Земеделие плюс by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 1’2012

Броят е посветен на ИП „Н. Пушкаров“

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

Ключ към успеха

BRAND

PR36V74

PR37N01

P9494

Filtration Solution ДИШАЙ СПОКОЙНО, ТОВА Е DONALDSON

Donaldson предлага всички видове висококачествени въздушни, маслени, горивни и хидравлични филтри.

Лубрифилт ЕООД е официален вносител за България

www.lubrifilt.bg

София 1574, тържище Слатина - Булгарплод ул. Проф. „Цветан Лазаров“ 13, тел. 02/978 4142; 02/978 5334; факс: 02/978 8256, e-mail: office@lubrifilt.bg

Новини от МЗХ

Õ¿√–¿ƒ» ПРЕДСТАВЯМЕ«¿ ВИ В»ÕŒ¬¿÷»» БРОЙ 1

ИНСТИТУТ ПО ПОЧВОЗНАНИЕ «‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂÚÓ Ë И АГРОЕКОЛОГИЯ „Н.ПУШКАРОВ” ı‡ÌËÚÂ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë Ì‡„‡‰‡- – Úˇ Á‡ÂÏ‡ 18,4% ÓÚ Ó·˘ËÚÂ ÔÎÓ˘Ë Ì‡ ‰‚ÂÚÂ ÍÛÎÚÛË ‚ ≈‚Ú‡ Á‡ ¡˙Î„‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌБАЗОВА НАУЧНА ÓÔ‡. œÓ‰ÛÍˆËˇÚ‡, ÔÓËÁ‚Â-ОРГАНИЗАЦИЯ в областта ÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏÂ Ì‡ "¬Â˜Â Ì‡ »Á‰ÂÌ‡ ÓÚ »ÒÔ‡ÌËˇ Â 458 401 Ú на почвознанието,Í‡ÚÓ екологията и агротехнологиите, ÒÂ‰ÌÓ Á‡- ÔÂËÓ‰‡, ‚ ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡ÎÓÊËÚÂÎˇ ¿√–¿ 2010" ÔÓˆÂÌÚÌÓ ÓÚÌÓ¯ÂÌËÂ ÚÓ‚‡ Â подпомагаща съвременните процеси за управление ‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËÏ‡ "Ã‡‰‡‡" ¿ƒ - „. ÿÛÏÂÌ ÓÍÓÎÓ 19,9 % ÓÚ Â‚ÓÔÂÈÒÍ‡на българското земеделие; —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ Ú‡ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ (ÙË„.2). —ÎÂ‰‚‡Ú ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇÁ‡ ÔËÍ‡˜Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÚÌ‡ »Ú‡ÎËˇ Ë ‘‡ÌˆËˇ, ÍÓËÚÓ ËÏ‡Ú ВОДЕЩА ОРГАНИЗАЦИЯ по отношение оценка ‘Ë„. 2. œÓ‰ÛÍˆËˇ ÓÚ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ ‚ ≈‚ÓÔ‡, % ÚÓ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ‡ Á‡ Ô˙‚Ó ÒıÓ‰ÌË ÒÚÓÈÌÓÒÚË ÔÓ ÓÚÌÓ¯Â- ÏˇÒÚÓ ‚ Ó·Î‡ÒÚÚ‡ "Õ‡¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ ИНСТИТУТ ПО ПОЧВОЗНАНИЕ „Н. ПУШКАРОВ“ потенциала на почвите, деградационните процеси ÌËÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ Ë ‰Ó·Ë‚ËÚÂ Ò œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ Ì‡ ‡„‡Ì‡Ú‡ ÔÓÎËÚËÍ‡ 4 Û˜Ì‡ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". 3033 Ú, ‰˙ÎÊ‡˘Ó ÒÂ Ì‡ ÔÓ-‚ËÒÓÍË ÔÂ‚ÂÒв Ì‡ »Ú‡ÎËˇ, ÍÓˇÚÓ Á‡ÂÏ‡ Научноизследователски приоритети 4 иÎÂÍриска земеделското производство. «≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–» «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â ÔÂ‰Ì‡ ‰ÂÍ‡. ÓÍÓÎÓ 19,1% ÓÚ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚ÓÚÓ МЕТОДИЧЕН за агрохимическо об- ÌË ‰Ó·Ë‚Ë Aктуални публикации Ã‡Í‡ ÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ ËÁ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌ‡ ÔÓ‰ÛÍˆËˇЦЕНТЪР ÒÂ‰≈ÙÂÍÚË‚Ì‡ ·Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÒÂ‰‡ÚÂÎ Ì‡ ÍÓÏËÒËˇÚ‡ ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ Í‡Ì‰ËÌËˇ ‰‡ ÒÓ˜‡Ú, ˜Â · ÌÓ Á‡ ÔÂËÓ‰‡ Ë 15% ÓÚ служване на българското земеделие. в помощ на обществото – ÔËНауката Ô¯ÂÌËˆ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏËÍ‡ 7 ‰‡ÚËÚÂ. ÌÂ‚ÁËÒÍ‡ÚÂÎÌ‡ Í˙Ï Û ÔÎÓ˘ËÚÂ.Õ‡„‡‰Ë Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡ÚÂ„Ó¡Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 Ú‡ Ì‡ ÓÚ„ÎÂÊ‰‡ÌÂ ÍÛ ‡ÚÓ Â‚ÓÔÂÈÒÍ‡ ÒÚ‡Ì‡ за почвеното плодородие ËË,¡˙Î„‡Ëˇ ÔË ËÁÓÒÚ‡‚‡ ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚËÂ . ÌÓÒË ËÍÓÌÓÏË˜ÂÒÍË Ô ÓÚ ÚÂÌ‰ÂÌ∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ —‡Í‡ ÔÎ‡ÌËÌ‡ ÔÓËÁ‚Ó‰ËÚÂÎËÚÂ, ËÌ ˆËËÚÂ ‚ ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË ‡Á‰ÂÎ "Ã‡¯ËÌË, при екологосъобразно земеделие ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎÌ‡ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 6 ¬ Í˙Ï ÌÂˇ Â ÌËÒ˙Í. ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ. œÓËÁÁ‡ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" ÔÓ·Â‰ËÎ Â ÙËÏ‡ "¬»—Биологичното«¿Ÿ»“¿ земеделие – система с по-ниски ‡ÚÓ ÒÂ ËÏ‡Ú ÔÂ‰‚Ë‰ ‚Ó‰ÒÚ‚ÂÌËÚÂ ÔÎÓ˘Ë Ò Í‡ÙËÓÎ –¿—“»“≈ÀÕ¿ ˜ËÚÂÎÌÓ ˆÂÌÌËÚÂ ‰ËÂÚË˜ÌË Ò‡ Ò˙ÒÂ‰ÓÚÓ˜ÂÌË ÓÒÌÓ‚ÌÓ ÓÍÓÎÓ ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ Î˛˜Ó‚Ë ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË емисииÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë на парниковиÔË газове 7—≈–-ŒœŒ–¿" ÒÓ‚Ë Í‡˜ÂÒÚ‚‡ Ì‡ ‰‚ÂÚÂ ÍÛÎÚÛ „ÓÎÂÏËÚÂ ÍÓÌÒÛÏ‡ÚË‚ÌË ˆÂÌÚÓ‚Â, ‡ ·ÓMarathon Magnum. Ò˙ÒБаланс ÒÎˇÚ‡ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ ÍÓÎË ÒÂ ÒÂ˘‡ ‰ÓÒÚ‡ ÔÓ-ˇ‰ÍÓ. “‡‰ËˆËËÚÂ Ì‡ ·˙Î„‡- Ë ·Î‡„ÓÔËˇÚÌËÚÂ ÔÓ˜‚ÂÌÓ-ÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË ÛÒÎ на хранителните елементи ËÌ‡ ÔÓ ÓÚÌÓ¯ÂÌËÂ ı‡ÌÂÌÂÚÓ Ò‡ ÚÛ‰ÌÓ ÔÓÏÂ- ÚˇıÌÓÚÓ ÓÚ„ÎÂÊ‰‡ÌÂ ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡, ÚÂ Úˇ·‚‡ ‰ (Ô¯ÂÌËˆ‡, ÚËÚËÍ‡ÎÂ, Â˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓÌ‡ÔÎ‡ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó ˜‡Ú ÔÓ-¯ на ниво ферма и торенето 11Ë ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡ "ÕÓ‚Ë «≈À≈Õ◊”÷» ‡ÁÔÓÒÚ‡ Утайките отÌ‡ пречиствателните станции – œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16 ÒËÒÚÂÏË Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ Ì‡ ÏÎˇÍÓ ‚ Ï‡ÎÍË ËÁÔÓÎÁ‚‡ÌÂ ‡ÚÓ Á‡ √ÂÌÂÚË˜ÌË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ 18 15Ë ÒÂ‰ÌË ÙÂÏË Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚ ÏÓопасностÂÒÛÒË или черно злато Ë ÒÔ‡Ì‡Í ÌËÂ ÏÓÊÂÏ Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ ÊÂÏ: ·ËÎÌË Ï‡Ì‰Ë" ‚ ‡Á‰ÂÎ - "Ã‡¯ËÌË, ËÌÒÚ‡Î‡Повишаване ефективността на ¿Ì‡ÎË ﬂ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ 33 ˆËË Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". Ò˙ÒÚÓˇÌËÂ внесен в почвата природенÒÓÚÓ‚Â фосфат √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë 35 18 ПОСЛЕДНИ НОВИНИ Ò‚ÂÚÓ‚ÌÓÚÓ ÌÓ‚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡ËÌ‡ - √Â„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌÌ‡ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒÍ‡ 38 21 —Ìˇ˘Ë Нитратна директива – качество наÍÛÎÚÛ‡ водите ÒÂ, ÍÓÂÚÓ Â ÓÒÌÓ‚Ì‡Ú‡ ÔË˜ËÌ‡ ·ÓÍÓÎË ‰‡ ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ ÔÓÍ‡Á‚‡ ÔÓ С Решение и Постановление на МС от ÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ Ò ÔËÒ˙ÒÚ‚‡ ÔÂ‰ËÏÌÓ ‚ ÏÂÌ˛ÚÓ Ì‡ ÂÌÓÏË‡ÌËÚÂ Â- ÌÓ ÔÓ‚Ë¯ÂÌËÂ ‚ÒÎÂ‰ÒÚ‚ËÂ Û‚ÂÎË˜ÂÌËÂ Ì‡ Ô «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„Ó‚ËˇÚ‡ Санитарно състояние на салата ¬Ó‰Â˘‡ ÒÚÓ‡ÌÚË. ¿Ì‡ÎËÁ˙Ú Ì‡ ‰‡ÌÌËÚÂ ÓÚ Ú‡·Î. 1 ÔÓÍ‡Á‚‡, 08.02. 2012 се преобразуват ИП „Н.Пушкаров“, ÏˇÒÚÓ ‚г.:‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂÌ‡ Ë ÔÓ-ÓÎˇ ËÏ‡ ËÚ‡È, ÍÓÈÚÓ ÓÒË„Ûˇ‚‡ Ò Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î 40 Ô˙‚Ó ˜Â ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ Û‚ÂÎË˜‡‚‡ÌÂ ‚ Á‡ÂÚËÚÂ ÔÎÓ˘Ë Ë ÍÓ- ÓÚ Ú‡ÁË ÔÓ‰ÛÍˆËˇ. и качество на поливните води 24Ò‡‰˙˜ÂÌ ИММ и ИЗР в Ï‡ÚÂË‡Î". Õ‡È-„ÓÎÂÏËˇÚ ÔÓËÁ‚Ó‰ËÚÂÎ Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Ã¿ÿ»Õ» ÎË˜ÂÒÚ‚ÓÚÓ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌ‡ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë ÓÎ ‚ ≈‚ÓÔ‡ Â »ÒÔ‡ÌËˇ Ò 458-401 Ú ÒÂ‰ÌÓ„Ó ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ ËÏ‡ ÔÂÁ 2004 „. —ÎÂ‰ ÚÓÁËÁ‡ ÔÂ- ÒÂÎÒÍÓÚÓ Еколого-съобразно отглеждане на патладжан ИНСТИТУТ ПО ПОЧВОЗНАНИЕ, ≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 27 ¬Í‡ÙËÓÎ ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â Ë ÔÂÔ‡‡ÚË ÒÎÂ‰‚‡Ì‡ ÓÚ »Ú‡ÎËˇ Ë ‘‡ÌˆËˇ. Œ·˘ÓÚÓ ÍÓÎ ËÓ‰ ÒÂ Ì‡·Î˛‰‡‚‡ ÚÂÌ‰ÂÌˆËˇ Í˙Ï ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡In MeÏoriam: Ã‡Û¯Í‡ ’ËÌÓ‚‡на почвата 44 29ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" АГРОТЕХНОЛОГИИ ЗАЩИТА РАСТЕНИЯТА За щетите от водна ерозия ÔÓ·Â‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌ‡ ÏÂÎËÓ- ÔÓ‰ÛÍˆËˇ ÓÚ ‰‚ÂÚÂ ÍÛÎÚÛË Á‡ Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÓÍ‡Á‡ÚÂÎËÚÂ, ÒИËÁÍÎ˛˜ÂÌËÂ Ì‡НА 2006 Â 2 305 107 Á‡ ÔÂËÓ‰‡ 2001-200 „., ÍÓ„‡ÚÓ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚ÓÚÓ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌ‡ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ „НИКОЛА ПУШКАРОВ” ‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚Óˇ ÌÓ‚Â ÏÂÚÓ‰ Á‡ Ú ÒÂ‰ÌÓ—ËÚÛ‡ˆËˇÚ‡ Азотфиксиращи бактерии за повишаване ‚ ¡˙Î„‡Ë ‡Í ‰‡ ÒÂ ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂÎÂ 45 ÔÂ‡·ÓÚÍ‡ Ì‡ Ó„‡ÌË˜ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. ·Î‡„ÓÔËˇÚÌ‡ ÔÓ‡‰Ë Ô на добива от нахут 32 ¿·ÓÌ‡ÏÂÌÚÌ‡ Í‡ÏÔ‡ÌËˇ ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ‰Û„Ë Ú‡‰ËˆË Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‚ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" Ì‡ ÒÔ. ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ ÔÎ˛Òî Á‡ 2012 2010ÒÂ „. ÒÚ‡Ì‡Ú‡ ÌË ÁÂÎÂÌ˜ÛÍÓ‚ Oтглеждане на енергийни култури в област –¿“ ¿ »—“Œ–»ﬂ Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ Ë Ë Ó„‡ÌË˜ÂÌÓ Ô‡Á‡Ì ‚˙˜Ë Ì‡ Õ‡ˆËÓÌ‡ÎÌ‡ ‡ÒÓˆË‡ˆËˇ Á‡ ‡ÁÕËÍÓÈ ÌÂ Â ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıÎˇ·‡ 48 34 Mонтана – екологична оценка на условията ÌÂ Ì‡ ·ÓÍÓÎË. œÓ˜‚ÂÌËÚ ‚˙Ê‰‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ Ì‡ ÔÓÓ‰‡ ·˙Î„‡ÒÍ‡ Ï‡ÚË˜ÌËÚÂ ÛÒÎÓ‚Ëˇ Ò‡ ·Î ÷¬≈“¿–—“¬Œ Възстановяване на антропогенно променени почви 37ÏÎÂ˜Ì‡ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏÎÂ˜ˇÚÌË Ë ÔÓ‰ıÓ‰ˇ˘Ë Á‡ ÛÒÔ ÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium M.) 50 „Добипрес” ÏÛ ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó, ÍÓÂÚÓ Сушата и добивът от неполивна царевица 39 ÁÌ‡˜ËÚÂÎÂÌ ÔËÌÓÒ Á‡ Û ÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51 ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ Î‡ÍÚ‡ˆËÓÌ‚‡ÌÂ Ì‡ ‚Ë‰Ó‚ÓÚÓ Ë ÒÓ Радиационно-защитни мерки в селското стопанство 41Ì‡ ÏÎÂ˜ÌÓÒÚ. ¡»¡À»Œ“≈ ¿ ‡ÁÌÓÓ·‡ÁËÂ ‚ ·˙Î„‡Ò "«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Ò" Оценка на риска при производство на спанак 21-32 ÃÂÌÚ‡ ÎÂÌ˜ÛÍÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó.

Б А РА

Българска Асоциация на Разпространителите по Абонамент

върху тежкометално натоварени почви

Õ.Ò. ƒÂÒËÒÎ‡‚‡ “Œƒ »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂÏÂ ˛Ò

1000 София, ул. "Гр.Игнатиев" № 4, за ЕНТРОПИ -1 1î ≈ŒŒƒ, –Â‰‡ÍˆËÓÌÌ‡ ÍÓÎÂ„Ëˇ: √Î‡‚ÂÌ Â‰‡ÍÚÓ: »ÌÊ. проекти Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 612 635 45 »Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË Международни

–Â‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ PR Ë ÂÍÎ‡Ï‡ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 œÂ‰ÔÂ˜‡ÚÌ‡ ÔÓ‰„ÓÚÓ‚Í‡ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Редактор М. Спасова +359С.2Пекова, 852 02GSM 48 0888 336 519 PR и “ÂÎ.: реклама

Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД ÷ÂÌ‡: 5,00 Î‚. E-mail: zemedelieplius@mail.bg Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.

966 460, 336 œÓÙ. ‰- »‚. GSM: “˙ÌÍÓ‚0882 - ŒÚ„. Â‰‡ÍÚÓ, GSM:0888 0882 966 459;519 ¿Í‡‰.Издател ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚÂ‚‡, „Ентропи 1” ЕООД, Редакционна колегия: ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, ÔÓÙ.Проф. ‰.ËÍ.Ì. ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, д-рœÎ.ÃË¯Â‚, Ив. ТрънковÒÚ.Ì.Ò.I – Отг. редактор, GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. “.ÃËÚÓ‚‡, Атанасов,ÒÚ.Ì.Ò. проф. д.‰- с. н.ƒ.»Î˜Ó‚ÒÍ‡, Л. Кръстева, ÒÚ.Ì.Ò.проф. ‰- д.¬. ÓÚÂ‚‡, ‰Óˆ. ‰- “. ÓÎÂ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, . ˙ÌÂ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- доц. Õ.¡‡ÎÂ‚ÒÍË, ÔÓÙ. ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, доц. д-р Т. Митова, д-р Д. Илчовска, ‰Óˆ. ‰- ÒÚ.Ì.Ò. ‰- ¬.√‡È‰‡ÒÍ‡ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, Т. Колев, доц. д-р инж. М. Михов. проф. д-р Н. Балевски, проф д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Николов, доц. д-р В Гайдарска

—ÔËÒ‡ÌËÂ ì«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Òî Â ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂÎ Ì‡ Ì‡È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌËÂ ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г. Списанието се издава с подкрепата на:

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã. сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

áð. 2, 2010

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРИОРИТЕТИ 1. Секция „Генезис, география и класификация на почвите” • Диагностика и класификация на почвите. • Оценка и актуализация на почвената база данни. • Почвени процеси и режими в естествени и антропогенни почви; • Характеристика и оценка на органичното вещество. • Почвена минералогия и микроморфология. • Рекултивация на нарушени и замърсени земи. • Бонитетна и агроекологична оценка на почвите.

• Оценка на риска от замърсяване на околната среда, екотоксикология. • Изучаване на динамиката на деградационните процеси в различни геохимични и педогенетични условия; уязвимост на почвите към химична деградация; оценка на химичната деградация (вкисляване, засоляване, замърсяване). • Ремедиация, мониторинг и модели за управление на деградирани и техногенни почви в България. Създаване на дигитални карти и база данни за замърсените, засолените и вкислени почви в България.

2. сЕКЦИЯ „ХИМИЯ НА ПОЧВИТЕ” • Изучаване на химическия състав и свойства на почвите и техните изменения под въздействието на природни и антропогенни фактори. Усъвършенстване и модифициране на методите за химически анализ на почвите. • Изучаване на геохимичното поведение на основни и разсеяни елементи и замърсители в почвите; биодостъпност и токсичност на макро- и микроелементи в деградирани и техногенни почви. • Характеристика и състав на органичните съединения в почвата – химични и биогеохимични маркери.

3. С екция „Ерозия на почвата” • Съвременни научни изследвания върху ерозионните процеси с цел опазване на почвите и устойчиво ползване на земите. Оптимизиране, обосновка и прилагане в практиката на почвозащитни методи и мерки при съвременните социално-икономически и климатични условия. • Осъвременени анализи на резултатите от изследвания на факторите и интензитета на ерозията. Разработване и валидиране на модели за прогнозиране на загубите на почва и воден отток от отделен ерозионен дъжд. • Разработване на едромаща-

бр. 1, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

бен ГИС модел за оценка на факторите на водната и ветрова ерозия и прогнозиране на ерозионния риск при съвременното земеползване. • Разработване на технологии и иновационни решения с приложен характер и оптимизиране на земеделски практики за ограничаване на главните почвено-деградационни процеси– ерозия и уплътняване на почвата и загуба на почвено органично вещество при различно земеползване. 4. С ЕКЦИЯ „ФИЗИКА НА ПОЧВАТА” • Създаване на бази данни, карти и модели за физичните свойства и процеси в системата „почва-растение-атмосфера”, прогнозиране на промените вследствие на климатични и антропогенни въздействия. • Калибровка, валидация и приложение на симулационни модели на системата “почва-растение-атмосфера” за оптимизиране на поливните режими, добивите и въздействието им върху околната среда при условията на променящ се климат. • Характеризиране на водния и топлинен режим на почвата. Оценка на ефективността на използване на водата от различни култури и технология за определяне на сухо- и студоустойчиви сортове за целите на устойчивото земеделско

с цел оптимизиране баланса и ограничаване на екологичните рискове. • Разработване и изпитване на подходящи методи за анализ на почви и растения. • Решаване на основни екологични проблеми, използване на органични отпадъци и компости от фермите. • Разработване на методи за отстраняване вредното въздействие на химическото замърсяване на почвите и оценка на екологичния риск. • Изпитване и оценка ефективността на нови торови средства и материали.

за опазване на почвите и водите от замърсяване с цел прилагането им във вододайни зони. • Тестване на математични модели и оценка на риска от замърсяване на водите с нитрати при прилагане на различни земеделски практики в уязвими зони с екологични ограничения. • Агроекологична оценка – база данни, прогнози на риска от замърсяване, методи и технологии за опазване на почви, води и качество на растителната продукция. Разработване на нормативни документи (стандарти, правила, програми и др.) за опазване на компонентите на агроекосистемата..

