Земеделие плюс 279/2017

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

9–10 (279) / 2017

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

НОВ!

НОВ!

Партньорът за успешно земеделие

FARMGEM Ltd е английска компания, създадена през 80-те години на миналия век. Дълги години английските фермери очакват да се появи пръскачка, която да бъде здрава, надеждна и производителна. След появата на пръскачките FarmGEM, бранда бързо придобива висока репутация и не след дългo е на първо място по пазарен дял в Англия, в това число са самоходни, прикачни и навесни пръскачки. Днес те успешно се продават в целия свят, благодарение на няколко ключови фактора, единият от които е 3 годишната гаранция на шасито и стрелата. Стандартно пръскачките FarmGЕМ съдържат редица високотехнологични опции, сред тях са перманентната циркулация на флуида, високо налягане на изпръскване на разтвора, GPS подготовка и редица др.

Нова серия прикачни пръскачки FarmGem Innovator

Прикачната пръскачка Innovator предлага на фермерите икономично решение с работен захват на стрелата до 24 м и обем на резервоара до 3000 л. Стрелата “Series 3” е с напълно независимо окачване, налице е система за самонивелиране и система против огъване и „подскачане“ на стрелата – antiyaw damping, при работа върху набраздени и силно неравни терени, както и възможност за електрохидравличен контрол на функциите им от кабината на трактора. Пръскачката има 5 мембранна помпа със самозасмукване и дебит 210 л/мин, електронна система за контрол Bravo 4000LS T със цветен дисплей и автоматичен контрол на нормата, 7 секции на стрелата (24 м), както и сензорен монометър и др. Всички гореописани технически параметри се явяват стандартно оборудване на пръскачките от серия Innovator.

ER.MO spa е италианска компания с лидерски позиции не само от гледна точка на качество, но и количество произведени плугове на годишна база. Вече над 40 години компанията успешно комбинира италиански дизайн и традиции, използвайки единствено Hardox шведска стомана за производството на плуговете, което ги прави изключително здрави и надеждни машини, можещи да се справят отлично и при най-тежки условия.

ER.MO плуг модел Evolution 125

Това е 5 корпусен обръщателен плуг за трактори с мощност от 110 до 200 к.с. Плуговете от серия Evolution са униклани благодарение на липса на отвори и заварки по основното шаси, което води до дълъг живот. Регулируемият по височина теглич може да се адаптира към различни условия на работа и по този начин гарантира перфектно позициониране на машината спрямо рамената на трактора.

Дискова брана ER.MO - серия DMX

Браните от тази серия са предназначени за трактори с мощност от 150 до 300 к.с. Дисковите брани серия DMX се използват едновременно за обработка и миксиране на растителните остатъци чрез метода на минимална обработка на почвата. DMX е универсална машина, която може да работи както в необработени твърди почви, управлявайки голямо количество растителни остатъци, така и след оран - за предсеитбена подготовка на почвата.

РИМЕКС ТЕХНОЛОДЖИЙС , ИЗВЪРШВА ЦЯЛОСТНИ РЕШЕНИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ В АГРОБИЗНЕСА. ДЪЛГОГОДИШНИЯТ ОПИТ НА НАШИЯ ЕКИП ВЪВ ВСИЧКИ СЕКТОРИ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ГАРАНТИРА НАЙ-ДОБРИТЕ ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА ВСЯКО СТОПАНСТВО!

Контакти: СОФИЯ 1113, УЛ. ХРИСТО ЧЕРНОПЕЕВ № 1 GSM: 0885 402 187 E-MAIL: INFO@RIMEX.BG

www.RIMEX.bg

Заводът в Cuneo, в подножието на Алпите, произвежда двe серии специално за фермата – Turbofarmer и Multifarmer, обхващащи 10 базови модела и над 30 модификации. Характерното за MERLO е поголемия товар във височина от този на конкурентите, благодарение на патентованите технологии.

Машините MERLO са символ на висока производителност, надеждност, икономичност и иновации, могат да се използват за разнообразни дейности както в полето, така и във всички типове ферми.

MERLO:

„ … телехендлерът е изключително ползван от европейските животновъди като много функционална машина”. "….много марки харчат пари, за да преместят производството си в Индия или Китай, но ние инвестираме в нови технологии". „…например роботите ни, които могат да държат цялото шаси за да пробие всички необходими отвори с огромна точност. Смятаме, че това е гаранция за качеството на машините ни".

ФЕРМЕРИТЕ:

„ … правя много други неща – изкопи, ремонт на покрива и оградата”. „ … добър е за всичко премествам големи скали, дървени трупи или отпадъци”. „ … мога да тегля ремаркета с 40 км / ч, а нивелиращото се шаси гарантира, че съм на стабилна основа, дори при неравна повърхност”.

Съдържание АГРОТЕХНОЛОГИИ Mикробиологичен статус на канелени почви при различна агротехника . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Земеделски култури Органо-минерални продукти за повишаване продуктивността на твърда пшеница сорт Предел . . . . . . . . . . . . . . . .

Kонтрол на диворастящ коноп в слънчоглед чрез „Express Sun“-технологията . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Селективност на хербицида клеранда при люцерна . . . . . Влияние на екологичните фактори и растителнозащитните мероприятия върху действието на хербицидите . . . . . . . Съотношения надземна към коренова биомаса при грах и фий след третиране с тор Xумустим . . . . . . . . . . . .

3 6 8 11 15 17

ЗЕЛЕНЧУЦИ Биохимични показатели за качество на продукцията от различни сортотипове домати . . . . . . . . . . . . . . . . . 20 Съдържание и извличане на макроелементи с добива от тикви в зависимост от торенето . . . . . . . . . . . . . . . 24 ОВОЩАРСТВО Сравнително проучване на новоинтродуцирани кайсиеви сортове. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26 Конкуренция за минерални хранителни вещества между културни рaстения и плевели в питомник. . . . . . . . . . . . 28 Вегетативни прояви на ябълката при капково напяване. . . 31 ПАМЕТ 100 години от рождението на проф. Никола Гайдаров . . . 36 СЪТРУДНИЧЕСТВО С КИТАЙ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38 Библиотека Проф. Васил Николов за Селскостопанска академия . . . . 41

135 години селскостопанска наука

ИЗК „Марица“ в „Европейска нощ на учените 2017“ Институтът участва за втора година в „Европейската нощ на учените 2017“. Основната тема на събитието са „Зеленчуците от семейство Картофи – богатство и разнообразие в България“. Учени от Института запознават присъстващите гости с чудния свят на домати, пипер и картофи; значението им като храна, лекарство, декоративни растения. Изтъкват ролята на страната ни и своята за създаването и разпространението на многобразието им. Сред гостите са били и много деца, които са участвали в различни направления по интереси. Специално участие са имали студенти, обучавани в различни програми като Еразъм.

Цена: 6,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg

Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор проф. д-р Т. Колев, GSM 0882 966 459 Редактор П. Пеков PR и реклама Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Разпространение Георги Петров Редколегия: aкад. Ат. Атанасов, проф. д-р Ив. Трънков, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (279) / 2017

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

2

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894г.

К. Недялкова, Р. Донкова, Ив. Димитров ИПАЗР „Н. Пушкаров”, София

са представени в статията. Изследвани са проби от полски опити, изведени върху канелено-подзолиста и излужена канелена горска почви от района на гр. Ихтиман.

Канелено-подзолистата почва се характеризира със силна диференциация по профила. По механичен състав е леко песъкливо-глинеста. В хумусния хоризонт съдържанието на ил и

Таблица 1. Описание и агрохимична характеристика на изследваните проби

Проба №, обработка, торене, култура, мелиорант

pH pH Мин. N P2O5 K2O (H2O) (KCl) (мг/кг) (мг/100г) (мг/100г)

Хумус (%)

Канелено-подзолиста почва 5,5

4,2

30,5

5,1

8,8

2,7

2 Разрохкване, Т1, картофи, варовик

5,7

4,6

38,6

12,3

9,2

2,5

3 Разрохкване, Т1, картофи, пепелина

5,9

4,7

24,8

3,7

11,0

2,7

4 Дискуване, Т2, пшеница

5,0

4,0

54,7

9,2

10,7

2,9

ПЛЮС

1 Разрохкване, Т1, картофи

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Излужена канелена почва 5 Дискуване, Т2, пшеница

5,3

4,1

42,0

7,4

9,8

2,7

6 Разрохкване Т2, картофи

5,7

4,4

21,3

8,7

9,3

2,3

9–10 (279) / 2017

Изучаването на измененията в почвената среда под влияние на различни агротехнически мероприятия е предмет на обширни изследвания, имащи за цел опазване на почвените ресурси. В литературните източници съществуват редица доказателства за промени във физичните, химични и биологични свойства на почвите в резултат на земеделската дейност (Jiang et al., 2011). Микробиологичните и биохимични показатели реагират най-чувствително на промените в почвената среда. Измененията в популационната плътност и активността на микроорганизмите настъпват в много по-кратък срок в сравнение с физичните и химичните показатели (Janusauskaite et al., 2013). Установени са сезонни промени в микробиалните съобщества и процеси, които се отразяват на динамиката на хранителните елементи и развитието на растенията. Микробиологичните свойства на почвите са важна характеристика, показваща нивото и направлението на важни процеси, свързани с превръщанията на веществата, достъпността на хранителни елементи за растенията, водно-въздушния режим и стуктурата и като следствие, с плодородието на почвите. Резултатите от проучване влиянието на агротехническите мероприятия (мелиорация, обработка) и почвеното различие върху почвената микрофлора и общата биологична активност

АГРОТЕХНОЛОГИИ

Mикробиологичен статус на канелени почви при различна агротехника

3

на физична глина е, съответно – 8,7% и 18,2%, докато в преходния хоризонт В1 то е 54,3% и 62,3%. Почвата влиза в групата на много силно киселите (подзолисти) почви. Използван е класическият подход за неутрализиране на токсичната за растенията киселинност и подобряване на плодородието – варуване. Изпитано е въздействието на два мелиоранта – варовик и варова пепелина. Излужената канелена горска почва се характеризира с плитък орен хоризонт, в който преобладава едрия пясък (средно песъкливо-глинеста). Съдържанието на ил в орния хоризонт е 18%, а физичната глина е 31,9%. В хоризонт В1 количеството на тези фракции е съответно – 55,4% и 63,8%. При сухи условия на повъхността на тази почва се образува дебела почвена кора. По отношение на съдържанието на хранителни елементи двете почви са добре запасени с минерален азот, предимно нитратна форма и слабо запасени с подвижни форми на фосфор и калий. Съдържанието на хумус е средно 2,5–2,7% (табл.

1). Пробите са взети от орния хоризонт 0–30 cм от опитни участъци с картофи и пшеница, торени по две схеми съобразно почвените особености. Комбинираното минерално торене с азот, фосфор и калий е извършено в норма N16 P16 K10 по две схеми – Т1 и Т2. По схема Т1 са внесени: N– под формата на CAN (калциево-амониев нитрат), P– като троен суперфосфат (46% P), К– патент калий (30% К). По схема Т2 са внесени N и К както в предишната, а фосфорния тор (Eurobio) е с по-малко съдържание на P (26–28%). По схема Т2 е извършено също третиране с листен тор (N15 P20 K10) във фаза цъфтеж при картофите и във фаза братене при пшеницата. Изследвано е влиянието на

4

мелиорантите варовик и варова пепелина, внесени на канеленоподзолиста почва на нива под картофи и сравнени с вариант без мелиорант (табл. 1, проби № 1–3). Влиянието на почвеното различие е проследено при проби № 4 и 5. Въздействието на обработките разрохкване (35–40 cм) и дискуване (10–12 cм) при еднакви норми на минерално торене е изследвано в проби от излужена канелена почва (№ 5 и 6). Определена е числеността на популациите на специфични групи почвени микроорганизми, участващи в трансформацията на веществата в почвата (хетеротрофни бактерии, споро-

образуващи бактерии, микроскопични гъби, актиномицети, бактерии използващи минерален азот и целулозоразлагащи микроорганизми) върху селективни агарови среди (Грудева и др., 2006). Анализи са извършени през лятото и есента. Резултатите са представени като брой на колинии-образуващите единици (CFU) на 1 г абсолютно суха почва. Общата биологична активност е оценена по количеството на отделения от почвата въглероден двуокис (Alef and Nannipieri, 1998). Анализите са извършени в трикратни повторения. Резултатите са представени като средни стойности±стандартна

Таблица 2. Численост на микроорганизмите в изследваните почви. Обозначения: хетеротрофни бактерии (Хтр), спорообразуващи бактерии (Спр), микроскопични гъби (МГ), актиномицети (Акт), бактерии използващи минерален азот (Бакт мин.N), целулозоразлагащи микроорганизми (Цлрз)

Вариант №, обработка, торене, култура, мелиорант

Хтр

Групи микроорганизми (CFU g-1 x 106) Бакт Спр МГ Акт мин.N

Цлрз

Канелено-подзолиста почва 1 Разрохкване Т1, картофи 2 Разрохкване Т1, картофи, варовик

3 Разрохкване Т1, картофи, пепелина

4 Дискуване, Т2, пшеница

есен

19,53± 0,58

0,04± 0,02

0,22± 0,011

4,00± 2,00

99,33± 7,86

0,0516± 0,0038

лято

5,33± 0,77

0,17± 0,02

0,11± 0,08

0 0

66,67± 5,21

0,0056± 0,0008

есен

12,67± 0,63

0,04± 0,03

1,42± 0,05

6,67± 0,67

71,33± 18,78

0,0053± 0,0033

лято

7,33± 0,77

0,02 ± 0

0,67± 0,06

4,00± 2,00

24,00± 3,05

0,03± 0,01

есен

17,07± 1,35

0,26± 0,13

0,75± 0,04

8,40± 2,61

81,00± 14,65

0,0080± 0,0015

лято

5,33± 0,70

0,07± 0,02

0,51± 0,17

14,66± 0,067

61,33± 2,91

0,0423± 0,0057

есен

14,73± 1,59

0,12± 0,03

0,43± 0,05

26,67± 4,37

66,67± 5,18

0,0603± 0,0044

Излужена канелена почва 5 Дискуване, Т2, пшеница 6 Разрохкване Т2, картофи

лято

7,30± 0,67

0,02± 0

0,61± 0,09

1,33± 0,67

14,67± 1,77

0,0706± 0,0127

есен

8,73± 0,57

0 0

0,69± 0,006

8,67± 4,05

36,00± 2,31

0,0416± 0,0060

есен

9,07± 0,98

0,22± 0,06

0,82± 0,02

11,33± 0,67

42,67± 12,87

0,0103± 0,0021

грешка. Числеността на микроорганизмите в мелиорираните почви, като цяло, е по-висока през есента, което се обяснява с по-благоприятнтите температура и влага в сравнение с лятото. През есенния сезон е установено понижение на числеността на хетеротрофните бактерии, бактериите използващи минерален азот и целулозоразлагащите микроорганизми, в сравнение с немелиорираната почва. По-силно потискащо действие има варовикът, докато действието на пепелината е с по-слабо изразен задържащ ефект. Това може да се дължи на по-високата стойност на рН и ниското съдържание на минерален азот в проба № 3. Добре изразено увеличение на популацията на микроскопичните гъби и актиномицетите е установено и при двата мелиоранта. По-голямо е увеличението на гъбите при варовика и на актиномицетите и споровите бактерии – при пепелината (табл. 2, проби № 1–3). Вероятно това се дължи на оструктуряващото действие на мелиорантите (калцият допринася за формиране на почвени агрегати), които способстват за известно разрохкване и подобряване аерацията на почвата.

Очевидно, пепелината подобрява биологичните свойства на почвата, тъй като освен положителния ефект върху развитието на микроорганизмите, тя оказва благоприятно влияние и върху общата биологична активност. Установена е по-висока активност в пробата с пепелина в сравнение с варианта с варовик, но стойностите и при двата мелиоранта са по-ниски от немелиорираната почва (фиг.

1). С повишаване активността на микроорганизмите се повишава и отделянето на полизахариди, които имат слепващото действие (Bolan et al., 2003) и заедно с мелиорантите подобряват почвената структура. Те оказват благоприятно влияние върху физичните, химични и биологични свойства и създават оптимални условия за микробиологичните процеси, свързани с минерализация на органичните остатъци и превръщанията на веществата в почвата, а също косвено влияят върху достъпността на хранителни елементи за растенията. Сравнителният анализ на микрофлората при различните почви (табл. 2, проби № 4 и 5) показа, че като цяло числеността на микроорганизмите е повисока в канелено-подзолистата

Фигура 1. Обща биологична активност на канелено-подзолиста и излужена канелена почва - сезон есен (номерата на пробите са в съответствие с тези в таблиците)

почва, както през лятото, така и през есента. Доказани разлики са установени при повечето групи през есента, а обшо за двата сезона разликите са доказани при споровите бактерии, актиномицетите и бактериите, използващи минерален азот. Данните за общата биологична активност също са по-високи при канелено-подзолистата почва (фиг. 1). При излужената канелена почва е установена тенденция на повишаване на количеството на микрофлората през есента при по-дълбочинната обработка разрохкване в сравнение с дискуване. Данните са доказани за групите на споровите бактерии, микроскопичните гъби и целулозоразлагащите микроорганизми (табл. 2, проби № 5 и 6). Общата биологична активност е по-висока при разрохкване (фиг. 1) и потвърждава установената тенденция. Други автори (Janusauskaite et al., 2013) установяват понижение на числеността на хетеротрофните бактерии и микроскопичните гъби в канелена горска почва при оран (20–22см) в сравнение с плитка обработка (10–12 см). Заключение В условията на изведените полски опити варовата пепелина има по-добър мелиориращ ефект в сравнение с варовика – оказва положителнo влияние върху развитието на микроорганизмите и върху общата биологична активност. При проведените агротехнически мероприятия, канеленоподзолистата почва запазва подобра микробиологична активност през двата сезона. Микробиологичния статус на излужената канелена почва е по-добър при продълбочено разрохкване в сравнение с дискуване. Числеността на изследваните групи микроорганизми, като цяло, се характеризира с ясно изразена сезонна динамика и е по-висока през есента.

