Земеделие плюс 273/2016 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

7–8 (273) / 2016

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

oфициа лен дис трибу тор ЗА БЪЛГАРИЯ

Предлаганите три модела пръскачки Agrufac Condor бият конкурентните производители с опцията да навлизат безпроблемно във всякакви посеви, независимо от височината и от терена

www.agrifac.com

Независимо от размера на своите лозя, добрите винари в Европа избират техниката Pellenc

www.pellenc.com

Новите серии Merlo Turbofarmer II и Meltfarmer II. Машина на годината и Награда за иновации на SIMA 2015 – с уникални ключови технологии

www.merlo.com

С подкрепата на

контакти: 1750 София, жк Младост 1, ул. Димитър Моллов .4 тел. +359 2 9713525, +359 889 220 455; факс +359 2 9713504 office@RIMEX.BG

w w w.RIMEX.bg

Безапелационно доказано качество на масла и смазки за всички видове земеделски машини

www.nordlub.de

Добър посев, добра реколта, добра печалба – поливните системи Casella допринасят за това

www.casella.com

Нова гама течни торове – хит в агробизнеса

www.agropolychim.bg

Универсални мобилни сушилни с непрекъснат поток и обдухване.

www.alvanblanc hgroup.com

Съдържание АГРОТЕХНОЛОГИИ И ПОЧВА Почвата и климатичните промени. . . . . . . . . . . Земята като основно средство за агропроизводство . . . . . . . . . . . . Земеделски култури Eфективност на селекцията на пшеница спрямо съвременните изисквания за устойчиво развитие на земеделието iII. енергийна продуктивност на посевите (2). . . . iv. Възвръщаема ефективност на торенето и рентабилност на производството. . . . . . . . . . Пластидни пигменти и азот в надземната маса при тревни смески . . . . . . . МАШИНИ И ЕКОЛОГИЯ Технологиите и машините за смъртността на пчелните семейства при химическа растителна защита . . . . . . . . . . овощарство Внасяне на комбинирания хербицид Метофен със системата за микронапояване . . . . . . . . . . ЦВЕтАРСТво Вредители по гипсофилата /gypsophila l./. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Новини от МЗХ

. . . 3 . . . 7

. . . 9 . . . 12 . . . 15

. . . 17

. . . 23

. . . 25

Памет За истинската наука и лъженауката в генетиката у нас . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30 Библиотека Анализ на секторите с обвързано с производството подпомагане ВТОРА ЧАСТ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33

Нови правила за подпомагане в сектор „Земеделие“ Целта на новите правила на схемите за обвързано подпомагане е да бъде запазен ръстът в производството и на плодове и зеленчуци, и на отглежданите животни. Въвежда се модулирана ставка на подкрепата в животновъдството и в растениевъдството. При животновъдството с по-висока ставка ще се подпомага до определен брой животни във ферма, а при растениевъдството ще се прилага по-висока ставка на площ до 30 хектара. За първи път се въвежда подпомагане на планинското животновъдство за ферми с от 5 до 9 животни, които се намират на над 750 метра надморска височина. Въвежда се изискване за доказване на реализирана продукция чрез счетоводни документи, което ще доведе до изсветляване на бизнеса и до равнопоставеност на различните производители на пазара. Земеделие плюс

Цена: 6,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: доц. д-р Т. Колев, GSM 0882 966 459 Редактор: П. Пеков PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: aкад. Ат. Атанасов, проф. д-р Ив. Трънков, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

7–8 (273) / 2016

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894г.

Светла Русева ИПАЗР „Н. Пушкаров”, София

7–8 (273) / 2016

стема в резултат на по-високата концентрация на въглероден диоксид в атмосферата. Повишена микробна активност, дължаща се на по-високата температура и концентрация на въглероден диоксид води до увличени количества на полизахариди и други стабилизатори на почвената структура. Увеличените количества на растителните остатъци, кореновата маса и съдържанието на органична материя стимулират дейността на почвената макрофауна, включително земни червеи, чиято дейност повишава скоростта на инфилтрация следствие на по-големия брой стабилни биопори. Увеличеният дял на инфилтрационния поток намалява загубата на хранителни вещества от изнасяне с повърхностния отток, но повишава риска от изнасянето им към подпочвените води в пери-

ПЛЮС

режими на почвата (Bazzas and Sombroek, 1996). По-високата концентрация на въглероден диоксид в атмосферата води до увеличаване темповете на растеж и ефективността на водопотребление на посевите и естествената растителност, доколкото други фактори не са ограничаващи. По-високите температурни оптимуми на някои растения, при увеличени количества въглероден диоксид, подпомагат противодействието им на неблагоприятните ефекти от повишението на температурата, като например повишаване на нощно дишане. Повишената продуктивност обикновено е придружена от повишено количество на растителните остатъци, по-голяма обща коренова маса и коренова ексудация, повишена микоризна колонизация и активност на други ризосферни и почвени микроорганизми, включително симбиотични и коренообитаеми азот-фиксатори. Увеличената микробна и коренова активност в почвата води до повисоко парциално налягане на въглеродния диоксид в почвения въздух и по-високата му активност в почвената вода, следователно – до повишени нива на освобождаване на хранителни елементи за растенията (K, Mg и микроелементи) от изветрителните процеси на почвените минерали. По същия начин, микоризната дейност води до подобро усвояване на фосфора. Тези ефекти са в синхрон с подобро усвояване на хранителните вещества от по-интензивно развиващата се коренова си-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Почвата притежава редица функции с изключително значение за растенията, животните и хората. Най-очевидната от тях е, че тя осигурява среда за развитието на растенията в дивата природа и отглеждането на земеделски култури. Неоценимо е и значението є за регулиране на кръговрата на водата, филтриране на водата, както и като среда за местообитание на милионите почвени организми. Човекът и екосистемите разчитат на почвата за осигуряването на вода и хранителни вещества за растежа на растенията и съхранението на въглерод. Като компонент на околната среда, почвата е едновременно засегната от климатичните промени и допринася за тях. Риск и уязвимост за почвата при условията на климатични промени Изменението на климата (повишаване на температурата, промяна на режима на валежите, наводненията, сушите) и неговото въздействие ще засегнат не само човешкото общество, но също ще повлияят и на начина, по който почвата изпълнява своите функции (EEA, 2009a; ЕЕА 2009b; ЕЕА-JRC-WHO, 2008). Основните потенциални промени във факторите на почвooбразуване, пряко произтичащи от климатичните промени, ще бъдат свързани с ускоряване на процесите на хумификация на органичните остатъци и повишаване на потенциалната евапотранспирация следствие промените в температурния и водно-въздушния

АГРОТЕХНОЛОГИИ И ПОЧВА

Почвата и климатичните промени

оди с голямо количество валежи. Това се отнася за наличните хранителни вещества в почвата, включително и минерални и органични торове, но не и за тези на почвената повърхност, които се изнасят с повърхностния отток (Bazzas and Sombroek, 1996). При условията на климатичните промени за нашата страна се очаква повишено изпарение и транспирация на растителността при очакваните по-високи температури, което ще задълбочи водния дефицит през топлия период, освен ако увеличаване на валежните количества не компенсира разликите (Александров, 2010). Отрицателното въздействие на повишаването на температурата върху съдържанието на почвен органичен въглерод може да бъде компенсирано от по-голямото количество растителни остатъци поради поинтензивното развитие на растителноста следствие по-високата фотосинтеза, по-голямата потенциална евапотранспирация и повисоката ефективност на използване на водата във атмосфера с високо съдържание на въглероден диоксид. Така, за разлика от тропичния, субтропичния и бореалния климатични пояси, за умерения пояс най-вероятни са най-малки изменения в почвата, пряко причинени от въздействието на климатичните промени. Леките и вероятно бавни, но много видими промени може да бъдат свързани със “зачервяване” на кафявите в момента почви, където увеличените периоди с високи летни температури съвпадат със сухи условия и железния оксид в хематита би бил по-стабилен от господстващия понастоящем гетит. Тази промяна в минералогията може да намали интензивността и количеството на фосфата фиксация (Buol et al.,1990). Най-бързите процеси на химическа или минералогична промяна при променящи се външни условия биха били свързани със загуба на соли и хранителни ка-

тиони, при увеличено вертикално измиване и засоляване при нетно възходящото движение на водата следствие увеличената евапотранспирация и/или намалено количество валежи. Минералният състав на глината и праховитите фракции като цяло ще се промени малко, дори и в течение на векове. Промените в повърхностните свойства на иловата фракция, обаче, могат да се осъществят много по-бързо, отколкото промените в състава или кристалната структура. Такива повърхностни промени имат доминиращо влияние върху физичните и химични свойства на почвата (Brinkman, 1985, 1990). Промените в повърхностите на глинестите минерали са предизвикани от известен брой процеси на трансформация (Brinkman, 1982), всеки от които може да се ускори или инхибира от промени във външните условия поради климатичните промени. Повечето почви не са с висока естествена устойчивост при влошаване на физичните условия, като повишена температура или валежи с висока интензивност. Вертисолите, например, имат средна или ниска структурна стабилност и минерални повърхности, главно силициев диоксид, обикновено с малки количества от аморфно покритие. При Планосолите, ако са формирани чрез феролиза, иловата фракция в горните (илувиални) хоризонти, се разлага частично с остатък от аморфен силициев диоксид, но остатъчният смектит или илит се редува със слоеве полимеризиран алуминиев хидроксид, който намалява потенциала на набъбване и свиване и обменния катионен капацитет на иловата фракция. Същевременно, част от свободните железни оксиди бива отмита. Нетният ефект от тези промени обикновено се изразява в намаляване на структурната стабилност (Bazzas and Sombroek, 1996). В условия на засилен промивен режим е възможно да

се установи сравнително бързо вкисляване на почвата след продължителен период на слабо видими промени, например след по-кратък латентен период, ако почвата е била предмет на киселинни дъждове в продължение на няколко десетилетия. Почвата може в действителност да бъде обеднявана на основни катиони в продължителен период от време, но промяна на рН може да започне или да стане по-бърза, след като някои буферни резервоари са почти изчерпани. Такива нелинейни и закъсняващи във времето ефекти са изследвани в контекста на замърсяването на почвите и водите от Stigliani (1988), но могат да се проявят по различни начини в различни моменти при повишаване на температурата или промяна в режима на валежите. Не само процесите на почвообразуване могат да бъдат ускорени при климатичните промени, но също така, макар и в много по-ограничен мащаб, може да бъде променено и самото им естество или посока. Това е възможно в случаи на определени прагови ситуации, където дори и малка промяна във външните условия може да причини голяма, неблагоприятна промяна от един доминиращ почвообразуващ процес към друг (Bazzas and Sombroek, 1996). Така очертаните рискове за почвата в резултат на климатичните промени водят до повишена уязвимост към почвена деградация под формата на ерозия – водна и ветрова, уплътняване, засоляване, вкисляване, загуба на биоразнообразие и намаляване на съдържанието на почвеното органично вещество (Rousseva, 2006). Природните условия (релеф, климат и почви), начинът на стопанисване на земята и неефективното прилагане на законодателството определят ерозията на почвата като най-сериозна заплаха за почвата в земеделските земи на България. При за-

пазване на сегашния начин на стопанисване на земеделските земи и очертаваща се тенденция към увеличаване на честота на интензивните валежи през зимните месеци и повишаване на годишната ерозионност на дъждовете и вятъра, се очертава перспектива към повишаване на интензитета на ерозионните процеси върху почвите от земеделските земи. Необходимо е разработване и прилагане на специализирани програми за опазване на земеделските земи от ерозия с включване на специфични по отношение на почвено-климатичните и топографските условия почвозащитни и оттокорегулиращи мерки. Въпреки липсата на системни наблюдения, има данни за трайна тенденция към намаляване на запасите на почвено органично вещество в обработваемите земи. Намаляването на органичното вещество в почвите в обработваемите земи е свързано главно с изнасянето на повърхностния почвен слой следствие водна и ветрова ерозия, оксидация на органичния въглерод поради висока аерация при интензивни обработки и деградация на почвената структура при уплътняване на почвата. Водната ерозия на почвата контролира запасите от органичен въглерод и разпределението им върху земния ландшафт, с което влияе на кръговрата на въглерода, съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата и глобалното затопляне. С разрушаването на почвените агрегати от дъждовните капки, водната ерозия нарушава физическото задържане на органичния въглерод в процеса на агрегиране на почвените частици и освобождава най-слабо свързаните фракции органичен въглерод. Промените във вида и съотношението на почвената флора и фауна, са свързани както с другите деградационни процеси и промените в ландшафта, които водят до загуба на естествената

среда на обитаване на редица биологични видове, така и с изгарянето на стърнищата, което унищожава фауната и флората и нарушава почвеното микробиално равновесие, с което причинява значително намаляване на почвеното плодородие. Климатичните промени ще доведат неминуемо до значителни промени в условията за живот на почвената флора и фауна и съответна загуба на биоразнообразие. Процесът на уплътняване на почвата е свързан с обработката на почвата. Обработваемите земи са засегнати от уплътняване както на орния слой (до 20-25 cм дълбочина), така и на подорния слой (непосредствено под орния слой). За разлика от орния слой, който се разрохква всяка година, уплътняването на подорния слой се акумулира и с течение на времето се формира компактен слой. Екологическото въздействие на уплътняването се изразява в понижената аерация на почвата, свързана с нарушение на водно-въздушния и топлинния баланс в почвата, понижен достъп на кислород до корените, което води до намаляване на плътността на корените и дълбочината на коренообитаемия почвен слой. Уплътняването на почвата води до намаляване и на водопроницаемостта й и на потенциала на повърхностния отток, с което се повишава интензитетът на водно-ерозионните процеси и рискът от наводнения. Знаем, че изменението на климата ще се отрази на живота, който водим, както и местата, в които живеем. Настоящите инфраструктури, като например сгради и пътища, почти със сигурност ще трябва да се променят, за да отговорят на новите климатични условия. Като цяло, изменението на климата ще има огромно влияние върху функциите, които изпълнява почвата, и следователно това ще окаже голямо влияние върху из-

ползване на почвите в бъдеще, което често ще изисква значителни адаптации, за да отговори на променящия се климат. Уникалният баланс между почвите и климата определя характера и разпределението на природните и полу-естествените екосистеми в света, осигуряване на вода, хранителни вещества и среда за отглеждане на растения. Тъй като промените в климата ще повлияят на способността на почвата да подкрепи настоящите екосистеми, това ще доведе до промени в растителните съобщества, развиващи се в различни части на света. Ограничаването на почвено-деградационните процеси в земеделските земи е възможно чрез прилагане на добри земеделски практики, включващи комплекс от мерки с почвозащитно и оттокорегулиращо действие за интегрирано опазване на почвите и водите, специфично за дадени почвено-климатични и топографски условия, с цел: – осигуряване на защитна покривка на почвената повърхност от растителност или растителни остатъци в периодите с висока ерозионност на валежите (особено през есенно-зимния период) и вятъра; – повишаване на инфилтрационната способност на почвата; – поддържане и възстановяване на структурата на почвата; – повишаване на запасите от почвено органично вещество; – използване на машини и технологии за почвообработки с минимален натиск върху почвената повърхност; – използване на растителните остатъци от полските сеитбообороти за заораване, брикетиране, изгаряне в специални пещи, като суровина за различни промишлени производства и др., вместо директното им изгаряне на полето; – премахване на условията за вторично засоляване, като напо-

яване с високоминерализирани подпочвени води, естествено или антропогенно предизвикано влошаване на условията за дрениране на интензивно напояваните терени, неблагоприятна и несъобразена с хидромелиоративните и почвените условия структура на обработваемата площ; – премахване на условията за антропогенно вкисляване на почвата (повърхностно преовлажняване, небалансирано минерално торене). Влияние на почвата върху климатичните промени Важно е да се знае, че почвата е и един от факторите за смекчаване на изменението на климата, тъй като това е вторият по размер, след океаните, въглероден резервоар. Въглеродът се натрупва в почвата предимно чрез растенията, които фиксират въглерода от въглеродния диоксид във въздуха; почвата акумулира въглерода при разлагането на растителните и животинските остатъци с участието на почвените микроорганизми. Според оценка на Schils et al. (2008) в почвите на ЕС-27 се съхраняват около 75 милиарда тона въглерод. Запасите от органичен въглерод в еднометровия почвен слой на територията на България са оценени на около 1,3 милиарда тона (Filcheva and Rousseva, 2004). Оценката за общото количество на емисиите на въглерод в ЕС през 2006 г. възлиза приблизително на 1,5 милиарда тона (ЕС, 2008). Почвата в земеделските земи може да бъде значим резервоар на въглерод. Според неотдавнашна общовропейска оценка на Lugato et al. (2014) запасите на органичен въглерод в почвата от земеделските земи на ЕС-27 плюс Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания, Хърватска, Македония, Черна гора и Норвегия възлизат на 17,63 милиарда тона. Загубите на въглерод от почвата зависят от промените в начина на земеползване (особено

дренажа на торфищата), които могат да доведат до влошаване на състоянието на почвата и загубата на почвено органично вещество. В най-северните части на континента, топенето на дълбоко замръзналата земя води до освобождаване на метан и въглероден диоксид в атмосферата. В Обединеното Кралство, например, оценките за емисиите на въглерод от почвата от 1990 до 2006 г. възлизат на над 13 милиона тона (Bellamy, 2008). Тази прогноза съответства на около 10% от годишните британски индустриални въглеродни емисии (IPCC, 2007), което е приблизително същото като намаляването на промишлените емисии на CO2 в периода 19902006. При все, че настоящите оценки на измененията в запасите от въглерод в почвата имат висока степен на несигурност, проучване на Shils et al. (2009), основано на екстраполацията на резултатите от изследвания за промените, настъпили в три начина на земеползване (пасища, обработваемите земи и горски почви), показва, че нетното годишно натрупване на въглерод в почвите на ЕС-27 може да е в диапазона от 1 до 100 милиона тона в зависимост от начина на земеползване. По-голямото натрупване е свързано с адекватно управление на почвените ресурси. Задържането на въглерод в почвата не може да бъде единственото решение за смекчаване на климатичните промени поради ограничения размер на неговото въздействие и неговата потенциална обратимост, но то може да играе важна роля за смекчаване на климатичните промени в краткосрочен план, заедно с прилагането на други мерки, главно поради неговата непосредствена наличност и сравнително ниската цена. Цитираните данни показват, че почвата има съществено значение в дебата за смекчаване на

климатичните промени, тъй като освобождаването в атмосферата дори само на една малка част от въглеродните запаси на почвата може да компенсира постигнатите икономии на други места. Взаимоотношенията между изменението на климата и промените в качеството на почвите са сложни и все още в процес на проучване, поради което разгледаните тук прогнози, основани на хипотетични сценарии и данни, получени при контролирани условия, все още са по-скоро с качествен, отколкото с количествен характер. Едно, обаче, е ясно: борбата с изменението на климата не може да бъде резултатна, без подходящо управление на почвените ресурси, което да включва земеделски практики за смекчаване на промените в климата чрез намаляване на емисиите от парникови газове (Flynn et al., 2007), както следва: 1. В полските сеитбообороти: – Междинни култури / зелено торене / намаляване на угарта / зимна покривка; – Минимални почвозащитни обработки; – Управление на растителните остатъци; – Екстензификация / деинтензификация; – Оптимизиране на торенето и вида на торовете; – Подбор на културите и сеитбообращенията; – Включване на бобови / азотфиксиращи култури в сеитбообращението или подсяване; – Многогодишни треви; – Агролесовъдство. 2. В трайните насаждения: затревяване на междуредията. 3. В пасищата: – Оптимизиране на изпасването чрез регулиране на честотата и продължителността му; – Възстановяване на растителната покривка; – Оптимизиране на органичното торене.