7. секция „Системи на земеделие и математическо моделиране” • Разработване на технологии и 5. СЕКЦИЯ „Микробиолоагротехнически решения в земедегия на почвата” • Изучаване почвеното биораз- лието за запазване и повишаване нообразие, параметриране на на почвеното плодородие, качестосновните микробиологични про- вото на продукцията и на икономицеси и тяхното приложение в прак- ческите резултати. • Разработване на технологии тиката. Разработване на микробиологични индикатори за оценка за получаване на растителна пробиоразнообразието и качеството дукция в условията на биологично на почвата при естествени и антро- земеделие. • Модел на ефективна еколопогенно повлияни екосистеми • Използване на ефективни гична ферма и добри земеделски щамове азотфиксиращи бактерии, практики за смекчаване на небламикоризни гъби, фосфатразлагащи гоприятните климатични въздейстбактерии и ефективни асоциации вия при конвенционално и биоломикроорганизми-растения в раз- гично управление на обработвалични почвено-климатични усло- емите земи на местно ниво. • Разработване на конкретни вия при основни селскостопански култури за подобряване хранене- системи за обработка на почвата то на растенията и почвеното пло- в сеитбообращения, ефективни агротехнически и агромелиоративни дородие. • Разработване на биотехноло- мероприятия на почви с нарушени гични методи за възстановяване агропроизводствени и технологична продуктивността на замърсени, ни свойства. • Агротехнологична, екологодеградирани и нарушени земи. • Разработване на биотехноло- икономическа оценка и анализ на гични схеми за ускорено компости- риска в зърненото производство. ране на биоразградими органични 8. Секция „агроеколоотпадъци и приложение на компогия“ стите в селскостопанската прак• Изследване продуктивността тика на агроекосистемите и качеството 6. Секция „Агрохимия и на растителната продукция. • Изучаване и оптимизиране на торене”. • Усъвършенстване на систе- баланса на химичните елементи в мата от модели за препоръки по рамките на агроекосистемата за торенето на земеделски култури. опазване на екологичните фунции Приложение на научните проду- на почвата. • Изучаване на промените на кти за практическо обслужване на производителите и даване на кон- почвените параметри при технологично и техногенно натоварване на кретни препоръки. • Изследване поведението на почвите. • Разработване на технологии хранителните елементи в почвата и в системата почва-тор-растение и отделни технологични решения

9. И ЗПИТВАТЕЛНА ЛАБОРАТОРИЯ ПО РАДИОЕКОЛОГИЯ И РАДИОИЗОТОПНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ Лабораторията е акредитирана по БДС EN ISO/IEC 17025:2006 със Сертификат № 20 ЛИ/30.08.2011 г., валиден до 31.08.2015 г. и обявена за Национална референтна лаборатория към МЗХ със Заповед на Министъра № РД 09 – 787/07.12.2007 г., за: • Провеждане на радиоекологичен мониторинг на почви и води, както и радиометричен контрол на закритите обекти от уранодобивната промишленост, с цел рекултивация на замърсените участъци. • Радиоекологичен контрол на растителна продукция, фуражи и торове с издаване на АНЕКС II и АНЕКС III, необходими при износ. • Наблюдават се реперирани обекти – почви, дънни утайки, води и растения около АЕЦ “Козлодуй”, поречието на реките Дунав, Струма и Места, Софийското поле и Родопския масив. • ЛАБОРАТОРИЯТА ИЗВЪРШВА СЛЕДНИТЕ ВИДОВЕ АНАЛИЗИ: пълен гама-спектрометричен анализ; алфа-спектрометрично определяне съдържанието изотопите на урана в почви, води, растения и хранителни продукти; радиохимично определяне съдържанието на стронций-90 и плутоний в почви, води, растения и хранителни продукти; определяне съдържанието на тритий, уран, обща алфа- и бета- активност във води, както и изчисляване на обща индикативна доза съгласно изискванията на Наредба № 9/04.01.2011 г.; лабораторията е акредитирана и за вземане на почвени и растителни проби.

производство. • Оценка на риска и уязвимостта на неполивното и поливно земеделието към въздействията на сушата. • Провеждане на моделни изследвания, методични разработки и определяне на физични показатели на почви, почвени субстрати и материали, които могат да се използват като подобрители на почвата. • Калибриране и експлоатация на специализирана апаратура за интрументални измервания на компоненти на водния и топлинен баланс при полски условия. Създаване и експлоатация на фитоклиматични съоръжения за отглеждане на растения в условия на изкуствен климат.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

Aктуални публикации

Науката в помощ на обществото – за почвеното плодородие при екологосъобразно земеделие

Институтът по почвознание „Никола Пушкаров“ е всепризнат лидер в агрохимическото обслужване на фермерите в страната. Огромният ни опит е натрупан по времето на петте пълни проучвания на земеделските земи през 70-те и 80-те година на 20-ти век. Получената информация и опит са добра база за нашата работа в момента. Наличието на единствения в страната пълен почвен архив в Института е основа за по-бързо и адекватно даване на научно-обосновани отговори на всички въпроси свързани с почвеното плодородие. Тази уникална база данни е на разположение на фермерите за избора на подходящи култури за дадения почвено-климатичен регион и при създаване на нови насаждения. Когато се задава въпрос за определено поле ние можем с достатъчна точност да дадем информация на фермера, какво може да се очаква на това поле. Някои от почвените параметри са променливи във времето, а и картния материал е създаден в определен мащаб. Ето защо за осъвременяване на данните за почвеното плодородие на определено поле е необходимо вземане на проби и техния анализ в нашата агрохимическа лаборатория. В помощ на фермерите, в Института е изграден център за даване на съвети свързани с почвеното плодородие, управлението на почвите, необходимите торове и мелиоранти за получаване на високи добиви с оптимално качество и цена. При контакт с нас, се дава информация на фермерите как да вземат правилно почвените проби от своите полета и каква информация им е нужна за решаването на всеки въпрос. Когато те нямат възможност правилно да вземат пробите, ние предлагаме услугите на група специалисти почвоведи, които вземат проби от цялата страна и ги транспортират до лабораторията за анализ. В Агрохимическата лаборатория пробите се подготвят за анализ, след което се анализират за необходимите показатели. Максималният срок за получаване на резултатите от анализите е 15 дни от датата на заплащане на пробата. Стремим се да подобряваме нашата работа и да съкращаваме тези срокове. По време на кампании за подхранване на различни култури с азот тези срокове са минимални. Така стопаните могат веднага да реагират със закупуването на необходимите количества минерални торове и внасянето им в почвата. На базата на получените резултати от почвените анализи, по желание на фермерите, се дават съвети за необходимите торови норми, необходимостта от 6

бр. 1, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

мелиорация на почвите с неблагоприятни свойства, за подбора и съвместимостта на торовете с почвените различия наблюдавани в дадена ферма. Въз основа на наличната информация в нашата база данни и направените анализи, може да се направи почвено-климатична характеристика за всяка ферма. Това позволява стопаните да подберат най-подходящите култури за условията, в които те развиват земеделие. Така те имат възможност да правят капиталовложения с висока степен на защитеност от грешки. Правилната стъпка при ново начинание в земеделието е да се направят предварителни проучвания за възможностите на даден терен – почвени и климатични. Това позволява специалистите да очертаят кръг от подходящи култури за дадена ферма, да се изготви списък с подходящи торове съобразен с почвените свойства, да се предвидят мелиоративни мероприятия при нужда. Нашите специалисти помагат при избора на нужния тор. Така се спестяват разходи от закупуване на силно рекламирани, но неоправдано скъпи торови средства. Дори най-универсалният тор не е подходящ или необходим за всяко поле. Торовете и тяхното комбиниране трябва да се подбират, както диетата на всеки човек – различни за всяка култура и всяко поле. Това позволява да се постигат оптимални резултати. При промишлените ферми, само правилният избор на оптималния тор за дадено поле дава по-голям икономически ефект от направените разходи за почвени анализи и получените съвети. Обикновено се правят грешки при използване на карбамид на карбонатни почви, при силно завишаване на азотните норми на кисели почви без

Фиг. 1. Диаграма на процеса за даване на съвети за торене

редуциране на тяхната киселинност с варуване, подхранване с азот на есенниците в неподходящо време и др. При нас често идват фермери да попитат защо нещо не върви в тяхната ферма, а проблемът е заложен при избора на култура неподходяща за съответното място. Разходите са направени и очакванията не са оправдани. Пренебрегнати са ниските разходи за начално проучване. В най-добрия случай ще се помогне с много по-високи разходи за коригиращи мероприятия. Земеделието се развива в една хетерогенна и силно променлива природна среда. Това го прави да бъде бизнесът с най-голяма несигурност за крайните резултати. Дори при оптимално торене и предвидени всички изисквания на културите не можем да сме

сигурни за резултата. Крайният продукт зависи от климатичните условия по време на развитие на културите. Когато се вземат всички мерки за добро земеделие неблагоприятните условия имат по-слабо влияние. Основната сила на ИП „Н. Пушкаров“ е да помага за вземане на най-добрите решения, за използване на най-добрите технологии и с помощта на научнообосновани решения да се намалява ефекта на неблагоприятните въздействия на климата при отглеждане на различните земеделски култури. Доц. д-р В. Кутев доц. д-р Н. Динев, доц. д-р Т. Митова, доц. д-р инж М. Банов

БИОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ – СИСТЕМА С ПО-НИСКИ ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ Във връзка с нарастване нивото на емисиите на парникови газове и свързаните с тях климатични промени, учените си поставят въпроса възможно ли е приложението на технологии и система на земеделие с по-малко емисии на парникови газове. Тези проблеми стоят много остро пред изследователите от различни страни. Въпросът се обсъжда на световни научни форуми, както и от ръководители на световни организации, определящи политиката по прехрана и земеделие. През последните години Европейската комисия прие редица документи, изискващи предприемането на мерки за адаптиране на сектор земеделие и смекчаване въздействието на климатичните промени: “Зелена книга” за адаптиране към изменението на климата в Европа-възможни действия от страна на ЕС (COM, 2007/354); “Бяла книга” Адаптиране към климатичните промени- Към Европейска рамка за действие (COM, 2009/147), документите “Адаптиране към климатичните промени: предизвикателства пред европейското земеделие и селските райони” (SEC, 2009/417) и „Роля на Европейското земеделие за смекчаване на климатичните промени” (SEC 2009/1093). В тях се подчертава че: изменението на климата в резултат на натрупаните в миналото парникови газове е научна констатация, която може да има сериозни последствия за екосистемите; че селското стопанство е пряко засегнато, тъй като става въпрос за една от икономическите дей-

ности, които управляват природните ресурси в полза на човечеството; отбелязва се, че селското стопанство допринася за изменението на климата като основен източник на двата парникови газове -диазотен оксид (N2O) и метан (CH4). Европейската комисия ясно подчертава, че селскостопанските земи са в процес на влошаване, обусловени от отрицателното взаимодействие между човешката дейност и климатичните явления. В тази връзка са необходими два вида дейности: смекчаване (намаляване на емисиите на парникови газове) и приспособяване или адаптация (за справяне с неизбежните последствия). Земеделието може да бъде част от решенията в борбата с климатичните промени и по трите основни направления- намаляване на собствените си емисии; засилване поглъщането на въглерода от обработваемите почви; принос към производство на възобновяема енергия. Проблемът е във фокуса на новата европейска селскостопанска политика (2014-2020г), която ориентира подкрепата към изграждане на по-устойчиво земеделие, адаптирано към промените на климата. Общата селскостапанска политика предвижда специфично плащане, наречено „зелено” за селскостопански производители, прилагащи екологични дейности от полза за климата, за намаляване на емисиите, фиксирането на въглерода в обработваемите земи и др. Това плащане ще бъде за земеделския производител допълнително към

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

основното или базовото плащане. Площите, върху които се прилага биологично земеделие директно ще получават „зелено” плащане. Биологичното (органично) земеделие комбинира традицията, иновациите и науката, за да подобри екологията и доброто качество на живот на всички участници в процеса. Основните принципи, на които се базира този тип производство са определени от международни и национални регулаторни документи. За да се оцени ролята на биологичното земеделие за ограничаване на емисиите трябва да се има предвид структурата на емисиите от сектор земеделие. Земеделският отрасъл в света е източник на 10-12% от глобалните емисии. Земеделието отделя около 60% от емисиите на N2O и 50% от CH4, чиито коефициенти на глобално затопляне са съответно 310 и 21 пъти по-силни от парниковия ефект на CO2, приет за 1. Поради тази причина делът на отделените газове от земеделието в общия потенциал за глобалното затопляне е по-висок (около 30%). Обемът на емисиите от световното земеделие се изчислява между 5,1 и 6,1 Pg CO2 eq. (млр.т еквивалент CO2), от които 3,3 Pg CO2 eq. са емисиите от метан и 2,8 Pg CO2 eq. от N2O. В случай, че земеделският отрасъл продължи да се развива с очаквания тренд, без мерки за тяхното ограничаване, емисиите до 2030г могат да нараснат до 8,2 Pg CO2 eq. Според US-EPA (2006) емисиите от земеделието в следващите 30 години ще се увеличават с 10-15% за всяко десетилетие. Какво трябва да се прави? Земеделските производители следва да знаят, че в същото време земеделието може да спомогне за ограничаване обема на емисиите чрез приложение на добри практики и устойчиво управление на обработваемите земи. На базата на научни резултати в Четвъртия доклад на IPCC (Междуправителственият комитет по изменение на климата) се препоръчват следните практики за намаляване на емисиите: 1) сеитбообращения и фермерски практики включващи подобрени сортове, включване на многогодишни тревни видове, бобови култури и междинни култури за растителна покривка в сеитбообращението; ограничаване на угарта; 2) управление на хранителния баланс и оборския тор – вкл. повишаване ефективността на азотното торене за намаляване измиването и газообразните загуби, избягване прилагането на завишени торови норми, синхронизиране на торенето с моментните изисквания на културите, оптимизиране обработката на почвата и управление на растителните остатъци и др.; 3) поддържане плодородието на почвите и възстановяване на деградирани земи, вкл. връщането им към земеделско използване, приложение на органично торене (компости и оборски тор), намаляване риска от ерозия чрез приложение на почвозащитни обработки, поясно земеделие, 8

бр. 1, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

терасиране и др., увеличаване улавянето на CO2 чрез почвеното органично вещество (въглеродно секвестиране); 4) управление на животновъдството, подобряване на пасищата; Може ли биологичното земеделие да допринесе за намаляване нивото на емисиите на парникови газове от сектора? Каква е ролята на минералното торене за потенциала на глобално затопляне? В световен мащаб историческото повишаване на земеделското производство през 20 –ти век се дължи главно на два фактора на научния прогрес- развитие на селекцията и употребата на минерални торове и пестициди. Научните изследвания обаче показват недостатъчна ефективност на азотните минерални торове, поради което се отчитат големи загуби към околната среда (атмосферата и подземните води). Според редица учени ефективността на използване на азота от житните култури е намаляла от 80 на 30% през периода 1960 -2000г (Erisman, et al.,2008). По данни на UNEP (2007) от 100 Tg (млн. т) N, използвани в земеделието, само 17 Tg са реализирани чрез земеделски продукти. Потенциалът за глобално затопляне на конвенционалното земеделие силно зависи от количеството използвани минерални торове и от високата концентрация на азот в почвата. Емисиите от N2O са продукт на микробиологични трансформации на азота в почвата и се отделят, когато достъпния азот превишава необходимостта на културите в резултат на неправилно управление на торенето. Инвентаризацията на националните емисии на парникови газове от отделните сектори, за всички страни подписали Протокола от Киото, се извършва съгласно ръководството на IPCC. Емисиите от минералното торене се определят на базата на количеството използвани торове, мултиплицирано чрез т. нар. емисионни фактори. За нашите климатични условия емисионният фактор за директните емисии от N2O е 0,0125% за всеки кг азот. Според принципа за изчисляване на емисиите, колкото повече торове се използват, толкова повече емисии се отделят в атмосферата. Всички парникови газове се приравняват към еквивалента на глобално затопляне на CO2. Чрез световната употреба на минерални торове в атмосферата се отделят емисии равни на 444 Tg CO2-eq, със съществена разлика в обемите по страни и региони (FAO, 2004). Например Лихтенщайн емитира само 1 Gg CO2eq, докато САЩ (третият най-голям консуматор на минерални торове в света) отделят 56 Tg CO2-eq, което е почти равно на количеството отделени N2O емисии от ЕС-27 (58 Tg CO2-eq). През 2007г. в резултат на производството и употребата на минерални торове в света са емитирани 750-1080 Tg CO2-eq, докато през 1960г те са били само 100 Tg. За Европа най-голям потенциал за намаляване на

емисиите от N2O има оптимизирането на торовите норми, което ще повиши ефективността от азотното торене и ще ограничи загубите (ЕCCP, 2001). Към директните емисии се прибавят индиректните, които са в размер на 10-20% от директните. Когато правим оценка на минералното торене като източник на директни и индиректни емисии трябва да имаме предвид, че такива се отделят също в процеса на технологичното производство на азотни торове. В исторически план процесът на производство на амоняк и азотни торове е усъвършенстван значително по отношение на енергийната ефективност и днес по данни на IFA, 2009 (Международната торова асоциация) се изразходват 45 гига джаула / Г Дж/ енергия за 1т амоняк, което води до 4,1 т емисии на CO2. За Европа при съвременните технологии за производство на амониев нитрат емисиите на азотни окиси са 4 т CO2-еq на тон. Поради високия потенциал за глобално затопляне на азотните окиси, емисиите от производството на минерални азотни торове са високи и заемат 26% от световните емисии на парникови газове. Основният принцип на биологичното земеделие изключва употребата на минерални торове, което неоспоримо доказва, че при тази система директните и индиректни емисии при органично производство са по-малки в сравнение с традиционното. При биологичното земеделие за поддържане на азотния баланс се разчита основно на постъ-

Фиг.1. Разходи на емисии, изразени в еквивалент на въглероден диоксид на единица продукция (CO2-eq/кг) от различни държави при конвенционално (КП) и биологично производство (БП). Представени са данни, както следва: соя (Китай) ; пшеница-1 (САЩ); пшеница-2 (Германия); пшеница-3 (Англия); пшеница-4 (Дания); рапица (Англия); зимен ечемик (Дания); пролетен ечемик (Дания); овес (Дания); ръж (Дания)

пленията от биологичната азотфиксация на бобовите култури в сеитбообращението, приложението на зелено и органично торене, компости и биоразградими материали. По принцип приходната част се определя на базата на количеството, вида на биомасата и съдържанието на азот. Съгласно методиката на IPCC – 2006, емисионният фактор на азота от растителните остатъци е 1% от прихода на азот с биомасата. В органичните системи обикновено приходът на азот в почвата е 60-70% по-нисък в сравнение с конвенционалните (Kramer et al., 2006,), а при по-високата ефективност на органичните вложения в биологичните системи това води до по-ниски емисии (Mäder et al., 2002). Сравнителният анализ показва, че въпреки повисоките емисии, които се отчитат веднага след инкорпориране на зелената биомаса от бобови култури за зелено торене, общо системата отделя по-малко парникови газове. Привеждаме примери за емисиите от производството на различни култури от страни с продължителна традиция в научните изследвания в областта на органичното или биологично земеделие (фиг.1). В продължителния полски опит в Швейцария (DOK trial) определените емисии за целия жизнен цикъл на културите, включени в сеитбообращения с участие на картофи, пшеница, ечемик, царевица, детелина + тревни за фураж при биологично производство са средно с 36% по-ниски в сравнение с конвенционалното. Изчислени обаче на единица продукция (кг), поради пониските добиви, емисиите са по-малко само с 18% (Nemecek et al., 2005). Тези резултати се подкрепят от други изследователи, които за пет страни от ЕС са определили по-ниски емисии в органичните системи в сравнение с конвенционалните (Peterson et a., 2006). Към директните и индиректни емисии от производството и употребата на азотни минерални торове в баланса на конвенционалните системи за производство се прибавят и емисиите, които се индуцират от производството и употребата на пестициди. Това е другият компонент, който отсъства от технологиите за биологично производство, поради което и емисиите от единица площ са по-ниски. Емисиите на CO2 се отделят при изгаряне на фосилните горива, употребени за извършване на земеделските операции при отглеждане на културите- обработка на почвата, сеитба, прибиране, напояване, съхраняване на продукцията и др. При преглед на органични системи в Европа учени отчитат тенденцията на по-ниски емисии на CO2, но поради 30% по-ниския добив, изчислено на единица продукция, в сравнение с конвенционалните, разликите отнесени към единица продукция, са несъществени. Тук следва да се отбележи, че е необходимо много точно определяне на еми-

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

Табл.1. Промени в съдържанието на почвения органичен въглерод в продължителни полски опити (Teasdale, et al., 2007; Hepperly, et al., 2006; Pimentel, et al., 2005; Berner, et al, 2008; Ruhling, et al) промяна в Полски опити земеделски практики съдържанието на С (+) или (-), кг C/ха органично земеделие, +810:+1738 редуцирани обработки САЩ, започнат 1994г и конвенционално 2002 земеделие + нулева 0 обработка органично земеделие +1218 с оборски тор органично земеделие САЩ, започ+ зелено торене (бобо- +857 нат 1981г ви култури)

Швейцария, започнат 2002г Германия

конвенционално земеделие органично земеделие, плужна оран органично земеделие, редуцирани обработки органично земеделие конвенционално земеделие

+217 0 +879 +180 -120

сиите на парникови газове през целия жизнен цикъл на културите, за да могат да се направят правилните изводи. Ако при конвенционалните системи на производство са по-високи емисиите от азотни окиси, то при биологичните са по-високи емисиите от CO2, където се извършват повече механизирани обработки за борба с плевелите в отсъствието на хербициди. Къде е мястото на органичното земеделие в процеса за улавяне на СО2? Практики за фиксиране на почвен органичен въглерод. Поглъщането на СО2 от атмосферата чрез биомасата и устойчивото му задържане в почвата или т.н. въглеродно секвестиране е втория механизъм за намаляване на емисиите. В резултат на продължителното използване за земеделски цели повечето от обработваемите земи са загубили 5070% от първоначалното съдържание на органичен въглерод. За САЩ се посочва намаляване на въглерода с повече от 30% в сравнение с целинните им аналози, за Русия данните показват същата тенденция. Данни за намаляване на въглерода се съобщават и за българските почви (Филчева, 2007). Почвите са най-големия земен резервоар на въглерод, поради което и най-малкото му увеличение води до значително намаляване на СО2 в атмосферата. Промяната в съдържанието на въглерода с 1 Гт е еквивалентно на промяна в концентрацията на СО2 в атмосферата с 0,47 ррm, поради което увеличаването на въглерода с 1 Гт ще намали съдържанието на СО2 в 10

бр. 1, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

атмосферата съответно с 0,47 ррm. Въпреки, че количеството въглерод, което може да се съхрани в почвата е ограничено, големите загуби през миналите векове определят потенциала за улавяне и фиксиране на въглерод. Действителното количество въглерод, което може да се акумулира зависи от земеделските практики, почвения тип и нивото на въглерод в почвата. Заедно с намаляване на емисиите на СО2 увеличаването на почвения органичен въглерод може да повиши почвеното плодородие. Различни сценарии определят, че органичното земеделие може да намали световните емисии с 40% (при минимален сценарии) и при максимален –редукцията може да достигне до 60% (Lal, 2004). Учени определят потенциалът за улавяне на въглерода на 0,9-2,4 Гт CO2 на година или 200-400 кг на хектар в резултат на приложение на органично земеделие (Naggli et al.). Един от най-продължителните полски опити в Швейцария (повече от 21 години) показва стабилно съдържание на въглерод, докато при конвенционалното управление се наблюдава загуба на С (Fiessbach, 2007). На табл.1 са показани данни за промяната в съдържанието на С в резултат на различни практики. Посочените практики са обект на изследване в много страни с добре развито органично земеделие. Заключенията на учените най-общо подкрепят изводите, че органичното и зеленото торене, сеитбообращенията с междинни култури за растителна покривка и инкорпориране, компости и растителни остатъци и др. са практики, водещи до улавяне на CO2 и устойчивото му задържане в почвата. Заключение: Биологичното или органично земеделие комбинира традицията, иновациите и науката, за да подобри екологията и доброто качество на живот на всички участници в процеса на производство. Изследвания, провеждани в различни страни показват, че биологичното земеделие на единица площ отделя по-малко eмисии в сравнение с конвенционалното и има по-малък потенциал за глобално затопляне. В същото време органичното земеделие е по-добре приспособимо към климатичните промени, дължащо се на традиционните практики и знания на фермерите. Съгласно новата рамка на общата селскостопанска политика площите, върху които се прилага биологично земеделие директно ще получават „зелено” плащане. Следователно учените следва да се ангажират с интензивни изследвания за формулиране на добри фермерски практики за условията на страната, както за конвенционално, така и за биологично земеделие в контекста на смекчаване и приспособяване към климатичните промени. Доц. д-р Т. Митова, доц. д-р В. Кутев

Баланс на хранителните елементи на ниво ферма и торенето Да се тори ли или не? В кой момент? Какви торове трябва да се използват? Достатъчно торове ли се внасят? Ефективно ли работи фермата? Това са все въпроси които се задават във всяка ферма. Някои от отговорите могат да се получат и във фермата, но повечето се дават след намесата на специалисти. Необходими са изследвания на почвени проби и анализ на качеството и количеството на получената продукция. Това ще позволи на всеки фермер да знае дали работи добре и икономически най-ефективно. Като цяло нашето земеделие не работи добре и не се използват всички потенциални възможности за получаване на добри добиви. Не се познава потенциала на почвите. Не се използват достатъчно торове. Не се използват торовете, които са подходящи за дадената почва. Статистическите данни за използването на минерални торове в нашето земеделие потвърждават тези заключения. Балансът на хранителните елементи азот, фосфор и калий в България е силно дефицитен. Това се дължи основно на намаленото използване на минерални торове и отказа от използване на органични торове. Обратно на очакваното, съществуват проблеми със замърсяването на подпочвените и надземните води с нитрати. В условията на интензивно земеделие и недоброто съхранение на оборския тор, около животновъдните ферми се създават условия за пренос на нитрати през почвения профил до подпочвените води и за повърхностен пренос на хранителни елементи до надземните водни площи следствие на ерозията. Изчисляването на баланса на азота е едно от задълженията на стопаните при изпълняването на Наредба № 2

от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, издадена от Министрите на околната среда и водите, на здравеопазването и на земеделието и храните (в сила от 11.03.2008 г). Проблемите с обедняването на нашите почви, а така също и със замърсяването им в отделни случаи трябва да бъдат решени чрез развитието на устойчиво земеделие при спазване директивите на ЕС. Балансът на хранителните елементи във фермите е силен инструмент за решаването и на двата проблема. Въз основа на този баланс за наличните им количества в почвата, се дават препоръките за торене на различните култури. Какво представлява балансът на хранителните елементи? На ниво ферма това е един вид водене на счетоводство на потоците хранителни елементи (макро и микроелементи) влизащи и излизащи от фермата. Различни продукти влизат и излизат от фермата. Всеки продукт съдържа азот, фосфор, калий и микроелементи. Така тези елементи влизат и излизат от фермата. За да се направи хранителен баланс на ниво ферма трябва да се знаят всички продукти закупени или продадени от фермата, а по-възможност и съдържанието на хранителни елементи в тях. Защо е необходим баланса на хранителните елементи? Този баланс може да помогне за адекватна оценка на ефективността на управлението на хранителните елементи във фермите и да подскаже за възможни проблеми. Получените данни, както за положителен, така и за отрицателен баланс дават ценна информация за оптимизирането на разходите във фермите.

