Земеделие плюс 274/2016 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

9–10 (274) / 2016

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

oфициа лен дис трибу тор ЗА БЪЛГАРИЯ

Предлаганите три модела пръскачки Agrufac Condor бият конкурентните производители с опцията да навлизат безпроблемно във всякакви посеви, независимо от височината и от терена

www.agrifac.com

Независимо от размера на своите лозя, добрите винари в Европа избират техниката Pellenc

www.pellenc.com

Новите серии Merlo Turbofarmer II и Meltfarmer II. Машина на годината и Награда за иновации на SIMA 2015 – с уникални ключови технологии

www.merlo.com

С подкрепата на

контакти: 1750 София, жк Младост 1, ул. Димитър Моллов .4 тел. +359 2 9713525, +359 889 220 455; факс +359 2 9713504 office@RIMEX.BG

w w w.RIMEX.bg

Безапелационно доказано качество на масла и смазки за всички видове земеделски машини

www.nordlub.de

Добър посев, добра реколта, добра печалба – поливните системи Casella допринасят за това

www.casella.com

Нова гама течни торове – хит в агробизнеса

www.agropolychim.bg

Универсални мобилни сушилни с непрекъснат поток и обдухване.

www.alvanblanc hgroup.com

Съдържание ПОЧВИТЕ И ЧОВЕКЪТ Почвените ресурси на България – проблеми и прогнози. . . . . . . . . . . . . . . . . . . Земеделски култури Eфективност на селекцията на пшеница спрямо съвременните изисквания за устойчиво развитие на земеделието V. Сорт и предшественик като фактори за устойчиво земеделие. . . . . . . . . . . . . . . . . . Нови възможности за контрол на заплевеляването при царевицата и влиянието им върху добива на зърно Подземната детелина (Trifolium subterraneum L.) – перспективен фуражен вид в България . . . . . . . . АГРОТЕХНОЛОГИИ Почвозащитна ефективност на усъвършенствани технологии за минимална и нетрадиционна обработка на почвата на наклонени терени. . . . . зеленчуци Компост и минерални торове при зелен фасул (phaseolus vulgaris l.). . . . . . . . . . ЦВЕТАРСТВО срок и начин на засаждане за размножителния коефициент при гладиол (gladiolus l.). . . . . . . . . . Библиотека Анализ на секторите с обвързано с производството подпомагане ТРЕТА ЧАСТ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА Коренови паразити и борбата срещу тях. . . . . . . Селскостопанска академия Празника на земеделската наука „Даровете на природата“. . . . . . . . . . . . . . . . .

Новини от ДФЗ

. . 3

. . 8 . . 12 . . 15

. . 18

. . 22

. . 25

. . 29 . . 46 . . 48

Втори прием по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 От 26 октомври започва вторият прием на заявления за подпомагане по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Кандидатите могат да подават заявления до 7 декември 2016 г. в областните дирекции на ДФ„Земеделие“ по място на извършване на инвестицията. Бюджетът на втория прием по подмярката 4.1 е в размер на левовата равностойност на 237 милиона евро. Инвестициите за закупуване на земеделска техника по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” включват техника, която се използва за обработка на почвата и прибиране на реколтата като: самоходна техника - колесни трактори, верижни трактори, специализирани самоходни машини (силажокомбайни, зърнокомбайни и др.), друг вид самоходни машини, както и сменяема прикачна техника. В този период на прием по подмярката са допустими и проекти с инвестиции за напоителни системи, както и разходи по проекти за колективни инвестиции, представени от признати групи или организации на производители. Условията и редът за прилагане на подмярката са разписани в Наредба № 9 от 21 март 2015 година. Земеделие плюс

Цена: 6,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: доц. д-р Т. Колев, GSM 0882 966 459 Редактор: П. Пеков PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: aкад. Ат. Атанасов, проф. д-р Ив. Трънков, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (274) / 2016

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894г.

ПОЧВИТЕ И ЧОВЕКЪТ

Почвените ресурси на България – проблеми и прогнози проф. д-р Методи Теохаров, ИПАЗР „Н.Пушкаров” – София

Промени и преобразуване на почвите и преосмисляне на тяхната същност и значение в условията на съвременния свят

ПЛЮС

9–10 (274) / 2016

Ноосферата е учението, което спомогна да се промени мисленето и в областта на почвената наука. Общото събрание на ООН на 20.12.2013 г. на своята 68-ма сесия прие 2015 г. за Международна година на почвите, а 5-ти декември за Международен ден на почвата. Съветът на Европа прие Европейската Харта на почвата, където тя се разглежда като „компонент на сухоземните екосистеми и съставна част на горния слой на земната кора и като незаменим, ограничен и невъзстановим природен ресурс“. Това определение показва новото мислене и отношение, което съвременният човек трябва да има към почвените ресурси и тяхното опазване В тази връзка, реакцията на учените почвоведи бе много порано, като последователно в легендата на ФАО, а в по-ново време и в Световната референтна база те включиха нови почвени единици на различни таксономични равнища. Включването на няколко големи почвени групи, между които Силно ерозирани почви (Regosols), Пясъчни почви (Arenosols), Антропогенни (Anthrosols), Техногенни (Technosols), Плитки (Leptosols) доказва наличието на активни деградационни и разрушителни, естествени, ан-

тропогенни и техногенни процеси, предизвикани от една страна от вътрешните и външни природни сили и от друга – от човешката дейност. От особена важност е изучаването на тези и на всички нормално развити почви да се извършва на база геоекологичен профил (пълен и непълен). Пълният профил се характеризира с последователно хоризонтирани АВ-С-Д хоризонти, а непълният – с А-С или А-Д. И двата типа профили могат да бъдат носители на геонокси или технонокси, т.е. съответно на вредни и/или отровни вещества от геоложки (геохимичен) и техногенен (емисионен) произход. Профилът може да има смесен произход от геогенно и техногенно влияние. В много случаи пълният и непълният профил са нарушени както от естествените, така и от антропогенните или техногенни процеси. Строгонаучният методичен подход изисква изучаването и на двата профила да се провежда с пълния набор генетични хоризонти и задължително по катена от първи или втори порядък (Гансен, 1962; Мордкович и др., 1985; Теохаров, 2003). В противен случай, ще продължава да се установяват замърсени почви само чрез повърхностния хоризонт. Ноогенезисът или съзнателната и несъзнателна човешка дейност са в основата на всякакъв род промени в почвата, земята и природната среда. С дейността човек е призван да запази естествения

ЗЕМЕДЕЛИЕ

През последните 30-40 години почвените ресурси непрестанно и много интензивно са подложени на въздействието на фактора човешка дейност. Човешката дейност променя климата, природната среда и самия човек (Теохаров, 2006). Когато Докучаев създава учението за почвите през 1883 г., той едва ли е имал предвид вредите, които човек ще нанася върху тях и че неговите дейности в преобразуването им ще придобият крайности и ще бъдат от първостепенно значение. Нарушаването на естествения статус на петте природно създадени сфери (литосфера, педосфера, хидросфера, атмосфера и биосфера) чрез постоянното въздействие на антропогенните и техногенни процеси е причина за поява на ново състояние на биосферата – ноосфера. Основано от последователя и ученика на Докучаев, академик Владимир Вернадский, това е учение за разума и съзнанието на човека, за неговите добре проектирани, разумни и съзнателни или лошо проектирани, неразумни, необмислени и разрушителни идеи и действия, които променят биосферата. „Ноосферата не е фикция, не е създаване на вяра, а емпирично обобщение”. Тези думи на Вернадский ни задължават да изследваме не само генезиса на почвите и заобикалящата ни природа, но и ноогенезиса на човека и значението му за опазване на почвените ресурси.

геоекологичен профил с характерното почвено-геоложко хоризонтиране, което съхранява не само природната, но много често и историческата памет. В тази връзка, почвата трябва да се разглежда като естествено природно образувание, основен екологичен ресурс и средство за производство, което притежава свойството плодородие и създава материални и духовни ценности. Едно от многото доказателства за подобно определение са съхранените до наши дни красиво изографисани и пълни с жито тракийски глинени съдове (делви), изваяни от канелено-червения В хоризонт на Канелена почва и пак съхранени дълбоко в профила от същата тази почва. Такова съвременно определение за почвата подхожда, защото открития от подобен характер са в унисон с учението за ноосферата и те създават емоционално и незабравимо усещане не само у почвоведа и археолога, но и у всеки ценител на науката за почвите и археологията. Затова през последните години все по-голямо значение придобива новото направление в почвената наука – археологическо и историческо почвознание. Изхождайки от учението за ноосферата и све-

товната кампания за опазване на почвите, приоритетните задачи следва да бъдат създаване на ново отношение към почвите у всички членове на съвременното общество, основано на разума, съзнанието и мисълта, издигане на обществения статус на почвите и засилване на международното сътрудничество, свързано с проблемите в почвознанието и опазването на почвените ресурси. Проблеми при изучаване, използване и опазване на почвите Проблемът за генетико-диагностична оценка и систематика на почвите е един от най-трудните в нашето почвознание (Теохаров, 2008). В отделни етапи от неговото развитие схематизмът и догматизмът са пречели за по-точното параметриране и дефиниране на отделни неизучени или дискусионни почвени единици и сега редица почви се нуждаят от разработване на съвременни оценъчни показатели и критерии. Всяка генетична класификация на почвите е фундамент за количествена (агропроизводствена) класификация, която обслужва земеделското производство. Този въпрос продължава да бъде актуален проблем за почвената наука и земедели-

ето и днес, защото не може да има устойчиво управление на почвените ресурси и селскостопанското производство без съвременни генетични и приложни класификации. За целта почвоведите са призвани да познават почвените системи от времето на Пушкаров до днес и да ползват всеки техен полезен елемент, да вървят поне 10 години напред и да подхранват съответните дисциплини и отрасли с нови идеи. През 104-годишната история на почвената наука са разработени няколко класификации и те надграждат систематиката на почвите (Пушкаров, 1931; Герасимов и др., 1959; Койнов и др., 1964; Йолевски и др., 1983; Пенков и др., 1992). Последната национална класификация от 1992 г. бе свързана със земеразделянето и хармонизирана с класификацията на ФАО. След този период класификацията на ФАО претърпя 3 версии (1998, 2006, 2014) и бе създадена Световната Референтна база за почвените ресурси, чиито основи бяха заложени на три Международни съвещания през 1980, 1981 и 1982 г. в Институт „Пушкаров”. През това време диагностиката и класификацията на почвите в България не бяха актуализирани, не беше подобрена и приложната агропроизводствена класификация или т.нар. агропочвено групиране. Реално в практиката се използва разширения списък за агрогрупиране на почвите в България, разработен на базата на почвено-картографското групиране и класификациите на Герасимов и Антипов-Каратаев (1959) и Койнов и др. (1964) от 50-те и 60-те години на миналия век. За отбелязване е, че този списък се ползва от някои изследователи и за генетико-диагностична и класификационна оценка. Така в съвременни научни разработки могат да се срещнат оподзо-

лени и силноерозирани Черноземи, Канелено-подзолисти и Жълтоземно-подзолисти почви, Чернозем-смолници, Светлосиви и Сиви горски почви и най-неприемливите в генетичното почвознание наименования – неразвити, плитки, излужени, Канелени горски почви и т.н. Номенклатурата на всички тези почвени единици беше коригирана, съобразно натрупаните изследвания и световните стандарти от големи научни колективи, ръководени от проф. Койнов, проф. Йолевски и проф. Пенков и поправките бяха отразени в актуализираните класификации от 1983 и 1992 г. Коректно е почвите да се оценяват генетично и ресурсно, да се прави точна диагностична бонитетна, икономическа и кадастрална оценка, като се ползват установените досега критерии за диагностика (Clauden, B. and J.M.Hollis, 1984). Разработването на съвременна диагностика и класификация, съобразена с критериите на Световната референтна база има пряко отношение към създаването на нова методика за оценка и кадастър на селскостопанските земи, на нов поземлен кадастър за страната и подобрена категоризация на земите. Така че почвоведи, бонитатори, аграрикономисти и властови ресурс са в дълг към фундаменталното и приложно почвознание, разбира се и към практиката. Иновационни продукти не се правят без финансиране на почвената наука и без подготвени за целта кадри. Най-трудното в почвознанието е постигнато, базата данни съществува, нужни са много малко допълнителни изследвания, кадрови и финансов ресурс, за да решат посочените по-горе проблеми. На второ място са проблемите с генетичен и почвеноклиматичен характер. Физико-географските проучвания

показват, че 42,8 % от територията на България е с хълмист релеф (от 200 до 600 м н.в.), 26,2 % с планински и 31 % е равнинен (Атанасов и др., 1974). Една трета част от обработваемата площ на страната е с ограничаващи плодородието фактори (Райков, 1986). Около 32 % (3551,5 ха) от почвите са заети с гори и са формирани под горска растителност (Роснев и др., 2006). Твърде разнообразните физико-географски условия обуславят развитието на деградационни процеси, на примитивни и плитки почви, голям и дълбок дренаж, значителна транзитност на твърдия и течен отток, широко развитие на ерозията, процеси на преовлажняване, уплътняване, заблатяване, засоляване, вкисляване, дехумификация и карбонатизация и др. Една трета част от обработваемата площ на страната е с ограничаващи плодородието фактори (Райков, 1986). 65 % от площта на стопанисваните земи е засегната от водна ерозия и 24 % – от ветрова ерозия. Близо 14 % от интензивните валежи са ерозионни. Средногодишният брой ерозионни дъждове в различните части на територията на страната е от 2 до 10 (Русева и др., 2010). Съществува тенденция към увеличаване на зимните валежи и намаление на летните в Южна България и увеличаване на летните в Северна България (Александров, 2002). Само за една година чрез ерозионните и поройни водни оттоци се изнасят хранителни вещества, хумус, азот, фосфор, калий и други макро и микроелементи, равняващи се на годишното производство на един голям завод за минерални торове (Теохаров, 2010). През последните няколко години поради измененията в климата значително се променя съвременния статус на почвите и геоложките субст-

рати, образувайки наводнения, порои, мочурища, затлачване, тинясване, свлачища и срутища. Продължителните валежи са причина за процеси на сезонно преовлажняване на почвите, най-често през късна есен, зимата и в ранна пролет. Те влошават техния въздушен, топлинен и хранителен режим и предизвикват активни окислително-редукционни процеси в тях, влошават агрохимическите свойства и понижават почвеното плодородие. Световна тенденция е тези процеси да се превръщат в природни бедствия и да променят почвената и растителна покривка в големи райони. Климатичните промени са промени и на почвите и много често се редуват наводнения с продължителни засушавания, което представлява стрес за цялата педосфера, биосфера и ноосфера. На процеси на преовлажняване и заблатяване са подложени около 10 % от обработваемите почви. Повърхностното им преовлажняване през зимата на 2014– 2015 година предизвика унищожаване на житните посеви в Южна България, особено в райони със сезонно преовлажнени почви, каквито са Псевдоподзолистите, Смолниците и Глинестите черноземи. При голямата ограниченост на Националния поземлен фонд те представляват важен допълнителен ресурс, който обаче подлежи на сериозни хидромелиорации. В противен случай, те ще продължат да затрудняват, влошават и забавят селскостопанските дейности, растежа и развитието на културите, което при сегашните условия може да се утвърди като недобра практика в земеделието. Задълбочава се проблемът и със заблатяването на почвите от високи подпочвени води, особено след ежегодното непочистване на откритите отводнителни канали и разру-

шаване на подземните канали на напоителните системи. Подобни процеси протичат и на речни тераси и понижения и в съседство с напоителни канали. Повишеното ниво на подпочвените води с високо съдържание на лесно разтворими соли и обменен натрий е причина за вторично засоляване на високоплодородни почви от Горнотракийската и Крайдунавските низини. В страната бяха мелиорирани с фосфогипс около 40 хил. дка засолени почви, което показа добър агрономически и икономически ефект (Райков, 1989), но на настоящия етап гипсуването е скъпа проектно-технологична и финансова дейност и мелиорирането на Солонците и Солончаците може да остане като процес от миналото. Изгодно е тяхното затревяване и залесяване или използването им за различен сграден и селскостопански фонд, но след отводняване. На някои места върху тези почви вече са създадени земеделски борси. Проблем представляват пониженията около шосета и магистрали с високи насипи, където се наблюдава дълготрайно преовлажняване с поява на хидрофилна и блатна растителност. Недостатъчни са изследванията на почвите в оризищата, които сезонно са подложени изкуствено на влиянието на водна повърхност и протичащите в тях окислително-редукционни и биохимични процеси. Те задължително подлежат на задълбочени проучвания, за да може да се правят точни оценки и прогнози за тяхното използване и опазване. Така стои въпросът и за почвите, подложени на уплътняване и деградация от тежка земеделска техника и химизация. Вкисляването е естествен и антропогенен процес, който се проявява в условията на кисели скали (гранити, гранитогнайси, кристалинни шисти, кварцити,

риолити и др.), кисели тревни формации (картъл, садина, власатка, ливадина и др.) и иглолистна растителност, най-вече бял и черен бор и др. Проблем представлява антропогенното вкисляване, което се установява в интензивно използвани почви с монокултурно земеделие и едностранно, небалансирано торене, най-вече с азотни торове. Прави впечатление, че през последните години липсва правилен избор на подходящи за кисели почви култури и не се извършва мелиориране с химически подобрители и органично торене. Излизането на бобовите и фуражни култури от сеитбооборот се отразява твърде неблагоприятно върху свойствата и качествата на Черноземите, Канелените горски и Тъмносиво-кафявите горски почви. Отстраняването на вредната киселинност, предизвикана в горещите точки на страната, най-вече около заводите, замърсяващи почвите с тежки метали, органични и индустриални отпадъци, радионуклиди, изисква прилагането на комплексни методи – химически, агро и биометоди. Включването на Техногенни почви в Световната референтна база показва, че човечеството е застрашено от увеличаване на площта на нарушените и замърсени територии. В нашата класификация все още не са включени замърсените с тежки метали, радионуклиди, органични отпадъци и продукти почви, които имат локален характер на разпространение и са около 2 %. Толкова е площта и на нарушените от въгледобива, рудодобива и енергийното производство почви. Много често на тях се придава политически профил, което не е в интерес на страната и икономиката ни. Известни са горещите точки у нас и те са под постоянно наблюдение. Проучванията показват, че при-

