Земеделие плюс by Enthripy 1

ISSN 1310-7992

www.abi.bg

6–7’2011

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

технологии в хармония с природата

ТЕХНИКА ЗА СЪВРЕМЕННИ АГРОТЕХНОЛОГИИ

Сеялки от моделен ред АСТРА (СЗ 3,6 А; СЗТ 3,6А; СЗП 3,6Б; СЗ 5,4; СЗТ 5,4) са предназначени за редово засяване на семената на зърнени, зърнено-бобови култури и други, които са близки к ъм зърнените к улт ури по размер на семената и норми на сеене с едновременно внасяне на минерални торове.

Сеялки пневматични 6-редови ВЕГА 6 и 8-редови ВЕГА 8 за точно засяване на семената на окопни култури според минималната (Mini Till) и традиционната агротехнологии с едновременно (отделно от семената) внасяне в засяваните редове на минерални торове и с уплътняване на почвата.

Брани дискови 2-редови от модел ПАЛЛАДА и 4-редови от модел АНТАРЕС с диапазон на ширината за загребване от 2,4 до 6 м. за ресурсоспазващо предсеитбено основно обработване на почвата, за унищожаване на плевели и наситняване на следжътвените остатъци.

Пневматични универсални сеялки от моделен ред ВЕСТА. ВЕСТА 8 и ВЕСТА 6 за точно засяване на семената на окопни култури с едновременно внасяне на гранулирани минерални торове. ВЕСТА 12 за точно засяване на калибрирани, дражирани и обикновени семена на захарно и кръмно цвекло и други окопни култури.

Култиватор АЛЬТАИР за междуредово обработване на посевите на окопни култури с едновременно внасяне на гранулирани минерални торове. Осигурява висококачествено разрохкване на почвата между редиците на дадена дълбочина с унищожаване на плевели.

ОРИГИНАЛНИ РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ. МРЕЖА ОТ СЕРВИЗНИ ЦЕНТРОВЕ. Виж в детайли:

www.chervonazirka.com

Частно акционерно дружество «Търговски дом «Червона зирка» Отдел за продажби в Украйна: тел.: +38 (0522) 35-61-15, 35-61-43

ООД «Бултрекс» гр. Левски т. 359-650-8-30-18 ООД «Оптиком» гр. Стара Загора, т. 359-426-1-66-46 ЕТ «Пряспа-Светозар Киров», гр. Добрич, т. 359-586-3-01-59

Българска Агенция Новини от МЗХ

по Безопасност на Храните

www.abi.bg

Õ¿√–¿ƒ» «¿ »ÕŒ¬¿÷»»

«‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂÚÓ Ë ı‡ÌËÚÂ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë Ì‡„‡‰‡Ú‡ Á‡ ¡˙Î„‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏÂ Ì‡ "¬Â˜Â Ì‡ »ÁÎÓÊËÚÂÎˇ - ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËÏ‡ "Ã‡‰‡‡" ¿ƒ - „. ÿÛÏÂÌ —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ Á‡ ÔËÍ‡˜Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÚÌ‡ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇ¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ АКАДЕМИЯ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА 4 ÚÓ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ‡ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ Ó·Î‡ÒÚÚ‡ "Õ‡Û˜Ì‡ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ Ì‡ ‡„‡Ì‡Ú‡ ÔÓÎËÚËÍ‡ 4 ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ «≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–» Нови биостимулатори при памука 5 «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â ÔÂ‰≈ÙÂÍÚË‚Ì‡ ·Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÒÂ‰‡ÚÂÎ Ì‡ ÍÓÏËÒËˇÚ‡ ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ Í‡Ì‰Ëпроветряване ÔËАктивно Ô¯ÂÌËˆ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏËÍ‡за сушене 7 ‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ë Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡ÚÂ„Óна рапични семена ¡Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 7 ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚËÂ . Хербициден семепроизводен ∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ ефект —‡Í‡при ÔÎ‡ÌËÌ‡ ¬ ‡Á‰ÂÎ "Ã‡¯ËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎÌ‡ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 10 посев от пасищен райграс Á‡ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" ÔÓ·Â‰ËÎ Â ÙËÏ‡ "¬»—Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав –¿—“»“≈ÀÕ¿ ЕКОЛОГИЯ «¿Ÿ»“¿ Найденов откри жътвата в село Божурец, община Кавар—≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ Î˛˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔËнаÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË Биологична активност почвата при на, на нивата на зърнопроизводителя Драгомир Узунов. Marathon Magnum. Ò˙Ò ÒÎˇÚ‡ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ органично сеитбообрaщение На събитието присъстваха земеделски производители от (Ô¯ÂÌËˆ‡, ÚËÚËÍ‡ÎÂ, Â˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 12 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓ ÔÎ‡ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó региона, журналисти, организаторите – прес службата на РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА «≈À≈Õ◊”÷» Ë ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡вносители "ÕÓ‚Ë МЗХ, и, разбира се, екипът на фирма VAREX, БиопродуктиÌ‡за·ÓÍÓÎË борба сËвредителите œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Í‡ÙËÓÎ 16 ÒËÒÚÂÏË Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ Ì‡ ÏÎˇÍÓ ‚ Ï‡ÎÍË на земеделска техника CHALLENGER. при оранжерийни √ÂÌÂÚË˜ÌË ÂÒÛÒË ÓÚкраставици Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18 15 Ë ÒÂ‰ÌË Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚по-добро ÏÓОчакваÙÂÏË се качеството на реколтата да бъде Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ ЗЕЛЕНЧУЦИ от миналата година, заяви министърът. Количеството ·ËÎÌË Ï‡Ì‰Ë" ‚ ‡Á‰ÂÎ - "Ã‡¯ËÌË, ËÌÒÚ‡Î‡-ще ﬂ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ 33 около 3,9 млн.Á‡ тона пшеница и около 700 хил. тона Листното подхранване и вегетативните ˆËËбъде Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 ечемик. По-доброто качество ще бъде дотатъчно прояви на пипер 18 — ÌÓ‚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡ËÌ‡ -пшеница √Â„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌÌ‡ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒÍ‡ ÍÛÎÚÛ‡ 38 за производството на хляб по стандарт „България“, каза БИБЛИОТЕКАТА – МАТОЧИНА 21–28 ÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â Ò «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„Ó‚ËˇÚ‡ министър Найденов. Той прогнозира, чеÓÚÎË˜ÂÌ няма да има ЗЕЛЕНЧУЦИ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂÌ‡ Ë ÔÓÒ Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î 40 скок в цената на зърното, тъй като Русия отвори пазара Модел за производство на си. Министърът не очаква и поскъпване на хляба. Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î". Ã¿ÿ»Õ» Двамата "“ÓÓ‚Â с изпълнителния директор на фонд ≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ‚ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 29 ¬ ‡Á‰ÂÎ индетерминантниÓÔÂ‡ˆËË сортове домати Ë ÔÂÔ‡‡ÚË Á‡Държавен ÒÂÎÒÍÓÚÓ „Земеделие“ ÔÓ·Â‰ËÚÂÎ Румен Порожанов подкараха In MeÏoriam: Ã‡Û¯Í‡ ’ËÌÓ‚‡ 44 32 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ комбайн ÏÂÎËÓ-на Доматен миниращ молец жътвата. Те сложиха и парички в първите снопове заедно ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Драгомир Á‡ Ò‚Óˇ Узунов. ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ Á‡ ЛОЗЕ И ВИНО със зърнопроизводителя ‡ÍКоличество ‰‡ ÒÂ ÓÔ‡ÁËи качество ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂÎÂ 45 ÔÂ‡·ÓÚÍ‡ Ì‡ Ó„‡ÌË˜ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. И както си е по стар български обичай на първа жътва ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 ‚ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" ÒÂ се похапва погача с шарена сол и мед. Председателката на добива от грозде 34 Õ‡„‡‰‡Ú‡ –¿“ ¿ »—“Œ–»ﬂ Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в ‚˙˜Ë Ì‡ Õ‡ˆËÓÌ‡ÎÌ‡ ‡ÒÓˆË‡ˆËˇ Á‡ ‡ÁНАПОЯВАНЕ ÕËÍÓÈ ÌÂ Â ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıÎˇ·‡ 48 България – Мариана Кукушева, не пропусна да спомене, ‚˙Ê‰‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ Ì‡ ÔÓÓ‰‡ ·˙Î„‡ÒÍ‡ Подготовка на площите за напояване по бразди 37 ÷¬≈“¿–—“¬Œ че от хляба никой не Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏÎÂ˜ИКОНОМИЧЕСКИ ÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium ИЗМЕРЕНИЯ M.) 50 ÏÎÂ˜Ì‡ е по-голям и затова, ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ Î‡ÍÚ‡ˆËÓÌЗакъснялата приватизация на българската ÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51 когато посягаме към Ì‡ ÏÎÂ˜ÌÓÒÚ. тютюнева промишленост 40 него – може само с ¡»¡À»Œ“≈ ¿ "«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Ò" чисти ръце. ÃÂÌÚ‡ 21-32 Конкурентоспособни ли са фермите

Първа жътва за 2011-а

на физически лица

Сп. „Земеделие

»Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1îплюс” ≈ŒŒƒ, –Â‰‡ÍˆËÓÌÌ‡ ÍÓÎÂ„Ëˇ: √Î‡‚ÂÌ »ÌÊ. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡3,GSM: 0884 МЗХ,Â‰‡ÍÚÓ: ПРСР, ДФЗ 6, 9, 14, 20,612 31, 635 36, 39

–Â‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ PR Ë ÂÍÎ‡Ï‡ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 œÂ‰ÔÂ˜‡ÚÌ‡ ÔÓ‰„ÓÚÓ‚Í‡ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Редактор М. Спасова +359С.2Пекова, 852 02GSM 48 0888 336 519 PR и “ÂÎ.: реклама

Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД ÷ÂÌ‡: 5,00 Î‚. E-mail: zemedelieplius@mail.bg Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.

œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. Â‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459; ¿Í‡‰.Издател ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚÂ‚‡, „Ентропи 1” ЕООД, Редакционна колегия: ÔÓÙ.Проф. ‰.ËÍ.Ì. ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, д-рœÎ.ÃË¯Â‚, Ив. ТрънковÒÚ.Ì.Ò.I – Отг. редактор, GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. “.ÃËÚÓ‚‡, Атанасов,ÒÚ.Ì.Ò. проф. д.‰- с. н.ƒ.»Î˜Ó‚ÒÍ‡, Л. Кръстева, ÒÚ.Ì.Ò.проф. ‰- д.¬. ÓÚÂ‚‡, ‰Óˆ. ‰-проф. “. ÓÎÂ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- с. н. Р. Бъчварова, д. ик. н. Пл. Мишев, . ˙ÌÂ‚‡, ‰- Õ.¡‡ÎÂ‚ÒÍË, ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д-р Д. Домозетов, доц. д-р Т.ÔÓÙ. Митова, доц. д-р Д. Илчовска, ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡ÒÍ‡ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, В. Котева,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Т. Колев, доц. д-р К. Кънева проф. д-р Н. Балевски, проф д. с. н. М. Семков, доц. д-р Б. Николов, доц. д-р В Гайдарска

—ÔËÒ‡ÌËÂ ì«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Òî Â ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂÎ Ì‡ Ì‡È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌËÂ ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г. Списанието се издава с подкрепата на:

ñï.сп. „Çåìåäåëèå 2010 ã. „Земеделиеïëþñ”, плюс”,áð.бр.2, 6–7, 2011 г.

Актуално

ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов участва в заседание на Управителния съвет на Селскостопанската академия, проведено за първи път под ръководството на новия председател доц. д-р Георги Костов, на 04.07. 2011 г. Министърът подчерта законосъобразността на всички действия при смяната на ръководството на ССА. Това не е политическо решение, което ще бъде потвърдено с инициирането от него на промени в закона за ССА. С тях ще се гарантират демократичността и конкурсното начало в работата и при избора на ново ръководство на Академията. Управителният съвет избра нов зам.-председател доц. д-р Галина Панайотова, и нов научен секретар доц. д-р Маргарита Николова. Доц. д-р Галина Панайотова завършва през 1982 г. Аграрен университет Пловдив специалност „Зърнопроизводство” с допълнителна квалификация „ Икономика на селското стопанство”. Ръководи и координира национални и международни научни програми и проекти в областта на селекцията и семепроизводството. До момента временно изпълняваше длъжността директор на Институт по земеделие и семезнание „Образцов

чифлик” – Русе. Доц. д-р Маргарита Николова завършва висшето си образование през 1970 г. във ВСИ, София, специалност "Агрономство-полевъдство". От 1970 до1997 г. работи в Института по почвознание “Н. Пушкаров”. От 1997 г. е доцент в ЛТУ. От 2001 до 2005 г. е изпълнителен директор на Националната службата по съвети в земеделието. От 2007 г. е декан по научната дейност на Лесотехническия университет. Ръководи и координира национални и международни научни програми и проекти в областта на аграрната наука. Управителният съвет прие Обръщение на новоизбрания състав на Изпълнителното бюро към научния колектив и служителите от Селскостопанската академия. В заседанието на Управителния съвет участваха: акад. Атанас Иванов Атанасов – Агробиоинститут;

проф. дсн Лилия Иванова Кръстева – директор на ИРГР – Садово; проф. дсн Марин Методиев Тодоров – директор на ИПЖЗ – гр. Троян; доц. д-р Аргир Тодоров Живондов – директор на ИО – Пловдив; доц. д-р Стайка Станева Лалева – директор на ЗИ – Стара Загора; доц. д-р Нели Кирилова Вълкова – директор на ИПТП – гр. Чирпан; доц. д-р Димитрина Йотова Илчовска – директор на ИЦ – гр. Кнежа; доц. д-р Мартин Димитров Банов – ИП „Н. Пушкаров" – гр. София; акад. Александър Хараланов Александров – директор на И-т по гората – БАН; проф. дсн Нино Петков Нинов – ректор на ЛТУ – гр. София; проф. д-р инж. Георги Иванов Вълчев – ректор на УХТ – Пловдив; доц. д-р Димитър Фердинандов Греков – ректор на АУ – гр. Пловдив; проф. дтн Христо Иванов Белоев – ректор на РУ „Ангел Кънчев" – Русе. Пресцентър на МЗХ

Обръщение към научния състав и служителите на Селскостопанската академия Уважаеми колеги, Пред новоизбраното ръководство на Селскостопанската академия, стоят важни и неотложни задачи. Поставянето им на дневен ред сега е резултат от дългогодишното отлагане и нерешаването на натрупвани с години проблеми. Дългосрочните задачи, чието оперативно и навременно решаване заедно с ръководството и екипа на Академията ще започнем веднага, няма да попречи на усилията ни за адекватно изпълнение на непосредствената отговорност - задачата на деня. Осигуряването на успешното приключване на кампанията по прибирането на реколтата е от първостепенна важност. Извършеният анализ ясно идентифицира предстоящите задачи от нормативен, организационен и финансов характер и определя важната роля на ръководството и екипа на Селскостопанска академия за тяхното решаване. Развитието на аграрната наука като потенциал на земеделския сектор на България в контекста на съвременната европейска аграрна политика изисква това от нас. По-нататъшното изпълнение на дългосрочните цели е свързано с активна работа за осигуряване на допълнителни или поне минимални средства за прилагане на резултатите от научните задачи. В тази посока ще бъдат предприети конкретни стъпки за промяна на закона за Селскостопанската академия, които целят: - Създаване на условия за демократичен избор на органи за управление; - Засилване на проектното начало при финансирането на дейността на поделенията; - Справедливо разпределение на собствените приходи от дейността на Академията. Уважаеми колеги, набелязвайки непосредствените приоритети в бъдещата работата на ръководството и екипа на Селскостопанска академия, искаме да ви уверим, че не се предвижда апокалиптичен сценарий за унищожаване, закриване, уволнения, освобождаване или масово разпродаване на собствеността, управлявана от звената на академията. ИЗПЪЛНИТЕЛНО БЮРО НА СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ, 4 юли 2011 г.

бр. 6–7, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Важен елемент в технологията на отглежследните варианти: 1) ФП-160 мл/дкa; 2) дане на много култури е използването на ФП-100 мл/дкa; 3) РП-160 мл/дкa; 4) РПрастежни регулатори. Те влияят върху 100 мл/дкa; 5) Унимил-150 мл/дкa; 6) продуктивносттта на растенията, като Унимил-100 мл/дкa; 7) ВП-120 мл/дкa; засилват обмяната на веществата, ак8) ВП-80 мл/дкa; 9) ПБ-120 мл/дкa; 10) тивизират усвояването на хранителни ПБ-60 мл/дкa; 11) МНП-241-120 мл/дкa; елементи и преразпределението им в 12) МНП-241 -60 мл/дкa; 13) НП-55 -120 организма (Nickel, 1982). Памукът е една от мл/дкa; 14) НП-55 -60 мл/дкa;15) Контрола-без културите, при които приложението и изучаването третиране. Третирането беше извършено, когато 50 на действието на биостимулатори е проучвано % от растенията бяха навлезли във фаза цъфтеж. през всички етапи от онтогенетичното й развитие Данните за общия добив са обработени по метода (Иванова И.,1990 г.; Колева М., 2005 г., 2008 г.). на дисперсионния анализ. Изследвания, провеждани в Калифорния показват, Основен лимитиращ фактор за растежа, развиче прилагането на Мепикват хлорид в началото тието и реализацията на продуктивните възможна цъфтежа увеличава броя на завръзите, които ности на памука са температурата и валежната се запазват в първите плодни клонки. Въпреки че обезпеченост. По отношение на метеорологичните растежните регулатори са важна част от програмата условия в периода на цъфтеж и плодообразуване за управление на памукопроизводството, те могат да и през трите години на изследването са отчетени доведат до намаление на добива, ако се прилагат в средномесечни температури на въздуха близки периоди, когато количеството валежи е малко, т.е. по стойност на средната температура отчетена за когато растенията са подложени на стрес. Синте- многогодишен период (табл. 1). Валежите са под зирането на нови биостимулатори и районирането нормата, неравномерно разпределени и не могат на нови сортове в производството налага необходи- да компенсират недостига на влага в критичните мостта тези проучвания да продължават. фази на развитие на растенията, което в съчетаЦелта на настоящото проучване е да се ние с ниската атмосферна влажност се отразява установи влиянието, което оказват някои нови неблагоприятно върху общия добив и качеството биологично-активни вещества (БАВ), приложени на продукцията. във фаза цъфтеж на памука, върху растежа и Данните за влиянието на включените в опита продуктивността, като се имат предвид разноо- биостимулатори са представени в таблица 2. През бразните метеорологични условия и различните 2007 г. при третиране с ФП в доза 100 мл/дкa и ПБ дози на приложение на БАВ. - 120 мл/дкa е отчетено увеличение на общия добив Опитът беше заложен на почвен тип излужена съответно с 31.9 кг/дкa и 14.9 кг/дкa. През 2008 г. смолница в подължение на три години (2007-2009г.) при ФП -100 мл/дкa също се наблюдава нарастване в опитното поле на ИПТП Чирпан. Предшественикът е твърда пшеница. Памукът - сорт Чирпан 539 - е Табл. 2. Добив от суров памук, кг/дкa отглеждан по общоприетата технология, при непогодини Средно 2007 2008 2009 ливни условия и норма на торене 10 кг/дкa N. Варианти Беше проучено действието на седем биоло- ФП-160 мл/дка 157.7 152.8 239.8 183.4 гично-активни вещества приложени в две дози, ФП-100 мл/дка 191.7 180.6 219.9 197.4 във фаза цъфтеж на памука. Реализирани бяха РП-160 мл/дка 131.9 175.9 241.7 183.2 Табл. 1. Метеорологична характеристика през вегетационния период на памука за 2007–2009 г. месеци IV V VI VII средномесечна температура на въздуха, С° 2007 11.7 18.7 23.1 26.2 2008 9.7 16.7 21.1 23.1 2009 11.9 18.3 21.6 24.2 1928-2007 11.9 16.9 20.8 23.3 валежи, мм 2007 18.8 53.0 38.9 2008 65.9 35.8 95.4 30.7 2009 16.6 15.6 14.4 88.7 1928-2007 44.9 62.4 65.7 54.0 Години

VIII 24.3 25.6 23.4 22.3 62.1 3.4 34.6 41.5

РП-100 мл/дка Унимил-150 мл/дка Унимил-100 мл/дка ВП-120 мл/дка ВП-80 мл/дка ПБ-120 мл/дка ПБ-60 мл/дка МНП-241-120 мл/дка МНП-241 -60 мл/дка НП-55 -120 мл/дка НП-55 -60 мл/дка Контрола / Check

141.9 152.9 131.9 127.5 154.4 174.7 153.7 139.5 126.2 138.4 135.6 159.8

166.7 152.8 152.8 175.9 162.0 171.3 171.3 166.7 152.8 185.2 180.6 171.3

Фактор А – БАВ p≤5%=24.9 p≤1%=33.1 Фактор В – години p≤5%=11.2 p≤1%=14.8 АхВ p≤5%=43.3 p≤1%=57.3

262.0 222.2 185.2 217.6 208.3 208.3 203.7 208.3 208.3 180.6 212.9 236.1

190.2 175.9 156.6 173.7 174.9 184.8 176.2 171.5 162.4 168.1 176.4 189.1

p≤0.1%=42.8 p≤0.1%=19.1 p≤0.1%=74.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

Земеделски култури

НОВИ БИОСТИМУЛАТОРИ ПРИ ПАМУКА

Табл. 3. Дисперсионен анализ за общия добив от суров памук източник на вариране общо блокове

степени на свобода 134

сума от квадрати 216185

влияние на фактора, % 100

средни квадрати

1076

0.5

538

варианти

152460

70.5

3465***

фактор а - стимулатори фактор b - години ахb/axb грешка

14625

6.8

1044.64

113926

52.7

56963***

28 88

23909 62469

11.1 28.9

853.893 711.921

на общия добив с 9.3 кг/дкa, а добивът реализиран след употребата и на двете дози на ПБ се изравнява с този на контролата. През съответната година и след прилагането на РП-160 мл/дкa, ВП-120 мл/дкa, и двете дози на НП-55 е отчетен общ добив превишаващ добива получен от контролния вариант, но получените разлики са недоказани. През 2009 г. увеличение на добива е отчетено след прилагането на ФП-160 мл/дкa и двете дози на РП. При останалите биостимулатори реализираните добиви са по-ниски в сравнение с тези на нетретираната контрола. Средно за тригодишния период на изследването положителен ефект върху общия добив от суров памук е установен след третиране с ФП-100 мл/ дкa и РП-100 мл/дкa, съответно с 4.4% и 1.1%, но

получените разлики са статистически недоказани. Направеният двуфакторен дисперсионен анализ показва, че от общото вариране на данните изпитваните варианти оказват най-силно влияние – 70.5 % (табл.3). От двата фактора на опита условията на годините (фактор В) имат много силно влияние – 52.7 % и то е доказано при ниво на вероятност p≤1%, а влиянието на фактор А-биостимулатори е 6.8 % и не е доказано. Взаимодействието между условията на годините и приложените растежни регулатори (АхВ) е 11.1 % от влиянието на вариантите и не е статистически доказано. ИЗВОДИ Стимулаторът ФП в доза 100 мл/дкa, внесен във фаза цъфтеж на памука увеличава добива от суров памук от 9.3 до 31.9 кг/дкa или средно с 4.4 %. Стимулаторът РП в доза 100 мл/дкa оказва слаб положителен ефект върху добива, а добивът реализиран след употребата на останалите растежни регулатори е по-нисък в сравнение с нетретираната контрола. Условията на годините оказват най-силно влияние върху величината на добива – 52.7 %, следвани от влиянието на биостимулаторите – 6.8 %. Взаимодействието между растежните регулатори и метеорологичните условия не е доказано. Минка Колева ИПТП – Чирпан

Новини от МЗХ

Стартираха „Дни на отворените врати” по Програмата за развитие на селските райони 2007–2013 Кампания под мотото „Дни на отворените врати” по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. на Министерство на зедемелието и храните бе открита на първи юли в Добрич. Тя стартира с Информационен щанд на МЗХ, който бе разположен пред сградата на Община Добрич град, където земеделски производители и потенциални кандидати по програмата бяха консултирани на място от служители на министерството. Стартирането на кампанията съвпадна с официалното откриване на жътвата от Министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов край Каварна, както и проведения след това Консултативен съвет по хлебното зърно в Добрич. На информационния щанд на МЗХ всички заинтересовани можеха да получат актуална информация за Програмата за развитие на селските райони. На въпросите им отговаряха експерти от Националната служба за съвети в земеделието и МЗХ. На близо 250 души бяха раздадени информационни брошури и материали за програмата, интересът им беше насочен към изпълнението на инвестициите и възможностите за нови проекти по мярката „Млад Фермер”, както и „Модернизиране на земеделските стопанства” от ПРСР. Кампанията „Дни на отворените врати” на МЗХ за ПРСР 2007-2013 се провежда със съдействието на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ), всички областни и общински структури на министерството, както и областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие”. Тя ще протече в рамките на една календарна година във всички 27 области на страната, където ще се провеждат срещи със земеделски производители и кандидати по програмата, както и с медиите. Сп. „Земеделие плюс”

бр. 6–7, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

АКТИВНО ПРОВЕТРЯВАНЕ ЗА СУШЕНЕ НА РАПИЧНИ СЕМЕНА

Активното проветряване е най-ефективния способ за съхранение на рапично семе не само от технологична и експлоатационна гледна точка, но то е икономически оправдана обработка. Според поставената цел активното проветряване се прилага за: Профилактично проветряване. Прилага се при дългосрочно съхранение на сухо рапично семе. Способства за предотвратяване на самозагряването и влошаване на качеството при съхранение чрез изравняване на температурата и влажността на насипа. При профилактичното вентилиране става непрекъснато освежаване на междузърненото пространство, което подтиска жизнеспособността на микрофлората; запазва специфичния мирис на семената; съществено понижава загубите при съхранение от намаляване на интензивността на дишане, травмиране и разпрашаване. Охлаждането чрез активно проветряване се прилага за съхраняване на сухо (влага до 8%), влажно (до 12%) и мокро семе (над 12%). Целта е заскладеното рапично семе да се охлади на първи етап интензивно до 18ºС и след това при благоприятни климатични условия до 0-5ºС. При температура под 18ºС всички физиологични и микробиологични процеси са силно затормозени и съхранението протича с незначителни изменения на качествените показатели. При температура на семената под 5ºС се унищожава наличната зараза. Влажна и мокра рапица с температура под 5ºС може да се съхранява краткосрочно (от няколко дни до два-три месеца в зависимост от влагата) преди изсушаването й без опасност от влошаване на качеството. Нискотемпературното сушене цели постепенно намаляване влажността на семената в процеса на съхранение с активно проветряване. На нискотемпературно сушене се подлага средно сухо и влажно рапично семе с влага до 12%. Принципно изискване при активното проветряване е да не се допуска навлажняване на съхраняваното рапично семе от атмосферния въздух. За целта трябва да се определи възможността за вентилиране с отчитане на равновесната влажност на рапичното семе в зависимост от относителната влажност и температурата на въздуха. Относителната влажност на въздуха (ОВВ) се определя като съотношение на масата на водните пари във въздуха към масата на водните пари на въздуха при влажност 100% (мъгла, дъжд). Относителната влажност на въздуха зависи от неговата температура. При едно и също влагосъдържание с повишаване на температурата относителната

влажност намалява с 4% за всеки градус и влагопоемността му се увеличава. Относителната влажност на въздуха влияе върху затоплянето и развалата на семената поради биологичната активност на самите семена, плесените и инсектите. Плесените например изискват за развитието си ОВВ над 60-65% и благоприятни за тях температури. Определянето на относителната влажност на околния въздух става с тарирани експресни термохигрометри. Вентилирането е възможно, когато влажността на рапичното семе е по-висока от равновесната му, определена за даденото състояние на въздуха. Равновесна влажност на рапичното семе е влажността, при която влагообменът между въздуха и семето се прекратява и зависи от относителната влажност на въздуха и от температурата на заскладеното рапично семе (таблица 1). Затъмнените стойности са на влагите при съответните температури и ОВВ, при които се предотвратява развитието на плесени и повреди на семената от затопляне. Като здравословно ниво за дългосрочно съхранение на рапица се препоръчва ОВВ под 60%. Например при температура 25ºС семената трябва да са с влага до 7,6%, за да бъде ОВВ до 60%. Когато ОВВ надвишава 65% съхраняемостта на рапицата намалява и се изисква бързото й охлаждане или сушене преди дългосрочно съхранение. Управление на системите за аериране При изграждането на новите зърнохранилища и в голяма част от съществуващите силозни вместимости се прилагат съвременни системи за управление на вентилирането. Те включват система за температурен контрол на съхраняваното зърно (семе), измерване на температурата и относителната влажност на подавания (пресен) и отработен (преминал през зърното/семето) въздух, контролери и регистриращи прибори. Те са приложими при съхТабл. 1. Влияние на температурата и ОВВ върху влагата на рапица 0 ОВВ, % 20 30 40 50 60 70 80 90

4,5 5,9 7,4 8,8 10,3 12,1 14,2 17,2

Температура, оС 5 10 15 4,1 5,5 6,8 8,1 9,6 11,2 13,2 16,0

3,8 5,1 6,3 7,6 9,0 10,5 12,3 15,0

3,6 4,8 6,0 7,1 8,4 10,0 11,6 14,2

3,4 4,5 5,6 6,8 8,0 9,3 11,0 13,5

3,2 4,3 5,3 6,4 7,6 8,9 10,5 12,8

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

ранение на сухо и средно сухо рапично семе или като по-следващ етап от провеждане на нискотемпературно сушене или интензивно подсушаване, чрез допълнително нагряване на подавания в рапицата въздух. Вентилиране на сухо семе без навлажняване е възможно при температурна разлика семе/въздух над 10ºС. Аериране за охлаждане. Семената трябва да бъдат бързо охладени, за да се запази качеството на маслото и за да се намалят повредите от плесени и инсекти. Охлаждането е най-добро в хранилища, предназначени за рапица. При използване на предназначени за зърнени храни хранилища необходимимият обем на въздушния поток се поддържа чрез понижаване на слоя. Ако слоят не се понижи, периодът на аериране се увеличава от 2 до 3 пъти в сравнение със зърнените култури. Могат да са необходими около 900 часа за понижаване на температурата на семената до 5оС. Дебитът на въздушния поток за снижение на температурата на рапица, измерен като специфичен разход обикновено e 5-10 м3/т.ч (кубични метри въздух подадени за един час в тон семе). Например при специфичен разход 8 м3/т.ч са нужни от 75 до 100 часа, за да се охлади съхраняваната в хранилището чиста от примеси рапица от 27оС до 15-16оС или от 16оС до 4оС, а при дебит 5 м3/т.ч времето за охлаждане при същите условия нараства до 220-250 часа. Аерирането трябва да започне веднага след като семената покрият дъното на хранилището и да продължи докато температурата на семената достигне средната околна температура. След първоначалния охлаждащ период охлаждането да продължи когато температурата на околния въздух е с 5-10оС под температурата на семената и ОВВ е под 65%. Процесът на охлаждане следва да приключи до края на януари, като семето се охлажда до под 5оC, при зададени температурни разлики семе/ околен въздух 10-15оC. Аериране за нискотемпературно сушене. Принципът на системата за сушенето с атмосферен въздух е работа със сух въздух за намаляване на влагата на съхраняваното семе. Температурата на въздуха трябва да е над 10оС, а относителната влага под 65%. Този тип система изисква по-мощен въздушен поток (обикновено 10-20 м3/т.ч) в сравнение с аерационния тип система за охлаждане. Действителната продължителност обаче може да варира според климатичните условия или качеството на семената следва да се определя само чрез контрол на охлаждащата зона. Възможността за намаляване на влагата на семената в хранилището предоставя на производителите повече възможности при жътвата. Рапицата може да се прибира от полето влажна или мокра. Жътвата може да стартира и по-рано при по-високи нива на влагата, при което се намаляват механичните 8

