Земеделие плюс 270/2016 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

1–2 (270) / 2016

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

ОПТИМАЛНИ РЕЗУЛТАТИ НА ПОЛЕТО CASE IH OPTUM CVX

www.titanmachinery.bg ii

ЗАПОВЯДАЙТЕ В СТАРА ЗАГОРА

НА ПРОЛЕТНОТО ИЗЛОЖЕНИЕ

БАТА АГРО 08-12 МАРТ! ОТКРИЙТЕ НОВОСТИТЕ ПРИ CASE IH НА ПОЛЕ № 11.

национален кратък номер

Съдържание

Новини от ДФЗ

Юбилей вековна традиция и нови знания 110 години институт по земеделие и семезнание „образцов чифлик”. . . . . . . . . . . . . . 3 Земеделски култури гизда – нов сорт обикновена зимна пшеница. . Двузърнест лимец . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Пролетен фуражен грах РУСЕ 1 . . . . . . . . . . . Качество на семената при сортове грах. . . . . . . Жизненост на семената при соя . . . . . . . . . . .

. . . . .

8 10 12 13 18

Растителна защита Мениджмънт на вирусните болести по картоф . . . . . . 22 Торене минералното торене и качеството при картофите . . . 25 Течният тор Хумустим за качеството на фуража и зърното на пролетен фуражен грах. . . . . . . . . . . 28 Микроелементи при тютюн недостиг и излишък. . . . . 31 Зеленчуци Производствена технология за непикиран разсад от пипер и домати. . . . . . . . . . . . . . . . . . 33 ЕКОлогия Проучвания върху биологичната борба с плевелите . . 36 как да преборим глобалното затопляне. . . . . . . . . . 38 нова книга Терминологичен речник по земеделска техника . . . . 40 Библиотека Биологично земеделие – проблеми и преспективи . . . 41 СЪДЪРЖАНИЕ 2015 година . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47

Фонд „Земеделие“ намали лихвите за новите кредити С решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ годишният лихвен процент за новоотпусканите кредити е намален от 5 на 4 процента. Облекчените лихвени условия ще се прилагат по три инвестиционни схеми за кредитиране. От тях ще се възползват кандидатите по Кредитна схема за инвестиции в селското стопанство, която обхваща дейности по създаване, възстановяване и отглеждане на трайни насаждения и инвестиции в оранжерийното производство; създаване и оборудване на животновъдни ферми и закупуване на чистопородни, хибридни и стокови животни, закупуване на техника, оборудване и инвентар, използвани в селското стопанство. Възможност за лихвени облекчения предоставя и Схемата за кредитиране на лица с одобрени проекти по Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016 (НПП). Новите, по-добри условия засягат и Схемата за кредитиране със средства на ДФ „Земеделие” на проекти по Схема за държавна помощ „Инвестиции за изграждане на търговски помещения и закупуване на търговско оборудване за земеделски производители, осъществяващи директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход”. Пълната информация за кандидатстване по схемите се намира на сайта на ДФ „Земеделие”.

Цена: 6,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: доц. д-р Т. Колев, GSM 0882 966 459 Редактор: П. Пеков PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: aкад. Ат. Атанасов, проф. д-р Ив. Трънков, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1–2 (270) / 2016

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

ЮБИлей

вековна традиция и нови знания 110 години институт по земеделие и семезнание „образцов чифлик” доц. д-р Галина Дякова, директор на ИЗС „Образцов чифлик”

проф. Иван Иванов

проф. Гаврил Пройчов

ПЛЮС

1–2 (270) / 2016

След откриването на Опитната станция през 1905 г., наред с основните научни трудове, голяма популярност добиват така наречените „хвъркати листове” по различни въпроси. Те се разпространяват в района безплатно и имат значение за внедряването на агротехническите знания в условията на дребното частно стопанство. Площта на опитното поле, получена от училището е 37,5 дка, през втората година е разширена на 55 дка. Скоро достига 100 дка и асортимент от 376 сорта различни земеделски растения. Значителни са успехите на станцията в областта на селекцията през периода 1912-1920 г., когато неин директор е проф. Иван Иванов. Проф. Иван Иванов има значителни постижения в областта на селекцията на пшеницата. Основоположник е и на селекцията по ечемик, фасул и овес. Създава сортовете пшеница № 14, 16, 7, 84 и 159. Особено успешен е сорт № 14 – един от най-зимоустойчивите и с високо качество на зърното. Поради безспорните си качества този сорт в продължение на много години е основен за България и едва в края на 50-те и началото на 60-те години е изместен от сорт № 301. Проф. Иван Иванов, за пръв път в страната, прилага метода на междусортовата хибридизация и повторенията при извеждане на конкурсните сортови опити. През 1912 г. е заложен най-продължителният траен торов опит, връстник на този в Московската Тимирязевска академия, който продължава да дава ценна информация и днес. Наред с прецизната научно-изследователска и учебна работа, тук се извършва и огромна публицистична дейност. Образцов чифлик има свое

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Образцов чифлик, край град Русе, е най-старото огнище на земеделската култура и просвета в България. Създаването му е изключително събитие, не само за земеделието в България, но и за развитието на Опитното дело в Европа. В далечната 1865 г., известният турски реформатор и управител на Туна (Дунавски) вилает, със седалище Русе, Митхад паша, воден от идеята да се изпитват нови земеделски култури, сортове и машини, както и да се произвеждат семена за посев, а от друга страна – чрез опит да се установи какъв е доходът от земята в този край, за да се налагат и съответните данъци на населението, създава държавното стопанство „Нумуне чифлик” (Опитен чифлик). След Освобождението на България, с Указ № 374 от 13.12.1879 г. е отворено първото практическо земеделско училище с двегодишен курс на обучение. „Нумуне чифлик” е преименуван в „Образцов чифлик”. През 1883 г. то е преобразувано в средно, с тригодишен курс на обучение. Директорът на училището Иван Саранов през 1887 г. урежда Опитно поле, първото в освободена България. В него е включена първата у нас ботаническа градина, наречена „Сортимент”, в която се изпитват редица нови култури. От 1896 г. ръководството на опитното поле се възлага на Константин Малков, един от най-видните представители на агрономическата мисъл в България, смятан за баща на опитното дело у нас. На 09.03.1905 г. е основана Земеделската Опитна Станция „Образцов чифлик”. Д-р Козаров, нейният първи управител, е учен с богата ерудиция и разностранни интереси, изключително образован и интелигентен. Д-р Петър Козаров е един от първите фитопатолози, поставили началото на статистиката за болестите по културните растения у нас, събрал и изпитал голям брой местни и чужди сортове от различни култури. Пръв проучва вредното влияние на суховеите в Добруджа през 1905-1908 г. Д-р Козаров е създал богата за времето си библиотека, която за 5 години достига 700 тома.

Опитно поле

списание „Ново земеделие”, което по-късно се преименува в „Селскостопански преглед”, собствена печатна база, в която се издават учебници, брошури, учебни помагала и други материали. След напускането на проф. Иван Иванов, от 06.06.1923 г. директорският пост заема проф. Гаврил Пройчов, който е завършил в Жамблу – Белгия и пръв в страната разработва агротехниката на царевица, пшеница и други култури. Г. Пройчов и химикът на станцията Върбан Илков дообзавеждат химическата лаборатория, организират работата на вегетационната къща, доставят нов инвентар, издигат станцията на съвременно ниво, по подобието на вече създадените европейски институти. През есента на 1925 г. е основано опитното поле в с. Кослуджа (сега Суворово), Варненска област, клон на Земеделската опитна станция в Образцов чифлик в продължение на 3 години. През периода 1927-1930 г. е разширено опитното поле, което достига 274 дка, по подобие на това на Университета в Хале, Германия. Построен е нов модерен силоз за семена, който и сега е символ на института. Предназначен е за семепроизводство, с капацитет 500 т, снабден с най-съвременните семечистачни машини. По същото време е разширена сградата на станцията, като е построен втори етаж, обзаведени са две лаборатории и е отделена специална стая за библиотека. Стабилизирана е метеорологичната станция. Семеконтролната лаборатория е разширена и дообзаведена, разширява се и работата на химическата лаборатория В периода 1939-1941 г. директор на станцията е Панайот Маждраков, който е специалист по маслодайните култури. Проведени са опити със слънчоглед, соя, лен, рицин, репица и др. От 1941 до 1953 г. директор е Гавраил Михайлов, който се стреми да запази традициите, създадени от Гаврил Пройчов. През периода 19411944 г. станцията работи в условията на военните години. Опитното поле в края на 1950 г. се разширява до 700 дка. В своето развитие станцията няколко пъти про-

меня своя профил. С 236-то постановление на Министерския съвет от 1951 г. тя е преименувана на Станция по генетика, селекция и семепроизводство и е включена в системата на Института в Генерал Тошево. Открита е лаборатория по физиология на пшеницата. От 1947 до 1952 г. на територията на Образцов чифлик се организира ДЗС. След закриването му, цялата материална база и земите се предоставят на ЗОС /Земеделската опитна станция/. До 1959 г. станцията е към института в Генерал Тошево, а от 1960 г. тя става Комплексна опитна станция. От 1953 г. директор е Никола Дяков, а от 1958 до началото на 1963 г. – Тодор Пенев, който започва интензивна работа за проучване на предшествениците на основните полски култури в района на неторен и торен с минерални торове фон и на цели сеитбообращения. Засилва се и семепроизводството в Експерименталната база. Със 149-то постановление на МС от 06.09.1962 г. на базата на Комплексната опитна станция е създаден Селскостопански научно-изследователски институт, като поделение на Академията на селскостопанските науки. Към него преминава и бившата Хидромелиоративна опитна станция в с. Сливо поле. Постиженията в селекцията на люцерната и лозата са изцяло принос на поколението, което изгражда Института през 1962 г. През този период на съвременни научно-методични основи се поставят сортоподържането и семепроизводството. Развитието на научно-изследователската работа в областта на напояването започва през 1963 г. През 1964 г. се поставя началото на много добре развита експериментална работа по химическата борба с плевелите. От март на 1963 г. до 1972 г. за директор на института е назначен Панайот Станев. Научната си кариера започва през 1949 г., като агроном и учен в Образцов чифлик. През 1976 г. институтът е профилиран по семезнание, семепроизводство и бобови култури и е включен в системата на Научно-производствено обединение „Сортови семена и посадъчен материал”. Въпреки, че проблемите на качеството на семената и семеконтрола са занимавали още основоположниците на опитната станция, началото на системна научно-изследователска работа по семезнание е поставено едва през 1976 г. Оттогава са системните проучвания върху проблемите на икономиката и организацията на семепроизводството. Бобовите култури отпадат от тематиката през 1978 г. Институтът преминава отново към Селскостопанска академия през 1991 г., с тематика земеделие и семезнание. През различни периоди, като агрономи и ста-

жанти са преминали през станцията акад. д-р Дончо Костов, акад. Хр. Даскалов, чл.-кор. Йордан Милковски, проф. Илер Възвъзов, проф. Димитър Байлов, проф. Васил Попов, проф. Петко Радомиров, проф. Ал. Христов и други известни в областта на земеделието специалисти. ИЗС „Образцов чифлик” Русе осъществява своята дейност в две основни подразделения: „Наука” и „Производствено-експериментална база”. В дирекция „Наука” eксперименталната работа се извежда в Опитно поле с размер 1000 дкa, вегетационна къща и 6 лаборатории. Работи се по следните направления: Селекция на полски култури (мека пшеница, овес, царевица, люцерна и полски фасул ) и лоза: Основната научно-изследователска дейност по това направление включва: • Създаване на нови линии и сортове обикновена пшеница с висока сухоустойчивост и качество на зърното. Началото на селекционната работа по пшеницата, както бе посочено, е поставено от проф. Иван Иванов, който създава сортовете № 16, 14, 7, 84 и 159 – първите четири по метода на индивидуалния отбор, а № 159 – по метода на междусортовата хибридизация – метод, използван за пръв път в страната. Забележителното за времето си постижение – сорт № 14, поради безспорните си качества, в продължение на много години е основен сорт за страната. По-късно са създадени сортовете № 165, 2315 и Приста 1. Селекция на пшеницата е развивана до 1963 г., след което дейността е прекратена и селекционните материали са предадени на ИПС в Г. Тошево. Работата е възстановена през 1986 г. и се осъществява под методическото ръководство на ДЗИ в Г. Тошево, като е насочена към създаване на линии и сортове обикновена пшеница с висока сухоустойчивост и качество на зърното. През 2009 г. е признат нов сорт Венка 1. Сортът е съвместна селекция на ДЗИ в Г. Тошево и ИЗС „Образцов чифлик” – Русе, а през 2013 г. е признат сорт Дунавия. • Създаване на нови сортове обикновен и голозърнест тип пролетен и зимуващ овес (Avena sativa L.) Селекционната работа с овеса започва с основаването на ЗОС. С въвеждането на метода на индивидуалния отбор сред местните форми, през 1926 г. проф. Иван Иванов създава сорт № 5, характерен със стабилни добиви и екологична пластичност. През 1954 г. е признат и райониран за страната сорт № 914, а през 1956 г. е въведен методът на между-сортовата хибридизация. Създадените от ст.н.с. дсн Бисерка Станева сортове Образцов чифлик 4 – пролетен и Дунав 1 – зимуващ овес, са основни за страната и се използват за стандарти в системата на ИАСАС. През последните години са признати сортовете

Сградата от 1906 г.

Приста 2 – пролетен овес, Русе 8 и Юбилей 4 – зимуващи. Последното постижение на селекцията е сортът Алекси – пролетен овес, признат през 2007 г. • Създаване на нови сортове полски фасул, ранозрели, толерантни към стресови фактори и с повишено качество на зърното. Научно-изследователската работа с фасула започва още с основаването на Опитната станция. През 1921 г., от изпитваните местни материали, е създаден първият български сорт № 338, който се задържа 27 години в производството. Селекционирани са 12 сорта, като широко разпространение в страната са намерили № 1028 и Бистренски. През периода 1963 – 1976 г., е въведен експерименталният мутагенез, а половата хибридизация става основен селекционен метод. Създадени са сортовете Бисер, Коларовец 27, Русе 13 и Русе 17. Ръководител на колектива по зърнено-бобовите култури е проф. д-р Георги Койнов. През 1985 г. от селекционните материали на ИЗС в колектив с ИПС в Генерал Тошево е признат сорт Добруджански 7, който е основен за страната и стандарт на ИАСАС. През 1993 г. селекционната работа с фасула е възстановена. Последните селекционни постижения са признатите нови сортове Пловдив 10, Образцов чифлик 12 и Образцов чифлик 24. • Използване на нови хетерозисни модели в селекцията на царевични хибриди, толерантни към екологичен стрес. Системно проучване в подобрителната работа с царевицата започва след 1888 г. в изпитателното поле на земеделското училище от Никола Бъчваров и Константин Малков. Началото на модерна селекционна работа по царевицата е поставено от Гаврил Пройчов в „Образцов чифлик”. Той създава първия български сорт Жълта гладка. Въведени са за пръв път в България новите селекционни методи – инцухтът и хибридизацията. Той извежда и първите комплексни опити по агротехника на културата. До началото на 90-те години научните сътруд-

ници Васил Попов, Иван Маринов, проф. Панайот Станев, проф. Трифон Георгиев създават над 12 сортове и хибриди царевица. До 2007 г. колектив с водещ селекционер ст.н.с. д-р Симеон Митев създава хибридите Пристис (Рс 464), РК 588, Рс 555, Рс 424. Признати със сертификат са осем самоопрашени линии. Резултат от селекционната дейност при царевицата са отбрани перспективни линии и хибриди, като на най-добрите от тях предстои изпитване в ИАСАС. • Създаване на сортове люцерна (M. SATIVA L.) с висока продуктивност, повишено качество и устойчиви на екологичен стрес Люцерната е била включена в работата на Земеделската опитна станция още през първата година след откриването й. През 1905 г. е била засята за изпитване Унгарската люцерна. Проучвани са почти всички въпроси, касаещи люцерната за фураж и за семепроизводство. Работено е върху биологията и плътността, както на неприятелите, така и на опрашителите по люцерната. Като водещ селекционер на колектива ст.н.с I ст. д-р Мито Мирчев, създава сортовете люцерна – Надежда 1, Надежда 2, Приста 2, Приста 3 и Приста 4, от които три – Надежда 2, Приста 2 и Приста 3 са стандарти в ИАСАС. Голямо постижение на института е първият български сорт Многолистна 1, който е представител на многолистните люцерни в света и превишава трилистните сортове с 1,5% суров протеин. Високата продуктивност, зимоустойчивостта и дълготрайността на горепосочените сортове ги правят предпочитани пред чуждата селекция. През последните пет години са създадени сортовете Роли и Приста 5, като Роли е отличен с медал на Третото национално изложение „Изобретения, технологии и иновации 2011”, организирано от Съюза на изобретателите в България. • Създаване на висококачествени семенни и безсеменни сортове лоза, пластични към условията на околната среда и подходящи за развитие на устойчиво и екологично лозарство Основите на опитното дело в областта на лозарството се полагат в Образцов чифлик в края на 20-ти век. Създава се лозов сортимент и започват

изследвания с американските видове лози, с цел да се намери средство за борба с филоксерата. Поставя се началото на присаждането на европейската лоза върху американски подложки. Има доказателство, че в Образцов чифлик са произведени първите облагородени вкоренени лози от сорт Болгар. На сегашния етап, приоритетни направления при селекцията на лозата в Института са едроплодието, безсеменността, устойчивостта на студ и болести и екологично чисти. По класическите методи са създадени и внедрени в практиката десертните сортове Мискет русенски, Русенско едро, Приста, Русенско без семе, Ранно без семе и Ряхово, и клоновете Болгар 14, Памид Русе 1 и последният признат безсеменен десертен сорт Зорница, отличен с медал на Четвъртото национално изложение „Изобретения, технологии и иновации 2012”, организирано от Съюза на изобретателите в България. В резултат от внедряването на разработения от ст.н.с.Iст.дсн Иван Тодоров в Института оригинален метод на селекция чрез инбридинг (самоопрашване), са получени хомозиготни по найважните стопански признаци форми, които са високо стъпало в световната селекция. Резултат на този метод са супередроплодните сортове Велика и Сияна, които са едни от най-търсените научни продукти на Института и последният признат безсеменен десертен сорт Тангра. • Сортоподдържане В института, ежегодно, на площ около 50 дка, се извършва сортоподдържане на 10 сорта от 6 полски култури за запазване на тяхната автентичност и за получаване на изходни семена за предбазови посеви. Сортовете люцерна на Института се поддържат чрез ежегодно засяване на авторски семена на площ около 6 дка. Базовите лозови маточни насаждения за калеми, предбазовите и сертифицираните подложкови маточници са на площ от около 18 дка. Второто направление в дейността на дирекция „Наука” е „Агротехника и семезнание”: Научно-изследователската дейност в това направление включва: • Разработване на технологии за отглеждане на основните за региона полски култури полски фасул, фуражен грах, люцерна, пшеница, овес и лоза, съобразно принципите на съвременното земеделие. • Проучване на етапи от агротехниката на зърнено – житни и зърнено – бобови култури, отглеждани в условията на конвенционално и биологично земеделие. • Създаване на база данни от най-дългогодишния в страната стационарен торов опит и един от най-старите в Европа, заложен през 1912 г., включващ поредица от параметри: добиви от културите пшеница, фасул, ечемик и царевица, отглеждани в сеитбообращение, качествени показатели на

продукцията, агрохимична характеристика на почвата, метеорологични условия, видовия състав на плевелите и настъпващите промени в параметрите на почвеното плодородие, с предназначение за ползване от земеделските производители. • Проучване видовия състав, биологията и средствата за борба с неприятелите по пшеница, овес, грах, фасул и люцерна. Определени са повредите от складовите неприятели и влиянието им върху посевните качества на царевичните семена. • Проучване на гъбни патогени – причинители на болести по полските култури и лозата и изпитване на сортове и линии, с цел намиране на източници на устойчивост. • Установяване ефективността и селективноста на някои хербициди за борба с плевелите при различни сортове пролетна рапица и последействието им върху продуктивността и качеството на зърното при следващата в сеитбооборота култура – пшеница. • Изследване и направляване процесите на растеж и развитие на основни за страната зърнено-житни, зърнено-бобови и фуражни култури и лоза, при действието на неблагоприятни екологични фактори на околната среда. • Установяване на добивните и биологичните качества на семената на някои зърнено-житни и зърнено-бобови култури, като посевен материал и суровина на хранително-вкусовата промишленост. В Института функционират следните 6 лаборатории: Биохимия и агрохимия; Технологични и хлебопекарни качества на зърнените култури; Физиология на семената и растенията; Фитопатология; Ентомология и Посевни качества на семената. Трансферът на новосъздадените научни продукти на Института за целите на земеделските производители се осъществява от Бюро за научно обслужване – създадено през 1994 г. Бюрото извършва консултантска и информационна дейност по научните направления; сключва лицензионни договори и предоставя на земеделските производители базови и сертифицирани семена от полски култури и лозов посадъчен материал; организира кръгли маси, семенари и открити дни в института и страната; координира дейността си Научното обслужване в системата на ССА. Информационното осигуряване се осъществява от научната библиотека, която е създадена през 1905 г. Институтът е успял да запази и до днес музейната сбирка, създадена с откриването на опитната станция. Международно сътрудничество През последните години, сътрудничеството на Института с чуждестранни институти и фирми се основава на международни договорености по селекция на културите пшеница, овес (до 2011 г.), царевица (до 2005 г), лоза, люцерна; по сортоизпитване, семепроизводство и други, с институти

и фирми от Австрия, Франция, Хърватска, Турция, Босна и Херцеговина, Мароко, Румъния. Сортовете на Института преминават производствена проверка в Дирекция „Производственоексперименталната база” (ПЕБ). Експерименталната база на Института е създадена през 1952 г. и е разполагала с 28 000 дка. Сега земята е намалена на 6990 дка, където се произвеждат високи категории семена. В ПЕБ се извършва семепроизводство и на сортове, които са собственост на други институти от системата на ССА – пшеница сортове Енола, Милена, Кристи и др., ечемик – Обзор и Емон. Подържан растителен генофонд – 12 869 броя образци, от които: пшеница – 600 бр., овес – 2 809 бр., царевица – 5 600 бр., фасул – 380 бр., люцерна – 700 бр. и лоза – 2 700 бр. 110 години стремеж към развитие на българската земеделска наука и култура и резултати от създаване на нови сортове и хибриди, практическа реализация на съвременни идеи и технологии. Това е накратко развитието на Института от 1905 г., когато е създаден, до наши дни. Институтът по земеделие и семезнание е претърпял много промени в структурата и направленията на научните изследвания. Независимо от това, колективът през тези години успя да изгради едно комплексно научно-изследователско звено със значими постижения. Дълбоко вярваме и се надяваме при преструктуриране на земеделската наука да се даде възможност тук да продължат вековните традиции – с труд и усилия да се предлагат на земеделската практика нови научни постижения. Настоящият период е най-тежкият за ИЗС „Образцов чифлик” от създаването му до наши дни. Всички промени, настъпили в държавата през последните години, неминуемо се отразиха и тук, за съжаление в негативен план. Нашата цел е да запазим съществуващата база и да работим за превръщането на ИЗС в европейски институт. Освен голямо желание, за това ще е нужно и повишаване качеството на научния потенциал, чрез добиване на нови знания и квалификация, да се работи мотивирано и инициативно.

