Земеделие плюс 6/2013 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

6/2013

ЕВРОПЕЙСКИ ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ПАРИ ЗА БЪЛГАРСКОТО ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО СЕЛО

ЕЙСКИ ЕВРОПЕЙСКИ ЗА ПАРИ ЗА РСКАТА БЪЛГАРСКАТА ДА ПРИРОДА

стопани Земеделските със земи стопани в със НАТУРА земи в НАТУРА могат могат 150 евро да получат на хектар до 150 евро на хектар

истрирани вЗемеделските Интегрираната стопани, регистрирани система в Интегрираната за администриране система за администриране и контрол и контрол ават компенсаторни (ИСАК) ще могат плащания да получаватпо компенсаторни Мярка плащания 213 „Плащания по Мярка 213 „Плащания по Натура по Натура т Програмата 2000за за земеделски развитие земи”на от Програмата селските за развитие райони на селските 2007-2013 райониг. 2007-2013 В зависиг. В зависиости в тези мост зони от изабранените типа земеползване дейности в тези зони–и постоянни типа земеползванепасища, – постоянниобработпасища, обработаждения, плащанията ваема земя или трайни варират насаждения, от 20 плащанията до 150 варират евро от на 20 дохектар 150 евро нагодишно. хектар годишно. а получите на Повече интернет информация може адрес да получите www.natura2000bg.org, на интернет адрес www.natura2000bg.org, както икакто в оби в обужби по земеделие щинските ииобластните РИОСВ.служби Срокът по земеделие за подаване и РИОСВ. Срокът назазаявленията подаване на заявленията ще ще 2013 г., заедно бъде със от 1 март заявленията до 15 май 2013 г.,за заедно директни със заявленията плащания за директнина плащания площ. на площ.

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони

Земеделските стопани със земи в НАТУРА могат да получат до 150 евро на хектар Земеделските стопани, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) ще могат да получават компенсаторни плащания по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 за земеделски земи” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.Парите ще се изплащат за наложени забрани за земеделска дейност, разписани в заповедите за обявяване на зоните от Натура 2000 – забрана за косене до определена дата, забрана за ползване на минерални торове и пестициди в пасища, забрана за разораване на пасища и ливади и други. Чрез тях земеделските стопани ще се компенсират за пропуснатите доходи и направените разходи по изпълнение на тези законово наложени забрани. Целта е да се насърчи опазването на традиционния ландшафт и биологичното разнообразие. Плащанията по „Натура 2000” варират от 28 до 70 евро на хектар в зависимост от наложените забрани в съответната защитена зона. Те ще изплащат в края на годината. За подпомагане по мярка 213 могат да кандидатстват: 1. Физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са земеделски стопани по смисъла на§ 1, т.23 от допълнителната разпоредба на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). 2. Л ица стопанисващи земеделска земя, включително ливади и пасища от горския фонд, с минимален размер на ползваната площ за подпомагане по мярката- 0,3 ха, при минимален размер на всеки парцел 0,1 ха. 3. Л ицата по ал.1 при поискване предоставят на ДФЗ - РА необходимите документи, удостоверяващи правото на ползване на заявените площи, съгласно чл. 2а на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. 4. Земеделските парцели, които се подпомагат по тази наредба, се идентифицират в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) по реда на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Всеки кандидат за подпомагане е длъжен да: 1. спазва забраните и ограниченията, разписани в заповедта за обявяване на съответната защитена зона от Натура 2000 за заявените за подпомагане по мярка 213 парцели; 2. с пазва режимите, разписани в плана за управление на защитената зона от Натура 2000 след утвърждаването му по реда на наредбата по чл. 28, ал. 1 ЗБР; 3. с пазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, одобрени съгласно чл. 42 от Закона за подпомагане на земеделските производители. (2) При противоречие между изискванията на т. 3 и т. 1 и 2 от предходната алинея, земеделският стопанин е длъжен да спазва изискванията по т. 1 и 2.

Съдържание Земеделски култури Продуктивност на твърдата пшеница според торенето и сеитбената норма. . . . . . . . . . Ефективност на торенето на пшеница (Tr. Aestivum) II. Растеж и развитие на посевите. . . . . . . . . . . . Нахут – за компонентите формиращи добива. . . . . Биостимулатори за подобряване посевните качества на семена. . . . . . . . . . . . . . . Tехнологичните качества на пивоварен ечемик според климата и торенето . . . . . . . . . . . . . . . . Здравословен хляб от смесено брашно. . . . . . . . . Напояване Водният дефицит и продуктивност на царевицата за зърно. . . . . . . . . . . . . . . . . . . Библиотека Бял риган . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Зеленчуци Броколи – влияние на вермикомпост върху разсада и продукцията . . . . . . . . . . . . . . . Руколата – полезно растение, лесно за отглеждане. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Овощарство Перспективен ябълков сорт от генофонда на троянския регион. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Популационна плътност на акарите при отглеждане на ябълката. . . . . . . . . . . . . . . . Валевка – алтернативен сливов сорт на кюстендилска. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Икономически измерения Устойчивост на стопанствата в лозаро-винарския сектор. . . . . . . . . . . . . . . . .

Новини от МЗХ . 4 . 6 . 9 . 13

МЗХ предприема реформа в средното земеделско образование

. 40

Целта е да се осъвременят методите на обучение, за да се увеличи качеството на преподаване и да се засили интересът към земеделските училища. На проведената в МЗХ среща с директорите на професионалните училища министър Греков е съобщил, че екипи от МЗХ и МРЗБ работят за включване на училищата като бенефициенти за подпомагане с европейски средства. За участие в работна група по изработване на обща стратегия за образованието в сектора, на срещата са избрани представители на училищата. България има нужда от тези училища и МЗХ ще направи всичко възможно за тяхното развитие и разширяване, смята министър Греков

. 42

Земеделие плюс

. 15 . 18 . 22 . 23 . 31 . 33 . 35 . 37

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: М. Спасова PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, доц. д-р Д. Вълчев, доц. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

Списанието се издава с подкрепата на:

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894г.

земеделски култури

Продуктивност на твърдата пшеница според торенето и сеитбената норма

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 6/ 2013

Доц. д-р Танко Колев, гл. ас. д-р Живко Тодоров, гл. ас. д-р Любка Колева Аграрен университет, Пловдив

Табл. 1. Биометрични измервания, средно за периода (2008-2011)

продуктивна братимост

брой зърна в клас

маса на зърната в клас, г

Варианти

Изпълнението на всички звена от технологията на отглеждане на твърдата пшеница, е предпоставка за разкриване на генетичния потенциал на всеки новосъздаден сорт. В своите изследвания редица автори доказват оптималните нива на азотното торене, гъстотата на посева и зависимостите между тях върху продуктивността и качеството на зърното. Изследвания относно някои звена от технологията на новия сорт твърда пшеница Звездица не са провеждани. В статията представяме резултатите от проучване и установяване на оптималните нива на азотното торене и сеитбената норма при отглеждане на новия сорт твърда пшеница Звездица. Изследването е проведено през периода 2008-2011 г. в Учебно-експерименталната и внедрителска база на Аграрния университет гр. Пловдив на алувиално-ливадна почва, която се характеризира със средно песъчливо-глинест механичен състав, съдържание на хумус 1-2 %, рН 7,7. В почвения слой от 0-20 cм съдържанието на основните хранителни елементи беше както следва: N – 15,6 мг/1000 г, P2O5 - 32 мг/100 г, K2O - 47 мг/100 г. Проучено е влиянието на факторите: азотно торене (фактор А) - N0, N60, N120, N180 кг/хa и посевна норма (фактор В) 400, 500, 600 кълняеми семена на м2. Използваният азотен тор е амониева селитра като 1/3 от него се внасяше преди последната предсеитбена обработка наесен, а с останалите 2/3 напролет се извършваше подхранване. Твърдата пшеница е отгледана след предшественик слънчоглед по утвърдена технология.

400 500 600 400

600 400

500 600

1,23 1,27 1,29 23,2 24,5 26,1 1,36

1,40 1,44

N60

1,30 1,34 1,41 25,6 26,2 28,7 1,43

1,52 1,52

N120

1,38 1,46 1,59 27,3 29,1 31,4 1,55

1,61 1,70

N180

1,33 1,39 1,48 26,5 28,3 29,8 1,48

1,57 1,65

500

През тригодишния период на изследване се наблюдаваха различия във валежната обезпеченост по години и през критичните фази от развитието на твърдата пшеница. От сеитба до прибиране (X-VI) на твърдата пшеница количеството на валежите беше както следва: 2008/2009 - 369,7 мм; 2009/2010 – 458,1 мм и 2010/2011 г. 388,5 мм; при 419,0 мм за тридесетгодишен период. По обезпеченост с валежи, изследваните години могат да се охарактеризират най-кратко като: първата – суха, втората – средно суха и третата - нормална. Количественото разпределение на ва-

Таблица 2. Добив на зърно, т/хa

Торене сN кг/ха

посевна 2008норма, 2009 кълн. т/хa 2 с./м

20092010 т/хa

20102011 т/хa

средно

т/хa % N0

400 500 600

3.44 3.58 3.51

3.70 3.82 3.95

4.03 4.10 4.17

3.72 100.0 3.83 103.0 3.88 104.3

N60

400 500 600

3.52 3.67 3.86

3.90 4.02 4.09

4.12 4.21 4.30

3.85 103.5 3.97 106.7 4.08 109.7

N120

400 500 600

3.70 3.90 4.01

4.04 4.15 4.28

4.25 4.36 4.49

4.00 107.5 4.14 111.3 4.26 114.5

N180

400 500 600

3.74 3.65 3.49

4.06 3.97 3.85

4.38 4.23 4.04

4.06 109.1 3.95 106.2 3.79 101.9

лежите през вегетационния период беше най-благоприятно за развитието на твърдата пшеница през третата година от експеримента. Отчетеното количество на валежите през реколтната 2009 г. за месеците април, май и юни беше по-малко съответно с 19,5 мм, 30,1 мм и 28,2 мм, в сравнение с многогодишен период от време. Недостатъчното количество на валежите, съпроводени с по-високи температури през месец май възпрепятстваха цъфтежа и нормалното оплождане и формиране на зърната в класа. Тези климатични особености през реколтната 2009 г. оказаха негативно влияние върху добива на зърно от твърдата пшеница при всички изпитвани варианти. В таблица 1 са представени средните стойности за тригодишния период на изследваните структурни елементи на добива: продуктивна братимост, брой зърна в класа и маса на зърната в класа, поради еднопосочност на данните през отделните години. Азотното торене води до повишаване на стойностите при тези показатели с увеличаване на торовата норма до N120 кг/ хa. При по-високата норма N180 кг/хa се наблюдава понижаване на техните стойности. С увеличаването на сеитбената норма (фактор В) до 600 к.с./м2 се постига повишаване на стойностите на проучваните биометрични показатели. При взаимо-

действието между двата фактора най-високи стойности на продуктивната братимост, броя зърна в клас и маса на зърната в клас се получиха при торене с N120 кг/хa и сеитбена норма 600 к.с./ м2. Полученият добив на зърно от изследвания сорт твърда пшеница Звездица е сборен показател, в който е отразено влиянието на проучваните звена от технологията на отглеждане: азотно торене, гъстота на посева, както и на почвените и климатични условия при провеждане на експеримента. По време на тригодишния период на извеждане на опита беше установено нарастване на добива с увеличаване на азотната норма до N120 кг/хa, а при повишаването й до N180 кг/хa се наблюдаваше намаление на реколтираното зърно. Полученото в повече зърно при най-добрия вариант N120 кг/хa беше в границите от 270 кг/хa до 360 кг/хa или средно за периода 320 кг/хa, което е с 8,3 % в повече зърно сравнение с контролния вариант. По отношение на фактор В беше наблюдавано нарастване на добива на зърно с увеличаване на сеитбената норма до 600 к.с./м2. През периода на изследване при тази сеитбена норма полученото в повече зърно беше от 55 кг/хa до 117 кг/хa. Най-висок добив на зърно при твърдата пшеница сорт Звездица се получава при взаимодействието на двата изпитвани фактора във варианта: азотно торене с 120 кг/ хa и посевна норма 600 к.с./м2, при който се получиха през реколтната 2009 г. – 4.01 т/хa, през 2010 г. – 4.28 т/хa и 4.49 т/хa през 2011 г. или средно 4.26 т/хa. Заключение От твърдата пшеница сорт Звездица се получават най-високи добиви при азотно торене с 120 кг/хa и сеитбена норма 600 к.с./м2, при който вариант увеличението на добива по години е от 11.4 % до 16.6 %, средно 14.5 % или с 540 кг/ хa реколтирано зърно повече в сравнение с контролата. Реализираният по-висок добив зърно от твърдата пшеница сорт Звездица е в резултат от получените по-високи стойности на продуктивната братимост, броя на зърната в класа и масата на зърната в класа при оптималното взаимодействие между факторите N120 кг/ хa и сеитбена норма 600 к.с./м2.

Ефективност на торенето на пшеница (Tr. Aestivum) II. Растеж и развитие на посевите

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 6/ 2013

Елисавета Василева, ВУАРР – Пловдив Златина Ур, ИРГР „Константин Малков“ – Садово

По време на еволюцията на пшеницата биомасата (коренова и надземна) се увеличава в посока от диплоидните към тетраплоидните, а след това намалява от тетраплоидните към хексаплоидните пшеници. Същевременно зърненият добив, жътвеният индекс и ефективността на усвояване и използване на основните хранителни елементи бележат само увеличение (Huang M. et al., 2007). Обяснение за това е променящият се баланс в съотношението source:sink (източник на азот в растението : брой зърна на 1-ца площ), в резултат от еволюционните, а в последствие и от селекционните процеси. Резултатите от съвременните изследвания показват, че азотното торене и съотношението source:sink влияят върху акумулацията, разпределението и реутилизацията на сухо вещество, азот и фосфор в растението и съответно - върху добива зърно (Dordas C., 2008). Един от начините да се постигне бъдещо увеличение на добивите е да продължава подобряването на реутилизацията, което може да е резултат от разширяването на източника на азот, т.е. биомасата във фаза цъфтеж (Alvaro F. et al., 2008). Доцъфтежната акумулация е от решаващо значение за броя формирани зърна на единица площ (Sinclair T., P. Jamieson, 2008), а според някои автори увеличението на добивите през ХХ век е свързано именно със зърнения потенциал на сортовете (Alvaro F. et al., 2008). Увеличеното прилагане на хранителни вещества увеличава надземната биомаса, съответно зърнения добив и жътвения индекс (Huang M. et al., 2007). Освен това различни опити показват, че при нива на торене от 0÷8 кг/дкa азот общата надземна биомаса нараства след цъфтежа (Dordas C., 2008), а по-високите торови норми не повлияват растежа на пшеницата, както и азотното поглъщане и добива (Montemurro F. et al., 2007). По-умереното нарастване до цъфтежа води до по-нисък синк-потенциал, но и до по-малък запас за реутилизация и наливането на зърното се дължи основно на текуща асимилация, а при силно развитие на биомасата до цъфтежа наливането на зърното се дължи едновременно на акумулация и реутилизация (Masoni A. et al., 2007). Изследванията показват, че няма проста връзка между общата биомаса и добива. Всички физиологични процеси в растението са свързани. Селекцията на генотипове с по-голям брой зърна не предлага

Табл.1. Вариране на надземната биомаса, кг/дкa Сорт M Садово 1 278 Победа 243 Диамант 241 Садово 772 207 Боряна 283 Здравко 245 Люсил 215 Гея 1 279 Йоана 278 Гинес 232 Царевец 955

вретенене S R Sm% 138 50 25 151 62 31 144 60 30 119 58 29 114 40 20 156 64 32 110 51 25 169 60 30 135 48 24 117 50 25 110 12 6

M 1107 819 991 1149 928 808 956 902 1092 1092 2059

цъфтеж S R 420 38 381 47 379 38 521 45 387 42 327 40 340 36 349 39 390 36 388 36 376 18

добив слама Sm% M S R Sm% 19 907 404 44 22 23 872 416 48 24 19 971 418 43 21 23 876 279 32 16 21 848 303 36 18 20 774 420 54 27 18 930 414 44 22 19 880 266 30 15 18 937 449 48 24 18 949 449 47 24 9 2170 261 12 6

Табл.2. Вариране на надземната биомаса, кг/дкa Торов азот, вретенене цъфтеж добив слама кг/дкa

0 st. 6 12 18 24

M S 397 424 492 393 568 385 627 372 751+ 460

R 99 80 68 59 61

Sm% M 27 844 20 1143 17 1368++ 15 1471++ 15 1646+++

S 604 410 373 436 383

R 72 36 27 30 23

Sm% M S 18 979 842 9 1244 752 7 1382 696 7 1405 544 6 1560+ 448

R 86 61 50 39 39

Sm% 22 15 13 10 7

Табл.3. Вариране на надземната биомаса, кг/дкa Вретенене Предшественик житен бобов

цъфтеж житен бобов

пълна зрялост житен бобов

добив слама житен Бобов

250

1020+++ 984

1737+++ 1247 2428+++ 894

1913+++

119

169

352

277

423

473

335

462

Sm%

Фиг. 1. Агрометеорологични условия

Фиг. 2. Абсолютна скорост на растеж на посевите, кг/дка/ден

Фиг. 3. Абсолютна скорост на растеж на посевите, кг/дка/ден

Фиг. 4. Абсолютна скорост на растеж на посева, кг/дка/ден

Фиг. 5. Относителна скорост на растеж 1, %

път за повишаване на добивите без ясна визия за това как да се увеличи акумулацията на въглерод и азот от пшеничното растение (Sinclair T., P. Jamieson, 2008). По-голямото въглеродно натрупване позволява засилено натрупване на азот (Sinclair T., P. Jamieson, 2008), а с увеличението на биомасата и азотния статус на растенията се засилват и процесите на реутилизация на хранителните вещества (Masoni A. et al., 2007). В статията представяме резултатите от изследване степента на въздействие на комбинацията предшественик - азотна торова норма върху растежа и развитието на посевите. За целта на изследването са използвани петгодишни данни от полски торови опити, изведени в опитното поле на ИРГР – Садово върху канеловидна смолница. Опитите са залагани с по пет равнища на азотно торене: 0, 6, 12, 18 и 24 кг/дкa върху фон 18 кг/дкa Р2О5. Включените в изпитването сортове са: Гея 1, Садово 772, Гинес 1322, Садово 1, Диамант, Царевец, Боряна, Здравко, Люсил, Победа и Йоана. През периода 2005-2007г като предшественик е използван съвместен редови посев от житни култури - сорго, просо и царевица, а през 2009-2010г – самостоятелен посев от нахут. Агрометеорологичните условия (фиг. 1) са без значими отклонения от климатичната норма за района и позволяват да се съпостави ефектът от различните предшественици. С изключение на изпитваните фактори, останалите агротехнологични практики са провеждани по възприетата за района технология за пшеницата. По време на вегетацията са взимани растителни проби (1/4 метровки) – при настъпване на фенофазите вретенене, цъфтеж и пълна зрялост. Извършени са биометрични измервания на взетите проби, химични анализи за съдържание на азот и фосфор, и статистическа обработка на всички получени данни чрез дисперсионен, корелационен, вариационен и регресионен анализ. Темповете на растеж на посевите се различават коренно след различните предшественици. Абсолютната скорост на растежа е максимална през междуфазния период вретенене – цъфтеж и намалява към края на вегетацията, след небобов предшественик (фиг. 2 и 3). След бобов предшественик надземната биомаса нараства с равномерни темпове през целия вегетационен период (фиг.4). До настъпване на фаза вретенене относителната скорост на натрупване на биомасата е 2 до 4 пъти по-висока след бобов предшественик, отколкото след житен (фиг.5); от вретенене до цъфтеж се наблюдава обратната тенденция – след житен предшественик относителната скорост на растежа е до 10 пъти по-висока, в сравнение с бобовия (фиг.6); след цъфтежа стойностите са съизмерими и се наблюдава диференциация между сортовете (фиг.7). Няма доказани разлики между сортовете по количеството на натрупаната биомаса по фази от вегетацията (табл.1), за сметка на това при всички варианти варирането от торенето е силно. Вариационният анализ показва също силно вариране от предшественика на всички торови фонове, с изключение на N12 и N24 през

Табл.4. Корелационни Х2 Х3 Х4 Х2 1,000 0,936** Х3 1,000 Х4 Х14 Х2 0,706* Х3 0,596 Х4 0,804** Х25 Х26 Х2 0,299 0,294 Х3 0,567 0,566 Х4 0,183 0,193 Х33 Х32 Х2 0,107 -0,192 Х3 0,423 -0,062 Х4 0,027 -0,240

