Земеделие плюс 3/2013 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

3/2013

Европейски земеделски фонд: „Европа инвестира в селските райони”

От 1 март кандидатствайте за субсидии за опазване на земите от нитрати От 1 март до 15 май земеделските стопани могат да подават заявления за подпомагане за дейности свързани с опазване на земите от замърсяване в нитратно уязвими зони. Помощите се изплащат годишно на кандидати по Мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., кандидатстването е в общинските служби по Земеделие, по

местоживеене на кандидата. Размерът на компенсаторното плащане, което може да получи един кандидат, е до 182 евро на хектар. За да получат субсидията, стопаните трябва да са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и да притежават минимум 0,5 хектара собствена или наета земя. Те трябва и да изпълняват определена агроекологична дейност за период от 5 години. Задължително от тях се изисква също да спазват условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние на територията на цялото стопанство, регламентирани със Заповед на Министъра на земеделието и храните. Стопаните трябва да поддържат растителна покривка през зимата на минимум 50% от цялата земеделска площ и да не разорават почвите преди 1-ви април. При управление на дейностите по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" подпомаганите лица са длъжни да: 1. Подготвят и спазват петгодишен план за минимум четириполно сеитбообращение за пет години, който се заверява от дипломиран агроном. 2. Осигуряват вземане на почвени проби за всички площи на ниво физически блок през първата и четвъртата година на прилагане на направлението; на база на резултатите от агрохимичния анализ на взетите почвени проби през първата година се разработва план за балансирано торене (план за управление на хранителните вещества), който се заверява от дипломиран агроном. 3. Поддържат растителна покривка през зимата на най-малко 50 % от цялата земеделска площ в сеитбообращение, описана в плана. 4. Извършват първа обработка на почвата след 1 април за всяка календарна година за полетата, които са засяти с есенни култури. 5. При промяна на предоставения план за сеитбообращение уведомят ДФЗ- РА за направените изменения, които се заверяват от дипломиран агроном. (2) В плана по ал.1, т.1 се описват номерата на земеделските парцели със съответната култура за всяка година. (3) Планът се предоставя с подаване на първото заявление за подпомагане по направлението. (4) Промененият план за сеитбообръщение се предоставя с подаване на заявлението през втората година на прилагане на направлението. (5) Резултатът от анализа на почвените проби, извършен през четвъртата година, се предоставя с подаване на заявлението през петата година. (6) Изменение на предоставения план за сеитбообращение се позволява само в частта за културите върху заявените площи. Измененият план за сеитбообращение се прилага към заявлението за плащане за съответната година.

Повече информация може да получите на интернет страницата на ПРСР – www.prsr.government.bg

Съдържание Юбилей Постиженията на института по овощарство – Пловдив. . . . . . . . . . . . . . . . . Зеленчуци Производство на разсад от домати. . . . . . . . . . . . Земеделски култури Древните пшеници. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Продуктивност на царевичния хибрид Кнежа 435 . . Използване на течни органични торове при ечемик. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Продуктивност на естествените пасищни тревостои в Сакар планина . . . . . . . . . . Опазването на почвата – предпоставка за устойчиво земеделие. . . . . . . . . . Лозе и вино Десертното гроздопроизводство в България – възможности за развитие. . . . . . . . . . . . . . . . . . За гроздето на интродуцирани френски клонове от сорт Мерло. . . . . . . . . . . . . Характеристика на винения сорт Сира-99. . . . . . . . Овощарство Нови черешови кандидат сортове . . . . . . . . . . . . . . Машини За правоспособността за работа със земеделска и горска техника. . . . . . . . . . . . . Икономически измерения Икономическият риск за земеделските стопанства. . Виненият туризъм в България – фактори за разнообразяване на продукта. . . . . . . . Библиотека Интегрирана борба с плевелите при слънчоглед и царевица . . . . . . . . . . . . . . . .

Българска Агенция по Безопасност на Храните . 5 . 8 . 10 . 11 . 13 . 16 . 19 . 30 . 32 . 35 . 37 . 39 . 41 . 43 . 21

Изключителен интерес към субсидиите за агроекология Пресцентър на МЗХ За една седмица от старта на кампанията по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“, вече са подадени заявления за около 5 000 000 декара, в сравнение с 650 000 декара за 2012 година. Заявените до сега площи гарантират, че бюджетът на мярка 214 ще бъде усвоен и дори недостатъчен, за да се осигурят плащанията през следващите години. По информация от общинските служби много от фермерите са били подведени, че ще има пропорционално разпределение на средствата на принципа „на всички и по равно”, каквито предложения направиха някои браншови организации. При въвеждане на такъв принцип биха се нарушили както Европейското и българското законодателство, така и основни състезателни принципи на Програмата – че стопаните, които подадат проектите си първи, се ползват с предимство и че активността на бенефициентите е приоритет на ПРСР. Във връзка с успешното приключване на кампанията МЗХ припомня, че основно изискване към кандидатите по агроекология е плащанията да са за дейности по опазване на околната среда и въвеждането на екологосъобразни земеделски практики, които трябва да се прилагат 5 години за една и съща площ. В случай че фермерите не спазват това изискване, те ще трябва да възстановят получените до момента средства.

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: М. Спасова PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, доц. д-р Д. Вълчев, доц. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

Списанието се издава с подкрепата на:

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894г.

ЮБИЛЕЙ

Постиженията на института по овощарство – Пловдив Проф. д-р Аргир Живондов, доц. д-р Заря Ранкова

ПЛЮС

брой 3/ 2013

Второ. Технологични подходи за отглеждане на овощните култури с преобладаване на екологосъобразни решения и минимален екологичен риск. По първото направление научноизследователската работа е насочена към разработване на селекционни програми, приоритетни за съответната овощна култура-селекция на сортове на устойчивост на болести при ябълката, ранозрелост и самофертилност при череши, устойчивост на вирусната болест „шарка” при костилковите овощни видове и др. По отношение на технологичните подходи се проучват и оптимизират всички основни технологични решения при отглеждането на овощните растения- избор на подходящо място за създаване на овощни насаждения, срокове и разстояния на засаждане, избор на подходящи сортове и сортоподложкови комбинации, резитба и формиране, напояване, системи за поддържане на почвената повърхност и контрол на заплевеляване, екологосъобразни подходи за борба с икономически важни болести и неприятели, механизация на производствените процеси в овощарството, икономически анализ на технологичните решения, свързан с изискванията на съвременните пазарни изисквания на овощарската наука и производство. В Института по овощарство се съхранява уникален генофонд от сортове с местен, чуждестранен и неустановен произход, представен като колекционни насаждения от 13 овощни култури, принадлежащи към 27 ботанически вида овощни

ЗЕМЕДЕЛИЕ

На 15 ноември 2012г. Институтът по овощарство – Пловдив отпразнува своя 60 годишен юбилей. Институтът по овощарство – Пловдив е национално представително научно звено в системата на ССА в областта на овощарството и основен координатор на научноизследователската дейност, свързана със създаване и отглеждане на овощните насаждения. Със своята изследователска и внедрителска дейност Институтът дава отговор на съвременните изисквания на прехода на подотрасъла овощарство към стандартите на Европейския съюз за съвременно, конкурентоспособно и екологично ориентирано плодово производство. Разработваната в Института научноизследователска тематика, внедрителска и развойна дейност в областта на научното обслужване отговарят на всички въпроси, свързани със създаване и отглеждане на овощните насаждения при спазване на изискванията за съвременно екологосъобразно овощарство, опазване на компонентите на почвеното плодородие и на околната среда. Институтът осъществява дейност в рамките на Селскостопанска академия и изпълнява държавната аграрна политика при следните приоритети на научната си дейност: организира и извършва научно-изследователска дейност – фундаментални и научно- приложни изследвания в областта на овощарството, в т.ч. генетико-селекционни, имунитетни и биотехнологични изследвания за създаване на нови сортове в овощарството; събиране, съхранение, изучаване и управление на генетичните ресурси при овощните култури; разработване на съвременни технологии за интегрирано производство на плодове; усъвършенстване на технологиите за производство на сертифициран овощен посадъчен материал; методи за измерване, контрол и управление на химическите замърсявания в плодовете; икономика и маркетинг на плодове и посадъчен материал. Научноизследователските програми на Института са концентрирани в две основни направления: Първо. Съвременни селекционни програми, целящи създаване и въвеждане на нови сортове и сорто-подложкови комбинации, подходящи за отглеждане у нас.

Селекционираните сортове в института през неговата 60 годишна история достигат вече 93 броя от 11 овощни вида. Чрез кръстосване на различни видове и сортове от рода Malus е създаден богат хибриден фонд растения, устойчиви или слабочувствителни на струпясване, брашнеста мана и листни въшки. Създадена е бeзвирусна маточна база за производство на калеми от 38 костилкови сорта и 23 семкови, както и от 6 вида подложки за костилкови видове и 12 за семкови. Значителни са постиженията в областта на отдалечената хибридизация при овощните култури: в резултат на кръстосване на слива с кайсия са отбрани Сливово-кайсиевите хибриди № 16-19 и № 23–128. Първият e признат за нов междувидов сорт през 2012 г. и е първият български плъмкот „Стендесто”.

растения с общ брой налични образци 1746 бр., в т.ч. ябълки- 838 бр., круши 230 бр., дюли-23 бр., череши-174 бр., вишни- 21 бр., праскови 167 бр., кайсии-27 бр., сливи-185 бр., орехи-44 бр., лешници-19 бр., кестени-15 бр., бадеми-5 бр., представляващи изключително ценно национално генетично богатство. В тази бройка не се включва богатия хибриден фонд, създаден в резултат на изпълнението на селекционните програми при различните овощни видове. През последните години колекциите се обогатяват с нови хибриди, местни и интродуцирани форми и сортове. Като по-важни научни научно-приложни приноси и други достижения могат да се посочат: Изградена е цялостна система, отговаряща на директивите на ЕС за производство на сертифициран посадъчен материал, включваща депо-изолатор за предбазов материал, маточни насаждения от базов материал, сертифицирани калеми, подложки и присадени дървета. Създадени са и са внедрени в практиката технологични варианти за ин витро производство на подложки за основните овощни видове и сортове на собствен корен, В резултат на проведените биотехнологични изследвания със селекционна насоченост са разработени и се прилагат в селекционните програми методи за ин витро култивиране на ембриони от ранозреещи сортове на овощните видове, регенерация от соматични тъкани, генетична трансформация; установени са основни закономерности в биохимизма и въглеродното хранене на калусни тъкани и регенерати.

Във втората област – на технологиите за отглеждане на овощните растения са разработени: производствени методи за епикотилно размножаване и присаждане при ореха, позволяващи целогодишното му размножаване; Разработен е и се внедрява нов метод за формиране и резитба на ябълка по системата конус. Установени са параметри на поливния режим с регулиран воден дефицит на праскова и череша в условия на капково напояване с основна цел намаляване на напоителната норма, контролиране на вегетативния растеж и повишаване на количеството и качеството на плодовете; технологии за подкоронно микродъждуване и за капково напояване при овощните видове – техники на напояване и поливни режими; проучват се основните принципи на фертигацията и хербигацията (внасяне на торове и хербициди с поливната вода) при овощните култури – миграция и локализация на торовете в почвата, дози и срокове на торене. Разработен е метод за определяне на нитратното съдържание в почвата като функция на почвената електропроводимост. Разработени са системи за контрол на заплевеляването при производството на сертифициран овощен посадъчен материал, проучени са възможностите за екологосъобразна борба с плевелите в условията на интегрирано плодово производство на ябълки и интензивно отглеждане на череши, основни положения на химичния контрол върху заплевеляването в малинови насаждения при капково напояване, възможностите за екологосъобразна борба с плевелите в млади насаждения

праскови, кайсии и нектарини. Установени са някои елементи и подходи за извеждането на ефективна борба с обикновената крушева листна бълха. За първи път у нас е осъществен биологичен контрол на растителноядните акари по ябълката чрез използването на естествена популация на хищния акар Ambliceus andersoni до степен, при която напълно отсъства употребата на акарициди. Разработват се подходи за биологичен контрол на ябълков плодов червей на основата на феромонови уловки и диспенсери за полова дезориентация на неприятелите. Унифицирана е методиката за разработване на подробни технологични карти в овощарството и са определени ресурсо-разходите за отделни овощни култури. Предложени са конкретни мерки в областта на производството и търговията с плодове от гледна точка на пълноправното ни членство в ЕС. Препоръчани са на производителите найперспективните и икономически ефективни сортове череши и сливи. В настоящият момент в Института по овощарство се разработват научноизследователски проекти към ССА, МОН, както и на международни в т.ч. по линия на двустранното и многостранно сътрудничество и Седма рамкова програма на ЕС. Институтът поддържа активни контакти и има подписани споразумения за сътрудничество под различни форми с редица сродни научни звена в чужбина. Към два нови сорта, създадени в Института по овощарство – Пловдив –черешовия сорт Косара и прасковения сорт – Филина през 2008 г. бе

проявен интерес от италианския разсадник Вивай Батистини. В резултат на преговори се постигна договореност за официална продажба на калеми от тези сортове. Това е първият случай на продажба на нови сортове, при това в чужбина, създадени в Института по овощарство – Пловдив. През 2009 г. отново към черешовия сорт Косара, бе проявен интерес от израелския разсадник Ханани. Постигна се договореност за официална продажба на калеми от този сорт. Това е втори случай на продажба в чужбина на нови сортове, създадени в института. В своята дейност институтът е реализирал и ще реализира мероприятия за повишаване на квалификацията на производителите на плодове и посадъчен материал чрез организиране на курсове за обучение на фермери, за повишаване на квалификацията им, научно-производствени консултации. Ежегодно се организират открити дни, изложби и семинари, свързани с основни въпроси по отглеждането на овощните растения. Членовете на научния колектив редовно се включват и активно участват в работни групи към Областна дирекция “Земеделие и гори”, МЗХ и Службата за съвети в земеделието – Пловдив. Високото признание, което получи Институтът през своята 60 годишна история се демонстрира чрез проведените под егидата на ISHS VII Международен симпозиум по сливата през 2001 г. и Първия Балкански симпозиум по овощарство през 2007 г. Като заключение на горепосочените приоритети, научни и научно-приложни приноси, внедрителска дейност и научно обслужване може да се отбележи, че Институтът по овощарство-Пловдив разполага с необходимия научен и консултантски потенциал, традиции, знания и опит необходими на съвремената овощарска наука и производство в условията на реално членство на България в ЕС.

зеленчуци

Производство на разсад от домати

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 3/ 2013

Доц. д-р Даниела Ганева, ИЗК “Марица” – Пловдив проф. дсн Живко Данаилов

За ранно производство Засятите доматени семена в дървени сандъчета или пластмасови табли се поставят в стоманеностъклени или полиетиленови оранжерии, покрити с двойно фолио с въздушна възглавница между двата пласта. При поява на първите кълнове, поставеното върху сандъчетата полиетиленово фолио се отстранява, а сандъчетата се поставят на слънчево място за осигуряване на светлина. В противен случай кълновете много бързо етиолират (изтеглят се). При плитко засяване на семената или поради ниското им качество, при поникването котиледонните (първите целокрайни) листа трудно се освобождават от семенната обвивка, което пречи за тяхното нормално разтваряне и задържа растежа на растенията. Ако това се наблюдава при много кълнове, отстраняването на семенната обвивка се улеснява с обилно напръскване с хладка вода с пулверизатор. Обвивката се размеква и се изхвърля без нараняване на котиледоните. След отваряне на котиледонните листа се поддържа по-ниска температура – 15-16оС през деня и 1213оС през нощта. Намалява се и влажността на почвата. След една седмица се поддържа по-висока температурата – до 18-20оС през деня в слънчево време, 16-18оС – в облачно време и 14-16оС през нощта. През този период разсадът се полива умерено, а при изтегляне на растенията се подсипва с торфено-перлитна смеска до котиледонните листа, което благоприятства за по-добро развитие на кореновата система. Периодичното разрохкване на повърхността

на почвата подобрява аерацията и благоприятства за по-доброто развитие на растенията. Като правило, разсадът за ранно производство се отглежда с пикиране на растенията. Пикирането се извършва за увеличаване на хранителната площ и обема на въздуха на растенията, необходими за по-нататъшния им растеж и развитие. Растенията се пикират при наличие на първа двойка същински листа и зачатъци на втора двойка (кръстосване). Вечерта преди пикировката, почвата в сандъчетата се навлажнява добре. Растенията се пикират в пластмасови саксийки или кофички за кисело мляко (по 1 растение в саксийка), напълнени с навлажнена торфено-перлитна или обеззаразена торо-почвена смеска до състояние, позволяващо да се правят (с дървено шило или пръст) незасипващи се дупчици с дълбочина 5-6 см, в които се поставят растенията без да се подвива коренчето. Температурата на смеската трябва да бъде над 15оС. Пикира се на дълбочина 0,5-0,6 см от котиледонните листа, почвата около стъблото и коренчето се уплътнява и внимателно се полива. Саксийките с пикираните растения се нареждат на разстояние 4-5 см една от друга върху полиетиленови платна, поставени върху лехи с подравнена почва. Един-два дни след пикирането в слънчево време растенията се засенчват, което ускорява вкореняването им. След пикиране температурата не трябва да надвишава 20оС в слънчеви дни, 17-18оС – в облачни дни и 15-16оС – през нощта. След образуване на 4-5 листа се поддържа с 2-3оС по-

ниска теппература. Разсадът се полива умерено в слънчеви дни, сутрин. Прекомерната влага в почвата довежда до излишен вегетативен растеж на растенията. В този случай се получава сочен, изнежен, крехък разсад. От своя страна, прекомерното засушаване впоследствие се отразява неблагоприятно на продуктивността на растенията. След всяка поливка, при леко подсъхване, почвата около растенията се разрохква. Една седмица преди засаждане на растенията поливането рязко се намалява. Заедно с положителните температури в този период това способства за закаляване на разсада. Ако развитието на растенията изостава, се подхранва с амониева селитра (10-15 г на 10 л вода). При поливане и подхранване листата на растенията не трябва да се намокрят. При отглеждане на разсада в саксийки кореновата система се развива добре и не се поврежда при засаждането на постоянно място. Гъст и пикиран разсад може да се произведе и върху топли лехи, разположени в култивационни съоръжения. За целта, в траншеи с ширина 100-120 см и дълбочина около 50 см, изкопани по дължина на оранжерията, последователно отдолу нагоре се поставя 25-30 см загрят пресен оборски тор, 12-15 см слой почва и 10-15 см торфено-перлитна смеска. При необходимост, в зависимост от температурите, върху разсадните лехи могат да се изградят

вътрешни тунели, покрити с полиетиленово фолио. Растенията се пикират на разстояние 10/10 см в освободените от гъстия разсад или в допълнително приготвени лехи. Технологията на отглеждане и грижите за разсада до засаждането му са аналогични на тези при отглеждане в отопляеми стъклени оранжерии. При пикиране в лехи част от кореновата система при изваждане на разсада за засаждане на постоянно място се разкъсва, което довежда до преболедуване на разсада след засаждане – по-трудно прихващане и изоставане на растежа и развитието. При производство на разсад на остъклени тераси с южно изложение и светли помещения, при настъпване на фазата за пикиране, почвата в кофичките се навлажнява и се оставя по едно растение в кофичка, а останалите се пикират също по едно в допълнително приготвени кофички с торо-почвена смеска. След прихващане на растенията почвата около тях периодично се разрохква. Много трябва да се внимава с поливките. Растенията се поливат при слабо завяхване на най-долните листенца. Често, преовлажняването на почвата и недостатъчното осветление довеждат до изтегляне и изнежване на разсада – получават се растенията с тънко стъбло и светлозелен цвят на листата. Такива растения при засаждането им на полето по-трудно и подълго време се вкореняват и са по-чувствителни към условията на външната среда в началните фази на развитие. Готовият нормален разсад за засаждане е с височина 25-30 см, дебелина на стъблото 0,8-1,0 см, 7-8 листа и зачатъци на бутони на първо съцветие. Засаждането на растенията със цъфнало първо съцветие е нежелателно, поради голямата вероятност от изресяване (окапване) на цветовете по време на вкореняването им. Два-три дни преди засаждане на постоянно място, разсадът профилактично се пръска с 0,4% купроцин или 0,2% дитан М-45.

За средноранно полско производство Растенията за средноранно полско производство се отглеждат с предварително произведен непикиран разсад или чрез директна сеитба на семената (безразсадно) на много добре подготвени за целта полски площи. Разсадът се произвежда в неотопляеми стоманено-стъклени и полиетиленови оранжерии с вътрешни тунели, а в по-топлите райони и в студени тунели, поради което това производство е по-икономично и достъпно за всеки производител, независимо от размерите на площите и градините. Площта, предназначена за производство на разсад, се тори и обработва още през есента на дълбочина 25-28 см, фрезова се и се оформят разсадните лехи. Разсадът за средноранното полско производство в болшинството случаи не се пикира. След поникване, поддържането на оптимален температурен режим се осъществява чрез проветрителите и отваряне на вратите на култивационните съоръжения, а в тунелите – чрез проветряване и отстраняване на полиетилена от конструкцията. При дъждовно време полиетиленът върху студените тунели не се разкрива и през деня. Не трябва да се допуска прекомерно повишаване на влажността на въздуха, тъй като в съчетание с високата температура довежда до изтегляне на растенията и паралелно с това задържа развитието им. Недостатъчната светлина и голямата гъстота на разсада, в съчетание с горните фактори, също предизвиква изнежване и етиолиране на разсада. Необходимо е често проветряване, а поливките да се извършват в сутрешните часове. Останалите мероприятия, включително подхранването на разсада и растително-защитните, са подобни на тези при производство на разсад за ранно производство. При полагане на необходимите грижи разсадът е готов за изваждане и засаждане на постоянно място след 45-50 дни. Преди изваждане, с оглед запазване на кореновата

система при скубане и свежия вид на растенията до засаждане, се полива обилно. За късно полско производство Късното полско производство в страната ни, в сравнение със средноранното, е разпространено на по-ограничени площи. По-широко е разпространено в районите с най-благоприятни условия – Пловдивски, Пазарджишки, Петричко-Сандански, Черноморието и други места, които се характеризират с по-продължителна есен и по-късно падане на първите слани. За късно полско производство, основно, разсадът се отглежда без пикиране, много рядко с пикиране. Произвежда се на открити лехи, разположени на чисти от плевели и добре запасени с хранителни вещества площи, на попрохладни и добре огрявани от слънцето места. Определената за лехи площ се изорава, при необходимост наторява с прегорял оборски тор и минерални торове, фрезова, добре подравнява, след което за борба с плевелите се напръсква с хербицида девринол 0,5 кг/дка. Целесъобразно е над лехите да има покрив, предпазващ разсада от преовлажняване при евентуални дъждове. Всички останали мероприятия, включително подхранването на разсада и растително-защитните, са аналогични на тези при производство на разсад за ранно и средноранно полско производство. Разсадът е готов за засаждане около 30 дни след сеитбата. При използване на специални пластмасови табли с гнезда, отглеждането на растенията е без пикировка, а грижите са аналогични на тези за гъстия и пикирания в саксийки разсад. Предвид високите температури при засаждането на растенията за късно полско производство на постоянно място (началото на юли), произведеният в пластмасови табли разсад се прихваща по-бързо и по-слабо преболедува, в сравнение с произведения на лехи със или без пикиране, поради ненарушаване на кореновата му система при засаждане.