Земята като основно средство за агропроизводство доц. д-р Христина Георгиева, ОСПЗ – Пазарджик

ПЛЮС

7–8 (273) / 2016

човека все повече се забелязва. През настоящия и предшестващ век отрицателното влияние на човека е огромно. Днес, нека да говорим само за влиянието на селскостопанските специалисти и производители. Тук ще посочим възможности за положителни действия на агропроизводителя. През последните години все повече земеделски производители преминават към нарязване на сламата след жътва. Почти всички комбайни са оборудвани със сечка за нарязване на слама, което показва, че в тази насока се работи много. Недостатъкът е свързан с необходимостта да се внася допълнително азот за стимулиране на процеса нитрификация, което води до малко повече разходи – примерно става въпрос за допълнително 5 до 8 кг на дка амониева силитра. В по-сухи години разлагането на целулозата се затруднява. Ползата е, че наличието на нарязана слама става естествена преграда за задържане на водата при наклонени терени. Осъществява се по-качествено поливане и се ограничава ерозиране на почвата. Анализите за състоянието на хумус в почвата показват ежегодното му намаляване – поне на поливните с наклон почви. По-ранни мои изследвания показват ефекта от заораване на нарязаната слама при наличието на азот в почвата и го приравняват към ефекта на около 2 до 3 тона/дка внесен оборски тор. Така например използването на органичната маса от растенията като тор при минерално торене е гаранция за високи добиви от всичките шест култури, в четириполното сеитбообращение в т.ч. и от грахово-тритикалена смеска за зелено, отглеждана като предкултура на царевица, където завишението е 15 и повече%.; от царевица за силаж II култура,

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Основно и с нищо незаменимо средство за селскостопанското производство е земята. Тя е майка на вещественото богатство, което човекът създава. Особен проблем на човечеството е опазване на земята и повишаване на почвеното плодородие. През последните 3–4 десетилетия на земята се развиват отрицателни екологични процеси, които предизвикват сериозни тревоги. България не прави изключение. Известно е, че от 111-те мил. дка площ на България, около 32% са обработваеми, 43% са гори, 17% са пасища, които непрекъснато намаляват. Основните причинители са: строителство на пътища и магистрали; промишлени и търговски обекти извън регулацията на населените места; разширяване на самите населени места; депонирането на токсични отпадъци от бита и промишлеността. За тези цели годишно се отнемаха по 40 до 60 хил. дка земя, а през последните години и значително повече. Останалите земи също са подложени на негативно екологично антропогенно въздействие, в резултат на което намалява плодородието. Това са деградиралите, ерозираните и замърсени почви. Към края на миналия век те достигат 44–50% от почвите на страната, което обхваща около 96% от обработваемата земя. Когато включим и монокултурното или двуполно отглеждане на културите процентът достига 99. Деградираните земи (около 6 мил. дка) включват ерозираните, засолени и повърхностно преовлажнени почви, почви с тежки метали- олово, живак, мед, цинк, арсен и др. Не е тайна натрупването на олово около магистралите, където не трябва да се отглеждат култури за пряка консумация. Подложените на водна ерозия площи надвишават 30 мил. дка. Всички тези земи са с намалено плодородие. Разделянето им по групи е относително, защото влиянието на факторите е комплексно. С висок риск от водна ерозия са 1,69% от площите на страната, а 4,65% имат проява на ерозионен риск със среден интензитет. Влиянието върху земята е огромно. Много растения произвеждат смъртоносни отрови за някои живи същества. По принцип това е естествено явление и няма нищо страшно. Биосферата като цяло е достатъчно сложна, но напълно уравновесена и балансирана система, в която за всяка отрова има и противоотрова. Продуктите от дейността на живите същества са въвлечени в кръговрата на веществата, отпадъчните продукти все повече се неотрализират или използват. Вмешателството на

т.е. царевица отглеждана след ечемик добивът от зелен силаж се увеличава до два пъти и т.н. Друга намеса на агроспециалиста е свързана с преминаването на всеки производител към правилно изграден сеитбооборот, особено що се отнася за по-големите стопанства. Задължително всяка година трябва да се съставя сеитбооборот на отглежданите култури. Сега е моментът да се структурират площите за 2017 реколтна година. Правилно съставения сеитбооборот е гаранция и предпоставка за добри резултати, включващи по-високи добиви с по-ниска себестойност. Редуването на окопни култури с култури слята повърхност трябва да стане задължително, както и включването на повече от два вида култури във всеки сеитбооборот. Редуване отглеждането на култури от различни семейства, в т.ч. и с различна дълбочина на кореновата им система води до намаляване необходимостта от оран всяка година, а от тук и намаляване на разходите за производство на единица продукция . При редуване на окопни с житни примерно може да се извършва оран само срещу културите с по-дълбока коренова система, каквито са окопните култури, а срещу тези с плитки корени като житните да се извършват само повърхностни обработки (потвърдени изводи от мое изследване). Достатъчно е само да се подсигури добро легло за семената на житните и условия за поникването им. Различните видове култури страдат от различни групи плевели, болести и неприятели, което води до намалена растителна защита при някои от видовете, включени в сеитбообращението. Обособяват

се специфични плевелни асоциации. Прилагането на различни пестициди пък води до тяхното поефективно действие. Като цяло включването на различни видове култури в сеитбообращението води до редица предимства: – на първо място се намалява енергоемността на културите за четири или шест годишен сеитбооборот; – намалява се необходимостта от употреба на растителнозащитни пестициди за видовете вредители (най-вече плевели) при различните групи растения; – наличните в почвата макро- и микроелементи се използват по-пълно, защото през годините се черпят от различни почвени слоеве; – включването на бобови култури в сеитбооборота води до обогатяване на почвата с азот, при което торовата норма може да бъде намалена; – с прилагане на метода “заораване на нарязаната слама“ се ускорява възможността за следващите обработки на почвата и се намалява, дори свежда до нула, риска от глоби на пожарна безопасност, т.е. няма палене на стърнища; – при продължително заораване на всички растителни остатъци се възстановява съдържанието на хумус в почвата; – намалява се възможността за ерозиране на почвата при поливане, особено на наклонени терени; – създават се по-добри условия за продуктивност на отглежданите в сеитбооборота култури.

земеделски култури

Eфективност на селекцията на пшеница спрямо съвременните изисквания за устойчиво развитие на земеделието iII. енергийна продуктивност на посевите (2) Eлисавета Василева, Висше училище по агробизнес и развитие на регионите Златина Ур, Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков”

7–8 (273) / 2016

Юбилейна х ♂ Безостая-1) и Победа (междувидова хибридизация: ♀ Triticum sphaerococcum var. rotundatum x ♂ {(Triticum durum x Secale montanum) x Безостая 1 x Mеksikan}). 2-ра група: Садово 772 (♀ Скития х ♂ Садово 1), Диамант (♀ Юбилейна х ♂ Садово 1) и Боряна (♀ № 4373/9855 х Момчил). 3-та група: Гея 1 (♀ (FD 6405(Fr.) x Zg.720-1) x ♂ Садово 1), Царевец (♀ Зебрец х ♂ Катя), Люсил (♀ Янтър х ♂ Медвен). 4-та група (физически мутагенез чрез облъчване с гама-лъчи): Гинес (от сорт Катя) и линия Йоана (7/5 П – 8 – М/370, от Победа). 5-та група (растителна биотехнология чрез съчетаване на комбинативна и сомаклонална изменчивост): Здравко (♀ Чародейка х ♂ Садовска ранозрейка 3). Агрометеорологичните условия са както следва: Температура: топлинните условия са без значими отклонения от климатичната норма за района, единствено през месец януари 2007г. температурите са по-високи от нормалните. Валежи: – Влажни години: 2005 и 2010 (ΣR≥700 мм/м²). – Средно влажни (оптимални): 2006, 2007 и 2009 (400–600 мм/м²). За енергийната оценка са използвани данните за добивите зърно от реколтните парцели, приравнени към 13% влажност и за добивите слама в абсолютно суха маса. При изчисляване на прихо-

ПЛЮС

лието. Въпреки това фактите сочат, че едрите фермери не проявяват интерес към българската земеделска наука и предпочитат сътрудничеството с водещи европейски и световни селекционни и семенни фирми, които навлязоха на нашия пазар след 1995 г. В резултат от това използването на българските сортове пшеница, които до 2002 г заемат 100% от засятите площи, за период от 10 години намалява с 25% (Станков И. и др., 2013). Цел на настоящото проучване е да се направи заключение за адаптираността на съвременните български сортове обикновена зимна пшеница към изискванията на устойчивото земеделие и съответно за ефективността на методите на тяхното селекциониране по отношение на посочените изисквания. Анализите се основават на данни от полски торови опити, изведени в опитното поле на ИРГР – Садово върху канеловидна смолница (Pellic Vertisol). Методиката на залагане и извеждане на опитите, както и на снемане на биометрични показатели, са описани в предишни наши публикации. За целта на настоящото изследване на анализ са подложени получените резултати за добиви и химичен състав на продукцията. Сравнението между генотиповете е в две направления – според селекционните методи, чрез които са създадени, и според времето на създаването им. Условно сортовете са разделени на пет групи: 1-ва група (st.): Садово 1 (♀

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Сортовият състав е един от факторите на устойчивото земеделие, който може да бъде подобрен чрез използване на различни селекционни методи. По методите на растителната биотехнология например, чрез съчетаване на комбинативната и сомаклонална изменчивост, е създаден бързорастящият и ранозрял сорт Здравко, включен в настоящото проучване. По метода на физичния мутагенез чрез облъчване с гама-лъчи са създадени високопродуктивният и сухоустойчив сорт Гинес и линията Йоана. Сложна междувидова хибридизация е използвана при създаването на националния ни стандарт за силни пшеници от група А – сорт Победа. Чрез по-традиционните методи на отбор и междусортова хибридизация са получени останалите изпитвани сортове – стандартът в група В Садово 1 и останалите изпитвани сортове: Садово 772 – високо-продуктивен и устойчив на полягане; Диамант – с много добри технологични качества – група Б, но преминаващ в отделни години към група А с ДМГ≥28%; Боряна – един от сортовете с най-стабилни добиви и толерантен на азотен дефицит; Гея 1 – ранозрял, вписан в ОСЛ на Турция; Люсил – едно от достиженията на студоустойчивост; и един от най-новите сортове с висока и стабилна продуктивност – Царевец. В България зърнените култури към настоящия момент са най-добрият пример за висок стандарт и ефективно производство в земеде-

да бруто енергия с продукцията е възприет енергийният еквивалент 17,26 MДж/кг зърно и 15,80 MДж/кг слама, на базата на средни за страната експериментални данни (Кирчев Х.,2005; Котева В.,2002; Тодоров Н., 1990; Тонев Т.,1997; Христов И. и др., 2010). Резултати Енергийна продуктивност на зърнения добив Енергийната продуктивност на зърното е най-висока при втора група сортове, при които средните стойности са с 5% над стандарта. Абсолютните максимални стойности са установени при четвърта група сортове – 8,49 ГДж/ дкa при N18. Полиномният модел на зависимостта на енергийната продуктивност на зърнения добив от азотното торене показва най-висок регресионен коефициент при четвъртата група сортове. С увеличение на торовия азот с 1 кг/дкa енергията, получена от зърното, нараства с 3,5 ГДж/дкa. Най-малка е стъпката на регресията при третата група сортове, при която енергийната продуктивност нараства с 1,4 ГДж/дкa при увеличение на торовия азот с 1 кг/дкa. При първата, втората и петата група сортове нарастването на добива енергия от зърното е съответно 2,8, 2,7 и 1,6 ГДж/дкa. Зависимостта на енергийната продуктивност на зърнения добив от азотното торене е силна при всички групи сортове. При стандартните сортове 98% от вариацията на енергийната продуктивност на зърното се определя от

азотното торене, а при останалите групи сортове коефициентът на детерминация е 0,99. Както вече беше посочено в предишна наша публикация, вариационният анализ по сортове показва силно вариране на енергийната продуктивност на зърнения добив от азотното торене и предшественика при почти всички генотипове, с изключение на Садово 1 (първа група), Боряна (втора група) и Гея 1 (трета група), при които варирането е средно по сила. Доказана разлика по изследвания показател спрямо стандарта Садово 1 е установена само за сорт Царевец (трета група) при Р=5% (табл.1). Максимални стойности на енергийна продуктивност на зърнения добив се отчитат при вариант на торене с 12 кг/дкa торов азот за първа група и с 18 кг/дкa за останалите групи. Понижението на енергийната продуктивност на зърното след екстремума е найстръмно при сортовете от втората и четвъртата група – с 0,4 ГДж/ дкa за всеки допълнителен килограм торов азот. За останалите групи понижението е както следва: за първа група – 0,3, за трета – 0,1 и за пета група – 0,2 ГДж/ дкa за всеки килограм торов азот (фиг.1). Енергийна продуктивност на сламата Енергийната продуктивност на сламата е най-висока при трета група сортове, при които средните стойности са със 7% над стандарта. Абсолютните максимал-

Фиг.1. Енергийна продуктивност на зърното

ни стойности са установени при сорт Здравко – 13,19 ГДж/дкa при N18. Полиномният модел на зависимостта на енергийната продуктивност на сламата от азотното торене показва най-висок регресионен коефициент при първата група сортове. С увеличение на торовия азот с 1 кг/дкa енергията, получена от сламата, нараства с 6,6 ГДж/дкa. Най-малка е стъпката на регресията при втората група сортове, при която енергийната продуктивност нараства с 1,5 ГДж/дкa при увеличение на торовия азот с 1 кг/дкa. При третата група сортове теоретичната линия на регресионната зависимост показва първоначално понижение на енергийната продуктивност на сламата и коефициент на регресия 0,2 ГДж/дкa за 1 кг/дкa торов азот. При четвъртата група сортове нарастването на добива енергия от сламата е съответно 5,6 ГДж/ дкa за всеки допълнителен килограм торов азот. При пета група стъпката на регресия се изравнява с тази на стандартите. Зависимостта на енергийната продуктивност на сламата от азотното торене е както следва: при стандартните сортове 99% от вариацията на енергийната продуктивност се определя от азотното торене, при втората група сортове коефициентът на детерминация е 0,52, при третата група – 0,62, при четвъртата група – 0,98, при петата – 0,85. Вариационният анализ по сортове показва силно вариране на енергийната продуктивност на

Фиг. 2. Енергийна продуктивност на сламата

Табл. 1. Вариране на енергийната продуктивност на зърнения добив, ГДж/дкa Сорт M S R Sm% Садово 1 7,8* 1,8 23 8 Победа 5,7 4,4 78 26 Диамант 6,9 2,1 30 10 Садово 772 7,1 2,2 31 10 Боряна 8,3 1,8 22 7 Здравко 5,5 4,2 77 26 Люсил 5,8 4,5 78 26 Гея 1 7,2 2,0 28 9 Йоана 5,8 4,5 78 26 Гинес 8,0 2,5 32 11 Царевец 9,4+ 7,0 75 25

Табл. 2. Вариране продуктивност на Сорт M Садово 1 10,67 Победа 9,04 Диамант 9,46 Садово 772 9,98 Боряна 11,50 Здравко 9,38 Люсил 8,37 Гея 1 11,41 Йоана 9,43 Гинес 11,13 Царевец 12,16

на енергийната сламата, ГДж/дкa S R Sm% 2,79 26 9 6,86 76 25 2,28 24 8 2,43 24 8 3,13 27 9 7,67 82 27 6,40 77 26 2,12 19 6 7,30 77 26 2,97 27 9 9,09 75 25

Обща енергийна продуктивност на посевите Енергийната продуктивност на посевите е най-висока при четвърта група сортове, при които средните стойности са със 4% над стандарта. Абсолютните максимални стойности са установени при сорт Здравко – 21 ГДж/дкa при N18. Полиномният модел на зависимостта на енергийната продуктивност на посевите от азотното торене показва еднакво висок регресионен коефициент при стандартните сортове и при четвърта и пета група сортове. С увеличение на торовия азот с 1 кг/ дкa енергията, получена от биологичния добив, нараства с 9 ГДж/ дкa. При останалите генотипове стъпката на регресия е 4 ГДж/дкa. Зависимостта на енергийната продуктивност на посевите от азотното торене е най-силна при стандартните и при четвърта група сортове, при които 99% от вариацията на енергийната продуктивност се определя от азотното торене. При втората група сортове коефициентът на детерминация намалява до 0,81, при третата група – до 0,89, при пета – до 0,93. Вариационният анализ по сортове, както е посочено и в предишна наша публикация, показва средно по сила вариране на общата енергийна продуктивност на посевите от азотното торене и предшественика при почти всички генотипове, с изключение на Люсил (трета група), при която е слабо (R=14). Статистически доказани различия между сорФиг. 3. Обща енергийна продуктивност на посевите сламата от азотното торене и предшественика при генотиповете Победа (първа група), Люсил и Царевец (трета група), Йоана (четвърта група) и Здравко (пета група), а при останалите сортове варирането е средно по сила. Доказани разлики между сортовете по изследвания показател не са установени (табл.2). Максимални стойности на енергийна продуктивност на сламата се отчитат при вариант на торене с 12 кг/дкa торов азот за първа и четвърта група сортове, с 18 кг/дкa за пета група и с 24 кг/ дкa за втора и трета група. Понижението на енергийната продуктивност на сламата след екстремума е най-стръмно при стандартните сортове от първа група и при пета група – с 1 ГДж/дкa за всеки допълнителен килограм торов азот. За втората и четвъртата група сортове понижението е съответно 0,2 и 0,8 ГДж/дкa за всеки килограм торов азот (фиг.2).

Табл. 3. Вариране на енергийната продуктивност на посевите, ГДж/дкa Сорт M S R Sm% Садово 1 18,5 3,90 21 7 Победа 14,7 11,20 76 25 Диамант 16,4 3,80 23 8 Садово 772 17,1 2,80 22 7 Боряна 19,8 4,20 21 7 Здравко 14,9 11,70 79 26 Люсил 14,2 10,80 76 25 Гея 1 18,6 3,20 17 6 Йоана 15,2 11,70 77 26 Гинес 19,2 4,90 25 8 Царевец 19,8 14,90 75 25

товете не са установени (табл.3). Максимални стойности на енергийна продуктивност на посевите се отчитат при вариант на торене с 12 кг/дкa торов азот за първа и четвърта група сортове, с 18 кг/дкa за пета група и с 24 кг/ дкa за втора и трета група. Понижението на енергийната продуктивност след екстремума е найстръмно при стандартните сортове от първа група – с 1,4 ГДж/дкa за всеки допълнителен килограм торов азот. За останалите групи сортове понижението е съответно: за втора – 0,5, за трета – 0,4, за четвърта – 1,3 и за пета – 1,2 ГДж/дкa за всеки килограм торов азот (фиг.3). Заключение Енергийната оценка показва, че брутната енергийна продуктивност на зърното е най-висока (по средни стойности 5% над стандарта) при сортовете, създадени по методите на междусортова хибридизация и отбор през периода 1995-1999г. Същевременно абсолютни максимални стойности на енергийната продуктивност на зърното (при N18) и максимални средни стойности на общата брутна енергийна продуктивност на посевите (4% над стандарта) са установени при генотиповете, създадени по метода на физичния мутагенез чрез облъчване с гама-лъчи. Абсолютни максимални стойности на енергийната продуктивност на посевите са отчетени при сорт Здравко (при N18), който е създаден по метода на растителните биотехнологии чрез съчетаване на комбинативната и сомаклонална изменчивост.

Eфективност на селекцията на пшеница спрямо съвременните изисквания за устойчиво развитие на земеделието iv. възвръщаема ефективност на торенето и рентабилност на производството

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

7–8 (273) / 2016

Златина Ур, Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков” Eлисавета Василева, Висше училище по агробизнес и развитие на регионите

Анализът на икономическото и екологично въздействие на мерките за пестене на енергия в традиционните системи за производство на пшеница в Германия показва, че намаляването на азотното торене по косвен начин се оказва ефективна мярка за повишаване на енергийната ефективност на конвенционалното производство. Понижаването на торовите равнища е свързано на практика с икономия на инвестиции и предполага икономическа загуба, която е малко вероятно да бъде реализирана от земеделските производители, освен ако не са принудени да го направят (Meyer-Aurich A. et al.,2012). Инвестиционният и ситуационно-перспективният анализ за нашата страна показват, че рентабилността на пшеничното производство е най-ниска сред зърнените култури. Към момента настоящото ни проучване сочи, че рентабилността на производството е в положителна корелация с брутната енергийна продуктивност на зърнения добив. От друга страна икономическата рентабилност пряко зависи от агропазара – потреблението и изкупните цени на зърното. И не на писледно място – българските фермери спазват не технологиите, а традициите при отглеждането на пшеницата, а адекватността на агротехнологията се отразява в частност във

възвръщаемата ефективност на торенето (Иванов В., 2010; МЗХ, 2013). Качествата на сортовия състав в стопанствата имат отношение към всички горепосочени показатели и следва да се имат предвид при планирането на произвоството при всяка екологична и икономическа ситуация. Цел на настоящото проучване е да се направи заключение за адаптираността на съвременните български сортове обикновена зимна пшеница към изискванията на устойчивото земеделие и съответно за ефективността на методите на тяхното селекциониране по отношение на посочените изисквания. Анализите се основават на данни от полски торови опити, изведени в опитното поле на ИРГР – Садово върху канеловидна смолница (Pellic Vertisol). Методиката на залагане и извеждане на опитите, както и на снемане на биометрични показатели, са описани в предишни наши публикации. За целта на настоящото изследване на анализ са подложени получените резултати за добиви и химичен състав на продукцията. Сравнението между генотиповете е в две направления – според селекционните методи, чрез които са създадени, и според времето на създаването им. Условно сортовете са разделени на пет групи:

1-ва група (st.): Садово 1 (♀ Юбилейна х ♂ Безостая-1) и Победа (междувидова хибридизация: ♀ Triticum sphaerococcum var. rotundatum x ♂ {(Triticum durum x Secale montanum) x Безостая 1 x Mеksikan}). 2-ра група: Садово 772 (♀ Скития х ♂ Садово 1), Диамант (♀ Юбилейна х ♂ Садово 1) и Боряна (♀ № 4373/9855 х Момчил). 3-та група: Гея 1 (♀ (FD 6405(Fr.) x Zg.720-1) x ♂ Садово 1), Царевец (♀ Зебрец х ♂ Катя), Люсил (♀ Янтър х ♂ Медвен). 4-та група (физически мутагенез чрез облъчване с гама-лъчи): Гинес (от сорт Катя) и линия Йоана (7/5 П – 8 – М/370, от Победа). 5-та група (растителна биотехнология чрез съчетаване на комбинативна и сомаклонална изменчивост): Здравко (♀ Чародейка х ♂ Садовска ранозрейка 3).

