Земеделие плюс 277/2017

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

5–6 (277) / 2017

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

РОЗОБЕР В ПРОВИНЦИЯ ЮН НАН, КИТАЙ

РОЗОБЕР И ФЕСТИВАЛ НА РОЗАТА В КАЗАНЛЪК

Партньорът за успешно земеделие

FARMGEM Ltd е английска компания, създадена през 80-те години на миналия век. Дълги години английските фермери очакват да се появи пръскачка, която да бъде здрава, надеждна и производителна. След появата на пръскачките FarmGEM, бранда бързо придобива висока репутация и не след дългo е на първо място по пазарен дял в Англия, в това число са самоходни, прикачни и навесни пръскачки. Днес те успешно се продават в целия свят, благодарение на няколко ключови фактора, единият от които е 3 годишната гаранция на шасито и стрелата. Стандартно пръскачките FarmGЕМ съдържат редица високотехнологични опции, сред тях са перманентната циркулация на флуида, високо налягане на изпръскване на разтвора, GPS подготовка и редица др.

Нова серия прикачни пръскачки FarmGem Innovator

Прикачната пръскачка Innovator предлага на фермерите икономично решение с работен захват на стрелата до 24 м и обем на резервоара до 3000 л. Стрелата “Series 3” е с напълно независимо окачване, налице е система за самонивелиране и система против огъване и „подскачане“ на стрелата – antiyaw damping, при работа върху набраздени и силно неравни терени, както и възможност за електрохидравличен контрол на функциите им от кабината на трактора. Пръскачката има 5 мембранна помпа със самозасмукване и дебит 210 л/мин, електронна система за контрол Bravo 4000LS T със цветен дисплей и автоматичен контрол на нормата, 7 секции на стрелата (24 м), както и сензорен монометър и др. Всички гореописани технически параметри се явяват стандартно оборудване на пръскачките от серия Innovator.

ER.MO spa е италианска компания с лидерски позиции не само от гледна точка на качество, но и количество произведени плугове на годишна база. Вече над 40 години компанията успешно комбинира италиански дизайн и традиции, използвайки единствено Hardox шведска стомана за производството на плуговете, което ги прави изключително здрави и надеждни машини, можещи да се справят отлично и при най-тежки условия.

ER.MO плуг модел Evolution 125

Това е 5 корпусен обръщателен плуг за трактори с мощност от 110 до 200 к.с. Плуговете от серия Evolution са униклани благодарение на липса на отвори и заварки по основното шаси, което води до дълъг живот. Регулируемият по височина теглич може да се адаптира към различни условия на работа и по този начин гарантира перфектно позициониране на машината спрямо рамената на трактора.

Дискова брана ER.MO - серия DMX

Браните от тази серия са предназначени за трактори с мощност от 150 до 300 к.с. Дисковите брани серия DMX се използват едновременно за обработка и миксиране на растителните остатъци чрез метода на минимална обработка на почвата. DMX е универсална машина, която може да работи както в необработени твърди почви, управлявайки голямо количество растителни остатъци, така и след оран - за предсеитбена подготовка на почвата.

РИМЕКС ТЕХНОЛОДЖИЙС , ИЗВЪРШВА ЦЯЛОСТНИ РЕШЕНИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ В АГРОБИЗНЕСА. ДЪЛГОГОДИШНИЯТ ОПИТ НА НАШИЯ ЕКИП ВЪВ ВСИЧКИ СЕКТОРИ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ГАРАНТИРА НАЙ-ДОБРИТЕ ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА ВСЯКО СТОПАНСТВО!

Контакти: СОФИЯ 1113, УЛ. ХРИСТО ЧЕРНОПЕЕВ № 1 GSM: 0885 402 187 E-MAIL: INFO@RIMEX.BG

www.RIMEX.bg

Заводът в Cuneo, в подножието на Алпите, произвежда двe серии специално за фермата – Turbofarmer и Multifarmer, обхващащи 10 базови модела и над 30 модификации. Характерното за MERLO е поголемия товар във височина от този на конкурентите, благодарение на патентованите технологии.

Машините MERLO са символ на висока производителност, надеждност, икономичност и иновации, могат да се използват за разнообразни дейности както в полето, така и във всички типове ферми.

MERLO:

„ … телехендлерът е изключително ползван от европейските животновъди като много функционална машина”. "….много марки харчат пари, за да преместят производството си в Индия или Китай, но ние инвестираме в нови технологии". „…например роботите ни, които могат да държат цялото шаси за да пробие всички необходими отвори с огромна точност. Смятаме, че това е гаранция за качеството на машините ни".

ФЕРМЕРИТЕ:

„ … правя много други неща – изкопи, ремонт на покрива и оградата”. „ … добър е за всичко премествам големи скали, дървени трупи или отпадъци”. „ … мога да тегля ремаркета с 40 км / ч, а нивелиращото се шаси гарантира, че съм на стабилна основа, дори при неравна повърхност”.

Съдържание Земеделски култури Нови органо-минерални продукти за фотосинтетичната активност на твърдата пшеница . . . . . . . . . . . . . . . . . Розобер и карнавал в Казанлък за фестивала на розата . . Хранителни елементи и качество на захарна царевица в зависимост от торенето . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Продуктивност и химичен състав на пролетен фий при биологично производство . . . . . . . . . . . . . . . . . . Третирането с Хумустим при пролетен фий . . . . . . . . . . Хранителна стойност на някои плевели при отглеждане на фуражни култури. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . торене Определяне на гранични стойности на достъпните форми на NPK в почвите за моделите на торене. . . . . . . Екология Усвояване на естествени радионуклиди от земеделски култури при замърсени от антропогенна дейност почви. . . зеленчуци Растежни прояви и добив на домати – късно полско производство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ОВощарство Методика за бонитетна оценка на почвените условия за орехови насаждения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Поведение на вегетативната крушова подложка ОHF-333 след третиране с почвени хербициди . . . . . . . Проучвания на подложките Доцера 6, Гарнем и Гриинпак в питомник . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Библиотека Машините за растителна защита . . . . . . . . . . . . . . . . . СЪТРУДНИЧЕСТВО С КИТАЙ. . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Новини от ДФЗ 3 4 6 9 12 14 17 20 22

26 29 31 33 45

За сеитбооборот почти 21 мл. лева са получили земеделските стопани По мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007– 2013 г. от ДФ „Земеделие“ са преведени 20 854 803 лева на 192 земеделски стопани с одобрени заявления по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“. Заедно с изплатените до момента субсидии по направления „Биологично растениевъдство”, „Биологично пчеларство” и „Опазване на застрашени от изчезване местни породи”, общата сума на финансовото подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за Кампания 2016 е достигнала 34 милиона лева. Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите, са регламентирани в Наредба 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. Подпомагането по мярката е във вид на годишно компенсаторно плащане за земеделски стопани, които доброволно извършват агроекологични практики. 75% от средствата се осигуряват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а 25% – от националния бюджет. Земеделие плюс

На първа корица: Чън Цяо – начало на розобер 2017, провинция Юн Нан, Китай; Цветелина Илиева – Царица Роза 2017, Фестивал на розата, Казанлък; фотограф: Красимир Пеков Цена: 6,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: проф. д-р Т. Колев, GSM 0882 966 459 Редактор: П. Пеков PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: aкад. Ат. Атанасов, проф. д-р Ив. Трънков, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (277) / 2017

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

2

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894г.

земеделски култури

нови органо-минерални продукти за фотосинтетичната активност на твърдата пшеница Mитка Тодорова, Любка Колева-Вълкова, Танко Колев Аграрен университет – Пловдив

5–6 (277) / 2017

Продължава на стр. 5

ПЛЮС

В изследване съвместната употреба на листни торове и противошироколистни хербициди при твърда пшеница сорт Загорка върху посевните свойства на семената е установено от Делчев, че смесите между листните торове и хербициди повишават кълняемата енергия на семената от твърда пшеница. Интензитетът на началния растеж на семената, изразен чрез дължината на корена, се увеличава най-силно под влияние на смесите Лактофол О + Дерби, Лактофол О + Линтур, Терасорб + Секатор, Терасорб + Гранстар, Хумустим + Дерби и Хумустим + Сансак. Тези смеси намаляват количеството на опадъчно зърно. Авторът съобщава, че съществува синергизъм при съвместната употреба на Лактофол О с Линтур и Дерби, на Терасорб с Гранстар и на Хумустим със Сансак и Дерби, като при тях се получава най-висок добив на зърно. Листните торове – Вертекс хай-Н34, Хай-фос, Калиев тиосулфат, Фолиар екстра и Микроелементи за житни култури, растежния стимулатор Амалгерол премиум и антитранспиранта Пюршейд увеличават кълняемостта на семената при твърда пшеница сорт Виктория, количеството на отпадъчното зърно намалява и добивът на зърно се увеличава. Комбинирането на микроелементите за житни култури с Амалгерол премиум води до повишаване количеството и качеството на добива (с 59,4 кг/дкa) и повишава устойчивостта на твърдата пшеница към неблагоприятни климатични условия сопред Делчев и Стоянова. Най-висок добив на зърно от твърдата пшеница сорт Прогрес получават при третиране във фаза братене с органичния продукт XH-100 (1000 мл/ хa), при който увеличението на продуктивността средно за тригодишния период на изследване е с 400 кг/хa (11,4%) спрямо нетретираната контрола. Следват вариантите пръскани с: XH-100 (1200 мл/хa) средно повишение с 9,4%; TH-140 (2800 мл/хa) – 7,1%; TH-140 (2500 мл/хa) – 5,7%; H-40 (500 мл/хa) – 5,1%; H-40 (300 мл/хa) – 4,0%;

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Третирането на твърда пшеница с комплексни листни торове по време на вретененето води до увеличаване на добива с 35,6 кг/дкa (9,1%) при Лактофол О и 35,3 кг/дкa (9%) при Девиферти М+М, което се дължи на положителните промени в структурните елементи на добива и масата на 1000 зърна. Съвместното третиране с листни торове и биостимулаторите Тритимил и Рамил увеличава добива на твърда пшеница сорт Белослава от 8,7% до 10,3%. Комбинациите на листните торове Лактофол О, Девиферти М+М, Мастербленд и Полифийд с тези биостимулатори увеличават височината на главното стъбло до 3,2 cм, но това не повишава опасността от полягане на посева и компрометиране на добива. Стимулаторът Рамил, внесен самостоятелно или в комбинация с комплексни листни торове, увеличава по-силно съдържанието на протеин, мокър и сух глутен, в сравнение с Тритимил и неговите комбинации. Разтегливостта на глутена не се влияе. Приложени през вегетацията листните микроторове осигуряват по-добър хранителен режим за пшеницата. Комбинираното пролетно подхранване с Вуксал Микроплант (100 мл/дкa) + Кодиче (250 мл/дкa) допринася за получаване на най-голям брой зърна в клас и по-голяма маса на зърната – с 63% по-висока спрямо нетретирани посеви. Приложението на листните торове през периода на интензивен растеж повишава съдържанието на протеин, суровите мазнини, безазотните екстрактни вещества (БЕВ) и на целулозата. Количеството на суров протеин е най-високо (17,4) при прилагане на минералните торове Вуксал и Кодиче – с 14,4% по-високо от протеиновото съдържание на пшеницата, торена еднократно с амониева селитра в доза 30 кг/дкa. Най-висок ефект върху добива на зърно от твърда пшеница сорт Възход оказва листния тор Кристалон, следван от Терасорб, Хумустим, Грийнфилд и Хортигроу. Масата на 1000 зърна, хектолитровата маса и разтегливостта на глутена не се променят под тяхно влияние, а стъкловидността на зърното, съдържанието на протеин, мокрия и сух глутен се увеличават под влияние на комплексните торове Кристалон, Хортигроу и Терасорб. Органичният тор Хумустим оказва слабо влияние върху тези показатели.

3

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (277) / 2017

Розобер и карнавал в Казанлък за фестивала на розата

4

За 114-ти път казанлъчани и хилядите гости на Празника на розата се събраха в трепетно очакване…Начало на празничния ден постави ритуалът "Розобер" в розовите градини край Казанлък. Към гостите на Казанлък се обърна министърът на културата Боил Банов: „За всички тук е огромно щастие да присъстваме на най-истинския празник!"Министърът на културата заедно с министъра за българското председателство на Съвета на Европейския съюз Лиляна Павлова и с кмета Галина Стоянова поставиха началото на Празничното шествие в рамките на Фестивал на розата 2017 г. "През 2018 година България ще председателства Съвета на Европейския съюз - една изключително голяма чест, но и голяма отговорност. И Казанлък, и Празникът на розата ще бъдат една много важна част от официалната културна програма, с която България ще се представи през следващата година", заяви министър Павлова и благодари на кмета на Казанлък Галина Стоянова за устрема

и волята, с които прави Празника. "Традицията в България е жива, защото ние сме изключителен народ, който пази и почита своята история, а розата издига в култ. ", подчерта кметът на Казанлък Галина Стоянова. Сред официалните лица на Празничното шествие бяха още зам.-председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан, народни представители, Областният управител на Област Стара Загора Гергана Микова, общински съветници, гости на Казанлък от осем делегации: за първи път от Република Корея и Виетнам, Япония, Белгия, Русия, Гърция, Македония, Унгария. С карнавалното шествие пред трибуните се изсипа младостта, красотата и мъдростта на Казънлък, демонстрирайки жизнерадост, креативност и вярност към своите традиции и разпръсквайки розов цвят от пълни кошници превърнаха своя роден град в една ароматна приказка.

Таблица 1. Влияние на торенето върху листния газов обмен при два сорта пшеница сорт

сорт

Предел

Елбрус

Изследваните показатели са: A – скорост на нето фотосинтезата – мкмoл/м2 сек; E – интензивност на транспирацията – ммoл/ м2 сек; ci – междуклетъчна концентрация на СО2 – мкмoл/ мoл вариант показател вариант показател А Е ci А Е ci контрола 15,04 1,25 249 контрола 13,01 2,4 134 М. братене 15,84 1,42 257 М. братене 9,52 2,2 111 М. вретенене 11,75 1,82 148 М. вретенене 14,52 1,5 208 М. изкласяване 15,7 1,78 204 М. изкласяване 12,56 1,9 159 МП. братене 15,29 1,91 159 МП. братене 13,34 2,1 161 МП. вретенене 12,91 1,8 159 МП. вретенене 14,69 1,7 228 МП. изкласяване 12,82 2,39 116 МП. изкласяване 11,8 2,2 128

X-80 (800 мл/хa) – 3,4% в повече от контролата. В опитното поле на катедра Растениевъдство, в Учебно-експерименталната и внедрителска база при Аграрен университет – Пловдив, беше изведен полски опит през периода 2014–2016 г., в който са проучени промените във фотосинтетичната активност на сортовете твърда пшеница Предел и Елбрус при третиране във фазите братене, вретенене и изкласяване с органо-минералните продукти Мегафол (300 мл/дкa) и Мегафол протеин (300 мл/дкa). Имаше и нетретирана контрола. Опитът е залаган след предшественик нахут по блоковия метод в четири повторения. Сеитбата на твърдата пшеница е извършвана в оптималния срок от 20.10 до 10.11 със сеитбена норма 500 кълн. с./м2 и минерално торене с 12 кг/дкa азот и 8 кг/дкa фосфор, като преди сеитбата внасяхме цялото количество фосфорен тор и 1/3 от азотния, а рано напролет като подхранване – останалата част от азотния тор. Определяне на листния газов обмен. Скоростта на нето фотосинтезата (An), интензивността на транспирацията (Е) и междуклетъчната концентрация на СО2 (ci) са определени с портативна фотосинтетична система LCA-4 (Analytical Development Company Ltd., Hoddesdon, Englnd). Скоростта на нето фотосинтезата се определя по намаляващата концентрация на СО2 в камерата, а интензивността на транспирацията – по нарастващата концентрация на водните пари. Междуклетъчната концентрация на СО2 се определя автоматично от апарата. Условията на средата в листната камера по време на стационарните анализи са: интензивност на светлината: 400 – 500 ммoл/м2 сек (ФАР), концентрация на СО2 – 350 ммoл/мoл, температура на листа – 20 – 25 °С, относителна влажност на въздуха – 65 – 75 %. Количеството на валежите през вегетационния преиод на твърдата пшеница беше както следва: 2014/2015 – 655,8 мм, 2015/2016 – 369,5 мм при 419,0 мм за тридесетгодишен период. Като благоприятна за растежа и развитието на твърдата пшеница с добро разпределение на валежите беше 2015/2016 г.; тогава се получиха и по-високи добиви на зърно от всички варианти. Неблагоприятна за развитието на растенията беше 2014/2015 г. поради по-малкото паднали валежи през февруари, март и април. От направените анализи за листен газов обмен при пшеница сорт Предел и сорт Елбрус се вижда, че при сорт Предел използването на препарат

Мегафол във фаза братене и изкласяване има положителен ефект върху фотосинтезата (повишава я в сравнение с контролата), което дава възможност този препарат да се използва за ранно и за късно подхранване. Това би имало ефект върху формирането на елементите на добива (при фаза братене) и образуването на зърното (при фаза изкласяване). Използването на препарата във фаза вретенене няма положителен ефект – фотосинтезата е понижена в сравнение с контролата и би следвало да се спести. По отношение на препарата Мегафол+протеин се наблюдава положителен, но по-слабо изразен в сравнение с Мегафол ефект върху фотосинтезата, и то само при третиране във фаза братене. Транспирацията е значително повишена в сравнение с контролата и в сравнение с препарат Мегафол, а това може да доведе до загуба на вода и съответно до понижаване на добивите. Междуклетъчната концентрация на СО2 е понижена при почти всички от анализираните варианти и при двата препарата с изключение на вариант М.братене, където е отчетена и най-високата фотосинтеза. При сорт Елбрус препаратът Мегафол води до повишаване на фотосинтезата само при прилагането му във фаза вретенене, а препаратът Мегафол+протеин във фаза братене има по-слаб ефект, а във фаза вретенене по-силен ефект, което обуславя възможността за две подхранвания – ранно и късно. По отношение на транспирацията и двата препарата не водят до повишаване на този параметър, което е благоприятно от гледна точна на съхранението на вода в растенията. Междуклетъчната концентрация на СО2 е повишена при почти всички от анализираните варианти и за двата препарата с изключение на вариант М. братене (тук е отчетена и най-ниската фотосинтеза) и вариант МП изкласяване. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: При сорт Предел използването на препарат Мегафол във фаза братене и изкласяване има положителен ефект върху фотосинтезата (повишава я в сравнение с контролата). Използването на препарат Мегафол протеин повишава фотосинтезата при третиране във фаза братене. При сорт Елбрус препарат Мегафол води до повишаване на фотосинтезата само при прилагането му във фаза вретенене, а на препарат Мегафол протеин във фаза братене (по-слаб ефект) и фаза вретенене (по-силен ефект), което подсказва възможността за две подхранвания – ранно и късно.

