видово и сортово тази важна диетична култура и 20% от всички площи, изпитване е направено в ИЗ – Карнобат. В сортоизкоито се обработват по биологичен начин (Camerini et питването са включени 26 съвременни и по-стари соal., 2011). рта обикновена пшеница, 5 сорта твърда пшеница, 17 Площите, които са заети с биологично отглеждани сорта ечемик, 10 сор-та овес, 2 сорта ръж и 2 сорта култури в България в периода от 2008 до 2010 г. нарас- тритикале. Теоретичният добив на зърно е изчислен в тват с около 10 пъти и достигат 25 648 ха (Apostolov, кг/дкa по формулата: ТДЗ=АхВх1000, където А – брой 2012). През 2012 г. е отбелязън нов ръст – 40 378 класоносни стъбла/1м2, В – маса на зърната в клас, a хa, които представляват 0,8% от общата обработвае- теоретичният добив на слама по формулата: ТДС = A x ма площ, а продажбите на биологични храни са около B x 1000, където A – брой растения/1м2, B – маса на 1% от общата продажба на храни (USDA, 2014). Най- сламата от едно растение . предпочитаните култури са житните – основно пшеница, В отделен експеримент, проведен в ИПК – Чирпан ечемик, ориз, царевица и ръж. Те заемат около 7 532 са сравнявани в продължение на две години пет сорта хa или 18,7% от общата площ, обработвана по биоло- твърда пшеница, създадени в различни периоди – два гичен начин. стари сорта – А-233 и Прогрес и три съвременни – ВикНезависимо, от отбелязания през последните години тория, Предел и Елбрус. Анализирани са следните пока-

затели: обща и продуктивна братимост, дължина на класа, брой зърна в клас, тегло на зърната в клас (г), маса на 1000 зърна (г). Определени са и основни качествени показатели на зърното като стъкловидност, съдържание на протеин и глутен. Добивът е изчислен в кг/хa. Изследвани са основните посевни качества на семената – кълняема енергия (%) и кълняемост (%). В тригодишен експеримент е изпитвано влиянието на листното подхранване върху добива и качеството на зърното при твърда пшеница сорт Прогрес, отглеждан при биологични условия. Биоторовете Humustim и Biohumax са използвани в две дози 1,0 л/ха и 1, 5 л/ха и са сравнявани с водна контрола. Внасяни са двукратно в интервал през 2 седмици във фаза вретенене. Получените данни от експериментите са обработени статистически чрез различни анализи. Изчислени са средните аритметични величини и стандартните отклонения, въз основа на които са определени и вариационните коефициенти. Използвани са и двуфакторен вариационен анализ и корелационен анализ. Изборът на подходяща култура и сортове от нея са ключови фактори, определящи ефективността в аграрното производство и при двете основни системи на отглеждане – конвенционална и биологична. Като правило условията на средата в биологичното земеделие са много по-разнообразни, отколкото при традиционното земеделие, затова сортовете, които се използват за неговите нужди трябва да са много по-адаптивни и издръжливи, а стабилността на добива е много по-важна, отколкото величината му. Поддържането на биоразнообразието, в т.ч. генетичното разнообразие на видово ниво, е важен принцип в биологичното земеделие и в тази връзка се предвижда фермерите да бъдат осигурени с голям набор от сортове, между които и местни. През последните години дори в ЕС стартираха изследвания и започнаха да се изпълняват специализирани селекционни програми за създаване на сортове, в т.ч. и при житни видове, за нуждите на биологичното земеделие (Lammerts van Buerena et al., 2011). Разбира се част от признаците, покоито се води отборът в конвенционалните селекционни програми са важни и за биологичната селекция, но приоритетът, който им се дава е различен. В този смисъл е

Фиг. 2. Теоретичният добив на зърно и слама при сортове обикновена пшеница, отглеждани при биологични условия, кг/дка

Фиг. 3. Теоретичен добив на зърно и слама (кг/дка) при сортове ечемик, отглеждани при биологични условия

необходимо като начало, преди стартиране на специализирани селекционни програми, да бъдат идентифицирани подходящи за биологичната система на производство сортове измежду селектираните за конвенционалното земеделие по признаци свързани с: адаптация към биологичния начин на поддържане на почвеното плодородие; потискане на плевелите, здрав посев, здрави семена, качество, добив и стабилност на добива в условия на абиотични и биотични стресове. Резултатите от тригодишното видово и сортово изпитване на зимни житни култури показват значителни различия в теоретичния добив, както между отделните житни видове, така и между сортовете в рамките на един вид (фигури 1, 2, 3). Най-висок потенциален добив на зърно – средно от три години и средно от всички изследвани сортове е получен при ръжта – 547 кг/дкa, следвана от тритикале и ечемик – 492 кг/дкa. При овеса са отчетени най-ниски стойности по този показател – 362.6 кг/дкa. Най-висок потенциален добив на слама е получен от тритикале – 779,2 кг/дкa, следвано от твърда – 538 кг/ дкa и обикновена пшеница – 447 кг/дкa. В сортоизпитването на обикновена зимна пшеница са включени стари и съвременни сортове, създадени в двата основни селекционни центъра – ДЗИ – Генерал Тошево и ИРГР – Садово (фиг. 2). Теоретичният добив в цялата извадка от сортове варира в широки граници – от 310 кг/дкa при сорт Славянка до 524 кг/дкa при сорт Боряна. С най-добър продуктивен потенциал за зърно при биологично отглеждане се отличават сортовете: Боряна (524 кг/дкa), Енола (510 кг/дкa), Катя (509 кг/ дка), Карат (498 кг/дкa), Здравко (489 кг/дкa), Албена (480 кг/дкa). Сортовете Садово 1, Карат, Садово 552, Прелом, Победа и Катя са реализирали най-висок добив от слама. Сортовете Карат и Албена се характеризират с висок добивен потенциал едновременно за зърно и слама, която се използва за груб фураж при храненето на животните и могат да бъдат препоръчани за отглеждане в биологичните животновъдни ферми. В сортоизпитването на ечемика са включени 20 български и чуждестранни, двуредни и многоредни сортове (фиг.3). Теоретичният добив в цялата извадка от сортове варира в широки граници от 389 кг/дкa при сорт Кондрат до 620 кг/дкa при сорт Краси 2. С най-добър продуктивен потенциал за зърно при биологично отглеждане от двуредните сортове се отличават Краси 2 (620 кг/дкa), Емон (600 кт/дкa) и Орфей (598 кг/дкa), а от многоредните – Изгрев (612 кг/дкa), Ахелой 2 (602 кг/дкa), Веслец и Романс (584 кг/дкa). Сортовете Перун, Ахелой 2, Лардея и Орфей имат найвисок потенциал за добив на слама – от 496 до 436 кг/ дкa, а сортовете Ахелой 2 и Орфей се характеризират с висок добивен потенциал едновременно за зърно и слама. Варирането на потенциалния добив на зърно в извадката от шест сорта тритикале е в границите от 429 кг/дкa до 569 кг/дкa, като с най-висок продуктивен потенциал се отличават сортовете Акорд и Атила. Сорт Атила се характеризира и с най-висок теоретичен добив на слама и може да бъде препоръчан за отглеждане в биологични животновъдни ферми. Варирането на теоретичния добив в извадката от 5 сорта овес е незначително от 340 до 398 кг/дкa за зърно и от 68 до 116 кг/дкa за слама. Сорт Русе 8 е с най-висок добивен потенциал на зърно. Двата изследвани сорта ръж не се различават съществено по отношение на добивния си потенциал. (продължава в следващия брой)

Предшествениците за фитосанитарното състояние на житните култури Василина Манева, Дина Атанасова Институт по земеделие, Карнобат

В Югоизточна България климатът е преходноконтинентален със средни годишни валежи от 549 мм. Зимата е сравнително топла, пролетта е краткотрайна и хладна, лятото е горещо и сухо, есента е продължителна и топла. Посочените агрометеорологични условия създават предпоставки за зимно поникване, ранно пролетно развитие и къснопролетен растеж на плевелите. Във всички варианти на опита е извършен фитосанитарен мониторинг. През годините на обследване за болести са открити следните патогени: праховита главня по пшеницата – Ustilago tritici (Pers) Jens, праховита главня по овеса – Ustilago avenae (Persoon) Jensen, кафява ръжда по пшеницата – Puccinia recondite Rob. et Desm., кафява ръжда по ръжта – Puccinia dispersa Eriks. et Hann., ран листен пригор по пшеницата – Septoria tritici Rob. et Desmazieres, листен пригор по ечемика – Rhynchosporium graminicola Heinsen (табл. 1). Всички те са в ниска плътност и са равномерно разпределени във вариантите на опита. Това не позволи формирането на тенденция за влияние на предшественика върху

ПЛЮС

Таблица 1. Основни патогени по зърнено-житните култури, отглеждани след три предшественика

ЗЕМЕДЕЛИЕ 2 (265) / 2015

Биологичното земеделие заема все по-големи мащаби от земеделското производство в света. Подходът към биологичното производство е свързан с възстановяване и поддържане на плодородието на почвата и на биоекоценозата в основните земеделски райони на Р.България в условията на глобални климатични промени в света (Станев, 1995). Сеитбообращението осигурява по-добро използване на почвената влага и в значителна степен предотвратява отрицателното действие на засушаването. Правилно изградените сеитбообращения, съобразени с агроекологичните условия и производственото направление на фермата, представляват основа за ефективното използване на останалите фактори – обработка на почвата, торене и растително-защитни мероприятия при отглеждане на културните растения (Атанасова, Зарков, 2007). Освен водния дефицит, влияние върху количеството и качеството на добива оказват и множество болести, неприятели и плевели (Вълчева и др., 2009). В статията представяме резултатите от проучване на влиянието на предшественика в триполно полско сеитбообращение върху фитосанитарното състояние на зърнено-житните култури, отглеждани в системата на биологично земеделие. Опитът е заложен през 2011 – 2014 г. в сертифицираното поле за биологично земеделие на Институт по земеделие – Карнобат. Създадено е триполно полско сеитбообращение. Отглеждат се пет зърнено-житни култури (ечемик, пшеница, ръж, тритикале и овес) след три предшественика – грах-слънчогледова смеска, царевица и угар. През периода 2012 – 2014 във всички варианти на опита е направено обследване за насекоми. Отчетен е видовия състав на заплевеляването и плътността му във фаза „край на братене” и начало на изкласяване на културите. Определянето на нападението от болести се извърши чрез обхождане по време на вегетацията на културите.

Таблица 2. Основни неприятели по зърнено-житни култури, отглеждани след три предшественика

Фиг. 1. Числена динамика на листни въшки по зърненожитни култури след три предшественика (средно за трите години)

Фиг. 2. Числена динамика на житни дървеници по зърнено-житни култури след три предшественика (средно за трите години)

Фиг. 3. Числена динамика на житна пиявица по зърненожитни култури след три предшественика (средно за трите години)

заразата на житните култури с болести. След мониторинг за отчитане на неприятелите по зърнено-житните култури, отглеждани след трите предшественика, са установени да вредят седем вида от три разреда – Нemiptera, Heteroptera и Coleoptera. Преобладаващите видове са от разред Нemiptera. През периода на наблюденията, при ечемика и след трите предшественика, се открива единствено Eurygaster integriceps. Единични екземпляри от Aelia acuminata се наблюдават само при тритикале и овес и след трите предшественика. При ръжта се наблюдават два вида листни въшки – Sitobion avenae и Rhopalosiphum maidis, и житна дървеница – Eurygaster integriceps. При тритикалето от листните въшки се открива само Sitobion avenae, наблюдава се житна пиявица – Oulema melanopa, житна дървеница – Eurygaster integriceps и остроглава житна дървеница – Aelia acuminata. При пшеницата се откриват три вида листни въшки – Sitobion avenae, Schizaphis graminum, Rhopalosiphum maidis, житна пиявица – Oulema melanopa и житна дървеница – Eurygaster integriceps. При овеса се наблюдават 6 от вредящите 7 неприятеля – през периода на наблюденията не се среща само Schizaphis graminum (табл. 2). Отчитанията показват, че предшествениците не влияят на видовия състав на неприятелите. Отчетена е числената динамика на основните неприятели по зърнено-житните култури след различните предшественици (фигури 1, 2, 3). Ечемикът е най-слабо нападащата се от листни въшки култура през пролетта в триполното сеитбообращение (фиг. 1). В най-висока степен от листни въшки се напада овеса и след трите предшественика (фиг. 1). Ръжта, тритикалето, пшеницата и овесът се нападат в най-голяма степен след предшественик грах-слънчогледова смеска (фиг. 1). Житни дървеници се откриват и при петте зърнено-житни култури. В най-висока плътност те се отчитат при пшеницата и след трите предшественика (фиг. 2). При ечемика, ръжта и пшеницата плътността им е най-висока след угар, а при тритикалето и овеса – след грах-слънчогледова смеска (фиг. 2). Житната пиявица, през годините на отчитането, не се наблюдава при ечемик и ръж (фиг. 3). В най-висока плътност и след трите предшественика се отчита при овеса. При тритикале и овес житната пиявица е в най-висока плътност след угар, а при пшеница – след грах-слънчогледова смеска (фиг. 3). Отчитанията показват, че предшествениците не влияят на видовия състав на неприятелите, а основно на тяхната плътност. Отчетено е и заплевеляването на петте култури след трите предшественика (таблици 3, 4, 5, 6, 7).