5

земеделски култури

Органо-минерални продукти за повишаване продуктивността на твърда пшеница сорт Предел

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (279) / 2017

Митка Тодорова, Танко Колев Аграрен университет, Пловдив

6

Площите, засети с твърда пшеница у нас през последните години се увеличават до 180 000 дкa. Използването на биологично активни вещества влияе положително за повишаване на продуктивните възможности при редица зърнено-житни култури, което е доказано при опити изведени в чужбина и у нас. В научната литература са представени данни за препарати, които повишават устойчивостта на растенията към различни стресови фактори, като високи и ниски температури. Целта на проведения опит е да се установи влиянието на нови органo-минерални продукти върху продуктивността на твърдата пшеница. В Учебно-експерименталната и внедрителска база на катедра Растениевъдство при Аграрен университет, Пловдив е изведен полски опит през периода 2014– 2016 г., в който е проучено влиянието на следните органоминерални продукти: Мегафол (300 мл/дкa) и Мегафол протеин (300 мл/дкa) върху добива на твърдата пшеница сорт Предел; имаше и нетретирана контрола. Третирането е извършвано във фазите братене, вретенене и изкласяване. Опитът е заложен след предшественик нахут по метода на дробните парцелки в четири повторения. Сеитбата на твърдата пшеница е извършвана в оптималния срок от 20.10 до 05.11. със сеит-

бена норма 500 кълняеми семена/м2 и минерално торене с 12 кг/дкa азот и 8 кг/дкa фосфор, като преди сеитбата се внасяше цялото количество фосфорен тор и 1/2 от азотния, а рано напролет като подхранване – останалата част от азотния тор. Спазени са всички звена от утвърдената технология за отглеждане на твърдата пшеница. Отчитани са структурните елементи на продуктивността: брой класчета в клас, брой зърна в клас, маса на зърната в клас и добив на зърно. Получените стойности са обработвани математически по метода на дисперсионния анализ. Количеството на валежите през вегетационния преиод на твърдата пшеница беше както следва: 2014/2015 г. – 655,8 мм, 2015/2016 г. – 388,5 мм при 419 мм за тридесетгодишен период. През изследваните години благоприятна за растежа и разви-

Фиг. 1. Брой класчета в клас (средно)

тието на твърдата пшеница с добро разпределение на валежите е реколтната 2016 г.; тогава се получиха и по-високи добиви на зърно от всички варианти. Неблагоприятна за развитието на растенията е първата 2014/2015 г. поради засушаването през месец април, когато се залагат структурните елементи на добива. Поради еднопосочност на данните през периода на изследване на фигури 1, 2 и 3 са представени получените средни стойности на измерваните биометрични показатели. Изпитваните органо-минерални продукти са повлияли положително за повишаване на стойностите на отчетените структурни елементи

Tаблица 1. Добив на зърно, кг/дкa

Фази на развитие Продукти

2015

2016

Средно

%

Братене

Контрола

3,425

3,600

3,512

100,0

Мегафол

4,005

4,205

4,105

116,9

Мегафол протеин

3,993

4,002

3,997

113,8

Контрола

3,430

3,460

3,445

100,0

Мегафол

3,610

4,098

3,854

111,9

Мегафол протеин

3,754

4,130

3,942

114,4

Контрола

3,255

3,545

3,400

100,0

Мегафол

3,589

3,953

3,771

110,9

Мегафол протеин

3,552

3,936

3,744

110,1

Вретенене

Изкласяване

на добива брой класчета, брой зърна и маса на зърната в клас. Най-голям брой класчета, брой зърна и маса на зърната в клас се получиха при варианта третиран с органо-минералния продукт Мегафол във фаза братене с доза 300 мл/ дкa – съответно с 21,7 бр.; 53,1 бр. и 2,952 г. На второ място се нарежда варианта, пръскан с

препарата Мегафол протеин във фаза вретенене с доза 300 мл/ дкa. Най-ниско е повишиението на стойностите на структурните елементи на добива под въздействието на изпитваните органо-минерални продукти при третиране във фаза изкласяване. На таблица 1 са изнесени данните за получения добив по години и средно за периода.

Фиг. 2. Брой зърна в клас (средно)

Фиг. 3. Маса на зърната в клас, г (средно)

Най-значително е повишението на продуктивността на твърдата пшеница сорт Предел при варианта третиран във фаза братене с органо-минералния продукт Мегафол (300 мл/дкa). По години увеличението на добива на зърно при този вариант е от 60,5 кг/дкa през 2016 г. до 58,0 кг/дкa през 2015 г. или средно за периода на изследване с 59,3 кг/дкa (16,9 %) повече от нетретираната контрола. Следва вариантът пръскан с препарата Мегафол протеин във фаза вретенене с доза 300 мл/ дкa средно за периода на изследване с 49,7 кг/дкa (14,4 %) в повече от контролата. Повишението на продуктивността на твърдата пшеница сорт Предел е в резултат на положителното въздействие на изпитваните органо-минерални продукти върху структурните елементи на добива. По отношение на климатичните особености на годините, през които беше проведен опитът по-високи добиви от всички варианти се получиха през реколтната 2016 г., която беше благоприятна за растежа и развитието на твърдата пшеница. Заключение Изпитаните органо-минерални продукти са повлияли положително върху продуктивността на твърдата пшеница сорт Предел. Най-висок добив на зърно от твърдата пшеница сорт Предел се получава при варианта третиран във фаза братене с органоминералния продукт Мегафол (300 мл/дкa) средно за периода на изследване с 59,3 кг/дкa (16,9 %) повече от нетретираната контрола. Новите органо-минерални продукти са съдействали за повишаване стойностите на структурните елементи на добива като: брой класчета, брой зърна и маса на зърното на едно растение.

7

Kонтрол на диворастящ коноп в слънчоглед чрез „Express Sun“-технологията

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (279) / 2017

Ч. Дочев, фирма Дюпон-Пионер, гл. д-р А. Митков, ас. д-р М. Янев, д-р Н. Нешев, проф. д-р Т. Тонев Аграрен университет, Пловдив

8

Диворастящият (плевелен) коноп (Cannabis ruderalis Janisch) е сравнително по-рядко разпространен плевел в България. Наличието му в много висока плътност в площите, където се отглежда слънчоглед, силно затруднява производството и рязко намалява количеството на продукцията. Диворастящият коноп е късен пролетен плевел и се среща основно в пролетни окопни култури и трайни насаждения. Той има голяма надземна маса, достигаща височина над два-три метра, както и мощна и дълбоко разположена коренова система. При ориз, отглеждан в северната част на Западна Бенгалия диворастящият коноп е агресивен плевел с голямо значение. Наличие на диворастящ коноп, като вторично заплевеляване е отчетено в неравномерно гарнирани посеви от зимна пшеница. Съобщава се от различни учени, че плевелът има значително по-голяма конкурентоспособност в сравнение с културата. Това от своя страна води до непроизводително усвояване на наличната в почвата влага и хранителни вещества. За борбата със Cannabis ruderalis се прилагат различни методи. Информацията за химичния контрол с диворастящ коноп както при слънчогледа, така и при другите култури е ограничена. При конвенционалната (традиционната) технология на отглеждане на слънчогледа, нито един от регистрираните продукти не е в състояние да контролира този плевел. Плевелният контрол в слънчогледа трябва да се извършва с подходящи хербициди, в оптимални фази на културата, преди критичния период, когато стойностите на морфологичните параметри могат да бъдат значително намалени, поради ненавременната борба с плевела. Въвеждането на Express Sun- технологията бележи нов етап в контролa на плевелите при слънчогледа. Настоящото проучването е с цел да се установят възможностите за хербицидния контрол с плевелния коноп при слънчоглед, посредством

Начало на вегетацията

Край на вегетацията

Таблица 1. Ефикасност на проучваните хербициди, приложени за борба с Cannabis ruderalis в Express Sun слънчоглед през периода 2010–2014 г.

Варианти

дози г(мл)/дкa бр./ м2

2010

2011

2012

ефикасност, %

бр./ м2

ефикасност, %

2014

2010/2014

бр./ ефикас- бр./ ефикас- бр./ ефикасм2 ност, % м2 ност, % м2 ност, %

1. Н етретирана контрола

-

38,4

0

50,9

0

17,3

0

34,8

0

35,4

0

2. Окопавана контрола

-

5,0

90,0

9,4

89,3

3,9

87,3

5,5

90,0

6,0

89,2

3. Експрес 50 СГ

4

13,4

70,0

17,6

65,3

10,4

70,0

13,7

69,0

13,8

68,6

4. Експрес 50 СГ + Тренд 90

4 + 25

9,6

74,7

14,3

75,7

7,1

80,7

9,5

76,7

10,1

77,0

5. Експрес 50 СГ + Тренд (2+25) + 90 (4 + 25) (двукратно приложение)

6,1

90,3

6,9

87,7

3,8

90,7

4,9

88,3

5,4

89,3

6. Пледж + Експрес 50 СГ + Тренд 90 (трикратно приложение)

3,1

93,7

3,3

92,0

0,8

96,3

2,8

94,3

2,5

94,1

7+ (2+25)+ (4+25)

технологията Express Sun. За решаването на проблема в периода 2010 – 2014 г. (без 2013 г.), на площи силно заплевелени с диворастящ коноп, са изведени полски експерименти със слънчоглед по технологията Express Sun. Основен хербицид при тази технология е Експрес 50 СГ, съдържащ 500 г/кг трибенурон-метил. За по-пълен контрол на Cannabis ruderalis, като партниращи продукти в нашите експерименти са използвани аджуванта Тренд 90 и хербицида Пледж 50 ВП (активно вещество флумиоксазин 500 г/кг) в доза 7 г/дка. Броят на плевелите от Cannabis ruderalis в нетретираната контрола през отделните години на изследването варира от 17,3 до 50,9 бр. на квадратен метър (табл. 1). Този вариант показва огромните конкурентни възможности на дивия коноп, при безконтролното му съжителство със слънчогледа. В двукратно окопаваната контрола до края на вегетацията, при трето отчитане като вторично заплевеляване се появяват от 5,75 до 12,5 броя плевелни растения на 1 м². Най-висок хербициден ефект срещу Cannabis ruderalis през четирите експериментални години се получава от вариант

6 – Пледж + Експрес 50 СГ + прилепител Тренд (0,1%) трикратно приложение. Най-незадоволителен е хербицидният ефект срещу плевела от самостоятелната употреба на Експрес 50 СГ (без прилепител), приложен в доза 4 г/дка (вариант 3). Добавянето на прилепителя Тренд значително подобрява ефикасността на хербицида срещу плевела. Чрез двукратното вегетационно внасяне на Експрес 50 СГ в доза 2 + 4 г/дка, съвместно с прилепителя Тренд 90 се постига над 90% ефикасност срещу плевелния коноп. Чрез системата на двукратното третиране се засягат в максимална степен току-що поникващите екземпляри от плевела, като чрез второто третиране се редуцира силно и вторичното заплевеляване. Наблюденията ни показват, че посредством Експрес 50 СГ + прилепител Тренд най-успешно се контролира диворастящия коноп от фенофаза котилидони до 2-и – 4-и лист. При третиране на слънчогледа с Експрес 50 СГ, когато плевелния коноп е достигнал фенофаза „розетка“ хербицидната му ефикасност рязко спада. Наблюденията и отчитанията за селективност, през първите три години на експеримента показват, че от изпитваните продукти се проявяват слаби признаци на огра-

9

Таблица 2. Добив на слънчогледови семена за периода 2010–2014 и средно за периода в кг/дкa

Хербициди

дози г(мл)/дкa

2010

2011

2012

2014

2010/2014

1. Нетретирана контрола

-

76,00

68,00

99,00

107,50

87,63

2. Окопавана контрола

-

260,00

285,00

285,00

360,00

297,50

3. Експрес 50 СГ

4

218,00

119,00

160,00

298,50

218,88

4. Експрес 50 СГ + Тренд 90

4 + 25

255,00

217,00

207,00

311,00

247,50

5. Експрес 50 СГ + Тренд 90 (приложени двукратно)

(2+25) + (4 + 25)

288,00

243,50

253,00

368,50

288,25

6. Пледж + Експрес 50 СГ + Тренд 90 (приложени трикратно)

7+(2+25)+(4+25)

328,00

292,00

298,00

370,00

322,00

ничена селективност към слънчогледа. Видимите признаци на стрес към слънчогледа се изразяват в незначително просветляване на листата, което продължаваше до 7–10 дни, след което слънчогледът се възстановяваше напълно. Между 2 и 5% от слънчогледовите растения третирани с Експрес 50 СГ от хетерозиготния хибрид PR64 E83, не образуваха нормални пити. С внедряването на новият хомозиготен хибрид PR64 LE25 през 2014 г., не са наблюдавани никакви признаци на фитотоксичност върху слънчогледовите растения. От четирите години на експеримента най-висок добив се получава през 2014 година. Причините за това са комплексни. На първо място това е най-дъждовното лято за четирите години на експеримента (общо количество валежи за периода април – август 2016 – 361,7 мм). Втората обективна причина е използването на нов хибрид PR64 LE25, който има по-висок потенциал за продуктивност и по-висока устойчивост към хербицида. Растенията от това ново поколение хибриди не претърпяват състояние на стрес, след употребата на Експрес 50 СГ. При по-старото поколение хетерозиготни хибриди стресът се изразява в краткосрочно пожълтяване след третирането, слабо забавяне в развитието, както и блокиране на цъфтежа на до 5% от слънчогледовите растения. Добивът на слънчоглед от нетретираните и неокопвани контроли средно за периода е с 2,49 до 3,67 пъти по-нисък от вариантите при които са приложени хербициди. През четирите години на експеримента добивът от слънчоглед, след еднократната употреба на Експрес 50 СГ без прилепителя Тренд 90, е доказано най-нисък. Наличието на „восъчен налеп“ върху листата на този плевел е необходимо да бъде преодоляно и хербицидът да е в състояние да проникне в растението. Наблюденията ни показват, че с напредване в развитието на диворастящия коноп, плевелът става все по устойчив към Експрес 50 СГ и все повече се

10

нуждае от добавянето на аджуванта. Най-ниският добив в нетретираната контрола на слънчогледа през 2011 г. кореспондира с най-високата степен на заплевеляване с диворастящия коноп. Другият несъмнено важен фактор е количеството на валежите през този сезон. Сумарното количество валежи за периода април – август за 2011 г. е 184,1 мм. изводи: 1. Резултатите от опитите показват, че борбата с диворастящия коноп, посредством технологията Express Sun е изключително трудна и за максимално добър контрол се изисква система от хербициди, приложени в оптимален момент. Плевелният коноп е в състояние да намали добива от слънчоглед с 2,49 до 3,67 пъти, спрямо вариантите при които е осъществяван хербициден контрол.

2. Със самостоятелната употреба на Експрес 50 СГ се постига незадоволителен хербициден ефект срещу Cannabis ruderalis, което се отразява негативно върху добива от слънчоглед.

3. Добавянето на аджуванта Тренд към хербицида Експрес 50 СГ, повишава ефикасността на продукта през четирите години на експеримента. Съвместната употреба на хербицида и аджуванта довежда до повишаване на добива средно с над 13% спрямо самостоятелната му употреба.

4. Двукратната употреба на Експрес 50 СГ през около 10 – 14 дни довежда до повишаване на хербицидната ефикасност срещу диворастящия коноп с 10 –15%, спрямо еднократната му употреба. В резултат на това е налице повишаване на добива средно с 16,5%.

5. Най-висока и стабилна ефекасност срещу диворастящия коноп и най-висок добив на слънчоглед се получава от тройната хербицидна комбинация Пледж 50 ВП + двукратно внасяне на Експрес 50 СГ.

селективност на хербицида клеранда при люцерна Пламен Маринов-Серафимов, Ирена Голубинова Институт по фуражните култури, Плевен Люцерната (Medicago sativa L.) е една от най-важните фуражни култура в света от групата на многогодишните бобови, поради високата си продуктивност, екологична пластичност към почвените и климатични условия. Проявяването на пълния биологичен потенциал на люцерната и дълготрайността на използване на тревостоите, зависи основно от степента на заплевеляване. Отрицателното влияние на плевелите и степента на заплевеляване при люцерната се изразява в намаляване гъстота и дълготрайността на използване на тревостоите, както и в силното редуциране на добива от свежа и суха биомаса, и на семена в семепроизводните посеви. Това налага да се извежда борба срещу плевели-

те, за да се осигурят „чисти посеви“ с подобрен ботанически състав и с увеличена добивност на фураж и семена. Ефикасната борба срещу плевелните видове при люцерната заемат важно място в технологията на отглеждането й, поради което хербицидите (с доказана ефикасност, лесна приложимост и бързо инициал-

но действие) заемат най-голям дял от използваните пестициди. Динамичните промени в предлаганите хербициди на пестицидния пазар, променящите се плевелни асоциации и нарастващите изисквания за опазване на екосиcтемите, налагат извършване на системни проучвания за търсене на „нови алтернативни” активни субстан-

Tаблица 1. Агрометеорологични показатели

Вегетационен период Години

Температура на въздуха, t0 C

III - X, 0C

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

2014

9,7

13,1

16,7

20,6

23,1

23,7

17,9

12,1

17,1

2015

6,8

12,2

18,8

20,7

25,5

24,4

20

10,9

17,4

1964 – 2013

6,4

12,0

17,7

21,2

23,4

22,9

18,3

12,1

16,8

Месечни суми на валежите, мм IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

∑ III – X, mm

2014

76,9

139,8

83

54,3

71,8

23,9

142,6

79,1

671,4

2015

68,4

43,6

30,6

95,9

21,5

29,9

130,3

92,7

512,9

1964 – 2013

35,6

48,7

62,9

63,7

61,5

45,5

45,3

34,6

397,8

ПЛЮС

Индекс на сухота de Martonne, Iar-DM

III - X

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

2014

46,8

72,6

37,3

21,3

26,0

8,5

61,3

43,0

37,1

2015

48,9

23,6

12,8

37,5

7,3

10,4

52,1

53,2

28,1

1964 – 2013

26,0

26,6

27,2

24,5

22,1

16,6

19,2

18,8

22,3

9–10 (279) / 2017

Години

ЗЕМЕДЕЛИЕ

III

Години

11

21DAA

28DAA

35 DAA

42DAA

Години

1

1

2

2

2

2

2

1

1

1

1

1

1

1

1

1

1

1

1

1

1

1

1

1

1

1

1

1

1

1

1,5

1,5

1,5

1,5

1,5

1

1

1

1

1

1

1

7DAA

Доза, мл/ дкa

0 DАA

№

Вариант

14 DAA

Таблица 2. Визуално отчитане на фитотоксичност, жизненост и покритие на люцерната в зависимост от приложените хербициди, бал

Фитотоксичност V1

Клеранда

150

V2

Листего 40 (Еталон)

50

V1

Клеранда

150

V2

Листего 40 (Еталон)

50

V1

Клеранда

150

V2

Листего 40 (Еталон)

50

2014

2015

2014 – 2015

Жизненост V1

Клеранда

150

V2

Листего 40 (Еталон)

50

V1

Клеранда

150

V2

Листего 40 (Еталон)

50

V1

Клеранда

150

V2

Листего 40 (Еталон)

50

2014

2015

2014 – 2015

100

100

95

95

90

90

90

100

100

100

100

100

100

100

100

100

100

100

100

100

100

100

100

100

100

100

100

100

100

100

98

89

95

95

95

100

100

100

100

100

100

100

Покритие V1

Клеранда

150

V2

Листего 40 (Еталон)

50

V1

Клеранда

150

V2

Листего 40 (Еталон)

50

V1

Клеранда

150

V2

Листего 40 (Еталон)

50

2014

2015

2014 – 2015

30

30

40

50

60

75

85

30

30

40

60

70

80

90

35

50

50

65

65

75

85

35

50

50

65

65

75

85

33

40

45

58

63

75

85

33

40

45

63

68

78

88

Легенда: DAA – дни след третиране

12

ции, предлагани на пазара за усъвършенстване на методите и средствата за борба срещу плевелите в люцерновите посеви. Целта на изследването е да се установи селективността на хербицида Клеранда (17,5 г/л имазамокс + 375 г/л метазахлор) при люцерна. Проучването е проведено през 2014 и 2015 година в опитното поле на Института по фуражните култури, Плевен на слабо излужен, средномощен чернозем при неполивни условия с люцерна сорт „Дара“. Сортът „Дара“ представлява синтетична популация чрез обединяване на репродуктивните потомства на седем зародишни плазми, показали най-добри стойности при три вида потомства. Характеризира се с комплексна устойчивост на болести (фузариум) и неприятели (люцернов семеяд), дълготрайност, бърз темп на подрастване, интензивен есенен растеж и висок добив на семена (Kertikova, 2008). Опитът е заложен върху изграден посев от люцерна, сорт „Дара“ (четвърта и пета година от създаване му) с големина на реколтната парцела 5 м2 по блоковия метод със следните варианти: V1 – 17,5 г/л имазамокс + 375 г/л метазахлор (Клеранда) – в доза – 150 мл/дкa + Деш в доза 100 мл/дкa и V2 – имазамокс 40 г/л (Листего 40) в доза 50 мл/дкa (еталон) + Деш в доза 100 мл/ дкa. Тестваният двукомпонентен хербицид (Клеранда) е регистриран в България за борба срещу житни и широколистни плевели при Clearfield хибриди маслодайна рапица. Внасянето на хербицидите е извършено с гръбна пръскачка при разход на работен разтвор 40 л/дка с конична дюза във фенофаза трети троен лист на люцерната. Всички показатели са опре-

Таблица 3. Т емп на отрастване на люцерната в зависимост от приложените хербициди, cм

№ Варианти

Доза, л/дкa

0DАA

7 DAA

14 DAA

21 DAA

28 DAA

35 DAA

42 DAA

48,4a

59,1a

2014 г.