ложените методи на биоремедиация и агрометоди съществено променят пейзажа на тези територии. Факт е обаче, че все още редица изследователи не прилагат диференциран и геоекологичен подход при изучаването им. Отделянето на геогенно повлияните от техногенно замърсените от една страна и смесено замърсените от друга е важен методически подход. Природното геогенно насищане с геонокси нерядко е над ПДК и е в комбинация с техногенното не като геохимичен фон, а като реално замърсяване (Дачев и Велев, 2010). Проблем в районите с миннодобивна и енергийна промишленост представляват предприятията, техните депа и нехидрирани хвостохранилища и много често от техногенно нарушени почвите се превръщат в техногенно замърсени. Забавянето на техническата и биологичната им рекултивация води до това, че в нарушените терени и откривките след 1–2 години протичат хидроморфни киселинно-деструктивни процеси, които променят статуса на подпочвените води. Непрестанното строителство е причина равнинни и плодородни почви да се превърнат в запечатени и припокрити. Те също са с техногенен характер и заемат 7 % от обработваемата площ на страната. Особено място те имат в урбанизирани територии, под пътната, шосейна и жп-транспортна мрежа, в зони на рекреация и други. Останали под асфалта и бетона, те променят своите свойства и околната микросреда, особено на терени с високо водозадържане и с кисели или глинести геоложки субстрати. Проучванията, извършени върху тях през последните 4–5 години са окуражителни, но съвсем недостатъчни. Съществуват проблеми от законодателен и организацио-

нен характер. Късно приетият Закон за почвите (2007) е непълен, що се отнася до съществуването и ограничаването на деградационните процеси, въздействието на наводнения, порои, свлачища и срутища и проблемите, които те създават. Климатичните промени и тези процеси доказаха необходимостта от незабавно включване към чл.12 на Закона за почвите на допълнителни деградационни процеси. Освен това, Наредба 261 за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение и отговорността при прилагането й налага нова ал.4 към чл.9, което на практика изцяло ще защити дейността и разходите по анализи и експертизи на ИПАЗР „Н.Пушкаров”. Наложително е в Закона за собствеността и използването на земеделските земи да се увеличат санкциите за нарушаване и замърсяване. Съобразно този закон е време държавата да изпълнява своите задължения относно полагаемите субсидии за подобряване на увредените, вкислените, замърсените, нарушените и преовлажнени почви. От допълнителни текстове се нуждаят Закона за опазване на околната среда и Закона за опазване на земеделските земи и почвите. Прогнози за състоянието и развитието на почвените ресурси до 2050 година Почвените ресурси на България със селскостопанско предназначение заемат около 55 %. През последните 25 години са намалели с 5 % и ако се запази тази тенденция, след четвърт век ще намалеят с още 5 %. Почвите, които се използват като земеделска площ и включват обработваема земя, трайни насаждения, постоянно затревени площи, градини и оранжерии заемат 50 %. От тях обработваемата

земя, включена в сеитбооборот за отглеждане на зърнено-житни, бобови и други култури, временни ливади и оставена като угари, е около 42 %. Почвено-климатичните условия дават възможност разликата от 8 % да нарастне двойно и площта на почвите, подходящи за трайни насаждения и други перспективни култури също да нарастне с този процент. Поради климатичните промени, наводненията и унищожаването на регионалните и местни хидромелиоративни и напоителни системи, ще се увеличи делът на преовлажнените, заблатените и ливадно- блатните почви и те ще достигнат първоначалния си статус, установен преди 4050 години. Съгласно принципа на скачените съдове и еднаквите закономерности на формиране на заблатени и засолени почви, последните ще продължат да се увеличават почти със същите досегашни темпове под влияние на процесите на засоляване. Ще се наблюдава рязко намаляване (до 50 %) на замърсените с тежки метали и радионуклиди почви, но ако се вложат средства за прилагане на методите на биоремедиация и агрометоди, този процент може да се достигне до 80. Ще се увеличи значително делът на киселите почви (от 4 на 6 млн.) поради небалансираното и едностранно торене на културите и хидроморфните и окислително-редукционни процеси. Делът на нарушените от минна и рудодобивна дейност ще бъде по-малък от този през последните 40–50 години, но възстановяването им, което и досега се извършваше много бавно, ще бъде повече от незначително. Рязко ще се увеличат, почти двойно, запечатените и покрити почви поради битово, промишлено и рекреационно строителство, строеж на бензиностанции, търговски центрове, борси, супермар-

кети, увеселителни заведения, паркинги, магистрали, пътища и други. Липсата на средства и в голяма степен на държавна политика за прилагане на противоерозионни, залесителни и биозащитни методи и законодателни мерки ще увеличи площта на деградираните и ерозираните почви. Водната ерозия ще се засилва, особено в хълмисто-планинските и планински райони, а ветровата – в Добруджа. Специално Черноземите в Северна България ще продължат да се дехумифицират и „изхабяват”, ако не се прилага органично земеделие върху тях. Почвите с благоприятен воден и поливен режим ще достигнат отново емблематичните 12 млн. дка поливни площи през втората половина на 21 век при условие, че се провежда добра държавна политика. Заключение Динамичните природни, обществени и еволюционни процеси през последните години поставят на преден план въпроса за ноосферното развитие на планетата, нейните общества и народи. В тази връзка за почвите и земята трябва да се мисли глобално, а проблемите, свързани с тях, независимо от какъв характер са, трябва да се решават регионално. Само тогава добрите прогнози могат да се сбъдват, а лошите да се коригират, за да се преодолеят. Почвите са ограничен и невъзстановим ресурс и прилагането на комплексен подход за тяхното изучаване, ползване и опазване е първостепенна необходимост, защото те гарантират националната ни сигурност. Макар и да са собственост на отделни физически или юридически лица, те остават национално и вековно богатство, което сме длъжни да съхраним за бъдещите поколения.

земеделски култури

Eфективност на селекцията на пшеница спрямо съвременните изисквания за устойчиво развитие на земеделието V. СОРТ И ПРЕДШЕСТВЕНИК КАТО ФАКТОРИ ЗА УСТОЙЧИВО ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (274) / 2016

елисавета василева, висше училище по агробизнес и развитие на регионите, пловдив златина ур, институт по растителни генетични ресурси „константин малков”, садово

Устойчивото земеделие се основава на обединението на три основни принципа: жизнена околна среда, икономически изгодно и социално справедливо производство. В съответствие с това, за да се постигне устойчивост на земеделското производство целите се поставят в три основни аспекта: екологичен, икономически и социален /Иванова М., 2010/. Пример за устойчиво земеделие в нашата страна е биологичното земеделие, при което системата за управление на селскостопанските продукти обслужва възстановяването и рециклирането на природните ресурси . Цел на настоящото изследване е да се установи доколко новоселекционираните, в сравнение с по-старите български, сортове отговарят на изискванията за устойчиво развитие на земеделието и да се направят изводи за ефективността на съвременната селекция в това отношение. За постигането на посочената цел последователно са установени енергийната продуктивност на посевите при различни нива на азотно торене, енергийната и възвръщаемата ефективност на торенето и рентабилността на производството. В настоящата публикация представяме резултатите за енергийна продуктивност на добивите от сортове пшеница, отглеждани без минерално азотно торене. Анализите се основават на данни от полски торови опити, изведени през периода 2005–2010 г. в опитното поле на ИРГР – Садово върху канеловидна смолница. Методиката на залагане и извеждане на опитите, както и на снемане на биометрични показатели, са описани в предишни наши публикации. За целта на настоящото изследване на анализ са подложени получените резултати за добиви и химичен състав на продукцията. Сравнението между генотиповете е в две направления – според селекционните методи, чрез които са създадени, и според времето на създаването им. Хронологично сортовете са разделени на три групи: 1-ва група (st): Садово 1 (1972) и Победа (1984). 2-ра група: Здравко (1995), Садово 772 (1996), Диамант (1997) и Боряна (1999). 3-та група: Гея 1 (2005), Люсил (2005), Гинес (2006), Царевец (2008) и линия Йоана.

Условно сортовете са разделени на пет групи, отчитайки селекционните методи на създаването им: 1-ва гр. (st): Садово 1 (♀ Юбилейна х ♂ Безостая-1) и Победа (междувидова хибридизация: ♀ Triticum sphaerococcum var. rotundatum x ♂ {(Triticum durum x Secale montanum) x Безостая 1 x Mеksikan}). 2-ра гр.: Садово 772 (♀ Скития х ♂ Садово 1), Диамант (♀ Юбилейна х ♂ Садово 1) и Боряна (♀ № 4373/9855 х Момчил). 3-та гр.: Гея 1 (♀ (FD 6405(Fr.) x Zg.720-1) x ♂ Садово 1), Царевец (♀ Зебрец х ♂ Катя), Люсил (♀ Янтър х ♂ Медвен). 4-та гр. (физически мутагенез чрез облъчване с гама-лъчи): Гинес (от сорт Катя) и линия Йоана (7/5 П – 8 – М/370, от Победа). 5-та гр. (растителна биотехнология чрез съчетаване на комбинативна и сомаклонална изменчивост): Здравко (♀ Чародейка х ♂ Садовска ранозрейка 3). През периода 2005–2007 г. като предшественик е използван съвместен редови посев от житни култури – сорго, просо и царевица, а през 2009–2010 г. – самостоятелен посев от нахут. Агрометеорологичните условия са без значими отклонения от климатичната норма за района и позволяват да се съпостави ефектът от различните предшественици /Василева Е., З. Ур, 2012, 2014/. За енергийната оценка са използвани данните за добивите зърно от реколтните парцели, приравнени към 13% влажност и за добивите слама в абсолют-

Фиг. 1. Енергийна продуктивност на зърното

Фиг. 2. Енергийна продуктивност на зърното

Фиг. 3. Енергийна продуктивност на зърното

Фиг. 6. Енергийна продуктивност на сламата без азотно торене

Фиг. 7. Енергийна продуктивност на сламата без азотно торене

Фиг. 8. Енергийна продуктивност на сламата без азотно торене

Фиг. 4. Енергийна продуктивност на зърното

Фиг. 9. Енергийна продуктивност на сламата без азотно торене

Фиг. 5. Енергийна продуктивност на зърното

Фиг. 10. Енергийна продуктивност на сламата без азотно торене

Фиг. 11. Обща енергийна продуктивност на посевите без азотно торене

Фиг. 12. Обща енергийна продуктивност на посевите без азотно торене

Фиг. 13. Обща енергийна продуктивност на посевите без азотно торене

Фиг. 14. Обща енергийна продуктивност на посевите без азотно торене

Фиг. 15. Обща енергийна продуктивност на посевите без азотно торене

но суха маса. Енергийната продуктивност е изчислена като функция на добива (зърно, слама и общ биологичен добив, кг/дкa), умножен по енергийния еквивалент на единица продукция (MДж/кг). При изчисляване на прихода бруто енергия с продукцията е възприет енергийният еквивалент 17,26 MДж/кг зърно и 15,80 MДж/кг слама, на базата на средни за страната данни, използвани в предишните ни публикации /бр.7-8 на списанието. Резултати Енергийната продуктивност на зърнения добив нараства от първа към трета група сортове, като разликата между най-новите и стандартните сортове е 9 процентни единици (фиг.1). Различията между посевите, отглеждани след различни предшественици са средно 92 процентни пункта (фиг.2). Най-голямо повишение на получената енергия при въвеждане на бобовия предшественик е установено при трета група сортове – с 250 процентни единици, а най-слабо – при втора група – с 160 процентни единици (фиг.3). При разглеждане на сортовете според селекционните методи на създаването им, най-високи стойности на изследвания показател са установени при трета група сортове (+20%), а най-ниски – при пета група (-35%) (фиг.4). Въвеждането на бобовия предшественик се отразява най-силно положително при сортовете от четвърта група (+242%), а най-слабо – при втора група (+162%) (фиг.5). Енергийната продуктивност на сламата нараства от първа към трета група сортове, като разликата между най-новите и стандартните сортове е 24 процентни единици (фиг.6). Различията между посевите, отглеждани след различни предшественици са средно 84 процентни единици (фиг.7). Най-голямо повишение на получената енергия при въвеждане на бобовия предшественик е установено при втора група сортове – с 82 процентни единици, а най-слабо – при първа група – с 58 процентни единици (фиг.8). При разглеждане на сортовете според селекционните методи на създаването им, най-високи стойности на изследвания показател са установени при трета група сортове (+38%), а найниски – при пета група (-39%) (фиг.9). Въвеждането на бобовия предшественик се отразява най-силно положително при сортовете от четвърта група (+87%) (фиг.10). Общата енергийна продуктивност на посевите нараства от първа към трета група сортове, като разликата между най-новите и стандартните сортове е 18 процентни единици (фиг.11). Различията между посевите, отглеждани след различни предшественици са средно 104 процентни единици (фиг.12). Най-голямо повишение на получената енергия при въвеждане на бобовия предшественик е установено при трета група сортове – с 96 процентни единици, а най-слабо – при първа група – с 95 процентни единици (фиг.13). При разглеждане на сортовете според селекционните методи на създаването им, най-високи стойности на изследвания показател са установени при трета група сортове (+31%), а най-ниски – при пета група (-37%) (фиг.14). Въвеждането на бобовия предшественик се отразява най-силно положително при сортовете от четвърта група

Табл. 1. Вариране на енергийната продуктивност на сламата, ГДж/дка M Сорт S R Sm% 7,7 1,8 24 8 Садово 1 6,1 4,5 75 25 Победа 6,6 1,4 21 7 Диамант 8,1 1,4 18 6 Садово 772 9,9 4,7 47 16 Боряна 2,8--2,1 75 25 Здравко 5,7 4,2 75 25 Люсил 10,0++ 0,3 3 1 Гея 1 6,5 4,8 75 25 Йоана 8,1 3,0 37 12 Гинес 14,0+++ 10,0 75 25 Царевец Табл. 2. Вариране на енергийната продуктивност на сламата, ГДж/дка Показател Житен Бобов 6,0 10,9+++ M 1,7 2,2 S 29 20 R 4 3 Sm% Табл. 3. Вариране на енергийната продуктивност на зърнения добив, ГДж/дка Сорт M S R Sm% 6,1* 2,9 47 16 Садово 1 2,72,0 75 25 Победа 4,8 2,4 49 16 Диамант 5,5 3,2 58 19 Садово 772 6,0 2,2 36 12 Боряна 3,32,4 75 25 Здравко 3,02,3 75 25 Люсил 6,0 3,6 60 20 Гея 1 2,6 2,0 75 25 Йоана 5,9 3,4 57 19 Гинес 9,0++ 6,7 75 25 Царевец Табл. 4. Вариране на енергийната продуктивност на зърнения добив, ГДж/дка Показател Житен Бобов 2,9 8,6+++ M 0,5 0,7 S 16 8 R 2 1 Sm% Табл. 5. Вариране на енергийната продуктивност на посевите, ГДж/дка Сорт M S R Sm% 13,8* 4,70 34 11 Садово 1 8,8 6,60 75 25 Победа 11,4 3,80 33 11 Диамант 13,6 4,70 34 11 Садово 772 15,9 6,80 43 14 Боряна 6,1-4,50 75 25 Здравко 8,7 6,50 75 25 Люсил 16,0 3,90 24 8 Гея 1 9,1 6,80 75 25 Йоана 14,0 6,40 46 15 Гинес 14,0 10,40 75 25 Царевец Табл. 6. Вариране на енергийната продуктивност на посевите, ГДж/дка Показател Житен Бобов M 8,9 18,2+++ S 1,6 2,7 R 18 15 Sm% 2 2

(+135%), а най-слабо – при трета група (+60%) (фиг.15). Статистическите анализи показват следните резултати: енергийната продуктивност на сламата варира силно от предшественика при повечето сортове, с изключение на Гея 1 (трета група), при която е слабо и на Садово 1 (първа група), Садово 772 и Диамант (трета група), при които е средно по сила. Статистически доказани различия спрямо стандартния сорт Садово 1 са установени в отрицателна посока за Гея 1 (трета група) при Р=1%, а в положителна – за Царевец (трета група) при Р=0,1% и за Здравко (втора/пета група) при Р=0,1% (табл.1). Вариационният анализ по предшественици показва средно по сила вариране на енергийната продуктивност на сламата от сорта и при двата варианта. Разликата между вариантите след житен и след бобов предшественик е статистически доказана при Р=0,1% (табл.2). Енергийната продуктивност на зърнения добив варира силно от предшественика при всички сортове. Статистически доказани различия спрямо стандартния сорт Садово 1 са установени в отрицателна посока при Р=5% за Победа (първа група), Люсил (трета група) и Здравко (втора/пета група); при Р=1% за Йоана (трета/четвърта група); и в положителна посока при Р=1% за Царевец (табл.3). Вариационният анализ по предшественици показва средно по сила вариране на енергийната продуктивност на зърнения добив от сорта след житен предшественик и слабо – след бобов. Разликата между вариантите е статистически доказана при Р=0,1% (табл.4). Общата енергийна продуктивност на посевите варира силно от предшественика при всички сортове, с изключение на Гея 1 (трета група). Статистически доказана разлика спрямо стандартния сорт Садово 1 е установена само за сорт Здравко (втора/пета група) – в отрицателна посока при Р=1% (табл.5). Вариационният анализ по предшественици показва средно по сила вариране на енергийната продуктивност от сорта и при двата варианта. Разликата между вариантите след житен и след бобов предшественик е статистически доказана при Р=0,1% (табл.6). Изводи: Енергийната продуктивност на посевите без минерално азотно торене се определя по-силно от фактора предшественик, отколкото от фактора генотип. • Енергийната продуктивност на зърнения добив нараства от най-старите към най-новите сортове и достига положителна разлика от 9% средно спрямо стандартите, като най-високи стойности на показателя са установени при сортовете, създадени чрез междусортова хибридизация и отбор. • Въвеждането на бобов предшественик в сеитбообращението повишава енергийната продуктивност на зърнения добив средно с 92%. Най-голямо повишение на получената енергия е установено при най-новите генотипове, създадени по метода на физичния мутагенез – с 240%. • Аналогични зависимости са установени за енергийната продуктивност на сламата и за общата енергийна продуктивност на посевите. Разликата между вариантите след житен и след бобов предшественик за всички показатели е статистически доказана при Р=0,1%.