Таблица 3. Заплевеляване при ечемик, отглеждан след три предшественика (средно за периода 2012 – 2014)

Таблица 4. Заплевеляване при пшеница, отглеждана след три предшественика (средно за периода 2012 – 2014)

При ечемика най-голям брой плевели на квадратен метър (240,3) и г/м2 (130) се отчитат след предшественик царевица, най-малко плевели като бр./м2 се отчитат след грах-слънчогледовата смеска – 149,9, но след предшественик угар масата на плевелите е най-ниска – 58,7 г/м2 (табл.3). Ясно изразено е и влиянието на предшественика върху видовото разнообразие на плевелите (табл.3). При ечемика видовото им разнообразие е най-голямо след предшественик царевица (табл.3). Това вероятно се дължи на различното качество на обработка на почвата след различните предшественици. При пшеницата най-голяма численост и маса плевелите имат след предшественик царевица – 253,3 бр./м2 и 118,2 г/м2, а най-ниска след грах-слънчогледова смеска – 111,3 бр./м2 и 43,4 г/м2 (табл.4). При пшеницата най-голямо видово разнообразие се наблюдава след грах-слънчогледова смеска (табл.4). При тритикалето тенденцията е същата като при пшеницата – след царевица – 160,7 бр./м2 и 77,7 г/м2, а след грах-слънчогледова смеска – 120,7 бр./м2 и 54,7 г/м2 (табл.5). Най-голямо видово разнообразие се наблюдава след грах-слънчогледова смеска (табл.5). При ръжта заплевеляването е най-високо след предшественик царевица – 112,7 бр./м2 и 32,4 Таблица 5. Заплевеляване при тритикале, отглеждано след три предшественика (средно за периода 2012 – 2014)

Таблица 6. Заплевеляване при ръж, отглеждана след три предшественика (средно за периода 2012 – 2014)

Таблица 7. Заплевеляване при овес, отглеждан след три предшественика (средно за периода 2012 – 2014)

г/м2, след угар плевелите са в най-нисък бр./ м2 – 66,7, а след грах-слънчогледова смеска са с най-ниска маса – 4,3 г/м2 (табл.6). Видовото разнообразие на плевелите е най-голямо след предшественик царевица (табл.6). При овеса тенденцията е като при пшеницата и тритикалето – заплевеляването е най-високо след предшественик царевица – 172,6 бр./м2 и 62 г/м2, а най-ниско след грах-слънчогледова смеска – 94,3 бр./м2 и 43,3 г/м2 (табл. 7). Видовото разнообразие на плевелите при овеса е най-ниско след предшественик царевица и по равно разпределено след предшествениците угар и грах-слънчогледова смеска (табл. 7). ИЗВОДИ През периода на проучването не е формирана тенденция за влиянието на предшественика върху нападението от болести по житните култури. Предшествениците не влияят на видовия състав на неприятелите, а основно на тяхната плътност. Ечемикът е най-слабо нападащата се от листни въшки култура през пролетта в триполното сеитбообращение. В най-висока степен от листни въшки се напада овеса и след трите предшественика. Ръжта, тритикалето, пшеницата и овеса се нападат в най-голяма степен след предшественик грах-слънчогледова смеска. Житни дървеници се откриват и при петте зърнено-житни култури. В най-висока плътност те се отчитат при пшеницата и след трите предшественика. При ечемика, ръжта и пшеницата плътността им е най-висока след угар, а при тритикалето и овеса – след грах-слънчогледова смеска. Житната пиявица, през годините на отчитането, не се наблюдава при ечемик и ръж. В най-висока плътност и след трите предшественика се отчита при овеса. При тритикале и овес житната пиявица е в най-висока плътност след угар, а при пшеницата – след грах-слънчогледова смеска. При ечемика най-голям брой плевели на квадратен метър се отчитат след предшественик царевица, най-малко плевели се отчитат след грахслънчогледовата смеска, но след предшественик угар масата на плевелите е най-ниска. При ръжта заплевеляването е най-високо след предшественик царевица, след угар е най-ниско, а след грах-слънчогледова смеска е с най-ниска маса. При пшеницата, тритикалето и овеса заплевеляването е най-високо след предшественик царевица, а най-ниско е след грах-слънчогледова смеска. Ясно изразено е влиянието на предшественика върху видовото разнообразие на плевелите. Това вероятно се дължи на различното качество на обработка на почвата след различните предшественици.

Български и чуждестранни сортове твърда пшеница Доц. д-р Танко Колев, доц. д-р Нуреттин Тахсин, гл. ас. д-р Любка Колева Аграрен университет, Пловдив

2 (265) / 2015

Борбата с плевели и неприятели извеждахме по утвърдената технология за отглеждане. Почвата, на която беше изведен опита е карбонатна алувиално-ливадна, слабозасолена с песъчливо-глинест механичен състав, с троховидно-зърнеста структура в повърхностния слой и ореховидна в по-долните хоризонти (Кирчев, 2006). Хумусното съдържание е доста високо – около 4,5%, като в дълбочина постепено намалява. Реакцията на почвата е слабо алкална и варира от 6,5 до 7,5 рН. Съдържанието на хранителни елементи в почвения слой до 20 cм е съответно: N – – 23,5 мг/1000 г; P 2O 5 39,3 мг/100 г; К2O – 27,5 мг/ 100 г; CaCO3 – 7,3%. Определяхме височина на растенията (cм); дължина на

ПЛЮС

ността и качеството на зърното при българските сортове твърда пшеница: Прогрес, Белослава, Възход, Явор, Загорка и чуждестранните: Beleno (Испания), Durumko, Yukon (Германия), Duetto (Франция), Duramar (Австрия), съпоставени спрямо стандартния сорт Прогрес. Твърдата пшеница отглеждах-ме след предшественик слънчоглед. Включените в опита растения бяха торени ежегодно с фосфор – 8 кг/дкa (цялото количество суперфосфат внасяхме с предсеитбената обработка на почвата, а азотния тор (амониева селитра) 12 кг/дкa – 1/3 преди сеитбата, а останалото количество 2/3 – рано напролет като подхранване). Сеитбата извършвахме в оптималния за Южна България срок от 15 октомври до 5 ноември.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Проблемът за повишаване на продуктивността и качеството на пшеничното зърно придобива все по-голямо значение във връзка с повишаване потребностите на населението и изискванията към хранителната стойност и технологичните свойства на зърното за нуждите на хлебопроизводството, на макаронената и сладкарската промишленост. Според редица автори повишаването на добива и качеството на твърдата пшеница е резултат от взаимодействието на комплекс от фактори, включващи сорта, агроекологичните условия и технологията на отглеждане и прибиране на пшеницата. Сортът с неговите генетични възможности е мощно средство за увеличаване на добива и качеството на зърното. Създаването и внедряването на нови сортове в производството допринася за решаване на зърнения проблем. В статията са представени резултатите от изпитване на продуктивността и качеството на зърното на някои български и чуждестранни сортове твърда пшеница при екологичните условия на Пловдивски регион. През периода 2009– 2012 г. проведохме полски опит в Учебно-експерименталната и внедрителска база на Аграрен университет в гр. Пловдив. Изследвахме влиянието на екологичните условия на Пловдивски регион върху продуктив-

класа (cм); брой класчета и брой зърна в класа; маса на зърната в класа (г); добива на зърно в (т/хa); маса на 1000 зърна (г); хектолитрова маса (кг/хл); стъкловидност (%); съдържание на общ азот (%); суров протеин (%); мокър глутен (%); сух глутен (%). Химическите анализи са извършени в лабораторния комплекс за изпитване при Аграрен университет – Пловдив и в лабораторията по окачествяване на зърното на твърда пшеница в ИПТП, гр. Чирпан, за което изказваме голяма благодарност на научните сътрудници и лаборантите за проявената отзивчивост. Количеството на валежите през вегетационния период на твърдата пшеница (X-VI) беше както следва: 2009/2010 – 458,1 мм, 2010/2011 – 517,4 мм и през 2011/2012 – 388,5 мм при 419,0 мм за многогодишен период от време. Благоприятна година за растежа и развитието на твърдата пшеница с добро разпределение на валежите беше 2010/2011 г. тогава се получиха и най-високи добиви

Tаблица 1. Добив на зърно, т/хa

Сортове

2009–2010

2010–2011

2011–2012

т/хa %

т/хa

1. Загорка

3,28 99,1

4,51 98,9

2,56 95,9

3,45

98,3

2. Прогрес (st.)

3,31 100,0 4,56 100,0 2,67 100,0 3,51

100,0

3. Явор

3,64 110,0 4,60 100,9 2,37 88,8

3,54

100,9

4. Възход

3,67 110,9 5,04 110,5 3,05 114,2 3,92

111,7

5. Белослава

3,70 111,8 4,95 108,6 2,93 109,7 3,86

109,7

6. Beleno

3,15 95,2

88,3

7. Durumko

3,48 105,1 4,82 105,7 2,70 101,1 3,67

104,6

8. Yukon

3,40 102,7 4,74 103,9 2,63 98,5

102,3

9. Duetto

3,57 107,9 3,85 84,4

10. Duramar

3,23 97,6

дължина на класа, см брой класчета в клас

маса на зърната в клас, г

маса на 1000 зърна, г

хектолитрова маса, кг

стъкловидност,%

Показатели височина на рзстенията, cм

Сортове

1. Загорка

83,1

6,1

35,8

2,14

48,2

74,0

96,3

2. Прогрес (st.)

