Земеделие плюс 269/2015

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

9–10 (269) / 2015

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

ВИНАГИ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ НА ОРИГИНАЛА СЕРИЯ QUADTRAC®

Case IH представи предимствата за земеделието от използването на четирите вериги още през 1997 г., като и до днес не спира да усъвършенства тази технология. Тракторът от легендарната серия Quadtrac® е с четири независими вериги с ексклузивен дизайн. Този щадящ почвата дизайн осигурява по-добро сцепление, отлична флотация, намалено уплътняване и висок комфорт. Ако търсите максимална производителност дори и в най-тежките условия, ви предлагаме тестваните и доказани през годините верижни технологии на Case IH. Уверете се сами при вашия местен дилър на Case IH - Тайтън Машинъри България.

MACHINE OF THE YEAR 2014

070013504

www.titanmachinery.bg

www.agriacad.bg

Съдържание ПОЗИЦИЯ Устройство на земеделските територии. . . . . . . . . . . 2 ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ Твърда пшеница сорт Прогрес – продуктивност при третиране с натурални органични продукти. . . . . 6 Студо- и зимоустойчивост на хибриди маслодайна рапица. Възможности за презасяване на измръзнали посеви. . . . . . . . . . . . . 8 Технология за отглеждане на тютюнев разсад във водни лехи (флоат система) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13 Макроелементи при тютюна – недостиг и излишък. . . 16 Листни и стъблени болести при соята. . . . . . . . . . . 19 Ефекти от третиране с нови регулатори на растежа върху някои показатели на зърното при фуражен грах . . 23 ОВОЩАРСТВО Селекция на кайсия за устойчивост към вируса на шарката. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27 ХРАНИ Хляб и бисквити от еднозърнест лимец. . . . . . . . . . 29 БИБЛИОТЕКА Tехнология за производство на соя – втора част . . . 33 SOMMET DE L’ELEVAGE 2015 Един нов поглед към проблемите . . . . . . . . . . . . . 45 МАШИНИ На изложението БАТА Агро Есен 2015 – силно представяне на Тайтън Машинъри . . . . . . . . . 46

НОВИНИ ОТ МЗХ

България е домакин на едно от най-престижните винени събития в света Осмото издание на едно от най-престижните винени събития в Света – Digital Wine Communication Conference 2015 (DWCC 2015), се проведе в периода 23 – 25 октомври 2015 г., в град Пловдив. DWCC e единственото международно събитие, посветено на дигиталния маркетинг и онлайн комуникации на виното, като предоставя трибуна на световната винена общност да адресира посланията си. Тази година на фокус е българското вино и България! Над 300 винени блогъри, журналисти, търговци, винени професионалисти от най-висок ранг го посетиха.

DWCC привлече вниманието на всички най-влиятелни личности във винената индустрия от световен мащаб към българското вино и родните винопроизводители. Събитието се провежда ежегодно, в различни винени региони по Света като Италия, Испания, Португалия, Швейцария, Турция, Австрия и други. Събитието помага да се създаде международна мрежа от винени комуникатори; да се насърчи придобиването на умения и информация, както и да служи за обмен на опит в динамичния свят на виното и свързания с него туризъм. Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: доц. д-р Т. Колев, GSM 0882 966 459 Редактор: П. Пеков PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Aкад. Ат. Атанасов, проф. д-р Ив. Трънков, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

9–10 (269) / 2015

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

1

ПОЗИЦИЯ

Устройство на земеделските територии Ана Стоева Университет по архитектура, строителство и геодезия Селското стопанство е важен и определящ фактор, както за икономиката на страната, така и за човешкото съществуване. Нашата страна има благоприятни природни условия за неговото развитие. Поземлената реформа от 90те години на миналия век имаше задача да възстанови собствеността върху земеделските земи. Резултатът от нея е:  Дребна собственост и голям брой имоти на собствениците (таблици №1 и №2).  Съсобственост, която затруднява управлението на имотите.  Разпокъсаност на имотите на собствениците. Обикновено имотите на един собственик са на 4-5, а някъде и над 15 места.  Непрекъсната тенденция на намаляване размера на земеделските имоти в следствие на делбите, поради съществуващата съсобственост (табл. №1).  Създаването на условия за отделяне на собствеността от ползването на земеделската земя. Това дава възможност за аренда и наемане на земеделска земя. Данните показват, че се наблюдава положителна тенден-

ция на темпа на намаление на земите за селско стопанство за периода 2005 -2011 г. (намаление с 99 414 ха) в сравненение с периода 1998 -2005 г. (намаление 198 089,3 ха). Основната причина за него е преминаването на земеделски земи към други видове територии – урбанизирани, горски, защитени. Неблагоприятно е, че средната площ на един имот непрекъснато намалява (за периода 1998 - 2005 г. от 0,652 на 0,608 ха или с 6,7%.) вследствие от извършените делби, поради съществуващата съсобственост на имотите. Тази тенденция се наблюдава и при средния размер на имоти по начин на трайно ползване (табл. №2). Изключение са овощните градини и лозята, при които се наблюдава незначително увеличение. Дребната собственост и мал-

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (269) / 2015

Таблица 1.Брой и среден размер на земеделските имоти

2

Година 1998 2005 2006 2007 2008 2011

Селско стопанство, ха 6 678 186,0 6 480 096,7 6 475 103,6 6 471 088,4 6 463 955,3 6 423 475,5

Брой имоти 10 10 10 10 10 10

242 268 331 372 431 554

616 871 164 708 150 569

Средна площ на имот, ха 0,652 0,631 0,627 0,624 0,620 0,608

кият размер на земеделските имоти доведе до редица проблеми в аграрния сектор, които и до днес не са намерили своето решение. Състоянието на селските райони в момента не е добро, тъй като съществува голяма неравнопоставеност между селото и града - висока безработица в селата, силно разрушена селската техническа инфраструктура, липса на инвестиции в селското стопанство, хаотична промяна на предназначението на земеделските земи, намаление на размера на използваните земеделски земи в резултат на изоставяне на обработваеми земи, затрудняване на прилагането на съвременни технологии и техника, развитие на деградационните процеси, монокултурно отглеждане на селскостопанските култури, неясна собственост и граници на поземлени имоти, разрушаване на напоителните и отводнителни системи. Новите организационни форми в нашата страна, които осъществяват селскостопанската дейност, се изграждат на основата на частната собственост и много често имат временен характер. Съществуват дребни фамилни стопанства за самозадоволяване и едри, под фор-

Таблица 2. Брой и среден размер на имотите по начин на трайно ползване Начин 2005 2008 2011 на трайно Брой на Площ, Среден размер Брой на Площ, Среден размер Брой на Площ, Среден размер ползване имотите ха на имот, ха имотите ха на имот, ха имотите ха на имот, ха Ниви 6 467 099 4 197 103 0,649 6 555 732 4 188 624 0,639 6 593 745 4 166 272 0,632 Оризища 21 111 18 535 0,879 21 636 18 468 0,854 22 063 18 366 0,832 Оранжерии 584 1 329 2,276 597 1 260 2,110 583 1 173 2,012 Овощна градина 269 340 86 633 0,322 274 899 90 120 0,328 280 188 92 612 0,330 Лозя 606 855 128 313 0,211 617 379 134 700 0,218 632 839 134 548 0,213 Други трайни 119 370 74 761 0,626 122 152 74 486 127 270 73 401 0,577 насаждения Разсадник 444 1 355 3,052 436 1 125 2,580 409 901 2,203 Ливада 997 268 314 226 0,315 1 012 542 314 051 0,310 1 009 391 310 514 0,308 Обработв. земи 8 482 071 4 822 256 0,568 8 605 373 4 822 836 0,560 8 666 488 4 797 786 0,554

Източник: МЗХ Таблица 3. Брой и размер на стопанствата България Чехия Естония 2003 2010 2003 2010 2003 2010 Площ, ха Брой на Отн. Брой на Отн. Брой на Отн. Брой на Отн. Брой на Отн. Брой на Отн. стопанствата дял,% стопанствата дял,% стопанствата дял,% стопанствата дял,% стопанствата дял,% стопанствата дял,% 2 602450 90,5 308110 83,2 18900 41,3 2270 9,9 7580 20,6 2360 12,0 2-5 41860 8,3 30390 8,2 7690 16,8 1260 5,5 11160 30,3 4250 21,7 5.10 9720 1,5 10730 2,9 4870 10,5 4180 18,3 7260 19,7 4070 20,8 10-20 3980 0,6 6820 1,8 4270 9,3 3950 17,3 5350 14,5 3470 17,7 20-30 1260 0,2 2950 0,8 2020 4,4 2060 9,0 1890 5,1 1480 7,5 30-50 1190 0,2 3060 0,8 1860 4,1 2310 10,1 1480 4,0 1170 6,0 50-100 1220 0,2 2930 0,8 2040 4,5 2420 10,6 1050 2,8 1090 5,6 100 3880 0,6 5490 1,5 4160 9,1 4420 19,3 1090 3,0 1720 8,8 Източник: Agriculture of ЕU and the Member States - Statistical factsheets 2015

мата на кооперативи, арендни стопанства, сдружения и други. Броят на земеделските стопанства в нашата страна е показан в таблица №3. Преобладават предимно малките стопанства, а тези над 100 ха са незначителен брой – 5490. Темповете на уедряване на земеделските стопанства в България обаче са много бавни в сравнение с другите страни в Европейския съюз, поради посочените по-горе причини. През 2010 г. относителният дял на стопанствата над 100 ха в България са 1,5%, в Чехия – 19,3 %, в Естония – 8,8 %. Производителите извършиха комасация на земеделските имоти по ползване, но тя също е с временен характер – до момента, в който те ползват земята. Комасацията по ползване играе положителна роля за развитие на конкурентосопособно и модерно земеделие, получаване на субсидии от Европей-

ската комисия и други, но не решава трайно въпросите на устройството на земеделските територии. В Националната програма за развитие на България 2020, приоритет 4 е „Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси за селското стопанство“. Той е насочен към подобряване на ефективността и повишаване на конкурентоспособността на българското селско стопанство. Част от областите на въздействие, свързани с реализацията на приоритета, са: – Процесът на консолидиране на земеделските земи (комасация) по собственост. Заложено е държавата да участва в процеса на комасация не само чрез предоставяне на техническа и експертна помощ, както е за-

писано в Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, но и с финансова подкрепа, което стимулира развитието на процеса на комасация.

– Възстановяване и модернизиране на хидромелиоративната инфраструктура. Ще се създаде и приложи ефективно правната и институционална рамка в областта на хидромелиорациите, като държавата ще осигури от своя страна необходимата част от инвестициите.

– Насърчаване на равномерното развитие на отделните направления в растениевъдния сектор. Усилията ще се насочат към насърчаване на интензивни производства – зеленчукопроизводство, лозарство, производство на плодове.

– Насърчаване на инвестиции в материални и нематериални активи. Ще се стимулира инвестиционния процес чрез подкрепа, обхващаща материални

3

и/или нематериални инвестиции.

– Внедряване на иновативни и екологосъобразни решения и практики в земеделското производство. Политиката ще бъде насочена към укрепването ролята на аграрната наука, насърчаване на трансфера на знания и подпомагането на изследователски и иновативни проекти. Ще бъде насърчавано по-директното сътрудничество между сектора и научната общност.

– Устойчиво използване и управление на природните ресурси. Очертаните проблеми в аграрния сектор и приоритетите за развитие на селското стопанство заложени в Програмата за развитие на България 2020 поставят въпроса за устройството на земеделските територии, тъй като то създава териториалните условия за: рационално използване на земята; правилна организация на производствените процеси; повишаване на почвеното плодородие; ефективно използване на техниката при отчитане на природните и икономическите условия, изискванията на специализацията на селскостопанското производство. Съвременното устройство на земеделските територии има широк спектър от цели:  да се създадат условия за развитие на модерно земеделие;  да се комасират земеделските имоти на собствениците;  да се благоустрои поземлената собственост като се изградят пътища, напоителни и отводнителни системи, извършат се корекции на реките и други;  да се рационализира стопанисването на земеделската земя на отделните собственици и ползватели;  да се осигури стопанска свобода на собствениците и ползвателите – свободно ползване на земеделските земи, както намират за добре, без да зависят от съседа;

4

 да се създадат условия за прилагане на съвременни технологии на производство в селското стопанство;  да се икономисва време на земеделеца, което той е принуден да изразходва непроизводително за предвижване от един имот до друг;  да се усъвършенства аграрната структура и повиши дохода от земята;  да се осигурят условия за многоцелево използване на селските територии;  да се опази природната среда;  да се възроди селското заселване. Устройството на територията е изключително важен и сложен процес, тъй като от една страна то трябва да отговори на нуждите на цялото ни общество, а от друга – да задоволи потребностите на отделните субекти – носители на правото на собственост и на другите вещни права. За да се пристъпи към устройство на земеделските територии трябва да се дадат отговори на редица въпроси: Първо, комплексното развитие на селските райони. По какво се различава комплексното развитие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. То използва комплексния подход за устройство на всички видове територии – урбанизирани, земеделски, горски, нарушени и защитени в селските райони. Заинтересовани страни за неговото прилагане са всички държавни и местни ведомства. Това прави реализацията му реална. Съгласуват се националните и местните приоритети. В Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. са включени мерки, насочени към селското стопанство. Комплексното развитие на селските райони разглежда: – Организационни въпроси: какви задачи се изпълняват на различните нива на управление

(държавно, областно, общинско, населено място) и как ще се осъществява процесът, предполагащ широко участие на местното население и приемане на инициативата от долу.

– Финансови въпроси: как се осигуряват средства, необходими за реализация на различни програми.

– Правни въпроси: на каква правна основа се извършва разработването и реализацията на програмите, строителството на инфраструктурни обекти, комасацията и други.

– Въпроси за създаване на потенциала: как може участниците на всяко равнище и във всички сектори да приложат знания и опит, необходими им за изпълнение на задълженията.

– Въпроси на международното сътрудничество: как страната и участниците в реализацията на програмите могат да получат достъп до технически и финансови ресурси. Второ, оптималният размер на земеделските стопанства в зависимост от специализацията. Има изразено становище, че “ добро решение за земеделието е, ако по-голямата част от площите са съсредоточени в средни по размер (например 250-300 дка за Южна България и 500-600 дка за Северна България) стопанства” (Бъчварова С. и кол., 2077). Този размер трябва да се докаже, че прави селскостопанското производство в нашата страна конкурентоспособно. Необходимо е да се изследва размерът на стопанствата и даде научен отговор за него в зависимост от специализацията. Трето, инвестициите в земеделските земи. Посочи се, че стопанствата имат временен характер, защото използват арендувана земя, а не собствена. Резултатите от инвестиционния процес се получават в дългосрочен план. Инвеститорът трябва да ползва имота дълго време, за да получи бъдещи-

те доходи, които да възстановят инвестицията. Как ще се осигури ползване на земеделската земя за дълъг период или как ще се възстанови инвестицията? Освен това няма потенциални, предприемчиви инвеститори, които да изразходват време, енергия и пари, ако те знаят, че качеството на техния живот ще бъде неудовлетворително местното училище не осигурява деца с прилично образование, няма медицинско обслужване, няма рекреационни зони, където може да почива в почивните дни, карат по пътища, които са опасни и често има проблеми с електричеството и няма да могат да се възползват от бъдещите ползи от инвестициите. Трябва да се подобрят условията за живот в селските райони. Това става чрез комплексно развитие на селските райони и още веднъж се подчертава необходимостта от разработването на стратегия за тях. Четвърто, размерите на полетата на сеитбообращенията. Ротацията на културите е найстарият и прост метод за защита на почвите. Тя следва стриктен логически ред, така че културите, виреещи днес, да осигурят хранителни вещества за следващите посеви. Според експерти друго значително предимство на ротацията на културите е, че тя предотвратява разнасянето на заболяванията, лесно се разрешава и проблема с някои вредители. Селскостопанската техника се развива и се създава нова, която има нови изисквания за работна дължина и ширина, при които се използва ефективно и се създават условия за правилна организация на производствените процеси. Пето, възстановяването на хидромелиоративните системи. То е свързано с допълнителни въпроси за: – собствеността на хидромелиоративната система – държавна, общинска или смесена с участие на държавата, общината и гражданите;

– собствеността на земеделските земи, върху които ще се изграждат каналите и другите мелиоративни съоръжения – на държавата, на общината, частна и др. или на всички собственици; – отчуждаването на земеделски имоти; – начинът на разпределение и ползване на водата от отделните стопани. Шесто, уедряването на собствеността върху земеделските земи. Раздробеността на земеделските имоти налага да се извърши тяхната комасация. Както се посочи, собствеността също е дребна и преди комасацията е необходимо нейното уедряване. Пазарът на земеделски имоти изпълнява своята роля в тази посока и се появиха първите едри собственици, които притежават по стотици хиляди декари. Ако се разчита само на пазара за уедряването на собствеността е необходим дълъг период от време. Ето защо държавата трябва да разработи програма от действия (санкции, данъчна система, кредитиране и др.), за да съдейства в тази посока. Седмо, нормативните документи. Устройството на територията трябва да се извършва при регламентирани правила и норми. Последните норми са от 1991 г., които са свързани с възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Понастоящем се правят промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за неговото прилагане, които решават наболели проблеми. Работата „на парче“ дава временни решения. Необходимо е разработването на закон за устройството на земеделските територии, допълнителни нормативни документи, методически указания и норми за устройство на земеделските територии, за да може то да се извършва по общи правила и нормативи в цялата страна. Осмо, опазването на при-

родната среда. В резултат на широкомащабното възстановяване на собствеността бяха разрушени полски пътища, нарушен водооттока, унищожени полезащитните пояси и други елементи на ландшафта. Деградация на природата с времето се усилва вследствие на отсичане на ценни дървесни видове, неправилната обработка на почвата и неспособността да се поддържа баланс на хранителните вещества в повърхностния слой на почвата. Неадекватна е борбата с ерозията или тя отсъства. Резултатът е влошаване на качествата на почвите или тяхното унищожаване. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Важните структурни изменения в системата на селското стопанство може ефективно да се осъществят, ако устройството на земеделските територии е елемент на комплексното селско развитие. То води до подобряване на условията за развитие на селскостопанското производство. Има възможност да преобразува фермите с голям брой имоти в такива с по-малък брой имоти, да увеличи площите на едрите стопанства и ги организира с по-добра форма, за да станат конкурентоспособни, да подобри структурата на земеползването, да съдейства за приложение на нова агротехника, която повишива ефективността на производство, да стимулира по-ефективно управление на природните ресурси. Размерът и формата на участъците могат да предизвикат или предотвратят деградацията на почвата. Крайни резултати от съвременното устройство на земеделските територии са устойчиво икономическо развитие на селските райони и опазване на природните ресурси; за да бъдат постигнати е необходимо да се работи по решаването на посочените въпроси.

5

ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ

Твърда пшеница сорт Прогрес – продуктивност и третиране с натурални органични продукти

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (269) / 2015

Доц. д-р Танко Колев Аграрен университет, Пловдив доц. д-р Илияна Петрова Институт по криобиология и хранителни технологии, София гл. ас. д-р Живко Тодоров, гл. ас. д-р Любка Колева Аграрен университет, Пловдив

6

С приемането на България в Европейския съюз настъпи подем в производството на твърда пшеница. Засетите с твърда пшеница у нас през последните години площи се увеличават до 180 000 дка , а реколтираният добив от декар е по-нисък от 15 % до 25 % в сравнение с обикновената пшеница. Положителното влияние от използването на биологично активни вещества за повишаване на продуктивните възможности при редица зърнено-житни култури е доказано в опити, изведени в чужбина (Petr, J. 2005; Wolber, D.; E. Seemann.

2006) и у нас (Делибалтова и др., 2009; Колев и др., 2011). В научната литература са изнесени данни за препарати, които повишават устойчивостта на растенията към различни стресови фактори, като високи и ниски температури (Делчев и др, 2001; 2011).

При настоящето изследване си поставихме за цел да установим влиянието на нови натурални органични продукти върху продуктивността на твърдата пшеница.