Ако растенията получават по-малко хранителни елементи от необходимите, растежа и продуктивността им са ограничени и почвеното плодородие намалява. Когато растенията получават повече хранителни елементи от необходимото, те се развиват прекомерно и са по-силно податливи на болести, неприятели и въздействието на лоши метеорологични условия. Освен отрицателно въздействие върху растенията хранителните елементи се губят в околната среда, като амоняк, загуби на азот от денитрификация, измиване на нитрати, загуби на фосфор от ерозия и т.н. Така се създават проблеми на околната среда, като киселинни дъждове, парникови газове, еутрофикация на повърхностни водоеми и т.н. Баланс на хранителните елементи в растениевъдни ферми За получаване на данни за баланса на хранителните елементи азот и фосфор в условията на растениевъдна ферма е необходимо да се обработи информацията за: – общата площ на обработваемата земя във фермата, площта по култури, – използваните минерални торове, – използваните органични торове, – атмосферните отлагания – приход на хранителни елементи в почвата от валежите, – фиксацията на азот от бобовите култури, – внасянето на хранителни елементи със семената, – добивите по култури, – износ на хранителни елементи с добива от основна и допълнителна продукция, – технологията за използване на сламата и другите растителни отпадъци,

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

Фиг. 1. Баланс на растениевъдна ферма

– непродадената продукция. Входящите и изходящи потоци на хранителните елементи при растениевъдна ферма са показани на фиг 1.. Входящите потоци са основно оборският тор и минералните торове. Пониско участие имат фиксацията на азот от въздуха с помощта на микроорганизми живеещи свободно в почвата или в симбиоза с бобови растения и въздушните отлагания с валежите и праха. При продажбата на продукцията азотът и фосфорът се превръщат в изходящ поток. Разликата между общите входящи и изходящи потоци хранителни елементи може да се използва за оценка на ефективността на управление на хранителните елементи във фермата. За по-удобно изчисляване на баланса от ИП „Н. Пушкаров“ се предлага свободен софтуер наличен на страницата на Института. С помощта на този софтуер и резултатите от почвените анализи може да се определят адекватни норми за торене на всички полски, зеленчукови и фуражни култури. Хранителен цикъл и интерпретация на балансите Балансът на азота и фосфора в почвата е по-сложен (фиг. 2). Хранителните елементи постъпват в почвата чрез минералните и органичните торове. Освен това азотът постъпва в почвата чрез валежите. В следствие на природни процеси и особено на промишлената дейност на човека в атмосферата се отделят различни азотни съединения, които в последствие се отлагат 12

бр. 1, 2012 г., сп.

на земята. В нашата страна тези стойности са по-ниски в сравнение със Западна Европа поради силно намалялото индустриално производство и достигат средно до 1 кг азот на декар. Около големите градове и топлоелектрическите централи тези стойности могат да са двойни. Основната част от азота и фосфора се изнася от почвата чрез продукцията. При повечето почви поради наклона и неподходящите обработки се наблюдава загуба на хранителни вещества от ерозия. Азотът е подложен на измиване от почвения профил под формата на нитрати при преувлажняване на почвата. Под действието на микроорганизми денитрификатори, при преувлажнени или уплътнени почви азотът излита в атмосферата и се губи за растенията. При използване на карбамид на алкални почви има загуби на азот под формата на амоняк. Останалата част от хранителните елементи постъпват в почвения разтвор и чрез дейността на микроорганизмите отива в микробиалната биомаса и почвеното органично вещество. Процесът е постоянен и двупосочен. От почвеният разтвор азота

„Земеделие плюс”

се усвоява от растенията или се свързва обменно с минералите и колоидите на почвата, оставайки достъпен за растенията. Почвените минерали свързват фосфора от почвения разтвор и с времето го правят по-недостъпен за растенията. Ето защо е необходимо ежегодно използване на фосфорни торове. При карбонатните почви трябва да се използват специфични техники за внасяне на фосфорните торове в почвата за намаляване скоростта на фиксацията на фосфора в почвата. Вижда се, че за използване на различните торове има ограничение при някои от почвите. За това е добре да се знае качеството на почвата и да се следят промените му чрез почвени анализи. Това спестява много средства при работа на големи площи. Принципи оптимизиращи баланса на хранителните вещества Растенията се нуждаят от хранителни вещества за техния растеж и размножаване. Превръщането на хранителните вещества на торовете в продаваеми растителни продукти трябва да бъде възможно най-ефективно. При съставянето на баланса на хранителните вещества трябва да се знаят и спазват определени принципи. От екологичен и икономически интерес е да се ограничат колкото е възможно повече загубите на хранителни вещества. Използването на торовете трябва да бъде базирано на предварителни почвени проучвания. Те ще позволят да се определят подходящите торове и

Фиг. 2. Общ модел на баланса на азота и фосфора в почвата

нужните количества за дадената отношение на храненето и да се добиви са допринесли за слабото почва и отглежданата култура. маркират възможните проблеми. усвояване на хранителните елеИзползването на карбамид на През години с различни метео- менти и те са били достатъчни алкални (карбонатни) почви води рологични условия балансите се за формирането на такива добидо големи газообразни загуби на различават значително – 2007 го- ви. За по-доброто използване на азот под формата на амоняк и дина е изключително суха, 2008 азота допринася и отглеждането неефективно използване на вло- година е изключително подходя- на бобови култури, които са осижения тор. Прилагането на варо- ща за развитие на земеделските гурили 10 200 кг допълнителен вико-амониева селитра на същи- култури. азот. Необходимият фосфор е те почви е истинско хвърляне на допълнен от запасите на почвата пари на вятъра. Примери за растениевъдна – 35%, които и така не са големи Използваното на калиев хло- ферма: и това води до намаляването на рид при култури като картофи, През 2007 година се наблю- плодородието Ӝ. домати, пипер и син домат води дава оптимално използване на Климатичните условия през до силно снижаване на качество- азота – 61% и ефективност на 2008 година са много подходящи то им. използване на фосфора надхвър- за развитието на земеделскиВнасянето на оборския тор ляща 135% (табл. 1). Годината е те култури. Добивите са високи трябва да се извършва предвари- силно засушлива и са използва- и износите на азот и фосфор са телно, за да може да се разгради ни ниски норми на торене с азот нараснали силно (табл. 2). Нискив почвата и да се осигурят хра- – ето защо внесените торове са те норми на торене с азот не са нителни елементи за културите. използвани оптимално. Ниските били достатъчни за формирането За разпръскването трябва да се Табл. 1. Баланс на азота и фосфора във ферма през 2007 г., кг използва качествена техника, за Площ (хa), 2770 да се постигне равномерно разN P % N от % P от пределение на тора. Незабавнокг кг вноса вноса то заораване е задължително, Внос защото само след 24 часа почти торове 118646 9881 73% 91% цялото количество от амониевата отложения 27700 17% фракция на азота от оборския тор семена 5577 1020 3,4% 9% останал върху почвата ще е безазотфиксация 10200 6% възвратно загубена. За ограничаване загубите на Износ 98731 14758 61% 135% хранителни елементи чрез еро- Растениевъдна продукция Общ внос 162123 10900 зия, трябва да се спазват различ98731 14758 ни противоерозионни мерки. Най- Общ износ Излишък 63392 -3857 често срещаната грешка е обраИзлишък на хектар 23 -1,4 ботката на почвите при наклонен 60,9% 135% терен – обработките на полета с ЕФЕКТИВНОСТ (%) 39,1% -35% наклон трябва да се извършват ИЗЛИШЪК (%) напреко на склона, а не в посока на наклона. Пролетното подхран- Табл, 2, Баланс на азота и фосфора във ферма през 2008 г,, кг Площ (хa), 2670 ване на есенниците трябва да се N P %N %P извършва на два пъти при площи кг кг от вноса от вноса подложени на ерозия. Внос При поливни култури е задълторове 5252,5 957,9 3,7% 21% жително внасянето на азотните отложения 98720,0 3698,1 70,1% 79% торове на няколко пъти, за да се семена 26700,0 0,0 19,0% избегне измиването на нитратите азотфиксация 10200,0 0,0 7% в подпочвените води и замърсяИзнос ването им. Оптимално използване на азота се постига при фертиРастениевъдна продукция 151254,3 21008,6 107,4% 451% гация – внасяне на торовете заОбщ внос 140872,5 4656,0 едно с поливната вода (най-често Общ износ 151254,3 21008,6 при капково напояване). Излишък -10381,8 -16352,6 Балансът на хранителните вещества може да спомогне за Излишък на хектар -3,9 -6,1 една оценка на ефикасността на ЕФЕКТИВНОСТ (%) 107,4% 451% управлението във фермите по ИЗЛИШЪК (%) -7,4% -351%

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

на добивите и е било нужно извличане на азот от запасите на почвата – ефективност 107.4%. През годината са внесени около 3 пъти по-малко фосфорни торове в сравнение с тези внесени през 2007 година. Ето защо и ефективността на торенето се е увеличила с около 350%, т.е. недостигът на фосфор е увеличен 3 пъти и половина. Такава тенденция е силно неблагоприятна за почвеното плодородие и ще се отрази неминуемо през следващите години върху количеството и качеството на получаваните добиви. Ефективността на използване на торовете трябва да е между 50 и 75% за растениевъдните ферми. При тези проценти са отчетени естествените загуби на торовете, които са свързани с различни природни процеси. От дадения пример се вижда, че балансът на хранителните елементи трябва да се следи редовно. Това ще помогне за по-точното определяне на торовите норми и за внасяне на оптималните количества торове. Всеки фермер е заинтересован от получаване на добиви с найдоброто съотношение цена-количество-качество. В съвременните условия не може да се прескачат технологични изисквания при отглеждане на различните култури. В това число е недопустимо торенето без информация за състоянието на почвата. Не трябва да се увеличават примерите за спестени няколко лева за анализ на почвата за киселинност и десетките хиляди лева загуби от избор на неподходяща култура. Мерки за оптимизиране използването на хранителните елементи от торовете и почвата  Повишаване или поддържане на съдържанието на хумус:  Позитивно влияние върху влаго-задържащата способност на почвата  Растителни остатъци  Заораване в почвата  Освен това: компостиране 14

бр. 1, 2012 г., сп.

за избягване на загуби от полето  Използване на оборски тор  Използване на течен оборски тор  При използване на минерални торове  Заораване в почвата на корените и растителните остатъци  Заораване в почвата на корените и растителните остатъци и ускоряване на хумификацията им с използването на бързоразграждащи се органични продукти  Смесване на слама, минерални торове и бързоразграждащи се органични продукти  Сеитбообращения с бобови култури или зелено торене  Ефектът от варуването  Увеличена достъпност на хранителните елементи и по-високи добиви  Да се взема предвид почвената реакция (pH) при избор на торове и продукти поддържащи и подобряващи съдържанието на органично вещество в почвата  Оптимизиране на торенето  Торене с азот  Според изискванията на културата  Според почвеното плодородие  Почвени анализи на всяка година  Съобразено с наличието на минерален азот в почвата преди извършване на торенето  Според минерализацията на азота от следжътвените остатъци и органичните торове  В зависимост от предполагаемите загуби – измиване и газообразни загуби  Според скрития минерализуем азот  Торене с фосфор  Според изискванията на културата  Според почвеното плодородие  Почвени анализи на всеки 2-3 години  Съобразено с наличието

„Земеделие плюс”

на достъпен фосфор в почвата преди извършване на торенето  Ограничение на количествата азотни торове от закона  В уязвимите зони определени с разпоредби на МОСВ – 17 кг N/дка  Време на внасяне на торовете  Торенето е забранено между 1 декември и 15 февруари  Торенето е забранено на замръзнали, преувлажнени и изцяло покрити със сняг почви  Оборските торове се внасят през август-септември на всички типове почви и през пролетта на песъкливи почви с култури използващи ефективно органично торене – цвекло, царевица, рапица и едногодишни фуражни култури.  През есента се внасят азотни минерални торове само при условие, че могат да се използват от растенията изцяло  Торене в близост до корените  Да се тори в реда  Да се съобрази избора на торовете с климата  Не се използват нитратни торове на влажни почви и при ориз  Да се съобрази избора на торовете с почвата  Високи загуби на амоняк от амониеви торове на почви с високо рН – карбонатни почви  На кисели почви е по-добре да се използват фосфоритни торове вместо суперфосфат.  Ограничено използване на торове на наклонени терени  Не се тори по-близо от 10 метра от водни басейни  Не се торят границите на полетата  Да се поддържат агрегатите за торене в изправност  Да се използва GPS за отчитане на варирането на почвените характеристики  Особено важно при високата хетерогенност на големите полета Доц. д-р В. Кутев доц. Т. Митова

УТАЙКИТЕ ОТ ПРЕЧИСТВАТЕЛНИТЕ СТАНЦИИ – ОПАСНОСТ ИЛИ ЧЕРНО ЗЛАТО През последните години се наблюдава нарушен баланс на органичното вещество в българските почви. Множеството големи животновъдни ферми са закрити, а са изградени малки, хаотично разположени, замърсяващи околната среда с оборски тор, който се разпилява и не се оползотворява. Недостатъчното количество на оборския тор и липсата на мотивация сред фермерите за неговото рационално използване оказва отрицателно влияние върху земеделските площи. Скъпо струващите минерални торове ограничават тяхното използване в земеделието. Това налага да се търсят резерви за възстановяване на нарушения баланс на органично вещество в почвите и подобряване на техните свойства. През последните години се изградиха и влязоха в експлоатация множество станции за изкуствено биологично пречистване на битови води. Съществуват и биологични станции за пречистване на промишлени и селскостопански води. Целта на пречиствателните съоръжения е да се осигури окисление и разграждане на органичната материя, да се ликвидират органогенните елементи в отпадъчните води и те да могат да се подават в различните категории водоприемници. При биологичното пречистване се получават големи количества утайки. Какво представляват утайките и защо те са „черно злато“?

Множеството проведени изследвания с утайки показват, че те са биомаса, богата на органично вещество, макро-, микроелементи и на микроорганизми. Утайките представляват органичен резерв и могат успешно да се използват за поддържане и повишаване на почвеното плодородие и добивите от земеделските култури. В тези случаи те представляват „черно злато”, имат черен цвят и структура, наподобяваща оборския тор. В зависимост от източника на пречистената вода се определя съдържанието на твърдата фаза – тя обикновено е около 2-5%, но чрез обезводняване този процент може да достигне до 20 и повече. Утайките се характеризират с променлив химичен състав: съдържанието на азот се колебае от 1 до 7% /към сухо вещество/, на фосфор от 1 до 4%, на калий -от 2 до 3%. Съставът на утайките зависи от произхода и качеството на отпадъчните води, а по-нататък и от проведените обработки. Торовата стойност на утайките се определя от съдържанието на хранителните макро- и микроелементи в тях. Както казахме по-горе, освен хранителни вещества, утайките съдържат значителни количества

органична маса, калциев окис, микроелементи, които са необходими за развитие на земеделските култури. Утайките представляват 0,1-1,5% от обема на пречистваните отпадъчни води, като може да достигнат до 10% при някои производства. Те трябва да се използват разумно и внимателно в зависимост от изискванията на законодателството. Директивата на Европейския съвет 86/278/ЕЕС за опазване на околната среда и в частност на почвите в случаите на употреба на утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води в земеделието, даде законово начало на възможността да се използуват утайките в земеделието. Въз основа на тази директива, се разработи Постановление № 339/14. 12. 2004 за приемане на Наредба за реда и начина за оползотваряване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието, с която се определят: – изискванията, на които трябва да отговарят утайките, за да се гарантира, че няма да окажат вредно въздейтвие върху човешкото здраве и околната среда, включително и върху почвата, – редът и начинът за оползотворяване на утайките чрез употребата им в земеделието. Оползотворяването на утайки в земеделието се допуска въз основа на разрешителни, които определят: – честотата на изследването на почвата за съдържание на тежки метали и количеството утайки, отговарящи на изискванията за пределно допустими концентрации /ПДК/ на тежки метали в утайките, които могат да се внасят годишно в почвата на единица площ, така, че да не се превишат ПДК на тежки метали в почвата, посочени в наредбата, – големината и местоположението на площта, върху която ще се оползотворяват утайките, културата и името на собственика, – необходимите анализи, които трябва да направят производителите на утайки включват: химична характеристика на утайките, съдържание на органични замърсители, санитарно-микробиологични показатели. Третиране на утайките Третирането представлява най-важната и най-трудна задача на пречиствателната техника. Понятието третиране, включва всички технологични операции от получаване на утайките до тяхното окончателно депониране или използуване. Утайката трябва да се подлага на: биологична, химична или топлинна обработка, продължително съхраниние или друг подходящ процес. Това цели

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

намаляване на нейната ферментабилност и опасност за здравето на хората и животните, в резултат на използването й в земеделието. – Третиране чрез компостиране Често утайките не могат да се използуват в земеделието, при озеленяването и др, поради техните неудовлетворителни физични свойства. За подобряване на свойствата им може да се изготвят компостни смеси с органични пълнители / торф, слама, зелена маса, стърготини/, извън терена на пречиствателната станция или на специална площадка. При това се ускоряват процесите на агрегатиране на компостната маса и нейната дезодорация / обезмирисяване/. – Компостиране на утайки с растителни остатъци Препоръчва се съотношението между утайките и растителните остатъци да бъде 1:1 или 1:0,5. Следят се класическите показатели за компостирането – влага, температура, приток на въздух. Размерът на компостната купа може да бъде 5/5м с височина 1,51,8м или с по-големи размери в зависимост от количеството на отпадъците. – Компостиране на утайки с твърди битови отпадъци При компостирането микроорганизмите предизвикват аеробни екзотермични реакции при съотношение С/N по-малко или равно на 16. Тези реакции протичат много добре при влажност 37-42% и при постоянно подаване на кислород. – Компостиране със земни маси Това обикновено се препоръчва при рекултивацията на нарушени терени, където поради липса на достатъчно хумусен почвен слой могат да се прилагат земни маси, обогатени с утайки от Пречиствателни станции за отпадъчни води / ПСОВ/. Обикновено съотношението е 2:1. – Химични методи за обработка Използуването на утайки обработвани с вар понижава степента на подвижност на металите в почвата и интензивността на миграционния процес. Прилага се калциев окис, амоняк, тиазин и др. Обеззаразяването на утайката с вар води до повишаване на рН до 11-12, при което настъпва стабилизиране, унищожаване на патогенни микроорганизми, отстраняване на неприятната миризма и задържане развитието на яйцата на хелминтите. При влажност на утайката 7085% средната норма на варта съставлява 15-20% / по СаО/ от масата на утайката. Такава обработка намалява в същата степен /15-20%/ и влажността на утайката. За какво може да се използват утайките? Възможностите за използуване на утайките са: за торене на земеделските култури, за рекултивиране на терени, за паркоизграждане и поддържане на тревни площи, в цветарството, за компостиране Подходът за използуване на утайките – за торене или за рекултивация ще зависи от възможностите на

бр. 1, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

пречиствателната станция, от наличните селскостопански площи в района и не на последно място от икономическата ефективност на отделните мероприятия. – Използуване на утайките като торово средсто Използуването на утайките в земеделието трябва да става по строго определени правила. Правилата не трябва да са в противоречие с обичайната земеделска практика, да се избягва неудобството за обществото и замърсяването на водите и да се преодолее опасността от замърсяване на природната среда. По настоящем в района на Софийската градска ПСОВ при спазване на законовите разпоредби утайката се използва като торово средство. Наторени са повече от 10 000 дка в продължение на 5 години. Внасянето на утайки в почвата се оценява и възприема различно – от една страна това е начин за освобождаване от нея. За фермерите тя представлява торово средство или подобрител, даващ възможност в кратък срок да се получи резултат. Затова, препоръките по използването на утайките трябва да се основават на възгледи за цялостното благополучие на селското стопанство, включително и всички други дейности, свързани и произтичащи от него. Главният принцип, към който трябва да се придържаме, при съставяне на препоръките е, че почвата не трябва да служи за краен приемник на замърсители. Максималната еднократна норма на внасяне на обработената утайка се определя с отчитане съдържанието на тежки метали в нея и характера на обработката. Трудностите при определяне на нормата се дължат на това, че азотът се намира в органични съединения, чиято минерализация зависи от множество фактори. През първата година анаеробната минерализация в почвата разлага 15-50% от органичното вещество на утайката, докато аеробната такава – 40% от него. През втората година-съответно по 20%, а през третата – 5 и 3%. – Използване на утайките в горското стопанство Използуването в горски насаждения се разглежда като един от перспективните способи за отстраняване на този отпадък, тъй като утайката може да се внася и в по-високи норми. Особено ефективно е внасянето й при горскостопанска рекултивация на нарушени земи. Тежките метали, постъпващи с утайката в горски почви, остават в повърхностните почвени хоризонти и не проникват в по-дълбоките слоеве. – Използуване в паркоизграждането и поддържане на тревни площ. Утайките широко се използват и в градското озеленяване. Внасянето на утайки поддържа високо водозадържащата способност на почвата в озеленяемите участъци. Подобряват се водно-физичните

свойства и намалява опасността от ерозия. – В цветарството Компостираните утайки са рохкави и с много добра структура. Обработени с вар, подобряват органолептичните си свойства, което ги прави подходящи за използуване в цветарството. ОПАСНОСТ Много често в пречиствателните станции за битови води се изпускат водите от промишлени предприятия. В утайките се натрупват значителни количества нежелани вещества, които в определени концентрации може да окажат стимулиращо, задържащо или токсично действие върху биологичната активност на микроорганизмите, респективно-върху анаеробните или аеробни стабилизационни процеси. При определяне на граничните концентрации на утайката трябва да се има предвид обстоятелството, че благодарение на способността за аклиматизация, селекция и мутация, микроорганизмите може да привикнат при постепенно увеличаване на концентрациите и към по-големи стойности. По този начин една и съща концентрация в зависимост от начина на подаването й постепенно или внезапно би могло да се окаже, че е стимулираща или токсична за биологично стабилизационния процес. Затова изразът „токсично действие” е доста ограничен по отношение на своята точност. Като ограничаващ фактор за използуване на утайките в практиката е наличието на тежки метали, които в стойности над ПДК, могат да окажат вредно влияние върху почвата, растенията, животните и хората. В отпадъчните води се съдържат причинители на различни заболявания, които постъпват в утайката – патогенните елементи. Тяхното количество в отпадъчните води е твърде променливо в зависимост от сезонните фактори и епидемиологичните условия. Сред патогените се намират вируси, бактерии, нематоди и др. Най-голяма опасност за здравето на човека представляват: салмонелите, вирусите и яйцата на хелминтите. Устойчивостта на вирусите зависи от температурата, влажността на въздуха и интензивността на слънчевата радиация. Вирусите в почвата се съхраняват през зимата 180 денонощия след внасяне на утайката, а през лятото- в продължение на 25. Наши изследвания показват, че с престоя на утайките, прогресивно намаляват санитарно-пока-

