Земеделие плюс 283/2018

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

283 / 2018

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

®

ax m A U AQ И

®

um Т Е Х И Б Р И Д m i t p O ВИЧНИ ЦАРЕ

РЯВ У Г И С О

АТ

И В И Б О ОКИ Д ЕТО

ВИСЗАВИСИМО ОТ ВРЕМ НЕ

, ,

® TM SM

са регистрирани търговски марки и обслужване на DuPont, Pioneer или съответните им собственици. © 2018 PHII.

2 6 10 14 18

22 24 27

Библиотека Наръчник за семепроизводство на многогодишни и едногодишни житни фуражни треви. . . . . . . . . 31

Цена: 6,00 лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД ISSN 1310-7992 Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отг. редактор: доц. д-р З. Петкова, 02/812 75 07 Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечат и дизайн: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: акад. А. Атанасов, проф. д-р В. Божкова, доц. д-р Г. Баева, доц. д-р Д. Ганева, доц. д-р З. Наков, проф. д-р Н. Котева, П. Въжарова, доц. д-р С. Стаматов, проф. д-р Т. Колев, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Т. Тонев

Около 360 тона нелегални или фалшиви пестициди са конфискувани в Европа в резултат на операция SILVER AXЕ III, която се координира от Европол с подкрепата на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). За периода 16 април – 11 май 2018 са извършени проверки на важни морски пристанища, летища и сухопътни граници, както и съоръжения за производство и преопаковане в 27-те държави, които участват в операция SILVER AXЕ III. От 2015 г. броят на участващите в SILVER AXЕ се увеличава всяка година, което отразява нарастващия ангажимент за справяне с този проблем, като мащабите на третата операция я превръщат в едно от водещите действия с цел противодействие на вноса и търговията с неразрешени продукти за растителна защита. През 2018 г. България за първи път се включва в операция SILVER AXE III с участието на БАБХ, ГД „Национална полиция“ и Агенция „Митници“. В рамките на международната операция, БАБХ осъществи засилен контрол върху: • Вноса на нелегални продукти за растителна защита на ГКПП, съвместно с Агенция „Митници“. Задържани са неразрешени продукти за растителна защита с произход Турция, страна на местоназначение България и Румъния на ГКПП Лесово – 5,8 кг и 36 л и на ГКПП Капитан Андреево – 12,9 кг и 24 л.

• Търговията на нелегални продукти за растителна защита във вътрешността на страната, съвместно с ГД „Национална полиция“. При тях са задържани 180 л неразрешени продукти за растителна защита с произход Турция, 18 кг с произход Гърция и са открити около 50 кг залежали и негодни пестициди.

• Планови проверки на обекти за производство, търговия и преопаковане на продукти за растителна защита и за употребата им от земеделските стопани. В рамките на тези проверки са констатирани 129 несъответствия, за които са издадени предписания и съставен акт за административно нарушение. След приключване на операцията борбата с нелегалния внос и търговия с неразрешени продукти за растителна защита продължава. На 23 юни са задържани 2 186,95 кг и 799,95 л неразрешени турски пестициди в гр. Бургас.

Списанието се издава с подкрепата на:

Списание „Земеделие плюс“ е продължител на най-старото земеделско издание в България – „Орало“, с първи брой от 1894 г.

ПЛЮС

Биологично земеделие Органичен продукт с хербицидно действие за контрол на плевелите. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Действието на биотор „Лумбрекс“ върху морфологични признаци и продуктивни качества на ориза. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Изпитване на интродуцирани сортове ориз в Централна Южна България. . . . . . . . . . . . . . . . Някои физиологични параметри в смески на ежова главица и тръстиковидна власатка с подземна детелина . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Зеленчуци Почвени микроорганизми при торене на броколи . . Овощарство Контрол на заплевеляване в черешови насаждения чрез прилагане на контактния вегетационен хербицид Диква 20 СЛ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Засушаването и почвените микроорганизми при различни технологии на отглеждане на ябълката. . . Признаци свързани с атрактивността на кайсиевите плодове . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Незаконни или фалшиви пестициди се внасят в ЕС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Съдържание

283 / 2018

АКТУАЛНО

1

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

283 / 2018

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

2

Органичен продукт с хербицидно действие за контрол на плевелите Георгиева Н., Николова И., Институт по фуражни култури, Плевен Биологичното производство на зърнено-житни култури в България през последните години се разширява непрекъснато. Контролът на плевелите при това производство е изключително важен за реализиране на постоянен и задоволителен добив на зърно. Това се налага от забраната при биологичното производство да се прилагат химични препарати, които да елиминират конкурентното влияние на плевелите върху културите (Donkova, 2015). Плевелите намаляват добивите повече от други вредители (Oerke, 2005). Te редуцират добивите от една страна директно, конкурирайки културните растения по отношение на основните фактори на средата (Najwa et al., 2012), а от друга, чрез алелопатична интерференция могат да подтиснат покълването на семената и първоначалното развитие на растенията (Стоименова и др., 2008). Като основен проблем се определя голямото разнообразие на видовете и тяхната висока биологична пластичност, което позволява бързото им разпространение и адаптиране (Oerke, 2005). Все по-голям проблем е и инвазията на многогодишните плевели поради голямата регенеративна способност на техните подземни органи и високата им производителност на семена. Контролът на плевелите от тази биологична група е изключително труден (Dimitrova, 2009). За добър фитосанитарен ефект в условията на биологично производство се разчита на комплекс от агротехнически мероприятия: спазване на сеитбообращение, въвеждане на бобови и междинни култури, както и механични методи за унищожаване (Илиева и Митова, 2014).

Khan & Khan (2012) определят биохербицидите като икономически ефективни, незамърсяващи околната среда и лесно приложими. Счита се, че те осигуряват възможност за контрол на устойчиви на хербициди плевели, като възможността при тях за развитие на резистентност е по-малка и се дължи на многобройни механизми, участващи в патогенезата (Auld и Morin, 1995). Активните съставки на органичните (натурални) хербициди са фитопатогенни

Видов състав на плевелите в свободна площ (стърнище).

микроорганизми, фитотоксични водни екстракти от растителна маса или натурални екстракти (Anjum and Bajwa, 2007; Charudattan and Hiebert, 2007; Ash, 2009). Действието на повечето биохербициди е насочено към сравнително малко плевели, в сравнение с химичните хербициди (Crump et al., 1999). Взаимодействието между химични хербициди и биохербициди се определя като подход за разширяване спектъра на контрол на плевелите (Bannon et al., 1990). Като особено перспективно някои изследователи (Iqbal et al., 2009; Razzaq et al., 2010; Razzaq et al., 2012) определят комбинирането на фитотоксични растителни екстракти с по-ниски дози на хербициди, което може да редуцира нивата на заплевеляване при намалена хербицидна употреба. В допълнение трябва да се отбележи, че биохербицидите няма да заменят химичните хербициди или който и да е друг метод за контрол. Те следва да бъдат включени в стратегията за интегрирана защита, която е част от съществуващите технологии за отглеждане на културите (Medd, 1992).

Таблица 1. Видов състав и плътност на плевелите в посев на биологично отглеждана зимна ръж, средно за периода Брой/ м2

% от общия брой

сива кощрява Setaria glauca L.

46

37,7

кокоше просо Echinochloa crus-galli L.

3

2,1

бяла лобода Chenopodium album L.

3

2,1

черно куче грозде Solanum nigrum L.

1

0,8

канадска злолетница Erigeron canadense L.

3

2,7

полски синап Sinapis arvensis L.

1

1,0

обикновен щир Amaranthus retroflexus L.

3

2,3

тученица Portulaca oleracea L.

1

0,7

пача трева Polygonum aviculare L.

3

2,5

поветицовидно фасулче Fallopia convolvulus L.

1

0,7

едногодишна живолина Mercuralis annua L.

1

1,0

балур Sorghum halepense (L.) Pers.

33

27,5

троскот Cynodon dactylon (L.) Pers.

7

5,4

полска поветица Convolvulus arvensis L.

12

9,7

къдрав лапад Rumex crispus L.

4

3,2

полска паламида Cirsium arvense L.

1

0,6

Видове плевели Едногодишни житни плевели

Едногодишни широколистни плевели

Многогодишни житни плевели

Многогодишни широколистни плевели

283 / 2018 ПЛЮС

те основни биологични групи, при плътност от 122 броя/м2 (табл. 1). Илиева и Митова (2014) съобщават за 120 броя плевели/м2 в посев на органично отглеждана ръж, като преобладаващи са едногодишните плевели, представени от сива кощрява и пача трева. В условията на настоящия експеримент едногодишните житни плевели, представени от Setaria glauca и Echinochloa crus-galli, са основната биологична група, като тяхната обща значимост, изразена чрез относителния дял в общото заплевеляване е 39,8% (определена по брой). Следващи по значимост, с относителен дял от 32,9% и представители Sorghum halepense и Cynodon dactylon, са многогодишните житни плевели. Групата на едногодишните и многогодишните двусемеделни плевели е най-многобройна и включва общо 12 вида, но е с най-нисък относителен дял в общото заплевеляване (съответно 13,8 и 13,5%). Относителният дял на плевелите от различните групи в общото заплевеляване на стърнището показва, че доминиращи плевели са житните, които някои автори (Митков и

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Настоящото изследване има за цел да проучи възможността за контрол на плевели в свободнa площ (стърнище) чрез използване на органичен продукт с хербицидно действие Сегадор, самостоятелно и в комбинация с редуцирана доза синтетичен хербицид. Полският експеримент е проведен в свободна площ (стърнище) след реколтиране на зимна житна култура (ръж), отглеждана в условия на биологично производство, при естествен фон на заплевеляване. Използван е блоков метод, в трикратна повторност на вариантите. Проучването е извършено с органичен продукт с хербицидно действие Сегадор (производител AISA, Испания) в дози 600, 1200 и 1800 мл/дкa. Продуктът е комплекс от естествен хидроксифосфат (под формата на емулсия и естествени повърхностно активни вещества), характеризиращ се с бърз хербициден ефект при някои широколистни и житни плевелни видове. Съдържа водоразтворим фосфор (P2O5) 25,5% и водоразтворим цинк (Zn) 0,20% и има тотално действие. Като стандарт се използва Раундъп, приложен в две дози – 600 и 1200 мл/ дкa (дозите са препоръчани от производителя и се прилагат с работен разтвор от 50 л/дкa). За редуциране нивата на заплевеляване и за да се повиши хербицидният ефект на органичния продукт, е проучено и комбинирано внасяне на Сегадор с Раундъп в 3 дози. Варианти: 1. Контрола – нетретирана, заплевелена; 2. Раундъп (360 г/л глифозат + 180 г/л сърфактант) 600 мл/дкa; 3. Раундъп 1200 мл/ дкa; 4. Сегадор 600 мл/дкa; 5. Сегадор 1200 мл/ дкa; 6. Сегадор 1800 мл/дкa; 7. Сегадор 600 мл/ дкa + Раундъп 600 мл/дкa; 8. Сегадор 1200 мл/ дкa + Раундъп 600 мл/дкa; 9. Сегадор 1800 мл/ дкa + Раундъп 600 мл/дкa. Третирането на стърнището е осъществено 30 дни след реколтиране на ръжта, във фаза начало на изкласяване на житните и бутонизация на широколистните плевели. Ефикасността на органичния продукт и хербицида e отчетенa на 21-я ден след прилагането им (Dimitrova, 2009) по 9-балната скала на EWRS (Europian Weed Research Society) (0-100% унищожени плевели = бал 9-1). Степента на общото заплевеляване е определена преди третирането като е приложен визуален маршрутен метод, в 10 пункта, като оценката е извършена по 4-бална скала (0 – чисто от плевели, 2 – слабо заплевеляване /1–5%/, 2 – средно заплевеляване /5–25%/, 3 – силно заплевеляване /25–50%/, 4 – много силно заплевеляване /над 50%/) (Kalinova et al., 2006). Оценката на плътността на плевелната асоциация в обследвания участък показва, че общото заплевеляване е силно (бал 3). Видовият състав включва 16 представителя от четири-

3

283 / 2018

Таблица 2. Ефикасност на органичен продукт с хербицидно действие Сегадор и стандарт Раундъп срещу широколистни и житни плевели Сегадор ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Видове плевели

4

Раундъп

600 мл/дкa

1200 мл/дкa

1800 мл/дкa

600 мл/дкa

1200 мл/дкa

сива кощрява Setaria glauca L.

5

25

100

100

100

кокоше просо Echinochloa crus-galli L.

5

18

100

100

100

бяла лобода Chenopodium album L.

25

27

95

100

100

черно куче грозде Solanum nigrum L.

25

50

95

100

100

канадска злолетница Erigeron canadense L.

0

23

90

100

100

полски синап Sinapis arvensis L.

0

25

90

100

100

обикновен щир Amaranthus retroflexus L.

5

33

95

100

100

тученица Portulaca oleracea L.

0

25

88

90

100

пача трева Polygonum aviculare L.

0

25

90

100

100

поветицовидно фасулче Fallopia convolvulus L.

0

25

90

100

100

едногодишна живолина Mercuralis annua L.

25

50

100

100

100

балур Sorghum halepense (L.) Pers.

9

25

95

100

100

троскот Cynodon dactylon (L.) Pers.

5

23

85

90

100

полска поветица Convolvulus arvensis L.

5

10

85

70

100

къдрав лапад Rumex crispus L.

10

23

100

95

100

полска паламида Cirsium arvense L.

0

8

90

95

100

Едногодишни житни плевели

Едногодишни широколистни плевели

Многогодишни житни плевели

Многогодишни широколистни плевели

Тонев, 2014) определят като много по-вредоносни в сравнение с широколистните плевели. Резултатите от проучването на органичния продукт с хербицидно действие са представени в таблица 2. Сегадор, внесен в доза 1200 мл/дкa, проявява ниска ефикасност срещу плевелите от различните групи: от 18 до 50% при едногодишните плевели и от 8 до 25% при многогодишните плевели. Най-силно засегнати и потиснати в развитието си при тази доза на приложение са S. nigrum и M. annua. Още по-слаб е ефектът на Сегадор при доза на приложение от 600 мл/дкa: много слаба ефикасност срещу C. album, S. nigrum и M. annua (25%) и единични хлоротични петна и повреди по надземните части на S. glauca, E. crus-galli, A. retroflexus, S. halepense, C. dactylon, C. arvensis и R. crispus. Органичният продукт, приложен в доза от 600 мл/дкa, не проявява хербицидно действие срещу по-голяма част от двусемеделните плевели. Внасянето на Сегадор в най-високата доза (1800 мл/дкa) унищожава напълно едногодишните житни плевели, видовете M. annua и R. crispus и показва много добър ефект срещу широколистни и многогодишни житни плевели (85–95% ефикасност). Ефикасността му срещу C. dactylon е по-слаба в сравнение с тази при S. halepense. За сравнение използваният като стандарт Раундъп в доза 600 мл/дкa проявява висока ефи-

касност (100%) като унищожи всички едногодишни плевели и S. halepense. Тази доза обаче се оказа недостатъчна по отношение на някои по-устойчиви многогодишни плевели (C. arvensis, R. crispus, C. dactylon и C. arvense), при които ефикасността достигна съответно 70, 90 и 95%. Пълен контрол на плевелите от всички групи в третирания участък се постига при внасяне на високата доза Раундъп от 1200 мл/дкa. Комбинираното използване на Сегадор с Раундъп в три дози на приложение значително повиши ефикасността на хербицидната смес (табл. 3). Комбинацията на органичния продукт с Раундъп, внесени в дози от по 600 мл/дкa, осигурява пълен контрол на едногодишните плевели и на S. halepense. Известна устойчивост се наблюдава при многогодишните широколистни видове като ефикасността на резервоарната смес спрямо тях е в границите 76–96%. Тази устойчивост е преодоляна в известна степен с повишаване дозата на органичния продукт, като комбинацията Сегадор 1200 мл/дкa + Раундъп 600 мл/дкa унищожава напълно R. crispus и повишава ефикасността при C. arvensis и C. arvense до 95%. И при двете разгледани комбинации (Сегадор 600 мл/дкa + Раундъп 600 мл/ дкa; Сегадор 1200 мл/дкa + Раундъп 600 мл/ дкa) ефикасността по отношение на многогодишните плевели (с изключение на C. arvense) е по-висока от самостоятелното приложение на

Сегадор 1800 мл/дкa + Раундъп 600 мл/дкa

сива кощрява Setaria glauca L.

100

100

100

кокоше просо Echinochloa crus-galli L.

100

100

100

бяла лобода Chenopodium album L.

100

100

100

черно куче грозде Solanum nigrum L.

100

100

100

канадска злолетница Erigeron canadense L.

100

100

100

полски синап Sinapis arvensis L.

100

100

100

обикновен щир Amaranthus retroflexus L.

100

100

100

тученица Portulaca oleracea L.

100

100

100

пача трева Polygonum aviculare L.

100

100

100

поветицовидно фасулче Fallopia convolvulus L.

100

100

100

едногодишна живолина Mercuralis annua L.

100

100

100

балур Sorghum halepense (L.) Pers.

100

100

100

троскот Cynodon dactylon (L.) Pers.

99

100

100

Едногодишни житни плевели

Едногодишни широколистни плевели

Многогодишни житни плевели

Многогодишни широколистни плевели полска поветица Convolvulus arvensis L.

76

95

100

къдрав лапад Rumex crispus L.

96

100

100

полска паламида Cirsium arvense L.