Нови възможности за контрол на заплевеляването при царевицата и влиянието им върху добива на зърно

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (274) / 2016

Соня Горановска, Катя Йорданова Институт по царевица, Кнежа Нуреттин Тахсин Аграрен университет, Пловдив

Големият интерес към царевицата, освен като фуражна култура, се базира на широката и разнообразна употреба в хранително-вкусовата и леката промишленост, производството на медикаменти и химическата промишленост и като възобновяема алтернатива на изкопаемите горива. През последните години, с връщането собствеността на земята и възникналите нови форми на стопанисване се допуснаха редица грешки от агротехническо естество, които доведоха до силно заплевеляване на обработваемите площи за царевица, особено с многогодишни коренищни и кореново-издънкови плевели. За контрол на заплевеляването при царевицата е проучено действието на редица вегетационни хербициди с разнообразен спектър и механизъм на действие. Редица автори съобщават данни за биологичния ефект на почвени и листни хербициди и влиянието им върху добива на зърно. Установена е положителна взаимовръзка между третирането с проучваните хербицидни препарати и получените добиви на зърно. Все още не са проучени в достатъчна степен новите актив-

ни вещества на редица хербицидни препарати при определени генотипове царевица и почвено-климатични условия. Резултатите от изследване влиянието на почвени и листни хербицидни препарати, приложени самостоятелно или в комбинации, върху получените добиви на зърно от царевичен хибрид Кнежа-613, представяме в статията. Опитът е проведен през периода 2012–2014 г. в 4 повторения в опитното поле на Института по царевица – гр. Кнежа на почвен тип типичен чернозем при неполивни условия. Сеитбата на царевицата е извършвана в оптималните агротехнически срокове за района – от средата до края на месец април. Реколтиран е царевичен хибрид Кнежа-613 с гъстота на посева 45 000 растения/хa. Препаратите

са внасяни с гръбна пръскачка при разход на работен разтвор 300 л/хa. Третирането с почвени хербицидни препарати е извършено след сеитба, преди поникване на царевицата и плевелите. Листните хербициди са внесени през вегетацията на царевицата в 3 срока: ранно вегетационно (във фаза 2 – 3-ти лист); във фаза 5 – 6-ти лист и във фаза 7 – 8-ми лист. Три седмици след третирането с листни препарати е извършено едно механизирано междуредово окопаване и едно ръчно вътрередово. Стопанската контрола е поддържана чиста от плевели чрез две механизирани окопавания на междуредието и две ръчни окопавания на реда. В нулевата контрола не са внасяни хербициди и не са извършвани обработки на почвата. Царевицата е прибирана във фаза пълна зрелост. Добивът е

Таблица 1. Видов състав на плевелите по биологични групи при царевицa в опитното поле на Института по царевицата в Кнежа в периода 2012–2014 г.

Биологични групи

Житни плевели

Двусемеделни плевели

А. Едногодишни а) ранни пролетни

Ветрушка Aperaspica – venti (L.)

Полски синап Sinapis arvensis L.

б) късно пролетни

Зелена кощрява Setaria viridis (L.) Pal. Beauv.

Обикновен щир Amaranthus retroflexus L. Разстлан щир Amaranthus blitoides L. Бяла куча лобода Chenopodium album L. Тученица Portulaca oleracea L. Черно куче грозде Solanum nigrum L.

Б. Многогодишни а) коренищни

Балур Sorghum halepense L. (Pers.)

б) кореново-издънкови

отчитан от четирите реколтни парцелки на всеки вариант и приравнен към стандартна влага – 14%. Математическата обработка на данните включва еднофакторен дисперсионен анализ. Плевелите, които се срещат в опитната площ през трите години на проучването, са общо 9 вида от 4 биологични групи. Преобладават късните пролетни плевели – 6 вида, един плевел от групата на ранните пролетни и два многогодишни плевела – един коренищен и един кореновоиздънков. Конкретно плевелният състав в опитната площ през периода 2012–2014 г. включва следните видове: полски синал; бяла лобода; разстлан щир обикновен щир; тученица; черно куче грозде; зелена кощрява; балур и паламида – таблица 1. Плътността на плевелите е висока – 126 бр./м2. Проучваните хербицидни препарати показват различна биологична ефикасност спрямо наличните видове плевели в опитната площ през годините на провеждане на опита. От своя страна, това оказва пряко влияние върху получените добиви на зърно през отделните години и средно за

Паламида Cirsium arvense (L.) Scop.

периода 2012–2014 г. Чрез статистическите методи е установена доказаността на разликите в добива между вариантите, третирани с различни хербициди и стопанската контрола. За условията на 2012 г. найвисок добив е получен в резултат на съвместната употреба на два хербицидни препарата – един с ясно изразен противошироколистен спектър на действие и един с противожитен – Аминопиелик 600 СЛ в доза 1200 мл/хa + Мистрал екстра в доза 750 мл/хa. Увеличението на добива спрямо стопанската контрола е с 25,5% и е доказано при нива на значимост на разликата 5%, 1% и 0,1% (табл. 2). Аналогични са резултатите и след употребата на останалите хербициди и комбинации от тях. След самостоятелната употреба на почвения хербицид Гардоприм плюс голд в доза 4500 мл/хa също е установено повишение на добивите с 12,1 % спрямо стопанската контрола, което е доказано при ниво на значимост на разликата 5 %.

От вариантите със самостоятелна употреба на листни хербицидни препарати най-висок добив е получен след третиране с Елумис ОД в доза 2000 мл/хa. Увеличението на добива спрямо стопанската контрола е с 23,3 % и е доказано при нива на значимост на разликата 5 % и 1 %. За условията на 2013 г. найвисок добив зърно е получен след използване на хербицидната комбинация от почвения хербицид Гардоприм плюс голд в доза 4500 мл/хa и листния Елумис ОД в доза 2000 мл/хa. Увеличението на добива спрямо стопанската контрола е с 23,6 % и е статистически доказано при нива на значимост на разликата 5 %, 1 % и 0,1 %. След третиране с останалите хербицидни комбинации, проучвани в опита, също се наблюдава статистически доказано увеличение на добивите на зърно в сравнение със стопанската контрола. Самостоятелно внесените листни хербицидни препарати Екип 4СК в доза 2500 мл/хa, Лаудис ОД в доза 2000 мл/хa и Елумис ОД в доза 2000 мл/хa също повишават добивите на зърно, но в различна степен спрямо стопанската кон-

Таблица 2. Добив зърно от царевичен хибрид Кнежа-613 Варианти

2012 г. (кг/хa)

2013 г. (кг/хa)

2014 г. (кг/хa)

1. Аденго 465 СК-350 мл/хa + Елумис-2000 мл/хa

5329

6067

7143

6180

2. Мерлин флекс-420 мл/хa + Аминопиелик-1200 мл/хa

5147

5990

7090

6075

3. Спектрум-1400 мл/хa + Лумакс-3000 мл/хa

5137

5927

7131

6065

4. Гардоприм плюс голд-4500 мл/хa + Матон-1100 мл/хa

5148

6100

7012

6053

5. Дуал голд 960 ЕК-1500 мл/хa + Елумис-2000 мл/хa

5270

6067

7245

6194

6. Гардоприм плюс голд-4500 мх/ha + Елумис-2000 мл/хa

5312

6431

7000

6248

7. Гардорпим плюс голд-4500 мл/хa + Каспър 55ВГ-300 г/хa

5153

6208

6561

5964

8. Дуал голд 960ЕК-1500 мл/хa + Мистрал опти-210 мл/хa

5381

6117

7105

6201

9. Гардоприм плюс голд-4500 мл/хa + Мистрал екстра-750 мл/хa

5329

6180

7013

6174

10. Дуал голд 960ЕК-1500 мл/хa + Пик 75ВГ-15 г/хa

5410

6022

6600

6009

11. Екип 4СК – 2500 мл/хa

5527

6137

6459

6041

12. Лаудис – 2000 мл/хa

5607

5952

6657

6072

13. Гардоприм плюс голд – 4500 мл/хa

5140

5901

6482

5841

n. s.

14. Аминопиелик-1200 мл/хa + Мистрал екстра-750 мл/хa

5755

6355

6692

6267

15. Дуал голд 960 ЕК-1500 мл/хa + Каспър 55ВГ-300 г/хa

5606

6050

6854

6170

16. Елумис ОД – 2000 мл/хa

5650

6094

7024

6256

17. Стопанска контрола

4584

5203

5925

5371

18. Нулева контрола

1153

1170

1215

1179

n. s.

трола. Разликите в добива и при тези варианти са математически доказани. През 2014 г. най-висок добив зърно е получен след употребата на хербицидната комбинация Дуал голд в доза 1500 мл/хa + Елумис ОД в доза 2000 мл/хa. Увеличението спрямо стопанската контрола е с 22,3 % и е математически доказано при нива на разликите 5 %, 1 % и 0,1 %. Средно за периода на проучване най-висок добив зърно е получен след употребата на хербицидната комбинация Аминопиелик 600 СЛ в доза 1200 мл/хa + Мистрал екстра в доза 750 мл/хa. Увеличението спрямо стопанската контрола е с 16,7 % и е математически доказано при нива на значимост на разликите 5 % и 1 %.

Изводи: Видовото разнообразие на плевелите в опитното поле на Института по царевица в гр. Кнежа е ограничено. Установени са само 9 вида плевели. Преобладават късните пролетни – бяла лобода, разстлан щир, обикновен щир, тученица, черно куче грозде и зелена кощрява. Многогодишните плевели са представени от два вида – балур и паламида. Плътността на плевелите е относително висока, като в нулевата контрола достига 126 бр./м2. Най-добър ефект върху добива на хибрид Кнежа-613 оказва хербицидната комбинация Аминопиелик 600 СЛ в доза 1200 мл/хa + Мистрал екстра в доза 750 мл/хa, следвана от системата Гардоприм плюс голд в доза

Средно Доказаност за периода на разликите

4500 мл/хa + Елумис ОД в доза 2000 мл/хa. Средно за периода на проучване увеличението на добива спрямо стопанската контрола при първия вариант е 16,7 %, а при втория – 16,3 %. Разликите са математически доказани при gDp = 5 % и gDp = 1 %. Гардоприм плюс голд в доза 4500 мл/хa, приложен самостоятелно не влияе съществено върху добива на хибрид Кнежа-613. Разликата в добива между този вариант и стопанската контрола е максимум 8,8 %. Този резултат доказва ролята на листните хербицидни препарати, не само за успешен контрол на заплевеляването, но и за получаването на устойчиви добиви от царевица.

Подземната детелина (Trifolium subterraneum L.) – перспективен фуражен вид в България Вилиана Василева Институт по фуражните култури, Плевен Росен Цонев Катедра Екология и опазване на природната среда, СУ „Св. Климент Охридски”, Биологичеси факултет

ПЛЮС

9–10 (274) / 2016

Югозападна Азия, Северна Африка, Макаронезия (Coombe, 1968). Подземната детелина е ед- Фиг. 1. Разпространение на подземна детелина в България ногодишен бобов сухоустойчив (Асьов и др., 2012. Конспект ефемерен вид със зимно-пролена висшата флора на България) тен тип на развитие и способност като симбиотира с представиза самозасяване (фиг. 2). Репро- тели на бактерията Rhizobium дуктивните й органи се образуват leguminosarum biobar trifolii. Количев началото на месец май, а семе- ството фиксиран азот за година ната узряват до края на пролетта варира от 50 до 188 кг/хa (Bolger в таралежовидни главички, които et al., 1995). остават на почвената повърхност По-долу са посочени някои (фиг.3). Валежите в края на ля- биологични и екологични особетото спомагат за поникване на ности. нови самозасели се растения. Биологични особености на Важен елемент от биологията подземната детелина на културата е, че по-голяма част Подземната детелина е едноот образуваните семена поникват годишно растение, с няколко до през есента. Друга част поник- многобройни стъбла. Стъблата са ват през пролетта на следващата 5 до 30 (45) cм дълги, разклонегодина, но поради зимно-пролет- ни, стелещи се, полуприлегнало ния тип на развитие, растенията влакнести. Прилистниците яйцеучастват в тревостоя през по-го- видни, късо островърхи, често с ляма част от вегетацията, някои ушички, целокрайни или слабо от тях презимуват, и чак през назъбени, ципести, с ясни жилпролетта на по-следващата годи- ки, 1/3–1/2 от дължината си срана семеобразуват (Василев, 2006). снали, много по-къси от листните Голяма част от образуваните се- дръжки, голи. Листните дръжки 5 мена са твърди и поникват след до 25 мм дълги, малко по-дълги две-три години. Тази биологична до много по-дълги от листчетата, особеност превръща повърхност- често нишковидни, повече или ния слой на почвата в своеобраз- по-малко влакнести. Листчетата на семенна банка, което прави 1–1,3 мм дълги и 6–9 мм шивида още по-пластичен. роки, сърцевидни, широко обраПодземната детелина се отли- тно яйцевидни, по-рядко широко чава с много добра зимоустой- триъгълно – клиновидни, с 8–12 чивост, през пролетта отраства странични, изпъкнали жилки, по бързо след принудителния зи- ръба в горната третина късо намен покой, като формира плъ- зъбени, по двете страни или найтен тревостой (Porqueddu et al., вече от долната полуприлегнало 2003). Ефективното използване на ръждиво-влакнести, на 0,5 мм есенно-зимната влага в почвата, дълги, равни помежду си дръжки. успешното семеобразуване и са- Съцветните дръжки са извити, помозасяване в края на пролетта, къси, по-рядко по-дълги от прий позволяват да избегне летните съцветните листа, пазвени, раззасушавания. пръснато дълго ръждивобяло или Като бобов вид, подземна- светлоръждиво влакнести. Главичта детелина е азотфиксираща, ките 10–15 мм сферични, рехави,

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Настъпилите през последните дeсетилетия трайни изменения в климата (повишаване на средногодишните температури, продължителни засушавания през пролетта и лятото, увеличаване на концентрацията на СО2 в атмосферата) представляват сериозен риск за селскостопанските култури (Aranjueloa et al., 2014). Това налага проучване на нови тревно-фуражни видове, с изразена устойчивост към неблагоприятни абиотични фактори и добра адаптивна способност към новите условия. Предвид факта, че климатичните промени засягат капацитета на многогодишните посеви в продължение на няколко години, практическо значение придобиват видове, които могат да осигурят самозасяването си и присъстват в тревостоя продължително (Carneiro, 1999). Подземната детелина (Trifolium subterraneum L.) е широко разпространен компонент в пасищата в умерените области на Средна и Северна Европа и Америка (Nichols et al., 2012). В България видът се среща по открити, сухи тревисти места в равнини и низини, в състава на сухи тревни съобщества. Известен е от Черноморското крайбрежие, Дунавска равнина (Белослатинско, Свищовско), Североизточна България, Софийски район, Западни гранични планини, Струмска долина, долината на р. Места, Тракийска низина, Тунджанската равнина, Източни Родопи, Рила, Странджа, до 500 м надм. в. (фиг. 1) (Асьов и др., 2012). Ареалът на вида включва още Западна и Южна Европа (на север до Трансилвания, на изток до Крим), Средиземноморието,

Фигура 2. О бщ изглед на посев подземна детелина

прилегнали върху почвата, самозаравящи се. Цветовете 8–14 мм дълги, 2–5 (7) плодни, външни и многобройни вътрешни стерилни, развиващи след прецъфтяването на плодните, почти приседнали или на дръжки по-къси от 0,5 мм без прицветници. Чашката 5–6 мм дълга, гола; тръбицата бледа, често червенопурпурна, ципеста, към горния си край често виолетова, цилиндрично звънеста, с 5–10 неясни жилки, зъбците слабо неравни помежду си, нишковидни, по-дълги от тръбицата, разперено влакнести. Венчето 2 пъти по-дълго от чашката, бледорозово, след прецъфтяване жълтокафаво. Флагчето слепено с крилцата и ладийката в дълга тръбица и малко по-дълго от тях, петурката тясно обратно-яйцевидна, гладка. Крилцата с обратно яйцевидна, по-къса от нишковидния нокът, слабо жилкувана петурка, езичето неясно. Ладийката затъпена с елиптично сърцевидна петурка и по-дълъг от нея нокът, със слабо развито езиче. Безплодните цветове само от чашки, с разклонени зъбци, при плодоношението на плодните чашкови зъбци се срастват, разперват се лъчеобразно и обкръжават боба, образувайки 10–15 мм главичка, която към края на цъфтежа е напълно зарита в почвата. Бобът елипсовиден, едносеменен, ко-

Фиг. 3. Главички (A), бобове (B) и семена (C) на подземна детелина

жест, издаден над чашата. Цъфти март–април, плодоноси април– май (Кожухаров, 1996). Екологични особености В литературата в България има описани 2 асоциации по доминантния метод, където подземната детелина е съдоминант. Aсоциация Cynodon dactylonLolium perenne-Trifolium subterraneum е от долината на р. Студена при с. Батак (Павликенско) (Ганчев и Кочев, 1962). Представлява слабо наклонен (4–5°) терен на югозападно изложение. Почвите са черноземни, утъпкани. Теренът представлява пасище. Характерни видове са Trifolium repens, Trifolium campestre, Plantago lanceolata, Erodium cicutarium. Характерно за съобществата е, че са с умерена рудерализация, основно поради въздействието на пашата на домашни животни. Това показва, че видът се повлиява по-скоро благоприятно на въздейстията на преизпасването и утъпкването. Асоциация Poa bulbosa-Trifolium subterraneum – описана е от Ганчев (1958). Представлява пасище върху алувиално-ливадни почви. По метода на Браун-Бланке (Braun-Blanquet, 1964) се посочва сред видовия състав на разредени гори на космат дъб в Югозападна България (асоциация Cisto incani-Quercuetum pubescentis и Teucrium polium-Quercus pubescens) (Гогушев, 2009). Това показва висока екологична пластичност на вида и наличието му в местообитания, както в разредени дъбови гори, но също така и на пасища с различен наклон, почвена покривка, степен на изпасване и нитрификация. Проучвания с подземна детелина в България През последните 15 години в нашата страна се водят проучвания с подземна детелина. Основно те се извършват в Институт по фуражните култури, Плевен, но някои анализи, както и съдови опити, съответно в: Институт по физиология на растенията и генетика, БАН, гр. София; Лесотехнически Университет, гр. София; Институт по почвознание, агротехнологии и растителна защита, гр. София; Софийски Универститет „Свети Климент Охридски”; Институт по физиология на растени-

ята и генетика, Национална Академия на науките, Киев, Украйна. Подземната детелина се изпитва самостоятелно и в смески с традиционни за ливадарството житни (ежова главица, тръстиковидна власатка) и нови култури (пасищен райграс, гребенчат житняк), както и с бобови (звездан, еспарзета, люцерна, бяла детелина). Почвеният подтип, върху който са провеждат опитите е излужен чернозем и оподзолен чернозем. Проучванията върху подземна детелина са насочени към нейните растеж и развитие, взаимоотношения с изпитваните култури, ботаничен състав (процентно участие в тревостоите) и продуктивност на суха маса; като бобова култура – върху продуктивност на суха коренова маса, грудкообразуваща способност, азотфиксираща активност, натрупване на азот в почвата. В съдови опити са проучени растежа и развитието, продуктивността на суха надземна и коренова маса, грудкообразуваща способност и някои други параметри на подземна детелина самостоятелно и в дву- (50:50%) и трикомпонентни смески (33:33:33%). Звездан (Lotus corniculatus L.) и еспарзета (Onobrychis viciifolia Scop.) са използвани за бобови компоненти. Различни житни компоненти са включвани в проучванията – ежова главица (Dactylis glomerata L.) и тръстиковидна власатка (Festuca arundinacea Schreb.) като утвърдени в практиката, и нови – гребенчат житняк (Agropyron cristatum (L.) Gaertn. – високопродуктивен, зимо- и сухоустойчив с възможност за пасищно и сенокосно-пасищно направление на използване) и пасищен райграс (Lolium perenne L. – зимоустойчив, толерантен на суша, подходящ за сенокосно-пасищно използване). Резултатите показват, че растежът и развитието на подземна детелина не са затормозени и продуктивността на суха надземна и коренова маса е доказано по-висока в смеските с житни. По-добрият растеж на подземната детелина в смеска се обуславя от натрупване на по-голямо количество общ азот, намаляване на водоразтворимите заха-

