Земеделие плюс 7-8/2013 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

#255/2013

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

Разчитайте на Дюпон за чист старт през есента Игъл® / Глийн® 75 ДФ Хербицид www. dupont.bg

Тайтън Машинъри България с награда от Международното изложение в Добрич За 21-ви път Добрички панаир АД връчи традиционните си отличия за фирмитеизложителки в Международното изложение „Селското стопанство и всичко за него“. Наградата за фирма с най-голям пазарен дял на селскостопанска техника у нас грабна Тайтън Машинъри България. Статуетката бе връчена от кмета на Добрич Детелина Николова. Изпълнителният директор на българо-американското дружество Диляна Иванова благодари и подчерта, че ключът за успеха на земеделските производители е в тяхното партньорство с Тайтън Машинъри България, която предлага най-богатата продуктова листа с марките: Case IH, Case CE, Tecnoma, Väderstad, Kverneland, Salford, Merlo, Grimme, Gregoire, Annaburger, Alvan Blanch и Cherrington.

Посетителите на щанда на Тайтън машинъри се запознаха с новите модели трактори от серията Farmall А от 65 до 113 к.с., предлагщи поголяма гъвкавост и по-богат избор в този мощностен дипазон. Тракторите от серията Farmall А се отличават като икономични и ефективни трактори с мощни и гъвкави двигатели, компактна форма и отлична маневреност. Трактори от серията Magnum EP, модели Magnum 340 EP и 290 EP. Осигуряващи още повисока мощност и производителност и в същото време понижен разход на горивото. Case IH модел Quadtrac 600 ще отговори на всички нужди на големите стопанства - висока производителност, здравина и нисък разход на гориво. Единственият по рода си трактор с четири независими вериги за свеждане до минимум на натиска върху почвата, намаляване на притъпкването и подобряване на сцеплението, с максимална мощност от 670 к.с.. Зърнокомбайни Case IH от новите серии Axial Flow 130 и 230 EP. Новите комбайни на Case IH серии 130 и 230 са част от семейството Efficient Power и както всички машини c технологията Efficient Power те разполагат с двигатели от най-ново поколение със система за селективна каталитична редукция (SCR) и отговарят на стандартите за вредени емсисии Tier 4. Основните предимства на тези двигатели са увеличената мощост, по-нисък разход на гориво и значително по-дълги сервизни интервали.

На щанда Тайтън Машинъри фермерите разгледаха широка гама прикачен инвентар: Машини на шведския лидер Vaderstad - сеялки за окопни и слети култури и дискови брани и стърнищни култиватори. Машините Vaderstad са известни с изключителната си здравина и бързина при обработки, без скоростта да повлияе върху качеството на извършената обработка. Богата гама земеделски инвентар Kverneland - сеялки за слята сеитба, дискови брани, плугове и широко популярните в цяла Европа двудискови навесни торачки Kverneland. Стърнищни култиватори и продълбочители на канадския производител Salford. Прикачни и самоходни пръскачки на френската компания Tecnoma, пръскачки, които отговарят на нуждите на земеделския производител, оператора и околната среда, подходящи както за по-мащабните, така и към малките земеделски производители. Телескопични товарачи Merlo - компактни и производителни, гарантиращи ненадминат комфорт, висока производителност и безопасност. ANNABURGER e един от лидерите в производството на ремаркета – самосвални, комбинирани, саморазтоварни. Иновативни и ненадминати по качество транспортни решения с голям капацитет, висока скорост, кратко време за разтоварване.

Съдържание Земеделски култури Твърдата пшеница една алтернативна култура за България . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5 Нови растежни регулатори при ръжта. . . . . . . . . . 8 Биологично отглеждане на ръж и тритикале – оптимизиране на сеитбената норма. . . . . . . . . . . . 10 Продуктивен потенциал на сортове зимен фуражен грах. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13 Торене Ефективност на торенето на пшеница (Tr. Aestivum) III. П араметри на посевите и компоненти на добива. 18 Зеленчуци Доматите тип „Чери“ – недостатъчно известни. . . . . . 22 Качествени характеристики и класификация на пъпеши. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24 Овощарство Вегетативни и продуктивни прояви на ябълковия сорт Флорина. . . . . . . . . . . . . . . . . 27 Биологична характеристика на сливовия сорт Храмова ренклода. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30 Оценка на компоти от джанкови сортове . . . . . . . . 31 Цветарство Размножителен коефициент при различни сортаве зюмбюл . . . . . . . . . . . . . . . 33 Библиотека СЪСТАВ И КАЧЕСТВО НА БЕЛИ ВИНА – влияние на студената ензимна мацерация . . . . . . . . 37

НОВИНИ ОТ МЗХ

Министър Димитър Греков покани Китай за страна-партньор във български агроизложения

Тази покана е отправил министър Греков на работна среща със зам.-министърът на земеделието на Китай Ниу Дун, провела се по време на осмия агро-икономическия форум между Китай и страните от Централна и Източна Европа в град Хъфей, Китай. Сътрудничеството с Китай в областта на земеделието е от голямо значение за България заради неограничения за качествени стоки китайски пазар, е посочил проф. Греков. Зам.-министър Нию Дун благодарил на министър Греков за подкрепата на форума и отправената покана и отбелязал, че идеите на българския министър са много добри. „Има много идеи, които ми харесаха. Те покриват изключително широк диапазон в двустранните ни отношения, не само в земеделския сектор. Трябва да се уча от вас“, е заявил зам.министър Ниу Дун. „Китай има желание да внася много повече млечни продукти, етерични масла, вина, зърнени култури и други земеделски стоки от България. Страната ви е позната, като производител на качествена продукция, а земеделската търговия има нужда от държавна подкрепа. Китай може да се ангажира с такава подкрепа“, категоричен е бил зам.-министър Ниу Дун. За да могат българските стоки да бъдат разпознаваеми на китайския пазар се нуждаят от добра реклама и регулярност на доставките. Той е отбелязал още, че е добре българските компании търгуващи със земеделска продукция да открият в Китай свои представителства и да участват в китайските земеделски изложения. Земеделие плюс

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: М. Спасова PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, доц. д-р Д. Вълчев, доц. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

Списанието се издава с подкрепата на:

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894г.

ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ

Твърдата пшеница една алтернативна култура за България Доц. д-р Дечко Дечев; ас. Рангел Драгов Институт по полски култури – Чирпан

Табл. 1. Сравнителна характеристика на твърда и обикновена пшеница Показател твърда обикновена 2n=42 хромозомен набор 2n=28 разпространение ограничено широко макарони хляб употреба разтеглив еластичен глутен да не каротиноиди

#255/2013

водството на твърда пшеница, особено за някои страни от средиземноморието, се дължи и на факта, че в тях площта на тази пшеница е по-голяма от площта на обикновената. Това има връзка с традиции в храненето на техните народи. Основната употреба на твърдата пшеница е за производство на макаронени изделия които обобщено могат да се наричат „паста”. Тази дума напоследък силно навлезе в българския език и трябва да се възприема като общо название на продуктите получени след смесване на брашно с определено количество вода, объркване и екструдиране през преса със съответна матрица. Съществуват десетки видове паста като изделията могат да бъдат дълги (с отвор в средата и без), къси (с различна форма), с пълнеж и т.н.. За получаване на качествена паста се използва специално грисово брашно от твърда пшеница наречено семолина. Освен това, твърдата

ПЛЮС

физични качества на глутена и наличието на каротиноидни пигменти правят твърдата пшеница незаменима суровина за производство на макаронени изделия. Както често в литературата обикновената пшеница е наричана „хлебна пшеница”, така и твърдата пшеница е наричана „макаронна пшеница”. Еластичността на глутена на обикновената пшеница позволява получаването на бухнал хляб поради добрата газозадържаща способност на тестото получавано от нея. Разтегливостта на глутена на твърдата пшеница и неговия естествено жълт цвят позволяват шприцоване на тестото от нея и получаване на макаронени изделия, особено дълги, които не променят формата си. Поради специфичните си изисквания, производството на твърда пшеница е съсредоточено в ограничени райони в света. Повече от половината производство на тази култура е в средиземноморския район. Обхваща страните от Южна Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Най-крупен производител в света се явява Европейския съюз (ЕС). Други големи производители на зърно от твърда пшеница са САЩ, Канада и Мексико от Америка; Турция, Сирия и Индия от Азия и Австралия. Голямото значение на произ-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Най-важната за изхранването на населението на земята селскостопанска култура е пшеницата. Освен обикновената (хлебна) пшеница, другата със сериозно стопанско значение е твърдата пшеница. Тя заема около 10 % от общата площ на пшеницата и дава около 8 % от общото производство. От нея се получават от 28 до 35 милиона тона зърно в света годишно, което се използва изключително за храна на човека. Твърдата пшеница ( Triticum durum Desf. ) се явява отделен ботанически вид – хромозомен набор 2n = 28 и се различава от обикновената – хромозомен набор 2n = 42. Наблюдават се значителни разлики от обикновената пшеница по редица биологични и стопански качества. Твърдата е от зимно-пролетен тип на развитие и поради това има значително по-ограничен ареал на разпространение. Притежава по-добра сухоустойчивост , по-висока устойчивост на болести, по-едро зърно със стъкловиден лом, повече протеин и кехлибареножълт цвят. Найголеми са различията между химико-технологичните качества на зърното респективно на брашното между обикновената и твърдата пшеница. Найважните разлики са отбелязани в табл.1. Характерните

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

#255/2013

ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ

Табл. 2. Главни потребители на паста за глава от населението по държави от ЕС–27 Страна кг Италия 26,0 Гърция 10,4 Швеция 9,0 Франция 8,3 Германия 7,4 Португалия 6,7 Унгария 6,5 Чехия 6,0 Австрия 5,6 Белгия Словакия Испания Холандия Финландия Полша Румъния Великобритания Дания

5,4 5,0 5,0 4,4 3,2 3,0 2,7 2,5 2,0

Ирландия

1,0

пшеница широко се уптребява в арабския свят за приготвяне на безквасен хляб, булгур, кускус и др. България е призната от ЕС за традиционен производител на твърда пшеница. В обширна статия на проф. Ив. Иванов, поместена в годишник на Софийския университет от 1927 г., се дават данни за разпространението на твърдата пшеница у нас, като общите площи на тази култура достигат почти 1 милион декара. Отглеждана е много в Горнотракийската низина и

е заемала сериозни площи в Югоизточна и Североизточна България до р. Дунав и Черно море. При това в Централна Южна България нейните площи са преобладавали над тези от обикновената пшеница. По това време с царски указ е създаден и научно-изследователския институт в Чирпан където е започната изследователска работа с тази култура. По същото време започва силното разширяване на площите на по-добивната обикновена пшеница у нас и намаление на тези на твърдата. По-късно, главните селекционни усилия са били насочени към осигуряване на хляба и особено след „Зелената революция”,когато са създадени много високодобивни нискостъблени сортове хлебна пшеница, твърдата пшеница съвсем се свива в България. Още повече, че у нас няма традиции да се консумират висококачествени макаронени изделия и те се приготвят от обикновена пшеница. Единственото голямо перо е производството на качествена грухана пшеница и износ на известни количества твърда пшеница. Дългогодишните усилия на учените от Института по полски култури (ИПК) – Чирпан са довели до създаване на редица нови сортове твърда пшеница и съвременни технологии за тяхното отглеждане. Поради специфичните клима-

Фиг. 1. Консумация на твърда пшеница в света

тични условия на нашата страна и сравнително по-слабата студоустойчивост на сортовете твърда пшеница ,селекция на средиземноморските страни, те по-трудно намират място в нашето земеделие. Нашите мнгогодишни изследвания показват, че съществува сериозен риск за тяхното преживяване на зимните условия у нас. Според нас за предпочитани са българските сортове. ИПК – Чирпан води семепроизводство и предлага семена на свои сортове твърда пшеница. Включени са традиционните сортове: Прогрес и Възход: новите сортове: Виктория, Деяна, Звездица и Предел, както и най-новите ИПК Елбрус и ИПК Дени. Всички сортове са от нискостъблени до средно стъблени и притежават от добра до отлична устойчивост на полягане съобразно интензивните условия на отглеждане. Особено за отбелязване е сорта Предел, който е високодобивен и притежава отлични макаронени качества. От него могат да се получават висококачествени макаронени продукти задоволяващи всички изисквания на пазара. Този сорт е национален стандарт в сортоизпитването на ИАСАС. Сортовете са представени в списание „Земеделие плюс” бр. 10, 2009г. Друго условие за разширяване на площите на твърдата пшеница у нас е и предлаганата от ИПК-Чирпан

Фиг. 2. Главни вносители на твърда пшеница в света

Таблица 3. Най-бързо растящите пазари за суха паста в ЕС – 27, US $ million 2008 2013 нарастване 2003-2008 27,4 51,6 5,7% България 292,2 466,5 7,6% Полша 24,1 37,5 7,1% Ирландия 5722,1 6871,1 1,8% ЕС-27

съвременна технология за отглеждане на тази култура при наши условия представена в списание „Земеделие плюс” бр.9, 2011г. Както вече споменахме, ЕС се явява най-крупният производител и консуматор на твърда пшеница в света. Италия държи около половината от производството на тази култура в ЕС следвана от Франция, Испания и Гърция. За останалите страни членки, произвеждащи твърда пшеница - Португалия, България и Австрия остават около 3 %. Според годишният бюлетин на Дирекция „Агростатистика” през 2012 г. у нас са били реколтирани – 186 575 декара твърда пшеница, получено производство – 50 157 тона и среден добив – 268.8 килограма на декар, а през 2010 г. съответно : 289 426 декара, 95302 тона и 329,3 килограма на декар. За 2011 г. няма данни. Тези данни явно не са прецизни и не показват истинското състояние на производството на твърда пшеница у нас. В края на краищата, развитието на една земеделска култура е в пряка зависимост с възможностите на пазарите и тенденциите в търговията и цените у нас и в света. Най- големите консуматори на твърда пшеница в света са : ЕС, страните от Магреб (Алжир, Тунис, Мароко), Турция, Сирия и др. (фиг. 1). Почти същите страни са и най-големите вносители на зърно от твърда пшеница (фиг. 2). Същите страни, както вече споменахме са и големи производители но само 10-15 % от световното производство влиза в международната търговия на зърно от твърда пшеница

и винаги е най-малко с 10-20 % по-висока цена от зърното на обикновената пшеница. Това прави пазара твърде динамичен и метеорологичните условия през отделните години, особено в страните от Северна Африка и Южна Европа, играят изключителна роля в определянето на цените на зърното от тази култура. Друго условие, което оказва съществено влияние върху формирането на цената е нивото на производство и консумация на макаронени изделия от твърда пшеница в отделните страни. Почти половината от световното производство на паста идва от Европа (49.2 %), а само страните от ЕС27 дават 36.7 %. Това отговаря на голямата консумация на макаронени изделия в Европа и силното присъствие на средиземноморската кухня, която се налага като изключително здравословна по оношение на болести на сърцето и кръвоносната система. Разбира се консумацията на паста в отделните страни членки на ЕС27 е най-различна. Страните по-големи консуматори на глава от населението са поместени в таблица 2. Вижда се, че най-голям консуматор естествено е Италия - 26.0 кг на човек следвана от Гърция (10.4 кг), Швеция (9.0 кг), Франция (8.3 кг), Германия (7.4 кг) и т.н. до Ирландия (1.0 кг). За отбелязване е, че България е извън тази класация, следователно у нас се консумират по-малко от един килограм макаронени изделия на глава от населението. Същевременно се наблюдава едно нарастване на консумацията на паста у нас през последните години.

нарастване 2008-2013 13,5% 9,8% 9,2% 3,7%

Публикуваните в Euromonitor (табл. 3) данни показват едно нарастване на средствата харчени от населението на ЕС27 за закупуване на сушена паста през годините, както и отделно за страните с най-голям растеж: България, Полша и Ирландия. Вижда се едно общо нарастване на покупките в ЕС-27 на паста както за периода 2003-2008 год. с 1.8 % при 5.7% за България, така и 3.7 % за ЕС-27 при 13.5% за България за периода 2008-2013година. За последния период България е на първо място в ЕС-27 по нарастване на покупките на сушени макаронени изделия. Наблюдава се и общо засилване на нарастването. Трябва да се има предвид, че пастата която се търгува у нас в по-голямата си част е вносна. Всичко изнесено до тук ни дава въможност да гледаме оптимистично относно развитието на твърдата пшеница у нас. Има много предпоставки за това. В България има доказано благоприятни условия за отглеждане на тази култура и получаване на качествено зърно от нея. Има създадени много нови сортове твърда пшеница и походяща технология за тяхното отглеждане в ИПК-Чирпан. Има добри цени на продукцията и много големи възможности за развитие на макаронената промишленост у нас, която силно изостава от възможностите на пазара. Надяваме се добрите предпоставки да бъдат реализирани успешно.

ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ

Нови растежни регулатори при ръжта Доц. д-р Танко Колев, доц. д-р Нуреттин Тахсин, Аграрен университет, Пловдив; доц. д-р Добринка Ненкова Институт по криобиология и хранителни технологии, София

то се извършваше във фаза братене на ръжта. Опитът е залаган след предшественик слънчоглед. Сеитбата на ръжта беше извършвана в оптималния срок от 1.10 до 20.10 със сеитбена норма 550 кълн. с./м2 и минерално торене с 120 кг/хa азот и 80 кг/хa фосфор, като преди сеитбата внасяхме цялото количество фосфорен тор и 1/3 от азотния, а рано напролет като подхранване останалата част от азотния тор. Отчитани бяха показателите: дължина на класа (см), брой класчета в класа, брой зърна в класа, маса на зърната в класа (г), маса на 1000 зърна (г), хектолитрова

маса (кг) и добив на зърно (т/хa). Сумата на валежите по време на вегетационния период на ръжта от сеитба до прибиране (X-VI) беше както следва: 2006-2007 - 485,9 мм; 2007-2008 - 491,7 мм и 2008/2009 - 369,7 мм при 410,0 мм за тридесетгодишен период. Валежната обезпеченост на годините, през които беше изведен опита можем да характеризираме найкратко като: първата - суха, втората - нормална и третата - средно суха. Изследваният период обхваща години, които отразяват до голяма степен валежното разнообразие на Централна Южна

ПЛЮС

#255/2013

Таблица 1. Биометрични измервания, средно за периода (2006 - 2009) Варианти дължина брой брой маса маса хектолитрова на класа, класчета зърна на зърната на 1000 маса, кг cм в клас в клас в клас, г зърна, г 13,1 37,2 59,7 2,20 39,1 67,6 1. Салвит (500 мл/хa) 12,9 36,7 55,1 2,11 37,2 67,0 2. Салвит (1000 мл/хa) 13,8 38,1 61,6 2,36 39,5 69,4 3. Цемил (500 мл/хa) 13,5 37,7 60,0 2,32 39,2 68,2 4. Цемил (700 мл/хa) 12,7 33,2 52,4 1,85 32,2 65,1 5. Напсил (500 мл/хa) 12,6 33,0 51,9 1,81 30,9 64,9 6. Напсил (700 мл/хa) 12,5 32,4 49,2 1,74 30,7 64,2 7. Контрола нетретирана

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Засетите площи с ръж в България през последните двадесет години са намалели с 40 %, а производството на зърно е с 36 % по-малко. Приложението на растежни регулатори при зърнено-житните растения и положителното им въздействие върху продуктивността е категорично доказано при редица прецизни опити изведени в чужбина и у нас. В научната литература са изнесени данни за препарати, които повишават устойчивостта на растенията към различни стресови фактори, като високи и ниски температури. При проведеното изследване си поставихме за цел да установим влиянието на нови растежни регулатори върху продуктивността на ръж сорт Милениум. В Учебно експерименталната и внедрителска база на катедра Растениевъдство при Аграрен университет - Пловдив беше изведен полски опит през периода 2006-2009 г., в който е проучено влиянието на растежните регулатори: Салвит в дози 500 и 1000 мл/хa, Цемил в дози 500 и 700 мл/хa, Напсил в дози 500 и 700 мл/хa върху продуктивността на ръж сорт Милениум. Имаше и нетретирана контрола. Третиране-

ността на ръжта сорт Милениум при варианта третиран средно във фаза братена с растежт/хa % ния регулатор Цемил (500 3,52 111,7 мл/хa). По години увеличението на добива на зърно 3,45 109,5 при този вариант е от 320 кг/хa през 2007 г. до 650 кг/ 3,61 114,6 хa през 2008 г. или средно за тригодишния период на 3,56 113,0 изследване с 460 кг/хa (14,6 %) повече от нетретираната 3,41 108,3 контрола. Следват вариантите пръскани със Цемил (700 мл/хa) средно за периода на 3,32 105,4 изследване с 410 кг/хa (13,0 %); Салвит (500 мл/хa) с 370 3,15 100,0 кг/хa (11,7 %); Салвит (100 мл/хa) с 300 кг/хa (9,5 %); въздействието на изпитваните Напсил (500 мл/хa) с 260 кг/ растежни регулатори от 0,1 хa (8,3 %) и Напсил (700 мл/ cм при третиране с Напсил хa с 170 кг/хa (3,4 %) в по(700 мл/хa) до 1,3 cм при вече от контролата. Цемил (500 мл/хa) в сравнение с нетретираните расЗаключение. Продуктивтения. Най-голям брой кла- ността на ръжта ее повишава счета и брой зърна в клас в резултат на положителното имаха вариантите пръскани с въздействие на изпитваните Цемил (500 мл/хa) съответно с 5,7 бр. и 12,4 бр. пове- растежни регулатори върху че от контролата. При тре- структурните елементи на тираните с препарата Цемил добива. По отношение на (500 мл/хa) растения маса на климатичните особености на зърната в класа беше с 0,62 годините, през които беше г по-висока от нетретирана- проведен опита най-високи та контрола. Масата на 1000 добиви от всички варианти зърна се е повишила под се получиха през реколтната въздействието на изпитвани- 2008 г., която беше благоте растежни регулатори от приятна за растежа и разви2,2 г при Напсил (700 мл/хa) тието на ръжта. до 8,8 г при пръскане с ЦеНай-голямо увеличение мил (500 мл/хa). Матема- на добива на зърно от сорт тически доказано увеличение Милениум се получава при под влияние на препаратите третиране на ръжта във фаза Цемил и Салвит в двете изпитвани дози има при хекто- братене с растежния регулатор Цемил (500 мл/хa), при литровата маса. Данните за получения до- който повишението на ребив по години и средно за колтираното зърно средно за периода са представени на периода на проучване е с таблица 2. Най-значително е 460 кг/хa (14,6 %) повече от повишението на продуктив- нетретираната контрола.