93

95

100

Раундъп в доза 600 мл/дкa. Пълен контрол на плевелните видове от всички групи се установява при третиране с хербицидната смес Сегадор 1800 мл/дкa + Раундъп 600 мл/дкa, чието действие се изравнява с това на Раундъп в доза 1200 мл/дкa. Получените данни са в съответствие с тези на Iqbal & Cheema (2007), които съобщават за ефективен контрол на многогодишния плевел Cyperus rotundus чрез използване на растителни екстракти от различни култури (сорго, слънчоглед и зеле) при полски условия. Според авторите, прилагането на 1,2 и 1,5 л/дкa от растителните екстракти, в смес с редуцирана доза глифозат, намаляват плътността на C. rotundus с 59 до 99% съответно, което се постига чрез намаляване дозата на приложение на глифозата с 67%. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Резултатите, получени в настоящото проучване, показват добри възможности за контрол на плевелите в стърнищa чрез използване на органичен продукт с хербицидно действие Сегадор, самостоятелно и в комбинация с ниска доза синтетичен хербицид Раундъп. Самостоятелното приложение на Сегадор в доза 1800 мл/дкa гарантира пълно унищожаване на едногодишните житни плевели, видовете Mercuralis annua и Rumex crispus и показва много

добър ефект срещу широколистни и многогодишни житни плевели (85–95% ефикасност), поради което би могло да се препоръча за условията на биологично производство. Комбинираното прилагане на Сегадор с хербицида Раундъп в различни дози значително повишава ефикасността на хербицидната смес. Приложението є е в зависимост от характера на заплевеляване. Комбинацията на Сегадор и Раундъп, внесени в дози от по 600 мл/дкa, осигурява пълен контрол на едногодишните плевели и Sorghum halepense. Известна устойчивост показват многогодишните широколистни видове (Convolvulus arvensis, Rumex crispus и Cynodon dactylon, като ефикасността на сместа спрямо тях е в границите 75–97%). Повишаването на дозата на органичния продукт до 1200 мл/дкa и комбинирането му с Раундъп 600 мл/дкa унищожава напълно Rumex crispus и Cynodon dactylon и повишава ефикасността при Convolvulus arvensis до 95%. Пълен контрол на едногодишни и многогодишни плевели осигурява прилагането на Сегадор 1800 мл/дкa с Раундъп 600 мл/дкa като действието на сместа се изравнява с това на Раундъп в доза 1200 мл/дкa. Ниската доза на приложение на Раундъп в комбинация с различните дози на Сегадор минимализира използването на синтетичния хербицид и е подходяща за условията на конвенционално производство.

283 / 2018

Сегадор 200 мл/дкa + Раундъп 600 мл/дкa

ПЛЮС

Сегадор 600 мл/дкa + Раундъп 600 мл/дкa

Видове плевели

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Таблица 3. Ефикасност на комбинация от органичен продукт с хербицидно действие Сегадор и Раундъп срещу широколистни и житни плевели

5

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

283 / 2018

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

6

Действието на биотор „Лумбрекс“ върху морфологични признаци и продуктивни качества на ориза Свилена Тошева, Петър Чавдаров, Радослав Чипилски, Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков“, Садово Конвенционалното земеделие е изправено пред сериозен проблем, свързан с глобалното намаляване на почвеното плодородие и с изискванията на крайните потребители за екологично чиста и качествена продукция (Каназирска, 2012; Станчева, 2007). Изкуствено синтезираните торове и пестициди се използват масово и безкомпромисно от повечето стопани, а те унищожават голяма част от организмите в почвата, които се грижат за подобряване на нейния хумусен състав. Нуждата от бърза печалба на голяма част от производителите води до ежегодно увеличаване на използваните количества минерални торове и в крайна сметка след няколко години почвата е унищожена и загубила плодовитостта си. Оризът, за разлика от другите културни растения, изисква особен воден режим при отглеждането. Почвата по време на вегетацията (от сеитбата до началото на узряването) следва да бъде покрита с по-малък или по-голям

слой вода. Заливането предизвиква в нея появяване на нови явления, които не са свойствени на сухата или само навлажнена почва. Изменят се хранителният, температурният и газовият режим на почвата (Георгиев и др., 1997). Това поставя редица въпроси, свързани с поддържането на оптимален хранителен режим в нея (Койнов и др., 1980). През последните 2–3 десетилетия на ХХ век в много страни на света, както и у нас е открит нов метод за обработка на почвата и за възвръщане на плодородието є. Той включва използването на биопродукти – биохумус (лумбрикомпост), бактерийни торове, микоризни инокулати и др. (Нанкова, 2004). В тази връзка интерес представлява хуматният тор „Лумбрекс“, получен от жизнената дейност на Червен калифорнийски червей (Lumbricus rubellis). По света той намира широко приложение като биотор в различни отрасли на земеделието (Elcock and Martens, 1995). У нас технологията

LSD 5,0% = 1,94 1,6 LSD 5,0% = 0,12 LSD 5,0% = 0,08 LSD 5,0% = 0,17 816,7 LSD 5,0% = 3,96 LSD 5,0% = 2,50 LSD 5,0% = 5,60 140 LSD 5,0% = 3,88 LSD 5,0% = 2,45 LSD 5,0% = 5,48 15,6 LSD 5,0% = 0,27 LSD 5,0% = 0,17 LSD 5,0% = 0,38

Sd взаимодействие - 0,970

Ширина на флаговия лист, cм

Sd генотип - 0,062

Sd третиране с Лумбрекс - 0,039

Sd взаимодействие - 0,087

Добив арпа, кг/дкa

Sd генотип - 1,984

Sd третиране с Лумбрекс - 1,255

Sd взаимодействие - 2,805

Общ брой зърна в метлицата

Sd генотип - 1,943

Sd третиране с Лумбрекс - 1,229

Sd взаимодействие - 2,748

Дължина на метлицата, cм

Sd генотип - 0,136

Sd третиране с Лумбрекс - 0,086

Sd взаимодействие - 0,192

LSD 5,0% = 0,29 4,6 LSD 5,0% = 0,20 LSD 5,0% = 0,13 LSD 5,0% = 0,29 36,8 LSD 5,0% = 0,30 LSD 5,0% = 0,19 LSD 5,0% = 0,43

Sd третиране с Лумбрекс - 0,064

Sd взаимодействие - 0,143

Маса на зърното в метлица, г

Sd генотип - 0,102

Sd третиране с Лумбрекс - 0,064

Sd взаимодействие - 0,144

Маса на 1000 зърна, г

Sd генотип - 0,152

Sd третиране с Лумбрекс - 0,096

Sd взаимодействие - 0,216

37,1

5,1

LSD 5,0% = 0,13

Sd генотип - 0,101

5,4

4,8 LSD 5,0% = 0,20

Маса на една метлица, г

16,4

152

821,9

1,6

LSD 5,0% = 0,87

Sd третиране с Лумбрекс - 0,434

23,3

20,6 LSD 5,0% = 1,37

LSD 5,0% = 2,55

Sd взаимодействие - 1,278

Sd генотип - 0,686

LSD 5,0% = 1,14

Sd третиране с Лумбрекс - 0,571

Дължина на флаговия лист, cм

LSD 5,0% = 1,80

Sd генотип - 0,904

76,0

Лумбрекс

79,7

Контрола

Османчик 97 (St)

Височина на стъблото, cм

Показатели 56,4

30,9

1,5

781,5

124,5

18,9

3,8

3,5

36,6

LSD 0,1% = 0,74

LSD 0,1% = 0,33

LSD 0,1% = 0,52

35,7

LSD 0,1% = 0,49

LSD 0,1% = 0,22

LSD 0,1% = 0,35

3,2

LSD 0,1% = 0,49

LSD 0,1% = 0,22

LSD 0,1% = 0,35

3,5

LSD 0,1% = 0,66

LSD 0,1% = 0,29

LSD 0,1% = 0,47

18,6

LSD 0,1% = 9,45

LSD 0,1% = 4,23

LSD 0,1% = 6,68

114

LSD 0,1% = 9,64

LSD 0,1% = 4,32

LSD 0,1% = 6,82

779,2

LSD 0,1% = 0,30

LSD 0,1% = 0,13

LSD 0,1% = 0,21

1,2

LSD 0,1% = 3,33

LSD 0,1% = 1,49

LSD 0,1% = 2,36

29,6

LSD 0,1% = 4,39

LSD 0,1% = 1,96

41,8

4,9

5,1

19,3

133,6

741,8

1,5

36,9

100,1

42,2

5,4

5,7

19,6

143

749

1,6

40,5

97,4

Лумбрекс

Рома

Сортове Лумбрекс Контрола

LSD 0,1% = 3,10

63,1

Контрола

Крезо

Таблица 1. Биометрични данни за изследваните показатели (средно за периода)

36,7

4,6

4,8

15,3

125

765,5

1,6

19,4

80,4

37,7

4,8

5,0

15,9

133

776,1

1,6

22,9

76,9

Контрола Лумбрекс

Гала

36,1

3,1

3,3

17,7

101

773,0

1,4

23,4

58,0

Контрола

ПЛЮС

37,4

4,1

4,3

17,3

122,7

775,2

1,5

25,9

76,3

283 / 2018

38,0

4,5

4,8

17,9

134,5

782,4

1,6

28,5

72,3

Контрола Лумбрекс

Средно

ЗЕМЕДЕЛИЕ

36,4

3,8

4,0

18,5

120

783,6

1,5

24,8

54,8

Лумбрекс

Пума

7

283 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

8

за производството му навлиза през 1998–2000 г. и все повече се разширява (Благова, 2002; Христева и др., 2004; www.naas.government.bg). Характеризира се с неутрална реакция, високо съдържание на органично вещество (35–40%), макро- и микроелементи. Действа едновременно като източник на хранителни вещества и растежен стимулатор за растенията. Целта на изследването е да се изпита влиянието на течния биотор „Лумбрекс“ върху морфологичните признаци и продуктивни качества на различни сортове ориз. Изследването се проведе през 2015–2016 г. с турски (Османчик 97 – стандарт, Гала) и италиански (Крезо, Рома, Пума) сортове ориз. Заложихме полски опит на алувиално-ливаден тип почва по блоков метод при схемата: вариант 1: Контрола – нетретирани растения, вариант 2: Лумбрекс – 150 мл/дкa. Оризовият посев е отглеждан съобразно с утвърдената в страната технология за отглеждане на културата. Основното почвено торене се извърши с 18 кг азот и 15 кг фосфор на декар и е еднакво за всички варианти, което е необходимо методично условие, за да се открои влиянието на проучвания биопродукт. Фосфорът се внасяше под формата на суперфосфат еднократно при основната обработка на почвата, а азотът на два приема – една втора от торовата норма под формата на амониев сулфат преди сеитбата, а останалата част под формата на амониев нитрат по време на братенето. Изпитваният препарат беше внесен чрез еднократно листно третиране на растенията в края на фаза братене. Оценени бяха морфологичните признаци – височина на стъблото, дължина и ширина на флаговия лист, дължина на метлицата, както и добивът и някои негови структурни елементи. Статистическата обработка на резултатите е направена с помощта на програмния продукт АNOVA. Приложени са дисперсионен анализ за двуфакторен опит и LSD тест за проверка значимостта на разликите на средните. Определена е и силата на влияние на факторите на вариране (%) по Плохинский (1970). Получените резултати от листното третиране с Лумбрекс при ориза показват, че биоторът предизвиква значително влияние върху морфологичното развитие на растенията (табл. 1). Височината на стъблото се намалява. Средно за изпитваната група сортове понижението е с 4 cм. Най-силно реагира сорт Крезо. Растенията са по-ниски с 6,7 cм. Това от практическа гледна точка има голямо значение във връзка с устойчивостта на полягане, технологията на отглеждане и прибиране на ориза. Листното подхранване с Лумбрекс увеличава

Сорт Пума (фаза млечна зрелост)

дължината на флаговия лист. Средно за периода това е с 10,04% спрямо контролата. Ширината на флаговия лист при изследваните сортове не се променя съществено спрямо контролния вариант, но бележи тенденция на увеличаване. По-изразен ефект се наблюдава само при Крезо (с 25% по-широки листа). Данните от таблицата показват, че подхранването с експерименталния разтвор се отразява положително върху продуктивността. Никъде не е получен резултат под или изравнен с контролите. При направения дисперсионен анализ увеличението на добивите е добре доказано по варианти. Установеното подобрение на продуктивността се дължи на по-плътните метлици, с поголяма маса на една метлица и зърното в нея. За проучвания период средният общ брой на зърната в метлица се е повишил до 18,8%, масата на една метлица се е увеличила с 4,2– 21,2%, а масата на зърното в нея – с 4,3– 22,6%. Разликите спрямо контролите са статистически много добре доказани. Ефектът от листното торене се отразява положително и върху дължината на метлицата. Установеното увеличаване е в порядъка от 1,6% до 5,1%. Получени са по-високи стойности и за масата на 1000 зърна. Анализирайки резултатите на изследваните показатели, можем да кажем, че въпреки благоприятното въздействие върху структурните елементи на продуктивността, процентът на увеличаване на добива арпа е много нисък (от 0,3% до 1,4% спрямо контролите), което е икономически неизгодно за компенсиране на вложените разходи по извършване на третирането. Вероятно изпитваната доза на препарата се явява недостатъчна за силно изразен ефект върху добива и обуславя необходимостта от задълбочено изпитване на дозите и определяне момента на приложение. От приложения двуфакторен дисперсионен анализ се установява значимият ефект на факторите генотип, среда (контрола и третира-

MS

F

Fcrit

Влияние, %

MS

F

Fcrit

Влияние, %

Генотип

11314,6

718,79

2,50

95,10

93,76

1009,15

2,50

96,39

Среда

1015,3

64,50

3,98

2,13

3,57

38,43

3,98

0,92

Взаймодействие

53,5

3,40

2,50

0,45

1,00

10,72

2,50

1,02

Грешка

15,74

0,093

9

Таблица 3. Двуфакторен дисперсионен анализ и сила на влияние на източниците на вариране върху структурните елементи на добива Общ брой зърна в метлицата

Източници на вариране

MS

F

Маса на една метлица, г

Fcrit Влияние, %

MS

F

Маса на зърното в метлица, г

Fcrit Влияние, %

MS

F

Fcrit Влияние, %

11,16 269,43 2,50

Генотип

3207,2 212,30 2,50

75,62

11,18

271,7 2,50

85,62

Среда

2808,45 185,90 3,98

16,55

4,05

98,4 3,98

7,76

3,2

77,24 3,98

6,24

86,99

Взаймодействие

67,7

4,48

2,50

1,59

0,15

3,5

2,50

1,11

0,13

3,14

2,50

1,01

Грешка

15,11

0,04114

0,041

Таблица 4. Двуфакторен дисперсионен анализ и сила на влияние на източниците на вариране върху морфологичните признаци Източници на вариране

Флагов лист, cм

Височина на стъблото, cм MS

F

Fcrit

дължина

Влияние, MS %

F

Fcrit

Дължина на метлицата, cм

ширина Влияние, MS %

F

Fcrit

Влияние, %

MS

F

Fcrit

Влияние, %

Генотип

4682,47 1433,7 2,50

97,02 856,34 454,77 2,50

92,67

0,279 18,29 2,50

41,64

45,91 624,94 2,50

93,45

Среда

308,11 94,3 3,98

1,59

117,61 62,46 3,98

3,18

0,221 14,46 3,98

8,23

6,73

91,58 3,98

3,42

Взаймодействие

9,39

2,9 2,50

0,19

5,42

2,88 2,50

0,59

0,069 4,52 2,50

10,29

0,25

3,38 2,50

0,50

Грешка

3,27

1,88

0,015

0,07346

не с Лумбрекс) и взаимодействието между тях върху фенотипната проява на проучваните параметри (табл. 2, 3, 4). И трите източника на вариране имат доказана роля върху изявата на признаците, макар и с различна сила на влияние. За всички проследени показатели генотипните различия имат доминиращ ефект и тяхното влияние е в интервала 41,61–97,02%. Най-малката стойност е установена при ширината на флаговия лист, а най-значима е ролята на сорта и силата на неговото влияние при височината на стъблото. Генотипният фактор е следван от самостоятелното влияние на средата. Найслаб ефект върху варирането на признаците има взаимодействието генотип х среда (0,19– 10,29%).

ПЛЮС

Маса на 1000 зърна, г

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Добив арпа, кг/дкa

Източници на вариране

283 / 2018

Таблица 2. Двуфакторен дисперсионен анализ и сила на влияние на източниците на вариране върху добива арпа и масата на 1000 зърна

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Третирането на ориза с органичния тор Лумбрекс в края на фаза братене води до понижаване височината на стъблото, увеличаване дължината на флаговия лист и дължината на метлицата. Лумбрекс, приложен еднократно в доза 150 мл/ дкa не се очертава като икономически изгодно средство за получаване на силен ефект върху продуктивността. Увеличението на добива арпа се дължи на положителните промени в структурните елементи на добива. Реакцията на генотиповете е еднопосочна, но се изразява в различна степен. Най-добър ефект е установен при сортовете Пума, Крезо и Османчик 97.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

283 / 2018

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

10

Изпитване на интродуцирани сортове ориз в Централна Южна България Свилена Тошева, ИРГР „К.Малков“, Садово Иванка Тороманова, Тоня Георгиева Аграрен университет, Пловдив Разширяването на генетичната основа на съществуващия производствен асортимент и оценката на селекционния материал е непрекъснат процес. Постоянното натрупване, допълване и систематизиране на получената информация създава условия за повишаване ефективността на селекционно-подобрителната дейност (Ilieva, 2004). Всички новосъздадени сортове са оценени в своите страни по биологични и стопански качества при определените агроклиматични условия на тези страни и райони, и при специфичните микроклиматични условия през периода на отглеждане, което не гарантира потвърждаване резултатите при други условия и в други страни (Койнов и др., 1980; Делчев и др., 2000). Това налага диференциран подход при решаването на този въпрос за всеки район (Ангелова и др., 2002; Лукипудис, 2007; Vozhehova, 2004; Ilieva et al., 2008; Baishya et al.,2015). През последните 5–6 години площите с ориз в България достигнаха и надхвърлиха 120 000 дкa (Аграрен доклад, 2011; Агростатистика, 2016). Наред с разширяването на посевите е налице повишен интерес от страна на земеделските производители към интродуцираните нови сортове от Италия и Турция. Това изисква допълнителни изследвания по отношение на тяхната приспособимост към местните фактори на околната среда. С това изследване си поставихме за цел да проучим продуктивните възможности и стопански качества на някои италиански и турски сортове ориз за района на Централна Южна България. Изследването е направено в Института по растителни генетични ресурси – гр. Садово и Аграрен университет – гр. Пловдив през 2013– 2015 г. Изведено е сравнително изпитване с два турски и четири италиански сорта ориз в два пункта: ИЗК „Марица” – гр. Пловдив и землището на гр. Съединение. Опитът е заложен по единна методика за двете полета, включваща засяване по блоков метод в четири

Сравнителен сортов опит (гр. Пловдив)