В Учебно-експерименталната и внедрителска база на катедра Растениевъдство при Аграрен университет - Пловдив беше изведен полски опит през периода 2009–2012 г., в който е проучено влиянието на следните натурални органични продукти: X-80 (800 мл/хa); T-100 (2500 мл/хa); H-40 (300 мл/хa и 500 мл/хa); XH-100 (1000 мл/хa и 1200 мл/хa); TH-140 (2500 мл/х и 2800 мл/хa) върху продуктивността на твърдата пшеница сорт Прогрес. Имаше и нетретирана контрола. Третирането се извършваше във фаза братене. Опитът е залаган след предшественик слънчоглед. Сеитбата на твърдата пшеница е извършена в оптималния срок - от 20.10 до 05.11. със сеитбена норма 450 кълняеми семена/м2 и минерално торене със 120 кг/хa азот и 80 кг/хa фосфор, като преди сеитбата внасяхме цялото количество фосфорен тор и 1/3 от азотния, а рано напролет като под-

хранване - останалата част от азотния тор. Спазвани са всички звена от утвърдената технология за отглеждане на твърдата пшеница. Отчитани бяха структурните елементи на продуктивността: брой класчета в клас, брой зърна в клас, маса на зърната в клас и добив на зърно. Получените стойности са обработвани математически по метода на дисперсионния анализ. Количеството на валежите през вегетационния преиод на твърдата пшеница беше както следва: 2009/2010 г. – 458,1 мм, 2010/2011 г. – 388,5 мм и 2011/2012 г. – 517,4 мм при 419,0 мм за тридесетгодишен период. През трите изследвани години благоприятна за растежа и развитието на Фиг. 1. Структурни елементи на добива (2010 – 2011)

Taблица 1. Добив на зърно, т/хa

Варианти 1. X-80 (800 мл/хa) 2. T-100 (2500 мл/хa) 3. H-40 (300 мл/хa) 4. H-40 (500 мл/ххa) 5. XH-100 (1000 мл/хa) 6. XH-100 (1200 мл/хa) 7. TH-140 (2500 мл/хa) 8. TH-140 (2800 мл/хa) 9. контрола GD 5 %

2010 т/хa 3,67 3,64 3,69 3,71 3,90 3,83 3,72 3,77 3,56 0,24

твърдата пшеница с добро разпределение на валежите беше реколтната 2011 г. Тогава се получиха и най-високи добиви на зърно от всички варианти. Неблагоприятна за развитието на растенията беше третата 2011/2012 г. поради засушаването през месеците март и април, когато се залагат структурните елементи на добива. Във фаза цъфтеж същата година беше наблюдавано ненормално опрашване на цветчетата в резултат на обилните валежи в размер от 160,8 мм през месец май. Реколтната 2010 година заема междинно място в сравнение с другите години на изследвания период. Поради еднопосочност на данните през тригодишния период на изследване на фигура 1 са представени получените средни стойности на измерваните биометрични показатели. Изпитваните натурални органични продукти са повлияли положително за повишаване на стойностите на отчетените структурни елементи на добива брой класчета, брой зърна и маса на зърната в клас. Най-голям брой класчета, брой зърна и маса на зърната в клас се получиха при варианта третиран с органичния продукт XH-100 в доза 1000 мл/хa съответно с 2,4 бр.; 5,7 бр. и 0,2 г повече от нетретираната контрола. На второ място се нарежда вариантът пръскан със същия препарат, но в доза 1200 мл/хa. Най-ниско е повишението на стойностите на структурните елементи на добива под въздействието на изпитвания органичен продукт Т-100 в доза 2500 мл/хa, при който се формираха с 0,5 бр. класчета, 1,6 бр. зърна и с 0,03 г маса на зърната в класа повече от контролата, което е математически недоказано увеличение. На таблица 1 са изнесени данните за получения добив по години и средно за периода. Найзначително е повишението на продуктивността на твърдата пшеница сорт Прогрес при варианта третиран във фаза братене с органичния продукт

2011 т/хa 4,02 3,98 4,03 4,11 4,37 4,30 4,12 4,19 3,91 0,28

2012 т/хa 3,22 3,20 3,26 3,28 3,48 3,43 3,32 3,35 3,10 0,26

Средно т/хa 3,64 3,61 3,66 3,70 3,92 3,85 3,72 3,77 3,52

% 103,4 102,6 104,0 105,1 111,4 109,4 105,7 107,1 100,0

XH-100 (1000 мл/хa). По години увеличението на добива на зърно при този вариант е от 340 кг/хa през 2010 г. до 460 кг/хa през 2011 г. или средно за тригодишния период на изследване с 400 кг/ хa (11,4 %) повече от нетретираната контрола. Следват вариантите пръскани с XH-100 (1200 мл/ хa) средно за периода на изследване с 330 кг/ хa (9,4 %); TH-140 (2800 мл/хa) с 250 кг/хa (7,1 %); TH-140 (2500 мл/хa) с 200 кг/хa (5,7 %); H-40 (500 мл/хa) с 180 кг/хa (5.1 %); H-40 (300 мл/хa) с 140 кг/хa (4,0 %); X-80 (800 мл/хa) с 120 кг/хa (3,4 %) и Т-100 (2500 мл/хa) с 90 кг/хa в повече от контролата. Продуктивността на твърдата пшеница сорт Прогрес е в резултат на положителното въздействие на изпитваните натурални органични продукти върху структурните елементи на добива. По отношение на климатичните особености на годините, през които беше проведен опита, найвисоки добиви от всички варианти се получиха през реколтната 2011 г. която беше благоприятна за растежа и развитието на твърдата пшеница. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Изпитаните натурални органични продукти са повлияли положително върху продуктивността на твърдата пшеница сорт Прогрес. Най-висок добив на зърно от твърдата пшеница сорт Прогрес се получава при варианта третиран във фаза братене с органичния продукт XH-100 (1000 мл/хa), при който увеличението на продуктивността средно за тригодишния период на изследване е с 400 кг/хa (11,4 %) повече от нетретираната контрола. Новите натурални органични продукти са съдействали за повишаване стойностите на структурните елементи на добива като: брой класчета, брой зърна и маса на зърното на едно растение.

7

Студо- и зимоустойчивост на хибриди маслодайна рапица

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (269) / 2015

Доц. д-р Грози Делчев Тракийски университет, Аграрен факултет, Стара Загора

8

През последните години маслодайната рапица значително увеличи площите си и се превърна в четвъртата по площи култура в страната, отстъпваща само на пшеницата, слънчогледа и царевицата. Проблемите при борбата с кръстоцветните плевели като полски синап, дива ряпа, здравец, овчарска торбичка и със самосевките от кориандър и бял трън наложиха внедряването на технологията Клиърфилд при зимната маслодайна рапица. За да се отговори на изискванията на пазара, бяха създадени хибриди от продуктовата линия Максимус. При тези рапични хибриди отпада необходимостта от употребата на растежни регулатори. Големият брой рапични хибриди се характеризират с различна зимоустойчивост и при неблагоприятни метеорологични условия от някои хибриди се получават ниски добиви. В статията представяме резултатите от проучване на студо- и зимоустойчивостта на конвенционални, Клиърфилд и Максимус хибриди зимна маслодайна рапица и възможностите за презасяване на измръзнали посеви с пролетна рапица, твърда пшеница, маслодаен слънчоглед, царевица за зърно и сорго за зърно. Изпитани са 8 хибрида зимна маслодайна рапица: 2 клиърфилд хибрида – PT200CL и Сънсет; 1 клиърфилд максимус хибрид – PX100CL; 4 конвенционални хибрида – PT205, Рохан, Ексагон и Нелсън и 1 конвенционален максимус хибрид – PR44D06. Върху площ с измръзнала рапица напролет бяха засяти и изпитани: 2 конвенционални хибрида пролетна маслодайна рапица – Жура и Уилямс; 1 сорт твърда пшеница – Елбрус; 3 хибрида маслодаен слънчоглед: 1 конвенционален хибрид – Арена, 1 клиърфилд хибрид – Алего и 1 експрес сън хибрид – P64LE20; 2 хибрида царевица за зърно: 1 конвенционален хладоустойчив хибрид – Новатоп и 1 дуо систем хибрид – Блазон дуо; 1 хибрид сорго за зърно – Ализе. Същите варианти бяха засети и на площи с традиционните за всяка от тези култури обработки на почвата.

Борбата с плевелите при рапичните клиърфилд хибриди PT200CL, Сънсет и PX100CL е изведена по технологията Клиърфилд с хербицида Клеранда (метазахлор + имазамокс) в доза 2 л/хa. Борбата с плевелите при конвенционалните хибриди PT205, Рохан, Ексагон, Нелсън и PR44D06 е изведена с новия вегетационен хербицид Салса (етаметсулфурон-метил) в доза 20 г/ хa, като резервоарна смес с хербицида Пантера (квизалофоп-П-тефурил) в доза 800 мл/хa. Тези три хербицида са внесени през фаза 4-ти - 6-ти лист на зимната рапица. През първите две години на проучването те бяха внесени наесен, а през 2013 г. - напролет, поради голямото закъснение в развитието на рапицата. Хибридите пролетна рапица Жура и Уилямс са третирани с хербицида Бутизан макс (метазахлор + квинмерак + диметенамид) в доза 2,5 л/хa в периода след сеитба преди поникване (ССПП). Борбата с плевелите при твърдата пшеница е изведена с хербицидите Палас (пироксулам) в доза 250 г/хa и Дерби супер (флорасулам + аминопиралид) в доза 25 г/хa, внесени като резервоарна смес през фаза братене на твърдата пшеница.

Таблица 1. Добив на семе от зимни и пролетни хибриди маслодайна рапица Хибриди

2010 г. кг/хa

2011 г. %

кг/хa

2012 г. %

средно

кг/хa

%

кг/хa

%

Клиърфилд хибриди PT200CL - St. (40-45 раст./м2)

4428

100

3563

100

2475

100

3489

100

Сънсет (40-45 раст./м2)

4529

102,3

3682

103,3

2527

102,1

3579

102,6

2374

95,9

3424

98,1

Клиърфилд Максимус хибрид PX100CL (40-45 раст./м2)

4329

97,8

3506

98,4

Конвенционални хибриди PT205 (40-45 раст./м2)

4207

95,0

3556

99,8

2485

100,4

3433

98,4

Рохан (40-45 раст./м2)

4335

97,9

3527

99,0

2515

101,6

3472

99,5

Ексагон (15-20 раст./м2)

3764

85,0

2672

75,0

1757

71,0

2687

77,0

Нелсън (15-20 раст./м2)

4184

94,5

2619

73,5

1715

69,3

2760

79,1

2337

94,3

3400

97,2

Конвенционален Максимус хибрид PR44D06 (40-45 раст./м2)

4362

98,5

3520

98,8

Пролетни хибриди Жура (70-80 раст./м2)

3188

72,0

2077

58,3

1660

67,1

2296

65,8

Уилямс (70-80 раст./м2)

3104

70,1

2020

56,7

1644

66,4

2247

64,4

LSD 0,5

230

5,2

242

6,8

176

7,1

LSD 0,1

345

7,8

292

8,2

218

8,8

LSD 0,01

421

9,5

349

9,8

265

10,7

Борбата с плевелите при слънчогледа е изведена: по конвенционалната технология с хербицидите Пеликан (дифлуфеникан) в доза 250 мл/ хa, внесен след сеитба - преди поникване на слънчогледа и Рафт (оксадиаржил) в доза 800 мл/ хa, внесен през фаза 3 – 4-та двойка същински листа на слънчогледа; по технологията Клиърфилд с хербицидите Пулсар (имазамокс) в доза 1,2 л/хa и Стомп (пендиметалин) в доза 2,3 л/хa, внесени като резервоарна смес през фаза 3-та – 4-та двойка същински листа на слънчогледа; по технологията Експрес сън с хербицидите Експрес (трибенуран-метил) в доза 40 г/хa и Стратос ултра (циклоксидим) в доза 2 л/хa, внесени като резервоарна смес през същата фаза (3 - 4 двойка същински листа на слънчогледа). Борбата с плевелите при царевицата е изведена: по конвенционалната технология с хербицида Елумис (никосулфурон + мезотрион) доза 2 л/ хa, внесен през фаза 4 – 8-ми лист на цареви-

цата; по технологията Дуо систем с хербицидите Стратос ултра (циклоксидим) в доза 2 л/хa и Арат (тритосулфурон + дикамба) в доза 200 г/ хa внесени като резервоарна смес през фаза 4 – 8-ми лист на царевицата. Борбата с плевелите при соргото е изведена по технологията Консеп с хербицидите Дуал голд (S-метолахлор) в доза 1,5 л/хa, внесен след сеитба - преди поникване на соргото и Уидмастер (2,4-Д + дикамба) в доза 1,2 л/хa, внесен през фаза 3 - 7-и лист на соргото. Поради слабата си прилепимост хербицидите Клеранда, Пулсар и Арат са внасяни съвместно с прилепителя Деш – 500 мл/хa, хербицидите Салса и Експрес – с прилепителя Тренд – 0,1 %., а хербицида Палас – с прилепителя Дасойл - 500 мл/хa. Метеорологичните условия през трите реколтни години бяха коренно различни и сравнително неблагоприятни за развитието на маслодайната

9

Таблица 2. Добив на зърно и семе от твърда пшеница, маслодаен слънчоглед, царевица за зърно и сорго за зърно 2010 г.

Сортове / Хибриди

кг/хa

2011 г. %

кг/хa

2012 г. %

кг/хa

средно %

кг/хa

%

Твърда пшеница – Конвенционална технология Елбрус (пролетна сеитба след рапица)

3596

67,9

3939

72,5

3127

63,9

3547

68,1

Елбрус (нормална есенна сеитба)

5296

100

5433

100

4894

100

5208

100

Слънчоглед – Конвенционална технология Арена (сеитба след рапица)

2540

94,0

2107

92,8

2104

89,8

2248

92,2

Арена (нормална сеитба)

2702

100

2270

100

2343

100

2438

100

Слънчоглед – Технология Клиърфилд Алего (сеитба след рапица)

2834

97,5

2175

94,1

2256

92,5

2413

94,7

Алего (нормална сеитба)

2896

100

2311

100

2439

100

2548

100

Слънчоглед – Технология Експрес сън P64LE20 (сеитба след рапица)

2891

97,8

2262

96,0

2241

93,0

2462

95,6

P64LE20 (нормална сеитба)

2956

100

2358

100

2410

100

2575

100

Царевица – Конвенционална технология Новатоп (сеитба след рапица)

5423

95,1

4044

91,0

3826

89,3

4416

91,8

Новатоп (нормална сеитба)

5702

100

4444

100

4284

100

4810

100

Царевица – Технология Дуо систем Блазон дуо (сеитба след рапица)

5222

94,0

3870

89,0

3746

88,8

4265

90,6

Блазон дуо (нормална сеитба)

5555

100

4348

100

4218

100

4707

100

Сорго – Технология Консеп

10

Ализе (сеитба след рапица)

5261

99,1

4540

98,7

4234

95,6

4674

97,8

Ализе (нормална сеитба)

5309

100

4600

100

4429

100

4779

100

LSD 0,5

152

161

246

LSD 0,1

244

283

369

LSD 0,01

362

424

500

рапица. От друга страна те бяха добри за проучване зимоустойчивостта на хибридите маслодайна рапица. През първата реколтна година (2009 - 2010 г.) влажната и топла есен на 2009 г. създаде условия за есенно стрелкуване на растенията. Нетретираните с растежен регулатор конвенционални хибриди стрелкуваха, не се закалиха добре и голяма част от растенията измръзнаха през зимата. На тези площи през пролетта бяха засети пролетна рапица, твърда пшеница, слънчоглед, царевица и сорго. Хибридите от продуктовата линия Максимус не бяха третирани с растежен регулатор, но въпреки това те не стрелкуваха и презимуваха успешно. Най-трудно презимуваха хибридите Ексагон и Нелсън. През втората реколтна година (2010 – 2011 г.) краткотрайното понижение на температурите под -10 оС през март доведe до пълно унищожаване на листната маса на растенията, а при хибридите Ексагон и Нелсън и до загиване на цели растения и разреждане на посева. Третата реколтна година (2011 – 2012 г.) бе изключително неблагоприятна. Поради силната суша през лятото и есента поникването закъсня с 40 – 50 дни. Зимната рапица поникна през последните дни на октомври. През вегетацията на рапицата бяха направени някои допълнителни третирания с хербициди, фунгициди, инсектициди, растежни регулатори, листни торове и прилепители за преодоляване на изключително неблагоприятните метеорологични условия през тази реколтна година. През фаза 2 - 4 лист – наесен бе направено допълнително третиране с листния тор Рапсин – 2 л/хa и растежния регулатор Топрекс – 500 мл/хa за ускоряване закаляването на растенията. През фаза 4 - 6 лист - напролет (веднага след трайно подновяване на вегетацията) бе направено стандартното третиране с листния тор Лактофол О – 5 л/хa, фунгицида Фоликур – 1 л/хa и инсектицида Карате зеон – 150 мл/ хa. Борбата с плевелите бе осъществена както и през предходните години през фаза 6 - 8 лист, но напролет. Късно поникналата рапица навлезе в тази фаза през март, а поради силната суша и ниските температури наесен, плевелите поникнаха масово през ранна пролет. През фаза начало на нарастване на стъблото бе направено допълнително подхранване с листния тор Зуум – 3 л/ хa. През фаза начало на цъфтеж бе осъществено стандартното третиране с листния тор Лактофол рапица – 10 л/хa, фунгицида Карамба – 700 мл/хa и инсектицида Вазтак – 200 мл/хa. Поради неедновременното узряване на растенията 10 дни преди жътвата бе направена десикация с тоталния хербицид Валсаглиф – 5 л/хa, комбинирана с прилепителя Флекси – 1 л/хa, за да

се предотврати разпукването на рано узрелите шушулки. Хибридите PT200CL, Сънсет, PX100CL, PT205, Рохан и PR44D06 и през трите години запазват оптималната си гъстота от 40 - 45 раст./м2. Те презимуват на 95 - 100 % въпреки неблагоприятните метеорологични условия през годините на проучването, поради много добрата си студо- и зимоустойчивост и приложените химични третирания. Това гарантира високи добиви на семе (табл. 1). Хибридите Ексагон и Нелсън са с минимално допустимата за рапицата гъстота на посева от 15 - 20 раст./м2 поради измръзването им на около 50 - 60 % и през трите реколтни години. Добивите на семе от зимните хибриди PT200CL, Сънсет, PX100CL, PT205, Рохан и PR44D06 с оптимална гъстота от 40 - 45 раст./м2 са най-високи. Дори през изключително неблагоприятната 2012 г. добивите са в границите от 2374 кг/хa до 2527 кг/хa. Добивите от зимните хибриди Ексагон и Нелсън с минимална гъстота от 15 - 20 раст./м2 са по-ниски с 21 – 23 % спрямо останалите рапични хибриди. Най-голяма е разликата през 2012 г., намалението е с 29 – 31 %. Получените резултати показват, че благодарение на горепосочените агротехнически мероприятия неблагоприятното влияние на метеорологичните условия може да бъде сведено до един приемлив минимум. Тези третирания могат да се прилагат само при рапични хибриди с добра студои зимоустойчивост. Хибриди с ниска зимоустойчивост е невъзможно да бъдат спасени. Те загиват на 100 % и тези площи е необходимо да се презасяват с пролетни култури. Пролетните хибриди рапица Жура и Уилямс бяха засети върху площта на измръзналите на 100 % хибриди зимна рапица, като бяха направени едно предсеитбено култивиране с брануване и две валирания - предсеитбено и следсеитбено. Сеитбата бе направена в края на февруари началото на март, при първа възможност да се работи на полето. Посевът бе с оптималната за пролетната рапица гъстота от 70 - 80 раст./м2. Добивите на семе от пролетните хибриди Жура и Уилямс с оптимална гъстота от 70 - 80 раст./м2 са по-ниски от добивите от зимните хибриди Ексагон и Нелсън с минимална гъстота от 15 - 20 раст./м2. Средно за периода добивите при Жура и Уилямс са съответно 2296 кг/ хa и 2247 кг/хa, при 2687 кг/хa и 2760 кг/хa при Ексагон и Нелсън. Най-малки и математически недоказани са разликите през 2012 г., когато решаващи за добивите от пролетните рапични хибриди се оказаха валежите от 142 л/м2 през месец май, които удължиха цъфтежа и спомогнаха за формирането на по-голям брой шушулки.

11

12

През 2010 г. и 2011 г. разликите между тези две групи рапични хибриди са математически доказани. Тези резултати показват, че е по-добре да се реколтират посеви от зимни хибриди рапица с минимална гъстота до 15 раст./м2, вместо те да се презасяват с пролетни хибриди рапица. Върху площта на измръзнала зимна рапица рано напролет бе засята твърда пшеница сорт Елбрус. Сортът бе засят при първа възможност да се влезе в полето, като бе направено едно предсеитбено култивиране съпроводено с брануване. Добивите на зърно от твърда пшеница при пролетна сеитба след рапица, са по-ниски от тези при нормална есенна сеитба от 27,5 % до 36,1 % (табл. 2). Средно за периода намалението на добива при пролетната сеитба е с 1661 кг/хa спрямо есенната сеитба. По-ниските добиви се дължат главно на по-ниската братимост при пролетната сеитба и по-малкия брой зърна в клас. Вторичното заплевеляване с широколистни плевели също е причина за намалението на добива на зърно. При пролетна сеитба трябва да се използват хербициди с почвено и листно действие. Значителните разлики в добивите на зърно показват, че след разораване на площи с измръзнали рапични хибриди не трябва да се засява пролетна твърда пшеница. На площите с пропаднала рапица бяха засети 3 хибрида маслодаен слънчоглед, от трите технологии за отглеждане – конвенционална, Клиърфилд и Експрес сън. Сеитбата бе извършена в периода 20 – 25 март. Същите три хибрида - съответно Арена, Алего и P64LE20, бяха засети по същото време и на площи с традиционните за слънчогледа обработки на почвата. Устанавено е, че намалението на добива на семе при сеитбата след рапица в сравнение с нормалната сеитба, е математически доказано само при конвенционалния хибрид Арена. Намалението е от 6 % до 10,2 %. При хибридите Алего и P64LE20 намалението на добивите е по-малко и не се доказва математически. То е съответно 2,5 – 7,5 % при Алего и 2,2 – 7 % при P64LE20. Главната причина за тези разлики в добивите са по-големия брой плевели при хибрид Арена. При конвенционалната технология плевелите се контролират потрудно и при нея се разчита в по-голяма степен на дълбоката оран и заораването на плевелните семена на голяма дълбочина. При технологиите Клиърфилд и Експрес сън по-слабото намаление на добивите се дължи само на негативното влияние на плитката оран и уплътнената след рапицата почва. При тези две технологии високата ефикасност на използваните хербициди е причина за добрия контрол на плевелите и при двете сеитби – след рапица и след дълбока оран. Тези

резултати водят до извода, че след разораване на рапични посеви е по-целесъобразно да се засяват имитолерантни или трибенулон-метил толерантни хибриди слънчоглед вместо конвенционални слънчогледови хибриди. Върху площта на измръзналата рапица бяха засети 2 хибрида царевица, от двете технологии за отглеждане – конвенционална и Дуо систем. Хладоустойчивият, конвенционален хибрид Новатоп от типа флинт (твърда царевица) бе засяван в периода 20 – 25 март, едновременно със слънчогледовите хибриди. Циклоксидим толерантния хибрид Блазон дуо от типа конски зъб бе засяван в периода 5 – 10 април. Същите два хибрида - Новатоп и Блазон дуо, бяха засети по същото време и на площи с традиционните за царевицата обработки на почвата. Установено е, че и при двата хибрида намалението на добива на зърно при сеитба след рапица в сравнение с нормалната сеитба е приблизително еднакво. При хибрид Новатоп намалението на добива варира от 4,9 % до 10,7 %, а при Блазон дуо - от 6 % до 11,2 %. При технологията Дуо систем намалението на добива е по-голямо през сухи години като 2012 г., в резултат на по-късната сеитба. При конвенционалната технология намалението на добива е по-голямо през влажни години като 2010 г., поради по-силното заплевеляване. След разораване на рапица, на по-силно заплевелените площи трябва да се засяват циклоксидим толеранти хибриди царевица, а на по-чистите площи – конвенционални царевични хибриди. На площите с пропаднала рапица бе засят и 1 хибрид сорго за зърно от новата технология Консеп за отглеждане на сорго. Сеитбата бе извършена в периода 20 – 25 април. Същият хибрид бе засят по същото време и на площ с традиционните за соргото обработки на почвата. Установено е, че намалението на добива на зърно при сеитба на сорго след рапица в сравнение с нормалната сеитба е математически недоказано. То варира в границите от 0,9 % до 4,4 %. Поради мощната си коренова система соргото е невзискателно към дълбочината на оранта, а по-късният срок на сеитба позволява почвата да се подготви качествено след пропадналата рапица. Предсеитбеното третиране на семената с хербицидния антидот Консеп III дава възможност да се изведе ефикасна борба с плевелите през вегетацията на културата, включително и срещу едногодишните житни плевели. Срещу тези плевели е невъзможно да се води химична борба при конвенционалната технология. Това прави соргото отглеждано по технология Консеп, подходяща култура за сеитба на площи от измръзнала зимна маслодайна рапица.