93,3

7,0

39,9

2,71

55,4

75,5

92,1

3. Явор

88,1

7,7

41,5

2,56

46,8

79,2

94,1

4. Възход

85,6

6,6

42,4

2,64

51,5

75,7

97,9

5. Белослава

79,3

7,3

42,0

2,55

45,6

75,8

98,6

6. Beleno

83,2

6,3

35,2

1,93

48,5

74,7

71,0

7. Durumko

87,0

7,2

39,3

2,34

49,6

74,3

69,0

8. Yukon

83,1

6,4

37,9

2,38

45,7

76,8

86,0

9. Duetto

79,2

7,5

39,5

2,16

48,1

71,3

82,0

10. Duramar

90,4

6,8

40,0

2,43

44,6

73,6

74,0

2,51 94,0

3,10 3,59

2,75 103,0 3,39

4,57 100,2 2,45 91,8

на зърно от всички изпитвани сортове. Неблагоприятна за развитието на растенията беше стопанската 2011/2012 г. поради сушата през зимните и пролетните месеци, което се отрази отрицателно върху продуктивността на твърдата пшеница. Реколтната 2010 година е с междинни стойности, в сравнение с другите години на изследвания период. Най-висок добив на зърно през периода на проучване

Таблица 2. Биометрични данни (средно за периода 2009-2012)

3,65 80,0

средно

3,42

96,6 97,4

беше получен от сорт Възход (табл. 1). Реколтираното зърно от този сорт е 3,92 т/хa, (11,7%), което е с 410 кг на хектар в повече от стандарта сорт Прогрес. Следва сорт Белослава с 3,86 т/хa (9,7%), което е с 350 кг на хектар повече зърно от стандарта. На трето място по добив е сорт Durumko 3,67 т/хa (4,6%) или със 160 кг на хектар зърно повече от сорт Прогрес. Математически доказано е увеличението на добива при сортове Възход и Белослава, докато при сорт Durumko повисоката продуктивност, спрямо стандарта е математически недоказана. По продуктивност сортовете Yukon, Явор и Загорка се изравняват със стандарта. По-ниски добиви се получиха от сотровете Duramar, Duetto и Beleno, съответно с 90 кг/хa; 120 кг/хa и 410 кг/хa по-малко, в сравнение със сорт Прогрес. През изследвания период най-високи бяха растенията при сортовете Прогрес – 93,3 cм и Duramar – 90,4 cм, а найниски при Белослава – 79,3 cм и Duetto – 79,2 cм (табл. 2). Дължината на класа беше найголяма при сорт Явор – 7,7 cм, а най-малка – при сорт Загорка – 6,1 cм. При сорт Възход бяха отчетени най-голям брой зърна – 42,4, а най-малък – при сорт Beleno – 35,2. Стандарт-

Tаблица 3. Съдържание на протеин, мокър и сух глутен в зърното на твърдата пшеница (средно за периода 2009-2012)

Сортове

Показатели съдържание на протеин N 5.7

1. Загорка

мокър глутен, %

% спрямо st.

сух % глутен, спрямо % st.

15.3

104.8

39.4

104.5

14.8

103.5

2. Прогрес (st.) 14.6

100.0

37.7

100.0

14.3

100.0

3. Явор

15.2

104.1

37.4

99.2

14.5

101.4

4. Възход

11.9

81.5

40.8

108.2

14.9

104.2

5. Белослава

12.5

85.6

43.4

115.1

15.4

107.7

6. Beleno

13.9

95.2

22.5

59.7

8.8

61.5

7. Durumko

13.6

93.1

28.5

75.6

11.3

79.0

8. Yukon

14.9

102.0

30.1

79.8

11.6

81.1

9. Duetto

14.2

97.3

23.3

61.8

9.1

63.6

10. Duramar

12.8

87.7

20.5

54.4

8.0

55.9

ният сорт Прогрес се отличава с най-висока маса на зърното в класа 2,71 г и маса на 1000 зърна – 55,4 г, а най-ниски стойности на тези показатели бяха отчетени при Beleno – 1,93 г и Duramar – 44,6 г (табл. 2). Сорт Явор е с най-висока хектолитрова маса 79,2 кг, а най-ниска е при сорт Duetto – 71,3 кг. Стъкловидността е също важен качествен показател и високите й стойности обуславят получаването на повече и покачествени грисови брашна. Този показател силно корелира със съдържанието на протеин и скорбяла. Тя се влияе от биохимичните и технологични условия, но решаващи са сортовата особеност, торенето и метеорологичните условия по време на наливане и узряване на зърното. Според стандартните изисквания за качество на пшениците с повишена сила стъкловидността не трябва да бъде по-малка от 40% за обикновената и 70% за твърдата пшеница. За изследваните сортове стъкловидността варира от 71% за сорт Beleno до 98,6% за сорт Белослава като стойността на този показател е с 6,5% повисока, в сравнение със стан-

дарта. Съдържанието на абсолютно сухо вещество при сортовете твърда пшеница варира в незначителни граници. От изследваните сортове с най-високо съдържание на протеин в зърното се характеризират Загорка, Явор и Yukon като това увеличение е с 4,8% при Загорка, с 4,1% при Явор и с 2% при Yukon, в сравнение със сорт Прогрес. Другите изпитвани сортове твърда пшеница имат по-ниско съдържание на протеин. Един от важните показатели за качеството на пшеницата са количеството и качеството на глутена – мокър и сух (%). Съдържанието на глутен е по-високо при сортовете: Белослава – с 15,1% (мокър) и 7,7% (сух), при Възход – с 8,2% (мокър) и 4,2% (сух), при Загорка – 4,5% (мокър) и 3,5% (сух), в сравнение със сорт Прогрес (табл. 3). Заключение Направени са за пръв път сравнителни проучвания за влиянието на сортовите особености върху продуктивността и химичния състав на зърното от пет български и пет чуждестранни сорта твърда пшеница.

При агроекологичните условия на Пловдивски регион найвисок добив на зърно се получава от твърдата пшеница сорт Възход. Реколтираното зърно от този сорт е 3,92 т/хa, (11,7%), което е с 410 кг на хектар в повече от стандарта сорт Прогрес. Следва сорт Белослава с 3,86 т/хa (9,7%), което е с 350 кг на хектар повече зърно от стандарта. На трето място по добив е сорт Durumko 3,67 т/ хa (4,6%) или със 160 кг на хектар зърно повече от сорт Прогрес. Най-високи бяха растенията при сортовете Прогрес – 93,3 cм и Duramar – 90,4 cм, а найниски при Белослава – 79,3 cм и Duetto – 79,2 cм.. Дължината на класа беше най-голяма при сорт Явор – 7,7 cм, а най-малка при сорт Загорка – 6,1 cм. При сорт Възход бяха отчетени най-голям брой зърна – 42,4, а най-малък при сорт Beleno – 35,2. Стандартния сорт Прогрес се отличава с най-висока маса на зърното в класа 2,71 г и маса на 1000 зърна – 55,4 г., а най-ниски стойности на тези показатели бяха отчетени при Beleno – 1,93 г и Duramar – 44,6 г. Сорт Явор е с най-висока хектолитрова маса – 79,2 кг, а най-ниска е при сорт Duetto – 71,3 кг. От изследваните сортове с най-високо съдържание на протеин в зърното се характеризират Загорка, Явор и Yukon, като това увеличение е с 4,8% при Загорка, с 4,1% при Явор и с 2% при Yukon, в сравнение със сорт Прогрес. Другите изпитвани сортове твърда пшеница имат по-ниско съдържание на протеин. Съдържанието на глутен е по-високо при сортовете: Белослава – с 15,1% (мокър) и 7,7% (сух), при Възход – с 8,2% (мокър) и 4,2% (сух), при Загорка – 4,5% (мокър) и 3,5% (сух), в сравнение със сорт Прогрес.

ТОРЕНЕ

хуминов препарат за органично производство при твърда пшеница Илияна Петрова Институт по криобиология и хранителни технологии София излизане от тази криза включват ремедиация на почвите, съхраняване на биоразнообразието, създаване на сортове, адаптирани към едафичния стрес и получаване на продукция с висока биологична стойност, посредством природощадящи и ресурсоспестяващи технологии. Иновативни технологии в съвременното земеделие са вермикомпостирането и прилагането на биохумус. Натрупаното познание относно природата, механизмите и нивата на въздействие в системата почва-растение, отрежда на натуралните хуминови субстанции неоспорима роля за възстановяване органоминералния баланс и реализиране на екологична продукция. Според модела на Piccolo (2001) хумусните субстанции са високополимерни молекули, организирани в сложна конформационна структура, поддържана от хидрофобни взаимодействия и водородни връзки. Внесени в почвата натуралните хуминови субстанции са депо за постоянно освобождаване на активни групи при дезинтеграция

на молекулните комплекси под влияние на слабите органични киселини, излъчени в кореновите ексудати. Това способства за повишаване продуктивността чрез стимулиране транспорта на хранителните вещества и подобряване на архитектурата на кореновата система (Nardi et al., 2002). Ефектът има продължителен характер. В течните фракции се концентрират физиологично активните водоразтворими хуминови и фулво киселини и фитохормоните (ауксини, гиберилини и цитокинини), продуцирани от микробиалната флора, които са с особено висока концентрация при биохумуса. При листно третиране тези киселини директно се включват в метаболизма. Реактивността им зависи от степента на разграждане на молекулите, като активни са комплексите с ниска молекулна маса (Nardi et al., 2002). Листното подхранване (нутриентите се усвояват 30-40%) има пре-

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2 (265) / 2015

Биологичното (органично, екологично) земеделие възниква през 20-те години на ХХ век в Северна Швейцария и Южна Германия. През 1924 г. Рудолф Щайнер излага идеята си за земеделие, което да е в хармония с природата – биодинамичното земеделие, по-късно наречено „биологично”. Концепцията на биоземеделието се утвърждава в края на 60-те и началото на 70те години, когато се обединяват организациите за биологично производство и множеството екологични движения. В съвременните условия необходимостта от биологична продукция, заедно с концепцията за устойчиво развитие, се налагат като единствена алтернатива за преодоляване кризата за суровини и храни в резултат на наследените проблеми (изчерпване на ресурсите и почвено замърсяване) от т.нар. „зелена революция“ на миналия век, свързана с въвеждането на високопродуктивните хибриди и сортове, изискващи интензифицирано производство (агромелиорация и агрохимикали). Подходите за

Фиг. 1. Влияние на хуминови препарати-образци върху кълняемата способност при семена от пшеница сорт Прогрес

Фиг. 2. Влияние на хуминови препарати-образци върху сумарния прираст на биомаса на корена и стеблото при кълнове от пшеница сорт Прогрес

Таблица 1. Влияние на хуминови препарати-образци върху структурни елементи на добива при твърда пшеница сорт Прогрес

Таблица 2: Влияние на хуминови препарати-образци върху добива на зърно при твърда пшеница сорт Прогрес

Таблица 3: Влияние на хуминови препарати-образци върху физични показатели на зърното при твърда пшеница сорт Прогрес

Таблица 4: Влияние на хуминови препарати-образци върху качествени показатели на зърното при твърда пшеница сорт Прогрес

димството на непосредствения ефект в рамките на реколтната година, като въздействието може да се прецизира по отношение на доза, повторяемост, фаза на вегетация. В преследване на комерсиални цели, редица фирми производители абсолютизират ефекта от предлаганите хуминовите продукти. Един критичен подход следва да отбележи, че биохумусът не е панацея и резултатите зависят от условията, методите на приложение и видово-специфичния отговор. Има немалко сведения за отрицателно влияние при различни култури. През последните години научно-експерименталната дейност на лаборатория „Биологично активни вещества за растениевъдството“ при ИКХТ-София се ориентира към експлоатиране на хормоноподобната активност на биохумусните субстанции и разработване на препарати за листно третиране. Подходът се основава на работната хипотеза, че при осигуряване в течната фракция на балансиран органо-минерален състав и биологично активни компоненти, при целенасочено третиране в чувствителните фази на вегетацията, може да се постигне повишаване продуктивността на земеделските култури. В статията представяме резултатите от проучване влиянието на хуминови препарати-образци върху показатели на продуктивността при твърда пшеница, с оглед възможностите за екологизиране на производството. Изпитани са ефектът от експериментираните препарати при третиране на семена в лабораторни условия и влиянието им при листно третиране през периода на вегетация при твърда пшеница сорт Прогрес. Препаратите са разработени на основата на водни екстракти от биохумус и природоидентичен регулатор от ауксинов тип, във варианти, отличаващи се по концентрационния градиент. Опитите за оценка физиологичната активност на препаратите върху лабораторна-