земеделски култури

гизда – нов сорт обикновена зимна пшеница

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1–2 (270) / 2016

Златина Пейчева Ур, Гинка Рачовска Институт по растителни генетични ресурси – Садово

Глобалните промени в климата, които през 90-те години на миналия век ни се струваха далечна химера, за съжаление станаха наше ежедневие. Селското стопанство е един от най-важните отрасли на българската икономика. Най-уязвими земеделски култури от настъпващите климатични промени в България са тези, които се отглеждат при неполивни условия. Сортът е един от основните компоненти в технологичните решения на всяка култура. Изграждането на правилна сортова структура, в зависимост от конкретните агроекологични условия на района, може да повиши значително добивите и качеството на продукцията и да противодейства на измененията в климата. При разработването на селекционната програма в Снимкa 1 ИРГР – Садово системно белокласа, безосилеста пшенисе използват методите на междусортовата хибридизация, ца, признат от ИАСАС през 2013 отдалечената хибридизация и година. Авторът на високодобивния нов сорт зимна пшеница експерименталния мутагeнез. Сортът Гизда е създаден по Гизда е доц. Гинка Рачовска. Морфологични особенности пътя на експерименталния мутаСтъбло. Височината на стъбгeнез чрез въздействие с химичния мутаген натриев азид при лото му е около 95 см, като е третиране на сухи семена от измервана и дължината на класа. сорта Победа. Изходната линия Стъблото на сорт Гизда е по-ниМХ 178/1 е отбрана във втора ско с 15 см от това на изходния мутантна генерация като изме- сорт Победа. Притежава по-денено растение. Сорт Гизда е бела сламка и затова устойчи-

востта му към полягане е повишена. Листа – пониква с безцветен колеоптил, с полуизправена розетка. Цветчетата – формира 3-4 цветчета и се формират средно по 3. Класът е с пирамидална форма, сравнително дълъг (8-12 см) и със средна плътност. Цветът му е от бял до сламено жълт (снимка 1). Зърно – средно по едрина. Абсолютната маса е около 38,4 г. Броят на зърната в главен клас са около 60. Теглото на зърната от главен клас – 2,45 г. Тегло на зърна от 1 растение – 7,1 г. Брой зърна от 1 растение – 175. Устойчивост на полягане. Сорт Гизда е със стъбло по-ниско от родителския си сорт. Сърцевината на стъблото е средна. Отчита се в най-горното междувъзлие. Устойчивост на уронване – притежава от много добра до отлична устойчивост. Вегетационен период. От данните от многогодишни фенологични наблюдения се установи, че Гизда изкласява и узрява 2 дни преди Садово 1. Резултатите от 6-годишно изпитване в конкурсните сортови опити показват, че средният добив зърно от новия сорт е 7,47 т/хa (табл. 1). За същия период

Табл. 1 Продуктивност нa сорт Гизда, т/хa

сорт

Добив 2010 % към St. 7,35 126,3 5,58 96,0 5,82

т/хa Гизда Победа Садово 1

2011 % към St. 8,20 113,7 6,04 83,8 7,21

т/хa

2012 % към St. 7,20 109,4 6,13 93,2 6,58

т/хa

2013 % към St. 7,41 109,3 5,86 86,4 6,78

т/хa

Табл. 2. Агрономическа характеристика на новия сорт Гизда N 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 13.1 13.2 13.3 13.4 14 14.1 14.2 14.3

Показатели Вегетационен период, дни Брой класоносни стъбла Презимували растения, % Устойчивост към полягане, бал Устойчивост към уронване Абсолютна маса, г Хектолитрова маса, кг/хл Обща стъкловидност, % Съдържание на суров протеин, % Добив мокър глутен, % ЧХС Седиментационна стойност, cм3 Фаринографски показатели Време за образуване на тестото, мин. Стабилност, мин. Отпускане на тестото, 10 мин., ф.е Консистенция на тестото, ф.е Показатели на хляба Специфичен обем, см3/г Формоустойчивост Сензорна оценка – по профилна скала, усл.ед.

добивът, получен от стандарта за група В Садово 1 е 6,76 т/хa. По признака добив сорт Гизда превъзхожда както родителския сорт Победа, така и сорт Са-

Гизда 227 792 99,5 9 0 37,2 79,4 69,7 11,25 33 59 46

Сортове Садово 1 Янтър 229 229 786 696 99,6 99,9 9 9 0 0 43,1 40,1 77,0 74,8 68 63 11,4 11,83 34 32,4 55 54 57 45

2,52 5,21 70 100

2,55 4,83 56 96

2,58 5,50 56 100

2,90 0,42 6,64

2,84 0,44 6,92

2,82 0,46 7,04

дово 1. Повишението спрямо стандарта е 111%. В таблица 2 са представени данните за комплекса от биологичните и стопански качества

2014 т/хa % към St. 7,54 98,6 6,3 82,4 7,65

2015 % към St. 7,12 109,5 6,1 93,8 6,5

т/хa

на сорт Гизда. Резултатите от биометричните измервания показват, че едно растение образува средно 4 братя, които са почти винаги продуктивни. Притежава висока братимост (около 800 кл.стъбла/м2). Формира гъсти и изравнени посеви. На това се дължат високите и стабилни добиви. Стойностите за технологични качества се приближават до тези на стандартния сорт за група В и по някои са по-високи. Като недостатък на новият сорт може да се отбележи сравнително ниската абсолютна маса. Зърното е добре изпълнено и изравнено. Хектолитровата му маса е сравнително висока. Устойчивостта му към кафява, стъблена ръжда и брашнеста мана е подобна на сорт Садово 1, т.е. проявява толерантност. Сортът обикновена зимна пшеница Гизда е комплексно селекционно постижение. Характеризира се с висока и стабилна продуктивност. Притежава екологическа пластичност благодарение на студоустойчивостта и сухоустойчивостта си. Понася монокултура без снижаване на добивите. Ефективно-икономичен сорт. По качество на зърното принадлежи към грwпа В – пшеници със средна сила. Като се има предвид, че стандарт за качество в група В е сорт Садово 1, то спокойно може да се твърди, че сорт Гизда е пригоден за самостоятелно изпичане на хляб.

ДВУЗЪРНЕСТ ЛИМЕЦ морфологични различия на националната колекция

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1–2 (270) / 2016

гл. ас. д-р Гергана Дешева, докторант Божидар Кьосев

Културният двузърнест лимец (Triticum dicoccon Schrank, синоним Trititcum dicoccum Schuebl.) принадлежи към сем. Житни (Poacea), род пшеница (Triticum L.) (Жуковски, 1957). Отнася се към групата на тетраплоидните пшеници (2n=14) и е носител на геномната конституция АABB. Известен е под названието Еmmer, в Италия като Farro, а у нас като Капладжа или Полуполба. Морфологична характеристика Стъблото е високо (над 100 см). Листата са плоски, голи или с късо кадифено окосмени петури и голи влагалища. Класовете са осилести (рядко безосилести), сбити и сплескани, с по-широка странична страна от лицевата, разпадащи се на класчета, при което членчетата на вретеното остават закрепени за класчетата като тяхно продължение. Класчетата са продълговати, трицветни, но само двата цвята са плодни и плоско изпъкнали. Плевите са с гръбен ръб и различно големи зъбчета на върха. Долната плевица е сплескана лодковидно и почти винаги с дълъг осил. В класовете на вида и формите му често се наблюдава разклоняване. Зърното е сплескано, стъкловидно и здраво включено между плевиците и по обикновен начин не се отделя от него. Характерни особености при най-разпространените подвидове двузърнест лимец: var. farrum Flaksb. – класовете са бели, плевиците са неокосмени, осилите са дълги и със същият цвят както плевите, класовете са прости (сн. 1); var. rufum Schuebl. – класовете са червени, плевиците са неокосмени, осилите са дълги и със същият цвят както плевите, класовете са прости (сн. 2); var. pseudorufum Flaksb. – класовете са червени, плевиците са неокосмени, осилите са дълги и черни, класовете са прости; var. fictesemicanum Flaksb. – класовете са бели, плевиците са окосмени, осилите са дълги и бели, класовете са прости (сн. 3); var. semicanum Koern. – класовете са бели, плевиците са окосмени, осилите са дълги и черни, класовете са прости (сн. 4); var. macratherum Koern. – класовете са червени, плевиците са окосмени, осилите са дълги и със същият цвят както плевите, класовете са прости; var. pseudomacratherum Flaksb. – класовете са червени, плевиците са окосмени, осилите са дълги и черни, класовете са прости; var. atratum (Host) Koern. – класовете са черни (сиво черни или черно пигментирани върху бял фон), плевиците са окосмени, осилите са дълги и черни, класовете са прости (сн. 5);

Сн. 1. Triticum dicoccon var. farrum Flaksb.

var. tricoccum (Schuebl.) Koern. – класовете са бели, плевиците са неокосмени, осилите къси и бели, класовете прости (сн. 6) var. italicum – класовете са бели, плевиците са неокосмени, осили липсват, класовете прости; var. novicium Koern. – класовете са червени, плевиците са неокосмени, осили липсват, класовете са прости (сн. 7); var. muticum Koern. – класовете са бели, плевиците са окосмени, осили липсват, класовете са прости; var. nigrocyar – класовете са черни (или черно пигментирани върху бял фон), плевиците са неокосмени, осилите са дълги и черни, класовете са прости (сн. 8); var. compactomiegei Flaksb. – класовете са бели, плевиците са неокосмени, осилите са дълги и със същият цвят както плевите, класовете са прости със скверхедна форма (сн. 9); var. pycnurum – класовете са червени, плевиците са неокосмени, осилите са дълги и със същият цвят както плевите, класовете са прости със скверхедна форма, при узряване върхът на класа се увива клюневидно (сн. 10); var. vitic. – листата са окосмени, класовете са бели, плевиците са окосмени, осилите са дълги и със същият цвят както плевите, класовете са прости с пирамидална форма (сн. 11); var. melanurum (Alef.) Koern. – класовете са черни, плевиците са окосмени, осилите дълги и черни, класовете разклонени. Разнообразието от този ценен вид e представено в Националната колекция на България с 23 вариетета (табл. 1). От тях по-голям брой образци има от var. farrum (11 бр.). От този вариетет са селекционирани сортове в някои страни, а в Индия се отглежда като khapli wheat. В колекцията преобладават образците получени от Русия, Германия и България.

Таблица 1. Ботаническа характеристика на колекцията от Triticum dicoccon Schrank поддържана в Националната генбанка на ИРГР гр. Садово

№ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24

Род Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum

Вид dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon dicoccon

Подвид N/A var. farrum var. pycnurum var. rufum var. compactomiegei var. pseudorufum var. alboliquliforme var. arras var. atratum var. fictesemicanum var. haussknechtianum var. immaturum var. liguliforme var. macratherum var. melanurum var. muticum var. nigrocyar var. novicium var. pseudomacrather var. pseudopraecox var. semicanum var. subfarrum var. tricoccum var. vitic.

Брой образци 17 11 5 3 2 2 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 58

Сн. 5. Triticum dicoccon var. atratum (Host) Koern.

Сн. 6. T riticum dicoccon (Schuebl.) Koern.

var.

tricoccum

Сн. 7. Triticum dicoccon var. novicium Koern.

Сн. 9. Triticum dicoccon var. compactomiegei Flaksb

Сн. 2. Triticum dicoccon var. rufum Schuebl.

Сн. 8. Triticum dicoccon var. nigrocyar Сн. 3. Triticum dicoccon var. fictesemicanum Flaksb.

Сн. 4. Triticum dicoccon var. semicanum Koern.

Сн. 10. Triticum dicoccon var. var. pycnurum

Сн. 11. Triticum dicoccon var.vitic

Пролетен фуражен грах РУСЕ 1

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1–2 (270) / 2016

ас. Илиана Иванова

Сортът е създаден от авторски колектив на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” – Русе: доц. д-р Генка Патенова, доц. д-р Добри Добрев и асистент Ив. Венкова и е признат от ИАСАС – София през 2009 г. Създаден е чрез двукратен индивидуален отбор в открита мутантна форма на сорт Богатир, силно отклоняваща се от него. Вегетационният период на сорта е средно 81 дни (72-91 дни). Спада към групата на средно ранозрелите сортове. Растенията са средно високи, добре разклонени и облистени, с восъчен налеп. Средната им височина е 61см (47-74см), а височината на залагане на найдолния боб е средно 35,1см (31-47,4см). Полягат слабо и са пригодени за механизирано прибиране. Листата са средно едри, сложни, чифтоперести, със зелена окраска. Прилистниците са добре развити, средно едри, обхващат стъблото и листната дръжка. Цветовете са едри, бели, със средна дължина на цветната дръжка, излизаща от пазвата на листата. Бобовете са многосеменни – съдържат от 4 до 7 семена и имат гладка повърхност, със средна дължина и ширина. Степента на извивката му е слаба, а типа на извивката-вдлъбната. Във фаза ”наливане на зърното” цветът на бобовете е зелен, а при „узряване” е сламеножълт. Формата им в края е тъпа. На едно растение се формират около 14 слабо разпукливи боба. Семената са едри, със сферична форма. Семенната им обвивка е светло кремава – жълта, а цветът на котилидоните е жълт. Семената в едно растение са средно 40-41 броя. Масата на 1000 семена средно е 283,9 грама (217-311грама). Съдържанието на суров протеин в зърното е 23,15%. Притежава много добри продуктивни възможности. При условията на ИЗС „Образцов чифлик” – Русе са получени 342 кг/дка зърно. Сортът проявява много добра сухоустойчивост и добра устойчивост към брашнеста мана, аскохитоза, бактериоза и фузариум. Добрата сухоустойчивост и адаптивност на сорта позволяват да се отглежда в районите на цялата страна.

Качество на семената при сортове грах доц. д-р Ивелина Николова, доц. д-р Наталия Георгиева Институт по фуражни култури, Плевен

ПЛЮС

1–2 (270) / 2016

те растения-гостоприемници могат да бъдат непредсказуеми. В някои случаи ларвата, хранейки се ефективно, убива ембриона или унищожава толкова голяма част от ендосперма и семената не могат да покълнат. В резултат на храненето на ларвата се създава възможност за вторично нападение от патогенни бактерии и гъбички. В случаите, когато семената покълват преди нападение от неприятели, то след нападение може да се възпрепятства развитието на котиледоните или да се предотврати формирането на истински листа. Намаляването /изчерпването/ на резервите на котиледона може да забави растежа на растението и по този начин да се намали вероятността от неговото възстановяване. Въпреки тези пагубни последици в резултат на щетите от зърноядите по семената, известен процент на повредените семена могат успешно да покълнат. Един от най-разрушителните и сериозни вредители при зърненобобовите култури е граховият зърнояд и използването на

толеранти сортове срещу нападението на този неприятел е една от най-важните стратегии за намаляване действието на биотичните фактори. В статията представяме резултатите от изследване за определяне ефекта от повредата на граховия зърнояд върху кълняемостта, растежа и жизнеността на семената при сортове пролетен фуражен грах. През 2012г. в опитното поле на Института по фуражни култури – Плевен е изведен опит с 5 сорта пролетен фуражен грах Глянс; Модус; Камертон и Свiт (украински сортове) и Плевен 4 (български сорт, стандарт). През вегетационния период не е извеждана химична борба срещу неприятелите. Лабораторната кълняемост на семената, както и дължината и теглото на първичния корен и кълн на узрелите семена е определена два месеца след прибиране на реколтата за съответната година. Семената от всеки сорт са класифицирани / разделени на три типа: здрави, повредени с прозорче от имагинирал зърнояд и повредени с прозорче от имагинирал паразитоид. Кълняемата енергия е отчетена на 4тия ден, а кълняемостта е изчислена на 8мия ден. Отчетени са и следните показатели: дължина на първичен корен и кълн и тяхното тегло (свежо тегло); индекс за жизненост (VI) на първичния корен и кълн. Стопанските качества на семената – сортова характеристика, са свързани и се намират в зависимост от посевните качества и кълняемостта. Поникването

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Покълването и поникването са важни етапи в процеса на отглеждане на земеделските култури. те имат съществено значение върху следващите етапи на растежа и развитието на растенията и реализирането на висока продуктивност с добро качество. От друга страна важно условие за осъществяването на този процес е използването на качествени семена: с генетична чистота, висока кълняемост, еднакъв размер, здрави и неинфектирани от различни вредители или микроорганизми. Според Thomson (1979) качеството на семената се базира на комплексна оценка, съдържаща няколко компонента. Жизнеността на семената е важен компонент, който може да повлияе върху плътността на посева и добива. Тази жизненост е свързана с кълняемостта и способността на семената за бързо и дружно поникване. Това предполага, че скоростта и едновременната поява са важни параметри на качеството на семената. Въпреки че се предлагат много тестове за жизненост, само няколко от тях са приети от международната организация за анализ и тестване на семена organization. Едни от прилаганите са тестовете за кълняемост и жизненост, които се използват за определяне на жизнеспособността на семената. Добивът семена и тяхната жизнеспособност могат да бъдат намалени под действието на различни типове екологичен стрес, един от които е вредата от зърнояди. Крайният ефект на повредените от зърнояди семена върху кълняемостта при бобови-

Таблица 1. В лияние на повредите, причинени от Bruchus pisorum върху покълването на семената при различни сортове пролетен фуражен грах

Варианти Глянс Свiт Камертон Модус Плевен 4 Средно LSD

1 EG 54,23 48,35 52,24 53,23

1 GP 84,76 80,90 79,48 80,90

2 EG c1/a2 50,77 c / a 45,30 c / a 47,87 c / a 40,69

47,39 77,08 c / a 40,69 51,09 80,63 45,06 5,980

2 GP 70,78 65,91 70,03 64,04

b b b b

/ / / /

b b b b

3 EG 19,97 23,23 20,70 19,22

3 GP 27,74 26,57 21,42 22,79

0.05%

a / c a/ bc a / b a/ bc

50,28 b / a 10,51 12,92 a / a 64,21 18,73 22,29 9,103

LSD

7,674

8,797 6,826 7,747 9,149 8,096

IE 1, %

IE 2, %

10,11a/а 14,46 a/а 11,78 a/а 17,08 a/а

78,13 b/а 79,59 b/а 86,4 b/аb 84,64 b/а

37,32 a/б 94,56 b/b 18,15 84,67 10,383

LSD 0.05%

10,937 13,665 7,720 11,525 12,879

9,692

Легенда: Тип 1 – Здрави семена; Тип 2 – Повредени с прозорче от имагинирал паразитоид семена; Тип 3 – Повредени с прозорче от имагинирал зърнояд семена; EG – кълняема енергия, %; GP – Кълняемост, %; IE 1, % – Инхибиращият ефект на здрави спрямо паразитирани семена; IE 2, % – Инхибиращият ефект на здрави спрямо повредени с прозорче семена; 1 – доказаност между типовете семена за сорт; 2 – доказаност между сортовете

