ISSN 1310-7992 www.oralo.bg
281 / 2018
ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС
Цена: 6,00 лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отг. редактор: доц. д-р З. Петкова, 02/812 75 07 Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечат и дизайн: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: акад. А. Атанасов, проф. д-р В. Божкова, доц. д-р Г. Баева, доц. д-р Д. Ганева, доц. д-р З. Наков, проф. д-р Н. Котева, П. Въжарова, проф. д-р Т. Колев, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Т. Тонев
Подаването на документите ще става по електронен път чрез системата ИСУН Подмярка 6.1. е от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014–2020 г. Условията за кандидатстване по процедурата са уредени в насоки, утвърдени от ръководителя на Управляващия орган на ПРСР. Общият размер на средствата, които могат да бъдат предоставени по процедурата за всички одобрени проектни предложения възлиза на 22 000 000 евро. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 17:30 часа на 14.06.2018 г. Интересът по тази подмярка е засилен. Подмярка 6.1 има за цел подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на млади земеделски стопани в България. Националната служба за съвети в земеделието отново е в готовност и ще оказва безвъзмездна подкрепа на кандидатите при подготовката на бизнес плана и всички необходими документи за участие в подмярката. Проектните предложения се подават по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН 2020), на интернет адрес: www.eumis2020.government.bg. Кандидатите могат да задават допълнителни въпроси и да искат разяснения във връзка с Условията за кандидатстване до 3 седмици преди крайния срок за подаване на проектни предложения. Въпросите се задават на електронната поща: rdd@mzh.government.bg.
Списанието се издава с подкрепата на:
Списание „Земеделие плюс“ е продължител на най-старото земеделско издание в България – „Орало“, с първи брой от 1894 г.
281 / 2018
Стартира прием на проектни предложения по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“
ПЛЮС
Биологично овощарство Подходящи сортове за биологично производство от някои овощни видове. . . . . . . . . . . . . . . . . . 2 Елементи от технология за биологично плодопроизводство при някои сортове сливи. . . . . 5 Алтернативни методи за борба с плодовите червеи по овощните култури. . . . . . . . . . . . . . . 9 Биологичното малинопроизводство в България. . . . 14 Зеленчуци Нов сорт пипер – Ивайловска капия . . . . . . . . . . 19 Земеделски култури Нов сорт стевия „Стела“. . . . . . . . . . . . . . . . . 20 Зърнено-бобови култури, отглеждани в биологично земеделие. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24 Пригодност на сортове грах за биологична система на отглеждане. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 28 Натрупване на коренова биомаса от фий след третиране с хумустим. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31 За Националната колекция от растителни генетични ресурси . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34 Науката за практиката Иновационни модели за повишаване на конкурентоспособността. . . . . . . . . . . . . . . . . . 38 Заедно с Китай Сътрудничеството между Китай и ЦИЕ съдейства за изграждането на „Един пояс, едни път“. . . . . . . 39
НОВИНИ
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Съдържание
1
проф. д-р Валентина Божкова, проф. дн Стефан Гандев, проф. д-р Аргир Живондов, Институт по овощарство, Пловдив налния сектор. Докато се създадат подходящи за биологичното земеделие, се налага да се подбират сортове с доказана устойчивост на икономически важни за съответния вид биотични и абиотични стресови фактори. Това е предпоставка за редуциране на третиранията с химични средства и прилагането на принципите на биологичното производство. Според статистиката, у нас сливите заемат най-голям дял от биологичните овощни градини, следвани от череши, праскови, ябълки, кайсии и круши. От орехоплодните овощни видове в биологичните градини най-голям е делът на орехите, следвани от лешници и бадеми. Сливи Един от основните проблеми за сливите е вирусната болест шарка (Plum pox virus). Единственият познат у нас сорт с доказана устойчивост на болестта е сорт Йойо. Сортът обаче е чувствителен на късни пролетни мразове, а в планинските райони на ранно и късно кафяво гниене (Monilinia laxa и Monilinia fructigena), затова не може да бъде препоръчан за масово използване в биологичното земеделие. За биологичното производство по-подходящи са сортовете Стенлей и Чачанска лепотица, тъй като са доказали своята пластичност при различни почвено-климатични условия. Може да се отглежда и сортът Нансийска мирабела, но трябва да се има предвид, че той е чувствителен на засушаване и високи летни температури. За биологично производство особено в полуп-
Жълта афъзка
За баща на биологичното земеделие се счита Алберт Хауард. През 1924 г. австрийският философ Рудолф Щайнер въвежда понятието за „биодинамично земеделие“, в основата на което са взаимоотношенията почва–растение–животно–човек. Оттогава биологичното земеделие, като производство на животинска и растителна продукция за сметка на потенциала на природата, с максимално опазване на екосистемите, събира много привърженици. У нас за биологично земеделие усилено се заговори преди около 30 години, но през последните 10 години много бързо се увеличи броят на фермите, занимаващи се с него. През 2013 г. в системата на биологичното производство са били 16 884 ха трайни насаждения. За сравнение през 2016 г. в сектора за конвенционално производство те заемат 58 504 ха. Данните са достатъчно красноречиви и показват наистина траен интерес към биологичното земеделие, което е продиктувано и от стремежа на консуматорите към чиста храна. Един от основните компоненти при създаване на овощна градина за биологично производство е изборът на подходящи сортове. Трайните насаждения се използват дългосрочно и при избор на неподходящ сорт резултатите са предварително обречени на неуспех, дори да са изпълнени всички други необходими условия. Науката е в дълг към биологичното земеделие, защото според някои автори около 95% от биологичната растителна продукция се произвежда от сортове, създадени за конвенцио-
Стенлей
2
Подходящи сортове за биологично производство от някои овощни видове
Чачанска лепотица
ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
281 / 2018
БИОЛОГИЧНО ОВОЩАРСТВО
Лапинс
Съмит
Прима
Флорина
Мелприма
Ласкава
Евмолпия
Ябълки Ябълката е един от овощните видове с наймалка пригодност за биологично производство. Това е продиктувано от факта, че този овощен вид се напада от голям брой неприятели с икономическо значение. По отношение на болестите задължително условие е определените сортове за биологично производство да са устойчиви на болестта струпясване (Venturia inaequalis) и устойчиви или поне толерантни на брашнеста мана (Podosphaera leucotricha). До момента са създадени над 80 ябълкови сорта, отговарящи на тези условия. За най-перспективни се считат сортовете Прима, Флорина, Ревена, Вентура, Валана и Мелприма, като по-
Редхейвън
Бигаро бюрла
Череши Черешовите насаждения са на второ място по площ, както в конвенционалния, така и в биологичния сектор. Основните проблеми при тяхното отглеждане са свързани с честите провокативни пролетни мразове, напукването на плодовете, а от биотичните фактори най-важни са късното кафяво гниене (Monilinia fructigena) и листните въшки. При избор на сортове е добре да се предпочитат по-късно цъфтящите сортове, с оглед намаляване пораженията от измръзване. По отношение напукване на плодовете, сортовете Бигаро бюрла, Бинг и Лапинс проявяват устойчивост или толерантност, докато Съмърсет и Сънбърст са чувствителни. Като цяло по-мекоплодните сортове
281 / 2018 ПЛЮС
са по-устойчиви в сравнение с хрущялките. Доказано чувствителни на късно гниене са сортовете Регина и Райниер, а на листни въшки Бигаро бюрла. Сортовете Съмит, Хъдзън, Сънбърст, Регина, Каталин проявяват известна устойчивост или толерантност към листните въшки.
ЗЕМЕДЕЛИЕ
ланинските райони може да се препоръчат и едроплодните джанкови сортове Червена, Жълта и Синя афъзки. Основна препоръка към производителите е да не засаждат непроверени сортове, за които са прочели само рекламни материали.
3
281 / 2018
Перлекот
Харкот
Харлейн
ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
4
следните три са селекционирани в Института по овощарство – Пловдив. Праскови Сортовете за биологично производство трябва да проявяват устойчивост или толерантност към болестите брашнеста мана (Podosphaera pannosa), къдравост (Taphrina deformans), късно кафяво гниене (Monilinia fructigena) и шарка (Plum pox virus). Устойчивост към болестта брашнеста мана проявяват старите сортове Ахелой, Мало Конаре, както и новите селекционирани в Института по овощарство Евмолпия и Ласкава. Последните два проявяват устойчивост и към къдравост по прасковата. Сортовете Глоухейвън, Харкрест и Редхейвън проявяват устойчивост на късно кафяво гниене, а Спасена, Филина, Пълдин, Ласкава на шарка, докато повечето познати сортове са чувствителни на тази вирусна болест. Новият сорт Пълдин проявява устойчивост към засушаване.
Извор 10
Лара
Кайсии За кайсията шарката също е лимитиращ фактор, както и неблагоприятните климатични промени. В тази връзка може да се препоръчат устойчивите или толерантни на шарка сортове Харлейн, Лито, Старк Ърли ориндж, Харкот. Трябва да се има предвид че сортовете Модесто и Харгранд са силно чувствителни на шарка. Сортът Томкот е чувствителен на късно кафяво гниене, а Аурора на измръзване. Като цяло посочените като устойчиви на шарка погоре сортове показват и добра пластичност, затова може да се препоръчат за биологично производство, заедно със сортове като Перлекот и Крупна скопиянка.
меделие. Не така стоят нещата при другата икономически значима болест при ореха – антракнозата (Gnomonia leptostyla /Fr./ Ces. et de Not). За да се избегнат химическите третирания срещу тази болест, се препоръчва отглеждането на слабо чувствителни или устойчиви на антракноза сортове. Такива са сортовете Шейново, Силистренски, Лара, Фернор и Фернет, които са подходящи за отглеждане в цялата страна.
Орехи Орехът е овощен вид с много добра пригодност за биологично производсто. Основната болест при ореха е бактериозата (Xanthomonas arboricola pv. juglandis /Pierce/ Dye). Борбата срещу нея се извежда с медни препарати, които са разрешени за употреба при биологичното зе-
Изборът на сортове за биологичното производство трябва да става на базата на проверена информация за сортовете. Трябва обаче да се има предвид, че почвено-климатични фактори силно влияят върху проявите на посочените по-горе болести, неприятели и адаптивност.
Фернор
ас. Деница Христова, доц. д-р Евлоги Марков, доц. д-р Диян Георгиев, ас. Северина Вълева Институт по планинско животновъдство и земеделие, Троян Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“, София Производството на биологична продукция от плодове набира все по-голяма популярност сред консуматорите. За получаването є е необходимо прилагането на определени агротехнически мероприятия. Елемент от технологията, който намира голямо приложение при създаването на нови насаждения в Институт по планинско животновъдство и земеделие, гр. Троян, е запасяващото траншейно органично торене с оборски тор (Динкова, 2009). Това предполага по-дългосрочно запасяване на сливовите дървета с хранителни елементи. Редица автори изследват състава на почвата и промените, които настъпват в нейната структура след прилагането на различни агротехнически дейности. Почвата е „жива” и активна среда. В нея протичат непрекъснато физични, химични, физико-химични и биологични процеси, влияещи се от различни фактори, включително и от внесените торове. Торенето е агротехническо въздействие върху почвата и само с правилна употреба могат да се постигнат добри резултати (Stockdale et al., 2002). Органичните материали при внасянето им в почвата са подложени на действието на различни химични, биохимични и микробиологични процеси, под влияние на които те се разграждат до по-прости форми, усвоими от растенията. В резултат на тези промени, органичното вещество (животински тор, биоразградими органични отпадъци, торф, растителни остатъци и др.), попаднали в почвата сe превръщат в почвено органично вещество, което е сложна система от хумусни вещества, белтъци, аминокиселини, въглеводороди, мастни киселини, биологично активни вещества, восъци, лигнин и др. (Filcheva at al., 2004). Органичното земеделие допринася за поддържане и запазване на плодородието на почвата, като по този начин предотвратява нейната деградация (Arnhold et al.,1914). Органичните материали, които се използват като подобрители на почвата се внасят хо-
могенно по цялата площ. Тези, които се използват като торове, се внасят хомогенно или диференцирано. С цел намаляване загубите на хранителните вещества и повишаване на ефекта от торенето, органичните торове се заорават веднага или се покриват с почва (Kanazirska, 2012). През пролетта на 2001г. в Институт по планинско животновъдство и земеделие, Троян, е създадено сливово насаждение от немските сортове „Тегера” и „Елена”. Овощните дървета са засадени в траншеи с внесена оборска тор 130 кг на линеен метър, по схема 4/2,5 м върху подложка Мироболан.
ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Елементи от технология за биологично плодопроизводство при някои сортове сливи
281 / 2018
БИОЛОГИЧНО ОВОЩАРСТВО
5
281 / 2018 ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
6
Почвата е сива горска, глеевидна, слабо ерозирана, с ниско съдържание на хумус. Изследваните профили са със следната характеристика: A риг. 0–26 cм – Тъмно кафяв, свеж, зърнестотроховидна структура, слабо уплътнен, средно тежко песъчливо глинест преход, ясен и не шупва от HCL. Bt1g 26–58 cм – Кафяво-червен, свеж, плътен, буцесто-призматична структура, тежко песъкливо глинеста, има манганови конкреции, преход постепенен, слабо забележим, не шупва от HCL (Пенков, 1988; Михайлова, и др., 2005). След петнадесет години от създаването на насаждението се провежда научен експеримент за оценка на агрохимичния статус на почвата, след запасяващото траншейно органично торене с оборски тор. Извършено е количествено определяне на хранителните макроелементи азот, фосфор и калий, както и съдържанието на хумус и pH на почвените профили в дълбочини 0–20 cм, 20–40 cм и 40–60 cм. Пробите са взети от вътрередовата площ на дърветата, съгласно методиката за почвени анализи. Определянето на оптималното съотношение на основните биогенни макроелементи е важна предпоставка за получаване на качествена продукция – икономически изгодна и екологично съобразена. Съставът на агрохимическите показатели от
трите почвени профили във вътрередовото пространство на сорт „Тегера“ е представен в таблица 1. Във вътрередовото пространство, където се намира „депото” на запасяващото органично торене, почвената реакция в разтвор на KCl в почвен хоризонт 0–20 cм се движи в границата от 4,5 до 5,4, при средна стойност от 4,8, която се характеризира, като средно до силно кисела реакция. В следващия почвен слой 20–40 cм, с pH от 5 (средна стойност) се запазва киселата реакция на средата. При дълбочина 40–60 cм се наблюдава слабокисела до неутрална реакция със стойност 6,57. Вариционният коефициент в резултатите при първите две дълбочини е нисък, а при профил 40–60 cм е много нисък, което се дължи на извършваните агротехнически мероприятия в различните изследвани почвени слоеве. Азотното съдържание, представено в амонячна и нитратна форма при почвен профил 0–20 cм е в диапазона 14,4–3,4 мг/кг, което показва широк размах във варирането на елемента. При осредняване на стойностите се получава съдържание на азот от 24,6 мг/кг, което определя профила като добре запасен. В хоризонта 20–40 cм азотното съдържание е повече и достига до 32,1 мг/кг – стойности, отчитащи много добра запасеност. В профила 40–60 cм е най-ниско – 14,4 мг/кг, със средна степен на
Таблица 1. Състав на агрохимическите показатели от почвените профили във вътрередовото пространство на сорт „Тегера“.