бр. 6–7, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

загуби от разпукването на шушулките. Влагата може да се намали чрез аериране в хранилището до безопасни за съхранение нива, но се изискват повишени дебити на въздуха. Тези повисоки дебити увеличават статичното налягане на въздуха. За сбита рапица статичното налягане (аеродинамично съпротивление) се удвоява. Когато се избира вентилатор трябва да се вземе под внимание аеродинамичното съпротивление, дължащо се на семената плюс това на системата от въздухоразпределителни канали и решетки. Статичното налягане, което трябва да се преодолее при вентилирането на семената от рапица е от 2 до 3 пъти по-високо от това на пшеницата. Затова ако трябва да се използва изградена за зърнените култури аерираща система, тя трябва да се приспособи чрез корекция на скоростта и налягането, за да се осигури адекватен за рапицата въздушен поток. По тази причина също и височината на насипа при сушене и съхранение трябва да се намали 2-3 пъти. Препоръчва се сушенето с околен въздух до подходящата за съхранение влага 6-7% да приключи до началото на септември. По-високо сваляне на влагата не се препоръчва с оглед предотвратяване на механични повреди на семената при последващи обработки. Ако рапицата не се изсуши до достигане на подходящата влага, семената се затоплят. Продухването с въздух може да е в посока нагоре (положително налягане) и надолу (отрицателно налягане). За рапица се предпочита посока нагоре, тъй като контролът на процеса на повърхността е по-лесен отколкото на дъното на хранилището. Друго предимство на тази посока е, че напускащият каналите въздух след стартиране на вентилатора веднага щом се покрие дъното при запълване на хранилището запазва перфорираното дъно чисто. Скоростта на намаляване на влагата зависи от показателите на инсталацията и околните условия. Влагата трябва да се следи редовно и промяната й в посока увеличение е признак за развала на семената. Контролирането й трябва да се следи в съответствие с изискванията на „Инструкцията за съхранение”. По време на процеса на нискотемпературно сушене наред с отчитането на температурата на рапичното семе като динамична характеристика се отчитат и температурата и влагосъдържанието на отработилия въздух с помощта на температурен датчик и хигрометър, монтирани в подпокривното пространство на зърнохранилището. Те дават характеристиката на отработилия въздух и наред с измерваната влаготемпературна характеристика на подавания (външен) въздух служат за управление на процеса. Влаготемпературната характеристика на околната среда в България при реколтиране на рапицата, при която влагата на семената е до 10-11%, предпо-

лага като най-икономичен режимът на съхранение при нискотемпературно сушене и охлаждане с активно проветряване. Проблем за провеждането му обаче е пригодността на някои от изградените аспирационни системи на зърнохранилищата в страната да отговорят на специфичните изисквания на семената от рапица. Ето защо трябва да се направи специално оразмеряване на инсталации за активно проветряване съобразно физичните характеристики на рапичните семена и съпътстващите ги примеси. ИЗВОДИ Рапичните семена по физични и аеродинамични характеристики значително се отличават от зърното на житните култури като обект на следжътвена обработка и съхранение. Изискват специфични технически и технологични решения на системите за кондициониране на семената по влага и температура, осигуряващо безопасното им съхранение. Системите за поддържане на семената в добра кондиция чрез аериране са най-ефикасните за контрол на качеството при съхранение и то без големи

инвестиции. Активното проветряване се прилага за охлаждане, за нискотемпературно сушене на рапица с повишена влажност и профилактично за поддържане на качеството при дългосрочно съхранение. Управлението на процеса на вентилиране води до оптимизиране на влаготомпературния обмен не само от съкращаване на сроковете за кондициониране, но и от намаляване на специфичния разход на електроенергия. Съвременната тенденция в кондициониране на рапични семена с влага до 12% е нискотемпературно сушене с атмосферен въздух. Сушенето на рапица с околен въздух се предпочита пред сушене със затоплен въздух поради спестяване на енергия, по-малки начални инвестиции за инсталациите и по-доброто качество на изсушения по този начин продукт. Оборудването на зърнохранилище с аерационна система, която ефективно да суши и охлажда семената по време на съхранение предоставя на фермерите повече гъвкавост при прибиране на реколтата. Борис Божинов Иванка Петрова

Подкрепа за инвестиции в предприятия от хранителнопреработвателната и горската промишленост От 1 август до 2 септември ще се приемат проекти по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” от ПРСР Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. е насочена към подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятия от хранително- преработвателната и горската промишленост. Финансова помощ се предоставя за инвестиции в следните сектори: Мляко и млечни продукти; Месо и месни продукти; Плодове и зеленчуци, включително гъби; Пчелен мед; Зърнени, мелничарски и нишестени продукти, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на хляб и тестени изделия; Растителни и животински масла и мазнини, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на маслиново масло; Технически и медицински култури, включително маслодайна роза и билки, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на тютюн и тютюневи изделия, захар и сладкарски изделия; Готови храни за селскостопански животни (фуражи); Гроздова мъст, вино и оцет; Производство на енергия чрез преработка на първична и вторична биомаса от растителни и животински продукти. Финансова помощ по мярката се предоставя на еднолични търговци или юридически лица, които са микро, малки или средни предприятия, включително и междинни предприятия. Допустими за финансова помощ по инвестиционните проекти са разходи за: Изграждане и/или модернизиране на сгради и други недвижими активи, свързани с производство, преработка и/или маркетинг; Закупуване на сгради и друга недвижима собственост, използвана за производството; Закупуване и инсталиране на нови машини и оборудване за подобряване на производствения процес и маркетинга; Закупуване на специализирани транспортни средства; Инвестиции за постигане на съответствие с нововъведени и действащи стандарти на Общността; Изграждане/модернизиране, включително оборудване на лаборатории за нуждите на производствения процес; Закупуване на земя за изграждане на недвижими активи, свързани с производствената дейност; Нематериални инвестиции за покриване на международно признати стандарти; Закупуване на софтуер Финансовата помощ по проекти за микро-, малки и средни предприятия е в размер на 50% от общите допустими разходи, а по проекти за междинни предприятия 25% от общите допустими разходи. Максималният размер на общите допустими разходи за периода 2007 - 2013 г. за един кандидат по мярката е левовата равностойност на 4 000 000 евро, а минималният размер на общите допустими разходи за един проект е левовата равностойност на 10 000 евро.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

ХЕРБИЦИДЕН ЕФЕКТ ПРИ СЕМЕПРОИЗВОДЕН ПОСЕВ ОТ ПАСИЩЕН РАЙГРАС

Пасищният райграс (Lolium perenne L.) е нискорастяща (30-50 cм), многогодишна житна трева със зимен тип на развитие. Генеративните й издънки са правостоящи, голи, тънки, лесно полягат, достигат височина до 70-80 cм. През първата година и след първи подраст не образува семена. Той е типично пасищно растение и образува голямо количество добре облистени вегетативни стъбла (Кътова и Томов, 1999). Бавният темп на развитие на тази култура през първата година след засяването предопределя важността на проблема за борба с плевелите (Стоева и Вътева, 2008). Създаването на високопродуктивни семепроизводни посеви от пасищен райграс изисква ефективна борба с плевелите за получаване на висококачествени семена (Димитрова, 1995; 2002). Такива проучвания в района на Странджа - Сакар не са провеждани (Стоева, 2005). В статията представяме резултатите от изследване влиянието на хербицидите върху състава и състоянието на плевелите при отглеждане на пасищен райграс за семена в условията на Странджа. Изследването е проведено през периода 2005 2007 г. в Опитната станция по земеделие гр. Средец в района на Странджа, върху излужена канелена горска почва с хумусно съдържание 2,5 и слабо кисела реакция. Пасищният райграс е заложен след предшественик кориандър, като почвата е подготвена съгласно приетата методика. Подхранването е извършвано ежегодно с N12, внасян двукратно през пролетта и есента. Основните торове са внесени еднократно, запасяващо – 30 кг/дкa Р2О5 и 20 кг/ дкa К2О. Опитът е заложен при семепроизводен посев от пасищен райграс, засят през есента на 2004 г. с варианти: 1. А1 - контрола, неплевена, нетретирана; 2. А2 - контрола, плевена, нетретирана; 3. А3 - на база 2,4 Д – доза 200 мл/дкa; 4. А4 - на база Амидосулфурон (Секатор ВГ) - 30 г/дкa; 5. А5 - на база

Флорасулам (Дерби 175 СК) – 7мл/дкa; 6. А6 - на база Трибенурон ( Гранстар 75 ДФ) –2 г/дкa; 7. А7 - на база Метсулфурон ( ДФ Метеор) –2 г/дкa. Хербицидите са внесени през първата година във фаза пролетно подрастване на пасищния райграс, при височина 10-12 cм с 50 л/дкa разтвор. Използваните хербициди в посочените дози са регистрирани срещу широколистните плевели, в т.ч. слабо чувствителни на хормоноподобните хербициди, във фаза от 3-ти лист до края на братене, при зърнено – житните култури. Проследени са показателите: добив на семена и структурни елементи на пасищния райграс, средно за периода; вид и брой плевели на м2; тегло на плевелите от м2. Количеството и разпределението на валежите през периода на изпитване е следното: през 2005 г. те са с 51, 8 % по-високи, през 2006 г. – със 7,7 % по-ниски, а през 2007 г. със 17, 5 % по-високи от средните за многогодишен период (1901-1990). Годишната сума на валежите средно за периода на изпитване, е по-висока със 130,1 мм от тази за многогодишния период. За годините на изпитване средно най-малки по количество са валежите през месеците април (27,8 мм), май (42,5 мм) и юни (42,6 мм), което оказа задържащо въздействие върху растежа и продуктивността на пасищния райграс. Голямото количество валежи през 2005 г. (1025,6 мм), бяха предпоставка за създаване на добре гарниран посев. .Средногодишната температурна сума за периода 2005-2007 е 12,9оС, а тази за многогодишния период - 12,8оС. Наблюдава се леко повишение на средномесечните температури през периода на проучване, което е в границите от 0,1оС през април до 1,8оС през септември. Степента на заплевеляване е най-висока в годината на създаване на посева, което се дължи на бавния темп на растеж и развитие на пасищния райграс през първата година и количеството на

Фиг. 1. Брой на плевелите (бр./м2), по години и варианти на изследване

Фиг. 2. Тегло на плевелите (г/м2), по години и варианти на изследване

бр. 6–7, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Таблица 1. Влияние на хербицидите върху добива на семена и структурните елементи на пасищен райграс, средно за периода (2005-2007) доза

генер. издънки

дължина метлица

мл/дкa

бр./м2

cм

бр./м2

кг/дкa

маса 1000 семена г

1. А1 – контрола

660

15,4

0,072

47,6

100.00

1,09

2. А2 – контрола

1090

16,4

0,077

84,0

175.00

1,55

3. А3 – 2,4 Д

200

869

16,9

0,063

54,6

114.58

1,28

4. А4 – Секатор ВГ

922

17,2

0,068

62,7

129.17

1,32

5. А5 – Дерби 175 СК

1065

16,9

0,064

68,2

141.67

1,48

6. А6 – Гранстар 75 ДФ

888

15,9

0,062

54,7

114.58

1,25

7. А7 – ДФ Метеор

533

15,9

0,074

39,8

83.33

1,15

Варианти

брой семена тегло семена в метлица в метлица

падналите валежи. Ефектът от хербицидите върху заплевеляването на семепроизводния посев от пасищен райграс е показан на фиг. 1 и 2. Броят на плевелите (фиг.1) през първата година на периода е между 2 (плевена контрола) и 132 (неплевена контрола). През втората година, броят на плевелите е най-нисък при посева третиран с Дерби 175 СК ( 4 бр/ м2), следван от пасищния райграс третиран с Гранстар 75 ДФ (5 бр/ м2). При плевената контрола, броят на плевелите се запазва - 2 бр/ м2. Чувствително по-високо е заплевеляването при неплевената контрола. – 26 бр/м2. Общото намаление се дължи и на проведените коситби, които спомогнаха за изтощаване и разреждане на плевелите. През третата година на изследването (2007), числеността на плевелите се запазва относително ниска и се движи от 10 (плевена контрола) до 38 бр/ м2 (неплевена контрола). Най-малко плевели има при парцелата третирана с Дерби 175 СК (16 бр/ м2), следвана от пасищния райграс третиран с 2,4 Д (23 бр/ м2) и Гранстар 75 ДФ (25 бр/ м2). Числеността на плевелите, средно за периода на проучване се запазва относително ниска и се движи от 5 (плевена контрола) до 65 бр/ м2 (неплевена контрола). Най-малко плевели има при парцелата третирана с Дерби 175 СК (26 бр/ м2), следвана от пасищния райграс третиран с Гранстар 75 ДФ (30 бр/ м2) и 2,4 Д (39 бр/ м2). По отношение теглото на плевелите (фиг. 2) се наблюдава същата закономерност. Биологичната особеност на културата води до висока плътност на тревостоя през втората година, което също подтиска и разрежда плевелите и тогава теглото на плевелите е най-ниско. През последната година на опита заедно с повишаване числеността на плевелите се повишава и тяхното тегло. Изпитваните хербициди действат основно върху широколистните плевели, като житните остават слабо засегнати. В опитните площи след третирането остават главно следните

добив семена

видове плевели: • полска лисича опашка – Alopecurus agrestis L., • див овес – Avena fatua L. и • полска овсига – Bromus arvensis L. Влиянието на хербицидите върху добива на семена и структурните елементи на добива, средно за периода на изпитване, е отразено в таблица 1. Най-висок добив на семена (84,0 кг/дкa) е получен от плевената контрола, следван от посева третиран с хербицида Дерби 75 ДФ – 68,2 кгдкa. Най-нисък (39,8 кг/дкa) остава при варианта третиран с Метеор ДФ. Структурните елементи на добива –численост на генеративните издънки, дължина на метлицата и нейното осеменяване, кореспондират с добива на семена. Средно за периода на проучване, генеративните издънки са най-много при вариант 2 (плевена контрола) – 1090, следван от вариант 5 (третиран с Дерби 75 ДФ) – 1065 бр/м2, а най-малко при вариант 7 (третиран с ДФ Метеор) – 533 бр/м2. Дължината на метлицата при пасищния райграс варира от 15,4 до 17,2 cм, при тегло на семената в 1 метлица – от 0,062 до 0,077 г. Масата на 1000 семена се движи от 1,09 г до 1,55 г. ИЗВОДИ Числеността на плевелите, средно за периода на проучване се запазва относително ниска и се движи от 5 (плевена контрола) до 65 бр/ м2 (неплевена контрола). Най-малко плевели има при парцелата третирана с Дерби 175 СК (26 бр/ м2), следвана от пасищния райграс третиран с Гранстар 75 ДФ (30 бр/ м2) и 2,4 Д (39 бр/ м2). Най-висок добив на семена (84,0 кг/дкa) се получава от плевената контрола, следван от посева третиран с хербицида Дерби 75 ДФ – 68,2 кг/дкa. Кера Стоева, ОСЗ – Средец Виолета Вътева, ИП „Н. Пушкаров” – София

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

Екология

БИОЛОГИЧНА АКТИВНОСТ НА ПОЧВАТА ПРИ ОРГАНИЧНО СЕИТБООБРАЩЕНИЕ

Голямата екологична пластичност на почвените микроорганизми определя способността им да реагират бързо на природни и антропогенни въздействия, адаптирайки се към условията на средата (Avidano et al., 2005; Pankhurst et al., 1996). Органичните остатъци в агроекосистемите (главно следжътвените ) са главният енергиен източник за микрофлората в почвата, като количеството и съставът им определя характера и интензивността на протичащите биологични процеси в нея в много по-голяма степен отколкото употребата на минерални торове и пестициди (Stark,2008). Ето защо сеитбообращенията оказват директно влияние върху състава и активността на почвените микробиални съобщества поддържайки почвената устойчивост и продуктивност (Germida and Siciliano, 2001). Снабдяването с хранителни вещества на отглежданите култури при биологичното земеделие е основан проблем, тъй като не се разрешава използването на синтетични торове. В голяма степен се разчита на повишената биологична активност на почвата. Основно изискване на органичното земеделие е да се използват земеделски практики, които осигуряват връщане в почвата на съществено количество от растителните материали, които подлежат на биодеградация за поддържане на почвеното плодородие и микробиологична дейност. Почвените микроорганизми имат основна роля за преработването на растителните остатъци и за максималната възвращаемост на хранителните вещества в органичните системи на производство (Tanimu J., 2007; Olsen, 2007). В статията са представени резултатите от изследване 12

бр. 6–7, 2011 г., сп.

влиянието на органичните практики върху динамиката на микрофлората на излужена канелено горска почва, в условията на биологичното сеитбообращение: ръж, зелен фасул, картофи. Експериментът се провежда в опитното поле на ИП „Н.Пушкаров”, Суходол, Софийско на излужена канелена горска почва, слабо до средно ерозирана, слабо запасена с азот и фосфор (общ N 0,107 – 0,157%, общ P 0,066 – 0,080%), добре запасена с калий, с тежък механичен състав и почвена реакция - слабо кисела (4.7-5.5). През 2004 г. в е организирано

сеитбообращението: ръж – фасул – смеска ръж+грах за зелено торене-картофи, което след период на преход от две години, от 2006 г. премина към биологично управление. Житно-бобовата смеска за зелено торене е засявана през есента в полето на картофите и заоравана на пролет преди тяхното засаждане. Почвените проби за микробиологичен анализ са взимани от орния хоризонт 0-20 cм при засяване и прибиране на ръжта, при засяване и прибиране на фасула и при засаждане след заораване на бобено-житната смеска и прибиране на картофите. Определяни са количеството на основни групи почвени микроорганизми по метода на десетичните разреждания (Грудева и кол.2006) и общата биологична активност по метода на Alef (1998). Данните са обработени чрез статистическата програма ANOVA. Представените на фиг. 1 данни показват, че общата биологична активност на канелено-горската почва под ръж за всички години на изследването, измерена при засяването ú е по-висока в сравнение с измерената при прибирането. Това най-вероятно се дължи

1- при засяване/засаждане 2- при прибиране Фиг. 1. Обща биологична активност на канелена горска почва в сеитбообръщение ръж-бобово-картофи след бобово-житна смеска

„Земеделие плюс”

Таблица 1. Количество почвени микроорганизми в излужена канелена горска почва под ръж

2010

2009

2008

2007

2010

2009

2008

2007

азот, целулозоразлагащите микроорганизми и актиномицетите годи- дата хетеро- с п о р о - гъби бактерии, а к т и - целуло- е по-високо при прибирането. По на трофни о б р а усвояващи н о м и - з о - р а з - –слабо се променя количеството б а к - зуващи м и н е р а - цети лагащи на спорообразуващите бактерии терии бактерии лен азот м-зми и микроскопичните гъби. КОЕ.106/г абсолютно суха почва Динамиката на изследваните 15,460 0,2986 0,0080 15.733 2,4000 0,2167 2 групи микроорганизми във ва29.03. (σ ) 0,133 0,0272 0,0020 2,603 0,8082 0,0233 риантите с фасул показва общи 0,0040 0,0334 17,933 4,0666 0,5633 тенденции за 2007, 2009 и 2010 28.09. (σ2) 9,200 1,137 0,0042 0,0034 0,835 0,2666 0,0272 години. Установено е статисти23,134 0,0442 0,0413 12,166 1,0000 0,0752 чески доказано увеличение в 2 28.04. (σ ) 0,545 0,0033 0,0043 0,317 0,0425 0,0055 количеството на хетеротрофните 13,666 0,0921 0,0393 4,193 1,0466 0,0102 2 микроорганизми, бактериите, 13.08 (σ ) 3,042 0,0091 0,0013 0,469 0,0066 0,0041 усвояващи минерален азот и 0 , 0 1 4 5 0,0186 7,986 0,6600 0,0091 целулозоразлагащите микроор14.04. (σ2) 15,200 2,457 0,0004 0,0024 0,282 0,0230 0,0007 ганизми. Количеството на микро5,002 0 , 0 2 9 0 0,0380 44,133 7.0000 0,0235 скопичните гъби е в границите на 31.07. (σ2) 0,733 0,0008 0,0070 2,402 0,5333 0,0027 статистическата грешка. През 0,1893 0,0286 30,000 1,6666 0,0036 2007 г. количеството на изследва11.05. (σ2) 29,533 2,866 0,0253 0,0026 4,163 0,6960 0,0009 ните групи е по-ниско в сравнение 13,600 0,1373 0,0246 44,666 4,2000 0,0036 с останалите години, което се 24.08. (σ2) 1,101 0,0065 0,0024 2,403 0,2309 0,0004 дължи най- вероятно на по-нискина засилената минерализация на на растителните остатъци на те почвени температури. Представените в табл.3 резулрастителните остатъци на пред- предхождащата в сеитбообрахождащата в сеитбообръщението щението култура. Количеството тати показват по-слаба промяна в култура в този период на изслед- на хетеротрофните микроорга- количеството на хетеротрофните ване. Във вариантите с фасул низми е статистически доказано микроорганизми в сравнение общата биологична активност в по-голямо в сравнение с това при с установената динамика при първия срок на изследване е прибирането , което съответства вариантите с фасул и ръж. Устазначително по-висока в сравне- и на данните по отношение на новените разлики през отделните ние с тази под ръж. При тях не се общата биологична активност години се дължи в най-голяма забелязва закономерност в дина- (фиг.1). Количеството на бакте- степен на различията в темперамиката на минерализационните риите, усвояващи минерален турата и влагата през периодите процеси през отделните години Таблица 2. Количество почвени микроорганизми в излужена на изследване. Във вариантите с канелена горска почва под фасул картофи е установена по-висока хетеро- с п о р о - гъби бактерии, а к т и - целулообща биологична активност при го- дата дит рофни о б р а усвояващи номи- зо-раззасаждане на картофите в сравна бакте- зуващи минерален цети лагащи нение с измерената при прибирарии бактерии азот м-зми нето им, което може да се обясни КОЕ.106/г абсолютно суха почва с положителното въздействие 0,0620 0,0180 2,7334 0,1334 0,1133 от заораването на смеската от 29.03. (σ2) 3,4666 0,8968 0,0042 0,0034 0,3526 0,0666 0,0120 бобови-житни култури предхож6,5336 1,8666 0,2473 дащи засяването на картофите. 28.09. (σ2) 5,1362 0,0134 0,0126 0,5924 0,0024 0,0016 1,2874 0,4666 0,0026 Засилените минерализационни 39,532 0,0023 0,0242 12,2866 1,7466 0,0493 процеси водят до освобождаване 28.04. (σ2) 1,940 0,0082 0,0034 0,2518 0,0568 0,0024 на хранителни вещества, което 17,066 0,3333 0,0233 5,1066 0,0732 0,0072 е предпоставка за подобряване 13.08 (σ2) 1,774 0,0421 0,0063 0,3032 0,0133 0,0001 условията за развитие на кар38,0000 0,0340 0,0053 8,7333 0,7200 0,0109 тофите. 20.05. (σ2) 1,1015 0,0010 0,0013 0,8963 0,1900 0,0011 На табл. 1, 2 и 3 са предста46,6666 0,0708 0,0413 4,4333 6,1333 0,0231 вени данните за динамиката на 24.09. (σ2) 6,9602 0,0024 0,0006 1,9877 0,8819 0,0004 основни групи почвени микроор15,2000 0,2620 0,0573 7,4666 1,9333 0,0038 ганизми за периода 2007-2010 г. 11.05. (σ2) 1,1372 0,3751 0,0006 1,4847 0,2905 0,0001 Данните на табл. 1 показват, 27,7333 0,2413 0,0393 25,6666 0,6666 0,0063 че при засяване на ръжта 24.08. (σ2) 2,0210 0,0046 0,0063 5,2068 0,0666 0,0002 протича активна минерализация

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

2010

2009

2008

2007

Табл. 3. Количество почвени микроорганизми в излужена канелена горска смеската за зелено торене (грах почвa под картофи след заораване на бобово-зърнена смеска +ръж) е в оптимални граници, г о - дата хетеро- с п о р о - гъби б а к т е - а к т и н о - целулозо- което осигурава бързото й мидитрофни о б р а рии, ус- мицети разлага- нерализиране (Митова Т., 2008). на б а к т е - зуващи вояващи щи Известно е, че бобовите култури рии бактеминерам-зми се характеризират със значирии лен азот телно по-високо съдържание на КОЕ.106/г абсолютно суха почва азот, в сравнение с житните, като 0,4033 29.03 (σ2) 15,5334 0,1826 0,0180 14.8000 1,6000 ефективното им приложение в 1,2454 0,0040 0,0052 1,7088 0,5290 0,0088 органичните системи изисква 2 28.09. (σ ) 15,1334 0,8352 2 28.04. (σ ) 33,123 0,692 2 ) 42,732 13.08 (σ 4,268 20.05. (σ2) 11,4000 0,9018 2 ) 8,4666 24.09. (σ 0,4055 2 11.05. (σ ) 8,0000 0,3464 2 ) 11,5333 24.08. (σ 0,6359

0,0266 0,0006 0,2133 0,0057 0,438 0,0026 0,0208 0,0050 0,1134 0,0116 0,1600 0,0238 0,0460 0,0011

на изследване. При варианта с картофи също е установена най-слаба вариация в количеството на микроскопичните гъби. Значително по-високи стойности в периода на засаждане на картофите са установени по отношение на бактериите, усвояващи минерален азот, актиномицетите и целуло-

0,0140 0,0030 0,0046 0,0017 0,0193 0,0035 0,0553 0,0046 0,076 0,0133 0,0673 0,0029 0,0453 0,0121

6,0666 0,4806 15,4334 0,2167 7,4000 0,1803 5,9466 1,4251 9,8666 0,3124 2,3333 0,4055

1,2666 0,2402 1,2241 0,0417 2,5400 0,0832 0,9733 0,0466 6,5334 0,5456 1,0000 0,2309 1,0666 0,1763

0,3533 0,0020 0,0501 0,0063 0,0226 0,0042 0.0080 0.0013 0,0150 0,0040 0,0042 0,0017 0,0012 0,0001

зоразлагащите микроорганизми. При органичното земеделие междинните култури (бобови и небобови) за зелено торене в сеитбообращенията са алтернатива за предоставяне в почвата на повече свежа биомаса и на хранителни елементи, главно С и N. Отношението между C и N (19:1) в инкорпорираната биомаса на

изучаване на взаимодействията между управлението на зеленото торене, реакцията на следващата култура, почвените и климатични фактори. Освен това е доказано положителното влияние на органичното и зеленото торене върху физичните свойства на почвата, което е от особена важност за излужената канелена горска почва. Получените резултати показват, че всяка култура формира специфична ризосферна микрофлора, съставът на която зависи от растителните остатъци от предхождащата в сеитбообращението култура, кореновите ексудати, почвената влажност и температура. Радка Донкова, Тотка Митова ИП „Н. Пушкаров“ – София

ПРСР финансира сдружаването на земеделските производители Вие сте обединени в организации и за това може да получите до 400 хил. евро безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз. Финансирането е предвидено по мярка 142 „Създаване на организации на производителите” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. То се отпуска като годишно плащане за пет последователни години, считано от датата на признаване на съответната организация. Размерът на помощта се изчислява на година според стойността на годишната пазарна продукция. Обединението на стопаните е шанс да станат по-конкурентни на пазара. Целта на Европейската комисия е да насърчи създаването на по-мащабни ефективни организации в земеделския сектор, които да произвеждат висококачествени продукти, отговарящи на европейските стандарти и пазарните изисквания. По схемата ще се подпомагат организации на земеделски производители, официално признати до края на 2013 г. Секторите, които се финансират, обхващат производството на следните култури - зърнени, медицински и етерично – маслени, бобови и технически култури, слънчоглед, рапица, памук, лен, тютюн, картофи, мляко, месо, мед, винено грозде, биологично чисти продукти и други. Проекти по мярката ще се приемат до края на 2011 година. 14

бр. 6–7, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Делът на интегрираноvaporariorum West), пато и биологично произмуковата листна въшка водство на зеленчуци в (Aphis gossypii Glov.), оранжерии непрекъснато тютюневия трипс (Thrips се увеличава. Внедряваtabaci Lind.) и обикнонето на биопродукти за вения паяжинообразуборба срещу вредителите ващ акар (Tetranychus в растително-защитните urticae Koch.) при крассистеми редуцира знатавици, отглеждани в чително използването на стоманено-ст ък лени химични пестициди. Упоранжерии. равлението на агроценоВ проучванията зите с методи и средства, са включени биопроблизки до природата, е дуктите: Тиморекс предпоставка за получаване на висококачествена, 66ЕК 0.5%-1% - фитофунгицид, съдържащ 66% органична и здравословна продукция. масло от Malaleuca alternifolia.; Пирос 0.08% – Краставиците са една от основните зеленчукови фитоинсектицид - екстракт от Chrysanthemum култури, отглеждани в оранжерии. Нападат се от го- cinerariaefolium; Пиретрум ФС ЕК 0.05%, съдърлям брой болести и неприятели. Сериозни повреди жащ 32% екстракт от пиретрум; НимАзал Т/С при тази култура нанасят брашнестата Табл. 1. Ефикасност на продукта Пирос 0.08% спрямо възмана, маната, оранжерийна белокрилка, растните на оранжерийната белокрилка памуковата листна въшка, трипсовете и дни след третирането/ефикасност, % Варианакарите. година ти 1 3 5 7 10 14 Фитопестицидните свойства на много растения са известни отдавна. Те се дъл- М о с - 2008 90,79 95,70 96,41 91,16 72,06 72,06 жат на намиращите се в тях естествени п и л а н химични съединения – алкалоиди, есте- 20 СП 88,71 93,82 95,72 91,24 76,01 70,30 ри, гликозиди и др. Настойки и отвари 0.02% 2009 (еталон) от босилек, тютюн, лютив пипер и др. са използвани за ограничаване плътността средно 89,75 94,76 96,07 91,20 74,04 71,18 на листните въшки. Днес се произвеждат П и р о с 91,14 96,10 96,75 96,95 83,47 83,70 готови биопестициди (фитопестициди) на 0.08% 2008 растителна основа, с добри фунгицидни 2009 88,54 94,47 96,79 97,64 87,41 81,49 и инсектицидни качества. Наборът от средно 89,84 95,29 96,77 97,30 85,44 82,60 тези продукти постоянно се разширява. Успешното им използване налага познаване механизма на тяхното действие. Прилагането на продукти с растителен произход е алтернативна възможност за борба с болестите и неприятелите в съвременните екологосъобразни технологии. Характерно за фитопестицидите е тяхното изключително бързо действие и кратко последействие, което ги прави подходящи за зеленчукопроизводството. В ИЗК „Марица”, Пловдив са проведени опити за установяване биологичната активност на някои фитопестициди срещу брашнестата мана (Sphaerotheca fuliginea Pollaci), маната (Pseudoperonospora Фиг. 1. Ефикасност от приложението на Тиморекс 66 ЕК cubensis Ber. et Curt. Rostow), оран- срещу брашнеста мана и мана по краставици в култиважерийната белокрилка (Trialeurodes цинни съоръжения