та кълняемост са проведени по стандартите на International Seed Testing Association (ISTA, 2009). Четири паралелни проби по 50 семена, предварително накиснати в експерименталните разтвори за време от 6 часа, са поставени в петриеви стъкла върху субстрат навлажнена филтърна хартия, в термостат при температура 20– 24оC. Биометричните показатели са отчетени на седмия ден. Полските опити са проведени в Учебно-експерименталната база на Аграрен Университет–Пловдив в продължение на 3 години. Пшеницата е отглеждана върху алувиално-ливадна, слабо засолена почва, след предшественик слънчоглед, по стандартна технология, при внасяне на азот 1/3 от нормата. Третирането с препаратите-образци е проведено във фаза братене, при разходна норма на работния разтвор 20 л/дкa. Статистическата обработка на данните е извършена по метода на дисперсионния анализ. Лабораторни изпитвания В технологичната верига на отглеждане на зърнено-житните култури предпосевната обработка на семената е ефективна и енергоспестяваща практика за микроелементното осигуряване, което е особено необходимо във фазата на покълване и начален растеж. Резултатите от лабораторното изпитване показват, че третирането на семената с хуминовите екстракти води до повишаване на кълняемата енергия и стимулира кълняемата способност при два от вариантите (фиг. 1). Изпитваните препарати оказват стимулиращо влияние върху растежа на първичния корен и колеоптила. При вариантите TH-1 и TH-2 относителният сумарен прираст на свежа маса е съответно с 22% и 31% по-висок от контролния вариант (фиг. 2). Полски опити Морфометричните измервания през периода на вегетацията не установяват увеличаване във височината на растенията. При из-

ползване на биологично активни вещества при житните култури един от аспектите е с цел избягване полягането на посевите. В този смисъл отсъствието на промени във височината е положителен резултат. Дължината на класа при третираните варианти е по-голяма. Резултатът е статистически доказан при TH-140, доза 280 мл/дкa (табл. 1). Приложените препарати оказват положително влияние и върху структурните елементи на добива. Установено е увеличаване броя на класчетата и зърната в класа при всички варианти, с доказаност на разликите при TH-140, доза 280 мл/дка. Същият ефект, но изразен в по-слаба степен, е наблюдаван и по отношение показателя маса на зърното в класа (табл. 3). В резултат на по-доброто озърняване при вариантите, третирани с TH-140, са реализирани по-високи добиви, с по-добро представяне при по-високата доза. В количествено изражение увеличаването на добива варира от 21,2 кг/дка до 26,0 кг/дка. Установеният ефект устойчиво се повтаря през трите реколтни години. Разликата спрямо контролата е статистически доказана през 2012 г., а през 2010 и 2011 години е на границата на достоверността (табл. 2). Показателите маса на 1000 зърна и хектолитрова маса, определящи млевните свойства, са с най-високи стойности при третиране с TH-140 в доза 280 мл/ дка (табл. 3). Съдържанието на протеин, сух и мокър глутен определя кулинарните свойства и технологичната пригодност на зърното при твърдата пшеница. При варианта ТН-140 то превишава контролните стойности (табл. 4). Величините на тези показатели са и незначително по-високи от съобщените за сорт Прогрес след тригодишно статистическо проучване на 16 сорта твърда пшеница, представено от Mangova et al. (2013). По отношение реакцията на земеделските култури към раз-

лични форми на прилагане на биохумус, изследванията установяват три категории – високоотзивчиви, добре и средно отзивчиви. Всички зърнени култури се отнасят към добре реагиращите, като при тях очакваното максимално увеличение на добива е до 25%. В условията на проведения вегатационен опит при листно третиране с експерименталния препарат TH-140 в доза 280 мл/дка относителното увеличение на добива варира от 6,0% до 8,4%. Резултатите показват, че с увеличаване на дозата добивът нараства, като ефектът е повтарящ се през трите реколтни години (P<0.05 през 2012 г.). Това, заедно с положителното влияние на хуминовите препарати-образци върху показатели на лабораторната кълняемост и физико-химичните параметри, като цяло показва ефективността на експериментираните хуминови препарати, с по-добро представяне на TH-140 в доза 280 мл/дка. Изводи  При листното третиране във фаза братене на твърда пшеница сорт Прогрес с експериментален хуминов препарат TH-140 в доза 280 мл/дка е установен устойчив ефект на увеличаване на добива от 6,0% до 8,4% през трите реколтни години.  Ефективността се дължи на достоверното влияние върху дължината на класа, броя на класчетата, зърната и масата на зърното в класа.  Оценката на разработвания препарат отразява и положително влияние върху изследваните химико-технологични показатели, както и стимулиращото въздействие върху показатели на лабораторната кълняемост при третиране на семената.  Получените резултати разкриват потенциална възможност, след оптимизиране на състава, препаратът TH-140 да бъде препоръчан за включване в практиките за екологично производство при твърдата пшеница.

Азотното торене за продуктивност и качество на картофите Нешо Нешев, Иван Манолов, Недялка Йорданова, Аграрен университет, Пловдив Весела Чалова, Университет по хранителни технологии, Пловдив Картофите са една от масово отглежданите земеделски култури в планинските райони на страната. Клубените им са източник на скорбяла, протеини, витамини, захари, минерални вещества и други полезни за човека вещества. Азотът е един от най-важните хранителни елементи за земеделските култури. Торенето с азот на картофите е сравнително трудно за оптимизиране, а прекомерното торене с азотни торове води до буен растеж и понижаване на качеството на картофите, като увеличава размера на клубените, забавя узряването, намалява количеството на сухо вещество, и други. С увеличаването на

нормата на торене нараства количеството на азота, изразходван за формирането на единица подукция. Aзотните торове, особено във високи дози намаляват концентрацията на витамин С в картофените клубени, доматите и цитрусовите плодове, които са едни от основните източници на този витамин за хората. При едностранчиво високо азотно торене, добивите силно се понижават, вкусовите качества на клубените се влошават, намалява съдържанието на сухо вещество и скорбяла в клубените. В статията представяме резултатите от изследване влиянието на азотното торене вър-

ху продуктивността и качеството на картофите при условията на съдов вегетационен опит. Торовите норми са изразени в мг N/кг почва. Десет дни след поникването, с най-голяма височина се отличават растенията от конт-ролния вариант и тези с най-ниската азотна норма (N200) – 27,8 и 23 cм съответно (фиг. 1). След началния бърз растеж, непосредствено след поникването, картофите от контролния вариант забавят своя растеж в резултат на недостиг на усвоим азот в почвата. В края на вегетацията височината им е най-ниска (47 cм) в сравнение с останалите

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 2 (265) / 2015

Таблица 1. Влияние на азотното торене върху съдържанието на пигменти в листата (мг/г) хлорофил B

хлорофил А+B

каротиноиди

Азотни нива, мг/кг почва

хлорофил А

II**

1. N0

1,01

0,59

0,31

0,18

1,32

0,77

0,45

0,26

2. N200

1,28

1,03

0,46

0,33

1,74

1,35

0,52

0,44

3. N400

1,62

1,30

0,59

0,40

2,21

1,70

0,65

0,56

4. N600

1,49

1,38

0,59

0,43

2,08

1,81

0,59

0,52

5. N800

1,46

1,31

0,61

0,43

2,07

1,74

0,57

0,54

6. N1000

1,51

1,32

0,73

0,46

2,23

1,77

0,58

0,56

II**

* I – Дата на първо отчитане – 29.05.2013 г. ** II – Дата на второ отчитане – 28.06.2013 г.

варианти. Докато разликата във височините между растенията от варианти N200, N400 и N600 през първия месец и половина е значителна (разликата във височината между варианти N200 и N600 е 26,4 cм), то тяхната височина в края на вегетацията почти се изравнява, като разликата е само 1,4 cм. Забавянето на растежа при най-високите азотни норми (N800 и N1000) до известна степен се преодолява през втората половина от вегетацията. Растенията от вариант N800 (75,6 cм) почти се изравняват по височина с първите три торени с азот варианти (83,6 cм) в края на вегетацията. Много високата азотна норма при вариант N1000 потиска растежа,

като височината на растенията в края на вегетацията е само с 14 cм по-висока от неторения контролен вариант. Минералното торене оказва влияние върху съдържанието на пластидни пигменти (хлорофил и каротиноиди) в листата на растенията. Най-ниско е съдържанието на пигменти в листата на контролния вариант, следван от варианта с най-ниска азотна норма. Сумата на хлорофил А+В за контролата е 1,32 и 0,77 мг/г, респективно за двата срока на анализ, а на вариант 2 (N200) – 1,74 и 1,35 мг/г. Различията в съдържанието на хлорофил между останалите варианти с по-високи азотни норми са сравнително по-малки. Съдър-

Фигура 1. Д инамика на височината на растенията по време на вегетацията (cм)

жанието на каротиноиди също се влияе от торенето с азот. Съдържанието на тези пигменти в листата на картофите е най–високо при вариант 3 (N400) – 0,65 мг/г, а стойностите на контролния вариант за каротиноидите са най–ниски – 0,45 мг/г. Разликите в съдържанието на тези пигменти при варианти N600, N800 и N1000 са незначителни. Със застаряването на растенията съдържанието на пластидни пигменти в листата намалява, като понижението е по-значително при хлорофила (А и В) и по-слабо при каротиноидите, особено при вариантите с по-високи азотни норми. Най-голям добив е получен от растенията, торени с най-малко азот (вариант N200) – 288 г средно за растение (фиг. 2). Добивът е с 82% повисок от този при неторения вариант. Азотна норма от 400 мг N/кг почва вече депресира развитието на картофите, тъй като полученият добив е много близък до този, получен от неторения с азот вариант. Най-ниски добиви са получени при двата варианта с найвисоки азотни норми N600 и N800 – респективно 90 и 118 г от растение, които са съответно с 43 и 25% по-ниски от контролата. Твърде високата азотна норма от 1000 мг N/кг почва напълно потиска образуването на клубени. През 1985 г. Краус също установява, че при много високи азотни нива не се образуват клубени при картофите. В таблица 2 са представени данни за най–важните качествени показатели на картофените клубени. Повишаването на азотните нива влияе отрицателно върху процентното съдържание на сухо вещество в клубените на картофите. С най–високо съдържание е контролата (N0) – 19,41%, а с най–ниско вариант 5 (N800) – 12,92%.

Таблица 2. Качествени показатели на клубените Азотни нива

сухо в-во/ (%)

скорбяла (%)

ред. зах. вит.С (%) (мг/100 г)

суров протеин (%)

1. N0

19,41

13,45

0,41

11,4

2,69

2. N200

18,72

9,27

0,43

12,3

6,88

3. N400

15,01

8,82

0,39

15,0

10,70

4. N600

14,65

7,69

0,40

13,2

11,56

5. N800

12,92

8,39

0,41

12,3

14,46

6. N1000

0,00

С повишаване на азотните норми намалява процентното съдържание на скорбяла в клубените. Най–високо съдържание на скорбяла е отчетено в клубените на растенията от контролният вариант (N0) – 13,45%, а най-ниско – в клубените на вариант 4 (N600) – 7,69%. Високото ниво на редуциращи захари в клубените води до потъмняване на месото им, което е свързано с понижаване на тяхното качество. Концентрацията на редуциращи захари (захароза и глюкоза) в картофените клубени зависи от генетични фактори, условията на средата, условията на отглеждане, съхранението на клубените и методите на обработка. Торенето с азот не оказва влияние върху съдържанието на редуциращи захари в картофите. Независимо

от азотната норма съдържанието на редуциращи захари при изследваните варианти са около 0,40%. Азотът взима участие при синтезирането на витамин С в растенията. Азотното торене се явява важен фактор, влияещ върху количественото съдържание на този витамин в клубените. Торенето с високи азотни норми, води до намаляване на съдържанието на витамин С при картофите. Съдържанието на витамин С в клубените варира в зависимост от мястото и годината на отглеждане, степента на узряване при прибирането на реколтата, почвата, азотното и фосфорното торене. Най-ниско съдържание на конкретния витамин е отчетено в клубените на контролния вариант (N0) – 11,4 мг/100г. С нарастване на азотната нор-

Фигура 2. Тегло на клубените (г/растение)

ма до 400 мг N/кг почва съдържанието на витамин С в клубените се увеличава (15,0 мг/100г). По-високото съдържание на азот в почвата потиска синтеза на витамин С и съдържанието му в клубените започва да се понижава. Установено е положително влияние на нарастващите азотни нива върху съдържанието на суров протеин в клубените. С нарастване на азотната норма, нараства и процентното съдържание на суров протеин. Най-ниско съдържание на суров протеин е отчетено в контролния вариант (N0)–2,69%, а най-високо в клубените от вариант 5 (N800)–14,46%. Заключение Азотната норма от 200 мг N/кг почва осигурява най-висок добив. По-високите нива на торене депресират развитието на картофите. Прекалено високите азотни нива над 800 мг N/кг почва потискат образуването на клубени. Азотното торене повишава съдържанието на хлорофил и каротиноиди в листата на растенията. Повишаването на азотните норми води до понижаване на съдържанието на сухо вещество в клубените на картофите (от 19,41% при контролата, до 12,92% при вариант N800) и на съдържанието на скорбяла в тях (от 13,45% при контролата, до 7,69% при вариант N600). Увеличаването на азотната норма повишава съдържанието на витамин С в клубените до 15,0 мг/100 г при вариант N400 при съдържание от 11,4 мг/100 г при контролния вариант. По-високите норми водят до понижение на съдържанието на витамин С. Нарастващата азотна норма не оказва влияние върху съдържанието на редуциращите захари в клубените, съединения, които понижават качеството на картофите.

