Земеделие плюс 276/2017 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

3–4 (276) / 2017

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

Партньорът за успешно земеделие

Пролетна подготовка на почвата с машините на BEDNAR

Култиватори серия Swifter заемат челни позиции в предсеитбената подготовка на почвата почти вече 10 години. Swifter са с много широк диапазон на работните захвати – от 3 м до 18 м. Навесните култиватори с работни захвати от 3 м до 5 м са подходящи за работа в по-малки стопанства и се теглят от трактори до 200 кс. Полунавесните култиватори са с работни захвати от 4 м до 8 м и са предназначени за работа в средноголеми стопанства, и се агрегатират към трактори до 230 кс. Всички те изпъкват със своя модерен дизайн и опростена конструкция. Техническите им характеристики ги правят много популярни машини, които перфектно се справят дори и в много трудни климатични и почвени условия, и като краен резултат налице е едновременно поникване на културите, съпроводено от високи добиви. Към това се добавят и лесна настройка на машините, лесно и бързо агрегатиране към трактора, лагерите без поддръжка и др.

Предсеитбен култиватор Swifter SO 8000F Предимствата на тази машина, с работен захват 8 м, са няколко: извършват се 8 операции с едно минаване, висока работна скорост, по-малък брой минавания, старателна предсеитбена подготовка. Машината е оборудвана с предна подравняваща греда, SB работни секции и двоен ролер тип Croskill, подравняваща греда след ролерите, разрохквачи, хидравлично регулиране на работната дълбочина. С този култиватор могат да се обработят до 1000 дка за 8 часов работен ден!

Брана Striegel-Pro PE Машината е създадена за управление и равномерно разпределяне на растителните остатъци след жътва и пролетна подготовка при по-тежки и влажни почви. Оборудвана е с 6 реда палцови работни органи с дебелина 16 мм с голямо препокриване, което гарантира добра интерграция на материала. Може да бъде оборудвана (опция) с режещи дискове за по-добро нарязване на стъблата и растителните остатъци или преден хидравлично регулируем Crushbar за изравняване (опция) – подходящ за пролетна подготовка. Работните секции са окачени самостоятелно и независимо – което води до перфектно копиране на терена. Моделите са с работен захват 12 м и 14 м. Машината е идеално решение за пролетна подготовка на почвата, управление на растителните остатъци и контрол на растежа на плевелите. Идеално изравнява и разрохква горния почвен слой през пролетта.

РИМЕКС ТЕХНОЛОДЖИЙС , ИЗВЪРШВА ЦЯЛОСТНИ РЕШЕНИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ В АГРОБИЗНЕСА. ДЪЛГОГОДИШНИЯТ ОПИТ НА НАШИЯ ЕКИП ВЪВ ВСИЧКИ СЕКТОРИ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ГАРАНТИРА НАЙ-ДОБРИТЕ ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА ВСЯКО СТОПАНСТВО!

Контакти: СОФИЯ 1113, УЛ. ХРИСТО ЧЕРНОПЕЕВ № 1 GSM: 0885 402 187 E-MAIL: INFO@RIMEX.BG

www.RIMEX.bg

ТЕЛЕСКОПИЧНИ ТОВАРАЧИ MERLO TF 42.7 – 140 Телехендлерите MERLO са символ на висока производителност, надеждност, икономичност и иновации. Merlo е един от първите производители на хибридни телескопични товарачи и носител на редица престижни международни награди за своята развойна дейност. Машините MERLO могат да се използват за разнообразни дейности както в полето, така и във всички типове ферми.

Donaldson® предлага пълен асортимент филтриращи

Самоходна Пръскачка Agrifac модел Condor IV Clearence Plus/Wide Track Plus

елементи и изпускателни системи за селскостопански машини. Тези елементи подобряват работата на двигателя и оборудването, осигуряват максимална защита и намаляват разходите за поддръжка, като в същото време пазят околната среда, където работят. Водещите производители на селскостопанска техника се доверяват на Donaldson® като партньор.

Фирмата AGRIFAC винаги разполага със специални решения за конкретни случаи, моделът самоходна пръскачка Condor ClearancePlus в съчетание с WideТrаckPlus е много точен пример за това. Машината е оборудвана със STABILOPLUS ШАСИ с въздушно окачване, регулируемо в зависимост от теглото на резервоара, което позволява максимална транспортна скорост 50 км/ч, дори и с пълен резервоар. Максимална стабилност се постига в резултат на равномерното разпределение на теглото върху 4 колела. Продължава на стр. 45

Nordlub Deutschland GmbH предлага смазочни масла за селскостопанската техника, специално проектирани за Вашите машини – няколко различни серии моторни масла, с грижа за дългия живот на двигателя.

Съдържание ИНовации Биостимулаторите в растениевъдството . . . . . . . . . . . . . 3 Земеделски култури Сорт Гинра – комбинация на висок добив и устойчивост на жълта ръжда . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ Нагласи на земеделските производители към инвестиционните мерки през 2014–2020 . . . . . . . . . . . . БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ Стабилност на добива на сортове фий в условия на биологично земеделие. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Икономическа оценка при биологично производство на фуражен грах. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . торене Съдържание на достъпните форми на NPK в почви от ферми в Източна България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . растителна защита Ефект от прилагането на различни хербициди при кръмно цвекло . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . зеленчуци Ранно главесто зеле сорт Пълдинер . . . . . . . . . . . . . . . ОВощарство Преди да създадем градина от костилкови овощни култури . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Сроковете на напояване за репродуктивните прояви при ябълката . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ЦВЕТАРСТВО По-важни болести при отглеждане на гипсофила . . . . . . Памет АКАДЕМИК АТАНАС ПОПОВ . . . . . . . . . . . . . . . . . Библиотека Методика за изчисляване на разходи за земеделска техника на организация на земеделски производители и за разпределението им между тях . . . . . . . . . . . . . . . . . ДАУ и ДЮПОН получиха одобрение за сливане. . . . . . . СЪТРУДНИЧЕСТВО С КИТАЙ. . . . . . . . . . . . . . . . . . .

8 10 13 16 20 23 26 27 30 33 35

37 45 46

Новини от ДФЗ

Фонд „Земеделие“ преведе над 30 млн. лева за протеинови култури Държавен фонд „Земеделие“ изплати 30 025 968 ле-ва по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК). Субсидиите са преведени на 15 072 зе-меделски стопани, които са кандидатствали за подпомагане за Кампания 2016 и отговарят на изискванията на Наредба 3 от 17.02.2015 г. Финансовата помощ е част от схемите на директните плащания с общ бюджет от 30.9 млн. лева (15.8 млн. евро). Ставката на финансовата помощ за протеинови култури е определена със Заповед РД 09297/05.04.2017 г. на министъра на земеделието и храните. Размерът на плащането за един допустим за подпомагане хектар по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури за Кампания 2016 е левовата равностойност на 110.68 евро/ха. Право на субсидии имат стопани, които обработват най-малко 0.5 хектара, засети с фасул (зърно), леща, нахут, зелен грах, зимен или пролетен грах за зърно, фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина, звездан и/или смески от тях. Земеделие плюс

Цена: 6,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: проф. д-р Т. Колев, GSM 0882 966 459 Редактор: П. Пеков PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: aкад. Ат. Атанасов, проф. д-р Ив. Трънков, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3–4 (276) / 2017

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894г.

ИНОВАЦИИ

Биостимулаторите в растениевъдството проф. д-р Светла Костадинова, Аграрен университет, Пловдив доц. д-р Галя Панайотова, Тракийски университет, Стара Загора

ПЛЮС

3–4 (276) / 2017

рашване, оплождане и др.; – по-ефективно използване на водата; – подобряват редица физико-химични свойства на почвата и засилват допълнителното развитие на почвени микроорганизми”. Според концепцията на EBIC биостимулаторите включват и продукти с някои хранителни вещества, при условие, че ефектът върху растежа на растенията, не е като пряко торене: „Биостимулаторите действат чрез различни механизми от торовете, въпреки наличието на хранителни вещества в продукта”. В Северна Америка определят биостимулаторите като “Вещества, включително микроорганизми, които се прилагат към растения, семена, почва или други растежни среди, които могат да повишат способността на растенията да асимилират внесените хранителни вещества, или да осигуряват полза за развитието на растенията. Биостимулаторите на са хранителни вещества, поради което нямат гарантиран ефект върху храненето на растенията. Произхождат от природни и биологични източници и могат да: а) засилват растежа и развитието на растенията, когато се прилагат в малки количества; б) да спомагат за подобряване на ефективността на хранителните елементи, като подобряват постъпването им в растенията и/ или намаляват загубата на хранителни вещества в околната среда; или в). действат като подобрители на структурата, свойствата или производителността на почвата и така повишават отклика на растенията” (Biostimulant 2013). Биостимулирането на растенията е допълнение към храненето и защитата на растенията. Растителните биостимулатори включват разнообразни вещества и други продукти, които се прилагат върху растения или почви за да регулират и засилват физиологичните процеси в растенията, като по този начин ги правят по-ефективни. Различни категории вещества се разглеждат като биостимулатори: хумусни вещества, комплексни органични съединения, полезни химични елементи, неорганични соли (включително фосфити), екстракти от морски водорасли, свободни аминокиселини и

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Растителните биостимулатори включват различни биологично активни вещества и микроорганизми, които повишават растежа на растенията. Световният пазар за биостимулатори се предвижда да надмине 2,4 милиарда долара през 2018 година и ежегодно да нараства с 12,5% от 2013 до 2018 година (Calvo et al., 2014). Най-голям потребител на биостимулатори са страните от Европейския съюз, където те се използват на повече от 6,2 милиона хектара (European Biostimulants Industry Council, 2013). Определението и концепцията за биостимулатори все още се развива, което отразява разнообразието на суровините, които могат да се считат за биостимулатори. Определение за биостимулатори в Европа според European Biostimulants Industry Council (2013) е: „Растителните биостимулатори съдържат вещество/а и/или микроорганизми, чиято функция, когато се прилагат към растенията или ризосферата им, е да стимулират естествени процеси за повишаване/подобряване постъпването и ефективността на хранителните вещества, толерантността към абиотичен стрес и качеството на продукцията.” Биостимулаторите нямат пряк ефект срещу вредителите по растенията и не попадат под законодателството за препарати за растителна защита (European Biostimulants Industry 2012a). Ефектът който биостимулаторите оказват върху растенията според European Biostimulants Industry (2012б) е: „Биостимулаторите ускоряват растежа и развитието по време на вегетационния период от поникването на семената до узряването по различни пътища, включващи но не ограничаващи се до: – подобряват метаболизма на растенията за повишаване на добивите и качеството на продукцията; – повишават толерантността и преодоляването на абиотичен стрес; – спомагат за асимилирането, транслокацията и използването на хранителните елементи; – повишават качествените показатели на продукцията като съдържание на захари, цвят, оп-

някои N-съдържащи съединения, вещества намаляващи транспирацията и др. Биостимулаторите действат по различни начини от хранителните елементи върху физиологията на растенията за подобряване на жизнеността, добивите, качеството, запазване и удължаване срока на годност на продукцията след беритбата. Те не са продукти за растителна защита, нито торове, а заемат междинно положение. Биостимулаторите са вещества, които снабдяват или не снабдяват растенията с хранителни елементи (в зависимост от състава на продукта), но влияят на физиологичните процеси в растенията, като повишават количеството и/или качеството на продукцията. В Европа 100 продукта са определени като биостимулатори и от тях 58 % съдържат аминокиселини, 28 % витамини, 16 % ензими, 14 % морски водорасли, 10 % хумусни киселини и малък процент други вещества (Benedettiр, 2011). Биостимулаторите защитават растенията от редица биотични и абиотични стресове и засилват растежа на културите (подобно на торовете), но основното им действие е върху хормоналната активност и образуването на антиоксиданти в растенията. Фитохормоните с тяхното сложно взаимодействие контролират цялостния растеж и развитие на растенията и вещества, които променят хормоналния статус, могат да засягат растежа и здравето на растенията. Стресови фактори на околната среда, като суша, топлина, ултравиолетови лъчи, хербициди и др. водят до образуване на силни оксидиращи агенти в растенията като свободни радикали, активни кислородни молекули и др., които увреждат липидите, белтъчините и ДНК в клетките. Антиоксидантите са метаболити и ензими, които пречистват свободните радикали и така предпазват клетките на растенията от повреди. Към тях се отнасят разтворими в липиди вещества като витамин Е и бета-каротин, водоразтворими съединения като витамин С и глутатион, както и различни ензими. Обикновено няколко антиоксиданта в растенията работят заедно за потискане на токсичността на свободните радикали. Биостимулаторите действат по различни механизми от торовете, независимо от наличието на хранителни вещества в тях. Те се различават и от продуктите за растителна защита, защото влияят само върху жизнеността на растенията и нямат никакви преки действия срещу вредители или болести. Биостимулаторите спомагат за растежа и развитието на растенията през целия жизнен цикъл на културите от покълване на семената до зрялост като: • Подобряват ефективността на метаболизма на растенията за повишаване на добивите и подобряване на качеството му. • Засилват толерантността на растенията към абиотични и биотични стресове и спомагат за преодоляването им.

• Улесняват усвояването, придвижването и използването на хранителните елементи и вещества. • Повишават качествените показатели на продуктите, включително съдържанието на захари, цвят, размер и външен вид на плодовете. • Регулират и подобряват водния баланс в растенията. • Подобряват някои физико-химични свойства на почвата и развитието на допълнителни микроорганизми в почвата. 1. Микробни инокуланти Използване на микробни инокуланти в растениевъдството нараства изключително много през последните двадесет години (Hayat et al., 2010). Те могат да се разграничат на агенти за биологичен контрол (наричани също биопестициди) и на биоторове (Bashan and Holguin, 1998). Като биостимулатори обикновено се определят тези които действат като биоторове. Биоторовете са биологични продукти, съдържащи живи микроорганизми, които, приложени към семената, повърхността на растенията или почвата, засилват растежа на растенията посредством по-добро снабдяване с хранителни елементи, повишават обема, площта и капацитета на корените за усвояване на хранителни елементи. Биоторовете могат да се използват като допълнение към минералните торове (Canbolat et al., 2006). Микробните инокуланти включват свободно живеещи бактерии, гъби и микоризни гъби, изолирани от почва, растения, растителни остатъци, вода и компостирани органични торове (Vessey, 2003; Berg, 2009; Dodd and Ruiz-Lozano, 2012). Действието им е свързано с подобряване на подвижността и усвояването на хранителните елементи от растенията. Различни бактерии разтварят трудноподвижните фосфати в почвата посредством два основни механизма – образуване на органични киселини (Goldstein, 1995) и отделяне на фосфатази – ензими за освобождаване на органичен фосфор (Rodriguez et al., 2006). Органичните киселини трансформират неразтворимите форми на фосфора в разтворими форми като вкисляват реакцията на почвата чрез техните хидроксилни и карбоксилни групи. Различни органични киселини участват в разтваряне на фосфатите в зависимост от микроорганизмите. Фитатите (инозит хекса- и пента-фосфати) съставляват до 60 % от органичния фосфор в почвата. За да станат достъпни за растенията, те трябва да се разградят под действие на ензими кисели фосфатази и фитази, които се отделят от микроорганизми в ризосферата на корените. Калият е друг важен хранителен елемент, който може да се разтваря от почвени микроорганизми и микробни инокулати. Разтварящите калий ми-

кроорганизми разтварят калия от калиевите минерали като слюди, илит и ортоклаз чрез отделяне на органични киселини, които директно разтварят калий от минералите или хелатират силициеви йони до разтворим калий (Friedrich et al., 1991; Parmar and Sindhu, 2013). Микробни инокуланти могат да засилят усвояването на цинк, мед и манган по все още неизяснени механизми. Увеличаване на масата на корена, неговата повърхност или броят на кореновите власинки са косвени механизми засилващи, постъпването на хранителни вещества в растенията. 2. Белтъчни хидролизати и аминокиселини Продуктите на основата на протеини се разделят на две важни групи: 1). Белтъчни хидролизати (вещества, получени при хидролизата на протеини), представляващи смес от пептиди и аминокиселини с растителен или животински произход; и 2). Индивидуални аминокиселини като глутамат, глутамин, пролин, глицин, бетаин и др. Белтъчните хидролизати се получават посредством ензимна, химична или термична хидролиза на разнообразни растителни и животински отпадни продукти. В тях съдържанието на протеини/ пептиди се изменя от 1–85 % и на свободни аминокиселини (основно аланин, аргинин, глицин, пролин, глутамат, глутамин, валин и левцин) от 2–18 % (Parrado et al., 2008; Ertani et al., 2009; García-Martínez et al., 2010). Освен това съдържат и небелтъчни съединения, които участват в стимулиращия ефект (мазнини, въглехидрати, макро и микроелементи, фитохормони и др.). Аминокиселините са градивните тухли на протеините и на ензимите. Някои свободни аминокиселини като пролин, подобряват осмотичния баланс и толерантността на растенията към воден стрес. Растенията образуват повече от 300 аминокиселини. От тях само 20 се включват за синтез на белтъчини, а останалите се използват за защита (непротеиногенни аминокиселини) срещу стрес. За всеки жив организъм образуването на аминокиселини е критично за оцеляването му. Аминокиселините не са само строителните тухли на протеините, но са начални молекули за образуване на важни съединения като витамини и нуклеотиди. Защо растенията поглъщат аминокиселини, когато сами си ги синтезират? Това е твърде различно от храненето с минерални елементи като N, P, K и всички микроелементи. Растенията в много случаи предпочитат да усвояват аминокиселини от външната среда, отколкото да си ги образуват сами, което изисква много енергия. Продуктите на основата на белтъчни вещества стимулират растежа на растенията и повишават толерантността им към различни биотични и абиотични стресове, като стимулиращият им ефект е различен от този на азотни торови източници. Специфичното влияние на продуктите на базата

на протеини е свързано с постъпването на хранителни елементи, стимулиране на метаболизма на въглерода и азота, засилване на асимилацията на азота в растенията и устойчивостта към засоляване, суша, температурни колебания и влияние на тежки метали като Zn, Ni, Cu, As и Cd (Sharma and Dietz, 2006). Растенията бързо усвояват аминокеселини и пептиди, включително и чрез листата. Белтъчни хидролизати и аминокиселини се получават при разграждане на оригиналния белтък от растителен или животински произход. Използват се различни начини за хидролиза на протеините: химични процеси (киселинно или алкално въздействие), ензимна хидролиза, оцетна киселина, микровълнова хидролиза и др. Въздействието им върху растенията е в зависимост от вида, количеството и съотношението на специфичните аминокиселини и пептиди. Внесени листно в подходяща комбинация оказват положителен ефект върху редица биохимични и физиологични процеси в растенията. Точната комбинация на аминокиселини, внесени в почвата, влияе положително на микроорганизмите в почвата и на микоризата. 3. Екстракти от морски водорасли Морските водорасли са били използвани в продължение на хилядолетия, или директно, или след компостиране, с цел повишаване на почвеното плодородие и добивите от културите (Craigie, 2011). Те съдържат различни хормони, витамини, аминокиселини, минерални хранителни елементи и други съединения. Екстрактите от морски водорасли са сложна смес от вещества, които могат да варират в зависимост от източника на морски водорасли, сезонът на събиране и използвания процес на извличане (Sharma et al., 2012; Shekhar et al., 2012). Те съдържат широк спектър от органични и неорганични съединения, включително растителни хормони (цитокинини, ауксини, абсицинова, гиберелинова и салицилова киселина) както и уникални и сложни полизахариди и полифеноли, които не присъстват в сухоземните растения като ламинарин, фукоидан и алгинати. Тези вещества стимулират растежа и могат да повишат устойчивостта на растенията към абиотични и биотични стресови фактори. Анализ на пет вида кафяви морски водорасли от Северна Ирландия посочва следния среден състав: въглерод 25– 39%, азот 1–3%, липиди 1–4% и голямо вариране в съдържанието на желязо, йод, калий, магнезий и сяра (Sharma et al., 2012; Shekhar et al., 2012). Начинът на действие на екстрактите от морски водорасли все още не е напълно разкрит. Предстои да се проучи влиянието им върху генната експресия, биохимичните и физиологични процеси в растенията. Екстрактите са активни като биостимулатори при ниски концентрации (разредени 1 към 1000 или повече) което показва, че

действието им върху растенията се различава от пряк торов ефект. Те могат да въздействат върху растенията по редица начини: свързват хелатно хранителните елементи и подобряват усвояването им от растенията; стимулират растежа на корените като подобряват структурата и въздушния режим на почвата; повишават разнообразието и активността на микроорганизмите в ризосферата; повишават кълняемостта и развитието на семената; засилват растежа на растенията; повишават добива и качеството на продукцията; удължават срока на годност и времето на съхранение след прибирането на продукцията (Mattner et al., 2013). Стимулиращото влияние на екстрактите от морски водорасли върху растежа на растенията при стресови фактори се дължи на положителното им въздействие върху хормоналната активност на растенията, специално тази на цитокинините и ауксините (Khan et al., 2011a, 2011б). Повече от 25 000 вида морски водорасли са познати по света. В зависимост от вида си, морските водорасли се различават по съдържанието, състава и съотношението на хормоните и другите активни вещества в тях. В земеделието се използват предимно кафяви видове морски водорасли, които се развиват в студени води. Повечето търговски продукти са екстракти от кафяви водорасли, но се използват и екстракти от зелени и червени морски водорасли. Процесът за производство на течни екстракти от морски водорасли е разработен през петдесетте години на ХХ век (Milton, 1952). В настоящето време селското стопанство и градинарството разполагат с разнообразни търговски продукти на база екстракт от морски водорасли. Крайният търговски продукт на основата на морски водорасли е твърд (прах и микрогранули) или течен. Той може да се комбинира с торове и микроорганизми. Продуктите от морски водорасли промишлено се екстрахират от изходните материали по различен начин. Екстрактите могат да са от сухи или свежи водорасли. Използват се процеси с вода, киселини, основи при нагряване или без нагряване, ферментация, пресоване, смилане при ниска температура или при високо налягане, както и комбинация от някои от тях (Stirk and van Staden, 2006; Craigie, 2011). Използваните методи на екстракция влияят на състава на растежните регулатори в крайния продукт. Цитокинините са относително стабилни молекули и не се влияят съществено от метода на екстрахиране, докато ауксините са по-малко стабилни молекули. Биологичното въздействие върху растенията на продукти от морски водорасли с преобладаване на ауксини или цитокинини е различно и изисква времето на прилагане да е през различни фенофази от развитието на културата. Екстрактите от морски водорасли действат специфично в зависимост от вида на културите. Времето на прибиране на во-

дораслите същи влияе върху състава на получения продукт. 4. Хумусни вещества Хумусните вещества са органични вещества, които се срещат в природата и произхождат от биологични източници (например разграждане и хумификация на органично вещество в почвата). Крайни продукти са от микробиологичното и химично разграждане на мъртви органични вещества в почвите и са най-разпространените природни органични молекули на Земята (Simpson et al., 2002). Съставляват основната част на органичното вещество в почвата. Представляват смес от няколко вида химични съединения, включващи хуминови киселини, фулвокиселини и хумини. Положителното влияние на природните хумусни киселини са познати на учените и използвани още от 40-те години на ХХ-ти век. През 70-те години на миналия век е установено, че хумусните вещества проявяват активност, подобна на тази на ауксините и също имат свойства на хелати (свързват хелатно микроелементи, например Fe, така подобряват усвояването и използването им от растенията). По-нови проучвания в САЩ (Virgrnia Tech) показват, че в допълнение към стимулирането на растежа на корените, усвояването на хранителни вещества, фотосинтезата и съдържанието на хлорофил, хумусните киселини инхибират ензима оксидаза, който разгражда индолилоцетната киселина (Benedettiр, 2011). Крайният резултат за растенията е по-високи нива на хормоните на растежа и засилен растеж. Активността на хумусните вещества е свързана с техните структурни характеристики, които зависят от източника на органичния материал и времето на трансформирането им (Berbara and García, 2014). Хумусните киселини съдържат голям брой окислени функционални групи (CO2H2, OH фенолни и C=O), посредством които взаимодействат с метални йони и се образуват комплексни съединения (Berbara and García, 2014; Schiavon et al., 2010). Ефектът върху постъпването на йони в растенията е различен и зависи от вида и концентрацията на хумусните вещества, реакцията на средата и културата (Muscolo et al., 2007; Nardi et al., 2009). Хумусните вещества влияят благоприятно върху физиологичните процеси в растенията като подобряват структурата и плодородието на почвата, усвояването на хранителни вещества, растежа и развитието на корена. Повечето хумусни вещества са в тесен контакт с обвивките на кореновите клетки, някои от тях могат да постъпят в корените, да се придвижат към надземните части и така пряко да влияят на метаболизма в растенията (Nardi et al., 2009). Специфичното им въздействие върху физиологичните процеси зависят от източника, концентрацията и молекулното тегло на внесените хумусни вещества (Nardi et al., 2002).