повторения при 600 броя кълняеми семена на 1 м2, на алувиално-ливаден тип почва. Срокът на сеитба е в зависимост от метеорологичните условия, а торовия фон е P7 и N18. Цялото количество фосфор и 4 кг/дкa от азотната торова норма са внесени предсеитбено, а останалата част от азота е внесен като подхранване във фаза братене. За контрола е използван сорт Османчик 97 (Турция). Направена е сравнителна характеристика по дължина на вегетационен период, добив арпа, дължина на метлицата, общ брой зърна в метлица и маса на 1000 зърна. Данните са обработени статистически с дисперсионен анализ (Duncan). Метеорологичните условия през трите опитни години показват различие (фиг. 1, 2, 3, 4). Най-благоприятно за развитието на ориза е съчетанието им през 2013 г. и в двата пункта на изследване. Температури през годината позволиха навременно извършване на сеитбата и създадоха предпоставка за бързо поникване и интезивно нарастване на растенията. Валежите почти по време на цялата вегетация са по-ниски в сравнение с многогодишния период, но са благоприятно разпределени. Опитната 2014 г. се характеризира като похладна и много влажна. През месеците май, септември и октомври са регистрирани поголеми количества валежи, надвишаващи многократно стойностите на средните многогодишни за съответния район. В температурно отношение реколтната 2015 г. се явява най-топла, а по количество на падналите валежи е близка до 2014 г. През месец август, когато се осъществява оплождането, месеците септември и октомври, свър-

Фигура 3. Сума на валежите (мм/м2) за изследвания период в гр.Пловдив

Фигура 4. Сума на валежите (мм/м2) за изследвания период в гр.Съединение

зани с узряването и прибирането на ориза, количеството на валежите също е значително над многогодишния период. В сравнение с типичните оризопроизводни страни, България се намира към северната граница на районите с подходящ климат за отглеждане на оризовата култура. Поради тази причина продължителността на вегетационния период е съществен показател, от който до голяма степен зависи продуктивността и технологията на отглеждане. В таблица 1 са отразени данните за вегетационния период в двата пункта. Резултатите от фенологичните наблюдения показват, че изпитваните сортове се характеризират със средно ранен вегетационен период (120–135 дни) и се изравняват със стандарта Османчик 97. Това ги прави подходящи за отглеждане при нашите условия. По-благоприятно за развитието на ориза е съчетанието на агрометеорологичните фактори в землището на гр. Съединение, където е отчетен като

цяло по-къс вегетационен период. За тригодишния период най-ранозрял за района на гр. Пловдив е сорт Пума, а за землището на гр. Съединение – Османчик 97 и Гала. Тази закономерност се повтаря всяка година независимо от различните метеорологични условия на годината. Добивът на зърно е сумарен фактор, стойностите на който зависят както от самостоятелното действие между проучвания сорт с неговите генетични заложби, влиянието на почвено-климатичните условия и прилаганата технология за отглеждане върху структурните елементи на добива. От представените в таблица 2 и 3 данни се наблюдава, че изпитваните сортове показват значителни колебания в добива на арпа през отделните години. И в двата пункта е отчетен по-висок добив през благоприятната 2013 г. На опитното поле в гр. Пловдив продуктивността е в границите 776,3–917 кг/дкa. С доказано по-висок добив от стандарта Ос-

283 / 2018

Фигура 2. Средномесечни температури (°С) за района на гр. Съединение

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Фигура 1. Средномесечни температури (°С) за района на гр.Пловдив

Таблица 1. Вегетационен период (дни) на изпитваните сортове ориз Сортове

Опитно поле ИЗК „Марица“

Опитно поле гр. Съединение

2013 г.

2014 г.

2015 г.

Средно

2013 г.

2014 г.

2015 г.

Средно

Османчик 97

128

129

132

130

116

124

121

120

Гала

125

128

134

129

118

118

123

120

Пума

117

122

125

121

123

127

127

126

Брио

125

126

130

127

123

127

130

127

Камео

128

128

136

131

123

130

132

128

Линче

128

130

134

131

126

127

130

128

11

Таблица 2. Добив арпа от опитното поле в гр. Пловдив 283 / 2018

Вариант

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Сорт

12

2013 г.

2014 г.

2015 г.

кг/дкa

Доказаност

%

кг/дкa

Доказаност

%

кг/дкa

Доказаност

%

Османчик 97

824,0

c

100

820,0

c

100

814,0

c

100

Гала

779,0

e

94,5

768,0

93,7

763,0

d

93,7

Линче

873,0

b

105,9

861,0

b

105,0

854,0

b

104,9

Камео

917,0

a

111,3

902,0

a

110,0

890,0

a

109,3

Пума

786,0

d

95,4

772,0

d

94,2

774,0

d

95,1

Брио

766,3

f

92,9

759,0

e

92,6

726,0

e

89,2

d

e

Таблица 3. Добив арпа от опитното поле в гр. Съединение Вариант

2013 г.

2014 г.

2015 г.

Сорт

кг/дкa

Доказаност

%

кг/дкa

Доказаност

%

кг/дкa

Доказаност

%

Османчик 97

1213,6

а

100

740,0

a

100

640,8

a

100

Гала

1172,2

а

96,6

747,0

a

100,9

741,9

a

115,8

Линче

767,2

b

63,2

795,4

a

107,7

722,3

a

112,8

Камео

982,2

a

b

80,9

888,9

a

120,1

754,4

a

117,8

Пума

917,6

a

b

75,6

757,9

a

102,4

751,8

a

117,3

Брио

1130,0

a

b

93,1

723,7

a

97,8

780,4

a

121,8

Таблица 4. Влияние на взаимодействието между година и сорт върху добива арпа (кг/дка) Доказаност гр. Пловдив

Сортове

2013 г.

2014 г.

Доказаност гр. Съединение

2015 г.

Средно

2013 г.

2014 г.

2015 г.

Средно

Османчик 97

f

f

f

819,3

а

c d

d

864,8

Гала

g

i j

j k

770,0

а

c d

c d

853,3

Линче

d

e

e

862,7

c d

c d

c d

761,6

Камео

a

b

c

893,0

a b c

b c d

c d

875,2

Пума

g

h i j

h i

777,3

b c d

c d

c d

809,1

Брио

I j k

k

l

750,4

а b

c d

c d

878,0

Таблица 5. Влияние на сорта върху дължината на метлицата при условията на гр. Пловдив Вариант Сорт

2013 г.

2014 г.

2015 г.

см

Доказаност

%

см

Доказаност

%

см

Доказаност

%

Османчик 97

16,60

b c

100

15,30

b

100

16,50

b c

100

Гала

15,50

c

93,37

15,20

b

99,35

15,40

c

93,33

Линче

17,40

b

104,82

16,50

b

107,84

17,40

b

105,45

Камео

21,00

a

126,51

20,00

a

130,72

19,50

a

118,18

Пума

20,20

a

121,69

20,50

a

133,99

17,60

b

106,67

Брио

17,40

b

104,82

14,90

b

97,39

17,10

b c

103,64

Таблица 6. Влияние на сорта върху дължината на метлицата при условията на гр. Съединение Вариант Сорт

2013 г.

2014 г.

2015 г.

cм

Доказаност

%

cм

Доказаност

%

cм

Доказаност

%

Османчик 97

13,68

b

100

13,10

a b

100

12,63

a

100

Гала

13,61

b

99,49

13,35

b

101,91

12,75

a

100,95

Линче

14,82

a b

108,33

13,98

a b

106,72

13,67

a

108,23

Камео

13,95

b

101,97

14,81

a

113,05

14,39

a

113,94

Пума

15,71

a

114,84

14,50

a b

110,69

13,78

a

109,11

Брио

13,67

b

99,93

14,43

a b

110,16

13,70

a

108,47

манчик 97 се откроява италианският сорт Камео, следван от Линче. Образците Гала и Брио са със статистически доказан най-нисък добив. В землището на гр. Съединение се наблюдава по-голямо вариране в стойностите на показателя. Сортовете Гала и Османчик 97 са пока-

зали най-добри резултати. През втората опитна година, която се характеризира като по-прохладна и влажна, добивите са понижени. На оризовото поле в гр. Пловдив с най-висок добив отново са Камео и Линче, превишаващи стандарта до 10%. Сорт

2014 г.

2015 г.

Доказаност

%

г

Доказаност

%

г

Доказаност

%

Османчик 97

36,1

b

100

36,5

b

100

37,2

b

100

Гала

36,9

b

102,2

34,6

c

94,79

35,1

d

97,04

Линче

36,6

b

101,4

34,6

c

94,79

36,2

b c

97,31

Камео

42,6

a

118,0

41,5

a

113,7

45,2

a

121,5

Пума

35,1

c

97,23

35,4

c

96,99

36,0

Брио

30,8

d

85,32

30,5

d

83,56

32,5

c

d e

96,77 87,37

13

Таблица 8. Влияние на сорта върху масата на 1000 зърна при условията на гр. Съединение Вариант Сорт

2013 г.

2014 г.

2015 г.

г

Доказаност

%

г

Доказаност

%

г

Доказаност

%

Османчик 97

35,1

a

100

33,5

b

100

36,4

b

100

Гала

32,4

b

92,31

33,4

b

99,7

34,3

c

94,23

Линче

32,9

b

93,73

33,1

b

98,81

35,4

b c

97,25

Камео

35,6

a

101,4

38,2

a

114

38,5

a

105,8

Пума

34,6

a

98,58

31,7

b

94,63

34,9

b c

95,88

Брио

30,3

c

86,32

29,1

c

86,87

31,3

d

85,99

Камео се проявява като най-продуктивен и при условията на гр. Съединение. И в двата пункта сорт Брио е с най-ниски резултати, съответно 759 и 723,7 кг/дкa. При условията на 2015 г. от оризовата клетка в ИЗК „Марица” са получени аналогични с предходните години резултати, а във втория пункт всички изпитвани сортове са с по-висок добив от стандарта. При комбинативното взаимодействие на сорт и година и влиянието му върху показателя добив арпа за опита в ИЗК „Марица” може да се обобщи, че сорт Камео през целия период на изследване се доказва като стабилен и продуктивен сорт, а сорт Брио реагира с ниски стойности (табл. 4). На оризовото поле в гр. Съединение се наблюдават различия и силно вариране през годините, които са причина и за установените различия за сортовете. През благоприятната 2013 г. турските сортове Гала и Османчик 97 превъзхождат всички останали, а през другите две години проучваните образци са с близки категории на сравняване. При условията на гр. Пловдив изпитваните сортове формират по-дълги метлици със среден размер 15,37–20,17 cм (табл. 5). И през трите години с доказано по-високи стойности е Камео. Добри резултати са получени и при сорт Пума. През две от годините доказано превишава стандарта, а през третата са в една категория. Наблюденията в гр. Съединение следват поразлични тенденции (табл. 6). През 2013 г. сорт Пума развива най-дълга метлица – 15,71 cм, което е статистически доказано. В една категория с него е и сорт Линче. Дължината на метлицата през следващите две години варира в много тесни граници и изпит-

ПЛЮС

2013 г. г

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Вариант Сорт

283 / 2018

Таблица 7. Влияние на сорта върху масата на 1000 зърна при условията на гр. Пловдив

ваните сортове попадат в една категория. През този период най-дълга метлица формира Камео и превъзхожда стандарта до 13,94%. Изследвайки влиянието на сорта върху показателя маса на 1000 зърна статистически се доказва, че с най-едро зърно, превишаващо стандарта до 21,5% при опитната територия на гр. Пловдив е сорт Камео (табл. 7). Получените средни стойности от 42,6 г до 45,2 г, го отличават от всички останали сортове в изследването. Този генотип се откроява като най-едрозърнест и във втория опитен пункт (табл. 8). В землището на гр. Съединение са получени статистически добре доказани резултати и за сорт Пума. Доказано най-ниска стойност на този показател има сорт Брио и в двата пункта през всички изпитвани години. ЗАКЛЮЧЕНИЕ В условията на Централна Южна България проучваните сортове имат средно ранен вегетационен период и са подходящи за отглеждане у нас. Италианският сорт Пума в землището на гр. Пловдив се откроява от останалите, като образец с по-бърз темп на развитие, а при условията на гр. Съединение – турските сортове Османчик 97 и Гала. Сорт Камео е с повишена адаптивност към условията на отглеждане у нас. И в двата пункта се отличава като най-високопродуктивен, с дълга метлица и едро зърно, което е статистически доказано. Поради отделните положителни свойства, които характеризират изпитваните сортове те са ценна генетична плазма и могат успешно да се използват като родителски форми в селекцията на ориза.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

283 / 2018

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

14

Някои физиологични параметри в смески на ежова главица и тръстиковидна власатка с подземна детелина Вилиана Василева и Анна Илиева Смесените посеви между бобови и житни култури имат съществена роля в изграждане на система на устойчиво и екологично чисто земеделие (Luscher et al., 2014). Те са по-ефективни от самостоятелните по отношение използване ресурсите на околната среда, по-добре издържат на неблагоприятни условия и са попродуктивни. Един от най-важните фактори, определящи продуктивността, е процесът фотосинтеза, чрез който зелените растения натрупват органично вещество и енергия (Смирнова и др., 2013). Поглъщането и трансформацията на слънчевата енергия се осъществява чрез фотосинтетичните пигменти – хлорофили А и В – и каротиноиди. Основен хлорофил е хлорофил А, който обезпечава по-висока ефективност на процеса на превръщане на диоксида на въглерода и водата в органични съединения. Каротиноидите изпълняват и защитна функция – предотвратяват деструктивното фотоокисляване на органичните съединения на протоплазмата в присъствие на свободен кислород. Съдържанието на фотосинтетични пигменти е показател за реакцията на растенията към промените във факторите на външната среда и степента на адаптация към новите екологични условия. В смески участват различни компоненти, които влизат в конкурентни отношения и от техния физиологичен статус зависи продуктивността и качество на фуража от смеската. Целта на настоящата работа е да се проучат някои физиологични параметри – листна площ и съдържание на пластидни пигменти (хлорофили и каротиноиди) в растенията на подземна детелина, ежова главица и тръстиковидна власатка, отглеждани за фураж – самостоятелно и в смески при съотношение житнобобово 50:50%. Експерименталната работа е извършена на опитното поле на Институт по фуражните култури върху почвен подтип оподзолен чернозем, без напояване (2011–2014 г.). Опитът е заложен по метода на дългите парцели в 4 повторе-

Опит с житни, общ изглед

ния на вариантите. Проучени са: три подвида подземна детелина – Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum (сорт Antas), Trifolium subterraneum ssp. yaninicum (сорт Trikkala) и Trifolium subterraneum ssp. subterraneum (сорт Denmark), както и две житни култури – ежова главица (Dactylis glomerata L.) (сорт Дъбрава) и тръстиковидна власатка (Festuca arundinacea Schreb.) (сорт Албена), отглеждани самостоятелно (100%) и смески на житните с подземна детелина (съотношение житно: подземна детелина – 50:50%). Опитът е засят през есента на 2011 г. с парцелна сеялка при междуредово разстояние 11,5 cм и сеитбени норми: подземна детелина – 2,5 кг/дкa, ежова главица – 2,5 кг/дкa, тръстиковидна власатка – 2,5 кг/дкa. Сеитбената норма на културите в смеските е 1/2 от тази за самостоятелен посев. По време на вегетацията не са прилагани торове и пестициди. Посевите са прибрани за фураж и е изчислена листната площ на подземната детелина, самостоятелно и в смески от първи подраст през трите експериментални години (2012–2014 г.). Листната площ е изчислена по формулата на Pecetti and Piano (1998): (дължина x ширина) x 0,730 за Trifolium subterraneum ssp. subterraneum; (дължина x ширина) x 0,769 за Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum, (дължина x ширина) x 0,645 за

1. Листна площ Листната площ е важен показател за качеството и поемането на фуража, но има и съществено значение за конкурентността на подземната детелина (Østrem et al., 2013). Тя е свързана с морфологията на отделните подвидове. Нашите данни показават, че от самостоятелно отглежданите, най-голяма листна площ формира Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum, следвана от Trifolium subterraneum ssp. yaninicum и Trifolium subterraneum ssp. subterraneum (фиг.1). Листната площ, която подземната детелина формира в смески с ежова главица е по-голяма от тази като самостоятелна култура, а именно: за Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum (2,43 vs. 2,11), Trifolium subterraneum ssp. yaninicum (2,13 vs. 1,98) и Trifolium subterraneum ssp. subterraneum (1,49 vs. 1,42). Разликата между листната площ, формирана в смески с ежова главица с тази, която детелината формира когато е самостоятелно отглеждана, е най-голяма при Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum (с 15,2%) и по-

Фигура 1. Листна площ на подземна детелина (самостоятелно и в смески с ежова главица и тръстиковидна власатка)

283 / 2018 ПЛЮС

малка (от 4,9 до 7,6%) при останалите два подвида. В смески с тръстиковидна власатка листната площ на подземната детелина също е по-голяма отколкото като самостоятелна култура, както следва: Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum (2,31 vs. 2,11), Trifolium subterraneum ssp. yaninicum (2,10 vs. 1,98) и Trifolium subterraneum ssp. subterraneum (1,50 vs. 1,42). При Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum разликата, аналогично на смеската с ежова главица, е най-голяма в сравнение със самостоятелно отглежданата (с 9,5%). Листата на Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum са с по-голям размер (морфологичен белег), което я прави по-толерантна на засенчване и по-конкурентна на съпътстващия компонент в смеска. По-голямата листна площ, формирана от подземната детелина в смески се дължи на повисоката ефикасност на използване на азота. Компонентите, включени в смеските, които изпитваме, имат различен азотен обмен. Азотът при житните е резултат единствено от асимилацията на нитратен азот през корените от нитратредуктазата, а при детелините е включен и процесът на симбиотична азотфиксация. При успешна конкуренция между компонентите за достъпен азот, ефикасността на използването му е по-висока. Сравнявайки листната площ на детелините в смеските с житните, се вижда, че в смески с ежова главица, листната площ на подземната детелина е по-голяма от тази, която формира в смески с тръстиковидна власатка. Възможно е това да е свързано с алелопатичния ефект на тръстиковидната власатка, установен от Renne et al. (2004).

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Trifolium subterraneum ssp. yaninicum. В свежи растителни проби също при прибиране на посевите за фураж, от първи подраст през трите поредни години, е определено съдържанието на пластидни пигменти (хлорофил А, хлорофил В, каротиноиди и общо) по метода на Зеленский и Могилева (1980). За смеските показателите са определяни във всеки компонент. Изчислени са съотношенията на пластидните пигменти – хлорофил А/хлорофил В и хлорофил А+В/каротиноиди. Данните са осреднени и обработени статистически, използвайки софтуер SPSS (2012), като самостоятелно отглежданите култури служат за контрола.