на семената се влияе от много абиотични и биотични фактори, включително и повреди от различни вредители. Времето, за което покълват и поникват семената оказва сериозни последици върху целия процес на растеж и развитие на отделните растения. Според Southgate (1979) ефектите на повредените от зърнояди семена върху кълняемостта могат да бъдат непредсказуеми. При сравняване на кълняемата енергия и кълняемост на здравите семена между проучваните сортове грах се наблюдава висок процент на нормално покълнали семена без доказана разлика между тях (табл.1). Кълняемостта е в границите 77,08 – 84,76%, което ги прави стопански годни и висококачествени и осигурява развитието на нормални растения с възможности за максимален добив съгласно изискванията за минимална кълняемост при сеитба на грах. В резултат на повредата от граховия зърнояд и свързаното с това влошаване на качеството на семената се променя и кълняемостта на семената. При повредените семена с прозорче от имагинирал паразитоид (семена тип 2) тя се движи в границата от 50,28 до 70,78% и доказано намалява от 9,45 до 26,80% тни единици спрямо кълняемостта на съответните здрави семена (семена тип 1). Между сортовете със статистически значима пониска кълняемост се откроява Плевен 4 (50,28%) с намаление

от 26,80% тни единици. Сортът се отличава и с доказано най-висок инхибиращ ефект (IE 1)– 37,32%. Повредени с прозорче от имагинирал зърнояд семена (семена тип 3) се характеризират с най-ниска кълняема енергия и кълняемост. Спрямо здравите семена кълняемостта доказано намалява от 54,34 до 64,16% тни единици като между сортовете най-ниска значима кълняемост и висок инхибиращ ефект (IE 2) се установява при Плевен 4 (съответно 12,92 и 94,56 %). При този тип 3 семена, сорт Глянс е с доказано по-висока кълняемост спрямо Камертон и с найнисък инхибиращ ефект (IE 2)– 78,13 %. Ранната смъртност на ларвите на граховия зърнояд, поради паразитизъм, не оказва в такава голяма степен отрицателно влияние върху кълняемостта и поникването на семената, защото ларвите загиват, преди да консумират твърде големи количества хранителни вещества от семената. За разлика от тях ларвата при повредените семена с имагинирали възрастни индивиди, хранейки се ефективно, убива ембриона или унищожава толкова голяма част от ендосперма, в резултат на което голяма част от семената не могат да покълнат. Резултат от повредата е и високия инхибиращ ефект (IE2). Факторът сорт оказва влияние върху покълването единствено при повредените с прозорче от имагинирал зърнояд семена

(семена тип 3),като при Глянс установената най-висока кълняемост и нисък инхибиращ ефект вероятно се дължи на по-високо съдържание на хранителни вещества. Като израз на посевните качества на семената е силата на растеж на първичния корен и кълн в рамките на определен сорт. Данните от биометричните измервания върху дължината на нарастване на първичния корен и кълн (см) и тяхното теглото (г) дават възможност обективно да се оцени реакцията на изпитваните сортове в първоначалните етапи от тяхното развитие в резултат на повредата от B. pisorum (табл. 2). Наблюдава се известно различие в дължината, нарастване на първичния корен и кълн на здравите семена, като доказано най-високи стойности са установени при Плевен 4 (съответно 9,015 и 3,773cм). Изключение за значима разлика се наблюдава единствено спрямо Глянс по отношение на дължината на корена. При другите сортове стойностите са в близки граници и варират от 7,169 до 7,945cм и от 1,034 до 2,030cм съответно за първичен корен и кълн. По отношение на теглото на първичния корен с доказано найвисоко такова се отличава Глянс (0,117г), а при другите варира от 0,078 до 0,098г със значими разлики между Свiт и Модус (0,098 и 0,078г съответно). При Плевен 4 се наблюдава статистически

Тaблица 2. В лияние на степента на повреда от Bruchus pisorum по семената върху дължината и теглото на първичния корен и кълна

чително (от 2,6 до 11,1% намаление). По отношение на теглото значимо намаление от 21,3 до Варианти 1 2 3 LSD 5% 39,3% се наблюдава при Глянс, RL Свiт и Плевен 4. Повредени с Глянс 7,945 B1/ab2 7,736 b / b 6,900 a / b 0,823 прозорче от имагинирал паразиСвiт 7,653 b / a 7,032 ab / b 4,923 a / ab 2,153 тоид семена се характеризират Камертон 7,169 b / a 6,656 ab / b 4,473 a / ab 2,435 с намалени спрямо здравите, но статистически незначими, стойМодус 7,571 b / a 6,733 ab / b 5,850 a / ab 1,576 ности на показателите дължина и Плевен 4 9,015 b / b 4,571 a / a 3,775 a / a 1,969 тегло на кълна – от 4,2 до 23,3% Средно 7,871 6,546 5,184 и от 3,3 до 25,8% съответно. 1,157 1,198 2,570 LSD 5% Между сортовете с доказани поRW ниски стойности в дължината на коренчето се отличава Плевен 4 Глянс 0,117 b / c 0,092 a / b 0,082 a / b 0,018 (4,571cм), но при него е устаноСвiт 0,098 b / b 0,067 a / a 0,061 a / ab 0,014 вено и най-голяма дължина на Камертон 0,083 a / ab 0,069 a / a 0,061 a / ab 0,03 кълна (3,152cм). Модус 0,078 b / a 0,069 ab / a 0,055 a / a 0,016 Най-съществени промени по отношение на проучваните поПлевен 4 0,092 b / ab 0,056 a / a 0,040 a / a 0,03 казатели се установяват при поСредно 0,094 0,071 0,060 вредените с прозорче от имагинирал зърнояд семена (тип 3). 0,018 0,017 0,028 LSD 5% При всички сортове се наблюPL дава доказано потискане в наГлянс 1,660 b / ab 1,514 b / ab 1,021 a / a 0,442 растването на първичния корен Свiт 2,030 a / b 1,945 a / b 1,755 a / b 0,826 и неговото тегло (изключение Камертон 1,231 b / ab 0,944 ab / a 0,780 a / a 0,332 има единствено при Камертон в теглото) спрямо съответните Модус 1,034 a / a 0,974 a / a 0,785 a / a 0,324 при здравите семена от 13,1 до Плевен 4 3,773 b / c 3,152 ab / c 2,292 a / c 1,294 58,1% и от 27,0 до 56,7%. Найсилно изявено е това потискаСредно 1,946 1,706 1,326 не при Плевен 4, а в най-слаба 0,879 0,667 0,507 LSD 5% степен – при Глянс. Доказано РW намаление в дължината на кълГлянс 0,040 a / ab 0,038 a / a 0,029 a / ab 0,011 на се установява при Плевен 4 (39,3%), Глянс (38,5%) и КамерСвiт 0,055 a / b 0,051 a / a 0,040 a / ab 0,061 тон (36,7%), а в негово тегло Камертон 0,025 b / a 0,019 ab / a 0,015 a / a 0,009 – при Плевен 4 (40,8%) и КаМодус 0,027 a / a 0,026 a / a 0,019 a / a 0,009 мертон (39,8%). При сравняване Плевен 4 0,083 a / c 0,063 a / a 0,049 b / b 0,032 на сортовете значими разлики Средно 0,046 0,039 0,030 по отношение на дължината и теглото на първичния корен и 0,024 0,048 0,030 LSD 5% дължината на кълна се наблюдаЛегенда: 1 – Здрави семена; 2 – Повредени с прозорче от имагинирал паразиват между Плевен 4 и Глянс. Дотоид семена; 3 – Повредени с прозорче от имагинирал зърнояд семена; RL – казани разлики между семената дължината на коренчето, cм; RW – тегло на първичния корен, г; PL – дължина на кълна, cм; РW – тегло на кълна, г; 1 – доказаност между типовете семена за сорт; тип 2 и тип 3 се наблюдават при 2 – доказаност между сортовете Глянс по отношение на дължинадоказано най-голямо тегло на В резултат на храненето на та на първичния корен и кълн, кълна (0,083г), следван от Свiт ларвата се потиска в известна докато при другите сортове та(0,055г). Между дължината на степен нарастването на първич- кива не са установени. Изчерпването на резервите нарастване на първичния корен ния корен на семената тип 2 на котиледона при семена тип и кълн и тяхното тегло са устано- като неговата дължина варира от 3 вероятно забавя растежа на вени положителни корелационни 4,571 до 7,736 cм. Единствено растението и по този начин назависимости като силно изразе- при Плевен 4 се установява домалява вероятността от възстани такива са между дължината и казано намаление от 49,3% в нановяване. Сорт Глянс се отлитеглото на кълна – r = + 0,981 растването на коренчето спрямо чава като най-толерантен към и дължината на първичния ко- това на здравите семена, докато повредите от B. pisorum, което е рен и кълн – r = + 0,928. при другите сортове то е незна-

Таблица 3. В лияние на степента на повреда от Bruchus pisorum по семената върху индекса на жизненост (SVI) и индекса на кълняемост (GI)

Варианти

LSD

VIr

Глянс Свiт Камертон Модус Плевен 4 Средно

673,44

c 1/ ab2 547,59

b / c

191,43

a / c

71,36

619,14

c / ab

463,45

b / b

130,78

a / b

71,766

569,81

c / a

466,08

b / b

95,80

a / ab

70,984

612,50

c / ab

431,19

b / b

133,30

a / b

92,101

694,87

c / b

229,83

b / a

48,78

a / a

172,334

633,95

427,63

120,02

LSD

133,56

83,485

60,594

Глянс Свiт Камертон Модус Плевен 4 Средно

VIp 140,69

c / ab

107,19

b / b

28,33

a / ab

22,793

164,25

b / b

128,22

b / bc

46,61

a / b

56,132

97,87

c / ab

66,14

b / a

16,70

a / a

27,932

83,62

c / a

62,39

b / a

17,89

a / a

17,802

290,80

c / c

158,46

b / c

29,61

a / a

121,724

155,44

104,48

27,83

88,63

49,189

12,541

Глянс

15,42

b /a

GI 15,28

b / c

3,13

a / b

3,523

Свiт Камертон Модус Плевен 4 Средно

14,84

b /a

12,20

b / ab

3,44

a / b

3,719

15,68

b /a

14,01

b / bc

2,55

a / ab

2,201

15,97

c /a

12,18

b / ab

2,45

a / ab

2,953

14,48

c /a

9,59

b / a

1,39

a / a

4,68

LSD

4,711

LSD

15,28

12,65

2,955

2,59

1,392

Легенда: 1 – Здрави семена; 2 – Повредени с прозорче от имагинирал паразитоид семена; 3 – Повредени с прозорче от имагинирал зърнояд семена; VIr – индекса на жизненост на коренчето; VIp- индекса на жизненост на кълна; GI – индекс на кълняемост; 1 – доказаност между типовете семена за сорт; 2 – доказаност между сортовете

свързано вероятно с различното количество резервни хранителни вещества, натрупани в семената и техните потенциални възможности. Като най-чувствителен се проявява Плевен 4, който независимо от установената най-голяма дължина и тегло на кълна спрямо другите сортове, което е сортова особеност, е в най-силна степен засегнат и с намалени посевните качества на семената. Получените резултати при определяне на индекса на жизненост на първичния корен и кълн (VIr, VIр) в таблица 3 показват недвусмислено доказана разлика между трите типа семена при проучваните сортове. С най-ниски значими стойности са повредените с прозорче

от имагинирал зърнояд семена (тип 3), следвани от повредените с прозорче от имагинирал паразитоид семена (тип 2). VIr и VIр варират съответно от 48,78 до 191,43 и от 16,70 до 46,61 за семена тип 3 и от 229,83 до 547,59 (VIr) и от 62,39 до 158,46 (VIр) за семена тип 2 съответно. При сравняване между сортовете с най-висок индекс на жизненост на здрави семена (тип 1) се отличава Плевен 4 (694,87 и 290,80 съответно за корен и кълн), следван от Глянс и Свiт. Тази тенденция при семена тип 2 и 3 се запазва единствено при Глянс по отношение VIr, при който стойностите на показателя са доказано по-високи спрямо другите проучвани сортове

(547,59 и 191,43 съответно). При този сорт намалението спрямо здравите семена е едновременно и най-слабо изявено – 18,7 и 71,6% съответно за семена тип 2 и 3. При Свiт резултатите не са толкова категорични, независимо от по-високия индекс на жизненост на първичния корен. Плевен 4 се откроява с най-нисък доказан индекс на жизненост на първичния корен между сортовете (229,83 и 48,78 съответно за семена тип 2 и 3) и най-голямо намаление спрямо здравите семена (66,9 и 93,0%). Установената по-голяма дължина на кълна на здравите семена при сорт Плевен 4 не гарантира слабо изразено намаление в стойностите на VIp при повредените семена. Важно е да се отбележи, че при този сорт намалението в VIp спрямо здравите семена е най-значимо (45,5 и 89,8% съответно за семена тип 2 и 3). Резултатите по отношение на индекса на кълняемост са аналогични и показателни. С високи стойности едновременно при двата типа повредени семена 2 и 3 (15,277 и 3,129%), както и в най-слаба степен намаление спрямо съответните семена тип 1 се отличава Глянс. Последният е с най-нисък индекс на кълняемост за трите типа семена и с най-силно изразено намаление в стойностите на семена тип 2 и 3 – 33,7 и 90,4% съответно спрямо здравите семена. Независимо от сорта, доказано най-нисък индекс се наблюдава при повредените с прозорче от имагинирал зърнояд семена, който варира в границата 1,388 – 3,438%. Индексът на кълняемост при повредените с прозорче от имагинирал паразитоид семена е доказано по-висок спрямо семена тип 3 и доказано по-нисък спрямо семена тип 1 единствено при сортовете Плевен 4 и Модус. Не се наблюдава значима разлика в стойностите на показателя между сортовете при семена тип 1, като те варират от 14,479 до 15,793%.

Таблица 4. Анализ на варианса на изследваните фактори при сортове фуражен грах да се използва като източник на

Източник на df вариране Общо Факторr АСорт Фактор В– Тип семена Ах В Грешка

IF,% MS

IF, % MS

IF,%

3,2

2,4

5,3

11,3* 0,00212

27,3* 9,3

70,3*

38,4* 0,00598

38,4* 1,9

7,3

59 1368,8 4 2

491,2

38281,3 94,8* 36,1

8 90,3 42 26,0

RW 0,00053

PL 0,9

0,9 1,5

4,1 1,4

17,4* 0,00019 32,9* 0,00020

5,0* 0,3 29,3* 0,2

4,0 18,3*

РW IF, MS % 59 0,00076 -

VIr

VIp

IF, % MS

IF, %

35,6

93897,1

9775,4

2,5

38019,5

2,7

29230,5

20,3*

Източник на df вариране Общо Факторr АСорт Фактор В– Тип семена Ах В Грешка

РW

0,00417 37,2* 13,2

0,00125 5,6

VIr

VIp

897,0 85,4* 2434145,0 87,9* 151248,5 52,4*

8 0,00012 2,2 4,7 42 0,00055 55,0* 4,8

1,8 10,3

41439,1 4178,9

6,0 3,4

11055,4 1530,8

15,3* 11,9*

Легенда: LSD 0.05%; DF – Степен на свобода; MS – Среден квадрат; IF – Влияние на фактора, %; GP – кълняемост, % ;RL – дължината на коренчето, cм; RW – тегло на първичния корен, г; PL – дължина на кълна, cм; РW – тегло на кълна, г; GI – индекс на кълняемост; VIr – индекса на жизненост на коренчето; VIp- индекса на жизненост на кълна

В обобщение Плевен 4 има висок индекс на жизненост на здрави семена, но при повреда от грахов зърнояд не може да преодолее или компенсира негативните последици от този неприятел. Той се отличава и с най-нисък индекс на кълняемост при трите типа семена. За разлика от него Глянс, независимо от по-ниския индекс на жизненост, преодолява вредните последици от вредата на зърнояда и има по-стабилни позиции и по-висок индекс на жизненост и кълняемост при повредените типове семена спрямо другите сортове. Чрез направения анализ на варианса по отношение на кълняемата способност на здрави и повредени от B. pisorum семена при сортове грах се установява, че доминиращ фактор при всички анализирани показатели е типът на семена (фактор В) – таблица 4. Той оказва най-силно влияние върху посевните качества и има доказан ефект – от 5,6 до 94,8% от общото вариране. Изключение се наблюдава единствено при тегло и дължина

на кълна, където не е установено доказано влияние. Сортовете са също фактор при повечето показатели с доказана сила на влияние, но тяхното въздействие е по-слабо изразено – от 2,4 до 70,3%. Взаимодействието между двата фактора (АхВ) – силата на влияние – варира в много тесни граници – от 0,9 до 17,4%, доказано при RL, RW и VIp. Независимо от сортовете повредите от граховия зърнояд са свързани с намаляване на кълняемостта и жизнеността на семената и възможността за бързо и едновременно поникване и развитие. Повредените с прозорче от имагинирал паразитоид семена (тип 2) осигуряват подобра възможност за растеж и развитие, докато повредените с прозорче от имагинирал зърнояд семена са с доказана ниска кълняемост, жизненост и посевни качества. Тези семена не могат да осигурят създаването на добре гарниран посев и стабилни добиви. Като най-толерантен към повредите от B. pisorum се отличава сорт Глянс, който може

зародишна плазма за толерантност към този неприятел при селекцията. В заключение може да се направят следните по-важни изводи: Резултат от вредата на Bruchus pisorum при семена с паразитирана ларва е доказнано намаляване на кълняемостта средно с 16,4%тни единици, дължината и теглото на първичния корен с 16,8 и 24,5%, дължината и теглото на кълна с 12,3 и 14,1%, индексът на жизненост на първичния корен и кълн с 32,5 и 32,8%, както и индексът на кълняемост със 17,4%. Инхибиращият ефект е средно 17,8%. Съществени доказани промени по отношение на проучваните показатели се установяват при повредените с прозорче от имагинирал зърнояд семена, при които кълняемостта намалява с 58,3% тни единици, дължината и теглото на първичния корен с 34,1 и 36,2%, дължината и теглото на кълна с 31,8 и 34,3%, индексът на жизненост на първичния корен и кълн с 81,1 и 82,1%, както и индексът на кълняемост със 83,1%. Инхибиращият ефект е средно 58,3%. Повредените с прозорче от имагинирал паразитоид семена (тип 2) осигуряват по-добра възможност за растеж и развитие на растенията и могат да осигурят създаването на добре гарниран посев и стабилни добив Като толерантен към повредите от B. pisorum се очертава сорт Глянс, при който стойностите на показателите, свързани с кълняемостта и жизнеността на семената се повлияват в най-ниска степен от вредата за разлика от чуствителния сорт Плевен 4. Установено е, че доминиращ фактор, влияещ върху кълняемата способност на семената, при всички анализирани показатели е типът на семената в сравнение със сортовата принадлежност.

