Земеделие плюс 284/2018

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

284 / 2018

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

90 ГОДИНИ ТВОРЧЕСТВО, РАСТЕЖ И РАЗВИТИЕ В АГРАРНАТА НАУКА

НАУЧЕН ЦЕНТЪР ПО ЖИВОТНОВЪДСТВО И ЗЕМЕДЕЛИЕ е част от системата на Селскостопанска академия и извършва научноизследователска и консултантско-внедрителска дейност в областта на животновъдството и растениевъдството в планинските райони на страната. За контакти: Смолян, ул. „Невястата“ №35, тел. 0301 6 35 01, e-mail: kos_smolyan@abv.bg

ПРИКЛЮЧИ XXVII ИЗДАНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ИЗЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО

РЕКОРДЕН БРОЙ ПОСЕТИТЕЛИ – ПОВЕЧЕ ОТ 95 300 НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО СОМЕ ДЬО ЕЛЕВАЖ 2018 Г. Националният конкурс на породата Салерс, един от акцентите на Sommet de l' Elevage 2018, Клермон-Феран, Франция, демонстрира уникалните Ӝ качества. Порода Салерс в цифри и факти: • средно тегло на възрастни крави 650-850 кг.

• средна височина в холки при крави 144 см • средно тегло на възрастни бици 1000-1200 кг • височина на бици до 154 см Френският национален институт по животновъдство е провел проучване, което доказва, че кравите и телета могат да използват своите запаси от тялото, когато храната не е достатъчна. Сирената и млякото от порода Салерс са световноизвестни и уникални със специфичните си качества.

Пожелаваме на всички сътрудници, лаборанти и служители, работещи в институтите и центровете от системата на селскостопанска академия все така всеотдайно да работят за развитието на земеделието ни! Сп. „Земеделие плюс“

Цена: 6,00 лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД ISSN 1310-7992 Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отг. редактор: доц. д-р З. Петкова, 02/812 75 07 Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечат и дизайн: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: акад. А. Атанасов, проф. д-р В. Божкова, доц. д-р Г. Баева, доц. д-р Д. Ганева, доц. д-р З. Наков, проф. д-р Н. Котева, П. Въжарова, доц. д-р С. Стаматов, проф. д-р Т. Колев, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Т. Тонев

Списанието се издава с подкрепата на:

Списание „Земеделие плюс“ е продължител на най-старото земеделско издание в България – „Орало“, с първи брой от 1894 г.

284 / 2018

25 ОКТОМВРИ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА НАУКА

ПЛЮС

Овощарството у нас Състояние на ореховото производство и перспективи за развитие в България . . . . . . . . . . 2 Икономически ефект от торенето на ябълката . . 6 Зърнените култури и науката Сортовете тритикале на Добруджански земеделски институт – уникален продукт с разнообразно приложение. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11 Двузърнест лимец – житото на фараона . . . . . . . 16 Селекционно-подобрителна работа с ечемик в ИЗ-Карнобат. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19 Торене Листен тор „Lebosol®-Тоtal Care“ за устойчивостта на млада люцерна към листни патогени . . . . . . . . 25 Торенето за растежа на ябълката. . . . . . . . . . . . 29 Цветарство Органични торове за растежа и развитието на пламък (Salvia splendens Ker.-Gawl). . . . . . . . . . . . . 33 Етеричномаслени култури Селективни хербициди при отглеждане на разсад от седефче (Ruta graveolens L.). . . . . . . . . . . . . . . . . 36 Земеделието по света Опитът на Индия при внедряване на устойчиви аграрни стратегии за развитие на селските райони. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38

АКТУАЛНО

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Съдържание

1

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

284 / 2018

ОВОЩАРСТВОТО У НАС

2

Състояние на ореховото производство и перспективи за развитие в България Георги Корнов, Куман Куманов, Ирина Станева, Даниела Германова Институт по овощарство, Пловдив Нарастващият интерес към ореховата култура се обуславя от добрите условия на международния и вътрешния пазар. Засиленият интерес се дължи на предприетата държавна политика у нас, осигуряваща високи субсидии и стимулиране на проекти, застъпващи този овощен вид. Ореховата култура има и други предимства, които я правят привлекателна за фермерите. Плодовете на ореха се отличават с добра съхраняемост и висока транспортабилност – качества, позволяващи реализацията им да става в най-подходящ момент. Търсенето на орехови плодове е неограничено, както на вътрешния, така и на международните пазари. Пълната механизация на производствения процес не само снижава разходите, но и значително улеснява производителите. Важно предимство е дългият живот на културата, включително и дългият продуктивен период (Djouvinov et al.,2003). Пределната възраст, до която дърветата плододават, не е установена (Nedev et al., 1983). Според Kralingen et al. (2010) промишлените масиви са продуктивни поне 40 години. От практична гледна точка могат да се използват почти всички органи на ореховото дърво. От зелените листа се извлича vit С и други биологични високо активни вещества, а от зелените орехчета освен vit С се получава йод и юглон (Tsurkan et al,1984). Ореховите плодове подобряват сърдечната и мозъчната функция (Germain et al.,1999). Ореховите ядки са едни от най-ценените и търсени плодове на световния пазар. Високото им маслено и белтъчно съдържание ги определя според ФАО като култура, играеща важна роля в изхранването на населението в световен мащаб. По-късното отплащане на инвестицията, в сравнение с другите овощни видове, възпира част от производителите от навлизане в бизнеса. Тази слабост може в значителна степен да бъде преодоляна чрез интензифициране на технологията, каквато тенденция се забелязва във водещи страни в ореховата индустрия

(Lemus, 2010; Gao et al., 2010). Според данни на FAOSTAT през 2016 г. световното производство на орехови плодове е 3 747 549 т. Най-големият производител е Китай със 1 785 879 т годишно, следвана от САЩ с 607 814 т, Иран с 405 281 т и Турция с 195 000 т, като четирите страни осигуряват близо 80 % от световното орехово производство. Същата статистика нарежда България на 29-то място с годишна продукция от 4 959 т. Тенденциите в производството на орехови плодове за България, Китай и първите 20 страни-производителки в света през периода 1980–2016 г. са онагледени на фиг.1. Данните показват възходящо развитие и близо петкратно увеличение от 795х103 т през 1980 г. до 3747х103 т през 2016 г. В периода 1960–1980 г. Европа е водещ производител, основно във Франция, Испания, Гърция, Италия. През 80-те години Азия достига производството в Европа и я изпреварва, заемайки първа позиция. Днес 64% от световното производство се осигурява от Азия.

35-годишните данни за заетите с орехови насаждения площи са илюстрирани на фиг.2. Ясно се вижда корелацията между заетите площи и

284 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3 Фиг. 1. Производство на орехови плодове (тона) от 1980 до 2016 г. в България, Китай и общо в света (по данни на FAOSTAT, 2018).

Фиг. 2. Площи, заети с орехови насаждения, от 1980 г. до 2012г. в България, Китай и общо в света (по данни на FAOSTAT, 2018).

производството на орехови плодове. Този факт може да се разглежда и като свидетелство за екстензивния характер на производството. От данните за средните добиви (фиг.3) се вижда, че в световен мащаб те непрекъснато се увеличават през последното десетилетие. Това показва, че се използват високородовити сортове и се прилагат съвременни технологии за отглеждане. Затова среден добив от 2,5–3 т/хa е абсолютно нормален за съвременните орехови насаждения. Добивите във водещите производителки САЩ и Иран са между 4 и 5 т/хa, а в Китай са около и над 3 т/хa. На този фон добивите в България са крайно незадоволителни и същевременно разкриват нереализиран производствен потенциал в сектора. До средата на 50-те години на миналия век ореховата култура в България е била основно любителска и е разпространена като единични дървета в лозята, нивите, край пътищата (Velkov et al,1951). След този период ореховите

насаждения започват да се увеличават и през 1980 г. достигат своя пик – 19 000 хa. След 1980 г. у нас се забелязва непрекъснат спад на заетите площи, които през 2008 г. достигат своя минимум – 1 628 хa. В последните 10 години в България се забелязва засилване на интереса към орехoпроизводството, тъй като Европейските програми стимулират засаждането на нови орехови масиви. Разрастването на пазара също е важен елемент от развитието на културата. Мащабите на родното производство са малки и страната има скромен дял в европейското, и още по-малко в световното производство на орехи. България осигурява 0,13% от световното производство. На Фиг. 4 са представени данни на МЗХ за производството, заетите площи и добивите от орехи по райони в България през последните петнадесет години. Към 2016 г. регионалното разположение на насажденията е следното:

284 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

4 Фиг. 3. Средни добиви от орехови плодове от 1980 г. до 2016 г. в България, други страни и средно за света (по данни на FAOSTAT, 2018).

Югоизточен район – 2 021 хa, Североизточен – 922 хa, Северен централен – 1 454 хa и Южен Централен – 1 267 хa. По-малко са ореховите градини в Северозападния – 578 хa, и Югозападния регион – 38 хa. Средно за периода 2001–2016 г. добивите у нас са 757 кг/хa. Най-ниският отчетен добив е 137 кг/хa (2009 г.), а най-високият е 1 113 кг/ хa (2012 г.). За разглеждания период българското орехопроизводство изостава значително и не е сравнимо със световното. Много са причините за незадоволителното състояние на отрасъла: излизане от оборот на стари градини – морално и физически амортизирани; остаряла и екстензивна технология на отглеждане; липсата на напояване; ниската родовитост на културата в сравнение с другите овощни видове; незадоволително равнище на агротехниката; бавното влизане в период на пълно плододаване. Въпреки недоброто състояние на ореховото производство в България и голямата дистанция от водещите производители в света и региона, страната ни е сред 20-те водещи световни износители на орехи с черупки с годишни количества около 1 000–2 000 тона, по данни на ФАО. Направеният преглед показва, че за последните тридесет и пет години производството на орехови плодове е нараствало вследствие увеличаването на заетите с орехови насаждения площи. От друга страна изведеното в императив устойчиво развитие и непрекъснато намаляващата площ на земеделската земя налагат подобряване на продуктивността и икономическата ефективност на ореховото производство. Очевидно е, че мерките за решаването на такава сложна задача трябва да бъдат многопосочни. На първо място е повишаването на технологичната дисциплина.

България е една от страните с потенциал за увеличение на добивите два-три пъти в рамките на традиционната технология за отглеждане на орех. Качествен скок обаче може да се осъществи единствено чрез интензифициране на ореховото производство, което изисква внедряване на върховите технологични решения във всички елементи на производствения процес. В резултат е разработена технология за създаване и отглеждане на орех, която се характеризира с високи добиви и качество на плодовете, бързо възвръщане на инвестициите, много добра рентабилност и екологосъобразност (Gandev at al., 2014). Тази технология е в унисон със съвременните методи и начини за отглеждане на ореха, но е съобразена и със специфичните почвено-климатични условия на страната. Моделът за орехово производство е създаден и експериментиран в периода 2003– 2013 в опитно-експериментален участък на Института по овощарство – гр. Пловдив. Целта на неговото разработване е да се даде повече информация на специалистите и фермерите по отношение създаването и съвременните начини на отглеждане на ореховата култура, както и да се подпомогнат орехопроизводителите при планирането на необходимите материали, труд и средства. В нея са разгледани найважните агротехнически мероприятия, както и подходящите срокове и начини за тяхното провеждане. При разработването на модела, колективът се е ръководил от съвременните научни постижения и натрупания опит у нас и в чужбина. Подобряването на ореховото производство и неговата интензификация обаче са непрекъснати процеси, които се обуславят от натрупването на нови знания за културата, техническия и технологичен напредък. В този смисъл

284 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5

Фиг. 4. Производство, заети площи и добиви от орехови плодове по райони и общо за България за периода 2001– 2016 г. (данни на Дирекция „Агростатистика” на МЗХ, http://www.mzh.government.bg).

една от актуалните задачи пред българските изследователи е подобряване на планирането и управлението на поливния процес. Решаването на тази задача е свързано с установяване нуждите на ореховата култура от вода през различните фенологични фази и възрастови периоди и съответното адаптиране на системите за микронапояване в специфичните почвено-климатични условия на България. Не-

достигът на такава информация е особено остър по отношение на младенческия период на насажденията. Необходимост от техническо и технологично усъвършенстване е налице и при торенето и растителната защита, където повишаване на ефективността може да се постигне чрез внасянето на торове, пестициди и други агрохимикали чрез поливната вода, известно като химигация.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

284 / 2018

ОВОЩАРСТВОТО У НАС

6

Икономически ефект от торенето на ябълката Гл. ас. д-р Анелия Здравкова, доц. д-р Илияна Кришкова, Институт по земеделие, Кюстендил Ябълката (Malus domestica Borkh.) е един от основните овощни видове, отглеждани в България. По данни на Агростатистика през 2012 г. насажденията с ябълки са 52,4 хил. дка – 26% от трайните насаждения. Най-разпространеният сорт е Златна превъзходна – 16,7% от площите, следван от Флорина – 15%. При сравняване на данните за сортовата структура с 2007 г. най-голямо увеличение на площите се наблюдава при сорт Флорина – със 148,5%. В област Кюстендил най-разпространеният сорт е Флорина, който през 2012 г. увеличава площите си със 127% в сравнение с 2007 г. При експерименти азотното торене увеличава добива от сорт GoldRush’ в САЩ, от Golden Delicious Reinders® в Сърбия, но незначително и го понижава при сорт Charavnitsa в Беларус. Листното подхранване води до увеличаване на добивите при сортовете Golden и Red Delicious в Иран, при Galarina (Palt) в Ирак, при GoldRush, при Generos и Florina в Румъния, при Anna, при COOP 10 и Granny Smith в България. Приложението на био-торове има положителен ефект върху продуктивността на ябълкови дървета от сорт Ariwa в Полша. Комбинираното внасяне на почвени и листни торове повишава добивите при Golden Delicious в Иран и при Starkrimson и Golden Delicious в Румъния. В опит в САЩ азотното торене увеличава нетния доход от 5,688 до 10,954 долара/ха в сравнение с неторената контрола, а при листното подхранване е получена най-висока пазарна цена. Допълнителните разходи от листното торене са минимални и не влияят върху икономическата ефктивност при експеримент в България. Целта на настоящото изследване е да се установи влиянието на минералното, органичното и листното торене върху плододаването и икономическата ефективност при ябълкови дървета от сорт Флорина. Експериментът е проведен през периода 2014–2016 г. в Институт по земеделие, Кюстендил, с ябълковия сорт Флорина, присаден

върху вегетативната подложка ММ 106. Почвата е силно излужена Канелена горска. Разстоянията на засаждане са 4,5х3 м. Изпитани са следните варианти на торене: V1 – неторен (контрола); V2 – 3,7 кг/дка N – амониева селитра; V3 – 3,7 кг/дка N + листен тор СофтГард++ – 120 мл/дка; V4 – птичи тор – 370 кг/дка; V5 – птичи тор – 370 кг/дка + листен тор СофтГард++ – 120 мл/дка; V6 – птичи тор – 370 кг/дка + листен тор Ка-Бор – 60 мл/дка; V7 – птичи тор – 185 кг/дка; V8 – птичи тор – 185 кг/дка + листен тор СофтГард++ – 120 мл/дка; V9 – птичи тор – 185 кг/дка + листен тор Ка-Бор – 60 мл/дка; V10 – листен тор Лейли 2000 – 100 мл/дка; V11 – листен тор АмиКа – 150 мл/дка; V12 – листен тор ПроБор – 50 мл/дка. Химичен състав на торовете: Амониева селитра – 33%; („Валентин Георгиев – Валдис” ЕТ) – птичи тор – N > 3%, P2O5 > 2%, K2O > 1,5%, органично вещество > 60%, Fe 1000 , Zn 250 мг/кг, Mg 5000–6000 мг/кг, Cu 50 мг/кг, B 7 мг/ кг, Mo 8 мг/кг, Co 2 мг/кг, Ca 15000–20000 мг/ кг, Mn 200–300 мг/кг; (Агро–Био Трейдинг ООД) – СофтГард++ – N > 5%, P2O5 > 4%, K2O > 3%, Cu > 0,02%,

Средно

ИПП

2015

2016

кг/дърво

%

2014–2015

2015–2016

V1 к

8,17

27,60

6,09

13,95

100,00

54,32

63,85

V2

23,8*

39,90

5,09

22,93

164,37

25,27

77,37

V3

24,2*

37,58

14,37

25,38

181,93

21,66

44,68

LSD 0,05

12,04

ns

ns

ns

sd/f

4,91/6,94

V1 к

8,17

27,60

6,09

13,95

100,00

54,32

63,85

V4

19,60

37,18

11,97

22,92

164,30

30,96

51,29

V5

33,5**

25,08

25,14*

27,91

200,07

14,37

0,12

V6

26,8*

28,98

24,44*

26,74

191,68

3,91

8,50

V7

19,10

38,25

17,88

25,08

179,78

33,39

36,29

V8

25,5*

37,37

26,12*

29,66*

212,61

18,88

17,72

V9

34,3**

45,72

45,26***

41,76***

299,35

14,27

0,51

LSD 0,05

14,87

ns

14,66

14,36

sd/f

7,08/3,33

6,98/6,45

6,84/2,97

V1 к

8,17

27,60

6,09

13,95

100,00

54,32

63,85

V10

29,3*

36,51

25,26*

30,36

217,63

10,96

18,21

V11

41,7**

25,11

32,59**

33,13*

237,49

24,83

12,96

V12

20,0

37,56

5,65

21,07

151,04

30,51

73,84

LSD 0,05

20,52

ns

14,37

18,4

6,36/9,2

8,15/2,33

sd/f

9,08/4,89

* – P<0,05, ** – P<0,01, *** – P<0,001, ns – недоказана разлика

Zn > 0,01%, хитозан > 2,6% органични вещества > 14%; Ка-Бор – K2O 12%, CaO 6%, В 1,5%; Лейли 2000 – N 9%, P2O5 3%, K2O 65, Fe 1,6%, Cu 0,8%, Zn 1,2%, Mn 0,4%, алгининова киселина > 1,4%, екстракт от морски водорасли > 18%; АмиKа – N 5%, CaO 14%, органични вещества 7%, аминокиселини 10%; ПроБор – N 5%, В 14%, органични вещества 15%. Средно за периода на изследването всички изпитвани варианти на торене увеличават добива. Повишението над контролата е статистически доказанo при торене с птичи тор 185 кг/дка + листен тор СофтГард++ – със 112,61%, птичи тор 185 кг/дка + листен тор Ка-Бор – със 199,35% и при листен тор АмиКа – със 137,49%. Приложението на птичи тор 185 кг/дка, на четирите варианта с комбинирано внасяне на птичи и листни торове и на Лейли 2000 и АмиКа намалява алтернативността. Индексът на периодичност в плододаването е в групата на редовно плододаващите – до 40%. Дърветата от неторения вариант са нерязко периодично плододаващи. Торенето с амониева селитра понижава средното тегло на плода с 2,6% средно за периода, като разликата е недоказана (табл.2).