V1

Клеранда

150

7,1b

19,0a 24,7a 36,0a

40,9a

V2

Листего 40 (Еталон)

50

6,3a

19,0a 28,5b 39,0b

43,0ab 51,3ab 62,2ab

2015 г.

V1

Клеранда

150

8,8a

15,8a 20,6a 25,4a

33,1a

44,0a

-

V2

Листего 40 (Еталон)

50

8,8a

15,8a 20,2a 25,5a

32,5a

42,6ab

-

2014 -2015 г.

V1

Клеранда

150

8,0a

17,4a 22,7a 30,7a

37,0a

46,2a

59,1a

V2

Листего 40 (Еталон)

50

7,6a

17,4a 24,4a 32,3a

37,8a

47,0a

62,2ab

Легенда: D AA – дни след третиране; a, b - статистически доказани разлики в сравнение с еталона Листего 40 при Р=0.05 Таблица 4. Х имичен състав на надземната биомаса от люцерна след третиране на посева с хербициди

№

Варианти

Доза, мл/ дкa

Показатели, % сурова пепел (CA)

сурови влакнини (CF)

азот (N) фосфор (P)

калций (Ca)

2014 г.

V1

Клеранда

150

V2

Листего 40 (Еталон)

50

9,77a

23,52a

3,279a

0,381a

1,778a

10,17a

20,94a

3,718a

0,413a

1,888a

2015 г.

V1

Клеранда

150

10,66a

23,97a

3,501a

0,492a

1,925a

V2

Листего 40 (Еталон)

50

10,02a

24,90a

3,1785a

0,411a

2,008a

2014-2015 г.

V1

Клеранда

150

10,22a

23,75a

3,390a

0,437a

1,852a

V2

Листего 40 (Еталон)

50

10,10a

22,92a

3,448a

0,412a

1,948a

Легенда: a – статистически недоказани разлики в сравнение с еталона при Р=0,05

деляни на 7, 14, 21, 28, 35 и 42 дни след третирането (DAT) с хербицидите. Визуални отчитания в балове за определяне на: – фитотоксичността на хербицидите по скалата на EWRS (бал 1 – без повреди, бал 9 – напълно унищожени растения); – жизненост (бал 0 – напълно унищожени растения, бал 100 – растенията са без повреди); покритие (0 – 100% за всички варианти на опита); Анализ на продуктивността: добив свежа и суха биомаса, кг/дкa. Определен е химичният състав на надземна биомаса от люцерната за всички варианти на опита, както следва: общ азот (N) по метода на Келдал, калций (Са) – комплексометрично и фосфор (Р) – колориметрично; сурови влакнини (по Веенде метода) и сурова пепел – чрез изгаряне в муфелна пещ. Получените експериментални данни са анализирани с помощта на софтуера STATGRAPHICS Plus за Windows Ver. 2.1 и STATISTICA Ver. 10. В агрометеорологично отношение, годините през които е проведен експеримента (2014 и 2015 г.) се различават значително в сравнение със средните за периода 1964 – 2013 г. (табл. 1). Средно месечните температури на въздуха са с наднормални стойности – от 1,2 до 3,3 oС. Месечните суми на валеж са със силна вариабилност и съставляват от 16,7 до 65% в сравнение със средните стойности за средномногогодишния период 1964 – 2013 г. Според индексът за аридност на de Martonne (IarDM) периодът III-X на 2014 г. се характеризира като умерено влажен (Iar-DM 35<I≤40 = 37.1), а 2015 г., като умерено суха (IarDM 24<I≤30= 28.1). Резултатите от визуалната оценка за селективност (табл.

2) показват, че хербицидът Кле-

13

ранда, приложен в доза 150 мл/дкa + Деш не проявява силен фитотоксичен ефект върху люцерната в сравнение с еталона Листего 40 + Деш. Фитотоксичното въздействие на Клеранда 150 мл/дкa + Деш се изразява в хлороза по листа в относително слаба степен (бал 2), но само през първата година от проучването, четиринадесет дни след извършване на третирането (14 DAT). С удължаване периода на вегетация на люцерната до четиридесет и втория ден след третирането (42 DAT), наблюдавания слаб фитотоксичен ефект се запазва. Хербицидът Клеранда не оказва влияние върху жизнеността и покритието на люцерната в сравнение с еталона Листего 40 (табл. 2). При темпа на отрастване на стеблата на люцерната не се очертава ясно изразена тенденция между отделните варианти, установяват се слаби различия през отделните години на про-

учване (6,3 – 62,2 cм и 8,8 – 44 cм), които зависят основно от агрометеорологичните условия и от фенофазата на люцерната. Изключение от описаната зависимост се установява само през първата година на проучване, където темпът на отрастване на люцерната на 14-и и 21-ви ден, след третиране с Клеранда в доза 150 мл/дкa + Деш е статистически доказано намален (Р=0,05), спрямо еталона Листего 40, приложен в доза 50 мл/дкa + Деш. Формираният добив свежа и суха биомаса (кг/дкa) от люцерната (фиг. 1) след приложение на хербицида Клеранда в доза 150 мл/дкa + Деш съставлява 98,3% в сравнение с еталона Листего 40 приложен в доза 50 мл/дкa (еталон) + Деш, като разликите са статистически недоказани при Р=0,05. Анализът на данните от таблица 4 показва, че процентното съдържание на суровата пепел, сурови влакнини и фосфор в

Фигура 1. Добив свежа и суха биомаса (кг/дкa) от люцерната, средно за периода на проучване Легенда: V1 – 17,5 г/л имазамокс + 375 г/л метазахлор (Клеранда) + Деш; V2 – имазамокс 40 г/л (Листего 40) + Деш; FBY – добив свежа биомаса, кг/дкa; DBY – добив суха биомаса, кг/ дкa от люцерната.

14

надземната биомаса на люцерната, средно за периода на проучване, след прилагане на хербицида Клеранда са увеличени от 0,12 до 0,83% в сравнение с еталона Листего 40. Процентното съдържание на общ азот и калций в надземната биомаса на люцерната е по-ниско (от 0,058 до 0,096%) в сравнение с еталона (Листего 40 приложен в доза 50 мл/дкa + Деш), при третиране на посева с Клеранда в доза 150 мл/ дкa + Деш. Независимо от наблюдаваните разлики в химичния състав на формираната надземна биомаса от люцерна, след третиране с хербициди Клеранда + Деш, разликите са статистически недоказани при Р=0,05, в сравнение с еталона (Листего 40 + Деш). Следователно, приложението на хербицида Клеранда в доза 150 мл/дкa + Деш не оказва влияние върху химичния състав на формираната биомаса от люцерната. Заключение Хербицидът Клеранда (17,5 г/л имазамокс + 375 г/л метазахлор), приложен в доза 150 мл/д–a + Деш (прилепител) притежава висока селективност (бал 1÷1,5) и не оказва отрицателно влияние върху добива и химичния състав на формираната свежа и суха биомаса при тествания сорт люцерна „Дара“, като разликите са статистически недоказани (при Р=0,05), спрямо еталона Листего 40 (40 г/л имазамокс), приложен в доза 50 мл/дкa (еталон) + Деш (прилепител). Клеранда може да се използва в „стари“ люцернови посеви във фаза трети троен лист на културата в доза 150 мл/дкa + Деш (прилепител).

Влияние на екологичните фактори и растителнозащитните мероприятия върху действието на хербицидите доц. д-р Ганка Баева ИРЕМК, Казанлък

9–10 (279) / 2017

ва се влиянието на хумуса, абсорбцията и движението на активните вещества в почвата. Докато с нарастването на хумусното съдържание се наблюдава определено повишаване на поглъщателната способност на почвата, то с увеличаване на глинестите фракции понякога абсорбцията намалява, което се обяснява с противодействието на двата компонента. Предпоставка за проникването на хербицида в растенията

ПЛЮС

ността спрямо хербицидите), дълбочина на сеитбата и др., които могат така да се съчетаят, че да осигурят оптимални резултати. От тази гледна точка няма абсолютна доза за дадена площ. Определените количества са всъщност средна годишна величина, която дава задоволителен резултат при достатъчно сигурност на културите. Трябва да се обръща внимание на поведението на почвените хербициди. Проуч-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Целта на борбата с плевелите е да се намали така нежеланата растителност, че ползата да превъзхожда вредата. Възможност за това предлагат хербицидите, стига да е стопански и екологично оправдано. Основната цел е плевелите да поемат толкова активно вещество, че да бъдат трайно увредени. Така проблемът се свежда до проникването на хербицида в плевелните растения. Те трябва да поемат повече активна субстанция, отколкото са в състояние да разградят, а защитният механизъм на културното растение трябва да остане „необременен“. Факторите, определящи действието на хербицидите са постоянни и променливи. Към постоянните спадат почвеният тип и съдържанието на хумус, а към променливите – валежите и температурата. Във всички случаи те не зависят от човека. Съществуват и фактори, които се определят от човешката дейност, като момент на пръскането, доза, начин на третиране, избор на сорт (от гледна точка на чувствител-

15

е той да попадне в зоната на органите, които са в състояние да го поемат и да се намира в разтворено състояние. Това зависи от количеството на използвания разтвор, водоразтворимостта на препарата и поглъщателната способност на почвата. Количеството на хербицида, попаднал в зоната на поемане на растението, зависи преди всичко от валежите и почвения тип, а количеството на поетото вещество – от транспирацията, неговата концентрация в почвената вода и десорбцията. В полска обстановка количеството от хербицида, което може да проникне в растението, зависи от скоростта на неговото разпадане, измиване и от интензитета на адсорбцията, която от своя страна се определя от съдържанието на вода и от киселиността на почвата, от температурата и концентрацията на активната субстанция и от наличието на други химикали. Установено е, че количеството на някои хербициди се увеличава в почвите със слаба поглъщателна способност. При високо съдържание на вода, фитотоксчният ефект зависи не толкова от концентрацията на хербицида, колкото от придвижването му през корените. Това означава, че високото съдържание на активно вещество в почвения разтвор не винаги дава очаквания резултат при недостиг на вода или слаба транспирация на растенията. Действието на метеорологичните фактори е пряко и косвено. Топлата и суха пролет забавя поникването на плевелите и отслабва действието на хербицидите, прилагани преди

16

поникването, поради недостиг на вода в почвата. Използването на листни хербициди преди развитието на плевелите също не дава задоволителни резултати. Ако впоследствие през месец май – юни настъпи влажно време наличните в почвата хербициди действително се активизират, но вече не могат да унищожат израсналите плевели, които изпреварват културата. През последните години растителнозащитната техника непрекъснато се усъвършенства, стремейки се да задоволи изискванията за опазване на растенията, природната среда и постигането на най-добър икономически резултат. Проведени са опити за определяне ролята на количеството на работния разтвор за ефективността на хербицидите. Резултатите показват, че само при 30 % от случаите могат да се

очакват еднакви резултати от пръскането с 10 до 40 л/дка. Според Mass (1991) в повечето случаи ефективността намалява при по-малко количество работен разтвор, въпреки че резултатите са крайно разнообразни. Интересно е да се отбележи, че срещу лепката, повитицата и други устойчиви плевели, увеличаването на работния разтвор на 60 л/дка само в отделни случаи дава доказано по-добър ефект. Срещу дивия овес при 20 л/дка се получават по-добри резултати. При разход от 1 до 2,5 л/дка ефектът спада с около 30%. Намаляване на ефекта се наблюдава и при пръскане срещу врабчови чревца, пача трева и великденче при разход под 20 л/дка. Това означава, че за определени видове плевели количеството на работния разтвор е от решаващо значение.

съотношения надземна към коренова биомаса при грах и фий след третиране с тор хумустим Вилиана Василева Институт по фуражните култури, Плевен

ПЛЮС

9–10 (279) / 2017

грах сорт Плевен 4 и пролетен фий сорт Образец 666, засяти при междуредово разстояние 15 cм, с посевна норма, разчетена за 110 к.с./м2 за грах и 200 к.с./м2 за фий. Изпитани са следните варианти в четири повторения: 1. Контрола - нетретирани семена; 2. Едно вегетационно третиране; 3. Две вегетационни третирания; 4. Третирани семена 0,6 л/т; 5. Третирани семена 0,6 л/т + едно вегетационно третиране; 6. Третирани семена 0,6 л/т + две вегетационни третирания; 7. Третирани семена 1,2 л/т; 8. Третирани семена 1,2 л/т + едно вегетационно третиране; 9. Третирани семена 1,2 л/т + две вегетационни третирания. Семената са третирани полумокро 24 часа преди сеитба. Третирането по време на вегетация е извършено във фази отрастване и начален до пълен цъфтеж, с доза от препарата 40 мл/дкa. Във фаза начало на цъфтеж на граха са вземани почвени монолити (20/30/40 cм) (Beck et

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Бобовите растения са с добре развита коренова система и при ефективна биологична азотфиксация усвояват от въздуха до 70% от необходимия им азот (Vance, 2001). Грахът (Pisum sativum L.) и фият (Vicia sativa L.) са ценни фуражни бобови култури с различно предназначение. При благоприятни условия може да фиксират до 150 кг N/ха и натрупат в почвата 45–70 кг N/хa (Clayton et al., 2004; Voisin et al., 2013). Те са с кратък вегетационен период, натрупват значително количество коренова биомаса, минерализацията на която протича бързо след прибирането им (Mihailovich et al., 2006). Грахът във фаза цъфтеж може да формира до 39,6 кг/дкa, а фият до 100 кг/дкa суха коренова биомаса (Сидорова и др., 2010). Кореновата биомаса съдържа приблизително 40% С, като 18% от кореновия С за година попада в хумуса (Kwabiah et al., 2005). Така допринасят за поддържане и увеличаване на почвеното плодордие (Cupina et al., 2004; Nemecek et al., 2008; Рябцева, 2009). В статията са представени резултатите от проучване, за да се установят промените в някои параметри на растежа при грах и фий, а именно съотношения тегло надземна/тегло коренова биомаса, височина надземна/дължина коренова биомаса и се определи специфичната дължина на корените след третиране с органичен тор Хумустим. Експерименталната работа е извършена на опитното поле на Институт по фуражните култури, Плевен. Опитът е изведен при неполивни условия и почвен подтип слабо излужен чернозем. Използван е методът на дългите парцели и големина на опитната парцела 10 м2. Действието на Хумустим е изпитано върху пролетен фуражен

17

Таблица 1. Съотношение надземна/коренова биомаса при грах и фий след третиране с органичен тор Хумустим

Варианти

Тегло надземна биомаса/ тегло корени, г/раст.