Технология за отглеждане на тютюнев разсад във водни лехи (флоат система) Проф. д-р Христо Бозуков гл.ас. инж. Йовчо Кочев

ПЛЮС

9–10 (269) / 2015

1. Подравняване на площта, определена за изграждане на оранжериите Площта, предвидена за производство на разсад, се подравнява предварително много добре . За разсаждане на 100 дка тютюн е необходима 1 брой оранжерия тип Пулс 235 с размери - дължина 46,20 м и ширина 7,90 м. Добре е теренът да се подравни общо за всички изграждани оранжерии. Ако това не е възможно, поради значителна денивелация в разполагемия терен, подравняването може да се извърши за всяка оранжерия поотделно.

2. Доставка и монтаж на оранжерия тип Пулс 235 с размери ширина 7,90 м и дължина 46,20 м.

3. Оформяне на водните лехи От особено значение при отглеждането на разсада е правилното изграждане (оформяне) на водните лехи в оранжерията, и по специално при неговото отглеждане, В една оранжерия се оформят общо 4 броя отделни лехи. Всяка отделна леха е с вътрешни размери — дължина 22,20 м и ширина 3,08 м. При тези размери в едно отделение ще се разположат 8 реда по 35 броя табли - или по 280 броя в едно отделение. Общо в една оранжерията се разполагат 1120 табли. Монтаж на преградни стени за оформяне на водните лехи: - Използват се чамови дъски с дебелина не помалка от 2,5 см и височина 18 см. За една оранжерия са необходими общо 210 линейни метра дъски. За предпочитане е дъските да са с дължина 3-4 м.

- Забиват се стоманени колчета от винкел 25x25x4 мм или дървени колчета с дължина 45-50 см. Преградните дъски се закрепват към колчетата с болтове (коларски) с дължина 40 мм М10. Главата на болта е от вътрешната страна на лехата (за да не се къса полаганото след това полиетиленово платно).

4. Подравняване на терена в лехата. След направа на водните лехи се извършва допълнително подравняване на терена. За предпочитане е това подравняване да се извършва с пясък.

5. Полагане (монтаж) на пътища - водещи. Тези пътища се използват за придвижване на машината

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Основни принципи на технологията Технологията е сравнително нова. Развива се последните две десетилетия на миналия век. Най-силно развитие претърпява в САЩ, където площите разсадени с така произведен тютюнев разсад достигат до 90%. Технологията се прилага в Бразилия, Франция, Индия и редица други традиционни производители на едролистни тютюни. Преимуществата на разсада произведен по този метод са много, като най-съществените са – изравненост, запазване целостта на кореновата система, бързо прихващане на полето, по-висок добив. Методът се състои в отглеждането на разсада в специални клетъчни контейнери (табли) от стиропор, пълни със субстрат, състоящ се от смес на различни видове торф с перлит в определени пропорции. В тези контейнери се осъществява сеитбата на гранулираните тютюневи семена. Контейнерите се поставят във вани с хранителен разтвор, които заместват традиционните почвени лехи. При този начин стиропорни табли с растения плават от засяването на семената до разсаждането на полето, при контролирани условия. Целта е производство на здрав, изравнен и качествен тютюнев разсад, позволяващ да се достигне 100% прихващане на полето. У нас в тютюнопроизводството тази технология започва да се прилага след 2000 год. По настоящем все повече производители на едролистен тютюн залагат на тази технология, убедени в предимствата й пред традиционното разсадопроизводство на почвени лехи. Интерес вече има и от страна на производители на ориенталски тютюн. В ИТТИ-Марково се работи и в тази насока. Изграждане на материалната база За производство на тютюнев разсад във водни лехи могат да се изграждат постоянни бетоновотръбни оранжерии, които са остъклени или обвити с полиетилен или да се използват готови конструкции за полиетиленови оранжерии или сушилни. В ИТТИ има изработена спецификация за използване на сушилна оранжерия тип „Пулс 235”, като изграждането на материалната база за производство на разсад във водна леха (флоат система) в този случай преминава през следните етапи:

13

14

за стригане на разсада Да се спазват предписаните размери между централния път и страничния такъв. Необходимо условие - нивелиране на водещите пътища. (Възможно е тези пътища да се монтират в по-следващ етап, но е необходимо в преградните дъски да се монтират предварително коларски болтове М10 с дължина 50 мм, които ще служат за закрепване на водещите пътища).

6. Полагане на полиетиленово дъно. Във всяка оформена леха се полагат по две ленти черен полиетилен с ширина 2 м и дебелина 0,08 мм със застъпване една върху друга. Върху тези полиетиленови ленти се полага прозрачно полиетиленово платно с ширина 4 м и дебелина не по-малка от 0,12 мм. Закрепването на полиетилена се извършва от външната страна на лехата (дъската) с кабари, като от вътрешната страна се оформя вана.

7. Запълване на лехата с вода. Необходимо е първоначално запълване на лехата с вода, за да се установи правилното изпълнение на предхождащите операции по изграждането на лехите - основно изискване е положеното полиетиленово платно да не пропуска вода. Качеството на водата трябва да отговаря на следните основни изисквания: - рН - между 6,2-6,4; - съдържание на карбонати - не повече от два миниеквивалента на литър /2 mV/ общи карбонати; - при вода с основна реакция добавяме сярна киселина; - при използване на вода с рН под 6 се добавя калциев карбонат. Ако водата, която използваме е карбонатна се извършва омекотяване до изискванията. Операции по технологията: - пълнене на съоръжението с вода; - пълнене и засяване на таблите - известни са както ръчни, така и комплекти от машини за тези операции; - поставяне на таблите във водната леха, като се проследява да се овлажнят всички клетки от таблата; - подрязване на листата на растенията - за оформяне на добра коренова система и еднакъв разсад при голямата гъстота на клетките, растенията, след достигане на височина 6-7 см до най-високата точка от листа от таблата, започва извършване на операцията. Срезът се извършва на височина 1,5-2 см над пъпката. Когато растенията започват да нарастват бързо се прави подрязване всеки ден. След всяко подрязване се извършва дезинфекция на инструментите и пръскане на разсада против гъбни болести. Растителнозащитна борба се води превантивно под контрола на специалист по растителна защита по изготвеното приложение. Разсадът е готов за разсаждане на 50-ти-55-ти ден в зависимост от външните атмосферни условия. Табли За прилагане на метода се използват пенополис-

тиролни /стиропорни/ табли. Клетките в таблите могат да бъдат под формата на пресечена пирамида или конус. Обемът на всяка клетка за тютюнев разсад трябва да бъде между 16 и 26 см3. Обикновено предлаганите табли на пазара са с клетки от 250 до над З50 броя. При 95 % кълняемост на семената 8-10 табли /с обща площ 1,0-1,2 м2/ осигуряват разсад за разсаждане на един декар полска площ. Размерът на таблите е от значение, тъй като е необходимо те да пренасят растенията до разсадосадачната машина без изваждането им, като се поставят на специални приспособления, позволяващи по-малко спирания на машината за зареждане с разсад. Възможно е таблите да бъдат използвани в продължение на 2-3 години, при положение, че не е установено наличие на кореново гниене (Tielaviopsis basicola) предната година. Във всички случаи, след изпразването им таблите трябва да бъдат добре почистени, измити и стерилизирани с натриев хипохлорит или четирикомпонентни соли на амония. За предпочитане са контейнери с квадратен отвор, за да се избегне „спираловидния” ефект във вътрешността на кубчето, който се получава при кръгъл отвор. Хранителна (буферна) среда. Използван субстрат: тъмен торф, светъл торф или смес, като обаче трябва да се избягва незапълване на клетките, което би възпрепятствало покачването на водата до семето. Клетките на таблите се запълват със смес от торф и перлит /субстрат/ в съотношение 3:1. Преди запълване сместа се овлажнява. Препоръка на редица изследователи е да не се използва торф обогатен с микроелементи. При запълването на клетките е необходимо в тях да се формира конусно гнездо с дълбочина 11-15 мм, така че семената да попадат в средата на клетката. Семена Тютюневите семена са сравнително малки, с размери до 0,8 мм, което налага те да бъдат гранулирани до размери 2 мм. Гранулираните семена позволяват да се приложи механизация при изсяване на едно семе в една клетка. Кълняемостта на използваното семе трябва да бъде над 95%. ИТТИ разполага с гранулатор на тютюневи семена. Вода за хранителния разтвор Използва се само вода от кладенец, след като е проверена поне солеността и рН. Контролиране на солеността и на рН Нормалните изисквания към кладенчовата вода са проводимост между 0,3-0,8 mS и рН 7,5-8. Значително по-различни стойности изискват внимателен преглед и задълбочен анализ. За да се получат растения от добро качество , стойността на проводимостта на водата във ваните трябва да остане в границите от 1,4 mS до 2,3 mS. Солеността се коригира чрез прибавянето само на вода, ако е твърде висока или с прибавянето

на торове, ако е тврде ниска. Важно е да се осъществява мониторинг върху стойността на рН (6,0 - 6.5). Хранене Това е основния момент в технологията. За хранителната среда се използват водоразтворими комбинирани торове, съдържащи азот-фосфор-калий /N:Р:К/. Като най-подходящ се посочва тор с формула 20:10:20, без съдържание на урея или минимално такова. Базово торене: извършва се преди вкарването на таблите във ваните, или максимум 2-3 седмици по-късно, при максимална доза от тора - 750 г/ м3 вода (0,75 г/литър). Торовете не трябва да се разхвърлят директно във ваните, а се разтварят в съд и се сипват равномерно из цялата вана /или се поставят за няколко часа под циркулираща вода/. Те не трябва да съдържат карбамиден азот, за да не се причини закъсняване във вегетативното развитие. Допълване с вода: извършва се когато нивото на водата се е смалило до около 30% и, при всички случай, когато солната концентрация е надвишила максималното ниво от 2,3 mS. Препоръчва се да се извърши операцията сутрин, когато температурата на водата във ваната и на кладенеца е еднаква. Разпространени са два типа на двустъпално хранене: - седмица след засяването внасяне на 150 ppm азот и четири седмици след това 100 ppm; - седмица след посяването внасяне на 125 ppm азот и четири седмици след това 125 ppm. В ИТТИ е експериментирано внасяне на калиев нитрат седмица преди изнасяне на разсада на нивата, съобразно с необходимостта от първото азотно торене на нивата. За по-доброто усвояване на N се препоръчва да се внася бор 7 ppm във водната леха. Температурен режим От голямо значение е да се следи температурния режим в съоръженията, като се създават оптимални условия за покълнване и растеж на разсада. Поради променливия климат в началото на развитието и високата влажност в съоръжението е необходимо да се предвиди поставянето на защитен полиетилен над водните лехи. Този полиетилен ще ги предпазва от разрушаване при отделяне на кондезирали водни капки. Торене: В повечето случаи тази интервенция се извършва само ако е необходима и в случай, при едно от допълванията с вода, като се използва амониев нитрат 33,5%. Изборът на максималната или минималната дозировка зависи: а) от цвета на растенията; б) от солеността, която се изисква да се поддържа; в) от растението, което се иска да се получи, и накрая г) от дните, които ни делят от разсаждането. Не се добавя фосфор, нито калий защото вече

са в достатъчно количество при базовото наторяване. Предотвратяване развитието на водорасли Когато се използват повторно алвеоларни контейнери в продължение на 2-3 последователни години, на повърхността се образуват зелени водорасли и „сапрофитни гъби” с белезникав цвят. Ограничено развитие на тези паразити не нанася вреди върху растенията. Когато обаче развиването на водорасли е по-засилено /контейнерите са целите в зелен цвят/, тези паразити отнемат кислород като препятстват развитието на младите растения, предизвиквайки дори тяхната смърт. За да се предотвратят такива неприятности е възможно да се извърши третиране с фунгициди по контейнерите, при следните бележки: -да се извърши третирането веднага след сеитбата; -да се извърши равномерно намокряне с 300 и максимум 500 мл вода на кв.м; -да се използва Родомил Голд MZ при дозировка 1 г/кв.м. Подкастряне или коситба на разсада Тази операция е необходима, за да се получат изравнени растения с добро качество. Извършва се своевременно; първото подрязване се прави когато растенията надвишат четири сантиметра височина и се повтаря поне 5 пъти преди разсаждането , така че да се получат растения, приспособени към вида на използваните машини за разсаждане. Отваряне и затваряне на оранжериите От изключителна важност е контролирането на температурата във вътрешността на тунелите, която никога не трябва да надвишава 35°С, измерена на около 30-50 см над контейнерите. След като се покажат тютюневите растенийца, тунелите трябва винаги да се отварят, /дори и при облачни дни/, като се отварят сутрин и затварят преди да настъпи вечерта, за да може топлината да се задържи вътре. Полезно е да се постави върху горната част на ваните, както и във вътрешността на парниците някаква бариера срещу вятъра, на подходяща височина, за да се избегне студеният въздух директно да връхлита върху растенията и за да се предпази пренасянето от вятъра на семена на паразитни растения и/или патогенни агенти във вътрешността на парника. Третиране преди разсаждането Няколко дни преди разсаждането е добре разсадът да се третира със смес от инсектицид / имидаклоприд/ и системен фунгицид /металаксил/, като се прави добро опръскване, така че разтворът да влезе в контакт с торфа, за да бъде абсорбиран от корените; по този начин растенията се изнасят на полето вече третирани и не трябва да се интервенира на самото поле в първите 15-20 дни след разсаждането.

15

Макроелементи при тютюна – недостиг и излишък

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (269) / 2015

Радка Божинова Институт по тютюна и тютюневите изделия, Марково

16

Добрата обезпеченост на растенията с хранителни елементи влияе положително върху добива и качеството на сухия тютюн. При наличие на благоприятно съотношение между отделните елементи тютюнът има добра горяемост, която се характеризира с равномерно и с достатъчна интензивност тлеене. Това осигурява проявлението на потенциалните пушателни свойства, носители на които са органичните вещества. Физиологичната роля на минералните елементи е свързана с тяхното участие във важни за растението органични съединения и в ензимни комплекси, регулиращи метаболитните процеси. Според количественото им разпределение химичните елементи могат да разделят условно на две групи: 1. Елементите C, H, O N, P, K, Ca, Mg и S, които са застъпени в по-големи количества – над 0,01% от масата на растенията, се причисляват към групата на макроелементите.

2. Елементите Fe, Mn, Cu, Zn, Mo, B и др., участващи в състава на растенията под 0,01%, съставят групата на микроелементите. Признаците на недостиг на даден елемент зависят от неговите функции и възможността му да се пренася от по-старите към по-младите части на растението. Типичен

пример, включващ тези два момента е хлорозата – пожълтяването на листата, причинено от задържане синтезата на хлорофил. Когато тя е обусловена от липсата на Mg, се проявява по-силно по старите листа, тъй като Mg се придвижва от по-старите към по-младите растящи части. От макроелементите лесно се придвижват също така N, P, K, до известна степен и S. Калцият е от трудно подвижните в растенията. Азот. Растенията усвояват азота от хранителния разтвор главно под формата на нитратни аниони (NO3-) и амониеви катиони (NH4+) и в по-малка степен те използват като азотна храна и по-простите аминокиселини. Тютюнът може да усвоява в неизменен вид и синтетичен карбамид. Този елемент е с найголямо влияние върху добива и качеството на тютюна. Играе важна роля при синтезирането на хлорофила и други важни вещества, които са от съществено значение за растежа. Недостатъчното снабдяване на растенията с азот намира израз не само в слабия вегетативен растеж и ниската продуктивност, но в специфични признаци на азотен недостиг. Смущава се образуването на хлорофила и листата се оцветяват преждевременно в бледо зелено до жълто като най-напред се засягат долните (старите) лис-

Недостиг на азот та, което е свързано с реутилизацията на азота. Листата обикновено са по-малки, потънки и растат под остър ъгъл спрямо стъблото. Продуктивността на тютюна намалява пропорционално на степента на недостиг на азота. Големите количества азот също оказват неблагоприятно влияние върху растежа и развитието на тютюна. При излишък на азот се засилва растежът, удължава се вегетационният период, листата са тъмно зелени, по-тънки, зреят трудно и се увеличава времето за сушенето им. Изсушените листа са със зеленикав оттенък. Стимулира се растежа на филизите и се затруднява борбата с тях.

Излишък на азот

Растенията са предразположени към по-висока степен на нападение от болести и неприятели. При високи концентрации на нитратни йони и липса на факторите, които влияят върху редукцията им в растителния организъм, в листата могат да се натрупат големи количества нитрати, които са вредни за здравето на човека. Фосфор. Растенията усвояват фосфора от солите на ортофосфорната, метафосфорната и пирофосфорната киселина, а също и от органични фосфорни съединения. Най-лесно усвоима фосфорна са йоните на ортофосфорната киселина – Н2РО4и НРО42-. Фосфорът влияе благоприятно върху развитието на кореновата система и ускорява цъфтежа. Осигурените с фосфор растения са по-устойчиви на болести, подобрява се качеството на суровината. При смущения на храненето с фосфор, корените се развиват слабо, растежът особено в началото на вегетацията е забавен. При по-голям дефицит, по долните листа се наблюдават малки, некротични петна. Когато недостигът на фосфор не е много голям, което се среща най-често, външни признаци не се наблюдават, но растежът на тютюна се забавя, добивите се понижават, а качеството се влошава.

Недостиг на фосфор

Излишъкът на фосфор оказва неблагоприятно влияние върху развитието и продуктивността на растенията главно чрез намаляване достъпността на микроелементитеметали. Калий. Растенията усвояват калия само във вид на калиеви катиони (К+), поради което пряко усвоими са само водоразтворимите калиеви соли. Добре осигурените с калий растения не увяхват лесно и преодоляват по-добре периодите на засушаване. Калият повишава устойчивостта на растения-

Недостиг на калий

та срещу причинителите на болести, особено гъбни и бактериални. Оказва положително влияние върху добива и качеството на суровината. Усвояването му е силно потиснато при силно кисела и алкална реакция на почвата. Симптомите на калиев недостиг се появяват първо при по-долните листа. Отличителната характеристика е появата на хлоротични петна, които обикновено се развиват по върховете и по периферията на листата. В ранните етапи, петната са бледо зелени или жълти, последвано от развитието на кафяв, некротичен център. С увеличаване на дефицита, засегнатите зони некротират, оронват се, в резултат на което периферията на листата придобива дрипав вид. Понеже останалите зелени части продължават да

нарастват, листата стават грапави, с обърната надолу периферия. Kалиев недостиг се проявява по-често при сухо време. Калият рядко се абсорбира в токсични концентрации в растенията, поради силната фиксация на К+ йон от почвата. Високото ниво на усвоим калий в почвата може да доведе до повреди, дължащи се на недостиг на други хранителни елементи като Mg и Ca. Високата концентрация на К+ йони може също така да инхибира усвояването на йоните на Zn2+, Mn2+ и NH4+. Калций. Калцият постъпва в корените на растенията само като йони (Са2+), поради което пряко усвоими са само водоразтворимите калциеви соли. Има важно значение за нормалния растеж на кореновата система, засилва обмяната на веществата, играе важна роля в придвижването на въглехидратите, влияе върху превръщането на азотните съединения. За да се подобри усвояването на калция от растенията, се регулира неблагоприятната почвена реакция, което се постига чрез варуване на киселите почви и гипсуване на засолените почви. Калцият почти не се реутилизира. Това е свързано с факта, че голяма част от него се отлага в клетките в

Недостиг на калций

17

неразтворима форма - като соли на органични киселини. Те трудно се мобилизират и поради това практически калциевите йони не се използват вторично. Поради това от калциев недостиг страдат младите листа и младите корени. При недостиг на калций се задържа преди всичко растежът на листата. Върховете и периферията на горните листа се завиват надолу, листата се нагърчват и се деформират. Ако недостигът е по-голям, некротични зони се появяват по върховете и по краищата на листата. Долните и средните листа при растенията, изпитващи недостиг на Са могат да бъдат по-тъмно оцветени от нормално зеления цвят. Наличието на много активен калций причинява блокиране на подвижността на желязото, цинка, мангана, медта и други микроелементи, което може да е причина за поява на хлороза. Магнезий. Корените на растенията усвояват магнезия от почвата във вид на йон (Mg2+). Поради това най-достъпни за тях са неговите водоразтворими соли. Влиза в състава на хлорофила и взема непосредствено участие във фотосинтезата. Ускорява образуването на въглехидратите и влияе на оксидационно-редукционните процеси в тъканите. Недостатъчно запасени с усвоим за растенията магнезий са някои силно песъчливи почви с кисела реакция. Mагнезиевият режим може да се влоши при едностранчиво торене с калиеви торове, при внасяне на големи количества суперфосфат, натриева селитра и калциеви торове. При поливни условия и през влажни периоди намалява подвижността на маг-

18

незия в почвата и растенията страдат повече от недостиг на магнезий, отколкото при сухи условия. Последиците от недостиг на магнезий в хранителната среда се проявяват главно в смущения при образуването на хлорофила. Първият симптом на Mg дефицит е загубата на зеления цвят при долните листа. Хлорозата започва от върховете и периферията на листата и се разпространява към основата и център им. Тъканите между нерватурата са хлоротични, докато самата нерватура остават зелена. В екстремни случаи, долните листа почти побеляват и хлоротични симптоми се наблюдават и по по-горните листа. При Mg дефицит рядко се развиват некротични петна. Високите нива на K и/или Ca и ниското съдържание на Mg в почвата може да засили Mg дефицит.

Недостиг на магнезий

Сяра. Усвоява се от корените главно като сулфатни аниони (SO42-), а от листата – и като SO2. Влиза в състава на белтъчините, което определя нейното важно значение в живота на растенията. При недостиг на сяра листната площ намалява значително и растежът на растенията е ограничен. Настъпването на отделните фази се забавя и продуктивността намалява. При силен недос-

Недостиг на сяра тиг по листата се появяват признаци, които приличат на признаците на азотно гладуване. Разликата е в това, че при недостиг на S младите листа стават светлозелени, хлоротични или почти бели, а старите запазват зеления си цвят. При по-продължително гладуване цялото растение се засяга от хлорозата, а цъфтежът се забавя. Серен дефицит е по-вероятно да се наблюдава на дълбоки, песъчливи почви с ниско съдържание на органична материя. Недостигът обикновено се случва в началото на растежа преди доброто развитие на кореновата система. Храненето на растенията със сяра може да се подобри чрез внасяне в почвата на органични и минерални торове, съдържащи сяра: обикновен суперфосфат, амониев сулфат, калиев сулфат, магнезиев сулфат, оборски тор, компости и др. Осигуряването на необходимите хранителни вещества, съчетано с подходящи параметри на останалите фактори, от които зависи растежа и развитието на растенията би довело до получаване на стабилни добиви от тютюна и на суровина с високо качество.