земеделски култури брой 3/ 2013 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 10

Древните пшеници Гл.ас. д-р Златина Ур, гл.ас. д-р Гергана Дешева, докторант Евгения Вълчинова, ИРГР „К. Малков” През последните години нарастна интересът към естествените, нетрадиционни и полезни храни, които са в основата на природосъобразното хранене. Днес нашето внимание е насочено към примитивните или известни още като “древни” пшеници. Към тях се отнасят еднозърнестият лимец (T. monococcum L.) , двузърнестият лимец (T.dicoccиm Schuebl.) и пшеницата спелта (T. spelta L.). Тази група на плевестите или несъщински пшеници са подходящи за биологично земеделие. В отговор на интереса към тези култури проучванията на учените от Институт по растителни генетични ресурси –Садово ще продължат и ще се задълбочат. Голямо предимство е, че на територията на ИРГР ”К. Малков”, гр. Садово се намира и Националната генбанка. В нея се съхранява колекция и от род Triticum. Тя се поддържа при съблюдаване на условията за краткосрочно и дългосрочно съхранение. Регистрирани са 84 образци от T. monococcum L. и 58 от T. dicoccиm Schuebl. Всички регистрирани образци от тези два ценни вида са получени от експедиции в страната и чужбина или са резултат от безвалутен обмен на зародишна плазма с други генбанки и научни институти. Видът T. monococcum L. е представен от 11 вариетета, от които с най-много образци са: var. hohensteinii, var. flavescens и var. vulgare. Преобладават образците с произход от Русия, Германия, Италия и България. Еднозърнестият лимец (T. monococcum L.) е най-древния вид и се отнася към групата на диплоидните пшеници (2n=14). На немски е известен под названието Einkorn, а на руски като однозернянка. Той е една от найрано култивираните форми пшеница. Може да се отглежда и развива върху много бедни почви, където отглеждането на съвременна пшеница е икономически неизгодно. Интересна особеност на лимеца е, че зърната му са покрити с цветни плеви, което обуславя високата му толерантност към болести и нападение от неприятели. При биохимичен анализ на зърно от лимец е установено по-високо съдържание на суров протеин, магнезий, цинк и манган в сравнение с „модер-

ните” пшеници. Протеинът в лимеца е по-лесно усвоим, също така съдържа и следи от незаменими аминокиселини. По-високо е и количеството на витамини от групите В, Е и А, както и на минерални вещества: калий, магнезий, манган, калций, желязо, цинк, фосфор и сяра. Освен за заместител на “модерните” пшеници във всекидневното хранене, лимецът е незаменим за хора болни от цьолиакия. Цьолиакията е състояние, при което не се усвояват специфичните пшеничени белтъци (глутен и глутеноподобни), така че вместо да има хранителна стойност, последният се превръща в източник на интоксикация за организма. Белтъкът, който влиза в състава на зърното на лимеца-глиадин, се оказва нетоксичен за болните от цьолиакия. Разнообразието от двузърнест лимец (T. dicoccиm Schuebl.) e представено с 23 вариетета. От тях по-голям брой образци са от var. farrum, var. pycnurum, var. rufum и var. compactomiegei. Преобладават образците от Русия, Германия и България. Двузърнестият лимец (T. dicoccиm Schuebl.) е тетраплоидна пшеница (2n=28). Известен е под названието Еmmer, а в Италия като Farro. Подходящ е за отглеждане и върху бедни на хранителни вещества планински почви. Двузърнестият лимец е носител на ценни признаци, които го правят потенциален източник на гени в селекцията на голозърнестите пшеници. Притежава висока сухо- и студоустойчивост, както и имунитет към някои раси от гъбни болести. Не се напада от шведска муха. Характеризира се с висока устойчивост на стъблена ръжда (Puccinia graminis) при влажни условия. Днес двузърнестият лимец се отглежда поради високата хранителна стойност и значение като здравословна храна. Лимецът е подходящ да се консумира под каквато и да е форма, тъй като е щадящ стомашно-чревния тракт. По-богат e на белтъчини и диетични фибри в сравнение с обикновената зимна пшеница. Хранителните продукти създадени на основата на лимеца са с добра смилаемост, ниски стойности на глицерин и са подходящи и за диабетици. Освен за хляб е подходящ и за фураж.

В опитното поле на ИРГР се проучват образци от “древните” пшеници. Комплексната оценка и прилагането на съвременни методи за статистическа обработка са основен източник на информация и охарактеризиране на наличните образци. Информацията ще послужи и за изграждането на база от данни на растителното генетично разнообразие при културата. Оценъчната информация се извършва по редица показатели свързани с морфологичната и агротехническа характеристика на образците. В резултат на това се постига както характеризиране на всеки образец, така и представяне на варирането в колекциите и излъчване на генотипове, носители на ценни

признаци за целите на селекционните програми. Провеждат се сравнителни сортови опити и при двата вида. Подходящата посевна норма ще бъде установена чрез залагане на серия от опити с различна гъстота на посева. Двата вида спадат към групата на плевестите пшеници, което създава проблеми при сеитба, прибиране и почистване на семената. Работи се по конструирането на апарат, който да отделя цветните плеви от зърното. Предстои да се проведат агротехнически опити с торови норми, предшественик и срокове на сеитба за получаване на по-пълна информация върху технологията на отглеждане на лимеца.

Продуктивност на царевичния хибрид Кнежа 435 Монко Нанков, Люба Глогова Институт по царевицата – Кнежа

брой 3/ 2013

те на изследваните показатели нарастват с 17,8 cм, 16,0 cм и 0,8 cм. Минералното торене оказва положително влияние при показателя тегло на 1 кочан. В сравнение с контролния вариант то нараства с 12,7 г за единичната N6P4K4 и 21,9 г за удвоената N12P8K8 кг/дкa торови норми. Същата тенденция се запазва и при показателя тегло на зърното от 1 кочан. Спрямо контролния вариант то е по-високо

ПЛЮС

сочина на плевела (балур) 20 cм и 8-ми лист на царевицата. Проведено беше обследване на посева за установяване на нападение от болести и неприятели и третирането му с пестициди при установяване на плътност над икономическите прагове на вредност (ИПВ). Резултатите за влиянието на минералното торене върху стойностите на показателите: обща височина на растенията (cм), височина на залагане на горния кочан (cм), обхват в основата на стъблото (cм), маса на 1000 зърна (г), хектолитрово тегло (кг) са представени в таблица 1. Спрямо контролата (без торене), минералното торене с N6P4K4 кг/дкa повишава височината на растенията с 15 cм, височината на залагане на горния кочан с 9 cм и обхвата в основата на стъблото с 0,5 cм. При удвояване на торовата норма N12P8K8 кг/дкa стойности-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

В статията представяме резултатите от проучване проведено в опитното поле на Института по царевицата в Кнежа, през периода 2008-2010 г. на почвен тип типичен чернозем при условия без напояване. Царевицата за зърно е отглеждана в следното триполно сеитбообращение: царевица за зърно-пролетен грах-пшеница. Основната обработка на почвата за царевицата е: оран с плуг на 23-25 cм, а предсеитбената – двукратно култивиране с брануване на 10-12 и 6-8 cм. Изпитани са две нива на минерално торене: N6P4K4 и N12P8K8 кг/дка и един вариант без торене – N0P0К0. За борба с плевелната растителност са използвани следните хербициди: Гардиан – 250 мл/ дкa след сеитба преди поникване на културата; Матон – 120 мл/дкa във фаза 3-5-ти лист и Мистрал – 110 мл/дкa при ви-

Таблица 1. Х арактеристика на растенията и физическите качества на зърното на царевичния хибрид Кн 435 за периода 2009-2010 г. височина обхват в обща витегло тегло маса хектоВарианти на залагане основата сочина на на коча- на зърна 1000 литрово на горния на стъбраст., cм на, г ното, г зърна, г тегло, кг кочан, cм лото, cм 254,2 106,6 6,5 175,8 147,2 283,9 72,3 N0P0K0 269,2 115,4 7,0 188,5 159,5 298,4 72,9 N6P4K4 272,0 122,6 7,3 197,7 166,9 307,6 73,5 N12P8K8 Таблица 2. Добив зърно от царевичния хибрид Кн 435 средно за периода 2009-2010 г. Варианти средно разлика 2009 2010 кг/дкa кг/дкa N0P0K0 556,6 753,0 654,8 735,6 829,0 782,3 +127,5 N6P4K4 755,3 872,0 813,6 +158,8 N12P8K8 682,5 818,0

% към В0 100,00 119,47 124,25

Р5% – 27,88 Р1% – 64,31

с 12,3 г и 19,7 г. Масата на 1000 зърна е интегрален показател на добива и стойностите му зависят в голяма степен от метеорологичните условия (главно валежите) през периода на формиране и наливане на зърното. От получените резултати се вижда, че торените варианти формират по-голяма маса на 1000 зърна. В сравнение с неторения вариант тя нараства с 14,5 г при торене с N6P4K4 кг/дкa и 23,7 г при торене с N12P8K8 кг/дкa. Стойностите на хектолитровата маса са в границите от 72,3 до 73,5 кг/дкa. По-съществено увеличение е отчетено при варианта торен с N12P8K8 кг/дкa. В таблица 2 е представен до-

бивът на зърно (кг/дкa) от царевичния хибрид Кн 435. Той е в пряка зависимост от елементите на приложената агротехника и метеорологичните условия през периода на проучването. Количеството на полученото зърно през стопанската 2009 г. е в границите от 556,6 до 755,3 кг/дкa. Спрямо неторената контрола добивът на зърно чувствително нараства под влияние на торенето. При варианта, торен с N6P4K4 кг/дкa, увеличението е с 32,15%, а при удвоената торова норма N12P8K8 кг/дкa – с 35,69%. През втората година на проучването – 2010, добитото зърно е в границите от 753 до 872 кг/дкa. Спрямо контролния вариант увеличението е с 10% за единичната и с 15,8% за удвоената торова норма. Средно от торените и неторения вариант добивът на зърно е по-висок с 19,85% спрямо стопанската 2009 г. Средно за 25 годишен период на проучване количеството на добитото зърно при естествен фон на отглеждане (без торене) е 654,8 кг/дкa. Минералното торене с N6P4K4 повишава добива със 127,5 кг/ дкa (19,47%) за единичната и със 158,8 кг/дкa (24,25%) за уд-

воената торова норма. Разликите се доказват при Р1%, а между единичната и удвоената торова норма при Р5%. Ефектът от минералното торене се изразява в получаването на 9,1 кг зърно от 1 кг минерален тор при торене с N6P4K4 и 6,6 кг при торене с N12P8K8. ИЗВОДИ:  Биометричните показатели се променят под влияние на торенето. Височината на растенията, височината на залагане на горния кочан и обхват в основата на стъблото нарастват спрямо контролата (без торене) средно с 16,4 cм, 12,4 cм и 0,65 cм.  Минералното торене увеличава теглото на кочаните, зърното и масата на 1000 зърна спрямо контролния вариант с: 12,7 г; 12,3 г и 14,5 г за единичната N6P4K4 и с 21,9 г, 19,7 г и 23,7 г за удвоената N12P8K8 торова норма. По-съществено увеличение на хектолитровата маса на зърното се наблюдава при варианта, торен с N12P8K8 кг/дкa.  Приложеното минерално торене оказва положителен ефект върху получения добив зърно, като превишението е с 19,47% и 24,25% съответно за първата N6P4K4 и втората N12P8K8 торова норма.

Използване на течни органични торове при ечемик

Табл. 1. Схема на опита Тор вариприложен при ечемика ант Без торене Т0 ”Хумустим” Т1 предсеитбено третиране на семената. Т2 еднократно вегетационно пръскане – в братене. Т3 двукратно вегетационно пръскане – в братене и вретенене. Т4 трикратно вегетационно пръскане - в братене, вретенене и изкласяване. ”Био-eдТ1 почвено пръскане преди сеитба. Т2 почвено пръскане преди сеитба и при но”101 поникване. „Емусан” Т1 еднократно вегетационно пръскане – в братене. Т2 двукратно вегетационно пръскане - в братене и вретенене. Т3 трикратно вегетационно пръскане - в братене, вретенене и изкласяване. ”Байкал” Т1 почвено пръскане преди сеитба. Т2 предсеитбено третиране на семената. ЕМ-1У Т3 двукратно вегетационно пръскане – в братене и вретенене. Т4 трикратно вегетационно пръскане - в братене, вретенене и изкласяване. Табл. 2. Вариране на минералния азот и подвижните фосфор и калий в почвата през периода 2009–2011 г. Хоризонт, подвижен фос- усвоим калий, минерален азот, см фор, мг/100 г мг/100 г мг/1000 г 0 - 20 2.75 – 4.64 28.20 – 32.40 24.72 – 25.00 20 - 40 1.90 – 3.16 26.90 – 30.10 18.61 – 20.76 40 - 60 1.25 – 2.15 25.63 – 28.10 16.32 – 19.20

ПЛЮС

брой 3/ 2013

Табл. 3. Валежи през различни периоди от вегетацията на ечемика, мм Година период (месеци) есенен зимен пролетен вегетационен (Х – ХI) (ХII – II) (III – VI) (IХ – VI) 2009 66.5 142.7 65.8 275.0 2010 171.4 341.7 265.1 778.7 2011 85.8 117.6 141.1 344.5 средно за 100.2 125.6 203.9 429.7 1901 - 2010 г.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Ечемикът има високи изисквания към почвите и главно към техния хранителен режим. Той реализира максимално продуктивния си потенциал на почви с умерено и балансирано съдържание на усвоими азот, фосфор, калий и микроелементи. За съжаление в нашата страна по-голямата част от почвите, на които се отглежда ечемик, са слабо запасени с азот и фосфор, и от средно до добре запасени с калий. Това предполага допълнително торене с промишлени твърди и течни азотни и фосфорни торове, а при нужда с калиеви торове и с торове съдържащи микроелементи. При биологично отглеждане на ечемик обаче не е разрешено използване на промишлени торове. Дефицитът от хранителни елементи се попълва с прилагане на твърди и течни органични торове и подобрители на почвата. През последните години в нашата страна се препоръчва прилагане на голям набор от течни торове за биологично отглеждане на зърнено-житни култури. Те най-често съдържат природни соли на макро- и микроелементи; хуматни торове; бактериални торове; съдържащи макро- и микроелементи с органичен произход и др. Често обаче торовете не са регистрирани за България след предварително изпитване, а се внасят и рекламират по търговския закон при спазване на Регламент (ЕО) № 2003/2003. Поради това приложението им е с непроверена в страната ефективност при различните земеделски култури. В статията представяме резултатите от проучване на възможностите за подобряване на хранителния режим на ечемик, отглеждан в биологична система на земеделие чрез използване на течни органични торове с различно съдържание. За тази цел през периода 2009 - 2011 година, на почвен тип излужена смолница, в биологичното поле на Института по земеделие - гр. Карнобат, е изведен сравнителен опит със зимен многореден ечемик, сорт Ахелой 2. За експеримента са подбрани и изпитани 4 течни тора, регистрирани за биологично производство от българското законодателство и различаващи се по активните си съставки - „Хумустим”, „Био-едно” 101, „Емусан” и „Байкал ЕМ-1У”. Приложени са в препоръчваните от производителите и дистрибуторските фирми срокове, начини и дози, съответно: „Хумустим”

В. Котева, Е. Дачев, Д. Атанасова ИЗ – Карнобат

Табл. 4. Среднодневна температура на въздуха през периода октомври - юни, 0С. Месец година средно 2009 2010 2011 за 1931- 2010 г. октомври 12.9 13.6 10.8 11.8 ноември 8.2 8.7 12.4 6.0 декември 5.1 4.2 3.2 2.6 януари 1.1 0.1 1.5 0.6 февруари 3.6 4.1 1.3 2.2 март 6.2 6.1 6.1 5.3 април 10.6 11.2 9.2 10.5 май 16.8 16.7 15.6 15.6 юни 21.4 20.3 20.0 19.6 Табл. 5. Добив на зърно от ечемика, третиран с «Хумустим». Вариант година средно 2009 2010 2011 кг/дка % кг/дка % кг/дка % кг/дка % Т0 240 100.0 237 100.0 240 100.0 239 100.0 Т1 239 95.6 237 100.0 272 113.3 249 104.2 Т2 237 98.8 234 98.7 242 100.8 238 99.5 Т3 229 95.5 237 100.0 264 110.0 243 101.7 231 96.2 231 97.5 240 100.0 254 97.9 Т4 Табл. 6. Добив на зърно от ечемика третиран с «Биоедно 101». Вариант година средно 2009 2010 2011 кг/дка % кг/дка % кг/дка % кг/дка % Т0 240 100.0 237 100.0 240 100.0 239.0 100.0 263 109.6 238 100.4 248 103.3 250.0 104.6 Т1 278 115.8 233 98.3 234 97.5 248.3 103.9 Т2

култури като предсеитбено третиране на почвата и семената и вегетационно пръскане на растенията. За да представим условията, при които е проведен полския експеримент е направена характеристиката на почвата в биологичното опитно поле по общоприети в страната методики за минерален азот, подвижен фосфор и усвоим калий, чрез анализ на почвени проби, набрани преди сеитбата на ечемика. Метеорологичната обстановка през годините на експеримента е представена чрез набирани в Метеорологична станция - Карнобат (към ИМХ) основни параметри по време на вегетацията на ечемика – среднодномесечна температура на въздуха и сума на месечните валежи. Агрохимичните анализи през трите години на експеримента показват, че ечемикът, отглеждан на излужена смолница по биологичен начин се е развивал и реализирал продуктивния си потенциал при много силен дефицит на минерален азот, ниска запасеност с подвижен фосфор и добра запасеност с усвоим калий – таблица 2. В периода на изследването са отчетени съществени различия в обезпечеността на културата с влага и топлина през есенния (октомври - ноември), зимния (декември – февруари) и пролетния (март - юни) период. Есенният период на 2009 и предсеитбено третиране на семената (80 мл/100 2011 г. е сух, с недостатъчно валежи за пониквакг семена) и пръскане по време на вегетацията (50 не, растеж и развитие, за оптимално зазимуване мл/дка); „Био-едно”101 почвено пръскане преди на растенията; през 2010 г. е средно влажен, с сеитба и след поникване (100 мл/дка); „Емусан” валежи надвишаващи средните многогодишни със пръскане по време на вегетацията (15 л/дка ); 71.2 мм (табл. 3). Зимният период през трите го„Байкал ЕМ-1У” почвено пръскане, третиране на дини е благоприятен за влагозапасяване на почсемената предсеитбено и пръскане по време на вата – сумата на валежите е близка или надвишавегетацията (2 л/дка) – таблица 1. ва средната многогодишна сума за същия период. Най-общата и кратка характеристика на из- Пролетните валежи определят 2009 г. като суха, питаните четири тора може да бъде представена 2010 г. като средно влажна и 2011 г. като средна. така: Средномесечната температура на въздуха през Българският течен хуматен тор „Хумустим” съ- есенния и зимния период на 2009, 2010 и 2011 държа хуминови киселини, общи и усвоими К2О, година е благоприятна за поникване, зазимуваP2O5, CaO, MgO, N - NH4, N - NO3 и др.. Препо- не и презимуване на ечемика (табл. 4). Не се ръчва се за приложение чрез предсеитбено тре- отбелязват съществени повратни понижения на тиране на семената и вегетационно пръскане на температурата, следствие от които би настъпило растенията; измръзване на растенията. Пролетният период е Течният бактериален тор „Био-едно” е про- най-топъл през 2009 г., а през 2010 и 2011 г., с изведен в Тексас (USА), съдържа бактериален малки изключения, е близък до средните многогоинокулант от Azotobacter vinelandii и Clostridium дишни стойности. pasteurianum. Препоръчва се за почвено третираСъчетанието между валежите и температура на не (удостоверение № 0013/17.01.2007 от МЗГ и въздуха определят 2009 г. като най-благоприятНСРЗ); на за растежа, развитието и продуктивността на Течният органичен тор „EMOSAN” съдържа го- ечемика; 2010 като много влажна; 2011 г. като лям набор от макро- и микроелементи, биоло- средно суха. гично активни вещества и аминокиселини с оргаОт проведения точен полски експеримент ничен произход. Препоръчва се за вегетационно беше установено, че недостигът на минерален пръскане на растенията; азот и подвижен фосфор и различните метеоролоРуският течен тор «Байкал ЕМ-1У» съдържа гични условия са оказали влияние върху растежа и комплекс от полезнотворни микроорганизми. Пре- развитието на ечемика – респективно върху добипоръчва се за приложение при зърнените житни ва на зърно, както в контролния неторен вариант,

Табл. 7. Добив на зърно от ечемика третиран с «Емусан». Вариант година средно 2009 2010 2011 кг/дка % кг/дка % кг/дка % кг/дка % 240 100.0 237 100.0 240 100.0 255 100.0 Т0 293 122.1 245 103.4 238 99.2 259 108.4 Т1 295 122.9 243 102.5 272 113.3 270 112.9 Т2 299 124.6 244 103.0 296 123.3 280 117.2 Т3 Табл. 8. Добив на зърно от ечемика третиран “Байкал ЕМ-1У». Вариант година средно 2009 2010 2011 кг/дка % кг/дка % кг/дка % кг/дка % 240 100.0 227 100.0 230 100.0 235 100.0 Т0 243 101.3 224 98.7 240 104.3 236 100.4 Т1 269 112.1 232 102.2 243 105.7 247 105.1 Т2 276 115.0 240 105.7 247 107.4 252 107.2 Т3 277 115.4 249 109.7 234 101.7 247 105.1 Т4