ри и аминокиселини в листата. Ефективността на използване на азота също е по-висока в смесените системи, поради успешната конкуренция между двата вида за достъпен неорганичен азот в разтвора, благоприятстващо азотфиксацията. Съотношението свежо тегло листа/свежо тегло стъбла при житните компоненти е по-високо в смески с подземна детелина в сравнение със самостоятелните. Подземната детелина формира по-голям брой грудки в смески с житно отколкото самостоятелно, поради засилената конкуренция между двата вида за наличния азот в средата. В четиригодишен полски опит е проучен химичния състав на фуража и добива на суров протеин на подземна и бяла детелина (самостоятелно), и в двойни смески (1:1) с някои многогодишни житни – гребенчат житняк и пасищен райграс (Василев, 2009). Химичният състав (съдържание на суров протеин, калций, фосфор) на фуража на подземна детелина (самостоятелно и в смески) е близък до този на бяла детелина. Доказано по-висок добив на суров протеин (с над 20%) се получава от смеските на подземна детелина с гребенчат житняк в сравнение с тези с пасищен райграс. Ботаничният състав показа, че делът на подземна детелина е значително по-голям от този на бяла детелина. Сравнявайки я с бялата детелина се установи, че при поява на къснолетните и ранноесенни валежи, подземната детелина образува гъст тревостой с незначителен дял на плевелите и отраства по-бързо от бялата детелина. В четиригодишен полски опит е проучена продуктивността на пасищни тревни смески с компоненти подземна детелина, бяла детелина и гребенчат житняк. Културите са изпитани самостоятелно и при различни съотношения помежду си (подзeмна детелина + гребенчат житняк 50%:50%; бяла детелина + гребенчат житняк 50%:50%; подземна детелина + бяла детелина 50%:50%; подземна детелина + бяла детелина + гребенчат житняк 25%:25%:50%). Получен е

добив на суха маса над 400 кг/ дкa, който доказано (с над 20 %) превъзхожда този от бяла детелина и смеските й. Установено е така също, че подземната детелина в смеска с гребенчат житняк формира доказано по-голям брой грудки и поголямо количество суха коренова маса в сравнение със самостоятелното й отглеждане. Подземната детелина показа и по-добро грудкообразуване в сравнение с това на бялата детелина. По отношение на ботаничния състав, подземната детелина преобладава изцяло в смеските с гребенчат житняк и бяла детелина, и намалява дела на плевелите в тревостоите. През четвъртата година делът на подземната детелина е значително по-голям от този на бялата детелина. Проучена е възможността за подсяване на деградирали семепроизводни посеви от люцерна с три подвида подземна детелина – Tr. subterraneum ssp. brachycalicinum (сорт „Antas”), Tr. subterraneum ssp. yaninicum (сорт „Trikkala”) и Tr. subterraneum ssp. subterraneum (сорт „Denmark”). Подсяването е извършено през есента на четвъртата година от използване на посевите. Установено е, че подземната детелина подобрява ботаничния състав, допринася за дву- и трикратно намаляване на заплевеляването, и увеличава добива на суха маса в получените четири подраста през първата и втора години след подсяването, и три през последната. Подсяването на деградирали семепроизводни посеви от люцерна с подземна детелина е възможно агротехническо мероприятие. Най-добра самозасяваща способност при условията на опита показа Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum. Резултатите от изследванията показват, че подземната детелина има практическа приложимост като компонент на сяти пасищни тревостои в условията на Централната част на Дунавската равнина. Изводи Подземната детелина, засята в подходящ срок през есента, създава изравнен посев до настъпване на трайното застудяване,

отраства рано през пролетта и формира плътен тревостой. От подземна детелина се получава добив на суха маса над 400 кг/дкa. Като бобова култура, ежегодното образуване на коренова и грудкова биомаса и декомпостирането й, допринася за подобряване на почвеното плодородие. Подземната детелина може да бъде включвана в смески с компоненти звездан и еспарзета от бобовите; ежова главица, тръстиковидна власатка, пасищен райграс и гребенчат житняк, от житните. Съставът на естествените съобщества, в които участва, показва, че видът е устойчив на преизпасване. Едногодишен бобов вид, но поради билогичната си способност за самозасяване, с присъствие в тревостоя в началото и края на вегетацията, подземната детелина намалява заплевеляването и повишава дълготрайността на пасищните системи. Химичният състав на фуража на подземна детелина (самостоятелно и в смески) е близък до този на бяла детелина. Някои звена от технологията, като борба с плевелите и торене с азот на сяти и естествени многогодишни тревостои, биха могли да се заменят с алтернативни, екологосъобразни, с включване на подземна детелина като компонент. Подземната детелина може да се използва за подсяване на деградирали семепроизводни посеви от люцерна. Видът е приспособим към променящите се условия и използването му като природен биоресурс при създаване на сяти многогодишни тревостои, би могло да е принос в намиране на решение в областта на земеделието за смекчаване на неблагоприятните последици от климатичните промени. Участието на подземната детелина в многогодишните тревостои е и инструмент за нарастване на биоразнообразието в агрофитоценозата. Подземната детелина като компонент на сяти пасищни тревостои има практическа приложимост за климатичните условия на България.

АГРОТЕХНОЛОГИИ

Почвозащитна ефективност на усъвършенствани технологии за минимална и нетрадиционна обработка на почвата на наклонени терени

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (274) / 2016

Петър Димитров, Гергана Кунчева Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ – София

В Република България около 84% от земите са с наклон над 3о, което е предпоставка за развитие на водно-ерозионни процеси. Установено е, че 65% (3 730 000 хa) от площта на стопанисваните земи у нас са засегнати от водна ерозия. Има определена зависимост между нея и друг деградационен процес на почвата, какъвто е намаляването на почвеното органично вещество. То в обработваемите земи е свързано главно с изнасянето на повърхностния почвен слой, вследствие на ерозията на почвата, оксидацията на органичния въглерод поради висока аерация при интензивните обработки и деградация на почвената структура при уплътняване на почвата. Водната ерозия контролира запасите на органичен въглерод и разпределението им върху земния ландшафт.Тези два тясно свързани деградационни процеса причиняват значителни щети на родното ни земеделско производство. Тяхното ограничаване може да се постигне чрез прилагане на съвременни противоерозионни агротехнически мерки, методи и технологии. Различните видове минимални и нетрадиционни обработки на почвата се явяват като такива високо ефективни почвозащитни практики за борба с водната ерозия и със загубата на почвено органично вещество. През последните няколко години в ИПАЗР „Никола Пушкаров“ – София, съвместно с Ру-

Машини и устройства за осъществяване на усъвършенстваната почвозащитна технология за минимална и нетрадиционна обработка на почвата.

сенски университет „Ангел Кънчев“, са разработени и изследвани две усъвършенствани технологии за минимална и нетрадиционна обработка на почвата, при отглеждане на царевица на наклонени терени, включващи в себе си противоерозионните методи повърхностно и вертикално мулчиране с готов компост. В статията представяме резултатите от проведените изследвания с тези усъвършенствани технологии за минимална и нетрадиционна (мулчиране с готов компост) обработка на почвата, при отглеждане на царевица за зърно на склонови земи, които доказват тяхната почвозащитна ефективност. Изследванията са проведени в периода 2012-2014г. в опитното поле на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров” – София, в землището на с. Тръстеник, обл. Русе, при неполивни условия, на средно ерозиран карбонатен чернозем, при наклон на терена 50 (8,7%).

Заложен и изведен е полски опит, по блоковия метод с царевица за зърно в четири варианта в четири повторения; изпитани варианти: 1-ви: посев царевица, отглеждан по традиционна технология, прилагана по наклона на склона – контрола; 2-ри: посев царевица, отглеждан по традиционна технология, прилагана напречно на склона; 3-ти: посев царевица, отглеждан по противоерозионна технология, включваща повърхностно мулчиране с готов компост, прилагана напречно на склона; 4-ти: посев царевица, отглеждан по противоерозионна технология, включваща основна обработка на почвата без обръщане на пласта – разрохкване и почвозащитните мерки вертикално мулчиране с готов компост, прорязване с ходообразуване едновременно със сеитбата и окопаването и браздообразуване с прорязване и ходообразуване, при загърлянето, прилагани напречно на склона.

Таблица 1. Общо количество на повърхностния воден отток и ерозирана почва, при опит царевица 2012-2014г.

Дата

Валеж л/м 2

28.05.12 06.08.12 12.08.12 27.08.12 Общо год. 12.06.13 13.06.13 08.07.13 Общо год. 14.05.14 31.05.14 18.06.14 Общо год. Средно 2012-14 г.

22,0 15,5 18,0 12,5 68,0 28,0 12,0 28,5 68,5 18,0 54,0 30,0 102,0 79,50

Повърхностен воден отток м3/хa Вариант 1 2 3 225,252 123,630 116,768 141,907 73,913 70,909 174,820 93,762 90,101 128,957 65,217 62,828 670,936 356,522 340,606 182,113 105,763 95,932 157,183 89,492 79,661 190,775 114,509 102,203 530,071 309,764 277,796 230,365 141,151 127,135 165,547 93,237 83,027 200,548 117,410 104,432 596,496 351,798 314,594 642,153 370,615 310,999

ANOVA

P<0.0001,HSD[.05]=53.93; HSD[.01]=66.89

При вертикалното и повърхностно мулчиране е използван компост, отпадъчен продукт на гъбопроизводството. През отчетния период са извършени агротехнически (почвени и биометрични), агрохимични и ерозионни изследвания, съгласно утвърдена методика. Определени са минерален азот и съдържание на хумус, подвижни форми на фосфор и калий, както в почвата, така и в течния и твърдия отток, събирани и измерени след по-значителни ерозионни валежи. Ерозионните изследвания са осъществени по стационарния метод, като за всеки вариант са изградени отточни площадки с размер 15м х 5м и площ 75 м2. Получените резултати от проведените изследвания на усъвършенстваните технологии за минимални и нетрадиционни (повърхностно и вертикално мулчиране с компост) обработки на почвата показват, че тяхното прилагане напречно на склона на посев царевица, води не само до подобряване на почвените и биометричните показатели и до същественото увеличаване на добивите (съответно с 9,3% и с 17,6%, спрямо посева отглеждан по наклона на скло-

4 43,960 26,733 33,664 23,960 128,317 35,140 29,533 37,570 102,243 45,236 31,099 39,267 115,602 115,387

Ерозирана почва кг/хa Вариант 1 2 3 3622,0 1446,8 1378,0 1927,8 682,2 655,9 2598,6 981,4 939,0 1855,0 648,1 617,9 10003,4 3758,5 3590,8 2660,0 1014,9 937,1 2054,1 744,2 669,8 2899,1 1116,9 1044,1 7613,2 2876,0 2651,0 3260,2 1293,8 1185,6 2112,9 771,1 699,5 3102,5 1188,9 1104,2 8475,6 3253,8 2989,3 8697,3 3296,1 3077,0

4 168,5 83,9 116,5 76,4 445,3 117,2 88,8 128,6 334,6 145,3 92,1 136,2 373,6 384,5

P<0.0001,HSD[.05]=433.71; HSD[.01]=537.98

на), но и доказва тяхната висока почвозащитна ефективност. При използването на усъвършенстваната противоерозионна технология за минимална обработка на почвата, при отглеждане на царевица за зърно, включваща почвозащитните методи разрохкване, вертикално мулчиране с готов компост, прорязване с ходообразуване едновременно със сеитбата и окопаването и браздообразуване с прорязване и ходообразуване при загърляне, осъществявани напречно на наклона на склона, се получава значително намаляване на повърхностния воден отток и редуциране на износа на почва.

От табл. 1 се вижда, че средно за тригодишния период на изследване, при този вариант (4ти), намалението достига до 5,4 пъти при повърхностния отток и до 24,3 пъти при ерозираната почва в сравнение с традиционно отглеждания по наклона на терена посев. При прилагането на втората противоерозионна технология, използваща повърхностното мулчиране с готов компост, почвозащитният ефект е по-нисък. Тук редуцирането на повърхностния воден отток през отчетния период е от 1,8 до 2,1 пъти, а на изнесената почва то е от 2,9 до 3,1 пъти, спрямо контролата.

Фиг. 1. Съдържание на органичен въглерод (%), опит царевица

Таблица 2. А грохимични показатели на почвата в различните варианти на опита през различните фази на развитие на културата за периода 2012-2014г.

Година, вариант

Преди сеитба

При максимален растеж

N-NH4, N-NO3, мг/кг

Достъпен, P2O5, мт/100г

Достъпен, K2О, мг/100г

N-NH4, N-NO3, мг/кг

22,98

8,10

11,05

20,45

9,64

12,83

16,69

8,71

12,52

27,89

11,08

11,96

27,80

9,76

14,39

17,85

12,11

13,35

37,09

41,04

21,50

33,62

9,81

14,81

19,02

15,65

14,06

24,11

12,68

15,16

30,00

10,85

16,03

23,87

14,62

15,85

19,11

10,93

28,05

23,74

7,58

21,10

11,26

7,79

13,04

19,28

10,25

29,87

25,48

7,71

23,81

17,73

16,61

20,03

34,11

14,51

29,91

26,19

10,45

27,95

19,20

24,83

26,82

25,45

13,68

28,81

32,89

13,97

32,48

20,90

11,42

30,38

27,48

16,42

30,42

17,65

8,47

30,17

15,75

10,91

28,56

28,24

17,31

31,92

19,00

10,85

32,32

18,42

14,46

30,17

44,38

38,66

50,25

32,76

11,78

34,15

22,67

16,80

33,15

23,47

29,62

33,66

26,85

21,83

33,11

26,22

26,30

32,75

При отглеждане на царевица на наклонени терени по традиционна технология, но приложена напречно на наклона на склона, намаляването на течния и твърдия отток е с 40-50%, спрямо контролния вариант с прилагане на традиционни обработки по наклона на склона – вариант 1, при който обемът на повърхностен воден отток и загубата на ерозирана почва са най-големи. Агрохимичните изследвания показват, че след сеитба, при повърхностното внасяне на ком-

След прибиране на опита

Достъпен, Достъпен, P2O5, K2О, мг/100т мг/100г

пост, при вариант 3 (традиционна технология, приложена напречно на наклона на склона и повърхностно мулчиране с готов компост), наблюдаваме най-високо съдържание на достъпни форми на азот, фосфор и калий в почвата. Вариант 4 е с найдобри агрохимични показатели в следващите фази (максимален растеж и след прибиране). При този вариант се наблюдават повисоки нива на достъпни форми на фосфор и калий (табл. 2) и органично вещество (фиг. 1). Най-ниски са нивата на ма-

Почвозащитна технологична операция – браздообразуване с прорязване и ходообразуване.

N-NH4, N-NO3, мг/кг

Достъпен, Достъпен, P2O5, K2О, мг/100г мг/100г

кроелементи и органично вещество при варианта, с традиционни обработки, приложени по наклона на склона, който е подложен най-силно на действието на водна ерозия и е с най-големи загуби на почва и най-голям обем на повърхностния воден отток (табл. 2). Водната ерозия причинява деградация на почвата, която е тясно свързана със загубата на достъпни форми на хранителни елементи с повърхностния воден отток или с изнесените почвени частици. Противоерозионният ефект на приложените технологии оказва влияние върху запазване на почвеното плодородие, като чрез прилагането им се съхраняват в почвата голяма част от достъпните макроелементи и органичен въглерод (табл. 3). Загубите на подвижни форми на азот (N-NO3- и N- NH4+), фосфор и калий, както и органично вещество са най-високи при прилагане на традиционни обработки по наклона на склона, а най-малки те са при вариант 4 с използване на усъвършенствани минимални обработки и вертикално мулчиране с компост. Въпреки значителния противоерозионен ефект на техноло-

Таблица 3. Г одишни загуби на достъпни форми на N (N-NO3- + N- NH4+), P2O5, K2O, органичен въглерод с ерозираната почва и с повърхностния воден отток (кг/хa).

Ерозирана почва Година

Общо за 2012 г.

Общо за 2013 г.

Общо за 2014 г.