Височина надземна биомаса/ дължина корени, см

грах

фий

грах

фий

Нетретирани семена

5,96

3,02

7,33

6,14

Нетретирани семена + едно ТВВ*

5,25

2,99

7,38

6,71

Нетретирани семена + две ТВВ

4,80

3,02

7,10

5,92

Третирани семена 0,6 л/т

5,87

2,86

7,89

5,30

Третирани семена 0,6 л/т + едно ТВВ

4,98

3,24

7,33

6,56

Третирани семена 0,6 л/т + две ТВВ

4,89

2,98

6,95

7,39

Третирани семена 1,2 л/т

6,29

3,06

7,93

5,48

Третирани семена 1,2 л/т + едно ТВВ

5,95

3,20

7,74

6,02

Третирани семена 1,2 л/т + две ТВВ

5,71

2,86

7,27

5,97

SE (P=0,05)

0,18

0,04

0,11

0,21

Средно

5,52

3,02

7,43

6,16

Min/max

4,80/6,29

2,86/3,24

6,95/7,93

5,30/7,39

STDEV

0,55

0,13

0,34

0,64

*Третиране по време на вегетация (ТВВ)

al., 1993), корените на 10 растения измити и отчетени: височина надземна биомаса (cм), дължина коренова биомаса (cм), тегло суха надземна биомаса (г/растение) (сушене 60 oC), тегло суха коренова биомаса (г/растение) (сушене 60 oC). Специфичната дължина на корените е изчислена като дължина корени/тегло корени (см/г). Експерименталните данни са осреднени и статистически обработени, софтуер SPSS за Windows (2012). Хумустим e течен тор и стимулатор на растежа, продукт на висококачествен органичен субстрат със 100% екологична чистота. Признат и одобрен е за производство на биологична продукция. Течната формулация на Хумустим включва в състава си: общ азот – 3%; общ фосфор – 0,4%; калий – 9,7%; хуминови киселини – 32%; фулвокиселини – 4%; микроелементите калций, магнезий, цинк, мед, кобалт, молибден, бор, сяра и др.; пепел – 18%. Формирането на биомасата на растението и отделните негови органи е резултат както на асимилационната дейност на фотосинтезиращите тъкани, така и на функционирането на кореновата система (Novikova, 2012). При граха 70% от кореновата маса е разположена в горните 15 cм от почвения профил (Williams et al., 2013). Съотношението тегло надземна/тегло коренова био-

18

маса се определя от развитието на растенията. В нашето проучване третирането с органичен тор оказва влияние върху съотношението тегло надземна/тегло коренова биомаса при двете култури (табл. 1). При грах, при извършване на две третирания по време на вегетация с препарата, стойността на съотношението тегло надземна/тегло коренова биомаса е доказано по-ниска в сравнение с тази при едно третиране. Близки са стойностите при доза на Хумустим 0,6 л/т + едно и две вегетационни третирания, а при 1,2 л/т, най-благоприятно е това съотношение при доза 1,2 л/т + две вегетационни третирания. При фия няма доказани различия при вариантите с нетретирани семена. При доза на препарата 1,2 л/т, аналогично на граха, най-благоприятно е съотношението тегло надземна/тегло коренова биомаса при извършване на две третирания по време на вегетация. Според Buyanovsky and Wagner (1986) съотношението тегло надземна/тегло коренова биомаса при грах e близко по стойности и остава относително непроменено при различни климатични условия. Kwabiah et al. (2005) установяват съотношение тегло надземна/тегло коренова биомаса при тази култура със стойност 10,8. По-ниско е съотношението тегло надземна/ тегло коренова биомаса при фий, поради по-

Фигура 1. Специфична дължина на корените (cм/г) на грах и фий след третиране с органичен тор Хумустим голямото количество коренова биомаса (2,86 – 3,24). До подобни резултати достигат Vollert et al. (2013), според които то е в интервал от 1,18 до 2,41. Съотношението височина надземна/дължина коренова биомаса при грах е най-благоприятно при две вегетационни третирания, доза на препарата 0,6 л/т + две вегетационни третирания и 1,2 л/т + две вегетационни третирания. С увеличаване на дозите на органичния тор за вариантите с третиране на семената, съотношението височина надземна/дължина коренова биомаса логично намалява, поради по-доброто развитие на кореновата система. Включените хуминови киселини в състава на Хумустим стимулират нарастването на кореновата система на растенията. При изпитване на експерименталните дози са внесени хуминови киселини (%) както следва: с едно вегетационно третиране – 12,8; с предсеитбено третиране в доза 0,6 л/т семена – 0,19, в доза 1,2 л/т семена – 0,38. По-голямото количество коренова биомаса, формирано след третиране с органичния тор, увеличава възможността за улавяне и на някои по-труднодостъпни елементи, необходими за подоброто развитие на растенията (Lambers et al., 2006). При фий съотношението височина надземна/ дължина коренова биомаса е най-благоприятно при две вегетационни третирания и дози 0,6 и 1,2 л/т. Коефициентите на корелация между тегло надземна/тегло коренова биомаса и височина надземна/дължина коренова биомаса са r= +

0,8034 при грах, и r= + 0,2059 при фий. Нашите резултати са в унисон с тези на Наумкина (2007). При по-добро развитие на кореновата система на растенията стойността на специфичната дължина на корените е по-ниска. При грах специфичната дължина на корените при третиране по време на вегетация е доказано по-ниска при варианта нетретирани семена + две вегетационни тертирания (фиг. 1). Близки са стойностите на този показател при третиране с Хумустим в доза 0,6 л/т. Аналогична е тенденцията при фий. Поради по-голямото тегло на кореновата биомаса, при 1,2 л/т + две вегетационни третирания, стойността на специфичната дължина на корените е най-ниска. Коефициенти на корелация между специфична дължина на корените и височина надземна/ дължина коренова биомаса – при грах r= 0,1904, а при фий r= - 0,3951. Изводи Третирането с органичния хуматен тор Хумустим оказва положително влияние върху растежните параметри на грах и фий. Съотношението тегло надземна/тегло коренова биомаса при грах (4,8 до 6,29) е по-високо от това на фий (2,86 до 3,24). Съотношението височина надземна/дължина коренова биомаса при грах варира от 6,95 до 7,93, а при фий от 5,30 до 7,39. При третиране на семената с Хумустим в доза 1,2 л/т и вегетационни третирания, кореновата система е най-добре развита и специфичната дължина на корените при грах е 78,6 и при фий 84,3.

19

зеленчуци

Биохимични показатели за качество на продукцията от различни сортотипове домати В. Василева, Н. Динев, Ив. Митова Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“, София Доматите заемат по площ, обем на производство и консумация в прясно и преработено състояние първо място между зеленчуковите култури. Широкото разпространиние и масовата им употреба се дължат преди всичко на създадените сортове с различен вегетационен период, висока и стабилна продуктивност, екологична пластичност, устойчивост на икономически важни болести. За да се задоволи потребността на постоянно нарастващото население е необходимо да се произвежда голямо количество висококачествена продукция. Качеството на доматите за прясна консумация се определя както от външния вид (цвят, размер, форма, липса на физиологични нарушения и гниене), твърдост, текстура, сухо вещество, така и от техните органо-

лептични (вкусови) и хранителни качества. От гледна точка на потребителите, цветът е една от най-важните характеристики, определящи избора им. Най-масови са плодовете с класически червен цвят, но все по-големия пазарен интерес към нетрадиционни сортове налага селектирането на нови такива с жълт, оранжев, розов, черен цвят. В настоящото изследване е направена съпоставка на биохимични покатазетели, определящи качеството на различни сортове домати, обединени в сортотипове по колориметричен признак. Опитът е заложен в Цалапица на алувиално-ливадна почва със слабо съдържание на хумус и неутрално рН. Почвата е с ниско съдържание на минерален азот, слаба запасеност с Р2О5 и средна запасеност с К2О.

Изпитани са с пет сорта домати, разделени по колориметричен белег в четири сортотипа – жълт („Алтайски оранжев”), розов („Биволско сърце”), червен („Николина” и „Атак”) и черен („Шоколадов”). Калиевата норма от 24 кг К/ дкa е внесена двукратно под форма на калиев сулфат, на фон азотно и фосфорно торене. Азотът е внесен под форма на амониев нитрат, а фосфорът –- като троен суперфосфат.

Таблица 1. Качествени показатели на домати, отчетени при първа беритба

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (279) / 2017

дата I (15.08)

20

Сорт Алтайски оранжев Биволско сърце Николина Атак Шоколадов НМДР при Р≥95%

АСВ

Захари

Обща киселинност

Витамин С

Ликопен

% 7,33 8,12 5,88 4,90 8,67 0,216

% 5,90 6,60 3,13 3,10 6,60 0,448

% 0,36 0,48 0,42 0,47 0,47 0,064

мг / 100 г 12,30 10,60 12,00 7,30 13,50 1,271

мг / 100 г 0,19 3,99 4,76 4,42 6,89 0,416

Таблица 2. Качествени показатели на домати, отчетени при втора беритба

дата II (12.09) Сорт

АСВ

Захари

Обща киселинност

Витамин С

Ликопен

Алтайски оранжев Биволско сърце Николина Атак Шоколадов НМДР при Р≥95%

% 8,88 6,25 4,47 4,18 7,09 0,333

% 7,60 4,80 3,23 2,70 5,50 0,367

% 0,64 0,46 0,55 0,58 0,52 0,059

мг / 100 г 13,80 14,10 6,50 8,90 16,80 0,534

мг / 100 г 0,36 3,74 5,70 3,55 6,06 0,181

Вкусовите качества на доматите се дължат основно на съдържанието на захари и киселни, а хранителните – от съдържанието на минерали, витамини, каротеноди и др. (антиоксиданти). Показателите на качеството на доматите имат значителна тежест при оценката на продукцията и създаването чрез селекция на нови хибриди. В изследването е определено съдържанието на сухо вещество, захари, обща киселинност, витамин С и характерния за доманите каротеноид ликопен в две фази. В таблици 1 и 2 са обобщени данните, получени при анализа на биохимичните показатели. Съдържанието на сухо вещество в плодовете от домати варира между 5 и 7,5%. Този параметър е с изключителна важност, тъй като стойностите на сухото вещество са в право пропорционална зависимост

с количеството свежа маса на плодовете като обект на икономически интерес. В настоящото изследване получените данни за сухо вещество варират между 4,9 и 8,67% за първата дата на отчитане и 4,18 и 8,88% – за втората. Найвисоки стойности при първата беритба са отчетени при плодовете от сортове „Черен принц“ и „Биволско сърце“ а най-ниски – при хибрид „Атак“ (табл. 1). При второто вземане най-високи стойности на този показател има при плодовете от сорт „Алтайски оранжев“, а най-ниски – отново при плодовете от хибрид „Атак“ (табл. 2). Разликите между всички изследвани варианти са статистически доказани при първата дата, а при отчитането през септември всички разлики са доказани, с изключение на разликите между хибриди “Николина F1” и „Атак“. Тъй като всички

сортове са отгледани при едни и същи условия, тези разлики биха могат да се определят като изцяло сортова особеност. На базата на това може да се предположи, че по този показател сортовете „Шоколадов“ и „Биволско сърце“ са особено подходящи за консервната и преработвателна промишленост. Сравнявайки класическите сортове „Атак“ и „Николина“ се вижда, че „Николина“ има повисоко съдържание на сухо вещество (5,88%). Доказано е, че съдържанието на сухо вещество е в пряка връзка със съдържанието на общи захари (фиг. 1(а, b). Съдържанието на захари в плодовете от домати е една от най-важните органолептични характеристики на качеството им; концентрацията на захари варира в зависимост от сорта и климатичните условия със стойно-

Фигура 1. Връзка между съдържанието на сухо вещество и захари в плодовете от домати, отчетени при двете беритбени дати

21

22

сти между 1,66% и 4,65%. От изследваните сортове с най-високо съдържание на захари се характеризират сортовете „Биволско сърце” и „Шоколадов”, с 6,6% за първата отчетена беритба и сорт „Алтайски оранжев” с 7,6% за втората дата. При беритбата през септември доказаност на разликите има между всички изследвани сортове. При класическите червени домати от сортове „Атак” и „Николина” по-голямо съдържание на захари и при двете отчитания имат плодовете на сорт „Николина” (3,13 Фигура 2. Захарно-киселинно съотношение в плодовете от домати и 3,23%). Впечатление прави, че те са значително по-ниски от стойностите, отчетени от т.н. „нестандартни” сортове. Това би могло да се дължи на факта, че и двата сорта „червени” домати са детерминантни, а останалите – „Алтайски оранжев”, „Биволско сърце” и „Шоколадов” са индетерминантни сортове. Индетерминантните сортове домати имат по-високо съотношение листа/плодове, а както е известно натрупването на захари е свързано с фотосинтетичната активност на растенията. Друга важна органолептична характеристика за вкуса на доматите и цялостното качество е Фигура 3. % съдържание на β-каротин + др. oбагрени в жълто вещества общата киселинност. Със среди ликопен от общите багрила при първо отчитане (август) ни стойности от 0,4% тя оказва по-голямо влияние върху вкусовите качества на плодовете от захарите. Стойностите на обща киселинност в изследваните домати при първата дата варират между 0,36 и 0,48%, а при втората – между 0,45 и 0,64%. При първата беритба с най-ниска обща киселинност се характеризират плодовете от сорт „Алтайски оранжев” с 0,36%, а най-висока такава е отчетена при сорт „Биволско сърце” (0,48%). При следващата дата плодовете от сорт „Алтайски оранжев” показват най-висока обща киселинност (0,64%), а тези от сорт „Биволско сърце” – най-ниска Фигура 4. % съдържание на β-каротин + др. oбагрени в жълто вещества (0,45%). От „червените” домати и ликопен от общите багрила при второ отчитане (септевмри)

и при двете беритби по-високи стойности на този показател имат доматите от сорт „Атак”, за двете отчитания. Вкусовите качества на доматите са субективна характеристика тъй като зависят от индивидуалните предпочитания на консуматорите. Поради тази причина в средата на миналия век се въвежда терминът захарно-киселинно съотношение като баланс между захарите и органичните киселини в плодовете. На фигура 2 са показани захарно-киселинните съотношения на изследваните сортове от двете беритби. Ясно се вижда, че и при двете дати сорт „Алтайски оранжев“ има най-висок показател, а сорт „Атак“ – най-нисък. Известно е, че доматите са основен източник на редица витамини, в това число и Витамин С. В литературата се посочва много широк диапазон на съдържанието му в плодовете от домати (8–120мг в 100г), като това е в резултат на различни земеделски практики, сортови особености на растенията и начини на съхранение след прибиране на реколтата. В настоящото изследване съдържанието на витамин С варира между 7,3 и 13,5 мг в 100г при първата отчетена беритба и между 6,5 и 16,8 мг в 100г за втората дата. Най-много витамин С и при двете беритби е отчетено в плодовете на сорт „Шоколадов” (13,5 и 1,8 мг в 100г), а най-малко при „Атак” (7,3 мг в 100г) при първото отчитане и „Николина” (6,5 мг в 100г) при второто. Статистически доказани разлики между вариантите в изследването през август има между вариантите от сорт „Алтайски оранжев” и „Атак”; сорт „Биволско сърце” и сортове „Атак” и „Шоколадов”; сортове „Николина” и „Атак”; сортове „Атак” и „Шоколадов”. При отчитането през септември с най-висока степен на доказаност разлики се наблюдават между всички изследвани варианти, с изключе-

ние на сортове „Алтайски оранжев” и „Биволско сърце”. От стандартните сортове по показател витамин С по-добре се представя сорт „Николина” (12мг в 100г) при първата беритба, а при втората – сорт „Атак” (8,9мг в 100г).

Oт данните се вижда, че всички сортове включени в изследването, с изключение на сорт „Николина” показват по-високи концентрации на витамин С при второто отчитане. Предполага се, че причина за това са високите температури през месец август, когато е направена първата беритба, тъй като концентрацията на витамин С намалява с увеличение на листната температура, която от своя страна е в пряка връзка с температурата на околната среда. Ликопенът е ненаситен антиоксидант, като на него се дължи червеният цвят на доматите. През последните години се счита, че именно ликопенът е най-мощният антиоксидант от каротеноидното семейство. Редица изследвания показват, че редовния прием на ликопен намалява риска от рак на белия дроб, пикочния мехур, шийката на матката, а също така и заболявания на стомашно-чревния тракт. Установено е, че ликопенът съставлява 75–83% от общото съдържание на пигменти в доматите, а β-каротина около 3 до 7% от тях (фиг. 3 и фиг. 4). И при двете отчетни дати съдържанието на ликопен е много по-високо от това на β-каротин + други, oбагрени в жълто вещества. Като изключение правят единствено плодовете от сорт „Алтайски оранжев”. При тях ликопенът е едва 4,2% при първото отчитане и 3,05% за второто. Съдържанието на ликопен в доматите се движи в границите 1,5–13мг в 100г, като това широко вариране на данните би могло да се обясни с географското местоположение на района на отглеждане, техниките на отглеждане, климатичните условия

и сортовите особености и зрелостта на изследваните плодове. Данните, получени в настоящото изследване варират между 0,19 и 6,89 мг в 100г в първата дата, а във втората – между 0,36 и 6,06 мг в 100г. Установено е, че жълтите сортове домати могат да съдържат над 10 пъти по-малко ликопен от стандартните сортове. При двете отчитания най-високи съдържания на ликопен има в плодовете от сорт „Шоколадов”, а най-ниски – в тези от сорт „Алтайски оранжев”. Разликите в съдържанието на ликопен и варирането му между двете беритби би могло да се отдаде на климатичните аномалии през опитната година. Високите за сезона температури и обилните валежи биха могли да са причина за липсата на тенденция при получените данни. Счита се, че резките температурни промени влияят значително върху синтеза на пигменти в доматите, като за оптимални температури се посочват тези в диапазона 16–21оС. При температура под 12оС силно се затруднява синтеза на ликопен, а при такива, по-високи от 30оС процесът може да спре като цяло. Заключение Плодовете на червените хибриди „Николина F1” и „Атак“ имат по-малко сухо вещество от плодовете на сортовете с нетипичен цвят „Алтайски оранжев“, „Биволско сърце“ и „Черен принц“. Най-много витамин С и ликопен и при двете беритби е отчетено в плодовете на сорт „Черен принц”, като изследването позволява да се предложи насока на селекцията с черен домат, за повишаване на коментираните биохимични показатели. От червените домати хибрид „Николина” превъзхожда „Атак” по почти всички от отчетените биохимични показатели (сухо вещество, захари, Витамин С, ликопен).

23

Съдържание и извличане на макроелементи с добива от тикви в зависимост от торенето Н. Динев, И. Митова, В. Василева, ИПАЗР „Н. Пушкаров“, София

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (279) / 2017

Агрохимичната характеристика на почвата е важен фактор за определяне на плодородието й. Количеството на макроелементи и микроелементи се явява определящ фактор. Същевременно, за постигането на оптимален резултат е необходимо моделиране на съотношението между тях, което да задоволява най-добре потребностите на избраната култура. Това се постига с избора на количеството и формата на торовете. Използването на минерални торове дава големи възможности за оптимизиране на хранителния режим. В последните години обаче има редица рестриктивни мерки, най-вече при ползването на азотни торове (Наредба 2/2008). Сравнително малко са изследванията по отношение на фосфорните и калиевите торови норми. Високата цена на торовете и преразпределението на земеделските земи не позволява дългогодишното планиране на земеделските практики. Важен фрагмент се явява и изискването на пазара за производство на безопасна и качествена продукция, което се свързва с биологичното производство. Биологичното земеделие е призвано да отговори на нуждите с високо качествена продукция. Това трябва да се постигне с използване на естествени ресурси, като за подобряване на хранителния режим се препоръчва ползване на органични торове (Koutev and Kolev, 2006; Koutev and Slavov, 2008, Филчева и др., 2015). Задължително изискване в агроекологичнте мерки е постигане на устойчивост в производството, т.е. осигуряване на добри добиви и оставяне на почвата в състояние на добра запасеност с основните елементи – азот, фосфор, калий. Многогодишни изследвания са показали, че съотношението на тези елементи в угнилия оборски тор е силно дисбалансирано.

24

Това създава предпоставки за формиране на недостиг (главно азот) и излишък (главно фосфор и калий) едновременно. Тези знания за поведението на елементите в почвата ни провокираха да си поставим като цел определяне влиянието на торовата форма върху минералния състав на почвата и продукцията от тикви. Експериментът е елемент от многогодишен оборот на култури, а опитът е изведен в опитно поле в с. Цалапица, Пловдивска област. Експерименталното поле се намира в землището на едноименното село. То е разположено в Горнотракийска низина и попада в Южен Централен планов регион на България. Районът се характеризира с добре развито земеделие. Село Цалапица е с надморска височина 186 м. Климатът в района е топъл – с мека зима, ранна и сравнително топла пролет и горещо лято. В опитното поле преобладават алувиални почви (свързан пясък, глинесто-песъкливи). Имат много добър въздушен режим. Изследването включва опитни резултати от зеленчуково сеитбообращение, с хибрид тикви – SAMSON (E 88.007) F1, (Enza Zaden) върху алувиално-ливадна почва след захарна царевица късно полско производство. Използвана е схема включваща Блоков метод на разположение на парцелките. Големината на опитните парцелки е 30 м2 .