така и във вариантите с приложение на течни органични торове. Това е предпоставка за оценка на ефекта от приложените течни органични торове. Посочените в таблиците 5 – 8 данни за добива в контролния вариант (Т0) показват, че ечемикът отглеждан в биологична система на земеделие при естественото плодородие на излужената смолница, без приложение на течни органични торове, реализира относително еднакъв добив на зърно в благоприятни (240 кг/дка), средно сухи (230 кг/дка) и много влажни години (227 кг/дка). Посочените добиви представляват около 49 % от продуктивните възможности на сорт Ахелой 2. Доказателство за това са добивите, получени в опитни участъци с конвенционално земеделие на института – 651 кг/дка през благоприятната 2009 г., 355 кг/дка през много влажната 2010 г. и 542 кг/дка през средно сухата 2011 г.. През същите години в биологичното поле на института същият сорт реализира съответно 37 %, 67 % и 44 % от добива при конвенционалната технология. Прилагането на „Хумустим” през благоприятната 2009 и много влажната 2010 година няма доказан ефект върху ечемика – таблица 5. Добивите на зърно във всички торови варианти са равни или близки до тези на неторената контрола. Отклоненията от -1.2 до - 4.5 % през 2009 г. и от - 1.39 до - 2.5 % през 2010 г. са твърде малки и не дават основание да се определят като негативни. С много добър ефект е предсеитбеното третиране на семената (+ 13.3 % спрямо Т0) и двукратното вегетационно пръскане на посева във фенологичните фази братене и вретенене (+ 10 % спрямо Т0) през средно сухата 2011 г.. Вероятно предсеитбеното третиране, създавайки условия за формиране на по-мощна коренова система, а пръскането във фаза братене и вретенене, активизирайки биохимичните процеси, са предпоставка за по-добро хранене на растенията и за

получаване на по-висок добив на зърно. Внасянето в почвата на инокуланти от Azotobacter vinelandii и Clostridium pasteurianum, съставна част от течния тор „Био-едно”, не оказва влияние върху добива на ечемика през много влажни и сухи години (табл. 6). Надбавката на добива обаче в благоприятни години е съществена и достига до + 9.6 % при еднократно и до + 15.8 % при двукратно приложение на тора. Вероятно двете почвени бактерии не намират условия за добро развитие при излишък (2010 г.) и недостиг (2011 г.) на влага. При благоприятен водно-въздушен почвен режим те влияят благоприятно върху активното почвено плодородие, респективно върху хранителния режим на ечемика и добива на зърно. Прилагането на течния тор „Емусан” е ефективно в благоприятни и средно сухи години – таблица 7. В благоприятните години ефектът от Емусан е относително еднакъв при всички варианти на приложение (+ 22.1, + 22.0 и + 24.6 % спрямо Т0), а в средно сухи години трикратното вегетационно третиране на посева (+ 23.3 % спрямо Т0) е по-добро от двукратното (+ 13.3 % спрямо Т0). При органичния тор „Байкал ЕМ-1У” доказано положителен ефект е получен през благоприятната 2009 г., когато надбавката в добива спрямо неторената контрола е + 12.1 % в Т1, + 15.0 % в Т2 и + 15.4 % в Т3. През останалите две експериментални години въпреки, че е отбелязана тенденция за повишаване на добива, ефектът не се доказва (табл. 8). ИЗВОДИ. 1. Ечемикът, отглеждан в биологична система на земеделие, на излужена смолница в Югоизточна България, без приложение на течни органични торове, реализира 46 % от продуктивния си потенциал, изразен чрез добив на зърно в границите на 227 – 240 кг/дка. 2. При отглеждане на ечемик в биологична система на земеделие, положителен е ефектът от изпитаните течни органични торове, както следва: - от „Хумустим”, в години с воден дефицит, приложен като предсеитбено третиране на семената и двукратно вегетационно пръскане във фаза братене и вретенене; - от „Био-едно” в благоприятни години, приложен чрез едно- или двукратно почвено пръскане; - от „Емусан” в благоприятни и средно сухи години, приложен като дву- или трикратно вегетационно пръскане; - от „Байкал ЕМ-1У” в благоприятни години, приложен като предсеитбено третиране на семената или дву- или трикратно вегетационно пръскане. Получените резултати могат да послужат на фермерите, включили ечемика като зърнена култура в полските сеитбообращения, осигуряващи биологичен фураж за изхранване на животните.

Продуктивност на естествените пасищни тревостои в Сакар планина

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 3/ 2013

В. Вътева – ИПАЗР „Пушкаров“ К. Стоева – ОСЗ „Средец“

Природните ресурси, в чието число влизат и естествените тревни асоциации, са богатство за даден географски район. При пълноценното им използване те са ценен източник на хранителна биомаса за животновъдството. Голямото разнообразие на съставящите тревостоя видове и факта, че получената от тях продукция е екологично чиста ги прави още по-търсена и използвана храна за животните. Практиката естествените тревостои да се използват за паша е колкото древна, толкова и сега възраждаща се. Коефициентът им на използване трябва да започне да нараства (Павлов, 2007), особено в полупланинските райони, където животновъдството е основен поминък. Продуктивността на наличните пасищни асоциации в тези райони се определя от редица природно-климатични и антропогенни фактори. В изпълнение на Европейската политика за устойчиво земеделие, естествените тревостои са възможно най-добрия и правилен избор (Carlier, 2004). Съществуващите естествени тревостои ползвани като пасища предлагат екологично чиста продукция (Вътева, В. 2010; Стоева, К. 2010) с добра хранителна стойност. В Сакар планина се срещат различни по тип естествени пасищни тревостои, които се различават както по състав, така и по продуктивност. В статията са представени резултатите от изследване продуктивността на различните типове пасища в Сакар планина, формиращи се под влиянието на климатографските фактори, местонахождението и начините на ползване. Наблюденията са проведени през периода 2008 – 2010 г. върху най-типичните и ползвани естествени пасищни тревостои от предпланинските и планински части на Сакар планина. Избраните пет пункта за наблюдение са с различно местонахождение, различна надморска височина, различна експозиция на склона и са възможно най-типичните и ползвани естествени пасищни тревостои от региона. Наблюдаваните пасищни типове масово са ползвани от местното население поради тяхната достъпност и разнообразно тревно

присъствие. Два от пунктовете се ползват комбинирано (сенокосно и пасищно), а трите се ползват само пасищно (табл. 1). Продуктивността на двата типа пасища, които се ползват комбинирано е проследена в сенокосна и пасищна зрелост, а на трите, които се ползват пасищно е определена при пасищна готовност на тревостоите. Определена е продуктивността от зелена и суха маса и е проследено влиянието на климатографските фактори върху получените добиви. За съпоставимост и реален анализ, продуктивността е отразена в пасищна зрелост. Масивът на Сакар планина попада в Югоизточната част на България. Разнообразието на релефа идва от характера на склоновете и билата, които са както заоблени в голямата си част, така и стръмни и стъпаловидни в северните и североизточните части на планината. Специфичността на климата в този регион се определя от местонахождението му. Повлиян от Средиземноморието, той се характеризира със сравнително мека и безснежна зима, сухо и горещо лято. Районът на Сакар планина е един от най-топлите райони в страната. Нормата на валежите е 631 мм, и е под средната за страната (672 мм), а средната годишна температура на въздуха е 11,9 0С. През годините на изследване се наблюдават съществени отклонения от тези норми (фиг. 1). Първата година на наблюдение е доста критична, и във валежно и в температурно отноше-

ние. Падналите количества валежи 496,2 мм, са доста под нормата за района, а средногодишната температура 13,3 0С е по-висока с цели 1,4 0С спрямо нормата. Следващите две години са с повече валежи. Особено се отличава третата година, когато годишната сума на валежите е 751,8 мм. През тези две години средногодишните температури също са по-високи съответно с 1,3 и 0,9 0С. За климатичните показатели разгледани по месеци на вегетационния период от април до октомври би могло да се каже, че с добра водообезпеченост са месеците април, юни и септември на първата година, юли и септември на втората година, а през третата година юли и октомври са свръх обезпечени с влага. Естествените тревостои в Сакар планина осигуряват изхранването на основна част от животните в региона. Те се отглеждат предимно пасищно и наличните тревостои се използват интензивно от ранна пролет до късна есен. Много интензивно се ползват пасищата намиращи се в близост до населените места, като отдалечеността от населеното място определя степента на използване. По тази причина по-отдалечените и намиращите се на по-голяма надморска височина тревостои през пролетта се прибират сенокосно, а в по-късно лято се ползват пасищно. Продуктивността на естествените тревостои в Сакар планина е доста променлива величина. В таблица 1 е посочено богатото разнообразие на типове пасища. Всеки един от тях е с присъщ ботанически състав и това до голяма степен определя неговата продуктивност. Комплексно обаче всички фактори на природната среда имат решаваща роля при формирането, развитието и продуктивността на наличния пасищен тип. От друга страна начините на ползване също изиграват не малка роля в тази насока. Данните за получените добиви зелена и суха маса подчертават прякото влияние и взаимовръзката на факторите климатместонахождение-начин на ползване. Влиянието на климатичния фактор върху продуктивността на наблюдаваните пасищни тревостои е видно от фигура 2. Разгледано по години контрастно се очертава, че през първата и найкритична в климатично отношение година добивите са най-ниски. Те не надвишават 800 кг/дкa зелена маса и 340 кг/дкa суха маса при пасището от първи пункт на наблюдение (тип Agrostis vulgaris - Festuca fallax). През последната (трета) година, която е най-благоприятна в климатично отношение са отчетени и най-високите добиви от наблюдаваните тревостои. През тази година падналите количества валежи са с 255,6 мм в повече спрямо първата година на наблюдение, което води до повишаване на добивите от зелена маса 2 пъти, а на суха маса 1,5 пъти. И през тази отчетна година пасището от първи пункт на наблюдение е с

Табл. 1. П редставяне на пунктовете на наблюдение по тип и местонахождение Тип на пасището месторазстояние изложение надморска нахождение до населено и наклон височина, място, км на склона м западно, 500 1. Agrostis vulgaris връх Кар- 14 км талка 40 Festuca fallax северозападно, 530 2. Agrostis vulgaris връх Кара- 10 км бурун 100 Festuca fallax 3.Cynodon dactylon м. Корията 4 км Lolium perenne вр. Кайряка 4 км 4. Andropogon ischaemum 5. Festuca myuros вр. Керимор 5 км Bromus sp.

равнинен терен югозападно 30 северозападно, 60

начин на използване комбиниран комбиниран

390

пасищно

370

пасищно

300

пасищно

най-добра продуктивност, съответно 1668 кг/дкa зелена маса и 492 кг/дка суха маса. Продуктивността разгледана по типове пасища показва, че като най-продуктивни се очертават пасищата, които са от типа Agrostis vulgaris - Festuca fallax, и заемат по-високопланинските части на Сакар планина, където и вегетират при по-добра осигуреност с влага. Високото присъствие на двата основни вида Agrostis vulgaris, With, и Festuca fallax, Thuill, на бобовите видове Lotus angustissimus L., и разнообразното присъствие на видове от семействата Trifolium и Vicia допълват по-високата продуктивност на първите два пункта на наблюдение. Макар че пунктове 1 и 2 са от един пасищен тип, добивите при втория пункт са по-ниски, за което причината е северното изложение и по-големия наклон на склона (100). Следващо по продуктивност е пасището от четвъртия пункт на наблюдение, което е от типа Andropogon ischaemum. Този тип пасище се отличава с богато присъствие на житни видове като преобладаващи са: Andropogon ischaemum, L, Festuca fallax,Thuill, Festuca myuros, L, Poa bulbosa, L, Cynodon dactylon, L, Festuca рseudovina, Hack, Huds, Festuca рratensis, L. От бобовите видове по-голямо присъствие се наблюдава от Doricnium herbaceum L, Lotus angustissimus L., Trifolium сampestre, Schreb., и Trifolium incarnatum, L. var. Molinieri D.C. Пасището заема югозападен склон, а близостта до горски насаждения, и близостта до населено място го прави често използвано пасище. От него при благоприятни условия се получават 1454 кг/дкa зелена маса и 420 кг/дкa суха маса. Пасището от третия тип, в чиито състав преобладава вида Cynodon dactylon L., и в по-малък процент Lolium perenne, L, Festuca рseudovina, Hack, Huds и Poa bulbosa, L, и от бобовите видове Trifolium. patens, Schreb е с по-ниска продуктивност от гореспоменатите. Максимално от този тип тревостои се получават 1222 кг/дкa зелена маса и 370 кг/дка суха маса. Основната причина за по-ниската продуктивност на този тип пасище е основния съставящ го вид Cynodon dactylon, L. отличаващ се с

Фиг. 1. Сума на валежите (мм) и средногодишна температура (0С) по години на наблюдение и за дългогодишен период.

Фиг. 2. Продуктивност на зелена [1] и суха маса [2] (кг/дкa) на типовете пасища в Сакар планина, по години на изследване

Фигура 3. Плътност на типовете пасища по години на наблюдение ( бр/м2)

по-слаба продуктивност. За по-ниската продуктивност тук роля изиграва и факта, че това пасище се намира на близко разстояние от населеното място и е много по-често изпасвано. От наблюдаваните пасищни тревостои с найниска продуктивност се отличава пасището от петия пункт на наблюдение. То е от типа Festuca myuros - Bromus sp. и е пасището находящо се на най-малка надморска височина. Характерното за него е, че то заема бивши обработваеми и в последствие изоставени земи, които постепенно са се самозатревили. Такъв тип пасища често се срещат в района, и масово се използват за паша, макар че са с доста лош ботанически състав. От житните присъстват видовете: Festuca myuros, L, Festuca fallax,Thuill, Festuca рseudovina, Hack, Huds, Poa bulbosa, L, Agrostis

vulgaris, With, и Cinocurus cristatus, L. Ботаническото присъствие на бобовите видове е също разнообразно, но самото им участие е на малки туфи или разпръснато в тревостоя. Продуктивността на този тип пасище при благоприятни за неговото развитие условия достига до 1208 кг/дкa зелена маса и 430 кг/дка суха маса. Важен показател пряко свързан с продуктивността на пасищата е тяхната плътност. Всеки пасищен тип се характеризира с различна плътност обуславяща се от видовото присъствие в тревостоя, тяхната принадлежност и вегетативни прояви. Високата плътност гарантира гъста чимова покривка, която корелира с получените добиви. Фигура 3 отразява плътността на наблюдаваните типове пасища. Както и при продуктивността, плътността на различните типове пасища е зависима от същите показатели. През първата година в съответствие с по-критичните условия за растеж и развитие, плътността при всички типове тревостои е ниска. Тя варира от 456 до 632 бр./м2 и е най-висока при пасището от типа Andropogon ischaemum. През втората година, която е с по-добра водообезпеченост, плътността се увеличава с малко повече от два пъти, и е в порядъка от 944 – 1468 бр./м2. С най-висока плътност са пасищните тревостои през третата година, през която при различните типове пасища тя е вече в порядъка 1348 – 1772 бр./м2. Максимално най-висока плътност е отчетена при тревостоите от типа пасище на първи и четвърти пункт на наблюдение, съответно 1772 и 1628 бр./м2. Заключение Сакарската планинска верига разполага с богато разнообразие от естествени тревни формации, които са добра предпоставка за развитието на животновъдството в районите попадащи в нея. Основните пасищни тревостои са от типове Agrostis vulgaris - Festuca fallax, Cynodon dactylon – Lolium perenne, Andropogon ischaemum,и Festuca myuros - Bromus sp. С изключение на първия тип, който заема по-високите части на планината и се ползва комбинирано, останалите три типа пасища се намират в по-ниските пояси и се ползват предимно пасищно. С най-висока плътност и много добра продуктивност се отличава пасището от типа Agrostis vulgaris - Festuca fallax. При благоприятно съчетание на природно-климатичните фактори този тип пасище е с плътност 1772 бр./м2. От него се получава 1668 кг/дкa зелена маса и 492 кг/дка суха маса. По-близко находящите се до населени места пасища се ползват по интензивно, което влошава състава на тревостоя, нарушава чимовото покритие и се отразява негативно върху продуктивността. За тези пасища се препоръчва да се ползват разумно, чрез умерена контролирана паша, и повъзможност да се провеждат повърхностни подобрителни мероприятия.

Опазването на почвата – предпоставка за устойчиво земеделие Светла Русева, ИПАЗР „Н.Пушкаров” (продължава от бр. 2)

брой 3/ 2013

на почвите от ерозия и уплътняване, програми за обучение на фермери и др. Замърсяването на почвата е процес на натрупване на вредни вещества от естествен и/ или антропогенен източник, чието поведение и концентрации причиняват увреждане на почвените функции, независимо дали се превишават действащите в страната норми. Замърсяването на почвата води до увреждане на почвените функции и до замърсяване на повърхностни и подземни води. Наличието на замърсители, надхвърлящи определени нива, може да доведе до негативни последици в цялата хранителна верига, всички видове екосистеми и други природни ресурси. Замърсяването може да бъде от локален (точков) източник или да е дифузно. Локалното замърсяване обикновено се свързва с работещи или затворени минни и индустриални предприятия, докато при дифузното основен принос имат земеделските практики. Дифузното замърсяване на почвите през последните години е много слабо изразено поради преструктурирането на икономиката и селското стопанство след 1990

ПЛЮС

ция на почвената структура при уплътняване на почвата. Водната ерозия на почвата контролира запасите от органичен въглерод и разпределението им върху земния ландшафт, с което влияе на кръговрата на въглерода, съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата и глобалното затопляне. С разрушаването на почвените агрегати от дъждовните капки, водната ерозия нарушава физическото задържане на органичния въглерод в процеса на агрегиране на почвените частици и освобождава най-слабо свързаните фракции органичен въглерод. Общите запаси от органичен въглерод за територията на страната са оценени на около 1.3 гига тона (Гт). Въпреки липсата на системни наблюдения, има данни за трайна тенденция към намаляване на запасите на почвено органично вещество в обработваемите земи. Необходимо е разработване и изпълнение на програма за поддържане и повишаване на почвеното плодородие, включваща демонстрация на добри земеделски практики за запазване на почвеното органично вещество, интегрирани с мерките за опазване

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Почвеното органично вещество е сложна система от хумусни вещества, белтъци, аминокиселини, въглеводороди, мастни киселини, восъци, смоли, лигнин и др. Намаляването на органичното вещество става в резултат на естествени процеси – дислокация и транслокация на почва в резултат на особености на ландшафта, характера на растителната покривка, климатичните промени; антропогенни процеси – нарушаване на почвеното биоразнообразие; прилагане на технологии на торене и обработка на почвите, водещи до засилена минерализация и измиване на органично вещество; изоставяне на обработваеми почви; минерализация в резултат на горски пожари и изгаряне на стърнища. Органичното вещество в почвата е огромен потенциален източник на въглероден диоксид, който трябва да бъде управляван изключително внимателно. Не трябва да забравяме, че намаляването на почвеното органично вещество е съпроводено с повишено отделяне на въглероден диоксид в атмосферата. Трябва да оценим внимателно начина на използване на земята и да предприемем стъпки за намаляване на емисиите от парникови газове в атмосферата. Намаляването на органичното вещество в почвите в обработваемите земи е свързано главно с изнасянето на повърхностния почвен слой следствие водна и ветрова ерозия, оксидация на органичния въглерод поради висока аерация при интензивни обработки и деграда-

г., силно намалялото потребление на препарати за растителна защита и минерални торове, забраната за употреба на оловни бензини и засилен екологичен контрол върху работещите промишлени производства. Старите замърсявания с тежки метали и металоиди на земеделски земи засягат площ от 43 660 ха, 61.3% от които са в близост до промишлени предприятия. Около 1/3 от замърсените с тежки метали и металоиди земеделски земи се нуждаят от специални наблюдения. След 1994/1996 г. няма регистрирани статистически значими в площно отношение нови замърсени територии с тежки метали и металоиди. Промените във вида и съотношението на представителите на почвената флора и фауна, са свързани както с другите деградационни процеси и промените в ландшафта, които водят до загуба на естествената среда на обитаване на редица биологични видове, така и с изгарянето на стърнищата, което унищожава фауната и флората и нарушава почвеното микробиално равновесие, с което причинява значително намаляване на почвеното плодородие. Климатичните промени ще доведат неминуемо до значителни промени в условията за живот на почвената флора и фауна и съответна загуба на биоразнообразие. Засоляването на почвите е процес, при който се увеличава съдържанието на водноразтворимите соли и/или обменен натрий в почвите в количества, влияещи негативно на техните свойства, респективно на продуктивния им потенциал. В България са регистрирани около 35 500 хa обработваеми площи, засегнати от процесите на засоляване, като 252 хa са засолени с нормална сода и хлориди. Процесите засягат главно областите Бургас, Варна, Велико Търново, Плевен, Пловдив, Сливен, Стара Загора и Ямбол. За трайно решаване на проблема е необхо-

димо премахване на условията за вторично засоляване (напояване с високоминерализирани подпочвени води, естествено или антропогенно предизвикано влошаване на условията за дрениране на интензивно напояваните терени, неблагоприятна и несъобразена с хидромелиоративните и почвените условия структура на обработваемите площи) и химическа мелиорация в райони с установени трайно засолени почви за изместване на обменен Na (най-често с гипс, фосфогипс и др.). Вкисляването на почвите е естествено протичащ процес, чийто интензитет зависи и от антропогенни фактори и се характеризира с понижаване на рН на почвите, поява на алуминиева и/ или манганова фитотоксичност, обедняване на почвата с бази, молибденов дефицит, подтисната микробиологична активност и киселинна деструкция на глинестите материали. Въз основа на анализ на данни от средномащабни и едромащабни почвени проучвания е установено, че площта на почвите с pH<7.0 е около 6 500 000 хa, значителна част от които (4 300 000 ха) е с висока податливост към вкисляване (pH<5.0). Около 1 500 000 ха от обработваемите земи в равнинните и полупланинските райони и 1 200 000 ха в планините са вкислени. Към 4.5% от вкислените почви при земеделските земи са с вредна за растенията почвена киселинност. Една от основните причини за антропогенно вкисляване на почвите в България е дългогодишното минерално торене с вкисляващи азотни торове, особено когато то е самостоятелно, без съпътстващо фосфорно и калиево торене. Вкисляването на почвите в България под въздействието на киселинни валежи има ограничено значение. Вкисляването на почви, причинено от киселинни отпадъци от промишлеността се установява на ограничени територии, в съсед-