използване на листни торове и растежния регулатор амалгерол при царевицата

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2 (265) / 2015

Гл. ас. Милена Радевска, Институт по полски култури, Чирпан; доц. д-р Грози Делчев, Тракийски университет, Аграрен факултет, Ст. Загора

Царевицата е основна зърнена култура с висок потенциал за продуктивност. При съвременните начини за отглеждане на тази култура все по-голямо значение придобива използването на растежни регулатори и листни торове, които засилват обмяната на веществата и увеличават възможността на растенията да реализират в максимална степен биологичния си потенциал за добив и качество на зърното. Целесъобразността и резултатите от приложението на листното торене е предмет на изследване от редица автори. В тази връзка, проучванията относно влиянието на растежните регулатори и някои листни торове върху продуктивноста на царевицата е актуално за настоящия етап на зърнопроизводството. В статията представяме резултатите от изследване влиянието на растежния регулатор Амалгерол и някои листни торове върху добива на зърно и елементите на продуктивност при царевица хибрид Аробейз при неполивни условия. Проучването е проведено през периода 2011-2013 г. в опитното поле на Института по полски култури – Чирпан върху почвен тип излужена смолница. Изведен е двуфакторен полски опит:

- Фактор А включва трите години на изследването. - Фактор В включва 6 варианта: нетретирана контрола; 1 резервоарна смес: Амалгерол – 3 л/хa + микроелементи за царевица (МЕЦ) – 1 л/ хa; 2 листни тора: Вертекс хай – 3 л/хa и Фолиар екстра – 2 л/хa; 1 фунгицид: Фоликур 200 л/хa и 1 растежен регулатор: Амалгерол – 3 л/хa. Опитът е изведен с хибрид царевица за зърно Аробейз от тип конски зъб. Сеитбата е извършвана в оптимални срокове, с гъстота на посева 57 000 растения/хa. За борба с плевелите са използвани почвения хербицид Съксесор 600 ЕК – 3 л/хa, внесен в периода след сеитба преди поникване (ССПП) и листния хербицид Хемнико 240 СК 210 + прилепителя Форчън – 100 мл/хa, внесени във фаза 5-6 лист на царевицата. В резултат на пълния хербициден контрол над плевелите, през вегетацията на царевицата не са извършвани никакви механични обработки на почвата. Отчeтени са добивът на царевично зърно и елементите, които го обуславят: дължина на кочана, брой редове в кочан, маса на зърното в кочан, маса на 1000 зърна и височина на растенията. Данните са обработени чрез дисперси-

онен анализ. Стабилността на препаратите по отношение на годините е оценена чрез вариантите на стабилност σi2 и Si2 по Shukla, ековаленса Wi по Wricke и критерия за стабилност YSi на Kang. Данните за влиянието на включените в опита препарати върху добива на зърно (табл. 1) показват, че най-висок добив средно за периода се получава при употребата на растежния регулатор Амалгерол и резервоарната смес Амалгерол + Микроелементи за царевица (МЕЦ), съответно 138,3% и 136,5% над нетретираната контрола. При самостоятелната употреба на Амалгерол найвисок добив е получен през 2011 г., а при комбинираната му употреба с МЕЦ – през 2013 г. Висок добив на зърно е получен и при третиране с листния тор Фолиар екстра – 132,4% над контролата. За да се обяснят промените в добива на зърно, са изследвани някои от структурните елементи, които го обу-

Таблица 1. Добив зърно

кг/хa

4085

100

3934

100

3310

100

3776

100

4768

116.7

4556

115.8 6138

185.4

5154

136.5

5088

124.6

4349

108.0 4561

137.8

4673

123.8

5947

145.6

4388

111.5 4947

149.5

5094

134.9

5289

129.5

4472

113.7 5236

158.2

4999

132.4

6251

153.0

4939

125.5 4475

135.2

5222

138.3

5238

128.2

4440

112.9 4778

144.4

2011

Варианти Контрола – нетретирана Амалгерол – 3 л/ хa + МЕЦ – 1 л/хa Вертекс хай – 3 л/хa Фоликур – 20 л/ хa Фолиар екстра – 2 л/хa Амалгерол – 3 л/ хa средно (Фактор А) LSD, кг/хa: F. A F. B AxB

кг/хa

средно (Фактор В) кг/хa %

2012

p≤5%=264 p≤5%=373 p≤5%=646

2013

p≤1%=354 p≤1%=501 p≤1%=868

p≤0.1%=468 p≤0.1%=661 p≤0.1%=1145

Таблица 2. С труктурни елементи на добива (средно 2011-2013) Варианти Контрола – нетретирана Амалгерол – 3 л/хa +МЕЦ – 1 л/хa Вертекс хай – 3 л/хa Фоликур – 20 л/хa Фолиар екстра – 2 л/хa Амалгерол – 3 л/хa

височина на растенията, cм

дължина брой на кочана, редове cм кочан

маса на зърната в кочан, г

маса на 1000 зърна, г

237.10

16.8

15.3

0.132

0.290

231.83

20.2

18.3

0.189

0.356

246.67 232.00

18.3 18.7

16.0 15.3

0.166 0.163

0.286 0.326

235.90

20.7

16.0

0.186

0.324

239.07

19.0

15.3

0.176

0.320

славят (табл. 2). Резултатите от структурния анализ на добива показват, че увеличението на добива на зърно се дължи в най-голяма степен на увеличението на броя зърна в кочан, брой редове в кочан и масата на зърното в кочана. Средно за периода спрямо нетретираната контрола, най-голямо е увеличението при показателите брой зърна в кочан, брой редове в кочан и маса на зърното в кочана при стимулатора Амалгерол, при комбинацията Амалгерол + МЕЦ и при листния тор Фолиар екстра. Влиянието на изпитваните препарати върху показателите дължина на кочана и височина

на растенията е по-слабо. Чрез направения двуфакторен анализ на варианса по отношение на добива зърно (табл. 3) се установява, че изпитваните варианти влияят доказано върху този показател – 84,7%. Изпитваните препарати оказват най-силно влияние – 38,1% от общото вариране. Силата на влияние на годините е 16,4%. Влиянието на вариантите като цяло, на годините и на препаратите е много добре доказано при р ≤ 0,1%. Налице е добре доказано взаимодействие година х препарат (АхВ) – 30,1% при р ≤ 1%. Това означава, че метеорологичните условия

през трите години на опита са повлияли върху степента на влияние на листните торове и растежните регулатори. Най-големи различия са отчетени при растежния регулагор Амалгерол. Неговата ефективност се променя най-силно в зависимост от температурите и валежите през отделните години. Въз основа на доказаното взаимодействие между годините и проучваните препарати (АхВ) е оценена стабилността на проявите на всеки препарат за добив зърно по отношение на метеорологичните условия през годините (табл. 4). Изчислени са вариансите на стабилност σi2 и Si2 по Shukla, ековаленса Wi по Wricke и критерият за стабилност YSi на Kang. Вариансите на стабилност (σi2 и Si2) по Shukla, които отчитат съответно линейните и нелинейни взаимодействия, еднопосочно оценяват стабилността на вариантите. Тези варианти, които показват пониски стойности, се оценяват като по-стабилни, защото те по-слабо взаимодействат с условията на средата. Отрицателните стойности на показателите σi2 и Si2 се приемат за 0. При достоверно високи стойности на който и да е от двата параметъра – σi2 или Si2, вариантите се разглеждат като нестабилни. При ековаленса Wi по Wricke, колкото по-високи са стойностите на показателя, толкова по-нестабилен е съответният вариант. Като се използват първите три параметъра на стабилност се установява, че най-нестабилни са нетретираната контрола, следвана от вариантите с внасяне на растежния стимулатор Амалгерол. При тях стойностите на вариантите на стабилност σi2 и Si2 по Shukla и на ековаленса Wi по Wricke

Таблица 3. Дисперсионен анализ за добива на зърно

Източник на вариране общо блокове варианти Фактор А – години Фактор В – препарати AxB грешка *p≤5%

Степени на свобода 53 2 17

Сума от квадрати

Влияние на фактора,%

Средни квадрати

352211 2287 298313

100 0.6 84.7

1143.5 17547.8***

57820

16.4

28910.0***

134340

38.1

26868.0***

10 34

106153 51611

30.1 14.7

10615.3** 1517.9

**p≤1%

***p≤0.1%

Таблица 4. Параметри на стабилност на вариантите за добив зърно по отношение на годините Варианти

σi2

Si2

YSi

Контрола – нетретирана

3776

8241.9**

10213.9** 14524.6

-10

Амалгерол – 3 л/хa + МЕЦ – 1 л/хa

5154

6498.1**

2346.9*

2199.5

Вертекс хай – 3 л/хa Фоликур – 20 л/хa

4673 5094

-2516.3 4255.6*

-3701.8 3565.8

180.3 9209.5

1+ 0

Фолиар екстра – 2 л/ хa

4999

-87.0

1206.5

3419.4

5222 7245.1** 7402.4** 6528.8 3+ са най-високи и математи- културата към тези препарати чески доказани. При Фоли- през различните години. Мнокур съществува нестабилност го ценна информация за техсамо от линеен тип – дока- нологичната ценност на варизана стойност на σi2, стойно- антите дава показателя YSi на стите на Si2 са недоказани. Kang за едновременна оценка Тази нестабилност се дължи по добив и стабилност, като основно на значителната раз- се основава на достоверностлика в добивите на зърно през та на разликите в добива на различните години. Останали- зърно и варианса на взаимоте варианти проявяват висока действието със средата. Ценстабилност по отношение на ността на този критерий е, че добива на зърно, независимо използвайки непараметрични от промените в метеорологич- методи и статистическа доканите условия през вегетацион- заност на разликите, получания период на царевицата. ваме обобщена оценка, подЗа да се направи цялостна реждаща вариантите в низхооценка на всеки листен тор дящ ред според стопанската или растежен регулатор, тряб- им ценност. ва да се отчете както влияниеОбобщаващият критерий то им върху добива на зърно за стабилност YSi на Kang, от царевица, така и тяхната отчитайки едновременно и стабилност – реакцията на стабилността и стойността на Амалгерол – 3 л/хa

добива на зърно дава негативна оценка на нетретираната контрола, характеризирайки я като най-нестабилна и найниско добивна. Според този критерий технологично найценен е листният тор Фолиар екстра. При него се съчетават високи стойности на добива на зърно и висока стабилност на този показател през различните години. Висока оценка получава и растежният стимулатор Амалгерол както при самостоятелната му употреба, така и при комбинацията му с листния тор МЕЦ. Листният тор Вертекс хай получава пониска оценка, защото съчетава по-ниски добиви на зърно с висока стабилност през отделните години. Фоликур също получава ниска оценка, понеже съчетава високи добиви на зърно, но с ниска стабилност през годините на изследването. ИЗВОДИ Най-висок добив се получава при употребата на растежния регулатор Амалгерол, резервоарната смес Амалгерол + Микроелементи за царевица (МЕЦ) и листния тор Фолиар екстра. Налице е пропорционална зависимост между величината на добива, броя зърна в кочан и масата на 1000 зърна. От изпитаните препарати най-нестабилен по отношение на годините е растежният регулатор Амалгерол. Метеорологичните условия през годините влияят силно върху ефекта на този стимулатор при царевицата. От гледна точка на технологията за отглеждане на царевица за зърно, технологично най-ценен е листният тор Фолиар екстра. Той съчетава високи стойности на добива на зърно и висока стабилност на този показател през различните години.