Таблица 2. Добив на зърно, т/хa Варианти 2006–2007 2007–2008 2008–2009 т/хa т/хa т/хa 2,16 4,57 3,84 1. Салвит (500 мл/хa) 2,14 4,44 3,78 2. Салвит (1000 мл/хa) 2,21 4,76 3,87 3. Ц емил (500 мл/хa) 2,18 4,65 3,84 4. Ц емил (700 мл/хa) 2,04 4,41 3,79 5. Напсил (500 мл/хa) 2,01 4,35 3,61 6. Напсил (700 мл/хa) 1,89 4,11 3,45 7. Контрола – нетретирана

България. Количественото разпределение на валежите през вегетационния период беше най--благоприятно за развитието на ръжта през втората, а по-малко през третата година от провеждането на експеримента. Настъпилото засушаване през първата година в месец април и първите две десетдневки на май, когато паднаха само 31,2 мм валежи бяха крайно недостатъчни и в съчетание с по-високите температури възпрепятстваха цъфтежа и нормалното оплождане и образуване на зърна. Тези климатични особености през реколтната 2007 г. оказаха негативно влияние върху продуктивността на ръжта и тогава се получиха най-ниски добиви за периода на изследването. Поради еднопосочност на данните през тригодишния период на изследване в таблица 1 са представени получените средни стойности на измерваните биометрични показатели. Дължината на класа се увеличава под

оптимизиране на сеитбената норма

ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ

Биологично отглеждане на ръж и тритикале Величка Котева, Дина Атанасова Институт по земеделие, Карнобат

#255/2013

точен опит, проучващ ефекта от конвенционална и три завишени сеитбени норми върху структурата на посева и добива на зърно от ръж и тритикале. Констатациите и изводите от проучването се надяваме да послужат за оптимизиране на биологичните технологии за отглеждане на двете култури. Опитът е изведен през периода 2009 – 2011 г. Обект на проучването е ръж, сорт Милениум, и тритикале, сорт Вихрен. Изпитани са конвенционални сеитбени норми (500 кълняеми семена/м2) и завишени с 25 %, 50 % и 75 % норми. Вариантите са изпитани след предшественик грахово-слънчогледова фуражна смеска, предназначена за зелено изхранване. Направена е характеристика на запасеността на почвата в хумусния хоризонт с минерален азот, усвоим калий и подвижен фосфор. Отчетена е метеорологичната обстановка чрез месечната сума на валежите и средномесечната температура на въздуха през вегетационния период на културите. Резултатите от експеримента показаха, че структурата на посева и добива на зърно при

ПЛЮС

ложат за биологично отглеждане. Трябва да се адаптират така, че след тяхното приложение да се получават добри добиви без излишни разходи. Направеният по темата литературен обзор достави информация, според която при органичното отглеждане на пшеница увеличаването на сеитбената норма с 50 % редуцира плевелната растителност без съществено вариране в добива. Подобна е констатацията и от експерименти с овес, при който увеличаването на сетбената норма от 150 до 300 кълняеми семена на м2 редуцира плевелната растителност без разлика в добива на зърно. При зимна ръж обаче връзката на сеитбената норма с братимостта, структурата на посева и класа, с добива на зърно не е еднозначна, а зависи в по-голяма степен от условията на средата. За биологично отглеждане на тритикале не бяха открити подобни изследвания. В Института по земеделие – Карнобат на почвен тип излужена смолница се поддържа сертифицирано опитно биологично поле, на което се разработват технологии за биологично отглеждане на зърнени житни култури. Извеждат се опити с различни култури и сеитбени норми Изследва се ефекта от сеитбените норми върху заплевеляването, структурата на посева и добива на зърно. Настоящата публикация представя обобщените резултати от тригодишен

ЗЕМЕДЕЛИЕ

През последните години ръжта заема все по-значимо място в биологичните фермерски стопанства, в които се отглеждат зърнени житни култури. Зърното на биологичната ръж се използва, както за производство на хляб в смес с други брашна, така и за медицински цели. Поради това, че на пазара биологичната ръж е дефицитна стока, продукцията се реализира на добра цена. Надземната зелена маса, прибрана в “млечна зрелост”, е ценен фураж за животните в биологичните животновъдни фурми. Тритикалето е нов вид зърнена култура, създадено от човека чрез кръстосване между пшеница и ръж. Тя е високо добивна, с добри пластични възможности за отглеждане в различните райони на страната. Зърното и сламата на тритикалето са с много добри фуражни качества. Поради това в биологичните животновъдни ферми то е предпочитана култура за зърно и зелен фураж. При биологично отглеждане на ръж и тритикале добивите са ниски и зависят от почвените и метеорологичните дадености, от агротехнологията с нейните основни елементи – сеитбообращение, сорт, качество на семената и сеитбена норма, органично торене, борба с плевелите и др.. Технологичните звена, разработени за конвенционално отглеждане на ръж и тритикале не могат автоматично да се при-

ръжта и тритикалето, отглеждани с различни норми на сеитба, зависят в различна степен от проучвания фактор, естественото плодородие на излужената смолница и метеорологични условия през вегетационния период. Агрохимичните анализи показват, че двете култури, отглеждани на излужена смолница по биологичен начин, се развиват и реализират продуктивния си потенциал при много силен дефицит на минерален азот, ниска запасеност с подвижен фосфор и от средна до добра запасеност с усвоим калий (табл. 1). Недостигът на минерален азот и подвижен фосфор в хумусния хоризонт безусловно оказва негативно влияние върху растежа и развитието на културите – респективно върху структурата на посева и добива на зърно. В периода на изследване са отчетени съществени различия в обезпечеността на културите с влага и топлина през есенния (октомври-ноември), зимния (декември-февруари) и пролетния (март - юли) периоди. Есенният период на 2009 г. и 2011 г. е сух, с недостатъчно валежи за поникване, растеж и развитие, за оптимално зазимуване на растенията, а на 2010 г е средно влажен (табл. 2). Зимният период и през трите години е благоприятен за влагозапасяване на почвата – сумата на валежите е близка или надвишава средната многогодишна сума за същия период. Пролетните валежи определят 2009 г. като суха, 2010 г. като средновлажна и 2011 г. като средна. Средномесечната температура на въздуха през есенния и зимния период на трите години е по-висока от средните многогодишни стойности и може да бъде определена като благоприятна за вегетацията на ръжта и тритикалето (табл. 3). Не са отбелязани повратни зимни понижения на температурата, следствие от които би настъпило измръзване на растенията. Пролетният период е най-топъл през

Таблица 1. Характеристика на почвеното плодородие. Дълбочина на хоризонта, см 0 – 20 20 – 40 40 – 60

подвижен фосфор, мг/100 г 2.75 – 4.64 1.90 – 3.16 1.25 – 2.15

усвоим калий, мг/100 г 28.20 – 32.40 26.90 – 30.10 25.63 – 28.10

минерален азот, мг/1000 г 24.72 – 35.00 18.61 – 20.76 16.32 – 19.20

Таблица 2. Валежи през вегетационния период на ръжта и тритикалето, мм/м2. Година есенен (Х–ХI) 2009 2010 2011 ср. многогодишни

66.5 171.4 85.8 100.2

Период (месец) зимен (ХII–II) пролетен (III–VII) 142.7 123.1 341.7 419.7 117.6 189.3 125.6 251.4

вегетационен (IХ – VII) 311.6 932.8 331.0 488.2

Таблица 3. Средномесечна температура на въздуха през вегетационния период на ръжта и тритикалето, оС. Месец октомври ноември декември януари февруари март април май юни юли

2009 12.9 8.2 5.1 1.1 3.6 6.2 10.6 16.8 21.4 23.7

Година 2010 13.6 8.7 4.2 0.1 4.1 6.1 11.2 16.7 20.3 22.4

2009 г., а през 2010 и 2011 г., с малки изключения, е близък до средните многогодишни стойности. Съчетанието между валежите и температурата на въздуха определят 2009 г. като суха и топла; 2010 като влажна и топла; 2011 г. като най-близка до климата в района. При посочените почвени и климатични дадености конвенционалната и завишените сеитбени норми са оказали различно влияние върху основните структурни елементи на посева и добива на зърно. През 2009 г. и 2011 г. височината на растенията при двете култури е относително еднаква при всички варианти (табл. 4). Не се установява зависимост от сеитбената норма. През влажна-

средни многогодишни 2011 10.8 12.4 3.2 1.5 1.3 6.1 9.2 15.6 20.0 23.6

11.8 6.0 2.6 0.6 2.2 5.3 10.5 15.6 19.6 21.9

та 2010 г. растенията са по-високи в сравнение с тези през 2009 и 2011 г. Само при ръжта се отбелязва тенденция за повишаване на височината от А1 към А4. Статистическият анализ на данните показа средна корелационна зависимост между височината на растенията и сумата на пролетните валежи през периода март - юли. Положително е влиянието на посевната норма върху гъстотата на посева, изразена чрез броя на класоносните стебла/ м2. Сгъстяването на посева от А1 към А3 обаче е различно при двете култури. При ръжта броят на класоносните стъбла в посева формиран след увеличени с 25 и 50 % сеитбени норми е съответно с 20 и 19 % по-висок от

Таблица 4. Структурни елементи на посева и добива. Сеитбена ръж, сорт Милениум тритикале, сорт Вихрен норма вариране средно % вариране средно % височина на растенията, см А1 141-150 146 100 100-115 108 100 А2 142-154 148 104 104-115 109 101 А3 140-159 149 106 101-115 108 100 А4 140-159 150 109 105-114 109 101 брой класоносни стъбла /м2 А1 491-668 553 100 482-642 535 100 А2 560-725 662 120 489-676 554 104 А3 602-719 658 119 501-653 558 104 А4 487-669 600 109 499-631 547 102 брой зърна в класа А1 45-47 46 100 42-44 43 100 А2 45-47 45 98 42-45 43.5 101 А3 45 45 98 41-44 43 100 А4 44-45 45 98 42-45 43.5 101 маса на 1000 зърна, г А1 26-27 26.5 100 35-43 38 100 А2 26-27 26.5 100 34-42 38 100 А3 26-27 26.5 100 34-43 38 99 А4 26-27 26.5 100 34-41 37 98 2 Забележка: А1 – конвенционална сеитбена норма (500 к.с./м ); А2 – завишена с 25 %; А3 – завишена с 50 %; А4 – завишена с 75 %. Таблица 5. Добив на зърно от ръжта и тритикалето. Добив

Сеитбена норма

А1 ръж, сорт Милениум вариране 113-154 средно 130 % спрямо А1 100 трикале, сорт Вихрен вариране 112-203 средно 156 % спрямо А1 100

А2

А3

А4

130-180 157 121

140-180 158 121

105-156 140 108

128-210 163 104

132-207 167 107

126-198 160 102

този формиран след конвенционална норма, а при тритикалето надбавката е само с 4 %. И при двете култури посевът формиран след най-висока сеитбена норма (75 % завишение) е по-рядък от този формиран след повишени с 25 и 50 % норма. Статистико-математическата обработка на данните показа, че зависимостта “брой продуктивни братя - сеитбена норма” и “брой продуктивни братя сума на валежите за март-юли” е средна, а тази “брой продуктивни братя - сума на валежите през септември-октомври” и “брой продуктивни братя - сума

на валежите през декември-февруари” е слаба. Броят на зърната в клас на ръжта и тритикалето се влияе слабо от сеитбената норма и метеорологичната обстановка. Може да се подчертае, че този показател е относително стабилен сортов признак и варира слабо през отделните години. Масата на 1000 зърна е с близки стойности при отглеждане на ръж и тритикале с конвенционална и със завишена с 25 %, 50 % и 75 % сеитбена норма, както през сухата 2009 г., така и през влажната 2010 г.. Средно за периода масата на

1000 зърна на двете култури при всички завишени норми е близка до тази в конвенционалната норма. Функция от почвено-климатичните дадености и нормите на сеитба е и добива на зърно (табл. 5). И при двете култури средно за периода първите две завишени сеитбени норми (25 и 50 %) въздействат еднакво върху добива, а най-високата норма (75 %) доближава добива до този получен след конвенционална норма при двете култури. Анализът на данните позволява да се направи следното заключение: 1. Ръжта и тритикалето, отглеждани на излужена смолница, без прилагане на торове и подобрители на почвата, растат и се развиват в условия на азотен и фосфорен дефицит и средна калиева запасеност на почвата. 2. И при двете култури завишаването на конвенционалната сеитбена норма повишава доказано само броя на класоносните стебла/м2; не оказва съществено влияние на височената на растенията, броя на зърната в класа и масата на 1000 зърна. 3.Завишените с 25 и 50 % конвенционални сеитбени норми повишават добива при ръжта с 21 % и при тритикалето с 4-7 %. 4. За биологично отглеждане на тритикале конвенцианалната сеитбена норма 500 к.с./ м2 е достатъчна за реализиране на генетичните заложби на културата, а ръжта може да се засява с 25 % завишена конвенцианалната сеитбена норма, при която се получава най-висок добив на зърно, формиран за сметка на посев с по-висок брой продуктивни братя. Посочените тенденции, зависимости и изводи могат да помогнат на земеделските производители, отглеждащи по биологичен начин ръж и тритикале, да оптимизират сеитбата с цел пестене на семена и формиране на посев, реализиращ добър продуктивен потенциал.

ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ

Продуктивен потенциал на сортове зимен фуражен грах

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

#255/2013

Даниела Кертикова, Тодор Кертиков Институт по фуражни култури, Плевен

Проблемът за растителния белтък винаги е стоял на първо място при производството на фураж и е основен критерии за ефективността му. В редица проучвания (Кирилов и Трифонова, 2007; Jacobs & Ward, 2008) се изтъква ролята на граха, като ценен фуражен белтъчен източник при хранене на преживните животни. Ефективен способ за увеличаване на белтъчното производство е създаването и внедряването на високопродуктивни сортове (Кертикова и др. 2009). Добивите от граха се влияят в значителна степен от условията на средата и генотипа. Във връзка с непрекъснато променящите се климатични условия, част от проучванията при фуражния грах в Институт по фуражни култури (ИФК) са насочени към създаване на зимен тип сортове, които използват по-добре влагата през есенно-зимния период, избягват пролетни и летни засушавания и натрупват повече биомаса. В статията представяме резултатите от проучване на сортове зимен фуражен грах по биологични и стопански качества с оглед на селекцията. Проучването е извършено през периода 2009-2012 г. на три сорта зимен фуражен грах - „Мир”, „Плевен 10” и „Весела 23 E”. Агротехническите мероприятия са съобразени с общоприетата технология за отглеждане и прибиране на културата (Кертиков и кол. 2007). Отчетени са следните показатели: височи-

на на посева (cм) в естествено състояние преди прибиране (Н); дължина на стъблата (cм) в изправено състояние (L); степен на полягане в % (С); загуби (N) – стърнище (cм); брой стъбла и тегло на едно растение (г); добиви зелена маса (кг/дкa) - чрез претегляне непосредствено след покосяването; добиви суха маса (кг/дкa) - по години и средно за опитния период; химичен и биохимичен анализ на сухата фуражна маса. Степента на полягане (С) е изчислена в % по формулата: . До края на второто и началото на третото десетдневие на месеците октомври през 2009 г.

и 2010 г. агрометеорологичните условия са неустойчиви (фиг. 1). Честите превалявания ограничаваха възможността за провеждане на полски работи. Предвид падналите валежи от 27,4 мм/ м2 през втората десетдневка на месец октомври 2009 г. и 34,4 мм/м2 през 2010 г., сеитбите са извършени в началото на третата десетдневка на месеца (23.10.09г. и 21.10.10г.), при добро влагозапасяване на почвата, но при сравнително ниски средноденонощни температури на въздуха (11,8оC и 7,3оC).