15

283 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

16

2. Съдържание на пластидни пигменти. Съдържанието на пластидни пигменти като показател за физиологичния статус на растенията се променя под влияние на различни фактори. В нашето проучване средните данни за три години показват, че най-високо общо съдържание на пластидни пигменти при самостоятелно отглежданите подземни детелини е установено при Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum (300,18 мг/100 г свежо тегло), следвано от Trifolium subterraneum ssp. subterraneum (283,53 мг/100 г свежо тегло) и Trifolium subterraneum ssp. yaninicum (283,35 мг/100 г свежо тегло) (табл.1). От житните, общото съдържание на пластидни пигменти при тръстиковидната власатка е 212,43 мг/100 г свежо тегло, а при ежова главица – 195,80 мг/100 г свежо тегло. Видно е, че резултатите в двете групи култури варират слабо. В смески съдържанието на пластидни пигменти варира в по-силна степен, поради конкурентните взаимоотношения между компонентите. Физиологичният статус, изразен с общо съдържание на пластидни пигменти се променя по-съществено в растенията на смеските на ежова главица с подземна детелина в сравнение с тези, когато житен компонент е тръстиковидна власатка. В смески с Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum съдържанието на пластидни пигменти в ежовата главица се увеличава с 16,2%, а в тръстиковидната власатка остава непроменено. В смески с Trifolium subterraneum ssp. yaninicum, съдържанието на пластидни пигменти в ежовата главица не се променя, но намалява значително (с повече от 18%) при тръстиковидна власатка. Тенденцията е обратна единствено при смеските с Trifolium subterraneum ssp. subterraneum, където съдържанието на пластидни пигменти не се променя при тръстиковидна власатка, но намалява с 16% при ежова главица. Физиологичният статус на подземната детелина също е по-благоприятно повлиян в смески с ежова главица. Съдържанието на пластидни пигменти при Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum се увеличава с приблизително 11% в смеска с ежова главица и намалява с 9,1% в смеска с тръстиковидна власатка. При Trifolium subterraneum ssp. yaninicum, съдържанието на пластидни пигменти намалява, но незначително при компонент ежова главица и с 8% при тръстиковидна власатка. При Trifolium subterraneum ssp. subterraneum се наблюдава увеличение на това съдържание както в смеските с ежова главица (с 4,9%), така и с тръстиковидна власатка (с 14,4%). Увеличаване общото съдържание на фотосинтетични пигменти и в двата компонента

е установено при смеската ежова главица с Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum (с 16,2% и 10,6%, съответно), докато доказано увеличаване съдържанието на пластидни пигменти в двата компонента при смески с тръстиковидната власатка не се наблюдава. За степента за сформиране на фотосинтетичния апарат се съди по съотношението на хлорофил А към хлорофил В. Това съотношение е свързано с активността на основния хлорофил А; по-високите му стойности са указание за по-голяма интензивност на фотосинтезата (Титова, 2010). В самостоятелно отглежданите подземни детелини, съотношението хлорофил А към хлорофил В е както следва: Trifolium subterraneum ssp. yaninicum (1,49), Trifolium subterraneum ssp. subterraneum (1,38) и Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum (1,35). При житните, стойностите са в близки граници – тръстиковидна власатка (1,41) и ежова главица (1,38). В смеските се наблюдава незначително вариране на стойностите на това съотношение в отделните компоненти, но по принцип то е стабилно. Съотношението на сумата на хлорофилите към каротиноидите (хлорофил А+В/каротиноиди) също има важно значение като характеристика на фотосинтетичния апарат и реагира на измененията на факторите на външната среда. В нашето изследване, стойностите му при самостоятелно отглежданите култури, както и при смеските, са близки. Така, в смески, съотношението хлорофил А+В/каротиноиди за ежова главица е между 4,65 и 4,88.

Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum в смески с ежова главица показа по-високо съотношение хлорофил А+В/каротиноиди от това на самостоятелната детелина (6,08 vs. 5,27). Същото е валидно и за Trifolium subterraneum ssp. yaninicum (5,80 vs. 5,01). При другия житен компонент – тръстиковидна власатка, стойностите на съотношението хлорофил А+В/каротиноиди са в границите от 4,63 до 5,12. При подземната детелина, найвисока стойност на съотношението хлорофил А+В/каротиноиди в сравнение със самостоятелно отгледаната е отчетена при Trifolium subterraneum ssp. yaninicum (6,04 vs. 5,01). В смески бобовият компонент чрез азотфиксиращата си способност, снабдява житния с азот, което повлиява положително върху физиологичния статус на растенията. Компонентите в смеските имат различен тип коренова система. Бобовите са с дълбоко проникваща, житните с брадеста коренова система и дори при тези житни, които развиват по-дълбока коренова система, по-голяма част от корените са концентрирани в горната част на почвата на

хл.a

хл.b

хл.a/ хл.b

хл.a+b

Trs brach (100%)

144,94

107,44

1,35

252,05

каротиноиди хл.a+b/ каротиноиди 47,80

5,27

300,18

общо

Trs yanin (100%)

141,24

94,94

1,49

236,18

47,17

5,01

283,35

Trs subter (100%)

138,14

99,91

1,38

238,05

45,48

5,23

283,53

Средно

141,44

100,76

1,41

242,20

46,82

5,17

289,02

SE (P=0,05)

1,96

3,63

0,04

5,00

0,69

0,08

5,58

±SD детелини

3,40

6,29

0,07

8,67

1,20

0,14

9,67

Еж. глав. (100%)

92,91

67,36

1,38

160,27

35,53

4,51

195,80

Ежова главица +

109,57

77,86

1,41

187,43

40,12

4,67

227,55

Trs brach (50:50)

163,99

121,06

1,35

285,05

46,89

6,08

331,94

Ежова главица +

93,03

67,36

1,38

160,39

34,47

4,65

194,86

Trs yanin (50:50)

135,79

99,21

1,37

235,00

40,50

5,80

275,50

Ежова главица +

79,40

57,07

1,39

136,47

27,95

4,88

164,42

Trs subter (50:50)

143,74

104,47

1,38

248,21

49,08

5,06

297,29

SE (P=0,05) житни

6,17

4,24

0,01

10,41

2,50

0,01

12,88

SE (P=0,05) детел.

8,39

6,58

0,01

14,89

2,57

0,30

16,43

±SD житни

12,34

8,48

0,01

20,82

5,01

0,15

25,77

±SD детел.

14,54

11,40

0,02

25,79

4,45

0,52

28,46

Тр. влас. (100%)

101,71

72,05

1,41

173,76

38,67

4,49

212,43

Тр. власатка +

104,19

73,84

1,41

178,03

38,44

4,63

216,47

Trs brach (50:50)

132,42

99,70

1,33

232,12

40,81

5,69

272,93

Тр. власатка +

84,28

59,79

1,41

144,07

30,00

4,80

174,07

Trs yanin (50:50)

152,25

110,40

1,38

262,65

43,50

6,04

306,15

Тр. власатка +

103,17

76,70

1,35

179,87

35,17

5,11

215,04

Trs subter (50:50)

160,49

115,94

1,38

276,43

47,79

5,78

324,22

SE (P=0,05) житни

4,71

3,72

0,01

8,38

2,02

0,13

16,66

SE (P=0,05) детел.

8,33

4,76

0,01

13,09

2,03

0,10

31,83

±SD житни

9,42

7,45

0,03

16,77

4,04

0,27

33,32

±SD детел.

14,42

8,25

0,03

22,67

3,52

0,18

55,14

дълбочина до 20 cм. Възможността житното да абсорбира фиксирания азот от бобовото е различна за отделните житни и зависи от активността на корените. Според Matsunaka and Takahasi (2001) ежовата главица има способност за по-бързо усвояване (абсорбиране) на азота с корените. Това е възможна причина за получените по-добри резултати по отношение на данните за физиологичен статус на ежова главица в смески с подземна детелина. ИЗВОДИ От подземните детелини, отглеждани самостоятелно, Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum формира най-голяма листна площ (2,11 cм2), следвана от Trifolium subterraneum ssp. yaninicum (1,98 cм2) и Trifolium subterraneum ssp. subterraneum (1,42 cм2).

В смески листната площ на Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum е с над 15,2% по-голяма от тази на самостоятелната детелина, когато житен компонент е ежова главица и с 9,5%, когато при житен компонент е тръстиковидна власатка. По общо съдържание на пластидни пигменти (хлорофил А+В и каротиноиди) самостоятелно отгледаните подземни детелини се подреждат: Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum (300,18 мг/100 г свежо тегло), Trifolium subterraneum ssp. subterraneum (283,53 мг/100 г свежо тегло) и Trifolium subterraneum ssp. yaninicum (283,35 мг/100 г свежо тегло). Съдържанието на пластидни пигменти е по-високо и в двата компонента на смеската на ежова главица с Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum (с 16,2% и 10,6%, съответно).

283 / 2018

Пластидни пигменти (общо съдържание), мг/100 г свежо тегло

ПЛЮС

Варианти

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Таблица 1. Съдържание на пластидни пигменти при ежова главица и тръстиковидна власатка в смески с подземна детелина

17

Почвени микроорганизми при торене на броколи

18

Ас. Десислава Тодорова, гл. ас. д-р Анелия Здравкова, Институт по земеделие, Кюстендил

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

283 / 2018

ЗЕЛЕНЧУЦИ

Броколи (Brassica oleracea L. var. italica Plenck) печели популярност като зеленчукова култура с подчертано антиоксидантно и антиканцерогенно действие. През последните години производството и консумацията му се увеличават в отговор на динамично променящите се климатични условия в унисон със съвременните тенденции за здравословно хранене в световен мащаб. У нас епизодично се появява на пазара след 1990 година, като присъствието му се налага трайно в по-големите консумативни центрове и реномирани ресторанти. От изследвания през последните години се вижда, че отглеждането му е икономически ефективно и то може да се прилага като алтернатива на традиционното късно полско производство на главесто зеле (Mihov et al., 2001). Торенето – минерално, органично или комбинирано подхранване, е един от основните фактори за формирането на висок и качествен добив от броколи. Изследователи от Египет внасят почвени микроорганизми под формата на бактерийни торове при експерименти с броколи. Комбинацията от Azotobacter chroococcum + Arbiscular mycorrhizea + 75% минерален + 25% органичен тор повишава вегетативните и продуктивни прояви на броколи Marathon. Най-силен растеж и най-висок добив от хибрид Decathlon е установен при варианта 120 кг N/faddan (1 faddan=0,42 ха) + Azospirillum brasilense. Прилагането на органични и биоорганични торове увеличава добива с 59% и 99% при сорт Calabrese и с 22% и 64% при Southern star съответно. Внасянето на Azotobacter chroococcum и Azospirillium brasilense е алтернатива за азотно торене при броколи за увеличаване на добива и понижаване нивата на нитрати (NO3-) и нитрити (NO2-) в растенията. При изследвания в Турция приложението на Bacillus cereus, Brevibacillus reuszeri и Rhizobium rubi увеличава добива от броколи Monet F1 със 17,0%, 20,2% и 24,3% в сравнение с органично торената контрола. В друг опит със същите бактерийни торове увеличението на добива е 18%, 12% и 31%.

Почвеното плодородие е тясно свързано с дейността на почвената микрофлора. При проучване в САЩ е установена значителна разлика в структурата и разнообразието на почвените микроорганизми в ризосферата на биологично отглеждани пасища, картофи, лук, марули и броколи Green Sprouting Calabrese. В коренообитаемите зони на изпитваните култури преобладават седемнадесет семейства бактерии, от които представителите на Flavobacteriaceae, Sphingobacteriacea, Flexibacteraceae, Xanthomonadaceae и Opitutaceae са статистически доказано най-много при броколи. Общото количество микроорганизми, актиномицети, гъби и съотношението гъби: бактерии е по-високо при броколи, в сравнение с лука и марулите. При изследване на почвената микрофлора при царевица, овес, главесто зеле и броколи в Бразилия е установено най-голямо количество актиномицети и целулозоразлагащи микроорганизми при броколи. Съдържанието на бактериите в почвата е най-високо при главестото зеле, следвано от броколи. При двадесет и четири зеленчукови култури, шестнадесет от които са представители на род Brassica е проучено влиянието на минералното и ограничното торене върху почвените микроорганизми. Минералното азотно торене

283 / 2018 ПЛЮС

среда на Чапек; аеробни целулозоразлагащи микроорганизми – хранителна среда на Гутчинсон. Количество на микроорганизмите (колонообразуващи единици) – КОЕ/г абс. суха почва. Растежни показатели – добив, кг/дка; височина, см и диаметър, cм на цветната глава – по повторения. Химични показатели – сухо вещество, % (рефрактометрично); витамин С, мг% – по Тилманс – по варианти. Коефициент на корелация (r) – метод на Pearson. Статистическа обработка на данните – еднофакторен дисперсионен анализ LSD. Приложените варианти на торене редуцират количеството на почвената микрофлора (табл.1). Понижението при птичия тор спрямо контролата е 19,81%, като разликата е недоказана. Амониевият нитрат намалява общия брой микроорганизми с 36,27% при P<0,05, а Хемозим НК 4,5–6 с 53,92% при P<0,01 в сравнение със стандарта. Почвата на варианта с минерално торене е по-бедна на микроорганизми в сравнение с тази на органичния. При всички изпитвани варианти най-голям относителен дял заемат бактериите, усвояващи минерален азот. В зависимост от варианта, делът им варира от 47,89% при варианта с птичи тор до 60,07% при контролата. Азотното минерално торене понижава количеството на бактериите, както и другите два варианта, като при Хемозим НК 4,5–6 понижението от 59,24% спрямо контролата е доказано при P<0,05. Амонифициращите бактерии са втората по разпространение група. Относителният им дял е в границите от 35,10% при контролата до 44,24% при варианта с птичи тор. Влиянието на торенето с амониев нитрат и с хемозим върху количеството на амонифициращите бактерии е аналогично с това при бактериите, усвояващи минерален азот, като понижението е незначително. Актиномицетите са следващите по относителен дял микроорганизми и се движат в границите от 4,08% при контролата до 11,27% при торенето с минерален азот. За разлика от другите бактерии, при тези микроорганизми се установи незначително повишаване на количеството им при условията на вариантите с птичи тор и амониев нитрат в сравнение със стандарта. Количеството на актиномицетите е по-малко в условията и на двата органични варианта в сравнение с варианта, торен с амониев нитрат. Следващата група от изследваната почвена микрофлора са целулозоразлагащите микроорганизми и делът им е в рамките от 0,24% при

ЗЕМЕДЕЛИЕ

значително понижава количеството на бактериите и гъбите в сравнение с неторения вариант, а при актиномицетите тази разлика е недоказана. С повишаването на нормата на органичния тор се увеличава количеството на всички изследвани микроорганизми. Най-богата на бактерии (6,92.107 КОЕ/г), актиномицети (2,40.107 КОЕ/г) и гъби (5,75.104 КОЕ/г) е почвата на варианта с най-високата норма, а при неторени условия количествата са съответно 3,72.107 КОЕ/г, 1,32.107 КОЕ/г, 3,80.107 КОЕ/г. Общото количество на почвената микрофлора, актиномицетите и гъбите е значително по-високо в условията на органично отглеждане на броколи в сравнение с варианта, торен с амониев сулфат. Целта на настоящия експеримент е да се установи влиянието на торенето върху почвената микрофлора при броколи. Изследването е проведено през 2013 г. в Институт по земеделие, Кюстендил. В насаждение от броколи (Brassica oleracea L. var. italica Plenck) хибрид Fiesta F1 са заложени следните варианти в четири повторения: • V1 – неторен (контрола) • V2 – птичи тор – 20 кг/дка • V3 – Хемозим НК 4,5–6 – 30 кг/дка • V4 – амониев нитрат – 20 кг/дка. Торовете за подхранване са внесени локално, двукратно, с последващо окопаване. Първото подхранващо торене е осъществено на 30.07.2013 г., т.е. след прихващане на растенията, а второто – на 27.08.2013 г. Начин на приготвяне на разтвора: 200 г птичи тор, разтворен в 10 л вода, внесен по 200 г разтвор на растение почвено; 300 г хемозим НК, разтворен в 10 л вода, внесен по 200 г разтвор на растение почвено. Химичен състав на торовете: • Птичи тор („Валентин Георгиев - Валдис” ЕТ) – N > 3%, P2O5 > 2%, K2O > 1,5%, органично вещество > 60%, Fe 1000 мг/ кг, Zn 250 мг/кг, Mg 5000–6000 мг/кг, Cu 50 мг/кг, B 7 мг/кг, Mo 8 мг/кг, Co 2 мг/кг, Ca 15000-20000 мг/кг, Mn 200–300 мг/кг.

• Хемозим НК 4,5–6 – органичен течен минерален подобрител N > 4,8%, P2O5 3%, K2O 5,8%, Na 0,4%, Fe 0,13%, Ca 0,03%, F 1,25%, Mg 0,02%, Zn 20 ppm (части на милион), Cu 2 ppm, Mn < 0,1 ppm, аминокиселини.

• Амониев нитрат (NH4NO3) – N 33%. Микробиологична характеристика на почвата на дълбочина 0–20 cм по повторения (през есента): амонифициращи бактерии – месопептонен агар; бактерии, усвояващи минерален азот и актиномицети – нишестено-амонячен агар; микроскопични гъби – подкиселена хранителна

19

283 / 2018

Таблица 1. Почвена микрофлора при различни варианти на торене при броколи, КОЕ/г абс. суха

Вариант

Общo 107

A 107

B 107

C 106

D 105

E 105

3,06

1,84

1,08

1,25

0,73

1,58

V2

2,46 ns

1,18 ns

1,09 ns

1,70 ns

1,10 ns

1,30 ns

20

V3

1,41**

0,75*

0,51 ns

1,20 ns

1,50 ns

0,75 ns

V4

1,95*

1,00 ns

0,70 ns

2,23 ns

2,53 ns

0,70 ns

LSD 0,05

1,093

0,9874

1,034

1,385

1,956

1,081

sd

0,483

0,437

0,458

0,613

0,866

0,478

f

4,28

2,29

0,80

1,16

1,64

1,49

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

почва

V1 st

* – P<0,05, ** – P<0,01 ns недоказана разлика. А – бактерии, усвояващи минерален азот; В – амонифициращи бактерии; С – актиномицети; D – целулозоразлагащи микроорганизми; E – микроскопични гъби. Фигура 1. Добив от броколи Fiesta F1, кг/дка

Фигура 2. Височина и диаметър на цветната глава на броколи Fiesta F1, cм

Фигура 3. Съдържание на витамин С в броколи Fiesta F1, мг%

Фигура 4. Съдържание на сухо вещество в броколи Fiesta F1,%

A

B

C

D

1

-0,09

0,10

-0,19

1

0,13

-0,01

0,02

0,65***

1

0,20

0,14

0,27

1

0,13

-0,11

1

0,48*

B C D

E

О/T

0,59** 0,69***

E О/T

1

* – P<0,05, ** – P<0,01, *** – P<0,005. А – бактерии, усвояващи минерален азот; В – амонифициращи бактерии; С – актиномицети; D – целулозоразлагащи микроорганизми; E – микроскопични гъби; О – общ брой. Таблица 3. Коефициенти на корелация на Pearson (r) между някои показатели при броколи Fiesta F1

Височина Диаметър

Височина

Диаметър

Добив

-

0,84****

0,64***

-

0,86****

Добив

-

* – P<0,05, ** – P<0,01, *** – P<0,005, **** – P<0,0005.