Жизненост на семената при соя влияние на воден дефицит, акари и третиране с имидаклоприд

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1–2 (270) / 2016

доц. д-р Ив. Николова, доц. д-р Н. Георгиева Институт по фуражни култури – Плевен

Бързото и едновременно поникване на семената на едногодишните култури са от решаващо значение за постигане на оптимална плътност и гарнираност на посевите, както и висока продуктивност с добро качество. Използването на семена с влошени посевни качества може потенциално да намали скоростта и степента на покълване и поникване, което води до създаването на разредени и нестабилни посеви, свързани с ниска продуктивност. Недостигът на вода може да намали или забави покълването или напълно да предотврати процеса на поникване. Според Dornbos и колектив (1991) и Ghassemi-Golezani и колектив (2012) водният стрес по време на репродуктивния период на соята редуцира не само добива семена, но и влошава техните качества, намалявайки степента на кълняемост, растеж и жизненост. Някои автори установяват, че третирането с имидаклоприд (съединение, спадащо към категорията на хлороникотиниловите инсектициди, активно при голям брой смучещи и жилещи неприятели) води до намаляване степента на воден стрес, а други препоръчват неговото използване като средство за защита на растенията срещу нападение от тетранихови акари. Тетраниховите акари също са фактор, който оказва неблагоприятно въздействие върху качеството на семената, понижавайки тяхната кълняемост и жизненост. Проучването цели да се определи комплексното влияние на водния дефицит, тетраниховите акари и имидаклоприда, наложени през репродуктивния етап на соята, върху кълняемостта, растежа и жизнеността на семената. През периода 2011-2012г. е изведен съдов опит в стоманено-стъклена оранжерия в ИФК-Плевен със соя, сорт Ричи. Използвани са съдове тип Вагнер като във всеки един се отглеждат по 4 растения под действието на следните фактори: фактор А – режим на напояване (воден дефицит и напояване), фактор В – акари (със и без тетранихови акари) и фактор С – имидаклоприд (със и без третиране с имидаклоприд). Всички

растения получават еднакво количество вода (за подържане на почвена влажност 75-80% от ППВ) до края на фаза R5 /началото на фаза R6 (Febr & Cavinesi, 1977), след което се налага 10-дневен воден дефицит чрез внасяне на 1/2 поливна норма. След 10-дневното засушаване влажността на почвата се възстановява до 75-80% ППВ, като при част от вариантите се извършва и третиране с хлорникотиниловия инсектицид Конфидор 70 ВГ – 15 г/дкa (700 г/кг имидаклоприд) като възможност за преодоляване действието на факторите А и В. Проучването е проведено при естествена популационна плътност на тетраниховите акари, които се появяват в началото на фаза R6 като средната им численост при вариантите с наложен воден дефицит и нападение от акари е 149,4 бр./ листче (+ВД+А±И) и 91,8 бр./лист при вариантите с напояване и наличие на акари (-ВД+А±И). Основният вид от акарите, преобладащ в проучването е Tetranychus atlanticus Mc Gregor (Acari: Tetranychidae). При вариантите без нападение от акари се използва третиране с акарицида Талстар 10 ЕК (100г/л бифентрин) – 500 мл/хa. Въз основа на индекса за устойчивост на суша (Fischer и Maurer, 1978) е изчислен индекс на интензивност на стреса (S). Неговата стойност в условията на настоящото проучване (при наложен воден дефицит и акари) е 0,5, което го определя като умерен стрес. Определяни са следните показатели: кълняема енергия; процент покълнали семена (%); дължината и теглото на първичния корен; дължината на

Тaблица 1. Влияние на факторите: режим на напояване, акари и имидаклоприд върху kълняемата енергия и кълняемостта на соеви семена

Варианти 1 2 3 4 5 6 7 8 (К) средно LSD 0,5%

кълняема енергия, % 2011 2012 средно 68,69 a 69,13 a 68,912 a 78,66 b 71,36 a 75,007 b 70,88 a 67,02 a 68,950 a 78,21 b 70,75 a 74,476 b 82,01 c 79,80 bc 80,907 c 85,68 d 85,52 c 85,602 d 83,68 cd 77,69 b 80,685 c 84,35 d 82,47 bc 83,407 cd 79,019 75,468 77,243 2,341 6,075 4,067

2011 85,00 91,67 86,67 91,67 93,33 95,00 95,00 96,67 91,875 8,472

a abc ab abc abc bc bc c

кълняемост, % 2012 84,44 ab 86,67 abc 83,33 a 85,56 abc 91,11 cd 93,33 d 90,00 bcd 92,78 d 88,403 5,976

средно 84,722 a 89,167 abc 85,000 a 88,611 ab 92,222 bcd 94,167 cd 92,500 bcd 94,722 d 90,139 5,075

Легенда: 1: +ВД+A+И; 2: +ВД-A+И; 3: +ВД+A-И; 4: +ВД-A-И; 5: -ВД+A+И; 6: -ВД-A+И; 7: -ВД A-И; 8: -ВД-A-И – Контрола (К)

кълна; жизненост на семената. Тестът за кълняемост е извършен в съответствие с правилата на международната асоциация за тестване на семена (ISTA, 1993; ISTA, 2011). Индексът за жизненост на семената (VI) е изчислен по Orchard (1977). За контрола се приема вариантът с напояване, отсъствие на акри и нетретиране с имидаклоприд (-ВД-А-И). Варианти: 1. +ВД+А+И: воден дефицит, с акари, третиране с имидаклоприд 2. +ВД-А+И: воден дефицит, без акари, третиране с имидаклоприд 3. +ВД+А -И: воден дефицит, с акари, без третиране с имидаклоприд 4. +ВД-А -И: воден дефицит, без акари, без третиране с имидаклоприд 5. -ВД+А+И: поливни условия, с акари, третиране с имидаклоприд

6. -ВД-А+И: поливни условия, без акари, третиране с имидаклоприд 7. -ВД+А -И: поливни условия, с акари, без третиране с имидаклоприд 8. -ВД-А -И: поливни условия, без акари без третиране с имидаклоприд-Контрола Стопанските качества на семената са свързани и се намират в зависимост от техните посевни свойства и жизненост. При сравняване на кълняемата енергия в зависимост от проучваните фактори А, В и С и комбинациите между тях се наблюдават определени значими разлики в стойностите (табл. 1). Водният стрес (фактор А), независимо от въздействието на другите два фактора (В и С), доказано намалява кълняемата енергия както през отделните години, така и за периода 2011-2012г. средно с 10,81% тни единици спрямо нестресираните растения. Най-силно изразено потискащо

Тaблица 2. В лияние на факторите: режим на напояване, акари и имидаклоприд върху дължината и теглото на първичния корен и дължината на кълна на соеви семена

Варианти

дължина на първичния корен, cм 2011 2012 средно

11,411

10,523

10,967

0,125

2 3 4 5 6 7 8 (К) средно

11,321 11,888 11,317 12,373 13,046 12,997 13,571 12,241

10,668

10,994

10,602

11,245

10,641

10,979

LSD

1,684

0,5%

тегло на първичния корен, г

дължина на кълн, cм

2011

2012

средно

2011

2012

средно

0,165 a

0,145 a

0,260 a

0,264

0,262

0,172

0,168 a

0,170 ab 0,370 bc 0,280

0,325

0,161

0,155 a

0,158 ab 0,303 ab 0,288

0,296

0,170

0,167 a

0,169 ab 0,387 bc 0,270

0,328

abc 11,581

ab 11,977

ab 0,177

abc

0,204 ab 0,190 bc 0,410 cd 0,313

ab 0,362

bcd

0,219 b

0,402

0,191 ab 0,193 bc 0,407 c

0,310

ab 0,358

0,216 b

0,221 c

0,493 d

0,377

0,186 0,047

0,184 0,036

0,382 0,086

0,310 0,087

12,330

12,688

0,233

abc 11,651

ab 12,324

аb 0,194

12,278 11,284 1,608

12,925 11,762 1,359

0,227 0,182 0,054

0,226 c

0,423 cd 0,380

0,435 0,346 0,073

Легенда: 1: +ВД+A+И; 2: +ВД-A+И; 3: +ВД+A-И; 4: +ВД-A-И; 5: -ВД+A+И; 6: -ВД-A+И; 7: -ВД A-И; 8: -ВД-A-И – Контрола (К)

Тaблица 3. Влияние на факторите: режим на напояване, акари и имидаклоприд върху индекса на жизненост (VI)

Варианти

2011

първичния корен 2012 средно

кълн 2011

2012

средно

969,01

888,21

928,61

21,95

22,20

22,06

2 3 4 5 6 7 8 (К) средно

1037,73 1013,24 1036,15 1156,18 1239,40 1235,46 1313,72 1125,11

923,75

980,74

34,10

24,28

29,19

886,27

949,76

26,33

24,04

25,19

910,48

973,31

35,60

23,08

29,34

1057,52

1106,85

38,00

28,64

33,32

1151,37

1195,39

40,22

35,48

37,85

1050,64

1143,05

38,60

27,87

33,23

1139,01

1226,37

47,73

35,02

41,37

LSD

194,848

0,5%

1000,91 180,312

1063,01 140,12

35,32 7,982

27,58 7,931

31,44 7,481

Легенда: 1: +ВД+A+И; 2: +ВД-A+И; 3: +ВД+A-И; 4: +ВД-A-И; 5: -ВД+A+И; 6: -ВД-A+И; 7: -ВД A-И; 8: -ВД-A-И – Контрола (К)

действие се наблюдава при вариантите с наложен воден дефицит и нападение от акари (+ВД+А+И и +ВД+А-И, съответно 68,91 и 68,95%), чиято кълняема енергия спрямо контролата (-ВД-А-И) намалява съответно с 14,50 и 14,45% тни единици. При тези варианти се наблюдава и доказано по-ниска енергия и спрямо вариантите с такъв режим на напояване, но без наличие на акари (+ВД-А+И и +ВД-А-И). С най-високи стойности на анализирания показател се открояват вариантите без наложен воден стрес и без акари (-ВД-А+И и -ВД-А-И, съответно 85,60 и 83,71%). Резултатът от дейността на акарите като цяло е по-слабо изразен и е свързан с намаляване на кълняемата енергия средно с 4,76% тни единици спрямо вариантите, без акари. Третирането на растенията с имидаклоприд оказва най-слабо влияние като увеличава кълняемата енергия едва с 0,79% тни единици спрямо нетретираните растения и разликите са недоказани. Сходна тенденция се наблюдава и по отношение на средната кълняемост на семената като недостигът на вода намалява стойностите на показателя средно с 6,53%тни единици и се установяват доказани разлики спрямо контролата: –ВД-А-И (8 вар.). Отново с най-нисък процент на кълняемост се отличават растенията, отглеждани при воден дефицит и с нападение от акари (+ВД+А+И и +ВД+А-И, съответно 84,72 и 85,0%). При последните кълняемостта варира в много тесни граници с незначимо по-висок процент при вариантите без акари. Присъствието на акари намалява кълняемостта с 3,06% тни единици, а третирането с имидаклоприд я повишава едва с 0,14% тни единици. Последният етап на кълняемостта и началото на растеж е свързан с клетъчното деление и удължение, което води до появата на първичния корен. Затруднената абсорбция на вода намалява деленето на клетките и като краен резултат на-

малява растежа на първичния корен. Резултатите показват, че режимът на напояване влияе върху началния растеж. Водният стрес редуцира дължината и теглото на първичния корен средно с 11,48 и 22,65% съответно спрямо нестресираните растения (табл. 2). Необходимо е да се отбележи, че доказани разлики в стойностите на тези показатели се установяват между вариантите с наложен воден дефицит (1: +ВД+A+И; 2: +ВД-A+И; 3: +ВД+A-И; 4: +ВД-A-И) и тези, с напояване без наличие на акари (6: -ВД-A+И и 8: -ВД-AИ – контрола). Дължината и теглото на първичния корен на семената от растения, отглеждани при напояване и нападение от акари също надвишават съответните при всички варианти на воден стрес, което показва че тетраниховите акари са също фактор, влияещ върху разглежданите показатели. В резултат на вредната им дейност дължината и теглото на първичния корен намаляват средно за периода с 2,25 и 12,72%. При двата режима на напояване не се наблюдават значими разлики между двете степени на фактора акари. Третирането с имидаклоприд не води до значима промяна в стойностите на тези показатели. Спрямо контролата (-ВД-A-И) с най-съществено редуциране в дължината и теглото на коренчето, съответно от 13,00 до 15,15% и от 28,51 до 34,39%, се отличават вариантите с наложен двоен стрес: недостиг на вода и наличие на акари (1: +ВД+A+И и 3: +ВД+A-И). Растежът на кълна също е силно чувствителен към воден стрес, защото разширяването на клетките е резултат от действието на тургорното налягане върху клетъчните стени. Наложеният воден дефицит намалява дължината на кълна средно с 22,22% като доказани разлики се наблюдават спрямо вариантите с напояване без нападение от акари (6: -ВД-A+И и 8: -ВД-A-И – контрола). Статистически най-голямо редуциране на расте-

Таблица 4. Влияние на факторите на варианса върху кълняемостта на семената на соя, средно

степен на свобода Общо 23 Ф A-Режим на напояване 1 Ф B-Акари 1 Ф С-имидаклоприд 1 АхB 1 ВхС 1 АхС 1 АхВхС 1 грешка 16 Източник на вариране

сума от квадрати 464,871 255,78 55,9676 0,116204 37,7309 0,467604 0,116204 0,462037 146,287

влияние на фактора 100,0 55,02* 12,04* 0,02 8,12* 0,10 0,02 0,10 24,60*

жа спрямо контролата се наблюдава в условията на двоен стрес: воден дефицит и нападение от акари, независимо от влиянието на инсектицида: от 31,95 до 39,77%. Въздействието на акарите е свързано с намаляване на дължината на кълна средно с 14,23%, като не се установяват значими разлики между двете степени на този фактор. Прилагането на имидаклоприд не оказва влияние върху този показател. Жизнеността на семената е важен признак за годността и посевните им свойства и за получаване на добре гарниран посев и висока продуктивност от земеделските култури. Ето защо това е един от най-важните показатели, характеризиращи качеството на семената. С най-висок индекс на жизненост на първичния корен и кълн се отличават семената от растенията, отглеждани в условията на напояване и отсъствие на акари, независимо от действието на фактора имидаклоприд (контролата: –ВД-А-И и 6 вар.–ВД-А+И) – таблица 3. В сравнение с вариантите с наложен воден стрес разликите са статистически доказани. Налагането на воден дефицит намалява средните стойности на двата показателя съответно с 209,81 и 10,00%тни единици спрямо нестресираните растения, като най-силно изразено потискащо действие върху жизнеността се установява в условията на двоен стрес: воден дефицит и нападение от акари (+ВД+А+И и +ВД+А-И). Влиянието на факторът акари е по-слабо изразено като средният индекс на жизненост на първичния корен и кълн при наличие на акари намалява съответно с 61,89 и 5,99 %тни единици. Третирането с имидаклоприд оказва незначително въздействие върху жизнеността. Представените резултати потвърждават негативното влияние на стреса от засушаване върху жизнеността на семената на соя, настъпил по време на наливане на семената, установено и от други автори (Dornbos et al., 1989; Simiciklas et al., 1989; Yaklich, 1984), като същевременно и обогатяват информацията чрез допълнителното въздействие от тетранихови акари. Чрез направения анализ на варианса по отно-

средни квадрати 20,2 255,8 56,0 0,1 37,7 0,5 0,1 0,5 9,1

шение на кълняемостта на семената (табл. 4) се установява, че режимът на напояване (А) оказва доминиращо влияние и доказан ефект върху този показател – 55,02% от общото вариране. Доказан ефект върху варирането на кълняемостта оказва и фактор В – наличие или липса на акари, въпреки че неговото въздействие е сравнително по-слабо изразено – 12,04%. Влиянието на инсектицида е несъществено (0,02%) и неговото прилагане практически не променя кълняемостта. Силата на влияние на взаимодействието между разглежданите фактори ВхС; АхС и АхВхС е незначителна. При вазимодействието между факторите режим на напояване и акари (АхВ) влиянието е доказано и сравнително сино изразено – 8,12%. Установеното намаляване на кълняемостта, растежа и жизнеспособността на семената може да се дължи на намаляване на скоростта на растежа на растителните клетки и ефективността на техните физиологични процеси, предизвикани от наложения воден стрес, както и взаимодействието му с нападение от тетранихови акари. Изводи Водният стрес (+ВД±А±И), наложен през репродуктивния етап на соята оказва най-силно отрицателно влияние върху кълняемата енергия и кълняемостта на семената, намалявайки стойностите им с 10,81 и 6,53%тни единици съответветно. Резултат от неговото въздействие е редуциране дължината и теглото на първичния корен и дължината на кълна с 11,48, 22,65 и 22,22% съответно, както и намаляване на индекса на жизненост на първичния корен и кълн с 209,81 и 10,00%тни единици. Влиянието на тетраниховите акари е по-слабо изразено и е свързано с намаляване на индексът на жизненост на първичния корен и кълн съответно с 61,89 и 5,99 % тни единици. Най-силно изразено потискащо действие върху кълняемостта, растежа и жизнеността на семената се установява в условията на двоен стрес: воден дефицит и нападение от акари. Най-благоприятни условия за растеж и жизненост на семената се наблюдава във вариантите с напояване и липса на акари.

Растителна защита

Мениджмънт на вирусните болести по картоф доц. дн Иванка Каменова АгроБиоИнститут, гр. София

Вирусните болести по картофа са един от най-сериозните растителнозащитни проблеми при тази култура. Картофът се размножава вегетативно и клубените взети от вирусно-болни растения, и използвани за засаждане през следващата година, водят до увеличение на болните растения в сравнение с предходната година, в резултат на което се стига до така нареченото израждане. Вирусните патогени които заразяват картофа са повече от тридесет, но седем от тях са най-често срещаните. Тъй като вирусите са вътрешноклетъчни паразити пръскането на болните растения с пестициди, прилагано за борба с гъбните и бактерийните болести, не може да се използва. Борбата срещу вирусните болести се свежда основно до прилагането на мероприятия, с цел предпазването им от заразяване чрез отстраняване на източниците на инфекция вътре и извън насажденията, чрез борба с техните преносители и най-вече чрез използването на устойчиви растения. Основна предпоставка за успешното прилагане на някои мероприятия за борба и

контрол на вирусните болести при всяка култура, а в частност и при картофа е, както точното идентифициране на патогена, така също и познаването на неговите характеристики, като симптомите които причинява по засегнатите растения и начините на неговото пренасяне и разпространение при полски условия (табл. 1). Как се пренасят вирусните болести по картоф? С най-голямо значение за пренасянето на

Таблица 1. Основни вирусни болести по картоф и някои техни характеристики Признак/Вирус

Механично пренасяне

Пренасяне с листни въшки

Загуби в добив

Картофена ипсилон вироза (Pototo virus Y- PVY)

да

10-80%

Картофена А вироза (Potato virus A- PVA)

да

30-50%

Картофена хикс вироза (Potato virus X- PVX)

да

не

10-20%

Картофена аукуба мозайка (Potato aucuba mosaic virus –PAMV)

да

10%

не

да

Над 80%

да

10 – 40%

да

10 – 40%

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1–2 (270) / 2016

Мозайка

Листно завиване Картофено листно завиване (Potato leaf roll virus – PLRV) Мозайка + листно завиване Картофена М вироза (Potato virus M- PVM) Отсъствие на симптоми (латeнтна инфекция) Картофена S вироза (Potato virus S- PVS)

вирусните болести по картофа е използването на заразени клубени, от които израстват болни растения. Тези растения още в самото начало на вегетацията стават източник на инфекция за по-нататъшното разпространение на вирусите чрез векторите – листни въшки. С изключение на картофената Х-вироза преносители на останалите вирусни болести са листните въшки (табл. 1), поради което те имат съществена роля в разпространението им, както по картофените здрави растения, така също и по околните плевелни растения, които от своя страна също стават източници на инфекция. Сред вирусите заразяващи картофа има, както перзистентно-преносими, така също и неперзистентно-преносими вируси (на основата на механизма на пренасяне). Към групата на перзистентно-преносимите вируси по картофа е този на картофеното листно завиване, който се запазва в листните въшки до края на живота им, в резултат на което те са в състояние да заразят голям брой растения. Ето защо, както ранното отстраняване на вирусно-болните растения от насажденията, така също и пръскането с инсектициди срещу листните въшки е от съществено значение за ограничаване на инфекцията от картофеното листно завиване. използването на инсектициди срещу листните въшки – преносители на картофената У, А, М и S-вирози не е така успешно, тъй като по механизма на пренасянето си те принадлежат към така наречените неперзистентни вируси. Листните въшки, преносители на тези вирози, остават инфекциозни за много кратък период от време, в рамките на няколко минути до 1-2 часа след приемането им, поради което те са в състояние да заразят растени-

ята преди да им въздействуват и най-бързо действащите инсектициди. Използването на инсектициди срещу неперзистентно-преносимите вируси по картофа, както и при другите култури с подобен вид векторни преносители, е на практика безрезултатно и неефективно. Правейки многобройни пробни пробождания на растенията листните въшки масово разпространяват гореспоменатите болести в насажденията. Доказано е също, че листните въшки преносители, както на перзистентните, така и на неперзистентните вируси могат да заразяват и картофените клубени в периода на съхранението им в хранилищата. Друг начин за пренасяне и разпространение на вирусните патогени по картофа е механичния, чрез допиране на листата на болните с тези на здравите растения, чрез допиране на кълновете по време на съхранение на клубените, чрез ножовете с които се разрязват клубените преди засаждането им или пък чрез някои машини и инструменти за обработка на почвата. От посочените в таблица 1 вирусни патогени най-лесно преносим по механичен начин е картофеният Х-вирус, за който е известно, че може да запазва инфекциозността си в корени, листа и остатъци от заразените растения до няколко месеца, а често и до следващия вегетационен сезон. Какви симптоми причиняват вирусните болести по картофа? Симптомите, които причиняват споменатите вирусни патогени по картофа (табл.1) могат да бъдат разграничени основно като мозайка, листно завиване, мозайка в съчетание с листно завиване или отсъствие на симптоми (латентни инфекции). Мозаечните симптоми се причиняват, как

Фиг. 1. Симптоми на мозайка по картоф причинени от А/ инфекция с картофена У-вироза и Б/ причинена от картофени Х- и S-вирози; С/ Симптоми на листно завиване (първична инфекция ) причинена от вирус на картофеното листно завиване (PLRV)