0–20 cм
20–40 cм
40–60 cм
∑ N- NH4+NO3
рН
Почвени профили cм
P2O5
K2O
мг / 100 г
Хумус
H2O
KCl
мг / кг
%
Minimum
4,7
4,5
14,4
9,9
28,5
2,46
Maximum
5,9
5,4
37,4
15,8
51,2
3,06
Mean
5,1
4,8
24,6
13,23
41,63
2,74
StЕrror
0,38
0,3
6,77
1,74
6,79
0,17
StDev
0,66
0,52
11,73
3,02
11,76
0,30
CV %
12,94
10,83
47,68
22,83
28,25
10,95
Minimum
4,8
4,6
21,9
9,3
26,5
1,93
Maximum
5,4
5,3
37,4
79,6
49,1
5,08
Mean
5,2
5,0
32,07
43,03
39,9
3,53
StЕrror
0,2
0,22
5,08
20,34
6,85
0,91
StDev
0,35
0,38
8,80
35,23
11,87
1,57
CV %
6,73
7,6
27,44
81,87
29,75
44,47
Minimum
6,9
6,1
10,9
23,1
14,0
0,60
Maximum
7,5
6,8
20,7
51,7
120,8
3,38
Mean
7,23
6,57
14,43
39,2
45,23
1,42
StЕrror
0,06
0,08
1,02
2,99
13,09
0,30
StDev
0,19
0,24
3,07
8,98
39,28
0,91
CV %
2,63
3,65
21,27
22,90
86,84
64,08
0–20 cм
40–60 cм
мг / 100 г
Хумус
H2O
KCl
мг / кг
4,8
4,5
22,5
8,7
31,3
2,79
%
Maximum
6,6
6,5
34,0
120,2
50,6
3,28
Mean
5,83
5,23
28,6
57,8
40,4
4,59
StЕrror
0,54
0,63
3,34
32,87
5,60
0,81
StDev
0,93
1,1
5,79
56,93
9,70
1,40
CV %
15,95
21,03
20,24
98,49
24,00
30,50
4,9
4,7
14,4
14,8
28,1
3,41
Maximum
6,6
6,5
37,4
137,3
37,7
6,07
Mean
5,97
5,83
25,13
76,83
34,17
4,64
StЕrror
0,54
0,57
6,68
35,37
3,05
0,77
StDev
0,93
0,99
11,58
61,26
5,28
1,34
CV %
15,57
15,23
46,08
79,73
15,45
28,88
Minimum
7,2
6,3
11,5
54,5
19,0
2,32
Maximum
7,8
7,0
38,0
126,6
72,8
5,62
Mean
7,41
6,75
17,37
98,46
44,29
3,92
StЕrror
0,07
0,07
3,11
8,34
6,83
0,43
StDev
0,20
0,21
8,79
23,59
19,31
1,21
CV %
2,70
3,11
50,60
23,95
43,60
30,87
вариране. Стойностите на фосфора във вътрередовата площ при дълбочина 0–20 cм варират от 9,9 до 15,8 мг/100 г. Средно за хоризонта е 13,2 мг/100 г, което определя профила като добре запасен. Значително високо е фосфорното съдържание в следващия почвен хоризонт (20–40 cм), където средно достига стойности от 43 мг/100 г. Високото вариране в съдържанието на елемента и по-големите му стойности при някои проби, може да се предположи, че са вследствие на количествата на оборски тор в този сектор. Анализът на резултатите, относно съдържанието на калий в почвите, показват че те са естествено много добре запасени с този хранителен елемент, което е характерно за почвите от района и начина на земеползване. Стойностите на калий в хоризонт 0–20 cм от реда варират от 28,5 до 51,2 мг/100 г. Средно той е 41,6 мг/100 г, което регистрира много добра запасеност в този почвен профил. При дълбочина 20–40 cм, калият е със средна стойност от 39,9 мг/100 г – резултат, показващ високи количества на елемента. От анализа на третия хоризонт – 40–60 cм, отчетените средни стойности са високи – 45,23 мг/100 г, вероятно поради основното количество оборски тор в този почвен пласт. Вариационният коефициент е отчетен във високи стойности и при трите почвени профила. Получените резултати по отношение съдър-
жанието на хумус, показват, че стойностите му от почвените дълбочини е ниско, което е характерно за почвеното различие. От профил 0–20 cм съдържанието на хумус е средно – 2,74%. В следващия хоризонт (20–40 cм) е повече – 3,5%, вероятно от по-голямото количество на оборски тор. При профил 40–60 cм е най-малко – 1,4%. Варирането в стойностите на органичното вещество е от средно до високо при трите дълбочини. Почвената реакция в разтвор на KCl при сорт „Елена“ във вътрередовото пространство при двата хоризонта – 0–20 cм и 20–40 cм се движи в границата от 4,5 до 6,5, при средна стойност от 5,2 при почвен профил 0–20 cм и 5,8 при 20–40 cм (табл. 2). Характеризира се като среднокисела реакция на средата. При дълбочина 40–60 cм се наблюдава слабокисела към неутрална реакция на рН, варираща от 6,3 до 7, при средна стойност 6,7. Вариационният коефициент в резултатите при първите две дълбочини е нисък и среден, а при профил 40–60 cм е много-нисък. Отчетеното азотно съдържание при почвен профил 0–20 cм е в диапазона 22,5–34 мг/кг. При осредняване на резултатите се получава съдържание на азот от 28,6 мг/кг, което определя профила като добре запасен. Хоризонт 20–40 cм също се характеризира с добра запасеност, въпреки, че количеството на елемента намалява и достига до 25,1 мг/кг. В профила 40–60 cм се отчита най-ниско средно съдържа-
281 / 2018
K2O
ПЛЮС
P2O5
Minimum
Minimum
20–40 cм
∑ N- NH4+NO3
рН
Почвени профили, cм
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Таблица 2. Състав на агрохимическите показатели от почвените профили във вътре редовото пространство на сорт „Елена“.
7
281 / 2018 ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
8
ние – 17,4 мг/кг, отличаващо се с висока степен на вариране. И при трите почвени профила стойностите на фосфора във вътрередовата площ се отчитат със значително вариране. При дълбочина 0–20 cм – от 8,7 до 44,5 мг/100 г, при 20–40 cм – от 14,8 до 78,4 мг/100 г и при 40–60 cм – от 54,5 до 78,4 мг/100 т. Средните стойности за хоризонтите се увеличават с увеличаване на дълбочината на профила, съответно: 26,6; 46,6 и 66,4 мг/100 г, което определя профила като силно запасен. Високото вариране в съдържанието на елемента и по-големите му стойности при някои проби, може да се предположи, че са вследствие на количествата на оборски тор в този сектор. Във вътрередовото разстояние стойностите на калий в хоризонт 0–20 cм варират от 31,3 до 50,6 мг/100 г. Средно той е 40,4 мг/100 г, което регистрира много добра запасеност в този почвен профил. При дълбочина 20–40 cм, количеството на елемента е високо. Средната стойност на калия е 34,2 мг/100 г. От анализа на третия хоризонт – 40–60 cм, отчетените средни стойности също са високи – 44,3 мг/100 г, вероятно поради основното
количество оборски тор в този почвен пласт. Отчетени са високи стойности на вариационния коефициент и при трите почвени профила. Отчетените резултати в съдържанието на хумус, показват, че стойностите му от почвените дълбочини е ниско, което е характерно за почвеното различие. От профилите 0–20 cм и 20–40 cм от реда, съдържанието на хумус е със средна стойност 4,6%. В следващия хоризонт – 40–60 cм намалява до 3,9%. Варирането в стойностите на органичното вещество е високо при трите дълбочини. Изводи Направен е агрохимичен статус на почвени профили в сливово насаждение на сортовете „Тегера“ и „Елена“. Резултатите от проведения анализ показват добра почвена запасеност с елементите фосфор и калий и на азот от почвен профил 0–20 cм при „Тегера“ и 20–40 cм при „Елена“. След 15-годишен период на отглеждане на двата сливови сорта по технологията на запасяващото траншейно органично торене с оборски тор, може да се отчете, че тя е подходяща за биологично плодопроизводство.
проф. д-р Христина Кутинкова проф. д-р Василий Джувинов Институт по овощарство, Пловдив Интензификацията на растителната защита в резултат на усилената химизация в земеделското производство в средата на XX век доведе до нарушаване на баланса в живата природа. В резултат на това през 70-те и 80те години на миналия век беше регистрирана масова поява на устойчивост у много вредители към използваните пестициди, а много полезни птици и насекоми бяха унищожени, т.е. настъпи опасност от нарушаване на екологичното равновесие в околната среда. Паралелно с това се появи и проблемът с остатъчните количества пестициди в земеделската продукция, а от там и реалният риск за човешкото здраве. Този проблем се изостри особено при овощните култури, където за опазването на плодовата продукция се извършват от няколко до 18–20 третирания през вегетационния период, в зависимост от овощния вид. Като ответна реакция на отрицателните последици от интензивната химическа борба с неприятелите по земеделските култури, още през 70-те години на миналия век възникна като наука и практика концепцията за Интегрирана растителна защита. Тя беше базирана на интегрирания подход, чрез визуални наблюдения в овощната градина за развитието на болести, неприятели и плевели, успоредно с фенологичното развитие на овощните култури, като се отчита и т.нар. „икономически праг на вредност” преди да се обявят съответните пръскания. По този начин се намалиха броят на третиранията и количествата използвани пестициди в овощните градини. Масовото въвеждане на феромоновите улов-
Феромонова уловка
ки, компютърните програми за очакваната дата за поява на вредителя в градината, пунктовете за прогноза и сигнализация, здравият и безвирусен посадъчен материал, сортове и подложки, толерантни или устойчиви на основни болести и неприятели и други методи доведоха до преминаване към Интегрирано плодово производство (ИПП) в края на 80-те и началото на 90-те години на XX век. Основната цел на това производство е непрекъснато намаляване употребата на агрохимикали, за да се опази околната среда и здравето на хората и да се създадат предпоставки за преминаване към Биологично производство на плодове. При него с предимство се използват всички нехимични методи – агротехнически, физикомеханични, биологични, като за контролиране на неприятелите се разчита до голяма степен и на природното регулиране. Химичните средства се употребяват като последна стъпка, само когато вредителите са над праговете на икономическа вредност (ПИВ), а използваните препарати трябва да отговарят на определени критерии – не само да са ефективни срещу
ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Алтернативни методи за борба с плодовите червеи по овощните култури
281 / 2018
БИОЛОГИЧНО ОВОЩАРСТВО
9
281 / 2018 ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
10
неприятелите, а да са селективни за популациите на естествените регулатори (хищници и паразити), да са безвредни за хората и останалите живи елементи на околната среда. В рамките на определението, дадено от IOBC (Международната организация за биологичен контрол на вредителите) ИПП се определя, като икономически изгодно производство на плодове с високо качество, като се дава приоритет на екологични по-сигурни методи с намаляване на нежеланите вторични ефекти и използването на агрохимикали, с цел подобряване опазването на околната среда и здравето на хората (Cross et al. 1997). В тази статия авторите си поставят за цел да запознаят производителите на плодова продукция с възможностите за алтернативни методи за борба с най-опасната група неприятели в овощните градини – плодовите червеи, като избегнат недостатъците на химическите методи и средства. Плодовите червеи са сравнително дребни гъсеници на пеперуди (разред Люспокрили Lepidoptera; семейство Листозавивачки Tortricidae), които повреждат плодовете на овощните култури. В България се срещат няколко вида, от които с най-голямо икономическо значение са ябълковия, сливовия и източния плодови червеи. МОНИТОРИНГ НА ПЛОДОВИТЕ ЧЕРВЕИ Динамиката на летежа на плодовите червеи – начало, максимум и край се установява и проследява с помощта на уловки със синтетични полови феромони “сodlemone” за ябълковия плодов червей, “funemone” за сливовия плодов червей и “orfamone” за източния плодов червей. Най-използвани са моделите уловки с лепливо дъно Pherocon® тип „1С Traps” и Pherocon® тип “VI Delta Traps” на американската фирма Trѓcѓ Inc. USA, но има подобни уловки и с други означения, произведени в Германия, Италия, Швеция, Унгария, Франция и други страни. Уловките се окачват на дърветата на височина около 2 метра във фенофаза „начало на цъфтеж” на овощните видове. До първия улов се отчитат ежедневно, а след това 1–2 пъти седмично. Уловените пеперуди се изброяват и записват, а след това се отстраняват посредством специална шпатула (включена е в комплекта на уловките). Фирмите-производители дават указания през какъв период трябва да се подменят капсулите с полов феромон (най-често през 45 дни, а в топлите летни месеци през 30 дни. Произвеждат се и капсули, които се подменят 2 пъти през сезона). Лепливите дъна се подменят при доказана ниска ефективност – невъзможност да задържат пеперудите на неприятеля. Понижаването на ефективността
се предизвиква от зацапване или изстъргване на лепилото заедно с уловените пеперуди при отчитанията. ПЛОДОВИТЕ ЧЕРВЕИ – ОСНОВНИ ВРЕДИТЕЛИ ПО ОВОЩНИТЕ КУЛТУРИ Ябълков плодов червей – Cydia (Laspeyresia, Carpocapsa) pomonella L. Той е разпространен в цялата страна, като ежегодно се появява във висока плътност. У нас този опасен вредител развива две поколения годишно. В някои години може да развие и частично трето поколение, но то е с изключително ниска плътност. Напада всички овощни видове, без череша и вишна. Най-големи повреди нанася по ябълката, където се развива почти през целия вегетационен период. От средата на юни напада силно круша, дюля и орех. У нас климатичните условия са изключително благоприятни за масовото намножаване на ябълковия плодов червей и за неговото развитие през целия вегетационен период. Първите повреди от неприятеля се наблюдават през май (в края на фенофаза „лешник” и началото на фенофаза „орех”). При липса на мерки за защита, с напредването на вегетацията процента на повредите постепенно расте и при прибиране на реколтата може да достигне 40–50% червясване на плодовете при средна степен на нападение, а при силно нападение – над 80–90%. Повреди се наблюдават и в градини, където се прилагат неподходящи или ненавременни средства за борба с неприятеля – закъсняване на третиранията, несъобразяване с последействието на инсектицидите или използване на неефективни продукти или такива, към които неприятелят е развил вече устойчивост. Сливов плодов червей – Cydia (Laspeyresia, Grapholitha) funebrana Tr. Той се среща във всички региони на страната, където се отглеждат сливи и е един от най-опасните неприятели по сливата – може да предизвика над 40–50% повреди (червясване) по плодовете. Напада също трънката и джанката. Този плодов червей развива две или три поколения годишно, в зависимост от условията в дадения район през годината. В района на гр. Пловдив през повечето години видът развива три поколения, а през хладни и дъждовни години – по две поколения. Източен плодов червей – Cydia (Grapholitha, Laspeyresia) molesta Busck. У нас той се среща във всички овощарски райони. Поврежда леторастите и плодовете на повечето овощни култури, но предпочита прасковата и кайсията. През първата половина на вегетацията поврежда предимно леторастите, а през втората половина – плодовете. При висока плът-
Феромонови диспенсери за сливовия плодов червей
Феромонови диспенсери за източния плодов червей
Микроенкапсулирани феромони
281 / 2018
Феромонови диспенсери за ябълков плодов червей
ПЛЮС
АЛТЕРНАТИВНИ МЕТОДИ ЗА БОРБА С ПЛОДОВИТЕ ЧЕРВЕИ Конвенционалната система за защита от плодовите червеи е най-често прилагана от производителите на плодова продукция. Тя включва многократно третиране с контактни широкоспектърни химични инсектициди срещу
излюпващите се гъсеници, за да се предотврати вгризването им в плодовете. Те най-често започват в началото на май, когато съответната Регионална Служба за Растителна Защита (сега в системата на Агенцията за Безопасност на Храните) подаде сигнал за използване на контактни средства и продължават до прибиране на реколтата през септември–октомври. Обикновено не се спазват ПИВ и карантинните срокове на използваните продукти, а химичните обработки на градините се редуват през 7 или 14 дни, в зависимост от използвания инсектицид. За борба с плодовите червеи у нас са регистрирани през 2017 година 49 броя инсектициди, от които 33 са синтетични пиретроиди. Те са най-предпочитаните на пазара, защото са най-евтини, но действието им е около 7 дни, а към повечето неприятелите са развили различна степен на устойчивост. Ако борбата се извежда само с тях, през един вегетационен сезон трябва да се извършат голям брой третирания като няма гаранция, че реколтата ще бъде задоволително опазена. По-продължително (в рамките на около две седмици) е действието на органо-фосфорните
ЗЕМЕДЕЛИЕ
ност нападението по плодовете на основните му гостоприемници може да надвиши 40–50%. Неприятелят може да затрудни формирането на короната при младите праскови, тъй като поврежда върховете на леторастите и спира растежа, а повредите често надвишават 60–80%. При кайсията леторастите се нападат по-слабо. Напада силно дюлята, където се развива през целия вегетационен период и може да предизвика повреди от 20–40% по леторастите през юни и над 80% по плодовете през октомври. В нашата страна източният плодов червей развива от 2 до 5 поколения годишно, като в равнинните части на страната те са най-често 3 до 4, а в района на Пловдив през последните години видът развива 3 поколения при прасковата.