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

Растителна защита

Биопродукти за борба с вредителите при оранжерийни краставици

0.3% - инсектоакарицид, екстракт от Azadirachta indica; Бионим Плюс 1.5 ЕК 0.25% инсектоакариефикасност цид, биопродукт с а. в. азадирахтин А, екстракт от Вариант година (%) Azadirachta indica. Моспилан 20 СП 0.02% 2008 74,84 При третиране на краставичните растения срещу (еталон) 2009 77,05 мана с тиморекс 66ЕК в двете концентрации, е средно 75,95 отчетена почти еднаква ефикасност – 57,87% при концентрация 0.5% и 59,32% при концентрация Пирос 0.08% 2008 65,00 1.0%. Тези резултати показват, че този фитофунги2009 49,86 цид може да се използва за предпазни третирания средно 57,43 при по-ниско инфекционно натоварване. (фиг. 1). Тиморекс 66ЕК в концентрация 0.5% показа Таблица 3. Биологична активност на Пиретрум ФС ЕК срещу смесена популация на памукова листна добра ефикасност срещу брашнеста мана по въшка (Aphis gossypii Glov.) по краставици в съдови краставиците (66,51%), което го прави подходящ (А) и вегетационно-производствени опити (Б) за предпазно пръскане. В концентрация 1% при Д н и ефикасност (%) при инсектицид проведени три последователни третирания (през с л е д Моспилан 20СП Пиретрум ФС ЕК 0.05% интервал 7 дни), отчетената ефикасност е много пръска- 0.0125% (еталон) добра (87,08%), близка до тази на еталона куадрис нето А Б А Б 25СК 0.075% (91,01%) (фиг. 1). 1 100.00 98.18 84.56 87.57 Проведени са вегетационни опити за уста3 100.00 100.00 89.73 96.19 новяване биологичната активност на продукта 5 100.00 100.00 90.70 96.59 Пирос 0.08% спрямо оранжерийната белоктирка. 7 100.00 100.00 94.43 99.07 Установена е много добра ефикасност 97,30% 10 100.00 100.00 98.88 99.10 (7-ми ден след третирането) на фитопестицида 14 100.00 100.00 100.00 97.65 срещу възрастните на този неприятел, близка до Табл. 4. Биологична активност на някои фитопестициди срещу средната ефикасност, отчетена смесена популация на памукова листна въшка (Aphis gossypii при еталона Моспилан 20СП Glov.) по краставици в съдови (А) и вегетационно-производствени 0.02% - 96,07% (5-ти ден след опити (Б) третирането) (табл. 1). Средната ефикасност (%) при инсектицид ефикасност срещу ларвите при Пирос 0.08% е задоволителна Дни след Карате макс Пирос Пиретрум ФС ЕК 57,43%, но значително по-ниска пръска- 0.025% (ета0.08% 0.05% от тази при еталона Моспилан нето лон) 0.02% - 75,95% (табл. 2). А Б А Б А Б Резултатите от проведените 1 22.94 95.21 87.11 88.17 91.17 92.79 опити с двукратно пръскане с продукта пиретрум ФС ЕК 0.05% 3 87.32 97.31 96.44 96.78 98.84 95.37 (през интервал от 5 дни) показват 5 92.19 97.10 93.56 92.55 89.56 98.32 забавен инициален ефект, тъй 7 91.31 95.98 90.71 92.08 84.78 98.11 като ефикасността през първия ден е съответно 84,56% в съдовия 14 87.83 94.05 91.94 90.32 81.46 96.50 и 87,57% във вегетационно-производствения опит (табл. 3). Процентът на смъртност на листните въшки се увеличава непрекъснато, което води до нарастване на техническата ефикасност на инсектицида. Това най-добре е изразено до 10 дни след пръскането. На 14-я ден в съдовия опит стойността е максимална – 100%, а във вегетационно-производствения опит е по-ниска, но все пак достатъчна - 97,65%. В сравнение с еталона Моспилан 20СП 0.0125%, Пиретрум ФС ЕК Фиг. 2. Ефикасност на някои фитопестициди срещу тютюневия 0.05% демонстрира аналогично трипс при краставици в култивацинни съоръжения добро афицидно действие. Табл. 2. Ефикасност на продукта Пирос 0.08% спрямо ларвите на оранжерийната белокрилка

бр. 6–7, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

964 Ú. œË˜ËÌËÚÂ Á‡ ÚÓ‚‡ Ò‡ ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, ÌÂÁ‡‰Ó‚ÓÎËÚÂÎÌËÚÂ Ë ÌÂÒÚ‡·ËÎÌË ‰Ó·Ë‚Ë ÓÚ Â‰ËÌËˆ‡ ÔÎÓ˘ Ë ÒÓÚÓ‚‡Ú‡ ÒÚÛÍТабл. 5. Ефикасност на някои биоакарициди срепри съдовия опит и 5-ти третирането ÚÛ‡, ден ÍÓˇÚÓслед ÓÚ ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË ÌÂ щу подвижните форми на обикновения паяжино98,32% при вегетационно-производствения образуващ акар при краставици Â ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. œÂÁопит. ‡ÁНеговото действие е по-силно при двукратно приВариант срок на отчитане ефикасноност, % „ÎÂÊ‰‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ‰Ó·Ë‚˙Ú Â ложение (табл. 4). контрола (не третиÚ‚˙‰Â ÌËÒ˙Í Ëефикасност ‚‡Ë‡ ‚ ¯ËИзследването на биологичната на рана) ÓÍË „‡ÌËˆË ÓÚ 424 Í„/‰Í‡ двата фитоинсектицида към смесена популация 1 ден след НимАзал Т/С 0.3% 46.38 пръскане ÔÂÁ (A. 1998 „. ‰Ó 732 Í„/‰Í‡ на памукова листна въшка gossypii) показа, че Бионим Плюс 1.5 ЕК 71.13 ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„ÌÂ продуктите пирос и пиретрум ФС ЕК са с добра 0.25% инсектицидна активност. основание ÔÂÁТова 2007дава „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË те ‰Ó контрола (не третида бъдат успешно използвани срещу този неприрана) ÚÂÁË ‚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡. 3 дни след ятел, особено в оранжериите, НимАзал Т/С 0.3% 73.41 ¬˙ÔÓÒ˙Ú сертифицирани Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡ÌÂ за Ì‡ пръскане биологично производство. Бионим Плюс 1.5 ЕК Ë ÔÓ‚Â˜Â. ¬ »ÒÔ‡ÌËˇ Â ÓÍÓÎÓ 4 000 81.02Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ- ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚ Â ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚÂ ÛÒÔÂ0.25% фитопестициди с добра биолоÌ‡ проучваните Ò‚ÂÚÓ‚Ì‡Ú‡ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚÂ Á‡ ËÌÚ„Ëˇ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ 3 200 Í„/‰Í‡, – Ó- ıË От контрола (не третигична ефикасност спрямо тютюневия трипс при Ó‰ÛÍˆËˇ Ì‡ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ Âˇ 2 900 Í„/‰Í‡, ﬂÔÓÌËˇ 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ рана) оранжерийните краставици са Пиретрум ФС ЕК 5 дни след Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡ÌÂ Ó„‡ÌË˜ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚÂ Â2НимАзал 400 Í„/‰Í‡, Т/С 0.3%»Ú‡ÎËˇ - 1 940 Í„/‰Í‡. 83.69 0.05% с ефикасностÒ‡94,27% на третия ден след пръскане ¬ ¡˙Î„‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÌÂ Â Бионим Плюс 1.5 ЕК третиренето и НимАзал Т/С 0.3% с ефикасност 88.71 Ì‡0.25% ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ „Ó‰ËÌË 92,93% на седмия ден след третирането (фиг.2). контрола (не третиÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â- ÒÔ‡‰Тези биоинсектициди са алтернативна възможност рана) 7ÔÂÁ дни след Ì‡НимАзал ‰‡ÒÚË˜ÌÓ, Í‡ÚÓ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡ за борба срещу тютюневия трипс при условия Т/С 0.3% 89.01 пръскане на биологично производство на оранжерийни ‡Ì‡ÎËÁË‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ÒÂ Ì‡·Î˛‰‡‚‡Ú ÒÎÂ‰Бионим Плюс 1.5 ЕК 91.11 краставици. 0.25%ÚÂÌ‰ÂÌˆËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚÂ ÚË „Ó‰ËÌË ÌËÚÂ При проведените вегетационни опити е устаноконтрола (не третиÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÒÂ Á‡‰˙Ê‡ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ рана) вена много добра ефикасност, над 90%, на продуÌ‡НимАзал Â‰ÌÓ Т/С ÌË‚Ó, ÒÎÂ‰10ÍÓÂÚÓ ËÏ‡ ˇÁÍÓ90.46 ÔÓ‚Ëдни след 0.3% ктите НимАзал Т/С 0.3% и Бионим Плюс 1.5 ЕК пръскане ¯‡‚‡ÌÂ - 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂБионим Плюс 1.5 ЕК 0.25% 10 дни след третирането срещу подвижните 95.04 ‰‚‡ÌÓ 0.25% ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÓформи на обикновения паяжинообразуващ акар. контрола (не ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚‡, третиËÁ‚Â‰ÂÌËÚÂ Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5 Тези фитоакарициди могат успешно да се използат рана) 964 Ú ÔÂÁ 2007 „.14œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Óпри оранжерийното производство на краставици дни след НимАзал Т/С 0.3% 88.62 ‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌËˇ ‚пръскане ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó Ì‡Ï‡за контрол на T. urticae (табл. 5). Бионим Плюс 1.5 ЕК 94.10 Îˇ‚‡Ú Правилният избор на биопродукт за рас0.25% ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998) тителна защита и навременно проведените ‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒÚ‡Ì‡ÎËÚÂ В опитите на друг„‡фитоинсек- третирания са възможност за получаване на „Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Úс‚включване Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓи¯ËÓÍË тицид - Пирос 0.08%, при еднократно пръскане, биологична продукция от краставици, отговаÌËˆË. — Ì‡È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ 2003 „. - 25 367 ÁÛÎÚ‡ÚË ÌÂ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú Ì‡ ÔÓÚÂÌˆË‡ÎÌËÚÂ ‚˙ÁÏÓÊрезултатите за ефикасност показват, че по-силно ряща на изискванията, както на производитеÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙Î„‡Ëˇ - ·Î‡„ÓÔËˇÚÌË ÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË Ë ÔÓ‰Í‡. «‡ÔÓ˜Ì‡ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, инициално действие проявява ПиретрумÁ‡Ò‡‰ÂÌË ФС ЕК лите така и на потребителите. Ò0,05% ˇ„Ó‰Ë(табл.4). ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡ Ë ÔÂÁ При Пирос 0.08% най-висока е ˜‚ÂÌË ÛÒÎÓ‚Ëˇ, Ì‡ÎË˜ËÂ Ì‡ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓ2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚÂ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡и ‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. ефикасността на 3-я ден - 96.44% при съдовия Доц.д-р Машева, Õ.Ò.Стойка ¬ÂÒÂÎÍ‡ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ 19 657 ‰Í‡ 22 % ÔÓ-Ï‡ÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.), 96.78% при(Ò вегетационо-производствения опит. гл.ас д-р Винелина Янкова Пиретрум ФСÒ‡ЕК показва най-висока ефи»ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ - ˛ÒÚÂÌ‰ËÎ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË 110.05% 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌËˇ ÒÂ‰ÂÌ ИЗК „Марица” – Пловдив касност на 3-тия третирането - 98,84% ŒÚ‰ÂÎ ìﬂ„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî - ÓÒÚËÌ·Ó‰ ‰Ó·Ë‚ Â 585 Í„/‰Í‡ден ŒÚ след ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„Î‡‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ Â‰ËÌ Â‰, Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (Ï‡ÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡ÚËˇ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ ÌÂ ÔÂ‚Ë¯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 ÁÌ‡Í‡ Ì‡ ÒÚ‡ÌËˆ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎËˆË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ; ÔÂ‰ÔÓ˜ËÚ‡ÌÂ ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡ Â Ò‡ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰ËÌ‡); ÔÓÔÛÎˇÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÒÔÂˆËÙË˜ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚÂ Â‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎËˆËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ Ì‡ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎËˆ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎËˇÚ‡ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂ, Ì‡Û˜ÌËÚÂ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡ÌËˇ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ Ì‡ Ï‡ÚÂË‡Î‡. œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: Ì‡ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: Ã‡ËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙËˇ

áð. 2, 2010 ã.,

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

Пиперът във фазите на усилен ведоха биометрични измервания растеж, натрупване на вегетативна 10 растения от всеки вариант. на маса и образуване на генеОпределиха се показателите: виративни органи има най-голяма сочина на растението – cм, маса нужда от хранителни елементи на стъблото - г, брой листа, маса [Дойкова и Ранков, 1983; Китева, на листата - г, брой разклонения, 1990]. Листното торене е необхомаса на разклоненията- г, маса на димо допълнително мероприятие цялото растение- г, брой плодове, в цялостната система на оптимаса на плодовете - г. Биометричмалното минерално хранене на ните измервания се извършиха растенията. Чрез него може да се във вариантите през фенофазите: допълва и коригира минералното начало на цъфтеж, масов цъфтеж, хранене. Установено е, че метео- фон; 3. N24P12K12 – фон; 4. Grogreen начало на плодообразуване, марологичните условия оказват вли- (N20P20K20 + МЕ); 5. Hortigrow уни- сово плододаване. яние върху вегетативните прояви версален (N20P20K20); 6. Kristalon Установиха се съществени на растенията. Листното подхран- специален (N18P18K18Mg3); 7. N12P6K6 различия в динамиката на нараване осигурява и икономичен + Grogreen; 8. N12P6K6 + Hortigrow; стване на растенията (разклоневоден режим на растенията и 9. N 12P 6K 6 + Kristalon специа- ния и листа), броя и масата на дава възможност за преодолява- лен; 10. N24P12K12 + Grogreen; 11. плодовете и масата на цялото не на физиологичните смущения, N24P12K12 + Hortigrow; 12. N24P12K12 растение при отделните варианти причинени от неблагоприятни + Kristalon специален. на минерално торене и в завиПиперът се отгледа като сред- симост от вида на използваните почвено - климатични условия, които затрудняват подвижността но ранно полско производство листни торове (табл. 2). и усвояемостта на макроелемен- по схема 110 + 50 х 20 см. Преди Минералното хранене – котите [Павлова и Бъчваров, 1992; залагане на опита се определи реново и листно оказва същестShafshak, 1987]. Съществуват съдържанието на общото количе- вено влияние върху растежа на редица изследвания за влиянието ство минерален азот, подвижният стъблото, като въздействието се на листното третиране с различни фосфор и обменният калий (табл. засилва в крайните фенофази от дози върху вегетативното разви- 1). Фосфорът и калият се внесоха развитието. В масово плододатие и продуктивноста на пипера с пролетната обработка като тро- ване няма съществена разлика и други култури [Panayotov, 2005; ен суперфосфат и калиев сулфат. между стимулационния ефект Kouzmova and Kostadinov, 2010]. Азотът (като амониев нитрат) и при самостоятелно почвено и Недостатъчно, обаче е проучен листните торове във вид на по- самостоятелно листно торене. Повъпроса за въздействието на раз- дхранване в началото на цъфтеж, високо стъбло и с по-голяма маса личните формулации минерални начало на плододаване и масово се получава при комбинираното плододаване. Листното подхран- почвено и листно торене – вариторове за листно подхранване. В статията представяме ре- ване се извърши привечер при анти 7–12. Най-засилен е растежа зултатите от изследване на температура под 250 С. Торовете на стъблото при комбинирано най-подходящ за пипера лис- се използваха в концентрация торене с N24P12K12 + Kristalon, като 0.25 % с добавка на прилепител превишението спрямо контролата тен тор. За установяване на вегетатив- Елект. Работният разтвор използ- за височина на стъблото е 135.21 %, а за маса на стъблото 195.50 ните прояви на пипера при торене ван за декар бе 80 литра. За установяване влиянието на %. с минерални и листни торове се Минералното хранене оказва изведе полски опит в района на листното третиране върху вегетагр. Каварна през 2007-2008 г. тивните прояви на пипера се про- силен стимулиращ ефект върху върху силно излужен чернозем Таблица 1. Агрохимична характеристика на почвата със съдържание на хумус- 2.8 %. минерален азот, подвижен P2O5, мг обменен K2O, мг Опитът се заложи по блоковия мг на 1000 г почва на 100 г почва на 100 г почва метод с пипер сорт “Куртовска 0 – 20 см 20 – 40 см 0 – 20 cм 20 - 40 cм 0 - 20 cм 20 - 40 cм капия”. NH4-N NO3-N NH4-N NO3-N Изпитаха се вариантите: 1. 2007 9.20 8.00 11.60 9.80 12.20 6.20 2.00 5.40 N0P0K0 – контрола; 2. N12P6K6 – Показатели

Зеленчуци

ЛИСТНО ПОДХРАНВАНЕ И ВЕГЕТАТИВНИ ПРОЯВИ НА ПИПЕР

2008 8.50

бр. 6–7, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

10.00

12.40

11.20

11.00

7.80

5.80

6.10

Таблица 2. Влияние на листното подхранване вьрху вегетативните и продуктивни прояви на растенията – средно за периода.

масово плододаване

начало на плододаване

масов цъвтеж

начало на цъфтеж

фаза

вари ант

стъбло h- cм

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. вариант 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12.

18.15ns 18.96* 19.12* 18.90* 18.95* 19.04* 20.10* 20.55* 21.02* 21.94* 22.03* 22.85* 23.18ns 24.90* 27.31* 25.12* 26.85* 27.58* 29.20* 30.05* 31.08* 32.91* 33.95* 34.33* Стъбло h- cм 31.10ns 34.49* 37.19* 35.12* 35.55* 36.06* 37.90* 38.11* 38.95* 41.00* 41.14* 43.47*

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12.

48.53ns 55.55* 59.19* 52.12* 54.50* 56.16* 58.14* 58.80* 61.73* 62.24* 63.18* 65.61*

маса-г 7.33ns 8.15* 9.23* 8.23* 81.55* 8.92* 9.31* 9.39* 9.49* 10.55* 11.05* 11.88* 14.28ns 17.88* 29.19* 22.18* 23.55* 25.25* 29.98* 32.13* 37.11* 44.53* 47.73* 51.04* маса-г 30.22ns 33.53* 41.00* 39.12* 40.90* 43.11* 44.00* 45.11* 47.17* 48.00* 51.19* 54.13* 46.00ns 52.22* 68.12* 54.40* 57.17* 62.20* 69.91* 73.29* 77.80* 75.28* 83.15* 89.91*

листа брой

маса-г

8.16ns 21.13ns 11.00* 23.82* 14.13* 28.23* 12.18* 24.15* 13.13* 26.19* 14.25* 28.43* 14.00* 27.50* 14.92* 27.93* 16.08* 29.93* 16.96* 32.21* 17.32* 33.53* 19.10* 37.70* 17.20ns 28.00ns 17.00* 32.10* 21.85* 42.20* 31.00* 17.31ns 17.92* 34.18* 19.00* 37.35* 22.11* 39.80* 22.91* 47.00* 24.00* 54.13* 24.81* 58.20* 25.33* 59.91* 26.10* 63.40* Разклонения Листа брой маса-г брой 1.30ns 14.20ns 24.00ns * * 2.05 17.40 26.80* * * 2.50 21.10 29.30* 2.10* 19.30* 27.10* 2.25* 21.25* 27.25* 2.40* 24.50* 28.10* 2.45* 26.45* 31.50* * * 2.70 27.30 31.82* * * 2.90 29.80 33.15* * * 2.95 34.10 32.25* * * 3.35 38.80 34.30* * * 3.70 44.35 39.20* 3.30ns 4.10* 4.95* 4.40* 4.55* 4.85* 5.00* 5.10* 5.35* 5.90* 6.40* 6.90*

47.20ns 54.15* 72.30* 63.80* 65.30* 74.20* 96.15* 103.80* 113.40* 119.75* 127.40* 148.30*

разклонения брой маса-г

маса цяло раст.

0.27ns 0.31* 0.37* 0.30* 0.30* 0.31* 0.33* 0.38* 0.44* 0.57* 0.61* 0.65* 1.80ns 1.35* 2.05* 1.63* 1.71* 1.88* 1.95* 2.15* 2.25* 2.73* 2.85* 2.92*

0.09ns 28.55ns 0.12* 32.09* 0.15* 37.61* 32.49* 0.11ns 107.85* 0.11ns 0.12* 37.47* 0.13* 36.94* 1.16* 38.48* 1.10* 40.52* 1.80* 44.56* 2.11* 46.69* 2.41* 51.99* 1.65ns 43.93ns 2.30* 52.28* 2.90* 74.29* 3.80* 56.98* 4.30* 62.03* 6.20* 68.8* 7.30* 77.08* 7.90* 87.03* 8.95* 100.19* 11.20* 113.93* 12.10* 119.74* 13.15* 127.59* Плодове Маса маса-г брой маса-г 61.10ns 1,50ns 61ns 166.52ns * 73.25 1,70* 71,2* 195.38* * 85.12 2,60* 78,1* 225.32* 74.11* 2,10* 80,33* 212.86* 81.15* 2,13* 85,4* 228.7* 89.20* 2,33* 91,05* 247.86* 93.10* 3,25* 90,2* 253.75* * 97.45 3,40* 94,35* 264.21* * 103.90 4,10* 99,18* 280.05* * 128.30 6,20* 102,75* 313.15* 133.10* 7,05* 105,25* 328.34* 148.00* 8,80* 115* 361.48*

37.15ns 129.50ns 1,15ns 39.10* 135.10* 1,45* 42.30* 158.10* 2,1* 56.15* 142.00* 1,5* 60.45* 144.10* 1,55* 68.20* 153.20* 1,7* 65.40* 161.15* 2,15* 77.10* 164.19* 2,25* 80.18* 173.20* 2,4* 93.17* 194.45* 2,5* 104.10* 215.18* 2,75* 120.15* 234.25* 3*

38ns 44,1* 51,15* 42,2* 43,8* 48,35* 49,3* 54,2* 60,05* 65,2* 73,15* 82,5*

260.7ns 285.57* 349.67* 302.4* 310.37* 337.95* 376.51* 395.48* 424.45* 454.68* 498.88* 554.96*

* Статистически доказана разлика при ниво на значимост 95%=(+);(-) Данните са обработени по методите на еднофакторния дисперсионен анализ с програма за статистическа обработка SPSS

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

броя и масата на листата, което е предпоставка за осъществяване на по-мощна и ефективна фотосинтеза и формиране на повисок добив. Най-добри резултати и за двата показателя по време на плододаването се отчита при N24P12K12 + Kristalon. Превишението спрямо контролата в началото на плододаване за брой и масата на листата е съответно 163% и 242,2%, а в масово плододаване съответно 307,2% и 180,0%. Броя и масата на разклоненията в по-малка степен се влияе от хранителния режим, а главно се влияе от сорта и е биологично детерминиран. Получените резултати показват значителна възможност за въздействие и върху този показател чрез оптимизиране на минералното листно и коренова хранене. В масово плододаване най-силно развит хабитус изразяващ се в най-голям брой и маса на разклоненията се получава при N24P12K12 + Kristalon. Превишението спрямо контролата в масово плододаване е съответно 209,1% за брой и 314,1% за маса на разклоненията. Масата на цялото растение следва измененията в показателите на отделните органи. Масата на растенията със самостоятелно листно подхранване е по-висока от контролата и по стойност е близка до самостоятелното минерално торене в почвата. Най-голяма е средната маса на растенията в масово плододаване

при комбинирано торене, като най-добър е варианта N24P12K12 + Kristalon. Листното подхранване оказва влияние върху броя и масата на плодовете поради по – голямата устойчивост на растенията към неблагоприятните климатични условия. При използване на листни торове се образуват по-голям брой цветове, намалява процента на опадалите цветове, увеличава се процента на плодообразуване в условията на сухо и горещо лято и се увеличава масата на плодовете вследствие на засилената физиологична активност на растенията. Най-едри и повече на брой плодове се получават след торене с N24P12K12 + Kristalon. Превишението спрямо контролата в масово плододаване е съответно 260,8% и 217,0%. Обяснението на по-добрите резултати при вегетативен растеж на пипера след комбинирано почвено и листно торене спрямо самостоятелното почвено или листно торене може да се търси в следните насоки: Листното подхранване не е в състояние да задоволи хранителните потребности на растението, но е бърз и ефикасен метод за преодоляване на временни стресови състояния причинени от неблагоприятни агроклиматични условия. Листните торове съдържат и някои важни микроелементи, които при определени условия

растенията не могат да си ги доставят от почвата, а те имат важно значение за физиологичния статус и фотосинтезата на растенията. По-високите, но оптимални норми на почвеното торене съчетани с листно подхранване дават най-добри резултати. ИЗВОДИ Самостоятелното листно подхранване има по-силен ефект върху растежа и плододаването от самостоятелното почвено торене с N12P6K6. Листното подхранване предизвиква растеж и плододаване с близки стойности до тези получени от комбинирано почвенолистно торене при фон N12P6K6. Листните торове обект на проучването Grogreen, Hortigrow и Kristalon имат сходно въздействие върху растежа и продуктивността на пипера, като слабо изразено превъзходство показва Kristalon. Плодове с най-голяма маса в технологична и ботаническа зрялост се получават при варианта торен комбинирано с N24P12K12+Kristalon. Броя и масата на плодовете са по-високи при вариантите торени комбинирано с N12P6K6 + листен тор в сравнение с този торен самостоятелно с N24P12K12. Костадин Костадинов, Стоян Филипов

Новини от ДФЗ

Над 1 млрд лева са изплатени на земеделските производители От началото на годината до момента Държавен фонд „Земеделие“ е изплатил над 1 млрд. лева на земеделски производители по различните схеми, които се прилагат в страната. Това заяви изпълнителният директор на ДФЗ Румен Поражанов по време на откриването на жътвата в село Божурец, община Каварна. Животновъдите могат да кандидатстват в момента по схемата за подпомагане „де минимис“. Заделеният финансов ресурс за обезпечаване е 20 млн. лева. От нея ще могат да се възползват животновъди, които отглеждат крави, биволици, овце-майки и кози-майки. Заявленията се приемат до 15 юли 2011 г. във всички областни дирекции на фонд „Земеделие”. По схемата могат да кандидатстват всички животновъди без значение дали имат финансови задължения към ДФЗ, поясни г-н Порожанов. Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов съобщи, че по схемата за възстановяване на акциза за горивата на земеделските производители има корекции от Европейската комисия - настояват да бъдат включени и животновъдите към тази схема. Корекциите ще бъдат направени в най-кратък срок и ще бъдат върнати на ЕК. Предвидените средства от 35 млн. лв. за тази година по схемата ще бъдат изплатени веднага след нотифицирането на помощта от Брюксел. За следващата година са заложени още 35 млн. лв. за акциза на горивата.

Земеделие плюс 20

бр. 6–7, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

r ÌËÃ×ÈÏÂÈÅ ÅÈÅ ÌËÏ×ÉÊÂÈÅ ÈÅÎÏ½ ÁË r ËÍÀ½ÊÅÔÊÅ ÌÍÅÉÂÎÅ ÁË r ÉÅÊÂÍ½ÈÊÅ ÌÍÅÉÂÎÅ ÁË r Ê½ÈÅÔÅÂ Ê½ ÌÈÂÎÂÊÅ ÃÅ¿Å Ê½ÎÂÇËÉÅ Å ÈÅÔÅÊÇÅ ÊÂ ÎÂ ÁËÌÐÎÇ½Ï Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Ç½ÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ Î×Á×ÍÃ½ÊÅÂ Ê½ ÌÍÅÉÂÎÅ ¿×ÍÒ½ ÍÅ ÌÍËÉÂÊÂÊÅ ÈÅÎÏ½ Å ÁÍ ¾ÅÈÇ½Ï½ ÎÂ ÎËÍÏÅÍ½ Ê½ Ç½ÔÂÎÏ¿½ ÂÇÎÏÍ½ Ì×Í¿Ë Å ¿ÏËÍË Ï×ÍÀË¿ÎÇ½Ï½ ÌÍ½ÇÏÅÇ½ ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½Ï Ç½ÏË ¾ÅÈÇ½ Î×ÖË r ÎÐÒÅ ÎÏÍ×ÇË¿Â ËÏ É½ÏËÔÅÊ½ r ÎÐÒÅ Ê½ÎÅÏÊÂÊÅ ÈÅÎÏ½ Å ¿×ÍÒ½ÍÅ Î Ì½ÍÏÅÁÅ r É½ÏËÔÅÊ½ ÍËÊÂÊ½ Î Í½ÄÉÂÍÅ Ê½ Ô½ÎÏÅÓÅÏÂ ÉÉ r É½ÏËÔÅÊ½ p¾ÍÐÒq Î Í½ÄÉÂÍÅ Ê½ Ô½ÎÏÅÓÅÏÂ Ê½Á ÉÉ ¯Â ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÅÉ½Ï Î¿ÂÃ ÄÂÈÂÊ Ó¿ÜÏ Å ÌÍÅÜÏÂÊ ÈÅÉËÊÂÊËÌËÁË¾ÂÊ ½ÍËÉ½Ï Å Á½ ËÏÀË¿½ÍÜÏ Ê½ ËÎÏ½Ê½ÈÅÏÂ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ê½ ÎÏ½ÊÁ½ÍÏ½ Ç½ÇÏË Ä½ ÎÐÒÅ ÈÅÎÏ½

È ½Î Á Í ®Ï½ÊÇË ®¯ ª¢ ÀÈ ½Î ²ÍÅÎÏË ¨ © ¢

¥ ¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢

¤ÂÉÂÁÂÈÅÂ ÌÈÛÎ

¬«¨®§¥ §°¨¯°¥

¤ª ´¢ª¥¢ ¬«¥¤²«¡ ¤¬«®¯ ª¢ª¥¢ ¡« ¥ ¥

®ÌËÍÂÁ ¡® ÅÈÇ½Ï½ ÎÐÒÅ ÈÅÎÏ½ ËÏ É½ÏËÔÅÊ½ ÎÂ Ò½Í½ÇÏÂÍÅ ÄÅÍ½ Î×Î ÎÈÂÁÊÅÏÂ ËÎË¾ÂÊËÎÏÅ s ÈÅÎÏ½Ï½ Á½ Î½ ÁË¾ÍÂ Í½Ä¿ÅÏÅ Î ÁÍ×ÃÇÅ ÅÈÅ ¾ÂÄ ÁÍ×ÃÇÅ Î×ÍÓÂ¿ÅÁÊË ÜÆÓÂ¿ÅÁÊÅ Ê½Ä×¾ÂÊÅ ÀËÈÅ ËÏÀËÍÂ Î ¿È½ÎÅÊÇÅ ËÏÁËÈÐ r Ó¿ÜÏ ËÏÀËÍÂ Ï×ÉÊËÄÂÈÂÊ ËÏÁËÈÐ Î¿ÂÏÈËÄÂÈÂÊ r ÉÅÍÅÎ ÌÍÅÜÏÂÊ ÈÅÉËÊÂÊËÌËÁË¾ÂÊ r ¿ÇÐÎ Ê½À½ÍÔ½Ö ÈÐÄÂÎÏ r ¿È½À½ ÁË r ÎÅÏÊË Ê½ÏÍËÕÂÊÅ Ô½ÎÏÅ ËÏ ÈÅÎÏ½ ÌË É½ÈÇÅ ËÏ ÉÉ ÁË