то от самостоятелни вирусни инфекции, например картофена ипсилон вироза (фиг. 1А), картофена Х- и картофена А вирози, така също и от смесени инфекции с тези вируси, като картофена У- и Х-вирози или смес от картофените У-, Х- и S-вирози (фиг. 1Б). При инфекция с картофената У-вироза при някои сортове картофи успоредно с появата на мозаечни симптоми се наблюдава и накъдряне на листата. Симптомите на листно завиване, които се причиняват от вируса на картофеното листно завиване могат да бъдат в резултат на първична (фиг. 1С) или вторична инфекция. Първичната инфекция се проявява тогава когато са засадени здрави клубени, но през вегетационния сезон растенията се заразяват от вируса чрез листни въшки, в резултат на което връхните листа избледняват и се завиват силно навътре. Вторичната инфекция се проявява при засаждане на заразени клубени. За нея е характерно завиването на по-долните листа, при което те стават кожести и при стискане хрущят. Симптоми на мозайка в съчетание с листно завиване са най-често в резултат на инфекция с картофената М-вироза. При този вид инфекция не се наблюдава завиване на горните листа и липсва характерното за вируса на листното завиване хрущене на листата. Латентната инфекция (липсата на видими симптоми) е характерна за картофената S-вироза. Много рядко при инфекция с този вирус може да бъде наблюдавано по-светло оцветяване на листата, съпроводено с лека деформация. Как да се контролира разпространението на вирусните болести по картофа? Използването на устойчиви сортове картофи е най-доброто средство за борба с вирусните болести. Някои от отглежданите сортове картофи имат известна устойчивост към отделни вирусните патогени, но за съжаление все още няма сорт, който да е устойчив едновеременнно на няколко от тях. По тази причина с най-голямо значение за ограничаване на вирусните болести по картофа е използването на здрав посадъчен материал (здрави клубени). За целта: l Картофите за семепроизводство трябва да бъдат отглеждани задължително изолирано от площите за картофи предназначени за прясна консумация. За препоръчване е също семепроизводствените площи по възможност да бъдат разположени в планински райони, където условията за развитието на листните

въшки са неблагоприятни; l Периодичните прегледи на семепроизводствените насаждения с цел откриване на болни растения, и своевременното им отстраняване още в самото начало на вегетацията предотвратява по-нататъшното им разпространение от листните въшки; l Редовното пръскане с инсектициди срещу листните въшки в семепроизводствените посеви предотвратява разпространението на картофеното листно завиване; l Отбор на здрави клубени през есеннозимния сезон чрез серологично тестиране. За диагностициране на всеки един от посочените вирусни патогени, както в растения отглеждани на полето, така и в кълнове от клубени, много подходящ е методът ЕЛИЗА, както и молекулярния PCR метод. Тези тестове се извършват в лабораторията по вирусология към АгроБиоИнститут (АБИ), гр. София. В ежегодно провежданите в АБИ тестове на клубени от картофи, неперзистентно преносимите с листи въшки вируси (картофен У, М, A и S, в единични и/или смесени инфекции) са идентифицирани до 40%. l За оздравяване на ценни сортове в случаите, когато не са установени здрави клубени, вирусите могат да бъдат елиминирани чрез използването на върхови меристемни култури. Добри резултати за елиминиране на вирусната зараза се получават при комбиниране с топлинно третиране, като обезвирусената меристема се отделя от връхните части на растения преминали през такова топлинно третиране (съхранение на покълнали клубени при температура 35 -38ο С за 1-2 седмици). Всяко едно от горепосочените мероприятия, като отстраняване на единичните инфектирани растения от насажденията, пръскането с хербициди с цел унищожаване на плевелите (резервоари на вирусите), пръскането с инсектициди срещу листните въшки-преносители на картофеното листно завиване допринасят за ограничаване на вирусните инфекции в насажденията от картофи. За ограничаване на разпространението на неперзистентно-преносимите вируси по картофа (картофена У, А, М и S вирози) може да се приложи пръскане на насажденията с минерално-маслени емулсии. За едновременно въздействие срещу неперзистентните и перзистентните вируси добри резултати могат да се получат при комбинираното пръскане на растенията с минерални масла и системни инсектициди.

ТОРЕНЕ

минералното торене и качеството при картофите Редовен докторант Нешо Нешев, доц. д-р Иван Манолов Аграрен Университет – Пловдив, катедра „Агрохимия и почвознание” Картофите имат високи изисквания към хранителните вещества в почвата. За своето развитие и за постигане на високи добиви те се нуждаят от азот, фосфор, калий, калций, магнезий и редица микроелементи. Азотът е много динамичен хранителен елемент и неговото безконтролно използване може да оскъпи производството, както и да доведе до замърсяване на околната среда. Азотните торови норми трябва да са съобразени с изискванията на сортовете и с предназначението на картофите. Установен е най-висок добив от 30 т/хa при норма от 150 кг N/хa. Картофените клубени, които съдържат малко количество азот, често имат ниско съдържание на сухо вещество, а също така имат и по-високо съдържание на редуциращи захари. От друга страна високото азотно съдържание в почвата увеличава периода на клубенообразуване и води до

буен растеж, а също така и до понижаване на съдържанието на сухо вещество в клубените. При торенето с азот се увеличава съдържанието на хлорофил в листата, но със застаряването на растенията съдържанието на пластидни пигменти намалява. Изследвано е влиянието на фосфорното торене върху съ-

Табл. 1. С ъдържание на хлорофил А+В в листата (мг/г)

държанието на витамин С, липидите, съдържанието на общ азот и протеин в клубените на картофения сорт „Katahdin”. В изследването е използван моноамониев фосфат в норми от 0, 56, 112 и 168 кг/хa. Установено е значително увеличаване на съдържанието на витамин С, общ азот и протеин с нарастване

Табл. 2. Съдържание на каротиноиди в листата (мг/г)

средно за периода

Година/ вариант

2013 г.

2014 г.

средно за периода

контрола

2,31

1,36

1,83

контрола

0,73

0,60

0,67

2,07

1,74

1,90

0,72

0,66

0,69

2,68

1,24

1,96

0,87

0,54

0,70

2,19

1,42

1,80

0,71

0,61

0,66

2,33

2,28

2,30

0,72

0,74

0,73

2,26

1,97

2,11

0,67

0,73

0,70

2,31

1,88

2,09

0,75

0,70

0,72

NPK

2,47

1,86

2,16

NPK

0,79

0,63

0,71

NPKMg

2,28

2,13

2,20

NPKMg

0,67

0,66

0,67

1–2 (270) / 2016

2014 г.

ПЛЮС

2013 г.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Година / вариант

Табл. 3. С ъдържание на сухо вещесво в клубените (%)

Година/ вариант

2013 г.

2014 г.

средно за периода

Година/ вариант

2013 г.

2014 г.

средно за перода

контрола

25,53

20,67

23,10

контрола

17,92

11,76

14,48

20,61

14,45

17,51

17,14

9,94

13,54

20,13

17,49

18,81

18,23

10,60

14,41

22,23

20,50

21,36

16,37

11,83

14,10

25,35

16,63

20,29

16,99

10,86

13,94

24,06

18,36

21,21

15,40

10,74

13,07

23,33

20,57

21,95

14,74

11,29

13,01

NPK

25,59

19,57

22,58

NPK

18,35

11,45

14,90

NPKMg

23,37

17,79

20,58

NPKMg

18,77

12,06

15,42

на фосфорните торови норми. Фосфорът участва в различни метаболитни процеси в растенията, като спомага за по-доброто развитие на кореновата система и на културата. Торенето с фосфор оказва значително влияние върху съдържанието на сухо вещество в клубените при опити в стъклени оранжеврии. Калият не само оказва влияние върху добивите, но също така и върху качествените показатели на клубените. Полски опити са проведени за да се установи ефекта на формата на калиевия тор и различните калиеви торови норми върху добива и качеството на картофите, отглеждани на песъкливо-глинести почви. Проучвани норми – 0, 150 и 225 кг К /хa, в три повторения. Форми на калия – сулфатна и хлоридна. Значително повишаване на добива е отчетено при варианта с норма от 150 кг K/хa спрямо контролата и при двете форми на калия. Качествените показатели на картофите, като съдържание на сухо вещество, скорбяла и витамин С били повлияни от калиевото торене, като сулфатната форма оказала по-голямо влияние. Калиевият сулфат е за предпочитане пред калиевият хлорид, който понижава качеството на калубените. Калиевото торене оказва незначително влияние върху общото хлорофилно съдържание,

Табл. 4. Съдържание на скорбяла в клубените (%)

но при съвместното му внасяне с азотен тор количеството на пластидни пигменти нараства. Резултатите показват, че пластидните пигменти са найважните съставки на фотосинтетичния апарат. Те се делят на три групи: хлорофили, каротиноиди и фикобилини. В изследването са анализирани пигметите от първите две групи. Върху биосинтезата на хлорофил оказват влияние фактори като светлина, температура, вода, почвена аерация, обезпеченост с минерални елементи и генетични фактори. Във висшите растения се съдържа два вида хлорофил – А (със синьо-зелен цвят) и В(с жълто-зелен цвят). Най-високо съдържание на хлорофил А+В средно за периода на изследване е отчетено в листата на вариант NP – 2,30 мг/г пластидни пигменти (табл. 1). При торене с троен суперфосфат Bayrami е установено повишаване на хлорофилното съдържание в листата. Това е в съответствие само с резултатите през 2013 г., когато са отчетени 2,68 мг/г хлорофил А+В при варианта със самостоятелно фосфорно торене. През следващата 2014 г. резултатите за съответния вариант са абсолютно противоположни и най-ниски – 1,24 мг/г. Вероятно това е вследствие на сухите условия през първата експериментална

година. Фосфорното торене спомага за запазването на хлорофила в листата на пшеницата при неблагоприяни условия на околната среда. Магнезият представлява 2,7 % от хлорофилната малекула. Комбинираното NPK + Mg торене води до повишаване на съдържанието на тези пигменти в листата, като съдържанието на хлорофил А+В при вариант NPK+Mg е 2,20 мг/г средно за условията на опита, като това е приблизително с 24 % по-високо от хлорофилното съдържание в листата на контролата. Каротиноидите са пластидни пигменти изпълняващи две основни функции – поглъщат светлина в качеството си на допълнителни пигменти и защитават хлорофила от необратимо фотоокисление. Съотношението хлорофили: каротиноиди в листата е 2 (3): 1. В листата на картофите от опитa съдържанието на каротиноидите не се повлиява от торенето и резултатите от анализите са много близки (табл. 2). При използването на азотни торове се увеличава съдържанието на каротиноиди. Средно за опитния период с най-високо съдържание на каротиноиди е вариант NP – 0,73мг/г. Торенето с азотни и калиеви торове оказва значително влияние върху съдържанието

Табл. 5. С ъдържание на витамин С в клубените (мг/ 100 г)

Табл. 6 Съдържание на суров протеин в клубените (%)

Година/ вариант

2013 г.

2014 г.

средно за перода

Година/ вариант

2013 г.

2014 г.

средно за перода

контрола

6,15

6,01

6,08

контрола

13,63

18,44

16,03

9,70

9,15

9,42

17,63

28,06

22,84

9,70

9,11

9,40

12,31

21,44

16,87

13,75

20,50

17,12

10,55

9,90

10,22

7,90

7,25

7,57

16,72

26,94

21,83

9,20

8,50

8,85

16,41

23,94

20,17

10,15

9,78

9,96

14,31

18,63

16,47

18,66

26,31

22,48

18,59

25,06

21,82

NPK

10,15

9,93

10,04

NPK

NPKMg

11,85

10,65

11,25

NPKMg

на сухо вещество и скорбяла в клубените. С най-високо съдържание на сухо вещество средно за периода са контролата и вариант NРК – 22,40 и 22,20% съответно (табл. 3). При вариантa със самостоятелно азотно торене количеството на сухо вещество в клубените е найниско през 2014 г. Средно за периода сухото вещество в клубените на конкретния вариант е с приблизително 9% по-малко от това на контролата и с 14 % по-малко от това на вариант NPK+Mg. Съдържанието на скорбяла се влияе от торенето с органични и минерални торове, както и от метеорологичните условия. Комбинираното NPK+Mg торене оказва положително влияние върху съдържанието на скорбяла в клубените, като то е найвисоко при вариант NPK+Mg – 15,42 % средно за двете години на опита (табл. 4). Отчетено е отрицателно влияние на самостоятелното азотно торене, както и при варианти NK и РK върху съдържанието на скорбяла. Усреднено за периода съдържанието на скорбяла в клубените на съответните варианти е найниско. Съдържанието от 13,54 % при вариант N е с близо 12 % по-ниско от това на вариант NPK+Mg и по-ниско с около 7 % от контролата. Редуциращите захари (глюкоза и фруктоза) не се влияят

от торенето и съдържанието им в клубените на всички варианти e около 0,30 %. Това съвпада с резултатите от опитите на други изследователи, които не отчитат значителни различия при този качествен показател след торенето. Витамин С е най-важният витамин в клубените. Съдържанието му в картофите вариара от 10 до 20 мг/100 г. Оптималното фосфорно и калиево торене водят до повишаване на неговото количество. Резултатите от експеримента показват положително влияние на торенето върху съдържанието на витамин С в клубените. Съдържанието на този витамин е повисоко във всички торени варианти в сравнение с неторената контрола. Най-високо съдържание е отчетено след торенето с NPK + Mg и през двете опитни години. Средно за перода на изпитване съдържанието му от 11,25 мг/100 г в клубените е с около 44 % по-високо от това на контролата (табл. 5). Картофеният протеин има по-високо биологично качество от този на зърненожитните, заради богатството си от незаменими аминокиселини. Анализите показват положително влияние на самостоятелното азотно торене върху съдържанието на суров протеин в клубените на вариант N средно за периода. И през двете опитни

години по-високо съдържание на суров протеин е отчетено при вариантите, които са торени с азот, а най-ниско съдържание – при контролата и варианти P и PK. През 2014 г., която се отличава с обилни валежи, съдържанието на суров протеин при торените с азот варианти е над 25 %, като най-високо е отчетено при вариант N – 28,06 % табл. 6). ЗАКЛЮЧЕНИЕ Комбинираното NP торене допринася за най-високо съдържание нахлорофил А+В в листата. Съдърнанието на каротиноиди в листата не се влияе от торенето. Най-високо съдържание на сухо вещество е отчетено в клубените на неторената контрола и вариант NPK – 23,10 и 22,58 % съответно. Самостоятелното торене с азот понижава съдържанието на сухо вещество. Комбинираното торене с NPK плюс Mg допринася за най-високо съдържание на скорбяла и витамин С в картофените клубени – 15,42 % и 11,25мг/100г, съответно. Съдържанието на редуциращи захари не се влияе от торенето, тъй като съдържанието им в клубените на всички варианти е около 0,30 %. Самостоятелното азотно торене води до най-високо съдържание на суров протеин в клубените на картофите.

Течният тор Хумустим за качеството на фуража и зърното на пролетен фуражен грах

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1–2 (270) / 2016

Анна Илиева, Вилиана Василева Институт по фуражните култури, Плевен

През последните години все повече внимание се отделя на развитието на екологичното земеделие, което изключва употребата на синтетични съединения – торове и пестициди, а се използват органични торове (Каров и др., 1999; Стойнев, 2004). Ето защо интересът към биопродуктите като заместители на синтетичните агрохимикали непрекъснато нараства. Хумустим е течен органичен хуматен тор и стимулатор на растежа, продукт на висококачествен органичен субстрат със 100% екологична чистота. Прилагането му чрез третиране на семената и/или листна апликация стимулира растежа и развитието на растенията, и осигурява високи и качествени добиви от полските култури и трайни насаждения (Сенгалевич, 2007). Успоредно с увеличаване на добивите важно значение има и качеството на произведената продукция, което се определя от химичния състав на растенията. Пролетният фуражен грах е зърнено-бобова култура с многостранно предназначение в животновъдството – за зърно и концентрирани фуражи, зелено изхранване, приготвяне на сено, сенаж и силаж. В изследвания е установено, че третирането с Хумустим увеличава грудкообразуващата способност, посевните качества и добива на зърно при пролетен фуражен грах. Най-висок добив зърно и с най-високо абсолютно тегло са семената при третиране с Хумустим в доза 1,2 л/т и едно третиране по време на вегетацията, като превишенията спрямо нетретираната контрола са съответно 17,8% и 16,1%. Експерименталната работа по настоящето проучване е извършена на опитното поле на Институт по фуражните култури, гр. Плевен, при неполивни условия и почвен подтип излужен чернозем. Действието на Хумустим е изпитано върху пролетен фуражен грах сорт Плевен 4, засят при междуредово разстояние 15 cм, с посевна норма, разчетена за 110 к.с./м2. Изпитани са следните варианти: 1. Контрола – нетретирани

семена; 2. Едно вегетационно третиране; 3. Две вегетационни третирания; 4. Третирани семена 0,6 л/т семена; 5. Третирани семена 0,6 л/т семена + едно вегетационно третиране; 6. Третирани семена 0,6 л/т семена + две вегетационни третирания; 7. Третирани семена 1,2 л/т семена; 8. Третирани семена 1,2 л/т семена + едно вегетационно третиране; 9. Третирани семена 1,2 л/т семена + две вегетационни третирания. Семената са третирани полумокро 24 часа преди сеитба. Третирането по време на вегетация е извършено във фази отрастване и начален до пълен цъфтеж с доза от препарата 40 мл/дкa. Третирането на семената и това по време на вегетацията с течния органичен хуматен тор Хумустим променят по различен начин химичния състав на надземната биомаса и зърното на пролетния фуражен грах. Надземна биомаса Експерименталните данни показват, че третирането с Хумустим оказва положително влияние върху химичния състав на надземната биомаса на пролетния фуражен грах (табл. 1). Съдържанието на суров протеин, макроелементите калций, фосфор и магнезий, както и на водоразтворимите захари се увеличава в сравнение с контролата при всички варианти на опита. Увеличението в съдържанието на суров протеин е от 4,7% до 14,6%, на калций – от 22,6% до 126,4%, на фосфор – от 3,6% до 17,5% и на магнезий – от 2,7% до 21,6%. Най-силно увеличение се наблюдава при водоразтворимите захари – до 200% в сравнение с контролата. При извършване само на вегетационни третирания не се отчита разлика в съдържанието на суров протеин в зависимост от техния брой. Съдържанието на калций и водоразтворими захари е по-високо при две вегетационни третирания, а това на фосфор и магнезий – при едно. Дозата на Хумустим при предсеитбено третиране на семената не оказва значителното влияние

Таблица 1. С ъдържание на суров протеин, макроелементи и водоразтворими захари в надземната биомаса на пролетен фуражен грах след третиране с Хумустим

Варианти

Нетретирани семена (K) Нетретирани семена+едно ТВВ* Нетретирани семена+две ТВВ Третирани семена 0,6 л/т Третирани семена 0,6 л/т+едноТВВ Третирани семена 0,6 л/т+двеТВВ Третирани семена 1,2 л/т Третирани семена 1,2 л/ т+едноТВВ Третирани семена 1,2 л/ т+двеТВВ

Суров протеин

Калций

Фосфор

Магнезий

% с.в. 11,94

%, К

% с.в.

%, К

% с.в.

%, К

0,53

0,251

13,19

+10,5

0,65

+22,6

13,12

+9,9

0,80

13,37

+12,0

13,12

Водоразтворими захари % %, К с.в. 2,80 -

%, К

% с.в. 0,254

0,295

+17,5

0,309

+21,6

5,55

+98,2

+50,9

0,278

+10,7

0,274

+7,9

7,10

+153,6

0,82

+54,7

0,269

+7,2

0,252

-0,8

6,50

+132,1

+9,9

1,11

+109,4

0,272

+8,4

0,277

+9,0

7,10

+153,6

12,50

+4,7

0,81

+52,8

0,260

+3,6

0,261

+2,7

7,00

+150,0

13,06

+9,4

0,91

+71,7

0,273

+8,8

0,264

+3,9

7,90

+182,1

13,69

+14,6

0,98

+84,9

0,285

+13,5

0,273

+7,5

8,40

+200,0

12,75

+6,8

1,20

+126,4

0,266

+6,0

0,266

+4,7

7,60

+171,4

*ТВВ – третиране по време на вегетация

върху съдържанието на суров протеин, фосфор и магнезий. При двете изпитвани дози (0,6 л/т и 1,2 л/т семена) стойностите на тези показатели са близки. Съдържанието на водоразтворими захари се увеличава от 6,5% при доза 0,6 л/т

височина растения, см

дължина корени, см

ТС- третирани семена; НС- нетретирани семена; ТВВ – третиране по време на вегетация Фиг. 1. Височина на растенията и дължина на корените на пролетен фуражен грах след третиране с Хумустим

семена, до 7,9% при 1,2 л/т семена, а това на калций – от 0,82% до 0,91%, съответно. Най-високо съдържание на суров протеин (13,69%) и на водоразтворими захари (8,40%) е установено при предсеитбено третиране с Хумустим в доза 1,2 л/т семена + едно третиране през вегетацията. При този вариант се наблюдава и сравнително високо в сравнение с контролата съдържание на макроелементите калций (0,98%), фосфор (0,285%) и магнезий (0,273%). Положителното влияние на третирането с Хумустим върху проучените показатели е свързано със състава на хуматния тор. Включените в хуминови киселини, фулфокиселини, макро- и микроелементи, аминокиселини, витамини, растежни регулатори, активно подобряват и стимулират физиологичната дейност (дишане и фотосинтеза), азотния и въглехидратен метаболизъм на растенията (Овчаренко, 2001; Senn et al., 2003; Сенгалевич, 2007). Подобряването на качеството на надземната биомаса на пролетния фуражен грах след третиране с Хумустим е свързано с растежа на растенията и развитието на кореновата система. Нашите данни показват, че третирането с Хумустим при всички варианти на опита увеличава височината на растенията (15,0%), както и дължината на корените (до 19,8%) (фиг. 1).