зателните микроорганизми– колиформи, в т. ч. E. coli, ентерококи и сулфитредуциращи клостридии. Последователната смяна на Е. coli с други цитратпозитивни форми, характеризират интензивността на процеса на самоотчистване до 15-тия месец, след който срок, утайката не представлява опасност в епидемиологичен аспект. Голям проблем при използването на утайките, е наличието на органо-химични съединения във високи концентрации /полиароматни въглеводороди и полихлорирани бифенили/. В технологията на пречистване на отпадъчните води и третирането на утайките, органичните вещества се възприемат като високо молекулярни съединения на елементите въглерод, водород, кислород, азот фосфор и сяра. Досега в света са регистрирани множество органо-химични съединения, което предизвиква сериозни трудности при тяхната идентификация. Попаднали в почвата, органичните замърсители може да се адсорбират от твърдата фаза, да останат в почвения разтвор и/или да бъдат подложени на трансформация.Част от тях може да мигрират по дълбочина на почвата, да бъдат изнесени с повърхностния отток или да бъдат частично връщани в атмосферата, в резултат на физико-химични или биологични реакции. Утайките могат да предизвикат нежелани кратковременни и продължителни ефекти при използването им. Към кратковременните ефекти се отнасят органолептичните въздействия, съдържанието на патогени и замърсяването на повърхностните и подпочвени води с водоразтворими форми на азот и фосфор. Тези ефекти изчезват скоро, след прекратяване на внасянето на утайка в почвата. Към дълготрайните отрицателни ефекти спадат съдържанието на тежки метали и бавноразлагащи се в околната среда токсични вещества. В заключение може да се обобщи, че при използуване на утайките от ПСОВ в земеделската практика трябва да се имат предвид законовите разпоредби, свързани с оценката на утайките, включваща агрохимична, химична и санитарно-паразитологична характеристика, съдържание на устойчиви органични замърсители, както и оценка на почвата, върху която ще се извърши оползотворяването. На този етап, не на последно място са и опасенията на населението, свързани с приложението на утайките. Трябва да се работи със земеделците, да се информират за ползата от използуване на утайките при определени условия и липсата на опасност за околната среда. Този път е доста труден и е свързан с общите усилия на обществените органи и организации и на производителите на утайки. Проф. д-р Светла Маринова

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

ПОВИШАВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ВНЕСЕН В ПОЧВАТА ПРИРОДЕН ФОСФАТ Важен проблем в земеделието е обезпечаване на фосфор за растителната продукция. Фосфорът е втория след азота основен хранителен елемент. Той участва в процесите на делене на клетките, запаса и преноса на енергия, формирането на генеративните органи (цветове и семена), стимулира развитието на корените (което е от значение за устойчивостта на посевите към неблагоприятни фактори). Недостигът му често се оказва лимитиращ фактор за развитието на културите. За получаване на оптимален добив е необходим достъпен за растенията фосфор, който да отговаря на нуждите на растението при съответните почвени условия. Фосфорните съединения в почвата се характеризират със слаба разтворимост във вода, поради което са и слабо усвоими за растенията. Поради високата реактивоспособност на фосфорните йони, голяма част от внесения с торовете фосфор се фиксира бързо от почвените частици и става недостъпен за културите. В периода на интензивно развитие на земеделието в недалечното минало се получаваха високи добиви от културите чрез повишени норми на минерално торене, но възникнаха въпроси за последствията върху почвеното плодородие и чистотата на растителната продукция. В нашата страна производството и употребата на минерални торове, като цяло, значително намалява след 1990г поради проблемите в икономическото развитие. Годишната употреба на фосфорни торове намалява около 30 пъти (Николов, 2001). Анализите на специалистите показаха, че в резултат на това 18

бр. 1, 2012 г., сп.

добивите от повечето култури значително се понижиха. Като се има предвид, че промишленото производство на минерални торове е скъпо и носи риск от замърсяване на околната среда, целесъобразно е да се търсят нови методи и технологии за попълване недостига на хранителни елементи в почвата, които да гарантират и получаване на екологично чиста растителна продукция. Особено наложително е намиране на решения за преодоляване на фосфорния дефицит. Евтин и екологичен източник на фосфор са природните фосфати. Те имат дългосрочен остатъчен ефект и допринасят за възстановяване на запасите от фосфор в почвата. Природните фосфати са един от разрешените за употреба при биологично земеделие източници на фосфор. Ефектът от директно внесения в почвата природен фосфат зависи от неговата химична реактивност (разтворимост), от почвата и отглежданата култура. Някои фосфати имат висока реактивност, а други са сравнително слабо реактивни, което

налага нуждата от допълнителни мероприятия за повишаване на агрономическата ефективност. Един от начините е да се повиши специфичната повърхност чрез фино стриване. В много изследвания е доказано, че почвите с кисела реакция повишават разтворимостта на природните фосфати в сравнение с алкалните и богати на Са почви. Препоръчва се употреба на природни фосфати при кисели почви с ниско съдържание на обменен Са и ниска концентрация на фосфор. Способността на почвата да сорбира фосфор също влияе силно на ефективността на внесения фосфат. Влияние оказват и потребностите на културата и способността на корените Ӝ да извличат фосфор от почвата. Бързорастящите култури изискват фосфор в сравнително кратък срок. Многогодишните растения, пасищната растителност и дърветата изискват природен фосфат с бавно действащо и остатъчно действие. Култури като рапица, елда, сорго и някои бобови добре усвояват фосфор от природни фосфати. Ето защо икономическите аспекти на

Фиг.1 Сухо тегло на зърнената маса от овес

„Земеделие плюс”

Таблица 1. Схема на опита с овес Излужена смолница

Канелено-подзолиста почва вариант третиране № 19 N0P0 20 N150P0 21 N150СФ100 22 N150ТФ100 23 N150ТФ200 24 N150ТФ300

вариант № 1 2 3 4 5 6

третиране

7 8 9 10 11 12

N0P0+B1 N150P0+B1 N150СФ100+B1 N150ТФ100+B1 N150ТФ200+B1 N150ТФ300+B1

25 26 27 28 29 30

N0P0+B1 N150P0+B1 N150СФ100+B1 N150ТФ100+B1 N150ТФ200+B1 N150ТФ300+B1

13 14 15 16 17 18

N0P0+B2 N150P0+B2 N150СФ100+B2 N150ТФ100+B2 N150ТФ200+B2 N150ТФ300+B2

31 32 33 34 35 36

N0P0+B2 N150P0+B2 N150СФ100+B2 N150ТФ100+B2 N150ТФ200+B2 N150ТФ300+B2

N0P0 N150P0 N150СФ100 N150ТФ100 N150ТФ200 N150ТФ300

ефективността при използване на природните фосфати трябва да се оценяват съобразно особеностите на всяка комплексна система растение-почва- природен фосфат. При някои климатични условия и почви местните фосфатни суровини, внесени директно в почвата, се оказват добра алтернатива на промишления суперфосфат (Zapata et.al, 2004). В повечето случаи за постигане на краткосрочен ефект при директно внасяне се налага те да бъдат модифицирани преди употреба. През последните де-

сетилетия в световен мащаб са разработени редица новаторски техники за повишаване усвоимостта на природните фосфати (Taiwo and Ogundiya, 2008). От екологична гледна точка перспективни са микробиологичните методи, при които въздействие върху фосфата оказват образуваните от микроорганизмите органични киселини. Болшинството от проведените в различни страни опити са лабораторни и само малка част са изведени в полски условия. В статията се съобщават резултати от проучване на вли-

Фиг.2 Сухо тегло на слама от овес

янието на бактериалната инокулация върху агрономичния ефект от внесен в почвата природен фосфат. Изследването е проведено в рамките на съдов опит, изведен във вегетационна къща с тест-култура овес от сорт “Образцов чифлик-4”. Изпитан е ефекта на различни дози на природния фосфат върху добива и износа на основните хранителни елементи от овес при инокулация с два вида фосфатразлагащи бактерии в условията на две различни по агрохимични свойства почви. В опита са използвани излужена смолница от г. Божурище и канелено-подзолиста мощно хумусна почва от с. Секирово (Пловдивско). Смолницата се характеризира с близко до неутралното рН (6.5) и високо съдържание на хумус (4.0%). Тя е слабо запасена с подвижен фосфор (2.7 мг Р2О5/100г) и азот (6.4 мг NН4+-N/кг; 5.6 мг NО3—N/кг) и добре запасена с калий (31.2 мг К2О/100г). Канелената почва има слабо кисела реакция (5.4) и ниско съдържание на хумус (1.9%). По ниво на запасеност с хранителни елементи се отнася към слабо запасените почви. Има ниско съдържание на азотни форми (3.4 мг NН4+-N/кг; 1.9 мг NО3—N/кг) и средни запаси от фосфор (11.2 мг Р2О5/100г) и калий (25.0 мг К2О/100г). В изследването е използван механично стрит туниски фосфорит, съдържащ 30% общ Р2О5, който в основната си част е водонеразтворим. За сравнение е използван и суперфосфат със съдържание на разтворим Р2О5 – 42%. На фона на азот, внесен в доза 150 мг/кг под формата на амониев нитрат във всички варианти, в почвата са добавени троен суперфосфат (СФ) – 100 мг Р2О5/ кг или туниски фосфорит (ТФ) – в дози 100, 200 и 300 мг Р2О5/кг по схемата на опита (таблица 1). Извършена е бактериална инокулация на ризосферната почва със суспензии на

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

Таблица 2. Доказани разлики и процент увеличение на биомасата на овес при инокулацията с Azotobacter sp. (B2) спрямо тази с Pseudomonas sp. (B1) Излужена смолница зърно слама увеуветретиране докадокаличеличезана зана ние ние разлика разлика (%) (%) N0P0+B2 13 ▲ N150P0+B2 23 14 ▲∆ ▲ N150СФ100+B2 30 16 15 N150ТФ100+B2 16 ▲∆ ▲∆ N150ТФ200+B2 26 33 17 N150ТФ300+B2 18 доказани разлики при B2 спрямо B1: ▲ – 5% ∆ – 1% Ва ри ант №

фосфатразлагащите бактерии Pseudomonas sp. и Azotobacter sp. (условно обозначени в схемата като В1 и В2) след покълване на овеса. Ефектът от инокулацията е определен по увеличението на биомасата на овеса (зърно и слама) и износа на основните хранителни елементи (N, P, K) със зърното в инокулираните варианти спрямо неинокулираните. В изведения опит бактериалната инокулация с Pseudomonas sp. значително повишава масата на зърното и сламата при трите дози на природния фосфат в канелената почва. Във вариант 28 (N150ТФ100+B1) зърното се увеличава с 27%, във вариант 29 (N150ТФ200+B1) – с 33% и във вариант 30 (N150ТФ300+B1) – с 24% спрямо съответните неинокулирани варианти (фигура 1). Увеличението на сламата е с 16% във вариант 29 и с 30% – във вариант 30 (фигура 2). Инокулацията с Azotobacter sp. оказва положително влияние върху ефективността на природния фосфат при двете почви. При излужената смолница във вариант 17 (N150ТФ200+B2) е отчетено 38% повече зърно и 35% повече слама, а при N150ТФ300+B2 (вариант 18) – 21% повишение на зърното спрямо съответните неинокулирани варианти. Процентното увеличение на изследваните показатели при 20

бр. 1, 2012 г., сп.

Канелено-подзолиста почва зърно слама Вари увеуведокадокаант личеличезана зана № ние ние разлика разлика (%) (%) 31 ▲ 16 32 ▲∆ ▲∆ 23 18 33 ▲ ▲ 18 16 34 35 ▲∆ ▲∆ 44 16 36

инокулация с Azotobacter sp. е повисок при канелено-подзолистата почва. При доза N150ТФ100+B2 (вариант 34) зърнената маса се повишава с 51%, а сламата –с 26%. При N150ТФ200+B2 (вариант 35) се получава 35% повече зърно и 25% повече слама. При N150ТФ300+B2 (вариант 36) е отчетено 78% увеличение на зърнотo и 52% – на сламата спрямо неинокулираните варианти (фигури 1 и 2). Установено е, че количеството на зърното, формирано от природния фосфат при инокулация се доближава, по абсолютна стойност, до количеството във варианта със суперфосфат без инокулация. Това е установено за Azotobacter sp. при двете почви (вар. 17 спрямо вар. 3 и вар. 34, 36 спрямо вар. 21) и за Pseudomonas sp. при канелената почва (вар. 28, 29 спрямо вар. 21). Положителният ефект на инокулацията с Azotobacter sp. върху продуктивността на овеса е по-висок в сравнение с Pseudomonas sp. (таблица 2), което се дължи на различната биохимична активност на двете бактерии в почвата. Бактериалната инокулация влияе най-чувствително върху износа на азот със зърното. Увеличение на изнесения азот във вариантите с природен фосфат се наблюдава при двете почви и двете инокулации, но то е най-

„Земеделие плюс”

високо в излужената смолница при Azotobacter sp.Количеството на изнесения със зърното фосфор като цяло не показва съществено повишение във вариантите с природен фосфат. В излужената смолница бактериалната инокулация влияе положително върху износа на калий със зърното във вариантите с природен фосфат, като ефектът от Azotobacter sp. е по-висок от този на Pseudomonas sp. При канелената почва износът на калий се влияе силно от внесения азот и е приблизително еднакъв при двете бактерии. Заключение В условията на този опит бактериалната инокулация на ризосферната почва повишава ефективността на внесения природен фосфат, което е подобре изразено в канеленоподзолистата почва на фона на азотно торене. Инокулацията с Azotobacter sp. оказва по-силно влияние върху продукцията на зърно и слама и износа на азот и калий от овеса в сравнение с Pseudomonas sp. Под влияние на бактериалната инокулация ефектът от внесения природен фосфат върху количеството зърно се доближава до този, получен от суперфосфата. К. Недялкова, Р. Донкова

Нитратна Директива – качество на водите През последните години изследванията в земеделието са свързани с разработването на добри земеделски практики във връзка с получаването на продукция, отговаряща на международните стандарти за качество, и намаляване на въздействието върху околната среда. Един от основните екологични проблеми, които произтичат от земеделските дейности е замърсяването с нитрати на повърхностните и подземните води. Именно затова, през последните 20 години, редица държавни стратегии и мерки в Европа са насочени към регулиране употребата и загубите на азот в земеделието. Основен нормативен документ е приетата Нитратна Директива (676/91/EEC) през 1991 година. Основните въпроси, които Директивата разглежда са: определяне на екологосъобразни начини на земеползване; установяване на уязвими към нитратно замърсяване земеделски райони; програми за мониторинг на съдържанието на нитрати в подземните води и наличие на еутрофикация в повърхностните води; съставяне и изпълнение на план за действие в уязвимите зони и др. След приемането на България в ЕС, пред страната ни се поставя въпросът да спазва изискванията и ограниченията за употреба на органични и минерални торове, особено в уязвимите зони (райони, в които чрез просмукване или оттичане, водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници или могат да бъдат замърсени с такива). Азотът е основен хранителен елемент за растенията и недостигът му в почвата се компенсира с торене. Сравнително евтините азотни торове през 70-те и 80-те години на миналия век са използвани в по-високи норми без да се отчитат действителните потребности на културите, запасеността на почвите с азот и агротехническите изисквания.

Както показва анализът на средните за страната многогодишни данни (фиг.1), повишаването на добивите от пшеница и царевица през 80-те години, а за пшеницата и през последните пет години (20012005), не е в съответствие с общото количество на внесения азот и води до акумулирането на излишък в почвения профил. Излишъкът на азот е потенциален източник на замърсяване на околната среда. В зависимост от уязвимостта на района и конкретните климатични условия могат да възникнат рискове за: 1) замърсяване на повърхностните и подземни води; 2) еутрофикация (увеличаване съдържанието главно на азотни и фосфорни съединения във водните екосистеми) на повърхностните води; 3) намаляване на биоразнообразието; 4) вкисляване на почвите; 5) увеличаване на емисиите на азотни окиси (N2O) и други. Основните предпоставки за поява на изброените екологични рискове са следствие от неправилното прилагане на земеделските практики, в т.ч. и едностранчивото небалансирано азотно торене, както и недостатъчната информираност на земеделските производители по въпросите на торенето. Натоварването с азот на единица територия, чрез минерални и органични торове е важен индикатор за определяне загубите на нитратен азот чрез измиване. Поради тези причини, е необходимо да се извърши анализ на „натоварването” с азот от земеделски източници въз основа на данни за различни начини на земеползване и управление на земите, гъстота на отглежданите животни и системи на животновъдство, използване на минерални и органични торове, типове почви, хидрогеология на терените и климат.

Нормативни документи за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници Във връзка с опазване на водите от нитратно замърсяване от земеделски източници е приета споменатата вече Нитратна Директива на ЕС, която се въвежда в Българското законодателство с Наредба №2 от 2000 г., актуализирана през 2008г., и предвижда мониторинг (наблюдение) на качеството на подземните води в уязвимите зони и спазването на Правилата за добра земеделска практика. Актуализация на Правилата и Програмата за действие с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати Фигура 1. Средни добиви, общ приход и износ на са утвърдени със заповеди № РД 141/07.03.2011 г. азот от царевица и пшеница за обработваемите на Министъра на МОСВ и № РД 189/24.03.2011 г. площи в страната

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

на Министъра на МЗХ. Те регламентират употребата и съхранението на азотсъдържащи торове и са задължителни за земеделски стопани, чиито стопанства попадат на територии на: 1) санитарноохранителните зони на водоизточници и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води; 2) нитратно уязвимите зони. За всички останали стопани правилата са доброволни. Програмите за действие се прилагат за период от четири години след утвърждаването им, като в тях се посочва честота на мониторинг на водите – най-малко един път месечно за повърхностните води и от два до шест пъти годишно за подземните води. Методични подходи за определяне на нитратно-уязвимите зони Зоните, уязвими към нитратно замърсяване, са определени въз основа на резултати от многогодишни наблюдения (Карта на кладенците), които показват, че повърхностните и плитките подземни води са замърсени (над 50 мг/л) или са застрашени от замърсяване с нитрати от земеделски източници. Определя се също и уязвимостта на териториите към еутрофикация, като се взема под внимание съдържанието на общ фосфор и хлорофил А в повърхностните води. Трябва да се отбележи, че уязвимите зони в България покриват 36% от цялата територия на страната и 68% от обработваемата земеделска земя На всеки четири години тази информация следва да се актуализира, с изключение в случаите, когато съдържанието на нитрати в подземните води е по-малко от 25 милиграма на литър. Тогава мониторингът се извършва веднъж на осем години. Мониторинг в нитратно-уязвимите зони Съществуват редица предпоставки за замърсяване на водите с нитрати, които трябва да бъдат

Карта на кладенците за наблюдение на състава на повърхностните и подземни води от Националния мониторинг – МОСВ

бр. 1, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

анализирани, за да се оцени риска от замърсяване в конкретния район. Това са на първо място природните фактори и неправилните земеделски практики. Природни фактори: Почвен тип – Особено уязвими са райони с леки по-механичен състав почви, които се характеризират със скъсен почвен и геоложки профил, добра водопропускливост, висока водообменност между пластовете, и плитки подземни води (2,5 –4,5 метра) от първия водоносен хоризонт. Тези почви са подходящи за интензивно земеделие, поради което са обект на повишено антропогенно натоварване. Наклонът на терените около повърхностни водоизточници може да доведе до ерозия на почвения слой и съответно обогатяване на водите с хранителни елементи (нитрати, фосфати и др.), което да бъде причина за поява на еутрофикация. Метеорологични условия – Обилните валежи през пролетта и стопените от снеговете води могат да бъдат причина за измиване на хранителни вещества от коренообитаемия почвен слой и замърсяване на подземните води в тези райони. Атмосферното засушаване през лятото също е рисков фактор, тъй като ограничава транспирацията и усвояването на хранителните вещества от растенията. То също се проявява по-силно при почвите с лек механичен състав. Впоследствие при проливни валежи в почвата в края на вегетационния сезон неусвоеният нитратен азот може да се придвижи в дълбочина. Валежите и поливните води влияят върху баланса на азота и чрез съдържащия сe в тях азот. Средно за нашата страна с валежите ежегодно се внасят от 2-3 кг/дка N за година. С наребда № 18/27.05.2009 г.се въвеждат изисквания и към качеството на водата, използвана за напояване на земеделските култури. Неправилни земеделски практики: - Надценяване на очакваните добиви; подценяване запасеността на почвата с азот; неточно определяне на количеството азот, което се съдържа в използвания оборски тор; несъобразяване със съдържанието на усвоимите от растенията форми на фосфор и калий; неравномерно внасяне на торовете; неправилно поливане – без отчитане на качеството на поливната вода. Най-уязвими към нитратно замърсяване са подземните води в територии, при които има съчетание на някои от горепосочените фактори – леки по механичен състав почви, промивен воден режим, плитко заложени водоносни хоризонти, интензивно земеделие (в повечето случаи зеленчукопроизводство), което е свързано и с интензивно поливане и употреба на органични и минерални торове, както и отглеждане на повече животни (на малка

Картосхема на разпределението (%) на съдържанието на нитрати в подземните води в изследваните пилотни обекти през 2008 г.

територия). За тази цел са извършени множество теренни проучвания в пилотни обекти в Северна и Южна България, които позволяват да се установят конкретните причини за замърсяване с нитрати, да се анализират тенденциите и да се направят съответните препоръки. Интерес представлява фактът, че освен при леките алувиално-ливадни почви в района на с. Цалапица, Пловдивско и при смолниците (Старозагорско) е установено високо съдържание на нитрати в подземните води. Това е свързано с дълбокото напукване на тези почви при засушаване, при което нитратите чрез финните почвени частици от повърхностния хоризонт попадат в пукнатините и оттам в подземните води. Като предпоставка за замърсяване на подземните води с нитрати може да послужат и особеностите на релефа при смолниците, а именно микропониженията. В тези микропонижения, подземните води излизат близо до повърхността или се изливат на нея, като в много случаи там са и кладенците за питейни води и каптираните извори. Липсата на хидравлична връзка между отделните водоносни хоризонти може да се приеме и като предимство и като недостатък при тези почви. Това налага специфичен подход при оценка на замърсяването на водите в района на

Основни компоненти на азотния баланс при торене, съобразено с нуждите на царевица, отглеждана при поливни условия върху алувиално-ливадна почва, с. Цалапица, Пловдивско. (Nf – приход на азот с минерални торове; Np –приход на N с валежите; Nirr –приход на N с поливките; Nplt – износ на N с растителната продукция и NL – измит NO3-N).