ÏËÍËÏË ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿ Ê½Ô½ÈËÏË ÅÈÅ ÁË ÎÍÂÁ½Ï½ Ê½ ÎÂÌÏÂÉ ¿ÍÅ ¿×¿ Ñ½Ä½ ÅÄÎÏ×¾ÈÜ¿½ÊÂ ÌÍÅ ¿ÅÎËÔÅÊ½ Ê½ ÎÏ×¾È½Ï½ ÁË ÎÉ ÅÈÇ½Ï½ Â ÀËÏË¿½ Ä½ Ì½ÇÂÏÅÍ½ÊÂ ÇËÀ½ÏË ÌÍÅ ËÀ×¿½ÊÂ ÎÍÂÁÊ½Ï½ ÃÅÈÇ½ ÎÂ ÔÐÌÅ ½ ÈÅÎÏ½Ï½ ÎÂ ÍËÊÜÏ ÌÍÅ ÎÏÍÅ¿½ÊÂ ¬ËÔÅÎÏ¿½Ï ÎÂ Ê½ÊË¿Ë ËÏ ÌÍÅÉÂÎÅ Å ÌÍËÉÂÊÂÊÅ ÌÍÅ ÎÐÕÂÊÂ ÈÅÎÏ½ ®×¾ÅÍ½Ï ÎÂ Ê½ ÇÐÌÔÅÊ½ ¿ ÎÐÒÅ ÌËÉÂÖÂÊÅÜ Í½ÊË ÎÐÏÍÅÊ Ä½ Á½ ÊÂ ÎÂ Ê½ÏÍËÕ½Ï ¬ÍÂÎÏËÜ¿½Ï ÁÊÅ Ä½ ÐÂÁÊ½Ç¿Ü¿½ÊÂ Ê½ ¿È½À½Ï½ Å ÎÂ ËÌ½ÇË ¿½Ï ¿ Ç½ÎÅ ÅÈÅ Ç½ÕËÊÅ Î ÂÀ½ÈÅÄÅÍ½ÊË ÏÂÀÈË ÌÍ½ÇÏÅÇ½Ï½ ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½ Å Î×¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ ËÍÜÄ½ÊÅÏÂ ÎÏÍ×ÇË¿Â ¿ ÍÂÒ½¿Å ÎÊËÌË¿Â Å ËÎÏ½¿ÜÊÂÏË ÅÉ Ä½ ÅÄÎÐÕ½¿½ÊÂ ¿ ÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Å ÌËÉÂÖÂÊÅÜ Ä½ ÁÊÅ ÐÁË¾ÊË Ä½ Í½¾ËÏ½ ¿ÍÂÉÂ ÈÅÎÏ½Ï½ ÎÂ Ë¾ÅÍ½Ï ÅÈÅ ËÕÉÐÈ¿½Ï ËÏ ÎÏÍ×ÇË ¿ÂÏÂ ¬ËÈÐÔÂÊ½Ï½ ¾ÅÈÇ½ Â Î ÌË ÊÅÎÇÅ Ç½ÔÂÎÏ¿½ ¿ ÎÍ½¿ÊÂÊÅÂ Î ÓÂÈÅÏÂ ÈÅÎÏ½ ª½ÎÅÏÊÂÊÅÏÂ ÈÅÎÏ½ Å ¿×ÍÒ½ÍÅ ÎÂ ÌÍÂÇ½Í¿½Ï ÌÍÂÄ ÏÍÂÎ½ÔÊ½ É½ÕÅÊ½ Î ÇËÜÏË ÎÂ Ä½ÀËÏ¿ÜÏ Ç½ÏË Ì½ÍÏÅÁ½ s É½ÏËÔÅÊ½ ÍËÊÂÊ½ Î Í½ÄÉÂÍÅ Ê½ Ô½ÎÏÅÓÅÏÂ ÉÉ s É½ÏËÔÅÊ½ p¾ÍÐÒq Î Í½ÄÉÂÍÅ Ê½ Ô½ÎÏÅÓÅÏÂ Ê½Á ÉÉ §½ÏË ¾ÅÈÇ½ ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½Ï Å ÎÏÍ×ÇË¿Â ËÏ É½ÏËÔÅÊ½ ®ÈÂÁ ËÍÜÄ¿½ÊÂÏË ÅÉ ÏÂ ÎÂ Ê½¿×ÍÄ¿½Ï Ê½ ÎÊËÌÔÂÏ½ ËÇ½Ô¿½Ï ÎÂ Ê½ ËÌ×Ê½Ï ÏÂÈ ÅÈÅ ÎÂÄ½È Å ÎÂ ÎÐÕ½Ï ¿ ÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Å ÌËÉÂÖÂÊÅÜ Ä½ÖÅÏÂÊÅ ËÏ ÌÍÜÇ½ ÎÈ×ÊÔÂ¿½ Î¿ÂÏÈÅÊ½ ®ÏÍ×ÇË ¿ÂÏÂ Î½ ÎÐÒÅ ÇËÀ½ÏË ÌÍÅ ËÀ×¿½ÊÂ ÎÂ ÔÐÌÜÏ Î ÌÍ½ÖÂÊÂ ªÂ ÎÂ ÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÎÐÕÂÊÂ Ê½ ÎÈ×ÊÓÂ Ä½ÖËÏË ÈÅÎÏ½Ï½ ÌË¾ÂÈÜ¿½Ï ¤½ ÌËÈÐÔ½¿½ÊÂ Ê½ ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË É½ÏËÔÅÊ½Ï½ ÎÂ ÌÍÅ¾ÅÍ½ ¿×¿ Ñ½Ä½ ¾Ð ÏËÊÅÄ½ÓÅÜ Ç½ÏË ¿ÏËÍË ÍÂÇËÈÏÅÍ½ÊÂ Ê½ ÌÈËÖÏ½ ÎÂ ÌÍ½¿Å ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ÁË Ì×Í¿ÅÏÂ ÁÊÅ Ê½ ËÇÏËÉ¿ÍÅ

ª½Ä¿½ÊÅÂÏË BALM ÇËÂÏË ¿ ÌÍÂ¿ËÁ Ê½ ½ÊÀÈÅÆÎÇÅ ËÄÊ½Ô½¿½ É½ÏËÔÅÊ½ Â Î×ÇÍ½ÖÂÊÅÂ ËÏ ÁÐÉ½Ï½ ¾½ÈÎ½É Ä½Í½ÁÅ ÎÈ½ÁÇË ÐÒ½ÂÖËÏË É½ÎÈË ÇËÂÏË Î×Á×ÍÃ½ ÅÎËÇË ÓÂÊÂÊË Â ¾ÅÈË ËÏ ¬½Í½ÓÂÈÎ ÇËÆÏË ¿ÜÍ¿½È ÔÂ Î ÊÂÀË¿½ ÌËÉËÖ ÉËÀ½Ï Á½ ÎÂ Î×ÃÅ¿Ü¿½Ï ÒËÍ½ ©½ÎÈËÏË ËÏ É½ÏËÔÅÊ½ Â ¾ÅÈË ÎÉÜÏ½ÊË Ä½ ÐÊÅ¿ÂÍÎ½ÈÊË ÎÍÂÁÎÏ¿Ë Ä½ ¾ËÍ¾½ Î ÉÊËÀË ¾ËÈÂÎÏÅ Ï×Æ Ç½ÏË ÈÂÇÐ¿½ ÊÂÍ¿ Ê½Ï½ ÎÅÎÏÂÉ½ «ÖÂ ÌÍÂÄ ¿ÂÇ ÎÂ Â ÎÉÜÏ½ÈË ÔÂ É½ÏËÔÅÊ½Ï½ ÌËÁÉÈ½ÁÜ¿½ ÌËÁÎÅÈ¿½ ÉËÄ×Ç½ Å ÌÍËÀËÊ¿½ ÉÂÈ½ÊÒËÈÅÜÏ½ ¥ÄÌËÈÄ¿½Ê½ ¿ ÇËÉ¾ÅÊ½ÓÅÜ Î ÈÅÉËÊ ÅÊ ÁÅÆÎÇË ËÍÂÒÔÂ Å ÇËÍÂÊ ËÏ ½ÊÀÂÈÅÇ½ ÎÂ Â ÎÉÜÏ½È½ Ä½ ÌËÈÂÄÊ½ ÎÍÂÖÐ ÊÂÍ¿ÊË ÀÈ½¿Ë¾ËÈÅÂ Å ÊÂ¿Í½ÈÀÅÜ ©ÊËÀË ÁÍÐÀÅ ÁË¾ÍËÁÂÏÂÈÅ Î½ ÌÍÅÌÅÎ½ÊÅ Ê½ ÏË¿½ Í½ÎÏÂÊÅÂ ª½ ÁÍÂ¿ÊÅÏÂ ÒËÍ½ ÅÉ Â ¾ÅÈË ÅÄ¿ÂÎÏÊË ÔÂ É½ÏËÔÅÊ½Ï½ ÌÍÅ¿ÈÅÔ½ ÌÔÂ ÈÅÏÂ Å Ä½ÏË¿½ Â ¾ÅÈ½ ÅÄÌËÈÄ¿½Ê½ Ä½ Ò¿½Ö½ÊÂ Ê½ ÍËÜÓÅ ¬ÈÅÊÅÆ Â ÎÉÜÏ½È É½ÏËÔÅÊ½Ï½ Ä½ ÇÍ×¿ËÎÌÅÍ½ÖË ÎÍÂÁÎÏ¿Ë ÌÍÅ Ê½Í½ ÊÜ¿½ÊÅÜ ® ¿ÅÊË ¿ ÇËÂÏË Î½ ÌËÏ½ÌÜÈÅ ÈÅÎÏ½ Î½ ¾ÅÈÅ ÏÍÂÏÅÍ½ÊÅ Í½ÊÅ ÌÍÅÔÅÊÂ ÊÅ ËÏ ÐÒ½Ì¿½ÊÂ Ê½ ËÏÍË¿ÊÅ Ä¿ÂÍË¿Â Å ÐÃÅÈ¿½ÊÂ ËÏ ÎÇËÍÌÅËÊÅ ® ÂÏÂÍÅÔÊÅ É½ÎÈ½ ËÏ ½ÍËÉ½ÏÊÅ Í½ÎÏÂÊÅÜ ¿ÇÈÛÔÅÏÂÈÊË Å Î Ï½ÇÅ¿½ ËÏ É½ÏËÔÅÊ½ Î½ ¾ÅÈÅ ÌÍ½¿ÂÊÅ ËÏÈÅÔÊÅ ÒÅÍÐÍÀÅÔÂÎÇÅ ÌÍÂ¿Í×ÄÇÅ Ï×Æ Ç½ÏË Â ¾ÅÈË ÅÄ¿ÂÎÏÊË ÔÂ ÏÂ ÐÌÍ½ÃÊÜ¿½Ï ÉÊËÀË ÎÅÈÂÊ ¾½ÇÏÂÍÅÓÅÁÂÊ ÂÑÂÇÏ ÉÂÁÅÓÅÊÎÇ½Ï½ ÌÍ½ÇÏÅÇ½ ÌÍÂÌ½Í½ÏÅÏÂ ÌÍÅÀËÏ¿ÜÊÅ ËÏ É½ÏËÔÅÊ½ ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½Ï Ç½ÏË ÎÂÁ½ÏÅ¿ÊË ÎÌ½ÄÉËÈÅÏÅÔÊË ÒÅÌËÏÂÊÄÅ¿ÊË Å ¾ËÈÇËÐÎÌË ÇËÜ¿½ÖË ÎÍÂÁÎÏ¿Ë Ä½ ¿×Ä¾ÐÃÁ½ÊÂ Ê½ ½ÌÂÏÅÏ½ Å ÌËÁË¾ÍÜ¿½ÊÂ Ê½ ÒÍ½ÊË ÎÉÅÈ½ÊÂÏË ÌÍÅ ÊÂÍ¿ÊÅ Ä½¾ËÈÜ¿½ÊÅÜ Î×ÍÓÂ¾ÅÂÊÂ Î×ÍÁÂÔÊ½ ÊÂ¿ÍËÄ½ Å ÊÂ¿Í½ÎÏÂÊÅÜ ÉÅÀÍÂÊ½ Å ÁÍ ª½ÍËÁÊ½Ï½ ÉÂÁÅÓÅÊ½ ÐÌËÏÍÂ¾Ü¿½ É½ÏËÔÅÊ½Ï½ ËÖÂ ÌÍÅ ¿ÅÂÊÂ Ê½ Î¿ÜÏ ¿ÅÎËÇË ÇÍ×¿ÊË Ê½ÈÜÀ½ÊÂ ÀÈ½¿Ë¾ËÈÅÂ Ä½ÁÐÒ Ä½ ÐÎÅÈ¿½ÊÂ Ê½ ÄÍÂÊÅÂÏË Å ÍÂÀÐÈÅÍ½ÊÂ Ê½ ÉÂÊÎÏÍÐ½ÓÅÜÏ½ °ÌËÏÍÂ¾Ü¿½Ï ÎÂ ÈÅÎÏ½Ï½ &OLIUM -ELISSAE ÎÏÍ×ÇË¿ÂÏÂ (ERBA -ELISSAE Å ÂÏÂÍÅÔÊËÏË É½ÎÈË /LEUM -ELISSAE ÌËÈÐÔÂÊË ËÏ Ê½ÁÄÂÉÊ½Ï½ Ô½ÎÏ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÂÏË ¨ÅÎÏ½Ï½ Å Ó¿ÂÏË¿ÂÏÂ Î×Á×ÍÃ½Ï ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË Î ÌÍÅÜÏÂÊ ÈÅÉËÊÂÊ ½ÍËÉ½Ï Î×ÎÏ½¿½ Ê½ ÂÏÂÍÅÔÊËÏË É½ÎÈË ¿ÈÅÄ½Ï ÓÅÏÍËÊÂÈ½È ÓÅÏÍ½È Ê½ ÇËÆÏË ÎÂ Á×ÈÃÅ Î¿ÂÃÅÜ ÈÅÉËÊË¿ ½ÍËÉ½Ï ÀÂÍ½ÊÅËÈ ÉÅÍÓÂÊ

«¬¥® ª¥¢ ª ¥¨§ ¯

¬ÍÅ¾ÅÍ½ÊÂÏË Ê½ ÎÐÍË¿ÅÊ½Ï½ Ä½ ÌËÈÐÔ½¿½ÊÂ Ê½ ÎÐÒ ÈÅÎÏ ÅÈÅ ÎÏÍ×Ç ÉËÃÂ Á½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕÅ ËÖÂ Ê½ Ì×Í¿½Ï½ ÀËÁÅÊ½ ÌÍÂÄ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ½ÇË Í½ÄÎ½Á×Ï Â Ä½ Î½ÁÂÊ ÁË É½Æ ÛÊÅ ¬ÍÂÄ ¿ÏËÍ½Ï½ Å ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏÂ ÀËÁÅÊÅ ÏË Â Á¿Ð ÅÈÅ ÏÍÅÇÍ½ÏÊË ¿ Ä½¿ÅÎÅ ÉËÎÏ ËÏ ÀÍÅÃÅÏÂ ÇËÅÏË ÎÂ ÌËÈ½À½Ï Ä½ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜÏ½ ª½Æ ÌËÁÒËÁÜÖ ÎÍËÇ Ä½ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ Ê½ÁÄÂÉÊ½Ï½ É½Î½ Â ÌÍÂÁÅ Ó×ÑÏÂÃ½ ÇËÀ½ÏË ÈÅÎÏ½Ï½ Î½ ÁË¾ÍÂ Í½Ä¿ÅÏÅ ªÂ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ ÁËÌÐÎÇ½ ËÍÜÄ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÏ×¾È½Ï½ Á½ ÎÏ½¿½ ÌË ¿ÍÂÉÂ Ê½ Ó×ÑÏÂÃ½ ÅÈÅ ÌÍÅ ÅÄÎÏ×¾ÈÜ¿½ÊÂ Ä½ÖËÏË Ê½É½ÈÜ¿½ Î×Á×ÍÃ½ÊÅÂÏË Ê½ ½ÇÏÅ¿ ÊÅÏÂ Î×ÎÏ½¿ÇÅ Ê½ÎÏËÜÖÅÜ ÉËÉÂÊÏ ÊÂ ÉËÃÂ Á½ ÎÂ ÌÍÂÌËÍ×Ô½ ÉÂÒ½ÊÅÄÅ Í½ÊË ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ ÎÐÍË¿ÅÊ½Ï½ ªÂË¾ÒËÁÅÉË Â Á½ ÎÂ ÅÉ½ ÌÍÂÁ¿ÅÁ ÔÂ ¿ÎÜÇË pÏÍ½¿ÉÅÍ½ÊÂq Ê½É½ÔÇ¿½ÊÂ Ê½ ÎÐÍË¿ÅÊ½Ï½ Ä½Ì½Í¿½ÊÂ Å ÁÍ ¿ËÁÅ ÁË ÍÜÄÇË ¿ÈËÕ½¿½ÊÂ Ç½ÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ÁÍËÀ½Ï½ ¤½ÏË¿½ ÎÂ ÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂÏË Á½ ÎÏ½¿½ Í×ÔÊË ÔÍÂÄ ¿ÊÅÉ½ÏÂÈÊË ÅÄÍÜÄ¿½ÊÂ Ê½ Ê½ÁÄÂÉÊ½Ï½ É½Î½ Î×Î Î×ÍÌ Ê½ ¿ÅÎËÔÅÊ½ ÎÉ ËÏ ÊÅ¿ËÏË Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ¬ËÁÍÂÃÁ½Ï ÎÂ Ê½ Í×ÇËÆÇÅ Å ¿ÂÁÊ½À½ ÎÂ ÏÍ½ÊÎÌËÍÏÅÍ½Ï ¿ ÌË É½ÈÇÅ Ë¾ÂÉÅ ¾ÂÄ ÌÍÅÏ×ÌÇ¿½ÊÂ Å ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ÊÂ ¬ÍÅ ¾ÅÍ½ÊÂÏË ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿ ÏËÌÈÅÏÂ Ô½ÎË¿Â Ê½ ÁÂÊÜ ÊÜÇËÈÇË ÁÊÅ ÎÈÂÁ Ì½ÁÊ½ÈÅ ¿½ÈÂÃÅ Å ÎÈÂÁ ¿ÁÅÀ½ÊÂ Ê½ ÍËÎ½Ï½ «Ã×Ê½Ï½Ï½ É½Î½ ÎÂ ÎÇÈ½ÁÅÍ½ Ê½ ÎÂÊÔÂÎÏË ÉÜÎÏË Å ÈÅÎÏ½Ï½ ÎÂ ËÏÁÂÈÜÏ ËÏ ÎÏ×¾ÈËÏË ÈÅÎÏ ÌË ÈÅÎÏ Î ÁÍ×ÃÇÅÏÂ ÅÈÅ ¾ÂÄ ÏÜÒ «ÏÁÂÈÜÊÂÏË Ê½ Î¿ÂÃÅÏÂ ÈÅÎÏ½ ÔÍÂÄ ÕÉÐÈÂÊÂ ÊÂ Â ÃÂÈ½ÏÂÈÊË Ï×Æ Ç½ÏË ÏÂ ÎÂ Ê½Í½ÊÜ¿½Ï Å ÌËÏ×ÉÊÜ¿½Ï ÌÍÅ ÎÐÕÂÊÂ ×ÍÒ½ÍÅÏÂ ÎÂ Ä½ÁÂÈÜÏ ËÏÁÂÈÊË ËÏ ÁÍÐÀÅÏÂ ÈÅÎÏ½ ÇË ÎÏÍ×ÇË¿ÂÏÂ Ä½¿ÂÒÊ½Ï ÈÅÎÏ½Ï½ ÎÂ ËÏÁÂÈÜÏ ÌË ÏÍÐÁÊË Å ÅÉ½ ¿ÂÍËÜÏÊËÎÏ Á½ ÌËÏ×ÉÊÂÜÏ ¬ÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÎÂ Å ËÏÁÂÈÜÊÂ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ Ê½ ÇËÍÂÊ Ç½ÇÏË ÌÍÅ ÏÛÏÛÊ½ ÎÈÂÁ ÇËÂÏË ÎÏ×¾È½Ï½ ÎÂ ËÍÜÄ¿½Ï ¬ÍËÉÂÊÂÊÅ Å Ê½Ì½ÁÊ½ÏÅ ËÏ ¾ËÈÂÎÏÅ Å ¿ÍÂÁÅÏÂÈÅ ÈÅÎÏ½ ÊÂ ÎÂ ¾ÂÍ½Ï ¤½ÀËÏ¿ÂÊÅÏÂ Î¿ÂÃÅ ÈÅÎÏ½ ÎÂ Í½ÄÎÏÅÈ½Ï ¿ÂÁÊ½À½ Ê½ Ï×Ê×Ç ÌÈ½ÎÏ ¿×ÍÒÐ Í½ÉÇÅ Å ÎÂ ÎÐÕ½Ï Ê½ ÎÜÊÇ½ ÌËÁ Ê½¿ÂÎ Å ÁÍÐÀÅ ÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Å ÌËÉÂÖÂÊÅÜ ¬ÍÅ ÌË ÀËÈÂÉÅ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿½ ÎÐÍË¿ÅÊ½ Å ËÎË¾ÂÊË ÌÍÅ ÊÂ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊË ¿È½ÃÊË ¿ÍÂÉÂ Â Ê½Æ ÁË¾ÍÂ ÎÐÕÂÊÂÏË Á½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕÅ ¿ ËÀÊÂ¿Å ÎÐÕÅÈÊÅ ÌÍÅ ½ÇÏÅ¿ÊË ¿ÂÊÏÅÈÅÍ½ÊÂ Å ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ ÊÂ ÌË ¿ÅÎËÇ½ ËÏ Ë® ®ÐÕÂÊÂÏË Ê½ ÎÈ×ÊÓÂ ÊÂ ÎÂ ÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ Ä½ÖËÏË ÈÅÎÏ½Ï½ ÌËÃ×ÈÏÜ¿½Ï Å ¿ÈËÕ½¿½Ï Ç½ÔÂÎÏ¿ËÏË ÎÅ

¬¥ ¥ ª¢ ¥ ®°µ¢ª¢

ÎÅÔÇÅ Ô½ÎÏÅ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÂÏË ËÎË¾ÂÊË ÈÅÎÏ½Ï½ ÌÍÅ ÎÏÍÅ¿½ÊÂÏË Î Í×Ç½ ÅÄÈ×Ô¿½Ï ÌÍÅÜÏÂÊ ÈÅÉËÊË¿ ½ÍËÉ½Ï

©½ÏËÔÅÊ½Ï½ Â ÉÊËÀËÀËÁÅÕÊË ÏÍÂ¿ÅÎÏË ÇËÍÂÊÅÖÊË Í½ÎÏÂÊÅÂ §ËÍÂÊË¿½ ÎÅÎÏÂÉ½ ÇËÍÂÊÅÖÂÏË Â ÎÅÈÊË Í½ÄÇÈËÊÂÊË Î ÌËÁÄÂÉÊÅ ÎÏ×¾È½ Í½ÄÌËÈËÃÂÊÅ ÎÍ½¿ÊÅÏÂÈÊË ÌÈÅÏÇË ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ÎÉ ®Ï×¾ÈË ÅÄÌÍ½¿ÂÊË ÅÈÅ ÌÍÅÌË¿ÁÅÀ½ÖË ÎÂ ÔÂÏÅÍÅÍ×¾ÂÎÏË ÌËÇÍÅÏË Î ÌÍËÎÏÅ ¿È½ÎÅÊÇÅ ÅÈÅ ÀËÈË ¥É½ ÌË Ç×ÎÅ ÉÂÃÁÐ¿×ÄÈÅÜ Å ÁËÎÏÅÀ½ ¿ÅÎË ÔÅÊ½ ÎÉ ¨ÅÎÏ½ ÎÍÂÖÐÌËÈËÃÊÅ Î ÜÆÓÂ¿ÅÁÊ½ ÑËÍÉ½ Î×ÍÓÂ¿ÅÁÊÅ ¿ ËÎÊË¿½Ï½ Ê½ ÌÂÏÐÍ½Ï½ ÅÈÅ ËÏÎÂÔÂÊÅ Î Ï×ÌË Ê½ÌÅÈÂÊ½ ÌÂÍÅÑÂÍÅÜ Ä½ËÎÏÍÂÊÅ Ç×É ¿×ÍÒ½ ÌËÇÍÅÏÅ Î ÌÍËÎÏÅ ¿È½ÎÅÊÇÅ Å ÃÈÂÄÅÎÏÅ ÏÍÅÒËÉÅ ¡ËÈÊÅÏÂ ÈÅÎÏ½ Î½ ÌË ÂÁÍÅ Î ÁÍ×ÃÇ½ ½ ÀËÍÊÅÏÂ s ÌË ÁÍÂ¾ÊÅ Ä½ËÎÏÍÂÊÅ ÌÍÅÎÂÁÊ½ÈÅ ³¿ÂÏË¿Â Î×Ó¿ÂÏÅÜÏ½ Î½ ÎÈËÃÊÅ Í½ÄÌËÈËÃÂÊÅ ¿ È×ÃÈÅ¿Å ÌÍÂÕÈÂ ÊÅ ËÏ ÁË Ó¿ÜÏ½ ³×ÑÏÂÃ×Ï ÌÍËÏÅÔ½ ËÏÁËÈÐ Ê½ÀËÍÂ ÂÊÔÂÈÅÎÏÔÂÏ½Ï½ Î½ Ã×ÈÏÂÊÅÇ½¿Ë¾ÂÈÅ ÁË ¾ÈÂÁËÍËÄË¿Å ¬ÈËÁË¿Â ÎÂÉÂÊ½ ËÍÂÒÔÂÏ½ Î×¾Í½ÊÅ ÌË ÔÂÏÅÍÅ ÁÍÂ¾ÊÅ ÉÉ ËÓ¿ÂÏÂÊÅ Ç½ÑÜ¿Ë ÁË ÔÂÍÊË s ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÎÏÂÌÂÊÏ½ Ê½ ÐÄÍÜ¿½ÊÂ ÏË ÅÉ ¾ÎËÈÛÏÊËÏË ÅÉ ÏÂÀÈË Ê½ ¾ÍËÜ ÎÂÉÂÊ½ Â ËÏ ÀÍ½É½

«¯ ª¥´¢®§ ² §¯¢¥®¯¥§

ÈÅÊ½ÈËËÈ ¿ÅÏ½ÉÅÊ ® Á×¾ÅÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ Ç½ÑÂÂÊ½ ËÈÂÅÊË¿½ Å ÐÍÂËÈË¿½ ÇÅÎÂÈÅÊ½ ÀËÍÔÅ¿Å Å ÎÈÅÄÂÎÏÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ¬ËÍ½ÁÅ ÎÅÈÊÅÜ ÎÅ ½ÍËÉ½Ï ÂÏÂÍÅÔÊËÏË É½ÎÈË Ê½ É½ÏËÔÅÊ½Ï½ ÎÂ ÅÄ ÌËÈÄ¿½ ¿ ÈÅÇÙËÍÂÊËÏË Ì½ÍÑÛÉÂÍÅÆÊËÏË Å ÇËÄÉÂÏÅÔÊËÏË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ÁÅ¿Ë Î×ÎÏËÜÊÅÂ Â Í½ÄÌÍËÎÏÍ½ÊÂÊ½ ¿ ¢¿ÍËÌ½ ¾ÂÄ Ê½Æ ÎÂ¿ÂÍÊÅÏÂ Ô½ÎÏÅ ®ÍÂÁÅÄÂÉÊËÉËÍÅÂÏË §½¿Ç½Ä »ÀËÄ½Ì½ÁÂÊ ®Å¾ÅÍ ®ÍÂÁÊ½ ÄÅÜ Å ®Â¿ÂÍÊ½ ÉÂÍÅÇ½ ° Ê½Î É½ÏËÔÅÊ½Ï½ ÎÂ ÎÍÂÖ½ ÌËÔÏÅ ¿ ÓÜÈ½Ï½ ÎÏÍ½Ê½ ÌËÇÍ½Æ ÌËÏËÓÅ Å ¿ ÍÂÁÇÅ ÀËÍÅ ÌË Ç½ÉÂÊÅÎÏÅ Å ÏÍÂ¿ÅÎÏÅ ÉÂÎÏ½ ÌËÇÍ½Æ Ì× ÏÅÖ½ ËÀÍ½ÁÅ ËÏ ÉËÍÎÇËÏË Í½¿ÊÅÖÂ ÁËÇ×É É Ê ¿ ° Ê½Î ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½ ÌÍÂÁÅÉÊË ¿ ¬ÈË¿ÁÅ¿ÎÇË ½ÄÀÍ½ÁÎÇË ½ÍÊÂÊÎÇË ÐÎÂÊÎÇË Å µÐÉÂÊÎÇË

®¥®¯¢© ¯¥§ ¥ ®«¯« ¢ ®ËÍÏ×Ï p©ÂÈÅÎ½ q Â Î×ÄÁ½ÁÂÊ ¿ ¥ÊÎÏÅÏÐÏ½ ÌË ÍËÄ½Ï½ Å ¥ ®ËÑÅÜ ÌÍÂÄ À ËÏ ¡ÃÐÍÉ½ÊÎÇÅ ¢ ÂÊË¿½ Å £ ´ÂÍÊÂ¿½ ¯ËÆ Ë¾ÂÁÅÊÜ¿½ ¿ ÎÂ¾Â ÎÅ Á¿½ ÌÍËÅÄÒËÁ½ Î×¾Í½ÊÅ ¿ Í½ÆËÊ½ Ê½ Î §×ÏÅÊ½ ®ËÑÅÆÎÇË Å Î ³×Í¿ÂÊÜÊÂ §ÛÎÏÂÊÁÅÈÎÇË ¬ÍÅ ÏËÄÅ ÎËÍÏ ÎÏ×¾È½Ï½ Î½ ÅÄÌÍ½¿ÂÊÅ ÅÈÅ ÌÍÅÌË¿ÁÅÀ½ÖÅ ÎÂ ÌËÇÍÅÏÅ Î ÌÍËÎÏÅ ¿È½ÎÅÊÇÅ ¡ËÎÏÅÀ½Ï ¿ÅÎËÔÅÊ½ ÁË ÎÉ ¨ÅÎÏ½Ï½ Î½ ÎÍÂÖÐ ÌËÈËÃÊÅ Î ÜÆÓÂ¿ÅÁÊ½ ÑËÍÉ½ Î Ï×ÌË Ê½ÌÅÈÂÊ½ ÌÂÍÅÑÂÍÅÜ Ä½ËÎÏÍÂÊÅ Ç×É ¿×ÍÒ½ ¡×ÈÃÅÊ½Ï½ Ê½ ÈÅÎÏÊ½Ï½ ÌÂÏÐÍ½ Â ÎÍÂÁÊË ÎÉ ½ ÕÅÍÅÊ½Ï½ ÎÉ ÂÊÔÂÈÅÎÏÔÂÏ½Ï½ Î½ Ã×ÈÏÂÊÅÇ½¿Ë¾ÂÈÅ ÁË ¾ÈÂÁËÍËÄË¿Å ¬ÍÂÁÅÉÎÏ¿ËÏË Ê½ ÎËÍÏ½ Â ¿ÅÎËÇËÏË Î×Á×ÍÃ½ÊÅÂ Ê½ ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË ®ËÍÏ×Ï ÎÂ ËÏÈÅÔ½¿½ Î ÉÊËÀË ¿ÅÎËÇÅ ÎÏËÌ½ÊÎÇÅ ÌËÇ½Ä½ÏÂÈÅ ËÖÂ ÎÈÂÁ ¿ÏËÍ½Ï½ ÀËÁÅÊ½ s Î¿ÂÃÅ ÎÏÍ×ÇË¿Â s s ÇÀ ÁÇ½ ÁËÎÏÅÀ½ ÁË ÇÀ ÁÇ½ s ÎÐÒÅ ÎÏÍ×ÇË¿Â s s ÇÀ ÁÇ½ ÁË ÇÀ ÌÍÅ Í½ÊÁÂÉ½Ê s ÎÐÒÅ ÈÅÎÏ½ s s ÇÀ ÁÇ½ ÌÍÅ Í½ÊÁÂÉ½Ê s ÎÂÉÂÊ½ s s ÇÀ ÁÇ½ s ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË s s ÇÀ ÁÇ½ È½¿ÂÊ ÇËÉÌËÊÂÊÏ ¿ ÂÏÂÍÅÔÊËÏË É½ÎÈË ÌËÈÐÔÂÊË ËÏ ©ÂÈÅÎ½ Â ÓÅÏÍ½È ÔÅÂÏË Î×Á×ÍÃ½ÊÅÂ ¿ ÀËÁÅÊÅÏÂ ¿½ÍÅÍ½ ËÏ Å ¿ÏËÍËÎÏÂÌÂÊÊÅ s ÓÅÏÍËÊÂ È½È ÓÅÏÍËÊÂÈËÈ Ç½ÍÅËÑÅÈÂÊ Å ÀÂÍ½ÊÅËÈ ÎÏÍ½Ê½Ï½ ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½Ï ËÖÂ ÊÂÉÎÇÅÜ ÎËÍÏ ³ÅÏÍËÊÂÈ½ Ç½ÇÏË Å ÉÂÎÏÊÅ ÌËÌÐÈ½ÓÅÅ ÂÍÉ½ÊÅÜ ÅÉ½ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÅÍ½ÊÅ Á¿½ ÎËÍÏ½ É½ÏËÔÅÊ½ ¢ÍÑÐÍÏÎÇ½ ÅÄ ÌÍ½¿ÂÊ½ Å §¿ÂÁÈÅÊ¾ÐÍÇÎÇÅ ÊÅÎÇËÎÏÂÈÂÓ ÇËÅÏË ÌË ÈÅÏÂÍ½ÏÐÍÊÅ Á½ÊÊÅ ÊÂ ÌÍÂ¿×ÄÒËÃÁ½Ï ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅÜ ÅÉ ½Ê½ÈËÀ « ¥«¨« ¥´ª¥ ¥¤¥®§ ª¥¼ ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÏËÌÈÅÊ½ ©½ÏËÔÅÊ½Ï½ Â ÏËÌÈËÈÛ¾Å¿Ë Í½ÎÏÂÊÅÂ ¬ÍÅ Ê½ ÕÅÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ ÌÍÂÄÅÉÐ¿½ ÊËÍÉ½ÈÊË ©ÊËÀË ÍÜÁÇË ÎÂ ÇËÊÎÏ½ÏÅÍ½ ÅÄÉÍ×Ä¿½ÊÂ ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É Î¿ÂÏÈÅÊ½ ©½ÏËÔÅÊ½Ï½ Â ÎÈ½¾Ë ¿ÄÅÎÇ½ÏÂÈÊ½ Ç×É Î¿ÂÏ ÈÅÊ½Ï½ ¯Ë¿½ Á½¿½ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏ Á½ ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½ Ç½ÏË ÌËÁÇÐÈÏÐÍ½ ¿ ÉÈ½ÁÅ Ë¿ËÖÊÅ ÀÍ½ÁÅÊÅ ®¿ÂÏÈÅÊ½Ï½ Ë¾½ÔÂ ¿ÈÅÜÂ ÌËÈËÃÅÏÂÈÊË ¿×ÍÒÐ Î×Á×ÍÃ½ÊÅÂ ÏË Ê½ ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË

