Земеделие плюс

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

11–12’2012

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀̒ ʦ̗̎̂̅̅! ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀̒ ʦ̗̎̂̅̅!

Väderstad поставя нов стандарт Väderstad поставя нов стандарт чрез въвеждане на две години гаранционен срок за всички продукти. „Това отразява нашата загриженост за качеството, което е от първостепенно значение за Väderstad във всеки етап от процеса на разработване на нови продукти – от избора на материали до методите за изпитването им“ – обяснява Fredrik Lundӛn, директор Маркетинг във Väderstad. "Ние приемаме дългосрочна перспектива във всичко, което правим и работим дълго и упорито, за да бъдем в състояние да предложим сигурност на нашите клиенти" – заяви Fredrik Lundӛn. Ранно тестване на различни решения По време на работата по развитието на Väderstad, различни технически решения са тествани в компютърно симулирани стрес-тестове и практически тестове в областта. Väderstad има изградена промишлена система за изпитване с различни видове платформи и цялостно познаване на измерените данни в сравнение с реалното износване. Развитието на нови селскостопански машини и методи е в основата на Väderstad, а качеството им е гарантирано с предлагането на две гаранционни години.

ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈

Юбилей

110 ГОДИНИ ИНСТИТУТ ПО ЛОЗАРСТВО И ВИНАРСТВО (продължава от брой 10)

Научни постижения в областта на селекцията Основната цел на селекционната работа е обогатяване на лозовия сортимент с нови сортове и клонове лози. Направленията, в които се работи:  вътревидова хибридизация (създаване на ранозреещи, едроплодни и транспортабилни десертни сортове – Супер ран Болгар, Плевен, България, Плевен-1, Мискет плевенски и Мечта (1961- 1974г.), Брестовица;  паралелно се работи за създаване на винени сортове, съчетаващи качествата на западноевропейските и родовитостта на местните сортове – Букет, Руен (червени), Ризлинг български, Мискет варненски Тракийски бисер, Камчия (бели);  развива се интензивна селекционна дейност в направление устойчивост на ниски зимни температури, гъбни болести и филоксера. Създаден е значителен хибриден фонд, в резултат на което са селекционирани сортовете Сторгозия, Дунавска гъмза, Никополски мавруд, Мизия и Плевенски колорит (червени) и Мискет кайлъшки, Дунавски лазур, Среброструй, Поморийски бисер (бели);  създадени са сортовете с двойно направление – Наслада и Дружба;  в направление клонова селекция са селекционирани 400 клона от 15 промишлени сорта. През 1968 г. е открита радиоизотопната лаборатория, в която се провеждат изследвания разкриващи сложния характер на протичане на физиологичните процеси в лозата. Научни постижения в областта на интродукцията на лозата От 1952 до 1977 г. са внесени 1810 сортонаименования от 25

4

бр. 11–12, 2012 г., сп.

страни. Създадена е колекция с 1279 сорта (1975г.), произхождащи от 25 страни. Сортовете са идентифицирани и паспортизирани. На тази основа е публикуван каталог наречен “Каталог на сортовете лози в България” и “Определител на сортовете лози”. Чрез предварителни агробиологични и технологични проучвания, институтът съдейства за внедряване в производството на добре познатите днес сортове – Каберне совиньон, Мерло, Ркацители, Ризлинг, Мискет Отонел и др. През 1983–86г. е създадена нова колекция с 2000 сортонаименования. Събран и подготвен за печат е материал за 5 тома “Българска ампелография”, отразяващ дългогодишния труд на колектив учени. Научни постижения в областта на производството на лозов посадъчен материал Изследванията в това направление допринасят до:  промяна в структурата на подложковите маточници – въведени са подложките Берландиери х Рипария Кобер 5ББ и Берландиери х Рипария СО4;  усъвършенствана е технологията на отглеждане в лозовите маточници;  установен е афинитета на промишлено отглежданите сортове с разпространените в практиката видове подложки;  усъвършенствана е технологията за производство на лозов посадъчен материал чрез въвеж-

„Земеделие плюс”

дане на машинното присаждане, електростратификация, парафиниране, дъждуване, листно торене, по-късно е разработен картонажния способ. В областта на агротехниката  колективи от учени са работили по усвояване на наклонените терени с лозя (организация на територията, видове тераси и др.);  организация на територията на новите промишлени лозови насаждения (размери на лозовите блокове и парцели, пътища, междуредови и вътрередови разстояния);  установяване на подходящи системи на резитба на зряло и на зелено за основните винени и десертни сортове;  обект на продължителни научни обсъждания е проблемът за въвеждане на високостъбленото и широкоредово отглеждане на лозята, във връзка с намаляване на работната ръка в лозарските стопанства;  въвеждане на формировките Омбрела и Мозер и съответстващите на тях междуредови разстояния 3,0 до 3,4 м. В областта на растителната защита Проведената изследователска работа е дала възможност за въвеждане на интегрираната борба срещу болестите и неприятелите по лозата. Внедрен е химическият метод за борба с плевелната растителност в лозята с прилагане на хербициди. Проведени са задълбочени изследвания относно вирусните болести и бактерийния рак при лозата. Разработена е технология за едновременна борба с някои болести и неприятели чрез комбиниране и смесване на препарати на базата на малообемно пръскане. В областта на механизацията

Разработени са технически средства и технологии за механизиране на основните работни процеси при създаване и отглеждане на лозя – малогабаритни трактори и инвентар за тях (1959-1970), механизиран гроздобер (1970), технологии за малообемно и ултрамалообемно пръскане (19851988), електростатично пръскане (1990), предварителна резитба на зряло и контурна резитба на зелено и др., механизиране на работните процеси при производството на лозов посадъчен материал. В областта на икономиката Основни направления:  организация на територията на лозовите насаждения;  организация и заплащане на труда в лозарството;  икономическа оценка на агротехнически мероприятия – формировки, разстояния на засаждане, технологии за производство на лозов посадъчен материал и грозде;  икономическа ефективност на производството на грозде и на лозов посадъчен материал;  нормативи за разход на жив и овеществен труд в отрасъла;  нормативи и концепции за развитие на лозарството. Изследователската работа е насочена към решаване на организационно-икономическите проблеми и задачи в лозарството и винарството. Периодично са разработвани програми, прогнози, концепции, стандартни и нормативни документи от регионален и национален характер. В областта на винарството Изследванията са насочени към технологично проучване на интродуцирани и новосъздадени в Института сортове. Изпитано е влиянието на някои агротехнически и растителнозащитни мероприятия върху качеството на виното. За 110 годишния период на изследователска и приложна работа, Институтът има като актив 2949 научни и научно-популярни статии. От издадените книги, с международно признание са тези изда-

дени под редакцита на акад. Стоев “Райониране на лозарството в България”, “Физиология винограда” – 3 тома и “Физиологические основы виноградарства” – 2 тома.

Mонографията „Воден режим на лозата” с автор Ю. Магрисо е преведена на френски. Световна известност имат “Каталог на сортовете лози в България”, “Българска ампелография – 1-ви и 2-ри том (под печат е 3-ти том). Проведените международни симпозиуми у нас – “Първи международен симпозиум по физиология на лозата”, 1971г. и “Втори международен симпозиум по физиология на лозата ”, 1983г. са международно признание за изследователската работа на ИЛВ. Едновременно настъпват многократни структурни промени в периода 1970–1989 г. ИЛВ – Плевен е включен в структурата през: 1972–1974 г. – на „Винпром” ; 1974–1976 г. – на Министерство на земеделието и хранително-вкусовата промишленост; 1976–1986 г. – на Научно-производствения комплекс по лозарство и винарство. от 1986 г. – на Селскостопанска академия. С настъпилите икономически промени през 1989 г. и връщане на собствеността в реални граници, настъпва период на упадък в лозарството. Лозовите насаждения са раздробени и голяма част от тях се изоставят и загиват. Период, сравняван от някои учени с филоксерното нашествие в страната. Не леки времена настъпват и за българската лозарска наука. Отново преструктуриране, с ново закриване на Селскостопанска академия и създаване на Национален център за аграрни науки към Министерство на земеделието и горите. Институтът запазва позицията си на координатор и главен изпълнител на изследователската програма по лозарство в рамките на НЦАН. Тематиката е в съответствие с преструктуриране на българското земеделие. През този етап Институтът

поддържа патента на 42 сорта и предлага технологии за производство на лозов посадъчен материал, грозде и вино, технологии за борба с болестите, неприятелите и плевелите в лозята, технология и схема за получаване на предбазов, базов и сертифициран лозов посадъчен материал, усъвършенствани технологии и технологични елементи при производството на вино. През 1990 г. е издаден първи том на Българска ампелография, „Обща ампелография”, значително по-късно през 2010 г. е отпечатан 2-ри том. До края на годината сме в очакване да бъде отпечатен и трети том. По финансови причини, останалите томове са обект на бъдещето, но би било недопустимо един грандиозен труд да остане в ръкопис. През 1999 г. Институтът по лозарство и винарство е награден с международната награда “Платинена звезда за качество”, която е допълнение на получените 250 награди от международни конкурси. Институт по лозарство и винарство ДНЕС. ИЛВ – Плевен е координатор и главен изпълнител на научноизследователската програма в областта на лозарството и винарството в системата на Селскостопанска академия. По статут има юридическа самостоятелност, издръжката се осигурява от субсидии от Републиканския бюджет и от собствени приходи. В Института се извършва научно-изследователска, научно-приложна и производствена дейност. Основни направления на научно-изследователската работа: 1. Интродукция и селекция на лозата за създаване на нови сортове и клонове лози с повишена устойчивост на стресови фактори и висок продуктивен потенциал.

2. Технологии за производство на лозов размножителен и посадъчен материал – предбазов, базов, сертифициран и стандартен

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.

5

лозов посадъчен материал.

3. Технологии за създаване и отглеждане на лозови насаждения – системи на резитби и формировки, поддържане на почвената повърхност чиста от плевели, запазване и поддържане на почвеното плодородие, интегрирана растителна защита, остатъчни количества от пестициди, механизация на производствените процеси, икономика и организация на лозарството.

4. Технологии за производство на вина и виноматериали – проучване качествата на вината от интродуцирани и селекционирани в Института сортове, технологии за производство на бели и червени вина. Научни и научно-приложни постижения на Института по лозарство и винарство – Плевен Постижения от изследователската работа в селекционно направление, които ИЛВ – Плевен предлага на лозарската практика ИЛВ – Плевен поддържа патента на 13 сорта: десертни – Мечта, Плевен, Супер ран Болгар, Мискет плевенски, Брестовица, Кондарев 10; винени – Мискет кайлъшки, Слава, Сторгозия, Рубин, Букет; с двойно направление – Дружба, Наслада. Актуално значение имат сортовете с повишена устойчивост на стресови фактори. Сортовете Мискет кайлъшки, Слава, Сторгозия са с повишена устойчивост към ниски зимни температури и мана. Сортовете Дружба и Наслада са интересни и търсени на българския пазар – гроздето е подходящо за консумация в свежо състояние и за производство на бели вина. Едновременно са сортове с повишена устойчивост към ниски зимни температури и мана. През 2010 г. ИЛВ-Плевен получи сертификати за 9 нови сортове и клонове лози: 3 десертни (Плевенски фаворит, Гарант и Милана), от които Плевенски фаворит и Гарант са с повишена устойчивост на ниски зимни температури и

6

бр. 11–12, 2012 г., сп.

мана; 3 винени (Кайлъшки рубин, Трапезица и Плевенска роса) с повишена устойчивост на болести и ниски зимни температури; 3 клона (Димят 4-24, Памид 5-76, Мерло 10-27). През 2012г. на Каберне совиньон, клон 1/11. Поддържа се генбанката на лозата в България с 2000 сортове, клонове и хибриди, с което Институтът е участник в Европейската мрежа за съхранение на растителните генетични ресурси. Постижения от изследователската работа в технологично направление, които ИЛВ – Плевен предлага на лозарската практика:  технологии за производство на лозов посадъчен материал, в т.ч. технологии за производство на подложкови резници, на резници за калеми; технологии за производство на присадени вкоренени лози – през последните години се работи по технологията на отглеждане във вкоренилище с прилагане на парафини; капково напояване, разработена е схема за прилагане на хербициди за борба с плевелите;  технология за производство на сертифициран лозов посадъчен материал. Схемата е разработена от Института. Със съдействието на проект Фамад са създадени маточник и маточно лозе с базов материал от актуални за лозарството и винарството сортове.  технологии за създаване на нови и отглеждане на плододаващи лозя. Във връзка с новите тенденции в лозарството за качество на гроздето, увеличаване броя на лозите, намаляване междуредовите разстояния, се изпитват нови формировки, разстояния на засаждане, зелени резитбени операции и др.

„Земеделие плюс”

 технологии за борба с вредителите по лозата, в т.ч. болести и неприятели по лозата;  технологии за борба с плевелите в лозови вкоренилища, млади и плододаващи лозя;  подходящи технически средства и технологии за механизиране на основните работни процеси при отглеждане на лозата;  технологии за биологично производство на грозде и вино – една изключително актуална разработка;  технологии за производство на бели и червени вина и високоалкохолни напитки. В структурата на Института са включени:  производствено-експериментална база за изследователска работа при полски условия и изпитване на новите сортове и технологични подобрения при производствени условия;  производствено-експериментална изба за изследователска и производствена дейност на бели и червени вина от новоселекционирани и общоизвестни сортове и високоалкохолни напитки. Съчетаването на Институт с Експериментална база и Винарска изба дава възможност за провеждане на пълноценна изследователска работа по проекти и задачи при лабораторни и полски условия и получаване на готов продукт за реализация – гроздова ракия, бели и червени трапезни вина. Смятаме, че силата на Института е в триединството: наука, база, изба. Истина, доказана от 110 годишната история!

110 години са един дълъг път, път през времето, наситен с много труд и творчески ентусиазъм, но независимо от житейските превратности, Институтът винаги е бил част от живия организъм на лозарството и винарството на България.