Фиг. 1. Климатограма за периода на вегетация

Таблица 1. Фенологични наблюдения на сортове зимен фуражен грах Сортове

Показатели сеитба

поникване

стъблообразуване

растеж (отрастване, cм)

бутони зация

начало цъфтеж

бобообразуване

млечна зрялост

вег. период (дни)

Плевен 10

23.10.09

13.11.09

15.03.10

12.04.10 (31,5)

30.04.10

11.05.10

31.05.10

04.06.10

225

Мир

23.10.09

13.11.09

09.03.10

12.04.10 (39,7)

09.04.10

16.04.10

11.05.10

20.05.10

210

Весела23E

23.10.09

13.11.09

09.03.10

12.04.10 (35,1)

07.04.10

14.04.10

11.05.10

20.05.10

210

Плевен 10

21.10.10

12.11.10

18.03.11

20.04.11 (20,4)

12.05.11

18.05.11

09.06.11

13.06.11

236

Мир

21.10.10

12.11.10

18.03.11

20.04.11 (28,0)

26.04.11

02.05.11

24.06.11

05.06.11

228

Весела23E

21.10.10

12.11.10

18.03.11

20.04.11 (26,3)

26.04.11

02.05.11

25.05.11

09.06.11

232

Плевен 10

18.10.11

30.11.11

25.03.12

18.04.12 (27,4)

26.04.12

05.05.12

06.06.12

15.06.12

241

Мир

18.10.11

30.11.11

22.03.12

18.04.12 (35,5)

19.04.12

30.04.12

01.06.12

07.06.12

233

Весела23E

18.10.11

30.11.11

20.03.12

18.04.12 (31,2)

17.04.12

28.04.12

28.05.12

05.06.12

231

През третата година сеитбата е извършена с три до пет дни по-рано в сравнение с предходните години, при сравнително ниска температура на въздуха (8,0оC - 9,0оC) и липса на валежи. Безвалежният период продължи до края на месец ноември. През ноември температурите на въздуха рязко се понижиха като регистрираните средномесечни са около нулата, а минималните месечни са 2 – 3оC под нулата. Известно е, че семената на зимния фуражен грах покълват при температура 2 - 4оC, но дружно поникват при 12-14оC. През есента на 2009 г., в началото на месец ноември, регистрираните средни температури на въздуха са 7,5оC и повлияха за по-бавният темп на поникване на рас-

тенията - от 8 до 24 дни. През втората опитна година при средни температури на въздуха между 12-13оC, е отчетен по-бърз темп на поникване, докато през третата то е регистрирано едва на 30.11.2011 г., т.е. 43 дни след залагане на експеримента. През първата и втора година растенията влязоха в зимен покой във фаза 2-3 лист, докато през третата във фаза пълно поникване ( табл. 1). В зависимост от различието в агрометеорологичните условия през периода на проучване, начало на стъблообразуване при граха настъпва в края на първата до средата на третата десетдневка на месец март. При сортовете Мир и Весела 23 E фенофазата настъпва с три до

шест дни по-рано в сравнение със сорт Плевен 10. Отчетеният растеж на граха е най-висок при сорт Мир, следван от този при сорт Весела 23 E. Резултатите показват, че и през трите експериментални години сорт Мир се характеризира с най-къс вегетационен период. Той навлиза във фенофаза млечна зрялост със 7 до 15 дни по рано в сравнение със сорт Плевен 10. Втора позиция заема сорт Весела 23 E и с най-дълъг вегетационен период се отличава сорт Плевен 10. Имайки предвид различието в темпа на растеж и развитие при сортовете, прибирането им за зелена маса е извършено в момента на отчитане на приетата за това фенофаза (млечна зрялост). През първата експериментална

Таблица 2. Биометрични показатели при сортове зимен фуражен грах Години 2010

2011

2012

средно

Сортове

Показатели H, cм

L, cм

C, %

N, cм

брой стъбла на растение

тегло на едно растение, г

Плевен 10

62,1

141,2

56,0

32,7

2,9

143,5

Мир

61,8

107,9

42,7

11,9

3,8

151,0

Весела 23E

52,4

107,2

51,1

10,5

2,8

129,5

Плевен 10

58,4

135,0

56,7

21,0

1,8

155,2

Мир

76,2

148,6

48,6

17,6

2,8

160,1

Весела 23E

77,3

126,4

38,8

18,1

2,0

136,0

Плевен 10

57,3

108,5

47,2

22,6

2,0

118,6

Мир

74,2

106,2

30,1

18,7

2,2

120,4

Весела 23E

70,9

101,3

30,0

20,3

2,0

107,0

Плевен 10

59,3

128,2

53,7

25,4

2,2

139,1

Мир

70,7

120,9

41,5

16,1

2,9

143,8

Весела 23E

66,9

111,6

40,1

16,3

2,3

124,2

аблица 3. Добиви фураж и суров протеин от сортове зимен грах, кг/дкa Години

Сортове

свежа маса, кг/дкa 4300

сухо вещество, % 17,76

суха маса, кг/дкa 763,6 b

суров протеин, кг/дкa 104,07 b

Мир

4700

18,75

881,2 a

145,31 a

Весела 23 E

4320

16,92

730,9 c

108,68 b

Плевен 10 2010

SE LSD99,5%

2011

4,262 22,243 Плевен 10

3940

17,50

689,5 b

100,05 b

Мир

4480

17,12

767,0 a

127,55 a

Весела 23 E

3480

17,76

618,0 c

87,63 c

SE LSD99,5%

2012

2,728 14,237

0,923 4,816

Плевен 10

2216

18,36

406,9 b

59,72 b

Мир

2346

20,18

473,4 a

78,16 a

Весела 23 E

2080

19,06

396,4 c

59,91 b

SE LSD99,5%

средно

3,169 16,538

1,732 9,038

0,882 4,602

Плевен 10

3485

17,87

622,8

88,87

Мир

3842

18,68

717,7

118,70

Весела 23 E

3293

17,91

589,8

86,82

година средната височина на посева в естествено състояние (табл. 2) е най-голяма при сорт Плевен 10 (62,1 cм). Растенията на сорт Весела 23 E са почти с 10 cм по-ниски в сравнение с тези при сорт Плевен 10. През втората година сортовете Весела 23 E и Мир са с почти еднаква височина на посева в естествено състояние. При сорт Плевен 10, височината е почти с 20 cм помалка в сравнение с посочените сортове. Към момента на прибиране за зелена маса средната височина на посева в естествено състояние през третата година е най-голяма при сорт Мир (74,2 cм). При сорт Плевен 10, полягането на посева е с 7,6 cм до 11,4 cм по-голямо в сравнение с останалите два сорта. Средно за изследвания период най-изправен преди прибиране е посева при сорт Мир (70,7 cм), следван

от този при сорт Весела 23 E (66,9 cм) и най-полегнал посев е регистриран при сорт Плевен 10 (59,3 cм). При отчитане на дължината на стъблата в изправено състояние в две от годините сорт Плевен 10 е с по-дълги стъбла, докато през 2011 г., сорт Мир превишава останалите два сорта по този показател. Резултатите за степента на полягане на посевите при различните сортове показват, че тя е най-висока при сорт Плевен 10, достигайки средно за изследвания период до 53,7%. Естествено това рефлектира и върху качеството на извършеното механизирано прибиране при посевите от отделните сортове. Най-негативно, т.е. най-големи загуби на свежа маса се отчитат при посева от сорт Плевен 10. Средно за периода дължината на стърнищните остатъци след него-

вото прибиране достигат до 25,4 cм. При посевите от останалите два сорта загубите са сравнително по-ниски (16,1 до 16,3 cм) и се приближават до технологично приетите норми (13-14 cм). Върху продуктивността на фураж влияние оказва и броя стъбла от едно растение. От данните е видно, че при сорт Мир този брой е най-висок и през годините се движи в порядъка от 2,2 до 3,8 броя стъбла от едно растение. По-нататъшният анализ на резултатите за трите сорта показва, че средното тегло на едно растение, както по години, така и средно за периода е най-голямо при сорт Мир (143,8 г). В таблица 3 са представени резултатите за добивите: свежа, суха маса и суров протеин. Данните показват, че както по години, така и средно за периода, сорт Весела 23 E е с най-нисък

Таблица 4. Биохимичен анализи на фураж при сортове зимуващ грах Години Сортове суров протеин сурови влакнини Калции % % % Плевен 10 13,63 21,85 0,865 2010 Мир 16,49 20,41 0,997

Фосфор % 0,428

захари % 0,63

0,446

1,67

Весела 23E

14,87

21,43

0,915

0,397

1,44

Плевен 10

14,51

26,01

0,800

0,284

0,66

Мир

16,63

22,35

0,998

0,296

1,63

Весела 23E

14,18

24,31

0,900

0,291

1,29

Плевен 10

14,68

25,31

0,835

0,344

0,72

Мир

16,51

22,49

0,898

0,366

1,83

Весела 23E

15,11

24,94

0,882

0,351

1,36

Плевен 10

14,27

24,39

0,833

0,352

0,67

Мир

16,54

21,75

0,964

0,369

1,71

Весела 23E

14,72

23,56

0,899

0,346

1,36

2011

2012

средно

добив свежа маса и варира от 2080 кг/дкa (2012 г.) до 4320 кг/дкa (2010 г.) Средно за изследвания период сорт Плевен 10 превишава по добив зелена маса сорт Весела 23 E с 5,83%, но е по-нископродуктивен с 10,24% в сравнение със сорт Мир. По отношение на проявения среден процент абсолютно сухо вещество в зелената маса се установи, че сортовете Плевен 10 и Весела 23 E се изравняват стойностно по този показател, докато при сорт Мир той е с над един процент по-висок в сравнение с останалите два сорта. И през трите години на проучване от сорт Мир е реализиран най-висок добив суха маса (средно за периода 717,7 кг/дкa), като разликите по години в получените добиви спрямо останалите два сорта са много добре доказани. С високо ниво на достоверност са и разликите в добива суха маса при сорт Плевен 10 (който заема второ място по продуктивност), в сравнение със сорт Весела 23 E. В зависимост от природо-климатичните условия през годи-

ните на проучване, получените добиви суров протеин при сорт Мир са в границите от 78,16 кг/ дкa до 145,31 кг/дкa. Средно за периода той проявява по-висока продуктивност с 33,57% спрямо сорт Плевен 10 и с 36,82% спрямо сорт Весела 23 E. Сортовете Плевен 10 и Весела 23 E, както по години, така и средно за периода, са с много близки добиви на суров протеин и статистически няма доказаност на разликите между тях. Биохимичният анализ на фуража от отделните сортове (табл. 4) показва ясно изразена тенденция в полза на сорт Мир при всички изследвани показатели. Той превишава по процентно съдържание на суровия протеин сортовете Плевен 10 и Весела 23 E с 2,27 и 1,86 единици. Съдържанието на сурови влакнини (21,75%) е по-ниско от това при останалите два сорта (24%). По съдържание на калций и фосфор сортовете Плевен 10 и Весела 23 E се приближават до това на сорт Мир. По съдържание на захари във фуража, сорт Мир рязко се

отличава от останалите два сорта, като ги превишава с 0,35 до 1,04 единици. ИЗВОДИ От изследваните сортове, сорт Мир се отличава с най-ниска степен на полягане на посева преди прибиране, най-малка височина на стърнищните остатъци, най-голям брой стъбла на едно растение и най-високо тегло на едно растение. По добив на суха маса превишава сортовете Плевен 10 и Весела 23 E с 15,24% и с 21,69%, а на суров протеин респективно с 33,57% и 36,82%. Сорт Мир се характеризира с най-къс вегетационен период. Растенията му навлизат във фенофаза млечна зрялост със 7 до 15 дни по-рано в сравнение с тези на сорт Плевен 10. За целите на селекцията сорт Мир може да бъде използван успешно като родителски компонент, тъй като същият проявява по-високи стойности на изследваните количествени и качествени показатели в сравнение със сортовете Плевен 10 и Весела 23 E.

ТОРЕНЕ

Ефективност на торенето на пшеница (Tr. Aestivum) III. Параметри на посевите и компоненти на добива

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

#255/2013

Елисавета Василева, ВУАРР – Пловдив Златина Ур, Гинка Рачовска, ИРГР „Константин Малков“ – Садово

В научната литература през последните няколко години тече задочна дискусия за значението на отделните компоненти на добива: Фишер (2008) енергично защитава концепцията, че зърненият добив при съвременните сортове е лимитиран от следцъфтежния sink (брой зърна на квадратен метър) и че този показател е основна причина, определяща добива. Според автора пшеничната реколта може да бъде променена с прогрес в селекцията, за да се помогне основно на баланса source (източник на азот в растението) : sink (брой зърна на единица площ) по време на наливане на зърното. От друга страна Синклер и Джеймсън (2008) тълкуват броя зърна като следствие на способността на културите да акумулират ресурси. Основна точка на съгласие на авторите с Фишер е, че доцъфтежната акумулация е от решаващо значение за броя зърна, а основното несъгласие – че след цъфтежа добивът зависи от броя формирани зърна на единица площ. При проучване на еволюционните аспекти на компромиса между броя и големината на зърната при едногодишните култури Sadras V. (2007) установява, че за разлика от царевицата и слънчогледа, при пшеницата начинът на растението да реагира на наличността на ресурси е чрез броя на семената, а не чрез размера им. Еволюционните и генетични проучвания показват висока пластичност на броя на семената и тясна изменчивост на размера в резултат от стабилизиране на естествения отбор. При пшеницата селекцията засилва естествения отбор, като културните видове запазват висока пластичност на броя на семената. Според Dogan R. и U. Bilgili (2010) редукцията на зърнения добив, независимо от предшественика, се дължи на понижението на показателите: брой зърна на едно растение, маса на зърното на растение и брой растения на квадратен метър.

Бобовият предшественик в сравнение с небобовия позитивно повлиява добива, височината на растенията, броя семена на растение, масата на семената на едно растение, продуктивното братене и абсолютната маса на зърното. И след двата предшественика добивът се повлиява позитивно от торенето, като оптималната доза е N15. Резултатите от изследванията на Kelley K. и D. Sweeney (2007) показват, че основните компоненти на добива, повлияли върху разликите в зърнения добив между различните предшественици и прилагане на азотно торене, са брой класове на единица площ и брой зърна в клас. Guang-cail Z. et al. (2009) установяват, че височината на растенията и броят зърна в клас са в положителна корелация със зърнения добив; има доказани разлики при височината на растенията и абсолютната маса на зърното при различните нива на торене; броят зърна в клас и добивът зърно се увеличават с увеличението на торовия азот от 15 до 30 кг/дкa. Valério I. et al. (2009) търсят идеалната структура на посева в зависимост от продуктивната братимост на сортовете и отчитат, че гъстотата на посева е от основно значение при слабо братящите сортове, при които е определяща за абсолютната маса на зърното и за зърнения добив. В статията представяме резултатите от изследване степента на въздействие на комбинацията предшественик - азотна торова норма върху отделните параметри на посевите и компоненти на добива. В изследването са използвани петгодишни

Табл.1. Вариационен анализ по сортове на структурните елементи на добива и жътвения индекс Показател гъстота на посева, бр.раст. / м2

M S R Sm% M общо братене, ср.бр. братя / растение S R Sm% M продуктивно братене, S бр.класове / растение R Sm% M гъстота на класовете, бр.класове / м2 S R Sm% височина на растенията, M cм S R Sm% M брой на зърната в клас S R Sm% M маса на зърното в клас, г S R Sm% M маса на 1000 зърна, г S R Sm% M жътвен индекс, % S R Sm%

Садово 1 304 56 18 9 2,9 0,6 20 10 1,3 0,4 31 16 494 * 108 22 11 81 16 20 10 31 6 20 10 1,402 0,314 22 11 41* 3 7 3 31 4 12 6

Победа 320 36 11 6 2,8 0,9 33 17 1,2 0,3 27 13 399 92 23 12 83 16 19 9 35 7 19 10 1,372 0,315 23 11 38 2 7 3 28 5 18 9

Диамант 302 65 21 11 2,6 0,9 33 17 1,6 0,4 26 13 478 112 23 12 78 14 18 9 36 9 24 12 1,425 0,437 31 15 41 4 9 5 26 4 14 7

Садово 772 278 58 21 10 2,6 0,6 22 11 1,4 0,6 42 21 403 55 14 7 79 15 19 10 41 10 25 12 1,606 0,402 25 13 40 3 8 4 26 1 4 2

данни от полски торови опити, изведени в опитното поле на ИРГР – Садово върху канеловидна смолница. Опитите са залагани с по пет равнища на азотно торене: 0, 6, 12, 18 и 24 кг/дкa върху

Боряна 268 41 15 8 3,5 0,6 18 9 1,1 0,2 17 9 584 92 16 8 * * * * 30 2 6 3 1,539 0,344 22 11 48++ 1 2 1 37 4 11 6

Здравко 322 80 25 12 2,8 0,8 28 14 1,4 0,6 44 22 357 56 16 8 70 15 21 11 34 9 25 13 1,430 0,392 27 14 37 2 4 2 33 12 36 18

Люсил 264 16 6 3 3,0 0,5 17 8 1,3 0,4 32 16 382 71 19 9 79 9 11 5 37 10 26 13 1,556 0,440 28 14 39 1 3 2 28 4 15 8

Гея 1 265 63 24 12 2,8 1,0 34 17 1,3 0,5 42 21 329 83 25 13 69 10 15 7 38 6 15 8 1,685 0,427 25 13 44 2 4 2 27 5 19 10

Йоана 292 28 10 5 2,8 0,7 26 13 1,5 0,2 16 8 441 67 15 8 73 12 16 8 35 8 24 12 1,428 0,350 25 12 41 2 4 2 28 5 20 10

Гинес 303 16 5 3 3,1 0,8 27 14 1,4 0,4 31 16 461 69 15 7 86 18 21 11 43 9 21 10 1,408 0,326 23 12 30 2 5 3 28 6 20 10

Царевец 385 43 11 6 3,7 0,4 11 5 1,7 0,2 12 6 628 64 10 5 122 4 4 2 44 3 6 3 1,862 0,176 9 5 41 1 3 1 20 3 14 7

фон 18 кг/дкa Р2О5. В изпитването са включените 11 сорта: Гея 1, Садово 772, Гинес 1322, Садово 1, Диамант, Царевец, Боряна, Здравко, Люсил, Победа и Йоана. През периода 2005-2007г. като предшественик е използван съвместен редови посев от житни култури - сорго, просо и царевица, а през 2009-2010г. – самостоятелен посев от нахут. Агрометеорологичните условия са без значими отклонения от климатичната норма за района и позволяват да се съпостави ефектът от различните предшественици. Единствено през месец януари 2007г температурите са по-високи от нормалните (фиг.1). Сумата на валежите се изравнява с нормалната през 2005, 2009 и 2010, и я надвишава през 2006 и 2007 реколтни години. През 2007 година валежите бяха неравномерно разпределени по месеци и фази. С изключение на изпитваните фактори, останалите агротехнологични практики

Табл.2. Вариционен анализ на структурните елементи на добива Показател предшественик M гъстота на посева, бр.раст. / м² S R Sm% M гъстота на класовете, бр.класове / м² S R Sm% M маса на зърното в клас, г S R Sm% M общо братене, ср.бр.братя / растение S R Sm% височина на растенията, cм M S R Sm% М маса на 1000 зърна, г S R Sm% М продуктивно братене, бр.класове / раст. S R Sm% М брой на зърната в клас S R Sm% М жътвен индекс, % S R Sm%

житен 294 45 15 2 416 82 20 3 1,485 0,590 40 5 2,9 0,7 24 3 77 13 16 2 39 4 11 2 1,4 0,5 39 5 37 7 20 3 29 6 20 3

бобов 377+++ 86 23 3 625+++ 69 11 2 1,530 0,507 33 5 3,8+++ 0,3 8 1 111+++ 9 8 1 43+++ 3 8 1 1,8+++ 0,5 26 4 37 5 14 2 22 5 21 3

са провеждани по възприетата за района технология за пшеницата. По време на вегетацията са взимани растителни проби (1/4 метровки) – от всяко повторение при настъпване на фенофазите вретенене, цъфтеж и пълна зрялост. Извършени са биометрични измервания на взетите проби, химични анализи за съдържание на азот и фосфор, и статистическа обработка на всички получени данни чрез дисперсионен, корелационен, вариационен и регресионен анализ. Доказани разлики между сортовете има само за показателите брой класове на единица площ и абсолютна маса на зърното (табл.1). Гея 1 е с по-рядък класоносен стъблостой в сравнение с останалите сортове, Здравко е с по-ниска, а Боряна – с по-висока маса на 1000 зърна. По останалите показатели всички сортове са в групата на стандарта Садово 1. По сортове най-силно е варирането от торенето на общото и продуктивно братене; слабо до средно по сила е варирането на общата гъстота и гъстотата на класовете на квадратен метър, височината на растенията, броя и масата на зърната в клас. Вариационният анализ показва също, че масата на 1000 зърна и жътвеният индекс зависят основно от сорта и слабо варират от азотното торене. В стойностите на жътвения индекс и масата на зърното в клас не се наблюдават доказани различия след различните предшественици (табл.2), а варирането от генотипа и азотното торене са съответно средно и силно. За останалите показатели разликите след житен и бобов предшественик са доказани при ниво на значимост р=0,01%. Бобовият предшестевеник намалява варирането на общото братене, гъстотата на класовете, височината на растенията и броят на зърната в клас. Вариационният коефициент показва слабо вариране на абсолютната маса на зърното от генотипа и азотното торене, независимо от предшественика. Промяната в нормите на торене не са се отразили значимо върху гъстотата на посева, общото братене, масата на 1000 зърна и жътвения индекс. Гъстотата на посева варира най-силно на фон N12 и N18, общото братене и жътвеният индекс – на нулев фон на торене, а масата на 1000 зърна варира слабо от генотипа и предшественика на всички торови нива. При увеличение на торовата норма са отчетени доказани различия в стойностите на показателите продуктивно братене, гъстота на класовете, височина на растенията, брой и маса на зърното в клас. В същото време тези показатели варират значително от генотипа и предшественика, особено на по-ниските нива на торене (табл.3). Средният брой на зърната в един клас (фиг.2) и масата на зърното в клас (фиг.3) са двата показателя, за които от най-голямо значение е азотната торова норма, без разлика от предшественика. Максималните им стойности са при торене с

Табл.3. Вариационен анализ на компонентите на добива при нарастващи нива на торене с азот Показател торов азот, кг/дкa 0 6 12 18 M 341 331 309 338 гъстота на посева, бр. раст. / м2 S 75 107 104 86 R 22 32 34 26 Sm% 6 8 8 6 M 2,5 3,2 3,5 3,5 общо братене, S 1,2 0,6 0,7 0,6 ср. бр. братя / растение R 48 19 19 18 Sm% 12 5 5 4 M 1,3 1,3 1,6+ 1,5 продуктивно братене, бр. класове / растение S 0,4 0,4 0,4 0,6 R 29 31 26 37 Sm% 7 8 7 9 M 444 480 513 524 гъстота на класовете, бр.класове / м2 S 145 134 134 118 R 33 28 26 23 Sm% 8 7 7 6 M 74 88 93+ 97++ 26 17 17 14 височина на растенията, cм S R 35 19 18 15 Sm% 9 5 5 4 M 29 35+ 39+++ 40+++ брой на зърната в клас S 7 6 6 6 R 24 16 15 15 Sm% 6 4 4 4 M 1,169 1,485++ 1,613+++ 1,602+++ маса на зърното в клас, г S 0,402 0,537 0,473 0,476 R 34 36 29 30 Sm% 9 9 7 7 M 41 44 43 43 маса на 1000 зърна, г S 6 4 4 4 R 14 8 10 9 Sm% 3 2 2 2 M 28 26 27 27 жътвен индекс, % S 9 5 7 7 R 32 21 25 27 Sm%

най-високата торова норма 24 кг/дкa торов азот. Относителният дял на вариацията от торенето е най-голям при сорт Гея 1 за броя зърна в клас (R2=0,982) и при Йоана за маса на зърното в клас (R2=0,823). Корелационният анализ показва положителни зависимости между броя на зърната в клас и масата на зърната в клас (r=0,965). Общото братене положително корелира с продуктивното братене (r=0,802), броя на зърната в клас (r=0,701) и масата на зърното в клас (r=0,718). Зависимостта на височината на растенията с гъстотата на посева (r=0,765), общата братимост (r=0,949) и продуктивна братимост (r=0,786) е също положителна. Добивът на зърно е в положителна корелация с гъстотата на посева (r= 0,648), общото братене (r=0,956), продуктивно братене (r= 0,766), височината на растенията (r= 0,944), броя на зърна-

24 333 69 21 5 3,6 0,7 19 5 1,9++ 0,6 30 8 576+ 112 20 5 95+ 14 15 4 41+++ 6 14 4 1,649+++ 0,435 26 7 39 4 10 2 24 5 20 5

та в клас (r=0,697) и масата на зърното в клас (r=0,716). Заключение: При въвеждане на бобовия предшественик в сеитбообръщението най-силно положително се повлияват показателите обща и продуктивна гъстота на посева, общо и продуктивно братене, и височина на растенията. Азотната торова норма е определяща за средния брой и масата на зърното в клас, чиито стойности не се различават след различните предшественици, но на различните торови равнища разликите им са статистически доказани. Масата на 1000 зърна и жътвеният индекс зависят основно от генотипа и не се променят съществено при увеличение на торенето. Добивът зърно е в положителна корелация с гъстотата на посева, общото и продуктивно братене, височината на растенията, броя и масата на зърното в клас.