11
281 / 2018 ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
12
инсектициди, които се включват в схемата, за да се намали броят на третиранията. През последните години от тях на пазара се предлагат само два продукта – Дурсбан и Релдан, както и комбинацията с пиретроид – Нуреле Дурсбан. Не трябва обаче да се забравя, че при високите температури през юли и август тези инсектициди намаляват последействието си до осем-десет дни, а към тях също се проявява силна устойчивост. Най-ефикасни и с най-дълго последействие (около две седмици) са продуктите от новите класове Калипсо (с активно вещество тиаклоприд) и Кораген (а.в. хлорантранилипрол). Те реално могат да намалят броя на химичните третирания в градините. Техните предимства пред останалите контактни средства са две: имат дълго последействие, което не се скъсява от високите температури и за сега към тях няма проявена устойчивост от неприятелите. Тези препарати, както и останалите широкоспектърни инсектициди обаче имат и редица недостатъци, основният от които е, че убиват всички или почти всички полезни насекоми – естествени регулатори на вредителите в градините. По тази причина се намножават неприятели като акари, миниращи молци и други, което води до необходимостта от допълнителни третирания срещу тях. Препаратът Афърм (с активно вещество емамектин-бензоат) също е с различен механизъм на действие и подобрено задържане върху напръсканите растителни тъкани. Този продукт има кратък карантинен период и щади полезната ентомофауна, което го прави подходящ за включване в интегрираните програми за растителна защита. Не трябва да се забравя и факта, че всички химични препарати са повече или по-малко токсични и за нас консуматорите на плодове. Стъпка напред за избягване негативното въздействие на многократните химични третирания е въвеждането на правилата за Добра РЗ Практика (Ангелова и др. 2006). При нея използването на инсектициди се допуска само, когато плътността на вредителя е достигнала прага на икономическа вредност. Въвеждането на ПИВ като критерий за провеждане на първото и следващите третирания може да намали броя им с две до четири за един сезон. За да се избегне появата на устойчивост, добрата РЗ практика препоръчва използваните инсектициди да се редуват. Много често в търговската мрежа се използват химични препарати с различни наименования, но с една и съща активна база, затова смяната трябва да бъде на активните вещества. Всеки продукт да се използва не повече от два до три пъти през един вегетационен сезон.
Феромоновите уловки могат да се използват и за директна борба с неприятелите. Ако бъдат поставени значително по-гъсто – през 20– 50–150 м (зависи от модела на уловката и спецификата на вредния вид), уловките могат да привлекат и уловят всички мъжки индивиди на конкретния неприятел, а методът е наречен „масов улов на мъжки пеперуди”. При липса на мъжки индивиди, женските не могат да открият партньор, с който да създадат поколение и снасят неоплодени яйца, от които не се излюпват ларви или умират без да снесат яйца. Най-популярният нехимичен метод за контрол на неприятелите и то най-вече на плодовите червеи е половата дезориентация. Той се основава на използването на високи концентрации женски полов феромон в насажденията, при което мъжките се дезориентират и не могат да открият „брачния” партньор. Така се предотвратява срещата между половете (с последвалата копулация и снасяне на фертилни яйца от женските) и се постига намаляване числеността на популацията под икономическия праг на вредност, както и снижаване на пораженията от гъсениците. Трябва да се има предвид, че през втората половина на вегетационния период съдържанието на феромона в диспенсерите намалява, поради непрекъснатото изпарение и ефекта намалява, поради което може да се наложи комбиниране с инсектицидни третирания през втората половина на месец август. Схемата по която феромоновите диспенсери се разполагат в градините зависи от конструкцията им, съдържанието на полов феромон в тях и неприятеля, за който са предназначени. Някои компании, които предлагат феромонови диспенсери за дезориентация предоставят и схеми на разположението им в градината. Методът полова дезориентация се прилага по два начина – чрез използването на феромонови диспенсери, които се окачват в короната на дърветата по определена от производителите схема или чрез феромонови микрокапсули (CheckMate® CM – F и CheckMate® ОFM, Cidetrak® CM , Cidetrak® OFM ) за пръскане. Микрокапсулите с феромон CheckMate CM – F и CheckMate® OFM-F, които се прилагат чрез третиране, могат да се прибавят към фунгицидния разтвор за едновременна борба с болестите и неприятели на 14 или 28 дни в зависимост от дозата. Cidetrak® CM и Cidetrak® OFM на американската компания Trѓcѓ Inc. USA се прилагат веднъж в месеца. У нас официално са регистрирани през 2017 г. за борба с ябълковия плодов червей японските диспенсери „Isomate® C” (100 броя на декар), Гинко® (50 броя на декар) и Isomate® CLR за
281 / 2018 ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
ябълков плодов червей и листозавивачки (50 броя на декар). Диспенсерите се предлагат на пазара у нас. Много добри резултати получихме при използването на американските диспенсери „Cidetrak® CM/DA COMBO MESO” на Trѓcѓ Inc. USA (8 броя и 2 броя на декар), които още нямат регистрация в България. Италианските диспенсери на Isagro Spa – „Ecodian® CP”, се инсталират в норма 2500 броя на декар, което е икономически неизгодно поради значителния ръчен труд, необходим за тяхното поставяне върху дърветата. Феромоновите диспенсери се поставят във връхната част на короната на овощните дървета на 50 см от върха, около седмица преди очаквания летеж на първите мъжки пеперуди. За сливовия плодов червей са регистрирани в България японските диспенсери „Isomate® OFM TT” (30 броя на декар). Добри резултати получихме от диспенсери „Cidetrak® СМ/ OFM, които все още нямат регистрация. За източния плодов червей са регистрирани диспенсерите „Isomate® OFM TT” (25 броя на декар). В резултат от нашите проучвания през последните години, много добър ефект показаха диспенсерите Cidetrak® OFM/PTB MESO (в норма 8 и 2 броя на декар в зависимост от формулацията), които още нямат регистрация в България. Те се използват за комбинирана борба срещу източния плодов червей и анарзията – основни неприятели при прасковата и кайсията в нашата страна. Опазването на градините чрез метода полова дезориентация може да се осъществи при сравнително ниска плътност на популацията на вредителите и при изолирани млади градини. Ефектът от метода намалява, ако в непосредствена близост има други градини, в които не се провежда добра химична защита, откъдето прелитат и снасят яйца оплодените женски пеперуди или популационната плътност е много висока и въпреки феромоните все пак има срещане на мъжки и женски с последвалата копулация и снасяне. При висока плътност на ябълков плодов червей в градините се препоръчва комбиниране на феромоновите диспенсери с вирусния био инсектицид Madex® 3, или Madex® Тор (подобрена формулация срещу устойчиви популации на ябълковия плодов червей). Вирусният препарат Madex® Twin е контактен биологичен инсектицид, ефективен както срещу източния, така и срещу ябълковия плодов червей. Той може да се използва в градини, където има проблеми с единия или с двата неприятеля. Прилага се в доза 10 мл/дка. Разгражда се от силната слънчева светлина и действието му е 8 слънчеви дни. Ако някои от дните са наполовина слънчеви – действието се удължава с толкова половинки
13
Биоинсектициди – Мадекс и Мадекс Туин
или цели дни до 14–15. ЗАКЛЮЧЕНИЯ Половата дезориентация е алтернативно средство за борба с плодовите червеи по овощните култури. Тя е ефективен метод при сравнително ниска плътност на популацията на вредителите и при пространствена изолация от източници на зараза. При висока плътност на плодовите червеи, методът полова дезориентация трябва да се комбинира с био инсектициди на база гранулозен вирус или такива, подходящи за интегрирано плодово производство, които имат доказана ефективност срещу съответните вредители. Внедряването на половата дезориентация за борба с плодовите червеи при овощните култури ще доведе до намаляване замърсяването на околната среда и опазване здравето на хората.
ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
281 / 2018
БИОЛОГИЧНО ОВОЩАРСТВО
14
Биологичното малинопроизводство в България доц. д-р Елена Цолова, доц. д-р Илияна Кришкова, ас. Албена Йорданова, гл. ас. д-р Веселка Антонова Институт по земеделие, Кюстендил СЪСТОЯНИЕ НА БИОЛОГИЧНОТО МАЛИНОПРОИЗВОДСТВО В България биологичното земеделие също се радва на постоянно растящ интерес от страна на производители и потребители. За разлика от останалите земеделски сектори биологичното производство расте не в проценти, а в пъти. Българските биопродукти имат добра реализация и са конкурентни на европейския пазар, докато вътрешния пазар може да се определи по-скоро като зараждащ се. Производството на малинови плодове у нас е непостоянно и се променя непрекъснато. През отделни години е нестабилно и се колебае от 4 569 тона на 6 845 тона, а средният добив от декар – от 384 кг на 449 кг. През 2014 г. засадените площи са 13 180 дка, а през 2015 г. – 17 800 дка. При реколтираните площи също се наблюдава увеличение, макар и слабо, 2014 г. са 11 910 дка, а през 2015 г. – 15 220 дка, 2016 г. – 18 333 дка (фиг. 1). Най-големи площи се намират в Североизточния регион (6 030 дка), следван от Южен централен (3 500 дка) и Северен централен (2 760 дка). От тях 33% са биологични и 67% – конвенционални. Най-много биологични площи от малини има в Попово (1 264 дка). Следват Калояново (824 дка), Самоков (805 дка), Лозница (549 дка), Средец (520 дка), Летница (464 дка) и Велики Преслав (421 дка). В страната се отглеждат биологични малини от 53 производителя (фиг. 2). Състоянието на биологичното малинопроизводство не съответства на потенциалните възможности на България – благоприятни климатични и почвени условия, наличие на високоефективни сортове и технологии. Причините за това са значително незадоволителните и нестабилни добиви от единица площ и сортовата структура, която от много години не е осъвременявана. Сортовата структура от стандартните ремонтантни сортове включва: Люлин,
Фиг. 1 Производство на малини в България (2014–2016 г.)
Фиг. 2 Площи с биологично отглеждани ягодоплодни култури в България (2017 г.) * Френски грозда (бяло и червено фр. грозде)
Херитидж, Полка и много малък процент от новите и перспективни – Ерика, Мапема и Имара; от плододаващи веднъж в годината – Виламет, Микер, Самодива и Шопска алена, като ремонтантните заемат по-голям относителен дял. Обобщеният анализ за разпространението на гъбните болести в 14 екологични района през последните три години, очертава тенденция за усложнена фитосанитарна обстановка на биологичните малинови насаждения в страната. Най-често изолираните патогени бяха от
281 / 2018 ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
15
Биологично малиново насаждение от сорт Люлин.
Ерика
Имара
род Fusarium, които са най-разпространени във всички обследвани райони на страната. Икономически важни неприятели по малината в биологичните насаждения са: малиновия агрилус, малиновото комарче, малиновия бръмбар, малиновата галица, обикновения паяжинообразуващ акар и ериофидния малинов акар. През последните няколко години по малината в страната са регистрирани във висока плътност следните видове: Drosophila suzukii Matsumura (Diptera: Drosophilidae); Bibio marci L. (Diptera: Nematocera: Bibionidae); Cassida rubiginosa Muller (Coleoptera: Chrysomelidae: Cassidinae), Acronic tarumicis L. (Lepidoptera: Noctuidae), Gonocerus acuteangulatus Goeze (Hemiptera: Heteroptera: Coreidae). ПРОБЛЕМИ НА БИОЛОГИЧНОТО МАЛИНОПРОИЗВОДСТВО Основните проблеми на биологичното малинопроизводство в България са свързани с ка-
Мапема
питалоемкостта, трудоемкостта, промяната на климата, контрола с болестите и неприятелите, рисковия характер на инвестицията и икономическата ефективност. Причините за това са: • Сериозни начални инвестиции за създаване на биологично насаждение от порядъка на 2 300–2 500 лв./дка; • Недостиг на квалифицирани работници и специалисти; • Липсата на достатъчно познания върху алтернативните методи на растителна защита; • Ограниченият набор на пазара у нас на разрешени за биологичното производство растителнозащитни средства; • Не се осъзнава ролята на диверсификацията на производството и на биоразнообразието, като решаващи фактори за стабилизиране на фитосанитарното състояние в малиновите насаждения.