Доц. д-р Венета Димитрова

През последните години нарастна интересът към естествените, нетрадиционни и полезни храни, които са в основата на природосъобразното хранене. Днес нашето внимание е насочено към примитивните или известни още като “древни” пшеници. Към тях се отнасят еднозърнестият лимец (T. monococcum L.) , двузърнестият лимец (T.dicoccиm Schuebl.) и пшеницата спелта (T. spelta L.). Тази група на плевестите или несъщински пшеници са подходящи за биологично земеделие. В отговор на интереса към тези култури проучванията на учените от Институт по растителни генетични ресурси –Садово ще продължат и ще се задълбочат. Голямо предимство е, че на територията на ИРГР ”К. Малков”, гр. Садово се намира и Националната генбанка. В нея се съхранява колекция и от род Triticum. Тя се поддържа при съблюдаване на условията за краткосрочно и дългосрочно съхранение. Регистрирани са 84 образци от T. monococcum L. и 58 от T. dicoccиm Schuebl. Всички регистрирани образци от тези два ценни вида са получени от експедиции в страната и чужбина или са резултат от безвалутен обмен на зародишна плазма с други генбанки и научни институти. Видът T. monococcum L. е представен от 11 вариетета, от които с най-много образци са: var. hohensteinii, var. flavescens и var. vulgare. Преобладават образците с произход от Русия, Германия, Италия и България. Еднозърнестият лимец (T. monococcum L.) е най-древния вид и се отнася към групата на диплоидните пшеници (2n=14). На немски е известен под названието Einkorn, а на руски като однозернянка. Той е една от най-рано култивираните форми пшеница. Може да се отглежда и развива върху много бедни почви, където отглеждането на съвременна пшеница е икономически неизгодно. Интересна особеност на лимеца е, че зърната му са покрити с цветни плеви, което обуславя високата му толерантност към болести и нападение от неприятели. При биохимичен анализ на зърно от лимец е установено по-високо съдържание на суров протеин, магнезий, цинк и манган в сравнение с „модерните” пшеници. Протеинът в лимеца е по-лесно усвоим, също така съдържа и следи от незаменими аминокиселини. По-високо е и количеството на витамини от групите В, Е и А, както и на минерални вещества: калий, магнезий, манган, калций, желязо, цинк, фосфор и сяра. Освен за заместител на “модерните” пшеници във всекидневното хранене, лимецът е незаменим за хора болни от цьолиакия. Цьолиакията е състояние, при което не се усвояват специфичните пшеничени белтъци (глутен и глутеноподобни), така че вместо да има хранителна стойност, последният се превръща в източник на интоксикация за организма. Белтъкът, който влиза в състава на зърното на лимеца-глиадин, се оказва не-

токсичен за болните от цьолиакия. Разнообразието от двузърнест лимец (T. dicoccиm Schuebl.) e представено с 23 вариетета. От тях по-голям брой образци са от var. farrum, var. pycnurum, var. rufum и var. compactomiegei. Преобладават образците от Русия, Германия и България. Двузърнестият лимец (T. dicoccиm Schuebl.) е тетраплоидна пшеница (2n=28). Известен е под названието Еmmer, а в Италия като Farro. Подходящ е за отглеждане и върху бедни на хранителни вещества планински почви. Двузърнестият лимец е носител на ценни признаци, които го правят потенциален източник на гени в селекцията на голозърнестите пшеници. Притежава висока сухо- и студоустойчивост, както и имунитет към някои раси от гъбни болести. Не се напада от шведска муха. Характеризира се с висока устойчивост на стъблена ръжда (Puccinia graminis) при влажни условия. Днес двузърнестият лимец се отглежда поради високата хранителна стойност и значение като здравословна храна. Лимецът е подходящ да се консумира под каквато и да е форма, тъй като е щадящ стомашно-чревния тракт. По-богат e на белтъчини и диетични фибри в сравнение с обикновената зимна пшеница. Хранителните продукти създадени на основата на лимеца са с добра смилаемост, ниски стойности на глицерин и са подходящи и за диабетици. Освен за хляб е подходящ и за фураж. В опитното поле на ИРГР се проучват образци от “древните” пшеници. Комплексната оценка и прилагането на съвременни методи за статистическа обработка са основен източник на информация и охарактеризиране на наличните образци. Информацията ще послужи и за изграждането на база от данни на растителното генетично разнообразие при културата. Оценъчната информация се извършва по редица показатели свързани с морфологичната и агротехническа характеристика на образците. В резултат на това се постига както характеризиране на всеки образец, така и представяне на варирането в колекциите и излъчване на генотипове, носители на ценни признаци за целите на селекционните програми. Провеждат се сравнителни сортови опити и при двата вида. Подходящата посевна норма ще бъде установена чрез залагане на серия от опити с различна гъстота на посева. Двата вида спадат към групата на плевестите пшеници, което създава проблеми при сеитба, прибиране и почистване на семената. Работи се по конструирането на апарат, който да отделя цветните плеви от зърното. Предстои да се проведат агротехнически опити с торови норми, предшественик и срокове на сеитба за получаване на по-пълна информация върху технологията на отглеждане на лимеца.

Гл.ас. д-р Златина Ур, гл.ас. д-р Гергана Дешева, докторант Евгения Вълчинова, ИРГР „К. Малков”

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.

7

Земеделски култури

ДРЕВНИТЕ ПШЕНИЦИ

ЗА МНОГОГОДИШНИТЕ ТРЕВИ ПРИ БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ Общо в САЩ и ЕС, секторът на биологични продукти се оценява на близо 40 млрд. евро и нараства с всяка изминала година. От 1 юни 2012 г., биопродуктите сертифицирани в Европа и в САЩ, могат да се продават като „биологични“ във всеки от двата региона на света (Biozemedelie.bg, 2012). През последните години биологичното земеделие, като сектор на европейското селско стопанство, бележи постоянен ръст. У нас този подем се илюстрира с 900 сертифицирани, или в преход биопроизводители, преработватели и търговци. Това е безспорен напредък за опазването на природните ни ресурси, за биологичното разнообразие и хуманното отношение към животните, и съвременна К., 2002). Опитът е заложен при неполивни условия подкрепа за развитието на селските райони. Този през пролетта на 2008 г. с подходящи за района на ръст на биопроизводството обаче изисква адекватни Странджа многогодишни тревни видове. В изпитдействия за развитие на националния пазар на ването са включени 3 вида бобови –люцерна (сорт потребление на биопродукти, защото в момента те Плевен 6), еспарзета (сорт Юбилейна), звездан се реализират основно навън, където както цената, (сорт Търговище 1) и 5 вида житни многогодишни така и търсенето им е удовлетворително за нашите треви - ежова главица (сорт Дъбрава), безосилеста биопроизводители (Agro.bg, 2012). овсига (сорт Ника), тръстиковидна власатка (сорт За биологичното земеделие е характерно Албена), червена власатка (сорт Троян) и пасищен отговорното използване на енергията и природ- райграс (сорт Странджа). ните ресурси, поддържането на биологичното Агротехническите мероприятия са извършени разнообразие и на местния екологичен баланс, поетапно в срокове според изискванията. Сеитбата съхраняването и подобряването на плодородието е извършена ръчно и разпръснато в края на месец на почвата. Понастоящем за биологично земеделие март със сеитбени норми според агротехническите в България се използват 1 814 410 декара, което изисквания. Коситбата е извършвана във фаза сепредставлява 3,1% от общата земеделска площ, а нокосна зрялост (изкласяване-начало на цъфтеж). производството се увеличава постоянно. Основно, Изследването е проведено без торене и подхранв качеството си на екологично чисти (Стоева, К., В. ване, съгласно изискванията на биологичното Вътева, П. Тодорова, 2010) са сертифицирани паси- земеделие. щата (1 557 930 декара). Сертифицираните площи В продължение на три години са проследени за биологично производство в България в края на следните показатели: месечна сума на валежите 2010 година са 256 480 декара, което представлява (мм), по години на наблюдение; средномесечна тем0,47% от използваната земеделска земя в страната пература (0С) на въздуха по години на наблюдение; (Arcfund.net, 2012). добиви на зелена и суха маса в кг/дкa, химически В статията представяме резултатите от из- анализ на сухото вещество в %, добив на суров следване на продуктивните възможности и протеин в кг/дкa. хранителната стойност на някои многогодишни Растежът и развитието на засятите тревостои се тревни видове, отглеждани при условията на променя преди всичко под влияние на климатографбиологично земеделие в района на Странджа. ските фактори. Географското местоположение на Проучването е проведено през периода 20082010 г. в експерименталната база на Опитна станция по земеделие – Средец върху излужена канелено-горска почва, със слабокисела реакция (рН -5,6). Хумусният хоризонт е с мощност до 25 cм и съдържание на хумус 2,25 %. Орният слой е с разпрашена зърнеста структура. Преходът към “В” хоризонт, който е с буцеста структура е постепенен. Почвите са слабо запасени с хранителни елементи, 1. Добив от зелена маса (кг/дкa) по години като по-голяма е нуждата от азот и фосфор (Стоева, Фигура на наблюдение 8

бр. 11–12, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Странджанския регион предопределя спецификата на проявление на климатичните параметри. Валежите в Странджа са недостатъчни и неравномерно разпределени през годината. По-голямата част от тях са през есенно-зимния период, а през лятото настъпва продължително засушаване, придружено с високи среднодневни температури и ниска относителна влажност на въздуха. Характерно за периода на изследване е широкия диапазон на вариране на валежите по месеци и години. Валежните суми през трите години варират в диапазона от 479,7 мм (2008) до 753,8 мм (2010). Средногодишната сума на валежите за периода на наблюдение e 655,4 мм и е близка до средната за периода 1900–1990 година (650,0 мм). Най-критична за развитието на сятите тревостои е първата година. Ограничаващ фактор за развитие на многогодишните тревостои в Странджа са летните засушавания, които водят до така наречения “летен покой” на тревите. С особено ниски стойности на валежите са вегетационните периоди на първата (304,2 мм) и втората (332,1 мм) години, като през вегетационния период на третата година (2010), сумата на валежите е висока (801,5 мм ). Средните температури през годините на наблюдение са съответно: 2008 г. – 13,40оС и абсолютна максимална от 38,0оС през месец юли; 2009 г. – 13,17оС и абсолютна максимална от 40,8оС през месец юли; 2010 г. – 13,43оС и абсолютна максимална от 37,3оС през месец август. В температурно отношение средногодишната температура през опитния период (13,33оС) е по-висока от тази през дългогодишния период с 0,57оС, което показва тенденция към повишаване на средногодишните температурни стойности в този регион. Климатичната обстановка в района на Странджа и през трите години на наблюдение показва непостоянство при обезпечаването с влага, което се изразява както с продължителни засушавания през първите 2 години, така и с по-обилни валежи през третата година. Тези аномалии в съчетание с наличната бедна на хранителни вещества почва, каквато е излужената канелена горска, явяваща се основен почвен тип в района, са причина сятите (изкуствени) тревостои в Странджа да са с по-ниска продуктивност. Климатичните условия в районите на местообитание са един от най-важния фактор за проявяване

на продуктивните възможности на всяка една растителност, в това число и на многогодишните тревни асоциации. Различията в проявлението на климатичните показатели в Странджа са причина тревните видове да проявяват различия в продуктивността си. Данните за продуктивността на многогодишните житни и бобови треви през трите години на проучване са отразени на фигури 1 и 2. Неблагоприятното проявление на климатографските условия през първите две години се отрази негативно на вегетативното развитие на сятите треви, а оттам на продуктивността им. Годината на залагане на експеримента е доста критична, със слаба влагозапасеност през зимно-пролетния период (97,6 мм) срещу (152,5 мм) за същите месеци – януари, февруари и март за дългогодишен период. Слабата влагозапасеност, съчетано с бавния растеж на тревите в годината на засяване, обуславят много ниския добив от зелена и суха маса при всички тревни видове. През втората година, която в климатично отношение е малко поблагоприятна (с валежи I-III от 172,4 мм), добивите са значително по-високи. Данните за зелена маса показват стойности от 595,0 кг/дкa (ежова главица) до 1245 кг/дкa (еспарзета), а тези за суха маса са с показатели между 181,0 кг/дкa и 441,0 кг/дкa при същите култури. Най-високи са стойностите на добивите през третата година на периода, което се дължи и на по-високата обезпеченост с влага през вегетационния период. Добивите на зелена маса през третата година са от 1220,0 кг/дкa при тръстиковидната власатка до 2380,0 кг/дкa при люцерната. Добивите на суха маса за същата година са от 342,0 кг/дкa до 601,0 кг/дкa при същите тревни видове. Добивът на зелена маса, средно за периода на проучване се движи от 683,0 до 837,0 кг/дкa при житните треви и от 1030,0 до 1223,0 кг/дкa при бобовите. Добивите на суха маса, средно за трите години на експеримента са между 208,0 кг/дкa и 356,0 кг/ дкa. Това са реалните продуктивни възможности на изпитваните без торене и напояване многогодишни тревни видове при условията на Странджанския район, зависещи от колебанията на климатичните фактори. Химическият анализ на сухото вещество на тревните видове засяти самостоятелно показва Фигура 2. Добив от суха маса (кг/дкa) по години на съдържание на суров протеин в рамките на 6,08 % (червена власатка) и 10,83 % (еспарзета), (табл. 1). наблюдение

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.

9

Таблица 1. Химически състав на многогодишни тревни видове, средно за периода 2009-2010 Варианти влага суров сурови сурови сурова БЕВ протеин влакнини мазнини пепел

Калций Фосфор Cа P Са/Р

%

%

%

%

%

%

%

%

%

1. люцерна с. Плевен 6

7,21

9,22

24,61

4,82

9,38

44,77

1,44

0,204

7,05

2. еспарзета с. Юбилейна

6,35

10,83

27,52

4,75

7,99

39,62

1,00

0,143

6,99

3. Звездан с. Търговище 1

7,68

6,96

29,86

4,80

8,16

42,87

0,78

0,224

3,48

4. Еж. глава с. Дъбрава

7,41

6,78

29,82

4,38

7,78

43,87

0,84

0,188

4,46

5. Безосил. овсига сорт Ника

7,22

7,14

29,55

3,95

8,49

43,67

0,84

0,230

3,65

6. Тръст. в л а с ат к а с. Албена

6,28

6,97

31,08

4,99

8,65

42,04

0,73

0,192

3,80

7. Червена в л а с ат к а с. Троян

7,65

6,08

31,36

4,55

8,94

41,43

0,72

0,149

4,83

8. Пасищен райграс с. Странджа

6,56

6,94

29,51

3,84

7,90

45,26

0,81

0,280

2,89

Макар и без торене, съдържанието на суров протеин в сухото вещество запазва сравнително високи стойности. Съдържанието на суров протеин при многогодишните бобови треви варира в по-широки граници, от 6,96 до 10,83 %, а при житните видове параметрите на суровия протеин са по-ниски, и с по-близки стойности - от 6,08 до 7,14 %. От бобовите видове с най-високо съдържание на суров протеин се отличава еспарзета сорт Юбилейна (10,83 %), следвана от люцерна сорт Плевен 6 (9,22 %). Пониското съдържание на суров протеин се дължи и на по-високото присъствие на плевели в сятите треви, отглеждани биологично. Процентът на суровите влакнини е най-висок при тръстиковидната и червена власатка (31,08; 31,36), а най-нисък при люцерна сорт Плевен 6 – 24,61. Всъщност по-ниското съдържание на сурови влакнини е и показател за по-доброто качество на тревния фураж. Съдържанието на сурови мазнини е в рамките на 3,84 - 4,99%. Съдържанието на сурови мазнини е най-ниско при пасищен райграс сорт Странджа и безосилеста овсига сорт Ника, като останалите изпитвани ви-

кг/дка

Фигура 3. Добив на суров протеин (кг/дкa), средно за периода на проучване в района на Странджа.