Таблица 2. Съдържание на суров протеин, макроелементи и водоразтворими захари в зърното на пролетен фуражен грах след третиране с Хумустим

Варианти

Суров протеин

Калций

Фосфор

Магнезий

Водоразтворими захари

% с.в.

%, К

% с.в %, К

% с.в. %, К

% с.в.

%, К

Нетретирани семена (K)

24,35

0,18

0,547

0,137

3,00

Нетретирани семена+едно ТВВ*

23,91

-1,8

0,28

+55,5

0,526

-3,8

0,136

-0,7

3,10

+3,3

Нетретирани семена+две ТВВ

24,27

-0,3

0,30

+66,7

0,525

-4,0

0,131

-4,4

3,20

+6,7

Третирани семена 0,6 л/т

24,58

+0,9

0,32

+77,8

0,564

+3,1

0,136

-0,7

3,20

+6,7

Третирани семена 0,6 л/ т+едноТВВ

24,52

+0,7

0,20

+11,1

0,527

-3,7

0,143

+4,4

3,20

+6,7

Третирани семена 0,6 л/ т+двеТВВ

24,78

+1,8

0,20

+11,1

0,546

-0,2

0,151

+10,2

3,30

+10,0

Третирани семена 1,2 л/т

24,43

+0,3

0,23

+27,8

0,532

-2,8

0,135

-1,5

3,00

Третирани семена 1,2 л/ т+едноТВВ

24,59

+1,0

0,29

+61,1

0,559

+2,2

0,138

+0,7

3,20

+6,7

Третирани семена 1,2 л/ т+двеТВВ

24,29

-0,3

0,32

+77,8

0,567

+3,6

0,140

+2,2

3,10

+3,3

*ТВВ – третиране по време на вегетация

Зърно Предсеитбеното третиране на семената и листното третиране с Хумустим през вегетацията не оказва влияние върху съдържанието на суров протеин в зърното на пролетния фуражен грах (табл. 2). Стойностите на този показател при контролата (24,35%) и опитните варианти (23,91% – 24,78%) са близки. Третирането с Хумустим увеличава съдържанието на водоразтворими захари (от 3,3% до 10,0%), както и на калций, но оказва слабо влияние върху съдържанието на фосфор и магнезий в зърното. Само при варианта с третиране в доза 0,6 л/т семена + две вегетационни третирания, съдържанието на магнезий се увеличава с 10,2%. За слабо влияние на третирането с Хумустим върху съдържанието на суров протеин в зърното на зърнено-бобови и зърнено-житни култури, съобщават и други автори (Михов, 2007; Корсаков, 2009; Ненова и др., 2011).

Заключение Получените резултати от изследването показват, че третирането с Хумустим увеличава съдържанието на суров протеин, макроелементи и водоразтворими захари в надземната биомаса на пролетен фуражен грах. Най-високо съдържание на суров протеин и на водоразтворими захари е установено при предсеитбено третиране с Хумустим в доза 1,2 л/т семена + едно вегетационно третиране. Третирането с Хумустим увеличава съдържанието на водоразтворими захари и на калций, и не оказва влияние върху съдържанието на суров протеин в зърното. При третиране с Хумустим се наблюдава подобър растеж и развитие – увеличава се височината на растенията и дължината на корените. Резултатите ни дават основание да препоръчваме мероприятието като допълнение към технологията за отглеждане на пролетен фуражен грах.

Микроелементи при тютюн недостиг и излишък Радка Божинова Институт по тютюна и тютюневите изделия, Марково

Недостиг на желязо

приложение намират и органо-металните комплекси на Fe с EDTA, DTPA и EDDHA. Освен чисти желязосъдържащи торове в селското стопанство се използват и комбинирани торове, съдържащи желязо. Манган. Растенията използват главно водоразтворимия и обменния манган във вид на двувалентни йони (Mn2+). Взема активно участие при регулиране на окислително-редукционните реакции при процесите на фотосинтеза, дишане, азотната обмяна и др. Симптомите на недостиг от манган на карбонатни почви или на силно варувани почви с ниско съдържание на подвижен Mn се изразяват главно

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Недостиг от манган

1–2 (270) / 2016

Микроелементите влияят върху хода на биохимичните процеси в тютюневото растение по време на вегетацията. Недостигът или излишъкът на всеки един от хранителните за растенията елементи предизвиква специфични смущения в растителния организъм, които се отразяват на добивите и качеството на продукцията. Основен източник на микроелементи за тютюна е почвата. Важна роля за подвижността и усвоимостта им оказват почвените характеристики – рН, съдържание на хумус, механичен състав и др. С понижаване на рН на почвата намалява разтворимостта на молибдена и достъпността му за растенията. Киселата реакция повишава усвояването на алуминия, желязото, мангана и цинка. Признаците на недостиг на даден елемент зависят от неговите функции и възможността му да се пренася от по-старите към по-младите части на растението. От микроелементите хлорът се придвижва лесно в растенията. Други елементи, като B и Fe, са трудноподвижни в растенията. Цинкът, манганът, медта и молибденът заемат междинно положение. Желязо. Неговата функция е свързана главно с участието му в редица ензимни системи. Усвоява се както в двувалентна (Fe2+), така и в тривалентна (Fe3+) и хелатна форма. В растенията то е свързано в органични структури, затова неговата подвижност е слаба. При недостиг на желязо се наблюдава хлороза по листата, но нерватурата остава зелена. Промените в пигментацията са по младите листа. Достъпността на желязото за растенията зависи силно от рН и аерацията на почвата. Растенията страдат най-често от недостиг на желязо, когато се отглеждат на силно варувани и на алкални почви с високо съдържание на калциев карбонат. Недостигът на желязо може да бъде предизвикан и от обилно торене със суперфосфат. Токсични количества на желязо в почвата се срещат много рядко – при силно кисела реакция на почвата и анаеробни условия. От желязосъдържащите торове най-широко приложение има железният сулфат (зелен камък). Като микроторове, съдържащи желязо могат да се използват и железен фосфат, железен оксалат, железен тартарат и др. Напоследък, по-широко

в петниста хлороза по долните листа. При манганов дефицит растенията са недоразвити, а засегнатите листа могат да добият дрипав вид следствие на некроза и опадване на мъртвите тъкани. На силно кисели почви може да се наблюдават признаци на излишък на манган – манганова токсичност. Бледо жълто оцветяване на петурата и зелена нерватура са типични симптоми при излишък на този елемент. У нас, при отглеждане на ориенталски тютюн на излужени канелени горски почви и при поливни условия излишъкът на манган причинява физиологично заболяване, наречено бараковска чернилка. Комплексните съединения на Mn с EDTA и DTPA се използват често за борбата с мангановия дефицит. Те са много ефективни при торене на карбонатни почви. Като манганови микроторове може да се прилагат манганов сулфат, манганов нитрат и манганов хлорид. Към водоразтворимите съдържащи манган торове се отнася и калиевият перманганат. Бор. Регулира дейността на много от жизненоважните ензими в растенията. Усвоява се главно под форма на HBO32- и H3BO3-. При недостиг на бор най-напред се засягат растежните точки, загива вегетационният връх на стъблото, спира развитието на старите и формирането на нови органи. Борният дефицит се среща рядко при тютюна. По-вероятно е да се случи при рН на почвата над 6,2, особено при отглеждане на песъчливи почви и периоди на обилни валежи. Първоначално най-младите листа стават светлозелено и изкривени. Листата са необичайно удебелени и се извиват надолу, а долните стават чупливи. Вегетационният връх загива и растенията закържавяват. Ако недостигът на В се прояви през фаза цъфтеж, цветните пъпки загиват и не се образуват семена.

Недостиг на бор

Недостигът на бор се отстранява чрез почвено торене с боракс или листно пръскане с разтвор на борна киселина или боракс. Хлор. Усвоява се от корените под форма на Cl-. Той е активатор на ензими и има колоиднохимично действие. Ако този елемент е в оптимално количество, получават се гладки, зелени листа, които в изсушено състояние имат подобрени цветови и хигроскопични свойства. При количества, надхвърлящи оптимума, тютюневите листа са дебели, тъмно зелени и груби. След изсушаване се наблюдава неравномерно оцветяване на петурата като цветът е мътен, без блясък. Завишеното хлорно съдържание в сухия тютюн (над 1%) е причина за увеличаване хигроскопичността на листата и намаляване скоростта на горене. Хлорът влияе пряко и върху пушателните свойства на тютюна като предизвиква блудкавост на вкуса.

Излишък на хлор

В изследвания, изведени върху алувиално-ливадна почва в ИТТИ, Марково е потвърдена положителната корелация между съдържанието на хлор в почвата и листата на тютюн Виржиния и Бърлей. Установено е, че при ниво на хлор в почвата от 20 до 40 мг/кг не се наблюдават външни признаци на хлорна токсичност, но се констатира натрупване на елемента в суровината, превишаващо значително допустимото ниво от 1%. В наши проучвания е доказано, че решаващо значение за получаване на тютюн с ниско съдържание на хлор има правилният подбор на площите и горната граница за съдържание на хлор в почвата е 10 мг/кг почва. Рационалното торене е едно от най-важните звена в системата от мероприятия за повишаване на добива и качеството на тютюна. Ефективността от торенето зависи от много фактори – от количеството, вида и формата на торовете, от тяхното съотношение, от почвения тип, метеорологичните условия, режима на напояване и др. Ефикасността от прилагането на микроторовете е голяма, само когато растенията са осигурени с необходимите количества азотни, фосфорни и калиеви торове.

зеленчуци

Производствена технология за непикиран разсад от пипер и домати доц. д-р Христина Георгиева ОСПЗ - Пазарджик

стоят за решаване пред производителите. ОСОБЕНОСТИ В РАЗВИТИЕТО НА КУЛТУРИТЕ

ПЛЮС

1–2 (270) / 2016

Доматите и пиперът са топлолюбиви зеленчукови култури, които изискват за поникването си 18-20 0С. Резките температурни колебания довеждат до дълбоки физиологични смущения, а много високите температури (над 35 0С) водят и до абортиране на цветовете – каквито са условията на района. Като светлолюбиви, културите не понасят засенчване. Интензивността на светлината и продължителността на осветлението указват положително влияние върху дължината на вегетационния им период. Фотосинтетичната активна радиация трябва да бъде около 30 000 лукса, които за района на Пловдив и Пазарджик не са проблем.

Доматите и пиперът са взискателни към плодородието на почвата. За разсадопроизводството са необходими бързо затоплящи се почви каквито са наносните или глинесто-песъчливите с южно или югоизточно изложение. Използването на добре угнил оборски тор е гаранция за производството на качествен разсад. Ограниченото му количество от една страна и наличието в него на плевелни семена от друга са причина за търсене на други компоненти на торо- почвената смес при производството на разсад. Доматите и пиперът се отличават с лоша самопоносимост, което налага спазването на сеитбообращение. Използването на чисти от плевели и патогени почви, добре обогатени с органична маса, са гаранция и добра предпоставка за производство на качествен разсад.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Производството на разсад е не само първата практика, която се извършва при отглеждането на някои от зеленчуковите видове, но и играе основна роля за получаването на високи добиви от тях. За целта може да се използват отопляеми или неотопляеми култивационни съоръжения – оранжерии, полиетиленови тунели, парници, сандъчета и други. Ще разгледаме производството на непикиран разсад в неотопляеми политиленови тунели, т.е. отглеждане на разсад от домати и пипер за полско производство на студени лехи. В зависимост от насоката на производство (ранно, средноранно или късно); от съоръжението, което ще се използва и от метеорологичните условия на района и годината, срокът за засяване на семената от пипер и домати е различен. За ранно и средноранно полско производство на пипер и домати в условията на Горнотракийската низина върху студени лехи в полиетиленови тунели, семената се засяват след 8-ми – 10-ти март. Необходими са 20 – 25 и 100 – 140 г семена за производството на разсад за декар - съответно домати и пипер.Най-добре е те да се изсеят върху 14 – 15 кв.м площ, когато разсадът не се пикира. Полученият разсад е с много добре развита коренова система. С тази технология се намалява необходимият ръчен труд и се скъсява времето за производство на разсада, които фактори са основни проблеми и

ИЗБОР И ПОДГОТОВКА НА ПОЧВАТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА РАЗСАД

Избира се слънчево, запазено от силните ветрове място с южно или югоизточно изложение. Почвата да е топла, да не задържа силно влагата, а площта – изчистена от растителни остатъци, плевели и плевелни семена. Подготовката започва през есента на предната година с почистване на площта, наторяване с 5 до 10 тона на дка добре угнил оборски тор или друга органична маса. Площта се изорава възможно по-дълбоко още през есента. Излезлите на повърхността плевелни семена и вредни патогени през зимата загиват. Набраздяването на 160 см се извършва през есента или най-късно до началото на февруари. По същото време се набавя добре угнил оборски тор и пясък – натлак, които ще се използват за покриване на лехите. Те се съхраняват на сухо място с цел да са годни за употреба и при продължителни валежи през пролетта. Необходимостта от наличието на вода в близост до мястото за производство на разсад ограничава наличието на площи за целта. При по-продължително използване на едни и същи площи за разсадопроизводство, в почвата се натрупват и запазват големи количества зараза от различни патогенни микроорганизми, причинители на болести по растенията и някои почвени неприятели. Обикновенно това са гъби, причинители на вертицилийно и фузарийно увяхване, сечене на разсада, мана и бактерии – причинители на бактериийо изсъхване по доматите . Ефективно средство за борба с почвените патогени е обеззаразяването на почвата. Обеззаразяването на почвата и торопочвената смес, необходими за производството на зеленчуков разсад, се извършва

най-често по два начина – термичен и химичен. В по-малки количества торопочвената смес се обеззаразява чрез пропарване при домашни условия. За целта може да се използва обикновен варел, след като се приспособи. На около 25 – 30 см от дъното му към стените се прикрепва ситно надупчена желязна плоча. Под плочата се поставя вода, а върху нея - зебло. Върху зеблото се изсипва почвената смес за обеззаразяване. Отгоре се завива с брезент а варелът се затваря с добре уплътнен дървен капак. В средата на капака се прави отвор, в който се поставя термометър. При загряване на водата, температурата се покачва до 90 0 С. Тази температура трябва да се поддържа в продължение на 90 минути. В по-големи количества почвата се обеззаразява чрез пропарване или нагряване с ел. ток в специални за целта ремаркета. Друг начин за обеззаразяване е използването на различни химически средства с фунгицидно действие. Към момента не са ни известни химически препарати с фунгицидно действие за обеззаразяване на торо-почвената смес да са включени

в Списъка на разрешените за употреба продукти за РЗ 2016 г. Все пак ще споменем някои, от доскоро употребявани фунгициди -например базамд гранулат. Той се прилага в доза 40 до 80 грама на квадратен метър в зависимост от патогените. За получаването на добър ефект почвата трябва да е добре наситнена и разрохкана на дълбочина 25 см. Раздробяването се извършва с фреза. Три до четири дни преди внасянето на фумиганта почвата се полива с цел овлажняване. В момента на фумигирането влагата трябва да бъде 75 – 80 % от ППВ. Разхвърлянето на препарата се извършва ръчно с гумени ръкавици равномерно по цялата площт. Възможно най-бързо след разхвърлянето на препарата се извършва второ фрезоване с цел инкорпориране, следвано от бързо покриване с предварително подготвен полиетилен, който се уплътнява добре (без никакви отвори). Краищата на платната се затискат с цел задържане на образувалия се газ. Целта е да се използва на 100 % действието на газа. Той прониква във всички посоки – надолу до 10 см, нагоре до 25 см, встрани до 12 – 15 см. Покривалото се премахва след 7 дни , ако тем-

пературата е 10 – 15 0 С и след 4 дни , ако температурата е 20 градуса С. След изтичане на необходимия срок, за по-бързо проветряване от останалия в почвата газ, се препоръчва ново преораване. Сеитбата е възможна след 3 до 6 седмици. Друг химически препарат е вапам. Той има силна миризма, поради което не е удобен за работа. Формалинът пък има поограничен спектър на действие спрямо вредителите. Метилбромидът замърсява подпочвените води с бром. В Холандия той е забранен за употреба. Най-подходящият срок за обеззаразяване на почвата в оранжерии и лехи е от средата на септември до края на октомври, когато температурата на въздуха и почвата е найподходяща, но могат да се намерят такива дни и през зимата с приблизително благоприятни условия. Обеззаразяването се провежда в срок, който създава условия за проветряване на почвата преди засяване на семената. В случаите, когато се използват нови (незамърсен) площи, не е необходимо обеззаразяване на почвата. ПОДГОТОВКА НА СТУДЕНИТЕ ЛЕХИ И СЕИТБА НА СЕМЕНАТА През първите дни на март се оформят високи лехи с ширина от 100 до 120 см – съобразно ширината на полиетилена. Останалите 40 – 60 см се използват за пътеки. Добре подравнени и притъпкани, лехите се покриват с 1,5 см пясък-натлак (подготвен от есента) и се напрашават с 10 г на квадратен метър меден карбонат. Преди засяването на семената се внася 2/3 от предвидения хербицид (например девринол, дуал и т.н.) и необходимото количество вода за поникване на семената. Предсеитбената обработка на семената е както следва: киснене в: 0,02 % разтвор на син камък в продължение на 24 часа срещу гъбни и бактерийни

инфекции; в 30 % перхидрол разреден 1: 9 с вода за 25 минути за домати и 30 минути за пипер; в 5 % калиев хипохлорид за 15 минути (отново не са включени ). В списъка е само Пенкоцеб 80 ВГ. Важно условие е продължителното промиване на семената в течаща вода веднага след кисненето и сушенето им на сянка. Срещу вторична зараза семената се обработват със смес от 0,1 % апрон + 0,1 % фундазол за 30 минути или се напрашават с ортоцид 75 по 2 грама на кг семена. Сеитбата може да се извърши редово – с определеното количество (в грама) семена за ред – или разпръснато – с количество семена за квадратен метър. Разхвърлят се и примамки. Примамките могат да бъдат саморъчно направени и фабрични. Пристъпва се към покриване на лехите с 1 см пясък –натлак, но много вниманелно, без да се допусне разместване на семената. Върху натлака се разхвърля равномерно още 1,5 см добре угнил оборски тор. Прави се запечатка с останалото количество от 1/3 част хербицид, внесен с малко вода. Добре е използваната вода да бъде хладка с цел затопляне на лехата, но не вряла, за да не убие кълняемостта на семената. Препоръката на някои автори за обеззаразяване на семената по термичен път трябва да бъде извършена много внимателно и често пъти е рискова. Малко по-късно лехата се покрива с два пласта полиетилен - първият директно върху лехата, а с вторият се прави тунел. При необходимост върху тунела може да се поставят и други завивки до поникване на семената, както и през нощта. В този първи етап от производството на разсад най-важен фактор е температурата и нейната амплитуда. При поникване на първите семена лежащият полиетилен се премахва. Силното затопляне под полиетилена в края на март често

води до пригаряне на кълновете или младите растения. Необходими са постоянни наблюдения в такива дни и регулиране на температурата с даване на въздух. При поникване на разсада до 3 - 5 % в случаите на силно заплевеляване е възможно използването на хербициди с тотално действие (например реглон) или изгарянето на нежните плевели с бензинова лампа или горелка. Така се унищожава всичко поникнало до момента, но ефектът е безспорен. Грижите по отглеждане на разсада не се отличават от тези, които се полагат за отглеждането му по стандартния начин. Производството на разсад по този начин се нуждае от 80 % по-малко оборски тор, а ефектът не се отличава от стандартния метод (снимка). Не са редки случаите, когато разсадът е с по-мощна коренова система. Това води до улесняване на производителите от районите с недостиг на оборски тор. Спестяват се от 7 до 10 дни от вегетацията на разсада – това е периода на прихващане на растенията по класическия начин с пикирането. Полученият разсад е с мощна коренова система, формирана в средата на добра аерация в пясъка – натлак с наличието на хранителен разтвор от намиращия се на повърхността оборски тор, което го прави устойчив към различни стресови фактори . Необходимо е използването на подходящото количество обеззаразени семена и чисти от плевели и патогени пясък и тор. Една седмица преди разсаждането се извършва подготовка на разсада. Внасят се фунгициди и инсектициди – най-често със системно действие. За борба срещу маната и черните листни петна при доматите се препоръчват редица фунгициди, а срещу почвените неприятели може да се полее разсада с видейт 10 Г.