 ©½ÏËÔÅÊ½Ï½ ÎÂ Ê½Ì½Á½ Å ËÏ Í½ÄÈÅÔÊÅ ÌÍÂÁÎÏ½¿ÅÏÂÈÅ Ê½ Í½ÄÍÂÁ ,EPIDOPTERA «ÌÅÎ½ÊÅ Î½ ÌÍÂÁÎÏ½¿ÅÏÂÈÅ Ê½ Í½ÄÈÅÔÊÅ ÎÂÉÂÆÎÏ¿½ ÊË Ê½Æ ÔÂÎÏË Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌË¿ÍÂÃÁ½Ï ËÏ #NEPHASIA SPP ¿ÅÁË¿Â ËÏ ¢UXOA Å !GROTIS Å ÁÍ ¬ÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏÂ ÀËÁÅÊÅ Ð Ê½Î Î½ ÐÎÏ½ÊË¿ÂÊÅ ÌË¿ÍÂÁÅ ËÏ ¿ÅÁ½ 0YRAUSTA AURATA 3C ÎÊ Å ÎÊ ×ÎÂÊÅÓÅÏÂ ËÌÈÅÏ½Ï Î ÇËÌÍÅÊÂÊÅ ÊÅÕÇÅ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅËÊÊÅÜ ¿Í×Ò Å ÀË ÅÄÀÍÅÄ ¿½Ï ÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂ Ê½ ÏË¿½ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ Ä½¾½¿Ü ½ ÀÂÊÂÍ½ÏÅ¿ÊÅ ÏÂ ËÍÀ½ÊÅ ÎÂ Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï ËÏ ÊË¿ËË¾Í½ÄÐ¿½ÈÅÏÂ ÎÂ Í½ÄÇÈËÊÂÊÅÜ ×ÎÂÊÅÓÅÏÂ ÎÂ ËÏÇÍÅ¿½Ï ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ½ÌÍÅÈ s Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ É½Æ Ç½Ç½¿ÅÁÅÍ½Ï ËÏ ÇÍ½Ü Ê½ É½Æ ÁË ÎÍÂÁ½Ï½ Ê½ ÛÊÅ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÌÂÌÂÍÐÁÅ ÎÂ ÎÍÂÖ½Ï ËÏ ÎÍÂÁ½Ï½ Ê½ ÛÊÅ ¬ÍÅ ÊÐÃÁ½ ¾ËÍ¾½Ï½ Î ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅÏÂ ÉËÃÂ Á½ ÎÂ ÅÄ¿ÂÁÂ Î ¾×ÍÄËÁÂÆÎÏ ¿½ÖÅ ÌÅÍÂÏÍËÅÁÊÅ ÌÍÂÌ½Í½ÏÅ ¬ÍÅ Ä½ÌÈÂ¿ÂÈÜ¿½ÊÂ Ê½ ÌÈËÖÅÏÂ ÌË ¿ÍÂÉÂ Ê½ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ÎÍÂÖÐ ÃÅÏÊÅÏÂ ÌÈÂ¿ÂÈÅ ÉËÃÂ Á½ ÎÂ ÌÍÅÈËÃÅ ÒÂÍ¾ÅÓÅÁ½ ±ÐÄÅÈ½Á ¿ ÁËÄ½ s ÉÈ ÁÇ½ ¿×¿ Ñ½Ä½ ÏÅ s ÏÅ ÈÅÎÏ Ê½ ÌÈÂ¿ÂÈÅÏÂ ÌÍÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ s Ë®

½ÃÊË ÅÄÅÎÇ¿½ÊÂ ÌÍÅ ÅÄ¿ÂÃÁ½ÊÂ Ê½ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜÏ½ Ä½ ¾ËÍ¾½ Î ¿ÍÂÁÅÏÂÈÅÏÂ Â ÉÅÊÅÉÐÉ ÁÊÅ ÌÍÂÁÅ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ ÇÐÈÏÐÍ½Ï½ Á½ ÊÂ ÎÂ ÏÍÂÏÅÍ½ Î ÊÅÇ½Ç¿Å ÒÅÉÅÔÊÅ ÎÍÂÁÎÏ¿½ Ä½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊ½ Ä½ÖÅÏ½

ËÍ¾½ Î ÌÈÂ¿ÂÈÅÏÂ ¬ÍÂÁÅ ÅÄÊ½ÎÜÊÂ Ê½ Í½ÄÎ½Á½ ÎÈÂÁ ËÑËÍÉÜÊÂ Ê½ ÈÂ ÒÅÏÂ ÌÈËÖÏ½ ÎÂ ÏÍÂÏÅÍ½ Î ÀÍÅÑÈ½Ê ÎÍÂÖÐ ÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅÏÂ ÃÅÏÊÅ ÌÈÂ¿ÂÈÅ ÅÈÅ Î Ñ½ÈËÊ ÎÍÂÖÐ ÕÅÍËÇËÈÅÎÏÊÅÏÂ ÌÈÂ¿ÂÈÅ







«Ï ÓÅÌÂÎÏËÇÍÅÈÅÏÂ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ÌË¿ÍÂÁÅ Ê½Ê½ÎÜÏ ÌÍÂÁÎÏ½¿ÅÏÂÈÅ Ê½ ÎÂÉ 4ENTHREDINIDAE ÍÂÁÜÏ È×ÃÂÀ×ÎÂÊÅÓÅÏÂ Ê½ ÏÂÄÅ ËÎÅ ÇËÅÏË Ì×Í¿ËÊ½ Ô½ÈÊË Ê½ÀÍÅÄ¿½Ï ÈÅÎÏÊ½Ï½ ÌÂÏÐÍ½ ½ ÌË Ç×ÎÊË ÅÄÀÍÅÄ¿½Ï Å ÌË Ï×ÊÇÅÏÂ ÃÅÈ ÇÅ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ª½Æ ÔÂÎÏË ÎÂ ÎÍÂÖ½Ï ¿ÅÁË¿ÂÏÂ 4ENTHREDO ATRA , ÎÊ Å 4 MARGINELLA , ÎÊ

©½ÏËÔÅÊ½Ï½ ÎÂ Ê½Ì½Á½ Å ËÏ ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ É½Ç½Í Å ¿ ÌË É½ÈÇ½ ÎÏÂÌÂÊ ÇËÅÏË ÍÜÁÇË ÎÂ Ê½ÉÊËÃ½¿½Ï ¿×¿ ¿ÅÎËÇ½ ÌÈ×ÏÊËÎÏ ¬Ë Ï½ÄÅ ÇÐÈÏÐ Í½ Ç½ÏË ÌËÏÂÊÓÅ½ÈÊË ËÌ½ÎÂÊ Â Î× Ë¾ÖÂÊ ¿ÅÁ×Ï -YZUS ORNATUS ,AING ÎÊ ÇË ÎÂ Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï ÇËÈËÊÅÅ Î ¿ÅÎËÇ½ ÌÈ×ÏÊËÎÏ ÌË ¿Í×ÒÊÅÏÂ Ô½ÎÏÅ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ Ä½ÏËÍÉËÄÜ¿½ Ë¾Í½ ÄÐ¿½ÊÂÏË Å Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÀÂÊÂÍ½ÏÅ¿ ÊÅÏÂ ËÍÀ½ÊÅ Å Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÅÄËÎÏ½¿½Ï ¿ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË ÎÅ

Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜÏ½ Î É½ÏËÔÅÊ½ ÎÂ ÎÍÂÖ½Ï ¿ ÎÍ½¿ÊÅÏÂÈÊË ÊÅÎÇ½ ÌÈ×ÏÊËÎÏ Å ÁÍÐÀÅ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ËÏ (OMOPTERA ,EPIDOPTERA (YMENOPTERA #OLEOP TERA (EMIPTERA Å ÁÍ «Ï Ï¿×ÍÁËÇÍÅÈÅÏÂ ÔÂÎÏË ÎÂ ÎÍÂÖ½Ï ¿ÅÁË¿ÂÏÂ Ç½ÎÅÁÅ s #ASSIDA VIRIDIS , Å # NEBULOSA , ÎÊ Å ÍÂÁÜÏ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Å È½Í ¿ÅÏÂ Ç½ÏË ÌÍ½¿ÜÏ Ì×Í¿ËÊ½Ô½ÈÊË ÌË¿×ÍÒÊËÎÏÊÅ Ê½ÀÍÅÄ¿½ÊÅÜ ÌË ÈÅÎÏÊ½Ï½ ÌÂÏÐÍ½ ½ ¿ÌËÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂ ÌÂÍÑËÍÅÍ½Ï ÈÅÎÏ½Ï½

ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ Ä½ÌËÔ¿½ ÌÍÅ Ä½ÏËÌÈÜÊÂ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ Ê½Á z® ¿ ÇÍ½Ü Ê½ É½ÍÏ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ½ÌÍÅÈ ª½Ô½ÈÊÅÏÂ Ñ½ÄÅ Ê½ Í½Ä¿ÅÏÅÂ ÁË Ë¾Í½ÄÐ¿½ÊÂ Ê½ ÈÅÎÏ ÌÍËÏÅÔ½Ï ÊÂ ÂÁÊË¿ÍÂÉÂÊÊË Å ¾½¿ÊË ¯Ë¿½ Ê½È½À½ ÌË ÀËÈÂÉÅ ÀÍÅÃÅ ÌÍÅ Í½ÄÎ½ÁËÌÍËÅÄ¿ËÁ ÎÏ¿ËÏË Å ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ¬ÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÀËÁÅÊ½ ËÏ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ÎÅ ¿ÅÁ×Ï Ë¾Í½ÄÐ¿½ ¿ÂÀÂÏ½ÏÅ¿ÊÅ ÎÏ×¾È½ Î ¿ÅÎËÔÅÊ½ ÎÉ ¢ÁÊË¿ÍÂÉÂÊÊË Î ÏË¿½ Ä½ÌËÔ¿½ Å ËÑËÍÉÜÊÂ Ê½ ÇËÍÂÊÅÖÂÏË ¬ÍÂÄ ÄÅÉ½Ï½ Ê½ÁÄÂÉÊÅÏÂ Ô½ÎÏÅ Ê½ É½ÏËÔÅÊ½Ï½ ËÏÉÅÍ½Ï ÂÀÂÏ½ ÓÅÜÏ½ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌÍÂÇÍ½ÏÜ¿½ ¬ÍÂÄ ¿ÏËÍ½Ï½ Å ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏÂ ÀËÁÅÊÅ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË ÌÍËÏÅÔ½ ÌË ¾×ÍÄË Í½Ä ÇÈËÊÅÏÂÈÊ½Ï½ ÎÌËÎË¾ÊËÎÏ Ê½ ÇËÍÂÊÅÖÂÏË Â ÌË ÀËÈÜÉ½ ÇËÂÏË Á½¿½ ¿×ÄÉËÃ ÊËÎÏ Ä½ Ë¾Í½ÄÐ¿½ÊÂ Ê½ ÀÂÊÂÍ½ÏÅ¿ÊÅ ÎÏ×¾È½ Ê½ ÏÐÑ½ Î ¿ÅÎËÔÅÊ½ ÁË ÎÉ §ËÍÂÊÅÖ½Ï½ ÎÂ Í½ÄÇÈËÊÜ¿½Ï Å ÏÐÑ½Ï½ Ê½Í½ÎÏ¿½ ÁËÎÏÅÀ½ÆÇÅ ÁË É ¿ ÁÅ½ÉÂÏ×Í ÐÏËÊÅÄ½ÓÅÜÏ½ ÌÍËÏÅÔ½ ¿ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÉÂÎÂÓ ÛÊÅ ½ Ó×ÑÏÂÃ×Ï ÁË Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÉÂÎÂÓ ½¿ÀÐÎÏ °ÄÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ Â ÌÍÂÄ É ½¿ÀÐÎÏ ÁË Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ É ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ

«®« ¢ª«®¯¥ ª ®¯¢£ ¥ ¤ ¥¯¥¢¯«

¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ¿È½À½Ï½ ¬ÍÂÄ ÓÂÈÅÜ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅËÊÂÊ ÌÂÍÅËÁ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅ ÜÏ½ Ê½ É½ÏËÔÅÊ½Ï½ Ç×É ÌËÔ¿ÂÊ½Ï½ Å ¿×ÄÁÐÕÊ½Ï½ ¿È½ÃÊËÎÏ Î½ ¿ÅÎËÇÅ ªÂÁËÎ Ï½Ï×ÔÊ½Ï½ ¿È½À½ Å ÊÂÆÊËÏË ÇËÈÂ¾½ÊÅÂ ÌÍÂÄ ËÏÁÂÈÊÅÏÂ Ñ½ÄÅ ËÏ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÌÍÅÔÅÊÜ¿½Ï ËÇ½Ì¿½ÊÂ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ «ÎË¾ÂÊË ÎÅÈÊË Â ¿×ÄÁÂÆÎÏ ¿ÅÂÏË ËÏ ÊÂÁËÎÏÅÀ Ê½ ÌËÔ¿ÂÊ½ ¿È½À½ ½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï É½ÈÇË Å ÊÅÎÇÅ ÎÏ×¾È½ Î ÁÍÂ¾ÊÅ ÈÅÎÏ½ ¡Ë¾Å¿ÅÏÂ Ê½É½ÈÜ¿½Ï ÍÜÄÇË ªÂ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊË ÎÂ ËÏÍ½ÄÜ¿½ ¿×ÍÒÐ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Å ÌÍÂÇËÉÂÍÊË Ê½¿È½Ã ÊÂÊ½Ï½ ÌËÔ¿½ ÇËÍÂÊÅÏÂ Å ÎÏ×¾È½Ï½ ÎÂ Ê½Ì½Á½Ï ËÏ À×¾ÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ Ä½ÀÊÅ¿½Ï Å ÐÉÅÍ½Ï ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÌËÔ¿½Ï½ ©½ÏËÔÅÊ½Ï½ Â ÉÊËÀË ¿ÄÅÎÇ½ÏÂÈÊ½ Ç×É ÒÍ½ÊÅ ÏÂÈÊÅÏÂ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ËÏ ÇËÅÏË ÎÂ ÊÐÃÁ½Â ÌÍÂÄ ÓÂÈÅÜ ÎÅ ¿ÂÀÅÏ½ÓÅË ÊÂÊ ÌÂÍÅËÁ ª½Æ ÁË¾ÍÂ ÎÂ Í½Ä¿Å¿½ Ê½ ÌÈËÁËÍ½ÁÊÅ ¾ËÀ½ÏÅ Ê½ ÒÐÉÐÎ ÍËÒÇ½¿Å ÌËÔ¿Å ªÂ ÌËÊ½ÎÜ Ä½¾È½ÏÜ¿½ÊÂ Å ¿ÅÎËÇ½ ÌËÔ¿ÂÊ½ ÇÅÎÂÈÅÊÊËÎÏ ªÂÌËÁÒËÁÜÖÅ Ä½ ÇÐÈÏÅ¿ÅÍ½ÊÂ Ê½ É½ÏËÔÅÊ½Ï½ Î½ ¾ÂÁÊÅÏÂ Ê½ ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ Å Î ÊÂ ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÂÊ ¿ËÁÂÊ ÍÂÃÅÉ ÌÂÎ×ÇÈÅ¿Å ÌËÔ¿Å ÁÂÈÐ¿Å½ÈÊÅ Ê½ÊËÎÅ Å ÁÍ

°ÄÍÂÈÅÏÂ ÎÂÉÂÊ½ Î½ ÎÇÈËÊÊÅ Ç×É ËÍËÊ¿½ÊÂ Å ÏË¿½ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ ÅÉ½ ¿ ÌÍÂÁ ¿ÅÁ ÌÍÅ ËÌÍÂÁÂÈÜÊÂ Ê½ ÎÍËÇ½ Å Ê½ÔÅÊ½ Ê½ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂÏË ÅÉ ®·¤¡ ª¢ ª ª ® £¡¢ª¥¢ ¬ËÁÒËÁÜÖÅ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÓÅ Î½ ÁË¾ÍÂ Ê½ÏËÍÂÊÅÏÂ ËÇËÌÊÅ Å ÃÅÏÊÅ ÇÐÈ ÏÐÍÅ ÇËÅÏË ËÎ¿Ë¾ËÃÁ½¿½Ï ÌÈËÖÅÏÂ ÌË Í½ÊË ¿ ÄÊ½ÔÅÏÂÈÊ½ ÎÏÂÌÂÊ ÌËÔÅÎÏ¿½Ï ÌÈËÖÏ½ ËÏ ÇËÍÂÊÅÖÊÅ ÌÈÂ¿ÂÈÅ Å Á½¿½Ï ¿×ÄÉËÃÊËÎÏ Á½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕÅ Ç½ÔÂÎÏ ¿ÂÊ½ ËÎÊË¿Ê½ Å ÌÍÂÁÎÂÅÏ¾ÂÊ½ ÌËÁÀËÏË¿Ç½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ®ÈÂÁ É½ÏËÔÅÊ½Ï½ ÉËÀ½Ï Á½ ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½Ï ÃÅÏÊÅ Å ÊÜÇËÅ ÉÊËÀËÀËÁÅÕÊÅ ¾Ë¾Ë¿Å ÇÐÈÏÐÍÅ ¥ÄÇÈÛÔÅÏÂÈÊË ¿½ÃÂÊ ÉËÉÂÊÏ ÌÍÂÁÅ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ÊÂ Ê½ ËÎÊË¿Ê½Ï½ Ë¾Í½ ¾ËÏÇ½ Â ÐÊÅÖËÃ½¿½ÊÂÏË Ê½ ÇËÍÂÊÅÖÊÅÏÂ ÌÈÂ¿ÂÈÅ ¬ÍÅ Ê½ÈÅÔÅÂ Ê½ Ï½ÇÅ¿½ Å ÎÈÂÁ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂÏË Ê½ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÇ½ ÉËÃÂ Á½ ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÏËÏ½ÈÊÅ ÒÂÍ ¾ÅÓÅÁÅ ÂÁÊ½À½ ÎÈÂÁ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÇ½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÈÜÏÊ½ ËÍ½Ê Ê½ ÎÉ ¬ÍÂÄ ÉÂÎÂÓ ½¿ÀÐÎÏ ÎÂ ÌÍË¿ÂÃÁ½ ÂÎÂÊÊ½Ï½ Á×È¾ËÇ½ ËÍ½Ê Ê½ ÎÉ Å ÌËÁÍ½¿ÊÜ¿½ÊÂ Ê½ ÌÈËÖÏ½ ¡Ë Ä½Î½ÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ÇÐÈÏÐÍ½Ï½ ÎÂ ÅÄ ¿×ÍÕ¿½Ï Á¿Â ÇÐÈÏÅ¿ÅÍ½ÊÅÜ Ê½ ÎÉ Ä½ ÐÊÅÖËÃ½¿½ÊÂ Ê½ ÌÈÂ¿ÂÈÅÏÂ Å ÌË ÁË¾ÍÜ¿½ÊÂ Î×ÎÏËÜÊÅÂÏË Ê½ ËÍÊÅÜ ÎÈËÆ ¬ÍÅ Í×ÔÊË Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ ÌÈËÖÏ½ ÎÂ Ê½¾Í½ÄÁÜ¿½ Ê½ Á×È¾ËÔÅÊ½ ÎÉ ¯×Æ Ç½ÏË É½ÏËÔÅÊ½Ï½ Â ÉÊËÀËÀËÁÅÕÊ½ ÇÐÈÏÐÍ½ Â ÊÂË¾ÒËÁÅÉË Á½ ÎÂ ËÎÅ ÀÐÍÅ Ì×ÈÊË ËÍÀ½ÊËÉÅÊÂÍ½ÈÊË ÏËÍÂÊÂ ¬ÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÎÂ ÌÍÂÁÅ ÂÎÂÊÊ½Ï½ Á×È¾Ë Ç½ ËÍ½Ê Á½ ÎÂ ¿ÊÂÎ½Ï ÎÈÂÁÊÅÏÂ ÏËÍË¿Â Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ Ï ÁÇ½ ÎÐÌÂÍÑËÎÑ½Ï ÇÀ ÁÇ½ Å Ç½ÈÅÂ¿ ÒÈËÍÅÁ ÇÀ ÁÇ½ ¤©ª«£ ª¢ ¥ ¤ ®¼ ª¢ ©½ÏËÔÅÊ½Ï½ ÎÂ Í½ÄÉÊËÃ½¿½ Ç½ÇÏË ÀÂÊÂÍ½ÏÅ¿ÊË ÔÍÂÄ ÎÂÉÂÊ½ Ï½Ç½ Å ¿Â ÀÂÏ½ÏÅ¿ÊË ÔÍÂÄ Í½ÄÁÂÈÜÊÂ Ê½ ÇËÍÂÊÅÖ½Ï½ «ÎÊË¿ÂÊ Ê½ÔÅÊ Ä½ Í½ÄÉÊËÃ½¿½ÊÂ Ê½ É½ÏËÔÅÊ½Ï½ Â ÔÍÂÄ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ Í½ÄÎ½Á ËÏ ÎÂÉÂÊ½ ¿ ËÏÇÍÅÏÅ ÈÂÒÅ ¬ËÁÀËÏË¿Ç½Ï½ Ê½ ÌÈËÖÏ½ Ä½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÌËÎ½Á×ÔÂÊ É½ÏÂÍÅ½È ¿ÇÈÛÔ¿½ ÎÈÂÁÊÅÏÂ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ r ËÎÊË¿ÊË ÏËÍÂÊÂ Î Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ s Ï ÁÇ½ ÎÐÌÂÍÑËÎÑ½Ï s ÇÀ ÁÇ½



¬Ë¿ÍÂÁÅÏÂ ÌÍÅ ¿ÎÅÔÇÅ ¿ÅÁË¿Â Î½ ÌËÁË¾ÊÅ Å ÎÂ Ò½Í½ÇÏÂÍÅÄÅÍ½Ï Î ÁÍÂ¾ ÊÅ ÏËÔÇË¿ÅÁÊÅ ÅÄ¾ÈÂÁÊÜ¿½ÊÅÜ ÌË ÈÅÎÏÊ½Ï½ ÌÂÏÐÍ½ ÇËÅÏË ÉËÀ½Ï Á½ ÎÂ ÎÈÂÜÏ ¿ ÌË ÀËÈÂÉÅ Ã×ÈÏÂÊÅÇ½¿Å ÌÂÏÊ½ Å ÌÍÅ ÎÅÈÊË ÌËÍ½ÃÂÊÅÂ ÈÅÎÏ½Ï½ Ä½Î×Ò¿½Ï Å ËÇ½Ì¿½Ï ´ÂÎÏË ÎÍÂÖ½Ê½ ¿ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜÏ½ Ê½ÌÍËÈÂÏ Â Å ÌÂÊÂÖ½Ï½ ÓÅÇ½Á½ 0HILAENUS SPUMARIUS , ÍÂÁÜÏ È½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ¨½Í¿ÅÏÂ ÎÂ ÌËÇÍÅ ¿½Ï Î Ò½Í½ÇÏÂÍÊ½ Ë¾¿Å¿Ç½ ËÏ ¿ÅÎÇËÄÊ½ ÏÂÔÊËÎÏ Î ¿ÇÈÛÔÂÊÅ ¿ ÊÂÜ ÉÂÒÐÍÔÂÏ½ ¿×ÄÁÐÒ ÇËÜÏË ÀÅ ÌÍÂÁÌ½Ä¿½ ËÏ ¿×ÊÕÊÅÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ Ê½ ÎÍÂÁ½Ï½ «¾ÅÇÊË¿ÂÊË ÎÂ Í½ÄÌËÈ½À½Ï ¿ Ì½Ä¿ÅÏÂ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ Å ÌÍÅ ¿ÅÎËÇ½ ÌÈ×ÏÊËÎÏ ËÎË¾ÂÊË ÌÍÅ ÉÈ½ÁÅ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÉËÀ½Ï Á½ Ä½ÏËÍÉËÄÜÏ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅËÊÊÅÏÂ ¿Í×ÒÔÂÏ½ Å ÀÂ ÊÂÍ½ÏÅ¿ÊÅÏÂ ËÍÀ½ÊÅ ËÏÁÂÈÊÅ ÀËÁÅÊÅ Å ÌÍÅ Ä½ÎÐÕÈÅ¿Ë ¿ÍÂÉÂ ÌÍÂÄ ÈÂÏÊÅÏÂ ÉÂÎÂÓÅ ÎÅÈÊÅ ÌËÍ½ÃÂÊÅÜ ÌË ÈÅÎÏÊ½Ï½ É½Î½ ÉËÀ½Ï Á½ Ê½ÊÂÎ½Ï Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½ÖÅÏÂ ÏÂÏ Í½ÊÅÒË¿Å ½Ç½ÍÅ ËÏ ÇËÅÏË Ê½Æ ÔÂÎÏË ÎÍÂÖ½Ê Â ¿ÅÁ×Ï 4ETRANYCHUS URTICAE +OCH Ë¾ÅÇ ÊË¿ÂÊ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö ½Ç½Í ÎÊ ÍÂ ÁÜÏ Ç½ÏË ÌÍË¾Å¿½Ï ÂÌÅÁÂÍÉÅÎ½ ËÏ ÁËÈÊ½Ï½ ÎÏÍ½Ê½ Ê½ ÈÅÎÏ½ Å ÎÉÐÔ½Ï ÇÈÂÏ×ÔÂÊ ÎËÇ Î Ô½ÎÏ ËÏ ÒÈËÍËÑÅÈÊÅÏÂ Ä×ÍÊ½ Ç½ÏË ¿ ÉÂÎÏ½Ï½ Ê½ ÌË¿ÍÂÁ½Ï½ ÎÂ Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï Î¿ÂÏÈÅ ÏËÔÇË ¿ÅÁÊÅ ÌÂÏÊ½ ¨ÅÎÏ½Ï½ ÉËÀ½Ï Á½ ÌÍÅÁË¾ÅÜÏ ÉÍ½ÉËÍÂÊ ¿ÅÁ ÌÂÏÊ½Ï½ ÌË Ç×ÎÊË ÎÂ ÎÈÅ¿½Ï ÌËÇ½ÑÂÊÜ¿½Ï Å ÎÅÈÊË ÌËÍ½ÄÂÊÅÏÂ ÈÅÎÏ½ ËÇ½Ì¿½Ï ¬ÍÅ ¿ÅÎËÇ½ ÌÈ×ÏÊËÎÏ ËÌÈÅÏ½Ï Î  Ì½ÜÃÅÊÊÅ ÊÅÕÇÅ ¿ÎÅÔÇÅ Ê½ÁÄÂÉÊÅ Ô½ÎÏÅ Å ÉËÃÂ Á½ ÎÂ ÎÏÅÀÊÂ ÁË ÅÄÎ×Ò¿½ÊÂ Ê½ Î½ÉËÏË Í½ÎÏÂÊÅÂ







r Á×È¾ËÇ½ ËÍ½Ê Ê½ ÎÉ r ÌËÁÍ½¿ÊÜ¿½ÊÂ Ê½ ÌÈËÖÏ½ r ÊÂÇËÈÇËÇÍ½ÏÊË ÇÐÈÏÅ¿ÅÍ½ÊÂ Ê½ ÌÈËÖÏ½ Î ¾Í½ÊÐ¿½ÊÂ r ËÑËÍÉÜÊÂ Ê½ ÈÂÒÅÏÂ ®ÂÅÏ¾½Ï½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏÏ½ É É½ÍÏ ÍÂÁË¿Ë Ê½ ÎÉ ÉÂÃ ÁÐ ÍÂÁË¿ÂÏÂ ÅÈÅ Í½ÄÌÍ×ÎÊ½ÏË Ê½ Ï¿×ÍÁË ÈÂÀÈË ÌÍÅ À×ÎÏËÏ½ ÀÍ½É½ Ê½ Ç¿ ÉÂÏ×Í Å ÎÂ ÌËÇÍÅ¿½Ï Î ÎÉ ÏËÍË¿½ ÎÉÂÎ ÔÅÎÏ½ ËÏ ÌÈÂ¿ÂÈÅ ©ÊËÀË ÁË¾ÍÅ ÍÂÄÐÈÏ½ÏÅ Á½¿½ ÈÜÏÊ½Ï½ ÎÂÅÏ¾½ ÛÊÅ ÛÈÅ Ï×Æ Ç½ÏË ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÊÅÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ ¿ ÏËÄÅ ÌÂÍÅËÁ Î½ ÌË ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊÅ Ä½ ¾×ÍÄËÏË ÌËÊÅÇ¿½ÊÂ Ê½ ÎÂÉÂÊ½ Ï½ ¤½ ÐÎÇËÍÜ¿½ÊÂ Ê½ ÌËÊÅÇ¿½ÊÂÏË ÎÂ ÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÌÍÂÁÅ ÎÂÅÏ¾½Ï½ Ê½ÇÅÎ¿½ÊÂ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ¿×¿ ¿ËÁ½ Ä½ Ô½Î½ ÌÍÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ Ë® ËÒÈ½ÃÁ½ÊÂ Ê½ ¿È½ÃÊÅÏÂ ÎÂÉÂÊ½ ÌÍÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ ËÏ ÁË Ë® ÎÈÂÁ ÇËÂÏË ¿ÂÁÊ½À½ ÎÂ Ä½ÎÜ¿½Ï ¤½ ËÎÅÀÐÍÜ¿½ÊÂ Ê½ Í½ÄÎ½Á Ä½ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Ê½ ÁÂÇ½Í ÎÂ Ä½ÎÜ¿½Ï ËÇËÈË Ç¿ É Í½ÄÎ½ÁËÌÍËÅÄ¿ËÁÊ½ ÌÈËÖ À ÎÂÉÂÊ½ ¤½ ÌË ÁË¾ÍË Í×ÔÊË Ä½ÎÜ¿½ÊÂ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÎÂ ÎÉÂÎ¿½Ï Î×Î ÎÐÒ ÌÍÂÎÜÏ ÌÜÎ×Ç Å ÎÏ×ÍÀËÏÅÊÅ ¬ÍÂ ÁÅ Å ÎÈÂÁ Ä½ÎÜ¿½ÊÂÏË ÌÈËÖÏ½ ÎÂ ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ ÉÊËÀË ÁË¾ÍÂ ÔÍÂÄ ¿½ÈÅÍ½ÊÂ ¤½ Ä½Ì½Ä¿½ÊÂ Ê½ ÌËÔ¿ÂÊ½Ï½ ¿È½ÃÊËÎÏ Å ÌÍÂÁÌ½Ä¿½ÊÂ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ËÏ ÅÄÉÅ¿½ÊÂ Î ¿ËÁÊ½Ï½ ÎÏÍÐÜ Â ÊÂË¾ÒËÁÅÉË ÈÂÒÅÏÂ Á½ ÎÂ ÉÐÈÔÅÍ½Ï Î ËÍÀ½ÊÅÔÊÅ ËÏÌ½Á×ÓÅ Ê½Æ ÁË¾ÍÂ Î ÏÂÄÅ ÎÈÂÁ ÁÂÎÏÅÈ½ÓÅÜ ®ÈÂÁ ÌËÊÅÇ¿½ÊÂ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ Ô½ÎÏ ËÏ ÉÐÈÔ½ ÎÂ ÌÍÂÉ½Ò¿½ ¤½ ÌËÁË¾ÍÜ¿½ÊÂ Ê½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÊÅÜ Å ¿ËÁÊÅÜ ÍÂÃÅÉ ÈÂ Ò½Ï½ ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏÏ½ ÎÂ ÌËÇÍÅ¿½ Î ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Ë ÌÈ½ÏÊË «Ï ÂÁÊ½Ï½ ÎÏÍ½Ê½ ÏË ÌÂÍÅËÁÅÔÊË ÎÂ ËÏÇÍÅ¿½ Ä½ ÌÍË¿ÂÏÍÜ¿½ÊÂ Å ÌËÁÁ×ÍÃ½ÊÂ Ê½ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÂÏË ÍÅÃÅÏÂ Ä½ Í½ÄÎ½Á½ ¿ÇÈÛÔ¿½Ï s ÍÂÁË¿ÊË ÌËÈÅ¿½ÊÂ ÁÍÂ¾ÊËÇ½ÌÇË¿Ë Î É½ÈÇÅ ÌËÈÅ¿ÊÅ ÊËÍÉÅ s Í×ÔÊË ÌÈÂ¿ÂÊÂ Ê½ ÈÂÒÅÏÂ ÁË Ì×ÏÅ s ÏÂÎ½ÊÂ Ê½ Ì×ÏÂÇÅÏÂ s ÌÂÊÄÅÍ½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ì×ÏÅ Ê½ ¿ÅÎËÔÅÊ½ ÎÉ ÌÍÅ Ä½ Ç×ÎÊÜ¿½ÊÂ Î Í½ÄÎ½ÃÁ½ÊÂÏË Å ÌÍÂÍ½ÎÏ¿½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ s ÌËÁÒÍ½Ê¿½ÊÂ Î ÏÂÔÊÅ ËÍÀ½ÊÅÔÊÅ ÏËÍË¿Â ÑÅÇÎ½È È ÁÇ½ ÅÈÅ ½ÉË ÊÅÂ¿½ ÎÂÈÅÏÍ½ ¿ ÁËÄ½ À Ç¿ É ¬ÍÅ ÌÍËÈÂÏÊ½ ÎÂÅÏ¾½ ¿ ËÏÇÍÅÏÅ ÈÂÒÅ É É½ÍÏ Í½ÄÎ½Á½ Â ÀËÏË¿ Ä½ Ä½Î½Ã Á½ÊÂ ÌÍÂÄ É ÛÊÅ ¬ËÍ½ÁÅ ÀËÈÂÉÅÏÂ ÀËÍÂÖÅÊÅ ÌÍÂÄ ÏËÄÅ ÌÂÍÅËÁ Å ÏÍÐÁÊËÎ ÏÅ Î ÌÍÅÒ¿½Ö½ÊÂÏË Ê½ Í½ÄÎ½ÁÊÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÎÂ ÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÅÄ¿½ÃÁ½ÊÂÏË Å