Агрометеорологичните условия са както следва: Температура: топлинните условия са без значими отклонения от климатичната норма за района, единствено през месец януари 2007г температурите са по-високи от нормалните. Валежи: – Влажни години: 2005 и 2010 (ΣR≥700 мм/м²). – Средно влажни (оптимални): 2006, 2007 и 2009 (400-600 мм/м²). Анализирани са следните показатели: Енергийна ефективност на азотното торене – изчислена като отношение между получената енергия в допълнителния добив зърно и вложената енергия под формата на торове, на базата на следните енергийни еквиваленти: 17,26 МДж/кг зърно, 15,80 МДж/кг слама, 80 МДж/кг азот (Балаур Н.С., А.В. Тетю, 1983; Кирчев Х.,2005; Котева В.,2002; Къдрев Т.Г., 1984; Минеев В., 2006; Тодоров Н., 1990; Тонев Т., 1997; Христов И., 2010). Възвръщаема ефективност на азотното торене – изчислено е допълнителното количество акумулиран азот в зърното, като отношение към приложеното азотно торене. Икономическа рентабилност на производството – коефициент R=P/Ra (съотношение печалба/разход). Изчисленията на приходите и себестойността на продукцията са по данни от МЗХ (отдел Агростатистика и

Аграрни доклади), актуални към 2010 година. Резултати Енергийна ефективност на азотното торене Полиномният модел на зависимостта на енергийната ефективност на азотното торене от азотната торова норма показва, че при стандартните и при пета група сортове с увеличение на торовия азот с 1 кг/дкa енергийната ефективност нараства, като стъпката на регресията е съответно 0,3 и 0,2. Максимални стойности на енергийна ефективност на торенето се отчитат при 12 кг/дкa торов азот, след което следва понижение на стойностите със стъпка съответно 0,2 и 0,1. При втората, третата и четвъртата група сортове енергийната ефективност на торенето е най-висока при най-ниската торова норма – 6 кг/дкa торов азот. С увеличение на торовия азот енергийната ефективност на торенето намалява, като коефициентът на регресия за втората група сортове е 0,9, а за третата – 0,6. Силата на зависимостта на енергийната ефективност на азотното торене от азотната торова норма е относително помалка при стандартните сортове, при които 91% от вариацията се определя от нивото на торене. При втората, третата и четвъртата група сортове коефициентът на детерминация е 0,99, а при петата група – 0,93 (фиг.1). Възвръщаема ефективност на азотното торене Полиномният модел на за-

Фиг. 1. Енергийна ефективност на торенето

висимостта на възвръщаемата ефективност на азотното торене от азотната торова норма показва, че при стандартните и сортовете от четвърта и пета група с увеличение на торовия азот с 1 кг/дкa възвръщаемата ефективност първоначално нараства. Стъпката на регресия е съответно 0,22, 0,03 и 0,04, а екстремумът е при ниво на торене 12 кг/дкa торов азот. При втората и третата група сортове възвръщаемата ефективност на торенето е най-висока при най-ниската торова норма – 6 кг/дкa торов азот. Силата на зависимостта на възвръщаемата ефективност на азотното торене от азотната торова норма е относително помалка при стандартните сортове, при които 58% от вариацията се определя от нивото на торене. При останалите групи сортове коефициентът на детерминация е съответно: за втора група – 0,98, за трета група – 0,90, за четвърта група – 0,96 и за пета група – 0,64. (фиг.2). Рентабилност на производството Полиномният модел на зависимостта на рентабилността на производството от азотното торене показва по-висок регресионен коефициент при първата, втората и четвъртата група сортове. С увеличение на торовия азот с 1 кг/дкa рентабилността на производството нараства със стъпка 0,6. При третата и петата група сортове коефициентът на рентабилност нараства с 0,4 при увеличение на торовия азот с 1

Фиг. 2. Възвръщаема ефективност на азотното торене

Фиг. 3.Рентабилност на производството кг/дкa. Зависимостта на рента- могат да бъдат направени следбилността на производството от ните основни изводи: азотното торене е най-слаба при Енергийната оценка показва, първа група сортове, при които че брутната енергийна продук93% от вариацията се определя тивност на посевите, както на от нивото на торене. При вто- зърнения добив, така и на сларата и петата група сортове ко- мата от пшеница, е нарастнала ефициентът на детерминация е с 6% за период от 30 години. 0,98, а при останалите – 0,99. Брутната енергийна продукВариационният анализ, вече тивност на зърното е най-висока публикуван в настоящата поре- (по средни стойности 5% над дица, показва силно вариране стандарта) при сортовете, създана рентабилността на производ- дени по методите на междусорството от азотната торова нор- това хибридизация и отбор през ма и предшественика при почти периода 1995-1999г. всички изследвани генотипове, с Максимални абсолютни стойизключение на Садово 1 (първа ности на енергийната продукгрупа), Боряна (втора група) и тивност на зърното при новоГея 1 (трета група), при които е създадените сортове се отчитат средно по сила. Статистически при по-високи торови норми, в доказана положителна разлика сравнение със стандартите, коеот стандарта Садово 1 е уста- то най-вероятно е в резултат от новена само за сорт Царевец увеличения синк-капацитет на (трета група) при Р=5%. Мак- сортовете. симални стойности на коефициАбсолютни максимални стойентът на рентабилност се отчитат ности на енергийната продукпри вариант на торене с 18÷24 тивност на зърното (при N18) и кг/дкa торов азот за третата гру- максимални средни стойности па сортове, и с 12÷24 кг/дкa на общата брутна енергийна за останалите групи. Екстрапо- продуктивност на посевите (4% лираното понижение на рен- над стандарта) са установени табилността на производството при генотиповете, създадени по след екстремума е най-стръмно метода на физичния мутагенез при четвъртата група сортове, а чрез облъчване с гама-лъчи. Абсолютни максимални стойнай-слабо – при третата и петата ности на енергийната продукгрупа (фиг.3). тивност на посевите са отчетени при сорт Здравко (при N18), Общо заключение който е създаден по метода на От получените и представени растителните биотехнологии чрез в настоящата поредица от пуб- съчетаване на комбинативната и ликации резултати, на този етап

сомаклонална изменчивост. Енергийната и възвръщаемата ефективност на азотното торене при новосъздадените сортове се повишават при най-ниските торови норми (6 кг/дкa а.в.), в сравнение със стандартите, при които максимални стойности на същите показатели са установени при нива на торене 12кг/дкa азот. Това е показателно за поефективното усвояване на хранителните вещества от почвата при съвременните сортове. Максимални средни и абсолютни стойности на енергийната ефективност на азотното торене (средно 17% над стандарта) са установени при генотиповете, създадени по метода на физичния мутагенез чрез облъчване с гама-лъчи, при ниво на торене 6 кг/дкa а.в. По този показател сорт Здравко, създаден по метода на растителните биотехнологии, отстъпва на стандарта с 38%. По отношение на възвръщаемата ефективност на азотното торене резултатите копират тези за енергийната му ефективност, като разликите от стандартите са съответно (+24) и (-30) процентни пункта за посочените по-горе генотипове. Рентабилността на производството се запазва на едно и също равнище при старите и при новите сортове (средна стойност на коефициента на рентабилност ~1,6). Икономическата рентабилност е в положителна корелация с брутната енергийна продуктивност на зърнения добив и се повишава при увеличаване на азотната торова норма до 18 кг/ дкa а.в. Най-стабилни стойности на коефициента на рентабилност са установени при сортове, при които брутната енергийна продуктивност на зърното варира относително най-слабо от елементите на агротехниката – Садово 1 (1972г, ♀ Юбилейна х ♂ Безостая-1), Боряна (1999г, ♀ № 4373/9855 х Момчил) и Гея 1 (2005г, ♀ (FD 6405(Fr.) x Zg.7201) x ♂ Садово 1).

Пластидни пигменти и азот в надземната маса при тревни смески Анна Илиева, Вилиана Василева

ПЛЮС

7–8 (273) / 2016

па и Америка (Nichols et al., 2012), но изследванията през последните години показват, че тя има практическа приложимост и за климатичните условия на България (Василев, 2006; Vasileva and Vasilev, 2012; Ilieva et al., 2015). Културите са проучени самостоятелно и в дву- и трикомпонентни смески в следните варианти: звездан (100%); еспарзета (100%); подземна детелина (100%); пасищен райграс (100%); звездан + пасищен райграс (50:50%); еспарзета + пасищен райграс (50:50%); подземна детелина + пасищен райграс (50:50%); звездан + подземна детелина + пасищен райграс (33:33:33%); еспарзета + подземна детелина + пасищен райграс (33:33:33%). Данните от нашето проучване показват, че при самостоятелно отглежданите култури, най-високо общо съдържание на пластидни пигменти е установено при еспарзетата (333,96 мг/100 г) и пасищния райграс (332,19 мг/100 г). При звездан това съдържание е 172,54 мг/100 г, а при подземна детелина – 95,73 мг/100 г (табл. 1). В смески съдържанието на пластидни пигменти варира в по-силна степен, поради конкурентните взаимоотношения между компонентите. При двойните и тройни смески на звездан, еспарзета и подземната детелина с пасищен райграс, съдържанието на пластидни пигменти в сравнение със съмостоятелните се увеличава при бобовите култури и намалява в пасищния райграс. От бобовите култури най-силно увеличение на съдържанието на пластидни пигменти в смеска е установено при подземна детелина (със 150%-160%) (в смеските й с пасищен райграс и в тези със звездан и пасищен райграс). При дву- и трикомпонентните смески на звездан съдържанието на пластидни пигменти се увеличава при звездан с 64,5% и 99,2%, съответно и намалява при пасищен райграс с 8,3% и 10,4%. При смеската на еспарзета с пасищен райграс, съдържанието на пластидни пигменти се увеличава при еспарзета с 12%, а при пасищен райграс е на нивото на контролата. Съдържанието на пластидни пигменти в пасищен райграс намалява от 8,3% при двойната смеска със звездан до 18% при тройната смеска с еспарзета и подземна детелина. За степента за сформиране на фотосинтетичния апарат се съди по съотношението на хлорофил а

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Интересът към житно-бобови тревни смески нараства през последните години, поради значението им за устойчиво и екологично чисто земеделие. Смесените посеви са по-ефективни от самостоятелните по отношение използване ресурсите на околната среда, по-добре издържат на неблагоприятни условия и са по-продуктивни. Възможността за снабдяване на житните компоненти в смеска с азот от бобовите чрез симбиотичната азотфиксация, спомага за подобряване азотното хранене на растенията и намалява или елиминира нуждата от използване на азотни торове. Житните култури чрез кореновата си система отделят ексудати и подпомагат ризосфернта азотфиксация и фиксацията на азот от свободно живеещите микроорганизми в почвата. В смески бобовите са стимулирани за фиксиране на повече азот от въздуха и са по-слабо конкурентни с житните за почвен азот (Nyfeler et al., 2005). В смески участват различни компоненти, които влизат в конкурентни отношения и от физиологичния им статус зависи продуктивността и качеството на фуража. Един от най-важните фактори, определящи продуктивността, е процесът фотосинтеза, чрез който зелените растения натрупват органично вещество и енергия (Смирнова и др., 2013). Поглъщането и трансформацията на слънчевата енергия се осъществява чрез фотосинтетичните пигменти – хлорофили а и b, и каротиноиди. Основен хлорофил е хлорофил а, който обезпечава по-висока ефективност на процеса на превръщане на диоксида на въглерода и водата в органични съединения. Каротиноидите, освен, че поглъщат светлина, изпълняват и защитна функция – предотвратяват деструктивното фотоокисляване на органичните съединения на протоплазмата в присъствие на свободен кислород. Съдържанието на фотосинтетични пигменти е показател за реакцията на растенията към промените във факторите на външната среда и степента на адаптация към новите екологични условия (Нурмакова, 2013). Експерименталната работа е проведена с традиционни пасищни фуражни култури (звездан, еспарзета, пасищен райграс), използването на които в пасищата на страните с умерен климат е позната практика (Vučković, 2004). В проучването е включена и подземната детелина (Trifolium subterraneum L.) – широко разпространен компонент в пасищата в умерените области на Средна и Северна Евро-

Табл. 1. Съдържание на пластидни пигменти при някои бобови култури, самостоятелно и в смески с пасищен райграс Варианти

Хл a

Хл. b

Хл.a/b Хл.a+b Каротиноиди Хл.a+b/ Общо % към каротиноиди самост.

Звездан Еспарзета Подз. детел. Пас. райграс SE (P=0.05) ±SD

80,74 155,1 40,08 150,78 22,98 55,97

64,16 126,21 41,96 127,95 21,84 43,69

1,26 1,23 0,95 1,18 0,07 0,14

Звездан + пас. райграс Еспарзета+ пас. райграс Подз. детел.+ пас. райграс Звездан + подз. детел.+ пас. райграс Еспарзета+ подз. детел.+ пас. райграс SE (P=0.05) ±SD

131,52 133,89 172,14 147,66 103,68 126,72 155,22 101,82 134,4 102,81 122,88 6,77 22,47

106,05 124,41 141,84 129,00 98,00 111,42 136,98 103,10 117,33 110,46 106,14 4,34 14,42

1,24 1,08 1,21 1,14 1,06 1,14 1,13 0,99 1,14 0,93 1,16 0,02 0,09

мг/100 г 144,90 27,64 281,31 52,65 82,04 13,69 278,73 53,46 49,76 9,77 99,53 19,55 смески 237,57 46,20 258,30 46,29 313,98 60,21 276,66 55,74 201,68 39,28 238,14 43,95 292,20 51,42 204,92 34,28 251,73 46,05 213,27 36,09 229,02 43,41 10,87 2,36 36,07 7,86

5,24 5,34 5,99 5,21 0,18 0,37

172,54 333,96 95,73 332,19 59,53 119,06

5,14 5,58 5,21 4,96 5,13 5,42 5,68 5,98 5,47 5,91 5,28 0,09 0,33

283,77 304,59 374,19 332,40 240,96 282,09 343,62 239,20 297,78 249,36 272,43 13,14 43,59

+64,5 -8,3 +12,0 +0,1 +151,7 -15,1 +99,2 +149,9 -10,4 +160,5 -18,0

към хлорофил b. Това съотношение е свързано с активността на основния хлорофил a. То е относително постоянна величина и се счита за генетично детерменирана (Титова, 2010). Получените в нашето изследване стойности за съотношение на хлорофил а към хлорофил b варират в тесни граници, съответно при звездан (1,13–1,26), еспарзета (1,21–1,23), подземна детелина (0,93–1,06) и пасищен райграс (1,08–1,18). Съотношението на сумата на хлорофилите към каротиноидите (хлорофил a+b/каротиноиди) също има важно значение като характеристика на фотосинтетичния апарат и реагира на измененията на факторите на външната среда. Стойностите му при самостоятелно отглежданите култури са в границите от 5,21 при пасищен райграс до 5,99 при подземна детелина. При смеските стойностите са близки до тези на самостоятелните култури и варират от 4,96 при пасищен райграс до 5,98 при подземна детелина, което говори за добра поносимост на тези култури като компоненти на смеските. Натрупването на азот при пасищния райграс е резултат единствено от асимилацията на нитратен азот през корените от ензима нитратредуктаза, а при бобовите е включен и процесът на симбиотична азотфиксация. При успешна конкуренция между компонентите за достъпен азот, ефикасността на използването му е по-висока. Има данни за потискане продуктивността на суха

Фиг. 1. Съдържание на азот в добива при някои бобови култури, самостоятелно и в смески с пасищен райграс

надземна маса в смеска с някои житни компоненти. Така е при смеската на звездан с гребенчат житняк (Василева, 2011). Пасищният райграс в нашето проучване, макар и агресивен като вид, не оказва потискащо действие върху продуктивността на суха маса, което се отразява и върху съдържанието на азот в добива. Така, при звездан азотът в добива е по-висок в смески с приблизително 20%, като няма доказана разлика за дву- и трикомпонентните му смески (фиг. 1). При еспарзета превишението е по-малко, поради по-ниската продуктивност на тази култура и цялостното й по-слабо развитие, както самостоятелно, така и в смески. Авторите Hardarson and Atkins (2003) считат, че главният фактор за формиране на растителната маса при еспарзетата е азотът от почвата и от азотфиксацията. При тази култура обаче има особеност за фиксиране на сравнително малки количества азот от атмосферата. Това е установено при провеждане на изследвания с различни методи – изотопен метод 15 N (Prosser еt al., 2006), както и по метода на референтна култура (Carlsson and Huss-Danell, 2003). В сравнение с други бобови (бяла и червена детелина, и люцерна) авторите измерват ниски количества фиксиран азот. Като възможна причина те посочват факта, че еспарзетата се нуждае от около 20 mol CO2 за свързване на 1 mol N2, за разлика от другите, включени в проучването бобови култури, при които са необходими около 10 mol. Еспарзетата е и с помалка способност за усвояване на въглерод, както и с по-малка листна повърхност (Shakirov et al., 2010). Съдържанието на азот в добива надземна маса в смеската на подземна детелина с пасищен райграс е по-високо от самостоятелно отглежданата подземна детелина с 18,7%. Установена е силна зависимост между продуктивността на суха надземна маса и съдържанието на азот в добива в проучваните култури и смески (r=0,961). Средно от смеските съдържанието на азот в добива е с 23,8% по-високо от това в самостоятелните култури, като превишението е най-голямо при двукомпонентните смески (25,7%). Заключение Съдържанието на пластидни пигменти на звездан, еспарзета и подземна детелина в смески с пасищен райграс е по-високо от това при самостоятелното им отглеждане. Най-голямо е увеличението в съдържанието на пластидни пигменти за подземна детелина – в дву- (с пасищен райграс) и трикомпонентни (със звездан и пасищен райграс) смески. Съдържанието на азот в добива надземна маса средно от смеските е с 25,7% по-високо от това на самостоятелните култури. Стойностите на съотношението хлорофил а/хлорофил b и на хлорофил a+b/каротиноиди в смески са близки до тези на самостоятелно отглежданите култури, което говори за тяхната добра взаимопоносимост.

МАШИНИ И ЕКОЛОГИЯ

Технологиите и машините за смъртността на пчелните семейства при химическа растителна защита Георги Костадинов, Цачо Присадашки, Иван Мортев, Елена Димитрова ИПАЗР „Н. Пушкаров“

7–8 (273) / 2016

чиво развитие във всички райони, което би било гаранция за ефективно и конкурентоспособно земеделие. Вместо непрекъснато увеличаване на пчелните семейства, от което се нуждае и ще се нуждае в бъдеще нашето земеделие, за да е интензивно и високо рентабилно, имаме непрекъснато намаляване на техния брой. Това е особено характерно за някои райони като Кюстендил, Перник, Ст. Загора, София област, където към 2014 г. спрямо 2007 г. пчелните семейства са намалели с повече от 50%, а в Смолян и София град - повече от два пъти. Само за опрашването на слънчогледа, при сегашната структура на земеделието ни, са нужни около един милион пчелни семейства, а те сега са едва около половината необходими (Симитлиев Т., 1991). Данните показват изключително по-високия размер на приходите за обществото отколкото на пчеларите. Вложените досега в сектора средства и схемата на тяхното разпределение не са

ПЛЮС

получаването на 1 кг стоков мед всяко пчелно семейство извършва опрашване, чиято стойност възлиза на 113евро. Вижда се, че тези два фактора – химическата растителна защита и пчеларството, поотделно имат положително въздействие върху земеделското производство. Но увеличената употреба на пестициди от своя страна води до намаляване на положителното въздействие на пчеларството върху земеделското производство. Това налага съвместното им подробно изучаване за условията на нашата страна с оглед минимизиране на вредното въздействие на употребата на пестицидите. Подробни данни за състоянието на пчеларството на база на Агростатистика от МЗХ за периода 2007-2012г. са дадени в табл. 1. От данните се вижда че обществото губи многократно повече отколкото пчеларите губят при загуба от тях на пчелно семейство. Ресурсите, с които разполага понастоящем нашето пчеларство не са в състояние да осигуряват неговото устой-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Съвременното земеделско производство на настоящия етап на развитие на научно техническата революция е немислимо без използването на пестициди. Още през миналия век ФАО е установила, че около 20-30% от световната продукция в земеделието се унищожава от болестите, неприятелите и плевелите по културните растения (МЗХ, 2012; ЕК, 2007). Тези загуби възлизат на около 75 милиарда долара годишно. За намаляването им се използват различни методи, като биологични, агротехнически, механични, химични. На настоящия етап най-широко приложение е намерил химическият чрез употребата на пестициди. Още през 1980г. в света са се произвели пестициди за 13,85 билиона долара (Mattews G.A. et al., 2014), за да станат през 2011 г. около 49 билиона долара. Все по-широкото използване на пестицидите, освен положителния ефект върху селскостопанското производство, има и определен отрицателен ефект върху екосистемите и преди всичко върху полезните насекоми, чиито главен представител са пчелите. Те извършват 80% от опрашването на културните растения. Ползата от тях през 2009 г. възлиза на 153 милиарда евро, т.е. 9,5% от световната земеделска продукция се дължи на тях (Калоянова и кол., 1989). Отнесено към основния пчелен продукт, който произвеждат пчелите – меда, излиза, че за

Таблица 1. Състояние на пчеларството в Р.България за периода 2007-2012 г. по данни на Агростатистика.

Наименование на показателя

2007

2008

2009

2010

2011

2012

Брой пчелни стопанства

33190

31026

29244

27477

22882

19283

Брой пчелни семейства (п.с.)

718822

652586

624965

613262

547675

529117

Унищожени п.с. брой в т.ч. от

64549

84088

54758

72908

109567

65943

3.1

Отравяне

6731

9501

6789

11147

15232

6775

3.2

Болести

7889

11777

7731

14096

14656

9382

3.3

Глад

21456

20937

10409

11444

12560

6903

3.4

Други причини Общо загуби от РЗМ*, брой пчелни семейства.

28473

41873

29829

36228

67119

42883

35640

46794,5

30773,5

42031

62399,5

36359

Добив на мед, тона

6139

11373

9529

10595

9592

9186

Новосъздадени (п.с.), бр.

17852

27137

61225

43980

47385

6.1

В това число с финансиране от ДФЗ

4300

10500

9700

13264

17245

Усвоени средства от сектор пчеларство чрез Д.Ф. Земеделие, лв. /%, в т.ч.

816567/ 34

2433306/ 88

1771421/ 77

4615703/ 70,43 5367783/ 82

7.1

За отводки, в лв.

302304

731640

683556

1450809

1319248

7.2

За кошери, в лв. За техническа помощ на пчелари и сдружения, в лв.

480961

1374249

882902

2995963

2949449

106999

151518

7.4

За борба срещу варотозата, лв.

30074

90126

113960

245326

591677

7.5

За физико-химичен анализ, лв.