контролата до 1,28% при амониевия нитрат. Трите изпитвани варианта повишават количеството на целулозоразлагащите микроорганизми, но не е доказано статистически. Относителният дял на микроскопичните гъби е под 1% при всички варианти – 0,36– 0,57%. При някои представители на Brassicaceae (Cruciferae) в т.ч броколи не се формира микориза, а повишените количества азот потискат развитието на гъбите. При експерименти е установено, че азотното минерално торене понижава количеството на гъбите в сравнение с неторения и с органичния вариант. В настоящето изследване също се установи редуциране количеството на микроскопичните гъби под въздействието и на трите изпитвани тора. Всички изпитани варианти на торене повишават добива от броколи в сравнение с контролата. Най-слабо повишение се установи при подхранването с птичи тор 14,66%, следван от минералното азотно торене с 28,92% и с 37,55% при варианта с хемозим НК, като разликите са статистически доказани (фиг.1). Влиянието на приложеното торене върху размерите на продуктовата част е аналогично на влиянието му върху добива (фиг.2). При вари-

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Амониевият нитрат редуцира количеството на почвената микрофлора с 36,27%, а Хемозим НК 4,5–6 – с 53,92% в сравнение с неторената контрола. Промените в числеността на общата микрофлора зависят основно от изменението в количеството на бактериите, усвояващи минерален азот, амонифициращите бактерии и микроскопичните гъби, като коефициентът на Pearson r е 0,69, 0,65 и 0,48 съответно. Връзката на микроскопичните гъби с бактериите, използващи минерален азот е положителна – r е 0,59. Изпитаните варианти на торене водят до повишаване размерите на цветните глави и до увеличаване на продукцията от броколи Fiesta F1.

283 / 2018

A

анта с птичи тор се установи най-слабо увеличение над контролата – височината с 4,31% (недоказано) и диаметърът с 9,15%. При торенето с Хемозим НК и с амониев нитрат увеличението на височината е съответно с 10,34 и с 14,66%, а на диаметъра – с 25,35 и с 23,94%, като разликата е статистически достоверна. При подхранване с птичи тор съдържанието на витамин С надвишава контролния вариант с 3,69%, при торене с амониев нитрат със 7,69% и при торене с Хемозим НК с 25,94% (фиг.3). По отношение на съдържанието на сухо вещество се установи повишение над стандарта от 8,33% при варианта с хемозим НК и понижение от 0,93% при птичия тор и 1,85% при минералното торене (фиг.4). Установи се доказана положителна корелация при общата микрофлора с бактериите, усвояващи минерален азот, с амонифициращите бактерии и с микроскопичните гъби (табл.2). Коефициентът на Pearson е 0,69, 0,65 и 0,48 съответно. Такава е и връзката между бактериите, използващи минерален азот и микроскопичните гъби – r =0,59. От изследваната микробиоценоза само при целулозоразлагащите микроорганизми се установи силна положителна корелация с величините диаметър r = 0,45* и височина r = 0,56* на цветната глава и добив r = 0,47*. Това се различава от съдържанието им в почвата. То е най-високо при варианта с амониев нитрат. Само при този вариант няма внесено допълнително органично вещество, което има нужда от разлагане. Взаимовръзката между показателите височина – диаметър, височина – добив и диаметър – добив е положителна, r е съответно 0,84, 0,64, 0,86 (табл.3).

ПЛЮС

между почвените микроорганизми

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Таблица 2. Коефициенти на корелация на Pearson (r)

21

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

283 / 2018

ОВОЩАРСТВО

22

Контрол на заплевеляване в черешови насаждения чрез прилагане на контактния вегетационен хербицид Диква 20 СЛ Заря Ранкова, Институт по овощарство, Пловдив, Мирослав Титянов, Суммит АгроБългария Контролът на заплевеляване е важна агротехническа и растителнозащитна практика, която ограничава конкуренцията между плевели и овощни дървета спрямо водата и минералните хранителни вещества и определя до голяма степен успеха на плодовото производство. През последните години, с оглед нарасналите изисквания към производството на чиста плодова продукция, се налага прилагане на екологично ориентирани подходи за борба с плевелната растителност, насочени към намаляване на употребата на хербициди, внасяне на активни вешества с добра селективност спрямо културните растения и кратка персистентност, без риск от натрупване на остатъчни количества. В този аспект интерес представлява тоталният, листен, контактен хербицид Диква 20 СЛ - 500 мл/дкa (200 г/кг дикват). Той се характеризира с много бързо действие и предизвиква разрушаване на зелените части на растенията. Продуктът не може да се придвижва в растенията и не достига до корените. Загиват частите от растенията, влезли в директен контакт с активното вещество, поради което доброто опръскване е много важно за постигане на оптимален ефект. При попадане върху почвата, продуктът се свързва здраво с глината и органичните частици и се дезактивира, поради което не действа на корените и семената, следователно не е опасен за корените на овощните дървета и за следващи в сеитбооборота култури (SUMIAGRO – продуктов каталог). Цел на настоящото проучване бе да се изследва влиянието на тоталния, листен, контактен хербицид Диква 20 СЛ – 500 мл/дкa върху заплевеляването и растежа на дърветата с оглед включването му като вегетационен хербицид в интегрираните системи за контрол на заплевеляване при интензивно отглеждане на череши. Проучванията са проведени през 2015–2016 година в плододаващо черешово насаждение на Института по овощарство, Пловдив. Изследвана е възможността за контрол на запле-

Приложение на Диква 20 СЛ – 500 мл/дкa за контрол на заплевеляване в плододаващо черешово насаждение

веляване в плододаващи черешови насаждения чрез прилагане на листни, тотални, контактни хербициди по време на вегетацията. Заложи се полски опит за проучване влиянието на тоталния, листен, контактен хербицид Диква 20 СЛ – 500 мл/дкa (200 г/кг дикват) върху заплевеляването и растежа на шест сортоподложкови комбинации череши. В проучването са включени следните варианти: 1. Бигаро Бюрла/махалебка (контрола); 2. Бигаро Бюрла/махалебка (третирано); 3. Ван/махалебка (контрола); 4. Ван/махалебка (третирано); 5. Бигаро Бюрла/Гизела 5 (контрола); 6. Бигаро Бюрла/Гизела 5 (третирано); 7. Каталин/Гизела 5 (контрола); 8. Каталин/Гизела 5 (третирано); 9. Кордия/Гизела 5 (контрола); 10. Кордия/Гизела 5 (третирано); 11. Лапинс/Гизела 5 (контрола); 12. Лапинс/Гизела 5 (третирано). През вегетацията се извърши трикратно третиране с хербицида. Първото внасяне бе извършено в началото на месец април, при наличие на поникнали плевелни растения, поради факта, че активното вещество притежава листно тотално контактно действие. Второто и третото третиране се извършиха сред-

283 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ Фиг. 1. Влияние на третирането с Диква 20 СЛ – 500 мл/дкa върху растежа на сортоподложковите комбинации върху семенна подложка махалебка

Фиг. 2. Влияние на третирането с Диква 20 СЛ – 500 мл/дкa върху растежа на сортоподложковите комбинации върху вегетативната подложка Гизела 5

но след около 60 дни при наличие на достатъчно листна маса на развилия се нов подраст от плевелни видове. Проследи се ефикасността върху плевелните видове, формиращи плевелната асоциация в редовата ивица на насаждението, време на поява на първи признаци на фитотоксичност (хлороза, последвана от некроза) и продължителността на хербицидното действие. За установяване влиянието на хербицида върху растежа на сортоподложковите комбинации в края на вегетационния период се отчете показателят площ на напречното сечение на стъблото (cм2). Резултатите се обработиха по стандартни методи на дисперсионния анализ. Данните за видовия състав на плевелната асоциация са аналогични през двете години на изследванията. В редовата ивица се установи наличие на следните видове едногодишни и многогодишни плевели: лисича опашка (Alopecurus myosoroides L.), червена мъртва коприва (Lamium purpureum L.), бръшлянолистно великденче (Veronica hederifolia L.), звездица (Stelaria media L.), обикновен спореж (Senecio vulgaris L.), бяла лобода (Chenopodium album L.), градински кострец (Sonchus oleraceus L.), злолетница (Erigeron canadensis L.), бодлив кострец (Sonchus asper L.) и зелена кощрява (Setaria viridis L.). От многогодишните видове бе установено наличие на родилна трева (Cardaria draba L.), ланцетовиден живовляк (Plantago lanceolata L.), глухарче (Taraxacum officinalis L.), паламида (Circium arvense L.) и поветица (Convolvulus arvensis L.). Резултатите показват, че Диква 20 СЛ в приложената доза реализира ефикасен контрол срещу едногодишните и многогодишни видове плевели (едносемеделни и двусемеделни), развиващи се в редовата ивица на насаждението. На 4–5ти ден след третиране се наблюдаваха характерните симптоми на фитотоксичност – хлороза, последвана от некроза и изсъхване на поникналите плевелни растения. Продължителността на хербицидното действие на Диква 20 СЛ бе около 30–35 дни, след което срещу

поникналите плевелни видове се извършваше повторно третиране. При сортоподложковите комбинации върху семенна подложка махалебка, поради по-големите корони и засенчване на редовата ивица, както типичните прояви на токсичност, така и появата на нови видове плевели се наблюдаваха със закъснение, в сравнение със сортоподложковите комбинации върху вегетативната подложка Гизела 5, които се отличават с малки и компактни корони. Визуални симптоми на фитотоксичност по дърветата не бяха наблюдавани. Резултатите от биометричния анализ показват, че не се установява депресиращо влияние върху нарастването на напречното сечение на стъблото след трикратно третиране с Диква 20 СЛ (фиг.

1). Наблюдава се тенденция за по-високи стойности на този биометричен показател при сортовете, присадени върху вегетативната подложка Гизела 5 в третираните варианти (фиг. 2). Тези резултати показват отново, че не се установява фитотоксичност, проявяваща се в депресия на растежа след прилагането на Диква 20 СЛ. Подобно на предходните години в аналогични проучвания върху влиянието на различни активни вещества на хербициди върху растежа на дърветата, при сортоподложковите комбинации върху вегетативната подложка Гизела 5 се наблюдава тенденция за по-високи стойности на този биометричен показател в третираните варианти, в сравнение с контролата. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Получените резултати за добрата хербицидна ефикасност и продължителност на ефективно хербицидно действие (около 30–35 дни), както и данните за липса на депресиращо влияние върху растежа и развитието на сортоподложковите комбинации, дават основание тоталният контактен хербицид Диква 20 СЛ да бъде включен в интегрираните системи за контрол на заплевеляване при интензивно отглеждане на череши.

23

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

283 / 2018

ОВОЩАРСТВО

24

Засушаването и почвените микроорганизми при различни технологии на отглеждане на ябълката Венера Тасева, Анелия Здравкова, Институт по земеделие, Кюстендил Промяната в климата е един от основните и дискутирани проблеми на съвременното общество и в световен мащаб се подкрепят всички дейности, свързани с проучването и редуцирането на негативното му въздействие. България се намира в зоната на преходноконтиненталния климат, характеризиращ се със значителни температурни амплитуди, а засушаванията са често явление. Климатичните сценарии за 2020 г. прогнозират повишаване на средногодишната температура на въздуха до 1,8°С, за 2050 г. – с 1,6–3,1°С и за 2080 г.

– с 2,9–4,1°С. Прогнозите за 2020 г. и 2050 г. са за увеличаване на годишната сума на валежите, но с намаляване на количеството им през месеците май, юни и юли, а през 2080 г.

– намаляване и на годишната сума. Това налага задълбочени проучвания и анализ на технологиите на отглеждане, като се отделя значително внимание на почвеното плодородие. Установено е, че при приложените нива на напояване, торене, технологиите на отглеждане влияят специфично върху почвената микробиоценоза. Изследванията са проведени през 2007 г. в ябълково насаждение в Институт по земеделие, Кюстендил, създадено през 1996 г. Дърветата са от сорт Флорина, присадени върху вегетативната подложка MМ 106 и са засадени на разстояние 4,5 х 2,5 м. Почвата е излужена канелена горска (Chromic Luvisols) (FAO-ISRIC-IUSS, 2006). Експериментът е заложен при следните технологии на отглеждане: I – Стандартна – /контрола/: Торене – 24 кг/ дкa N. Капково напояване – 100% ЕТ. Почвена повърхност – една механична обработка през пролетта, третиране с почвенодействащ хербицид и листнодействащ хербицид през лятото. Формировка – свободно вретено с 5–6 скелетни клона. Растителна защита – конвенционална.

II – Интегрирана: Торене – 12 кг/дкa N. Капково напояване – 80% ЕТ. Почвена повърхност – механични обработки през вегетацията и едно третиране с листнодействащ хербицид. Формировка – свободно вретено. Растителна

защита – на базата на приетите прагове за вредност и употребата на селективни пестициди.

III – Ресурсно-икономична: Торене – 10 кг/дкa N. Капково напояване – 60% ЕТ. Почвена повърхност – механични обработки през вегетацията. Формировка – свободно вретено с неограничен брой скелетни клони. Растителна защита – на базата на приетите прагове за вредност и употребата на селективни пестициди.

IV – Биологична. Торене – зелено торене с ръжено-грахова смес. Капково напояване – 80% ЕТ. Почвена повърхност – механични обработки през вегетацията. Формировка – свободно вретено с 8–10 скелетни клона. Растителна защита – биологични пестициди. Оценката за засушаване според месечния индекс на сухотата по Де Мартон показва, че такива са месеците април, юни и юли, а през август стойността му е около критичната граница 20. Индексът за вегетацията също е под критичната граница, както и под средното за предходен период с отклонение (-3,2) (табл.1). През периода април–септември количеството на валежите е 269,8 мм. Това наложи в опитното насаждение да се проведат 42 поливки с напоителна норма 216,76 мм за технология I, 173,41 м за технология II и IV, 130,06 Таблица 1. Индекс на сухотата I по Де Мартон, Кюстендил, 2007 г. Месец

Средно

Година

IV

V

VI

VII

VII

IX

2007

6

47,1

14,7

3,6

21,1

24,4

19,5

2004–2006

17,4

18,4

30,4

22,0

31,8

16,1

22,7

отклонение

-11,4 +28,7 -15,7 -18,4 -10,7 +8,3

-3,2

Технологии

0–20 A 104

B 105

C 106

ПЛЮС

Дълбочина, см 20–40 D 106

E 107

A 104

B 105

C 106

D 106

E 107

пролет I

7,3

2,23

0,33

0,70

0,48

5,8

1,95

0,10

1,55

0,23

II

4,3

1,85

1,13

1,43

1,03**

4,3

1,38*

0,00

0,98

0,11

III

8,0

1,85

1,40

4,15

0,54

5,3

1,45

0,03

4,00

0,08

IV

3,8

1,93

1,53

1,8

0,89*

3,8

0,75***

0,23

3,28

0,77*

LSD 0,05

ns

ns

ns

ns

0,3307

ns

0,5152

ns

ns

0,4149

LSD 0,01

0,4756

0,7409

LSD 0,001

1,089

sd

0,15

0,23

0,18

f

6,52

9,32

5,08

лято I

5,3

2,53

1,23

1,58

0,75

9,50

1,60

1,20

2,28

0,62

II

0,8

2,70

2,30

3,20*

1,16*

3,00

1,13

0,93

2,20

1,21

III

0,5

2,30

1,70

7,85

1,45*

0,80

1,15

1,65

3,08

1,01

IV

7,3

1,73

1,40

5,23

1,48

11,5

1,38

1,85

4,93

1,22

LSD 0,05

ns

ns

ns

4,452

0,6415

ns

ns

ns

ns

ns

sd

1,79

0,28

f

3,78

2,89

LSD 0,01 LSD 0,001

есен I

11,8

3,38

0,20

1,48

0,16

6,8

1,30

0,28

1,23

0,18

II

2,0**

2,40

0,83**

6,10*

0,63

0,60

1,85

0,54*

III

4,0*

2,45

0,33

6,18*

2,5

1,45

0,85

2,43

0,61*

IV

11,5

2,18

0,50

6,58*

0,74** 0,86*** 0,91***

3,0 3,5

0,50

0,90

1,75

0,48

LSD 0,05

6,665

ns

0,4335

4,593

0,3153

ns

ns

ns

ns

ns

LSD 0,01

9,584

0,6235

0,4534

LSD 0,001

0,6669

sd

2,95

0,19

2,03

0,14

f

5,89

4,0

2,82

12,29

мм за технология III. Обобщените резултати от микробиологичните анализи посочват, че най-богата на микроорганизми е почвата в условията на биологичната технология (табл.2). Увеличението е голямо – 133% над контролата и обхваща и двата почвени слоя – съответно 147% и 116% и се дължи на значителното повишаване количеството на бактериите използващи минерален и органичен азот и на актиномицетите. Значително е и количеството на почвената микрофлора в условията на ресурсно-икономич-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

283 / 2018

Таблица 2. Почвена микрофлора при различни технологии на отглеждане на ябълката, КОЕ/г аб. с. п: А – целулозоразлагащи микроорганизми; В – микроскопични гъби; С – актиномицети; D – амонифициращи бактерии; E – бактерии, използващи минерален азот

ната технология – средно за слоя 0–40 cм е със 111% повече от конвенционалната и също се дължи основно на увеличаване броя на бактериите, използващи органичен и минерален азот, както и на актиномицетите, които в повърхностните 0–20 cм са 149% над стандарта. Подобна, но по-слабо изразена тенденция се установи при интегрираната технология. Средното увеличение на почвената микрофлора в слоя 0–40 cм е 85%, като и при този вариант е по-силно влиянието на повърхностния почвен слой.