Ç½ÏË ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊË ÐÎÈË¿ÅÂ Ä½ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Â Ä½ Á×ÍÃ½ÊÂÏË Ê½ ¿È½À½ ¿ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜÏ½ ²½Í½ÇÏÂ ÍÅÄÅÍ½ ÎÂ Î Ë¾Í½ÄÐ¿½ÊÂÏË Ê½ ÁÍÂ¾ÊÅ Ë¾ÅÇÊË¿Â ÊË s ÉÉ ×ÀÈË¿½ÏÅ Ç½ÑÜ¿Å ÁË ÔÂÍÊÅ ÌÂÏÊ½ Î ¿ÅËÈÂÏË¿ Í×¾ ÇËÅÏË Î½ ËÀÍ½ÊÅÔÂÊÅ ËÏ ÊÂÍ¿½ ÏÐÍ½Ï½ ÎÊ ËÈÂÎÏÏ½ ÎÂ Í½Ä¿Å¿½ ÌÍÂÄ ÓÂÈÅÜ  ¿ÂÀÂÏ½ÓÅËÊÂÊ ÌÂÍÅËÁ Å ÌÍÅ ÎÅÈÊË Ê½Ì½ÁÂÊÅÂ ÌË Í½ÄÂÊÅÏÂ ÈÅÎÏ½ ËÇ½Ì¿½Ï ¤½ ËÀÍ½ÊÅÔ½¿½ÊÂ Ê½ ÖÂÏÅÏÂ ÉËÀ½Ï Á½ ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÉÂÁÎ×Á×ÍÃ½ÖÅ ÌÍÂÌ½Í½ÏÅ ÅÈÅ ¡ÅÏ½Ê © Ç½ÏË ÏÍÂÏÅÍ½ÊÅÜÏ½ ÏÍÜ¾¿½ Á½ Ä½ÌËÔÊ½Ï ÌÍÅ ÌËÜ¿½Ï½ Ê½ Ì×Í¿ÅÏÂ ÌÍÅÄÊ½ÓÅ Ê½ Ä½¾ËÈÜ¿½ÊÂÏË ¬ÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÎÅ ÌÍÅ ÎÅÈÊË Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ ¾ËÈÂÎÏÏ½ Ì×Í¿Ë Á½ ÎÂ ËÇËÎÅ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÂÏË Á½ ÎÂ Ë¾Í½¾ËÏÜÏ ÉÂÃÁÐÍÂÁÅÜÏ½ Å ÎÈÂÁ ÏË¿½ Á½ ÎÂ ÌÍÅÈ½À½Ï ÌÍÂÌ½Í½ÏÅ «ÎÏ½Ê½ÈÅÏÂ ¾ËÈÂÎÏÅ ÌË É½ÏËÔÅÊ½Ï½ Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊË ÎÂ ÌÍËÜ¿Ü¿½Ï ÌË ÎÈ½ ¾Ë Å ÊÂ Ê½Ê½ÎÜÏ ÄÊ½ÔÅÏÂÈÊÅ ÖÂÏÅ ¿ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜÏ½ ÇËÅÏË Á½ Ê½È½À½Ï ÅÄ ¿ÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ÒÅÉÅÔÊ½ ¾ËÍ¾½ Î ÏÜÒ ÊË ÌÍÅ ¿ÈËÕÂÊ ½ÀÍËÑËÊ ÉËÀ½Ï Á½ ¾× Á½Ï ÌËÏÂÊÓÅ½ÈÊË ËÌ½ÎÊÅ °ÎÏ½ÊË¿ÂÊÅ Î½ Å ÎÂ ÎÍÂÖ½Ï ÔÂÎÏË ÈÅÎÏÊÅÏÂ ÌÂÏÊ½ 0HYLOSTICTA MELISSAE "UB #YLINDROSPORIUM MELISSAE -ASSAL ¾Í½ÕÊÜÊÇ½Ï½ %RYSIPHE GALEOPSIDIS $C ET -ERAT ¬ËÊÜÇËÀ½ ¿ ËÎÊË¿½Ï½ Ê½ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÕÅÆ Ç½ Å ÌË ÇËÍÂÊÅÏÂ ÎÂ ÐÎÏ½ÊË¿Ü¿½Ï ÉÅÓÂÈÊÅ Ë¾Í½ÄÐ¿½ÊÅÜ Å ÎÇÈÂÍËÓÅÅ Ê½ À×¾½ Ï½ 3CLEROTINIA SCLEROTIORUM ,IB Ç½ÏË ÎÅÈÊË ÌËÍ½ÄÂÊÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊË Ä½¿ÜÒ¿½Ï Å ÅÄÎ×Ò¿½Ï «Ï ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅÏÂ ÌË É½ÏËÔÅÊ½Ï½ ÊÂ Î½ ÐÎÏ½ÊË¿ÂÊÅ Ï½ÇÅ¿½ Î ÅÇËÊËÉÅ ÔÂÎÇË ÄÊ½ÔÂÊÅÂ ÊË ÌÍÅ ËÌÍÂÁÂÈÂÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÊÜÇËÅ ÉËÀ½Ï Á½ Ê½ÊÂÎ½Ï ÄÊ½ÔÅ ÏÂÈÊÅ ÖÂÏÅ ¿ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜÏ½ «Ï ÎÉÐÔÂÖÅÏÂ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ Ê½Æ ÔÂÎÏË ÎÂ ÎÍÂÖ½Ï ÓÅÇ½ÁÅÏÂ «Ï Í½ÄÈÅÔ ÊÅÏÂ ¿ÅÁË¿Â ÇËÅÏË ÎÂ ÅÄÒÍ½Ê¿½Ï ÌË É½ÏËÔÅÊ½Ï½ Î Ê½Æ ¿ÅÎËÇ½ ÌÈ×ÏÊËÎÏ Î½ ¿ÅÁË¿ÂÏÂ %UPTERYX ATROPUNCTATA 'OEZE ÎÊ % COLLINA &LOR Ç½ÇÏË Å ¿ÅÁ½ %MPOASCA FLAVESCENS & ÎÊ

Í½ÄÎ½ÃÁ½ÊÂÏË Ê½ Í½ÄÎ½Á½ Á½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕÅ ÌË Ç×ÎÊË s ÌÍÂÄ ÂÎÂÊÏ½ Ê½Æ ÁË¾ÍÂ ÌÍÂÄ ÌÂÍÅËÁ½ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ÊÂ ÌË Ç×ÎÊË ËÏ ËÇÏËÉ¿ÍÅ Ä½ Á½ ÉËÀ½Ï Í½Î ÏÂÊÅÜÏ½ Á½ ÌÍÂÄÅÉÐ¿½Ï ÌÍÅÒ¿½Ê½ÏÅ ¬ÍÅ ÈÜÏÊ½ Å ÂÎÂÊÊ½ ÎÂÅÏ¾½ Í½ÄÎ½Á×Ï Â ÀËÏË¿ Ä½ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏÏ½ ½ÌÍÅÈ É½Æ ¥Ä¿½ÃÁ½ÊÂÏË Ê½ Í½ÄÎ½Á½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Í×ÔÊË ÅÈÅ ÉÂÒ½ÊÅÄÅÍ½ÊË ÔÍÂÄ ÌËÁÇËÌ½¿½ÊÂ Î ÊËÃ ÎÇË¾½ ®ÈÂÁ ÅÄ¿½ÃÁ½ÊÂÏË Í½ÄÎ½Á×Ï ÎÂ ÎËÍÏÅÍ½ Å Ä½Î½Ã Á½ ¿ÂÁÊ½À½ ®×ÀÈ½ÎÊË ÌÍÅÈËÃÂÊÅÂ ËÏ Ê½ÍÂÁ¾½ ¡ ¾Í Ä½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Å Ï×ÍÀË¿ÅÜ Î ÌËÎÂ¿ÂÊ Å ÌËÎ½Á×ÔÂÊ É½ÏÂÍÅ½È ËÏ ÉÂÁÅÓÅÊÎÇÅ Å ½ÍËÉ½ÏÊÅ Í½ÎÏÂÊÅÜ Ç×É ¤½ÇËÊ½ Ä½ ÌËÎÂ¿ÊÅÜ Å ÌËÎ½Á×ÔÊÅÜ É½ÏÂÍÅ½È Ê½Á ÄÂÉÊ½Ï½ Ô½ÎÏ ÏÍÜ¾¿½ Á½ Â Î ¿ÅÎËÔÅÊ½ ÊÂ ÌË É½ÈÇ½ ËÏ ÎÉ ÈÅÎÏ½ ÊÂ ÌË É½ÈÇË ËÏ ¾ÍËÜ Á×ÈÃÅÊ½ Ê½ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂÉ½ Ê½Á ÎÉ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Á½ Î½ ÄÁÍ½¿Å ¾ÂÄ ÌË¿ÍÂÁÅ ËÏ ¾ËÈÂÎÏÅ Å ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ Á½ ÊÜÉ½ ËÏÇ×ÎÊ½ÏÅ ÎÉ½ÔÇ½ÊÅ ÈÅÎÏ½ Å Ë¾ÂÈ¿½ÊÂ ÇËÍ½Ï½ Ê½ ËÎÊË¿ÊÅÏÂ ÇËÍÂÊË¿Å Í½ÄÇÈËÊÂÊÅÜ ®ÒÂÉ½Ï½ Ê½ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Â ÎÉ Ç½ÏË Ê½ ÁÂÇ½Í ÎÂ Ä½Î½ÃÁ½Ï ¾ÍËÜ Í½ÎÏÂÊÅÜ ½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ Ä½Î½ÃÁ½Ï ¿ Á×È¾ËÇÅ ÎÉ ¾Í½ÄÁÅ ½ÄÎ½ÃÁ½ÊÂÏË ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Í×ÔÊË ÅÈÅ ÉÂÒ½ÊÅÄÅÍ½ÊË Î Í½ÄÎ½ÁËÌËÎ½ Á×ÔÊ½ É½ÕÅÊ½ ÂÁÊ½À½ ÎÈÂÁ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂÏË ÎÂ ÌÍ½¿Å ÇËÍÅÀÅÍ½ÊÂ Ê½ ÊÂÌÍ½ ¿ÅÈÊË ÌËÎÏ½¿ÂÊÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ Ê½ÌËÜ¿½ÊÂ Å ÈÂÇË Ä½À×ÍÈÜÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ¡ÅÍÂÇÏÊ½Ï½ ÎÂÅÏ¾½ ÎÂ ÌÍË¿ÂÃÁ½ ÌÍÂÁÄÅÉÊË ÌÍÂÄ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ÊËÂÉ¿ÍÅ ÅÈÅ Í½ÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ ¯Ü ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Ê½ ÍÂÁË¿Â Ê½ Í½ÎÏËÜÊÅÂ ÎÉ ÂÁÅÊ ËÏ ÁÍÐÀ Å Ê½ Á×È¾ËÔÅÊ½ ÎÉ ¤½ ÁÇ½ Î½ ÊÂË¾ÒËÁÅÉÅ À ÎÂÉÂÊ½ ¬ÍÅ ÁÅÍÂÇÏÊ½Ï½ ÎÂÅÏ¾½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÌËÊÅÇ¿½Ï ÂÁ¿½ ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏÏ½ ½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÉÈ½ÁÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ Â ¾½¿ÊË ÌËÍ½ÁÅ ÇËÂÏË ÁÅÍÂÇÏÊ½Ï½ ÎÂÅÏ¾½ ÎÂ ÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ Î½ÉË ¿×ÍÒÐ ÌËÈÅ¿ÊÅ ÌÈËÖÅ ¿ ÀÍ½ÁÅÊÅ ÇË Â ÊÂË¾ÒËÁÅÉË ÎÈÂÁ Ä½ÎÜ¿½ÊÂ ÔÍÂÄ ÁÅÍÂÇÏÊ½Ï½ ÎÂÅÏ¾½ ¿ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌÍËÍÂÃÁ½Ï ÅÈÅ ÌËÁÎÜ¿½Ï ¯Ë¿½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ ¿½ ÇËÀ½ÏË ÎÂ Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï Î×ÖÅÊÎÇÅ ÈÅÎÏ Ç½ÏË Í½ÎÏËÜÊÅÂÏË ÉÂÃÁÐ Í½ÎÏÂ ÊÅÜÏ½ Á½ ¾×ÁÂ ÎÉ ÂÀÂÏ½ÏÅ¿ÊËÏË Í½ÄÉÊËÃ½¿½ÊÂ ÔÍÂÄ ÇËÍÂÊÅÖ½ Â ÉÂÏËÁ ÇËÆÏË ÍÜÁÇË ÎÂ ÌÍÅÈ½À½ Å ÏË Î½ÉË Ä½ ËÀÍ½ÊÅÔÂÊÅ ÌÈËÖÅ ÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÎÂ ÀËÁÅÕÊÅ Í½Î ÏÂÊÅÜ ½ÄÁÂÈÜÊÂÏË Ê½ ÇËÍÂÊÅÖ½Ï½ Ê½ Ô½ÎÏÅ Î ÌË ¿ÂÀÂÏ½ÏÅ¿ÊÅ Ì×ÌÇÅ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌÍÂÄ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ËÇÏËÉ¿ÍÅ Ç½ÏË Ä½Î½ÃÁ½ÊÂÏË Â ÃÂÈ½ÏÂÈÊË Á½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕÅ ËÖÂ Î×ÖÅÜ ÁÂÊ ªÂ ÎÂ ÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂ Ê½ ÎÏ½ÍÅ Ê½Î½ÃÁÂ ÊÅÜ ÇËÅÏË Î½ Ê½Ì½ÁÊ½ÏÅ ËÏ ¾ËÈÂÎÏÅ Ï×Æ Ç½ÏË Î ÇËÍÂÊÅÖ½Ï½ ÏÂ ÎÂ ÌÍÂÊ½ÎÜÏ ¿ ÊË¿ÅÏÂ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜ Å ¾ËÍ¾½Ï½ Î ÏÜÒ ÎÂ ¿ËÁÅ ÉÊËÀË ÏÍÐÁÊË

ÍÅÃÅÏÂ Ä½ É½ÏËÔÅÊ½Ï½ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ÎÂ Î×ÎÏËÜÏ ¿ Ê½¿ÍÂÉÂÊÊË ÅÄ ¿×ÍÕ¿½ÊÂ Ê½ ÉÂÒ½ÊÅÄÅÍ½Ê½ Ë¾Í½¾ËÏÇ½ Ê½ ÉÂÃÁÐÍÂÁÅÜÏ½ Í×ÔÊË ËÇËÌ½¿½ÊÂ ¿×ÏÍÂ ¿ ÍÂÁ½ ÌËÁÒÍ½Ê¿½ÊÂ ÌËÈÅ¿½ÊÂ Å ¾ËÍ¾½ Î ¾ËÈÂÎÏÅÏÂ Å ÌÈÂ¿ÂÈÅÏÂ ¬ÍÅ ÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÀÍÅÃÅÏÂ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ¾×Á½Ï ÌË ÀËÈÂÉÅ Å Ê½ ¿ÍÂÉÂÊÊÅ ¬ÍÅ ÂÎÂÊÊË Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Í½ÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ ÎÂ Ê½È½À½ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌËÁÎ½ÃÁ½ÊÂ Ê½ ÊÂÌÍÅÒ¿½Ê½ÏÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ Å ËÇËÌ½¿½ÊÂ Ê½ ÉÂÃÁÐÍÂÁÅÜÏ½ Î ÇÐÈÏÅ¿½ÏËÍ Î ÂÁÊË¿ÍÂÉÂÊÊË ÌËÁÒÍ½Ê¿½ÊÂ Î ÇÀ ÁÇ½ ½ÉËÊÅÂ¿½ ÎÂÈÅÏÍ½ ª½ÈËÃÅÏÂÈÊÅ Î½ Í×ÔÊÅ ËÇËÌ½¿½ÊÅÜ ¿ ÍÂÁ½ ¬ÍÂÄ ¿ÏËÍ½Ï½ Å ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏÂ ÀËÁÅÊÅ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÌÍËÏÅÔ½ ÌË ÁÍÐÃÊË Ñ½ÄÅÏÂ Î½ ÎÇ×ÎÂÊÅ Å ÌËÊÅÓÅÏÂ ÌËÔÏÅ Ä½Ì×È¿½Ï ¿×ÏÍÂÍÂÁË¿ÅÏÂ Í½ÄÎÏËÜÊÅÜ ¬ÍË¿ÂÃÁ½Ï ÎÂ Ë¾ÖË ÉÂÃÁÐÍÂÁË¿Å Ë¾Í½¾ËÏÇÅ Å Í×ÔÊÅ ËÇËÌ½¿½ÊÅÜ ¿ ÍÂÁ½ ÌÍÅ ÊÂË¾ÒËÁÅÉËÎÏ ¬ÍÅ Ì×Í¿ËÏË ÇÐÈÏÅ¿ÅÍ½ÊÂ ÎÂ ÅÄ ¿×ÍÕ¿½ Å ÌËÁÒÍ½Ê¿½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Î ÇÀ ÁÇ½ ½ÉËÊÅÂ¿½ ÎÂÈÅÏÍ½ ÂÁÊ½À½ ÎÈÂÁ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ Â Ê½ÈËÃÅÏÂÈÊË ÌÍË¿ÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ÇÐÈÏÅ¿ÅÍ½ÊÂ Ê½ ÉÂÃÁÐÍÂÁÅÜÏ½ ÌËÍ½ÁÅ ÎÏ×ÌÇ¿½ÊÂÏË ÅÉ ËÏ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÖÅÏÂ É½ÕÅÊÅ ¥ÄÇÈÛÔÅÏÂÈÊË ÂÑÂÇÏÅ¿ÊË Â ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏÏ½ Ê½ Ì×Í¿½Ï½ ÀËÁÅÊ½ Ê½ ËÏ ÀÈÂÃÁ½ÊÂ Á½ ÎÂ ÌÍË¿ÂÁ½Ï Á×ÃÁÐ¿½ÊÅÜ Î×ÔÂÏ½ÊÅ Î ÌËÔ¿ÂÊÅÏÂ Ë¾Í½¾ËÏÇÅ ¬ÍÂÄ ÈÜÏËÏË Å ÂÎÂÊÏ½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï ËÖÂ ÌËÈÅ¿ÇÅ ÇËÅÏË ÉËÃÂ Á½ Î½ ÌË ÀÍ½¿ÅÏ½ÔÂÊ Ê½ÔÅÊ Î ÌËÈÅ¿Ê½ ÊËÍÉ½ ÇÐ¾ ÉÂÏÍ½ Ê½ ÁÂÇ½Í ¬ÍÂÄ ¿ÏËÍ½Ï½ Å ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏÂ ÀËÁÅÊÅ ÎÂ ÌÍ½¿ÜÏ ÌË ÌËÈÅ¿ÇÅ ÀÍ½¿ÅÏ½ÔÊË ÀËÁÅÕÊË ¢ÃÂÀËÁÊË ¿ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ É½ÍÏ ½ÌÍÅÈ Å ÎÈÂÁ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ Ì×Í¿ÅÜ ËÏÇËÎ ÛÊÅ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌËÁÒÍ½Ê¿½ÊÂ Î ½ÉËÊÅÂ¿½ ÎÂÈÅÏÍ½ ¿ ÁËÄ½ ÇÀ ÁÇ½ ÅÈÅ Î ÏÂÔÊÅ Ë¾ËÍÎÇÅ ÅÈÅ ÌÏÅÔÅ ÏËÍ ®ÈÂÁ¿½ÖËÏË ÏËÍÂÊÂ Â ÌÍÂÄ ÂÎÂÊÏ½ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ÎÈÂÁ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ ¿ÏËÍÅÜ ËÏÇËÎ ¯ËÍÂÊÂÏË ÌÍÂÄ ÂÎÂÊÏ½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Î ÌËÈÐÍ½ÄÈËÃÂÊ Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ Ï ÁÇ½ ÅÈÅ Î×Î ÎÐÌÂÍÑËÎÑ½Ï ÇÀ ÁÇ½ Å Ç½ÈÅÂ¿ ÒÈËÍÅÁ ÇÀ ÁÇ½ ¬ÍÅ É½ÏËÔÅÊ½Ï½ Î½ ÐÎÏ½ÊË¿ÂÊÅ ÍÂÁÅÓ½ ¾ËÈÂÎÏÅ Å ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ÊË É½ÈÇË ËÏ ÏÜÒ ÅÉ½Ï ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇË ÄÊ½ÔÂÊÅÂ Å Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊË ÊÂ ÎÂ Ê½È½À½ ÅÄ¿ÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ÒÅÉÅÔÂÎÇ½ ¾ËÍ¾½ Î ÏÜÒ «Ï ¾ËÈÂÎÏÅÏÂ Î Ê½Æ ÀËÈÜÉË ÄÊ½ÔÂÊÅÂ Î½ Ï×ÉÊËÇ½ÑÜ¿ÅÏÂ ÈÅÎÏÊÅ ÌÂÏÊ½ ¬ÍÅÔÅÊÅÏÂÈÜÏ Ê½ Ä½¾ËÈÜ¿½ÊÂÏË Â À×¾ÂÊ Ì½ÏËÀÂÊ 3EPTORIA MELISSAE $ESM ®ÍÂÖ½ ÎÂ ÌË¿ÎÂÉÂÎÏÊË Å ÂÃÂÀËÁÊË Ê½Ê½ÎÜ ÌËÍ½ÃÂÊÅÜ ¿ Í½ÄÎ½ÁËÌÍËÅÄ¿ËÁ ÎÏ¿ËÏË Å ¿ ÎÏ½ÍÅÏÂ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜ ¬×Í¿ÅÏÂ ÌÍÅÄÊ½ÓÅ ÎÂ ËÏÇÍÅ¿½Ï Ê½ÌÍËÈÂÏ

«¯ ¨¢£¡ ª¢

(продължение от брой 5)

Прибиране на продукцията. Резултатите от експеримента на модела показват, че включените в него сортове Рила F1 и Кристи F1 дават възможност за ритмично и по-продължително снабдяване на пазара с пресни доматени плодове. Високата стационарна опорна конструкция (СОК) позволява формирането на по-голям брой цветни китки, което води до увеличаване броя на плодовете и удължаване на беритбения период. През 2005 г. са реализирани 17 беритби в периода 24 юни – 07 октомври и е реализирана обща продукция от 8780,26 кг/ дкa; добивът нараства и достига своя максимум в периода 28 юли – 02 август (беритби 6 и 7). Неблагоприятната в климатично отношение година даде отражение върху количеството на получената продукция – добивът пада рязко след 8-ма беритба (10 август) до 183,59 кг/дкa. Приходите от продукцията като функция на добива и реализационната цена формират различни доходи през годината. При доматите 78% от дохода се формира през първите осем беритби (24 юни – 10 август). След този период следва относително постоянен приход, като намаляването на добива се компенсира с нарасналата реализационна цена. През 2006 г. са реализирани 14 беритби в периода 30 юни – 30 септември и е реализирана продукция от 14 376,05 кг/дкa. Добивът нараства и достига своя максимум в периода 27 юли – 02 август (беритби 5 и 6). През първите осем беритби (30 юни – 16

август) се формира 76% от него. Беритбите при контролата започват едновременно с тези при модела, но последната беритба приключва с 23 дни по-рано. Получената продукция при сорт Рила F1 е с 6428 кг/дкa

Зеленчуци

Модел за производство на индетерминантни сортове домати

по-висока средно за периода и надвишава контролата с 188,5% (табл. 1). При сорт Кристи F1 е получен по-висок добив с 5446 кг/дкa – 174,8%. III. Комплект технически средства за механизиране на технологичните операции. През първата година преди монтиране на конструкцията, площта се обработва с машини с общо предназначение, агрегатирани към трактор от клас 14 kN (ТК-80). Наличието на конструкция води до силно ограничение на възможностите за механизиране на процесите, но парамет-

Таблица 1. Количество на получената продукция Сорт

Вариант

СОК Рила F1 Контрола СОК Кристи F1 Контрола

2005 г. 9724 6550 10019 5808

2006 г. 17658 7975 15437 8756

Добив, кг/дкa средно относителен добив, % 13691 188,5 7263 100,0 12728 174,8 7282 100,0 Средно: 181,7

Фиг. 1. Добивите по беритби и реализационната цена на продукцията

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

Табл. 2. Технически средства за механизиране на технологичните операции Работна Агрегатира се с: широчина, м §1 ПРЕДИ ИЗГРАЖДАНЕ НА КОНСТРУКЦИЯТА Енергетични средства 1 Трактор 45-60 kW ТК-80 2 Мотоблок 6-8 kW МБ-8 (10) Работни машини Почвообработка 3 Брана дискова БДП-2,5 ТК-80 2,50 4 ПН-2-35 ТК-80 0,70 Плуг навесен Култиватор за слята обра- КСН-2,4 2,40 5 ботка или ПочвообработТК-80 ваща фреза Ф-160И 1,60 Торене То р о р аз п р ъ с к вач 6 центробежен РЦП-2,5М ТК-80 25-28 7 Тороразхвърлящо ремарке ТК-80 5-6 Растителна защита Пункт за приготвяне на 8 разтвори ППР елдвиг. Пръскачка универсална 9 към мотоблок Перла 160 МБ-8 (10) 10 Пръскачка моторна гръбна Бензинов двигател Напояване Инсталация за капково 11 напояване Окопаване фреза 12 Почвообработваща МБ-8 (10) 0,55-0,60 към мотоблок Транспорт и товаро-разтоварни операции Р е м а р к е 13 саморазтоварващо се РСД-4 ТК-80 14 Вилков товарач §2 ПРИ НАЛИЧИЕ НА КОНСТРУКЦИЯ Енергетични средства Трактор малогабаритен Landini 1 колесен 35-45 kW Mistral 2 Мотоблок 6-8 kW МБ-8 (10) Работни машини Почвообработка БДН “ПерлаLandini 3 Брана дискова 1,3” Mistral 1,30 GRAMENGNA Landini 4 Копател ротационен 25-146 Mistral 1,36 Култиватор за слята обра- КСН-2,4 2,40 Landini 5 ботка или ПочвообработMistral ваща фреза ФН-125 1,25 No

Наименование на машината

Марка

Почвообработваща фреза 7 към мотоблок МБ-8 (10) Торене То р о р аз п р ъ с к вач Landini 8 центробежен ТНЦ-600 Mistral Растителна защита Пункт за приготвяне на 9 разтвори ППР елдвиг. Пръскачка универсална 10 към мотоблок Перла 160 МБ-8 (10) 11 Пръскачка моторна гръбна Бензинов двигател Напояване Инсталация за капково 12 напояване Окопаване Почвообработваща фреза 13 към мотоблок МБ-8 (10) Транспорт и товаро-разтоварни операции Р е м а р к е 14 саморазтоварващо се РСД-4 ТК-80 15 Вилков товарач