10

бр. 11–12, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

дове имат близки стойности. Съотношението на калция към фосфора е важен показател, отразяващ качеството на сухата маса. Високите му стойности при люцерната и еспарзетата, съответно от 7,05 и 6,99% са в потвърждение на това, че сухата маса, получена от тях е с най-добра хранителна стойност. Важен показател, от чийто цифрови стойности се правят заключения за качеството на сеното е стойността на БЕВ. Изчислени на базата на останалите присъстващи в химическия състав компоненти и от получените стойности може да се каже, че еспарзета сорт Юбилейна, която има най-ниско съдържание на БЕВ е с най-добра хранителна стойност. За преценка на фуражната стойност на даден тревен вид е нужно да се знае продуктивността му изразена в получени от него кг/дкa суров протеин. От фигура 3 е видно, че при биологично отглежданите фуражни многогодишни треви в Странджа, най-висок добив на суров протеин се получава от бобовите тревни видове – от 21,16 кг/дка при звездана до 36,33 кг/дка при еспарзетата. При житните тревни видове, добивът на суров протеин е между 13,86 (червена власатка) и 18,64 (безосилеста овсига). ИЗВОДИ Подходящи и отличаващи се с добра продуктивност при условията на биологично земеделие за Странджанския регион са еспарзетата и люцерната от бобовите тревни видове, безосилестата овсига и пасищния райграс от житните. От многогодишните житни и бобови треви отглеждани в чисто състояние без торене и напояване, най-висок добив средно за периода на проучване е получен от люцерна сорт Плевен 6 – 1223,0 кг/ дкa зелена и 356,0 кг/дкa суха маса, следвана от еспарзета сорт Юбилейна с малко по-ниски показатели. От житните треви с най-висока продуктивност е безосилестата овсига с 837,0 кг/дкa зелена и 261 кг/дкa суха маса. Най-висок добив на суров протеин от бобовите тревни видове, отглеждани без торене в Странджа е получен от еспарзета сорт Юбилейна, а от житнитеот безосилеста овсига сорт Ника, съответно 36,33 кг/дкa и 18,64 кг/дкa. С оглед получаване на високопродуктивен фураж от многогодишните тревостои с добра хранителна стойност, в Странджа е препоръчително да се отглеждат люцерната и еспарзетата, а от житните треви безосилестата овсига. Кера Стоева Опитна станция по земеделие – Средец Виолета Вътева ИПАРЗ „Н.Пушкаров“ Пенка Тодорова ИПЖЗ – Троян

Добив на семена при пролетен фуражен грах Към съвременното фермерско земеделие в нашата страна се предявяват високи екологични изисквания при употребата на торови средства. За да се отговори на тези изисквания е необходимо прилагането на екологично балансирани и научно- обосновани норми и технологии на торене, отговарящи на почвените и природни условия. За развитие на растенията е необходимо не само наличието на определени количества хранителни вещества, но и те да са в подходящо съотношение, както и да бъдат внесени в съответния етап на развитието им. Растенията се нуждаят от определени количества микроторове, необходими за нормалното им развитие. Микроторовете, влизащи в състава на течните торове се явяват част от общия проблем на минералното хранене, свързан с добива на селскостопанските култури. Важността се състои в производството на торове с балансиран състав от макро- и микроелементи, едновременно удовлетворяващи изискванията на растенията и невлияещи негативно на крайните потребители - човека и животните (Кирилов и кол., 2010). Течните комплексни торове намират широко приложение в земеделието. Делът на употребяваните течни торове в света е над 40%. Употребата на течни торове в България има много голямо бъдеще, поради ниската им цена и минимални разходи за приложение. Те са удобни за дозиране при приготвяне на работния разтвор, съдържат основните хранителни макро- и микроелементи във възможно най-добра форма за усвояване от растенията. Те са особено ефективни за извънкореново подхранване – така нареченото листно торене, при което се постига по-добро абсорбиране на хранителните елементи (Атанасова и кол., 1999; Иванова и кол., 1995). Последни проучвания (Пачев, 2003; 2004; 2008) показват, че течните торове оказват положително влияние върху процесите на листното и кореново подхранване на растенията с цел повишаване на добива и качеството на семената. Други автори (Николова и Георгиева, 2010) използват едновременно с растежните регулатори внасянето и на хранителни елементи във вид на течни торове, като по този начин се повишава устойчивостта на растенията на ниски температури и засушаване,

както и на продукцията при съхраняване и транспортиране. Изследванията у нас по тези въпроси са все още недостатъчни и непълни. В статията са представени резултатите от проучване влиянието на универсалния течен тор „MaxGrow“ върху семедобива на пролетен фуражен грах (Pisum Sativum L.). През периода 2009 – 2011 година бе заложен полски опит при следните варианти: 1. – контрола – неторена; 2. – р азтвор на универсалния течен тор „MaxGrow“ – 0,2 л/дка; 3. – 0,3 л/дка; 4. – 0.4 л/дкa; 5. – 0,5 л/дка; 6. – 0,6 л/дка; 7. – 0,7 л/дка и 8. – 0,8 л/дка. Универсалният течен тор „MaxGrow“ е добре балансиран с основните макроелементи - азот (N) 9% в амидна форма, фосфор, като дифосфорен пентаоксид (P2O5) 9%, калий, като калиев оксид (K20) 9% водоразтворим. Микроелементи: бор (В) 0.01%, мед (Cu) 0.008%, желязо (Fe) 0.02%, манган (Mn) 0.01%, молибден (Mo) 0.001%, цинк (Zn) 0.004%. Всички микроелементи са във вид на хелати и са водоразтворими. Течният тор е внесен във фаза бутонизация - начало на цъфтеж. Биометричните показатели за семенната продуктивност (добива) се определят по методиката на Николов и др. (1981). Данните от таблица 1 показват, че след третирането е установена известна разлика във височините. Най-високи са растенията, третирани с 0.5 Таблица 1. Структурни елементи на добива на пролетен фуражен грах третиран с течния тор „Maxgrow“ 2009 – 2011 г., полски опит Варианти брой брой

1К 0.2 л/дкa 0.3 л/дкa 0.4 л/дкa 0. 5 л/дкa 0.6 л/дкa 0.7 л/дкa 0.8 л/дкa

тегло висобо- семена семе- чина бове в 1 р/е на, г на 1 р/е, cм

височина на 1 боб, м

бр. семена в1 боб

брой фертилни вьзли

маса на 1000 семена, г

6.7 7.3 7.4 8.1 9. 6 8.5 8.5 8.4

59.9 70.8 75.7 76.3 77. 0 72.9 74.0 67.3

3.4 3.5 3.8 4.2 4. 4 4.1 3.6 3.7

4.3 4.0 4.6 4.8 5. 6 4.7 4.4 4.2

142.3 146.7 147.1 147. 8 155. 2 15. 5 145.1 142.7

25.9 26.4 30.0 31.0 33. 1 32. 8 30.1 30.0

4.17 4.31 5.0 5.36 5.57 5.23 4.56 4.87

84.7 92.5 98.3 100.0 106. 6 102.6 102.4 93.3

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.

11

Таблица 2. Добив семена от грах третиран с универсалният течен тор “MAXGROW”, по години и средно за периода 2009 – 2011 г., полски опит, кг/дка Варианти

добив 2009 г.

добив 2010 г.

добив 2011 г.

средно за периода 2009 – 2011 г

Контрола

177,64

169,900

95,0

147.5

кг/ дкa превишаващ добива от нетретираната контрола -

0.2 л/дкa

224,36

195,120

96,0

171.8

24.3

0.3 л/дкa

228,00

169,750

100, 0

165.9

18.4

0.4 л/дкa

231,28

218,330

108,0

185.9

38.4

0.5 л/дкa

286,92

269,770

116,0

224.3

76.8

0.6 л/дкa

310,20

199,120

103,0

204.2

56.7

0.7 л/дкa

305,04

185,450

105,0

198.5

51.0

0.8 л/дкa

274,48

189,610

103,0

189.2

41.7

SE(P=0.05) 8.66

л/дкa MG – 106,6 cм, следвани от тези третирани съответно с 0.4 л/дкa MG – 100.0 cм, и с 0.6 л/дкa MG и 0.7 л/дкa MG - съответно 102.6 и 102.4 cм. По показателя височина на първи боб универсалният течен тор „MaxGrow“не оказва особено влияние и резултатите са почти равностойни. С повишаване на дозата се повишава и височината на първи боб, най-ниска е тя при контролния вариант - 59.9 cм, като постепенно се повишава и достига своя максимум при доза на третиране 0.5 л/дкa MG –77.0 cм. С повишаване на дозата височината намалява. По показателя брой бобове на едно растение третирането с „MaxGrow“ оказва влияние, като максимумът е при варианта с 0.5 л/дкa MG – съответно 9.6 броя. При другите варианти този показател е почти равностоен, но всички те превъзхождат контролата. Универсалният течен тор „MaxGrow“ оказва

влияние на показателя брой семена в един боб, всичките отчетени резултати са по-високи от тази на контролата. Най-голям брой е отчетен при варианта третиран с 0.5 л/дкa - 4.4 бр семена (табл.1) При отчитане влиянието на „MaxGrow“ върху повишаване броя на семената от едно растение максимумът е установен отново при варианта третиран с 0.5 л/дкa MG – съответно 33,1 броя, следван от вариантите третирани с 0.4 л/дкa и 0.6 л/дкa разтвор - съответно 31,0 и 32,8 бр. семена. Течният тор „MaxGrow“ оказва влияние на показателя тегло на семената от едно растение, най-високо тегло е отчетено отново при третиран с 0.5 л/дкa MG – съответно 5.57 г. По броя на фертилните възли универсалният течен тор оказва положително влияние, като максимумът също е при третиране с 0.5 л/дкa MG – 5.6 броя. Масата на 1000 семена се увеличава с нарастването на дозите на третиране, като максимумът също е при варианта третиран с 0.5 л/дкa MG – 155.2 г. При еднаква агротехника и третиране с „MaxGrow“, всички варианти дават добив по-висок от контролния вариант ( табл.2 ). Добивът е най-висок през 2009 г. (фиг.1), която е най-благоприятна в климатично отношение. Валежите са постъпвали равномерно през вегетационния период като най-много са паднали през м. май и юни (79.8 мм). Полученият добив през 2011 година е отражение както на температурата (която е повисока с 2-3 градуса от предходните години), така и на по-ниското количество паднали валежи (31,5 мм), поради което той е приблизително два пъти по–нисък в сравнение с първата година, съответно 170,9 кг/дкa. Най-висок добив е получен при варианта третиран с 0.5 л/дкa MG – 224.3 кг/дкa, който е със 76.8 кг/дкa по-висок в сравнение с неторената контрола. Следва варианта при третиране в доза 0.6 l/da и добив 204.2 кг/дкa, превишаващ контролата с 56.7 кг/дкa. При внасянето на течния тор в доза 0.7 л/дкa се реализира добив от 198.5 кг/дкa, превишаващ с 51.0 кг/дкa неторената контрола. Изводи: Универсалният течен тор „MaxGrow“оказва положително влияние като повишава броя на бобовете, броя на семената и теглото на семената на едно растение, както и на масата на 1000 семена при третиране с 0.5 л/дкa MG). Най-висок добив семена се получава след третиране на растенията също с 0.5 л/дкa разтвор на универсалният течен тор „MaxGrow“.

Фигура 1. Климатограма за вегетационния период по години

12

бр. 11–12, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Иван Пачев, Институт по фуражните култури – Плевен

Бактерийният рак е признат за световно значимо заболяване по много растителни видове от преди повече от столетие. За развитието му в лозята има официални съобщения в много от страните на всички обитаеми континенти (Burr et al., 1998). Едно от първите съобщения за рака по лозата датира от далечната 1822 г., когато P. Horter публикува статия за лозарството в района на Мозел, Германия. Началната поява на бактерийния рак в България не е известна, но за първи път Иван Валачев съобщава в списание “Лоза” през 1902 г., че болестта се среща по младите лозя и особено по присадените на американски подложки (Маленин, 1980). По-късно сведения за бактерийния рак дават Малков (1903) и Козаров (1907) (по Попова, 1977). С въвеждането на подложковото лозарство болестта бързо се разпространява, особено през шейсетте и седемдесетте години на миналия век, когато Диков (1964) и Райков (1967) намират рак в лозя, вкоренилища и маточници от Шуменска, Варненска, Русенска, Търновска и Плевенска области (по Маленин, 2005). В този период са създадени и най-много лозови насаждения в страната, но вследствие масово развитие на болестта, за десетгодишен период е регистрирано загиване на 4600 хa плододаващи лозя. Бактерийният рак нарушава минералното хранене, влияе върху натрупването на някои въглехидрати, потиска растежа и развитието на болните лози‚ понижава добива и влошава качеството на гроздето‚ а узряването на леторастите и многогодишната дървесина е непълно‚ което е предпоставка за измръзване през зимата. Развитието на болестта през годините причинява загиване‚ прореждане и скъсяване на дълголетието на лозовите насаждения. Причинител на бактерийния рак по лозата е основно Agrobacterium vitis (Ophel и Kerr 1990) = Rhizobium vitis (Ophel и Kerr, 1990; Young et al., 2001), и по-рядко - A. tumefaciens (Smith and Townsend, 1907; Conn, 1942). Развитието на болестта в насажденията се благоприятства от наличието на рани‚ получени вследствие на резитба, измръзване и други въздействия. Значителен дял от заразяванията на здрави лози с бактериен рак се осъществява с режещите инструменти при наличие на сокодвижение през пролетта. Една от стратегиите за контрол над заболяването предлага засаждането на относително устойчиви сортове като средство за решаване на проблема с болестта, но практиката показва, че тези

сортове често са пренебрегвани от производителите на качествени вина за сметка на чувствителните, като Мерло, Каберне совиньон и Шардоне (Burr et al., 1998). У нас от края на миналия век няма данни за реалното разпространение на бактерийния рак по лозата в различните лозаро-винарски райони на страната. В статията са представени резултатите от проучване разпространението на бактерийния рак по лозата в лозаро-винарските райони на България. Проучванията са проведени през периода 20002008 г. посредством маршрутни обследвания на плододаващи лозови насаждения, маточници и маточни лозя от четирите основни лозаро-винарски района на страната, както и колекционни площи на Опитното поле към Института по лозарство и винарство - Плевен. Като болни са отчитани всички лози, проявяващи симптоми на бактериен рак (наличие на стари и некротирали или свежи тумори по надземните им части). В хода на изследването са обследвани общо 125 насаждения в 41 землища от 17 административни области на страната. Прегледани са общо 54128 лози и е установено разпространението на болестта при 47 лозови сорта. Описани са симптомите по различни части на лози и лозов посадъчен материал. Направен е анализ на разпространението на бактериен рак по сортове в страната посредством определяне на средните стойности, стандартните грешки и стандартните отклонения. Направена е съпоставка на развитието на бактериен рак при един сорт в различни райони, както и между различни сортове в един район. От обследваните райони са събирани растителни проби, състоящи се от тумори, едногодишни и многогодишни лозови части, както и почвени проби за изолиране на патогена. На фигура 1 е представено географското раз-

Фигура 1. Географско разположение на землища, в които е проучено и регистрирано разпространение на бактериен рак по лозата

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.

13

Растителна защита

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БАКТЕРИЕН РАК ПО ЛОЗАТА В БЪЛГАРИЯ

Фиг. 2. Тумори в основата на стъбло

Фиг. 6. Проява по чеп

Фиг. 3 Дифузна форма по стъбло

Фиг. 4. Проява по главина

Фиг. 7. Проява по плод- Фиг. 8. Тумори в мястона пръчка то на присаждане

Фиг. 5. Тумори по маточник

Фиг. 9. Тумор в основата на лозичка

погрешно да бъде определено като бактериен рак. Нормалният калус след диференциране се превръща в твърда дървесина (фиг. 10), докато тъканите на тумора имат неорганизирана структура, изградена от множество проводящи снопчета или некротират и стават ронливи (фиг. 11). От прегледаните общо 54128 лози (табл. 1) от 47 сорта, бактериен рак е установен при 8214 лози (15.2%). Средно за всички обследвани наФиг. 10. Диференциран Фиг. 11. Туморна тъкан саждения в страната, разпространението на калус болестта е 9,3%, като стойностите на този поположение на землищата, в които се намират казател варират между 0,0% и 51,9% при разобследваните 125 лозови насаждения по адми- личните сортове. В някои райони е регистрирано нистративни области, в които е регистрирано заболяването само от анализ на проби, без да разпространение на бактериен рак по лозата. са събирани данни за разпространението му в Симптомите на болестта се изразяват в об- насажденията. разуване на тумори, основно по зрелите части Въпреки, че поради различния обем на изна лозовото растение - стъбло (фиг. 2), рамена‚ вадките, резултатите не могат да бъдат сравкордони‚ чепове и плодни пръчки. Обикновено нявани, групирани по административни области са наблюдавани в основата на лозата, до поч- те показват относително най-голямо разпросвената повърхност, но често се среща и така на- транение на болестта в област Плевен (средно речената “дифузна форма“, когато туморите се 19,9%), следвана от Пловдивска област (19,1 развиват по продължението на стъблото (фиг. %). В останалите области средните стойности 3). При нискостъблените формировки и мато- на този показател са около и под 5%. От проуччниците за подложкови резници, бактерийният ваните райони, заболяването не е регистрирано рак зясяга главините (фиг. 4 и 5), чеповете (фиг. само в област Кюстендил, макар че по сведения 6) и плодните пръчки (фиг. 7). По присадените на лозарите, в района са наблюдавани симптои вкоренени лози туморните образувания се ус- ми на болестта. тановяват в мястото на присаждане (фиг. 8)‚ пеПроучването показа, че бактерийният рак е тата (фиг. 9)‚ ослепените очи и дори върху мла- широко разпространен във всички лозаро-видия прираст. При някои сортове се наблюдава нарски райони на България, като в някои случаи силно калусообразуване в областта на спойката средната степен на разпространение, в зависимежду подложката и калема, което на външен мост от сорта и условията надхвърля 50 % от вид наподобява туморно образувание и може наличните лози. Варирането в широки граници 14

бр. 11–12, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Таблица 1.Обобщени резултати за разпространението на бактериен рак по административни области на страната, регистрирани през периода 2000/2008г.