Ефектът от прилагането на хумусни киселини е подобен на действието на ауксинте в растенията и е особено важен биологичен фактор. Хумусните киселини стимулират растежа и развитието на корена, което е свързано с клетъчното делене и механизми под контрола на ауксините. Хумусните киселини оказват положително въздействие върху физични (структура), химични (химични промени в поглъщателната способност) и биологични (биологично стимулиране на растенията и активността на почвените микроорганизми) свойства на почвата. В литературата има някои противоречиви резултати, които правят избора на подходящ продукт не толкова прост. Между групата съединения на хумусните киселини, които се екстрахират с алкална хидролиза, има някои които подобряват свойствата на почвата, а други не. Редица естествени източници могат да се считат като суровини за производството на търговски продукти на база хумусни вещества. От всички природни материали най-добър като суровина е леонардит. Леонардитът е мека, земна кафеникава и подобна на въглища субстанция, приличаща на лигнит. Той е органично вещество, което не е въглища и се различава от кафявите меки въглища по високата си степен на окисление. През 1980 година руски специалисти от Санкт Петербург разработват нов метод за екологично получаване на хумусни соли по пътя на окислителна хидролиза и разграждане на отпадни продукти, съдържаща лигнин (производство на лигнини и лигнин-сулфонати). Такива материали съдържат до 85% органично вещество, от което 60–65% е лигнин, който определя хумусоподобните им свойства, защото лигнина е изходното съединение за естествената хумификация в почвата. Независимо от източника, съдържанието на разтворими хумати и фулвати обикновено зависи от екстракцията при високо рН (алкална реакция), като използваният метод може да влияе съществено на получените продукти. По тази причина е трудно да се сравни декларираното съдържание за хумусни киселини от различни производители (Benedettiр, 2011). Хуминовите и фулвокиселините могат да взаимодействат с редица хранителни елементи в почвата и да стимулират физиологични реакции, засилващи растежа на растенията или в някои случаи да смекчават влиянието на абиотичен стрес. Фулвокиселините се характеризират с по-висока обща киселинност, по-голям брой на карбоксилни групи, по-висок капацитет за обмен на катиони от хуминовите киселини (Bocanegra et al., 2006). Поради по-малката си молекулна маса те остават в почвения разтвор дори при висока концентрация на соли в почвата и при широк диапазон на рН (Zimmerli et al., 2008; Zhang et al., 2010). Така те имат по-дълъг потенциален период да взаимодействат с корените на растенията (Varanini and Pinton, 2001). Използването на търговски продукти

на основа хумусни киселини повишава усвояването на желязо и фосфор при лозата (SánchezSánchez et al., 2006). По-голямо постъпване на азот, фосфор, калий, калций и магнезий е установено при пипер (Cimrin et al., 2010), круши (Marino et al., 2010) и краставици (El-Nemr et al., 2012). Засиленото усвояване на хранителни елементи след прилагане на продукти от хумусни киселини е свързано с по-високо съдържание в листата на растенията на някои аминокиселини като глутамат, аспарат, серин, глицин и метионин (Schiavon et al., 2010). Изключително важен за ефективността на продуктите на основа хумусни киселини, освен вида продукт, е начинът на внасяне. Могат да се внасят почвено големи количества като стандартни торове; да се смесват с торове; да се смесват с почва в съдове; да се внасят за листно подхранване и фертигация. Начинът на внасяне трябва да се спазва стриктно от фермерите. Салицилова киселина Тя е активна съставка на аспирина и при растенията подобрява устойчивостта към болести и неблагоприятни въздействия на околната среда. Силикати Те обикновено не са между хранителните за всички растения вещества, но е доказано, че повишават метаболизма и растежа на растенията, регулират баланса на хранителните елементи, засилват антиоксидантната активност и подобряват устойчивостта на растението към различни стресове. Заключение Всички от посочените по-горе биостимулатори, включително аминокиселините и силикатите, повишават антиоксидантната активност и подобряват стрес-толерантността на растенията. Повечето биостимулатори се произвеждат като течни продукти, но има и твърди като салициловата киселина, която е прах, някои екстракти на база хумусни вещества и морски водорасли. Някои от тези продукти определено ще си прокарат свои пътища посредством високотехнологичното земеделие на бъдещето. Биостимулаторите са началото на нещо по-голямо, което ще се случи с молекулярната биология и агрономията ще стане ефективен партньор в най-модерните научни изследвания. Както е доказан геномът на редица растения, така е възможно да се проучи ролята например на морските водорасли и съставящите ги елементи върху цялостния геном на растенията за по-добро разбиране на механизмите на тяхното действие върху растежа и преодоляването на различни стрес-фактори при растенията (Benedettiр, 2011). Биостимулаторите имат многостранна функция, но в резюме те помагат на растенията да си помогнат сами.

земеделски култури 3–4 (276) / 2017 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 8

Сорт Гинра – комбинация на висок добив и устойчивост на жълта ръжда Златина Ур ИРГР” Константин Малков”, Садово Първостепенна задача на всяка селекционна програма при обикновената зимна пшеница е създаването на сортове с висок потенциал за добив, притежаващи комплекс от стопански и биологични качества, устойчиви на абиотичен и биотичен стрес (Рачовска и др. 2003). В ИРГР, Садово са създадени много сортове обикновена зимна пшеница, които съчетават в различна степен показателите добивност, ранозрелост, височина на растенията, устойчивост на абиотичен и биотичен стрес и др. Учените, работещи с пшеница, изразяват загриженост след появата на нови раси ръжди в Европа, Северна Африка и Централна Азия. Исторически погледнато ръждите са опасни за производството на пшеница в света. Загубите в селското стопанство от болестта се преодоляват и чрез отглеждане на сортове пшеници, устойчиви на ръжда. Появата на нови раси и разпространението им със стари такива продължават да се изследват и идентифицират за да се търсят устойчиви или толерантни форми. През последните 3-4 години тази болест, причинена от Puccinia striiformis f. sp. tritici, представлява сериозен проблем както за производителите, така и за селекционерите на пшеница (Cantu D. et al., 2013). Болестта има по-голямо икономическо значение в северните райони с по-влажен и хладен климат (Chen W1, Wellings C., Chen X., Kang Z., Liu T., 2014). При метеорологични условия, благоприятстващи развитието на жълтата ръжда и в други райони, където се отглежда пшеница могат да се очакват значителни поражения от патогена (Пригге Г. и др., 2013). Загубата от жълта ръжда може да достигне и до 100 %, ако болестта се прояви в ранните фази на пшеничното растение и продължи да се развива през целия вегетационен период. В повечето случай загубата на добив варира от 10% до 70% в зависимост от чувствителността на сорта, темпа на развитие и продължителността на болестта (Chen X., 2005). Като източник на полезни гени за селекцията може да се използват диви родственици като (Aegilops tauschii), както за устойчивост към гъбни болести (брашнеста мана, жълта, кафява и черна ръжда и др.), така за солеустойчивост, толерантност на повишено съдържание на мед и алуминий, високо съдържание на белтък в зърното, сухо- и студоустойчивост, ранозрялост и др. (van Ginkel, M., F. Ogbonnaya. 2007, Стоянов Христо, Пенко Спецов, Драгомир

Пламенов, 2010, Spetsov, P., D. Plamenov, 2010 ) Сортът Гинра показа по време на изпитването в конкурсните опити висока устойчивост към причинителя на жълтата ръжда и брашнеста маса. Целта на статията е да се направи биолотична, стопанска и технологична характеристика на новия сорт Гинра. В периода 2014–2016 г. е извършено приоучването на биологичните и стопански показатели при полски условия в опитното поле на ИРГР, Садово. Предшественикът е бобов, торено е с Р и N. Конкурсните сортови опити са заложени в 4 повторения при отчетна площ на всяка парцелка от 10 кв.м. Сеитбата е извършвана с 600 к.с / кв.м в нормалния за района атротехнически срок. Отчитани са показателите вегетационен период, дата на изкласяване и узряване и височина на растенето (см). Добивът зърно е приравнен към декар и е сравняван със стандарта Садово 1. Масата на 1000 зърна (г), хектолитровата маса (кг/ хл) са определяни от средна проба. Студоустойчивостта е установена в лабораторията по физиология на растенията, като са замръзявани директно в хладилни камери във фаза братене през месеците януари и февруари. Фитопатологичната оценката на материалите към причинителя на жълта ръжда е извършена при полски условия на естествен инфекциозен фон, а към брашнестата мана – на изкуствен инфекциозен фон. Данните от проучването са обработени със статистически пакет Statistica 13. Сорт Гинра е създаден по метода на междусортова хибридизация с родителски компоненти ♀Садово 1 Х ♂ Гинес /1322 . Дължината на вегетационния период е от 225-230 дни през отделните години, като се изравнява със Садово 1. Изкласява заедно със стандарта Садово 1. Високопродуктивен сорт. За периода на изпитване 2014 -2016 г. е получен среден добив от 7,4 т/хa

Tабл. 1. Добив, получен от сравнителен опит за периода 2014-2016, кг/дкa

Сорт / Година

2014

2015

2016

средно

Садово 1

659

655

631

648,3

Гинра

770

752

702

741,3

Табл. 2. Дисперсионен анализ на данните за добива

Източници на SS вариране

df MS

Сортове

12973,5

Години грешка общо

2 1264,667 6,139159 412 2 206 15914,83 5

P-value F crit

12973,5 62,97816 0,01551 18,51282

2529,333

0,140073 19

Табл. 3. Биологични и стопански качества

Сортове Гинра

Садово 1

227 9 май 107 851 99,8 8

229 8 май 109 786 99,6 9

Показатели

Вегетационен период

2 3 4 5 6 7 8 9

Изкласяване Височина, см Брой класоносни стъбла Презимували растения,% Устойчивост на полягане, бал Устойчивост на уронване, бал 0 Абсолютна маса, г 45-47 Хектолитрова маса,кг/хл 80,5

0 43-45 78,5

Табл. 4. Технологични качества на сорт Гинра и стандарта Садово 1

Сортове Садово 1 2014 2015

2016

Стъкловидност, % Пелшенке тест тестово число, мин. Седиментадия, cм/ м3 Съдържание на мокър глутен , % Отпускане на глутена, мм ЧХС Водопоглъщане способност, % Образуване и устойчивост на тестото, мин. Степен на размекване на тестото, v.u

127

Гинра 2014 2015 40 42

2016 38

103

154

26,8

32,7

28,7

31,4

11,5

6,5

60,62

58,82 60,00

57,6

59,76

12,45

10,30 7,40

9,00

12,30

Валориметримно Число,v.u

Отн. енергия на тестото, (W) Joule x 10 -4

265,5

215,8 256,4

256

370

1,4

1,2

0,5

0,8

17,8

17,4

23,3

20,9

Показатели

P/L, отношение G- индекс на издуване

при 6,48 т/хa за стандартния сорт Садово 1 (табл. 1). Резултатите от дисперсионния анализ показват доказана разлика между добива на сорт Гинра и стандарта. Разликата в условията за периода е незначима (табл. 2). Височината на стъблото му е около 105–110 см –, т.е. по-ниско от това на сорт Гинес и Садово 1. (табл. 3). Средният брой класоносни стъбла е по-голям от този на стандарта, в резултат на което се формира плътен посев и е предпоставка за по-висок добив. . Изкласява и узрява 1 ден по-рано от сорт Садово 1 или заедно с него. Характеризира се с много добра устойчивост на полягане и уронване. Класът е добре озърнен, с дължина 10 см. Броят на зърната в клас е 36. Масата на зърната в клас е 1,9 г. Стойносттите на тези показатели са равни с тези на майчиния сорт Садово 1. Сорт Гинра е едрозърнест. Масата на 1000 зърна е 45 г, а при Садово 1 – 43 г. Отбелязва се напредък по отношение на показателя хектолитрова маса – както стойностите през отделните години, така и за многогодишния период. Стойността на показателя е 80,5 кг/хл, а при Садово 1– 78,5 кг/ хл. Притежава много добра сухоустойчивост. По студоустойчивост е на нивото на сорт Садово 1 и Безостая. Високо устойчив (почти имунен) на причинителите на брашнеста мана и жълта ръжда. Толерантен е към причинителя на кафява листна ръжда, като инфекцията остава в ниските етажи на растението (1–3-и лист). Данните, получени за периода на изпитване за сорт Гинра отговарят и са над изискванията на БДС за класификацията на обикновена зимна пшеница за група В - средни по сила пшеница. Съдържанието на мокър глутен е над 28%, т.е. като за група А. Стандарт за качество на тази група е сорт Садово 1, т.е. сорт Гинра е пригоден за самостоятелно хлебопечене. Сортът показва относителна стабилност за времето на изпитване на реологичните свойства на тестото. Резултатите отговарят по валориграфки стойности за група А, при алвеографските са изравнени и над за група Б. Тестото на новия сорт е със следните характеристики: стабилност – 9,0 и 12,30 мин., стойност на валориметричнто число – 80 в.е. Това се подкрепя и от алвелографските изпитвания, при които W е съответно 256 и 370 Joule x 10 -4. Тези оценки гарантират получаването на хляб с добър обем. Независимо, че сортът е признат в Патентно ведомство в група В по качество на пшеницата, неоспорими са неговите добри резултати при отглеждане на богати почви при балансирано хранене. Заключение Новият сорт Гинра е едно комплексно постижение при зимната обикновена пшеница. Той съчетава висока продуктивност и устойчивост към причинителите на жълта ръжда и брашнеста мана. Подходящ е за отглеждане в цялата страна при балансирано хранене.

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

Нагласи на земеделските производители към инвестиционните мерки през 2014–2020

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3–4 (276) / 2017

Дoц. д-р Минка Анастасова-Чопева Институт по аграрна икономика, София

В настоящата статия са пред- мер на допустимите за финансо- малното подпомагане не може ставени някои резултати от во подпомагане разходи. да надхвърля 80%. проведено анкетно проучване Подмярка 4.1.2. „ИнвестиМярка 4.2. „Инвестиции в относно нагласите на земедел- ции в земеделски стопанства преработка/маркетинг на селските производители да получат по Тематична подпрограма за скостопански продукти” Ако кандидатът е земеделинвестиционна подкрепа през развитие на малки стопанства” 2014-2020 г. Емпиричните данни Икономическият размер на ски производител, то стопанса събрани при разработването земеделските стопанства следва ството му трябва да има икнона научен проект от колектив на да бъде в границите от 2 000 мичски размер не по-малък от ИАИ със съдействието на НСЗС до 7 999 евро. Минималният 8 000 евро. Минималният разсред 295 стопанства през 2016 г. размер на допустимите разходи мер на допустимите разходи Предвидените инвестиционни за едно проектно предложение за едно проектно предложение мерки през настоящия период, е 1 250 евро, а максималният е в рамките на 15 000 евро. които накратко са описани по- размер е 25 000 евро. Финан- Максималният размер на допусдолу ще се предоставят на тери- совата помощ е в размер до тимите разходи за един кандиторията на цялата страна за ма- 60% от общия размер на до- дат за периода на прилагане на териални и нематериални инвес- пустимите за финансово подпо- Програмата е в рамките на 3 000 тиции с цел покриване нуждите магане разходи. При определе- 000 евро. Финансовата помощ е на ниво земеделско стопанство, ни условия размерът на финан- в размер на 50% от общия разсъобразени с неговия капацитет. совата помощ се увеличава с 10 мер на допустимите за финансоПодмярка 4.1. Инвестиции в процентни пункта, като макси- во подпомагане разходи. земеделските стопанства Таблица 1. Стойности на минимално и максимално допустимите разходи Минималният размер на стан- и финансова помощ по мерките и подмерките на ОСП и ПРСР(2014–2020) дартната продукция на стопан- за ЗС с икономически размер между 2000 и 8000 евро ството на кандидата следва да бъде не по-малка от 8000 евро. Стойност Стойност Минималният размер на допусСтойност Стойност на допустина допустимите разходи за едно проектОтн. дял на мин. на мах. мата мин. тимата мах. но предложение е в рамките Мярка на финансо- допустимите допустимите финансова финансова на 15 000 евро, а максималният и вата помощ разходи разходи помощ помощ подмярка (%) лв. лв. лв. лв. размер на допустимите разходи за един кандидат за периода 100 2438 48750 x x на прилагане на Програмата е 60 x x 1463 29250 1 500 000 евро. Максималният M. 4.1.2 80 x x 1950 39000 размер на допустимите разходи М.6.3. 100 29250 29250 29250 29250 за инвестиции в земеделска техника за един кандидат за целия 100 9750 136500 x x период е в рамките на 500 000 М.6.4.2. 85 x x 8288 116025 евро. Финансовата помощ е в размер на 50 % от общия разИзточник: Собствени изчисления

Таблица 2. Стойности на минимално и максимално допустимите разходи и финансова помощ по мерките и подмерките на ОСП и ПРСР (2014–2020) за ЗС с икономически размер над 8000 евро

Мярка и под-мярка M. 4.1.

Отн.дял на финансовата помощ (%)

Стойност на мин. допустимите разходи лв.

Стойност на мах. допустимите разходи лв.

Стойност на допустимата мин. финансова помощ лв.

Стойност на допустимата мах. финансова помощ лв.

100

29250

2925000

14625

1462500

100

29250

5850000

М.4.2.

14625

2925000

М.4.4.

100

19500

195000

19500

195000

М.6.1.

100

48750

М.6.2.

100

48750

100

19500

1170000

14625

877500

М.6.4.1.

Източник: Собствени изчисления

Подмярка 4.4. „Непроизводствени инвестиции“ Минималната стандартна продукция на стопанството на кандидата следва да бъде не по - малка от 8 000 евро. Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е в рамките на 10 000 евро, а максималният размер на допустимите разходи за един кандидат за периода на прилагане на Програмата е в рамките на 100 000 евро. Финансовата помощ за непроизводствени инвестиции е в размер на 100% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи. Подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски производители” Икономическият размер на стопанството следва да е в границите между 8 000 и 16 000 евро. Общият размер на помощта не може да надвишава 25 000 евро на бенефициент. Подмярка 6.2. „Стартова помощ за неземеделски дейности” Стопанството на кандидати – земеделски производители, които не са микропредприятия трябва да има икономически

размер над 8 000 евро. Подпомагането се предоставя под формата на фиксирано плащане, което не надвишава 25 000 евро. Подмярка 6.3. „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” Необходимият икономически размер на кандидатстващото стопанство следва да бъде в рамките от 2 000 до 7 999 евро. Помощта, която се предоставя по тази подмярка е в размер на 15 000 евро.

Подмярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности” Стопанството на кандидати земеделски производители трябва да има стандартна продукция с обем над 8 000 евро. Минимална стойност на допустимите разходи е 10 000 евро, а максималната стойност по проекта може да достигне до 600 000 евро. Финансовата помощ не може да надвишава 75%. Подмярка 6.4.2. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности по Тематичната подпрограма за развитие на малки стопанства” По тази подмярка са допустими земеделски производители със стопанства, чийто икономически размер е от 2 000 до 7 999 евро. Минималният и максимален размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е съответно 5 000 и 70 000 евро. Финансовата помощ е в размер на 85 % от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи. Информацията относно допустимите разходи и очакваната инвестиционна подкрепа през 2014-2020г. в синтезиран вид е представена в таблици 1 и 2. Сравнителните данни между направените през 2007–2013 и планираните през 2014–2020г. инвестиции по видове могат да

Фиг. 1. Относителен дял на направените и планираните инвестиции по видове (%) Източник: Собствени изчисления с данни от анкетната карта

Фиг. 2. Структура на нагласите на малките земеделски стопанства към инвестиционните Мерки за периода 2014–2020 (%)

Фиг. 3. Очакван обхват на земеделските стопанства с икономически размер над 8000 евро в различните инвестиционни мерки и подмерки през периода 2014–2020г. (%)

Източник: Собствени изчисления

се проследят на фигура 1. През настоящия програмен период нагласите на земеделските производители са по-големи към инвестиции в селскостопански сгради и в трайни насаждения в сравнение с предишния период. И обратно, интересът към инвестиране в машини, съоръжения и оборудване е спаднал с близо 10%. Една от вероятните причини за този резултат е активната дейност по внедряване на нови машини и техника през миналия програмен период и в определена степен потребността от тях е удовлетворена. Въпреки това, нагласите на земеделските производители продължават да са най-тясно свързани с инвестиране именно в машини и съоръжения. Сред малките ЗС инвестиционната мярка 6.3. „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” е най-атрактивната мярка през настоящия програмен период. Финансовата подкрепа по тази мярка е на 100% и вероятно, това е една от причините за засиления интерес към нея. С твърдото убеждение, че ще направят опит да се възползват от нейните възможности са 47% от анкетираните малки стопанства (фиг.2). Както се вижда от фиг. 2., малките стопанства имат доста-

тъчна мотивация не само към мерки М.6.3., а и към М.4.1.2. Техният обхват възлиза на 42%. Малко по-слабият интерес към Мярка 4.1.2. в сравнение с М.6.3. се дължи на частичната финансова помощ възлизаща на 60% (мах. 80%) от общия размер на допустимите за подпомагане разходи, а не на 100%. Очакваният обхват на големите ЗС в отделните програми за инвестиционна подкрепа може да се проследи на фигура 3. При анализа на данните в последната графика съвсем отчетливо се откроява многократно по-високият интерес към инвестиционната мярка за модернизиране на земеделските стопанства в сравнение с останалите мерки, предназначени за инвестиционна подкрепа (М.1.1.). На практика почти 60% от земеделските производители, чийто стопанства са с над 8000 евро икономически потенциал, или това е еквивалентно на всеки 2-ри от тях,би се възползвал от М.4.1. Средният обхват на стопанствата за всички инвестиционни подмерки възлиза на 16%, като той е най-нисък по подмерките свързани с развитието на непроизводствените и неземеделски дейности (М.4.4 и М.6.2.). Сравнително нисък (под 10%) е делът на стопанствата, които биха кандидатствали по подмярка М.6.4.1, която също е

предназначена за инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности. В случай, че земеделските стопанства не се активизират към неземеделски инвестиции, процесът на диверсификация на икономическите им дейности и през настоящия програмен период ще протича бавно и несигурно. Изводи: - Най-атрактивна е инвестиционната мярка с цел оказване на стартова помощ за развитие на малките земеделски стопанства (М.6.3.). - Очакваният обхват на земеделските стопанства с икономически размер над 8000 евро, които ще получат инвестиционна подкрепа е много различен при отделните програми, предназначени за инвестиционното подпомагане. - Преобладаващата част от земеделските производители ще бъдат най-активни по отношение на инвестиционната подмярка ,свързана с инвестиции в основаната дейност на стопанството. - Налице е неосъзнатата от тях потребност от диверсификация на икономическите дейности като надеждно средство за повишаване на икономическата им стабилност.

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

стабилност на добива на сортове фий в условия на биологично земеделие Наталия Георгиева, Ивелина Николова, Валентин Косев Институт по фуражни култури, Плевен Успешното решаване на най-важният проблем на нашата съвременност – изхранването на населението на планетата е неразривно свързано с увеличаване производството на растителен протеин. Това може да се осъществи единствено чрез създаване и внедряване в производството на богати на протеин и с висока продуктивност селскостопански култури. Видът Vicia е намерил широко приложение в агроекосистемите като покровна култура, за зелено торене и подобряване на почвеното плодородие. Използва се основно като протеинов компонент във фуражните смески. Сламата и сеното са подходящи за изхранването на преживни животни. Фият е отличен предшественик за зимните житни култури. Проявата на даден признак може да се модифицира (да се засили или да се понижи) чрез регулаторните механизми на клетката в отговор на промяната на факторите на околната среда. Генотипът може да експресира редица фенотипове известно като норма на реакция. Взаимодействието генотип–среда води до прерангуване на сортовете

при промяна на условията на отглеждане и усложнява селекционния процес. В производството се предпочитат сортове с високи показатели за добив и други стопански ценни признаци и притежаващи висока фенотипна стабилност. Създадени са многобройни методи за оценка на стабилност-

Таблица 1. Оценка на параметрите на стабилност и адаптивност по отношение на добив на зърно при сортове фий

Сорт

λi

1,79 0,67 0,31 0,85 1,20 1,07 1,11

167,54** 351,13** 397,80** 3,96** 248,43** 457,17** 492,42**

1,79 0,67 0,31 0,85 1,20 1,07 1,11

293,63 615,05 696,61 7,51 435,33 800,62 862,32

2,117 0,197 -0,19 0,802 0,803 1,611 1,665

234,69 226,02 284,09 114,12 187,68 244,35 255,34

Статистическа значимост при P = 0,05 (*), ** P = 0,01(**)

Wricke

Annicchiarico

1279,62 1190,48 1787,70 39,43 796,13 1378,98 1492,06

172,32 112,08 139,19 107,24 82,92 25,70 29,54

3–4 (276) / 2017

Theil

ПЛЮС

Si2

Tai

ЗЕМЕДЕЛИЕ

seed yield Лия Лорина Вилена Молдовская 82 Образец 666 Виолета Виола

Plaisted and Peterson PP

Eberhart and Russell

Таблица 2. Корелационни коефициенти между признаците при сортове фий V. sativa (под диагонала) и V. villosa (над диагонала) Височина/ Бобове/ растение растение Височина/растение Бобове/растение Дължина на дръжка/боб Дъжина/боб Семена/боб Семена/растение Тегло семена/растение Маса 1000 семена Добив зърно

0,705 0,224 0,431* 0,464 0,296 0,421 0,512* 0,724 0,419

-0,143 0,217 0,153 0,688 0,535 0,557 0,722

Дължина на дръжка/ боб 0,829 0,94 0,038 0,227 -0,010 0,271 0,189 -0,131

Дъжина/ боб

Семена/ боб

0,911 0,905 0,962

0,508*** 0,953 0,88 0,804

0,307 0,310 0,487 0,713 0,370

0,832 0,751 0,536 0,456

Тегло Семена/ семена/ растение растение 0,334 0,236 0,9 0,848 0,772 0,712 0,657 0,585 0,97 0,95 0,994 0,875 0,714 0,768 0,799 0,753

Маса 1000 семена 0,949 0,711*** 0,862 0,93 0,584 0,393*** 0,314

Добив зърно 0,200*** 0,710*** 0,523 0,462 0,738*** 0,795 0,792*** 0,141

0,693

Статистическа значимост при *p ≤ 0,05, **p ≤ 0,01, ***p ≤ 0,001

та на различни признаци при културните растения. Съвременните изисквания към едногодишните култури, каквито са фий и грах, от селекционна гледна точка са свързани с увеличаване на продуктивния потенциал, повишаване на качеството и толерантността към стресови фактори. Селекционирането на такива генотипове ще отговори на нарастващите изисквания на практиката за получаване на по-високи и стабилни добиви. В статията са представени резултатите от изследване и оценка на стабилността на добива на сортове фий в условия на биологично земеделие. Определени са и някои корелационни зависимости между основни количествени признаци и добива на зърно. Експерименталната дейност е осъществена в периода 2012-2014 година на Второ опитно поле в Институт по фуражни култури, Плевен. Обект на проучване са сортовете Лорина, Вилена, Молдавская 82, Лия, Образец 666 (принадлежащи към вида Vicia sativa L.), Виола и Виолета (принадлежащи към вида Vicia villosa Roth.). Всички сортове с изключение на българския сорт Образец 666 са интродуцирани, с произход Молдова. Сортовете са отглеждани в условия на биологично производство (без използване на торове и пестициди). Сеитбата е извършвана ръчно, на парцелки с големина от 4 м2, в 3 повторения. Добивът на зърно (кг/дка) за всеки сорт е определен при стандартна влажност на семената (14%). Получените данни са анализирани чрез двуфакторен дисперсионен анализ, за да се определят ефектите на генотипа (сорта), средата на отглеждане и взаимодействието генотип–среда върху добива. Оценката на екологичната стабилност на добива на сортовете е направена чрез регресионен анализ съгласно Eberhart и Russell (1966), Tai (1979) и Theil (1950) и чрез анализ на варианса по методи на Plaisted и Peterson (1959) и ековаленса (W2) на Wricke (1965). Определен е коефициентът на корелация между изследваните количествени признаци и до-

бива на зърно (Димова и Маринков, 1999). Новите сортове трябва да притежават висока и стабилна продуктивност при широка гама екологични условия. За количествена оценка на екологичната стабилност и пластичност на сортовете се използват дисперсионен и регресионен анализи. Екологичната стабилност се измерва по отклонението на емпиричните данни от средната реакция на генотиповете във всяко условие на средата. Като условия на средата са използувани годините на проучване, които могат да бъдат характеризирани както следва: 2012 – много суха и гореща, 2014 – влажна и благоприятна, 2013 – заема междинно положение. Резултатите за получения през периода на изследване среден добив зърно от изпитваните сортове фий (фиг. 1) в условия на биологично производство определят като най-перспективни двата молдовски сорта Лия и Вилена. Виолета и Виола отстъпват по добив спрямо българския сорт Образец 666. Вегетационният период при изследваните сортове варира в сравнително тесни граници – от 98 дни при Лорина и Лия до 104 дни при Виола и Виолета. Преценката за стабилност на генотиповете е извършена чрез стойностите на регресионния коефициент (bi), както и по средно ниво на признака. В повечето случаи сортовете, които са с висока стабилност показват предимно средни или ниски добиви и реагират слабо при подобряване на условията на отглеждане. Според показаното ниво и стабилност на добива (табл. 1), проучваните сортове могат да бъдат преценени като: 1. Високодобивни, с коефициент на регресия bi>1,0. Това са сортове със силно предсказуема реакция спрямо условията на средата, които много добре реагират на подобренията в нея. Те са подходящи за отглеждане при благоприятни условия на средата. Могат да отстъпят слабо по добив на другите сортове при влошаване на условията. Към тази група спада сорт Лия (149,18 кг/дка; bi=1,79).

2. Високодобивни, с коефициент на регресия bi≈1,0. Това са сортове, които са близки до идеалния генотип, реагират добре при подобряване на условията на отглеждане и могат да бъдат приети за еталон на висока приспособимост, тъй като във всяка среда биха обезпечили достатъчно висок и предсказуем добив. Към тези сортове може да бъде причислен сорт Молдовская 82 (92,03 кг/ дка; bi=0,85). 3. Високодобивни, с коефициент на регресия bi<1,0. Към тази група спадат сортовете Лорина (98,53 кг/дка; bi=0,67) и Вилена (122,60 кг/дка; bi=0,31). Това са стабилни сортове, но с ниска адаптивна способност, тъй като не реагират на подобряване на условията на отглеждане, но при влошаване на средата може да се разчита на тях. 4. Нискодобивни, с коефициент на регресия bi≈1,0. Към тази група се отнасят сортовете Виолета (28,17 кг/дка; bi=1,07) и Виола (31,51 кг/ дка; bi=1,11). Според Eberhart и Russel (1966) това са стабилни генотипове, но през отделни години и особено в неблагоприятна среда взаимодействат по-силно с условията на средата и реагират с добив под средното ниво за опита. 5. Сорт Образец 666 може да бъде определен като нестабилен (bi > 1), но с добра адаптивност, която му осигурява по-високи добиви при подобрени подходящи условия на отглеждане. В селекционен аспект наличието на корелации е от особено значение, поради възможността за използването им като важен критерий за провеждането на по-ефективен и едновременен отбор по фенотип на два или повече признака. Статистически значима висока положителна корелация (табл. 2) при сортовете от вида V. sativa са показали признаците височина на растението с тегло на семената от растение (r=0,512) и дължина на дръжката на боба (r=0,431). Установени са високи корелации и между брой семена в боб и на едно растение (r=0,832); брой и тегло на семена на растение (r=0,875); тегло на семената от рас-

Фигура 1. Продължителност на вегетационния период и добив зърно при сортовете фий

тение и маса на 1000 семена (r=0,768). Повечето от изследваните признаци положително корелират с добива на зърно въпреки, че не са доказани. Сравнително по-ниски са зависимостите между брой бобове на растение с брой семена в боб (r=0,122) и с брой семена на растение (r=0,194). При сортове фий V. villosa статистически доказани високи положителни корелационни зависимости са установени между брой бобове на растение и масата на 1000 семена (r=0,711); височина на растението с брой семена в боб (r=0,508). Със средна величина са стойностите на корелациите между масата на 1000 семена и брой семена на растение (r=0,393). Признаците брой бобове на растение, дължина на дръжката на боба; дължина на боба и брой семена в боб корелират положително (с високи стойности на коефициентите) с всички останали признаци. Положителни, но слаби са зависимостите между тегло на семената в растение и масата на 1000 семена (r=0,314); височина на растението с брой семена на растение (r=0,334) и с тегло на семената от растение (r=0,236). Добре изразена положителна взаимовръзка е установена между добива на семена с тегло на семената от растение (r=0,792), с брой семена в боб (r=0,738), с брой бобове на растение (r=0,710) и с брой семена на растение (r=0,795). Заключение Сорт Молдовская 82 може да бъде определен като близък до идеалния тип (bi≈1), подходящ за отглеждане в широк диапазон от условия. Сортовете Лия и Образец 666 са нестабилни (bi > 1), но с добра адаптивност, която им осигурява високи добиви при условия над средните. Сортовете Виолета и Виола могат да бъдат определени като стабилни и с добра отзивчивост (bi=1,07–1,11), но поради по-ниските си добиви нямат предимство пред другите. От селекционна гледна точка сортовете Молдовская, Лия и Образец 666 са подходящи за включване в хибридизационни програми за получаване и отбор на линии с повишено ниво и стабилност на добива. Висока положителна корелация при сортовете от вида V. sativa е установена между брой семена в боб и брой семена на растение (r=0,832); брой и тегло на семената на растение (r= 0,875); тегло на семената от растение и масата на 1000 семена (r=0,768). При сортовете от вида V. villosa с високи положителни стойности се характеризират зависимостите между добив на семена и тегло семена от растение (r=0,792), брой семена в боб (r=0,738), брой бобове на растение (r=0,710), брой семена на растение (r=0,795), и между брой бобове на растение с маса на 1000 семена (r=0,711).

Икономическа оценка при биологично производство на фуражен грах

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3–4 (276) / 2017

Наталия Георгиева, Ивелина Николова, Институт по фуражни култури, Плевен Владимир Димитров, Даниела Димитрова, Институт по лозарство и винарство, Плевен

Биологичното земеделие е система на производство, която съчетава най-полезните практики за околната среда, висока степен на биологично разнообразие, опазване на природните ресурси и производство на продукти, получени чрез използване на естествени вещества и процеси (Nowak and Szewczyk, 2015). При сравняване на биологичната и конвенционалната система на производство в глобален мащаб, Badgley et al. (2007) установяват, че биологичното земеделие има потенциала да допринесе в значителна степен за глобалното предлагане на храни, като същевременно се намали вредното въздействие на конвенционалното земеделие върху околната среда. Основните възражения към тезата, че биологичното земеделие може да допринесе значително за световното снабдяване с храни са: ниски добиви, недостатъчни количества органично приемливи торове (Badgley et al., 2007) и висока себестойност на продукцията – по-големи разходи за труд, биопестициди (Kostadinova and Popov, 2012). Въвеждането на биологичното производство и нарастването на потребителското търсене на биопродукти, налагат необходимостта от разработване на нови технологии и търсене на опти-

мални варианти, които осигуряват по-висока продуктивност, успешна борба с вредителите и ниска себестойност (Михайлов и др., 2002). Този тип на производство налага и извършване на икономически анализ, за да има реална оценка за неговата ефективност (Borisov and Dintcheva, 2014). Бобовите култури, особено граха, играят ключова роля в органичната система на производство. Много малко проучвания, свързани с отглеждането му при биологични условия са на разположение в литературата (Gerdzhikova et al., 2012; Nikolova and Georgieva, 2015). Целта на настоящата статия е на основата на сравнителен анализ на икономическите резултати от приложението на различни варианти на биологично производство на фуражен грах (за зърно и сено), да се определят икономически ефективните за отглеждане на културата. Като основни проблеми при биологичното производство на грах в научната литература се посочват ниската продуктивност (Kalapchieva etal., 2010) и контрола на болестите и вредителите (Crozat, 2005; Lesznyák et al., 2008), поради което за целите на експеримента са подбрани следните четири биопродукта: органичен листен тор Биофа, органичен растежен регулатор

и фунгицид Поливерзум, биоинсектициди Пиретрум и Нимазал, които са приложени самостоятелно и комбинирано. За сравнение са използвани синтетични препарати (растежен регулатор Флордимекс, инсектицид Нуреле Д), които се използват при стандартната конвенционална технология на отглеждане на фуражен грах. Варианти: I. Биологично производство: 1. Естествено плодородие на почвата, без използване на продукти (контрола К0), 2. Биофа (0,5%), 3. Поливерзум (10 г/дкa), 4. Нимазал (0,5%), 5. Пиретрум (0,05%), 6. Биофа (0,5%) + Нимазал (0,5%), 7. Биофа (0,5%) + Пиретрум (0,05%), 8. Поливерзум (10 г/ дкa) + Нимазал (0,5%), 9. Поливерзум (10 г/дкa) + Пиретрум (0,05%); II. Конвенционално производство: 10. Флордимекс (0,05%), 11. Нуреле Д (60 мл/ дкa), 12. Флордимекс (0,05%) + Нуреле Д (60 мл/дкa) (контрола К1). Експерименталната дейност е осъществена в Института по фуражни култури през периода 2011-2013 г. Сеитба е из-

Таблица 1. Икономически ефект при различни варианти на биологично производство на фуражен грах за зърно Фаза на Обща продукция Производствени разходи Чист доход Рентабилност Себестойност Вариант третиране лв/дка лв/дка лв/дка % лв/кг органично производство б 196,62 93,77 102,05 108,80 0,34 естестествено почвено б+ц 195,82 93,77 102,85 109,60 0,34 плодородие (К0) средно 196,22 93,77 102,45 109,20 0,34 б 211,59 101,02 110,57 109,50 0,34 Биофа б+ц 219,14 102,82 116,32 113,10 0,34 средно 215,37 101,92 113,45 111,30 0,34 б 206,29 103,13 103,16 100,00 0,36 Поливерзум б+ц 211,90 111,77 100,13 89,60 0,38 средно 209,10 107,45 101,65 94,80 0,37 б 204,65 101,27 103,38 101,70 0,37 Нимазал б+ц 212,20 108,77 103,43 95,10 0,37 средно 208,43 105,02 103,41 98,40 0,37 б 208,31 94,77 113,54 119,80 0,33 Пиретрум б+ц 215,62 95,80 119,82 125,10 0,32 средно 211,97 95,29 116,68 122,45 0,33 б 219,76 103,07 116,69 113,20 0,34 Биофа+Нимазал б+ц 229,54 112,37 117,17 104,30 0,35 средно 224,65 107,72 116,93 108,75 0,35 б 226,80 96,57 130,23 134,90 0,31 Биофа +Пиретрум б+ц 237,72 99,37 138,35 139,20 0,30 средно 232,26 97,97 134,29 137,05 0,31 б 221,61 110,27 111,34 100,90 0,36 Поливерзум+Нимазал б+ц 233,46 126,77 106,69 84,20 0,39 средно 227,54 118,52 109,02 92,55 0,38 б 226,92 103,77 123,15 118,80 0,33 Поливерзум+Пиретрум б+ц 239,52 113,80 125,72 110,50 0,34 средно 233,22 108,79 124,44 114,65 0,34 конвенционално производство б 217,08 99,58 117,50 118,00 0,33 Флордимекс б+ц 228,60 99,94 128,66 128,70 0,31 средно 222,84 99,76 123,08 123,35 0,32 б 218,11 97,97 120,14 122,60 0,32 Нуреле Д б+ц 228,91 102,17 126,74 124,10 0,32 средно 223,51 100,07 123,44 123,35 0,32 б 230,88 98,33 132,55 134,80 0,31 Флордимекс+Нуреле Д (К1) б+ц 251,37 102,50 148,87 145,20 0,29 средно 241,13 100,42 140,71 140,00 0,30 Легенда: б – бутонизация, б+ц – бутонизация и цъфтеж

вършвана през месец март, след предшественик овес, със сеитбена норма 120 семена/ м2. Обработката на почвата включва оран (22-25 cм) през есента и двукратно култивиране (15 cм) през пролетта. Третирането с биологични продукти и препарати е осъществено еднократно (във фаза бутонизация) и двукратно (в бутонизация и в цъфтеж). Грахът за сено е реколтиран във фаза цъфтеж-бобообразуване, а за семена – в технологична зрелост. Сравнителният анализ на икономическите резултати на различните варианти се базира на съпоставка на набор от стандартни оценъчни показатели, които дават възможност за вземане на икономически

обосновано решение при избор на конкретен вариант на отглеждане (Попова и Тахсин, 2009). От препоръчваните в икономическата литература показатели (Михайлов и др., 2002) при сравнителен анализ, в настоящата икономическа оценка са използвани показателите обща продукция (лв/дка), производствени разходи (лв/дка), себестойност (лв/кг), чист доход (лв/дка) и рентабилност (%). Производствените разходи са изчислени на база фактически размер за периода на изследване. Стойността на продукцията и чистият доход са изчислени на база средни пазарни цени за периода 2011-2013. Рационалната организация на производствените процеси

изисква постигане на максимален икономически резултат с минимални разходи (Попова & Тахсин, 2009). Размерът на разходите може да бъде ориентир при избора на конкретен вариант на отглеждане на дадена култура. С най-ниски производствени разходи при отглеждане на фуражен грах за зърно се отличава варианта при естествено плодородие на почвата, без използване на биопродукти или синтетични препарати (93,77 лв/дка), следван от варианта с използване на биологичния инсектицид Пиретрум (средно 95,29 лв/дка), а с най-високи – комбинираното третиране с Поливерзум и Нимазал (средно 118,52 лв/дка) (табл.1). Като цяло, производствените разходи

Таблица 2. Икономически ефект при различни варианти на биологично производство на фуражен грах за сено

Вариант

Фаза на третиране

Поливерзум

б б+ц средно б б+ц средно б б+ц

Нимазал

б б+ц

естестествено почвено плодородие (К0) Биофа

средно средно

б Пиретрум б+ц средно б Биофа+Нимазал б+ц средно б Биофа +Пиретрум б+ц средно б Поливерзум+Нимазал б+ц средно б Поливерзум+Пиретрум б+ц средно Флордимекс Нуреле Флордимекс+Нуреле Д (К1)