25

283 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

26

Най-малко микроорганизми в почвата има при условията на стандартната технология на отглеждане на ябълката. Приложението на поливен режим 100% ЕТ и торенето с 24 кг/ дкa N не осигуряват подходяща среда за микроорганизмите, тъй като слабата аерация на почвата е лимитиращ фактор за развитието на изследваната микрофлора. Взаимовръзката между количеството на микроорганизмите с торовата и с напоителната норма е силно отрицателна – коефициентът на Pearson r е (-0,96) и (-0,79) съответно. През вегетацията количеството на общата микрофлора се увеличава, а през есента намалява при всички технологии. Най-слабо е увеличението при биологичната технология – със 72% (повишение през лятото спрямо пролетта), следвана от стандартната с 99%, интегрираната със 113% и със 142% при ресурсно-икономичната технология. В края на вегетацията количеството на микроорганизмите намалява от 31% при интегрираната до 65% при стандартната технология. Kuzin et al., 2015, регистрират пик на количеството на общата микрофлора в края на вегетационния период в ябълково насаждение с приложена фертигация. Основни представители на изучената почвена микрофлора при всички технологии на отглеждане са бактериите, които за развитието си използват минералните форми на азота. В слоя 0–40 cм повече бактерии от тази група има при прилагането на биологичната технология – увеличението спрямо контролата е 138%. В слоя 0-20 cм повишението е 136%, като разликите са статистически доказани и през трите сезона и 140% за дълбочина 20-40 cм, като разликите са достоверни през пролетта. Тази тенденция, но по-слабо проявена се запазва и при ресурсно-икономичната и интегрираната технология на отглеждане. Втората група по разпространение са амонифициращите бактерии. Най-подходящи условия за развитието им има при ресурсно-икономичната технология – повишението за слоя 0–40 cм е с 214% над контролата със статистически доказана разлика през лятото и есента (за слоя 0–20 cм). Значително е количеството им и в другите две технологии – при органичната – със 167% и при интегрираната – със 79%, като и при двете технологии разликата е статистически доказана за повърхностния слой през есента. Третата по разпространение група почвени микроорганизми са актиномицетите, чиято подходяща среда за развитие е влажна и добре аерирана почва. Най-добри условия за тях има при биологичната технология – повишението спрямо стандарта е 92% в почвения слой 0–40 cм и 89% в 20–40 cм. Повърхностните 0–20 cм

са най-богати на актиномицети в условията на интегрираната технология (със 142% над контролата), което е статистически доказано само през есента, а в дълбочина намалява незначително (с 3%). Количеството на актиномицетите при ресурсно-икономичната технология е със 78% над стандарта. При интегрирания вариант общият брой в слоя 0–20 cм е 155% над контролата (статистически доказано през лятото). Оптималният режим на напояване при конвенционалната технология не осигурява подходящи условия за развитието на актиномицетите поради слабата аерация на почвата, което е резултат от прилагането само на една механична почвообработка. Следващата група по разпространение са микроскопичните гъби. За разлика от посочените вече групи микроорганизми количеството им е най-голямо при конвенционалната технология. Установи се силна положителна корелация между торовата норма и количеството на микроскопичните гъби – r = 0,98. Styła and Sawicka, 2010, също установяват повишаване количеството на микроскопични гъби с увеличаване на азотната торова норма. При биологичната технология понижението спрямо контролата е най-силно и достига до 28% в повърхностния почвен слой и до 46% в дълбочина (статистически доказано през пролетта). При интегрираната технология също се установи доказано понижение на количеството на микроскопичните гъби през пролетта за слоя 20–40 cм. Най-слабо разпространение имат аеробните целулозоразлагащи микроорганизми. В сравнение със стандарта количеството им е по-малко при интегрираната (с 62%) и при ресурсноикономичната технология (с 54%), като е статистически доказано за повърхностния слой през есента и за двете технологии. При биологичната технология понижението е по-слабо – с 9%. ИЗВОДИ Установи се, че в годината със засушаване най-богата на микроорганизми е почвата в условията на биологичната технология. Увеличението е голямо – 133% над стандарта и обхваща и двата почвени слоя – съответно 147% и 116%. Стандартната технология на отглеждане на ябълката не осигурява подходяща среда за микроорганизмите, тъй като слабата аерация на почвата е лимитиращ фактор за развитието на изследваната микрофлора. Пикът на количеството на общата микрофлора е през лятото, като увеличението спрямо началото на вегетацията варира от 72% при биологичната технология до 142% при ресурсно-икономичната технология.

Мариета Нешева и Валентина Божкова, Институт по овощарство, Пловдив

27

Качеството на плодовете е една от най-важните и най-преследваните цели при селекцията на новите кайсиеви сортове и се асоциира с външният им вид, цвят и вкус. Кайсиите се консумират най-често в свежо състояние и характеристиките като цвят, едрина, форма и наличието или отсъствието на външни дефекти по плодовете определят и избора, направен от потребителите на пазара. От селекционна гледна точка е необходимо да се подчертаят някои признаци, определящи атрактивността на плодовете, като покровен цвят и едрина. Повечето параметри, определящи привлекателността са генетически високо вариабилни и силно зависими от условията на средата. Потребителите в различните страни имат и различни предпочитания относно кайсиите, които купуват. С вноса на нови сортове техните желания често се променят. В Испания най-високо ценени са красивите и ароматни плодове с високо качество, тези с оранжев цвят на кожицата, силно интензивен червен покровен цвят, оранжево и сочно плодово месо и много добри органолептични качества. В отговор на изискванията на пазара, селекционните програми във Франция създават нов сорт ‘Rubisco®’, който се характеризира с тъмен червено-лилав покровен цвят, покриващ почти цялата повърхност на плодовете. Настоящото изследване е проведено през периода 2015–2018 г. в селекционна градина в Института по овощарство, Пловдив. Проучено бе унаследяването на признаците, определящи привлекателността на плодовете в три хибридни семейства – Харлейн х Харкот, Модесто х Харкот и Лито х Силистренска ранна. Хибридите са получени по класически селекционни методи и са засадени през 2011 г. В рамките на изследването, проучихме предпочитанията на българските потребители и ги сравнихме с постигнатите резултати от селекционната ни програма. Въпреки че вкусът на плодовете е най-важният за българските потребители, на пазара те правят своя избор изцяло според външния им

вид и атрактивност. За повечето от анкетираните потребители (60%), времето на узряване на плодовете няма значение и те купуват кайсии от началото на сезона до неговият край (фиг.1). Потребителите купуват всякакви размери плодове, но най-предпочитани (от 27% от анкетираните лица), са средно едрите до едри плодове с тегло около 56–60 грама. Най-високо ценени са плодовете с яйцевидна или кръгла форма. Предпочитанията на българските клиенти по отношение на цвета на плодовете са малко по-различни от предпочитанията, описани за Испания и Франция. Хората, анкетирани за целите на това изследване, предпочитат плодове с наситено оранжев или светлооранжев цвят на кожицата, покрити с не толкова интензивен и обширен руменец. Според анкетираните български потребители най-добрите кайсиеви плодове, предназначени за прясна консумация са средно едри до едри, имат яйцевидна форма, оранжев основен цвят и средно интензивен покровен цвят, покриващ до 50% от повърхността на плода. Плодовете на хибридите узряват в типичния за кайсиите период на зреене – месеците юни и юли. След биометричния анализ на плодовете, получени от хибридите от кръстоската Лито x Силистренска ранна, измерените средни стойности за тяхната височина са между 38,73 мм и 39,16 мм, широчина – 35,59 мм и 38,63 мм и дебелина – 37,66 мм и 40,99 мм. Средното тегло на плодовете в кръстоската през 2015 г. е 30,97 г, 37,78 г през 2016 г. и 34,97 г през 2017 г. При хибридното семейство Модесто х Харкот, размерите на плодовете варират в по-широки граници през трите години. Средната им височина в рамките на това хибридно семейство варира от 46,16 мм до 43,69 мм, ширината – 39,05 мм до 41,91 мм, дебелината – 42,19–45,27 и теглото на плода – 44,12 г до 45,95 г. За третата кръстоска Харлейн x Харкот, през трите отделни години, изчислените средни стойности за височината на плодовете са между 42,76 мм и 45,59 мм, тяхната широчина е средно от 37,06 мм до

ПЛЮС

283 / 2018

Признаци, свързани с атрактивността на кайсиевите плодове

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ОВОЩАРСТВО

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

283 / 2018

Фигура 1. Предпочитания на българските потребители

28

40,22 мм, дебелина – 40,74–43,90 мм и теглото им варира от 38,49 г до 45,54 г. Според вариационния анализ стандартното отклонение на трите линейни дименции е с ниска стойност, което показва по-слабото им вариране в рамките на хибридното семейство. Теглото на плодовете е признакът, който показва по-силно разпадане в поколението на трите родителски комбинации. Най-едри са плодовете, получени от хибридното семейство Модесто х Харкот, а най-дребни – от Лито х Силистренска ранна. След еднофакторния дисперсионен анализ на биометричните данни за плодовете на трите хибридни семейства, може да се каже, че разликите между плодовете, получени от хибридите от кръстоската Модесто х Харкот и тези от Лито х Силистренска ранна са статистически доказани. През 2015 и 2016 г. плодовете на хибридите от Харлейн х Харкот също са едри. През 2017 г., когато всички дървета плододаваха обилно и бяха претоварени, разликите между средните стойности за линейните дименции на плодовете от хибридно семейство Харлейн х Харкот и Лито х Силистренска ранна не са статичстически доказани. Формата на плодовете е генетически много стабилен признак, като яйцевидната форма се

унаследява доминантно. След определянето на формите на плодовете по дескриптор, при голям брой хибриди, получени от родителската комбинация Лито x Силистренска ранна, плодовете са със закръглена форма. В този случай, двата родителски сорта са със закръглени плодове и е нормално в потомството да доминира именно този фенотип. През трите години на проучването, в двете хибридни семейства Модесто х Харкот и Харлейн x Харкот доминират плодовете с яйцевидна форма. През 2015 г. в Харлейн х Харкот има отделни хибриди с елипсовидна форма на плодовете. Това не се наблюдава през следващите две години и най-вероятно се дължи на въздействието на климатичните фактори. През следващите години плодовете на тези хибриди са с яйцевидна форма. Цветът на плодовете е изключително важен за избора на потребителите. Сортът Силистренска ранна има плодове с много деликатен светъл оранжево-жълт цвят на кожицата, покрит със среден по интензивност червенооранжев руменец. Другият родителски сорт Лито има плодове със наситен оранжев цвят на кожицата и яркочервен покровен цвят. Плодовете, получени от потомството на тези два сорта, наподобяват в по-голяма степен

2016

2017

Лито х Сил. ранна

Височина

x̅ /S 37,83±5,04

Ширина

35,59±5,22

Дебелина

37,66±5,64

Тегло

30,97±12,74

Височина Ширина

Модесто х Харкот

b

x̅ /S 46,16±4,64

b

40,18±3,86

b b

39,16±2,44

b

38,63±4,02

b

Дебелина

40,99±3,78

Тегло

37,78±10,28

Височина Ширина Дебелина

40,48±3,35

Тегло

34,97±7,62

Харлейн х Харкот

a

x̅ /S 45,59±3,77

a

a

39,49±2,95

a

43,97±4,27

a

43,90±3,23

a

45,95±11,88

a

44,28±9,21

a

45,98±3,75

a

44,69±4,14

a

41,91±3,87

a

40,22±3,18

ab

b

45,27±3,82

a

43,45±3,17

a

b

52,15±11,72

a

45,54±9,34

a

38,76±3,37

b

43,69±4,60

a

42,76±4,52

a

38,04±2,78

a

39,05±4,61

a

37,06±3,65

a

a

42,19±5,18

a

40,74±4,06

a

b

44,12±13,56

a

38,49±10,12

ab

Снимка 1. Плодове, получени от хибридите от хибридно семейство Лито х Силистренска ранна

Снимка 3. Плодове, получени от хибридите от хибридно семейство Харлейн х Харкот

Снимка 2. Плодове, получени от хибридите от хибридно семейство Модесто х Харкот

Силистренска ранна – доминира светлото оцветяване на плодовете. Покровният им цвят е червен, с различни нюанси – розово или оранжево-червено, като при повечето хибриди е със слаба интензивност. Руменецът обхваща малка относителна площ от повърхността на плодовете получени от тази родителска комбинация. Модесто има наситен оранжев цвят на кожицата на плодовете. Покровният цвят представлява до 50% от повърхността на плода и има средна интензивност. Плодовете на Харкот са тъмнооранжеви, покрити около 75% с интензивен яркочервен покровен

цвят. В потомството на тези два сорта доминират плодове с наситен оранжев цвят и интензивен или средно интензивен червен руменец. Относителната площ, която покрива при плодовете на повечето хибриди е до 50%. Голяма група хибриди имат покровен цвят с относителна площ до 75%. Харлейн е сорт с оранжеви плодове, покрити с червен средноинтензивен руменец с малка относителна площ. С най-висока честота в потомството на Харлейн и Харкот са хибридите със оранжеви плодове с червен покровен цвят. Най-голяма е групата на хибридите, при които руменецът

ПЛЮС

2015

Биометрия на плодовете (мм)

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Година

283 / 2018

Таблица 1. Биометричен анализ на плодовете от трите хибридни семейства

29

283 / 2018

Таблица 2. Описание на плодовете от трите хибридни семейства Брой хибриди

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Наблюдавани признаци

30

Ф-ма на плода (вентрално)

Лито х Сил. Ранна

Модесто х Харкот

Харлейн х Харкот

2015

2016

2017

2015

2016

2017

2015

2016

2017

закръглена

2

4

8

6

10

5

9

5

5

яйцевидна

2

1

3

31

36

45

29

45

67

елипсовидна

0

0

0

0

0

0

6

0

0

2015

2016

2017

2015

2016

2017

2015

2016

2017

жълто-оранжев

0

2

6

3

3

2

0

0

0

светло-оранжев

4

3

5

6

14

9

9

9

7

оранжев

0

0

0

19

26

38

28

29

51

тъмнооранжев

0

0

0

9

3

1

7

12

14

Покровен цвят

2015

2016

2017

2015

2016

2017

2015

2016

2017

червен

1

1

6

27

28

47

36

40

52

Червено-оранжев

2

2

1

7

16

1

6

8

17

червено-розов

1

1

4

2

0

2

2

3

2

липсва

0

0

0

1

1

0

0

0

1

2015

2016

2017

2015

2016

2017

2015

2016

2017

слаба

3

4

6

7

14

9

15

20

27

средна

1

1

5

8

19

26

14

21

22

Цвят на кожицата

Интензивност на покровния цвят

силна

0

0

0

21

12

15

15

10

22

2015

2016

2017

2015

2016

2017

2015

2016

2017

до 20%

1

0

6

8

8

1

9

10

16

25–50%

3

6

5

17

19

35

23

27

44

50–75%

0

0

0

12

16

14

12

12

11

над 75%

0

0

0

0

3

0

0

2

1

Площ на покровния цвят

покрива до 50% от плодовете им. Цветът на кожицата на плода е признак, който се разпада в потомството на трите хибридни семейства. В трите поколения родителят с по-светло оцветени плодове доминира над другия и повечето хибриди унаследяват по-светлия нюанс. Червеният покровен цвят е най-атрактивната черта на кайсиите и оказва голямо влияние върху тяхната търговска стойност. Той се определя от концентрацията на антоцианин в кожицата на плодовете и зависи силно от генотипа и факторите на околната среда, като интензивност на светлината, радиация, напояване и т.н. Доминиращият в поколенията на Модесто х Харкот и Харлейн х Харкот средноинтензивен или интензивен червен покровен цвят е предпочитан не само от селекционерите, но и от потребителите. Според любителите на кайсиевите плодове, в някои други държави, колкото по-голяма е относителната площ на покровния цвят, толкова по-привлекателни са те. При тези две кръстоски са получени и задоволителен брой хибриди, чиито плодове са покрити до 75% с

червен руменец. ИЗВОДИ Разпадането на наблюдаваните признаци в поколенията на родителските комбинации Модесто х Харкот и Харлейн х Харкот е много благоприятно за селекционните програми. Доминиращите признаци в тези две хибридни семейства са най-високо ценени от българските потребители. При тези две кръстоски вероятността да бъдат получени генотипи, които отговарят на изискванията на българския пазар е най-голяма. Немалка част от техните поколения отговарят и на изискванията на международния пазар. Трите сорта Модесто, Харкот и Харлейн са подходящ избор за родители в бъдещи селекционни програми, насочени към получаването на генотип с атрактивни плодове. Въпреки, че плодовете, получени от родителската комбинация Лито х Силистренска ранна, не са найпредпочитани, техният размер и светло оцветяване ги правят подходящи за преработка и сушене.

20

Жътвата в семепроизводните посеви на суданка се извършва разделно (двуфазно). Прибирането на семената при суданката се извършва със зърнен комбайн, когато семената на централното стебло са във фенофаза восъчна и в началото на пълна зрелост при влага 13–18%. В тази фаза от развитието на културата се получава най-висок добив и с високо качество на семената. При реколтиране на семена на два или повече сортове и/или хибриди, прибирането се извършва поетапно, след много добро почистване на прибиращата техника, за да не става смесване. Останалата след прибиране на зърното част от надземната биомаса (листа и стебла), които са с високо съдържание на влага, може да се реколтират за силаж със силажокомбайн. Реколтираните семена от семепроизводните посеви на многогодишните житни фуражни треви и суданката от една страна са неподходящи за съхранение, поради наличие на механични примеси и плевелни семена, а от друга, поради относително по-високата влажност на семената при жътвата, над допустимата за съхранение. Не се допуска престояване на влажни семена на дебел пласт повече от 2–3 часа, за да не се самозагреят, в резултат на което кълняемостта намалява. Задължително трябва да се извърши почистване на семената, а при необходимост и изсушаване (чрез активно лопатиране и/ или просушаване на открито на слънце), тъй като влажността на семената влияе върху съхранението и качеството на посевния материал. Така подготвените семена се съхраняват в хартиени опаковки или зеблени чували от естествен или синтетичен материал, етикетирани с етикет, издаден от ИАСАС в зависимост от категорията на семената. Опакованите семена трябва да се съхраняват в добре вентилирани и сухи помещения при температура на въздуха в диапазона 15–20°С върху дървени скари. Задължително се извежда борба със складовите неприятели.