Използване на микробиологичния препарат „BIO-ONE“ при пролетен фуражен грах Иван Пачев Институт по фуражните култури – Плевен

2 (265) / 2015

менно с третирането на площите с препарата „BIO-ONE” задължително се добавя и органичният компонент „BAPHA” (biological activation product humic acid). Биометричните показатели за семенната продуктивност (добива) се определят по методиката на Николов и др. (1981). Наблюдавани показатели: добив семена и структурен анализ на същия, болести по граха и почвени показатели – хумус; съдържание на фосфор и калий; физична характеристика на почвата. Изследването е извършено при условията на излужен чернозем със средно мощен хумусен хоризонт. Механичният състав е средно до тежко песъчливо-глинест, съдържанието на физична глина в орния слой е 47-49%, а на ил – около 29%, като преобладаващи са едро праховитата фракция и дребния пясък. Данните от таблица 1 ни дават представа за агрохимичното състояние на почвата преди залагането на опита. Почвата е много слабо запасена с азот, слабо запасена

ПЛЮС

ни торове. Препаратът представлява 100% натурален течен концентриран микробиологичен продукт, осигуряващ 20 кг активен азот/декар. Спомага за усвояването на остатъчния фосфор и калий. Задържа влагата. Не съдържа генетично модифицирани микроорганизми. Признат е от всички организации контролиращи биологичното земеделие, включително и института OMRI. Използваем е както за биологично така и за традиционно земеделие В статията представяме резултатите от изследване влиянието на препарата „BIO-ONE” за получаване на здравословни селскостопански продукти, увеличаване продуктивността на обработваемите земи и намаляване разходите за единица продукция. Изследването е проведено през периода 2012 – 2013 година с грах в опитното поле на ИФК при следните варианти: 1. Контрола – нетретирана 2. Контрола – торена с N4P8, според приетата технология за отглеждане на грах. 3. Фон + 1 доза + „BAPHA” (biological activation product humic acid) 4. Фон + 2 дози + „BAPHA” 5. Фон + 3 дози + „BAPHA” 6. Фон + 4 дози + „BAPHA” 7. Фон + 5 дози + „BAPHA” Размерът на 1 доза е 0,3 г/100 м2. Площите се третират преди или след дъжд. Едновре-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Препаратът „Bio – one” е създаден и се произвежда в САЩ в резултат на 8-годишна научна разработка и представлява микробиологичен продукт. Състои се от живи организми. Той е безвреден, тъй като микроорганизмите живеят свободно в природата. Те са два вида: – аеробни – Azotobactervinlandii – анаеробни – Clostridiumpasterianum. Микроорганизмите усвояват азота от въздуха като го преработват до степен да бъде усвоен и по този начин подхранват растенията. Създават се условия за обмяна на анионите и катионите в почвата (Postgate 1982, Abbass at all 1993). Препаратът е ефективен при пасища, зеленчукови градини, цветя и др. Животните предпочитат пасища, обработени с „BIO-ONE” (Pacovsky, 1990) . При маслодайните растения се увеличава добива на масло от единица продукция. При плодовете и зеленчуците допринася за увеличаване на захарността, което от своя страна допринася за по-добрия вкус и аромат на плода. (Brown, 1974, Bashan Y, 1998) Постепенно с прилагането му в почвата „BIO-ONE” допринася за увеличаване на органичното вещество в почвата и същевременно я предпазва от ветрова ерозия; допринася и за постигане на максимален ефект от използваните минерал-

Таблица 1. Агрохимичната характеристика на почвата № pHН2O pHKCl азот фосфор калий на пробата мг/1000г почва мг/100г мг/100г амонячен нитратен почва почва 1. 2. 3. 4. 5. 6.

6,26 6,25 6,44 6,66 6,61 6,48

5,03 5,04 5,24 5,44 5,33 5,34

9,80 8,68 7,84 7,84 11,06 5,46

7,28 16,24 16,52 4,76 8,68 1,68

2,64 2,40 2,50 2,56 2,59 2,81

42,22 43,47 45,34 50,96 42,72 50,34

Сх

хумус %

1,00 1,34 1,33 1,07 1,08 1,34

1,72 2,31 2,29 1,85 1,86 2,31

Таблица 2. Съдържание на N, P, K, рН и органичен въглерод преди залагане и третиране на експеримента с микробиологичния препарат “BIOONE” при пролетен фуражен грах № на пробата

pHН2O

общ азот мг/1000гпочва

фосфор

калий

мг/100 г почва

1. Контрола

Сх

хумус %

8,13

16,80

4,81

42,22

1,64

2,83

2. Торена с N4P8

8,29

18,90

4,47

43,47

1,30

2,24

3. 0.3 г/100 м

8,30

4. 0.6 г/100 м2

8,19

16,10

4,84

45,34

1,63

2,81

18,20

5,44

50,96

1,59

2,74

7,67

19,95

4,50

42,72

1,85

3,19

6. 0.12 г/100 м

7,34

20,30

4,26

50,34

1,60

2,76

7. 0.15 г/100 м2

7,00

20,65

3,70

34,63

1,58

2,72

5. 0.9 г/100 м

с фосфор и добре запасена с калий. Актуалната почвена киселинност е неутрална до слабо алкална. По съдържанието си на органичен въглерод, варирането е от 1,30 (2,24%) до 1,85 (3,19%) (табл.2). Фаза пълно поникване настъпи петнадесет дни след засяването. Посевът бе третиран с микробиологичния препарат „BIO-ONE” с нарастващи дози от 0,3 до 0,15 г/100 м2 плюс органичния компонент „ВАРНА”. Десет дни след третиране на посева бяха взети почвени проби за проследяване на изменението на почвената картина под въздействието на микробиологичния препарат (табл. 3). Данните от анализа показват, че актуалната почвена киселинност се е променила от слабо кисела до неутрална. Съдържанието на азот в контролния вариант се е повишил до 19,95 мг/1000г . При третираните варианти почва с най-ниската доза, повишението е до 26,60 мг/1000гпочва, при

останалите варианти с повишение на дозата на третиране повишението на азота намалява като достига своя минимум при най-високата доза от 0,9 г/100 м2 от 24,50 мг/1000 г почва. По съдържанието си на фосфор по време на вегетацията на граха, количеството му намалява както в контролния вариант, така и при вариантите третирани с по-ниските дози като се колебае в пределите от 1,80 при контролата до 2,76 мг/100 г почва, при третиране в доза 0,9 г/100 м2. При вариантите с високи дози на третиране количеството му се запазва и при последния вариант третиран с 0,15 г/100 м2 количеството му се повишава от 2,53 до 2,73 мг/100 г почва. Това означава мобилизиране на вътрепочвените резерви под влиянието на анаеробните микроорганизми от род – Clostridium pasterianum. Понижение се наблюдава и при количеството на органичния въглерод, респективно върху съдържанието на хумус. Този феномен може да се обясни

със засилената микробиологична дейност, която се стреми да минерализира по-големи количества органично вещество. Структурният анализ (табл.4) показва, че микробиологичният препарат „BIO-ONE” влияе положително върху височината на растенията. Най-високи са растенията, третирани с 0,12 и 0,15 г/100 м2 – 120,3 и 123,5 cм, следвано от варианта, третиран с 0,3 г/100 м2. Торената контрола (88,8 cм) е с най-нисък резултат. По показателя височина на залагане на първи боб, най-високо е заложен при торения вариант от 104,0 cм, следвани от вариантите, третирани с 0,12 и 0,15 г/100 м2 – 66,2 и 55,4 cм. Препаратът не оказва влияние на разклонението при граха. Най-голям брой разклонения средно – 0,6 бр. е при варианта, торен с N4P8, наймалко разклонения са установени при варианта третиран съответно с 0,6 г/100 м2. Дължината на тези разклонения се влияе от концентрацията на микробиологичния препарат. С нарастване на концентрацията дължината на разклоненията намалява, като най-малка е дължината от 0,2 cм при третиране с 0,6 г/100 м2. По броя на семената в едно растение данните са сравнително близки, най-голям брой е установен от 45,2 и 45,0 бр., при вариантите – торен с N4 P8, и този третиран с 0,12 г/100 м2. При показателя тегло на семената от едно растение се наблюдава повишение след третиране на растенията. Данните показват, че най-високо тегло е постигнато при вариантите, третирани с 0,6 и 0,9 г/100 м2 – съответно по 6,89 и 6,80 г, следвани от третиране с 0,12 г/100 м2 – 6,63 г. По отношение масата на 1000 семена, най-тежки са семената, третирани с 0,3 и 0,12 г/100 м2 – 156,1 и 155,7 г. Добивът на семена от грах след третирането на посева с

Таблица 3. Съдържание на N, P, K, рН и органичен въглерод по време на вегетация след третиране на експеримента с микробиологичния препарат “BIO-ONE” при пролетен фуражен грах. № на пробата

pHН2O

общ азот мг/1000гпочва

фосфор мг/100 г

Сх

хумус %

почва

калий мг/100 г почва

1. Контрола

6.63

19.95

1.77

30.80

1.63

2.81

2. Торена с N4P8

6.50

3. 0.3 г/100 м

24.15

1.80

32.40

1.62

2.79

4. 0.6 г/100 м2

6.55

26.60

1.86

33.50

1.58

2.72

6.60

25.55

1.80

40.00

1.62

5. 0.9 г/100 м

2.79

6.60

24.50

2.76

35.40

1.62

2.79

6. 0.12 г/100 м2

6.57

24.85

2.53

33.50

0.78

1.34

7. 0.15 г/100 м

6.60

25.20

2.73

33.50

0.76

1.31

Таблица 4. Структурен анализ на добива семена от грах третирани с микробиологичния препарат “BIO-ONE” при пролетен фуражен грах – полски опит Варианти

контрола

контрола торена с N4P8

0.3 г/100 м2

0.6 г/100 м2

0.9 г/100 м2

0.12 г/100 м2

0.15 г/100 м2

височина в фаза начало на цъфтеж (cм)

42,0

44,0

41,0

45,0

39,0

40,0

38,0

височина на растението

96,3

88,8

101,8

96,4

113,1

120,0

123,5

43,1

34,2

53,4

49,1

47,4

66,2

55,4

брой разклонения на 1 растение

0,6

0,2

0,1

0,3

0,4

дължина наразклонението (cм)

27,3

42,5

16,6

2,7

32,1

13,8

22,9

брой бобове на 1 растение

11,2

12,1

7,9

10,8

11,8

11,2

брой семена в 1 растение

37,6

45,2

34,9

37,2

39,9

45,0

43,9

тегло на семената от 1 растение (г)

5,36

5,41

6,00

6,89

6,80

6,63

6,72

маса на 1000 семена (г)

153,2

153,6

156,1

150,1

154,7

155,7

153,9

194,0

199,0

202,0

203,0

194,0

Показатели

(cм)

височина на 1 (cм)

-ви

добив кг/дкa

боб

Таблица 5. Добив пшеница получен след прибиране на грах третиран с микробиологичния препарат “BIO – ONE”, полски опит Получен добив Варианти

бункерно

отсевки

добив

кг/дкa

добив превишаващ контролата кг/дкa

1. контрола

471

129

343

2.торена с N4P8

500

100

400

+ 57

3. 0,3 г/100 м2

443

357

+ 14

4. 0.6 г/100 м

471

386

+ 43

5. 0,9 г/100 м2

486

100

386

+ 43

6. 0,12 г/100 м

486

100

386

+ 43

7. 0,15 г/100 м

486

129

357

+ 14

2 2

микробиологичния препарат „BIO-ONE” е най-висок при дози 0,9 и 0,12 г/100 м2 – 203,0 кг/дкa, следван от третиране с доза 0,6 г/100 м2 – 202,0 кг/ дкa, при останалите варианти данните са почти равни с контролата. За да се проследят разликите от влиянието на различните дози на третиране с микробиологичния препарат „BIO-ONE” след прибирането на граха е засята пшеница. Преди и след засяването на пшеницата не е прилагано торене. Получените добиви показват (табл.5), че третирането на граха с препарата „BIO-ONE” в концентрация от 0,6 до 0,12 г/100 м2 повишава добива на пшеница с 43 кг/дкa спрямо нетретираната контрола. Най-висок добив е получен при варианта грах торен с N4P8 – с добив, превишаващ с 57 кг/дкa неторената и нетретирана контрола. При по-ниските дози на третиране прави впечатление по-ниското количество на отсевките, докато при повисоките дози на третиране се увеличава количеството им. Може да се направи изводът, че микробиологичният препарат „BIO-ONE” оказва положително действие върху: - Добива на семена от грах. Най-висок добив е получен при третиране в доза 0,9 г/100 м2 – 185,0 кг/дкa, следван от третиране в доза 0,12 г/100 м2 – 167,0 кг/дкa и 0,6 г/100 м2 – 165,0 кг/дкa. При най-ниската доза на третиране от 0,3 г/100 м2 и торената контрола добивът е 158,0 кг/дкa. Най-ниския добив е получен при контролния вариант. - Добива при пшеницата, като последействие след третиране на граха. При концентрация от 0,6 до 0,12 г/100 м2 повишава добива на пшеница с 43 кг/дкa спрямо нетретираната контрола. Най-висок добив е получен при варианта грах торен с N4P8 – с добив, превишаващ с 57 кг/дкa неторената и нетретирана контрола.