5

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (277) / 2017

Хранителни елементи и качество на захарна царевица в зависимост от торенето

6

И. Митова, Н. Динев, В. Василева, ИПАЗР "Н. Пушкаров" – София Използването на минерални в Опитното ноле в Цалапица на торове в отговор на т.н. „зелена ИПАЗР “Н. Пушкаров”, върху революция“ и обезпечаване на алувиално-ливадна почва, с гъснаселението с повече хранител- тота на посева 6000 растения на ни продукти доведе до редица декар. Вариантите на опита са промени в управлението и ка- показани в таблица 1. Предшестчеството на почвените ресурси. веник на царевицата (уплътняСъздадените високи нива на на- ваща култура) през предходната рене не са приравнявани със съдържанието им в оборския тор. товарване с минерални форми година е бил спанак. Растителната диагностика има Във варианта със 100% минена торовете представляват потенциален източник на замърсяване. рално торене се внесоха 15 кгN/ важна роля при определяне реПоради това през последните го- дкa. В съответствие с добрата жима на торене и хранене на дини в редица страни се разши- запасеност (табл. 1) с подвижни растенията. Съдържанието на рява приложението на органич- форми на фосфор и калий, ми- общ азот при приключване на но (биологично) производство на нералните фосфорни и калиеви опита във фаза “млечна зрялост”, торове във вариант 3 бяха с по- в растителната маса се движи растениевъдна продукция. Опити залагани с ниски нор- ниски от препоръчваните в лите- както следва: зърно – от 1,6 до ми минерални торове са дока- ратурата норми (Нанков и Глого- 2,1%, кочани – от 1 до 1,3%, зали, че „когато минералното ва, 2012; Глогова, 2012). Торовите обвивни листа – от 1,1 до 1,3%. торене се съобразява с оптимал- норми за варианта с пълно ми- Както и може да се очаква съните нужди на растенията, то не нерално торене бяха: за фосфо- държанието на общ N е най-виоказва отрицателно влияние вър- ра – 3 кгР/дкa, а за калия – 5 соко в органите на растенията ху качеството на продукцията” кгК/дкa. Във вариант 4 внесените с минерално торене. Известно (Вълчовски и др,2014; Глогова, минерални торове бяха 1/2 от е, че азотът от минералния тор 2012; Kutev et al., 1999). През тези във варианта със 100% ми- NH4NO3 e много по-лесно достъпоследните десетилетия обаче, нерален тор. При съдържание на пен за растенията в сравнение с във връзка със селекцията на все общ азот от 1,1% в оборския органичния азот от оборския тор по-продуктивни сортове и изис- тор се оказа, че нормата от 15 (Mengel and Kirkby, 1982). Фокването за все по-високи торови кгN/дкa отговаря на 1363,615 кг/ сфорното съдържание в растителнорми, възникнаха редица здра- дкa оборски тор. Във вариант 4 ните органи е разпределено по вословни и екологични проблеми е внесена 1/2 от това количество следния начин: зърно – от 0,39 (Simeonova et al., 2014). Това е оборски тор. Съдържанията на до 0,46%, кочани – от 0,30 до особено актуално при производ- общ фосфор и калий в анали- 0,41%, обвивни листа – от 0,51 ството на зеленчуци, насочени зираните проби от оборски тор до 0,56%. Високото остатъчно са много високи (4,04% фосфор съдържание на достъпен фосфор директно към консумация. В изследването е проследено и 2,18% калий), поради което в почвата от 64,9 мгP/100г почва влиянието на органично, мине- количествата на внесените мине- във варианта с оборски тор е рално и смесено органо-мине- рални фосфорен и калиев торове причина за по-интензивното му рално торене върху съдържа- във вариантите с минерално то- усвояване от растенията в този нието на хранителни елементи и Таблица 1. Агрохимичен анализ на почвата в слоя 0 – 30 см качеството на продукцията от заслед приключване на опита със спанак харна царевица. Представени са NH4-N NO3-N Р2О5 K2O рНкcl опитни резултати от зеленчуково Вариант (мг/кг) (мг/кг) (мг/100г) (мг/100г) сеитбообращение, с включена в 1. Неторено 6,7 7,42 5,13 14,07 20,66 него захарната царевица хибрид 2. 100% об. тор 7,1 6,74 2,00 64,92 34,13 Challenger F1. Опитът е изведен 3. 100% мин. тор 6,8 4,67 4,33 12,28 29,58 2,56 0,84 27,45 26,50 като късно полско производство 4. 50% об. тор + 50% мин. тор 6,9

Таблица 2. Съдържание на хранителни елементи в захарна царевица – фаза млечна зрялост Вариант 1. Зърно 2 3 4 1. Кочани 2 3 4 1. Листа-кочан 2 3 4

Общ N (%) 1,6 1,9 2,1 2,0 1,0 1,1 1,3 0,91 1,1 1,2 1,3 1,2

вариант. Наблюдавайки количествата на усвоения от растенията калий може да се каже, че по отношение на макроелементите захарната царевица проявява най-голямо предпочитание към този елемент. Съдържанието на калий във органите на захарната царевица до някъде следва хода на натрупване на фосфора: зърно – от 1,26 до 1,54%, кочани – от 0,7 до 1,28%, обвивни листа – от 2,29 до 3,26%. И тук подобно на фосфора, макар че изходното калиево съдържание не е така високо, в органите на растенията с органично торене (с изключение на покривните листа) е установено най-високо съдържание на калий. За разлика от общия азот при който няма забележими разлики в съдържанията по органи, при фосфора и калия се наблюдава завишено съдържание на елемента в обвивните листа на кочана. В качеството на олигоелементи, усвояването на калция и магнезия от растенията е много по-ниско в сравнение с това на азота, фосфора и калия.

P (%) 0,39 0,46 0,41 0,41 0,30 0,41 0,39 0,26 0,51 0,56 0,54 0,54

K (%) 1,26 1,54 1,30 1,37 1,16 1,28 1,15 0,70 2,29 3,03 3,26 2,42

Ca (%) 0,006 0,007 0,004 0,005 0,05 0,05 0,04 0,04 0,43 0,65 0,49 0,53

Mg (% ) 0,13 0,13 0,11 0,10 0,18 0,18 0,17 0,12 0,18 0,26 0,17 0,16

Съдържанието на калций в зърното е нищожно ниско и възлиза на хилядни от процента. В покривните листа на кочана калция е най-висок, но и тук е под 1%. При магнезия отчетените стойности за всички части на кочана са близки и по-ниски от 1%. Наблюдава се слабо изразена тенденция за по-високо съдържание на Ca и Mg при растенията с органично торене. В практиката прибирането на реколтата става когато зърното е във фаза “млечна зрялост”. В изведения опит прибирането на кочаните се извърши около 2025 дни след отчитането на фаза ”изметляване” при леко покафеняване на свилата. В литературата се споменава (Тошева, 1997), че прибраната в “млечна зрялост” царевица съдържа около 70% вода. Съдържанието на сухо вещество в опитните проби от зърно (фиг.1) е между 22,63 и 24,71%. Измерените близки стойности на сухото вещество в зърното при различните варианти в опита показват: 1. Сухото ве-

Фиг. 1. Показатели за качество на продукцията от захарна царевица

щество е в значителна степен генетично детерминирано; 2. Приложеното торене не оказва влияние върху дружността на зреене при условията на изведения опит. При цитирани в литературата (Тошева, 1975) стойности на общи захари за различни хибриди захарна царевица от порядъка на 9,09 – 14,78%, варирането на този показател (фиг. 1) е в значително по-висок порядък (от 10,2 до 14,2%). Зърното на царевичните растения със смесено торене притежава най-високо съдържание на общи захари, което е с 19,3% повече от това в контролните растения. Независимо от това, че водоразтворимите витамини се изгубват частично (до 18% загуби) след измиване и висока температура, по съдържание на витамин С зърното на захарната царевица е съпоставимо по този показател с краставиците (Тошева, 1975). В зърното на растенията с органо-минерално торене съдържанието на този показател е 13,7 мг% и е с 50,6% повече от измереното в контролния вариант. Съдържанието на витамин С в зърното при растенията с пълно минерално и органично торене показва близки стойности, като и тук те са с над 12% по-високи от зърното на неторените растения. Прави впечатление факта, че независимо от това, че хибрид Challenger F1 e резултат от съвременната селекция, то измерените съдържания на витамин С в различните варианти на торене не се отличават много от посочените от Тошева, 1975г. Съдържанието на нитрати, определено във фазата на прибиране, е пренебрежимо ниско при всички варианти на торене (фиг. 1). Дори при растенията със 100% минерално торене концентрацията на нитрати е само 21,54 мг/кг (като се има предвид, че при листните зеленчуци и краставиците NO3- съдържание може да надхвърли 1000 мг/кг). Очевидно органо-минералното торене осигурява не само високи добиви на зърно и кочани, но и качествена продукция с високо съдържание на захари, витамин С и ниско

7

Таблица 3. Почвена реакция и остатъчни съдържания на хранителни елементи след приключване на опита със захарна царевица Вариант 1.

2.

3.

4.

контрола 100% об. тор 100% мин. тор 5 0% об. тор+ 50%мин.тор

pH

H2O

7,9 7,8 7,5 7,7

pH

KCl

6,9 6,9 6,8 6,8

нитратно съдържание. Освен биохимичните показатели, качеството на продукцията може да се оцени и чрез морфологични измервания. В случая обиколката и броят на редовете в кочана са указание не само за реализирания добив, но и критерий за пазарния вид на продукта (фиг. 2). Обиколката на кочаните от вариантите на опита се движи между 14,42 и 16,05 cм. Найголяма обиколка имат кочаните на растенията торени с оборски тор. Броят на редовете върху кочаните при отделните варианти са между 16 (контрола) и 17,17 (органо-минерално торене) и са съпоставими с данните при други сортове и хибриди (Тошева, 1975). При растенията със смесено торене броят на редовете в кочаните е най-висок. Между броя на редовете в кочана и обиколката му съществува добре изразена корелационна зависимост – R2=0,693. Приложеното торене и протеклата вегетация на растенията от захарна царевица не са оказали влияние върху почвената киселинност, което се вижда при съпоставка на стойностите на показателя преди и след залагане на опита (таблици 1 и 3). Остатъчните съдържания на хранител-

8

NH4-N+NO3-N (мг/1000г) 18,1 29,8 30,5 25,6

P2O5 (мг/100г) 8,1 52,7 7,6 15,1

K2O (мг/100г) 15,0 19,2 18,2 17,4

ни елементи в почвата могат да послужат като източник на информация, за това как са протекли процесите на усвояване на хранителните вещества, внесени с торовете, от растенията. Независимо от това, че биологичният добив при неторените растения е от 29,6 до 47,1% по-нисък от този на торените варианти, се забелязва значително обедняване на почвата в контролния вариант и на трите макроелементи. Съдържанието на минерален азот след приключване на опита е ниско не само в неторения, но и в почвата на торените варианти. В случая концентрациите на подвижен азот при пълно минерално и органично торене (варианти 2 и 3) са почти изравнени. Същото се отнася и за достъпния калий, при който остатъчните съдържания в почвата и при трите торени варианти са с близки стойности. При достъпния фосфор обаче се наблюдава голяма пъстрота в остатъчните съдържания. Количеството му във варианта с оборски тор, макар и да намалява в сравнение с изходното съдържание, все още е много високо. От друга страна при растенията с минерално торене достъпният фосфор е намалял значително. Очевидно изходната фосфорна

Фиг. 2. Морфологична оценка на царевичните кочани във фаза млечна зрялост

норма от 3 кгР/дкa се е оказала много ниска в сравнение с нуждите на растенията, което се доказва и от почвеното му съдържание във варианта със смесено торене. Заключение: 1. Съдържанието на общ азот във фаза „млечна зрялост” е както следва: зърно – от 1,6 до 2,1%, кочани – от 1 до 1,3%, обвивни листа – от 1,1 до 1,3%. Фосфорното съдържание в растителните органи е разпределено по следния начин: зърно – от 0,39 до 0,46%, кочани – от 0,30 до 0,41%, обвивни листа – от 0,51 до 0,56%. Съдържанието на калий във органите на захарната царевица е както следва: зърно – от 1,26 до 1,54%, кочани – от 0,7 до 1,28%, обвивни листа – от 2,29 до 3,26%. Докато при общия азот най-високо съдържание на елемента е отчетено при растенията със 100% минерално торене, то при фосфора и калия при растенията торени с оборски тор са измерени най-високи стойности.

2. Органичното и органо-минерално торене на захарната царевица осигуряват продукция с високо качество изразено чрез биохимичните и морфологични показатели включени в изследването: абсолютно сухо вещество, общи захари, витамин С, нитрати, както и брой на редовете и обиколка на кочана. Опитите да се осъществи балансирано хранене на растенията чрез изравняване съдържанието на основните хранителни елементи при органично, минерално и органо-минерално торене водят до натрупване на високи концентрации на достъпен фосфор в почвата, дисбаланс в усвояването на елементите и екологични рискове за околната среда. При това положение, за да се избегне проблемът, нормата на оборския тор трябва да се редуцира, а необходимото количество минерален азот за нуждите на растенията да се добавя чрез минерално торене.

Продуктивност и химичен състав на пролетен фий при биологично производство Н. Георгиева, И. Николова, Й. Найденова Институт по фуражни култури, Плевен

ПЛЮС

5–6 (277) / 2017

глеждане при естествено плодородие на почвата без използване на биопродукти; вариант 2 – отглеждане при използване на листен тор и растежен регулатор на биологична основа (Биофа + Поливерзум); вариант 3 – отглеждане с използване на биоинсектицид (Нимазал); вариант 4 – отглеждане с използване на биопродукти (Биофа + Поливерзум + Нимазал); вариант 5 – контрола: конвенционално производство при използване на препарати на синтетична основа (листен тор, растежен регулатор и инсектицид: Мастербленд, Флордимекс и Нуреле Д); вариант 5 е разположен извън площта за биологично производство. Третирането с биологичните и синтетичните продукти е извършено във фаза бутонизация-цъфтеж. Включеният в проучването пролетен фий е представен от сортовете Образец 666 и Темпо. Надземната маса е реколтирана във фаза начало на бобообразуване. Основните агрохимични характеристики на почвата (слабо излужен чернозем) в биологичното и конвенционалното поле са определени преди началото на експеримента като показват сходни стойности: ниско хумусно съдържание и слаба запасеност с азот и фосфор (табл. 2). Използването на органични продукти в системата за биологично производство на сортовете фий Образец 666 и Темпо се характеризира с нарастване на количествените параметри на надземната маса средно с 32,0% (варианти 2, 3 и 4) в сравнение с отглеждането на растенията при естествено плодородие на почвата без използване на биопродукти (вариант 1) (табл. 3). Самостоятелното прилагане на биоинсектицид (вариант 3) и на листен тор с растежен регулатор (вариант 2)

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Развитието на биологичното земеделие в България през последните години придобива все по-голяма актуалност във връзка със съвременните изисквания за опазване здравето на човека, животните и природната среда. Биологичното производство на фураж е от решаващо значение за храненето на животните, отглеждани по биологичен начин (Nenova and Ivanova, 2010). От бобовите култури отглеждани у нас, фият е ценна фуражна култура, отличаваща се с голяма пластичност, адаптивност и висок продуктивен потенциал (Angelova and Guteva, 2007; Tarekegn, 2014). Свежата маса на фия, както и сеното, са с високо качество и хранителна стойност (Selmi et al., 2010; Buyukkartal et al., 2013). Пролетният фий (Vicia sativa L.) има качества, които са особено желани при органични и с ниски вложения на средства системи на отглеждане (Vlachostergios et al., 2011). Технологиите за биологично производство намират все по-голямо приложение в много страни, като изследванията са насочени към повишаване на добива и подобряване качеството на продукцията (Fontaine et al., 2008; Спасова и др., 2009; Зоровски и др., 2010). Целта на настоящото изследване е да се извърши оценка на продуктивността и химичния състав при биологично производство на пролетен фий и да се сравни със същите параметри при конвенционално производство. Експерименталната дейност е осъществена в ИФК (Плевен) през периода 2012–2014 г. Съобразно изискванията на биологичното производство, полският опит е разположен на площ при спазен 2-годишен период на конверсия. Приложените технологични схеми са в съответствие с изискванията на Наредба №1/07.02.2013 за прилагане на правилата на биологично производство. Сеитбата (при норма от 220 семена/м2) е извършена в края на месец март след предшественик пролетен овес. Проучени се четири варианта на биологично производство (табл.1): вариант 1 – от-

9

Таблица 1. Характеристика на използваните продукти и препарати Продукти/препарати

Биофа + Поливерзум (органична система)

Нимазал (органична система)

Дози на приложение на хектар

Активни вещества

екстракт от кафяви водорасли, съдържащ органични вещества (9%), алгинилова киселина (4%), натурални растителни хормони, общ азот – 0.20%, общ 500 мл + фосфор (Р2О5) – 8%, разтворим калий (К2О) – 14% и др.

спори на гъбата Pythium oligandrum (strain M1), 1 × 106 oospores/g of product, натурален продукт с двоен ефект: растежен регулатор и фунгицид екстракт от Azadirachta indica A. Juss (Meliaceae)

100 г

500 мл

екстракт от кафяви водорасли, съдържащ органични вещества (9%), алгинилова киселина (4%), натурални растителни хормони, общ азот – 0.20%, общ фосфор (Р2О5) – 8%, разтворим калий (К2О) – 14% и др.

500 мл +

Биофа + Поливерзум + Нимазал 100 г + спори на гъбата Pythium oligandrum (strain M1), 1 × 106 oospores/g of prod(органична система)

uct, натурален продукт с двоен ефект: растежен регулатор и фунгицид

500 мл

екстракт от Azadirachta indica A. Juss (Meliaceae) 420 г/л етефон, растежен регулатор 50 мл + Флордимекс + Мастербленд + комбиниран листен тор 20% азот, 20% разтворим фосфор (Р2О5), 20% 1600 г + Нуреле Д разтворим калий (К2О) и микроелементи (B, Cu, Fe, Mn, Mo, Zn, Mg; 400 мл (конвенционална система) 50 г/л циперметрин + 500 г/л хлорпирифос - етил

води до повишение на добива с близки стойности от 25 и 27,1% съответно. Най-голямо количество надземна маса се формира след третиране с тройната комбинация от органични продукти при доказана разлика спрямо останалите варианти на органично производство. Средно за двата сорта положителният ефект от прилагането на всички органични продукти по отношение на добива е доказано по-висок спрямо отглеждането на растенията при естествено плодородие на почвата. Реакцията на двата сорта, обект на настоящото проучване, към приложените варианти на биологично производство, са различни. Сорт Образец реагира в по-голяма степен на използването на органични продукти с повишение на добива от 27 до 50% (2, 3 и 4 варианти) в сравнение с отглеждането при естествено почвено плодородие. Сорт Темпо проявява по-малка отзивчивост и показва повишение, вариращо от 23,1 до 37,9%. За различни прояви на генотипове грах (Pisum sativum L.) в зависимост от приложени варианти на органично отглеждане съобщават Kalapchieva et al. (2010). Авторите установяват добре изразена диференциация в агробиологичната им реакция, определяща се от генетичните особености на сортовете. Като цяло понижението в продуктивността на суха биомаса на пролетния фий средно за чети-

рите варианта на биологично производство спрямо конвенционалната система е с 20,4%, което е допустимо и приемливо. Според Станчева (2000) допустимото понижение на добива в условията на биологично производство за повечето фуражни култури (ръж, овес, ечемик, соя) е от порядъка на 20–30% и в това отношение резултатът от настоящото изследване показва, че пролетният фий не прави изключение. В допълнение добивите, получени при органично производство на Образец 666 и Темпо в условията на 4-и вариант са сравними с добивите при конвенционално отглеждане. Комбинираното използване на биопродуктите Биофа, Поливерзум и Нимазал осигурява формиране на биомаса, чието количество е само с 7,7% по-ниско от това, формирано след тройно комбиниране на синтетичните прeпарати Мастербленд, Флордимекс и Нуреле Д, като разликата е незначителна и статистически недоказана и при двата сорта. Средното съдържание на суров протеин (СП) в надземната маса на фия в условията на органично отглеждане е 169,1 и 177,4 г/кг DM, съответно за сорт Образец 666 и за Темпо. Максимални стойности при Образец 666 се установяват след комбинирано използване на продуктите Биофа + Поливерзум + Нимазал, а при Темпо – след третиране с биоинсектицида Нимазал. Повишеното

Таблица 2. Агрохимичен анализ на слабо излужен чернозем (0–30 cм)

pH

10

Органично поле Конвенционално поле

(KCl)

6,53 6,92

N мг/1000 г почва 33,60 34,80

Р205 мг/100 г почва 3,46 2,23

Хумус % 2,17 2,79

Таблица 3. Продуктивност (кг/хa) и химичен състав (г/кг суха маса) на фуражната биомаса при пролетен фий