коефициенти Х5

Х6

Х7

Х8

Х9

Х10

Х11

Х12

Х13

0,972** 0,906** 1,000 Х15 -0,492 -0,290 -0,605 Х27 0,281 0,564 0,192

0,803** 0,648* 0,814**

0,852** 0,946** 0,867**

0,851** 0,929** 0,786**

0,472 0,558 0,393

0,943** 0,949** 0,961**

0,283 0,582 0,286

0,279 0,559 0,332

0,387 0,344 0,505

-0,654 *

Х16

Х17

Х18

Х19

Х20

Х21

Х22

Х23

-0,571

-0,189

-0,218

-0,364

-0,169

0,722*

0,294

0,299

0,187

-0,379

0,100 -0,298 Х29

-0,476 -0,174

-0,051 -0,426 Х37 0,219 0,397 0,162

-0,399 -0,168

0,881** 0,557 0,641* 0,159

0,567

0,060

0,221

0,261

-0,669 Х28

0,968 0,963 0,898

Х31

-0,974 -0,949 -0,961

** ** **

** ** ** Х30 0,926 0,980 0,906

0,597

0,822 0,532

Х36

-0,776 -0,652 -0,825

-0,608 -0,489

Х34

Х35

** * **

-0,633 -0,742 -0,520

Х24

* *

0,280 0,513

0,183

** ** **

* – 0,05; ** – 0,01 Легенда Х1 – Добив,кг/дка; Х2 – Надземна биомаса, вретенене,кг/дка; Х3 – Надземна биомаса, цъфтеж,кг/дка; Х4 – Надземна биомаса, пълна зрялост,кг/дка; Х5 – Гъстота на посева, бр.раст./м²; Х6 – Обща братимост, ср.бр.братя/раст.; Х7 – Продуктивна братимост, бр.класове/ раст.; Х8 – Бр. класове / м²; Х9 – Височина на растенията, cм; Х10 – Бр. зърна в клас; Х11 – Маса на зърното в клас, г; Х12 – Абсолютна маса на зърното, г; Х13 – Жътвен индекс, %; Х14 – Маса на зърното от пряка асимилация,кг/ дка; Х15 – Реутилизация,кг/дка; Х16 – Ефективност на реутилизация, %; Х17 – Азот в биомасата, вретенене, %; Х18 – Фосфор в биомасата, вретенене, %; Х19 – Азот в биомасата, цъфтеж, %; Х20 – Фосфор в биомасата, цъфтеж, %; Х21 – Азот в биомасата, пълна зрялост, %; Х22 – Фосфор в сламата, %; Х23 – Азот в зърното, %; Х24 – Фосфор в зърното, %; Х25 – Р,кг/дка, вретенене; Х26 – Р,кг/дка, цъфтеж; Х27 – Р,кг/дка, пълна зрялост; Х28 – Протеинкг/дка вретенене; Х29 – Протеинкг/дка цъфтеж; Х30 – Протеинкг/дка пълна зрялост; Х31 – NЖИ, %; Х32 – РЖИ, %; Х33 – Реутилизация на азота, %; Х34 – Реутилизация на фосфора, %; Х35 – Коефициент на използване на азота от торовете, %; Х36 – Ефективност на реутилизация на азота, %; Х37 – Ефективност на реутилизация на фосфора, %

Фиг. 6. Относителна скорост на растеж 2, %

Фиг. 7. Относителна скорост на растеж 3 междуфазен период цъфтеж - пълна зрялост, %

фенофаза цъфтеж, където варирането е средно по сила (табл.2). При най-високата норма 24 кг/дкa торов азот, разликите в натрупаното количество биомаса са доказани и през трите фенофази, когато са отчитани пробите (съответно при р=5% през вретенене, р=0,1% в цъфтеж и р=5% в пълна зрялост). Освен това за биомасата в цъфтеж има доказани разлики спрямо неторената контрола и при торене N12 и N18 при Р=1%. Влиянието на предшественика е доказано при Р=0,01% през всички фази от вегетацията. Варирането от генотипа и торенето е силно след небобов и средно по сила след бобов предшественик (табл.3). Общата надземна биомаса на растенията е в положителна корелация с добива зърно и показателите гъстота на посева, обща и продуктивна братимост, височина на растенията, общ азот в биомасата в пълна зрялост, съдържание на протеин в биомасата през вретенене и в пълна зрялост; и в отрицателна корелация с азотния жътвен индекс и ефективността на реутилизация на азота (табл.4). Заключение: При изследваните сортове натрупването на по-голяма надземна биомаса се отразява отрицателно върху жътвения индекс и ефективността на реутилизация, както на биомаса, така и на азот. Но сумарният резултат е повишение на зърнения добив и на добива протеин в кг/дка. Най-голямо влияние върху темповете на растеж и развитие на посевите е оказал предшественика, следван от торовите норми. Влиянието на предшественика е доказано при Р=0,01% през всички фази от вегетацията, когато са взимани растителни проби – вретенене (увеличение с 300%), цъфтеж (76%) и пълна зрялост (94% за общата надземна биомаса и 113% за сламата).

нахут – за компонентите формиращи добива София Петрова и Станислав Стаматов ИРГР “К. Малков”– Садово

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ брой 6/ 2013

Културният нахут, Cicer arietinum L, е една от първите зърнено-бобови култури, доместицирана в Стария свят, а понастоящем се класира като третата по важност зърнено-бобова култура след фасула и граха. Тя е стратегическа протеинова култура, която заема важно място в структурата на световното земеделско производство в районите с умерен, сух и полусух климат (Singh B. K., 1990). За България нахута е стара култура с разностранно използване – основно като фураж и за консумация от хората. В житието на Иван Рилски (876-946) се казва, че той се хранил с него. Нахутът в България е заемал най-големи площи през периода от 1943г. до 1947г. и е компенсирал недостигът на белтъчни храни (Койнов, 1986). В момента площите на нахута в България са много ограничени и не се водят на статистически отчет. Средният добив за страната е 200 кг/дкa, но са отбелязани добиви от 300 кг/дкa. Селекционноподобрителната работа с нахута, в сравнение с другите зърнено-бобови култури, е по-ограничена. След 1994г интересът към тази култура нараства, което е свързано с търсенето на пазара за получаване на разнообразни и здравословни продукти. Корелационният анализ осигурява информация за връзките които съществуват между важни растителни качествени показатели (Ali & Tahir, 1999). От друга страна, корелационният анализ между семенния добив и компонентите на добива е от съществено значение за определяне на селекционните критерии; обаче Path – анализът може да помогне за определянето на директните ефекти на признаците и техните индиректни ефекти върху други признаци (Yücel et al.,2006). Най-важният компонентен анализ е мултивариантната статистическа техника за изследване и

опростяване на сложни набори от данни (Leilah and Al-Khateeb, 2005). Регресионната техника най-напред е била използвана от Yates and Cochran (1938) и по-късно доразвита от Finlay and Wilkinson (1966). Настоящето изследване е с цел да се охарактеризира колекцията основно с местни форми нахут и да се покажат взаимовръзките на елементите, формиращи добива при културата. Анализът на разнообразието е осъществен на основата на структурните елементи на добива върху 30 образци от колекцията нахут през периода 2010-2011 година, на канелено-горска почва, след предшественик пшеница на опитното поле в ИРГР – Садово. Преобладаващата част от образците са с български произход (28), в които се включва и стандарта - сорт Балкан и два образеца с израелски произход (№17 и №27). Прилагана е агротехника, използвана при отглеждането на нахута. Структурните елементи на добива включват: височина на растението, височина на залагане на първи боб, общ брой разклонения, брой семена в един боб, брой бобове на едно растение, брой семена на едно растение, тегло на семената на едно растение. Те са установени чрез биометричен анализ на 10 случайно избрани растения от вътрешните редове на всяка парцелка. Определена е също така масата на 100 семена и добива от 1 м2. Определянето на връзката между добива и добивните компоненти и влиянието на добивните компоненти върху добива на нахута са определени с помощта на различни статистически анализи: корелационен анализ, регресионен анализ, Path – анализа и основен компонентен анализ. Математическата обработка на данните е извършена със специализиран софтуер SPSS 9.0 for Windows. За определяне на разликите в структурните елементи на добива при нахута между отделните образци е използван дисперсионен анализ. Доказването на преките връзки между структурните елементи и семенния добива е извършено с помощта на корелационен анализ. На базата на корелационните зависимости е изведен линеен модел на растението, характеризиращо се с висок добивен потенциал. Преките и косвени влияния

Таблица 1. Структурни елементи на добива при нахут

BGR/кат.№

височина на растението cм

височина до най- долния боб, cм M MD

St A8BM0070

42.8

28.9

6.4

34.2

35.7

1.1

14.3

49.8 49.2 49.3 49.7 43.6 47.1 45.2 50.1 41.6 42.9 50.2 40.8 47.2 46.3 47.6 39.9 50.1 41.3 45.7 39.7 37.6 39.5 42.4 39.3 36.7 40.7 38.6 38.0 42.4

7.1* 6.4* 6.5* 6.9* 0.8 4.3* 2.5 7.3 -1.1 0.1 7.5* -2.0 4.5* 3.6 4.8* -2.9 7.3* -1.5 2.9 -3.1 -5.2* -3.3 -0.4 -3.5 -6.1* -2.1 -4.2* -4.8* -0.4

34.3 34.8 31.6 35.9 30.6 31.6 28.9 34.9 27.8 26.2 31.1 28.1 28.7 31.7 31.8 25.1 29.5 25.6 25.2 24.1 21.4 22.2 25.6 26.1 21.2 25.2 19.5 19.0 26.8

5.5 6.0* 2.8 7.0* 1.8 2.7 0.0 6.0* -1.1 -2.7 2.2 -0.8 -0.2 2.9 2.9 -3.8 0.6 -3.3 -3.7 -4.8 -7.5* -6.7* -3.3 -2.8 -7.7* -3.7 -9.4* -9.9* -2.1

5.5 5.6 5.5 6.6 6.7 5.9 6.6 6.9 6.4 7.5 6.0 7.1 5.6 6.5 6.6 5.8 4.5 5.9 5.0 5.7 5.7 6.2 6.6 7.0 5.7 5.7 5.6 5.7 5.4

-0.9 -0.8 -0.9 0.2 0.3 -0.5 0.3 0.6 0.0 1.2* -0.4 0.7 -0.8 0.2 0.3 -0.6 -1.9* -0.4 -1.4* -0.7 -0.7 -0.1 0.3 0.6 -0.6 -0.7 -0.8 -0.7

26.6 27.5 28.4 37.2 30.1 37.3 37.3 46.2 30.6 48.7 40.6 45.0 37.4 41.5 42.2 38.6 29.7 42.2 25.9 42.7 44.3 40.1 42.1 36.7 38.7 29.2 23.5 43.7

-7.6 -6.8 -5.8 3.0 -4.2 3.1 3.1 12.0 -3.6 14.5* 6.4 10.8* 3.2 7.3 8.0 4.3 -4.5 8.0 -8.4 8.5 10.1* 5.9 7.8 2.5 4.5 -5.0 -10.7* 9.5

30.2 29.8 30.9 47.0 34.9 48.1 42.9 57.1 40.9 68.5 47.0 46.2 46.6 48.6 60.8 40.5 33.1 56.0 25.2 45.1 46.3 41.9 49.0 39.5 39.1 31.6 22.6 43.5

-5.5 -5.9 -4.9 11.3* -0.9 12.4* 7.2 21.4* 5.2 32.8* 11.3* 10.5 10.9 12.9* 25.1* 4.8 -2.6 20.3* -10.6 9.4 10.6 6.2 13.3* 3.8 3.4 -4.2 -13.2* 7.8

1.1 1.3 1.2 1.8 1.3 1.6 1.4 1.6 1.7 1.8 1.5 1.2 1.5 1.3 1.9 1.1 1.2 1.7 1.0 1.2 1.0 1.0 1.4 1.2 1.0 1.2 1.0 1.0

0.0 0.2 0.1 0.7* 0.2 0.5* 0.3* 0.5* 0.6* 0.7* 0.4* 0.1 0.4* 0.2 0.8* 0.0 0.1 0.6* -0.1 0.1 -0.1 -0.1 0.3* 0.1 -0.1 0.0 -0.1 -0.1

12.4 8.7 13.2 13.2 9.7 12.7 12.5 10.7 11.7 14.8 13.8 15.3 12.7 9.9 13.4 13.3 10.0 11.4 11.5 11.0 14.6 13.9 13.0 15.2 14.0 15.1 10.6 15.6

-2.0 -5.6* -1.2 -1.1 -4.6* -1.7 -1.8 -3.6* -2.7 0.4 -0.6 1.0 -1.7 -4.5* -1.0 -1.1 -4.3* -3.0 -2.9 -3.4* 0.3 -0.4 -1.4 0.9 -0.4 0.8 -3.7* 1.3

-0.9

36.0

1.8

48.8

13.1*

1.7

0.6*

13.0

-1.3

A8BM0071

№17 №27 BGR1914 BGR1915 BGR1916 BGR1917 BGR1937 BGR1941 BGR1942 BGR6709 BGR6735 BGR21119 BGR21207 BGR21227 BGR21248 BGR21249 BGR23145 BGR23146 BGR23147 BGR23148 BGR23149 BGR23150 BGR23151 BGR23152 BGR23153 BGR23154 BGR23155 BGR23156

брой първични разклонения

брой бобове, р-е

брой семена, р-е

брой семена в тегло на семената, р-е, г боб

средно (M); разлика на средната (MD); * достоверност при степен на свобода 0,05

върху броя на бобовете , увеличаващи добива на семе от растение е изразено с помощта на Path – анализа. Факторният анализ показа разстоянията в генома на гените, контролиращи структурните елементи на добива. Изследваните бразци се характеризират със средна височина на растенията от 36.7 cм до 50.2 cм (табл. 1). Най-високи растения имат образците с BGR-ри: 6709, 21249 и 1937, а най-ниски са тези при образец с BGR23152. Доказано по-високи растения от стандарта имат материалите: A8BM0070, №17, №27, BGR1914, BGR1916, BGR6709, BGR21119, BGR21227, BGR21249, а по-ниски от стандарта са образците: BGR23148, BGR23152, BGR23154, BGR23155. Изследваните образци залагат на средна височина бобовете си по растенията – от 19.0 cм до 35.9 cм. Най-ниско заложени бобове има образец с BGR 23155, а най-

високо заложени бобове има образец BGR1914. Доказано по-високо от стандарта залагат бобовете си следните образци: №17, BGR1914, BGR1937, а по-ниско от стандарта образците с BGR-ри: 23148, 23149, 23152, 23154 и 23155. Проучваните образци от нахут образуват средно от 4.5 до 7.5 брой разклонения в растение. С най-много разклонения се характеризира образец BGR1942, а с най-малко - BGR21249. Доказано по-голям брой разклонения от стандарта има образец BGR1942, а по-малко разклонения спрямо стандарта имат образците с BGR-ри: 21249 и 23146. Изследваната група образци има средно от 23.5 до 48.7 боба в едно растение. Най-малко бобове образува образец BGR23154, а най-много образец BGR1942. Повече бобове от стандарта образуват образците с BGR-ри: 1942, 6735 и 23148, а по-малко - образец с BGR 23154.

маса на 100 семена, г

тегло на семена в р-е, г

0.155

-0.207 0.320 0.102

0.892** -0.090 -0.223 0.028

0.418* -0.428* -0.176

0.182 -0.125 0.117

0.498** -0.377* -0.235

0.550** 0.592** 0.452* 0.262 -0.486**

височина на растение, cм височина до найдолния боб, cм брой първични разклонения брой бобове на едно растение

брой семена на едно растение

брой семена в боба тегло на семената от едно расте- ние, г масата на 100 семена, г * Корелация при ниво на ** Корелация при ниво на

брой семена в боб

брой семена в р-е

добив на семена 1 0.448* -0.403* 0.037 0.354 от 1 м2, г

височина на р-е, cм

брой бобове на р-е

брой първич-ни разклонения

височина до долен боб, cм

добив на семена от 1м2, г

Таблица 2. Корелационни зависимости между структурните елементи на добива при нахут

0.877** 0.339 1

0.405* -0.679**

0.717** 0.248 -0.871**

-0.092 -0.771**

0.028

значимост 0.05 значимост 0.01

Броят семена в едно растение средно варира от 22.6 до 68.5. Най-малко семена в едно растение има образеца с BGR 23154, а най-много образеца BGR1942. С доказано повече семена от едно растение спрямо стандарта се характеризират образците с BGR-ри: 1937, 1916, 1914, 1942, 6709, 21227, 21207, 23145, 23150 и 23156. Средният брой семена в един боб варира от 1 до 2. Най-малко семена в боб продуцират образците: BGR23146, BGR23148, BGR23149, BGR23152, BGR23155, BGR23154, а най-много имат образците с BGR-ри: 21227, 1942, 23156 и 1941. С доказано по-голям брой семена в боб се характеризират образците: BGR1914, BGR1916, BGR1917, BGR1937, BGR1941, BGR1942, BGR6709, BGR23150, BGR21227, BGR23145, BGR21119, BGR23156. Няма математически доказана разлика за образците, които продуцират по-малък брой семена в боб от стандарта. Средните стойности на теглото на семената от едно растение варират от 8.7 г до 15.6 г. Найлеки са семената от едно растение при образец №17, а най-тежки при образец BGR23155. С доказано по-ниска маса на семената от растение спрямо стандарта са образците: №17, BGR1915,

Таблица 3 Преки и коствени ефекти върху броя на бобовете в растение Брой бобове на едно растение корелационен коефицент директен ефект брой семена в боб индиректен ефект добив на семена от 1 м2, г височина на растение, cм височина до най-долния боб, cм брой първични разклонения

0.409*

брой семена на едно растение тегло на семената от едно растение, г масата на 100 семена, г

-0.281 0.236 0.533

0.940 0.297 -0.139 -0.248 0.011

Таблица 4. Разпределение на структурните елементи на добива във факторният анализ Фактори Структурни елементи брой семена на едно растение масата на 100 семена, г брой семена в боб брой бобове в растение брой първични разклонения височина на растение, cм височина до най-долния боб, cм добив на семена от 1м2, г тегло на семената от едно растение, г

0.956 -0.909 0.816 0.786 0.705

-0.885 -0.833 0.677 0.674

BGR1937, BGR21207, BGR21249, BGR23147, BGR23154. Няма образци с математически доказана по-висока маса на семената от едно растение спрямо стандарта. Singh (2007) установява, че семенният добив има висока положителна корелация със сухото тегло на едно растение, брой бобове на растение и брой вторични разклонения. От таблица 2 се вижда, че добивът на семена от 1м2 е в положителна връзка с височината на растението и отрицателна с височината на залагане на първи боб, корелационите им коефициенти са съответно 0.448 и -0.403 и са доказани при степени на свобода 0.05. Добивът на семена от едно растение е в положителна връзка с брой бобове от едно растение, с корелационен коефициент 0.405 и в отрицателна връзка с височината на растението и височината на залагане на първи боб, с корелационни коефиценти съответно: -0.428 и -0.377. Корелационните коефиценти са доказани при степен на свобода 0.05. Височината на растението нараства с увеличаване на височината на залагане на първи боб, брой семена в един боб и намалява с увеличаване теглото на семената.

Фиг. 1. Изображение на корелационната зависимост между брой бобове в растение (VAR00005) и добивът на семена от растение (VAR00006)

Фиг. 2. Изображение на корелационната зависимост между броя на бобовете на едно растение (VAR00008) и тегло на семената от растение (VAR00005)

От проведения анализ става ясно, че повишаването на добивите при нахута може да се осъществи чрез намаляване височината на растенията и по-ниското залагане на първи боб. Линейният модел на растението, характеризиращо се с висок брой бобове е изразено чрез регресионно уравнение (1). Y= 4.568+0.538x1+0.733x2, ( 1 ) където: y- брой бобове в едно растение x1- брой семена в едно растение x2- тегло на семената от едно растение Моделът 1 показва, че броя бобове е най-голям при над 60 семена в едно растение, отклонението от тази бройка води до намаляване броя на бобовете в едно растение (фиг.1). От фигура 2. се вижда, че броят на бобовете от едно растение се увеличава с увеличаване теглото на семената на едно растение в диапазона 40 г и 50 г. Отклонението от тази граница в двете посоки води до намаляване броя на бобовете. Броят бобове в едно растение е важен показател за увеличаване добива на семена от растение (табл. 3). Структурният анализ показва, че директен ефект върху увеличението на броя на бобовете от едно растение има броя семена в боб (0.940). Броят на бобовете индиректно се влияе положително от масата на 100 семена, добив семена от 1 м2, тегло на семената от едно растение и брой разклонения. Компонентният анализ се използва за определяне на факторите, които допринасят за промените на количествените изменения в признаците при нахута. Според Biabani and Pakniyat (2008) признаците в отделните компоненти се намират много близо един до друг в генома. Резултатите от компонентния анализ индикират два значими фактора обяснени на 72.398% от общата вариация на признаците (фиг.3). От таблица 4 се вижда, че броят на семената

Фиг. 3. Значими фактори на влияние върху добива на семена от растение – стойност (Egenvalue) и компонентен номер (Component Number)

от едно растение, масата на 100 семена, брой семена в един боб, брой бобове от едно растение и брой разклонения се намират много близо един до друг в генома и се предават заедно в потомствата. Височината на растението, височината на залагане на долния боб, добива на семена от 1 м2 и тегло на семената от едно растение са друга група признаци също много близо един до друг в генома и се предават заедно в потомството. Тези фактори трябва да се имат предвид от селекционерите при съставянето на тяхните селекционни програми. Изводи: 1. Добивът на семена при нахута се увеличава с увеличение броя на бобовете и броя на семената в растение. Добивът намалява с увеличаване на височината на залагане на първи боб по централното стъбло. 2. Моделът на растение показва, че при 60 семена на растение и между 15 и 16 боба, добивът при изследваните образци е най-висок. Отклонението от тези стойности и в двете посоки води до намаление на добива на семена от растение. 3. Пряк положителен ефект върху добива на семена от едно растение има броя на бобовете, положително косвено влияние има и масата на 100 семена. Косвено върху намалението на добива оказват влияние височината на растението и височината на залагане на първи боб по централното стъбло. 4. От селекционна гледна точка, би трябвало да се очаква, че елементите: брой семена на едно растение, масата на 100 семена, брой семена в боб , брой бобове в растение, общ брой разклонения се предават независимо от височина на растението, височина до най-долния боб, добив на семена от 1м2 и тегло на семената от едно растение.