ство с източниците на замърсяване. Периодичното повърхностно преовлажняване на почвите, в някои райони е предпоставка за вкисляването им. Почвите с висок риск от проява на вредна киселинност са светлосивите (псевдоподзолисти) горски, лесивираните и псевдоподзолистите канелени горски, жълтоземноподзолистите, кафявите горски, планинско-горските тъмноцветни и планинско-ливадните почви, образувани в планинската зона, безкарбонатните алувиални и делувиални почви и др. Данни от наблюдения върху процесите на вкисляване в мрежата за дългосрочен мониторинг по киселинност на почвите в обработваемите земи у нас, организиран от ИАОС, свидетелстват за очертаване на трайна тенденция към неутрализиране на обменната киселинност, намаляване на стойностите на лесноподвижните алуминий и водород и задържане на степента на наситеност на постоянните сорбционни позиции в почвата до стойностите на насищане в обработваеми земи, при които няма интензивна проява на ерозионни процеси и не се извършва интензивно торене с хидролитично кисели минерални торове. Уплътняването на почвата е процес на деформация и увеличаване на плътността и компактността, при което намалява аерационната порьозност и водопропускливостта, увеличава се твърдостта и се нарушава почвената структура. Процесът на уплътняване е свързан с обработката на почвата. Обработваемите земи са засегнати от уплътняване както на орния (до 20-25 cм дълбочина), така и на подорния слой (непосредствено под орния слой). За разлика от орния слой, който се разрохква всяка година, уплътняването на подорния слой се акумулира и с течение на времето се формира като компактен слой. Екологическото въздействие на уплътняването се изразява в понижената продължава на стр 29 

римисулфурон107 г/кг + никосул-фурон429 г/кг. Продуктът се прилага задължително в комбинация с прилепителя Тренд 90. Той е селективен вегетационен хербицид за борба срещу едногодишните и многогодишните житни и някои широколистни плевели. Принципал притежава отлична селективност и безопасност за царевицата, приложен в широк диапазон от 2-ри до 8-ми лист на културата в доза 9 г/дкa+0,1% Тренд 90. Продуктът има мощно балурицидно действие и отличен ефект срещу всички останали житни плевели. Принципал се комбинира безпроблемно с много противошироколистни хербициди, предназначени за контрол на онези двусемеделни плевели, които не се засягат от тези две активни вещества. Хербицидното действие на Принципал се проявява много по-бързо и по-ясно, особено срещу някои от широколистните видове плевели, когато към работния разтвор добавим 300 г/дкa амониева селитра. Леко киселата среда на работния разтвор е предпоставка за по-доброто постъпване и предвижване на препарата в плевелите. Като правило, това предимство се проявява по-силно при по-неблагоприятни агрометеорологични условия (например при по-продължително засушаване, когато растенията образуват по-дебел восъчен налеп и при по-високи температури). Титус плюс – съдържа комбинация от двете активни вещества римсулфурон 3,26% + дикамба 60,87%. Хербицидният препарат е селективен, системен, листен и се препоръчва за едновременен контрол на едногодишни и многогодишни житни и широколистни плевели при царевицата. Титус плюс е регистриран в доза 30,7 г/дкa + 0,1% Тренд във фенофаза на царевицата 2-ри – 6-ти лист. Базис – съдържа двете активни вещества римсулфурон 500 г/кг + тифенсулфурон метил 250 г/кг. Продукът е селективен, системен, вегетационен хербицид регистриран при царевицата, притежаващ смесен спектър на хербицидно действие. Базис е хербицид срещу едногодишните житни и широколистни и многогодишните житни плевели. Дозата на Базис е 2 – 2,5 г/дка + 0,1 % Тренд 90. Моментът на приложение на Базис е от 2-ри лист и не по-късно от 6-ти лист на царевицата и в най-ранни фази от развитието на плевелите.

полски култури

проф. д-р тоньо тонев, Аграрен университет – пловдив

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 3/ 2013

иНтЕГрирАНА БорБА с плЕВЕлитЕ при слЪНЧоГлЕД и ЦАрЕВиЦА

А БиБлиотЕкА ЗЕМЕДЕлиЕ

I. Агротехнически методи За да се постигне висок агробиологичен и икономически ефект от мерките, целящи унищожаване на плевелите, е необходимо прилагане на научен подход. Голямото биологично разнообразие на плевелите, различната им чувствителност към съвременните хербициди и другите методи за борба с тях налагат системно отчитане степента на заплевеляване и вземане на оперативни решения за поддържане на по-ниски нива на плътност. Конкурентоспособността на всеки отделен плевел в агрофитоценозата е резултат от съвкупността от неговите особености: срок на поникване; темп на растеж; размер на надземната маса; височина и разклоненост на стъблата; форма, разположение и размери на листата; равнище на фотосинтетичната активност; размери, обем, скорост на нарастване и други свойства на кореновата система; екологична пластичност на плевела; алелопатични въздействия върху културните растения; вътревидово генетично разнообразие; коефициент на размножаване и др. Съвременното земеделие разполага с голям брой методи, всеки от които има определени възможности за борба с плевелите. Най-целесъобразна, икономически най-ефективна и екологично най-безопасна е интегрираната борба срещу плевелите. Тя включва прилагане на различни методи и средства - механични, физични, химични, биологични и др., които се съчетават диференцирано съобразно състава на плевелната растителност, икономическите прагове на вредност на плевелите и конкретните агроекологични условия. Реализирането на интегрираната борба срещу плевелите изисква системното им отчитане и картотекиране в рамките на цялото сеитбообращение. При прилагане на интегрирана борба срещу плевелите са необходими компетентност и прецизност. Всеки специалист трябва добре да познава биологичните и екологичните особености на отделните видове плевели и конкурентните им взаимоотношения с културните растения, същността и ефективността на различните методи и средства за борба. Интегрираната борба с плевелите трябва да бъде извършвана навреме и качествено, с подходяща и изправна техника. При осъществяване на интегрирана борба с плевелите трябва да се държи сметка и за нейното пряко действие и последействие върху земеделските култури, другите вредни организми, почвеното плодородие и околната среда. Основна цел на интегрираната борба с плевелите трябва да бъде постигането на високи стопански и икономически резултати, без да се нарушава биологичното равновесие в природата, чистотата

рът да е с височина 10-20 cм. Мистрал Екстра 6 ОД може да се смесва с противошироколистните хербициди Каспър 55 ВГ, ПИК и др. Стелар – съдържа активните вещества топрамезон50 г/л и дикамба 160 г/л. Препоръчва се за борба срещу едногодишните житни и едногодишни и многогодишни широколистни плевели при царевицата в доза 100 мл/дкa. Хербицидът е високоселективен към царевицата и се внася във фаза 2-ри-6-ти лист на културата и в ранни фази от развитието на плевелите. Двете активни вещества взаимно допълват хербицидното си действие срещу плевелите, което се изразява в тяхното първоначално побеляване, последващо от загиване. Препоръчително е Стелар да се използва с аджуванта ДЕШ в доза 100 мл/дкa. Рекорд е хербицидна комбинация между Келвин топ (125 мл/ дкa) + Камбио СЛ (200 мл/дкa). Келвин топ съдържа активното вещество никосулфурон 43 г/л , а Камбио СЛ съдържа активните вещества бентазон 320 г/л + дикамба 90 г/л. Благодарение на комбинацията си от три активни веществава, Рекорд притежава три различни механизма на действие, което е гаранция за надеждна борба срещу плевелите без риск от резистентност. Друго голямо предимство на технологията е нейната гъвкавост на приложение – едновременно или разделно. При решение за едновременна борба срещу житни и широколистн плевели оптималният момент за внасяне е фенофаза 2-ри-6-ти лист на царевицата и едногодишните плевели, и до 15 cм височина на паламидата и балура от коренища. При избор за разделно третиране може да бъде извършена борба чрез Камбио срещу широколистните плевели през фаза 2-ри – 4-ти лист на царевицата и последваща борба чрез Келвин топ срещу житните и балура от коренища до 8-ми лист на културното растение. Комбинацията от двата хербицидни препарата е широкоспектърна и е високо селективна за царевицата. Проявите на хербицидния ефект са много бързи, а ефикасността и селективността не се повлияват негативно от високи температури (до 280С). Принципал- съдържа активните вещества

на селскостопанската продукция и околната среда. Задълбоченото изучаване и творческото прилагане на комплекса от разнородни методи и мероприятия дава възможност на земеделските производители да сведат до минимум загубите от най-вредния фактор на културното земеделие - плевелите. Високата култура на земеделие изисква да се осъзнае основното правило: много по-лесно, икономически по-изгодно и екологически по-безопасно е земеделските земи да се предпазват от заплевеляване, отколкото на вече заплевелените площи да се прилагат различни методи за ограничаване на щетите. Посредством агротехническите способи за ограничаване на заплевеляването се дава възможност на културните растения в най-висока степен да устояват на конкуренцията на плевелите, да ги изпреварват в своето развитие и да се възползват най-пълноценно от факторите на околната среда. Основната дейност на човека по отглеждане на земеделски култури е насочена именно към създаване на такъв комплекс от условия, който да гарантира здрави, жизнени и конкурентни посеви. Извършването на сеитбата на царевицата и слънчогледа в установените оптимални срокове, с оптимална посевна норма и при оптимално междуредово и вътрередово разстояние е необходимо условие за техния добър растеж и развитие. Засетите по-рано от оптималния срок култури поникват по-бавно и често плевелите ги изпреварват. При закъсняване на сеитбата на царевицата и слънчогледа, особено в случаите когато това съвпадне със засушаване, посевите също изостават в развитието си и биват потиснати от плевелите. Сеитбата с доброкачествени сеялки, които поставят семената на подходяща дълбочина и при оптимална конфигурация на хранителната площ, е предпоставка за бързо и дружно поникване, равномерен растеж и изпреварващо развитие спрямо плевелите. В резултат на правилното и балансирано торене растежът на царевицата и слънчогледа се подобрява и те силно подтискат поникващите по-късно плевели. Ако торенето на посевите се извърши, без да бъдат унищожени плевелите, то дава отрицателен ефект. В такива случаи много от плевелите, особено т.нар. нитрофилни (азотолюбиви) видове, усвояват хранителните вещества по-бързо от културните растения. Торенето може да бъде важен фактор за изменение в плевелните популации. Агротехническите и агрофизични методи са насочени към пряко механично или физично унищожаване на плевелните растения и на техните семена и органи за вегетативно размножаване, намиращи се в 3

цата трябва да е от 2-ри до 8-ми лист, едногодишните житни до 3-ти-4-ти лист, а едногодишните широколистни – до 6-ти същински лист. Лумакс 538 СК – съдържа три активни вещества 375 г/л S-метолахлор + 125 г/л тербутилазин + 37,5 г/л мезотрион. Лумакс 538 СК е хербицид с висока селективност към царевицата и дълъг период и гъвкавост на приложение. Прилага се в доза 300 - 400 мл/дка след сеитба преди поникване на културата за борба срещу много голям брой едногодишни житни и едногодишни широколистни видове плевели при царевицата. Също така може да се приложи и ранно вегетационно, когато царевицата е поникнала в доза 300 мл/дка, но до 2-ри лист на житните плевели и/или до 4-ти лист на широколистните плевели. Ранното вегетационно третиране има предимство пред почвеното в условия на продължително засушаване. При ранното вегетационно приложение Лумакс 538 СК контролира допълнително поникнала паламида и свиница (бутрак). Каспър 55 ВГ – съдържа активните вещества просулфурон 50 г/кг + 500 г/кг дикамба и се прилага в доза 30 г/дка за борба срещу едногодишните и многогодишните широколистни плевели. Каспър 55 ВГ е широкоспектърен хербицид, разрешен за приложение при царевица от фаза 3-ти до фаза 8-ми лист на културата, което дава възможност за гъвкаво приложение. Оптимална фаза за плевелите са от 2-ри до 4-ти лист на едногодишните широколистни, и 4-ти – 6-ти лист (розетка) на паламидата и до цъфтеж на поветицата. Каспър 55 ВГ контролира над 60 вида важни широколистни плевели, включително плевели с восъчен слой по листата (бяла лобода), които са потенциални конкуренти на царевицата. Каспър 55 ВГ е смесим с противожитните вегетационни хербициди Мистрал екстра, Екип СК, Принципал и др. без прояви на антагонизъм. Мистрал Екстра 6 ОД – съдържа активното вещество никосулфурон 60 г/л. Това е вегетационен, селективен хербицид за контрол на едногодишните и многогодишни житни, в т.ч. и балур от коренища и някои широколистни плевели при царевицата. Мистрал Екстра 6 ОД е нова формулация (ОД - маслена дисперсия), с подобрена абсорбция и по-бързо инициално действие. Дозата на приложение е от 65 до 75 мл/дка, като се прилага от фаза 1-ви до фаза 8-ми лист на културата, а плевелите да са поникнали. На максимален хербициден ефект може да се разчита, когато едногодишните житни плевели не са започнали да братят, широколистните да са в стадии 2-ри-4-ти лист, а балу14

почвата. Прецизното нагласяване на техниката за внасяне на хербициди трябва да осигурява точното им дозиране и равномерно разпределение. Царевицата и слънчогледът се характеризират с широки междуредия, с по-малък брой растения в реда и с по-голямо вътрередово разстояние. Сравнително голямото свободно жизнено пространство в началните фази от тяхната вегетация създава условия за поникване и развитие на много плевели. Ако този проблем не се реши в най-ранните фенофази на окопните култури, той довежда до рязко намаляване на добивите, дори в случаи, когато плевелите по-късно бъдат отстранени. В зависимост от срока на засяване на царевицата и слънчогледа, в периода от поникването до първото окопаване преобладават плевели от различни биологични групи. При слънчогледа първоначалното заплевеляване е от ранни пролетни плевели като полски синап, фасулче, петниста бударица, див овес и др. След този период площите и на двете култури се заплевеляват главно от късни пролетни плевели като видовете щир, видовете лобода, сива и зелена кощрява, кокошо просо, свиница. От многогодишните видове с най-широко разпространение и най-голяма плътност са поветицата, паламидата, балурът и др. Включването на царевицата и слънчогледа в правилни, научнообосновани сеитбообращения, при които се редуват предимно с култури със слята повърхност, улеснява борбата срещу многогодишните и късните пролетни плевели. Ефектът от тези сеитбообращения, обаче, може да стане реалност само при спазване на технологичните изисквания, насочени към създаване на посеви, които поникват бързо и дружно и притежават силна конкурентоспособност и потенциал за получаване на високи добиви. В площи, заплевелени със светлолюбиви плевели, трябва да се предпочитат високорастящи и бързо развиващи се сортове и хибриди. Всяко сеитбообращение трябва да бъде съставено така, че да не дава възможност на нито една биологична група да се развива безпрепятствено. Известно е, че сеитбообращенията имат не само противоплевелен, но и общ фитосанитарен ефект. Те подпомагат и борбата с неприятелите и причинителите на болести по културните растения. При наличие на висока степен на потенциално заплевеляване с късни пролетни плевели на царевицата и слънчогледа е целесъобразно редуване с преобладаващо участие на зимни житни. С гъстия си тревостой след фаза братене житните култури потискат или правят невъзможно поникването и развитието на късни про-

разено действие срещу този плевел. Гардоприм Плюс Голд 500 СК, Стомп Нов 330 ЕК и Пендиган 330 ЕК и др., описани при слънчогледа се прилагат при същите условия и със същите изисквания и при царевицата. Много честите пролетни засушавания у нас станаха причина на пазара да се предлагат предимно вегетационни хербициди, чиито ефикасност в много по-малка степен зависи от влажността на почвата. През вегетацията на царевицата съществува голям набор от съвременни хербициди, с които при подходящ подбор, успешно могат да се контролират всички видове плевели. Екип СК – съдържа 22,5 г/л форамсулфурон + антидот и се препоръчва в доза 200-250 мл/дкa за контрол на едногодишните житни и широколистни плевели, включително и на балура от семена и коренища. Едногодишните плевели са най-чувствителни когато се намират в ранни фази и в интензивен растеж. Балурът се контролира най-силно при височина 15-25 cм. В този интервал от време не трябва да се извършват почвообработки, за да не се намали ефекта от хербицида. След третирането са необходими 10-14 дни за пълното абсорбиране на Екип СК до кореновата система на балура. Срещу едногодишните житни Екип СК е ефикасен само до началото на братене на плевелите. Срещу кощрява, свиница, паламида и балур се препоръчва повисоката доза от 250 мл/дкa. Екстремно високите температури (над 300С), както и много ниските температури и преовлажняването довеждат до стресиране на културата и до намаляване ефикасността на продукта. Лаудис ОД – съдържа 44 г/л темботрин + антидот и се препоръчва за контрол на едногодишни и многогодишни широколистни и житни плевели в доза 200 мл/дкa. Успешно контролира и балур поникнал от семена. Срещу коренищния балур, особенно този от мощни коренища препаратът има краткосрочен потискащ ефект, с което се забавя неговото развитие. Лаудис ОД е високоселективен, системен, вегетационен хербицид при царевицата с много бърз начален ефект. Към момента на приложение на Лаудис ОД цареви-

летни плевели. Обработката на почвата за сеитбата на царевица и слънчоглед трябва да се диференцира съобразно характера на заплевеляването. Ако в площите преобладават късни пролетни плевели и особено коренищни и кореновоиздънкови видове, на освободените стърнища трябва да се извършва незабавно подмятане или дълбока оран. В зависимост от видовото разнообразие, степента на заплевеляване и състоянието на почвена влага, в лятно-есенния период се извършва еднофазна, двуфазна или многофазна обработка. В площи, заплевелени с балур, троскот и други коренищни плевели или при смесено заплевеляване с коренищни и кореновоиздънкови видове, при сухо и горещо лято се прилага методът на изсушаване. Ако почвата е влажна и преобладават основно кореновоиздънкови плевели, за предпочитане е методът на изтощаване. Поникналите след дълбоката оран плевели и самосевки се унищожават със следващите плитки обработки. Чрез тях се благоприятства и създаването на по-добро и относително чисто от плевелни семена легло за царевицата и слънчогледа. Високата култура на земеделие изисква правилен избор на метод и последователност в обработката на почвата, съобразен с: характера, степента на заплевеляване и видовото разнообразие на плевелите; типа на почвата и нейното физично състояние; мощността на хумусния хоризонт; вида на почвената повърхност; предшественика и прилаганите при него почвообработки; конкретните метеорологични условия и изискванията на всяка от застъпените в сеитбообръщението култури. При почви с по-тежък механичен състав и по-лоши физико-механични свойства,всички опити за редуциране на основната, предсеитбените и дори вегетационните обработки довеждат до намаляване на добивите. При почви с добри водно-физични свойства (карбонатни, типични и слабо до средно излужени черноземи, тъмносиви горски почви и др.) в площи, чисти от коренищни и кореновоиздънкови плевели, особено в райони с ветрова ерозия, заслужава внимание заменянето на дълбоката оран с дълбоко или плитко разрохкване с продълбочители, без обръщане на орния слой или отпадането й за няколко години. Особено подходящи за обработка с комбинирани машини са почвите с окултурен орен слой - с добър строеж, без плевели, особено многогодишни, с лек до средно тежък еднороден механичен състав, при интензивно торене. За унищожаване на опасните многогодишни плевели в системата за интегрирана борба се препоръчва да се включи и употреба на то5

на царевицата до 1-ви-2-ри (3-ти) лист и на житни плевели – 1-2 листа (преди братенето им), а на широколистните плевели – до първа двойка същински листа. Аденго е широкоспектърен хербицид, който унищожава или силно потиска всички икономически важни житни и широколистни плевели при царевицата, както и балура от семена. Той има частично действие и върху първата вълна на балура, поникнал от къси коренища. Аденго освобождава царевицата от конкуренцията на плевелите за вода, хранителни вещества и светлина още от най-ранните фенофази на културата. Ефикасността на Аденго е относително по-малко зависима от дефицита на влага, в сравнение с други почвенни хербициди, непосредствено след употребата им. Активното вещество изоксафлутол, което се съдържа и в Аденго, допринася препаратът да се реактивира при всяко следващо овлажняване на почвата, в продължение на повече от два месеца след внасянето му. Препаратите Мерлин флекс и Аденго притежават UV-защита, поради което не се изпаряват и не се разграждат от прякото действие на слънчевите лъчи. При благоприятни условия и подходящо заплевеляване след прилагането на Аденго най-често не се налага употребата на вегетационни хербициди. Основното предимство на Аденго пред Мерлин флекс се изразява в по-високата му ефикасност срещу едногодишните житни плевели – видовете кощрява, кокошо просо (даражан), кръвно просо и др. Това се дължи на второто активно вещество – тиенкарбазон. Аденго проявява хербицидното си действие в по-голяма степен от Мерлин флекс при по-ниски нива на почвената влага. Аденго е по-подходящият продукт за ранно вегетационно третиране от Мерлин флекс. Двата продукта - Мерлин флекс и Аденго не трябва да се инкорпорират в почвата, както и не трябва да се внасят с поливната вода при условия на капково напояване. На полетата, на които има по-силно заплевеляване с коренищен балур, е уместно след употребата на Мерлин флекс или Аденго по-късно през вегетацията да бъде използван Екип СК, Мистрал 6Е, Келвин топ, Принципал, Титус, Базис или някои друг продукт с ясно из12