Вариант

Повърхностен воден отток

Общи загуби

P2O5

K2O

P2O5

K2O

P2O5*

K2O*

кг/хa

кг/ха

кг/хa

0,39

1,07

6,03

157,25

3,76

0,68

5,24

4,79

4,16

1,75

11,28

162,05

0,16

0,42

2,22

60,94

2,01

0,36

3,00

2,18

0,78

5,23

63,95

0,22

0,77

2,33

66,27

5,20

0,38

6,05

5,42

1,15

8,39

72,33

0,02

0,07

0,25

7,62

1,08

0,11

0,82

1,10

0,18

1,08

8,45

0,65

1,25

5,07

157,90

12,53

0,57

2,82

2,85

13,19

1,82

7,90

160,73

0,18

0,67

2,47

66,41

5,66

0,327

1,93

5,85

0,99

4,41

68,35

0,21

0,73

2,61

70,70

5,40

0,31

2,66

5,62

1,05

5,27

73,37

0,02

0,05

0,13

7,84

1,66

0,09

0,66

1,69

0,15

0,79

8,50

0,55

1,65

4,76

110,00

12,42

0,27

9,60

12,97

1,94

14,37

119,61

0,20

0,65

1,86

44,85

7,34

0,18

6,79

7,55

0,83

8,66

51,64

0,34

0,94

2,05

44,61

14,80

0,22

11,91

15,15

1,16

13,97

56,53

0,03

0,09

0,23

5,25

2,01

0,06

3,25

2,04

0,15

3,48

8,51

ANOVA results *За P2O5 P<0.0001; HSD[.05]=0.21; HSD[.01]=0.28; 1 vs 2 P<.01; 1 vs 3 P<.01; 1vs 2 vs 4 P<.01 ; 3 vs 4 P<.01; *За oрг. C P<0.0001; HSD[.05]=35.8; HSD[.01]=48.94; 1 vs 2 P<.01; 4 P<.01; 2 vs 3 nonsignificant; 2 vs 4 P<.01; 3 vs 4 P<.01 ; *За K2O P=0 .000706; HSD[.05]=3.87; vs 2 P<.05; 1 vs 3 NS; 1 vs 4 P<.01 ;2 vs 3 NS ;2 vs 4 P<.05; 3 vs 4 P<.01;* За N (N-NO3- + NHSD[.05]=8.42; HSD[.01]=12.04; 1 vs 4 P<.05

гията, прилагана при вариант 3 с повърхностно мулчиране, загубите на хранителни елементи и органично вещество все пак са сравнително големи, поради повърхностното приложение на компоста. Като цяло, обаче използването на тази почвозащитна технология оказва положително влияние върху запазването на качеството на почвата и почвеното плодородие на наклонените терени. Най-добри резултати в това отношение се наблюдават при последния вариант с прилагане на минимални обработки и вертикално мулчиране с готов компост. Заключение: 1. Усъвършенстваната технология за минимална и нетрадиционна обработка на почвата, включваща противоерозионните методи разрохкване, вертикално мулчиране с готов компост, прорязване с ходообразуване, едновременно със сеитбата и окопаването и браздообразуване с прорязване и ходообразуване при загърлянето има сравнително висока почвозащитна

ефективност, при отглеждане на царевица за зърно на наклонени терени в напречна посока, изразяваща се в намаляване на повърхностния воден отток, средно с 5,4 пъти, а на ерозираната почва с 24,3 пъти, в сравнение с обработените традиционно по наклона на склона площи. 2. При прилагане на втората противоерозионна технология, използваща метода повърхностно мулчиране с готов компост, при отглеждане на царевица за зърно на склонови земеделски земи, в напречно направление, повърхностния воден отток се редуцира 1,8 до 2,1 пъти, а ерозираната почва от 2,9 до 3,1 пъти, спрямо традиционно отглежданите посеви по наклона. 3. Прилагането на компост в почвозащитните практики води до увеличаване на концентрацията на достъпни форми на азот, фосфор и калий, както и на органичен въглерод в ерозираната почва и повърхностния воден отток, което е резултат и от повишеното количество на тези елементи и в повърхностния почвен слой. При вариан-

4 P<.01;2 vs 3 P<.05; 1 vs 3 P<.01; 1 vs HSD[.01]=5.54 ; 1 NH4+) p=0.046516,

та с повърхностно мулчиране, се наблюдават по-ниски загуби на хранителни елементи и органично вещество в сравнение с контролата, но по-високи в сравнение с вариант 2. Въпреки това внесеният органичен материал (компост) води до по-добри почвени показатели (достъпни форми на макроелементи и органично вещество в почвата) при вариант 3 в сравнение с вариант 2. 4. За трите наблюдавани години при варианта с минимална и нетрадиционна обработка на почвата, включващ противоерозионния метод вертикално мулчиране с компост, се наблюдава както най-силно редуциране на количеството на ерозираната почва и обема на водния отток, така и по-ниски загуби на хранителни елементи (азот, фосфор, калий) и органично вещество, които са съответно 6,27, 11,5, 6,28 и 17,37 пъти по-малки в сравнение с тези на контролата , традиционно обработена по наклона на склона и подложена най-силно на действието на водната ерозия.

зеленчуци

Компост и минерални торове при зелен фасул (phaseolus vulgaris l.)

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (274) / 2016

З. Петкова, К. Недялкова, Р. Донкова Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” – София

Актуална задача пред земеделските производители е получаването на високи добиви от културите с добро качество, с регулиране и поддържане на почвеното плодородие и обезпечена защита на околната среда. Интензификацията на земеделското производство е съпроводена с намаляване на почвеното органично вещество. Увеличаването на запасите му би могло да се постигне с използването на алтернативни източници – органични торове и компости. Компостирането на следжътвените остатъци е ефективно средство за оползотворяване и връщане в кръговрата на основните хранителни вещества, изнесени с растенията. Чрез внасянето на компости се повишава почвеното органично вещество, подобрява се структурата на почвата и плодородието й. Фасулът е едногодишно растение. Кореновата му система е сравнително добре развита, но не се възстановява при нараняване и презасаждане. Затова фасулът не се отглежда чрез разсад. Централният корен бързо прониква на дълбочина. Страничните разклонения се разпростират нашироко и обхващат почвения слой на дълбочина до 60 см. По корените му се образуват грудки от азотофиксиращи бактерии. Взискателен е към въздушната влажност, но не и към почвения тип. Не се препоръчва обаче да се засява на кисели почви, както и на такива с високи подпочвени води. Той е топлолюбива, широко разпространена култура и е едно от основните зърнено-бобови растения в нашата страна и в много страни, особено от зоната на умерения пояс. В статията представяме резултатите от изследване влиянието на самостоятелното торене с компост и минерални торове и съчетаването им върху биомасата на зелен фасул, агрохимичните свойства на почвата и ризосферните микроорганизми. Изследването е проведено на базата на вегетационен опит с алувиално-ливадна почва (Fluvisol, FAO, 2006) (Shishkov, T. 2011), характеризираща се с неутрална реакция, pH(KCl) = 6,0 и ниско съдържание на общ С= 0,72% и общ N= 0,089%.

Добре запасена е с подвижен калий – 37,3 мг/100г и фосфор – 45 мг/100 г (табл.1). Опитът е изведен по следната схема: 1. Контрола – почва, 2. компост – 1,72 кг, 3. почва + NPK – 66 мг/кг почва (N:P:K= 1:0,8:0,.8), 4. почва + 160 г компост + N1 (33 мгN/кг) + Р1 + К1, 5. почва + 320 г компост + N2 (66 мгN/кг) + Р2 + К2, 6. почва + 480 г компост + N3 (99 мгN/кг) + Р3+ К3, 7. почва + 640 г компост + N4 (132 мгN/кг) + Р4 + К4. Съотношението на основните макроелементи е N:Р:К= 1:0,8:0,8. Използваният компост е произведен от смесването на слама с излужена смолница, Божурище и добавяне на амониева селитра за достигане на съотношение С:N=25:1 в получения субстрат. След едногодишното компостиране компостът съдържа 0,63% общ азот и 7,47% общ въглерод при съотношение на С:N=11,85. Опитът е изведен в съдове с вместимост 1,72 кг почва (компост) в 3 повторения. След засяване на зеления фасул са определени почвената реакция (потенциометрично в KCl), съдържание на хумус, общ (Келдал) и минерален азот, подвижни форми на фосфор и калий. Във фаза цъфтеж е отчетено количеството на основните групи микроорганизми в ризосферата на фасула на селективни агарови среди (Grudeva et al., 2006). Резултатите са представени като брой на колинии-образуващите единици на 1 г абсолютно суха почва (CFU/г). Oтчетен е броят, свежото и сухо тегло и обемът на грудките по корените на зеления фасул. Получените резултати са обработени чрез ANOVA, показани са стандартното отклонение и най-малките доказани разлики при P< 0.05. От представените на таблица 1 данни се виж-

Таблица 1. Съдържание на минерален азот, фосфор, калий и рН в почвата в сьдов опит със зелен фасул.

№

Варианти

pH(KCl)

контрола

2 3 4 5 6 7

6,00

N-NH4 мг/кг 14,35

N-NO3 мг/кг 20,55

Сума мин.N 34,9

K 2O мг/100г 37,3

P2O5 мг/100г 45,0

Общ N,% 0,089

компост

6,04

18,22

20,45

38,67

49,45

53,0

0,19

почва + NPK почва + 160 г компост+ N1K1Р1 почва + 320 г мпост+ N2K2Р2 почва + 480 г компост+ N3K3Р3 почва + 640 г компост+ N4K4Р4

6,10 6,19

17,20 18,41

21,10 22,00

38,30 40,41

39,8 42,50

47,3 42,20

0,23 0,25

6,30

14,50

24,9

39,4

41,90

46,00

0,27

6,35

13,80

27,5

41,3

49,78

50,08

0,28

6,40

14,1

30,67

44,77

50,35

52,05

0,32

да, че стойностите на рН при вариантите с повисоките норми компост и минерални торове се повишават в сравнение с котролата, като варирането на рН в различните варианти е слабо. Подобна тенденция се отбелязва и при данните за количеството на минералния азот в почвата. Количеството му е най-ниско в контролния вариант и варира в различна степен в амониевата и

Фиг. 1. Добив биомаса от опит със зелен фасул

нитратна форма на азота, като почти във всички варианти преобладава количеството на нитратния азот. Нараства и съдържанието на подвижните форми на калия и фосфора. Фенологичните наблюдения установяват подоброто развитие на растенията в торените варианти с сравнение с контролата. Това е видно и от получените данни за добива биомаса от зелен фасул (фиг. 1). Най-ниско е общото количество биомаса в контролния вариант. То нараства последователно с увеличаване нормите на торене с компост и минерални торове. Съгласно данните от получените добиви и фенологичните наблюдения по време на опита най-благоприятни условия за растеж на зеления фасул са създадени във вариантите с по-високите норми компост и минерални торове (5, 6 и 7). Внасянето на компост в почвата подобрява нейния състав, а минималните количества минерални торове са съчетани добре, така че да създадат условия за възможно най-доброто балансирано хранене на отглежданата култура. Този ефект е постигнат в най-пълна степен във варианта с максималната норма компост плюс минерални торове.

Фиг. 2. Количество на амонифициращите микроорга-низми, бактериите усвояващи минерален азот и свободно живущите азотфиксатори в ризосферата на фасул във фаза цъфтеж.

Фиг. 3. Количество на споровите бактерии, актиномицетите и симбиотичните азотфиксатори в ризосферата на фасул във фаза цъфтеж.

Аналогични резултати са получени и при внасяне на оборски тор в опит със зелен фасул в оранжерийни условия от Stancheva, I. et all, (2004), Mitova, I., Dimitrov I., Atanasova E., I. Stancheva, (2008) и Petkova, Z. B., R. M. Mitovska (2002). С нарастване нормите на внесения компост и минералните торове се увеличава количеството листа и корени. Подобна зависимост е установена и за количеството бобове (фиг.1), което също нараства във вариантите с по-високи норми, но тази тенденция е изразена в по-малка степен отколкото при развитието на листната маса. По-бързото развитие и създаване на по-голяма листна маса при по-високите норми на торене е напълно логично и това предполага залагането на по-висок добив от бобове. Получените данни от микробиологичните изследвания показват, че изходната почва (контрола) съдържа най-високо количество микроорганизми от групите на бактериите, усвояващи минерален азот, актиномицетите, симбиотичните азотфиксатори, целулозоразлагащите микроорганизми и гъбите. Установено е наличие на голям брой симбиотични азотфиксиращи бактерии в тази почва. Във вариант 2 (само компост) се съдържа по-високо количество амонифициращи, свободноживущи азотфиксиращи микроорганизми и спорови бактерии в сравнение с контролата и всички останали варианти и значително по-малко количество на актиномицети, целулозоразлагащи микроорганизми и симбиотични азотфиксатори (фигури 2-4). Във вариант 3 (NPK – минерално торене) се понижава количеството на голяма част от изследваните микроорганизми – аминификаторите, бактериите, усвояващи минерален азот, актиномицетите, целулозоразлагащите микроорганизми, симбиотичните азотфиксатори и гъбите. Внасяне-

Фиг. 4. Количество на целулозоразлагащите микроорганизми и микроскопичните гъби в ризосферата на фасул във фаза цъфтеж.

то на компост + ниска доза NPK (вариант 4) се отразява стимулиращо върху амонифициращите и свободноживущите азотфиксиращи микроорганизми и споровите бактерии, но количеството на останалите групи се понижава. Стимулиращ ефект върху същите групи – амонифициращи, свободноживущи азотфиксатори и спорови бактерии е установен и във вариант 5. Във вариант 6 се понижава количеството на голяма част от изследваните групи – бактериите, усвояващи минерален азот, актиномицетите, симбиотичните азотфиксатори, целулозоразлагащите микроорганизми и гъбите; повишават се единствено споровите бактерии. Понижение на същите групи микроорганизми е отчетено и във вариант 7, но количеството на амонифициращите и свободноживущите азотфиксиращи микроорганизми се повишава (фигури 2–4). В изведения опит не е провеждана инокулация на фасула със селекционирани щамове грудкови бактерии, но е установена вирулентност на естествено разпространени в почвата бактерии. Както бе посочено по-горе, в контролата е установен голям брой симбиотични азотфиксиращи бактерии, което се отразява върху образуването на грудки по корените. Броят на отчетените грудки в контролната почва във фаза цъфтеж е значително по-висок от останалите варианти и е близък с този във вариант 4. Във фаза плододаване най-висок брой грудки е отчетен във вариант 4, следван от вариант 2 (само компост) и контролата. Подобни резултати са получени от Atanasova, E., I. Perfanova, R. Donkova (2014) също в съдов опит, но със сминдух и инокулирана с Rhizobium spp излужена смолница. Сухото тегло и обемът на грудките са най-високи във варианти 2 и 4. Заключение Самостоятелното торене с компост дава поголямо количество биомаса от зелен фасул, съизмеримо с това при торене с ниска норма минерални торове (N1 – 33 мг/кг, Р1 – 26 мг/кг, К1 – 26 мг/кг). Комбинацията компост–минерално торене води до по-голямо увеличение на количеството на формираната биомаса. Внесените в почвата компост и минерални торове не водят до влошаване на почвената киселинност и подобряват хранителния режим за растенията. Развитието на изследваните групи микроорганизми се потиска в различна степен от самостоятелното минерално торене, а при съчетание на компост с ниска или умерена доза минерални торове се активира. Съчетанието на компост с ниска доза минерални торове повишава вирулентността на естествено разпространените грудкови бактерии по корените на фасула.

ПЛЮС

9–10 (274) / 2016

М – брой формирани грудколуковици, m– брой засадени грудколуковици, R – размножителен коефициент на грудколуковиците. Биометричните данни бяха отчетени на всички грудколуковици, засадени във всяко повторение. Данните бяха обработени статистически. Гладиолите са отглеждани по утвърдената технология за производство при полски условия (Бистричанов и др. 2012). Изборът на сроковете на засаждане беше съобразен с изискванията на културата към температурата. Засаждането е започнало след трайно достигане на почвената температура на 100С. Изваждането на грудколуковиците е извършено ръчно, при пожълтяване на 2/3-ти от листната маса на растенията, след което грудколуковиците бяха просушени, почистени и сортирани по фракции: първа – над 14 см, втора – от 12–14см, трета – от 10–12 см, четвърта – от 8–10см, пета – от 6–-8 см и детки – под 6 cм. При отглеждане в полиетиленова оранжерия при сорт Rose Supreme най-голям брой грудколуковици (145 бр.) са получени

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Йордан Атанасов, Иванка Иванова, Бистра Атанасова Институт по декоративни растения – София За да се задоволи търсенето на В статията представяме резулпазара е важно да се осигури татите от изследване влиянието целогодишна продукция на гла- на сроковете на засаждане и надиол. Дженкинс, (1963), Джен- чините на отглеждане на гладиол кинс и др. (1970) са установи- върху размножителния коефицили, че са необходими от 60 ент на грудколуковици и детки. до 100 дни от засаждането до Проучването е направено в получаването на отрязан цвят, Института по декоративни раскато варирането е в зависимост тения, София, като са заложени от сорта и времето през годи- опити за отглеждане при разната. Грудколковиците и детките лични срокове на засаждане в са основния посадъчен материал оранжерийни и полски условия за размножаването на гладиоли при три сорта гладиол – Rose (Ларсън, 1992). Supreme, White Prosperity и Her Датата на засаждане на груд- Majesty. Изпитани са 6 срока колуковиците играе важна роля на засаждане през интервал от в регулирането на растежа и 15 дни (25-ти февруари, 10-ти качеството на гладиола (Кан и март, 25-ти март, 10-ти април, др., 2008 г.). Изборът на под- 25-ти април и 10-ти май), първиходящи срокове на засаждане те три срока – в полиетиленова влияе върху развитието и каче- оранжерия, а останалите – на ството на цветната продукция, с открито. цел задоволяване изискванията Всеки вариант е заложен в 3 на потребителя (Зубаир и др., повторения, при гъстота на за2006). Сроковете на засаждане саждане на грудколуковиците варират в зависимост от фото- 25 бр./м2, с размери 10/12 см, периодите, температурите и ин- дълбочина на засаждане 10–12 тензитета на светлината (Ахмар и см, с междуредово разстояние др.2011). Талия и Траверса (1986) 25 см. Опитите са изведени на алувиса установили, че по-големи по размер грудколуковици са обра- ално-ливадна почва, с лек мезувани при засажданите грудко- ханичен състав, със съдържание луковици през февруари и март. на хумус 2,1%, pH в H2O – 6,5. Максимален брой цветоноси на Преди засаждане грудколуковиедно растение са образувани ците са третирани в разтвор от при засаждане април – май, до- Роврал 50 ВП – 0,1% + Топсин като най-голям брой грудколуко- М – 0,15% + Би 58 – 0,1% за вици са получени през периода 20 минути. Бяха отчетени следните показаот март до април (Мукопадия и тели: брой образувани грудкоБанкер, 1981). У нас Иванова и Димитров, луковици/м2 , брой образувани (2015) са установили, че при детки от една майчина грудкополски условия, по-ранният луковица (Лидански, 1998). Разсрок на засаждане на гладиоли множителният коефициент е изсорт Ива и Екатерина, влияе по- числен по следната формула: ложително върху добива от грудM колуковици в сравнение с по- R = – m късния срок на засаждане.

ЦВЕТАРСТВО

срок и начин на засаждане за размножителния коефициент при гладиол (gladiolus l.)