НАРЪЧНИК

Проф. д-р Анелия Кътова Доц. д-р Пламен Серафимов Гл.ас. д-р Ирена Голубинова Доц. д-р Цветанка Димитрова

Институт по фуражните култури – Плевен

66

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 283 / 2018

за семепроизводство на многогодишни и едногодишни житни фуражни треви

А ПОЛСКИ КУЛТУРИ

Житни фуражни треви Фуражопроизводството, както у нас, така и в чужбина e един от водещите отрасли в съвременното земеделие. Глобалното затопляне на климата и нарасналото потребление на фуражи от животновъдството, обуславят необходимостта от използване на високодобивни, стрес-толерантни на абиотични фактори многогодишни и едногодишни житни фуражни треви. Благодарение на високата биологична, екологична пластичност и откосност, могат да се отглеждат както в самостоятелни, така и в смесени посеви и са ценни компоненти в тревните смески с участие на бобови култури, което е предпоставка за формиране на фураж в периода на летните депресии, а отличното им приемане от повечето тревопасни животни ги поставя в реда на незаменимите компоненти на зеления конвейр. Създаването и използването на семепроизводни посеви е свързано със спазване на редица условия и изисквания, които определят ефективното семепроизводство на многогодишните и едногодишни житни фуражни треви. В Институт по фуражните култури - Плевен се извършва дългогодишна селекционно-подобрителна работа с многогодишни и едногодишни житни фуражни треви. Сертифицирани и вписани в сортовата листа на Република България са пет нови сорта, в т.ч. пасищен райграс, гребенчат житняк и пустинен житняк, а един сорт суданка е подготвен за изпитване. Създадените в Института сортове многогодишни и едногодишни житни фуражни треви са с комплексни качества. Отличават се с добра продуктивност, толерантни на абиотичен и биотичен стрес, с добра екологична стабилност и приспособимост, устойчивост на чести коситби, изпасване и утъпкване. Подходящи са за отглеждане, както в равнинните, така и във високопланинските райони, поради по-малката им взискателност към почвените и климатични условия. Развиват се добре върху оструктурени и богати на органично вещество, дълбоки, рохкави, средно тежки, както и върху по-леки песъчливи почви. Понасят тежки, заблатени, засолени или кисели почви. Притежават силно изразена саморегулираща и възстановителна способност.

19

Прибиране на продукцията – жътва Фенофазата от развитието на многогодишните житни фуражни треви по време на прибирането на семената е от решаващо значение за получаване на семена с високо качество. В зависимост от подрастването, вегетативната маса се прибира еднократно или двукратно на 5–7 cм височина. Семената при многогодишните житни треви са склонни към лесно оронване. Загубите от оронването при някои видове понякога са над 50% от общата получена продукция. За определяне оптималните срокове за извършване на жътвата до десет дни след узряване се вземат средни проби за определяне влажността на съцветията. Когато съдържанието на влага е между 40–45% може да се извърши разделно прибиране, а по-късно, при влага 25–35% – чрез пряко комбайниране. Пет–шест дни след покосяване и просушаване на откоса (при разделния начин) се извършва прибиране и вършитба. За да не се допускат големи загуби от семена, на зърнокомбайните се извършват следните регулировки: оборотите на барабана са в диапазона 1000–1200 об./ мин. – „твърд режим“, намалява се разстоянието между барабана и контрабарабана, в зависимост от влажността на растенията, шибърът на вентилатора се притваря, поставят се подходящи сита в съответствие с едрината на семената; работната скорост е не повече от 6–8 км/час, а височината на отрязване – не по-малко от 7 см. След прибиране на семената се покосява стърнището. След окончателното изсъхване на листата и стеблата, сеното се балира и отстранява от посева.

ница и др., а суданката от листните въшки. Срещу тези неприятели могат да се използват инсектицидите Актара 25 ВГ 6 г/ дкa, Афикар 100 ЕК – 25 мл/дкa, Биская 240 ОД – 60 мл/дкa, Вазтак Нов – 30 мл/дкa; Децис 2,5 ЕК – 30 мл/дкa; Хлорсирин 550 ЕК – 60 мл/дкa и др. Своевременно трябва да се унищожава плевелната растителност в обработваемите и необработваеми площи и особено плевелите гостоприемници на листните въшки (овчарска торбичка, лобода, паламида, живовлек, видове щир и др.). При наличие на активни ходове от полски мишки (полевки) в семепроизводните посеви на многогодишни житни фуражни треви и в необработваемите площи, борбата срещу тях може да се изведе с Клерат (гранули) в доза 5–7 г на обитаем вход или 1,5 кг/дкa при площно третиране, Kонтракт – в доза 10 г на обитаем вход, както и други примамки, каквито се предлагат на пазара.

2

Безосилеста овсига (Bromus inermis Leyss.) – сорт Ника Растенията са с мощно развита късокоренищна коренова система и изправен хабитус. Височината на растенията във фаза цъфтеж е от 95 до 125 см. Съцветието е едногрива, добре развита средно плътна метлица с дължина 19–21 см. Масата на 1000 семена е 4,1 г. Семената са със сравнително слаба ронливост. Сортът се отличава с висока устойчивост към неблагоприятни абиотични фактори на средата – екстремно 3

18

Тръстиковидна власатка (Festuca arundinacea Schreb.) – сорт Албена Растенията са с полуизправен хабитус. Височината на растенията във фаза цъфтеж е в границите от 113 до 153 cм. Генеративните издънки са сравнително тънки с 4–5 междувъзлия, устойчиви на полягане. Съцветието е едностранна, добре развита метлица с дължина 22–28 cм. Масата на 1000 семена е 2,3–2,6 г. Сортът е толерантен на засушаване, студо- и мразоустойчив и с висока толерантност към листни и стъблени ръжди. Растенията се отличават с голяма жизненост и дълготрайност (над 9–10 години) и висока добивност на семена – 70–75 кг/дкa.

Ежова главица (Dactylis glomerata L.) – сорт Дъбрава Растенията са с изправен хабитус (сенокосен тип). Височината им при пълна зрелост на семената е от 100 до 118 cм. Отнася се към групата на среднокъсните сортове ежова главица. Растенията се отличават с голяма жизненост и дълготрайност. Устойчиви на абиотичен стрес под въздействие на засушаване и ниски температури, толерантна на листни и стъблени ръжди. Високодобивна на семена над 60 кг/дкa с удължен период на използване (5 и повече години).

Борба с неприятелите По-важни икономически неприятели при многогодишните житни фуражни треви в началните етапи от развитието са черен сив и цвеклов хоботник, а при суданката – телените червеи (Полски ковачи), които нападат семената в почвата, кълновете и корените, в следствие на което тревостоите силно се разреждат. За борба с почвените неприятели се извършва предсеитбено третиране на семената с един от посочените инсектициди: Пикус 60 ФС – 800 мл, Сийдоприд 600 (Сомбреро 600 ФС) – 700–800 мл за 100 кг семена или чрез внасяне в почвата на гранулирания препарат Мокап 10 Г в доза 4 кг/дкa, едновременно със сеитба на суданката. В по-късни фази от развитието многогодишните житни фуражни треви се нападат от житна пиявица, шведска муха, житна дърве-

Борба с болестите Многогодишните житни фуражни треви се нападат от гъбни и бактериални болести, по-важни от които са: брашнеста мана (в по-влажни райони), а в такива със засушаване от черна, кафява, коронеста и жълта ръжда. Срещу тези болести може да се използва Тилт 25 ЕК – 50 мл/дкa, Импакт 25 СK – 25 мл/дкa, Пиктор – 50 мл/дкa и др. При суданката от икономическо важно значение е фузариоза и болестите по листата – бактериози, ръжди и листни пригори, както и покрита главня по семената. Срещу повече от изброените болести (с изключение на листните пригори) ефикасно мероприятие за суданката е предсеитбеното третиране и обеззаразяване на семената с препаратите Ориус 6 ФС – 35 мл и Раксил 025 ФС – 120 мл, Кинто плюс – 200 мл, както и някои инсектофунгициди (Юнта куатро – 820 мл). Дозата на всеки препарат е представена за 100 кг семена. Съществено значение в борбата с болестите при многогодишните житни фуражни треви и суданката е използването на здрав посадъчен материал, прилагане на подходящо сеитбообращение, недопускане да се извършва сеитба в студени и преовлажнени почви и др.

викат много силен фитотоксичен ефект върху културата. Хербицидите за листно приложение, трябва да се внасят с работен разтвор 20–30 л/дкa при температура на въздуха, не по-висока от 25оС и скорост на вятъра, не по-голяма от 2 м/сек в период без валежи в продължение на 1–3 часа след третирането за хербицидите с контактно действие и от 2–6 часа за хербицидите със системно действие.

високи летни и много ниски зимни температури. Добивът на семена е 75–80 кг/дкa.

Могат да се използват и други хербициди за борба срещу плевелите при многогодишните житни фуражни треви и при суданката при условие, че за тях има подробни указания за дозите и сроковете на приложение от фирмите производители. Използването на хербициди за вегетационно приложение в напреднали фази от фенологичното развитие на суданката и плевелите или върху посеви в условия на стрес (в следствие на засушаване, преовлажняване, липса на хранителни вещества и др.) може да доведе до намаляване ефикасността на продуктите и/или да предиз-

могат да предизвикат фитотоксичен ефект върху културата. Внасянето на хербицидите за почвено приложение трябва да се извършва върху добре обработена почва, без растителни остатъци с работен разтвор 50–60 л/дкa едновременно със сеитбата и след сеитбата, но не по-късно от 3–4 дни, преди поникването на суданката. Независимо от безспорните си предимства, използването на хербициди за почвено приложение крият рискове. Липсата на почвена влага или интензивни валежи след третирането може да влоши и/ или засили хербицидния и фитотоксичен ефект. Поради висока запасеност на плевелни семена в орницата и силно изразената периодичност при поникването им, се налага използването на хербициди, приложени във фаза – „първи–трети“ лист на културата. При смесено заплевеляване на посевите с житни и широколистни плевели може да се използват следните хербициди: Лумакс 538 СК – 250–300 мл/дкa, Лаудис ОД – 150–200 мл/дкa, Буктрил Универсал – 80 мл/дкa, Аминопиелик 600 СЛ, Дикопур Ф, Валсамин, Диовид 60СЛ, Санафен и др., съдържат 600 г/л 2,4 Д аминна сол – 100 мл/дкa.

Пасищен райграс (Lolium perenne L.) Сорт ИФК Хармония е създаден в ИФК - Плевен, признат за оригинален през 2009 г., със сертификат от Патентно ведомство от 2010 г. Сорт Хармония е диплоиден. Растенията са многогодишни житни с добре развита брадеста коренова система, интензивно братене, с полуизправен до изправен хабитус сравнително устойчиви на полягане. Стеблата на растенията са средно високи в начало на изкласяване – 30–37 cм и в пълно изкласяване 47–57 cм. Листата са линейно плоски или леко огънати, тъмнозелени, гладки и с блясък от долната страна. Съцветието е клас с дължина 17–19 cм и брой класчета в един клас – 21–23. Семената са продълговати, лодкообразни. Масата на 1000 семена е 1,3–1,5 г. Растенията на сорт Хармония отрастват рано напролет при затопляне на почвата до 3–4°С и продължават вегетацията си до първите мразове. До 15–20 април достигат пасищна зрелост и височина на тревостоя 20–25 cм. Сортът устоява на чести коситби и паша. Сорт Хармония е ранен – фенофаза изкласяване се наблюдава от 3–10 май. Отличава се с по-голяма дълготрайност, зимоустойчивост и толерантност към засушаване и високи летни температури. Добивът на семена е 50–60 кг/дкa. Сорт Хармония е подходящ за създаване на пасища и озеленяване. Може да участва като компонент на пасищни смески с бяла детелина или звездан, а за декоративни цели – в смески с червена власатка. Сорт Тетрани е първият за България тетраплоиден сорт пасищен райграс създаден в ИФК – Плевен. Тетрани е ранен до средно ранен, високопродуктивен, екологично стабилен (зимоустойчив и толерантен на засушаване) и дълготраен. Признат за оригинален през 2017 г., със сертификат от Патентно ведомство от 2017 г. Растенията са многогодишни житни с добре развита брадеста коренова система, интензивно братене, с полуизправен до междинен хабитус. Сорт Тетрани образува многобройни и добре облистени генеративни и вегетативни издънки. Генеративните издънки са с 2,8 мм дебелина на стъблата, гладки, сравнително устойчиви

17

Фигура 1. Срокове за приложение на хербициди за борба срещу плевелите при многогодишни и едногодишни житни фуражни треви

4

30 мл

100 мл

Топик 080 ЕК

Старане 250 ЕК

+

Едногодишни и широколистни в т.ч. слабочувствителни на 2,4 Д

+

+

Едногодишни житни плевели

Многогодишни широколистни плевели в т.ч. слабочувствителни на 2,4 Д

Едногодишни житни и широколистни плевели

+

+

+

+

+

Едно - и многогодишни широколистни

Едно- и многогодишни широколистни плевели в т.ч. слабочувствителни на 2,4 Д

+

Едно- и многогодишни широколистни

+

+

+

+

Едно- и многогодишни широколистни +

+

+

Едно- и многогодишни широколистни +

+

+

+

Едногодишни житни в т. ч. див овес

Едногодишни широколистни, в т. ч. слабо чувствителни на 2,4 Д

+

+

+

Ежова главица

5

35 + 70 мл

Пасифика ВГ + Биопауър

+

Едно- и многогодишни широколистни +

+

+

Едно- и многогодишни широколистни

Широколистни

+

Едно- и многогодишни широколистни

+

+

Едногодишни житни, в т.ч. див овес и широколистни

Житняк +

Пасищен райграс

Едногодишни житни в т. ч. див овес

Ефективен срещу група плевели

16

15 г

Линтур 70 ВГ

20 г

Калам

1,5 г

1,2 г

Игъл 75 ВГ

Корида 75 ВДГ

120 мл

Дикопур Ф

125 мл

100 мл

Грасп 25 СК

Камбио СЛ

4 г

Гранстар супер 50 СГ

10 г

Арат

150 мл

2 г

Aлай макс

Базагран 600 СЛ

1 г

100 мл

Аксиал едно

Акурат

90 мл

Доза мл (г)/дкa

Aксиал 050ЕK

Хербицид

на полягане, с 4–5 броя листа. Растенията са високи в начало на изкласяване 50–58 cм и в пълно изкласяване – 78 cм. Листата са линейно плоски, или леко огънати, много тъмно зелени, гладки и с блясък от долната страна. Езичето е ципесто, средновисоко със заострен край. Ушичките са къси и не обгръщат стъблото. Дължината (17 см) и ширината на листа (3–4 мм) са средни до големи по размер. Съцветието е клас с дължина 19–25 cм и брой класчета в клас – 21–25. Семената са продълговати, лодкообразни. Масата на 1000 семена е 2,38–3,71 г. Растенията на сорт Тетрани отрастват рано напролет при затопляне на почвата до 3–4°С и продължават вегетацията си до първите мразове. До 15–20 април достига пасищна зрелост с височина на тревостоя 25–30 cм. Сортът устоява на чести коситби и паша. Тетрани е ранен до средноранен – фенофаза изкласяване настъпва в периода от 15–21 май. Отличава се с по-голяма дълготрайност, зимоустойчивост и толерантност към засушаване и високи летни температури, толерантност на листни болести – коронеста ръжда. Добивът на семена е 60–80 кг/дкa. Сортът е многофункционален, подходящ е за пасищно, сенокоснопасищно и декоративно направление на използване, самостоятелно или в смески с люцерна и бяла детелина за фураж, или с червена власатка за декоративни и спортно-технически тревостои, с висок процент почвено покритие. Сорт Тетрамис е нов сорт пасищен райграс създаден в ИФК – Плевен. Тетрамис – тетраплоиден, много ранен, високопродуктивен, екологично стабилен (зимоустойчив и толерантен на засушаване) и дълготраен, признат за оригинален през 2017 г., със сертификат от Патентно ведомство от 2017 г. Растенията са многогодишни житни с добре развита брадеста коренова система, интензивно братене, с изправен хабитус. Сорт Тетрамис образува добре облистени генеративни и вегетативни издънки. Генеративните издънки са с 2,9 мм дебелина на стъблата, гладки, сравнително устойчиви на полягане, с 4–5 броя листа. Облистеността на растенията е 35–43%. Растенията са високи в начало на изкласяване 65 cм и в пълно изкласяване 88 cм. Листата са линейно плоски, или леко огънати, зелени, гладки и с блясък от долната страна. Езичето е ципесто, средно високо със заострен край. Ушичките са къси и не обгръщат стъблото. Дължината и ширината на листа са съответно 15–17 см и 3–4 мм. Съцветието е клас с дължина 22–29 cм и брой класчета в клас – 21–23. Семената са продълговати, лодкообразни. Масата на 1000 семена е 3,71–4,89 г. Растенията на сорт Тетрамис отрастват много рано напролет при затопляне на почвата до 3–4°С и продължават вегетацията

Tаблица 4. Хербициди за контрол на плевелите при многогодишни и едногодишни житни фуражни треви

Гребенчат житняк (Agropyron cristaum (L.) Gaertn) – сорт Свежина Създаден е в ИФК – Плевен, признат за оригинален през 2009 г., със сертификат от Патентно ведомство от 2010 г. Сорт Свежина е диплоиден. Растенията са ксеромезофитни, многогодишни житни с дълбоко развита коренова система, основно разположена в слоя 1 м и достигаща максимална дълбочина до 2,4 м, с изправен хабитус. Сорт Свежина образува многобройни и добре облистени генеративни и вегетативни издънки. Генеративните издънки са с 1,8–2 мм дебелина, гладки, устойчиви на полягане, с 5–6 броя листа. Растенията са средно високи, в начало на изкласяване 38–40 cм и в пълно изкласяване 60–65 cм. Листата са линейно плоски, средни по размер, леко огънати, светло до синьо зелени, гладки с дължината (17–18 см) и ширината (4–5 мм), а най-ниско разположените понякога са мъхести. Съцветието е сбит клас с дължина 5–8 cм и брой класчета в клас – 40–45. Семената са продълговати. Масата на 1000 семена е 1,2–1,5 г. Растенията на сорт Свежина отрастват рано напролет при затопляне на почвата до 3–4°С и продължават вегетацията си до първите мразове. Към 15–20 април се достига пасищна зрелост (височина на тревостоя 20–25 cм). Сорт Свежина изкласява от 18–23 май и цъфти 6–10 юни. Отличава се с много голяма дълготрайност – над 10 години, висока зимоустойчивост и сухоустойчивост, устойчивост на листни болести и толерантност към високи летни температури. Добивът на семена е 40–50 кг/дкa. Сорт Свежина е подходящ за

15

гогодишните и едногодишни житни фуражни треви е ограничен, но наличните продукти в търговската мрежа са с различен механизъм на действие и могат да се прилагат в началните етапи от развитието на културите от втори лист до братене. Изборът на хербицид зависи от вида на многогодишните житни треви, състава на плевелите и степента на заплевеляване в семепроизводните площи. Борбата с плевелите в годината на създаването на посева е от особено значение, тъй като многогодишните житни треви се характеризират с много бавен първоначален темп на отрастване, развитие и растеж. Най-добри резултати се получават, когато хербицидите се внесат в началните етапи от развитието на житните треви (от втори–трети лист до братене). В годините на семепроизводство (следващите години 2, 3, 4, 5, …, n) житните треви притежават по-висока конкурентоспособност към плевелите, независимо от това прилагането на хербициди с висока селективност трябва да се извърши до настъпването на фаза вретенене. За целта може да се използват хербицидите, посочени в таблица 4 (на стр. 16). От агротехническите мерки за борба срещу плевелите на широкоредовите посеви се препоръчва механична обработка на междуредията и покосяване на плевелите преди осеменяването им. Употребата на хербициди може да се избегне, като за целта се извършват една или две междуредови обработки за унищожаването на плевелите в междуредието и за да подобряват аерацията на почвата, което благоприятства образуването на по-голям брой вегетативни и генеративни издънки. Борбата с плевелите при едногодишните житни фуражни култури, в т. ч. и при суданката, може да се изведе в периода след сеитба, преди поникване на културата при високата запасеност на почвата с плевелни семена (фиг.1). Използват се хербициди за почвено приложение, които унищожават плевелите в най-критичната фаза от развитието на суданката – поникване–втори лист. В тази фаза от развитието на културата за борба срещу едногодишните житни и широколистни плевелни видове могат да се използват хербицидите Найтхоук, Пендиган 330 ЕК, Стомп нов 33 ЕК и Стомп аква в доза 200–250 мл/дкa, съдържащи активното вещество пендиметалин, както и двукомпонентния хербицид Уинг-П, приложен в доза 200–250 мл/дкa. Хербицидното действие и ефикасността на хербицидите за почвено приложение се запазва при наличие на почвена влага. Приложени върху леки, песъчливи и силно овлажнени почви хербицидите

си до първите мразове. Към 10 април се достига пасищна зрелост с височина на тревостоя 25–30 cм. Сортът устоява на чести коситби и паша. Тетрамис е много ранен – фенофаза изкласяване се наблюдава от 26–30 април. Отличава се с по-голяма дълготрайност, зимоустойчивост и толерантност към засушаване и високи летни температури, толерантност на листни болести – коронеста ръжда. Добивът на семена е 70–90 кг/дкa. Подходящ е за създаване на ливади и пасища и озеленяване. Може да участва като компонент на сенокосни и пасищни смески с бобови видове, в пасищни смески с диплоидни сортове райграс, а за декоративни цели – в смески с червена власатка.

