Земеделие плюс 280/2018 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

1–2 (280) / 2018

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

ax m A U AQ И

um Т Е Х И Б Р И Д m i t p O ВИЧНИ ЦАРЕ

А В Я Р У ОСИГ

И В И Б КИ ДО

ВИСЗАОВИСИМО ОТ ВРЕМЕТО НЕ

, ,

® TM SM

Партньорът за успешно земеделие

FARMGEM Ltd е английска компания, създадена през 80-те години на миналия век. Дълги години английските фермери очакват да се появи пръскачка, която да бъде здрава, надеждна и производителна. След появата на пръскачките FarmGEM, бранда бързо придобива висока репутация и не след дългo е на първо място по пазарен дял в Англия, в това число са самоходни, прикачни и навесни пръскачки. Днес те успешно се продават в целия свят, благодарение на няколко ключови фактора, единият от които е 3 годишната гаранция на шасито и стрелата. Стандартно пръскачките FarmGЕМ съдържат редица високотехнологични опции, сред тях са перманентната циркулация на флуида, високо налягане на изпръскване на разтвора, GPS подготовка и редица др.

Нова серия прикачни пръскачки FarmGem Innovator

Прикачната пръскачка Innovator предлага на фермерите икономично решение с работен захват на стрелата до 24 м и обем на резервоара до 3000 л. Стрелата “Series 3” е с напълно независимо окачване, налице е система за самонивелиране и система против огъване и „подскачане“ на стрелата – antiyaw damping, при работа върху набраздени и силно неравни терени, както и възможност за електрохидравличен контрол на функциите им от кабината на трактора. Пръскачката има 5 мембранна помпа със самозасмукване и дебит 210 л/мин, електронна система за контрол Bravo 4000LS T със цветен дисплей и автоматичен контрол на нормата, 7 секции на стрелата (24 м), както и сензорен монометър и др. Всички гореописани технически параметри се явяват стандартно оборудване на пръскачките от серия Innovator.

ER.MO spa е италианска компания с лидерски позиции не само от гледна точка на качество, но и количество произведени плугове на годишна база. Вече над 40 години компанията успешно комбинира италиански дизайн и традиции, използвайки единствено Hardox шведска стомана за производството на плуговете, което ги прави изключително здрави и надеждни машини, можещи да се справят отлично и при най-тежки условия.

ER.MO плуг модел Evolution 125

Това е 5 корпусен обръщателен плуг за трактори с мощност от 110 до 200 к.с. Плуговете от серия Evolution са униклани благодарение на липса на отвори и заварки по основното шаси, което води до дълъг живот. Регулируемият по височина теглич може да се адаптира към различни условия на работа и по този начин гарантира перфектно позициониране на машината спрямо рамената на трактора.

Дискова брана ER.MO - серия DMX

Браните от тази серия са предназначени за трактори с мощност от 150 до 300 к.с. Дисковите брани серия DMX се използват едновременно за обработка и миксиране на растителните остатъци чрез метода на минимална обработка на почвата. DMX е универсална машина, която може да работи както в необработени твърди почви, управлявайки голямо количество растителни остатъци, така и след оран - за предсеитбена подготовка на почвата.

РИМЕКС ТЕХНОЛОДЖИЙС , ИЗВЪРШВА ЦЯЛОСТНИ РЕШЕНИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ В АГРОБИЗНЕСА. ДЪЛГОГОДИШНИЯТ ОПИТ НА НАШИЯ ЕКИП ВЪВ ВСИЧКИ СЕКТОРИ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ГАРАНТИРА НАЙ-ДОБРИТЕ ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА ВСЯКО СТОПАНСТВО!

Контакти: СОФИЯ 1113, УЛ. ХРИСТО ЧЕРНОПЕЕВ № 1 GSM: 0885 402 187 E-MAIL: INFO@RIMEX.BG

www.RIMEX.bg

Заводът в Cuneo, в подножието на Алпите, произвежда двe серии специално за фермата – Turbofarmer и Multifarmer, обхващащи 10 базови модела и над 30 модификации. Характерното за MERLO е поголемия товар във височина от този на конкурентите, благодарение на патентованите технологии.

Машините MERLO са символ на висока производителност, надеждност, икономичност и иновации, могат да се използват за разнообразни дейности както в полето, така и във всички типове ферми.

MERLO:

„ … телехендлерът е изключително ползван от европейските животновъди като много функционална машина”. "….много марки харчат пари, за да преместят производството си в Индия или Китай, но ние инвестираме в нови технологии". „…например роботите ни, които могат да държат цялото шаси за да пробие всички необходими отвори с огромна точност. Смятаме, че това е гаранция за качеството на машините ни".

ФЕРМЕРИТЕ:

„ … правя много други неща – изкопи, ремонт на покрива и оградата”. „ … добър е за всичко премествам големи скали, дървени трупи или отпадъци”. „ … мога да тегля ремаркета с 40 км / ч, а нивелиращото се шаси гарантира, че съм на стабилна основа, дори при неравна повърхност”.

Съдържание

НОВИНИ ОТ МЗХГ

Юбилей История, настояще и бъдеще на земеделската наука в Садово. . . . . . . . . . . . . . . . . 3 Музей на земеделската наука към ИРГР „ К.Малков“, Садово . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9 Земеделски култури Подхранване на зимна маслодайна рапица с листни и почвени препарати . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Проучване на образци просо, отглеждани за зелена маса . Промени в показатели на пролетен фуражен грах и фий след торене с Хумустим . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Безсмъртниче /Жълт смил/ (Helichrysum italicum) – хит при етеричномаслените култури . . . . . . . . . . . . . . . зеленчуци Фактори, определящи качеството на продукцията от домати . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ОВОЩАРСТВО Почвени хербициди за вегетативните прояви на семенна подложка праскова в питомник. . . . . . . . . . . . . . . . . . Напояването за кореновата система на ябълката. . . . . . . Изменение на някои минерални хранителни вещества в листата при ябълки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

11 14 18 21 23 27 30 33

ЕКОЛОГИЯ Бялата акация – инвазивен или натурализиран вид у нас. . 35 СЪДЪРЖАНИЕ 2017 година. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38 СЪТРУДНИЧЕСТВО С КИТАЙ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40 Библиотека Икономическа ефективност на земеделските стопанства в планинските и полупланински райони . . . . . . . . . . . . 41

Румен Порожанов: Готови сме за конструктивно председателство на Съвета на ЕС Това заяви министърът на земеделието, храните и горите по време на среща с извънредните и пълномощни посланици на Швеция Луиз Бергхолм и Финландия Пайви Блинникка. През първото тримесечие на председателството ще се проведе структуриран дебат по Общата селскостопанска политика (ОСП), пречупена през призмата на многогодишното финансово споразумение. Във фокус ще бъдат и всички останали важни теми като анализ на цените на земеделсккие продукти. Има чувствителни сектори, които трябва да бъдат наблюдавани. Няма да се подценят и болестите по животните, както и въпросите свързани с рибарството. Готови сме за провеждането на конструктивно председателство и се радвам, че имаме добра комуникация с всички страни, подчерта министър Порожанов. Посланикът на Швеция изрази позицията, че ОСП трябва да бъде реформирана и че очаква с нетърпение българското председателство на Съвета на ЕС.

Цена: 6,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1–2 (280) / 2018

Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор доц. д-р З. Петкова, 02/812 75 07 Редактор П. Пеков PR и реклама Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. А. Атанасов, проф. д-р В. Божкова, доц. д-р Г. Баева, доц. д-р Д. Ганева, доц. д-р З. Наков, проф. д-р Н. Котева, П. Въжарова, проф. д-р Т. Колев, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Т. Тонев

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894г.

ЮБИЛЕЙ

40 години Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков”

ИСТОРИЯ, НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА НАУКА В САДОВО Проф. д-р Tенчо Чолаков, Директор

ПЛЮС

1–2 (280) / 2018

Изграждането и развитието на селскостопанската наука в Садово преминава през няколко етапа: I EТАП – това е период от около 20 години, през който училището и неговото опитно поле са полигон за проучване и интродукция на нови непознати за нашето земеделие култури: памук, фъстъци, захарно цвекло, хмел, люцерна, детелина и др. Успоредно с това се полагат основи на задълбочено проучване и на местните растителни ресурси и решаването на редица агротехнически проблеми, като за целта от чужбина са внасяни и изпитвани модерни машини. По това време са поставени и основите за развитие на редица нови клонове на селскостопанската наука в нашата страна, като лозарството, овощарството, бубарството и др. II EТАП – започва в края на 1901 г., когато на основа на изпитателното поле със заповед № 838 на тогавашното Министерство на земеделието се учредява самостоятелна Земеделска опитна

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Изминаха 136 г. от онзи паметен момент, когато през април 1881 г. Генерал губернаторът на Източна Румелия, Алеко Богориди издава указ № 28, с който да бъде учредено Практическо земеделско училище с ясна цел - да разпространява между населението теоретичните и практически познания по земеделие. За неговoто утвърждаване като училище, съществен принос има агроном Димитър Наумов, който е успял да убеди обществеността в необходимостта от училище, а не от създаването на образцов чифлик, какъвто е бил първоначалния замисъл. Втората основополагаща стъпка за стартиране на земеделската наука в Садово е извършена през 1882 г. от Областното събрание на Източна Румелия, в което родолюбиви българи одобряват законопроект, с който в Садово е съдадено Държавно, практическо земеделско училище. През месец май 1982 г. за управител на Земеделското училище е назначен агроном Иван Бояджиев, а през август към училището се разкрива и първото „опитно-изпитателно“ поле със съответните „сервизи“, добре обзаведени за своето време лаборатории за изследователска и учебна дейност. На 14 октомври същата година се полага основният камък на учебната сграда и се прави тържествено освещаване, на което присъстват много гости от Пловдив, сред които и народният писател Иван Вазов. Счита се, че от този момент датира историята на земеделската наука в България. Училището в Садово се превръща в център не само за селскостопанско образование, но и в център на земеделската наука. Може би малцина знаят, но България с право трябва да се гордее с факта, че е петата държава в света, която започва да развива организирана земеделска наука. Изследователят Бусенго през 1835 година открива първата земеделска опитна станция във Франция, неговият пример през 1843 година е последван и от Англия. По-късно и в Швеция през 1847 година се открива известната Свальовска опитна станция. В Германия това става през 1852 година, а след това и в нашата страна.

станция. За неин управител е назначен учителят от Садовското земеделско училище Константин Малков, една личност, която с гордост можем да наредим сред поредицата „Велики българи“. Той е бивш възпитаник на агрономическия факултет на Университета в г. Хале – Германия. След назначаването си за ръководител на Земеделска опитна станция, същият незабавно е изпратен отново в Европа на едногодишна професионална специализация. За онова време има исторически факти, че редица престижни, чуждестранни, научни Институти се опитват да го привлекат да работи при тях, но Константин Малков, като родолюбец отговаря интелигентно: „Моята родина сега се възвръща към науката и тя има нужда от мен“. Завръщайки се от специализацията, Константин Малков вече е имал ясни планове за бъдещето развитие на научните изследвания в земеделската станция. Той незабавно изготвя нейната първа работна програма за следващите години и с това съдейства през септември 1902 г. Садовската опитна станция официално и тържествено да бъде открита. Като директор на станцията е назначен Константин Малков и той остава на този пост до края на краткия си, но много богат по съдържание живот. С неговата ерудиция и неизчерпаема енергия е свързан и бързият подем на родната земеделска наука. Идеята на Малков, че за прогреса на нашето земеделие следва да се интродуцират, изпитват и оценяват световните постижения в селекцията на земеделските култури, за да се препоръчат най-подходящите образци за условията на нашата страна е жива и до днес. Името на този велик българин и авторитетен учен придобива голяма популярност сред научната общност в чужбина. Константин Малков има съществен принос и към фитопатологията, като пръв в света определя и описва редица нови болести при селскостопанските култури: памук, сусам, анасон и някои други представители на полезните растения. Той е основоположник и на агротехническите проучвания в нашата страна. По негова инициатива, станцията в Садово е взела участие в редица международни, аграрни изложби, проведени в Милано, Брюксел, Лондон и др., като е била отличена с почетни награди и грамоти. Великият агроном на България, за 13 години изследователска дейност, подготвя и публикува общо 273 научни труда, като голяма част от тях са поместени в реномирани аграрни списания в различни европейски страни. След неочакваната кончина на Констанстин Малков за директор на опитната станция е назначен Станислав Доспевски, с чието име е свързано модернизирането на нейната материално-техническа база. За кратко време през периода 1908 – 1911 г. е създадено семепроизводно стопанство, построени са модерни лаборатория и селекционен склад. Установени са и нови творчески кон-

такти с различни научно-изследователски институти в чужбина. III EТАП – той съвпада с периода на Балканската и Първата световна война и продължава до 1922 г. Характерно за него е, че през този период няма условия за научна дейност и усилията на ръководителите на станцията, един от които е и акад. Странски, са насочени към съхраняване на постигнатото и борба за запазване на Земеделската опитна на станция. IV EТАП – през 1922 г. за ръководител на станцията е назначен Георги Кабакчиев, който укрепва и реорганизира дейностите в станцията до 1935 г. Той постига значителен напредък, изразяващ се в повишаване техническия и научен капацитет на станцията. Изградена е нова лаборатория, разширено е опитното поле и е доставена по-съвършена селскостопанска техника. През 1928 г. на работа в станцията са назначени младите научни работници Константин Кацаров, Павел Попов и Христо Даскалов. Селекционната дейност през този етап се води с редица важни за страната земеделски култури, като пшеница, ръж, ечемик, фасул и едновременно се провеждат изследвания, свързани с технологията на тяхното отглеждане. Увеличаването броя на научния състав благоприятства разширяване и на изследователската тематика. В станцията е разгърната мащабна итродукционна дейност, която значително обогатява колекциите от пшеница и южни маслодайни култури. Развива се и значителна селекционноподобрителна дейност. В този период са селекционирани ценни сортове пшеница: Феругинеум 0113, Еритросперум 084, Нитроеритросперум 05, Нигриканс 06, които са устойчиви на разпространените у нас раси от кафява и черна ръжда. Едновременно с това се създават и районират и други нови сортове: ечемик № 196 и № 347; фасул № 186; ръж № 362; царевица – Садовска каба; нахут – сорт Узунджовски; фъстъци – Садовски правостоящи. През 1935 г. за директор на Садовската опитна станция е назначен Жеко Чолаков. Под негово ръководство през следващите 10 г. в селекцията успешно се прилага половата хибридизация и

са създадени редица високопродуктивни сортове: пшеници Дунавка, Марица, Садовска, Окерман; ръж 019 и памук – сорт „Малков”. V EТАП – обхваща периода от 1945 – 1976 г. и е посветен главно на селекцията на мека пшеница и създаването на сортове, осигуряващи високи добиви при специфичните агроекологични условия на Южна България. Активно се провежда и целенасочена подобрителна и агротехническа дейност при южните маслодайни култури: фъстъци, сусам и мак. През този период в научните активи на Садовската станция са записани поредица от нови сортове при следните култури: Пшеница – сортове Юбилейна 1, Юбилейна 2, Юбилейна 3, Окерман 17, Надежда 2, Хеброс и знаменитият Садово 1, който е създаден и приет за стандарт преди повече от 40 години и все още е актуален при оценката на новоселекционирани сортове. Ръж – сортове № 53, № 70 и № 72; Памук – сортове № 1017, № 1008, 1-66-51-15 и 1-75-51-17; Слънчоглед – сорт С 1957; Фъстъци сортове № 1011, № 1717 и Великан; Два сорта мак – С 188 и П 360; Сусам – бял Садовски 857, Садово 1, Садово 2 и Садово 4. Значителен принос за разширяване на материално-техническата база на станцията има нейният „най-дългогодишен“ директор проф. Цоню Цонев (1956–1976). През неговото управление са построени лабораторна сграда за проучвания по пшеницата, вегетационна къща за фитопатологични изследвания, 2,5 дка стоманено-стъклени оранжерии, семехранилище, стационарен участък за програмиране добивите при пшеницата и битова сграда. Обособени и дооборудвани са лаборатории по цитогенетика, фитопатология, агрохимия, технология на зърното и химическа лаборатория за определяне алкалоиди при мак. През годините сериозно е подобрен и кадровият състав, а експерименталните площи и обработваемата земя значително са увеличени. VI EТАП – започва от 1977 година, когато със Заповед (№ I-18 от 17.01.1977 г.) на Министъра на земеделието и хранителната промишленост Опитната станция „К. Малков” в Садово и секцията по растителни генетични ресурси към Института по генетика в София се обединяват. Новото юридическо лице е със седалище в град Садово и така се създава Института по интродукция и растителни ресурси, Садово. От началото на 2001 г. с ПМС (с № 270/15.12.2000 г) той е преименуван в Институт по растителни генетични ресурси (ИРГР). Днес с уважение и почит си спомняме за плеядата от учени, изиграли важна роля в дългогодишната научна, внедрителска и просветителска дейност на създаденото преди 135 години в Са-

дово опитно поле, чийто правоприемник е сегашният Институт по растителни генетични ресурси. Необходимо е да се посочи, че тук в Садово са работили и са изграждали авторитета на земеделската наука такива известни учени като акад. Павел Попов, проф. дсн Георги Стайков, проф. Иван Василев, проф. дсн Дора Бояджиева, проф. дсн Асен Димов, проф. дсн Христо Филипов, проф. дсн Илия Станков, проф. дсн Станко Георгиев, проф. Киро Костов, проф. дсн Лилия Кръстева и много други, на които изказваме дълбоката си признателност към тяхното дело. В момента с гордост заявявяме, че Институтът по растителни генетични ресурси „Константин Малков”” е наследник на богата история и е с утвърдени традиции в земеделската наука. Днес в структурата на ИРГР, Садово са включени 2678 дкa обработваема земя, предоставени от Държавен поземлен фонд, от които 1050 дкa са опитни полета, а 1628 дкa служат за производствено-експериментална дейност. През 1984 г. по проект на ФАО в института е създадена и оборудвана Генбанка за съхранение на растителни генетични ресурси. На територията на института се намират също биотехнологична лаборатория за тъканни култури, открита през 1989 г., специализирана ботаническа градина, функционираща от 2002 г. и 6 лаборатории: по семезнание, фитопатология, биохимия, физиология на растенията, агрохимия и оценка качеството на зърното. В ИРГР се поддържат богата библиотека и музей, в които са съхранени исторически факти за 135 годишната история на земеделската наука в Садово. Списъчният състав на Института се състои от 99 служители. Научните работници са 27. Един от тях е с академична длъжност „професор“, 6-ма са „доценти“, „главни асистенти“ са 6 и останалите 14 са „асистенти“. От научния колектив с образователната и научна степен „доктор“ са 19 души. Институтът по растителни генетични ресурси е акредитиран да подготвя редовни и задочни докторанти по научната специалност – „Селекция и семепроизводство на културните растения“ с шифър 04.01.05. За изминалите 40 години в ИРГР „К. Малков“ са защитени 48 дисертации за придобиване на образователната и научна степен „доктор“. Защитени са и 10 дисертации за придобиване на научното звание „Доктор на селскостопанските науки“. За същия период от научния колектив са подготвени над 2100 публикации, в т.ч. монографии, научни статии, доклади за участие в международни и национални симпозиуми и конференции, както и редица научно-популярни брошури. Колективът на ИРГР „К. Малков“” е участвал в изпълнението на над 30 национални и 51 международни проекти. Само за последното десетилетие научните работници са изпълнявали и координирали 15 национални и 30 международни проекти с партньо-