Сорт

Варианти

Добив суха маса СП

СМ

СВ

Пепел

БЕВ

Средно

Темпо

Образец 666

Органично производство

Образец 666 Темпо Средно

естествено плодородие на почвата без използване на биопродукти Биофа + Поливерзум Нимазал Биофа + Поливерзум + Нимазал естествено плодородие на почвата без използване на биопродукти Биофа + Поливерзум Нимазал Биофа + Поливерзум + Нимазал естествено плодородие на почвата без използване на биопродукти Биофа + Поливерзум Нимазал Биофа + Поливерзум + Нимазал

2740,3а

154,2a

30,0a

297,9a

90,7a

427,3b

3479,1аb 3474,1аb 4110,2bc

168,7ab 173,8ab 179,8ab

27,7a 32,2a 30,7a

281,9a 290,8a 283,8a

99,3a 90,4a 90,8a

422,5ab 413,0ab 415,0ab

2820,6a

183,2ab

32,3ab

260,4a

101,9a

422,4a

3472,5ab 3593,9ab 3889,4b

152,1a 197,3b 177,0ab

27,9a 35,2b 27,9a

298,3a 259,4a 269,7a

102,9a 114,2a 99,3a

419,0a 394,1a 444,7a

2780,5a

168,7а

31,1ab

279,1a

96,3a

424,9ab

27,8a 33,7b 29,3a

290,1a 275,1a 276,8a

101,1a 102,3a 95,0a

420,7ab 403,5ab 429,8b

28,2a 30,1ab 29,1a

300,8a 254,9a 277,9a

101,7a 119,9a 110,8a

396,4a 402,4a 399,4a

3475,8b 160,4а 3534,0b 185,5а 3999,8c 178,4а Конвенционално производство Флордимекс +Мастербленд+Нуреле Д 4584,3c 173,0ab Флордимекс +Мастербленд+Нуреле Д 4080,6b 192,7b Флордимекс +Мастербленд+Нуреле Д 4332,5c 182,8а

p < 0.05; СП-суров протеин, СМ-сурови мазнини, СВ-сурови влакнини, БЕВ – безазотни екстрактни вещества

качество на фуража при тези варианти вероятно се определя от богато съдържание на макро- и микроелементи на листния тор Биофа, както и от защитното действие на Нимазал по отношение на нападението от неприятели. Посочените стойности са по-високи по отношение на съдържанието на СП при сортовете Образец 666 и Темпо в условията на конвенционално производство. Средното съдържание на СП в условията на четирите варианта на органично производство е по-ниско в сравнение с конвенционалното като понижението е с 2,2 и 8% съответно при Образец 666 и Темпо. Разнопосочни са реакциите на Темпо и Образец 666 по отношение промените във влакнинното съдържание в условията на биологично отглеждане в сравнение с конвенционалната система: при първия сорт е налице тенденция на повишение при всички органични варианти средно с 6,7%, а при втория – на понижаване средно с 4,1%. С малки изключения (третирането с Нимазал при сорт Темпо) органичното производство на фий при всички варианти се характеризира със засилен синтез на безазотни екстрактни вещества (БЕВ). Противоположна е тенденцията по отношение съдържанието на пепел – всички варианти на органично отглеждане се отличават с по-ниско минерално съдържание спрямо конвенционалната система. Разликите между двете системи на отглеждане и при двата сорта не са доказани, но са по-силно изразени при сорт Темпо. Промените в съдържанието на сурови мазнини в биомасата на пролетния фий под влияние на прилаганите органични продукти са незначителни. Осреднените данни от химичния анализ на

биомасата на пролетния фий показват недоказани различия в съдържанието на СП, СВ и пепел след третиране с различни органични продукти, както и между органичното и конвенционалното производство. Тези резултати са в подкрепа на установената и от други автори липса на съществени различия в качествените параметри на растенията при органично и конвенционално отглеждане (Laursen et al., 2011; Kristensen-Thorup et al., 2012). Заключение Отглеждането на пролетните сортове фий Образец 666 и Темпо в условия на различни варианти на биологично производство се характеризира с нарастване добива на суха маса средно с 25 до 43,9% в сравнение с отглеждане при естествено плодородие на почвата. Понижението в продуктивността на суха биомаса при биологичното производство спрямо конвенционалната система е с 20,4%. Комбинирано използване на органичните продукти Биофа, Поливерзум и Нимазал е свързано с формиране на добив, който е сравним с добива след третиране със синтетичните прeпарати Мастербленд, Флордимекс и Нуреле Д като разликата е незначителна и недоказана. Сорт Образец проявява в по-голяма степен отзивчивост към използване на органични продукти в сравнение със сорт Темпо. Химичният състав на фуража (съдържание на суров протеин, сурови влакнини и пепел), получен при конвенционално, както и при различните варианти на биологично производство, е сходен и не се установяват съществени различия.

11

Третирането с Хумустим при пролетен фий

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (277) / 2017

Вилиана Василева Институт по фуражните култури – Плевен

12

Биологично действащи растежни продукти се произвеждат и ползват в широк мащаб в растениевъдството. Хумустим е екологично чист органичен продукт, който не съдържа химични форми на хранителни вещества. Той е с високо съдържание на хуминови киселини, макрои микроелементи. Според някои автори (Drevon and Hardwig, 1997; Tang et al., 2001) с внасянето на хуминови киселини се стимулира нарастването на кореновата система на растенията, увеличава се коефициентът на използване на хранителните вещества, включително и на фосфора, който участва директно във формиране и функциониране на грудките. Положително влияние на Хумустим върху сухата коренова маса и грудкообразуващата способност на пролетен грах е установено от Василева и Кертиков (2006). Фият е ценна белтъчна азотфиксираща култура, която при благоприятни условия годишно може да фиксира от 50 до 125 кг N/хa (Brady, 2000). С настоящето проучване си поставихме за цел да проследим влиянието на Хумустим върху количеството суха коренова маса и грудкообразуваща способност при пролетен фий. Експерименталната работа е извършена на опитното поле на Институт по фуражните култури,

Плевен върху почвен подтип слабо излужен чернозем. Течната формулация на хуматния тор Хумустим включва в състава си: общ азот – 3%; общ фосфор – 0,4%; калий – 9,7%; хуминови киселини – 32%; фулвокиселини – 4%; микроелементите калций, магнезий, цинк, мед, кобалт, молибден, бор, сяра и др.; пепел – 18%. Действието на Хумустим е изпитано върху пролетен фий сорт Образец 666. Опитът е изведен при неполивни условия. Пролетният фий е засят при междуредово разстояние 15 cм с посевна норма, разчетена за 200 к.с./ м2. Изпитани са вариантите: 1. Контрола - нетретирани семена; 2. Нетретирани семена + едно вегетационно третиране; 3. Нетретирани семена + две вегетационни третирания; 4. Третирани семена 0,6 л/т; 5. Третирани семена 0,6 л/т + едно вегетационно третиране; 6. Третирани семена 0,6 л/т + две вегетационни третирания; 7. Третирани семена 1,2 л/т;

8. Третирани семена 1,2 л/т + едно вегетационно третиране; 9. Третирани семена 1,2 л/т + две вегетационни третирания. Семената са третирани полумокро 24 часа преди сеитба. Третирането по време на вегетация е извършено във фази отрастване и начален до пълен цъфтеж с гръбна пръскачка с доза 40 мл/дкa. След вземане на почвени монолити 20/30/40 cм от всяко повторение на всеки вариант във фаза начало на цъфтеж на фия и промиване на корените на 10 растения са отчетени: суха коренова маса (г/растение); грудкообразуване (брой грудки/растение); специфична грудкообразуваща способност (г грудки/г корени). Данните са обработени статистически – софтуер SPSS, Windows (2012). При всички изпитвани варианти третирането с Хумустим оказва положително влияние върху количеството суха коренова маса (табл. 1). При извършване на третирания по време на вегетация, превишението спрямо контролата е 6%. При използване на Хумустим в доза 0,6 л/т и третирания по време на вегетация, превишенията са близки и варират от 6 до 8%. С най-голямо количество суха коренова маса са растенията след третиране с Хумустим в доза 1,2 л/т и две вегетационни третирания (17%

Таблица 1. Суха коренова маса и грудкообразуване при пролетен фий след третиране с Хумустим Варианти

Суха коренова маса г/растение

Контрола

1,17

+ едно вег. третиране + две вег. третирания

1,27 1,27

0,6 л/т 0,6 л/т + едно вег. третиране 0,6 л/т + две вег. третирания 1,2 л/т 1,2 л/tт+ едно вег. третиране 1,2 л/т + две вег. третирания Ст. грешка (Р=0,05) +, увеличение; -, намаление

1,30 1,27 1,30 1,27 1,33 1,40 0,01

+, -,

Грудкообразу- +, -, ване % брой/расте% ние 27 Нетретирани семена 6 29 8 6 30 12 Третирани семена 8 29 6 6 32 17 8 31 14 6 32 20 11 34 26 17 35 29 1

Таблица 2. Специфична грудкообразуваща способност при пролетен фий след третиране с Хумустим Варианти

Специфична грудкообразуваща способност

Контрола + едно вег. третиране + две вег. третирания 0,6 л/т 0,6 л/т + едно вег. третиране 0,6 л/т + две вег. третирания 1,2 л/т 1,2 л/т + едно вег. третиране 1,2 л/т + две вег. третирания Ст. грешка (Р=0,05)

над контролата). Третирането с Хумустим оказва положително влияние и върху грудкообразуващата способност на фия. При извършване на третирания по време на вегетация броят на грудките се увеличава от 8 до 12%. При използване на 0,6 л/т + едно вегетационно третиране, грудкообразуващата способност на фия е със 17% по-висока в сравнение с контролата. Най-голямо влияние върху стойностите на този показател оказва третирането с Хумустим в доза 1,2 л/т + едно вегета-

+, Увеличение

0,5943 Нетретирани семена 0,6414 0,6606 Третирани семена 0,6070 0,6892 0,6719 0,7052 0,7423 0,7528 0,0001

% 8 11 2 16 13 19 25 27

ционно третиране и 1,2 л/т + две вегетационни третирания и превишенията са 26 и 29%, съответно. Допускаме, че по-доброто грудкообразуване се дължи и на повишената достъпност на фосфора, вследствие на внесените количества хуминови киселини. Установена е силна положителна корелация между количеството суха коренова маса и грудкообразуването (r= 0,80). Третирането с Хумустим оказва по-голямо стимулиращо влияние върху грудкообразува-

нето, отколкото върху количеството суха коренова маса. От данните в таблица 2 се вижда, че третирането с Хумустим по време на вегетация (едно и две третирания, съответно) увеличава специфичната грудкообразуваща способност, като увеличенията са от 8 до 11%. При предсеитбено третиране на семената с 0,6 л/т +едно вегетационно третиране превишението в специфичната грудкообразуваща способност спрямо нетретираната контрола е 16%. Най-висока е специфичната грудкообразуваща способност при използване на Хумустим в доза 1,2 л/т +едно вегетационно третиране и 1,2 л/т +две вегетационни третирания и превишава контролата с 25 и 27%. Силна положителна корелация е установена между показателите специфична грудкообразуваща способност и брой грудки (r= 0,9938). На базата на експерименталните данни, характеризиращи грудкообразуващата способност на фия, интерес представлява вариантът третиране в доза 1,2 л тон/семена + две вегетационни третирания. Изводи Третирането с Хумустим по време на вегетация на фия (едно и две третирания) увеличава количеството на суха коренова маса до 6%; грудкообразуването до 12%, и специфичната грудкообразуваща способност до 11%. При предсеитбено третиране на семената в доза 1,2 л/т и две вегетационни третирания, превишенията спрямо контролата са 17% за суха коренова маса; 29% за брой грудки и 27% за специфична грудкообразуваща способност. Резултатите ни дават основание да препоръчаме мероприятието като допълнение към технологията за отглеждане на пролетен фий.

13

Хранителна стойност на някои плевели при отглеждане на фуражни култури

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (277) / 2017

Наталия Георгиева, Атанас Кирилов, Институт по фуражни култури, Плевен

14

Наличието на плевелна растителност не e желано, особено при отглеждане на полските култури. Плевелите са конкуренти на културните растения за слънце, влага и хранителни вещества. Те намаляват добивите, а борбата с тях е едно от основните технологични звена в растениевъдството, което изисква много средства и е с негативно влияние върху околната среда. Ако в площите за производството на зърно плевелите са абсолютно нежелани, то при посевите с фуражни култури или в ливадите и пасищата тяхното присъствие ни задължава да познаваме вида и състава, хранителните и антихранителните им качества и възможността да участват при хранене на животните. Често се смята, че плевелите са вредни, но не малка част от тях се консумират от животните като фураж и използват от хората като зеленчуци и медицински растения. Част от плевелите, които се срещат в площите с фуражни култури се срещат и в естествените тревостои, използвани за паша или за приготвяне на сено. Естествените тревни площи се състоят изцяло от диви ядливи и неядливи видове растения, които формират тревостоя и на тях се гледа като на източник на фураж за животните. Видовото разнообразие на тревостоите в ливадите и пасищата е в основата за приготвяне на ароматно сено с високи вкусови качества. Дивите тревни видове са основен генетичен ресурс за селекционерите при създаване на нови видове и сортове тревни фуражни култури. Но наличието на плевелна растителност в площите с фуражни култури и във фуража, особено при органично произведения, провокира необходимост от познаване на техния състав и хранителни качества. Когато има информация и познания за вида на плевелите, техния химичен състав, хранителни и антихранителни качества, специалистите по хранене могат лесно

да определят допустимият им дял във фуража. Според някои автори използването на плевелите като фураж трябва да се извършва въз основа на формираната от тях биомаса, хранителни качества, антихранителни вещества, които при дивите видове често са значителни. При производството на фуражи по технологиите за органично земеделие делът на плевелите е значителен и те се разглеждат като естествена и неотменна част от фуража. Това още повече засилва интереса към тях и провокира съответни изследвания. Проучванията и интересът на изследователите са насочени към онези от плевелите, които могат да бъдат включени в храненето на животните. Според Younas & Yaqoob (2005) използването на плевелите като фураж допринася за поддържане на ниска плътност на плевелните асоциации поради факта, че плевелите се събират преди образуването на семена, което пречи на размножаването и разпространението им. Въпросът за ценността на плевелните видове по отношение на тяхната хранителна стойност е дискусионен. Някои плевелни видове (Taraxacum ssp., Plantago ssp.,Amaranthus ssp.) се отличават с високо съдър-

Таблица 1. Х имичен състав на плевели (зелена маса и сено), % от сухото вещество Видове СП* СВл М Пепел БЕВ Зелена маса Sorghum halepense 9,39 28,12 1,94 7,09 53,46 Amaranthus ssp.

10,85 19,67 2,23 13,98 53,27 Setaria ssp. 7,93 27,87 1,72 13,21 49,27 Portulaca oleracea 20,56 15,72 4,14 20,68 38,91 Lamium purpureum 13,15 21,57 3,14 13,55 48,59 Erigeron canadense 13,23 22,98 3,25 11,77 48,77 Сено Medicago sativa 16,92 27,53 1,41 8,14 46,00 Sorghum halepense 6,64 29,05 1,98 6,91 55,42 Amaranthus ssp.

12,54 20,63 1,71 13,07 52,05 Setaria ssp 13,32 22,35 3,08 13,06 48,19 Portulaca oleracea 18,34 14,57 3,48 23,23 40,38 Lamium purpureum 18,47 16,83 2,92 14,84 46,94 Erigeron canadense 13,76 21,57 2,49 11,21 50,97 СП – суров протеин; СВл – сурови влакнини; М – мазнини; БЕВ – безазотниекстрактни вещества

жание на протеин, минерали. Други видове се отбягват от животните, поради лоши вкусови качества и съдържание на антихранителни вещества (Cirsium ssp.,Sinapis ssp.). Съвременните проучвания показват, че значителна част от плевелите имат добри качества като фуражни растения и могат да намерят място в дажбите на животните, но за съжаление публикуваните данни в специализираната литература за хранителната им стойност са много малко. Дългогодишните проучвания показват, че голяма част от най-широко разпространените плевели в световен мащаб (Cynodon dactylon, Chenopodium album, Sorghum halepense, Convolvulus arvensis, Rumex crispus, Amaranthus ssp., Portulaca oleracea) са видове с благоприятен химичен състав и хранителна стойност и могат да се използват като източник на фураж при животните. Хранителната стойност на един фураж е понятие, което обхваща много показатели, в т.ч. химичен състав, смилаемост, консумация, енергийна и протеинова стойност. Между по-голяма част от показателите съществуват зависимости и чрез стойностите на един показател може да се съди за други качествени показатели, като енергийна и протеинова хранителност или консумацията на фуража. Чрез съществуващата положителна

зависимост между консумираното количество фураж по време на главното ядене – първото след залагане на фуража и общо консумирания за деня фураж може да се съди за неговата консумация. Тази зависимост се използва при определяне и сравняване апетитността на фуражите помежду им. Апетитността е ключов фактор за определяне качеството на плевелите, тъй като хранителна стойност (висока или ниска) е без значение, ако животните не ги консумират. Методът за определяне на апетитността не изисква големи количества фураж, лесен е за изпълнение и за кратко време се получава информация и относителни данни за ядливостта/ядимостта на изпитвания фуражен източник. Определянето на апетитността се използва при селекционирането на нови сортове, където не се разполага с големи количества фураж, какъвто е необходим за други, класически опити с животни, като определяне на смилаемостта или консумацията на фуража. Методът за определяне на апетитността, наречен „кафетерия“ е подходящ за проучване на състава и хранителните качества на плевелите, от които не винаги може да се осигурят големи количества биомаса. В Института по фуражните култури, Плевен във връзка с технологиите за органично производство на фураж бяха проучени някои от основните заплевелители в агроценозите на фуражните култури, като балур (Sorghum halepense L.), щир (Amaranthus ssp.), кощрява (Setaria ssp.), тлъстига (Portulaca oleracea L.), мъртва коприва (Lamium purpureum L.), канадска злолетница (Erigeron canadense L.) и др. От тези плевели във фаза изкласяване на житните и бутонизация на широколистните е осигурено достатъчно количество зелена маса и сено за извеждане на in vivo опити с овни от породата Черноглава Плевенска за определяне на апетитността на всеки плевел. На всяко животно бе осигурен достъп едновременно до всеки един плевел/фураж, така, че да има възможност да избира. Количеството консумиран фураж, общо от всички предоставени фуражи (плевели) през първите 15 мин. е прието за 100%, а по консумираното количество от всеки плевел е изчислен неговия относителен дял от общото консумирано количество. Като найапетитен се определя този фураж, от който животните са консумирали най-голямо количество. Получените стойности за апетитността са относителни величини, валидни за групата сравнявани фуражи и дават обща представа за фуражните им качества. При подобряване на метода за определяне на апетитността, в случая на плевелите, е използвано сено от люцерна, като контролен фураж. Според получените от нас резултати при анализ на зелена маса и сено от плевели (табл.1)

15

Таблица 2. Апетитност на зелена маса и сено от плевели, % от общо консумирания фураж Видове Зелена маса Сено 16,07±3,32 9,75±2,90(12,62)* Sorghum halepense Балур 9,66±1,39 24,13±6,86(31,23) Amaranthus ssp.Щир 6,34±6,95 7,72±3,14(9,99) Setaria ssp. Кощрява 17,88±3,79 1,80±1,88(2,33) Portulaca oleracea -Тлъстига 20,21±9,52 17,10±4,38(22,13) Lamium purpureum -Мъртва коприва 29,84±3,57 16,77±8,50(21,70) Erigeron canadense -Канадска злолетница 22,73±5,06 Medicago sativa -Люцерна * в скоби са дадени сравнителните данни само между плевелите

16

съдържанието на суров протеин при различните видове варира в широки граници. С най-високо протеиново съдържание в зелената маса се отличава P.oleracea (20,56%), следвана от E.canadense (13,23%) и L.purpureum (13,15%), което е предпоставка за високата им хранителна стойност, а с най-ниско съдържание е Setaria ssp. (7,93%). Междинно положение заемат Amaranthus ssp.