281 / 2018 ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
16
Диверсификация на растителната защита Изисква въвеждане на мултифункционална растителна защита с използване на алтернативни методи – агротехнически, биологичен, физичен и селекционно генетичен. Това е най-сигурната стратегия за противодействие на адаптивните механизми у вредителите към масовото и продължително използване на един пестицид и възникването на устойчиви форми към него. Почвообработките в помощ на растителната защита • Есенна оран на 18–20 см след пълния листопад за намаляване източниците на първична зараза от дидимела, антракноза, ръжда, малинов бръмбар, малинов молец и плодови мухи. • Пролетни обработки на дълбочина 10– 15 см, преди разпукване на пъпките с оглед да не се изкарат на повърхността заораните заразени части. Използване на феромони – диспенсери срещу някои важни неприятели Диспенсерите служат за дезориентация на мъжките индивиди на малиновото комарче, малиновата стъблена галица, малиновата стъкленка. Те нарушават феромонната комуникация между половете. Използване на цветни уловки • Бели – малинов бръмбар. • Жълти – малиново комарче. • Сини – малинов агрилус. Химичен метод Изключват се от употреба синтетичните пестициди. Основни фунгициди и инсектициди за биологично производство при малината са: Разрешени серни средства » колоидна сяра за пръскане – 1:400 (приготвяна при условията на стопанството); » намокрими серни препарати за пръскане: Тиовит джет 80 ВГ – 500 г/дка; Сяра ВГ–500 г/ дка срещу брашнеста мана. Разрешени медни средства (В рамките на 600 грама на декар) Продукти на база медно калциев сулфат » Бордо микс 20 ВП – 375-500 г/дка срещу дидимела, използва се във фенофаза покой до поява на първи лист. Продукти на база меден хидроокис: » Косайд 2000 ВГ – 125 г/дка, срещу дидимела, антракноза, септориоза; » Фунгоран ОН – 200-300 г/дка, срещу дидимела, антракноза, септориоза, ръжда. Разрешени инсектициди Продукти на база азадирахтин за минимална употреба
Таблица 1. Площи с биологично отглеждани ягодоплодни култури в България (2017 г.) Култура
Площ ха
дка
160,88
1 608,8
Бодливо грозде
4,98
49,8
Боровинки
8,52
85,2
Касис
52,20
522,0
Къпини
24,76
247,6
Малини
845,75
8 457,5
2,71
27,1
165,98
1 659,8
1 265,78
12 657,8
Арония
Френски грозда Ягоди ОБЩО
* Френски грозда (бяло и червено фр, грозде)
» Ним Азал Т/S – 400 г/дка срещу Drosophila suzukii Продукти на база спинозад » Синеис 480 СК – 10-20 мл/дка срещу Drosophila suzukii Инвазивните видове болести и насекоми Представляват огромна и бързо нарастваща заплаха за местното биологично разнообразие в Европа. Климатични промени Екстремните климатични събития представляват сериозен риск за трайните овощни култури. Въздействието върху малиновия сектор включва по-висок риск от измръзване, скъсяване на периода на зреене, недостиг на вода, който може да причини силни увреждания по време на зреенето (пр. 2017 г.), както и проблемите, свързани с инвазивните вредители. Данните от фенологичните наблюдения при малината показват изпреварване в развитието със 7–15 дни в различните климатични райони, което недвусмислено свидетелства за затопляне на климата през последните 30 г. в сравнение с предишни периоди на оценка. Друг основен проблем е неразличаването на понятията „натурално”, „екологично” и „биологично”, от които само биологичното носи законова гаранция за производител и потребител. ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА БИОЛОГИЧНОТО МАЛИНОПРОИЗВОДСТВО Устойчивото развитие на биологичното производство на малини в България изисква да се предприемат действия в следните насоки:
3. Икономическа ефективност на производството на биологични малини Поради това, че икономическите резултати при ягодоплодните култури не се наблюдават в национален мащаб, за да се добие представа за ефективността на биологичното производство на малини ще си послужим с наши собствени изследвания. Получените резултати през периода на изследване от малиново насаждение със сорт Люлин, отглеждано при различни варианти на торене и растителна защита, дават възможност да бъде направена икономическа оценка на технологията за биологично производство на малини. Брутната продукция в стойностен израз, при изследваните варианти, следва тенденцията на изменение на средния добив. По-високи стойности са получени и при трите варианта на торене, в сравнение с контролата. През две от годините на изследване и средно за периода брутната продукция е най-голяма при торене с хумустим – 4366 лв/дкa (фиг. 3). Тя е по-висока с 14,5 % от тази на контролата. През 2014 г. от варианта, торен с биохумакс, е получена по-висока брутна продукция в резултат на по-високия добив, а през 2016 г. – при варианта, торен с хемозим + хемофол. Нашите изследвания, проведени върху мулчиране на редовите ивици в малиновите насаждения показват, че е целесъобразно те да бъдат мулчирани с полиетиленово фолио, което има следните предимства: • Значително намалява конкуренцията между растенията и плевелите; • Намалява производствените разходи по почистване на редовите ивици от плевели; • Намалява с около 30% поливната норма; • Мулчирането с полиетилен при малиновите сортове повишава брутната продукция с около 50% в сравнение с контролата, като за един път при плододаващите сортове по-ефективен се оказва черният полиетилен, а за ремонтантните – сребристосивия; • Увеличава количеството и подобрява ка-
281 / 2018
2. Производство на посадъчен материал От изключително голямо значение е засаждането на промишлени насаждения с автентичен, висококачествен и свободен от вируси и микоплазмени болести посадъчен материал. Ниското качество на посадъчния материал значително намалява жизнеността на растенията и е една от основните причини за получаваните ниски добиви.
ПЛЮС
биологичното производство на плодове от малини.
ЗЕМЕДЕЛИЕ
1. Разработване и въвеждане на иновативни технологии за производството на биологични малини – Създаване на нови сортове малини и интродуциране на чужди такива, подходящи за биологично земеделие. Растенията на малиновите сортове да са жизнени и да притежават качества, които дават възможност да се отглеждат без опорна конструкция и при механизирана беритба на плодовете. Анализът на сегашната сортова структура показва, че в много случаи тя не отговаря напълно на нашите природни и икономически условия, което оказва отрицателно влияние върху производството. • Преминаване към основно отглеждане на един път плододаващи сортове, без опорна конструкция и механизирана беритба на плодовете. Съотношение на ремонтантни към един път плододаващи – 3:7. • Използване на толерантни и устойчиви сортове към икономически важните болести и неприятели. • Подобрени режими на технологии на поливане. • Подобрени агроекологични подходи за управление взаимодействието между растения, животни, микроорганизми. • Добре структурираното сеитбообращение, включващо бобови култури и земеделски практики, които осигуряват връщане в почвата на съществено количество биомаса, подлежаща на биодеградация, основа на устойчивите биологични системи. • Заораването на растителни остатъци и зелено торене е една алтернатива за попълване баланса на хранителните елементи. Заораването на междинните култури за зелено торене ограничава загубата на влага, поддържа обемната плътност и твърдост под критичните стойности за следващата култура. • Редуването на културите запазва микробиалното биоразнообразие и обезпечава протичането на минерализационните процеси. • Провеждане на ново агроекологично райониране и определяне на подходящите микрорайони и терени за създаване и отглеждане на малинови насаждения, предназначени за биологично производство на плодове. • Засилване на информационната, образователна и консултантска дейност и укрепване на връзката между държава, наука и производство. • Осигуряване на необходимия размер финансова подкрепа за стабилизиране темповете на възходящо развитие на дейността. • Развитие на научните изследвания в областта на технологиите и маркетинга на
17
281 / 2018 ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
18
Фиг. 3. Брутна продукция и нетен доход, лв/дкa Таблица 2. Химичен анализ на плодове от сорт „Люлин” през 2017 г.
Вариант
pH (H2O)
Феноли (мг/г свежо тегло)
Флавоноиди (мг/г свежо тегло)
Захари (%)
Витамин С (мг/г свежо тегло)
Водноразтворими антиоксиданти (микромола/г свежо тегло)
Контрола
7,3
0,54
0,24
6,2
1,91
5,70
Висока леха
7,2
0,73
0,29
10,2
2,65
13,93
Сив полиетилен
7,2
0,77
0,22
10,8
3,08
14,56
Черен полиетилен
7,8
0,69
0,25
10,3
2,76
13,94
чеството на плодовете. В потвърждение на изнесените факти, представяме резултати от химичния състав на плодовете (табл. 2); • Изследваният химичен състав на плодовете показва високи качества, свързани с природните антиоксиданти, витамин С, общите захари и фенолите. По-добри резултати са получени във варианта, мулчиран със сребристосиво фолио. За постигане на по-висока икономическа ефективност на биологичното малиново производство е необходимо да се акцентира още и върху следните показатели: • Ефективен обмен на научни знания, информация и данни; • Обучение на млади научни кадри и осигуряване на тяхната мобилност; • Прилагане на научнообосновани сеитбообращения, които дават възможност за възстановяване и подобряване на плодородието и на фитосанитарното състояние на почвата;
• Максимално използване на агротехнически методи и средства за борба срещу икономически по-важните болести, неприятели и плевели в малиновите насаждения; • Комплексно прилагане на биологични торове за задоволяване потребностите от хранителни вещества – оборски тор, компост, зелено торене и др.; • Ефективно прилагане на биологични продукти и биоагенти за борба с икономически важните болести и неприятели; • Подходяща система за стимулиране на производителите, в т.ч. кредитиране и субсидиране на тази дейност. Въз основа на направения критичен анализ за производството, площите и средните добиви от малини в национален мащаб и разработената технология за биологично производство на малини, както и първите получени резултати от мулчирането на редовите ивици с полиетиленово фолио можем да направим следното заключение: Биологичното производство на малини е печеливш бизнес с голямо бъдеще.
Първи селекционер доц. д-р Христина Георгиева, ОСПЗ, Пазарджик ДП Пипер сорт Ивайловска капия (Capsicum annuum L.) е селекциониран от Опитна станция по поливно земеделие (ОСПЗ) Пазарджик – ДП и Институт по зеленчукови култури (ИЗК) „Марица“, Пловдив, признат със Заповед на Министъра на земеделието, храните и горите през август 2017 г. и Решение от Патентното ведомство през януари 2018 г. Растението е високо до 50–60 см с 2 до 4 разклонения, прибрано. Стъблото е със средно до силно оцветяване на възлите, със средна дължина на листната петура, разположена на средно дълга дръжка поединично по възлите на разклоненията. Петурата е гладка, целокрайна, заострена на върха и с интензивно зелен цвят. Сортът е от типа зелен пипер, предназначен за прясна консумация и най-вече за мариноване и печене. Плодът е двустенна и по-рядко тристенна чушка, най-често двукамерна, по-рядко тристенна с кукичка на върха, в техническа зрелост със зелен до среднозелен цвят, а в ботаническа (пълна) зрелост – с интензивно червено оцветяване. Дължината на плода е над 12 см – често пъти до 17–18 см; ширината е от 5 до 9 см, дебелината на перикарпа е от 6 до 9 мм и сухото вещество – до 10%. Печената чушка лесно се бели и има висок рандеман. Теглото на един червен плод зависи от броя плодове на растението, но достига от 90 до 275 г през отделните години. Основните химични компоненти в плодовете на червената чушка са с обща сензорна оценка от 4,4 до 4,6 по данни на ИЗК. Добивът от един дка е 4 до 5 тона, но може да надхвърли 6 тона при добра агротехника на отглеждане. От две години е познат по стоковите борси, особено в Пазарджишки регион и понастоящем семената му са много търсени. Сортът получи награди от: ИЗОБРЕТЕНИЯ, ТРАНСФЕР, ИНОВАЦИИ – ИТИ 2017 – Златен приз, грамоти на всеки от колектива и АГРА 2018 – Диплом.
ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Нов сорт пипер – Ивайловска капия
281 / 2018
ЗЕЛЕНЧУЦИ
19
ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
281 / 2018
ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ
20
Нов сорт стевия „Стела“ доц. д-р Станимир Енчев, гл. ас. д-р Ахмед Мехмед Земеделски институт, Шумен През последните години в световен мащаб, в т.ч. и България, се наблюдава засилен интерес към отглеждането на стевия (Stevia Rebaudiana Bertoni). Растението е източник на естествени, некалорични подсладители. Те са от рода на дитерпеновите глюкозиди като ребаудизид А,В,С, Е и стевиозид и са до 300 пъти по сладки от захарозата. Стевията е многогодишно, кръстосаноопрашващо се растение от семейство Сложноцветни. Произхожда от планините на Парагвай и Бразилия. Поради чувствителността си към ниски температури в страните с умерен климат се отглежда като едногодишно, като може да се поддържа чрез съхранение на коренищата. Алтернативен ефективен метод е размножаването и поддържането чрез ин витро методи, при които се запазва и изходният генотип. Много страни провеждат собствени изследвания с цел култивиране на растението и създаване на технологии за отглеждане при специфични почвено-климатични условия. Стевията е растение на късия ден, нуждаещо се от определен светлинен режим и температурни суми за развитието си. В умерения пояс, включително и България, стевията се отглежда като едногодишно растение с многогодишно използване на коренищата. Необходими са изследвания за ин витро и ин виво производство на разсад и размножение чрез семена за използване в практиката и за ускорено размножаване и реализация на елитен разсад. Това интересно и ценно растение е обект на изследвания в Земеделски институт Шумен, от 1980 г. Въведена е в култура ин витро, разработени са методи за вегетативно размножаване на резници и съхранение на коренища. Селекционирани са генотипове с потенциални възможности за над 300 кг/дкa суха маса листа, общо съдържание на сладки вещества над 16% в сухите листа. Направена е характеристика на структурата на добива, проследени са зависимостите с оглед отбор на най-перспективните за селекцията произходи. От съхраненият генетичен материал се размножават
повече от 200 нови генотипа, като се създават произходи от: семена, калуси, незрели зародиши и семепъпки. Новите изходни форми се оценяват при полски и лабораторни условия по отношение на продуктивните и стопанските им качества. Въз основа на многогодишните изследвания и успешно изпитване в системата на ИАСАС бе признат първият български сорт стевия под името „Стела“. Сортът е утвърден със заповед № РД 12-5 от 07.04.2016 г. на Министъра на земеделието и храните на България по чл.38, ал.8 от Закона за закрила на нови растения и животни (РХС) и издаден от Патентно ведомство сертификат №11114 от 16.10.2017 г. Изпитването проведохме на почвен тип карбонатен чернозем. Орният хоризонт съдържа 50% глина и над 5% карбонати. Реакцията на почвения разтвор е слабо алкална. Пределната полска влагоемкост е 25%, а влажността на завяхване – 13%. Съгласно агротехническата схема е извършена есенна дълбока оран на 35 cм и две култивирания на почвата, като между двете култивирания е извършено торене с 20 кг амониев нитрат. Борбата с плевелите е водена чрез три окопавания с плевене на растенията. През вегетацията се осигури капково напояване на растенията, за да може да се поддържа влажност на почвата между 70% и 80% от ППВ. Сорт „Стела” е консолидирана популация с изправен многостъблен храст с 15–40 основни стъбла и разклонения до трети порядък. Височината на растенията варира от 60 до 90 см. Формата на храста е пирамидално цилиндрична с гъста облистеност. Листата са интензивно зелени, спираловидно разположени. При условията на България сортът „Стела” се раз-