3227

5624

4405

9467

7.6

За изследователски програми, лв. Разходи от пчеларите, мил. лв. в това число за: 30,6

231667

32696

164110

16953

30,5

25,1

31,5

36,4

32,9

8.1

Подхранване и лечение

21,2

16,2

14,6

16,1

15,7

8.2

Възстановяване на пчелни семейства

5,1

6,7

4,3

5,8

10,9

6,6

8.3

Опаковка и съхранение на меда 2,3 Осигуровки и данъци (само на около 4000 земеделски производители) 2

5,6

4,2

5,8

5,5

3,8

4,8

Разходи за пчелно семейство, лв/п. с. 42,5 10,11 Среден добив стоков мед кг/п.с. Приходи за пчеларите от мед, прашец, прополис, восък, мил. лв. 33 Приходи, печалба за обществото, 1387414 мил. лв., Печалба за пчеларите, мил.лв. 2,4

46,7 12,35

40,1 12,44

48,9 12,61

66,6 12,79

62,1 11,02

46,4

46,6

41,8

41,7

2570298

2153554

2394470

2167792

2076036

15,5

21,3

15,1

5,4

8,8

Печалба от пчелно семейство, лв. Загуби на сектора от РЗМ (нереализирани приходи), лв. Загуби на обществото, мил. лв.

3,34

23,75

34,08

24,62

9,86

16,63

118995

1111447

1048820

1034905

615251

604704

81,469

130,568

86,518

119,761

180,349

90,559

7.3

8.4 9 10 11 12 13 14 15 16

Забележка: Унищожените пчелни семейства са приети на приблизителна цена 80лв. за отводки за периода 20082010г. и 100 лв. за 2011-2012г. Приходите за пчеларите от продажбата на прашец, восък, прополис са определяни по френска методика. Размерът на разходите внесени за осигуровки и данъци са приблизителни, тъй като всяка година се изменят, и е приет на база на 4000 земеделски производители. Съкращения: *РЗМ- Растително-защитни мероприятия

дали необходимия ефект и нашето пчеларство изостава както и спрямо Европейското, така и съобразно нуждите на страната. Ефективността на съществуващата нормативна база е крайно незадоволителна и доказателство за това е безпрецедентното отравяне на пчелни семейства. При загинали 56 175 пчелни семейства за периода 2007–2012 са санкционирани виновните за това само при два случая. Логично би било грижата за опазването на пчелните семейства и тяхното възстановяване да е преди всичко ангажимент на най-печелившия, а това в случая е обществото в лицето на държавата. Два са възможните подходи за поддържане на устойчиво равновесие между наличните пчелни семейства и необходимите. Първият е рязко увеличаване на финансирането на пчеларството, съобразено с конкретните условия, което да го направи по-независимо от хранителната среда. Вторият е значително намаляване на смъртността на пчелните семейства. Основният фактор, който оказва влияние върху смъртността на пчелните семейства е прякото и косвено отравяне с пестициди. Пряко отравяне се получава при попадане на пчелите

в пестициден облак, а косвено при консумация и контакт на пчелите със замърсени от пестициди обекти, предимно пчелен прашец. Прякото отравяне при определени условия се влияе от токсичността на пестицида, летална доза за насекоми, концентрацията му в работната течност и типа на работната течност, а така също и от капките, които попадат върху сензорните органи на пчелите. Косвеното отравяне зависи от същите фактори, както и от периода на разпад на препарата, който е върху напръскания обект. Може да предположим, че 50% от загубите от болести, глад и други причини се дължат на косвеното отравяне следствие отслабването на пчелните семейства от въздействието на пестицидите, за което, за съжаление, засега няма точни данни. Опазването на пчелните семейства от пестицидите не може да се реши само със затварянето и отварянето на пчелните семейства, което не винаги е приложимо и ефективно. Решението на този проблем може успешно да се извърши с ликвидиране на цъфналите растения в района на пръскането и създаване на цъфнали медоносни растения в района на пчелина

Фиг. 1. Далечина на отнасяне на капките в зависимост от техния размер и височина на разпръсквача при вятър със скорост 0,45 м/сек, температура 24ºC и влажност на въздуха 55% (по Hoffman et al., 1986.)

извън обсега на приложение на пестицидите. Основна роля в ефективното прилагане на пестицидите играе диаметърът на капките. Той е определящ фактор, не само, че от него зависи отнасянето на пестицидния облак, но и той влияе върху концентрацията на пестицида. По-малките капки се изпаряват по-бързо и така се променя концентрацията на препарата в самата капка. По този начин той има и основна роля в замърсяването на околната среда. Това предполага познаване на метода на производство на капките и тяхното поведение при различните машини и технологии на прилагане на пестицидите. Препоръчваните диаметри на капките при различни приложения от Британския съвет по растителна защита са представени в табл.2. Размерът на капките има отражение и върху тяхната склонност за отнасяне. На фиг.1. е показано нагледно влиянието на диаметъра на капките при постоянна скорост на вятъра върху далечината им на отнасяне. В резултат на дългогодишни и многобройни проучвания в цял свят и на данните, получени от тях и в практиката, се налага изводът, че най-голяма опасност за околната среда има провеждането на растителна защита чрез авиационно пръскане. При него размерът на загубите от отнасяне и изпарение е резултат от действието и взаимодействието на комплекс от взаимосвързани фактори от различно естество. Ако трябва да се направи синтезирана характеристика на пръскане, при което загубите на работна течност и замърсяването на околната среда да бъдат минимални и без практическо значение, то трябва капковият спектър да е хомогенен и с минимално съдържание на капки с диаметър под 100 мкм и капките да са с високо относително

Таблица 2. Класификация според размера на капките и възможностите за тяхното приложение според Британския съвет по растителна защита Категории капки

Размер на капките, мкм

Приложение

Много дребни

< 150

Инсектициди и фунгициди

Дребни

150-250

Инсектициди и контактни хербициди

Средни

250-350

Почвени хербициди

Едри

350-450

Почвени хербициди и листни торове

Много едри

450-550

Листни торове

Изключително едри

>550

Листни торове

тегло и ниска изпаряемост. Третирането трябва да се извършва при благоприятни атмосферни условия – слаб вятър, висока атмосферна влажност, оптимална температура на въздуха и стабилен приземен въздушен слой, като едновременно с това стриктно се спазват изискванията за провеждане на производствените полети. Хомогенността на капковия спектър по същество означава, че съдържащите се в него различни по размер капки са в силно стеснен диапазон, което предполага дружното им падане от определената работна височина към растенията, като при това и отнасянето ще бъде минимално. Хомогенността на спектъра се определя чрез съотношението СОД:САД (среднообемен към средноаритметичен диаметър на капките). Колкото съотношението между стойностите на СОД и САД е по-близко до единица, толкова диапазонът е по-стеснен и хомогенността на спектъра е по-висока и обратно. Според изследвания на фирмата „Ciba geigy” най-малки са загубите при ултрамалообемно пръскане (УМП) и малообемно пръскане (МП), когато среднообемният диаметър на капките е както следва: при УМП – 110 мкм; при МП с инсектициди и фунгициди – 250 мкм; при МП с хербициди и дисектанти – 450 мкм. Що се отнася до капките с диаметър до 100 мкм, може да се каже с положителност, че при авиационно пръскане с работни

течности на водна основа такива капки представляват чиста загуба и са реална заплаха за замърсяване на околната сред. Капки с диаметър от 100 мкм при 20 ºC и 80% атмосферна влажност „преживяват” до изпарението си 57 сек, което значи, че максималното разстояние, което могат да изминат, е 8,5 м (табл.3.)(Mattews G.A. et al., 2014, докато същите капки при 30ºC и влажност 50% „преживяват” – 16 сек и могат да изминат до 2,4м. Вижда се голямото значение на условията, при които се извършва дадено мероприятие. Трябва да се има предвид, че малките капки се изпаряват много по-бързо от едрите. Изключително големи са загубите от отнасяне и замърсяване при работа в условия на активна турболенция на приземния въздушен слой, която се заражда при прегряване на почвената повърхност. В случая нагретия и вследствие на това по-лек въздух се придвижва вертикално и увлича със себе си по-голяма част от капките. Активността на турболенцията се потиска (или по-точно възникването є се забавя) при наличието на вятър, по-висока атмосферна влажност или при силна облистеност на растителната покривка. При наличие на турболентни въздушни течения авиационното пръскане представлява голяма опасност и за това абсолютно се забранява. Възникването на това опасно явление се установява след проследяване стойностите на температурата на височина 0,2 и 2 м над почвената повърх-

ност. Когато температурата на височина 0,2 м е по-висока от тази на 2 м, съществува активна турболенция, поради което работата трябва да се преустанови, докато показанията на двата термометъра не се изравнят. За тази цел на всяка авиоплощадка върху летва със съответната дължина трябва да се монтират на посочените височини два термометъра, които да се поставят на сянка и преди всеки полет да се проследяват показанията им. Загубите от изпарение зависят от температурата и влажността на въздуха, взети поотделно или в съчетание помежду си. Найинтензивно протича изпарението при съчетание от ниска атмосверна влажност и висока температурата, но при наличието на подходяща стойност и само на един от тези фактори то е достатъчно високо, за да пречи за нормалното извършване на пръскането. Опитно е установено, че при висока влажност (92%) и висока температурата (32ºC), както и при ниска влажност (50%) и ниска температурата (15ºC) интензивността на изпарението е еднаква, което доказва, че благоприятната стойност на единия от факторите не компенсира отрицателното въздействие на другия. Като се има предвид това, както и фактът, че с повишаването на температурата се увеличава опасността от турболенция, е забранено извършването на авиохимическа растителна защита при температура на въздуха над 25ºC на сянка и атмосферна влажност под 65–70%.

Таблица 3. В лияние на диаметъра на капките и условията върху продължителността на живот на капките и височината им на падане. Диаметър на капките, мкм 50 100 200

Условия А Продължителност Височина на живот на падане, на капката, сек м 14 0,5 57 8,5 227 136,4

Условия В Продължителност Височина на живот на падане, на капката, сек м 4 0,15 16 2,4 65 39

А – температура 20ºC, ∆Т=2,2ºC и относителна влажност на въздуха 80% В – температура 30ºC, ∆Т=7,7ºC и относителна влажност на въздуха 50%

Трябва да се имат предвид и взаимно-свързаните атмосферни явления – температурната инверсия и пълното безветрие. Първото се изразява в силно преохлаждане на приземния въздушен слой и е обратно на турболенцията. То се характеризира с нулев вертикален обмен на въздушните маси и силно уплътнен приземен въздушен слой, което е съпроводено с пълно безветрие. При това положение по-голямата част от капките „увисват” във въздуха, изпаряват се и при по-нататъшен случаен полъх на вятъра биват отнасяни. Това явление обикновено се проявява в ранните пролетни месеци при ясни нощи или при нахлуване на студен въздух. Голямата опасност, която представлява, е причина авиационното пръскане при тези условия също да е забранено. За съжаление всичките тези неблагоприятни за провеждане на авиационна растителна защита явления не са отразени в Наредба 15/2004 за мерките за опазване на пчелните семейства. Редица автори, работещи в областта на авиометода, са се стремили към определянето на някакъв обобщаващ показател, изразяващ най-подходящото съчетание на отделните метеорологични елементи, при което авиационното пръскане ще се извърши при най-малки загуби от изпарение и отнасяне. Изменението на метеорологичните елементи през деня имат своя логичен ход, изразяващ се в следното: температурата на въздуха и скоростта на вятъра

са най-ниски в ранните утринни часове, след 8 часа стойностите им нарастват и достигат максимума си в 14 часа, а след това наново намаляват. Турболенцията започва възходящия си ход след 10 часа и достига максимума в 15 часа, след което намалява. При такова денонощно изменение на условията най-подходящи за авиационно пръскане са часовете между 4 и 10÷10.30 часа и след 16÷16.30 часа, което в практиката точно трябва да се спазва. Първата и най-често срещана грешка в техниките на пилотиране е неспазването на предписаната работна височина. С увеличаването є се увеличава пътят на капките и все по-малко капки имат шанс да достигнат до третирания обект. Установено е, че превишаването на работната височина само с 2–3 м води до загуби от отнасяне и изпарение в рамките на 50-60%. Неправилна и много опасна от гледна точка на замърсяването е и практиката да се извършва „прескачане” на препятствията в блоковете с включена инсталация за пръскане. Много големи количества пестициди се губят и замърсяват околната среда, когато летателните апарати в края на участъка (блока) започват набирането на височина за извършване на завой преди или веднага след изключването на инсталацията. В тези случаи голямата подемна сила увлича цялата изпръскана в момента работна течност във височина. Голяма част от посочените по-горе фактори, които оказват влияние върху замърсяването

на околната среда се отнасят и за работата на вентилаторните пръскачки при пръскане на трайни насаждения. Там въздушната струя увлича капковия поток и в зависимост от височината на насаждението и силата на потока го издига на височина над 5м. Това се отнася както за тракторните така и за гръбномоторните пръскачки. Ето защо условията, които трябва да се съблюдават при работа с тях са идентични с тези на авиационното пръскане. Трябва да се има предвид, че дребните капки могат да бъдат увличани от възходящи въздушни потоци на височина десетки, дори стотици метри, от където могат да бъдат отнесени на километри и даже десетки километри в зависимост от типа работна течност. При еднаква скорост на вятъра, както вече отбелязахме, далечината на отнасяне зависи от диаметъра на капките. Друга възможна причина за покриване на съседни полета с пестициди е пренасянето на изпаренията на пестицидите от възходящите въздушни течения и след това отлагането им заедно с въздуха. При особено неблагоприятни условия (силно охлаждане на въздуха и значителна концентрация на съдържащите се в него пари от пестициди) тези пари могат да се пренасят и да се кондензират върху растенията, образувайки капки течен пестицид върху листата. Върху замърсяването на околната среда, а също така на растенията, продуктите и земята от пестициди голямо значение има както подбирането на режим

на работа при конкретните климатични условия и строгото му спазване в процеса на работа, така и редовното поддържане на машините в изправност. Разпръсквачите трябва да бъдат така регулирани, че да осъществяват определената пулверизация за дадения вид пръскане – дребнокапково или едрокапково. За контролиране на разпределението на пулверизираната течност по пръскания обект и замърсяването на околната среда се произвеждат специални пробни листчета, чрез които бързо се установява окомерно както разпределението, така и в известна степен спектърът на капковото покритие. Има разработени технологии и технически средства за точна оценка на параметрите на капковото покритие. Разпръсквачите трябва да бъдат комплектувани с надеждна филтрираща система защото наличието на частици в завихрящата камера или около отвора на разпръсквача причинява деформиране на пръскащия факел, изменение в разхода на работна течност, в разпределението и в спектъра на пулверизация. Машините трябва да бъдат комплектувани с манометри с висока експлоатационна надеждност и голяма точност, тъй като само така може прецизно да се контролира режима на работа и размера на капките. За удовлетворяване на тези изисквания водещите фирми в производството на разпръсквачи и растителнозащитни машини произвеждат много широка гама от разпръсквачи с хидравлично разпръскване. Независимо от това, този тип разпръсквачи не може да задоволи напълно изискванията. За надеждно опазване на околната среда, а от там и намаляване на отрицателното въздействие върху пчеларството, трябва да се знае, че работата с едри капки, които са по-устойчиви на отрицателното въздействие на околната среда (вятър, тем-

пература, влажност) и са допустими от агротехническа гледна точка, е свързано с големи разходи на работна течност, което от своя страна силно занижава експлоатационните показатели на агрегатите. Работата с дребни капки, съгласно агротехническите изисквания е свързано с по-сложни технически проблеми като необходимост от по-високо налягане, по-малки отвори на разпръсквачите и др., които оскъпяват машините и усложняват експлоатацията им. В известна степен този въпрос е решен чрез използването на разпръсквачи с механично ротационно разпръскване. Ротационните разпръсквачи имат значително по–голяма работна широчина (един разпръсквач има работна широчина колкото 4 до 10 хидравлични разпръсквачи при полските пръскачки) и може да осигури в зависимост от честотата на въртене при постоянен дебит широка гама от сравнително еднородни капки покриващи агротехническите изисквания за едрокапково и дребнокапково покритие при минимално разстояние между разпръсквача и третирания обект. Коефициентът на хомогенност на капковия спектър при тях е относително най-нисък и достига до 1,2. Изводи: 1. Състоянието на сектор Пчеларство при настоящите условия е нерентабилно, независимо от Европейското финансиране. Броят на пчелните семейства устойчиво намалява и не може да удовлетвори нуждите на българското земеделие при сегашната му структура. Обществото губи стотици милиони от недостатъчно опрашване. 2. Една от основните причини за това състояние е високата смъртност, която в значителна степен се влияе от провежданите растителнозащитни мероприятия. 3. Наредба №15 за опазването на пчелните семейства не е в състояние да реши комплексно

този проблем. Най-заинтересовано от опазването на пчелните семейства е обществото, защото ползите за него са многократно по-големи отколкото тези за пчеларя. Държавата трябва да поеме адекватна защита на пчелните семейства така, както на всички останали субекти, влияещи върху екологичното равновесие (животни, птици и др.) 4. Резерв за намаляване на замърсяването от наземна техника е използването на адекватни разпръсквачи и работа изключително с подходящо комплектовани агрегати в изправно техническо състояние и правилен режим за работа. Изпълнение на Европейската директива за регулярен контрол на техниката за растителна защита. 5. Намаляването на отравянията на пчелните семейства може да се реализира с по-широкото внедряване на интегрирана растителна защита, използване на подходящи пестициди и провеждане на допълнителни мероприятия, осигуряващи отвличане на вниманието на пчелите от третираните обекти към по-медоносни растения през периода на провеждане на растителнозащитните мероприятия. 6. Проблемът може успешно да се реши не на принципа на противопоставяне между пчеларите и земеделските производители, а на базата на взаимното уважение и зачитане на интересите на всички, тъй като опазването на земеделските култури и опрашването им са два неразривно свързани, взаимно допълващи се процеси, без които съвременното ефективно и конкурентоспособно земеделие е невъзможно. 7. Опазването на пчелните семейства, което е неразривен елемент от екологосъобразното провеждане на растителната защита, не може да е еднократен акт. Необходимо е непрекъсната работа по нормативно, технологично и технически усъвършенстване на химическата растителна защита.

овощарство

внасяне на комбинирания хербицид метофен със системата за микронапояване Заря Ранкова, Куман Куманов, Георги Корнов Институт по овощарство – Пловдив

ПЛЮС

7–8 (273) / 2016

плододаващо черешово насаждение с две сортоподложкови комбинации – сорт Бигаро Бюрла, присаден върху подложка дива череша и сорт Лапинс, присаден върху вегетативната подложка Гизела 5. Проследена беше ефикасността и селективността на комбинирания хербицид с почвено и листно действие Метофен – 240 мл/дкa (оксифлуорофен + метолахлор), внесен със системата за микронапояване. Анализира се ефектът от различните начини на внасяне върху плевелните видове, формиращи плевелната асоциация в редовата ивица на насаждението и влиянието им върху растежа и плододаването на сорто-подложковите черешови комбинации. Системата за микродъждуване е с по едно поливно крило на ред и микродъждовални апарати, разположени по дължината на реда през един метър. При работно налягане от 0,2 МРа дебитът на апаратите е 25 л/час, а ефективният радиус на действие – 1 м. Така поливната вода и разтворените в нея агрохимикали се разпръскват равномерно върху редова ивица с широчина 2 м. Системата за капково напояване е с по две поливни крила на ред, разположени успоредно на 0,5 м от двете страни на дърветата. Капкообразувателите са с дебит 2 л/час при работно налягане 0,1 MPa и са разположени през 1 м по дължината на крилата. Капковото напояване също е разчетено да навлажнява редова ивица с широчина 1 м. Напоителната норма и хербицидните дози са еднакви за всички варианти на третиране. Заложени бяха следните варианти: 1. Внасяне на Метофен – 240 мл/дкa чрез системата за подкоронно микродъждуване; 2. Внасяне на Метофен – 240 мл/дкa чрез системата за капково напояване; 3. Стандартно третиране с Метофен – 240 мл/дкa (с гръбна пръскачка); 4. Контрола (нетретирана). Третирането с хербицида се извърши преди началото на вегетация в периода 20–25 март. За дозиране на хербицида в системата за напояване се използва дозираща помпа Dosatron. Проучи се хербицидната ефикасност върху плевелните видове, формиращи плевелната асоциация в редовата ивица

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Подържането на почвената повърхност в добро агротехническо и екологично състояние е едно от основните мероприятия, които до голяма степен определят ефективността на интензивното черешово производство. На съвременния етап на развитие на плодовото производство е важно да се разработват екологично ориентирани подходи за прилагане на хербициди, целящи постигане на задоволителен ефект върху плевелните видове, добра селективност по отношение на културния овощен вид и опазване на околната среда от замърсяване с пестицидни остатъци. Проучванията върху възможностите за прилагане на „хербигация”(внасяне на хербициди с поливната вода) са актуални с оглед рационално използване на изградените системи за микронапояване и оптимизирането на химичната борба с нежеланата плевелна растителност. В специализираната научна литература съществуват данни за прилагане на хербигация за контрол на плевелите. В предишни изследвания бе установена много добра хербицидна ефикасност и селективност при внасяне със системата за микронапояване на почвения, селективен системен хербицид пендиметалин – Стомп 33 ЕK – 600 мл/дкa, както и остъствие на замърсяване на почвата с хербицидни остатъци. Доказана бе ефикасността на контактния почвен и листен хербицид оксифлуорофен – Гоал 4Ф–250 мл/дкa при различните начини на внасяне върху заплевеляването и продължителността на ефикасно хербицидно действие, както и липсата на депресиращо влияние върху растежа и плододаването на дърветата, което дава основание да се приеме, че този хербицид може да се внася със системите за микронапояване при изпитвана доза от 50 мл/дкa. В статията представяме резултатите от изследване за проучване на хербицидната ефикасност и селективността на комбинирания хербицид с почвено и листно действие Метофен – 240 мл/дкa (оксифлуорофен + метолахлор), при различни начини на внасяне чрез системите за микронапояване с оглед възможностите за прилагането му чрез хербигация като ефикасен и екологично ориентиран подход за контрол на заплевеляване в условията на плодово производство. Изследването е изведено през 2011-2013 г. в Института по овощарство, Пловдив на типична алувиално-ливадна почва. Проучването е извършено в