Листни и стъблени болести при соята Аксения Алексиева, Галина Найденова Опитна станция по соята, Павликени

9–10 (269) / 2015

Б

ПЛЮС

А а Фиг. 1. Бактериен пригор по листата

(фиг.1а) и изсъхва. Повредите са заобиколени от водниста тъкан, завършваща с жълтеникавозелен ореол. Увредените участъци отпадат от листата и листната маса придобива накъсан вид (фиг.1б). Добре е да се знае, че младите листа са по – чувствителни към бактериалния пригор. Повредите могат да засегнат и бобовете и да доведат до сбръчкване и потъмняване на семената. Хладното и влажно време (21,1-26,60 С) благоприятства развитието на това заболяване. Инфектирането с бактерията може да стане през ранните етапи от развитието на растенията, но обикновено се развива в средата на вегетацията и развитието на болестта продължава до настъпването на сухо и горещо време. Борбата с това заболяване трябва да се провежда чрез ротация на соята с други култури като царевица или пшеница, премахване на заразените растителни остатъци или като не се провеждат мероприятия в посева, когато листата са мокри. Използването на медсъдържащи фунгициди също е подходящо средство за борба, но пръскането трябва да се провежда в началните етапи от развитието на заболяването, за да има ефект. Добре е да се засяват и сортове с устойчивост към заболяването, каквито са българските сортове Ричи и Роса (Тодорова, Горанова, 2009; 2010). Пустулната бактериоза е заболяване, което се причинява от бактерията Xanthomonas axonopodis pv. glycines. И тя както бактерията причиняваща бактериалния пригор, презимува в растителните остатъци и се пренася в растението от вятъра или образуваните Фиг. 2. Пустулна бактерикапчици роса върху поч- оза по обратната страна на същинските листa вата. Заболяването може да се разпространи по време на обработки на посева, ако листната маса е мокра. Бактерията прониква в растенията през устицата или рани по листата. Типичните симптоми на заболяването се проявяват като малки бледозелени петна, чиято централна част е изпъкнала. Петната могат да се развият и по двете страни на листа, но обикновено са от долната страна (фиг. 2). С напредване на болестта се формират малки светли пустули в центъра на петната. Често петната могат да се слеят и да образуват области с неправилна форма. При узряване повредите и пустулите придобиват кафяв цвят. Това заболяване може лесно да бъде сгрешено с бактериалния

ЗЕМЕДЕЛИЕ

След въвеждане на зелените директни плащания в земеделието на България през 2015 г. интересът към соята като азотфиксираща култура нарасна значително, което рязко увеличи засятите площи. Значителен е броят на фермерите, които за първи път отглеждат соя, затова е необходимо да бъдат запознати с някои от икономически важните болести по соята, които могат да снижат добива и неговото качество. В зависимост от причинителя, установените у нас болести по соята могат да бъдат разделени в три групи: бактериални, гъбни и вирусни, а в зависимост от нападните растителни органи – коренови, стъблени или листни. От бактериалните болести най – често срещани у нас са бактерийният пригор и пустулната бактериоза. Бактерийният пригор е заболяване, което е типично за началните етапи от развитието на растенията. Причинителят, Pseudomonas syringae pv.

Glycinea, презимува в семената или растителните остатъци на полето. Първоначалното заразяване на соевите растения се осъществява чрез пренос на бактериалните клетки до листата посредством вятъра или чрез разпръскването на водни капчици от растителните остатъци по почвената повърхност. Бактерията може да инфектира и здрави листа, ако се получи триене между тях и болни листа, предизвикано най–често от дъжд, вятър или различни обработки. Прониква в листата през устицата или рани причинени от градушки, насекоми или механични повреди. Заразяването на пониците може да стане от заразени семена. В ранните етапи от развитието на растенията основен симптом, по който може да се разпознае заболяването е наличието на кафяви петна по крайните части на котиледоните. Младите растения могат да бъдат стопирани в растежа си и ако инфекцията достигне растежния връх, могат да загинат. В по – късните фази се наблюдават повреди с ъгловата форма, започващи като дребни жълто-кафеникави петна по листата, чиято среда постепенно променя цвета си в тъмно червеникаво-кафяв до черен

19

20

пригор поради сходни симптоми, но при него липсва воднистата тъкан около петната, които са с изпъкнала среда. Болестта се развива най – интензивно когато времето е горещо (между 290 и 330 С) и има чести превалявания. За разлика от бактерийния пригор, високите температури не ограничават развитието на бактериалните пустули. Въпреки че това заболяване не е сред тези, които засягат драстично добива на зърно, производителите не бива да засяват чувствителни сортове на полета, върху които вече е била регистрирана болестта. Освен това растителните остатъци трябва да се заравят дълбоко чрез обработките, за да се ограничи наличния инокулум, чрез който може да стане ново заразяване през пролетта. Ротацията на културите също е ефективен метод за избягване на ново заразяване. Соята е една от културите, при които почти не се налага прилагане на фунгициди за борба с гъбните болести. Въпреки това в определени райони и при благоприятно съчетаване на различни фактори, влияещи върху развитието на гъбните патогени, може да се наложи прилагане на мероприятия, свързани със защитата на растенията, тъй като не рядко тези болести могат да допринесат за снижаване на добивите и тяхното качество. Сред най–разпространените гъбни болести при соята у нас, които имат икономическо значение и които причиняват различни листни и стъблени петна, пригори, увяхвания или загниване (Георгиев, 2010) могат да бъдат посочени: Рак по стъблото – Това за­боляване е известно в почти всички страни, отглеждащи соя на по-големи площи, и се причиня­ва от гъбата Diaporthe phaseolo­rum var. caulivora. Загубите на зърно могат дa достигнат дo 50%, когато растенията се инфекти­рат в началото на вегетационния пepиoд. В нашата страна за рaк по стъблата на соята е съобщено за първи път през 1991 г. На полето нaпaднaтитe растения се разпознават сравнително лесно. Заболяването може да причини загниване на пониците, последвано от завяхване, но обикновено засяга соевите растения след цъфтеж. Нападнатите растения увяхват внезапно, а листата и листните дръжки увисват надолу, наподобявайки симптомите на фитофторното кореново гниене. Външно заболяването протича с появата на кафеникавочервени петна по най – долните възли на стъблото (фиг.3). Сърцевината на болните растения около нападнатите възли обикновено придобива кафяв цвят. В по-късните етапи от развитието на растенията патогенът може да причини загиване на стъблата или връхните части на растенията. Гъбата – причинител презимува Фиг. 3. Рак по стъблатa

в растителните остатъци и е най – силно разпространена върху площи, отглеждани с минимални обработки. Умерено топлото и влажно време благоприятства развитието на това заболяване, поради което изявата му е най –силна от средата на юни до узряване на растенията. Пригор по стъблата и бобовете. Причинител на това заболяване е гъбата Diaporthe phaseolorum var. sojae.

Cимптoми­те се наблюдават по всички надземФиг. 4. Пригор по ни органи на растениястъблата и бобовете та. Най-често признаците се срещат по стъблата, разклоненията, листните дръжки, бобовете и семена­та. Първичната инфекцuя възниква от мицел и пикнидии, кoитo се нaмиpaт в заразените растител­ни остатъци на полето. Тя може дa се осъществи и от гъбата, на­мираща се в семената. Инфекти­раните семена са силно нaпyкaни, сбръчкани и почти винаги пoкpи­ти частично или изцяло с бял мицел. Цикълът на развитие на болестта дo настъпване на фазите цъфтеж и бобообразуване на соята протича почти незабелязано. През тези фази при благоприятни условия нaпaднaтитe органи избледняват и придобиват светложълтеникаво оцветяване. Заболяването може дa се разпро­страни по стъблата, разклоненията и бобовете, кoитo впоследствие при наличие на влажно и топло време се пoкpивaт с черни пoдpeдeни в peдoвe пикнидии (фиг.4). У нас това заболяване се среща повсеместно в paйoните, в кoитo се отглежда соя. В години с подходящи условия за развитиe на болестта загубите на зърно могат да достигнат дo 24%. За да се ограничи или спре развитието на тези две заболявания е необходимо да се използват здрави и с високо качество семена от сортове с доказана устойчивост или толерантност към посочените патогени, като българският сорт Сребрина (Георгиев и др., 2004; Алексиева, Георгиев, 2005), както и да се спазва 3-4 годишно сеитбообращение. След прибиране на реколтата от соя, растителните остатъци трябва да се заорават дълбоко. При установяване на инфекция по семената, те трябва да се обеззаразят с препарата Фундазол в доза 150г/100кг семена. Препаратът е безвреден за грудковите бактерии и не потиска грудкообразуването по корените на растенията. Кореново и стъблено гниене - причинява се от гъбата Rhizосtоniа sоlаni. Този гъбен патоген предизвиква загниване на младите кopeни и на стъблата след поникването на растенията. Загубата на зърно може дa достигне повече от 50%. По стъблата симптоми­те на болестта найнапред се по­явяват по ниcкo разположените части на pacтeниeтo (листа, разклонения, бобове), кaтo посте­пенно се придвижват към връхни­те.

Инфектираните части отначало са воднисти, след кoeтo придобиват от зеленикавокафяв дo червеникавокафяв цвят, а по-къс­но стават жълтокафяви дo чер­ни. Листата опадват и растенията се обезлистват. Благоприят­ни условия за развитието на боле­стта са тeжкитe неотцедливи почви, обилните валежи, темпера­тура нaд 20-25°С и дефицитът на различни микроелементи в почвата. Затова почвите в които ще се засява соята, трябва да са с лек меха­ничен състав, отцедливи, богати на хранителни вещества и добре подготвени. Дa се изпо­лзват семена със здpaвa обвивка и кълняемост над 86%. Непосред­ствено преди сеитбата eднoвpe­менно с нитрагина семената трябва дa се третират с Витaвaкc 200-300 г/100 кг или с Фундазол 150 г/100 кг семена. Една от най – агресивните гъбни болести при соята е въглищното гниене. Причинява се от почвения патоген Macrophomina phaseolina. За разлика от повечето гъбни болести, които затихват при много сухо и горещо време, това заболяване ескалира в много висока степен точно при такива условия и особено ако растенията са отслабени поради влошено почвено плодородие и силно уплътнена почва, прекомерна гъстота или повреди от насекоми. В резултат на това добивът на зърно може силно да бъде компроментиран, а загубите да достигнат до 77%. Често пъти тези загуби фермерите погрешно приписват на сухото и горещо време. Haпaдeниeтo обикнове­но става по време на цъфтежа и бобообразуването. Външно растения­та завяхват, а листата пожълтяват, изсъхват, пoкpивaт се с чер­ни точици и остават пpикpeпeни към стъблата. По-ниските части на стъблата на инфектираните растения придобиват светлосиво или сребристо обезцветяване на епидермиса, Фиг. 5. Светлосиво обезв резултат на което цветяване на корените и стъблата изглеждат като долните части на стъблата накъсани на парченца (фиг. 5). По-късно стъблата и кopeнитe придобиват сивкавочерно оцветяване, тъй кaтo пoд eпидepмиca им се образуват многобройни дребни черни телца (микросклероции), кoитo наподобяват фи­но cтpит въглен, откъдето идва и названието на болестта (фиг. 6). Гъбата – причинител преживява в растителните остатъци или почвата под формата на микросклероции, които са много трайни и трудно могат да бъдат елиминирани от полеФиг. 6. Дребни,черни телца тата, но тяхната попупод епидермиса на стъблата лация може да бъде

намалена чрез някои подходящи мероприятия. Тъй като няма устойчиви сортове, в години с благоприятни условия за развитие на болестта е трудно да се води успешна борба с нея. Когато обаче условията позволяват е възможно да се ограничи разпространението й. На засегнатите участъци не трябва да се отглежда соя минимум 3 години. Те могат да бъдат включени в сеитбооборот с култури, които не са гостоприемници, каквито са житните или култури, които поддържат относително ниски нива на микросклероциите в почвата, например царевица или сорго за зърно. Добре е да се избягват прекомерно гъстите посеви и да се поддържа добро почвено плодородие, за да се намали влиянието на болестта върху растенията. Някои специалисти препоръчват ранно засяване на сортове от ранните групи на узряване, с което в определени години може да се избягнат в значителна степен климатичните стресове, водещи до ескалация на заболяването. Кафяво стъблено гниене – заболяването се причинява от Phialophora gregata, гъбен патоген, който лимитира в значителна степен добива на зърно.Заболяването е широко разпростраФиг. 7. Покафеняване на нено в почти всички сърцевината и проводящата тъкан у нападнати от страни, отглеждащи Phialophora gregata растения соя. Счита се за икономически важна болест, тъй като в зависимост от условията на отглеждане, използвания сорт и расата на гъбата, загубите в добива на зърно могат да достигнат на отделни полета до 44 %. Гъбата презимува като сапрофит в растителните остатъци от соя, в които е заселена като паразит, прониквайки през главния и страничните корени по време на вегетация. Заболяването се благоприятства от температури в диапазона 15-270. С повишаване на температурите разпространението и повредите от болестта намаляват. Симптомите по листата започват да се проявяват най – силно при високи въздушни температури по време на фази R3-R4 и затова първите листни симптоми често се появяват за първи път във фаза R5. Най –типичния симптом за това заболяване е прогресиращото покафеняване на проводящите тъкани и сърцевината. Това покафеняване е видно при надлъжно разцепване на стъблото на инфектираното растение (фиг. 7). Допълнителни симптоми на заболяването са наличие на листни хлорози и некрози, последвани от закържавяване и Фиг. 8. Листни некрози и хлоувяхване на листата рози по листата , причинени от (фиг. 8).

Phialophora gregata

21

Тъй като и други причинители могат да предизвикат покафеняване на проводящата тъкан при сходни климатични условия, потъмняването на сърцевината се явява най –типичния симптом на това заболяване. За да се избегне разпространението на заболяването и се ограничат повредите е необходимо да се засяват устойчиви сортове соя, каквито вече са внедрени в производството. Освен това, ако има предварителна информация, че на полетата, които предстоят да се засяват със соя, вече е била регистрирана тази болест, е необходимо да се включи поне за 3 години култура, която не е гостоприемник на патогена (например царевица, фуражни бобови или някои дребносеменни житни ) с което силно ще се намали популационната гъстота на патогена. На такива площи е подходящо да се отглеждат сортове от ранните групи на зрелост, както и да се изтегли сеитбата по – рано. По този начин се намаляват значително дните, през които растенията ще се отглеждат при по – ниски температури (17,7-23,80) през август и септември, което пък на свой ред намалява и повредите от болестта. Добре е да се следи и почвеното pH, тъй като е установено, че при понижаване на стойностите му под 6,3 разпространението и повредите от това заболяване са най – големи. От вирусните болести по соята у нас най – често се наблюдава болестта мозайка по соята. Тя се среща в двe форми - обикновена и жълта.

Фиг. 9. Обикновена вирусна мозайка – деформирани и сбръчкани листни петури със завити надолу ръбове

22

Фиг.10. Жълта вирусна мозайка при соята – жълто прошарване на листните петури

Обикновената вирусна мозайка предизвиква деформиране и нагъ­ване, сбръчкване на листните петури (фиг.9), а при жълтата липсва деформация на листната петура, но се наблюдава жълто прошарване между нерватурата на листата (фиг.10). Обикновената вирусна мозайка често е обичайно явление в соевите посеви. Причиняващият агент е вирус (соево-мозаичен вирус), който има широк кръг от гостоприемници. Пренася се посредством листни въшки по соята (фиг. 11), трипсове и други мигриращи видове въшки, както и чрез инфектирани семена. Заразяването посредством инфектирани семена обичайно е под 5%, но в зависимост от сорта може да бъде по –високо или по – ниско.

Вирусът може да намали процента на покълналите семена и да влоши качеството им чрез понижаване на съдържанието на суровите мазнини и напетняване на семенната им обвивка. Заболяването Фиг. 11. Листни въшки по е трудно за диагностисоята (Aphis glycines) циране, защото различни вируси могат да причинят сходни симптоми. Понякога инфекцията може да бъде смесена и да се дължи на повече от един вирус. Наблюдавано е синергидно (съвместно) действие на соево-мозаичния вирус с вируса на обикновената вирусна мозайка по фасула. Повредите в такива случаи са много големи и могат да доведат дори до загиване на връхните части на растенията Фиг.12. Загиване на (фиг. 12), а загубите в връхните части на соевите добива да достигнат растения дори до 86%. Типичните симптоми на заболяването при повечето инфектирани растения включват изоставане в растежа и образуване на по –малко на брой сплеснати, дребни бобове. Листата са деформи­ рани, сбръчкани, асиметрични и в периферията се извиват надолу. Може да се наблюдава и мозаично редуване на пo-светли с пo-­тъмни ивици, кaтo нерватурата по тях е изпъкнала. Симптомите са най-ясно изразени по младите листа при похладно време и постепенно се маскират при затопляне. Трябва да се внимава обаче при диагностирането на това заболяване, защото някои хербициди и дефицитът на хранителни елементи също могат да предизвикат подобни симптоми. Заболяването не трябва да се пренебрегва, защото може да доведе до значителни загуби (от 25 до 34%) в добива на зърно и до влошаване качеството на зърното. На производителите се препоръчва да използват устойчиви сортове като Авигея (Алексиева, 2013) или незаразен посевен материал, а плевелите и заболелите растения да се унищожават чрез изскубване и изнасяне от площите. За ограничаване разпространението на векторите (листните въшки) е наложително да се провежда химическа борба с инсектициди. Ако се отглеждат повече зърненобобови култури е наложителна и пространствена изолация между тях.

Ефекти от третиране с нови регулатори на растежа върху някои показатели на зърното при фуражен грах Гл. ас. д-р Н. Минев, проф. д-р Хр. Янчева, проф. д-р Н. Попов Аграрен Университет-Пловдив

9–10 (269) / 2015

Елементният състав на граховото зърното е определен на атомно-емисионен спектрофотометър след разграждане на съединенията и адаптирано минерализиране за многоелементно определяне с азотна и перхлорна киселина (Бок, 1984 г.). Определени са протеиногенните аминокиселини (на аминоанализатор, след хидролиза с 6n HCl) в зърното на двата анализирани сорта фуражен грах. Изчислен е и Essential amino acid index (EAAI), по формулата на Oser (1951) и по логаритъм на проф. дсн Д. Павлов, отразяващ каква част представляват незаменимите аминокиселини от тези на яйчния белтък. Анализът на резултатите по години показва, че и при двата сорта фуражен грах за трите години на изпитване добивът на суров протеин от всички варианти на опита превишава този на контролата (табл. 1). Средният добив на суров протеин за периода 2007-2010 при сорт Мир е от 68,8 кг/дка (контрола) до 80,5 кг/дка (РЕНИ). Най-висок добив е получен след третиране с РЕНИ (80,5 кг/дка) и РЕНИ Д (79,6 кг/дка), което надвишава контролата, съответно със 17,0% и 15,7%. При останалите варианти на опита също се наблюдава увеличаване

ПЛЮС

намалява съдържанието на нитрати при зеленчукови и други култури от 40 – 60% до няколко пъти, увеличават се антиоксидантните свойства на гроздето и неговото качество, повишават се добивите и качеството при градински грах и фий. В статията представяме резултатите от проучване на възможностите за прилагане на препарати с регулаторни свойства (РЕНИ, РЕНИ Д, Бормакс, Mn хелат и Молибденит) при два сорта фуражен грах (Мир и Весела) и влиянието им върху важни за качеството и хранителната стойност на фуража показатели. Полският опит е изведен в опитното поле на катедра Растениевъдство, Учебно-опитна и внедрителска база на Аграрен Университет през периода 20072010 година. Посевът е създаден и отглеждан съобразно общоприетата технология. Третирането на граховите растения е извършено във фаза бутонизация – начало на цъфтеж, а анализите – след прибиране на зрялото зърно. В опита са включени два сорта фуражен грах – Мир и Весела. Изпитани са 6 варианта: Контрола (нетретиран вариант); РЕНИ 0,5% (основен състав); РЕНИ Д 0,5% (РЕНИ с добавка бор); Бормакс 0,4%; Mn хелат 0,4% и Молибденит 0,2%. Добивът на суров протеин e изчислен, (кг/дкa) на базата на добива и протеиново съдържание в зърното, г/100г суха маса по варианти.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Грахът е най-пластичната от бобовите култури и предоставя най-голям избор на сортове, вписани в сортовата листа на страната и Европа. Биологичните особености на граха дават възможност той да се отглежда успешно като зимна и пролетна култура в нашата страна, поради което към него има по-голям интерес в сравнение с другите видове от тази група. Фуражният грах съдържа от 22 до 33% суров протеин, чиято усвояемост е 87,4%, а в 100 кг сухо вещество в силажа от грах има 80–85 кр. единици и 70 – 90 грама смилаем протеин. В зелената маса на граховите растения се съдържа 16–20% суров протеин, а в сламата 6–10%. От проучванията в чужбина и у нас е установено, че граховото зърно може да замества част от соевия шрот в дажбите на пилета и агнета за угояване, тъй като има висока енергийна стойност и съдържа висококачествен белтък. Изследването ни се основава на използването на препарати с регулаторни свойства – РЕНИ и РЕНИ Д, продукт на проф. д-р Попов, както и на търговските препарати Бормакс, Mn хелат и Молибденит. Действието им се реализира чрез увеличаване на активността на основните ензимни системи, свързани с азотния метаболизъм – нитрогеназа, нитратредуктаза, глутаминсинтетаза, аспарагинсинтетаза и др. С използването им при определени количества на компонентите и комбинациите между тях се

23

Табл. 1. Добив на суров протеин (кг/дкa) при фуражен грах Мир и Весела по години и средно за периода 2007-2010 г. Варианти Контрола РЕНИ РЕНИ Д Бормакс Mn хелат Молибденит

2007-2008 г.