ри от Швеция, Китай, Швейцария, Италия, Южна Корея, Словакия, Сърбия, Македония и др. Днес, учените от ИРГР, Садово работят в унисон с националния приоритет за повишаване на динамичността, резултатността и ефективността на научноизследователската и развойна дейност в полза на икономиката и обществото. Основните направления, в които колективът на ИРГР–Садово реализира научния си потенциал са: 1. Изследвания в областта на растителните генетични ресурси. Насочени са към събиране, изучаване и съхранение на растителния генофонд от културната, местната и дива флора и осигуряване на лесен достъп до използването им. Колекцията от растителен генофонд съхранявана в генбанката на ИРГР, Садово е най-голямата в Югоизточна Европа. В нея са включени както културни видове, така и техните диви родственици. В резултат на 40-годишен изследователски процес тук е събрано изключително богато растително разнообразие и е изградена Национална колекция от наши и чужди съвременни сортове, селекционни линии, стари сортове, местни популации, мутанти и диви видове. Колекцията е разпределена в осем основни групи: зърнено-житни, зърнено-бобови, фуражни видове, технически, маслодайни, зеленчукови, медицински и декоративни видове. Създадени са признакови колекции (core collection), които характеризират най-пълно наличното генетично разнообразие в съответствие с перспективността на изходния материал за включването му в селекционни програми. Ежегодно този растителен генофонд се допълва и обогатява средно с около 900 до 1300 образци с различен географски произход. Чрез прилагане на съвременни методи, съобразени с класификатори и стандарти на ФАО и Европейската програма по растителните генетични ресурси, са оценени над 50% от образците в основните колекции. Създадена е система за контрол върху генетичната идентичност на зародишната плазма. Разработени са методи за сортова идентификация в съответствие с международните стандарти (ISTA, UPOV). Изградена е база данни с оценъчна информация на зародишна плазма и е извършен отбор на перспективни образци за подобряване на видовата и сортова структура в българското земеделие. За поддържане на събрания растителен генофонд ежегодно се извършва репродуциране на около 1500 образци. Институтът по растителни генетични ресурси „Константин Малков” е национален координатор за опазване на разнообразието от културни растения и техните диви родственици в рамките на Европейската програма за растителни генетични ресурси – ECPGR. Научният колектив на ИРГР, Садово е член на международната организация

Bioversity International и има редица отговорности като: опазване на РГР, участие в консултативни и експертни групи към МЗХ и МОСВ, съдействие при разработката и адаптирането към условията на България на международни документи свързани с РГР (в т.ч. и протокола от Нагоя), изготвяне становища, консултации и много др. Генбанката в ИРГР, Садово се явява централен депозитар на растителния генофонд на България и изпълнява научна програма за дългосрочно съхранение на семенна зародишна плазма. В Института в Садово се поддържат в колекции над 62 000 образци, от които 43 147 при условията за дългосрочно съхранение. От цялото това разнообразие 13 269 образци са с български произход. Базовата колекция е представена от 33 семейства, 150 рода и 600 растителни вида. Извършено е софтуерно унифициране на оценъчната информация. Колекцията, поддържана в нашата генбанка е публикувана в Европейския електронен каталог за растителни генетични ресурси EURISCO (http://eurisco. ipk-gatersleben.de). Институтът в Садово предлага на партньорите в България и чужбина възможности за свободен обмен на зародишна генплазма, регистрация и безплатно „ех situ” съхранение на растителни образци (диви видове, местни форми, сортове, селекционни линии). 2. Селекционно-генетично направление. Колективът на ИРГР, Садово активно и перманентно работи по редица селекционни програми за създаване на конкурентни, висококачествени сортове пшеница, тритикале, ориз, овес, ръж, фъстъци, сусам, грах, нахут, домати, пипер, патладжан, салата и др. Той е изпълнител на националната селекционна програма и съизпълнител на международна програма за Източна Европа по селекция на пшеницата. Основен приоритет в научно-изследователска дейност по тази програма е създаването и проучването на високодобивни и с високо качество сортове зимна обикновена пшеница и тритикале с по-добра екологична пластичност и подходящи за „сухите“ райони на страната. Използваните методи в селекционния процес са междусортовата и отдалечената хибридизация, а така също и експерименталния мутагенез. Едно от върховите постижения на селекционерите от института е създаването през 1973 г. на уникалния сорт Садово 1. За времето си той е интензивен, качествено нов тип, който много бързо навлиза в практиката и благодарение на него добивите при пшеницата в страната се повишават средно с около 100 кг/дкa. Най-висок добив от 1130 кг/дкa за сорта Садово 1 е регистриран в Чехия през 1978 г. Високата оценка на този сорт е признаването му за комплексен еталон за добив и качество за нашата страна. Малко по-късно в института е създаден и втори, много ценен, сорт пшеница. Това е Победа – стандарт за силните пшеници от Група А за страната.

В резултат на дългогодишната селекционна дейност създадените в института в Садово сортове пшеница, носители на ценни качества, могат да се групират така: – по стабилност в добивите – сортовете Садово 1, Момчил, Садовска белия и Боряна; – с повишено качество на зърното – Победа, Садово 552 и Момчил; – с добра студоустойчивост – на нивото на Мироновская 808 – сорт Победа; – с повишена сухоустойчивост – сортовете: Катя, Садово 1, Юнак и Гинес; – с висок потенциал на продуктивност – Прелом и Гинес; – с по-висока абсолютна маса (едрина на зърното) 50 и над 50 г на 1000 зърна – сортовете: Садово 1, Момчил, Бонония, Мургавец, Здравко, Прелом и Садово 772; – с толерантност към алуминиева токсичност – сорт Прелом; – и толерантни към азотен дефицит – Боряна, Садово 1, Момчил и Катя. Селекционирани са и сортове ориз, притежаващи много добри стопански показатели – Аваля , ЛМ-БП, ИРГР Дани и др. Тук в Садово е създаден и първият пролетен овес – сорт Мина. Голям интерес от чужбина се проявява и към новия зимен голозърнес овес – сорт ИРГР–Марина. В момента и двата сорта овес са заявени за изпитване в Гърция и Турция. В тези страни голяма популярност имат и нашите сортове зимен фуражен грах Весела и Мир. В Европа 90% от площите, върху които се отглеждат фъстъци, се намират в България. Почти 100% от тях са засяти в нашата страна със сортове, създадени в института в Садово. На пазара с предимство се търсят фъстъци произведени в региона на гр. Садово. В България научно-изследователска програма по селекция на фъстъци и сусам се изпълнява единствено в ИРГР, Садово. При тези култури изследванията са насочени към създаване на линии и сортове с комплекс от ценни стопански качества. Селекционираните сортове фъстъци Кремена, Калина, Росица, Орфей и Садово 2609 притежават висока продуктивност,

ранозрелост, комплексна устойчивост на гъбни болести, балансиран химичен състав, добри вкусови качества, устойчивост към карбонатна хлороза и др. Като държавни стандарти са признати сортовете Калина и Садово 2609. Значителен медиен бум и голямо търсене преди година предизвика и сортът Орфей, който в сравнение с другите сортове фъстъци съдържа в плодовете си 3 пъти повече вит. Е и е със завишено съдържание на олеинова киселина. Тези му свойства го превръщат в прекрасна, здравословна и стимулираща храна. Благодарение на усилията на учените от института напоследък в България се възражда интересът и към една „позабравена“ култура – сусама. Селекцията в ИРГР, Садово е известна с постиженията си в миналото, но днес заслужено можем да кажем, че научният колектив продължава с достойнство по пътя на предшествениците – селекционери. За успешното изпълнение на селекционите програми в ИРГР, Садово е показателен фактът, че през 2016 г. в сортовата листа на страната са включени над 40 наши сорта. За 135 години земеделската наука в Садово е дала на производителите общо 148 сорта при 28 култури, от които пшеница – 45 сорта; фъстъци – 12 сорта; ориз – 11 сорта; сусам – 11 сорта, грах – 6 сорта, домати – 5 сорта и редица други. Показателно за качеството на научните разработки на учените е, че 12 от създадените в Садово сортове са приети за национални стандарти. 3. Биотехнологични методи в селекцията. Изследователската дейност е провеждана чрез използване на съвременни високотехнологични подходи като: Приложение на методите in vitro в съчетание с термотерапия за получаване на здрав посадъчен материал; Вирусна диагностика на селекционни материали, получени in vitro и разработване на методики за микроразмножаване на различни вегетативно размножаващи се генотипове; Въвеждане, изучаване и приложение техниките на протопластните култури за целите на селекцията; Прилагане методите на ембрио и антерните култури, тези на клетъчните суспендиални култури и тяхното комбиниране с методите на традиционната селекция. В резултат на задълбочена и целенасочена работа на учените-биотехнолози в института са постигнати значителни резултати. Чрез съчетаване на комбинативната селекция и сомаклоналното вариране при зимната обикновена пшеница е създаден сорт Здравко, а при ориза чрез методите на антерните култури – сорт Мариана. Също така при растителните генетични ресурси и в селекцията са разработени редица технологии за размножаване и съхранение на сортове картофи, хмел, хризантема, сортове и подложки лози, етерично-маслени,

дейност, извършвана в ИРГР, Садово е наблюдаваната през последните 6–7 години тенденция, научният колектив редовно да получава обществено признание за своите научни разработки, чрез спечелване на конкурсни награди. За указания период са получени следните награди за иновации от международното селскостопанско изложение „АГРА“, провеждано в гр. Пловдив: през 2011 г. награда за първия селекциониран български зимен голозърнест сорт овес ИРГР Марина; през 2012 г. за ранозрелия сорт ориз ИРГР Вики; през 2014 г. за перспективния сорт пшеница Никибо; през 2015 г. на база създадени в ИРГР, Садово иновационни линии сусам с „прикачена“ плацента, бе разработена съвместно с учени от АУ, Пловдив декоративни и ценни медицински видове. Събра- и Русенски Университет „Технология за механини, оценени, размножени и съхранени са редки и зирано отглеждане на сусам на големи равнини ендемични лечебни видове. Изградена е генбанка площи”, която също бе отличена с престижна наот вегетативно размножаващи се културни видове града; през 2016 г. е награден високодобивният сорт пшеница Никибо. и техните диви родственици. На изложението АГРА–2017 г. научният колекУспоредно със създаването на научни продукти тив бе удостоен едновременно с две грамоти – за в института се провежда и активна дейност за нов сорт пшеница Гинра и за иновоционния сорт тяхното внедряване в практиката. Реализацията сусам Невена. на част от научните постижения на колектива се Тази положителна тенденция, отразяваща разизвършва чрез производството на най-високите витието на науката в Садово, има солидна основа категории семена от създадените в ИРГР – Садода се запази и устойчиво да продължи и занаво сортове. Всяка година за нуждите на нашето пред, независимо от някои временни, финсови земеделие в производствено-експерименталната затруднения, които научните работници в нашата база се прави сортоподдържане и семепроизводстрана изпитват. Гаранцията за бъдещ просперитет ство на пшеница, тритикале, ечемик, ориз, фуна науката в Института по растителни генетични ражен грах, овес, фъстъци, сусам, нахут, домаресурси „Константин Малков”, Садово са вековнати, пипер, патладжан, салата, алабаш и др. На та традиция, постигнатите забележителни успехи, фермерите се предлагат автентични семена от сплотеният колектив, творческото дръзновение на категориите „Базови“ семена и семена „Първо“ научните работници и вдъхновението, което мларазмножение, както и технологии за отглеждане на основни зърнени култури – обикновена и твър- дите учени черпят от „историческата люлка” на да пшеница, тритикале, ечемик, ръж, фуражен българската земеделска наука. Сега, 135 г. след основаването на бившата Зеграх, овес и ориз. Предоставят се също семена меделска опитна станция тук, в Садово, идеите и консултации за алтернативните култури – фъстъзаложени със създаването й са по-живи от всякоци, грах, сусам, нахут, просо, вигна и др. Между га. Нейният правоприемник, Институтът по расучените от ИРГР и земеделските производители тителни генетични ресурси „К. Малков” разполага в цялата страна съществуват много тесни връзки. с изключително богата информация и база данни Ежегодно в Северна и Южна България се оргаза растителните ресурси в цялата страна, с което низират демострационни полета, засяти с нашите съдейства и активно подпомага научно-изследованай-нови сортове. На територията на института и по договори за съвместно семепроизводство с телската работа и на други институти в системата наши партньори от различни райони на България на ССА. Създадените нови сортове и технологии всяка година се произвеждат и продават над 1000 от учените в Садово се радват на изключителен тона семена предимно от пшеница и някои други прием и одобрение от страна на земеделските производители. Със заслужен авторитет в страната зърнено-житни и бобови култури. Със значимите си научни постижения и високо- и с международно признание, ИРГР „К. Малков”, квалифициран персонал институтът си е извоювал Садово се е утвърдил, като емблематична фигура водеща позиция не само в България. Той е желан в системата на ССА, в аграрната ни наука и е и търсен партньор в редица страни – Турция, Гър- важен фактор за нови бъдещи успехи на нашето ция, Румъния, Франция, Италия и др. В съседна земеделие. Самоотверженият колектив на институТурция през последното десетилетие са изпитани та с достойнство носи името на своя велик патрон и включени в тяхната сортова листа повече от 8 – Константин Малков, продължава да се ръководи от неговите идеали и неуморно да се труди за сорта селекционирани от учените в Садово. Атестат за съвременна и ползотворна научна развитието на земеделската наука в България.

Музей на земеделската наука към ИРГР „ К. Малков“, Садово Гл. ас. д-р Николая Велчева ИРГР, Садово

Посещение на музея от студенти от Факултет „Растениевъдство” към Университет Клермон-Феран, Франция, организирано от Френско-Българска Селскостопанска Асоциация (20.03.2017 г.)

1–2 (280) / 2018

са за иновации, раздел „Научна дейност и разработки” – за сорт обиковенна зимна пшеница Гинра – високодобивен и устойчив на болести и за сорт сусам Невена – подходящ за механизирано отглеждане. Константин Малков - основоположник на земеделската наука в България Константин Малков е роден през 1873 г. в Крушево. Учи в Държавното средно земеделско училище в Садово. Висше земеделско образование завършва в Хале, Германия. Специализира Опитно дело в Гьотинген и болести по културните растения в Берлин. След завръщането си в България учителства в Държав-

ПЛЮС

разполага с богат фотоархив и хербарий. Като част от Националния земеделския музей в гр. София, тук се съхраняват и 28 експоната с уникална национално-историческа стойност – оръдия на труда, ценни издания, дипломи от международни изложения. Специално място е отредено на наградите от участия в конкурси за иновации, както и престижното международно отличие, присъдено от европейската научна общност – Златна монета за активната роля на института за опазване на биоразнообразието. През 2017 г. институтът беше удостоен с 2 награди в конкур-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Институтът разполага с богата музейна експозиция за историята, направленията и постиженията на земеделската наука в Садово. Идеята за организирането на музей датира още от създаването на Садовската земеделска опитна станция през 1902 г. С построяването на сградите през 1909 г. е отделена стая, предназначена за музей, като в първоначалния си вид е била организирана като хербарий с учебнодемонстративна цел. Основната задача на музея е издирване, съхраняване и представяне на бележити моменти от историята на видни дейци на българската земеделска наука, в т. ч. и на основателя – Константин Малков. Музеят е обогатявал експозицията си и от 1985 г., се намира в сградата на Националната генбанка, построена с финансиране от ФАО. В поредица от документални материали е изложена основополагащата роля на Константин Малков за развитието на земеделската наука в България и поставянето на основните направления: растителни генетични ресурси, селекция и семепроизводство, растителна защита. Ретроспективно са представени постиженията на колектива на Института, научното сътрудничество на колектива на национално и международно ниво. Съхранени са ценни свидетелства, периодични издания, сборници от юбилейни сесии и конференции. Експозицията

ното средно винаро-земеделско училище в Плевен, в Средно земеделско училище „Образцов чифлик” в Русе и в Държавното средно земеделско училище в Садово. През 1902 г. организира първата земеделска опитна станция у нас. Ръководи я до смъртта си през 1908 г. Умира твърде млад – само на 35 г., погребан е в любимото си опитно поле. Днес гробът му се намира точно пред централната сграда на института. Малков завещава на поколенията агрономи и научни работници изключително ценни

проучвания, между които класификацията на българските пшеници, изучава южните култури, главно памука, проучва мащабно за времето си болестите и вредителите на културните растения, като открива нови за науката болести по тях. За краткия си, но изключително ползотворен живот, Малков издава 273 броя публикации, свързани с аграрната наука. В постоянна експозиция се проследяват в хронологичен ред основните достижения по направления на изследователската дейност:

Програма Растителни генетични ресурси Отделът представя изградените и обогатени колекции от зърнено-житни, зърнено-бобови, фуражни, технически, зеленчукови и декоративни. Чрез използването на РГР като изходен материал в селекцията са сертифицирани с право на семепроизводство 20 сорта от 10 вида култури (твърда пшеница – Деница, ечемик – Поток, овес – Мина, Калоян, Катан, ИРГР Марина, ръж – Милениум, грах – Весела, Амитие, Пикарди, Теди, главеста салата – Ира, градински фасул – Илинден, домати – Бонония, Елица, пипер – Девен, Вигна, Хриси, алабаш – Ники, патладжан – Лъч и Антим. Селекция на полски култури в ИРГР Садово За 135-годишната си история в Садово са създадени 149 сорта при 28 полски и зеленчукови култури. Целенасочената селекционноподобрителна работа при пшеницата в България започва през 1902 г. като част от научната програма на Първата земеделска опитна станция в Садово. За този период са създадени 46 сорта обикновена зимна пшеница, както и нова генетична плазма, носителка на ценни стопански признаци. Единствено в Садово се води селекция при ориз, фъстъци и сусам. За 135 г. тук са създадени 15 сорта сусам, 12 сорта фъстъци, 11 сорта ориз. Създадена е технология и подходящи сортове за механизирано отглеждане и прибиране на сусам на големи равнинни площи. Механизираното отглеждане на сусама спомага за силно намаляване себестойността на продукцията, за чувствително повишаване рентабилността от отглеждането и за много пошироко внедряване на тази ценна култура в българското земеделие.

земеделски култури

Подхранване на зимна маслодайна рапица с листни и почвени препарати С. Стоянова, Г. Дякова, Р. Минчева, В. Дочев Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик”, Русе

Еднократно – фаза розетка Еднократно – фаза розетка Еднократно – предсеитбено

1–2 (280) / 2018

Приложение

ПЛЮС

Таблица 1. Схема на опита Варианти Доза Контрола BIO-ONE, мл/дка 300 Хуминова киселина, г/дка 400 NH4NO3 , кг/дка 10,5

сорт „Венка 1”. Отглеждането на рапицата беше извършено по общо възприетата технология за района. За проучването бяха подбрани и изпитани 3 варианта на торене с: бактериален тор „BIO-ONE”, Хуминова киселина, 25% от торовата норма на NH4NO3 и един вариант без третиране. Изпитаните препарати са с препоръчани от дистрибуторската фирма срокове, начини и дози на приложение, съответно: „BIO-ONE” (300 мл/ дкa) и Хуминова киселина (400 г/дкa) – фаза розетка (с доза 28 л/дкa работен разтвор), 25% NH4NO3 (от торовата норма за културата) – предсеитбено (10,5 кг/дкa). Течният бактериален тор „BIO-ONE” е произведен в Тексас (USA). Той е нова генерация микробиологичен продукт, състоящ се от два вида живи микроорганизми – аеробни (Azotobacter vinelandii) и анаеробни (Clostridium pasteurianum). Не съдържа генно-модифицирани микроорганизми. BIO-ONE се основава на свързващите азот свободноживеещи почвени микроорганизми. Формулира се във връзка със сложните синтетични взаимоотношения сред тези организми и останалата част от почвената екосистема. Централният технически акцент е върху биологичната фиксация на атмосферния азот, който е най-важната храна за растенията. При прилагането му в почвата, той допринася за увеличаване на органичното вещество в почвата и същевременно я предпазва от водна и ветрова ерозия. Хуминова киселина (от находищата в щата NEW MEXICO) – в състава влизат 70 % Хуминова киселина и 20 % Фулвинова киселина. Те активно помагат на растението за приема на храни-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

За получаване на високи добиви се използват до краен предел ресурсите на земята, което води до възникване на редица проблеми. На огромни площи се отглеждат едни и същи култури, като многократно се използват едни и същи пестициди и торове, за увеличаване на продуктивността на културите. Ето защо възстановяването на почвеното плодородие е един от приоритетите на съвременното земеделие. Прилагането на листни торове може да компенсира загубите от измиване на азота при пролетно подхранване и повишава значително добива и качеството на растителната продукция. Те са особено ефективни за извънкореново подхранване – така нареченото листно торене, при което се постига по-добро абсорбиране на хранителните елементи. Листните торове са водоразтворими и не съдържат примеси, които биха могли да увредят растенията, както и да предизвикат натрупване на остатъчни количества в продукцията. Последните могат да се прилагат и в комбинация с продукти за растителна защита. Течните торове оказват положително влияние върху процесите на листното и кореново подхранване на растенията с цел повишаване на добива и качеството на семената. Едновременно с растежните регулатори се внасят и хранителни елементи във вид на листно подхранване, като по този начин се повишава устойчивостта на растенията на ниски температури и засушаване, както и съхраняването и транспортабилността. През периода 2012 – 2014 г. в опитното поле на Институт по земеделие и семезнание “Образцов чифлик”, Русе на почвен тип силно излужен чернозем, беше изведен полски опит с един хибрид зимна маслодайна рапица „Меркурий”, заложен по блоков метод в четири повторения и рандомизирано разположение на вариантите, при неполивни условия, след предшественик пшеница

Таблица 2. Структурни елементи на добива, средно за периода 2012–2014 год.