Увеличаването на торовата норма на птичия тор води до незначително понижаване на средното тегло на плода през две от годините и средно за експеримента, а през 2016 г. не оказва влияние върху параметъра. Внасянето на птичи тор 185 кг/дка повишава изследвания показател със 7,8%, а нормата 370 кг/дка – с 2,6% над контролата, като разликите са незначителни. Комбинираното внасяне на птичи тор + листни торове незначително надвишава средното тегло на плода от 4,5 до 9,7%. Самостоятелното приложение на листните торове повишава качествения показател от 6,5% при ПроБор до 10,4% при АмиКа без статистическа доказаност. Средно за периода вариантът с амониева селитра понижава съдържанието на сухото вещество с 3,12%, а комбинацията с листно подхранване – с 5,62% в сравнение с контролата. Увеличаването на нормата на птичия тор понижава сухото вещество на плодовете с 3,7% при 185 кг/дка и с 4,37% при 370 кг/дка в сравнение с неторения вариант. При комбинираното внасяне се установи по-голямо понижение при по-ниската норма – за СофтГард++ – с 5,62 и 2,5% и за Ка-Бор – с 9,37 и 5% съот-

ПЛЮС

Година 2014

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Вариант

284 / 2018

Таблица 1. Добив, кг/дърво; индекс на периодичност в плододаването (ИПП) при сорт Флорина, %

7

Таблица 2. Средно тегло на плода на сорт Флорина, г 284 / 2018

Година

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Вариант

8

2014

2015

Средно

2016

г

%

г

%

г

%

г

%

V1 к

154

100,0

158

100,0

149

100,0

154

100,0

V2

162

105,2

133

84,20

154

103,4

150

97,40

V3

174

113,0

163

103,2

152

102,0

163

105,8

LSD 0,05

ns

ns

ns

ns

V1 к

154

100,0

158

100,0

149

100,0

154

100,0

V4

168

109,1

152

96,20

154

103,4

158

102,6

V5

169

109,7

173

109,5

165

110,7

169

109,7

V6

180*

116,9

143

90,50

159

106,7

161

104,5

V7

170

110,4

173

109,5

154

103,4

166

107,8

V8

175

113,6

165

104,4

166

111,4

169

109,7

V9

177

114,9

176

111,4

148

99,30

167

108,4

LSD 0,05

24,04

ns

ns

ns

sd/f

11,45/1,12

V1 к

154

100,0

158

100,0

149

100,0

154

100,0

V10

174

113,0

172

108,9

162

108,7

169

109,7

V11

176

114,3

174

110,1

161

108,1

170

110,4

V12

177

114,9

157

99,40

159

106,7

164

106,5

LSD 0,05

ns

ns

ns

ns

* – P<0,05, ns – недоказана разлика Таблица 3. Коефициенти на корелация на Pearson (r) между някои репродуктивни и качествени показатели на плода на сорт Флорина Вариант

Коефициент на корелация r Д „Е”–СТП

Д– СТП

Д–СВ

Д–З

Д–К

СТП–СВ

СТП–З

СТП–К

СВ–З

СВ–К

З–К

V1

0,88

0,88

–0,12

–0,57

–0,31

–0,58

–0,90

–0,73

0,88

0,98

0,96

V2

0,99

–0,67

–0,93

0,89

–0,66

0,36

–0,25

–0,11

–0,99

0,89

–0,93

V3

0,99

0,42

0,72

0,99

–0,59

–0,33

0,28

–0,98

0,82

0,14

–0,45

V4

0,97

–0,33

0,93

0,99

–0,22

–0,66

–0,41

–0,85

0,96

0,16

–0,13

V5

0,85

–0,01

–0,99

–0,81

–0,82

–0,09

0,60

–0,55

0,75

0,88

0,34

V6

0,26

–0,41

0,70

0,68

0,88

–0,94

–0,95

0,08

0,99

0,28

0,25

V7

0,99

0,66

–0,05

0,83

0,84

–0,78

0,97

0,15

–0,60

0,50

0,40

V8

0,91

–0,61

–0,02

–0,02

0,83

–0,78

–0,78

–0,95

0,99

0,54

0,54

V9

0,99

–0,50

0,98

0,99

0,47

–0,65

–0,57

–0,99

0,99

0,63

0,55

V10

0,95

0,67

–0,63

–0,40

–0,43

–0,99

–0,95

–0,96

0,96

0,97

0,99

V11

0,88

0,18

–0,45

0,06

–0,55

0,80

0,99

–0,92

0,87

–0,50

–0,87

V12

0,52

–0,15

–0,66

–0,53

–0,78

–0,65

–0,76

–0,50

0,99

0,98

0,95

Д „Е” – добив от клас „Екстра”; Д – добив; СТП – средно тегло на плода; СВ – сухо вещество; З – захари; К – киселини.

ветно. Третирането с Лейли 2000 не оказва влияние върху сухото вещество, а при другите листни торове го понижава до 3,7% при АмиКа. Двата варианта с амониева селитра понижават в еднаква степен съдържанието на киселини. Вариантите с птичи тор понижават кисели-

ните, като по-голямото понижение при по-ниската норма – с 8,89% в сравнение с контролата, а комбинираното приложение понижава стойността на показателя в по-голяма степен. Всички изпитвани варианти на торене понижават съдържанието на захари от 2,24% при АмиКа до 7,79% при птичи тор 185 кг/дка + листен тор Ка-Бор.

284 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9

Фиг.1. Производствени разходи, лв/дка

Фиг.2. Брутна продукция и нетен доход, лв/дка, норма на рентабилност, %

Корелацията между добива от клас „Екстра” и средното тегло на плода е положителна при всички варианти. Коефициентът на Pearson (r) варира от 0,26 до 0,99 (табл.3). Не се установи определена взаимовръзка между добива и средното тегло на плода. Връзката между добива и сухото вещество е средна отрицателна при трите варианта с листно подхранване и силна положителна при двете норми птичи тор + Ка-Бор. Установи се силна положителна взаимовръзка между добива и захарите при двата варианта с амониева селитра, при двете норми птичи тор и при двете комбинации с Ка-Бор.

Връзката между добива и киселините е средна отрицателна при самостоятелното приложение на трите листни тора и при вариантите с амониева селитра и средна до силна положителна при двете норми птичи тор + Ка-Бор. Установи се обратнопропорционална зависимост между средното тегло на плода и сухото вещество в условията на шестте варианта с птичи тор и при листните Лейли 2000 и ПроБор. Връзката между средното тегло на плода и захарите е отрицателна при двата варианта с птичи тор + Ка-Бор и при листните Лейли 2000 и ПроБор.

284 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

10

От средна до силна отрицателна е корелацията между средното тегло на плода и киселините при трите варианта със СофтГард++ и при трите листни тора. При всички варианти с листно торене (комбинирано и самостоятелно) взаимовръзката между сухото вещество и захарите е силна положителна, като (r) варира от 0,82 при комбинацията с амониева селитра до 0,99 при ПроБор, двата варианта с Ка-Бор и птичи тор 185 кг/дка + СофтГард++. Взаимовръзката киселини – сухо вещество и киселини – захари е положителна, при четирите комбинации с птичи и листни торове и Лейли 2000 и ПроБор. През отделните години и средно за периода направените производствени разходи при вариантите на торене са по-високи в сравнение с контролата (фиг.1). С най-висока стойност са разходите при вариант V9 (птичи тор – 185 кг/дка + листен тор Ка-Бор – 60 мл/ дка) – 498 лв/дка, а най-ниска при контролата – 354 лв/дка. Допълнителните производствени разходи при торените варианти са в рамките на 46–144 лв/дка, които са в резултат на направените разходи за торене и получената допълнителна плодова продукция. Брутната продукция в стойностен израз, при изследваните варианти, следва тенденцията на изменение на средния добив. През периода на изследване е установено, че брутната продукция от всички варианти на торене е с по-висока стойност от неторената контрола. При сравнение на вариантите торени с азотен тор и двете дози на птичия тор, добавянето на листен тор води до по-висока брутна продукция. С най-висока стойност е V9 – 2883 лв/дка, което превишава контролата с 1914 лв/дка (фиг.2). От вариантите, торени само с листен тор АмиКа е с най-висока стойност – 2292 лв/дка. Разликата по този показател с другите два листни тора е 8,6 и 36%, съответно за Лейли 2000 и ПроБор. При вариантите с по-висока доза внесен почвено птичи тор и амониева селитра добавянето на листен тор СофтГард++ води до по-голям ефект, докато при по-ниската доза на птичия тор предимство има вариантът с листен тор Ка-Бор. Нетният доход е в рамките на 614,5–2385,1 лв/дка. Полученият допълнителен нетен доход е от 446 лв/дка при V12 до 1771 лв/дка при V9. Важен критерий за икономическата оценка на производството е и себестойността на продукцията, която се определя от равнището на средните добиви и размера на производствените разходи. От изпитваните вариaнти с ниска себестойност на продукцията 0,17 лв/

кг се характеризира вариантът, торен с птичи тор – 185 кг/дка и листен тор Ка-Бор – 60 мл/дка. Най-висока себестойност на продукцията средно за периода на изследване е получена при неторения вариант – 0,36 лв/кг. Икономическият показател норма на рентабилност при отглеждане на ябълки от сорт Флорина, варира в граници от 174% до 479%. Най-ефективен е V9, следван от V11 – 435%, V10 – 397%, V8 – 342%, V7 – 306%, V3 – 304%, V5 – 292%, V2 – 276%, V6 – 274%, V12 – 263%, V4 – 240% и V1 – неторен. ИЗВОДИ Средно за периода на изследването приложението на птичи тор 185 кг/дка + листен тор СофтГард++ увеличава добива от сорт Флорина със 112,61%, птичи тор 185 кг/дка + листен тор Ка-Бор – със 199,35% и листен тор АмиКа – със 137,49%. Установи се, че дърветата от сорт Флорина плододават редовно при условията на торене с птичи тор 185 кг/дка, при четирите комбинации – птичи тор 185 кг/дка и 370 кг/дка с листно подхранване със СофтГард++ и с Ка-Бор и при самостоятелно внасяне на Лейли 2000 и на АмиКа. Установи се, че комбинираното внасяне на птичи тор + листни торове незначително повишава средното тегло на плода при сорт Флорина до 9,7%, а самостоятелното приложение на листните торове до 10,4%. Вариантите на торене понижават съдържанието на сухо вещество, захари и киселини в плодовете на сорт Флорина. Корелацията между добива от клас „Екстра” и средното тегло на плода при Флорина е положителна при всички варианти на торене. Установиха се положителни взаимовръзки на добива със сухото вещество, със захарите и с киселините при двете норми птичи тор + Ка-Бор. При Лейли 2000 и ПроБор тези връзки са отрицателни, както и тези на средното тегло с трите показателя на химичния състав на плода. При тези два тора връзките на сухото вещество със захарите и с киселините и на захарите с киселините са силни положителни – (r) варира от 0,95 до 0,99. Получената брутна продукция от вариантите на торене е с по-висока стойност от неторената контрола. С най-висока стойност е V9 (птичи тор – 2,5 кг/дърво (почвено) + листен тор Ка-Бор) – 2883 лв/дка, което превишава контролата с 1914 лв/дка. Икономически най-ефективно е отглеждането на ябълки от сорт Флорина с комбинирано торене – почвено с птичи тор и листно с КаБор. Себестойността на продукцията е 0,17 лв/кг, а нормата на рентабилност – 479%.

Христо Стоянов, Валентин Байчев Добруджански земеделски институт, Генерал Тошево

11

Развитието на съвременното земеделие следва категорична тенденция към постепенна диверсификация на производството. Това налага земеделските стопани да отглеждат по-голям брой култури в текущия сеитбооборот, като осигурят разнообразна продукция. По този начин различните културни растения дават възможност за по-голяма гъвкавост на агротехниката, прилагана в дадено стопанство, което от своя страна осигурява висока степен на ефективност на производството, минимизиране на разходите и увеличаване на приходите. Съществен момент от цялостната визия на земеделското стопанство са зърнено-житните култури. В последните години се наблюдава известно редуциране на тяхното разнообразие. Традиционни култури като ръж, ечемик, овес, просо, мохар, намират все по-малко разпространение. Добрите земеделски практики и Европейското законодателство в областта на селското стопанство обаче толерират подобно разнообразие. От една страна то се постига чрез увеличаването на традиционни за даден район култури, а от друга – чрез въвеждането на нови култури, отличаващи се като изключително подходящи за отглеждане при конкретни условия. Подобна култура за нашата страна, която намира все по-голямо приложение и разпространение, е тритикале. Тритикале е първото създадено от човека културно растение, което обединява полезните свойства и качества на своите родителски форми – пшеницата и ръжта. Съвременните сортове са продукт на сложна хибридизационна схема и биват означавани като вторични хексаплоидни тритикале. Получаването на днешните сортове е комплексен процес, който е свързан с множество трудности и отнема на селекционерите от цял свят около 100 години. Първоначално основната идея е била проста хибридизация между обикновената пшеница и ръжта с цел обединение на полезните свойства на двата вида в едно растение. Впоследствие се установява, че получените от подобна хибридизация форми са генетично

нестабилни, поради което за хибридизация се предпочитат тетраплоидните форми пшеница – твърда пшеница или тургидна пшеница. Следва да се подчертае, че получаването на вторични тритикале не е едностранен процес. След първоначалните кръстоски между твърда пшеница (тетраплоидна) с ръж (диплоидна) се получават т.нар. първични форми. Те имат сравнително примитивен характер, слаба фертилност и множество недостатъци, свързани с количеството и качеството на добива. Впоследствие селекционерите установяват, че кръстосването на разнообразни първични форми помежду им или с обикновена пшеница и последващ продължителен отбор в хибридните популации, води до получаване на съвременните вторични хексаплоидни тритикале. Голям брой изследвания категорично са потвърдили, че този тип тритикале е най-стабилен, отличава се с висока продуктивност и добив на зърно, висока фертилност и добра поносимост към разнообразни условия на средата. Тритикале се характеризира с множество особености, които го правят подходяща култура за отглеждане в райони с неблагоприятни климатични условия. Същевременно културата притежава по-голямо съдържание на незаменимата аминокиселина лизин, голямо количество фибри, каротеноиди и арабиноксилани в зърното. Това го превръща в много добър зърнен фураж и потенциална продоволствена суровина за тестени изделия. Тритикале се отличава и с много висока устойчивост на икономически важни болести като брашнеста мана, кафява

ПЛЮС

284 / 2018

Сортовете тритикале на Добруджански земеделски институт – уникален продукт с разнообразно приложение