105,1 125,2 116,5 115,6 105,8 103,5

% 100,0 119,1 110,8 110,0 100,7 98,5

Контрола РЕНИ РЕНИ Д Бормакс Mn хелат Молибденит

130,8 125,1 137,7 135,0 128,6 136,1

100,0 95,6 105,3 103,2 98,3 104,1

съдържанието на суров протеин спрямо нетретирания вариант, но то е значително по-слабо. Добивът на суров протеин при сорт Весела е по-висок в сравнение със сорт Мир и варира от 77,7 кг/дкa при контролата до 85,0 кг/дкa при вариантите, третирани с Бормакс. Анализът на средните тригодишни данни показва, че всички изпитвани варианти са със стойности по-високи от тези на контролата. С най-висок добив на протеин се отличават вариантите, третирани с борсъдържащите препарати Бормакс и РЕНИ Д – 85,0 кг/дкa и 84,6 кг/дкa, което е с 9,4% и 8,9% повече от контролата. Биологичната пълноценност на граховите семена като изходна суровина за приготвяне

Суров протеин сорт Мир, кг/дка 2008-2009 г. % 2009-2010 г. % 47,2 100,0 54,2 100,0 58,3 123,5 58,1 107,2 64,3 136,2 57,9 106,8 56,4 119,5 46,3 85,4 55,7 118,0 55,1 101,7 49,3 104,4 63,0 116,2 Суров протеин сорт Весела, кг/дка 59,8 100,0 42,5 100,0 62,9 105,2 47,9 112,7 65,6 109,7 50,5 118,8 71,1 118,9 49,0 115,3 54,3 90,8 55,7 131,1 63,5 106,2 46,0 108,2

на концентрирани фуражи в животновъдството, освен от съдържанието на протеин и съотношението на отделните аминокиселини в него, зависи и от съдържанието и съотношението на отделните макро - и микроелементи. Поради това бе направен анализ на съдържанието на някои важни за храненето на селскостопанските животни елементи на двата изпитвани сорта фуражен грах – желязо, манган, калций и магнезий. Третирането на граховите растения с регулаторите на растежа не води до повишаване съдържанието на елементно желязо в сухото вещество на зърното и при двата изпитвани сорта фуражен грах (табл. 2). Анализът на резултатите показва, че съдържанието на кал-

Средно: 68,8 80,5 79,6 72,8 72,2 71,9

% 100,0 117,0 115,7 105,8 104,9 104,5

77,7 78,6 84,6 85,0 79,5 81,9

100,0 101,2 108,9 109,4 102,3 105,4

ций в зърното на сорт Мир се увеличава единствено след третиране с Бормакс и РЕНИ Д. При Весела съдържанието на калций не се променя под влияние на листното третиране. На таблица 3 са представени данни за съдържанието на протеиногенните аминокиселини в зърното на зимуващ грах сорт Мир, изразени като процент към 100 г протеин. Данните показват по-високи стойности на хистидина, пролина и цистина в протеина на зърното при третираните с Бормакс, РЕНИ и РЕНИ Д грахови растения, което обуславя по-висока сухоустойчивост и по-добра хранителна стойност. Макар и в по-малка степен се променя съотношението между общи и незаменими аминокисе-

Табл. 2. Елементен състав на зърното от сортовете фуражен грах, мг/кг суха маса. №

Fe

%

Mn

Контрола РЕНИ РЕНИ Д Бормакс Mn хелат Молибденит

76,85 62,90 63,45 63,75 71,90 64,05

100,0 81,8 82,6 83,0 93,6 83,3

5,40 5,20 5,15 6,15 5,15 5,50

%

Ca

%

Mg

%

100,0 96,3 95,4 113,9 95,4 101,9

559,2 526,3 592,1 625,0 526,3 526,3

100,0 94,1 105,9 111,8 94,1 94,1

517,2 528,9 564,4 622,8 586,1 603,8

100,0 102,1 109,1 120,4 113,3 116,7

Мир

Весела

24

Контрола

66,50

100,0

5,00

100,0

625,0

100,0

603,8

100,0

РЕНИ РЕНИ Д Бормакс Mn хелат Молибденит

55,75 55,85 56,20 54,35 55,90

83,8 84,0 84,5 81,7 84,1

5,10 5,15 5,25 4,90 4,90

102,0 103,0 105,0 98,0 98,0

559,2 526,3 592,1 592,1 592,1

89,5 84,2 94,7 94,7 94,7

597,2 627,2 630,0 637,2 634.4

98,9 103,9 104,3 105,5 105,1

Табл. 3. С ъдържание на протеиногенни аминокиселини в зърното на зимуващ грах сорт Мир (% към протеин) средно за периода 2008-2009 г.

Аминокиселина

Варианти Контрола

РЕНИ

РЕНИ Д

Бормакс

Mn хелат

Молибденит

Аргинин Хистидин Тирозин Аланин Глицин Цистеин Пролин

8,83

8,80

8,67

8,57

8,97

9,00

2,73 2,77 4,62

2,70 2,67 4,70

2,76 2,72 4,46

3,05 2,79 4,57

2,74 2,49 4,57

2,74 2,45 4,56

4,37

4,52

4,43

4,31

4,54

4,41

1,06

1,11

0,93

1,13

0,67

0,87

5,63

5,81

5,72

6,84

4,83

5,67

Глутаминова киселина

20,29

20,08

20,01

19,87

20,83

20,29

Серин

3,47

3,26

3,47

3,35

3,66

3,52

Аспаргинова киселина

11,88

11,97

12,09

11,51

12,56

12,10

Обща сума

65,65

65,62

65,86

65,61

Лизин Фенилаланин Левцин

7,91

7,71

7,62

7,94

5,76

5,76

5,72

5,75

5,08

5,34

7,52

7,75

7,63

6,92

7,62

7,53

65,26 65,99 Незаменими аминокиселини 7,82 7,89

Изолевцин

4,30

4,29

4,61

4,25

4,65

4,70

Метионин Валин Треонин Обща сума EAAI

0,182 5,36 3,38

0,217 5,43 3,27

0,334 5,27 3,40

0,514 5,45 3,28

0,195 5,51 3,50

0,163 5,35 3,39

34,41

34,43

34,78

34,05

34,18

34,41

0,60

0,61

0,65

0,67

0,61

0,60

лини в белтъка на третираните със съставите РЕНИ варианти в полза на незаменимите, което е предпоставка за по-висока биологична стойност на протеина при тях. Чувствително се увеличава съдържанието на метионин в протеина в зърното на вариантите, третирани с Бормакс, РЕНИ Д и РЕНИ. Метионинът е ключова аминокиселина и повишаването й в граховия протеин е ценен критерий, обуславящ биологичната пълноценност на фуража. От незаменимите аминокиселини съществено се изменя и съдържанието на изолевцин в протеина на зърното след третиране с Молибденит, Mn хелат и РЕНИ Д – средно с 9,3, 8,1 и 7,2%. Отчетено е повишение в стойностите на EAAI индекса при вариантите, третирани с Бормакс (0,67) и РЕНИ Д (0,65), което отразява повишението на биологичната стойност на протеина, вследствие на прилагането на тези два препарата.

На таблица 4 е представено съдържанието на протеиногенните аминокиселини при сорт Весела, изразени като г/100г протеин средно за периода 2008-2009 г. Внасянето на регулаторите на растежа променя съществено съдържанието на общите протеиногенни аминокиселини, като средното им съдържание в протеина се движи от 65,04 до 66,40 г/100г. Най-съществено техните стойности спрямо контролата се повишават след третиране с Молибденит, РЕНИ Д и РЕНИ. Нарастват стойностите на тирозин, хистидин, цистеин, пролин при почти всички от изпитваните варианти на опита. Най-отчетливо в количествено отношение се увеличава съдържанието на сяросъдържащата аминокиселина цистеин след третиране с Молибденит, РЕНИ, РЕНИ Д и Бормакс. Впечатление прави и значителното повишение съдържанието на тирозин и хистидин в протеина на зърното на сорт

Весела в резултат на прилагането на регулаторите на растежа. Чувствително нараства съдържанието на пролина, особено при използване на РЕНИ Д и РЕНИ – средно с 10,5 и 9,5%, което подобрява сухоустойчивостта на граховите растения. Средните стойности на незаменимите протеиногенни аминокиселини в протеина на зърното на зимуващия фуражен грах сорт Весела не надвишават тези на контролата при нито един от изпитваните варианти и варират от 33,74 до 35,0 г/100г протеин. Повишение в стойностите се отчита само при две от изследваните незаменими протеиногенни аминокиселини – фенилаланин и метионин в протеина на зърното, получено от вариантите, третирани с Бормакс, РЕНИ Д и РЕНИ. Фенилаланиновото съдържание нараства в протеина на третираните с Бормакс, РЕНИ и РЕНИ Д грахови растения с 15,8; 9,3 и 6,1%. Съдържанието

25

Табл. 4. С ъдържание на протеиногенни аминокиселини в зърното на зимуващ грах сорт Весела (% към протеин) средно за периода 2008-2009 г. Аминокиселина

Варианти Контрола

РЕНИ

РЕНИ Д

Бормакс

Mn хелат

Молибденит

Аргинин

9,05

9,31

9,28

9,23

9,98

8,98

Хистидин

2,55

2,80

2,81

3,05

2,96

3,36

Тирозин

2,35

2,83

2,55

2,92

2,37

3,23

Аланин

4,39

4,52

4,51

4,45

4,44

4,30

Глицин

4,32

4,35

4,32

4,19

4,54

4,67

Цистеин

0,65

1,20

1,07

0,99

0,56

1,21

Пролин

5,04

5,52

5,57

5,37

4,49

5,33

Глутаминова киселина

20,87

19,89

20,04

19,89

20,38

19,88

Серин

3,41

3,35

3,52

3,54

3,36

3,59

Аспаргинова киселина

12,41

11,96

12,15

11,92

12,27

11,85

Обща сума

65,04

65,73

65,82

65,55

65,35

66,40

Незаменими аминокиселини Лизин

8,12

7,78

7,75

7,80

8,04

7,78

Фенилаланин

5,05

5,52

5,36

5,85

5,11

4,84

Левцин

7,90

7,38

7,28

7,24

7,75

7,54

Изолевцин

4,73

4,57

4,64

4,59

4,68

4,46

Метионин

0,295

0,419

0,431

0,281

0,216

0,238

Валин

5,47

5,33

5,34

5,36

5,45

5,46

Треонин

3,43

3,29

3,38

3,38

3,35

3,42

Обща сума

35,00

34,29

34,18

37,50

34,60

33,74

EAAI

0,64

0,66

0,67

0,68

0,63

0,63

на сяросъдържащата аминокиселина метионин също нараства и то чувствително при приложението на РЕНИ Д и РЕНИ – с 46,1 и 42,0% над това при контролата. Следователно внасянето на Бормакс, РЕНИ Д и РЕНИ повишава биологичната стойност на белтъка при фуражния грах сорт Весела, поради повишаване на метиониновото съдържание. Стойностите на EAAI - индекса нарастват при вариантите, третирани с Бормакс (0,68), РЕНИ Д (0,67) и РЕНИ (0,66) – потвърждение за повишаване на биологичната стойност на протеина при тези три варианта.

26

ИЗВОДИ Третирането на фуражния грах с регулаторите на растежа води до по-висок добив на

протеин на единица площ. При сорт Мир най-висок добив е получен след третиране с РЕНИ (80,5 кг/дка) и РЕНИ Д (79,6 кг/дка), което надвишава контролата, съответно със 17,0% и 15,7%. С най-висок добив на протеин при сорт Весела се отличават вариантите, третирани с борсъдържащите препарати Бормакс и РЕНИ Д – 85,0 кг/ дкa и 84,6 кг/дкa, което е с 9,4% и 8,9% повече от контролата. Третирането с Бормакс, РЕНИ Д и РЕНИ увеличава общото количество на незаменимите аминокиселини. Повишава се съдържанието на сяросъдържащите аминокиселини метионин и цистеин, които в найголяма степен определят биологичната стойност на белтъка от бобовите култури. Най-високи

стойности на EAAI индекса са отчетени при третиране с Бормакс – 0,68 за сорт Мир и 0,67 за сорт Весела. Прилагането на регулаторите на растежа води до промени в елементния състав на семената и при двата сорта. При третиране с Бормакс и РЕНИ Д съдържанието на Са в зърното на сорт Мир се увеличава с 11,8 % и 5,9%, а прилагането на Бормакс повишава мангановото съдържание с 5,0 % - 13,9% и при двата сорта фуражен грах.

Kоличеството на Mg се увеличава от 3,9 % до 20,4% при всички варианти на опита и при двата сорта, което има важно значение при превенцията на различни заболявания при преживните животни, породени от магнезиев недостиг.

за устойчивост към вируса на шарката

ОВОЩАРСТВО

Селекция на кайсия Проф. д-р В.Божкова Институт по овощарство – Пловдив

ПЛЮС

9–10 (269) / 2015

ви сортове като Харлейн, Лито, Старк Ърли Ориндж, Голдрич, Стела или толерантни като Харкот. Добрите практики включват също контрол на листните въшки преносители на болестта. Все пак най-важен си остава сортът. Затова в много страни като основна цел в селекционните програми за кайсия се преследва създаване на устойчиви на шарка сортове. В тази насока в Европа усилено се работи в Италия, Франция, Испания, Чехия, Румъния и др. В рамките на проект по 7РП на ЕК в Института по овощарство в Пловдив, през 2008 г. започна селекция за устойчивост към вируса на шарката при кайсия. Създаден е богат хибриден фонд, чрез използване на сортове донори за устойчивост към шарката, адаптивни към условията на Пловдивския район и с добри биологични и стопански качества. В текущия проект по 7 РП (MARS), на 264 хибрида е извършен тест с молекулярни маркери, при който е установено че 105 от тях са носители на фактор за устойчивост към вируса. 80 броя хибриди са преразмножени и предстои тяхната агрономическа оценка в реални производствени условия, с цел излъчване на нов сорт. Растенията, отбрани с помощта на молекулярни маркери задължително се проучват в реални условия. Така се преценява дали под въздействието на околната среда генетично заложените възможности се проявят в нужната степен. Тоест крайната селекционна оценка винаги е свързана с класическите методи за оценка, още повече че, за да бъде приет от производителите, един нов сорт трябва да притежава комплекс от качества, а не само тези издирвани с помощта на маркери. Изисква се качествата на новия сорт да превъзхождат тези на стандарта или на сортовете, които масово се отглеждат в момента. Независимо от всичко

ЗЕМЕДЕЛИЕ

По данни на Агростатистика за 2014г. у нас с кайсии са били засадени 2831 ха, от които се реколтират 2325 ха или 5,9% от площите заети с овощни видове. Общото производство на плодове е 18 024 тона, което отрежда на този овощен вид пето място след ябълка, праскова, череша и слива. По-голяма част от продукцията или 65% е реализирана за свежа консумация, а за преработка - около 18%. Останалото количество е насочено за собствена консумация или за други направления. Очевидно основно кайсиевите плодове се консумират свежи, поради което отглежданите сортове трябва да задоволяват както изискванията на производителите, така и предпочитанията на консуматорите. Не всички сортове са еднакво приети от тях, което определя динамичността на сортовия състав чрез който се търсят възможности за добро производство и реализация. Ето защо кои сортовете да се отглеждат е от изключителна важност. Те трябва да имат добри стопански качества като родовитост и привлекателност на плодовете, но и да са адаптивни към съответните почвено-климатични условия, както и да проявяват устойчивост или толерантност към икономически важни болести и неприятели. Особено опасни са вирусните и фитоплазмени болести, тъй като веднъж заразени с тях, растенията остават болни до края на жизнения си цикъл. Една опасна и широко разпространена вирусна болест в нашата страна е шарката, с причинител Plum pox virus. Вирусният характер на болестта е установен за първи път при вида домашна слива (P. domestica L.) от проф. Д. Атанасов, преди повече от 80 години и днес няма район в страната, в който да не се открие болестта. Най-добрият подход за ограничаване на шарката е засаждане на устойчи-

27

това, доказано е, че при използване на асистираната селекция с маркери (МАС), селекционният процес се скъсява наполовина, което показва икономическия ефект на метода. При овощните видове, класическата селекция отнема 20 -25 години и подобно скъсяване е много желано. В рамките на проекта, получените първи резултати от екипа на института са обнадеждаващи. Някои от хибридите се характеризират с рано встъпване в плододаване и

HSEO 12-19 срок на зреене – 27.06. ср.тегло на плода – 48,3г

HH 12-58 срок на зреене – 30.06. ср.тегло на плода – 45,7г

HSEO 12-21 срок на зреене – 05.07. ср.тегло на плода – 34,1г

HSEO 12-16 срок на зреене – 21.06. ср.тегло на плода – 39,8г

HH 13-3 срок на зреене – 19.06. Ср.тегло на плода – 43,0г

Харкот срок на зреене – 25.06. Ср.тегло на плода – 70,7г

Харлейн срок на зреене – 11.07. Ср.тегло на плода – 38,8г

28

атрактивни плодове, а при полски условия с висок инфекциозен фон не са наблюдавани симптоми от шарка и реагират отрицателно на ELISA. Проучванията ще продължат до окончателната оценка на селекционния материал. За илюстрация представяме някои от хибридите, получени от комбинациите Харкот х SEO и Харлейн х Харкот, както и родителските сортове от които произхождат:

Старк Ърли Ориндж (SEO) срок на зреене – 20.06. Ср.тегло на плода – 43,3г

ХРАНИ

Хляб и бисквити от еднозърнест лимец Надка Михалкова, Силвия Иванова, Илиана Борисова, Габриела Маринова, Валентин Бъчваров Институт по криобиология и хранителни технологии, София Нарастващото търсене на здравословни храни и осведомеността на потребителите за отрицателната реакция към някои зърнени храни е довела до възстновяване отглеждането на някои древни култури, като еднозърнестия и двузърнест лимец. Изследванията за алергичните реакции на някои пациенти към глутена се усъвършенстват чрез подобрените диагностични апарати и необходимостта от безглутенови храни нараства. Еднозърнестият лимец е една алтернатива на пшеницата. Лимецът е древно зърно, което е предшественик на хлебната пшеница. Културният еднозърнест лимец (Triticummonococcum L.) се отнася към покритосеменните пшеници - дребни зърна с твърда обвивка, която трудно се отделя. Той е една от най-ранно култивираните форми пшеница. Отглеждането му постепенно е намаляло за сметка на други зърнени култури. Днес производство на лимец е ограничено до малки изолирани райони в рамките на Франция, Индия, Италия, Турция и Югославия (Harlan, 1981; Perrino and Hammer, 1982). В сравнение с обикновените пшеници, отглеждани днес, лимецът съдържа повече белтък, минерали, фитостероли, каротенои-

ПЛЮС

9–10 (269) / 2015

ли С16:0- 14,85, С18:1- 26,35 и С18:2- 52,79%. Каротеноидите са мастноразтворими антиоксиданти. Лутеинът в пълнозърнести брашна от лимец е в границите между 8,1 и 5,2 мг/кг. Тези стойности са от 4 до 8 пъти по- високи, в сравнение с хлебната пшеница и два пъти повисоки спрямо твърдата пшеница и определят жълтия цвят на гриса, което е показател за високо качество (Hidalgo and Brandolini, 2014). Аминокиселинният състав на лимеца се различава от този на пшеницата. Белтъкът от зърното на лимеца се оказва нетоксичен за болните от цьолиакия, които имат непоносимост към глутена и глутеноподобните съставки (AbdelAal et al., 1995). От брашното на лимеца не се отмива глутен и приготвянето на хляб и тестени изделия е найголямото предизвикателство за специалистите в областта на хлебопроизводството (Arendt&Bello, 2008). Резултатите от изследване за установяване на метод за получаване на хляб и бисквити от лимец, представяме в статията. Материали и методи Пшеничено брашно тип 500, произведено от „София Мел” ЕАД; Брашно от лимец, произведено от ЕТ „Петком“ Петко Ангелов; Пробно лабораторно изпичане: проведено по еднофазния метод (Караджов, 2007); Показатели на хляба: Обемът и цветът на хляба са определени по метода, описан от Харалампиев, 1970; Пепелното съдържание на брашното е определено по БДС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Фиг 1. Външен вид на замесените теста: от ляво на дясно – контрола от бяло брашно, проба 1 – от брашно от лимец, проба 2 – от брашно от лимец с ксантанова гума.

ди и витамини от групата В, а също така белтъкът му е в пъти по-лесносмилаем от тях. Общото съдържание на протеини в лимеца варира от 13,1% до 14,28% в зависимост от климатичните и почвени условия, по- висок е от меката пшеница (10,5%) и е подобен на твърдите пшеници (13,8%) (D’Egidio et al., 1993). Лимецът е богат на микро- и макроелементи, необходими за правилното функциониране на човешкия организъм. Triticum monococcum се характеризира с по- високи концентрации спрямо хлебна пшеница за Zn- 72 срещу 35 мг/кг, Fe 52 срещу 36 мг/кг, Mn 46 срещу 30 мг/кг , Cu- 9 срещу 6 мг/кг, Mg - 1,51 г/кг срещу 1,125 г/кг и P - 5,41 г/кг срещу 3,10 г/кг (Hidalgo and Brandolini, 2014). Лимецът е най- богат на фитостероли от семейство Triticum (Hidalgo and Brandolini, 2014). Мастнокиселинният състав на лимеца е представен основно от линолова (С18:2), олеинова (С18:1) и палмитинова (C16:0) киселина и редица научни изследвания в областта установяват съдържание за тях в диапазона от 50,9-54,0, 24,826,4 и 13,9- 16,7 г/100 г мазнина съответно. Липидите на лимеца имат висока концентрация на мононенаситени мастни киселини (МНМК), ниски на полиненаситени мастни киселини (ПНМК) и на наситени мастни киселини (НМК) (Hidalgo & Brandolini, 2014).

Suchowilska et al., (2009) в изследванията си върху еднозърнестия лимец установяват високо съдържание на ненаситени мастни киселини, което достига до 82,32% от общото съдържание на мастни киселини с основни представите-

29

на в брашно от лимец е 25,13 г/100 г мазнина, а ваксеновата Вид проба влага,% пепел,% протеини,% мазнини,% жълти пигменти, киселина е 0,5 г/100 г мазнина а.с.в. а.с.в. а.с.в. мг/100 г а.с.в. (табл. 2). От полиненаситените Брашно тип 500 12,7 0,5 9,3 1,0 мастни киселини в мазнината, Лимец 11,7 2,6 15,3 1,36 1,14 получена от брашно от лимец Таблица 2, Наситени и ненаситени мастни киселини г/100 г мазнина в преобладават линоловата (С18:2)лимец съответно 51,53 г/100 г мазнина Наситени МК Лимец МНМК Лимец Разклонени МК Лимец и α- линоленовата (С18:3n3)- 2,54 C-12:0 0,05 C-18:1t5/6/7 0,14 C-13iso 0,04 г/100 г мазнина (табл. 2).