Структурни елементи на добива Височина на растенията, cм Брой разклонения на едно растение, бр. Брой плодове на едно растение, бр. Дължина на плода, cм Брой семена в един плод, бр. Тегло на плодовете на едно растение, г Тегло на семената на едно растение, г Тегло на шушулките на едно растение, г

Контрола 100,1 8,4 179,0

7,0 24,0 25,1 5,6

6,1

Варианти Хуминова киселина 112,3 9,7 187,3 191,5 8,2 9,8 27,0 29,0 27,1 30,5 8,4 10,5 9,2 10,5

BIO-ONE 112,0 9,2

NH4NO3 109,3 8,5 183,3 7,9 25,0 26,3 6,5 7,9

телни йони, които често са заключени в почвата. Амониевата селитра (амониев нитрат – NH4NO3) е химическото съединение на сол на амоняка с азотна киселина. Представлява водоразтворима кристална сол с бял или слабожълт цвят. Съдържа 33–34% азот. Богатото съдържание на азот в амониевата селитра оказва най-силен ефект върху добивите от селскостопанските култури. Това я прави предпочитан изкуствен азотен тор в селското стопанство. Отчетени бяха следните показатели: височина на растенията (cм), брой разклонения на едно растение (бр.), брой плодове на едно растение (бр.), дължина на плода (cм), брой семена в плод (бр.), тегло на плодовете в едно растение (г), тегло на семената в един плод (г), тегло на шушулките на едно растение (г), добив зърно (кг/дкa). Зимната маслодайна рапица е отгледана на тип силно излужен чернозем, с ниско хумусно съдържание (1,98%) със силен дефицит на минерален N (16,84 мг/1000г), ниска запасеност с подвижен P2O5 (6,15 мг/100 г) и добра запасеност на усвоим K2O (33,17 мг/100 г). Метеорологичните фактори, температура и валежи, през периода на изследването оказват влияние както върху структурните елементи, така и върху добива на зърно. През годините на проучване съществени от-

клонения от стойностите на средноденонощните температури, в сравнение с изискванията на културата и многогодишния период, не се наблюдават (фиг. 1). Екстремно високи температури, съчетани с ниска атмосферна влажност по време на фаза цъфтеж на зимната маслодайна рапица, не са наблюдавани в нито една от годините на изследването. Различия се наблюдават по отношение на сумата и разпределението на валежите през изследвания период, които са едни от основните фактори, определящи добива (фиг. 2). През двете изследвани години, количеството валежи през вегетацията на рапицата превишават със 188,4 мм за 2012–2013. (772,7мм) и със 157,6 за 2013–2014 г. (741,9мм) тези на нормата на многогодишния период (584,3мм). Характерно за тези години е равномерното разпределение на валежите през периода на отглеждане на културата и обезпечаването й с достатъчно количество влага в критичните фази от развитието й. Валежите са в оптимални граници, което позволи навременното поникване на културата и действието на прилаганите биологични препарати. Анализът на данните, за структурните елементи на добива, доказва положителното влияние на прилаганите препарати за листно и почвено подхранване – BIO-ONE, Хуминова киселина и азот

Фиг. 1. Средномесечни температури,°С

Фиг. 2. Количество на валежите, мм

Таблица 3. Добив зърно, кг/дкa 2012–2013

Варианти Контрола BIO-ONE Хуминова киселина 25% NH4NO3

Години 2013–2014

Средно

кг/дкa 255

% 100

док. LSD -

кг/дкa 297

% 100

док. LSD -

кг/дкa 276

% 100,0

док. LSD -

367

143,9

407

137,0

387

140,2

294 261

115,3 102,4

a a

370 300

124,6 101,0

ab ab

332 281

120,3 101,6

cd d

LSD-стойностите в колона, последвани от различни букви (a, b,c и т.н.) се различават достоверно при P<0,05

(NH4NO3) (табл. 2). Благодарение на ръсторегулиращата функция на прилаганите препарати при всички третирани варианти се развиват растения с по-голяма височина (от 9,2 cм до 12,3 cм) в сравнение с контролата. От данните в таблицата се вижда, че стимулиращият ефект на „BIO–ONE” е най-силно изразен при височината на растенията, като средно за периода тя е 127,5 cм. Много добър ефект на въздействие е показал и вариантът с приложение на Хуминова киселина – 116,5 cм. При варианта с прилагане на азот височината на растенията е близка до тази на контролата. Признаците брой разклонения, брой плодове на едно растение, дължина на плода, брой семена в един плод, тегло на плодовете в едно растение, тегло на семената в едно растение и тегло на шушулките на едно растение са определящи за формирането на добива на зимната рапица. Броят на разклоненията на едно растение, средно за периода варира от 8,5 до 10,2 бр. за различните варианти. Най-голям брой разклонения (10,2 бр.), средно за периода, има вариантът с прилагане на BIO-ONE, следван от варианта с прилагане на Хуминова киселина – 9,7 бр. Показателите брой плодове и тегло на плодовете на едно растение кореспондират с височината и броя на разклоненията, като най-високи стойности са отчетени при варианта BIO-ONE – 191,5 бр. и 30,5 г. Отчетените стойности на показателя брой на семена в един плод, са близки до тези на контролния вариант. Теглото на семената на едно растение в изследваните варианти е по-голямо в сравнение с това на контролния вариант. Показателите дължина на плода и тегло на шушулките на едно растение също надвишават контролния вариант, като разликите варират от 0,9 до 2,8 cм (дължина на плода) и от 1,8 до 4,4 г (тегло на шушулките на едно растение). Най-силен стимулиращ ефект по отношение на структурните елементи на добива се наблюдава при варианта, третиран с BIO-ONE. Зимната маслодайна рапица реализира продуктивния си потенциал чрез величината добив зърно. Данните за добива, по години и средно за периода, при хибрид „Меркурий” са дадени в

таблица 3. Продуктивността на хибрида варира в широк диапазон и е в пряка зависимост от метеорологичните условия и прилаганите почвени и листни торове, които оказват положително въздействие върху развитието на културата. По-малкото количество валежи през 2012–2013 г. (във фаза поникване и възобновяване на вегетацията) са причина за по-ниските добиви, средно с около 50 кг/дкa. По-доброто обезпечаване с необходимото количество влага през критичните фази от развитието на рапицата през 2013–2014 г. е предпоставка за получаване на по-високи добиви, които варират от 297 до 407 кг/дкa. Средно за периода добивът на зърно, получен от вариантите с прилагане на препарати, превишава контролния вариант средно с 1,6 до 40,2%. Това се дължи на способността на препаратите да оказват положителен ефект върху развитието на кореновата система, в която се натрупват големи количества захари, необходими за успешното презимуване. Изпитваните препарати засилват имунитета на растенията и към неблагоприятните климатични условия (студ, пролетни засушавания и преовлажняване на почвата), което несъмнено рефлектира върху продуктивността на зимната рапица. От данните в таблицата се вижда, че полученият добив при варианта без торене (условия на естествен хранителен режим), средно за периода е 276 кг/дкa, а при вариантите с прилагане на „BIO-ONE” и Хуминова киселина, добивите средно за периода варират в границите от 332 до 387 кг/дкa. Вариантът със самостоятелното прилагане на азот (NH4NO3) при зимната рапица, средно за периода, по добив (281 кг/дкa) е близък до този на контролата (276 кг/дкa). ЗАКЛЮЧЕНИЕ 1. Торенето с листни и почвени торове оказва положително влияние върху структурните елементи на добива. 2. Всички структурни елементи, формиращи добива са с най-високи стойности при варианта с течния тор BIO-ONE. 3. Най-висок добив, средно за периода на изпитване, е получен от варианта BIO-ONE, който превишава нетретирания вариант с над 40%.

Проучване на образци просо, отглеждани за зелена маса

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1–2 (280) / 2018

ас. Иван Алексиев, ИРГР, Садово

Опазването и съхранението на растителното биоразнообразие е една от най-важните задачи пред човечеството. Към настоящия момент в света има над 100 генбанки и научни центрове, където се съхраняват над 6,1 милиона образеца от различни ботанически видове в ex situ колекции (Hammer, 1998). В националната генбанка към Института в Садово се съхраняват над 62 000 семенни образци и се поддържат три колекции: базова, работна и обменна (Стоянова и др., 1998). Една от тях е колекцията от просо (Panicum miliaceum L.), която се състои от 429 образеца. Просото е една от най-старите култури, която заедно с пшеницата, започват да се отглеждат от човека. Най-голямо разнообразие на този вид е установено в централна и източна Азия, който се приема за първичен формообразователен център за тази култура. Широко разпространение добива и в Африка, а по-ограничено в другите континенти, включително и в Европа. Най-много площи с просо се сеят в Индия – с над 100 мил. дкa, следвана от Нигер, Нигерия, Судан и Китай. В европейските страни тази култура е известна в Италия, Унгария, Испания, Германия и на Балканския полуостров. Просото отдавна се отглежда и по нашите земи, за което говори факта, че едно от тракийските племена се е наричало „мелинофаги“ или просоядци. Добивите на просо в света средно сe движат около 70 – 90 кг/дкa (Янков, 2013). Просото е известно със своята сухоустойчивост, къс вегетационен период и с разнообразните си възможности за използване. По хранителна стойност зърното на просо е сред най-добрите от житните култури. То е с едни от най-високите стойности на суров протеин (от 13 до 17 %) и мазнини, с богато разнообразие от витамини и минерали и с много незаменими аминокиселини, включително лизин и метионин. Зърното на просото се приема като подходящ фураж за птици и в свинеугояването. То е известно и като любима храна за пойни птици, както и за производство на оригиналната боза. Разнообразието при използването му се допълва с възможностите които предлага за изхранване животни на зелено. Просото е култура, при която с настъпване на фазите на зрялост на зърното голяма част от стъблото и листата все още са зелени и са с най-добра хранителна стойност на листно-стъблената маса сред житните. Това допълнително подобрява фуражните качества при прибиране на зелено. Едни от първите и задълбочени проучвания в това направле-

Сравнителен сортов опит с просо за зелено, отглеждан като първа култура на неполивни площи.

ние у нас са направени от Христофоров (1947). Той изтъква, че хранителната стойност на просото, прибрано на зелено се равнява на някои житнобобови смески. Изследвания в това направление са правени от Граматиков (2000, 2004), който също изтъква възможността на тази култура за използване на зелено. При проучване върху фенологията и продуктивността на просото (Кертиков, 2015) е установено, че суровия протеин в зелената маса е с 33,1 % повече от този, получен при прибиране на зърно, но изследването е направено само с един сорт. Подобни изследвания са правени и от Chidambaram, 1995 г. и Kocjan, 2012 г. Сламата от просо е с най-висока хранителна стойност в сравнение със сламата от другите житни култури (Янков, 2013). По много данни (Ганчев, 1935; Якимова, 1979; Топалов, 1989) тя се доближава до качеството на средно ливадно сено. Съдържа средно 7 % протеин, 1,8 % мазнини, 40,7 безазотни екстрактни вещества и 27,8 % целулоза. Приема се много добре от преживните животни. Положителните качества на просото, охотното му приемане от животните като зелен фураж, възможностите да се отглежда с различни направления на използване и малкото научни изследвания с тази култура ни наведе на идеята да се направи такова, използвайки потенциала и разнообразието в националната колекция от просо и да се проучат възможностите, които тя предлага за откриване на интродуцирани образци, които могат да се използват за зелено и да се предложат на практиката. След направен преглед на базата данни за националната колекция от просо бе установено, че над 50 от проучените образци са подходящи за отглеждане като зелен фураж с височина над 100 cм и облистеност с над 8 листа. От тях бяха избрани 11 образеца, които са включени в проучването. Опитът бе заложен през 2010, 2011 и 2012 г. по блоков метод с 11 варианта в четири повторения за всеки вариант при неполивни условия. За срав-

нение в опита се приемаше средния резултат от вариантите, защото у нас няма официално признат стандарт за зелена маса при просото. Приложена бе традиционна технология за отглеждане като първа култура с тесноредова сеитба в края на месец април или началото на май. По време на вегетацията се снемаха необходимите фенологични наблюдения и биометрични измервания. Добива зелена маса бе отчетен от 1 м2 на парцелката, прибран на ръка във фаза млечно-восъчна зрялост на растенията. Абсолютно сухото вещество в растителната маса, влагата, суровия протеин, суровите мазнини, суровата целулоза, суровата пепел и БЕВ на вариантите се изследваха в биохимичната лаборатория на ИРГР, Садово. Абсолютно сухото вещество в % се намира след сушене на зелената маса в сушилня при 105 о С до липса на промяна в теглото. Темперира се и се намира, като от 100 се извади определеният процент на хигроскопичната влага. Суровият протеин (%) е определен по метода на Келдал за общ азот и суров протеин в растителен материал. Изчисляването на суровия протеин се свежда до намиране съдържанието на общ азот умножено по 6,25 (коефициент за просо) . Суровата целулоза (%) е определена по метода на Хенеберг и Щоман. Суровите мазнини са определени по остатъчния метод, като две паралелни проби по 5 г се слагат в апарата на Соксле с петролен етер на водна баня от около 70оС за извличане на мазнините и се изчислява по формула. Суровата пепел % е определена по метода на сухото опепеляване, като проба въздушно сух материал от 1 г се слага в тигел и се изгаря на котлон. Престоява 2 ч. в муфелна пещ на 600оС, след което се темперира и изчислява по формула за абсолютно сухо вещество. Безазотните екстрактни вещества (БЕВ) % се определят като от 100 се извадят процентите на влагата, суровия протеин, суровите мазнини, суровата целулоза и суровата пепел. Математическата обработка на добива зелена маса е извършена чрез дисперсионен анализ. Опитът бе изведен в опитното поле на ИРГР, Садово. Почвеният тип на полето е канелено-горски, наричани още канелени смолницоподобни почви или канеленовидна смолница. Според проучванията на Койнов (1956) и Златев (1958) тези почви се характеризират със сиво-черно оцветяване на хумус-

ния хоризонт, достигащ на дълбочина до 60–80 см, след който се разполага основната скала с 60–150 см профил, характерен за типичните смолницоподобни канелени горски почви. Това са сравнително плитки почви с мощност 60–80 cм и могат да поемат до 90–110 куб.м. вода при ППВ. Те имат средно тежък механичен състав. Глинестите фракции от 0,01 се движат в границите от 58–61 % от сухото тегло на почвата, които при засушаване в летните месеци (юли, август) с високи въздушни температури, се загряват силно. Когато влагата в горния хоризонт е близка до тази на коефициента на завяхване, той силно се напуква на дълбочина до 40–50 см. Реакцията на почвата е близка до неутралната с pH – 6,5. Почвата е бедна на усвоим азот, което е от важно значение за сравнително плитката коренова система на просото и по-слабата и усвояваща способност в сравнение с останалите житни култури. Фосфорът е в средни граници, а запасеността с калий е добра. Особено висока в сравнение с други райони на страната е изпаряемостта. Тя е около 2 мм през март и достига до 6 мм още през юни. Садовското поле е едно от най-засушливите в страната. Това се дължи основно на плиткия профил на почвата, високата изпаряемост, валежната „сянка” обособена от планината Родопи и честите безснежни зими. Климатичните параметри на опитното поле в Садово се формират под влияние на континенталните условия за тези ширини, примесени със средиземноморско влияние и с периодични преноси на въздушни маси от източните степи. Това съчетание прави условията уникални, особено по отношение на водния и топлинен режим. Районът има равнинен характер с надморска височина 141 м и географски координати 42,09° северна ширина и 24,57° източна дължина по Гринуич (GPS). Въздушните течения по река Марица, разположена на север от района и по-ниските скатове на Източните Родопи, определят средиземноморското влияние. Стара планина, намираща се на север от района го предпазва от свободния достъп на студените въздушни маси от север и северозапад. Тези особености определят климата на Садово като преходно – континентален. Характерно е, че зимата е чувствително по-мека в сравнение със Северна България, пролетта е сравнително къса с рязко преминаване към летни температури, лятото е горещо, а есента е удължена за сметка на зимата. Тук са измерени едни от най-екстремните температури у

2010 г. 2011 г. 2012 г. Фиг. 1, 2 и 3. Данни за температурата и валежите за периода от април до август през 2010, 2011 и 2012 г.