тални хербициди в извънвегетационния период. За целта след прибиране на предшественика и сламата е необходимо да се изчака около 3 - 4 седмици, докато тези плевели нарастнат интензивно и достигнат фенофаза цъфтеж - за широколистните, и изметляване - за житните. В този период у нас се прилагат обикновено тотални системни листни хербициди на база глифозат (Раундъп и др.). След най-малко две седмици от деня на третирането трябва да последва дълбока оран. Глифозатът гарантира унищожаване на голяма част от органите за вегетативно размножаване. През следващите години задължително трябва да се провежда такава агротехническа и химическа борба с плевелите от тези биологични групи, която да не позволи повторното им поникване от семена или коренища. Пролетните предсеитбени обработки обикновено са плитки и се подбират в зависимост от културата, характера на заплевеляването и физичното състояние на почвата. При наличие на коренищни и кореновоиздънкови плевели в този период не бива да се използват дискови оръдия и фрези. През пролетта трябва да се избягва и преораване с обръщане на почвения пласт, защото това води до загуба на влага и опасност от влошаване на физичните свойства на почвата, а освен това към повърхността се изваждат нови плевелни семена, които излизат по-бавно от състоянието на покой и поникват обикновено след сеитбата. Вегетационните междуредови и вътрередови обработки на пролетните окопни също трябва да се диференцират съобразно вида и плътността на плевелите и физичното състояние на почвата. Чрез навременно извършване на окопаванията, особено на първото, културите се освобождават рано от конкуренцията на плевелите и успяват до голяма степен да реализират своя потенциал. За унищожаване на плевелите, поникнали от семена в защитната зона, се използват специални приспособления, които може да се монтират между органите на култиватора, обработващ междуредията. В посевите на слънчогледа и царевицата борбата срещу плевелите се води основно с хербициди. Съществуват технологични и технически решения при окопаване с култиватор за междуредова обработка да се извършва едновременно подхранване с минерални торове и третиране с хербициди в защитната зона. II. Актуални хербициди при слънчогледа Химическата борба срещу плевелите е важно звено от агротехниката на слънчогледа. Ежегодно почти всички площи засяти със слънчоглед у нас се третират с по един или повече

плевели царевичните посеви. В зависимост от всяка конкретна ситуация фермерите могат да изберат между внасянето само на почвени или само на вегетационни хербициди, или да реализират обосновани комбинации и системи между тях. Основните почвени хербициди при царевицата за предстоящият пролетен сезон на 2013 година са: Мерлин флекс 480 СК – продукт съдържащ активното вещество изоксафлутол 240 г/л + новия антидот ципросулфамид. Продуктът се препоръчва в доза 42 мл/дкa, както в периода след сеитба, преди поникване, така и в ранната вегетация на културата и плевелите - до 2-ри – 3-ти лист на царевицата и до 2-ри – 4-ти лист на плевелите. Изборът на подходящия момент за третиране е в пряка връзка с наличието на влага в почвата и на валежите в периода от сеитбата до поникването. В условия на ранно засушаване е препоръчително продуктът да се използва в началото на поникването на културата и плевелите. Мерлин флекс е много широкоспектърен хербициден препарат, който контролира икономически най-важните едногодишни житни и широколистни плевели в царевицата, както и балура от семена. Има частично действие и върху балура, поникнал от къси коренища. Както е известно активното вещество изоксафлутол има уникалното свойство да се реактивира след всяко следващо овлажняване. Резултатите от наши опити в условия на капково напояване и дъждуване, показват най-категорично това уникално предимство на Мерлин флекс. Почвеният продукт унищожава плевелите още преди тяхното поникване и гарантира на културата липса на конкуренция още в най-ранните фази от нейното развитие. Аденго съдържа активните вещества тиенкарбазон 90 г/л + изоксафлутол 150 г/л + антидота ципросулфамид. Това е нов хербициден препарат при царевицата, с възможности както за почвено, така и за ранно вегетационно третиране. Това е предпоставка за по-продължителната му употреба и за по-продължителна ефикасност от хербицида. Срокът на внасяне на продукта е от сеитбата

хербицидни препарати. Естествено изборът на хербицид трябва да бъде много конкретен, съобразно потенциалното или реално заплевеляване на площите, почвените и метеорологични условия и др. Основните хербицидни препарати и технологии, предназначени за контрол на плевелите при слънчогледа през 2013 г са следните: От групата на почвените хербициди: Гардоприм Плюс Голд 500 СК е високоселективен хербициден препарат. Той съдържа две активни вещества 312,5 г/л S-метолахлор и 187,5 г/л тербутилазин, които се допълват по спектър на действие и гарантират оптимален ефект срещу много широк спектър от едногодишни житни и едногодишни широколистни плевели, конкуриращи слънчогледа. С приложението на Гардоприм Плюс Голд 500 СК в доза 350 мл/дка, след сеитба преди поникване на културата, при условията на нормална почвена влага, може да се разчита на дълго последействие. Условие за сигурен хербициден ефект е и висококачествената обработка на почвата, без буци и растителни остатъци. Гардоприм Плюс Голд 500 СК е хербицид с отлична селективност за слънчогледа, като не предизвиква фитотоксичност дори при предозиране и/или при екстремни климатични условия, като ниски температури и интензивни валежи след пръскане. Стомп Нов 330 ЕК и Пендиган 330 ЕК са два хербицидни препарата, съдържащи 330 г/л пендиметалин. Препоръчват се в доза 400-450 мл/дкa след сеитбата преди поникването или в началото на вегетацията на слънчогледа и до 2-ри лист на плевелите. Активното вещество контролира голям брой едногодишни житни и някои широколистни видове. Стомп нов 330 ЕК се прилага в нормална доза, самостоятелно преди поникването, или в ниска доза (230 мл/дкa) през вегетацията, съвместно с Пулсар при Клиърфийлд технологията. Дуал голд 960 ЕК съдържа 960 г/л s-метолахлор. Прилага се след сеитбата, преди поникването на слънчоглед и царевица, в доза 150 мл/дка срещу едногодишни житни в т. ч. балур от семе и някои широколистни плевели. Линурон- съдържащите хербицидни препарати Афалон 45 СК, Линурекс 50 СК и др. са отдавна утвърдени за употреба в периода след сеитбата, преди поникването на слънчогледа и плевелите. Прилагат се в доза 250 – 300 мл/дкa и контролират основните широколистни плевели при тази култура. За контрол на житните плевели се използва голям набор от вегетационни хербициди, по-важните от които са: 7

по-малка степен се влияе от засушаване. През 2013 г. новите хибриди на фирма Пионер по тази технология са изцяло на пазара. Тези хибриди са с повишена толерантност към стресови фактори и с устойчивост на мана. Резултатите от наши опити през 2011 и 2012 година, с новите хомозиготни хибриди, както и внедряването им в широката практика през 2012 год., показаха висока толерантност към резевоарните смеси на Експрес 50 СГ с регистрираните противожитни хербициди при слънчогледа. Най-добър ефект от Експрес 50 СГ се получава срещу активно растящи плевели в по-ранни фази. Срещу свиницата максимален ефект се получава при третиране във 2-ри – 6-ти лист, а срещу паламидата – при височина на растенията 10-15 cм. Третирането на слънчогледа трябва да приключи до 8-ми лист за да се избегне „ефекта на чадъра”. Прибавянето на прилепителя Тренд 90 в 0,1% подобрява значително хербицидния ефект на продукта, като спомага работният разтвор да се разпредели равномерно върху растителните части и да не се оттича под формата на капки. Ползите от прилепителя се проявяват найсилно срещу плевели, които са затормозени от сушата, ниските температури или друг стресов фактор, както и при плевели, чиято повърхност се покрива трудно поради власинки или восъчен налеп (лобода, свиница, паламида). Посредством Експрес 50 СГ се контролират над 50 вида широколистни плевели. Експрес 50 СГ трябва да се използва при дружно поникнали, равномерни посеви, при които и най-малките растения трябва да са минимум 2-ри същински лист. III. Актуални хербициди при царевицата За да е в състояние царевицата да реализира огромния си продуктивен потенциал, е необходимо да се извежда ефикасен контрол срещу плевелите. Между комплекса от мерки за ограничаване вредното влияние на плевелите, хербицидният контрол заема основно място. И през 2013 г. на българския пазар ще е налице достатъчно голям избор от продукти, които да осигурят чисти от 10

Стратус ултра – съдържа активното вещество 100 г/л цихлоксидим и при слънчогледа се препоръчва в доза 200 мл/дкa за борба срещу едногодишните и многогодишните житни плевели, вкл. и балур от коренища. Наши опити показват, че при доза от 300 мл/дкa Стратус ултра потиска дори троскота до края на вегетацията на слънчогледа. Стратус ултра е вегетационен системен хербицид. Продуктът има висока селективност към слънчогледа и не предизвиква стрес върху него дори след приложение в двойни дози. Оптималният момент на внасяне на хербицида е 3-ти – 5-ти лист на едногодишните житни и 10-20 см височина на балура. Фазата на културата в момента на третирането е без значение. Пръскането със Стратус ултра привечер или при мрачно време подобрява хербицидното му действие. Резултатите от друг наш опит, с много силно заплевеляване от коренищен балур на слънчогледови площи, отглеждани по технологията Клиърфийлд, показват че е целесъобразо към Пулсар да се добави 100-150 мл/дка Стратус ултра, за да се осъществи пълен контрол и върху този плевел. Фузилад Форте – съдържа 150 г/л флуазифоп-П-бутил + прилепител и се препоръчва в доза 80 мл/дкa срещу едногодишните житни плевели и 100- 130 мл/дкa срещу многогодишните житни, в т.ч. и срещу балура от коренища. Фузилад Форте е хербицид с отлична селективност, който стопира растежа на плевелите веднага след абсорбирането му (до 1 час), след което дълбоко прониква в подземните коренища (ризоми) на многогодишните житни плевели. Ажил 100ЕК - съдържа 100 г/л пропаквизафоп + сърфактант. Ажил 100ЕК е вегетационен хербицид за борба с едногодишни и многогодишни житни плевели при слънчогледа. Срещу едногодишни житни плевели и срещу балура при слънчогледа се прилага в доза 80 мл/дка във фаза 3-5 лист на плевелите (10-20 см височи-

на на балура). През последните няколко години в България ежегодно нараства дела на слънчогледови хибриди по технологиите Клиърфийлд и SUN-Експрес. Клиърфийлд технологията се реализира с общите усилия на фирма БАСФ и на повече от десет семенарски компании, които са на българския пазар и произвеждат слънчогледови семена, устойчиви на имазамокс. Пулсар 40 съдържа 40 г/л имазамокс. Той е системен листен хербицид, с почвено последействие. Пулсар 40 е широкоспектърен хербицид, който се използва за борба с едногодишни житни и широколистни плевели, както и срещу балур от семена и коренища. Прилага се само при имитолерантни хибриди слънчоглед, в доза 120 мл/дка, във фаза 2-ри – 4-ти лист на културата. Партньорски на фирма BASF семенарски компании работят върху нова ”версия” на Клиърфийлд технология. Усилията са насочени към създаване на хибриди с още по- високи продуктивни възможности и за по-безпроблемно преодоляване на стреса преизвикан от хербицида в екстремни за културата условия. Първите експериментални резултати по тази усъвършенствувана технология са изключително обнадеждаващи. Експрес SUN технологията е технология с внедряване на устойчиви на трибенурон (SU) слънчогледови хибриди. Технологията има вече осемгодишна история. Посредством Express SUN-технологията, осъществявана чрез хербицидния препарат Експрес 50 СГ се контролират видове като паламида, татул, свиница, черно куче грозде и много други. Хербицидът Експрес 50 СГ е системен листен, съдържащ 500 г/кг трибенурон-метил и се прилага в доза 4 г/дкa. Новото поколение слънчогледови хибриди по тази технология - PR64LE19, PR64LE20, PR64LE25 и PR64LE11 са с много по-високо ниво на толерантност спрямо хербицида дори при екстремни, стресови условия, причинени от абиотични фактори. Те са хомозиготни хибриди, притежаващи устойчивост и към всички раси на маната по слънчогледа; устойчивост на синя китка от най-агресивните раси разпространени у нас; устойчивост към фомопсис и склеротиния. Те се отличават с висока добивност и с високо маслено съдържание. Слънчогледовите хибриди по тази технология са по-студоустойчиви и позволяват по-ранна сеитба, с което се повишават възможностите за по-дружно поникване и създаване на по-конкурентни посеви с по-висок потенциал за добиви. Тъй като Експрес 50 СГ е вегетационен хербицид, неговата ефикасност в много

ÔÎÓ˘ËÚÂ, ÌÂÁ‡‰Ó‚ÓÎËÚÂÎÌËÚÂ Ë ÌÂÒÚ‡·ËÎÌË ‰Ó·Ë‚Ë ÓÚ Â‰ËÌËˆ‡ ÔÎÓ˘ Ë ÒÓÚÓ‚‡Ú‡ ÒÚÛÍпродължение от стр 20 ÚÛ‡, ÍÓˇÚÓ ÓÚ ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË ÌÂ аерация на почвата, свързана с територии са се увеличили с повишаване на инфилтраÂ ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. œÂÁ ‡Áнарушение на водно-въздушния 20 %, докато населението едва ционната способност на поч„ÎÂÊ‰‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ‰Ó·Ë‚˙Ú Â и топлинния баланс в почвата, с 6 %. В България темпът на вата;Ú‚˙‰Â ÌËÒ˙Í Ë ‚‡Ë‡ ‚ ¯Ëпонижен достъп на кислород до нарастване на почвеното запеподдържане и възстановяÓÍË „‡ÌËˆË ÓÚ 424 Í„/‰Í‡ корените, което води до нама- чатване е по-слаб, но в същото ване на структурата на почвата; ÔÂÁ 1998 „. на ‰Ó запасите 732 Í„/‰Í‡ ляване на плътността им и дъл- време намалява и общата чисповишаване от ÔÂÁ органично 2001 „., Á‡ вещество; ‰‡ ‰ÓÒÚË„ÌÂ бочината на коренообитаемия леност на населението, т.е. за- почвено ÔÂÁ 2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰Óи почвен слой. Уплътняването на печатаната площ, отнесена към използване на машини почвата води до намаляване и един жител, нараства с по-ви- технологии за почвообработки ÚÂÁË ‚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡. на водопроницаемостта й и на соки темпове. Процесът е по- с минимален върху поч¬˙ÔÓÒ˙Ú натиск Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡ÌÂ Ì‡ потенциала на повърхностния силно изразен за крайбрежните вената повърхност; Ë ÔÓ‚Â˜Â. ¬ »ÒÔ‡ÌËˇ Â ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ- ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚ Â ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚÂ ÛÒÔÂотток, с което се повишава ин- райони и курортните селища, използване на растителниÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚÂ Á‡ ËÌÚ„Ëˇ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡,строителството – Ó- ıË Ì‡ Ò‚ÂÚÓ‚Ì‡Ú‡ тензитетът на водно-ерозионните където бележи те остатъци от полските сеитÒÓÚÓ‚Â Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ Âˇ - 2 900и Í„/‰Í‡, - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ - Ó‰ÛÍˆËˇ Ì‡ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË процеси рискътﬂÔÓÌËˇ от наводненай-висок ръст. бообороти за Ûбрикетиране, изÒ‡ Ó„‡ÌË˜ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚÂ Â2ния. 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡ÎËˇ - 1 940 Í„/‰Í‡. Заключение Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡ÌÂгаряне в специални пещи, като ¬Почвеното ¡˙Î„‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Â запечатване през ÌÂРазвитието на устойчиви зе- суровина за различни промишпоследните оценява „Ó‰ËÌË меделски системи, които да лени производства и др., вмесÌ‡ ÌË‚Ó (Ú‡·Î.години 2). œÂÁсеÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ като съществена, глобална за- ÒÔ‡‰удовлетворяват настоящите и то директното им изгаряне на ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â плаха за пълно унищожаване на бъдещите нужди на човечество- полето; Ì‡ ‰‡ÒÚË˜ÌÓ, Í‡ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡ почвите. Запечатани са почви, то, като съхраняват в дълготрапремахване на условията ‡Ì‡ÎËÁË‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ÒÂ трайно застроени заÌ‡·Î˛‰‡‚‡Ú селищ- ÒÎÂ‰ен аспект почвените функции, за вторично засоляване (напоÌËÚÂ Ô˙‚ËÚÂ ÚË „Ó‰ËÌË но ÚÂÌ‰ÂÌˆËË. изграждане,œÂÁпромишлено изисква познаване на ограни- яване с високоминерализирани ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÒÂ Á‡‰˙Ê‡ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ и инфраструктурно строителченията и потенциала за полз- подпочвени води, естествено Ì‡ Â‰ÌÓтърговски ÌË‚Ó, ÒÎÂ‰иÍÓÂÚÓ ËÏ‡ ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ëство, транспортни ване на почвените ресурси. или антропогенно предизвикано участъци, пътна железопътна Ограничаването на почвено-де- влошаване на условията за дре¯‡‚‡ÌÂ - 15 574 иÚ ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂмрежа и др. В периода 1990 процеси в земе- ниране на интензивно напоява‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡градационните ÔÓ-ËÁ‚Â‰ÂÌËÚÂ 2000 г. отнемането на земя делските земи е възможно чрез ните терени, неблагоприятна и ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚‡, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5 за такива нужди е около 1000 прилагане на добри земеделски несъобразена с хидромелиора964 ÔÂÁили 2007275 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Òпрактики, ˇ„Ó000 ха /ден км2 Ú/год включващи комплекс тивните и почвените условия ‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌËˇ ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó Ì‡Ï‡за територията на 27-те стра- от мерки с почвозащитно и от- структура на обработваемата Îˇ‚‡Ú ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ ÓÚ 18 490 ‰Í‡ ни членки на ЕС.- Процентът на (1998) токорегулиращо действие за ин- площи) ‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007),площи ‡ ÔÂÁ ÓÒÚ‡Ì‡ÎËÚÂ трайно застроените на- тегрирано опазване на почвите премахване на условията раства до 5,7 % (от 176 000 и водите, специфично за дадеза антропогенно вкисляване на „Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍË „‡2 .). За до повече от 186 000 км ни почвено-климатични и топопочвата (повърхностно ‚˙ÁÏÓÊпреовÌËˆË. — Ì‡È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ 2003 „. - 25 367 ÁÛÎÚ‡ÚË ÌÂ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú Ì‡ ÔÓÚÂÌˆË‡ÎÌËÚÂ България трайно застроените графски условия, с цел: лажняване, небалансирано ÔÓ‰Í‡. «‡ÔÓ˜Ì‡ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌË ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙Î„‡Ëˇ - ·Î‡„ÓÔËˇÚÌË ÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË Ë миплощи представляват около 5 осигуряване на защитна нерално торене) ˜‚ÂÌË ÛÒÎÓ‚Ëˇ, Ì‡ÎË˜ËÂ Ì‡ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓÒ%ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 (над „. ÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡ от общата територия покривкаË ÔÂÁ на почвената повърхпремахване на условията ‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. 2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚÂ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡ 560 000 ха), но има райони къ- ност от растителност или рас- за натоварвания на почвите с Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎÍ‡ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ 19 657тези ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-Ï‡ÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.), в периодите с тежки метали дето площи са значително тителни остатъци и металоиди (пре»ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ - ˛ÒÚÂÌ‰ËÎ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË Ò‡ 11последните 504 Ú ˇ„Ó‰Ë,20 ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌËˇ ÒÂ‰ÂÌ по-високи. През висока ерозионност на валежипарати за растителна защита, годиниÂ 585 за Европа вятъра; поливниÍÛÎÚÛËî води, утайки и други). ŒÚ‰ÂÎ ìﬂ„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË - ÓÒÚËÌ·Ó‰ ‰Ó·Ë‚ Í„/‰Í‡ ŒÚзастроените ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË те 11 и212 Ú ˇ„Ó‰Ë

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„Î‡‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ Â‰ËÌ Â‰, Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (Ï‡ÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡ÚËˇ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ ÌÂ ÔÂ‚Ë¯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 ÁÌ‡Í‡ Ì‡ ÒÚ‡ÌËˆ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎËˆË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ÔÂ‰ÔÓ˜ËÚ‡ÌÂ ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡ Â Ò‡ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰ËÌ‡); ÔÓÔÛÎˇÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÒÔÂˆËÙË˜ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚÂ Â‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎËˆËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ Ì‡ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎËˆ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎËˇÚ‡ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂ, Ì‡Û˜ÌËÚÂ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡ÌËˇ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ Ì‡ Ï‡ÚÂË‡Î‡. œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: Ì‡ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: Ã‡ËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙËˇ

29 áð. 2, 2010 ã.,

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

лозе и вино

Десертното гроздопроизводство в България – възможности за развитие Даниела Димитрова, ИЛВ – Плевен

Съществуващите предимства на десертното гроздопроизводство, като обективни дадености с нереализиран потенциал, предопределят до голяма степен позитивната нагласа на анкетираните специалисти по отношение на възможностите за бъдещото му развитие. Въпреки че стойностите на индивидуалните експертни оценки обхващат целия допустим от изследването интервал, модата се движи в границите от 4 до 6, с преобладаващи случаи на повтаряемост на стойност 6. Разположението на получените средни стойности на ранговете на значимост (4.2-5.3) е изцяло в горната част на рейтинговата скала, което доказва по безспорен начин наличието на предпоставки за повишаване конкурентоспособността на производството на десертно грозде в страната (фиг. 3). С най-голяма степен на значимост са оценени възможностите за ползване на средства от европейските фондове, предвидени по мерките от ПРСР – мярка 112 “Създаване на стопанства на млади фермери”, мярка 121 “Модернизиране на земеделските стопанства”, където се подкрепя конкретно създаването на лозови насаждения с десертни сортове, мярка 141 “Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” и мярка 214 “Агроекологични плащания”. Със средно претеглена оценка в размер на 4.9 на второ място експертите поставят възможностите за осъществяване на маркетингови проучвания с цел определяне на потребителските вкусове и нагласи и идентифицирането на стратегически експортни пазари, като стимули със силно въздействие върху предприемаческата активност в

сектора. Следващата група обхваща предпоставките с ранг на значимост между 4.6 и 4.8. Тук отново водещо място заемат възможностите за финансово подпомагане на десертното гроздопроизводство, този път под формата на подкрепа на доходите по линия на директните плащания на площ, предоставяни от фондовете на Общността. Със същата сила на положително въздействие е оценена схемата на Държавен фонд “Земеделие” за инвестиционно кредитиране на растениевъдството, в чийто обхват се включва и финансирането на проекти за създаване на десертни лозя при срок на погасяване на кредита до 114 месеца, в т.ч. гратисен период до 48 месеца, както и кредитиране на проекти за възстановяване на плододаващи десертни лозя със срок на погасяване до 60 месеца, вкл. гратисен период до 24 месеца. Като фактор с равностойна сила на въздействие на източниците за подпомагане на десертното лозарство, се откроява и повишената информираност и облекчаване достъпа на гроздопроизводителите до отпусканите финансови средства. Съществуващите резерви за изграждане на конкурентна сортова структура на десертното гроздопроизводство в страната от местни, новоселекционирани и интродуцирани десертни сортове грозде, със срок на узряване, покриващ периода от средата на месец юли до края на месец октомври, едновременно с възможностите за производство на лозов посадъчен материал от желаните сортове, получават средно претеглена оценка в размер на 4.6, при минимална стойност на оценките, съответно 3 и 2, максимална 6 и мода съответно 6 и 5.