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ЗЪРНЕНИТЕ КУЛТУРИ И НАУКАТА

284 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

12

и жълта ръжда. На практика културата не се напада от видовете главни (мазна, праховита, вджуджаваща), поради което нуждата от обеззаразяване преди сеитба напълно отпада. Тритикале не е взискателно към торенето. Предпочита ниски азотни норми (до 3–4 л активно вещество на декар). Всички тези особености определят тритикале като изключително перспективна култура за нашата страна. По данни от разнообразни изследвания с културата над 80% от загубите върху добива се дължат на влиянието на абиотичния стрес. Под абиотичен стрес следва да се разбира влиянието на факторите на средата, свързани с почвено-климатичните условия, върху растежа и развитието на растението. Тритикале, като типична зърнено-житна култура, също се характеризира с чувствителност към абиотичните стресови фактори. Много изследователи определят културата като сравнително по-толерантна спрямо останалите зърненожитни култури към определени типове стрес – засушаване, метална токсичност, азотен дефицит. От друга страна обаче, тритикале е култура, която се отличава с по-ниска студоустойчивост и зимоустойчивост в сравнение с пшеницата и ръжта. Особен проблем представлява полягането поради сравнително по-голямата височина на растенията и особеностите на стъблената и прикореновата морфология. Изследвания, проведени в Полша, подчертават голямото предимство на тритикале за отглеждането му при различаващи се условия на средата пред пшеницата, при запазване на висок продуктивен потенциал. Подобни характеристики, заедно със сравнително високата продуктивност, са предпоставка за търсенето на генотипове, съчетаващи висока продуктивност и толерантност на стрес. Съвременните селекционни програми по тритикале следват тенденция към подобряване на съчетанието на тези две характеристики с цел повишаване на стабилността на добива. В Добруджански земеделски институт селекционната програма по тритикале започва още през 1965 г. Това дава основание да се счита, че нашата страна е един от пионерите в разработването и внедряването на новата култура. Първото хексаплоидно тритикале Т-АД е създадено през 1967 г. от проф. Стоян Цветков. В резултат на продължителна и интензивна селекция до 1990 г. в страната са регистрирани и навлезли в практиката сортовете тритикале АД-7291, Вихрен, Заряд и Персенк. Те се характеризират с добра продуктивност и качество на зърното. Все още обаче пред тези сортове стои проблемът с ниската студоустойчивост. След 2000 г., като резултат от нова селекция, водена от проф. Валентин Байчев, до насто-

ящия момент са регистрирани 11 нови сорта тритикале – Колорит, Атила, Акорд, Респект, Бумеранг, Ирник, Добруджанец, Ловчанец, Дони 52 и Борислав. Всеки от тях притежава ценни характеристики и висок потенциал за добив, което ги прави подходящи за отглеждане при разнообразни почвено-климатични условия. Същевременно сортовете се отличават значително един от друг както по своите основни компоненти на продуктивността, така и по нивото на толерантност към отделните видове абиотичен стрес. Това налага всеки един от тях да бъде характеризиран детайлно, за да може правилно да бъде подбиран при внедряване на тритикале като култура в дадено земеделско стопанство. Характеристика на сортовете тритикале, създадени в Добруджански земеделски институт – гр. Генерал Тошево 1. Колорит е първият от новата генерация сортове тритикале, създадени в Добруджански земеделски институт. До настоящия момент над 50% от площите в страната, засявани с тази култура, се заемат от сорт Колорит. Сортът се характеризира със сравнително малка височина на растенията – 125–135 cм. Същевременно той е значително по-ранен от останалите сортове. Десетгодишни данни показват, че изкласяването му е около 5–6 май. Класовете се озърняват добре, характерна особеност са високата фертилност и големият брой зърна в клас. Зърната са със средна едрина – между 45 и 48 г. Хектолитровото тегло е малко по-ниско спрямо останалите сортове – 70–71 кг. Недостатък на сорта е по-ниската студоустойчивост. Въпреки това данните показват, че понася добре температури до -18, -20°С. Толерантен е на видовите ръжди и брашнеста мана.

2. Атила. Сортът се характеризира с много добра надземна биомаса, която го прави подходящ освен за зърно и за производство на силаж, а също така за биогаз и биоетанол. Той е високодобивен, като добивите са стабилни по години и често превишават 700 кг/дкa. На височина достига до 145 cм, а при повишени норми на торене или при торене с оборски тор – до 160 cм. Поляга сравнително слабо поради повишения стъблостой. Брати много добре, като броят на класоносните стъбла често превишава 700 броя на м2 при сеитбена норма 550 кълняеми семена на м2. Отличава се с високо хектолитрово тегло, което го прави подходящ и за производство на хляб. Класовете са дълги, добре озърнени, а масата на 1000 зърна достига до 55–60 г. Отличава се с добра и много добра студоустойчивост – между тази на стандартите обикновена пшеница

284 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

№301 и Безостая 1. Толерантен е към икономически важните болести – кафява ръжда и брашнеста мана. Характеризира се и с много добра сухоустойчивост.

3. Акорд. Изключително стабилен генотип по отношение на добива в контрастни условия на отглеждане. В рамките на 10-годишен период сортът категорично показва висока продуктивност – над 600 кг/дкa. Характеризира се с дълги, добре озърнени и фертилни класове. Зърното е със средна по стойност маса на 1000 зърна – около 45 г. Хектолитровото тегло е сравнително високо и стабилно по години и често надвишава 73 кг. Сортът се характеризира като средно ранен, а изкласяването е между 8 и 10 май. На височина достига до 130 cм и се отличава с ниска склонност към полягане. Студоустойчивостта на сорта е много добра – на нивото на стандарта обикновена пшеница Безостая 1. Предпочита райони с побогати почви, където може да реализира пълния си продуктивен потенциал. Толерантен е към нападение от кафява ръжда и брашнеста мана.

4. Респект. Отличава се с изключително висока студоустойчивост, като превишава тази на най-студоустойчивия стандарт обикновена зимна пшеница – Мироновска 808. Категорично доказателство за това са многобройните изследвания върху този показател през последните 10 години. Подобна характеристика се свързва с практически нулева вероятност ниските температури да окажат влияние върху продуктивността му. Сортът се характеризира с късно изкласяване и по-късно узряване спрямо останалите сортове. На височина достига 125–135 cм. Класовете са нормално озърнени, а зърното е с маса на 1000 зърна между 43 и 45 г. Хектолитровото тегло на сорта е по-ниско от това на останалите сортове тритикале. Респект е подходящ за отглеждане при по-голяма надморска височина в планински и полупланински райони, където съществува опасност от големи температурни инверсии. Отличава се с понижена сухоустойчивост, поради което не се препоръчва за засушливите райони на страната. Толерантен е към брашнеста мана и кафява ръжда.

5. Бумеранг. Сортът се характеризира с голяма височина на растенията, като достига тази на Атила в определени условия на средата. Често надземната биомаса достига до над 140 cм, което го прави подходящ за силажиране, а също така и за производство на биогаз и биоетанол. Бумеранг е средно ранен сорт, подобно на Акорд. Класовете са с ръждиво-червен до кафяв оттенък, добре озърнени, едри, с висока фертилност. Няма голяма склонност към полягане, въпреки по-голямата

13

височина, която растенията достигат. Зърната са сравнително едри – с маса между 45 и 48 г. Хектолитровото тегло е високо – 72–73 кг. Сортът се характеризира с много добра студоустойчивост – между тази на №301 и Безостая 1, като клони в по-голяма степен към Безостая 1. Отличава се с висока сухоустойчивост, като дори в силно засушливи условия

284 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

14

дава сравнително високи добиви. Продуктивността на сорта средно за 10 годишен период е 770 кг/дкa. Бумеранг е устойчив на кафява ръжда и брашнеста мана.

6. Ирник. Основна характерна особеност на сорта са неговите плътни къси класове, които се характеризират с много добро озърняване и повишена фертилност. Сортът е средно ранен подобно на повечето сортове тритикале, регистрирани в страната. На височина достига до 135–138 cм. Има ясно изразена склонност към полягане. Въпреки това сортът се отличава с много висок продуктивен потенциал – над 750 кг/дкa. Зърното е средно по едрина, като масата на 1000 зърна е между 43 и 45 г. Хектолитровото тегло е ниско, като се доближава до стандарта тритикале Вихрен. Студоустойчивостта на Ирник е по-ниска спрямо останалите сортове – между тази на стандартите обикновена пшеница №301 и Русалка, като силно варира в зависимост от конкретното ниво на закаляване. От друга страна сортът се характеризира с повишена сухоустойчивост – независимо от интензитета на засушаване озърняването остава значително по-високо от това на останалите сортове. Отличава се с толерантност на брашнеста мана и кафява ръжда.

7. Добруджанец. Сортът се отличава с много висока комплексна сухоустойчивост и дава стабилни добиви независимо от интензитета на засушаване. Характеризира се с много висока продуктивност при разнообразни условия на средата, но не понася периоди, при които се наблюдава преовлажняване на почвата. Следва типичната тенденция за тритикале да реализира по-високи добиви в години с ясно изразено почвено засушаване. Класовете на Добруджанец са едри, добре озърнени, с висока фертилност. Масата на 1000 зърна достига 43–45 г. Хектолитровото тегло е със стойност 72 кг средно за десетгодишен период. Изкласява порано от стандарта Ракита, но по-късно от значително по-ранния сорт Колорит. На височина достига до около 130 cм, като често е под 125 cм. Сортът се отличава с висока студоустойчивост, която е често на нивото на високо студоустойчивия стандарт обикновена пшеница Безостая 1. Характеризира се с ниска чувствителност към видовете ръжди и брашнестата мана.

8. Ловчанец. Отличителна характеристика на сорта е неговата много висока продуктивна братимост. Основният компонент на братенето обаче се реализира през есента, което изисква по-ранна сеитба. Броят класоносни стъбла, които се формират, често надвишава 1000 на м2 при посевна норма 550 кълняеми семена на м2. От друга страна обаче пролетно

братене при сорта практически липсва. Ловчанец е средно ранен, като по изкласяване се изравнява със стандарта Ракита. На височина достига до 125 cм, което го прави сравнително по-нисък от останалите сортове тритикале. Независимо от по-малката височина на растенията, има ясно изразена склонност към полягане при високи азотни норми, което го

284 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

прави по-подходящ за по-бедни на хранителни вещества почвени типове. Класовете са подребни, но добре озърнени. Масата на 1000 зърна е сравнително ниска – 41–43 г. Хектолитровото тегло силно варира в зависимост от периода на отглеждане. Сортът се отличава с добър продуктивен потенциал, но за постигането му се изисква правилното формиране на голям брой класоносни стъбла. По-слабо студоустойчив е от останалите сортове. Притежава добра устойчивост към кафява ръжда и брашнеста мана.

9. Дони 52 е най-стабилният сорт сред създадените в Добруджански земеделски институт. Добивите по години варират слабо, като сортът поддържа много висока продуктивност дори в крайно неблагоприятни условия на средата. Продуктивният потенциал е над 800 кг/дкa и често бива реализиран. Сортът е средно ранен, като по изкласяване се изравнява с Ракита. На височина достига 120–125 cм. Формира едри, добре озърнени, фертилни класове. Масата на 1000 зърна не е много висока – 43–45 г. Хектолитровото тегло обаче е много стабилно по години и е с високи стойности – 73–74 кг, като в отделни периоди достига до 76 кг. Подобна характеристика показва изключителен напредък по отношение на този технологичен параметър за културата тритикале. Сортът се отличава със студоустойчивост на нивото на Безостая 1. Висока е устойчивостта на видовете ръжди и на брашнеста мана. Притежава изключително добро съчетание на студоустойчивост и сухоустойчивост, което го прави най-подходящ за отглеждане при всякакви почвено-климатични особености на територията на страната.

10. Благовест. Сортът се отличава с висока продуктивност, която е свързана с много добре озърнения, високофертилен клас. Характеризира се с добиви между 600 и 800 кг/дкa, като в отделни години може да достигне и до над 900 кг/дкa. Сравнително висок сорт – растенията достигат 135–140 cм. Липсва склонност към полягане. Брати добре, като броят на класоносните стъбла достига 700–800 на м2 при посевна норма 550 кълняеми семена на м2. Студоустойчивостта на сорта е между тази на №301 и Безостая 1, което е достатъчно за условията на страната. Сортът е средно ранен и изкласява на нивото на стандарта Ракита. Сравнително толерантен е на видовете ръжди и брашнеста мана. Предпочита по-богати почви и не се препоръчва за отглеждане при много високи нива на стрес.

11. Борислав. Сорт с изключително висок продуктивен потенциал – над 1000 кг/дкa. При изпитване в пунктовете на ИАСАС в страната средно за 2 години е реализирал превишение

15 над средния стандарт от над 30%, което е изключително постижение за съвременната селекция на културата. Данните за сорта при условията на Добруджански земеделски институт показват много високи стойности на добива от над 900 кг/дкa. Сортът изкласява сравнително по-рано от останалите сортове, обикновено след Колорит, но преди Ракита. Височината на растенията е сравнително малка – 120–125 cм. Класовете са едри, с добра фертилност. Борислав се отличава с много високи стойности на масата на 1000 зърна – над 50 г, като често може да достигне и до 55 г. Същевременно хектолитровото тегло е пониско – 71 кг. Студоустойчивостта на сорта е много добра – на нивото на стандарта Безостая 1. Устойчив е на видовете ръжди и на брашнеста мана. В заключение посочените характеристики на сортовете, селекция на Добруджански земеделски институт, дават основание да се счита, че тритикале е изключителна култура, която може да намери своето приложение в земеделските стопанства. Сравнително по-високата толерантност на засушаване и високата студоустойчивост я правят привлекателен избор за животновъдните стопанства. Особено предимство сортовете тритикале биха намерили в планинските и полупланинските райони на страната, където култури като пшеницата и ечемика не успяват да реализират своя продуктивен потенциал. В съчетание с високата хранителна стойност и продуктивен потенциал сортовете на Добруджански земеделски институт се превръщат в уникален продукт, който би могъл да задоволи потребностите на животновъдството в страната от качествен фураж. От друга страна големите възможности пред културата са свързани с нейното въвеждане в хлебопроизводството и в индустриалното производство на биогаз и биоетанол. Това показва, че тритикале е конкурентна култура, която чрез малко разходи би могла да реализира висока доходност за земеделските производители.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

284 / 2018

ЗЪРНЕНИТЕ КУЛТУРИ И НАУКАТА

16

Двузърнест лимец – житото на фараона Д–р Божидар Кьосев, Институт по Растителни генетични Ресурси „Константин Малков“, Садово Едно от най-рано култивираните растения – двузърнестият лимец (Triticum dicoccon Schrank), се отглежда и днес като заема около 1% от площите на пшеницата в световен мащаб. Търсенето на тази култура от пазара привлича все повече земеделски производители, които я включват в производствените си площи. Ботаническата и таксономична характеристика на двузърнестия лимец включва над 60 подвида и разновидности (снимки 1–4). Видът е тетраплоид с геномна конституция AABB и е несъщинска пшеница, т.е. семената са силно обвити в плевите. Класът е често чуплив и при вършеене се разпада на класчета, които обикновено имат по два дълги осила. Произход и разпространение на двузърнестия лимец (Triticum dicoccon Schrank) Предполага се, че произхожда от дивия си прародител Triticum dicoccoides от преди около 10 000 г. Известен е под названието Еmmer, в Италия като Farro medio, а у нас като Капладжа или Полуполба. Посочва се, че центърът му на произход е северната част на „Плодородния полумесец“ в региона на Близкия изток. При изследване на проби от див двузърнест лимец се установява, че е култивиран в планините Картал Даги, североизточно от Газиантеб в Турция. Преоценявайки материалите, други автори стигат до извода, че мястото на начално култивиране е в планината Карака Даг, западно от Диарбекир в югоизточна Турция или в региона Сулаймания в Иран. Предполага се, че обогатяването на генетичния материал от двузърнест лимец е резултат от трансфер на гени от див двузърнест лимец от южен Левант (Ливан), югозападна Сирия и Израел. Двузърнестият лимец достига Туркменистан до средата на 6-о хилядолетие пр.н.е., когато ранните земеделски селища били установени в северните хълмове на планините Копет Даг. Разпространението на двузърнестия лимец в Европа започва от България и Гърция и достига до Украйна и Молдова през 6-о хилядолетие пр.н.е., а до Карпатите и южните части на Италия, Франция и Испания – през 5500

г. пр.н.е. Културата достига Швейцарските Алпи, Германия, Полша, британските острови и Скандинавия след 3500 г. пр.н.е. На юг достига Египет в 5-о хилядолетие пр.н.е., като е интродуциран директно от Близкия изток. Внесен е в Етиопия преди около 5 000 г. през северен Судан или южен Египет. В Йемен присъства в края на 3-то хилядолетие пр.н.е. и вероятно е бил интродуциран от съседна Етиопия. В Индия се появява по време на 4-о или 3-то хилядолетие пр.н.е., където по предположение, не е бил от съществено стопанско значение в древни времена. Предполага се, че е имало преминаване от отглеждане на двузърнест лимец към отглеждане на ечемик, поради увеличаващото се засоляване при напояваните площи. Използван е като маловажна култура в централна Турция в средата на бронзовата епоха 1900–1700 г. пр.н.е. При проучване на останки от Троя е показано, че през второто хилядолетие пр.н.е. двузърнестият лимец е бил важна култура в района на днешна западна Турция. Бил е основна култура във Вавилон, древен Египет и Гърция и чак през гръко-римската епоха в Египет се заменя със същинска твърда пшеница. Предполага се, че продължителността на употребата му в Египет е в следствие на културни и хранително-вкусови предпочитания. Херодот споменава за предпочитанията на египтяните към двузърнест лимец, които го определяли като „единственото жито, подходящо за хляб“. През римската епоха големи количества двузърнест лимец са били внасяни в Рим от Египет. Наречен е „пшеницата на фараона“. В някои региони, в които е отглеждан в средновековието, е оцелял и до днес. В Гърция култивирането продължило до желязната епоха, като е отглеждан в смеска със спелта. През XIX век е широко култивиран в много райони от Русия до Сърбия, Латвия и Беларус. Интензификацията на земеделието довела до увеличаване на култивирането на по-продуктивните съвременни пшеници. В днешно време двузърнестият лимец се култивира главно в Етиопия, Иран, Източна Турция, Транскавказието, по поречието на Вол-

284 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

17

Снимки 1–4. Морфологично разнообразие на класа при двузърнест лимец

га, бивша Югославия, Централна Европа, Италия, Испания и Индия. От друга страна остава важна култура в Индия, Етиопия и Йемен. Използва се главно за храна, но в Русия е широко използван като фураж за пилета, а в Югославия за прасета. Древните египтяни са приготвяли освен хляб и бира от него. Агрономическа оценка на двузърнестия лимец Интересът към културата се възобновява в края на 90-те години главно в страни с добре развито интензивно земеделие. Италия е от страните, които възобновяват отглеждането на двузърнест лимец. Поради ниските вложения за отглеждане и поради високите нива на резистентност към стъблена и листна ръжда и брашнеста мана, двузърнестият лимец се определя като култура за органично земеделие. Пазарът на продукти, базирани на двузърнест лимец, разцъфтява в Италия. В Чехия е създаден сорт Rudico, който е резистентен на повечето гъбни болести, брашнеста мана и септориоза. Подходящ е за органично производство и е придобил законова протекция като защитен сорт след тригодишно тестване. Според редица автори посочената устойчивост силно зависи от подвида на образеца. Идентифицирани са резистентни на ръжди образци в Индия. Отбелязано е, че индийския образец Khapli е имунен към стъблена ръжда.