№

Области

селища брой

насаждения брой

сортове брой

лози брой прегледаболни ни

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

Плевен Пловдив Сливен Ст. Загора Ловеч Монтана Русе Благоевград Враца Шумен Бургас Видин Търговище Варна В. Търново Кюстендил Общо:

5 1 2 1 2 1 2

47 2 2 4 3 1 2

32 1 2 4 2 2 2

32150 199 3582 2475 1264 100 839

7663 38 151 134 40 4 15

20,1 ± 2,2 19,1 ± 8,1 6,1 ± 3,3 4,6 ± 2,4 4,1 ± 1,9 4,0 ± 0,0 3,5 ± 2,0

5

13

10

2104

24

3,4 ± 1,6

1 2 9 3 4 1 1 1 41

1 5 14 4 11 4 5 3 121

1 4 8 4 7 4 5 3 47

439 936 4566 970 2060 1324 500 620 54128

14 23 83 5 15 5 0 0 8214

3,2 ± 0,7 3,0 ± 1,3 2,3 ± 1,1 0,6 ± 0,6 0,4 ± 0,3 0,3 ± 0,3 0,0 ± 0,0 0,0 ± 0,0 9,3 ± 1,2

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

средно [% ± SE]

Таблица 2. Разпространение на бактериен рак по сортове от наблюденията в различни райони на страната Сорт Druzba Naslada Nadezda Cabernet Sauvignon Super Ran Bolgar Brestovitza Gamza Pamid Merlot Dimyat Muskat Kaylushki Muskat Ottonel Bolgar Aligote Chardonnay Storgoziya Muscat Varnenski Shiroka Melnishka Loza

средно 47,7 32,0 22,7 14,5 13,2 11,1 10,2 10,0 4,5 3,9 3,3 2,1 2,0 1,9 1,6 1,3 1,1 0,6

SE* 1,4 12,3 15,3 3,5 6,0 9,5 6,3 7,8 2,0 1,6 0,5 1,3 0,3 1,9 0,6 0,3 1,1 0,3

SD* 2,0 21,2 26,6 15,0 12,0 19,0 10,9 11,0 8,0 2,3 0,7 3,8 0,4 2,6 1,8 0,6 1,8 0,5

обхват 2,9 38,4 51,9 50,4 23,5 39,5 21,7 15,6 30,8 3,2 1,0 9,0 0,5 3,7 4,6 1,2 3,2 1,1

Min 46,3 7,6 0,0 0,0 1,9 0,0 0,0 2,2 0,0 2,2 2,8 0,0 1,8 0,0 0,0 0,8 0,0 0,0

Max 49,2 45,9 51,9 50,4 25,4 39,5 21,7 17,8 30,8 5,5 3,8 9,0 2,3 3,7 4,6 2,0 3,2 1,1

N* 2 3 3 18 4 4 3 2 16 2 2 8 2 2 9 3 3 3

*SE –стандартна грешка, SD –стандартно отклонение, N –брой наблюдения.

на разпространението по сортове от различни райони на страната показва комплексния характер на факторите, които влияят за развитието на болестта. Между тях, освен генотипът, значение имат санитарното състояние на лозовия посадъчен материал, мястото на засаждане и неговите характеристики (релеф, почва, климат), системата на отглеждане, агротехниката и други. В резултат на получените данни за разпространението на бактериен рак по сортове в различните райони на страната е установено (табл.

2), че относително най-силно засегнати от бактериен рак са сортовете Дружба (47,7 %), Наслада (32,0 %) и Надежда (22,7 %), следвани от Каберне Совиньон (14,5 %), Брестовица (11,1%), Гъмза (10,0%) и Памид (10,2 %). Тази класация е условна, тъй като при някои сортове се наблюдава силно вариране на средното разпространение. Например при сорт Каберне Совиньон стойностите се движат в границите от 0,0% до 50,4 %, при Мерло - от 0,0% до 30,8 %, при Брестовица - от 0,0% до 39,5 %. Варирането се дължи на различни фактори, между които: санитарно състояние на лозовия посадъчен материал, място на засаждане и неговите характеристики (релеф, почва, климат), система на отглеждане, агротехника и други. По сортове, разликите между средните стойности на разпространение от различни райони са несъществени, тъй като са в рамките на стандартната грешка или стандартното отклонение (фиг. 12 и 13). От друга страна са отчетени достоверни разлики в средните стойности на разпространение в рамките на сорта от един и същ район (фиг. 14 и 15). При някои сортове обаче, се наблюдава относително слабо разпространение на бактериен рак, средно до 5,0% (Мискет Отонел – 2,1 %, Мискет Варненски – 1,1 %, Мискет Кайлъшки – 3,3 %, Алиготе – 1,9 %, Шардоне – 1,6 %, Сторгозия – 1,3 %, Широка Мелнишка лоза – 0,6 %). Разпространението при чувствителните сортове се влияе силно от наличието на факторите, предизвикващи развитието на болестта. Относително устойчивите на това влияние сортове, освен, че имат по-ниски средни стойности на разпространение, показват и стабилност на този показател във всички проучени насаждения. Наблюдаваното относително по-слабо разпространение на бактериен рак при някои от сортовете съвпада с резултатите от проучването за чувствителността на тези сортове при контролирани условия и изкуствено заразяване (Генов, непубликувани данни). При полски условия обаче, устойчивостта на лозовите сортовете към бактериен рак зависи и от реакцията им към други фактори, най-важни от които са климатичните

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.

15

Фигура 12. Разпространение на бактериен рак в насаждения със сорт Мискет Отонел

Фигура 13. Разпространение на бактериен рак в насаждения със сорт Шардоне

Фигура 14. Разпространение на бактериен рак в насаждения със сорт Каберне Совиньон

Фигура 15. Разпространение на бактериен рак в насаждения със сорт Мерло

(Маленин, 1972; Генов, 2007). Например сорт Мискет Кайлъшки при контролирано заразяване в оранжерийни условия образува тумори в мястото на убождане, но при естествени условия проявява относителна устойчивост към болестта поради повишената си устойчивост на ниски температури. Най-вероятно, толерантността на някои сортове към ниски температури е фактор, който има по-голямо значение за развитието на бактериен рак, отколкото имунитета им към щамовете на Agrobacterium spp. Използването на такива сортове освен, че може да предотврати преки загуби на реколта вследствие повреди от ниски температури, може да ограничи предпоставките за развитие на бактериен рак и загиване на цели лози. В резултат на проучването е създадена найголямата в страната колекция (570 изолата) на Agrobacterium spp., позволяваща да бъдат проведени биологични, екологични и филогенетични изследвания на причинителите на бактериен рак по лозата.

16

бр. 11–12, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Изводи Бактерийният рак е разпространен във всички лозаро-винарски райони на България, като степента на нападение в насаждението варира в зависимост от сорта и епидемиологичните условия и в някои случаи надхърля 50 % от наличните лози. Разпространението на бактерийния рак по сортoве за различните райони на страната варира в широки граници, като са установени достоверни разлики на разпространение в границите на сорта от един и същи район. Относително устойчивите на екологични фактори сортове, освен че имат по-ниски средни стойности на разпространение на бактериен рак, показват стабилност на този показател във всички проучени насаждения. Николай Генов, ИЛВ – Плевен

Вирусна болест влошава пазарния вид на домати и пипер Вирусните болести оказват растенията по плодовете се неоспорима вреда върху доби- наблюдават финни хлоротични ва и качеството на земеделска- концентрични петна и такива та продукция. Вирусът на до- плодове могат да се видят в матената бронзовост – Tomato зеленчуковите магазини и на spotted wilt virus (TSWV) е един пазарите (фигури 3, 4 и 5). При от десетте най-разпространени пробирането от купувачите тавируси в света. През лятото и кива напетнени плодове изоесента на 2012 година диагно- стават и се продават вероятно стицирахме този вирус както в на по-ниска цена. плодове от домати на частни При съхранение на напетнепроизводители, купени от па- ни плодове от пипер – червена зар, в доматови насаждения на капия в хладилник след около Института по зеленчукови кул- три седмици жълтите хлоротичтури „Марица” в Пловдив, така ни петна некротираха (фиг. 6). и в плодове от вносни домати Тези плодове бяха с влошени и пипер, купени от търговска- вкусови качества при прясна та мрежа в София (таблица 1). консумация, а вероятно това Вирусът на доматената брон- ще се отразява и на качеството зовост, освен че присъства в на лютениците и туршиите, ако самостоятелна инфекция в ня- се преработят в такива. кои от плодовете, се среща и в Както се вижда от изложеносмесена инфекция с вируса на то дотук вирусът на доматената доматената мозайка (Tomato бронзовост е причина за финmosaic virus - ToMV) или виру- но напетняване на плодове от са на краставичната мозайка домати и пипер не само у нас, (Cucumber mosaic virus - CMV); но и в други балкански страни (табл. 1).

– Албания и Гърция. Напетнени При смесена инфекция от плодове по един или друг начин два вируса плодовете са почти попадат в търговската мрежа, изцяло покрити с некротични дори се срещат в предлаганите петна или силно деформиращи за износ. Като се имат предвид хлоротични петна (фигури 1 и 2) високите летни и есенни теми такива плодове се бракуват и ператури в последните години, изхвърлят още на полето при подобно на летните темпераберитбата. Често когато вирусът тури през настоящата година, на доматената бронзовост е които благоприятстват развиинфектирал самостоятелно тието на причинените от TSWV Таблица 1. Установени вируси в плодове на домати и пипер през 2012 г. Вид зеленчук

установени вируси Домат (фигура 3) село Градина (Пловдивско) TSWV Домат (фигура 4) внос от Албания (търговска мрежа) TSWV Домати (фигура 1) ИЗК „Марица“ (Пловдив) TSWV + ToMV Пипер – червен (фигура 5) внос от Гърция (търговска мрежа) TSWV Пипер – червен (фигура 6) внос от Гърция (търговска мрежа) TSWV Пипер – зелен (фигура 2) ИЗК „Марица“ (Пловдив) TSWV + ToMV TSWV - Tomato spotted wilt virus ToMV - Tomato mosaic virus

Фигура 1. Доматени плодове с признаци на некроза, причинени от смесената инфекция на TSWV и ToMV от ИЗК, „Марица“

Фигура 2. Пиперов плод с деформиращо хлоротично напетняване, причинено от смесената инфекция на TSWV и ToMV от ИЗК, „Марица“

Фигура 3. Домат с финни хлоротични концентрични петна, причинени от TSWV с произход село Градина, Пловдивско

произход

Фигура 4. Домат с финни хлоротични концентрични петна, причинени от TSWV с произход внос от Албания

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.

17

заболявания може да се

Фигура 6. Чушка с хлоротични концентрични петна, причинени от TSWV с произход внос от Гърция (при съхранение в хладилник петната некротираха)

предвиди, че и занапред ще има подобни проблеми, влошаващи пазарния вид и затрудняващи съхранението на плодовете. Борбата с вируса на доматената бронзовост зависи от разпространението на неговите преносители трипси през сезона на вегетацията. За нашата страна найефективни преносители на TSWV са трипсите от вида Frankliniella occidentalis по домати в оранжерии и Thrips tabaci по домати на полето (Крумов, 2012). Унищожаване на трипсите трябва да се преследва за дълъг период от отглеждането на домати и пипер, така че да се постигне предпазване на плодовете от повреди най-вече в периода на масово плододаване. Доц. Бистра Дикова, ИПАЗР „Н. Пушкаров” – София 18

бр. 11–12, 2012 г., сп.

Сортът Тангра е създаден в Опитното поле по лозарство на ИЗС ”Образцов чифлик”- Русе, чрез самоопрашване на хибридна форма 3-32 (Болгар Х Алфонс Лавале) през 1987 г. от Иван Тодоров. Морфологично, агробиологично и технологично проучване на вегетативното потомство на отделеното елитно семеначе 8-92 (3-32 I1) е извършено в сътрудничество с гл. ас. д-р Галина Дякова И ЛОЗАРСКИЯТ КОЛЕКТИВ НА Института. Сортът Тангра е късен (узрява около 5 октомври), типичен десертен безсеменен сорт. Гроздът е голям, изравнен, със средно тегло около 400 г. Зърното е голямо (5.5 г), червено-черно, с хрупкава консистенция, а вкусът – неутрален, хармоничен. Семената са в рудиментно състояние и не се усещат неприятно при консумация на гроздето. Сухото тегло на рудиментите в 100 зърна е 0.30 г.

Добивът грозде от хектар е около 18 т. Подходящи формировки за него са средностъблен Гюйо и Лира, а в по-топлите райони и Тендоне. Препоръчани подложки за сорта са SO4, Шасла Х Берландиери 41Б и Рупестрис дю Ло. Лозите имат потенциална възможност да дават по-висок добив при формировките Лира и Тендоне, при по-висок агротехнически фон, включително с капково напояване. В консумативна зрялост гроздето съдържа 18 % захари и 4.85 г/л титруеми киселини. То не се рони и притежава много добра транспортабилност. Сортът Тангра не милерандира и е с повишена студоустойчивост и със средна чувствителност на криптогамни болести в границите на европейско-азиатската лоза. Той може да се отглежда успешно в районите, благоприятни за десертно гроздопроизводство, при осигуреност на обща температурна сума за вегетационния период над 3900оС. Гроздето на сорт Тангра е подходящо за консумация в прясно състояние и за производство на висококачествени компоти. То се съхранява много добре в хладилник и може да се предлага на пазара и през зимата. Гл. ас. д-р Г. Дякова, гл. ас. Р. Минчева, гл. ас. Д. Маринова, гл. ас. Ил. Иванова ИЗС „Образцов чифлик” Русе

„Земеделие плюс”

Лозе и вино

Фигура 5. Чушка с хлоротични концентрични петна, причинени от TSWV с произход внос от Гърция

НОВ десертен безсеменен сорт лоза ТАНГРА

¬ÍÂÁÀË¿ËÍ ®ÏË̽ÊÎÇË ÄʽÔÂÊÅ ʽ ËÍÂÒ½ ¬ÍËÅÄÒËÁ ŠͽÄÌÍËÎÏͽÊÂÊÅ «ÍÂÒË¿ËÏË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ οÂϽ «ÍÂÒË¿ËÏË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ×ÈÀ½ÍÅÜ ÅËÈËÀÅÔÊÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÇÈÅÉ½Ï Å ÌËÔ¿½ ®ËÍÏ˿ ŠҽͽÇÏÂÍÊÅÏ ÅÉ ÎÏË̽ÊÎÇŠǽÔÂÎÏ¿½ ¯ÂÒÊËÈËÀÅÔʽ ÌÍËÀͽɽ Ľ Î×ÄÁ½¿½Ê ʽ ʽνÃÁÂÊÅÜ ¯ÂÒÊËÈËÀÅÔʽ ÌÍËÀͽɽ Ľ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ Á×Í¿ÂϽϽ ¬ÍžÅͽÊ ʽ ÌÈËÁË¿ÂÏ ¢ÁÅÊÅÔÊË Ä½Î½ÃÁ½Ê ʽ ËÍÂÒË¿Å ÁÍ׿ÔÂϽ ¥ÇËÊËÉÅÔÂÎǽ ÂÑÂÇÏÅ¿ÊËÎÏ ¨ÅÏÂͽÏÐͽ

®×Á×ÍýÊÅÂ

ÍÀÅÍ £Å¿ËÊÁË¿

ªÂÁÛ ªÂÁ¿

¥¿½Ê ¦Ë¿Ô¿

¥ ¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢

¤ÂÉÂÁÂÈÅ ÌÈÛÎ

´ ®¯ ¯«­

«­¢²« ¥ ª ® £¡¢ª¥¼

¯­ ¦ª¥ ª ® £¡¢ª¥¼

8. ТЕХНОЛОГИЧНА ПРОГРАМА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАСАЖДЕНИЯ При създаване на съвременни орехови насаждения актуални въпроси, които в най-голяма степен обуславят успеха на работата са: избор на подходящи месторастения; предпосадъчна подготовка на почвата; избор на сортовете и схеми за подреждане; системи и разстояния на засаждане; време и техника на засаждане и др. На практика това означава разработване на цялостен научно-обоснован проект, включващ всички основни мероприятия за създаване на овощна градина, съобразена и със съвременните постижения на страните с развито орехово производство.