Табл. 1. Добив на зелена маса от проучваните образци просо (2010–2012) Образец № № 1 117 2 123 3 160 4 158 5 88110066 6 89110029 7 91110022 8 91110034 9 94110002 10 94110019 11 169 Средно за опита Грешка на опита - % Грешка на опита - кг GD: 5,0 % GD: 1,0 % GD: 0,1 %

Добив 2010 г кг/дкa 3000 3500 3025 2825 3500 2425 2525 3575 3075 3550 3050 3095,45 3,08 95,45 194,94 262,50 348,03

Доказаност * + + + * – – + + + – – – – – – + + + * + + + *

Добив Добив Доказа2011 г 2012 г ност кг/дкa кг/дкa 3350 + 3170 3600 + + 4060 3025 * 3770 2800 * 4025 3450 + 3525 2425 – – – 3440 2550 – 3410 3200 * 4655 2900 * 4245 3600 + + 3985 3075 * 3865 3088,64 3831,80 4,92 1,59 151,96 60,92 313,03 125,49 416,37 167,53 553,13 221,75

нас, като често при липса на сняг през зимата температурите падат до минус 20 – 27 оС, а през лятото почти винаги минават 40 оС , като в Садово е измерена и най-високата максимална температура измерена официално у нас – 45,2 оС през 1916 г. Зимното влагозапасяване и през трите години бе относително добро за плитките почви на Садово, с валежи от над 200 л/м2. Данните за температурата и валежите през вегетационните месеци на просото за трите години са отразени на фигури 1, 2 и 3. Като цяло през трите години условията бяха сравнително изравнени – сумата от валежите за тези месеци е 199, 252,7 и 229,1 л/м2, а сумата от средномесечните температури – 102,8, 100,9 и 108,9 оС. Това обяснява и малката разлика в средните добиви от опитите. Ниски температури през вегетацията, застрашаващи развитието на просото през тези години не бяха констатирани, но средномесечните температури през юли и август надвишаваха данните от многогодишните изследвания. Резултатите от тригодишните проучвания за добива на зелена маса от избраните образци и данните от дисперсионния анализ са представени на таблица 1. През 2010 г. валежите от април до юли, които най-силно влияят върху развитието на растенията при просото, са 152 мм, много равномерно разпределени и осигуряващи условия за развитие на нормални посеви. Температурите превишават с малко многогодишните данни и не повлияват отрицателно върху добива. Средният добив зелена маса от опита е 3095,45 кг/дкa, което е използвано и за сравнение при дисперсионния анализ. За тази година е отчетено, че четири от вариантите са с недоказана разлика, за два от тях добивите са с доказана отрицателна разлика от VII степен и един от VI степен. Останалите четири варианта

Доказаност – – – + + + – + + – – – – – – – – – + + + + + + * * 3338,6

Среден добив за 3 год кг/дкa % 3173,3 95,05 3720,0 111,42 3273,3 98,04 3216,7 96,35 3491,7 104,58 2763,3 82,77 2828,3 84,71 3810,0 114,12 3406,7 102,04 3711,7 111,18 3330,0 99,74 100,00

са с добиви с доказана положителна разлика от I степен. Най-висок добив зелена маса през 2010 г. е постигнат от № 91110034 с 3575 кг/дкa, следван с 3550 кг/дкa от № 94110019 и с 3500 кг/дкa от № 123 и № 88110066. През 2011 г. температурната сума на месеците от април до юли бе абсолютно еднаква с предходната година (77,1 оС). Валежите също са близки, което доведе и до аналогичен среден добив на зелена маса от опита (3088,64 кг/дкa). Най-нисък добив от 2425 кг/дкa е отчетен за № 89110029, който е с доказана отрицателна разлика от VII степен. Един от вариантите е с доказана отрицателна разлика от VI степен, а 5 варианта са с недоказана разлика и добив близък на средното за опита. Два варианта бяха с доказана положителна разлика от III степен, а с най-висок добив от 3600 кг/дкa и доказана положителна разлика от II степен се установяват при № 123 и № 94110019. През третата година средномесечните температури за април, май, юни и юли са с над 2 оС повисоки от многогодишните, но и валежната сума е над нормата, като най-много – 126,9 л са отчетени през месец май, което предопредели и най-високия среден добив на зелена маса от опита, достигайки 3831,80кг/дкa. Четири от вариантите са с доказана отрицателна разлика от VII степен, но всичките са с добиви над 3000 кг/дкa. Един вариант е с доказана отрицателна разлика от V степен, два с недоказана разлика и един с доказана положителна разлика от II степен и с добив над 4000 кг/дкa. Най-добре през 2012 г. по добив зелена маса се представя № 91110034 с 4655 кг/дкa, следван от № 94110002 с 4245 кг/дкa и № 123 с 4060 кг/дкa, които са с доказана положителна разлика от I степен. Средният добив на зелена маса за опита от трите години е 3338,6 кг/дкa, което е добър резултат за житна култура със слята повърхност, отглеждана

Табл. 2. Биохимичен състав на зелена маса просо в проценти спрямо абсолютно сухото вещество средно за три години Абс. сухо Влага Суров протеин Сурови мазнини Сурова целулоза Сурова пепел БЕВ Вариант Кат. № % % % % % % % 1 117 91,98 8,02 11,76 2,93 26,02 8,91 42,36 2 123 92,06 7,94 12,70 2,77 26,50 9,28 40,81 3 160 92,02 7,99 11,98 2,49 24,70 9,33 43,51 4 158 92,01 7,95 12,57 2,55 22,90 9,31 44,72 5 88110066 92,07 7,91 11,58 2,54 24,54 9,28 44,15 6 89110029 92,21 7,78 12,35 3,18 25,25 9,28 42,16 7 91110022 92,22 7,76 13,38 2,33 21,71 9,30 45,52 8 91110034 91,33 8,67 12,67 2,67 23,67 9,24 43,08 9 94110002 91,50 8,61 12,68 2,47 21,59 9,10 45,55 10 94110019 91,72 8,28 11,80 2,58 29,35 9,18 38,81 11 169 91,66 8,34 10,25 2,23 26,04 9,32 43,82 СРЕДНО 91,89 8,11 12,16 2,61 24,75 9,23 43,14

на неполивни площи. Шест от вариантите са със средни добиви за трите години под средното за опита, а пет го превишават. Най-висок среден добив за трите години от 3810 кг/дкa или 114,12 % в сравнение със средното е отчетен за № 91110034, който има доказана положителна разлика от I степен през две от годините, един резултат с недоказана разлика и максимален резултат за опита от 4655 кг/дкa през третата година. На второ място се нарежда № 123, който има резултат от 3720 кг/ дкa (111,42%) и доказана положителна разлика от I степен през две от годините и от II степен през третата. Трети с много близкия резултат от 3711,7 кг/дкa (111,18 %) е № 94110019, който има един резултат с доказана разлика от I степен, един с доказана разлика от II степен и един резултат без доказана разлика. С резултати близки до средното за опита, но леко превишаващи ги, са и № 88110066 и № 94110002. При проучване възможностите за използване на просото за зелена маса от съществено значение е проследяването и на биохимичния състав на вариантите, от който зависи хранителната стойност на продукцията. Резултатите от този анализ са представени в таблица 2. Установено е, че абсолютно сухото вещество в зелената маса от просо при различните варианти се движи в тесни граници – от 91,33 до 92,22 % или средно то е 91,89 %. Влагата е в рамките от 7,76 до 8,67 % при средна стойност от 8,11 %. Съдържанието на суров протеин е с твърде високи стойности, които варират от 10,25 до 13,38 % за № 91110022, като средното съдържание е 12,16 %. Суровите мазнини също са с високи резултати – от 2,23 до 3,18 % за № 89110029, а средната стойност е 2,61 %. Силно впечатление прави, че стойностите на протеина и мазнините в абсолютното сухо вещество на зелената маса от просо са аналогични на тези стойности от зърното на повечето от житните култури. Суровата целулоза е в границите от 21,59 до 29,35 %, като средната стойност е 24,75 %. При суровата пепел само един вариант е с по-малко от 9 %, а максимумът е 9,33% при № 160, като средната стойност е 9,23 %. Безазотните екстрактни вещества (БЕВ) са от 38,81 % при № 94110019, който единствен е под

40%, до 45,55% за № 94110002, като средната стойност е 43,14%. Установените стойности на биохимичните показатели са в много тесни граници, което означава, че средните стойности от опита могат с голяма достоверност да се използват, като данни за зелената маса на вида просо в условията на Централна Южна България. Може да се отбележи също, че няма образец, който да се откроява от останалите при биохимичните показатели. Изводи От направените проучвания на 11 образеца просо, отбрани от базата данни на националната колекция при тази култура, подходящи за отглеждане на зелено и засети като първа култура на неполивни площи в условията на централна Южна България се установи, че средният добив зелена маса от опита през трите години е 3338,6 кг/дкa. Това означава, че културата просо е подходяща при тези условия за отглеждане с цел прибиране на зелено. Установено бе, че най-висок среден добив през трите години от 3810 кг/дкa или 114,12 % в сравнение със средното за опита е отчетен за № 91110034, който има доказана положителна разлика от I степен през две от годините, един резултат с недоказана разлика и максимален резултат за опита от 4655 кг/дкa през третата година. На второ място се нарежда № 123, който има резултат от 3720 кг/дкa (111,42%) и доказана положителна разлика от I степен през две от годините и от II степен през третата. Трети с 3711,7 кг/дкa (111,18 %) е № 94110019, който има един резултат с доказана разлика от I степен, един с доказана разлика от II степен и един резултат без доказана разлика. Тези три образеца са подходящи за внедряване в практиката. Направените биохимични изследвания показват, че те са в много тесни граници за единадесетте варианта и средните стойности от 91,9% за абсолютно сухо вещество, 8,1% за влага, 12,2% за суров протеин, 2,6 % за сурови мазнини, 24,7% за сурова целулоза, 9,2% за сурова пепел и 43,1% за БЕВ, могат с голяма достоверност да се използват като данни за зелената маса на вида просо в условията на Централна Южна България.

Промени в показатели на пролетен фуражен грах и фий след торене с Хумустим

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1–2 (280) / 2018

В. Василева, Т. Кертиков, А. Илиева Институт по фуражните култури, Плевен

Използването на синтетични азотни торове, макар и със съществено значение за продуктивността на културите (Sinclair and Rufty, 2012; Lassaletta et al., 2014) води до замърсяване на околната среда и оскъпяване на селскостопанската продукция (Brady and Weil, 2002; Das, 2011). Напоследък интересът към печеливши, а в същото време и екологично устойчиви агроекосистеми е засилен. Все по-голяма актуалност придобива т.нар. биологично земеделие. Според Световната здравна организация, биологичното земеделие е „цялостна система за управление на производството, която насърчава и укрепва устойчивостта на агроекосистемата, включително с акцент върху използване на материали в противовес на синтетичните“. Признат и одобрен в нашата страна органичен тор за производство на биологична продукция е Хумустим. Той е течен хуматен тор и стимулатор на растежа, продукт на висококачествен органичен субстрат със 100% екологична чистота. Прилагането му чрез третиране на семената и/или листна апликация стимулира растежа и развитието на растенията, и осигурява високи и качествени добиви (Сенгалевич и др., 2007). Влиянието на Хумустим е проучено при култури като грах, фий, ечемик, твърда пшеница и други (Василева и Кертиков, 2006; Котева, 2010; Делчев, 2010; Илиева и Василева, 2014). Резултатите от изследване, проследяващо промените в агрономическите показатели обезпеченост на кореновата маса с грудки, продължителност на жизнения цикъл на грудките, азот в добива зърно, индекс на устойчивост на добива зърно при пролетен фуражен грах и фий, представяме в статията. Експерименталната работа е извършена на опитното поле на Институт по фуражните култури в Плевен върху почвен подтип слабо излужен чернозем и неполивни условия в три последователни години. Действието на Хумустим (състав на течната формулация, посочен в края на раздела) е изпитано върху пролетен фуражен грах сорт Плевен

4 и пролетен фий сорт Образец 666. Културите са засявани при междуредово разстояние 15 cм с посевна норма, разчетена за 110 кълняеми семена/м2 за грах и 200 кълняеми семена/м2 за фий. Изпитани са следните варианти в четири повторения: 1. Контрола – нетретирани семена; 2. Нетретирани семена + едно вегетационно третиране; 3. Нетретирани семена + две вегетационни третирания; 4.Третирани семена 0,6 л/т; 5. Третирани семена 0,6 л/т + едно вегетационно третиране; 6.Третирани семена 0,6 л/т + две вегетационни третирания; 7.Третирани семена 1,2 л/т; 8.Третирани семена 1,2 л/т + едно вегетационно третиране; 9. Третирани семена 1,2 л/т + две вегетационни третирания. Семената са третирани полумокро 24 часа преди сеитба. Третиранията по време на вегетация са извършени във фази отрастване и начален до пълен цъфтеж с доза от препарата 40 мл/дкa. Във фаза начало на цъфтеж на културите са взети почвени монолити (20/30/40 cм), промита кореновата маса на растенията и са отчетени показателите: обезпеченост на кореновата маса с грудки (г коренова маса/брой грудки) (сушене при 60oC), продължителност на жизнения цикъл на грудките (дни), азот в добива зърно грах (мг N/кг зърно) – произведение от съдържанието на

Таблица 1. Обезпеченост на кореновата маса с грудки при грах и фий след третиране с Хумустим Варианти Нетретирани семена Нетретирани семена + едно ТВВ* Нетретирани семена + две ТВВ Третирани семена 0,6 л/т Третирани семена 0,6 л/т + едно ТВВ Третирани семена 0,6 л/т + две ТВВ Третирани семена 1,2 л/т Третирани семена 1,2 л/tт+ едно ТВВ Третирани семена 1,2 л/т + две ТВВ SE (P=0,05) min/max STDEV средно

Грах 0,128 0,123 0,111 0,102 0,122 0,120 0,109 0,112 0,123 0,003 0,102/0,128 0,009 0,117

Към контролата, 1% -3,91 -13,12 -20,45 -4,69 -5,92 -14,54 -12,87 -3,78

Фий 0,043 0,042 0,040 0,037 0,042 0,042 0,040 0,040 0,042 0,006 0,037/0,043 0,002 0,041

Към контролата, % -2,33 -6,98 -13,95 -1,17 -2,33 -6,08 -6,98 -2,09

*ТВВ – третиране по време на вегетация

азот в зърното, (процент от сухото вещество) и добива зърно (кг/дкa), индекс на устойчивост на добива зърно (Sustainable yield index) – по формула на Singh et al. (1990): SYI (Sustainable yield index)= (Ym-Sd)/Ymax, където: Ym – среден добив зърно; Sd – стандартно отклонение; Ymax – максимален добив зърно. Експерименталните данни са осреднени за трите години и статистически обработени, използвайки софтуер SPSS за Windows (2012). Течната формулация на органичния тор Хумустим включва в състава си: общ азот – 3 %; общ фосфор – 0,4%; калий – 9,7%; хуминови киселини – 32 %; фулвокиселини – 4 %; микроелементите калций, магнезий, цинк, мед, кобалт, молибден, бор, сяра и др.; пепел – 18 %. Симбиотичното фиксиране на азот се осъществява в грудките и по-голямото количество коренова биомаса увеличава възможността на растенията да улавят повече от по-труднодостъпните елементи, като фосфор, например (Lambers et al.,

2006). Фосфорът подпомага синтеза на протеини, пренасянето на захари и по-бързото нарастване на кореновата система (Magani and Kunchida, 2009; Tairo and Ndakidemi, 2013), включително и това на страничните коренови власинки, за които се прикрепват грудките. Предвид показателите, по-ниските стойности на индекса след изчисляване са указание за подобра обезпеченост на кореновата маса с грудки (табл.1). При всички варианти при грах обезпечеността на кореновата маса с грудки след третиране с Хумустим е по-висока в сравнение с контролата. Стойностите на показателя варират от 0,102 до 0,128. С най-добра обезпеченост на кореновата маса с грудки и с най-голяма продължителност на жизнения цикъл на грудките са растенията след предсеитбено третиране на семената с Хумустим в доза 0,6 и 1,2 л/т. При фий влиянието на препарата е най-добре изразено за доза 0,6 л/т. Продължителността на жизнения цикъл на

Фигура 1. Азот в добива зърно грах след третиране с Хумустим НС, нетретирани семена; ТС, третирани семена; ТТВ, третиране по време на вегетация Min/max (98.45/117.25), STDEV (6.32), средно (106.96), SE (P=0.05) (2.10)

Фигура 2. Индекс на устойчивост на добива зърно (SYI) при грах и фий след третиране с Хумустим НС, нетретирани семена; ТС, третирани семена; ТТВ, третиране по време на вегетация Грах, min/max (0.691/0.811), STDEV (0.044), av (0.751), SE (P=0.05) (0.014); Фий, min/max (0.444/0.536), STDEV (0.034), средно (0.494), SE (P=0.05) (0.018)

Таблица 2. Продължителност на жизнения цикъл на грудките при грах и фий след третиране с Хумустим (дни) Варианти Нетретирани семена Нетретирани семена + едно ТВВ* Нетретирани семена + две ТВВ Третирани семена 0,6 л/т Третирани семена 0,6 л/т + едно ТВВ Третирани семена 0,6 л/т + две ТВВ Третирани семена 1,2 л/т Третирани семена 1,2 л/т + едно ТВВ Третирани семена 1,2 л/т + две ТВВ SE (P=0.05) min/max STDEV средно

Грах 33 34 34 37 35 35 38 35 35 1,8 33/38 1,54 35

Към контролата, % +3,0 +3,0 +12,1 +6,1 +6,1 +15,2 +6,1 +6,1

Фий 30 31 31 33 32 32 33 32 32 1,7 30/33 0,97 32

Към контролата, % +3,3 +3,3 +10,0 +6,7 +6,7 +10,0 +6,7 +6,7

*ТВВ – третиране по време на вегетация

грудките е важна за нормалното функциониране на тези структури и фиксиране на по-голямо количество азот. Milev (2014) установява продължителност на жизнения цикъл на грудките при грах от 30 до 52 дни. В нашето проучване продължителността на жизнения цикъл на грудките варира от 33 до 38 дни при грах и от 30 до 33 дни при фий (табл. 2). Варирането е слабо, като по-високи стойности са отчетени при вариантите с прилагане на органичния тор в сравнение с нетретираната контрола. Това е свързано с благоприятното действие на съдържащите се в състава му хуминови киселини. С експерименталните дози сме внесли хуминови киселини (%) както следва: с едно вегетационно третиране – 12,8; с предсеитбено третиране в доза 0,6 л/т семена – 0,19, в доза 1,2 л/т семена – 0,38. Те способстват за освобождаване в зоната на кореновата система на достатъчно усвоими хранителни вещества, включително и на фосфор, който участва директно във формиране и функциониране на грудките. Тang et al. (2001) установяват стимулиране нарастването на кореновата система, както и увеличаване коефициента на използване на хранителните вещества при растенията след внасяне на хуминови киселини. Основно действащо вещество са калиевите соли на хуминовите киселини, които допринасят и за увеличаване дебелината на клетъчните стени и удължаване живота на клетките. В състава на органичния тор влиза широк спектър от други органични вещества, които активно подобряват и стимулират физиологичната дейност на растенията. Всичко това оказва положително влияние върху запазване жизнения цикъл на грудките попродължително. При бобовите култури съдържанието на азот в добива зърно е от съществено значение. Данните от нашето проучване по този показател са отразени на фигура 1. Те варират от 98,45 г N/кг до

117,25 г N/кг добив зърно. При третирания само по време на вегетация не се отчита влияние върху съдържанието на азот в добива зърно грах. При всички останали варианти съдържанието на азот в добива зърно се увеличава спрямо нетретираната контрола. Така, при 0,6 л/т + две третирания по време на вегетацията превишението е с 12,74%. Най-високо е съдържанието на азот в добива зърно при третиране с Хумустим в доза 1,2 л/т + едно третиране по време на вегетацията. Натрупването на азот в добива зърно е свързано с получения повисок добив, както и по-доброто качество зърно след прилагане на Хумустим. Индексът на устойчивост на добива зърно при грах е най-висок при третиране на семената с Хумустим в доза 1,2 л/т + едно третиране по време на вегетацията (фиг. 2). При фий се наблюдава същата тенденция за доза от 1,2 л/т, като резултатите за броя третирания по време на вегетация са близки. Изводи Органичният тор Хумустим оказва положително влияние върху показатели, свързани с грудкообразуващата способност и стабилността на добива зърно при пролетен фуражен грах и фий. При грах след предсеитбено третиране на семената с Хумустим в доза 0,6 и 1,2 л/т обезпечеността на кореновата маса с грудки е най-добра и продължителността на жизнения цикъл на грудките най-голяма. В резултат на предсеитбено третиране на семената с Хумустим се натрупва от 107,37 г N/ кг добив зърно (за доза 0,6 л/т) до 117,25 г N/ кг добив зърно от грах (за доза 1,2 л/т + едно третиране по време на вегетацията). Индексът на устойчивост на добива зърно и при двете култури е най-висок при предсеитбено третиране на семената с Хумустим в доза 1,2 л/т + едно третиране по време на вегетацията.