В палестински и етиопски образци също е установена резистентност към стъблена ръжда. Установено е, че индийският сорт Khapli е имунен и към брашнеста мана, както и при образци от Европа и Дагестан. Резистентни образци са намерени като цяло в ssp. abyssinicum и europeum, както и в convar. serbicum. Доминантен ген за резистентност към брашнеста мана е прехвърлен от индийския сорт Khapli към хексаплоидната пшеница Chancellor. Установена е и резистентност към праховита главня при двузърнестия лимец. Съгласно някои проучвания най-чувствителни са образците от ssp. abyssinicum, а най-резистентни – тези от convar. serbicum. Двузърнестият лимец се счита също и за източник на резистентност към фузариоза по класа, жълти петна по пшеницата и септориоза. Показва се и резистентност към руски пшеничени въшки и хесенска муха. Проучвания посочват също, че видът е източник на ценни за селекцията на твърда пшеница признаци, като ранозрелост, резистентност към обикновена главня, листна ръжда, брашнеста мана и септориоза. Доказано е, че двузърнестият лимец е носител и на други полезни за селекцията агрономически показатели, като висока степен на братене и голяма маса на зърното, както и източници на вджуджаване. В някои попула-

284 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

18

ции е установена толерантност към засушаване и топлина, главно в ssp. asiaticum и ssp. maroccanum. Съобщава се за индийски подвид с по-висок добив от ечемика отглеждан при различни нива на засоляване. Резистентните към стъблена ръжда сортове хлебна пшеница Hope и H-44, получени от кръстоски между резистентен на ръжда двузърнест лимец от сорт Yaroslav и хлебна пшеница сорт Marquis са били широко използвани в американските селекционни програми. Гени на резистентност към раса 15В на стъблена ръжда установен в индийските Khapli и Vernal са били използвани широко в селекцията на твърдата пшеница. При двузърнестия лимец е установено по-силно генетично вариране в сравнение с твърдата пшеница по отношение на признаците сухои топлоустойчивост. Добивите на неолющен двузърнест лимец са около 300–350 кг, а на зърно варират около 150 кг на декар. Хранителна ценност и използваемост на двузърнестия лимец Съдържанието на протеин в зърното от двузърнест лимец може да достигне 18 до 23%. Добивът на грис като количество е подобен на този от твърда пшеница. Твърдостта на зърното е по-ниска от тази на твърдата и хлебната пшеници. Съобщава се за съществено вариране по отношение на съдържанието на глутен при проучване на образци с произход от Индия, Иран, Мароко, Транскавказия и Италия. Установено е най-високо съдържание на сух глутен в сорта Фарвенто. Съобщава се за силно вариране по отношение здравината на глутена при различни образци от двузърнест лимец. Установено е, че брашното от двузърнест лимец притежава добри макаронени качества като: слабо залепване, твърдост и тъмен цвят на макаронените изделия. Подходящ е и за приготвяне на хляб, но хлябът е с по-малък обем от този на обикновена пшеница. Посочват се данни за голямо вариране в реологичните показатели на тестото. Оценяват се по-добрите вкусови качества на зърнена каша от двузърнест лимец, в сравнение с такава приготвена от обикновена или от твърда пшеница. По-добрите вкусови качества най-вероятно се дължат на по-високата концентрация на общи и нередуцирани захари. Установено е също така, че изпеченият хляб при дегустация се характеризира с по-добър вкус и цвят на кората. Храната, приготвена от двузърнест лимец не влияе неблагоприятно върху стомашно-чревният тракт и се счита за здравословна. Аминокиселинният състав на зърното от двузърнест лимец е подобен на хлебно-пшеничения, но е с по–високо съдържание на лизин, което при Чешкия сорт Rudico достига до 3,65%. Съдър-

жанието на сурови мазнини варира от 1,02% до 3,80%. Суровите влакнини в зърното са в по-голямо количество в сравнение с това на твърдата пшеница. Установено е, че съдържанието на минерали варира от 1,14% до 2,46%. Отчита се наличие на по-високо пепелно съдържание и на по-високо минерално съдържание в зърната от двузърнест лимец, като анализите включват и количеството селен – важен елемент с антиоксидантно действие. Определени са образци с по-голямо съдържание на цинк в сравнение с твърдата и обикновената пшеници. Според редица автори хранителната ценност на двузърнестия лимец се дължи на благоприятната комбинация между групите компоненти: високата концентрация на фибри, съдържание на антиоксиданти, високата усвояемост на протеина, съдържание на резистентно нишесте и бавни въглехидрати при сравнително високо ниво на вътрешната им усвояемост. Ниският гликeмичен индекс съчетан с добър енергиен баланс правят двузърнестия лимец подходящ за производство на храни за диабетици. Посочените качества, свързани със завишено съдържание на общи фибри водят до по–ниска скорост на смилаемост и усвояемост на нишестето. Известно е, че в Индия се приготвя като добавка към храните при диабет. Публикувани са данни за антиоксидантните качества на двузърнестия лимец, които се свързват с различни типове неспецифични липидно-транферни протеини в сравнение с традиционните пшеници за хляб. Отчитат се значително по-високи количества обща антиоксидантна активност, общи феноли, ферулова киселина и флавоноиди, но по-малко бета-каротини от обикновената и твърдата пшеници. Двузърнестия лимец не се препоръчва за консумация при хора с изявена нетолерантност към глутен. Според изследване проведено в ИРГР, Садово, глиадините преобладават в състава на глутена от двузърнест лимец, а глутенът е в средно до високо съдържание в зърното. Това показва, че двузърнестият лимец притежава не само макаронени, но и хлебопекарни качества. В националната генбанка на България – тази на ИРГР в Садово, се съхранява колекция от над 100 образеца двузърнест лимец с различен произход и подвид, като тенденцията за увеличаване на колекциите и изследванията на древните пшеници и дивите родственици остава актуална. Проучването е финансирано от ФНИ по проект за двустранно сътрудничество – ДНТС/ Китай 01/11/16.12.2016 „Растителни генетични ресурси от род Triticum – съхранение и използване в националните генбанки на Китай и България”.

В Института по земеделие селекцията на зимен ечемик стартира през 1961 г. Първоначално се работи по метода на комбинативната селекция чрез прилагане на полова хибридизация. От 1966 г. за създаване на генетично разнообразие се използва и индуцираният мутагенезис. Приета е селекционна програма с две направления – за пролетни и за зимни биотипове. До 1977 г. са признати по 2 сорта от всяко направление, но те намират ограничено приложение в производството, което по онова време използва интродуцирани сортове. До 1990 г. са създадени 13 сорта зимен ечемик. От тях само сорт Обзор (1983) се налага трайно в производството и в момента се търси от земеделските производители. След 1990 г. са признати фуражните сортове Жерун (1991), Веслец (1994), Панагон (1994), Ахелой 2 (1996) и пивоварните Кортен (1993), Астер (1994), Перун (1996), Емон (1998). След 2000 г. са признати 11 нови сорта: • пивоварните Орфей (2007) и Лардея (2007), от които сорт Орфей е и първият български сухоустойчив сорт зимен ечемик; • пивоварните сортове Загорец (2008), Имеон (2008), Аспарух (2009), Кубер (2009) и Сайра (2010); • първият шестреден фуражен ечемик сорт ИЗ Бори (2010), зимен фуражен ечемик сорт Божин (2011), зимните двуредни сортове Девиния (2011), Одисей (2011) и Ситара (2014). Сортове пивоварни ечемици ОБЗОР Сортът е признат за оригинален през 1984 г. Създаден е от авторски колектив проф. дн Н. Мерсинков и проф. дн Х. Горастев. От 1989 г. е утвърден за стандарт в Държавното сортоизпитване. Биологичен тип – зимно-пролетен. Стъбло – средно високо 89 см, с добра устойчивост на полягане Клас – двуреден, var. erectum, дълъг 7–8 см, устойчив на оронване и пречупване. Зърно – едро (45–47 г), изравнено, подходящо за пивоварни цели, плевисто, белтъчно съдържание – около 11–12% и съдържание на екс-

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Селекционно-подобрителна работа с ечемик в ИЗ-Карнобат

284 / 2018

ЗЪРНЕНИТЕ КУЛТУРИ И НАУКАТА

19

тракт – 77–79%. Ранозрелост – отнася се към ранния биотип. Сорт ОБЗОР притежава добра зимоустойчивост. Критична температура при възела на братене – минус 11–12°С. В полски условия проявява добра устойчивост на болестите по ечемика. Високопродуктивен сорт – добивите са от 750–800 кг/дка. Подходящ е за отглеждане в районите с надморска височина до 550 м. Засява се наесен или в периода от 20 декември до ранна пролет. Предимството на сорта е в биологичния му тип (зимно-пролетен), което дава възможност за сеитба в по-широки срокове – от есента до ранна пролет. ПЕРУН Сортът е признат за оригинален през 1996 г. и е райониран за цялата страна. Създаден е от авторски колектив: проф. д-р

284 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

20

С. Навущанов, проф. д-р Д. Вълчева, проф. д-р Д. Вълчев и проф. дн Х. Горастев. Биологичен тип – зимно-пролетен. Стъбло – средно високо (около 95 см), с добра устойчивост на полягане. Клас – средно дълъг, рехав, осилест, var. nutans. Зърно – плевисто, сламеножълто, едро – масата на зърната – 48 г. Характеризира се с висока изравненост, белтъчно съдържание – около 11,5% и съдържание на екстракт – 78–79%. Ранозрелост – отнася се към ранния биотип. Сорт Перун притежава висока устойчивост към праховита главня, жълтия вджуджаващ вирус и добра устойчивост към брашнеста мана. По продуктивност превишава стандартния сорт Обзор с 8,6%. Подходящ е за отглеждане в районите с надморска височина до 550 м. Засява се наесен или в периода от 20 декември до ранна пролет. Предимствата на сорта са в най-ценното му ново качество – висока устойчивост към праховита главня, съчетана с висока продуктивност и много добри пивоварно-технологични качества на зърното. Биологическият тип на развитие (зимно-пролетен) го прави също ценен за производството и дава възможност за сеитба от есента до ранна пролет. ЕМОН Сортът е зимен пивоварен ечемик, признат за оригинален през 1998 г. Създаден е от авторски колектив проф. дн Н. Мерсинков, проф. д-р С. Навущанов и проф. д-р Д. Вълчев. Биологичен тип – зимен. Стъбло – средно високо – 88 см, с много до-

бра устойчивост на полягане. Клас – двуреден, var. erectum, дълъг 7–8 см, устойчив на оронване и пречупване. Зърно – едро ( 45–47 г), изравнено, подходящо за пивоварни цели, плевисто, белтъчно съдържание – около 11–12 % и съдържание на екстракт 77–79,5%. Ранозрелост – изкласява с 2–3 дни преди Обзор. Критичната температура при възела на братене е минус 12,7°С. По зимоустойчивост и студоустойчивост превъзхожда сорт Обзор. В полски условия проявява добра устойчивост към болестите по ечемика. Притежава висока пасивна устойчивост към праховита главня и жълтия вджуджаващ вирус. По продуктивност превишава сорт Обзор с 8%. Подходящ е за отглеждане в районите с надморска височина до 600 м. Предимството на сорта е във високата продуктивност и добрите пивоварно-технологични качества. ЛАРДЕЯ Сортът е признат за оригинален през 2007 г. Създаден е от авторски колектив проф. д-р Д. Вълчева и проф. д-р Д. Вълчев. Биологичен тип – зимен. Стъбло – средно високо – 94 см, средно дебело, здраво и еластично, с висока устойчивост на полягане. Клас – двуреден, var. nutans, дълъг 10,9 см, със средно дълги осили (16–19,5 см), слабо антоцианово оцветени на върха, леко назъбени и прибрани към класа. Зърно – сламеножълто, елипсовидно, с леко окосмена коремна бразда, с висока изравненост над 90% за първа класа. Масата на 1000 зърна е в границите 40–43,4 г. Ранозрелост – изкласява 3–6 дни преди Обзор. Отличава се с много висока зимоустойчивост и добра студоустойчивост – IV–III група на ниво Jutta и Dominator. Сортът притежава и много добра полска устойчивост на икономически важни болести. По добив на зърно сорт Лардея превишава стандарта с 14,3% средно от всички пунктове за годините на изпитване в системата на ИАСАС. По съдържание на протеин стойностите му са средно около 11%, а по съдържание на екстракт – около 78,9%. Сортът е подходящ за производство на пивоварно зърно и може да се отглежда в цялата страна. Предимствата на сорта са във високата продуктивност, съчетана с редица други биологични и стопански качества. ОРФЕЙ Сортът е признат за оригинален през 2007 г. Създаден е от авторски колектив проф. д-р Д.

ИМЕОН Сортът е признат за оригинален през 2008 г. Създаден е от авторски колектив проф. дн Н. Мерсинков и проф. д-р Д. Вълчев. Биологичен тип – зимен. Стъбло – средно високо – 92 см, средно дебело, здраво и еластично. Клас – двуреден, var. nutans, дълъг около 10 см, със средно дълги назъбени осили (16–19,5 см), слабо до липсващо антоцианово оцветяване на върха. Зърно – сламеножълто, елипсовидно, с окосмена коремна бразда, с висока изравненост – над 90% за клас I Масата на 1000 зърна е в границите 42–44 г. Ранозрелост – изкласява с 2–3 дни преди Обзор. Отличава се с висока зимоустойчивост и студоустойчивост – IV–III група. Сорт Имеон в полски условия проявява устойчивост на кафява ръжда, брашнеста мана и черна ръжда. По добив на зърно в опитите на ИАСАС сортът превишава средния стандарт с 5%. Зърното му има добра изравненост и притежава много добри пивоварно-технологични качества. Сортът не предявява особени изисквания към условията на отглеждане и може да се разпространява на територията на страната

ЗАГОРЕЦ Сортът е признат за оригинален през 2008 г. Създаден е от авторски колектив проф. дн Н. Мерсинков и проф. д-р Д. Вълчев. Биологичен тип – зимен. Стъбло – средно високо – 94 см, средно дебело и еластично, с много добра устойчивост на полягане. Клас – двуреден, var. nutans, дълъг 9 см, завършващ с дълги назъбени осили, с висока устойчивост на пречупване на класа и класовата шийка. Зърно – средно едро (45 г), елипсовидно, сламеножълто, плевесто, без окосмяване на коремната бразда. Ранозрелост – ранен биотип, изкласява 5–6 дни преди Обзор. Проявява добра до висока устойчивост на икономически важните болести по ечемика. По добив на зърно сорт Загорец превишава стандарта с 11,8%. Сортът се отличава с добър комплекс от пивоварно-технологични качества на зърното. Подходящ е за отглеждане във всички райони на страната с надморска височина до 700 м, като се спазва съвременната агротехника за производство на зърно от зимен пивоварен ечемик. Предимствата на сорта са във високите и стабилни по години добиви. АСПАРУХ Сортът е признат за оригинален през 2009 г. Създаден е от авторски колектив проф. дн Н. Мерсинков и проф. д-р Д. Вълчев. Биологичен тип – зимен. Стъбло – средно високо – 90 см, средно дебело и еластично, с много добра устойчивост на полягане. Клас – двуреден, var. nutans, дълъг 9 см, завършващ със средно дълги осили, с висока устойчивост на пречупване на класа и класовата шийка. Зърно – средно едро (43–44 г), елипсовидно, сламеножълто, плевесто. Ранозрелост – средноранен биотип, изкласява наравно с Обзор. Сортът се отличава с висока зимоустойчивост и висока студоустойчивост. Притежава много добра устойчивост на икономически важни болести – кафява ръжда, брашнеста мана и черна ръжда. По добив на зърно Аспарух превишава стандарта с 12,6%, като средно за периода на изпитване са получени 701 кг/дка от всички пунктове на ИАСАС. Сортът притежава много добри пивоварно-техно-

284 / 2018 ПЛЮС

при надморска височина до 700 м. Предимството на сорта са във високата му зимоустойчивост и устойчивостта му на основни икономически важни болести при ечемика.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Вълчева и проф. д-р Д. Вълчев. Биологичен тип – зимен. Стъбло – средно високо – 92 см, средно дебело, здраво и еластично, с висока устойчивост на полягане. Клас – двуреден, var. nutans, дълъг 10,5 см, със средно дълги осили (15–16,6 см) леко назъбени и прибрани към класа. Зърно – средно едро, маса на 1000 зърна – от 41 до 42,5 г. Ранозрелост – изкласява 3–6 дни преди Обзор. Отличава се с много висока зимоустойчивост и добра студоустойчивост. Сортът притежава много добра полска устойчивост на икономически важни болести. Най-ценното качество на сорта е високата му сухоустойчивост. Преодолява леко засушаванията и въпреки стресовите условия на отглеждане формира високи и относително постоянни по години добиви. Това му качество го определя като изключително ценен за ечемиченото производство. По добив на зърно сорт Орфей превишава стандарта с 8% средно за годините на изпитване в ИАСАС. Притежава много добри пивоварно-технологични качества. По съдържание на протеин значително изпреварва стандарта – средно 10,9%, а по съдържание на екстракт стойностите му са около 78,6%. Предимствата на сорта са във високата му сухоустойчивост, високи и стабилни по години добиви и много добро качество на зърното.

