Земеделие плюс 5/2013 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

5/2013

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЕВРОПЕЙСКИ ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ПАРИ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ЗА БЪЛГАРСКОТО ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО СЕЛО

ЕЙСКИ ЕЙСКИ ЕВРОПЕЙСКИ ЗА ЗА ПАРИ ЗА РСКАТА ОДА РСКАТА БЪЛГАРСКАТА

ОДА ПРИРОДА

е стопани със земи в НАТУРА могат о 150 евро на хектар

егистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол учават компенсаторни плащания по Мярка 213 „Плащания по Натура от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. В зависийности в тези зони и типа земеползване – постоянни пасища, обработасаждения, плащанията варират от 20 до 150 евро на хектар годишно. да получите на интернет адрес www.natura2000bg.org, както и в обслужби по земеделие и РИОСВ. Срокът за подаване на заявленията ще й 2013 г., заедно със заявленията за директни плащания на площ.

е стопани Земеделските със земи стопани в със НАТУРА земи в НАТУРА могат могат enrd.ec.europa.eu о 150 евро да получат на хектар до 150 евро на хектар

егистрирани вЗемеделските Интегрираната стопани, регистрирани система в Интегрираната за администриране система за администриране и контрол и контрол учават компенсаторни (ИСАК) ще могат плащания да получаватпо компенсаторни Мярка плащания 213 „Плащания по Мярка 213 „Плащания по Натура по Натура от Програмата 2000за за земеделски развитие земи”на от Програмата селските за развитие райони на селските 2007-2013 райониг. 2007-2013 В зависиг. В зависийности в тези мост зони от изабранените типа земеползване дейности в тези зони–и постоянни типа земеползванепасища, – постоянниобработпасища, обработасаждения, плащанията ваема земяПрограма или трайни варират насаждения, от 20 плащанията до 150 варират евро от на 20 дохектар 150 евро нагодишно. хектар годишно. ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ за развитие на да получите на Повече интернет информация може адрес да получите www.natura2000bg.org, на интернет адрес www.natura2000bg.org, както икакто в оби в обЕвропейски земеделски селските райони служби по земеделие щинските ииобластните РИОСВ.служби Срокът по земеделие за подаване и РИОСВ. Срокът назазаявленията подаване нафонд заявленията ще заще развитие на (2007-2013) селските райони: й 2013 г., заедно бъде със от 1 март заявленията до 15 май 2013 г.,за заедно директни със заявленията плащания за директнина плащания площ. на площ.

омощ можете да получите на www.prsr.government.bg

“Европа инвестира в селските райони”

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони

От 1 март започна приема на заявления по агроекологичната мярка От 1 март до 15 май 2013 г. производителите на био-продукция отново могат да кандидатстват за компенсаторни плащания по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Безвъзмездните средства се отпускат по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от програмата, която се прилага в България вече пета година. Нейната цел е да подпомага финансово стопани, които се занимават с дейности, опазващи околната среда. Поощрява се развиването на биологично земеделие, планирането на екологични дейности в стопанствата, поддържането и възстановяването на традиционния ландшафт и др. Помощите се отпускат като годишни компенсаторни плащания за пет годишен период. Право на тях имат земеделци, които изпълняват агроекологични дейности върху определена площ, биологично пчеларство или опазване на застрашени от изчезване редки местни породи животни. Кандидати могат да са физически и юридически лица, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на Държавен фонд „Земеделие”. Документи се подават всяка година в общинските служби „Земеделие” на Министерство на земеделието и храните. Производителите, отглеждащи редки породи по биологичен начин, могат да получат до 200 евро субсидия на животно. За стопаните, развиващи биологично растениевъдство, максималният размер на субсидията е до 900 евро на хектар. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КАНДИДАТИТЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ 1. За подпомагане могат да кандидатстват физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са земеделски стопани по смисъла на§ 1, т.23 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). 2. За прилагане на дейностите по чл.2, ал.1, т.1, буква "б", т.2, буква „а” и т.5 кандидатите за подпомагане се вписват в системата за идентификация и регистрация на животните по чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП. 3. Земеделските парцели, върху които се прилагат агроекологични дейности, подпомагани по тази наредба, се идентифицират в ИСАК. Чл. 20 1. Подпомаганите лица преминават агроекологично обучение или информационни дейности по агроекология до 31 декември на втората година, считано от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане или доказват наличие на опит в извършването на дейностите, които са избрали да прилагат. 2. Изпълнението на разпоредбите по ал.1 се установява с диплома, удостоверяваща преминат изпит по агроекология, или удостоверение за преминат курс, обучение или информационна дейност по агроекология, издадени от обучаваща институция. 3. При подпомагане на юридически лица или еднолични търговци на условията по ал. 1и 2 отговаря лицето, изрично упълномощено да управлява агроекологичната дейност.

Съдържание Земеделски култури Националната колекция от род Тriticum. . . . . . . . . . 5 T.spelta, T. monoccocum и T. dicoccum – различия и сходства. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 8 Отглеждане на фасул в условия на биологично земеделие. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10 Напояване и добив от арпа. . . . . . . . . . . . . . . . . 12 Характеристика на растителни образци бакла, секирче и нахут. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14 Oтглеждане на маслодайни растения на техногенно рекултивирани почви. . . . . . . . . . . . 16 Торене Ефективност на торенето на пшеница (Tr. Aestivum). . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19 Библиотека Технологични подобрения при производство на лозов посадъчен материал. . . . . . . . . . . . . . . . 23 Екология Агроклиматичните промени и продуктивността на полските култури. . . . . . . . . . 31 Зеленчуци Засаждане и грижи за доматените растения. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 35 Броколи – за някои биологични показатели . . . . . . . . . . . . . . 37 Новини от ССА: Интелектуална собственост. . . . . . . .39 Овощарство Реакция на сливови сортове към екстремни засушавания. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40 Лозе и вино Кършенето при лозата – за и против. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43 Цветарство Декоративния вид Какалия – практическо използване. 47

Новини от МЗХ

Министър Греков обяви намерението си за активна работа с браншовите организации в сектор „Земеделие” „До края на месеца ще проведа срещи с всяка една браншова организация, за да обсъдим проблемите в сектор „Земеделие”, обяви Министърът на земеделието и храните проф. д.с.н. Димитър Греков на проведената организационна среща с представители на организациите от сектора. Министърът изиска до края на юни всички организации да легитимират себе си, като представят актуално състояние и информация за членската си маса. Министър Греков поиска организациите да дадат своите становища по проекта на Закона за браншовите организации и да се представят аргументирани предложения за евентуална промяна на подготвения проект. Земеделските производители и преработватели изразиха общо съгласие за активиране дейността на специализираните консултативни съвети и създаване на работни групи към тях, в случай на възникнали проблеми. По време на срещата министър Греков подчерта значимостта на науката за земеделската практика. Той посочи, че очаква предложения от неправителствените организации в земеделския бизнес за съвместна работа със средните училища и професионалните гимназии в земеделието и хранителната промишленост с цел издигане нивото на образованието в сектора. Дирекция „Връзки с обществеността и протокол”

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: М. Спасова PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, доц. д-р Д. Вълчев, доц. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

Списанието се издава с подкрепата на:

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894г.

земеделски култури

Националната колекция от род Тriticum Гергана Дешева, Сийка Стоянова, Николай Нейков Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков”, Садово

ПЛЮС

брой 5/ 2013

ставяне на база данни за паспортна информация, както и европейската база данни за растителни генетични ресурси EURISCO (http://eurisco.ecpgr. org). EURISCO е каталог в електронен формат с паспортната информация за растителните ресурси, които се поддържат в ex situ колекции в Европа. В него се съдържат паспортни данни за 1 098 856 образци от 5 373 рода и 35 285 вида от 42 страни. Европейската колекция от род Triticum включва 170 045 образци. Най-голям брой образци от този род се поддържат в: Русия- 34 253, Германия- 17 216, България - 15 931, Полша- 11 957, Чехия- 10 873, Англия- 9 484, Унгария- 8 569, Украйна- 8 353 Швейцария- 7 493 , Италия- 6 208, Турция- 5 446, Холандия- 4 910, Румъния- 4 172, Испания- 3 217, Франция- 1 967. В Националната генбанка на ИРГР, Садово се съхраняват 57 684 семенни образци от общо регистрираните 62 131 като генофонд в страната. Поддържат се в три колекции - работна, базова и обменна. В базовата колекция семената се съхраняват при условията на дългосрочно съхранениев херметични опаковки при - 180С, след обезводняване до подходящ предел (Стоянова, 2001). Колекцията от род Triticum поддържана при условията за ex situ съхранение в ИРГР- гр. Садово, е представена от значително разнообразие от видове (табл. 1). Тя наброява 12 539 образци, от които 9 591 са от Tr.aestivum, 2 164 от Tr.durum, 160 от Tr. sphaerococcum, 124 от Tr.turgidum, 84 от Tr.monococcum, 73 от Tr.spelta, 60- Tr. baeoticum, 59 от Tr.dicoccon и 191 от други видове (табл.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

През последните години все повече се оценява значението на растителните генетични ресурси върху просперитета на селекцията, земеделието и екологията (Стоянова и др., 1998). Стесняването на границите на генетично вариране, наблюдавано при обикновената и твърдата пшеница в резултат на използваните конвенционални селекционни практики, намалява възможностите за подобряване на продуктивността на културите (Хаджииванова и др., 2010). С приближаване до предела на биологическата продуктивност на пшеницата, през последните години силно нарасна необходимостта от нов изходен материал (Graybosch & Peterson, 2010; Lanning et al, 2010). В тази връзка формирането на актуален генофонд от пшеницата, неговото планомерно и целенасочено проучване е бил и е основен приоритет в изследователската дейност. В България пшеницата е на първо място сред отглежданите култури. В световен мащаб производството на пшеница е с решаващо значение за приходите от земеделие и за икономиката. За 2011/2012 година се очаква нарастване на консумацията с над 2.8 милиона тона (Anonymous, 2012). Повишената консумация включва преди всичко твърдата пшеница и видовете пшеници, които все по-често се използват при производство на различни видове хляб и паста. Колекции от пшеница като генетичен ресурс се поддържат в ИРГР гр. Садово (12 539 образци) и в Добруджански земеделски институт- Генерал Тошево (3392 образци). Тези колекции включват както диви родственици, местни образци и примитивни сортове, така и селекционни линии и сортове създадени за да отговорят на определени стопански критерии (Popova, 2003; Kolev and Stoyanova, 2005). Основно значение имат двата основни вида: обикновена и твърда пшеница. В статията представяме актуална информация за статуса на колекцията от род Triticum поддържана в Националната генбанка в ИРГР – Садово, както и информация за възможностите за използване на образците от групата на “древните” пшеници като алтернативни източници на храна. За настоящото изследване на колекцията от род Triticum в Националната генбанка гр. Садово е използван софтуер Microsoft ACCESS’2002 за съ-

Таблица 1. Колекция от род Triticum поддържана в Националната генбанка на ИРГР – гр. Садово № 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47

1). Регистрирани са 33 образци, чиято видова принадлежност следва да се определи допълнително. Наличният генофонд брой род вид е основа за успешна сеобразци лекционно подобрителна 9591 Triticum aestivum работа и поддържане на 2164 Triticum durum оригинална зародишна Triticum sphaerococcum 160 плазма за научни изслед124 Triticum turgidum вания (Оджакова и др., 84 Triticum monococcum 2007). 73 Triticum spelta През последните го60 Triticum baeoticum дини нараства интересът 59 Triticum dicoccon към естествените, нетра33 Triticum N/A 30 диционни и полезни храTriticum polonicum 22 ни, които са основни в Triticum dicoccoides 21 Triticum timopheevi направлението лечебно и 13 Triticum carthilicum профилактично хранене 12 Triticum macha (Стоянова и др., 2007). 11 Triticum compactum От друга страна прими7 Triticum urartu тивните или известни още 6 Triticum turanicum като “древни” пшеници 5 Triticum araraticum (еднозърнест и двузърнест 4 Triticum aethiopicum лимец, спелта и др.) са 4 Triticum ispaghanicum подходящи за биологич4 Triticum thaoudar ното земеделие, тъй като 4 Triticum vavilovii отглеждането им не е 4 Triticum zhukovskyi свързано с използване на 3 Triticum aegilopoides торове и препарати. 3 Triticum fungicidum Еднозърнест лимец 3 Triticum militinae Културният едноTriticum palaeocolchicum 3 зърнест лимец (Triticum 3 Triticum persicum monococcum L.) се отнася 3 Triticum tritordeum към групата на диплоид3 Triticum triunciale ните пшеници (2n=14). 2 Triticum crassum На немски е известен 2 Triticum georgicum под названието Einkorn, а 2 Triticum karamyschevii на руски като однозернян2 Triticum petropavlovskii 2 ка. Той е една от най-раTriticum tauschii 2 но култивираните форми Triticum ventricosum 1 Triticum aucheri пшеница. Отглеждането 1 Triticum jakubzineri му постепенно е нама1 Triticum kiharae ляло за сметка на други 1 Triticum ligustica култури, но в някои райо1 Triticum ovatum ни продължава да се отTriticum subcompactum 1 глежда и да се използва 1 Triticum timococcum в ежедневното хранене 1 Triticum timonovum Мароко, Турция, страните 1 Triticum triaristatum от бивша Югославия и 1 Triticum umbellatum някои планински райони 1 Triticum variabile на Франция (Попов и 12 539 др., 1979). Може да оцелява и да се развива върху много бедни почви, където отглеждането на съвременна пшеница е немислимо. В сравнение с обикновените, „модерни” пшеници, отглеждани днес, лимецът съдържа повече белтък, минерали

Таблица 2. Ботаническа характеристика на колекцията от Triticum monococcum L. поддържана в Националната генбанка на ИРГР гр.Садово № род вид подвид брой 1 Triticum monococcum N/A 24 2 Triticum monococcum var. hohensteinii 15 3 Triticum monococcum var. flavescens 13 4 Triticum monococcum var. vulgare 10 5 Triticum monococcum var. laetissimum 5 6 Triticum monococcum var. sofianum 5 7 Triticum monococcum var. macedonicum 4 8 Triticum monococcum var. eincorn 3 9 Triticum monococcum var. atriaristatum 2 10 Triticum monococcum var. alboh. 1 11 Triticum monococcum var. eredv. 1 12 Triticum monococcum var. nigricultum 1 84 и витамини от групата В, а също е и в пъти полесно смилаем от тях (D’Egidio et al. 1993). Освен за заместител на модерните пшеници във всекидневното хранене, лимецът е незаменим за хора болни от цьолиакия. Цьолиакията е състояние, при което не се усвояват специфичните пшеничени белтъци (глутен и глутеноподобни), така че вместо да има хранителна стойност, последният се превръща в източник на интоксикация за организма. Белтъкът, който влиза в състава на зърното на лимеца, се оказва нетоксичен за болните от цьолиакия (Abdel-Aal et al., 1995). Разнообразието в поддържаната колекция от Triticum monococcum L. e представено в таблица 2. Регистрирани са общо 11 вариетета, от които с най-много образци са: var. hohensteinii (15), var. flavescens (13), var. vulgare (13). В генбанката се поддържат общо 84 образци от еднозърнест лимец, които при поискване могат да се размножат и да се предложат на заинтересованите фермери и селекционни програми. Двузърнест лимец Двузърнестият лимец (Triticum dicoccon Schrank) е тетраплоидна пшеница (2n=28). Известен е под названието Еmmer, а в Италия като Farro. Vavilov (1935) описва два центъра на произход на вида – Средиземноморието и Абисиния. Днес Triticum dicoccon Schrank все още се среща на Балканския полуостров, Италия, Испания, Турция, Иран, Кавказ, Индия. Според Perrino et al. (1995) най-много образци са колекционирани в Етиопия, следвана от Испания, Иран и бивша Югославия. Индия е една от страните, където двузърнестият лимец продължава да се отглежда, като площта му е около 50 000 хa (Degaonkar et al., 2005). Двузърнестият лимец е носител на ценни признаци, които го правят потенциален източник на гени в селекцията на голозърнестите пшеници. Притежава висока сухоустойчивост, както и имунитет към някой раси от гъбни болести, не се напада от шведска муха (Beteselassie et al., 2007). Днес двузърнестият лимец се отглежда поради

Таблица 3. Ботаническа характеристика на колекцията от Triticum dicoccon Schrank поддържана в Националната генбанка на ИРГР гр.Садово № род вид подвид бр. образци 1 Triticum dicoccon N/A 17 2 Triticum dicoccon var. farrum 11 3 Triticum dicoccon var. pycnurum 5 4 Triticum dicoccon var. rufum 3 5 Triticum dicoccon var. compactomiegei 2 6 Triticum dicoccon var. pseudorufum 2 7 Triticum dicoccon var. alboliquliforme 1 8 Triticum dicoccon var. arra. 1 9 Triticum dicoccon var. atratum 1 10 Triticum dicoccon var. ficte-semicanum 1 11 Triticum dicoccon var. haussknechtianum 1 12 Triticum dicoccon var. immaturum 1 13 Triticum dicoccon var. ligul 1 14 Triticum dicoccon var. macra. 1 15 Triticum dicoccon var. melan. 1 16 Triticum dicoccon var. muticum 1 17 Triticum dicoccon var. nigrocyar 1 18 Triticum dicoccon var. novicium 1 19 Triticum dicoccon var. pseudomacrather 1 20 Triticum dicoccon var. pseudopraecox 1 21 Triticum dicoccon var. semic. 1 22 Triticum dicoccon var. subfarrum 1 23 Triticum dicoccon var. tricoccum 1 24 Triticum dicoccon var. vitic. 1 58

Таблица 4. Ботаническа характеристика на колекцията от Triticum spelta L. поддържана в Националната генбанка на ИРГР гр.Садово № 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13

род

вид

подвид

Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum Triticum

spelta spelta spelta spelta spelta spelta spelta spelta spelta spelta spelta spelta spelta

N/A var. duhamelianum var. rubro. var. album var. coeruleum var. albiv. var. arduini var. albos. var. alefeldii var. asialbispicatum var. pseud. var. ramos. var. vavilovii

брой 23 13 10 8 5 3 3 2 2 1 1 1 1 73

високата хранителна стойност и значение като здравословна храна. Като цяло лимецът е подходящ да се консумира под каквато и да е форма, тъй като е щадящ стомашно-чревния тракт (Tesfaye, 2002). По-богат e на белтъчини и диетични фибри в сравнение с обикновената пшеница

(Bhuvaneshwari et al., 1998). Хранителните продукти създадени на основата на лимеца са с добра смилаемост, ниски стойности на глицерин и са подходящи и за диабетици (Yenagi et al.,1999). Разнообразието от този ценен вид от род Triticum e представено в колекцията с 23 вариетета (табл. 3). От тях по-голям брой образци има от var. farrum (11). От този вариетет са селекционирани сортове в някои страни, а в Индия се отглежда като khapli wheat (Braduri and Ghost, 1954). Пшеница спелта Пшеницата спелта (Triticum spelta L.) се отнася към групата на хексаплоидните пшеници (2n=42). До началото на 20-ти век, е преобладаваща зърнено хлебна и фуражна култура в много региони на югозападна Германия, както и в части от Швейцария и Австрия. Интродуцирана е в САЩ през 1890 г. Постепенно е изместена от обикновената хлебна пшеница (Triticum aestivum L.). В селекционните програми се използва като източник на устойчивост към ръжда (Macer, 1966). Днес оцелява като реликвeна култура в Централна Европа и северната част на Испания и е намерила нов пазар като здравословна храна, тъй като спомага за подобряване на кръвообращението, улеснява бъбречната дейност и пречистването на организма, действа съдоразширяващо и подобрява храносмилането (Kasarda et al., 2000). Спелтата съдържа балансирано количество глутен и е изключително подходяща за приготвяне на тестени изделия. Въпреки, че е ниско добивна, интересът към тази култура се засилва поради нарастващото търсене на неконвенционални храни и култури с ниски вложения. Разнообразието от този вид в колекцията е представено от 12 вариетета, от които с наймного образци e var. duhamelianum - 13 (табл. 4). Заключение Колекцията от род Trititcum поддържана в Националната генбанка е представена от разнообразна по ботанически състав и биологически статус зародишна плазма. Най-голям дял заемат видовете Tr.aestivum L. и Tr.durum Desf.- с над 90%. Групата на “древните” пшеници (Tr. monococcum L., Tr.dicoccon Schrank и Tr. spelta L.) са подходящи за включване в научно-изследователски програми с цел бъдещото им използване като алтернативни източници на храна поради нарасналият интерес към здравословно хранене и биологично земеделие. Представената паспортна информация съгласно унифицираните показатели MCPD е част от Европейската база данни EURISCO за широк достъп от ползватели – селекционери, изследователи, фермери.