Биостимулатори за подобряване посевните качества на семена Доц. д-р Илияна Петрова доц. д-р Добринка Ненкова Институт по криобиология и хранителни технологии доц. д-р Деспина Христова, УНСС

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ брой 6/ 2013

Основни проблеми на съвременното растително производство, последици от неконтролираната химизация, са минералният дисбаланс и вкисляването на почвите. Тези отклонения водят до намаляване съдържанието на биологично достъпните форми на елементи за растенията. Нарушеният хранителен режим от своя страна рефлектира в понижена продуктивност под възможностите на генетичния потенциал. В търсене на решения за възстановяване на органо-минералния баланс в почвите и повишаване продуктивността на земеделските култури се предлагат различни алтернативи като листно подхранване, зелено торене, биоторене, както и прилагане на биостимулатори-регулатори на растежа. Дейстивието на растежните регулатори е насочено в три основни направления: да стимулират физиологичните процеси, да повишават устойчивостта към стресови фактори и да усилват неспецифичната резистентност към фитопатогените, което в съвременните условия на нарушено равновесие на агроекосистемите ги превръща в неизменен елемент от технологиите на отглеждане за повишаване добивите и качеството при земеделските култури. С утвърждаване на концепциите за екологично производство съвременните технологии се ориентират към създаване на препарати с физиологична активност на биологична основа. Относно употребата на растежните регулатори като съществена особеност на тяхното действие трябва да се подчертае, че те имат стимулиращ ефект върху метаболитните процеси само в условията на добра агротехника и

балансиран водно-хранителен режим на растенията. В тази връзка особено перспективни в земеделието са препаратите на основата на биохумус. Тяхната ефективност се дължи на богатото им съдържание на високоусвоими съединения на хуминовите киселини и фулвокиселините, и присъствието в състава им на ендогенни регулатори на растежа (ауксини, гиберилини и цитокинини) с натурален произход. Фазата на покълване е най-чувствителният стадий в биологичния цикъл на растенията. Лимитиращите фактори върху кълняемата способност и растежа на кълновете могат да бъдат от най-разнообразен характер: засоляване на почвите, воден дефицит, екстремни температури, минерален излишък или дефицит и акумулиране на токсични агенти. Третирането на семена и посадъчен материал с растежни регулатори под формата на органични разтвори на хумусни субстанции е показало висок биологичен ефект от приложението им, изразен в повишаване на кълняемата енергия, подпомагане дружното поникване на семената, гарантиране на по-добро вкореняване на посадъчния материал и осигуряване на запас от хранителни вещества. У нас за съжаление практиката на предпосевна обработка на семената с препарати на основата на растежни регулатори не се прилага масово от фермерите. При разнообразните комерсиални препарати на хуминова основа препоръчваните дози за третиране на семена са универсализирани без да се отчитат различната видова и сортова чувствителност към физиологично активните компоненти, което може да доведе до компрометиране на очаквания биологичен резултат. Целта на проведеното проучване е да се установи ефекта от комплексното третиране с универален хуматен тор и растежен регулатор върху процеса на покълване при семена от някои зърнено-житни култури (пшеница, ръж и овес).

Фиг. 1. Относителен ефект на препарати-биостимулатори върху динамиката на кълняемост при семена от зърнено-житни култури

Фиг. 2. Относителен ефект на препарати-биостимулатори върху кълняемата способност на семена от зърнено-житни култури

Фиг. 3. Относителен ефект на препарати-биостимулатори върху прираста на свежа маса при кълнящи семена

В серия от лабораторни експерименти, проведени съгласно стандартите на Международната асоциация за тестване на семена (ISTA, 2009) са изпитани експериментални препарати-биостимулатори, разработени в лаборатория „Биологично активни вещества за растениевъдството” при Институт по криобиология и хранителни технологии, на основата на хуминови субстанции (HU), регулатор с ауксиново действие (RR) и тяхната комбинация (HU-RR). Проследен е ефектът от 6-часовото накисване на семената върху динамиката на кълняемост посредством показателите: средно време за покълване, кълняема способност и растежна сила на кълновете. Резултатите относно ефектите при семена от ръж, овес и ечемик са обобщени в три фигури. В условията на проведените експерименти е установeно, че въздействието с изпитваните хуминови препарати не оказва влияние върху времето за покълване при семената от ръж и ечемик и в незначителна степен го увеличава при семената от овес (фиг.1). Изведените опити установяват, че третирането на семената с хуминовите разтвори стимулира кълняемата способност в нееднаква степен при отделните видове семена. Обработката с хуминов разтвор на семена от ечемик, от сорт с ниска кълняемост, повишава кълняемата му способност с 20 %. При семената от ръж ефектът е по-слабо изразен, а при овеса стойностите варират около тези на контролата (фиг. 2). Данните за ефекта от изпитваните препарати върху прираста на свежа маса илюстрират в още по-голяма степен видово-специфичната реакция към приложените въздействия. При третиране на семена от ръж с хуминов разтвор, обогатен или без добавка на растежен регулатор, свежото тегло на кълновете се повишава относително с около 50% спрямо контролата. Семената от овес реагират положително на въздействието в по-малка степен, а при ечемика добавката на растежен регулатор има депресиращо влияние (фиг.3). Установените резултати относно ефекта от третиране на семена с препарати-биостимулатори на хуминова основа върху процеса на покълване водят до извода, че реакцията на семената към приложените въздействия е видово специфична. Това мотивира разширяване на проучванията върху времето за третиране и концентрацията на активните компоненти, с цел разработване на ефективни стимулатори за подобряване на посевните свойства.

Tехнологичните качества на пивоварен ечемик според климата и торенето Гл. ас. д-р М. Марчева, АУ – Пловдив доц. д-р В. Котева, ИЗ – Карнобат

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ брой 6/ 2013

В Република България ечемикът е четвърта по значение и реколтирани площи полска култура. Полученото от него зърно се използва за фураж на животните и производство на пиво. За тази цел в страната се отглеждат фуражни и пивоварни сортове ечемик. При изкупуването на пивоварен ечемик потребителите изискват зърно с добри пивоварно-технологични качествени показатели. Поради това усилията на учените селекционери и агротехници са насочени към създаване на сортове и разработване на технологии, целящи получаване на зърно с качество, отговарящо на изискванията на пазара. Крайната цел на съвместни научни разработки от колективи, в които са включени селекционери и агротехници, е от пивоварните сортове фермерите да получават високи и стабилни добиви от зърно с добро качество. Основните характеристики за окачествяване на зърното на пивоварния ечемик са маса на 1000 зърна, хектолитрова маса, изравненост на зърното, съдържание на суров протеин (белтък) и екстрактни вещества. Тези характеристики имат различни количествени измерения при конкретни селекционни постижения, почвено-климатични дадености и технологии за отглеждане. В Европа за добри пивоварни ечемици се приемат тези, чието зърно съдържа 10 – 11 % протеин (белтък) и 80 – 82 % екстракт, чиято изравненост I и II класа е над 85 %, а масата на 1000 зърна е 40 – 46 грама. В България се допуска 12.5 % съдържание на суров протеин. Пивоварните заводи в нашата страна търсят зърно от ечемик за производство на бира с близки до тези показатели. Ва-

рирането на качествените характеристики на българските пивоварни сортове ечемик обаче е високо и зависи главно от метеорологичната обстановка през целия пролетно-летен вегетационен период (март – юни) и по време на наливане и узряване на зърното (май – юни), и от приложената агротехника – в частност от азотното торене. Двуредният пивоварен ечемик сорт Емон е много добро селекционно постижение и заема по-голяма част от площите, на които се отглежда ечемик за пивоварни цели. Отличава се с висока продуктивност и добро качество на зърното. Използва се като стандарт за добив и качество в ИАСАС. За сега пивоварните заводи изкупуват неговото зърно с предимство пред останалите сортове. Ето защо си поставихме за цел да посочим параметрите на климата и торенето, които лимитират качеството на зърното на сорт Емон. За изпълнение на целта анализирахме 12 годишна база от данни, съдържаща информация за метеорологичната обстановка през март – юни и май – юни; за азотния, фосфорния и калиевия хранителен режим; за качеството на зърното от сорт Емон, отглеждан в точен полски опит. Опитът е изведен в Института по земеделие – Карнобат на почвен тип излужена смолница от доцент, д-р Величка Котева. Отглежданият в опита двуреден (пивоварен) ечемик, сорт Емон ежегодно е торен с норми, условно определени като “интензивна” Т1 – N16P10K6, “умерена” Т2 – N12P5K3, и “минимална” Т3 – N8P0K0. Първата норма е научно определена по балансов метод въз основа на запасеността на почвата с хранителни макроелементи и нуждата на културата от азот, фосфор и калий. Втората норма се доближава до интензивното торене на ечемика в производството, а третата до екстензивното, едностранно, азотно торене. В базата данни е включена информация за сумата на валежите и среднодневната температура на въздуха от март до юни, както и

Табл. 1. Съдържание на минерален азот, подвижен фосфор и усвоим калий в почвата Показатели хори- *през **торови нива зонт, см 1998 г. Т1 Т2 Т3 минерален азот, мг/1000 г 0 – 20 49.4 112.5 89.0 78.0 20 – 40 39.8 52.4 44.6 31.9 подвижен фосфор, мг/100 г 0 – 20 4.8 11.5 7.1 4.6 20 – 40 3.5 9.0 5.1 3.4 усвоим калий, мг/100 г 0 – 20 41.0 45.0 38.0 37.2 20 – 40 32.7 40.1 34.0 36.4 *- преди залагани на опита; **- средно за 12 годишен период Табл. 2. Валежи в пролетно-летния период от вегетацията на ечемика Период характер валежи, години на пери- мм ода сух 51.4 – 65.8 2003, 2009 март – юни среден 148.1 – 194.1 1998, 2000, 2001, 2005, 2006, 2007, влажен 205.9 – 224.3 1999, 2002, 2004, 2008 сух 10.3 – 16.0 2000, 2003, 2009 май среден 48.7 – 66.0 1998, 1999, 2001, 2002, 2005, 2007, 2006 влажен 82.4 – 121.5 2004, 2008 сух 1.7 – 12.3 2003, 2009 юни среден 33.1 – 57.8 2000, 2001, 2002, 2004, 2005, 2007 влажен 68.9 – 73.8 1998, 1999, 2006, 2008 Табл. 3. Средномесечна температура на въздуха Период характер среднодневна години на периода температура, 0C май много топъл 17.6-16.8 2003, 2007, 2009 топъл 16.3-15.9 2001, 2005, 2006 среден 15.6-15.5 1998, 1999, 2000, 2002, 2008 средно хладен 14.5 2004 юни много топъл 24.9 2008 топъл 24.6-23.8 2000, 2001, 2002, 2003, 2004 среден 22.9-22.0 1999, 2006, 2007 средно хладен 21.4-21.2 1998, 2005, 2009

Tабл. 4. Качествени показатели на зърното на ечемик, формирани през различни в метеорологично отношение години и с различен хранителен режим. Характер на годините Торови нива Т1 Т2 Т3 маса на 1000 зърна, г сухи и топли 44.5 45.8 43.2 средни 46.0 45.8 45.8 влажни и хладни 38.7 40.2 39.9 хектолитрова маса, кг сухи и топли 71.3 71.4 71.7 средни 77.3 77.1 77.1 влажни и хладни 65.1 65.7 64.9 изравненост на зърното I класа,% сухи и топли 94.5 96.4 94.9 средни 95.3 95.0 95.3 влажни и хладни 89.8 90.2 91.0 съдържание на суров протеин, % сухи и топли 11.3 12.6 13.5 средни 11.9 12.2 13.4 влажни и хладни 10.5 12.0 13.0 екстрактно съдържание, % сухи и топли 77.0 75.6 74.1 средни 78.2 78.2 77.3 влажни и хладни 77.9 76.8 75.3

запасеността на почвата с усвоими за растенията азот, фосфор и калий, формирана след различните торови норми. Качеството на зърното е представено чрез масата на 1000 зърна, хектолитровата маса, изравнеността на зърното I класа, съдържанието на суров протеин и екстракт. Анализът на агрохимичните данни показаха, че преди залагане на опита хумусният хоризонт на излужената смолница се характеризира с азотен и фосфорен дефицит и добра калиева запасеност (табл. 1). Системното прилагане на „интензивни” азотни торови количества са повишили минералният азот до много добра запасеност в хоризонта 0 – 20 см и до средна запасеност в хоризонта 20 – 40 см. “Умерената” и “минималната” торова норма са подобрили азотното съдържание само в хоризонта 0 – 20 см. Подвижният фосфор се е увеличил спрямо изходното ниско съдържание до средна запасеност в хоризонта 0 – 20 см при варианта с “интензивно” фосфорно торене. В същия вариант нивото му е нарастнало и в хоризонта 20 – 40 см, но темпа на увеличаване е слаб и почвата е слабо запасена. В “умереното” торене също е отчетена тенденция за увеличаване на фосфора в хоризонта 0 – 20 см, но увеличението е значително по-ниско в сравнение с “интензивното” торене. Данните за съдържанието на калий не дават основание да се посочат доказани промени, настъпили след “интензивно” и “умерено” калиево торене. Може да се подчертае тенденция за увеличаване на калия в хоризонта до 40 см след “интензивната” калиева торова норма. Анализът на данните за метеорологичната обстановка показва, че през 12 годишния период на опита пролетно – лятното вегетационно развитие на ечемика (март – юни) в 16.6 % от годините е протекло при сухи, в 33.3 % при влажни и в 50.1 % при средни условия (табл. 2). По време на цъфтежа, наливането и узряването на зърното, месец май е сух в 25 % от годините, в 58.3 % е среден и в 16.32 % е влажен, а месец юни е сух в 16.7 % от годините, в 50 % е среден и в 33.3 % е влажен. В същия период със средномесечни температури на въздуха, определящи ги като средно хладни, средни, топли (благоприятни) и много топли са съответно 8.3, 41.7, 25 и 25 % от годините през май и 25, 25, 41.7 и 8.3 % от годините през юни (табл. 3). Така формираният диференциран хранителен режим на почвата, различната метеорологична обстановка и 12 годишната база данни от експеримента дават основание за достатъчно достоверна преценка относно

влиянието на условията на средата и торенето върху технологичните показатели в зърното на пивоварния ечемик, сорт Емон. На таблица 4 са представени резултати от анализа на базата данни за качествените показатели на зърното. През целия период сорт Емон е формирал подходящо за пивоварни цели зърно при всички торови варианти и независимо от метеорологичните условия. Масата на 1000 зърна в средни и топли, и в средни години се движи в граници 43.2 – 46.0 грама. По-дребно е зърното във влажни и хладни години, когато добивът е най-висок и е формиран главно за сметка на по-големия брой, но по-дребни зърна в класа. Зависимост на масата на 1000 зърна от хранителния режим, респективно от торенето е ясно изразена при “умереното” торово ниво. Хектолитровата маса в торовите варианти е с най-високи стойности в средни, следвана от тази в сухи и топли, и във влажни и хладни години. Тя е относително стабилен сортов признак, слабо зависещ от хранителния режим. Изравнеността на зърното I класа, която допринася за едновременното протичане на покълването по време на технологичния процес, е много добра и варира най-слабо в сухи и топли, и най-значимо във влажни и хладни години. Средните стойности на този показател за целия период са значително по-високи от долната граница на изискваната за пивоварни цели изравненост – над 85 %. Съдържанието на суров протеин е от основно значение при производството на качествено пиво. Високото белтъчно съдържание (над 12.0 %) понижава стабилността на пивото. От такъв ечемик се получава слад с по-ниско екстрактно съдържание, а в последствие и пиво с неплътен вкус и недостатъчно пенообразуване. Както вече отбелязахме в европейските страни граничните стойности на протеина в зърното на ечемика предназначен за пивоварни цели трябва да е 10 – 11 %, а за условията на България като подходящ за пивоварене ечемик се определя този с протеиново съдържание до 12.5 %. Анализът на данните показва, че пивоварният ечемик, сорт Емон, отглеждан на излужена смолница в Югоизточна България, формира зърно с протеин, доближаващ се до европейските стандарти след торене с 8 кг/ дка азот. Торовата норма от 12 кг/дка азот повишава протеина до 12.0 – 12.6 %, който е в границите на българския стандарт. При торене с 16 кг/дка азот той достига до 13.0 – 13.5 % и преминава допустимата норма за пивоварен ечемик. Установи се още и, че при норма от 16 кг/дка азот протеинът достига своя генетично заложен максимум и не зависи от метеорологичната обстановка, а при 8 и 12

кг/дка азот се променя обратно пропорционално на валежите и право пропорционално на температурата на въздуха през май и юни. Съдържанието на екстрактни вещества е комплексен показател за пивоварните качества на ечемика. Екстрактното съдържание в зърното на сорт Емон е по-ниско от европейската норма (80 – 82 %) във всички изпитвани варианти и през целия период на изследване. Най-добро съчетание между добива и екстрактното съдържание на зърното е получено в средни години, след торене с 8 и 12 кг/ дка азот. Анализът на базата данни позволява де се обобщи, че двуредният ечемик, сорт Емон, формира зърно с добри пивоварно-технологични качествени показатели при торене с от 8 до 12 кг/дка азот (съчетан с 5 кг/дка фосфор и 3 кг/дка калий). Над и под тези азотни торови нива зърното не е подходящо за пивоварни цели. Сортът реализира добра продуктивност съчетана с добри пивоварни качества на зърното при сума на валежите около 49 – 66 мм през май и около 32 – 58 мм през юни; при среднодневна температура на въздуха около 15.5 – 15.6 0C през май и около 22.0 – 29.9 0 C през юни. При посочените оптимални азотни торови норми, параметри на валежите и среднодневната температура през май и юни, сорт Емон формира зърно с устойчиви в продължителен период пивоварно-технологични качествени показатели, съответно 45.8 – 46.0 грама маса на 1000 зърна, 77.1 – 77.3 кг хектолитрова маса, 95.0 – 95.3 % изравненост I класа, 11.9 – 12.2 % съдържание на суров протеин и 78.2 % екстракт. Рискови за пивоварно-технологичното качество на зърното на сорта са сума на месечните валежи през май под 49 мм и през юни под 33 мм; среднодневна температура на въздуха през май над 15.9 0C и през юни над 22.9 0C. Торовите норми и параметрите на почвена запасеност с усвоими азот, фосфор и калий, които те формират, както и валежите и среднодневната температура на въздуха, могат да послужат на фермерите: – при оценка на почвено-климатичните условия в конкретен район за отглеждане на сорт Емон, чието зърно е предназначено за пивоварни цели; – при планиране на торенето на ечемика и останалите култури в сеитбообращението за постигане на благоприятно ниво на почвеното плодородие; – при оценка на риска от метеорологичните фактори, лимитиращи пивоварно-технологичните качества на зърното.

Здравословен хляб от смесено брашно

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 6/ 2013

Надка Михалкова, Силвия Иванова, Иванка Петрова, Габриела Маринова Институт по криобиология и хранителни технологии – София

Ечемикът има дълга история на употреба. В древния свят се е отглеждал най-вече за осигуряване на храна за човека. Ечемикът е важен източник на хранителни компоненти в много части на света, включително в Близкия изток, Северна Африка и Северна и Източна Европа. През 19 и 20 век, използването на ечемика за храна намалява, поради по-голямото приложение на ориза и пшеница (Baik & Ullrich, 2008). Химичният състав на ечемика наподобява този на пшеницата. Той е богат на белтъчини, на аминокиселини, минерални вещества и витамини. Ечемикът съдържа два пъти повече аминокиселини, около 17 % повече фибри, близо 68 % повече тиамин и 250 % повече рибофлавин от пшеницата, което определя неговата по- висока хранителна стойност. В днешно време, потреблението на ечемик като основна храна намалява, с изключение на ечемика, използван в производството на алкохолни напитки и пиво. Ечемикът може да се преработва и за консумация от човека под формата на изчистен ечемик, перлен ечемик и ечемичени ядки. Напоследък обаче нараства интересът към ечемика като хранително зърно и това се дължи на повишената осведоменост на потребителите за правилното хранене и повишен интерес към храните и хранителните съставки, обогатени с фибри. Ечемиченото зърно е отличен източник на разтворими и неразтворими влакнини и други биоактивни съставки, като витамин Е (включително и токотриеноли), B-комплекс витамини, минерали и фенолни съединения (Izydorczyk and Dexter, 2008). Бета-глюканите, които се съдържат в ечемика, включени в храната на човека, понижават плазмения холестерол, подобряват липидния метаболизъм и намаляват гликемичния индекс (Li et al., 2003). Агенцията по храните и лекарствата на САЩ, докладват обобщените десетгодишни изследванията и наблюдения от влиянието на β-глюканите върху тоталния холестерол и лошия холестерол (холестерол с ниска плътност, отговорен за натрупването на атериосклеротичните плаки). Обощените резултати показват, че продължителното включване на β-глюкани в храната може да доведе до благоприятни ефекти върху здравето, като намалява лошия холестерол LDL и не променя полезния холестерол – HDL (с висока плътност) (Andon M. B. 2008). Съдържанието на β-глюкани в българските сортове ечемици варира от

4% до 6% (Михалкова, 2009), а в ръженото брашно е от 1,8% до 2,6 % (Михалкова, 2009). Yousef et al. (2012) установява следния мастнокиселинен състав на ечемика - наситени мастни киселини 25,03%, от които палмитинова -16,72%, лауринова 2,73%, стеаринова- 1,82% и ненаситени мастни киселини 71,06%, от които 49,23% са есенциални мастни киселини. Bhatty (1986) в своите изследвания на брашно от ечемик получава съдържание на протеин 17,1%, пепел 1,4%, влакнини 0,9% и мазнини 2,1%, от които преобладават следните мастни киселини: 21,4% – палмитинова киселина, 1,3% - стеаринова, 15,4%- олеинова, 57,3%-линолова и 4,5% линоленова киселина. Физикохимичната оценка на ечемик за производство на брашно направена от Bhatty (1993) се характеризира със съдържание на протеин- 13,9%, пепел- 2,1%, нишесте-73,1%, бета глюкани- 4,3%, влакнини-9,4% и минерален състав: фосфор- 4 мг/г, калий- 4 мг/г, калций- 0,2 мг/г, магнезий- 1,0 мг/г, мед- 4,5 мкг/г, желязо- 76,4 мкг/г , манган- 17,4 мкг/г , цинк- 44,4 мкг/г, бор- 6,7 мкг/г. Съдържанието на сурови мазнини в различните сортове ръж е около 1,6 % с изключение на Milenium и многогодишната ръж, където съдържанието е по-ниско (Михалкова, 2009). Ръжените мазнини се състоят предимно от ненаситени мастни киселини- олеинова, линолова и линоленова, които са в свободно състояние или свързани под формата на триглицериди. Голямо количество от тези полезни за здравето мазнини се съдържат в зародиша и алейроновия слой, затова технологията на смилане на зърното има съществено значение за запазване на по-голяма част от полезните вещества. Мастнокиселинният профил на пшеницата и произведеното от нея брашно показва, че основният компонент е линоловата мастна киселина. Съдържанието на палмитинова и олеинова киселина варира в зависимост от фракцията, получена при смилането. Съдържанието на мастни киселини с нечетен брой въглеродни атоми в пшеницата и нейните продукти са следи, докато при ръжта и