(10,85%) и S.halepense (9,39%). Съдържанието на сурови влакнини варира от 15,72 до 28,12%, като максимални стойности са установени при S.halepense и Setaria ssp. (съответно 28,12 и 27,87%). Високото съдържание на влакнини оказва влияние на поемането и смилаемостта на фуража и много силно се влияе от фазата на развитие на плевелите. Влакнинният състав на фуражите е от съществено значение, тъй като по време на ферментационните процеси в търбуха част от влакнините се трансформират в мастни киселини, които осигуряват повече от 70% от енергията на преживните животни. Анализът на данните по отношение на химичния състав на сухата плевелна биомаса показва тенденции, близки до установените при зелената маса: с най-благоприятен състав се характеризира P.oleracea, следвана от L.purpureum, E.canadense и Amaranthus ssp. Люцерновото сено в сравнение със сеното на P.oleracea и L.purpureum се отличава с по-ниска хранителна стойност, основаваща се на понижено съдържание на протеин, мазнини и пепел и повишен синтез на сурови влакнини.

Abaye et al. (2009) също съобщават, че някои плевели (Ambrosia artemisiifolia, Chenopodium album) имат хранителна стойност по-голяма или равна на хранителната стойност на висококачествени видове като люцерна. Благоприятният химичен състав на един плевел,

от гледна точка на храненето няма стойност ако животните го отбягват и не го консумират. Много фактори влияят върху апетитността на растенията, включително текстура, облистеност, торене, съдържание на вода, наличие на вредители, химичен състав и др. Данните за апетитността (предпочитаемостта) на плевелите, определена с овни показват по-висока апетитност на зелената маса на E.canadense, L.purpureum, P.oleracea и S.halepense (табл. 2). С ниска апетитност са Amaranthus ssp. и Setaria ssp. По-ниската апетитност на Amaranthus ssp. като зелена маса е установени и в други наши предходни изследвания (Кирилов и Нанева, 1988; Кирилов, 1990), а тази на Setaria ssp. се дължи вероятно на грубите власинки по класчетата на растенията. В по-късните фази на зрелост, според някои автори Setaria ssp. може да предизвика стоматит (възпаление на устната лигавица) и саливация (силно слюнкоотделяне) при животните, поради което нейното използване е препоръчително в по-ранни фенологични фази. Сушенето на плевелите променя апетитността на проучваните видове. Сеното от Amaranthus ssp. е със значително по-висока апетитност (31,23%) от тази на останалите плевели, следвано от сеното на L.purpureum (22,13%) и E.canadense (21,70%). Трябва да се отбележи ниската апетитност на сухата маса на P.oleracea, която вероятно се дължи на факта, че дебелите и сочни стъбла и листа съхнат много продължително (3–4 седмици), което вероятно понижава вкусовите й качества в сравнение с тези на зелената маса. Интерес представлява и факта, че апетитността на сеното от Amaranthus ssp. (24,13%) е съпоставима с апетитността на сеното от люцерна (22,73%). Подобни резултати са съобщени и от други автори (Abayeet al., 2009). Като цяло, тенденцията, установена при апетитността на сеното не следва тенденцията по отношение на химичния състав на плевелите, т.е плевелите с по-благоприятен химичен състав, респективно по-висока хранителна стойност, в нашия случай не се предпочитат в по-големи количества от животните. Необходими са допълнителни изследвания за разширяване спектъра на проучваните плевелни видове и определяне на техния химичен състав, хранителна стойност и предпочитаемост от различните групи животни. В заключение може да се посочи, че плевелите тлъстига – Portulaca oleracea, мъртва коприва – Lamium purpureum, канадска злолетница – Erigeron canadense, балур – Sorghum halepense, щир – Amaranthus ssp. и кощрява – Setaria ssp. са ядливи и могат да бъдат част от предлагания на животните фураж. Необходими са обаче допълнителни изследвания за определяне на техния допустим дял при храненето на преживните животни.

ТОРЕНЕ

Определяне на гранични стойности на достъпните форми на NPK в почвите за моделите на торене Веселин Кутев – ЛТУ, София Марина Стоянова – Земеделски институт, Карнобат

Табл. 1. Обща статистка за съдържанието на N минимум мг/кг в изследваните почви Брой 551 Средно 20,00 Стандартно отклонение 7,5 Коефициент на вариация 37,6 % Минимум 5,8 Максимум 40,3 Размах 34,5 Stnd. skewness 2,7 Stnd. kurtosis -2,9

Табл. 2. Обща статистка за запаса на N минимум кг/дка в изследваните почви Брой 551 Средно 6,00 Стандартно отклонение 2,3 Коефициент на вариация 37,6% Минимум 1,7 Максимум 12,1 Размах 10,4 Stnd. skewness 2,6 Stnd. kurtosis -3,0

5–6 (277) / 2017

двата показателя, за да може полесно да се сравняват резултати от почвени анализи и от реални запаси в почвата. Статистическите характеристики показват, че повечето резултати са близки до нормалното разпределение. Част от резултатите (близки до максимума) излизат от нормалното разпределение и това се вижда от стойностите на Stnd. Skewness и Stnd. Kurtosis, които са по-високи от ±2. Това означава, че резултати близки до и по-високи от 40 мг N/кг и близки до и по-високи от 12 кгN/дка излизат от нормалното разпределение. Обяснението може да е в много високите норми на торене на предходната култура или в пробовземане веднага след торене. Базирайки се на тези резултати от оценката на голяма извадка от почвени анализи, можем полесно да се ориентираме при конкретни данни. По-голяма нагледност и точ-

ПЛЮС

почти 600 почвени проби. За агрохимичен анализ на почвените проби са използвани дестилационния метод на Bremner, Keeney (1965) за определяне на минерален азот в почвата и ацетатно-лактатния метод на Петко Иванов (1984) за определяне на подвижни форми на фосфор и калий в един извлек. Резултатите са обработени със статистически софтуер Statgraphics XV. Резултатите, излизащи силно извън нормалното разпределение са извадени от по-нататъшна обработка. Така се избягва възможността за оценка на замърсени проби или проби, взети веднага след торене (което се случва в практиката). В крайните изследвания са взети предвид анализите от 550 почвени проби (Кутев и др., 2015). Представени са резултати за оценката на съдържанието на минерален азот в килограм почва и на запаса на минерален азот – килограм на декар (табл. 1 и 2). Вторият резултат се изчислява на базата на първия и за това статистическите параметри са много близки. Представени са и

ЗЕМЕДЕЛИЕ

В последно време от МЗХ се финансират програми за агроекологично земеделие. Основно изискване при тях е да се правят анализи за достъпни форми на азот, фосфор и калий. Така ще може да се проследи качеството на работа във всяка ферма и да се предотврати намаляването на почвеното плодородие. Голяма част от тези анализи са извършени в ИПАЗР „Н.Пушкаров“. Правилното определяне на торовите норми се базира на добре подбраните гранични стойности за всеки използван метод. Използваните методи за определяне на достъпните форми на фосфор и калий винаги са били калибрирани за нашите условия (Иванов, 1984; Николова и др., 2014). Освен понижаване на почвеното плодородие, неправилното азотно и фосфорно торене води и до замърсяване на подземните и надземните води. (Chica-Olmo M et al., 2014). Целта на изследването е да се направи статистическа оценка на съдържанието на достъпни форми на азот, фосфор и калий в почви от реални интензивни ферми. На базата на честотните им характеристики да се определи нормалното разпределение на тези стойности и се достигне до гранични стойности, адекватни за нашите почви. В изследванията са включени 14 ферми от областите Русе, Разград, Търговище, Шумен, Сливен и Ямбол с обща площ 63 780 декара. Анализирани са

17

ност ни дават резултатите от честотното разпределение на получените резултати (табл. 3 и 4). Там са представени честотните характеристики на резултатите за съдържание на N мин. мг/кг и на запасеността с N мин. кг/дка в изследваните почви. Таблиците са получени, като резултатите са групирани в еднакви интервали. Честотата показва броя на данните с определени стойности във всяка група. Относителните честоти показват пропорциите във всеки интервал. Само 6% от резултатите са по-ниски от 9 мг N/кг, а 99% са по-ниски от 34 мг N/кг. При запасеността на минерален азот на декар 6% от резултатите са по-ниски от 2,7 кг N/дка, а 99% са по-ниски от 10,9 кг N/дка. В модела за азотно торене, който съм представил в публикация (Кутев В., С.Костадинова, И. Манолов, Н. Вълева, Й. Симеонов, 2014), на базата на дългогодишни изследвания, но с къси редици от данни е прието, че 3 кг азот на декар от почвената запасеност с минерален азот не се вземат предвид при изчисляване на торовите норми. Това се потвърди и от получените статистически данни в това изследване със значителен брой обработени резултати. Тези 3 кг азот са необходими повече за развитието на микроорганизмите в почвата и почти не са достъпни до растенията. В таблица 5 е представена общата статистика на резултатите за съдържание на достъпен фосфор в почвите. Статистическите характеристики показват, че повечето резултати са близки до нормалното разпределение. Значителна част от резултатите (близки до максимума) силно излизат от нормалното разпределение и това се вижда от стойностите на Stnd. Skewness и Stnd.

Kurtosis, които са многократно по-високи от ±2. Това означава, че резултати по-високи от 25–30 мг Р2О5/100 г излизат от нормалното разпределение. Обяснението е в пробовземане веднага или

18

Табл. 3. Характеристики на честотното разпределение на съдържанието на N мин. мг/кг в изследваните почви Клас Долна Горна Средна Честота Относителна Кумулативна Кумулативноотносителна граница граница точка честота честота честота

0,0 0 0,00 0 0,00 1 0,0 4,5 2,3 0 0,00 0 0,00 2 4,5 9,1 6,8 34 0,06 34 0,06 3 9,1 13,6 11,4 99 0,18 133 0,24 4 13,6 18,2 15,9 105 0,19 238 0,43 5 18,2 22,7 20,5 106 0,19 344 0,62 6 22,7 27,3 25,0 111 0,20 455 0,83 7 27,3 31,8 29,5 57 0,10 512 0,93 8 31,8 36,4 34,1 32 0,06 544 0,99 9 36,4 40,9 38,6 7 0,01 551 1,00 10 40,9 45,5 43,2 0 0,00 551 1,00 11 45,5 50,0 47,7 0 0,00 551 1,00 над 50,0 0 0,00 551 1,00 Табл. 4. Характеристики на честотното разпределение на запасеността с N мин кг/дка в изследваните почви Клас Долна Горна Средна Честота Относителна Кумулативна Кумулативноотносителна граница граница точка честота честота честота 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

0,0 1,4 2,7 4,1 5,5 6,8 8,2 9,5 10,9 12,3 13,6 над

0,0 1,4 2,7 4,1 5,5 6,8 8,2 9,5 10,9 12,3 13,6 15,0 15,0

0,7 2,0 3,4 4,8 6,1 7,5 8,9 10,2 11,6 13,0 14,3

0 0 34 98 105 107 109 58 33 7 0 0 0

скоро след торене. Вземането на почвените проби трябва да е не по-рано от 3 месеца след внасяне на торове. Прави впечатление ниската средна стойност на извадката – 5,4 мг/100 г. Тя отговаря на много ниска запасеност на почвата. Изчерпването на фосфора от почвите в последните години е довело до драстичното нарушаване на почвеното плодородие. Базирайки се на тези резултати от оценката на голяма извадка от почвени анализи можем по-лесно да се ориентираме в конкретни данни. Честотното разпределение на резултатите при фосфора се различава силно от това при азота (табл. 6). Резултатите потвърждават направените изводи за силно нарушаване на почвеното

0,00 0,00 0,06 0,18 0,19 0,19 0,20 0,11 0,06 0,01 0,00 0,00 0,00

0 0 34 132 237 344 453 511 544 551 551 551 551

0,00 0,00 0,06 0,24 0,43 0,62 0,82 0,93 0,99 1,00 1,00 1,00 1,00

Таб. 5. Обща статистка за съдържанието на достъпен P2O5 мг/100 т в изследваните почви Брой 550 Средно Стандартно отклонение Коефициент на вариация Минимум Максимум Размах Stnd. skewness Stnd. kurtosis

5,44 8,02 147,41% 0,1 52,6 52,5 31,53 61,00

плодородие – 45% от почвите имат съдържание на достъпен фосфор по-ниско от 2,5 мг/100 г. Почти 90% от почвите имат съдържание на достъпен фосфор по-ниско от 13 мг/100 г. Това ги вкарва в групите на много ниска и ниска запасеност. Средно запасени са около 4–5% и т.н.

Табл. 6. Характеристики на честотното разпределение на съдържанието на P2O5 мг/100 г в изследваните почви Клас Долна Горна Средна Честота Относителна Кумулативна Кумулативноотносителна граница граница точка честота честота честота

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

-3,0 2,5 7,9 13,4 18,8 24,3 29,7 35,2 40,6 46,1 51,5 над

-3,0 2,5 7,9 13,4 18,8 24,3 29,7 35,2 40,6 46,1 51,5 57,0 57,0

-0,3 5,2 10,6 16,1 21,5 27,0 32,5 37,9 43,4 48,8 54,3

0 246 208 46 18 11 5 3 7 2 1 3 0

Останалите почви са с висока и много висока запасеност. Общата статистика на резултатите за съдържание на достъпен калий в почвите е представена в таблица 7. Статистическите характеристики показват, че повечето резултати са близки до нормалното разпределение. Значителна част от резултатите (близки до максимума) силно излизат от нормалното разпределение и това се вижда от стойностите на Stnd. Skewness и Stnd. Kurtosis, които са 2–4 пъти по-високи от ±2. Това означава, че резултати по-високи от 35-40 мг К2О/100 г излизат от нормалното разпределение. Обяснението е в пробовземане веднага или скоро след торене или наличие на почви с

0,00 0,45 0,38 0,08 0,03 0,02 0,01 0,01 0,01 0,00 0,00 0,01 0,00

0 246 454 500 518 529 534 537 544 546 547 550 550

0,00 0,45 0,83 0,91 0,94 0,96 0,97 0,98 0,99 0,99 0,99 1,00 1,00

високо естествено съдържание на калий. Прави впечатление ниската средна стойност на извадката – 20,7 мг/100 г. Тя отговаря на средна запасеност на почвата с калий при леки и средни почви и на ниска запасеност при тежки почви. Изчерпването на калия от почвите в последните години е довело до драстичното нарушаване на почвеното плодородие. Честотната характеристика на съдържанието на достъпен калий, ни показва, че около 40% от почвите са с ниска или много ниска запасеност с калий, а около 50% със средна запасеност за почви със среден механичен състав. Има необходимост от торене с калий на не по-малко

Таблица 8. Характеристики на честотното разпределение на съдържанието на K2O мг/100 г в изследваните почви Клас Долна Горна Средна Честота Относителна Кумулативна Кумулативноотносителна граница граница точка честота честота честота 0,0 0 0,00 0 0,00 1 0,0 4,5 2,3 0 0,00 0 0,00 2 4,5 9,1 6,8 6 0,01 6 0,01 3 9,1 13,6 11,4 33 0,06 39 0,07 4 13,6 18,2 15,9 177 0,32 216 0,39 5 18,2 22,7 20,5 160 0,29 376 0,68 6 22,7 27,3 25,0 119 0,21 495 0,89 7 27,3 31,8 29,5 34 0,06 529 0,95 8 31,8 36,4 34,1 20 0,04 549 0,99 9 36,4 40,9 38,6 7 0,01 556 1,00 10 40,9 45,5 43,2 1 0,00 557 1,00 11 45,5 50,0 47,7 0 0,00 557 1,00 над 50,0 0 0,00 557 1,00

Табл. 7. Обща статистка за съдържанието на достъпен K2O мг/100 г в изследваните почви Брой 557 Средно 20,7 Стандартно отклонение 5,7 Коефициент на вариация 27,7% Минимум 7,8 Максимум 44,5 Размах 36,7 Stnd. skewness 8,2 Stnd. kurtosis 5,5

от 90% от проучените площи. Дори извадката да не е представителна за страната, резултатите се различават силно от тези на Милчева,1969 (цитирана по Горбанов и др., 2005), която е смятала, че само на 15% от площите торенето с калий е задължително, т.е. почвите са със силно неблагоприятен калиев режим. Заключение 1. Честотното разпределение на резултати от големи извадки на почвени анализи позволява определяне на границите на нормалното им разпределение и групирането им по степен на запасеност.

2. Групирането на резултатите за запасеност на почвите с минерален азот позволи определяне на стойността, която трябва да се изключи от изчисляване на торовата норма – 3 кг азот на декар 3. Резултати по-високи от 30 мг Р2О5/100 г излизат от нормалното разпределение и такива почви може да се смятат за свръхзапасени и ненуждаещи се от фосфорно торене.

4. При запасеността на почвите с калий, резултати по-високи от 35–40 мг К2О/100 г излизат от нормалното разпределение и при тези почви не трябва да се използва калиево торене.

5. При изследваните почви се наблюдава много силно изтощаване на запаса от достъпен фосфор и силно намаляване на запасите от калий, което е индикатор за деградиране на почвеното плодородие.

19

екология

Усвояване на естествени радионуклиди от земеделски култури при замърсени от антропогенна дейност почви

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (277) / 2017

Иванка Йорданова, Донка Станева, Лидия Мишева Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров”

20

Цялата повърхност на земното кълбо в една или друга степен е подложена на въздействието на антропогенните продукти, затова опазването на почвата в естествено състояние в съвременните условия практически е много трудно. Затова е необходимо да се изучават източниците на замърсяване в засегнатите райони, което ще позволи да се намерят ефективни средства и начини за тяхното възстановяване, опазване и устойчивото им използване. За гарантиране чистотата и качеството на произвежданата селскостопанска продукция от особена важност е разработването на методи за снижаване постъпването на замърсители като радионуклиди от замърсени площи в земеделската продукцията. Целта на изследването е да се определи степента на натрупването на естествените радиоактивни елементи, с които е замърсена почвата вследствие уранодобива в някои селскостопански растения и при необходимост върху замърсените почви да бъдат отглеждани растения, които натрупват найниски количества от тези елементи. За изпълнението на така поставената цел бяха проведени съдови вегетационни опити с някои зърнети култури (три сорта ечемик – F-173, F-210 и „Веслец, и тритикале), три вида листни зеленчуци (киселец, манголд и рукола) и царевица върху почви замърсени с естествени радиоактивни елементи, събрани от чашата на хвостохранилище „Бухово”, което се намира на около 500 м от завода за преработка на уран “Металург”, на около 15 км североизточно от гр. София. Районът се намира в южните склонове на Софийска Стара планина, със средна надморска височина от 600 до 700 м. Характерни са хълмовете и възвишенията, ориентирани на запад – северозапад и изток – югоизток. Основен водоприемник е река Янещица, вливаща се в река Лесновска и оттам в река Искър. Развитието на урановата промишленост в района е предизвикало силно техногенно изменение на релефа. [Yordanova I, D. Staneva, (2012); Йорданова И., Станева Д., (2011)]. Изградени са промишлени сгради, пътища, насипища, хвостохранилище, деривационни канали, отлагане на отпадък по долината на река Янещица и др.