T.spelta, T. monoccocum и T. dicoccum – различия и сходства Доц. д-р инж. Мария Мънгова

T.dicoccum

T.spelta, хляб, зърно, брашно

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 5/ 2013

Биологичното земеделие е стратегическо направление в развитието на селското стопанство и производството на храни, което подкрепя устойчивото развитие на различни нива - в световен мащаб, Европейския съюз и национално. То в момента е една от най-регулираните и контролирани земеделски системи. Най-древните видове и подвидове на пшеницата са плевести, нископродуктивни и се използват ограничено, предимно за фураж на животните. През последните десетилетия производството на древни пшенични видове в Европа е насърчавано във връзка със опазването на генетичните ресурси, биоразнообразието в земеделието както и за производство на специални видове хляб, здравословни и биологични храни. Тенденциите в биологичното земеделие и консумацията на здравословни хранителни продукти е довело до възбуждане на интереса към плевестите пшенични видове като T.spelta (динкел), T.monococcum (einkorn ) и T.dicoccum (emmer). Те имат високо и тънко стебло, сбит клас, а зърното е обхванато от силно прилепнали плеви. Счита се, че тези древни или „несъщински” пшеници от род Triticum, са предопределени за биологично земеделие. Още повече, дялът на плевите (30-35 % от добива на зърното ), които следва да се отделят чрез допълнителен технологичен процес, предпазват зърното от замърсяване и инфекции. Устойчивостта и непретенциозността на тези култури дава възможност от тях да се получават приемливи добиви на слаби почви, ниска агротехника, в полупланински и планински райони. Отглеждани в хармония с природата T.spelta, Т. monococcum и Т. dicoccum могат да имат добра цена на зърнените пазари, да бъдат

T.spelta, клас

Фигура 1. Схема на технологичните операции за изпичане на хляб

Таблица 1. Л инейни размери на зърното n = 10 Размери на T spelta min-max Xср. σ ± зърното дължина 6,30-8,10 7,29 ± 0,544 ширина 2,70-3,95 3,15 ±0,416 дебелина 2,45-2,75 2,62 ±0,103

min-max 6,0-6,90 2,80-3,30 1,70-2,20

T. monococcum X ср. σ ± 6,52 ±0,31 3,04 ±0,15 1,92 ±0,16

Таблица 2. Физико-химични показатели на зърното Род суров абсолютна хектолитрова стъкловидност седиментаципротеин,% маса/1000 г маса, кг/хл % онно число cм3 T.aestivum сорт Победа/variety Pobeda 14.3 35.6 79.7 62 62 T.spelta, acces.1 14.0 36,9 74,0 30 30 T.spelta, acces.2 17.0 35,5 65,5 25 25 T.dicoccum (emmer), acces.3 19.92 26,2 69,5 23 23 T.dicoccum (emmer) acces.4 20.61 26,0 68.9 23 23 T.monococcum (einkorn) acces.5 15.74 24,2 79,0 10 10 T.monococcum (einkorn) acces.6 20,05 19,6 78.1 15 15 T.monoccocum (einkorn) acces.7 15.99 22.6 78 14 14 T.monoccocum (einkorn) acces.8 17.53 20.2 71.6 11.0 11.0

min-max 7,0-8,55 1,65-0,,65 1,75-2,60 мокър глутен % 32.3 42,8 41,8 40,9 49,6 не се отмива не се отмива не се отмива не се отмива

T.dicoccum Xср. σ ± 8,20 ±0,65 2,25 ±0,27 2,21 ±0,24 сух глутен Отпускане на % глутена, мм 10.7 8.0 11,1 8,5 13, 6 9,0 14, 2 12,0 14, 9 9,0

Таблица 3. Реологични и хлебопекарни свойства Реологични свойства на тестото / Хлебопекарни свойства ВПС на бра- образуване и стабил- размекване на валориметрич- енергия за деформа- отношение еластич- обем на формоустойчивост род Triticum шното, % ност на брашното, мин тестото, v.u. но число, v.u. ци на тестото, Дж ност - разтегливост хляба, cм3 на хляба, h/d T. aestivum, сорт Победа 61.16 15.0 30.0 87.0 325 0.6 570 0.54 T. spelta 50.02 6.0 45.0 60.0 231 1.8 390 0.62 T. monococcum (einkorn) 51.42 1.40 150 30 44.5 5.9 280 0.39 T.dicoccum (emmer)

52.3

2.13

120

интересна алтернатива на свръхпроизводството и същевременно на липсата на разнообразие в селското стопанство. Преди анализите е необходимо плевите на зърното да бъдат отделени (олющени) със специални машини. Характеристиката на основните морфологични и технологични показатели на биологично отгледани образци от трите вида пшеници показа че: T. spelta (динкел) има по-едро зърно, близко по форма и абсолютна маса до стандарта за хлебна пшеница сорт Победа. T.dicoccum (двузърнест лимец) има силно издължено и сплеснато зърно , а при T.monococcum (еднозърнест лимец) зърното е по-късо и двустранно силно сплеснано. Всички те са ниско стъкловидни пшеници (табл. 1). Еднозърнестият и двузърнестият лимец са високо протеинови (16-20 %), но с ниска абсолютна маса на зърното и седиментационно число на брашното (табл. 2). Образците от T. Spelta (динкел), и двузърнестия лимец (emmer) имат голямо количество мокър глутен, което показва незадоволително качество. Цветът на сухия глутен е блед или има леко сив оттенък, без блясък. Установено е, че по стандартния метод от T. monococcum ( еднозърнест лимец) мокър глутен не се отмива. Въпреки обширната дискусия за производството на здравословни храни на база еднозърнест лимец обаче, следва да се отбележи, че в зърното се съдържа протеиновата фракция глиадин, която ги прави неподходящи за хора имащи непоносимост към пшеничния глутен. Типичните реологични характеристики на тестото

52.0

3.6

320

0.40

при тези плевести видове пшеници са: ниско водопоглъщане на брашното, кратко време за замесване, стабилност и по-голяма разтегливост на тестото (табл. 3). Полученото брашно от T. spelta, има леко сив оттенък с по-високо пепелно съдържание - 0.81 % Регистрирани са удовлетворителни реологични свойства на тестото (табл.3). Брашното от еднозърнестия лимец (einkorn) е „мек” продукт, замазва ситата на мелницата, което е причина за трудното им изсяване. То е богато на жълти пигменти, има приятен кремаво-жълт цвят с пепелно съдържание 0.65 %. Замесеното тесто показва много слаби реологични свойства (табл. 3). За да се достигнат изискванията за еластичност и пластичност на тестото и да се получи хляб с удовлетворителни характеристики изпичането е направено по последователността на схемата за изпичане (фиг.1). При замесването към основните технологични инградиенти е добавена промишлена закваска. Вместо нея успешно може да се използва приготвен пшеничен квас. Оптималната температура за ферментация на тестото е 25 0 С, т.е. по-ниска отколкото за хлебната пшеница. Хлябът от T. Spelta е бухнал, с обем 390 cм3/ за 100 г брашно, но по-малък от този на сорт Победа. Хлебната средина е добре изпечена, с леко бежов до сив оттенък. Хлябът от T.monococcum (einkorn) има малък обем, едва 1/2 (280 cм3) спрямо обема на сорт Победа (табл.3). Средината на хляба от T.monococcum и T. dicoccum е с дребни и равномерни шупли, леко влажна. Характерно за хляба от T.monococcum е, че има наситено жълт цвят и много приятен вкус и аромат.

Отглеждане на фасул в условия на биологично земеделие

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 5/ 2013

Люба Ненова, Светлана Стоянова, Илиана Иванова, Евгения Жекова, Гергана Иванова-Ковачева Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” – Русе

Органичното, познато още като полския фасул са в начален етап. биологично, земеделие се основава Липсват разработки и изпитани нана екологични принципи и разчита учно-обосновани технологии, при предимно на местни ресурси. То които да са изследвани продуктивзависи от поддържането на еко- ните възможности на културата и логичния баланс и биологичните качеството на зърното. В опитното поле на ИЗС «Образпроцеси в оптимално състояние, като се цели създаване на устой- цов чифлик» — Русе, в периода 2007 чива земеделска система. Този тип – 2010 година е проведено изследва- зреещ, с добра устойчивост на земеделие съчетава естествената не с цел да се установи продуктив- уронване, полуувивен с изправен, продуктивност на растенията, жи- ността и качеството на зърното от прибран неполягащ храст. Засят е вотните и почвата със запазване и полски фасул, отглеждан в условията след предшественик зимна пшеница, сорт „Янтър” със сеитбена норподобряване качеството на околна- на биологично земеделие. ма 11 – 12 кг/дкa или 35 кълняеми Полският фасул е част от 4-полта среда и най-вече състоянието на семена на 1 м2. но сеитбообращение, включващо почвата и почвеното плодородие. Борбата с плевелите при култуТо е форма на устойчиво разви- още пшеница, соя и зимуващ овес. рите е водена по механичен път, Полският опит беше разположен тие и се разглежда като система а листното торене с хуматния тор на площ при спазен двугодишен за производство, която изключва “Хумустим” беше извършено във период на конверсия. Почвеният употребата на синтетични съедифазите трети троен лист и бутотип е силно излужен чернозем с нения – химически торове и песнизация с доза 40 мл/дкa за едно тежък песъчливо-глинест състав, бетициди, разчитайки в максимална пръскане. Използваният хуматен дно хумусно съдържание, средно степен на прилагането на подхотор е екологично чист органичен кисела реакция на почвения раздящи схеми на сеитбообращения, органични торове, биологическа и твор и слаба запасеност с азот и продукт, несъдържащ химически синтезирани хранителни вещества. агротехническа борба с вредители- фосфор. Течната формулация има алкална Опитът е заложен в два варианте. Прилагането на принципите на реакция (рН 9) и съдържа 58,95% та – контрола (без торене) и варибиологичното земеделие изисква органични вещества; 7,83% калий; ант с листно подхранване с хуматпромяна на използваните досега 3,00 % азот; 1,14% фосфор; хуминия тор “Хумустим”. Технологичните конвенционални технологии. нови киселини – 23,40% и всички, схеми, приложени при отглеждане Поради високите си хранителни необходими за растенията микрона културите в сеитбообращението и вкусови качества фасулът е найелементи, в оптимални количества. бяха съобразени с изискванията на предпочитаната храна за консумаКачествените показатели на зърбиологичното земеделие. ция от продоволствените бобови ното – съдържание на суров проИзползваният в сеитбообращекултури отглеждани у нас. По своятеин в семената, сурови мазнини, нието полски фасул е селекционита хранителна стойност белтъкът му варимост и балната оценка са опраният в Института сорт “Образсе доближава до тези на месото, ределени по приетите в Института цов чифлик 12” — ранен, дружно рибата и други животински продукти. Културата обогатява почвата с азот и подвижен фосфор, като освен това е и отличен предшественик на всички зърнено-житни култури. Биологичното производство на фасула е от решаващо значение за здравословно хранене, тъй като е незаменим източник на растителен белтък. У нас научните изследвания по биологично производство на Фиг. 1. Метеорологични условия за периода 2006–2010 год.

Табл. 1. Добив на зърно от полски фасул сорт „Образцов чифлик 12“, 2007–2010 г. добиви, разлики спрямо Години кг/дкa

вегетацията валежи бяха разпределени равномерно и в достатъчни количества, а средномесечните температури, през критичните фази на развитие на фасула – цъфтеж и бобообразуване, бяха в границите на нормалните за периода стойности. Различията в метеорологичните условия през годините на изследването и прилаганата биологична система, безспорно оказват влияние върху продуктивността на фасула (табл. 1). Листното торене с хуматният тор “Хумустим” е оказало положително влияние върху добивите, като ефектът средно за периода е 17% и е различен в зависимост от условията на годините. Най-голям ефект от прилагането му е реализиран през благоприятната в метеорологично отношение 2010 г. , като увеличението на добива спрямо контролата е с 19 кг/дкa, т.е с 16% . През най-неблагоприятната 2007 г. независимо, че е получен нисък добив, ефектът от листното торене е също положителен, като повишаването на добива спрямо контролата е 9 кг/дкa. Средните добиви от полския фасул за изследвания период са сравнително ниски и възлизат на едва 44% от потенциалните възможности на използвания сорт при контролата и 52% при листното торене. Според нас това се дължи от една страна на влиянието на специфичните през годините различия в метеорологичните условия, а от друга — на началния етап от въвеждането на биологичната система на земеделие, което изисква време за балансиране и стабилизиране на процесите. Освен върху продуктивността, метеорологичните условия през годините на изследването и прилаганата технологична схема на отглеж-

дане на полския фасул в система на биологично земеделие, предизвикват и различни по своята степен изменения в качествените показатели на зърното (табл.2). Кт ЛТ Кт, ± кг/дкa От представените данни се виж2007 28 37 9 да, че прилагането на листния тор 2008 61 69 8 2009 73 84 11 Хумустим се отразява благоприятно 122 141 19 2010 върху натрупването на суров просредно за теин и сурови мазнини в семената 71 83 12 периода на полския фасул през всички гоЗабележка: Кт – контрола (без торене); ЛТ – дини от изследвания период. Сълистно торене (Хумустим) държанието на суров протеин е с методики . най-високи стойности през 2007 г., Метеорологичните условия през а с най-ниски през 2010 г. и при годините, обхващащи периода на двата варианта, което отдаваме на изследването, са твърде разнооразличията в количеството на валебразни (фиг. 1). жите и температурните изменения, Високите средномесечни темотчетени през вегетационния периператури и недостатъчното колиод. Влиянието на листното торене чество на валежите в началото на върху съдържанието на суровия вегетацията на пролетниците през протеин е изразено най-силно през първата стопанска година на из2009 г., когато увеличението му следването се отразиха изключителспрямо контролата е с 1,28 пункно неблагоприятно върху растежа та. През годините на изследването, и развитието на полския фасул. най-високо съдържание на мазнини Падналата в края на месец май в зърното е натрупано през 2007 градушка нанесе сериозни уврежг., което се обяснява с по-малкото дания на растенията и също доколичество на падналите валежи. принесе за угнетяването растежа и Прилагането на листния препаразвитието им. Комплексното влират Хумустим има сравнително слаяние на тези метеорологични факбо въздействие върху технологичнитори бе причината за получаване те качества на зърното. Средно за на много ниски добиви от фасупериода варимостта, т.е. времето (в ла. Метеорологичните условия през минути), необходимо за сваряване втората и третата година на изследна зърното, показва по-благоприването бяха по-благоприятни за ятни стойности при контролата, в развитието на културата, предимно сравнение с листното торене. Вопо отношение на есенно-зимното допоглъщането на зърното, прието влагозапасяване на почвата. Неблаза съпътстващ показател на варигоприятното разпределение на вамостта се изменя много слабо при лежите и температурите в периода вариантите. Същото може да се юни — юли попречиха на доброто каже и по отношение на балната изхранване на семената и съответоценка. но до получаване на ниски добиви. В заключение може да се каже, Последната стопанска година че качествените показатели на зър(2009/2010) се оказа най-благоното от полски фасул, формирани приятна за развитието на полския в условия на биологично земеделие фасул. Падналите през периода на Табл.а 2. Качествени показатели на зърно от полски фасул, сорт „Образцов са в границите на генетическите зачифлик 12“ при условия на биологично земеделие, 2007–2010 г. ложби на използвания сорт, в зависимост от условията на годината 2007 2008 2009 2010 средно при естествен хранителен режим. Кт ЛТ Кт ЛТ Кт ЛТ Кт ЛТ Кт ЛТ Полученото зърно е екологично Химични суров протеин, % 23,8 24,3 18,88 19,19 18,28 19,56 15,81 16,12 19,19 19,79 качества сурови мазнини, % 1,81 2,5 1,51 2,05 1,75 1,9 1,47 1,96 1,64 2,1 чисто, незаменим източник на расТехно- варимост, мин 164 167 123 127 134 136 135 144 139 144 тителен белтък и отговаря на съвременните изисквания за опазване логични водопоглъщане, пъти 2,57 2,42 2,63 2,55 2,58 2,44 2,45 2,6 2,56 2,5 качества бална оценка 4,25 4,25 5 5 4,75 4,75 5,5 5,5 4,88 4,88 здравето на човека и природната Забележка: Кт — контрола (без торене); ЛТ — листно торене (Хумустим) среда.

Напояване и добив от арпа

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 5/ 2013

Христина Недева „Опитна станция по поливно земеделие – Пазарджик” ДП

По българските земи ориза се отглежда от преди повече от 400 години. Класическата технология наложила се през годините е отглеждането на ориз да става в специално изградени оризови клетки с високи диги. В по – голяма част от вегетационния период в тези клетки се поддържа постоянен воден слой от 5 – 10 до 15 – 20 cм. При този начин на отглеждане напоителната норма надвишава 3000 м3/дкa. В последните няколко години обаче, все по-често започна да се говори за намаляване на водните ресурси и оптималното им използване. Оризът е на първо място сред зърнено-житните култури по отношение на водопотреблението. Ето защо винаги ще бъде актуален проблема с намаляване на напоителните норми при производството му. Към този проблем се прибавя и температурната амплитуда, поддържаща по – хладна водата, което от своя страна води до удължаване на вегетацията на ориза. В статията представяме резултатите от изследване проведено през 2009 – 2011 г. в опитното поле на ОСПЗ–Пазарджик. Опитът заложихме върху канелена горска почва. Изпитвахме влиянието на постоянен воден слой и поддържане на влажна повърхност при отглеждането на четири сорта ориз (Дани, Османджик 97, Кармен и Балдо). Предшественник на ориза е соя и през трите години на залагане на опита. Обработката на почвата се състоеше от есенна дълбока оран на 20-25 cм, последвана от две – три пролетни дискования преди сеитбата. Торенето извършвахме с N16 P8 K8, като предсеитбено внасяхме цялото количество фосфорен и калиев тор и 1/2 от азотния. Останалата 1/2 от азотния тор внасяхме в начало на фаза братене съобразно климатичните условия на годината.

В агротехниката на отглеждане включихме почвения хербицид „Стомп нов” и вегетационния „Номине” Поникване отчетохме на 15. 05. 2009 г., 25. 05. 2010 г., а през 2011 г. вариантите в А1 поникнаха на 19. 05 и при А2 на 23. 05. През вегетационния период отчитахме начало на фенофазите: поникване, трети лист, братене, вретенене, изметляване, млечна зрелост, восъчна зрелост. Биометричните измервания включваха следните показатели: добив на зърно, брой класоносни стебла, височина на растенията, дължина на метлицата, брой разклонения на метлицата, брой зърна, маса на 1000 зърна, хектолитрова маса. През 2009 г. сеитбата и на двете клетки извършихме на 29 април, през 2010 г. на 03 май, а през 2011 г. - на 02 май (вариантите с поддържане на постоянен воден слой А1) и на 04 май(вариантите с поддържане на постоянно влажна повърхност А2). Средно за тригодишния период на изследването най-бавно поникнаха растенията през 2010 г., за 20 дни със сравнително малко растения на м2 (от 248 до 556 бр.). Тази закономерност се наблюдава и през останалите две години. През 2009 г. поникване отчетохме 16 дни след сеитба с 248 до 556 бр./ м2, а през 2011 г. 17 дни по-късно с 301 до 487 растения на м2, при посевна норма 650 к.с./ м2. Това се дължи на няколко фактора. Единият е недоброто качество на семената, другият е температурата на водата, която през месец май без затоплители не достига оптималната за добро поникване температура. И накрая, но не на последно място амплитудните разлики в температурата. От климатичната характеристика на 2011 г. се вижда че са отчетени големи разлики. Така например

на 6 май минималната температура е 4,80С, а максималната – 19,10С, на 7 май – съответно 2,20С и 220С, на 13 май – 6,60С и 24 0 С и т. н. Подобни температурни разлики се наблюдават и през останалите две години, през които се проведе изследването. През 2011 година фазите от братене до пълна зрелост протичаха бързо, което се дължи на сравнително топлите юни, юли и август. Температурната сума необходима за узряването на ориза е от 2900 0С до 33000С (според сорта). През 2011 г. тя е 3134,60С до края на месец септември. За същия период през 2010 г. температурната сума е 3200 0С, а през 2009 г. е 3600 0 С, което ни гарантира добри добиви от качествена арпа. Получените добиви са отразени в таблица 1 и показват, че през 2009 г. се движат от 462 кг/дка до 574 кг/дка при условията на постоянен воден слой и от 463 кг/дка до 667 кг/дка при вариантите отглеждани само с навлажнителни поливки. При условията на годината и при подържане на постоянен воден слой най-висок добив получихме от сорт Балдо (574 кг/дка), а при навлажнителните поливки от сорт Кармен (667 кг/дка). През 2010 г. добивите на вариантите в А1 се движат от 490,5 кг/дка при сорт Балдо до 623,8 кг/дка при сорт Дани, а на вариантите в А2 добивите са от 490,0 кг/дка при Балдо до 702,5 при сорт Дани. През 2011 г. с най висок добив е отново сорт Дани(719 кг/дка в А2), а с най нисък сорт Кармен (413 кг/ дка в А1). За тригодишния период на изследване най – нисък среден добив отчетохме при сорт Балдо 528,8 кг/дка в А1, а най- висок при сорт Дани 628,2 кг/дка в А2. За получаване на високи и стабилни добиви от оризовата култура е необходимо и 70 – 80% въздушна

Таблица 1. Добив зърно, кг/дка Параметри добив на зърно Сортове Varieties 2009 г. 2010 г. А1 – поддържане на постоянен воден слой Османджик 97 462 538 Дани 481 623,8 Балдо 574 490,5 Кармен 559 631,8 А2 – поддържане на постоянно влажна повърхност Османджик 97 533 640,0 Дани 463 702,5 Балдо 616 490,0 Кармен 667 686,3 GD 5% 84.3 32.4

средно 2011 г. 636 549 522 413

545,3 551,3 528,8 534,6

605 719 596 433

592,7 628,2 567,3 595,4

Табл. 2. Климатична характеристика Годи- месеци на IV V VI VII VIII IХ Средномесечна температура на въздуха t0C 2009 11,3 18,2 21,6 24,1 23 18,3 2010 12,1 17,7 20,9 23,3 24,8 17,9 2011 11,0 16,5 21,4 24,0 23,1 20,3 Относителна влажност на въздуха % 2009 69 62 59 56 63 68 2010 73 65 66 69 64 70 2011 67 69 66 61 62 Таблица 3 а. Биометрични измервания Параметри хектолитрова маса, г маса на 1000 зърна, г средно Сортове 2009г. 2010г. 2011г. 2009г. 2010г. 2011г. А1 – поддържане на постоянен воден слой Османджик 97 32,6 27 31,8 30,5 61,8 62,3 61 Дани 33,7 27,8 30,5 30,7 63,5 62,8 62 Балдо 38,8 29 35,5 34,4 61,2 63,2 65,2 Кармен 35,2 27,9 35,7 32,9 58,6 59,7 60,7 А2 – поддържане на постоянно влажна повърхност Османджик 97 33,4 26,7 31,4 30,5 60,2 62,8 65,3 Дани 33,9 27,3 30,4 30,5 61,3 61 60,6 Балдо 40,6 33,1 35 36,2 61,8 65,2 68,6 Кармен 35,5 28,9 38,3 34,2 56 59,5 62,9 Таблица 3 б. Биометрични измервания Параметри височина на растенията, cм средно 2009г. 2010г. 2011г. Сортове А1 – поддържане на постоянен воден слой Османджик 97 76,6 97,9 97,7 90,7 Дани 77,1 94,3 87,6 86,8 Балдо 86,6 96,3 89,1 90,7 Кармен 72,7 86 53,4 70,7 А2 – поддържане на постоянно влажна повърхност Османджик 97 78,1 101,9 95,1 91,7 Дани 78,5 94,5 83,9 85,6 Балдо 87,3 101,3 90,3 92,97 Кармен 72,8 82,5 56,5 70,6

средно

61,7 62,8 63,2 59,7 62,8 61,5 65,7 60,7

дължина на метлицата, cм средно

2009г.