Безсмъртниче /Жълт смил/ (Helichrysum italicum) – хит при етеричномаслените култури доц. д-р Ганка Баева ас. д-р Силвия Моллова ИРЕМК, Казанлък

ПЛЮС

1–2 (280) / 2018

през август с течни торове. Препоръчително е да има още две внасяния на тор в почвата, съответно през месеците февруари и май. Торенето с основните хранителни елементи азот, фосфор, калий, калций и магнезий повишава добива и качеството на безсмъртничето. Торенето трябва да става внимателно с ниски дози торове. То е чувствително на недостиг на калций. Недостиг на желязо води до желязна хлороза, започваща от младите листа. Азотът е важен за фотосинтезата. Безсмъртничето не се напада от болести, което го прави много подходящо за биологично отглеждане. Суровина за промишлеността са цъфтящите съцветия, от които се получава етерично масло чрез процеса дестилация. Съставът на етерично-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Безсмъртничето е многогодишно, сивозелено до сребристосиво, влакнесто тревисто растение. Стъблата са прави или възходящи, високи до 60 см, разклонени само в зоната на съцветията. Листата са последователни, приседнали, линейно ланцентни, 2–6 см дълги, целокрайни, заострени. Цветните кошнички са кълбовидни, 5–6 мм в диаметър с лимоненожълта до златистожълта обвивка от сухи, лъскави, керемидообразно наредени листчета. Всички цветове са тръбести. Цъфти юни–септември. Безсмъртничето се среща в Централна и Източна Европа. Установено е във Франция, Италия, Корсика, Босна и Херцeговина. У нас вирее по сухи, скалисти или песъчливи зони – Черноморското крайбрежие, Дунавската равнина (централната част), Североизточна България, на отделни места в Югоизточна България. Растението предпочита слънчеви и добре осветени участъци. Проявява изключителна издръжливост към слънчевата светлина и топлина. Helichrysum italicum е подходящ за отглеждане у нас. Изключително издръжлив на засушаване и неблагоприятни атмосферни условия. Обича варовити почви, богати на калций с pH 7–7,5. Преди засаждане на безсмъртничето, е необходимо почвата да бъде предварително окопана. За постигане на добър растеж, то трябва да бъде засадено върху добре пропусклива и изсушена почва, която не задържа влага. Ако почвата е склонна към задържане на вода, преди засаждане в почвата се внася пясък. То издържа продължително на суша, но все пак се нуждае от поливане. Не трябва да се чака почвата да изсъхне напълно. Разсажда се на разстояние 30 см. Подходящи периоди за разсаждане на полето са пролетта (април–май) и есента (септември–октомври). Презимува нормално при нашите климатични условия. Добре е да се тори

то масло зависи от климатичните условия, при които се е развило растението, параметрите на дестилационния процес, при които е получено, както и от генетичните особености на самото растение. Маслото от безсмъртниче е много скъпо и за разлика от други етерични масла, които имат кратък срок на годност, то може да се съхранява много дълго време. Има силен плодов мирис с аромати на мед и чай. На цвят може да варира от бледо жълто до червено, а вискозитетът му е воднист. Намира приложение като фиксатор в парфюмерията. В състава на маслото влизат монотерпени, сескитерпени, алкохоли, естери, алдехиди, кетони и др. Стъблените части на растението също съдържат етерично масло, дъбилни вещества и др. Не е за пренебрегване и изобилието от витамини, което

предлага растението. В състава му влизат ценните витамини А, С, РР, К и В2. Установено е, че от 500 – 650 кг зелена маса от безсмъртниче се произвежда 1 кг масло, а цената на 1 кг масло от безсмъртниче на световните пазари е 1500–1800 евро. Маслото се използва широко в козметичната и фармацевтичната промишленост. Хелихризиум се характеризира с изключително лечебни свойства и се използва и в медицината – при лечение на ревматизъм, жълтеница, камъни и пясък в жлъчния мехур, възпаление на бъбреците, невралгия, ниско артериално налягане, гинекологични, кожни болести и др. Приложено веднага след нараняване, предотвратява подуване и посиняване. Маслото се счита за безопасно и може да се използва като подправка за месо, риба, зеленчуци. Използва се още в рецептури за приготвяне на сладкиши, сладоледи, тестени изделия и др. Цветовете са подходящи за чай. Растението служи като декорация за градини, за оформяне на жив плет, може да се отглежда и в саксия. В ИРЕМК, гр. Казанлък предстои да бъдат направени проучвания с перспективната етеричномаслена култура безсмъртниче (Helychrysum italicum) при почвено-климатичните условия на Казанлъшкото поле, както и възможности за използване на суровината в различни области – козметика, парфюмерия, фармация, хранително-вкусова промишленост. Етеричното масло, получено чрез дестилация на апарати Клевенджер, ще се анализира и съпостави с чуждите образци.

ЗЕЛЕНЧУЦИ

Фактори, определящи качеството на продукцията от домати В. Василева, Н. Динев, И. Митова Институт по почвознание, Агротехнологии и Защита на Растенията „Н. Пушкаров“, София

с фосфорната норма при основната обработка на почвата, при К12+12 1/2 от калиевата норма е внесена предпосадъчно и 1/2 с първото окопаване на растенията, при К8+8+8 калиевата норма е внасяна заедно с азота. Плодовете, достигнали до стопанска зрялост са обирани и в представителна масова беритба са извършени анализи за определяне на качествените показатели през двете експериментални години. Качествените показатели, отчетени през експерименталните години са обобщени в таблици 1 и 2. През първата година с по-добри показатели се очертават плодовете от ранно производствено направление, а през втората – тези от средно-ранно. Тези разлики биха могли да се дължат на различ-

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ Фигура 1. Връзка между съдържанието на сухо в-во и захари и зависимостта им от начина на торене с К

1–2 (280) / 2018

Калият е сред най-важните за растенията хранителни елементи, с него се свързва и качеството на доматените плодове. Установено е, че чрез балансирано калиево торене може да се увеличи синтезът на полезни вещества като сухо вещество, аскорбинова киселина, каротеноиди и ликопен, киселини, захари. Kалиево торене с цел повишаване на добива и качеството на доматените плодове е най-ефективно, ако се прилага в периода, включващ размер на плодовете 2–3 cм в диаметър и докато 10% придобият характерно оцветяване. Чрез дробното калиево торене може да се осигури удължено приемане на съизмерими през вегетацията количества достъпен за растенията калий и участието му в поддържане на синтетичните процеси. Биохимичните показатели на доматените плодове се свързват със сортовите особености, но при еднакъв фон на N и P разликите, които се отчитат, биха могли да се дължат на различната схема за внасяне на калиевата норма. Изведен е полски експеримент с домати в ОП „Цалапица“ върху алувиално-ливадна почва. Тя е бедно до слабо хумусна, с неутрална почвена реакция, характеризира се като слабо запасена с фосфор (5,8 мг Р/100г) и добре запасена с калий (20,3 мг К/100г), съдържанието на минерален азот е ниско – 19,6 мг/кг. Опитът е заложен като ранно и средно-ранно производство с два съвременни детерминантни сорта – „Николина F1“ и „Atak“. Проучено е влиянието на начина на торене с калий (24 кг K/дкa) под формата на K2SO4 на фон азотно (24 кг N/дкa под формата на NH4NO3) и фосфорно (12 кг P/дкa под формата на троен суперфосфат) торене. Използвани са следните варианти на торене: 1 – контрола (неторен), 2 – N24Р12К24 (еднократно), 3 – N24Р12К12+12 (двукратно) и 4 – N24Р12К8+8+8 (трикратно). Цялата фосфорна норма е внесена с основната обработка на почвата, азотът е внесен трикратно – с основната обработка, при първото окопаване и при големина на плодчетата от първа цветна китка около 2–3 cм в диаметър. При вариант К24 калият е внесен

Таблица 1. Качество на доматени плодове (2013 година)

Показател

Atak Контрола

К24

К12+12

К8+8+8

Ранно производствено направление 5,49 4,86 6,03 3,8 3,5 4,7 0,48 0,49 0,53 4,22 4,98 4,92 10,78 13,44 21,39

Сухо вещество, % Захари, % Киселинност, % Ликопен, мг/100г Витамин С, мг/100г

4,67 4,1 0,49 3,49 14,3

Сухо вещество, % Захари, % Киселинност, % Ликопен, мг/100г Витамин С, мг/100г

Средно-ранно производствено 4,78 5,45 5,32 3,8 2,6 2,8 0,49 0,5 0,49 4,58 5,26 6,03 9,5 6,5 6,6

направление 5,94 3,9 0,48 5,95 12,6

Контрола

Николина F1 К24 К12+12

К8+8+8

4,14 2,5 0,6 4,99 11,76

3,34 2,6 0,5 5,47 16,56

4,9 4,1 0,54 5,24 17,38

5,07 4,3 0,44 4,71 18,68

4,02 3,5 0,47 4,92 6,16

4,17 3,8 0,51 6,36 8,91

4,82 3,7 0,5 5,07 8,2

5,21 4,2 0,57 4,72 10,5

ните климатични условия през месеците на плододаване на доматите за двете години на извеждане на опита – 2013 година се характеризира със сух климат, а следващата 2014 – с влажен. Сухото вещество в плодовете е един от най-важните и лесно определяеми компоненти на качеството на продукцията. Нормално съдържанието му в плодовете от домати варира между 5 и 7,5%, а в настоящото изследване то се движи в границите 2,68–6,03%. През двете години на провеждане на опита и при двете направления на отглеждане на растенията по-високо съдържание на сухо вещество е отчетено в плодовете на сорт „Atak“. Сухото вещество в плодовете от двата сорта е най-високо във вариантите, торени с К8+8+8. Съдържанието на захари в доматените плодове на изследваните сортове е между 2,50–5,70%, като стойностите са в границите сочени в литературата (1,5–7,6%). В плодовете на сорт „Atak” са отчетени по-високи съдържания на общи захари при отглеждане на растенията като ранно производство, а при средно-ранно – съдържанието на захари е по-високо в плодовете на хибриден сорт „Николина F1“, което се наблюдава през двете години на опита. Както при сухото вещество, така и при общите захари най-високи стойности на показателя

са получени при торене на растенията с К8+8+8. Според някой автори съдържанието на сухо вещество е в пряка връзка със съдържанието на захари в плодовете. Статистическите зависимости между съдържанието на захари и сухо вещество в плодовете от домати и начина на внасяне на калиеви торове са представени на фигура 1 (a, b, c и d). Данните са осреднени за двете години по вариант на торене, сорт и направление на отглеждане. Анализът показва умерена корелация на съдържанието на сухо вещество и торенето с калий при растенията на сорт „Atak” (R=0,46) при отглеждане на растенията в условията на ранно производствено направление; при хибриден сорт „Николина F1” корелацията е много висока (R=0,95). При покъсното направление на отглеждане на растенията корелацията между сухото вещество в плодовете и торенето се определя като много висока за двата изпитвани сорта (R=0,97). Резултатите показват висока и много висока корелационна зависимост между отчетените общи захари и начина на внасяне на калиевата норма при отглеждане на доматите като ранно производство (съответно R=0,77 за сорт „Atak” и R=0,96 за хибриден сорт „Николина F1”). Корелацията между захарите и начина на торене с калий се определя

Фигура 2. Захарно-киселинно съотношение в плодовете от ранно производствено направление

Фигура 3. Захарно-киселинно съотношение в плодовете от средно-ранно производствено направление

Таблица 2. Качество на доматени плодове (2014 година)

Показател

Контрола

Atak К24

К12+12

К8+8+8

Ранно производствено направление 4,65 3,78 5,24 3,8 4 5,7 0,75 0,71 0,69 5,97 6,78 6,91 21,36 18,63 22,31

Сухо вещество, % Захари, % Киселинност, % Ликопен, мг/100г Витамин С, мг/100г

4,76 3,4 0,58 5,43 14,6

Сухо вещество, % Захари, % Киселинност, % Ликопен, мг/100г Витамин С, мг/100г

Средно-ранно производствено 4,8 5,1 5,42 3,5 2,7 3,7 0,68 0,62 0,63 6,54 6,77 6,98 19,95 17,2 22,32

Контрола

Николина F1 К24 К12+12

К8+8+8

2,68 3,7 0,69 6,73 16,28

3,49 4 0,76 7,49 18,4

3,22 3,6 0,72 7,15 18,26

4,15 5,1 0,73 6,43 24,64

направление 5,58 3,8 4,6 3,6 0,77 0,58 7,03 8,12 23,23 16,72

4,45 5,1 0,65 7,95 19,11

4,17 4,7 0,63 9,05 22,4

5,1 5,6 0,68 8,54 25,16

като умерена за сорт „Atak” (R=0,46) и висока за „Николина F1” (R=0,87) при отглеждане като средно-ранно производство. Важен елемент от храненето на растенията е формирането на нискомолекулни киселини и акумулацията на общи киселини в плодовете от домати. Установено е, че съдържанието на обща киселинност в доматените плодове оказва по-голямо влияние от захарите върху вкусовите им качества. Отчетената в настоящето изследване киселинност варира от 0,44 до 0,77%, като в плодовете на хибриден сорт „Николина F1“ стойностите са по-високи. Не се наблюдава тенденция за съдържанието на обща киселинност в плодовете, в зависимост от начина на торене с калий. Киселините и захарите са продукт от процеса

на фотосинтеза и обикновено между тях съществува тясна връзка – отношението между тях е основен показател за вкусовите качества на плодовете. В литературата се посочват стойности от 5,6 до 8,7, но се приема, че стойности между 10–11 допринасят за по-сладък вкус. Данните, получени за двата изпитвани сорта са представени на фигури 2 и 3. Стойностите в изследването варират от 4,14 до 9,73. Прави впечатление, че при отглеждане на растенията като ранно производство, по-високо захарно-киселинно съотношение имат плодовете на сорт „Atak“, а при средно-ранно – тези на „Николина F1”. През двете години най-високи стойности на този показател са получени от варианти с торене K8+8+8. Важен показател за качеството на доматите е съдържанието на общи багрила. Сред тях е и актуалният през последните години ликопен, на който се дължи червения цвят на плодовете. Той съставлява между 75 и 83% от общото съдържание на пигменти в доматите, което го прави важен биохимичен показател за качеството им. Антиоксидантната му активност предопределя и интереса към увеличаване на съдържанието му в доматите. На фигура 4 (a, b) е представено съдържанието на общи багрила в доматите и процентът ликопен

Фигура 4. Общи багрила в доматените плодове и ликопен, изразен като процент от тях

Фигура 5. Биохимични показaтели на доматени плодове сорт „Аtак“, торени дробно, изразени в процент спрямо еднократно внасяне на калия

от тях за двете опитни години. Получените стойности са между 75 и 83,5% и са в границите, сочени в литературата. Съдържанието на ликопен в доматените плодове е в граници 0,5–4 мг/100г, но по данни на ФАО съдържанието му варира от 7 до 13 мг/100г. Стойностите, получени в настоящото изследване са между 3,49 и 9,05 мг/100г в зависимост от начина на внасяне на калиевата норма, като в плодовете на хибриден сорт „Николина F1“ е отчетено повисоко съдържание ликопен (табл. 1 и 2). Има данни, че съдържанието на ликопен в доматите е сортова особеност и различните сортове домати реагират по различен начин на калиево торене с цел повишаване на антиоксидантите в плодовете. През експерименталните години се наблюдава положителната реакция на сорт „Atak“ към дробното внасяне на калий. През 2013 г. са отчетени най-високи стойности ликопен от вариантите с торене К12+12 при двете направления на отглеждане на растенията, а през 2014 – от вариантите, торени с К8+8+8. При хибриден сорт „Николина F1“ подобна реакция липсва и максимално съдържание на ликопен е отчетено при еднократно калиево торене (табл. 1 и 2). Аскорбиновата киселина – витамин С, е един от най-разпознаваемите показатели за качество, измерван при доматите. През двете експериментални години аскорбиновата киселина варира от 6,16 до 25,16 мг/100г, като в плодовете на хибриден сорт „Николина F1“ са отчетени по-високи стойности. Дробното торене с К8+8+8 се оказва най-резултатно по отношение на този показател и най-високо съдържание витамин С в плодовете на двата сорта е отчетено от тези варианти. Масовата практика в България при отглеждането на домати е есенно внасяне на калия с основната обработка на почвата (вариант с торене К24 в изследването). За да се проследи влиянието на разделянето и дробното пролетно внасяне на калиевата норма върху качеството на плодовете, отчетените биохимични показатели от вариантите с дробно торене (К12+12 и К8+8+8) са изразени като процент спрямо вариант с торене К24 (100%) и са представени графично (фигури 5 и 6).

Наблюдава се повишаване на сухото вещество в плодовете от двата сорта, при заложените производствени направления. Увеличението му се изчислява на средно 11% за ранно и 8% за средно-ранно направление за сорт „Atak“ и на средно 35% за ранно и 20% за средно-ранно направление за хибрид “Николина F1“. Съдържанието на общи захари в плодовете на сорт „Atak“ във варианти с торене К8+8+8 е със средно 37% и 53% по-високо спрямо отчетеното във варианти с торене К24, съответно при ранно и средно-ранно направление на отглеждане на растенията. В плодовете на хибриден сорт „Николина F1“ захарите са се увеличили с 46% и 10% за двете производства. Изчислено е, че при средно-ранно производство в доматите от сорт „Atak“ торени с К12+12, съдържанието на общи захари е със средно 22% по-високо от отчетеното във вариантите с еднократно внасяне на калия. Установено е, че ликопенът в плодовете на сорт „Atak“ е с над 10% по-висок във вариантите с дробно внасяне на калий спрямо еднократното торене, изключение се наблюдава при средно-ранно производство на 2014 г., като при него повишението на ликопен е с около 3%. При хибриден сорт „Николина F1“ увеличаване на съдържанието на ликопен с около 11% се наблюдава през 2014 г. при отглеждане на растенията в условията на средно-ранно направление. Дробното внасяне на калий оказва положително влияние върху съдържанието на витамин С в доматените плодовете. При торене с К12+12 съдържанието му се увеличило със средно 12% за двете производства, а при торене с К8+8+8 – с над 50% при ранно и с над 64% при средно-ранно отглеждане на растенията от сорт „Atak“. За хибриден сорт „Николина F1“ увеличение с над 24% на съдържанието на витамин С се наблюдава при торене на растенията с К8+8+8 за двете производства. Заключение: Дробното – трикратно калиево торене води до повишаване на съдържанието на сухо вещество, общи захари и витамин С в плодовете на двата изпитвани сорта („Atak“ и „Николина F1“), при отглеждане на растенията в условията на ранно и средно-ранно производствено направление. Сорт „Atak“ демонстрира положителна реакция към дробното внасяне на калий с цел повишаване на антиоксидантите в плодовете – през първата година най-високо съдържание на ликопен е отчетено от варианти с торене К12+12 (4,98 мг/100г при ранно и 6,03 мг/100г при средно-ранно производствено направление), а през втората – от вариантите, торени с К8+8+8 (съответно 6,78 и 6,98 мг/100г за ранно и средно-ранно направление на отглеждане). При хибриден сорт „Николина F1“ подобна Фигура 6. Биохимични показaтели на доматени пло- закономерност липсва и максимално съдържание дове сорт „Николина F1“, торени дробно, изразени в на ликопен е отчетено при еднократно калиево процент спрямо еднократно внасяне на калия торене.