Основният зонален тип почви в проучвания район са излужените канелени горски почви. Общо взето, тези почви имат тежко песъчливо-глинест до леко глинест механичен състав. Илът в повърхностният хоризонт може да достигне 35–45%, а глината – до 54–60%. Съдържанието на хумус е ниско, освен това по-голямата част от него се намира в хумусно-акумулативния хоризонт, като в по-ниско разположените хоризонти процентът му рязко намалява. В хумусният хоризонт хумусът е 1,5–2,5%, а в глинясалия – 0,9–1,5%.В съответствие с ниското съдържание на хумус се намира и ниското съдържание на общ азот – 0,08–1,11%. Добре изразеният процес на излуженост при разглежданите почви е довел до сравнително дълбоко изнасяне на карбонатите в профила и до незначително увеличение на киселиността на почвата (рН – 6–7). Сорбционният капацитет на излужените канелени почви е твърде висок и диференциран по дълбочина на профила в зависимост от механичния състав. Той варира в границите 30–35 meq на 100 г почва. Тези почви са наситени с бази, в които доминиращо участие има калцият (Банов, М., Бл. Христов, 1996). Основните характеристики на изполвания почвен материал са дадени в таблица 1, а специфичните активности на радиоактивните елементи в почвата (U-234, U-3251 и U-238) – в таблица 2. Вегетационният опит бе проведен в три повторения, като в почвата бяха внесени азот, фосфор и калий по време на вегетацията на растенията. Растителната маса беше изсушавана до въздушно сухо състояние.

Таблица 1. Агрохимични характеристики на използвананата почва ∑ NNH4 + NO3 мг/кг 6,6

pH H2O 7,4 T8,2

79,05

KCl 6,8

P2O5

K2O

Хумус

мг/100 г 9,3 6,4

TCA

TA

H8,2

Al

-

-

meq/100 г 0,0 0,0

% 0,80

Ca

Mg

Степен на насищане с обменни бази

79,0

0,5

100,00

Фиг.1. Трансферни коефициенти за уран -234

Таблица 2. Специфични активности на радиоактивните изотопи в почвата (мBq/г)

почва

U-234 2107

U-238 2489

U-235 117

Таблица 3. Специфична активност в растенията Описание U-234 U-238 U-235 на пробата мBq/г мBq/г мBq/г ечемик F-173 3,33 3,27 0,18 ечемек „Веслец” 5,20 4,97 0,24 ечемик F-210 5,24 4,96 0,25 тритикале 4,30 4,24 0,20 киселец 6,24 6,29 0,30 манголд 12,78 13,54 0,64 рукола 12,51 14,86 0,71 царевица 1,26 1,33 0,06

Изотопите на урана са определени по валидирана методика за радиохимично определяне на уран в почвени и водни проби и селскостопански обекти (Йорданова И., Мишева Л., 2012). Методът е предназначен за определяне съдържанието на уран – 234, 235 и 238 в почви, растения, растителни продукти, води и други обекти от околната среда. За да се оцени степента на натрупване на радиоактивните елементи са определени така наречените трансферни коефициенти (TF) – отношението на активностите в 1 грам въздушно суха растителна маса към активността в 1 грам въздушно суха почва. На таблица 3 са показани специфичните активности във въздушно суха растителна маса. Както се вижда от представените резултати найниски са активностите при царевицата, докато при листните зеленчуци – манголд и рукола активностите са 10 пъти по-високи. При киселеца и ечемика специфичните активности са от един порядък и са 5–6 пъти по-високи отколкото в царевицата. Активностите в ечемик сорт F-173 са по-ниски отколкото при останалите сортове ечемик и тритикале. За по-добра визуализация на резултатите на фиг.

1, 2 и 3 са представени трансферните фактори за отделните радиоизотопи в сравнение за различните растения. Както се вижда от фигурите изотопите на урана се натрупват по-силно в листните зеленчуци. При царевицата уранът са натрува значително по-слабо отколкото в листните зеленчуци. Изотопите на

Фиг. 2. Трансферни коефициенти за уран -235

Фиг. 3. Трансферни коефициенти за уран -238

урана (234U; 235U; 238U) се натрупват със сравними коефициенти в листните зеленчуци и ечемика – Ft = n.10-3. При царевицата (листа и стебла) коефициентите са с един порядък по-ниски – Ft=n.10-4. При сравняването на трансферните фактори за различните сортове ечемик се показват различия от порядъка на 50% между сорт F-173, сортовете F-210 и „Веслец”. Заключение Изотопите на урана се натрупват най-силно в листните зелечуци, по-слабо в зърнените култури и най-слабо при царевицата. Изотопите на уран (234U; 235U; 238U) се натрупват със сравними коефициенти в листните зеленчуци (киселец, манголд и рукола) – n.10-3. При царевицата коефициентите са с един порядък по-ниски – n.10-4 . При зърнените култури и киселеца коефициентите на трансфер са от порядъка на n.10-3 , като са до 3 пъти по-ниски от тези при манголда и руколата. При сравняването на трансферните фактори за различните сортове ечемик е установено до 50% по-слабо натрупване в ечемик F-173 отколкото в останалите изследвани сортове.

21

зеленчуци

Растежни прояви и добив на домати – късно полско производство

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (277) / 2017

И. Митова, П.Александрова, Д. Стойчева, ИПАЗР „Н. Пушкаров” – София

22

Учението за минералното хранене на растенията доказва по безспорен начин, че за обезпечаването на хранителните си потребности растителните видове използват минерални химични съединения, които се намират в почвата и които са проучени отдавна по отношение на своя състав и свойства. Теоритичната основа на минералното торене се основава на системното внасяне в почвата на такива химични съедиения, които представляват хранителни вещества за растенията и увеличават запасите є, с оглед осигуряване на културите с достъпни количества хранителни елементи за целия вегетационен период. Торенето е един от факторите, чрез които културите развиват максимално своите генетични продуктивни възможности и се получават добиви, каквито само с естествените запаси на почвата не биха били възможни. В процеса на многогодишното минерално торене обаче, в широки мащаби се получиха редица неблагополучия, които наложиха преразглеждане на системата за торене и условията, при които могат да възникнат и възникват опасности от замърсяване на почвите, водите и растителната продукция с вредни

за здравето на хората и животните вещества. В публикацията е показано влиянието на нарастващи норми азотно торене върху вегетативните прояви и добива на домати, отгледани като късно полско производство. Изведеният опит е част от дългогодишен торов опит в уплътнено зеленчуково сеитбообращение. Домати, консервен тип, сорт Rio fuego са отгледани като късно полско производство, върху алувиално-ливадна почва. Агрохимичните характеристики на почвата след приключване на опита с предходната култура (патладжан) са представени в таблица 1.

Почвената реакция е неутрална рНKCl – (5,8 – 6,4). Стойностите на получените агрохимични показатели характеризират почвата в слоя 0 – 30 см., като слабо до средно запасена с минерален азот (22,1–33,2мг/кг), много добре запасена с Р2О5 (19,1– 21,9 мг/100 г) и средно до слабо запасена с К2О (10,2 –13,7мг/кг). Както и може да се очаква вариант Т3 има найвисоко остатъчно съдържание на минерален азот. Независимо от това, съдържанията на подвижни форми на азот, фосфор и калий във вариантите на опита са около и под средните стойности за обезпеченост на алувиално-ливадни

Таблица 1. Агрохимични показатели на почвата преди залагане на опита с домати

P2O5 (мг/100г)

K2O (мг/100г)

6,39 2,86 4,10 2,97

NH4N+ NO3-N (мг/кг) 23,24 13,57 29,21 24,78

19.1 8.2 18.9 6.3

13.7 12.0 11.5 10.2

1,32 2,86 8,59 11,89

22,11 18,61 33,15 24,80

20.8 11.9 21.9 15.8

12.0 11.6 10.3 9.2

вариант

дълбочина (cм)

рНКCl

NH4-N (мг/кг)

NO3-N (мг/кг)

Т0 неторен

0- 30 30- 60 0- 30 30- 60

6,44 5,23 6,41 5,73

16,85 10,70 25,11 21,81

0- 30 30- 60 0- 30 30- 60

5,82 5,51 6,11 6,01

20,79 15,75 24,56 12,91

Т1 N100P100K100 Т2 N200P100K100 Т3 N300P100K100

Таблица 2. Влияние на нарастващи норми на азотно торене върху биометричните показатели на домати (на 1 растение) на 16.08.2006г.

Вариант

Височина на растенията (cм) 1.неторено 68,0 2. N10P10K10 88,3 3. N20P10K10 88,7 4. N30P10K10 89,7 НМДР 12,665 при Р≥95% НМДР 18,429 при Р≥99%

брой брой разкло- листа нения 5,7 5,7 5,3 5,3 1,438

диаметър на стебло (cм) 67,7 1,32 108,3 1,42 102,7 1,62 86,0 1,57 17,887 0,318

брой брой маса на съцветия плодове плодовете (г/ растение) 16,7 35,3 1211,7 24,0 59,0 1305,0 24,7 72,3 1873,3 22,3 67,7 1828,3 7,231 10,313 384,662

маса на стебла (г/ растение) 160,0 341,7 430,0 388,3 59,292

маса на листа (г/ растение) 168,3 311,7 501,7 463,3 74,028

1,927

26,027 0,651

10,521

86,274

107,716

15,006

559,708

Таблица 3. Влияние на нарастващи норми на азотно торене върху биометричните показатели на домати (на 1 растение) – 12.09.2006 г.

Вариант

височина на растенията (cм) 1.неторено 72,2 2. N10P10K10 96,7 3. N20P10K10 96,5 4. N30P10K10 87,7 НМДР при 7,013 Р≥95% НМДР при 10,205 Р≥99%

брой брой разкло- листа нения

диаметър брой брой на съцветия плодове стебло (cм)

маса на маса на плодовете стебла (г/ (г/ растение) растение)

маса на лиса (г/ растение)

5,3 5,3 7,0 8,7 2,663

69,3 94,0 106,3 116,0 25,430

1,50 1,78 1,66 1,92 0,372

3,874

37,002 0,542

18,33 25,7 31,3 31,7 7,782

39,3 75,7 90,7 91,7 27,773

1766,7 3070,0 3988,3 4916,7 630,385

233,3 365,0 406,7 463,3 56,876

345,0 633,3 666,7 750,0 127,150

11,324

40,412

917,253

82,759

185,012

23

Таблица 4. Показатели на растежа и плододаването при домати късно полско производство

структура на добива (%) Вариант

маса на вегетативна плодовете маса (кг/дкa) (кг/дкa)

вегетативна маса

I отчитане

II отчитане

1.неторено

2656,7

1042,9

71.8

28.2

2. N10P10K10

3400,0

1841,2

64.9

35.1

5.74

8.66

3. N20P10K10

4033,3

2369,5

63.0

37.0

7.03

10.37

4. N30P10K10

6613,3

3547,5

65.1

34.9

6.58

10.49

НМДР при Р≥95%

674,746

297,951

НМДР при Р≥99%

981,8

433,538

почви с хранителни елементи, което потвърждава адекватния избор на торови норми срещу предходната култура. В изследването са включени 4 варианти, показани в таблица 1. Нарастващите норми на азотно торене са внасяни с амониева селитра – 1/3 при разсаждане на растенията и 2/3 като подхранване. Фосфорните и калиеви торове в норма 10 кг/дка са внасяни под форма на троен суперфосфат и калиев хлорид през есента с дълбоката обработка на почвата. Масите на вегетативните части на растенията и плодовете са определяни тегловно. Индексът на продуктивност е изчислен въз основа на броя и масата на плодовете от отделните варианти (Велев, 1984; Шабан, 2010). Отчетените в опита биометрични показатели са направени през около месец, което отнесено към вегетативното развитие на доматите съвпада с формирането на 16 – 24-то съцветие при първото отчитане и 18 – 32-ро при второто. Статистически доказани

24

Плодове

индекс на продуктивност

разлики, през първата фаза на отчитане, при показателя височина на растенията има единствено между контролните растения и тези от торените варианти. Между растенията с различни норми на торене липсват доказани разлики, независимо от това, че при вариант с N30 има тенденция растенията да са най-високи. С напредване на вегетацията растенията от вариант N30 забавят растежа си и при второто отчитане растенията торени с по-ниските азотни норми имат статистически доказани по-високи растения. Докато през по-ранната фаза на отчитане не торените растения и тези с най-ниска азотна норма имат повече разклонения, то с напредване на вегетацията, броят на разклоненията при вариантите торени с N20 и N30 нараства рязко и съответно е с 32,1% при N20 и 64,2% при N30 по-висок спрямо контролните растения. И при броя на листата на 1 растение се забелязва подобна тенденция, както при разклоненията. В по-ранната фаза растенията

торени с ниска азотна норма са по-облистени. С напредване на вегетацията броят на листата при растенията торени с по-високи торови норми се увеличава, като при варианта торен с N30 растенията са най-облистени, макар че статистическа разлика между броя на листата във варианти с N20 и N30 няма доказана. Доказани разлики в диаметрите на стеблата между растенията от различните варианти има единствено между растенията торени с N20 и не торените. С напредване на вегетацията дебелината на стеблата при торените растения се увеличава значително. При второто измерване с найголям диаметър на стеблата са растенията торени с N30 . И при двете отчитания растенията от контролния вариант имат най-малко съцветия. Но докато през първата фаза доматовите растения от варианта с N30 имат по-малко съцветия в сравнение с растенията от другите варианти с торене, което вероятно се дължи на това че нормата от 20 кгN/ дкa е отговарила по-адекват-

но на нуждите на растенията в този етап от развитието им, то при второто отчитане броят на съцветията при растенията торени с N30 е най-висок. С най-голям брой плодове при първото определяне са растенията, торени с N20 , като при второто отчитане броят на плодовете от варианти с N20 и N30 е съизмерим, с лек превес на варианта торен с N30. Тенденцията, наблюдавана при броя на плодовете се отнася и за показателя маса на плодовете на 1 растение. Между масите на плодовете на растенията, торени с N20 и N30, където са отчетени и найвисоките добиви, липсват статистически доказани разлики и при двете измервания. Масите на плодовете от варианта торен с N20 са малко по-големи (статистически недоказани) от тези на растенията торени с 30 кгN/дкa. Масите на стеблата и листата при първото измерване показват същите закономерности както при масата и броя на плодовете, а именно , растенията торени N20P10K10 имат доказано по-голяма вегетативна маса – 931,7 г/растение в сравнение с растенията от варианта с N30P10K10 – 851,6 г/ растение. В по-късната фаза растенията с N30 са натрупали значително повече вегетативна маса (1213,3 г/растение), в сравнение с тези от варианта с N20 (1073,4 г/растение). Разликите в масите на стеблата между двата съседни варианти N20 и N30 са доказани статистически, докато между листните маси на тези растения няма доказани разлики. Получените в изследването индекси на продуктивност са от порядъка 5,74 – 10,49 и са съотносими с цитираните в литературата – 8,75 – 9,94 (Велев, 1984; Шабан, 2010).

Стойностите на индексите на продуктивност следват хода и са закономерно следствие от величините на измерените биометрични показатели. Докато при първото отчитане растенията торени с N20P10K10 имат по-високи стойности на показателите (с изключение на височините на растенията), то при по-късното измерване доматените растения от варианта с най-висока азотна норма имат най-добри показатели. Така, че изчислените индекси на продуктивност са закономерно следствие от процесите на растеж, развитие и плододаване на растенията. Найвисоки стойности на индекса на продуктивност при първото отчитане имат растенията от вариант N20P10K10 – 7,03, а при второто измерване, вариантът торен с N30P10K10 – 10,49. Получените високи стойности на индекса показват предимствата и адекватността на приложеното торене в изведения опит спрямо добива и качеството на продукцията, получени без торене. С най-високи и статистически доказани добиви са растенията торени с 30 кгN/дкa – 6613 кг/дка плодове от домати и 3578 кг/дкa вегетативна маса. Получените резултати за вегетаивните маси и добивите показват значителния дял (63 – 71,8% ) на получената продукция от плодове във формирания биологичен добив. При не торените растения високият процент плодове, отнесен към общия биологичен добив, се дължи на факта, че поради недоимъчното снабдяване на растенията с хранителни елементи, вегетацията им приключва преждевременно, като междувременно оскъдната листна маса пожълтява и изсъхва, което пречи на обективното отчитане. Про-

центът на плодовете в структурата на получените добиви при растенията от вариантите с торене също е висок – от 63 до 65,1%. Близките и високи нива на тези проценти показват, че значителното процентно участие на плодовете в общия добив вероятно не се дължи на изпитвания фактор торене, а на сортовите особености. Заключение: 1. Величината на изследваните биометрични показатели при доматовите растения, през двете фази на отчитане, е зависима от техните хранителни потребности. Докато при първото отчитане, растенията торени с N20P10K10 имат повисоки стойности на показателите: височина на растенията, брой разклонения, брой листа, диаметър на стеблото, брой съцветия, брой плодове, вегетативна маса, то с напредване на вегетацията торовата норма N30P10K10 дава по-добри резултати върху изследваните показатели.

2. При късно полско производство на домати сорт Rio fuego, най-високи стойности на индекса на продуктивност при първото отчитане имат растенията от вариант N20P10K10 – 7,03, а при второто измерване, вариантът торен с N30P10K10 – 10,49.

3. С най-високи и статистически доказани добиви са растенията, торени с 30 кгN/ дкa – 6613 кг/дкa плодове от домати. Процентът на плодовете в структурата на получените добиви при растенията от вариантите с торене също е висок – от 63 до 65,1%.

25

ОВощарство

Методика за бонитетна оценка на почвените условия за орехови насаждения

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (277) / 2017

В. Кръстева, З. Митрева, В. Колчаков, В. Панков, ИПАЗР „Никола Пушкаров“

26

В България орехът е известен от дълбока древност. В наши условия, в различните части на страната, той вирее до около 1700 м надморска височина. Като селскостопанска култура, оптимално се развива и плододава до около 700–800 м надморска височина. Естествени компактни находища (насаждения) се срещат най-вече в поречията на реките Струма, Стряма, Тунджа, Осъм и др., които се характеризират с добър естествен въздушен дренаж и отсъствие на екстремни пролетни мразове. Отглеждането на ореха има редица предимства в сравнение с другите овощни култури. Той не е много взискателен към условията и грижите по отглеждането. Много от практиките които са трудоемки, при ореха могат по-пълно да се механизират (беритба, почистване, сушене, сортиране, опаковка). Плодовете имат много добра съхраняемост и транспортабилност. Те притежават висока хранителна и биологична стойност, благодарение на което се търсят много и заплащат скъпо. Целта на настоящата разработка е да се състави методика за относителна оценка на основните почвени характеристики във връзка с възможностите за отглеждане на орехи; да се достигне до обща оценка на почвените условия – „почвен бал” чрез метода на параметричните подходи. Биологични особености на културата Орехът се отнася към сем. Juglanda ceae, род Juglans L. Орехът е най-голямото овощно растение у нас: високо е средно 25–30 м с диаметър на короната около 20 – 25 м, а на стъблото 80 – 100, дори 150–200 cм. В промишлени насаждения културата рядко достига тези размери, но между единичните дървета има достатъчно такива представители. Дървото расте продължително време. Отначало растежът му е силен, по-късно става умерен, а при много старите дървета е дори слаб. Образува голяма, закръглена до широко разлата сравнително гъста корона, със

здрав и мощен скелет. Растежът на леторастите от листните пъпки през пролетта започва около средата на април и продължава до средата на юли. Цъфтежът е късен и протича през втората половина на април и началото на май, като зависи много от сорта, надморската височина и другите условия на месторастенето. При нашия климат по-редовно плододават късноцъфтящите орехови сортове. През август се залагат плодните пъпки за следващата година. Кореновата система на ореха е много добре развита, мощна, дълбоко проникваща. Главната маса от корени се разполага на еднометровия слой почва, но отделни корени достигат 3–5 м (Стоичков Й., В. Велков и кол. 1971). Изисквания на културата към почвените условия Орехът е растение на умерения климат, но добре се развива и плододава в по-топлите райони, където зимата е по-мека, а ранните есенни и късните пролетни мразове и слани се случват по-рядко. Той расте най-добре на проветриви, незасенчени, открити места, запазени от студени ветрове през зимата и суховеите и силните горещини през лятото. Културата вирее добре на различни типове почви: Канелени горски, Сиви и Светлосиви горски почви, Смолници, Хумусно-карбонатни (Рендзини) и др. Подходящи за него са дълбоките наносни, богати, проветриви и топли почви, с ниво на подпочвените води под 2–3 м. Успешно се развива и на по-бедни чакъ-

лести почви, когато няма близка твърда скала и подпочвените води са дълбоки. Не понася тежки глинести, заблатени, много плитки, сухи, студени и бедни почви с кисела реакция. За оптимално развитие и плододаване почвите трябва да бъдат с мощен профил (2–3 м), отличаващи се с рохкаво сложение, с лек до средно песъчливо-глинест механичен състав (съдържание на физическа глина 20 – 45%), отсъствие на големи количества карбонати, слабо кисела, неутрална до слабо алкална реакция (рН 6,0 – 7,5), добра запасеност с органично вещество и усвоими форми на азот и особено на фосфор и калий (Горбанов Ст.,2010). Голямата част от изследваните алувиални, делувиални и пролувиални почви и техните комбинации, върху които се отглеждат орехови насаждения у нас съдържат малко количество органично вещество и са слабо запасени с усвоими форми на азот, фосфор и калий. Независимо от това, насажденията са добре плододаващи. Това се дължи на факта, че корените на растенията достигат голям обем в дълбочина и хоризонтално, където успяват да мобилизират необходимите количества хранителни вещества и вода. Положително влияние върху ореховите насаждения оказва и наличието на близки незасолени подпочвени води на дълбочина под 2 – 3 м, от които през сухия вегетационен период дълбоко проникналите корени на ореха могат свободно да черпят необходимите количества вода. При съставяне на настоящата методика изцяло са ползвани принципите, приети в „Методика за работа по кадастъра на селскостопанските земи в НРБ“, 1988г. Идеята е тя да се впише в нея като оценка за допълнителна земеделска култура – липсваща досега. Следователно това е параметрична, актуална относителна оценка, извършвана чрез характеристиките на земеделските земи (Петров Е., Ив. Кабакчиев и кол., 1988). За съставяне на методиката под внимание са взети следните почвени характеристики: 1. Почвена текстура (механичен състав) на подорницата, изразен чрез съдържанието на физична глина – сума на частиците < 0,01 мм (%).