2010г.

2011г.

12 14 14 16

11,9 13,9 14,2 15,2

11,8 14,2 13,9 14

11,9 14,04 14,04 15,1

13 14 17 18

12,7 13,8 15,5 16

12,4 13,4 13,9 13,9

12,7 13,7 15,5 15,97

влага. През 2011 г. този показател се движеше в порядъка от 59 до 63%, което не позволи доброто озърняване на метлицата. Ниските стойности на този показател и през трите години на изследването доведе до получаване на зърно с по-ниска маса на 1000 зърна. През 2011 г. тя се движи от 30,5 г до 35,7 г при вариантите отглеждани с поддържане на воден слой и от 30,4 г до 38,3 г при вариантите отглеждани с навлажнителни поливки. Масата на стандарта Османджик 97 е 31,8 г при А1 и 31,4 г при А2, а по данни на Тракийския земеделски изследователски институт в Одрин – Турция тя трябва да е между 34-35 г. Средно за трите години на изпитване най-висока маса на 1000 зърна отчетохме при сорт Балдо, отглеждан с навлажняващи поливки - 36,2 г, а най – ниска при Османджик 97 - 30,5 г и при двата варианта на напояване. Биометричните измервания на дължина на стъбло и метлица са посочени в таблица 3. През периода на изследването най–високо стъбло измерихме през 2010 г. при сорт Османджик /101,9 cм/ в А2, а най– ниско при сорт Кармен /53,4 cм/ в А1. През останалите две години тенденцията се запазва. По отношение показателя дължина на метлицата средно за периода на изпитване с най-дълга метлица е сорт Кармен /15,97 cм/ при А2, а най–къса при сорт Османджик 97 /11,9 cм/ в А1. По отношение на хектолитровото тегло средно за тригодишния период на изследването стойностите се движат по следния начин: най–висока средна стойност отчетохме при сорт Балдо /65,7 кг/ в А2, а най - ниска при Кармен /59,7 кг/. Заключение. Макар нуждите от вода на ориза да са по-големи от тези на останалите култури, необходима му е само влажна повърхност и при запазване на площите чисти от плевели, разходът на вода може да се намали значително. Получените добиви през отделните години на изследване са непостоянни и зависят преди всичко от съвпадение на фазата на развитие с климатичните условия.

Характеристика на растителни образци бакла, секирче и нахут

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 5/ 2013

София Петрова и Сийка Ангелова ИРГР “К. Малков”– Садово

В ИРГР – Садово се поддържат и съхраняват над 9000 растителни образци от зърнено-бобовите култури, представени с десет ботанически рода. В структурата на зърнено-бобовите колекции са включени стари сортове и популации, селекционни линии – донори, мутантни форми, новоселекционирани сортове, както и комерсиални сортове, вписани в нашата и европейска сортова листа. Те съдържат разнообразни по произход, ниво на селекция и ботаническа принадлежност растителни материали (Ангелова, С. 2007). Една част от тях се отглеждат главно заради семената – нахут и бакла, а друга част заради зелените растения – секирче (Коева, Р., С. Ангелова, Я. Гутева, 2002). Тези култури заемат ограничени площи в съвременното земеделие у нас, но биха могли да се включат в структурата на протеиновите култури, особено на площи неподходящи за традиционно отглежданите – грах, фасул и соя. Интродуцираните растителни материали произхождат от Европа, Америка, Азия и включват над 50 страни. Образците с местен произход са помногобройни при фасула и фия, а на диви видове - при фия и секирчето. Всички растителни материали са колекционирани основно от експедиции и регионални пазари. Селекционно-подобрителната работа с нахута, в сравнение с другите зърнено-бобови култури, е по-ограничена. След 1994 г. интересът към тази култура нараства, което е свързано с търсенето на пазара за получаване на разнообразни и здравословни продукти (Механджиев А., и др. 2002). Направената инвентаризация показва, че участието на местните растителни генетични ресурси в колекциите при бакла, нахут и секирче не е голямо. По тази причина усилията бяха насочени към колекциониране на отглежданите все още в някои райони форми и сортове от тези видове. Резултатите от изследването на статуса на

местни образци от бакла, нахут и секирче и кратка агробиологична характеристика на колекционираните популации и форми, са представени в статията. Полската оценка по морфологичните и фенологични показатели е извършена в периода 2010 2011 г. в опитното поле на ИРГР Садово. Биометричната характеристика на растенията включваща височина на растението, общ брой разклонения, брой семена в един боб, брой бобове на едно растение, брой семена на едно растение, тегло на семената на едно растение и масата на 100 семена е направена върху 10 растения от всеки образец. Отчетен е вегетационния период (от датата на посяване до датата, когато 80% от растенията са готови за събиране) и продължителността на цъфтежа (от датата на начало до датата на края на цъфтежа). Прилагана е агротехника, използвана при отглеждането на трите култури. В проучването са включени главно стари популации, сортове и форми събрани от експедиции от различни район на страната: Странджа - Сакар, Тракийската низина, района на Пазарджик и др. В България в района на Странджа планина се среща дивия вид нахут Cicer montbretii, който e най-близо до културния Cicer arietinum (Койнов, 1986). Маркирано е находище in situ в Странджа планина на редкия за страната вид Cicer montbretii. Установеният от нас хабитат на дивия родственик

Таблица 1. Изменчивост на някои височина на расте- брой разние, cм клонения Min 67,90 1,80 Max 118,3 5,90 Mean 87,90 2,79 VC% 17,15 31,22

брой семена в боб 1,90 3,90 2,63 19,63

показатели брой бобове от растение 4,80 54,9 17,55 64,85

при бакла брой семена от растение 16,90 148,7 45,82 68,62

бакла

тегло на масата на семената от 100 семена, растение, г г 22,85 8,31 109,9 1503,2 48,66 148,06 47,22 156,036

вегетацио- продължинен период тел-ност на цъфтеж 82 28 208 44 151,39 33,10 37,00 11,14

Таблица 2. Изменчивост на някои показатели при нахут височина брой брой на расте- брой раз- бобове от семена от брой семение, cм клонения растение растение на в боб Min 39,60 5,00 26,90 25,60 1,00 Max 60,10 9,10 55,60 80,20 2,00 Mean 47,08 6,65 40,59 48,02 1,44 VC% 10,24 17,38 19,82 24,53 25,19 Таблица 3. Изменчивост на някои показатели при секирче

Min Max Mean VC%

височина на растение, cм 32,3 137,40 84,5 27,66

брой разклонения 4,60 10,90 8,36 18,91

брой бобове от растение 4,40 38,16 21,44 46,53

брой семена от растение 4,40 123,50 59,17 46,74

брой семена в боб 1,80 3,20 2,45 15,07

секирче на нахута е суха камениста и тревиста поляна в близост до дъбова гора, върху излужена канелено-горска почва, на ерозирал склон на пътя от с. Граматиково към град Малко Търново. В таблиците 1, 2 и 3 са представени резултатите от стопанската и фенологична характеристика на образците с местен произход при трите култури - секирче, бакла и нахут. Баклата е с широк диапазон на вариране при всички показатели (табл. 1). При нея с много висок коефициент на изменчивост са показателите маса на 100 семена и брой семена от едно растение. Образците формират от 4,8 до 55,0 боба на растение, при височина от 67,9 cм до 118,3 cм. Броят на разклоненията и броя на семена в боб при баклата варира от 2 до 6 и от 1,9 до 3,9, съответно. Средната продължителност на вегетацията е 151, а продължителността на цъфтежа – 33 дни. Нахутът е с най-тесен диапазон на вариране при всички показатели (табл. 2). С висок и почти еднакъв коефицент на изменчивост са показателите: тегло на семената от растение и масата на 100 семена. Образците формират от 27 до 55 боба на растение, при височина от 40 cм до 60 cм. Броят семена в боб при нахута варира от 1,0 до 2,0. Средната продължителност на вегетацията е 89, а продължителността на цъфтежа – 15 дни.

тегло на семената от растение, г 8,37 30,49 15,14 29,61

масата на 100 семена, г 21,30 66,8 34,85 29,48

тегло на масата на семената от 100 семерастение, г на, г 0,5 1,86 23,58 32 12,07 20,7 55,84 38,34

вегетационен период продължителност на цъфтеж 83 11 93 19 89,3 15,08 2,33 13,90 вегетацио- продължинен период телност на цъфтеж 91 18 106 32 100,4 27,9 5,24 11,83

нахут При секирчето с висок коефицент на изменчивост са показателите: брой бобове, тегло на семената и брой семена от едно растение (табл. 3). Теглото на семената от едно растение и масата на 100 семена варират съответно от 0,5 г до 23,6 г и от 1,9 г до 32,0 г. Образците формират от 4,4 до 38,2 боба на растение, при височина от 32,3 до 137,4 cм. Броят семена в боб при секирчето варира от 1,8 до 3,2. Средната продължителност на вегетацията е 100, а продължителността на цъфтежа – 28 дни. Изводи: Оценъчните характеристики на местните растителни генетични ресурси от нахут, бакла и секирче показват голямо разнообразие и диапазон на вариране при изследваните показатели, което дава широки възможности за тяхното използване. Коефициентите на изменчивост по показател продължителност на цъфтеж са ниски и не се различават съществено и при трите зърнено-бобови култури. Баклата е с най-широк диапазон на вариране при всички показатели, следвана от секирчето, доката нахутът е с най-тесен диапазон. Местните генетични ресурси са ценни донори за селекцията и са основа за създаване на признакови /сърцевинни/ колекции.

Oтглеждане на маслодайни растения на техногенно рекултивирани почви Мартин Банов, Венера Цолова ИПАЗР „Н. Пушкаров”

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 5/ 2013

(продължава от брой 4)

Биологичната рекултивация се извършва на основа на резултатите от научните изследвания на ИАПЗР “Никола Пушкаров”. Крайната цел е възпроизводството на високопродуктивни селскостопански земи, близки по свойства на местните естествено формирани смолници. След окончателното възстановяване на следвъглищния ландшафт се предвижда 71% от техногенно рекултивираните земи да се използват за земеделски цели. Във връзка с присъединяването на България към ЕС разширяването на отглеждането на маслени култури може да бъде оценено като ново стратегическо направление в националната аграрна програма. Става дума за перспективно земеделско производство и относително празна пазарна ниша в европейските и световни пазари. Безспорно реализацията на такива проекти представлява пряк отговор на приоритетна цел за развитието на страната в една близка перспектива. В това отношение техногенно-рекултивираните земеделски земи на минно енергийния комплекс Марица-изток може да се разглеждат като уникална възможност за производство на екологично подходящи биомаслени култури с икономически значима и сигурна енергийна възпроизводимост. Гореизложеното ни позволява да разгледаме като пример възможностите за отглеждане на рапица и лавандула на рекултивирани земи на територията на Република България. Лавандулата е етерично-маслено растение, което заема важно място в производството на редица продукти главно в парфюмерийната, бояджийската и керамична промишлености, основно като компонент в състава на сапуни, козметични препарати, лакове и бои. В същото време тя е и отлично медоносно растение, полученият от което мед се характеризира с отлични вкусови и лечебни качества. В различни райони на света лавандулата се използва и като укрепително растение, благодарение на добре развитата си коренова система. Същата с успех се ползва и за засаждане на ерозирали земеделски терени с наклон под 150, тъй като по-големи отклонения затрудняват процесите на засаждане и обработка на земята.

Отчитайки очакваните резултати от отглеждането на растението е важно да се знаят и някои данни /най-общо/ за естествения произход на лавандулата. Според достъпната информация нейният първоначален ареал на разпространение са районите в Средиземноморието – основно Франция и Италия. Диворастящите насаждения в този район осигуряват от 15 до 20 т масло в Италия, до 100-120 т годишно във Франция при 8-10 т в Испания и Португалия. Първият внос на култивирана лавандула в България датира по статистически данни от 1939 г. в Опитното поле – гр. Казанлък. Създадени са 4200 дкa насаждения с добив общо на 2380 кг масло. Постоянното увеличаване на площите с лавандула достига до 33 400 дкa през 1962 г. с общ добив на масло от 50 000 кг. Специфичните географско-климатични и почвени условия в Република България способстват за обособяването на няколко специализирани пояса за отглеждане на растението като Карловски, Калоферски, Стрелчански, Зелениполски, Розински и Разложки. В по-малки площи и обеми лавандулата се отглежда и в други части на страната. Непрекъсната селекция и подобряване качеството на продукцията водят до постепенното разширяване ареала на лавандулата у нас и днес тя се отглежда на много места в България. Последните проучвания на водещи специалисти доказват добрата приспособимост на растението и в района на Североизточна България, основно Алфатар и Дулово.

По произход лавандулата е планинско растение. Като такова, тя е студо и сухоустойчива, с добре развита коренова система. През периода на покой, възрастните растения издържат до 26°С, но след встъпване във вегетация младият разсад измръзва при температура от -7°С. В същото време лавандулата е топлолюбиво и светлолюбиво растение, като не понася засенчване. В цветоотдаване встъпва след две години от засаждането, при увеличаваща се продуктивност до 5-8 годишна възраст. Този процес зависи до голяма степен от грижите по отглеждането й. Най-подходящите почви за отглеждането й са тези с неутрална и алкална реакция (рН във вода от 6 до 8). Растенията не понасят плитки подпочвени води и на неизравнени площи, където се задържа вода бързо изсъхват и загиват. Както бе споменато по-горе, лавандулата има добре развита коренова система, поради което е подходяща за засаждане като противоерозионна култура. Внедряваните и използвани у нас сортове лавандула са интродуцирани и създавани основно от специализирания институт по розата и етерично-маслените култури в гр.Казанлък. Предлаганите от него сортове са конкурентни, в много случаи превъзхождащи тези, отглеждани в други страни. Същите са предимно ранно- и средноранноцъфтящи, което дава възможност за по-продължително прибиране и равномерно натоварване на дестилериите. В страната са районирани следните български сортове лавандула, в т.ч.: Хемус - ранен до средноранен сорт със съдържание на етерично масло 1,9-2% и биологичен добив от 8-9 кг/дкa. Карлово - цъфти късно и продължително, което позволява да се удължи срока на прибиране и преработка. Най-добрият сорт за получаване на сух цвят. Добивът на масло е 7-8 кг/дкa, а биологичният добив на цвят е 15 кг/дкa. Юбилейна - средноранен, особено подходящ за добив на сух цвят и масло. Биологичният добив на цвят е 625 кг/дкa, а на масло – 17 кг/дкa. Посочените, както и други български сортове лавандула, са с изправени надземни части (туфи), с дебели и дълги дръжки, не полягат и са много подходящи за механизирана обработка и прибиране. Пазарно проучване и маркетинг Извършването на подобен вид анализи през последните години е особено затруднено, поради обстоятелството, че липсват системно водени статистически данни за производство и реализация. Поради тези причини ще бъде направен опит за обобщаване на достъпната по този проблем информация, още повече като се има предвид, че не във всички национални статистически източници етеричните масла се отчитат като отделни позиции без да има данни и за международните пазари на

този тип продукция. Основните производители в световен мащаб на лавандулов цвят, респективно на масло, са България, Франция, Молдова и Испания. В зависимост от сортовете лавандула, отглеждани днес, се различават няколко вида лавандулово масло. Първият е типичното лавандулово масло, добивано най-вече във Франция – около 850 т годишно, при 25-40 т в България (пряка зависимост от сезонни пазарни ниши и т.н.). Счита се, че производството на този тип масло е много перспективно, поради добрата съчетаемост при изходните видове при хибридизация. Световното производство на лавандулово масло е около 1400 т годишно, с относителен дял 75% лавандиново, 20 % лавандулово и 5% от вида D’aspis. Основното приложение на лавандуловото масло е в парфюмерията, като съставка на лосиони, тоалетни води и парфюми, най-често в комбинация с други компоненти. Стабилизирането на българската козметична промишленост и отварянето на нови външни пазарни ниши предполага увеличаването на необходимите количества от него. Етеричното масло от вида D’aspis се използва по-ограничено, главно за ароматизиране на евтини сапуни, дезодоранти и аерозоли. Характерно за пазарната конюнктура у нас и в света е все по-увеличаващото се потребление на лавандуловото масло. В световен мащаб (по данни на Института за търговия в Хановер, Германия) продажбата на козметични средства с използване на лавандулово масло нараства с 6-7% годишно, при участие на европейски производители - 40%, американски - 30% и японски – около 14%. Основните противоречия, с които се сблъсква търговията с етерични масла са: • увеличаване на цените на произвеждания продукт, в условията на протичащи инфлационни процеси; • задържане на цените от страна на фирмите – потребители, с цел стимулиране на търсенето от клиенти; • трудно заместване на бързо амортизиращите се детайли на дестилационната апаратура със скъпо струваща техника (особено важно за малките производители); • трудности от финансов характер пред производителите на суровина за завършване на цикъла до краен продукт (масло); • навлизане в масово производство и реализация на синтетични заместители с ниски цени и висока конкурентоспособност. Основните пазари, на които се изнася лавандулово масло са САЩ – 100 т годишно, ЕС – 500-600 т годишно и Япония – 40 т годишно. Тези тенденции са с относително стабилно ниво

и се предвижда да се запазят през следващите пет години. Почти монополен вносител на лавандулово масло в САЩ е Франция с 92%, следвана от Испания с 3,24% и други страни, сред които е и България с едва 0,38%, но с най-висока цена от 86,88 USD/ кг, поради много високото качество. Средната международна цена на лавандуловото масло е 64,36 USD/кг. В исторически план рапицата се среща като диворастяща или като плевел в цяла Европа, Северна и Южна Америка и Северна Африка. Найзначително разпространение рапицата има в Афганистан, където посевите са до 3000 м над морското равнище, след това в Индия и Западен Китай. В Западна Европа тя се отглежда рядко. В Украйна за производство на масло се използва дивата рапица и едва през втората половина на XIX век започва да се отглежда като културно растение. Семената на рапицата имат високо съдържание на масло - от 34 до 38% масло. Рапичното масло принадлежи към групата на техническите полуизсъхващи масла. В промишлеността то има най-разнообразно приложение – в металургичната, бояджийската, лаковата, кожарската, текстилната и сапунената, в производството на нитроглицерин. При рафиниране маслото се употребява и за произвоствени нужди. Важен вторичен продукт при производството на маслото е кюспето. То съдържа средно 33% белтъчини и 10% мазнини и се използва за храна на добитъка. Основен район на разпространение на рапицата у нас е Северна България, главно Врачански, Плевенски и Търновски окръзи. Рапицата е едногодишно или двегодишно растение от семейството на кръстоцветните. По своите изисквания към климата зимната рапица, която е преобладаващо разпространена в България, се доближава до житните. Тя издържа зимните студове при условие, че е добре вкоренена през есента. В млада възраст и рано през пролетта тя може да измръзне. Рапицата е взискателна към почвената влага. Факторът влага е критичен за нея при поникването и през първата фаза на развитие. За да може да покълнат семената, тя се нуждае от количество вода, което представлява от 80 до 90% от теглото на семената. Рапицата се нуждае от достатъчно вода след поникването до пълното укореняване през есента, поради което наличието на валежи през август и септември е от голямо значение. Зимната рапица може да се задоволи и със слаби и плитки почви, дори мергелни почви. Най-благоприятно развитие тя намира в черноземни почви. При по-бедните почви е необходимо да се прилага торене с минерален и оборски тор. За рапицата не са подходящи скелетни, чакълести и песъчливи почви, както и засолени. Рапицата, подобно и на другите маслодайни кул-

тури, извлича от почвата значителни количества хранителни вещества. Тя извлича особено много азот, калий и фосфор. Рапицата принадлежи към групата маслодайни, които се нуждаят от много хранителни вещества през първите фази на развитие – септември, октомври, ноември. Силно отзивчива е при торене с оборски тор. Рапицата е подложена на нападението на редица вредители. Нападат се всички органи на растението – корените, стъблата, листата и цветовете. Прибирането на културата трябва да се извърши в къси срокове. Всяко закъснение води до големи загуби от изронване, понеже при пълно узряване шушулките се пукат и семената се оронват. Заключение Възстановяването на плодородието на техногенно-рекултивираните земи и възвръщането им в обработваемия фонд на страната се ограничава от факта, че те се характеризират с липса на хранителни елементи за растенията, наличие в тях на високи концентрации на тежки метали и на други вредни синтетични съединения. Техногенно-рекултивираните земи са разположени в райони с активно протичащи ерозионни процеси и като цяло влияят отрицателно върху компонентите на околната среда и ландшафта, поради което намирането на алтернативни култури за отглеждане е изключително актуален въпрос. По наше мнение използването на етерично-маслените култури, като рапица и лавандула е особено подходящо решение за възстановяването плодородието на техногенно-рекултивираните земи поради следните причини: 1. Почвено-климатичните условия в Република България са благоприятни за развитието на този тип растения. По общи и предварителни предположения значителните техногенно нарушени площи около откритите мини в България също могат да бъдат използвани за тяхното отглеждане. 2. Рапицата и лавандулата се характеризират с добре развита коренова система, поради което са подходящи за засаждане като противоерозионни култури, способстващи и ускореното развитие на почвообразувателните процеси в техногенно-нарушени площи. 3. При преработката на растенията натрупаните в корените, стъблата и листата тежки метали не се концентрират в получените масла. По този начин се получава екологично чиста биопродукция от замърсени терени. Това дава възможност за включване на техногенно-рекултивираните земи в обработваемия фонд на страната без отделяне на допълнителни разходи за тяхното мелиориране и подобряване. 4. Етерично-маслените култури представляват сериозна алтернатива за диверсификация на растениевъдните култури в условията на реализацията на принципите на устойчивото земеделие в Република България.