бр. 6–7, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

0,55-0,60 14,00 0,55-0,60

рите й позволяват използването на комплекта машини за работа в култивационни съоръжения. Вегетационните обработки се извършват механизирано с мотофреза с работна широчина 0,55-0,60 м. В таблица 2 са систематизирани енергетичните средства и земеделските машини и съоръжения за механизиране на производствените процеси преди изграждане на конструкцията и при наличие на такава. Различията се изразяват в следното: подготовката на площта предшестваща монтирането на конструкцията е конвенционалната, прилагана в зеленчукопроизводството на открито. Използва се трактор 59 kW (ТК-80) в агрегат с дисковата брана БДП-2,5, лемежен плуг ПН-2-35 и почвообработваща фреза Ф-160И. При монтирана конструкция основната обработка на площта се извършва с малогабаритен трактор с мощност 36-44 kW, агрегатиран с ротационен копател с работна широчина 1,3-1,4 м. Предпосевната обработка се извършва с култиватора за слята обработка КСН-2,4, почвообработваща фреза ФН-125 или почвообработваща фреза към мотоблока. Почвообработките се извършват в посока перпендикулярна на редовете, при разстояние между вертикалните греди 2,5 м. Торенето на площта преди монтажа на конструкцията се извършва с центробежния тороразпръсквач РЦП-2,5М в агрегат с трактор ТК-80, а внасянето на органичния тор с тороразхвърлящо ремарке в агрегат със същия трактор. При монтирана конструкция минералните торове се внасят с навесния тороразпръсквач ТНЦ-250 в агрегат с малогабаритния трактор, а органичния тор - ръчно в редовете. И при двата случая растително-защитните операции се извършват с гръбна моторна пръскачка, окопаването – с почвообработващата фреза към мотоблока, напояването е ка-

Табл. 3. Преки разходи за производство на домати сорт Рила в условията на модела СОК

Показатели

мярка

Себестойност Преки разходи за производство (3+4+5+7) Преки материални разходи за производството Разходи за ГСМ Разходи за труд, в т.ч. Механизаторски труд Спомагателни работници Полски работници Разходи на труд, в т.ч. Механизаторски труд Спомагателни работници Полски работници Разходи за амортизация на техниката, за възстановяване и поддържане

лв/кг

2 3 4 5

пково, а транспортните и товароразтоварните операции – с подходящо транспортно средство и вилков тракторен товарач. За механизиране на технологичните операции преди изграждане на конструкцията са необходими два вида енергетични средства и до 12 вида земеделски машини и съоръжения, а при монтирана конструкция – два вида енергетични средства и до 11 вида земеделски машини и съоръжения. Оценка на технологията За оценка на модела са разработени примерни технологични карти за отглеждане на домати сорт Рила F1 на площ 1 декар за условията на 2005 година. На тяхна база са определени преките производствени разходи

ниска телена ІІ-ра констгодина рукция 0,346 0,188 0,305

І-ва година

лв

3366,03 1833,88 1996,49

лв

2782,17 1299,17 1554,51

лв лв

чч

лв

92,56 382,67 41,93 14,06 326,68 205,91 16,52 6,62 182,77

85,48 358,02 41,50 9,69 306,83 197,39 16,35 6,62 174,42

59,26 367,96 21,55 7,61 338,81 203,49 8,49 3,58 191,42

108,63

91,21

14,75

(таблица 3). От резултатите в таблица 3 се вижда, че преките материални разходи са най-високи при СОК I-ва година – 2782,17 лв, а найниски при същата конструкция IIра година – 1299,17 лв. Високият разход на материали безспорно се пада на инвестицията за закупуване на материала, от който е изградена конструкцията. През втората година материалните разходи по конструкцията се ограничават само до нова поддържаща мрежа. Разходът на ръчен труд също е най-висок при СОК I-ва година – 205,91 чч. През втората година е по-нисък – 197,39 чч, което се дължи на по-високата производителност при демонтирането на конструкцията. Сравнително ви-

сок е разходът на труд за монтиране и демонтиране на ниската телена конструкция (контролата) в началото и в края на сезона, поради което и общият разход е 203,49 чч. В тези разходи съществен дял заема разхода за прибиране на продукцията. Средният добив от домати сорт Рила F1 при отглеждане на СОК през 2005 г. е 9724 кг/дкa, а при отглеждане на ниска телена констукция – 6550 кг/дкa. Себестойността на продукцията при варианта СОК I-ва година е 0,35 лв/кг; II-ра година – 0,19 лв/кг, а при отглеждане на ниската телена конструкция – 0,30 лв/кг. Реализационната цена на продукцията през 2005 г. според качеството й е в диапазона 4936 лв и 3137 лв. През 2006 г. тя е значително по-ниска, но високият добив осигури приходи на стойност 1932 лв. Това означава, че съществува възможност още през първата година вложената инвестиция да се изплати. Посочените резултати са при двегодишен срок на използване на конструкцията. Те показват, че технологията на отглеждане на подходящи индетерминантни сортове домати на стационарна опорна конструкция има място в зеленчукопроизводните ферми у нас, независимо от по-високата инвестиция през първата година. Д-р Мирослав Михов, д-р Даниела Ганева ИЗК „Марица”, Пловдив

Ферма за пъдпъдъци С финансиране по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” семейство Банчеви са изградили ферма за пъдпъдъци в с. Бузовград, Казанлъшко. Проектът им е одобрен без проблеми през 2010 г. и вече са получили първите средства Сега във фермата отглеждат 460 пъдпъдъка, искат да увеличат бройката до 720. Информирани са, че яйцата от пъдпъдъци са полезни и търсени. За сега у нас има само една лицензирана фирма за търговия с тези яйца, търсят контакти, за да реализират продукцията си. Земеделие плюс

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

Доматен миниращ молец (Tuta absoluta)

Доматеният миниращ молец създава сериозни проблеми при доматите, отглеждани както в култивационни съоръжения, така и на открито. През 2009 г. в България Националната служба по Растителна защита (НСРЗ) предприема обследване в оранжериите с домати в цялата страна, както и в плодохранилища и складове чрез използване на феромонови уловки. През октомври в района на Пловдив, в стоманено-стъклена оранжерия с домати е установено нападение от доматения миниращ молец и са уловени възрастни насекоми, които са идентифицирани в ЦЛКР - София. Първоначалното нападение вероятно е станало в началото на вегетацията на културата през юли. В непосредствена близост до оранжерията е разположено стоково тържище, както и склад, в които са съхранявани внесени от чужбина плодове и зеленчуци, включително и от Испания. Предполага се, че неприятелят е проникнал именно по този начин. През юни 2010 г. доматеният миниращ молец е установен и при домати сорт Велосити отглеждани в стоманено-стъклени оранжерии на ИЗК „Марица” – Пловдив. Доматеният миниращ молец (Tuta absoluta, Meyrick) е вид от сем. Gelechiidae (Lepidoptera). Известен е още като доматен стъблопробивач, южноамерикански доматен молец и южноамерикански доматен червей. Произхожда от Южна Америка. Основен гостоприемник са доматите, но напада и картофи, патладжан, както и плевели от сем. Solanaceae, като татул, черно куче грозде и др. Първата поява на Tuta absoluta (Meyrick, 1917) в Европа е в края на 2006 г. по домати в провинция Castellӝn (Comunidad Valenciana) в Испания. За по-малко от три години неприятелят е регистриран в Италия, Франция, Швейцария, 32

бр. 6–7, 2011 г., сп.

Португалия, Гърция, Албания, Румъния, Алжир, Мароко и др. страни. Морфологични особености: Яйцата са овално-цилиндрични, обикновено снесени по долната страна на листата, по пъпките или по зелените плодове. Оцветени са кремаво-бяло и са дълги окoло 0,4 мм. Гъсеницата е кремавобяла в началото, с черна глава. В по-късните възрасти тя става розова до зелена с кафява глава. Гъсениците не изпадат в диапауза за дълго, ако има достъпна храна. Какавидата е кафява, дълга до 6 мм. Какавидирането може да стане в почвата, по листната повърхност или в мините. Възрастните молци са дребни, с дължина на тялото около 7 мм. При разперени крила пеперудата е дълга 8-10 мм. Те са кафеникави или сребристи, с черни петна на първия чифт крила. Антените са дълги, а краката имат черни и кафяви пръстени. В зависимост от температурата

едно поколение се развива за 30-35 дни, което позволява на неприятеля бързо да се намножи. При благоприятни условия може да развие 8-12 поколения годишно. Възрастните са нощни насекоми и през деня се крият между листата. Неприятелят може да презимува като яйце, какавида или възрастно в зависимост от условията на средата. Повреда: Вреди гъсеницата, атакувайки всички надземни части на доматеното растение - прави широки мини по листата, дълбае ходове в стъблото, навлиза във връхните пъпки, както и в зелените и зрели плодове. Регистрирани са загуби от 50 до 100%. Гъсениците предпочитат най-много листата и стъблата, но могат да се открият също в китката с плодове и в самия плод; малки купчинки от екскременти се намират често около входа. Най-добре различимите симптоми за наличие на молеца са мините с форма на безцветни

Сн.1.Повреди от доматен мини- Сн.2.Повреди от миниращи ращ молец мухи

Сн.3.Феромонови уловки

„Земеделие плюс”

петна (минни) по листата, в които могат да се видят гъсеници и черни гранулирани екскременти. При силно нападение листата изцяло изсъхват, докато минирането на стъблото причинява деформация на растението. Повредите по плодовете предоставят възможност за развитие на болести, причиняващи загниването им. Повредите от доматения миниращ молец по листата се различават от тези на миниращите мухи (Liriomyza spp.). Мините са разляти, широки, докато от миниращите мухи са змиевидни и тесни. За точна диагностика е необходимо производителите да се консултират със специалист по растителна защита. За контрол на T. absoluta могат да бъдат прилагани различни стратегии. Борбата с този неприятел е трудна поради скрития начин на живот и проявите на устойчивост към много инсекитциди. Превантивните мерки са от решаващо значение: Оранжериите трябва да се почистят от стари растения, плодове и плевели за да се предотврати пренасянето на неприятеля по

новата култура; да не се допуска навлизане на възрастните молци в оранжериите чрез поставяне на инсектни мрежи на всички проветрители; да се направи двойна врата на входа; да се използва разсад, чист от всякакви стадии на T. absoluta; Да се следи появата с феромонови уловки в разсадопроизводствените отделения. За контрол на T. absoluta са съобщени следните биоагенти: хищните дървеници Nesidiocoris tenuis (Nesibug) и Macrolophus caliginosus (Mirical) срещу яйцата и младите ларви и яйчния паразит Trichogramma achaeae, който в оранжерийни условия е показал висока ефикасност - 91.74% в югоизточните части на Испания. Използуването на феромонови уловки е сигурен метод за навременно откриване наличието на мъжки пеперуди на T. absoluta. Данните от феромоновите уловки дават начална информация за нападението, за да се вземат мерки преди намножаването на неприятеля. Феромонови водни уловки се използуват и за намаляване на популацията.

Сн.4. Повреди от доматен миниращ молец

Химичната борба е била главно средство за контрол на T. absoluta след съобщаването й в Южна Америка. В Бразилия производителите на домати са провеждали многократни третирания с инсектициди през вегетацията за борба с неприятеля, но честата им употреба довела до резистентност. У нас все още няма регистрирани продукти за борба с този неприятел. В Испания ефикасни срещу гъсениците на T. absoluta са инсектициди на база: имидаклоприд (Конфидор 200 СЛ, Пикадор 20 СЛ, Уорант 20 СЛ), индоксикарб (Авант 15 СК) и спинозад (Tрейсър 480 СК), при които няма регистрирана устойчивост. За борба срещу възрастните са използвани пиретроиди като делтаметрин (Децис 2,5 ЕК), а срещу възрастните и гъсениците комбинация от две активни вещества имидаклоприд+делтаметрин (Конфидор Енерджи ОД), както и продукти на база ацетамиприд (Моспилан 20 СП), тиаклоприд (Биская 240 ОД) и тиаметоксам (Актара 25 ВГ). Bacillus thuringiensis var. kurstaki е показал задоволителен ефект срещу гъсениците на T. absoluta в Испания. Срещу тях (ранни стадии) могат да се използват продукти от синтеза на актиномицети – абамектин (Брейв 1,8 ЕК). Добрата земеделска практика включва обработки, сеитбообръщение с култури, различни от сем. Solanaceae, разораване, подходящо подхранване, поливки, унищожаване на заразените растения и растителните остатъци. При откриване на повреди по растенията, нападнатите части се изнасят и унищожават. Оптималното съчетаване на различните методи и средства за контрол на T. absoluta, както и навременото установяване на неприятеля са предпоставка за опазване на доматите и получаването на качествена продукция. Гл. ас. д-р Винелина Янкова ИЗК „Марица” – Пловдив

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

Лозе и вино

КОЛИЧЕСТВО И КАЧЕСТВО НА ДОБИВА ОТ ГРОЗДЕ

Фиг.1. Валежи през вегетационния период

Проучването на водния режим на лозовата култура има голямо значение за повишаване на добива и качеството на гроздето. Това се отнася особено за климатичните условия на повечето лозарски страни, които се характеризират със значителни колебания в осигуряването на растенията с естествени ресурси от влага. През летните месеци валежите са неравномерно разпределени и се наблюдават засушавания с повтаряемост от 2 до 5 пъти на всеки 10 години. Периодите на засушаване съвпадат с максимални температури и с високи стойности на дефицита на въздушната влажност, поради което водният баланс и вегетацията на лозовото растение се нарушават. Лозата се отнася към т.нар. сухоустойчиви мезофити (Мержаниан А., 1953). В сравнение с други култури тя най-добре се приспособява към недостига на почвена влага, поради което се отглежда повече при неполивни условия. Това приспособяване обаче не остава без последствия, а те се изразяват главно в намаляване на добива и влошаване на качеството на гроздето. Ефективността на поливките и особено тяхното влияние върху качеството на гроздето се изразява в определянето на точните моменти на прилагане, като те са много различни в зависимост от района, метеорологичните и почвените условия и направлението на гроздопроизводство. Целта на настоящото изследване бе да бъдат определени моментите за напояване на лозата в един типичен лозарски район, подходящ за отглеждане на сортове за производство на десертно грозде – Северните склонове на Родопската яка в района на с. Брестник, Пловдивска област. За обект на изследването бе използвано насаждение засадено с лози от сорт Палиери в 34

бр. 6–7, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Фиг. 2. Стойности на dТ за различните варианти, температура и влажност на въздуха през вегетационния период

Фиг.3. Динамика на почвената влажност и dT, V0, 2008г.

Фиг. 4. Динамика на почвената влажност и dT, V1, 2008г.

Фиг. 5. Динамика на почвената влажност и dT, V2, 2008г.

(Тс), на почвата и въздуха (Та) в най-топлите часове на деня (около 14 часа). Сорбционните преобразуватели за почвена влажност (гипсови блокчета) и уреда с който се измерват са разработени и предоставени от ИП ” Н.Пушкаров ”. Напояването бе осъществено с капкова инсталация, като използваните капкообразователи са от стария тип прикачени към маркуча. Дебита е 4,6 литра за час. Разположени са през 50 cм по дължина на Фиг. 6. Динамика на почвената влажност и dT, V3, 2008г. реда. Дължината на всяко междуколие е 5 м. Изследваният обект принадлежи към ГорноТракийския район на разпространение на канелените горски почви и е разположен в неговата акумулативна част. Профилът е много слабо диференциран. Почвата се определя като делувиално ливадна, глинесто - песъчлива до песъчливо-глинеста. В климатично отношение районът принадлежи към преходно континенталната климатична област и се включва в подобластта на ПловдивФиг. 7. Динамика на почвената влажност и dT, V0, ско поле, което заема част от Горно-Тракийската 2009г. низина. Температурният режим се характеризира с относително горещо лято и мека зима. Средногодишната валежна сума за многогодишен период е 515 мм. Температурната сума за периода със средни денонощни температури по-високи от 100С е в интервала 3800-4000 0С. Данните на фиг.1 показват неравномерно разпределение на валежите през периода с два ясно изразени максимума през април и септември. Фиг. 8. Динамика на почвената влажност и dT, V1, 2009г Стойностите на температурата на въздуха много често са над 30оС, а тези на влажността на въздуха доста ниски - 40-60% (фиг.2). Данните от проведените измервания представени на фигури 3, 4 , 5, 6, 7, 8, 9, 10 показват динамиката на почвената влажност на дълбочини 20, 40, 70 и 100 cм, температурната разлика, валежите и подаваните поливки през периода 20/06 до 05/09 за 2008 и 2009 години. Фиг.9. Динамика на почвената влажност и dT, При ненапояваните варианти влажността на V2, 2009г. почвата е ниска и температурната разлика е около 6 – 7 оС, като има и стойности над 10оС. При поливния вариант V1 (фиг.5) с най-висока поливна норма влажността на почвата е по-висока, като за дълбочини 70 и 100 см тя се запазва такава до началото на август. Температурната разлика е по-ниска след втората поливна серия и валежа. При вариант V2 (фиг.6) почвената влажност остава висока за същите дълбочини, а влажностФиг. 10. Динамика на почвената влажност и dT, V3, 2009г. та на 20 и 40 см, се задържа в рамките 40 – 60% УОВБ с. Брестник на АУ - Пловдив, където бяха от ППВ. Температурната разлика е почти същата, поставени сорбционни преобразуватели на по- както и при вариант V1. Стойностите на темперачвена влажност – поливно с 3 варианта (V1, V2, V3) турната разлика (dT) между температурата на и неполивен вариант (V0) на дълбочини 20, 40, 70 лозите, измерена с Инфрачервен термометър (Тс) и 100 см. Лозите са формирани на стъблен двура- и температурата на въздуха (Та) са най-високи менен Гюйо и засадени на разстояние 3/1,20 м. за неполивния вариант. През 2009 г (фиг.7), при С инфрачервен термометър (ИЧТ) бе проведено неполивния вариант V0 температурната разлика измерване на температурата на лозовите листа е между 4 и 8оС. Вижда се и повишаването на

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

техн. зрялост 16.09 14.09 16.09 14.09 16.09 14.09 16.09 14.09

От данните на таблица 1 за добива и качеството на гроздето следва, че приложения поливен режим не е оказал негативно въздействие, а при поливните варианти той е причина за запазване на по-висока киселинност – около и над 4 г/дм3, което определя по-голямата хармоничност и свежест във вкуса на зърното. Установено бе, че при варианта без напояване температурната разлика в листата е по-висока в сравнение с поливните варианти с около 4-8оС, което е пряко свързано с протичане на основните физиологични процеси.

влажността след падналия по-голям дъжд (30 л/ м2). При поливните варианти почвената влажност се повишава до стойностите от месец май. Температурната разлика е между 2 и 4оС.

Гл.ас. д-р Л. Ангелов, проф. д-р инж. Й. Киркова, доц. Д-р инж. Г. Стоименов

Таблица 1. Добив и качество на гроздето бив В а р и - година дотолоза, ант кг 2008 7,5 V0 2009 7,0 2008 6,2 V1 2009 6,6 2008 5,8 V2 2009 6,0 2008 6,5 V3 2009 6,1

добив от декар, кг/дкa 2077 1939 1717 1828 1606 1662 1800 1689

захари, % 18,4 18,0 17,1 17,5 17,5 17,0 17,3 16,9

титр. к-ни, г/дм3 3,1 3,8 4,3 4,0 4,1 4,4 4,0 4,6

От юни стартира новата мярка 114 „Използване на консултантски услуги от фермери и собственици на гори” от ПРСР Целта на новата Мярка 114 „Използване на консултантски услуги от фермери и собственици на гори” от ПРСР, която стартира от юни, е да подкрепи фермерите и собствениците на гори да подобрят устойчивото управление на техните стопанства чрез използването на консултантски услуги. В рамките на две години един фермер или собственик на гори ще може да ползва максимум един комплект консултации по мярката. В комплекта консултации за фермерите се включват задължителни и допълнителни консултантски услуги. Задължителните обхващат: оценка на стопанството и съвети за подобрения относно изпълнението на изискванията на кръстосаното спазване и УПЗДЗЕС, а допълнителните включват консултации по управление на стопанството, специфични консултации в областта на растениевъдството/ животновъдството, изготвяне на пълен комплект за кандидатстване за агроекологичните дейности по мярка 214 „Агроекологични плащания”, както и съветнически услуги по време на изпълнението на агроекологичния ангажимент. Комплектът консултации за собствениците на гори включва съвети за: запознаване с горското законодателство, планиране на лесовъдски дейности, запознаване със съвременни практики за стопанисване на горите, вещно право, екосистемни ползи от горите, превенция и защита на горите от пожари, насекоми и болести. Кандидатите трябва да сключат с консултанта договор, в който трябва да се посочи избраният обхват на консултантските услуги, графикът за изпълнението, стойността на предоставения комплект консултации. Финансовата помощ е в размер на 80% от общите допустими разходи, доказани с фактури и платежни документи, но не повече от 1500 евро за пълен комплект консултации. За комплекта консултации в областта на горите максималната стойност на допустимите разходи е 240 евро. Бенефициенти по мярката могат да бъдат фермери - физически или юридически лица, които са регистрирани в ИСАК и/или са земеделски производители по реда на Наредба №3 от 1999 г. За получаване на консултантски услуги в областта на горите допустими са физически, юридически лица и техните сдружения, също и общини, които са собственици на гори. Кандидатите по мярката подават заявление за подпомагане в Областната дирекция на Разплащателната агенция по постоянен адрес или адрес на седалището на юридическото лице. В заявлението се посочва за кои дейности от комплекта консултации се кандидатства. Началото и краят на приема на заявления за подпомагане се определят със заповед на изпълнителния директор на Разплащателната агенция. След приключване на процедурите за одобрение Разплащателната агенция създава Регистър на лицата, които през съответната година ще ползват финансова помощ за консултантски услуги в областта на земеделието и горите. Те трябва да изберат регистриран консултант и да сключат с него договор. Консултантите ще се избират след провеждане на процедура от Министерство на земеделието и храните и регистърът на одобрените ще бъдат публикуван. Повече информация за мярката може да намерите на интернет страниците на Министерство на земеделието и храните и Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. – www.mzh.government. bg и www.prsr.government.bg 36

бр. 6–7, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Напояването по бразди е най-широко разпространеният начин в света. Това се дължи на неговата простота и необходимостта от малки предварителни капиталовложения. За да бъде ефективен, високопроизводителен и качествен този начин е необходима предварителна подготовка на площите и използване на инвентар със сравнително ниска стойност. За да се осигури задоволително равномерно движение на водата в едновременно напояваните бразди е необходимо теренът да бъде добре подравнен. Същевременно наклонът не следва да се променя рязко по дължината, като не се допускат участъци с нулев или обратен наклон. Следователно, по принцип не е задължително наклона на браздите да бъде напълно постоянен по цялата дължина. При рязката му промяна от голям към малък, обаче (фиг.1) носените от водата фини почвени частици се

Фиг.1 Схема за отлагане на наноси при рязко намаляване наклона на браздите

утаяват постепенно, запълват напречното сечение на браздите, водата прелива встрани и размива гребените на браздите (фиг.2). Значителна част, например 60 – 70% от изградените поливни площи у нас са подходящи за напояване по бразди. В повечето случаи обаче, те се нуждаят от „частично” основно подравняване. Този термин означава, че е необходимо срязване и насипване на терена само в отделни зони, които не превишават 10 – 20% от цялата площ (фиг.3). Така разходите за частичното подравняване се свеждат до 15 – 30 лв./ дка. След осъществяване на този вид подравняване, площта следва да се обработи с оръдия за заглаждане на поФиг.2. Размиване на гребена на браздите върхността, като влачки, при рязко намаляване подравнители и др. на наклона им

Освен традиционните машини като булдозери, скрепери и др., особено подходящи за случая са дългобазисните подравнители (фиг.4). Активният орган при тях е грейдерна дъска с нож, която се намира в средата между предните и задни колела на машината. Характерна особеност на тези подравнители е, че „базата”, т.е. разстоянието между предните и задни колела е значителна – от 7 – 8 до 13 – 15 м. При посочените разстояния, когато при движение на машината между колелата се появи „гърбица”, тя автоматично се срязва от ножа. Аналогично, когато между колелата има понижение, набраната пред дъската пръст се изсипва в него, без намесата на тракториста. По този начин, в посоката на движение на машината се постига значително подравняване на профила. При „частичното” основно подравняване, ако липсват други подходящи машини, може да се използва едно просто оръдие, конструирано от автора – „навесен грейдер” (фиг.5). Работният му орган е грейдерна дъска, която се навесва към хидравличната уредба на трактора. При спускане на дъската върху терена, пред нея започва да се набира пръст, която се изсипва на по-ниските места чрез повдигане на дъската. Десетки подобни оръдия бяха произведени в железарски работилници и се използваха продължително време. Макар и по-рядко, при по-големи неравности, някои от площите се нуждаят от типично основно подравняване. При него се налага преместването

Фиг.3. Схема на „частично” основно подравняване на поливния участък

Фиг.4. Дългобазисен подравнител в процес на работа

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

Напояване

ПОДГОТОВКА НА ПЛОЩИТЕ ЗА НАПОЯВАНЕ ПО БРАЗДИ

Фиг. 5. Навесен грейдер при подравняване на площите

на значителни земни маси. В случая широко приложение в развитите страни, а напоследък и у нас имат машините, управлявани с помощта на лазерна техника. При нея работните органи се командват от лазерен лъч и извършват автоматично срязване и насипване на терена. В случая се постига висока точност. Описаните начини за подравняване имат дълготрайно последействие. След тях е необходимо само поддържане на повърхността в добро състояние. Качеството на набраздяването е от решаващо значение за ефективността на напояването. То се извършва от навесни устройства към трактора при подходяща влажност на почвата. Времето за набраздяване следва да се съобразява с височината на растенията, за да не се засипват или повреждат от работните органи. В случая особено важно е да се оформят достатъчно дълбоки и гладки бразди. В зависимост от почвата и наклона, браздите не трябва да бъдат по-плитки от 12 – 15 см. Когато се полива по къси, задънени бразди, дълбочината трябва да бъде около 20 см. Основно изискване в случая е, в участъците с най-малък наклон, браздите да се напълват с вода максимално до половината от дълбочината им. Това осигурява безпрепятствено и относително равномерно придвижване на струите. Когато набраздяването се извърши при суха почвена повърхност, браздите са плитки и грапави. При тях преливането на вода от една в друга бразда се случва често, което компрометира качеството на напояването. Все още, на много места в страната, напояването по бразди се осъществява по примитивен начин. При него, след пускането на водата от временния канал или вада, дигите му се разсичат с мотика срещу всяка бразда, за да потекат струите в тях. При този начин, дори опитен поливач, не е в състояние да осигури постъпването на еднакви и постоянни във времето струи. Разсечените диги се размиват в различна степен и разликата между струите в отделните бразди става недопустимо голяма. Често водата от няколко бразди се слива в общ поток, който неизбежно предизвиква ерозия на почвата. Описаното „диво” заливане следва да 38

бр. 6–7, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

бъде забранено със закон, защото уврежда един от най-ценните природни ресурси на страната – почвата. Тук накратко ще се разгледат някои прости уреди, които осигуряват постъпването на еднакви струи в началото на браздите. Още преди Втората световна война в някои развити страни е започнало използването на дървени тръбички. Те се монтират в дигата на временния канал срещу началото на браздите, на еднакво ниво в дадена секция. Всяка секция се ограничава от подвижен савак (фиг.6). При пускане на подходящо водно количество в секцията водата има постоянно ниво над тръбичките, от които съответно изтичат и еднакви поливни струи. След приключване на поливката, савака в края на секцията се вдига и водата постъпва в следващата секция. Освен във временни канали, поливните тръбички се използват и при облицовани канали, разположени в най-високата част на полето. В този случай, тръбичките могат да се използват в течение на десетилетия (фиг.6). При съвременните условия най-удачно е тръбичките да бъдат пластмасови, с дебелина на стените над 2 мм. За целта могат да се използват и дефектни тръби, предназначени за високо налягане. В зависимост от необходимите поливни струи, вътрешният диаметър на тръбичките следва да бъде от 25 до 50 мм. Чрез тях се осигурява изтичане на струи от 0.2 до 1.5 л/сек. Сифоните са предназначени за подаване на водата в началото на браздите. Те намират известно разпространение в развитите страни като САЩ, Австралия и др. и са прилагани и у нас (фиг. 7). Сифоните представляват криволинейни тръби, които са предназначени да прехвърлят водата над дигите на временния канал. Запълнени с вода, при запушен изходен край, те се прехвърлят над дигата. Когато изходът им е по-ниско от нивото на водата в канала, след отпушването му, водата потича в браздите. Изтичащите струи са толкова по-големи, колкото по-голям е диаметърът на сифона и напорът на водата. Евтини и леки сифони могат да се оформят от пластмасови гофрирани (накъдрени) тръби, чиято дебелина на стените може да бъде около 1 мм. Предимството на сифоните пред поливните тръбички е, че при използването им не се разкопава дигата на канала. След приключване на напояването на дадена позиция, сифоните се събират от поливача и се монтират на следващата позиция. По този начин един комплект може да обслужва до 10 отделни позиции. Преносимите тръбопроводи са между по-новите средства за разпределение на водата между браздите (фиг.8). Когато са без отвори, те транспортират водата през поливния участък, с което заместват временните канали и вади. Когато са с отвори през разстояния, равни на разстоянието между

Фиг. 6 Поливни тръбички, монтирани в постоянен облицован канал.

Фиг.7. Поливни сифони и Фиг.8. Поливане по бразди чрез гъвкав щит за измерванена водата тръбопровод

браздите, от тях изтичат необходимите поливни струи. Освен обикновени отвори, тръбопроводите могат да бъдат снабдени с гъвкави ръкавчета или десетки видове пластмасови регулатори. Чрез тях е възможно регулиране и пълно спиране на струите. В този случай поливните тръбопроводи могат да се използват и като транспортни. По отношение на материалите тръбопроводите биват твърди или гъвкави. Твърдите се изработват от желязо, алуминий или пластмаса. У нас значително разпространение имат поцинкованите дъждовални тръби с диаметър 100 мм. Често те се използват за транспортиране на водата в поливния участък при напояването по бразди. Когато са с подходящи отвори или със заварени къси тръбички те се използват за разпределение на водата между група бразди. През последните 2 – 3 десетилетия известно разпространение в напояването у нас намират

гъвкавите пластмасови тръбопроводи. Най-леки и евтини са тръбопроводите от полиетилен или друга подходяща пластмаса. Те се произвеждат от завод в Асеновград. Дебелината на стените им е до 0.2 мм., при диаметър от 200 до 300 мм., теглото им е 0.13 – 0.2кг/м. За нормалната работа на тези тръбопроводи е необходимо прокарването на гладко легло, в което те да се полагат. То трябва да представлява дълбока 10 – 15 см и широка 30 – 40 см бразда, прокарана от подходящ каналокопател. Качествено и високопроизводително напояване по сравнително дълги бразди се реализира на милиони декари в много развити страни на света като САЩ, Австралия, Франция и др. Такова напояване съществуваше и у нас преди 1990 г. Усилията и разходите за качествено напояване са напълно оправдани от получаването на възможния максимален добив. Проф. д.с.н. Иван Върлев

Отново се приемат проекти за преструктуриране на фермите Фермерите отново могат да кандидатстват за европейски средства за преструктуриране на стопанствата си. От 4 април стартира приемът на проекти по мярка 141 „Подпомагане на полупазарните стопанства в процес на преструктуриране” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. По Мярка 141 могат да кандидатстват всички фермери, които имат малко или средно земеделско стопанство, обработват земя или отглеждат животни и искат да са жизнеспособни и пазарно-ориентирани. За финансиране по тази мярка стопаните могат да получат напълно безплатни консултантски услуги от офисите на Националната служба за съвети в земеделието на Министерство на земеделието и храните. Предоставяната финансова помощ е в размер на 7500 евро, които се изплащат за пет години - по 1500 евро на година. Малките и средни животновъдни стопанства с одобрени проекти по мярка 141 могат да се възползват и от възможностите, които предлага мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” с цел ефективно преструктуриране и модернизиране на фермите си, така че да бъдат конкурентни на пазара. Проекти по мярка 141 ще се приемат от 4 април до 29 юли и от 31 октомври до края на 2011 г. в областните дирекции на ДФ „Земеделие”. За повече информация и безплатна консултация стопаните могат да ползват телефон *AGRO (*2476) или 070012476 /на цената на един градски разговор/.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

Икономически измерения

Закъснялата приватизация на българската тютюнева промишленост Целта на статията е да стане известна на българската общественост добре скриваната истина за развитието и състоянието на един от най – силните традиционни отрасли – тютюневата промишленост и това да спомогне за ускоряване на изключително закъснелите положителни процеси за бъдещето му развитие. В тази връзка е разгледан стокообмена на тютюневи изделия в периода 1986 – 2008 година. Погледнато в ретроспективен план, силата на износът на българската тютюнева промишленост беше предимно в тютюневите изделия – цигарите. В последните години износът на суров тютюн значително надвишава този на цигарите. Причините са, че се приватизираха част от манипулационните предприятия и в същото време се загубиха традиционните външни пазари на цигари. Тук ще се спрем предимно на износа и вноса на цигари, тъй като крайният продукт е със значително по – висока добавена стойност и с водещ интерес от икономическа гледна точка. Износът на цигари в близкото минало достигаше 6 % от общия износ на България и отстояваше дългогодишните експортни традиции на българската тютюнева промишленост. Приложените в статията данни са на база съответната статистика на НСИ и собствени изчисления, чрез които е постигната съпоставимост в статистическите времеви редове на стокообмена на цигари преди и след 1991 г. В графиките е въведен коригиран индекс отчитащ обезценяването на щатския долар като световна търговска валута, с цел постигане на съпоставимост на стойностните обеми /Тасев Ал. 2011/. Приватизацията на българската тютюнева промишленост, която трябваше да запази производството и традиционните експортни позиции на отрасъла, така и не се

бр. 6–7, 2011 г., сп.