21

284 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

22

логични качества. Съдържанието на протеини в зърното е 10,3%, а екстрактното съдържание – 78,6%. Подходящ е за отглеждане във всички райони на страната с надморска височина до 700 м, като се спазва съвременната агротехника за производство на зърно от зимен пивоварен ечемик. Предимствата на сорта са във високата продуктивност и устойчивостта му към икономически важни болести по ечемик. КУБЕР Сортът е признат за оригинален през 2009 г. Създаден е от авторски колектив проф. дн Н. Мерсинков и проф. д-р Д.Вълчев. Биологичен тип – зимен. Стъбло – средно високо – 90 см, средно дебело и еластично, с много добра устойчивост на полягане. Клас – двуреден, var.nutans, дълъг окол 11 см, със средно дълги леко назъбени осили, прибрани към класа, устойчив на оронване. Зърно – сламеножълто, елипсовидно, с висока изравненост над 95% за клас I. Масата на 1000 зърна е средно 45,3 г, а хектолитровата маса е 66,3 кг. Ранозрелост – средноранен биотип, изкласява наравно с Обзор. Сорт Кубер се отличава с висока зимоустойчивост и студоустойчивост. В полски условия проявява висока устойчивост към черна ръжда и брашнеста мана. Притежава добра устойчивост към ленточна болест. По време на пълна зрелост се отличава с висока устойчивост на полягане, устойчивост на пречупване на класа и класовата шийка. По добив на зърно Кубер превишава значително стандарта с 14,7% от всички пунктове на ИАСАС. Зърното му има добра изравненост и притежава много добри пивоварно-технологични качества – съдържание на протеин – 11,5% и екстрактно съдържание – 79,7%. Сортът не предявява особени изисквания към условията на отглеждане и може да се разпространява на страната при надморска височина до 700 м. Предимството на сорта е във високата му продуктивност. Ежегодно от него се получават най-високи и стабилни по години добиви. САЙРА Сортът е признат за оригинален през 2010 г. Създаден е от авторски колектив проф. д-р Д. Вълчева и проф. д-р Д. Вълчев. Биологичен тип – зимен. Стъбло – средно високо – 90 см, средно дебело, здраво и еластично, с висока устойчивост на полягане. Клас – двуреден, var. nutans, с лек восъчен налеп, извит, паралелен, плътен, средно дълъг – около 9,5 см, с дълги осили (15–15,5 см), слабо

антицианово оцветени на върха. Зърно – средно едро (42,2 г), елипсовидно, сламеножълто, плевесто, без окосмяване на коремната бразда. Ранозрелост – вегетационният период на сорт Сайра е по-къс с 1 до 2 дни спрямо стандартите Обзор, Емон и Каскадьор 3 и изкласява с 3 до 4 дни по-рано от тях. Отличава се с висока зимоустойчивост и много висока студоустойчивост – група III на ниво Dominator. Най-ценното ново качество е много високата му студоустойчивост, съчетана с висока продуктивност и много добри пивоварно-технологични качества на зърното. Сортът притежава и много добра полска устойчивост на икономически важни болести. По добив на зърно сорт Сайра превишава средния стандарт с 8,1%. По данни на ИАСАС добивите от него достигат 941 кг/дка. Подходящ е за производство на пивоварно зърно и може да се отглежда в цялата страна. Предимствата на сорта са във високата му студоустойчивост, съчетана с висока продуктивност и много добри пивоварно-технологични качества на зърното. ДЕВИНИЯ Сортът е признат за оригинален през 2011 г. Създаден е от авторски колектив проф. д-р Д. Вълчева и проф. д-р Д. Вълчев. Биологичен тип – зимен. Стъбло – средно високо – 80–90 см, средно дебело, здраво и еластично, с висока устойчивост на полягане. Клас – двуреден, var. nutans, средно дълъг – 10,5 см, с много слаб восъчен налеп, полуизправен, паралелен, със средна плътност. Зърно – сламеножълто, елипсовидно, с късо окосмяване на дръжчицата и без окосмяване на коремната бразда. Ранозрелост – вегетационният период на сорта е по-къс с 1 до 2 дни спрямо стандартите Обзор, Емон и Каскадьор 3 и изкласява наравно с тях. Сорт Девиния е с добра студоустойчивост и много добра зимоустойчивост. Към основните икономически важни болести по ечемика е с висока устойчивост. Продуктивността на сорта е по-висока от тази на средния стандарт. Добивите от Девиния през годините на изпитване в системата на ИАСАС са от 644 до 739 кг/дка. Има много добри пивоварни качества – много висока изравненост на зърното – 91,2%, висока маса на 1000 зърна – 43,66 г, висока хектолитрова маса – 68,41 кг, протеин – 10,9–11,4%, екстракт – 79–81%. Подходящ е за производство на пивоварно зърно и може да се отглежда в цялата страна. Предимствата на сорта са в отличните пивоварни качества на зърното, съчетани с ви-

284 / 2018

СИТАРА Сортът е признат за оригинален през 2014 г. Създаден е от авторски колектив ас. М. Гочева, проф. д-р Д. Вълчев, проф. дн Н. Мерсинков, ас. Т. Попова. Биологичен тип – зимен. Стъбло – средно високо – 90–95 см, здраво и еластично, с висока устойчивост на полягане. Клас – средно дълъг – 9–10 см, полупрегънат с много слаб восъчен налеп, пирамидален, със средна плътност, двуреден, var. nutans. Зърно – сламеножълто, елипсовидно, с късо окосмяване на дръжчицата и без окосмяване на коремната бразда. Ранозрелост – по вегетационен период сортът е равен на стандартите Обзор, Емон и Каскадьор 3, а изкласява с 3–4 дни преди тях. При полски условия е показал висока устойчивост на ленточна болест и фузариум по класа, висока устойчивост на кафява ръжда и брашнеста мана и средна устойчивост на черна ръжда. На изкуствен инфекционен фон се е проявил като средно устойчив до устойчив на брашнеста мана и кафява ръжда. Сортът е високопродуктивен и при изпитване в системата на ИАСАС е формирал 737 кг/дка или 8,6% над средния стандарт. Сорт Ситара притежава много висока изравненост на зърното - 95,2%, висока маса на 1000 зърна – 46–47

ПЛЮС

ОДИСЕЙ Сорт Одисей е признат за оригинален през 2011 г. Създаден е от авторски колектив проф. д-р Д. Вълчев и проф. д-р Д. Вълчева. Биологичен тип – зимен. Стъбло – средно високо – 93 см, средно дебело, здраво и еластично, с висока устойчивост на полягане. Клас – средно дълъг – 10,5 см, със слаб восъчен налеп, изправен, паралелен, със средна плътност, двуреден, var. nutans. Зърно – сламеножълто, елипсовидно, с дълго окосмяване на дръжчицата и с окосмяване на коремната бразда. Ранозрелост – вегетационният период на сорта е равен или с 1 ден по-къс в сравнение със стандартите Обзор, Емон и Каскадьор 3 и изкласява наравно с тях. Сортът е от устойчив до високо устойчив на основните икономически важни болести по ечемика. Одисей е с висока студоустойчивост и много висока зимоустойчивост. Най-ценното ново качество на сорта е високата сухоустойчивост, съчетана с висока продуктивност. Добивите на Одисей през годините на изпитване в системата на ИАСАС достигат до 980 кг/дка и превишават средния стандарт с 16,6%. Зърното на сорта притежава добри пивоварни качества. Може да се отглежда в цялата страна. Предимствата на сорта са във високата му

сухо- и студоустойчивост, съчетана с висока продуктивност.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

сока продуктивност.

23

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

284 / 2018

г, висока хектолитрова маса – 67,5 кг и екстракт – 79,8%.

24

Фуражни сортове ечемик ВЕСЛЕЦ Сорт Веслец е признат за оригинален през 1994 г. Създаден е от авторски колектив проф. д-р С. Запрянов, проф. д-р Т. Стефанов, доц. д-р Й. Бургазова, проф. д-р С. Навущанов и проф. д-р Н. Лазаров. Биологичен тип – зимно-пролетен. Стъбло – средно високо – 91 см, с много добра устойчивост на полягане. Клас – многореден, var. pallidum, средно дълъг, осилест. Зърно – средно едро (37–39 г), с протеин 12,6%. Ранозрелост – ниво на сорт Хемус. Притежава добра до много добра студоустойчивост и зимоустойчивост, като критичната температура при възела на братене е минус 13–13,5°С. В полски условия проявява добра устойчивост към основните болести при ечемика. По продуктивност превишава сорт Хемус с 6–9%. Подходящ е за отглеждане във всичките райони на страната. Засява се наесен, предзимно (никулденска сеитба) и рано на пролет. Предимствата на сорта са в биологичния тип на развитие (зимно-пролетен), който позволява сортът да бъде засят от есента до ранна пролет. АХЕЛОЙ 2 Сорт Ахелой 2 е признат за оригинален през 1994 г. Създаден е от авторски колектив проф. д-р С. Запрянов, проф. д-р Т. Стефанов, доц. д-р Й. Бургазова, проф. д-р С. Навущанов и проф. д-р Н. Лазаров. Биологичен тип – зимен. Стъбло – средно високо – 97 см, с много добра устойчивост на полягане. Клас – многореден, var. pallidum, средно дълъг, осилест. Зърно – средно едро (36–38 г), с протеин средно – 13,3%. Ранозрелост – ниво сорт Хемус. Притежава добра студоустойчивост и зимоустойчивост – критична температура при възела на братене – минус 13–13,5°С. В полски условия проявява добра устойчивост към основните болести по ечемика. По продуктивност превишава сорт Хемус с 8–12%. Подходящ е за отглеждане във всички райони на страната. Предимствата на сорта са във високата продуктивност, съчетана с високо качество на зърното за фуражни цели. ИЗ Бори Сорт ИЗ Бори е признат за оригинален през

2010 г. Създаден е от авторски колектив проф. д-р М. Граматикова и проф. д-р Д. Вълчев. Произхожда от линия К 280-7, третирана с химически мутаген натриев азид. Биологичен тип – зимен. Стъбло – средно високо – 85–90 см, средно дебело, еластично, с висока устойчивост на полягане. Клас – дълъг около 6–8 см, със средно дълги леко назъбени и прибрани към класа осили, устойчив на уронване и пречупване. Зърно – едро, сламеножълто, липсва окосмяване на коремната бразда, изравнено, подходящо за фуражни цели, с маса на 1000 зърна – 40 г и хектолитрова маса – 60 кг. Ранозрелост – средноран биотип, който изкласява наравно със сорт Веслец. Притежава висока студо- и зимоустойчивост. Сортът проявява от добра до много добра устойчивост на брашнеста мана, кафява, черна и стъблена ръжда. По добив на зърно сортът превишава стандарта с 15%. Съдържанието на протеин и лизин са по-високи от стандарта, което го отнася към сортовете с добри хранителни качества за фураж на животни. Предимствата на сорта са във високата продуктивност и доброто качество на зърното за фуражни цели. БОЖИН Сорт Божин е създаден по пътя на експерименталния мутагенез и е признат за оригинален през 2011 г. Създаден е от авторски колектив проф. д-р М. Граматикова, проф. д-р Т. Стефанов, доц. д-р Б. Дюлгерова и проф. д-р Д. Вълчев. Биологичен тип – зимен. Стъбло – средно високо – 91 см, с много добра устойчивост на полягане. Клас – шестреден, средно дълъг, осилест. Зърно – едро, сламеножълто, липсва окосмяване на коремната бразда, изравнено, подходящо за фуражни цели, с маса на 1000 зърна 40 г и хектолитрова маса – 60 кг. Ранозрелост – вегетационният период на сорта е по-къс с 1–2 дни спрямо стандартите Обзор, Емон и Каскадьор 3, изкласява с 3 до 4 дни по-рано от тях. Сорт Божин е високодобивен. В опитни условия реализира добив над 900 кг/дка. Новият сорт се отличава с много добра зимоустойчивост и студоустойчивост. Проявява висока устойчивост към причинителите на брашнеста мана, праховита главня, ръжди и фузариум. Съдържанието на протеин е 13,8–14%, а на лизин – 3,6%. Предимствата на сорта са във високата продуктивност, съчетана с високо качество на зърното и устойчивост на икономически важни болести по ечемика.

Илиана Иванова, Диана Маринова, Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ – Русе

25

Люцерната (Medicago sativa L.) е най-важното тревно-фуражно растение у нас и в много страни с умерен климат (Мarinova et al., 2009; Pachev, 2014). Значението є се дължи на високата добивност на зелен фураж, съдържание на протеин и висока хранителна стойност (Huyghe, 2003). Тя е известна със способността си да подобрява структурата на почвата и е ефективен източник на биологичен азот (Peoples et al., 1995; Vasileva, 2010). Има продължителност на живот до 5 години, но в някои райони на света полетата могат да останат продуктивни по-дълго време (Summers, 1998). Един от факторите за намаляване на добивите и съдържанието на суров протеин е нападението от листни патогени (Hwang, 2006). Най-голяма повреда, която листните болести причиняват е напетняването, последвано от дефолиация. В нашата страна най-често срещаните листни патогени са причинителите на черни листни петна (Pseudopeziza medicaginis Lib.), жълти листни петна (Pseudopeziza jonesii Nannf.) и ръждa (Uromyces striatus Schroet.), които са проучвани в една или друга степен (Blajev, 1982; Nikolova, 1990; Ivanova, 2006). Жълтите листни петна, клас Ascomycetes, се наблюдават по всички подрасти на люцерната до края на вегетацията. По листата и стъблата се образуват продълговати, жълти до оранжево или тъмнокафяви петна с V-образна форма (Ivanova, 2014) . Черните листни петна, клас Ascomycetes, се характеризират с точковидни, с нарязани краища черни петна, които рядко се сливат. Друга болест, която се наблюдава ежегодно по люцерната е ръждата с причинител Uromyces striatus Schroter., клас Basidiomycetes (Ivanova and Marinova, 2014). След развитие на болестта по растенията се образуват кафяви уредоспори с хлоротичен венец около тях. В резултат на напетняването от посочените патогени, настъпва ранен листопад, промяна в хранителната стойност на фуража, намалява неговото количество и качество.

Промени в производството на растителна продукция, както и пазарните цени на материалните разходи налагат икономическо преосмисляне на земеделското производство. В условията на пазарна икономика конкуренцията принуждава всеки производител да търси нови технологични решения, с които да увеличи продуктивността и да снижи себестойността, за да се постигне по-голяма възвръщаемост и ефективност на производството (Sabev et al.,2015). Напоследък много изследователи проучват въздействието на листни торове (Petkova et al., 2007; Sabev et al., 2015) с цел стимулиране развитието на растенията и повишаване устойчивостта и адаптивността им към неблагоприятните условия на околната среда (Sabev et al., 2015; Ivanova et al., 2016). Съвременно решение за оптимизиране храненето на растенията и много полезно мероприятие в земеделието e листното торене. Най-добре усвоими и с най-добра ефективност са комплексните листни торове. Те доставят на растенията микроелементи в лесноусвоима форма и в количество, достатъчно да активира процесите на обмяна на веществата (Pachev, 2014). Използването на листни торове като възможност за допълнително снабдяване на растенията с хранителни вещества, директно включени в процеса на фотосинтезата чрез листата, има важно значение за подобряване хранителния режим и качеството на продукцията. От съществено значение е въвеждането на биоторове, притежаващи хранително и стимулиращо действие. Поради това, че са комплексни, съдържащи всички необходими хранителни елементи, хуминови киселини и ензими, те влияят положително върху развитието на растенията, повишават тяхната устойчивост на неблагоприятни фактори и увеличават продуктивността им (Pavlov and Valchev, 2013). Листното торене повишава добива и качеството на продукцията (Pachev, 2003; Pachev, 2004; Pachev 2008; Pachev, 2013). Целта на настоящото проучване е да се ус-

ПЛЮС

284 / 2018

Листен тор „Lebosol®-Тоtal Care“ за устойчивостта на млада люцерна към листни патогени

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ТОРЕНЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

284 / 2018

Фиг. 1. Валежи, валежни суми и температурна сума на въздуха за 2014 г.