Таблица 1. Оценка на елитни растения от стевия, елитна популация от едногодишни коренища, 2016 г. №
Височина
Стъбла
Общо тегло
Сухо в-во
Дял на листата
Добив сухи листа
Рандеман
cм
Брой
г
%
%
г
%
1
80
47
460
22,8
57,8
61,0
13,3
2
65
16
510
23,1
55,5
66,0
12,9
3
64
12
625
25,4
61,2
90,0
14,4
4
65
17
520
23,3
62,1
74,0
14,2
5
85
67
710
25,0
55,2
96,0
13,5
6
70
26
950
26,4
63,1
151,0
15,9
7
75
29
830
27,2
57,0
123,0
14,8
8
68
51
830
24,5
58,7
114,0
13,7
9
80
14
540
25,5
56,5
74,0
13,7
10
65
34
490
23,5
57,4
67,0
13,7
11
59
27
500
23,4
58,2
69,0
13,8
12
65
42
610
15,9
64,0
97,0
15,9
13
80
21
880
25,5
55,0
119,0
13,5
14
65
61
1260
22,7
56,8
157,0
12,5
15
60
19
865
28,0
55,6
129,0
14,9
78
39
1030
25,6
56,0
143,0
13,9
Средно
70,3
32,6
725,6
24,2
57,3
101,9
14,0
CV%
19,3
6,54
10,4
5,33
7,33
8,64
3,22
P
2,90
3,60
3,10
3,54
3,02
4,02
1,04
16
281 / 2018 ПЛЮС
температурната сума е 2459°С. Всяка година от адаптираните към полски условия растения, получени след микроразмножаване и вкореняване на оригиналния за сорта генотип, се отбират по фенотип елити за съхранение на коренища. През следващата година от тях чрез резници се произвежда елитен разсаден материал. По този начин се поддържа елитна популация на сорта с ежегоден отбор на 15–30 елита от 100–120 растения от общата популация. Периодът за използване на елитните коренища варира през годините и се ограничава от нивото на клоналното вариране и натрупването на фитопатогени. Едновременната оценка за варирането на формиращите продуктивността признаци през 2016 г. на едногодишни, двугодишни и тригодишни коренища от отбрани елити дава възможност да се определят оптималният период на използване и ефектът от отбора за поддържането на сорта. Данните, получени от оценката на отбрани 16 растения от едногодишни коренища (табл.1) сочат ниски нива на вариране и стабилност на елитната популация след микроразмножаването и вкореняването ин витро, адаптиране и съхранение на развитите коренища. Най-висока изменчивост е регистрирана при височината – с вариационен коефициент от 19,3% и при общото тегло – с CV% от 10,4%. Добивът на сухи листа и рандемана като резултативни стопански качества за продуктивността
ЗЕМЕДЕЛИЕ
множава по вегетативен начин. Оригиналният генотип се поддържа в условия „ин витро”. След микроразмножаване и вкореняване се получава елитен разсад, адаптиран към полеви условия. Отбрани коренища се съхраняват през зимата и в следващите от 3 до 5 сезона се реколтират за репродукция чрез резници на елитен разсад. Засаждането се извършва ръчно в началото на май, когато почвената температура достигне 10–12°С, на 50 cм междуредово разстояние и 30 cм вътрередово разстояние. По този начин в 1 декар са осигурени 6666 растения. Всяко растение се прибира ръчно и се изследва индивидуално. През вегетацията, в периода от разсаждането на полето до прибирането се извършват биометрични измервания на: брой основни стъбла; брой разклонения; височина на основните стъбла в cм; тегло на надземната част на едно растение в г; тегло на зелената листна маса от 1 растение в г; тегло на сухата листна маса от 1 растение в г; рандеман – съотношение на сухата маса листа към общото тегло в %. В предишни изследвания са установени високи степени на корелация на изследваните признаци със сухата маса като краен продукт – от 0,667 до 0,935. Вегетационният период на стевията средно за изпитвания период е 155 дена, от засаждането на полето до прибирането му. За този период средната годишна сума на валежите възлиза на 399 мм, при норма от 269 мм, а
21
281 / 2018
Таблица 2. Оценка на елитни растения от стевия, елитна популация, двугодишни отбрани коренища, 2016 г. Височина
Стъбла
Общо тегло
Сухо в-во
Дял на листата
Добив сухи листа
Рандеман
Брой
г
%
%
г
%
1
60
26
620
24,6
56,5
85,0
13,7
2
55
65
660
18,4
62,4
102,0
15,5
3
64
38
795
23,9
57,8
106,0
13,3
4
60
5
800
23,3
60,4
113,0
14,1
5
75
22
950
24,0
56,2
122,0
12,8
22
6
75
51
870
25,4
59,0
124,0
14,3
7
65
89
820
26,2
59,4
117,0
14,3
8
75
44
655
24,4
58,9
94,0
14,4
9
75
28
850
23,2
60,5
116,0
13,6
10
88
71
1140
24,6
55,7
157,0
13,8
11
70
17
690
24,8
57,3
87,0
12,6
12
65
20
1120
24,5
55,6
142,0
12,7
13
70
57
1070
24,7
60,7
153,0
14,3
14
70
55
920
18,6
60,2
123,0
13,4
15
65
27
740
24,0
55,4
96,0
13,0
16
70
29
870
27,7
56,6
127,0
14,6
17
60
42
1190
23,5
58,3
158,0
13,3
18
80
42
1090
24,2
58,5
146,0
13,4
19
80
9
1100
28,3
55,2
180,0
16,4
20
70
35
1320
23,6
61,0
179,0
13,6
21
78
14
1090
25,1
57,0
194,0
17,8
Средно
70,0
37,4
921,9
24,1
58,6
129,6
14,0
CV%
18,7
7,51
11,1
7,45
10,3
9,55
4,44
P
3,40
4,40
4,12
4,22
6,00
5,33
2,42
ПЛЮС
cм
ЗЕМЕДЕЛИЕ
№
варират в тесни граници и потвърждават високата ефективност от използването на ин витро методите за поддържане на оригиналния генотип. В таблица 2 са илюстрирани резултатите от индивидуалния анализ на 21 елити, отбрани от 100 коренища първа година през преходната година. Интерес предизвиква запазването на параметрите за вариране на признаците и продуктивните качества, при увеличаване на средните стойности за броя на стъблата, об-
щото тегло и теглото на листата. Увеличената маса на двегодишните коренища увеличава показателите за продуктивност при запазване на параметрите за височина, сухо съдържание, дял на листата и рандеман. Тези данни са показателни за поддържането на консолидирина по генотип елитна популация след еднократен отбор с коефициент 4,75. През третата година след отбор на 15 елита от двугодишни коренища от преходната година се отчита значително увеличение на изменчивостта за височина – с CV% от 26%, брой стъбла – 21,6% , общо тегло – 26,5% (табл.3). В резултат на това се увеличава и варирането на добива сухи листа CV% – 16,6%. Намаляването на средните стойности за височината, броя на стъблата и особено на общото тегло води до намаляване на продуктивността от 129,6 г за двугодишните на 104 г за тригодишните коренища. Запазването на качествените параметри за сухо съдържание и делът на листата се отразяват на стабилността на показателя за рандеман. С увеличаване на масата на тригодишните коренища и по-интензивното пъпкуване се засилва митотичната активност и потенциал-
Стъбла
Общо тегло
Сухо в-во
Дял на листата Добив сухи листа
Рандеман
cм
Брой
г
%
%
г
%
1
74
35
710
24,4
61,3
102
14,4
2
55
34
475
18,9
62,2
57
12,0
3
80
30
670
23,4
61,2
96
14,3
4
80
47
730
24,6
62,0
107
14,7
5
70
59
750
25,7
60,0
115
15,3
6
55
14
390
22,0
62,8
53
13,6
7
66
63
540
24,2
59,5
79
14,6
8
71
24
390
22,0
59,0
52
13,3
9
50
24
640
25,1
66,5
107
16,7
10
80
34
950
24,6
56,5
129
13,6
11
60
10
650
20,8
60,3
96
14,8
12
70
55
890
24,7
61,7
134
15,1
13
75
25
980
24,6
59,8
138
14,1
14
75
25
1160
25,1
57,4
164
14,1
15
85
37
990
25,9
56,1
142
14,3
Средно
69,7
34,4
727,7
23,7
61,6
104,7
14,3
CV%
26,3
21,6
26,5
7,56
12,4
16,6
5,61
P
4,20
5,71
6,15
7,22
8,00
9,33
3,02
патогени в по-старите коренища е силен фактор за подтискане на растежа и намаляване на продуктивността.
ът за клонална изменчивост на признаците за височина и брой на стъблата. Показателите за сухо съдържание и дял на листата са по-зависими от условията. Натрупването на фито-
ИЗВОДИ Изследваните параметри височина, брой стъбла, общо тегло, сухо съдържание и дял на листата, както и добивът на сухи листа и рандеманът като резултативни стопански качества за продуктивността, варират в тесни граници и потвърждават високата ефективност от използването на ин витро методите за поддържане на оригиналния генотип. Нарасналата маса на двегодишните коренища увеличава показателите за продуктивност при запазване на параметрите за височина, сухо съдържание, дял на листата и рандеман. Тези данни са показателни за поддържането на консолидирана по генотип елитна популация след еднократен отбор. С увеличаване на масата на тригодишните коренища и по-интензивното пъпкуване се засилва митотичната активност и потенциалът за клонална изменчивост на признаците за височина и брой на стъблата. Увеличеното вариране при по-старите коренища и натрупването на фитопатогени налага засилване на отбора и ограничаване периода за използването им за репродукция на елитен разсад. Получените резултати потвърждават, че създаденият първи български сорт стевия „Стела“ е подходяща алтернативна култура за цялата страна.
ПЛЮС
Височина
ЗЕМЕДЕЛИЕ
№
281 / 2018
Таблица 3. Оценка на елитни растения от стевия, елитна популация отбрани тригодишни коренища, 2016 г.
23
Зърнено-бобови култури, отглеждани в биологично земеделие
24
С. Стоянова, Г. Гинчев, Е. Жекова, И. Иванова Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик”, Русе
ПЛЮС
281 / 2018
ЗЕМЕДЕЛИЕ
ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ
Една от основните практики, използвани в биологичното земеделие за поддържане и подобряване здравето на почвата е прилагане на разнообразни сеитбообращения с различни предшественици. Сеитбообращенията имат много функции. Най-важните са: поддържане на почвеното плодородие и подпомагане контрола на плевели, неприятели и болести. При биологично производство на полски култури сеитбообращението е ключов фактор в снижаване на нивото на заплевеляване в посева. То осигурява по-добро използване на почвената влага и в значителна степен предотвратява отрицателното въздействие на засушаването и дава положителен ефект върху продуктивността на културите. От продоволствените бобови култури отглеждани у нас, полският фасул и фуражният грах са най-предпочитаната храна за консумация, поради високите им хранителни и вкусови качества. Белтъкът им, по хранителна стойност, се доближава до този на месото, рибата и други животински продукти. Като бобови култури фасулът и грахът имат и важно агротехническо значение, тъй като обогатяват почвата с азот и подвижен фосфор и са отличен предшественик на всички зърненожитни култури. От 2005 г. Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик”– Русе започва целенасочена изследователска дейност по разработване на технологии за биологично отглеждане на зърнено-житни и зърнено-бобови култури на площ след конверсия. Като подготвителен може да се определи периодът до 2008 г., през който са направени предварителни проучвания върху продуктивността на отделни зърнени и бобови култури без използване на минерални торове и степен на заплевеляване без използване на химични препарати за растителна защита. Участък, който е локализиран за тази цел се намира на територията на Института с площ от 5 дкa. Почвеният тип, на който е заложен опита, е силно излужен чернозем и се характе-
ризира с бедно хумусно съдържание – 1,65%, слабо запасен с минерален N (10,75 мг/1000 г почва) и подвижен P2O5 (6,31 мг/1000 г почва) и добре запасен с K2O (22,50 мг/1000 г почва) в слоя 0–40 cм. Почвената реакция е средно кисела (pH в KCL – 5,01%). Механичният състав на почвата е тежко песъчливо-глинест. В рамките на три години е изведен полски опит с екологично обосновано сеитбообращение, включващо отглеждането на две полски култури – пролетен фуражен грах – „Русе 1” и полски фасул – „Образцов чифлик 12” на площ след конверсия. Сеитбата и всички агротехнически мероприятия са извършени съгласно приетата технология за биологично земеделие при спазване на агротехническите срокове. Опитът е изведен след предшественици пшеница сорт „Венка 1” и пивоварен ечемик сорт „Обзор”. На отглежданите в опита бобови култури не са прилагани пестициди, торове и подобрители на почвата, забранени за биологично производство. Институтът е разположен в Северния клима-
281 / 2018 ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
25
Фиг.1 Климатична характеристика за 2011–2013 г.
тичен район на Дунавската равнина. Тази климатична област е с добре изразени континентални черти, със средни годишни валежи от 500 до 600 мм. В сравнение с останалите непланински райони на страната, зимата в този район е най-студена, а лятото е най-горещо, пролетта е кратка и хладна, а есента – продължителна и топла. Получаването на високи и устойчиви добиви от земеделските култури e в тясна зависимост както от проведените агротехнически мероприятия, така и от конкретните метеорологични условия на отделните години. И през трите години на проучване не се наблюдават съществени отклонения от стойностите на средноденонощната температура в сравнение с изискванията на културите и многогодишния период (фиг.1). Различия се наблюдават по отношение на сумата и разпределението на валежите през експерименталния период. Най-близки до многогодишния период са валежите през 2011 г. (255,7 мм). Сумата на валежите през месеците април и май е съответно 42,4 мм и 40,3 мм, при норма 51,1 мм и 66,2 мм. Месеците април и май са с температура на въздуха, близка до климатичната норма. Това се отрази благоприятно върху нормалното поникване и растеж на полския фасул и фуражния грах, което даде възможност на растенията да се развият по-бързо в началния си етап и сами да подтиснат плевелната растителност. Летният период по отношение на валежите и температурите е благоприятен за развитието на отглежданите култури (валежи 215 мм при норма 196 мм,), което се отрази положи-
телно върху формирането на добивите. 2012 г. в метеорологично отношение не беше благоприятна за отглежданите култури. Месец март е сух (7,8 мм) и топъл. Валежите през април (32 мм) са разпределени в 14 дни и са без особено стопанско значение. Количеството на падналите валежи през месец май (114,6 мм) превишава два пъти нормата за района (66,1 мм). Основната част от тях паднаха през втората половина на месеца, при среднодневна температура по-ниска от нормата. За ранните и средно ранни пролетни култури, метеорологичните условия са благоприятни. Изключение прави полския фасул, който поникна при шарена влага и се получи неизравнен посев. Най-големи количества валежи по време на вегетацията на изпитваните култури са отчетени през 2013 г. (451 мм), които превишават със 151,1 мм нормата 299,9 мм средно за многогодишния период. Като оценяваме комплексното въздействие на метеорологичните фактори – количеството валежи и средноденонощни температури на въздуха по отношение на биологичните изисквания на културите, проучваните години могат да се характеризират условно, като благоприятни – 2011 и 2013 година и с по-неблагоприятни условия – 2012 година. В опитните площи са отчетени видовият състав и плътността на плевелите. Плевелите са определени по окомерния метод (брой плевели на м2 по биологични групи и видово разнообразие), като са регистрирани всички видове, срещани в площите, а плътността на плевелите – по количествено-тегловния
281 / 2018
Таблица 1. Заплевеляване на зърнено-бобови култури за периода 2011–2013 г., бр./м2 2011
2012
2013
Cредно за периода 2011–2013
ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Видове плевели
26
ПОЛСКИ ФАСУЛ Едногодишни едносемеделни Setaria viridis (L.)
10
14
13
12
Echinochloa crusgalli (L.)
11
12
15
13
Digitaria sanguinale (L.)
11
11
11
11
Matricaria chamomilla (L.)
15
19
19
18
Amaranthus retroflexus (L.)
10
13
18
14
Chenopodium album (L.)
15
20
21
19
Agrimonia Eupatoria (L.)
19
18
17
18
Едногодишни двусемеделни
Многогодишни двусемеделни Convolvulus arvensis (L.)
6
8
6
7
Cirsium arvense (L.)
9
7
5
7
Sorghum halepense (L.)
7
6
7
7
113
128
132
124
Всичко
ФУРАЖЕН ГРАХ Едногодишни едносемеделни Setaria viridis (L.)
10
12
15
12
Echinochloa crusgalli (L.)
15
15
12
14
Lamium purpureum (L.)
13
19
20
17
Amaranthus retroflexus (L.)
15
16
24
18
Chenopodium album (L.)
20
21
22
21
Polygonum convolvulus (L.)
15
11
19
15
Едногодишни двусемеделни
Многогодишни двусемеделни Convolvulus arvensis (L.)
8
9
8
8
Cirsium arvense (L.)