2. Мощност на хумусния хоризонт (cм).

3. Мощност на почвения профил (cм). Особеното тук е, че характеристиката се оценява само при плитки почви, развити върху твърди скали и дълбочината на твърдата подстилаща скала е до 50 cм, т.е. на практика става дума за кореново пространство.

4. Текстурна диференциация на профила, изразена чрез текстурен коефициент. Текстурният коефициент може да бъде изчислен чрез физичната глина, но е по-добре при наличие на данни да се определи чрез същинската глина – илът

Бонитетна скала 1. Оценка (Btx) на механичния състав на подорницата (Тх)

Tx (сума частици < 0,01 %) < 5 5 ÷ 10 10 ÷ 15 15 ÷ 60 60 ÷ 75 75 ÷ 85 > 85

Btx (бонитетни балове*) 0 40 80 100 80 60 40

* В общата оценка стойностите се удвояват.

Бонитетна скала 2. Оценка (Bthh) на мощността на хумусния хоризонт (Thh)

Thh (cм) < >

20 20

Bthh (бонитетни балове) 80 100

Бонитетна скала 3. Оценка (Btsp) на мощността на почвения профил (Ttsp)

30

Tsp (cм) < ÷ >

30 50 50

Btsp (бонитетни балове*) 1 10 не се оценява

* Само за почви развити върху твърди скали. В общата оценка стойностите се утрояват.

Бонитетна скала 4. Оценка (Btc) на текстурната диференциация на профила (Tс)

Tс (текстурен коефициент) < 2,0 > 2,0

Btс (бонитетни балове) 100 80

Бонитетна скала 5. Оценка (Bрh) на почвената реакция (рH)

pH (във водна суспензия) < 4,0 4,0 ÷ 5,0 5,0 ÷ 7,5 7,5 ÷ 8,0 > 8,0

Bph (бонитетни балове) 70 80 100 80 70

Hc (%) < ÷ >

Bhc (бонитетни балове) 80 90 100

Бонитетна скала 6. Оценка (Bhc) на съдържанието на хумус (Hc)

1,0

1,0 2,0 2,0

Бонитетна скала 7. Оценка (Bgwt) на нивото на подпочвените води (Gwt) съобразено с механичния състав на почвите (Тх)

$ Gwt (cм) Bgwt (бон. бал) < 20 < 50 0 50 ÷ 100 40 100 ÷ 150 80 150 ÷ 200 100 > 200 100

Диапазони Тх (%) 20 ÷ 45 45 ÷ 60 60 ÷ 75 0 0 0 20 10 0 70 40 20 100 100 80 100 100 100

> 75 0 0 20 80 100

27

Таблица 1. Примери за приложение на разработената методика Индекси и стойности на характеристиките Thh Tsp Hc Gwt Tx (%) (cм) (cм) Tc Ph (%) (cм) КЧР 34 57 95 0.9 8.3 2.0 350 Индекси и стойности на оценките Btx Bthh Btsp Btc Bph Bhc Bgwt ПБ 95 100*2 100 не 100 70 100 100 Индекси и стойности на характеристиките Почвен Thh Tsp Hc Gwt код Tx (%) (cм) (cм) Tc Ph (%) (cм) АЛМ 66 45 100 1.0 7.6 2.0 80 Индекси и стойности на оценките Btx Bthh Btsp Btc Bph Bhc Bgwt ПБ 0 80*2 100 не 100 80 90 0

Почвен код

Легенда: КЧР – Карбонатни черноземи, средно мощни. АЛМ – Алувиално-ливадни почви, мощни. Всички индекси са от Бонитетни скали с поредни номера от 1 до 7.

(процентно съдържание на сумата частици < 0,001 мм). Текстурният коефициент се получава като просто отношение на процентното съдържание на глина в най-тежкия подповърхностен хоризонт на почвата към това в най-лекия повърхностен.

5. Почвена реакция (рН измерена във водна суспензия).

6. Съдържание на органично вещество – хумус (%).

7. Ниво на подпочвените води (cм). При оценката на тази характеристика е ползван и механичният състав на почвата по разработка от Б. Георгиев (2007 г.). Така до голяма степен се отчита влиянието на капилярното покачване на подпочвената вода и от там – условията на заблатяване, преовлажняване или благоприятно ползавне на подпочвените води. Разработени са 7 бонитетни скали – за индивидуални оценки на всяка една от по-горе избраните характеристики (Бонитетни скали с поредни номера от 1 до 7). Както вече бе споменато, в скалите за индивидуална оценка на почвените характеристики са запазени принципите от съществуващата методика. Оценките са в затворена скала – от 0 до 100 бонитетни бала. Оптималните стойности на характеристиките получават максимална оценка, а ограничителните – градирано по-ниски такива. При съвсем неблагоприятни стойности оценките се зануляват (това автоматично занулява общата оценка). В случаи, че определена почвена

28

характеристика има зануляване, общата оценка (почвеният бал) за орехи се изчислява по уравнение 1 (при условие, че почвата е плитка и с твърда скала до 50 cм), в другия случай се ползва уравнение 2.

(1) (2)

Където: ПБ – Почвен бал.

Btx – Бална оценка за механичния състав на почвата.

Bthh – Бална оценка за мощността на хумусния хоризонт.

Btsp – Бална оценка за мощността на почвения профил.

Btc – Бална оценка за текстурната диференциация на почвата.

Bph – Бална оценка за почвената реакция (рН).

Bhc – Бална оценка за съдържанието на органично вещество (хумус).

Bgwt – Бална оценка за нивото на подпочвените води във връзка с механичния състав на почвата. Получените почвени балове не решават окончателно въпроса относно пригодността на оценяваната земя за отглеждане на ореховата култура. Върху развитието и добива на растенията оказват влияние и други природни фактори (ерозия или акумулация, засоляване, каменистост на почвите, климат и пр.). Отчитането на влиянието на изброените характеристики се извършва допълнително, чрез бонитетни скали по които се присвояват така наречените „корекционни коефициенти“. Чрез тях се достига до „полски бонитетни числа“, но те вече ще бъдат предмет на следваща разработка. За демонстрация на разработената методика на таблица 1 са оценени две почвени различия. Заключение Разработена е методика за относителна оценка (бонитет) на основните почвените характеристики във връзка с възможностите за отглеждане на орехи. Методиката е хармонизирана с приетите официално у нас параметрични подходи на системата за бонитация и категоризация на земеделските земи. Крайните резултати – „почвените балове“ я оставят отворена за следващо изследване – разработка на алгоритми за изчисляване на „полските бонитетни числа“. Тогава тя ще добие крайния си вид и ще се впише напълно в „Методика за работа по кадастъра на земите в РБ“.

Поведение на вегетативната крушова подложка ОHF-333 след третиране с почвени хербициди Заря Ранкова Институт по овощарство, Пловдив

Растения на крушовата подложка OHF-333 с подтиснато развитие след третиране с Метофен (вариант 5)

5–6 (277) / 2017

ди върху растежните прояви на ин витро размножени и вкоренени растения от вегетативната подложка ОHF-333. Изследванията се проведоха в периода 2014-2015 г. в Института по овощарство - Пловдив. Проучено бе влиянието на хербицидите напропамид (Девринол 4Ф), пендиметалин (Стомп 33 ЕК), оксифлуорофен (Гоал 4 Ф),

ПЛЮС

при присаждане. Най-добрият начин за ускорено производство на тази подложка е размножаването in vitro. Данните за ефекта от прилагане на хербициди при вегетативната крушова подложка OHF 333 са ограничени. Целта на настоящото изследване бе в условия на съдов опит да се проследи влиянието на някои почвени и листни хербици-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Борбата с плевелната растителност в овощните разсадници е основен агротехнически проблем, който до голяма степен определя получаването на качествен посадъчен материал. На съвременния етап в овощните разсадници за борба с плевелите се прилагат основно хербициди от групата на селективните балурициди, които ефикасно контролират едногодишните и многогодишни житни видове - ветрушка, лисича опашка, едногодишна метлица, балур, троскот, пирей и др. За борба с широколистните видове плевели е необходимо да се прилагат селективни почвени хербициди, които оказват различно влияние върху развитието на растенията. Подложките за овощните видове имат различно поведение след третиране с хербициди, което се проявява както с поява на визуални симптоми на фитотокскичност от хербицидите, така и с възможни смущения в растежа, силна депресия на растежа, включително загиване на растенията.. Крушовата подложка OHF 333 (Оld home x Farmingdale) е търсена при производството на крушов посадъчен материал поради редица нейни предимства. Тя е устойчива на огнен пригор (Erwinia amylovora), нематоди и Phytophtora Cactorum. Подходяща е за отглеждане при сухи и варовити почви, има отлична съвместимост с крушовите сортове

29

Фиг.1 Влияние на почвени хербициди върху прираста на ин витро размножени и вкоренени растения OHF-333 метолахлор+оксифлуорофен (Метофен), флумиоксазин (Пледж 50 ВП) и бенфлуралин (Боналин) върху растежа на ин витро размножени и вкоренени растения от вегетативната подложка OHF–333 в условия на съдов опит. Микроразмножени и вкоренени растения от вегетативната крушова подложка ОHF333 бяха засадени в съдове с торфено-перлитна смес с вместимост 2 литра. Непосредствено след засаждането се извърши третирането с хербицидите. Заложиха се следните варианти: 1. контрола (нетретирана); 2. напропамид – Девринол 4 Ф – 400 мл/дкa; 3. пендиметалин – Стомп 33 ЕК – 400 мл/дкa; 4. оксифлуорофен – Гоал 4 Ф – 250 мл/дкa; 5. оксифлуорофен + метолахлор – Метофен – 160 мл/дкa; 6. флумиоксазин – Пледж 50 ВП – 8 г/дкa; 7. бенфлуралин – Боналин – 300 мл/дкa. Дозата на хербицидите бе преизчислена спрямо площта на култивационния съд. Преди тре-

30

тирането се измери височината на изходните растения в отделните варианти. Опитът се заложи по стандартни методи в 3 повторения. След третиране растенията се отглеждаха в продължение на 180 дни в стоманеностъклена оранжерия. През този период се извършваха визуални наблюдения за поява на външни симптоми на фитотоксичност от хербицидите. На 180-тия ден беше отчетeн биометричният показател прираст (cм). Получените резултати бяха обработени по стандартни методи на дисперсионния анализ. При всички третирани с хербициди варианти визуални симптоми на фитотоксичност – хлороза, некроза, депресия на растежа на растенията, не бяха наблюдавани. Третираните с хербициди растения не се отличаваха по външни признаци от тези в нетретираната контрола. Вегетационният връх при всички растения бе свеж, активно растящ. Това дава основание да се приеме, че включените в проучването почвени хербициди в приложените дози не предизвикват външни симптоми на фитотоксичност при микроразмножени и вкоренени растения от OHF-333.

Резултатите от биометричния анализ са представени на фигура 1. Растенията от вариантите третирани с напропамид, пендиметалин, оксифлуорофен, флумиоксазин и бенфлуралин имат прираст, по-голям от този на нетретираната контрола. Това дава основание да се приеме, че тези активни вещества в приложените дози не оказват подтискащо действие върху растежа на растенията. Най-голям прираст се отчита при растенията третирани с пендиметалин (вар. 3). Най-ниски са отчетените стойности за този показател след третиране с Метофен (вар. 5), което показва инхибиращо влияние на този хербицид върху растежа. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Третирането с почвените хербициди, включени в проучването не предизвиква външни признаци на токсичност при ин витро размножени и вкоренени растения от OHF-333. Най-голям прираст се отчита при растенията третирани с пендиметалин. Найниски са отчетените стойности за този показател след третиране с Метофен, което показва инхибиращо влияние на този хербицид върху растежа.

Проучвания на подложките Доцера 6, Гарнем и Гриинпак в питомник Валентина Божкова, Мариета Нешева Институт по овощарство Пловдив Основна подложка за сливовите сортове у нас е силнорастящата семенна подложка джанка (P.cerasifera Ehrh.). В Европа, обаче масово се използват клонови подложки, които са попригодни за интензивно отглеждане на сливата. У нас също има градини създадени със закупен от чужбина посадъчен материал, присаден на клоновата подложка Myrobalan 29C или Вавит, които като цяло проявяват добра съвместимост с присадените сортове и придават различна растежна сила на присадниците. При прасковата се наложи клоновата подложка GF677, поради добра съвместимост с прасковите сортове и толерантност към

почвената умора, но наред с това се тестват и нови подложки за този овощен вид, устойчиви на други фактори на средата. При изследване на някои подложки в района на Пловдив за устойчивост към вируса на шарката, много добри резултати са получени при подложката за слива Доцера 6 и за праскова Гарнем и Гриинпак. Тъй като известни данни има само относно вегетативните им прояви в питомник е заложен опит за по-детайлна оценка на пригодността им като подложки. През март 2014 г. в питомник на Института по овощарство – Пловдив бяха засадени ин витро произведени подложки за слива – Доцера 6

и за праскова и бадем Гарнем и Гриинпак. На засадените подложки бяха извършени фенологични наблюдения свързани с датата за поява на листата. Преди сезона на облагородяване е извършен биометричен анализ на по 30 подложки, избрани рандомизирано. Анализът включва измерване на общата височина и дебелина в зоната на присаждане и отчитане процента на стандартни подложки. През август всички подложки са присадени. През 2015 г. е определен броят на произведените дръвчета спрямо засадените подложки. Според направените фенологични наблюдения появата на листа при Гарнем и Гри-

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 5–6 (277) / 2017

Доцера 6

Гарнем

Гриинпак

31

Таблица 1. Резултати от проучване в питомник на три подложки

32

Подложка

Височина (см)

Дебелина в зоната на присаждане (мм)

Процент на нестандартни прерасли подложки

Процент на произведени дръвчета спрямо общия брой присадени растения

Доцера 6

70

8,4

3

60,4

Гарнем

85,2

9,3

10

87,5

Гриинпак

124

13,1

100

68,0

инпак е отбелязана на 24 март, а при Доцера 6 на 28 март. Подложките са отглеждани при конвенционална агротехника. За период от 5 месеца, от началото на засаждането до времето на измерване, изследваните подложки са достигнали различна височина и дебелина (табл.

1). Най-ниска средна височина е измерена при Доцера 6 – 70 cм. Най-ниското растение от тази подложка е с височина 48 cм, а най-високото е със 102 cм, но 73% от растенията са с височина между 60 и 80 cм. Средно установената височина при Гарнем е 85,2 cм, като растението с най-малка височина е 37 cм, а с най-голяма – 103 cм. При тази подложка 70% от растенията са с височината между 80 и 90 cм. Подложката Гриинпак се отличава статистически доказано от останалите две и при нея е измерена средна височина 124 cм. Най-ниското измерено растение е 50 cм, а най-високото – 152 cм. Като цяло и трите подложки са достигнали подходяща височина преди сезона на облагородяване. Дебелината на подложките в зоната на присаждане има по-голяма тежест при тяхното окачествяване. Най-добри са тези растения, чийто диаметър е в граници 8-10 мм. Като прерасли са отчетени подложки с дебелина над 12 мм. Най-добри резултати са получени при Доцера 6 – само 3% прерасли подложки и при Гарнем съответно 10%. При подложката Гриинпак 100% от растенията са прерасли. Средната дебелина е 13 мм, доказано най-голяма в сравнение с другите две изслед-

вани подложки, като 30% от растенията са с дебелина между 14 и 16 мм. Определено тази подложка показва много силен растеж. От подложката Доцера 6 средният процент на прихващане е 60,4 % за трите присадени сорта (Стенлей, Топгигант и Йойо) и се дължи на изключително ниския процент произведени дръвчета от сорта Стенлей –18,4%. Възможните причини за това са две: недобре съхранени калеми и/или присаждане в горещо време, или наличие на вируса на шарката в някои от калемите, при което пъпката не се развива. Такава е реакцията на подложката към вируса, според авторите й. Най-висок процент дръвчета е получен със сорта Йойо – 92,7%, което показва, че подложката е подходяща за този сорт, но трябва да се има предвид, че той е и единственият сорт устойчив на вируса на шарката. Очевидно тази нова и непроучвана досега подложка трябва да се изпита и с други сортове, като се отчита влиянието на вируса на шарката върху резултатите от присаждането. От една страна, очевидно произведените дръвчета ще бъдат чисти от вируса на шарката, но от друга при заразяване на присадника (чрез калеми или в питомника или в новозасадената градина) дръвчетата ще отмират и ще остава само подложката. Това би било голям проблем за сливопроизводството. В последствие може да се окаже, че подложката може да се използва само с устойчиви сортове. За сега като такъв е известен само Йойо.

Средният процент на произведени стандартни дръвчета от подложката Гарнем от трите присадени сорта ( Редхейвън, Глоухейвън и Сънкрест) е 87,5%. Това показва добра съвместимост на подложката с присадените сортове. От подложката Гриинпак са присадени 25 растения със сорта Редхейвън и процентът на получените дръвчета спрямо присадените е 68% или доста по-нисък в сравнение с тези от подложката Гарнем. Очевидно този процент не е достатъчно висок за да се оцени категорично съвместимостта на подложката с присадения сорт. Изследванията с този сорт трябва да продължат. Като заключение, на този етап от изследването може да се направят следните изводи: При пролетно засаждане на ин витро произведени подложки за слива Доцера 6 и за праскова и бадем Гарнем и Гриинпак, се получават стандартни подложки, годни за присаждане в годината на засаждане. Подложката Гриинпак прераства и това снижава процента на прихващане, за което трябва да се разработи друга схема на производство на подложките. Подложката Доцера 6 показва добра съвместимост с присадените сортове, но трябва да се изясни поведението й при заразяване на присадника с вируса на шарката. Подложката Гарнем осигурява висок процент произведени дръвчета спрямо броя на присадените подложки. С подложката Гриинпак е необходимо да се проведат допълнителни проучвания.