8.1. Избор на място Преценката на района за успешното виреене на орехови дървета, е свързана с установяването на климатичните и почвени условия. Като се има предвид пряката зависимост между рентабилността на производството и количеството и качеството на добивите, икономически изгодно е ореховите насаждения да се създават в месторастения с относително най-благоприятно съчетание на екологичните фактори, съобразно биологичните особености и изисквания на ореховите сортове. При избора на местата най-голямо внимание трябва да се обръща на климатичните фактори – температурен режим през зимата и пролетта, годишна сума на валежите и тяхното разпределение по сезони и др. В районите с благоприятни климатични условия честотата на годините с минимални температури под - 20С през април е от 0 до 5%, а честотата на годините с температури под - 250С през зимата е от 10 до 20%. Тези условия са налични в Североизточния, Северен централен и Северозападния райони. Орехът у нас вирее успешно до 1100 m надморска височина по южните склонове на Средните Родопи и до 700 – 800 м в Старопланинския масив. В нашата страна най-благоприятни са температурните условия в районите до 400 – 500 м н.в. Орехът предпочита дълбоките плодородни почви от отделните генотипове, които са характерни за равнинните месторастения и местата със слаб наклон. Различното изложение спрямо световните посоки преразпределя до известна степен състоянието и влиянието на климатичните фактори. По-благоприятни са месторастенията със северно изложение (до 500 м надморска височина). При по-голяма надморска височина предимство има южното изложение, където температурната сума отговаря в по-голяма степен на биологичните изисквания на

¨¥¯¢­ ¯°­

¾½Â¿ © ª ÀÍËÒÅÉÅÜ

ÐÏÇË¿ ¢ ¿ÏËÍÂÑÂÍ½Ï Ç½ÊÁ ÁÅÎ ¯½ÕÇÂÊÏ

½¿ÍÅÈË¿ÅÔ © ®ËÍÏËÊ ¿ËÔ ËÍ½Ò Å ÈÂÎǽ ÂËÀͽÁ

ÍÅÕÅÊ ± s ®½ÁË¿ËÁÎÏ¿Ë

¡ÃпÅÊË¿ Å ÇËÈ «ÍÂÒ ÅËÑÍÐÏ s ¢««¡ ¬ÈË¿ÁÅ¿

¡ÃпÅÊË¿ Å ÁÍ ª½Í×ÔÊÅÇ ÌË Ë¿ËÖ½ÍÎÏ¿Ë ¢ÇĽÇÏ ¬ÈË¿ÁÅ¿

¡ËÔ¿ ¡ ª½ÌËÜ¿½Ê ʽ ÏͽÆÊÅÏ ʽνÃÁÂÊÅÜ s )) Ô ª½ÌËÜ¿½Ê ʽ Ë¿ËÖÊÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ Ë¾ÄËÍ ® ®ª

¡ËÔ¿ ¡ ¡ËÇȽÁ ½ÍÒÅ¿ ʽ ¥ÊÎÏÅÏÐϽ ÌË Ë¿ËÖ½ÍÎÏ¿Ë s ¬ÈË¿ÁÅ¿

¤½ÒË¿ ¯ ¥ ÁÍ «ÍÂÒ ×ÈÀ½ÍÎǽ ÌËÉËÈËÀÅÜ Ï Ê ® ¤½ÒË¿ ¯ «ÍÂÒÅÏ ¿ §½Ä½ÊÈ×ÕÇÅÜ Å ¤È½ÏÅÕÇÅÜ Í½ÆËÊ «ÍÂÒ ®ËÑÅÜ

§½ÈÉØÇË¿ ® © ®½¾ÐÍË¿ s ®½Á Å ËÀËÍËÁ

§½ÊÔ½¿ÂÈÅ ¥ ÍÂÓÇÅÆ ËÍÂÒ ¿ ÍÐÄÅÅ © §ËɽÊÅÔ ¥ ¬ÂÍÎÌÂÇÏÅ¿Ø ÎËÍÏË¿ËÆ ÇÐÈÙÏÐÍØ ÀÍÂÓÇËÀË ËÍÂÒ½ ¿ ©ËÈÁ½¿ÅÅ §ÅÕÅÊ¿

§×Ê¿ ¥ §½ÊÁÅÁ½ÏÎǽ ÁÅÎÂÍϽÓÅÜ ÊÂÌоÈÅÇп½Ê½ ¬ÈË¿ÁÅ¿

ªÂÁ¿ ª ²Í ½Â¿ ͽÁÅʽÍÎǽ Å ÈËĽÍÎǽ ʽÐǽ

ªÂÁ¿ ª Å ÇËÈÂÇÏÅ¿ «ÍÂÒËÌÈËÁÊÅ ÇÐÈÏÐÍÅ ²Í ¡½ÊË¿ ¬ÈË¿ÁÅ¿

ªÂÁ¿ ª Å ÇËÈÂÇÏÅ¿ «ÍÂÒËÌÈËÁÊÅ ÇÐÈÏÐÍÅ ²Í ¡½ÊË¿ ¬ÈË¿ÁÅ¿

¬ÂÍ¿½ÍË¿½ ¤ ®½ÁË¿ËÁÎÏ¿Ë

¬ËÌË¿ ¯ § ÍÐνÍÎÇÅ ¥ÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ÌÍ˾ÈÂÉŠʽ Ë¿ËÖ½ÍÎÏ¿ËÏË ¿ ×ÈÀ½ÍÅÜ ®ËÑÅÜ

¬ËÌË¿ ®Ï ¿ÏËÍÂÑÂÍ½Ï §½ÊÁ ¡ÅÎÂÍϽÓÅÜ ®

®½ÉÐÎÂÊÇË ± ® ÐÈØÔ¿ ©½Ï s ÈØ ÎÂÎÙ ®Ë¿ÂÖ «ÌØÏ Å ÌÂÍÎÌÂÇÏÅ¿Ø Í½Ä¿ÂÁÂÊÅÜ ËÍÂÒËÌÍËÁÊØÒ ¯½ÕÇÂÊÏ ®ÏËÅÔÇË¿ ¦ © ¬ÂÊÇË¿ Å ÁÍ s ͽÁÅʽÍÎǽ Å ÈËĽÍÎǽ ʽÐǽ

¯ËÁËÍË¿

¥ÄÌËÈÄ¿½Ê ŠÌËÁÁ×ÍýÊ ʽ ÌËÔ¿ÂʽϽ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏ ¿ Ë¿ËÖÊÅÏ ÀͽÁÅÊÅ

˾ÄËÍ

¯ØÉÇË © s ®½ÁË¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ÅÊËÀ½Á½ÍÎÏ¿Ë Å ¿ÅÊËÁÂÈÅ ©ËÈÁ½¿ÅÅ

³ÐÍÇ½Ê ¥ ÍÂÓÇÅÆ ËÍÂÒ §ÅÕÅÊ¿

¶ÙÂÌËÏ¿ ± §ÐÈÙÏÐͽ ËÍÂÒËÌÈËÁÊØÒ © ¶ÙÂÌËÏ¿ ± ¨ ­ÅÒÏÂÍ Å ÁÍ «ÍÂÒËÌÈËÁË¿Ø ÁÍ¿ÂÎÊØ ÌËÍËÁØ © ¼ÓØÊË ¨ ¥ ¥ §ÐÄÙÉÅÊË¿ ª½ÐÔ ¯Í ªË¿ËÔÂÍǽÎÇËÀË ÅÊÃÂÊÂÍÊË s ÉÂÈÅËͽÏÅ¿ÊËÀË ÅÊÎÏ ¿ØÌ

"AAS * -ANGELHARTE 3CHALENEN TWICKLUNG EINE +RANKHEIT DER 7ALNUSSE 'ESUNDE 0FLANDSEN

&ORTE ! &RUTTICOLTURA

+ENEZ ' % 6ICTORIAN HORTICULTURE DIGEST

2OMISANDA 0 - 6BIGLI !NNALI DELLA &ACOLTA DI 3CIENZE !GRARIE $ELLA 5NIVERSITA DEGLI 3TUDI DI 4ORINO )TALIA

3EER % & 0ROCEEDING !MERIC 3OC 3CI

3EER % & $IAMOND WALNUT NEWS

всичко значително по-дълъг период за изграждането им като основно средство за производство. В резултат на това при равни други условия от заетата земя не се получава продукция продължително време, а ефективността на капиталните вложения е по-ниска. За правилното определяне размера на капиталните вложения, балансовата стойност на насажденията, както и възможностите за рационално използване на земята, съществено значение има установяването на годината, от която насаждението трябва да се включи в процеса на производството. Редица автори (Щепотьев, 1969; Яцыно,1969; Kenez, 1974) смятат, че ефективното плододаване на присадени дървета настъпва на 10-та – 12-тата година след тяхното засаждане. Според Недев (1976) промишлени добиви от основните сортове у нас се получават след 12-та година от засаждането на дърветата. Становището на тези автори и резултатите от практиката показват, че съществуващият понастоящем срок от 8 години за изграждане на ореховите насаждения като основно средство за производство не е съобразен с биологичните особености на сортовете и условията на отглеждането им в страната. Ето защо насажденията, които се включват в експлоатация след този срок на отглеждане, са все още с по-ниски продуктивни възможности и не са натрупали необходимия потенциал за пълноценно експлоатиране. Малкият брой дървета в ореховите насаждения и сравнително продължителния период на изграждането им като основни фондове, са свързани с биологичните особености на вида. Понастоящем това са факторите, които задържат развитието на ореховата култура. Независимо от това опитът показва, че за 10 годишен период ореховите насаждения се оформят като основно средство и след включването им в производството осигуряват получаването на сравнително по-висок добив и възстановяване на вложенията. С оглед внедряването на постиженията на научно-техническия прогрес при възпроизводството на насажденията и повишаване равнището на интензификация на производството е необходимо да се приеме 30-годишен период за производително използване на насажденията създадени с присадени орехови дървета, като на тази основа се установи и обща норма за тяхната амортизация. Уплътняването на ореховите насаждения с друг овощен вид чувствително съкращава периода на непроизводително използване на земята, тъй като се получава допълнителна продукция, а направените капитални вложения се възстановяват в по-кратък срок.

ореха. В хълмистите райони са подходящи и останалите изложения. Обикновеният орех може да се отнесе към влаголюбивите растения. Добре расте и плододава в места, където годишната сума на валежите е не по-ниска от 550 -750 мм. Относителната влажност на въздуха 60 – 80 % е най-благоприятна за растежа на ореха. Летните засушавания водят до дълбоки нарушения в жизнените процеси. В места с годишно количество на валежите по-малко от 880 мм за успешното отглеждане на ореха е необходимо напояване, което е обичайна практика в засушливите райони на Калифорния. Наблюденията у нас също потвърждават отрицателното влияние на летните засушавания, особено върху качеството на плодовете и по-конкретно върху охранването на ядките. В повечето случаи дърветата на по-родовитите сортове, които задържат по-голям плодов завръз са с недохранени, спарушени ядки. Това негативно влияние е по-добре изразено в месторастения с плитка и бедна почва, където освен влошаване на качеството на ядката, се наблюдава и издребняване на плодовете.

8.2. Предпосадъчна подготовка Изразява се в почистване на терена от камъни, дървесна и храстова растителност, подравняване, наторяване, риголване, зелено торене и др. Поради податливост на кореновата система на ореха към заболяване от чума по дърветата (Arm. mellea), особено голямо внимание следва да се обръща на почистване на дървесната растителност. Този въпрос придобива още по-голяма значимост, когато на местата е имало стари овощни градини или дъбови гори. В такива случаи освен основно почистване на растителните остатъци, няколко години трябва да се отглеждат едногодишни култури, за да се създадат условия за изгниване и хумифициране на остатъците от корените и се ликвидира по биологичен път инфекцията от болести. Предпосадъчната подготовка на местата е добре да предшества засаждането на дърветата най-малко 4 – 5 години. За създаване на относително еднообразни условия за прихващане и развитие на дърветата е необходимо да се извършва предварително по-грубо подравняване на терена. Още по-наложително е то, когато се предвижда напояване на насажденията независимо от начина на подаване на водата. При наклонени терени предпосадъчната подготовка включва и въпросите на изграждане на широки тераси, улесняващи механизираната обработка на почвата, торенето, растителната защита и др. На сравнително по-бедни почви с влошени физични свойства предпосадъчната подготовка включва и предварително отглеждане на култури за зелено торене и заораването им в най-подходящи срокове. Това торене компенсира липсата на оборски тор като по този начин се постига значително увеличаване на органичните вещества, в резултат на което се повишава плодородието на почвата.

Предимствата на риголването на 60 – 70 см дълбочина са доказани от практическия опит. Известно е, че по този начин горният хумусен хоризонт, който съдържа най-много достъпни за растенията хранителни вещества, се заорава дълбоко в зоната, където се развива кореновата система на дърветата и се създават условия за проникване на въздух в коренообитаемия слой. Риголването трябва да се извършва най-малко три месеца преди засаждането на дръвчетата през есента, като непосредствено преди това се разхвърлят предвидените калиеви и фосфорни торове. След риголването се извършва повторно основно подравняване на площите, след което се разхвърлят равномерно органичните торове и се заорават на дълбочина 20 – 25 см. На тази дълбочина благоприятната аерация позволява процесите на минерализация да протекат при нормални условия. В предпосадъчната подготовка се включват още изграждането на пътната мрежа, напоителните и отводнителните канали на избраните места и др.

8.3. Системи и разстояния на засаждане Опитът показва, че при равнинни и слабо наклонени терени (до 8º) най-подходящата система за засаждане е правоъгълната. В сравнение с квадратната, шахматната и др. системи правоъгълната осигурява по-добри възможности за механизиране на процесите на отглеждане. При наклон от 8 до 12º, предимство има контурната (релефната) система на засаждане, която трябва да намери широко приложение в практиката. Създаването на съвременни орехови насаждения е свързано и с броя на дърветата в единица площ, което зависи от разстоянията на засаждане. Препоръчват се разстояния 10 – 12 м между редовете и 8 – 10 м в реда По-големите разстояния при ореха се налагат от обстоятелството, че понастоящем се отглеждат силно растящи сортове върху силни подложки, и засенчването се отразява отрицателно върху репродуктивните органи на ореховите дървета, вследствие на което количеството и качеството на добивите значително се намаляват. При определяне разстоянията на засаждане на ореховите дървета трябва да се има предвид и плодородието на почвите, растежните особености на сортовете и подложките, с изискванията на машините за обработка и особено с тези за беритба на плодовете. Поради големите разстояния на засаждане в ореховите насаждения би било добре да се извършва уплътняване на междуредията с някои други по-скороплодни дървесни овощни видове за да се повишат добивите от заетите площи. Най-подходящ уплътнител е бадемът за районите, където климатичните условия са благоприятни за отглеждането му (Южна България и Черноморското крайбрежие без Странджанския район). При поливни условия подходящи овощ-

жени на различна височина. Ръчната беритба е трудоемък процес, формиращ най-голям дял от общия разход на жив труд при отглеждането на плододаващи насаждения. Твърдостта на плодовете и по-голямата им издръжливост на механични повреди, в сравнение с плодовете на много други овощни видове създават възможност за техническо усъвършенстване и все по-пълно механизиране на процесите, свързани с беритбата и първичната преработка на продукцията. Сушенето е една от важните манипулации при първичната обработка на ореховите плодове. Налага се поради това, че непосредствено след беритбата съдържанието на влага е около 30 %. Изсушаването се извършва чрез излагане на плодовете на пряка слънчева светлина или в специални сушилни с регулирано подаване на топъл въздух (около 40ºС). В резултат на изсушаването влажността в ядките трябва да бъде сведена до 6 – 8 %. Съвременните поточни линии за следберитбено обработване на орехи включват обелване на зелената обвивка, измиване, изсушаване и сортиране на плодовете. Плодовете се съхраняват в проветриви складови помещения до една година.

11. ЕДИНИЧНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ОРЕХОВИ ДЪРВЕТА Орехът е напълно подходящ овощен вид за отглеждане като единично дърво. Известно е, че той е светлолюбива култура, развива дълбока коренова система, напада се от ограничен брой вредители, грижите за резитба и формиране са помалки, което позволява засаждането на дърветата да става на по-големи разстояния и на отдалечени места. Често от единично отглеждано орехово дърво са получавани добиви, колкото от един декар орехово насаждение. Следователно възможностите за отглеждане на единични орехови дървета са обосновани, а досегашната вековна практика е най-голямото доказателство за успеха в това направление. Единичното отглеждане на ореха е подходящо да се прилага в пасищата, напоителните канали, край междуселски и второстепенни пътища, стопанските дворове, животновъдните ферми, в парковете и др. Дръвчетата се засаждат и отглеждат както в насажденията. Специфичната грижа тук се състои в опазването на дръвчетата през първите 3 – 4 години, което може лесно да се постигне чрез ограждането им и обвиването с подходящи материали.

12. ИКОНОМИЧЕСКА ЕФЕКТИВНОСТ В сравнение с останалите овощни насаждения ореховите изискват преди

10. ПРИБИРАНЕ НА ПЛОДОВЕТЕ Прибирането на плодовете е последният завършващ етап от производствения цикъл при отглеждането на ореховите дървета. Неправилно организираните процеси на беритбата, почистването, изсушаването и съхраняването на готовата продукция водят често пъти до чувствително понижаване на качеството, изразено във влошаване на външния вид на плодовете и вкуса на ядките. Предивременната беритба е не само слабо производителна, но създава трудности при почистване на плодовете от околоплодниците и се отразява отрицателно върху рандемана и качеството на ядките. Късната беритба също влошава качеството – променя се цветът на черупката и на ядковата кожица (потъмняват), вследствие на което плодовете придобиват непривлекателен външен вид. Беритбата на плодовете се провежда в зависимост от географското разположение на района, метеорологичните условия през отделните години и биологичните особености на сортовете. Обикновено тя се извършва от началото на септември до края на същия месец. Най-рано узряват плодовете на Шейново, Прославски, Перущински, Извор 10 и Силистренски, а най-късно на Сливенски, Дряновски и Кукленски. Доказано е, че в години с характерни летни засушавания мезокарпът (зелената обвивка) се отделя трудно от ендокарпа (черупката), което забавя извършването на беритбата. Моментът на беритбата се установява главно по следните външни признаци: промяна в оцветяването на околоплодника и черупката, разпукване, частично отделяне и засъхване на зелената обвивка. Освен тези признаци, които се отнасят до всички сортове съществува и специфична особеност – лесното отделяне на узрелия плод от късата дръжка, чрез която е закрепен за плодната клонка. Беритбата на плодовете следва да се организира по сортове в зависимост от настъпване на оптималния срок на узряване на плодовете им. Смесването на плодовете от различни сортове води до допълнителни трудности при тяхното почистване от околоплодниците, и сортирането, създава нетипизирани стокови партиди, което се отразява в цената на плодовете и икономическите резултати. Плодовете на ореха се берат по два начина: ръчно и механизирано. Най-примитивно и слабо производително е бруленето на плодовете с пръти и събарянето им на повърхността на почвата.По този начин се нанасят значителни повреди върху плодните клонки, което се отразява отрицателно на следващата реколта. Известно подобряване на ръчната беритба представлява употребата на събирателните платнища, които се разстилат под дърветата преди бруленето на плодовете. За рационализирането на процеса при възрастните орехови дървета се използват тракторни платформи с площадки за брулячите, разполо-

ни видове са прасковата, нектарината и черешата, а за неполивни –кайсията и вишната.

8.4. Маркиране Добре е при създаването на по-големи градини да се извършва маркиране поотделно за всеки парцел от техници с помощта на земемерни уреди, като се съблюдава редовете да не се прекъсват. При квадратната и правоъгълната форма на засаждане се започва с маркиране на І-ия ред от едната страна на парцела. Първо се прекарва права линия, успоредна на границите на съседния парцел, отстояща на разстояние, равно на половината от междуредовото. По тази линия на определените разстояния се поставят маркировъчни колчета, означаващи местата на дръвчетата от първия ред. След това в началото на правата линия с помощта на въже, върху което са отмерени 3, 4 и 5 м, се очертава прав ъгъл, който служи, за да се прекара другата права линия, перпендикулярна на първата. Така последователно се очертават и 4-те страни на правоъгълника (парцелата). След това на срещуположната на първата линия се маркират местата на дръвчетата от последния ред, след което чрез визиране с помощта на колчетата от двата срещуположни реда се определят местата на дръвчетата от останалите редове, на които се забива маркировъчно колче.

8.5. Изкопаване на посадъчните ями Извършва се 10 – 15 дни преди засаждането, а при опасност от засушаване на почвата – малко преди него. Използва се ямкокопател (свредел) с диаметър 50 – 60 cм, който се агрегатира към трактор. Дълбочината на посадъчните ями трябва да бъде 60 cм.

8.6. Подреждане на сортовете Добивите от ореховите насаждения зависят в голяма степен от създаването на възможности за взаимно опрашване и оплождане на отглежданите сортове. При създаване на насаждения с различна големина въпросът за ефективното им опрашване и оплождане е с голямо практическо значение. Правилното подреждане на сортовете (основни и опрашители) в насажденията е една от главните задачи на специалистите. При практическото подреждане на сортовете е необходимо да се вземат под внимание не само техните биологични особености, свързани с протичането на фенофазите на цъфтежа на мъжките и женските цветове, но и възможностите за пренасяне на прашеца от вятъра, както и условията за получаване на еднообразни партиди стокова продукция и улесняване на беритбата. Най-често се предвижда засаждане на два, три, понякога и повече сортове, при създаване на орехово насаждение. Когато е определен един основен сорт

за насаждението, той се засажда в три последователни реда. От сортът опрашител се засажда по един ред и се редува с основния сорт през три реда до изпълване на площта. При предвидени 2 или повече основни сортове би било най-добре да могат да се опрашват взаимно. В този случай всеки сорт се засажда в три последователни реда, като сортовете се редуват последователно по схема 3 х 3 х 3 реда до изпълване на предвидената за засаждане площ. В случай, че един или повече от основните сортове не могат да се опрашват от някой друг основен сорт, за него (или за тях) се предвижда засаждане в съседен ред на допълнителен сорт опрашител.

8.7. Доставка и временно съхраняване на дръвчетата Необходимите дръвчета за засаждане трябва да са от автентични сортове, със стандартни размери (височина, дебелина и коренова система), здрави. Превозват се при температура на въздуха над 0ºС в закрити превозни средства. При товаренето и разтоварването се съблюдава да не се нараняват стъблата им. До момента на засаждането се извършва временно съхраняване на дръвчетата в предварително изкопан трап с ширина 80 см и дълбочина 45 – 50 см. Дръвчетата се заравят с влажна пръст, за да се предпазят от изсъхване. Дълбочината на заравяне при временното съхраняване зависи от това дали засаждането ще се извършва непосредствено след доставката им, или същите ще презимуват преди засаждането им през пролетта. В случай на презимуване в траповете за съхранение дръвчетата се покриват с 20 – 25 см почва над мястото на присаждане, с цел предпазване от измръзване през зимата.

8.8. Срокове за засаждане Засаждането е заключителният етап при създаването на ореховите насаждения. При климатичните условия на нашата страна есенното засаждане – от края на октомври до началото на декември е за предпочитане. Ореховите дръвчета понасят добре и пролетно засаждане (през март). В сравнение с другите овощни видове процесите на калусирането протичат при малко по-висока температура, което се благоприятства от пролетното засаждане. Последното не трябва да се извършва късно (след 15 април), защото се отразява отрицателно върху процеса на прихващане и особено върху растежа на дръвчета през първата година. Дълбочината на засаждането е друг важен момент, от който до голяма степен зависят успешното прихващане и нормалното развитие на дръвчетата. От практиката е доказано, че еднакво вредни са както плиткото, така и дълбокото засаждане. В първия случай корените се излагат на измръзване през зимата, а през летния период и на изсушаване, а във втория случай – на задушаване и изгниване. Оптималната дълбочина се определя преди всичко от мястото на

показаха, че този неприятел развива две поколения. Излюпилите се ларви от презимувалите яйца се разпълзяват обикновено в началото на май, избират си постоянно място по стъблата, клоните и клонките, забиват хобота си и започват да се хранят. Нарастват бързо и след няколко дни започват да образуват щитчетата си. Развитието на ларвите преминава средно за 40 – 45 дни. Женските се оформят в края на юни и снасят яйца през втората половина на юли. Младите ларви от ІІ-ра генерация се разпълзяват от началото на август. Вреда нанасят ларвите и възрастните женски. Те смучат сок от стъблата, клоните и клонките. Нападнатите дървета изостават в растежа и развитието си. При силно нападение повредените клонки и клони или цели дървета загиват. Оцелелите дървета са много чувствителни на студ и засушаване и се нападат повече от корояди. Б о р б а. От агротехническите мероприятия важно значение имат фитосанитарните резитби, при които се изрязват и изгарят сухите и силно заразени клони. Оптималното торене, поливане и обработки на почвата съдействат за нормалното развитие и доброто физиологично състояние на дърветата. От химичните средства най-добър ефект дават третиранията с органофосфорни инсектициди (Дурсбан 4Е – 0,2 %, Релдан 40 ЕК – 0, 15 %, Агрифос 48 ЕК – 0,2 %, Пиринекс 48 ЕК – 0,2 %, Ранер 2Ф – 0,04 %, Римон 10 ЕК – 0,06 % и др.), които са насочени срещу младите ларви в момент на масово разпълзяване. Листни въшки. По ореха у нас са установени да вредят два вида въшки, които се развиват само по този овощен вид. Това са Орехова листна въшка (Callaphis juglandis Frisch) и Малка жълта листна орехова въшка (Chromaphis juglandicola Kalt). Вреда причиняват както възрастните, така и ларвите, които при ореховата листна въшка се групират в колонии, около средната жилка по горната повърхност на листата, откъдето смучат сок. Явяват се повече през май и юни. При малката жълта орехова листна въшка, възрастните и ларвите се групират от долната страна на листата. Тази въшка се намножава по-масово през юли и август. П о в р е д и. При силно нападение листните въшки довеждат до отслабване на ореховите дървета, издребняване на плодовете и влошаване качеството на ядките. Б о р б а. Извежда се с инсектицидите: Би–58 – 0,05 %, Актара 25 ВГ – 0,02 %, Моспилан 20 СП - 0,02 %, Пикадор 20 СВ – 0,05 %, Уорант – 20 СП – 0,05 % и др.).

присаждането, което трябва да бъде 3 – 4 см над повърхността на почвата. Много важно условие преди засаждането на дръвчетата е тяхната подготовка. При ореха най-голямо внимание трябва да се обърне на опресняването на раните на по-дебелите корени с остри ножици. Съществено изискване е предпазване на влакнестата коренова система от засъхване по време на транспортирането, разнасянето и засаждането на дръвчетата. Освен това поливането непосредствено след засаждането трябва да се смята за задължителна практика. То е необходимо за създаване на благоприятни условия за слягане на почвата и развитието на микориза. В застрашените от гризачи райони се налага обвиване на стъблата през първите няколко години, както това се прави при останалите овощни дръвчета.

8.9. Подготовка за засаждане Когато мястото не е торено предварително с оборски тор, суперфосфат и калиев тор, торовете се внасят при засаждането. Извършват се следните практики: - поставя се горна пръст (0 – 30 см) на дъното на изкопаната посадъчна яма. Тази почва се размесва добре с допълнително внесен добре угнил оборски тор (8 – 10 кг), троен суперфосфат (100 – 500 г) и калиев сулфат (100 – 200 г), в зависимост от запасеността на почвата. Подготовка на дръвчетата включва опресняване на отрезите или слабо съкращаване на основните корени и периодично разнасяне на дръвчетата до посадъчните ями за засаждане.

8.10. Засаждане на дръвчетата - Дръвчето се засажда толкова дълбоко, колкото е било в разсадника, т.е. мястото на присаждане остава 3 – 4 см над повърхността на почвата; - поставя се в средата на посадъчната яма (пресечната точка на реда и на напречния ред), като корените се разполагат без да се допуска преплитане и извиване нагоре. Засипва се с горна, рохкава почва, чрез неколкократно стръскване на дръвчето; - за да се подобри допирът на корените с почвата, се извършва внимателно притъпкване от периферията към центъра на посадъчната яма; - забива се кол откъм преобладаващия вятър на 8 – 10 см от дръвчето и се превързва на цифрата 8 с мека материя; - оформя се чашка, задържаща водата при поливане; - полива се задължително с 30 – 40 литра вода, за да се уплътни почвата към корените; - засадените дръвчета се напръскват с 2 % бордолезов разтвор; - обвиват се стъблата с амбалажна хартия или други материали за предпазване от зайци, ако градината не е оградена с мрежа.

В плодовете те изгризват неправилни вдлъбнатини и ходове, които изпълват с извержения, оплетени в паяжина. Външната им обвивка почернява и се набръчква. Такива плодове окапват преди беритбата и са негодни за консумация. Летежът на пеперудите започва в началото на юни. Максимумът му е в края на юни и началото на юли и приключва в края на юли. Ларвите излюпени от снесените яйца по плодовете се вгризват в тях, където преминава цялостното им развитие. Борба с плодовите червеи. Превантивният метод се свежда до събиране и изгаряне на окапалите плодове след беритбата, поставяне на отровни пояси от велпапе на ореховите дървета и др. Химическият метод е основен в борбата с плодовите червеи. За осигуряване на ефективна химическа борба провеждането й се опира на точна прогноза и сигнализация за динамиката на летеж, яйцеснасяне и излюпване на гъсениците. Регионалните служби по растителна защита осигуряват и разпространяват този тип информация чрез периодични прогнозни бюлетини, които са основното средство за справяне с плодовите червеи, чрез навременно и компетентно приложение на химичните средства за борба. Препаратите са два типа: - препарати с овицидно действие. Това са инсектициди от групата на хитиновите инхибитори (блокатори на хитиновия синтез – Алсистин 25 ВП – 0,04 %; Димилин 25 ВП – 0,04 %; Номолт 15 ЕК – 0,05 %; Каскейт 5 ЕК – 0,15 % и неокотиноидите (Калипсо 480 СК – 0,025 %), които убиват яйцата преди да са се излюпили. Прилагат се в началото на яйцеснасяне и имат продължителност от 14 до 25 дни.