26

танови влиянието на препарата Lebosol®-Total Care върху устойчивостта на млада люцерна към листни патогени, тъй като в проучената литература в нашата страна не бяха намерени данни за използването му в тази област. Изследването е проведено през 2014 г. в опитното поле на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” – Русе с българските сортове люцерна Приста 3, Приста 4, Приста 5, Многолистна 1 и Роли и френския сорт Европа. Опитът включва варианти с внасяне на биологичен препарат Lebosol®- Total Care и контроли (нетретирани варианти), в 4 повторения. Използваният тор Lebosol®-Total Care – кафяво-зелен течен тор, смес на микроелементи с Мед (Cu), Mанган (Mn) и Цинк (Zn). Съдържа: 0,37% водоразтворима мед като меден нитрат (4,5 г/л Cu); 1,5% водоразтворим манган като манганов нитрат (18,6 г/л Mn); 0,46% водоразтворим цинк като цинков нитрат (5,7 г/л Zn); 9% общ азот (112 г/л N); 2,7% нитратен азот; 4,7% амиден азот; 1,6% органично свързан азот; 0,05% водоразтворим бор като боретаноламин (0,6 г/л B); 0,9% водоразтворим фосфат (11г/л P2O5); 2% водоразтворим калий (24 г/л K2O); 1,7% водоразтворим магнезий (21 г/л MgO); Плътност: 1,24 кг/л; pHстойност: < 2,7.

Lebosol®-Total Care е комбинация от аминокиселини, макро- и микроелементи с антистресово и подхранващо действие. Стимулира фотосинтезата, засилва защитните сили на растението. Листното торене е извършвано във всеки подраст, двукратно при височина на растенията 10–15 cм и във фаза бутонизация, в доза 250 мл/

дкa. Датите на внасяне на продукта Lebosol®Тоtal Care са както следва: 10.06., 07.07., 17.08. и 10.09.2014 г. През годината на проучването са направени три коситби на младите люцернови посеви. Фитопатологичната оценка е извършена за всеки подраст по общоприетите фитопатологични методи: за ръжда – по скалата на Cobb (CEB, 1988), за черни листни петна – по Блажев и Николова, 1990 и жълти листни петна – по шестобална скала, модифицирана от нас. За отчитане степента на нападение от листните патогени от всеки сорт са обработвани по 10 проби, включващи 20 растения, взети рандомизирано от контролата и вариантите с листно торене. Степента на нападение е отчетена по шестобална скала от 0 до 9, където с бал 0 са отбелязани здрави растения, с бал 1 – растения с единични петна или засегната листна площ до 10%, с 3 – засегната площ до 25%, с 5 – до 50%, със 7 – от 50 до 75% от листната площ и с 9 – силно нападнати растения – над 75% от листата. На база степен на нападение е изчислен индексът на нападение (%) (индекс на развитие на болестта) по формулата на McKinney за всеки подраст и средно за годината. За характеризиране на метеорологичните условия са използвани данни за валежите и средномесечните температури на въздуха от метеорологичната станция на Института, които през годината на проучване бяха сравнително благоприятни за растежа и развитието на младата люцерна (фиг.1). През есенно-зимния период не се наблюдаваха екстремно ниски температури, а валежите

Сортове

1 подраст

2 подраст

3 подраст

Средно

1 подраст

2 подраст

3 подраст

Средно

Приста 3

50%

58%

55%

54,3%

25%

20%

30%

25%

Приста 4

55%

58%

50%

54,3 %

30%

40%

35%

35%

Приста 5

35%

54%

50%

46,3%

35%

50%

35%

40%

Многолистна 1

30%

55%

55%

46,6%

35%

35%

35%

35%

Роли

50%

50%

50%

50%

30%

55%

45%

43,3%

Европа

50%

55%

60%

55%

35%

30%

55%

40%

Средно

45%

55%

53,3%

51%

31,6%

38,3%

39,1%

36,3%

Таблица 2. Индекс на нападение от Pseudopeziza medicaginis на сортове люцерна по подрасти и средно за първата година на отглеждане, % Pseudopeziza medicaginis Сортове

„Lebosol®-Тотал Кер ЕO ”

Контрола 1 подраст

2 подраст

3 подраст

Средно

1 подраст

2 подраст

3 подраст

Средно

Приста 3

35%

55%

55%

48.3%

20%

25%

35%

26.6%

Приста 4

30%

55%

55%

46.6%

20%

30%

35%

28.3%

Приста 5 Многолистна 1

30%

53%

55%

46%

35%

50%

50%

45%

40%

50%

55%

48.3%

35%

40%

45%

40%

Роли

35%

55%

55%

48.3%

30%

35%

35%

33.3%

Европа

30%

50%

50%

43.3%

35%

40%

45%

40%

Средно

33.3%

53%

54.1%

49.3%

29.1%

36.6%

40.8%

35.5%

Таблица 3. Индекс на нападение от Uromyces striatus, на сортове люцерна по подрасти и средно за първата година на отглеждане, % Uromyces striatus Сортове

„Lebosol®-Тотал Кер ЕO ”

Контрола 1 подраст

2 подраст

3 подраст

Средно

1 подраст

2 подраст

3 подраст

Средно

Приста 3

-

65%

75%

70%

-

22%

28%

25%

Приста 4

-

78%

77%

77.5%

-

37%

33%

35%

Приста 5

-

50%

50%

50%

-

32%

48%

40%

Многолистна 1

-

50%

50%

50%

-

40%

50%

45%

Роли

-

77%

53%

65%

-

50%

50%

50%

Европа

-

80%

80%

80%

-

48%

54%

51%

Средно

-

66.6%

64.1%

65.4%

-

38.1%

43.8%

41%

бяха малко над дългогодишната норма за района. Богатото есенно-зимно влагозапасяване на почвата осигури равномерно поникване и добро гарниране на люцерновите посеви. Пролетта се характеризираше с валежи и температури около нормата. Изключение бяха валежите през май, превишаващи с 100 мм дългогодишната норма. През следващите месеци от вегетацията на младата люцерна температурите и количеството на валежите бяха

в норма, но валежите бяха неравномерно разпределени. Младата люцерна успя да изяви своите продуктивни възможности, формирайки 3 подраста, но преовлажняването в определени периоди създаде условия за развитието на гъбни болести. През периода на проучване поражения от жълти листни петна и черни листни петна се наблюдаваха във всички подрасти на новозася-

284 / 2018

„Lebosol®-Тотал Кер ЕO ”

Контрола

ПЛЮС

Pseudopeziza jonesii

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Таблица 1. Индекс на нападение от Pseudopeziza jonesii Nannf на сортове люцерна по подрасти и средно през първата година на отглеждане, %

27

284 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

28

тите люцернови посеви с изключение на ръждата, която се разви само във втори и трети подраст. По листата и стъблата на растенията се образуваха продълговати, жълти до оранжеви или тъмнокафяви до черни петна. Получените резултати в първи подраст за пораженията от жълти листни петна показват, че при контролните варианти силно нападнат e сорт Приста 4, съответно 55% засегната листна площ. Отчетената стойност за индекса на нападение в третиран с Lebosol®-Total Care посев е съответно 30%. Силен положителен ефект от прилагането на продукта е установен при сорт Приста 3 – 54,3% засегната листна площ за контролата и 25% при третирания посев (табл.1). Степента на нападение във втори и трети подраст от патогена (Pseudopeziza jonesii Nannf.), както при третираните варианти, така и при съответните контроли, е най-висока. Резултатите показват, че тенденцията за силен положителен ефект на продукта при сорт Приста 3 се запазва. От данните за трети подраст е видно, че най-силно е нападението при сорт Европа (60% за контролата и 55% при приложено листно торене). Средно за цялата вегетация, стойностите за индекса на нападение от Pseudopeziza jonesii Nannf., при посевите на всички включени в проучването сортове с приложено листно торене, са по-ниски от тези на съответните контроли. Най-слабо действие на продукта Lebosol®-Тоtal Care върху устойчивостта към потогена, във всички подрасти и средно за вегетацията, е отчетено при сорт Европа, показал по-силна чувствителност (табл.2). По отношение нападението от черни листни петна (Pseudopeziza medicaginis) от получените резултати е видно, че при контролните варианти, във всички подрасти, най-ниски стойности за индекса на нападение от черни листни петна са установени за сорт Европа (30% – първи подраст, 50% – втори, 50% – трети). При вариантите с прилагане на Lebosol®-Total Care, нападението от патогена е най-слабо при сорт Приста 3 и в трите подраста, съответно – 20%, 25% и 35%. Отчетените стойности за индекса на нападение от патогена (Pseudopeziza medicaginis.), както при третираните варианти, така и при съответните контроли, са най-високи в трети подраст. Анализът на резултатите показва, че третирането с продукта Lebosol®-Total Care е оказало положително действие върху новосъздадените люцернови посеви, изразяващо се в повишаване устойчивостта на всички сортове към Pseudopeziza medicaginis.

Най-висок положителен ефект на продукта Lebosol®-Total Care е установен за сорт Приста 3, при който индексът на нападение, средно от три подраста, намалява от 48,3% за контролата до 26,6% за третирания вариант. Данните за всички подрасти и средно за вегетацията, характеризира сорт Приста 5 като най-чувствителен към патогена – 45%. Резултатите от фитопатологичната оценка на младите люцернови посеви към ръждата (Uromyces striatus) показват положителен ефект на продуктa върху устойчивостта на всички включени в проучването сортове (табл.3). В първи подраст патогенът не се разви. При контролните варианти, във втори и трети подраст, силно нападение е наблюдавано при Приста 4 и Европа – 77,5 и 80% засегната листна площ, а слабо – при сортовете Приста 5 и Многолистна 1 (50%). В посевите с листно торене с Lebosol®-Total Care най-ниска степен на нападение е установена при сорт Приста 3, съответно 22% във втори подраст и 28% в трети, следван от Приста 4, съответно 33% и 37%. Наблюдаваните симптоми на заболяването са показателни, че третираните варианти са реагирали в различна степен, но за всички е установена по-висока устойчивост към патогена, спрямо нетретираните варианти. Средно за първата вегетация при третираните с Lebosol®-Total Care посеви степента на нападение от листни патогени намалява спрямо контролата от 55% до 25% за Pseudopeziza jonesii Nannf, от 49,3% до 26,6% за Pseudopeziza medicaginis и от 80% до 25% за Uromyces striatus. Обобщавайки получените резултати може да се заключи, че прилагането на продукта Lebosol®-Total Care е оказало положителен ефект върху устойчивостта на младите люцернови посеви към разглежданите в настоящото проучване патогени. ИЗВОДИ Листното торене с Lebosol®-Total Care оказва положителен ефект върху устойчивостта на изпитваните сортове към жълти листни петна (Pseudopeziza jonesii Nannf), черни листни петна (Pseudopeziza medicaginis) и ръжда (Uromyces striatus), във всички подрасти през първата година на отглеждане. Продуктът Lebosol®-Total Care повишава имунната защита на растенията и третираните млади люцернови посеви се характеризират с по-нисък индекс на нападение от листните патогени спрямо нетретираните контроли и е оказал най-силно положително действие върху устойчивостта към листни патогени на посевите от сорт Приста 3.

Анелия Здравкова, Институт по земеделие, Кюстендил Продължителното отглеждане на ябълката (Malus domestica Borkh.) на едно място води до извличане на големи количества хранителни вещества. Торенето е важно агротехническо мероприятие за поддържане на почвеното плодородие, растежа и увеличаване плододаването и качеството на ябълковата продукция. Експериментът е проведен през периода 2014–2016 г. в Институт по земеделие, Кюстендил, с ябълковия сорт Флорина, присаден върху вегетативната подложка ММ 106. Почвата е силно излужена Канелена горска (Chromic Luvisols). Разстоянията на засаждане са 4,5х3 м. Изпитани са следните варианти на торене: • V1 – неторен (контрола) • V2 – 3,7 кг/дкa N – амониева селитра • V3 – 3,7 кг/дкa N + листен тор СофтГард++ – 120 мл/дкa • V4 – птичи тор – 370 кг/дкa • V5 – птичи тор – 370 кг/дкa + листен тор СофтГард++ – 120 мл/дкa • V6 – птичи тор – 370 кг/дкa + листен тор Ка-Бор – 60 мл/дкa • V7 – птичи тор – 185 кг/дкa • V8 – птичи тор – 185 кг/дкa + листен тор СофтГард++ – 120 мл/дкa • V9 – птичи тор – 185 кг/дкa + листен

тор Ка-Бор – 60 мл/дкa • V10 – листен тор Лейли 2000 – 100 мл/дкa • V11 – листен тор АмиКа – 150 мл/дкa • V12 – листен тор ПроБор – 50 мл/дкa Химичен състав на торовете: • Амониева селитра – 33%.

• Птичи тор („Валентин Георгиев – Валдис” ЕТ) – N > 3%, P2O5 > 2%, K2O > 1,5%, органично вещество > 60%, Fe 1000 мг/ кг, Zn 250 мг/кг, Mg 5000–6000 мг/кг, Cu 50 мг/кг, B 7 мг/кг, Mo 8 мг/кг, Co 2 мг/кг, Ca 15000–20000 мг/кг, Mn 200–300 мг/кг.

• СофтГард++ (Агро-Био Трейдинг ООД) – N > 5%, P2O5 > 4%, K2O > 3%, Cu > 0,02%, Zn > 0,01%, хитозан > 2,6% органични вещества > 14%.

• Ка-Бор – (Агро-Био Трейдинг ООД) – K2O 12%, CaO 6%, В 1,5%.

• Лейли 2000 (Агро-Био Трейдинг ООД) – N 9%, P2O5 3%, K2O 65, Fe 1,6%, Cu 0,8%, Zn 1,2%, Mn 0,4%, алгининова киселина > 1,4%, екстракт от морски водорасли > 18%.

• АмиKа – (Агро-Био Трейдинг ООД) – N 5%, CaO 14%, органични вещества 7%, аминокиселини 10%.

• ПроБор – (Агро-Био Трейдинг ООД) – N 5%,

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Торенето за растежа на ябълката

284 / 2018

ТОРЕНЕ

29

284 / 2018

Таблица 1. Напречно сечение на стъблото, cм2 на сорт Florina при различни варианти на торене Вариант

Година

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

2014

30

V1 st

2015

нарастване 2015/2014,%

2016

нарастване 2016/2015,%

нарастване 2016/2014,%

49,79

71,66

43,92

85,99

20,00

72,71

V2

54,32 ns

74,86 ns

37,81

94,42 ns

26,13

73,82

V3

62,11 ns

89,85 ns

44,66

112,47 ns

25,18

81,08

49,79

71,66

43,92

85,99

20,00

72,71

V1 st V4

42,64 ns

58,81 ns

37,92

79,05 ns

34,42

85,39

V5

52,54 ns

78,33 ns

49,08

103,78 ns

32,49

97,53

V6

44,08 ns

68,09 ns

54,47

90,40 ns

32,77

105,08

V7

71,13 ns

96,46 ns

35,61

126,50*

31,14

77,84

V8

65,87 ns

94,50 ns

43,46

122,26*

29,38

85,61

V9

63,23 ns

90,45 ns

43,05

115,11 ns

27,26

82,05

LSD 0,05

36,17

sd/f

17,2/2,35

V1 st

49,79

71,66

43,92

85,99

20,00

72,71

V10

50,39 ns

74,90 ns

48,64

95,86 ns

27,98

90,24

V11

55,41 ns

82,96 ns

49,72

100,07 ns

20,62

80,60

V12

45,17 ns

62,94 ns

39,34

84,18 ns

33,75

86,36

* – P<0,05, ns – недоказана разлика Таблица 2. Обем на короната, м3 на сорт Florina при различни варианти на торене Вариант

Година 2014

2015

Средно 2014–2016

2016

м3

%

м3

%

м3

%

м3

%

3,50

100,00

5,22

100,00

5,89

100,00

4,87

100,00

V2

4,67 ns

133,43

6,25 ns

119,73

7,50 ns

127,33

6,14 ns

126,08

V3

4,12 ns

117,71

7,10 ns

136,02

7,82 ns

132,76

6,35 ns

130,39

3,50

100,00

5,22

100,00

5,89

100,00

4,87

100,00

V4

3,75 ns

107,14

4,75 ns

91,00

6,75 ns

114,60

5,08 ns

104,31

V5

4,98 ns

142,29

5,94 ns

113,79

7,68 ns

130,39

6,20 ns

127,31

V6

4,63 ns

132,29

6,72 ns

128,74

6,96 ns

118,17

6,10 ns

125,26

V7

5,23*

149,43

6,35 ns

121,65

7,63 ns

129,54

6,40 ns

131,42

V8

5,20*

148,57

6,72 ns

128,74

8,83*

149,92

6,92 ns

142,09

V9

5,77*

164,86

6,67 ns

127,78

9,01*

152,97

7,15 *

146,82

LSD 0,05

1,678

2,306

2,104

sd/f

0,8/2,14

1,1/3,2

1,0/1,45

V1 st

3,50

100,00

5,22

100,00

5,89

100,00

4,87

100,00

V10

4,21 ns

120,29

6,41 ns

122,80

7,66 ns

130,05

6,09 ns

125,05

V11

4,61 ns

131,71

6,80 ns

130,27

6,39 ns

108,49

5,93 ns

121,77

V12

4,08 ns

116,57

6,35 ns

121,65

6,79 ns

115,28

5,74 ns

117,86

V1 st

V1 st

* – P<0,05, ns – недоказана разлика

В 14%, органични вещества 15%. През първите две години на експеримента увеличаването на площта на напречното сечение на стъблото под влияние на приложените варианти на торене е статистически недоказано (табл.1). С натрупване въздействието