ТОРЕНЕ

Ефективност на торенето на пшеница (Tr. Aestivum) I. Добиви зърно Елисавета Василева, ВУАРР – Пловдив Златина Ур, ИРГР «К. Малков» – Садово използват органични торове в замяна на минералните, но добрите земеделски практики при нея започват с най-типичната практика на биологичното земеделие – сеитбообръщението (Рачовска Г. и колектив, 2007). Резултатите от изследванията на редица учени дават указания за приложението на торовете в конкретни селскостопански системи – при различни местни условия, потенциал на площта, системи на обработка на почвата, предшественици и генотипове (Guang-cail Z. et al.,2009 ). Общовалидните заключения са, че бобовите предшественици в сравнение с небобовите повлияват позитивно върху параметрите на посева, добива и неговите компоненти, и намаляват изискванията на културата за торене. При избора на най-подходяща система на торене трябва да се има предвид комбинацията от

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ брой 5/ 2013

Изследванията и дискусиите за ефективността на торенето при селскостопанските култури, в частност при различни сортове от основната хлебна култура – обикновената пшеница, са започнали преди векове. Съвременните предизвикателства пред човешката цивилизация отново правят темата изключително актуална. Акцентите в селекционната работа и в разработването на адекватни агротехнологии продължават да са върху повишаване количеството и качеството на добивите, но резултатите се разглеждат в различни аспекти – еволюционни, икономически, екологични, социални (Huang M. et al.). Проучванията преминават на молекулярно и генетично равнище, и се задълбочава обсъждането на възможностите за използване на различни физиологични параметри и ензимни маркери за ускоряване на селекционния процес в посока към увеличаване ефективността на използване на хранителните елементи с цел да се повлияе върху растителната продукция (Nikolic O. et al., 2011, Kichey T. et al., 2007). Диапазонът на приложение на получаваните резултати и формулираните изводи е много широк – от подобряване на живота до съхранението му. Същевременно анализът на състоянието на селското стопанство в България дава основание за насочване на вниманието към подобряване на технологичното

равнище на производство. Тенденциите в развитието на отрасъла в ЕС, както и в световен мащаб, са валидни и за нашата страна. В съответствие с целите на устойчивото развитие на земеделието, са необходими модернизация на стопанствата по отношение на технологиите, и същевременно намаляване на разходите, както за производство, така и за опазване на околната средата (Кънчев И., 2009, Иванова М., 2009). Тъй като сортът и торенето са двата най-важни управляеми фактора, определящи до голяма степен продуктивността на посевите, такова увеличение на КПД на цялата система е възможно чрез увеличаване ефективността на използване на приложените торове (Мънгова М., Е. Василева, 2007). Пшеницата е култура, при която не е подходящо да се

Фиг. 1. Агрометеорологични условия

предшественик и торова норма (Dogan R., U. Bilgili, 2010). В поредица от статии представяме резултатите от изследване за установяване степента на въздействие на комбинацията предшественик - азотна то-

Табл. 1. Дисперсионен анализ № 1.

общо

2. сортове 3. дози 4.

взаимодействие

5. грешки

F(опитно)

F кр. Р 0.05%

η2%

809318.7 74

9472.933 4

2368.233 0.921559 165293 64.32101

2.557179 1.17 2.557179 81.69

10183.07 16

636.4417 0.247661

1.850315

1.25

128490.7 50

2569.813 -

Източник на вариSQ ране

661172

рова норма върху: I. Количеството на зърнения добив; II. Растежа и развитието на посевите; III. Отделните параметри на посевите и компоненти на добива; IV. Качеството на добива зърФиг. 2. Относителен добив спрямо но и биомаса; стандарта при различни торови норV. Ефективността на реутими, % лизация на въглерод и азот в биомасата; VI. Използването и реутилизацията на фосфора; VII. Ефективността на използване на торовия азот при нови и актуални български сортове обикновена зимна пшеница. В изследването са използвани петгодишни данни от полски торови опити, изведени в опитното поле на ИРГР – Садово върху канеловидна смолница. Опитите са залагани с по пет равнища на азотно торене: 0, 6, 12, 18 и 24 кг/дкa върху фон 18 кг/ Фиг. 3. Относителен добив при дкa Р2О5. Включените в изпитваторене с различни торови норми нето сортове са: Гея 1, Садово спрямо неторената контрола, % 772, Гинес 1322, Садово 1, Диамант, Царевец, Боряна, Здравко, Люсил, Победа и Йоана. През периода 2005-2007г като предшественик е използван съвместен редови посев от житни култури - сорго, просо и царевица, а през 2009-2010г – самостоятелен посев от нахут. Агрометеорологичните условия са без значими отклонения от климатичната норма за района и позволяват да се съпостави ефектът от различните предшественици. Единствено през месец януари 2007г температурите са по-високи от нормалните Фиг. 4. Повишение на добива след бобов (фиг.1.). Сумата на валежите се изравнява с нормалната през спрямо житен предшественик, %

Табл. 2. Вариране на добива зърно от азотното торене по сортове, кг/дкa Сорт

Sm%

Садово 1

397

129

Победа

328

109

Диамант

310

Садово 772

318

110

Боряна

484

156

Здравко

319

Люсил

337

118

Гея 1

338

122

Йоана

335

109

Гинес

359

140

Табл. 3. Вариране на добива зърно по азотни торови норми, кг/дкa Показател Житен

Бобов

353

515+++

112

Sm%

Табл. 4. Вариране на добива зърно от генотипа и азотното торене по предшественици, кг/дкa Торов азот, кг/дкa 0 st. 6 12 18 24

M 304 397 458++ 473+++ 464++

S R 169 56 128 32 80 17 68 15 64 14

Sm% 14 8 4 4 4

2005, 2009 и 2010, и я надвишава през 2006 и 2007 реколтни години (фиг.1.). С изключение на изпитваните фактори, останалите агротехнологични практики са провеждани по възприетата за района технология за пшеницата. По време на вегетацията са взeмани растителни проби (1/4 метровки) – при настъпване на

фенофазите вретенене, цъфтеж и пълна зрялост (табл.5). Извършени са биометрични измервания на взетите проби, химични анализи за съдържание на азот и фосфор, и статистическа обработка на всички получени данни чрез дисперсионен, корелационен, вариационен и регресионен анализ. При сравнение между сортовете, отглеждани след житен предшественик, е установено, че единствено Боряна и Гинес се изравняват по средни добиви със стандарта Садово 1. Най-голяма добавка към добива при всички торови норми е получена от сорт Боряна. В неторената контрола най-ниски добиви са отчетени при сорт Йоана (43%), а в парцелките с торене – при сорт Здравко (~70% средно спрямо стандарта) (фиг.2). Чрез дисперсионния анализ се установи, че влиянието на сортовете върху добива е недоказано. Изразено в % то е едва 1,17 (табл.1). От вариационния анализ, представен в табл.2, също се вижда, че няма доказани разлики между сортовете по отношение на добивите зърно. Варирането от азотното торене е силно при всички сортове, само при Здравко е средно по сила (r=29). Сравнението на добивите от

Табл. 5. Корелационни коефициенти между добива зърно (Х1) и проучваните показатели Х1 Х2 Х3 Х4 Х5 Х6 Х7 Х8 Х9 Х10 Х11 Х12 Х13 0,825** 0,918** 0,860** 0,648* 0,956** 0,766** 0.399 0,944** 0,697* 0,716* 0.520 -0.531 Х1 Х14 Х15 Х16 Х17 Х18 Х19 Х20 Х21 Х22 Х23 Х24 Х25 0,753* -0.455 -0.523 0.054 -0.466 -0.043 -0.436 0,768** 0.420 0.577 0.178 0.438 Х1 Х26 Х27 Х28 Х29 Х30 Х31 Х32 Х33 Х34 Х35 Х36 Х37 0.449 0.479 0,801** 0,747* 0,935** -0.860 ** -0.144 0.362 0.370 -0.608 -0.746 * 0.278 * 0.05 ** 0.01 Легенда

Х1 Х2 Х3 Х4 Х5 Х6 Х7 Х8 Х9 Х 10 Х 11 Х 12 Х 13 Х 14 Х 15 Х 16 Х 17 Х 18 Х 19

добив, кг/дкa надземна биомаса, вретенене, кг/дкa надземна биомаса, цъфтеж, кг/дкa надземна биомаса, пълна зрялост, кг/дкa гъстота на посева, бр.раст./м² обща братимост, ср.бр.братя/раст. продуктивна братимост, бр.класове/ растение бр. класове / м² височина на растенията, cм бр. зърна в клас маса на зърното в клас, г абсолютна маса на зърното, г жътвен индекс, % маса на зърното от пряка асимилация, кг/дкa реутилизация, кг/дкa ефективност на реутилизация, % азот в биомасата, вретенене, % фосфор в биомасата, вретенене, % азот в биомасата, цъфтеж, %

Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х

различните нива на азотно торене показва най-ниски средни добиви при нулевата контрола (без торене) и най-високи – при N18 (фиг.3). Резултатите от дисперсионния анализ показват, че дозите на торене влияят доказано върху реализираният добив – силата на влияние на фактора е 81,69%. Взаимодействието между двата фактора сорт и азотно торене е недоказано (табл.1). От вариационния ана-

Фиг. 5. Добив зърно след житен предшественик, кг/дка

20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37

фосфор в биомасата, цъфтеж, азот в биомасата, пълна зрялост, % фосфор в сламата, % азот в зърното, % фосфор в зърното, % Р, кг/дкa, вретенене Р, кг/дкa, цъфтеж Р, кг/дкa, пълна зрялост протеин кг/дкa вретенене протеин кг/дкa цъфтеж протеин кг/дкa пълна зрялост NЖИ, % РЖИ, % реутилизация на азота, % реутилизация на фосфора, % коефициент на използване на азота от торовете, % ефективност на реутилизация на азота, % ефективност на реутилизация на фосфора, %

лиз в табл.3 се вижда, че разликата в добивите спрямо контролата е доказана при Р=1% за N12 и N24, и при Р=0,1% за N18. При високите торови норми (N18 и N24) варирането на добивите от останалите фактори – сорт и предшественик – е слабо, при 12 кг/дкa торов азот е средно по сила (r=17), а при N0 и N6 – силно (табл.3). Самостоятелното влияние на азотното торене е различно след бобов и след небобов предшественик. И в двата случая математическият модел на регресията е полином от втори порядък, но има значителни различия в коефициентите на регресия и детерминация. След житния предшественик коефициентите на детерминация надвишават стойност 0,750 и показват, че около 80% от вариацията на добива се определя от азотната торова норма (фиг.5). След бобов предшественик влиянието на торенето е по-силно изразено единствено при сорт Садово 772, а при сорт Гея 1 дори добивите намаляват с увеличение на торовата норма (фиг.6). При въвеждане на бобовия предшественик в сеитбообръщението добивите от различните

ÓÍË „‡ÌËˆË ÓÚ 424 Í„/‰Í‡ ÔÂÁ 1998 „. ‰Ó 732 Í„/‰Í‡ ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„ÌÂ ÔÂÁ 2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰Ó редÚÂÁË резултатите ‚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓотÌ‡ последвалия ÔÂËÓ‰‡. регресионен най-силна ¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ анализ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡ÌÂ Ì‡ от тези зависимости е тази на ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË на „ÓÎÂÏËÚÂ ÛÒÔÂ- доË ÔÓ‚Â˜Â. ¬ »ÒÔ‡ÌËˇ Â ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ- ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚ Â количеството зърнения ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚÂ Á‡ ËÌÚ„Ëˇ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡, – Ó- ıË Ì‡ Ò‚ÂÚÓ‚Ì‡Ú‡ ÒÂÎÂÍˆËˇ, бив с масата на зърното, която е натрупана от пряка асимилаÂˇ - 2 900 Í„/‰Í‡, ﬂÔÓÌËˇ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ - Ó‰ÛÍˆËˇ Ì‡ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ по време œÓÎÛ˜ÂÌËÚÂ на наливането. Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡ÌÂ ция Ò‡ Ó„‡ÌË˜ÂÌË. Â2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡ÎËˇ - 1 940 Í„/‰Í‡. ¬ ¡˙Î„‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÌÂ Â Заключение: От изследваÌ‡ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ „Ó‰ËÌË ните в опитите фактори найзначимо влияние върху зърнеÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰ния добив има азотната торова Ì‡ ‰‡ÒÚË˜ÌÓ, Í‡ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡ норма. Увеличението на добива ‡Ì‡ÎËÁË‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ÒÂ Ì‡·Î˛‰‡‚‡Ú ÒÎÂ‰достига средно за сортовете и ÌËÚÂ ÚÂÌ‰ÂÌˆËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚÂ ÚË „Ó‰ËÌË предшествениците около 70% с оптимум при N18. Замяната на ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÒÂ Á‡‰˙Ê‡ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ житния предшественик с бобов Ì‡ Â‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒÎÂ‰ ÍÓÂÚÓ ËÏ‡ ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ëдава средно увеличение на до¯‡‚‡ÌÂ - 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂбивите с около 40%, като при ‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÓлипса на азотно торене добивиФиг. 5. Добив зърно след бобов предшественик, кг/дка те се увеличават почти тройно, а ËÁ‚Â‰ÂÌËÚÂ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚‡, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5 сортове нарастват средно с 42% щата надземна биомаса през при най-високата торова норма 964 Ú ÔÂÁ 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó(фиг.4). Според вариационния вретенене, цъфтеж и пълна N24 увеличението е средно 13%. ‰Ó‚Ëтази Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌËˇ Ò˙˘Óзрялост, Ì‡Ï‡- общата и продуктив- Повишаването на торовата норанализ разлика‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ в добивиÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓдоказана - ÓÚ 18 490 (1998) те еÎˇ‚‡Ú статистически при‰Í‡ на братимост, броя и масата ма с 1кг/дкa торов азот дава Р=0,01% (табл.4). Варирането на зърното в клас, масата на повишение на добива с 45-95 ‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒÚ‡Ì‡ÎËÚÂ на добивите от сумарното въззърното от пряка асимилация, кг/дкa зърно след житния пред„Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍË „‡действие на генотипа и азотно- общия азот в биомасата в пъл- шественик, и с 15-30 кг/дкa – ÁÛÎÚ‡ÚË ÌÂ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú ÔÓÚÂÌˆË‡ÎÌËÚÂ ÌËˆË. — Ì‡È-„ÓÎˇÏ Ò‡ ÔÂÁ на 2003зрялост „. - 25 367 Само‚˙ÁÏÓÊпри сорт то торене е силно ‡ÁÏÂ след житен и съдържанието на след Ì‡бобовия. Ì‡ ¡˙Î„‡Ëˇ -Гея ·Î‡„ÓÔËˇÚÌË ÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË Ë ÔÓ‰Í‡. и«‡ÔÓ˜Ì‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌË 1 се наблюдава отрицателна (r=32) слабо – Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ след бобов протеин по фазиÌÓÒÚË от вегетациястъпка на регресия – понижепредшественик (r=7). та; и отрицателна зависимост с Ò ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡ Ë ÔÂÁ ˜‚ÂÌË ÛÒÎÓ‚Ëˇ, Ì‡ÎË˜ËÂ Ì‡ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓКорелационният анализ усние на добивите с 22 кг/дкa от показателите азотен жътвен ин2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚÂ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡ ‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. тановява положителна зависи- декс и ефективност на реути- единица нарастване на торовата 657добива ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-Ï‡ÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.), (табл.5). Спо- норма.Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎÍ‡ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ мост19на зърно и облизация на азота »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ - ˛ÒÚÂÌ‰ËÎ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌËˇ ÒÂ‰ÂÌ ŒÚ‰ÂÎ ìﬂ„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî - ÓÒÚËÌ·Ó‰ ‰Ó·Ë‚ Â 585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„Î‡‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ Â‰ËÌ Â‰, Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (Ï‡ÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡ÚËˇ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ ÌÂ ÔÂ‚Ë¯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 ÁÌ‡Í‡ Ì‡ ÒÚ‡ÌËˆ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎËˆË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ÔÂ‰ÔÓ˜ËÚ‡ÌÂ ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡ Â Ò‡ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰ËÌ‡); ÔÓÔÛÎˇÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÒÔÂˆËÙË˜ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚÂ Â‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎËˆËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ Ì‡ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎËˆ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎËˇÚ‡ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂ, Ì‡Û˜ÌËÚÂ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡ÌËˇ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ Ì‡ Ï‡ÚÂË‡Î‡. œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: Ì‡ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: Ã‡ËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙËˇ

34 22

áð. 2, 2010 ã.,

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

Е. Цветанов, Н. Маринова, Ан. Илиев, В. Димитрова

вкоренени лози – и в двата варианта (V1 - 39,4% и V2 – 43,2%) той е значително по-нисък от този в контролата (47,4%). Резултатите показват, че изпитваните хербициди не проявяват отрицателен ефект върху добива посадъчен материал. Разликите спрямо нетретираната контрола са несъществени и математически недоказани. Заключение: Изпитваните хербициди, с изключение на Девринол 4Ф, в приложените дози, проявяват добър хербициден ефект спрямо установените във вкоренилището плевели. Констатирана е различна продължителност на действието, в зависимост от активното вещество. При Стомп 33 ЕК, Дуал голд 960 ЕК и Вензар 80 ВП то отслабва след шестдесетия ден, а при Гоал 2Е, комбинацията от Дуал голд 960 ЕК + Гоал 2Е, и Лумакс 538 СК продължава през целия вегетационен период. Установено е негативно действие на изпитваните хербициди върху присадените лозови резници в началната фаза от покарването на леторастите във вкоренилището. Изпитваните хербициди в приложените дози не влияят негативно върху формирането на добива посадъчен материал от Мискет кайлъшки/СО4.

Институт по лозарство и винарство, Плевен

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 5/ 2013

ТЕХНОЛОГИЧНИ ПОДОБРЕНИЯ ПРИ ПРОИЗВОДСТВО НА ЛОЗОВ ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ

В Tрайни насаждения

ЧАСТ ПЪРВА ИЗПИТВАНЕ НА ПАРАфИНА РЕБВАКС ПРО, ИМуНОЦИТОфИТ И maxgrow Необходимостта българското производство на лозов посадъчен материал да бъде ефективно и конкурентно на единния европейски пазар, в т.ч. и на засиления внос на присадени вкоренени лози, налага прилагане на нови технологични решения за подобряване на отделни звена и елементи от технологията за производство на посадъчен материал. Известно е, че класическата технология е изключително сложна, с поредица от технологични звена, взаимосвързани и с определящо значение върху добива от лози (Маринов, 1990). С прилагането на парафини основно се промени технологията на отглеждане в лозовото вкоренилище, което постави редица проблеми за решаване по експериментален път (Радулов, 1977). Резултати са получени предимно при изпитване на различни видове парафини и начини на парафиниране (Тодоров, 2005; Димитрова и др. 2007), изпитване на растежни стимулатори (Никольский, М и др. 2006), оптимизиране на хранителния режим (Енчева, 2003), прилагане на зелена резитба (Ботянски и Янева, 2010). През последните 10 години в ИЛВ-Плевен се провеждат активни изследвания за определяне оптималните параметри на основните фактори, оказващи влияние върху регенеративните процеси на присадените резници и като краен резултат – добива от присадени вкоренени лози. В настоящия материал са представени в две части резултати от изследователската работа през периода 20072010 г. 1. Изпитване на Ребвакс ПРО за парафиниране след присаждане на резниците. Прилагането на парафини при технологията за открито отглеждане на присадените резници във вкоренилище е задължително условие, което налага изпитване на нови

През 2008 г. по-голямата част от резниците са засадени във вкоренилището без предварително покарали леторасти и прякото въздействие на хербицидите е сведено до минимум. Десет дни след внасянето им и през целия проучван период, процентът на покарване в контролата е по-нисък от този в третираните варианти. Основният показател, който характеризира производството на лозов посадъчен материал е добивът вкоренени лози. Той се влияе от всички промени във факторите, определящи нормалното протичане на вкореняването, растежа и развитието на присадените резници. С най-висок среден добив за периода на изследването се отличава V6 Дуал Голд 960 ЕК – 0,3 л/дкa (54,4%) – фиг. 5. Въпреки фитотоксичната реакция, предизвикана от някои хербициди (жълти петна и изкривяване на петурата при пендиметалин и кафяви некротични петна при оксифлуорфен), процентът първокласни вкоренени лози, получен средно за трите години от третираните със Стомп 33 ЕК и Гоал 2Е варианти превъзхожда контролата (47,4%). Ранното преодоляване на тази реакция (до шестдесетия ден след третирането) дава възможност за формиране на добив, близък до получения при Дуал Голд 960 ЕК – 0,3 л/ дкa (V6) – 54,0%, при Стомп 33 ЕК – 0,8 л/дкa (V4), 53,7% при Гоал 2Е – 0,3 л/дкa (V8), 52.5% при Гоал 2Е – 0,2 л/ дкa (V7) и 51,7% при Стомп 33 ЕК – 0,6 л/дкa (V3). Високата заплевеленост във вариантите, третирани с Девринол 4Ф подтиска растежа и развитието на присадените резници и води до намаляване на добива присадени

фиг. 5. Среден добив вкоренени лози от Мискет кайлъшки/ СО4 за периода 2007 – 2009 г. (% спрямо засадените резници)

спрямо едногодишните плевели до шестдесетия ден след третирането. Хербицидът Гоал 2Е в дози 0,2 л/дкa (V7) и 0,3 л/ дкa (V8) и комбинацията Дуал голд 960 ЕК + Гоал 2Е (V9) почти напълно контролират плевелите през целия вегетационен период. Лумакс 538 СК (V10 и V11) проявява широк спектър на действие и голяма персистентност. Приложен в доза 0,75 л/дкa подтиска многогодишните кореновоиздънкови видове и осъществява добър контрол над едногодишните плевели. Масата на плевелите шестдесет дни след третирането кореспондира с отчетената плътност и съответства на проявения хербициден ефект. Известно е, че покарването на леторастите е индикатор за проявена фитотоксична реакция спрямо изпитваните активни вещества. При приложения метод на вкореняване с открита парафинирана част, присадените резници имат пряк контакт с хербицидния разтвор. През 2007 и 2009 г. те са засадени във вкоренилището със значително предварително покарване и са установени прояви на фитотоксичен ефект. Намаляването на директното влияние на хербицидите през втората десетдневка след третирането води до увеличение на процента на покарване, но не компенсира напълно разликите спрямо контролата.