- препаратите с ларвицидно действие включват продукти от групата на органофосфорните инсектициди (Дурсбан 4 Е – 0,12 %, Релдан 40 ЕК - 0,12 %, Агрифос 48 ЕК – 0,12 %, Перинекс 48 ЕК – 0,12 %, Ранер 2 Ф – 0,04 %, Римон 10 ЕК – 0,06 % и др.) и пиретроидните инсектициди (Децис 2,5 ЕК – 0,03 %, Суми алфа 5 ЕК – 0,02 %, Суперсект 10 ЕК – 0,0125 % и др.), които унищожават младите ларви при контакт или поглъщане по време на подвижния стадий. Те имат най-добър ефект, когато се приложат непосредствено преди излюпването на гъсениците. Ябълкова запетаевидна щитоносна въшка (Lepidosaphes ulmi L.). Многояден неприятел, повсеместно разпространен у нас, напада ябълката, крушата, сливата, кайсията, прасковата, ореха, ясена, брезата, дъба, глога, върбата и др. горски и декоративни видове. Неприятелят зимува като яйце под щита на женската, яйцата са много издържливи на ниски температури - загиват при минус 40 ºС. Досега се смяташе, че запетаевидната щитоносна въшка развива едно поколение през годината. Наблюденията в равнинните райони на Южна България

9. ТЕХНОЛОГИЧНА ПРОГРАМА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЪРВЕТАТА 9.1 Основни задачи и агротехнически мероприятия Технологичната програма включва основните задачи и мероприятия на агротехническия комплекс за успешно отглеждане на дърветата. Те са следните: - поддържане на почвената повърхност чиста от плевели и в добро състояние; - поддържане на оптимален хранителен и воден режим; - поддържане на редки, проветриви и добре осветени корони; - опазване на дърветата от болести и неприятели; - прибиране на плодовете в най-подходящата им зрелост; - грижи за плодовете след беритбата. За постигане на максимален ефект от провежданите агротехнически мероприятия, същите трябва да се съобразяват с биологичните особености и изисквания на отглежданите сортове, както и да се извършват в най-подходящия срок.

9.2. Поддържане на почвената повърхност чиста от плевели и в рохкаво състояние Основен начин за поддържане на почвената повърхност в ореховите насаждения е постоянна черна угар.В много случаи междуредията на младите насаждения се използват за отглеждане на подходящи междуредови култури или смески за зелено торене. Броят на обработките за поддържане на черна угар през вегетацията зависи от степента на заплевеляването, количеството на валежите, от поливките, и агрофизичните свойства на почвата. Проучванията в Института по овощарство, Пловдив (Кънев, 1978; Тодоров, 1966), показват, че е целесъобразно есенната оран да се извършва през три години, на дълбочина в средата на междуредията - 16 см, а в близост до дърветата – 8 – 10 см. През следващите две години се извършва култивиране или дискуване в междуредията, в зависимост от заплевеляването. Борбата с плевелите в редовете, трябва да се води чрез прилагане на намален брой почвообработки и третиране с хербициди. Използват се почвени и листно действащи хербициди. От почвените хербициди се използват Девринол 4 Ф (напропамид) – 400 мл/дкa; Стомп 33 ЕК (пендименталин) – 600 мл/дкa; ГОАЛ 2F (оксифлуорфен) и др., а от вегетационните (листни) хербициди – БАСТА 15 СЛ (глюфозинат) – 500 – 600 мл/дкa, РЕГЛОН ФОРТЕ (дикват) – 300 мл/ дкa; НАСА 360 ЕК, РАУНДЪП, ГЛИФОГАН 480 СЛ и др. на база Глифозат – 600 – 1200 мл/дкa. Почвените хербициди се прилагат в редовите ивици след почвена обработка

натите плодове са по-дребни, понякога деформирани и често опадат; -болестта се благоприятства от дъждовното и влажно време. Задължително условие за възникване на инфекция е наличието на влага по заразяваните органи; Б о р б а. Да се избягват районите с висока атмосферна влажност и отглеждането на чувствителни на антракнозата сортове. Опадалите наесен листа да се заорават при черна угар. При поддържане в чим листата да се напръскват с 5 % карбамид за ускоряване на тяхното разлагане; -към химичните средства с превантивно действие се отнасят: Делан 700 ДВГ – 0,05 %, Дитан 45 – 0,2 % и Пероцин 75 Б – 0,2 %. Предпазват в продължение от 7 до 10 дни с изключение при измиване (20 – 25 мм паднал дъжд); -фунгициди с лекуващо действие спират възникнала зараза в срок от 2 до 3 дни след началото на дъжда. Техният срок на ефикасност е 10 – 12 дни. Такива препарати са Систан супер 0,02 %, Систан 12 ЕК – 0,06 %, Вектра 10 СК – 0,03 % и Топсин М – 0,15 %, притежаващи системно (лекуващо) действие. Срок на ефикасност- също 10 – 12 дни. Икономически най-важните неприятели при ореха са ябълковия и ореховия плодов червей, и запетаевидната щитоносна въшка. С по-малко значение са повредите от листни въшки. Ябълков плодов червей (Carpocapsa pomonella L.). Ябълковият плодов червей вреди по плодовете на ябълката, крушата, дюлята и ореха. Загубите от него могат да достигнат до 50 – 60 % от добива на орехи при непровеждане на борба срещу него. Ябълковият плодов червей при условията на България развива две поколения годишно. Повредите се причиняват от вгризването на гъсеницата през незатвърдената черупка (ендокарп) или през основното отвърстие на ореховия плод, ако то е достатъчно отворено. Гъсеницата се храни с ядката, която нагризва частично и изпълва с извержения, оплетени в паяжина. Рано повредените плодове опадат преждевременно, докато тези засегнати в по-късен стадий остават на дървото до беритбата, но са непригодни за консумация. Летенето на пеперудите от І-во поколение започва в края на април или началото на май в зависимост от климатичните условия и продължава до края на юли, а този на ІІ-ро поколение започва в началото на юли и продължава до началото на септември. Орехов плодов червей (Сarpocapsa amplana HL). Ореховият плодов червей има по-ограничено разпространение в сравнение с ябълковия. Счита се, че той е неприятел предимно на широколистните горски видове, като дъб, бук, кестен, леска, но е наблюдаван да вреди по плодовете на ореха и бадема. П о в р е д и. Гъсениците се вгризват в плода непосредствено под дръжката.

(фрезоване) до края на март. Девринол се внася чрез напръскване на ивицата и инкорпориране, а СТОМП и ГОАЛ само чрез напръскване на обработената почвена повърхност в редовите ивици. От вегетационно действащите хербициди на база Глифозат моментът на приложение е във фаза бутонизация на широколистните и изкласяване на житните плевели, а на хербицида БАСТА в активна вегетация на плевелите. Отглеждане на междуредови култури в насажденията. За по-рационално използване на земята и получаване на повече продукция от единица площ в младите орехови насаждения до 6 – 8 год. възраст е стопански изгодно да се отглеждат и междуредови култури. Отглеждането на тези култури в асоциация с ореховите дръвчета може да доведе до чувствително смущение в техния растеж и плододаване, особено в засушливи райони и неосигурено напояване. При осигурено напояване успешно могат да се отглеждат култури, като фасул, ранни картофи, фъстъци, дини, пъпеши, тикви, мента, моркови, репички, ряпа, лук, чесън и др. зеленчукови окопни култури. При отглеждането на междуредови култури в ореховите насаждения ивиците около дърветата с ширина 2 – 2,5 м трябва да се поддържат чисти от плевели. За междуредови култури в ореховите насаждения са абсолютно недопустими: пшеница, ръж, овес, царевица, слънчоглед, мак, сусам, рапица, тютюн, коноп, лен. Отглеждането на междуредовите култури в промишлените орехови насаждения затруднява в определена степен обработката на почвата, пръскането с хербициди в редовете и другите растително-защитни мероприятия, необходими за опазване на ореховите дървета от вредители. Културно затревяване. При осигурено напояване или в райони, където валежите са над 800 мм годишно, успешно може да се извърши културно затревяване на междуредията (чимово-мулчирна система). Върху наклонени терени (над 8º) при поддържане на черна угар съществува опасност от почвена ерозия. В тези случаи е целесъобразно да се прилага културното затревяване. При тази система тревите се покосяват непрекъснато, когато израстнат до 10 - 12 см и се оставят на място за мулчиране на почвата и за органично торене. Успехът на чимово-мулчирната система е в зависимост и от почвения тип. Когато почвата е песъчлива, с лек механичен състав, прилагането на тази система е рисковано, но на средни и по-тежки глинести почви, особено при високо ниво на подпочвени води тя дава много добри резултати. За създаване на културен чим в ореховите насажденя се използват смеските: 2 – 2,5 кг/дкa английски райграс + 0,2 кг/дкa детелина; 2 – 2,5 кг/дкa ливадна власатка + 0,2 кг/дкa детелина; 2 – 3 кг/дкa ливадна метлица + 0,2 кг/дкa ливадна тимотейка + 0,2 кг/дкa детелина; 1,5 -1, 8 кг/дкa ежова главица + 0,250 кг/

шец, който заразява женските цветове; - при заразяване на женския цвят основата на близалцето почернява; - по плодовете се появяват малки мазни петна, които по-късно хлътват и се разрастват. Ранното инфектиране на младите плодове може да причини окапването им. По-късно некрозите се разрастват по зелената обвивка, която почернява. При по-късно нападение некрозите се локализират в зелената обвивка и черупката на плода; - по младите листа се появяват повече или по-малко закръглени, жълтеникаво-зелени мазни петна, които бързо покафеняват. По нерватурата петната са кафяво-черни. Силно заразените листа рядко опадват. При дъжд бактерията се разнася по съседните листа, плодове и пъпки и причинява нови заразявания. Б о р б а. От прeвантивните мерки от значение е да не се създават орехови насаждения в райони с продължително задържане на мъгли по време на цъфтежа на ореховите дървета. В райони, благоприятстващи развитието на това заболяване да се засаждат устойчиви сортове. Да се поддържа добра агротехника и просветлени корони за извършване на качествено пръскане. Да се извършва оптимално азотно торене. От химичните средства медните препарати са единствени, които се прилагат за борба срещу заболяването: меден сулфат (бордолезов разтвор – 1 %), меден хидроксид и меден оксихлорид (Шампион – 0,15 %, Фунгуран – 0,15 %). Превантивното прилагане на тези средства е най-ефективно при две последователни пръскания: преди разлистването и в края на цъфтежа. Средно за година се провеждат до три пръскания. При млади, неплододаващи насаждения защитата в ранен (активен) растеж не е желателна, тъй като може да причини образуване на раковини по скелетната дървесина. Антракноза. Причинител Gnomonia leptostyla (Fries) Cs. Et de Not. (1863). Симптоми: Болестта се развива основно през пролетта, в студено и влажно време, но също и в края на лятото (август – септември) при понижаване на температурите и повишаване на атмосферната влажност: -по листата се появяват малки многоъгълни, окантени в жълто петна. В последствие тези петна нарастват и добиват тъмносив цвят, ограничени по периферията от тъмнокафява ивица. Силно нападнатите листа пожълтяват и преждевременно опадат. По клонките петната са продълговати и леко хлътнали; -по перикарпа на плодовете се появяват дребни черно-кафяви петна с по-светъл център, засягащи само зелената обвивка. Към края на вегетацията петната стават черно-кафяви, ограничени по периферията от сива ивица. Силно засег-

дкa звездан. Райграсът и ливадната власатка дават много добри резултати и самостоятелно, като сеитбената норма се завишава с 30 %. Семената се засяват от средата на април до края на септември, но най-подходящият срок е след приключване на беритбата и извозване на плодовете, за да се избегне утъпкването и образуването на коловози в още неукрепналия чим, които в последствие затрудняват коситбата. Необходима е предварително добра подготовка на почвата чрез фрезоване или дискуване. В зависимост от едрината на семената сеитбата се извършва с обикновена или специална зърнено-тревна редосеялка. След сеитбата задължително се валира. В затревените площи се извършва и допълнително минерално торене (специално за тревите). Допълнителното количество фосфор и калий – 6 до 8 кг/дкa, отначало се внася предсеитбено, а след това ежегодно през есента. Допълнително количество азот също се внася предсеитбено – 5 кг N/дкa акт. в-во, а след това ежегодно напролет – 7 – 8 кг N/дкa. След 4-та година от затревяването допълнителното минерално торене може да бъде намалено с 30 %. Поради нарастващия водоразход в затревените насаждения е необходимо напоителната норма да се завиши най-малко с 30 до 35 % спрямо черната угар.

9.3. Поддържане на оптимален хранителен режим Растежът, развитието и плододаването на ореховите дървета зависят от голям брой фактори, межу които определено значение има и торенето. Специфичното влияние на отделните хранителни елементи през различните фази на развитие е все още недостатъчно проучено (Абаев, 1979). Счита се, че азотните торове влияят в по-голяма степен върху растежа и продуктивността на ореховите дървета в сравнение с фосфорните и калиевите (Самусенко и Булычев, 1973). Известна е и необходимостта на орехоплодните видове от фосфор за ядката и калций за черупката (Недев и др., 1976). Торенето с големи норми азот и фосфор в значителна степен увеличава формирането на цветните органи. При по-високи торови норми женските цветове изцъфтяват през първата половина от сроковия период на цъфтеж, а при ниските и без торене – през втората половина. Повишава се количеството на завръзите поради увеличения брой плодни клончета и нараства добивът от плодове (Бутков, 1974). Орехът е взискателен към минералния хранителен режим. При добив 316 кг/ дкa плодове, орехът извлича 8,5 кг N; 0,9 кг P2O5; 8,6 кг K2O от дкa (Averseng и Grente, 1966). Нарежда се на 3-то място между взискателните към минералното хранене овощни видове. Предпосадъчно торене на площта. В първите години от живота на дърветата кореновата система не заема изцяло предоставената й хранителна площ и според Цуркан, (1979) е излишно внасянето на торове върху цялата площ. Из-

образувана от три странични скелетни клона на І-ия етаж и два – три единично разположени клони по водача. Ореховите дървета могат да се формират и с подобрена чашовидна корона с четири скелетни клона. Ограниченият брой скелетни клони се налага с оглед механизираната беритба на плодовете. В годината на засаждането, в края на зимата, се извършва съкращаване на дръвчетата на височина 1,5 – 1,6 м за да се формира ствол с височина 1,20 – 1,50 м, осигуряващ получаването на ценна дървесина (в края на експлоатацията на насаждението) и улесняването на механизираната беритба на плодовете. В началото на вегетацията след набъбването и разпукването на пъпките се премахват всички излишни пъпки по стъблото с изключение на тези шест – седем броя в горната част, от които в последствие ще израстнат скелетните клони. Премахването на пъпките, разположени към основата на дръвчето, се налага поради това, че от тях израстват леторасти с най-силен растеж, които подтискат връхните леторасти, от които се формира короната. На втората година преди набъбването на пъпките се прави оценка на леторастите от миналата година за бъдещи скелетни клони. При формиране на подобрена етажна корона се оставят три, а при чашовидна – четири клона с найдобро разположение. Съкращаване на продължителите на скелетните клони и на водача с цел да израстнат подходящи разклонения не е необходимо, защото орехът се характеризира с голяма разклонителна способност. При дърветата, които се съкращават се наблюдава израстване на много излишни леторасти, които сгъстяват короната. На третата година коронката на дръвчетата е вече добре оформена и с резитбата се премахват само няколко излишни клончета, които сгъстяват короната, т.е прилага се резитба за просветляване. По-големите рани се замазват с блажна боя за да се предотврати засъхването, навлизането на вода, проникването на вредителти и пр. В последствие е необходимо периодично да се прилага резитба за просветляване короните на дърветата за да се избегне неблагоприятното влияние.