6

7

14

Пустинен житняк (Agropyron desertorum (Fisch.) Schultes.)

– сорт Морава Създаден е в ИФК – Плевен, признат за оригинален през 2009 г., със сертификат от Патентно ведомство от 2010 г. Сорт Морава е тетраплоиден. Растенията са ксерофитни, многогодишни житни с дълбоко развита коренова система основно разположена в слоя 1 м и достигаща максимална дълбочина до 2,4 м, с изправен хабитус. Сорт Морава образува добре облистени генеративни и вегетативни издънки, устойчиви на полягане, с 5–6 броя листа. Растенията са високи, в начало на изкласяване 40–45 cм и в пълно изкласяване – 80–90 cм. Листата са линейно плоски, или леко огънати, сиво зелени, гладки, а най-ниско разположените понякога са мъхести. Дължината и ширината на листа е съответно 21–23 см и 5–7 мм. Съцветието е сбит клас с дължина 5–12 cм и брой класчета в клас – 40–45. Семената са продълговати. Масата на 1000 семена е 2,2–2,5 г. Растенията на сорт Морава отрастват рано напролет при затопляне на почвата до 3–4°С и продължават вегетацията си до първите мразове. Сорт Морава изкласява от 18–23 май и цъфти в периода 6–10 юни. Отличава се с много голяма дълготрайност – над 10 години, висока зимоустойчивост и сухоустойчивост, устойчивост на листни болести и толерантност към високи летни температури. Добивът на семена е 50–60 кг/дкa. Сорт Морава е подходящ за сенокосно и сенокосно-пасищно използване, създаване на противоерозионни тревостои и поддържане на ландшафта. Може да участва като компонент на сенокосни смески с люцерна или еспарзета. Суданка (Sorghum sudanense (Piper) Stapf.) Сорт Verсors формира 8–10 листа на централното стъбло и достига на височина в края на вегетацията 215–270 см. Метлицата е изправена, с пирамидална форма и рехава. Семената са елипсовидни, а плевите – от тъмночервени до черни. Масата на 1000 семена е 11–13 г. Вегетационният период за условията на Северна България е 109–116 дни. Високодобивен, с нежни листа и стъбла,

създаване на пасища и противоерозионни тревостои и поддържане на ландшафта. Може да участва като компонент на пасищни смески с бяла детелина или звездан.

Пряката борба срещу плевелите включва: 1. Механични и физични методи за унищожаване на поникналите плевели и намиращите се в почвата семена и органи за вегетативно размножаване, чрез диференцирани обработки на почвата и прилагане методи на изтощаване, изсушаване и подлагане на ниски температури на подземните органи за вегетативно размножаване. Тези групи плевели се размножават лесно по вегетативен начин и се разпространяват особено бързо, затова в площи силно заплевелени с коренищни и кореновоиздънкови плевели не трябва да се използва почвообработваща техника с режещи органи (фрези, дискови оръдия).

2. Химична борба срещу плевелите; има редица предимства пред механичните и физични методи: Хербицидите се използват в малки дози от активното химическо вещество на декар; Внасянето на хербицидите позволява да се извършва бързо и лесно в кратки срокове; Плевелните видове се отстраняват своевременно в кратки срокове от 7 до 21 дни след третирането; Унищожава се надземната биомаса и кореновата система и/или коренищата на наличните плевели; Позволява процесът да се механизира, което дава възможност да се намали разходът на труд с от 50 до 80%. Висок ефект се постига при съчетаване на диференцирани обработки на почвата и прилагане на контактни или системни тотални хербициди за листно приложение в предшестващата година и третиране на освободените производствени площи от предшественика. Най-подходяща фаза за третиране на плевелите в освободените площи от предшественика е фаза „изкласяване“ на житните и „бутонизация – цъфтеж“ на широколистните плевели. За целта може да се използват контактни или системни, тотални хербициди с активно вещество 360 г/л глифозат – Раудъп – 600– 800 мл/дкa, Баста 15 СЛ – 500 мл/дкa; Реглон Форте – 300 мл/дкa и други, както и Сегадор (биологичен тор с контактен хербициден ефект) – 8–12% разтвор. Трябва да се отбележи, че продуктът е с висока ефикасност (95–100%) срещу двусемеделни и относително по-слаба (55–60%) при едносемеделните плевелни видове. Основната обработка на почвата трябва да се извърши 3–4 седмици след третирането, за да се осъществи транслокацията на хербицида от листата, до коренищата на плевелите, за да се реализира максимален ефект от прилагането им. Ефикасността на хербицидитe може силно да се намали, ако след третиране на площите настъпи ранно есенно застудяване или надземната плевелна биомаса е отъпкана или окосена. Наборът от хербициди у нас за борба срещу плевелите при мно-

месец април–май при добра обезпеченост с валежи и почвена влага в повърхностния почвен слой. Сеитбата се извършва при междуредово разстояние 60–70 cм и дълбочина на засяване от 3 до 4 cм, в зависимост от наличната техника. Сеитба на многогодишните и едногодишни житни треви се извършва със сеялка за изсяване на дребни семена тип «Саксония», косо или перпендикулярно на посоката на последната обработка на почвата. Могат да се използват всички съвременни сеялки, пригодени за изсяване на дребни семена. Валирането на площта е задължително мероприятие, което спомага за бързото и дружно поникване на семената. Извършване на сеитба в студени, преовлажнени и/или сухи почви води до разреждане на посевите, тъй като част от семената загиват, което силно може да компроментира добивите. Във фаза начало на изкласяване при многогодишните житни треви в предбазови и базови посеви се извършва видово и сортово почистване, като се отстранят видове със сходни по форма и големина семена – ежова главица, италиански райграс, ливадна, тръстиковидна и червена власатка. Вместо изкореняване, растенията се унищожават по-лесно чрез намазване с раундъп с хербицидна мотика.

Борба с плевели, болести и неприятели

Борба с плевелите Борбата с плевелите е основна предпоставка за получаване на високи и качествени добиви на семена от многогодишни и едногодишни житни фуражни треви. Успешното решаване на проблема със заплевеляването при създаване на семепроизводните посеви се осъществява чрез комплекс от мероприятия, включващи: избор на подходящ предшественик, борба срещу плевелите, обработки на почвата и прилагане на високоефикасни хербициди. При заплевеляване на обработваемите площи с многогодишни коренищни (балур, пирей, троскот и др.) и кореновоиздънкови плевели (балур, паламида, и др.) борбата срещу тях се извежда още при предшественика. В зависимост от степента на заплевеляване и конкретните агроекологични условия, най-ефикасен е интегрираният подход, който съчетава комплекс от различни мероприятия, методи и средства за борба срещу плевелите, комбиниран с прилагането на високо селективни и ефикасни хербициди. Предпазни мероприятия: целят да не се допуска попадане на семена или органи за вегетативно размножаване в обработваемите площи.

с добра братимост и отрастване след косене, с умерено ниска концентрация на циангликозиди. Подходящ за сено, паша и зелен фураж. Устойчив на засушаване. Произход: Франция. Сорт Воронежская 9 е добре облистен (9–11 броя ланцетовидни листа), стъблата са нежни и достигат височина 220–270 см. Метлицата е изправена, пирамидална, рехава с дължина до 35–40 см. Семената са яйцевидно-елипсовидни, а масата на 1000 семена е 14–16 г. Плевите, обвиващи зърното са от кафяво-жълти до кафяво-червени. Сортът в условията на Северна България е с вегетационен период 107–115 дни. Добрата облистеност, братимост и отрастване след косене го правят подходящ за сено, паша и зелен фураж. Подходящ е за отглеждане по интензивни технологии. Произход: Русия. Мутантна форма М 300/43 се характеризира с високи, изправени, неполягащи, средномощни, добре облистени стъбла. Отличава се с бърз темп на отрастване след покосяване и подчертана лятна продуктивност. В зависимост от агрометеорологичните условия за вегетация може да се получат от 2 до 4 откоса във фаза начало на изметляване. Формира дълги и добре озърнени метлици. Притежава висок размножителен коефициент. Масата на 1000 семена е 18–20 г. Вегетационният период е средно 104 дни. Отличава се с добра протеинова хранителна стойност и относително ниско съдържание на циангликозиди, позволяващи използване на свежата биомаса след пети лист на културата.

Място в сеитбообращението Най-добри предшественици за многогодишните и едногодишните житни фуражни треви са зимните житни култури – пшеница, ечемик, тритикале и ръж и зимуващи форми грах, които навреме освобождават площите и позволяват да се извършат качествено и в срок обработките на почвата, запасяващото торене и извеждане на борба срещу многогодишните плевели, чрез прилагане на ефективни системни, тотални хербициди. За предотвратяване на нежелано чуждо опрашване на сортове от един и същи вид, семепроизводните посеви трябва да отговарят на изискванията за пространствена изолация – 400 м. Отстоянията могат да бъдат редуцирани, ако посевът е защитен

13

Агротехнически мероприятия

8

2,0–2,5 1,0–1,5 1,0–1,5 2,0–2,5 0,8–1,2 0,7–1,0 0,7–1,0 0,4–0,6 1,0–2,0

Пасищен райграс – тетраплоиден (4n)

Гребенчат житняк

Пустинен житняк

Безосилеста овсига

Ливадна власатка

Червена власатка

Ежова главица

Ливадна метлица

Суданка

12

Б) При едногодишните житни треви, в зависимост от агрометеорологичните условия, сеитбата се извършва при устойчиво затопляне до 12–13оС на повърхностния почвен слой на дълбочина 8–10 cм. В календарно време оптималният агротехнически срок за сеитба е

1,0–1,5

Сеитбена норма, кг/дкa

Пасищен райграс – диплоиден (2n)

Вид

Таблица 3. Сеитбена норма при многогодишни и едногодишни житни фуражни треви

Сеитба А) При многогодишните житни треви най-подходящи срокове за извършване на сеитбата при неполивни условия е краят на февруари – началото на март, а при поливни условия и/или при добра обезпеченост с валежи в края на лятото – август–септември. Пролетната сеитба трябва да се извърши при първа възможност; закъсняването води до рискове, тъй като честите пролетни засушавания може да компрометират поникването и гарнирането на посевите. Сеитбата на семепроизводните посеви се извършва широкоредово (50–70 см), където се получават и най-качествените семена, тъй като хранителният режим е по-благоприятен, растенията развиват по-мощни туфи и опрашването е по-улеснено. Дълбочината на засяване варира от 1,5 до 3 cм в зависимост от едрината на семената. Многогодишните житни треви се засяват с различна посевна норма в зависимост от вида, кълняемостта и качеството на семената за осигуряване оптималната гъстота на тревостоя (табл. 3).

регулатори с ретардантна активност: ССС 750 СЛ – 120 мл/дкa, Топрекс 375 СК – 50 мл/дкa и Модус Ево – 120 мл/дкa, приложени от фаза братене до начало на формиране на класовете.

9

Обработка на почвата Основната обработка на почвата се извършва след прибиране на предшественика. След ранни предшественици и зимни зърнено-житни култури, при относително слабо заплевеляване, се извършва плитка оран (подметка) пряко на редовете на предшественика на дълбочина 6–8 cм, а след това да се извършва основната обработка на почвата на дълбочина 25–30 cм, за да се заорат растителните остатъци. Когато основната обработка е извършена по-рано и площта се заплевели, задължително е да се извърши поне една допълнителна есенна обработка – култивиране или дискуване, след което се извършва брануване за доразбиване на почвените агрегати. Площта се обработва до състояние „градински тип“. Предсеитбената подготовка на почвата се извършва през пролетта при първа възможност и има за цел да се подравни площта, да се запази влагата, да се унищожат наличните плевели, да се създаде плътно легло, еднаква дълбочина на засяване за бързо и дружно поникване на семената. Най-често се извършват две предсеитбени повърхностни обработки (брануване, култивиране или фрезоване) – първата на дълбочина 6–8 см, а втората – на дълбочината на посевния слой – 4–6 см, косо или перпендикулярно на посоката на сеитбата, за да се подравни площта и се доведе почвата до градинско състояние. Валирането преди сеитбата е задължително мероприятие. Извършва се с гладки или членести валяци напряко на посоката на предшестващата обработка (табл. 1, стр. 10).

с естествена изолация, кулисни посеви и др., от нежелано чуждо опрашване. При избор на площ за семепроизводството на многогодишни и едногодишни житни фражни треви трябва да се избягват скалисти площи и райони и наклонени терени, чисти от плевели и с относително слаба запасеност на почвата с плевелни семена. За предпочитане е да се използват равни площи, което е предпоставка за относитилно добро изравнено почвено плодородие и семеобразуване при културите. Съгласно Правилника и процедурите на CSGA за производство на сертифицирани семена от високи категории, не трябва върху площите предназначени за семепроизводство да са отглеждани култури от същия вид през последните две години.

Обработка на почвата

Таблица 1. Система за обработка на почвата

Лято

Период Подметка (6–8 cм)

Есен

Преди сеитба

Есен Ранна пролет

Оран (25–30 cм)

Култивиране (4–8 cм)

Валиране

Торене В семепроизводните посеви на многогодишни и едногодишни житни фуражни култури торенето е един от важните фактори за получаване на високи и стабилни добиви и качество на получената продукция от семена (табл. 2). А) При многогодишните житни треви фосфорните и калиевите торове се внасят еднократно запасяващо с основната обработка на почвата. Количеството им се определя в зависимост от запасеността на почвата и продължителността на използване на семепроизводния посев. При бедни на фосфор и средно запасени с калий почви се препоръчва внасяне на 28–30 кг/дкa активно вещество P2O5 и от 12–15 кг/дкa активно вещество К2О. Азотните торове се внасят в зависимост от типа на развитие на многогодишните житни фуражни треви – „зимен“ или „зимнопролетен“. При видовете със „зимно-пролетен“ тип на развитие, азотните торове се внасят дробно – 2/3 през пролетта и 1/3 през есента. При видовете със „зимен“ тип на развитие 2/3 от азотния тор се внася през есента, за да се стимулира интензивността на братенето и образуване на повече скъсени вегетативни издънки. От последното до голяма степен зависи добивът на семена през следващата година и 1/3 през пролетта за подхранване и засилване растежа и развитието на формираните вегетативни издънки. Б) При едногодишните житни треви необходимостта от фосфор и 10

калий е относително по-малка. При бедни почви, в зависимост от запасеността им, торенето с фосфорни и калиеви торове се извърши в дози от 5 до 6 кг активно вещество на декар, като тези количества се внасят с основната обработка на почвата. Внасянето на азотните торове се извършва непосредствено преди последната предсеитбена обработка на почвата. В случай, че то не е проведено, може да се внесе във фаза „втори–трети лист“ в дози с 4–5 кг активно вещество на декар.

Торове

Торене през вегетационния период, активно вещество кг/дкa

-

-

-

4–5

-

-

5–8

-

-

-

Пролет

28–30

5–6

5–7

N

-

12–15

5–6

Есен PO

-

5

N

K2O

-

2

P2O5

Запасяващо торене, активно вещество кг/дкa

Таблица 2. Препоръки за торене на многогодишни и едногодишни житни фуражни треви Вид

Многогодишни житни треви

Едногодишни житни треви

K2O

Забележка: Торовите норми са ориентировъчни, количеството им се определя в зависимост от запасеността на почвата и продължителността на използване на семепроизводния посев.

Многогодишните и едногодишни житни фуражни култури реагират добре на внасянето на оборски тор. При възможност, внасянето на добре разложения оборския тор трябва да се извърши през есента, непосредствено с дълбоката оран в количество 2–3 т/дкa. По-добри резултати се получават, когато оборският тор се внесе с предшественика, а многогодишните и едногодишни житни фуражни култури използват остатъчните количества. Поради влагозадържащата способност на оборския тор той би могъл да се използва приоритетно в райони със засушавания. При небалансирано и интензивно торене с азот, съчетано с обилни валежи, многогодишните житни фуражни треви проявяват голяма склонност към измръзване и стеблено полягане. В семепроизводните посеви на многогодишни и едногодишни житни фуражни треви срещу стъблено полягане може да се използват растежни 11