фиг. 4. Средна плътност на плевелите за периода 2007 – 2009 г. в динамика

видове с по-добри технологични показатели. Изследването е проведено през периода 2007-2010 г. със сорт Мискет кайлъшки, присаден върху подложката Берландиери х Рипария СО4. Целта е изпитване на предоставения от Националната служба по растителна защита парафин Ребвакс ПРО на ИЛВ-Плевен. Вариантите са както следва: контрола – без парафиниране на присадените резници, V1 – парафиниране с Ребвакс ПРО и V2 – парафиниране с Ребвакс ВФ. При V1 и V2 е извършено повторно парафиниране с ПП 140 след стратифициране на резниците. Присадените и парафинирани резници са вкоренени в лозовото вкоренилище и отгледани по прилаганата в ИЛВ-Плевен технология за производство на лозов посадъчен материал – в повдигната леха с широчина 120 см, в два реда с разстояние между тях 40 см. Необходимата влажност е поддържана чрез дъждуване и капково напояване. Резултатите от изпитване на парафина Ребвакс ПРО, след присаждане на резниците, потвърждават предишни наши изследвания с други видове парафини за ефекта от прилагането, който се изразява в активизиране на регенерационните процеси по време на стратифициране, формиране на пълен кръгов калус в мястото на присаждане, намаляване повредите от сиво гниене при условията на висока влажност и температура, стабилизиране на връзката между присадника и подложката и силно редуциране разместването и падането на калеми. Данните за окачесвяване на лозите след изваждане от вкоренилище, убедително доказват положителния ефект от прилагафиг.1. Добив присадени вкоренени лози нето на Ребвакс ПРО от Мискет кайлъшки/Берландиери х за парафиниране на Рипария СО4, получени при контролата (без прилагане на парафини) и присадените резници парафиниране на присадените резници след присаждане (фиг. с Ребвакс Вф и Ребвакс ПРО (20071). При контролата 2010 г.)

2. Изпитване на Имуноцитофит за адаптиране на присадените резници към условията на отглеждане във вкоренилище. Времето, необходимо за адаптиране на засадените резници във вкоренилище към полските условия, е свързано с прояви на стрес, което има негативно влияние върху протичане на физиологичните процеси в началния етап на развитие на лозовите растения. В тази връзка е изпитано действието на стимулатора Имуноцитофит. Имуноцитофитът е многоцелеви стимулатор на защитните реакции, растежа и развитието на растенията с антистресова активност (активно вещество - 5% етилов естер на архидонова киселина). Една таблетка съдържа 0.16 г/кг етиларахидонат. Изследването е проведено през периода 2007 – 2009 г. с присадени резници от сортовете Болгар/Рупестрис дьо Ло (Болгар/дьо Ло), Плевен/Берландиери Х Рипария СО4 (Плевен/СО4) и Мискет хамбургски/Берландиери Х Рипария СО4 (Мискет хамбургски/СО4), парафинирани двукратно и засадени с открита парафинирана част в двуредови ленти във вкоренилището на института. Вариантите за сорт Болгар/дьо Ло са както следва:

2. Изпитване влиянието на някои почвени хербициди върху плевелите и присадените резници в лозовото вкоренилище. През периода 2007 – 2009 г. е проучена ефикасността и селективността на 6 почвени хербицида в лозовото вкоренилище при сорт Мискет кайлъшки/ СО4, почвен тип - излужен чернозем. Вариантите на изследване са както следва: V1 - Девринол 4Ф - 0,6 л/ дкa; V2 - Девринол 4Ф - 0,8 л/дкa; V3 - Стомп 33ЕК 0,6 л/дкa; V4 - Стомп 33ЕК - 0,8 л/дкa; V5 - Дуал Голд 960 ЕК - 0,15 л/дкa; V6 - Дуал Голд 960 ЕК - 0,3 л/дкa; V7 - Гоал 2Е - 0,2 л/дкa; V8 - Гоал 2Е - 0,3 л/дкa; V9 Дуал Голд 960 ЕК + Гоал 2Е - 0,15 л/дкa + 0,2 л/дкa; V10 - Лумакс 538 СК - 0,4 л /дкa; V11 - Лумакс 538 СК - 0,75 л/дкa; V12 - Вензар 80 ВП - 0,2 кг/дкa; V13 Вензар 80 ВП - 0,3 л/дкa; K1 - Нетретирана, трикратно плевена контрола. Ефектът на хербицидите върху плътността на плевелите е проследен в динамика (30-ти, 60-ти, 90-ти ден) в постоянно маркирани парцелки. Шестдесет дни след третирането плевелите са отстранени за тегловен анализ. Отчетени са процентът покарали леторасти (в динамика), окомерно проявите на фитотоксичност по листата и добивът присадени вкоренени лози. Хербицидите са внесени веднага след засаждането на резниците във вкоренилището, непосредствено преди дъждуване. Плътността на плевелите се променя през вегетационния период и е в пряка зависимост от проявения хербициден ефект (фиг. 4). Най-високи стойности са отчетени при вариантите, третирани с Девринол 4Ф (V1 и V2). Хербицидът в приложените дози проявява незадоволителен ефект спрямо установените във вкоренилището видове плевели (ранни пролетни, късни пролетни и кореновоиздънкови). Плътността на плевелите при доза 0,6 л/дкa (V1) превишава тази в контролата на 30-тия ,60-тия тия и 90 ден след третирането. Стомп 33 ЕК в дози 0,6 л/дкa (V3) и 0,8 л/дкa (V4), Дуал Голд 960 ЕК в доза 0,3 л/дкa (V6) и Вензар 80 ВП в доза 0,3 кг/дкa (V13) проявяват добър хербициден ефект

(без парафини), добивът за периода на изследване е найнисък – 30,1%. При изпитване на Ребвакс ПРО и през трите години са получени най-високи стойности за процент присадени вкоренени лози, или средно - 47,5%. При парафиниране с Ребвакс ВФ – добивът е с 2,3% по-нисък от Ребвакс ПРО. Независимо от малката разлика, по-добрите резултати от изпитването са в подкрепа на Ребвакс ПРО и необходимостта парафинирането да се прилага при технологията за открито отглеждане на присадените резници във вкоренилище. При изпитването на парафина Ребвакс ПРО не са установени фитотоксични прояви по присадените вкоренени лози. Резултатите от настоящето изследване дават основание да се препоръча прилагането на Ребвакс ПРО в пепиниерската практика.

Заключение: Изчисляването на поливните норми за лозово вкоренилище на база постоянна дълбочина на активния почвен обем, води до необоснованото им увеличение. Изчисляването на поливната норма, с активен почвен обем, определен на база максимална дължина на корените на Мискет кайлъшки/СО4 към конкретния момент, не води до разлика в добива от присадени вкоренени лози.

полученият нисък добив се вижда, че всички варианти на опита са съизмерими един спрямо друг, за разлика от опитите проведени с постоянна дълбочина на активния почвен обем, когато при вариант V4 (50% от изфиг. 3. Добив присадени вкоренени числената поливна лози (%). норма), независимо от недоказаността на разликата, видимо се забелязваше по-нисък процент от присадени вкоренени лози. Резултатите от проведения през 2010 г. опит показват, че като цяло няма разлика в развитието през вегетацията на присадените резници и получения процент първокласни вкоренени лози. Това означава, че поливните норми най-вероятно са били преоразмерени. Характерна особеност при опита проведен през 2010 г. е, че поддържането на влагата в активния почвен обем близка до ППВ е за цялата дълбочина, а не е съобразена с реалното нарастване на кореновата система на присадените резници. Това най-вероятно е и причината за съизмеримостта на резултатите от всички варианти на опита.

сн. 4

сн. 3

Контрола К – нетретирана; V1 - пръскане само с Имуноцитофит без накисване; V2 - накисване в разтвор на Имуноцитофит при експозиция 3 часа; V3 - накисване в разтвор на Имуноцитофит при експозиция 5 часа; V4 - накисване в разтвор на Имуноцитофит при експозиция 7 ч; V5 - накисване 3 ч и пръскане; V6- накисване 5 ч и пръскане; V7- накисване 7 ч и пръскане. При сортовете Плевен/СО4 и Мискет хамбургски/ СО4 са изпитани вариантите: К- нетретирана; V - третиране с Имуноцитофит (пръскане с разтвор на Имуноцитофит през вегетацията без предварително накисване на резниците). Накисването на присадените резници е извършено в деня на вкореняването, като разтворът е приготвен по следния начин: 1 таблетка (0,5 г съдържа 20 г/кг а.в.) от флакон е разтварена в 30 мл хладка вода. Разтворът е разреден до 3 л и разпределен в 3 съда по литър. Във всеки съд са накиснати по 100 резника. Третирането във вкоренилището е проведено трикратно: първото – 15 дни след засаждането на резниците, второто и третото – през интервали от 2 седмици. Работният разтвор е приготвен чрез разтваряне на 2 таблетки от блистер (една таблетка 0,3г съдържа 0,16 г/кг а.в.) в 30 мл хладка вода и разреждане до 3 л, като с него са третирани около 50 м2 от лентата. Данните за добив присадени вкоренени лози са представени на фиг. 2. Най-нисък процент първокласни лози, средно за трите години на изследване, е получен при контролата - 33.3%. Ефектът от прилагане на Имуноцитофит само с пръскане на лозите е незначителен - пър- фиг. 2. Добив присадени вкоренени вокласните лози са лози от сорт Болгар/Рупестрис с 0,8 % повече от дьо Ло при третиране с Имунотези при контролата. цитофит (2007-2009 г.).

3. Изпитване влиянието на листния тор maxgrow върху растежа и развитието на лозите във вкоренилище. За активизиране растежните процеси на лозите във вкоренилище се предлагат на практиката органични, органо-минерални и минерални торове, с различно съдържание на основните макро- и микроелементи. За проучване действието им при производството на лозов посадъчен материал са предоставени някои от тях на ИЛВ-Плевен за листно и почвено торене. Проведено е три годишно проучване на листния тор MAXGROW, създаден от колектив учени в Химико-техноло-

на присадените резници от вода. Реализираните нарушени поливни режими при този метод на изчисляване на поливната норма не показват съществена разлика фиг. 2. Добив присадени вкоренени по отношение лози, 2009г. (%). на добива от първокласен лозов посадъчен материал (фиг. 2). Причината за несъществената разлика между вариантите, най-вероятно се дължи на факта, че кореновата система не се развива вертикално на дълбочина в почвата, а под ъгъл 45º, което допълнително намалява дълбочината на активния почвен слой. Изследванията в тази посока ще продължат през следващите години, когато на база на данните от 2008, 2009 и 2010 г. се направи по-точен модел на развитие на кореновата система на присадените резници. За осигуряване на минимален воден стрес, намаляване размера на поливните норми (икономия на труд и време за напояване), както и поддържане на почвената влага близка до ППВ, през 2010 г. е заложен опит, поливните норми за който са изчислени на база еталонната евапотранспирация (ЕТо) За целта се използва коефициента на културата (Кс), отчитащ разликата между реалното водопотребление на присадените резници ЕТс и ЕТо. Размерът на ежедневните поливки е определян на база еталонната евапотранспирация ЕТо, която е определяна въз основа стойностите на изпарението от водна повърхност, измерено чрез изпарител «Клас А», при коефициент на изпарителя КР = 0,8. На фиг. 3 са дадени процентите на получените първокласни присадени вкоренени лози за 2010 г. Въпреки

Много по-добри са резултатите в сравнение с контролата и варианта само с пръскане при накисване на резниците в разтвор на Имуноцитофит, с изключение на вариант V2. При вариант V3 процентът на първокласните лози е 46% , а при V4 - 46,7% . Най-добър ефект от изпитване на многоцелевия стимулатор се получава при накисване на присадените резници и впоследствие пръскане на лозите във вкоренилище с разтвор на Имуноцитофит (вар. V6 - 47,8%, вар. V7 49,9%). Резултатите от изпитване влиянието на Имуноцитофит при Болгар/дьо Ло само с пръскане на лозите, дават обяснение за непроявения ефект на многоцелевия стимулатор при сортовете Плевен/СО4 и Мискет хамбургски/ СО4, приложен само чрез третиране на листната повърхност на лозичките във вкоренилище. Резултатите от изследването показват, че Имуноцитофитът оказва положителен ефект върху адаптирането, растежа и развитието на вкоренените резници на сорт Болгар/Рупестрис дьо Ло при съвместно извършване на накисване на присадените и парафинирани резници в разтвор на Имуноцитофит и последващо пръскане по време на вегетация в лозовото вкоренилище (47,8% при вар. V6 и 49,9% при вар. V7). При сортовете Плевен/СО4 и Мискет хамбургски/СО4, приложен само чрез третиране на листната повърхност на лозичките във вкоренилище, не е установен положителен ефект.

V2 – капково напояване с поливни норми 100 % от изчислената поливна норма; V3 – капково напояване с поливни норми 75% от изчислената поливна норма; V4 – капково напояване с поливни норми 50% от изчислената поливна норма. Растенията са снабдявани с вода чрез система за кафиг.1. Добив присадени вкоренени пково напоялози, 2007 и 2008г. (%). ване с едно поливно крило на леха, разположено между двата реда лозички. Поливните крила са с вградени през 15 cм капкообразуватели с дебит 1.0 л/ч. От проведените изследвания през 2007 и 2008 г. е установено, че нарушаването на поливната норма, изчислена на базата на водния дефицит в почвата на дълбочина 0,6 м през целия период на вегетацията, не оказва съществено влияние върху покарването на леторастите, растежа на лозите в динамика и процента получен първокласен лозов посадъчен материал (фиг. 1). Поради тази причина през 2009 г. е заложен предварителен опит, при който активния почвен обем се определя на база резултатите от 2008 г. за нарастване на кореновата система на присадените резници във функция от времето. По този начин постепенно се увеличава дълбочината на активния почвен обем, съобразена с необходимостта

гичния университет - София. Съдържанието на N, P2O5, K2O е в съотношение 9:9:9, микроелементите Cu, Fe, Mn и Zn са във вид на хелати. Изпитването е проведено със фиг. 3. Зрял прираст- дължина (cм) и свежа маса (г) на една лоза при листно подхранване с сорт Мискет хамmaxgrow, сорт Мискет хамбургски/Бербургски, присаден ландиери х Рипария СО4 (2008 – 2010 г.) върху Берландиери х Рипария СО4 в два варианта: V1 – контрола и V2 – пръскане с 0.5% разтвор. Извършени са три пръскания на лозите през месец юли. Резултатите от биометричните измервания на произведените присадени вкоренени лози показват положително влияние на MAXGROW върху растежа и узряването на леторастите във вкоренилище (фиг. 3). Отчетена е по-голяма дължина на зрелите леторасти на лозите с листно подхранване, която превишава контролата с 29.9%. Данните за дължината на зрелите леторасти кореспондират с резултатите за свежата маса - при третираните лози тя е 13.9 г на лоза, при контролата - 10.6 г или с 31.2% повече. Еднопосочни с биометричните данни за трите години на експериментиране, са резултатите за процента на присадените вкоренени лози при изпитването на МAXGROW. Получени са средно 42.2% при листно по- фиг. 4. Добив присадени вкоренени лози при листдхранване на но подхранване с maxgrow, сорт Мискет хамбургски (2008-2010 г.). лозите и 36.2 %

при контролата, което потвърждава положителния ефект от прилагането му. За отбелязване е, че разликата от 11% между контролата и варианта на изпитване е най-голяма през 2010 г. През 2008 и 2009 г. тази разлика е по-малка, което е доказателство за влиянието и на други неуправляеми фактори. Установено и в предишни наши изследвания е, че при подхранване на лозите с листни торове по-силно е изразен ефекта върху растежа на лозите, в сравнение с добива (Енчева и Димитрова, 2007), което бе потвърдено и при изпитване на листния тор MAXGROW. По всяка вероятност се дължи на влиянието на други технологични фактори и не може да бъде преодоляно с подхранването на лозите по време на вегетация във вкоренилище.

В. Димитрова, В. Нейков, М. Костадинова, Хр. Енчева

Заключение Резултатите от проведените изследвания на парафин Ребвакс ПРО за парафиниране след присаждане на резниците, многоцелевия стимулатор Имуноцитофит, с най-добър ефект при вариантите с накисване на присадените и парафинирани резници в разтвор на Имуноцитофит и последващо пръскане по време на вегетация (47,8% при вар. V6 и 49,9% при вар. V7) и листно подхранване с 0,5% разтвор на MAXGROW, дават основание да се препоръчат за прилагане в пепиниерската практика за подобряване на технологията за открито отглеждане на присадените резници в лозово вкоренилище.

ЧАСТ ВТОРА

ПОЛИВЕН РЕжИМ; ИЗПИТВАНЕ НА ПОЧВЕНИ ХЕРБИЦИДИ

Поливният режим и прилагането на хербициди за борба с плевелите в лозовото вкоренилище, имат определящо значение за осигуряване на оптимални условия за растеж и развитие на вкоренените резници, за качеството и добива от присадени вкоренени лози. Изследванията (Магрисо и Лилов ,1965 ; Магрисо и Георгиев, 1968) върху поливния режим във вкоренилище, касаят класическата технология на отглеждане в закрити тирове. С изпитването на парафини за предпазване на калусната тъкан в мястото на присаждане, се въведе технологията на открито отглеждане на присадените резници (Радулов, 1979), което наложи прилагане на нови техники за напояване чрез дъждуване, микродъждуване и капково напояване. Аналогични са резултатите от изследователската работа при химичните методи за борба с плевелите. Найшироко е проучено действието на триазиновите хербициди (симазин, атразин) при класическата технология в закрити тирове (Lange, et al., 1970; Челебиев, 1981), които постепенно отстъпват място на други активни вещества трифлуралин, напропамид, оризалин, оксифлуорфен и др. Прилагането на открития начин на отглеждане на парафинираните и присадени резници в лозовото вкоренилище, наложи изпитване на нови хербициди - тяхната ефикасност и селективност при производството на лозов посадъчен материал.

1. Поливен режим в лозовото вкоренилище Представени са данни от изследванията за периода 2007 - 2010 г. проведени със сорт Мискет кайлъшки, присаден върху подложката Берландиери х Рипария СО4 (Мискет кайлъшки/СО4). Вариантите на напояване са с различни поливни норми: V1 – капково напояване с поливни норми 125 % от изчислената поливна норма;

екология

Агроклиматичните промени и продуктивността на полските култури Доц. д-р Божан Зарков – Институт по земеделие – Карнобат

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ брой 5/ 2013

Световната научна мисъл отдавна се занимава с влиянието на климата върху земеделието, но през последните години този въпрос придоби все по-голяма актуалност чрез дискусията, провеждаща се между учените, привърженици на една от двете теории за причините, които влияят върху климатичните промени на планетата. Д-р Мартин Кейли- геолог от ”Юнивърсити колидж” Лондон е един от застъпниците на „оптимистичната теория” за климатичните промени. Той твърди, че винаги е имало промени на климата, които се проявяват с известна цикличност. Безсмислено е да се смята, че човекът е причина за глобалното затопляне на планетата. Привържениците на тази теория също подкрепят своите тези с факти и аргументи, които убеждават непредубедения читател във вярността на твърдението им. А именно: Проф. Джон Кристи- Алабама съобщава, че при намаляване с 30% на вредните емисии до 2010г. глобалното затопляне ще се забави с 6 години в края на века. Юлиан Аксел Мернер-Стокхолм смята, че на величината на С20 влияе не промяната на климата, а ВОДНАТА ПАРА И ГЕОМАГНИТНОТО ПОЛЕ НА ЗЕМЯТА. Руски учени от Пулковската обсерватория от Санкт Петербург заявяват, че парниковият ефект не съществува и не се влияе от хората, а от слънцето. Учените от НАСА твърдят, че на Марс и други планети от Слънчевата система се редуват периоди на затопляне и застудяване. Според д-р Уйлям Грей, американски метеоро-

лог, затоплянето на планетата е смехотворна теория за промиване на мозъци и след 10 - 15г. ще стане ясно, че не е вярна. Китайският експерт по ледниците Чжан Вън Цзин, заявява: „ не е вярно, че ледниците в Западен Китай се топят бързо и до 50 г. ще се стопят. Напротив топят се сравнително бавно. Глобалното затопляне е явление, което се появява на всеки 1500 години и е свързано с КОСМИЧЕСКИТЕ ЛЪЧИ, а не със замърсяването на атмосферата”. Според Денис Авъри 50% от глобалното затопляне е причинено от хората, а 50% - от естествени процеси в космоса. Привържениците на „песимистичната теория” обръщат внимание на затоплянето на големи водни маси в Тихия океан, което води до промяна посоката на водните течения (Гълфстрийм), посоката на ветровете и до промяна картата на сезонните валежи. Те обръщат сериозно внимание върху този факт, който свързват основно със засилването на „парниковия ефект”, причинен основно от човешкия фактор. Те развиват тезата за настъпване на феномена „Ел Ниньо” в съвременен вариант. Според Руския учен Николай Жарвин след 50 г. ще настъпи нов ледников период, поради промяна посоката на “Гълфстрийм” на юг, а вместо него към Северния ледовит океан ще се устреми топлото тихоокеанско течение “Курошио”. Маркус Рекс- немски учен от института “А. Вегенер”- споделя теорията за разрушаване на озоновия слой над Арктика много по-бързо отколкото се предполага в предишни изследвания. През февруари 2007 г. в Европейската комисия в Брюксел се проведе Научна конференция за измененията на климата. Съобщено е, че през ХХI в. температурата ще се повиши от 1,8 до 5,40С в сравнение с началото на века. Минчо Празников, български метеоролог, съобщава, че за 20 г. нивото на океаните се е повишило с 15-18 см, а до 2100 г. при същия темп ще нарасне с +88см. Американски учени съобщават, че до 2013 г. арктическите ледове ще изчезнат. Проф. Дейвид Кинг- главен консултант в британското правителство, заявява, че през 2100 г. Антарктида ще бъде единственото място за млекопитаещи и за човека. Съществуват още много хипотези, подкрепени с редица факти, констатации и аргументи, свързани с негативното влияние на човешкия фактор