б б+ц средно б б+ц средно б б+ц средно

Обща продукция Производствени разходи Чист доход Рентабилност лв/дка лв/дка лв/дка % органично производство 95,13 62,04 33,09 53,3 96,6 62,04 34,56 55,7 95,87 62,04 33,83 54,50 104,14 64,37 39,77 61,8 107,98 66,32 41,66 62,8 106,06 65,35 40,72 62,30 100,4 71,32 29,08 40,8 105,29 80,58 24,74 30,7 102,85 75,95 26,91 35,75 100,83 69,93 30,9 44,2 103,78 77,55 26,23 33,8 102,31 73,74 28,57 39,00 101,91 63,47 38,44 60,6 106,95 64,65 42,3 65,4 104,43 64,06 40,37 63,00 109,13 72,04 37,09 51,5 114,04 81,75 32,29 39,5 111,59 76,90 34,69 45,50 116,06 66,03 50,03 75,8 124,91 68,34 56,57 82,8 120,49 67,19 53,30 79,30 112,64 79,54 33,1 41,6 120,7 96,53 24,17 25 116,67 88,04 28,64 33,30 115,42 73,18 42,24 57,7 123,09 83,65 39,44 47,1 119,26 78,42 40,84 52,40 конвенционално производство 106,9 63,01 43,89 69,7 112,73 63,76 48,97 76,8 109,82 63,39 46,43 73,25 105,06 66,78 38,28 57,3 112,07 71,47 40,6 56,8 108,57 69,13 39,44 57,05 117,95 67,91 50,04 73,7 128,88 73,11 55,77 76,3 123,42 70,51 52,91 75,00

Себестойност лв/кг 0,13 0,13 0,13 0,12 0,12 0,12 0,14 0,15 0,15 0,14 0,15 0,15 0,12 0,12 0,12 0,13 0,14 0,14 0,11 0,11 0,11 0,14 0,16 0,15 0,13 0,14 0,14 0,12 0,11 0,12 0,13 0,13 0,13 0,12 0,11 0,12

Легенда: б – бутонизация, б+ц – бутонизация и цъфтеж

при вариантите с биологично производство на зърно надвишават средно с 10,4% тези при вариантите с конвенцинално отглеждане. Според Savov et al. (2011) основният проблем при биологичното земеделие е именно по-високото ниво на производствени разходи в сравнение с конвенционалното, като авторите посочват повишение на вложенията с 42 и 34% при биологично производство, съответно на пшеница и царевица. Gopinath et al. (2009) също съобщават по-високи разходи при органично отглеждане на градински грах с 172 US $/ хa в сравнение с интегрирана система на управление. Размерът на производствените разходи и равнището на

средните добиви определят себестойността на продукцията. Тези два фактора в най-голяма степен определят и възможностите за снижаване на себестойността (Борисов & Динчева, 2014). Поради високите добиви зърно, които се реализират при варианта с използване на Биофа +Пиретрум, както и по-ниските цени на тези биопродукти, при същия се отчита най-ниска себестойност на продукцията от средно 0,31 лв/кг, изравняваща се със себестойността при конвенционалното производство. Оползотворяването на възможностите за снижаване на себестойността на продукцията е основа за получаване на по-висок чист доход. Според стойностите на този показател

при вариантите на биологично производство първо място заема комбинирано използване на Биофа и Пиретрум, съответно с 134,29 лв/дка средно. Висок доход се реализира и при вариантите Поливерзум+Пиретрум и Биофа +Нимазал. Чрез чистия доход се получава представа за постигнатия ефект от избора на вариант на отглеждане, но измерването на икономическата ефективност изисква съпоставяне на ефекта с направените вложения за неговото постигане (Борисов & Динчева, 2014). Това определя икономическият показател норма на рентабилност като обобщаващ при икономическата оценка на различните варианти. Рентабилността при орга-

нично производство на зърно е с максимум при комбинирано третиране с Биофа и Пиретрум (137,05%), следвано от варианта със самостоятелно приложение на инсектицидния продукт Пиретрум (122,45%). Високата рентабилност се определя от високата стойност на генерирания чист доход при тези варианти, вследствие от сравнително по-ниските производствени разходи. Икономическите показатели при биологично производство на сено в общи линии следват тенденциите при производството на зърно (табл. 2), но при значително по-ниски стойности: средно равнище на производствените разходи от 72,41 лв/ дка, чист доход – 36,43 лв/дка и рентабилност – 51,67%. Найвисок икономически ефект отново се постига при варианта Биофа + Пиретрум, при който вложените производствените разходи са сравнително ниски (67,19 лв/дка), а чистият доход и рентабилността са най-високи (53,30 лв/дка и 79,30%). Резултатите при посочената комбинация показват, че е икономически целесъобразна и изгодна за прилагане в практиката. Нещо повече, икономическият ефект е по-висок от този при третиране с препаратите в комбинация Флордимекс с Нуреле Д (К1), използвани в конвенционалната технология на отглеждане. Pandey et al. (2006) също съобщават за вариант на биологично отглеждан градински грах, при който прилагането на компостиран оборски тор осигурява по-голям икономически ефект в сравнение с използване на неорганични торове. Като цяло, рентабилността при различните варианти на биологичното производство на фуражен грах за зърно и сено е със средни стойности от 109,91 и 51,67%, при стойности за конвенционалното производство от 128,90 и 68,43%. Тези резултати потвърждават проучванията на други автори (Živelělová et al.,

2003; Russo and Taylor, 2006) за по-висока икономическа ефективност при конвенционално отглеждане на културите отколкото при органично. Anonymous (2016) посочва рентабилност от 68,2% при органично производство на грах, 62,7% при ръж, 52,9% при ечемик, 48,2% при соя, 40% при овес. Пониските нива на доходност и рентабилност при органичното производство се компенсират чрез по-високите цени на органичните продукти (Russo and Taylor, 2006; Kulshreshtha and Klemmer, 2011), които за органично произведен грах са в рамките на 15–30% (Gopinath et al., 2009). Стойностите на икономическите показатели в зависимост от фазите на приложение при различните биопродукти и комбинации не са еднопосочни. Двукратно третиране в бутонизация и цъфтеж е икономически по-ефективно мероприятие само при продуктите Биофа, Пиретрум и тяхното комбиниране. При Поливерзум и Нимазал, както и при техни комбинации (Биофа+Нимазал, Поливерзум + Нимазал, Поливерзум +Пиретрум) двукратното третиране е с по-ниска доходност и рентабилност в сравнение от еднократното третиране, тъй като осъществените допълнителни разходи не генерират достатъчно висок обем продукция от единица площ, респективно доход и рентабилност. Икономическата оценка по отношение начин на приложение (самостоятелно или комбинирано) на биопродуктите определя като най-ефективно при самостоятелна употреба използването на биоинсектицида Пиретрум (с норма на рентабилност 122,45 и 63% съответно при производство на зърно и сено), а при комбинирано приложение – на Биофа + Пиретрум (с норма на рентабилност от 137,05 и 79,30%, съответно при производство на зърно и сено).

Разбира се, резултатите от подобни изследвания са обективни само при ограничителните условия на експеримента, тъй като върху икономическата ефективност на производството оказват влияние и редица други фактори (които тук не са взети под внимание), като: мащабът на производство, който определя в голяма степен равнището на производствените разходи; естественото почвено плодородие; специфичните почвеноклиматични условия; организацията на производство, която също определя производствените разходи и др. (Борисов и Динчева, 2014). В заключение на извършения анализ може да се посочи, че всички варианти на биологично производство на фуражен грах са икономически ефективни и дават възможност за реализиране на добри икономически резултати. С най-висок икономически ефект е приложението на органичния тор Биофа в комбинация с биоинсектицида Поливерзум. При производство на сено тази комбинация осигурява рентабилност от 79,30%, превишаваща рентабилността при стандартния вариант на конвенцинално производство (75,00%), а при производство на зърно рентабилността (137,05%) е малко по-ниска от тази на конвенционалния вариант (140%). Като цяло, рентабилността при различните варианти на биологичното производство на фуражен грах за зърно и сено е със средни стойности от 109,91 и 51,67%, при стойности за конвенционалното производство от 128,90 и 68,43%. Въпреки, че в резултат на икономическата оценка е направен избор на определен оптимален вариант на биологично производство на грах, открити за бъдещи изследвания остават въпросите, свързани с ефективността на различни биопродукти при различна форма на организация на производството.

торене

Съдържание на достъпните форми на NPK в почви от ферми в Източна България

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3–4 (276) / 2017

Веселин Кутев, ЛТУ, София Евлоги Марков, ИПАЗР „Никола Пушкаров“, София Марина Стоянова, Земеделски институт, Карнобат

Състоянието на почвите в Република България се следи от мониторинговата система за оценка на почвеното плодородие на МОСВ. Тя се опитва да даде отговор на ключовия въпрос – запасеността на почвите с биогенни елементи осигурява ли тяхното плодородие? Според направените изследвания от Изпълнителната агенция по околна среда в периода 2005 –- 2011 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество. Съдържанието и съотношението на биогенните елементи в почвата имат пряка връзка с почвеното плодородие и с храненето на растенията. Количественото им съдържание не се променя динамично от година в година, поради което се контролира през 5 години за територията на цялата страна. Запасеността на почвите с биогенни елементи се определя чрез концентрациите на общ азот, органичен въглерод и общ фосфор, както и съотношението между органичен въглерод и общ азот. Съдържанието на общ азот в изследваните почви варира от 700 до 3350 мг/ кг, а съдържанието на общ фосфор – от 350 до 1667 мг/кг (Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Р. България през 2012 г. , ИАОС). Оценката на почвеното плодородие за земеделски нужди не влиза в рамките на такава оценка. При приемане на разработената от научен екип на ИПАЗР „Н.Пушкаров“ методика за почвения мониторинг от ИАОС, бяха отхвърлени представените от нас показатели за почвеното плодородие,

даващи оценка на почвата, като основно средство на производство в земеделието. Това са показателите, оценяващи достъпните форми на азот, фосфор и калий и даващи реална представа за качеството на земеделието върху определена почва и дали не се води земеделие, застрашаващо почвеното плодородие. Друг важен показател за почвеното плодородие е балансът на всеки хранителен елемент на ниво, поле, ферма и държава. Този показател също не се следи. В последно време от МЗХ се финансират програми за агроекологично земеделие. Основно изискване при тях е да се правят анализи за достъпни форми на азот, фосфор и калий. Така ще може да се проследи качеството на работа във всяка ферма и да се предотврати намаляването на почвеното плодородие. Голяма част от тези анализи са извършени в ИПАЗР „Н.Пушкаров“. Освен понижаване на почвеното плодородие, неправилното азотно и фосфорно торене води и до замърсяване на подземните и надземните води (Chica-Olmo M. et al., 2014). За 20 години в Канада 18% от обработваемите земи са преминали от категория без риск от замърсяване в категория с висок риск от замърсяване (De Jong, et al.,. 2007). Загубите на азот са се колебали от 5 до 20 кг на хектар. Целта на това изследване е чрез оценка на достъпните форми на азот, фосфор и калий в почви от реални интензивни ферми, да се установи има ли наличие на нарушаване на почвеното плодородие у нас. В изследванията са включени 14 ферми от об-

Таблица 1. Обща статистика на резултатите за съдържание на минерален азот в почвите, мг/кг Област Русе Разград Шумен Търговище Сливен Ямбол Общо

Брой 144 141 94 50 122 551

Средно 18,5 15,7 24,7 19,2 23,3 20,0

Ст. отклонение 7,6 7,6 6,3 6,4 4,5 7,5

Коеф. на вариация 41,1% 48,5% 25,6% 33,6% 19,3% 37,6%

Минимум 5,8 5,8 13,2 8,6 14,7 5,8

Максимум 36,9 40,3 39,2 34,0 35,1 40,3

Таблица 2. Обща статистика на резултатите за съдържание на подвижен фосфор в почвите, мг/100 г Област Брой Средно Ст, отклонение Коеф, на вариация Минимум Максимум 139 7,3 9,9 134,0% 0,2 52,6 Русе 141 4,9 6,8 137,9% 0,2 40,3 Разград 94 5,4 6,6 124,2% 0,1 31,4 Шумен 50 5,7 11,1 195,7% 0,1 52,2 Търговище 126 3,9 6,0 153,7% 0,2 36,1 Сливен Ямбол Общо 550 5,4 8,0 147,4% 0,1 52,6 Таблица 3. Обща статистика на резултатите за съдържание на подвижен калий в почвите, мг/100 г Област Брой Средно Ст, отклонение Коеф, на вариация Минимум Максимум 144 19,5 5,6 28,5 % 11,6 40,5 Русе 143 18,9 4,6 24,4% 11,6 35,9 Разград 94 24,7 5,6 22,8% 13,9 44,5 Шумен 52 20,5 4,4 21,5% 9,3 33,8 Търговище 124 21,1 6,2 29,3% 7,8 38,1 Сливен Ямбол Общо 557 20,7 5,7 27,7% 7,8 44,5

ластите Русе, Разград, Търговище, Шумен, Сливен и Ямбол с обща площ 63 780 декара. Анализирани са почти 600 почвени проби. За агрохимичен анализ на почвените проби са използвани дестилационния метод на Bremner, Keeney, 1965, за определяне на минерален азот в почвата и ацетатно–лактатния метод на Петко Иванов, 1984, за определяне на подвижни форми на фосфор и калий в един извлек. Резултатите за обработени със статистически софтуер Statgraphics XV. Резултатите, лежащи извън нормалното разпределение са извадени от по-нататъшна обработка. Така се избягва възможността за оценка на замърсени проби или проби взети веднага след торене (което се случва в практиката). В крайните изследвания са взети предвид анализите от 550 почвени проби. В САЩ се следят резултатите от почвените анализи от години. В Уисконсин от 1964 година са направени над 5 милиона почвени анализи. Даването на препоръки за торене на базата на почвени анализи е довело да намаляването на съдържанието на подвижни форми на фосфор и калий в последните години. Това е довело до по-

добряване на условията в околната среда. Повечето ферми поддържат съдържанието на калий в почвите близо до горната граница на оптималното ниво (70-130 ppm). Така нормите за торене са идентични с износа на калий с различните култури (Peters John, 2014). Такава трябва да е стратегията на земеделието и у нас. При изследвания на Katsarova, Koutev (2014) за остатъчните количества на минерален азот в почвите на три области в Южна България е получено следното вариране на минималните количества минерален азот: 4,8; 6,0 и 12,6 мгN/кг. Варирането на средните количества минерален азот в почвата след прибиране на реколтата е както следва – 38,7; 50,2; 29,0 мг N/кг. Такива количества сочат към неоптимизирано азотно торене и потенциална заплаха за замърсяване на водите с нитрати. За почвите, включени в настоящето изследване, средното съдържание на минерален азот след прибиране на реколтата е 20 мг/кг, което представлява около 6 килограма азот на декар. То варира от 15,7 мг/кг за фермите от област Разград до 24,7 мг/кг за фермите от област Шумен (табл.

Таблица 4. Степени на запасеност на почвите с усвоим фосфор (AL метод) Почви

Степен на запасеност с фосфор, мг/100г (балове) Мн. ниска (1)

Ниска (2)

Средна (3)

Висока (4)

Мн. висока (5)

Всички почви без смолници

< 6,0

6,1 - 12,0

12,1 - 18,0

18,1 - 28,0

>28,0

Смолници

<10,0

10,1 - 20,0

20,1 - 30,0

30,1 - 45,0

>45,0

Таблица 5. Степени на запасеност на почвите с усвоим калий (AL метод) Степен на запасеност с калий, мг/100г (балове)

Почви Мн. ниска (1)

Ниска (2)

Средна (3)

Висока (4)

Мн, висока (5)

Леки

9 - 12

13- 22

23 - 32

>32

Средни

<12

13-16

17-28

29 - 38

>38

Тежки

<15

16 - 22

23 - 32

33 - 45

>45

Таблица 6. Средно съдържание и средна запасеност на почвите от различните области Площ, дка

K2О мг/ 100г 19,5

N мин мг/дка

Запасеност P2О5 бал

K2О бал

5,7

1,8

2,8

18,9

5,0

1,5

2,8

Русе

17560

Разград

20910

15,7

Шумен

11390

24,7

5,4

24,7

7,6

1,7

3,2

6650

19,2

5,7

20,5

5,9

1,5

2,9

7270

23,3

3,9

21,1

7,5

1,3

3,0

20,0

5,4

20,7

6,0

1,6

2,9

Търговище Ямбол Сливен Средно

Съдържание P2О5 мг/100г 7,3

N мин мг/кг 18,5

4,9

1). Средният коефициент на вариация е 37,6%. Минималното съдържание на минерален азот в почвата е 5,8 мг/кг, което представлява около 1,7 килограма азот на декар. Максималното количество е 40,3, което представлява 12,1 кг азот на декар. При минималните количества азот в почвата няма опасност от замърсяване на водите в околната среда. При максималните количества обаче, не трябва да се тори през есента и има нужда да се направи почвен анализ за нуждата от подхранване през пролетта. При средното съдържание на азот на декар (6 кг), не трябва да се тори с азотни торове през есента, а да се извърши само подхранване през пролетта при есенниците. Средното съдържание на достъпен фосфор варира от 3,9 мг/100 г в областите Сливен и Ямбол, до 7,3 мг/100 г в област Русе (табл. 2). Средният коефициент на вариация достига до 195,7% при почвите от Търговище, като общият среден коефициент е 147,4%. Тези резултати показват неравномерното използване на фосфорните торове в нашето земеделие – от почти нулеви минимални стойности до 52,6 мг/100 г. Почвеното плодородие варира от силно нарушено до прекомерно наторени почви. Средният коефициент на вариация при калия е 27,7%. Стойността е доста по-ниска от тази при азота. Това подсказва, че при анализите са отчетени природните нива на запасеност в почвите. Калият се използва рядко за торене, а високи дози са практически изключени. Средното съдържание на достъпен калий в почвите варира от 18,9 мг/100 г в почвите от Разград до 2,7 мг/100 г в почвите от Шумен. За оценка на запасеността на почвите с подвижни форми на фосфор и калий са използвани таблици 4, 5 и 6. (Николова, Фиксен, Поп, 2014). За по-добра нагледност степените на запасеност са преизчислени в балове. Средната запасеност на почвите с азот (6 килограма на декар) показва едно торене с азот, надхвърлящо оптималните норми (табл. 6). Такова количество е достатъчно за оптимално развитие на есенниците до пролетта без допълнително торене. Оказва се, че внесените количества азотни торове през предишната година средно са достатъчни

за развитие на основната култура и за началното развитие на следващата култура (зимна). Средните балове за запасеност на почвите с фосфор и калий не са изчислени по средното им съдържание в почвите, а са средните стойности от баловете на всички почви. За това има незначителна разлика между тях и запасеността на почвите отговаря на средните стойности. Запасеността на почвата с фосфор е в долния край на стойностите, отговарящи на ниска запасеност (1,6–2,5). Запасеността на почвата с калий е в средата на стойностите, отговарящи на средна запасеност (2,6–3,5). От резултатите е видно, че у нас почвите се използват нерационално. Разчита се основно на съдържащите се в тях фосфор и калий. Това е довело да обедняването на фосфор и калий. При торенето с фосфор трябва да се разчита на стойности доста по-високи от износа на фосфор с добивите. При калия, трябва да се ориентираме към норми на торене отговарящи на износа на калий с добивите или на лекото им завишаване. Заключение 1. Торенето у нас не е съобразено със съдържащите се в почвите хранителни елементи, достъпни за растенията. 2. При торенето с азот се наблюдава завишено използване на азотни торове, което води до финансови загуби и замърсяване на околната среда. 3. Изследваните почви са с изтощени запаси от фосфор. Необходима е намесата на държавата с различни програми за оптимизиране на фосфорното торене у нас. 4. Запасеността на почвите с калий е средна, което контрастира с приетото разбиране, че нашите почви са богати на калий. Необходимо е умерено калиево торене, за да не се достигне до положението с фосфора. 5. Приетите показатели за мониторинг на почвеното плодородие трябва да се разширят с включването на съдържанието на достъпни форми на азот, фосфор и калий.