на насаждението (по количествено-тегловен метод, в динамика през 30 дни от датата на третиране). За оценка на влиянието на Метофен при различните начини на внасяне върху растежа и плододаването на дърветата бяха отчетени следните биометрични показатели: добив (кг/дърво), средно тегло на един плод (г), средна дължина на едногодишния прираст (cм), площ на напречното сечение на стъблото (cм2). Резултатите бяха обработени по стандартни статистически методи. Резултатите за видовия състав на плевелите са еднопосочни през годините на проучването. В опитния участък по време на вегетацията се установи наличие на 10 вида едногодишни плевели: лиси-

Фиг.1. Период на ефективно хербицидно последействие при различни начини на внасяне на Метофен

Фиг.2. Влияние на различни начини на внасяне на Метофен върху растежните и репродуктивни прояви на сорт Бигаро Бюрла върху Дива череша

Фиг.3. Влияние на различни начини на внасяне на Метофен върху върху растежните и репродуктивни прояви на сорт Лапинс върху Гизела 5

ча опашка (Alopecurus myosoroides L.), полско птиче просо (Litospermum arvense L.), полска незабравка (Myosotis stricta L.), бръшлянолистно великденче (Veronica hederifolia L), звездица (Stelaria media L.), обикновен спореж (Senecio vulgaris L.), градински кострец (Sonchus oleraceus L.), злолетница (Erigeron canadensis L.), бодлив кострец (Sonchus asper L.) и зелена кощрява (Setaria viridis L.). От многогодишните видове бе установено наличие на родилна трева (Cardaria draba L.), ланцетовиден живовляк (Plantago lanceolata L.) и глухарче (Taraxacum officinalis L.). Получените резултати за ефекта на Метофен върху видовия състав и степента на заплевеляване при различните начини на внасяне са представени на фигура 1. Резултатите показват, че на 30-и ден след третирането с Метофен не се наблюдават различия по отношение ефикасност върху плевелите при различните начини на внасяне. Във вариант внасяне чрез капково напояване, бе отчетено наличие на единични плевелни растения поради факта, че не може да се приложи листното действие на хербицида. В двата варианта с микродъждуване и стандартно третиране не се отчита наличие на плевелни растения. На 60-и и 90-и ден в трите варианта, третирани с Метофен, не се отчитат плевелни растения. На 120-и ден се отчита приключване на хербицидното последействие на Метофен . Наблюдава се наличие на много добро хербицидно последействие, аналогично на това с варианта стандартно третиране. Това дава основание да се приеме, че внасянето на почвени хербициди със системен и контактен механизъм на действие чрез системата за подкоронно микродъждуване показва много добър ефект върху заплевеляването, както по отношение на степента на заплевеляване, така и относно периода на ефективно хербицидно последействие на активното вещество. Като най-ефикасен по отношение контрола на заплевеляване се отличава вариантът с внасяне чрез микродъждуване. Не са наблюдавани визуални признаци на фитотоксичност и видими смущения в развитието на дърветата от различните варианти. Това се установява от получените резултати за растежните и репродуктивни прояви на сортоподложковите комбинации при различните начини на внасяне на Метофен. Данните показват, че няма съществени разлики в стойностите на тези показатели при растенията от отделните варианти. Заключение Получените резултати за ефикасността на комбинирания хербицид Метофен при различните начини на внасяне върху заплевеляването и продължителността на ефикасно хербицидно действие, липсата на депресиращо влияние върху растежа и плододаването на дърветата, дават основание да се приеме, че този хербицид може да се внася със системите за микронапояване. Като най-ефикасен по отношение контрола на заплевеляване се отличава вариантът с внасяне чрез микродъждуване.

ЦВЕТАРСТВО

Вредители по гипсофилата /gypsophila l./ гл. ас. д-р Мария Йовкова проф. д-р Бистра Атанасова Институт по декоративни растения – София Гипсофилата като културно растение напоследък намира все по-широко приложение за производство на отрязан цвят, използван при аранжиране на букети и в декоративното градинарство за оформяне на цветни петна в паркове и градини. През 2012 – 2015 г. в Института по декоративни растения, София са извършени изледвания, свързани с оптимизиране на някои основни елементи от технологията за отглеждане на гипсофила на открито и в оранжерии. В тази връзка наред с фенологичните и биометрични наблюдения са провеждани редовно и фитосанитарни обследвания в насажденията, с цел проучване на вредителите. Установено е, че най-често срещани са акари, трипси, листни въшки, цикади, някои бръмбари и нощенки. Акари – сем. Tetranychidae

Борбата се провежда с инсектицидните препарати: 120 мл/дка Дурсбан 4 ЕК; 30-50 мл/ дка Дека ЕК; 100 мл/дка Децис 2,5 ЕК; 50 мл/дка Карате Зеон 5 КС и 40 мл/дка Суми Алфа 5 ЕК. Сем. Gryllotalpidae

7–8 (273) / 2016

Попово прасе /Gryllotalpa gryllotalpa/ Възрастното насекомо е сивокафяво, покрито с фини, гъсти космици. Дължината на тялото достига до 5-6 cм. Преднегръдът е силно развит, а предната двойка крака е от копателен тип. Устният апарат е гризещ. Насекомото образува едно поколение годишно и зимува като нимфа или възрастно насекомо в почвата. Поповото прасе е многояден вредител. Храни се

ПЛЮС

Скакалци – сем. Acrididae и щурци – сем. Gryllidae Те са многоядни вредители. Възрастните насекоми са средноедри до едри, с удължено тяло. Устният апарат е гризещ. Цветът на тялото е зелен, бледожълт, кафяв и кафявосив, с характерни шарки. Основният отличителен белег на тези насекоми е третата двойка крака, която е по-издължена и пригодена за скачане. Насекомите вредят, като нагризват връхните части на стъблата, листата и пъпките. Найголеми щети нанасят при високи температури (30-40°С) и засушаване. Вредните скакалци и щурци най-често развиват едно поколение годишно. Скакалците презимуват в стадий яйце, а щурците – като нимфа.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Обикновен паяжинообразуващ акар (червено паяче) / Tetranychus urticae/ Акарът е многояден вредител, образува паяжини по нападнатите растения. Той е дребно насекомo, с размери до 0,45 мм. Устният апарат е пробиващо-смучещ. При хранене акарът изсмуква сок и хлорофилни зърна от долната страна на листата. Те придобиват мраморно пъстър вид, променят цвета си до жълтокафяв, изсъхват и опадват. Растенията изостават в развитието си, качеството на продукцията се влошава и добивът на отрязан цвят намалява. Акарът

нанася щети и чрез преноса на вируси. Видът развива на открито до 20 поколения годишно, а в оранжериите – много повече, като една генерация завършва за 10–14 дни. Обикновеният акар зимува като възрастна женска под растителните остатъци, буците пръст и др. Борбата срещу тези вредители се извежда с акарицидните препарати: 0,04% Аполо 50 СК; 40 мл/дка Енвидор 240 СК; 0,05% Нисоран 5 ЕК; 0,05% Ортус 5 СК (Данитрон 5 СК) и др. Препаратите трябва да се редуват, за да се избегне резистентност, като пръсканията се повтарят през 3-4 дни. За провеждане на биологична борба се използва хищният акар (Phytoseiulus persimilis).

основно с подземните части на растенията. При прокопаване на подземни ходове, насекомото повдига и разкъсва корените, което води до изсъхване на растенията. За борба срещу поповото прасе се препоръчва 250 г/дка Мезурол Шнекенкорн 4 Г.

Трипси – сем. Thripidae Те са дребни насекоми от 1–2 мм, жълтокафяви, с тесни крила и множество ресници по периферията. Устният апарат е пробиващо-смучещ. Трипсите се хранят от долната страна на листата, като изсмукват хлорофилни зърна и сок от жилките. Впоследствие се появяват дребни светли петна по цветовете и листата, които по-късно се деформират и опадват. Насекомите развиват от 5 – 15 поколения годишно, а понякога и повече. При полски условия трипсите зимуват в повърхностния слой на почвата или под растителните остатъци, като възрастно насекомо или ларва, а при оранжерийни условия вредят целогодишно. Най-често срещаните трипси са тютюневият (Thrips tabaci) и западният цветов, калифорнийски трипс (Frankliniella occidentalis), които са типични многоядни вредители, нанасящи щети освен по декоративните растения и по зеленчуковите, и полски култури. В оранжериите по-често се среща калифорнийския трипс, който напада цветовете на гипсофилата, които впоследствие пожълтяват, покафеняват, спаружват и стават по-податливи на вторични заболявания. Химичната борба се провежда с инсектициди (0,02% Вазтак (НОВ) 100 ЕК; 30-50 мл/дка Дека ЕК; 7,5-12,5 мл/дка Децис 100 ЕК; 80 мл/дка Конфидор Енержи ОД; 40 г/дка Моспилан СГ; 0,015% Фюри 10 ЕК и др.), а биологичната борба – с хищни дървеници (Dicyphus eskerlieni, Macrolophus costalis, видове от род Orius и др.).

Цикади – сем. Cicadellidae, пенотворки – сем. Aphrophoridae Тези вредители по размер са дребни до средни насекоми, с ципести или уплътнени крила, които се прибират покривообразно към тялото. Задните крака са скакателни, а устният апарат е пробиващо-смучещ. Вреди нанасят ларвите, нимфите и възрастните насекоми, като смучат сок от пазвите на листата и стъблата на гипсофилата, забавят растежа на растенията и предизвикват деформации в мястото на хранене. Цикадите са преносители на вирусни, фитоплазмени и микоплазмени бо-

Слюноподобна пяна от нимфа на пенотворка

лести по растенията. От цикадите най-често срещана по гипсофилата е зелената цикада (Cicadella viridis). Възрастното насекомо e лимонено до светложълто на цвят, с размери до 9 мм. Темето на главата е жълтозелено с 4 тъмни петна. Видът развива 2 поколения годишно и зимува в стадий яйце. Най-разпространената пенотворка по гипсофилата е Philaenus spumarius, която е многояден вредител. Възрастното насекомо варира на цвят от жълтеникаво, зелено, кафяво до почти черно с тъмни шарки, за разлика от нимфата, която е светла и едноцветна. Нимфата образува слюноподобна пяна, в която се обвива. Видът зимува в стадий яйце. Повредите влошават качеството на гипсофилата, поради деформиране на стъблата, а слюноподобната пяна прави отрязания цвят непродаваем. При химичната борба срещу

цикадите се използват контактни, проникващи или трансламинарни инсектициди: 25 мл/дка Авант 150 ЕК; 7,5-12,5 мл/дка Децис 100 ЕК; 125 мл/дка Ефория 045 ЗК; 25 г/дка Моспилан СП; 60 мл/дка Нуреле Д, а срещу пенотворките: 75-100 мл/ дка Даскор 440; 30-50 мл/дка Дека ЕК. Белокрилки – сем. Aleyrodidae Тези насекоми са дребни до 2 мм, покрити с фин бял прашец. Устният апарат е пробиващосмучещ. Белокрилките смучат сок от долната страна на листата и по-рядко от дръжките и стъблата от растенията. При масови нападения листата се деформират, пожълтяват и опадват, което води до загиване на растенията. Белокрилките пренасят вируси и отделят медена роса, върху която се настаняват чернилни гъби, влошаващи качествата на отрязания цвят. Те вредят основно в оранжериите, където зимуват и се развиват целогодишно. През топлите месеци на годината се срещат и на открити площи. Най-разпространена е оранжерийната белокрилка (Trialeurodes vaporariorum), която в зависимост от условията на средата, развива от 10-15 поколения годишно. Химичната борба срещу ларвите и нимфите се провежда с проникващи и трансламинарни инсектициди, а срещу възрастните – с контактни препарати: 0,03% Актара 25 ВГ; 0,02% Вазтак (НОВ) 100 ЕК; 30-50 мл/дка Дека ЕК; 7,5-12,5 мл/дка Децис 100 ЕК; 80 мл/дка Конфидор Енержи ОД; 80-100 г/дка Ланат 25 ВП; 0,02% Моспилан СП; 40 г/дка Моспилан СГ и др. За биологична борба срещу белокрилката се използват: хищната дървеница – Macrolophus caliginosus и ларвният паразит – Encarsia formosa. Листни въшки – сем. Aphididae Листните въшки са многояд-

ни, дребни насекоми до 3 мм, оцветени от жълтозелено до зелено, кафяво и черно. Устният апарат е пробиващо-смучещ. Те смучат сок от най-младите части на растенията, като забавят растежа им и предизвикват деформации, пожълтавяне и преждевременно окапване на листата. При масови намножавания могат да предизвикат и загиване на гостоприемника. Листните въшки отделят медена роса, върху която се настаняват чернилни гъби и пренасят вирусни заболявания. Въшките се намножават за кратки срокове и нанасят големи щети. Зимуват като възрастни при оранжерийни условия и/или като яйца на открито. Най-често срещани по гипсофилата са: Прасковената листна въшка (Myzus persicae) е вредител, нападащ видове от над 40 семейства. Тя е жълтозелена до зелена на цвят, с розов оттенък, която пренася над 100 вируса.

Нападения от листни въшки

Листната въшка (Aphis craccivora) е черна, с лъскаво коремче, напада предимно видове от сем. Fabaceae. Тя е вектор на около 30 вируса и е особено вредна при горещо време. Памуковата листна въшка (Aphis gossypii) е различна на цвят – от бледожълта, лимоненожълта, жълтозелена, тревистозелена, тъмнозелена до почти черна. Вектор е на повече от 50 вируса. Картофената листна въшка (Aulacorthum solani) има жълтозелен до зелен цвят. Напада едносемеделни и двусемеделни растения от различни семейства, като причинява обезцветяване и деформации по растителните части. Вектор е на около 40 Ларви и повреди от двадесет и вида вируси. Химичната борба срещу четири точкова калинка листните въшки се провежда завършващи с космици. Вреди с афицидите: 0,03% Актара 25 нанасят възрастните насекоми ВГ; 0,02% Вазтак (НОВ) 100 ЕК; и ларвите, които имат гризещ 7,5-12,5 мл/дка Децис 100 ЕК; устен апарат. Те изгризват гор0,025% Калипсо 480 СК; 0,02% ния епидермис и паренхимната Моспилан СП; 25 г/дка Моспи- част на листата и стъблата под лан СГ; 80 мл/дка Нуреле Д. формата на тесни ивици, разпоПри биологичния метод за ложени една до друга, без да борба намират приложение засягат долния епидермис. Епихищните калинки, златоочици и дермисът на повредените листа дървеници (Anthocoris nemorum, избледнява от слънцето, изсъхва, Anthocoris nemoralis, Macrolophus придобива пергаментов вид и costalis), както и ларви на сир- се нацепва. Между изгризаните фидни мухи, галици и пара- ивици остават и тесни, незасегзитоиди (Aphidius ervi, Aphidius нати участъци. При силно напаcolemani, Praon volurce, Diaeretiella дение качеството на отрязания rapae) и др. цвят от гипсофила се влошава и добивът намалява. Калинки – сем. Coccinellidae Борбата срещу двадесет и четири точковата калинка се изДвадесет и четири вършва с инсектициди. Препоточкова калинка /Subcoccinella ръчва се пръсканията да се проvigintiquatuorpunctata/ веждат рано напролет по време Възрастното насекомо има на допълнителното хранене на полусферично тяло, с размер до насекомото. 4 мм, с изпъкнала горна страна. Предните крила, покриващи тяТелени червеи – лото са керемиденочервени с 24 сем. Elateridae черни петна. Една женска снася Телени червеи се наричат от 50–200 яйца. Видът развива ларвите на бръмбарите от сем. 3 поколения годишно. Зимува Elateridae, тъй като на цвят напокато възрастно насекомо под добяват ръждива тел, а възрастрастителните остатъци или плит- ните насекоми – „скокльовци” ко в почвата. Ларвата е бяла, или „полски ковачи”, понеже продълговата, до 4 мм, с харак- поставени по гръб, подскачат и терни бодиловидни израстъци, издават звук, наподобяващ тра-

кане или чукане. Вредят както възрастните, така и ларвите. Устният апарат е гризещ тип. Бръмбарите нанасят повреди, като нагризват пъпките, листата и стъблата на растенията, а малкия полски ковач (Agriotes lineatus) поврежда и прашеца. По-големи щети нанасят ларвите, които се развиват в почвата и се хранят с подземните части на растенията, като повреждат корените и младите стъбла на гипсофилата. Особено сериозни вреди те нанасят в сухи периоди. Тези вредители зимуват като ларви и бръмбари. Най-често срещани са: Малък полски ковач (Agriotes sputator) – възрастното насекомо е светлокафяво, червено-кафяво до черно-кафяво, с дължина на тялото от 6-8,5 мм. Развива едно поколение за 4 години. Обикновен полски ковач (Agriotes lineatus) – тялото на насекомото е кафяво-черно, с дължина от 8-11 мм. Развива едно поколение за 4 или 5 години. Тъмен полски ковач (Agriotes obscurus) – възрастното е чернокафяво, с дължина на тялото от 7,5-9 мм. Развива едно поколение за 4 години. Борбата срещу ларвите (телените червеи) се води с инсектицидните препарати: 2 кг/дка Видейт 10 Г; 1200 г/дка Белем 0,8 МГ (Коломбо 0,8 МГ); 4 кг/ дка Мокап 10 Г; 1кг/дка Сантана 0,7 Г и др.

Листороги бръмбари – сем. Melolonthidae Възрастните са многоядни вредители, средно едри до едри насекоми. Тялото на ларвите е меко, дъговидно извито, бяло, с кафява или жълта глава, с антени. Ларвите имат 3 двойки гръдни крака и тъмен анален сегмент. Обикновено живеят в почвата и нагризват корените на растенията. У нас най-често срещани са: Майски бръмбар (Melolontha melolontha) – ларвите се хранят с подземните части на растенията, като нагризват корените и под-

земните стъбла на гипсофилата. Развива едно поколение за 3-4 години. Бръмбарът зимува като ларва и възрастно насекомо в почвата. Майските бръмбари са активни през нощтта и се привличат от светлината. Юнски бръмбар (Amphimallon solstitiale) – ларвите вредят, като нагризват подземните части на гипсофилата. Едно поколение се развива за 2 години, но протича за 3 календарни. Видът зимува в почвата като ларви от втора и трета възраст. За борба срещу листорогите бръмбари се препоръчва пръскане с 1000-1500 г/дка Трика Експерт. Миниращи мухи – сем. Agromyzidae Миниращите мухи (Liriomyza spp.) са дребни насекоми с дължина от 1,5–2 мм, с черни и златистожълти петна и ивици. Развиват 4 до 6 генерации годишно, като едно поколение се развива за 17–25 дни. Възрастните полагат яйцата си поединично в листната тъкан с помощта на яйцеполагало. Ларвите минират листата, като прогризват ходове в паренхима. Мините имат специфична форма за всеки вид и се виждат най-добре срещу светлина. Повредата се изразява в жълтокафяви петна, ивици и серпентини, при което епидермиса запазва целостта си. Първоначално нападнатите листа побеляват, а впоследствие пожълтяват и изсъхват. Повредите от миниращите мухи влошават качеството на получената продукция, като правят отрязания цвят непродаваем. Насекомото зимува като какавида в почвата. За борба срещу миниращите мухи се прилагат контактни инсектициди: 0,03% Вазтак (НОВ) 100 ЕК; 100 мл/дка Вертимек 018 ЕК; 6,3 мл/дка Децис 100 ЕК; 80–100 г/дка Ланат 25 ВП; 0,02% Тригард 75 ВП и др. Нощенки – сем. Noctuidae Нощенките са средно големи пеперуди с размах на крилата от

40–60 мм. Тялото е сивокафяво, окосмено, а окраската на крилата е маскировъчна и характерна за всеки вид. Устният апарат на гъсениците е гризещ. Те могат да нанасят сериозни щети на насажденията от гипсофила. Възрастните насекоми не повреждат растенията и през деня водят скрит начин на живот. Нощенките снасят яйцата си поединично или на групи върху листата, стъблата и по растителните остатъци. Една женска може да снесе до 6000 яйца. Подземни нощенки, сиви червеи Гъсениците нанасят повреди предимно през нощта, а през деня остават скрити. Първоначално нагризват долния епидермис и паренхима на листата, под формата на малки ямички и прозорчета, които впоследствие скелетират. Те изяждат кълновете и прегризват кореновата шийка. При масови намножавания нощенките могат да унищожат цели насаждения, особено гъсениците от последните възрасти. Най-често срещаните подземни нощенки са: Зимна нощенка, зимен сив червей (Agrotis segetum) – развива две поколения годишно, а понякога и частично трето. Зимува като гъсеница. Пролетна нощенка, пролетен сив червей (Euxoa temera) – развива едно поколение годишно и зимува като яйце. Гъсениците се излюпват през март или април. Ипсилонова нощенка (Agrotis ipsilon) – развива три поколения годишно и частично четвърто. Зимува в почвата като гъсеница или какавида. Надземни нощенки Гъсениците са по-ярко оцветени, в сравнение с тези на подземните нощенки и за разлика от тях остават през цялото денонощие върху надземните части на растенията. Отначало ларвите изгризват паренхима на листата, след което ги скелетират. Надземните нощенки предпочитат генеративните органи на растенията (пъпки и цветове).