върху глобалното затопляне на планетата. За последните 100 години, средната температура на повърхността на земята глобално се е увеличила с 0,4-0,8 оС. Наблюдават се и други промени- валежите стават по-силно променливи и интензивни, а екстремните ситуации все по-чести. Счита се, че продължаващото повишаване на концентрацията на парниковите газове в атмосферата би довело до следващи промени на климата и на екосистемите, водещи до възможни катастрофични изменения в условията на живот, икономическите дейности и човешкото здраве. Различните компютърни модели предсказват, че ако затоплянето продължи със същите темпове, средната температура на повърхността на земята до 2100г. ще се увеличи с 2 оС, което би било причина за голямо вариране на параметрите на времето и със силно отражение върху агроиндустрията и останалите сфери на живот. Апокалиптичните прогнози според противниците на тази теория се свързват преди всичко с цел всяване на ужас сред населението на планетата и осигуряване финансирането на нови научни проекти. Яна Попкостова - експерт в ИПИ, публикува в статия от 19.01.2007г. със заглавие “Киото - или морално ли е да плащаме за тези след нас”, в която казва следното: “Живеем в свят с безброй проблеми и трябва да ги подредим по важност. Всеки има право да живее добре-СЕГА!..Ако ние спестяваме и плащаме за по-добрия живот на тези след нас, то това е нечестно и неморално към самите нас”. Цялата идеология, на базата на която Киото е конструиран, е неправилна и забравяща нуждите на нациите днес и ако тя не се промени, то се поема рискът в един момент цялата система да пропадне и да се стигне до ЕКОЛОГИЧЕСКА ДЕГРАДАЦИЯ. Позволих си да ви запозная само с част от конкретиката на привържениците на теориите за „глобалното затопляне” на планетата. Прави впечатление, че през последните години не се говори така убедително за този феномен, а се подхожда по-внимателно към въпроса и постепенно прерасна в термина „климатични промени” на планетата. Въпреки всичко казано по-горе, ще си позволя да поставя на вашето внимание някои факти от промените на валежите и температурата на въздуха, без да предлагам методи за решението им. В последните години в българското земеделие реакцията на растенията към промяната на климата се изразява главно в намаляване реализацията на биологичния потенциал на сорта, хибрида и оттам на общото производство на селскостопанска продукция. Световните изследвания показват, че при пови-

шаване на температурата с 40 С и намаляване на валежите с 30%, добивите са по-ниски средно с 33% при пшеницата, с 25% - при ориза, 31% при царевицата и най-малко с 15% при ечемика. Причината за тази редукция на добива е засилената транспирация на растенията и скъсяването на вегетационния им период, което е основна причина за намаляване на общата продуктивност на културите. Обратно, продължителните, а не са рядко случаите на интензивни валежи по време на вегетационния период на растенията променят темпа на растежа и фазите на развитие и действат основно върху опрашването и озърнеността на класа, получава се частична стерилност на долните и горни цветчета на класа и редукция на продуктивността на културите. Промените на климата в света и в България изискват задълбочен анализ на среднодневните, годишните и многогодишните температури на въздуха за 82 години (1931-2013г.), количеството и годишното разпределение на валежите, както за конкретната стопанска година, така също и през 112 годишния период (1901-2013г.) на отчитане за района на Карнобат. Тези данни са характерни за повечето агроекологични райони на страната. Анализът на многогодишната информация показва, че амплитудата на температурата на въздуха през годините е в границите от (- 26°С), измерена през януари 1942 г., до (+42°С), отчетена през юли 2000 и 2007 години. Средната многогодишна температура на въздуха за 82 години е +11,4oС, а най-високата средногодишна температура на въздуха +13,3 oС е отчетена през горещата 2007 г. Най-ниски стойности на годишните температури на въздуха (+ 9,6 oС) са измерени през 1976 г. и (+9,9 oС) през 1940 г., а най-високите показатели +13,0 oС през 2008 г. и +13,3 oС през 2007 г. Тези стойности дават основание за очакване на все по-голямо вариране на температурите като трайна тенденция, отчетена като незакономерна цикличност ± 3,7 oС за целия период на отчитане. Измерването на количеството валежи започва през 1901г. и продължава и през настоящата

2013 г. За района на Карнобат е отчетена 548 мм (1901-2012 г) средна многогодишна сума на валежите. Голямата вариабилност на валежите в Карнобат е представена чрез широкия диапазон на граничните им разлики от 303 мм през 1945 г. до 847 мм. през 1966 г. Тази вариабилност на валежите формира 3, 7 и 12 годишни цикли на вероятност, а тяхното неравномерно разпределение през конкретната стопанска година затруднява краткосрочното им прогнозиране от учените и затруднява процеса за формиране на устойчиво земеделие в Р. България. Следователно по отношение на метеорологичните условия и по-точно с валежите като лимитиращ фактор за оптималния растеж и развитие на полските култури, земеделското производство в страната се определя като зона на рисково земеделие. Анализът на натрупаната многогодишна метеорологична информация се основава на подробна и задълбочена годишна интерпретация на отчетените ежедневни, десетдневни и месечни данни за промените на климата (среднодневна температура на въздуха, валежи, относителна влажност на въздуха, посока и сила на вятъра), които формират годишните изменения, констатации, тенденции и окончателни изводи. За последните 12 години (2001–2012г) са отчетени определени тенденции, които не са еднопосочни с тези, отбелязани за целия 112 г. период. По отношение на среднодневните температури на въздуха се наблюдава определена тенденция към повишаване на температурите както средномесечната (от+0,4°С за януари до +1,5°С за август), така също и средногодишната за 12 годишния период (+0,74°С), съпоставени с тези за 82 години. През най-горещите 2007 и 2008 г. стойностите достигат до 13,0°С – 13,3°С при 11,4°С средно за целия отчетен период. Особено нежелателни са високите температури, отчетени през критичните фази от вегетацията на земеделските култури. Отчитането на по-високи температури на въздуха започва през 1994, 1999 и 2000г. с 12,4°С, но те са изключение понеже средно за периода 1990-2000г. е отчетена 11,3°С, т.е. под средно многогодишната стойност 11,4°С. През първите десет години на ХХI в. високите температурни стойности са често срещано явление, понеже средно за целия период температурата достигна до 12,2°С, което е с 0,8°С повече в сравнение с целия период. Поради тези факти може да се каже, че през последните години се наблюдава чувствително затопляне на времето. Трудно може да се предположи до кога ще продължи тази тенденция и като какъв период от годините ще обхване. В началото на отчетния период на наблюдение на температурите и валежите се наблюдава следната тенденция обособена като закономерност. При хладно време валежите са над допустимите

средни многогодишни стойности, а при горещо време същите са много недостатъчни като количество. През първото десетилетие 2000-2010г. на ХХI в. се наблюдава следната закономерност между валежи и температура на въздуха. Въпреки очертаващото се по-горещо време през месеците и годината, нараства и количеството на падналите валежи. Особеното при тях е, че като количество са много, дори над средните стойности, но често без стопанско значение. Не са редки случаите, когато месечната сума на валежите се набира от ежедневни валежи под 5.0 мм, които са без съществено стопанско значение. През последните години се наблюдават периоди с интензивни локални валежи, които често са над 80–120 мм за месец, предимно през вегетацията на културите. Тези количества влияят върху месечната и годишна сума на валежите, но не се отразяват положително върху растенията. Валежите за април през периода 2001–2010 г са значително по-малко (–21.2 мм) от средните многогодишни стойности (45,3 мм). Тази тенденция с малки изключения се запазва през май и юни, което е от съществено значение за наливане на зърното от зимните житни култури и подобряване на качествените му характеристики. Сумата на валежите през последните години се отразява разнопосочно и на тренда на статистическите данни, отнасящи се за целия период на проучване. Летният максимум на валежите от юни (65.2мм) се измества трайно към юли (73.3 мм), а зимният от ноември (53.7 мм) към декември (58.5 мм). Това се отразява негативно върху целия вегетационен период и фенология на земеделските култури. След обилните валежи през юни и юли, не са редки случаите на трайно лятно засушаване от средата на юли до третата десетдневка на октомври. Недостатъчното количество на валежи се отразява крайно отрицателно на пролетните култури, но и върху качеството на обработките на почвата след прибирането на земеделските култури. Липсата на есенни валежи често забавя поникването на рапицата и ранните сеитби на овес, ечемик, пшеница и ръж. Ноемврийските валежи, които са локални и често са съпроводени с падане на температурите, задържат вегетацията на поникналите култури. Растенията навлизат в зимния период неподготвени (незакалени), което ги прави по-уязвими на екстремните зимни условия. Не са редки случаите при безснежни зими да пропадат (измръзват) растенията в по-голямата част на страната. Изводи и препоръки за практиката през настоящата и следващи години : Глобалните и регионални промени на климата през ХХI в. се основават на неравномерната цикличност на температурата и валежите през

вегетационния и извън вегетационен период на растенията. Те трябва да се приемат за даденост и да се имат предвид при изготвяне структурата на културите в сеитбообращението, избора на сортове и агротехнологии за отглеждането им. Задължително е извършването на енергоспестяващи и влагосъхраняващи почвени обработки непосредствено след прибиране на предшественика и особено преди сеитба на пролетните култури. Оформящото се през последното десетилетие пролетно-лятно засушаване поставя своевременното поникване на пролетните култури в условията на рисково състояние по отношение на влагата в повърхностния почвен слой. При отглеждането на полските култури на неполивни площи задължително условие за производителите е правилният избор на качествени семена от високопродуктивни сортове и хибриди, устойчиви на стресови абиотични и биотични фактори. При очаквания за сухи години с остър дефицит на валежи (разчита се главно на зимно-пролетното почвено влагозапасяване) да се прецизират сеитбените норми на полските култури. Задължително да се извършват влагосъхраняващи почвени обработки по време на вегетацията на полските култури. Да се оптимизира хранителния режим на растенията, количеството и сроковете на внасяне на минералните торове според почвената запасеност и гъстотата на посева, за да се намалят загубите от повърхностния воден отток или чрез преминаването им в газообразна форма. Това е гаранция за спазване на нитратната директива на ЕС. Вземането на правилни агротехнологични решения в борбата с водната (причинена от бързото топене на снеговете или при интензивни валежи) и ветрова ерозия гарантира поддържането на почвата в добро агрономическо състояние. Високата култура на земеделие предполага своевременна и качествена интегрирана растителна защита на културните растения. Очакванията на повечето специалисти по агрометеорологично прогнозиране са, че след срав-

нително добрите валежи от 350 литра за периода септември – февруари 2013г може да настъпи период на ограничено количество на валежи, което ще се отрази неблагоприятно на полските култури за районите, характерни за почви с плитък хумусен хоризонт. Тези почви са с по-слаба акумулираща способност и растенията, отглеждани върху тях, разчитат главно на валежите, паднали през вегетацията им. Поради тази причина трябва да се подхожда много внимателно върху броя на обработките на плитки почви през пролетта, водещи до просушаване на повърхностния почвен слой, което често затруднява осигуряването на подходяща влага за масовото поникване на семената от пролетните култури. Това изискване на агротехниката за устойчиво отглеждане на полските култури в условия на воден дефицит се постига най-добре с комбинираните агрегати, които масово навлизат в нашето земеделие през последните години. Чрез тях се предотвратява и уплътняването на почвите чрез извършване на многократни обработки, което все по-често се забелязва в повечето земеделски райони. Общото състояние на посевите от зимни-житни култури до средата на март 2013г. е добро по отношение тяхната гъстота и липса на загинали растения през първата фаза на зимата. Не малка част, около 40-55 %, от посевите са в много добро състояние по отношение на есенната братимост (3-6 братя), което е гаранция за добър старт при настъпване на трайната пролетна вегетация на растенията. Плътността на посевите от есенни култури е много добра и от тук нататък е важно да се провежда борба с плевелите, болестите и неприятелите. От изключително значение е поддържането на балансиран хранителен режим в почвата, за да могат растенията да формират оптимален брой класоносни стъбла (продуктивни братя), поголям брой и едрина на зърната в класа, което е абсолютна гаранция за висока продуктивност на есенниците. Агротехнологичните решения на земеделските производители трябва да са конкретни към всяка култура, сорт (хибирид), поле (почвен тип, изложение на терена), състояние на посева и екологичен потенциал на културата. За да се осигури оптимална продуктивност на растенията. Все още не е създадена универсална технология, която да решава всички проблеми на растенията по време на отглеждане на земеделските култури. Поради тази причина въпросът е дискусионен. Въз основа на направените изводи става ясно, че пред земеделските производители стои важната задача за осигуряване на устойчиво производство на селскостопанска продукция в условията на глобални и регионални климатични промени.

зеленчуци

Засаждане и грижи за доматените растения доц. д-р Даниела Ганева, ИЗК “Марица” – Пловдив проф. дсн Живко Данаилов (продължава от брой 4)

ПЛЮС

брой 5/ 2013

използване на разсадопосадъчна машина или капкова система е паралелно с разсаждането, а при ръчно засаждане – гравитачно по бразди не по-късно от един час след разсаждането, поради опасност от прекомерно увяхване и прегаряне на растенията при високи температури. След не повече от една седмица растенията се приполиват и подсаждат загиналите. Срокът за засаждане на детерминантните средноранни сортове домати е аналогичен на този, характерен за индетерминантните – 1-15 май. Детерминантните сортове с по-разлат хабитус се засаждат на високи двуредови лехи по схема 110-50/35-40 см, а с по-компактен – по схема 120-40/25-30 см. По-мощните детерминантни сортове могат да бъдат засадени и едноредово по схема 120/35-40 см. Грижи през вегетацията. При индетерминантните сортове, след прихващане на растенията се извършва първото окопаване и изграждане на опорна телена конструкция или набиване на колове с височина 120-130 см от повърхността на почвата, към които растенията се привързват със сезал. Редовно се колтучат, като растежният връх се отстранява над втория или третия лист

ЗЕМЕДЕЛИЕ

За средноранно полско производство Подготовка на почвата. За разсадно отглеждане на средноранни домати са подходящи дълбоки, влагоемни и добре дренирани почви с високо съдържание на хранителни вещества, а за безразсадно – по-леки, необразуващи повърхностна кора и чисти от плевели. След прибиране на предшественика, площите се дисковат, а през есента се наторяват с органичен и минерални торове, и изорават на дълбочина 28-30 см. През пролетта, определените за индетерминантните сортове площи се култивират, внася се хербицид и се набраздяват на разстояние 70-80 см. За детерминантните сортове грубото оформяне на високи лехи чрез набраздяване на 160 см се извършва още през есента. При по-леки почви високите лехи могат да бъдат оформени и през пролетта с лехообразовател. Почвата в лехите трябва да бъде много добре подравнена, а в определените за директна сеитба и много добре хомогенизирана. Засаждане. Разсадът на индетерминантни средноранни сортове домати се засажда през първата половина на месец май. Схемата на засаждане е едноредова при 70-80 см между редовете и 35-40 см между растенията в реда. На по-големи площи засаждането се извършва с разсадопосадъчни машини, на помалки – ръчно на височина не повече от една трета от дъното на браздата. Поливането при

след шестото съцветие. Много важно е навременното отстраняване на колтуците, тъй като то повишава физиологичната активност на листата и засилва оттока на хранителни вещества към развиващите се плодове. Оставянето на два-три листа над последното съцветие благоприятства за по-бързото развитие на плодовете на това съцветие и предпазването им от слънчеви пригори. Детерминантните сортове се отглеждат без колтучене и без опорни конструкции. Останалите грижи както за индетерминантните, така и за детерминантните средноранни сортове се свеждат до редовни междуредови обработки, поливки, подхранване чрез внасяне на минерални торове и растително-защитни мероприятия. В зависимост от климатичните условия, типа и състоянието на почвата, през вегетацията се извършват 5-7 окопавания, от които 3-4 машинни и 2-3 ръчни. При първото окопаване, което обикновено се прави ръчно 5-6 дни след прихващане, растенията се подхранват с 10-15 кг/дка амониева селитра. Следващите подхранвания се извършват през 20-25 дни с окопаванията. При необходимост, в зависимост от състоянието на растенията, се прилага и листно подхранване с оглед допълване ефекта на почвеното торене и по-ускорено снабдяване на надземната маса с хранителни вещества. При недостатъчно торене растежът на растенията се забавя, вегетативната маса се развива слабо, образуват се малък брой и дребни плодове. Прекомерно-

то торене, съчетано с обилно поливане, също така, се отразява отрицателно върху растенията – довежда до бърз растеж и буйно вегетативно развитие, което удължава вегетационния период, влошава плодообразуването, забавя узряването, както и дружността на узряване на плодовете. Такова развитие на растенията най-неблагоприятно се отразява върху детерминантните сортове, подходящи за механизирано прибиране, от които се очаква дружноузряваща продукция, предназначена за преработка в консервните предприятия. Поливките се извършват гравитачно или с капкова система и са в зависимост от метеорологичните условия и фазата на развитие на растенията. обикновено, до началото на плодообразуване поливките са през 8–10 дни, а по време на наедряване на плодовете и плододаване – през 5–7 дни. При детерминантните сортове е много важно височината на лехата да се съхрани така, че при поливане повърхността на почвата под растенията да остава суха. Така плодовете се предпазват от пряк допир с поливната вода и загниване. Беритба. Плодовете от индетерминантните и детерминантните сортове домати, предназначени за консумация в прясно състояние, се берат ръчно, сортират се по едрина и цвят и се поставят в подходящ амбалаж (щайги, касетки, кашони), удобен за транспортиране до пазара и търговската мрежа. Беритбата при детерминантните сортове, подходящи за механизирано прибиране, е двукратна. Първата беритба е ръчна, а втората се извършва механизирано с комбайн при наличие на 70-75% узрели плодове на растенията. До консервното предприятие продукцията се транспортира в бокспалети.

За късно полско производство Подготовка на почвата и засаждане. Най-подходящи предшественици за късно полско производство на домати са бобовите – зеления грах и фасул, ранните картофи, както и ечемик, който освобождава площите през юни. След прибиране на предшественика, площта се дискова, тори с минерални органични торове съобразно резултатите от почвения анализ, изорава и фрезова. Определените площи за сортовете (полудетерминантни и индетерминантни) на опорна конструкция се набраздяват на растояние 70-80 см, а на тези за детерминантните (безколови) с лехообразовател се оформят високи лехи на растояние 160 см. Засаждането се извършва през първата десетдневка на месец юли. Поради високите температури през този период, при необходимост почвата предварително се полива, а засаждането по възможност се извършва в по-прохладни дни или в късните следобедни часове. Това способства за предотвратяване на силното увяхване и засъхване на растенията, и намаляване процента на застрашените от загиване растения. Грижи през вегетацията. Технологията на засаждане и грижите за растенията през вегетацията са аналогични на тези, съответно при индетерминантните и детерминантните сортове домати за средноранно полско производство. Растенията на полудетерминантните и индетерминантните сортове се прикрепват към опорна конструкция , отглеждат се едностъблено, по схема 80/30 см, с прекършване на върха им след пето съцветие. В зависимост от развитието на растенията, с оглед ускоряване на узряването и получаване на по-едри и качествени плодове, растежният връх може да бъде отстранен и след трето-четвър-

то съцветие. Детерминантните сортове се отглеждат на високи лехи, без опорна конструкция и без колтучене, двуредово по схема 120-40/25-30 см или едноредово по схема 120/35-40 см. Беритба. Беритбата на късните домати започва в началото на септември и продължава до средата на октомври. При опастност от слани се практикува прибиране на плодовете от растенията и сортиране. Добре оформените и избистрени плодове се поставят на доузряване в помещение при температура 14-16OС, влажност на въздуха 70-80% и слаба светлина. През 2-3 дни се преглеждат, като червените се използват, а евентуално заболелите се отстраняват. Дребните и негодни за доузряване плодове след сортирането могат да бъдат използвани за прясно консервиране. Известно е, че доматените плодове са автономни органи. Откъснати в избистрено състояние те синтезират ликопен и β-каротен в количества равни на тези в узрелите на растение плодове. Синтезирането на ликопен е малко по-забавено, а по това на β-каротен няма различия. Кинетиката на синтеза на ликопена се подпомага от наличието на абцисинова и жасмонова киселина в плодовете. Ето защо, при правилно съхранение неузрелите плодове постепенно придобиват равномерно червен цвят и са с добри хранително вкусови качества. През последните години се практикува и междинен срок на отглеждане – през първата половина на месец юни, което производство може да бъде наречено среднокъсно. Това производство, в сравнение с късното полско, допринася за прибиране в зряло състояние почти на цялата продукция и само в отделни случаи (при много ранно падане на първите слани) малка част от нея се поставя на съхранение за доузряване.