смолниците, в зависимост от конкретните условия на земеползване, хидрогеоложката характеристика на терена и баланса на водата в района на изследваните водоизточници. Начините на земеползване и различната степен на антропогенно натоварване на прилежащите територии оказва чувствително влияние върху съдържанието на нитрати в подземните води. Наблюдавано е, че дифузните източници (площни) оказват много по-слабо влияние върху обогатяването на повърхностните и подземните води с нитрати, в сравнение с точковите (локални, конкретни източници). Оценка на риска от замърсяване с нитрати на подземните води Оценка на риска от измиване на нитратен азот при различни почвено-климатични условия и земеделски практики може да бъде направена и чрез симулационни модели. Този подход е особено подходящ за анализи при неконтролируеми условия, когато липсва информация за източниците и степента на замърсяването, а също и за прогнозиране на различни сценарии за промяна на моментното състояние. Чрез използване на модели може да се получи многогодишна редица от данни и да се направи количествена оценка за вероятността за измиване на нитратен азот при определени земеделски практики, както и да се оцени риска от замърсяване на подземните води с нитрати в уязвими зони. Заключение Решаването на проблема за опазване качеството на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници изисква определяне на максимално допустимото натоварване с азот на обработваеми почви с цел запазване на устойчивото равновесие на агроекосистемата. Динамиката на процесите, обуславящи обогатяването на подземните води с нитрати и тяхното преразпределение в пространството, налага периодичен мониторинг на химичния им състав с цел актуализиране на информацията за състоянието на подземните води. Правилното прилагане на екологосъобразни технологии и отделни технологични решения от земеделските производители в уязвими зони и в зони с екологични ограничения води до чувствително намаляване на измиването на нитратен азот по почвения профил и опазване на качеството на подземните води в резултат на земеделска дейност. Проф. Д. Стойчева, доц. М. Керчева, доц. П. Александрова, гл. ас. Ц. Симеонова, гл. ас. М. Бенкова

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

Санитарно състояние на салата и качество на поливните води Многогодишното, системно органоминерално торене на селскостопанските култури в условията на интензивно земеделие, с цел получаване на високи и устойчиви добиви е неразривно свързано с прилагане на практики, които в много случаи се оказват опасни за околната среда и здравето на човека. Почвено-климатичните условия в България позволяват целогодишно отглеждане на зеленчуци. Сред тях салатата се цени поради бързия растеж и късия вегетационен период. Притежава добри вкусови, диетични и хранителни качества. От нея се отглеждат у нас две разновидности – главеста салата и маруля. Един от основните проблеми, свързани с отглеждането на листни зеленчуци, е акумулацията на нитрати над допустимите концентрации (Митрева и Митова, 2001;Ранков и др.. 2008; Райкова и. Ранков, 1984). За разлика от пестицидите, прилагани като растително-защитни препарати, постъпването на нитратите в растенията е необходим процес в азотния метаболизъм за синтеза на различни азотсъдържащи вещества . Високото съдържание на нитрати в растенията се провокира от много фактори, но особено често то се наблюдава при условия, когато постъпването на нитратите се засилва, а натрупването на сухо вещество- напротив изостава. Това налага и въвеждането на санитарни норми, които зависят от много фактори между които и сезонността на отглеждането. Рядко обаче се коментира внасянето на нитрати в почвата с поливните води, въпреки големите поливни норми (Стойчев Д., 1981).] Завишеното съдържание на 24

бр. 1, 2012 г., сп.

нитрати намалява биологичната ценност и хранителна стойност на получената продукция и оказва отрицателно влияние върху здравето на човека и животните. Проблемите с наднорменото натрупване на нитрати в селскостопанската продукция се изострят и в резултат от увеличеното им съдържание не само в почвата, но и в питейните и поливни води, което води до всеобщо нарастване на експозицията им върху населението. От дълги години нитратното натоварване на повърхностните и подпочвени води се покачва успоредно с интензификацията на селското стопанство и вертикалната инфилтрация на падналите атмосферни валежи във вододайните зони, при което се създават условия за увеличаване количеството на неусвоения от растенията минерален азот, който с низходящия воден поток попада във водоносните пластове (Стоянов,1997). Увеличеното съдържание на нитрати в подземните и кладенчови води в полските райони може да се обясни освен с интензивното торене и с минерализацията на органичното вещество в почвата, с просмукване на повърхностно течащи води и

„Земеделие плюс”

септични ями, с вертикална инфилтрация на падналите валежи върху водосборните райони (Симеонова Ц., и др. 2011; Стойчева и Колева, 2005; Стойчева Д., и др.2011.). Това създава условия за нарастване количеството на неусвоените от растенията нитрати с низходящия воден поток към водоносните хоризонти. Десетилетните проучвания на редица организации- СЗО, ФАР, ФАО върху ролята и резултатите от прилагането на минерални торове върху формираните добиви, респективно върху значението на фактора торене за получаването на екологично чисти или поне безопасни за здравето на потребителя храни, са намерили израз в редица законови документи (Наредба № 2 от 2007г). В зависимост от способността да акумулират нитрати в продукцията си зеленчуковите култури се разделят в три груписилно акумулиращи- от 1000 до 5000 и повече мг /кг свежа маса, средно- 500- 1500, и слабо или ненатрупващи нитрати. Салатата спада към първата група зеленчуци. В статията представяме резултатите от проучване за качеството и безопасността на продукция от салата, при използване на различно замърсени с нитрати кладенчови поливни води. Таблица 1. Санитарно състояние на поливни кладенчови води, използвани в експеримента, мг/л Вариант 1.

нитрати хлориди сулфати 45,6 22 193

77,2

195

190

117

301

338

217

560

250

пределно 50 допустими стойности

Табл. 2. Влияние на нитратното съдържание в поливните води върху показателите на растежа и качеството на растения от салата

дата 26/05

31/05

07/06

Вар. 1 2 3 4 1 2 3 4 1 2 3 4

м а с а / бр. листа/ раст. (г) растение 2,77 4,7 1,72 4,2 2,53 4,5 2,0 3,8 5,0 5,7 4,6 5,3 7,2 6,0 8,4 6,2 9,3 7,8 12,8 7,5 19,9 8,5 20,3 8,8

АСВ (%) 7,95 6,75 6,81 7,81 8,55 6,67 6,01 6,57 10,43 8,58 6,34 8,37

В условията на съдов опит, изведен в Института по почвознание „Н. Пушкаров”, бе отгледана продукция от салата- италиански сорт “Айсберг”. Опитът е заложен с чернозем смолница, взета от вододайната зона на с. Гурмазово, Софийска област. Почвата е средно запасена с хумус- 3.7%, с неутрална реакция -рНН2О- 6.8, слабо запасена с минерален азот- 5.5 мг/1000г, и с много високо съдържание на подвижен калий и фосфор: К2О- 218.5 мг/100г и Р2О5- 56.5 мг/100г. Поливните води са от четири кладенеца, функциониращи в селото. Установените съдържания на вредни вещества характеризират водите като замърсени с нитрати в три от кладенците, а при най-високите нива на замърсяване- и със сулфати (табл. 1). Опитът съдържа 4 варианта. Използван е изравнен двуседмичен разсад, като във всеки съд са засадени по 3 растения. Почвената влажност е поддържана чрез ежедневни поливки на 75% от ППВ. Прибирането на салатата бе осъществено на 3 дати. В изследването са включени следните показатели: маса на надземните органи и на корените (г) на растенията, брой листа. Оценката за качеството на салатите се направи чрез площта на листата (г) (тегловен метод), съ-

нитрати (мг/кг) 475 1017 1572 1590 78 714 840 1590 123 46 81 213

общи захари(%) 3,9 3,8 2,4 3,7 5,5 4,6 4,4 4,8 9 6,8 4,8 5,3

държание на нитрати, съдържание на общи захари (%), съдържание на пластидни пигменти в свежа маса (мг/г), съдържание на хлориди и сулфати. Резултатите показват реакцията на растенията и почвата към прилагането на поливен режим, използвайки вода с различно качество по отношение на нитрати. Масата и броя на листата на растенията от салата се променят с напредване на вегетацията (табл. 2). Докато при първото прибиране се отчита липса на закономерност спрямо съдържанието на нитрати в поливните води, то при второто и особено при третото прибиране се наблюдава значително нарастване на тези показатели при вариантите с паралелно нарастване на съдържанието на нитрати (варианти 3 и 4). Това потвърждава факта, че съдържанието на нитрати във водата играе роля на азотен хранителен източник, способен да компенсира дефицита на достъпни азотните съединения в почвата. Съдържание на нитрати и общи захари. Установено бе,

че съдържанието на нитрати в поливната вода играе съществена роля върху безопасността на салатата в първите фази от развитието й. Тогава се наблюдават стойности, приближаващи се до санитарните граници- а именно- при съдържание на нитрати от 388 мг/л във водата, нивото на нитрати достига 1590 мг/ кг свежа маса при салатата. Тенденцията е линейна и r2 е 0.89, т.е. има силно изразена и доказана корелация между двете величини. Измереното нитратно съдържание в растенията от този вариант е съпоставимо с установеното във вегетационни опити при азотно торене с норми между 300 и 500 мг N/ кг почва [Станчева И., Ив. Митова, Е. Атанасова, Р. Тончева. 2004] С напредване на вегетацията съдържанието на нитрати в растенията намалява, като това става най-бавно при силно замърсените води. В последната представена дата всички стойности на нитрати са под 250 мг/ кг, което може да характеризира продукцията като чиста. Възможни обяснения за това са специфичните особености на нитрат-редуциращия ензим. При високи температури и слънцегреене активността му е значителна и нитратите се трансформират по-бързо. Същевременно това трябва да се отчита на пазара, като най-ранните салати трябва особено детайлно да се тестват за съдържание на нитрати. В литературата се посочва (Станчева И., Ив. Митова, Е. Атанасова, Р. Тончева. 2004), че с нарастване на азотната норма до определени граници захарното съдържание в салатата нараства. В изведения опит по отношение на съдържанието на захари не

Табл. 3. Листна повърхност на растения от салата в зависимост от нитратното съдържание в поливните води (cм2) вариант средно медиана ст.откл

1 277,3 270,2 57,6

2 416,9 422,4 42,8

3 535,5 527,6 46,6

4 731,6 710,4 78,5

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

Табл. 4. Съдържание на пластидни пигменти, мг/г a

a+b

a/b

car

25.май -1

0,428

0,222

0,65

1,93

0,159

0,431

0,282

0,713

1,53

0,148

0,498

0,214

0,712

2,33

0,175

0,506

0,422

0,928

1,20

0,11

31.май – 1

0,434

0,212

0,646

2,05

0,156

0,445

0,225

0,67

1,98

0,337

0,448

0,212

0,66

2,11

0,335

0,425

0,18

0,605

2,36

0,307

07.юни -1

0,276

0,197

0,473

1,40

0,107

0,456

0,282

0,738

1,62

0,149

0,689

0,291

0,98

2,37

0,22

0,406

0,177

0,583

2,29

0,138

се наблюдават тенденции във вариантите. Прави впечатление значителното нарастване на съдържанието във всички варианти с напредване на вегетацията, като при последното прибиране се отчита почти 1.5 пъти повече захари. Най-високо е съдържанието в контролната проба. Листна повърхност на салатата. Големината на листния апарат е основен фитометричен показател, от който зависи фотосинтетичната продуктивност на растенията. Известно е, че при по- малка листна повърхност светлината не се използва пълноценно. Прекомерното образуване на листна маса, обаче създава условия за засенчване на по-ниско разположените листа, което се отразява отрицателно върху продуктивността. Измерената в края на изследването листна повърхност напълно съответства на получените листни маси и нараства с увеличаване нитратното съдържание във поливните води от 277,3 до 731,6 cм2. Съдържание на пластидни

пигменти. Пластидните пигменти представляват индиректен показател за фотосинтетичните процеси в растенията. Съдържанието на хлорофили „а”, и „в” е сравнително ниско, като максимални стойности са установени при вариантите на първата дата от прибирането, с изключение на последната дата при варианта със 190 мг NO3/л. Тези данни за максимуми в ранната фаза могат да се обяснят с използване на наличния минерален азот и от почвата. Освен това с напредване на вегетацията салатата развива голяма листна повърхност, което се явява като компенсаторен механизъм. Проблемът с нитратното замърсяване на водите е сериозен за страните от Европа. Той е обект на различни нормативни документи (Нитратна директива). За разлика от почвите, водите като обект на изследване са значително по-мобилни и имат опосредствано влияние, обусловено както от геоложката основа, така и от практиките на земеползване. За обекта на из-

Табл, 5, Количества азот, внесен през вегeтацията с водата Вариант 1 2 3 4

изразходвани внесени нил/6 кг почва трати, мг/6 кг почва 6 273,6 6,5 501,8 7,0 1330 7,5 2535

бр. 1, 2012 г., сп.

нитрати мг/ кг почва

мг N/кг

кг/дка

45,6 83,6 221,6 422,5

10,3 18,9 50,0 95,4

2,06 3,78 10,0 19,8

„Земеделие плюс”

следване – с. Гурмазово (община Божурище) е установено, чe има зониране по качество на кладенчовите води. Интензивният начин на земеползване включва както торене, така и поливане. В изведеният от нас експеримент се игнорира влиянието на почвените особености и нива на торене. Всички получени разлики в добива, качеството и безопасността на салата се дължат на поливните води. В експеримента се поддържа постоянна почвена влага от 75%. За поливане на съдовете е изразходвано съизмеримо количество вода. Данните показват, че се създава изключително натоварване на почвите при варианти 3 и 4 (със съдържание на нитрати във водите съответно 190 и 338 мг/л). При салатата това се преодолява благодарение на бързия растеж и трансформациите на азота в най-светлите и топли дни. Опасността обаче е значима особено при отглеждане на други поливни култури, каквато е практиката в частните стопанства. Изводи 1. Установено е паралелно нарастване на съдържанието на нитрати в растения от салата в зависимост от нитратите в поливните води през първите фази на развитие. 2. С напредване на вегетацията растенията, поливани с вода със съдържание на нитрати 338 мг/л, развиват по-голяма надземна биомаса. При прибиране през месец юни количеството на нитратите в листата намалява значително. 3. С поливния режим при отглеждане на салата почвите се натоварват с азот (до 95.4 мг/кг почва или 19.8 кг азот/дка), което представлява потенциална опасност при допълнително торене за екологичното състояние на почвата чрез системното им постъпване в подземните води. Н. Динев, Ив. Митова

Еколого-съобразно отглеждане на патладжан Нарастващата загриженост за качеството на природната среда и множеството примери за негативното влияние на антропогенната дейност, изискват съвременните агрономични изследвания да бъдат насочени предимно към прилагане на екологосъобразни технологични решения за поефективно използване на почвените ресурси и ограничаване на вредното въздействие върху околната среда (Rosati and Troisi, 2001; Стойчева и др., 2003). Зеленчукопроизводството, което е ключов отрасъл на земеделието, в страната ни е изправено пред двойно предизвикателство. От една страна това е необходимостта от увеличаване продуктивността на наличната обработваема земя, а от друга – по-нататъшно подобряване на качеството на получената продукция. Изучаването на процесите свързани с баланса на азот и някои макроелементи при различни култури дава представа за динамиката на елементите в отделните компоненти на агроекосистемата и позволява до известна степен да се постигне балансиран внос на хранителни елементи за достигане на устойчиво равновесие (Стойчева и др.,2003, 2011, Rosati A., V.Magnifico 2001, Александрова и др.,2001). Агроекологичният подход изисква прецизни изследвания при по-широк набор от селскостопански значими видове растения, с което ще се разшири и културата на земеделие. В частност, изследванията в системата почварастение при отглеждане на патладжан са много ограничени, както в България, така и в света, което ги прави особено интересни и значими. Установено е, че от изпитваните биометрични, физиологични и химични фактори на въздействие при формирането на добива на патладжан, най-голямо участие има торенето с азот, с общо положително влияние от 11.6% (Костадинов, 2009). Съчетаването на икономически приемливи добиви, с високо качество на продукцията, съобразено с критериите за екологосъобразно производство е трудно постижимо без задълбочени теоритични и експериментални изследвания (Александрова и др. 2007; Ранков и др, 1983; Костадинов и Ботева, 2010, Митова и др., 2011). В статията са представени резултатите от изследване влиянието на нарастващи нива минерално азотно торене върху добива и някои качествени параметри при отглеждане на патладжан. В опитното поле на ИП “Н. Пушкаров” в с. Цалапица, област Пловдивска е заложен опит с патладжан сорт „Патладжан – 12”, като късно полско производство. Почвата е алувиално-ливадна с неутрална почвена

реакция – pHKCl 5.8. Съгласно праговите стойности за оценка на запасеността на почвата с азот, посочени в програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвими зони (Наредба № 2 от 2007 г.) почвата в опитния участък е много слабо запасена с минерален азот – 11.4 мг/ кг, добре запасена с подвижен фосфор- Р2О5 – 12.8мг/100г и средно с калий- К2О – 17.8 мг/100г почва. Патладжанът е част от многогодишно смесено сеитбообращение и в опитната схема идва след предшественик зимен грах, който е използван като уплътняваща култура. На фон фосфорно и калиево торене са изпитани нарастващи азотни норми, с варианти: Т0(N0P18K18), Т1(N9P18K18), Т2(N18P18K18), Т3(N27P18K18). Азотът е внесен под форма на амониева селитра в нарастващи количества – 0,9,18 и 27 кг/ дкa активно вещество. Фосфорът и калият са внесени през есента, като фон по 18 кг/дкa активно вещество. Фосфорът е внесен под формата на двоен суперфосфат, а калият като калиев сулфат. Нормите на торене са избрани въз основа на предходни изследвания на колектива (Александрова и др.2007), както и от литературни данни за ефекта от нарастващи норми на торене при отглеждане на патладжан (Дойкова и Ранков, 1978). В примерните норми за торене на някои култури при средно запасени почви (Наредба № от 2007 г.) за доматите, култура, близка на патладжана по изискванията си към хранителния режим, като оптимална за торене върху алувиално ливадна почва се посочва норма от 24 кг/дкa активно вещество. В случая в изведения опит нормата от 27 кгN/дкa е завишена поради ниското съдържание на минерален азот в почвата. Растенията са отглеждани до фаза техническа зрялост на плодовете. Масата на растенията и плодовете е определяна тегловно (кг/дка), по фази на развитие, сухото вещество, също тегловно. Анализите за съдържание на нитрати и общи захари са определени по възприети в ИП “Н. Пушкаров” методики. От представените на таблица 1 данни се вижда, че най-висок добив от плодове – 3603.5 кг/дка е получен при торене с N18P18K18. В същото време при растенията, торени с висока азотна норма от 27 кгN/дка е получена най-голяма биомаса – 5296.16 кг/дка, с 1249, 9 кг/дка повече от вариант Т2(N18P18K18). Анализът на резултатите показва, че завишената торова норма при този вариант е използвана нерационално, за фoрмиране на вегетативна маса. Растенията подхранвани с N27 са натрупали над четири пъти (4.15) по-голяма вегетативна биомаса в сравнение с тези торени с N18, при

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

Табл. 1. Влияние на минералното торене върху добива от патладжан в края на вегетацията (кг/дка) Вариант

обща биомаса

Т0( N0P18K18)

2620.44

Т1( N9P18K18 ) Т2( N18P18K18 ) Т3( N27P18K18 )

вегетативна плодове маса 350.04 2270.4

3468.79

141.69

3327.1

4046.29

442.79

3603.5

5296.16

1835.76

3460.4

които е реализиран най-висок добив от патладжан. Известно е, че прекаленото азотно торене е свързано с буйно вегетативно развитие на растенията и забавено плододаване. От показателите, които характеризират качеството на получената продукция в изследването са включени съдържание на нитрати, общи захари и сухо вещество. Сухото вещество е важен показател определящ хранително- вкусовите и технологично- преработвателни качества на продукцията. То представлява синтезиран израз (Мануелян, 1982) на ценните съставки в зеленчуковата продукция и докато качественият му състав е генетично обусловен, то количествената страна на този показател се влияе от редица условия. В изведеният опит стойностите на сухото вещество измерени в края на вегeтацията, са в границите, определени за вида (Костадинов, 2009), варират между 8.62% и 6.20% без закономерни разлики в зависимост от направеното торенe. Стойностите за сухото вещество в плодовете на патладжана, в изведения от нас опит са значително по-високи от тези получени в изследване (Костадинов, 2009) включващо нарастващи норми на азотно, фосфорно и калиево торене и листно подхранване. Една от видовите особености на зеленчуковите култури е склонността им да натрупват азотни съединения – нитрати и нитрити в резултат на азотното торене. Когато това съдържание се увеличи над ПДК (пределно допустима концентрация) те стават опасни за здравето на човека. По способността си да акумулира нитрати в продукцията си, патладжанът се отнася към трета група, в която са и доматите, пипера, лука, корнишоните. Съдържанието на нитрати в плодовете на патладжана в опита (табл. 2) е определяно в дина-

Табл. 2. Влияние на минералното торене върху показателите характеризиращи качеството на продукцията Вариант

дата

12 .VIII.2009 30 .IX.2009 22. X.2009 12 .VIII.2009 Т1( N9P18K18 ) 30. IX.2009 22. X.2009 12. VIII.2009 Т2( N18P18K18 ) 30. IX.2009 22. X.2009 Т3( N27P18K18 ) 12 .VIII.2009 30 .IX.2009 22 .X.2009

Т0( N0P18K18)

бр. 1, 2012 г., сп.

мг NO3-/кг свежа маса в ът р е ш - кора ност 295.3 119.7 48.6 70.8 31.3 25.5 370.1 203.8 464.7 198.3 106.2 72.6 262.8 180.5 423.4 407.6 109.5 81.2 287.0 228.5 465.5 393.6 149.7 91.0

общи захари % вътрешност 4.7 4.4 4.9 5.1 4.9 4.9 5.3 5.8 5.4 5.1 5.4 5.2

„Земеделие плюс”

кора 4.7 4.1 4.6 4.6 4.5 4.5 5.8 5.1 4.7 6.6 4.7 4.7

мика, по време на вегетацията на растенията. Докато при неторения вариант най-високото нитратно съдържание от 295.3 мг NO3-/кг свежа маса, е отчетено при първата беритба през месец август, то при останалите варианти с минерално торене най-високи концентрации на NO3- има в средата на вегетацията през септември, като стойностите са близки 423.4- 465.5 мг NO3-/кг свежа маса, при ПДК от 300 мг NO3-/кг свежа маса. В края на опита при прибиране на растенията измерените концентрации на нитрати в плодовете от всички варианти се понижават и са значително под допустимите нива. Съдържанията на нитрати в кората са значително по-ниски отколкото във вътрешността на плодовете и само в пробите от м. септември при варианти с N18 и N27 надвишават ПДК. Съдържанието на общи захари във вътрешността на плодовете се движи между 4.4 и 5.2%, а в кората е между 4.1 и 6.6%. В литературата се посочва съдържание на захари между 3.2 и 4.0%. По-високите стойности на полученото сухо вещество и захари от цитираните от други автори може да се дължи, както на сортови особености, така и на благоприятни почвено-климатични и агротехнически условия за извеждането на опита. Общо като тенденция за всички варианти в опита може да се обобщи, че осредненото съдържание на общите захари във вътрешността на плодовете (5.09%) е по-високо в сравнение с кората им (4.88%). Измерените съдържания на общи захари в торените варианти са по-високи в сравнение с контролния (неторен вариант), което може да се обясни с по-благоприятните условия за хранене и развитие на растенията от торените варианти. При осреднена стойност от направените отчитания, плодовете на растенията от вариант Т2, торени с азотна норма от 18 кгN/дка са с най-високо общо захарно съдържание. Заключение: 1. Торенето на патладжана с 18 кгN/дка на фон фосфорно и калиево торене е свързано с получаването на най-висок добив от плодове, докато азотната норма от 27 кгN/дка предизвиква небалансирано хранене на растенията, което се изразява в прекомерно вегетативно развитие за сметка на добива от плодове. Растенията торени с N27P18K18 имат най-голяма биомаса- 5296.16 кг/дка, но най-висок добив от плодове – 3603.5 кг/дка е получен при торене с N18P18K18. 2. Измереното нитратно съдържание във вътрешността на плодовете, е по- високо от колкото в кората на патладжана, показва близки стойности между отделните варианти на торене 423.4- 465.5 мг NO3-/ кг свежа маса, и е най-високо при отчитането през м. септември. 3. Съдържанието на общи захари във вътрешността на плодовете се движи между 4.4 и 5.2%, а в кората е между 4.1 и 6.6%. Плодовете на растенията от вариант Т2, торени с азотна норма от 18 кгN/дка са с най-високо общо захарно съдържание. Ив. Митова, П. Александрова, Д. Стойчева