Най-често срещани по гипсофилата са: Helicoverpa armigera, Spodoptera exigua, Autographa gamma, Trichoplusia ni. Химичната борба срещу гъсениците се провежда чрез пръскане на растенията с: 0,02-0,03% Вазтак (НОВ) 100 ЕК; 30-50 мл/ дка Дека ЕК; 30-50 мл/дка Делтагри; 7,5-12,5 мл/дка Децис 100 ЕК; 150-200 мл/дка Дурсбан 4 ЕК; 80-100 г/дка Ланат 25 ВП; 80 мл/ дка Нуреле Д и др. Третиранията се извършват при поява на първите повреди с редуване на препаратите, като броят им е в зависимост от степента на пораженията. За борба с нощенките все по-широко приложение намира биологичният метод. При него се използват различни биоагенти – хищни бръмбари, калинки, ларви на златоочици, птици и др., хранещи се с яйцата и гъсениците; Trichogramma evanescens и Trichogramma sp. – паразитиращи яйцата на нощенките; препарати на базата на бактерии (Bacillus turingiensis) и вируси (20 мл/дка Хеликовекс). Голи охлюви – сем. Limacidae и сем. Arionidae Голите охлюви са многоядни видове и се хранят през нощта, а през деня се укриват под растителните остатъци, камъни, и др. засенчени и влажни места. Нанасят вреди като изгризват кълновете на поникналите растения и листата във вид на ивици или прозорчета. За наличието на голи охлюви може да се съди по слузта, която те оставят при придвижването си. Охлювите зимуват като яйца или млади индивиди. Едно възрастно отлага до 400 яйца. За провеждане на химична борба се използват лимацидите: 300 г/дка Вениш и 300 г/дка Мезурол Шнекенкорн 4 Г. Нематоди Галовите нематоди – сем. Meloidogynidae Видовете от род Meloidogynae

имат нишковидна форма на тялото, с дължина до 1 мм и ширина до 100 мк. Хранят се по корените на растенията. Една женска снася 400 – 2000 яйца. На открито се развиват по 4 – 5 поколения годишно, а в оранжериите – повече. Нематодите навлизат в корените и отделят ензими по време на хранене, вследствие на което се образуват гали. Нападнатите растения са със слаб растеж, издребняват, пожълтяват, завяхват, листата опадват, а при силни нападения загиват. През образуваните рани навлизат гъбни и бактериални инфекции, в резултат на което добивът на отрязан цвят силно намалява. Развитието и разпространението на нематодите се благоприятства от високи температури и засушаване. Те зимуват като яйца, ларви и възрастни в почвата, корените и в растителните остатъци. Борбата срещу галовите нематоди включва отстраняване и изгаряне на нападнатите растения и тези в непосредствена близост до тях, както и обеззаразяване на почвата с: 50-70 кг/ дка Базамид Гранулат (преди засаждане на растенията); 30 кг/ ха Видейт 10 Г (при засаждане); 1-2 л/дка Видейт 10 Л (след разсаждане) и др. Срещу галовите нематоди се използва и биологичният препарат Био Акт ВГ (на гъбна основа) в следните дози: 0,4 кг/дка или 0,2 г/1 растение (преди засаждане), с 5–10 г/100 растения (за третиране на разсада, преди засаждане) и с 0,2 г/1 растение с 200–250 мл вода (6 седмици, след засаждане). Стъблени нематоди – сем. Anguinidae Широко разпространен е стъбленият нематод Ditylenchus dipsaci. Възрастните са нишковидни, с дължина 1,2 мм. Развива едно поколение за около 3 седмици при температура 15°C. Той е многояден вредител, като щети нанасят възрастните и ларвите от последна възраст. Те навлизат в стъблата на растенията

през рани и през устицата на листата, допрени до почвата. Стъбленят нематод не засяга корените на растенията, но причинява закърняване на растенията, деформации, нацепване на тъканите, завиване и издуване на листата, листните дръжки и цветовете. Повредените растения са податливи на вторични нападения от други болестотворни организми. При липса на подходящ гостоприемник стъбленият нематод може да преживее във влажна почва до 1 година. Той е устойчив на засушаване. Ларвите от последната възраст се струпват заедно, изсъхват и образуват жълтеникава маса, подобна на вълна, като по този начин оцеляват при неблагоприятни условия, оставайки жизненоспособни за няколко години. Нематодът Ditylenchus destructor е сходен на Ditylenchus dipsaci, като за разлика от него е ограничен до подземните части на растенията. Той няма способност да оцелява в засушливи периоди. Причинява кафеникави до черни петна по корените на гипсофилата. Видът нанася щети и по много други декоративни растения. Повредените тъкани често се нападат от вторични организми – бактерии, гъби и акари. За борба със стъблените нематоди могат да се използват описаните методи и препарати, прилагани при галовите нематоди. За запазване на доброто здравословно състояние на гипсофилата в насажденията, от особена важност е своевременното провеждане на агротехническите мероприятия – поливане, торене, плевене и др. Не бива да се допуска заплевеляване на насажденията, тъй като плевелите се явяват гостоприемници на много вредители, които впоследствие нападат и гипсофилата. Вредителите влошават качеството и намаляват добива на отрязан цвят, като масовите намножавания могат да доведат до загиване на цели насаждения.

Памет

За истинската наука и лъженауката в генетиката у нас

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

7–8 (273) / 2016

доц. д-р Георги Рукмански

Лисенкоизмът е уникално явление, демонстриращо как в борбата между истинската и лъженауката побеждава лъженауката. Това води до тежки последици. Изучаването му е необходимо не само като исторически факт, но и затова, че то е господствало у нас в продължение на 15 години и може да се появи отново при определени условия. Лисенкоизмът възниква в СССР в началото на 30-те години на миналия век. По това време Съветския съюз се намира в много тежка продоволствена криза. По същото време Русия е един от световните центрове за генетични изследвания, с международен екип, ръководен от акад. Н. Вавилов, директор на Института по генетика. В него работи и прокудения от България генетик д-р Дончо Костов. В тази ситуация, в началото на 30-те години, украинския агроном Лисенко съобщава за своето откритие, безспорно доказващо, че за развитието си растенията изискват и стадиий на низки температури. Едновременно с това той демостративно обявява постиженията на световните и руски генетици за метафизични, защото те считат, че наследствеността на организмите е константна, неизменна (Вайсман, Мендел, Морган). За тази погрешна теза Лисенко обвинява капитализма. Същевременно Лисенко формулира свои, ненаучни схващания, за наследствеността и изменчивостта на организмите, противопоставяйки ги на тези на класическата генетика. Лисенко уверено заявява, също така, че може бързо да реши изключително тежкия проблем с изхранването на населението. Руските генетици не могат да направят такива нереални обещания, въпреки събрания от тях огромен изходен растителен материал за селекция от различни части на земното кълбо. Лисенко ги обявява за безплодни, неспособни да решават проблемите на практиката. В резултат от тези негови действия генетичният център е разгромен, руските генетици са подложени на жестоко преследване, а акад. Вавилов и др. учени загубват животът си. По-нататък Лисенко много находчиво се обявява за продължител на делото на уважавания руски селекционер Мичурин, заема се с пропагандирането на постиженията му и под името „Мичуринско учение” скрива хипотетичните си представи за генетиката. По този начин той бързо разширява влиянието си в държавата. През 1934 г. е избран за член на Украинската академия на науките, през 1938 г. става председател на ВАСНИЛ (Руската СА), а през 1940 г. -директор на Института по генетика на Съветския съюз. Усещайки настъплението на лисенкоизма, като един от първите му критици, д-р Д. Костов напуска Москва през 1939 г., където за 7,5 г. е сътворил 100 научни труда и се завръща в България. Особено важен момент за Лисенко е Националната

биологична конференция, проведена в Москва през 1948 г., на която получава пълната подкрепа на едноличния ръководител на държавата Сталин. Така 18 г. след възникването си, лисенкоизма се превръща в партийна и държавна политика. На следващата 1949 г., чрез провеждане на биологична конференция, лисенкоизмът е внедрен безкритичто и у нас. През 1955 г. 297 руски академици, професори, доктори на науките изпращат писмо до управляващата Комунистическа партия, в което съобщават за нанесените поразии на държавата от Лисенко. Той е принуден за няколко години да напусне поста си на председател на ВАСНИЛ. Крахът на лисенкоизма в Съветския съюз настъпва с уволнението на Лисенко от Хрущов (след смъртта на Сталин през 1965 г.), след 30- годишно господство в науката. Ползите от Лисенко за държавата са създадените 1 сорт зимна пшеница, 1 сорт ечемик и 1 сорт памук. Сравнителен анализ на постиженията на класическата генетика и възгледите на лисенкоизма А. Наследстгвеност на организмите Според класическата генетика, за наследствеността в организмите отговаря специализирана зародишна плазма, която е константна (хипотеза на Вайсман, 1883-1892 г.). Макар и косвено, Мендел доказва съществуването на гените и открива законите на наследствеността при хибридизация (1865 г.). След него Морган допълва, че гените са разположени в хромозомите, в строго определени места, наречени локуси, като определя гена като най-малката неделима наследствена единица (1925 г.) . В началото на 30-те години се доказва, че генът е делим чрез възникване на мутации в него (Серебровски, Дубинин и др.). Хипотетичната теза на класическата генетика е отхвърлена напълно. Очевидно, Лисенко, който е притежавал недостатъчна генетична подготовка, не е бил запознат с последните постижения на генетиката. Според лисенкоизма наследствеността е свойство на живите организми да изискват определени условия за своя живот и развитие и да реагират по определен начин на едни или други условия. Организма и средата, според него, са две страни на един и същи процес. Друг негов постулат е, че наследствеността не се носи от специални структури, като гени и хромозоми, а е притежание на цялата клетка. Доказателство за това, според Лисенко, е „вегетативната хибридизация”. Б. Изменчивост на организмите Според класическата генетика изменчивостта на организмите е наследствена (комбинативна и мутационна) и ненаследствена (модификационна). Комбинативна наследственост възниква при комбиниране гените на родителите при хибридизация на организмите. Използвана е като основен метод в селекцията за получаване на нови

сортове растения и породи животни. Мутационната изменчивост се дължи на възникване на мутации (повреди) в гените и хромозомите, под въздействие на мутагенни фактори (рентгенови лъчи и др.). Още с откриването на явлението мутационна изменчивост, в началото на миналия век, Хуго де Фриз допуска, че тя може да бъде използвана в селекцията на растения (1901-1903 г.). Според класическата генетика ненаследствената или модификационната изменчивост се дължи на различните условия на живот, при които попадат индивидите на един вид, по време на съществуването си. Тя е ненаследствена, защото ако от растенията с модификации се отгледа следваща генерация при нормални условия, ще се получат нормални потомства, т.е. модификациите изчезват. Лисенкоизма отрича съществуването на гените и не се насочва към изучаване на хибридизацията като явление. Затова не препоръчва използване й като селекционен метод. Лисенкоизмът, също така, не счита, че мутациите могат да бъдат използвани в селекцията, тъй като те възникват случайно и много рядко. Според Лисенко изменчивостта е адекватна на измененията на факторите на средата и затова всички изменения на организмите, възникнали под тяхно влияние са нови белези. Той ги нарича „придобити белези”. По такъв начин той приема, че модификациите, ненаследствените изменения, се унаследяват. По-нататък Лисенко счита, че поради адекватния характер на изменчивостта, човек може да управлява наследствеността на организмите, чрез поставянето им при такива условия на живот, в каквато посока иска да се изменят. Ето защо той предлага като основен селекционен метод „озимяването” – създаване на зимни култури чрез засяването на пролетни култури през есента, и обратно. Според класическата генетика от модификаци не могат да се получат „придобити белези” и нови сортове. Ако обаче, при озимяването растенията попаднат при екстремно низки температури, последните могат да причинят мутации, които ако са полезни, да представляват интерес за селекцията. В. „Вегетативна хибридизация” Според Лисенко промените, наблюдавани в присадника под влияние на подложката имат наследствен характер. Те са доказателство, че по неполов път могат да възникват вегетативни хибриди. „Вегетативната хибридизация" е доказателство, според него, че наследствеността се носи от всички части на клетката и може да се предава по неполов път. Според класическата генетика, при присаждане, от подложката могат да преминават пластични вещества в присадника, които да променят биохимичния състав на присадника. Например, под влияние на подложката, в присадника могат да се появят антитела (преципитини), т.е. да възникне имунитет. Този имунитет е наречен придобит, тъй като наподобява на придобития имунитет при животните (откритие на Д.Костов, 1928 г.). Г. Учение за вътревидовата борба Според класическата генетика вътре във вида протичаСпоред класическата генетика вътре във вида протича вътревидова борба между индивидите и оцеляват тези, които са по-приспособени към условията на живот. Според Лисенко вътре в биологичните видове не се наблюдава преселение и затова вътревидова борба не съществува. От направеното изложение може да се направи следния извод: приносите на класическата генетика са плод на продължителни и задълбочени генетични изслед-

вания на редица поколения изследователи от целия свят и са научно доказани. Схващанията на Лисенко за генетичните явления не се основават на експериментални данни, а са формирани на хипотетични и философски разсъждения и нямат научна стойност. Внедряване на лисеинкоизма в България Науката Генетика навлиза в България през Агрономическия ф-т в София, създаден през 1921 г., като 5-ти ф-т на СУ”Кл. Охридски”. Основатели на генетиката у нас са преподавателите от този факултет - проф. М. Христов, акад. Д. Костов и проф. Г. Генчев. Първите двама са специализирали генетика в Харвардския у-т, САЩ, а третият в Швеция. Затова и тримата са представители на класическата генетика. След Втората световна война България става член на групата държави започнали изграждането на социалистическо общество. Поради това лисенкоизмът, станал вече държавна политика в Съветска Русия през 1948 г., безкритично е пренесен в България през 1949 г. Първите критики срещу българските генетици се появяват още през 1948 г. от чл. кор. Титко Черноколев, проф. Емануилов и др., които ги обвиняват в привързаност към „реакционните вайсманисти” и като противници на Лисенко. През м. април 1949 г. у нас се провежда съдбоносната Национална биологична конференция, под председателството на философа акад. Т. Павлов, председател на БАН и докладчик чл. кор. Хр. Даскалов. На нея българските генетици са остро критикувани, а българската генетика е обявена за метафизична, тъй като приема тезата за константност на наследствеността. Акад. Д. Костов, който е болен и не може да се защити, изпраща писмо до конференцията, в което заявява, че през целия си живот е изследвал изменчивостта на наследствеността и е доказвал, че наследствеността е изменчива. Организаторите на конференцията не приемат обясненията му, променят текста на писмото и от негово име публикуват писмо, подкрепящо Лисенко. Акад. Д. Костов, огорчен, оклеветен и много болен, умира няколко месеца след конференцията. Съдбата на останалите генетици е по-благосклонна. Проф. М. Христов прекратява генетичните си изследвания, свързани с класическата генетика. Проф. Г. Генчев също прекратява цитогенетичните си изследвания, но не приема критиките към постиженията на класическата генетика. Той единствен у нас се противопоставя на лисенкоизма през целия период на неговото господство. Той прави това като участва в публични дискусии, пише дискусионни статии, прави философска обосновка на схващанията на класическата генетика за наследствеността, за да отговори на нападките на българските философи и пр. В Катедрата по генетика и селекция към Агрономическия ф-т (в мое присъствие) между акад. Р. Георгиева и нейния помощник проф. Я. Енчев от една страна, и проф. Г. Генчев от друга, се водеше ежедневна дискусия, а на катедрените заседания същата придобиваше много остра форма. Факултетните философи, вместо да направят безпристрастна оценка на научните факти, вземаха страна и активно подкрепяха лъженаучните хипотетични идеи на лисенкоизма. Първите решения на държавните институции след конференцията са: отменени са съществуващите програми на научните институти, свързани с класическата генетика . Препоръчано им е да започнат изследвания в духа на Мичуринското учение. Отменени са учебните програми и учебниците на всички учебни звена и са заменени

с нови. Закрита е цитогенетичната лаборатория на проф. Г. Генчев. Премахнати са научните дискусии. На мястото на починалия акад. Д.Костов, ръководител на Катедра по генетика и селекция в Агрономическия ф-т, София, е назначена доц. Райна Георгиева, по-късно академик, една от активните последователи на лисенкоизма у нас. Последици от внедряване на лисенкоизма Не съществуват мерни единици, за да се определи размерът на непоправимите вреди от лисенкоизма, спрял на 100% развитието на една водеща наука, за човешкото общество. Ще посоча само някои от тях. Изключително тежко е осакатяването на голям брой поколения - ученици, биолози, агрономи, медици, ветеринари и др. Лекарите са лишени от възможността да изучават гените и хромозомите, материалните носители на наследствеността, както и мутациите, причинители на хилядите наследствени заболявания при човека, някои от които продължават да лекуват и днес. А днес е известно, че около 70% от всички болести при човека (генетични и негенетични) са генетично зависими. Нахлуването на лисенкоизма в България е причина за оклеветяване на видните български генетици у нас – проф. М. Христов, акад. Д. Костов и проф. Г. Генчев, положили основите на генетиката у нас. Лисенкоизмът, също така забави с 2-3 десетилетия използването в хетерозисната селекция на ефективните междулинейни самоопрашени линии при царевицата. С 2-3 десетилетия по-късно започна и използването на метода мутационна селеция у нас, с помощта на който по-късно бяха създадени редица нови сортове. Години на възстановяване на генетиката Процесът на възстановяване на генетиката у нас протича твърде бавно. Това се обяснява с факта, че лицата въвели лисенкоизма в България не си подават оставката от заеманите постове, не признават негативните последици и не реабилитират оклеветените български генетици. Създадените ръководни и изпълнителски научни кадри по време на лисенкоизма не признават и ДНК за материалния носител на наследствеността и не пристъпват към промяна на тематичните си планове. Нещо повече, те подигравателно се отнасят към тези, които се опитват да предприемат изследвантия в тази област. Нова научна конференция за промяна на статуквото се организира едва през 1965 г., в Агрономическия ф-т, София, т.е. 12 г. след откриване материалния носител на наследствеността. Годината на конференцията съвпада с пълното отстраняване на Лисенко от ръководни постове в науката. Проф. Генчев, без да търси реабилитация и възмездие, веднага, много активно се заема с възстановяване на генетиката. Това той прави чрез издаването на редица генетични книги, научни публикации, беседи, консултации и др. По-нататък, макар и бавно, възстановяването на генетиката се осъществява чрез изграждане на нови структури. Такива са: Институт по генетика при БАН (1966 г.), Институт по молрекулярна биология при БАН (1977 г.), Централна лаборатория по генно инженерство (1985 г.), сега Агробиоинститут при ССА, катедра Генетика при Медицинския ф-т на Медицинска академия, София (1971), катедра Генетика към Биологическия ф-т на СУ”Кл. Охридски” (1975 г.) и т.н. Макар и формално детрониран обаче, лисенкоизма продължаваше да съществува и през следващите десетилетия. Много показателен е фактът, че едва през 1987 г. БАН осъществява реабилитацията на акад. Д.Костов, т.е. 34 г. след доказване на тезата му за съществуването на гените. На проведеното юбилейно честване за 90 години от рождението му, акад.

А.Балевски, председател на БАН, обявява акад. Д.Костов за патрон на Института по генетика при БАН, наследник на ЦЗИИ, чийто директор е бил в продължение на 10 години. Същевременно акад. С.Гановски открива музей във възстановената къща на акад. Д.Костов в с. Лукорско, организиран от Селскостопанския музей на ССА. Така паметта на големия български учен най-после е възстановена. След реабилитацията забравата на акад. Д.Костов обаче продължава. Макар, че Институтът по генетика при БАН, в продължение на повече от двадесет години се представя с неговото име у нас и в чужбина, не събира в сборник научните му трудове, 80% от които са публикувани извън страната. Институтът не прави опит да формулира и да систематизира научните му приноси, не прави пълна оценка на научното му дело. Така акад. Д.Костов продължава да бъде непознат за българските учени и обикновения читател. Това необяснимо забавяне от 22 г. е преодоляно едва по време на честванията, свързани със 110-годишнината от раждането му (2007 г.) и 60-годишнината от неговата смърт (2009г.). Честванията бяха представени от поредица събития в памет на акад. Д.Костов, протекли през периода 2007-20011 г. Първото бе задълбочено публично обсъждане на лисенкоизма и посочване на виновните лица и фактори, внедрили същото безкритично у нас. Поводът бе обсъждането на новоизлезлата книга „Генетикът акад. Д.Костов (1897-1949)”(Г. Рукмански, 2007 г.). Второто бе изключително важното събитие - издаването на сборника „Избрани научни трудове” на акад. Д.Костов през 2009 г. (от ред. колегия: Г. Рукмански, А. Едрева, К. Гечев, Р. Бъчварова), който бе представен на следващото събитие – посветената на него тридневна „Национална научна конференция по генетика” (28-30.Х.2009 г.), с участието на над 200 научни доклади. Сред тези събития бе и представения за обсъждане на конференцията проект за дискусия „Приноси на акад. Д.Костов за световната генетика” (Rukmansky,2009 г.), с направени подобрения (1916 г.). Много важно бе и събитието свързано с тържественото откриване през 2009г. на паметник в родното село Локорско на акад. Д.Костов, с което той намери признание и от своите съселяни. Честванията завършиха през 2011 г., когато бе представен на научната общественост от В.Ю.Афиани, Русия и Р.Симеонова, България, сборника „Д.Костов: выдающоийся генетик ХХ века”, БАН, 2011 г., обхващащ 122 от неговите кореспонденции с учени и научни институти от целия свят. Представените чествания организирани в памет на акад. Д.Костов могат да бъдат оценени, като най-мащабните провеждани у нас, в негова чест, след реабилитацията му през 1987 г. Тези събития показват, че акад. Д.Костов, най-големия генетик в историята на страната ни, не е забравен и се ползва с уважението на народа ни. Може би те ни дават основание да направим извода, че е дошъл краят на лисенкоизма. От направеното изложение следва извода: внедряването в практиката на ненаучни учения, непроверени в практиката, чрез авторитарни методи, от ръководителите на държавата, представлява груба намеса в дейността на науката, която е напълно независима институция, имаща задачата, да допринася за ускореното развитие на обществото. Такава намеса нанася много тежки вреди на развитиетно на самата наука, на образованието, на практиката, на развитието на цялата държава. Последиците са неизмерими.