24

9. На тази техника все още у нас не се извършва изискваният според Директива на ЕС контрол, който би способствал за гарантиране на максимален ефект от растителнозащитното мероприятие при минимално замърсяване на околната среда и ограничаване на вредното въздействие върху оператора при провеждане на растителнозащитното мероприятие.

Г 14

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

брой 5–6 (277) 2017

Цачо Присадашки, Иван Мортев, Елена Димитрова, Георги Костадинов

МАШИНИТЕ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

ЗЕМЕДЕЛсКИ МАшИнИ

Независимо от нарастващите настроения в обществото против пестицидите, земеделските производители все по-широко ги използват вследствие на значителния ефект от прилагането им. Още през миналия век беше установено, че една трета от обема на земеделската продукция се дължи на приложението на пестицидите и на тях се гледа като на необходимо зло. Всичко това налага непрекъснатото усъвършенстване на растително-защитните машини с оглед все по-голямо ограничаване на вредното им въздействие върху околната среда и хората, а също така и върху операторите, работещи с машините и с пестицидите. На проведеното през м. ноември Международно изложение EIMA 2016 БОЛОНЯ земеделска техника е представена от 1900 производителя; растително-защитните машини (РМЗ) са заемали една пета от павилионите на изложението. Данните показват засиления интерес към земеделската техника, дължащ се на все по-голямата нужда от храна в света. По данни на Световната организация на производителите на земеделски машини (Agrievolution Alliance) един механизатор в началото на ХХ век е изхранвал 2,5 човека, през 1960 г. – 25, а по настоящем – 145 души. По принцип РЗМ се делят на два основни типа: за полски култури – условно така наречените щангови пръскачки и за трайни насаждения (лозя, овощни и високостеблени дървета). В зависимост от придвижването си те биват окачни (навесни), прикачни (теглени) и самопридвижващи се. С оглед намаляване на замърсяването на околната среда и подобряване на безопасността на работа при повечето машини през последните години са внедрени следните подобрения: l Управление на технологичния процес от кабината на трактора чрез използване на електромагнитни крано-

2

2. Управлението на технологичния процес гарантира неговото постоянство при минимален контакт на оператора със замърсените части на пръскачките и работната течност.

3. Голяма част от машините са конструирани така, че да се намали в максимална степен пробегът на разпръснатата течност от разпръсквача до третирания обект. Това прави провеждането на растителнозащитното мероприятие по-малко чувствително от въздушни течения, температура на околната среда и скоростта на придвижване на агрегата.

4. Предлагат се и машини, при които е реализирано рециркулиране на непопадналата по предназначение работна течност и повторната є употреба.

5. Има конструкции, при които параметрите на разпръсквания факел са в съответствие с параметрите на третирания обект.

6. За качествена работа на машините, предназначени за трайни насаждения се предявяват изисквания към насаждението. Необходимо е то да се поддържа в състояние позволяващо свободното преминаване на пръскачката и формировка, която да позволява проникване на работната течност до всички части на третирания обект. За целта е необходимо да се провеждат своевременни контурни резитби, а теренът да е подходящ за придвижване и при повишена почвена влажност.

7. Комплектоването на пръскачки на модулен принцип гарантира богато разнообразие от компановки, което позволява удовлетворяване на изискванията на всички потребители.

8. На фона на това разнообразие на технически и технологични решения още по-тревожно изглежда състоянието на техниката, използвана у нас, която в основната си част е морално и физически остаряла и с влошени качествени показатели.

23

22

ИЗВОДИ 1. Предлаганите на изложението машини са снабдени с набор от разпръсквачи, предназначени за различни третирания, с помпи, осигуряващи широк диапазон от работно налягане и изработени от материали с висока износо и корозионна устойчивост, което осигурява постоянство в подбрания режим на работа и адекватно капково покритие. Използвани са в максимална степен достиженията на техниката в областта на хидравликата, електрониката и пневматиката.

изпръсканата течност на фирмата BERTONI, самоходни пръскачки на фирмата GRIM, пръскачки към многофункционалното самоходно шаси на MULTIFUNZIONE 4X4; фирмата COSTRUZIONI MACHINE AGRICOLE също предлага вентилаторни пръскачки. От описанието до тук се вижда, че в Италия вследствие наличието на богато разнообразие на формировки на трайни насаждения и размери на опръскваните площи се е наложил принципът на модулното създаване на десетки модели пръскачки като по този начин се отговаря най-точно на конкретните изисквания. Затова спомага и производството на над 35 типа мембранни и бутални помпи на фирмата IMOVILLI POMPE и 25 типа мембранни и бутални на фирмата UDOR. Направеният преглед на РЗМ показва непрекъснатия стремеж на производителите й да осигуряват безопасна и екологична растителна защита. Постоянен стремеж към постигане на оптимално разпределение на пестицида и оптимално капково покритие върху обработвания обект, което с минимални разходи да осигури необходимия биологичен ефект. На базата на направения преглед може да се направят следните

3

ве, с които се свеждат до минимум течовете при спиране и пускане на работната течност. l Хидравлично разгъване и прибиране на щангите и регулиране на работната височина. l Подмяната на разпръсквачите е на револверен принцип без демонтаж на същите, а само чрез завъртане на опръскващата глава. l Комплектуване на ходовата система с по-голям диаметър на колелата, с което се намалява отъпкването и машините са по-малко чувствителни при работа на неравен терен, което позволява да се движат с по-голяма скорост. l В някои щанги са въведени въздушни завеси, които не позволяват отнасянето на капките и замърсяването на околната среда, както при по-голяма скорост на движение така и при въздушни течения (вятър). l Въвеждане на електроника, която осигурява постоянен режим на работа. l Разнообразие на различни вместимости на резервоари и работни широчини на щанги, което позволява за всеки трактор и специфични условия на опръсквания обект да се избира най-подходящата конфигурация. l Полиетиленови резервоари с вграждане на голяма част от работните органи като помпа и други в конфигурацията на резервоара, с което се подобрява маневреността и безопасността на машините. l Всички разпръсквачи са износоустойчиви, което позволява поддържането на постоянен спектър на пулверизация и равномерно разпределение на работната течност за дълъг период от време. l Рамите и щангите са горещо галванизирани, което повишава тяхната надеждност.

l Част от машините са с отделни резервоари за чиста вода и с възможност за автоматично измиване. l Една част от машините са приспособени за приготвяне на работната течност в резервоарите им. l Разпръсквачите на опръскващите системи при трайните насаждения са все по-близко до листната маса, адаптирани към параметрите на опръскващия обект, което в максимална степен намалява загубите на препарат и замърсяването на околната среда. l При някои машини има устройства за събиране и връщане в опръскващата система на неоползотворената работна течност. l Автоматично регулиране на опръскващия факел в зависимост от плътността на листната маса. l При някои машини има зареждане на капките с електрически заряд с оглед по-пълно оползотворяване на работната течност и по-пълно и равномерно покритие на листната маса в т.ч. и по гръбната страна на листата. l При някои опръсквани обекти, като трайните насаждения, се прилагат формировки и оформяне на короната, което в максимална степен улеснява растителнозащитното мероприятие. Богатото разнообразие от щанги, вентилатори, опръскващи системи и други позволява една 70-годишна фирма като „NOBILI“ само за трайните насаждения да предлага 40 типа машини. Някои от техническите данни са дадени в табл.1. Фирмата „NOBILI“ произвежда за по-малките трактори навесна пръскачка ECO LIGHT с резервоари 400 и 600 л и щанга с широчина 10 и 12 м, а за по-големите трактори ЕС PLUS – вместимост на резервоарите 600, 800, 1000 л и дължина на щангата 12,14 и 15 м.

4

10 марки пневматични пръскачки с насочващи ръкави – 3 окачни, 3 полунавесни и 4 прикачни с резервоари от 300 до 1500 л. Вентилаторните пръскачки на тази фирма са два типа – окачни с вместимост 200–600 л и диаметър на вентилатора от 400, 600 и 840 мм и прикачни с вместимост на резервоарите от 1000 до 3000 л и вентилатори с предно и задно засмукване. При предното засмукване изходът на вентилатора е оформен така, че да се намали свободният пробег на капките до минимум, от където замърсяването на околната среда и влиянието на въздушните течения намалява значително. За пръскане на малки паркови площи фирмата произвежда пръскачки с вместимост на резервоара от 50 до 120 л (фиг. 13). Освен описаните машини се предлагат и други пръскачки като тези за пръскане на лозя с рециркулиране на

Фиг. 13. Пръскачка „Pulvexel“ за АТV

21

20

Фиг. 12. Портална пръскачка „Spеedair 2500L“

37-45

33-40

33-40

33-40 38700 38 820 О

81, 81, 106 106 0-50 540

400, 500, М 600 600 600, 800 900 1000, 1500, 2000 400, 600 О

540

0-50

2700

27000 33 720 О 106

1000 П

540

0-50

2700

38700 38 820 О 106

1500 П

540

0-50

2700

38700 38 820 О

2000 П

540

116

2700

7500 120

1000, 1500 П

П

П

П2 О

О1

вентилатор

37-52

- Окачна; 2- Прикачна; 3 – Осев вентилатор; 4 – Центробежен вентилатор; 5 – Турбинни.

4180 0-50

О

помпа

Марка

Агрегатиране Резервоар, л

тип Чест. на въртене/ мин

Налягане, bar Antis

4180 Ц

500

555 4180 Ц

4180 Ц4

610

37-52 59-66 37-52 59-66 37-52 59-66 39-66 59-66 870, 1045

500, 120, 7500, 2х500 185 10500 500, 120, 7500, 2х500 185 10500 500, 120, 7500, 2х500 185 10500 9500, 10400 Ц

430 Т5 81,3 540

0-50

2700

185

500

4180 Ц

60

690, 11600 18-26 698, 704 1180, 14000 1804 37-45 56 450 Т 110,3 540 400, 500, 600 1000, 1500

5

72-400P, 500Р, 600Р 82-600Р 72-600Т, 800Т 82-800Т 82-1001Т, 1500Т, 2000Т Ventis 501-400P, 600P 501-1001T 502-1001T 501-1500T 502-1500T 501-2000T 502-2000T 1001T, 1500T Oktopus 43-400-08P 43-500-08P 43-600-08P 43-1000-010T 43-1500-010T

П

1

Таблица 1. Модификации на пръскачките на фирма „NOBILI“

тип

ска фирма BERTHOUD включва 4 марки окачни полски пръскачки с различно управление на щангите и технологическия процес, с вместимост на резервоарите от 200 до 1600 л, работна широчина на щангата от 12 до 30 м и пет марки прикачни полски пръскачки с различни компоненти разпръсквачи, помпи, управление на щангите и технологическия процес с резервоари от 2500 до 6700 л и работна ширина от 15 до 44 м (фиг. 11). Предлагат се и три марки полски самоходни пръскачки със скорост на придвижване до 40 км/ч, резервоари – 2500–5200 л, работна широчина от 24 до 44 м и различни устройства за управление на машината, технологическия процес и комфорта в кабината. Произвеждат се и портални пръскачки (фиг. 12). За работа в лозарството и трайните насаждения се предлагат Честота на въртене/ мин

0-50

2700

29-37 27500 35 720 2700 О3

Диаметър, мм

300, 305, 310 321 380, 420 420 515, 715, 765 130, 160 380, 380

Скорост, м/сек Дебит, л/мин

Дебит, м3/ч

Маса, кг

Необходима мощност на трактора, квт

Таблица 2. Технически параметри на базовия модул на вентилаторни пръскачки Vicar

Маса, кг

П 400-600-800-1000-1200-1500-2000 266-291-316-360-380-495-620 160-180-200-240-260

410

3200-4000

11000-13000

6000-8000

70-80

8

Брой разпръсквачи

19

Необходима мощност, квт

70-80

70-80

10 8, 12, 18

37

30

30

2400-3000

12000-14000

Скорост на въздушния поток в разпръсквача, м/сек 8, 12

420, 440, 460 2750-3400

16000-18000

Дебит, м3/ч

70-80

430

2200-2750

6

450, 451, 456, 470

Честота на въртене/ мин

Таблица 3. Технически параметри на опръскващите системи на пръскачки Vicar

О 200-300-400-500-600

Вместимост на резервоара, л

AT

Агрегатиране

AP

Модел Опръскващи системи

Машините осигуряват височина на пръскане от 10–23 м до 27–35 м и широчина от 15–26 м до 27–45 м. В окачен вариант същата фирма произвежда 5 модела NEBBIA с резервоари от 200–600 л и необходима мощност на трактора от 18 до 52 квт. За високостеблени дървета се предлагат три модела BORA c резервоари от 400 до 600 л, с диаметър на ротора на центробежния вентилатор 450 мм и необходима мощност от 30 до 60 квт. Опръскващата струя достига на височина от 10–23 м до 27–35 м и далечина от 15–26 м до 27–45 м. Фирма FLORIDA показва две- и три- редова пневматична пръскачка ARTSC-SC3 с електростатично пръскане на лозята. Производствената програма на 120-годишната френ-

Фиг. 11. Пръскачка „Sprinter“

19

18

Фиг. 10. самоходна пръскачка „PANTERA-н”

пръскачки с резервоари от 300 до 1500 л. Същата фирма с центробежен вентилатор произвежда 11 типа окачни пръскачки с резервоари от 400 до 1000 л и за дрифтово пръскане и височина 30 м с резервоари от 600 до 3000 л, а при сдвоени вентилатори от 60 м хоризонтално до 35 м вертикално. Фирма GIAMPI произвежда 26 вида вентилаторни пръскачки, 17 модела BREZZA с модификации – STD, Turbo, Plus и Ecoline, прикачни с резервоари от 600 до 3000 л и с необходима мощност за агрегатиране от 15 до 70 квт. За пръскане на лешници, кестени и орехи произвежда 4 модела пръскачки BUFERA – прикачни с резервоари от 600 до 2000 л, необходима мощност 30– 75 квт и с центробежен вентилатор с диаметър 450 мм.

7

За работа в трайните насаждения при вентилаторните и пневматични пръскачки има много по-богато разнообразие на резервоари и опръскващи системи. Те позволяват в максимална степен съобразяване с опръсквания обект и създават предпоставки за намаляване на замърсяването на околната среда. Позволяват рационално агрегатиране съобразно мощността на трактора. При така наречените тунелни пръскачки, при които неоползотворената работна течност се улавя и връща отново в опръскващата система, се постига значително намаляване на замърсяването на околната среда и икономия на работна течност от 30 до 40%. Фирмата „NOBILI“ предлага за работа в трайните насаждения навесната пръскачка РDF с резервоари 300, 400, 500, 600 л с ръчно измиване, а пръскачките GEO – с машинно измиване. За намаляване на влиянието на въздушните течения вентилаторите могат да се комплектуват с направляващи кожуси, както е при пръскачка „ANTIS“9 (фиг.1). За работа при високи дървета се предлага пръскачка JET, комплектувана с центробежен вентилатор и резервоари 500–600 л при окачните (фиг.2) и 1000–2000 л при прикачните. При вентилаторните пръскачки с осеви вентилатори се предлагат четири модификации в зависимост от оформянето на изхода на вентилатора, като „РDF“, „ANTIS“, „JET“ и EURO“ в изпълнение с резервоари 300, 400, 500, 600 л; 600, 800, 1000, 1500 и 2000 л при окачните и 600, 800, 1000, 1500 и 2000 л при прикачните пръскачки GEO; при „ANTIS“ също прикачен вариант се изпълняват с 600, 800, 1000, 1500 и 2000 л съответно с три секционни резервоара. Броят на модификациите се увеличава при комплектуване с различни помпи. Така клиентите имат богата възможност, на база на унификацията, да получат пръскачки с най-подходящ за техните насаждения вид

и параметри. За по-големи площи се произвежда пръскачката EURO съответно с резервоар от 3000 и 4000 л. С центробежен вентилатор се произвеждат пръскачките „OCTOPUS MINI, MINI TY“ съответно с 400, 500 и 600 л при окачните и 600 и 1000 л при прикачните. Пръскачката „OCTOPUS PLUS“ е предназначена за работа в лозя на асмовидна формировка. Тази пръскач-

Фиг. 1. Пръскачка „ANTIS“ с направляващи кожуси.

8

и щанга 15–21 м. Тип ARЕS STD с резервоар 2000, 2500 и 3000 л и щанга от 15–24 м и маса 2350 кг. Фирма DRAGONE предлага 5 типа вентилаторни окачни пръскачки с обем на резервоарите от 200 до 600 л и диаметър на вентилатора от 500 и 800 мм и шест типа прикачни пръскачки с обем на резервоарите от 600 до 3000 л и диаметър на вентилаторите от 700 до 900 мм. Тя произвежда почти същата гама от машини със същите вентилатори, само че с предно засмукване на въздушния поток или с двойно засмукване. Оформянето на изхода на вентилатора е с дъгообразно разположение на разпръсквачите или праволинейно. Всичко това позволява на фирмата да произвежда около 30 типоразмера пръскачки. За двустранно пръскане с центробежни вентилатори с диаметър 450 мм тя предлага още осем типа

Фиг. 9. Пръскачка „UX 11200“

17

16

Фиг. 8. Пръскачка „TURBMATIC“ на фирмата „SAE“

типоразмера модули с резервоари върху рами с вместимост от 200 до 3000 л и 12 вида опръскващи системи, които се състоят от 4 вида осеви вентилатори с диаметър от 600 до 900 мм и един тангенциален с диаметър 455 мм и различни накрайници могат да се комплектоват 56 модификации вентилаторни пръскачки. Тази универсалност на отделните компоненти е гаранция, че всички изисквания на растенията в съответствие с размерите на площите могат да бъдат удовлетворени. Тази универсалност предполага удовлетворяване претенциите и на найизискания потребител. За намаляване на замърсяването на околната среда и подобряване на качеството на опръскване от фирма CORIMA се предлагат опръскващи системи, снабдени с въздушен ръкав ARES AM-AIR, който се запълва с въздух от осев вентилатор с диаметър 700 мм. Тази пръскачка е с резервоар 3000–3500 л и щанга от 18–28 м. Управлението на системите на пръскачката се извършва по електрически път. Фирма CORIMA произвежда и щангови пръскачки тип MUSA с резервоари 1500–2000 л

9

Фиг. 2. Пръскачка „JET“ с центробежен вентилатор.

ка позволява близко разположение на разпръсквачите до листната маса и се произвежда с резервоари 1000, 1500, 2000 л. В пръскачките OCTOPUS се използват трисекционни резервоари съответно с вместимост 400, 500, 600, 1000, 1500, 2000 л. С най-големи резервоари са пръскачките EURO – вместимост 3000 и 4000 л. За пръскане на редови култури се предлагат „OCTOPUS MINI BOOM“ с резервоари от 400, 500 и 600 л и „OCTOPUS BOOM“ с 10-метрова щанга, и „BOOM PRO“ с 10- и 12-метрова щанга и 800 до 1000 л резервоари. Пневматичните пръскачки, предназначени за пръскане с намалени разходи на работна течност са оформени в серията „VENTIS“ с централно разположение на опръск-

Фиг. 3. Пръскачка „ VENTIS “ пръскане на три реда лозя.