овощарство

Почвени хербициди за вегетативните прояви на семенна подложка праскова в питомник Заря Ранкова, Институт по овощарство, Пловдив Мирослав Титянов, Суммит Агро България, софия Плевелната растителност е сериозен проблем в разсадниците на овощните култури. Плевелите силно потискат развитието на подложките и присадниците при производството на посадъчен материал. Пряката вреда от заплевеляване (конкуренция между плевел и културен вид по отношение на влага, светлина, хранителни вещества от почвата и тези, внесени с торовете) е особено силно изразена. Под влияние на плевелите растежът и развитието на дръвчетата се забавя, дървесината не узрява и се получава нестандартен посадъчен материал. Косвената вреда от заплевеляване (разпространение на неприятели и болести, в т.ч. вирусни) в този случай е особено силно изразена, в предвид съвременните изисквания за производство на сертифициран, свободен от вирусни болести, овощен посадъчен материал. В литературата съществуват данни за различно влияние на редица почвени и

ПЛЮС

1–2 (280) / 2018

листни хербициди върху растежа на прасковени семеначета, използвани като подложки – от липса на фитотоксичност и получаване на качествени подложки, годни за присаждане, до много силна токсичност след прилагане на някои активни вещества на хербициди и загиване на растенията. В проучване относно влиянието на хербицидите Пледж 50 ВП и Метофен върху вегетативните прояви на семенни подложки от бадем в питомник първа година беше установе-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Фиг. 1. Влияние на почвените хербициди върху степента на заплевеляване (брой плевели / м2)

Фиг. 2. Семенни подложки от праскова, третирани с висока доза Пледж 50 ВП (вар. 5)

но, че депресиращият ефект на активните вещества e по-силно проявен при показателя „височина на растенията“ и сравнително по-слабо изразен при дебелината в зоната на присаждане. След третиране с високи дози Meтофен – 240 мл/дкa и Пледж 50 ВП–8,0 и 20,0 г/дкa, се наблюдават симптоми на фитотоксичност, включително некроза и изсъхване на листа. Симптомите на фитотоксичност, причинени от хербицидите, се преодоляват около 35–45 дни след поникване на семеначетата. При производството на подложки от бадем може да се препоръча прилагането на Meтофен – 120 мл/ дкa и Пледж 50 ВП – 8,0 г/ дкa веднага след сеитбата преди поникване на растенията. Третирането с по-високи дози от тези активни вещества е рисковано поради предизвикване на фитотоксичност, която се проявява в потискане на растежа. В аналогични проучвания върху влиянието на почвени хербициди е установено, че активното вещество s-метолахлор има подтискащо влияние върху поникването и растежа на прасковени семеначета. Цел на настоящото проучване бе да се изследва влиянието на почвените хербициди Метофен (метолахлор+оксифлуорофен)

и Пледж 50ВП (флумиоксазин) върху растежните прояви на семенни подложки от праскова в питомник първа година. Проучването е извършено през 2010–2012 г. в Институт по овощарство, Пловдив. Стратифицирани семена (костилки) от праскова бяха засети в периода 15 – 25 март в опитна парцела на дълбочина 3–5 cм и разстояние вътре в реда 5–7 cм. Непосредствено след сеитбата на семената се извърши третиране с почвените хербициди. Проучено бе влиянието на активните вещества метолахлор + оксифлуорофен (Метофен) и флумиоксазин (Пледж 50 ВП), като всеки един хербицид се използва в две дози. Заложиха се следните варианти: 1. Контрола (нетретирана, ръчно плевена); 2. Метофен – 120 мл/дкa; 3. Метофен – 240 мл/дкa; 4. Пледж 50 ВП – 8,0 г/дкa; 5. Пледж 50 ВП – 20,0 г/дкa. Опитът се заложи по стандартен метод на дългите редове, в 4 повторения. Контролата се поддържаше чиста от плевели чрез ръчно плевене през 30 дни. По време на вегетацията подложките се отглеждаха по стандартна технология. За оценка на хербицидната ефикасност на приложените хербициди по време на вегета-

Фиг. 3 Влияние на почвените хербициди върху височината на семенни подложки от праскова (cм)

цията се отчете заплевеляването в отделните варианти в динамика по количествено-тегловен метод, през 30 дни от датата на третиране, до приключване на хербицидното последействие. По време на вегетацията се извършваха наблюдения върху растежа и развитието на растенията – поникване, външни признаци на токсичност (хлороза, некроза), депресия на растежа. През месец август (15 – 20 август) се извърши окачествяване на подложките, като бяха отчетени биометричните показатели височина на стъблото (cм) и дебелина в зоната на присаждане (мм). Окачествяването на растенията в този период съвпада с момента на присаждане, определен като най-подходящ за извършване на облагородяване в нашата овощарска практика. Получените резултати се обработиха по метода на дисперсионния анализ. Плевелната асоциация в овощния разсадник в експерименталното поле на ИО, Пловдив се характеризира като асоциация от “окопен тип”, т. е. в нея преобладават плевели основно от групата на едногодишните ранни и късни пролетни видове. Отчетено бе развитие на следните едногодишни видове плевели: бръшлянолистно великденче (Veronica hederifolia L.), лисича опашка (Alopecurus myosuroides L.), обикновен спореж (Senecio vulgaris L.), полска овсига (Bromus arvensis L.), див ечемик (Hordeum murinum L,) бяла лобода (Chenopodium album L.), обикновен щир (Amaranthus retroflexus L.), пача трева (Polygonum aviculare L.), тученица (Portulaca oleracea L.), злолетница (Erigeron canadensis L.). През първите три месеца от внасянето на хербицидите се проследи наличието на плевели в отделните варианти по вид и брой. На 60-и и 90-и ден в третираните с хербициди варианти се отчитат единични растения от видоветe.(фиг.1). Всички прило-

жени хербициди в изпитваните дози показаха добър контрол върху заплевеляването, като продължителността на хербицидното действие бе 3,5 – 4 месеца. Това даде възможност да се елиминира конкурентното влияние на плевелите върху семеначетата в най- ранните етапи на покълване на семената и поникване на растенията. Приключване на хербицидното действие се наблюдаваше около 120 дни след третирането – в началото на месец август. Основни представители в плевелната асоциация в периода на приключване на ефективното последействие на хербицидите бяха късните пролетни видове – тученица и злолетница. От получените резултати за влиянието на активните вещества в съответни дози върху степента на заплевеляване и продължителност на хербицидно действие следва да се приеме, че може да се осъществи ефикасен контрол на заплевеляване в овощния разсадник. Включването на хербициди със сравнително широк спектър на действие (житни и широколистни плевелни видове) в проучването осигуряват контрол върху почти всички плевелни растения от плевелната асоциация, която би могла да се развие в овощния разсадник. Реализирането на продължи-

телен хербициден ефект, около 4 месеца след третиране, осигурява добри условия за развитието на семеначетата в най-ранните етапи на покълване и поникване, и на окулантите, когато конкуренцията между плевели и културен вид има най-силно угнетяващо действие. Външни симптоми на фитотоксичност (хлороза, некроза, изсъхване на листа) по третираните с хербициди семеначета не бяха наблюдавани. Не се установиха и различия в темповете на поникване на растенията от третираните варианти и контролата. Това дава основание да се приеме, че в сравнение с другите включени в проучванията семенни подложки, прасковената подложка проявява много добра поносимост към хербицидите в приложените дози. Резултатите от биометричния анализ са еднопосочни през годините на изследването и са представени като осреднени стойности. Данните показват, че в третираните с почвени хербициди варианти се отчитат стойности за височината, близки или по-високи от тези на контролата (фиг. 3). С най-голяма височина са растенията от вариантите, третирани с Метофен – 240 мл/ дкa и Пледж 50 ВП – 8,0 г/дкa (вар. 3 и 4). Растенията от третираните с

хербициди варианти имат дебелина в зоната на присаждане в интервала 8,6 – 10,7 мм, което ги прави годни за окулиране в годината на засяване на семената (фиг. 4). Разликите между отделните варианти не са статистически доказани. Най-високи стойности за дебелина в зоната на присаждане се отчитат при растенията, третирани с Пледж 50 ВП – 8,0 г/дкa и Метофен – 240 мл/дкa (вар. 4 и 3). Това дава основание да се приеме, че включените в проучването активни вещества нямат депресиращо влияние върху дебелината на прасковените подложки и тяхното приложение позволява получаване на качествен посадъчен материал, годен за присаждане в годината на засяване на семената.

Изводи 1. По-добър и продължителен контрол върху плевелната растителност в питомник І-ва година реализират по-високите приложени дози от хербицидите. 2. Добра хербицидна ефикасност срещу заплевеляването се наблюдава и при използване на по-ниските приложени дози (варианти 2 и 4). 3. Включените в проучването почвени хербициди в приложените дози осигуряват пълен контрол върху заплевеляването с продължителност на ефективно хербицидно последействие 3,5 – 4 месеца. 4. Прасковената семенна подложка реагира толерантно на третиране с включените в изследването активни вещества на хербициди като се получават качествени подложки, годни за окулиране в годината на засяване на семената. Растенията от вариантите, третирани с Метофен – 240 мл/дкa и Пледж 50 ВП – 8,0 г/дкa се отличават с най-високи стойности за биометричните показатели, което прави тези хербициди в приложените дози оптимални за приложение при производство на Фиг. 4. Влияние на почвените хербициди върху дебелината в семенни прасковени подложки зоната на присаждане при семенни подложки от праскова (мм) в питомник първа година.

Напояването за кореновата система на ябълката Анелия Здравкова Институт по земеделие, Кюстендил

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1–2 (280) / 2018

Изследванията са проведени през периода 2007–2010 г. в насаждение, създадено през пролетта на 1998 г. в Институт по земеделие, Кюстендил. Опитните дървета са от ябълковите сортове Флорина и Фрийдъм, присадени върху Златна Пармeна и върху ММ 106. Разстоянията на засаждане са 4 м в междуредията и 3,5 м в реда. Почвата е силно излужена Канелена горска, със слабо до средно кисела реакция, по механичен състав средно до тежко песъчливо-глинеста. Изпитвани са следните варианти: I – поливен режим 100% ЕТ; II – поливен режим 60% ЕТ; III – неполивен (контрола). Установи се, че приложението на поливните режими води до увеличаване общия брой на хоризонталните корени. В условията на поливен вариант 100% ЕТ броят на корените на дърветата от сорт Флорина надвишава контролните до 36,44%, а на тези от Фрийдъм – до 74,14% (табл. 1). При три от изпитваните комбинации се установи увеличение и спрямо

поливен режим 60% ЕТ. Редуцираната поливна норма увеличава общия брой до 43,22% при Флорина и до 51,72% при Фрийдъм в сравнение с броя на корените на дърветата, отглеждани при неполивни условия. В неполивния вариант по-голям общ брой хоризонтални корени в изследвания участък от почвения профил се установиха при семенната подложка и при двата сорта. Повече корени се развиват при вегетативната подложка при сорт Фрийдъм и при двата поливни режима – с 9,32% при редуцирания и с 10,38% при 100% ЕТ, докато при Флорина – при семенната – с 0,56 и с 10,56% съответно. Обрастващите корени са наймногобройни, като в 1 м3 от почвения профил на разстояние 0,75 м от стъблото варират от 102 до 177 в зависимост от варианта. Напояването увеличава броя на корените с размер под 3 мм от 11,19 до 71,84% при изпитваните поливни режими и комбинации. При сорт Фрийдъм, отглеждан при неполивни условия и

Таблица 1. Общ брой на хоризонталните корени Поливен Сорто-подложкова Общ брой режим комбинация < 3 мм > 3 мм брой % брой % неполивен 103 100,00 13 100,00 Фрийдъм/ 60% ЕТ 153 148,54 23 176,92 ММ 106 100% ЕТ 177 171,84 25 192,31 неполивен Фрийдъм/ 116 100,00 14 100,00 Златна 60% ЕТ 140 120,69 21 150,00 Пармена 100% ЕТ 164 141,38 19 135,71 неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ

Флорина/ ММ 106 Флорина/ Златна Пармена

102 152 137 134 149 158

100,00 149,02 134,31 100,00 111,19 117,91

16 17 24 20 21 20

100,00 106,25 150,00 100,00 105,00 100,00

Сума брой 116 176 202 130 161

% 100,00 151,72 174,14 100,00 123,85

183 118 169 161 154 170 178

140,77 100,00 143,22 136,44 100,00 110,39 115,58

при варианта с редукция на поливната норма, повече обрастващи корени се развиват при дърветата, присадени на семенната подложка, а при режим 100% ЕТ – върху клоновата. При Флорина по-голям брой корени под 3 мм са установени при комбинация със Златна Пармена в неполивния вариант, както и при режим 100% ЕТ. При изпитваните варианти броят на скелетните корени е в границите от 13 до 25. Влиянието на напояването се изразява в повишение над контролата, вариращо в по-широки граници, отколкото при обрастващите корени – от нула до 92,31%. В условията на поливен режим 100% ЕТ най-мощните корени са с по-голям брой при всички комбинации, в сравнение с ненапояваните дървета, както и при сортовете върху вегетативната подложка, в сравнение с редуцирания режим. Процентното разпределение на изследваните категории корени потвърждава висок относителен дял на обрастващите корени, който при поливен вариант 100% ЕТ е най-голям и при двата сорта, присадени върху семенната подложка (табл. 2). Установи се, че делът на скелетните корени при редуцирания режим е най-голям при двете комбинации със сорт Фрийдъм. При разпределението на общия брой хоризонтални коре-

Таблица 2. Разпределение на хоризонталните корени, % Сортоподложкова Разпределение на хоризонталните корени, % Поливен режим комбинация < 3 мм > 3 мм Сума Неполивен 88,79 11,21 100,00 Фрийдъм/ 60% ЕТ 86,93 13,07 100,00 ММ 106 100% ЕТ 87,62 12,38 100,00 Неполивен Фрийдъм/ 89,23 10,77 100,00 Златна 60% ЕТ 86,96 13,04 100,00 Пармена 100% ЕТ 89,62 10,38 100,00 Неполивен 86,44 13,56 100,00 Флорина/ 60% ЕТ 89,94 10,06 100,00 ММ 106 100% ЕТ 85,09 14,91 100,00 Неполивен Флорина/ 87,01 12,99 100,00 Златна 60% ЕТ 87,65 12,35 100,00 Пармена 100% ЕТ 88,76 11,24 100,00

ни по дълбочината на почвения профил (табл. 3) се установи, че в слоя 0–70 cм повече корени се развиват при режим 100% ЕТ при три от изпитваните комбинации и в слоя 0–50 cм при Флорина/Златна Пармена в сравнение с неполивния вариант. В слоя 90–100 cм не са установени корени при двата сорта и двете подложки. Редуцираният режим създава условия за развитие на по-голям

брой корени от контролата във всички слоеве на почвения профил при Фрийдъм и до 80 cм дълбочина при Флорина, като и двата сорта са присадени върху вегетативната подложка. Не се установи влияние на този режим върху разпределението на корените по слоеве при дърветата върху семенната подложка. Установи се, че с увеличаване размера на поливната норма се увеличава броят на корените в

зоната на активния почвен обем при всички изпитвани сортоподложкови комбинации. В по-дълбокия почвен слой 70–100 cм при неполивни условия повече корени се развиват при семенната подложка с 6,45% при сорт Фрийдъм и с 40% при Флорина, в сравнение с клоновата. При вариант 100% ЕТ това повишение е съответно с 34,78% и с 12,5%. Приложението на намалената поливна норма води до развитието на по-голям брой корени при вегетативната подложка – с 22,5% при Фрийдъм и с 11,43% при Флорина, в сравнение със Златна Пармена. В активния почвен обем на неполивния вариант са разположени от 73,28 до 78,81% от общия брой хоризонтални корени в зависимост от комбинацията, от 72,16 до 79,41% при редуцирания режим и от 83,06 до 88,61% при вариант 100% ЕТ. Напояването оказва влияние върху вертикалното разпределение на общия брой корени в почвения профил, в зависимост

Таблица 3. Общ брой на хоризонталните корени по дълбочина на почвения профил Неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ Неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ Неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ Дълбочина, cм Фрийдъм/ММ 106 Фрийдъм/Златна Пармена Флорина/ММ 106 0-10 16 20 32 22 21 22 20 24 16 10-20 20 21 35 12 25 34 13 19 24 20-30 15 25 30 15 22 23 18 20 23 30-40 12 24 33 18 18 28 14 21 27 40-50 10 18 22 19 16 27 16 25 18 50-60 12 19 27 11 19 18 12 21 29 60-70 11 13 17 10 12 23 12 22 18 70-80 12 14 6 13 16 8 11 15 5 80-90 7 15 0 8 7 0 2 2 1 90-100 1 7 0 2 5 0 0 0 0 0-100 116 176 202 130 161 183 118 169 161 Разпределение на хоризонталните корени, % Неполиен 60% ЕТ 100% ЕТ Неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ Неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ Дълбочина, cм Фрийдъм/ММ 106 Фрийдъм/Златна Пармена Флорина/ММ 106 0-10 13,79 11,36 15,84 16,92 13,04 12,02 16,95 14,20 9,94 10-20 17,24 11,93 17,33 9,23 15,53 18,58 11,02 11,24 14,90 20-30 12,93 14,20 14,85 11,54 13,66 12,57 15,25 11,83 14,29 30-40 10,35 13,64 16,34 13,85 11,18 15,30 11,86 12,43 16,77 40-50 8,62 10,23 10,89 14,62 9,94 14,75 13,56 14,79 11,18 50-60 10,35 10,80 13,37 8,46 11,80 9,84 10,17 12,43 18,01 60-70 9,48 7,39 8,41 7,69 7,45 12,57 10,17 13,02 11,18 70-80 10,35 7,95 2,97 10,0 9,94 4,37 9,32 8,88 3,11 80-90 6,03 8,52 0,00 6,15 4,35 0,00 1,70 1,18 0,62 90-100 0,86 3,98 0,00 1,54 3,11 0,00 0,00 0,00 0,00 0-100 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00

Неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ Флорина/Златна Пармена 16 25 22 26 27 33 21 20 22 17 22 27 18 18 28 21 23 19 19 16 22 7 8 5 8 8 0 1 3 0 154 170 178 Неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ Флорина/Златна Пармена 10,39 14,71 12,36 16,88 15,88 18,54 13,64 11,76 12,36 11,04 12,94 15,17 11,69 10,59 15,73 13,64 13,53 10,67 12,34 9,41 12,36 4,54 4,71 2,81 5,19 4,71 0,00 0,65 1,76 0,00 100,00 100,00 100,00

Таблица 4. Общ брой на хоризонталните корени радиално от центъра на капкуване Разстояние, Неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ Неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ Неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ cм Фрийдъм/ММ 106 Фрийдъм/Златна Пармена Флорина/ММ 106 0-10 6 17 21 7 21 16 10 20 14 10-20 17 22 28 14 18 29 20 22 20 20-30 14 15 24 15 21 24 13 18 17 30-40 15 25 25 11 20 28 12 15 21 40-50 12 26 23 18 19 17 9 19 12 50-60 7 27 21 15 20 18 14 17 18 60-70 18 16 22 19 16 14 11 18 13 70-80 11 18 17 10 16 15 8 24 18 80-90 9 8 14 12 9 15 16 14 21 90-100 7 2 7 9 1 7 5 2 7 0-100 116 176 202 130 161 183 118 169 161 Разпределение на хоризонталните корени, % Неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ Неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ Неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ Дълбочина, cм Фрийдъм/ММ 106 Фрийдъм/Златна Пармена Флорина/ММ 106 0-10 5,17 9,66 10,39 5,39 13,04 8,74 8,47 11,83 8,70 10-20 14,66 12,50 13,86 10,77 11,18 15,85 16,95 13,02 12,42 20-30 12,07 8,52 11,88 11,54 13,04 13,11 11,02 10,65 10,56 30-40 12,93 14,20 12,38 8,46 12,42 15,30 10,17 8,88 13,04 40-50 10,34 14,77 11,39 13,84 11,80 9,29 7,63 11,24 7,45 50-60 6,03 15,34 10,39 11,54 12,42 9,85 11,86 10,06 11,18 60-70 15,52 9,09 10,89 14,62 9,94 7,65 9,32 10,65 8,07 70-80 9,48 10,23 8,42 7,69 9,94 8,19 6,78 14,20 11,18 80-90 7,77 4,55 6,93 9,23 5,60 8,19 13,56 8,29 13,04 90-100 6,03 1,14 3,47 6,92 0,62 3,83 4,24 1,18 4,36 0-100 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00

от разстоянието от емитера. Приложението на вариант 100% ЕТ води до увеличаване броя на корените до 90 cм отстояние от капкообразувателя при Фрийдъм и до 100 cм при Флорина при комбинациите с ММ 106 (табл. 4). При семенната подложка при Фрийдъм корените надвишават контролата до 40 cм, а при Флорина няма установено влияние на режима. При сорт Фрийдъм, изпитван в условията на редуцирания вариант, се установи увеличение на броя на корените до 60 cм от центъра на капкуване и при двете подложки и до 80 cм при Флорина/ММ 106. При този сорт, присаден върху семенната подложка не се установи влияние и на другия изпитван вариант на напояване. Влиянието на режим 100% ЕТ е най-силно изразено за активния почвен слой, като увеличението спрямо контролата е 110,59% и на разстояние 0–60 cм от центъра на капкуване с повишение от 100,0% за комбинацията Фрийдъм/ММ 106. При

Фрийдъм върху Златна Пармена увеличението е 63,55% за слоя 0–70 cм и 106,38% на разстояние 0–40 cм от капкообразувателя. При Флорина/ММ 106 повишението е най-високо за почвения обем с дълбочина 0–70 cм (47,62%) и разстояние 0–80 cм от точката на водоподаване (37,11%). При Флорина в комбинация със семенната подложка повишението при този вариант спрямо неполивния е за почвен слой с дълбочина 0–50 cм и 0–40 cм от центъра на капкуване. При Фрийдъм/ММ 106 редуцирания режим води до увеличаване броя на корените за цялата дълбочина на изследвания профил с 51,72% и на разстояние 0–60 cм от капкообразувателя с 85,92%. При Фрийдъм/Златна Пармена се установи, че увеличението е за сравнително малък почвен обем – за орницата и за 0–40 cм от точката на капкуване. За комбинацията Флорина/ММ 106 почвеният обем с най-голямо влияние на режима върху броя на корените е профил с дълбочи-

Неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ Флорина/Златна Пармена 17 16 27 13 16 21 22 21 21 17 23 26 16 16 12 11 23 22 19 16 13 16 18 19 14 14 10 9 7 7 154 170 178 Неполивен 60% ЕТ 100% ЕТ Флорина/Златна Пармена 11,04 9,41 15,17 8,44 9,41 11,80 14,29 12,35 11,80 11,04 13,53 14,61 10,39 9,41 6,74 7,14 13,53 12,36 12,34 9,41 7,30 10,39 10,59 10,67 9,09 8,24 5,62 5,84 4,12 3,93 100,00 100,00 100,00

на 0–70 cм и разстояние 0–80 cм от капкообразувателя. При Флорина/Златна Пармена почвеният обем е с по-малки размери – дълбочина 0–40 cм и разстояние 0–60 cм. При слоевете, където броят на корените е повлиян в най-висока степен от напояването се установи, че при всички комбинации повишението е по-голямо при режим 100% ЕТ. Този вариант надвишава редуцирания режим и по отношение съдържанието на корени в почвения профил на определено разстояние от центъра на капкуване при три от изпитваните комбинации, като изключение е Флорина/ММ 106. Приложеното напояване увеличава общия брой на корените в най-висока степен в зони с по-голяма дълбочина при вегетативната подложка, в сравнение със семенната при три от сортоподложковите комбинации. Освен дълбочината на зоните, при тази подложка е по-голямо и отстоянието от точката на капкуване при двата сорта и двата режима.