нейните продукти са в по- високо количество (Klaus & Maga,1972). При ръжта, основните представители на мастните киселини са ненаситените - 74,6 %, от които 56,5 % се падат на линоленова киселина (Body & Hansen, 1978). Rocha et al, установяват в своите изследвания при комбинирането на брашно от царевица и ръж и използване на квас, че палмитиновата (C16: 0), олеиновата (C18: 1) и линоловата (C18: 2) киселини са основните мастни киселини в различните комбинации за приготвяне на хляба, като съдържанието на C18: 2 възлиза на 52 % от общото съдържание мастни киселини (Rocha et al, 2012). Използването на ръжта като храна със здравословен ефект е свързано с факта, че ферментира в стомаха и се продуцират ценни хранителни вещества, като късоверижни мастни киселини и арабиноксилан. Късоверижните мастни киселини подпомагат имунната система за повишаване на продуцирането на лимфоцити, намаляват това на холестерола и стабилизират нивата на кръвната захар. Счита се, че арабиноксиланът има аналогично действие с това на β- глюкана от овеса. Целта на настоящето изследване е да се определи мастнокиселинния състав и съдържанието на макро- и микроелементи в ръжено и смес от ръжено, ечемичено и пшеничено брашно. Да се проведе опитно лабораторно изпичане на хляб от смесите и да се направи оценка на готовия продукт. Материали : Брашна: пшеничено брашно тип 500, произведено от „София Мел” ЕАД, био ечемичено брашно от олющен ечемик, произведен от „Май Органик маркет”, пълнозърнесто ръжено брашно, произведено от фирма ,,Техра”. Методи Пробно лабораторно изпичане: Пробното лабораторно изпичане е проведено по еднофазния метод (Караджов, 2007). Направена е предварителна подготовка на сухата закваска преди замесване на тестото по следния начин: 30 г суха закваска се заливат с 50 мл вода с температура 360С и престоява 10 мин и след това се добавя към брашното с останалите компоненти. Замесва се тесто и се поставя за ферментация при 360С . Ферментацията е проведена за 10 минути при 36°С, избиване и още 10 минути. Окончателната ферментация е 60 минути. Изпичането е извършено за 30 минути при температура 220°С. Показатели на хляба: Обемът и цветът на хляба са определени по метода, описан от Харалампиев, 1970. Протеина е определен по Келдал метода (N х 6,25), мазнините, чрез екстракция с етер на апарат Soclet. Бета-глюканите са определени по ензимен метод, известен като метод на McCleary (McCleary and Glennie-Holmes, 1985) и приложим за зърно от житни

култури (ечемик, овес и ръж), продукти от преработката на зърното и зърнени продукти с високо съдържание на глюкоза, след предварителното й извличане с воден разтвор на етанол. Методът е утвърден като стандартен за определяне на β-глюкани в ICC standard № 166. Концентрацията на β-D-глюканите на база отчетени абсорбции на пробите и контролите е изчислена със софтуер Mega-Calc на фирмата Megazyme. Екстракцията на общи липиди е извършена по метода на Bligh&Dyer (1959), посредством хлороформ и метанол в съотношение 1:2. Метиловите естери на мастните киселини /FAME/ бяха анализирани с помощта на газов хроматограф Shimadzu-2010 (Kyoto, Japan). Анализът е извършен на капилярна колона CP7420 (100m x 0,25mm i.d., 0,2μm film, Varian Inc., Palo Alto, CA), с носещ газ- водород и make-up газ-азот. Програмиран е температурен режим на пещта на пет стъпки. Макро и микроелементите са определени на атомно-емисионен фотометър- AES-ICP ”Varian- Liberty II”. Химичният състав на изходните брашна е представен в таблица 1. От таблицата се виждат големите различия в стойностите на пепел, мазнини и бета-глюкани в трите вида брашна, но това е типично за брашната на съответните зърнени култури. За получаване на хляб от тези брашна се използват миксове в различни комбинации така, че да съдържат здравословни съставки и същевременно да се получи хляб с високи качествени показатели. Мастнокиселинният състав на брашно от ечемик и брашнена смес от ръж, ечемик и бяло брашно са представени на таблица 2. Основните компоненти в мастнокиселинния профил на изследваните образци са ненаситените мастни киселини, от които мононенаситени мастни киселини 18,85 г/100 г мазнина в ечемиченото брашно и 15,21 г/100 г мазнина- в брашно смес и полиненаситени мастни киселини, съответно 29,81 г/100 г мазнина и 65,81 г/100 г мазнина. Съдържанието на наситени мастни киселини (НМК) в брашно от ечемик е 48,44 г/100 г мазнина и 18,15 г/100 г мазнина в смес от ръжено, ечемичено и бяло брашна, в резултат на което се наблюдава намаляването им, поради различното количествено съотношение на трите вида брашна. От наситените мастни киселини, значителен е делът на палмитиновата (С16:0)- 31,44 г/100 г мазнина при брашно от ечемик и 18,15 г/100 г мазнина в смес от ръжено, ечемичено и бяло брашно, следвано от това на стеариновата (С18:0) съотТаблица 1. Химичен състав на изходните брашна Вид проба Брашно тип 500 Ечемичено брашно (от олющен ечемик) Пълнозърнесто ръжено брашно „Техра”

пепел, % а.с.в.

протеини, мазнини, β-глюкани, % а.с.в. % а.с.в. % а.с.в

0,61

10,28

0,92

–

2,0

10,12

2,05

5,29

1,74

8,48

1,49

2,13

Таблица 2. Мастнокиселинен състав на брашно от ечемик и смес от ръж, ечемик и бяло брашно,г/100 г мазнина брашно смес брашно смес брашно смес НМК/ ечемичено ечемичено ечемичено ръж, ечемиче- МНМК/ MUFA ръж, ечемичено РМК/ BFA ръж, ечемичено SFA брашно брашно брашно но и бяло и бяло и бяло 0,92 0,92 C-12:0 C-18:1t11 C-13aiso 0,71 0,12 0,00 0,39 16,41 16,41 0,06 0,06 C-18:1c9/CC-13:0 C-14iso 18:1t12/13/ 0,19 0,19 11,96 11,96 0,27 0,27 C-18:1t15/CC-14:0 C-15iso 4,64 0,45 18:1c11 0,74 0,74 0,40 0,40 C-15:0 C-18:1c15 C-17iso 0,61 0,14 0,00 0,00 0,24 0,24 C-20:1n9 C-16:0 C-18iso 31,44 14,45 0,24 0,24 C-22:1n9 Групи МК/ C-17:0 Group of FA 0,46 0,07 0,01 0,01 C-24:1n9 C-18.0 ΣCLA 8,43 2,44 0,09 0,03 Σ C-18:1TransC-20:0 ПНМК/ PUFA 0,43 0,01 FA 1,26 2,26 C-21:0 C-18:2c9,12/19:0 Σ C-18:1Cis-FA 0,01 0,06 0,03 0,57 16,46 12,47 C-22:0 gC-18:3n6 SFA 0,02 0,01 21,37 57,76 48,44 18,15 C-23:0 aC-18:3n3 MUFA 0,01 0,00 6,70 7,04 18,85 15,21 C-24:0 CLA9c,11t PUFA 0,00 0,04 0,02 29,81 65,81 0,01 МНМК/ CLA10t,12c Σ n-3 0,03 0,01 7,18 7,07 MUFA C-16:19tr C-20:2n6 Σ n-6 0,02 0,00 0,57 22,55 58,86 0,03 0,04 0,04 C-16:1n7 C-20:3n6 Σn-6/Σn-3 0,50 0,13 3,14 8,32 0,01 0,01 C-16:2n4 C-20:4n6 Branched FA 0,01 0,02 3,07 0,77 0,00 0,00 C-17:1n7 C-20:5n3 CLA 0,15 0,06 0,09 0,03 0,01 0,01 C-18:1t4 C-22:2n6 ΣС 18:2 0,07 0,01 0,10 0,67 0,02 0,02 C-18:1t9 C-22:6n3 ΣС 18:3 0,06 0,43 28,08 64,80

ветно 8,43 г/100 г мазнина и 2,44 г/100 г мазнина и миристиновата (С14:0)- 4,64 г/100 г мазнина и 0,45 г/100 г мазнина. Останалите представители на наситените мастни киселини са в количества под 1 г/100 г мазнина (табл. 2). Представителите на мононенаситените мастни киселини, които имат отношение за здравословното хранене на човека са олеиновата киселина С18:1cis9 и вакценовата киселина С18:1trans11. Олеиновата киселина в ечемиченото брашно е 16,41 г/100 г мазнина и 11,96 г/100 г мазнина в смес от ръжено, ечемичено и бяло брашно и намалява в резултат на смесването на трите вида брашна, поради различното им съдържание на мастната киселина. При брашното от ечемик не се установява наличието на ваксенова киселина, докато при тройната смес е 0,39 г/100 г мазнина. Количеството е сравнително ниско в сравнение със смес от ръжено, овесено и бяло брашно, където е установено 0,5 г/100 г мазнина ваксенова киселина. От полиненаситените мастни киселини в мазнината, получена от ечемичено брашно и смес от ръжено, ечемичено и бяло брашно преобладават γ- линоленовата (С18:3n6)- 21,37 г/100 г мазнина в ечемиченото и 57,76 г/100 г мазнина в смес от ръжено, ечемичено и бяло брашно и α- линоленова киселина (С 18:3n3), съответно 6,70 и 7,04 г/100 г мазнина. Общото съдържание на омега-3 мастни киселини в ечемиченото брашно е 7,18 г/100 г мазнина и се запазва след комбинирането на три-

те вида брашна- 7,07 г/100 г мазнина. Докато при омега-6 мастните киселини, нараства от 22,55 г/100 г мазнина при брашното от ечемик до 65,81 г/100 г мазнина при тройната комбинация, което се определя от по-високото съдържание на γ- линоленовата киселина. На базата на проведеното изследване установихме ниско съдържание на омега-3 мастни киселини, в резултата на което, съотношението между двете групи мастни киселини- омега- 6 и омега- 3 е със сравнително приемлив коефициент- 3,14 и 8,32. Освен наситените и ненаситените мастни киселини, в състава на липидния профил на ечемиченото брашно и смес от ръжено, ечемичено и бяло брашно участват разклонените мастни киселини, чието съдържание намалява при съчетанието на различните видове брашна от 3,07 г/100 г мазнина при ечемиченото до 0,77 г/100 г мазнина - при микса. Ечемиченото брашно и сместта от ръжено, ечемичено и бяло брашно са богати на полиненаситени мастни киселини и сравнително бедни на омега -3 мастни киселини. Ечемиченото брашно има сравнително по-ниско съдържание на макроелементите калций-140 мг/кг и калий-2959 мг/кг от ръженото брашно, и по-високо съдържание на натрий - 31,5 мг/кг (табл.3). Съдържанието на микроелементите мед, желязо и цинк е по-високо в сравнение с ръженото брашно. В миксовете за хляб те участват в различни количесвени съотношения с бялото и се получава балансиран състав от макро- и микроелементи.

Ечемичено брашно

140

Смес от ръжено, ечемичено и бяло брашно

383

2959 2020

31,5 3,13 19,8 17,4 3,39 21,7

Контрола

220

370

121

44,19

3,0

55,81

Микс 1

218

380

122

44,59

4,1

55,41

Микс 2

220

380

122

45,84

4,2

55,16

Zn 14,4 13,7

Пробно лабораторно изпичане на хляб със суха закваска с рН 17,8°Н с контрола ръжен хляб без закваска Контрола – брашно тип 500 с добавка 60 % ръжено брашно замесено със суха хлебна мая - 60 г брашно тип 500, 90 г ръжено брашно, 1 % суха мая, сол 1,5 % и 100 мл вода. Микс 1 – брашно тип 500 с добавка 60 % ръжено брашно замесено със суха ръжена закваска - 60 г брашно тип 500, 60 г ръжено брашно, 30 г суха ръжена закваска, 1 % суха мая, сол 1,5 % и 100 мл вода. Микс 2 - Брашно тип 500 с добавка на 15 % ечемичено брашно и 45% ръжено брашно замесен със суха ръжена закваска и хлебна мая - 60 г брашно тип 500, 22,5 г ечемичено брашно, 37,5 г ръжено брашно (извадено количеството на ръженото за закваска), 1% суха мая (1,5 г), 30 грама въздушно суха ръжена закваска с киселинност 17,8 оН , сол 1,5% и 100 мл вода. Характеристика на тестата Контрола - с нормална консистенция на тестото. Микс 1 – тестото не е лепливо. Микс 2 - тестото не е лепливо. От таблица 4 се вижда, че обема на хляба от Микс 1 и Микс 2, които са замесени със закваска е малко по-висок от контролата. Киселиността е най-висока при Микс 2, което е благоприятно за по-продължително съхранение на хляба.

Фиг. 1. Външен вид на изпечения хляб

сухо вещество, %

350,6 4069,5 7,77 2,71 15,29 13,89

кисели-нност в, °Н

Ръжено брашно

влага, %

ширина, мм

Н, мм

L, мм

микроелементи, мг/кг обем, см3

макроелементи, мг/кг

Таблица 4. Качествена оценка на хляба от контрола и миксове 1 и 2

маса, г

Таблица 3. Съдържание на макро- и микроелементи в ръжено и смес от ръжено, овесено и бяло брашно

Описание на изпечения хляб – сензорна оценка Контрола Хлебчето е правоъгълно, с правилна ненапукана горна кора, без грапавини и със златист цвят. Средината е светлокафява (карамел), леко влажна на пипане, потвърда от проба 1 и 2. Шупливостта е слабо развита, дебелостенна, с дребни шупли и две-три по едри в средата. Вкусът е характерен за ръжен хляб, без привкус и леко сладни. Ароматът е приятен и няма странични аромати. Микс 1 Хлебчето е правоъгълно, с правилна форма, по-добре развито от контролата. Цветът на кората е златистожълт с леко червеникав оттенък. Цветът на средината е кафеникав (по-светъл от контролата). Средината е малко по-рехава от контролата, с по-едри единични шупли към горната повърхност. Шупливостта е по-добре развита спрямо контролата. Хлябът има леко кисел, приятен вкус със сладникав привкус. Ароматът е приятен, без страничен мирис. Микс 2 Хлебчето е правоъгълно, няма разкъсване на повърхността. Цветът на кората е златистожълт с лек червеникав оттенък. Цветът на средината е светлокафяв с лек сив оттенък. Средината е най-мека спрямо останалите две проби. Шупливостта е равномерна, най-развита от трите хлебчета. Шуплите са рехави, порьозни. Ароматът е приятен, с леко кисело-сладък мириз. Вкусът е характерен за типа и състава, с лек кисело-сладък оттенък при преглъщане, без привкус. Заключение: Ечемиченото брашно е с балансирано съдържание на наситени и ненаситени мастни киселини. В резултат на комбинирането на ръжено, ечемичено и бяло брашно се получава смес богата на полиненаситени мастни киселини. Ръженото и ечемиченото брашно обогатяват минералния състав на хляба и повишават съдържанието на β-глюкани. От ръжено, ечемичено и бяло брашно може да се получава хляб с много добри качествени показатели, с приятен вкус и аромат, който носи здравословни ползи на потребителя. Повишената заболяемост на населението от социално значимите болести, като затлъстяване, диабет, сърдечно съдови заболявания, налага увеличаване на дела и асортимента на така наречения черен хляб, който е богат на биологично активни вещества.

напояване

Водният дефицит и продуктивност на царевицата за зърно

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 6/ 2013

Искра Георгиева, Монко Нанков, Соня Христова Институт по царевицата, Кнежа

Напояването в съчетание с ревицата, води до съответното отдруги агротехнически мерки влияе ражение върху продуктивността на съществено върху величината на царевица за зърно (Енева, 1991). добива, при това навременното В статията представяме реподаване на необходимото коли- зултатите от проучване реакцичество вода увеличава добива на ята на царевичен хибрид Кн М611 царевицата от 1,5 до 2 пъти спря- към периодичен воден дефицит мо отглежданата без напояване и отражението на недостига на (Дочев.Г., Р.Кънчева, 2010). Науч- вода през различни фенофази върху ните изследвания през последни- добива на зърно. те десетилетия по проблемите на През периода 2006-2008 годиоптималния и нарушения поливен на в опитното поле на Институт по режим на царевицата изясниха ос- царевицата – Кнежа е проведен имат следните стойности: съдърновните елементи, като количество полски опит с царевица за зърно жание на хумус - 2,26 %, рН и разпределение на отделни по- хибрид Кн М611, върху типичен 5,27, относителна маса -2,64,обемливки, сумарен разход на вода за чернозем с тежък песъкливо-гли- на маса определена по Качински нейното напояване (Живков, Ж., нест механичен състав. –1,47 г /cм 3, ППВ – 25,7%; влаж1995, 2001, Лазаров, Р., А. МеханВодно-физичните свойства на ност на завяхване – 13,9 %, обща джиева, 1982, Мотева М.,2005). почвата средно за слоя 0-40 cм порьозност - 44,23%;твърдостта е Тенденцията към непрекъснато затопляне и засушаване на климата във всички райони на страната, съпроводено с недостатъчни и неравномерно разпределени валежи през вегетацията на царевицата (Георгиева,В., Казанджиев, В, Мотева, М.,2010) е важен проблем, който се наблюдава през последните години. Намаляването на водните ресурси у нас и в световен мащаб, нарастването на цената за доставка и разпределение, включително и изграждането на мелиоративни съоръжения, налага търсене на начини за намаляване на разхода на вода при отглеждане на царевицата, като целим най-малко понижение на добива (Живков, 2001). Провеждането на оптимален поливен режим, както и прилагането на нарушен поливен режим чрез отмяна на поливки през раз- Фиг. 1. Динамика на метеорологичните условия – валежи , мм/м2, мин. лични фази от развитието на ца- и мах. температура oC, относителна влажност на въздуха, %.

5720 11050 9250 8920 8690 9170 9260 9870

51,8 100 83,7 80,7 78,6 82,9 83,9 89,3

st 5330 3530 3200 2970 3450 3540 4150

100 193 162 156 152 160 162 173

2006-2008 %

73,9 100,3 91,2 79,1 86,1 85,6 92,3 89,5

100,0 73,3 71,8 68,3 68,0 83,6 76,9

±кг/хa

53,5 100,0 81,2 85,3 76,3 83,2 88,9 93,9

Средно за 2006-2008 спрямо вар. 2, %

2008

9260 12520 11420 9900 10780 10720 11550 11210

2007

5850 1290 4200 4000 3980 4890 4500

2006

2008

7920 14780 12000 12650 11250 12300 11400 13850

Средно 2006-2008

2007

1 2 3 4 5 6 7 8

2006

Таблица 1. Добив на царевично зърно и загуби от непроведени поливки допълнителен до- загуби Добив зърно в кг/хa относителен добив, % бив спрямо вар. 1 на добив Варианти*

48,2 100 16,3 19,3 21,4 17,1 16,1 10,7

Варианти*: 1 – Неполивен; 2 – Напояван – фаза изметляване, млечна и млечно-восъчна зрелост; 3 – Напояван във фаза изметляване; 4 – Напояван във фаза млечна зрелост ; 5 – Напояван във фаза млечно-восъчна зрелост; 6 – Напояван без I поливка( поливен в млечна и млечно-восъчна зрелост); 7 – Напояван без I I поливка (изметляване и млечно-восъчна зрелост); 8 – Напояван без I I I поливка (изметляване и млечна зрелост).