C-13:0 0,03 C-18:1t10 0,04 C-13aiso 0,02 Брашното от лимец е богато C-14:0 0,30 C-18:1t11 0,05 C:16iso 0,01 на полиненаситени мастни киC-15:0 0,08 C-18:1c9/C-18:1t12/13/ 25,13 Групи МК селини и сравнително бедно на C-16:0 16,38 C-18:1t15/C-18:1c11 0,96 Σ C-18:1Trans-FA 1,19 омега- 3 мастни киселини.

C-17:0 0,17 C-18:1c12 0,12 Σ C-18:1Cis-FA 25,25 На таблица 3 е представено C-18,0 0,98 C-20:1n9 0,95 SFA 18,00 съдържанието на макро- и миC-23:0 0,01 C-22:1n9 0,01 MUFA 27,65 кроелементи в брашно от лимец, МНМК ПНМК PUFA 54,28 смляно на две различни мелници.

C-12:1n1 0,02 C-18:2c9,12 51,53 Σ n-3 2,54 От таблицата е видно сравниC-16:1n7 0,16 gC-18:3n6 0,02 Σ n-6 51,86 телно по- високото съдържание C-16:2n4 0,01 aC-18:3n3 2,54 Σ n-6/Σn-3 20,40 на макро- и микроелементи в C-17:1n7 0,06 C-22:2n6 0,19 Branched FA 0,07 пълнозърнестото брашно (Проба 1) от пречистеното от трици Таблица 3. Съдържание на макро- и микроелементи в брашно от лимец (Проба 2). Независимо от начина Макроелементи, мг/кг Микроелементи, мг/кг на смилането, се установява виCa K Mg Na P B Ba Cu Fe Mn Zn соко съдържание на Р, K, Mg, Fe, Проба 1* 351 4019 1144 35,06 3505 5,09 3,58 4,83 50,11 37,60 49,00 Zn в лимеца и ниско съдържание Проба2** 295 3182 872 30,64 2885 4,59 3,55 4,71 46,58 37,39 41,19 на Са (0,351 г/кг) и Na (0,035 г/ *Проба 1 – брашно от лимец смляно на каменна мелница **Проба 2 – брашно от лимец смляно на валцова мелница с пресяване на триците кг). Микроелементите са необходими в по- малки количества за е пречистено от триците. Лиме- функционирането на човешкия ISO 2171:1999; Протеините са определени по цът е от същия биологичен вид организъм и концентрацията им и съставът на жълтите пигменти е в пшеницата е от 10-3- 10-5 %. В Келдал (N x 6,25); Мазнините са определени като на пшеницата, но с различ- лимеца порядъкът е същият (табл. чрез екстракция с етер (Генадиев, на концентрация. Съдържанието 3), но се установява по- високо на жълти пигменти (каротеноиди) съдържание на Fe, Mn, Zn от 1968). Екстракцията на общи ли- в лимеца е приблизително като публикуваните за пшеницата (Mc пиди е извършена по метода на най-висококачествената твърда Kevith, 2004). Видове експерименти за прина Bligh&Dyer (Can. J. Biochem. пшеница. готвяне на хляб от лимец Мастнокиселинният състав на Physiol.,1959), посредством метаВариант І: Пробно лабораторно брашно от лимец е представен нол и хлороформ. Метиловите есизпичане на хляб от лимец с брашно основно от ненаситени мастни тери на мастните киселини (FAME) са анализирани с помощта на га- киселини, от които мононена- произведено от ЕТ“Петком“ Петко зов хроматограф Shimadzu-2010 ситени- 27,65 и полиненасите- Ангелов Контрола- бяло брашно, замени- 54,28 г/100 г мазнина. Съ(Kyoto, Japan). Макро- и микроелементите са държанието на наситени мастни сено със суха хлебна мая -150 г бяло брашно, 1 %(1,5 определени на атомно- емисио- киселини (НМК) в изследваното нен фотометър- AES-ICP ”Varian- брашно е 18 г/100 г мазнина. От г) суха мая, сол 1,5 % (2,25 г) и наситените мастни киселини зна- 100 мл вода; Liberty II”. Проба 1 - брашно от лимец, Извършен е химичен анализ чителен е делът на палмитинована изходните брашна. Резултатите та (С16:0)- 16,38 г/100 г мазнина, замесено със суха хлебна мая -150 г брашно от лимец, 1 докато останалите представители са отразени на таблица 1. От таблицата се вижда, че съ- на наситените мастни киселини са %(1,5 г) суха мая, сол 1,5 % (2,25 държанието на пепел, протеини и в количества под 1 г/100 г маз- г) и 100 мл вода; Проба 2 - брашно от лимец, мазнини е по- високо в лимеца, нина. Мононенаситените мастни замесено със суха мая и ксантакоето съвпада с данните в науч- киселини, които имат отношение нова гума ната литература. Сравнително го- за здравословното хранене на -150 г брашно от лимец, 1 лямата разлика в резултатите идва човека са олеиновата киселина %(1,5 г) суха мая, 1 %(1,5 г) и от това, че брашното от лимеца С18:1cis9 и вакценовата киселина ксантанова гума, сол 1,5% (2,25 С18:1trans11. Олеиновата киселие пълнозърнесто, а от пшеницата Таблица 1. Химичен състав на изходните брашна

30

Табл. 4. Качествена оценка на хляба от лимец- контрола, проба 1 и проба 2. маса, г обем,см3 L,мм Н,мм ширина,мм влага,% Контрола 231,6 625 122 87 75 41,93 Проба 1 228,9 375 120 53 80 42,26 Проба 2 232,8 375 122 53 75 41,32

сухо вещество,% 58,07 57,74 58,68

г) и 100 мл вода. При този опит ксантановата гума (проба 2) е разбъркана на сухо в брашното. Хлябът е замесен със 100 мл вода с температура 380С, която се добавя към брашното с останалите компоненти. Тестото се поставя за ферментация при 300С в термостат. Ферментацията е проведена за 15 минути (мин.) при 300С, избиване и още 15 мин. Окончателната ферментация е 40 мин. Изпичането е извършено за 25 мин. при температура 1800С–2000С. Характеристика на тестата: Контрола – тесто с нормална консистенция, бухнало и добре развито. Проба 1 - меко, лепливо тесто- добре развито, цветът е златист до червеникав оттенък, с червеникави частици. Проба 2 - малко по- твърдо от проба 1 и контролата тесто, лепливо при допир, добре развито, със златист до червеникав цвят. На таблица 4 са представени резултатиге от качествената оценка на изпечения хляб. От нея се вижда, че масата и сухото вещество на трите хлебчета не се различават съществено. Съществена разлика има в обема на хляба. Обемът на хляба от лимец (Проба 1 и Проба 2) е с 40% помалък от обема на контролата от бяло пшеничено брашно. Хлябът от лимец не е бухнал достатъчно и това се отразява на обема и височината, тъй като е изпечен във форми. На Фиг. 2 е представен

външния вид на изпечения хляб. От фиг. 2 се вижда разликата във формата, височината и обема между контролата и хляба от лимец. Забелязва се сравнително по-правилната форма на проба 2 (брашно от лимец и ксантанова гума), в сравнение с проба 1 (лимец без добавка). Ксантановата гума е хидроколоид, който се използва в сладкарството като свързващо вещество. На фиг. 3 е представен разрез на изпечения хляб. На тази фигура са по-ясно изразени разликите във формите. Характеристика и сензорна оценка на изпечения хляб Контрола - правоъгълно хлебче с правилна форма и висок обем. Горната кора е без разкъсване, цвят на кората- златист, с кафяв оттенък, с нормална дебелина. Цветът на средината е кремав. Средината е равномерно измесена, мека на пипане, изпечена. Тя има средно едра шупливост, в сравнение с проби 1 и 2. Вкусът е характерен за типа брашно. Има приятен аромат, без страничен привкус. Проба 1 - правоъгълно хлебче с нисък обем. Повърхността на горната кора не е разкъсана, леко вдлъбната форма на горната кора, със златист до червеникав отенък цвят на кората, с нормална дебелина. Цветът на средината е златист до червеникав отенък с червеникави частици. Средината е равномерно измесена, мека на пипане, изпечена. Тя има сбита шупливост, която е с по- едри

Фиг. 2. Външен вид на изпечения хляб – от ляво на дясно: контрола, проба 1 и проба 2.

Фиг. 3. Разрез на изпечения хляб – от ляво на дясно: контрола, проба 1 и проба 2.

шупли, в сравнение с проба 2. Вкусът е характерен, леко сладникав. Има приятен аромат за този тип хляб, който е по- добре изразен, в сравнение с проба 2. Проба 2 - правоъгълно хлебче с правилна форма и леко грапава повърхност, с изпъкнала горна кора, в сравнение с проба 1. Тя е със златист до червеникав оттенък, с нормална дебелина. Цветът на средината е кафеникав, с червеникав оттенък. Средината е добре изпечена, но стои по- влажна от проба 1. Шупливостта е дребна спрямо контролата и проба 1. Вкусът е специфичен без страничен привкус. Ароматът е типичен за вида. След 12 часа хлябът беше отново оценен за вкус и аромат и се установи, че с хидроколоид (проба 2) има по- добър вкус и аромат от проба 1. Вариант ІІ: Пробно лабораторно изпичане на обогатен хляб от лимец Контрола - бяло брашно, замесено със суха хлебна мая -150 г бяло брашно, 10 г сухо обезмаслено мляко, 9 г яйчен прах, 15 г маргарин „Калиакра”, захар 1% (1,5 г), суха мая 1% (1,5 г), сол 1,5% (2,25 г) и 80 мл вода; Проба 1 - брашно от лимец, замесено със суха хлебна мая -150 г брашно от лимец, 10 г сухо обезмаслено мляко, 9 г яйчен прах, 15 г маргарин „Калиакра”, 1% (1,5 г) суха мая, сол 1,5% (2,25 г) и 65 мл вода. Характеристика на тестата: Контрола - добре омесено тесто с нормална консистенция, с бял цвят и кремав оттенък, който е характерен за брашно тип 500 (фиг. 4).

Фиг 4. Външен вид на замесените теста, от ляво на дясно: контрола от бяло брашно, проба 1 от брашно от лимец

31

Таблица 5. Качествена оценка на хляба от лимец – контрола и проба 1

Контрола Проба 1

маса, г 248 236

обем, см3 825 400

L, мм 126 118

Н, мм 85 55

Проба 1 - тесто с леплива консистенция и златисто жълт цвят с червеникави частици, което е типично за пълнозърнесто брашно от лимец (фиг. 4). Ферментацията е проведена за 15 мин. при 30 0С, избиване и още 10 мин. Окончателната ферментация е 50 мин. Най-показателен за качествената оценка на хляба е обема, който при белият хляб (Контрола) е два пъти по-голям от обогатения хляб от лимец (Проба 1). Ако се сравни обема на хляба от лимец без добавка на мазнина и яйчен прах (табл. 4, Проба 1 и 2) се вижда, че добавките повишават обема на хляба от 375 см3 на 400 см3. Характеристика и сензорна оценка на изпечения хляб: Контрола - правоъгълно хлебче с правилна форма и висок обем. Горната кора е без разкъсване, със златисто жълт с червеникав оттенък цвят, изпечена и с нормална дебелина. Цветът на средината е кремав. Средината е равномерно измесена, мека на пипане и добре изпечена. Тя има равномерна шупливост. Вкусът е приятен, характерен за типа брашно и добавките. Има приятен аромат, без

Фиг. 5. Външен вид на изпечения хляб: От ляво на дясно: контрола, проба 1.

Фиг. 7. Обикновени бисквити

32

W, мм 76 68

влага, %

сухо вещество, %

35,05 31,08

64,95 68,92

странични аромати (фиг. 5,6). Проба 1- правоъгълно хлебче с нисък обем и правилна форма. Горната кора е изпъкнала, леко грапава със златисто жълт цвят, без напуквания и с нормална дебелина. Цветът на средината е златисто жълт, добре изпечена с дребна дебелостенна шупливост. Средината е еластична, малко потвърда от контролата и ронлива. Вкусът е характерен за състава, приятен и леко сладникав. Има приятен аромат за този тип хляб и няма странични аромати (фиг.

5, 6). Метод за приготвяне на бисквити от лимец Формули на съотношение на продуктите: Проба 1 - обикновени бисквити от брашно от лимец с ксантанова гума (хидроколоид) - 200 г брашно от лимец, 70 г растителна мазнина, 100 г захар, 53 мл вода, 2,5 г сода бикарбонат и ксантанова гума 1,5 г; Проба 2 - бисквити от брашно от лимец с яйчен прах - 200 г брашно от лимец, 50 г маргарин „Калиакра”, 100 г захар, 45 мл вода, 2,5 г сода бикарбонат и яйчен прах 18 г. Замесено е тесто с ронлива

консистенция и е оставено да престои 10 мин. Тестото от проба 1 е сипкаво, ронливо и лепливо, а тестото на проба 2 също е леко лепливо, но се формира по-добре. Изрязват се бисквити с квадратна форма. Оформените бисквити се поставят в намазана с мазнина тава и се изпичат за 8 (проба 1) и 6 мин. (проба 2) при температура 1800С на пара с включен вентилатор на фурната до златист цвят на повърхността. След охлаждане е установена влага 1,04% за първа проба и 9,45% за втора проба. За продължително съхранение на бисквитите е необходимо влагата да е под 10%. Качествена и сензорна оценка на готовите бисквити: Проба 1. Бисквитите имат квадратна форма, златист цвят и твърда структура. На вкус са сладки, ароматни и характерни за състава (фиг. 7). Проба 2. Бисквитите имат квадратна форма, златист цвят и по- нежна структура. Те са меки, имат по- силен аромат на орехов сладкиш, който е характерен за лимеца (фиг. 8).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ От проведените изследвания е установено, че качествените показатели са най- високи на обогатения хляб от лимец, следвани от хляба с добавка на гума ксантан и на последно място с брашно от лимец без никакви добавки. Сензорната оценка и на трите вида хляб е много добра, с изключение на натуралния, където формата е нетипична, шупливостта е по-дребна и средината е по- суха и ронлива. За получаване на бисквити са използвани различни комбинаФиг. 6. Разрез на изпечения хляб: ции на съставките и добавките От ляво на дясно: контрола, проба 1. и е установено, че най- добри вкусови и качествени показатели имат бисквитите, обогатени с яйчен прах и маргарин. Те са вкусни, приятни и меки. Влагата им е под 10% и при съхранение не се променят. Бисквитите с гума ксантан са вкусни, но след престояване стават сухи и много твърди. Фиг. 8. Бисквити с яйчен прах и маргарин

24

Доц. д-р Г. Георгиев доц. д-р В. Събев доц. д-р Р. Тодорова доц. д-р Акс. Алексиева доц. д-р Г. Найденова Опитна станция по соята – Павликени

64

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

втора част

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

(Glycine max (L) Merrill.)

брой 9 (269) 2015

Технология за производство на СОЯ

A ПОЛСКИ КУЛТУРИ

6. АГРОТЕХНИКА 6.1. Място в сеитбообращението Най-добри предшественици за соята са зимните житни култури – пшеница, ечемик, тритикале и ръж. Те освобождават рано площта и създават възможност да се изведе успешно борбата с плевелите, чрез подходяща система за обработка на почвата и прилагане на ефективни хербициди. Добри предшественици за соята са царевицата и памука. С прилагане на ротацията “сояцаревица” или „соя-памук” се постига най-ефективно използване на поливните площи у нас. Неподходящи предшественици на соята са слънчогледът, захарното цвекло, соргото и суданката, които изтощават и изсушават почвата. Фасулът, грахът и рапицата също са рискови, тъй като имат общи болести със соята. Като бобова азотфиксираща култура, соята подобрява структурата на почвата, обогатява я с азот и е много добър предшественик на зимните житни култури. Соята не бива да се отглежда като монокултура, независимо че понася сеитба след себе си или след други бобови култури. Отглеждането на соята монокултурно води до увеличаване на плевелите през третата година с 40% и с над 50% през петата година и следващите години, което намалява добива средно с 14%, в сравнение след предшественик пшеница. Тя може да бъде включвана в ротация и с други култури. При това обаче е необходим внимателен подбор на предшественика, във връзка с контрола на плевелите и болестите и ефективното използване на почвените и водните ресурси.

6.2. Основна и предсеитбена обработка на почвата При нашите почвено-климатични условия, а често и по организационно-технически причини, основната обработка се извършва в продължителен период – от август до ноември. Навременното й провеждане спомага за по-добро разлагане на растителните остатъци, успешно извеждане на борбата с плевелите и създава по-благоприятни условия за сеитба и прилагане на следващите агротехнически мероприятия. На силно заплевелени площи, когато е извършено третиране с тотален хербицид, дълбоката оран се извършва най-рано след 2-3 седмици. След ранни предшественици и зимни житни култури, когато площите са средно или слабо заплевелени, се извършва плитка оран (подметка) на стърнището, а след това – основна обработка. Дълбочината на подметката е 8-10 cм при едногодишни и 15-16 cм при коренищни и кореново-издънкови плевели. Добивите намаляват от

2

логичните стандарти на ЕС ще наложат площите със соя у нас да се увеличат поетапно до 120 хил. ха, при годишно производство от 150-200 хил.тона. Това е наложително, защото: - без участието на соя не може да има агрономически и екологически обоснован сеитбооборот и структура на културите; - без соев шрот в съвременните условия е немислимо да има ефективно животновъдство; - без соеви продукти няма безопасни и предпазващи здравето храни за човека; - соевото масло е основна суровина за производство на много технически продукти – биодизел, лецитин, глицерин, сапуни, бои, лакове, пластмаси, каучук, целулоид, изкуствени влакна и т.н. За постигането на тези цели, първостепенна роля имат създадените и сертифицирани наши сортове и технологии за производство на соя за зърно, зелена маса и семена. Приложение 1

* Примерна технологична карта за производство на соя от 100 дка, среден добив 250 кг/дка и разстояние до 2 км

23

22

лв./т) е по-ниска от средната реализационна цена 600 лв./т, дори при добив от 145 кг/дкa, реализиран при неполивни условия. Тя намалява до 316 лв./т при производството на соя в условия на напояване и не се влияе от използването на нарушен или оптимален поливен режим. В таблица 8 са посочени основните икономически показатели характеризиращи производството на соеви семена при поливни условия. Икономическата ефективност на технологията за производство на соеви семена е доста по-висока, независимо че разходите са по-големи, тъй като средната реализационна цена на базовите и сертифицираните семена е 1500 лв./т. Увеличените разходи при семепроизводството на соя са в резултат на допълнителни мероприятия, свързани със семепроизводствените посеви, заготовката и окачествяването на семената. Направената икономическа оценка показва, че производството на соя у нас може да бъде ефективно, рентабилно и носещо добри доходи на производителите. В най-пълна степен това важи за производството на соя в условия на напояване. Последните 4-5 години, характеризиращи се като средни, средно-влажни и влажни, дори и без напояване в практиката бяха получени добиви в порядъка от 250 до 380 кг/дка. Това показва, че при благоприятни условия и спазване на агротехниката нашите сортове имат висок биологичен потенциал. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Съгласно „зелените директни плащания” за периода 2015-2020 г., стопанство с повече от 15 хa обработваема земя, най-малко 5% от тях трябва да бъдат поддържани като екологично насочени площи /ЕНП/, в т.ч. и площи с азотфиксиращи култури. Икономическата логика и еко-

3

10 до 20%, когато основната обработка на почвата се извършва късно наесен, през зимата или рано напролет. Закъсняването на основната обработка благоприятства размножаването на коренищните и кореново-издънковите плевели и тогава дълбочината й трябва да бъде над 30 см. Снимка 3. Дълбока оран след След житни предшестве- предшественик пшеница ници от агротехническа гледна точка дълбочина от 22-25 см за соята е достатъчна (снимка 3).. След царевица първо се извършва дискуване (не се препоръчва при наличие на коренищни плевели) и след това дълбока оран на 30-32 см, с цел по-добре да се заорат растителните остатъци. Когато основната обработка е извършена рано (юли-август) и площта се заплевели, задължително е да се извърши поне една допълнителна есенна обработка – култивиране или дискуване. Предсеитбената подготовка на почвата има за цел да се подравни площта, да се запази влагата, да се унищожат плевелите и да се създаде добро легло за бързо и дружно поникване на семената. Най-често се извършват две предсеитбени обработки – първата на дълбочина 8-10 см, а втората на дълбочината на посевния слой – 4-6 см, косо или перпендикулярно на посоката на сеитба. Предсеитбените обработки не могат да компенсират недостатъците на основната обработка. При некачествена оран, дълбочината на посевния слой става неравномерна, което води до неравномерно поникване, неблагоприятни условия за формиране на кореновата система, и като резултат - до по-нисък добив.

6.3. Минерално и бактериално торене При внасянето на различни минерални торове, трябва да се има предвид запасеността на почвата, очаквания добив и икономическия ефект от това мероприятие. Като бобово растение, соята приема най-много азот. Нуждата й от калий и особено от фосфор е значително по-малка. За формирането на 100 кг зърно са необходими в активно вещество: от 7,2 до 10 кг N, от 1 до 1,8 кг P2O5 и от 2,5 до 3 кг K2O.

Многогодишната практика при производство на соя у нас показва неизползване или силно ограничено използване на минерално торене. Независимо от това, при планирането на високи добиви от соята, на торенето трябва да се обърне особено внимание. При бедни почви, в зависимост от запасеността им с тези елементи, торенето с P2O5 и K2O е в дози 4-10 кг/дкa, като внасянето им се извършва преди основната обработка на почвата. При средно и добре запасени почви, за предпочитане е внасянето на фосфора и калия да става срещу предшественика, а соята да използва остатъчните количества. Ако недостига само един от елементите, е необходимо внасянето в по-голямо количество именно на този елемент. При висока агротехника и напояване, соята се нуждае от допълнително внасяне на 5-6 кг/ дкa N преди последната предсеитбена обработка на почвата. От микроелементите молибденът дава най-добри резултати, тъй като засилва азотфиксиращата дейност на грудковите бактерии. Внасянето му става чрез третиране на семената с амониев молибдат преди инокулацията, в доза 3-5 г на количеството семена, предназначени за 1 дкa. Третиране на соята с листни микроторове (Лактофол, Хумустин, Амалгерол премиум) е също ефективно мероприятие, което увеличава стойностите на структурните елементи на добива с 10 - 12%. То може да стане заедно с внасянето на вегетационните хербициди или самостоятелно в по-късна фенофаза – до начало на цъфтеж. С оглед на икономическата ефективност, решението за използване на минерални макро- и микроторове трябва да се вземе, след като се съпоставят разходите за торене с приходите от очакваното повишение на добива. За развитието си соята използва както почвен, така и атмосферен азот. Ето защо е необходимо да се познават механи-

Снимка 4. Соев корен: ляво-високо съдържание на почвен азот, дясно -оптимално съдържание

4

мост от категорията на семената етикетите са: Бял с диагонална виолетова ивица – за ПБ семена; Бял – за Б семена; Син - за С1 размножение; Червен - за С2 размножение.