Таблица 1. Почвена реакция и остатъчни съдържания на хранителни елементи след приключване на опит с предходна култура (захарна царевица).

Вариант 1.

2.

3.

4.

контрола 100% об. тор 100% мин. тор 50% об. тор+50% мин. тор

pH

H2O

7,9 7,8 7,5 7,7

pH

KCl

6,9 6,9 6,8 6,8

NH4-N+NO3 N (мг/1000г) 18,1 29,8 30,5 25,6

P2O5 (мг/100г) 8,1 52,7 7,6 15,1

K2O (мг/100г) 15,0 19,2 18,2 17,4

Таблица 2. Съдържание на хранителни елементи в плодове от тикви в зависимост от приложеното торене

Вариант 1.

2.

3.

4.

N 0,43 0,88 0,41 0,69

контрола 100% об. тор 100% мин. тор 50% об. тор+50% мин. тор

P 0,52 0,68 0,53 0,62

(%)

Таблица 3. Износ на хранителни макроелементи с продукцията от тикви

вариант 1 2 3 4

кг /дкa 3158,3 4791 4766,6 4580,1

кг N 9,97 22,96 22,72 20,98

кг P 0,52 1,56 1,20 1,30

кг K 3,19 8,95 7,04 6,92

Таблица 4. Агрохимична характеристика на почвата в края на вегетацията

вариант рНH2O 1 2 3 4

7,6 7,9 7,5 7,9

рНKCl 6,8 7,1 6,6 7,0

мин.N мг/кг 12,7 10,9 8,6 14,4

P2O5 мг/100г 14,5 98,0 24,7 79,0

K2O мг/100г 14,8 29,8 18,4 22,6

Хумус (%) 1,37

Всяка парцелка има 4 реда. Вариантите на експеримента включват оборски тор (добре угнил оборски тор), внесен самостоятелно, минерални торове, внесени самостоятелно, и комбинация между двете форми. Нормата от 20 кг N/дкa (избрана чрез справка с литературата) отговаря на 1052,6 кг оборски тор. Оборският тор, внесен в опита е с pH H2O – 7,5, а pH KCl е 7. Съдържанието на общи форми на макроелементи е: 1,9% азот, 3,91% фосфор и 0,79% калий. В оборският тор съотношението N: P: K =1,9: 3,91: 0,79 или 1: 2,06: 0,42. За да се изравнят вариантите с органично и минерално торене по количество на внесените макроелементи, то във варианта с минерално торене при това положение трябва да се внесат 20 кгN/дка, 41,2 кгР/дкa и 25,7 кгК/дкa. За варианта със смесено торене количеството оборски тор (вар.2) и минерални торове (вар. 3) се редуцират наполовина. Почвените анализи са определени по утвърдени методики. За рН е ползван воден и солеви извлек. Съдържанието на минерален N е определено по метода на Бремнер и Киней (1965). Съдържанието на P2O5 и K2O е определено в лактатен извлек по метода на П. Иванов (1984). Изходните данни за почвата показват нееднаквата запасеност след предходната култура (захарна царевица). Прави впечатление високото остатъчно ниво на фосфор след варианта със 100% оборски тор. По отношение на азотните форми и подвижния калий стойностите са съизмерими. Важна насока в агрохимичните изследвания е анализът на микроелементия състав на получената

K

Ca

Mg

Zn

3,2 3,9 3,1 3,3

0,18 0,32 0,22 0,25

0,13 0,14 0,13 0,11

17 17 17 17

Cu (мг/кг) 6 7 6 12

Mn

Fe

9 10 10 9

46 48 58 46

продукция. Това включва както плодовете, така и вегетативната зелена маса. В периода на прибиране на тиквите вегетативната маса бе с начало на изсушаване, което би дало некоректни резултати. Поради това се коментира само износа с получената продукция от тикви. Данните (табл. 2) информират за максимални съдържания на макроелементи във варианта със самостоятелно органично торене. Вероятно това се дължи на по-продължителното усвояване на хранителни вещества и забавеното отделяне на хранителни компоненти от внесения оборски тор. Обобщеният извод, отчитащ добивите и елементния състав, позволява да се заключи, че максимален износ на азот, фосфор и най-вече калий, се постига при органичното торене, приложено самостоятелно. Най-ниски са тези стойности при комбинираното (органо-минерално) торене. Разликите са недоказани, поради което данните могат да се коментират само като тенденции. Наличието на дисбаланс в хранителните вещества и главно в съотношението азот:фосфор: калий е присъщо на оборския тор след периода на зреене. Обикновено това се компенсира с ползване на течни препарати, позволени в биологичното земеделие. В настоящото изпитване бе установено, че в почвата след експеримента остават значителни количества минерални фосфор и калий във варианта с органично торене и във варианта с комбинирано торене (габл. 3). Нивата на азота са съизмерими и могат да се характеризират като средни, което потвърждава добрия избор на азотната норма. При вариантите с ползване на оборски тор високите остатъчни стойности би трябвало да служат за индикация при следваща култура. Често в практика тези ефекти се пренебрегват, при което се достига за значителен дисбаланс в хранителния режим. Заключение: 1. Максимален износ на азот, фосфор и найвече калий, се постига при органичното торене, приложено самостоятелно.

2. Остатъчните количества минерални фосфор и калий са най-високи във варианта с органично торене и във варианта с комбинирано торене.

3. Демонстрирано е наличието на дисбаланс в хранителните вещества в почвата и главно в съотношението азот: фосфор: калий при вариантите с оборския тор.

25

ОВощарство

Сравнително проучване на новоинтродуцирани кайсиеви сортове Валентина Божкова, Мариета Нешева Институт по овощарство, Пловдив Южен Централен район е на второ място в страната по заети площи с овощни култури. Кайсията не е сред приоритетните култури на района, поради което в сравнение с 2010 г. площите са намалели с 17 ха, но в същото време произведената продукция от този овощен вид се е увеличила с 84 тона. Това показва, че въпреки не особено благоприятните климатични условия, свързани с топлите зими и провокативните пролетни мразове, има микрорайони в тази част на страната, подходящи за производство на кайсиеви плодове. В Института по овощарство е изградена колекция с 50 кайсиеви сорта от различни страни, която непрекъснато се обогатява. Сортовете се проучват за стопански и биологически качества при почвено-климатичните условия на региона. Получените резултати спомагат за разширяване на информираността на изследователи и производители. Настоящото изследване има за цел да представи някои резултати от проучване на 3 новоинтродуцирани кайсиеви сорта от Словакия и един местен сорт от Македония, сравнени със стандарта Унгарска и българския сорт Албена. Изследването е проведено в периода 2014 –

Сорт Крупна скопиянка

2016 г. в колекционно насаждение на института. Дърветата са засадени през 2012г. на разстояние 4х3 м. Всеки сорт е представен с минимум по 5 дървета. Насаждението се отглежда без напояване. Почвената повърхност се поддържа в черна угар, а редовата ивица се третира с хербициди. Проследен е цъфтежа на сортовете, извършен е биометричен и сензорен анализ на плодовете. Отбелязана е родовитостта на сортовете. Въз

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (279) / 2017

Таблица 1. Фенология на цъфтежа при кайсиеви сортове 2014–2016 г.

26

Сорт

Бял бутон

Начало на цъфтеж

Начало на пълен цъфтеж

Край на пълен цъфтеж

Край на цъфтежа

Продължителност на цъфтежа в дни

Албена

13.03.

14.03.

Велита

16.03.

21.03.

23.03.

10

11.03

13.03.

14.03.

18.03.

20.03.

8

Весна

11.03.

13.03.

14.03.

19.03.

20.03.

8

Вехарда

12.03.

14.03.

15.03.

20.03.

21.03.

8

Крупна скопиянка

12.03.

14.04.

16.03.

20.03.

22.03.

9

Унгарска

12.03.

14.03.

16.03.

20.03.

22.03.

9

Таблица 2. Биометричен анализ на плодове Плод Сорт

дата на зреене

Албена

Костилка средно височина тегло на 1 (мм) плод (г)

височина (мм)

ширина (мм)

дебелина (мм)

10,07

52,02

40,91

47,65

53,87

32,57

12,33

24,22

3,85

Велита

15,06

50,48

40,94

46,67

51,21

28,51

11,81

20,43

2,60

Весна

17,06

46,58

46,63

49,20

61,16

27,55

12,18

21,91

2,71

Вехарда

23,06

46,13

44,72

48,64

58,26

27,61

13,15

21,91

3,49

Крупна скопиянка

08,07

50,29

42,81

47,40

56,41

33,70

12,23

24,66

3,12

Унгарска

25,06

47,14

44,22

47,17

53,49

27,76

12,88

23,09

3,03

Таблица 3. Сензорен анализ на кайсиеви плодове външен вид сорт едрина форма оцветеност

текстура

ширина (мм)

дебелина средна маса на (мм) костилка (г)

качество на плода вкус аромат

обща балова оценка

Албена

7,1

7,1

5,9

7,4

7,3

8,0

50,9

Велита

7,0

6,8

6,6

6,8

6,3

6,8

46,5

Весна

8,1

7,1

5,6

6,9

6,7

6,3

47,6

Вехарда

6,1

5,8

6,2

5,7

6,8

6,2

43,7

Крупна скопянка

8,7

7,9

6,3

7,4

7,3

6,9

51,4

Унгарска

6,8

7,0

7,2

6,2

6,0

6,5

48,1

основа на изследваните показатели е направена обобщена оценка. Изследваните 6 сорта се различават по отношение хода на цъфтежа. Разликата спрямо датата за начало на цъфтеж е само от един ден, но началото на пълния цъфтеж настъпва най-рано при сортовете Велита и Весна, а най-късно при Албена, Крупна скопиянка и Унгарска (табл.1). Най-продължителен цъфтеж е отчетен при сорта Албена – 10 дни, както и при Крупна скопиянка и Унгарска – съответно по 9 дни. Данните показват, че има застъпване в цъфтежа на сортовете. Като цяло късният цъфтеж е желан признак при кайсията. Най-рано узряват плодовете на сортовете Весна и Велита, следвани от тези на Вехарда и Унгарска. През юли узряват плодовете на Крупна скопиянка и Албена (табл.2). Според получените данни за височина, ширина и дебелина, плодовете на сорта Весна са с почти кръгла форма, докато при останалите сортове формата е повече или по-малко близка до продълговатата. С най-наситено оранжев цвят е сорта Унгарска. Сортът Крупна скопиянка има най-висок процент покровен червен цвят на плода – около и над 50%. Това го прави атрактивен за консуматорите. Преработвателите обаче предпочитат плодове без покровен цвят, интензивно

оранжево оцветени. Теглото на плодовете варира между 51 и 61 грама. Най-голямо средно тегло на плода е измерено при Весна, а най-малко при Велита. Едрината на костилката е в граници от 2,6 до 3,85г, като с най-едра костилка е сорта Албена, а с най-дребна Велита. Родовитостта при условията на изследването варира при отделните сортове. Много добра родовитост е наблюдавана при Весна, добра при сортовете Велита, Крупна скопиянка и Унгарска, а задоволителна при Вехарда и Албена. Според данните от сензорният анализ, най-добра оценка за външен вид на плодовете е получил сорта Крупна скопиянка (табл.3). По отношение на показателите характеризиращи качеството на плода, най-високо е оценен Албена, следван от Крупна скопиянка. Най-висока обща сензорна оценка е получил сортът Крупна скорпиянка, а най-ниска Вехарда. В заключение може да се каже, че от изследваните новоинтродуцирани сортове най-голям интерес за практиката представлява сортът Крупна скопиянка, тъй като съчетава комплекс от добри качества, свързани със срок на цъфтежа, родовитост, едрина и качество на плода. Сортът е подходящ предимно за свежа консумация.

27

Конкуренция за минерални хранителни вещества между културни рaстения и плевели в питомник

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (279) / 2017

Ирина Станева, Заря Ранкова Институт по овощарство, Пловдив

28

Годишната глобална икономическа загуба, причинена от заплевеляването на земеделските култури се оценява на над 100 милиарда щатски долара, а същевременно продажбата на хербициди в световен мащаб е в диапазона от около 25 милиарда щатски долара. За по-доброто познаване на взаимоотношенията между културните растения и плевелите е от съществено значение разработването на разходно-ефективни и устойчиви практики за управление на заплевеляването. Проучванията относно конкурентните взаимоотношения в агрофитоценозата предоставят ценна информация относно вредите от заплевеляването върху количеството и качеството на добива и икономическата ефективност на производството. Наред с косвената вреда, която оказва заплевеляването (разпространение на болести и неприятели), пряката вреда, проявяваща се като конкуренция между културни растения и плевели по отношение на водата и хранителните вещества, оказва неблагоприятно влияние върху развитието на културните растения. Плевелите са добри акумулатори на хранителни елементи. Процентното съдържание на азот, фосфор, калий и магнезий в листната маса (стъбла и листа) е по-високо при редица плевелни видове в сравнение с културните растения. Плевелната растителност силно конкурира културните расте-

ния по отношение на влагата, хранителните вещества, светлината и топлината. Много плевелни видове имат по-голям транспирационен коефициент и по-добре развита коренова система, с по-голяма усвояваща способност, в сравнение с отглежданите културни растения, поради което извличат от почвата големи количества влага и хранителни вещества. Различни изследвания при едногодишни културни растения сравняват износът на хранителни вещества от плевелни и културни растения. Установено е, че плевелите извличат хранителни вещества от почвата много побързо и в по-големи количества в сравнение с културния вид. Плевелите са един от основните ограничаващи фактори в съвременното овощарство. Плевелната растителност е основен проблем и в разсадниците на овощните култури, поради силно проявена конкуренция спрямо водата и хранителните вещества. При силно заплевеляване се потиска развитието на подложките и присадниците и се получава некачествен посадъчен материал. Целта на настоящето изследване бе да се установи съдържанието на основни хранителни вещества в плевелната растителност и слабо растящатата черешова кандидат подложката 20192 в питомник първа и втора година. Изследванията са проведени през 2014–2015г. в питомник първа и втора година с кандидат черешовата вегетативна подлож-

ка 20-192 на територията на ИО, Пловдив. Хибрид № 20-192 е създаден в Институт по овощарство, Пловдив като резултат от изпълнението на програмата по селекция на слаборастящи подложки за черешови и вишневи сортове. Получен е чрез кръстосването на слаборастящия вишнев сорт „Полевка” (Prunus cerаsus L.) с полен от черешовия сорт „Компакт Ван” (Prunus avium L.). Изходното растение е двадесет и четири годишно, в добро жизнено състояние, отглеждано при неполивни условия и без растителнозащитни мероприятия, което подчертава неговата сухоустойчивост и устойчивост на болести и неприятели. То е с височина 140 cм и полуплачещ хабитус на короната. В условия ин витро се размножава лесно, а в питомник подложките достигат оптимална дебелина в зоната на присаж-

Фиг. 1. Съдържание на основни хранителни елементи в надземна маса на плевелни видове, 2014 г. (%)

дане през първата половина на септември. Към момента хибрид № 20-192 се изпитва в питомник като перспективна, слаборастяща подложка за черешови и вишневи сортове. Растения от вегетативната подложка 20-192 бяха засадени в периода 20 – 25 април в питомник на разстояние вътре в реда 15 cм. Непосредствено след засаждането на растенията се извърши третиране с почвения хербицид пендиметалин – търговски продукт Стомп 33 ЕК в доза 400 мл/дкa. Опитът се заложи по стандартен метод на дългите редове, в 4 повторения. Контролата се поддържаше чиста от плевели чрез ръчно плевене през 30 дни. По време на вегетацията подложките се отглеждаха по стандартна технология. При отчитане на заплевеляването развилите се плевелни видове в контролата и в третирания с хербицид вариант се анализираха

за съдържание на основни хранителни елементи: съдържание на азот – по дестилационния метод, калий – с пламъков фотометър, фосфор – колориметрично с редукторхидразин сулфат, калций и магнезий – комплексометрично и желязо – колориметрично. Анализирано бе и съдържанието на основни хранителни елементи в средни листни проби на черешовата вегетативна подложка 20-192 по време на активна вегетация на подложките, по аналогичната методика за определяне на съдържанието на хранителни елементи . Плевелната асоциация в овощния разсадник в експерименталното поле на ИО, Пловдив се характеризира като асоциация от “окопен тип”, т. е. в нея преобладават плевели основно от групата на едногодишните ранни и късни пролетни видове. През годините на изследването беше

Фиг. 2. Съдържание на основни хранителни елементи в надземна маса на плевелни видове, 2015 г. (%)

отчетено развитие на следните едногодишни видове плевели: обикновен щир (Amanthus retroflexus L.), зелена кощрява (Setaria viridis L.), тученица (Portulaca oleracea L.), кръвно просо (Digitaria sanguinalis L.), градински кострец (Sonchus oleraceus L.) и от многогодишните видове троскот (Cynodon dactylon L.). Почвеният хербицид Стомп 33 ЕК в приложената доза 400 мл/ дкa реализира много добра хербицидна ефикасност върху заплевеляването, като продължителността на хербицидното действие бе 3,5 – 4 месеца. Това даде възможност да се елиминира конкурентното влияние на плевелите върху началния период на развитие на подложките в третирания с хербицид вариант. Приключване на хербицидното действие се наблюдаваше около 120 дни след третирането – в началото на месец август. При това отчитане беше установено наличие на единични растения на тученица (Portulaca oleracea L.). Реализирането на продължителен хербициден ефект около 4 месеца след третиране осигурява добри условия за развитието на подложките в най-ранните етапи вегетация, когато конкуренцията между плевели и културен вид има най-силно угнетяващо действие. Получените резултати показват, че различните плевелни видове акумулират различни количества хранителни вещества. Видът тученица, сравнена с другите анализирани плевелни видове ясно се откроява с много високо съдържание на калий от 4,8 – 5,16%. Останалите плевели (обикновен щир, троскот, зелена кощрява, кръвно просо, градински кострец) имат средно съдържание на калий 2,5–3,0%, което сравнено с културното растение също е в по-висока концентрация (фиг.1 и фиг. 2). По отношение на азота съдържанието на този елемент в плевелните видове е съизмеримо със съдържанието му в подложката 20-192, както в третирания,

29

Фиг. 3. Съдържание на желязо в надземна маса на плевелни видове и листа на вегетативната подложка 20-192, 2014– 2015 г. (мг/кг)

така и в контролата. Това дава основание да се приеме, че присъствието на плевелните видове не влияе съществено върху съдържанието на азот в листата на културното растение. При елемента калций, има съществена разлика в съдържанието му в различните видове плевели. Отличава се отново вида тученица (1,9 – 2,1%Са) и обикновения щир (2,3 – 2,46%Са), в които съдържанието на калция е двойно по-високо в сравнение със съдържанието на този елемент в другите анализирани плевелни видове. При многогодишния коренищен вид троскот се отича съдържание на калций 0,8%, в кръвното просо – 0,7% и в градинския кострец – 1,2%. Сравнявайки тези резултати с данните за съдържание на калций в листата на вегетативната подложка 20-192, се установява, че неговото съдържание е по-високо в листата на плевелните видове; вижда се, че подложката съдържа по-ниски стойности от

30

тученицата и обикновения щир (фиг. 1 , фиг. 2 и фиг. 4). Относно съдържанието на елемента магнезий отново при вида тученица се установяват високи стойности (2,4–2,7%Мg), както и при кръвното просо 2,3% Мg. Тези стойности са 2,5 пъти повисоки от стойностите, отчетени в двата варианта за вегетативната подложка 20-192. Съпоставяйки резултатите, получени при плевелните видове и подложка 20192 може да се приеме, че за този хранителен елемент, независимо от високото му съдържание в плевелите, това не влияе съществено върху съдържанието на магнезий в подложката. Съдържанието на фосфор във всички плевелни видове, включени в изследването, е по-високо от това в изследваната подложка. Съдържанието на фосфора в листата на подложката 20-192 е 0,39–0,41%, докато в плевелите най-ниската стойност е 0,46% при троскота и достига до 0,8% при вида обикновен щир.