Изменение на някои минерални хранителни вещества в листата при ябълки Ирина Николова Станева Институт по овощарство, Пловдив

лей и Стоилов и Йовчев при пет сорта праскови. Установено е пряко влияние и доказани зависимости между съдържанието на различните хранителни вещества в листата и величината на добива. В опитно-производствени

участъци на Института по овощарство в Пловдив е проведено изследване през две вегетации. Обект на проучването е 14-годишно ябълково насаждение, включващо седем сорта. Подбрани са три сорта с различен срок на зреене: Ърли Женева

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ Фигура 1. Корелация между съдържанието на азот в листата на ябълковите дървета и времето на вземане на пробите – общо за трите изследвани сорта.

1–2 (280) / 2018

Минералният състав на листата при овощните видове е от голямо значение за установяване запасеността на растенията с най–важните хранителни вещества, както при интензивното производство на ябълки, така и при биологичното овощарство, независимо че тук не се използват минерални и органични торове. Доколкото анализът на почвата самостоятелно не може да даде изчерпателен отговор за реалните потребности на растенията, то анализът на самите растения (в случая анализа на листата) се явява най-подходящият способ за това. В литературата въпросът за химичния състав на листата заема подобаващо място. Проучвани са сезонните изменения на шест хранителни елемента в продължение на целия вегетационен период в основните ябълкови производствени райони на Полша. Авторите заключават, че изменението на азота и фосфора във времето се описва от квадратична функция, докато това на калция и магнезия е линейно. Изменението на калия през 3-годишния период е общо взето различно. Тези зависимости в по-малка или по-голяма степен се влияят от внасяните минерални торове, съдържащи съответните елементи. В същия аспект е изследването на Витанова при сливовия сорт Стен-

(Виста бела) – началото на юли, Мелроуз – втората половина на септември и Джърси ред – втората половина на октомври. От началото на м. юни до началото на м. октомври са вземани листни проби от трите ябълкови сорта през 10-дневен период от по 100 листа. Листата са вземани рандомизирано от двете страни на короната на дърветата от средата на леторастите. Листните проби са анализирани за съдържание на азот по Келдал, за калций и магнезий – комплексометрично. Получените данни са обработени статистически. Химичният анализ на азот и калций за периода на изследването от 122 дни показва, че съществува корелационна връзка между времето и съдържанието на елементите в листата. Тази зависимост се изразява чрез уравненията: Азот Ърли Женева: Y= - 0,0076.х +2,122; R2=0,956 Мелроуз: Y= - 0,0052.х +2,278; R2=0.614 Джърси ред: Y= - 0,0056 + 2,079; R2=0,733

Калций Ърли Женева: Y=0,0041.х + 1,1426; R2= 0,686 Мелроуз: Y=0,0059.х + 1,0314; R2=0,870 Джърси ред: Y=0,0037.х + 1,1672; R2= 0,767

може да се прогнозира с висока степен на достоверност. Видно е, че съдържанието на двата елемента не се променя съществено преди и след беритбата на плодовете. Това вероятно се дължи и на факта, че износът на азот чрез плодовете е твърде нисък в сравнение със съдържанието му във Зависимостта между времето вегетативната маса. и съдържанието на елементите На настоящия етап динав листата е линейна и при три- миката на изменението на те сорта. Разликите в съдържа- калция в листата потвърждава нието на азот и калций между становището, че с напредване трите сорта не са статистически на вегетацията съдържаниедоказани. Това дава основание то му нараства. Тук е мястото да се изведе обща зависимост за трите сорта (фиг.1 за азот и да добавим, че не се опрафиг.2 за калций). Регресионните вда работната ни хипотеза, че регресионната права ще бъде уравнения са: значително по-стръмна, т.е. съY=5Е - 05.х2 - 0,0123.х+2,2748, държанието на калция в края за азот на вегетационният период ще Y=0,046.x+1,1104, е значително по-високо. за калций По отношение на магнезия Трябва да подчертаем, че в положението е съвършено разслучая трите сорта ябълки се лично. И при трите сорта липсразличават съществено по сро- ва корелация между съдържаковете на беритбената си зря- нието на магнезий в листата и лост. Тези срокове са съответно периода на вземане на пробав началото на юли, средата на та. Регресионният коефициент септември и края на октом- е твърде нисък: Ърли Женева ври. Следователно с изведени- R2=0,0013; Мелроуз R2=0,069; те регресионни уравнения съ- Джърси ред R2=0,001. Това държанието на азота и калция показва, че от началото на м. юни до края на м. октомври съдържанието на магнезия в листата не зависи от фазата на развитие на дърветата, което не кореспондира с цитираното в литературата увеличение на магнезиевото съдържание с напредването на вегетацията. Настоящето изследване се проведе в овощно насаждение в условията на пълно отсъствие от допълнително минерално или органично торене. По този начин получихме данни за съдържанието на изследваните хранителни елементи в “чист вид”. Преимуществата на Фигура 2. Корелация между съдържанието на калций в лис- този подход ще изпъкнат още тата на ябълковите дървета и времето на вземане на пробите по-явно след обработката на всички данни от извеждания – общо за трите изследвани сорта. експеримент.

екология

Бялата акация – инвазивен или натурализиран вид у нас доц.д-р Янчо Найденов д-р Първолетка Димитрова, ИГ при БАН

ПЛЮС

1–2 (280) / 2018

акация със своята екологична пластичност и мощна коренова система намира приложение върху ерозирани, бедни почви, стабилизира пясъчните терени и укрепването на склонове, като обогатява почвата, чрез фиксиране на азота в своите корени. Не случайно и днес акациевите насаждения и култури в района се отличават със своята правостъбленост и висока продуктивност. Към 1896 г. произведените фиданки са разпространени из цяла България. От 1913 до 1940 г. в Южна Добруджа румънските лесовъди създават от добри произходи значими по площ акациеви култури. През седемдесетте и началото на осемдесетте години на ХХ век доцент Желез Дончев и екип от Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове – Свищов, отдели няколко клона отличаващи се с правостъбленост, висока продуктивност, а някои и с продължителен цъфтеж. От тези

ЗЕМЕДЕЛИЕ

След великите географски открития в периода началото на ХV до средата на XVIII век от Америка в Европа проникват много растителни видове, сред които е и бялата акация (Robinia pseudoacacia L. Rubie). Нейната родина е Северна Америка. В Стария континент видът e пренесен от Америка чрез семена между 1610–1612 година. Оценявайки нейните ценни декоративни качества – красива корона, ароматни красиви цветове, компактна корона, наличието на пирамидални и кълбовидни форми на короната, висока екологическа пластичност, френският градинар Жан Робин, работил в дворците на Хенри III, Хенри IV и Луи XIII, я налага в парковете и градините и ландшафтни залесявания. Видът бързо намира широко приложение в строителството на паркове, градини, а като пионерен вид бързо се разселва в равнините до 700 м н.в. в Западна Европа, както и до умерените и южни зони на Европа, Азия, Северна Африка, Австралия и Нова Зенландия. В нашата страна акацията е внесена, от начало като декоративен вид още в първата половина на ХIX век. За целите на горското стопанство, в началото на деветдесетте години на този век, Димитър Киров Първулов, Окръжен горски инспектор в Свищов, внася от Австро-Унгария 694 килограма елитни акациеви семена, от които в държавните и общински разсадници на окръга, са произведени към 1896 г. 3,5 милиона акациеви фиданки. Създадена е и първата акациева култура при гъстота 1 х 1 м в с. Мечка, както и много други култури в района на с. Славяново, Пордим, Плевенска област, както и в землищата на някои села в Плевенски и Врачански горски окръзи (Киров Д.,1897). Като пионерен вид бялата

клонове бяха създадени и първите опитни култури (Цанов, Ц., Я. Найденов, К. Калмуков, К. Брощилов, 1992; Дончев, Ж. 1968, 1975), показващи добър растеж, правостъблена форма на стъблата (фиг.1). Според Димитрова Пр. (2012), Дончев Ж.( 1975) и други, в нашата страна акациевите култури и насаждения заемат 4 % от горската територия на страната или приблизително 160 хиляди хектара. Това прави бялата акация натурализиран вид с важно стопанско значение, който следва да продължи да бъде използван за възстановяване на деградирани терени и производство на биомаса в България, с оглед непрекъснато нарастващото потребление и търсене на дървесина. През последните години в много страни по света, включително и в Европа, бялата акация се оценява като един от перспективните видове за производство на биомаса и създаване на енергийни култури, отглеждани при по-голяма гъстота и къс ротационен период (Гюлева, Станкова, Попов, 2013; Гюлева, 2014; Redei and al., 2010,2011). Със своите бели, силно ароматни, събрани в увиснали гроздовидни, рехави съцветия бялата акация привлича силно пчелите. Цъфти през май-юни в зависимост от надморската

височина. Бялата акация е едно от най медоносните дървета у нас и се явява първата главна паша на пчелните семейства. В по-ниските и с по-богати почви райони на България, особено в Северна България по поречието на Дунав и Добруджа, тя отделя много повече нектар, а в полупланинските и планински райони по-малко. Освен нектар пчелите събират и прашец с кремав цвят. Акациевият мед е светъл, прозрачен с много нежен, приятен аромат и вкус, поради което много се цени.Той кристализира много бавно поради голямото съдържание на плодова захар в него. Според Ж. Дончев (1975) от хектар акациеви насаждения пчелите могат да съберат от 30 до 150 кг мед. В Унгария е доказано, че при добри климатични условия и цъфтеж на акацията, от един кошер могат за 15 дни да се получат средно по 32 кг мед. По данни на ФАО (1990) бялата акация се среща навсякъде по света, притежава голяма екологична пластичност и понася добре както ниски, така и високи температури, развива се нормално върху различни почвени типове, но предпочита плодородни почви. В света са създадени 3,2 милиона хектара култури, което я прави третия по разпространение в

Фиг1. Колекция от избрани форми на бялата акация, отбрани от експертите на ОСБГДВ–Свищов

света дървесен вид, а по интензивност на растеж тя е на трето място след еквалиптите и хибридните тополи (Hanover 1990 ). Наймного акациеви култури и насаждения има в Република Корея (над 100 000 хектара), Унгария, Руската федерация, Румъния, Франция, България, Китай и Нова Зенландия. В родината на бялата акация, САЩ, годишно за залесяване се използват 65 милиона фиданки. В Унгарската република видът заема площ от 350 000 хектара (Ridei, 2003)); със среден годишен прираст 10 –15 м3; във Франция акациевите култури са върху 131 хиляди хектара (Demene et Merzeau, 2007), а в Италия те заемат 233 553 дка, което представлява 2,6% от италианските гори. В Румъния върху чисти пясъци в областта Калафат от акация е създадена най-голямата по площ акациева култура в Европа от 100 000 хектара култури. В бивша Чехословакия са създадени 28 000 хектара акациеви гори, съсредоточени главно в Южна Моравия, Централна Бохемия и Словакия. В Република Сърбия акациевите противоерозионни пояси обхващат 50 000 хектара, най-вече в района на Делиблатските пясъци. Видът е особено полезен за земеделските производители, като културите и насажденията от акация са в състояние да задоволяват изисквания и нужди на населението от селските райони с дървесина за разнообразно приложение. Нейната дървесина трудно гние и е издръжлива на влага и вредни насекоми и се обработва лесно. Тя може да се използва за направа на висококачествени плочи от дървесни частици и мебели, гори отлично и в сурово състояние. Намира широко разпространение в минно-добивната промишленост, лозарството и овощарството. Изследванията във Франция и добрата българска лозарска практика показват, че акациевите колове са екологически най-приемливи за лозарството, с голяма трайност. От икономическа гледна точка, при добре подбрани правостъблени и с висока продуктивност клонове акация, на 8–10 година от един хектар могат да се получат до 10 хиляди бройки колове на стойност около 30 хиляди лева. Заради своята устойчивост на износване (абразия) и красиво оцветяване при пропарване, акациевата дървесина може да се използва при производството на дограма, подови настилки и ламперия. Нека не забравяме, че акациевите култури и насаждения в Северна и много части на Южна България са основен

източник на дърва за отопление. Огромно и всепризнато е значението на акацията като почвоподобрител, като за 15–20 години тя натрупва до 650 кг/ха азот, което е равно на няколко годишни торови норми. През последните години се заговори много за инвазивните видове, които изместват местните видове от типичните им местообитания. Към тези видове е отнесена и бялата акация (Robinia pseudoacacia L. Rubie). В унисон с голословното подражателско отричане и анатемосване на дървесен вид, отглеждан у нас почти 150 години, с голямо икономическо значение и добре натурализиран, Дора Цветкова от Пазарджик, заявява: „Доста агресивен инвазивен вид е и бялата акация (салкъм), пренесена от Северна Америка. Единственият плюс е, че не е отровна, служи за фураж на домашни животни и като медоносно растение. С годините обаче салкъмови гори са превзели териториите на местни дървета – върба, елша, които на места са на изчезване дори в защитени територии“. За нас, това е изказване, показващо непознаването на биологията и екологичните изисквания на видовете. От своите типични местообитания елшата и върбата не могат да бъдат изместени от акацията. Отричането от този полезен вид, е все едно селското стопанство да се откаже от новите сортове пшеница, от царевицата и другите натурализирани селскостопански култури. А твърденията за инвазивност на вида, дали не важат с пълна сила и за червения американски дъб, с какво той е по-добър от местния цер. Не сме чули или прочели, че Италия се е отказала от високопродуктивните и устойчиви евроамерикански клонове тополи и е преминала към използване само на местната черна топола. А кедрите масово се прилагат в залесителната практика на Италия, Франция, Испания, у нас също дават отлични резултати. Не можем да не отбележим и факта, че интродукцията на азиатските видове и разновидности на бряста и питомния кестен, устойчиви на холандската болест по бряста и ракът по кестените, се счита за единствената реална възможност за запазването на тези видове от изчезване в Европа. Следва да се отбележи, че в разсадника на бившата ОСБГДВ – Свищов има колекция от акациеви клонове с отлични растежни и медоносни качества. В момента това богатство е собственост на ТП ДГ – Свищов.

СЪДЪРЖАНИЕ 2017 година 1. 1. 2. 3. 1. 2. 3. 4. 5. 6. 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13.

1. 2. 3. 4. 5. 6. 1. 2.

1. 2. 3.

ЮБИЛЕЙ Х. Георгиева. Седемдесет години Опитна станция Пазарджик ИНОВАЦИИ Х. Белоев и кол. Нова машина за внасяне на органично вещество в почвата С. Костадинова, Г. Панайотова. Биостимулаторите в растениевъдството М. Стоянова, В.Кутев. Внедряване на прецизното земеделие в България ЕКОЛОГИЯ Д. Тодорова. Пермакултурата – завръщане към природата Й. Перфанов, И. Любенова. Гигантска тръстика – нов енергиен растителен вид за нашата страна И. Йорданова и кол. Радиологичен мониторинг на почвите в България за периода 2011 – 2014 г. И. Йорданова и кол. Усвояване на естествени радионуклиди от земеделски култури при замърсена от антропогенна дейност почви Р. Донкова и кол. Микробиологична характеристика на ерозирани почви от Софийска област К. Недялкова и кол. Микробиологичен статус на канелени почви при различна агротехника ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ Т. Колев, И. Янчев. Сравнително изпитване на български сортове твърда пшеница З. Ур, Е. Василева. Ефективност на селекцията на пшеница спрямо съвременните изисквания за устойчиво развитие на земеделието. (VI. Рентабилност на производството без минерално торене) Н. Георгиева и кол. Хранителна стойност на нови сортове пшеница, ръж и тритикале З. Ур. Сорт Гинра – комбинация на висок добив и устойчивост на жълта ръжда М. Тодорова и кол. Нови органо-минерални продукти за фотосинтетичната активност на твърдата пшеница И. Митова и кол. Хранителни елементи и качество на захарна царевица в зависимост от торенето В. Василева. Третирането с Хумустин при пролетен фий Н. Георгиева, А. Кирилов. Хранителна стойност на някои плевели при отглеждане на фуражни култури И. Иванова, С. Стоянова. Чувствителност на хибриди рапица към брашнеста мана М. Тодорова, Т. Колев. Органо-минерални продукти за повишаване продуктивността на твърда пшеница сорт Предел Ч. Дочев и кол. Контрол на диворастящ коноп в слънчоглед чрез Express Sun – технологията П. Серафимов, И. Голубинова. Селективност на хербицида Клеранда при люцерна В. Василева. Съотношения надземна към коренова биомаса при грах и фий след третиране с тор Хумустим БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ Н. Георгиева и кол. Факторите на средата за добива на пролетен фуражен грах в условия на биологично производство Н. Георгиева и кол. Стабилност на добива при сортове фий в условия на биологично земеделие Н. Георгиева и кол. Икономическа оценка при биологично производство на фуражен грах В. Василева и кол. Влияние на третирането с хуматен тор Хумустим при пролетен грах и фий С. Енчев и кол. Реакция на различни произходи кръмно цвекло спрямо органично торене П. Серафимов, И. Голубинова. Възможности за използване на биологичен тор Сегадор ТОРЕНЕ В. Кутев и кол. Съдържание на достъпни форми NPK в почви от ферми в Източна България В. Кутев, М. Стоянова. Определяне на гранични стойности на достъпните форми от NPK в почвите за моделите на торене РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА Г. Баева. Общи сведения и характеристики на плевелните агроценози С. Енчев и кол. Ефект от прилагането на различни хибриди при кръмно цвекло Г. Баева. Влияние на екологичните фактори и растителнозащитните мероприятия върху действието на хербицидите

7–8 1–2 3–4 7–8 1–2 1–2 1–2 5–6 7–8 9–10 1–2 1–2 1–2 3–4 5–6 5–6 5–6 5–6 7–8 9–10 9–10 9–10 9–10

1–2 3–4 3–4 7–8 7–8 7–8 3–4 5–6

1–2 3–4 9–10

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 1.

1. 1. 2. 1. 2. 3. 1. 2. 3.

1. 2. 3. 1. 1.