ЗЕЛЕНЧУЦИ

Доматите тип „Чери“ – недостатъчно известни

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

#255/2013

Доц. д-р Даниела Ганева, ИЗК “Марица” – Пловдив проф. дсн Живко Данаилов

Потребителите на доматена продукция добре познават, основно, червените домати, помалко – розовите и още по-малко жълтите и жълто-оранжевите. През последните години на нашия пазар, макар и по-рядко, се появиха недостатъчно познатите домати тип “Чери” (черешовидни). Очаква се, през следващите години популярност да придобият и съвсем непознатите на дадения етап сортове домати, включително и тип “Чери”, с виолетово оцветени плодове. В западноевропейските страни безвкусните дълготрайни домати се предлагат на по-ниски цени от доста години и то основно в супермаркетите. В помалките магазини и на пазарите, обаче се предлагат недълготрайни и значително по-вкусни домати, но на по-високи цени. Още по-високи са цените на отличаващите се с ценни биологични, много добри вкусови качества и удобни за консумация домати тип “Чери”. Доматите с дребни плодове носят названието “Чери”, тъй като приличат на дребни черешки. В някои страни, като Русия например, те са известни като вишневидни (чери и коктейлни). Макар и неотдавна, те станаха популярни и са добре познати и разпространени на американските и западноевропейските пазари. През последните години се появиха и на нашия пазар като се търгуват обикновено на съцветия (китки). Съществува предположение, че доматите тип “Чери” са възникнали в доисторическите времена и че именно с тях е поставено началото на култиви-

рането на дивите домати. Основното разнообразие от “Чери” доматите принадлежи към подвида Solanum lycopersicum var. cerasiforme (Lycopersicon esculentum var. cerasiforme). Като търговски продукт “Чери” домати във вид на съцветия за пръв път са предложени през 1982 година от две израелски фирми, отгледали тези домати в пустинните райони на страната. Първата линия домати “Desert Sweet” от този тип е създадена в Селскостопанския факултет на Университета Hebrew (Faculty of Agriculture at the Hebrew University) от група селекционери под ръководството на Dr. Kopielovitch, Prof. Nachum Kedar и Prof. Haim Rabinowith. Линията, както и създаденият на нейна основа хибрид са се отличавали с уникален вкус и необикновена изравненост на плодовете по форма и размер в рамките на съцветието. Продуктът, разпространен във вид на съцветия е имал небивал успех в целия свят, и много скоро след това селекционери от различни страни насочват своята изследователска дейност към създаване-

то на сортове и хибриди домати тип “Чери”. В САЩ създават сорт “Sweet 100”, в Япония – “F1 Sun Cherry, в Гърция – “Santorini Chery tomato”, във Великобритания – “Gardener’s Delight”. Впоследствие в редица страна като Холандия, Италия, Русия и др., включително и в нашата страна, започва разработването и изпълнението на селекционни програми по това направление. Понастоящем в света съществува голямо разнообразие от сортове и хибриди тип “Чери”, основно хибриди, част от които се предлагат и на нашия пазар. Създадени са и три български сорта – сорт “Елица”, създаден в резултат на съвместна разработка между Института по растителни генетични ресурси (ИРГР) в гр. Садово и Института по зеленчукови култури “Марица” (ИЗК “Марица”) в гр. Пловдив; сорт “Мила” – в Институт по генетика при БАН (понастоящем ИФРГБАН) в гр. София и сорт “ ИЗК Аля” – в ИЗК “Марица”. “ИЗК Аля” е индетерминантен директен сорт домати, тип “чери-гроздовиден”. Плодовете са овално-продълговати, интензивно

Сорт “ИЗК Аля”

Различни типове съцветия, форма и цвят на плодовете на домати тип “Чери”

червени, непукливи, твърди, с приятен балансиран сладко-кисел вкус, със средно тегло 12-18 грама, сухо вещество 8,5-9,5%. Продукцията е предназначена за прясна консумация, сушене и замразяване. Устойчив е на тютюнева мозайка (раса 0), вертицилийно и фузарийно увяхване, и толерантен на нематода. По-голямата част от сортовете тип “Чери” са индетерминантни (високорастящи) и по-малка част – детерминантни (нискорастящи, безколови), които се отглеждат като храст, без култучене и без привързване към опорна конструкция. Високорастящите са подходящи за отглеждане в стоманено-стъклени оранжерии и на открито на опорна конструкция, а нискорастящите - на открити полски площи, без опорна конструкция. Нискорастящите

сортове са по-дружно узряващи от високорастящите и са подходящи за средноранно полско производство. Характерно на “Чери” доматите е рядкото съчетание на ранозрелост и продължителен период на плододаване. От съществено

Предпочитан тип съцветие “Чери”

значение за този тип домати, паралелно с добива и устойчивостта на растенията към болести, са качеството на плодовете и декоративните свойства на съцветието – типа на съцветието, броят, едрината и изравнеността на плодове в рамките на съцве-

Саксиени домати тип “Чери”

ЗЕЛЕНЧУЦИ

тието. Съцветието може да бъде просто (с една ос), междинно (с две оси) и сложно (с над две разклонения), късо или дълго, а в зависимост от гъстотата на разположение на плодчетата в него – рехаво и плътно. Едрината на плодовете, в зависимост от сорта варира от 7-8 до 20 и повече грама. Обикновено за “Чери” домати приемат сортовете с различна форма на плодовете и тегло до 30 грама. От практическа и потребителска гледна точка към категорията “Чери” отнасят сортовете с диаметър на плодовете под 3 см, а всички останали – към коктейлните домати. Окраската на плодовете може да бъде жълта, оранжева, розова, червена, а в последно време в колекциите на специалистите и любителите-градинари се появиха и форми с кафяво-червен, синьо-черен (антоцианов) до черен цвят на плодовете. Като правило антоцианово оцветените дома-

тени плодове притежават повишени антиоксидантни свойства, включително и в сравнение със сортовете с повишено съдържание на ликопен в плодовете. Сортовете домати тип “Чери” имат много добра способност за завръзване на плодове, като броят им в съцветие достига до 30 и повече при сортовете със сложни съцветия. Определен интерес има към по-големите съцветия – с плодове до 50 броя. Тъй като на пазара се предлагат на съцветия, плодовете трябва да притежават добра устойчивост към напукване, добро съхранение след откъсване на съцветието и да не се оронват. В сравнение с обикновените домати, сортовете тип “Чери” имат по-нисък добив, брането е по-трудоемко, поради дребноплодието, но плодовете са с повисоко сухо вещество, по-високо съдържание на захари, сладки с десертен вкус. Използват

се за прясна консумация, целоплодно консервиране и приготвяне на голямо разнообразие от консервирани продукти. Подходящи са, също така, за десерти и украса на блюдата. Освен това, при наличие на домати тип “Чери” градината придобива поприятен и атрактивен вид. За задоволяване на тези потребности в много страни на света понастоящем се провежда интензивна генетико-селекционна дейност за създаване на все по-голямо разнообразие от този тип сортове. Поради това, че предимствата на този тип домати все още не са достатъчно известни на българския потребител, както и поради високите цени и липса на традиции, понастоящем в страната ни не се ползват с голямо търсене. Постепенно, обаче, търсенето от ресторантите, авиокомпаниите и любителите-градинари се разширява.

Качествени характеристики и класификация на пъпеши

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

#255/2013

П. Иванова Институт за изследване и развитие на храните, Пловдив

В България отглеждането на пъпеши е съсредоточено в няколко региона - Видин, Долни Дъбник, Каварна, с.Извор, с.Момково, Първомай, Асеновград, Садово, Пловдив, Пазарджик. През последните години площите заети с производство на пъпеши са 17343 дка, като средният добив е 1249,6 кг/дка. От основните площи, които са заети с производство на пъпеши, са добити 21 672 тона, а от оранжерийно производство - 88 тона. Общото количество произведена продукция през 2008 год. е 21 760 тона. Площите заети с производство на пъпеши през 2009 год. са съсредоточени в Югозападна и Южна България, по-малко са заетите площи в Северна и Югоизточна България. Няма данни за производство на пъпеши от междинни и втори култури през 2009 год., но за сметка на това се е увеличило с около 30 тона оранжерийното

производство. Значително е увеличено производството на пъпеши- 59,2% за 2009 год., в сравнение с реколтата произведена през 2008 год., което се дължи на увеличените засети площи и среден добив. Увеличението от средния добив на пъпешите за 2010 год. в сравнение с 2009 год. е 7,8%, като реализацията на произведената продукция през 2010 год. е 95,2% предназначена за търговската мрежа и 4,8 % за собствена консумация. От произведената продукция пъпеши през 2011 год. около 78 % са били предназначени за износ, 4% за собствена консумация, а останалата продукция е била предназначена за търговската мрежа. Класификация на пъпешите Видът Сucumis melo се отнася към род Сucumis, семейство Cucurbitaceae (тиквови) и се разделя на десет разновидности (Иванов Д.,

1999): 1. Сucumis melo var. cantalupensis - канталупи 2. Сucumis melo var. reticulates - мрежести пъпеши 3. Сucumis melo var. sacharinus - сладки пъпеши 4. Сucumis melo var. inodorus - неароматни пъпеши 5. Сucumis melo var. flexuosus - змиевидни пъпеши 6. Сucumis melo var. chito - лимоноподобни пъпеши 7. Сucumis melo var. dudaim – ароматни пъпеши 8. Сucumis melo var. erytralus - ароматни пъпеши 9. Сucumis melo var. acldulus – пъпеши с кисела месеста част 10. Сucumis melo var. agrestis – плевелни пъпеши Разпространените у нас сортове пъпеши и хибриди се отнасят към първите четири разновидности (Иванов Д., 1999). Плодовете в зависимост от сорта, формата, големината и цвета на кората варират в твърде големи граници. Формата на плодовете е: плоско- кръгла, кръгла, продълговата, цилиндрична и яйцевидна. По отношение на масата на плода се групират на: дребни - до 1,5 кг; средни 1,5-3 кг и едри над 3 кг. Спрямо повърхността на кората се разделят с: гладка, грапава, набръчкана, сегментирана и брадавичеста. Кората на някои сортове е леко напукана, на тънки и мрежести ивици. Мрежовидността може да бъде: пълна, когато обхваща целия плод или частична. Оцветеността на кората на зрелите плодове е :жълта с различни оттенъци- оранжево-жълт, лимоненожълт, кафява , бяла или зелена с най-различни оттенъци. Върху основния фон при някои сортове се наблюдават меридиални или мозаични разхвърляни петна. Дебелината на кората на пъпеша е: дебела, средна или тънка и постепенно преминава към плодовото месо без рязка граница . Тя е важен стопански признак, тъй като от строежа и дебелината на кората зависи възможността за транспортиране и съхраняване на плодовете. Цветът на плодовото месо бива: бял, кремав, зелен, оранжев , бледожълт или съчетание между тези цветове. Консистенцията на месестата част на пъпеша е доста постоянен сортов признак и може да бъде: картофено-сипкава, сочно топяща се, влакнеста, хрущяща и твърда.

Месестата част на пъпешите е богата на витамини от групата В, витамин С, калий, магнезий, желязо, калций, селен и др. вещества, които действат благоприятно на сърдечносъдовата система и жлезите с вътрешна секреция. По захарност пъпешите са: много сладки и без сладост. Съдържанието на захари в пъпешите - глюкоза, фруктоза и захароза, в сока на плодовата част варира в широки граници (6-15 %) и зависи от сорта, поливането, торенето и климатичните условия както по отношение на количеството така и на тяхното съотношение. Степента на зрялост оказва влияние върху химичния състав на пъпешите - ранозреещите плодове имат по-ниско съдържание на захари от колкото по-късно зреещите. По ароматичност пъпешите са: силно ароматни, средно ароматни и без аромат. Плодовете на повечето сортове притежават характерен специфичен приятен аромат. Без този приятен мирис са зимните сортове от сортотип “ Касаба” . Според Emilio Senesi и др. (2002) различните ароматни компоненти и сензорни характеристики имат корелационна зависимост със стадия на узряване. Химичните, физичните и сензорните анализи извършени за два сорта пъпеши от рода на Muskmelon на неузрели, узрели и презрели плодове показват, че основните ароматни компоненти в зрелите плодове се увеличават 10-15 пъти спрямо неузрелите. Съдържанието на сухи вещества се променят от 10º Brix при неузрелите плодове до 15º Brix при узрелите и презрели плодове . Качествените параметри на пъпешите често са свързани със съдържанието на захари и ароматни компоненти. Dimitrios Kourkoutas и др. (2006) са направили сравнение на ароматните композиции и сензорни качества на пъпеши от сортовете Канталоп, Галия и Медена роса чрез газ хроматография и са установили, че при сорт Канталоп доминират с висока концентрация сяросъдържащи естери и сложни компотентни съдържащи

шест въглеродни атома. При сорт Медена роса с висока концентрация са сложните компоненти, съдържащи 9-въглеродни атома. Метил естеразите са представени във висока концентрация при сорт Галия. От направения сравнителен сензорен анализ на трите сорта пъпеши е установено, че сорт Канталоп е свързан със сладост и запазване на плодовите ароматни вещества, в сорт Галия преобладава по–строг подобен краставичен аромат, докато сорт Медена роса е с по –висока сладост и по- силно изразен краставичен аромат. Специфични изисквания за оптимално развитие на пъпешите по отношение на температурата на околната среда: Пъпешите имат високи изисквания към топлината във всички фази от своето развитие. Семената поникват при температура не по- ниска от 12– 14ºС и най- добре при температура – 20–22ºС. Минималната температура за нормален цъфтеж е 18ºС, а оптималната е 24–26ºС Особено големи са изискванията на растенията към топлината в периода на плододаването и узряването на плодовете. Понижаването на температурата по време на вегетацията под 15ºС спира растежните процеси, оплождането на цветовете и натрупването на захари в плодовете. Успешното отглеждане на пъпешите е възможно само в райони с продължитено горещо лято и с редовни валежи в началните фази от развитието им до изграждането на мощна коренова и листностъблена система. Специфични изисквания за оптимално развитие на пъпешите по отношение на светлината: Изискванията на пъпешите към светлината са много големи. Те са най-светлолюбивите представители от своето семейство. За пълното развитие през вегетационния период растенията се нуждаят от 1200 часа слънчево греене. Развиват се добре само в райони с интензивно слънчево греене. В Англия и Франция например при достатъчно топлина полското отглеждане на пъпешите е затруднено поради по-малкото слънчево греене по време на вегетацията. Всяко засенчване довежда до удължаване на вегетацията, до намаляване на добива и до влошаване на качеството на плодовете. Специфични изисквания за оптимално развитие на пъпешите по отношение на влагата: Изискванията на пъпешите към влагата през различните фази от развитието им са различни. Пъпешите се развиват оптимално при ниска относителна влажност - 60–70 %. При висока относителна влажност на въздуха - 80–90 %, се наблюдава силно развитие на гъбни болести, най- често брашнеста мана. Растенията се развиват добре при умерена влажност на почвата и въздуха, която се поддържа само чрез редовно напояване. Влажността на почвата оказва силно влияние вър-

ху качеството на плодовете. При висока почвена влажност 90–95 %, качеството на плода рязко се влошава. Киселинността на почвата трябва да е близка до неутралната рН 6 – 6,5. Беритба на пъпешите: Пъпешите в зависимост от сорта и предназначението на продукцията се берат в експортна или техническа зрелост. По-ранните сортове пъпеши започват да зреят през втората половина на юли, беритбите продължават през целия август. Късните продължават да зреят до края на септември. Узрелите се познават по характерното оцветяване на кората, усеща се специфичен аромат и се появяват пукнатини около дръжката на летните сортове. Плодовете на късните пъпеши (Медена роса) не се откъсват от дръжката и не издават аромат. При тях зрелите се познават по оцветяването на кората. Пъпешите доузряват и след като се откъснат от растението. Това се дължи на натрупаните въглехидрати дотогава в плода. Има дори зимни сортове, известни като дюляци или коравци, които добиват своя специфичен вкус, аромат и захарност след известно лагеруване. За местна консумация плодовете се берат в пълна зрелост. Пъпешите предназначени за експорт се берат не напълно узрели. За транспортиране на плодовете трябва да се има в предвид условията за тяхното съхраняване, като се използват касетки или кашони, а на дълги разстояния се използват хладилни камиони или вагони, в които се поддържа температура от 0 до 1ºC. Съхранение на пъпешите: Съхраняемостта на плодовете зависи от анатомичния строеж и по-специално от наличието и състоянието на външния кутикулярен слой, на восъчния налеп и на клетъчните структури. Зависи още от сорта на плодовете и от условията им за съхраняване – температура, светлина, влажност на въздуха и други. Те се съхраняват така, че да не се изгубят биологично-активни съставки, и да се избегнат повредите от гъбни вредители, като цяло да не настъпят физиологични промени ( Филипов,С.,К.Михов.2005). Характерно за технологията на съхранение на пъпешите е, че са включени специални мероприятия за подтискане и предотвратяване на развала на плодовете (химични третирания, регулиране на температурата на съхранение, радиационна обработка и др.). Само по този начин може да се удължи срока на съхранението, като същевременно се гарантират минимални загуби и максимално запазване на хранителната стойност и качеството на плодовете в зависимост от тяхното предназначение. Най-добрата температура за съхраняване на пъпеши е 0ºС, относителната влажност на въздуха е 85-90 %. При по- високи температури те презряват, стават безвкусни и лесно загниват.