Източник: анкетни данни Фиг. 3. В ъзможности за повишаване конкурентоспособността на десертното гроздопроизводство, ранг на значимост

Източник: анкетни данни Фиг. 4. Заплахи за развитие на десертното гроздопроизводство, ранг на значимост

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 3/ 2013

(продължава от бр. 1)

Експертите отдават еднакво значение на възможностите за подобряване условията на пазарна реализация, чрез понижаване тежестта на разходите по съхранение на продукцията, транспорт и организация на дистрибуционните канали, посредством създаване на Организации на производителите (4.5), повишаване доходността на заетите в сектора (4.5) и създаване на устойчив ръст в производителността (4.4). Вариацията в индивидуалните експертни оценки на заплахите за бъдещото развитие на десертното гроздопроизводство е значително по-голяма от установената спрямо стимулите оценъчна стойност на отделните елементи. Модата в групата се движи в границите от 2 до 6. Мнението на голяма част от водещите специалисти в сектора е повлияно от наличието на благоприятни възможности за неговото развитие, чиято реализация в практиката може да допринесе до преодоляване на негативите в средносрочна перспектива. Положителен е факта, че средно претеглените оценки на ограничителните за развитието на подотрасъла условия попадат в по-нисък диапазон (от 3.1 до 4.8) в сравнение със стойностите на съществуващите предпоставки (фиг. 4). Експертите отдават почти еднакво значение на заплахите, произтичащи от затрудненията на гроздопроизводителите, срещани по отношение на: организиране каналите за реализация на продукцията (4.8), продължителността на съхранение на качествените й параметри (4.6), опасността от задълбочаване на проблемите от технологичен характер и понижаване ефективността на производството (4.7). Модата при оценяване на ограниченията, в резултат от пазарните условия, и в двата случая е 6, а разсейването е в границите от 2 до 6, докато индивидуалните оценки на заплахите, произтичащи от проблемите в производството на десертно грозде са в целия интервал на ранговата скала, с най-честа повтаряемост на оценка 5. Ограниченото разнообразие в предлагания асортимент по отношение делът на безсеменните сортове в общото производство, сроковете на узряване на гроздето покриващи диапазона от месеците август и септември, когато и импорта

Източник: анкетни данни Фиг. 5. Средни оценки от SWOT анализ на производството на десертно грозде в страната

на трапезно грозде е най-голям, и липсата на актуална пазарна информация са с еднакъв ранг на значимост – 4.2. Следващата по сила на въздействие група от заплахи за сектора със средно претеглени оценки от 3.1 до 3.5 се основава на предполагаемото задълбочаване на проблемите, произтичащи от несъответствието между потребителски предпочитания и предлагане, трудностите при транспортиране на продукцията и недоверието на потребителите по отношение качеството и произхода на продукцията. Разпределението на средно претеглените оценки по отделни модули на SWOT анализа – силни страни, слаби страни, възможности и заплахи е илюстрирано на фигура 5. Получените резултати показват лек превес на слабостите (4.12) пред силните страни (3.96) на десертното гроздопроизводство в настоящия момент. Това се дължи главно на недостатъчната степен на практическа реализация на очертаните предимства. Те съществуват по-скоро като потенциал, обосноваващ перспективите за развитие на подотрасъла. Положителен е факта, че получената средна оценка на комплекса от фактори, характеризиращи възможностите за развитие на производството е по-висока (4.71) от тази на ограничителните условия (3.95). Наличието на обективни дадености и иновативен потенциал в областта на десертното лозарство, в съчетание с благоприятните за сектора външни факторни условия и провежданата европейска политика, допускаща определено равнище на национална подкрепа, обуславят по-значителната сила на влияние на възможностите пред заплахите за развитие на десертното гроздопроизводство. Изводи Получените резултати от извършения SWOT анализ на производството на десертно грозде дават основание да се направят следните изводи: 1. Слабостите показват по-силно проявление спрямо нереализираните потенциални предимства. 2. В същото време възможностите са по-високи от факторите с ограничително влияние, които предопределят благоприятни перспективи за развитието на сектора. 3. Проблемите, произтичащи от условията на производство и пазара на десертно грозде притежават близки по своята стойност рангове на значимост. 4. За преодоляване на съществуващите слабости е необходимо разработване и приложение на комплекс от мерки на национално равнище едновременно в производството и маркетинга на продукцията. Необходимо е провеждането на секторна държавна политика, насочена към реализиране на съществуващия потенциал и по-пълно усвояване на възможностите за развитие на десертното гроздопроизводство в страната.

За гроздето на интродуцирани френски клонове от сорт Мерло

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 3/ 2013

Гл. ас. З. Наков, гл.ас. д-р М. Иванов, гл. ас. Ил. Симеонов – ИЛВ Плевен

Мерло е един от най-широко разпространените и отглеждани в света сортове за производство на червени вина (Clarke, Rande 2001; Robinson, 2006). Във Франция от този сорт са създадени над 20 клона, по-голяма част от които са в направление качество на гроздето (Galet, 1990). В Италия са селекционирани над 15 клона, най-разпространените от които са Rauscedo 3, ISV-F-V 4 и ISVF-V 5 (Moretti 1994, 1998). Световната тенденция в момента определя червените вина да са меки, плодови, зрели, нямащи нужда от отлежаване в бутилката. Виното трябва да е с дълбок интензивен цвят, с кадифена структура (зрели, меки, заоблени танини), с интензивни вкус и аромати, по-ниски киселини и висок алкохол. Много страни в Европа, влючително и България все още имат консервативен подход, разчитащ в голяма степен на развитието на вината, на трансформацията на веществата от гроздето, на стареенето в бъчва и бутилка. Икономическите реалности обаче толерират бързата реализация, често в рамките на няколко месеца, без продължително стареене. Червеното българско вино има уникален тероар (съвкупност от почва, влага, климат, брой слънчеви дни, географско разположение на лозята и др.). Правилният избор на сорт би допълнил в пълна степен необходимият арсенал от фактори, оказващи първостепенно значение за получаването на висококачествена суровина за

винопроизводството (Катеров, 1984; Катеров, Дончев 1985). През периода 2008 – 2011 г., във фаза „начало на узряване на гроздето” е проследена интензивността на натрупването на захари в гроздето на изследваните френски клонове и контролата. От извършените наблюдения се установи, че при почвено-климатичните условия на района на гр. Плевен интродуцираните клонове се отличават с много добро захаронатрупване. В технологична зрялост на гроздето са отчетени показателите на добив, направен е механичен анализ на гроздето и физико-химичен анализ на гроздовата мъст, за установяване съдържанието на захари и титруеми киселини. Данните са представени в таблица 1. С най-добра продуктивност се характеризира контролата (Мерло 10/27) - 230,8 г средна маса на един грозд и 5,605 кг среден добив от лоза. Въпреки полученият висок добив успява да натрупа достатъчно количество захари – 21,36 %, като запазва добра титруема киселинност – 6,31 г/дм3. При почвено-климатичните условия на района на гр. Плевен, френските клонове се изявяват с добра продуктивност (по-ниска от на контролата), но с по-добро качество на гроздето. Мерло 346 се отличава с по-голяма средна маса на един грозд - 199,4 г и по-висок средният добив от лоза - 5,039 кг, а Мерло 184 е с по-малка средна маса на един грозд - 180,4 г и по-нисък среден добив от лоза - 4,791 кг.

Количеството на натрупаните захари при френските клонове е по-голямо, което е в резултат главно на получения по-нисък добив и в по-малка степен на захаронатрупващата им способност. С най-високо съдържание на захари е гроздето на Мерло 346 – 22,06 %, а на Мерло 184 – 21,80 %. Закономерно на захарите, титруемата киселинност на гроздето е значително по-ниска – 5,87 г/дм3 на Мерло 346 и 5,92 г/ дм3 на Мерло 184. През периода на изследването се констатира, че при интродуцираните френски клонове стойностите на добива и качеството на гроздето варират в по-широк диапазон в сравнение с тези на контролата. През 2008 г. средната маса на един грозд на контролата е 221,0 г, а реализираният среден добив от лоза – 4,860 кг. Същевременно гроздето е с добро захарно съдържание – 21,3 % и титруема киселин-

Табл. 1. П оказатели на добив и механичен анализ на гроздето от интродуцирани клонове на сорт Мерло през периода 2008–2011 г.

Клон

година

2008 2009 10/27 2011 средно 2008 2009 184 2011 средно 2008 2009 346 2011 средно

средна среден маса на добив грозд от лоза г 221.0 234.0 237.5 230.8 141.0 208.5 191,8 180.4 181.0 214.5 202,8 199.4

кг 4.860 5.304 6.650 5.605 3.530 5.282 5.562 4.791 3.980 4.648 6.490 5.039

ност - 6,40 г/дм3. През тази година на френските клонове гроздът е с наймалка средна маса - 181,0 г на Мерло 346 и 141,0 г на Мерло 184 и най-нисък среден добив от лоза - 3,980 кг от Мерло 346 и 3,530 кг от Мерло 184. Въпреки полученият нисък добив, двата клона не успяват да натрупат достатъчно количество захари – 20,60 % при Мерло 346 и 19,60 % при Мерло 184. Същевременно гроздето им е с много ниска титруема киселинност - 5,30 г/ дм3 на Мерло 346 и 5,82 г/дм3 на Мерло 184. От извършеното изследване през 2009 г. се установи значително повишаване стойностите на отделните показатели за добив и качество и особено при интродуцираните клонове. На контролата средната маса на един грозд е 234,0 г, а средният добив от лоза – 5,304 кг, при което съдържанието на захари почти се запазва спрямо предходната година – 21,4 %, при малко по-ниска титруема киселинност – 6,23 г/дм3. Средната маса на един грозд на френските клонове през тази година е най-голяма – 214,5 г на Мерло 346 и

строеж на грозд чепки

средна маса на 100 зърна зърна

% 130.0 160.0 160.0 150.0 130.0 145.0 190.0 155.0 130.0 150.0 183.3 154.4

% 5.42 4.70 4.44 4.85 6.38 4.56 4.63 5.19 4.97 4.66 4.27 4.63

г 94.58 95.30 95.56 95.15 93.62 95.44 95.37 94.81 95.03 95.34 95.73 95.36

структура на зърно кожици % 7.69 11.37 8.75 9.27 6.16 10.76 7.58 8.17 7.69 11.67 7.64 9.00

семена % 5.38 4.06 4.38 4.61 5.38 4.14 3.58 4.37 6.15 4.47 3.76 4.79

208,5 г на Мерло 184, което се отразява съответно и върху реализираният среден добив от лоза. При Мерло 346 той е по-нисък – 4,648 кг, което се дължи на по-ниската си родовитост на клона, а на Мерло 184 полученият среден добив от лоза е близък до този на контролата – 5,282 кг. И на двата клона гроздето е с много добра кондиция. Гроздето на Мерло 346 е с 23,0 % захари и 6,00 г/ дм3 титруеми киселини, а на Мерло 184 - 22,50 % захари и 6,08 г/дм3 титруеми киселини. По-високото захарно съдържание на гроздето се дължи на благоприятните климатични условия през фазата „начало на узряване на гроздето” – топла и продължителна есен, с малко валежи, а също така и на добрата им захаронатрупваща способност. При контролата и проучваните интродуцирани френски клонове, през 2011 г. е отчетен най-висок добив при много добра кондиция на гроздето. Средната маса на един грозд на контролата е 237,5 г, а полученият среден добив от лоза – 6,650 кг. Количеството на натрупаните захари е достатъчно

мезокарп % 86.93 84.57 86.87 86.12 88.47 85.10 88.84 87.46 86.16 83.86 88.60 86.21

теоретичен ран- захари деман

титруеми киселини

% 82.22 80.59 83.01 81.94 82.83 81.22 84.73 82.93 81.88 79.95 84.82 82.22

г/дм3 5.53 6.23 6.30 6.02 5.82 6.08 5.85 5.92 5.30 6.00 6.30 5.87

% 21.3 20.4 22.4 21.37 22.5 23.2 18.6 23.0 22.9 21.5

– 22,4 %, като същевременно запазва по-висока титруема киселинност – 6,30 г/дм3. На френските клонове средната маса на един грозд е 202,8 г на Мерло 346 и 191,8 г на Мерло 184, а средният добив от лоза е почти еднакъв – 5,490 кг на Мерло 346 и 5,562 кг на Мерло 184. Независимо от реализирания висок добив и двата клона натрупват достатъчно количество захари – 22,6 % (Мерло 346) и 23,3 % (Мерло 184). От анализа на гроздовата мъст се установи, че титруемата киселинност на Мерло 346 е значително по-висока (еднаква с на контролата) – 6,30 г/дм3, докато на Мерло 184 тя е много по-ниска – 5,85 г/дм3. На младите червени вина от изследваните клонове и контролата (Мерло 10/27) е направен физико-химичен анализ, резултатите от които са представени в таблица 2. Ферментацията на всички вина е протекла до край, с пълно разграждане на захарите. Това се потвърждава от остатъчните количества в тях, които са под 2,00 г/дм3. Алкохолното им съдържание е добро, което е в резул-

Табл. 2. Физико-химичен анализ на вина от интродуцирани клонове на сорт Мерло, реколти 2008–2011 г.

Клон

реколта

алкохол захари

об. % 2008 13,99 2009 11,50 10/27 2011 12,50 Средно 12,66 2008 13,36 2009 12,60 184 2011 13,00 Средно 12,98 2008 13,04 2009 12,88 346 2011 12,60 Средно 12,84

г/дм3 1,74 0,32 2,50 1,52 2,08 0,61 1,91 1,53 2,05 1,95 1,98 1,99

титруеми киселини г/дм3 6,00 6,23 6,35 6,19 5,80 6,00 5,35 5,71 5,80 6,00 6,30 6,03

тат на естествените захари на гроздето. С по-висок алкохол се отличават вината на френските клонове – 12,98 об. % на Мерло 184 и 12,84 об. % на Мерло 346, а на контролата той е 12,66 об. %. С най-висока титруема киселинност се характеризира виното на контролата – 6,19 г/ дм3, което се дължи на по-високото им съдържание в гроздето. От проучваните френски клонове с по-висока титруема киселинност се отличава виното на Мерло 346 – 6,05 г/дм3. На другия клон те са значително по-ниски – 5,71 г/дм3. Количествата на винената и

летливи винена ябълчна О. е. киселини киселина киселина

антоI циани

г/дм3 0,72 0,53 0,72 0,66 0,60 0,59 0,54 0,56 0,60 0,59 0,72 0,64

г/дм3 365 267 260 297 256 358 343 319 239 352 277 289

г/дм3 1,05 2,06 1,56 1,55 2,14 1,05 1,12 1,44 1,43 1,39 1,42 1,41

г/дм3 4,36 3,78 4,72 4,28 3,92 3,95 4,27 4,04 4,15 4,12 4,82 4,36

г/дм3 26,4 24,2 26,2 25,6 26,6 26,2 27,6 26,8 26,5 27,4 27,9 27,3

ябълчната киселини във вината на френските клонове и контролата са почти еднакви. Посъществена разлика между тях се констатира по отношение на общ и беззахарен екстракт, общи фенолни вещества и антоциани, съдържанието на които е по-високо във вината на интродуцираните клонове. Химичният състав на вината обуславя техния различен органолептичен профил. С найдобри дегустационни качества, респективно с най-висока средна оценка за проучвания период са вината на френските клонове - 75,82 бала на Мерло 346 и 75,42 бала на Мерло 184. На контролата тя е значително по-ниска - 74,64 бала. От френските клонове и контролата се получават изключително добре балансирани вина, които се характеризират с рубинено-червен цвят, много добре изразен специфичен за сорта плодов аромат, свежест – недостатъчна при Мерло 184, плътност, пивкост, с меко тяло, с приятна хармоничност, с гладък финал и дълъг послевкус. Изводи От извършените през периода 2008 – 2011 г. сравнителни изследвания върху продуктивността и качеството на

10,14 7,76 4,10 7,33 9,30 8,95 5,98 8,07 9,81 7,46 5,37 7,55

рН

0,740 0,574 0,575 0,630 0,769 0,564 0,625 0,652 0,790 0,650 0,584 0,675

3,39 3,52 3,20 3,37 3,20 3,36 3,30 3,29 3,29 3,52 3,27 3,36

дегустаОФВ ционна оценка г/дм3 1,84 70,33 2,67 80,60 2,40 73,00 2,30 74,64 1,31 70,50 2,81 79,90 3,40 75,86 2.50 75,42 1,48 70,11 3,14 80,50 2,76 76,86 2.46 75,82

гроздето на интродуцираните френски клонове, могат да се направят следните изводи: 1. Контролата се характеризира с най-висока продуктивност, а гроздето е с добра кондиция, подходяща за производството на качествени червени сухи вина. 2. От изследваните френски клонове, най-добре се адаптира към почвено-климатичните условия на района на гр. Плевен Мерло 346, който се отличава: ♦ - с по-голяма средна маса на един грозд; ♦ - с по-висок среден добив от лоза; ♦ - с най-интензивно захаронатрупване; ♦ - кондицията на гроздовата мъст е подходяща за получаването на качествени червени сухи вина. 3. Гроздето на интродуцираните френски клонове, отглеждани при почвено-климатичните условия на района на гр. Плевен е подходящо за производство на качествени червени вина, характеризиращи се с рубинено-червен цвят, с много добре изразен специфичен за сорта плодов аромат, свежест, плътност, с меки танини, с приятна хармоничност и дълъг послевкус.

Характеристика на винения сорт Сира-99 М. Апостолова, ЛТУ – София Ц. Миевска, АУ - Пловдив

ПЛЮС

брой 3/ 2013

набръчкана, покрита със слабо паяжиновиден мъх. Горните врязове са средно дълбоки, затворени с елиптичен отвор. Долните врязове са отворени, лировидни с широко устие. Опашният вряз е отворен, сводест или лировиден. Гроздът е средноголям, ( 15,9 /8,8 см), коничен, полусбит, малко по-голям от стандарта. Зърното е средноголямо (13,50/11,9 мм), почти сферично. Кожицата е дебела, жилава, синьочерно оцветена, покрита отгоре с обилен восъчен налеп. Устойчив на гъбни и на повечето заболявания характерни за лозите. II. Агробиологична характеристика Сортът се отличава с добра родовитост. Средният брой гроздове на 1 летораст е 1,33, а на 1 плоден летораст е 1,71. Процентът на развитите очи и плодни леторасти е висок, съответно 78,07 % и 77,33 %. Средната маса на един грозд е 148 г. Масата на 100 зърна е 152 г. III. Технологична характеристика Технологичната зрялост на гроздето настъпва през средата на м. септември при натрупване на 23,14 % захари и 6,80 г/дм3. Вината съдържат 13,3 % об. алкохол, с 1,14 % г/ дм3 остатъчна захар. Общият екстракт е 30,28 г/дм3, а беззахарния - 29,3 г/дм3. Дегустационната оценка на виното е висока. Вината на клон Сира-99 се отличават с много добър интензитет на цвета. Аромата на виното е много мощен, плътен и траен. Младите вина имат характерни тонове на виолетки, екзотични цветя, пушек, розмарин, мащерка, малина, боровинка и касис. В него доминират цветни нюанси (виолетки), както и горски плодове. Вкусът е плътен, добре балансиран и хармоничен. Вината се отличават с висок беззахарен екстракт. Те имат много фин и приятен послевкус. Вината имат голям потенциал за стареене. С остаряването си те придобиват нови ароматни нотки на шоколад, тютюн и кожа. IV. Родовитост и добивност на сорт Сира-99 В табл.1 представяме резултати, характеризиращи действителната родовитост на сорта, отглеждан при ус-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Сира е древен сорт, считан за един от най-аристократичните в света. Сортът е известен и с имената: Серван черен, Ермитаж, Шира (Schiras), Сирак (Sirac). За произхода му има различни теории. Някои смятат, че през средновековието сортът е донесен във Франция от Иранският град Шираз, а други, че е местен сорт от долината на река Рона. Сортът спада към западно-европейската екологогеографска група. Сира 99 е клон на този сорт, създаден през 1971 година в района на Дром, Франция от националната служба за подобряване на лозарството. Съгласно ДНК анализи е получен чрез кръстосване на сортовете Бланшет и Дюреза. През последните години този сорт се внедрява в почти всички страни с благоприятни условия за развитие на лозарството. Освен във Франция (69 891 ха), е разпространен и в Швейцария (180 ха), Италия (2000 ха), Австралия (43 418 ха), Калифорния (САЩ) (7306 ха), ЮАР (9856 ха), Аржентина (11 670 ха), Мексико (1700 ха) и Чили (3370 ха). В световен мащаб Сира заема седмо място по засадени площи - 142 600 хектара. Във Франция, в долината на река Рона от Сира правят известните тъмни вина „Hermitage” и „Cote Rotie”, като в тях се добавят за аромат и малки количества Вионие. В България района на Любимец със своето дълго лято и подходящи почви се оказва много гостоприемен за този сорт и през 2001 г. там се засаждат малки площи. През 2004 г. „Вила Любимец“ прави първата българска Сира, което определя и перспективата за неговото отглеждане и в други райони на страната. В статията представяме резултатите от изследване агробиологичната реакция на сорта Сира-99, отглеждан в условията на Пловдивският лозарски район. I. Ботаническо описание Ранен до средно зреещ сорт; в България гроздето узрява около средата на август. Лозите имат среден растеж и предпочитат по-бедни, каменисти почви с добър дренаж Лист- добре развит, средно голям, петлапест, слабо мъхнат от долната страна. Отгоре петурата е мрежесто

брой лето расти

от ъглови очи лакомци

% разв. очи

неразв. очи, %

плодни леторасти/бр./

% плод. летор.