6
7
9
7
102
110
129
114
Всичко
метод. Площта, на която е изведен опита, е с естествен фон на заплевеляване с преобладаващо участие на: ефемери – звездица (врабчови чревца) – Stellaria media (L.), овчарска торбичка – Capsella bursa-pastoris (L.), полско великденче – Veronica agrestis (L.), червена (обикновина) мъртва коприва – Lamium purpureum (L.); ранни пролетни плевели – летен горицвет (слити коса) – Adonis aestivalis (L.); късни пролетни плевели – обикновен щир – Amaranthus retroflexus (L.), бяла куча лобода – Chenopodium album (L.), зелена кощрява – Setaria viridis (L.), кокоше просо – Echinochloa crusgalli (L.), кръвно просо – Digitaria sanguinale (L.), черно куче грозде – Solanum nigrum(L.); зимнопролетни плевели – лечебна лайка – Matricaria chamomilla (L.). От многогодишните плевели
преобладават представителите на кореновоиздънковите: полска поветица – Convolvulus arvensis (L.) и паламида – Cirsium arvense(L.), от коренищтните – балур – Sorghum halepense (L.). Реализирането на биологичния потенциал на изпитваните зърнено-бобови култури изисква в максимална степен да се елиминира отрицателното въздействие на плевелите, които силно редуцират репродуктивните прояви на културите и причиняват затруднения на прибиращата техника, което води до големи загуби на зърно. При полския фасул широките междуредия създадоха благоприятни условия за поникването и развитието на голям брой плевели, като главните видове в плевелните асоциации са: зелена кощрява – Setaria viridis (L.), кокоше просо – Echinochloa crusgalli (L.), кръвно просо – Digitaria sanguinale (L.), бяла куча лобода – Chenopodium album (L.), обикновен щир – Amaranthus retroflexus (L.), лечебна лайка – Matricaria chamomilla (L.), свиница (бутрак) – Agrimonia Eupatoria (L.). В по-късните фази на развитие на полският фасул се наблюдава вторично заплевеляване с кореновоиздънкови видове: полска поветица и паламида и от коренищните – балур. Грахът се характеризира с бавен темп на растеж и развитие след поникването, поради което е силно уязвим на конкурентното въздействие на плевелите. В посевите се развиха главно: ефемери – червена мъртва коприва; ранни пролетни плевели – летен горицвет (слити коса) и по-ограничено – късни пролетни плевели - бяла куча лобода – Chenopodium album (L.), обикновен щир – Amaranthus retroflexus (L.), зелена кощрява – Setaria viridis (L.), кокоше просо – Echinochloa crusgalli (L.). От многогодишните видове с най-широко разпространение и с най-голяма плътност са полска поветица – Convolvulus arvensis (L.) и паламида – Cirsium arvense(L.). През годините на проучване в зависимост от климатичните условия, в културата и предшественика преобладават различни видове плевели в различна плътност. Първата година от изследването се характеризира с най-ниска плътност на плевелните асоциации, след предшественици пшеница сорт „Венка 1” за полски фасул и пивоварен ечемик сорт „Обзор” за фуражен грах, като са отчетени – свиница (бутрак) до 19 бр./м2 при полски фасул и бяла куча лобода до 20 бр./м2 при фуражен грах. През втората година от изследването в опитните площи се отчита по-висока плътност на плевелите, като преобладават – лечебна лайка, бяла куча лобода, обикновен щир и свиница (бутрак). Третата година от изследването, нивото на заплевеляване и видовете плевели в посевите
Изводи Различия в заплевеляването на културите има само по отношение на количеството плевели
2011
2012
2013
Coleoptera
30
20
131
Diptera
22
-
-
Hymenoptera
12
-
10
Homoptera
72
52
40
Lepidoptera
2
-
-
Heteroptera
-
5
36
138
77
217
Общ брой насекоми
Таблица 3. Разпределение на насекомите по разреди и години при полски фасул. Брой
Разред
2011
2012
2013
Coleoptera
240
58
93
Diptera
30
-
11
Heteroptera
6
3
36
Homoptera
156
89
92
Orthoptera
26
2
1
Hymenoptera
-
1
15
Lepidoptera
-
1
2
Thysanoptera
-
5
-
Neuroptera
-
-
3
458
159
253
Общ брой насекоми
Таблица 4. Фитопатологична оценка на растенията за устойчивост към икономически важни болести, 2011–2013 г. Фасул Индекс на нападение, %
Грах Индекс на нападение, %
2011
30
50
2012
35
40
2013
40
60
Година
на м2. В този случай различията в заплевеляването са в пряка връзка с някои биологични особености на културните растения. Нападението от болести в сеитбообращението е в зависимост от абиотичните и биотични фактори на средата. Видовият състав и популационната плътност на полезните насекоми в сеитбообращението, включващо редуване на зърнено-бобови (полски фасул, фуражен грах) със зърнено-житни култури (пшеница, пивоварен ечемик) в условия на биологична система на земеделие са достатъчна и подходяща система за контрол на вредните насекоми под праговете на икономическа вредност.
281 / 2018
Брой
Разред
ПЛЮС
Таблица 2. Разпределение на насекомите по разреди и години при фуражен грах.
ЗЕМЕДЕЛИЕ
от фуражен грах, като цяло, е по-ниско отколкото при полския фасул. При полския фасул плътността на плевелите, средно за периода, варира от 113 до 132 бр./м2, а при фуражния грах – от 102 до 129 бр./м2, като преобладаващи са плевелите от групата на ефемерите (табл.1). В биологичното поле плътността на плевелите се влияе от климатичните условия, почвените обработки, предшественика и засетите култури. Мониторингът на ентомофауната е осъществяван от началото на месец април до прибирането на културите. Използван е класическият метод на косене със стандартен ентомологичен сак. В резултат на мониторинга на ентомофауната са установени насекоми, принадлежащи към разредите Coleoptera, Diptera, Heteroptera, Homoptera, Hymenoptera, Lepidoptera, Neuroptera, Thysanoptera и Orthoptera. Дяловото участие на разредите, към които принадлежат уловените видове насекоми през годините на проучване, в културите се различава. При двете култури най-малък брой насекоми е установен през 2012 г. – 159 бр. при фасул и 77 бр. при грах. При граха най-много насекоми са установени през 2013 г. – 217 бр., а при фасула през 2011 г. – 458 бр. (табл.2 и 3) В най-голяма численост са цикадите, листните въшки, грудковите хоботници и граховият зърнояд. При нито една култура през годините на проучване не са установени неприятели в плътност над ПИВ. Наличието на достатъчно ентомофаги – калинки, набиси, кантариси и др. се обяснява с благоприятните екологични условия и по-точно от наличието на трофичен фактор и липсата на химически третирания с инсектициди. През вегетацията на отглежданите култури е направена и фитопатологична оценка за устойчивост към икономически важни болести по 5-степенните скали на CIAT. При фуражния грах е установено нападение от брашнеста мана (Erisiphe polygoni) средно за периода до 50%. Оценката е извършена по 5-балната скала на СIАТ. Най-силно нападениe от брашнеста мана (Erisiphe polygoni) се наблюдава през 2013 г., тъй като количеството на падналите валежи е най-високо. При полския фасул оценката е направена по 5-балната скала на СIАТ във фаза бобообразуване. Средно за периода нападението от бактериален пригор (X. campestris) e 35%.
27
Пригодност на сортове грах за биологична система на отглеждане
28
Н. Георгиева Институт по Фуражни Култури, Плевен
ПЛЮС
281 / 2018
ЗЕМЕДЕЛИЕ
ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ
Биологичното земеделие възстановява и поддържа почвеното плодородие (Mariott and Wandler, 2006), осигурява баланс на екосистемите (Hole et al., 2005), намалява негативното влияние на земеделието върху промените в климата (Niggli et al., 2008) и предполага производство на здравословни и качествени хранителни продукти (Badgley et al., 2007). Един от основните му принципи е избор на видове и сортове, които са най-подходящи за местната среда и при които използването на невъзобновяеми ресурси е сведено до минимум (Kostadinova and Popov, 2012). От едногодишните бобови особено важно значение има грахът, който е ценен източник на азот при органично производство (Gerdzhikova et al., 2012). Той е отглеждан и използван широко за потребителски цели и като фураж за животните. Фуражните грахове се използват за сено, паша или силаж, самостоятелно или в смес с житни култури. Надземната биомаса е богата на протеин и минерали (Koc and Gul, 2012). Според редица автори (Ур и др., 2014; Bozhanova et al., 2014) изборът на сорт е критичният фактор за една добре работеща система на биологично земеделие. Сортовете, които са подходящи за система на биологично земеделие се различават в редица аспекти в сравнение с адаптираните към конвенционалната система. Основно четири групи от проблеми се сочат като критични по отношение на различията между „конвенционалните” и „биологичните” сортове: извличане и ефективност на използване на хранителните вещества, конкурентна способност спрямо плевелите, устойчивост към болести, стабилност на добива и качеството (Wolf et al., 2008; Kalapchieva et al., 2010; Ур и др., 2014). В настоящето изследване е осъществена оценка на сортове фуражен грах по отношение на комплекс от признаци и параметри с цел определяне на подходящи за условия на биологично производство. Експериментът е изведен в Институт по фуражни култури (Плевен) през периода 2012–
2014 г. Пет сорта (Плевен 4, Глянс, Свит, Камертон, Модус) грах (Pisum sativum L.) са проучени в условия на органично производство. Съгласно изискванията на Наредба №1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата за биологично производство, полският опит е разположен на площ при спазен 2-годишен период на конверсия и при неизползване на торове и пестициди. Грахът е реколтиран във фаза пълен цъфтеж като са определени: добив фураж и някои свързани с качеството параметри – съдържание на азот и пепел (OMA, 1990), относително водно съдържание на листата (RWC) и размер на листната площ. За оценка на екологичната стабилност е извършен регресионен анализ (Eberhart and Russell, 1966), при който са изчислени регресионен коефициент (bi) и варианс на отклонение от регресия (Si2). Осъществена е оценка на тестваните сортове по отношение устойчивост на мана (Peronospora pisi (De Bary) Syd.) при условия на естествено нападение. Степента на нападение е оценена преди реколтиране по скала от 0 до 9 (0 = без симптоми, 9 = загинали растения) (Davidson et al., 2011). Средната стойност за всеки сорт се използва, за да се поставят сортовете в съответните категории на базата на степента на заболяване: (устойчив: средна стойност <2,5; средно устойчив: средна стойност 2,5-3,0; средно чувствителен: средна стойност 3,1-4,5; чувствителен: средна стойност >4,5). Вегетационният период при проучваните сортове грах, отглеждани за фураж в условия на билогично производство, е със средна продължителност 45 дни. Сумата на активните тем-
Глянс
19
43
743
108
Свит
18
43
752
108
Камертон
18
47
822
115
Модус
18
38
655
90
Плевен 4
16
52
911
137
сума активни сума температури валежи
ператури и количеството на валежите, акумулирани в периода поникване–пълен цъфтеж, са средно 777°С и 112 мм съответно (табл. 1). Сорт Плевен 4 пониква най-рано (за 16 дни), но достига технологична зрелост най-късно (след 52 дни); характеризира се с най-голяма височина (62,6 cм и най-висок среднодневен темп на отрастване (1,71 cм/растение), следван от сорт Камертон, при доказани разлики спрямо останалите три сорта (табл. 2). Същите два сорта формират надземна маса (г/раст.) и листна площ (cм2/раст.), надвишaващи съществено разглежданите параметри при Глянс, Свит и Модус – средно с 21,5 и 28,4%. По отношение на кореновата маса, сорт Плевен 4 се отличава с по-голямо количество коренова маса (0,164 г/раст.) в сравнение с останалите сортове (средно 0,122 г/раст.) при средно превишение от 34,3%. По-голямото количество коренова маса е свързано с по-добро хранене и поемане на вода от почвата. Липсват съществени различия между повечето сортове по отношение на грудкообразуване, въпреки по-високите стойности, установени при Камертон и Плевен 4. Сортът, годината и взаимодействието сорт × година са доказани (P<0,05) за повечето от гореспоменатите признаци. Всички признаци са доказано повли-
Таблица 2. Параметри на надземна и коренова маса при сортове грах в условия на биологично отглеждане (2012–2014). Средно дневен темп на нарастване cм/раст.
Височина см
Глянс
1,11a
Свит
1,16a
Сортове
Надземна маса г/раст.
Коренова маса г/раст.
43,1a
2,696a
0,117ab
13,0a
206,1a
89,2b
43,1a
2,817ab
0,107a
16,7b
217,9b
82,8a
Грудкообразуване Листна площ бр./раст. см2/раст.
RWC %
Камертон
1,63c
60,8c
3,426c
0,140b
19,8c
275,8c
83,9b
Модус
1,26b
48,8b
3,026b
0,124b
14,1ab
233,2d
88,3b
Плевен 4
1,71c
62,6c
3,488c
0,164c
17,1bc
286,7e
89,6b
LSD (0,05)
0,09
2,25
0,343
0,015
3,05
9,28
3,38
Година
*
*
*
*
*
*
ns
Сорт
*
*
ns
*
ns
*
ns
Г×С
*
*
ns
ns
ns
*
ns
Least significant difference at P=0,05; ns: Nonsignificant or significant at *P< 0,05
281 / 2018
дни
Сортове
ПЛЮС
Период поникване– пълен цъфтеж
Период Сеитба– поникване дни
яни от годината, докато сортът има доказан ефект върху височината, среднодневния темп, кореновата маса и листната площ. Относителното водно съдържание като показател за водния статус на растенията и определящ в известна степен тяхната сухоустойчивост показва вариране от 82,8 до 89,6%. Въпреки по-високите стойности, установени при някои от сортовете (Плевен 4, Глянс), липсва доказано влияние на сорт, година и сорт × година. Маната (причинена от Peronospora pisi (De Bary) е основна гъбна болест по полския грах. Развива се при хладно и влажно време и причинява силна повреда по посевите и редуциране на добивите (Pung and Cross, 2003; Davidson et al., 2011). Проучванията на различни изследователи (Pung and Cross, 2003; Horoszkiewicz-Janka et al., 2013) показват значителни ограничения във възможността за контрол на болестта при граха чрез използване на фунгициди през последните години. Като възможност за ефективен контрол на болестта се посочват устойчиви генотипи (Liu, 2011). Тригодишният експериментален период показа добри условия за оценка на тестваните сортове по отношение чувствителност към мана и те демонстрират различни реакции (табл. 3). Сорт Модус е устойчив на мана. Със среден брой точки 2,7 сорт Плевен 4 се определя като средно устойчив. Всички останали сортове са средно чувствителни към причинителя на мана. За тригодишния експериментален период в условия на биологично производство най-високодобивен и достоверно различаващ се от другите сортове е Плевен 4 (табл. 4). Сорт Камертон по добив отстъпва на Плевен 4 с 4,7% и има коефициент на линейна регресия значително по-голям от 1 (bi=1,316), което го определя като екологично нестабилен. Той обаче е отзивчив към подобряване на условията на средата и при интензивна технология от
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Таблица 1. Сума на активни температури и количество валежи, акумулирани в периода поникванепълен цъфтеж при сортове грах (2012–2014)
29
281 / 2018
Таблица 3. Оценка на тестваните сортове по отношение чувствителност към Peronospora pisi (De Bary). Степен на нападение
Чувствителност/ Устойчивост
Глянс
4,3d
MS
Свит
4,4d
MS
Камертон
3,9c
MS
Модус
0,0a
R
Плевен 4
2,7b
R
LSD (0,05)
0,23
ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Сортове
30
стойности се отчитат при Свит, Плевен 4 и Камертон. В условията на органично земеделие и липса на минерално торене особено важно значение има количеството азот, което растенията акумулират в кореновата си система и впоследствие се подлага на минерализация. Кореновата маса на Плевен 4 (28,90 г/кг), Камертон (28,10 г/кг) и Глянс (27,92 г/кг) се характеризира с доказано повисоко съдържание на азот. Сорт Глянс също така се отличава и с повишено минерално съдържание. Годината, сортът и тяхното взаимодействие имат доказан ефект върху количеството и качествените параметри на добива.
MS – средно чувствителен, R – устойчив.