ОВОЩАРСТВО

Вегетативни и продуктивни прояви на ябълковия сорт Флорина Д. Домозетов, И. Радомирска, В. Тасева, М. Боровинова, А. Здравкова, ИЗ – Кюстендил II. Интегрирана. Растителната защита се извършва на базата на възприетите прагове на вредност. Използуват се разрешени за това производство пестициди. Напояването е с поливна норма равна на 80% ЕТ. Почвата в редовата ивица се поддържа чрез механизирани обработки и третиране с листнодействащи хербициди. През периода на пълно плододаване се тори според данните от анализа на листата. Дърветата са формирани в свободно вретено с 8-10 скелетни клона. III. Ресурсоикономична. Растителната защита е както при вариант II. Напояването се извършва с поливна норма равна на 60% ЕТ. Редовата ивица се поддържа с механични почвообработки с фреза с отклоня-

Таблицa 1. Икономически показатели на ябълково насаждение отглеждано при различни технологии, лв./дкa Технологии

Стандартна

икономически показатели лв/дкa

години 2003

2004

брутна продукция производствени разходи

610.00

нетен доход

5110.51

2954.57

336.61

398.20

595.79

416.23

273.39

4864.57 500.70

4514.72

2538.35

1355.20 1681.26 1840.46 4659.61

2384.13

383.10

382.11

434.32

972.10

1299.15 1485.19 4042.83

1949.82

449.52

3647.73 764.26

5025.82

2471.83

331.96

364.61

546.00

384.10

нетен доход

117.56

3283.12 470.44

4479.82

2087.74

брутна продукция производствени разходи

1782.05 1942.26 2618.19 3112.50

2363.75

536.63

517.37

нетен доход

1245.42 1473.74 2143.44 2522.93

брутна продукция производствени Интегрирана разходи нетен доход брутна продукция Ресурсопроизводствени икономична разходи

Биологична

468.52

334.31

355.27

293.82

474.75

616.78

589.57

#255/2013

5262.77 835.01

2005

ПЛЮС

2006

средно за периода

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Интензификацията на овощарството през 60-90 г. на миналия век бе съпроводена с редица негативни последствия, свързани със замърсяване на околната среда (Francis and Madden, 1993) Алтернатива на високоинтензивните технологии са интегрираното и биологичното плодопроизводство, в резултат на които се получава висококачествена продукция и се опазва околната среда. През последното десетилетие се наблюдава увеличаване търсенето на екологично чиста плодова продукция. Два са основните фактори определящи получаването на такава продукция – подходящи сортове и технолигии на отглеждане. В статията са представени резултатите от изследване за влиянието на четири технологии на отглеждане върху растежните и продуктивните прояви на сорт Флорина. Изследванията са проведени в ябълково насаждение, създадено през пролетта на 1996 г. Почвата в опитния участък е излужена,

канелена горска. Опитният сорт Флорина е присаден върху подложка ММ 106. Дърветата са засадени на разстояния 4,5 на 2,5 м или 89 дървета на декар. Напояването се извършва чрез капкова инсталация. Изпитват се следните четири технологии: I. Стандартна (конвенционална). Провежда се конвенционална растителна защита с оглед оптимално опазване на дърветата и плодовете от вредители. Напояването се извършва с поливна норма равна на 100% ЕТ. Почвата в редовата ивица се поддържа чрез механични обработки и третиране с хербициди. През периода на пълно плододаване се тори с 18-20 кг/ дкa азот. Дърветата са формирани в свободно вретено с 5-6 скелетни клони.

1846.38

ваща секция. През периода пълно плододаване се прилагат поддържащи азотни норми с оглед съдържанието на азот в листата да не намалява под 2.20-2.30%. Дърветата се формират в свободно вретено с неограничен брой скелетни клони. IV. Биологична. Изключва се употребата на синтетични пестициди. Борбата срещу вредители се води чрез употреба на биопрепарати. Не се употребяват минерални торове, а се прилага зелено торене. Напояването и резитбата са както при технология II. Отчетени са следните показатели: надебеляване на ствола, см2; размер на короната, м3; тегло на отрязаната дървесина, в г/дърво; качество на плодовете. За икономическата оценка на технологиите са изчислени показателите: брутна продукция (лв./ дкa); производствени разходи (лв./дкa); нетен доход (лв./дкa). Технологиите на отглеждане оказват влияние върху растежните прояви на дърветата от сорт Флорина (фиг. 1-3). Установи се, че най-малко е средногодишното нарастването на ствола в условията на биологичната технология (фиг. 1). Общо за периода редуцирането достига до 22.7% в сравнение с технология I, за което вероятно влияние оказва и торенето (Krishkov et al., 2004). Най-слабо е нарастването на ствола през 2003 г. - само 5.97 cм2 (едва 5.58 cм2). Найинтензивно е надебеляването на ствола през 2004 г., когато през предшестващата година е направено зелено торене и полученият добив е значително редуциран (фиг. 4). По-добро вегетативно развитие имат дърветата от технология II, където редуцирането на надебеляването на ствола достига 11% (фиг. 1). Годишният темп на нарастване е от 8.14 до 14.68 cм2, като най-слабо е развитието в годините със значителни добиви (фиг. 4). Подобна тенденция на влияние на технологиите на от-

глеждане се установява и при обема на короните на дърветата. Средно за трите години дърветата от технология III имат най-голям обем на короните си – увеличението спрямо стандарта е 8.2%, но статистически не е потвърдено. Почти същият е обемът на короната и на дърветата от технология II. Задържането на нарастването на ствола при технология IV (фиг. 1) дава отражение и върху нарастването на короните (фиг. 2). По-силно е въздействието на изучените технологии върху количеството на отрязаната дървесина при зимната резитба (фиг. 3). Най-слаба е резитбата при технология IV – средногодишно се отстранява около 1967 г/дърво, което е с 32.5% помалко от приетия стандарт (фиг. 3). Общо за периода на изследването най-голямо количество дървесина е отстранена при най-интензивно развиващите се дървета от технология I – от 1681 г/дърво през 2003 г. до 4325 г/дърво през 2005 г. Общо за периода на изследването (2003-2006 г.) най-висок добив е получен при технологии I и II (средногодишно по 37.4 и 37.8 кг/дърво). Установи се значително вариране в добивите през отделните години. Най-силно то е проявено при технология III – от 13.4 (2003 г.) до 66.5 кг/дърво (2006 г.), следвани от технология I - от 15.2 до 63.4 кг/дърво. Средното тегло на плодовете варира в широки граници – от 103 до 156 г, в зависимост от съответните технологии и климатичните фактори (фиг. 5). Критичните стойности достигат през 2003 г. и при вариант III. Като обща тенденция се установява, че по-голямо средно тегло имат плодовете на технология I (стандарта), където през посочения период на плододаване то е около 131 г, като минимума е през 2004 г. (115 г) и максимума през 2005 г. (156 г). При калибрирането на плодовете се установи, че при всич-

ки технологии на отглеждане преобладават плодовете от Екстра качество (фиг. 6). В това отношение най-голям е делът им при интегрираната технология – 77.0%, а най-малък при ресурсоикономичната технология – 65.0%, т.е намалението е около 12%. Противоположна е тенденцията при първо качество – от около 17.4% от плодовете при технология II до 28.7% при технология III. Сравнително малка част от плодовете се отнасят към II качество – от 5 до 6% при технологии I-III и до 11.4% - при технология IV. Следователно най-качествени са плодовете от интегрираната технология на отглеждане на сорта Флорина. Величината на брутната продукция за четиригодишния период на изследване е найвисока при стандартната технология – 2954.6 лв./дкa, следвана от ресурсоикономичната, интегрираната и биологичната. През отделните години при интегрираната и биологичната технологии има постепенно увеличение на брутната продукция, а при останалите две се наблюдава вариране, което се дължи на променливите добиви вследствие на алтернативно плододаване. Размерите на годишните производствени разходи при посочените технологии варират от 293.8 лв./дкa до 595.8 лв/дкa през отделните години. Средногодишните производствени разходи са най-високи при биологичната – 517.4 лв./дкa, а най-ниски при ресурсоикономичната – 384.1 лв./дкa (табл.1). Структурата на производствените разходи при изучаваните технологии показва, че стойността на трудовите разходи е по-голяма от тази на вложените материали. И при четирите технологии са получени добри икономически резултати. Размерът на нетния доход средно за периода е в границите 1846.4 – 2538.4 лв./ дкa (табл.1). За периода 20032006 г. от икономическа гледна точка, като по-високо ефективна

Фиг. 1. Надебеляване на ствола, cм2

Фиг. 2. Размер на короната, м3

Фиг. 3. Тегло на отрязаната дървесина, г/дърво

Фиг. 4. Среден добив, кг/дърво

Фиг. 5. Тегло на плода, г/плод

Фиг. 6. Качество на плода, %

се очертава стандартната технология, следвана от ресурсоикономичната, интегрираната и биологичната. Тази тенденция е различна от периода 2000–2003 г., когато при сравнение на първите три технологии с три сорта – Прима, Флорина и Ервин Баур с най-висока икономическа ефективност е ресурсоикономичната, следвана от интегрираната и стандартната (Radomirska et al, 2004).

ИЗВОДИ Установи се по-слабо нарастването на ствола и обема на короната при дърветата, отглеждани в условията на технология IV, което е съпроводено с по-слаба зимна резитба. Най-висок среден добив (37.8 кг/дърво) имат дърветата при технология II, който е свързан с 2.3% намаляване на средното им тегло, в сравнение със стан-

дарта. Най-едри и привлекателни са плодовете от дърветата на интегрираната технология на отглеждане на сорта Флорина. От икономическа гледна точка, като по-високо ефективна се очертава стандартната технология, с размер на нетния доход средно за периода - 2538.4 лв./дкa - следвана от ресурсоикономичната, интегрираната и биологичната.

ОВОЩАРСТВО

Биологична характеристика на сливовия сорт Храмова ренклода

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

#255/2013

Д. Иванова, И. Витанова, Н. Маринова, С. Димкова, П. Тодорова Опитна станция по сливата – гр. Дряново

Сливата е традиционен овощен вид за Централния старопланински район, в който има благоприятни агроклиматични условия за развитието й. Има потенциално висока продуктивност, взискателна е към почвената и атмосферна влажност, сравнително устойчива е на по-ниски температури, успешно вирее и на сравнително по-бедни почви от типа на сивите горски, които са характерни за Средна Стара планина и за това намира поголямо разпространение в планинските райони в сравнение с други овощни видове като кайсия, праскова, череша /Витанова, 1996/. Важно условие за развитието на сливопроизводството е включването на повече високопродуктивни сортове, толерантни на шарка и други болести с различен срок на зреене на плодовете. В Опитна станция по сливата в гр. Дряново се провежда сортоизпитване на голям брой селекционирани български и чуждестранни сливови сортове / Витанов, 1977; Иванова, 2006/. От проучените сортове интерес представлява молдовският сорт Храмова ренклода. Селекциониран е от Е.С.Храмов от кръстоска на Анна Шпет х Алтанова ренклода в Молдовския институт по овощарство в гр.Кишинев / Илиев, Мондешка и кол.,1985/. В статията представяме резултатите от изследване на биологичната характеристика на сливовия сорт Храмова ренклода, включваща фенологични наблюдения, биометрични показатели и химичен състав на сливовите

плодове. Изследванията се проведоха в периода 2007-2012 г. в района на Опитна станция по сливата в гр.Дряново при надморска височина 300 м. Дърветата от сливовия сорт Храмова ренклода и от Стенлей (контрола) са присадени на семеначета от джанка Prunus cerasifera Ehrh., засадени са през пролетта на 1993 г. в участък с псевдоподзолиста сива горска почва, на разстояния 6 х 5 м. Изследваха се по десет дървета, отглеждани при еднаква агротехника. Бяха определени следните показатели: начало и край на пълния цъфтеж, среден диаметър, височина и обем на короната, напречно сечение на ствола, добив, средна маса на един плод в проба от 3 кг, взета от всяко дърво. Съдържанието на сухо вещество се определи тегловно, на глюкоза и захароза – по Бертран, на фруктоза по Колтхоф и на органични киселини като ябълчна - титриметрично с 0,1 n NaOH. Съдържанието на азот в плодовете се определи по метода на Келдал, на фосфор колориметрично при редуктор хидразин сулфат, на калий в солнокисел извлек с пламъчен фотометър, на калций и магнезий комплексометрично с Трилон В. Проучи се отношението на сорта Храмова ренклода към икономически важните болести шарка, червени листни петна и ранно кафяво гниене. Дърветата на сливовия сорт Храмова ренклода са умерено растящи, с кълбовидна корона. Височината на короната е 4,26

м, средният диаметър е 4,60 м, обемът е 23,59 м3 и напречното сечение на ствола е 167,3 см2. Размерите на короната на сорта Стенлей са значително по-малки в сравнение с тези на Храмова ренклода и са както следва: височина – 4,02 м, диаметър – 3,80 м, обем – 15,19 м3 и напречно сечение на ствола 62,1 cм2. Храмова ренклода плододава предимно върху двегодишна дървесина, върху която са разположени 59,1% от количеството на плодовете. Сортът е самофертилен, цъфти едновременно със сорта Стенлей. Началото на цъфтежа е около 7 април , началото на пълния цъфтеж е 9 април, а краят на цъфтежа 18 април. Плодните пъпки на Храмова ренклода са средно устойчиви на измръзване. Продължителното застудяване в периода от 28 януари до 23 февруари 2012 г. и високите абсолютни стойности на минималните температури, движещи се в диапазона от минус 12,6оС до минус 27,2оС в продължение на 27 дни повредиха 34,8% от плодните пъпки на сорта Храмова ренклода, а на сорта Стенлей 36,5% (Иванова и кол., 2012). Формата на плода на Храмова ренклода е кълбовидна, масата на 1 плод е 31 г. Костилката се отделя лесно от плодовото месо, средната є маса е 0,8 г

10,77%. Съдържанието на органични киселини в плодовете на Храмова ренклода е по-високо – 0,82%, в сравнение със Стенлей – 0,68%. Количеството на дъбилните вещества в плодовете на сорта Храмова ренклода е 0,345%, докато за Стенлей е значително по-малко – 0,218%. Плодовете на Храмова ренклода са богати на азот и пепелни елементи. Количеството на азота(N) е 0,62%, на фосфор(P2O5) – 0,20%, на калий(K2O) – 0,95%, на калций(CaO) – 0,21% и на магнезий(MgO) – 0,12%. Сортът Храмова ренклода е толерантен на шарка, слабо чувствителен на червени листни петна и на ранно кафяво гниене. Контролният сорт Стенлей е толерантен на шарка и на червени листни петна, но е силно чувст-

вителен на ранно кафяво гниене, което е недостатък на сорта. ИЗВОДИ Интродуцираният молдовски сорт Храмова ренклода се отличава с умерен растеж и с много добра родовитост. Толерантен е на икономически най-важната болест по сливата шарката (Plum pox virus) и е слабо чувствителен на червени листни петна и ранно кафяво гниене. Плодовете му са средно едри, с привлекателна външност, с благоприятно съдържание на захари, органични киселини, азот, фосфор, калий, калций и магнезий. Сливовият сорт Храмова ренклода е подходящ за отглеждане при условията на основния сливопроизводителен център в страната – Централния старопланински район.

ОВОЩАРСТВО

и съставлява 2,58% от масата на целия плод. Размерите на плода са съответно: височина 35,4 мм, широчина 36,3 мм и дебелина 34,6 мм. Плодовете узряват в края на август. Сортът Храмова ренклода е високородовит. За периода на изследване 2007-2012 г. средният добив от едно дърво е 64 кг, а за сорта Стенлей е 58 кг. Плодовете на сорта Храмова ренклода са с високо съдържание на сухо вещество – 20,31%, докато за сорта Стенлей е пониско – 18,72%. Количеството на глюкозата е 4,05%, на фруктоза – 2,78%, на захароза - 4,89%, общата сума на захарите е 11,72%. Стойностите за тези показатели за сорта Стенлей са: глюкоза – 3,52%, фруктоза – 2,70%, захароза – 4,55%, обща сума на захарите –

Оценка на компоти от джанкови сортове Д. Иванова, Опитна станция по сливата – гр. Дряново

ПЛЮС

#255/2013

тове: Отличница, Вилора, Жемчужина, Идилия, Амазонка, Награда и местният сорт Д-150. Направени бяха по два компота от всеки сорт в периода 10-16 юли. За приготвянето на компотите се използваха цели плодове в количество до 400 г; вода -300 г; и захароза-100 г. ( Михайлов и Топчийски, 1980) в стандартни буркани. Приготвянето на компотите е съобразено с Българския държавен стандарт (БДС). Процесът на стерилизацията е 10 минути. Технологичната оценка е извършена в Изпитвателната лаборатория по сензорен анализ към Института по овощарство в Пловдив. Използвана е

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Изпитваните руски интродуцирани джанкови сортове Отличница, Вилора, Жемчужина, Идилия, Амазонка, Награда и местният сорт Д-150 са с много добри стопански качества, родовити с едри и привлекателни плодове, с много добър вкус. Тези сортове са толерантни на икономически важни болести и са много подходящи за биологично плодопроизводство ( Божкова, 1991, Иванова, Витанова и кол. 2011). Джанковите плодове имат благоприятно съдържание на захари, органични киселини, витамини , азот, фосфор, калий, калций и магнезий и са много подходящи за консервната индустрия (Еремин, 1989, Витанова и Божкова 1997, Пашова, 2007). Резултатите от изследване пригодността на плодовете от интродуцираните джанкови сортове и местният сорт Д-150 за производство на компоти и определяне на технологичната оценка на приготвените компоти са представени в статията. През 2012 г. бяха приготвени компоти от плодове на интродуцираните руски джанкови сор-

Табл. 1. Р езултати за външния вид и за сензорните показатели от дегустационната оценка на компоти от джанкови сортове Сорт Външен вид Сензорни показатели

ОТЛИЧНИЦА

бистрота на сиропа 42

цялост на плода 90

цвят на плодово месо 32

вкусови качества 154

консистенция

аромат

ВИЛОРА

160

ЖЕМЧУЖИНА

104

ИДИЛИЯ

136

АМАЗОНКА

136

НАГРАДА

108

Д-150

105

100

девет балната скала за оценяване. Качеството на компотите е определено от показатели включващи: външен вид, който се определя от бистротата на сиропа, запазване целостта на плода и цвета на плодовото месо и сензорни показатели като вкусови качества, консистенция и аромат. Въз основа на тези показатели е изчислена средната аритметична оценка и е определено качеството на компотите. Бистротата на сиропа е един от компонентите характеризиращи външния вид на компота / табл.1/. Най-добрата оценка за този показател е за сорт Вилора - 44, а най-ниската оценка е за сорт Жемчужина – 37, за останалите сортове тя не варира съществено. Джанковите плодове са с нежна плодова кожица и някои от тях са по-чувствителни в процеса на стерилизация. С най-добро запазване на целостта на плода са сортовете Д-150, с оценка 105, Вилора - 96 и Идилия – 96. С най-малки стойности на този показател са сортовете Награда , Жемчужина и Амазонка. Най- добре се запазва цвета на плодовото месо при компотите, приготвени от плодовете на сорт Идилия, с оценка 37, докато стойностите на този показател са много ниски за сортовете Вилора - 28 и Жемчужина - 29. По отношение на сензорните качества найважен е вкусът. Най-висока оценка за вкус имат Таблица 2. Средна аритметична оценка и качество на компотите от джанкови сортове

Сорт

Средна аритметична оценка

Качество на компотите

Отличница Вилора Жемчужина Идилия Амазонка Награда Д-150

86,5 84,4 65,2 78,8 73,6 67,0 71,4

Екстра Първо Първо Първо Първо Първо Първо

стличен много добър много добър много добър много добър много добър много добър

сортовете Вилора - 160 и Отличница -154, следвани от сортовете Идилия и Амазонка с 136. Най-добра оценка за консистенция на плодовото месо след стерилизация е определена при сортовете Отличница и Д-150 с 26. Сортът Награда има най-ниска оценка за този показател -17. Компотите от плодовете на сортовете Отличница и Вилора са най – ароматични, те имат оценки съответно 78 и 72. Компотите на сортовете Идилия и Амазонка също имат висока оценка за аромат. Най-ниска оценка по този показател имат компотите от сорт Жемчужина – 48. Крайният резултат от дегустацията на компотите е средната аритметична оценка, която е много висока за всички изследвани джанкови сортове /табл. 2/. Компотите приготвени с плодове на сорта Отличница имат отлична оценка - 86,5. Компотите на другите изследвани сортове имат много добра средна аритметична оценка, като за Вилора е 84,4 и за Идилия е 78,8. Въз основа на тези оценки, дегустационната комисия определи екстра качество на компотите от сорт Отличница и първо качество за компотите от сортовете: Вилора, Идилия, Амазонка, елит Д-150, Награда и Жемчужина. ИЗВОДИ Плодовете на интродуцираните джанкови сортове Отличница, Вилора, Жемчужина, Идилия, Амазонка, Награда и сорт Д-150 са подходящи за преработка в компоти. Дегустационната комисия по сензорен анализ към Института по овощарство в гр. Пловдив даде отлична оценка и екстра качество на компотите от сорт Отличница и много добра оценка и първо качество за компотите от сортовете : Вилора, Идилия, Амазонка, елит Д-150, Награда и Жемчужина. Компотите приготвени от плодовете на Отличница, Вилора, Идилия и Амазонка се отличиха с най- висока оценка за вкус.