ОВощарство

биологично производство на плодове в европа

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2 (265) / 2015

Василий Джувинов Институт по овощарство, Пловдив Милена Димова, Недялка Палагачева Аграрен университет, Пловдив

Преди повече от 100 години идеята за биологично земеделие се е родила като движение, прoпaгандирано от харизматични лидери за все повече социална, политическа, изследователска и производствена система, отразена в голям брой индустриални, национални и международни стандарти и наредби (Weibel F.Р. еt al.,2007). В това отношение Европа е била водеща сила в движението за развитие на биологичното земеделие в световен мащаб. Като пример може да се посочи IFOAM-Meждународната федерация за развитие на биологичното земеделие, която е основана през 1972 г. във Версай, Франция. През 1973 г. във Фрик, Швейцария е основан Изследователски институт за биологично земеделие, който през 2013 г. отбеляза своя 40-годишен юбилей. Първият научен конгрес, организиран от тази организация се е провел в Сисах, Швейцария през 1977 г. Тази международна организация е била катализатор за създаване на подобни организации и в други части на света. В подкрепа на това движение Европейският съюз инициира така наречения „пионерски акт”, чрез пpиемането на закон за биологичното земеделие – Regulation 2092/91 през 1991 г., както и консолидирана версия на Съвета на Европейската комисия от 2002 г., където официално е дадена дефиницията за органично (биологично) екологично земеделие. В това отношение в САЩ е приет “Оrganic Foods Production Act 1900”, който дефинира законовата основа на биологичното земеделие, отразено в последната актуализирана версия на USDA (Министерство на земеделието на САЩ) oт 2005 г. В Codex Alimentarius на ФАО в Рим от 1999 г. също е дадена дефиниция за биологичното земеделие от Световната организация за прехрана и земеделие (FAO, 2004). Развитие на биоземеделието в глобален аспект В края на 2011 г. 162 страни в света са били регистрирани като производители на биологична земеделска продукция с обща площ от 37,2 млн. хектара (при 11 млн. ха през 1999 г.), в т.ч. и тези, които са в процедура на преход към това производство. Нарастването на площите за това производство може да се обясни с непрекъснато-

то и увеличаващо се търсене на такива продукти от консуматорите в САЩ и Европа, където се реализират над 90% от произведените биопродукти в глобален мащаб. През 1999 г. в САЩ са били продадени биопродукти на стойност 15,2 милиарда долара, а през 2011 г. тези продажби достигат 62,9 милиарда долара. През 2011 г. от регистрираните 1,8 милиона производители в света, 34% са от Азия, 30% от Африка, а от Европа – 16%. По отношение на заетите площи с биоземеделие на първо място е Океания с 12,2 млн. хектара или 33% от тези в целия свят. Следват Европа с 10,6 млн. ха, т.е. 29% от световния дял, Латинска Америка със 6,9 млн. ха (18,4%) и Азия с 3,7 млн. ха – 3% (Willer H. et al., 2013). Страни с най-много земеделска земя за биопроизводство са Австралия с 12 млн. ха, Аржентина – 3,8 млн. ха, САЩ – 1,9 млн. ха и други. От площите в национален мащаб с най-висок процент земя за биоземеделие са Фолклендските острови (Малвинас) – 35,9%, следват Лихтенщайн – 29,3%, Австрия – 19,7%, Швеция – 15,2%, Естония – 14,8%, Швейцария – 11,7%, Чехия – 10,7% и Латвия с 10,4%.

Фиг. 1. Относителен дял на биологичното производство по континенти и региони (по данни на Willer and Kilcher, 2012).

Таблица 1. Биологично производство на плодове и основни страни производители

От трайните култури водещи по площ са кафето, маслините, орехоплодните, лозата, какаото, ягодоплодните, медицинските и ароматните растения и дървесните овощни видове. По данни на ФАО над 55,8 млн. ха десертни лозя, дървесни овощни видове на умерената климатична зона, цитрусови, ягодоплодни, тропични и субтропични култури са били реколтирани през 2010 г., което представлява ръст от 4% спрямо 2006 г. За същия период площта, заета с овощни култури е нарастнала с 53%, а тази на зеленчуците – с 50%, отглеждани като биопроизводство. Общата площ на плодовете за биопроизводство през 2006 г. в световен мащаб е била 804 684 ха, за да достигне 1 144 520 ха през 2010 г. – или това нарастването е с 42%. Производство на биологична продукция от плодове в света Относителният дял на биологичното производство на плодове в света по региони се вижда на фигура 1. Прави впечатление, че Европа заема 56% от това производство в световен мащаб, следвана от Латинска Америка с 24%, Азия с 8%, Северна Америка с 6%, Африка с 5% и Океания с 1%. Погледнато като реални цифри, картината на заетите площи по групи култури е следната: -Заетите площи с лозя за биопроизводство от 113 800 ха през 2006 г. нарастват на 219 000 ха през 2010 г. или с 92%; -Тропични и субтропични култури, съответно от 62 700 ха – на 190 400 ха, т.е. увеличение c 204%; -Цитрусови – от 40 400 ха на 61 400 ха или ръст oт 52%; -Семкови овощни видове – от 34 400 ха достигат 65 100 ха или нарастват с 89%; -Костилкови овощни видове – от 29 800 ха достигат 35 900 ха, което е ръст от 21%; -Ягодоплодни култури – от 10 400 ха – на 40 900 ха или те са се увеличили с 391%.

Биоземеделието и производството на плодове в Европа През 2011 г. в Европа повече от 290 000 ферми обработват 10,6 млн. ха за целите на биоземеделието. На континента 2,2% от земеделската земя е регистрирана като биологична, а в Европейския съюз тя е 5,4%. Европа заема 29% от площите за биоземеделие в световен мащаб, а страните с най-големи площи за биопроизводство са Испания (1,6 млн. ха), Италия (1,1 млн. ха) и Германия с един милион хектара. В Европа с над 10% земя за биоземеделие са Лихтенщайн (29,3%), Австрия (19,7%), Швеция (15,2%), Естония (14,8%) и Швейцария (11,7%), Чехия (10,7%), Латвия (10,4%). Продадените биологични продукти в Европа са на стойност 21,5 милиарда евро, като само в Европейския съюз те са за 20,9 милиарда евро. Най-големи консуматори на тази продукция са Германия (продажби за 6,6 милиарда евро), Франция (3,8 млрд. евро), Обединеното кралство (1,9 млрд. евро), следват Швейцария, Дания, Люксембург, Австрия и други. Промяната на площите на овощните видове в умерената климатична зона за периода 2006 – 2010 г. се вижда от таблица 1. Ябълката като основен вид на умерения климат, от 24 390 ха нараства на 54 704 ха през 2010 г. или това нарастване е с 124%. В Полша площите за биологично производство заемат 27%, в САЩ – 15%, в Италия – 7% и във Франция – 6% от всички биоплощи на ябълката в световен мащаб. При крушата, за същия период, площта се увеличава от 7 338 ха на 8 932 ха, основно за сметка на Аржентина, Италия, САЩ, Китай, Турция и Полша, заемащи съответно 22, 16, 14,13 и по 8% за последните две страни. Биоплощите на кайсията нарастват малко повече от тези на крушата – с 27%, където водещи страни са Турция с 42%, Италия – 18%, Испания с 11%, Франция с 10% и Чехия със 6%. Черешата заема второ място в това направление след ябълката с ръст от 101% или от 4 530 ха достигат 9

Табл.2. Общи площи с биопроизводство (в т.ч. в преход) в ЕС и% към общата земеделска земя за всяка страна (в ха)

118 ха. Тук водещи страни са Италия с 30%, САЩ – 16%, Полша – 10%, Турция с 9% и България със 7%. Значително са нарстнали площите и при сливите (със 60%) или от 5 589 ха на 8 932 ха, където основни производители са САЩ и Франция с 13%, следват Сърбия с 12%, Италия с 11% и Полша с 10%. Прасковите и нектарините като биоплощи са се увеличили със 67% като първите места заемат Италия с 35%, САЩ с 20%, Китай с 13%, Испания с 7% и Австралия с 5%. Общата площ на биоплощите заети с тази група овощни култури от 129 622 ха през 2006 г. достигат 134 248 ха през 2010 г. Тук трябва да споменем и за напредъка на нашата страна, когато през 2000 г. земята за биоземеделие е била 500 ха, а през 2010 г. тя нараства на 25 648 ха, за да достигне 39 138 ха през 2012 г. (табл. 2). През 2011 г. у нас са били регистрирани 978 биопроизводители, както и 43 преработватели, 7 фирми за износ и 3 фирми за внос на биопродукти в България. На таблица 2 може да се проследи в динамика развитието на биоплощите в повечето страни членки на Европейския съюз. От данните коментирани по-горе се вижда, че страни като Италия, Франция, Испания, Полша и Германия са водещите за биологична плодова продукция в Европа като към тях вече все поосезателно се включват Чехия, Сърбия и България. Не бива да подценяване и нашата съседка Турция, един голям производител на конвенционална плодова продукция в световен мащаб. За амбициите на Турция да навлезе по-сериозно на световния пазар за биопродукти говори и фактът, че от 13 до 15 октомври 2014 г. в Истанбул се проведе поредният XVIII Световен конгрес по биоземеделие под егидата на IFAOM с мотото „Да изградим мостове за биоземеделието в света”. Кандидати за следващия XIX конгрес през 2017 г. са

Индия, Китай и Русия. В стратегията на организаторите за бъдещото развитие на биоземеделието в Европа се вижда, че Общата земеделска политика и развитието на селските райони в ЕС трябва да се основава на иновации за екологично и устойчиво развитие на земеделието в Европа в рамките на програма Хоризонт 2020 като се изградят мостове между изследователи, фермери, бизнесмени и службите за съвети в земеделието. Затова ще помогне и Европейската Комисия с анекса си от 24 март 2014 г., отразено в предложението за нов Европейски план за развитие на биоземеделието. Изводи и препоръки Биоземеделието в света и в Европа се развива непрекъснато с цел опазване здравето на хората и околната среда, което се вижда и от статистическите данни по региони в света, както и от развитието на пазарите за биопродукти особено в Северна Америка и Европа. Българското производство на плодове трябва да ползва опита на страните от Източна Европа като Полша, Чехия, Балтийските републики и други, за да се преориентираме от конвенционално към интегрирано и биологично плодово производство, за което пазарите непрекъснато се развиват и нашите фермери могат да намерят място за своята продукция, защото все повече консуматори предпочитат плодове без остатъчни количества пестициди по тях с етикета “No Residue”. В периода на преход към пазарна икономика се видя, че нашата конвенционална плодова продукция трудно може да се конкурира с тази от Италия, Франция, Испания и други страни от ЕС. Това налага българските фермери навреме да се ориентират към споменатото по-горе екологично плодово производство, за да устоят на голямата конкуренция, както на вътрешния, така и на международните пазари.