многогодишния период. Най-голяма сума на валежите е отчетена през 2007 г., но разпределението им през юни и юли е недостатъчно, съвпада с критичните фази изметляване и цъфтеж. Разпределението на валежите в съчетание с останалите метеорологични елементи през вегетационния период определят необходимостта от напояване. За проучвания период 20062008 година са представени датите на провеждане на поливките, брой на поливките , поливна и напоителна норма в мм (табл.2 ). Анализът на почвените проби за влага 2006-2008 г, показват изчерпване на водните запаси ( фиг.2 ). Прави впечатление,че през годините на проучване за поддържане на предполивната влажност над 80% от ППВ първата поливка трябва да се извърши в началото на месец юли независимо от количеството на падналите валежи

през април, май и първата половина на юни. В опита, който е проведен в района на Кнежа, началото на поливния сезон трябва да се смята първата десетдневка на юли а поливната норма 600 м 3 /хa за предполивна влажност около 80%от ППВ .Втората поливка започва от второто десетдневие до края на третото десетдневие .Третата поливка е в началото на август - от 7 до 15; изключение прави 2007 година поради високите температури и липсата на валеж, почвената влажност през третото десетдневие на юли достига ВЗ, и на 31.07. е проведена трета поливка . Провеждането на оптимален поливен режим, както и прилагането на нарушен поливен режим чрез отмяна на поливки през различни фази от развитието на царевицата, води до съответното отражение върху продуктивността на царевица за зърно . Влиянието на

13.VI; 3VIII; 15.VIII

поливен фаза изметляване 13.VII;3VIII поливен 3.VIII; фаза млечна зрялост поливен фаза мечно-во- 15.VIII съчна поливен без I поливка 3.VIII; 16VIII; поливен без I I поливка 13VII; 15.VIII; поливен без I I I поливка 13VII; 3.VIII;

27.VI, 6.VII, 7VII; 31VII; 23VII, 30VII 7VIIII 6.VII; 7.VII; 23.VII; 31.VI

3 1 1

80 80 80

240 80 80

9 4 3

31.VII

23.VII; 30.VII 31.VII; 7.VIIII 2 6.VII; 30.VII 7.VII; 7.VIII 2 6.VII; 31.VII; 7.VII; 31.VII 2

80 80 80

160 160 160

3 6 6 6

дата на поливките

брой поливки за периода

поливен 80% от ППВ

–

напоителна норма, мм

неполивен

дата на поливките

Варианти

брой поливки за парцелка поливна норма, мм

Tаблица 2. Дата на провеждане на поливките, брой поливки, поливна и напоителна норма 2006–2008 година Период на проучване 2006 2007 2008 Периода 2006–2008

дата на поливките

45,95 кг/ cм3 (Нанков, 2000). Опитът е изведен при следните варианти: 1 - ненапояван; 2 - оптимално напояван; 3 - напояван само във фаза изметляване; 4 напояван само във фаза млечна зрелост; 5 - напояван само във восъчна зрелост ; 6 - напояван както вар. 2, без I-ва поливка ; 7 - напояван както вар. 2, но без II-ра поливка; 8 - напояван както вар. 2, но без III-та поливка. Динамиката на почвената влажност се проследява през 10 дни, а поливките се провеждат при спадане на почвената влажност под 80% от ППВ за слоя 0-100 см. Напояването е гравитачно по къси затворени бразди. Предполивната влажност е поддържана с подаване на поливки в размер m=600 м3/хa. Всички поливки са извършени спрямо методиката като при вариантите с отмяна на поливки тя е извършена по реда на възникване на необходимост и е отбелязана фенофазата, в която е културата. За определяне на добива на зърно и структурните му елементи във фаза пълна зрелост от всеки вариант е взета средна проба. Математическа обработка на данните проведохме по метода на дисперсионния анализ . Агроклиматичната характеристика на района за годините на проучване включва средномесечните температури, относителната влажност на въздуха и количеството на падналите валежи през периода април-септември 2006-2008 г. (фиг 1). Най-висока среднодневна температура през вегетационния период е отчетена през 2008 г. – 19,10С. През критичните за развитието на царевицата месеци – юли и август, температурите достигат 25,10С и 23,00С през 2007 година , а през 2008 г. са 22,70С и 24,10С. Най-висока температура през проучвания период е измерена на 24.07.2007 г. – 42,50С при относителна влажност на въздуха 43% (Вълкова, 2010). Сумата на валежите за 2006 г. е 253 мм, а през 2008 г. 270 мм с дефицит от 67 мм спрямо

7.VIII

отделните поливки, както и загубите в резултат на неподаване на вода, са разгледани при ниво на торене N200P80K80, гъстота на посева 65000 раст/хa ( табл 1 ). Анализите на получените данни за добива през периода 2006-2008 г. показват голяма пластичност и генетичен потенциал на хибрид Кн М611. Средно за тригодишния период на изследване добивът при варианта без напояване е 5720 кг/ хa. През 2007 г. метеорологичните условия са неблагоприятни за развитието на царевичните растения, незначителните валежи през април и началото на май затрудняват поникването и правилното гарниране на посева. През втората и третата десетдневка на месец юни се наблюдават високи температури от 23,60С – 25,90С, съчетани с ниска относителна влажност на въздуха – 62% и незначителни валежи – 6,9 мм и 0,1 мм, които са без практическо значение за растежа и развитието на царевичния хибрид. Екстремните температури през юли съвпадат с важните етапи от органогенезата на царевичните растения и са причина за недостигането до нормално развитие, оплождане и репродукция Резултатите от проучването през 2006-2008 г. ( табл. 1 ) показват, че при прилагането на поливка във фазите изметляване, млечна и восъчна зрелост добивът е 11050 кг/хa, като средното увеличение от приложението на напояването представлява 5330 кг/хa повече от добива, получен без напояване. Извършването само на една поливка в определена фаза благоприятства повишаването на продукцията. В опита проведената една поливка във фаза изметляване-цъфтеж е най-ефективна

при вариант 3 средно за периода 2006-2008 г. – получен е добив 9250 кг/хa, или 83,7% от добива при оптималния вариант. Провеждането само на една поливка в млечна зрялост или млечно-восъчна зрялост осигуряват добив от 80,7% и 78% спрямо вариант 2. Полученият резултат от 1200 кг/хa през 2006 г., формиран само от подаването на една поливка, се дължи на естествената водоосигуреност през месец юни, която е резултат на падналите валежи от 76,9 мм. Всяко нарушаване на напояването чрез отмяна на конкретна поредна поливка при доказана необходимост от провеждането й, или реализирането на поливка само в отделни фази, води до промяна в добивите (Живков, 1994). При всички от разглежданите варианти, освен вариант 2, всеки дефицит води до намаляване на крайния резултат – добив стандартно зърно. При осъществяването на водния дефицит чрез отмяна на поливка за вариант 6 – напояване без първа поливка - за тригодишния период, са получени 9170 кг/хa спрямо варианта без поливане, като добивът е с 3450 кг/хa повече, но в сравнение с останалите варианти с отмяна на поливка е по-нисък. Вариантите 7 и 8 - напоявани с отмяна на I I и I I I поливка, са с добиви от 9260 кг/хa и 9875 кг/хa. Средно от тригодишния период се установява, че с провеждането на поливки във фазите изметляване и восъчна зрелост може да се осигури допълнителен добив средно от 4150 кг/хa. Това прави рискът от отмяната на поливка във млечна зрялост оправдан и напълно възможен. Отменянето на поливки през

репродуктивния период на царевицата води до по- големи загуби на добив. Ако това стане по време на изметляване, както това се наблюдава през 2007 г., отмяната на поливката води до загуби от 32 %, спрямо оптималния вариант. Отглеждането на растения без напояване в критичните фази изметляване, млечна и млечно – восъчна зрялост от развитието на царевичните растения води до загуби на сухо зърно – от 10,7 до 17,1 %.. За арендаторите важен показател при отглеждане на определен хибрид представлява реакцията му при условия на засушаване и недостиг на вода. При оптимално напояваните варианти масата на 1000 семена при хибрид Кн М 511 се увеличава средно до 392 г, а при останалите варианти съществени разлики не се наблюдават. ИЗВОДИ През периода 2006-2008 г. полученият добив от хибрид Кн М611 при гъстота на посева 65000 раст/ хa и торене с N200Р80К80 в резултат на оптимално напояване превишава с почти два пъти получения без напояване и е в границите над 10 000 кг/хa. Проучването отразява високия генетичен потенциал на хибрида и адаптирането му към почвен тип типичен чернозем. Отглеждането на растенията без напояване в критичните фази от развитието им може да доведе до загуби на сухо зърно – от 10,7 до 17%. Получените данни представляват възможност за арендаторите при избор на подходящ хибрид да вземат конкретни решения за отмяна на поливка, която би довела до най-малки загуби на зърно.

Реколтира се ежегодно във фаза масов цъфтеж, чрез изрязване на надземната маса на височина 8-10 см – ръчно или механизирано. Суровината се преработва чрез дестилация или екстракция, като се запазват установените специални изисквания. Сушенето на стръковете /херба/ става при температура до 40oС и активно вентилиране. Преработка на суровината. Етеричното масло, получено от надземната част на растението във фаза масов цъфтеж е с червено-кафяв цвят и с характерен свеж, подправъчен аромат. Резултатите, получени при проучване динамиката на дестилация показват, че основното количество етерично масло се отделя през първите 15 минути – около 50 % от общото съдържание. Следващите 15 минути добивът нараства с още 23% или след 30 минути от началото на дестилация той е около 75% от цялото количество етерично масло. През следващите интервали от 15 минути количеството на получаваното масло намалява значително – 7-8%. Дестилационният процес може да се счита за завършен когато са добити над 95% от маслото. При белия риган този момент настъпва след 75-80 минути дестилация. Рандеманът е 120-180 кг суровина за 1 кг масло.

ПРИБИРАНЕ

като Neem-спрейове (например NeemAzal), гъбички (напр. Naturalis-O) и други, могат да бъдат полезни при култивиране на билки /като ригана/, въпреки че те обикновено са по-бавно действащи от контактните спрейове и не може да се осигури ефективен контрол, но ако се прилагат в ранните етапи от възникването на огнищата, ефектът им ще бъде задоволителен.

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

брой 6/ 2013

Гл. ас. д-р Станко СТАНЕВ гл. ас. Христо ЛАМБЕВ

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

БЯЛ РИГАН

ПОЛСКИ КУЛТУРИ

ЗНАЧЕНИЕ, ПРОИЗХОД, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ, ДОБИВИ Белият риган Origanum vulgare L. ssp. hirtum /Origanum heracleoticum L./ е многогодишно тревисто растение от семейство Устоцветни (Lamiaceae). За разлика от обикновения риган, който има само лечебно действие, белият риган е известен не само в медицината, но се използва масово и като подправка за месни и рибни консерви. Белият риган съдържа етерично масло, дъбилни вещества, каротин, горчиви вещества, витамин С и др. В медицината може да се използва като антисептично и успокоително средство. Риганът успокоява кашлицата при остър бронхит, използва се при стомашни и чревни заболявания, а също и при нервна възбуда. В народната медицина се прилага при безсъние и газове в червата. Етеричното масло, получено от надземната част на растението във фаза цъфтеж е с червено-кафяв цвят и с характерен свеж, подправен аромат. Представлява интерес като самостоятелен продукт или включено в композиции за хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост, тъй като има силно антимикробно действие. Съдържанието на етерично масло в свежата надземна цъфтяща част варира от 1,0 до 2,5%. Основен компонент на маслото е карвакрол /65-80%/. Белият риган произхожда от Средиземноморието и се култивира в Гърция, Италия, Испания и други страни от района. У нас е разпространен в източните скалисти склонове на Родопите, а също в Беласица, Струмската долина и Кресненското дефиле. Култивира се главно в Русенско, Плевенско, Момчилградско и Пловдивско. Добив на свежа надземна маса: - през първата година, при есенно засаждане могат да се получат 120-180 кг/дка, - през втората година – 400-600 кг/дка, - през третата година – 600-900 кг/дка, - след четвъртата година на отглеждане – 800-1200 кг/дка, като е възможен добив и до 2 т/дка. При среден рандеман 1:4 се получава суха надземна маса от 100 до 300 кг/дка и етерично масло от 6 до 8 кг/дка в зависимост от процентното му съдържание. Семенната продуктивност е 8-9 кг/дка.

юни до август. Предпочита отворени и сенчести местообитания, където нанася повредите. Растенията в частична сянка са за предпочитане. Ларвата се храни от долната страна на листата и прави повреда във вид на мина, достигаща до ръба на листото. Освен по ригана, ларвата се изхранва и по босилек, бръшлян, усойниче и др. растения. Достига на дължина до 9 мм. Луков листояд – Galeruca tanaceti (Coleoptera: Chrysomelidae) Женските снасят яйцата си, около 60 броя по различни тревисти растения. Те покриват яйцата със секреция, която ги предпазва от хищници. Ларвите се излюпват напролет и се развиват от март до май. Те достигат дължина от 14 мм, превръщат се в какавиди в почвата около растенията. Възрастните в средата на лятото изпадат в диапауза. Вреда нанасят основно ларвите, които правят груби нагризвания по листата на ригана. Неприятелят е полифаг и напада множество растения от различни семейства.

Яйцата на бръмбара често са опаразитени от Oomyzus galerucivorus, оса от семейство Eulophidae. Тъй като ригана се използва основно за директна консумация, борбата с неприятелите трябва да се води превантивно и за предпочитане с биологични средства за борба. Първа линия на защита е тясно наблюдение на популациите на вредителите. Задълбочено проучване на културите ежеседмично с помощта на жълти и сини лепливи капани ще определи огнищата в най-ранните етапи, когато са най-ефективни за контактни пестициди, като например унищожаване на насекомите с разтвори на меки сапуни, което е един безопасен метод. Сравнително малко известни продукти, подходящи за прилагане на ядливи растения, които са въведени през последните години

телейтоспорите по окапалите заразени листа в насажденията. Източник на инфекция могат да бъдат и заразени ментови насаждения, които са в близост до насажденията с бял риган. При влошени агротехнически условия в насажденията – гъсти посеви, преовлажняване, влажно и хладно време и т.н., ригана може да се напада в различна степен от други гъбни причинители – Fusarium Ръжда oxysporum, F. Solani, Ophiobolus origani, Camarosporium origani, Diplodina origani и др., които причиняват в различна степен засъхване на туфите. По ригана е установен и алфа мозаичен вирус (AMV). Най-добрата защита срещу болестите е поддържането на подходящи условия за отглеждане, включително чрез използване на стерилен посадъчен материал, висока агротехника за добре аерирана среда и избягване на прекомерното поливане. Неприятели Риганъг има сравнително малко неприятели, но се напада от белокрилки, паяжинообразуващи акари, листни въшки, трипси, миниращи молци и някои листогризещи неприятели, които обикновено не нанасят големи щети в насажденията. Белокрилката Asterobemisia paveli Zahr. (Hemiptera: Aleyrodidae). Развива по няколко поколения годишно, като възрастните от първото поколение започват да летят в края на април и през май, а първите ларви се откриват в края на май и през юни. Вредят възрастните и ларвите, които смучат сок от долната страна на листата и при силно нападение по листата се образуват сливащи се бледи петна, а в последствие листата завяхват. Зимните пупарии на неприятеля остават по растенията и се откриват също от долната страна на листата. Coleophora albitarsella Zeller. Този сив крилат молец има размах на крилата 10-13 мм. Възрастното лети основно през нощта, но понякога и при слънчева светлина, от средата на

Родът Origanum включва 13 вида, които в ботаническо отношение не са разграничени ясно помежду си. Белият риган се отнася към вида Origanum vulgare ssp. hirtum /Link/ Iestwast./ Syn. O. heracleoticum, O. hirtum./

СИСТЕМАТИКА И СОРТОВЕ

Кореновата система е плитко разположена, образува къси, пълзящи, разклонени коренища. Стъблата са изправени, слабо изразено четириръбести, покрити с прости власинки, предимно зелени, по-рядко със слабо антоцианово оцветяване в горната част, високи до 70 см. Видът има силна разклонителна способност и при култивиране броят на стъблата в една туфа ежегодно нараства достигайки до 150-200 броя през четвъртата година на отглеждане. Листата са прости, срещуположни, яйцевидни, продълговатояйцевидни или продълговати, целокрайни, със заострен връх, с клиновидна форма на основата и с дълги до 2,5 см власинчести дръжки. Листната петура е покрита от двете страни с жлезисти власинки. Съцветието е щитовиднометличесто. Венчелистчетата са бели, рядко бледо розови. Прицветниците са едри, керемидообразни, припокриващи се, зелени, рядко антоцианово оцветени в горната си част, с гъсти точковидни жлези от външната страна. Чашката е с 5 равни или почти равни зъбци. Цъфти продължително – от началото на м. юли до м. септември. Плодът е сух, разпадащ се на 4 орехчета. Семената са кафяви или тъмнокафяви, дребни /0,4-0,5 мм/, с абсолютно тегло /1000 броя/ – 0,10 – 0,15 грама.

БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

на вегетацията се прави първа механизирана междуредова обработка с едновременно внасяне на 20-30 кг/дка амониева селитра. Наложителни са и 2-4 ръчни окопавания в реда. През следващите години се извършват по 3-4 междуредови обработки и 1-2 ръчни окопавания в реда /при необходимост/. След втората година, ежегодно във фаза начало на вегетация се извършва подхранване на насаждението /съчетано с обработките/ с 20-30 кг/дка амониева селитра. При силно засушаване през вегетационния период е наложително извършването на 2-3 поливки /гравитачно или чрез дъждуване/. Ежегодно, в началото на вегетацията /месец март/ се извършва подхранване с амониева селитра в доза 15-20 кг/дка.

БОРБА С ПЛЕВЕЛИ, БОЛЕСТИ И НЕПРИЯТЕЛИ

Борба с плевелите. Проведените изследвания в Института по розата показаха добри резултати при използване на хербицида “Синбар” в доза 100 г/дка, внесен след пролетното засаждане, преди вегетацията на растенията или при есенно засаждане, внесен преди вегетацията и след обработка на почвата. За борба с всички житни плевели може да се използва “Фузилад форте” в дози от 130 до 200 мл/дка. С по-високата доза се действа срещу многогодишни житни плевелите във фаза 3-5 лист. Болести Листни петна (Septoria origanicola All.) Патоген от гъбно естество. Симптомите се откриват по листата във вид на дребни, ъгловати, тъмнокафяви петна, които често се сливат. Заболяването първоначално обхваща долните етажи от листната маса и постепенно се разпространява и по връхните листа. Първите петна се откриват през май и се срещат до края на вегетацията. Максимумът в развитието на болестта е през юли – август. Това заболяване се наблюдава ежегодно и при силно нападение предизвиква окапване на листата, което го прави икономически важно. Ръжда (Puccinia menthae Pers.). Тази гъба образува през лятото и есента от долната страна на листата кафяви пъпчици (уредосори), които впоследствие почерняват и се превръщат в телейтосори (зимна форма). При по-силно нападение може да предизвика окапване на листата. Инфекцията се запазва с

В нашата страна все още няма признат сорт от белия риган, но вследствие на дългогодишна селекционноподобрителна работа в Института по розата и етеричномаслените култури и Института по ботаника бяха създадени няколко перспективни клона от които един беше предложен за Държавно сортоизпитване в ИАСАС. Главно предимство на селекционираните клонове е в значително повисоко съдържание на етерично масло в надземната им част по време на цъфтеж. По този показател те превъзхождат отглежданата до този момент популация от 1,5 до 3 пъти. Всички клонове се отличават и с много високо съдържание на карвакрол – над 60 %.

Изисквания към топлина. Белият риган е топлолюбиво растение, което презимува успешно в южните райони, но проведените екологични изпитвания показват, че той може успешно да се култивира и в по-северните райони на страната. При влошена агротехника, създаване на насаждения на неподходящи площи, както и при прекомерно торене с азотни торове и късни поливки има реална опасност от измръзване на растенията. Изисквания към светлина. Белият риган е светлолюбиво растение. Той се развива най-добре на склонове с южно и

АГРОБИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

При есенно подсаждане на

ОТГЛЕЖДАНЕ

засаждане, рано напролет се извършва неприхванатите растения. След започване

Избор на място. Подходящи са почви с лек механичен състав, структурни, богати на органични вещества. Растението се развива добре и на по-бедни почви, но след оптимално органоминерално торене. Белият риган предпочита площи с южно или с югозападно изложение. Подходящи предшественици са ранните окопни и житни култури, които освобождават площите до края на месец юли. Трябва да се избягват площи, силно заплевелени с многогодишни житни плевели и поветица. Подготовка на почвата. След прибиране на предшественика, ако площта не е заплевелена с многогодишни коренищни плевели се извършва лятна оран на 18-20 см или дискуване. През месeц август се провежда есенна дълбока оран на 29-31 см, заораване на торовете и подравняване на площта. Белият риган формира значителна надземна маса и е изключително отзивчив при торене на площите. Преди дълбоката есенна оран се внасят: оборски тор – 4-5 т/дка, фосфорен тор в доза 1520 кг/дка активно вещество и калиев тор 10-15 кг/дка активно вещество. До засаждането на културата се извършват 1-2 култивирания на 16-18 см за унищожаване на плевелите и подобряване на орния слой. Засаждане на белия риган се извършва есенно през месец септември и е необходимо да се осигури минимум един месец до трайното застудяване на времето, за да може разсадът да се прихване успешно. Пролетното разсаждане през месец май крие известни рискове и изисква значително по-големи грижи при настъпване на засушлив период със сравнително високи дневни темпратури. Разсаждането се извършва ръчно или механизирано с разсадопосадъчна машина, по схемата 70/25-30 см, като за 1 дка са необходими около 5-6 000 броя растения. Наложително е за доброто прихващане на разсада да се извършат минимум 1-2 поливки, придружени със загърляне на растенията.

СЪЗДАВАНЕ НА НАСАЖДЕНИЕ

Белият риган се размножава както генеративно чрез семена, така и вегетативно. Семенното размножаване се извършва чрез производство на разсад. Размножителният коефициент е 1:500-2000. За производство на разсад семената се засяват в открити лехи през периода април – май. Определените за лехи площи трябва да са чисти от плевели, особено от многогодишни и коренищни. Препоръчва се предшественика да бъде наторен с високи дози оборски тор – 8-10 т/дка. Подготовката на площта започва веднага след прибирането на предшественика с основно почистване на растителните остатъци и извършването на лятна оран /на 18-20

РАЗМНОЖАВАНЕ

югоизточно изложение добре огрявани от слънцето. При засенчване растенията остават слаби, съцветията – дребни с по-малко цветове и по-ниско съдържание на етерично масло. Влошава се и качеството на маслото. Изисквания към влагата. Белият риган е сухоустойчиво растение. За това му качество спомагат високата усвоителна способност на кореновата система, както и покритите с власинки листа, които не позволяват протичането на интензивно изпарение от надземната маса. Не понася плитките подпочвени води и излишък на вода в почвения пласт. При тези условия кореновата система се развива слабо, растенията се нападат от гъбни болести, измръзват, което води до намаление на добива или загиването им. Белият риган е чувствителен към въздушната влажност. Валежите от началото на вегетацията до цъфтежа спомагат за по-доброто развитие на растенията, а по време на самия цъфтеж при тихо, сухо и слънчево време се повишава количеството на етерично масло. Високата атмосферна влажност и недостатъчното слънчево греене през периода на цъфтежа оказват неблагоприятно влияние върху съдържанието и качеството на етеричното масло. Може да се отглежда на неполивни площи, но при засушаване долните листа окапват и се снижава значително добива от свежа херба. Изисквания към почвата. За белия риган са подходящи дълбоките, дренирани, с по-лек механичен състав почви, с южно изложение, богати на хранителни вещества и с рН около 6-8.