(Продължава в следващия брой)

икономически потенциал от 2 000 до 3999 евро, могат да се направят следните основни изводи:  В групата на малките стопанства фермерите са стимулирани към разширяване на площите с полските култури. На фона на намалението на техния брой е налице окрупняване на стопанствата, специализирани в отглеждането на полски култури;  При стопанствата, отглеждащи трайни насаждения, и тези от смесено-растениевъден тип също се наблюдава окрупняване, макар и в по-малки мащаби в сравнение със стопанствата с полски култури;  През изследвания период е характерно по-нататъшно раздробяване на зеленчуковите стопанства поради по-високия темп на увеличаване на техния брой в сравнение с темпа на нарастване на използваната от тях земя;  Много тревожна тенденция бележи драстичният спад в броя на смесените животновъдни и говедовъдните стопанства, както и в броя на отглежданите от тях животни, за разлика от измененията на същите тези стопанства с икономически потенциал до 2 000 евро;  С по-малка сила, но също така в посока на тяхното намаление, са овцевъдните стопанства, придружено със съответен спад в броя на отглежданите овце, кози и други тревопасни животни;  Получените резултати дават основание да се предложи диференцирано подпомагане на малките земеделски стопанства в зависимост от производственото им направление през следващия програмен период 2014–2020 г.

№2

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ЧАСТ ВТОРА

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 7–8 (273) 2016

НА СЕКТОРИТЕ С ОБВЪРЗАНО С ПРОИЗВОДСТВОТО ПОДПОМАГАНЕ

АНАЛИЗ

Институт по аграрна икономика, София

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ – ЧАСТ вТОРА 1.3. Анализ на подотрасъл „Животновъдство“ 1.3.1. Говедовъдство и биволовъдство 1.3.2. Овцевъдство и козевъдство 1.4. Анализ на икономическото състояние на специализи-раните земеделски стопанства в уязвимите сектори 1.5. Структурни промени в малките стопанства, в т.ч. в уязвимите сектори

1.3. Анализ на сектор „Животновъдство“ За периода 2000–2012 г. се очертават предимно тенденции на намаление в броя на животните. Най-голямо намаление има при козите – с близо 70%. Намалението при овцете е с 40%, а при говедата – с 18%. Единствено при биволите се наблюдава известно увеличение (табл. 25). Намалението на броя на животните води до намаление и на производството на животински продукти – основно при млякото. През 2012 г. в страната са произведени – 1 205 305 хил. литра мляко, което е с 25% по-малко в сравнение с 2000 г. и с 3,4% по-малко спрямо предходната 2011 г. (табл. 26). При всички видове млека се отчита спад, като най-голям, в сравнение с 2011 г., е този при добива на козе мляко – с около 13%, следван от този при биволското – с 8,9%. По-слабо намаление се наблюдава при кравето и овчето мляко, съответно с 2,9% и 2,1%. Делът на кравето мляко от общо добитото през 2012 г. е 88%, следван от този на овчето – 7%, козето – 4,3%, и биволското – 0,6%. Общото производство на месо в страната през 2012 г. е 218 511 т, което е по-високо с 2,5% в сравнение с 2011 г. и с 55% пониско спрямо 2000 г. (табл. 26). Производството само на червени меса през 2012 г. възлиза на 110 902 т и е по-високо с 1,3% в сравнение с 2011 г. и с около 70%по-ниско спрямо 2000 г. Повишаването на количеството добито месо е положителна тенденция и е резултат от преструктурирането в сектор „Говедовъдство”. Една част от земеделските стопани, които не могат да покрият изискванията и критериите за производство на краве мляко, пренасочват своята дейност към месодайно говедовъдство.

Това обуславя известно нарастване на средния брой животни, отглеждани в едно стопанство, както следва: при говедовъдните и овцевъдните стопанства с по 24–25%, при смесените животновъдни ферми – с около 13%. Без промяна остава средният брой на животните в едно растениевъдно-животновъдно стопанство. Независимо от констатираното увеличение на средния брой на отглежданите животни в говедовъдните и овцевъдни ферми, трябва да се отбележи, че той си остава много нисък: съответно по 3–4 крави и по 4–5 броя овце в едно стопанство. Комплексното протичане на различните по своята посока и темпове изменения на броя на земеделските стопанства, на размера на ИЗП и на броя на условните животински единици в отделните видове животновъдни ферми е оказало влияние върху промените в общата структура на малките земеделски стопанства (фиг. 27). Въпреки че зърнопроизводството е съсредоточено в големите масиви на едрите земеделски стопанства и то е далеч по-малко застъпено в малките стопанства, делът на стопанствата, специализирани в отглеждането на зърнени, технически, маслодайни и др. полски култури се е увеличил 1,5 пъти през 2010 г. спрямо 2005 г. Той присъства в общата структура на земеделските стопанства от изследваната икономическа категория със стойност 12,3%. Драстичното намаление както на броя на говедовъдните ферми, така и на броя на отглежданите в тях животни, е довело до съответно намаление и на дела им в общата структура на земеделските стопанства – от 26,7% през 2005 г. до 17,6% през 2010 г. Независимо че в малките земеделски стопанства по принцип е концентрирано отглеждането на по-голяма част от животните в страната, особено на говеда, овце и кози, през настоящия програмен период животновъдният сектор очевидно не е бил приоритетен отрасъл и условията за неговото развитие не стимулират малките фермери да отглеждат животни. Тази хипотеза се потвърждава и от изменението на дела на смесените животновъдни стопанства, който за изследвания период намалява от 19,3% до 10,9%. Най-висок в общата структура на земеделските стопанства остава делът на смесените растениевъдноживотновъдни стопанства (около 30%). При всички останали видове стопанства (зеленчукови, трайни насаждения и смесени растениевъдни), въпреки че се наблюдава увеличаване на техния дял, присъствието им в общата структура остава твърде скромно. Всяка една група от посочените стопанства е с дял под 10%. От направения анализ на настъпилите промени в основните физически показатели, характеризиращи земеделските стопанства с

Фигура 27. Изменения в общата структура на малките земеделски стопанства, на разпределението на ИЗП и на броя на животните в зависимост от производственото направление за периода 2005–2010 г., (проценти)

изисквания по отношение постигането на санитарно-хигиенните стандарти, хуманното отношение към животните и др. подобни, на които трябва да отговарят стопанствата, за да преминат в повисока категория. На отбелязаните негативни тенденции в изменението на броя на животновъдните стопанства съответстват подобни отрицателни тенденции в изменението и на броя на отглежданите в тях животни (фиг. 26). Както става ясно и тук най-голям спад в броя на условните животински единици има при смесените животновъдни стопанства – 2,85 пъти, следвани от говедовъдните ферми – 2,23 пъти, и смесените растениевъдно-животновъдни стопанства – 1,88 пъти. Въпреки че двете тенденции и при трите изброени по-горе вида животновъдни стопанства са еднакви по отношение на своята негативна посока, те се различават помежду си, макар и незначително от гледна точка на техния обхват. Темпът на намаление на броя на животните е по-слаб в сравнение с темпа на намаление на съответния брой стопанства.

Таблица 25. Брой животни за периода 2000–2012 г.

Таблица 26. Производство на животинска продукция за периода 2000–2012 г.

Впрочем, тази тенденция е особено характерна за големите земеделски стопанства, но тук се установява, че тя е присъща и за малките стопанства. При всички останали видове животновъдни стопанства с изключение на тези, специализирани в оглеждането на свине, птици и зайци, тенденцията е на драстичен спад в техния брой. Най-силно това намаление е характерно за смесените животновъдни – 3,12 пъти, и говедовъдните стопанства – близо три пъти (2,78). По-слаб, но също така достатъчно висок, е темпът на намаление на броя на смесените растениевъдно-животновъдни стопанства – почти два пъти (1,9) и на стопанствата, специализирани в отглеждането на овце, кози и други тревопасни животни – 1,68 пъти. Както се вижда, от гледна точка на отбелязания спад в броя на говедовъдните и овцевъдни ферми, положението е особено тревожно. Самоликвидирането на част от тях, освен с тежките икономически условия на функциониране на млечните ферми (найфрапиращи от които са високите цени на фуражите и съответно ниските изкупни цени на млякото), най-вероятно е свързано още и с трудностите по изпълнението на задължителните европейски

Фигура 26. Динамика в изменението на общия брой условни животински единици по видове малки животновъдни стопанства за периода 2005–2010 г.

Фигура 25. Динамика в изменението на общия брой на малките животновъдни стопанства за периода 2005–2010 г., (хил. бр.)

на увеличение на използваната от тях земеделска площ, в крайна сметка се получава нарастване на средния размер на ИЗП в едно такова стопанство от 2,12 ха на 2,91 ха през 2010 г. По същия начин резултират двата процеса, единият на изменението на общия брой на стопанствата със смесен растениевъден характер и вторият на увеличението на общия размер на стопанисваната от тях земя върху средната площ в едно такова стопанство, в посока на неговото нарастване от 1,97 ха на 2,25 ха през 2010 г. Получените резултати показват раздробяване на стопанствата, специализирани в зеленчукопроизводството, и окрупняване на стопанствата, специализирани в следните три направления: отглеждане на полски култури; отглеждане на трайни насаждения и от смесено-растениевъден тип. Налага се изводът, че и за тази категория малки стопанства е налице преструктуриране на производството в полза на разширяване на площите за отглеждане на полски култури. При действащите мерки на ОСП земеделските стопани са мотивирани в по-голяма степен да произвеждат зърнени, технически и други полски култури, отколкото да развиват друг вид земеделско производство.

1.3.1. Говедовъдство и биволовъдство През разглеждания период 2000–2012 г. броят на кравите продължава да намалява. Освен това има и известна компенсация – намалението на млечните крави частично се компенсира с увеличаване на броя на месодайните и като цяло, както вече се спомена в първата част, намалението е с 3,8% спрямо предишната 2011 г. и с 24,3% в сравнение с 2000 г. През останалите години от анализирания период се наблюдава колебание в намалението на броя на млечните крави. Производството на мляко бележи трайна тенденция на намаление през анализирания период. По статистически райони също се наблюдава тенденция на намаление на млякото, но в Южния централен район се запазва найвисокият добив на мляко. Анализираният период 2000–2012 г. се характеризира и с ускоряване на модернизирането на фермите за производство на мляко, за да могат да отговорят на изискванията, заложени в Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (ЕС). В тази връзка ежемесечно се актуализират регистрите на фермите, категоризирани в първа, втора и трета група, съгласно заложените критерии в Наредба № 4 от 19.02.2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на мляко. Към 1.12.2008 г. фермите, категоризирани в I-ва група, са 3 078 броя, с общо 137 694 броя крави, а във II-ра група – 484 броя, с 9 337 броя крави. В сравнение с 2011 г. категоризираните ферми в първа група се увеличават с 326 броя, а отглежданите в тях млечни крави – с 6 374 броя. Спрямо 2008 г. фермите, категоризирани в същата група, се увеличават с 1 056 броя, а кравите, отглеждани в

Таблица 27. Брой категоризирани ферми за производство на сурово краве мляко и отглеждани в тях животни към 1-ви декември

Таблица 28. Разпределение на млечните крави според броя на отглежданите животни в стопанство към 1.11.2012 г.

тях, нарастват с 49 030 броя. В същото време фермите, категоризирани във втора група, намаляват – в сравнение с 2011 г. намалението е с 35 броя, а кравите, отглеждани в тях, са по-малко с 831 броя. В сравнение с 2008 г. обаче намалението е значително – фермите намаляват с 508 броя, а животните съответно със 7 876 броя (табл. 27). Намалението на фермите във втора група се дължи на това, че една част от тях успяват да покрият изискванията и преминават в първа група, а друга част прекратяват дейността си поради невъзможност да покрият хигиенните норми и изисквания за производство на качествена суровина. През изследвания период настъпва промяна и в броя на стопанствата с млечни крави. През 2012 г. броят на стопанствата с млечни крави намалява с 21,5% спрямо предходната година, а броят на отглежданите в тях животни – съответно с 5,9% (табл. 28). Във връзка с преструктурирането на млечното говедовъдство и въвеждането на хигиенния пакет по Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета през 2012 г. в сравнение с 2011 г. се наблюдава спад в стопанствата с 1–2 и 3–9 млечни крави – съответно с 25,5% и 15%. Животните в тях намаляват съответно с 23% и 17,5%. Същевременно при фермите с 10 и повече животни се наблюдава ръст на броя на стопанствата – с 5,2%, в сравнение с 2011 г. Нараства и броят на животните в тях, съответно с 3,4%. Продължава и увеличението на стопанствата със 100 и повече

Както се вижда сред растениевъдните стопанства, висок спад бележат тези от тях, специализирани в отглеждането на полски култури – 17,2%, докато броят на зеленчуковите стопанства и тези, отглеждащите трайни насаждения, се увеличава съответно със 135% и с 20%. При смесените стопанства почти не се наблюдава изменение на техния брой от 2005 г. до 2010 г. Измененията в размера на ИЗП показват, че въпреки драстичното намаление на стопанствата с полски култури, тяхната обща ИЗП се увеличава с 49% (фиг. 24). Вследствие на това средният размер на ИЗП в стопанствата, специализирани в отглеждането на полски култури, се е увеличил от 2,22 ха през 2005 г. на 3,99 ха през 2010 г., т.е. почти 2 пъти. При останалите растениевъдни стопанства също се наблюдава увеличение на общия размер на ИЗП, както следва: зеленчуковите – с 80%; трайните насаждения – с 65%, и смесените растениевъдни – с 16%. Поради отбелязаното вече високо увеличение на броя на зеленчуковите стопанства, за разлика от тези, специализирани в отглеждането на полски култури, средният размер на ИЗП в едно стопанство, отглеждащо зеленчуци, намалява от 0,54 ха през 2005 г. на 0,41 ха съответно през 2010 г. Тъй като увеличението на броя на стопанствата с трайни насаждения не е така драстично и темпът на това увеличение е по-малък от темпа

Фигура 24. Динамика в изменението на общия размер на ИЗП по видове малки растениевъдни стопанства, за периода 2005–2010 г.

Фигура 23. Динамика в изменението на общия брой на малките растениевъдни стопанства за периода 2005–2010 г., (хил. бр.)

В тази част на анализа са обхванати малките стопанства със стандартна продукция (СП) от 2000 до 3999 евро. Освен от уязвимите сектори, са включени стопанства и от други производствени направления. Целта е да се направят сравнителни оценки в преструктурирането между малките земеделски стопанства в уязвимите сектори и другите малки земеделски стопанства. Общият брой на малките растениевъдни стопанства е намалял с 45% (от 108 450 през 2005 г. на 59 290 през 2010 г.) (фиг. 23). Това означава, че става въпрос за много по-висок спад, в сравнение със средното за всички земеделски стопанства намаление. Процесът на намаление на броя на стопанствата е съпроводен с увеличаване на техния физически размер от гледна точка на ИЗП. През 2005 г. средно едно стопанство е стопанисвало 1,21 ха срещу 1,6 ха през 2010 г. Както ще стане ясно по-късно в анализа, тази тенденция е характерна за почти всички ЗС от изследваната група.

1.5. Структурни промени в малките земеделски стопанства, в т.ч. в уязвимите сектори

ропейските изисквания, за да се намали рискът за отказ от тази дейност.

Фигура 11. Средна млечност от крава в България за периода

млечни крави, като кравите в тях през 2012 г. достигат 43 500 броя – с 1,4% повече в сравнение с предходната 2011 г. Концентрацията на млечните крави в животновъдни обекти с по-голям капацитет позволява въвеждането на съвременно технологично оборудване, което води до намаляване на себестойността на суровото мляко и повишаване на ефективността на млекопроизводството. Безспорно, в малките стопанства по-трудно се покриват критериите за качество на суровото мляко, тъй като е затруднено прилагането на необходимите ветеринарно-санитарни дейности и използването на по-съвременни и модерни технологии. От друга страна, тези стопанства имат важна социалноикономическа функция – особено в райони без поминък. Ето защо в бъдеще при очакваното редуциране на малките по размер говедовъдни стопанства, концентрацията и специализацията на млечното говедовъдство трябва да се извършва в съответствие с изискванията на ЕС, но да се отчитат специфичните и най-благоприятни условия за развитието на сектора. Това означава, че наред с изграждането на средни и големи животновъдни стопанства трябва да се търси и прилага адекватна форма на финансова подкрепа и за малките стопанства. Независимо от протичащите тенденции за увеличаване на размера на фермите и модернизиране на производството, производственоикономическите резултати в говедовъдството не се

подобряват. Общото производство на краве мляко за анализирания период намалява. Безспорно то е функция от броя на отглежданите млечни крави и достигната средна млечност. От направения анализ е видно, че намалява не само броят на кравите, но има и колебание при средната млечност (фиг. 11), поскоро се очертава тенденция към намаление. По данни на FAO произведеното в България сурово мляко (средно за периода 2001– 2008 г.), в сравнение с трите водещи страни за този продукт (Германия, Франция и Великобритания), е съответно 23, 20 и 12 пъти по-малко. Тази негативна тенденция оказва неблагоприятно влияние върху конкурентоспособността на българското млекопроизводство. Причините за все още ниската млечност трябва да се търсят, от една страна, в породната структура и от друга – в храненето. Породите, които се отглеждат в нашата страна, и през последните години запазват стабилитет, са следните: черношарена (74% от общата популация), червеношарена (2%), кафява (20%), родопско говедо (3%), симентал (4%) и други породи кръстоски (7%) (фиг. 12) Според специалистите (Стратегия за развитие на животновъдството, МЗХ, 2008) тази породна структура е подходяща и е основа за постигане на висока млечност. Причината по-скоро трябва да се търси в храненето на животните и то не толкова в количеството на изразходваните фуражи.