на фактора торене стойностите на изследвания показател са статистически доказано по-високи при вариантите с птичи тор 185 кг/дкa и птичи тор 185 кг/дкa + листен тор СофтГард++. Приложението на птичи тор 185 кг/дкa увеличава площта напречното се-

добив/напречно сечение на стъблото, кг/cм2

добив/обем на короната, кг/м3

2014

2015

2016

2014

2015

2016

0,13

0,40

0,01

1,77

5,61

0,78

V2

0,41**

0,61 ns

0,04 ns

4,67*

7,30 ns

0,52 ns

V3

0,37*

0,47 ns

0,12 ns

5,65**

5,51 ns

1,67 ns

V1 st

LSD 0,05

0,1873

2,01

sd/f

0,08/8,20

0,82/12,05

V1 st

0,13

0,40

0,01

1,77

5,61

0,78

V4

0,43*

0,61*

0,14 ns

4,95*

7,53 ns

1,60 ns

V5

0,66***

0,31 ns

0,25**

6,82**

4,13 ns

3,31**

V6

0,61***

0,43 ns

0,26**

5,78**

4,25 ns

3,39**

V7

0,29 ns

0,42 ns

0,15 ns

3,89 ns

6,33 ns

2,36 ns

V8

0,38*

0,39 ns

0,22*

4,85*

5,59 ns

3,11*

V9

0,54**

0,50 ns

0,39***

5,96**

6,86 ns

4,98***

LSD 0,05

0,2306

0,1885

0,122

2,845

1,708

0,11/5,93

8,98/2,18

8,51/6,78

1,36/2,98

0,81/5,63

sd/f V1 st

0,13

0,40

0,01

1,77

5,61

0,78

V10

0,59**

0,50 ns

0,27**

7,02**

5,80 ns

3,32**

V11

0,77***

0,31 ns

0,34***

9,18***

3,75 ns

5,22***

V12

0,43*

0,61 ns

0,07 ns

4,76*

6,17 ns

0,83 ns

LSD 0,05 sd/f

0,2784

0,1215

2,943

1,471

0,12/10,0

5,38/14,32

1,30/11,86

0,65/21,76

* – P<0,05, ** – P<0,01, *** – P<0,001, ns – недоказана разлика

чение на стъблото на сорт Флорина с 47,11% в сравнение с контролата. Комбинираното торене с птичи тор 185 кг/дкa + листен тор СофтГард++ увеличава площта на стъблото с 42,18% над контролата. След „празната” по отношение на добива 2014 г. стъблата нарастват с по-интензивни темпове – от 35,61 до 54,47% в зависимост от варианта. Нарастването след „пълната” 2015 г. е по-слабо и е от порядъка на 20–34,42%. В края на периода на изследването се установи най-слаб темп на нарастване на дърветата при неторената контрола – 72,71% в сравнение с първата година на опита. Приложението на листните торове води до нарастване от 86,36% при ПроБор до 90,24% при Лейли 2000. Установи се по-силен растеж на дърветата при комбинирано внасяне с листни торове, както при амониевата селитра, така и при двете норми с птичи тор. Средно за периода на изследването всички изпитвани варианти на торене увеличават обема на короната (табл.2). Повишението от 46,82% е доказано при варианта с птичи тор 185 кг/дкa + листен тор Ка-Бор. При този вариант разликата е достоверна през 2014 г.

и 2016 г., т.е. през „празните” по отношение на добива години, когато дърветата са послабо натоварени. През тези две години повишението над контролата е доказано и при другия изпитван листен тор СофтГард++ в комбинация със същата норма с птичи тор. Средно за периода третирането с листни торове недоказано увеличава величината на изпитвания показател от 17,86% при ПроБор до 25,05% при Лейли 2000. През осма вегетация при варианта с птичи тор с норма 185 кг/дкa + листен тор СофтГард++ увеличаването на обема на короната е 49,92% над контролата, а при комбинацията с листен тор Ка-Бор – 52,97% и разликите са статистически доказани. Коефициентът на продуктивност, изразен чрез отношението на добива към площта на напречното сечение на стъблото варира в най-широки граници през 2014 г. – от 0,13 до 0,77, като най-ниската стойност е при неторения вариант (табл.3). Торенето повишава коефициента на продуктивност, като разликата е доказана при всички изпитвани варианти, с изключение на V7, с внасяне на птичи тор 185 кг/дкa. При този вариант повишението е най-слабо, което се дължи на

ПЛЮС

Коефициенти на продуктивност

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Вариант

284 / 2018

Таблица 3. Коефициенти на продуктивност – кг/cм2, кг/м3

31

284 / 2018

Таблица 4. Коефициенти на корелация на Pearson (r) между някои вегетативни и репродуктивни прояви на сорт Флорина

32

Коефициент на корелация r напречно сечение на стъблото – обем на короната

напречно сечение на стъблото – средно тегло на плода

напречно сечение на стъблото – добив

обем на короната – средно тегло на плода

V1

0,991

V2

0,998

–0,45

0,03

–0,33

0,16

–0,28

–0,53

–0,33

–0,48

V3

0,960

–0,998

–0,37

–0,94

–0,10

V4

0,992

0,76

–0,36

–0,67

–0,47

V5

0,985

–0,50

–0,84

–0,64

–0,77

V6

0,917

–0,58

–0,50

–0,86

–0,12

V7

0,999

–0,81

–0,10

–0,81

–0,09

V8

0,994

–0,82

0,06

–0,76

–0,05

V9

0,961

–0,87

0,86

–0,97

0,69

V10

0,993

–0,91

–0,31

–0,87

–0,20

V11

0,843

–0,86

–0,66

–0,45

–0,96

V12

0,911

–0,79

–0,50

–0,97

–0,09

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Вариант

това, че площта на напречното сечение на стъблото е най-голяма. През 2015 г., когато дърветата са натоварени, стойностите на коефициента са разнопосочни. През следващата година от изследването коефициентът надвишава контролата при всички варианти, статистически доказано при четирите комбинации с птичи и листни торове, както и при приложението на АмиКа и на Лейли 2000. Коефициентът на продуктивност, изразен чрез отношението на добива към обема на короната е аналогичен с величината на коефициента на продуктивност добив/напречно сечение на стъблото. През 2014 г. и 2016 г. разликата с контролата е статистически доказана при същите варианти, като при другия коефициент. При всички варианти се установи силна положителна взаимовръзка между вегетативните показатели нарастване на стъблото и обем на короната. Коефициентът на Pearson (r) варира от 0,843 до 0,999 (табл.4). Корелационната зависимост между нарастването на стъблото и средното тегло на плода е отрицателна при всички изпитвани варианти. Установи се обратнопропорционална зависимост между нарастването на стъблото и добива в условията на вариантите с амониева селитра, с птичи тор с норма 370 кг/дкa и листно подхранване. Стойностите на коефициента на Pearson (r) са в диапазона от -0,31 до -0,86. Връзката между обема на короната и средното тегло на плода е отрицателна при всички варианти, като степента варира от средна до силна. Не се установи определена корелация между обема на короната и добива. При

обем на короната – добив

повечето варианти връзката е отрицателна, но в незначителна степен. ИЗВОДИ Приложението на птичи тор 185 кг/дкa статистически доказано увеличава площта на напречното сечение на стъблото на дървета от сорт Флорина през осма вегетация с 47,11%, а комбинираното торене с птичи тор 185 кг/ дкa и листен тор СофтГард++ – с 42,18%. През осма вегетация вариантът с птичи тор с норма 185 кг/дкa + листен тор СофтГард++ статистически доказано увеличава обема на короната с 49,92% над контролата, а комбинацията с листен тор Ка-Бор – с 52,97%. Средно за периода на изследването вариантът с птичи тор 185 кг/дкa + листен тор Ка-Бор доказано увеличава обема на короната с 46,82%. През „празните” години четирите комбинации – птичи тор 185 кг/дкa и 370 кг/дкa с листно подхранване със СофтГард++ и с КаБор, както и самостоятелното приложение на АмиКа и на Лейли 2000, повишава коефициентите на продуктивност – добив/напречно сечение на стъблото и добив/обем на короната при сорт Флорина. Установи се силна положителна взаимовръзка между вегетативните показатели нарастване на стъблото и обем на короната при всички варианти – коефициентът на Pearson (r) варира от 0,843 до 0,999. При всички варианти взаимовръзките между средното тегло на плода с нарастването на стъблото и с обема на короната са отрицателни.

Бистра Атанасова, Деничка Манолова, Институт по декоративни и лечебни растения

33

За опазване природата и здравето на човека, в резултат на активна научна дейност през последните години, на пазара се предлагат нови екологично чисти и биологично активни торове, чиито остатъчни вещества не се натрупват в растителната продукция и околната среда (Malinova, 2007; Sengalevich, 2007; Petkova and Kutev, 2017). За въвеждане в производството се налага новите минерални и органични торове да бъдат предварително изпитани при редица селскостопански култури. Цветята за своето развитие изискват балансирани и рационални системи на хранене с подходящи биоминерални и органични торове, съответстващи на съвременните технологии на отглеждане (Ivanova et al., 2005). Предимство на органичните торове е, че те не съдържат вредни примеси, които могат да доведат до увреждане на растенията или до натрупване на остатъчни вещества в почвата и продукцията. Освен това органичните торове са удобни за употреба, тъй като могат да се внасят с поливките при кореново торене или комбинирано с препаратите за растителна защита при листно третиране. Проучвания у нас в тази насока с цветните видове се извършват предимно в Института по декоративни и лечебни растения. При изпитване на органичните торове Биостим, Хумустим, Байкал, Лумбрикол и Плантагра при култури за отрязан цвят и саксийни цъфтящи видове (саксиен карамфил, мини карамфил, хризантема, петуния, импатиенс, гипсофила и др.) е доказан положителен ефект върху растежа и развитието на растенията (Kotopanova et al., 2006; Atanassova et al., 2007; Atanassova, 2012; Аtanassova and Nencheva, 2012; Atanasova and Zapryanova, 2013). У нас не са извършвани проучвания при пламъка с органични торове. Целта на проучването е установяване ефекта на органичните торове Комповет и Коковет върху растежа и развитието на Salvia splendens Ker.- Gawl. За изпитване влиянието на органичните торове – Комповет и Коковет е заложен съдов

опит при оранжерийни условия. Изпитаните торове имат следния състав: • Комповет - течен тор, получен от биотор на калифорнийски червей, съдържащ минимум 40% органично вещество, 110 мг/л нитратен азот, 250 мг/л амониев азот, 1100 мг/л P2O5, 4200 мг/л K2O, 20 мг/л MgO, 70 мг/л CaO, 10 мг/л Fe и тежки метали под допустимата норма; • Коковет - течен концентриран, получен от птичи тор, съдържащ минимум 45% органично вещество, 250 мг/л нитратен азот, 335 мг/л амониев азот, 2580 мг/л P2O5, 7580 мг/л K2O, 11 мг/л MgO, 50 мг/л CaO, 10 мп/л Fe и тежки метали под допустимата норма; Опитът е заложен в 4 варианта, с по 20 растения във всеки вариант. Използвани са 2 контроли – неторени растения (К1) и растения подхранвани с 0,03% разтвор на Мастербленд (К2).

I – неторени растения (К1); II – 0,03% разтвор на Мастербленд (К2); III – 2,0% разтвор на Комповет; IV – 0,5% разтвор на Коковет. За кореново подхранване на растенията с Комповет и Коковет са използвани дози, препоръчани от фирмата производител („Агробиовет“ ЕООД – София), а за Мастербленд – 0,03% разтвор, прилаган в практиката.

ПЛЮС

284 / 2018

Органични торове за растежа и развитието на пламък (Salvia splendens Ker.- Gawl)

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ЦВЕТАРСТВО

284 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Фиг. 2. Масов цъфтеж при растения, торени с Коковет при неторени растения

34 Фиг. 1. Масов цъфтеж Таблица 1. Влияние на торовете за встъпването на фазите на растеж при растенията Бутонизация Вариант

начало

масова

Цъфтеж начало

Прецъфтяване

масов

начало

масово

Продължителност на цъфтежа, дни

Пламък I – неторени растения (К1)

19.04.

25.04.

02.05.

08.05.

16.05.

28.05.

26

II – 0,03% Мастербленд (К2)

15.04.

18.04.

27.04.

02.05.

18.05.

28.05.

31

III – 2,0% Комповет

15.04.

19.04.

28.04.

03.05.

19.05.

28.05.

30

IV – 0,5% Коковет

14.04.

19.04.

26.04.

30.04.

18.05.

28.05.

32

Таблица 2. Влияние на органични торове върху височината на растенията при Salvia splendens Височина, cм Вариант

15.04. начална cм

30.04. cм

%

Прираст

15.05 cм

30.05

15.06

%

cм

%

cм

%

см

% спрямо К

Пламък I – неторени растения (К1)

5,2

6,8

100,0

11,2

100,0

14,0

100,0

17,1

100,0

11,9

100,0

II – 0,03% Мастербленд (К2)

5,2

7,0

102,9

11,9

106,2

16,0

114,3

18,3

107,0

13,1 ***

110,1

5,2

7,2

105,9

11,9

106,2

15,9

113,6

18,2

106,4

13,0 ***

109,2

5,2

7,1

104,4

14,0

125,0

17,4

124,3

20,6

120,5

15,4 ***

129,4

III – 2,0% Комповет IV – 0,5% Коковет

* (P≤0.05), ** (P≤0.01), *** (P≤0.001), а недоказаната разлика – ns

Мастербленд е сложен универсален минерален тор, съдържащ 20% азот (нитратен – 6,22%, амонячен – 3,88%, уреен – 9,90%), 20% разтворим фосфор (P2O5), 20% разтворим калий (K2O) и микроелементи. Растенията от вариантите на торене са поливани със 100 мл разтвор, а тези на контролата (К1) – неторени растения – със 100 мл вода. Извършени са 3 подхранвания, като първото е 15 дни след пикиране на растенията (30 март), а следващите – през 2 седмици. Опитът е заложен на 15 април с растения,

пикирани в саксии №9 в субстрат от почва, торф и перлит в съотношение 2:1:0,5. По време на вегетацията са наблюдавани фенофазите бутонизация и цъфтеж, като за начало на фазата са приети 10%, а за масови прояви – 60%. За край на опита е приета датата, при която 60% от растения са с 1 прецъфтял цвят. Отчетени са следните показатели: височина и диаметър на растенията, като първото отчитане е при залагане на опита (15 април), а следващите – през 15 дни. При подхранване с органичните торове Ком-

15.04. начален cм

30.04. cм

15.05. %

30.05.

cм

%

cм

%

см

% спрямо К

Пламък I – неторени растения (К1)

8,3

10,6

100,0

11,7

100,0

12,5

100,0

4,2

100,0

II – 0,03% Мастербленд (К2)

8,3

10,9

102,8

12,5

106,8

12,8

102,4

4,5 ns

107,1

8,3

11,8

111,3

12,0

102,6

13,0

104,0

4,7 ns

111,9

8,3

11,8

111,3

12,8

109,4

13,3

106,4

5,0 *

119,0

III – 2,0% Комповет IV – 0,5% Коковет

* (P≤0.05), ** (P≤0.01), *** (P≤0.001), а недоказаната разлика – ns

повет и Коковет и комплексния минерален тор Мастербленд, растенията встъпват по-рано във фаза бутонизация и цъфтеж в сравнение с неторените растения (табл.1). Началото на цъфтежа при растенията, подхранвани с Комповет и Коковет избързва съответно с 4 до 6 дни дни в сравнение с неторените растения (К1), а при минералния тор Мастербленд (К2) – с 5 дни. Масовият цъфтеж на растенията, торени с органичните торове, също настъпва по-рано, съответно с 5 до 8 дни в сравнение с тези на контролните растения (К1), докато при използване на Мастербленд (К2) масовият цъфтеж е отчетен с 6 дни по-рано (фиг.1 и фиг.2). Продължителността на цъфтежния период при растенията, подхранвани с двата органични тора и минералния тор е по-голяма от тази на неторените растения (К1) – с 4 дни при Комповет, с 5 дни – Мастербленд и с 6 дни при Коковет. Проучените органични торове и минералният тор, използван като контрола – К2, оказват положително влияние върху височината на растенията, като в сравнение с неторените растения (К1) процентът на прираста е повисок, с 9,2% (Комповет) до 29,4% (Коковет) – табл.2. Височината на растенията, торени с комплексния тор Мастербленд е с 1,2 cм поголяма от тази на неторените растения. Разликите в прираста на височина на растенията, подхранени с двата изпитани тора и Мастербленд, са с много добра доказаност (P≤0.001). По отношение диаметъра на растенията при подхранване с изпитаните торове отново са отчетени положителни резултати (табл.3). Процентът на прираста на торените растения надвишава този на неторените растения (К1) и е в границите от 7,1% (Мастербленд) до 19% (Коковет). Органичният тор Коковет е с най-добре изразен ефект, като разликите в прираста на

диаметъра с този на неторените растения са доказани при P≤0.05, а при Комповет и Мастербленд няма доказаност на резултатите (ns), тъй като стойностите на прираста са близки до тези на неторените растения (К1). Получените положителни резултати при подхранване на растенията с двата органични тора се дължат на високото съдържание на фулво- и хуминови киселини и микроелементи, които активират процесите на обмяната, осигуряват икономично използване на влагата и дават възможност на растенията да преодоляват неблагоприятните фактори на средата – студ, засушаване и др. Направеното от нас проучване за влиянието на Комповет и Коковет потвърждава положителния ефект на органичните торове, използвани при цветните култури (Kotopanova and Nencheva, 2008; Atanassova, 2011; Zapryanova and Аtanassova, 2013; Atanassova, 2015). При комплексния минерален тор Мастербленд положителното влияние върху растежа и развитието на растенията може да се обясни с оптималното съотношение на азот, фосфор и калий (20% : 20% : 20%) и с наличието на микроелементи. ИЗВОДИ Органичните торове Комповет и Коковет оказват положителен ефект върху растежа и развитието на пламъка. При подхранване на растенията с изпитаните торове началото на цъфтеж избързва с 4 до 6 дни, в сравнение с неторените растения, а продължителността на цъфтежния период също се увеличава с толкова дни. При кореново подхранване на растенията с Комповет и Коковет стойностите на височината и диаметъра на растенията са по-високи от тези на неторените растения. Най-добър ефект е получен при Коковет, при който растенията са по-високи с 29,4% и с по-голям диаметър – 19,0%.