Фиг. 4. Съдържание на основни хранителни елементи в листа на вегетативната черешова кандидат подложка 20-192 , 2014 – 2015 г. (%)

Съдържанието на желязото в анализираните плевелни видове тученица, кръвно просо, троскот и обикновен щир е в пъти повисоко в сравнение със съдържанието му в листата на вегетативната подложка 20-192, като тази тенденция се наблюдава и през двете години на изследването (фиг. 3). Сравнявайки резултатите, получени от анализа на листните проби от двата варианта на вегетативната подложка 20-192 се вижда, че третираната с хербицид контрола (липса на плевели) показва по-високи стойности на съдържание на основните хранителни елементи азот и калий (фиг. 4). Получените резултати за съдържание на основни хранителни елементи в анализираните плевелни видове и вегетативната подложка 20-192 дават основание да се направят следните изводи: 1. Различните видове плевели акумулират различно съдържание от отделните хранителни елементи.

2. Видът тученица акумулира големи количества калий, което води до ниски стойности на този елемент в културното растение в заплевелената контрола. От друга страна високо съдържание на калий, магнезий и желязо в тученицата я прави подходяща за заораване и използване за зелено торене и мулчиране.

3. Плевелите абсорбират минералните хранителни вещества по-бързо в сравнение с културните растения и ги натрупват в техните тъкани в относително по-големи количества. Това потвърждава необходимостта от контрол на заплевеляване, особено в най-ранните етапи на развитие на подложките, когато кореновата им система е по-слабо развита.

4. Износът на хранителните вещества с плевелната растителност води до огромна загуба на хранителни вещества, която често е около два пъти по-голяма от този на културните растения.

Вегетативни прояви на ябълката при капково напяване Aнелия Здравкова Институт по земеделие, Кюстендил Напояването е агротехническо мероприятие, от което зависи растежът и плододаването при ябълката. Изследванията са проведени през периода 2007-2010 г. в насаждение, създадено през пролетта на 1998 г. в Институт по земеделие, Кюстендил. Опитните дървета са от ябълковите сортове Флорина и Фрийдъм, присадени върху Златна Пармeна и върху ММ 106. Разстоянията на засаждане са 4 м в междуредията и 3,5 м в реда. Почвата е силно излужена канелена горска, със слабо до средно кисела реакция, по механичен състав средно до тежко песъчливоглинеста. Изпитвани са следните варианти: I – поливен режим 100% ЕТ; II – поливен режим 60% ЕТ; III – неполивен (контрола). Данните за нарастването на напречното сечение на стъблата на опитните растения, определени в края на вегетационния период показват, че поливните режими оказват влияние върху изпитваните сортоподложкови комбинации (табл. 1).

През първите две години максимален растеж при комбинацията Фрийдъм/ММ106 се получава при редуцирания поливен режим, но няма статистически доказани различия между изпитваните варианти. Следващите две години с натруп-

Таблица 1. Напречно сечение на стъблото, cм2

Поливен режим

Фрийдъм/ММ 106

Фрийдъм/ Златна Пармена

Флорина/ММ 106

Година 2009 cм2 106,78 128,26* 111,87 19,91 157,88 186,17* 180,56 23,55 133,15 138,80 139,10 NS 204,59 204,35 220,27 NS

2010 cм 111,66 134,38* 118,64 21,17 169,30 198,30* 187,10 23,61 139,51 146,30 144,86 NS 217,81 215,26 233,66 NS 2

% 100 120,35 106,25 100 117,13 110,51 100 104,87 103,83 100 98,83 107,28

9–10 (279) / 2017

*- P<0,05, NS – недоказана разлика

2008 cм2 92,53 108,74 97,16 NS 137,33 157,12* 151,85 18,33 117,67 116,30 120,59 NS 179,20 170,90 189,81 NS

ПЛЮС

Флорина/ Златна Пармена

2007 cм2 87,17 102,58 90,05 NS 123,79 143,3* 138,88 16,52 110,09 108,64 111,28 NS 160,87 155,92 167,77 NS

ЗЕМЕДЕЛИЕ

неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05 неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05 неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05 неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05

Сортоподложкова комбинация

31

Таблица 2. Специфичен добив, кг/cм2 Поливен режим неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ

Сортоподложкова комбинация

Фрийдъм/ММ 106 Фрийдъм/Златна Пармена

Флорина/ММ 106 Флорина/Златна Пармена

ване въздействието на фактора при 60% ЕТ се увеличава стойността на изследвания биологичен показател с около 20% в сравнение с контролата, като различията са доказани при P<0,05. Средно за годините на изследването не се установиха съществени различия между поливен режим 100% ЕТ и контролата. Дърветата, присадени на семенната подложка имат по-силен растеж при напояване в сравнение с неполивните. Посоче-

Година 2008 0,44 0,59 0,56 0,30 0,35 0,38 0,45 0,53 0,58 0,20 0,38 0,39

2007 0,01 0,02 0,01 0,03 0,03 0,02 0,09 0,03 0,11 0,09 0,04 0,09

2009 0,15 0,17 0,14 0,18 0,17 0,09 0,03 0,01 0,13 0,06 0,02 0,02

2010 0,50 0,67 0,61 0,31 0,46 0,39 0,52 0,87 0,58 0,39 0,61 0,42

ната тенденция е най-добре изразена при поливен режим 60% ЕТ, където нарастването средно за периода на опита е 16,30% при P<0,05. Сравнително добър прираст се формира и при поливен режим 100% ЕТ, но различията не са доказани. При другия изпитван сорт Флорина не се наблюдават определени тенденции, свързани с влиянието на подадените водни количества върху

Таблица 3. Сумарна дължина на едногодишния прираст, cм Поливен режим неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05 LSD 0,01 LSD 0,001 неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05 LSD 0,01 неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05 неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05

Сортоподложкова комбинация

Фрийдъм/ ММ 106

Фрийдъм/ Златна Пармена

Флорина/ ММ 106

Флорина/ Златна Пармена

Година 2009 cм 1626,50 1555,00 2368,00 NS

2010 cм 1137,75 1620,25 2257* 932,7

2219,5 3698,75* 2965 1388

2254,00 3951,50* 2504,50 1570

2166,25 3875,75* 2134,25 1470

1649,75 2693,5 2046,75 NS 3265,25 3041,25 3807,5 NS

1746,00 2606,25* 1965,25 792 2566,75 2809,25 3476,00 NS

1755,75 2594,5* 829,9 1963,75 2562,75 -

2008 cм 1755,75 1553,75 2517,25** 386,1 584,7

Средно за периода

*- P<0,05, ** - P<0,01, *** - P<0,001, NS – недоказана разлика

32

cм 1506,67 1576,33 2380,75*** 293,1 443,8 713 2213,25 3842,00** 2534,58 706,5 1069 1717,17 2631,42 2006,00 NS 2598,58 2804,42 3641,75 NS

% 100 104,62 158,01

100 173,59 114,52

100 153,24 116,82 100 107,92 140,14

Таблица 4. Едногодишен прираст, брой Поливен режим неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05 неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05 неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05 неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05

Сортоподложкова комбинация

Фрийдъм/ ММ 106

Фрийдъм/ Златна Пармена

Флорина/ ММ 106

Флорина/ Златна Пармена

2008 брой 151 145,25 158,5 NS 174,25 209,25 143,25 NS 147,75 179,75 144,50 NS 183,50 163,50 170,75 NS

* - P<0,05, NS – недоказана разлика нарастването на напречното сечение и при двете подложки. Данните за интензивността на растежа на растенията присадени на Златна Пармена показват, че поливният режим 100% ЕТ създава по-добри условия за развитието на дърветата, в сравнение с варианта без поливка и редуцира-

Година 2009 брой 120,5 130,25 126,50 NS 139,50 176,75 122,25 NS 134,5 154,75 141,75 NS 140,75 155,25 149,50 NS

Средно за периода 2010 брой 74 122* 119* 44,34 97,5 141,5 95 NS 117,5 145 NS 98,75 143,75 NS

брой 115,17 132,50 134,67 NS 137,08 175,83 120,17 NS 133,25 159,83 143,13 NS 141,00 154,17 160,13 NS

% 100 115,05 116,93 100 128,27 87,66 100 119,95 107,41 100 109,34 113,57

ния, но различията не са доказани. Характерът на въздействието на напояването при подложка ММ106 е аналогичен на установения при семенната, но разликите между вариантите са незначителни. През „празната” по отношение на добива

Таблица 5. Средна дължина на едногодишния прираст, cм Поливен режим неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05 LSD 0,01 неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05 неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05 неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05

Сортоподложкова комбинация

Фрийдъм/ ММ 106

Фрийдъм/ Златна Пармена

Флорина/ ММ 106

Флорина/ Златна Пармена

2008 cм 11,66 11,00 16,32* 4,55

Година 2009 cм 15,00 12,36 18,79 NS

Средно за периода 2010 cм 16,28 13,23 19 NS

13,13 17,58 20,82* 7,32 11,15 14,35 14,27 NS 17,78 18,22 22,23 NS

16,28 24,17 19,82 NS 13,23 17,06 13,82 NS 21,79 17,92 23,05 NS

22,7 28,53 23,38 NS 14,45 17,98* 3,41 21,53 17,95 NS

cм 14,31 12,20* 18,04** 1,73 2,61 17,37 23,43* 21,34 4,95 12,94 16,46* 14,05 3,35 20,36 18,03 22,64 NS

% 100 85,26 126,07

100 134,89 122,86 100 127,20 108,58 100 88,56 111,20

* - P<0,05, ** - P<0,01, NS – недоказана разлика

33

Таблица 6. Обем на короната, м3 Поливен режим неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05 неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05 LSD 0,01 неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05 неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ LSD 0,05

Сортоподложкова комбинация Фрийдъм/ ММ 106

Фрийдъм/ Златна Пармена

Флорина/ ММ 106

Флорина/ Златна Пармена

2007 5,84 6,55 5,28 NS 6,47 7,40 6,58 NS 6,43 5,86 6,16 NS 7,76 7,77 7,64 NS

Година 2008 2009 5,74 4,99 6,71 5,98* 5,78 4,93 NS 0,67 6,60 5,73 7,98** 7,29** 7,44* 6,76* 0,78 0,81 1,18 1,22 6,07 5,18 6,46 5,81 6,66 5,63 NS NS 8,55 7,42 8,57 7,61 9,80 8,71 NS NS

2010 3,74 5,82* 4,67 1,81 4,95 6,85** 6,07* 0,79 1,19 5,22 4,44 5,78 0,74 6,69 7,05 8,27 NS

Средно за периода м3 % 5,08 100 6,27* 123,43 5,17 101,77 0,97 5,94 100 7,38** 124,24 6,71 112,96 0,77 1,17 5,73 100 5,64 98,43 6,06 105,76 NS 7,61 100 7,75 101,84 8,61 113,14 NS

*- P<0,05, ** - P<0,01, NS – недоказана разлика 2009 г. стъблото нараства с по-бързи темпове, в сравнение с „пълните” години. През периода на изследване не се установи положителна корелация между нарастването на стъблото и напоителната норма. Корелацията между напречното сечение на стъблото и добива е положителна при всички варианти. Специфичният добив, изразен чрез отношението на добива към площта на напречното сечение на стъблото варира от 0,01 до 0,87. Коефициентът е по-нисък в „празните” години, което се дължи на ниския добив (табл. 2). Въздействието на изпитвания фактор върху сумарната дължина е изразено най-добре при сорт Фрийдъм, присаден на ММ 106. В условията на поливен режим 100% ЕТ средно за годините разликата достига до 58,01% спрямо контролата. Разликата е статистически доказана при P<0,001 (табл. 3). При същата сортоподложкова комбинация не се отчетоха съществени различия между редуцирания и неполивния вариант. Това показва, че сортът присаден на вегетативната подложка силно реагира на намаляването на поливната норма. Дървета, присадени на семенната подложка имат най-голям прираст при поливен режим 60% ЕТ, като разликите са статистически доказани спрямо контролата. Не се установиха съществени различия между неполивния и варианта с пълно възстановяване на евапотранспирацията. Реакцията на другия изпитван сорт на по-

34

ливните режими е по-слаба. При комбинацията Флорина/ММ106 е установен най-голям прираст при 60% ЕТ. Статистически различия спрямо контролата се отбелязват през две от годините, но не и в средната стойност за трите години. Сравнително силен е прирастът и при другия поливен режим. При сортоподложковата комбинация Флорина/Златна Пармена през първата година няма съществени разлики между изпитваните варианти. През следващите се наблюдава тенденция за нарастване стойността на показателя с повишаване на поливната норма, но разликите са статистически недоказани. Общият брой на растежните точки на дърветата, отглеждани при поливни условия в повечето от случаите надвишава контролните. Въздействието на изпитвания фактор върху параметъра варира в сравнително тесни граници. Само през 2010 г. се отчитат съществени различия между поливните режими и контролата при комбинацията Фрийдъм/ММ106. През останалите експериментални години и сортоподложкови комбинации няма статистически доказани различия (табл. 4). Установи се силна взаимовръзка между броя на леторастите и напоителната норма – коефициентът r варира от 0,86 до 0,98 в зависимост от поливния режим и сортоподложковата комбинация. Корелацията между броя на едногодишните клонки и обемът на короната също е силна положителна – r е в границите от 0,90 до 0,99.

Таблица 7. Специфичен добив, кг/м3 Поливен режим неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ

Сортоподложкова комбинация

Фрийдъм/ММ 106 Фрийдъм/Златна Пармена

Флорина/ММ 106 Флорина/Златна Пармена

В условията на вариант 100% ЕТ увеличението на средната дължина на едногодишния прираст над контролата варира при изпитваните сортоподложкови комбинации от 8,58 до 26,07%, като разликата е статистически доказана при комбинацията Фрийдъм/ММ 106 при P<0,01 (табл. 5). Редуцираният вариант на напояване води до увеличение на средната дължина на леторастите при две от комбинациите с 27,20 и 34,89% с достоверност при P<0,05 и намаляване с 11,44% при Флорина/Златна Пармена и с 14,74% при Фрийдъм/ММ 106. Силна положителна корелация между показателя и напоителната норма се установи само при Флорина/Златна Пармена при редуцирания режим. В условията на поливен режим 100% ЕТ обемът на короната на дърветата от сорт Фрийдъм не се различава съществено от контролата при подложка ММ 106, но стойността на показателя при присадените на Златна Пармена е по-висока през годините на изследване (табл. 6). Въздействието на изпитвания фактор върху обема на короната при дърветата от сорт Флорина варира в сравнително тесни граници. През три от експерименталните години обемът на короната при сортоподложковата комбинация Флорина/ ММ 106 е по-голям от неполивния вариант до 10,73% и до 30,18% от редуцирания режим, като различията са статистически недоказани. Повишението над контролата при Флорина/ Златна Пармена достига до 23,62% и до 17,31% над поливен режим 60% ЕТ. През периода на изследване короните на сорт Фрийдъм при редуцирания режим на напояване достигат по-голям обем от контролните дървета до 55,61% при вегетативната подложка и до 38,38% при семенната. При този сорт се отчита повишение и над другия поливен вариант

Година 2007 0,09 0,37 0,23 0,54 0,68 0,44 1,62 0,63 2,06 1,77 0,76 2,07

2008 7,09 9,52 9,48 6,29 6,92 7,76 8,73 9,50 10,42 4,20 7,64 7,52

2009 3,15 3,58 3,25 5,10 4,25 2,32 0,69 0,28 3,11 1,73 0,51 0,53

2010 14,92 15,50 15,55 10,59 13,40 11,89 13,91 28,74 14,60 12,56 18,54 11,93

до 24,63% при ММ 106 и до 12,85% при Златна Пармена. При Флорина стойностите на показателя не се различават съществено при различните поливни режими. Обемът на короната средно за периода при поливен режим 100% ЕТ и при двете подложки надвишава контролата до 12,96% при сорт Фрийдъм и до 13,14% при Флорина, като при този сорт се отчита повишение и над другия поливен вариант до 11,10%. Тези горни гранични стойности са при семенната подложка. При редуцирания режим и при двете подложки обемът на короната при Фрийдъм е по-голям до 24,24% от контролата и до 21,28% от другия вариант с напояване. Короните на Флорина са приблизително еднакви по обем с ненапояваните. Подобни резултати получава и Кирилов, 1994. Средно за експерименталния период увеличението на обема на короната под влияние на напояването е статистически доказано само при режим 60% ЕТ при сорт Фрийдъм в комбинация с двете подложки, както при площта на напречното сечение. През периода на изследване се установи положителна корелация между обема на короната и напоителната норма, като коефициентът r варира в зависимост от сортоподложковата комбинация от 0,47 до 0,98 при поливен режим 100% ЕТ и от 0,67 до 0,94 при редуцирания режим. Взаимовръзката между обема на короната и добива е отрицателна – r варира от -0,07 до -0,68. Специфичният добив, изразен чрез отношението на добива към обема на короната варира от 0,09 до 28,74 (табл. 7). Аналогично, със специфичния добив с напречното сечение на стъблото, коефициентът е по-нисък в „празните” години.