безпл. леторасти, %

1 2 3 4 5 средно

брой чепове

Повторения

Табл. 1. Действителна родовитост на лоза

6 6 6 6 6 6

12 12 8 9 11 10,4

6 10 2 4 1 4,6

100 100 67 75 92 87

0 0 33 25 8 13,2

10 10 7 8 9 8,8

83,3 83,3 87,5 88,9 81,8 84,9

16,7 16,7 12,5 11,1 18,2 15,1

1 2 0,6

Повторения

среден брой гроздове на 1 лоза

средно тегло на 1 грозд, г

среден добив от 1 лоза в кг

среден добив от 1 дка, кг

Табл. 2. Добиви от сорт Сира-99

1 2 3 4 5 Средно

13 13 10 11 12 11,8

176 168 192 180 163 175,8

2,28 2,18 1,92 1,98 1,95 2,06

950,76 909,06 800,64 825,66 813,15 859,85

ширина чепки %

зърна %

недоразв. зърна, , % стафидирали зърна, , %

гнили зърна %

1 2 3 4 5 средно

дължина

Повторения

Табл. 3. Механичен анализ на грозда при сорт Сира-99 размер на грозда, см

16,5 14,5 14,5 16,5 19,2 16,2

11,5 8,0 9,5 8,5 11,0 9,7

97,46 97,38 97,52 97,70 97,48 97,51

1,0 1,2 1,5 1,1 1,3 1,22

7,08 8,09 9,03 7,15 6,50 7,57

2,54 2,62 2,48 2,30 2,52 2,49

2,52 1,93 2,07 2,83 2,44 2,36

ловията на Тракийското поле: Данните показват, че процентът на развитите очи е 87 %, а процентът на плодните леторасти варира от 81,8 – 89,9 % . Аналогично на тези показатели е и установената действителна родовитост на лозите. При нашите изследвания консатирахме, че Сира-99, е родовит сорт, коефициент на родовитост на един плоден летораст - 1,34. V. Добиви от сорт Сира-99 Резултатите показват, че средното тегло на един грозд е 175,8 г. Средно на една лоза се наброяват 11.8 грозда, при среден добив от лоза-2,06 кг (табл.2). Този добив е по-нисък в сравнение със сортове като Шардоне, Мерло, Ризлинг, Каберне совиньон. Те също имат малки до средни гроздове, но дават значително по-високи добиви- между 4 и 6 кг на една лоза. В нашето изследване сорт Сира се отглежда на къса чепова резитба при която се получава среден добив от един декар 859,85 кг. Това е един добър добив за

червен качествен винен сорт, при по-голям брой лози в един декар. VI. Механичен анализ на гроздето Размерът на гроздовете е биологична сортова особеност. Върху една лоза в зависимост от местоположението- чепове, плодни пръчки, лакомци, място на леторастите по плодната пръчка, размерите на гроздовете варират значително ( табл. 3). Гроздовете са средноголеми, рехави с 2 крила в горната си част със среднодълги дръжки. Чепката е нежна, процента й е средно 2,49 %, а процента на зърната е 97,51 %. Сортът се отличава със средноголеми по размер зърна (14,9/12,5 ) и средна маса на 1 зърно -1,72 г. Високият процент на зърната предполага добър теоритичен рандеман. Процентът на недоразвитите зърна е 1,22%. При направения механичен анализ установихме 7,57 % загнили зърна, от което следва, че сорта е средно чувствителен на гниене, но по устойчивост отстъпва на Каберне, Мерло, Мавруд и др. При горещо и сухо лято зреенето на гроздето се изтегля по-рано. Някой от зърната леко завяхват, но не могат да се отнесат към стафидиралите. При продължително засушаване по време на растежа гроздовете и зърната остават с по-малки размери. VII. Съдържание на захари и киселини. Виненото грозде се прибира в технологична зрялост. За производство на качествени червени вина е необходимо захарите да бъдат между 22-24 %, а киселините – 6 до 7 г/л мъст. При направения химичен анализ установихме 25,22 % захарно съдържание и 4,71 % киселини, което окачествява сорта като много подходящ за получаване на висококачествено червено вино. Изводи: 1. Сорт Сира клон 99 на чепова резитба има висок % на развити очи, добра родовитост на 1 летораст и на 1 плоден летораст. Лакомците и леторастите от ъгловите очи са безплодни, поради което родовитостта на една лоза е значително по-ниска ( 0,76 ). Тези леторасти следва да се филизят навреме. 2. Гроздовете са конични с крила ( 16.2/ 9.7), с рехава структура и средно тегло 175,8 г, добивът е добър, 2,06 кг на една лоза и 859,85 кг на 1 дка. Чепките са нежни, процентът на чепките е сравнително малък, а процентът на зърната – висок (97,51). 3. Зърното е овално по форма 14,9/12,5. Кожицата е сравнително дебела (13,99%), семената са едри (5,78 %). Mезокарпът е със слабо месеста консистенция (80,22). Оплождането е много добро, милерандирали зърна почти липсват. Не се наблюдава изресяване и милерандаж. Проявява се склонност към завяхване на зърната. Сортът е средно устойчив на гниене. 4. Сорт Сира-99 узрява към средата на месец септември. Склонен е към натрупване на висок процент захари - над 25 % към 25 септември, при което киселините се понижават значително-под 5 г/дм3. За получаване на качествени червени трапезни вина беритбата трябва да се извърши навреме при 23-24 % захари и киселини 6-7 г/дм3 .

Николай Христов, Симеон Крумов Институт по земеделие, Кюстендил

ПЛЮС

брой 3/ 2013

При случилите се късни пролетни мразове на 12 и 16 април 2011 г. с абсолютно минимални температури на въздуха от -4оС и -2оС е установена разлика в процента на измръзване на цветните органи при кандидат сорт Дима във фаза бутонизация – 21,7%, а при стандарта Ван - 44,1% повредени цветни зачатъци. Проследена е студоустойчивоста на кандидат сорта при полски условия през 2012 година (30.01, 31.01 и 01.02), когато абсолютно минималните температури се понижиха до -21,5оС. Резултатите показват, че процента на повредените цветни органи при кандидат сорт Дима е 77,7%, а при стандарта – 48,2%. Изследвана е устойчивоста на засушаване (визуално и чрез барокамера). Резултатите показват, че кандидат сорт Дима и стандарта Ван проявяват среден воден стрес, съответно 27,5 и 26,0 бара по скалата на Noar (1998) Плодовете на кандидат сорта, са едри 6,8 г (21,4 х 22,9 х 18,9 мм), при условията на силното засушаване и ниска атмосферна влажност през 20112012 г. Узряват в края на второто десетдневие на юни, с около 3

дни след тези на Ван. По форма, едрина, оцветяване на кожицата и особености на плодовото месо и сока приличат на майчиния сорт Ван. Дръжката е къса (32,0 мм). Костилката е дребна – 0,26 г (10,7 х 9,0 х 6,67 мм) Вкусовите качества са много добри. Съдържат 18,2% сухо вещество, 0,47% общи киселини и 9,17% захари. Родовитостта е добра. При условията 2010 -2012 г. са получени средно по 19,2 кг от дърво или 634,7 кг/дка при 20,8 кг от дърво и 687,0 кг/дка от стандарта. АЛЕКСТОН / Елит 32/23 / Дърво. Растежната сила на кандидат сорта е слаба до умерена, по - слаба от тази на Ван. В края на тринадесетата вегетация обема на короната на Алекстон е 5,13 м3, при 7,4 м3 за Ван, а диаметъра на ствола съответно 10,5 cм и 13,5 cм. Цъфтежът е средноран. Средната дата на начало на пълен цъфтеж за периода е 15 април, а при стандарта 13 април. Кандидат сортът Алекстон е самофертилен (Христов Н., 2005), което му дава предимство спрямо стандарта и други самостерилни сортове. При случилите се късни пролетни мразове на 12 и 16 април 2011 г с абсолютно минимални температури на въздуха от -4оС и -2оС е установена разлика в процента на измръзване на цветните органи при кандидат сорт Алекстон във фаза пълен цъфтеж – 68,8%, а при стандарта Ван - 44,1%. Проследена е студоустойчивостта на кандидат сорта при полски условия през 2012 година (30.01, 31.01 и 01.02), когато абсолютно минималните температури се понижиха до

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Селекционната дейност при черешата в Институт по земеделие Кюстендил е започнала през 1953 г. и до момента са създадени и утвърдени 8 черешови сорта. В настоящата публикация представяме кратко описание на 3 нови черешови кандидат сортове - Дима (Елит 32/20) , Алекстон (Елит 32/23) и Васиника (Eлит 6400), които са обект на наблюдение от ИАСАС - София. Кандидат сортовете Дима и Алекстон притежават качеството самофертилност, което е високо ценено при новите черешови сортове. У нас досега няма създадени такива. Кратка помологична характеристика на кандидат сортовете Получени са от кръстосване на сортовете Ван х Стела през 1988 г. След първоначалния отбор в селекционна градина семеначетата са размножени върху семенна махалебкова подложка ИК- М9. Дърветата са засадени за вторично изпитване в сравнителен сортов опит, заедно със стандарта Ван, през 2002 г. Представени са данни за периода 2010-2012 г. ДИМА /Елит 32/20/ Дърво. Растежната сила на кандидат сорта е умерена, близка до тази на Ван. В края на тринадесетата вегетация обема на короната на Дима е 8,96 м3, при 7,4 м3 за Ван, а диаметъра на ствола съответно 13,6 cм и 13,5 cм. Цъфтежът е късен. Средната дата на начало на пълен цъфтеж за периода е 19 април, а при стандарта 13 април. Кандидат сортът Дима е самофертилен (Christov N., 2001), което му дава предимство спрямо стандарта и други самостерилни сортове.

овощарство

Нови черешови кандидат сортове

-21,5оС. Резултатите показват, че процента на повредените цветни органи при кандидат сорт Алекстон е знчително по-малък 28,6% от този при стандарта – 48,2%. Изследвана е устойчивостта на засушаване (визуално и чрез барокамера). Резултатите показват, че кандидат сорт Алекстон и стандарта Ван проявяват среден воден стрес, съответно 26,2 и 26,0 бара по скалата на Noar (1998). Плодовете на кандидат сорта, са едри 6,9 г (21,5 х 22,7 х 18,6 мм), при условията на силното засушаване и ниска атмосферна влажност през 2011-2012 г. Узряват в края на второто десетдневие на юни – 21.06, почти едновременно с тези на Ван. Те са широкосърцевидни, подобно на бащиния сорт Стела, с черночервено оцветена плодова кожица. Плодовото месо е плътно, червено оцветено, сладкокисело с много добри вкусови качества. Съдържат 21,0% сухо вещество, 0,61% общи киселини и 10,24% захари. Дръжката е средно дълга, 41,0 мм. Отделя се лесно от плода без разкъсване на кожицата и отделяне на сок. Костилката е дребна – 0,20 г (10,4 х 8.9, х 6,8 мм). Родовитостта е добра. При условията 2010-2012 г. са полу-

чени средно по 20,0 кг от дърво или 658,9 кг/дкa при 20,8 кг от дърво и 687,0 кг/дкa от стандарта. ВАСИНИКА /Eлит 6400/ Дърво. Растежната сила на кандидат сорта е средносилна, по - голяма от тази на Ван. В края на тринадесетата вегетация обема на короната на Васиника е 9,08 м3, при 7,4 м3, за Ван, а диаметъра на ствола съответно 14,5 cм и 13,5 cм. Цъфтежът е ран. Средната дата на начало на пълен цъфтеж за периода е 10 април, а при стандарта 13 април. Подходящ опрашител е Стела. При случилите се късни пролетни мразове на 12 и 16 април 2011 г с абсолютно минимални температури на въздуха от -4оС и -2оС е установена разлика в процента на измръзване на цветните органи при кандидат сорт Васиника във фаза пълен цъфтеж – 69,0%, а при стандарта Ван - 44,1%. Проследена е студоустойчивоста на кандидат сорта при полски условия през 2012 година (30.01, 31.01 и 01.02), когато абсолютно минималните температури се понижиха до -21,5оС. Резултатите показват, че процента на повредените цветни органи при кандидат сорт Васиника и стандарта е относително еднакъв, съответно 50,2% и 48,2%. Изследвана е устойчивоста на засушаване (визуално и чрез барокамера). Резултатите показват, че кандидат сорт Васиника и стандарта Ван проявяват среден воден стрес, съответно 29,0 и 26,0 бара по скалата на Noar (1998). Плодовете на кандидат сорта, са над едри 7,8 г (22,3 х 23,6 х 19,6 мм), при условията на силното засушаване и ниска атмосферна влажност през 2011-2012 г. Узряват около средата на юни – 14.06, с около 5-6 дни преди тези на Ван с което успешно запълват времето между ранозреещите (Бигаро Бюрла) и среднозреещите (Ван) сортове. Те са широкосърцевид-

ни до закръглени, с черночервено оцветена плодова кожица. Плодовото месо е плътно, червено оцветено, сладко-кисело с много добри вкусови качества. Съдържат 18,9% сухо вещество, 0,64% общи киселини и 9,66% захари. Дръжката е къса, 27,8 мм. Отделя се лесно от плода без разкъсване на кожицата и отделяне на сок. Костилката е дребна – 0,23 г (10,1 х 8.5, х 6,9 мм). Родовитостта е добра. При условията 2010 -2012 г. са получени средно по 20,2 кг от дърво или 667,7 кг/дкa при 20,8 кг от дърво и 687,0 кг/дкa от стандарта. ИЗВОДИ • Кандидат сортовете Дима и Алекстон са едроплодни, родовити и по вкусови качества на плодовете не отстъпват на тези на Ван. Наличието на самофертилност им дава сериозно предимство пред стандарта. • Срокът на зреене на плодовете на Васиника успешно запълват времето между ранозреещите (Бигаро Бюрла) и среднозреещите (Ван) сортове, което позволява успешно да не се прекасва беритбеният период. Освен това, той се отличава с висока едроплодност, добра родовитост и много добри вкусови качества.

Проф.

д-р Михо Янков Михов,ИПАЗР

ПЛЮС

брой 3/ 2013

Трите категории са равнопоставени, т.е. няма изисквания придобиването на която и да е от тях да е свързано с друга или да дава право на работа с машини обект на правоспособност на друга категория. съществуващите до този момент три класа тракторист-машинист се заменят с въведените четири нови категории правоспособност, както следва: тракторист-машинист III клас на категория Твк; тракторист-машинист II клас на категории Твк-З и Твк-Г; тракторист-машинист I клас на категория Твк-З, Твк-Г и Твк-М. за управление на самоходна земеделска и горска техника при придвижване по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно действащото у нас законодателство (Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника - ЗРКЗГТ, Закона за горите и Закона за движение по пътищата- ЗДП) се изисква притежаването на правоспособност за определения вид техника и вид правоспособност, получена по реда предвиден със ЗДП. За работа с определени видове преносима и стационарна техника, използвани в земеделието и горите, също се изисква правоспособност. Това са: моторни триони, гатер-банцизи, електро и мотокари и подемно-транспортни уредби, монтирани на трактори или самоходна земеделска и горска техника. ограничения за броя на видовете правоспособност, които могат да се придобият, не са предвидени. Лицата, получили определен вид правоспособност, обаче не ползват облекчения при получаването и на друг. Право да се обучава за придобиване на правоспособност има всеки български гражданин, отговарящ на следните условия:  за категория Твк – навършени 18 години, завършено основно образование и без медицински противопоказания за работа и управление на верижни и колесни трактори, които се удостоверяват с медицинско свидетелство за водач на МПС;  за категория Твк-З – навършени 20 години, завършено основно образование, придобита категория Твк и без медицински противопоказания за работа и управление на верижни и колесни трактори, които се удостоверяват с медицинско свидетелство за водач на МПС;

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Приетият през 1998 г. (ДВ бр.79) Закон за регистрация и контрол на земеделската и горска техника (чл.13, ал.2) изисква подготовката на нормативен документ регламентиращ реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника. До 2000 г. такъв нормативен документ не съществува, т.е. липсват единни изисквания за обучение, провеждане на изпити, образци на документи за правоспособност и контрол на лицата работещи със земеделска техника. С разработването и приемането на Наредба №5 (ДВ бр.18 от 7 март 2000 г.) тази законова празнота е попълнена, определени са новите категории на правоспособност за работа със земеделска и горска техника, обучението за придобиването на правоспособност, условията, на които трябва да отговарят кандидатите, редът за издаване и видът на издаваните документи за правоспособност, както и приравняването на старите видове правоспособност с новите категории. Новите категории са разделени на две групи: за работа с трактори и за работа със специализирана и специална самоходна земеделска, горска и мелиоративна техника. за работа с трактори са обособени две категории правоспособност: - категория Ткт, даваща право за извършване на транспортна дейност с колесни трактори. Тя се придобива според изискванията на Закона за движение по пътищата и дава право да се извършва транспорт на товари с колесни трактори. - категория Твк, даваща право на самостоятелна работа с колесни и верижни трактори и агрегатираните към тях работни машини. за работа със специализирана и специална самоходна земеделска, горска и мелиоративна техника е необходимо придобиване на категория от втората група: -категория Твк-3, даваща право на самостоятелна работа със специализирана и специална самоходна земеделска техника; -категория Твк-Г, даваща право на самостоятелна работа със специализирана и специална самоходна горска техника.; -категория Твк-М, даваща право на самостоятелна работа със специализирана и специална самоходна мелиоративна техника.

МАШИНИ

За правоспособността за работа със земеделска и горска техника

 за категория Твк-М – навършени 20 години, завършено основно образование, придобита категория Твк и без медицински противопоказания за работа и управление на верижни и колесни трактори, които се удостоверяват с медицинско свидетелство за водач на МПС;  за категория Твк-Г – навършени 20 години, завършено основно образование, придобита категория Твк и без медицински противопоказания за работа и управление на верижни и колесни трактори, които се удостоверяват с медицинско свидетелство за водач на МПС;  за работа със стационарна и преносима земеделска и горска техника – навършени 18 години, завършено основно образование и без медицински противопоказания, които се удостоверяват с медицинско свидетелство за постъпване на работа. Обучението за придобиване на правоспособност за работа с трактори, земеделска и горска техника се извършва в получилите разрешение от министъра на земеделието и горите професионални гимназии, университети, школи, фирми и др. Продължителността на курсовете за различните видове и категории правоспособности е различна. В утвърдените от министерството на земеделието и горите учебни програми са фиксирани задължителният минимум от часове. Преминаването му е необходимо за допускане до изпит и се удостоверява с книжката за обучение. Тя се попълва от преподавателите по теория и практика и се подписва и от всеки обучаем. Изпитите за придобиване на правоспособност имат за цел проверка на знанията и уменията на кандидатите самостоятелно да работят със земеделска и горска техника, в съответствие с квалификационната им характеристика. Разделят се на две части: теоретична и практическа. Теоритичната част на изпита се състои в решаване на тест от 60 въпроса за различните видове правоспособности за работа със стационарна и преносима техника и 100 въпроса за категории Твк, Твк-З, Твк-Г и Твк-М. Продължителността и е съответно 45 и 60 минути. Практическата част на изпита за придобиване на правоспособност се разделя на две отделни части - подготовка на техниката за работа (агрегатиране, регулировки, обслужване и отстраняване на неизправности) и работа с техниката. Общата продължителност на тази част от изпита не трябва да превишава 90 минути. Прилагането на наредбата показа, че е необходимо допълването є в частта за изискуемата учебна документация, обхванатите групи техника за изискващи правоспособност и реда за провеждане на изпити. С Наредба №8 от 10 февруари 2004 г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника,

(обн. ДВ. бр.20 от 12 март 2004 г.) тези допълнения бяха направени и системата за обучение, провеждане на изпити, издаване на документи за правоспособност и контрол на лицата, работещи със земеделска и горска техника достигна необходимата за нормална работа степен на нормативна и функционална осигуреност. Отчитайки желанията на учебни форми, извършващи обучение, за „облекчаване” на процедурните правила и ограничаване на изискванията към кандидатите за обучение Наредба №8 бе променена в тези раздели и приета Наредба №12 от 22 април 2009 г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника. С приемането є отпаднаха някои от основополагащите изисвания, като: - изискване за образование на кандидатстващите за придобиване на правоспособност; - разделянето на категориите правоспособност на групи в зависимост от вида, мощността и сложността на техниката и технологичните процеси; - броят на необходимите за подготовка на кандидатите часове по теория и практика; - ограничени бяха и видовете техника, за които се изисква правоспособност, без нормативно предвидени възможности за добавяне; - занижени бяха изискванията и контрола на процеса на обучение и на лицата придобили правоспособност. Обновяването на машинно-тракторния парк в селското и горско стопанство в страната с нова високотехнологична техника изисква и съответстваща промяна на системата за подготовка за работещите с нея. Тя трябва да се извърши в няколко посоки: – в системата за обучение и придобиване на правоспособност да се включат всички значими групи техника, с които се извършват специфични или опасни за здравето и околната среда работи. Към тези машини може да отнесем напр. телескопичните товарачи, машините за обеззаразяване и т.н.; – да се повишат образователните изисквания към желаещите да придобият определен вид правоспособност, в съответствие с отговорността на извършваните операции и сложността на използваната техника; – правоспособността за големи групи машини, каквито са например тракторите, да бъде разделена на две – до 150 к.с. и над 150 к.с.; – да се разработи система за ефективен контрол на обучението и повишаване на квалификацията на придобилите правоспособност; – да се подготвя учебна литература и тестове за провеждане на изпити, които да се актуализират периодично.

Доц. д-р М. Анастасова-Чопева доц. д-р Д.Николов пен. Фактически той се свързва с това, стопанството да не може да достигне прага на простото възпроизводство. И други учени споделят разбирането, като праг на простото възпроизводство на земеделското стопанство да се приеме сумата на общите разходи, които стопанството е направило през изследваната година. (Houlzmaun, Jogersen; Кънева, К. и др.) - Вторият вид икономически риск за земеделското стопанство е наречен риск от втора степен. Той съответства на вероятността за настъпването на следното събитие: липса на възможност за формиране на фонд натрупване с определен обем средства след като вече е достигнат прага на простото възпроизводство. Тук става въпрос за това, дали на основата на полученият нетен доход от производството в земеделското стопанство то е в състояние да си осигури не само просто възпроизводство, но и да се заделят средства за натрупване във фонд условно наречен „фонд натрупване”. Този фонд би могъл по преценка на стопанина

да се използва за различни цели като например, да се инвестира в нови по-високоефективни машини, техника, нови сортове растителни култури и породи животни и др.иновации, или пък изцяло да ги използва за разширяване на производството си до по-голям обем. Фактически пообщо казано, икономическият риск от втора степен може да се формулира като такъв, при който стопанството не е в състояние да генерира средства за „фонд натрупване”. Както става ясно, този икономически риск се разглежда само при такива стопанства, които не са претърпели икономически риск от първа степен, защото те задължително трябва да са реализирали вече положителен нетен доход. При разглеждането на икономическия риск от втора степен значение има абсолютният размер на нетният доход, а не е достатъчно само факта че той е положителна величина. Могат да се разгледат различни разновидности на икономическия риск от втора степен в зависимост от избрания мащаб

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ Фиг. 1. Равнище на икономическия риск от първа и втора степен при стопанствата без и със субсидиите на ОСП (%) Източник: Собствени изчисления

брой 3/ 2013

В условията на икономическа криза с особена острота стои въпроса за финансовото оцеляване и икономическото състояние на земеделските стопанства. На този проблем е посветена настоящата статия като представените данни са част от получените резултати от изследователски проект „Управление на риска в земеделието” разработен от колектив с р-тел: доц.д-р Д.Николов (2012, ИАИ). Изследването се базира на данни от анкетно проучване проведено в края на 2011 г. с подкрепата на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ). Обхванати са 232 броя земеделски стопанства (ЗС), които са разпределени равномерно в шестте райони на планиране в страната. Размерът на извадката представлява 0,4% от всички регистрирани земеделски стопанства. 1. Методически аспекти на икономическия риск в земеделските стопанства Като обобщаващ икономически израз от дейността на земеделските стопанства е използван показателят нетен доход. Така икономическият риск в стопанствата се свързва с вероятността в края на стопанската година да настъпи поне едно от следните две събития: - При първия случай нетният доход в земеделското стопанство има отрицателна стойност, т.е. то е работило изцяло на загуба. Този вид икономически риск очевидно е с най-висока тежест от гледна точка на реализираните приходи и направените за производствените цели разходи. Затова е наречен икономически риск от първа сте-

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

Икономическият риск за земеделските стопанства

Табл. 1. Р авнище на икономическия риск при стопанствата според производственото им направление(%)

Тип на стопанствата според произв. им направлене растениевъдни животновъдни смесен тип средно за всички стопанства

икон.риск Iст. със субс.