За щетите от водна ерозия на почвата

Природните и стопанските селското стопанство, така и на производителността на селскоусловия в страната определят во- другите отрасли на икономиката. стопанската техника, на площта дната ерозия като един от най-се- Схемите, представени на фиг. 1 на обработваемите земи намира риозните деградационни процеси и фиг. 2 нагледно илюстрират в проявление в крайните иконона почвите както по статус, така най-обобщен вид резултатите от мически резултати от селскостои по динамика на проявление. действието на водната ерозия и панското производство. То се изПриблизително 3 730 000 хa (65 съответните източници на загуби. разява в увеличаване разходите % от площта на стопанисваната Преките щети се проявяват в за производство, намаляване на земя) са потенциално застраше- няколко направления (фиг. 1). На добивите от отглежданите култуни в различна степен от разру- първо място е разрушаването ри, както и на общата продукция шителното действие на водната на почвената покривка, което и нетния доход и др (фиг. 2). ерозия на почвата. По данни на води до загуба на материални За ограничаване проявлениеРусева и съавтори (2010, 2011) ценности на почвата, които, в то на водно-ерозионните процеси потенциалният риск от площна зависимост от степента на ерози- и редуциране на загубите до доводна ерозия на почвата преви- раност, намаляват биологичния пустимия толеранс е необходимо шава 100 т / ха годишно върху 26 потенциал на почвата и нейната да се прилагат подходящи проти% от територията на страната, 16 продуктивност. Развитието на воерозионни практики, съобразе% са земите с риск от 40 до 100 линейната ерозия върху обра- ни с конкретните почвено-климат / ха г, а 20 % – с риск от 10 до ботваемите земи затруднява тични условия, релефа, степента 40 т / ха г, при което прогнозните работата на селскостопанските на проявление на ерозионните потенциални почвени загуби от машини и намалява тяхната процеси, вида земеползване, площна водна ерозия на поч- производителност. Обработва- а така също и индивидуалните вата в България възлизат сред- еми земи, подложени на много предпочитания и възможности ногодишно на 902.5 мил. тона, силно ерозиране се изключват от на земеделските производители. включително 344.4 мил. тона от селскостопанско производство, с В таблица 1 са представени някои Северна България и 558.1 мил. което се намаляват пригодните от най-подходящите за нашите тона от Южна България. Друга за земеделско ползване земи. физикогеографски и стопански неблагоприятна тенденция, която Освен върху земите, обект на условия почвозащитни практики се наблюдава, е същественото непосредствена селскостопанска и отпусканите субсидии, включенамаляване на обработваемите дейност, водната ерозия при- ни за допълнително финансиране земи и увеличаване на дела чинява щети и на други обекти в Националната агроекологична на изоставените земи, което от – засипване и разрушаване на програма. Така определените своя страна, създава условия пътища, затлачване на водоеми, средства представляват една за ускоряване на процесите на нарушаване целостта и замърся- твърде минимална субсидия, но линейната ерозия както върху ване на ландшафта. и тя може да се окаже добър изоставените земи, така също и Намаляването на биологич- стимул за земеделските провърху прилежащите територии. ния потенциал на почвата, на изводители да осъществяват В статията са анализирани щетите, които водната ерозия на почвата причинява на селското стопанство, икономическият аспект на загубите от проявлението на процеса и е дефинирана необходимостта от прилагане на подходящи и оптимални противоерозионни практики за максималното му ограничаване. Успешното осъществяване на борбата с водната ерозия на почвата и правилният подход при избор на подходящи противоерозионни практики изискват пълно изясняване на щетите, 1. Щети, причинявани от действието на площната водна които тя причинява както на Фиг. ерозия на почвата

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

противоерозионна защита на обработваните от тях земи. Всяка противоерозионна практика се характеризира със свои особености както по начина на прилагането Ӝ, така и по влиянието Ӝ върху ограничаване на ерозионните процеси и времето на тяхното почвозащитно въздействие. Така например, различните видове противоерозионни обработки, оттокоотвеждащи и оттокозадържащи бразди, трябва да се изпълняват ежегодно, докато терасите и буферните ивици имат многогодишно въздействие. За да се постигне максимален почвозащитен ефект се допуска върху една и съща територия, прилагане на няколко допълващи се почвозащитни мерки. Така например, поясното редуване на културите може да се комбинира с прилагане на почвозащитни сеитбообращения, засяване и ранно пролетно заораване на зимни предкултури със слята повърхност, прилагане на различни почвозащитни обработки. Създаването на тревни буферни ивици би могло да се съчетае с различни почвозащитни обработки, изграждане на затревени оттокоотвеждащи колектори. Затревяването на междуредията на лозови насаждения и овощни градини се комбинира с прокарване на оттокоотвеждащи или оттокозадържащи бразди и др. В зависимост от конкретните условия на всяка област в България са препоръчани различни почвозащитни практики със съответното им процентно участие. Процентът, с който всяка една противоерозионна практика е

Табл. 1. Основни противоерозионни практики и размер на отпусканите субсидии за изграждане и прилагане, евро/ха №

Противоерозионна практика

1. 2 3 4 5 6 7 8

почвозащитни сеитбообращения поясно редуване на културите тревни буферни ивици оттокоотвеждащи и оттокозадържащи бразди терасиране цялостно затревяване подобрителни мероприятия в пасищата засяване на зимни предкултури

включена в комплекса за противоерозионна защита е съобразен с конкретните теренни и климатични особености на областта, но преди всичко със степента на ерозионен риск и структурата на селскостопанското производство. (Монография “Риск от ерозия на почвата в България и препоръки за почвозащитно ползване на земеделските земи” I и II част). В таблица 2 са представени обобщени данни за процентното участие на отделните противоерозионни практики за Северна и Южна България. Практиката на почвозащитни сеитбообращения се осъществява ежегодно и се препоръчва за ниви със степен на ерозионен риск от слаб до висок, като процента на участие в цялостния противоерозионен комплекс за всяка област е различен в зависимост от конкретните условия. За областите в Северна България процентното участие на тази практика в цялостния комплекс от почвозащитни мерки варира от 30 до 40% за земи със слаб и слаб до умерен ерозионен риск; от 40 до 55% за земи с умерен ерозионен риск и от 50 до 65% за земи с умерен до висок ерози-

Фиг. 2. Икономически аспекти на загубите от водната ерозия на почвата

бр. 1, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

еднократен размер за изграждане и прилагане 76 32 27 26 205 192 51 74

онен риск. За областите в Южна България процентното участие е както следва: от 20 до 40% за земи със слаб и слаб до умерен ерозионен риск; от 30 до 60% за земи с умерен ерозионен риск и от 40 до 70% за земи с умерен до висок ерозионен риск. Поясното редуване на културите се препоръчва за всички земи с начин на ползване ниви при всички степени на ерозионен риск. Процентното участие на тази практика варира от 10 до 25-35% при земи със слаб до умерен ерозионен риск; от 3040 до 55-60% за земи с умерен ерозионен риск; от 20 до 60% при земи с умерен до висок ерозионен риск и до 65% за земи с висок ерозионен риск. Тревните буферни ивици като противоерозионна практика се препоръчват за ниви с окопни култури и площи с трайни насаждения както в Северна, така и в Южна България. Оттокоотвеждащите и оттокозадържащите бразди се препоръчват за ниви с умерен ерозионен риск (5-15% е тяхното процентно участие), а така също и за трайни насаждения с по-висока степен на ерозионен риск – трета, четвърта и пета степен за областите в Северна България. За обработваемите земи в Южна България процентното участие на тази противоерозионна практика е по-голямо както в нивите, така и в трайните насаждения и пасищата. Терасирането като по-скъпа противоерозионна практика е с по-ограничено процентно

Таблица 2. Процентно разпределение на противоерозионните практики в зависимост от степента на ерозионен риск и начина на земеползване

Области Южна България

Области Северна България

Почвозащитни практики почвозащитни сеитбообръщения поясно редуване тревни буферни ивици оттокоотвеждащи/оттокозадържащи бразди терасиране затревяване подобрителни мероприятия в пасища зимни предкултури със слята повърхност почвозащитни сеитбообръщения поясно редуване тревни буферни ивици оттокоотвеждащи/оттокозадържащи бразди терасиране затревяване подобрителни мероприятия в пасища зимни предкултури със слята повърхност

ниви 1

трайни насаждения степени на ерозионен риск* 1 2 3 4 5

пасища 1

30-45 40-55 50-65 10-35 15-40 25-60 40-65 5-20

20-30 25-40

5-15 20-30 15-40 25-45 35-60

10-15 20 20 25-30

25-40 40

60-70 70-80 85-90 85-90 90

5-35

10-20 10-25

20-45 30-60 40-70 10-25 15-25 20-45 25-50 5-20

15-30 20-45 25-50

5-15

10-25 15-25 10-30 20-40 25-40 20-45 30-55

10-25 15-45 25-55 55-100 70-100

5-10 5-20

10-20 20-40

10-15 15-25 10-35 15-45 15-50 20-40 5-10

15-20 25-30 15-35 10-35

60-70 65-80 70-85 80-90 80-95

5-25

5-20

10-20

*Степени на ерозионен риск: 1 – слаб и слаб до умерен (5-20 т/ха г), 2 – умерен (20-40 т/ха г), 3 – умерен до висок (40-100 т/ха г), 4 – висок (100-200 т/ха г), 5 – много висок (200-500 т/ха г)

участие и се препоръчва за земи с по-интензивни ерозионни процеси, където други почвозащитни мерки не са достатъчни за ограничаване на разрушителното действие на водната ерозия. Затревяването се препоръчва за ниви с висок и много висок ерозионен риск с процентно участие от 20 до 60%. Засяването на зимни предкултури е с участие от 5 до 20 -25%. Направеният анализ на щети-

те, които площната водна ерозия нанася на земеделските земи, а така също и нейните странични проявления, както и обосноваване на необходимоста от ефективна защита на подложените на ерозиране земи чрез прилагане на различни противоерозионни практики и възможността да се получат субсидии от Европейските фондове по мярка 214 “Агроекологични плащания” – Контрол на почвената ерозия, могат да

послужат за фокусиране вниманието на земеделските производители върху необходимостта от прилагане на ефективна система за борба с почвената ерозия за запазването на стопанисваните от тях земи като главен ресурс и средство за производство. Д. Некова, Е. Цветкова, Хр. Джоджов, В. Стефанова, Л. Лозанова, Св. Русева

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

Азотфиксиращи бактерии за повишаване на добива от нахут

Успешен начин за запазва- от 47,0% до 71,2% безазотни не на почвеното плодородие и екстрактни вещества, 2,1% до повишаване на добивите е уве- 7,2% сурови мазнини, 1,5% до личаване дела на „биологичния“ 12,8% целулоза, 2,0% до 5,0% азот в растителната продукция пепел и 9,1% до 14,2% вода. чрез използване на бобовите Този химичен състав, съпостакултури. В симбиоза с бакте- вен с химичния състав на остариите от родовете Rhizobium налите зърнено- бобови култури и Bradyrhizobium те фиксират показва, че с изключение на со- дето другите бобови култури не атмосферен азот и обогатяват ята, по съдържание на мазнини дават добри резултати. почвата с 4 до 30 кг азот на де- нахутът превъзхожда всички Най-важното достойнство на кар в зависимост от вида на бо- останали култури. Неговите се- нахута е способността му в симбовата култура и условията за мена съдържат средно 2,5 пъти биоза със специфичните за него повече мазнини от фасула, 3 – 5 грудкови бактерии да фиксира симбиотична азотфиксация. Настъпилото през последни- пъти повече от граха, лещата и атмосферния азот. Азотфиксате години глобално затопляне баклата и 1,5 – 2 пъти повече от цията при нахута варира от 0 до определя необходимостта от фия ( Christodoulou, et al, 2006 ). 176 кг азот на декар в зависиПредимство на тази култура мост от метода на определяне, по-детайлното изучаване на бобови култури, устойчиви към за- е, че не е взискателна към поч- сорта, присъствието на естестсушаване, като се има предвид, вата и може бъде отглеждана вено разпространени грудкови че сушата е и един от основни- на всички почви с изключение бактерии и други условия на те стресови фактори, оказващи на киселите. Развива се успеш- околната среда. неблагоприятно въздействие но и дава добър добив и на пеВсичко това го прави особевърху нормалното функциони- съкливи и засолени почви, къ- но ценна в техническо, екологиране на симбиотичната система грудкови бактерии – бобово растение. Перспективна култура в съвременните земеделски практики е нахутът. Той е важна земеделска култура за много страни в света и заема трето място по площ и добиви от зърно, след фасула и граха. Най-големият производител на нахут в света е Индия – дава 80 – 90% от световното производство, следвана от Турция, Пакистан и Иран. През последните години се завръща интересът на производителите към отглеждането на нахута и у нас. Нахутът се от- 1- контрола; глежда предимно за храна на 2 - щам №7; 3 - щам №7+A. brasilense sp.107; 4 - щам №10 5 - щам №10+A brasilense sp.107; хората, но той е алтернативен 6 щам №3352; 7 - щам №3352 + A. brasilense sp.107 източник на протеин и енергия и за селскостопанските жи- Фиг. 1. Влияние на инокулацията с Bradyrhizobium sp. (cicer) и Azospirillum brasilense sp.107 върху добива от зърно и вотни. Семената му съдържат съдържанието на протеин (първа година) 12,6% до 31,2% суров протеин, 32

бр. 1, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

ческо и икономическо отношение култура. В много страни на света отдавна се извършват проучвания за стимулиране на симбиотичната азотфиксация чрез използване на високоефективни щамове грудкови бактерии под формата на различни биопрепарати. Световната практика за производство и прилагане на тези препарати показва, че инокулацията с тях трябва да бъде задължително агротехническо мероприятие при отглеждането на бобови култури, особено на нови площи. Тогава те имат съществен икономически ефект като намаляват нуждата от химически торове и неблагоприятните въздействия на околната среда. У нас в този аспект е работено и са получени резултати за фасул, соя, грах, люцерна, фъстък. През последните години е проучен и ефекта от самостоятелната и смесена инокулация с щамове азотфиксиращи бактерии върху продуктивността на нахут. Изследванията са проведени в условията на

съдови и полски опити с алувиално-ливадна почва. Семената на нахута, хибридна линия № 27, са инокулирани със суспензия от седемдневни култури на два щама Bradyrhizobium sp. (cicer) № 7 и № 10, изолирани от излужена смолница, Садово и щам № 3352 от колекцията грудкови бактерии на секция „Микробиология на почвата”, ИП „Н. Пушкаров”. При смесената инокулация е използван асоциативния азотфиксатор щам Azospirillum brasilense sp. 107 (CATEC). Ефектът от инокулацията върху добива от зърно и съдържанието на протеин е представен на фиг.1 и фиг. 2. Както се вижда, изследваните щамове Bradyrhizobium sp. са ефективни. През първата година на опита увеличението на добива от зърно спрямо неинокулираната контрола е най – голямо ( с 22% ) при щам № 7, следвано от това при щам № 10 – с 15 %. Щам № 3352 показва най – ниска ефективност ( 6 % ). През втората година ефективността на изследваните

1- контрола; 2 - щам №7; 3 - щам №7+A. brasilense sp.107; 4 - щам №10 5 - щам №10+A brasilense sp.107; 6 - щам №3352; 7 - щам №3352 + A. brasilense sp.107 Фиг. 2. Влияние на инокулацията с Bradyrhizobium sp. (cicer) и Azospirillum brasilense sp.107 върху добива от зърно и съдържанието на протеин (втора година)

щамове е почти една и съща – увеличението на добива спрямо контролата е съответно с 18 % при щам № 7 и с 16 % при щам № 3352. Разликите са статистически доказани при р = 0.05. Съвместната инокулация с A. brasilense sp. 107 повишава значително ефективносттта на щамовете Bradyrhizobium sp. (cicer). И през двете години на опита най- висок добив от зърно (101,34 кг азот на декар през първата година и 85,42 кг азот на декар през втората) е получен при инокулация на нахута с щам № 7 Bradyrhizobium sp. (cicer) и A. brasilense sp. 107. Увеличението на добива спрямо самостоятелната инокулация е съответно с 11% и 14%. Инокулациата на нахута подобрява също така и качеството на получения добив. Увеличава се абсолютното тегло на семената и процентното съдържание на протеин в зърното. През първата година увеличението на протеина е от 0.71 до 4.65 кг/дкa, а през втората - от 2.17 до 5.46 кг/дкa. Най-голямо количество протеин е получено при вариантите с най-висок добив. Изследването е проведено при минимални начални дози на азотно минерално торене. Полученото увеличение на добива се дължи само на приложеното биологично третиране на семената. Това проучване потвърждава резултатите от предишни разработки на секция „Микробиология на почвата”, че прилагането на азотфиксиращи бактерии за инокулация на бобовите култури, в т.ч. и на нахута гарантира чистотата на получената продукция, намалява риска от замърсяване на околната среда и разходите за минерални торове и трябва да бъде включено като елемент от технологията за отглеждане на тези култури. Д-р Йонита Перфанова

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИ КУЛТУРИ В ОБЛАСТ МОНТАНА ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА НА УСЛОВИЯТА

Засиленият интерес към биогоривата в световен мащаб оказва влияние върху избора на отглежданите земеделски култури у нас. Икономическият интерес е предизвикан от възможността за нарастване печалбата на производителите с увеличаване площите на „енергийните” култури поради повишаването на цените и наличие на пазари за реализация на продукцията. Основните енергийни култури, използвани като суровина за производството на биоетанол са пшеница, царевица, захарно цвекло. За 2010 г. пшеницата заема площ от 1095703 хa* или 34.6% от обработваемата земя в страната и е най-големия по обем на производство селскостопански продукт. Царевицата през същата година е отглеждана на площ от 360 046 хa*, което представлява 11.4% от обработваемата площ. Важна роля за българското земеделие има и слънчогледът, който се явява втората по значение земеделска култура след пшеницата. През 2010 г. в България са засети 734 314 хa* с маслодаен слънчоглед или 23.2% от обработваемата площ. Засетите площи с трите основни култури представляват 69.2% от обработваемата земя и формират 26.8% от стойността на брутната продукция от отрасъл „Селско стопанство” (Аграрен доклад 2011). Област Монтана обхваща централната част на Северозападна България. Общата й площ възлиза на 3618 хил.кв.км и представлява 3.2% от територията на страната, а площта със селскостопанско предназначение – на 219 742 хa*, в т.ч. – използвана земеделска площ – 197 601 хa*. Според териториалното деление на страната, областта се състои от 130 населени места, разпределени в 11 общини с водещ отрасъл селско стопанство. В тази връзка е необходимо да се направи проучване на почвените и климатичните ресурси и да се разкрият възможностите за реализация на продуктивния им потенциал. Почвеното разнообразие в областта е една от предпоставките за териториалната специализация и зоналността на селскостопанското производство. Част от област Монтана попада в Дунавската равнина и е заета от черноземи (Chernozems). Характерни за Предбалкана са сивите горски почви Gray forest soil (Orthic Luvisols – FAO), а за Старопланинската част – кафявите горски – Brown forest soils -BG (Eutric Cambisol – FAO) и планинско-ливадни почви – Mountain meadow soils (Humic/Gelic Cambisols – FAO). Настоящата разработка анализира и оценява агроекологичните ресурси в региона и техни-

бр. 1, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

те възможности за ефективно производство от някои енергийни култури – пшеница, цареавица, слънчоглед. Изследваната територия попада в четири климатични района от умерено-континенталната климатична подобласт: Северният и Средният климатичен район на Дунавската хълмиста равнина, Предбалканският (припланински) и Планинският климатичен район (Среднопланинска част – до 2000 м, Високопланинска част над 2000 м). Климатичните условия са параметрирани и оценени чрез климатични коефициенти, които са със стойности от 0 до 1, като най-благоприятни са тези със стойност 1. Използвани са група климатични показатели – дефицит в баланса на овлажнение през вегетационния период, температурни суми над 100С, хидротермичен коефициент и др. За оценка на почвените ресурси е ползвана информация от Едромащабното почвено картиране в М 1:10000. Направена е бонитетна оценка по почвени различия, спрямо изискванията на изследваните култури по действащата в страната Методика за оценка на селскостопанските земи в България (Петров Е., Ив. Кабакчиев и кол., 1988). Полученият бонитетен бал (ПБЧ – Field assessment rating) за определена култура може да бъде със стойности от 0 до 100 единици при неполивни условия. В разработката, за поголямо удобство, почвените различия са групирани по агропочвени групи на базата на основните критерии за това, а именно – генетико-производствените особености на почвените различия. (Йолевски М., Асп. Хаджиянакиев, 1976). Оценката на продуктивния потенциал на земеделските земи се основава на тяхната бонитировка, която изразява естествената агрономическа пригодност за отглеждане на различни видове култури. Продуктивността на единица бонитетен бал или цената на бала представлява възможния добив на единица продуктивен потенциал, измерен чрез бонитетния бал. Цената на бала е динамична величина и се изменя с настъпване на промени в технологиите и биологичния потенциал на културите [Самалиева А., 2005]. Определя се на базата на преобладаващото равнище на технологиите за производство на земеделските култури. За достигането на продуктивния капацитет на почвите е необходимо да се прилагат подходящи екологосъобразни технологии (Колева М., А.Самалиева, 2001, Колева М., 1997). При екоикономическата оценка на продуктивния потенциал на почвите се използва показателят

Табл. 1. Пригодност на земите в област Монтана за ефективно производство S1

75-100 бала 65-75 бала 50-65 бала 40-50 бала 25-40 бала Агропочвени гру- % от в ъ з м о ж н и % от в ъ з м о ж н и % от в ъ з м о ж н и % от в ъ з м о ж н и % от в ъ з м о ж н и пи, подгрупи, кул- о б щ а т а добиви- кг/ о б щ ат а добиви- кг/ о б щ а т а добиви- кг/ о б щ а т а добиви- кг/ о б щ а т а добиви – кг/ тури площ дкa площ дкa площ дкa площ дкa площ дкa 01 1 пшеница

75,4

431-594

23,4

Карбонатни и типични черноземи, неерозирани и слабо ерозирани 375-420

1,2

282-300

царевица

3,5

468-492

81,5

396-450

13,8

306-390

1,2

282-300

слънчоглед

9,6

190-220

46,5

160-188

43,9

123-163

02 1

Излужени черноземи, неерозирани и слабо ерозирани

пшеница

97,2

431-577

2,8

392-420

царевица

67,3

456-516

20,6

396-450

12,1

300-390

слънчоглед

82,4

190-235

14,6

165-185

4,5

145-163

02 2

Излужени черноземи, ерозирани

пшеница

16,4

448-465

28,9

392-405

52,9

280-364

1,8

213-218

царевица

34,2

318-366

35,1

252-300

30,7

162-234

слънчоглед

35,1

165-182

18,1

130-163

44,9

105-125

1,8

85-90

03 1

Оподзолени черноземи и тъмносиви горски, неерозирани и слабо ерозирани

пшеница

91,7

426-549

8,3

347-420

царевица

33,4

456-534

37,9

396-444

26,4

318-390

2,3

270-288

слънчоглед

70,2

190-225

22,8

165-188

4,3

115-160

2,5

115

0,3

100

03 2

Оподзолени черноземи и тъмносиви горски, ерозирани

пшеница

17,4

398-403

77,7

286-364

2,2

241-258

2,7

202

царевица

78,0

258-300

22,0

150-240

слънчоглед

47,6

104-128

35,4

87-104

6,2

68-85

04 1

Сиви горски, неерозирани и слабо ерозирани

пшеница

40,5

426-538

38,3

370-420

15,5

286-364

4,9

246-280

0,8

190-213

царевица

3,2

462-480

21,8

396-450

39,3

306-390

25,3

246-294

9,2

150-228

слънчоглед

19,3

193-215

29,7

165-188

29,9

128-163

11,3

105-125

9,9

58-100

05 1

Светлосиви (псевдоподзолисти) горски, неерозирани и слабо ерозирани

пшеница

10,7

426-465

13,2

381-414

52,2

286-364

23,9

230-280

царевица

0,5

438

11,1

312-342

9,1

258-300

68,0

150-240

слънчоглед

0,5

188

17,4

133-163

51,2

103-125

26,1

68-93

пшеница

63,0

426-560

21,2

370-420

10,4

251-364

3,8

213-274

царевица

13,9

456-540

35,4

396-450

32,6

306-390

9,3

246-300

7,0

150-234

слънчоглед

22,2

190-220

30,9

165-188

32,7

128-163

8,0

105-125

4,6

68-100

10 1

Алувиални и делувиални

10 2

Ливадни-черноземи

пшеница

98,7

420-549

1,3

308

царевица

40,9

456-516

57,9

396-450

1,3

252

слънчоглед

74,2

190-225

6,2

170-188

18,4

150-163

1,3

108

11 1

Рендзини (хумусно-карбонатни), неерозирани и слабо ерозирани

пшеница

30,1

442-482

42,1

370

27,8

336-353

царевица

0,1

480

29,2

396-438

19,8

306

50,0

246-276

слънчоглед

30,1

165-188

51,3

133-140

18,5

120-123

минимален бонитетен бал, който е индикатор за икономически възможно производство от съответната култура при пазарни условия. Икономически възможно е производството, което не е губещо, т.е. осигурява доход от земята (поземлена рента). Почвеното разнообразие в област Монтана, според едромащабното почвено картиране, обхваща над 800 почвено-картографски единици, обединени в 8 агропочвени групи и 25 подгрупи. Земите в изследваната област са групирани и по класове на