Броколи – за някои биологични показатели Гл.ас. Десислава Тодорова Институт по земеделие, Кюстендил Броколи е зелева култура, която започва да се отглежда в България в края на миналия век, отличаваща се с високо съдържание на витамини, минерали и други полезни за човешкия организъм вещества. Заема важно място при диетичното хранене и в менюто на изисканите ресторанти, като се използва за консумация в салати, сосове, супи, детски храни и др Eфектът от възрастта на разсада върху добива е често дискутирана тема от страна на производителите на земеделска продукция с цел максимизиране на производствения потенциал на културите. За получаването на качествена продукция има значение възрастта на разсада. В научната литература се срещат редица съобщения за ус-

ПЛЮС

брой 5/ 2013

вещество в централни цветни глави броколи, % 2008 2009 2010 средно 9,7 12,08 10,5 10,8 11,6 12,56 11,2 11,8 11,6 14,73 10,0 12,1 10,6 14,61 11,4 12,2 11,2 12,84 10,1 11,4 10,2 13,98 11,3 11,8 11,4 11,29 13,2 12,0 7,9 10,58 10,3 9,6 10,4 11,76 14,1 12,1 11,4 12,65 11,3 11,8 9,8 11,9 11,4 11,0 9,3 11,93 10,2 10,5 12,0 12,47 10,5 11,7 11,0 13,23 11,1 11,8 9,6 12,4 9,7 10,6* 10,4 11,42 9,9 10,6* 12,2 11,33 11,0 11,5 13,1 14,6 11,1 12,9 12,9 12,65 9,5 11,7 9,4 11,36 11,1 10,6 1,142

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Табл. 1. Съдържание на сухо Вариант Хибрид Fiesta F1 Marathon F1 I Coronado F1 Parthenon F1 Fiesta F1 Marathon F1 II Coronado F1 Parthenon F1 Fiesta F1 Marathon F1 III Coronado F1 Parthenon F1 Fiesta F1 Marathon F1 IV Coronado F1 Parthenon F1 Fiesta F1 Marathon F1 V Coronado F1 Parthenon F1 LSD 0,05 * - P<0,05

тановяване на някои физични и химични свойства на броколи от различни сортове и хибриди, и влиянието на отделни фактори върху тях. Проучено е влиянието на възрастта на разсада върху добива и периода на прибиране на продукцията (Babik, 2000; Vavrina, 1998). Според едни автори възрастта на разсада оказва съществено влияние върху развитието на растенията, добива и времето на прибиране (Kaymak

et al., 2009), като резултатите са в полза на 30-дневния разсад. Други автори установяват, че възрастта на разсада не оказва съществено влияние върху съдържанието на сухо вещество (Grabowska, Kunicki, Libik, 2007), както и върху това на витамин С. Подобни експерименти са извършвани и с различни видове карфиол (бял, зелен и тип Романеско), където максимални стойности на двата показателя са получени при засаждане на постари растения (Cebula, 2009). Някои резултати показват, че витамин С може да се използва като маркер при контролирани лабораторни условия. Стойностите на витамин С при есенното броколи са почти два пъти по-високи от тези на пролетното за двете технологии на отглеждане - органична и конвенционална. Сезонните промени в съдържанието на витамин С са по-големи от различията между органично и конвенционално произведени броколи (Wlazło, Kunicki, 2003). Качеството на цветните глави на броколи се определя както по външни признаци, така и в зависимост от биохимичния им състав. Съдържанието на сухо вещество е един от най-важните показатели в производството на растениевъдна продукция, определящ както качеството, така и икономическата ефективност. Процентното му съдържание е генетична сортова особеност, но се влияе и от климатичните условия. В статията са представени резултатите от изследване въздействието на срока на засаждане и възрастта на разсада

Табл. 2. Съдържание на витамин С в цветните глави, мг% Вариант

Хибрид

2008

2009

2010

Fiesta F1 Marathon F1 Coronado F1 Parthenon F1

160,66 133,92 161,82 93,74

120,56 111,24 127,37 91,53

116,9 157,2 149,0 83,1

Fiesta F1 Marathon Coronado Parthenon Fiesta F1 Marathon Coronado Parthenon

178,56 78,12 106,2 117,18 145,08 133,92 189,72 122,76

110,08 132,14 111,09 92,54 132,07 108,79 152,97 102,05

121,26 148,0 139,8 120,23 115,7 150,4 148,0 108,23

100,44 111,6 119,97 129,44 111,6 89,28 94,86 139,5

115,55 137,42 140,11 106,28 120,93 141,67 148,3 114,68

116,6 153,1 142,2 109,0 121,4 161,2 158,7 117,5

LSD 0,05 II

III

F1 F1 F1 F1 F1 F1

LSD 0,05 IV

V * - P<0,05

Fiesta F1 Marathon Coronado Parthenon Fiesta F1 Marathon Coronado Parthenon

F1 F1 F1 F1 F1 F1

върху някои биохимични показатели на броколи. Проучването е проведено през 2008-2010 г. в опитна градина на Института по земеделие в Кюстендил. Изследвани са две възрасти на разсада – 30- и 45-дневен при четири хибрида броколи - Fiesta F1, Coronado F1 (произход Холандия), Marathon F1 и Parthenon F1 (произход Япония). Опитът е заложен през три последователни години върху излужена канелена горска почва, със слабо кисела реакция на почвения разтвор. Всяка комбинация е представена от 20 растения при разстояния на засаждане 80х50 cм (2500 растения/декар). Растенията са отгледани по технология за късно полско производство с дати на сеитба 1, 15 и 30 юни и засаждане на 30- и 45-дневен разсад съответно на 1, 15 и 30 юли, и 15 август, в следните варианти: I-ви вариант - сеитба на 01.06. и засаждане на 30-дневен разсад на 01.07; II-ри вариант - сеитба на

средно за периода 132,7 134,1 146,1 89,5* 33,3 136,6 119,4 119,0 110,0 131,0 131,0 163,6* 111,0 30,09 110,9 134,0 134,1 114,9 118,0 130,7 134,0 123,9

01.06. и засаждане на 45-дневен разсад на 15.07; III-ти вариант - сеитба на 15.06. и засаждане на 30-дневен разсад на 15.07; IV-ти вариант - сеитба на 15.06. и засаждане на 45-дневен разсад на 02.08; V-ти вариант - сеитба на 30.06. и засаждане на 30-дневен разсад на 02.08; VI-ти вариант - сеитба на 30.06. и засаждане на 45-дневен разсад на 17.08. За химичен анализ са вземани по 5 растения от повторение на всеки вариант за определяне съдържанието на абсолютно сухо вещество (рефрактометрично) и витамин С (по Тилманс). От VI-ти вариант не е получен нормален добив, поради което данните не са отразени в таблиците и не се интерпретират в резултатите. Данните са обработени статистически чрез еднофакторен дисперсионен анализ LSD, като за стандарт е използван хибрида Marathon F1 поради застъпеността му в около 40% от световното производство.

Данните от проучването върху сухото вещество показват, че хибридът Parthenon F1 е с най-високо съдържание –12,2% средно за периода при най-ранният срок на засяване и засаждане (табл. 1). При този срок на засаждане с най-малко количество сухо вещество е Fiesta F1. За II-ри вариант на отглеждане най-добри стойности на показатела са получени от Coronado F1 – 12,0% средно за периода. В трети вариант се отличава хибрида Fiesta F1, който съдържа 12,1% сухо вещество в цветната глава. Стойностите на трите хибрида са много близки по вариране с разлики от 0,2%. В IV-ти и V-ти вариант от експеримента Marathon F1 показва най-високи резултати, като в последния вариант на отглеждане сухото вещество достига 12,9%. Съдържанието на сухо вещество при изучаваните хибриди е в рамките от 7,9% (Parthenon F1, II.ри вариант, 2008 г.) до 14,73% (Coronado F1, I-ви вариант, 2009 г.) през годините на експеримента. Резултатите от анализа на реакцията на всеки хибрид към определен вариант по отношение съдържанието на сухо вещество в цветната глава показват, че хибрида Marathon F1 индуцира константни стойности при първите четири варианта, а при V-ти – най-високо сухо съдържание – 12,9%, с което надвишава всички останали хибриди и варианти. Това до голяма степен се дължи на наследствено обусловена особеност и устойчивост. При хибрида Fiesta F1 имаме стъпаловидно изменение в измерваната стойност, като пикът е при III-ти вариант – 12,1% и при следващите два варианта постепенно спада до 11,5% (при последния). Най-високо съдържание на сухо вещество при холандския хибрид Coronado F1 е получено при най-ранен срок на сеитба и засаждане – 12,1%. Разликата с втори вариант е несъществена

– намаление с 0,1%, но при IIIти и IV-ти вариант се наблюдава рязък спад до 11,0 и 10,6 % респективно, което е статистически доказано. Последният вариант отново бележи леко повишение до 11,7%. Съдържанието на сухо вещество в цветните глави на броколи от хибрида Parthenon F1 е най-високо при най-ранен срок на засаждане и най-ниско – при засаждане на 45-дневен разсад на 15 юли. При останалите три варианта стойностите са почти еднакви, което показва, че сухото вещество в по-голяма степен се влияе от биологичните особености на хибрида, отколкото от разглежданите варианти. Разликата при вариант I е статистически даказана при P<0,05. От получените данни може да се заключи, че липсва ясно очертаваща се тенденция, с изключение на последните два варианта, където Marathon F1 надвишава останалите хибриди по съдържание на сухо вещество. Съдържанието на витамин С варира в широки граници - от

78,12 мг% до 189,72 мг% при отделните хибриди през годините на изследване (табл. 2). От 35 до 95% от антиоксидативните способности на зеленчуците, богати на витамин С се приписват именно на неговото съдържание (Johnston, Hale, 2005). Сроковете на засаждане и възрастта на използвания разсад влияят по различен начин върху съдържанието на витамин С в основната продукция на отделните хибриди броколи. Най-ранният срок на засаждане с млад разсад е най-подходящ за холандския хибрид Coronado F1, който съдържа 146,1 мг% витамин С. При засаждане на 45-дневен разсад (II вариант) вторият холандски хибрид Fiesta F1 е най-богат на витамин С със 136,6 мг%, като разликата в сравнение с останалите хибриди е ясно видима, но не е доказана статистически. През отделните години на експеримента се наблюдава вариране в концентрацията на витамин С в цветните глави броколи. С най-ниска стойност на

показателя средно за периода се отличава Parthenon F1, засаден най-рано с млад разсад – 89,5 мг%, където намалението е статистически доказано. Както при съдържанието на сухо вещество, така и на витамин С хибрида Marathon F1 индуцира относително постоянни стойности, което потвърждава влиянието на наследствените фактори, като не се изключва и това на изследваните варианти. В преобладаваща част от наблюдаваните варианти Coronado F1 е с найвисоко съдържание на витамин С, което при вариант III достига 163,6 мг% и разликата е статистически доказана. ИЗВОДИ Възрастта на разсада и срока на засаждане не оказват съществено влияние върху съдържанието на сухо вещество и витамин С при Fiesta F1 и Marathon F1. Тенденция за по-високо съдържание на витамин С при хибрида Coronado F1 е установена при засаждане на 30-дневен разсад на 15 юли.

Новини от ССА

Интелектуална собственост (от Отчет на ССА за 2012 г.)

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ брой 5/ 2013

Юридическата защита на новите сортове, породи и други научни постижения на Селскостопанска академия се осъществява чрез патенти за изобретения, свидетелства за регистрация на марки и сертификати за закрила на новите сортовете растения и породи животни, издавани от Патентното ведомство на Република България съгласно законите на страната. За 2012 г. общият брой на публикуваните, подадени заявки в Патентното ведомство е 23. Научните продукти, получили правна закрила съгласно нормативната база през 2012 г. са 34 на брой с готовност за активно сътрудничество и сключване на лицензионни договори. От тях с най-голям дял са: зърненожитни 7 (твърда пшеница сортовете „Дени” и „ИПК Елбрус”, тритикале сорт „Ирник”, ечемик сорт „Божин”, ечемик сорт „Одисей”, ечемик сорт „Девиния”, ориз сорт „ИРГР Вики”); цветя 7 сорта (лилиум сорт „Андрос”, гладиол сорт „Екатерина”, гладиол сорт „Ива”, хризатентема сорт „Жени”, хризатентема сорт „Жоро”, далия сорт „Росица”, мини карамфил сорт „Ира” и тагетес сорт „Усмивка”); зеленчуци 6 (пипер сорт „Ясен”, домати сорт „Копнеж”, домати сорт „Дивна”, домати сорт „ИЗК Олимп”, краставици сорт „Мерсия”, Алабаш сорт „Ники”); памук 4 (сорт „Руми”, сорт „Пловдив”, ИПК „Нелина” и сорт „Филипополис”); овощни 5 (череша сорт „Розалина”, череша сорт „Розита”, праскова сорт „Флавия”, праскова сорт „Пълдин” и ябълка сорт „Горана”); лози 3 (сорт „Каберне совиньон клон 1/11”, сорт „Тангра”, сорт „Зорница”); копринени пеперуди 2 породи (копринена пеперуда порода „ВБ1×Враца35×Мерефа2”, Копринена пеперуда порода „ХБ2×Мерефа2×ВБ1×Враца 35”). Загубата на интерес към вече стари сортове, навлизането на нови по-високопродуктивни сортове (български и чуждестранни) и невъзможността на част от институтите да заплащат годишните такси, води до спиране поддържането на сертификатите на сортовете растения и породи животни, а също и на другите обекти на интелектуална собственост в Патентното ведомство. В резултат на това общият брой на защитените продукти през 2012 г. остава сравнително постоянен – 399 поддържани сертификати. От тях най-голям е делът на зърнено-житните – 133; зърнено-бобови – 47; маслодайни и технически култури – 32; фуражни – 18; зеленчуци – 60; тютюн – 29; лози – 22; овощни – 29; породи животни – 14, и цветя (цъфтящи и листно-декоративни) – 15.

ОВощарство

Реакция на сливови сортове към екстремни засушавания

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 5/ 2013

Боряна Стефанова, Kалин Драгойски, Христина Динкова, Георги Попски Институт по планинско животновъдство и земеделие – Троян

Зачестилите в последните години трайни засушавания създават проблеми пред овощарството в планинските райони, особено при неполивните условия, каквито са типичните за Троянския регион (Михайлова и др. 2002; Стефанова и др. 2009). Различните сортове, в зависимост от срока на узряването, реагират по различен начин (Динкова и др. 2000; Динкова и др. 2001;). Логично е да се очаква, че тази им реакция ще зависи и от типа на подложката. Все още не е достатъчно изяснена реакцията на други вегетативни подложки и тяхната сухоустойчивост, тъй като преобладаващата част от насажденията в тези райони са създадени върху джанкова подложка, формираща мощна коренова система, предпоставка за достатъчна сухоустойчивост и добро усвояване на дори минимални запаси от влага в почвата. Някои сортове, като напр. Габровска, са силно чувствителни към ниска атмосферна влажност, дори при нормално снабдяване с почвена влага. Имайки предвид настъпващите глобални промени на климата, затоплянето през последните години и прогнозите за опустиняване, си поставихме за цел да направим анализ на реакцията на различни сливови сортове, присадени върху различни подложки, с оглед перспективите за отглеждане в планински региони без напояване. Основните изследвания са проведени в опитно насаждение от интензивен тип, с 4 сорта и 6 подложки, при схема 4х1.7м, поддържани с угарно междуредие и зачимена редова ивица. Градините са с южно и югоизточно изложение, върху сиви горски почви със маломощен „А” хоризонт и типично за тях оглеяване, създаващи неблагоприятен воден режим за растенията при засушаване. Тези условия са подходящи за преценка на сухоустойчивостта на изследваните сортове и подложки. Проследявани са климатичните фактори. Отчетени са растежни и репродуктивни прояви на дърветата, съгласно методиката за изучаване на растителните ресурси (Недев 1979): - маса на плодa (г) , - относителен дял на костилката (%), - добив от дърво (кг/дърво), - химичен състав на плодовете.

Обсъждайки климатичните фактори от последния 10 годишен период (фиг. 1.) се очертават 4 години с екстремни засушавания, за които можем да направим следните обобщения. 2000 г. се характеризира с това, че през месеците от май до октомври, количеството на валежите е значително по-ниско от средно статистическите валежи за 20 годишен период. Найхарактерно за август, където са в рамките на 5.7 мм; 2003 - характерна е с това, че през април и май е имало преовлажняване, рязко засушаване през м. юни и екстремно засушаване през м. август; 2008 – месеците февруари и март са сравнително сухи, спрямо дългогодишния 20 годишен период и екстремно сух м. август; 2012 – с два пика на максимални валежи, през януари и май и много силно вегетационно

Фиг. 1. Средномесечни количества валежи за 20 годишен период и за конкретни години (мм)

Табл. 2. Относителен дял на костилката, %

Табл. 1. Репродуктивни показатели 2009 добив (кг) Brompton GF 655-2 SJ A Wavit Wangenheims P. cerasifera LSD 0,05

1,8 1,7 0,5 0,3

Brompton GF 655-2 SJ A Wavit Wangenheims P. cerasifera LSD 0,05

9,5 5,0 3,8 6,3 3,4 3,2

Brompton GF 655-2 Wavit P. cerasifera

3,3 12,0 5,1 15,1

Brompton GF 655-2 SJ A Wavit Wangenheims P. cerasifera LSD 0,05

6,5 10,1 3,6 8,3 3,4 7,9

0,4

2010 маса добив маса (г) (кг) (г) Cacanska lepotica 38,3 1,4 46,4 36,6 4,0 46,2 31,4 2,4 40,8 35,5 4,2 47,1 1,5 38,3 36,6 1,6 37,8 2.46 4.47 Hanita 28,4 2,9 41,8 36,3 5,0 42,9 27,7 4,1 33,5 36,3 2,9 42,5 27,1 2,2 35,1 37,0 4,4 38,5 2.84 4.73 Jojo 34,2 10,0 45,7 33,2 16,0 53,3 34,6 5,2 54,3 30,4 8,3 61,2 Stanley 34,3 22,3 58,4 26,0 23,1 46,8 32,4 18,6 37,4 30,2 16,7 48,0 32,3 5,2 53,1 34,6 25,0 45,1 2.22 5.37

2011 2012 добив маса добив маса (кг) (г) (кг) (г) 1,6 0,8 1,1 0,6

43,3 33,8 39,0 45,4

7,5 8,3 9,7 8,3 3,0 3,3

33,4 29,6 35,3 31,3 29,4 33,9 3.14

0,3

37,1 3.71

6,2 2,5 1,2 5,4 1,6 3,1

34,2 32,5 31,2 40,5 33,7 33,1 3.70

11,4 12,5 7,3 12,0 12,5 10,6

19,8 21,5 22,3 16,9 19,5 27,0 2.87

0 0 0 5,8

51,3

1,0 2,5 1,3 1,5

28.61 30.91

20,2 39,2 10,7 37,8 11,0 40,7 16,0 36,0 5,6 42,1 9,5 33,3 3.59

1,8 1,1 1,5 1,5 1,8 0,7

21,7 18,1 19,8 22,4 21,6 21,2 2.68

засушаване. През 3-4- години се наблюдават пролетни и летни засушавания, които се отразяват крайно неблагоприятно: първите върху протичането на цъфтежа и формирането на завръза, а вторите върху наедряването на плодовете на средно и къснозреещете сортове. Тази тенденция най-ясно личи през 2012 година, когато продължителната суша е повлияла различно върху добива и едрината на плодовете от отделните сортове. Тогава ранните сортове (Чачанска лепотица) успяха да достигнат оптимална едрина на плодовете. Сортовете Йойо и Стенлей са дали фрапиращо ниски добиви - от порядъка на 0,68 до 2,5 кг/дърво. Данните не са репрезентативни, тъй като през 2010 и 2011 г, съществуваше много силна инфекция от M. Laxa, която доби системен характер по младите леторасти и силно влоши условията за залагане на плодни пъпки. Плододаването през 2012 беше много рехаво, с плодове, които не достигнаха нормална маса, поради за-

C. lepotica Hanita Jojo Stenley C. lepotica Hanita Stenley

Brompton GF 655-2 SJ A Wavit Wangenheims P. cerasifera 2012 4,89 5,27 4,83 5,26 5,08 4,63 8,79 8,53 8,33 9,12 7,94 6,29 5,98 8,75 11,14 9,36 8,79 8,72 7,89 2011 3,99 4,23 3,92 3,95 4,27 6,40 6,29 6,45 5,53 6,26 6,88 5,31 5,74 5,57 5,42 5,34 5,58

сушаването през август. Средната маса на един плод от сорта Йойо/Wavit, спрямо тази на Ч. лепотица/ Wavit, е с 8,5% по-малка, а добивът с 84% по-нисък, което показва, че негативно са повлияни и двата показателя. Йойо/P. cerasifera, спрямо Ч. лепотица/P. cerasifera е имал с 32% по-малка маса на плода и с 57% по-нисък добив. Сорт Йойо сравнен със сорта Ханита от същите комбинации има по-голяма маса на плода с 69%, върху Wavit и с 14% върху P. Cerasifera, а добивът е по-малък съответно с 90% и 86% (9 пъти). Отчетеният при сорт Ханита най-висок добив от дърво при всички комбинации е формиран от голям брой плодове, силно издребнели от сушата. Причина за намалената маса на плодовете, освен голямото натоварване е и много ранното изсъхване на листната маса. Средно и къснозреещите сортове – Йойо и Стенлей са много силно чувствителни към продължителните летни засушавания. Най-добри резултати се получиха при сорт Ч. лепотица, поради ранния срок на узряване. При анализа на репродуктивните прояви на сливовите сортове, прави силно впечатление сравнително слабото вариране в масата на костилката. Както между отделните сортоподложкови комбинации, така и между отделните сортове тя е в параметрите от 1,49 (г) - до 2,02 (г). Това показва, че костилките са формирани в ранния период на вегетацията, преди задълбочаване на водния дефицит. Относителеният дял на костилката спрямо масата на плода отразява най-точно силното влияние на сушата, върху наедряването на плодовете (табл. 2). По тази причина той е най-малък при ранозреещия сорт Ч. лепотица и най-голям при найкъсно зреещия Стенлей. Химическият състав на плодовете е представен в табл. 3. за 2009 и 2012 години. Сухото вещество е много силно увеличено при всички сортове за 2012. При Ч. лепотица достига 17-19%, а през 2009 е 11,5-12%. За Ханита през 2009 е 14-17% и 16-19.5% за 2012. При Стенлей - 16.7-19.5% (2009) и 27.0-29.4% (2012).