Фиг.1. Брой грудколуковици формирани при различните срокове на засаждане при условия на полиетиленова оранжерия

Фиг.2. Формираните грудколуковици по размер спрямо сроковете на засаждане при условия на полиетиленова оранжерия

Фиг.3. Брой формирани детки на грудколуковица спрямо сроковете на засаждане при условия на полиетиленова оранжерия

при първия срок на засаждане 25.II, докато при следващите два срока –10.III и 25.III те са съответно по-малко с 18,62% и 24,83% в сравнение с първия срок (фиг.1). Разликата между броя на грудколуковици при втория и третия срок е 9 бр. и липсва доказаност. При производството на гладиол от съществено значение е не само общият брой получени грудколуковици, а и броят на образуваните грудколуковици първи и втори размер, които се използват за посадъчен материал за отрязан цвят. При този сорт броят на получените грудколуковици първи размер и при трите срока на засаждане е най-голям и варира от 51,69% до 53,21% от общия брой. Найголям брой грудколуковици втори размер са получени при найкъсния срок – 12 бр. или 11% от общия брой, следван от втория срок – 8 бр. (6,77% ) и най-малко – при първия срок с 2 бр. или 1,38% (фиг.2 ). Най-голям брой детки при сорт Rose Supreme са образувани при първия срок на засаждане –средно 26,21 бр. от една майчина грудколуковица, следвани от тези при третия и втория срок, съответно –18,63 бр. и 16,06 бр., като разликата между варианта с най-малък и най-голям брой образувани детки е 10,15 бр. и статистически доказана при (P≥0,05) (фиг. 3 ). При отглеждане в полиетиленова оранжерия от трите проучени срока на засаждане най-висок размножителен коефициент на грудколуковици при сорт Rose Supreme е получен при най-ранния срок (25.02) – 1,93 бр., докато при втория и третия срок той е по-малък съответно с 0,36 бр. и 0,48 бр. и тези разлики са минимални и недоказани спрямо първия срок. При гладиол сорт White Prosperity при първия срок на засаждане е отчетен най-голям брой образувани грудколуковици – 145 бр., докато при втория и третия срок техният брой е по-малък съответно с 8,96% и 12,41% и статистически не е доказан (фиг. 1). И при този сорт броят на получените грудколуковици първи размер

и при трите срока на засаждане е най-голям и варира в границите от 50,34% до 55,91% от общия брой. Най-голям брой грудколуковици втори размер са образувани при най-ранния срок – 35 бр. (или 24,14% от общия брой), следвани от втория и третия – съответно 27 бр. и 22 бр.(фиг. 2). При най-ранния срок на засаждане в полиетиленова оранжерия са отчетени най-голям брой образувани детки от една грудколуковица – средно 17,10 бр., докато при втория и третия срок техният брой е по-малък и недоказан съответно с 3,5 бр. и 4,98 бр. (фиг. 3) Най-висок размножителен коефициент на грудколуковици при сорт White Prosperity е получен при най-ранния срок на засаждане – 1,93 бр., следван от втория и третия срок – съответно 1,76 бр. и 1,69 бр.. Разликата в размножителния коефициент между 3-те срока на засаждане е несъществена – в границите от 0,17% до 0,24% и няма доказаност (фиг. 1). При сорт Her Majesty разликата в броят на получените грудколуковици при трите срока на засаждане е минимална – 0,66 % или 2 бр. (фиг. 1 ). При него са формирани предимно грудколуковици първи размер, като процентът им при най-ранния срок на засаждане е много висок – 92,95% от общия брой, а при третия и втория срок – съответно 78,08% и 73,24%. Броят на грудколуковици втори размер и при трите срока на засаждане варира в границите от 2,81% до 8,41% от общия брой (фиг. 2). Най-голям брой детки от една майчина грудколуковица при сорт Her Majesty са образувани при найранния срок на засаждане – 25.II, средно 53,52 бр., като разликата в броя с втория срок е много малък и недоказан – само 0,72 бр. и с 12,48 бр. по-малък при най-късния срок (фиг. 3). Най-голям размножителен коефициент на грудколуковици при сорт Her Majesty е получен при найкъсния срок на засаждане – 0,97 бр. и разликата с размножителния коефициент при останалите два

Фиг.4. Брой грудколуковици формирани при различните срокове на засаждане при полски условия

Фиг. 5. Формираните грудколуковици по размер спрямо сроковете на засаждане при полски условия

Фиг. 6. Брой формирани детки на грудколуковица спрямо сроковете на засаждане при полски условия

срока е много малка и недоказана – 0,02 бр. При отглеждане на открито (полски условия) при сорт Rose Supreme най-благоприятен за образуването на грудколуковици се е оказал вторият срок на засаждане – 25.IV, при който са получени 169 бр., като при първия и третия срок броят им е намалял съответно с 10,05% и с 46,74%, като е установена добра доказаност (P≥0,01) на разликата между втория и третия срок ( фиг.4 ). При първите два срока на засаждане са се формирани по равен брой грудколуковиците първи размер – 105 бр., а при третия срок броят им е значително по-малък – с 31 бр. и доказан ( при P≥0, – 01). Разликата в броя на грудколуковици втори размер между първия и втория срок е само 1 бр. (фиг. 5). Най-голям брой детки на една майчина грудколуковица са образувани при най-ранния срок на засаждане на открито – средно 68,90 бр., следвани от втория срок, при който са получени само с 5,74 бр. детки по малко, (няма доказаност) и при последния срок разликата в броят им с тези при първия срок е доказано намаляла при средно 45,03 бр. при (P≥0,01) (фиг. 6). Най-висок размножителен коефициент на грудколуковици при сорт Rose Supreme е отчетен при първите двата срока на засаждане – съответно 2,25 бр. и 2,02 бр., докато при третия срок той е намалял спрямо тях съответно с 1,05 бр. и 0,82 бр. (P≥0,01). При сорт White Prosperity найголям брой грудколуковици са получени при срок на засаждане 10.IV, който превишава съответно с 4,49% и 8,97% броя на получените грудколуковици при следващите два срока, но разликата е малка и липсва доказаност (фиг. 4). При този сорт броят на грудколуковиците първи размер получени при най-ранния срок на

засаждане на открито превишава с 17 бр. и с 18 бр. тези при втория и третия срок. От трите срока на засаждане найголям брой грудколуковици втори размер са образувани при втория срок – 25.IV – 19 бр. или 12,75% от общия брой, следвани от първия и трети срок съответно с 18 бр. и с 10 бр. по-малко (фиг. 5). От една майчина грудколуковица най-голям брой детки са образувани при първия срок на засаждане средно 38,12 бр., докато при втория и третия срок броят им е по-малък съответно 20,65% и 38,8% (липсва доказаност) (фиг.6). Най-висок размножителен коефициент на грудколуковици при сорт White Prosperity при полски условия е получен при срок на засаждане 10.IV -2,08 бр., а разликата между втория и третия срок е много малка и недоказана съответно – 0,09 бр. и 0,19 бр. При сорт Her Majesty са образувани равен брой грудколуковици при първите два срока на засаждане на открито, а при последния срок 10.V – този брой е по-малък с 22,35% (фиг. 4). Най-голям брой грудколуковици първи размер са получени при срок на засаждане 25.04 – 78 бр., а при първия и последния срок броят им е намалял съответно с 4 бр. и 17 бр. Броят на грудколуковиците втори размер при трите срока на засаждане варира в границите от 1,52% до 4,71% от общия брой( фиг. 5). От трите срока на засаждане на открито най-голям брой детки от една луковица са образувани при най-ранния срок – средно 65,63 бр., докато при следващите два срока техният брой е по-нисък съответно с 25,27 бр. и 26,52 бр. (липсва доказаност) (фиг. 6). Най-висок размножителен коефициент на грудколуковици при сорт Her Majesty при полски условия е получен при първия 10.IV и втория 25.IV срок на за-

саждане – 1,13 бр., и най-нисък при най-късния срок – 0,88 бр., като разликата е несъществена и недоказана. ИЗВОДИ При сорт White Prosperity и сорт Her Majesty различните срокове на засаждане и начин на отглеждане не оказват съществено влияние върху размножителния коефициент и разликата е много малка и недоказана между най-високата и най-ниската стойност, съответно 0,39 бр. и 0,25 бр. При сорт Rose Supreme най-висок размножителен коефициент на грудколуковици е получен при двата срока на засаждане 10.IV и 25.IV при полски условия и най-ранния срок в полиетиленовата оранжерия съответно 2,25 и 2,02 бр. и 1,93 бр. От 6-те проучени дати на засаждане броят на образуваните грудколуковици първи размер е над 50%, като при сортовете Rose Supreme и White Prosperity при полски условия той е повисок от този в полиетиленовата оранжерия. При сорт Her Majesty при трите срока на засаждане при полски условия и най-ранния срок 25.II в полиетиленова оранжерия процентът на първи размер грудколуковици е много висок – от 87,06% до 92,95%. При сорт White Prosperity броят на формираните детки от една майчина грудколуковица и при трите срока на засаждане при полски условия е по-голям от този в полиетиленова оранжерия. При сорт Rose Supreme при първите два срока на отглеждане на открито са образувани най-голям брой детки от една грудколуковица, съответно 68,91 бр. и 63,16 бр. Най-голям брой детки при сорт Her Majesty са получени при първия срок на засаждане на открито – 65,63 бр., а при останалите 5 срока – варират от 39,11 бр. до 53,52 бр.

№3

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ЧАСТ ТРЕТА

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 9–10 (274) 2016

НА СЕКТОРИТЕ С ОБВЪРЗАНО С ПРОИЗВОДСТВОТО ПОДПОМАГАНЕ

АНАЛИЗ

Институт по аграрна икономика, София

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ – ЧАСТ ТРЕТА

2. Преглед на обвързаната подкрепа след 2007 г. (национални доплащания и специфична подкрепа) и нейното влияние върху отделните сектори 2.1. Преглед на обвързаната подкрепа в сектори „Плодове“ и „Зеленчуци” 3. Предложение за разпределение на подкрепата по сектори 3.1. Методика за определяне дяловете за разпределение на обвързаната подкрепа между уязвимите сектори за периода 2015–2020 г. 3.2. Резултати от приложението на описаната методика ЗакЛЮчЕНИЕ

2. Преглед на обвързаната подкрепа след 2007 г. (национални доплащания и специфична подкрепа) и нейното влияние върху отделните сектори 2.1. Преглед на обвързаната подкрепа в сектори „Плодове“ и „Зеленчуци” Разходите при производството на зеленчуци при почти всички култури са значително по-високи – в пъти от разходите при производството на екстензивните култури. На единица площ разходите за производство на домати ранно или средно ранно производство са в рамките на 1 300 - 1 500 лв./дка. По технологична карта разходите при полското производство на пипер достигат 1 500 лв./дка, при производството на ранни картофи са около 450 лв./дка. (собствени изчисления, 2012 г.). На фона на тези разходи делът на подпомагането чрез субсидиране на единица площ в сектор „Зеленчуци“ може да бъде определен като символичен. Делът на субсидиите при производството на пшеница е около 25% от разходите, при слънчогледа – 23%, докато при зеленчуковите култури, като например домати, варира от 1,03% за 2007 г. до 2,2% за 2013 г. При пипера около 5% е делът на субсидирането в размера на производствените разходи. Влиянието на подкрепата по СЕПП в сектор „Плодове” не е от съществено значение. В табл. 32 са посочени средствата, предвидени за подпомагане по години. Въпреки тяхното ежегодно увеличение, не може да се приеме, че тези плащания

оказват или ще оказват влияние върху производствената себестойност на произвежданите продукти. Основната причина за това са високите производствени разходи, правени по технологична карта за отглеждането на съответната култура. При един от най-трудоемките овощни видове – ябълката, разходите по технологична карта са 523,87 лв./дка. През 2012 г. плащането по СЕПП е 26,40 лв./дка. При 5,03% дял на субсидиите към всички производствени разходи не може да се очаква значимо влияние на тази форма на подкрепа. Подобна е картината и при останалите структуроопределящи овощни видове в България. Най-ниска е степента на подпомагане при прасковите, ябълките, а най висока – при орехите. Разходите по технологична карта са 372 лв./дка, но при заложен потенциален добив от 1 000 кг/дка. Според данните от отдел „агростатистика“, през 2010 година средният добив е около 23–25 кг/дка, което говори за липса на каквато и да е грижа за ореховите насаждения, макар те да участват значително при износа на черупкови видове от страната. Мерки за пазарна подкрепа Схема „Оперативни програми” В рамките на схемата се подпомагат организации на производители на плодове и зеленчуци, учредили оперативен фонд, които имат разработена и одобрена оперативна програма. Оперативните програми са с продължителност между три и пет

Таблица 32. Размер на подпомагане по СЕПП и национални доплащания в сектор „Зеленчуци“

Таблица 33. Дял на подпомагането на площ в общия размер на производствените разходи по технологична карта при основни овощни видове, (проценти)

години. За три години (2007–2011 г.) само една организация на производители на плодове и зеленчуци изпълнява такава програма и през 2008 г. е получила безвъзмездно 305 143 лв., през 2009 г. – 36 472 лв., а за 2010 г. е подала заявка за финансиране със 77 200 лв. През 2009 г. е подадено едногодишно заявление за плащане в размер на 37 504,37 лв., по одобрена през 2007 г. тригодишна оперативна програма на организация на производители по схема „Пресни плодове и зеленчуци”. Изплатена е помощ в размер на 36 472,01 лв. През 2010 г. е подадено едно заявление за годишно плащане за изпълнени мерки от оперативната програма за 2009 г. Поради установени нередности в изпълнението на оперативната програма заявлението за плащане е отхвърлено. Схема „Плодове и зеленчуци, предназначени за преработка” Съгласно европейското законодателство, по схемата се предоставя помощ за продукти, доставени за преработка в рамките на конкретно фиксиран период на доставка и за количеството суровина, посочено в договора за преработка. През 2009 г. е извършено плащане на допълнителна сума в размер на 2 784,92 лв. за пазарната 2007/2008 година, за преработка на праскови. След проведената реформа в сектор „Плодове и зеленчуци” схемата „Преработени плодове и зеленчуци” преминава към схемата за единно плащане на площ. През 2008 г. е изплатена следната финансова помощ: – За праскови: 8 360 лв., количество за преработка – 119,5 т.

Схема „Групи производители“ На временно признатите организации на производители се отпуска помощ за насърчаване на тяхното формиране и усъвършенстване на организационната им дейност, която се разпределя съответно за петте години на 10%, 10%, 8%, 6% и 4% от стойността на пазарната им продукция. Схемата за отпускане на помощ на групи производители, получили временно признаване в сектор „Плодове и зеленчуци” има за цел подпомагане на организации на производители на плодове и зеленчуци, които не са достигнали критериите за получаване на окончателно признаване. Схема „Училищен плод” Схема „Училищен плод” се прилага на територията на цялата страна от 15 септември до 31 май. Прилагането на схемата се финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от държавния бюджет под формата на национално съфинансиране и държавна помощ. Общият бюджет на схемата възлиза на 7 293 540,67 лв. Поради повишения интерес и с оглед обхващането на по-голям брой учебни заведения, приемът на заявления по схемата беше удължен с ПМС № 151/26.07. 2010 г. до 5 август 2010 г. До 30.09.2010 г. одобрени за участие в схемата са 478 заявители, като общият размер на финансовата помощ за закупуване на плодове и зеленчуци възлиза на 2 436 787,82 лв. Схема за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци, произвеждани в България (СППЗ – схема, обвързана с производството) СППЗ е схема, която изцяло се финансира със средства от ЕФГЗ и като специфична подкрепа е насочена към традиционни производства на плодове и зеленчуци – домати, краставици, пипер, ябълки, череши, праскови и нектарини, кайсии и зарзали. Схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци се прилага за първа година в България през 2012 г., като страната ни е една от първите в ЕС, прилагаща тази мярка за подпомагане. За да получат подпомагане, производителите трябва да отглеждат най-малко 4 декара зеленчуци или 5 декара плодове и площите да отговарят на изискванията за добро земеделско състояние. Целта е да се създаде допълнителен стимул за производство на качествени плодове и зеленчуци. Производството се осъществя-

ва в съответствие с показатели за качество, които подлежат на постоянен контрол от инспектори от Българската агенция по безопасност на храните (БаБХ). При спазване на всички изисквания по схемата производителите получават сертификат за качество. Със Заповед № РД 09-311/26.03.2012 г. на министъра на земеделието и храните са утвърдени продуктовите спецификации по схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци, произвеждани в България. Бюджетът на схемата е 15 млн. лева годишно за 2012 и 2013 г. Също като утвърдените до момента стандарти, производството се осъществява в съответствие с показатели за качество, които подлежат на постоянен контрол от инспектори от БаБХ. При спазване на всички изисквания по схемата, производителите получават сертификат за качество. Схемата е обвързана с произведеното количество по реда на Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане и по нея се следи именно контролът върху съответствието на качеството на пресните плодове и зеленчуци: домати, краставици, пипер, полско и оранжерийно производство, ябълки, череши, праскови, включително нектарини, кайсии, включително зарзали, с продуктовите спецификации, одобрени със заповед на министъра на земеделието и храните. Директни плащания за качествени плодове и зеленчуци се осъществяват за първи път през кампания 2012/2013. Финансирането бе осъществено с по 90,5 евро за тон качествена продукция, което през 2012 г. бе използвано от 435 земеделски производители. към прилагането на тази схема се забелязва почти четирикратно завишаване на интереса през 2013 г., като оторизираните заявления достигат 1 527 бр. Така, на тази база, всеки одобрен за подкрепа за отглеждането на качествени плодове и зеленчуци получава по 84,10 лв. за тон при 177 лв. на тон за предходната година. Повишеният интерес през втората година от действие на схемата показа, че съществува интерес от страна на земеделските производители, но може да се твърди, че наличният определен финансов ресурс от 15 млн. лв. е крайно недостатъчен да стимулира реално увеличение на българското производство на плодове и зеленчуци. Налице бяха и редица трудности от чисто административен характер, свързани с навременно издаване на сертификати за качество и изпълнението на сроковете за пода-

ване на заявления от страна на бенефициентите. Наложи се удължаване на сроковете през първата година от стартиране на схемата с оглед максималното използване на предвидените средства за подпомагане. Преглед на обвързаната подкрепа в животновъдния сектор В животновъдството при преживните животни се прилагат следните схеми за национални доплащания, обвързани с производството: ►1-ва схема – Национални доплащания за крави с бозаещи телета – НДк. Тази схема започва да се прилага през 2010 г. и се финансира със средства от националния бюджет. Право на участие (на подпомагане) по нея имат земеделските стопани, които отглеждат 5 или повече крави и не притежават индивидуална млечна квота. Прави впечатление, че субсидията на глава животни през 2012 г. намалява и тя е по-ниска дори от субсидията, получена през 2010 г. Причините трябва да се търсят преди всичко в увеличаването на броя на кандидатите за субсидия. Броят на оторизираните заявления през 2012 г. достига 3 550 – при 2 170 през 2010 г. Лек спад има и при общия размер на субсидията. В сравнение с 2011 г. тя намалява с около 190 000 лева. Общият размер на субсидията по тази схема за периода 2010–2012 г. е около 12 млн. лева. ►2-ра схема – Национални доплащания за клане на говеда – НДкГ. Тази схема се финансира със средства от бюджета и се прилага през 2010 и 2011 г. Право на подпомагане по нея имат земеделски стопани, които предадат за клане животни (кланичните трупове се класифицират по скалата EUROP) или изнесат в държава, която не е член на ЕС, или предадат за износ на търговец в срок до 30.11.2010 г. най-малко пет броя от следните категории говеда: бици, волове, крави и юници на възраст над 8 месеца. При тази схема субсидията на глава е еднаква за двете години – общият размер на субсидията обаче едва надвишава 0,5 млн. лева. ►3-та схема – Национални доплащания за овце-майки и/ или кози-майки – НДЖ 3. Тази схема започва да се прилага от 2009 г. и също се фи-

свиване на дела на тези сектори в общата продукция на отрасъла. Доходите на земеделските производители в посочените сектори са значително по-ниски от средните за стопанствата в страната. част от факторите, обусловили тези крайно негативни тенденции, са липсата на подготовка на секторите за силната конкуренция от другите страни членки на ЕС, навлизането на супермаркетите в търговията на дребно, наличието на много малки стопанства, нелоялната конкуренция от съседни страни, липсата на сдружения. към посочените причини може да се добави и процесът на излизане от оборот на голяма част от овощните градини и относително малкият дял нови насаждения, заместващи старите овощни градини. Причините за намаляване на броя на животните трябва да се търсят основно в обезлюдяването на районите и в непривлекателните условия на труд, породени от трудоемкия характер на производството и ниската степен на механизация. анализът на получените резултати от приложението на разработената методика за разпределение на финансовата помощ между трите уязвими сектора недвусмислено налага извода, че субсидиите имат най-голямо значение при формирането на равнището на брутната продукция в сектор „Тревопасни животни”, следван от сектор „Плодове” и най-накрая е сектор „Зеленчуци”. Въпреки това и в трите сектора, макар и в различна степен, се наблюдава увеличение на въздействието на субсидиите върху крайните икономически резултати през 2011 спрямо 2009 г. коефициентът на корелация доказва по безспорен начин наличието на силна положителна обусловеност на нивото на брутната продукция от размера на получените субсидии. Наблюдават се определени различия в получените резултати между първите два варианта, като в най-голяма степен това се отнася до сектор „Зеленчуци”. Те са следствие от настъпилите неблагоприятни климатични събития през 2011 г., засягащи в особено големи размери именно производството на зеленчукови култури. Имайки предвид по-устойчивата от гледна точка на климатичните показатели 2009 г., считаме за по-целесъобразно, като база на разпределението на субсидиите за обвързана помощ, да се използва първи вариант.