състоя. Вместо това, към днешна дата, са приватизирани някои от манипулационните предприятия и от цигарените фабрики. Производството на цигари се сви силно и се локализира във фабриките в София и Благоевград. Голяма част от останалите предприятия минаха в ликвидация. Като краен резултат е налице тотална загуба на външните пазари и непрекъснато губене на позиции на вътрешния пазар. За да се разбере защо се случи всичко това, ще разгледаме екс-

портните тенденции в отрасъла за периода 1986-2008 г. и по-важните причини за тях. В периода 1986 – 1995 г. производството на цигари е със силна експортна насоченост. Търговското салдо остава положително до 2006 г. включително. До 1992 г. няма статистически данни за вноса на цигари, но е добре известно, че той беше минимален. Търговското салдо в периода 1986 – 1991 г. е средногодишно над 400 млн.щ.д. и е формирало

Фиг. 1. Външнотърговски стокообмен и салдо на България в отрасъл тютюнева промишленост – цигари

Фиг. 2. Индекс на стокообмена на България в отрасъл тютюнева промишленост – цигари

Фиг. 3. Верижен индекс и относителен дял на стокообмена на България в отрасъл тютюнева промишленост – цигари

„Земеделие плюс”

над 66 % от общото положително салдо на целия отрасъл хранително-вкусова промишленост. От 1996 г. експорта на тютюневи изделия започва бързо и непрекъснато да пада и достига под 3 % за 2001 г. сравнено с 1986 г., а относителният дял от 7 % пада на 0.4 % за същите години. Тази тенденция се запазва в следващите пет години и за 2006 г. индексът на физическия обем на износа е 2.8 % спрямо 1986 г., а относителния дял е 0.2 %. Търговското салдо за 2006 г. е паднало на 16 млн.щ.д. За следващите 2007 и 2008 години то е отрицателно с нарастваща тенденция съответно -16.9 млн.щ.д. и -22.2 млн.щ.д. С цел да се разбере случилото се в този отрасъл е необходимо да се направи по-подробен анализ на динамиката на експорта и взетите политически и управленски решения на най-високо държавно ниво. Графиките на индексите на физическите обеми на износа и вноса, относителните дялове и съответните салда са дадени на фигури 1, 2 и 3. Спрямо 1986 г. динамиката на коригирания индекс по години показва следното: - В периода 1986 – 1990 г. износът спада до 78 %, което се обяснява с общите тенденции в експорта за страните членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и настъпилите отрицателни промени след 1989 г. в управлението на държавните фирми; - За 1991 г. износът прави скок на 100.2 %. Това е следствие от съществуващия традиционно голям интерес към българските марки цигари и вече навлезлите частни интереси в този бизнес, както в страните бивши членки на СИВ, така и в България; - От 1992 г. има сериозен спад на износа на 42.5 %, който през следващите две години достига нива под 35.0 %. В случая фактора преориентиране на износа след 1991 г. в зависимост от външната политика на правителствата на България, започва да влияе негативно на експорта на български цигари в страните от ОНД /Тасев, Ал., 2007 /; - В периода от 1993 г. до 1996

г. износът на цигари запазва стабилност на ниво, колебаещо се между 32.4 % и 41.5 %, а относителният дял от общия за страната износ е близо 5 %. Това се дължи на все още големия интерес на потребителите към българските марки цигари в страните от ОНД и Румъния; - От 1997 г. започва процес на бърз спад, който достига най-ниската си точка през 2002 г. с индекс на физическия обем 2.4 % спрямо 1986 г. и относителен дял 0.3 %. В следващите четири години, с несъществени нараствания, тази тенденция се запазва. За 2007 и 2008 г. се наблюдава по-висок ръст на износа придружен от изпреварващ ръст на вноса. Посочените статистически данни, показващи големия спад на износа на тютюневи изделия, не дават отговор на въпросите: - Кои са решаващите причини за тази експортна и като последствие производствена катастрофа? - Защо българската тютюнева промишленост, от най-голям производител на цигари в Източна Европа и имаща най-голям пазарен дял там, се сведе до производител от местно значение, т.е. предимно за вътрешния пазар и все повече губи позиции на него? Преди анализа на фактите и събитията, които ще дадат в голяма степен яснота по поставените въпроси, трябва да се отбележи, че в центъра на нашето внимание ще бъде „БТ Холдинг”, олицетворяващ отрасъла тютюнева промишленост, като монополист – производител, износител и основен потребител на българските тютюни. Обективни факти и събития отнасящи се до експорта на тютюневи изделия: 1. С негативно действие: - разпадане на СИВ; - политическа преориентация на износа; - експанзия на водещите световни производители на цигари, като Philip Morris, ВАТ, Reemtsma и др. в Източна Европа, в т.ч. и в ОНД след 1990 г.; - партийни и личностни интереси към приватизацията на „БТ Холдинг” и опити за преструктурирането му с цел продажба на части

или на цяло, в зависимост от наложилите се интереси в различните правителствени екипи; - до 2010 г. „БТ Холдинг” не е приватизиран. Не може да се говори дори за много закъсняла приватизация с изключение на няколко предприятия. 2. С позитивно действие: - производствен капацитет и сравнително добро качество на българските цигари; - над 30 % пазарен дял в СССР и респективно в страните от ОНД в края на 80-те и началото на 90те години; - големият интерес от потребителите в ОНД и Румъния към българските марки цигари, които в продължение на повече от 5 години след 1990 г. се отнасят с резерви към цигарите на западните фирми, произведени предимно от тютюните “Бърлей” и “Виржиния”, които правят цигарите по-леки; - вследствие на изложените по-горе факти, в периода до 1998 г. включително, големите световни производители на цигари започват, в конкуренция помежду си, настоятелно да искат да закупят българските марки цигари, популярни на пазарите на ОНД, или в цялост – „БТ Холдинг”. В периода 1992 - 1996 г. никое правителство не стигна в приватизацията на „БТ Холдинг”.по-далеч от различни варианти на преструктурирането му – безуспешни опити да се реши конфликта на междуличностните и груповите политически интереси. Загубено е ценно време по отношение на запазване на пазарния му дял в страните от ОНД и Румъния, тъй като експанзията на западните марки цигари започва да го намалява. През 1997 г. този дял е съществено паднал, но все още буди голям интерес във водещите производители на цигари в света. Този интерес допълнително ескалира и от обстоятелството, че големите американски производители на цигари започват по същото време да се оттеглят от американския пазар, поради строгите забрани за тютюнопушене и заведените дела за обезщетение от потребителите за десетки милиарди долари. Те насочват своята експанзия към

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

Източна Европа. През 1997 г. правителството на България взима решение за цялостна продажба на „БТ Холдинг” на стратегически инвеститор. През 1998 г. процедурата е стартирана с преговори за избор на международен посредник за извършване на приватизационна сделка. Участието в преговорите на седем от най-големите в света посредници като “Merill Lynch”, “UBS”, “Dresdner Bank”, “Nomura International”, “Reifensen investment”, “West Merchant Bank” и “Deutche Morgan Grenfell” показа наличието на все още големия интерес към Булгартабак и неговите пазари. Продажната цена, която гарантира всяка фирма, при преговорите варираше от половин до един милиард щ.д. включително. Единственото условие, което се поставяше от всички, беше бърза приватизационна процедура, която да се финализира до края на 1998 г. или в краен случай началото на 1999 г. В процеса на преговорите беше поставен категорично и въпроса за изкупуване на българските тютюни – тип “Ориенталски” – тъй наречените тежки тютюни с високо съдържание на никотин и катран. Всички преговарящи се съгласиха, че докато е налице съществуващия тогава пазарен дял на българските марки цигари, то вложените в тях количества ориенталски тютюн ще покриват произведеното в България. Тук е мястото да обърнем внимание, че с един силен стратегически инвеститор, можеше да се атакуват много по-сериозно арабските пазари, където се потребяват предимно ориенталски тютюни и цигари произведени от тях. В същото време всички участници в преговорите за избор на посредник предупредиха, че след като в световен мащаб има категорична тенденция за пренасочване на цигареното производство към леките тютюни, в недалечно бъдеще проблемът за изкупуване, а оттам и за отглеждане на българските сортове тютюни ще стане по-тежък. Още тогава беше ясно, че и най-успешната

бр. 6–7, 2011 г., сп.

продажба на „БТ Холдинг” няма да реши “завинаги” проблема с изкупуването на българските тютюни, а само щеше да даде една добра отсрочка, за да се търси от правителствените екипи истинското решение за поминъка на хората в районите с преобладаващо произвоство на тютюни. Тютюните “Бърлей” и “Виржиния” не могат да се отглеждат ефективно в тези райони и произведените малки количества са с ниско качество и съответно слаба конкурентоспособност /Русенов, Ат., 2004 /. Към средата на 1998 г. беше официално избран за посредник по продажбата на БТ “Холдинг” – “Dresdner Bank”. Няма официална информация каква работа свърши посредника и по какви причини не беше направен дори и опит за обявяване на процедура по продажба на холдинга. В периода до 1999 г. бяха създадени смесени дружества на „БТ Холдинг” за производство на български марки цигари в Русия, Украйна и опит в Румъния. По неофициална информация повечето от тях не влязоха в постоянна експлоатация, а тези, които заработиха, ако съдим по статистическите данни за експорта в следващите години, очевидно не са спомогнали за запазване на пазарния дял. Необоснованият отказ от бърз приватизационен процес и финализирането му в края на 1998 г. допринася категорично за катастрофалния експортен срив през 2001 г. и 2002 г. Невероятно, но е факт, почти пълното и доброволно отстъпване на пазарите на български цигари в страните от ОНД и Румъния на чуждестранните фирми, които настоятелно искаха да ги купят от нас. Следващите две правителства продължиха по този абсурден от икономическа гледна точка път и окончателно допринесоха за загубата на конкурентност не само на външните пазари, но и на вътрешния. Може да се каже, че съдбата на отрасъла тютюнева промиш-

„Земеделие плюс”

леност е типичен пример в най-новата българска история за некомпетентно и престъпно политическо и управленско мислене, когато трябва да се защитят националните интереси. Още един пример за този политически манталитет е отказът да бъде приватизиран „БТ Холдинг” през 2005 г. от стратегическия инвеститор ВАТ поради политически съображения. Междувременно няколко дружества на холдинга бяха приватизирани, в т. ч. цигарените фабрики в Пловдив и Стара Загора. Засега не се забелязва съществена промяна на вътрешния пазар и в динамиката на експорта на цигари. Както вече отбелязахме, за последните години салдото е отрицателно. Към днешна дата, след като на практика от 1991 г. неофициално е приватизирана дистрибутурската мрежа за продажбата на цигари на българската тютюнева промишленост и са пропуснати добрите шансове за цялостна и навременна приватизация на производството на цигари, която да запази и дори да увеличи експортните му позиции, единственото решение е държавата час по – скоро да продаде на подходящ инвеститор своите 79.8 % от активите на „БТ Холдинг”. Само по този начин, на база частния инвеститорски интерес, може да има някакво ефективно развитие на българската тютюнева промишленост, но вече без никакви шансове да достигне загубения през изтеклите години производствен и експортен потенциал. Можем само да пожелаем успешно приключване на обявената приватизационна процедура за продажба на държавния дял в тютюневия холдинг от правителство. В заключение трябва да признаем една очевидна истина: с действията и бездействията си, правителствата от 1997 г. нататък, обезличиха един традиционно силен български отрасъл, който ще остане само като легенда в стопанската история на България. Доц. д-р Александър Тасев, Институт за икономически изследвания – БАН

КОНКУРЕНТОСПОСОБНИ ЛИ СА ФЕРМИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА Въпросът за оценка на конкурентоспособността на земеделските стопанства от различен тип е сред най-актуалните в управленческите и научните дебати у нас. С малки изключения, не съществуват публикации за равнището на конкурентоспособност на земеделските стопанствата в условия на прилагане на Обща селскостопанска политика на ЕС в нашата страна. В статията се прави оценка на равнището и факторите на конкурентоспособност на пазарно-ориентираните ферми на физически лица на съвременния етап. Под конкурентоспособност се разбира способността (вътрешен потенциал, стимули) на дадено стопанство да се конкурира на (определен/и) пазара успешно. За оценката на равнището й се прилага адекватен подход включващ система от интегрален и частни показатели, които отчитат производствената и управленческа ефективност на индивидуалните ферми; потенциалът на стопанството за адаптация към пазарната, институционална и природна среда; и равнището на устойчивост на стопанството. Изследването се базира на анкета проведена през лятото на 2010 година с менажери на 29 комерсиални земеделски стопанства на физически лица от всички райони на страната. Болшинството от анкетираните стопанства са специализирани в полски култури (34%), около 24% са със растениевъдно-животно-

въдно направление, почти 14% са в трайните насаждения, малко повече от 10% са със смесено растениевъдство, и по около 4% са специализирани съответно в зеленчуци, преживни животни, непреживни животни, и смесено животновъдство. Равнище и фактори на конкурентоспособност на стопанствата Анализът на анкетираните стопанства показва, че повече от половината от тях са с добро равнище на конкурентоспособност, 24% са силно конкурентни (фиг.1). В същото време, всяко пето стопанство е неконкурентоспособно на достъпните за него пазари. Фермите с различна специализация са с нееднакво ниво на конкурентоспособност (фиг.1). Така например, всички анкетирани стопанства, специализирани в зеленчуците и със смесено животновъдство са високо конкурентни. Също така повече от 45% от стопанствата, специализирани в полски култури, всяко трето със смесено растениевъдство, и всяко четвърто с трайни насаждения, са със силни конкурентни позиции. В същото време, сред стопанствата, специализирани в животновъдство и в растениевъдно-животновъдство липсват такива с висока конкурентоспособност. Всички от анкетираните стопанства с животновъдна специализация, голяма част от тези със растениевъдно-животновъдна такава, повече от 45% от фер-

Фиг. 1. Дял на стопанствата с различно ниво на конкурентоспособност

мите в полските култури, една трета от тези със смесено растениевъдство, и всяко четвърто от специализираните в трайни насаждения, са с добра конкурентоспособност (фиг.1). В същото време, всяко второ стопанство, специализирано в трайните насаждения, една трета от тези в смесено растениевъдство, немалка част от фермите с растениевъдно-животновъдна специализация, и малък дял от тези в полските култури са слабо конкурентоспособни. Единствено стопанства, специализирани в животновъдството (преживни животни, непреживни животни, смесено животновъдство) и в зеленчуците, не попадат в тази група. Анализът на отделните елементи на конкурентоспособност на стопанствата дава представа за тези от тях, които в най-голяма степен влияят на общото й равнище. За анкетираните ферми, сравнителните предимства в снабдяването с иновации, ноухау и работна сила, и финансовата независимост са главните фактори водещи до повишаване на конкурентоспособността (фиг.2). От друга страна, ниската рентабилност, финансова обезпеченост и производителност, заедно с недостатъчната адаптивност към пазарната, институционалната и природната среда, и трудностите свързани с реализацията на продукцията и услугите, основно водят до понижаване на конкурентоспособността на стопанствата (фиг.2).

Фиг. 2. Значимост на индивидуалните еле-менти на конкурентоспособност на стопанствата

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

Факторите, които най-негативно влияят на конкурентоспособността на фермите са недостатъчната адаптивност към пазарната среда, и ниската рентабилност и производителност. Следователно, подобряването на тези аспекти на дейността биха довели в найголяма степен до подобряване на конкурентните позиции. Ефективност, адаптивност и устойчивост на стопанствата Ефективността, адаптивността и устойчивостта са критериите, използвани за оценка на конкурентоспособността на фермите. Ефективността на стопанствата се определя от равнището на тяхната производителност, рентабилност (доходност), финансова обезпеченост и зависимост от външно финансиране (кредит, държавно подпомагане и др.). Анализът на отделните елементи на ефективността на стопанствата показва, че болшинството от тях са с добра производителност, в това число всички специализирани в зеленчуци, трайни насаждения и смесено животновъдство (табл. 1). В същото време почти 45% от фермите са с ниска производителност, включително всички специализирани в преживни и непреживни животни и със смесено растениевъдство, и основната част от стопанствата с растениевъдно-животновъдно направление. Като висока е оценена производителността единствено на част от фермите специализирани

в полски култури. Повече от половината от анкетираните ферми са с ниска рентабилност и доходност (табл. 1). Като ниска е оценена рентабилността на всички стопанства специализирани в преживни и непреживни животни и в смесено растениевъдство, и на основната част в растениевъдно-животновъдните и полските култури. От друга страна, рентабилността на всички стопанства специализирани в зеленчуците и на три четвърти от фермите в трайните насаждения е оценена като добра. С висока рентабилност са единствено стопанствата със смесено животновъдство и част от тези специализирани в полските култури. Финансовата обезпеченост на преобладаващата част от анкетираните стопанства е оценена като ниска (табл. 1). Всички от стопанствата, специализирани в преживни и непреживни животни и със смесено растениевъдство, болшинството от тези в трайните насаждения, растениевъдно-животновъдните и полските култури, са с недостатъчно финансиране. С добро финансиране са стопанствата, специализирани в зеленчуци и смесено животновъдство и немалка част от растениевъдно-животновъдните ферми. Заедно с това, значителен дял от фермите, специализирани в полски култури и част от растениевъдно-животновъдните имат висока финансова обезпеченост.

Табл. 1. Дял на стопанствата с различни нива на показателите за ефективност ,% Тип производителност cпециализация ниска добра висока полски култури 27,27 54,55 18,18 растениевъдно- 71,43 28,57 0 животновъдни смесено расте- 100 0 0 ниевъдство смесени живо- 0 100 0 тновъдни преживни жи- 100 0 0 вотни н е п р е ж и в н и 100 0 0 животни зеленчуци 0 100 0 трайни насаж- 0 100 0 дения общо стопанства 44,83 48,28 6,90

рентабилност финансова обезпеченост ниска добра висока ниска добра висока 45,45 36,36 18,18 54,55 9,09 36,36 57,14 42,86 0 57,14 28,57 14,29

финансова зависимост ниска добра висока 36,36 54,55 9,09 57,14 42,86 0

100

0 25

100 75

0 0

0 75

100 25

0 0

100 25

0 0

0 75

10,34

62,07 20,69 17,24

51,72

34,48

13,79

51,72 37,93

бр. 6–7, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Повече от половината от анкетираните стопанства са с висока финансова независимост (табл. 1). Това обаче, често е резултат не на липсата на необходимост от външно финансиране, а на достъп до външни източници на финансиране - банков кредит, частен (кооперативен, вертикален) партньор, държавно подпомагане и др. Три четвърти от стопанствата, специализирани в трайни насаждения и част от тези в полските култури са силно зависими от външни източници на финансиране (кредит, държавно подпомагане и др.). Освен това, всички от фермите със смесено животновъдство, повече от половината в полските култури и значителна част от тези с растениевъдно-животновъдно направление, страдат от „добра” външна финансова зависимост на дейността. Общата адаптивност на фермата се определя от потенциала й за адаптация към пазарната среда (цени, търсене, конкуренция), институционалните ограничения и норми (държавни и Европейски изисквания на качество, безопасност, околна среда и др.), и промените в природната среда (затопляне, киши и т.н.). Анализът на равнището на адаптивност на анкетираните стопанства разкрива, че болшинството от тях са с добра адаптивност към институционалната и природната среда (табл. 2). Повече от половината от фермите обаче, посочват че са ниско адаптивни към промените в пазарната среда, което намалява и общата им адаптивност. Особено неадаптивни към пазарните цени, търсене и конкуренция са специализираните в преживни и непреживни животни, където всички стопанства попадат в групата на ниско адаптивните. Единствено сред специализираните в зеленчуци и смесено животновъдство стопанства няма такива с нисък потенциал за адаптация към промените в средата. С изключение на една трета от стопанствата със смесено

Табл. 2. Дял на стопанствата с различна адаптивност , % Адаптивност към: пазарната среда

институционалната среда н и с - Д о б - висо- н и с - добра в и Тип специализация ка ра ка ка сока полски култури 54,55 45,45 0 18,18 81,82 0 растениевъдно-животно- 57,14 42,86 0 57,14 42,86 0 въдни смесено растениевъдство 33,33 66,67 0 0 100 0 смесени животновъдни 0 100 0 0 100 0 преживни животни 100 0 0 0 100 0 непреживни животни 100 0 0 100 0 0 зеленчуци 0 100 0 0 100 0 трайни насаждения 50 50 0 50 50 0 общо стопанства 51,72 48,28 0 31,03 68,97 0

растениевъдство и незначителна част от тези в полските култури (по отношение на адаптивността им към промените в природната среда), няма стопанства, които да са с висок адаптивен капацитет. Средносрочната устойчивост на стопанството е оценена от преобладаващата част от анкетираните менажери като добра (фиг.3). Нещо повече, значителен дял от менажерите на фермите с растително-животновъдна специализация и част от тези с полските култури им “предвиждат“ висока устойчивост в средносрочен план. В същото време, повече от 41% от анкетираните стопанства са ниско устойчиви, в това число всички от специализираните в преживни и непреживни животни, две-трети от тези със смесено растениевъдство, 43% от растениевъдно-животновъдните ферми, над 36% от стопанствата с полски култури, и всяко четвърто в трайните насаждения. Единствено при специализираните в смесено животновъдство и в зеленчуци ферми няма неустойчиви стопанства. Детайлният анализ на различните фактори, понижаващи дългосрочната ефективност и

природната среда ниска д о б ра 36,36 54,55 42,86 57,14

висока 9,09 0

33,33 0 0 100 0 50 37,93

33,33 0 0 0 0 0 6,90

33,33 100 100 0 100 50 55,17

устойчивост на стопанствата показва, че значителните проблеми в ефективното осигуряване на необходимите финанси, услуги, материали, техника и биологични средства, наред с ефективната реализация на продукцията и услугите, са сред най-важните за голяма част от стопанствата (табл. 3). Това предполага, че много ферми на физическите лица не притежават (вътрешен) потенциал за адаптация, който да им позволи да преодолеят посочения тип проблеми, и те ще бъдат неустойчиви (неефективни) в дългосрочен план. Сериозни (неразрешими) проблеми, свързани с ефективно снабдяване с необходимата земя и природни ресурси срещат половината от фермите, специализирани в трайни насаждения и всяко трето стопанство със смесено растениевъдство (табл. 3). Големите трудности в ефективното осигуряване на необходимата работна сила са критични за всички стопанства, специализирани в преживни животни и една трета от тези със смесено растениевъдство. Значителни проблеми в ефективното снабдяване с необходимите услуги имат немалка част

Фиг. 3. Дял на фермите с различна средносрочна устойчивост

от стопанствата с растително-животновъдна специализация и със смесено растениевъдство. Пред големи затруднения в снабдяването с необходимите материали, техника и биологични средства са изправени всички стопанства специализирани в зеленчуците, всяко второ в трайните насаждения, и една трета от тези със смесено растениевъдство. Неразрешими проблеми в ефективното осигуряване на необходимото финансиране имат всички стопанства, специализирани в преживни животни, половината от фермите в трайните насаждения, и всяка трета в смесеното растениевъдство (табл. 3). За немалка част от стопанствата със смесено производство и трайни насаждения са критични трудностите в осигуряването на необходимите иновации и ноу-хау, и в ефективната реализация на продукцията и услугите. В резултат на всичко това, се понижава и устойчивостта на съответните стопанства в средносрочна перспектива. Заключение Оценката на конкурентоспособността на фермите на физическите лица в нашата страна установи, че отделните типове имат доста различна ефективност, адаптивност и устойчивост в условията на прилагане наОСП на ЕС. В резултат на това, различните видове стопанства притежават нееднакви конкурентни предимства в бързо променящата се пазарна, институционална и природна среда. Болшинството от фермите, специализирани в зеленчуци, смесено животновъдство и полски култури са със силни конкурентни позиции, а сред тези с преживни и непреживни животни и с растениевъдно-животновъдна специализация доминират стопанствата с добра конкурентоспособност. Заедно с това обаче, немалка част от нерегистрираните ферми, специализирани в трайни насаждения и смесено производство, са слабо конкурентоспособни. Значителните проблеми в

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6–7, 2011 г.

Табл. 3. Дял на фермите с различно ниво на проблеми за устойчивостта на стопанствата (процент) Тип и характер о б щ о тип на специализация на проблемите стопан- п о л с к т и растениевъдно- смесени рас- смесени жиства култури животновъдни тениевъдство вотновъдство Ефективно осигуряване на необходимата земя и природни ресурси незначителни 37,93 проблеми 45,45 28,57 33,33 0 нормални про- 44,83 блеми 45,45 57,14 33,33 100 значителни проблеми 17,24 9,09 14,29 33,33 0 Ефективно осигуряване на необходимата работна сила незначителни 51,72 проблеми 54,55 42,86 33,33 0 нормални проблеми 31,03 27,27 42,86 33,33 100 значителни проблеми 17,24 18,18 14,29 33,33 0 Ефективно осигуряване на необходимите материали, техника и биологични средства незначителни 48,28 проблеми 54,55 57,14 66,67 0 нормални про- 31,03 блеми 36,36 28,57 0 100 значителни проблеми 20,69 9,09 14,29 33,33 0 Ефективно осигуряване на необходимото финансиране незначителни 55,17 проблеми 72,73 57,14 66,67 0 нормални про- 20,69 блеми 18,18 14,29 0 100 значителни проблеми 24,14 9,09 28,57 33,33 0 Ефективно осигуряване на необходимите услуги незначителни 51,72 проблеми 63,64 42,86 66,67 0 нормални про- 27,59 блеми 18,18 14,29 0 100 значителни проблеми 20,69 18,18 42,86 33,33 0 Ефективно осигуряване на необходимите иновации и ноу-хау незначителни 62,07 проблеми 63,64 42,86 нормални про- 20,69 блеми 27,27 28,57 значителни проблеми 17,24 9,09 28,57 Ефективна реализация на продукцията и услугите незначителни 34,48 проблеми 36,36 28,57 нормални про- 37,93 блеми 54,55 28,57 значителни проблеми 27,59 9,09 42,86

осигуряването на необходимите финанси, услуги, материали, техника и биологични средства, наред с трудностите за ефективна реализация на продукцията и услугите, са най-важните фактори, понижаващи дългосрочната ефективност и устойчивост на стопанствата. Конкурентоспособността на стопанствата обаче зависи както от вътрешни, така и външни за индивидуалната фер-

бр. 6–7, 2011 г., сп.

преживни непреживни з е л е н - трайни наживотни животни чуци саждения

100

66,67

100

33,33

66,67

100

33,33

ма фактори. Следователно, за повишаване на конкурентоспособността на стопанствата на физически лица ще са от изключително значение както подобряването на фермерското управление (вътрешна организация, ефективна стратегия за адаптация, асоцииране с други производители, вертикална интеграция и др.), така и усъвършенстването на аграрната поли-

„Земеделие плюс”

тика на държавата (подобряване на икономическата, институционална и инфраструктурна среда, на фермерското обучение и информация, на мерките и достъпа до обществена подкрепа и т.н.). Доц. д-р Храбрин Башев доц. д-р Нина Котева Институт по аграрна икономика

СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ ИНСТИТУТ ПО ПЛАНИНСКО ЖИВОТНОВЪДСТВО И ЗЕМЕДЕЛИЕ Троян 5600, ул. „Васил Левски” 281, тел: 0670/62802, факс: 0670/53032, rimsa@rimsa.eu; www.rimsa.eu Институтът по планинско животновъдство и земеделие (ИПЖЗ) – Троян е създаден с Решение на МС № 6 от 17.01.1978 г. Той е пряк наследник на основания още през 1910 г. Държавен овощен разсадник, преобразуван по-късно в Опитна станция по сливовата култура (1953 г.), Опитна станция по овощарство и планинско земеделие (1959 г.) и Комплексна опитна станция (КОС) – 1962 г. Той е единственото звено в системата на Селскостопанска Академия, оторизирано за комплексно решаване на въпросите, засягащи селското стопанство в планинските и предпланински райони на страната. Институтът е разположен в географския център на България, в предпланинската част на Средна Стара планина при надморска височина – 387 м. Климатът е умерено-континентален, а преобладаваща част от почвите в района са светлосиви, псевдоподзолисти. Институт по планинско животновъдство и земеделие – Троян Извършва: – научноизследователска и консултантско-внедрителска дейност в областта на животновъдството, овощарството и фуражното производство в планинските и предпланински райони на страната; – почвени, растителни и животински анализи със съвременна апаратура. Разработва: – проекти за финансиране на селскостопански дейности по различни регионални, национални и международни програми и технологии за производство на животновъдна и растениевъдна продукция; – разработва и внедрява модели за съвременно земеделие, включително и биологично. Организира – курсове за обучение на фермери по различни земеделски дейности. Експерименталната база към ИПЖЗ поддържа 180 дка овощни градини от различни овощни видове, 1200 дка обработваема земя за биологично земеделие, 725 дка тревни смески и 2250 дка пасища. В четири животновъдни комплекса се отглеждат общо 1500 животни от четири вида (крави, овце, кози и пастирски кучета) от 18 породи. „Експериментална база към ИПЖЗ” ДП Произвежда и предлага:  Елитен разплоден материал от говеда (Българско родопско, Джерсейско, Монбелиард, Херефорд, Лимузин, Салерс, Абердин Ангус), кози ( Българска бяла млечна, Тогенбургска, Англо-нубийска и техни кръстоски) и овце (Каракачанска, Цигайска, Романовска, Суфолк и техни кръстоски).  Стандартен и сертифициран посадъчен материал от овощни и плодово-лекарствени видове – сливи, ябълки, круши, кайсии, малини, къпини, ягоди, боровинки, касис, арония, облепиха и др.  Посевен материал от житни и бобови ливадни треви – червена власатка, ливадна власатка, тръстиковидна власатка, пасищен райграс, тимотейка, бяла детелина, червена детелина, звездан и др.  Млечни и месни хранителни продукти, плодови и плодово-лекарствени сокове и нектари, сушени плодове от екологично чист район.  Овощен посадъчен материал, мляко и млечни продукти от крави и кози със сертификат за биологично земеделско производство.

4i]k]T`YbùVbcf]gY`ùbTù3sù;c`TbXù\Tù&o`WTe]t

8eT_gce]gYù8³à 3cVTgTù_cbkYdk]tùù VùYXecgcù\YaYXY`]Yà www.vantotrade.bg

3sù;c`TbXùYù_TgcùgYU