Таблица 3. Химичен състав на сливовите плодове С В по общи инверт- заха- кисе- дъбил- антоRe захари на захар роза лини ни циани 2012 (%) (%) (%) (%) (%) (%) (мг%) Cacanska lepotica Brompton 17,50 10,40 9,55 0,81 0,56 0,124 26,13 GF 655-2 16,75 10,40 9,05 1,28 0,49 0,103 25,32 SJ A 18,50 10,75 10,05 0,67 0,49 0,103 8,87 Wavit 17,00 10,60 8,90 1,62 0,46 0,144 11,61 Wangenheims 19,50 10,40 9,05 1,28 0,43 0,165 22,58

P. cerasifera

19,00

10,60 9,75 Hanita

0,81 0,43 0,165 18,23

Brompton

18,50 17,50 17,00 14,50 19,50

11,30 9,75 8,90 9,90 8,70

4,70 1,81 1,47 2,42 1,43

16,00

11,10 7,85 Stanley

3,09 0,75 0,103 6,77

28,40 28,60 29,40 28,10 29,50

12,10 12,60 13,25 13,25 13,80

3,04 4,51 6,27 4,80 4,18

27,90

12,80 8,55 Jojo 13,25 10,25

GF 655-2 SJ A Wavit Wangenheims P. cerasifera Brompton

GF 655-2 SJ A Wavit Wangenheims P. cerasifera

21,5

P. cerasifera

2009 г. Brompton

GF 655-2 SJ A Wavit Wangenheims

8,90 7,85 6,65 8,20 9,40

0,72 0,59 0,82 0,79 0,89

0,46 0,53 0,53 0,59 0,59

0,103 0,062 0,103 0,103 0,165

0,247 0,247 0,268 0,289 0,247

9,19 8,06 4,84 10,32 10,64

8,87 17,26 21,45 15,81 16,77

4,04 0,53 0,309 18,23 2,85 0,53 0,186 10,16

С В по общи инвертна Re захaри захар киселини дъбилни антоциани (%) (%) (%) (%) (%) (%) (мг%) Cacanska lepotica 15,00 8,20 7,70 0,48 0,47 15,16 13,00 8,20 7,70 0,48 0,47 4,52 11,50 7,00 5,50 1,43 0,47 20,48 13,50 8,20 7,70 0,48 0,54 31,94

P. cerasifera

12,50 7,50 7,50

Brompton

14,25 6,15 6,15

GF 655-2 SJ A Wavit Wangenheims P. cerasifera

16,50 8,55 16,75 7,20

Brompton

18,25 19,50 16,75 18,00 17,00

GF 655-2 SJ A Wavit Wangenheims P. cerasifera

6,35 7,85 7,35 7,35 7,20

5,50

7,20 16,00 6,85 6,85 17,50 6,50 6,50 16,50 8,35 8,35 9,55 12,30 10,25 8,90 10,40

Hanita 2,90

Stanley

0,47

37,26

0,80 0,94 0,94 1,14 0,94

0,099 0,02 0,079 0,079 0,099

2,90 3,23 11,29 3,87 11,45

0,87

0,059

19,68

7,85 7,70 8,35 8,05 7,50

1,62 4,37 1,81 0,81 2,76

0,54 0,40 0,47 0,40 0,47

0,099 0,059 0,059 0,059 0,079

7,90 8,06 11,13 5,32 19,52

18,75 9,75 7,70

1,95 Jojo

0,34

0,04

4,52

2,55

0,54 0,60 0,54

0,139 0,079 0,139

16,61 13,39 17,26

0,60

0,079

4,52

Brompton

17,85 9,05

GF 655-2 Wavit P. cerasifera

16,50 8,20

6,50

15,75 6,85 6,85 7,20

16,00 6,35 6,35

1,00

Съпоставяйки двете години най-много се е увеличило сухото вещество при сорт Стенлей, поради силното издребняване, почти мумифициралите плодове и липсата на тургор на плодовото месо. Затова и дъбилните вещества при него са с 3 пъти повече. Захарното съдържание също е увеличено през 2012 г, главно за сметка на захарозата и корелира със стойностите на сухото вещество. Най-нормално е било съотношението при Чачанска лепотица, за която казахме че най-слабо се е повлияла от сушата. При него захарите достигат до 10.6 мг%, срещу 8,2 мг% през 2009. Съдържанието на киселините при Стенлей е без изменения, спрямо 2009, при Ханита е намалено. Заключение Налице е цикличност на пролетни и летни засушавания, през 3-4- години, които се отразяват крайно неблагоприятно, върху протичането на цъфтежа, формирането на завръза и наедряването на плодовете на средно и къснозреещете сортове. Сравнително нормални добиви и едрина на плодовете са установени при сорт Чачанска лепотица. Средно и къснозреещите сортове – Йойо и Стенлей - проявиха по-голяма чувствителност към продължителните летни засушавания. Въпреки най-високият добив от дърво при всички комбинации на сорт Ханита, пораженията от сушата са много големи, поради силно влошеното качество на плодовете. Продължителната суша е предизвикала промяна в химическия състав на плодовете, като захарното съдържание, (главно за сметка на захарозата) е увеличено през 2012 г и корелира с повишените стойности на сухото вещество. До 3 пъти са увеличени и дъбилните вещества.

лозе и вино

Кършенето при лозата – за и против Гл. ас. инж. Валерий Пейков, ас. Йорданка Белберова Институт по лозарство и винарство – Плевен

Машина за кършене

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ брой 5/ 2013

Динамиката на процесите в страната след 1990 г. и преминаването към пазарна икономика наложиха много промени в лозарството и основно при създаването и отглеждането на нови лозови насаждения. Изискванията към гроздето като суровина за производство на качествени вина наложи увеличаването на броя на растенията в декар и намаляване на натоварването им. Това се реализира основно чрез намаляване широчината на междуредията и в по-малка степен чрез намаляване на разстоянието между лозите в реда. Постепенно се налагат формировки с височина на стъблата от 0,4 до 1,3 м, главно за сметка на масово прилаганите високостъблени обемни формировки със свободно растящи леторасти (напр. Омбрела). Това от своя страна доведе до допълнителни проблеми при отглеждането на тези лозови насаждения, изразяващи се в силно зашумяване на междуредията в периода юни-юли, както и необходимостта от значителен ръчен труд за привързване и промушване на леторастите. Получаването на висококачествена гроздова реколта зависи от много фактори – сорт, терен с неговите характеристики – изложение, наклон, тип почва и физико-хичичните й свойства, надморска височина, формировката, технология на отглеждане и др. Важно е значението на листната площ и оптималното съотношение между нея, броя на леторастите и количеството на гроздето. Това съотношение не е еднакво за различните сортове и екологични райони, като върху него оказват влияние много фактори. Важно е значението и на количеството и разположението на листната маса и гроздето в пространството и възможността за максимално усвояване на слънчевата радиация (светлина и топлина).

Поддържането на геометрията на реда и осигуряване условия за качествено извършване на мероприятията за борба с вредителите по лозата и поддържане на почвената повърхност в междуредията и зоната на лозовите редове налага провеждането на периодично повдигане, преместване и прикрепване на леторастите в границите на зададен контур на реда и/или отстраняване на частта от листната маса и леторастите, попадащи извън този контур. Механизираното кършене може да се превърне в един много добър инструмент за регулиране на добива по количество и качество. Намирането на оптималния вариант на листна маса като количество и пространствено разположение зависи от физиологичните потребности на лозата, основно по отношение на светлина, кислород и вода (Calò, Iannini, 1972, Стоев, 1984). За условията на Германия за получаването на един грам добив от грозде е необходима листна площ от 18-22 см2 (Müller, 2003). По данни на Kozma (1963), минималната листна повърхност, необходима за получаването на 10 грама добив е от 150 до 200 см², а необходимия брой листа - от 1,0 до 2,5 за различните групи сортове. Изследванията на редица автори показват, че кършенето в различна степен влияе върху големината на гроздовете и зърната. Намаляването на броя на листата на летораст до 12 не оказва значително влияние, докато намаляването им до 6 на летораст оказва отрицателно влияние и върху двата показателя (Стоев, 1984). Средният добив от лоза, за разлика от захарното съдържание, не намалява значимо при намаляване броя листа на летораст до 12. Много автори обосновават нуждата от кършенето с обстоятелството, че за известно време се спира растежа на леторастите, вследствие на което пластичните вещества се отправят към останалите части вместо към върховете, благодарение на което хранителният режим на лозата се подобрява. В засушливи периоди по време на вегетацията (през м. юли) кършенето може да изиграе положителна роля във връзка с подобряване на водния баланс на лозовите растения като

се намалява транспириращата листна повърхност и се ограничава разходът на асимилати за образуване на ненужна листна маса за сметка на количеството и качеството на гроздето (Пенков, 2003). Акад. Неделчев (1958) отбелязва, че ефекта от кършенето в по-сухите райони на страната е много добър (напр. при сорт Широка мелнишка лоза в района на Петрич и Сандански) и то може да изиграе ролята на една поливка. Други автори смятат, че отрицателния ефект от намаляването на листната площ се проявява през следващата година, както върху добива, така и върху силата на главините, основно поради по-малкото натрупване на резерви в стеблото и корените (Paolo, Vannucci, 1981). По данни на Пондев (1987) и Natali (1968) зелените операции, проведени във фаза на растеж на лозите, не оказват влияние върху добива, ако не става дума за твърде драстнично проведено кършене. Съществува и мнението, че върху количеството и качеството на гроздето по-голямо влияние оказва периодът, през който се извършва кършенето, отколкото поголямата или по-малката листна площ, която се оставя след него (Calò, Cargnello, 1969). Чрез извършване на кършенето в период непосредствено преди цъфтежа на ресите се осигурява възможност за по-добро опрашване и получаване на гроздове с по-голяма маса. При опит със сорт Червен мискет Рангелов и Стоев (1970) установяват, че кършенето във фаза „грахово зърно” повишава добива при условие същото да се извършва по-високо от 12-я лист. Ранното и ниско кършене на леторастите, когато долните листа са в интензивен растеж, води до увеличаване големината на техните петури. Установено е, че общата листна повърхност на леторастите, включително и от страничните леторасти, нараства в сравнение с контролните лози само под влия-

Фиг.1. Повреди по зърната от “слънчев пригор”: а - първоначални признаци;

ние на ранното (до края на цъфтежа) и високо (над 24-ия възел) кършене с около 20 %. При по-късно кършене тя намалява толкова по-значително, колкото по-ниско е кършенето. Измененията са главно за сметка на площта, образувана от листата на страничните леторасти. Върху кършените леторасти листната площ на страничните леторасти нараства от 2,5 до 3 пъти в сравнение с листната площ на некършените лози /Тодоров и Занков, 1964/. Добивът на грозде при кършене на леторастите на склонните към изресяване сортове нараства с 25 – 30% за сметка на увеличаване броя на зърната в гроздовете / Неделчев и Ников, 1965/. Според същите автори за предотвратяване на тази аномалия от съществено значение е моментът, в който се извършва кършенето. Най-добри резултати са постигнати при два от вариантите: 5 – 6 дни преди цъфтежа и в началото на самия цъфтеж. Според Мержаниан (1967) времето на кършене се определя в зависимост от сорта, силата на растеж и метеорологичните условия на годината. Сортовете, които рано прекратяват растежа си, се кършат по-рано от другите. Колкото е по-силен растежът, толкова по-късно се извършва кършенето. Във връхната зона на леторастите листата произвеждат по-малко асимилати и растящите върхове се явяват консуматори на готови пластични вещества. С тяхното отстраняване получените асимилати се придвижват към ресите, като осигуряват по-доброто им изхранване, чрез което се предотвратява изресяването. Ако кършенето се извърши преди цъфтежа, в значителна степен може да се подобрят условията за оптималното му протичане, особено при чувствителните сортове. Проведено през този период, то може да повиши и добива. Ранното скъсяване и малките дължини на леторастите също действат

б – общ вид на повредите след 7 дена

Фиг.2. Състояние на лозов ред преди и след механизирано кършене (28.06.2012 г.)

Фиг.3. Контури на резитба при механизираното кършене

стимулиращо на добива. Късното съкращаване на дължините на леторастите води до увеличаване масата на мъстта. Според редица автори като оптимална се счита структурата на онази листна стена, при която на летораст остават средно 15-17 листа и има минимално количество вътрешно засенчени листа. Чрез частичното намаляване на дължината на леторастите се повишава продуктивността на асимилатите, подобрява се проветряването и се повишава процента на пряко огряваните листа, подобряват се условията за успешна борба с маната, оидиума, сивото, черното и другите видове гниене (Müller, 2003). От друга страна прекалено силното кършене и откриване на гроздовете е предпоставка за повреди по зърната и гроздовете от прякото въздействие на слънцето при температури на въздуха над 35ºС и посока на редовете север-юг (повреди по гроздовете и предимно по зърната от т.нар. “слънчев пригор” (фиг.1). За ограничаване на такива повреди от важно значение е и времето на провеждане на това мероприятие. Проведено през горещите часове на деня, в периода юли-август, в дни с температури на въздуха над 35°С, предполага излагането на гроздовете в стресова ситуация. Дилемата е: частични повреди от слънцето или тотални повреди от вредители (основно от гъбни болести). Планирането на това ме-

роприятие в технологията на отглеждане по отношение кратност и време на провеждане (в календарен и температурен аспект) е от важно значение за добри крайни резултати. По въпросите за механизираното кършене (резитба на зелено) има много изследвания и разнопосочни мнения, основно по отношение времето за провеждане и кратността на това мероприятие (Iannini, 1981, Бабриков и др. 1983). От една страна извършено в период, когато растежа на леторастите не е приключил, то може да доведе до силно засенчване от новообразувани странични леторасти, което забавя узряването на гроздето и натрупването на захари. Доказано е, че при силно намаляване на листната повърхност се наблюдава същия ефект на забавяне узряването на гроздето и намаляване на захарния градус. Своевременното извършване на тази технологична операция спомага за по-доброто пространствено разположение на леторастите и гроздовете, за подобряване на проходимостта на машинно-тракторните агрегати в междуредията и ограничаване влиянието на климатичните условия за качествено извършване на растителнозащитните операции, поддържането на почвената повърхност, борбата с плевелите в междуредията и зоната на реда, за механизиран гроздобер с минимални загуби. Намаляват се разходите за ръчен

СОЦИАЛНА ЗАЩИТА Фиг. 4. Машина за повдигане и привързване на леторастите

труд за промушване и връзване на леторастите. Тази технологична операция е актуална и за нашето лозарство, в най-голяма степен за новосъздадените лозови насаждения през последните години. Провеждането на механизирано кършене освен влиянието върху физиологията на лозата, създава и допълнителни сериозни затруднения поради съвпадането с провеждането на някои основни технологични мероприятия като борбата с вредителите по лозата и поддържането на почвената повърхност (фиг.2). В развитите лозарски страни разходите за ръчно кършене варират в границите от 25,41 до 36,4 ч.ч./ха. С използването на подходящи машини тези разходи могат да се намалят до 0,6– 1,0 ч.ч./ха. Проблемът с механизирането на тази операция се усложнява от голямото разнообразие на сортове и формировки и специфичните им изисквания. В практиката са намерили приложение голям набор от машини за кършене на лозята. В повечето случаи те са навесни, монтират се челно отпред или странично, предимно на колесни специализирани лозарски трактори. При тях се използват основно три типа режещи апарати – верижен, косачен и ротационен, работещи на принципа на подпорното рязане. Недостатък на предлаганите машини е, че не

могат да изпълнят всички изисквания относно контурите на резитба. На фиг.3 са представени възможните контури при механизираното кършене. При извършване на кършене в периода 25-30 юли с машина с ротационни работни органи, работещи на принципа на подпорно рязане, с “L”-образен контур и параметри на работа: разстояние на вертикалните работни органи от оста на реда 700 мм, височина на работа на хоризонталния работен орган от повърхността на почвата 600 мм и честота на въртене 350 /мин., при сортове Каберне совиньон, Букет, Мерло и Кайлъшки мискет, отглеждани на формировка Омбрела, се отстраняват средно от 16,1 до 25,2% от броя на листата на летораст и от 17,5 до 21,5% от дължината на леторастите, като величината на тези показатели варира в зависимост от климатичните условия на отделните години (Пейков и др.1986, 1987, 2004, 2005). Установено е, че при проведено кършене през месец юни в същите насаждения е отчетено увеличаване на степента на покритие при варианта с кършене в сравнение с контролата от 11,8 до 16,4%, като тази разлика е най-голяма в средната зона на лозовия храст (в тази зона попадат средно 30% повече капки) (Пейков и др.,1996). На летораст остават средно от 17,2 до 18,1 бр. листа. При варантите с кършене е установено намаляване на средното тегло на гроздовете, а оттам и на средния добив от декар. Гроздето е с по-високо съдържание на захари и киселинност спрямо контролата без кършене (Павлов и др., 2007). При високостъблените формировки със свободно растящи леторасти най-трудно се постига необходимия контур на кършене. При вертикалните шпалирни формировки (напр. Средностъблена) в технологията на отглеждане е предвидено привързване и промушване на леторастите. Леторастите и листната маса се разполагат в една вертикална равнина, оформена от три или четири редици телове, а гроздовете в повечето случаи – в зоната между най-долните два тела. Предвидените повдигане и промушване на леторастите при тази формировка могат да се извършват и механизирано, с предлагани за целта специализирани машини (фиг.4). При тези формировки механизираното кършене може да се извърши с различни контури: широчина в границите от 300 до 700 мм и височина над шпалира до 2000 мм. Отстраняват се придимно връхните части на леторастите, попадащи в зоната над най-горния тел и части от страничните леторасти. Отстранената част от основните леторасти и листата по тях е в рамките до 10%.

ЦВЕТАРСТВО

Декоративния вид Какалия – практическо използване Катя Узунджалиева Институт по Растителни генетични ресурси – Садово

ПЛЮС

брой 5/ 2013

растения - до 10 дни след засяването. Те се прореждат, като се оставя разстояние между растенията от 1520 cм. Около седмица след това цветята трябва да бъдат подхранени с комплексни торове, най-добре е те да са течни. До образуването на цветните пъпки на растението, трябва да се направи още едно внасяне на торове. Растението достига височина от 40 - 60 cм. Стъблото е изправено, голо, с разклонения в горната част, завършващи с леко висящи, кичести съцветия. Броят на разклоненията на едно растение е средно 12, което предполага много добра кичестост, което прави какалията много подходяща за използване като декоративно растение в паркове и градини. Листът е тесен, почти два пъти подълъг отколкото широк, с размери средна дължина 8,34 cм и широчина 2,75 cм. Листната петура варира по форма и размери от удължено елипсовидна до яйцевидна, с назъбен ръб. Листата са събрани в прикоренова розетка. Динамиката на показателите при изследваните 20 образеца Какалия са отразени на фиг.1. Съцветията са кичести с диаметър средно 2,15 cм, с конусовидна форма, почти равни на дължина и широчина с ярко оранжево - червена окраска. Срещат се и индивиди с жълта и оранжева окраска на съцветията. Цветчетата са около 50 бр. на едно съцветие. Семената са средно едри, пръчковидни, светлокафяви. В един грам има 1000–1500 семена. Какалията се отличава с дълъг вегетационен период (188 дни) и дълъг период на цъфтеж (120 дни). Цъфти в края на юни-началото на юли и ще радва очите ви с красивите си съцветия до мразовете.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

се държи, както и няма да позволи достъп на вода в стеблото. Екзотичното растение е силно сухоустойчиво. Добре понася високите температури през лятото и не загива при нередовно поливане. Цъфти в края на юни или началото на юли до началото на първите Какалията, (Cacalia coccinea Sims.), студове. Има антимикробно и антидиуе едногодишно растение, принадретично действие, но приложението лежащо към сем. Asteraceae (Сложму като медицинско растение е все ноцветни), което идва в Европа от още слабо проучено. Индия отдавна, но и досега остаВ опитното поле на ИРГР- Садова екзотична рядкост в градините во са проведени изследвания върху на нашия континент и в частност вида с цел установяване на неговия в България. Видът се използва като потенциал за отглеждане при нацвете за отрязан цвят, аранжиране шите условия и при продължително на букети и за изграждане на цветни засушаване с оглед климатичните композиции в градини и паркове. промени, неговото популяризиране Какалията може да участва в създаи разширяване на използването му ването на пъстри ливади, в мавриза декоративни цели. танската морава. Рязан цвят от това В средата на месец април серастение се използва в аранжиромената се засяват в полиетиленов вки в дома. При отрязването стебтунел или оранжерия за подготовка лото на растението изпуска млечен на разсад. Семената се засяват плисок, затова срязаната част трябва да тко, на дълбочина 3-4 мм, в рехава се потопи в гореща вода или да се почва, а най-добре в торфено-перобгори. Това ще възпрепятства политена cмес. Необходимо е да се вреждането на съдовете, в които то поливат редовно и да се поддържа Фиг. 1. Динамика на биометричните температура 15 -20о С. Покълването показатели при Какалия става от 14 до 30 дена след сеитба. Когато растенията достигнат подходяща височина се разсаждат в саксии поединично. Изнасянето на постоянното място става когато отмине рискът от слани. Засаждат се на разстояние 25-30 cм едно от друго. Може да се приложи и директна сеитба, като семената се засяват направо на постоянното им място в средата на месец май, при минимална температура 17о С. За получаването на 100 растения са нужни 0,5 г семена, като в 1 г има до 1500 броя семена. Кълнове се появяват след няколко дни, а млади

15 години библиотека земеделие в списание Земеделие плюс В продължение на всички тези години в броевете на списанието са публикувани книжки с актуални научни разработки разделени в три основни земеделски направления: полски култури, зеленчуци и трайни насаждения.

полски култури

зеленчуци

трайни насаждения

ПИОНЕР ПИОНЕР- -ХИБРИДИ ХИБРИДИМАСЛОДАЙНА МАСЛОДАЙНА РАПИЦА РАПИЦАЗА ЗАВСЯКА ВСЯКАТЕХНОЛОГИЯ! ТЕХНОЛОГИЯ! УНИКАЛНИ УНИКАЛНИРЕшЕНИЯ РЕшЕНИЯОТОТПИОНЕР! ПИОНЕР!

PT200 PT200 CLCL ® Clearfield Clearfield е ®регистрирана е регистрирана търговска търговска марка марка на на BASF. BASF.

PX100 PX100 CLCL

PX111 PX111 CLCL

® ® ® ® ® ® Първият Първият Clearfield Clearfield Първият Първият MAXIMUS MAXIMUS Средноранен Средноранен MAXIMUS MAXIMUS ® ® ® ® Clearfield Clearfield високостъблен високостъблен Clearfield Clearfield толерантен толерантен хибрид. хибрид. толерантен толерантен хибрид. хибрид. толерантен толерантен хибрид. хибрид.

МАКСИМИЗИРАЙ МАКСИМИЗИРАЙСВОЯ СВОЯДОБИВ! ДОБИВ!

PR44D06 PR44D06

PR45D03 PR45D03

PX104 PX104

РАНЕН. РАНЕН. ШАМПиОНЪТ. ШАМПиОНЪТ.

СРЕДНОЗРяЛ. СРЕДНОЗРяЛ. НЕЗАМЕНиМ. НЕЗАМЕНиМ.

РАНЕН. РАНЕН. иСТиНСки иСТиНСки ПРОБиВ. ПРОБиВ.

ПИОНЕР ПИОНЕР- -ВИСОКОСТЪБЛЕНИ ВИСОКОСТЪБЛЕНИХИБРИДИ ХИБРИДИ ДОБИВИ ДОБИВИНАД НАДОчАКВАНИЯТА! ОчАКВАНИЯТА!

PR44W29 PR44W29 СРЕДНОРАНЕН. СРЕДНОРАНЕН. НОВА НОВА НАДЕЖДА. НАДЕЖДА.

PR46W14 PR46W14

PR46W21 PR46W21

СРЕДНОРАНЕН. СРЕДНОРАНЕН. СРЕДНОкЪСЕН. СРЕДНОкЪСЕН. ЕТАЛОНЪТ. ЕТАЛОНЪТ. МЛАДияТ МЛАДияТ иСПОЛиН. иСПОЛиН.

® ® Съвет Съвет и наука и наука носят носят успех успех

Овалното Овалното логолого на DuPont на DuPont е регистрирана е регистрирана търговска търговска марка марка на DuPont на DuPont ®, TM,®,SMTMТърговска , SM Търговска марка марка и обслужване и обслужване от Pioneer. от Pioneer. © 2013 © 2013 PHII.PHII.