него могат да се получат високи добиви. Сорт Глянс е екологично стабилен (bi=0,86), но нискодобивен. Moll and Stuber (1974) отбелязват, че сортове с висока стабилност показват предимно ниски и средни добиви. Статистическата незначимост на параметъра Si2 (който отразява разсейването около регресионната линия) при сортовете Глянс и Свит не дава основание да се направи окончателно заключение за поведението на тези сортове при изменящи се условия на средата на отглеждане. С коефициенти на регресия близки до 1, сортовете Плевен 4 и Модус могат да се определят като средностабилни за изследвания период. Въз основа на получения добив, както и посочените стойности на bi, тези сортове са подходящият компромис за условията на биологично производство. Стойностите за параметъра Si2 показват по-голяма нестабилност при Плевен 4, независимо, че той е с 15% попродуктивен от сорт Модус. Азотното съдържание е определящо за качеството на фуражните култури. В условията на настоящия експеримент се установяват съществени различия в азотното съдържание на надземната маса между тестваните сортове, като то варира от 27,06 г/кг при сорт Модус до 31,77 г/кг при сорт Плевен 4. Подобна зависимост се наблюдава и по отношение съдържанието на пепел като по-високи
Заключение Въз основа на проведено тригодишно проучване и направена цялостна оценка на пет сорта фуражен грах може да се заключи, че сорт Плевен 4 показва комплекс от признаци, които го определят като подходящ за отглеждане в условията на биологично производство. Сортът се отличава с: по-голяма височина, обща биомаса, листна площ и среднодневен темп на нарастване – параметри, които му осигуряват по-висока конкурентоспособност срещу плевели, както и поемане и усвояване на хранителни вещества. В допълнение Плевен 4 съчетава висок добив фураж (405,07 кг/дка) със средна екологична стабилност (bi=0,93), средна устойчивост на мана (mean disease score=2,7) и високо съдържание на азот в биомасата (31,77 г/кг DM). Добри качества по посочените признаци показа и сорт Камертон, но същият има ниска екологична стабилност и е средно чувствителен на мана. Сортовете Глянс и Свит са нископродуктивни, но биха могли да се използват за повишаване на почвеното плодородие в условия на органично производство, а сорт Модус – като донор за устойчивост на мана.
Таблица 4. Добив фураж, екологична стабилност и качествени показатели при сортове грах при органично отглеждане (2012–2014). Сортове
Добив фураж кг/дка
Параметри на стабилност bi
Надземна маса г/ кг суха маса
Si2
Азот
Коренова маса г/кг суха маса
Пепел
Азот
Пепел
Глянс
308,73a
0,86
-0,158
29,74d
15,88b
27,92b
18,79c
Свит
325,43b
0,99
-0,312
28,21b
17,32d
24,54a
12,43a
Камертон
386,04d
1,32
451,889*
29,31c
16,63c
28,10b
16,50b
Модус
352,35c
0,90
52,599*
27,06a
15,38a
26,31a
15,97b
Плевен 4
405,07e
0,93
829,949*
31,77e
16,96cd
28,90b
16,30b
LSD (0,05)
13,81
-
-
0,30
0,39
2,23
1,21
Година
*
-
-
*
*
*
*
Сорт
*
-
-
*
*
*
*
Г×С
*
-
-
*
*
ns
ns
Least significant difference at P=0,05; ns: nonsignificant or significant at *P< 0,05
Вилиана Василева Институт по фуражните култури, Плевен
31
Хумустим е признат и одобрен органичен тор за производство на биологична продукция. Той е течен хуматен тор и стимулатор на растежа, продукт на висококачествен органичен субстрат със 100% екологична чистота. Прилагането му чрез третиране на семената и/ или листна апликация, стимулира растежа и развитието на растенията и осигурява високи и качествени добиви (Сенгалевич и др., 2007). Фият е ценна фуражна бобова култура с различно предназначение. Той е с кратък вегетационен период, желан предшественик е в сеитбообращенията и има голямо агротехническо значение (Mihailovich et al., 2006). Зелената маса и зърно от фий са богати на протеин и други хранителни вещества (Ćupina et al., 2004). Има добре развита коренова система, фиксира от 50 до 125 кг N/хa, обогатявайки почвата с азот (Brady, 2000; Hadjipanayiotou and Economides, 2001; Kusvuran et al., 2014) и осигурявайки азот за следващата култура. Проучено е влиянието на третирането с Хумустим върху посевните качества и добива на зърно, както и активността на нитратредуктазата и съдържанието на пластидни пигменти (Василева и Кертиков, 2006; Илиева и Василева, 2014). Целта на това изследване е да се проследят промените в натрупване на свежа и суха коренова биомаса от фий, след различни начини на третиране и дози с органичен хуматен тор Хумустим. Експерименталната работа е извършена на опитното поле на Институт по фуражните култури, гр. Плевен при неполивни условия и почвен подтип слабо излужен чернозем. Използван е методът на дългите парцели и големина на опитната парцела 10 м2. Действието на Хумустим (състав на течната формулация, посочен в края на раздела) е изпитано върху фий сорт Образец 666, засят при междуредово разстояние 15 cм с посевна норма, разчетена за 200 к.с./м2. Изпитани са следните варианти в четири повторения: 1. Контрола – нетретирани семена; 2. Едно вегетационно третиране;
3. Две вегетационни третирания; 4. Третирани семена 0,6 л/т семена; 5. Третирани семена 0,6 л/т семена + едно вегетационно третиране; 6. Третирани семена 0,6 л/т семена + две вегетационни третирания; 7. Третирани семена 1,2 л/т семена; 8. Третирани семена 1,2 л/т семена + едно вегетационно третиране; 9. Третирани семена 1,2 л/т семена + две вегетационни третирания. Семената са третирани полумокро 24 часа преди сеитба. Третирането по време на вегетация е извършено във фази отрастване и начален до пълен цъфтеж, с доза от препарата 400 мл/хa. Във фаза начало на цъфтеж на фия са вземани почвени монолити (20/30/40 cм), корените на 10 растения измити, и отчетени: свежа коренова биомаса (г/растение), суха коренова
ПЛЮС
281 / 2018
Натрупване на коренова биомаса от фий след третиране с хумустим
ЗЕМЕДЕЛИЕ
ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ
281 / 2018 ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
32
биомаса (г/растение) (сушене 60 oC). Свежата коренова биомаса (кг/хa) и сухата коренова биомаса (кг/хa) са изчислени по общоприета методика на базата на посевната норма (Сидорова и др., 2010). Експерименталните данни са осреднени и статистически обработени, използвайки софтуер SPSS за Windows (2012). Течната формулация на органичния хуматен тор Хумустим включва в състава си: общ азот – 3%; общ фосфор – 0,4%; калий – 9,7%; хуминови киселини – 32%; фулвокиселини – 4%; микроелементите калций, магнезий, цинк, мед, кобалт, молибден, бор, сяра; пепел – 18%. Едно от предимствата при използване на органични торове е, че освобождават повече хранителни елементи в кореновата зона на растенията. В нашето проучване при всички варианти с третиране с Хумустим, количеството свежа коренова биомаса формирано от растение се увеличава (табл. 1). Количеството свежа коренова биомаса след третирания, извършени по време на вегетация е с 9,5 до 9,9% по-високо от това на контролата. При вариантите с предсеитбено третиране на семената превишенията спрямо контролата са по-големи. За доза 0,6 л/т семена + две вегетационни третирания, те достигат до 13,4%, а за тази от 1,2 л/т семена+ две вегетационни третирания, до 17,5%. Значително по-големи са разликите при по-високата изпитвана доза (1,2 л/т), където количеството свежа коренова биомаса се увеличава с увеличаване дозата на препарата. По отношение на количеството свежа коренова биомаса, формирано на единица площ се вижда, че то варира от 611 (при контролата) до 717 кг/хa (1,2 л/т семена + две вегетационни третирания). При вариантите с вегетационни третирания, разликите между броя извършени третирания не са математически доказани. Количеството свежа коренова биомаса е 668 – 671 кг/хa, което превишава контролата съответно с 9,3 и 9,7%. При вариантите с по-високите дози на предсеитбено третиране на семената се натрупва по-голямо количество свежа коренова биомаса. Така, при доза 0,6 л/т семена + две вегетационни третирания количеството свежа коренова биомаса достига 692 кг/хa, а при 1,2 л/т семена + две вегетационни третирания, до 717 кг/хa, съответно, което превишава контролата с 13,2 и 17,3%. Растенията от вариантите с предсеитбено третиране на семената са и с по-добър физиологичен статус, за което сочеха данните за активността на ензима нитратредуктаза и общото съдържание на пластидни пигменти (Илиева и Василева, 2014).
Таблица 1. Натрупване на свежа коренова биомаса при фий след третиране с Хумустим
Варианти
Свежа коренова маса г/растение
кг/хa
Контрола (K)
0,305
611
едно вег. тр.
0,334
668
две вег. тр.
0,335
671
0,6 л/т семена
0,339
679
0,6 л/т семена + едно ВТ
0,334
668
0,6 л/т семена + две ВТ
0,346
692
1,2 л/т семена
0,330
661
1,2 л/т семена + едно ВТ
0,342
684
1,2 л/т семена + две ВТ
0,358
717
SE (P=0,05)
0,047
9,4
0,305/0,358
611/717
STDEV
0,014
28
средно
0,336
672
min/max
На фигура 1 са отразени данните за натрупване на количество суха коренова биомаса. При предсеитбено третиране на семената, за двете експериментирани дози, количеството суха коренова биомаса е еднакво и превишава това на контролата с 8,5%. При предсеитбено третиране на семената в доза 0,6 л/т семена и третирания по време на вегетация, няма доказани разлики. Натрупаното количество суха коренова биомаса достига до 260 кг/хa, което е с 11,1% над контролата. Третиранията, извършвани по време на вегетация при варианта с предсеитбено третиране на семената в доза 1,2 л/т семена, оказват влияние върху количеството суха коренова биомаса, формирано от растенията. При едно третиране количеството суха коренова биомаса е 266 кг/хa, или с 13,7% над контролата, а при две третирания, съответно 280 кг/хa, или с 19,7% повече от контролата. В състава на Хумустим са включени хуминови киселини, а те стимулират нарастването на кореновата система на растенията. При изпитване на експерименталните дози сме внесли хуминови киселини (%) както следва: с едно вегетационно третиране – 12,8; с предсеитбено третиране в доза 0,6 л/т семена – 0,19, в доза 1,2 л/т семена – 0,38. При внасяне на препарата чрез предсеитбено третиране на семената, различията в количеството коренова биомаса са по-съществени
281 / 2018 ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
33
Фигура 1. Суха коренова биомаса при фий след третиране с Хумустим.
А
В
Фигура 2. Зависимост между количеството свежа (A) и суха (В) коренова биомаса и дозите Хумустим.
(фиг. 2). По-голямото количество коренова биомаса, формирано след третиране с органичния тор, увеличава възможността на растенията да улавят повече от по-труднодостъпните елементи, като фосфор, например (Lambers et al. 2006). Фосфорът подпомага синтеза на протеини, пренасянето на захари и по-бързото нарастване на кореновата система (Armstrong, 1999; Magani and Kunchida, 2009), включително и това на кореновите власинки. Така, радиусът на кореновата система и използваната почвена площ се увеличава, което е предпоставка и за по-ефективно усвояване на водата от почвата (Datta et al., 2011).
Заключение Използването на органичен тор Хумустим за третиране по време на вегетация увеличава количеството свежа и суха коренова биомаса при фий, съответно с 9,7 и 8,5%. При предсеитбено третиране на семената с Хумустим, най-голямо количество коренова биомаса се формира при доза 1,2 л/т семена + две вегетационни третирания, и превишава контролата със 17,3 (за свежа коренова биомаса) и 19,7% (за суха коренова биомаса). Хумустим е отличен тор в съвременните тенденции на биологично земеделие. При отглеждане на фий третирането с Хумустим е ефективно мероприятие.
ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
281 / 2018
ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ
34
За Националната колекция от растителни генетични ресурси Николая Велчева Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков”, Садово Растителните генетични ресурси (РГР) обхващат огромното разнообразие от културна и дива флора, местни популации и форми, постари традиционни, както и новите съвременни сортове (ITPGRFA, 2009). Устойчивото съхранение на растителния генофонд е заложено в глобалния план за опазване на генетичните ресурси на Световната организация за прехрана и земеделие (FAO, 2008, 2014). Управлението на колекциите РГР включва дейности по колекциониране, проучване, документация, размножаване и съхранение, с оглед поддържане на видовото и сортово разнообразие, запазване потенциала на дивите родственици на културните растения, използване на генетичния материал за подобряване на растенията и в земеделието, безвалутен обмен и разпространение според международните спогодби (Engels et al., 2008). Целенасоченото използване на световните и национални колекции РГР определя високата ефективност на селекцията при създаването на продуктивни и висококачествени сортове (Hoisington et al., 1999; Haussmann et al., 2004; Gepts, 2006; Stamatov et al., 2015). Растителният генофонд представлява обществен ресурс, ползите от който трябва да бъдат използвани в интерес на обществото (МОСВ, 2013; Велчева и др. 2017). В тази връзка информационните дейности са в основата на гарантирането на цялостен подход и взаимодействие на всички заинтересовани страни (Knupffer, 2002, 2016). ИРГР „К. Малков” е Национален координатор в областта на растителните генетични ресурси. Институтът изпълнява научно-обоснована програма по опазване на растителния генофонд, за целите на която се поддържа специализирана база данни за образците, заведени в Националната генбанка (Пенчева и др., 2014; Велчева, 2015, 2016; Krasteva et al., 2011, 2012). Целта на настоящото проучване е анализ на обогатяването на Националната колекция РГР
и изясняване значението на документацията в системата за устойчиво управление на генофонда. Компютърният център към Института в гр. Садово е създаден през 1982 г. и е отговорен за поддържането и обновяването на информацията в Националния регистър за документация на образците РГР. Ежегодно се извършва обогатяване на Националната колекция с нова зародишна плазма и съответно на базата данни. Всички семенни образци се завеждат в електронна база данни Phyto 2000 във формат Microsoft ACCESS по 20 паспортни показателя, съгласно международните стандарти на FAO, ECPGR и Bioversity International. Информацията включва каталожен номер, таксономично описание, биологичен статус на генотипа, донор на материала, еколого-географски произход. Популяризирането на достъпа до РГР, регистрирани в Националната колекция, се осъществява чрез публикуване на каталози, издаване на справочници с адреси на партньори в международния безвалутен обмен на семена, както и чрез изпращането на бази данни за съхранените образци в международни информационни мрежи. Обогатяване на Националната колекция с образци РГР През периода 2007–2016 г. фондът на Националната генбанка на ИРГР Садово е обогатен с 10 034 образеца (фиг.1). Обогатяването на колекциите: зърнено-житни, зърнено-бобови, технически, фуражни, зеленчукови, медицински и ароматни култури, с нова зародишна плазма обхваща семенни образци от диви, полукултурни и културни форми с местен или чужд произход, с разнообразен био-
Фиг. 1. Обогатяване с растителни генетични ресурси през периода 2007–2016 г.
Местни растителни генетични ресурси.