пригодност (Георгиев и др., 2004) за отглеждане на основни селскостопански култури в рамките на всяка от установените агропочвени групи. От проучването се констатира, че сивите горски почви заемат най-голям процент от територията на района – 26.1%, следвани от карбонатни и типични черноземи – 21.7%. Трети по разпространение са излужените черноземи (16%), следвани от алувиалните почви (11.1%), оподзолените черноземи и тъмносивите горски почви (9.9%), кафявите (9.5%), свет-

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

лосивите (псевдоподзолисти) горски почви (4.0%) и рендзините (хумусно-карбонатните) (1.6%). Продуктивните възможности на земеделските земи в област Монтана, са представени чрез изчислените бонитетни балове за основни култури и възможните добиви от единица площ. (Изчислените възможни добиви се отнасят за традиционните сортове, отглеждани в страната, а не за специализирани енергийни сортове.) В таблица 1 са отразени резултатите от проучването за пригодността на земите в областта за ефективно производство от 3 основни култури по методите възприети в нашата страна и препоръчаната от FАО класификация. Анализът на данните показва, че за пшеницата много добри условия съществуват при неерозираните и слабо ерозирани карбонатни, типични, излужени и оподзолени черноземи, тъмносивите и алувиално-ливадните почви. От направеното групиране на земите по пригодност според условията за отглеждане на изследваните култури се вижда, че бонитетът за пшеницата при неполивни условия, за по-голяма част от площите, е над 75 бала, а възможният добив е в граници от 426 до 594 кг/дкa. Следователно, това са земи с висока пригодност и без ограничения за ефективно производство от клас S1 по класификацията на FАО. За отделните агропочвени групи процентът на най-подходящите земи варира от 98,7 до 63% от площта в групата. Към клас S1 спадат и земи с леки и незначителни ограничения, за които бонитетната оценка е 65-75 бала, а възможните добиви, за посочените по-горе почви, са в границите от 347 до 420 кг/дкa. Размерът на средно пригодните, с умерени ограничения за производство на пшеница земи от клас S2, е незначителен. Групата на неерозираните и слабо ерозирани сиви, светлосиви горски почви и рендзини се характеризира с по-малък размер на площите от клас S1 или много подходящи за отглеждане на пшеница с бал над 75 единици и възможен добив – 426-538 кг/дкa. За почвите с леки ограничения и бонитетна оценка 65-75 бала, добивът е в граници 370-420 кг/ дкa. При тях има слабо изразени ограничения и производството може да се реализира със значителна ефективност. По отношение на втората зърнена култура царевицата се констатира, че много по-малка част от почвите са с висока пригодност за ефективно производство с бонитетен бал >75. Най-съществен е делът им при излужените и оподзолени черноземи и тъмносиви горски, неерозирани и слабо ерозирани почви съответно 67,3 и 33,4% от общата площ на двете агропочвени групи. Възможните добиви са в диапазон 456-534 кг/дкa. Данните показват, че найвисок процент 81,5% от общата площ на карбонатните и типични черноземи са с бонитетна оценка 65-75 бала и възможен добив 396-450 кг/дкa или клас S1 по класификацията на FАО. За останалите агропочвени групи този процент е от 13,2 до 57,9% и среден добив от 400-450 кг/дкa. Следователно тези почви са при-

бр. 1, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

годни за производство на царевица и при прилагане на подходящи технологии равнището на добивите ще е в граници от 400 до 540 кг/дкa. Условия за икономически изгодно производство от културата има и при земите от клас S2 и S3 с минимален бонитет 40 бала. В региона агроекологичните условия за отглеждане на основната маслодайна култура – слънчоглед, без напояване, са от много подходящи до добри. Основната част от площите (70,2 до 82,4%) на излужените и оподзолени черноземи и тъмносиви горски почви, както и ливадните черноземи са с бонитет >75 бала и възможни добиви – 190-235 кг/дкa, т.е. високо пригодни земи от клас S1. Добри условия за производство на слънчоглед има и при земите с леки и незначителни ограничения с бонитетна оценка 65-75 бала и възможен добив, при подходяща технология, 165-200 кг/дкa, от всички агропочвени групи в областта. Ефективно производство от културата е възможно при минимален бонитетен бал 50 единици. Процентът на земите от клас S2 е най-значителен (около 50%) при карбонатните и типични черноземи и рендзините. Възможните добиви са в граници от 125 до 163 кг/дкa. Заключение От анализа на агроекологичните условия, характеризирани чрез бонитетните оценки и възможните добиви при неполивни условия, могат да се направят следните констатации.  В област Монтана съществуват много благоприятни условия за отглеждане на основните селскостопански култури – пшеница, царевица и слънчоглед. Земеделските земи в региона са с висок продуктивен потенциал. Установи се, че около 1500 хил. дка от площите със селскостопанско предназначение в областта са отлични и много добри за отглеждане на пшеница (те са с бонитетен бал >75 единици или клас S1 според класификацията на FАО), за царевицата те са 670 хил.дка и за слънчогледа – 744 хил. дка.  Сравнителният анализ на данните за възможния добив от единица площ по агропочвени групи и подгрупи показва, че при съобразяване с почвеното плодородие и осигуряване на необходимите ресурси и технологии за неговото рационално използване, в областта може да се реализира ефективно производство чрез прилагане на специални високодобивни сортове пшеница и царевица за биогорива.  Проведеното изследване обхваща територията на целия регион. Направена е оценка на земите и на техния продуктивен потенциал по култури за всяка почвено-картографска единица. Резултатите от разработката могат да дадат насоки за развитие на земеделието в областта, да обслужат земеделски производители, арендатори на земи и др. Венета Кръстева, Анка Самалиева * МЗП, Агростатистика, Бансик 2010. Окончателни резул-

тати за заетостта и използването на територията.

Възстановяване на антропогенно променени почви

Добивът на полезни изкопаеми и тяхната преработка предизвиква нарушаването и унищожаването на големи територии заети от почви, подходящи за производство на земеделска продукция. Селскостопанската земя често се използва от по-агресивните технически производствени системи, включително индустрията, миннодобивната промишленост и урбанизацията. Индустриално нарушените земи са негодни за по-нататъшно използване, без да бъде възобновено тяхното плодородие. Рекултивацията е един от най-радикалните методи за възстановяване и подобряване на нарушените територии и възвръщането им в пълноценния поземлен фонд. В България площта на земите и почвите, подлежащи на рекултивация значително се увеличава в последните години, като резултат от увеличения добив на някои полезни изкопаеми. Към тази тенденция трябва да добавим и изоставащите темпове на рекултивация, което допълнително влошава екологичния статус в минните райони. Така например, само в района на “Марица-изток” са нарушени около 200 000 дка. плодородни земи, а до края на експлоатационния период нарушенията ще обхванат общо 300 000 дка. От друга страна, при добив на уранова руда са засегнати общо 17 828 дка. По данни на ИАОСВ в края на 1999 г. общият размер на нарушените площи е 23 794,7 ха, а на рекултивираните към същия период едва 8 048,79 ха. В момента площите, заемани от съществуващите депа за добив и първична преработка на подземни богатства в България възлизат на около 60 000 дка. По предварителна оценка необходимите средства за затваряне и

рекултивация на тези площи ще надхвърли 1,2 милиарда лева. Разходите за саниране на промишлените площадки и открити рудници се оценяват на около 0,5 милиарда лева. Допълнително ще са необходими значителни средства за строителство и експлоатация на пречиствателни станции за рудничните отпадни води, мониторинг и др. През последните години все по-голямо внимание се обръща на търсенето на нови, ефективни и рационални технологични решения за възстановяване плодородието на антропогенните земи и почви. Това се налага от липсата на достатъчни количества хумусни материали и от тенденцията за последващо използване на натрупаните в депата за отпадъци материали, които на даден етап от развитие на технологиите се превръщат в суровина за получаване на ценни метали и енергия. Поради тези и други причини, напоследък утайките от пречиствателните станции за отпадни битови води намират изключително широко приложение в рекултивацията на земи, нарушени от добива и преработката на полезни изкопаеми.

Чрез тяхното използване се постига преодоляване на редица недостатъци, свързани с рекултивацията на нарушените почви, а именно: а/ осигурява се балансирано хранене на отглежданите растения и се увеличава органичния резерв на почвите; б/ съдържанието на органично вещество улеснява в значителна степен обработката на рекултивираните терени и дава възможност за нормално развитие на кореновата система на растенията; в/ подобряват се физичните и физико-механичните характеристики на рекултивираните почви; г/ съкръщава се срока за провеждане на биологичния етап на рекултивация; д/ съществено се намаляват необходимите капиталовложения за изпълнение на рекултивационните дейности; е/ улеснява се процесът на връщане на земите на реалните им собственици. В тази връзка е разработен метод за техническа и биологична рекултивация на депа за отпадъци, който е защитен с Патент за изобретение № 63844/03.04.2003 г.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

Предимство на метода е, че се оползотворяват утайките от пречиствателните станции и се намаляват необходимите площи за тяхното депониране, ограничава се вредното влияние на депата с отпадъци върху компонентите на околната среда, възстановява се ландшафта на депата по икономически изгоден начин. Създават се оптимални условия за растеж и развитие на растителност без или с минимално използване на торове и почвени материали с високо хумусно съдържание. Разработена е и технология за рекултивация на терени, използвани като депа за съхраняване на отпадни продукти от ТЕЦ и по-специално сгуроотвали, съхраняващи пепелина. Местоположението, климатичната характеристика на района, влажността, типа и концентрацията на замърсителите, киселинността на средата, както и достъпа на кислород са базовите показатели, които са отчетени при разработването на технологията. Тя предлага различни подходи за рекултивация в зависимост от пригодността на геологичните и почвени материали за формиране на повърхностни слоеве и необходимостта от внасяне на подобрители за поддържане и повишаване на почвеното плодородие. Технологията предвижда техническа и биологическа рекултивация на терена чрез изготвяне на рекултивационен субстрат и насипването му върху терена, използван като депо за отпадъци, внасяне на минерални торове, обработка на терена и затревяване с подходящи растителни видове. В качеството на рекултивационен субстрат се използват смеси от геологични и отпадни материали в различни съотношения в зависимост от физикохимичните характеристики на отделните компоненти. Характеристиките на разглеждания продукт позволяват пепелината да бъде причислена към ограничения брой материали, подходящи за използване в 38

бр. 1, 2012 г., сп.

селското стопанство. От друга страна се осигурява възможност за нейното бъдещо използване и оползотворяване. Предимствата на технологията се състоят в това, че комплексът от мероприятия се осъществява директно върху терена. Технологията е защитена със заявление № 110092/26.03.2008 г. за издаване на патент за изобретение с наименование “Метод за възстановяване на терени, използвани като депа за съхраняване на отпадни продукти”. Друга технология за рекултивация на нарушени и замърсени земи и почви е насочена към използването на биологичен субстрат със следните компоненти, смесени в различни обемни съотношения – геологични материали, отличаващи се с леко до тежко песъкливо-глинест механичен състав, незапасеност с органично вещество (хумус), ниско съдържание на хранителни вещества за растенията и липса на токсични компоненти и компост с търговско наименование Комповет В-4. За получаване на биологичния субстрат се смесват геологичните материали с Комповет В-4 в съотношение 2:1; 3:1; 4:1 и 5:1. Полученият биологичен субстрат може да се използва като заместител на хумусните материали при техническата и биологична рекултивация на терени, които са били ангажирани като руднични табани, руднични площадки, хвостохранилища и др. Предимствата на биологичния субстрат са свързани с това, че той може да се използва независимо от физикохимичните характеристики на материалите, изграждащи терените, качествените му характеристики са постоянни, а честата липса на хумусни материали и органични торове за техническа и биологична рекултивация, в много от случаите го правят безалтернативен. Технологията е защитена със свидетелство за регистрация на полезен модел № 947/30.11.2007 г. – “Биологичен субстрат”

„Земеделие плюс”

Ефективността на рекултивационните мероприятия значително се повишава след предварителен подбор и оценка на растенията, пригодни за фиторекултивация. Особено подходящ метод за биологична рекултивация и създаване на ливадно -пасищни земи е метода на интродукция на треви, които в естествени условия растат в подобни ареали и отговарят на следните най-общи изисквания: да са сухоустойчиви, да имат фуражна стойност, да образуват дълбока коренова система, да се съхраняват в добро състояние при ниски температури, да растат бързо без да създават мощен чим, да осигуряват защита на бавно растящите видове. Отрицателното въздействие на антропогенната дейност върху околната среда определя необходимостта от продължаване на изследванията за търсене на нови, рационални и най-вече икономически ефективни методи за възстановяване на нарушените земи, които да бъдат лесно въвеждани в практиката. Доц. д-р инж. Мартин Банов, гл. ас. д-р Пламен Иванов, доц. д-р инж. Венера Цолова

Сушата и добивът от неполивна царевица

Сушата е продължителен период на валежен дефицит, в резултат на който се нанасят щети на земеделието и обезпечаването му с вода за напояване. Редица наши изследвания са доказали, че сушата е често явление в низините на България. Климатът в по-голяма част на страната е умерено континентален с тенденции към засушаване. Районите около Пловдив и Стара Загора в Горнотракийската низина и Сандански имат изключително топъл и сух климат, докато Дунавската равнина и Софийско поле са по-хладните и влажни земеделски райони на страната. Почвите в тези райони имат различен водозадържащ капацитет, според който те могат да се групират на почви с нисък, среден и висок използваем воден запас. Най-широко разпространени в равнинните части на страната са почвите с умерен или среден воден запас (136-157мм/ м). Симулационните модели на растението и на баланса на водата в почвата се използват все повече при оценка на риска от суша за полските култури. При наши изследвания моделът за симулиране на поливния режим, водния баланс и оценка на въздействието им върху добивите WINISAREG беше валидиран с данни от дългогодишни експерименти с ранни и късни хибриди царевица за условията в различни райони на страната. На основата на резултати от симулации с валидирания модел за периода 1951-2004г са построени криви на обезпеченост за относителното намаление на добива на зърно от неполивна царевица RYD=(Ymax-Ya)/Ymax при почви с различен водозадържащ капацитет в районите на

София, Пловдив, Стара Загора, Сандански, Лом и Силистра.На фигура 1 са сравнени кривите за пет представителни района на страната при почви със средна водозадържаща способност (136157 мм /м). Резултатите показват, че през средните климатични години (с обезпеченост от 40 до 75%) най-големи загуби на добив от засушаване се получават в района на Сандански, когато загубите са в граници 65-85% от добива при оптимално напояване. За района на Пловдив, който е от голямо стопанско значение за страната, тези загуби са също много високи и се изменят през средните години от 60 до 70%. Сравнително найниски са загубите на добив от суша за районите на София и Плевен от 30 до 50%, обаче те са също стопански значими. През сухите години с обезпеченост под 25% загубите на добив нарастват значително, като за района на Пловдив надминават 80%, а за района на Софийско – 60%. Само през най-влажните години с обезпеченост по-голяма от 85%, т.е. тези които се случват 1 път на 7 години, загубите на добив са по-ниски от 20% практически за всички основни земеделски райони на страната. На фигурата с прави хоризонтални линии са дадени икономическите прагове, под които производството на неполивна царевица понася икономически загуби. В случая икономическият праг на относителните загуби на добив RYD (%) е определен при изкупна цена на продукцията 200лв/тон и разходи за производство 800 лв/ха. Тези прагови стойности се изменят от 48% за

Фиг.1 Криви на обезпеченост за относителното намаление на добива при неполивна царевица за пет представителни района на страната при почви със средна водозадържаща способност TAW (136-157 мм /м), 1951-2004г.

Фиг.2 Криви на обезпеченост за относителното намаление на добива при неполивна царевица за почви с ниска, средна и висока водозадържаща способност TAW (116, 136 и 180 мм /м) за района на Пловдив, 1951-2004г.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

Табл. 1. Вариабилност на добивите от неполивна царевица в България, характеризирана чрез средния добив, кг/ха, и коефициента на вариация Cv, %, в зависимост от използваемия воден запас на почвата и района, 1951-2004 г.

Южна България Софийско поле Регион

София средноранен

Хибрид царевица

Северна България

Тракийска низина Стара Пловдив Загора

Сандански

Дунавска равнина

Сандански

Плевен

Лом

Силистра

късен

среден среден среден среден среден среден среден Използваем воден запас д о б и в , C v , добив, C v, добив, Cv, добив, Cv, д о б и в , Cv, добив, Cv, добив, Cv, на почвата кг/ха % кг/ха % кг/ха % кг/ха % кг/ха % кг/ха % кг/ха % малък

TAW=116 мм /м 4317

3894

3634

58 2242

73 6407

50 4123

56 4770

среден

TAW=136 мм /м 4808

4550

4211

51 2856

60 7226

44 4764

48 5521

TAW=180 мм /м 5770

5915

41 8859

34 6033

36 7025

TAW=173 мм /м

5397

голям

района на Софийско поле до 67% за Плевенско (фиг.1). За икономически рискови се приемат годините, през които стойността на получената продукция не покрива разходите за производството й, т.е. тези за които изчислените относителни загуби на добив са над съответния праг. Годините с икономически риск са най-много в районите на Сандански, Пловдив и Стара Загора, съответно 82, 59, и 57% за почвите със средна влагоемкост. В Северна България те са значително по-малко – 18% в Плевен и 35% в Силистра. При почви с различна водозадържаща способност (TAW) от 116 до 180мм/м за даден район (фиг. 2) загубите на добив се различават с около 20%. През най-сухите и най-влажни години тези разлики са по-малки. Изследването показва, че отглеждането на царевица без напояване в района на Пловдив

Фиг. 3. Относително намаление на добива на зърно от неполивна царевица при късни хибриди на почви с нисък воден запас в района на Пловдив, 1951-2004г.

бр. 1, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

4201

търпи най-тежки икономически загуби от засушаване през сезоните на 2000, 1993, 1994 и 1965 години, когато те водят до пълна загуба на продукция в района при почвите с нисък воден запас (фиг. 2). Производството на неполивна царевица в България е свързано и с изключително висока вариабилност на добива на зърно (табл. 1). Коефициентът на вариация на добивите Cv в Софийско поле се изменя в граници от 29 до 43% при средноранни хибриди царевица. По-ниската стойност Cv=29% се отнася за почвите с най-висок воден запас, докато коефициента Cv=43% е типичен за почвите с нисък използваем воден запас. Когато късни хибриди царевица се отглеждат без напояване на почви с нисък използваем воден запас (116 мм /м) в Южна България се получава добив с най-значителни колебания през годините. В района на Сандански и Пловдив коефициента на вариация е максимален, съответно 73 и 69%. Коефициент на вариация 58% е установен в Старозагорско. За района на Пловдив са установени тенденции на намаление на добивите от неполивна царевица през периода 1951-2004г (фиг.3). Производството на зърно от царевица късен хибрид намалява средно с 0.35% за година или с 19% за изследвания период. Това показва, че за в бъдеще производството на царевица за зърно без напояване, а вероятно и на други пролетни култури, ще търпи все по-големи щети от суша при условията на глобални климатични промени в България. Проф. дсн инж. Зорница Попова асистент инж. Мария Иванова

РАДИАЦИОННО-ЗАЩИТНИ МЕРКИ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

След трагичните инциденти през последните тридесет години в атомните централи в Тималайланд, Чернобил и Фукушима 1 стана ясно, че възможността от радиоактивно замърсяване в големи мащаби е реална. Всяка радиационна обстановка възникнала на територията на страната или извън нея, в една или друга степен ще засегне аграрното производство, при което възниква необходимост от спешна оценка на радиоекологичната обстановка на замърсените територии и навременно провеждане на радиационно-защитни мероприятия. Своевременното прилагането на ефективни мероприятия ще позволи колективната доза на облъчване на населението да се снижи на 40-50%. Растениевъдството, като основен подотрасъл в аграрното производство, реализиращо се изключително на открито, е в най-голяма степен застрашено от радиоактивно замърсяване след ядрен инцидент. Освен това, растенията са едно от първите звена при миграцията на радионуклидите по хранителната верига и тяхната защита е важна за последващото развитие на радиационната обстановка. От съществено значение е и етапа на развитие на растението в момента на въздействие на радиацията. Развитието на радиационната обстановка при аварийна ситуация може да бъде разделено условно на три фази, между които няма рязка граница и те могат частично да се препокриват – ранна, междинна и късна фази. (М.Пойнарова, Ат. Златев, Л.Мишева, Д.Станева, И. Йорданова, 2007). Ранна фаза. Радиационнозащитни мерки:

◊ плътно затваряне на оранжериите; ◊ прибиране на узрялата реколта от полето преди началото на отлаганията (доколкото това е възможно според конкретните обстоятелства) и съхраняване в складови помещения; ◊ при транспортиране на зърното то да се покрива с брезент или полиетилен, с цел предотвратяване на допълнително замърсяване. Сламата да се складира само механизирано. Фуражните растения се силажират с оглед използването им след естествено спадане на радиоактивността; ◊ прибирането на зеленчуковите култури трябва да става в максимална степен механизирано. При възможност да се извършва ранно прибиране на листниковите зеленчуци, за които се очаква да задържат относително голяма част от радиоактивните отлагания върху биомасата си; ◊ плодните и ягодоплодни култури да се прибират по обичайния начин, складират се върху незамърсена повърхност и използването им да става само след радиометричен контрол; ◊ получената продукция да се складира върху площадки, от които е махнат горния слой на почвата с дебелина 5 см и се покрива с незамърсена почва от по-долу лежащия слой; ◊ складираният посевен материал е значително по-устойчив на облъчване отколкото растенията на полето и се уврежда едва при много високи дози радиация. Въпреки това, преди сеитба трябва да се провери кълняемостта на посевния материал; ◊ прибраната и съхранена на открито растителна продукция да се покрие с водонепроницаеми материали (полиетилен) или

други подръчни средства. Това ще бъде особено ефективно в случай на мокри отлагания. При прилагането на тези мерки трябва да се отчита сезона, през който е станало радиоактивното замърсяване и видовите особености на засегнатите култури. Междинна фаза. Замърсяването на надземните органи зависи от плътността на отлаганията, химичните свойства на радионуклидите, фазата на развитие на растенията, метеорологичните условия, температурата и влажността на въздуха. Увреждането на видовете култури зависи не само от различната им чувствителност към облъчване, но и от стадият на развитие и от поетата доза радиация. - Ако по време на аварията посевите с житни култури се намират в ранни фази на развитие (трети лист, братене) може да се очакват силни поражения върху тях, спиране на растежа и дори изсъхване в зависимост от дозата радиация. В този случай е целесъобразно разораване на засегнатите площи и презасяване с подходящи култури. Решението за разораване или реколтиране трябва да е резултат от комплексна оценка на всички положителни и отрицателни страни

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

по отношение на сорт, фаза на развитие, състоянието на посевите до облъчването, размер на засегнатите площи, възможност за своевременно разораване и презасяване в срок. - Когато житните са във фази вретенене до цъфтеж се очаква силно засягане на репродуктивните възможности на растенията, което може значително да редуцира добивите. В тези случаи е уместно преждевременно прибиране на засегнатите посеви и при възможност да бъдат използвани като фураж и евентуално силажирани съвместно с други фуражни растения (зелена царевица, бобови). - Когато посевите от житни култури са във и след фаза млечна зрялост, както и при напълно узрели посеви, не следва да се очакват щети, които да причиняват значителни загуби на реколтата. Продуктите, получени от тези посеви могат да бъдат използвани като хранителни или за фураж след спадане на радиоактивността, съответно след деконтаминация. В такива случаи е необходимо: ◊ Срокът за прибиране на реколтата при узрелите полски посеви да се определя предимно от нивото на радиоактивно замърсяване в съответната територия и от възможностите за извършване на необходимите мероприятия. ◊ При полските посеви, годни за прибиране, срокът за това би трябвало да се удължи по възможност повече, като се вземе пред вид степента на зрелост на културите, в интерес на естествената деконтаминация. ◊ Прибирането на реколтата да започва от най-слабо замърсените площи, като се съхранява разделно според степента на замърсяване. ◊ Култури, прибрани веднага след отлаганията, да се съхраняват отделно до разпадането на краткоживеещите радионуклиди (йод-131). Тяхното използване по предназначение да се решава 42

бр. 1, 2012 г., сп.