ЦВЕТАРСТВО

Размножителен коефициент при различни сортаве зюмбюл Андрей Канински, Бистра Атанасова, Надежда Запрянова Институт по декоративни растения – София Зюмбюлът се отнася към групата на ранноцъфтящите луковични видове. Той придобива все поголямо значение в цветарството, поради икономическата му изгодност, а не от заетата от него площ. С ароматичните си цветове, освен за засаждане в цветни групи на паркове и градини той се използва и за производство на отрязан цвят и луковици. Особено значение има форсажното му отглеждане като саксийна култура. Зюмбюлът се размножава главно по вегетативен начин, чрез малки луковички - детки и рядко чрез семена, обикновено за селекционни цели. При луковичните видове – зюмбюл, лилиум и др. се извършват редица проучвания за повишаване на размножителния коефициент. Eстественият размножителен коефициент при повечето сортове зюмбюл е нисък, което налага да се прилагат различни методи за неговото повишаване. При конусовидното изрязване и кръстовидното нарязване на дънцето на майчината луковица се образуват до 50 бр. детки, които се доотглеждат поне 2-3 години (Динова и др. 1994; Канински, 1995). Установено е, че при изрязване дънцето на луковицата на 8 сорта зюмбюл, след едногодишно доотглеждане на детки, средният коефициент на размножаване е 15. При двугодишно доотглеждане,

30% от детките са с размери I и II величина, а при тригодишно - 88% от детките достигат от I до III величина. В статията представяме резултатите от проучване на размножителния коефициент на различни сортове зюмбюл, в зависимост от продължителността на отглеждане на луковиците. Изследването е извършено в експерименталната база на Института по декоративни растения – София. При полски условия е проучено влиянието на продължителността на отглеждане върху размножителния коефициент на 8 сорта зюмбюл: 2 български – Карловски (розов) и Елена (светло син) и 6 холандски - Линосанс (бял), Анна Мари (розов), Бисмарк (лилав), Остара (син), Жан Бос (червен) и Йеллоу хаммер (жълт). За посадъчен материал са използвани луковици I величина (фракция) с обиколка от 18 - 20 см. Изпитани са следните варианти на отглеждане: I вариант – ежегодно изваждане и засаждане на луковиците - контрола (К) ;

Табл. 1. Влияние на продължителността на отглеждане на зюмбюла върху броя, обиколката и теглото на получените луковички за доотглеждане (детки) Засадени Получени луковици Сорт лукови- от 2 - 4 cм от 4 - 6 cм от 6 - 8 cм от 8 - 10 cм общо ци, бр. бр. г бр. г бр. г бр. г бр. г 1.Карловски

1.Карловски

150

1152

128

1142

140

1249

1025 713 646 881 318 401 534

3478 2461 2304 3088 1315 1508 1947

468

1695

1589 1197 731 2110 597 828 1016

973 683 627 817 324 388 512

8671 6484 4440 10523 3245 4281 5374

793

448

4336

#255/2013

10 10 10 10 10 10 10 10

1072 782 740 985 420 511 641 574

ПЛЮС

2.Елена 3.Линосанс 4.АннаМари 5.Бисмарк 6.Остара 7.Жан Бос 8.Йеллоу Хаммер

I. Вариант – ежегодно изваждане на луковиците (контрола) 521 1028 152 380 238 998 114 362 717 106 265 166 697 79 328 649 96 240 150 675 72 464 919 126 315 197 869 94 170 336 33 83 78 476 37 204 404 59 148 93 445 45 272 539 79 197 124 570 59 238 471 70 175 108 475 52 II. Вариант - изваждане след 4-годишно отглеждане 327 2302 279 2295 305 2485 62 228 1718 195 1716 213 1853 47 209 1198 179 1197 195 1314 44 273 2701 234 2738 255 2899 55 108 863 93 859 102 926 21 130 1129 111 1122 121 1202 26 172 1423 147 1413 160 1522 33

ЗЕМЕДЕЛИЕ

10 10 2.Елена 10 3.Линосанс 10 4.АннаМари 10 5.Бисмарк 10 6.Остара 10 7.Жан Бос 8.Йеллоу Хаммер 10

II вариант - изваждане на луковиците на четвъртата година. Засаждането на луковиците е извършено в началото на октомври на алувиално-ливадна почва при гъстота 25 бр./м2, като луковиците бяха предварително накиснати в 0,1% разтвор на фундазол в продължение на 15 минути. За получаване на по-едри луковици, цветоносите се премахват 5 дни след масовия цъфтеж. Изваждането на луковиците от почвата се извършва след пожълтяване на 2/3 от листата. Изследвани са следните показатели: брой, обиколка (cм) и тегло (г) на луковиците. При вариант I за определяне на показателите всяка година луковиците от 10 майчини гнезда се изваждат и анализират, докато при вариант II анализа на новополучените луковици се извършва на четвъртата година. Съгласно изискванията на БДС 3739/1978, луковиците се окачествяват по величини (фракции), в зависимост от обиколката им, на: малки луковички (детки) за доотглеждане (2-4; 4-6; 6-8; 8-10) и едри луковици за отрязан цвят (10-12; 12-14; 14-16; 1618; 18-20). И при двата варианта на опита е отчетен размножителния коефициент - съотношение на получените луковици към засадените. Данни на посочените показатели са получени сумарно за 4-те години на проучване. При всички сортове зюмбюл общият брой на детките – луковички за доотглеждане при вариант I – контрола, надвишава незначително този на вариант II от 6 до 64 броя (табл. 1). Общото тегло на луковичките за доотглеждане при изваждане след четиригодишно отглеждане (вариант II) превишава това на контролата с 3.40 пъти при сорт Анна Мари и с 1.92 пъти при сорт Лино-

санс. За останалите сортове това съотношение е в границите от 2.47 до 2.84. Продължителността на отглеждане при малките фракции на луковиците (детки) не оказва съществено влияние върху броя и теглото им, докато при големите фракции на луковиците, предназначени за получаване на отрязан цвят, продължителността на отглеждане на зюмбюла се явява основен фактор (табл. 2). Общият брой на луковиците при вариант I - ежегодното им изваждане превишава този на вариант II в границите от 3.36 пъти повече при сорта Анна Мари до 4.80 - при Жан Бос. При показателя - общо тегло на луковиците се наблюдава същата закономерност към повишаване в полза на ежегодното изваждане на луковиците - от 2.89 пъти повече (Карловски розов) до 5.23 (Жан Бос). При останалите сортове зюмбюл теглото варира от 4.68 до 5.16 пъти повече, в сравнение с вариант II. По отношение на общия брой получени луковици (детки и луковици за отрязан цвят) се наблюдава незначителна разлика при отделните сортове на двата варианта, която варира от 1.23 до 1.32 пъти повече при вариант I (контрола) в сравнение с общия брой луковици при вариант II (табл. 3). Същата тенденция се установява и при общото тегло на луковиците, при което разликата е в границите от 1.19 до 1.72 пъти повече. Коефициентът на вариране е по-нисък при ежегодното изваждане на луковиците (контрола) по отношение на общия брой луковици и е в границите на 2.98% при сорт Карловски розов до 8.78% при сорт Йеллоу Хаммер, което показва слабо вариране на отклоненията от средната аритметична (табл. 3). По отношение на общото тегло на луковиците вариационният коефициент е отново най-нисък - 3.45% при сорт Карловски розов, а най-висок при сорт Йеллоу Хаммер - 9.23%. При четиригодишно от-

Табл. 2. Влияние на продължителността на отглеждане на зюмбюла върху броя, обиколката и теглото на получените луковици за отрязан цвят Сорт

1.Карловски

2.Елена 3.Линосанс 4.АннаМари 5.Бисмарк 6.Остара 7.Жан Бос 8.Йеллоу Хаммер 1.Карловски

2.Елена 3.Линосанс 4.АннаМари 5.Бисмарк 6.Остара 7.Жан Бос 8.Йеллоу Хаммер

Засадени луковици, бр.

10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10

Получени луковици

10-12 cм 12-14 cм 14-16 cм 16-18 cм бр. г бр. г бр. г бр. г I. Вариант – ежегодно изваждане на луковиците (контрола) 92 1850 70 2246 62 2800 49 2800 64 1344 49 1568 43 1935 34 1972 58 1218 44 990 39 1794 31 1798 76 1596 58 1856 51 2295 40 2240 30 660 23 805 20 960 16 960 36 792 27 918 24 1128 19 1121 48 1008 36 1188 32 1472 26 1482 42 882 32 1056 28 1316 22 1276 II. Вариант - изваждане след 4-годишно отглеждане 15 250 18 500 14 620 12 760 10 166 13 364 10 440 8 504 9 151 11 196 9 405 8 504 12 199 15 255 12 528 10 630 5 85 6 108 5 230 4 252 6 102 7 125 5 220 5 320 8 136 9 162 7 322 6 390 7 118 8 144 6 288 5 320

18-20 cм

общо

бр.

60 42 38 50 20 23 31 27

4200 2982 2584 3500 1480 1633 2232

333 232 210 275 109 129 173

13896 9801 8384 11487 4865 5592 7382

1944 151

6474

40 8 8 10 4 5 6

2680 536 536 670 268 335 402

99 49 45 59 24 28 36

4810 2010 1792 2282 943 1102 1412

410

1280

Табл. 3. Влияние на продължителността на отглеждане на зюмбюла върху обиколката, броя и теглото на получените луковици (детки+луковици за отрязан цвят) Сорт oбщо получени луковици коефициент на вариране размножителен размножителен М±м Vс коефициент коефициент, спрямо К, % бр. г бр. г I. Вариант – ежегодно изваждане на луковиците (контрола) 1.Карловски 1358±40.44 17374±599.62 2.98 3.45 13.58 100 2.Елена 945±37.05 12262±504.18 3.92 4.11 9.45 100 3.Линосанс 856±48.65 10688±708.04 5.68 6.62 8.56 100 4.АннаМари 1156±39.93 15263±658.12 3.45 4.31 11.56 100 5.Бисмарк 427±14.07 6180±245.98 3.29 3.98 4.27 100 6.Остара 530±25.48 7100±358.22 4.81 5.04 5.30 100 7.Жан Бос 707±32.75 9329±634.90 5.48 6.80 7.07 100 8.Йеллоу Хаммер 619±54.36 8169±754.26 8.78 9.23 6.19 100 II. Вариант - изваждане след 4-годишно отглеждане 1.Карловски 1072±46.2 13481±698.34 4.31 5.18 10.72 78,94 32±43.18 8494±564.89 5.90 6.65 7.32 77,46 2.Елена 72±51.66 6232±548.12 7.69 8.79 6.72 78,50 3.Линосанс 76±48.72 12805±728.48 5.56 5.68 8.76 75,78 4.АннаМари 48±22.44 4188±299.14 6.45 7.14 3.48 81,50 5.Бисмарк 16±35.62 5383±544.23 8.56 10.11 4.16 78,49 6.Остара 48±49.11 6786±723.15 8.96 10.65 5.48 77,51 7.Жан Бос 8.Йеллоу Хаммер 80±49.16 5616±687.19 10.24 12.23 4.80 77,54 М-средна аритметична стойност; ±м- отклонения от средната аритметична стойност; Vс-вариационен коефициент

глеждане (вариант II) се наблюдават по-високи стойности на коефициента на вариране по отношение на общия брой луковици, които варират от 4.31% при сорт Карловски розов до 10.24% при сорт Йеллоу Хаммер. По отношение на общото тегло на луковиците вариационният коефициент отново е най-нисък при сорт Карловски розов - 5.18%, а най-висок - 12.23% при сорт Йеллоу Хаммер. На таблица 3 са дадени и резултатите за размножителния коефициент на сортовете. Той е сортов признак, който се влияе от много външни и вътрешни фактори. Най-високи стойности са отчетени при сортовете с розова багра на цветовете - Карловски розов и Анна Мари, съответно 13.58 и 11.56 при вариант I - ежегодно изваждане на луковиците (контрола). За останалите сортове този показател е в границите от 4.27 до 9.45. В сравнение с контролата при вариант II – четиригодишно отглеждане на луковиците, размножителният коефициент е с пониски стойности, които са най-високи отново при сортовете с розова багра на цветовете (Карловски розов и Анна Мари), съответно 10.72 и 8.76. Стойностите на размножителния коефициент при останалите сортове варира от 3.48 до 7.32. При вариант II – четиригодишно отглеждане относителният процент на общия брой получени луковици е по-нисък от този на контролата (100%) и е в границите от 75.78% при сорт Анна Мари до 81.50% при сорт Бисмарк (табл. 3). При останалите сортове стойностите варират от 77.46% до 78.94%. По-високите стойности на показателите - общ брой и общо тегло на получените луковици, и размножителен коефициент на сортовете, при вариант I (контрола) може да се обясни с по-добрите условия на отглеждане, които се предоставят с ежегодното изваждане и засаждане на луковиците. Естественият

размножителен коефициент при зюмбюла, макар и нисък при ежегодно изваждане на луковиците, у нас в практиката остава класически метод на размножаване, тъй като при него новообразувалите се дъщерни луковички започват да цъфтят на втората година. Изводи Продължителността на отглеждане на зюмбюла влияе върху броя, величината и теглото на получените луковици за доотглеждане и за отрязан цвят. При ежегодно изваждане и засаждане на луковиците при всички сортове зюмбюл е установено, че общият брой детки надвишава незначително (от 6 - 64 бр.) този получен при четиригодишно отглеждане, докато общото тегло на детките при четиригодишно отглеждане е по-голямо от това при ежегодно изваждане (от 1.92 - 3.40 пъти). Продължителността на отглеждане на зюмбюла влияе съществено върху общия брой и общото тегло на луковиците от големите фракции, които се отглеждат за производство на отрязан цвят. При ежегодното им изваждане получения общ брой луковици и общото им тегло превишават тези при четиригодишното отглеждане на сортовете, съответно с 3.36 - 4.80 и с 2.89 - 5.23 пъти повече. При ежегодно изваждане и засаждане на луковиците общият брой на получените детки и луковици за отрязан цвят, както и общото им тегло са по-големи от тези при отглеждане на зюмбюла на постоянно място в продължение на 4 години, съответно с 1.23 - 1.32 и с 1.19 - 1.72 пъти повече. Размножителният коефициент при ежегодно изваждане на луковиците при всички сортове е по-висок от този при четиригодишно отглеждане на зюмбюла. При сортовете с розова багра на цветовете - Карловски розов и Анна Мари, размножителният коефициент е най-висок, съответно 13.58 и 11.56.

„АЖД-АГРО“ ЕООД Производство и търговия на зърнени земеделски култури:  ПШЕНИЦА – хлебна и фуражна  РАПИЦА – маслдайна и за биогориво  ЕЧЕМИК – пивоварен и фуражен  СЛЪНЧОГЛЕД – маслодаен  ЦАРЕВИЦА  ОВЕС  КОРИАНДЪР

„АЖД-АГРО“ ЕООД непрекъснато

се стреми да усъвършенства собственото си производство, като улеснява процеса на работа, инвестирайки в нови земеделски техники. Всяка година мениджърският екип посещава най-големите земеделски изложения в света като – АГРИТЕХНИКА – Хановер; СИМА – Париж; ЕИМА – Италия и други.

Димитър Мачуганов, собственик на „АЖД Агро“ ЕООД

НОВИ ИЗДАНИЯ

НОВА КНИГА АКТУАЛЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН АНГЛИЙСКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК Лили Найденова

ългарският аграрен и горски бизнес има вече съвременен специализиран терминологичен Аглийско-български речник, който вече е на книжния пазар. Речникът е предназначен за агрономи, ветеринарни лекари, лесоинженери, ландшафтни архитекти, еколози, аграрни инженери, биолози, геодезисти, икономисти, преподаватели, студенти и всички които работят в областта на аграрните и лесотехническите науки, както и в сферата на бизнеса. Речникът обхваща терминологията на всички аграр-

ни и лесотехнически отрасли и свързаната с тях търговска и финансова лексика. Причинителите на болестите и вредителите по растенията и животните са дадени и с научните им названия на латински език. Подобен специализиран речник се издава за първи път в нашата страна. Автор на речника е Цветина Цакова, преподавател по английски език в Лесотехническия университет в София, а издател – Академичното издателство „Проф. Марин Дринов”.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

#255/2013

ДО АВТОРИТЕ

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОФОРМЯНЕ НА СТАТИИТЕ ЗА ОТПЕЧАТВАНЕ В СПИСАНИЕ „ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС” Заглавие: Кратко, по възможност за един ред, написано с редовни (малки) букви Статия: ♦♦ обемът да не надвишава 8 страници (1800 знака на страница) в т. ч. таблици, фигури, снимки (за предпочитане от автора); ♦♦ цитирането на литературни източници да е само в текста (автор, година); ♦♦ популярно обяснение на специфични научни термини; ♦♦ схеми и графики да са в .eps или .jpg формат ♦♦ измерителните единици в текста, таблиците, фигурите и др. да са написани само на кирилица; ♦♦ името и фамилията на авторите, научните степени и звания и институциите, където работят, да бъдат на края на материала. Представяне: ♦♦ на e-mail: zemedelieplius@mail.bg, contactus@oralo.bg, или ♦♦ на диск на адрес: Мариета Милошова, ж.к. „Лагера”, бл. 50, вх. Б, 1612 София

(Оломи, 1985). От казаното в последния абзац следва, че увеличаването на ЗС на гроздето и продължителността на студената ензимна мацерация са предпоставки за нарастване на тръпчивостта, оцветяването и плодовостта на произведените бели вина. Това е причината за нееднозначните промени в качеството на последните (табл. 12). Вината от двата сорта, произведени през трите реколти от грозде със захари 180 и 220 г/дм3 имат съответно най-ниските и най-високите ОДО. При ниското ЗС на гроздето вината от контролните варианти превъзхождат по качество тези от настойвана гроздова каша от сортовете Шардоне и Ризлинг италиански съответно в 2/3 и 1/3 от реколтите. В този случай недостатъците от увеличаване на фенолните съединения доминират над положителния ефект от нарастването на терпеновите вещества. При по-високите степени на зрелост на гроздето от двата сорта, вината от настойвана гроздова каша превъзхождат по качество тези от контролите, почти без изключения. Данните от табл. 5 показват още, че по стойностите на ОДО на вината не е възможно да се даде еднозначно предпочитание на малката или голямата продължителност на мацерацията, както и на вида на използвания при нея ензимен препарат (ПЕ и/или ГЕ). Това налага провеждането на оптимизационен анализ. Произведените в района на гр. Плевен бели вина от сортовете Шардоне и Ризлинг италиански отговарят по състав (съдържание на винена киселини, фенолни съединения и терпенови вещества) и свойства (спектрални характеристики и дегустационни оценки) на изискванията за качествени вина. Споменатите показатели зависят силно от степента на зрелост на гроздето и продължителността на студената ензимна мацерация на гроздовата каша, при която успешно могат да се прилагат (самостоятелно или комбинирано) пектолитични и гликозидазни ензимни препарати. За допълнително повишаване на качеството на вината се препоръчва оптимизиране на продължителността на мацерация на кашата в зависимост от захарното съдържание на преработваното грозде и проучване на възможностите за приложение на малолактична ферментация във вината.

Ваньо Хайгъров, ИЛВ – Плевен Стефчо Кемилев, УХТ – Пловдив

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

#225/2013

СЪСТАВ И КАЧЕСТВО НА БЕЛИ ВИНА – влияние на студената ензимна мацерация

В Tрайни насаждения

Реколта

2006 г.

2007 г.

2008 г.

2007 г.

2008 г.

180 220 260 180 220 260 180 220 260

2006 г.