Фигура 12. Породна структура на контролираните стада в говедовъдството, (проценти)

2008 г. по-висок нетен доход със и без субсидии са реализирали стопанствата с преживни животни, а през следващия период – повисоки резултати имат стопанствата, отглеждащи свине и птици. Динамиката на разходите и нетните доходи в земеделските стопанства рефлектира върху рентабилността на производството. Резултатите показват, че нарастващият размер на подкрепата не е съпътствана с повишаване на производствената рентабилност и ефективността на направените разходи (фиг. 21). За 2006 г. нормата на рентабилност на разглежданите сектори е по-висока от средната за всички стопанства в страната. В условията на ОСП на ЕС, поради недостатъчната продуктивност, високото равнище на разходите и очертаните проблеми, земеделското производство в уязвимите сектори става по-ниско рентабилно от средното равнище с тенденция към понижаване. Нормата на рентабилност на стопанствата с трайни насаждения дори е отрицателна величина, което показва, че производството е губещо. Поради ниската рентабилност съществува повишен риск от изоставяне на дейностите в тези сектори. Резултатите от анализа показват: - Постигнатата производителност и доходите на земеделските производители в уязвимите сектори силно изостават от средното равнище в страната; - В най-тежко икономическо състояние са стопанствата с трайни насаждения. При ниската продуктивност и високи разходи стопаните в сектора са изправени пред тежки икономически проблеми. Изключително ниските икономически резултати, некореспондиращи с интензивното производство показват, че секторът е в криза и тя се задълбочава. Секторът се нуждае от подкрепа за подобряване на възрастовата и видова структура, създаването на нови насаждения от интензивен тип, което ще спомогне за спиране на негативната тенденция в овощарството; - Земеделските стопанства, отглеждащи зеленчуци, се нуждаят от допълнителна подкрепа за стабилизиране на икономическите резултати и доходи, за да се намали силата на конюнктурните колебания от природно-климатичните, пазарните и социално-икономическите фактори. При недостатъчна подкрепа зеленчукопроизводството ще остане неконкурентоспособно и ще запази негативните тенденции на развитие; - Ниските икономически резултати и доходи в животновъдния сектор, предопределени от преобладаващо дребното и разпокъсано производство, също налагат необходимостта от допълнителна подкрепа в процеса на преструктуриране за покриване на ев-

Фигура 22. Норма на рентабилност на земеделските стопанства, (проценти)

панства получените субсидии оказват подкрепа при формирането на нетните доходи, особено след 2010 г., но разбира се с различна интензивност. Поради значително по-добрата осигуреност със земя, субсидиите оказват най-съществен принос за реализирането на високите доходи при стопанствата с полски култури. Дори след 2009 г. подкрепата е по-висока от получения нетен доход без субсидиите. Прави впечатление, че при стопанствата с интензивни култури, получените доходи без субсидии през последните четири години са по-ниски спрямо началото на анализирания период. При стопанствата със зеленчуци, субсидиите водят до леко повишение на доходите. В стопанствата с трайни насаждения субсидиите покриват загубите от производство. Резултатите от анализа показват сериозни колебания в доходите със и без субсидии на земеделските стопанства с преживни животни. Определено може да се твърди, че в периода 2006–

Фигура 13. Средни изкупни цени на сурово краве мляко, (USD/тон)

Те заемат значителен дял, което се вижда от структурата на междинното потребление. За 2012 г. разходите за фуражи заемат найголям дял – 29,7%. По-скоро тук стои въпросът за осигуряване на ритмично, балансирано и качествено хранене. Икономическите резултати в един отрасъл или подотрасъл се обуславят както от обема на получената продукция, така и от цените, по които тя се реализира. Изкупната цена на суровото мляко за разглеждания период (2000– 2012 г.) бележи тенденция на понижаване. Това обуславя и намалението на дела на брутната продукция от животновъдството и конкретно на говедовъдството в общата стойност на брутната продукция от отрасъл „Селско стопанство”. По данни на FAO изкупната цена на суровото мляко в света нараства. За периода (2001–2012 г.) цената на млякото в България, в сравнение с трите най-големи производители на мляко в ЕС (Германия, Франция и Великобритания), е от 1,1 до 1,8 пъти пониска (фиг. 13). През последните години тази разлика постепенно намалява и се забелязва тенденция за изравняване с държавите членки на ЕС, което се обуславя от изискванията на ОСП на ЕС. Не бива да се забравя и фактът, че качеството на суровината все още е незадоволително и не покрива европейските регламенти и

изискванията на преработвателите, така че резерви трябва да се търсят и в двете посоки – повишаване на количеството и подобряване на качеството на суровото мляко, от една страна, и от друга – регулиране на изкупните цени. Трябва да се отбележи и още една тенденция, която влияе негативно на производителите на мляко – през последните години темпът на нарастване на средните изкупни цени на фуражното зърно изпреварва този при изкупните цени на млякото. Това за тях е важно, защото не всички стопанства имат собствена земя за производство на фуражи, а тези, които имат, обикновено тя не е в достатъчни размери, за да осигури необходимия обем фуражи. В тази връзка млекопроизводителите са поставени пред дилемата – да осигурят балансирано и оптимално хранене на животните с цената на високи разходи или да намалят и дори да ликвидират производството. Ето защо тази тенденция оказва негативно влияние не само върху конкурентоспособността на млекопроизводителите, но и застрашава тяхното икономическо оцеляване. В биволовъдството тенденциите не се различават съществено от тези в говедовъдството. Въпреки ценните вкусови и диетични качества на млякото и възможностите за заемане на съответната пазарна ниша, се наблюдава намаляване на поголовието. За разглеждания период намалява както общият брой на биволите, така и биволиците. През 2012 г. биволите достигат 9 212 броя, а биволиците – 5 740 броя. Те намаляват спрямо 2011 г. с 6,8% и 9,4%, а спрямо 2000 г. бележат ръст, съответно с 18,3% и 15,5%. Най-много биволи се отглеждат в Северозападния район (табл. 29). Той остава водещ в биволовъдството. През 2012 г. там се отглеждат 1,7 хил. броя или 29,8% от общия брой биволици в страната. Единствено в този район се отчита увеличение на отглежданите биволици спрямо предходната година – с 13,3%. В Югоизточния и Южния централен район техният брой се запазва на нивото от 2011 г., а в останалите райони има намаление между 14,3% и 55,6%, като най-значително е в Югозападния район. Намалява и производството на биволско мляко. През 2012 г. в страната са произведени 7 830 хил. литра биволско мляко, което е с 8,9% по-малко в сравнение с предходната година и с 9,5% спрямо 2000 г., което е резултат от редуцирания брой биволици. Една от причините за намаляване на броя на поголовието в страната през разглеждания период е ниската степен на концентрация. Около 4,3% от общия брой на биволите се отглеждат в стопанства с 1–2 животни, което не позволява да се организира система

силно екстензивно производство. Посочените проблеми, съчетани с високата капиталоемкост и трудоемкост на производството, определят ниската продуктивност и доходност в сектора. След 2008 г. полученият нетен доход на стопанствата с преживни животни се задържа на значително по-ниски нива от средния нетен доход. Получените ниски доходи се дължат главно на ниската млечност на кравите, нарастващите разходи за производство и ниските изкупни цени на млякото. Резултатите от анализа показват, че след влизането на страната в ЕС, доходите на стопанствата в уязвимите сектори силно изостават от средните равнища на стопанствата в страната, което води до отлив на производителите от тези производства (фиг. 19). Това показва, че при сегашните условия и съпътстващите ги сериозни проблеми, получената подкрепа е недостатъчна да се развива производството в тези сектори. При задълбочаване на анализа, за да се отчете влиянието на получената подкрепа, нетният доход е посочен със и без субсидии. Анализът на данните показва, че при всички растениевъдни сто-

Фигура 21. Нетен доход с и без субсидии на животновъдните стопанства, (лв.)

Фигура 20. Нетен доход с и без субсидии на растениевъдните стопанства, (лв.)

зеленчукопроизводителните стопанства силно се колебае, като повисоките стойности през годините са около равнището за 2006 г. Колебанията са свързани със силната зависимост от природно-климатичните фактори, пазарната конюнктура и социално-икономическите условия. При високите производствени разходи, получената подкрепа по линия на директните плащания не оказва съществено влияние върху доходите на стопанствата в зеленчукопроизводството. Проблемите в сектора са свързани с напояване (недобро състояние на поливната инфраструктура и високата цена на водата), липсата на средства за уедряване и модернизиране на производството, ниско ниво на сдружаване, недостигът на квалифицирана работна ръка, нелоялната конкуренция, проблеми с пазарната реализация на продукцията. С най-ниска доходност са стопанствата с трайни насаждения, като в периода 2008-2010 г. се стига до срив в доходите, достигащи почти до нулев или отрицателен резултат. Въпреки че през 2011 г. е постигната по-висока доходност, през следващата година отново има драстичен спад. Изключително ниските резултати показват, че производството е съпътствано с редица проблеми – лошо състояние на насажденията (висок дял на занемарените и амортизирани насаждения), нисък дял на новосъздадените масиви,

за разделно изкупуване на биволското и кравето мляко. През последните години се забелязва тенденция на повишаване средния размер на стопанствата. През 2012 г. броят на стопанствата, отглеждащи биволи, намалява с 18% спрямо предходната година, а около 70% от биволиците се отглеждат във ферми с над 20 животни. Друга причина за намаляване на биволската популация е по-големият износ на разплодни животни, което ограничава естествените възможности за възпроизводство на стадата. В момента техният брой е под селекционния минимум. Селекционната дейност в направлението се води с около 800 броя животни. В тази връзка е необходимо да се изготви програма за достигане и поддържане на популация от 10 000 биволици – позволяващи нормално възпроизводство. Не на последно място следва да се посочи и липсата на икономически стимул при отглеждане на животни, който се обуславя от ниските изкупни цени на биволското мляко, които не покриват разходите, необходими за отглеждането на тези животни. От направения анализ на състоянието и развитието на говедовъдството – в частност на млечното говедовъдство, се очертават следните тенденции и изводи: - През първите години от анализирания период (2000–2007) г. се извършва подготовка на страната за присъединяване към ЕС.

Таблица 29. Брой биволи по статистически райони

Това е период, в който се извърши хармонизиране на българското законодателство с това на ЕС за постигане на съответствие със стандартите на Общността в областта на хигиената, околната среда и хуманното отношение към животните; - Промяната на собствеността в животновъдните стопанства води до тяхното раздробяване и намаляване на броя на говедата, в т.ч. и на млечните крави. Най-драстично е намалението през периода 1991–1994 г., когато кравите намаляват наполовина. Това намаление продължава и през периода 2000–2012 г., макар и с по-малки темпове; - Зараждащата се тенденция на повишаване на размера на фермите и задълбочаване на тяхната специализация не води до подобряване на производствено-икономическите резултати; - Производството на краве мляко намалява. Средната млечност по години се колебае и въпреки лекото повишение през последните години, тя все още е далеч под тази на водещите страни в Европа; - Независимо от подходящата породна структура, която се използва в страната, неефективната дейност по изкуственото осеменяване и ветеринарната профилактика са основна причина за липсата на модерно и отговарящо на европейските стандарти говедовъдство; - Тези обстоятелства определят и качеството на млечната суровина, която е на незадоволително ниво както по отношение на европейските изисквания, така и по отношение на нуждите на преработвателите; - По-високият темп на нарастване на средните изкупни цени на фуражното зърно, спрямо темпа на изкупните цени на млякото, е една от причините за нерационалното хранене на животните, а твърде често и за ликвидиране на млечните ферми. Именно нерационалното хранене и повишената заболеваемост са основните причини за почти двойно по-ниската продуктивност при кравите; - Като положителна тенденция за изследвания период може да се посочи промяната – макар все още незначителна, в структурата на говедовъдството. Нарастването на броя на кравите за месо има важно значение както от гледна точка на задоволяване на пазара с месо, което на настоящия етап не е достатъчно, така и от гледна точка на използване на наличните природни ресурси. От друга страна, това е една алтернатива и за производителите на мляко. Тези, които не могат да отговорят на изискванията за производство на качествена суровина, могат да се насочат към отглеждане на месодайни крави.

култури имат по-висока производителност от средната за страната, а останалите стопанства – значително по-ниска. Тези резултати показват, че тенденцията на увеличение в средната производителност на стопанствата се дължи само на увеличението на показателя в стопанствата с полски култури. Поради колебанията в равнищата на производителността нито една от останалите групи стопанства по специализация – зеленчуци, трайни насаждения, няма ясно изявено предимство. Сравнителният анализ показва, че въпреки очертаната тенденция на плавно увеличение в постигнатата производителност на стопанствата с преживни животни, тя остава най-ниска. Преди влизането на страната в ЕС нетният доход на разглежданите сектори е над (зеленчукопроизводство, овощарство) или около (животновъдство) средния доход на стопанствата в страната. След 2007 г. в условията на ОСП на ЕС, равнищата на нетния доход в уязвимите сектори изостават от средното ниво. В резултат на получените директни плащания, средният нетен доход на стопанствата в страната бележи трайна тенденция към повишаване (фиг. 19). В същия период полученият нетен доход от

Фигура 19. Нетен доход на земеделските стопанства

Фигура 18. Производителност на труда по специализация на стопанствата, (лв./ГРЕ)

Динамиката в изменението на брутната продукция и междинното потребление формират равнищата на нетната добавена стойност на стопанствата, която има пряко отражение върху постигнатата производителност. Данните показват, че през 2006 г. няма чувствителни разлики между постигнатата производителност по специализация на стопанствата, като стойностите се движат около средните за страната. Прави впечатление, че стопанствата с трайни насаждения са постигнали по-висока производителност от стопанствата с полски култури. Най-ниска е производителността при стопанствата с преживни животни (фиг. 18). През следващите години настъпват промени в равнищата на производителността по специализация на стопанствата. След 2007 г. с изпреварващи темпове се увеличава производителността на стопанствата с полски култури като тази разлика се увеличава неколкократно след 2010 г. в резултат на предимствата на едромащабното производство. При останалите стопанства промените в производителността са по-незначителни и с колебания. В резултат на посочените изменения след 2007 г. само стопанствата с полски

1.3.2. Овцевъдство и козевъдство Овцевъдството и козевъдството са основни направления в животновъдството, които традиционно се развиват в селските райони и най-вече в полупланинските и планинските. През разглеждания период развитието на овцевъдството се характеризира с известни колебания – в отделни години броят на овцете се увеличава, но по-скоро се налага тенденция на намаляване броя както на овцете, така и на овцете-майки. През 2012 г. общият брой на овцете намалява с 6,4% в сравнение с 2011 г. и с 40,5% в сравнение с 2000 г. Намаление има и при овцете-майки, съответно със 7,5% и 38,3%. Изключение правят само месодайните овце-майки и агнетата до 6 месеца, при които поголовието се увеличава съответно с 12,3% и 21,9% в сравнение с 2011 г. Производството на овче мляко също намалява. През 2012 г. намалението е с 2,1% спрямо 2011 г. и с 6,8% спрямо 2000 г. Това намаление е продиктувано както от намалението на броя на животните, така и от намалението на средната млечност. През разглеждания период тя показва трайна тенденция на намаление. По отношение на размера на стопанствата се наблюдава тенденция на окрупняване. През 2012 г. броят на стопанствата, отглеждащи овце-майки, намалява с 11,6% в сравнение с 2011 г., а броят на животните в тях със 7,5%. Средният брой на овцете, отглеждани в едно стопанство през същата година, се увеличава с 6,6%, а средният размер на стадата с овце-майки достига 17,5 броя при 16,8 броя за предходната 2011 г. Най-голям брой овце се отглеждат в Южния централен район. През 2012 г. техният брой достига 315 хил. или 23% от общия брой, следван от Североизточния – 263 хил. броя, и Югоизточния – 249 хил. броя. Най-малък е броят на овцете в Северозападния район – 138 хил. броя. Във всички статистически райони се отчита намаление на отглежданите овце както общо, така и на овцете-майки. Най-голямо е намалението в Северния централен район, където общият брой на овцете намалява с 16,8%, а на овцете-майки – с 27%. В останалите райони намалението е по-слабо изразено и варира от 1 до 7,4% за двете категории. Като основни причини за намаляване броя на овцете могат да се посочат следните: - Обезлюдяване на голяма част от селата, особено в полупланинските и планинските райони, които са в близост до големи пасища,

представляващи сериозен фуражен резерв и район за производство на екологична продукция; - Непривлекателните условия на труд в това направление – породени от трудоемкия характер на производството и ниската степен на механизация; - Нерентабилно производство, което е резултат от ниските цени на овцевъдните продукти, които не покриват направените разходи, на второ място – сезонният характер за производството на мляко, което не осигурява целогодишни приходи, и на трето място – липсата на пазар за реализация на вълната; - Възможностите за възникване на епидемии, които обикновено трудно се овладяват и нанасят сериозни поражения на овцевъдството. През изследвания период 2000–2012 г., тенденциите в развитието на козевъдството не се отличават от тези за останалите преживни животни. През 2012 г. общият брой на козите бележи спад от 14% в сравнение с предходната година, а този на козите-майки – с 13,5%. В сравнение с 2011 г. броят на стопанствата, отглеждащи кози, намалява с 26,9%, а при тези с кози-майки намалението е с 26,7%, което показва, че настъпват процеси на окрупняване на стопанствата. Около 70% от козите-майки са в стопанства от 1–49 животни. Същевременно стопанствата с 50–99 кози-майки се увеличават значително – с 18,5%. Животните в тях също се увеличават – с 16%. Ръст, макар и по-слаб, има и при стопанствата със 100 и повече животни. Независимо от протичащите процеси на окрупняване на стопанствата, общият брой на козите през изследвания период намалява. През 2012 г. е отчетено намаление на козите във всички райони на страната, като най-значително е това намаление в Северния централен район – с 21,5%, следван от Югозападния район – с 20,9%, и Югоизточния район – с 19,2%. Най-слабо е намалението в Южния централен район – с 2,4%. Намаление във всички статистически райони има и при козитемайки. Най-значително е това намаление в Северен централен район – с 27,4%, а най-малък е темпът на намалението в Южен централен – с 5,1%. В останалите райони броят на козите намалява между 8,5% и 17,2%. Намалява и производството на козе мляко. През 2012 г., в сравнение с 2011 г., намалението е с 13,3%. По статистически райони – най-висок е добивът на козе мляко в Северозападен район – 14 031 хил. литра, следван от Югозападен с

зарни и др. (фиг. 17). В стопанствата с преживни животни се очертава стабилизиране на получената брутна продукция и дори леко покачване, но стойностите остават на изключително ниско равнище. При трайните насаждения през 2012 г. е отчетен значителен спад в получената брутна продукция, в сравнение с предходните години. Равнището на брутната продукция в края на анализирания период е значително по-малко, дори в сравнение с 2006 г., преди влизането на страната в ЕС. След отчетената най-висока стойност на брутната продукция, получена от стопанствата в зеленчукопроизводството през 2008 г., следва спад през следващите години. Сравнителният анализ показва, че произведената брутна продукция в стопанствата в уязвимите сектори в края на анализирания период е значително по-ниска от средния размер. В края на анализирания период равнището на брутната продукция в стопанствата със зеленчуци е 56% от средната брутна продукция, с трайни насаждения – 52%, и с преживни животни – едва 38%.

Фигура 17. Брутна продукция на земеделските стопанства

Фигура 16. Среден икономически размер по специализация на стопанствата, 2010 г.

В зеленчукопроизводството дребните и малки стопанства формират общ дял от 60% (фиг. 15). При среден икономически размер на земеделските стопанства в България от 6640 евро СП, единствено зеленчукопроизводителните стопанства имат СП по-голям от средния – 9 110. Стопанствата с трайни насаждения са с изключително нисък икономически потенциал – 1 885 евро, който не кореспондира с интензивно производство. Средният размер на стопанствата с преживни животни е 4 281 евро (фиг. 16). При очертана стабилна тенденция към увеличение на средната брутна продукция общо на стопанствата в страната, в сектор „Плодове и зеленчуци” се отчитат сериозни колебания. Това показва, че производството в този сектор е нестабилно и силно се влияе от конюнктурните условия – природо-климатични, па-

Фигура 14. Динамика в броя на специализираните стопанства

Изразената тенденция към намаляване на броя на специализираните земеделски стопанства е в резултат на общата тенденция на редуциране броя на стопанствата. Най-голямо е намалението при стопанствата с преживни животни – 25%, в резултат на пре-

1.4. Анализ на икономическото състояние на специализираните земеделски стопанства в уязвимите сектори

10 815 хил. литра. Най-нисък е добивът в Североизточен район – 5 292 хил. литра. При всички тези райони има намаление в сравнение с предходната година. Изключение прави Южен централен район, където е регистрирано увеличение на производството на козе мляко с 14,4%, в сравнение с 2011 г. Причините за намаляване на броя на животните и тук трябва да се търсят основно в обезлюдяването на районите, подходящи за отглеждане на кози, и в непривлекателните условия на труд – породени от трудоемкия характер на производството и ниската степен на механизация.

Таблица 30. Разпределение на стопанствата по класове и размер на стадата за основни групи животни

структуриране на фермите, свързани с постигане на европейските изисквания за добив на качествена суровина и хуманно отношение към животните. Намалението при стопанствата, отглеждащи зеленчуци, е 16%. Промяната в броя на стопанствата с трайни насаждения е минимална – под 3%, което се обяснява с дълготрайния характер на направените вложения и бавния процес на промяна в специализацията. В уязвимите сектори най-голям е броят на специализираните стопанства с преживни животни – 88 630 бр., значително по-малък е броят на стопанствата с трайни насаждения – 32 111 бр., и със зеленчуци – 18 223 бр. (фиг. 14). Резултатите очертават дребно и разпокъсано производство в животновъдството – 92% от стопанствата отглеждат до 9 крави, относителният дял на стопанствата, отглеждащи до 9 овце и кози- майки, са съответно 80% и 95%. Таблица 31. Брой стопанства и площи, отговарящи на условията на подкрепа

Например относителният дял на стопанствата в млечния сектор, отговарящи на условията за обвързана с производството подкрепа, са съответно: с млечни крави над 10 бр. – 11%; с овце и кози-майки между 10 и 50 броя – близо 14%. Съответно относителният дял на подкрепените животни по тези схеми са: млечни крави – над 70%; овце и кози-майки – 21% (табл. 30). Относителният дял на стопанствата и площите, които отговарят на условието за подкрепа (табл. 31.), са: - с овощни насаждения и десертни лозя – близо 30% от стопанствата в сектора и 91% от площите; - със зеленчуци на открито – близо 9% от стопанствата и 69% от площите; - с оранжерийно производство – 4,5% от стопанствата и близо 52% от площите. Анализът на земеделските стопанства по икономически размер през 2010 г. е направен на базата на показателя „стандартна продукция” (СП), който представлява стандартна стойност на брутната продукция (Регламент 1242/2008 г. на ЕС). Преобладаващият дял на стопанствата в тези сектори са дребни и малки. Най-висок е делът на дребните стопанства (до 2 000 евро СП) с трайни насаждения – близо 87%. В сектор „Преживни животни“ делът на дребните стопанства е над 64%.

Фигура 15. Разпределение на стопанствата по икономически размер, 2010 г.

Агратек е официален вносител за България на марките Agrifac, Merlo и Sipma. Екипът от професионалисти в сферата на земеделската техника са готови да ви предложат най-добрите решения, за да осъвремените оборудването във вашето стопанство. Освен екипа ни от продуктови специалисти, които да ви препоръчат подходящите машини за дейността на стопанството ви, можете да разчитате и на екипите ни от сервизни специалисти. Те са висококвалифицирани и ще обслужат машината ви при необходимост, за да не губите време когато работата ви чака.

AGRIFAC CONDOR CLEARANCE PLUS С крачка напред в растителната защита. Клиентите ни откриха заради това което техните полета желаят... Работен просвет – до 200 см, управляем от кабината 3400-8000 л – Резервоар за химикали 24-54 м стрела, 50-250 cм разположение на стрелата от обработваемата култура Работна скорост – до 36 км/ч. Два вида двигатели IVECO – 151/205 или 210/285 кв/кс FPT Пътен режим – до 50 км/ч с нисък разход на гориво Stabilo plus шаси, гарантиращо комфорт независимо от условията на работа MountainMasterPlus – независимо управление на носещите хидривлични цилиндри, компенсиращи независимо терена до 20% HighTechAirPlus – Управление на изпръскващата норма от кабината посредством високотехнологично изпръскване с работно налягане до 15 бара – без смяна на дюзи DropLetControl – Избор на големината на капката при обособени режими на пръскане и култури ExternalFillSystem – Подсигурява бързо пълнене на резервоара – за 8000 л са необходими 7 мин. Открийте ни и Вие на БАТА АГРО 2016 ЕСЕН на щанд № 17 - За да се уверите сами.

ул. „Майор Юрий Гагарин“ 22-А 1113 София Bulgaria