екология

Проучвания върху биологичната борба с плевелите доц. д-р Ганка Баева ИПАЗР „Н. Пушкаров”

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1–2 (270) / 2016

За опазване на природната среда от замърсяване, биологичният метод за борба срещу плевелите има особено важно значение. Целта на биологичния метод за борба срещу плевелите е да се намали тяхното вредно влияние чрез действието на други живи организми. В сравнение с другите области на земеделието, в които биологичният метод широко се прилага за борба с вредителите, проучванията и приложението при плевелите са все още ограничени. Най-ранните съобщения в литературата се появяват през 1897 г. в Русия, където за борба със синята китка се използва мухата фитомиза ( Fitomiza orobanche ), която унищожава семената на паразитния плевел. Успешни резултати от прилагането на биологичния метод за борба с плевелите до настоящия момент са получени при използването на синапената нематода срещу многогодишния плевел Acroptilon repens, а листогризещите гъсеници на пеперудата Stenodis nomodana унищожават карантинния пле-

вел Acroptilon picris. Установено е, че амброзиевата нощенка унищожава карантинните плевели от род Ambrosia. Млечковата щитоноска унищожава паламидата, а поветицовидната щитоноска се храни само с листата на поветицата. Срещу спореж е ефективен молеца Tyria jacobaea и зърнената муха Pegohlemya jacobaea. Нематодата Nathungina phyllolia унищожава черното куче грозде. Някои видове от Coleoptera (Carabidae) унищожават чисти популации от плевелни видове Chenopodium album, Stellaria media, Viola arvensis, Poa trivialis и в смес с видовете Matricaria, а също така чисти площи от Avena fatua, Alopecurus myosoroides, Bromus

sterilis, Poligonum persicaria и Galium aparine. Биологичния метод не се прилага по ред причини, а именно: 1. Проучванията за използването на различни биоагенти за борба срещу различни видове плевели изискват продължителен период от време и струват скъпо. 2. Бързото развитие и масово приложение на хербицидите за борба срещу плевелите до известна степен забавя прилагането на биологичния метод. Хербицидите се прилагат на големи площи и резултатите от тях се виждат много бързо. Напоследък много учени от цял свят (ентомолози, фитопатолози, херболози и еколози) започват задълбочени проучвания и търсения на нови биоагенти, които могат да се използват като биологично средство за борба срещу различните видове плевели. Биологичният метод за борба срещу плевелите и неговото приложение в практиката се налага по две причини: от една страна, неудобствата, възникващи при използването

на химичния метод и от друга страна, от задълбочените научноизследователски проучвания, които установяват, че биологичният метод за борба срещу плевелите крие в себе си големи възможности за приложение при много култури. Поважните фактори, определящи тези причини, са следните: 1. Намаляване прилагането на нови химични съединения, чиито цени непрекъснато се увеличават. 2. Продължителната употреба на едни и същи хербициди води до намножаването на устойчиви плевели, които затрудняват отглеждането на културите и борбата срещу плевелите. 3. Все повече и повече се налага становището за ограничаване употребата на хербициди за борба срещу плевелите с оглед намаляването на остатъчните количества в почвата и на опасността от последействие при следващите в сеитбообращението култури. 4. Възможностите на биологичния метод ще позволят все повече да се разширява групата на животните и растенията, които могат да се използват за селективна борба срещу плевелите. Методи за прилагане на биологичната борба срещу плевелите Преди прилагане на биологичния метод за борба е необходимо предварително да се определи дали даденият или дадените биоагенти срещу един вид плевели ще се прилагат комплексно, еднократно или многократно. 1. Еднократно приложение При този метод обикновено еднократно се използва даден биоагент срещу определен вид плевел. Голямото предимство на този метод се състои в това, че биоагентът, веднъж приложен в райони, където трябва да се унищожи даден

плевел, малко или много той осигурява постоянно регулиране количеството на плевела за продължителен период от време. От друга страна, този метод създава и известни неудобства. През първите години след прилагането му методът дава много добри резултати, но впоследствие започва да се наблюдава приспособяване на биоагентите към съответните плевели, което до голяма степен намалява техния ефект. 2. Многократно приложение Този метод включва в себе си изкуствено развъждане на биоагенти и внасянето им в определени площи за унищожаването на един или друг плевелен вид, което може да стане неколкократно. Биоагентите обикновено се използват в ранните фази от развитието на плевелите, за да се преустанови вредното им влияние, но понякога се използват биоагенти и в стадиите бутонизация или цъфтеж, за да унищожат репродуктивните органи на плевелите. Предимството на този метод се равнява на селективното следпоникващо прилагане на хербицидите, а именно: а) получаване на бърз и добър ефект; б) плевелите се унищожават в точно определена за целта площ; в) при нужда може да се приложи многократно. Използване на биологичния метод за борба срещу плевелите В сравнение с прилагането на други методи за борба срещу плевелите, при биологичния метод в по-голяма степен е необходимо точно да се определят някои фактори, оказващи влияние върху ефективността на метода, а именно: а) точно определяне броя на видовете плевели, подлежащи на унищожаване; б) желаното ниво и продъл-

жителността на борбата; в) биология на плевелните видове, подлежащи на унищожаване. Биологична борба при плевели с постоянна вегетация. плевели с постоянна вегетация обикновено се срещат в необработваемите площи (канали, пътища, покрай ж.п. линии, естествени резервати), в използвани земеделски площи (пасища и други ниско продуктивни земи) и в трайни насаждения, където културите продължително време заемат една и съща площ (овощни градини, ливади). В тези случаи прилагането на биологичния метод за борба е подходящо от екологична и икономическа гледна точка и дава добри резултати. Биологична борба при плевели с непостоянна вегетация – това са плевели, които растат и се развиват в сеитбообращения от едногодишни култури и при които трябва да се използват биоагенти, способни да унищожават съответните плевели и да не повреждат културните растения. За целта специфичните изисквания в този случай до известна степен налагат използването на биологичния метод в комбинация с други методи. В много случаи някои плевели не се унищожават и по химичен начин. Например при монокултурното отглеждане на някои култури, където в продължение на няколко години се използват едни и същи хербициди и едни и същи обработки на почвата, устойчивите плевели доминират. В такъв случай биологичният метод за борба може да се използва и да даде добър резултат. Биоагентите могат да се размножават по изкуствен начин и да се внасят в необходимия момент и в подходящата доза.

как да преборим глобалното затопляне Анна Аладжаджиян, Николай Каканаков, Александър Захариев

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1–2 (270) / 2016

Увеличаването на дела на производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в световен и национален мащаб е продиктувано от съвременните икономически и екологични проблеми. Екологичните проблеми се свеждат с тенденцията към глобално затопляне заради емисиите на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива. Икономически те са свързани с растящите цени на изкопаемите горива (нефт, газ, въглища). Разумното използване на енергия от ВЕИ допринася за овладяване на промените в климата и насърчаване на икономическия растеж и заетостта, за сигурна и достъпна енергия за потребителите. Директивите на ЕС (2009/28/ЕО) насърчават използването на енергия от възобновяеми източници и определят дългосрочните цели за намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на дела на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия.

1. Биоенергия за българския бизнес Понастоящем Европейският бизнес зависи от въглищата, нефта и газа, които често се внасят от политически нестабилни региони. Превключването от изкопаеми горива към дървесна биомаса може да допринесе за подобряване на икономическите показатели на бизнеса. Международният проект Bioenergy4Business (B4B) подържа и насърчава частичната замяна на изкопаеми горива (въглища, нефт, газ), използвани за отопление, чрез достъпни източници на биоенергия (странични продукти от дървопреработвателна промишленост, горска биомаса, пелети, слама и друга селскостопанска биомаса) в страните от ЕС и извън тях. Bioenergy4Business е проект, финансиран от програма Horizon2020 на Европей-

ския съюз (http://www.bioenergy4business.eu). Bioenergy4Business има за цел да покаже на инвеститори и оператори как да използват биомасата по енергийно-ефективен и икономичен начин. Проектът поддържа следните три основни елемента:  Използване на стабилни бизнес – и финансови модели;  Създаване на благоприятна среда;  Грижлива оценка и приложение на биоенергия както за централно отопление, така и в частните домове. Насочен към създателите на политики, Bioenergy4Business подкрепя развиване на политически рамки за устойчиво, печелившо и висококачествено отопление с биоенергия. Проектът допринася за достигане на целите на програмата 2020 ВЕИ в страните на Европейския съюз и павира пътя за използване на биоенергийно отопление отвъд 2020. Дейности и събития, планирани по проект B4B  Два национални информационни дена по проекта  Три двудневни обучителни семинара  Международни двудневни учебни пътувания (FI & DK)  Гореща телефонна линия за инициативи по проекта  Два семинара за национална политика Повече информация за проекта (например доклади, брошури, примери за добри практики и т.н.) може да се намери на www.bioenergy4business.eu 2. Как да помогнем за местното снабдяване с биогорива Използването на дървесна биомаса като алтернатива на изкопаемите горива изисква създаване на условия за лесно снабдяване на потребителите с дървесни биогорива. Решаването на проблемите със съхранението и снабдяването с дървесни биогорива на местно ниво е предмет на друг проект:

BioRES – Устойчиви вериги за регионалнa доставка за дървесна биоенергия. BioRES цели въвеждането на Центрове за логистика и търговия с биомаса (ЦЛТБ) в Сърбия, Хърватска и България на базата на сътрудничество с технологични лидери от Австрия, Словения, Германия и Финландия. Създаването на такива центрове ще помогне за увеличаване на вътрешното търсене за дървесни биоенергийни продукти като преработени дърва за огрев, дървени стърготини (чипс), дървесни пелети, дървесни брикети или въглища в тези страни.  ЦЛТБ е местен или регионален център с оптимизирани логистика и търговия на организацията, която предлага на вътрешния пазар различни дървесни биоенергийни продукти (или топлина) със стандартизирано качество.  На етапа първоначална инвестиция, ЦЛТБ може да бъде платформа за маркетинг и продажби, като впоследствие може да се развие в ЦЛТБ със собственото си производство и средства за съхранение и логистика, когато местният пазар достигне критични обеми, даващи възможност за амортизация на инвестициите.  ЦЛТБ развива адаптивни бизнес модели за конкурентна работа като посредник за организиране на регионални биоенергийни вериги за доставка. Националната асоциация по биомаса (BGBIOM, www.bgbiom.org) извърши предварителен анализ на потенциала на дървесна биомаса в България. Българските гори са разположени предимно в планинските и предпланински райони, с малки площи в близост до реки и язовири. Повечето от старите гори са в националните паркове и са защитени в рамките на Натура 2000. Най-голямата горска площ се намира в района на Стара планина и Предбалкана (34% от горите и 38% от запаса на дървесина) и Родопите (съответно 23% и27%). Общият дървесен ресурс на българските гори е около 650 млн.м³. През последните години, са произведени годишно 6-7,5 млн m³ стоящи мъртви дървета и 5-6 млн.м³ мъртво дърво с възможностите на увеличение до 14 милиона м³ годишно. Като резултат от предварителните проучвания и контакти с водещи организации в областа бяха предварително идентифицирани няколко потенциални региона за създаване на ЦЛТБ: • Регионите в централната и западната част на Родопите, с най-високите запаси от борова дървесина и относително високо производство на дървесни продукти от биомаса; • Марица – която е в близост до големия град Пловдив, с висока консумация на дървесни биоенергийни продукти, включително пелети и дърва за битово отопление, дървени стърготини за промишлена топлинна енергия и много общин-

ски сгради, които имат намерение да преминат от изкопаеми горива на биоенергия. Мястото е близо до Родопите и има съществуващи вериги за доставки на дървесни продукти от там. • Югоизточен регион – включва Хасково с фабрика за пелети и пелетни котли и е важен център за износ на продукти от дървесина за Турция и Гърция. • Североизточен регион – на това място няма установени производители на дървесни брикети, пелети или дървесен чипс. Търсенето е значително, но основната верига на доставка на суровини е от селскостопански отпадъци. Бяха интервюирани няколко потенциални заинтересовани страни от региона. Основният актьор за енергия от биомаса в региона, Черноморски регионален енергиен център, информира за някои текущи проекти за биомаса, но липсата на дървесна биомаса затруднява създаването на ЦЛТБ. В резултат на проведеното проучване и анализ в тези региони, бяха избрани следните приоритетни места за изграждане на ЦЛТБ: 1. Район Борино – съсредоточена в района на село Борино. Намира се в южната част на Родопите, между градовете Доспат и Девин. Районът е силно залесен. Община Борино има 3500 жители, работещи основно в областта на горското стопанство, дървообработката и туризма. Съседните общини Девин и Доспат имат 13500 и 9000 жители съответно. Основно средство за отопление е дървесната биомаса. 2. Район Марица – съсредоточена в община Марица. На територията на общината с 23300 жители има 19 села с общо 33000 жители. Мястото е в близост до град Стамболийски, между река Марица и Родопите. Община Марица е разположена от двете страни на основната българска магистрала „Тракия”, част от която се слива с международния път Е80. В областта има много дървопреработвателни фабрики, включително и голяма фабрика за хартия. В Пловдив има фабрики за пелети и значителен брой жилища с отопление на пелети. 3. Район Чепеларе. Това приоритетно място е в района на град Чепеларе. В град Чепеларе има 7700 жители и съседният областен център Смолян има още 41000. Разстоянието между тях е 27 км. Между Чепеларе и Смолян се намира големият ски и възстановителен курорт Пампорово. Множеството хотели използват електроенергия, газ, нафта и дърва за отопление. В избраните райони се провеждат срещи със заинтересованите участници по веригите за доставка и снабдяване, както и с настоящите и потенциални консуматори на дървесна биомаса. Следващите стъпки са пазарни проучвания във всеки от регионите и определяне на потенциалните участници в ЦЛТБ във всеки от регионите.

НОВА КНИГА

Терминологичен речник по земеделска техника

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1–2 (270) / 2016

проф. Д-р Георги Костадинов ИПАЗР „Н.Пушкаров”, направление „Механизация и хидромелиорации”

В ИПАЗР „Н.Пушкаров“, Направление“ Механизация и хидромелиорации“, от отговорния редактор проф. Чавдар Петков, е представен завършен „Терминологичен четириезиков (български, немски, английски и руски) речник по земеделска техника и свързаните с нея области”. Той е резултат от многогодишен труд на голям колектив научни работници от бившия Научноизследователски институт по механизация и електрификация на селското стопанство [НИМЕСС] – София, сега обединен в състава на ИПАЗР„Н. Пушкаров” – София, към Селскостопанска Академия, и университетски преподаватели от Русенския Университет „Ангел Кънчев”. Терминологичният речник съдържа над 10 000 точни, научно обяснени в съответни статии, систематизирани термини от областта на земеделската техника (машини, оръдия, трактори, автомобили и др.), както и от свързаните с нея области на техниката и научни дисциплини като математика, физика, химия, механика, машинни елементи, хидравлика и хидравлични машини, хидравлични задвижвания, топлотехника, електротехника, електроника, информатика, компютри и компютърни продукти, технология на производствените процеси, автоматика, измервателна и изпитвателна техника, теория на експеримента, основи на земеделието, икономика и организация на земеделското производство, маркетинг и др. В Речника водещ (заглавна дума) е българският термин и след него са изписани преводните му съответствия (еквиваленти) на трите езика основно използвани в техниката – немски, английски и руски. Изборът на тези езици бе мотивиран от факта, че от тези три езикови направления са основните количества земеделска техника, с която се обслужва българското земеделие. Речникът се състои от две части – първата част (996 стр.) съдържа термините и тяхната дефиниция, а втората – азбучния указател (870 стр.). Възприетата четириезикова форма, която предлага от една страна точното понятийно обяснение на българ-

ския термин, така и неговото преводно съответствие на немски, английски и руски език е най-подходящият за тази цел справочник. Той е сполучливо средство и за чужденеца, ползващ един от трите езика, чиито преводни еквиваленти на водещия български термин са представени във втората част на речника в азбучни указатели (индекси) – респективно на немски, английски и руски език. Така представените термини превръщат терминологичния четириезиков речник в ценно многофункционално езиково средство за широк кръг български и чуждестранни ползватели: специалисти, занимаващи се в различни сфери на дейност, свързани със земеделието и земеделската техника, като проектиране, производство, експлоатация, ремонт, организация, търговия, изпитване, международна дейност и др.; в образованието – учащи се в средните училища и колежите, студенти, докторанти и преподаватели в университетите; любознателни лица и специалисти, интересуващи се от терминологията по физика, химия, механика, хидравлика, хидравлични машини, хидравлични задвижвания, топлотехника, автоматика, научни изследвания, машиностроене, информатика, компютри, технология, икономика, маркетинг и много други.

Речникът е първи опит, и при това успешен, да се представи земеделската техника и свързаните с нея други клонове на техниката и научни дисциплини като стройна терминологична система в речников вид.

то на висококачествена първична продукция и безопасни, с висока здравословна стойност, хранителни продукти. За да се обезпечи тази цел се очаква вносът на чужди хранителни продукти да се редуцира с близо една трета, за сметка на износа на български такива. Зърнените култури ще продължат да играят най-съществена роля в този процес. 2. Заетостта и доходите на ангажираните в земеделско производство да се повиши с 30 до 50% . С особена важност това се отнася за дребните фермери, малките и средни предприемачи и на временно заетите в отрасъла. Очаква се това най-вече да се осъществи в резултат на стимулиране производството на специфични и уникални (бутикови) за България продукти, отличаващи се с висока добавена стойност и качество, способни да обезпечат тяхната конкурентна способност на вътрешния и на международния пазар. Предвижда се тази цел да се реализира при обединяване на усилията с други видове дейности в селските региони и най-вече различните видове туризъм. 3. Правилното използване и съхраняване на природните ресурси с оглед запазване на екологичната стабилност, с която се отличава България, и избягване от влошаващия се сценарии за климатичните промени. 4. Редица символи и традиционни храни на България като маслодайната роза, млечните и месни продукти, местните вина (като Мавруд, Мелник и други), мановият мед от Странджа, десертните грозда, лечебната кал и редица други да бъдат защитени като географски означения в ЕС. Това ще допринесе значително за издигане на националния имидж на България пред света в нейния исторически, културен и икономически план.

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 1–2 (270) 2016

Биологично земеделие – проблеми и преспективи

1 – Съвместен геномен център към СУ „Св. Климент Охридски“ 2 – Биологически факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ 3 – Институт по почвознание „Н. Пушкаров“ към ССA 4 – Институт по планинско животновъдство и земеделие към ССА гр.Троян 5 – Агробиоинститут към ССА 6 – ILVO, Merelbeke, Belgium 7 – Асоциация по биологично земеделие, Пловдив

Атанас Атанасов1, Мария Шишиньова1, Горица Раклеова2, Ивелин Панчев2, Мариана Влахова1, Lucien Carlier6, Райчо Димков1, Тотка Митова3, Марин Тодоров4, Цветан Миховски4, Росица Бъчварова5,Стойко Апостолов7

основи на земеделието

1.Увод Биологичното земеделие е важен приоритет в политиката за развитие на земеделието в Република България и един от акцентите на Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 година. Интересът към биологично произвeдените храни и напитки се засилва в световен мащаб. Биологично земеделие се практикува приблизително в 100 страни в света на повече от 24 млн.ха / Австралия-10 млн.ха, Аржентина-3 млн.ха, Латинска Америка – 100 000 ха. През 2009 г. биологичното земеделие в селскостопанската площ на ЕС заема 8,6 милиона хектара. Това представлява 4,7 % от използваната за производство площ и представлява 2 % от общите разходи за храна в ЕС-15. В периода 2006-2009 г., средният годишен темп на растеж в ЕС-15 е бил 7,7 % и 13 % в ЕС-12 (през 2009 г. ЕС-15 са представлявали 81 % от цялата площ за биологично производство в ЕС). През 2008 г. е имало около 197 000 стопанства, заети с биологично земеделие, т.е. 1,4 % от всички стопанства в ЕС-27 В България биологичното земеделие също се радва на постоянно растящ интерес от страна на производители и потребители. За разлика от останалите земеделски сектори биологичното производство расте не в проценти, а в пъти. За периода от 2006 г. (годината преди присъединяване на България към ЕС) до края на 2012 г. броят на биологичните оператори е увеличен повече от 9 пъти, а площта на сертифицираната земеделска земя е увеличена почти 7 пъти. Компетентното звено в Министерството на земеделието и храните, което подпомага Министъра при провеждане на Политиката на качество в областта на биологичното земеделие е отдел „Биологично земеделие”. Отделът осъществява държавната политика, свързана с надзор и контрол в областта на биологичното производство и гарантира спазването на изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007. На национално ниво законодателството в областта на биологичното земеделие се урежда със Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (в сила от 01.01.2007 г.) и Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни,

7. Очаквани резултати от изпълнението на предвидените дейности През 2030 год. агроиндустрията ще определя нуждата на човечеството не само от храни и фураж, но и задоволяването му с енергия (биогориво ~ 25%); фитофармация – за профилактика и лечение – 60%; за облекло (текстилна промишленост); нови материали (биопластмаси) и т.н. В този смисъл България е облагодетелствана, защото нейните природни дадености, като почва, климат, водни източници и биоразнообразие, в съчетание с гори и море, са едни от най-благоприятните с цел развитието на модерно селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, фитофармацевтична, козметична, текстилна промишленост и др. Съчетаването им с морски, планински, селски, културно-исторически и лечителен туризъм могат да превърнат страната в един от най-желаните партньори в европейското и международно коопериране. Биологичното земеделие се очаква постепенно да придобие първостепенна важност във всички подотрасли на земеделската дейност. Изпълнението на настоящата стратегия предполага, че към 2020 година на тази база България би трябвало да е в състояние да подобри значително следните важни параметри: 1. Продоволствената сигурност и здравния статут на българската нация. Мерките, включени в стратегията целят нарастване на брутната добавена стойност в сектора с 25% по текущи цени за периода 2011-2020 г., както и нарастване на производителността на труда в сектора с 30% за същия период. Очаква се това да се осъществи на базата на производство-

чужди такива, подходящи за биологично земеделие; – подобрени режими на технологии на поливане; – подобрени технологии за третиране на семената с оглед защитата от болести и насекоми; – подобрени агроекологични подходи за управление взаимодействието между растения, животни, микоорганизми; – подобряване на земеделските практики, системи и технологии.  Разработване и реализация на външнотърговска стратегия за хранителните стоки.