см/. През август се извършва основно торене със суперфосфат – 50 кг/дка, калиев тор 30-40 кг/дка и с угнил оборски тор 6-8 т/дка, ако не е внесен срещу предшественика. През периода септември-октомври се провежда култивиране на 16-18 см с брануване и фрезоване за унищожаване на поникналите плевели и довеждане на почвата в градинско състояние. Както вече беше отбелязано, семената на белия риган са много дребни. Това налага подготовката на лехите и сеитбата да се извърши много внимателно, за създаване на оптимални условия за поникване и развитие на разсада. Сеитбата трябва да се извърши при пълно безветрие. След последното ръчно подравняване се извършва валиране с гладък валяк или леко трамбоване с дъска /при суха почва/. Семената се разпределят по лехи, като се спазва сеитбена норма 0,5-0,6 г/м2 при кълняемост над 70 %. При по-ниска кълняемост на семената сеитбената норма съответно се завишава. Семената се смесват със ситен, сух пясък /пресят със сито 0,5-0,8 мм/ в съотношение 1:10 или 1:20. Сеитбата се извършва равномерно, редово /на 5-6 см/ или разпръснато, на “твърдо легло”, от ръка или чрез различни приспособления, улесняващи засяването. Семената се покриват с 0,4-0,5 см торова смес, чиста от плевели. За да се произведе разсад за засаждане на 1 дка бял риган /около 5000- 6000 растения, при схема на засаждане 70/25-30 см/ е необходимо до се засеят 8-10 г семена на 15 м2. За създаване на по-благоприятни условия за поникване на семената се препоръчва мулчиране на лехите. Извършва се с по-едри растителни материали – остатъци от изваряване на лавандула, слама и др., които се разстилат равномерно, рехаво, до 2-3 см, непосредствено след покриване на семената с торова смес. Критичен момент в разсадопроизводството на белия риган е периода на поникване на семената. При полски условия семената поникват бавно и неравномерно за 14-20 дни при оптимална температура /20–22оС/ и осигурена влажност. При по-ниски температури поникването се забавя до 35-40 дни. Решаващо значение за протичане на тази фаза има поддържането на подходящ воден режим. Веднага след мулчиране на лехите се извършва поливане с 4-5 л/м2 – чрез дъждуване. До поникване на семената е необходимо да се извършват ежедневни /1-3 пъти/ малкообемни поливки по 2-5 л/м2. Най-добри резултати дава микродъждуване. При

облачно време и валежи, естествено поливките се намаляват. В началото на поникване на семената е необходимо внимателно да се отстрани част от мулча, за да не засенчва младите растения. Всяко забавяне води до изтегляне, изнежване и влошаване качеството на разсада. След поникване на растенията и до изваждане на разсада се извършват още 15-20 поливки с поливна норма 4-10 л/ м2. През летния период не трябва да се полива през горещите часове на деня. Това води до сериозни физиологични смущения в растежа на разсада и загиване на надземната му част. Във всички случаи, поливният режим трябва да бъде съобразен с конкретните метеорологични и почвени условия и да не се допуска засушаване или преовлажняване на почвата. Грижите за разсада включват още: - ръчно плевене на лехите /до 6 пъти/, - почистване на пътеките, - подхранване с течни органични торове и амониева селитра в доза 4-5 г/м2. Изваждането на разсада започва през месец септември. Необходимо е максимално да бъде съкратен срокът на съхранение до засаждането му на постоянно място. Ако засаждането на част от разсада се отложи за пролетта на следващата година, същия не трябва да се изважда, а да се остави да презимува в лехите. Изваждането става чрез подкопаване на разсада – ръчно или механизирано и внимателно почистване, без да се допуска нараняване на кореновата система и надземната част. Растенията се сортират по качество, съгласно изискванията – да имат височина на надземната част минимум 10 см, листа 8 броя, дължина на кореновата система минимум 4 см. Разсадът трябва да бъде заготвен в снопчета по 50 броя и да се съхраняват в бразди, покрит до кореновата шийка с пръст. Вегетативното размножаване се осъществява чрез разделяне /разчесване/ на туфите и чрез вкореняване на зелени резници. Размножителният коефициент от 1:10-18 при разчесването достига до 1:200 при резниците. За запазване на ценните стопански качества сортовете се размножават само вегетативно. Размножаване чрез разчесване /разделяне/ на туфите e възможно след втората година на отглеждане. Размножаване чрез зелени резници може да се извърши през пролетта и лятото при дължина на леторастите над 10-12 см, в условията на мъглуване.

зеленчуци

Броколи – влияние на вермикомпост върху разсада и продукцията Гл. ас. Цветанка Динчева Институт по зеленчукови култури „Марица”, Пловдив

Фиг. 1. Биометричен анализ на стъбло и корен на разсад

Фиг 2. Биометричен анализ на надземна и подземна част на разсад

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ брой 6/ 2013

Броколи (Brassica oleracea var. Italica) принадлежи към семейството на зелевите култури Brassicacea. Силно разпространено е в Китай, Индия, САЩ, Испания, Италия, Франция, Мексико, Полша и Великобритания. Продуктовата част е цветна глава, която е зелено или зелено-виолетово оцветена и се състои от плътно прилепнали, дребни, неразтворени цветни бутони с част от носещото я външно стъбло и с параметри: диаметър до 25 cм и маса от 0,500 до 0,700 кг. След реколтиране на централната цветна глава, при благоприятни екологични условия, по стъблото, в основата на листата се образуват къси странични разклонения завършващи също с цветни бутони, т.нар. странични цветни глави, чийто брой варира в зависимост от агроклиматичните условия. Добивът от странични цветни глави достига до 30% от общия добив. Броколи е добър източник на калций и магнезий, с високо ниво на глюкозинолати, витамини А и С, каротеноиди, фибри и фолиева киселина. Вермикомпостът е продукт от жизнената дейност на червените калифорнийски червеи (Lumbricus rubellis), хранени с оборски тор. Хомогенен е по структура, дребно гранулиран, без миризма, с тъмнокафяв цвят. Източник е на хранителни вещества (N 1,2-2,0%, P 0,8-1,6%, K 0,5-1,0%, Ca 4,0-6,0%, Mg 0,51,0%, Fe 0,5-1,0%), витамини, аминокиселини, антибиотици, хормони, органични вещества и полезни микроорганизми. Съдържанието на хранителни ве-

Таблица 1. Средни стойности за добив и качество на централни цветни глави от трите хибрида броколи Вариант Показатели контрола мин. торене вермикомпост общ добив от централни цветни глави, 391,0 787,0 511,0 кг/дкa съдържание на захари, % 5,53 5,67 5,53 съдържание на аскорбинова киселина 78,22 75,35 83,33 (вит. С), мг/%

Фиг. 7. Разсад – контрола (ляво) и разсад с вермикомпост (дясно)

щества зависи от източника на оборски тор, вида на животните и време на изхвърляне на постелята. Производителите на вермикомпост препоръчват норми на торене 100-500 л/дкa, в зависимост от запасеността на почвата с хранителни вещества. Биоторът е подобрител на свойствата на почвата, носител на биоактивни вещества и богат източник на хумус. Не замърсява почвата и водите. Не съдържа плевелни семена. Новост при разсадопроизводството е възможността за използване на т.нар. “floating system”, която представлява вкопана леха, покрита с фолио и напълнена с вода с регулирано ниво, в която плуват стиропорови терини. Над лехата се изгражда нисък тунел, покрит със слънцезащитна мрежа (45% пропускливост на светлината). Не е желателно растенията да остават непрекъснато покрити от мрежата, защото етиолират и се удължават. На втората – трета седмица след поникването мрежата се поставя само в часовете със силно слънчево греене. Последната седмица преди разсаждане напълно се отстранява. В периода 2009-2011 г. в ИЗК „Марица”бяха проведени експериментални проучвания за определяне на ефекта от приложението на вермикомпост при разсадопроизводство в терини във

floating system и при използването на биотора през вегетацията. Опитите бяха проведени с три сорта броколи - Jade F1, Fiesta F1 и Coronado F1, по технология за късно полско производство, с дати на сеитба 8-10 юни и засаждане 8-10 юли на висока равна леха по схема 100+60/60 cм. При разсадопроизводството вермикомпостът е в количество 10% от субстрата (100 л/м3) и се добавя при подготовката на субстрата, съставен от торф:перлит 7:3 обемно. През вегетацията вермикомпостът е внесен еднократно (редово), с първото окопаване на растенията, в норма 200 л/дкa. I . Качество на разсада Стойностите на измерваните показатели на разсада от вариант с вермикомпост се доближават до тези с минерално торене (фиг. 1 и фиг.2), което показва, че биоторът може успешно да се използва при разсадопроизводството на броколи, конкретно с направление за биологично производство. Дължините на стъблото и централния корен са в почти близки стойности, което спомага за бързото адаптиране на растенията. Масата на надземната част (листа и стъбла) е почти два пъти по-голяма от масата на кореновата система (фиг 2.), но това не оказва отрицателно влияние върху адаптирането на растенията след разсаждане. Растенията, отгледани в гнезда в стиропорови терини не развиват мощен хабитус, както тези, отгледани на открита леха по класическата технология за разсадопроизводство. Те образуват коренова система с добре развити странични корени, кои-

то се запазват ненарушени при разсаждане и спомагат за бързото и лесно адаптиране на растенията. Растенията, хранени с вермикомпост през периода на разсадопроизводство, запазват еднаквост на хабитуса си след разсаждане и почти едновременно централните цветни глави встъпват в стопанска зрялост. II. Добив и качество на продукцията Общият добив от централни цветни глави, отчетен във вариант с вермикомпост, е по-нисък с около 30% в сравнение с получения при оптимално минерално торене. (табл. 1). Въпреки това, торенето с този биотор е препоръчително поради високият му екологичен ефект върху околната среда. Не променя киселиността на почвата, както след употребата на минерални торове. Запазва микробиалната дейност в коренообитаемия почвен слой; увеличава популацията от дъждовните червеи, които са индикатор за чиста и здрава почва. Съдържанието на захари в централните цветни глави от вариант с вермикомпост се доближава до вариант с минерално торене (табл. 1). Аскорбиновата киселина достига до 83,33 мг/% вследствие торенето с вермикомпост и превишава данните от варианта с минерално торене. В резултат от направените изследвания може да се направи заключение, че вермикомпостът е подходящ източник на хранителни вещества при биологично отглеждане на броколи, за късно полско производство. Може успешно да се прилага както в разсадопроизводството, така и през вегетацията.

Руколата – полезно растение, лесно за отглеждане

ПЛЮС

брой 6/ 2013

Снимки – автора

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Рукола – Eruca vesicariа L. Синоними: Eruca sativa Mill., Eruca cappadocica Reut., Brassica eruca L., Rukola coltivata Наименования: рукола, рокет, ерука, английски – Salad Rocket, Arugula, френски – Roquette, немски – Salatrauke, Rauke, Rucola, италиански – Rucola, Ruchetta, руски – Индау, испански – Rúcula, Oruga, Jaramago, Arrúgula, Roqueta, турски – Roka, Cercer, Circir, Kekeş. Дива рукола (Wild Rocket) – Diplotaxis spp, синоними – Sisymbrium officinale L., Chamaeplium officinale, Erysimum officinale, Rucola selvatica През последните години руколата доби популярност у нас, но по-големите количества, предлагани на пазара, са внос от чужбина – Италия, Гърция, Израел и цената е висока. Всъщност тази култура не е непозната у нас, тя е забравена, тъй като

Доцент Емилия Атанасова – ИПАЗР „ Н. Пушкаров” се е отглеждала в България и 3-4 мм широчина. Семев близкото минало – преди ната са лировидни, гладки, около 30 години. Руколата е кафяви, с дължина 2-3 мм с високо съдържание на ви- и широчина 1,2-2,2 мм. Затамини, каротиноиди, мине- пазват кълняемостта си до 4 рали, както и омега-3 есен- години. Сеитбената норма е циални мастни киселини, 4 кг/дка, засети разпръснато което я прави много ценна или редово. Засява се рано за консумация. Поради ха- напролет, а за втора реколта рактерния и леко пикантен – през септември-октомври. вкус и аромат на ядки тя Добивът е 600-700 кг/дка. Руколата е растение на е подходящо допълнение в хладния климат. Оптималнаразлични салати и ястия. Руколата (рокет, ерука) е та температура за развитие едногодишно растение от и растеж е 18–20oС. Студород Eruca, семейство кръс- устойчива е до -37oС. При тоцветни Cruciferae. Произ- младите растения температухожда от Централна и Южна ри около 0oС водят до прежЕвропа, Мала Азия, Индия девременен цъфтеж. Преди Африка, Северна Амери- почита глинесто-песъкливи, ка. У нас е разпростране- богати почви, влагоемни с на като плевел в посеви по добър дренаж, със слабо Черноморското крайбрежие, кисела реакция. При дълъг Плевенско, Варненско, Со- ден и висока температура фийско, в Рила и другаде стрелкува бързо. Можем да на надморска височина до си я отгледаме и при до1000 м. Кореновата система машни условия на балкона на растението е брадеста, а в сандъче. За пролетно отстъблото е изправено, разкло- глеждане семената се засянено, с височина до 40 cм. ват през първата десетдневка Листата са лировидни, перес- на месец април, а за есенно то насечени. Те са месести, – през септември. Може да слабо овласени или неовла- се засее директно или да се сени, със специфичен вкус приготви разсад. Сеитбата е и миризма. Долните листа на дълбочина 1 см. Засятиимат къси дръжки, а горни- те семена поникват след 3-5 те са приседнали. Цветовете дни. Разсадът е готов за 2-3 са многобройни, зелени до седмици. Засажда се на разпурпурни или бели и жълте- стояние между редовете 14никави, с виолетови жилки. 15 см. На 20-тия ден след Шушулките са бухалковидни, разсаждането листата с дълголи, с дължина 30-34 мм жина 7-12 см се берат. Ако

станат по-големи, придобиват горчив вкус и са непригодни за консумация. Руколата е бързо развиващо се растение; когато се оберат листата, то образува нови и след три седмици отново могат да се берат, като се изрязват и младите разклонения с цветовете. Набраната продукция се съхранява в храдилници при температура от 0 до 15oС и влажност 95%. Не понася замразяване. Листата на всички видове рукола имат ясно изразен остро-пикантен вкус и аромат, като с възрастта на листата нараства и лютивината. Според някои ароматът наподобява този на ядки. Руколата има богат набор от полезни вещества. Листата съдържат голямо количество етерични масла, органични киселини, каротин, витамини от групата B, А, С и К и минерални вещества – калций, калий, магнезий, желязо, фосфор и натрий. Най-голямо е количеството на калия и желязото. Много високо е количеството на витамин C (110 мг на 100 грама). Руколата е сред зеленолистните зеленчуци, съдържащи най-много провитамин А. Богата е на антиоксиданти, на фолиева и пантотенова киселина, която подобрява обмяната на веществата. Има данни, че дрогата на растението намалява съдържанието на кръвна захар в човешкия организъм. Интересен факт е, че за разлика от повечето зеленолистни зеленчуци в листата на руколата се откриват незаменимите омега-3 мастни киселини, които са по-често срещани в семената и ядките. В 100 г свежа маса се съдържат: общо въглехидрати 3.65 г фибри 1.6 г захари 2.05 г

белтъчини 2.58 г общо мазнини 0.66 г холестерол 0 мг вода 92 г калории 25 Руколата е била позната още в древния Рим, където е използвана като подправка. Консумирали я смесена с настъргани луковици от орхидеи и пащърнак, кедрови ядки и шам фъстък. Още тогава семената на растението са били считани за афродизиак. По тази причина през Средновековието отглеждането й в манастирите е било забранено. Понастоящем се отглежда като листна зеленчукова култура в различни части на света –в Европа, Средиземноморието, Северна Америка, Мала Азия, Индия, а в Азия и Африка се отглежда и като маслодайна култура. Руколата спомага за подобряване на апетита, стимулиране на храносмилането и обмяната на веществата, действа укрепващо на нерв- Цъфнало растение ната система, нормализира кръвното налягане, стимули- бап или дюнер). На остров ра дейността на отделителна- Иския, в залива на Неапол, от руколата се прави места система. Руколата е много попу- тен специалитет – алкохоллярна в средиземноморска- на напитка тип дайджестив, та кулинария и най-вече в наречена „Rucolino“, която Италия. Листата се използват се консумира в малки коза приготвянето на някои личества след хранене. Има видове салати, ризото, пици сладък, пиперлив вкус. Счита и сосове за паста. С руко- се, че има отлично въздейстла се прави песто вместо с вие върху храносмилането. Във връзка с тенденцията традиционния босилек. При консервиране на зеленчуци за отглеждане на нови и нечесто се използва масло от традиционни култури и разсемената на рукола. Вкусът ширяване и обогатяване на й добре се съчетава с ти- видовия състав на земеделпичните средиземноморски ските култури би могло да продукти като каперси или се препоръча на българския кедрови ядки, леката люти- производител да насочи внивина е изключително подхо- манието си към такива кулдяща за морски дарове и тури – бързорастящи, лесни риба. В Турция листата на за отглеждане, съдържащи руколата са популярни за много ценни хранителни весалати и като гарнитура за щества и разнообразяващи печено на шиш месо (ке- храненето на човека.

овощарство

Перспективен ябълков сорт от генофонда на троянския регион Христина Динкова, ИПЖЗ - Троян

разпукване на пъпки

набъбване на пъпки

Таблица 1. Фенологичен календар Сорт цъфтеж

зреене

начало масов край

Баба Катарина 5.03 12.03 20.04 Джонатан 7.03 15.03 23.04

25.04 25.04

4.05 1.05

30.09 30.09

ПЛЮС

брой 6/ 2013

Таблица 2. Морфологични характеристики на дърветата Дърво № обиколка ствол височина корона обем корона (cм) (м) (м3) I (1920г) 209 10 16,8 II (1985г) 126 9 15,1 III (2000г) 72 6 15,7

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Списъкът с ябълковите сортове, отглеждани в страната е голям, но преобладаващата част от него не са достатъчно проучени и при отглеждането им в насаждения се получават неочаквани резултати. Старите, в т.ч. и местните ябълкови сортове най-често са по-непретенциозни към условията на отглеждане, по-устойчиви към болести и неприятели, но имат груба консистенция и примитивен вкус, не са конкурентоспособни на съвременните сортове, имащи атрактивни плодове с нежно месо и фини аромати (Стоичков и др. 1958). Затова те по-често са пригодни за донори в селекционния процес, отколкото за директно включване в плодопроизводство. В региона на Троянска околия такива има много, но само единици от тях привличат вниманието с едри плодове, с красив външен вид, приятна консистенция и завладяващ вкус (Минев и др 2011; Драгойски и др. 2011). Един такъв сорт е широко разпространен в района на Троянския манастир и селата около него. Поради близостта го нарекох „Манастирка”. Местното население го нарича с различни синоними като „баба Катарина”. В статията представяме старият български зимен ябълков сорт „баба Катарина”, който привлича с едрите си, красиви и много сладки плодове. Наблюденията са проведени в района

на квартал „Ливадето” (на 5 км от гр. Троян в посока към Троянския манастир) върху 3 броя дървета - едно, засадено през 20-те години на миналия век (1920), второ облагородено през 1985 г. и трето – облагородено през 2000 г. И трите дървета са присадени върху семенна подложка –киселица и са разположени в триъгълник и отстоят едно от друго на около 100 м. Най-старото дърво е високо към 10 м, обиколката на ствола му на 60 см от почвената повърхност е 209 см, присадката е направена на 120 см височина. По-младите дървета са с височина съответно 9 м и 6 м, също са високо присадени: второто – на 100 см и третото – но 130 см и имат стволове с дебелина съответно126 см и - 72 см. Наблюденията са от 2006, когато наймладото дърво влезе в плододаване и включват фенологични и морфологични признаци на плод, лист и дървесина. Третото дърво е облагородено с два сорта- Джонатан и баба Катарина, което позволява за контрола да бъде използван сорт Джонатан. Фенологичните фази набъбване на пъпките, цъфтеж и зреене протичат едновременно с тези на сорт Джонатан (табл.1).