10

9) с вместимост на резервоарите от 3200 до 11 200 л и работна широчина 18 до 40 м. Тази фирма предлага и самоходна пръскачка PANTERA-H с вместимост на резервоара 4500 л и работна широчина от 21 до 40 м с регулиране на височината на щангата до 3,75 м и просвет 1,7 м (фиг. 10). Фирма CASPARDO предлага възможност за композиране на 120 модификации щангови пръскачки на базата на 24 вида опръскващи системи и 17 рами с резервоари. Аналогично и при вентилаторните пръскачки от 29

Фиг. 7. Опръскващи системи на фирмата MITERER

15

14

нуждите на основата на пръскачките VICAR (фиг. 6) на фирмата CABA INDUSTRIE, която произвежда вече 40 г. турбинни вентилаторни пръскачки. При нея на базата на 7 типоразмера рама с резервоар, съответно окачни и прикачни, и 9 конфигурации на опръскващи системи, осъществени от 4 вентилатора, могат да се реализират десетки модификации, удовлетворяващи в максимална степен конкретните условия на приложение (табл. 2, 3). Фирмата MITERER произвежда над 90 модела вентилаторни пръскачки на базата на 10 типоразмера резервоари от 150 до 2000 л, диаметър на вентилаторите от 450 до 1000 мм и дебит от 25 000 до 110 000 м3/ч. Освен това предлага и 16 типа опръскващи системи (фиг. 7) с електронно управление на технологическия процес. Фирма SAE, която има 70-годишен опит в РЗМ произвежда 38 типа вентилаторни машини – окачни с резервоари от 300 до 1000 л и прикачни от 600 до 3000 л и с диаметър на осовите вентилатори от 810 до 1100 мм и 4 типа вентилаторни накрайници. За пръскане на трайни насаждения при по-малко замърсяване на околната среда и по-висока производителност се произвеждат машини с два вентилатора един над друг (фиг. 8). За пръскане на високи дървета от 15 до 37 м и дрифтово пръскане от 23–54 м се предлагат окачни пръскачки с резервоари от 300 до 1000 л и прикачни с резервоари от 600 до 3000 л, които се агрегатират с трактори с мощност от 35 до 100 квт.

130-годишната немска фирма AMAZONE предлага 18 модела щангови пръскачки, от които 5 модела UF – окачни с вместимост на резервоарите от 900 до 1800 л и дължина на щангите от 12 до 28 м с хидравлично и ръчно прибиране на рамената на щангите. Предлагат се и четири модела UG с вместимост на резервоарите 2200 и 3200 л и работна широчина от 15 до 28 м с хидравлично прибиране на щангата и 7 модела UX (фиг.

11

Фиг. 4. Пневматична пръскачка ADAPTIVЕ

ващите органи и резервоари 200, 400 и 600 л при окачните, с 1000, 1500 и 2000 л при прикачните и „OVER-ROW“ с щангово разположение на разпръскващите органи за пръскане на повече от две междуредия лозя, комплектовани съответно с резервоари 1000 и 1500 л (фиг. 3). Новост на изложението и наградена с две отличия, е пръскачка ADAPTIVE, при която разходът на течност се съобразява с количеството на листната маса. Същата е разработена

съвместно с института GESAAT във Флоренция (фиг. 4). Фирмата „NOBILI“ предлага и отделно само опръскващи системи в комплект с вентилатори, което позволява потребителите съобразно наличната си техника да комплектуват желаната конфигурация пръскачки. Всичко това показва възможността на фирмата да удовлетвори всяко едно желание на потребителите съобразно техните нужди. А те при конкретните италиански условия са много разнообразни – богато разнообразие от размери и конфигурации на парцелите и още по-богатото разнообразие от формировки на лозя и трайни насаждения или редови култури. Като при това се използват и поддържат формировки (фиг. 5), които да позволяват опръскване в максимална степен на листната маса. Това разнообразие на опръскваните обекти (форма и размери) позволява в

Фиг. 6. Пръскачка „VICAR“ при пръскане на лозя

максимална степен да се използват почвено-климатичните условия в страната. Италия е на едно от първите места по производство на земеделска продукция от единица площ и по печалба, получена от единица площ, което многократно надхвърля тази на нашата страна. За работа в тропически насаждения се произвежда модела CYTR за 15 м междуредия и 8–10 м височина на растенията и CANONINO, с което могат да се пръскат дървета до 30 м. За пръскане на банани се произвежда пръскачка върху камион със собствен двигател, а за постигане на прецизно пръскане е снабдена с GPS. Някои от машините са сертифицирани от ENAMA през 2015 г. Особен интерес предизвиква възможността за създаване на различни конфигурации пръскачки съобразно

13

Фиг. 5. Подходящо оформено ябълково насаждение

12

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 5–6 (277) / 2017

дписани договори и меморандуми, Центърът за насърчаване на сътрудс прекрасни условия за обмен. ничеството в областта на селското Юн Нан е южният вход на Пътя стопанство между Китай и странина коприната, а както зам.-губернате от Централна и Източна Евроторът на Юн Нан – Джан Дзулин, па (APACCCEEC) покани български обяви , главните цели на срещата фирми да участват в „Среща межса: 1-.во да се почерпи от опита на ду България и провинция Юн Нан, България в селското стопанство и. Китай за обсъждане възможностите 2-ро да се сподели за развитието за сътрудничество в областта на селна Юн Нан със специфичните си ското стопанство“. Събитието беше съвременни земеделски продукти. организирана от Посолството на КНР Той продължи още, че смятат Бълв Република България и от провингария за една от най-важните страция Юн Нан. Срещата се състоя на ни по Новия път на коприната и, 26 май 2017 г. в х-л Рамада София, че тя е важна за сътрудничеството Сити Център. на Китай със страните от ЦИИЕ. След откриване на КонференциПрисъствието тук, на тази среща, ята, посветена на земеделието на на ръководители с възлови позиции, провинция Юн Нан и връзките є управляващи земеделието, както и с България, пресаташето на китайското посолство представи Юн Нан, Посланикът на КНР в България, Н. на крупни земеделски производители в Юн Нан е предпоставка за която е известна като царството на Пр. Джан Хай Джоу дългосрочно сътрудничество между животновъдството, на растениевъдството, като родината на подправките, на цветята и на двете страни. Общото между Юн Нан и България най-хубавия чай. Името на провинцията е дадено от са благоприятните почви и климат. Най-предпочитани китайския император през VIII век. Според легендата, продукти в Юн Нан са добивът на кафе – с най-випратеник от територията обяснил, че идва от юг, отвъд соко качество в Китай, и добивът на чая Пуа, чиито страната на големите дъждове – Съчуан. Тогава импе- качествата са както лечебни, така и профилактични за раторът определил, че името ще бъде Юн Нан – На здравето, повишава имунитета и тонизира човешкия Юг Отвъд облаците. Днес провинцията заема над 394 организъм. Тези продукти може да са обект на съхиляди кв. километра, около 4 % от територията на трудничество между двете страни. От своя страна, в Китай. Населението е над 45 млн. души от 26 нацио- Китай проявяват интерес към розата, българското розоналности, като част от тях не се срещат в други райони во масло и продукти, които всъщност е препоръчал и посланикът на КНР в България Н. Пр. Джан Хай Джоу. на Китай. Здравословни еко продукти, благоприятен климат, Зам.-губернаторът на Юн Нан покани присъстващите, достатъчно работна ръка., това са характернит особе- желаещите да посетят Международното изложение в ности на провинцията. В провинция Юн Нан официал- Кунмин на селскостопански продукти от 12 до18 юни и но са признати 26 малцинства от общо 56-те признати изрази желани България и Китай ръка за ръка да вървят етноси в Китай. Тези малцинства имат различни обичай, ръка в рамките на проекта Един пояс – един път 1 път. носии, бит, религия, традиции, различни езици и диалекти. Живеят в хармония непосредствено един до друг. В столицата на Юн Нан гр. Кунмин се намира комплексът Етническо село. Всеки, който го е посетил остава очарован от красотата, хармонията и разнообразието, предлагано от обичаите, бита и нравите на 26-те етноса в провинцията. За България в Китай знаят, че тя се слави с високо качество на плодове и зеленчуци, на млякото си и млечните продукти, както и на грозде и някои вина. Н. Пр. Джан Хай Джоу изрази желание Китайската пpовинция Юн Нан и Бългаpия да задълбочат cътpyдничеcтвото cи в cфеpата на селското стопанство чpез инициативата„Един пояc, един път“ и чpез меxанизма Експортен отлежал чай 16+1. Китай и България са приятелски страни с по-

АКТУАЛНО

Сътрудничество в земеделието между България и провинция Юн Нан, Китай

45

Залата с публиката

46

В изказването си г-н Васил Гелев, директор на Цен- за провинция Юн Нан. търа за насърчаване на земеделието и сътрудничестГ-н Гелев сподели задоволството си от възможността вото между Китай и Централна и Източна Европа, на тази конференцията да анонсира подписаното на припомни, че днешното събитие е 23 май споразумение за изграждаестествено продължение на започнане 16+1 Модерен селскостопанси тото от миналата година в Кунмин демонстрационнен парк, който ще на 3-тата среща на консултативния бъде изграден в Аграрен у-т Пловсъвет на Асоциацията и на минидив, където от ЦИИЕ и Китай ще стрите на земеделието на Китай и реализират проектите си и научстраните от ЦИИЕ. Само 6 месено-изследователската си дейност. В ца след това на 23 май в България провинция Юн Нан, която е лидер беше подписано споразумение межв производството на плодове и зеду Китай и България за насърчаваленчуци в Китай, са изградени поне на сътрудничеството в областта вече от 1000 такива зони, свързани на селското стопанство, а именно със съветите в земеделието. декларация за изграждане на модеЧетири са областите обособени рен селскостопански демонстрациов българската зона : сътрудничестнен парк във формат 16+1 между во между предприятия в рамките зам.-министъра на земеделието на на този парк, изграждане на съвКитай и зам.-министъра в България местни българо-китайски компании, г-н Цветан Димитров. Активното съадаптиране на китайски и български трудничество между Българи и Кисортове и осигуряване на експеритай се развива все по-динамично, ментални полета, добър прием на стартираха 28 процедури за износ в съответния пазар и развитие на търКитай, като са финализирани 4 проговските отношения. цедури за кратко време от 2012 г. Два са проектите от особена важдо момента. Това е споделил и зам.ност за Центъра за насърчаване на министърът на земеделието, храните земеделието и сътрудничеството и горите д-р Цветан Димитров след между Китай и страните от ЦИИЕ, работната си среща с Джан Дзулин, сподели г-н Гелев: вицегубернатор на Народното пра- Васил Гелев - Директор на Центъ1. Модерен селскостопански дера за насърчаване на земеделието вителство на провинция Юн Нан, и сътрудничеството между Китай монстрационен парк, който проект Китай и водената от него делегация. вече е завършен успешно. Ще има По думите му трябват повече взаимни усилия в посо- и национални павильони, където ще се представят и ка повишаване земеделския стокообмен между двете дегустират продуктите на всяка страна от ЦИИЕ. държави. „България е страна с малка територия, но 2. Логистичен център за електронна търговия между има сериозен напредък при отглеждането и селекци- Китай и страните от ЦИИЕ, за което вече има споята на трайни насаждения, като череши и праскови“. разумение с китайска компания за изграждането му в Заместник-министърът Димитров е заявил, че Китай и рамките на демонстрационния парк в Пловдив, така че България могат да си сътрудничат във всички обла- двата проекта да бъдат свързани. сти на земеделието с посредничеството на Центъра за Благодарение на речите от страна на Н. Пр. Джан насърчаване на земеделието и сътрудничеството меж- Хай Джоу се получи представа за посоката на дейстду Китай и Централна и Източна Европа. „Китайски вия, относно сътрудничество в селското стопанство фирми могат да се представят успешно на български между страните от ЦИИЕ, България и Китай. селскостопански изложения, като „АГРА“-2018, което се Конференцията приключи с пожелания за по-голяма провежда в град Пловдив“. Г-н Джан Дзулин и в МЗХГ активност в осъществяване на контактите и сътрудние заявил, че Китай проявява интерес към качеството на чеството между двете страни и след отделните срещи българските млечни и розови продукти и вино, които между китайски и български земеделски производиса известни в цял свят. Според него страната ни може тели, като всички гости дегустираха юннански чай и да изкупува традиционните юн нанско кафе и чай, а юнанско кафе. български предприятия да изнасят посадъчен материал Станислава Пекова

КИТАЙ

В края на април 6-членна делегация от Съюза на българските журналисти беше в Пекин и Провинция Юн Нан, за да се запознае с уникалните постижения на китайското селско стопанство. Домакините от Общокитайската асоциация на журналистите, бяха организирали посещения, първо в Млечната база – Пекин, за селекционно развъждане на бици от елитни млечни породи говеда, а след това в Провинция Юн Нан – из модерните демонстрационни селскостопански паркове (които в провинцията са повече от 1000). От Пекин до столицата на Юн Нан – гр. Кунмин, се лети около 4 часа с „вътрешни полети на една от авиокомпаниите – „Чайна Саут Уестърн”. Там ни посрещат представители на Юннанската Асоциация на журналистите, искрени местни патриоти, които имаха нелеката задача да ни покажат развитието на селското стопанство и чудесата в Юн Нан.

Стопанство за производство на зеленчуци Присъстваме на беритба на различни видове зеле, от които обикновения европеец разпознава само т.нар. „продълговато бяло китайско зеле”. Старателно и „на ръка” прилежни работнички отделят крайните листа на зеленчука, докато го оформят с точност почти на електронна везна до познатият ни вид и големина (+,-0,0..%). След това същият се опакова във фолио и... , докато групата се приготви да се качи на обратния полет до България, тези „зелки” най-вероятно ще бъдат продадени и изконсумирани на някоя европейска трапеза. И чудно защо, всички работи „на ръка” се извършват с полиетиленови ръкавици. Не са застрашени нито хигиенните норми, нито безопасността и целостта на кожата на ръцете на труженичките. „Това зеле ще се изнася към Великобритания, към Европейския съюз и ние имаме много добре контролирани условия на отглеждане. Компанията разполага с 660 декара обработваема площ, за която имат коло 420 служители и работници – споделя собственикът на компанията – Земята е под аренда, парниково е отглеждането на зеленчуците, като не се свалят конструкциите целогодишно и да, освен зеле се отглеждат и други зеленчуци. – Забелязваме

Собстевеникът на стопанстовото за производство на зеленчуци показва разсад за домати

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 5–6 (277) / 2017

едни сини правоъгълници, те вероятно са улавяне на насекоми и други вредители и питаме дали не използват ли други средства за пърскане? – Не се използват никакви други химически защити от вредители. По критериите това се води биологично производство. Използват се също така специални мрежи за предпазване от такива насекоми, а тези които все пак успеят да проникнат се улавят от тези плочки с „привличащо” лепило. Общият обем но производство е 300 тона. Компанията притежава сертификат от провинциалното правителство за биологичен производител на зеленчуци. Печалбата е доста малка, защото много строго се контролира начина на производство и добивите наистина не са толкова големи. Не се прилагат никакви торове, независимо от това даи са от естествен произход, напр. оборски тор. Използва се единствено напояване. Компанията не получава държавна помощ. Единствено е подпомогната при основаването си с малка сума пари, след което се издържа самостоятелно. Зеленчуците предназначени за износ в Европейския съюз се обработват в отделен цех. Другата оранжерия е за разсад за домати. Малка част от този разсад се продава на други производители. По-голямата остава в компанията и осигурява собственото ни производство.” – Прави ни впечатле-

47

ние огромното количество „отпадък”, листата които са отстранени. Виждаме един мотокар да ги събира и товари на камион. Питаме какво правят с тези „отпадни” продукти, дали ги изхвърлят? – Не, разбира се, ни отговаря собственикът. Ние се грижим за „отпадъците”, като се съобразяваме със сигурността на околната среда, т.е. с тези продукти ние храним животните, пилета, които отглеждаме. Също така ги използваме за храна на рибите. По образование съм агроном, завършил в гр. Шичин, провинция Юнан.” След оранжериите се отправяме се отправяме към следващия обект, а именно – фабрика за ... букети! Това са цветя в красиво изработени кутии, облицовани в цветна хартия , в които са поставени красиво подредени „свежи” цветове. Броят им е между десет и двадесет и пет, в различни цветове и големини. Предизвикат възхищение, да внушават спокойстиве и уравновесеност – тези типични за китайската култура възприятия. Броят и видът зависят от повода, по който се купува букетът, ни пояснява домакинът. Тези букети са от „живи” рози, от специфични за Юн Нан сортове, които са обработени по специален начин. Изненадващото е, че така „свежи” те имат трайност между три и пет години. Това се постига и с последваща обработка, която е фирмена тайна. Цялата продукция е за износ в Европа, Япония, в Хонк Конг, която е специфична китайска провинция. Компанията е основана от г-н Чао Шинан през 2008 г. и се нарича Ян Кхуа Кхуей. В нея, в зависимост от сезона и нуждите на пазара, работят между 10 и 25 души работници, които преработват розите по специфична технология, а не отглеждат самите храсти. С това се занимават други фермери, от които цветята се закупуват. Някак естествено, от естетиката преминаваме в следващото предприятие, което сe управлява от г-н Лийсан, със собственик г-н Лий. То се занимава с търговия, отглеждане, събиране и преработката на розовите цветове за храна. Обиколката в предприятието започва от новопостроен ресторант, с остъклени стени, стъклен покрив и голяма градина, опираща до самите розови насаждения. Преди да влезем ни „закичват” с венци от рози и в този момент, поне дамите в групата се чувстват като „Царици на розата”. Питаме за този обичай, и дали и при тях има подобен, като в България празник. – „Няма само Царица, но в момента има Фестивал на розата”– отговарят. Намираме се в Юннанската „розова долина” или по-точно розово плато, защото площта, около 50 кв. километра, се намира на 1850 м. над морското равнище… В уютния, аранжиран с много зеленина, ресторант ни предлагат да опитаме продукта – розово сладко в специфични глинени гърнен-

48

ца, покрити с „оризова” хартия и превързани с бяла връзка. Взема се със заострени клечки по малко и многократно. Вкусно е. Собственикът ни разказва, че това е нов проект, стартирал през тази година. Решил, че вместо да търси клиентите на пазарите в големите градове, може да ги покани на място, да им предложи да опитат това, което произвежда, като същевременно се насладят на природата, а защо не и да ке раздвижат с от вида „селски” труд – брането на рози. Ресторантът е в типичен за провинцията стил, с множество маси, отделени една от друга с пищна тропическа растителност, палми и изкуствени рекички, в които плуват екзотични разноцветни риби. Те са само за украса. В момента компанията преработва рози само за храна и съвсем малко за козметика. Дизайнът на бурканчетата (гърненцата) е техен и така розите търгват за продажба със собствен бранд. Сортът рози е специфичен за провинция Юн Нан. Преди 7 години започват да отглеждат рози, нопрез тази година започват да се занимават и с преработването им. Продуктът е много популярен, а благодарение на подкрепата на държавата, която помага за увеличаване на броя на туристите, сега компанията се радва на по-голям успех, видимо има специално отношение от страна на правителството и на секретаря на Общината, г-н Лан . Имало е и парична подкрепа при основаването, но в момента вече се самоиздържат. Преместваме се от другата страна на пътя.Там се намират цеховете за производство на сладко от рози. Вътре шумът е осезаем заради грохотъа на поточните линии машини. Производството включва качествен подбор на самия розов цвят. Ръчно се подбират еднакви по вид и големина розови листа, като млади работнички ги издигат на височината на очите си и визуално определят тези, които не отговарят на изискванията. След това операцията се повтаря отново и след четири подборки цветовете се отделят на поточна лента. Оттам отиват за миене с минерални води и в специални автоклави се сваряват до консистенция, необходима за пълнежт на „цветната торта” – един сладкиш, типичен за провинция Юн Нан. Следва цехът за опаковане и съхранение на готовата продукция при температура от – 8 градуса по Целзий. Работи се при стриктно спазване на хигиената. Всички работници са с бели работни облекла, полиетиленови ръкавици, ботуши и маски за устата. На главите имат специални шапки. Готовата продукция се изнася за страните от ЕС. Навън розовите насажденията са осеяни отново с познатите ни „мухоловки”, т.е. отглеждат се екологично. Красимир Петков (Продължава в следващия брой)