обяснение, но във всички случаи е показателно за задълбочаващ се процес на загуба на конкурентоспособност. В условията на доминираща позиция на ТНК (Транс-национални компании) в областта на хранителните доставки, когато 15 търговски вериги контролират 77% от пазара на хранителни продукти в ЕС (Реформата на ОСП през 2013 г., Становище на ЕИСК, 2011), малките и неукрепнали български преработвателни фирми срещат силни трудности да стабилизират и разширят достъпа си не само на външните, но вече и на вътрешния пазар. Конкурентоспособността на хранителния сектор, наред с други фактори, ще зависи от продуктовото развитие и нарастването на дела на продуктите с по-висока добавена стойност, което може да се постигне чрез:  По-пълно интегриране между преработвателите и доставчиците на суровини като условие за производство на качествени и със специфични характеристики хранителни продукти, вкл. и чрез реализация на интегрирани инвестиционни проекти, обхващащи процесите от производството на суровини до крайната реализация;  Интегриране на български производители с големите компании за производство, търговия и доставка на хранителни продукти;  Запазване на производството на продукти, отговарящи на вкусовите предпочитания и хранителни навици на потребителите на вътрешния пазар, както и на т.нар. етнически пазари в чужбина;  Утвърждаване на качествени хранителни продукти със специфични национални и регионални характеристики, вкл. и на такива със защитено географско обозначение на произхода, с традиционен специфичен характер и др., биха довели до утвърждаването на пазара на специфични марки от бутикови хранителни продукти с висока търговска стойност;  Подкрепа за развитието на биологичното земеделие. Това включва както разширяване на използването на известни, така и въвеждането на нови технологии; подкрепа на сертифицирането на продукцията; идентифицирането и разработването на пазарите и прилагането на комплексни практики, обединяващи производството с туристически и др. услуги;  В научно-технологичен аспект: – създаване на нови сортове растения и интродуциране на

*Диворастящите култури – гъби, билки и горски плодове се събират от сертифицирани екологично чисти райони, но площите не са култивирани и не се включват в графа „Всичко площи в система на контрол” Източник: МЗХ, въз основа на данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство

Табл. 1 Брой оператори (производители, преработватели, търговци) и площи в биологичното производство

животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (ДВ, бр. 16 от 2013 г.). Контролиращите са местни и чуждестранни лица – търговци по смисъла на Търговския закон или на законодателството на държава – членка на ЕС, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и получили разрешение от министъра на земеделието и храните. 2. Състояние на биологичното земеделие в България Към края на 2012 г. общият брой на регистрираните в Министерство на земеделието и храните биологични производители, преработватели и търговци е 2 016 (в тази цифра не е включен броят на подизпълнителите), което е почти двойно увеличение спрямо предходната 2011 г. (табл. 1)

През 2012 г. общо култивираните площи, отглеждани по методите на биологично производство достигат до 40 378,77 ха (табл.1)., като бележат ръст с 9 488 ха спрямо предходната 2011 година. В сравнение с 2009 г. увеличението е повече от три пъти, а спрямо 2006 г. е почти седем пъти . От биологичното растениевъдство през 2012 г. най-предпочитани от земеделските производители са трайните насаждения, техническите култури и зърнено-житните култури. През 2012 г. в биологичното животновъдство продължава да се наблюдава положителна тенденция. През 2012 г. броят на говедата, отглеждани по биологичен начин, нараства спрямо предходната година и достига 1 173 животни към 976 за 2011 г. Регистрираните в система на контрол през 2011 г. 200 бизона се увеличават и към края на 2012 г. те са вече 260 животни. Нарастване през 2012 г. се наблюдава в броя на животните в системата на контрол и при овцете. Броят на овцете през 2012 г. се увеличава с около 2 500 животни и достига 9 175 животни; за сравнение през 2011 г. са регистрирани 6 658 животни. Броят на пчелните семейства се увеличава от близо 59 000 бр. през 2011 г. на около 85 000 бр. през 2012 г., което е с около 45% повече в сравнение с 2011 г. Предпоставка за това увеличение е добрият прием на биологично произведения пчелен мед на европейския и световен пазар 3. Подпомагане на биологичното производство Финансовото подпомагане на биологичното производство в страната се осъществява главно със средства по някои от мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., което е стимул за развитие на сектора. По мярка 214 „Агроекологични плащания”, подмярка „Биологично земеделие”, направления „Биологично растениевъдство” и „Биологично пчеларство”, кандидатстват голяма част от българските биологични производители в период на преход и преминали периода на преход. С официално одобреното шесто изменение на ПРСР са приети нови по-високи нива на компенсаторните плащания за биологичните производители, което ще бъде допълнителен стимул за увеличаване на произведените по биологичен начин продукти. По Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” е определен гарантиран бюджет за инвестиции в специални

6. Продуктово развитие и нарастване на дела на продуктите с висока добавена стойност на базата на биологичното земеделие в хранително-вкусовата промишленост. Постигането на прогрес в конкурентоспособността и нарастването на дела на продуктите с висока добавена стойност е от ключово значение за жизнеността на българското селско стопанство и хранително-преработвателен сектор. През същите тези години България загуби традиционни пазари за тези стокови групи, като това не е компенсирано от навлизане на нови. Едновременно с това рязко е увеличен вносът на храни, напитки, преди всичко от страните от ЕС. Това развитие има своето

- Биологичното производство да се обвърже с решаването на проблемите на дребните фермери и предприемачи, особено в полупланинските и планински региони и на тези свързани с екологията (натура, биоразнообразие и др.); - Пълноценното използване на средствата за подкрепа по линия на ОСП. Да се подобри изплащането на средствата по Агроекологичната мярка от ПРСР; да се облекчат и опростят самите процедури за кандидатстване за субсидии; - Да се търсят нови възможности за финансиране на биологичните земеделски производители по някои от мерките от ПРСР; - Данъчни и кредитни облекчения; - Подготовка на кадри и строго научно обслужване ; - Да се повиши степента на информираност и заинтересованост на обществото, както и за ускореното развитие на зараждащия се пазар на биопродукти в България чрез реални стъпки за подкрепа на биологичното земеделие от всички заинтересовани по веригата; - Аграрната политика да бъде допълнена с целеви мерки за отчитане на специфичните местни агроекологични условия, както и на екологичните и социалните ефекти от биологичното земеделие; - Да се намери подходящ и действащ механизъм за предоставянето на достъпна информация и консултантски услуги за производителите като фактор за достигане на критична маса от производители в БЗ; да се разработят и предложат нови ефективни технологии за биологично производство; да се повишава качеството на биопродуктите.

5. Подкрепа за развитието на биологичното производство. Производството на качествени хранителни продукти става все по-важно за потребителите. От тази глeдна точка значението на биологичното производство се очаква да нараства непрекъснато. Това от своя страна ще изисква определени ангажименти от страна на държавата:

4.2.2.Стратегията за развитие на биологичното земеделие в България в периода 2013 -2020 г. има следните стратегически цели: Стратегическа цел 1 „Увеличаване на броя на биологичните производители и преработватели, по-ефективно и конкурентоспособно биологично производство” Стратегическа цел 2 „ Българските биологични храни и напитки са познати и търсени от българските потребители и се продават добре на международните пазари” Стратегическа цел 3 „Ориентирани към практиката научни изследвания, образование, обучение и консултантска дейност в областта на биологичното земеделие” Стратегическа цел 4 „Всички заинтерсовани страни участват активно в разработването и прилагането на националните политики в сферата на биологичното земеделие”.

Два пъти повече с два пъти по-малко, което предполага: - умелото прилагане на научно-обоснования подход и иновациите, - промяна в земеделските практики, - промяна в потребителските навици (по-малко консумиране на животински и повече на растителни продукти), - промяна в земеделските политики. Към това може да се прибави и визията, която Европейската технологична платформа (ЕТП) „Растения на бъдещето” предлагат на ЕС до 2025 година: - Обезпечаване на ефективно снабдяване със здравословна и с висока хранителна стойност храна. - Развитие на устойчиво земеделско производство при запазване на околната среда. - Създаване на нови продукти за биоиндустрията – нови бихимикали, биогориво, биофармацевтика и др. - Осигуряване конкурентоспособността на Европа и избора на потребителя.

Схема 1.

съоръжения и механизация, сгради, друга недвижима собственост, включително трайни насаждения и съответно оборудване, необходими за преминаване на стопанството към биологично производство. С Мярка 142 „Създаване на организации на производители” се подпомага създаването на организации на производители на биологично произведени продукти. По Мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания” се финансира провеждането на информационни дейности и обучителни мероприятия за биологичните производители, тясно свързани с тяхната дейност. 4. Принципна стратегия за развитие на българското земеделие в Република България в периода 2014 – 2020 Главна цел на тази стратегия е да служи като политически документ, който да показва принципите и средствата за устойчиво развитие на българското земеделие през следващия програмен период 2014 – 2020 (Aтанасов и др. (2013)) В този смисъл българското земеделие като структурно-определящ отрасъл в българската икономика към 2020 би могло да изглежда по показания на схема 1 начин.

В този контекст и това на очакваното развитие на световното и европейско селско стопанство и най-вече на специфичното значение на земеделието и селските региони за социално-икономическото развитие на България, неговото настоящо състояние и потенциал, основните стратегически цели на политиката по отношение на биологичното земеделие до 2020 могат да бъдат показаните на схема 2.

Схема 2.

4.1. Водещи принципи при изпълнение на стратегията за развитие на биологичното земеделие Следвайки примера на най-развитите в света земеделски страни, се налагат следните принципи на които трябва да се изграждат стратегическите цели на сектор земеделие в България.  Земеделие основано на прогреса в познанието, технологиите и иновациите. Ролята на биотехнологиите и информационните технологии, геномиката, нанотехнологиите и информационните технологии е от първостепенна важност.  Ролята на квалифицирания човешки потенциал.  Изграждане на политика за достъп до големи и особено нишови пазари.  Създаване на рентабилна първична продукция и продукти с висока добавена стойност и голяма конкурентоспособност, годни за нишови пазари.  Принципите на ОСП.  Либерализация на пазарите и свързаните с това конфликти (напр. ГМО продуктите – САЩ/Европа).  Ролята на иновациите и рисковия капитал.  Ролята на интелектуалната собственост, географските означения и лицензиите.  Качество и безопасност на храните и фуражите и техния контрол.  Консолидация на всички равнища – o земя, o производители, преработватели и предприемачи, o наука, образование и внедряване /extension service/, o партньорство с международния корпоративен бизнес, o браншови съюзи – създаване на единна земеделска камара.  Приватизация на селекционния, семепроизводен и развъден процес.  Климатичните промени.  Конфликта храна и биоенергия.  Демографските промени.  Намаляване на водните източници и почвеното плодородие.

4.2. Визия и стратегически цели 4.2.1.Визия: Пример за правилна визия би могъл да бъде призива на холандското правителство:

СЪДЪРЖАНИЕ 2015 година 1. 1. 2. 3. 4. 5. 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15. 16. 17. 18. 19. 20. 21. 22. 23. 24. 25. 26. 27. 28. 1. 2. 3. 4. 1. 2. 3.

ПОЗИЦИЯ Ана Стоева. Устройство на земеделските територии ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ Минка Анастасова. Иновационни нагласи в земеделските стопанства Пламена Йовчевска. Биологичното производтво и семейното земеделие Диляна Митова. Биологичното земеделие и екоуправлението на селското стопанство Светлинка Христова. Трудови договори със срок за изпитване в земеделието Светлинка Христова. Определяне и получаване на наследствена пенсия ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ Ив. Янчев и кол. Отглеждане на захарно сорго за зелен фураж Т. Георгиева и кол. За качествените показатели на зърното и добива при овес Т.Митова и кол. Промяна на водно-физичните свойства на почвата при биологично сеитбообращение К. Учкунов а и кол. Изменчивост на качествени признаци при различни произходи стевия Даниела Кертикова. Оценка на сортове люцерна В. Божанова и кол. Избор на зърнено-житни култури за биологично земеделие В. Манева и кол. Предшествениците за фитосанитарното състояние на житните култури Т. Колев и кол. Български и чуждестранни сортове твърда пшеница Грози Делчев. Ефикасност на хербицидни смеси и комбинирани хепбициди при твърда пшеница К. Учкунова и кол. Стевия – технология Д.Атанасова и кол. Отглеждане на зърнено-житни култури в сертифицирано поле за биологично земеделие Грози Делчев. Хербициди и хербицидни смеси при рапица Грози Делчев. Вегетационно приложение на хербициди и смесите им с Лактофол В при Слънчоглед Ив. Петрова и кол. Технологично качество на зимна твърда пшеница Мирабел Р. Чипилски и кол. Толерантност към засушаване на перспективни линии обикновена зимна пшеница Т. Колев и кол. Продуктивност на нови български сортове твърда пшеница В. Делибалтова и кол. Продуктивност на многореден ечемик сорт Герлах Л. Кузманова и кол. Съдържание и износ на азот и фосфор при ечемик според генотипа М. Димитрова и кол. Заплевеляване при тритикале в района на Странджа Ганка Баева. Изменения в плевелната флора вследствие употребата на хербициди Христо Бозуков. Екологична чистота и автентичност на българския ориенталски тютюн Ц. Радукова и кол. Растеж и развитие при сортове Бърлей Т.Колев и кол. Твърда пшеница сорт Прогрес – продуктивност и третиране с натурални органични продукти Грози Делчев. Студо- и зимоустойчивост на хибриди маслодайна рапица Хр. Бозуков и кол. Технология за отглеждане на тютюнев разсад във водни лехи Радка Божинова. Макроелементи при тютюна – недостиг и излишък Ак. Алексиева и кол. Листни и стъблени болести при соята Н. Минев и кол. Ефекти от третиране с нови регулатори на растежа върху зърното при фуражен грах ЕКОЛОГИЯ Н. Гаджалска и кол. За потенциалното замърсяване на почвата и растителната продукция при използвана на органоминерален тор Анна Пенева. Алелопатичен ефект на плевели. Част 1. Ефект върху свиница Здравка Петкова. Компостирането – средство за осъществяване на агроекологично земеделие Анна Пенева. Алелопатичен ефект на плевели. Част 2. Ефект върху татул ТОРЕНЕ, РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА Илияна Петрова. Хуминов препарат за органично производство при твърда пшеница Н. Нешев и кол. Азотното торене за продуктивност и качество на картофите М.Радевска и кол. Използване на листни торове и растежния регулатор Амалгерол при царевицата

9-10 3-4 3-4 5-6, 7-8 1 5-6 1 1 1 1 1 2, 3-4 2 2 3-4 3-4 5-6 5-6 5-6 5-6 7-8 7-8 7-8 7-8 7-8 7-8 7-8 7-8 9-10 9-10 9-10 9-10 9-10 9-10 1 3-4 3-4 5-6 2 2 2

Иван Пачев. Използване на микробиологичния препарат BIO –ONE при пролетен фуражен грах 5. Ен. Мянушев и кол. Азотните торове и нитратите в растенията 6. Ен. Мянушев и кол. Начини за подобряване на оборския тор 7. Ил. Иванова и кол. Икономически важни болести по люцерната 8. Бистра Дикова. Вирусът на доматената бронзовост – причинител на заболявания по нови медицински растения ОВОЩАРСТВО 1. Магдалена Николова. Проучване на форми дървовидна леска 2. П.Иванова и кол. Студеното пресоване за цвета и антиоксидантната активнос на напитки от къпини 3. Заря Ранкова. Контрол на заплевеляването в прасковени насаждения 4. В. Джувинов и кол. Биологично производство на плодове в Европа 5. Недялка Стоянова. Нови сортове касис 6. П. Минков и кол. Препарати за биологична борба с антракнозата и американската брашнеста мана по касиса 7. Т. Стоянова и кол. Чувствителност на облачинската вишня към гъбни болести 8. Веселка Антонова. Съвременни сортове ягоди 9. Ив. Минев и кол. Характеристика на ябълкови сортове тип Шекерки 10. М. Боровинова и кол. Контрол на вредителите по ябълката при биологично производство 11. Валентина Божкова. Селекция на кайсия за устойчивост към вируса на шарката ЛОЗЕ И ВИНО 1. Ил. Симеонов и кол. Фенологични наблюдения при клонове на сорт Мискет врачански 2. Здр. Наков и кол. Родовитост на отбрани клонове от сорт Каберне Совиньон 3. В. Пейков и кол. Биологичното лозарство – възможност за диверсификация на дейността в лозаро-винарския сектор 4. Г. Дякова и кол. Влияние на бактериален тор BIO-ONE на десертен сорт Приста 5. Д. Димитрова и кол. Десертни сортаве лози с повишена устойчивост на стресови фактори – икономическа оценка ХРАНИ 1. Маринова и кол. Пиво с лимец – древност и иновация 2. Д. Герджиков и кол. Водораслите – ценен природен ресурс 3. Н. Михалкова и кол. Хляб и бисквити от еднозърнест лимец ЦВЕТАРСТВО 1. Б. Атанасова и кол. Мини карамфил – продуктивност и качество в условия на засушаване 2. Ан. Канински и кол. Добив от карамфил Шабо при монокултура и в сеитбообращение 3. Емилия Атанасова. Самардала – декоративно растение или подправка 4. Ан. Канински и кол. Добив на семена от едногодишни астри ЮБИЛЕЙ 1. Д. Домозетов, Ил. Кришкова. 85 години Институт по земеделие – Кюстендил ДРУГИ 1. Новини от ССА 2. Новини от МЗХ

2 5-6 5-6 2 2 1 1 1 2 3-4 3-4 3-4 5-6 5-6 5-6 9-10 1 2 3-4, 5-6 3-4 7-8 7-8 7-8 9-10 3-4 5-6 5-6 7-8 1

Новини от ДФЗ

Фирмени новини

5-6 1, 2,7-8, 9-10 3-4, 5-6, 7-8 1, 2, 9-10

59. 60. 61. 62. 63. 64.

БИБЛИОТЕКА Серия А Полски култури М. Нанков и кол. Технология за производство на царевица Т. Тонев и кол. Борба срещу плевелите при основните полски култури. 1. Т. Тонев и кол. Борба срещу плевелите при основните полски култури. 2. Ст. Вълчинков и кол. Царевица – селекционни постижения на ИЦ –Кнежа Г. Георгиев и кол. Технология за производство на соя. I-ва част. Г. Георгиев и кол. Технология за производство на соя. II-ра част.

1 2 3-4 5-6 7-8 9-10

Агратек е официален вносител за България на марките Agrifac, Merlo и Sipma. Екипът от професионалисти в сферата на земеделската техника са готови да ви предложат най-добрите решения, за да осъвремените оборудването във вашето стопанство. Освен екипа ни от продуктови специалисти, които да ви препоръчат подходящите машини за дейността на стопанството ви, можете да разчитате и на екипите ни от сервизни специалисти. Те са висококвалифицирани и ще обслужат машината ви при необходимост, за да не губите време когато работата ви чака.

AGRIFAC CONDOR CLEARANCE PLUS С крачка напред в растителната защита. Клиентите ни откриха заради това което техните полета желаят... Работен просвет - до 200 см, управляем от кабината 3400-8000 л - Резервоар за химикали 24-54 м стрела, 50-250 cм разположение на стрелата от обработваемата култура Работна скорост - до 36 км/ч. Два вида двигатели IVECO - 151/205 или 210/285 кв/кс FPT Пътен режим - до 50 км/ч с нисък разход на гориво Stabilo plus шаси, гарантиращо комфорт независимо от условията на работа MountainMasterPlus - независимо управление на носещите хидривлични цилиндри, компенсиращи независимо терена до 20% HighTechAirPlus - Управление на изпръскващата норма от кабината посредством високотехнологично изпръскване с работно налягане до 15 бара - без смяна на дюзи DropLetControl - Избор на големината на капката при обособени режими на пръскане и култури ExternalFillSystem - Подсигурява бързо пълнене на резервоара - за 8000 л са необходими 7 мин. Открийте ни и Вие на БАТА АГРО 2016 на щанд W17 - За да се уверите сами...

ул. „Майор Юрий Гагарин“ 22-А 1113 София Bulgaria