- За борба срещу складовите неприятели (когато съхранението се удължава до една и над една година) се препоръчва третиране на семената с Делиция газтоксин (таблетки) или Фостоксин (таблетки), в доза 10 табл./т зърно, при експозиция 5 -7 денонощия.

- След заготовката, от семената в присъствието на заявителя, се вземат проби от длъжностно лице, упълномощено от изпълнителния директор на ИАСАС, които служат за анализ на: кълняемост и аналитична чистота; анализ на влага; здравен анализ; последващ (грунтов) контрол и за съхраняване в ТЗ на ИАСАС.

- Съхраняването на опакованите семена трябва да бъде в сухи помещения, при температура на въздуха не по-висока от 15-20 °С, стифирани върху дървени скари или палети.

9. ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА НА ПРОИЗВОДСТВОТО Производството на соя за зърно и семена може да бъде икономически изгодно при условие, че всички агротехнически мероприятия (Приложение 1 и Приложение 2) са изпълнени в съответствие с изискванията на културата, в оптимални срокове, дози и норми, а получените добиви са достатъчно високи, за да осигурят рентабилност на производството. Най-точни критерии за оценка на ефективността на производството са крайните икономически показатели. Поради динамиката на стойностите на преките и косвените разходи и на реализационните цени, те са изчислени средно за петгодишен период (2009-2013 г.) и са представени в таблица 7. Независимо, че разходите при поливни условия са доста повисоки, то чистият доход и нормата на рентабилност в резултат на по-високия добив нарастват с пъти, спрямо неполивни условия. От друга страна, себестойността на соевото зърно (480

21

змите, при които това растение ги използва. Ако запасеността на почвата с азот е голяма, растенията покриват нуждите си от почвения азот. При положение, че този азот се намира в зоната на кореновата система, той влияе отрицателно върху грудкообразуването (снимка 4). Дори при извършена инокулация на семената, наличието на почвен азот в началните фази от растежа на соята води до преимущественото му използване, за сметка на атмосферния азот. При липса на достатъчно количество азот в почвата и наличие на нормално формирани грудки, соята е в състояние да си осигури до 60-70% от необходимия за формирането на биомасата й азот, чрез биологичната му фиксация от атмосферата. Ако соята ще се отглежда върху почва, на която тя не е засявана преди, т. е. не съдържа специфичните за нея грудкови бактерии, е необходимо те да бъдат внесени чрез инокулация на семената преди сеитбата. Препаратът „Нитрагин” съдържа живи бактерии, които чрез инокулация на семената, водят до увеличаване на броя на кореновите грудки с 30-50%. При използването му следва да се има предвид, че при неблагоприятни условия те губят своята жизнеспособност. Установено е, че само чрез инокулацията с Нитрагин при неполивни условия добивът се увеличава с 11-12%, а предсеитбеното азотно торене с 2, 4, 6, 8 кг/дкa плюс Нитрагин увеличението е от 18 до 34%, спрямо вариантите без торене. На излужени черноземи най-ефективно е самостоятелното приложение на Нитрагин или използването на минерален азот 4 кг/ дкa плюс Нитрагин, както при поливни така и при неполивни условия. Затова, за практиката препоръчваме внасянето само на бактериален препарат Нитрагин или комбинацията 4 кг/дкa минерален азот+Нитрагин, от които варианти се получава найвисок ефект. Самостоятелното бактериално торене при соята, като последействие увеличава добива и от пшеница с 10-12 %. Съчетаното последействие от използването на минерален азот + Нитрагин води до повишение на добива от пшеница от 14 до 26 %.

1.4. Сеитба Срок на сеитба. В условията на България, срокът на сеитба се определя от редица фактори – от условията на годината до наличието на необходимата механизация. Основните критерии за настъпването му са устойчивото затопляне до 10-12°С на повърхностния 5-7

5

- До 30 дни след сеитбата в ТЗ на ИАСАС се подава и регистрира заявление по образец за сертификация на семената.

- Към заявлението се прилагат: скица на парцела за семепроизводство, заверена от общинската служба на МЗХ; документи за изходния материал (изходните семена); писмена декларация на селекционера, че ще извършва методично ръководство на производството на предбазови и базови семена.

- През вегетационния период задължително се отстраняват вирусно болните растения в ПО и СИП.

- На семепроизводните посеви се извършва двукратно сортово и видово прочистване – първото по време на масовия цъфтеж и второто при узряване на соята, преди прибирането.

- Задължително се провежда полска инспекция чрез преглед на посевите. Заявителят уведомява, 7 дни преди настъпването на съответната фаза, ТЗ на ИАСАС, където е подадено заявлението за сертификация. Полската инспекция се извършва, когато посевът има добре развити сортови признаци, позволяващи да се установи съответствието на посева с изискванията за сортова чистота – за Базовите, не по-малко от 99%, а за С1 и С2 размножение – не по-малко от 98%, при осигурена пространствена изолация между два сорта от 1 м. Резултатите от полската инспекция се отразяват в акт за полска инспекция по образец.

- Прибирането се извършва директно, във фаза пълна зрялост, при влага на семената не по-висока от 12-13 %, и с много добре регулирани вършачен апарат и хедер на комбайна, с цел минимално нараняване и начупване на семената.

- За да се избегне механично смесване на семената, когато имаме два или повече сорта, прибирането им да става с различни зърнокомбайни. Ако това е невъзможно, наличният зърнокомбайн трябва да се почиства много добре. Не се допуска заготвяне и съхраняване на семена с влага над 12 %, а дебелината на пласта семена в насипно състояние не трябва да бъде над 60 cм.

- Реколтираните семена от посевите, за които има издаден акт за полска инспекция се почистват на семечистачна машина от типа “Петкус”, с набор от подходящи сита (горните две сита са с кръгли отвори с диаметър от 8 мм, а долните две са с правоъгълни отвори и ширина от 3,5 мм).

- Семената се заготвят в хартиени или синтетични опаковки по 40 кг и партиди от 25 тона. Върху външната страна на опаковката задължително се поставя етикет, издаден от ИАСАС. В зависи-

20

см почвен слой и задържане на средноденонощната температура на въздуха над 10°С (т.е. времето да е с тенденция към затопляне). Препоръчително е сеитбата да се извършва възможно най-рано. Решението за срока на сеитба трябва да се определя от температурата на горния почвен слой, а не от календара. Най-често сеитбата на соята се извършва от началото до края на април, едновременно или малко по-рано от сеитбата на царевицата. В календарно време срокът е различен за различните райони с подходящи условия за производство на соя (табл. 3). Не бива да се сее в студени и преовлажнени почви, тъй като семената загниват и посевите се разреждат. За покълване и поникване на соята, сумата на ефективните температури е около 100°С. По-късната сеитба, през втората половина на май, също е рискова, защото има опасност от изсъхване на повърхностния слой и нередовно поникване. Гъстота на посева. Критерий за качеството на сеитбата е осигуряването на оптимален брой растения на декар и равномерното им разпределение вътре в реда. Гъстотата на посева зависи от сорта, междуредовото разстояние, срока на сеитба и условията на отглеждане. Обикновено, соята е толерантна към различни гъстоти на посева на единица площ. Оптималната гъстота на растенията трябва да осигури бързо засенчване на редовете и оптимална височина на залагане на първите бобове. При ниска гъстота на посевите, соевите растения залагат по-ниско първите бобове. Сгъстяването причинява значителни загуби на добив и борбата с плевелите е по-трудна. От друга страна, твърде гъстите посеви са склонни към полягане, развитие на

Снимка 5. Сеитба на соя със сеялка СПН - 6

6

в зависимост от климатичните условия и фазата й на развитие. Обикновено напояване чрез дъждуване е необходимо на всеки 6-10 дни при поливна норма от 5-10 мм. Може да се наложи и десикация, ако температурата и другите метеорологични условия не позволяват естествено узряване.

8. ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА СЕРТИФИЦИРАНИ СЕМЕНА ОТ СОЯ Производството на семена от соя включва следните звена: Предбазови семена - питомник на отбора (ПО), сравнително изпитване на потомствата (СИП), предбазов посев (ПБ); Базови семена (Б); Сертифицирани семена I-во размножение (С1); Сертифицирани семена II-ро размножение (С2). Прилага се методът на индивидуалния отбор с едногодишно проследяване качествата на потомствата. В ПО се извършва отбор на изходните растения, семената от които се засяват в СИП, след което семената само на одобрените потомства се почистват първично, заготвят се прецизно (избира се само най-едрата фракция) и се обединяват за засяване на предбазов посев. За семепроизводство се използват окачествени Б и С1 размножение семена, които трябва да отговарят на изискванията, залегнали в приложения №2 и №3 на Наредба №46 на МЗХ. Освен задължителните агротехнически мероприятия, при производството на сертифицирани семена от соя трябва да се имат предвид и следните допълнителни изисквания: * Срещу почвени фитопатогени (Питиум, Фузариум, Ризоктония) една до две седмици преди сеитбата, семената могат да се обеззаразят с Витавакс 200 ВП в доза 200 г /100 кг семена. ** При установена плътност на ларви от грудкови хоботници, телени или лъжетелени червей (над 8-10 бр./м2) е необходимо 2-3 дни преди сеитбата семената да се обеззаразят с инсектицидите Гаучо ФС 600 или Карбодан 35 СТ в доза 2л/100 кг семена + подсушител на семена Абсорбент 21 TZ, съдържащ 2,54 % Mg. *** С оглед на опазване на почва, вода, хора и животни от замърсяване с химически средства, борбата се извежда само при доказана необходимост.

- Посевите трябва да се поддържат чисти от плевели през цялата вегетация. Освен че са конкурент, плевелите са и добър гостоприемник на много болести и неприятели.

- За получаване на добре изхранени и с висока кълняемост семена, задължително се извършва напояване на посевите, при предполивна влажност 75-80% от ППВ за слоя 0-80 cм.

19

Където: Pc - разстояние между семената в реда (cм) Бр.р. - брой растения на декар М.р. - междуредово разстояние (см) Ст. ст. – стопанска стойност на семената (%) Преди сеитбата, производителят трябва да знае количеството семена, необходимо за един декар. Поради големи различия в

7

18

Pc(cм)=

100 000 x Ст. ст. (%) Бр.р. х М.р. Чистота (%) x Кълняемост (%) Ст Ст (%)= 100

болести и ниска доходност. Като цяло, по-ранните сортове трябва да се засяват с по-висока гъстота, отколкото по-късните. Препоръчително е да се използват пневматични сеялки за осигуряване оптималната гъстота на соята на декар (снимка 5). Резултатите от полски експерименти със сортове от различни групи на зрялост засяти при различни междуредови разстояния, показват оптималните нива на гъстотата на посева – табл. 4. Съгласно Наредба №46 от 29.10.2003 г. на МЗХ семената за посев (Базови, С1 и С2) трябва да отговарят на следните качествени показатели: минимална кълняемост - 80%, минимална аналитична чистота -98%, максимално съдържание на влага -12%. Междуредово разстояние. Най-подходящите междуредови разстояния за сеитба на соята са от 25 до 45 см. Тези разстояния осигуряват бързо засенчване на почвената повърхност и оптимално развитие на растенията. Широкоредовото разстояние на 70 см е също подходящ начин на сеитба. Посевите с по-голямо разстояние между редовете обикновено са по-малко конкурентни на плевелите. Всеки сорт има различни по размер семена и кълняемост, така че са необходими корекции между разстоянието на семената за всяка партида семена. Изчисляването на разстоянието на семената в реда се извършва за всеки отделен случай по следната формула:

ба добивът е по-нисък. Възможностите за получаване на високи добиви от соята за зелено са ограничени, поради което в много страни тя се отглежда в смес с високодобивни пролетни култури. В сравнение с другите бобови култури соята по някои агротехнически изисквания и биологични особености добре се съчетава с житните култури царевица, суданка и захарна метла, като суровина за силаж, сенно брашно или сено. При правилно съотношение на компонентите и подходяща агротехника смесените посеви осигуряват добиви, почти еднакви с тези от житния компонент в чист посев (с по-високодобивния компонент), но с по-високо съдържание на смилаем протеин, витамини (каротин) и минерални соли. Гъстотата на посева и начинът на засяване на смеските зависят от фазата, в която се прибира посевът. При прибиране във фаза изметляване –цъфтеж до засичане на кочаните на царевицата смеската се засява с 6-8 кг царевица (18-25 хил. кълняеми семена на декар) и 5-6 кг соя (30-40 хил. кълняеми семена на декар). Семената на двата компонента се смесват и засяват в редове с междуредия 25-35 см. Може и да се засяват и широкоредово 45-70 см. Смеските с гъст посев с царевица се прибират във фаза изметляване-цъфтеж, а широкоредовите в млечновосъчна до восъчна зрялост. Смеските със суданка е най-добре да се прибират в началото на изметляването на суданката. Смеските със захарна метла се прибират преди изметляване на метлата, когато се използват за зелено или сено. За втора култура соя подхождат само ранни сортове. В зависимост от срока на сеитба от соята може да се получи не само тревен фураж, но и достатъчно висок добив зърно. Агротехниката на соята засята като втора култура, не се отличава от агротехниката като първа култура. Най-добър предшественик е ечемикът, прибран целорастенийно или за зърно. Сеитбата на посева за зърно трябва да приключи до 20-ти юни, а за зелена маса - до средата на юли. Ако има влага или възможност за дъждуване, веднага след жътвата може да се пристъпи към директна сеитба. С плевелите се провежда химическа борба непосредствено преди сеитбата и преди поникване на посева. Производството на соя като втора култура без напояване е рисково. Схемата за поливане е различна в сравнение с тази при посевите от соя, отглеждана като първа култура, поради по – ниските изисквания за вода (една трета по - малко). Първата поливка се прилага преди или след сеитбата, а следващите се определят, така че да задоволят пълните изисквания на соята,

8

размера и масата на семената, необходимото количество семена за един декар може да варира от 5-6 кг (напр. бр. семена 50000 х 120 г) до 10 кг (напр. бр. семена 50000 х 200 г). Тъй като всяка партида семена трябва да е придружена със сертификат, който съдържа информация за масата на 1000 семена, лесно може да се изчисли необходимото количество семена. Междуредовото разстояние също влияе съществено върху количеството семена за един декар. Например при 70 см и 40000 семена х 150 г = 6 кг/дкa. А при 25 см междуредие и 60000 семена х 150 г =9 кг/дкa Дълбочина на сеитба. Дълбочината на сеитба е важен фактор за осигуряване на редовно поникване и желаната гъстота на посева. Ако семената са засяти дълбоко и почвата е студена, поникването е продължително и се отразява върху жизнеността на младите растения. Обратно, ако семената са засяти плитко при засушаване на повъхностния почвен слой, поникването им се забавя и може да се стигне до изсъхване на поникналите растения. Оптималната дълбочина на сеитба е 4-5 см. На влажни и тежки почви семената трябва да се засяват малко по-плитко. Ако почвата е суха, дълбочина на сеитба трябва да се увеличи и сеитбата да се извърши на еднаква дълбочина. При почви с по-лек механичен състав е допустимо дълбочината да се увеличи до 6-7 см. Не се препоръчва валиране след сеитбата.

6.5. Борба с плевелите. Прилагането на интегрирана система за борба срещу плевелите е предпоставка за получаване на високи и стабилни добиви соево зърно. Тя се осъществява чрез комплекс от решения и мероприятия като: избор на предшественик и система на обработка на почвата в сеитбообращението; система от мероприятия за използване на тотални листни системни хербициди и основна обработка на почвата; предсеитбени и вегетационни обработки на почвата и прилагане на почвени и вегетационни хербициди при соята. При заплевеляване на обработваемите площи с многогодишни коренищни и кореново-издънкови плевели след зимно-житни култури се препоръчва третиране на стърнището през лятото с тотални листни системни хербициди на база глифозат. За целта след прибиране на предшественика е необходимо да се изчака около 3-4 седмици, докато тези плевели нарастнат интензивно и достигнат фенофаза цъфтеж – за широколистните, и изметляване – за житните. След най-малко две седмици след третирането

17

за фураж при самостоятелно отглеждане се различава от агротехниката на соята за зърно. Посевите за фураж са по-гъсти, за да се получи по-нежна маса, като посевната норма се завишава с 20-30 %. При дъждуване междуредовите разстояния са 12-15 до 25-30 cм, с което се осигурява по-равномерно разпределение на растенията в посева. Когато напояването е по бразди или соята се отглежда без напояване, междуредието е 45-70 cм. Грижите за посева са еднакви, както при соята за зърно. Освен за зърно соята може да се отглежда за получаване на соево сено, за директно изпасване на зелената маса, както и за производство на витаминно белтъчно брашно (чрез косене, завяхване на слънце и изкуствено дехидратиране в специално конструирани за целта съоръжения). По съдържание на смилаеми хранителни вещества и коефициент на смилаемост, соевото сено прибрано в подходяща фаза (полупълни и пълни зелени бобове до начало на пожълтяване на долните листа) не отстъпва на люцерновото и дори е по- добро от детелиновото (табл.6). Зелената маса на соята може също и да се силажира, като се понижи влагата в суровината до 60-65%, или да се смеси с царевица в съотношение 1:1 до 1:2. Много важно е двата компонента да бъдат равномерно размесени. На практика не е изгодно двата компонента да се отглеждат в чисти посеви и след това да се смесват при силажирането. Подходяща за силажиране е смеската от 4 реда царевица + 2 реда соя, при междуредие 70 см. Смилаемият протеин и кръмните единици от чистия посев са по-малко в сравнение със смесения. Размерът на добива зелена и суха маса се влияе съществено от фенофазата и съотношението на соята и царевицата. В смесените посеви най-високи добиви суха маса осигурява посевът 2 реда царевица + 1 ред соя, следван от 1 ред царевица + 1 ред соя, и най-нисък е реализираният добив, когато царевицата и соята се засяват смесено в реда. Чрез регулиране на съотношението между соята и царевицата, отглеждани съвместно за зелена маса може да се влияе върху количеството и качеството на получаваната фуражна продукция с оглед нуждите на фермера. За зелено изхранване и сено соята се прибира в по-широк интервал, без това да влошава качеството й. При по-ранна косит-

16

Снимка 9. Прибиране на соя чрез ХПС-4,2 случай трябва да се обърне внимание върху хоризонтирането на хедера, изборът на подходящо положение на перковия механизъм, както и синхронизирането на оборотите му със скоростта на движение на комбайна. Не се допуска заготвяне и съхраняване на соя с влага над 12 %, а дебелината на пласта в насипно състояние не трябва да бъде над 60 cм. Ако влагата на семената е над 12%, те се изсушават чрез активно вентилиране със студен и със затоплен въздух, като температурата на последния не трябва да превишава 35-38 °С. Прилага се прекъснат режим на сушене, т.е. редуване на два часа вентилиране със затоплен въздух и два часа със студен въздух. През зимата температурата на съхранение трябва да е 1 до 4оС, а през лятото – в границите 4-15оС. Тези температури намаляват активността на плесените и неприятелите, както и движението на влагата в различните слоеве на купа. Препоръчва се непрекъснато следене на влагата и състоянието на зърното по време на съхранението му. Първичното почистване на соята, предназначена за преработка или за семена се извършва веднага след прибирането, със зърнопочистващи машини от типа на ОВП-20, ИЗ-20, ЗМП-50 и ЗМП-100, снабдени с подходящ набор от сита. Горните сита на двете тръскащи секции са с кръгли отвори и диаметър от 8-9 мм, а долните са с правоъгълни отвори и ширина от 2,2 мм.

7. ОТГЛЕЖДАНЕ НА СОЯТА ЗА ЗЕЛЕНА МАСА И КАТО ВТОРА КУЛТУРА Соята е добре облистена и прибрана във фенофаза цъфтеж по качество не отстъпва на сеното от люцерната. Самостоятелно соята по-рядко се отглежда за тревен фураж. В смес със слънчоглед, царевица, сорго и други тя служи за повишаване на белтъчното съдържание на смеската. За фураж подхождат сортовете с високи и нежни стъбла и повече листа. Агротехниката на соята

9

се извършва дълбока оран, като се следи във влажни години за вторично заплевеляване. В периода, преди сеитбата на соята се извършват две предсеитбени култивирания, като последното може да се извършва едновременно с внасяне на почвени хербициди, преди сеитба с инкорпориране (ПСИ) на бази трифлуралин - срещу едногодишни житни плевели и метрибузин - срещу едногодишни широколистни плевели) или хербициди приложени след сеитба, преди поникване на културата – ССПП. Това е най – честото приложение, особено във влажни райони. Прилага се върху почвената повърхност преди поникването на соята, но са необходими валежи, за да се придвижи хербицидът надолу в почвата, където поникващите плевелни семена могат да го абсорбират. Необходими са 5-10 мм валеж по време на 10-дневния период след внасяне на хербицидите, за да действа той активно. Прекалено многото валежи могат да причинят повреди по посева, особено при студена пролет, докато много малките количества валеж могат да доведат до по – лош контрол върху плевелите. Най-често активните съставки, използвани срещу житни плевели, приложени ССПП са: алахлор, S-метолахлор, ацетохлор, пендиметалин и диметенамид-П. Срещу широколистните плевели, за борба изведена ССПП се използват: линурон, флумиоксазин и метрибузин. Изборът на хербицид зависи от видовия състав на плевелите и от степента на заплевеляване на посева. При преобладаване на едногодишни житни или само едногодишни широколистни плевели, се третира съответно с един почвен противожитен или с един почвен противошироколистен хербицид. При смесено заплевеляване с житни и широколистни плевели могат да се правят различни комбинации от двата хербицида, включително и смесването им за едновременно третиране (с по-голямо количество на работен разтвор на декар). Могат да се използват и други хербициди за борба срещу плевелите, посочени от търговските фирми, при условие, че за тях има указания за дозите и начините им на прилагане и са регистрирани за соята. Предимствата на прилагането на хербицидите преди поникване на соята са: третиране веднага след сеитбата и добър плевелен контрол поради факта, че плевелите се унищожават в чувствителните за соята фази от развитието й. Като недостатък може да се посочи зависимостта от валежите в кратък период от време и недостатъчната ефективност, ако степента на заплевеляване е висока.