180 220 260 180 220 260 180 220 260

Стойности на показателите по сортове грозде и опитни варианти Шардоне Ризлинг италиански настойване 4 ч настойване 8 ч настойване 6 ч настойване 12 ч Контрола Контрола ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ В1 В2 В3 В4 К2 В5 В6 В7 В8 К1 Общи терпени – ОТ, мкг/дм3 670 720 710 790 800 750 810 810 920 940 960 1010 1020 1080 1090 930 980 960 1040 1040 1310 1380 1380 1480 1470 — — — — — 960 1030 1040 1100 1090 940 1010 990 1090 1100 1190 1240 1240 1300 1300 1340 1400 1430 1490 1510 1280 1320 1320 1400 1400 — — — — — 510 550 570 610 630 540 590 610 650 670 600 660 670 720 770 600 650 640 730 740 490 510 530 580 670 — — — — — Обща дегустационна оценка – ОДО, бал 73,70 75,10 75,10 74,80 76,30 82,10 79,80 77,80 79,60 79,27 82,50 78,10 86,20 77,00 76,60 84,20 85,30 87,10 86,20 82,00 74,60 74,80 75,00 75,90 80,00 — — — — — 76,73 75,45 76,64 73,18 71,73 78,82 76,82 77,18 78,91 79,23 82,73 84,64 84,00 82,18 84,45 81,64 83,64 86,45 85,09 87,73 78,91 78,64 78,82 80,18 80,09 — — — — — 77,33 75,56 76,67 74,44 73,22 75,89 75,78 76,56 74,78 77,11 83,22 80,89 81,78 81,64 84,44 80,00 81,12 81,33 82,67 82,89 79,22 79,56 81,44 82,89 79,22 — — — — — Приблизително захарно съдържание на преработеното грозде, г/дм3

I. ОБЩИ ФИЗИКОХИМИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ВИНАТА Решаваща роля и значение за качеството на продукцията на винарската промишленост имат съставът и качеството на суровината, т.е. на гроздето. Те от своя страна се предопределят от съчетанието между генетичните особености на сорта грозде и екологичните условия в района на неговото култивиране и преработване. Всичко това е гаранция за изявата на елементи на уникалност в аромата и вкуса на регионалните и най-вече на качествените вина от определен район, което ги прави все по-предпочитани на международния пазар. Климатичните условия в района на гр. Плевен са изключително благоприятни за развитието на лозарството и винарството (Катеров и др., 1990; Хайгъров и Кемилев, 2012 и 2012А). Въз основа на тях е определено технологичното направление на района – отглеждане на червени сортове грозде и производство на червени вина (Катеров и др., 1990). В района са налице всички дадености, включително и достатъчно лозови масиви, за производството на бяло грозде и качествени бели вина (Кемилев и Хайгъров, 2007). Настоящата изследователска работа има за цел да проучи и моделира влиянието на три фактора (захарно съдържание на преработваното бяло грозде, продължителност на студената ензимна мацерация и вид на използваните при нея ензимни препарати) върху състава и качеството на белите вина, произведени в района на гр. Плевен от сортовете Шардоне и Ризлинг италиански. Изследователската работа е проведена в периода 2006-2008 година с грозде от белите сортове Шардоне и Ризлинг италиански. Лозовите насаждения са разположени на северния скат на Експерименталната база на ИЛВ-Плевен върху почви от излужен чернозем с песъкливо-глинеста структура. При тяхното създаване е използван посадъчен материал на лозова подложка SO4 (Берландиери × Рипария). Лозите от сорта Шардоне имат приземна формировка „единичен Гюйо”. Те са засадени през 2001 г. на разстояние 1,30 м в редовете и 2,20 м между редовете. При сорта Ризлинг италиански е приложена високостъблената формировка „Омбрела”. Лозите са засадени през 1986 г. на разстояние 1,20 м в редовете и 3,50 м между редовете. Гроздоберът е провеждан в касетки, съгласно графика от табл. 1 и при захарно съдържание на гроздето приблизително 18, 22 и 26 %. Стойностите са подбрани така, че да обхващат технологичните зрелости за производството на редица продукти – виноматериали за шумящи вина, сухи вина, вина с остатъчна захар (полусухи,

Таблица 12. Съдържание на общи терпени и качество на вината

2007 г.

2006 г.

2008 г.

2007 г.

2006 г.

Приблизително захарно съдържание на преработеното грозде, г/дм3

Реколта

180 220 260 180 220 260 180 220 260

Стойности на показателите по сортове грозде и опитни варианти Шардоне Ризлинг италиански настойване 4 ч настойване 8 ч настойване 6 ч настойване 12 ч Контрола Контрола ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ В1 В2 В3 В4 К2 В5 В6 В7 В8 К1 Свободни терпени – СТ, мкг/дм3 320 340 340 380 400 350 390 380 440 460 470 500 510 530 550 440 470 460 510 520 650 690 680 730 730 — — — — — 630 660 680 710 700 450 500 490 560 560 690 730 720 760 750 660 700 720 750 780 650 670 680 720 710 — — — — — 280 310 320 360 370 260 290 300 320 340 340 380 400 420 450 360 400 380 450 440 240 260 260 300 380 — — — — — Гликозидни терпени – ГТ, мкг/дм3 380 370 410 400 400 420 430 480 480 510 510 550 540 490 510 500 530 520 690 700 750 740 — — — — — 370 360 390 390 490 510 500 530 540 510 520 540 550 680 700 710 740 730 650 640 680 690 — — — — — 240 250 250 260 280 300 310 330 330 280 270 300 320 240 250 260 280 300 250 270 280 290 — — — — — 350 490 660 330 500 630 230 260 250

180 220 260 180 220 260 180 220 260 2008 г.

Таблица 11. Съдържание на свободни и гликозидни терпени във вината

полусладки и сладки), ликьорни и благородно сладки вина. Партидите с набрано грозде имат маса по около 4000 кг и са транспортирани за преработване в Опитната изба на ИЛВ – Плевен. От всяка партида е взимана средна проба в количество по 7– 10 кг. Гроздето от всяка проба е преработвано в лабораторни условия с портативни гроздомелачка и винтова преса. Получената мъст е консервирана с NaN3 в концентрация 50 мг/дм3 и е подложена на съхранение и физикохимичен анализ. Специфичните условия за реализирането на опитните варианти са отразени в табл. 2. Всяка партида набрано грозде е разделяна на пет приблизително еднакви части (по около 800 кг) за реализирането на опитните варианти. Всички части са охлаждани в хладилна камера до предвидената температура за съответния вариант. Те са съхранявани в камерата до следващия работен ден, когато са подложени на ронкане и смачкване. Ронканата гроздова каша е подавана в ротооцедвач (с вместимост 1 м3), предварително запълнен с въглероден диоксид. Там тя е сулфитирана, третирана с аскорбинова киселина (от Martin Vialatte Œnologie) и пектолитични СПЕ) и гликозидазни (ГЕ) ензимни препарати (Novocler speed и Novozymes на Novonordisk), настойвана и оцеждана при зададените условия по варианти. За реализиране на последните, при следващите технологични операции е използвана само мъстта самоток. Мъстта от контролата е третирана с предвидените дози SO2 и аскорбинова киселина. Самотокът от всички варианти е охлаждан до температура 10°С, при която е осъществено гравитационно бистрене с продължителност 12 – 18 часа и в среда от СО2. По време на бистренето е определяна мътнотата на мъстта с нефелометър и при стойност 200 NTU е извършвано декантиране на бистрата фракция. Бистрата мъст е оставяна да се загрее под действие на околната среда до температура 16°С, след което към нея са добавяни сухи дрожди в количество 100 мг/дм3. Използвани са дрожди от вида Sacch. cerevisiae, щам R2 (Vitilevure KD на Martin Vialatte

№

Шардоне Ризлинг италиански 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. дата τ, d дата τ, d дата τ, d дата τ, d дата τ, d дата τ, d 1 04.09 24 20.08 12 18.08 7 11.09 31 04.09 27 01.09 21 2 11.09 31 29.08 21 21.08 10 19.09 39 14.09 37 18.09 38 3 03.10 53 15.09 38 08.09 28 – – – – – – Забележка: τ – продължителност на зреенето и презряването на гроздето, отчитана от момента на неговото омекване (избистряне), d – дни

Таблица 1. График на гроздобера

2007 г.

2008 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

Таблица 2. Схема на опитните варианти

2006 г.

Стойности на показателите по сортове грозде и опитни варианти Приблизително Шардоне Ризлинг италиански захарно сънастойване 4 ч настойване 8 ч настойване 6 ч настойване 12 ч държание на Контрола Контрола ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ преработеното грозде, г/дм3 В1 В2 В3 В4 К2 В5 В6 В7 В8 К1 Флавоноидни фенолни съединения – ФФС, мг/дм3 180 91 98 105 129 103 105 114 135 122 139 220 94 132 99 105 150 113 138 133 152 152 260 142 155 169 206 184 — — — — — 180 132 146 169 162 181 85 84 108 118 136 220 122 118 133 130 138 175 189 187 186 189 260 178 186 187 293 202 — — — — — 180 84 136 124 162 153 110 165 158 174 182 220 96 130 154 211 201 92 94 165 119 137 260 73 105 136 183 172 — — — — — Молекулярна абсорбция на светлината – А420, 1 180 0,080 0,092 0,091 0,124 0,117 0,105 0,107 0,111 0,128 0,115 220 0,094 0,105 0,098 0,120 0,116 0,119 0,133 0,138 0,139 0,147 260 0,095 0,108 0,123 0,128 0,143 — — — — — 180 0,086 0,102 0,103 0,126 0,130 0,106 0,114 0,117 0,125 0,129 220 0,102 0,120 0,119 0,127 0,133 0,118 0,135 0,131 0,142 0,149 260 0,095 0,136 0,138 0,141 0,138 — — — — — 180 0,096 0,097 0,103 0,115 0,119 0,096 0,107 0,123 0,131 0,130 220 0,102 0,117 0,109 0,119 0,123 0,115 0,136 0,138 0,141 0,148 260 0,098 0,108 0,142 0,147 0,144 — — — — — Реколта

Стойности по варианти (Ш/РИ) винификация с настойване на № Технологична операция контрола гроздовата каша В1/В5 В2/В6 В3/В7 В4/В8 К1/К2 1 Охлаждане на гроздето температура, °С 10 10 10 10 10 продължителност, ч 12 – 18 12 – 18 12 – 18 12 – 18 12 – 18 Дозиране на антиоксиданти в кашата 2 серен диоксид (SO2), мг/кг 0 50 50 50 50 аскорбинова к-на (АК), мг/кг 0 50 50 50 50 3 Дозиране на ензими в кашата пектолитични (ПЕ), мг/кг 0 10 0 10 0 гликозидазни (ГЕ), мг/кг 0 0 10 0 10 4 Настойване на кашата температура, °С 10 10 10 10 10 продължителност (Ш/РИ), ч 0/0 4/6 4/6 8/12 8/12 Дозиране на антиоксиданти в мъстта 5 серен диоксид (SO2), мг/дм3 50 0 0 0 0 0 0 0 0 аскорбинова к-на (АК), мг/дм3 50 Съкращения: Ш – Шардоне; РИ – Ризлинг италиански

Œnologie). Предварителното им рехидратиране е осъществено по инструкциите на техния производител. Алкохолната ферментация е проведена при температура 16±1°С. Извършено е трикратно подхранване на дрождите с по 100 мг/дм3 растежни фактори (Actiferm на Martin Vialatte Œnologie) при относителна плътност на ферментиращата мъст съответно 1,065±0,005, 1,035±0,005 и 1,005±0,005. Непосредствено преди последното подхранване, ферментиращата мъст е отделяна от грубите дрождени утайки и аерирана. Това е постигано чрез нейното открито претакане и прехвърляне в друг ферментационен резервоар. След приключване на тихата алкохолна ферментация виното е сулфитирано до съдържание на свободен SO2 в граници 25 – 30 мг/дм3 и е съхранявано 3 месеца в среда от инертен газ (смес от въглероден диоксид и азот) върху дрождените утайки. По време на съхранението е провеждано през седмица разбъркване (батонаж) за повдигане на утайките и ускоряване на автолизните процеси. След това е извършвано претакане на виното и обработването му с 0,6 г/дм3 бентонит. Обработеното вино е подложено на шихтово филтриране и бутилиране. Готовото вино е съхранявано до подлагането му на физикохимичен и органолептичен анализ. Анализите на мъстта от средните проби грозде и на вината от опитните варианти са проведени по следните показатели и методи:

Таблица 10. Съдържание на флавоноидни фенолни съединения и спектрални характеристики на вината

2008 г.

2007 г.

2006 г.

Реколта

Стойности на показателите по сортове грозде и опитни варианти Шардоне Ризлинг италиански Приблизително захарно съдържание настойване настойване настойване 4 ч настойване 8 ч на преработеното 6 ч 12 ч Контрола Контрола грозде, г/дм3 ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ В1 В2 В3 В4 К2 В5 В6 В7 В8 К1 Общи фенолни съединения – ОФС, мг/дм3 180 382 424 405 468 480 439 474 486 495 520 220 390 449 438 486 514 482 515 506 555 542 260 425 481 508 592 531 — — — — — 180 342 360 383 389 395 346 358 391 422 453 220 379 384 394 404 412 415 438 440 443 472 260 457 486 483 597 502 — — — — — 180 324 393 373 428 427 389 504 484 543 529 220 340 391 471 509 501 319 364 435 445 450 260 309 375 389 468 493 — — — — — Нефлавоноидни фенолни съединения – НФС, мг/дм3 68 76 70 79 88 78 84 82 87 89 69 74 79 89 85 86 88 87 94 91 65 76 79 90 81 — — — — — 49 50 50 53 50 61 64 66 71 74 60 62 61 64 64 56 58 59 60 66 65 70 69 71 70 — — — — — 56 60 58 62 64 65 79 76 86 81 57 61 74 76 70 53 63 63 76 73 55 63 59 60 75 — — — — — 2007 г. 2006 г.

180 220 260 180 220 260 180 220 260 2008 г.

Таблица 9. Съдържание на общи и нефлавоноидни фенолни съединения във вината

• алкохолно съдържание (АС) – само на вината, денситометричен метод с апарат DEE Densimat i Alkcomat на „Gibertini”, об. %; • захарно съдържание (ЗС): на мъстта – рефрактометричен метод; на вината – метод на Шоорл, г/дм3; • общ и беззахарен екстракт (ОЕ и БЕ) – денситометричен метод с апарат DEE Densimat i Alkcomat на „Gibertini”, г/дм3; • титруема киселинност (ТК) – потенциометрично титруване , г/ дм3 като винена киселина; • глюкоацидиметричен показател (ГАП) – само на мъстта, изчисления по формулата ГАП = ЗС.ТК−1, 1; • действителна киселинност (рН) – потенциометричен метод; • летлива киселинност (ЛК) – само на вината, метод на CazenaveFere, г/дм3 като оцетна киселина; • свободен и общ серен диоксид (ССД и ОСД) – само на вината, видоизменен метод на Ripper, мг/дм3; • винена и ябълчена киселина (ВК и ЯК) – метод на Починок, г/дм3; • общи, нефлавоноидни и флавоноидни фенолни съединения (ОФС, НФС и ФФС): на мъстта – метод на Singleton and Rossi, мг/дм3 като галова киселина; на вината – метод на Somers, мг/ дм3 съответно като (+)-катехин, кафеена киселина и (+)-катехин; • молекулярна абсорбция на светлината (А420) – само на вината, със спектрофотометър Caryso Varium (UV-Vis) при следните условия: дължина на вълната – 420 nm; празна проба – дестилирана вода; дебелина на кюветата – 1 cм; • свободни, гликозидни и общи терпени (СТ, ГТ и ОТ) – метод на Dimitriadis and Williams , мкг/дм3; • органолептичен анализ – само на вината, по 100-балната система от дегустационна комисия при ИЛВ-Плевен, състояща се от 7-11 члена. Данните за състава, спектралните характеристики и органолептичната оценка на вината са подложени на статистическа обработка, която включва корелационен, регресионен и оптимизационен анализ. За целта са използвани електронни таблици в Excel и програма Statistica. Резултатите от настоящото изследване представяме в табличен вид, поради значителния обем на опитните данни. В табл. 3 е отразен съставът на партидите набрано грозде, от които са реализирани опитните варианти вина. Стойностите на показателите свидетелстват за високо качество на гроздовата реколта и са нормални за агроклиматичните условия в района на гр. Плевен. Подробен анализ на последните, както и на тяхното влияние

180 212 260 189 221 261 187 216 267 8,33 7,88 6,75 6,20 6,90 5,80

8,48 7,50 6,30 6,98 6,69 5,20 8,63 7,13 6,90

ГАП, 1

ВК, г/дм3 ЯК, г/дм3 1 1 1 1

1 1 1 1 1 1

244 487 124 585 450 747

401 566 928 337 339 683 974 975 573

ОФС, мг/дм3 1 1 1 1

1 1 1 1 1 1

230 460 370 760 600 900

010 140 590 560 780 680 770 940 360

СТ, мг/ дм3

Показатели, размерности и стойности рН, 1 Шардоне 2,91 21,23 6,11 6,52 3,00 28,27 6,08 5,39 3,21 41,27 6,40 5,04 3,18 27,08 7,24 4,05 3,29 33,03 4,05 3,35 3,67 50,19 2,13 2,93 3,05 21,67 6,90 5,33 3,21 30,29 5,93 4,99 3,30 38,70 4,61 6,10 Ризлинг италиански 3,19 21,61 6,56 4,99 3,19 28,05 6,40 4,66 3,20 26,81 7,43 2,35 3,21 35,65 5,63 2,29 3,07 27,39 6,11 3,35 3,20 37,93 5,47 3,32 1 1 1 1

1 1 1 1 1 1

220 520 850 480 540 980 250 260 250 2 2 2 3 1 1

2 2 3 3 3 3 1 1

390 780 870 590 050 240

230 660 440 040 320 660 020 200 610

ОТ, мг/ дм3

160 320 500 830 450 340

ГТ, мг/ дм3

Таблица 8. Съдържание на винена и ябълчена киселина във вината

Таблица 3. Състав на партидите набрано грозде

Дата

04.09.06 11.09.06 03.10.06 20.08.07 29.08.07 15.09.07 18.08.08 21.08.08 08.09.08

№

1 2 3 4 5 6 7 8 9 180 221 181 221 189 220

2008 г.

11.09.06 19.09.06 04.09.07 14.09.07 01.09.08 18.09.08

2007 г.

1 2 3 4 5 6

2006 г.

2,76 2,60 2,18 2,82 2,45 2,25 2,85 2,22 1,82

2008 г.

180 220 260 180 220 260 180 220 260 2007 г.

4,13 3,46 2,98 4,22 3,77 2,84 4,74 3,66 2,99 2006 г.

ТК, г/дм3

върху промените в състава на гроздето през фазите на зреене и презряване, се дават в поредица от наши публикации (Кемилев и Хайгъров, 2007; Хайгъров и Кемилев, 2012, 2012А, 2012Б, 2012В, 2012Г и 2012Д) в специализираната литература. Тук ще отбележим само, че с увеличаване на ЗС на гроздето се наблюдава намаляване на стойностите на ТК, ВК и ЯК. Независимо от това обаче, съдържанието на ЯК остава високо и се явява предпоставка за проявата на груба киселинност в получените бели вина. Същевременно се проявява тенденция на нарастване на стойностите на ГАП, рН, ОФС, СТ, ГТ и ОТ. Споменатите по-горе тенденции се проявяват специфично при двата сорта, а изключенията от тях са много редки. При равни условия сортът Шардоне зрее и презрява по-бързо, по-дълго и поуспешно от сорта Ризлинг италиански. Пределното ЗС на гроздето от последния сорт е около 225 г/дм3. Гроздето от сорта Шардоне е в състояние редовно да достига и надвишава ЗС от 260 г/дм3 и да отговаря на изискванията за производство на благородно сладки вина от напълно узряло (ЗС ≥ 190 г/кг ≈ 207 г/дм3) и презряло (ЗС ≥ 210 г/кг ≈ 231 г/дм3) грозде, както и на снежни вина

Реколта

180 220 260 180 220 260 180 220 260

Стойности на показателите по сортове грозде и опитни варианти Шардоне Ризлинг италиански настойване 4 ч настойване 8 ч настойване 6 ч настойване 12 ч Контрола ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ В1 В2 В3 В4 К2 В5 В6 В7 В8 Винена киселина – ВК, г/дм3 3,92 3,72 3,64 3,66 4,35 4,11 4,05 3,74 3,83 3,14 3,01 2,80 2,93 3,83 3,69 3,71 3,44 3,51 2,55 2,68 2,15 2,09 — — — — — 3,96 4,04 3,70 3,61 4,31 4,20 4,15 3,92 3,72 3,26 3,34 2,66 2,96 3,94 3,60 3,54 3,27 3,24 2,55 2,40 2,05 1,94 — — — — — 4,22 4,14 3,67 3,76 4,21 4,09 4,03 3,80 3,76 3,23 2,18 2,81 2,81 4,01 3,63 3,75 3,15 3,13 2,40 2,51 2,25 2,34 — — — — — Ябълчена киселина – ЯК, г/дм3 2,86 2,39 2,66 2,79 4,36 4,19 4,66 4,12 4,56 2,86 2,53 2,62 2,36 3,65 3,72 4,02 4,09 3,62 2,06 2,03 2,10 2,10 — — — — — 3,19 2,82 2,92 2,79 2,75 2,88 3,15 3,18 3,18 2,82 2,65 2,52 2,58 2,58 2,51 2,58 2,68 2,62 2,72 2,62 2,45 2,15 — — — — — 2,68 2,68 2,95 3,15 4,32 4,29 4,19 4,22 4,36 2,37 2,39 2,79 2,13 3,28 3,22 3,25 3,15 3,06 1,70 1,83 1,76 1,56 — — — — — Приблизително захарно съдържание на преработеното Контрола грозде, г/дм−3 К1