логичен статус и различно ниво на селекция. Организираните масиви от данни показват наличие на ценни местни РГР, заведени в колекциите. От проведени на основата на проектно финансиране експедиции са колекционирани 5 171 образци – видово и сортово разнообразие от местни сортове и популации от дребни земеделски стопанства и диви форми от естествените им хабитати (фиг.2). Експедициите са организирани по утвърдена работна програма и маршрут на базата на предварителна осведоменост за спецификата на съответния производствен район или локални местообитания. Първото направление на експедиционната дейност е събирането на културни форми от полски и зеленчукови култури. В личните дворове и градини са открити традиционни образци домати, пипер, краставици, тикви, пъпеши, дини, лукови, листни, картофи, приспособени отлично към конкретните агроекологични условия, притежаващи ценни качества и свойства, като ранозрялост, устойчивост на биотичен и абиотичен стрес, високо съдържание на биологично активни вещества (Krasteva et al., 2013). При зърнено-житните и зърнено-бобовите култури вниманието е насочено към колекциониране на древните примитивни пшеници, стари и местни популации от царевица, фасул, папуда, леща, бакла и др. Особен интерес представлява видовото раз-
281 / 2018 ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
нообразие от някой слабо разпространени или забравени подправни и медицински растения, преоткрити днес за целите на диетичното и здравословно хранене, прилагани при терапии за алтернативно лечение на редица заболявания. Друго направление на експедиционна дейност е опазването на дивото, полукултурно разнообразие и дивите родственици на културните растения. Високата урбанизация, развитата транспортна инфраструктура и екологичните заплахи поставят под огромен риск голям брой диворастящи видове от различни ботанически семейства. От една страна, опазването им има значение за биоразнообразието, а от друга – те притежават ценни за селекцията качества, като източници на високо съдържание на протеин, скорбяла, закрепители на фертилност, устойчивост на гъбни, бактерийни и вирусни болести, висока адаптивна способност във връзка с глобалното затопляне и изменение на климата (Dempewolf et al., 2014). В резултат на обогатяването и организираната база данни с паспортно описание на образците са създадени условия за картиране и райониране на местния генофонд. Съществуват обосновани предпоставки за разширяване на експедиционната дейност в конкретни райони на страната, богати на ценни растителни ресурси – народна селекция, насочена главно към отбор по вкус, едрина на плода, устойчивост на болести. Друго направление на вниманието на програмата по РГР е издирването на сортове и видове, подходящи за отглеждане в полупланински, планински райони, слабопродуктивни земи, за райони с характерни засушавания, както и за системите на биологичното земеделие. В отговор на поставения акцент на национално и международно ниво за приоритетно опазване и устойчиво съхранение на местната зародишна плазма, броят на образците, заведени от експедиции, се отличава с най-висок процент (51,5%) в обогатяването през анализирания десетгодишен период. Отчита се висок процент (38,5%) на изписаните образци от чужди генбанки и ботанически градини. Заведени са 3 875 генотипа, интродуцирани по пътя на международния безвалутен обмен въз основа на изпратени заявки (фиг.3). Интродуцирани са съвременни сортове и линии с разнообразен географски произход за проучване в условията на страната и за използване като донори на ценни стопански качества – екологична пластичност, висока продуктивност и др., в селекционните програми по култури. Възможността за безвалутен обмен на
35
281 / 2018 ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
36
(Русия), NordGen (Швеция), IPK (Германия), INRA (Франция), John Innes Center (Великобритания). По своята същност експедиционната и интродукционна дейност, които се провеждат в ИРГР Садово, обслужват селекционните програми на специализираните институти в страната. Всеки от научно-изследователските институти поддържа в работна колекция сортимент от РГР, в зависимост от направлението и селекционната си програма. Изучаването на образците по международни класификатори улеснява значиФиг. 2. Колекционирани местни растителни генетични ресурси телно процеса на подбор на източници от експедиции. за многостранно и задълбочено проучване в генетичен, стопански, имунен и други аспекти в специализираните селекционни програми. Оценъчната и характеризиращата информация за съхранения генофонд оптимизира изписването на образци от семехранилището и същевременно ускорява постигането на селекционните цели. При анализиране статуса на новорегистрираните РГР през периода бе установен сравнително нисък процент (10%) на обогатяване на генофонда с образци на български сортове и линии, резултат на съвременна селекция. През периода 2007–2016 г. са заведени Фиг. 3. Интродукция на образци РГР чрез международен 988 селекционни материала от инстибезвалутен обмен. тутите на Селскостопанска Академия РГР, съгласно международните спогодби, съ- и сродни научни организации (фиг.4). ществено допринася за обогатяването на растителния генофонд и разширява възможностиЕлектронен регистър за документация на те за ускоряване на селекционния процес. РГР и бази данни Стратегическа задача е изписването на обМоделът и устройството на документационразци, характеризиращи се с устойчивост на ната система Phyto 2000 оптимизира дейностболести при фъстъците и генотипове, подхо- ите по управление на колекциите РГР – редящи за механизирано прибиране и с къс ве- гистрация на образци, съхранение, проучване, гетационен период при сусама, за целите на размножаване, използване и разпространение. селекционните програми при културите. Издаваните каталожни номера и паспортните Интерес представлява интродуцирането на характеристики в базата данни подсигуряват нови или слабо застъпени в родното земеделие идентифицирането на образеца при различнивидове. те нива на неговото съхранение: дългосрочно, Със задължителното отглеждане на образците средносрочно, краткосрочно, in vitro съхранение, при карантинни условия в годината на завеж- поддържането му в полски колекции или в бодане в колекциите и извършването на пред- таническа градина. варителна комплексна оценка по дескриптор, Регистърът се характеризира със значителен процесът по международен безвалутен обмен брой таксономични описания – 3 529, разпредесе контролира и се регистрира възможността лени в 122 ботанически семейства. за адаптация на чуждата зародишна плазма у Адресите на партньори в обмена до момента нас. наброяват 190 научни и професионални органиПоддържат се активни международни кон- зации в чужбина. такти с центровете по РГР от цял свят. Приоритет в дейностите, които се извършОсновни партньори на Националната генбанка ват в Информационния център са: в обмена са: GRIN (САЩ), ICARDA (Сирия), VIR • Регистрация на новопостъпили образци РГР;
Интродукция на семена за научни цели по международния безвалутен обмен.
Фиг. 4. Регистрирани сортове и линии от български произход.
Селекционни материали Arachis hypogea L. от колекцията на ИРГР Садово.
• Идентификация на образците при различните нива на съхранение, при неговото проучване и размножаване;
Заключение През периода 2007–2016 г. националната колекция е обогатена с 10 034 образеца РГР, характеризиращи се с разнообразен еколого-географски произход, ботанически състав и биологичен статус. С най-голям дял в обогатяването са местните образци, постъпили от експедиции (5 171 обр.). От интродукция по пътя на международния безвалутен обмен от чужди генбанки, ботанически градини и специализирани центрове по РГР са регистрирани 3 875 образеца. Сравнително ограниченият обем селекционни материали (10%), постъпили в генбанката, налага популяризиране ползата от регистрирането в електронния каталог и дългосрочното съхранение на новите български сортове и линии, съгласно регламентиран достъп и запазване интелектуалните права на селекционерите. В резултат на обогатяването е създадена база данни с паспортно описание на заведените в колекциите семенни образци. Във връзка с поставен акцент върху опазването и колекционирането на малко познати и нови растителни видове таксономията в регистъра Phyto 2000 е допълнена до 3 529 таксона, разпределени в 122 ботанически семейства. Отчита се слабо равнище на сигурност на информационните масиви, описващи съхранения растителен генофонд, поради липсата на специализиран софтуер за управление на базата данни, мониторинг и защита на регистъра.
281 / 2018 ПЛЮС
Анализ на документацията и качеството на информацията за РГР; перспективи за развитие Данните показват, че през последните десет години в изградените колекции РГР са заведени голям брой образци нова зародишна плазма. Забелязва се повишаване на обема и качеството на паспортната информация, която описва образците, благодарение на използването на GPS система при експедициите, on line справочници при обмена, активна координация на регионално, национално и международно ниво с всички заинтересовани страни по отношение на РГР. Приоритет в изпълнението на задачата по документация на РГР е изграждането на цялостна информационна система за управление на базата данни със специализиран софтуер, обслужващ генбанката, информационния център и кураторите в програмата по опазване на генофонда.
ЗЕМЕДЕЛИЕ
• Обмен на информация; • Извършване на справки за различни цели и потребители.
37
ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
281 / 2018
НАУКАТА ЗА ПРАКТИКАТА
38
Иновационни модели за повишаване на конкурентоспособността Ръководител проект: проф. д-р Нина Котева Проектът „Иновационни модели за повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства в България” се финансира от Фонд „Научни изследвания”, със срок 18.12.2017– 18.12.2019. Изпълнители: базова организация – Институт по аграрна икономика към ССА; партньори – Аграрен университет, гр. Пловдив и Нов български университет. Актуалност на проекта • В условията на общия европейски пазар, българските фермери са изправени пред нови предизвикателства – високите изисквания за качество на храните и засилен конкурентен натиск; • Конкурентоспособността на аграрния отрасъл и на земеделските стопанства се превръща във важен фактор, от който зависи бъдещето на българското земеделие. Цели на проекта • Разработване на теоретични постановки и методически въпроси, свързани с определяне на конкурентоспособността на земеделските стопанства; • Разработването на иновационни модели за повишаване конкурентоспособността. Очаквани резултати • Дефиниране на категорията „конкурентоспособност на земеделските стопанства”; • Разработване и апробиране на методически инструментариум за определяне на равнището на конкурентоспособност на земеделските стопанства; • Извеждане на ключови фактори с дълготрайно значение за повишаване конкурентоспособността на земеделските стопанства; • Разработване на иновативни модели за повишаване на конкурентоспособността за: » подобряване на управленските компетенции; » управление на риска; » внедряване и управление на иновации; » усъвършенстване на предприемачеството; » диверсификация на дейностите;
» еко-управление; » повишаване на инвестиционната активност; » рационално земеползване и земевладеене. • Разработване на методически подход за отчитане на ефекта от внедряването на моделите върху равнището на конкурентоспособност. Очаквани ефекти от внедряване на проекта • Подобрен методически подход за анализ и оценка на конкурентоспособността по типове стопанства; • Нови модели, основани на иновации в областта на управлението на земеделските стопанства, насочени към организационна модернизация и колективни действия; • Възможност за по-ефективно използване на средствата по ОСП за развитие на конкурентоспособни земеделски стопанства по типове, сектори и райони; • Стимулиране жизнеспособността на земеделските стопанства за устойчиво развитие на селските райони; • Увеличаване на добавената стойност, нарастване на доходите и трайно повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства.
Дин Хао
Пред XIX конгрес на ККП Си Дзинпин посочи, че трябва активно да се стимулира сътрудничеството по линия на „Един пояс, един път“, да се създаде нова платформа за международни контакти, която да даде допълнителна енергия за общото развитие. Регионът на Централна и Източна Европа е с ключово значение за реализация на инициативата, а механизмът „16+1“ играе ролята на мотор за развитие, носейки ползи не само за китайско-европейското сътрудничество, а и за нормалното развитие и изграждане на „Един пояс, един път“. Резултатите от търговско-икономическото и финансовото сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ са плодотворни. Първо, мащабът за търговско-икономическото сътрудничество непрекъснато се увеличава. Данните на китайските митници показват, че през 2017 година двустранният стокообмен между Китай и 16-те страни от ЦИЕ е нараснал с 15% спрямо по-миналата година. Полша е най-големият търговски партньор на Китай от тези страни. През миналата година обемът на двустранната търговия е бил 21,35 милиарда долара или ръст от 20% спрямо 2016 година. Второ, търговско-икономическото сътрудничество непрекъснато се задълбочава. За няколко поредни години Чехия е домакин на инвестиционен форум и се превърна във важна платформа за задълбочаване на търговско-икономическите контакти между Китай и ЦИЕ, а това не само стимулира икономическото им развитие, но и предоставя ефективен начин за влизане на китайско оборудване, технологии, стандарти и услуги в други държави. Трето, финансовото сътрудничество непрекъснато се задълбочава. В момента вече е установена рамка за сътрудничество между Китай и ЦИЕ в областта на съвместните инвестиции. Под ръководството на Китайската индустриална и търговска банка, бяха създадени Финансова компания на Китай и ЦИЕ, Фонд на Китай и ЦИЕ и банков съюз, а Държавната банка за развитие на Китай ще предостави кредити на стойност около 2 милиарда евро
за общи проекти. Вторият фонд за инвестиции и сътрудничество между Китай и ЦИЕ с капитал 1 милиард долара също започна да действа. Сътрудничеството между Китай и ЦИЕ стимулира изграждането на „Един пояс, един път“. През 2012 година бе създаден механизмът „16+1“ и оттогава общите проекти значително нараснаха. Някои от тях вече имат и резултати, а това стимулира двустранното търговскоикономическо и финансово сътрудничество и изграждането на „Един пояс, един път“. Китай и 16-те страни от ЦИЕ подписаха споразумения за сътрудничество по инициативата. През ноември миналата година те публикуваха „Програма от Будапеща за сътрудничество между Китай и ЦИЕ“, в която се казва, че ще отстояват принципа за съвместни консултации,
ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Сътрудничеството между Китай и ЦИЕ съдейства за изграждането на „Един пояс, едни път“
281 / 2018
ЗАЕДНО С КИТАЙ
39
281 / 2018 ПЛЮС
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Нов сухопътен евразийски мост
40
ИК Китай–Монголия–Русия ИК Китай–Централна Азия –Западна Азия ИК Китай–Пакистан ИК Бангладеш–Китай– Индия–Мианмар
ИК Китай–Индокитай
морски Път на коприната през XXI век
изграждане и споделяне на резултатите, както и ще стимулират свързването на инициативата „Един пояс, един път“ с плана „Юнкер“ за инвестиции и други програми за развитие на национално ниво. Сътрудничеството между Китай и тези държави е съдействало за инфраструктурната свързаност в рамките на ЦИЕ, като например моста над Дунав в Белград, ТЕЦ „Стейнери“ в Босна и Херцеговина, а изграждането на железопътната линия между Унгария и Сърбия, както и сухопътната и морска връзка между Китай и Европа и други важни проекти също се движат нормално. В момента, за да се задълбочи сътрудничеството между Китай и ЦИЕ, е нужно фокусиране върху следните четири аспекта. Първо, трябва внимателно да се приложи средносрочната пътна карта за сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ и „Програмата от Будапеща“. Устойчиво изграждане на важни проекти за свързване и индустриални паркове за търговско-икономическото сътрудничество, активно изграждане на нова платформа за сътрудничеството в сферата на производствения капацитет, да се стимулира растежа на търговията и инвестициите, непрекъснато да се засилва инвестиционно и финансово сътрудничество, да се увеличи сътрудничеството помежду им в сферите на туризма, науката и технологиите, образованието, услугите и земеделието, както и да се повиши нивото за обмен в културата и обществото.
Второ, китайските компании трябва да се поощрят да инвестират в тези страни, да навлизат по активно на европейския пазар и да се стимулира провеждането на преговорите за инвестиционно сътрудничество между Китай и Европа и проучване на възможността за създаване на зона за свободна търговия. Трето, трябва да се обърне голямо внимание на провеждането на сътрудничество с европейските страни, които не са част от ЕС. Нивото на тяхното икономическо развитие е ниско, а капацитетът за финансова подкрепа – ограничен. В същото време тези страни не са ограничени от съответните политики на ЕС за търговия, инвестиции и финанси, затова пространството за сътрудничество с тях е голямо и съществуват повече възможности. Четвърто, трябва да се подкрепя АБИИ и Фондът за Пътя на коприната да участват в проектите на изграждането на инфраструктура в ЦИЕ и проектите за свързване, да се повиши капацитетът за финансова подкрепа във важни проекти, да се подкрепя свързването на железопътната, сухопътна и морска мрежа в ЦИЕ и Евразийския сухопътен мост. Честно казано, в този процес почти няма видимо участие на България и липсват практически резултати в сътрудничеството между Китай и България. Дано през тази година, когато България е страна-ротационен председател на ЕС, двете страни да постигнат ефективен напредък по инициативата „Един пояс, един път”.