икон.риск Iст. без субс.

икон.риск II ст. със субс.

икон.риск II ст. без субс.

29,0 40,7 11,8

31,1 55,6 35,3

69,4 81,5 70,6

76,5 85,2 88,2

28,8

34,9

71,2

78,6

Източник: Собствени изчисления

за разширяване на земеделското производство (например да се увеличи с 20%, 30% и т.н). Избран е размера на фонда да бъде два пъти по-голям от прага на простото възпроизводство. 2. Равнище на икономическия риск в земеделските стопанства Получените резултати относно вероятността за настъпването на икономически риск съответно от първа и втора степен в изследваните стопанства могат да се проследят от фигура 1. Очевидно, разликата между рисковете от първа и втора степен е значителна. Както е логично да се очаква, по-малка е вероятността земеделските стопанства да не достигнат прага на простото възпроизводство в сравнение с вероятността те да не успеят да си осигурят достатъчно голям по размер положителен нетен доход за да разширят двойно производството си. Затова и разликата в опасността да настъпи икономическия риск от първа степен е 2,5 пъти и 2,25 пъти по-малка в сравнение с вероятността да се сбъдне икономическия риск от втора степен, съответно при стопанствата които не са ползвали субсидии по ОСП и тези които през 2010г. са получили финансова подкрепа по линия на ОСП. От резултатите в горната фигура може да се направи още един извод. Ефектът от паричната помощ по различните мерки на ОСП, респективно на ПРСР, поне засега не оказва съществено влияние върху възможностите за икономическо оцеляване на земеделските

стопанства. Това важи както по отношение на възможността в края на стопанската година в резултат на извършената земеделска дейност стопанството да приключи с някаква печалба, така и по отношение на възможностите то да достигне прага на простото възпроизводство. Релевантно на тези две съждения са стойностите на вероятностите от настъпването на двата вида икономически риск: за този от първа степен тя е 28,8 % при стопанствата, които са ползвали финансови помощи и 34,9% за тези без субсидии. Рискът от втора степен, т.е. да не успеят стопанствата да формират достатъчен „фонд натрупване” се измерва с 71,2% и 78,6% съответно при стопанствата с и без получени европейски или национални субсидии. Анализът на равнището на икономическия риск в двете степени при различните по производствено направление стопанства показва, че при чисто растениевъдните и животновъдни стопанства, вероятността този риск да се случи е много близка до средната стойност за всички разгледани стопанства (табл.1). Както се вижда единствено при смесените стопанства, получаването или не на субсидии оказват по-значимо влияние както върху вероятността да не се реализира положителен нетен доход, т.е. да не се стигне прага на простото възпроизводство така и върху вероятността да не се акумулират достатъчно средства във „фонд натрупване”. В първия случай (икономически

риск от първа степен), вероятността той да се случи е с близо 24% по-ниска при стопанствата, които са се възползвали от възможностите на различните мерки по ОСП. Във втория случай, вероятността да настъпи икономически риск от втора степен при стопанствата със субсидии е с 17,6% по-малка в сравнение със същата вероятност при стопанствата без да са получили субсидии през 2010г. Поради незначителният относителен дял на смесения тип стопанства в извадката (едва 7,5%), средното равнище на двата вида икономически рискове за всички стопанства се формира най-вече под влияние на чисто растениевъдните и животновъдни стопанства. Затова средно за всички стопанства вероятността рискът от първа степен да се случи при стопанствата със субсидии е само с 6,1% по-ниска в сравнение с тази при стопанствата без субсидии и съответно с 7,4% по-ниска за настъпване на икономически риск от втора степен. От направеният анализ относно икономическият риск в земеделските стопанства могат да се изведат следните по-важни изводи: – Съществуват значителни различия между вероятностите от появата на икономически риск от първата и втора степен. Много по-голяма е опасността от настъпването на икономическия риск от втора степен в сравнение с този от първа степен. – Горният извод е валиден както за индивидуалните земеделски стопанства, така и за земеделските производствени кооперации. – Равнището на икономическия риск и съответно в двете му разновидности почти не се обуславя от получената финансова подкрепа по линия на ОСП. – Ефектът от субсидиите по ОСП е по-осезаем единствено при смесеният тип земеделски стопанства.

Виненият туризъм в България – фактори за разнообразяване на продукта Владимир Димитров, ИЛВ - Плевен

ПЛЮС

брой 3/ 2013

полуостров – елини, траки, римляни, славяни и прабългари. Свидетелства за това са богатите и уникални съкровища – Пангюрското, Рогозенското и Вълчетрънско, показващи на света ювелирната изработка на съдове използвани за пиене на вино. Златната маска на тракийския цар Терес датираща от 6 в. пр. хр., Перприкон – светилището на траките, светилището на Орфей до Татул, ни разкриват култа на траките към бога на виното – Загрей, почитан по-късно от елините и познат на света като Дионис. Целта на разработката е да се определят факторите, които създават конкурентни предимства на продукта на виненият туризъм, както и да се очертаят възможностите за неговото разнообразяване и обогатяване в даден регион. По метода на литературния анализ на наши и чуждестранни специалисти в областта на лозарството и винарството, туризма и историята, ще се очертаят възможностите за релация между продукта на винения туризъм с културно-историческото наследство и културните събития свързани с лозарството и винарството, както и съчетанието на винения с други видове туризъм, като средство за диверсификация и възможност за привличане на туристи. Продуктът на винения туризъм се произвежда и предлага от винопроизводството, а се реализира посредством туризма. В крайна сметка можем да го дефинираме така: Основният фокус са лозата и виното и всички дейности свързани с тях: а) основни – отглеждане на лозя, преработка на грозде, отлежаване на вино, дегустация; б) съпътстващи дейности - местна кухня, традиции, обичаи; в) в съчетание с други видове туризъм (културно-исторически, хоби, селски и др.), развивани в даден лозаро-винарски район. На тази

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Няма общоприета дефиниция за винен туризъм. Широко разпространено понятие в световната литература дават Hall at. al.,(2003), определяйки го като “посещение на лозя, изби, винени фестивали и вино-шоу свързани с дегустация и / или преживявания свързани с лозаро- винарски район са основните мотивиращи фактори за посетителите”. Carlsen & Charters (2006) посочват, че “виното, храната, туризма и изкуствата заедно съдържат основните елементи на продукта на винения туризъм и предоставя пълния комплект от качествен живот, който туристите желаят и търсят да опитат”. Ракаджийска (2009) отбелязва, че “продуктът на винения туризъм, като всеки туристически продукт, за да бъде продаваем в условията на силната пазарна конкуренция, трябва да бъде едновременно достатъчно самобитен и привлекателен по отношение на включените в него услуги и стоки, както и лесно разпознаваем, запомнящ се от потенциалния клиент, за да измества от неговото съзнание конкурентните предложения. Постигането на добър резултат предполага прилагането на конкретен маркетингов микс за индентифициране на продукта спрямо целево избрани сегменти.” Mitchell at all.(2012) проследяват връзката между културните системи и туристическия продукт на винения тъуризъм. Според тях културните системи са различни от социалните системи, тъй като те включват фактори, отнасящи се до физическата среда, използването на земята и човешкото взаимодействие с място, което припознава пейзажа като културна конструкция. В контекста на това, за изграждането образа на туристическият продукт трябва да се включат в него културните и природни особености на едно място (отделен административен район или един регион), които са уникални за това място и имат възможност да привлекат повече туристи. В исторически план данни за лозаро-винарството показват, че то е започнало още в ранните години на зараждането на човешката цивилизация. Свидетелства за това са многото находки, намерени по българските земи, датиращи от новокаменната, каменно-медната и бронзовата култура: сечива, каменни винарни, писмени паметници и редица други. По артефакти България е на 3-то място в света след Гърция и Италия. Тези артефакти са белези на високата материална култура на народите населявали Балканския

база може да се търсят факторите и различията на продукта на винения туризъм, като възможност за диверсификация, произтичащи от: – географското разположение на даден лозаровинарски район; – конкурентните предимства на отделните бизнесединици; – известност на региона като туристическа дестинация; – богато културно-историческо наследство и уникална природа; – социално-икономическия напредък в области където се развива винен туризъм; – културна идентичност (фиг. 1). Географското разположение на лозаро-винарския район има ключова роля в позиционирането на продукта на винения туризъм. В него определящи са климат, релеф, води, почви, слънцегреене, които освен, че влияят благоприятно върху развитието на лозарството, така също са важни за практикуване на различни видове туризъм. Въз основа на многогодишни проучвания на комплекса от природни условия, агробиологични свойства и технологични качества на сортовете лози и натрупания опит при производството на грозде и неговата преработка във вино са очертани четири лозаро-винарски района: източен, южен, северен и югозападен (Стоев и др., 1960). От 2000 г. се направи ново райониране съгласно хармонизирането на законодателството ни. Според Общата организация на пазара на вино в ЕС, България като неин член, обособи 2 основни района за производство на регионални вина: Дунавска равнина и Тракийска низина, които от своя страна са разделени на 5 лозаро-винарски района: Северен, Източен (Черноморски), Южен, Подбалкански и Югозападен. За производство на качествени вина с гарантиран и контролиран произход са очертани 51 лозаро-винарски микро-района. Според Карта на виното от 2008 г. към 63 винопроизводители с малък, среден и голям капацитет на производство от цялата страна са включили като допълнителна дейност предлагането на винен туризъм. Конкурентните предимства на отделните бизнесединици са от съществено значение в изграж-

Фиг. 1 Фактори за диверсификация на продукта на винения туризъм в лозаро-винарски район Източник: авторът

дането на собствения туристически продукт не само за самото винопроизводствено предприятие, а и за целия регион. Такива предимства на бизнесединиците са: имидж на фирмата; известност на марката; производствен капацитет; дял от вътрешния пазар; износ на външни пазари; качество на продукция и др. Тези предимства са важни за брандинга на собствения туристически продукт на предлагане. Т.е. чрез тях фирмите ще бъдат попредпочитани пред конкурентите си от потребителите на продукта на винения туризъм. Освен това брандинга на винопроизводствените предприятия в даден регион, изграждат общ регонален брандинг при съвкупния продукт на предлагане на винения туризъм. В голяма степен значение имат и наградите от участия в престижни национални и международни винарски изложения. Fuller (1997) заявява, че заедно виното и туризма разчитат на регионалната търговска марка. Asero and Patti (2009) подчертават, че качественото вино укрепва имиджа на териториите, което допринася за местното икономическо развитие и насърчаване на туристическото предлагане. Ето защо качественото вино играе ролята на водача на винени маршрути в избора на туристите. От друга страна важно конкурентно предимство за един регион е неговото разположение, достъпност и известност пред туристите. Известността на една туристическа дестинация, в която се предлагат други видове туризъм. Световно известните лозаро-винарски региони на Франция, Италия, Испания през последните 2 десетилетия са превърнати във винарска туристическа атракция, годишно посещавани от стотици хиляди туристи. Предлагат се винени маршрути и почивки в живописни райони, където има множество културно-исторически сгради и забележителности, а туристите могат да вкусят разнообразни ястия и видят почти всичко, което предлага туризма. В страните от т.нар. Нов свят (САЩ, Австралия, Нова Зенландия, ЮАР, Чили), виненият туризъм задължително е в съчетания с други видове туризъм – морски, планински, селски и др., поради отсъствието или почти липсата на културно-исторически. Богатото ни културно-историческо наследство и уникална природа могат да превърнат страната ни в предпочитана винарска дестинация. България е сравнително слабо позната като културно-историческа дестинация и включването на винения туризъм само ще обогати и доведе до добавена стойност не само за лозаро-винарските региони, но и за туризма като цяло. Йорданов (2010) също подчертава възможностите на смесването на местните културни ресурси, с които разполагат лозаровинарските райони като локални дестинации за културно-винарски туризъм. Социално-икономическия напредък в дадена област е от значение за винения туризъм. Развита-

та инфраструктура и наличието на повече хотели, ресторанти, музеи, природни забележителности, атракциони (суперструктура) и др., създават възможност за богат избор, по-дълъг и пълноценен престой за посетителите. В такива области могат да се намерят повече производители на вино, туристически агенции, общински администрации и редица други, които са заинтересовани от предлагане на винен туризъм на територията на тяхната община. Културната идентичност е посланието което искаме да предадем. Това е културната разлика, която ни отличава от другите региони и ни прави уникални. Културната идентичност също е връзка между местното население и туристите. Най-често това са традиции, обичаи, фолклорни програми, местна кухня, фестивали и т.н, които са уникални за самият регион и заради които се привличат туристи. Винени мрежи и Пътища на виното представляват съвкупен туристически продукт, вследствие интеграцията между винопроизводители, туристически агенции, транспортни фирми, хотели, ресторанти, музеи, общини и др. субекти в определен лозаро-винарски регион, заинтерсовани от развитието на винения туризъм. В страните по света които предлагат винен туризъм, съществуват такъв тип туристически клъстери на винения туризъм. В различните държави има различен брой „Пътища на вино”, които са с определен брой представители, различни по маршрут и териториален обхват. Тези мрежи разполагат с уникални културно-исторически, природни и архитектурни забележителности, които са използвани като локален инструмент за привличане на туристи и промотиране на продукта на винения туризъм. Някои от лозаро-винарските страни-членки на ЕС участват в т. нар. Европейска мрежа на градовете на виното (RECEVIN). В RECEVIN членуват повече от 800 града, повечето групирани в национални асоциации. Това обединение разработва общи позиции на всички винени градове в Европа, които са със силна икономическа зависимост от лозаровинарството и намиращи се в области, защитени с гаранция за качество на техните вина. Кои региони на България са с потенциал да развиват винен туризъм, който да се съчетае с други видове туризъм? Това са тези региони в които освен добре развита инфраструктура и суперструктура, имат висока посещаемост заради други видове туризъм – например морски, планински, балнео и др. В Северна България потенциал за развитие на винен туризъм имат избите в района на Видин и Монтана, където има развит речен, планински и културно-исторически туризъм. В обл. Плевен може да се съчетае с културно-исторически и еко-туризъм. В обл. Ловеч и Велико Търново с културно-етнографски резервати, планински и ловен туризъм. В обл. Русе туристи

могат да се привличат от туристическите кораби, които акостират на пристанище Русе, а също така да се комбинира с еко-туризма в природен парк Русенски Лом. В обл. Шумен може да се предложи съчетание между културно-исторически и селски туризъм. В областите Варна и Бургас се привличат туристи дошли на почивка на море. В областите Сливен, Стара Загора, Хасково, Пловдив и Пазарджик се предлагат различни видове туризъм като балнео, културно-исторически, селски, планински и ловен. Те са и регионите с най-голям потенциал, поради най-голямата концентрация на изби. В Югозападния лозаро-винарски район предимство за посрещане на туристи имат избите до Благоевград, Сандански и Мелник. В този регион най-добре са застъпени зимния, планинския, културно-историческия и балнео-туризъм. Фестивали и събития свързани с лозарството и винарството Трифон-Зарезан (01.02. нов стил) е един от найчестваните празници в страната. Всички лозари и винари символично зарязват лозата. Счита се, че празника е бил езически обичай символизиращ началото на нов живот и плодородие, по-късно приет от християнството и станал традиционен по нашите земи. Ежегодно на 14 февруари (стар стил) се провеждат винени празници в чест на св. Трифон-Зарезан – Карнавал на виното в Ямбол, „Зарязване” в Ивайловград, Брестовица -Пловдивско (Кръстева и Рафаилова, 2009). В Пловдив също имат свой празник на виното: „Дефиле на младото вино” превърнал се в традиционен през последните 10 г. От 8-10 юни 2012 г. в програмата на “Празника на розата” в Казанлък за пръв път се организира „Фестивал на виното розе”. Интересно е мотото на фестивала „Вино и рози отново заедно в Долината на тракийските царе”, което директно отправя към богатата история в този край, свързана с виното и българската маслодайна роза. Вече все повече и повече популярността на област Кърджали нараства, благодарение на културно-историческия туризъм, свързан в голямата

си част отново с лозарството и винарството. Според проф. Николай Овчаров Перперикон, светилището на бог Дионисий, е посещаван годишно от над 250 хил. туристи. Фестивалът „Перперикон” се превърна в международен фестивал на изкуствата и се организира от 2001 г. насам в най-късата нощ – 22 юни. В програмата на събитието са включени много културни прояви – театрални постановки, карнавал и музикални прояви. Интересен е спектакълът Перперикон символизиращ древните вярвания и пророчества свързани с виното. Скритият замисъл на фестивала е, че нашият път от обгърнатото с тайни минало отива към загадъчното бъдеще. Той се свързва с общоевропейската идея за съхраняване на богатото разнообразие на културното наследство. В традиционни се превърнаха изложенията свързани с лозарството и винарството – ВинарияПловдив (март), ВИНОТУР (Варна) – изложение за вино и туризъм (7-9 април), Салон на виното в София (ноември). Те показват все по-нарастващия интерес на производители, туроператори и любители към виното и неговите културни превъплъщения. В частност към изложеното до тук можем да посочим за пример туристическият продукт, който предлага ИЛВ-Плевен. Институтът е основан през 1902 г. като опитна станция основно за борба с филоксерата по лозята. Разполага с две винарски изби - едната, построена през 1892 г, е паметник на културата от 1982г., а другата производствено-експериментална (открита през 1974 г.), е разположена в близост до опитно-производствените лозя на института. В експерименталната база се отглежда ампелографската колекция на института, която представлява генофонда на лозата в България и е една от най-богатите в Европа. В нея са събрани и се съхраняват над 2000 видове, сортове, клонове, хибриди и подложки (Симеонов и др., 2009; Абрашева и др., 2004). Събирането, съхранението и поддържането на тези генетични ресурси е част от Националната стратегия за опазване биоразнообразието в РБългария. В своята богата история ИЛВ-Плевен е създал редица оригинални десертни (Мечта, Брестовица, Плевен, Супер ран Болгар, Мискет плевенски и др.(Иванов и др., 2007))и винени сортове лози (Рубин, Букет и др.), както и сортове с повишена устойчивост на гъбни болести и ниски зимни температури (Сторгозия, Дружба, Наслада, Мискет кайлъшки, Плевенски фаворит, Гарант, Плевенска роса, Кайлъшки рубин и др.), които през последните години придобиват все по-важно практическо и икономическо значение. През последните години се предлага дегустация на вина произведени от винени сортове, селекция на института. От 2011 година ИЛВ е включен към винарският туристически клъстер: „Дунавски винарски дестинации”, съвместен проект между

НПО-„Евроинтегра” и румънски партньор „Partneri 2000”. Целта на този трансграничен проект е да се включат български и румънски фирми от двете страни на р. Дунав за съвместно привличане на туристи и промотиране на винен туризъм. От началото на 2012 г. ИЛВ е включен в нов проект отново свързан с винения туризъм. Проекта е по ОП „Трансгранично-сътрудничество Румъния-България 2007-2013”, като от румънска страна водещи са Асоциация за технологичен трансфер и иновации (АРОТТ), а от българска страна партньори са Национален център за информационно обслужване-Плевен, Балканска гражданска коалиция-Белоградчик и Агенция за регионално развитие и бизнес център-Монтана. Заедно с Университета в Крайова, ИЛВ участва по проекта в създаването на винено лозе от 50 дка, в което половината от насаждението ще бъде от български винени сортове, а другата половина с румънски сортове. Такова лозе ще се създаде и в Румъния. Идеята е да се привлекат туристи в пограничните райони на Румъния и България, като се използва лозаровинарският потенциал и съществуващите културно-исторически паметници. Заключение: 1. Комплексното приложение на разгледаните фактори създава конкурентни предимства в предлагането на продукта на винения туризъм за винопроизводствените предприятия в конкретен регион. От друга страна самият регион, възползвайки се от възможностите на продукта на винения туризъм, го прави по-привлекателен и предпочитана туристическа дестинация. 2. Клъстерният подход в създаването на Пътища на вино е един от начините за привличане на повече туристи, а също и за съвместно промотиране и реклама. Все още е в начален (идеен) етап на създаване. До известна степен световната икономическа криза оказа влияние върху винопроизводството, но въпреки това се забелязва интерес от страна на туристи в някои региони. Включването на фирми занимаващи се този вид туризъм в един общ продукт „Път на виното” е следващата необходима стъпка. 3. Използването на културно-историческото ни наследство, регионалния брандинг за качествени вина, различни културни събития са инструменти за валоризация и добавена стойност към продукта на винения туризъм. Фестивалите и панаирите на вино също ще диверсифицират българския винен туризъм, като му придадат по-високо качество и го направят по-популярен. 4. За финансиране на българския винен туризъм може да се кандидатства по линия на европейските фондове, като например ОП „Трансгранично сътрудничество”. Създаването на Пътища на виното са един от подходите за съвместно финансиране, подялба на риска и рекламиране на съвкупния туристически продукт.

® ® ГРАНСТАР ГР СУПЕР хербицид АН ГР АН