нансира от националния бюджет. Право на подпомагане по нея имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанствата си 50 или повече овце-майки, 50 или повече кози-майки или 50 или повече овце-майки и кози-майки. Характерно за тази схема е, че през наблюдавания период 2009–2012 г. нарастват както размерът на субсидията на глава животно, така и общият размер на субсидията – при приблизително еднакъв брой на подадените заявления. Размерът на субсидията за целия период възлиза на 73 млн. лева. Следващата група схеми са схемите за специфична подкрепа на животни. ►1-ва схема – Схема за поддържане на производството на краве мляко в икономически зависими ферми – НДкМ1. Тази схема започва да се прилага през 2010 г. и се финансира със средства от ЕФГЗ. Право на подпомагане по тази схема имат производители на краве мляко, притежаващи млечна квота и стопанисващи ферма, в която се отглеждат от 10 до 49 млечни крави. При тази схема се забелязва лек спад на получената субсидия на глава през 2012 г., въпреки увеличения размер на общата субсидия. Причината е в по-големия брой оторизирани заявления. Общата сума на субсидията по тази схема възлиза на 39 млн. лева. ►2-ра схема – Схема за поддържане производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони – НДкМ2. Тази схема също се прилага от 2010 г. и се финансира изцяло със средства от ЕФГЗ. Право на подпомагане по схемата имат производители на краве мляко, притежаващи млечна квота и стопанисващи ферма, в която се отглеждат 10 и повече млечни крави и която се намира в териториалния обхват на необлагодетелстваните райони. И при тази схема има слабо намаление през 2012 г. – породено от по-високия брой на оторизираните заявления. Общият размер на субсидията за периода 2010–2012 г. е 23 млн. лева. ►3-та схема – Схема за поддържане на производството на краве мляко в нитратно уязвимите зони – НДкМ3. Приложението на тази схема започва от 2010 г. и също се финансира от ЕФГЗ. Право на подпомагане по тази схема имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която се намира в общини в нитратно

сителният дял на паричния ресурс за този сектор е съответно 60,2%; 66,3% и 63,28% при отделните варианти. В най-неизгодна позиция се оказва сектор „Зеленчуци”, за който относителният дял се движи в диапазона от 6,32% до 17,63%, съответно при втория и първия вариант. Тези резултати могат да се обяснят с по-ниската положителна зависимост на брутната продукция при зеленчукопроизводството от размера на получените субсидии, в сравнение с останалите сектори. На изчислените относителни дялове съответства абсолютният размер на паричните суми, подлежащи на разпределение между уязвимите сектори, които могат да се проследят в табл. 38. Имайки предвид климатичните събития, съпътствали 2011 г., считаме, че за по-целесъобразно (като база на разпределението на субсидиите за обвързана помощ) трябва да се използва Вариант 1. В сравнение с 2011 г., 2009 г. е по-устойчива в климатично отношение, което е от особено голямо значение за земеделското производство. На пръв поглед 2009 г. може да изглежда неприемлива от гледна точка на факта, че е по-стара година. Трябва да отбележим обаче, че установената зависимост между равнището на брутната продукция и размера на получените субсидии няма характер на динамична, бързо изменяща се величина във времето и това позволява вариант 1 да се препоръча като по-подходящ, в сравнение с останалите два варианта. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В условията на ОСП на ЕС (2007–2013) секторите „Плодове“, „Зеленчуци“ и „Тревопасни животни“ са изключително затруднени да развият своя икономически и производствен потенциал. В променената икономическа среда те нямат ресурс да неутрализират влиянието на непредсказуеми природно-климатични условия, да устоят на конкурентния натиск на силно субсидирани стоки, да реагират на промени в изкупните цени и в цените на средствата за производство. Следва да се отбележи, че въпреки констатираните различия и при трите сектора помощта, която те получават като субсидии, е недостатъчна за тяхното ефективно и стабилно развитие – при тези интензивни производства, при високите технологични разходи подпомагането по СЕПП и чрез националните доплащания е незначително. като краен резултат се очертават ясно изразени тенденции на

Таблица 38. Разпределение на субсидиите за обвързано подпомагане за 2015 г. между сектори „Зеленчуци”, „Плодове” и „Тревопасни животни”, (Евро)

уязвими зони. Броят на животните, отглеждани в тези ферми, може да бъде 50, включително и повече. Общият размер на субсидията, определена по тази схема, през 2012 г. се увеличава както в сравнение с 2010 г., така и с 2011 г. Намалението на получената субсидия на глава животно през 2012 г. е резултат на увеличения брой оторизирани заявления, които в сравнение с 2010 и 2011 г. нарастват значително. Общият размер на субсидията за трите години (2010–2012 г.) възлиза на почти 25 млн. лева. ►4-та схема – Схема за отглеждане на овце-майки в икономически уязвими общини в Южна България – НДЖ4. Тази схема започва да се прилага през 2011 г. и е финансирана със средства от ЕФГЗ. Право на подпомагане при нея имат стопани, стопанисващи ферми, които се намират в обхвата на икономически уязвимите общини в Южна България, като в тях се отглеждат от 10 до 49 овце-майки, от 10 до 49 кози-майки и от 10 до 49 овце-майки и кози-майки. Размерът на субсидията на глава животно е еднакъв и за двете години, но общият размер на субсидията през 2012 г. е по-голям с 25% поради увеличаване на броя на кандидатите. Общият размер на субсидията за периода (2011–2012 г.) възлиза на около 1,5 млн. лева. ►5-та схема – Схема за отглеждане на овце-майки и козимайки в необлагодетелстваните райони. Тази схема също се прилага от 2011 г. и се финансира изцяло със средства от ЕФГЗ. Право на подпомагане по нея имат земеделските стопани, стопанисващи ферми, които се намират на територията на необлагодетелстваните райони и в тях се отглеждат от 10 до 49 овце-майки, от 10 до 49 кози-майки или от 10 до 49 овце-майки и кози-майки. И при тази схема получената субсидия на глава е еднаква за двете години, а общата субсидия за 2012 г. е по-голяма с около 34% поради увеличаване на броя на оторизираните заявления. Общият размер на субсидията за периода на прилагане на схемата е 1,75 млн. лева. Общият извод, който се налага от прегледа на обвързаната подкрепа (национални доплащания и специфична подкрепа) е, че общият размер на субсидиите както по схемите за национални доплащания, така и по схемите за специфична подкрепа за животните по години, се увеличава. Очертава се и високо сред-

Таблица 37. Структура на уязвимите три сектора при разпределение на субсидиите за обвързано подпомагане в относителни дялове, (проценти)

но ниво на усвояване на общия финансов ресурс за периода 2009–2011 г. (фиг. 28). По-високият размер на субсидиите, предоставени на земеделските стопани, би следвало да доведе до подобряване на производствено-икономическите резултати и повишаване ефективността на производството. За съжаление една значителна част от животновъдните стопанства все още не са постигнали добри производствено-икономически резултати и показват ниска ефективност, независимо от получените субсидии. Това е видно от направения анализ на земеделските стопанства и в частност на стопанствата с преживни животни, въз основа на данни от системата за земеделска и счетоводна информация (СЗСИ) (табл. 34). За периода 2005–2009 г. общият размер на получената субсидия се увеличава. На тази основа нараства и размерът на нетния доход и процентът на субсидията от НД. Изключение прави 2009 г. поради неблагоприятните условия през тази година. При запазване на размера на получената брутна продукция и повишаване размера на субсидията, причините за влошаване на ефективността в тези стопанства трябва да се търсят основно в

Фигура 28. Размер на оторизираната сума по схеми за национални доплащания и специфична подкрепа и средно ниво на усвояване на общия финансов ресурс 2009–2012 г., (млн. лв.)

III-ти вариант (осреднени стойности за 2009 и 2011 г.) При този вариант дяловете за разпределение се получават като средни величини от получените резултати съответно по първия и втория вариант. Те могат да се видят от фиг. 31.

Разпределението на субсидиите между трите сектора като паричен израз на получените дялове е както следва: - Сектор „Зеленчуци” – 12 307 335 евро; - Сектор „Плодове” – 25 447 497 евро; Общо „Плодове” и „Зеленчуци” – 37 754 832 евро; - Сектор „Тревопасни животни” – 65 063 338 евро.

В табличен вид относителните дялове и съответните им парични суми за разпределение, получени по трите варианта за трите уязвими сектора, са представени последователно в табл. 37 и табл. 38. анализът на данните в таблица 37 показва преимуществено разпределение на средствата за обвързано с производството подпомагане в полза на сектор „Тревопасни животни”. Направеният извод е валиден и за трите разгледани варианта. Отно-

Фигура 31. Разпределение на субсидиите за обвързано плащане между секторите, на база получени резултати, средно за 2009 и 2011 г. (проценти)

Нагледно представените резултати могат да се проследят на фиг. 30. Сравнявайки получените резултати между трите изследвани сектора недвусмислено се налага изводът, че най-голямо значение при формирането на равнището на брутната продукция има сектор „Тревопасни животни”, следван от сектор „Плодове” и най-накрая е сектор „Зеленчуци”. Освен това, както се вижда при втория вариант, т.е. за 2011 г., разликата между дяловете за сектор „Зеленчуци” и останалите два сектора е особено голяма. Това естествено рефлектира и върху разликата между разпределените суми от субсидиите за обвързано плащане, които за сектор „Зеленчуци” се предвиждат да бъдат едва 6,5 млн. евро. Получените резултати се дължат основно на факта, че през 2011 г. са настъпили особено неблагоприятни климатични събития, които засягат в голяма степен именно производството на зеленчукови култури. По експертно мнение, това е една от годините, през която вследствие на наводнения, проливни дъждове, градушки и измръзване има значителни по размер пропаднали площи и унищожени земеделски култури в редица области в страната: Видин, Враца, Плевен, Стара Загора, Пазарджик, Сливен, Хасково, София – град, Добрич, Пловдив, Монтана и др. Трябва още да се отбележи, че въпреки констатираните различия, и при трите сектора помощта, която те получават като субсидии, е недостатъчна за тяхното ефективно и стабилно развитие.

Съответните стойности в парично изражение са, както следва: - Сектор „Зеленчуци” – 6 498 108 евро; - Сектор „Плодове” – 28 089 924 евро; Общо „Плодове” и „Зеленчуци” – 34 588 032 евро; - Сектор „Тревопасни животни” – 68 230 138 евро;

лучените от модела резултати и след използването на формула (2) от настоящата методика са определени стойността на сумата S=5,758564 и следните дялове при разпределението на субсидиите за обвързана подкрепа: - Сектор „Зеленчуци” – (0,364/5,758564)*100=6,32%; - Сектор „Плодове” – (1,573/5,758564)*100=27,32%; Общо „Плодове” и „Зеленчуци” – 6,32%+27,32%=33,64%; - Сектор „Тревопасни животни” – (3,822/5,758564)*100=66,36%.

повишаване на разходите. Това е видно и от размера на междинното потребление (МП), което по години се увеличава. В структурата на специфичните разходи в животновъдството най-голям дял заемат разходите за фуражи – около 91–92%, нараства обаче и делът на закупените фуражи, което е продиктувано от малкия размер на земята, която притежават тези стопанства. Почти 25% от животновъдните стопанства използват само закупен фураж. Изводът, който се налага, е, че производството в животновъдството е все още ресурсоемко и на тази основа ниско ефективно, което показва, че отрасълът се нуждае от финансова подкрепа. Безспорно подкрепата, която е оказана на земеделските производители, има своето място и значение. чрез нея се гарантира едно минимално ниво на доходите на фермерите и се дава възможност за подобряване на тяхната жизненост и устойчивост, и възможност за повишаване на конкурентоспособността им. какво е необходимо да се направи още по отношение на финансовото подпомагане: ► На първо място да се увеличи обхватът (броят) на реално подпомаганите животни – като максимално се доближат до броя на допустимите за подпомагане. Броят на подпомаганите животни е все още малък, в сравнение с броя на допустимите за подпомагане. Изразено в процентно съотношение, делът е различен при

Таблица 34. Икономическа ефективност на стопанствата с преживни животни

Таблица 35. Подпомогнати и допустими за подпомагане животни по схемите за национални доплащания

различните схеми. При схемите за национално подпомагане процентът е по-висок както при кравите за месо, така и при овцете-майки (табл. 35). При кравите той се движи от 47,7% до 92,3%. При овцете няма ясно изразена тенденция на нарастване на този процент, дори по години има колебания. Например през 2010 и 2011 г. той е по-малък в сравнение с 2009 г. При схемите за специфично подпомагане делът на подпомаганите животни е по-малък от този при националните схеми (табл. 36). При кравите за мляко общо за трите схеми делът на подпомаганите животни през 2010 г. е 45,8% и достига 59,2% през 2012 г. При овцете-майки и козите-майки делът на подпомаганите животни по двете схеми е много нисък – 1,8% през 2011 г. и 2,3% през 2012 г. Всичко това показва, че действително процентът на реално подпомаганите стопанства е малък, но неговото увеличаване е свързано с нарастване на размера на субсидията както при националните доплащания, така и при схемите за специфично подпомагане. ►На второ място да се осигури по-голяма допустимост и под-

също е по-голяма от тази през 2009 г. (R22= 0,252). През 2011 г. близо една четвърт (25,2%) от съвкупното влияние на всички фактори върху брутната продукция се дължи на получените субсидии. По-значително при този сектор е нарастването на тяхната степен на възвращаемост в сравнение с 2009 г., която достига до 642,2 лв. на 100 лв. субсидии. Този факт е добър показател за начина на усвояване на получените субсидии в сектор „Плодове“.

3) Сектор „Тревопасни животни”

Yбр.пр.3 = 2117,987 + 5,67*Xсубсд 3

анализът на получените резултати показва, че степента на възвращаемост на безвъзмездните помощи през 2011 г. е нараснала близо 2 пъти в сравнение с 2009 г. коефициентът на корелация доказва без никакво колебание наличието на силна положителна зависимост на нивото на брутната продукция от размера на получените субсидии (R3=0,821). Освен това повече от половината от генерираната брутна продукция се дължи на фактора „субсидии” (R23=0,674), т.е. 67%. Резултатите, директно изведени от програмата SPSS и за трите сектора, са поместени в ПРИЛОЖЕНИЕ 2. В съответствие с по-

Фигура 30. Разпределение на субсидиите за обвързано плащане между секторите на база получени резултати за 2011 г. (проценти)

Фигура 29. Разпределение на субсидиите за обвързано плащане между секторите на база получени резултати за 2009 г. (проценти)

И в този сектор, както и в сектор „Зеленчуци“, в сравнение с 2009 г. има покачване на влиянието на субсидиите върху генерираната брутна продукция (коефициент на корелация R2=0,502, което е в границите на умерена зависимост). В съответствие с този резултат, стойността на коефициента на детерминация

Yбр.пр.2 = 68061,495 + 6,242*Xсубсд 2

2) Сектор „Плодове“

Получените стойности на коефициентите на корелация и детерминация са съответно (R1=0,335) и (R21=0,112). както се вижда, те не се различават съществено от стойностите им за 2009 г., но все пак се наблюдава незначително нарастване на положителната зависимост на брутната продукция при зеленчукопроизводството от размера на получените субсидии. През тази година 11,2% от факторите на нейното равнище се обясняват със субсидиите.

Yбр.пр.1 = 210086,7 + 3,25*Xсубсд 1

1) Сектор „Зеленчуци“

II-ри вариант (2011г.)

помагане и на по-дребните стопанства, най-вече при млечните крави, които все още заемат голям дял. Независимо от протичащите процеси на преструктуриране и уедряване на фермите, стопанствата, в които се отглеждат до 9 крави през 2012 г., са почти 90% от тях. В тази връзка е необходима ясна диференциация на субсидиите за големи, средни и малки говедовъдни стопанства. ►На трето място, ограниченият размер на обработваемите площи, с които разполагат земеделските стопанства, отглеждащи животни, създава проблеми с изхранването и води до закупуване

Таблица 36. Подпомогнати и допустими за подпомагане животни по схемите за специфично подпомагане

на фуражи. Ето защо е уместно предложението на ИСС (Икономически и социален съвет) – ОСП след 2013 г. да позволява на държавите членки да предоставят земи на животновъдните стопанства и това да се смята за държавна помощ. ►На следващо място е необходимо да се осигури финансова подкрепа за опазване на застрашените от изчезване породи (подобрено Родопско говедо и други аборигенни породи) с цел осигуряване на социална, екологична и икономическа ефективност. ►Необходимо е и гарантирано субсидиране на животните от Националния генофонд. ►Не на последно място са необходими субсидии за преструктуриране на млечния сектор и насочване към месодайно говедовъдство. 3. Предложение за разпределение на подкрепата по сектори 3.1. Методика за определяне дяловете за разпределение на обвързаната подкрепа между уязвимите сектори за периода 2015–2020 г. Настоящата методика е разработена във връзка с прилагането на схемата за обвързано подпомагане на уязвимите сектори: плодове, зеленчуци и следните подотрасли на животновъдството – говедовъдство, биволовъдство, овцевъдство и козевъдство за периода 2015–2020 г. При нейното разработване се има предвид изискването на Ек да се запази същият физически размер на използваната земеделска площ и на броя на животните след получаването на субсидиите по схемата за обвързано плащане. Целта е с тази методика да се представи научнообоснован подход при разпределението на очакваната годишна подкрепа за изброените по-горе сектори. За постигане на поставената цел се предлага използването на количествен метод за оценка на влиянието на годишно получените премии и субсидии върху равнището на брутната продукция. В състава на тези премии и субсидии са включени всички видове безвъзмездни помощи и субсидии за производствени разходи и покупка на животни. към тях са включени плащанията и по други схеми, в съответствие с действащите Регламенти на Ек, например: - плащания върху площта, включително плащания за площи, оставени под угар или засети с енергийни култури;

откъдето следва, че b12 е по-голям от 1.