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

ефект от прилагането на различни хербициди при кръмно цвекло гл.ас.д-р Станимир Енчев, ас. Мариела Георгиева-Андреева, ас.д-р Ахмед Мехмед, Земеделски институт, Шумен

3–4 (276) / 2017

задача с цел получаване на стабилни и с добри хранителни качества добиви. Целта на представеното проучване беше да се установи ефективността на изпитваните хербициди, селективността им към кръмното цвекло и влиянието им върху някои технологични показатели на културата. През 2010-2011 г. в опитното поле на Земеделски институт, Шумен, при неполивни условия бяха изпитани хербицидите Бетаган 160 СК, Бетаган екстра 400 СК и Битъп Трио и

ПЛЮС

(Sinapis аrvensis L.), черно куче грозде (Solanum nigrum L.), кощрява (Setaria sp. L.). От многогодишните плевели често се срещат балур (Sorghum halepense), поветица (Convolvulus arvensis L.), паламида (Cirsium arvense L.). Прилагане на хербициди на база фенмедифам при кръмното цвекло намалява плевелната растителност и спомага за увеличаване на добива кореноплоди. Успешното провеждане на борбата с плевелите при кръмното цвекло е първостепенна

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Като важен източник на сочен фураж се явяват фуражните кореноплодни култури, към които спада кръмното цвекло. По отношение на продуктивността то се отличава с високи възможности. Кореноплодите са лесно смилаем фураж за повечето животни. Техният прием спомага за повишаване на продуктивността и плодовитостта на животните, както и за повишаване на устойчивостта към много болести. Заплевеляването се очертава като важен фактор, който е причина за по-нисък и с влошено качество добив. Тъй като плевелите усвояват значителни количества продуктивна влага и хранителни вещества от почвата, те са в сериозна конкуренция на кръмното цвекло. В тази връзка решаването на проблема с широколистните плевели при тази култура чрез прилагането на хербициди има важно значение в агротехнически и икономически аспект. В цвекловите посеви най-разпространени едногодишни плевели са обикновенния щир (Amaranthus retroflexus L.), разтлан щир (Amaranthus lividus L), бяла куча лобода (Chenopodium album L.), хибридна лобода (Chenopodium hybridum L.), полски синап

Таблица 1. Селективност на хербицидите към кръмно цвекло (по EWRS) Фитотоксичност в балове Варианти Доза, мл/дкa след третиране 7 дни 20 дни Контрола Бeтaгaн 160 СК 100 2 1 Бeтaгaн Eкстрa 400 СК 100 2 1 Битъп Tриo 150 1 1

тяхното въздействие върху плевелната растителност при кръмното цвекло. Проучени бяха следните варианти: 1. Контрола-нетретирана, неплевена. 2. Бетаган 160 СК– 160 г/л десмедифан+160 г/л фенмедифам. 3. Бетаган Екстра 400 СК – 100 г/л десмедифан+160 г/л фенмедифам+200 г/л етофумезат. 4. Битъп Трио – 150 мл/ дкa – 60 г/л десмедифан+60 г/л фенмедифам+60 г/л+60 г/л етофумезат. Хербицидите Бетаган 160

СК, Бетаган Екстра 400 СК и Битъп Трио внясяхме двукратно – след първи същински лист на кръмното цвекло, а второто – 10 дена след първото с работен разтвор 30 л/дкa. Ефективността на хербицидите бе установена по количествения метод (бр. плевели на м2), отчетени в постоянни площадки, разположени във вътрередовата зона на кръмното цвекло. Отчитането на заплевеляването се извършваше двукратно на 20-ия и на 40-ия ден след третирането. В опитната площ се срещаха следните видове плевели: чер-

но куче грозде (Solanum nigrum L.), балур (Sorghum halepense), татул (Datura stramonium L.), обикновен щир (Amaranthus retroflexus L.), глушина (Vicia angustifolia L.), бяла куча лобода (Chenopodium album L.), паламида (Cirsium arvense L.), поветица (Convolvulus arvensis L.), слънчева млечка (Euphorbia helioscopia L.), синап (Sinapis аrvensis L.). Плътността на отделните видове беше твърде различна. Преобладаваха предимно едногодишните черно куче грозде (Solanum nigrum L.), бяла лобода (Chenopodium album L.), обикновен щир (Amaranthus retroflexus L.) и някои от многогодишните балур (Sorghum halepense), татул (Datura stramonium L.) и паламида (Cirsium arvense L.). Селективността е много важен момент при химическата борба с плевелите. Освен биологичната ефикасност спрямо

Таблица 2. Комплексно въздействие на хербицидите Бетаган 160 СК, Бетаган Eкстра 400 СК и Битъп Трио върху плевелите при кръмно цвекло, средно за 2010-2011 г. 1во отчитане 2ро отчитане Варианти 2 % бр./m2 % бр./m Бетаган 160 СК 11,5 35,6 8,6 24,6 Бетаган Eкстра 400 СК

17,8

55,1

15,6

44,6

Битъп Трио

18,6

57,6

14,9

42,6

Контрола

32,3

100

35,0

100

плевелните видове, използваните хербициди следва да не увреждат културните растения. Толерантността на кръмното цвекло към дадения хербицид е в рамките на определени граници. Когато тя е нарушена, като негативни последици, често визуално се наблюдават хлороза, некроза, забавяне в развитието на културата. В настоящия опит хербицидните препарати проявиха високо ниво на селективност към кръмното цвекло, сорт Преслав (табл. 1). Все пак може да се отбележи, че по листата на третираните с Бетаган 160 СК и Бетаган Екстра 400 СК на четвъртипети ден след третирането се появиха бели петънца, без да предизвикат невкроза, като на следващите листа не се наблюдаваха фитотоксични признаци. На таблица 2 са представени резултатите за ефективността на Бетаган 160 СК, Бетаган Екстра 400 СК и Битъп Трио срещу плевелите в посева от кръмно цвекло средно за 20102011 г. Обобщените данни показват, че Бетаган 160 СК в доза 100 мл/дкa проявява най-

висока биологична ефикасност като намалява плътността на всички плевели до 36 % на 20-ия ден. При второто отчитане, извършено 20 дни след първото, действието на хербицидите продължава и разликите между контролата и вариантите се увеличават като се запазва тенденцията за фитотоксичното действие на изпитваните хербициди към плевелната растителност; намалението на заплевеляването и за трите варианта на изпитване спрямо контролата е от 2 до 4 пъти, като това е най-силно изразено отново при Бетаган 160 СК. В този случай плевелите не оказват вредно въздействие върху развитието и не намаляват добива от проучвания сорт кръмно цвекло В таблица 3 е отчетено влиянието на хербицидите спрямо технологичните показатели на кръмното цвекло – добив кореноплоди, съдържание на сухо вещество и добив сухо вещество. От усреднените за 2010 и 2011 година данни е видно, че прилагането и на трите хербицида спомага за увеличаване

Таблица 3. Влияние на хербициди върху стопанските качеснва при кръмно цвекло сорт Преслав, средно 2010 – 2011 г. Добив кореноплоди Сухо вещество Добив сухо вещество Вариант кг/дкa отн % кг/дкa отн % кг/дкa отн % Бетаган 160 СК 1993 109,7 16,16 101,4 322 111,2 Бетаган Eкстра 400 СК 2072

114,0

15,63

98,0

324

111,8

Битъп Трио

2257

124,2

15,82

99,2

357

123,3

Контрола

1817

100,0

15,94

100,0

209

100,0

на добива кореноплоди, като този процент е най-забележим при Битъп Трио, който превишава контролата с близо 24 % (2257 кг/дкa). За кръмното цвекло показателят добив сухо вещество от единица площ е от първостепенно значение. Той е основен селекционен и стопански показател и е функция, получена в резултат от добива кореноплоди и съдържанието на сухо вещество в тях. Стойностите варират от 209 кг/ дкa при контролния вариант, до 357 кг/дкa при варианта с хербицида Битъп Трио, което заедно с данните получени от показателя добив кореноплоди, дава основание за извода, че прилагането на този препарат е обосновано в икономически аспект. ИЗВОДИ Прилагането на хербицида Бетаган 160 СК, намалява заплевеляването през първото отчитане около 2 пъти спрямо контролата. През второто отчитане, прилагането на този препарат води до намаление на заплевеляването спрямо контролата около 4 пъти. Препаратът Битъп Трио в доза от 150 мл/дкa проявява отлична селективност спрямо кръмно цвекло сорт Преслав. Изпитаните хербициди в приложените дози не влияят отрицателно върху добива от кръмно цвекло. Технологичните показатели показват, че прилагането на Битъп Трио води до най-голямо повишаване на добива, при по-слаб потискащ ефект, което оправдава изборът му като средство за контрол на плевелите през вегетацията на цвеклото.

Зеленчуци

Ранно главесто зеле сорт Пълдинер доц. д-р Галина Антонова, ИЗК „Марица“, Пловдив доц. д-р Красимир Михов, АУ, Пловдив проф. д-р Галина Певичарова, ИЗК „Марица“, Пловдив

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3–4 (276) / 2017

Сорт бяло главесто зеле Пълдинер е селекциониран в ИЗК „Марица“, гр. Пловдив, в резултат от индивидуален отбор в потомства на комбинация от инцухт линии 3-22-1 и 3-24-19. Изпитван е в конкурсен сортов опит с примерен сорт Дитмарско. Проучването е проведено в ИЗК „Марица“ по технология за ранно полско производство с пролетно засаждане, с дати на сеитба 1–15 март (производство на разсад в култивационни съоръжения без отопление) и засаждане 5–20 април на лехова повърхност при схема 90+70\60 cм. При провеждане на сравнителното изпитване на двата генотипа е установено наличие на значителни различия между стойностите на изследваните признаци. Фенотипно новият сорт Пълдинер демонстрира потенциала си за продуктивност при по-кратка продължителност на периода на вегетация от 65 – 70 дни. В сравнение с примерния сорт Дитмарско, нови-

ят генотип формира по-малка листна розетка, състояща се от сивозелено оцветени розетъчни листа с почти гладка листна петура. Сорт Пълдинер образува зелка с кръгла до овална форма, средно тегло от 1,5 кг до 2 кг и е с бяло оцветяване на вътрешността на зелката. Новият сорт проявява устойчивост към разпукване до 15 дни след встъпване в стопанска зрелост и се характеризира с полска устойчивост към нападение от болести и толерантност към нападение от неприятели. При извършване на допълнително изпитване в условия на биологично производство сортът демонстирира висока степен на адаптивност. Двата изследвани сорта Дитмарско и Пълдинер не се различават съществено по-отношение съдържанието на сухо вещество, целулоза и общи захари. Главесто зеле Пълдинер се отличава с по-високо съдържание на аскорбинова киселина, което го дефинира като сорт с

по-висока биологична стойност. Новият сорт е с крехка и сочна консистенция, много добри вкусови качества и е подходящ за консумация в прясно състояние и след кулинарна обработка. Главесто зеле Пълдинер е признат за нов сорт на Експертна комисия през 2011 г. с издаден сертификат № 10961 от Патентно ведомство през 2011 г. Сортът е удостоен с Диплом от Съюза на Изобретателите в България за присъждане на „Златен медал” за успешно представяне на седмото национално изложение – Изобретения Технологии Иновации, ИТИ’2016 София. Основни предимства на новия сорт са устойчивостта към разпукване, полска устойчивост към нападение от болести, толерантност към нападение от неприятели и много добри възможности за отглеждане в условия на биологично производство.

ПЛЮС

3–4 (276) / 2017

малки, дърветата в декар са над 80 бр. Осигурено е напояване – най-често капково, с което може да се осъществява и торенето. За такива градини се изисква по-добра квалификация на екипите, които извършват резитби и се грижат за тях през целия вегетационен период. В такива градини се застъпват сортове като Йойо, Топхит, Топгигант които изискват по-висока агротехника, наред с познатите Стенлей и Чачанска лепотица. Установено е, че в Северна България – в района на Ловеч и на Русе, сортът Йойо не се представя добре поради проява на по-висока чувствителност на ранно кафяво гниене, на ръжда, съчмянка, а в някои години и чувствителност към късни пролетни мразове. Сортовете от групата на японската слива (P.salicina L.) изискват месторастения с по-добро слънчево греене, по-стабилни температури през пролетта каквито може да се открият около Черноморието, покрай Дунав в неговата по-източна част, както и в отделни микрорайони на Южна България. Сортовете от тази група страдат преди всичко от късните пролетни мразове и бактериални болести, поради което сортовият състав трябва да е добре подбран. Един от най-адаптираните сортове е Анжелино, следван от Бляк стар , Бляк голд, Фриар и други в по-незначителна степен. Когато е добре избрано мястото, този овощен вид дава добри резултати. Трябва да се държи сметка обаче, че българският консуматор не е голям фен на този вид слива. Що се отнася до сроковете на узряване, наши наблюдения показват, че при всички овощни видове ранните сортове се радват на по-висока реализационна цена. При сливата разликата между ранните сортове, които узряват в началото на юли и масовото зреене на плодовете е около един път и половина до два пъти. Късните сортове – в средата на септември и началото на октомври не се реализират на по-висока цена спрямо масовият сезон, който е от края на юли до края на август. Сортът Анжелино от вида японска слива узрява в началото на октомври и може да се съхранява до края на м. януари при обикновени хладилни ус-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

проф. д-р Валентина Божкова проф. д-р Аргир Живондов Институт по овощарство, Пловдив Отглеждането на костилковите овощни култури зависи от няколко фактора. На първо място това са почвено-климатичните условия, които определят дали даден район или терен са подходящи за създаване на овощна градина от желания овощен вид. Тази пригодност се определя чрез извършване на почвени анализи и чрез анализиране динамиката на климатичните показатели за дълъг период от време. Не е без значение също изложението на терена, преобладаващите ветрове, наклона и нивото на подпочвените води. В решението да се създаде овощна градина влияние оказва наличието на техника, на работна ръка, на умения в областта на овощарството на персонала, който ще бъде ангажиран. Тоест почвено-климатичните условия посочват само една възможност, чието осъществяване има доста по-комплексен характер. За да се създаде една овощна градина трябва да се знае също: 1. За къде е предназначена продукцията  за вътрешен пазар  за локален ( местен) пазар  за износ Изискванията на всеки един от посочените пазари по отношение на сортове, количества които могат да се реализират, срокове, цени и заготовки са различни и производителят трябва да се съобразява с тях. 2. За какво е предназначена продукцията  за свежа консумация  за преработка  за сушене От по-горе изброените условия зависи и какви сортове ще бъдат застъпени в градините. Слива. Счита се, че сливата е възникнала в Европа и че Балканският полуостров е един от формообразувателните й центрове. Затова този овощен вид е така повсеместно разпространен в този регион и в частност у нас. Практически няма региони в страната в които да не може да се отглеждат сливови насаждения. Разбира се според почвено-климатичните условия, както и особеностите на релефа трябва да се създават насаждения отговарящи на тях. В предпланинските и планински райони овощните градини са от по-екстензивен тип – с по-големи разстояния на засаждане и по-малък брой дървета в декар. При повечето такива насаждения не може да се осигури поливане. В такъв случай трябва да се избират по-пластични сортове, които биха дали добри резултати като Стенлей и Чачанска лепотица. На равнинни терени и по-богати почви се изграждат интензивни насаждения. При тях разстоянията са по-

овощарство

Преди да създадем градина от костилкови овощни култури

ловия, когато реализационната цена е неколкократно по-висока. Кайсия. Родина на кайсията е Китай. У нас не всички райони са подходящи за отглеждане на тази култура. Разпространението и се препятства от резки температурни колебания през зимата и късни пролетни мразове. Кайсията обича мек климат с продължителна зима без рязко затопляне, късна пролет без провокативни мразове, слънчево, топло лято; понася сух и студен климат (най-много до -20 °С). Подходящи за кайсията са почви топли, леки, пропускливи, понася сухи, леко варовити почви, не понася студени, тежки, глинести и влажни почви с близки подпочвени води. В България най-подходящи са Североизточен район и Северен централен, в които са съсредоточени основните кайсиеви насаждения; в малки размери може да се отглежда и около Черно море, и в други микрорайони на страната. Масовият размер на овощните градини е между 50 и 100 дка, но има създадени масиви и с по-голяма площ. Сортовете които се отглеждат непрекъснато се разнообразяват, особено в последните 10 години, когато много производители закупуват директно посадъчен материал от чужбина. Това крие своите рискове, главно от пренасяне на нови патогени, както и на сортове които не попадат при необходимите за тях условия и резултатите които се получават са разочароващи. В този случай производителите влизат в ролята на изследователи, но за съжаление негативите са изцяло за тяхна сметка. Не може да се отрече, че се случват и добри попадения. В последните години в кайсиевите насаждения се отглеждат над 15 сорта. От ранните сортове се отглеждат Аурора, Кишиневска ранна и някои номера от серията Ню Джърси. Трябва да отбележим, че сортът Аурора дава добри резултати в района на Русе, докато в района на Пловдив той се показва като ниско продуктивен и много често измръзва. В последно време навлязоха сортовете от серията COT, които показват добри резултати, както в типичните кайсиеви райони, така и в по-малко пригодните. По-широко разпространение са получили сортовете Перлекот, Бержекот, Суиткот, както сортове като Киото, Аугустин. Традиционно се засаждат и Роксана, Мъркулещи и други утвърдени от времето сортове. В района на Пловдив добре се представя също един непознат за нашите производители сорт Крупна скопиянка. Трябва да отбележим, че ранните сортове кайсии, които се появяват още в масовия сезон на черешите, имат много добра цена, почти три до четири пъти спрямо тази в масовия сезон. За разлика от сливата, късните сортове кайсии също намират добър прием сред консуматорите, макар цените да не са като на ранните сортове. Череша. Произходът на черешата води началото си от дълбока древност. Прието е, че продължителният формообразувателен процес е протекъл на Балканския полуостров, Мала Азия, Кавказ и Закавказието. Територията на нашата страна е част от произходния център на черешата. За разлика от прасковата и кайсията, черешата е доста пластичен овощен вид, подобно на сливата и практически може да се отглежда на територията на страната до 1000 м н.в. Черешата е светлолюбив овощен

вид. Върху растежа, плододаването и дълголетието на черешовото насаждение основно влияние оказват климат, почва, изложение, прилаганата технология на отглеждане и сорто-подложковата комбинация. Заема пето място по студоустойчивост след ябълка, слива, вишна и круша. Най-подходящи за отглеждането са райони без екстремно ниски зимни температури, без късни пролетни мразове. Изискванията на черешата към почвените условия са в голяма зависимост от типа на подложката, като най-добре се развива отглеждана на дълбоки, плодородни почви с умерено съдържание на вар, с добра аерация и влагоемност. Присадена върху традиционните за страната подложки махалебка и дива череша демонстрират силен растеж и формират големи по обем корони. Отглеждани на тези подложки дръвчетата се засаждат на големи разстояния, при които в един декар влизат 33 до 50 броя. С навлизането на по-слаборастящите подложки, от които основни са Гизела 5 и Гизела 6, разстоянията на засаждане са по-малки и в един декар могат да се засаждат до 120 броя дръвчета. Интензивните черешови насаждения изискват много по-високо технологично ниво на отглеждане, както и задължително напояване. Встъпват по-бързо в пълно плододаване, но имат по-кратък експлоатационен период. Сезонът на зреене на черешите е относително кратък в сравнение с този на прасковите, крушите, ябълките и др. овощни видове. Практически черешата е овощен вид, чиито плодове узряват най-рано. У нас зреенето на черешите е с продължителност шест седмици, като започва от 5–10 май и приключва към 15–20 юни (за условията на Тракийската низина). При всички овощни видове плодовете на ранните сортове се реализират на по-високи цени, но при черешата, даваща първите плодове въобще за сезона, ценовата разлика между най-ранните череши и тези от по-масовите сезони е най-голяма. Ранните сортове заемат все по-голям относителен дял в новите черешови насаждения и по други основни причини: наличие на свободни работници за беритба и спестяване на химичните третирания срещу черешовата муха, летежът на която е след зреенето на сортовете от първата и втората седмица от сезона на черешите. В Института по овощарство са изследвани взаимоотношенията при опрашване и оплождане на група от ранни сортове, при което е установена възможност за създаване на нови черешови насаждения само от ранни и много ранни сортове. По този начин плодовата продукция от цялото насаждение може да се реализира на повисоки цени. През последните две десетилетия е налице изключително динамично предлагане на нови черешови сортове. Създадоха се хиляди нови сортове, в т.ч. и десетина български. Производителите на череши у нас, както и при другите овощни видове, осъществяват не малък директен внос на посадъчен материал от чужбина, поемайки всички рискове, произтичащи от факта, че сорто-подложковите комбинации не са изпитани при нашите условия. В най-старите, но все още реколтирани черешови насаждения се отглеждат сортове като Бигаро Моро, Козерска, Гермерсдорфска, Хеделфингенска, Стела, Ламберт и др. В началото на настоящия век масово

са засаждани сортовете Бигаро Бюрла, Бинг, Ван и отново, но по-ограничено Стела, Козерска и Ламберт. Комбинацията от сортовете Бигаро Бюрла, Ван и Бинг бе най-масовата преди около десет години. Сортът Стела влизаше в състава на насажденията като единствен самоплоден и качествен опрашител. Успоредно със споменатите сортове, през същия период започнаха да се разпространяват сортовете Съмит, Кордия, Регина и самофертилните сортове Сънбърст и Лапинс. От няколко години производителите проявяват засилен интерес към ранния сорт Ърли Лори и новите самофертилни сортове Суитхарт, Скийна и Челесте. С тях се създават интензивни черешови насаждения върху слаборастящите подложки Гизела 5 и Гизела 6. В комбинация със същите подложки навлизат и сортовете Биг Лори, Ърли Биги, Симкое и Каталин. Успоредно с внедряването на изброените сортове, препоръчваме за масово разпространение и българските – много ранния, едроплоден сорт Косара, който практически открива сезона на зреенето на черешите и средно късния Тракийска хрущялка, чиито плодове узряват 5–6 дни преди тези на Ван, но са с два грама по-едри. За по-специфични преработки и любители са подходящи двуцветните сортове – ранния Розита и средно късния Розалина. Праскова. Прасковата е отглеждана в Китай преди повече от 5000 години. Оттам е пренесена в Персия, поради което е получила латинското наименование „persica“. По-късно древните гърци са разпространили вида в южните части на Европа, а испанците са я пренесли в Америка. В пределите на нашата страна прасковата вероятно е пренесена още към началото на новата ера. Поради сходните почвено-климатични изисквания на прасковата с тези на лозата, дълги години в миналото се е отглеждала само като единични дървета из лозята. Поради по-големите изисквания на този овощен вид към условията на отглеждане в сравнение с черешата и сливата, днес прасковата и нектарината се отглеждат главно в точно определените за тях райони. Основен производствен район, отдавна установен като най-подходящ за прасковата е сливенския, наричан с право „долината на прасковите“. Подходящи райони за отглеждане на тази култура са още Благоевградски, Великотърновски и Шуменски. Може да се отглежда успешно в Тракийската низина и по Черноморското крайбрежие. Прасковата е топлолюбиво овощно растение и предпочита месторастения с умерен климат. Големите зимни студове повреждат плодните пъпки, а дори и по-слабо запасените клончета. Вирее най-добре и дава по-качествени плодове, отглеждана на дълбоки, леки, топли и добре дренирани почви. Втората половина на ХХ век и първите 15 години на настоящия бележат исторически неповторим, качествен скок в развитието на прасковения и нектаринов сортимент. Днес динамиката на сортовия състав е изключително голяма, която се определя от значително по-краткия живот на насажденията в сравнение с другите овощни видове и преди всичко от голямото предлагане на нови сортове. Прасковата и нектарината встъпват най-бързо в плододаване – още през втората вегетация след засаждане на постоянно място, имат първоначален буен растеж, но не фор-

мират големи корони. Поради тези причини, както и при осигурено задължително напояване се изграждат главно интензивни насаждения. Традиционното разстояние на засаждане е 5 х 3 м, при което в един декар влизат 67 броя дръвчета. При по-интензивни градини броят на дърветата може да достигне до 120 в декар. Със селекцията при прасковата е постигнато едно от най-значителните удължавания на календарния срок на зреене на плодовете. Имайки предвид зреенето в двете полукълба и добре развитите търговски отношения, може да се каже, че предлагането на свежи плодове от праскови и нектарини е почти целогодишно. В нашата страна сезонът на зреене на прасковите е с продължителност 4 месеца – от средата на юни, до средата на октомври. При правилен подбор на сортовете за бъдещите насаждения се осигурява ритмичност в организацията на беритбата и реализацията на продукцията. Поради директния внос, който фермерите сами осъществяват на посадъчен материал от чужбина, е все по-трудно да се определят основните сортове праскови, застъпени в насажденията. Много от производителите имат лични впечатления от относително по-стари сортове, които продължават да засаждат в новите насаждения. В по-старите градини все още могат да се посочат като по-масови десертните сортове праскови Сентри, Юлска едра, Глоухейвън, Крестхейвън, Елегант Лейди и Съмърсет. Масово е разпространен относително по-новият сорт Роял Глори. В световен мащаб производството на нектарини изпревари това на десертните праскови. Подобна тенденция се наблюдава и у нас. В по-старите насаждения са застъпени нектариновите сортове Аурелиогранд, Индипендънс, Фантазия, Голденгранд и Касиопея. Сортът Голденгранд продължава да се засажда и в новите насаждения, в които масово навлязоха и сортовете Биг топ и Калдеси 2000. Нова група сортове десертни праскови и нектарини, чието разпространение започна в страната, са тези с необичайно плоска форма на плодовете. Техните изисквания към условията и технологията на отглеждане не се отличават от тези на сортовете с традиционна кръгла форма на плодовете. Така наречените плоски праскови и нектарини са с по-високо съдържание на захари и се реализират на значително по-високи пазарни цени. От десертната група плоски праскови се засаждат сортовете Уфо-4, ASF-2-80 и Флейт куинс, а от нектариновите – Мезембрин. Силен упадък се наблюдава в производството на консервни сортове праскови. Същият се дължи на редуцираното производство на компоти, поради целогодишното предлагане на разнообразие от свежи плодове. Преработвателните предприятия преработват главно плодове от сорта Андрос и много по-малко от други консервни сортове. Препоръчваме в бъдещите производствени насаждения да се засаждат десертните български сортове праскови Ласкава – устойчив на болестта брашнеста мана, Евмолпия – устойчив на болестта къдравост по листата на прасковата, Пълдин – устойчив на засушаване и много ранните едроплодни сортове Флавия и Филина. От консервните сортове като алтернативен на Андрос е също устойчивият на болести български сорт Спасена.