35

Памет

ПЪРВОПРОХОДЕЦЪТ 100 години от рождението на проф. Никола Гайдаров

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (279) / 2017

Кирил Момчилов

36

Никола Стоянов Гайдаров е роден на 23 март 1917 г. в село Подгорица, Търговищка област. След като завършил гимназията в Шумен бил приет за студент в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Дипломирал се като агроном и започнал работа по специалността. От началото на 1948 г. е назначен за директор на една от първите 10 държавни машинно-тракторни станции – МТС, в Търговище. Проявил завидни организаторски качества на ръководител, три поредни години станцията в Търговище е обявена за национален първенец. Не е за чудене защо от 1951 г. е на работа в Министерството на земеделието и горите, защо непрекъснато от началото на трудовия си път и до края на живота си – 13 януари 1995 г., е тясно свързан с механизацията на земеделието в България. Той е първопроходецът и на комплексната механизация у нас. От средата на 1951 г. оглавява Дирек-

ция МТС в Министерството на земеделието и горите със заместник-директори – Тодор Владимиров и Любомир Константинов. В Дирекцията привлича нови специалисти, предимно от МТС – Атанас Ганев, Ана Томова и др. (по-възрастните читатели не са ги забравили). В края на годината структурата на Дирекцията била окончателно оформена – в 8 основни сектора с помощния персонал работели 72 души. В списание „Селскостопанска техника” (Год. ХХIV–ХХVI – 1987–1989) Никола Гайдаров публикува серия от статии „Из историята на механизацията на селското стопанство в България”: „Първи стъпки на механизацията на селското стопанство в България след победата на народната власт“; „Машинно-тракторните станции – държавни предприятия на самоиздръжка“; и др. Цитирам само част от заглавията на статиите, в които авторът подробно описва пътя на въвеждането на механизацията и комплексната механизация в селското стопанство на България; усилията на десетки и стотици стопански ръководители, както и на хиляди редови труженици на селото, за да се превърне земеделието ни в един от отраслите на народното стопанство с изключителен принос в преобразяването на родината ни. В неудържимия поход за високопроизводително и високоинтензивно селско стопанство Никола Гайдаров има неизличим принос, нищо че днес е забравен.

Не съм го познавал, но ме учудва скромността му да не се самоизтъква в публикациите си на какъвто и отговорен пост да е бил. Няма да пиша за създаването и укрепването на машинно-тракторните станции – за нарастването на броя им от 10 до 150, за главоломното увеличаване на боря на тракторите и комбайните; за грижите за обучението и израстването на механизаторските кадри. В една от статиите проф. Гайдаров пише за комбайнерите-първенци в жътвата през 1951 година: Калчо Иванов Ковачев от МТС в Карнобат с комбайн С-6 пожънал 3722 дка и овършал 719 тона зърно, прибрал и 1200 дка слънчоглед и 178 тона слънчогледово семе... Десет години по-късно Калчо Иванов е началник на ремонтната работилница на ТКЗС в знаменосното (по определението на писателя Ангел Каралийчев) село Грозден, където председателят на стопанството Иван Маринов е изкупил машините от МТС, Сунгурларе. През 60-те години кооперативите укрепваха, увеличаваше се машиннотракторният им парк. В далечната 1963 година, пишещият тези редове, веднага след дипломирането си във ВИМЕСС, Русе, бе разпределен за главен инженер на ТКЗС, Грозден, Бургаска област. Тук срещнах първенеца-комбайнер – Калчо Иванов... С бай Калчо и с родения в Грозден (наш преподавател във ВИМЕСС, Русе) доц. инж. Стефан Шишков пуснахме в житните блокове на сунгурларската долина един от първите зърнокомбайни СК-3... Когато през 1954 година Станцията за механизация на селското стопанство прераснала в Институт за механизация и електрификация – известния ни НИМЕСС, назначили Никола Гайдаров за негов пръв директор. Още по-тежка и трудна задача: на голо поле – научноизследователски център – сгради, лаборатории, кадри за всяка от 10-те секции. В началото на 60те години проф. Гайдаров ръководи, насочва и участва в проучване и изследване на механизирани технологии и машини за отглеждане и прибиране на зърнено-хлебни и зърнено-бобови култури, на слънчогледа, както и за следжътвена обработка, сушене и съхраняване на зърното.

От 1960 г. проф. Никола Гайдаров е началник на Управлението по механизация и електрификация на селското стопанство към Министерството на земеделието. Негово дело са машинно-изпитвателните станции – МИС, в Русе и Пловдив за изпитване и оценяване на внасяните и създавани у нас машини. Само след положителната оценка за предназначението им бе възможен вносът или производството им в български завод. По инициатива на проф. Гайдаров бяха създадени и секции по механизация към отрасловите институти по тютюна, лозарството и зеленчуковите култури. Изборът му за професор бе по механизираното прибиране на сламата и съхраняването й. Високо оценен, в труда са показани и анализирани начини за освобождаване на полето от растителните остатъци и тяхното ефективно оползотворяване. Съвместно с научни работници от НИМЕСС и МИС, Русе проф. Гайдаров изследва качеството на работата на зърнокомбайните и предложи начини за отстраняване на причините, водещи до загуби на зърно в полето при жътвата. Статистиката ни показва, че в 1978 г. благодарение на материално-техническата база в селското стопанство 98% от основните видове работи в растениевъдството и животновъдство са били механизирани. И това е било възможно само от приложението на комплексната механизация, на системите от машини, плод на научния колектив на НИМЕСС под ръководството на проф. Никола Гайдаров. Автор/съавтор е на 70 научни и още толкова популярни статии. В Селскостопанската академия проф. Гайдаров бе заместник-председател и научен секретар по приложно-научните въпроси. В продължение на много години той работи по международното научнотехническо сътрудничество в областта на механизацията на селското стопанство по линия на СИВ и към Икономическия комитет на ООН за Европа. В историята на българското земеделие той е бележит ръководител, пряк участник в изследването, създаването и прилагането в широката практика на първите системи от машини за комплексна механизация.

37

КИТАЙ

Чудесата на Юн Нан

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (279) / 2017

Красимир Пеков

38

(продължение от бр. 278) Продължаваме нашата разходка из чудесата на Юн Нан. Последният ден в Провинцията е белязан с обичайното „Кхцолааа”, повтаряно многократно от малката г-жа Иие, която ни води. Означава „Хайде”, сиреч „по-бързо, ще закъснеем”. Вече свикнали, че желанието на домакините съвпада изцяло с нашето, те искат да ни покажат повече от живота в Юн Нан, а и ние искаме да видим колкото се може повече. Единствено последиците от умората и естественият ход на небесните светила ни ограничават... Нищо – ще спим в самолета и то в този от Пекин за София, през Москва. В този на Китайската компания има две хранения – „обяд” и „закуска”, вода, студени и топли напитки и почти не остава време за сън. Пътуваме по пътищата на Юн Нан, сами по себе си достойни за други разсъждения – те са много добре поддържани равни и впечатляващо гладки, асфалтът е като токущо излят. Пейзажът за миг ни напомня на нашия, без пътя естествено, като в Родопите, в районите около Велинград и Якоруда и само когато се появи табела и знак, йероглифите ни връщат в реалността – ние сме в друго измерение. Така пристигаме, по-скоро „слизаме” към равнинните части на провинцията и спираме пред градина, в която около десетина работнички се навеждат над някакви храсти и събират... Оказва се нещо познато...

Градина за отглеждане на боровинки В градината се отглеждат боровинки, а работничките са ръководени от собственика, облечен кой знае защо, също в работни дрехи? Той ни

обяснява как е започнал частния си бизнес през 2012 г. като е вложил около 2 000 000 юана в проекта. Земята е взел под наем, но споменава, че наемът е малко по-висок, отколкото би му се искало и поради тази причина и печалбата му не е много голяма. Заема площ от около 15, по-скоро около 20 декара. Стопанството представлява част от мащабния проект на държавата, в случая на правителството на провинцията, за създаване на Модерни селскостопански демонстрационни паркове. В Юн Нан има над 1 000 зони за развитие на модерно екологично селско стопанство. И тук туристите, които желаят, имат възможност и сами да си наберат от вкусните плодове, а заплащането да стане накрая, при напускане на фермата, но на преференциални цени. Продукцията се продава на фабрики за производство на сокове и сладка. Собственикът е семеен и има двама сина. Прави ни впечатление, че край насажденията има големи дървени саксии с поникнали растения. Това е разсад, който сам си приготвя, за да има непрекъснат процес на производство. Тук климатът го позволява. Преди да тръгнем подаряваме за спомен от срещата с българи на тази

отдалечена земя шишенце с розова есенция, като обясняваме, че това е най-известният продукт на българското селско стопанство в света, наред с киселото мляко. Домакинът ни подарява по кутийка пресни боровинки, които се консумират веднага, защото производството е екологично. И тъй като сме спрели автобуса до самия път, както ни напомнят клаксоните на другите преминаващи автомобили, бързаме да се качим и да посетим последната, но не и по мащаб ферма – тази за производство на лотоси.

В градините на лотоса За нас това е цвете, известно ни най-вече от древните гръцки предания и легенди, а за поетите символ на красотата, служещ за сравнение с тази на жената. В Китай всичко това също е вярно, само че практичният народ е намерил и друго приложение – да служи за храна. Яде се всичко от растението – цветът, който служи за украса на трапезата и на отделните блюда, но може да бъде

и паниран; семената като подправка; стеблото, от което се добавя в салатите и другите ястия и най-популярното, което се яде, в най-голям обем е коренът. Това е продукт, който присъстваше неизменно в менютата на всички заведения, в които се хранехме през тези осем дни. Не разбрахме как точно се приготвя този кореноплод, но е изключително вкусен и казват, че е полезен за здравето на човека. Освен голямото количество витамин С и ниското съдържание на калории, съдържа увеличено количество фибри и помага за намаляване на холестерола в кръвта и има други полезни за здравето качества. Собственик на фермата е Куанг Тоон, 38-годишен. На 24 декара площ са разположени специфични водни басейни, разделени от диги, по които се придвижват работници и в които се отглеждат 70 различни сорта лотос, от общо 180те познати на човека. Освен това в стопанството се отглежда и водна лилия, която е в 27 сортови разновидности. Двете растения се отглеждат по един и същи начин, като само периодът на

39

цъфтеж е различен. Това позволява да се увеличи производственият цикъл, без да се нарушава цикличността на процеса при двете култури. Лилиите се отглеждат с две предназначения – на първо място, с цел задоволяване на туристическия интерес, тъй като целия район около езерото Фуциен е наситен с туристически атракции – продават се и за украса, с което се привличат посетители в заведенията, които се изграждат по бреговете на водните басейни, а и в самите басейни като „наколни” постройки. Второто предназначение е за преработка във фабриките, на които продава цветовете на лилиите, където те се превръщат в ароматен чай, конфитюри и други продукти за консумация. Призвеждат се и специфични „прахове” от лотос, които също са храна. И тук практичността е подчертана – коренът от лотос се продава в ресторанта, листата и цветовете се преработват в чай и сладка, т.е. използва се всичко. Производството е екологично и това предполага, че печалбата е малка. Екологията е новата страст в Китай. Това ни подчертаха във всички срещи с представителите на отделните правителствени органи, както на общокитайско, така и на провинциално или градско ниво в Пекин. Навсякъде виждаме тези лепящи плочки, които улавят вредните за растенията насекоми, навсякъде ни убеждават, че не се използват препарати за растителна защита, навсякъде виждаме увлечени в събиране на реколтата на ръка работници. Става дума за такива специфични отрасли като зеленчукопроизводство, производство на плодове и цветя и подобни, изискващи предимно ръчен селски труд. Не че в Китай не познават едрата механизация, но тя е за промишлените култури и обработването на големи площи. Там по

думите на заместик-директора по международно сътрудничество в Министерството на земеделието, Китай занчително превъзхожда както България, така и редица други страни, а доказателството за това идва съвсем случайно – по пътя към градината за лотоси изоставам малко, за да разбера какво прави един местен фотограф. Той снима в едър план пчела, пиеща нектар от крайпътните нацъфтели храсти. „Открадвам” му идеята и чакам да свърши той, за да снимам и аз пчелата, когато откривам, че пчелите са много, безброй и нищо не ме задържа да чакам „неговата”. Така направих стотици снимки на събиращи нектар пчели и очевидно там проблемът с изчезването на пчелите не е толкова наболял. Освен това базата е в период на инвестиране, изгражда се в момента, но собственикът се надява след три-четири години да достигне по-висок ръст на печалба, когато започнат посещенията на туристи. Регистрирал е ЕАД. Мястото е много подходящо за отглеждане на лотос и очакванията са през тази година лотосът да цъфти чак до ноември. Попадаме в остъклена постройка, в която са разположени големи саксии с лотоси. Обясняват ни, че това е оранжерия, тук температурата е много по-висока и тук лотосите цъфтят по-рано – през юни. На три декара се отглеждат 13 от тези 70 сорта лотоси. В икономически аспект няма голяма разлика между отделните сортове. Ефектът е преди всичко в естетическото въздействие върху туристите, различен е пейзажът, а оранжерийните се продават отделно, преди сезона. В този момент в една от постройките, встрани от пътеката, виждаме опрени до стената три плоскодънни лодки. С тях се събира реколтата от коренната част на лотоса. „Като цяло искаме да се фокусираме върху туризма”, споделя г-н Тоон на английски. Завършил е инженерство в областта на селскостопанските машини, а сега много сериозно изучава английски.

– „Срещате ли проблеми с намирането на работна ръка, както това се случва в България? ” „Колко работници има в стопанството?”, питаме. „Не, няма проблеми с намирането на работници, усмихва се г-н Тоон. Тридесет души работят в момента, а в бъдеще ще бъдат шестдесет и пет и се надявам това, което видях в Тайланд, да го възпроизведа и тук и да постигна мечтите си.”

16

Разговора водиха: Станислава Пекова и Красимир Петков

желае да я изпълнява, да получава пари, а този фермер, който желае да изпълнява тази програма, да получава субсидиране. Дали ще вървим към кръстосване с Лакон, едната линия, другата Асаф, Аваси и т.н., това ще го решат учените, но след като приемем тази програма, този, който е съгласен да работи по нея, да бъде субсидиран, защото евентуално би имал щети. А просто така, някой днес решава, той вече е член на асоциацията, днес работи с една порода, утре му харесва друга, започваме кръстосване с трета и от години тъпчем на едно място и не можем да се измъкнем. Така че също имаме тук какво да направим и аз мисля, че винаги съм работил добре с развъдните организации, ще се опитам да ги привлека тук да работим заедно и с науката. С.П. Благодаря Ви, Проф. Николов и на добър час!

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 9–10 (279) 2017

Проф. Васил НиколоВ за селскостоПаНска академия

ССА – настояще и бъдеще

2

С.П. – Поздравления Проф. Николов, за новата Ви длъжност! Бихте ли споделили за нашите читатели – каква е Вашата концепция за развитието на Селскостопанска академия? В.Н. – Нека започна от там, защо един преподавател от Аграния университет – Пловдив, прие поканата да оглави Академията? Защото считам, че това са неделими неща. Не може да има аграрен сектор, без да има аграрна наука, не може да има аграрна наука, без да има аграрно образование. Всичко това е едно цяло и във връзка с това мисля, че може би с един външен поглед и с вътрешния потенциал, който има самата Академия, ще успеем да достигнем до решения, които не са били намерени в продължение на много, много години. Що се отнася до Концепцията, през годините бяха лансирани много и различни концепции. Като започнем от там, че Академията не е нужна, че част от институтите трябва да минат към ВУЗовете, друга част да останат самостоятелни, трета част да бъдат ликвидирани, следваща идея Академията да бъде към БАН... Искам да Ви кажа, че моята концепция коренно се различава от тези досега, но за жалост, всички тези лансирани през годините продължават да налагат един негативен отпечатък върху общата визия за това, какво трябва да се случи с Академията. Моето виждане след посещенията, които направих по институите на ССА из страната, е, че всички институти, които работят в момента имат уникални, неповтарящи се в отделните звена, научни изследвания. Ето ви един остатък от миналото, когато беше решено, че институтите трябва да се наричат „земеделски институти”, което на практика ги обезличи, например „Земеделски институт, Стара Загора”, вместо познатия на всички „Институт по овцевъдство и говедовъдство” да има определено лице.Там в момента има секция „Растениевъдство”, която е слабичка секция, главна е секцията за животновъдство..., може би ще мислим по-нататък за връщане на старите имена на тези институти. Но отчитам, че тези институти имат уникални изследвания и аз съм наясно, че те съхраняват уникални колекции от генетични ресурси, примерно институтът по лозарство в Плевен има 1900 сорта и хибриди линии лози, да не говорим за институтите в Садово с изследвания за генетични ресурси, в Троян с уникални сортове сливи, в Кюстендил – ябълки, череши – всеки се занимава със специфични за региона сортове или породи, със специфична наука. В миналото поради

15

ни институции. Не може да излагаме Националния генофонд на риск, да, нека се развива този генофонд, има ги развъдните асоциации, нека работят, но нещо като една минимална основа, която е необходима за запазването на един сорт, за запазването на една порода, трябва да бъде съхранявано в държавни институции. Между другото те не са чак толкова много. Аз с изненада научих, че да съхраняваме един сорт ябълки трябва да имаме да речем десет дръвчета от тоя сорт. След това организирането на генбанките е един много сложен процес. Той не може да бъде само на едно място. Задължително трябва да бъде на две, на три места, тъй като ако не дай боже се случи нещо... Така че мисля, че Академията тук може да помогне. В последно време развъдните организации ми се обаждат много повече и ме търсят много по-често, околкото когато бях в ИАСРЖ. Нали там все пак основно това правехме, докато тук ме търсят с найразлични въпроси – и по отношение на развъдните програми, и по отношение на отглеждане на животни и т.н. и много ми се иска да започне една много по-сериозна работа на развъдните организации с науката. Ние имахме наскоро една много сериозна дискусия по отношение на така наречената синтетична популация на Българска млечна, и аз изказах своето становище, беше във Велико Търново, че в момента пирамидата е обърната. Ние имаме едни ферми, които влизат в една асоцицация и затова ние им даваме пари. Нещата трябва да се обърнат. Държавата има програма за развитието на млечното овцевъдство, има научно обоснована програма, разработена от научен колектив, не от един или от двама и тази асоциация, която

14

дискусия, защо трябва това да се случи. И когато се взема политическо решение от правителството и министерството, те трябва да бъдат убедени в това, което ние ще им предложим. Що се отнася до укрепване на генофонда, вие знаете моята позиция. Там съм търпял най-много критики, че се занимавам основно с този въпрос и аз мисля, че на този етап въпросът с финансирането на генофонда в животновъдството до голяма степен сме го решили. Тази субсидия, която се получава и за говедата, и за овцете, и за конете и т.н., тя не е малка и затова говорят цифрите за увеличаване на популациите на автохтонните породи. Що се отнася до растенията, това което ми казват колегите, когато обикалям по институтите, че такова нещо в момента няма. То се ограничава до много малко култури, вътре в рамките на културите, се ограничава до много малко сортове, например по отношение на лозите, тъй като вчера стана въпрос, защитен е само един сорт лози, който Институтът по лозарство е категоричен, че не е и най-важният. А точно тези, които дават облика на нашето лозарство, нямат никакво подпомагане и никакво субсидиране. Продължавам да считам, че мястото на съхранение на генофонда трябва да бъдат Институтите на Академията в областта на растениевъдството, ИАСРЖ – генбанката и т.н., но това трябва да бъдат даржав-