ÓÍË „‡ÌËˆË ÓÚ 424 Í„/‰Í‡ ÔÂÁ 1998 „. ‰Ó 732 Í„/‰Í‡ ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„ÌÂ ÔÂÁ 2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰Ó Таблица 3. Морфологична характеристика на лист ка широка, среднодълбока, без следи от ÚÂÁË ‚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡. Дърво № дължина ширина дължина дръжка напиленост ръждавини. По ¬˙ÔÓÒ˙Ú плода понякога имаÌ‡ едва Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡ÌÂ (cм) (cм) (cм) забележими концентрични кръгове от гъсто Ò˙ÒÚ‡‚ Â ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚÂ ÛÒÔÂË ÔÓ‚Â˜Â.13,0 ¬ »ÒÔ‡ÌËˇ 4 000 Í„/‰Í‡, I (1920г) 3,0 Â ÓÍÓÎÓ 3,5 едро ‚и ¡ÂÎплитко ÒÓÚÓ‚ËˇÚ разположени малки, черни точици, които „Ëˇ 3 60012,8 Í„/‰Í‡, 3,2 ‚ ÃÂÍÒËÍÓ -3,63 200 Í„/‰Í‡, II (1985г) едро и – Óплитко ıË Ì‡ Ò‚ÂÚÓ‚Ì‡Ú‡ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚÂ Á‡ ËÌÚвероятно са реакция на сорта към струIII Âˇ (2000г) 15,0 3,5 3,5 едро и плитко Ì‡ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ - 2 900 Í„/‰Í‡, ﬂÔÓÌËˇ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ - Ó‰ÛÍˆËˇ пясването. Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡ÌÂ Ó„‡ÌË˜ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚÂ Â2 400 4.Í„/‰Í‡, »Ú‡ÎËˇ - 1характеристика 940 Í„/‰Í‡. на плода Таблица Морфологична Кожицата еÒ‡тънка, омазнена. Плодовото Година¬ ¡˙Î„‡Ëˇ средна маса височина шири-ÌÂ Â дължина ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ месо е бяло, много сочно, нежно, мнона 1 плод на плода на на на дръжка го сладко, с фин аромат и привлекателен Ì‡ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ „Ó‰ËÌË (г) (мм) плода (мм) вкус, качество –много добро до отлично. ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰(мм) Ì‡ ‰‡ÒÚË˜ÌÓ, ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË 2008 165Í‡ÚÓ ÔÂÁ 62,2 79,9 Ì‡ 8,9 Изводи 2009 167ÔÂËÓ‰ ÒÂ Ì‡·Î˛‰‡‚‡Ú 60 78 ÒÎÂ‰13 ‡Ì‡ÎËÁË‡ÌËˇ В района на град Троян и по- конкретно 2010 237 œÂÁ Ô˙‚ËÚÂ 67 ÌËÚÂ ÚÂÌ‰ÂÌˆËË. ÚË93„Ó‰ËÌË 15 в селата около Троянския манастир е раз2011 159 51 70 12 ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÒÂ Á‡‰˙Ê‡ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ множавана в продължение на много десеÌ‡ Â‰ÌÓ ÌË‚Ó,еÒÎÂ‰ ÍÓÂÚÓ ËÏ‡ ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ë-с широка тилетия ябълка с красиви интензивно жълДървото силно растящо, кълбовидна сива, плитко ти, покрити с ален руменец, много едри и ¯‡‚‡ÌÂ - 15 корона. 574 Ú ˇ„Ó‰ËКората (2002), еÔÓÒÎÂнапукана. Дървесината е здрава ‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÓ- и не се много сладки плодове, притежаващи фин аромат и много добър, подчертачупи под тежестта на плодовете ËÁ‚Â‰ÂÌËÚÂ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚‡, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5(табл. 2). ябълков Листата са едри до много едри, меки, но сладък вкус. 964 Ú ÔÂÁ 2007обагрени, „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË ˇ„Ó- отгоре Дървото, облагородено върху семенсветлозелено без Òгланц ‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌËˇ ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó Ì‡Ï‡и нежно бархетно покритие от обратната на подложка е силно растящо. Листата са Îˇ‚‡Ú ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ 18 490 ‰Í‡ (1998) слабо много едри, тъмнозелени. Сортът е висострана, едро но- ÓÚплитко напилени, кодобивен и редовно плододаващ, слабо чувствителни към струпясване (табл 3). ‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒÚ‡Ì‡ÎËÚÂ Плодът е едър до много едър„‡(200-250 г), чувствителен към струпясване и устойчив „Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍË на брашнеста мана. съсÌËˆË. сплесната цилиндрична интенÌÂ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú Ì‡ ÔÓÚÂÌˆË‡ÎÌËÚÂ ‚˙ÁÏÓÊ— Ì‡È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ форма, 2003 „. - 25 367 ÁÛÎÚ‡ÚË Препоръчително е по-широко размнозивно жълт основен цвят, покровен алено‰Í‡. «‡ÔÓ˜Ì‡ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌË ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙Î„‡Ëˇ - ·Î‡„ÓÔËˇÚÌË ÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË Ë ÔÓчервен руменец откъм огряваната страна, жаване на този местен ябълков сорт, който ÛÒÎÓ‚Ëˇ,ще Ì‡ÎË˜ËÂ Ì‡ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓˇ„Ó‰Ë ÓÚслабо Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „.ръждиви ÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡подкожË ÔÂÁ ˜‚ÂÌË напълно задоволи очакванията на люс Òредки изразени ‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. 2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚÂ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡ ни точки (табл.4). Чашечна ямичка широка, бителите на нежни, сочни и сладки ябълÕ.Ò. ¬ÂÒÂÎÍ‡ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ 19 657 ‰Í‡ (Ò 22 %отворена. ÔÓ-Ï‡ÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.), кови плодове. среднодълбока, Дръжчена ямич»ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ - ˛ÒÚÂÌ‰ËÎ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌËˇ ÒÂ‰ÂÌ ŒÚ‰ÂÎ ìﬂ„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî - ÓÒÚËÌ·Ó‰ ‰Ó·Ë‚ Â 585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„Î‡‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ Â‰ËÌ Â‰, Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (Ï‡ÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡ÚËˇ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ ÌÂ ÔÂ‚Ë¯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 ÁÌ‡Í‡ Ì‡ ÒÚ‡ÌËˆ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎËˆË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ÔÂ‰ÔÓ˜ËÚ‡ÌÂ ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡ Â Ò‡ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰ËÌ‡); ÔÓÔÛÎˇÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÒÔÂˆËÙË˜ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚÂ Â‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎËˆËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ Ì‡ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎËˆ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎËˇÚ‡ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂ, Ì‡Û˜ÌËÚÂ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡ÌËˇ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ Ì‡ Ï‡ÚÂË‡Î‡. œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: Ì‡ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: Ã‡ËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙËˇ

34 36

áð. 2, 2010 ã.,

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

Популационна плътност на акарите при отглеждане на ябълката Гл.ас. Вилина Петрова Институт по земеделие, Кюстендил

ПЛЮС

брой 6/ 2013

и влиянието на 2 различни технологии на отглеждане на ябълката. Проучването е проведено в продължение на 3 години (2009 – 2011) в ябълково насаждение на Институт по земеделие, Кюстендил. Насаждението е създадено през пролетта на 1996 г. на площ от 10 дка със сортовете Прима, Флорина и Ервин Баур и върху него се прилагат четири технологии на отглеждане (конвенционална, интегрирана, ресурсоикономична и биологична). Зимуващият запас на акарите е отчетен чрез преглеждане на зимни проби (30-40 сантиметрови клонки от всеки сорт в 4 повторения), събрани в края на февруари - началото на март. Пробите се преглеждат при увеличение 30 - 40 пъти, под бинокуляр и отчетените яйца и подвижни форми (преимагинални и възрастни) се записват по видове и семейства. През вегетацията периодично на всеки 10-15 дни се преглеждат средни проби от 100 листа за установяване популационната плътност на растителноядните акари и техните хищници. При достигане на прага на вредност от растителноядните акари се

определя момента на третиране. В статията са представени данни за акарите при две от технологиите на отглеждане – конвенционална и биологична. Т I. Стандартна / конвенционална / Провежда се конвенционална растителна защита с оглед опазване от болести и неприятели. Напояването се извършва с поливна норма равна на 100% ЕТ. Почвата се поддържа в редовата ивица чрез обработки и хербициди. През периодите на силен растеж и начално и бързо нарастващо плододаване / първа-четвърта вегетация/ не се прилага азотно торене, а през периода на пълно плододаване се тори локализирано с 18-20 кг/дка азот. Фосфорното и калиево торене е извършено с предпосадъчна подготовка с норми: Р2О5 80 кг/дка, К2О – 80 кг/дка. Т IV. Биологична/органична/ Изключена е употребата на синтетични пестициди. Борбата срещу вредители се води чрез употреба на биопрепарати и механично, чрез поставяне на бели табла с незасъхващо лепило срещу ябълковата плодова оса. Изключва се употребата на минерални торове през периода на отглеждане, като се ползва оборски тор или култури за зелено торене. Оборски тор е внесен при засаждането по 4 т/дка, а през периода на пълно плододаване по 3 т/ дка през три години или се

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Акарите са сериозни неприятели по ябълката, които не само намаляват количеството и качеството на плодовете, но оказват отрицателно влияние върху самата култура (Baker, 1952). В литературата има много съобщения за чувствителността на хищните акари към прилаганите в овощарството пестициди (Балевски и др., 1982; Monetti and Fernandez, 1995). Освен това акарите са многогенерационни видове и сравнително бързо развиват устойчивойст към химичните препарати, което създава голям проблем в овощарството (Боровинова и Станчева, 1986). Отглеждането на ябълката при различни технологии предизвиква промяна във видовия състав на акарофауната. Видовото разнообразие е по-голямо при органичното производство (Avilla et al., 2007). С цел да се намали употребата на пестициди в ябълковите градини съвременното овощарство се стреми да създаде благоприятни условия за развитие и опазване на целия комплекс от полезна ентомо и акарофауна. Това се постига чрез мониторинг на вредните и полезни видове, познаване на взаимоотношенията помежду им и използване регулиращата роля на полезните организми (Боровинова и др., 1994). Целта на настоящото изследване бе да се установи видовия състав на акарофауната по ябълката в Кюстендилския район, динамиката на популационната й плътност

отглеждат култури за зелено торене. Напояването се извършва с поливна норма равна на 80% ЕТ. През периода на изследване в опитното насаждение е провеждана борба само срещу болестта брашнеста мана, тъй като и трите сорта са устойчиви на струпясване. В конвенционалната технология през трите години са проведени по 8, 6 и 9 фунгицидни пръскания съответно през 2009, 2010 и 2011 г. Използвани са препаратите Фунгуран ОН 50 ВП, Байфидан 250ЕК, Строби ДФ, Шавит Ф 71,5ВП, Скор 250 ЕК и Флинт макс ВГ. В биологичната технология борбата е извеждана основно, чрез резитба през вегетацията. Срещу основните неприятели по ябълката ябълков плодов червей, кръгломиниращ молец, ябълкова плодова оса, калифорнийска щитоносна въшка и листни въшки в конвенционалния вариант са извършени общо 11-12 третирания с Нуреле Д, Актелик 50 ЕК, Санмба 530 ЕК, Дурсбан 4Е, Суперсект 10 ЕК, Каскейд 5ЕК, Конфидор 70 ВГ, Регент 800 ВГ, Биская 240 ОД, Децис 2,5ЕК, Калипсо 480 СК и Би 58. В биологичния вариант в борбата срещу плодовия червей и листогризещите гъсеници са изпозвани само биопрепарати – Мадекс 3 СК и Дипел ВП. В резултат на извършените изследвания се установи, че при ябълката се срещат акари, принадлежащи към 6 семейства: Tetranychidae, Eriophydae, Tydeidae, Tarsonemidae, Acaridaе и Phytoseiidae. Tetranychydae са представени от следните видове: Червен овощен акар – Panonychus ulmi, Обикновен паяжинообразуващ акар – Tetranychus urticae, Глогов акар – Tetranychus viennensis, Жълт ябълков акар – Schizotetranychus

pruni. Икономически най-опасният червен овощен акар зимува като яйце в пукнатините и гънките на кората, по клоните на дърветата. Останалите видове от сем. Tetranychydae зимуват като оплодени женски. Най-общо акарофауната по ябълката може да бъде разделена на три групи: вредни /растителноядни/ акари, към които спадат видовете от семейство Tetranychidae и Eriophydae; полезни /хищни/ видове акари, към която принадлежат видовете от семейство Phytoseiidae и индеферентни акари, които не вредят пряко по ябълката. Те се хранят с микрофлора и служат за храна на хищните видове акари. Тук спадат видовете от сем. Tydeidae, Tarsonemidae и Acaridaе. Съотношението между изброените семейства е различно през отделните години на проучване, а също така и при двете технологии. В конвенционалната технология при

отчитане на зимуващите форми на акарите бе установено, че най-голям е процентът на видовете от сем. Tetranychidae (72,87% - средно за периода на проучване), следвани от ериофидните акари (15,36%), сем. Tarsonemidae (6,31%) и Tydeidae - 5,28%. От сем. Phytoseiidae и Acaridaе са отчетени единични бройки. В биологичната технология най-голям процент заемат ериофидните акари (72,38%). Следват акарите от сем. Tydeidae (12,99%). Около 4% са видовете от сем. Phytoseiidae и Tarsonemidaе, а видовете от сем. Acaridaе - 2,96%. При отчитане на зимуващия запас от неприятели и през трите години на изследване се вижда, че и при двете технологии плътността на растителноядните акари е най-голяма. При конвенционалната технология обаче е най-голям процента на тетраниховите акари, а в биологичната – на ериофидните. Всички останали видове ака-

Фигура 1. Динамика на популационната плътност на акарите в конвенционалната технология TI през вегетационния период на 2009 - 2011г.

ри от групата на индеферентната акарофауна с изключение на видовете от семейство Tarsonemidaе, както и хищните от сем. Phytoseiidae са в по-висока плътност в биологичната технология. По време на проучването в двете технологии са извършени зимни пръскания срещу калифорнийската щитоносна въшка с минерално масло – Акарзин -3%. Изключение прави 2010 г., когато не е провеждано такова третиране в биологичния вариант. Качествено проведеното зимно третиране с минерални масла унищожава голяма част от зимните яйца на червения овощен акар. Динамиката на популационната плътност на червения овощен акар през пролетта започва с неголям брой индивиди. През 2009 г. в ТI не е установено наличие на Panonychus ulmi в началото на вегетацията. През 2010 г. червеният овощен акар започва с малко бройки, постепенно увеличава плътността си

(фиг.1) и в началото на юни надвишава прага на вредност в конвенционалния вариант (21,7 подвижни форми средно на лист), което наложи употребата на акарициди. Извършени са три пръскания с акарицида Омит 57Е – 0,1%, като третото третиране е в комбинация с препарата Акарзин - 1%. През 2011 г. червеният овощен акар също достига значителна плътност. Още в края на юни, началото на юли са отчетени средно 27,5 подвижни форми на лист в ТI. Плътността на останалите видове тетранихови акари е ниска, от тях са установени само единични бройки. От графиката се вижда, че в конвенционалната технология плътността на хищните акари е много ниска през цялата вегетация в резултат от приложените пестициди за борба с основните болести и неприятели при ябълката. Плътността на растителноядните акари в биологичния вариант като цяло е ниска и

Фигура 2. Динамика на популационната плътност на акарите в биологичната технология TIV през вегетационния период на 2009 - 2011 г.

през трите години на проучване. При тетраниховите акари с най-голям брой е отчетен жълт ябълков акар през 2009 г. - 4,2 подвижни форми на лист. Останалите тетранихови акари са под единица средно на лист през целия период на проучване. Известно нарастване на популационната плътност на видовете от сем. Tetranychidae се наблюдава през втората половина на юли, когато са отчетени средно 0,9 яйца и 4,3 подвижни форми на лист през 2009 г. Това увеличение е последвано от нарастване на броя на акарите от сем. Phytoseiidae, които контролират плътността на вредните видове (фиг. 2). В конвенционалния вариант взаимоотношенията – хищник – жертва са нарушени, поради използване на пестициди, към които акарите от сем. Phytoseiidae са много чувствителни. Това потвърждава извода на други учени (Средков и Симова, 1994), че хищните акари потискат намножаването на растителноядните акари и то на много ниско популационно ниво. Изводи През периода на изследване при ябълката се наблюдават акари от шест семейства – Tetranychydae, Eriophydae, Tydeidae, Tarsonemidae, Phytoseiidae и Acaridae. От вредните видове преобладава червения овощен акар в конвенционалния вариант, където се използват пестициди за борба с основните болести и неприятели по ябълката. От хищните видове акари се срещат предимно от сем. Phytoseiidae. В биологичният вариант през трите години на изследване червеният овощен акар е в много ниска плътност. Това се дължи на регулиращата роля на хищните видове акари.

Валевка – алтернативен сливов сорт на кюстендилска Калин Драгойски, Боряна Стефанова, Христина Динкова Институт по планинско животновъдство и земеделие – Троян

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 6/ 2013

чак през 1959 г, чрез кръстосване на Ажанска 707 и Стенлей и е признат за сорт през 1985 г. Плодовете узряват в края на август, почти едновременно с Чачанска родна и Стенлей. Те са средно едри до едри, с маса около 30 г, овална форма, крушовидно удължена към дръжката. Кожицата е средно дебела, нежна и еластична, тъмносиньо обагрена и покрита с обилен восъчен налеп, с привлекателен външен вид. Плодовото месо е жълто, крехко и сочно, със сладко-кисел вкус и приятен аромат. По данни на авторите плодовете съдържат 20,5% сухо вещество, 10,5% общи захари, от които инвертна – 6,05% и 1,07% киселини (Аnon 1996). Сортът Валевка все още е основен за сортимента на Сърбия, поради слабите щети от шарка и много добрите технологични качества на плодовете. Сортът е отлична суровина за сушене, с много висок рандеман – от 1 кг свежи плодове се получават 300 г сушени, а в 0.5 кг има

60 сухи плода. Това го определя като по-добър за сушене от сорт Пожегача. Дървото на сорт Валевка е средносилно растящо, с полупирамидална форма на короната, равномерно гарнирана със здрава обрастваща дървесина. Цъфтежът е среднокъсен, малко след Стенлей и малко преди Кюстендилска синя слива. Сортът е самофертилен и може да се отглежда самостоятелно, без опрашител. Слабо чувствителна е към гъбни болести и според авторите, предимство е, че е толерантна към шарката по сливата. Сорт Валевка е по-високо родовит от Пожегача и за поддържане на редовно и обилно плододаване изисква ситемни резитби. Поради липсата на подходящи за сушене сортове в сортимента на България, с това изследване целяхме да установим отношението към шарка, вегетативните и репродуктивните характеристики на сорт Валевка, отглеждан

В България се чувства недостиг на сортове подходящи за сушене. Повечето от сортовете подходящи за сушене са с различни недостатъци, като например сорт Кюстендилска е чувствителен на шарка, Габровска е перфектен за сушене поради високото съдържание на сухо вещество, но е самостерилен и чувствителен към засушаване. От новоинтродуцираните при нас сорт Ханита има кисел привкус на изсушените плодове. Сорт Чачанска лепотица влошава качеството си след етювиране. Към момента приоритетно се използва за сушене сорт Стенлей. Като основна суровина и подходящ за сушене в съседна Сърбия масово се използва сорт Валевка. При него е високо съдържанието на сухото вещество, добре се отделя костилката и се получава висок процент Таблица 1. Вегетативни и репродуктивни показатели за 2009 г. сухи плодове. За сега в Бългасечение на ствола, (см2) обем на короната, (м3) добив, (кг/дърво) рия почти не е разпространен, 52 254.9 44.9 като основна причина за това е Валевка неполивни 78 589.0 93.4 чувствителността му към шарка- Валевка поливни 55 та по сливата. Тъй като той е Стенлей 198.5 42.3 достатъчно родовит, отпадането Таблица 2. Репродуктивни показатели на 20-30% некачествени пло2002 2007 2008 2009 дове, не влияят върху добива. Година маса маса маса маса маса маса маса маса Това създава възможности за плод, костилка, плод, костилка, плод, костилка, плод, костилка, включване в сортимента, което Сорт г г г г г г г г значително ще го разнообрази Валевка 25,0 1,4 27,2 1,6 30,4 1,6 34,1 1,6 и осигури суровина за сушени Стенлей 33,0 1,7 22,3 1,6 26,0 1,4 37.4 1.7 сливови плодове. Габровска 28,5 1,5 29.6 1.4 22.4 1,02 20,43 1,04 Сорт Валевка е селекциониран 1,0 в Института по овощарство Ча- Кюстендилска 22,0

Таблица 3. Химичен състав на сливовите плодове на сорт Валевка

Валевка Елена Валевка Габровска Елена Стенлей Валевка Габровска Елена Стенлей

С В по Re общи инвертна захароза киселини дъбилни антоциани DM after Re захари захар (%) (%) (%) (%) (%) (%) (мг%) 2007 17,5 7,83 6,48 1,28 1,27 0,22 12,58 16,5 9,55 6,63 2,77 0,87 0,10 10,46 2008 19,00 8,55 4,05 4,28 0,84 0,12 10,65 16,50 8,55 3,35 4,94 0,58 0,30 7,90 19,00 9,55 6,35 3,04 0,52 0,12 18,55 26,00 9,48 8,10 1,31 1,16 0,26 16,45 2009 17,75 9,60 9,60 0,67 0,18 9,52 14,75 9,40 6,65 2,75 0,67 0,09 3,70 18,00 8,70 7,50 1,14 0,47 0,18 3,06 18,75 9,75 7,70 1,95 0,34 0,04 4,52

при условията на троянския сливопроизводителен район, характеризиращ се с висок инфекциозен фон. Наблюдавани са дървета на възраст от 15 до 25 години в колекционните насаждения на ИПЖЗ Троян и частни градини на територията на Троянския регион, отглеждани при различни условия на поливане. Внесени са от Чачак през 1985 г. Изследването е проведено през периода 2007-2009 година. През вегетационните периоди на 2007 и 2008 г са регистрирани продължителни засушавания. Проследявани са растежни и вегетативни показателите, съгласно общо приетата методика за изследване на растителните ресурси (Недев 1979). Отчитани са загубите в реколтата, като е изчисляван % отпаднали, повредени от шарка плодове. Вирусът на шарката по сливата е изследван и доказан чрез метода DAS ELISA За условията на троянския район, сортът се развива нормално и плододава редовно, не е склонен към алтерниране. През периода на проучване две от годините имаха продължителни вегетационни засушавания. Това е дало отражение върху растежа на дърветата, отглеждани при поливни и неполивни условия (табл.1). Отглеж-

даните при неполивни условия дървета са имали почти два пъти по-малко сечение на ствола и два пъти по-малък обем на короните. Размерите на дърветата са близки до тези на Стенлей, също при неполивни условия. Валевката има кълбовидни корони без добре обособен водач, като при Стенлей. Сорт Валевка се отличава с редовно плододаване, подобно на сорт Стенлей и родовитостта му зависи от условията на отглеждане, при неполивни средните добиви са 52 кг от дърво, а при поливни - 78 кг. При сравняване масата на плодовете на сорт Валевка със сортовете Стенлей и Габровска, се долавя силно вариране на показателя в отделните години. Най-чувствителен на засушаване е сорт Габровска. Големи разлики има и в масата на плодовете на сорт Стенлей (22.3 г - 2007 г до 37.4 г – 2009). Сравнително в по-тесни граници се променя масата на плодовете от сорт Валевка – от 25.0 до 34.1 г, а костилката запазва постоянно тегло (табл. 2). Химическият състав на плодовете на сорт Валевка, при условията на троянския регион, се характеризира със сравнително високо съдържание на сухо вещество от 17,5 до 19,0%, баланс между захари и киселини, определящи много добрия вкус

на пресни и сушени плодове (табл. 3). Високото съдържание на антоциани, придаващи на пресните плодове наситено синьо обагряне и черен блясък – на сушените. Химическият състав на сорт Валевка има изравнени показатели с другите добри сортове за сушене, като Габровска и Стенлей, и Елена. Повечето наблюдавани дървета са заразени с вируса на шарката по сливата, сортът проявява ясни симптоми по листата и част от плодовете. Повредените плодове окапват 10-15 дни преди узряването на основната маса плодове. По костилката на повредените плодове се наблюдават ясни симптоми във вид на кафеникави пръстенчета. Изводи Сорт Валевка в условията на троянския район, се развива добре и плододава редовно и обилно, дори и при неполивни условия, но при осигурено напояване, добивът е с около 25% по-висок. Сортът е възприемчив към вируса на шарката по сливата, проявява се като умерено чувствителен, с по-сериозни повреди върху плодовете до 37%, но това не се отразява съществено на реколтата от качествени плодове. Плодовете му са средно едри, тъмносиньо обагрени, със златистожълто плодово месо и добре деляща се костилка. Имат балансиран захаро-киселинен коефициент, който се запазва при сушенето и прави сорт Валевка приоритетен за това направление. Още повече, че се постига висок рандеман на сушените плодове 0.35%, когато са получени при неполивни условия. Сортът Валевка заслужава да бъде включен в сортимента на България, за райони с по-слаб инфекциозен фонд от PPV и наравно със сорт Габровска, може да бъде достоен заместител на сорт Кюстендилска синя слива.