В този случай е видно, че също е налице положителен ефект от субсидиите (b13 > 1), но тук за разлика от предишните два сектора вече се наблюдава далеч по-висока степен на обусловеност при формирането на брутната продукция от стойността на субсидиите, която е на границата на силна зависимост (R3=0,700). Съответно на това и коефициентът на детерминация е значително по-голям (R23=0,489). Това показва, че близо половината (48,9%) от съвкупното влияние на факторите върху равнището на брутната продукция в третия разглеждан сектор се дължи на фактора „получени субсидии”. Резултатите, директно изведени от програмата SPSS, са поместени в ПРИЛОЖЕНИЕ 1. От изложеното дотук може да се направи изводът, че найголям ефект субсидиите имат за сектор „Тревопасни животни”, след което се нарежда сектор „Плодове” и най-накрая, с найниска степен на ефективност е сектор „Зеленчуци”. Съгласно получените досега резултати и следвайки по-нататък изложената методика за определяне дяловете на трите селскостопански сектора при разпределяне на субсидиите за обвързано подпомагане (по-точно формула 2), за сумата S се получи следният резултат:

S=3,867*0,087+2,591*0,169+2,431*0,489= 0,34803+0,437879+1,188759=1,974668

На тази основа са установени следните относителни дялове: - Сектор „Зеленчуци” – (0,34803/1,974668)*100=17,63% - Сектор „Плодове” – (0,437879/1,974668)*100 =22,17% Общо „Плодове” и „Зеленчуци” – 17,63%+22,17%=39,80% - Сектор „Тревопасни животни” – (1,188759/1,974668)*100=60,20% Съответно на тези дялове са получени следните стойности при разпределението на подлежащата за обвързано подпомагане сума в размер на 102 818 170 евро: - Сектор „Зеленчуци” – 18 126 843 евро - Сектор „Плодове” – 22 794 788 евро Общо „Плодове” и „Зеленчуци” – 40 921 631 евро - Сектор „Тревопасни животни” – 61 896 539 евро Нагледно получените резултати за 2009 г. могат да се видят на фиг. 29.

Yбр.пр.3 = 38876,728 + 2,431* Xсубсд 3

3) Сектор „Тревопасни животни”

коефициентът на корелация показва, че зависимостта между брутната продукция и размера на субсидиите в този сектор е умерена (R2=0,411). коефициентът на детерминация (R22= 0,169) показва, че субсидиите обясняват близо 17% от всички фактори, имащи отношение към формирането на брутната продукция.

Yбр.пр.2 = 585116,07 + 2,591* Xсубсд 2 откъдето следва, че b12 е по-голям от 1.

2) Сектор „Плодове

коефициентът на корелация и коефициентът на детерминация приемат съответно стойности (R1=0,295) и (R21=0,087). Това показва, че въпреки положителната възвращаемост на субсидиите в зеленчукопроизводството, тяхното значение за този сектор се равнява едва на 9% от целия комплекс от фактори, които оказват влияние върху равнището на брутната продукция.

Yбр.пр.1 = 3,867i * Xсубсд 1 т.е b01 = 0; коефициентът b11 е по-голям от 1.

I-ви вариант (2009 г.) 1) Сектор „Зеленчуци“

В тази част са изложени получените резултати от приложената методика при разпределението на субсидиите за обвързано подпомагане между следните уязвими сектори: подотрасъл „Животновъдство“, включващ секторите „Говедовъдство“, „Биволовъдство“, „Овцевъдство“ и „козевъдство“, наричани за краткост сектор „Тревопасни животни”; „Зеленчуци“ и „Плодове“. След приложението на регресионния метод са получени следните 6 модела (три за 2009 г. и три за 2011 г.):

3.2. Резултати от приложението на описаната методика

страна. В тази извадка са обхванати земеделски стопанства от всички статистически райони и области в страната.

- помощите, отпускани в рамките на режима на единно плащане върху използваната земеделска площ; - общи преки плащания за продукти от говеждо и телешко месо; - премии за млечни продукти и допълнителните плащания; - плащания за агроекология и хуманно отношение към животните; - плащания за неблагоприятни природни условия в планинските райони и други райони със затруднения; - помощ, предоставена за адаптиране към наложените от правото на Общността стандарти; - помощи, предназначени да покрият разходите за консултантски услуги; - помощи, отпускани за участието на земеделските стопани в схеми за подобряване на качеството на селскостопанските продукти; - помощи за първоначално залесяване на земеделски земи; - плащания за Натура 2000, плащания за опазване на околната среда в горите, възстановяване на потенциала на горското стопанство и въвеждане на превантивни мерки. Тъй като развитието на отделните земеделски отрасли е резултат от управлението и стопанската дейност в съответните организационно-производствени единици (различните по тип, юридически статут и производствено направление земеделски стопанства), влиянието на изброените по-горе получени плащания върху равнището на брутната продукция се изследва на равнище земеделско стопанство. количественото измерване на това влияние се базира на регресионни модели (Съйкова, И., 1991; Brook, R. and G. Arnoldq, 1985; Weisberg, S., 1980) за следните видове стопанства: специализирани в отглеждането на зеленчуци; отглеждащи плодове; специализирани в отглеждането на тревопасни животни (едър и дребен рогат добитък). Следва да се отбележи, че различните типове стопанства, от гледна точка на тяхната специализация, следват типологията на земеделските стопанства, която отдел „агростатистика” към МЗХ използва при преброяването на земеделските стопанства и при събирането и обработката на данни за системата за земеделска и счетоводна информация. Регресионните модели описват достатъчно адекватно корелационната зависимост между сумата на получените субсидии

и стойността на брутната продукция във всяка една от трите категории посочени стопанства (Величкова, Н. и И. кацарска, 1975; Съйкова, И., 1991; Fox, K., 1969). За целта се използват критериите на Фишер, на Дарби-Уотсон и t-критерият на Стюдент, както и съответните нива на значимост (α). конкретният количествен израз на тази зависимост се описва със съответно уравнение от вида: Индексът i приема стойности 1, 2 и 3, които отговарят на съответния вид земеделско стопанство. При i = 1 земеделското стопанство е специализирано в отглеждането на зеленчуци; при i = 2 – в отглеждането на плодове; при i = 3 земеделското стопанство е специализирано в отглеждането на тревопасни животни. коефициентът b1i пред зависимата променлива определя мащаба, в който се възпроизвежда стойността на получените субсидии, под формата на част от брутната продукция (Мишев, Г. и С. Цветков, 1983; Fox, K., 1969). По-точно 100 лв. субсидии генерират 100*b i лв. брутна продукция. ако коефициентът b1i е по-голям от 1 (например е равен на 2), това означава, че при 100 лв. субсидия се генерира брутна продукция, чийто обем е 200 лв. В този случай се наблюдава положителна възвращаемост на субсидията. ако стойността на коефициента b1i е по-малък от 1 (например е 0,8), оттук следва, че при стойност на субсидията от 100 лв. ще се генерира брутна продукция в размер на 80 лв., т.е. има отрицателна възвращаемост на субсидията. Интерпретацията на коефициента b1i позволява той да бъде включен във формулата, която използваме за разпределението на паричната сума. коефициентът b1i приема три различни стойности при трите вида стопанства, като се трансформира съответно в коефициентите b11; b12 и b13. Освен това, поради факта, че върху равнището на брутната продукция оказват влияние цял комплекс от фактори (климатични, пазарни, икономически, екологични, финансови и др.), а не само величината на получените субсидии, то при използване на получената зависимост трябва допълнително да се има предвид и делът на участие на фактора „субсидии” при генерирането на брутната продукция. Затова е необходимо да се намери подходящ начин за коригиране на получената стойност на коефици-

ентите b1i; b12 и b13, която да включва индикации за степента на участие на фактора „субсидии” в целия комплекс от фактори при формирането на брутната продукция. Информация относно степента на значение само на този фактор върху равнището на брутната продукция се съдържа в резултатите от приложението на регресионния метод и по-конкретно за целта може да се използва т.нар. „коефициент на детерминация“ (RI2 ). комбинираното използване на коефициентите b1i и RI2 се осъществява посредством формулата:

След това се изчисляват относителните дялове (теглата) – Q1;

Q2 и Q3 на произведенията: b11 * R12 ; b12 * R22 и R13 * R32 в стойността на S. Това се извършва посредством делението на всяко едно от посочените по-горе произведения с величината S, както следва:

адитивният характер на формула (2) осигурява необходимото условие сумата от относителните дялове Q1 , Q2 и Q3 да бъде равна на 100. С получените тегла се разпределя общата сума, подлежаща за разпределение между непълния подотрасъл „Растениевъдство“, включващ производството на плодове и зеленчуци, и частичния подотрасъл „Животновъдство“, който обхваща секторите „Говедовъдство“, „Биволовъдство“, „Овцевъдство“ и „козевъдство“. При приложението на описаната методика са използвани данни от СЗСИ, получени от отдел „агростатистика” към МЗХ, поотделно за 2009 и 2011 г. Това са възможно най-последните години, за които съществува надеждна от статистическа гледна точка информация, отговаряща на изискванията за приложение на метода на регресионния анализ. С оглед на това, за да се избегнат грешки от случаен характер, свързани със специфични настъпили неблагоприятни климатични събития през отделните стопански години, крайните резултати ще бъдат представени в три варианта: с данни на база 2009 г., с данни на база 2011 г. и последният вариант използва средно аритметичните стойности от получените резултати поотделно за 2009 и 2011 г. Следва да се отбележи, че данните от извадката на СЗСИ имат висока степен на представителност за цялата

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

Коренови паразити и борбата срещу тях доц. д-р Ганка Баева

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (274) / 2016

Паразитните растения са безхлорофилни растения, които се хранят хетеротрофно. Ако не се унищожат навреме, нападнатите от тях растения загиват. В зависимост от това, върху кои органи на растенията се прикрепват, паразитните плевели се делят на стъблени и коренови паразити.

От кореновите паразити у нас са разпространени различни видове синя китка, която е изключително опасен и упорит плевел. Възможностите му за репродукция са огромни – едно растение пръска над 100 000 семена, които са много устойчиви. Те могат да запазят кълняемостта си до 10 години и да се развиват при благоприятни условия. Семената се развиват, когато близо

до тях има корени на растения, по които синята китка паразитира (тютюн, слънчоглед, домати, зеле, репица). Среща се и по някои плевели, като пелин, видовете свиница и други. Веднага след покълването им, в основата на стъблата, които са грудковидно надебелени, прикрепват се към корените на гостоприемника, от където плевелът се храни. Плевелът силно изтощава нападнатите растения, като ги забавя и спира нормалното им развитие и нерядко причинява пълното им загиване. Щетите, причинени от паразита водят до загуба на добива от 5 до 100%. Практическо значение имат: дребна тютюнева синя китка, едра тютюнева синя китка и слънчогледова синя китка. Видовете от р. Orobanche са облигатни коренови паразити, нападащи редица зеленчукови и полски култури по целия свят. Център на произход на видовете от този род се смята Средиземноморския район, а ареала на разпространение обхваща страни от Близкия Изток, Южна и Източна Европа, Азия, Африка и Америка. Дребна тютюнева синя китка (Orobanche ramosa L.). Стъблата на дребната тютюнева синя китка са изправени, разклонени, жълти, в основата заоблени, високи 10 – 20 см, с къси жлезисти власинки. Люспите по стъблото са дребни също с жлезисти власинки.

Класът е редкоцветен. Горните цветове приседнали, долните с дръжки. Венчето – тръбесто, бледожълто, с виолетов отвор. Плодът е кълбеста кутийка с множество елиптични или кръгли, дълги 0,3 – 0,4 мм семена. Пролетен плевел. Паразитира по тютюна и доматите – единично до 5 – 10 растения на кв.м. Размножава се със семена. Цъфти и плодоноси юли – август. Мезофит. Произходът му е средиземноморско-ориенталски. У нас този плевел е разпространен в равнините и полупланинските райони. Дребната тютюнева синя китка е плевел с практическо значение при тютюна и доматите. Унищожава се

с въвеждане на устойчиви сортове. Едра тютюнева синя китка (Orobanche mutelli Schltz). Разпространена по същите места и култури, както предходният вид. Различава се с по-сбитото си съцветие и по-едрите си цветове – венчето дълго 15 – 20 мм. Слънчогледова синя китка (Orobanche cumana Wall.). Паразитен пролетен плевел. Стъблата на слънчогледовата синя китка са изправени, рядко разклонени, жълти до жълтокафяви, високи 20 – 50 см, покрити с жлезисти власинки, с 5 – 10 люсповидни видоизменени листа. Люспите заострени, целокрайни или назъбени. Съцветието е цилиндричен клас с множество цветове, цветовете са разперени в страни, дълги 15 – 18 мм. Венчето е коленчато издуто. Плодът е яйцевидна на върха заострена кутийка, кафява, без власинки. Разпуква се на две половини по дължината си. Семената са конусовидно удължени, ръбести, тъмнокафяви, дълги 0,25 – 0,35 мм. Плевелът паразитира по слънчогледа, рядко по други растения. Обикновено се среща от 20 – 50 растения на кв.м. Слънчогледовата синя китка се размножава със семена; епекофит. Семената поникват в почвата на дълбочина 0,2 – 2 см, при температура 20 – 22 0 С. Проучвания показват, че семената на синята китка поникват, когато са в контакт с корените на слънчогледа. Според някои автори съществуват две биологични раси синя китка. Семената на едната поникват, когато в близост има корени на слънчоглед, а на другата независимо от корените на слънчогледа. Цъфти и плодоноси от юли до септември. Едно растение образува сред-

но 15 000 – 40 000 семена. Семената се разсейват в почвата. Мезофит, топлолюбив и светлолюбив вид. Издържа на по-продължителни летни засушавания. Борбата срещу синята китка е много трудна. Тя трябва да се води чрез комплекс от мероприятия – предпазни и унищожителни. Преди всичко не бива да се допуска заразяване на нови площи. Във връзка с това не трябва да се произвежда разсад в площи заразени със синя китка, или ако това се налага, те трябва да се обеззаразяват предварително с подходящ препарат (базамид гранулат и др.). Базамид гранулат се използва в дози 30 – 40 кг на декар при почви с алкална или неутрална реакция и 50 кг при почви с кисела реакция; разсад, нападнат от синя китка, трябва да се унищожава веднага; поливните води не бива да минават през площи заразени със синя китка; когато паразитът се появи само в отделни огнища на дадено землище, той трябва да бъде унищожен чрез третиране на

почвата с хербициди. Добре е това мероприятие да бъде последвано от дълбока обработка. В силно заразени площи трябва да се води системна борба чрез следните мероприятия: при възможност площите да се риголват, а още по-добре няколко години да се засяват с култури като рапица, бял синап и др., които провокират покълването на семената на синята китка. При слънчогледовата култура борбата е намерила успешно разрешение с въвеждането на устойчиви сортове В направление „Защита на растенията„ към ИПАЗР „Н. Пушкаров„ са проведени полски опити за установяване ефективността на системи от хербициди срещу синята китка при домати отглеждани на открито, сорт Идеал. Използвани са следните варианти от хербициди : - базамид гранулат / гоал 2Е /; - немасол 510/ трифлуралин 240 ЕК; - базамид гранулат / гоал 2Е / раундъп; - немасол 510 / трифлуралин 240 ЕК / малеинов хидразид. Анализът на данните показва, че най-висок хербициден ефект има комбинацията немасол 510 / трифлуралин 240 ЕК / малеинов хидразид, като намалява плътността на плевела в края на вегетацията до 85,9 %. Също добър хербициден ефект показва комбинацията немасол 510/ трифлуралин 240 ЕК, като процентът на унищожение в края на вегетацията е 76,4 %. Другите две системи показват по-слаб хербициден ефект. Тези хербициди са безопасни за доматите, фитотоксичност не се наблюдава.

Честит професионален празник

Ръководството на Селскостопанската академия се обръща към целия колектив с най-горещи пожелания за здраве и успехи за затвърждаване на най-добрите традиции в областта на научните изследвания! Тържественото честване на празника на земеделската наука „Даровете на природата“ бе открито от зам.министъра на земеделието и храните д-р Ц. Димитров, който поднесе и поздравителен поздрав от министър г-жа Д. Танева. Председателят на Селскостопанската академия проф. Тотка Митова, приветства гостите и отбеляза постиженията на учените от институтите и опитните станции към ССА. С официална церемония бяха връчени дипломите за почетни награди, свидетелства за заемане на академична длъжност професор и доцент, и свидетелства за утвърдени научни продукти. Гостите се насладиха и на богато аранжирана изложба „Даровете на природата“ от институтите и опитните станци.

От ляво надясно: проф. Т. Митова - председател на ССА, д-р Ц. Димитров - зам.-министър на МЗХ, проф. Н. Нанев - съветник на министъра на МЗХ, проф. Х. Даскалов - зам. председател на ССА

Г-жа С. Василева, председател на ФНСЗ (вдясно)

СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ София - 1373, ул. "Суходолска" № 30, тел.: 8127505, www.agriacad.bg

на земеделската наука 25.10.2016

Агратек е официален вносител за България на марките Agrifac, Merlo и Sipma. Екипът от професионалисти в сферата на земеделската техника са готови да ви предложат най-добрите решения, за да осъвремените оборудването във вашето стопанство. Освен екипа ни от продуктови специалисти, които да ви препоръчат подходящите машини за дейността на стопанството ви, можете да разчитате и на екипите ни от сервизни специалисти. Те са висококвалифицирани и ще обслужат машината ви при необходимост, за да не губите време когато работата ви чака.

AGRIFAC CONDOR CLEARANCE PLUS С крачка напред в растителната защита. Клиентите ни откриха заради това което техните полета желаят... Работен просвет – до 200 см, управляем от кабината 3400-8000 л – Резервоар за химикали 24-54 м стрела, 50-250 cм разположение на стрелата от обработваемата култура Работна скорост – до 36 км/ч. Два вида двигатели IVECO – 151/205 или 210/285 кв/кс FPT Пътен режим – до 50 км/ч с нисък разход на гориво Stabilo plus шаси, гарантиращо комфорт независимо от условията на работа MountainMasterPlus – независимо управление на носещите хидривлични цилиндри, компенсиращи независимо терена до 20% HighTechAirPlus – Управление на изпръскващата норма от кабината посредством високотехнологично изпръскване с работно налягане до 15 бара – без смяна на дюзи DropLetControl – Избор на големината на капката при обособени режими на пръскане и култури ExternalFillSystem – Подсигурява бързо пълнене на резервоара – за 8000 л са необходими 7 мин.

ул. „Майор Юрий Гагарин“ 22-А 1113 София Bulgaria