лозе и вино

Родовитост на отбрани клонове от сорт Каберне Совиньон Здравко Наков, Илиян Симеонов, Мирослав Иванов, Ангел Иванов Институт по лозарство и винарство, Плевен Ангел Иванов, Аграрен университет, Пловдив

2 (265) / 2015

cм), а на клон ILV 1/11 и клон 7/14 – средно голям до голям (18,5/9,3 cм и 18,6/7,9 cм). Формата на грозда е конична (клон 7/14 и клон 8/24) или цилиндро-конична (клон 3/21 и клон ILV 1/11). При клон ILV 1/11 той е с едно добре оформено крило, а на клон 3/21 – с малко крило. Зърно На популацията на сорта е дребно (12,40/12,19 мм), сферично. На клоновете е също дребно, но размерите варират от 12,10/12,00 мм (клон ILV 1/11), 12,46/12,29 мм (клон 3/21), 12,65/12,37 мм (клон 7/14) до 12,58/12,41 мм (клон 8/24), сферично. Кожицата на всички клонове и популацията на сорта е тъмносиня, с обилен восъчен налеп, дебела и жилава. Консистенцията е сочна. Вкусът е хармоничен. Проведените фенологични наблюдения показват, че средно за периода началото на цъфтежа започва в края на май – от 25.05. (клон ILV 1/11) до 30.05. (клон 8/24). В зависимост от климатичните условия на годината началото на тази фаза варира от 7 до 13 дни. Почти ежегодно най-рано е установена при клон ILV 1/11 (21-30.05.). При популацията на сорта, клон 3/21 и клон 7/14 цъфтежът започва на една и съща дата или с 1-2 дни разлика – от 20.05. до 03.06. Най-късно настъпва при клон 8/24 (23.05.-05.06.) (табл. 1). Фазата „начало на узряване на гроздето” средно за периода настъпва в началото на август – от 01.08. (клон ILV 1/11) до 05.08. (клон 7/14). Най-рано започва узряването на гроздето през 2000 г. (25.-27.07.) и 2003 г. (28.-30.07.), а най-късно

ПЛЮС

клон и популацията на сорта са засадени по 85 сертифицирани лози, при междуредово разстояние 3 м и вътре в реда – 1,3 м. Лозите са присадени върху лозовата подложка Шасла х Берландиери 41 Б и са отглеждани при формирана Омбрела. След встъпване на лозите в плододаване, ежегодно е извършвана смесена резитба, с изравняване на натоварването – по 60 зимни очи на лоза (6 чепа по 2 очи и 4 плодни пръчки по 12 очи). За установяване действителната родовитост на клоновете, през вегетацията са отчитани процентът на развитите зимни очи, плодни леторасли и коефициент на родовитост. Получените резултати за показателите, характеризиращи елементите на действителна родовитост от отбраните клонове и популацията, са математически обработени чрез дисперсионен анализ. Получените резултати се отнасят до ботаническо описание и сравнителна оценка на елементите на действителната родовитост на отбрани клонове от сорт Каберне Совиньон. При ботаническото описание на изследваните клонове се установи, че морфологичните признаци на млад леторасъл, зрял леторасъл, лист и цвят на клоновете са идентични с тези на популацията на сорт Каберне Совиньон. Основната разлика е в големината и формата на грозда и в по-малка степен при някой клонове –в едрината на зърната. Грозд На популацията на сорта е средно голям (15,7/8,3 cм), коничен, без крило, сбит. На клон 3/21 и клон 8/24 е средно голям (16,6/8,6 cм и 16,6/8,6

ЗЕМЕДЕЛИЕ

При много сортове лози, включително и при сорт Каберне Совиньон, под въздействието на различни екстремни фактори и човешката дейност, настъпват мутационни изменения, в резултат на което възникват множество вариации и клонове, по-често негативни, понижаващи продуктивността и влошаващи качеството на гроздето. Мутационните изменения засягат предимно устройството и функциите на цвета (Радулов, 1955;), големината и формата на грозда, едрината, формата и оцветяването на кожицата на зърното (Георгиев, 1968; Кондарев, 1975). Срещат се изменения и в морфологичните признаци на листа (големина, форма и нарязаност), родовитостта на лозите, срока на узряване на гроздето, съдържанието на захари и титруеми киселини, хабитуса на лозата, хромозомния набор и др. От проведените през последните години у нас изследвания са установени значителни различия в действителната родовитост на клоновете при някой сортове: Пино ноар, Мерло и Каберне Совиньон (Наков, 2009, 2011, 2012). Проведеното сравнително изследване на елементите на действителната родовитост е извършено през периода 1998 – 2003 г. в Експерименталната база на Институт по лозарство и винарство по утвърдената за страната методика по клонова селекция (Катеров, 1990). В изследването са включени 4 клона от сорт Каберне Совиньон – 3/21, 7/14, 8/24 и 1/11, отбрани в предходните етапи от селекционния процес. За контрола е използвана популация на сорт Каберне Совиньон. В клоновата парцела от всеки

Таблица 1. Фенологични наблюдения на отбрани клонове от сорт Каберне Совиньон (1998 – 2003 г.) Фази на вегетация Година 1998 1999 2000 начало на цъфтеж 2001 2002 2003 средно 1998 1999 2000 Н начало на узрява- 2001 не на гроздето 2002 2003 средно 1998 1999 2000 технологична зря2001 лост на гроздето 2002 2003 средно

клон ILV 1/11 клон 3/21 30.05 03.06 26.05 29.05 21.05 20.05 27.05 26.05 23.05 24.05 26.05 26.05 25.05 26.05 02.08 07.08 30.07 05.08 25.07 25.07 07.08 11.08 10.08 09.08 28.07 29.07 01.08 04.08 27.09 27.09 06.10 06.10 03.10 03.10 07.10 07.10 09.10 09.10 29.09 29.09 04.10 04.10

– 2001 г. (07.-12.08.) и 2002 г. (09.11.08.). Началото на тази фаза през повечето години първо е установявана при клон ILV 1/11 – от 25.07. до 10.08. Гроздето на всички клонове, включително и на контролата достига до технологична зрялост едновременно – в началото на октомври (04.10.), което е в резултат на незначителните разлики в предходните фази. В зависимост от климатичните условия на годината, технологичната зрялост на гроздето варира от края на септември – на 27.09.1998 г. до първата десетдневка на октомври – 09.10.2002 г. На изследваните клонове и популацията на сорт Каберне Совиньон през вегетацията са отчетени показателите на действителната родовитост. Данните са представени в таблица 2. През периода на изследването, процентът на развитите зимни очи варира в широки граници – от 70,42% до 97,45% при популацията на сорта и от 76,67% до 100,00% при клоновете, което се дължи основно на влиянието на ниски температури през зимния период и загиване на част от зимните очи. По-значителна разлика между клоновете и популацията на сорта се констатира при показателя процент на плодни леторасли с 1, 2, 3 и повече гроздове. Най-малко съ-

клон 7/14 03.06 28.05 20.05 26.05 25.05 28.05 26.05 04.08 04.08 26.07 12.08 11.08 30.07 05.08 27.09 06.10 03.10 07.10 09.10 29.09 04.10

клон 8/24 05.06 30.05 23.05 01.06 29.05 30.05 30.05 04.08 05.08 27.07 11.08 11.08 29.07 04.08 27.09 06.10 03.10 07.10 09.10 29.09 04.10

популация 02.06 28.05 23.05 30.05 29.05 27.05 28.05 06.08 02.08 25.07 09.08 10.08 28.07 03.08 27.09 06.10 03.10 07.10 09.10 29.09 04.10

отношение на плодните леторасли с 1 и 2 грозда е отчетено при популацията на сорта – почти 1 ÷ 2 (26,53% с 1 грозд и 58,89% с 2 грозда). При клоновете съотношението на двата типа леторасли е 1 ÷ 2,5 при клон ILV 1/11 (25,74% с 1 грозд и 61,09% с 2 грозда), клон 3/21 (24,36% с 1 грозд и 64,19% с 2 грозда) и клон 8/24 (27,01% с 1 грозд и 64,31% с 2 грозда) и 1 ÷ 3 при клон 7/14 (18,70% с 1 грозд и 67,81% с 2 грозда). Най-много плодни леторасли с 3 и повече гроздове са отчетени при популацията на сорта – 14,08%, клон 7/14 – 13,23% и клон ILV 1/11 – 13,17%. При клон 3/21 те са незначително по-малко – 11,45% и най-малко са при клон 8/24 – 8,68%. Най-малко плодни леторасли са отчетени през 1998 г. При клоновете процентът им е от 73,65% до 82,67%, а при популацията на сорта – 79,88%. През тази година действителната родовитост се определя главно от летораслите с 1 и 2 грозда. При клоновете летораслите с 1 грозд са в границите от 35,33% (клон 7/14) до 50,86% (клон 3/21), а с 2 грозда – от 47,42% (клон 3/21) до 61,48% (клон 7/14). При популацията на сорта те са съответно 55,56% с 1 грозд и 42,96% с 2 грозда. Летораслите с по 3 грозда са много малко – от 0,91% до 3,39% при клоновете и 1,48 при контрола-

та и не оказват влияние върху родовитостта. По-малкият брой гроздове определят и по-ниските стойности на коефициент на родовитост – от 1,17 на контролата и клон 3/21 до 1,35 на клон 7/14. През останалите години, процентът на плодните леторасли е висок. В най-малък диапазон варира при популацията на сорта – от 85,03% до 93,38% и след това при клон ILV 1/11 – от 83,56% до 95,42%. При другите клонове процентът на плодните леторасли варира в пошироки граници – от 80,14% до 96,10% при клон 3/21, от 82,29% до 97,55% при клон 7/14 и от 81,08% до 96,67% при клон 8/24. При популацията на сорта, процентът на летораслите с 1 грозд са от 10,64% до 32,36%, с 2 грозда – от 60,28% до 64,02% и с 3 грозда – от 4,43% до 29,08%. Действителната родовитост на клоновете и контролата през този период се определя главно от плодните леторасли с 1 и 2 грозда, но при популацията на сорта и три клона (1/11, 7/14 и 3/21), съществено влияние оказват и тези с по 3 и повече гроздове. При клон 7/14 се констатира, че почти ежегодно плодните леторасли с 1 грозд са най-малко – от 12,70% до 17,72%, за сметка на които процентът на летораслите с по 2 (65,38% – 72,15%) и 3 (10,13% – 18,76%) грозда е висок. Сравнително малко варират стойностите им и при клон ILV 1/11 – от 18,03% до 28,81% с по 1 грозд, от 59,12% до 64,60% с 2 грозда и от 7,45% до 22,13% с 3 и повече гроздове. При другите два клона трите типа плодни леторасли варират в значително по-широки граници. На клон 3/21 летораслите с 1 грозд са от 11,68% до 30,77%, с 2 грозда от 58,97% до 80,98% и с 3 грозда – от 3,08% до 20,44%, а на клон 8/24 – съответно от 15,15% до 34,62% с 1 грозд, от 60,87% до 76,44% с 2 грозда и от 4,51% до 17,42% с 3 грозда. Големият брой гроздове предимно от плодните леторасли с по 2 и 3 грозда определят и високите стойности на коефициента на родовитост на един леторасъл. Най-малко варират на клон ILV 1/11 – от 1,69 до 1,86 и след това на клон 7/14

Таблица 2. Показатели на действителна родовитост на отбрани клонове от сорт Каберне Совиньон за периода 1998 – 2003 г. Развити Година зимни очи %

общо %