след радиометричен контрол, като при нужда се прилагат и специални методи за деконтаминация. ◊ Забранените за храна на хората растителни продукти да се използват като фураж за животните. Силно замърсени с радионуклиди растителни продукти (напр. листникови зеленчуци) могат да се използват за хранене на животни, неподлежащи на незабавно клане. ◊ Сламата, получена от контаминирани житни посеви трябва да се складира до намаляване на радиоактивността. Преди това тя не трябва да бъде използвана като постеля на животните. Принципните положения, изложени за оценка състоянието на засегнатите житни посеви, по същество се отнасят и за бобовите, окопните и други култури, като се взема под внимание специфичната им радиочувствителност. На селскостопански площи, от които се очаква получаването на годна за консумация продукция може да се засеят непосредствено използвани за храна култури, както и фуражи, предназначени за млекодайни животни. На площи, за които по прогноза се очаква получаване на силно контаминирана с радионуклиди продукция трябва да се засеят технически или фуражни култури, както и отглеждане на картофи за семепроизводство. Когато се оценява дали засегнатите от облъчване посеви са годни за посевен и посадъчен материал, трябва да се вземе предвид, че още при относително ниски стойности на облъчване може да се получат генетични увреждания и намалена кълняемост. Преди употреба на семената за посев е необходимо да се определи тяхната кълняемост. През тази фаза на контаминация, чрез разпрашаване при обработка на почвата, растенията могат да бъдат вторично замърсени с радиоактивните вещества. По тази причина трябва да се

„Земеделие плюс”

намали броя на междуредовите обработки на окопните култури, като необходимите се извършват при влажна почва. Желателно е максимално да се използват възможностите на селскостопанската авиация при третирането на посевите с хербициди и торене. Площите, предназначени за посев на зимни култури, след прибиране на предшестващата култура и извършване на варуване (в доза до 5 т/хектар) се обработват без обръщане на стърнището на дълбочина превишаваща обикновената оран с 4-5 см. Това позволява при обработката на почвата през следващите години да не се допусне замърсения слой да се смеси с подорния хоризонт. Преди подготовката на почвата за посев повторно се внася вар, съобразно хидролитическата киселинност на почвата. Препоръчва се внасяне на повишени дози минерални торове и извършване на всички по-нататъшни дейности по приетите технологии. Есенната оран също се извършва след варуването. Оползотворяване на продукцията да става чрез смесване на партиди с различна степен на контаминация. Цялата произведена продукция на радиоактивно замърсена територия може да се използва за храна само след радиометричен контрол. Цв. Бинева, Л. Мишева, Д. Станева, Ив. Йорданова

Оценка на риска при производство на спанак върху тежкометално натоварени почви

Тежкометалното замърсяване представлява актуален проблем за индустриализираните държави. Въздействието на замърсителите върху екосистемите предизвиква значителни растежни смущения, ограничава количеството и намалява качеството на продукцията. За България това представлява предизвикателство, защото, макар и малко като площ (под 40 000 ха), замърсяването на почвите с тежки метали включва райони с интензивен тип на растениевъдно производство. В най-голяма степен това засята района на Пловдив (Южна Централна България), тъй като до града функционира КЦМ. Резултатите от проучване за акумулацията на замърсителите (Cd, Zn, Pb) в спанак при прилагането на съвременни техники на подхранване с органични торове по време на вегетацията, представяме в статията. Еспериментът бе проведен в район с елиминиране на праховото и въздушно замърсяване на почвата и растенията. Вегетационният съдов опит, проведен в ИП „Н. Пушкаров” е изведен със спанак сорт Едър зимен, с предзимно засяване на семената. Почвата, взета от землището на гр. Куклен, е алувиално ливадна, със слабо алкална реакциярНКСl- 6.9, със средна запасеност с хумус- 2.41%, слабо запасена с минерален азот (15.3 мг/1000г) средно с подвижен фосфор (P2O5- 7.4 мг/100г) и добре с подвижен калий (К2О- 27.0 мг/100г). Вариантите на опита включват използването на минерално торене в две норми, подбрани въз основа на предишни изследвания (Райкова и Петков, 1996; Ранков и Ботева, 2010; Mitova and Stancheva,2003; Rankov et al. 1994) – N100P200K200 и N200P200K200 . Като алтернативно торене е използван Амалгерол Премиум (природен продукт за листно подхранване и почвено торене, съдържащ микроелементи, препоръчван за ускоряване на растежа и подобряване на почвената структура, предоставен от фирма Cheminova- България ЕООД). В част от вариантите, течният тор е ползван като основен тор (внесен в почвата преди сеитбата на семената) чрез преТабл. 1. Съдържание на тежки метали в изходната почва, мг/кг рН 7,4

MPC* MPC MPC Cd Cd Pb Pb Zn Zn Cr 40,5 3 2200 120 2600 400 57,0

MPC Cr 200

Където MPC – максимално допустими концентрации (съгласно Наредба 3/2008 г. за норми на допустими съдържания на вредни вещества в почвата).

изчисляване като Амалгерол- 500 мл/дкa и Амалгерол- 1000 мл/дкa, а в останалите варианти- като листно подхранване с концентрация 0.05%. В изследването са включени следните варианти: 1. Контрола (неторена) 2. Контрола + листен тор 3. N100P200K200 4. N100P200K200 + листен тор 5. N200P200K200 6. N200P200K200 + листен тор 7. Амалгерол- 500 мл/дкa 8. Амалгерол- 500 мл/дкa + листен тор 9. Амалгерол- 1000 мл/дкa 10. Амалгерол- 1000 мл/дкa + листен тор Първото листно подхранване е направено във фаза „втори същински лист”, а две седмици по-късно е приложено второто. В края на изследването са отчетени резултатите от комбинираното въздействие на почвеното замърсяване, минералния и органичния тор, върху количеството и качеството на продукцията от спанак. Направeните анализи на почвата преди залагането на опита показват високото ниво на замърсяване с тежки метали. Установено е, че съдържанието на кадмий превишава 13 пъти определените максимално допустими концентрации в земеделски земи, оловото превишава 18 пъти тези норми, а съдържанието на цинк в почвата е 6.5 пъти повисоко от нормата. Във фаза 4-5-ти същински лист е направено сравнително биометрично оценяване на вариантите. Най-слабо развитие имат растенията от неторения- контролен вариант. Тези растения са слаби, със светлозелено оцветени листа. Включването на листен тор при неторените растения значително подобрява растежа и общото развитие (вариант 2). Вариантът, при който към минералното торене (N100P200K200) е добавено и листно подхранване има най-добре развити растения в извеждания опит. Варианти 6 и 8 (N200P200K200+ листен тор и Амалгерол500+ листен тор) имат добре развити растения, доближаващи се по своя хабитус до растенията от варианта с N100P200K200. Растенията от вариант 9, където Амалгеролът е внесен почвено в норма 1000 мл/дкa са развити значително по- добре от колкото при следващия вариант, където допълнителното листно подхранване е предизвикало пригори по старите листа от долните етажи на растенията и

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2012 г.

има пожълтяване и загуба на тургор. Високият процент (табл. 2) поникнали и норброй с р е д е н обща свежа маса средна свемално развили се растения (над 80%) при всички растения б р о й на растенията в жа маса на 1 опитни варианти показва, че високите нива на тежв повто- листа на 1повторение(г) растение (г) кометално замърсяване не са оказали депресирарение растение (без корен) (без корен) що въздействие върху процесите на покълване и поникване на спаначените растения. Осредненият 1 14 7,86 8,867 0,633 брой на растенията при вариантите с органично 2 14 7,86 8,025 0,573 торене (7, 8, 9 и 10) е по- малък- 13.25 броя, от 3 15 6,8 8,99 0,599 колкото при вариантите с минерално торене- средно 14.25 броя растения. Формираната листна маса 4 14 7,07 14,659 1,047 също е нормално развита и отговаря на особено5 13 7,08 7,792 0,599 стите на вида и производственото направление 6 15 7,2 8,531 0,569 (предзимно засяване). При първото измерване на растенията (30 дни след засяването) максимал7 13 6,69 5,641 0,434 на биомаса от съд и средна биомаса на растение 8 12 7,17 7,113 0,593 (табл. 2).показва вариант 4 (N100P200K200 + листен тор). Растенията са най-свежи, което се отразява 9 15 7,6 7,566 0,504 и в по-ниското ниво на суха биомаса. Най-ниски от10 13 5,54 5,279 0,406 четени показатели има във варианта с максимално по периферията на младите листа. Тези растения органично торене (вариант 10). Средната биомаса от растенията с минерално торене е по- висока имат етиолиран вид и склонност към полягане. В края на изследването най-слабо разви- (0.704 г/растение) с 45.5%, в сравнение с вариантие показват растенията от вариант 7, при които тите с органично торене (0.484 г/растение). Данните за съдържание на пластидни пигменАмалгеролът е внесен почвено в норма 500 мл/ ти (табл. 3) показват, че с напредване на вегетадкa. Растенията са слабо развити с маломерни, цията съдържанието на хлорофил „а” и хлорофил повсеместно жълтеещи листа. Най-добре развити „b” се повишава. Средно за опитните варианти е растения, както и при първото отчитане има във от 7.57 мг% на 9.51 мг%, което може да се обясвариант- 4, (N100P200K200+ листен тор). Листата са ни с подобряването на метеорологичните условия добре оформени и нормално развити, с интензив(температура и осветеност) през месец февруари но оцветяване, характерно за вида, като само върху някои от по- старите листа се наблюдава леко в сравнение с декември. Установено е максималпожълтяване. Растенията, при които (вариант 5) но съдържание на хлорофили „а”,и „b”, респективняма листно торене, но азотът е внесен в норма но сумата от двата пигмента, при растенията във 200 мг/ кг почва показват развитие близко до това вариант 5 (N200P200K200). Най-ниски са стойностите на вариант 4. Като цяло визуалната картина в края при вариант 10 (Амалгерол- 1000 мл/дкa + листен на изследването показва, че растенията от вари- тор). С напредване на вегетацията се отчита нараантите с минерално торене без или с добавяне на стване на съдържанието на хлорофили „а” и „b” във листно подхранване се развиват много по- добре вариант 9 (Амалгерол- 1000 мл/дкa). При това опот торените с Амалгерол варианти (варианти 7, 8, 9 ределяне най-ниски са стойностите на пигментите и 10). При вариант 10 където Амалгеролът е внесен във вариант 1 (контрола -неторена). Получените в почвено в норма 1000 мл/дкa+ листен тор има най- изследването стойности за съдържание на хлоромалко оцелели растения, като при 60% от листата фили в спанак, са напълно съпоставими с данните, получени в други Табл. 3. Съдържание на пластидни пигменти в спанак (мг%) изследвания върху Вариант хлорофил „a“ хлорофил „b“ а+b a/b каротиноиди чисти почви (Митова 3.12.2009г 11.02.2010г 3.12.2009г 11.02.2010г 3.12.2009г 11.02.2010г 3.12.2009г 11.02.2010г 3.12.2009г 11.02.2010г и др., 2005), от което 1 6,147 2,986 2,309 2,117 8,456 5,103 2,66 2,90 2,598 1,205 следва, че в случая 2 6,227 4,342 3,398 2,676 9,625 7,018 1,83 2,33 2,265 1,293 съдържанието на теж3 7,528 5,606 1,903 2,97 9,431 8,576 3,96 2,53 2,815 1,209 ки метали в изследва4 7,255 5,914 1,511 2,603 8,766 8,517 4,80 2,79 2,933 1,083 ната почва не е ока5 8,83 3,877 4,199 3,244 13,029 7,121 2,10 2,72 2,687 1,144 зало потискащо вли6 5,224 5,051 1,082 2,912 6,306 7,963 4,83 1,79 2,653 1,284 яние върху синтеза на 7 2,753 7,071 1,212 3,611 3,965 10,682 2,27 0,76 1,942 1,231 8 3,518 6,013 0,147 4,825 3,665 10,838 23,93 0,73 2,633 0,884 пластидни пигменти. 9 7,36 12,231 2,302 7,179 9,662 19,41 3,20 1,03 2,734 1,559 (продължава 10 1,773 9,119 1,019 3,813 2,792 12,932 1,74 0,46 1,553 2,055 в следващия брой) средно 5,662 6,221 1,908 3,595 7,570 9,816 5,132 1,805 2,481 1,295 Н. Динев, ст.откл 2,3062 2,7206 1,2019 1,4681 3,2787 4,0485 6,7050 0,9699 0,4330 0,3169 медиана 6,187 5,76 1,707 3,107 8,611 8,5465 2,929706 2,060468 2,643 1,22 Ив. Митова Вариант

Табл. 2. Растежни показатели при растения от спанак в зависимост от нормата и вида на тора.

бр. 1, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Международният проект GS Soil e съфинансиран чрез Акция 3.1 „Мрежи за най-добра практика за географската информация” на програмата eContentplus на ЕС, чиято цел е осигуряване на по-голяма достъпност, полза и използване на цифровата информация в Европа. Водещ партньор е Координационният център PortalU на Минстерството на околна среда на Долна Саксония, Германия. Участват 34 организации от 18 европейски страни. Целта на проекта GS Soil е изграждане на Европейска мрежа, която да улесни достъпа на държавни организации, частни компании и граждани до пространствени бази данни/карти за почвите според изискванията на директивата INSPIRE. Проектът е фокусиран към организацията и хармонизацията на данните, семантичната и техническата им съвместимост. Крайният резултат на проекта ще бъде изграждане на общ почвен портал (http://gssoil-portal.eu), където ще бъдат свързани европейски почвени данни от различни източници. Основни резултати: Дигитализиране на картата на почвено-географските райони (Койнов, Гюров, Фотакиева, 1974) и визуализиране в GS Soil портала; публикуване на метаданните на българските електронни продукти от почвения каталог в почвения портал и валидирането им за съвместимост с профила на метаданните за тема “почва” по изискванията на INSPIRE (серия ISO 19100); избрани са три административни области – Плевен, Силистра и Добрич, като тестови райони за: хармонизация на средномащабната почвената карта 1:200000 с гранични райони от Румънската почвена карта в същия мащаб; корелация на почвените единици със Световната референтна база (WRB); и др. Допълнителна информация за развитието на проекта може да се намери на интернет страница: http:// www.gssoil.eu. За контакти: доц. д-р Милена Керчева, координатор от страна на ИП „Н. Пушкаров”, mkercheva@abv.bg

ПРОЕКТ: “ЦЕНТЪР ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЗАСУШАВАНИЯТА ЗА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА» NO. SEE AF/A/091/2.2/X Р-л от страна на ИП “Никола Пушкаров” проф. дсн инж. Зорница Попова Проектът „Център за управление на засушаванията за Югоизточна Европа” е финансиран чрез Европейски фонд за регионално развитие (ERDF) по транснационалната програма за Югоизточна Европа (SEE). Водещ партньор е Агенцията по околна среда на Словения. Партньорите по проекта са представители на национални метеорологични служби, академичната общност и министерства, отговорни за мониторинга на сушата и смекчаване на въздействията Ӝ. Участват 16 организации. Целта на проекта е да подобри подготвеността към засушаване (чрез оценка на риска и създаване на система за ранно предупреждение) и следователно да помогне за намаляване въздействията на сушата. Проектът ще постигне тази цел чрез следните специфични дейности: Подготовка на система за регионален мониторинг на сушата, анализ и системи за ранно предупреждение; системите трябва да бъдат готови за достъп до съответните потребители в страните-партньори и по-обширния район на Югоизточна Европа в близко време; Оценка на уязвимостта на района (главно в земеделието) към въздействията на сушата; Популяризиране и подобряване на подготвеността за засушаването в страните-партньори чрез организиране на курсове за обучение и национални семинари. Предвижда се Центърът за управление на засушаванията за Югоизточна Европа (DMCSEE) да продължи да действа и след завършване на проекта. Допълнителна информация може да се получи на интернет страницата за проекта: http://www.dmcsee. eu/ и на електронен адрес: zornitsa_popova@abv.bg.

сп. сп. „Земеделие „Земеделие плюс”, плюс”, бр. 11–12, бр. 1, 2012 2011 г.

45 45

Международни проекти

ПРОЕКТ GS SOIL: „ОЦЕНКА И СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ГЕОИНФОРМАЦИОННИ УСЛУГИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЧВЕНИ ДАННИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА INSPIRE” ECP-2008-GEO-318004

Тема: „Стимулиране на политиката за прилагане на техники за смекчаване на промените в климата” (Policy Incentives for Climate Change Mitigation Agricultural Techniques – piccmat). Инструмент: Дейност за специфична подкрепа, 6РП Консорциум: 10 партньора от 10 държави. Координатор: Баастел, Белгия Уебсайт на проекта: http://climatechangeintelligence.baastel.be/piccmat/ ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА: Проектът PICCMAT цели: (1) да оцени ефективността на различни земеделски мерки (приложимост и икономическа целесъобразност) за смекчаване на климатичните промени; (2) да направи препоръки за включване в Общата селскостопанска политика на Европейския Съюз на найперспективните земеделски практики по отношение намаляване емисиите от парникови газове; (3) да разпространи получените резултати между заинтересованите страни – политици, законодатели, изследователи, земеползватели и широката общественост. РЕЗУЛТАТИ: Създадена е библиографска база данни за земеделските практики за смекчаване на климатичните промени и е изготвено подробно описание на най-обещаващите 26 от тях. Обосновани са препоръки за земеделски практики за смекчаване на промените в климата чрез намаляване на емисиите от парникови газове. Практиките са препоръчани на Главна дирекция „Селско стопанство” на Европейската Комисия за включване към Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. Проф. Светла Русева; ИП „Н. Пушкаров”, Шосе Банкя 7, София 1080, E-mail: svetlarousseva@gmail.com

Тема: „Определяне на устойчивостта на Европейските почви чрез изследване на критичната зона” (– SoilCritZone); Дейност за специфична подкрепа, 6РП; Консорциум: 10 партньора от 8 страни- членки на ЕС и САЩ. Координатор: Университет Бристол, Велокобритания. Уебсайт на проекта: http://sustainability.gly.bris.ac.uk/soilcritzone/ ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА: Основната цел на проекта е обединяване на фрагментираното европейско изследователско пространство в областта на почвознанието за разработване на стратегия за научните изследвания в областта на почвознанието и количествените анализи на жизнения цикъл на почвата в подкрепа на общите усилия за опазване от деградация на европейските почви. РЕЗУЛТАТИ: Основните резултати от разработването на проекта са свързани с: 1) обединяване на изследователи от различни научни направления, работещи в областта на изследванията в критичната зона на почвата – процеси на почвообразуване и изветряне, ерозия и деградация на почвата, моделиране на жизнения цикъл, биоразнообразие и гранични проблеми; 2) изготвяне на стратегия за научните изследвания в критичната зона на почвата и количествените анализи на жизнените цикли на почвените функции в подкрепа на Общоевропейските усилия за опазване на почвите от вредни въздействия. Проф. Светла Русева; ИП „Н. Пушкаров”, Шосе Банкя 7, София 1080, E-mail: svetlarousseva@gmail.com

Тема: „Почвени трансформации в европейските водосбори” (Soil Transformations in European Catchments – SoilTrEC). Консорциум: 15 партньора от 13 държави, с координатор: Университетът Шефилд, Великобритания; Уебсайт на проекта: http://www.soiltrec.eu/ Целите на SoilTrEC са насочени към приоритетните области за изследвания, определени от ЕС в Тематичната стратегия за опазване на почвата и осигуряване на лидерската позиция на Европа в глобалната мрежа на Обсерваториите за почвени изследвания в Критичната зона (ОКЗ). Специфичните цели са: описание на влиянието на почвената структура върху процесите и функциите на почвата чрез фундаменталните принципи; изграждане на 4 европейски ОКЗ; разработване на интегриран модел на КЗ за процесите и функциите на почвата; изграждане на ГИС базирана мрежа за моделиране и смекчаване на почвените заплахи в европейски мащаб; количествена оценка на въздействието на промените в земеползването, климата и биоразнообразието върху функциите и икономическата стойност на почвата; подпомагане изграждането на глобална мрежа от ОКЗ за почвени изследвания; разработване на програма за работа с широката общественост и трансфер на научни знания за устойчивостта на почвата. Координатор проф. Светла Русева; ИП „Н. Пушкаров”, Шосе Банкя 7, София 1080, E-mail: svetlarousseva@gmail.com 46

бр. 1, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

НОВИ БЪЛГАРСКИ КАНДИДАТ-СОРТОВЕ ДОМАТИ „Паулина БГ“ е индетерминантен, ранозрял до средноранозрял хибриден сорт домати. Растенията са средно мощно до мощно развити, плодовете са без зелен пръстен, плоско кръгли, гладки, при узряване – равномерно червени, едри (средно тегло – 210–230 г.), среднотвърди, непукливи, с добри вкусови качества. Подходящ е за ранно производство в условията на полиетиленови оранжерии, както и за ранно и средноранно производство на открити площи. Технология на отглеждане – по възприетата в страната за ранните и средноранните индетерминантни сортове домати, съответно на 4 и 6 съцветия, едностъблено, на опорна конструкция. Продукцията в пълна зрялост е подходяща за прясна консумация, а при прибиране във фаза начало на узряване и за експорт. Хибридът „Паулина БГ” по комплекс от най-важните стопански признаци, включително и вкусови качества, е достоен конкурент на известния и широко разпространен в производството български хибриден сорт домати „Наслада” и го превъзхожда по ранозрялост. Силно е недоволството на потребителите по отношение на вкусовите качества на предлаганата на българския пазар продукция от домати. Голяма част от потребителите, които са свикнали с традиционния, добър вкус и приятна консистенция на червеноплодните български домати изразяват недоволство и търсят причините за сегашната ситуация на родния пазар. Ето защо, повечето потребители предпочитат продукцията от едроплодните с розова окраска сортове. На тези изисквания отговаря новият розовоплоден кандидат-сорт домати „Розов блян”. „РОЗОВ БЛЯН” е индетерминантен, късен до среднокъсен директен сорт домати. Плодовете преди узряване са със зелен пръстен, плоско кръгли, гладки, при узряване – равномерно и интензивно розови, много едри (гиганти), средно тегло – 360–500 г., средно твърди, плътни, непукливи. Плодовете са с крехка тънка кожица, месести и отлични вкусови качества. Подходящ е за средноранно производство на открити площи. Отглежда се по технологията на средноранните индетерминантни сортове домати, едностъблено, на опорна конструкция. Продукцията е предназначена за прясна консумация. По комплекс от пазарни и вкусови качества на плодовете значително превъзхожда разпространените у нас чужди и български розовоплодни сортове домати. Новите български кандидат-сортове „Паулина БГ” и „Розов блян” напълно отговарят на изискванията на българския потребител, свикнал с традиционния, добър вкус и приятна консистенция на нашите домати. Устойчиви са на тютюнева мозайка, вертицилийно и фузарийно увяхване. Двата сорта са заявени в Патентно ведомство на РБългария и се изпитват в системата на ИАСАС (Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол).

Научно-методичното ръководство и контролът при производството на семената от сортовете се осъществява от селекционерите (авторите) им, съответно от проф. дсн Живко Данаилов и доц. д-р Спас Гелемеров. Произведените през 2011 г. семена са окачествени в ИАСАС и са получени необходимите документи, разрешаващи предлагането им с оглед популяризирането на сортовете.

Семена от сортовете се предлагат в агроаптеките на фирма „АГРОГИД” ЕООД в гр. София – тел./факс: 02/9554002, GSM: 0888450528 и в гр. Гоце Делчев. Фирмата предлага и семена от високодобивните сортовете домати „Опал”, „Николина”, „Елена прима” и „Наслада”, плодовете на които, също така, притежават традиционния за българските домати вкус.