ЗЕЛЕНЧУЦИ Г. Атанасова и кол. Ранно главесто зеле сорт Пълдинер И. Митова и кол. Растежни прояви и добив на домати – късно полско производство

3–4 5–6 7–8

Д. Тодорова, И. Кришкова. Икономическа оценка на технологични елементи при късно полско производство на броколи В. Василева и кол. Фактори, определящи добива от домати – калиево торене, сорт, направление на 7–8 отглеждане Н. Динев и кол. Торенето като фактор за растежа, добива и качество на продукцията от тикви 7–8 В. Василева и кол. Биохимични показатели за качество на продукцията от различни сортотипове домати 9–10 Н. Динев и кол. Съдържание и извличане на макроелементи с добива на тикви в зависимост от торенето 9–10 ОВОЩАРСТВО В. Божкова, А. Живондов. Преди да създадем градина от костилкови овощни култури 3–4 А. Здравкова. Сроковете на напояване за репродуктивните прояви при ябълката 3–4 В. Кръстева и кол. Методика за бонитетна оценка на почвените условия за орехови насаждения 5–6 З. Ранкова. Поведение на вегетативната крушова подложка OHF –333 след третиране с почвени хербициди 5–6 В. Божкова, М. Нешева. Проучвания на подложките Доцера 6, Гарнем и Гриинпак в питомник 5–6 В. Божкова, М. Нешева. Сравнително проучване на новоинтродуцирани кайсиеви сортове 9–10 И. Станева, З. Ранкова. Конкуренция за минерални хранителни вещества между културни растения и 9–10 плевели в питомник А. Здравкова. Вегетативни прояви на ябълката при капково напояване 9–10 ЛОЗЕ И ВИНО В. Вълчева и кол. Варуване на почвата за съдържанието на калций и магнезий в листата на винени 1–2 сортове лози ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ М. Чопева. Нагласи на земеделските производители към инвестиционните мерки през 2014–2020 3–4 ЦВЕТАРСТВО Д. Милушева и кол. Растежни прояви при тагетес в условия на почвено замърсяване с Cd, Al и Zn 1–2 Б. Атанасова и кол. По-важни болести при отглеждане на гипсофила 3–4 ПАМЕТ Г. Рукмански. В памет на генетика проф. Генчо Генчев 1–2 М. Спирова. Академик Атанас Попов 3–4 К. Момчилов. Първопроходецът – 100 години от рождението на проф. Никола Гайдаров 9–10 ДРУГИ Сътрудничество с Китай 1–2 – 9–10 Новини от МЗХ и ДФЗ 1–2 – 9–10 К. Пеков. Горите на Родопите съхнат, предупреждават институции и учени 7–8 БИБЛИОТЕКА Серия ЗЕМЕДЕЛСКИ МАШИНИ Г. Костадинов, Е.Видинова. Процедура и методика за сравнителна оценка на допустимостта за подпома- 1–2 гане закупуването на земеделска техника Е. Видинова. Методика за изчисляване на разходи за земеделска техника на организация на земеделски 3–4 производители и разпределението им между тях Ц. Присадашки и кол. Машините за растителна защита 5–6 Серия Икономически измерения Б. Иванов. Анализ на сектор „Зърно“ и „Маслодайни култури“ 7–8 Серия ССA – НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ Проф. В. Николов. За Селскостопанска академия 9–10

НОВИНИ ОТ ССА

Учени от Китай се интересуват как произвеждаме вино, розово масло и млечни продукти

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1–2 (280) / 2018

Делегация от Китайската селскостопанска академия по инженерство посети Селскостопанска академия. Гостите от Китай посетиха България във връзка с изпълнението дейностите в рамките на формата 16+1 – Централна и Източна Европа и Китай. В нашата столица се намира централата на центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и държавите от Централна и Източна Европа. Гостите се интересуваха поспециално от секторите винопроизводство, розопроизводство и млекопреработване. Г-н Ли Шуджун изтъкна, че Китай търси международни партньори за разработване на съвместни научни проекти в областта на земеделието. Той изрази възхищението си, че в България земеделието е всестранно развито и е с дългогодишна история. „През последните години все повече фирми от Китай имат бизнес отношения със страната ви и ние трябва да ги съветваме и подпомагаме“, добави Ли шуджун. От своя страна председателят на Селскостопанска акаде-

мия проф. д-р Васил Николов запозна гостите с дейността на научната институция. В системата на Академията има специализирани институти, работещи във всички сфери на земеделието и храните. Така, в Плевен се намира Институтът по лозарство и винарство, който работи в различни аспекти на лозарството и винопроизводството. „От поддържане на най-голямата генбанка на лозя в България с близо 1900 сорта до найсъвременните биотехнологии за производство на обеззаразен лозов материал“. През миналата седмица институтът чества 115 години от създаването си. „ИЛВ – Плевен е първата научно-изследователска институция в България, в тази област и петата в света след Русия, Италия, Франция и Унгария“, поясни председателят на ССА. През всичките тези години са създадени уникални винени сортове.

Във връзка с розопроизводството проф. д-р Николов посочи, че Академията има Институт по розата и етеричномаслените култури, който се намира в град Казанлък. „Единствено в този район на България се отглежда Казанлъшката роза, цветовете на която съдържат етерични масла, от които се произвежда известното по цял свят българско розово масло“, добави той. Двете страни бяха единодушни, че ще задълбочат сътрудничеството помежду си, предават от пресцентъра на Селскостопанска академия.

показва, че производството е силно конюнктурно и зависимо от редица фактори – природно-климатични, пазарни, институционални и др. - Високата трудоемкост и утежнени природно-климатични условия определят по-ниската ефективност в стопанствата – по-ниска доходност на основните производствени фактори, производителност на труда и рентабилност на производството.

№5

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 1–2 (280) 2018

ИкономИческа ефектИвност на земеделскИте стопанства в планИнскИте И полупланИнскИ районИ

проф. д-р Нина Котева Институт по аграрна икономика

ИКОНОМИчЕсКИ ИЗМЕрЕНИя

Земеделските стопанства в планинските и полупланински райони имат важна роля за икономическото и социално развитие на селските райони, за опазване на екосистемите и устойчивото използване на природните ресурси. Същевременно земеделските стопани са изправени пред редица проблеми – природни ограничения, липсата на достатъчно финансови възможности за инвестиции за модернизация на производството, липсата на достатъчно работна ръка поради застаряване на населението и обезлюдяване, затруднен достъп до пазара. Целта на изследването е въз основа на сравнителен анализ да се очертаят тенденциите и направи оценка на икономическата ефективност на земеделските стопанства в планинските и полупланински райони. Основни източници на информация са: официална статистическа информация и първични данни за земеделските стопанства от планинските и полупланински райони от Системата за зeмеделска счетоводна информация (СЗСИ) на отдел „Агростатистика” към МЗХ. В извадката

и през 2012 г.

Въз основа на проведения сравнителен анализ на икономическото състояние на земеделските стопанства се налагат следните обобщаващи изводи: - Продуктивността на стопанствата в планинските и полупланински райони е по-висока от средното равнище на стопанствата в страната в резултат на специализацията им предимно в интензивни сектори, в производства с по-висока добавена стойност – животновъдство с преобладаващо отглеждане на тревопасни животни и трайни насаждения, докато делът на отглежданите полски култури е сравнително по-нисък; - Стопанствата в планинските райони са по-силно субсидирани в сравнение с останалите стопанства. По-високият размер на получените субсидии покриват не само загубите от производство, но допринасят за получаването на нетен доход дори в отделни години и по-висок от средния доход на стопанствата в страната; - Има сериозни колебания в равнищата на получения нетен доход в стопанствата с планинско земеделие, което

Източник: МЗХ, „Агростатистика”, сЗсИ

Фиг. 10. рентабилност на производството

от средното равнище на стопанствата в страната. Причината е по-голямото количество труд, който се влага в тези стопанства, въпреки че получената нетна добавена стойност е по-висока от средното равнище на стопанствата в страната. Друг важен резултативен показател е нормата на рентабилност на производството. Очертава се колеблива тенденция в равнището на показателя и при двете групи стопанства. Това показва, че нарастващият размер на субсидиите не води до повишаване на ефективността на производството. Резултатите потвърждават очакванията за по-ниска рентабилност на производството в стопанствата в планинските и полупланински райони. Тази разлика е особено чувствителна през 2010 г., когато нормата на рентабилност е отрицателна величина. Констатира се значителна разлика 2010 79,4 20,6 -

2011 81,2 18,8 -

2012 77,2 22,8 -

2013 78,2 21,3 0,5

2010 715 45 760

2011 580 33 613

Източник: МЗХ, „Агростатистика”, СЗСИ

Общо

Собствена

Наета

ИЗП

2012 620 23 643

Таблица 2. среден размер на ИЗП в стопанство, дка

2013 635 19 654

на наблюдаваните стопанства са включени съответно за 2010 г. – 184 бр., 2011 г. – 194 бр., 2012 г. – 162 бр., 2013 г. – 178 бр. Основни подходи и методи на изследване: системен и сравнителен анализ, дескриптивен анализ, икономикостатистически анализ, метод на статистическите групировки, експертна оценка, графичен метод и др. Наблюдаваните земеделски стопанства в планинските и полупланински райони, включени в Системата за земеделска и счетоводна информация (СЗСИ), по юридически статут са предимно на физически лица, следвани от кооперации, почти липсват търговски дружества. Прави впечатление високият относителен дял на земеделските кооперации в организационно-стопанската структура. Това може да се обясни с големия брой собственици на малки парцели, които при реализация на собствеността върху земята търсят по-голяма сигурност в сдружаването и участието в кооперация.

Източник: МЗХ, „Агростатистика”, СЗСИ

Юридически статут на стопанствата Физически лица Земеделски кооперации Търговски дружества

Таблица 1. Относителен дял на земеделските стопанства по юридически статут, %

Таблица 3. специализация на земеделските стопанства Специализация на стопанствата Полски култури Зеленчуци и гъби Трайни насаждения Тревопасни животни Свине и птици

Относителен дял, % 2010 2013 21,3 21,7 8,4 7,6 12,9 10,3 35,4 39,1 10,7 9,8 11,4

Смесено производство 11,2 Източник: МЗХ, „Агростатистика”, СЗСИ

В зависимост от формата на собственост, преобладава делът на наетата земя с тенденция към увеличение в границите на 94–97%. Твърде високият относителен дял на наетата земя е сериозна бариера пред собствениците на земеделските стопанства за осъществяването на дълготрайни инвестиционни намерения. Средният размер на наблюдаваните стопанства в планинските райони е над 600 дка. Сравнителният анализ със средните размери на земеделските стопанства в страната

дохода от планинско земеделие. Един от важните резултативни показатели за икономическото състояние на земеделските стопанства е постигнатата производителност на труда. Данните показват, че за анализирания период трайно се повишава средната производителност на труда на стопанствата в страната. В стопанствата с планинско земеделие, производителността на труда е подложена на сериозни колебания. През 2010 г. производителността е отрицателна, в резултат на отрицателната величина на нетната добавена стойност. За периода най-високо равнище на производителност е постигната през 2013 г. – 16 493 лв./ГРЕ, което се дължи на получените значително по-високи субсидии спрямо предходните години. Сравнителният анализ показва, че за анализирания период постигнатата производителност на труда в стопанствата в планинските и полупланински райони е по-ниска

Фиг. 9. Производителност на труда

Източник: МЗХ, „Агростатистика”, сЗсИ

Фиг. 8. Нетен доход без субсидии

показва, че стопанствата в планинските и полупланински райони са по-силно субсидирани, като съотношението е около 2 пъти. В стопанствата с планинско земеделие, делът на субсидиите в брутната добавена стойност е 32% за 2011 г., за 2012 г. – 38,5% и достигат до 53,4% за 2013 г. За останалите стопанства, този дял е значително по-малък, съответно 26,4% за 2011 г., 28,9% – 2012 г. и 43,3% – 2013 г. Картината на нетния доход без текущите субсидии коренно се променя. При двете групи стопанства равнището на нетния доход е колеблива величина. Като колебанията са по-сериозни при стопанствата с планинско земеделие. При тези стопанства полученият нетен доход от производство е отрицателна величина с изключение на 2011 г., когато е получен минимален положителен доход. Сравнителният анализ показва, че е налице обратната тенденция – средният доход на стопанствата в страната само от стопанска дейност без субсидиите е по-висок от

Източник: МЗХ, „Агростатистика”, сЗсИ

Фиг. 1. Брутна продукция

(2010 г. – 101 дка, 2013 г. – 155 дка) показва, че в извадката на наблюдаваните стопанства от планинските райони са включени по-едри стопанства. Направеният анализ по специализация показва, че с най-висок относителен дял са специализираните стопанства с тревопасни животни, следвани от стопанствата с полски култури и с трайни насаждения. За анализирания период няма съществени промени в специализацията на стопанствата. Единствено по-чувствително изменение е нарастването на дела на стопанствата с трайни насаждения – от 35,4% през 2010 г. на 39,1% за 2013 г., за сметка на незначителните намаления на дела на стопанствата с трайни насаждения, зеленчуци и свине и птици. За анализирания период, прави впечатление ниският относителен дял на неспециализираните стопанства – около 11%, който остава без промяна. За анализирания период няма съществени колебания в

Източник: МЗХ, „Агростатистика”, сЗсИ

Фиг. 2. Продуктивност на 1-ца площ, лв./дка

количеството на вложения труд в земеделските стопанства от планинските райони, съответно 2010 г. – 4,7 ГРЕ, 2011 г. – 4,6 ГРЕ, 2012 г. – 5,0 ГРЕ и 2013 г. – 3,6 ГРЕ. Тези стойности са около два пъти по-високи от количеството вложен труд общо за стопанствата в страната, което е нормално като се имат предвид по-тежките природни условия на работа. Тенденциите на изменение на брутната продукция (БП) за двете групи земеделски стопанства са различни. За анализирания период се очертава тенденция на нарастване на брутната продукция общо за стопанствата в страната, като увеличението не е значително. За същия период равнището на брутната продукция в стопанствата от планинските райони показва колебания – нараства през 2011 г. и 2012 г., а през 2013 г. – спада. Прави впечатление, че през 2010 г. равнището на брутната продукция

Източник: МЗХ, „Агростатистика”, сЗсИ

Фиг. 7. Текущите субсидии

ства следва различни тенденции. Докато за стопанствата в страната, доходността на 1-ца вложен труд е с тенденция към повишение, то в стопанствата с планинско земеделие е колеблива величина. По-високата трудоемкост в стопанствата в планинските и полупланински райони формират и по-ниските равнища на доходност на вложния труд, като тези разлики са особено чувствителни за 2010 г. и 2012 г. Интерес представлява анализът на получения нетен доход на стопанствата без текущите субсидии – плащанията по СЕПП, националните доплащания, плащанията за необлагодетелствани райони, плащанията за животни. При двете групи стопанства има възходяща тенденция на изплатените субсидии, средно на стопанство. За анализирания период и при двете групи стопанства нараства размерът на субсидиите. Сравнителният анализ

общо за стопанствата в страната е по-високо от стопанствата с планинско земеделие. В резултат на значителното нарастване на произведената брутна продукция в стопанствата с планинско земеделие след 2011 г., тя изпреварва съществено средното равнище на стопанствата в страната, като разликата е над 2 пъти. Обяснение може да се търси в по-големите размери на наблюдаваните стопанства с планинско земеделие в сравнение със средните размери на стопанствата в страната. Сравнителният анализ на постигнатото равнище на продуктивност на 1-ца площ, показва същата тенденция – пониско равнище на продуктивност на стопанствата с планинско земеделие през 2010 г. спрямо средното равнище, а след 2011 г. – тенденцията е обратна, като разликите вече не са толкова чувствителни. Тенденцията на брутния доход следва тенденцията на

Фиг. 3. Брутен доход Източник: МЗХ, „Агростатистика”, сЗсИ

Доходността на 1-ца площ общо за стопанствата в страната е с тенденция към намаляване, но разликата не е съществена. При несъществена промяна в размера на стопанствата в планинските райони, сериозните колебания в равнището на нетния доход, оказват влияние и на доходността на 1-ца площ, която също е конюнктурна величина. При отрицателна доходност през 2010 г., през 2012 г. е реализирана най-високата доходност за анализирания период, след което следва понижение на равнището. Анализът на данните показва, че доходността на 1-ца площ в стопанствата с планинско земеделие е по-ниска в сравнение със средната стойност общо за стопанствата в страната. Изключение прави само 2011 г. когато стопанствата в планинските райони са постигнали по-висока доходност, но разликата е минимална. Доходността на вложения труд при двете групи стопан-

Фиг. 6 . Доходност на вложения труд

Източник: МЗХ, „Агростатистика”, сЗсИ

Фиг. 4. Нетен доход със субсидии

изменение на брутната продукция. Различието е в помалката разлика в нивата на дохода при двете групи стопанства, което се дължи на значително по-високите производствени разходи при стопанствата в планинските и полупланински райони. При тях междинното потребление заема по-висок относителен дял в брутната продукция спрямо стопанствата в страната. За сравнение, докато междинното потребление общо за стопанствата е съответно 2011 г. – 55%, 2012 г. – 57%, 2013 г. – 62%, то в стопанствата в планинските райони е 2011 г. - 65%, 2012 г. – 75%, 2013 г. – 78%. Прави впечатление, че и при двете групи стопанства се очертава негативна тенденция на увеличение на разходите за производство. Като резултативна величина, при нетния доход със субсидии се очертават различни тенденции при двете групи стопанства. За анализирания период, равнището на средния нетен доход общо за земеделските стопанства

Източник: МЗХ, „Агростатистика”, сЗсИ

Фиг. 5. Доходност на площ

е без съществена промяна и се движи в границите на 15 633–17 776 лв. Докато в стопанствата в планинските и полупланински райони нетният доход е подложен на сериозни колебания. През 2010 г. стопанствата са работили на загуба, през 2012 г. са постигнали сравнително нисък нетен доход – 10 022 лв., но през 2011 г. и 2013 г. стойностите са два и повече пъти по-високи спрямо 2012 г. Сравнителният анализ показва, че през 2010 г. и 2012 г. нетният доход на стопанствата с планинско земеделие е по-нисък от средния за страната, а през другите две години – ситуацията е обратна. Данните показват, че сериозните колебания в доходите се дължат на силно конюнктурните производствени резултати от производството в планинските и полупланински райони. Считаме, че силно влияние оказват природно-климатичните, но и други условия – производствени, пазарни, институциални и др.

Страните от ЦИЕ подписаха меморандум за сътрудничество с Китай Меморандум за задълбочаване на сътрудничеството в земеделието подписаха Китай и страните от Централна и Източна Европа по време на агрофорум, който се проведе в Словения в края на 2017г.. Глобализацията и конкуренцията, базирана на качеството, значително променя агрохранителната система и ролята на малките производители в нея, заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на конференция на тема „Значение на хранителните вериги на локално и глобално ниво“. Министър Порожанов подчерта, че за развитието на хранителната индустрия българското правителство подкрепя и насърчава въвеждането на качествени стандарти. И припомни, че голямо внимание е обърнато на достигането на европейските норми за безопасност и качество при месните и млечни продукти, но в същото време с различни инициативи успешно се развива и предлагането на традиционни български храни. Насърчава се използването на местни суровини, както и преработката им за постигане на продукция с по-висока добавена стойност, която да се предлага на международните пазари. В изказването си българският министър акцентира на значението на търговията със земеделски стоки със страните, които участват в инициативата 16+1 между Китай и ЦИЕ. В последните 3 години оборотът с тези страни е на стойност около 2 млрд. долара годишно, което е 26-27% от общата агротърговия на България. Позитивен пример е създаването на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на земеделието между Китай и Централна и Източна Европа, който започна работа в България на 26 юни 2015 г. В неговите функции влиза предлагането на актуална информация за търговски и селскостопански изложения и подкрепата на ефективните бизнес контакти. В Словения министър Порожанов проведе двустранни срещи с министрите на земеделието на Китай, Словения и Полша – Хан Чанфу, Деян Жидан и Кшищоф Юргиел. Той посети и българския щанд на 55-ия Международен панаир на земеделието и храните – AGRA в Горна Радгона.