сроковете на напояване за репродуктивните прояви при ябълката

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3–4 (276) / 2017

Анелия Здравкова Институт по земеделие, Кюстендил

Ябълката е влаголюбива култура и водният стрес оказва отрицателно влияние върху количествените и качествените параметри на плодовата продукция. В много от районите, където се отглежда тази овощна култура, поливната вода е недостатъчна. Основна част от изследванията в областта на напояването са насочени към разработване на водоспестяващи технологии и режими, които да не оказват негативно въздействие върху репродуктивните прояви на ябълката. Изследователи в чужбина изпитват варианти с различни срокове на напояване и влиянието им върху ябълката. В Словения в насаждение със сортовете Елстар, Златна Превъзходна, Айдаред и Джонаголд са приложени следните варианти: А – от 1-ви май до 20-ти юни, В – от 1-ви май до 1-ви август и неполивна контрола. При експеримент със сорта Бребърн, отглеждан в Турция са изпитани следните поливни варианти: Т1 – оптимално напоявана контрола и пет варианта с дефицитно напояване с норма 25% от контролната, приложено през различни периоди през вегетацията; Т2 – през целия поливен сезон; Т3 – 40 – 70-ти ден след пълния цъфтеж; Т4 – 70 – 100-тни; Т5 100 – 130-ти и Т6 – 130 – 160-и ден. При климатичните условия на Нова Зеландия е проведено изследване със сорта Бребърн с поливни варианти, при кои-

то напояването се реализира в периода 63 – 118-и ден след пълния цъфтеж, от 118-ия ден до беритбата и оптимално напоявана контрола 100% ЕТ. Целта на настоящето изследване е да се установи влиянието на приложените срокове на напояване върху количествените и качествените параметри на ябълковата продукция. Експериментът е проведен през периода 2008-2010 г. в ябълково насаждение, създадено през пролетта на 1996 г. в Институт по земеделие, Кюстендил. Опитните дървета са от сортовете Прима, Флорина и Ервин Баур, присадени върху вегетативната подложка ММ 106. Почвата е силно излужена Канелена

горска. Разстоянията на засаждане са 4,5х2,5 м. Изпитани са варианти на капково напояване, при които поливен режим 100% ЕТ се реализира през следните периоди: Т1 – юни–септември (контрола) V1 – юни–август V2 – юли–септември Провеждането на поливките е извършвано въз основа на изпарението от свободна водна повърхност, определено с изпарител тип „клас” А. Отчетени са общият добив (кг/дърво), средното тегло на плода (г) и качеството на плодовете (процент от клас Екстра, клас I и клас II). Индексът на периодичност

в плододаването е изчислен по формулата ИП = А-В/ А+В.100, %, където А и В е Година Показател Вариант Средно добивът през две последова2008 2009 2010 телни години, като до 40% Т1 147,42 94,44 100,7 114,19 са редовно плододаващи, 40– Напоителна норма, мм V1 126,13 91,30 87,14 101,52 75% са не рязко периодично плододаващи, 75–100% са V2 116,89 62,29 100,7 93,29 рязко периодично плододаваТ1 31 20 18 23,0 щи. Поливки, брой V1 27 19 16 20,7 Коефициентът на корелаV2 26 14 18 19,3 ция r е изчислен по метода на Pearson. Таблица 2. Добив, кг/дърво През 2008 г. и 2009 г. поливките са провеждани през Година Сорт Вариант Средно определените периоди за 2008 2009 2010 съответните варианти. През Т1 61,2 0 108,78 56,7 2010 г. при Т1 и при V1 през V1 47,0* 0 106,83 51,3 месец юни не е извършвано Прима напояване поради валежнаV2 57,55 0 103,68 53,7 та сума от 105,7 мм, която LSD 0,05 11,62 NS NS е с отклонение от нормата Т1 74,15 0 101,45 58,5 +41,7 мм или превишаване V1 70,78 0 89,23 53,3 с 65,16%. Поради това напоФлорина V2 64,73 0 99,30 54,7 ителната норма, както и броят на поливките при V2 са LSD 0,05 NS NS NS еднакви с тези при контролТ1 44,6 29,2 66,35 46,7 ния вариант. През годините V1 32,0 21,35 63,88 39,1 на експеримента най-голямо Ервин Баур V2 48,63 21,23 49,0 39,6 количество поливна вода е LSD 0,05 NS NS NS NS спестено през 2009 г. при V2 – 34,04%. Средно за периода * - P<0,05, NS – недоказана разлика на изследването напоителната норма е по-малка с 11,1% Таблица 3. Индекс на периодичност в плододаването при сорт Ервин Баур, % при V1 и с 18,3% при V2 в сравнение с контролата (табл. Години 1). Вариант Средно за периода на 2008-2009 2009-2010 експеримента приложението Т1 20,87 38,88 на двата изпитвани поливни V1 19,96 49,90 варианти води до понижаваV2 39,22 39,54 не на добива, но разликите са статистически недоказани Таблица 4. Средно тегло на плода, г (табл. 2). При V2 понижението Година спрямо контролата при ПриСорт Вариант Средно 2008 2009 2010 ма е с 5,29%, при Флорина Т1 95 62 78,1 – с 6,5%, а при V1 – с 9,52% Прима V1 85 52 68,3 и с 9,89% съответно. Двата V2 73* 58 66,6 варианта понижават добива LSD 0,05 14,71 NS NS от Ервин Баур приблизително Т1 130 110 119,9 в еднаква степен (с разлика от V1 108 129 118,1 Флорина около 1%), както при изследV2 125 124 124,5 ване със сортовете Айдард и LSD 0,05 20,97 NS NS Eлстар, при които не е устаТ1 167 209 118 164,7 новена съществена разлика в V1 229** 224 142 198,3* добива между двата варианта Ервин Баур V2 190 217 99 168,7 със срок на напояване. При LSD 0,05 32,49 NS NS 30,0 опит в Турция приложените LSD 0,01 49,21 варианти статистически дока* - P<0,05, ** - P<0,01, NS – недоказана разлика Таблица 1. Напоителна норма, мм и поливки, брой

Фиг. 1. Качество на плодовете, % (средно за периода)

зано понижават добива от сорт Бребърн. В друг експеримент със сорт Джонаголд добивът е доказано по-висок при варианта с по-късно преустановяване на напояването. Нарастването на ябълковите плодове може да се изрази чрез т.нар. сигмоиделна крива с три фази – отначало нарастването е по-слабо, след това темпът се ускорява и преди беритбата отново се забавя. При V1 не се прилага напояване по време на третата фаза, а при V2 – на първата. Това предполага по-слаб отрицателен ефект върху добива, в сравнение с неполивни условия, приложени по време на втората фаза, когато плодовете нарастват по-интензивно и имат нужда от по-големи количества вода. През 2009 г. при сорт Ервин Баур са отчетени по-ниски стойности на добива в сравнение с другите години от периода на изследване, а при останалите сортове добивът е нулев (табл. 2). При условията на V2 индексът на периодичност в плододаването при сорт Ервин Баур е 39,22–39,54%, като попада в групата на редовно плододаващите, а при другия изпитван вариант – от редовно до не рязко периодично плододаващи. При

контролата този сорт се изявява като редовно плододаващ (табл. 3). При опит със сорт Elstar двата варианта на напояване статистически доказано намаляват процента на алтернативното плододаване. По отношение на средното тегло на плода (табл. 4) се установи понижаване спрямо контролата при сорт Прима и при двата варианта – при V1 с 12,55% и при V2 – с 14,72%, като разликата не е статистически доказана. При условията на V1 средното тегло на плода на сорт Флорина е незначително по-ниско от контролата. В друг експеримент също е установено по-ниско средно тегло на плода при сорт Braeburn при вариантите със срок на напояване, но също не е доказано статистически. При V2 се установи повишение без доказаност на разликата. Приложението на изпитваните поливни варианти оказва положително влияние върху средното тегло на плода при сорт Ервин Баур. При V1 установеното повишение спрямо стандарта от 20,4% е статистически доказано. През периода на изследване при сорт Ервин Баур се установи силна отрицателна корелация между показателите добив

и средно тегло на плода. Коефициентът на Pearson r е – 0,99 при Т1, – 0,96 при V1 и – 0,69 при V2. Отрицателна корелация между тези два показателя е установена при експерименти с ябълковите сортове Фрийдъм, Флорина, Lobo, Gala, Jonagold. Аналогично на средното тегло на плода при двата варианта се установи понижаване на добива от клас Екстра при сорт Прима. При Флорина показателят надвишава контролата и при двата варианта, а при Ервин Баур повишението е само при V1 (фиг. 1). В настоящето изследване взаимовръзката между средното тегло на плода и добива от клас Екстра при сорт Ервин Баур е силно положителна както следва: при Т1 – r = 0,97, при V1 r = 0,99 и при V2 r = 0,97. При проведено изследване в Чили със сорт Роял Гала също е установена силна положителна корелация между средното тегло и диаметъра на плода, който е показател за качество – r2 = 0,99. ИЗВОДИ Средно за периода на изследване количеството спестена поливна вода е 11,1% при V1 и 18,3% при V2. Изпитаните поливни варианти незначително понижават добива и при трите сорта. Приложението на вариантите със срок на напояване несъществено понижава средното тегло на плода при Прима и Флорина, а при Ервин Баур V1 доказано повишава средното тегло на плода, като е статистически доказано. При двата варианта се установи повишаване на добива от клас Екстра при сорт Флорина. При условията на Т1 и V2 сорт Ервин Баур се проявява редовно плододаващ, а при тези на V1 попада в диапазона от редовно до не рязко периодично плододаващ.

ЦВЕТАРСТВО

По-важни болести при отглеждане на гипсофила проф. д-р Бистра Атанасова, гл. ас. д-р Мария Йовкова, агр. Емил Мавров Институт по декоративни растения, София

3–4 (276) / 2017

За борба с брашнестата мана се прилага листно третиране с фунгицидните препарати – 80 мл/дкa Ориус 25 ЕВ; 100 мл/ дкa Сопрано 125 СК (Маредо 125 СК); 0,04% Скор 250 ЕК; 0,03% Топаз 100 ЕК; 0,1% Топсин М 70 ВДГ;, 20 г/дкa Флинт Макс 75 ВДГ; 0,02% Шавит 25 ЕК и др. Сивото гниене (Botrytis cinerea Pers.) е заболяване, което се среща в райони с мек климат. Болестта напада всички надземни части на растението - листа, стъбла и цветове, като образува сив плътен налеп. Върху стъблото се развиват сиво-кафяви некрози. При висока влажност на въздуха болестта се проявява и по венчелистчетата, които впоследствие загниват. За да се избегне нападението от сиво гниене, не трябва да се допуска сгъстяване на насаждението и да се прекалява с азотното торене. При поява на първите признаци е необходимо да се извършат листни третирания с фунгицидните препарати – 150 г/дкa Дриза ВГ; 0,07% Куадрис 25 СК; 50 мл/дкa Пиктор СК; 0,1% Топсин М 70 ВДГ; 200 г/ дкa Шавит Ф и др. Ризоктонията или мокрото

ПЛЮС

рати, като първите две са във фази – стрелкуване и бутонизация, а следващите – след прецъфтяване и изрязване на растенията, преди настъпване на втория цъфтеж. Брашнестата мана /Erysiphe cichoracearum Dе C./ е повсеместно разпространена болест с голямо икономическо значение. При нападение по младите листа, стъбла и цветове се образуват петна от бял брашнест налеп, които впоследствие се разрастват и напълно покриват надземните органи. При силна степен на нападение листата и стъблата се деформират и изсъхват, а цветните пъпки не се отварят. При полски условия болестта се развива през втората половина на лятото, при наличие на роса и сравнително висока температура на въздуха или при торене с високи норми на азот и ниски на калий. Брашнестата мана не се развива при наличие на интензивни дъждове и при ниски температури. Необходимо е при поява на първите признаци нападнатите части на растенията да се отстраняват и изхвърлят. В оранжериите трябва да се поддържа оптимален температурен и воден режим, като се избягват резките колебания на температурата и преовлажняване на почвата. Трябва да се осигурят нормално осветление и добро проветряване.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Гипсофилата е сравнително нова култура за нашата страна. Родът Gypsophila L. включва около 150 вида, от тревисти до храстовидни растения, с ефирен строеж и красиви багри на цветчетата. В последните години гипсофилата намира все по-широко приложение при зацветяване на градини и паркове самостоятелно или в комбинация с други видове за изграждане на цветни петна, алпинеуми, скални кътове и декоративни стени. Особено голямо значение тя има при аранжиране на свежи и сухи букети. Нарасналият интерес към тази култура изисква поддържане на растенията в добро здравословно състояние при тяхното отглеждане. Познаването на патогените, причиняващи повреди по гипсофилата и начините за борба с тях дават възможност за отглеждане на здрави растения. У нас най-често срещани болести по гипсофилата са гъбните. От тях с по-голямо значение са брашнестата мана, сивото гниене и ризоктонията, а по-слабо разпространени – алтернарията, склеротинията и питиумът. Борбата с гъбните болести при гипсофилата се извежда чрез редуване на фунгицидни препарати, за да се избегне придобиване на резистентност на патогените. При нашите климатични условия се препоръчват обикновено 4 профилактични пръскания с фунгицидни препа-

гниене на стъблото (Rhizoctonia solani Kuhn) напада основата на стъблото, близо до повърхността на почвата, при което поразената част губи здравина и стъблото се пречупва в мястото на повредата. Нападнатите тъкани първоначално са сухи, а по-късно – мокри, покрити със светлокафяв мицел. При влажно и сравнително хладно време, с температура на въздуха около 18оС се наблюдава силно развитие на болестта. За борба срещу ризоктонията превантивните мерки са от съществено значение. При отглеждане на гипсофила е необходимо да се прилага сеитбообращение с участието на многогодишни бобови култури. Препоръчва се и торене с органични торове, при което микробиологичната активност в почвата се засилва с отделяне на въглероден диоксид, който потиска развитието на гъбата. При вкореняване на резниците и през първите седмици след засаждане на младите растения е необходимо да се извърши поливка с 0,1% Проплант 722 СЛ и листно третиране с 0,4% Дитан М–45, 300 мл/ дкa Куадрис 25 СК и др. При възрастните растения не се прилага третиране с фунгициди, тъй като те проявяват устойчивост към патогена. Черните листни петна (Alternaria sp., A. dianthi Stevens & Hall, A. saponariae Peck.) първоначално образуват по листата малки пурпурни петна с концентрична структура, кои-

то впоследствие се разрастват. Центърът на петната постепенно придобива сиво-кафяв цвят, а периферията запазва пурпурното си оцветяване. Понякога петната се развиват в дълбочина, при което листата се пречупват. При по-силни нападения цветовете на гипсофилата покафеняват и загубват търговската си стойност. Болестта се развива много бързо при топло време, висока въздушна влажност и при наличие на роса по растенията. При поява на първите признаци на болестта или при условия, благоприятстващи развитието на гъбата се извършват третирания със следните фунгицидни препарати – 200 г/дкa Акробат Плюс ВГ; 0,25% Корсейт М ДФ (Корсейт М 44 ВГ); 500 г/дкa Ридомил Голд Р ВГ; 0,04% Скор 250 ЕК и др. Фузарийното гниене (Fusarium sp.) причинява увяхване и изсъхване на листата от долните етажи на стъблата, както и некрози по корените на растенията, обхващащи основата на коренището, вследствие на което цялото растение увяхва и изсъхва. Борбата с тази болест се провежда при вкореняване на резниците и през първите седмици след засаждане на младите растения, чрез поливка с 0,1% Проплант 722 СЛ и листно третиране с 0,4% Дитан М–45, 300 мл/дкa Куадрис 25 СК и др. Питиумът или загниване на кореновата система (Pythium sp., P. debaryanum Hesse.) са гъби, които нападат предимно младите растения. Първоначално в основата на стъблото, близо до почвата, се появява малко мокро петно, което впоследствие бързо нараства и обхваща стъблото във вид на пръстен. Засегнатата част покафенява и изтънява, при което стъблото се прищипва и растението пада като посечено. При силна степен на нападение болестта може да предизвиква гниене на кореновата система дори и през лятото. Превантивните мерки за борЧерни листни петна по Бобев (2009)

Фузарийно гниене по Бобев (2009)

ба с тази болест са прилагане на подходящи сеитбообращения и оптимален воден режим, без да се допуска преовлажняване. Преди засаждане е необходимо да се извърши поливка с 0,2% Проплант 722 СЛ, а при вкореняване на резниците и през първите седмици след засаждане – с 0,1% Проплант 722 СЛ. При младите растения могат да се извършат и листни третирания с 0,4% Дитан М–45, 300 мл/дкa Куадрис 25 СК и др. Склеротинията (бяла плесен или черни образувания по стъблата) (Sclerotinia libertiana Fuck.) първоначално развива бяла плесен по листата и стъблата, която впоследствие се уплътнява, преплита и дава черни образования по повърхността на нападнатите органи или в тъканите. Борбата с тази болест се извежда профилактично, а при поява на първите признаци се провеждат листни третирания с фунгицидните препарати: 100 мл/дкa Аканто 250 СК; 500 г/ дкa Бордо Микс 20 ВП; 100– 120 мл/дкa Карамба 60 ЕК; 100 мл/дкa Карикс 240 СЛ; 175 мл/ дкa Мирадер Форте 160 ЕК; 50 мл/дкa Пиктор СК; 100 мл/дкa Пропулс 250 СЕ; 100 мл/дкa Феликур 250 ЕВ и др.

ПАМЕТ

АКАДЕМИК АТАНАС ПОПОВ (13.01.1906 – 09.12.1972) доц. д-р Маргита Спирова

ПЛЮС

3–4 (276) / 2017

при Академията ( до 1963 г.). Когато през 1972 г. Академията на селскостопанските науки се слива с Висшия селскостопански институт „Г.Димитров“, акад. Попов е заместник-ректор. Същевременно продължава да ръководи Редакционно-издателския съвет до края на живота си. Като преподавател акад. Атанас Попов се отличава с голяма научна ерудиция, изискан стил и език. През своята 33-годишна преподавателска дейност е обучил хиляди студенти, ръководил е десетки дипломанти и много аспиранти и специализанти от страната и чужбина. За отбелязване е, че той самият не е специализирал в чужбина. Той е от малкото преподаватели, създали школа от последователи в растениевъдната наука, които продължават делото му, ръководейки се от неговия личен пример за висока принципност, взискателност, непримиримост към недостатъците в образованието, науката и практиката. Създава сплотен катедрен колектив, членовете на който се държат помежду си като роднини, а не като колеги. Негово е съждението, което те следват : „Ако ние не се уважаваме помежду си, хората отвън съвсем няма да ни уважават“. Непримирим към грешките и слабостите на другите, но и много самокритичен – с готовност се извинява при допуснати от него грешки към някого. Като приемник на споменатия професоррастениевъд и селекционер Иван Иванов, акад. Попов следва неговия път, но създава и ново научноизследователско направление в растениевъдството. Той поставя началото на пълните и задълбочени проучвания на културните растения като предпоставка за високи добиви. Най-общо казано, те обхващат: 1) морфология на българските тютюни и промените в тютюневия лист при сушенето му; 2) цитологични проучвания върху апомиктното размножаване и полиплоидията във връзка с еволюцията на растенията; 3) прорастване на житните култури и въпросите на следжътвеното дозряване; 4) агроботанически проучвания

ЗЕМЕДЕЛИЕ

През 2016 г. се навършиха 110 години от рождението и 44 години от кончината на акад. Атанас Трифонов Попов – изтъкнат български педагог и учен-растениевъд. Той е роден в с. Горна Липница, Великотърновско, в семейството на учители. Основно и средно образование завършва в град Шумен през 1924 г., висше агрономическо – в Агрономо-лесовъдния факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ в София през 1929 г. Трудовата си кариера започва като стажант-ръководител на опитно поле в Земеделската опитна станция в Чирпан, Земеделското опитно поле в Лъджене, Пещерско, учител в Земеделското училище в с. Голямо Конаре и в Средното техническо училище в София. Като стажант е командирован в Лабораторията по генетика и селекция към Факултета в СУ при известния генетик проф. Михаил Христов. Същевременно е доброволен асистент към Катедрата по овощарство и градинарство. След конкурс е назначен за началник на Отдела по земеделие и растениевъдство при Централния земеделски институт през 1936 г. Защитава с отличие докторска дисертация на тема „Кариологическо разучаване на еволюционните процеси в рода Potentilla L.“ (1939 г.). Същата година е избран за доцент и завеждащ катедрата Частно земеделие на мястото на напусналия известен проф. Ив. Иванов. През 1942 г. е избран за извънреден професор, след 1944 г. – за редовен, а завежданата от него катедра е преименована Растениевъдство. Като професор е бил декан на Агрономическия факултет (от 1949 г.). През 1952 г. е избран за член-кореспондент на БАН и по съвместителство става ръководител на секция Растителни ресурси на Института по растениевъдство към Академията. През 1958 г. е избран за редовен член на БАН. След откриването на Селскостопанското отделение при БАН е избран за член на Президиума на същото и за академик-секретар на Редакционно-издателския съвет, секретар е на Комисията за координация на научноизследователската работа