ПЛЮС

Вариант

Прираст

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Диаметър, cм

284 / 2018

Таблица 3. Влияние на органични торове върху диаметъра на растенията при Salvia splendens

35

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

284 / 2018

ЕТЕРИЧНОМАСЛEНИ КУЛТУРИ

36

Селективни хербициди при отглеждане на разсад от седефче (Ruta graveolens L.) Десислава Ангелова, Анатоли Джурмански Институт по розата и етеричномаслените култури, Казанлък Седефчето /Ruta graveolens L./ е многогодишно растение от сем. Rutaceae. Изсушената херба, ожъната по време на цъфтеж притежава широк фитотерапевтичен ефект при невротично безсъние, бактериални инфекции, артрит, епилепсия и др. (Манолов, 2005). Етеричното масло на седефчето притежава светло-жълт до прозрачно бял цвят със зеленикав оттенък със силен специфичен аромат и горчив вкус. Парфюмерийната му оценка е висока и то с успех се използва за парфюмерийни и козметични цели. Качеството на етеричното масло до голяма степен се влияе от съдържанието на ундеканон-2, което е най-високо при дестилация на недозрели плодове (Мустяцэ, 1988). У нас има ограничено разпространение. Расте по сухи и скалисти места по Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Тракийската низина и Родопите до 400 м. надморска височина. Седефчето е защитен вид съгласно закона за биологичното разнообразие, забранен за събиране от дивата природа. Включен е и в Червената книга на България (Червена книга НРБ, 1984; Виткова, 1998). В Европа се отглежда в много страни. На по-големи площи се култивира в Германия, Холандия, Полша, Австрия и Италия. Седефчето синтезира и натрупва значител-

ни биологично активни вещества, в най-големи количества (до – 2%) растенията натрупват флавоноиди със спазмолитично действие, найвече под формата на рутин. В листата се натрупват 0,1–0,9% кумаринови съединения и фуранови кумарини. Притежава силна специфична миризма, която се дължи на значителни количества (0,3–0,7%) етерични масла. Основните компоненти на това масло са метилхептил-тенкетон (70%) и метил-нонил-кетон (20%). В седефчето се съдържат или образуват 0,2% хинолинови, фуранхилинови и акридонови съединения, а също така и отровни алкалоиди (Clabin, 1985; Виткова, 1998; Dzhurmanski, 2012). В началните фази от развитието си седефчето нараства много бавно, поради което създаването на нови насаждения е препоръчително да става с използването на разсад (Станев, 2013). Това наложи проучването на хербициди за борба с плевелите при разсадопроизводството, като резултатите са представени в настоящата статия. Изследването е проведено през периода 2012– 2013 г. в опитното поле на ИРЕМК – Казанлък. Опитът е заложен при полски условия с четири варианта в три повторения със следните хербициди: s-метолахлор (Дуал Голд 960 ЕК) – 115 г/дкa, пендиметалин (Стомп Нов 330 ЕК) – 99 г/дкa, оксифлуорфен (Фен 24 ЕК) – 16,8 г/дкa и контрола – нетретирана, неплевена. Ефикасността на хербицидите и селективността на препаратите са отчетени по скалата на EWRS (при бал 1 – няма повреда по културата, при бал 9 – културата е напълно унищожена). Видовият състав на плевелите е определен по окомерния метод. Сеитбата на семената е извършена разпръснато на добре подготвени легла на лехи с ширина 1м при сеитбена норма 2,5 кг/ дкa. Хербицидите са внесени веднага след засяване на семената.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

дребноцветна галинзога (Galinsoga parviflora Cav.). Многогодишните Многогодишни плевели видове плевели са представени Доза, Селективност Варианти от троскот (Cynodon dactylon L.), г/дкa по EWRS ефективност ефективност бр./м2 бр./м2 паламида (Cirsium arvense L.), пове% % тица (Convolvulus arvensis L.), млеКонтрола – 71 – 45 – – чок (Sonhus arvensis L.) и див пелин S-метолахлор 115 11 85 32 29 1 (Artemisia vulgaris L.). пендиметалин 99 4 94 28 38 1 S-метолахлор в доза 115 г/дкa проявява добро хербицидно дейстоксифлуорфен 16,8 5 93 30 34 1 вие върху едногогодишните плевели – кощрява, бяла лобода, подрумТаблица 2. Влияние на хербицидите върху добива на посадъчен материал от седефче че, овчарска торбичка и галинзога разпространени в опитната площ, Бр. растения, Вариант Разлики Доказаност като процентът на ефективност м2 достига до 85 (табл. 1). Контрола 9,8±1,2 – – Отчитането на плевелите показS-метолахлор 81,1±10,8 70,5 *** ва, че при пендиметалин (99 г/дкa) ефикасността срещу едногодишпендиметалин 100±14,2 90,2 *** ните едносемеделни и двусемеоксифлуорфен 65,3±17,1 55,1 *** делни плевели за двете години е Gd 5%=17, Gd 1%=26, Gd 0,1%=41 94%. При многогодишните плевели Установяването на посевните качества на процентът на унищожение е 38. семената е от първостепенно значение при След внасянето на оксифлуорфен са загинали производство на разсад от седефче. Лабора- 93% от чувствителните едногодишни плеветорната кълняемост на семената се установи ли. Получените резултати за ефикасността на при контролирани условия, в термостат при хербицида при този опит показват, че той е с температура 20–220С като отделните обра- добро действие срещу бяла лобода, обикновен зци са залагани в три повторения по 100 броя щир, овчарска торбичка и фасулче, което посемена в петриеви блюда. Семената на се- твърждава данните от предишни проучвания дефчето показват занижени посевни качества. върху ефективността на препарата (ГерасимоПрез първата година кълняемостта е в широки ва, 2013). граници от 15 до 42% според изследваните Проведените изследвания показват, че при образци. През втората година кълняемостта варианта без хербицид добивът на посадъчен спада незначително на 11–30%, докато на тре- материал от седефче е незначителен в рамкитата година тя намаля на 0,5%. Късият срок те на 8–11 броя растения от квадратен мена съхранение на семената показва, че при про- тър, поради силното заплевеляване на площта изводство на разсад от седефче трябва да (табл.2). Най-добри показатели са получени при се използват само едногодишни и двугодишни прилагане на пендиметалин в доза 99 г/дкa в семена, като задължително се изследват по- границите на 82–118 броя растения от квасевните им качества, тъй като има значител- дратен метър, което е един добре гарниран но вариране на кълняемостта при различните посев. При оксифлуорфен (16,8 г/дкa) полученипроизходи. те резултати са задоволителни и варират от На фиг. 1 са показани осреднените стойно- 44 до 86 броя растения от квадратен метър, сти на динамиката на покълнването на едно- като полученият стандартен материал намагодишни семена. От нея се вижда, че семена- лява с 27% спрямо останалите варианти с та от седефче имат ниска кълняема енергия в хербициди (65–78 %). рамките на 5% и изключително удължен срок на покълнване, достигащ до 50 дни. ПродължиИзводи: телният период на покълнване показва, че при Проучените хербициди са селективни за сепроизводство на разсад от седефче е препоръ- дефчето и могат да се използват при произчително да се използват хербициди. водство на разсад. В плевелните асоциации на опитната площ Най-добър хербициден ефект се наблюдава през различните години преобладават едно- при пендиметалин в доза 99 г/дкa внесен след годишните видове кощрява (Setaria glauca L.), сеитбата на семената. бяла лобода (Chenopodium album L.), пача треВ резултат на прилагане на хербицидите се ва (Polygonum aviculare L.), фумария (Fumaria избягват 3–4 ръчни плевения, което води до officinalis L.), овчарска торбичка (Capsella bursa- намаляване разходите за отглеждане на посаpastoris L.), полско подрумче (Anthemis arvensis L.), дъчен материал 5–6 пъти. Едногодишни плевели

284 / 2018

Таблица 1. Биологична ефикасност на хербицидите средно за 2012–2013 г.

37

Опитът на Индия при внедряване на устойчиви аграрни стратегии за развитие на селските райони

38

Гл. ас. д-р Николая Велчева, Отдел ,,Растителни генетични ресурси”, ИРГР ,,К. Малков”, гр. Садово

ПЛЮС

284 / 2018

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ЗЕМЕДЕЛИЕТО ПО СВЕТА

С подкрепата на програмата за техническо и икономическо сътрудничество (ITEC) на Министерство на Външните работи на Р. Индия български учени имат възможност да участват в международни семинари и да обменят ценен опит с колеги от цял свят във връзка с устойчивото развитие на земеделието и постигане на хранителна осигуреност чрез прилагането на иновативни научни подходи в аграрния сектор. В семинара на тема: „Устойчиви стратегии в земеделието за развитие на селските райони”, организиран от Националния институт по развитие на селските райони в гр. Хайдерабад, взеха участие научни работници и висши държавни чиновници от 10 страни с професионално направление Земеделие, съответно от Европа, Азия и Африка. Работната програма на семинара включваше образователни и практически модули, засягащи Общата селскостопанска политика на Индия, ресурсната обезпеченост, демографския профил на населението. Дискутирани бяха дейности във връзка с развитието на селските райони и трансфера на технологии от науката към практиката. Лектори бяха проф. д-р Пракаш Рао – Координатор на Национална стратегия за изменението на климата и смекчаване на последиците от бедствията, проф. д-р У. Редди – Генерален Директор и проф. д-р Шуман Чандра – ръководител на Факултет „Аграрни науки” към Националния институт по развитие на селските райони – гр. Хайдерабад. Индия е страна с богато растително разнообразие и ограничени в значителна степен и неравномерно разпределени водни и почвени ресурси. Селското стопанство е гръбнакът на индийската икономика, осигуряваща 16,6% от БВП и е с 99% частна собственост. В него е заето 65% от трудоспособното население на страната. По-голямата част от стопанствата са дребни от смесен тип (до 2 хa), но има и големи плантации, специализирани в отглеждането на ориз, чай, подправки – основно за из-

Национален институт по развитие на селските райони, гр. Хайдерабад, Индия

нос. Индия е най-големият производител в света на бобови култури, чай и мляко; на второ място по производство на плодове, зеленчуци, пшеница, ориз, фъстъци и захарна тръстика; водещ производител на памук и тютюн; световен лидер в производството на подправки – джинджифил, къри, индийско орехче и много други. Голям процент от населението живее в бедни селски райони. Фактори, които предопределят в голяма степен мащабите на научно-изследователските програми за развитие на земеделския отрасъл и ресурсите, отделяни от държавата за внедряване и подкрепа за изграждане на устойчиви аграрни стратегии. Устойчивото земеделие се измерва чрез следните показатели: икономическа ефективност, социална приемливост и екологична съвместимост. Основна цел на Националната програмата за развитие на селските райони на Индия е да се постига устойчив ежегоден 4%-ов растеж в сектор Селско стопанство при опазване на

Участници в семинар „Устойчиви стратегии в земеделието за развитие на селските райони”, гр. Хайдерабад

284 / 2018 ПЛЮС

растителна защита, щадяща околната среда, за което са нужни квалификация и преквалификация на заетите и контрол на технологичните процеси. За постигането на устойчиво развитие се контролират експлоатацията на ресурсите, насочеността на инвестициите, ориентирането на технологиите, като институционалните механизми поддържат съотношението помежду им за увеличаване на настоящия и бъдещ потенциал, подсигуряващ човешките потребности. Като устойчив селски район се определя този, в който е налице стопанска конкурентоспособност, социално приемливи условия на живот и екологична съвместимост с изискванията за опазване на околната среда. Опазването на растителните генетични ресурси е важна част от целенасочените дейности за постигане целите на устойчивото земеделие. Организирани са специализирани центрове за обучение към кооперации на фермери, осигуряващи на членовете си безлихвени кредити, сертифицирано семепрозводнство на сортове, доставящи препарати и торове на преференциални цени, осигуряващи окачествяване, окрупняване и пазар за продукцията. Консултациите на специалистите са безплатни и приоритетно се извършват в стопанствата на земеделските производители. В последните години все повече фермери в Индия се връщат към традиционните земеделски методи за отглеждане на културите, с намалено използване на пестициди, синтетични торове, регулатори и стимуланти. Това тяхно

ЗЕМЕДЕЛИЕ

околната среда и природните ресурси – вода, почва, растителен и животински генофонд. Приоритетни направления са: • Интегрирано развитие на сектора, отглеждащ основните продоволствени култури – пшеница, ориз, бобови и маслодайни.

• Механизация на земеделските стопанства.

• Дейности, свързани с повишаване на почвеното плодородие и ограничаване на ерозията.

• Развитие на неполивни селскостопански системи във и извън крайречните зони.

• Държавна подкрепа за дребните стопанства от семеен тип.

• Схеми за интегрирана борба с вредители и болести.

• Иновативни схеми за приложение на органични и био-торове.

• Насърчаване на неземеделски дейности в селските райони.

• Укрепване на пазарната инфраструктура и развитие на маркетинга.

• Насърчаване на консултантски услуги и създаване на центрове за научно обслужване.

• Дейности, свързани с повишаване дела на зеленчукопроизводството и популяризиране на микросистеми за напояване, в предвид обстоятелството, че само 16% от обработваемата площ е поливна.

• Развитие на животновъдството и риболовните дейности. Устойчивото земеделие се основава на добрите земеделски практики, в които важна роля имат сеитбообращенията и интегрираната

39

284 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

40

Център за обучение на фермери към кооперация, с. Мулканур, щат Андра Прадеш, Югоизточна Индия

Основно училище, гр. Хайдерабад

решение е в резултат на бързо повишаващия се интерес към консумацията на екологичночиста продукция. Органичното производство е в основата на постигането на устойчива земеделска система. Характерна особеност на индийското биологично земеделие е, че се преминава постепенно от конвенционално към органично производство. Счита се, че на петата година добивът се стабилизира и стопанството би могло да реализира печалба. Биофермерите се субсидират за компенсиране на загубите в този период. Индия е страна с голямо разнообразие на местни сортове, които са най-подходящи за отглеждане в условията на органично земеделие, могат да развият на високо равнище своя адаптивен и продуктивен потенциал и да осигурят доход на фермерите при ниски вложения. Провежда се целенасочена политика за опазване на растителния генофонд и съхранение on farm на местните сортове в конкретните формообразователни райони на отглеждане. Подкрепата за фермерите от страна на науката се изразява в контрол при размножаването на семената и чрез консултанска дейност на място в помощ на стопанствата. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Обучението и изграждането на специализира-

Експериментална лаборатория за създаване на органични препарати за растителна защита и био торове, гр. Бенгалор, Южна Индия

ни компетенции по програма ITEC е уникален шанс за запознаване с опита на Индия – страна, държаща най-висока позиция при оценка на икономическото развитие по всички стопански показатели след Китай. Курсовете предоставят възможност за осъществяване на професионални контакти, изграждане на международни експертни връзки, както и за споделянето на професионални умения с широк спектър в аграрната сфера. По време на посещенията в селските райони за фонда на Националната генбанка към Института в Садово са дарени от фермерите семена от местни сортове алабаш, пипер, ориз, памук и фъстъци. Те са регистрирани за научно-образователни цели по паспортни данни, включващи таксономично описание, произход, информация за стопанството – донор на семената. По време на съпътстващата богата културна програма на семинара бяха посетени исторически забележителности, фестивали, местни пазари, училища. Участниците бяха запознати с кулинарната и битова многообразност, традиционен колорит и специфичното изкуство на Индия. Участието на гл. ас. д-р Николая Велчева от ИРГР Садово е финансирано по програма ITEC и е осъществено благодарение на активното съдействие на Посолството на Р. Индия в България.