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

Устойчивост на стопанствата в лозаро-винарския сектор

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 42

Традициите на страната ни при отглеждане на лозовата култура определят важността на лозаро-винарския сектор в селскостопанския отрасъл на България. Състоянието и перспективите за развитие на сектора са директно свързани и се влияят от неговото устойчиво развитие. То, от своя страна, се базира на икономическата, институционалната и социалната среда, в която сектора функционира. Благоприятните екологични условия за отглеждане на лозовата култура са изходната основа за функциониране и развитие на лозарството и винопроизводството в страната. Целта на изследването е установяване и изчисляване на отделните елементи на устойчивостта по четирите стълба: икономически, социален, екологичен и институционален. Установяване на цялостна оценка на устойчивостта. Изследването е проведено в Южен централен и Югоизточен район. Анализирани са получените резултати от анкетно проучване на 62 стопанства, различаващи се както по своя юридически статут, така и по размера си. Цялостната оценка на устойчивостта, както е показано на уравнението по-долу, представлява функция от оценките, получени по отделните споменати стълбове, като тежестта на всеки един от тези стълбове е еднаква. По този начин се спазва основната идея на устойчивостта на системата, която отдава еднакво значение и важност на различните аспекти на живата среда. Избраните индикатори представляват принципите и темите включени по тези четири стълба – икономически, околна среда, институционален и социален. Посредством извършената калкулация е изведена стойностната оценка на устойчивостта, както по отношение на отделните стълбове, така и в цялост, въз основа на цялостния индекс на устойчивост (SIt) за отделните индивидуални и групови (типове) изследвани субекти. SIt =

(SI + SI + SI + SI ) ∫ e ecn s i

където SIt е стойност получена от сбора от

оценките на устойчивостта по отделните стълбове, разделена на броя на стълбовете (n), който в случая е 4. Оценката на устойчивостта стъпва на 4 основни стълба на холистичния възглед (околна среда, социални, икономически фактори и институционален аспект), като всеки от тези стълбове е изграден от принципи, пресъздадени от критериите и индикаторите. Оценката за устойчивостта е направена по типове стопанства/предприятия, групирани по значими признаци. Срещу всеки един подиндикатор по оценяваните критерии, стои рангова скала от 0 – 10, отразяваща по възходящ ред степента на устойчивост. В изследването е използван факториален и корелационен анализ. Анализ на икономическия стълб на устойчивостта При формиране на обобщената оценка на икономическия стълб са използвани 7 индикатора, обхващащи всички икономически измерения на стопанската дейност. Средната оценка на икономическия стълб възлиза на 5.91, което по използваната методология се тълкува като благоприятно балансирана устойчивост. Трудностите, които лозаро-винарските стопанства изпитват при осъществяване на своята дейност през последните години са се отразили негативно на икономическите резултати на голяма 30 Оценка на устойчивостта

брой 6/ 2013

Б. Иванов1, Т. Радев2, П. Борисов2, Д. Димитрова3, П. Кировски1 1 Институт по аграрна икономика – София, 2 Аграрен университет – Пловдив, Институт по лозарство и винарство – Плевен

25 Разпределение на индекса на устойчивостта на стопанствата по икономически стълб

20 15 10 5 0

Брой стопанства

Фиг. 1. Разпределение на оценката на устойчивост по икономически стълб Източник: Полево изследване по проект ASVIWI – 2008–2012

стълб, което е признак, че производствените структури в сектора поддържат екологичния потенциал за развитие на своите стопанства. Общата сума от всички оценки на екологичните индикатори възлиза на 458.23, което съпоставено с резултатите от останалите три стълба отрежда на екологичния стълб важна роля за стабилизиране на сектора, т.е. устойчивото му развитие е гарантирано от гледна точка на опазване на природните ресурси. Разпределението на екологичните оценки показва, че най-голям брой стопанства получават оценки над 7 (фиг.2), което потвърждава извода, че значителна част от производителите поддържат стабилността на екосистемите. Голям брой производители получават и оценки близки до максималната, което показва, че екологичния елемент на тяхното устойчиво развитие е гарантиран. Отрицателната стойност на коефициента на изтегленост свидетелства, че средната стойност клони по-близо до горните нива и преобладаващата част от стопанствата имат оценки в горната половина на оценъчната скала. В заключение от анализа на екологичния стълб на устойчивост на лозаро-винарския сектор може да се обобщи, че се установят малко на брой фактори, създаващи рискове за развитието на сектора. Като такива се определят следните:  влошена възрастова структура на насажденията;  ниска степен на биоразнообразие. Най-голям принос за отчетените високи стойности на устойчивост в екологичния стълб имат използването на адекватни на условията формировки на лозята, прилагането на добри производствени практики и поддържането на почвите в добро състояние. Анализ на социалния стълб на устойчивостта При формиране на обобщената оценка на социалния стълб са използвани 7 индикатора, 25 20 Брой стопанства

част от производствените структури в сектора. Общата сума от всички оценки на икономическите индикатори възлиза на 366.42, което съпоставено с резултатите от останалите три стълба отрежда на икономическия стълб трето място по значимост за сектора, т.е. икономическата ситуация в сектора е неблагоприятна и като цяло може да се заключи, че възпрепятства устойчивото му развитие. Разпределението на икономическите оценки показва, че най-голям брой стопанства получават оценка между 5 и 6 (фиг.1), което потвърждава извода, че значителна част от производителите изпитват икономически затруднения. Както се вижда от графичното изображение, преобладаващ дял от стопанствата в изследването получават оценка гравитираща и приближена до 6 по десетобалната скала за измерване на устойчивостта. По-високите стойности на индикаторите за икономическа устойчивост са характерни за големите производители със статут на дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества. Местонахождението на стопанствата и тяхната производствена насоченост не оказват въздействие върху икономическия им потенциал за устойчиво развитие. В заключение на анализа на икономическия стълб на устойчивост на лозаро-винарския сектор може да се обобщи, че се установят значителен брой икономически фактори, създаващи рискове за развитието на сектора. Сред тях с най-висока степен на значимост се открояват следните:  ниска производителност на труда;  слаба капитализация на производството;  слаба продуктивност;  трудности с реализацията на готовата продукция. Анализ на екологичния стълб на устойчивостта При формиране на обобщената оценка на екологичния стълб са използвани 7 индикатора, обхващащи всички измерения на опазване на околната среда при осъществяване на стопанска дейност в сектора. Средната оценка на екологичния стълб възлиза на 7.39, което е признак, че в сектора се работи в съответствие с нормите за добри екологични практики. Тази оценка на устойчивостта за екологичните характеристики, наблюдавани в стопанствата, трябва да се интерпретира като много добра, което означава, че устойчивостта и гъвкавостта на системата е стабилна и стопанствата отчитат много добри показатели, отразяващи опазването на околната среда и защитата на екологичните дадености. Стойността на оценката е значително повисока в сравнение с тази на икономическия

Разпределение на индивидуалните оценки на устойчивостта

15 10 5 0 0

Оценка на устойчивостта

Фиг. 2. Разпределение на оценката на устойчивостта по стълб „околна среда” Източник: Полево изследване по проект ASVIWI – 2008–2012

обхващащи всички социални измерения на стопанската дейност. Минималната стойност на индикатора от 2.39 е признак за наличието на структури, при които социалният фактор е на много ниско равнище и застрашава устойчивото развитие на бизнеса. Общата сума от всички оценки на социалните индикатори възлиза на 257.51, което е най-ниската стойност сред резултатите по стълбовете на устойчивост. Това определя критичността на социалния елемент за устойчивостта на сектора. Разпределението на социалните оценки показва, че най-голям брой стопанства получават оценка между 3 и 4 (фиг. 3), което потвърждава извода, че значителна част от производителите изпитват много сериозни проблеми в социалната област на своя бизнес. Най-висока оценка е 7.5, а само 4 стопанства са получили оценка по-висока от 6. В заключение на анализа на социалния стълб на устойчивост на лозаро-винарския сектор може да се обобщи, че се установят значителен брой социални фактори, създаващи рискове за развитието на сектора. Сред тях с най-висока степен на значимост се открояват следните:  ниската степен на сертифициране на производството;  неравенство между половете;  незначителното ползване на консултантски услуги;  липсата на сдружаване между производителите. Анализ на институционалния стълб на устойчивостта При формиране на обобщената оценка на институционалния стълб са използвани 4 индикатора, обхващащи институционални взаимоотношения, възникващи при осъществяване на стопанска дейност в сектора. Общата сума от всички оценки на институционалните индикатори възлиза на 500.03, което съпоставено с резултатите от останалите три стълба нарежда 25

16 14

Радпределение на индивидуалните оценки на устойчивостта

15 10 5

Разпределение на индивидуалните оценки на устойчивостта

Брой стопанства

10 8 6 4 2

0 0

този аспект на устойчивостта, като най-добре контролиран и управляван от страна на стопанствата. Този резултат надхвърля близо два пъти оценките на социалния стълб и икономическия стълб, което определя наличие на значителни диспропорции в елементите на устойчивото развитие на сектора. Трябва в същото време да се отбележи, че високите резултати на стопанствата по отношение на институционалните въпроси говорят за тяхната добра адаптивност и разбиране на особеностите на институционалната среда. В същото време се наблюдава, че много от изследваните стопанства регистрират намалена ефективност и недостатъчно използване на възможностите на външната среда, като прибягване до използването на външни услуги и капитал, осъществяване на пазарни транзакции с други партньори, което се дължи на липсата на достатъчно доверие между партньорите и гаранции за прилагане на договорните права в случай на търговски спор. Разпределението на институционалните оценки показва, че повечето стопанства получават оценки над средната (фиг. 4) и изтеглеността на кривата е в лявата половина на скалата, докато коефициента на къртосис е един от най-високите съпоставен с останалите стълбове, очертаващ платовидната форма на билото на кривата. Голям брой производители получават и оценки близки до максималната, което показва, че институционалния елемент на тяхното устойчиво развитие е гарантиран. Може да се обобщи, че единствено снабдяването със суровини и пораждащите се при тяхното ползване отношения създават рискове за една малка част от стопанствата. Това са предимно малки стопанства, разположени в райони със слабо развита инфраструктура и не оказват значимо влияние върху развитието на сектора. Най-голям принос за отчетените високи стойности на устойчивост в институционалния стълб имат уредените собственически пра-

4 5 6 7 Оценка на устойчивостта

Фиг. 3. Р азпределение на социалните оценки по стопанства Източник: Полево изследване по проект ASVIWI – 2008–2012

0 0

4 5 6 7 8 Оценка на устойчивостта

Фиг. 4. Разпределение на институционалните оценки по стопанства Източник: Полево изследване по проект ASVIWI – 2008–2012

Табл. 1. Цялостна оценка на устойчивостта Дескриптивна статистика средна 6.37 стандартна грешка 0.10 медиана 6.25 мода 6.26 стандартна девиация 0.76 извадкова вариация 0.59 къртосис -0.06 изтегленост -0.29 обхват 3.37 минимум 4.33 максимум 7.71 сума 394.94 брой 62 доверителен интервал (95.0%) 0.19 Източник: Полево изследване по проект ASVIWI – 2008–2012

ва върху ресурсите и оптимизирането на административното, и управленско обслужване на бизнеса. Това се отнася основно до правата на собственост на основния капитал и в по-малка степен на земята. Машините и техниката, която използват стопаните е основно придобита със собствени ресурси, като в много малка степен тези стопанства прибягват до закупуването на техника чрез заеми и други форма на кредитиране и по този начин са по-малко заплашени от бъдещи рискове да загубят тази техника или да бъдат въвлечени в някакви спорни ситуации. Формиране на цялостна оценка на устойчивостта При формиране на единната оценка на устойчивостта са използвани обобщените оценки по четирите изследвани стълба. Тежестта на всеки един от тях е еднаква, тъй като устойчивостта на системата е комплексно състояние определяно от функционирането и положението на всички характеристики на лозаро-винарското производство, като екология, социална среда, икономически резултати и институционални условия. Равнопоставеността между икономическите, социалните, екологичните и институционалните фактори гарантира, че нито един от тези аспекти на устойчивостта няма да получи предимство и доминация защото устойчивостта се разглежда в нейната холистичност и не може да се отдаде по-голям приоритет на един от тези стълбове за сметка на други, защото те, действащи в своята цялостност, единство и неразлъчност обясняват и илюстрират същността на понятието устойчивост. Резултатите от дескриптивният анализ на обобщените оценки са представени в табл. 1. Средната оценка за цялата изследвана съвкупност възлиза на 6.37, което е признак, че в сектора състоянието на устойчивостта на производствените единици е благоприятно стабилно,

но определено съществуват пречки и проблеми, възпрепятстващи разгръщането на неговия потенциал. Присъствието на ниски оценки, като минималната оценка на част от стопанствата от 4.33 свидетелства, че в сектора има не малък процент такива, където цялостната устойчивост се нарушава, макар и в минимална степен. Липсата на много високи оценки показва, че трудно могат да се забележат предприятия, при които устойчивостта и гъвкавостта на системата да бъде в отлично и нарастващо към отлично състояние. Стойността на медианата в групировката определя, че устойчивостта на половината от изследваните производители се намира в долната половина на скалата, т.е. устойчивостта в различна степен е нарушена и застрашена. Има стопанства, които трябва да коригират в голяма степен своето стопанско поведение, така че да се гарантира тяхното оцеляване и бъдещо развитие. Общата сума от всички единни оценки на стопанствата възлиза на 394.94, което съпоставено с резултатите по отделните стълбове отрежда на институционалния и на екологичния стълб ролята на компенсатори на проблемите, които сектора изпитва в социалната сфера. Този резултат близък до сумата от оценките на икономическия стълб определя ролята на последния като решаващ фактор на развитието на сектора. Въз основа на дескриптивния анализ се установяват значителни диспропорции в елементите на устойчивото развитие на лозаро-винарския сектор. От табл. 1 се вижда, че коефициентите на къртосис и изтегленост са отрицателни, подобно на тези стойности изчислени по отделните стълбове на устойчивостта и разкриващи по този начин балансираността и полегатостта при разпределение на индивидуалните стойности. Коефициента на къртосис е -0,06, което във визуално изображение представлява една елипсовидна крива простираща се между двата върха на скалата. В табл. 2 са поместени резултатите от извършения корелационен анализ на факторите, определящи устойчивостта на лозаро-винарския сектор. Изследвано е влиянието на всеки един елемент на устойчвостта, който се характеризира от определен брой индикатори. Като факториални показатели при извършването на корелационния анализ са използвани основните разделения направени за нуждите на този анализ, а именно класифициране на стопанствата по юридически статут, по териториално разположение и по площ. С корелационния анализ е направено изследване за взаимодействието и детерминацията на тези три фактори за изчислените и установени стойности, както по отделните стълбове, така и за цялостния индекс на устойчивостта.

Табл. 2. Факторен и корелационен анализ по Корелационен анализ на икономическа оценустойчивостта по факторите: ка на устойчивостта площ, юридически статут и райониране

множествена регресия корелационен коефициент R2 адаптиран R2

стандартна грешка наблюдавани единици

отделните стълбове на устойчивостта оценка по оценка по со- оценка по институстълб околна циален стълб ционален стълб среда

0,34 0,11 0,07 1,29

0,37 0,13 0,09 1,11

0,32 0,10 0,06 1,07

0,33 0,11 0,06 1,16

0,45 0,20 0,16 0,70

Източник: Полево изследване по проект ASVIWI – 2008–2012

цялостна оценка на устойчивост

Корелационният анализ показва, че най-голямо влияние на тези фактори има при формирането на цялостната оценка на устойчивостта, измерена като 0,45, докато при всички останали елементи, корелационният коефициент се движи между 0,32 – 0,37. По отношение на R2, взаимозависимостите между факторната група и отделните зависими променливи е още пониска, между 0,1 – 0,2, което подсказва, че устойчивостта се намира в слаба зависимост от тези фактори. От събраната информация също се вижда, че един и същи тип стопанства се различават значително в своето ниво на устойчивост, като основна роля за постигане на по-висока устойчивост има правилното позициониране на стопанствата отнасящо се до тяхното производство, реализация на продукцията и управленска структура. Много често може да се видят малки поразмер стопанства и такива от средния клас, които показват относително високи стойности на устойчивостта в сравнение с големите и едрите стопанства, докато при вторите резултатите се колебаят в различни крайности и които изпитват известни трудности в социалната сфера и областта на околната среда. В резултат от влиянието на общата аграрна политика на ЕС се наблюдава до известна степен подобряване на икономическата жизненост на лозаро-винарските предприятия,. Страната ни е новоприет член на ЕС и в бъдеще, икономическият аспект на устойчивостта ще се утвърждава, повлиян от финансовата помощ на съюза. Всяко едно икономическо състояние на отрасъл или икономически сектор се определя от политическата обстановка на държавата. Получаването на субсидии за развитие на земеделието и в частност на лозаро-винарския сектор на страната ни изисква реформи и изграждането на ефективни институции, работещи за постигането на устойчиво развитие на сектора. Това определя и силното влияние на институционалния стълб в устойчивостта на лозаро-винарския сектор. Социалният и икономическият аспект на устойчивостта крият повече рискове и слабо-

сти в сектора. Като цяло се забелязва поляризация на производителите по отношение на техните индекси на устойчивост. Преобладават като брой малките лозарски стопанства. Техният размер много бавно се увеличава, поради високите инвестиционни разходи за създаване на нови лозя, които се изискват от стопаните. Бавният оборот на капитала инвестиран в този вид дейност, високият риск от природния фактор, възпират стопаните да разрастват размера на стопанисваните лозя. Това води до по-ниска механизация на производството, което определя и по-високата му трудоемкост и по-лоши условия на труд. Всички тези фактори, определят за стопанина по-нисък стандарт на живот както и по-ниска удовлетвореност от труда. Изводи Формираната сравнително висока оценка на устойчивостта по стълб „околна среда” определя доброто екологично състояние на лозаровинарския сектор. Основните проблеми при този стълб са: влошената възрастова структура на насажденията и ниската степен на биоразнообразие. Налице са значителен брой икономически фактори, създаващи рискове за развитието на сектора. Сред тях с най-висока степен на значимост се открояват ниската производителност на труда, слабата капитализация на производството, слабата продуктивност, трудностите с реализацията на готовата продукция. Съществуват множество социални фактори, които създават условия за нестабилност в развитието на сектора. По-важните от тях са ниската степен на сертифициране на производството, неравенството между половете, незначителното ползване на консултантски услуги, липсата на сдружаване между производителите. Най – висока степен на устойчивост на стопанствата е установена по отношение на институционалния стълб. Високата, близо до максималната бална оценка сочи, че институционалния елемент на тяхното устойчиво развитие е гарантиран.

15 години библиотека земеделие в списание Земеделие плюс В продължение на всички тези години в броевете на списанието са публикувани книжки с актуални научни разработки разделени в три основни земеделски направления: полски култури, зеленчуци и трайни насаждения.

полски култури

зеленчуци

трайни насаждения

Селскостопанска академия

Първото средище на практическата и научна овощарска мисъл в страната, продължаваща повече от 80 години

Научноизследователски проекти през 2013 г.  създаване и проучване на нови генотипове черешови и вишневи сортове;  подобряване на генетичните ресурси при ябълката;  усъвършенстване на технологията при ябълката;  усъвършенстване на сортовата структура и създаване на генотипове ягода и малина.

„ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЧЕРЕШОВИ НАСАЖДЕНИЯ“ бе наградена от организаторите на АГРА – 2013 с първо място и Диплом за иновации в раздел „Машини, инвентар и технологии за растениевъдството“.

За контакти Телефон (+35978) 522 612 Е-мейл iz_kn@abv.bg http://www.iz-kyustendil.org

ИЗ-Кюстендил прдлага: поса дъчен материал от видовете по сортове – вишни, кайсии, круши, ябълки, ягоди, малини, арония; технологии за производство на ябълки.