при пшеницата и ръжта, които са основа на понататъшни изследвания на тези култури. Установява, че местната ръж има различен път на развитие от европейската. Открива нов вид пшеница (Tr. pseudopolonicum), приличащ на полската, и сбита пшеница (Tr. compactum) у нас. В областта на селекцията акад. Атанас Попов има също не малки успехи. В съавторство създава сортовете: картофи Рила, полузахарно цвекло Бартошево равно поле, слънчоглед София А. Основната му селекционна работа обаче е върху хетерозиса при слънчогледа, който по това време е най-новото селекционно направление при кръстоопрашващите се растения. Това е лисенкоистовия период в нашата и въобще източноевропейска генетика, когато се отрича хетерозиса в истинсковия му вид с използването на самоопрашени линии и се препоръчва кръстосването на сортовете. А работата на акад. Попов започва със създаването на самоопрашени линии. Той оглавява научен колектив по този проблем в катедрата цели двадесет години – от 1952 до смърта си, 1972 г. Успоредно с това, под негово ръководство започва и се развива хетерозисната селекция при тази култура и в Института по пшеницата и слънчогледа край гр. Генерал Тошево. В резултат в катедрата са създадени много самоопрашени линии с висока масленост и устойчивост на синята китка, доказан е значителен хетерозисен ефект при междулинейни хибриди, разработени са методи за хибридно семепризводство на базата на самонесъвместимостта и чрез химическа кастрация, поставени са основите за използване на мъжката стерилност. При наличните ограничени условия за селекционна работа в катедрата, акад. Попов далновидно насочва по-голямата част от селекционния материал – самоопрашени линии, още през първите няколко години към Института в Г. Тошево, където се създава и заработва споменатия нов колектив. В резултат от неговата работа са получени и разпространени в практиката ценни хетерозисни хибриди. На акад. Попов нашата растениевъдна практика дължи внедряването на нови сортове захарно цвекло, в това число на полиплоидни такива. И това става през споменатия период на лисенкоизма (1949-1965), когато у нас полиплоидията се отрича като селекционен метод. До средата на 50-те години на миналия век у нас се отглежда един единствен сорт захарно цвекло – Оригинал Ендже, райониран през 1934 г. Акад. Попов се нагърбва с ръководството на колектив за изпитване и внедряване на чуждестранни сортове – чешки, унгарски и австрийски. Благодарение на него у нас са внедрени високопродуктивните сортове Бета К-91 и Бета С 242/53 и специално първите

полиплоидни такива – Марибо РА и Бета поли 3. Академик Атанас Попов е автор на няколко учебници: „Частно земеделие“, част първа и втора, лекции, 1045-1947 г.; „Растениевъдство“ – в съавторство с К. Павлов и П. Попов, в три издания, 1954, 1957, 1961; „Растениевъдство“ в четири тома от същите автори, 1963 г. Неговата научна дейност е отразена в над 60 научни труда – самостоятелни и в съавторство на български език. Наред с това има и редица трудове и на чужди езици – основно на немски, единични на руски и френски. Акад. Попов участва активно в национални и международни научни изяви с доклади по съответните проблеми. Той има принос за издаването на научните трудове по селско стопанство и е редактор на изданията на сборници от национални и научни изяви. За своята педагогическа, научноизследователска и ръководна дейност акад. Попов е награждаван многократно с държавни награди и отличия. Няколко думи за учения акад. Попов и като гражданин. Той не се колебае да застъпи правилното научно становище, противоположно на официално приетото. Така при известната „Биологическа конференция“ през 1949 г. той единствен се противопоставя на изнесеното в доклада за „безплодието“ на „академичните учени“. През 1959 г. у нас са внесени от правителството високопродуктивни, но незимоустойчиви италиански сортове пшеница, които измръзват масово; при лекцията си, на която присъствах, на студентски въпрос „какво ще правим с италианските пшеници“, той отговаря – „да му мислят тези, които са ги внесли, нас учените, никой не ни е питал“. А когато малко по-късно официално се препоръчва за масовото царевично производство методът на т.нар. „ломски ямки“, т.е. поединично гнездово торене на растенията, на зададения му въпрос за мнение, той отговори: „В ерата на атомната енергия ние ще използваме египетски методи – сами преценете“. А на въпроса на пишещата при този му отговор не мисли ли за последствията, което в онези години беше важно, той отговори: „ Така трябва да се постъпва в науката, независимо от последствията“. Със своята многогодишна преподаватеска, научна и приносна дейност за земеделието на страната, акад. Попов допринася много за изграждането на облика, духа и традициите на Софийския агрономически факултет, който за съжаление вече не съществува. В заключение с цялостната си дейност академик Атанас Попов може да бъде за идните поколения еталон за учен, педагог и гражданин.

Таблица 8. Стойност на механизираните операции на земеделско стопанство ....... член на ОЗП Таблица 8. Стойност на механизираните операции на земеделско стопанство ....... член на ОЗП Машинен агрегат Наименование на Трактор агрегат Машина технологичните Машинен Наименование операция, (j) на Машина технологичните Трактор операция, 1 (j) 2 3 1

Цена на Косвени Всичко Печалба, Преки услугата, разходи разходи, (..% х разходи, Цена на (..% х к.4) лв/дкa к.6) , (к.6+к.7) Косвени Всичко Печалба, лв/дкa Преки , лв/дкa (к.4+к.5) лв/дкa услугата, разходи разходи, (..% х лв/дкa разходи, (..% х к.4) лв/дкa к.6) , (к.6+к.7) лв/дкa , лв/дкa (к.4+к.5) лв/дкa 4 5 6 7 8 лв/дкa 4

за изчисляване на разходи за земеделска техника на организация на земеделски производители и за разпределението им между тях

Методика

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ брой 3–4 (276) 2017

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

доц. д-р Елена Видинова Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров”, София

ЗЕМЕДЕЛСКИ МАшИНИ

Име на 4. Годишно Наименовнатоварване на земеделските Наименовани Машинен агрегатна ОЗП Таблица машини – обобщено

Марка на Марка на Машинен агрегат енергетич машината ното на Марка на Марка средство машината енергетич ното средство

Обем на работата е на Вло Вло местността, в Дка Наименовани ОбемДка на работата ерг жен жен която ще се ма е на и ет.с и изпълнява в Дка Дка ши Вло Вло местността, часо ред часо технол.опера ерг която ще се мана жен жен ств ве ция и ве ет.с ши и изпълнява маш ерге о ред часо часо технол.опера на т.ср веина, ств ве ция едст Niy ерге маш о во, т.ср ина, Niy N едст iy во, 6 7 8 9 10 Niy

Машинно-тракторният парк (МТП) е един от най-важните фактори за повишаване производителността на труда в земеделието, неговата ефективност и съответно конкурентоспособност. Изборът на машини за комплектоване състава на МТП за дадена производствена структура и тяхното рационално използване е много важен момент от дейността на ръководния екип на земеделската производствена структура. Изборът на МТП е важен и от друга гледна точка, а именно създаването на определен количествен и видов състав на МТП изисква голям финансов ресурс, чието използване пряко влияе върху ефективността и конкурентоспособността на земеделското производството. Българското земеделие се характеризира с голямо разнообразие на производствени единици, както по размер, така и по производствена структура. По размер преобладават малките стопанства: 59% от общия брой на регистрираните стопанства с използвана земеделска площ (ИЗП) са с размер до 10 дка и притежават 1,3% от ИЗП на страната; 16,4% от стопанствата са с размер от 10 до 20 дка и притежават 1,4% от ИЗП; 15,7% от стопанствата са с размер от 20 до 100 дка и притежават 4,2% от ИЗП; 5,4% от стопанствата са с размер от 100 до 500 дка и притежават 7,9% от ИЗП; 3,5% от стопанствата са с размер над 500 дка и притежават 85,2% от ИЗП. Средният размер на посочените групи стопанства също се движи в големи граници – 1-ва група – 3 дка; 2-ра група – 13 дка; 3-та група – 40 дка, 4-та група – 222 дка и 5-та група – 3676 дка.

земеделс ание на кия технолог Име на Наименов производ ание ичната земеделс на Агротехнически ител, операция кия технолог срок за член на производ ичната изпълнение – ОЗП ител, операция Агротехнически от – до срок за член на изпълнение – ОЗП от – до

Таблица 5. Други разходи, свързани със земеделската техника на ОЗП Таблица 5. Други разходи, свързани със земеделската техника на ОЗП Наименование на машината

Марка на машината

Наименование на машината 1

Марка на машината 2

Застраховки (Ii), лв/год

Данъци (Ti), лв/год

Всичко други Други постоянни постоянни разходи,други лв/год разходи Всичко Други ), ) (C (D i i постоянни постоянни лв/год (к.3+к.4+5+к.6) разходи, лв/год разходи (Ci) (Di), 7 лв/год6 (к.3+к.4+5+к.6)

Такси (ti), лв/год Такси

Застраховки (Ii), лв/год 3

Данъци (Ti), лв/год 4

(ti), лв/год 5

Таблица 6. Норми на ОЗП по видове променливи разходи Таблица 6. Норми на ОЗП по видове променливи разходи Наименование на технологичните операция, (j) Наименование на технологичните операция, (j) 1 1

Часова Гориво, (Fj), Смазочни производителност л/дкa материали, ), дкa/ч (W (Sj), л/дкa j Часова Гориво, (Fj), Смазочни производителност л/дкa материали, 3 4 (Wj), дкa/ч2 (Sj), л/дкa 2

Труд, (Lj), лв/ч Труд, (Lj), лв/ч 5

Таблица 7. Стойност на общите разходи за земеделска техника вОЗП Таблица 7. Стойност на общите разходи за земеделска техника вОЗП

Наименование на технологичните операция, (j) Наименование на технологичните операция, (j)

Машинен агрегат

Марка Марка

1 1

Трактор Машина Машинен агрегат Постоянни Постоянни Марка Тракторразходи, Машина разходи, лв/ч лв/ч Постоянни Постоянни Марка разходи, разходи, лв/ч лв/ч

2 2

3 3

4 4

Про мен ливи Про разх мен оди, ливи лв/ч разх оди, лв/ч

5 5

6 6

Общ и разх Общ оди, и лв/ч, разх (к.3 оди, +к.5 лв/ч, +к.6 (к.3 ) +к.5 +к.6 ) 7

Часо ва про Часо изво вадите про лнос изво т дите (Wj), лнос дкa/ тч (Wj), дкa/8 ч

Общ и разх Общ оди, и лв/д разх кa оди, (к7: лв/д к.8) кa (к7: к.8) 9

Таблица 8. Стойност на механизираните операции на земеделско стопанство ....... член на ОЗП

Таблица 4. Годишно натоварване на земеделските машини на ОЗП – обобщено Име на Наименов Наименовани Машинен агрегат Обем на работата Таблица земеделс4. Годишно ание на натоварване на земеделските машини на ОЗП е на– обобщено Таблица 4. Годишно натоварване на земеделските машини на ОЗП – обобщено Вло Марка на Марка на Дка Вло Дка кия технолог местността, в Име на Наименов Наименовани Машиненмашината агрегат на работата жен енергетич ергОбем жен производ ичната която ще се ма Машинен агрегат на работатаи ет.сОбем Агротехнически ното ши и Марка на Марка на Дка часо ред Дка Вло часо Вло средство срок за машината Марка на изпълнение – Агротехнически машината от – до

Наименов ание на операция ание на технолог ичната технолог операция ичната операция

Име на земеделс ител, земеделс кия на член производ кия ОЗП ител, производ член ител,на ОЗПна член ОЗП

срок за Агротехнически изпълнение срок за – от – до – изпълнение от – до 3 3

енергетич Марка на ното енергетич средство ното средство

4 4

5 5

Наименовани е на изпълнява етехнол.опера на местността, в която местността, ция ще се в изпълнява която ще се технол.опера изпълнява ция технол.опера ция

ерг Дка ств ет.с ерг о ред ет.с ств ред о ств о

на Дка ма ма ши на ши на

8 8

жен Вло ве и жен ерге часо и т.ср ве часо едст ерге ве во, т.ср ерге Niy едст т.ср во,9 едст Niy во, Niy9

жен Вло ве и жен маш часо и ина, ве часо Niy маш ве ина, маш Niy ина, Niy10 10

Таблица 5. Други разходи, свързани със земеделската техника на ОЗП Таблица 5. Други разходи, свързани със земеделската техника на ОЗП Всичко други Други Таблица 5. Други разходи, свързани със земеделската техника ОЗП постоянни Такси на постоянни Данъци (T ), Наименование Марка на Застраховки i разходи, лв/год (ti), разходи на машината машината (Ii), лв/год лв/год Всичко други Други (Ci) (D лв/год i), постоянни Такси постоянни лв/год (к.3+к.4+5+к.6) (ti),

Наименование на машината 1

Марка на машината 2 2

Марка на машината

Наименование на машината

Данъци (Ti), лв/год 4

Застраховки (Ii), лв/год 3

Данъци (Ti), лв/год

Застраховки (Ii), лв/год 3

1 2 3 4 Таблица 6. Норми на ОЗП по видове променливи разходи

лв/год 5 Такси (ti), лв/год 5

разходи, лв/год Всичко други (Ci) 7 постоянни (к.3+к.4+5+к.6) разходи, лв/год (Ci) 7 (к.3+к.4+5+к.6)

разходи Други (Di), 6 постоянни лв/год разходи (Di), 6 лв/год

Таблица 6. Норми на ОЗП по видове променливи разходи

1. Правила за формиране на МТП на ОЗП Правилата за формиране на МТП на ОЗП трябва да създават условия за ефективна експлоатация на земеделските машини, както от техническа, така и от икономическа гледна точка. Последователността, която е необходимо да се следва при създаването на конкретен състав (количествен и видов) на МТП, за да се получи очаквания икономически ефект от неговата експлоатация, е следната:  разработване на технологични карти за отглеждане на земеделските култури от всички членове на организацията;  разработване на обобщена за организацията (ОЗП) производствена програма с подробно описание на технологичните операции, които трябва да се изпълнят с МТП

Гориво, л/дкa

разходи

(Fj), Смазочни материали, (Sj), л/дкa (F ), Смазочни j материали, 4 (Sj), л/дкa

Труд, (Lj), лв/ч

Производствената структура на стопанствата е много ограничена – сведена е до отглеждане основно на зърнено-житни и маслодайни култури (70–80%). Делът на стопанствата, отглеждащи фуражни култури, картофи, зеленчуци и трайни насаждения е около 20 – 30%, но делът на площта, заета с тях е символичен спрямо първите две групи. Съставът на МТП зависи, както от размера на ИЗП (неговото количество), така и от структурата на производството (видовия му състав), а ефективността от неговото използване – от годишното му натоварване. Следователно осигуряването на малките земеделски стопанства със собствен МТП поставя под въпрос ефективното му използване и съответно ефективността на тяхното производство. Това налага да се мисли за друга форма на организация на използване на МТП, която да бъде икономически целесъобразна и изгодна за малките и средни земеделски производители. Една от тях е сдружаването им в организации (ОЗП) и използване на предимството, което дава обединението. Самото обединение в ОЗП все още не означава ефективно използване на МТП. Необходимо е да се разработят правила, по които да се създаде състава на МТП на организацията, независимо какви финансови ресурси ще използва за закупуване на земеделски машини.

Наименование на Часова производителност технологичните операция, (j) Таблица 6. Норми на ОЗП по видове променливи (Wj), дкa/ч Часова производителност 2 (Wj), дкa/ч

Наименование на технологичните1 операция, (j)

Часова 2 производителност (Wj), дкa/ч

Наименование на 1 технологичните операция, (j)

Гориво, л/дкa 3

Смазочни 4 материали, (Sj), л/дкa

(Fj),

Труд, (Lj), лв/ч 5

(табл.1).  разработване на карта на землището, което ще обслужва ОЗП. На картата трябва точно да се обозначи разположението на всяка култура и нейната площ по членове на ОЗП. Преди започване на стопанската година е необходимо с всички членове да се обсъди разположението на земеделските култури. Целта на обсъждането има две задачи: 1) да се намери най-подходящото разположение на земеделските култури от агрономическа гледна точка (сеитбообращение, почвен тип и пр.), и 2) една и съща култура, отглеждана от различни собственици да бъде разположена на съседни или близки парцели, за да се намалят до минимум преходите на машинните агрегати от парцел на парцел;  разработване на пътна карта на агрегатите по култури и собственици;  разработване на годишен график за натоварването на всеки вид енергетични и работни машини;  определяне на количеството и видовете машини, които са необходими за своевременно и качествено изпълнение на всички технологични операции при всички членове на ОЗП;  вземане на решение за икономическата целесъобразност от собствен машинен парк и използване на услуги от фирми;  разработване на годишен график за изпълнение на технологичните операции по култури, парцели и собственици. Създаването на МТП за съвместно използване на машините от членовете на организацията налага основаване на звено по механизация към ОЗП, което да се грижи за поддържането на земеделската техника в добро техническо състояние, осигуряване на безопасни условия на работа с техниката и др.. главната задача на звеното по механизация е да отговаря за правилната експлоатация на земеделските машини, съобразно изискванията на производителя на техниката. То трябва да разработи правила за експлоатация на всеки вид техника, съобразно ръководствата за експлоатация на машините и да следи за тяхното изпълнение.

Таблица 1. Обобщена производствена програма на организацията на земеделските производители – ОЗП, от район ..... Таблица 1. Обобщена производствена програма на организацията на земеделските производители – ОЗП, от район ..... Наименован

Обем на технологичната

Машинен агрегат Мя програма на организацията на земеделските Таблица 1.иеОбобщена производствена на операция Агротехниче р производители – ОЗП, от район ..... технологич

№ Наименован иената на по операция технологичи №ре агротехниче Наименован ната под иески на и операция ре изисквания технологич агротехниче № д към ната ски нея по операция и изисквания ре1 2 агротехниче към нея д ски 1 2 изисквания към нея 1

ски срок за изпълнение Агротехниче на за ски срок тех.операция изпълнение – на от - до Агротехниче

ски срок за тех.операция изпълнение – от - до на3 тех.операция – от3- до

Обем на технологичната Мя Чле Местонахожд Машинен агрегат операция ка, Чле Чле р Работ н ение на дкa Всич н 1 Енергети н2 на .... парцела технологичната , т, Обем чна агрегат ко занаЧле на Чле Местонахожд на Чле ка, Машинен Мя маши на н ение на т/k Всич машина Работ ОЗП операция дкa Енергети н ОЗ 2 н ОЗ 1 р ОЗ нана .... парцела , т,м ко за чна наП наП Чле маши наП Местонахожд ка, т/k машина ОЗ ОЗ Чле ОЗП Чле Работ н на ОЗ ение на дкa Енергети м4 Всич нП16 нП27 5 9 10 на11 .... П8 парцела , т, ко за чна на на маши на т/k машина ОЗ ОЗ ОЗП 4 5 6 7 8 9 10 11 на ОЗ м П П П

Таблица 2. Списък на земеделските машини, собственост на ОЗП Брой

съответната на Брой Обща Маса на машините марка Наименование Марка на машини от стойност машината машини, собственост наотОЗП Таблица 2. Списък на земеделските на машината машината съответната на (G ), кг съответнат Масаi на машините марка Брой аОбща марка по Наименование Марка на машината от машини от стойност баланс, на машината машината (Gi), кг съответнат съответната на (B ) лева амашините марка поi Маса на марка Наименование Марка на баланс, 1 2 3 4 машината от5 на машината машината лева (Bi) (G ), кг съответнат i

Амортиз

Обща

Таблица 2. Списък на земеделските машини, собственост на ОЗП машини от стойност

а марка по 5 баланс, лева (Bi)

Обща Обща маса стойност на на Обща машините разходите Обща маса стойност (Gi), кг за ТО и на на ТР (TSi) машините разходите Обща кг (Gi),маса за ТО и Обща стойност ТРна (TSi) на 6 7 машините разходите (Gi), кг за ТО и 7 ТР 6(TSi)

ационен Амортиз срок на ационен машинит срок на Амортиз е (n), машинит ационен години е (n),на срок 8 години машинит е (n), 8 години

Таблица 3. Годишно натоварване на земеделските машини по членове на ОЗП Таблица 3. Годишно натоварване на земеделските машини по членове на ОЗП Наименование Наименование Машинен агрегат Обем на работата Агротехнич на на местността, в ески срок на Марка на Вложени Дка технологичната коятомашини ще по се членове Таблица 3. за ГодишноМарка натоварване на земеделските на ОЗП Наименование Наименование Машинен агрегат Обем на работата енергетич машината часове Агротехнич изпълнява операция изпълнение на на местността, в ното ески срок технол.операция Марка на Вложени – от – до Марка на технологичната която ще се Дка средство за енергетич машината часове изпълнява операция Наименование изпълнение Наименование Обем на работата Агротехнич ното Машинен агрегат технол.операция 2– до 3 4 5 6 7 на1 на местността, в –ески отсрок средство Марка на Марка на Вложени технологичната която ще се Дка за енергетич машината часове изпълнява операция 1 2 3 4 5 6 7 изпълнение ното технол.операция – от – до средство

Таблица 1. Обобщена производствена програма на организацията на земеделските производители – ОЗП, от район .....

Агротехниче ски срок за изпълнение на тех.операция – от - до

Наименован ие на технологич ната операция и агротехниче ски изисквания към нея

№ по ре д

Мя р ка, дкa , т, т/k м 4

Обем на технологичната операция

Всич ко за ОЗП

Чле н1 на ОЗ П 6

Чле н2 на ОЗ П 7

Чле н .... на ОЗ П 8

Местонахожд ение на парцела

Машинен агрегат

Енергети чна машина

Работ на маши на

Таблица 2. Списък на земеделските машини, собственост на ОЗП

Марка на машината

Наименование на машината

Брой машини от съответната марка

Маса на машината (Gi), кг

Амортиз

Обща стойност на разходите за ТО и ТР (TSi)

Обща стойност на машините от съответнат а марка по баланс, лева (Bi)

Обща маса на машините (Gi), кг

ационен срок на машинит е (n),

2. Цел на методиката Целта е да се предложи алгоритъм за изчисляване на разходите за земеделска техника на организация на земеделски производители и да се разпределят между членовете й. Постигането на целта изисква решаване на следните задачи: - Подготовка на изходната информация; - Разработване на алгоритъм за изчисляване на разходите и разпределението им между членовете на организацията. Подготовката на изходната информация включва разработване и попълване на таблици със съответните реквизити, които отделните членове на ОЗП трябва да попълват, а ръководството на организацията да обобщава и разработва необходимите програми за изпълнение на механизираните операции по поземлените участъци на отделните земеделски производители.