Съществено значение за борба с плевелите освен използването на хербициди имат и вегетационните обработки. Например с ротациона брана от типа БРИ-5,6 може да се води ефективна борба с едногодишните житни и двусемеделни плевели. Черното куче грозде и обикновенният щир са най-уязвими във фаза котиледони, а сивата кощрява във фаза I-II лист, при което се унищожават 80% от плевелите. Ефективността е най-висока, когато брануването се извършва по посока на редовете, с по-голяма скорост в топлите часове на деня. При широкоредова сеитба на 45-70 см се извършват две междуредови окопавания: първото – при поява на първи троен лист (фенофаза V2), с по-малка защитна зона до редовете, второто – при закриване на междуредието, като е възможно да се комбинира с набраздяване за гравитачно напояване. Агротехническата ефективност по отношение степента на унищожаване на плевелите чрез вегетационни обработки е найвисока при брануването с БРИ-5,6 (80%), следвани от първата (50%) и втората (45%) междуредова обработка. При силно заплевеляване е необходимо да се използват и вегетационни хербициди, тъй като в защитната зона на редовете остават неунищожени плевели от механичните обработки. А при тесноредови (слети) посеви, прилагането на вегетационни хербициди е задължително. Вегетационното внасяне на хербициди се прилага в интервала от напълно развит 1-ви същински лист до 3-ти същински лист на соята, а плевелите да са във фенофаза 2-4 лист (снимка 6). Прилагането на вегетационни хербициди върху плевели, в напреднала фаза от фенологичното им развитие или посеви растящи при условия на стрес може да доведе до влошен плевелен контрол и увеличени повреди по растенията. Навременното внасяне на хербицидите е много важно за осъществяване на успешен контрол. Много от вегетационните хербициди изискват допълнителни химически съставки (подобрители/прилепители) за да се подобри тяхното поемане от растенията. Най – широко разпространените активни съставки за следсеитбено приложение срещу широколистни плеве-

15

на границата на рентабилността; - В условия на средни по обезпеченост с валежи години (2011 и 2013 г.), дори и без напояване, добивите и от двата сорта са доста по-високи, съответно за сорта Роса от 230 кг/дка през 2011 г. до 310 кг/дка през 2013 г. и за сорта Ричи от 232 кг/ дка до 305 кг/дка. Изводът е, че и двата сорта имат висок добивен потенциал, но той силно се влияе от условията на овлажнение през вегетацията им. Затова напояването на соята се явява като основно агротехническо мероприятие (дори само на една поливка в подходящата фенофаза) гарантиращо добива и неговата стабилност в условия на сухи години и растящ воден дефицит. Следователно няма по-добър, по-сигурен и ефективен начин за борба със сушата и засушаванията от напояването, като се има предвид, че колкото по-суха е годината, толкова ефектът от него е по-голям.

6.8.Прибиране и съхранение на соята Прибирането на зърното е ключов момент от технологията за производство на соя. При закъсняване на жътвата, неравна повърхност на площите и недобра регулировка на зърнокомбайните, загубите могат да достигнат 20-25%. Районираните у нас сортове соя са устойчиви на разпукване на бобовете, което позволява да се прибират при пълна зрялост, т.е. когато листата са изсъхнали, а влажността на зърното е не по-висока от 14-15%. Срокът на прибиране трябва да бъде по възможност най-кратък, като се използва всеки благоприятен ден и час, тъй като при удължаването му и редуване на засушаване с валеж, устойчивостта на разпукване на бобовете се намалява. При 70см междуредие най-добро качество се постига ако зърнокомбайните са снабдени със специализирания хедер за соя (ХПС-4,2), който копира почвената повърхност (снимка 9). За да не се допускат по-големи загуби от 5-6%, и над 4-5% начупени семена, на зърнокомбайните се извършват следните регулировки: намаляват се оборотите на барабана до 450-500 об/мин; увеличава се разстоянието между барабана и контрабарабана, в зависимост от влажността на растенията и бобовете; вентилаторът се отваря напълно; поставят се подходящи сита в съответствие с едрината на семената; работната скорост се установява на не повече от 4,5-6,0 км/ч, а височината на отрязване на растенията – на не повече от 4-5 см. Напоследък при жътва на соя все по-често се използват и стандартните хедери за прибиране на житни култури. При тези

Снимка 6. Третиране с вегетационен хербицид

10

14

и начина на напояване на соята (снимка 8). Към напояване трябва да се пристъпи при спадане на влажността на почвата до 75-78% от ППВ за слоя 0-80 см. При наличие на достатъчно вода се прилага оптимален поливен режим, а при недостиг на вода – нарушен поливен режим, т.е. по-малко ефективните поливки – до началото и по време на цъфтежа, се отменят, а се напоява през най-критичните периоди – “масов цъфтеж - бобообразуване - наливане на зърното”. Критичните фази от развитието на соята (R2-R5), по отношение на водопотреблението и необходимостта от напояване, съвпадат с периода от началото на юли до 5-10 август. От икономически съображения, при осъществяването на оптимален поливен режим е допустимо поливните норми да се редуцират с 50% при гравитачно напояване (през бразда) и с 40 % при напояване чрез дъждуване, което не води до съществено намаление на добива. Установено е, че реализирането на 75 % от напоителната норма осигурява водоразход 95 - 99 % от този при оптимално напояване. При напояване с 1/2 от нормата, този процент е в границите 89 – 95 %, а при 1/4 от нея - от 78 до 94 %. В таблица 5 са представени ориентировъчните брой поливки, поливни и напоителна норми, в зависимост от характеристиката на годината и използвания поливен режим, за условията на средно излужен чернозем. За ефекта от напояването на два сорта соя (Роса и Ричи) през последните 3 години може да се съди по следните резултати: - Увеличението на добива при различните поливни режими се движи от 80 до 120 кг/дка или от 36 до 53%; - При възможност само за една поливка, най-висок добив се получава, когато същата е извършена в периода R5-R6 (масово бобообразуване) - като добивите са 300-320 кг/дка; - В условия на сухи години и липса на напояване, добивите и от двата сорта са ниски – от 115 до 130 кг/дка. Следователно производството им при неполивни условия, при недостатъчни и неравномерно разпределени валежи по време на вегетацията е

11

ли са имазамокс, бентазон, фомезафен, оксасулфурон, лактофен, тифенсулфорон, а срещу житни плевели: клетодим, квизалофоп, флуазифоп-П-бутил, пропаквизафоп. Предимствата на вегетативния плевелен контрол са избор на хербицид съобразно наличните плевели, контрол върху късно поникващите плевели и независимост на активността на вегетационния хербицид от валежите. Като недостатък може да се посочи краткото време за приложение, особено ако климатичните условия могат да прекъснат полската работа по време на пръскане. Вегетационните хербициди изискват да се изпръскват с работен разтвор 25–30 л/дкa при температура на въздуха, не по-висока от 25 оС, в тихо време, при скорост на вятъра, не по-голяма от 2 м/сек и без валежи в продължение на 2 до 4 часа след третирането. При смесено заплевеляване на посева с житни и широколистни плевели, не се допуска третиране чрез смесването на вегетационните хербициди (противожитни и противошироколистни). Първо се третира с противошироколистен хербицид, а след 5 – 6 дни с противожитен хербицид. С цел опазване на околната среда и намаляване на разходите за хербициди е необходимо да се прави системно отчитане и картотекиране на заплевеляването в рамките на цялото сеитбообращение. Високата култура на земеделие изисква да се осъзнае основното правило: много по-лесно, икономически по-изгодно и екологически по-безопасно е земеделските земи да се предпазват от заплевеляване, отколкото на вече заплевелените площи да се прилагат различни методи за ограничаване на щетите нанесени от плевелите 6.6.Борба с болестите и неприятелите. Соята е една от малкото култури у нас, при която почти не се налага използването на фунгициди за борба с гъбните болести. Този факт се потвърждава и от опита на други страни, крупни производители на соя. Извеждане на борба с тях, макар и рядко и само в определени райони, все пак може да се наложи (при благоприятно съчетаване на множеството фактори, влияещи върху развитието на причинителите на болести). Затова е необходимо да се познават болестите по соята, които биха могли да допринесат за снижаване на добива и неговото качество. От гъбните болести с икономическо значение могат да бъдат: гниенето на семената, кълновете и корените; склероцийното стъблено гниене; пригора по стъблата и бобовете; ракът по стъблата; въглищното гниене и маната по соята. При силно нападение от

тези болести, борбата с тях може да се проведе чрез третиране с един от следните системни фунгициди: Ридомил голд МЦ 68 ВГ – 0,25%, Микал флаш – 0,3 %, Фундазол 50 ВП – 0,1%, Топсин М 70 ВП – 0,1%. От бактериалните болести с най-голямо значение са бактериалният пригор и бактериалната пустула, а от вирусните – обикновената и жълтата мозайка. За ограничаване появата на причинителите на гъбни и бактериални болести по соята следва да се прилагат следните агротехнически мерки: - соята да не се засява като монокултура или след предшественици слънчоглед, рапица, фасул и грах, с които има еднакви причинители на болести; - да се използва здрав посевен материал, тъй като много от причинителите на болести се пренасят чрез заразени семена; - степента на нападение от гъбни болести се увеличава при по-висока гъстота на посева и особено при полягане; - да се засява в оптимални срокове. Ранната сеитба благоприятства развитието на гниенето на семената и кълновете, а късната сеитба – развитието на рака по стъблата; - рискът от поява на болести се повишава при напояване, особено чрез дъждуване. За предпочитане са по-редките, но с по-голяма поливна норма поливки.

- да се прилага балансирано торене, тъй като едностранчивото азотно торене води до намаляване устойчивостта на растенията. От неприятелите по соята най-важни са обикновенният и туркестанският паяжинообразуващи акари. Акарите смучат сок от листата и причиняват преждевременното им пожълтяване и окапване. Наблюденията за нападение на соята от акари трябва да се водят системно по време на вегетацията, особено в периода от първата половина на юли до края на август. Нападението обикновено започва от ъглите на площта (снимка 7), но ако не се третират посевите, може да обхване цялата площ. Навременното третиране с акарициди или инсекто-акарициди може да предотврати миграцията на акарите навътре в посевите. Ако нападението бъде открито рано, се препоръчва пръскане само в ъглите на Снимка 7. Нападение от паяжино- площите. образуващи акари

13

Снимка 8. Напояване - гравитачно и чрез микродъждуване

При установяване на средна плътност над 3-4 броя възрастни на лист, трябва да се пристъпи към третиране на посевите с един от следните акарициди: Митак 20 ЕК – мл/дкa, Омит 57Е – 100 мл/дкa, Каскейд 5ЕК – 100 мл/дкa, Талстар – 10 ЕК - 50 мл/дкa. Соята може да бъде нападната и от други неприятели, но те се появяват спорадично. Това обикновено са мигриращи неприятели, за които соята не е главен гостоприемник, като соевият молец /бобова огневка/, люцерновата нощенка и люцерновата дървеница.

6.7. Напояване Соята е култура с големи изисквания към влажността на почвата и въздуха. При валежи под нормалните, получаването на добиви над 300-350 кг/дкa може да се реализира единствено, чрез напояване. Установено е, че в резултат на водния дефицит, в условия на суха година, загубите на добив зърно достигат над 200 кг/дкa. При поддържането на оптимална почвена влажност през цялата вегетация на соята и интензивни посеви, добивите обаче могат да надхвърлят 450-500 кг/дкa. През отделните фенофази сумарното водопотребление на соята за средноранните сортове е както следва: от VE до R1 – 080100 мм; от R1 до R3 – 280-320 мм; от R3 до R6 – 090-110 мм. Най-интензивно соята изразходва влагата от повърхностния почвен слой (0 – 20 cм). Водоразходът от него е в границите 45 – 65 % от общия за еднометровия слой. Съществена част от евапотранспирацията на соята се формира и от слоя 20 – 80 cм, особено при оптимално напояване (30 – 50 %). Незначителен е водоразхода от слоя 80 – 100 cм (до 10 %), което потвърждава становището, че не е оправдано при напояване поливната норма да се изчислява за навлажняване на еднометровия слой. Поливният режим зависи от осигуреността с вода за напояване, характера на годината, ефективността на отделните поливки

12

Sommet de l’Elevage 2015: Един нов поглед към проблемите Красимир Петков Годишното изложение за животновъдство SOMMET DE L’ELEVAGE 2015 премина под знака на едно необичайно препятствие – за първи път в историята му, то бе белязано от санитарна криза, която ограничи излагането на животни до няколко вида – коне, магарета, малко овце и кози, както и работни, специално обучени овчарски кучета. Поради появилите се случаи на болестта „син език” в района, френските власти решиха да наложат забрана за събиране на голям брой животни на едно място, от чисто предохранителен аспект. Това обаче, не попречи на изложението да регистрира своите нови рекорди по брой изложители, големина на изложбената площ, брой посетители и брой на новите технологии, заели голямата част от изложбените зали и щандове. Французите приемат такива предизвикателства спокойно и с разбиране, без да влагат прекалени емоции и без да прекъсват работата си. По думите на почетния президент и един от основателите на изложението, г-н Роже Блан, болестта по отношение на животните е подобна на човешкия грип, не е опасна за човека, не се предава от животно на човек или от животно на животно. Франция налага много стриктни мерки по отношение на ветеринарния статус. „Ние можехме да докараме животни, които бяха ваксинирани и се намират в много добро здраве, но взехме това решение, за да избегнем всякакви рискове. Независимо от това се стремим изложението да премине в добра атмосфера”. За сметка на това, организаторите се бяха погрижили да не оставят прекалено много „свободно време” и предложиха на желаещите двойно повече посещения на ферми от региона, общо 52. Това е своеобразен световен рекорд, за постигането на който имат принос както фермерите от региона, така и техните професионални организации – асоциациите и кооперациите. За някои от породите говеда например имаше по две посещения дневно в различни ферми. Тук те се водиха от опита си през 2008г., когато също е имало опасност от отказ за излагане на животни. За да не се провали характера на изложението, тогава също са организирани повече посещения във ферми. А характерът на изложението е да се сподели всичко най-ново в областта на животновъдството. Това се прави, с цел да се покаже, че в района на Оверн животновъдството е на най-високо ниво, а закупените от там животни, генетичен материал, машини и оборудване са с най-високо качество и на най-изгодни цени. Машините, оборудването, знанията и опитът, които хората споделят, са по-важни понякога от простото излагане на животни. Всяка порода е представена на своя щанд от водещите си специалисти, които споделят опита си с гостите на изложението. На самото изложение се търгува генетичен материал или се търгуват животни за угояване. Могат да се получат и ценни съвети за създаване на Продължава на стр. 48 

МАШИНИ

На изложението БАТА Агро Есен 2015 – силно представяне на Тайтън Машинъри Компанията затвърждава лидерските си позиции на пазара на земеделска техника

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (269) / 2015

Екипът на Тайтън Машинъри България отчете силно представяне на есенното изложение БАТА Агро 2015, което се проведе в Стара Загора. На щанда на компанията бяха представени редица нови машини, които привлякоха вниманието както на дългогодишни, така и на нови клиенти на фирмата. Златният медалист – CASE IH Magnum Rowtrac бе тракторът-емблема по време на изложението. Той олицетворява най-модерните технологии в производството на трактори с натрупаният през го-

46

дините ценен опит в областта на гумено-верижното задвижване. Със своите 3 модела с мощност от 311 до 379 к.с. и вградено задно задвижване с вериги, Magnum Rowtrac се очертава като един от най-желаните трактори за нуждите на зърнопроизводителите. „За нас българският пазар е изключително важен, защото тук има доста големи фермери и това се вписва с техническите характеристики на машините с марка Case IH.“, заяви Хaралд Бойтленер, бизнес директор на CASE IH за Източна Европа, който бе сред официалните гости на щанда. „Горди сме, че Case IH Magnum 380 CVX Rowtrac спечели приза „Трактор на годината 2015” – със своя нов дизайн, гумено-верижно задвижване и

подсилено задно окачване. Освен този прекрасен нов трактор, на Агритехника 2015 ние ще представим и изцяло новият CASE IH Optum, който ще се предлага в два модела с мощност 270 и 300 к.с. и CVX трансмисия“, допълни той и обясни, че успехът на CASE IH като производители не се дължи само на качествените машини, а най-вече на професионализма на дилърите. „В България имаме изключително силен партньор в лицето на Тайтън Машинъри. Важно е не само добрата машина, но и добрият сервиз и това винаги да има някой насреща в сезонната работа. Заедно с Тайтън ще се развиваме и за напред – ще се стараем да предлагаме все по-добро и професионално обслужване на нашите клиенти.”,

Х. Бойтленер

категоричен бе г-н Бойтленер. Титанът CASE IH Quadtrac 620 също направи своята премиера в България по време на изложението БАТА Агро Есен 2015. Тракторът е носител на престижната награда „Машина на годината 2014“ и със своите 692 к.с. мощност е един истински властелин сред останалите машини! Case IH Quadtrac работи при минимално утъпкване на почвата, което е от особено значение за запазване на почвеното плодородие и консистенцията на обработваемата земя. Сред чуждестранните гости на щанда на Тайтън Машинъри бе и Кристчън Митердорфер, управляващ директор на Тайтън Машинъри за Европа. Той заяви, че Черноморският регион е стратегическа част от Европа за продажбите на земеделска техника и именно заради това американската компания е решила да инвестира преди 3 години в България, Румъния, Украйна, и Сърбия. „За следващите години предвиждаме разрастване, както на търговската мрежа, така и на пазарния дял на Тайтън Машинъри спрямо останалите конкуренти. Само за последната година отчитаме над 20% ръст в продажбите, което показва силната пазарна позиция и добър мениджмънт на компанията“, обясни г-н Митердорфер. Според него

K. Митердорфер основата за дългосрочна удовлетвореност на клиентите се гарантира от поддържането на високо ниво на експертиза и обучение на търговските и сервизни специалисти и това е направлението, в което Тайтън Машинъри също ще инвестира. Георги Атанасов, изпълнителен директор на Тайтън Машинъри България, също коментира участието на компанията в изложението: „За нас винаги е било голямо удоволствие да сме тук, като един от основните участници. Тайтън Машинъри винаги се стреми да предлага възможно най-новите решения в бизнеса. Ние предлагаме пълния диапазон от техника и следпродажбено обслужване…, на практика работим денонощно за да сме с нашите клиенти.“

Г. Атанасов Специален гост на щанда на Тайтън Машинъри бе и Зигмунд Олсън, регионален директор на Kverneland. Той загатна една топ-новина за бъдещото поколение земеделски машини от престижния бранд – те ще бъдат оборудвани с функцията Voice Control, чрез която операторът на трактора ще може да подава гласови команди към прикачния инвентар, включително и на български

език. По време на изложението бе представена най-новата пневматична сеялка за слята повърхност – Kverneland U-Drill 6000, която е конструирана с едно минаване в полето да подготвя почвата за сеитба, да подравнява, уплътнява и засява. При създаването на сеялката, основният фокус е бил върху високата скорост при засяване от 10 до 18 км/час и същевременно осигуряването на перфектни условия на почвата за сеитба. Машината е оборудвана с голям бункер с обем от 4 350л и 2 броя много лесно достъпни дозиращи устройства.

Тороразпръскващата машина Kverneland Exacta TL Geo Spread също бе акцент на изложението. Максималният обем на бункера от 3 900л, ширината на разпръскване на торта - 52 м, както и възможността за автоматично изключване на секциите на всеки 2м, са все параметри, които правят торачката една изключително високопроизводителна и предпочитана машина. Престижният шведски бранд Vaderstad също се отличи с редица новости в рамките на щанда на Тайтън Машинъри по време на БАТА Агро. Акцент бяха новата серия култиватори Opus, със същата издръжлива метална рама - като

предшествениците си; работната дълбочина при тях достига до 40см. Новата серия култиватори Opus получиха златен медал на международното изложение СИМА. Подходящи са за интензивна работа в полето, особено за тежки почви. Тайтън Машинъри България представи на изложението в Стара Загора и поливните системи Casella, които се очертават като хит сред фермерите при все по-нарастваща необходимост от допълнително поливане на замеделските култури и възможност за финансова подкрепа по Мярка 4.1 от ПРСР за хидромелиорации. Casella предлага богата гама от напоителни системи за малки, средни и много големи стопанства. Моделите са оборудвани с гъвкави тръби с диаметър от 82 до 150 мм и дължина от 260 до 740 м, със самостоятелен двигател и хидравлична система; на разположение е и голям брой допълнително оборудване, за постигане на ефективно и лесно поливане с нисък разход на енергия.

47 Повече информация за продуктите на Тайтън Машинъри България можете да получите в регионалните представителства в страната и на националния телефон: 0700 135 04

Продължение от стр. 45  нови ферми – от кои породи да са новите животни, кои ще се адаптират най-добре към българските условия например и най-важното – кои породи се продават най-добре на регионалните и европейските пазари. Изложените коне, над 330 животни със своите 120 стопани, представляващи целия Централен масив бяха традиционен полюс за привличане на зрителския интерес. Броят посетители – 72 000 души е малко под очакванията (-17%) за нов рекорд по посещаемост и превъзхождащ многократно песимитичните прогнози за „катастрофа”, предвид 60% по-малкия брой изложени животни, най-вече едър рогат добитък. Броят чуждестранни посетители – 3600 беше още по-леко редуциран (-10%) и със своите няколко нови държави като Узбекистан, Косово, Естония, Финландия, Коста Рика, Панама и дори Саудитска Арабия отбеляза истински „географски рекорд”. Много от чуждестранните делегации се възползваха от визитата си, за да придобият френска генетика (сперма от млечни и за говеждо месо породи говеда, а също и от овце и кози) както и селскостопанска техника. За първи път в изложението на овце беше включено посетителите да открият представянето на няколко френски породи работно куче. Тези малки на пръв поглед създания са в състояние да „респектират” овцете така, че за разлика от големите си събратя не да „пазят” стадото, а да го пасат и водят почти без участието на пастира. Освен за посетителите, изложението беше посрещнато с изключителен интерес и от френските младежи, които виждат перспективата в развитието на животновъдството и фермерството и се обучават в професионалните колежи (лицеи) по селско стопанство в града и региона. Тези лицеи, както държавни, така и частни, предоставят атрактивни форми на професионално теоретично и практическо обучение, които са гаранция, че френското селско стопанство няма да пострада от обезлюдяване, а младото поколение – от безперспективност. Като цяло и обменът и търговията също бяха на ниво. Това показа, че независимо от трудностите, домакините очакват следващото XXV юбилейно изложение SOMMET DE L’ELEVAGE 2016 да е още по-добро.