ЗС, г/дм3

не, Юни блан, Димят и Мискет червен от района на гр. Поморие (Стоянова, 1997). В същото време съдържанието на ЯК не зависи от продължителността на мацерацията. Подобно специфично поведение на ВК и ЯК е обяснимо от гледна точка на установените промени в рН на вината (Хайгъров и Кемилев, 2012Е) и разликите в разтворимостта на солите на двете киселини. Прави впечатление, че в почти всички вина (с изключение на Шардоне, рек. 2008 г., при ЗС на гроздето 260 г/дм3) съдържанието на ЯК във вината е в граници 2,03 – 3,19 г/дм3 при сорта Шардоне и 2,51 – 4,66 г/дм3 при сорта Ризлинг италиански. Това е резултат от високата концентрация на ЯК в гроздето от двата сорта (Хайгъров и Кемилев, 2012Е) и едновременно с това е предпоставка за проявата на груба киселинност във вкуса на вината. Този недостатък би могъл да се предотврати чрез евентуалното включване на малолактичната ферментация в операционната схема за производство на бели вина от сортовете Шардоне и Ризлинг италиански в района на гр. Плевен. Вземането на подобно решение е възможно само след провеждането на допълнителни изследвания за отражението на тази ферментация върху органолептичните характеристики на вината. Съдържанието на НФС във вината (табл. 9) варира хаотично и в сравнително тесни граници, без да проявява зависимост от степента на зрелост на гроздето и от въздействието на проучваните фактори на студената ензимна мацерация. Такова поведение е естествен резултат от тяхното относително равномерно разпределение в структурните елементи на гроздовото зърно. Стойностите на показателите ОФС (табл. 9), ФФС и А420 (табл. 10), СТ и ГТ (табл. 11), както и ОТ (табл. 12) във вината са пропорционални на съдържанието им в преработваното грозде (Хайгъров и Кемилев, 2012Е). Те растат с увеличаване на ЗС на гроздето и продължителността на студената ензимна мацерация на гроздовата каша. В това отношение значително по-голямо е влиянието на времето за контакт на мъстта с ципите и семките на гроздовото зърно. Екстракционните процеси протичат равномерно при ниската температура от 10°С, доказателство за което е приблизително еднаквата степен на нарастване на стойностите на всички показатели през първата и втората половина на мацерацията. Установените от нас зависимости са в унисон с резултатите за промените във фенолните съединения и ароматичните вещества на вината от подобни проучвания, проведени със сортовете Шардоне, Юни блан, Димят и Мискет червен от района на гр. Поморие (Стоянова, 1997) и Ркацители и Мискет червен от района на гр. Карлово

(ЗС ≥ 220 г/кг ≈ 242 г/дм3). Това за пореден път доказва: в частност – универсалния характер на сорта Шардоне; в общ аспект – решаващото значение на биологичните особености на сорта за качеството на гроздовата реколта и произвежданите от нея видове и типове вина. Опитните данни, характеризиращи влиянието на изследваните фактори (ЗС на гроздето, продължителност на студената ензимна мацерация и вид на използваните ензими) върху общите физикохимични показатели на вината са представени в табл. 4-7. От таблиците се вижда, че общите физикохимични показатели на вината от опитните варианти са в нормите за качествени вина, независимо от приложения метод на винификация. Това е естествен резултат от доброто качество на гроздовата реколта, коментирано по-горе и видно от данните в табл. 3. Едновременно с това се забелязва, че видът на използвания ензим (ПЕ и ГЕ) при настойване на гроздовата каша не води до практически разлики в стойностите на общите физикохимични показатели на произведените вина. При правилно проведена винификация, АС на виното зависи основно от степента на зрелост на гроздето. Данните от табл. 4 показват, че увеличаването на ЗС на гроздето от 180 на 220 и 260 г/дм3 е причина за нарастване на АС на вината, както и за затруднения в хода на алкохолната ферментация. В някои случаи (Шардоне, рек. 2006 г., ЗС ≈ 260 г/дм3) тя не протича докрай. Същевременно, АС на виното не се променя под влияние на останалите фактори (продължителност и вид на използваните ензимни препарати) на мацерацията на гроздовата каша при температура 10°С. Стойностите на ЛК (табл. 6), ССД и ОСД (табл. 7) варират хаотично и в сравнително тесни граници. Те също могат да се приемат за независещи от въздействието на проучваните фактори. Това тяхно поведение е резултат на добрата изравненост на условията за провеждане на ферментацията – един и същи щам дрожди, еднакво предферментативно сулфитиране и др. Ако изключим посочените по-горе случаи на непълна алкохолна ферментация, подобна индиферентност се наблюдава и при ЗС на вината. За нас това е изненадващо от гледна точка на очакванията, че вината би следвало да се обогатяват на неферментируеми захари в резултат на ензимната и киселинната хидролиза на полизахаридите на гроздето по време на настойването. Останалите показатели (БЕ, ТК и рН) показват по-силна или по-слаба зависимост от ЗС на гроздето и продължителността на

Таблица 4. Алкохолно и захарно съдържание на вината

Реколта

2006 г.

2007 г.

2008 г.

2007 г.

2008 г.

180 220 260 180 220 260 180 220 260 2006 г.

180 220 260 180 220 260 180 220 260

Стойности на показателите по сортове грозде и опитни варианти Шардоне Ризлинг италиански настойване 4 ч настойване 8 ч настойване 6 ч настойване 12 ч Контрола Контрола ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ В1 В2 В3 В4 К2 В5 В6 В7 В8 К1 Алкохолно съдържание – АС, об. % 10,00 9,90 9,90 10,10 9,80 10,10 9,77 9,62 9,60 9,71 12,20 12,20 12,20 12,10 12,00 11,60 11,40 11,70 11,40 11,70 13,09 13,07 13,04 13,15 13,06 — — — — — 10,04 10,04 10,53 10,37 10,64 10,40 10,50 10,40 10,40 10,50 12,42 12,10 12,56 12,29 12,70 12,30 12,90 12,90 12,70 12,50 13,80 13,75 13,60 13,60 13,80 — — — — — 10,00 10,54 10,45 10,48 10,53 9,50 10,45 10,67 10,50 10,80 12,50 12,80 12,90 13,10 13,15 12,50 12,40 12,65 12,60 12,20 16,20 16,10 15,90 15,35 15,90 — — — — — Захарно съдържание – ЗС, г/дм3 1,07 1,05 1,90 1,69 1,98 0,84 1,17 1,30 0,97 1,17 0,92 1,02 0,99 1,03 1,05 1,90 1,37 1,60 1,90 1,74 18,00 20,00 16,00 19,00 15,00 — — — — — 1,64 1,47 1,54 1,50 1,88 0,94 1,10 1,17 1,30 1,07 1,98 2,32 2,25 2,49 2,29 1,10 1,64 1,62 1,50 1,88 1,91 1,81 1,64 1,78 2,15 — — — — — 0,98 1,13 1,17 1,38 1,17 0,77 0,84 0,84 1,04 0,97 0,94 1,17 0,94 0,81 1,23 1,04 0,97 0,94 0,81 1,47 1,40 0,97 0,77 0,94 1,40 — — — — — Приблизително захарно съдържание на преработеното грозде, г/дм3

ради значителния обем на опитните данни. В текста по-долу са използвани следните съкращения: ПЕ и ГЕ – пектолитичен и гликозидазен ензим; ЗС – захарно съдържание; ТК – титруема киселинност; ВК и ЯК – винена и ябълчена киселина; ОФС, НФС и ФФС – общи, нефлавоноидни и флавоноидни фенолни съединения; СТ, ГТ и ОТ – свободни, гликозидни и общи терпени; ОДО – обща дегустационна оценка. Опитните данни, характеризиращи влиянието на изследваните фактори (ЗС на преработваното грозде, продължителност на студената ензимна мацерация и вид на използваните при нея ензимни препарати) върху състава и свойствата на вината са представени в табл. 8 – 12. От таблиците се вижда, че почти всички показатели (без ЯК) за състава и свойствата на вината от опитните варианти са в нормите за качествени вина, независимо от приложения метод на винификация. В първата публикация (Хайгъров и Кемилев, 2012Е) установихме същото и за общите физикохимични показатели на вината. Всичко това е естествен резултат от качеството на гроздовата реколта, коментирано отново в предишната публикация (Хайгъров и Кемилев, 2012Е). Пак там констатирахме, че видът на използвания ензим (ПЕ и ГЕ) при настойване на гроздовата каша не води до практически разлики в стойностите на общите физикохимични показатели на произведените вина. Сега имаме основание да твърдим, че тази тенденция се отнася и за ВК, фенолните съединения (ОФС, НФС и ФФС), терпеновите вещества (СТ, ГТ и ОТ) и спектралните характеристики (А420) на вината. От гледна точка на състава на вината, казаното по-горе означава, че двата вида ензими (ПЕ и ГЕ) могат да се използват с еднакъв успех (самостоятелно или комбинирано) за провеждане на студената ензимна мацерация на гроздовата каша при производството в района на гр. Плевен на бели вина от сортовете Шардоне и Ризлинг италиански. Специфично е поведението на ВК и ЯК (табл. 8), чиито концентрации във вината са пропорционални на съдържанието им в гроздето и на ТК на вината (Хайгъров и Кемилев, 2012Е). Съдържанието на двете основни киселини във вината намалява съществено с повишаване на зрелостта на преработваното грозде. Стойностите на ВК намаляват, макар и по-слабо, и при увеличаване на продължителността на студената ензимна мацерация на гроздовата каша. Степента на това намаление е приблизително еднаква през първата и втората половина на мацерацията. Подобни зависимости са установени и при настойване на гроздовата каша от сортовете Шардо-

Таблица 7. Съдържание на серен диоксид във вината

Реколта

2006 г.

2007 г.

12 2008 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

Стойности на показателите по сортове грозде и опитни варианти Приблизително Шардоне Ризлинг италиански захарно съдържание на настойване 4 ч настойване 8 ч настойване 6 ч настойване 12 ч Контрола преработеното Контрола ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ грозде, г/дм3 В1 В2 В3 В4 К2 В5 В6 В7 В8 К1 Свободен SO2 – ССД, мг/дм3 180 27 19 17 28 22 10 16 16 15 16 220 24 16 22 24 22 14 14 19 19 15 260 27 31 32 30 35 — — — — — 180 10 17 16 15 16 15 13 28 19 13 220 12 16 14 22 23 28 14 16 14 19 260 16 20 16 18 19 — — — — — 180 13 15 20 28 13 19 14 19 15 18 220 27 36 51 38 31 12 19 26 17 24 260 14 26 26 38 42 — — — — — Общ SO2 – ОСД, мг/дм3 62 71 96 44 42 85 54 51 85 92 83 82 79 88 89 75 123 99 113 — — — — — 83 82 88 26 95 67 115 62 114 130 102 121 119 109 118 105 111 105 111 — — — — — 117 112 95 112 97 126 114 118 149 118 114 99 117 129 113 139 119 139 155 — — — — — 180 220 260 180 220 260 180 220 260

98 92 105 62 117 105 76 112 96

72 88 106 81 127 160 95 115 116

Таблица 5. Беззахарен екстракт и титруема киселинност на вината

Реколта

2006 г.

2007 г.

9 2008 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

Приблизително захарно съдържание на преработеното грозде, г/дм3

Контрола К1

6,90 6,03 5,10 7,05 6,43 5,08 7,36 6,40 5,50

180 220 260 180 220 260 180 220 260

22,03 23,18 22,50 22,46 22,82 25,59 19,47 22,06 24,60

180 220 260 180 220 260 180 220 260

Стойности на показателите по сортове грозде и опитни варианти Шардоне Ризлинг италиански настойване 4 ч настойване 8 ч настойване 6 ч настойване 12 ч Контрола ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ В1 В2 В3 В4 К2 В5 В6 В7 В8 Беззахарен екстракт – БЕ, г/дм3 22,35 22,80 22,31 22,92 19,16 19,93 19,90 20,73 20,63 24,28 24,51 24,87 24,75 21,90 22,43 21,90 22,70 22,56 23,40 23,10 23,80 23,90 — — — — — 22,73 22,96 23,60 23,32 19,66 19,90 20,23 20,40 20,13 23,18 23,05 24,11 24,21 21,60 22,36 22,28 22,20 22,12 27,79 27,36 28,02 27,75 — — — — — 20,13 20,28 20,40 20,50 19,93 20,16 20,76 20,86 20,63 24,03 23,56 23,89 24,17 21,16 21,53 22,06 21,49 22,43 25,73 25,35 28,76 27,90 — — — — — Титруема киселинност – ТК, г/дм3 6,58 6,38 6,00 6,08 6,90 6,68 6,08 6,23 6,23 5,40 5,50 5,08 4,95 5,57 5,15 5,15 5,08 5,00 4,78 4,62 4,33 4,25 — — — — — 6,70 6,63 6,48 6,35 6,68 6,50 6,30 6,30 6,40 6,13 6,50 6,03 5,80 5,90 5,60 5,20 5,28 5,10 4,45 4,08 4,30 4,23 — — — — — 7,10 7,04 6,75 6,88 6,90 6,30 6,20 6,10 6,10 6,30 6,50 6,20 6,10 5,75 5,00 5,20 5,15 5,98 5,09 5,09 4,30 4,40 — — — — —

Таблица 6. Действителна и летлива киселинност на вината

Реколта

2006 г.

2007 г.

2008 г.

2007 г.

2008 г.

180 220 260 180 220 260 180 220 260 2006 г.

180 220 260 180 220 260 180 220 260

Стойности на показателите по сортове грозде и опитни варианти Шардоне Ризлинг италиански настойване 4 ч настойване 8 ч настойване 6 ч настойване 12 ч Контрола Контрола ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ ПЕ ГЕ В1 В2 В3 В4 К2 В5 В6 В7 В8 К1 Действителна киселинност – рН, 1 3,21 3,28 3,24 3,26 3,27 3,12 3,20 3,18 3,18 3,23 3,25 3,24 3,29 3,26 3,24 3,20 3,24 3,24 3,26 3,20 3,26 3,29 3,26 3,24 3,31 — — — — — 3,14 3,22 3,19 3,19 3,23 3,10 3,17 3,13 3,18 3,13 3,28 3,29 3,27 3,30 3,32 3,19 3,16 3,17 3,18 3,21 3,40 3,39 3,45 3,49 3,43 — — — — — 3,10 3,17 3,16 3,18 3,13 3,10 3,12 3,14 3,13 3,14 3,18 3,30 3,24 3,26 3,26 3,19 3,18 3,22 3,25 3,27 3,36 3,39 3,46 3,40 3,45 — — — — — Летлива киселинност – ЛК, г/дм3 0,48 0,42 0,48 0,57 0,50 0,64 0,63 0,60 0,63 0,70 0,63 0,50 0,54 0,54 0,63 0,54 0,57 0,66 0,66 0,60 0,75 0,81 0,84 0,73 0,75 — — — — — 0,33 0,30 0,24 0,30 0,24 0,18 0,24 0,21 0,24 0,18 0,42 0,27 0,27 0,27 0,30 0,48 0,42 0,60 0,40 0,40 0,60 0,54 0,60 0,60 0,54 — — — — — 0,24 0,18 0,25 0,21 0,18 0,36 0,36 0,40 0,36 0,41 0,59 0,40 0,56 0,40 0,47 0,36 0,36 0,43 0,36 0,46 0,40 0,40 0,57 0,48 0,86 — — — — — Приблизително захарно съдържание на преработеното грозде, г/дм3

студената ензимна мацерация на гроздовата каша. Освен това, стойностите на ТК (табл. 5) и рН (табл. 6) във вината са пропорционални на тези в гроздето (табл. 3). Увеличаването на степента на зрелост на гроздето и продължителността на студената мацерация са причина за нарастване на БЕ (табл. 5) и рН, както и за намаляване на ТК. В това отношение по-съществено е влиянието на първия фактор. Установените от нас зависимости за тези показатели са в унисон с резултатите от подобни проучвания, проведени със сортовете Шардоне, Юни блан, Димят и Мискет червен от района на гр. Поморие (Стоянова, 1997) и Ркацители и Мискет червен от района на гр. Карлово (Оломи, 1985). Данните от табл. 3-7 показват убедително, че годината на реколтата се явява фактор, който оказва най-голямо влияние върху състава на гроздето и общите физикохимични показатели на вината. Изключение от това има само при ЗС на гроздето и АС на виното. Нивата на първия показател се определят от технологичното направление за преработка на гроздето и се постигат чрез промяна на датата на гроздобера, а той от своя страна предопределя стойностите на втория показател. В резултат от проведената изследователска работа е установено, че в района на гр. Плевен се получават качествени реколти грозде от сортовете Шардоне и Ризлинг, което е подходящо за преработка в бели вина от всички категории, видове и типове. При равни условия сортът Шардоне зрее и презрява по-бързо, по-дълго и по-успешно от сорта Ризлинг италиански. Това е още едно доказателство за универсалния характер на сорта Шардоне и за решаващото значение на биологичните особености на сорта за качеството на гроздовата реколта и произвежданите от нея видове и типове вина. Стойностите на общите физикохимични показатели на вината от двата сорта са в нормите за качествени вина, независимо от приложения метод на винификация. Нито един от тези показатели не се влияе от вида на използвания ензимен препарат, а повечето от тях се определят от степента на зрелост на гроздето и не зависят от продължителността на студената ензимна мацерация. Годината на реколтата оказва най-голямо въздействие върху състава на гроздето и общите физикохимични показатели на вината.

от изследването представяме в табличен вид, по-

II. ОСНОВНИ КИСЕЛИНИ, ФЕНОЛНИ СЪЕДИНЕНИЯ, ТЕРПЕНОВИ ВЕЩЕСТВА И КАЧЕСТВО НА ВИНАТА Резултатите

2-3-4

ОКТОМВРИ

2013 r. Клермон-Феран / ФРАНЦИЯ

ТОП ПОСТИЖЕНИЯТА НА ФРЕНСКАТА ГЕНЕТИКА В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО! Разположено в сърцето на Централния френски масив, в най-големия регион на месодайното говедовъдство в Европа, Изложението по животновъдство SOMMET DE L’ELEVAGE в Клермон-Феран (Франция) се нарежда между най-значимите международни професионални специализирани животновъдни изложения (млечно и месно говедовъдство, овцевъдство, коневъдство…):

ИЗЛОЖЕНИЕ ПО ЖИВОТНОВЪДСТВО

2 000 животни 1 250 изложители 80 000 посетители www.sommet-elevage.fr

ЗАПИШЕТЕ СЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЯ НА ФЕРМИ! Запознайте се с породите говеда и овце от нашия регион и с агропромишлените предприятия (кланици, осеменителни станции, мандри, пунктове за износ на говеда…). Безплатни посещения с осигурено присъствие на технически експерти и преводачи. Програма и записване онлайн на www.sommet-elevage.fr

- 2 000 животни, участници в конкурса (1 300 говеда – 400 овце – 300 коне) - 22 породи говеда (за мляко и за месо), 26 породи овце, 21 породи коне… - най-значимото европейско събитие в областта на месодайното говедовъдство

ПЪЛНА ГАМА ПРОДУКТИ ЗА ВСИЧКИ СФЕРИ НА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО Най-широко представени са следните сектори: Генетичен материал, храни за животни, хигиена и здравеопазване на животните, доилна техника и оборудване за млекопроизводство, услуги и оборудване за животновъдството, сгради, възобновяеми енергийни източници, селскостопанска техника… - 170 000 m² изложбена площ - 80 000 посетители (от които 3 000 международни от 71 страни) - 1 250 изложители (от които 370 чуждестранни от 30 държави)

СЪБИТИЯ 2013 - 3-ти срещи за животновъдство Франция / Средиземноморски страни, които предвиждат в програмата: o Вторник 01/10: посещения на животновъдни ферми и на център за износ на говеда o Сряда 02/10: конференция за ползите от кръстосването за производството на говеждо месо - Национален конкурс на породата Салерс (400 животни) - Национален конкурс на породата Монбелиард (250 животни) - МЕЖДУНАРОДНА ВЕЧЕР НА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО: представяне на френските породи говеда и овце пред чуждестранните посетители (2 октомври, сряда, 18,30 ч. Палата 3)

МЕЖДУНАРОДНИЯТ КЛУБ Персонално посрещане, посещение на изложението с придружител, организиране на бизнес срещи… Международният клуб е на Ваше разположение, за да Ви съдейства да развиете успешно Вашите контакти по време на изложението. Не пропускайте да се отбиете! Посетителите или изложителите, които желаят да се срещнат с Вас могат да Ви оставят съобщение.