години

Таблица 3. Годишно натоварване на земеделските машини по членове на ОЗП

5 Наименование на технологичната операция

Агротехнич ески срок за изпълнение – от – до

Наименование на местността, в която ще се изпълнява технол.операция

Машинен агрегат Марка на енергетич ното средство

Марка на машината

Обем на работата

Вложени часове

Дка

3. Изходна информация - постоянни разходи 1. Списък на земеделските машини, собственост на ОЗП – таблица 2; 2. годишно натоварване на земеделските машини по членове на ОЗП – таблица 3; Таблица 3 се попълва от всеки член на организацията и на базата на всички техни таблици, се прави обобщена таблица за организацията ( табл. 4). 3. годишно натоварване на земеделските машини за организацията на земеделските производители, обобщено – таблица 4; Информацията от таблица 4 е целесъобразно да се подреди и обобщи по видове технологични операции, агротехнически срокове, местности (наименование на местонахождението на площта за обработка) и видове машини. Обобщението на информацията е необходимо за разработване на пътната карта (маршрута) за придвижване на машинните агрегати по участъците на отделните членове от организацията и графика за изпълнение на различните видове технологични операции. 4. Други разходи, свързани със земеделската техника на ОЗП – таблица 5. Данните в таблици 2, 3, 4 и 5 ще спомогнат да се определи величината на постоянните разходи за земеделска техника на ОЗП. - променливи разходи Видовете променливи разходи са: разходи за гориво-смазочни материали (гсм), работна заплата и видовете осигуровки към нея, текущ ремонт и техническо обслужване, други видове материали, свързани с техниката. Организацията на земеделските производители трябва да си разработи и утвърди норми за разход на гсм и разценки за труд по видове технологични операции – таблица 6.

Освен тези разходи, в ОЗП се извършват и други разходи, които не са свързани пряко с експлоатацията на техниката, но са необходими за самата организация на работата й. Това са така наречените косвени разходи и те се определят като норматив към преките разходи. Нормативът трябва да се разработи на база разчети на организацията и да бъде процент върху преките разходи. Пълната себестойност на механизираните операции включва преките и косвените разходи. ОЗП може да извършва услуги със своята техника на земеделски производители, които не са членове на организацията. В този случай върху общата стойност на разходите е необходимо да се предвиди и процент за печалба (например 8%) и да се определи цена на услугата. За улесняване работата на специалистите, занимаващи се с определяне на разходите за механизация на технологичните операции, изпълнявани в стопанствата на членовете на ОЗП, се предлага данните от предходните изчислителни операции да се нанесат в таблица 7. Данните от таблица 7 (които са за ОЗП) могат да се използват за изготвяне на справка за механизираните операции по членове на организацията – таблица 8. Колони 7 и 8 в таблица 8 трябва да се представят само на земеделски стопани, които не са членове на организацията. Нормативната уредба на МЗХ не позволява да се извършва услуга със земеделската техника на други стопани, освен на членовете на ОЗП, ако техниката е закупена със средства от оперативна програма на ЕС. Смята се, че тази постановка не води до ефективно използване на ресурса „земеделска техника”. Като вариант се предлага, нормативът за печалба да бъде само в рамките на взетия кредит (например ако субсидията е 50% от размера на инвестицията, %-тът на печалбата в цената да бъде 50% от норматива за печалба, определен при 100% собствен източник на финанси).

)

(

)

(

)

ІІІ. Изчисление на общите разходи за механизация на производствените процеси в земеделието Общите разходи за механизация на производствените процеси в земеделието са сума от постоянните и променливи разходи за земеделска техника. , където: (8) TCjh e стойността на общите разходи за земеделска техника за j-та технологична операция, лв/ч; е сумата от постоянните разходи на машините в машинния агрегат (трактор + земеделска/-ски машина/ни), лв/ч. Така изчислените общи разходи за земеделска техника при механизация на технологичните операции в стопанствата от организацията, са свързани с непосредствената й експлоатация и се класифицират като преките разходи.

2. Обща стойност на променливите разходи V jh = F jh + S jh + L jh , (7) къдетo: Vjh e обща стойност на променливите разходи за j-та технологична операция, лв/ч.

1. Разходи за работна заплата ОЗП разработва трудови разценки за 1 час вложен труд при съответните технологични операции, (Ljh, лв/ч).

(

pg – цената на горивото, лв/л. Смазочните материали са дадени като норматив към основното гориво в ръководството за експлоатация на машината. На тази база се определя количеството на всеки вид масло и умножено по неговата цена се изчисляват разходите за смазочни масла. S jh = s1 × F j × p1s + s 2 × F j × p 2 s +  + s n × F j × p ns , (6) където: Sjh e часовият разход на смазочни масла, лв/ч; s1, s2…..sn – нормативите за различните видове смазочни масла, г/л основно гориво; p1s , p 2 s  , p ns - цената на различните видове смазочни масла, лв/л.

2. Разходи за техническо обслужване и текущ ремонт (TSi) Разходите за техническо обслужване (ТО) и текущ ремонт (ТР) зависят от условията на експлоатация и възрастта на техниката. Те могат да се определят по планов норматив, който може да се разработи по следните начини: – Ако ОЗП има отчетна информация от предходни години може да се разработи норматив, който се изчислява като отношение на натрупаните разходи за ТО и ТР и годишната амортизация на машинния парк. Изчисленият коефициент

1. Разходи за амортизационни отчисления на машините - стойност на годишните амортизационните отчисления, лв/год. годишните амортизационните отчисления се изчисляват за всяка марка машини (когато броят им е повече от 1, тогава се взема общата сума на стойността на съответната марка). Ai = (Bi − Li ) / n , лв/год., (1) където: Ai e стойността на годишното амортизационно отчисление за i –та марка машини, Bi – стойността с която са записани машините от i-та марка в баланса на организацията, лв; Li – ликвидационната стойност на машините при бракуване, лв; n – амортизационния срок на машините, брой години. Li = Gi × pi , (1а) където: Gi e масата на i-та марка машини, кг; pi – цената на метала като скрап, лв/кг. Масата на метала (Gi) се взема от колона 7, таблица 2. Стойностите на Bi се вземат от колона 5 на таблица 2, а на n – от колона 8 на таблица 2.

І. Изчисляване на постоянните разходи за земеделски машини

4. Алгоритъм за изчисляване на разходите за земеделска техника в ОЗП

или процент се залага за следващите години и в края на годината се коригира с фактическото състояние. – Ако ОЗП няма отчетна информация от предходни години, т.е. новосформирана е, нормативът се разработва на база технологични карти за ТО и ТР, разработени на база ръководствата за експлоатация на машините. В края на годината се сравняват плановите разходи с действително извършените разходи за ТО и ТР и се прави корекция. годишната стойност на разходите за ТО и ТР за всеки вид машина (TSi) се взема от таблица 2, колона 6.

членовете на организацията. Затова коректното попълване на таблица 4 от всеки член на организацията е много важно, както и таблица 5, която представлява обобщение на таблици 4 от всички членове на организацията. База за разпределение на общата сума на годишните постоянни разходи е годишното натоварване на всяка марка машини. В таблица 4, колони от 7 ÷ 10 се съдържа информация за годишната изработка (Ni) на всяка марка машини за всички технологични операции в ОЗП, (в дка и часове). Формулата по която се извършва разпределението е: Pih = Pi / N i , лв/ч , (4) където: Pih e стойността на постоянните разходи за i-та марка машини за 1 час вложено в работа време. В земеделието технологичните операции, в повечето случаи, се изпълняват от машинни агрегати (трактор и несамоходна машина). Затова постоянните разходи за машинния агрегат, изпълняващ j-та технологична операция представляват сума от постоянните разходи за всички машини, участващи в състава на агрегата.

ІІ.Изчисляване на променливите разходи

)

1. Разходи за гориво и смазочни материали (гсм) В таблица 6 са дадени изходните данни за променливите разходи. ОЗП е целесъобразно да разработи собствени норми за разход на гсм по видове технологични операции и за конкретните почвено-климатични условия. Утвърдените норми за конкретната технологична операция (ако са определени на декар обработена площ) могат да се изчислят и като разход за 1 час работно време по формулата: F jh = F j ×W j × p g , (5) където: Fjh е часовият разход на гориво за j-та технологична операция, лв/ч; Fj – нормата за разход на гориво за j-та технологична операция, л/дкa; Wj – производителността на труда при j-та технологична операция, дкa/ч;

(

4. Разпределение на постоянните разходи по марки машини, в зависимост от годишното им натоварване Правилното разпределение на постоянните разходи по видове машини има съществено влияние върху себестойността на механизираните операции и съответно върху себестойността на земеделската продукция, произвеждана от

3 .Изчисляване на други видове постоянни разходи Видовете разходи, които могат да се отнесат към постоянните, това са разходите за застраховки, данъци, такси и др., които са определени със закони и наредби и са свързани със собствеността на техниката, нейното безопасно използване и покриване на щети при възникнали бедствия. Стойността на тези видове разходи (Ci) са посочени в таблица 5 и се вземат от колона 7 (сума от колони 3, 4, 5 и 6). C i = I i + Ti + t i + Di , (2) където: Ci е стойността на всички останали видове постоянни разходи за i -та марка машини, лв/год; Ii – стойността на застраховката, лв/год; Ti – стойността на данъка, лв/год; ti – стойността на таксите, лв/год; Di – други видове, лв/год. Стойността на годишните сумарни постоянни разходи се изчислява по формулата: Pi = Ai + C i + TSi, лв/год., (3) където: Pi e общата стойност на постоянните разходи за i-та марка машини, лв/rод.;

И двете компании продължават конструктивно да работят с регулаторните органи в съответните юрисдикции, за да получат окончателно глобално разрешение за сливането, което те са уверени, ще бъде постигнато. Допълнителна информация може да бъде намерена на www.dowdupontunlockingvalue.com За ДАУ ДАУ съчетава силата на науката и технологиите за създаване на иновации, което е от съществено значение за човешкия прогрес. Компанията е фокусирана в разработването на продукти, с помощта на които да помогне за разрешаването на много от най-трудните проблеми на света, като например необходимостта от прясна храна, по-безопасен транспорт, чиста вода, енергийна ефективност, по-трайна инфраструктура, както и за увеличаване на производителността. ДАУ доставя широка гама от технологични продукти и решения за клиенти в 175 страни и в сектори с висок растеж, като например пакетиране, инфраструктура, транспорт, грижи за потребителите, електроника, и селското стопанство. През 2016 г. ДАУ има годишни продажби от $ 48,0 милиарда и приблизително 56,000 служители по целия свят. Компанията произвежда повече от 7000 продукта , разполага със 189 производствени мощности в 34 страни по целия свят. Названието "Дау" или "Компанията" означава Dow Chemical Company и неговите консолидирани дъщерни дружества, освен ако друго не е изрично отбелязано. Повече информация за ДАУ може да се намери на www.dow.com

ПЛЮС

3–4 (276) / 2017

ЗА ДЮПОН Създадена през 1802 година, ДЮПОН предлага на пазара високотехнолотични продукти, материали и услуги. Компанията вярва, че чрез сътрудничество с клиенти, университети, правителства и неправителствени организации може да помогне за разработване на модерни и съвременни решения за справяне с най-новите предизвикателства на нашето време като осигуряване на достатъчно здравословна храна за хората навсякъде по света, намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, и защита на околната среда. За допълнителна информация относно ДЮПОН, моля посетете www.dupont.com

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ДЮПОН и ДАУ обявиха, че Европейската Комисия е одобрила сливането чрез равни дялове на двете компании при изпълнение на определени условия. Това одобрение е значителна стъпка към осъществяването на сделката по сливането и бъдещото създаване на три силни, независими компании. В дългосрочен план, създаването на тези компании ще бъде от още по-голяма полза за акционерите и клиентите и ще даде нови възможности за служителите, като всяка компания ще бъде водеща в съответните сегменти, където глобалните предизвикателства стимулират търсенето на нейните продукти. Една от новите компании, чието име предстои да бъде оповестено, ще бъде изцяло насочена към Агробизнеса и ще обединява продуктите и брандовете за растителна защита на ДАУ, ДЮПОН, както и семената на ДАУ и ПИОНЕР. Одобрението на Европейската Комисия зависи от изпълнението на поетите от ДЮПОН и ДАУ ангажименти, свързани със сливането. И двете компании вярват, че становището на Европейската Комисия е благоприятно за запазване на една конкурентна среда и съответства на стратегическата логика и възможните ползи от такава сделка. По-конкретно, ДЮПОН ще продаде своите хербициди срещу широколистни плевели в житни култури и част от инсектицидите , заедно с развойната дейност по тях и производствените мощности. В момента ДЮПОН води преговори за продажбата на посочените по-горе активи. ДЮПОН ще запази бизнеса и развойната дейност, свързан с третиране на семена, нематоциди, фунгициди и продукти, които са в последен стадий на разработване. Тези продукти и проекти ще бъдат разработени до край и пуснати на пазара. След продажбата на част от бизнеса за растителна защита на ДЮПОН, новосъздадената компания ще запази силните си позиции на пазара, което включва богато портфолио от хербициди за контрол на житни и широколистни плевели при царевица, соя и житни култури, надеждните и утвърдени продукти за контрол на болестите на ДюПон, както и продуктите за растителна защита на Дау Агросайънс. По този начин новата компания ще може да предложи на земеделските производители пълна гама от продукти за растителна защита, семена и иновативни решения, които ще дават възможност за богат избор и по-добра производителност.

ФИРМЕНИ НОВИНИ

ДАУ и ДЮПОН получиха одобрение за сливане

СЪТРУДНИЧЕСТВО С КИТАЙ Първата свободна търговска зона в рамките на 16+1 ще бъде изградена в България На агро-бизнес форум, проведен в рамките на 14-то Международно изложение за търговия със земеделски продукти в Кунмин, Китай през м. октомври на 2016 г., е постигнато споразумение за тази първа търговска зона в България. По време на бизнес форума, открит от зам. министъра на земеделието и храните г-н Грудев, изпълнителният директор на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа Васил Гелев, е подписал тристранно споразумение за изграждане на първата свободна търговска зона 16+1. То е продължение на подписания меморандум за насърчаване на сътрудничество между ЦНСС и Българо-китайската асоциация за бизнес развитие, чийто членове са Тракия Икономическа зона. Документът предвижда привличане на не по-малко от 50 млн. евро инвестиции в Тракия Икономическа зона Пловдив. От китайска страна инвестицията се осигурява от ACN Worldwide Shanhai. ЦНСС ще координира и насърчава успешната реализация на проекта между страните. На територия от над 10 дка ще бъдат изградена нова инфраструктура, в това число търговски и складови площи, както и административни помещения за осъществяване на търговски операции. В рамките на международното изложение е проведена и дискусия, в която са участвали земеделските министри от страните 16+1 от Централна и Източна Еврола (ЦИЕ). По време на нея е подписан и меморандум за сътрудничество в областта на селскостопанската техника, иновациите и въвеждане на съвременни технологии за подобряване на способността за прилагане на земеделски техники в съответните страни. В резултат на подписания меморандум, по решение на Министерския съвет от средата на м. януари т.г., към Министерството на земеделието и храните у нас се създава Център за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) – ЦНССС. Държавите от ЦИЕ са: Албания, България, Босна и Херцеговина, Естония, Латвия, Литва, Македония, Полша, Румъния, Словашка Република, Словения, Сърбия, Унгария, Хърватия, Черна гора и Чешка Ре46 публика плюс Китай.

Центърът ще действа на взаимноизгодна основа, чрез споделяне на идеи, обмен на добри практики и изследвания за иновативни решения. Това сътрудничество разширява хоризонтите на страните, като им помага да намерят устойчив модел на селското стопанство, както и да насърчават развитието на търговията със селскостопански и хранителни продукти между тях. Центърът ще е платформа за планиране и насърчаване на изпълнението на реалното сътрудничество между реални лица в селското стопанство – сдружения и фирми, ангажирани в селското стопанство, дърводобива и преработката на продукцията, производители на хранителни стоки, напитки и оборудване за селското стопанство, търговци и инвеститори в тези области. С цел да се насърчи по-нататъшното развитие на търговските отношения в земеделския сектор между Китай и страните от ЦИЕ, Центърът може да помогне за откриването на Национални палати на страните от Централна и Източна Европа в зоната за свободна търговия на Шанхай като постоянна платформа за търговия. По този начин ще се насърчава търговията на земеделска продукция от страните от Централна и Източна Европа, които биха могли да намерят добър прием на китайския пазар, като например месо и месни продукти, мляко и млечни продукти, консервирани плодове и зеленчуци и сокове, мед, гъби, вино и спиртни напитки, минерална вода, тютюн и тютюневи изделия, и пр. Центърът е създал вече единна онлайн платформа, в която земеделските производители от ЦИЕ могат да представят своите стоки. Това e възможно с регистрация на електронния сайт на Центъра – www.china2ceec.org, където производителите могат сами да посочат какви продукти и в какви количества са готови да предложат за износ. Участието и регистрацията в единната база данни към Центъра е безплатна и не се дължи членски внос. Тя позволява на китайските инвеститори да имат цялата информация, която им е необходима на едно място. По този начин се цели нарастването на стокообмена и улесняване на търговските контакти. След старта на платформата вече има постъпили над 15 заявки за регистрация и представяне на различни продукти, сред които има както български, така и хърватски стоки, селскостопански продукти и други.

АКТУАЛНО

Сътрудничеството с Китай обсъждано и на изложението „Вино и земеделски продукти“ Заместник-министърът на земеделието и храните доц. д-р Светла Янчева присъства на официалното откриване на изложението „Вино и земеделски продукти”, което се провежда в рамките на 20-тия Международен икономически панаир в град Мостар, Босна и Херцеговина. Страната ни се представя с национален щанд, на който са изложени вина и хранителни продукти. По време на кръглата маса "Вино и земеделски продукти", доц. д-р Светла Янчева заяви, че българските вина са известни в цял свят. За това допринася комбинацията от местни сортове, специфични технологии и почвено-климатични условия. Лозарството и винарството имат стратегическо значение за нашия регион, като България разполага с отлична сортова структура и добра позиция на винопроизводител тъй като се спазват европейските стандарти за производството на вино и винени напитки. Българските вина са отличени с множество златни, сребърни и бронзови медали, както и награди на престижни международни изложби по целия свят.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 3–4 (276) / 2017

Акцент в програмата на форума бе двустранната среща между заместник-министър Янчева и г-н Цу Доню, заместник-министър на земеделието на Китайската Народна Република. Заместник-министър Янчева заяви, че земеделието е приоритетен сектор в двустранните отношения с Китай и трябва да се търсят възможности за разширяване на сътрудничеството в областта на земеделието. От своя страна Цу Доню също сподели, че България е ключов партньор в региона, което позволява реализирането на редица съвместни дейности и проекти. В тази връзка двамата се договориха по време на изложението EXPO -

Пекин в края на месец септември 2017 да бъде организиран семинар във формата 16+1, на който страните от ЦИЕ да представят конкретни проекти в областта на земеделието пред китайски заинтересовани компании. В рамките на срещата двамата заместник-министри обсъдиха напредъка по стартиралите двустранни процедури за износ на земеделски продукти от България, изграждането на Демонстрационен парк за иновации в земеделието, възможностите за сътрудничество, както и за обмен на студенти между аграрните университети в България и Китай. Заместник - министър Янчева сподели също, че друга добра възможност за сътрудничество в областта на науката би била разработването на съвместни проекти за отглеждане и адаптиране към различните климатични условия на различни генетични ресурси.

КИТАЙ

Селско стопанство Мария Билярова

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3–4 (276) / 2017

Китай е страна с голяма територия, но 66 % от нея е заета от планини, хълмове и плата, а 34 % – от равнини. При това над половината от земната повърхност представляват полусухи и сухи зони. Земеделските земи в Китай са 127 млн. ха, или само около 7 % от световните. Те са съсредоточени най-вече в равнините и котловините в източната част на страната. Найважният отрасъл е растениевъдството, като от продоволствените култури се отглеждат предимно воден ориз, пшеница, царевица, соя, а от техническите – памук, фъстъци, рапица, захарна тръстика и захарно цвекло. В Китай има малко гори – коефициентът на горското покритие е около 17 %. Естествените гори са съсредоточени в североизточните и югозападните райони. Във връзка със защитата на околната среда и икономическото развитие в страната са изкуствено създадени множество лесозащитни зони, почво- и водозащитни гори, залесени са речни вододели. Така в момента Китай разполага с най-голямата площ залесени гори в света. По запаси на бамбукови гори Китай е на трето място в света.

Пасбищата в Китай заемат обширна площ – около една четвърт от територията. Има 4 големи животновъдни района – вътрешномонголски, синдзянски, цинхайски и тибетски. Върху степите, простиращи се от североизток и югозапад на разстояние от над 3 хил. км, функционират многобройни животновъдни бази. Те произвеждат големи количества месо, мляко, вълна, кожи, съставящи над 30 % от общата продукция на селското стопанство. Китай има голяма крайбрежна ивица. Рибовъдните бази в плитчините заемат площ от 1 млн. 500 хил. кв. км, или четвърт от световните. Множество реки и сладководни езера също създават благоприятни условия за развитие на селското стопанство. От 1990 г. насам Китай неизменно заема една от първите места по производство на аквапродукти, с приблизително една шеста част от общия обем в световен мащаб. От 90-те години на миналия век насам Китай заема първо място в света по произвидство на зърно, месо, памук, фъстъци, рапица, плодове, тютюн; второ – по производство на чай и вълна; и трето или четвърто – по добив на соя, захарна тръстика и юта.

В резултат от присъединяване на Китай към СТО част от селскостопанската продукция се насочва към външните пазари, а част от търсенето се ориентира към внос. Така сега цените на пшеницата в Китай са по-високи от тези на световните пазари, затова се очаква увеличение на вноса. Бързото развитие на китайското животновъдство засилва търсенето на зърнените фуражи, като например царевицата. От друга страна, Китай има ниска себестойност на продукцията на ориз, като при това е най-големият му производител в света. Китайското животновъдство (с изключение на говедовъдството и месното птицевъдство) притежава известна международна конкурентноспособност. Това се дължи както на ниската себестойност на продукцията, така и на специфичните потребителски навици на китайското население. Например, китайците предпочитат свинското, местните породи птици, чийто внос е незначителен. Обемът на производството на краве мляко в страната е традиционо малък, себестойността му е висока, затова се очаква вносът и потреблението на млечни продукти да се повишат. Производството на селскостопански култури е само една от сферите на селската икономика. Друга област са индустриалните предприятия в малките градове и общини, занимаващи се с промишлено производство, търговия, транспорт. Субекти на бизнеса им са селяни и колктивни селскостопански организации. През 2002 г. в страната има нас 21 млн. подобни предприятия, в които са били заети на 130 млн. трудоспособни селяни. Особено успешно в тях се произвеждат изделия на леката промишленост, отличаващи се с ниски цени и повишаващо се качество. Тези предприятия имат огромен принос в развитието на националния пазар и селото. Сега мащабът на произвидството на неаграрните отрасли в селото далеч е надминал селскостопанското производство. Мнозинството от селяните на повишили своя доход благодарение на разширяването на неаграрните отрасли. Трудоспособното население на селата участва, наред със селскостопанските, и в сезонните неаграрни дейности. След като са отработили първата половина от годината в предприятията, през втората половина те се връщат към обработката на земите си.