3

огромното разнообразие на природно-климатични условия научните институти умишлено са разпределени из цялата страна с опитните си станции, което е било много мъдро решение. Аз мисля, че Академията трябва да бъде запазена такава, каквато е – единна, мощна, силна институция, която да бъде в подкрепа на аграрното образование. Във връзка с това, в представата ми за единна структура е превръщането на т. нар. Централно управление в един логистичен център, а институтите да си останат самостоятелни, такива каквито са до момента. Досега в Академията не е имало и няма собствена логистика, няма специалист по патентно право, а ние имаме много сортове, породи, много патенти, няма и няма, и няма. Едно от предложенията преди мен е било за обединяване на институтите в центрове, научните секретари да останат само трима или четирима... Моето виждане е, че такова обединяване не може да има. Какво ще постигнем, ако обединим институти с различни функции – ще икономисаме заплатите на двама или трима директори?! Тези институти са уникални и нямат дублиране, те трябва да се развиват в собствената си област. Обединяването, което виждам е на основата на научна проблематика и научна тематика. Имам сведение, че четири института към Академията през миналата година са подали проекти с абсолютно идентични теми към ДФЗ. Ако Академията има логистична функция, такова дублиране нямаше да се получи, ако се беше обсъдило в Академията, проведе се една експертиза, ако се бяха обединили усилията на тези четири института и тогава да се кандидатства, нали си представяте какъв научен капацитет би се реализирал и не бихме имали конкуренция... Затова представител на Академията е председателят и всичко предварително трябва да се съгласува, да е преценено, защото петно върху един ин-

4

ститут е петно върху цялата Академия. Моето виждане за Академията е силен център с логистична дейност и институти със специфична дейност, обединени в своята научна дейност. С.П. – Финансирането на Селскостопанска академия е от значение за всичко, което предлагате да се случи. Какво е виждането Ви във връзка с това? В.Н. – Да, финансирането е от огромно значение и моите предшественици са правели предложения, някои от които подкрепям... На Академията е необходимо да се даде възможност за по-голяма свобода по отношение управление на средствата. Не става въпрос, нито за преминаване на Академията като първостепенен разпоредител на средствата, нито да е откъсната от МЗХ. Аз съм убеден, че тя трябва да бъде в структурата на Министерството, защото така по-лесно ще се управлява. Обратното, по-лесно може да се търси едно експертно мнение от Академията, когато е нужно да се вземе политическо решение. Такъв подход беше приложен по времето на управлението на министър Десислава Танева. Когато се подготвяха новите мерки, тя поиска да се изготвят „технологични карти”, да се изготви научна експертиза и т.н. В момента в Минстерството на земеделието има подобна визия, тъй като с идването на новото ръководство, Академията, по мое предложение, се включва във всички експертни съвети, в работни групи по разработване на закони, по разработване на наредби и за мен няма нищо по естествено от това. Бих се радвал обаче нашите експерти по същия начин да се включват и като оценители на проекти, които постъпват към Държавен фонд „Земеделие”, тъй като

13

Второто направление е научно-приложното, което е задължение на всички тези институти, които работят в дадена насока. Да кажем по продукта „твърда пшеница” работят три института, но те са в различни области на страната. Те създават различни сортове и сортовете, които са създадени за Северна България и са подходящи за там, съвсем не са подходящи за Южна България. Заедно с тези институти привличаме „Пушкаров”, там има специалисти по почвата, Агро-био институтът има специалисти по генетика, добри. Икономическият институт – не може да създаваме нещо, което не е икономически целесъобразно, но в тази тематика, когато се разработват темите, задължително се канят представители на браншовете, на водещи производители. Вече осъществих контакт, при мен бяха от тютюневия бранш и се надявам, че с всички браншове ще работим по този начин. Щом говорим за научно-приложна дейност, тя трябва да бъде търсена от производителите. И третото направление, което подсказахте, това разбира се е изборът на българското. С.П. – Проф. Николов, по какъв начин дейността на Академията може да повлияе върху цялостната концепция за развитието на отрасъла „селско стопанстово” и производство в България? Какво ще се неправи, за да се укрепи Националният генофонд, както за породите животни, така и за сортовете семена. В.Н. – Първият въпрос е в контекста на това, с което започнах за научната проблематика, по която трябва да работи Академията. Втората проблематика – „научно-приложната”, която Академията ще разработва съвместно с производителите, ще бъдат отчитани техните потребности и когато стигнем до обща тематика, по която трябва да се извършват научни изследвания, за да може да се развива нормално бизнеса, съвместно тази тематика да може да се предложи на Министерството на земеделието, където трябва вече да се вземат политическите решения по този въпрос. И от тук аз мисля, че постепенно институтите на Академията ще излязат от анонимност и излизайки в пресата, те постоянно ще показват на производителите какво притежаваме, какво има, как то би се развило, на кое то би могло да бъде алтернатива. Защото има много какво да се работи и да се желае още. И моята концепция, че автохтонните породи трябва да се развиват в собствените ареали, но трябва една

12

то и даже днес, когато говорих със сътрудниците в Института по фуражите, професор Кертикова каза: – „Ето, падна тази мъгла, медийна завеса и никой не знаеше там“. В момента вече нещата са прозрачни, всичко излиза в пресата. От една страна, това е хубаво. От друга знаете, че колкото човек помалко говори и изказва своите неща, толкова е по-малко уязвим. Защото може всяко нещо да бъде подложено на критика, но по-добре аз да си изкажа становището и да я получа тази критика и когато тя е нормална, конструктивна, да можем да регулираме нещата, отколкото просто да вършим неща и никой да не знае. Иска ми се да отворим Академията за медиите, иска ми се да покажем на обществото какво представлява Академията, защото тя има прекрасни специалисти, които се ценят високо и в чужбина. Ценят се високо и от нашите земеделски производители. Това не се афишира, но него го има и вече в няколко Института ми казаха – в Института по овощарство, Институт „Марица”, Лозарския Институт – всяка година нараства интересът на производителите към нашите собствени продукти, към нашите хибриди. Това не е само „изберете българското”. На тези земи и полета, които имаме, те им демонстрират нашия сорт и сорт внесен от друга държава, без да споменавам коя е точно, ето, вижте, запознайте се, защото толкова са специфични условията, че и в животновъдството и в земеделието не е лесно, просто да вземем нещо, да го сложим на друго място...? Аз съм защитавал „Адаптация”, така че знам за какво става въпрос. Така че ще бъдем отворени към медиите, ще работим с тях, ще получавате новини, статии, ще ви каним и моята идея е поне един път в месеца всеки институт да бъде в медиите, да се покаже там какво работят. Между другото, това което не казахме основно за научната работа, е, че един от негативите, които носим от идеята Селскостопанска академия да бъде към БАН, където да се извършват фундаментални изследвания, а в Селскостопанска Академия – научно-приложни, това могат да го кажат само хора , които са безкрайно далече от науката. Защото не може да има приложност на нещо, ако няма фундамент, така че тук ще се извършват фундаментални изследвания, но тъй като те по-трудно се разбират от обществото, ще се търсят международни проекти, ще се търси подкрепа на научни институции.

5

считам, че Институтите имат огромна компетентност примерно – обучаваните по различни програми / както в момента по вземане на проби за мляко и т.н./, това са хора, които са експерти . И да се върна към виждането ми, отнасящо се до финансиранет. Най-просто казано, е това, че Академията трябва бъде записана на отделен ред: Държавата привежда финансите, тези с които се поемат някои основни разходи, да кажем основните заплати на сътрудниците, а по-нататък всички приходи, които реализира Академията от научни проекти, от патенти, от технологии и т.н., те да могат вече свободно да се разпределят по виждане на самата Академия. В момента не е така. В момента, когато постъпят едни средства, те се вкарват в СЕБРА. Разбира се, пак ще я има тази СЕБРА, от нея не може да се избяга, но ние за всичко чакаме разрешение. Ето, при посещението в Садово, колегите ми казаха, че не могат да започнат обработка, защото нямат трактор. Те имат 30 000 лв, които могат да използват по СЕП, Академията има възможност в момента да им отдели още 30 000 лв, но от тогава минаха две или три седмици, а ние продължаваме да чакаме, за да купим този трактор, тъй като трябва да се отиде в Министерството на земеделието, то да поиска корекция на бюджета в Министерството на финансите, това нещо да се върне обратно и докато решаваме този

6

проблем, може би вече няма да има нужда да обработваме земите. След като Академията произвежда, тя се намира в един пазар и трябва да работи в конкурентна среда и се налага да има правото за решения. Най-голямото предимство на частните фирми е в това, че могат веднага, на секундата да вземат решение, т. е. това е, което ние не можем да правим в момента. Когато ние ще можем вече да вземаме решения за разпределянето на тези средства, визията ще е следната: Средствата, които се получават в дадения институт ще се разпределят чрез механизъм, който по-нататък ще прецизираме. Примерно 5% или 10 %, или 15% – 20 % ще отидат в един централен фонд, тъй като има много дейности, които не са печеливши, но без тях не може: съхраняване на автохтонни породи, генофонд на растения и т.н., и той трябва да се финансира. След като сме едно звено, всеки трябва да поеме част от отговорността за тези неща. Например, когато говорих в Института по фуражите, проф. Кертиков предложи заедно с този фонд да бъде създаден и още един фонд, който да се нарича „Наука и иновации”, за да може там да се отделят пари за проекти, реално изпълними проекти. И тук вече Институтът няма да е зависим от това, че на него му е определен такъв щат. Има пари – наемат се работници. Ето в Института по лозарство когато започват гроздобера, всички, от директора до последния служител ще се включат. Те нямат право, не могат да наемат хора, които да вършат тази работа. Част от средствата на тези институти, които са печеливши ще могат да бъдат дадени като заплати, да бъдат реинвестирани. Тези средства, които ще остават вече там и тогава тези институти, тези експерти, които работят ще могат наред с тази основна базова заплата, която ще бъде дадена от държавата, в момента тя е безкрайно, унизително ниска, но тези които работят, които се стараят и които могат да докарат тези пари, те ще могат тази заплата, по мое виждане да удвоят, да я утроят, да я учетворят и т.н. По този начин ще има стимул. И тогава ние ще имаме цялостна Академия, където се запазва всичко онова, което е необходимо да бъде запазено, но тези хора, които печелят, те ще знаят. Да, ние сме отделили 20% от финансовите средства, но те ще знаят къде отиват, докато в момента това не се знае. В момента се внася, Институтът в Генерал Тошево внася 200 000 и ние почваме да плащаме тока на един институт, охраната на другия... Такова нещо не

11

епечаваме с тази земя, точно чрез това държавно предприятие. Така че, ето това трябва да се пипне, и още нещо друго. Защото в новия Закон са отделени функциите на председателя. Ние функциите можем да ги разпишем и в подзаконов нормативен акт, обединяването на различни центрове, за които ви казах, тези предложения са толкова много, че аз прочетох коментари на министерства, в които пише – „Вие, на практика, предлагате нов закон”. Считам, че от това няма нужда. Нека да реализираме едно, две, три неща. Нека се опитаме да оправим финансите. Нека да „завъртим” нещата и да видим какво ще се случи. След това, нека да обединим предприятията, защото в момента те са на загуба. Това са държавни предприятия и са на загуба. Да се опитаме да реализираме тези неща и тогава вече, ако е необходимо нещо кардинално и генерално, тогава да се направи и нов Закон, но в момента аз не виждам сега действащият закон да пречи Академията да се развива нормално. По отношение на Закона за ССА, това ми е виждането. Да се надяваме, че ще намерим подкрепа в това отношение... На този етап я имаме. С.П. – Като имам пред вид голямата Ви натовареност, оставате ли приятел на списание „Животновъдство-БГ” и негов отговорен редактор? В.Н. /усмихва се и кимва утвърдително/ – Всъщност досега не поговорихме за моята визия за ролята на медиите, но вие вече мисля, че сте го усетили – по начина, по който отворихме някога Изпълнителната агенция за медиите. Тук се случва също-

може да има. Това е идеята и уверението на специалистите в тази област, финансисти, икономисти, че ако този член бъде приет така, както е даден в закона, той би ни дал една голяма възможност за развитие. С.П. – Какво мислите, че се случва с имотите и сградите на Академията? Те също бяха коментирани години наред...? В.Н. – Веднага казвам. Земите на Акадамията в момента не се управляват правилно. Става въпрос за следното нещо: Често някои от институтите нямат земя и те наемат земя. Има друга част, не толкова институтите, колкото опитните станции, се оказва, че са отдали земя. Има институти, които продават зърно от масов посев, и други институти, които купуват зърно, за да могат да изхранват животните си. Отново става въпрос за координация или за липсата на такава. Това, което съм поискал към момента и вече съм го получил е, че за всяка нива, всяко парче земя трябва да знам какво е неговото използване в момента и какво смятаме да го правим през 2018 година. И тогава, ако единият институт има нужда от земя за фуражопроизводство, например в Стара Загора, ние можем да се обърнем към Станцията в Лозница, вместо да отдава своите земи, както е било в миналото. Защото земята на Академията не е много. От 600 000 дка преди години в момента тя е около 190 000 дка. Това означава, че за един период тя е намаляла три пъти, така че това което е останало, от тук нататък ние трябва да го пазим, дори да е имало апетити към определени земи и то вероятно е било така. Но има и още нещо – когато една земя управляваме лошо и когато тя стои там и никой не се занимава и не я поддържа, какво се получава?.. Давам ви конкретен пример с опитната стация в Септември. Една прекрасна опитна станция по лозарство, която през последните години е била занемарена и когато аз започнах работата си в Академията, ми връчиха заповед, че тази земя ни се отнема. А всички, които бяха около мен при получаване на заповедта казаха „Слава Богу”! Защото там всичко е унищожено, там е разграбено, тя се намира близо там до „някакъв” квартал... Ето затова ние трябва да имаме координирано използване на земите. Освен това в момента има вариране на добивите, и то много значително вариране. След като директорът вижда, че този сорт няма добиви, ние защо продължаваме да го сеем. Ако той е от генофонда – няма проблем, но ако не е, ако е

7

нямат обща функция с останалите. Веднага казвам кои са – Станцията във Враца, тя е специализирана по бубарство, КОС Смолян – по планинско земеделие и животновъдство, може би още еднадве, които може да бъдат отделени и превърнати със статут на научни центрове, по подобие на институтите. Останалите трябва да бъдат обединени в едно държавно предприятие. Последното виждане на Закона е, че двете бази – на Института в Троян и на Института в Шумен, трябва да се върнат към Институтите, това е и мое виждане. Тук сме категорични и трябва да го направим, но останалите КОС-ове, трябва да бъдат дадени към Институтите – това вече е било, него вече го е имало. Когато един КОС отиде към даден институт, неговото използване чрез възлагане на поръчки от други институти би било трудно, защото тогава, дадения институт към който е този КОС трябва да вземе решение. А така просто ние вземаме това решение, след като има нужда. Знаете ли, когато бях в Генерал Тошево, професор Киряков ми каза следното: –„Погледнете картата! Как са разположени институтите? Как са разположени КОС-овете? Ние в момента имаме сортове слънчоглед, сортове пшеница. Искаме да ги изпитаме на различни места, на различна надморска височина, в различни условия – на Северна и на Южна България. В момента това не се прави. А обединявайки тези КОС-ове с тези земи и те се намират на различни места – това вече ще може да се случи. Институтът на който му трябва, ние го обез-

10

комерсиален сорт, ние защо сеем в този регион нещо, което няма смисъл от него? Затова, ще видя по какъв начин ще баде направено, но тази координация на използване на земите е задължителна. По същия начин – координация при работата на лабораториите, а не само на земите. Не може във всеки институт да има лаборатории, които дублират дейността. Вие знаете, защото с Вас се познаваме отдавна, че когато правихме лабораторията в ИАСРЖ по генетика, преди това посетихме Швейцария, за да видим подобна, сходна лаборатория как функционира и тогава директорът на лабораторията каза, че ето тези и тези анализи той ги изпраща в Китай, тъй като на него там му е по-евтино, защото ако отвори даден реактив и няма натоварване на лабораторията ще е загуба на не малко средства. А ние например създаваме, примерно казвам, лаборатория по изследване на почвите в Троян, при положение, че имаме цял институт, който се занимава с почвени анализи, който има всичко за тези почвени анализи... Ние за всичко си имаме увлечение да имаме нещичко там, да си го затворим и да си го консервираме. И още нещо, аз слушах едно изявление на ректора на Московския Държавен Университет, който каза следното: – „Ако в рамките на три-четири години ние не сменим оборудването на лабораториите, ние сме загинали”. А ние за какво трупаме. Има неща, които ние за три-четири и пет години не можем да ги вкараме в експлоатация. Това вече е морално остаряло. Ето тук може за тези пет института, които се намират в Пловдив, да се създаде една лаборатория, да се акредитира тази лаборатория, която да извършва както анализите натези институти, така и

8

анализи на фермерите. Както го правят и в Институт „Пушкаров” и на други места. Много са нещата, но специално за земите, аз мисля, че сме достигнали един минимум, от който всяко намаляване вече може да е критично. Ето например Кнежа , където е Институт по царевицата. Аз го посетих и там има прекрасни сортове, това е, което видях, но те нямат вече възможност, нямат земя, където да извършват своите научни експерименти. Освен това вие знаете, че трябва да се спазват сеитбообороти, не може да се сее едно и също, има част, която известен период се сее с друго нещо. Всичко това трябва да бъде координирано и то ще стане. С.П. – Всичко това, всички тези ваши намерения ще бъдат ли отразени в новия Закон за ССА? В.Н. – Не. Знаете ли, не искам да казвам едно смело предположение, но ми се иска мъничко да избягаме от този Закон. Какво искаме? Има няколко неща, които основно трябва да бъдат приети. Единият член е този за финансирането, вторият член, това е мое убеждение и виждане, че КОС-овете не може да функционират по такъв начин, какъвто е в момента. Деветнадесет държавни предприятия към Академията – това е абсолютно безсмислено. Иска ми се да предложа няколко посилни КОС-а, които към момента се справят добре и които

9

НА ВЪРХА НА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО 2000 животни 1500 изложители 93 000 посетители

„Нов рекорд от 93 000 посетители превръща Sommet de l’elevage в едно от най-големите животновъдни изложения в Европа и съществено повишава авторитета му на световно ниво”. Това отбелязва в своето експозе Президентът на изложението Жак Шазале.

Sommet de l’elevage се утвърди като уникално във всяко отношение и се превърна в безспорен делови кръстопът на деловите среди от цял свят в областта на производството и преработката на животинска селскостопанска продукция.

ОКТОМВРИ