9.6. Опазване от болести и неприятели Икономически най-важните болести, нападащи всички части на ореховото растение са: бактериоза и антракноза. Бактериоза (Xanthomonas arboricola pv. Juglandis (Pierse, 1901). Симптоми. Бактерията прониква в младите нарастващи органи и причинява некрози по тях. Още през лятото причинителят прониква между люспите на пъпките и те стават основен източник на зараза през следващата пролет: - инфектираните пъпки развиващи реси са черни и продуцират заразен пра-

коронното дъждуване е без практическо значение при промишленото отглеждане на културата. Големите разстояния на засаждане и значителната височина на стъблата на дърветата създават в ореховите насаждения условия за реализиране на най-високата възможна степен на равномерност на навлажняване при подкоронното дъждуване. Поради това подкоронното дъждуване чрез полустационарни и стационарни системи, наред с високопроизводителните способи за повърхностно напояване е основен начин на напояване на промишлените орехови насаждения в САЩ (Форте, 1973). Сравнително малкия брой дървета на единица площ в ореховите насаждения предлага значителни възможности за намаляване на напоителната норма при недостиг на поливна вода чрез внедряване на основния способ за локализирано микронапояване на овощните насаждения – капковото напояване (Дочев, 1979).

9.5. Поддържане на редки и проветриви корони на дърветата От голямо значение е формирането на редки корони, улесняващи растителнозащитните мероприятия и проникването на светлината, стимулираща фотосинтетичните процеси в листата, осигуряващи асимилатите за силен растеж, залагането на репродуктивни пъпки (мъжки и женски), нормалното опрашване и оплождане на цветовете, образуването на завръзите и нарастването на плодовете. Резитбата като агротехническо мероприятие при ореха, в сравнение с много други дървесни овощни видове няма същото системно приложение. Независимо от това, тя има своето важно място във формирането на редки и проветриви корони още в младите насаждения. Съвременната технология за отглеждане на ореховите насаждения и условията на производството налагат да се обърне повече внимание на височината на стъблото и на по-опростеното и рационално формиране короните на дърветата. Известно е, че съществува зависимост между височината на стъблото и плододаването; по-рано встъпват в плододаване нискостъблените дървета. От друга страна, височината на стъблото е свързана с процесите на механизация, с растително-защитните мероприятия, обработката на почвата и беритбата на плодовете. Ореха се отглежда в две основни направления - за производство на плодове и за дървесина. Когато производството на плодове е основно направление височината на стъблото следва да бъде 1,1 – 1,5 м, а когато главната цел е дървесината – на 2 и повече метра. Така формирани дърветата прораждат много рано, още на 2-та – 3-та година след засаждането им на постоянно място. Найподходяща форма за короните на ореховите дървета е подобрената етажна,

вестно е, че през този период в ореховите насаждения у нас се отглеждат междуредови култури, които изнасят значителни количества хранителни вещества и намаляват съдържанието им в почвата. Поради това е целесъобразно внасянето на високи норми от фосфор и калий преди засаждането на дръвчетата. Чрез предпосадъчно торене се постига по-ефикасно и икономично използване на фосфорните и калиевите торове през първите години от отглеждането на ореховите дървета. Тези торове се внасят редовно с риголването на площта. Позиционното разположение на хранителните вещества от 0 до 60 – 70 см спомага както за по-силно развитие на корените на дърветата на по-голяма дълбочина, така и за по-доброто усвояване на фосфора, калия и другите хранителни елементи. Предпосадъчното торене трябва да се извършва с 30 – 40 кг/дкa Р2O5 (активно вещество), и 30 – 40 кг/дкa К2О (активно вещество). Оборският тор, добре угнил в норма 3 – 4 т/дкa се разпределя равномерно върху почвената повърхност след подравняването и се заорава на дълбочина 22 – 25 см. Торене на неплододаващи насаждения. Необходимостта от азотно хранене на ореховите дървета се обуславя от увеличаването обема на короните и кореновата система. Установяването на необходимостта се постига най-добре чрез химичен анализ на листата. Граници, отразяващи съдържанието на недостиг, достатъчност (оптимум), излишък и преходните фази на ниско и високо съдържание на хранителни елементи са посочени от Куманов (2008). При добре проведено предпосадъчно торене през първите 5 до 6 години не е необходимо торене с фосфорни и калиеви торове. През този период до встъпване на дърветата в плододаване трябва да се тори само с азот в края на май – началото на юни по 12 до 15 кг/дкa активно вещество околостъблено или на ивици с приспособена тороразпръсквачка от двете страни на реда. По-високите торови норми се използват при почви с ниско съдържание на хумус, поливни условия и слаб растеж. Непосредствено след разпръскването на азотния тор почвата се обработва плитко, на дълбочина 8 – 10 см. Периодично през три години се тори с утроена норма 30 – 36 кг/дкa P2O5 и 30 – 36 кг/дкa К2О. През три години трябва да се внасят и по 3-4 т/дкa оборски тор. Торене на плододаващи насаждения. Известно е, че орехът извлича от почвата значителни количества хранителни елементи. Тези количества, взети заедно със загубите от измиването на азота (по-силно при леки почви) и фиксирането на калия и фосфора от поглъщателния комплекс на почвите, намаляват плодородието им. Ето защо поддържането на ореховите дървета и през този възрастов период с добър растеж, добро и редовно плододаване, налага да се допълва недостига от хранителни елементи чрез торене. При голямото разнообразие в запасеността на почвите, считаме, че 16 до 25 кг/дкa N, и по 10 – 12 кг/

дкa P2O5 и K2O в повечето случаи ще удовлетворят потребностите на ореховите дървета. По-високите норми трябва да се прилагат на по-бедни почви при поливни условия и дървета със слаб растеж. Азотният тор се внася двукратно, като 2/3 от нормата се внася рано напролет (март), а с останалата 1/3 част се подхранва през втората половина на май. Торовете се разпръскват с центробежна или с ивично разпръскваща тороразпръсквачка, след което същите се заравят с плитка почвена обработка на дълбочина от 6 до 10 см. При установяване на недостиг от микроелементи (Zn, Mn, Fe, Cu, B и др.) е необходимо да се провеждат листни подхранвания в интервал от 15 дни (3 – 4 подхранвания) за да се избегне отрицателното му отражение върху растежа и плододаването на ореховите дървета. При установен недостиг на един микроелемент трябва да се използва торов препарат за листно подхранване с повишено съдържание на съответния микроелемент.

9.4. Поддържане на оптимален воден режим Негативното въздействие на недостатъчното водоснабдяване е особено силно през най-активния период на растеж на ореховите плодове – от началото на формиране на мезокарпа (зелената обвивка на плода) до началото на формиране на ендокарпа (черупката). В условията на нашата страна тази фаза протича от третото десетдневие на май до ІІІ-то десетдневие на юни (Недев и Баев, 1973). Водният стрес (продължително засушаване през отделни години) може да причини опадане на значителна част на завръзите. Смята се, че критичната фаза е по време на формирането и втвърдяването на черупката. Към същия период се отнася и интензивното нарастване на ядката. За условията на Пловдив тази фаза протича от третото десетдневие на юни, до първото десетдневие на август. През август, когато плодовете са достигнали нормалните си размери и продължава нарастването на ядката, нуждите на ореха от вода са най-големи. Те се обуславят от протичането на интензивни процеси на натрупване на метаболити в ядката и увеличаване на сухото вещество (т.нар. пълно охранване). Поливната норма през тази фаза не трябва да бъде много голяма, за да не се предизвика прекомерно нарастване на ядката в момент, когато черупката е втвърдена и не може да увеличи обема си. В такъв случай съществува опасност от разпукване на черупката и увеличаване на риска от повреждане на ядката (Baas, 1974; Romisondo и Ubiglo, 1975). Водният дефицит в почвата предизвиква много често летен листопад, който води до значително намаляване на фотосинтетичният потенциал на дърветата с всички произтичащи от това неблагоприятни последствия за плододаването през текущата и следващата вегетация. Недостигът на

лесноусвоима влага в активния почвен обем през септември може да попречи на естественото разпукване на зелената обвивка на плодовете и по такъв начин да се усложнят следберитбените манипулации почистване и изсушаване. Поливен режим. Благодарение на мощната си и дълбоко проникваща коренова система, орехът се развива и плододава без напояване у нас. Потенциалните му продуктивни възможности обаче могат да се проявят само при условие на контролиран воден режим в почвата. Доказано е, че реализирането на поливен режим 80 % от ППВ при черна угар и без торене повишава диаметъра на стъблата с 25 %, средния добив (кг/дърво) със 112,5 %, средното тегло на плодовете – с 31,51 % и съдържанието на мазнини в ядката – с 24,5 % в сравнение с неполивния фон при равни други условия (Дочев, 1968). Съответното въздействие на поливния режим нараства двукратно при съчетанието му с фосфорно и азотно торене при същата система на поддържане на почвената повърхност. Обстоятелството, че поливният режим 80 % от ППВ – една значително висока предполивна влажност, която се реализира само чрез три вегетационни поливки, повишава средния добив с повече от два пъти и качеството на плодовата продукция. Независимо от начина на напояване важно условие за провеждане на поливния процес е да се избегнат всички предпоставки за преовлажняване на активния почвен обем. Това се налага от високата чувствителност на ореха към нарушен водно-въздушен режим в почвата при сравнително високи температурни условия през вегетационния период (23 - 33ºС). Според изследванията на Catlin и др., 1977, тази физиологична особеност се обуславя от по-ускорените процеси на понижаване на фенолните съединения в корените на обикновения орех. Начини на напояване. Основният начин на напояване е повърхностния (гравитачния) – по дълги отворени бразди. Елементите на този начин на напояване, които се определят от теренните дадености (наклон и конфигурация), воднофизичните характеристики на почвата (ППВ, обемно тегло, инфилтрация и пр.) и плътността на насаждението (междуредовите разстояния) са добре известни и общовалидни в поливното овощарство. За повишаване на производителността на този начин на напояване в ореховите насаждения следва да намерят приложение стационарните системи за браздово напояване със закрити (подземни) транспортни и разпределителни тръбопроводи (Върлев и Давидов, по Дочев, 1968), които заместват напълно вътрешната канална мрежа (временни напоителни канали и напоителни вади) и осигуряват високо производително напояване. Поради голямата височина на ореховите дървета и повишената им чувствителност към минерализацията на поливната вода и бактериозна инфекция над-

Внедряването на лозови сортове с различно направление на използване е свързано с много проучвания, с цел да се отберат само онези, които показват най-добър агробиологичен и технологичен потенциал, който не отстъпва на разпространените в дадена страна или район сортове (Стоев и др., 1964). През последните години на световните винени пазари е налице налагане на нови стилове вина, най-вече разчитащи на своята натуралност, запазени и подчертани плодови аромати, меки и хармонични вкусове, консумирани като млади или умерено остарели до 1 година от производството си. Това е тенденция, налагана от страните от Новия свят. В новия стил се разчита предимно на характеристиките на суровината и технологията, които трябва да запази и подчертае това, което е резултат от конкретните почвено-климатични условия на района и индивидуалната специфика на сорта. В статията са представени резултатите от проучване технологичните възможности на интродуцирани бели винени сортове лози, отглеждани в района на Плевен. Резултатите от механичния анализ на грозд и зърно на проучваните сортове, при достигане на технологична зрялост, са представени в табл. 1. Средната маса на един грозд на всички сортове е по-малка от тази на контролата. Средно за периода масата на един грозд на контролния сорт е 379,8 г, а на интродуцираните сортове е в границите от 96,4 г при Ризлинг Б-20 до 349,1 г при Мискет пьолошкой. И през четирите години на изпитване средната маса на един грозд на контролата варира в тесни граници и е от 366,3 г през 2007 г. до 399,2 г през 2009 г. С най-голяма средна маса на един грозд от интродуцираните винени сортове се очертава Мискет пьолошкой – 349,1 г, като през годините варира от 325,0 г до 372,0 г. На Орион средната маса на грозда е 222,9 г, а през годините е в границите от 205,0 г до 252,0 г. При другите три сорта тя е 180,2 г на Залагьонге, 167,5 г на Зенго и 96,4 г на Ризлинг Б-20. При тях варирането на масата на гроздовете през годините е малко – от 87,0 г до 102,0 г на Ризлинг Б-20, от 160,3 г до 176,0 г на Зенго и от 179,5 г до 181,2 г на Залагьонге. През този период от изследването

при почти всички сортове и контролата най-ниска е масата на гроздовете през 2007 г., а с най-висока – 2009 г. От анализа на данните се установи, че от изследваните сортове най-малка е масата на гроздовете, както средно за периода, така и по години на Ризлинг Б-20, а най-голяма на контролата – сорт Димят. Размерите на грозд и зърно при всички проучвани сортове варират специфично, в тесни граници, без да може да се отчете някаква тенденция свързана с начина и условията на отглеждане. Размерите на грозда са в границите от 11,5/6,8 cм при Ризлинг Б-20 до 22,5/12,5 cм при Мискет пьолошкой. Останалите проучвани сортове и контролата са с междинни стойности по този показател, като само Залагьонге и контролата се доближават до по-високите стойности на този признак. Всички проучвани интродуцирани винени сортове отстъпват значително от контролата по отношение размера на зърната, което може да се обясни със специфичните ампелографски характеристики на отделните сортове. Варирането на процента на зърната през периода на проучване при изследваните сортове е значително и е в тясна зависимост от едрината на зърната през отделните години. С най-малко вариране в стойностите на този показател се отличава контролата – сорт Димят – от 95,10 % до 95,51 %. По едрина на зърната и средна маса на 100 зърна също е установена значителна разлика между сортовете и контролата, което се дължи на специфичните сортови характеристики. С найголяма средна маса на 100 зърна се очертава Димят – 339,5 г, а с най-малка е Ризлинг Б-20 – 105,4 г. През изследователския период всички

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.

31

Лозе и вино

ТЕХНОЛОГИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ИНТРОДУЦИРАНИ БЕЛИ ВИНЕНИ СОРТОВЕ ЛОЗИ

Табл. 1. Механичен анализ на грозд и зърно от интродуцирани бели винени сортове средно за периода 2007–2010 година

маса г

д ъ л - шижина рина, мм мм

маса на 100 зърна, г

строеж и структура на грозд и зърно

дължи- шина, рина, cм cм

грозд

№ п о Сорт ред

година

зърно

з а х а - титр. кожи- семе- мезо- ри чепк-ни, зърна, ци, на, карп, % ки, г/дм3 % % % % %

теоретичен рандеман, %

1.

Орион

205,0

12,2

8,2

13,72 13,72

195,5

6,00

94,00

7,14

5,83

87,03 17,50

7,000 81,81

2.

Залагьонге

179,5

21,0

9,5

12,45 12,45

150,0

6,42

93,58

10,13 5,13

84,74 21,50

4,725 79,30

3.

Ризлинг Б-20

87,0

11,8

7,3

10,90 10,90

105,0

5,17

94,83

13,42 6,66

79,92 22,40

7,550 75,79

4.

Мискет пьолошкой

367,0

23,2

13,2

15,80 15,30

255,0

6,10

93,90

7,12

4,10

88,78 22,50

3,750 83,36

5.

Зенго

168,5

11,6

7,2

12,15 12,00

145,0

8,66

91,34

10,72 4,78

84,50 20,20

7,250 77,18

6.

Димят контрола

366,3

17,8

11,8

17,90 17,00

340,0

4,9

95,1

6,68

2,71

90,61 18,45

8,000 86,17

1.

Орион

214,0

11,9

8,6

11,84 11,84

190,0

8,70

91,30

7,34

3,43

89,23 18,50

7,275 81,47

2.

Залагьонге

180,0

13,4

7,8

13,08 12,90

195,0

7,66

92,37

9,72

3,78

86,50 21,30

7,125 79,90

3.

Ризлинг Б-20

97,0

11,9

6,8

9,70

95,3

7,40

92,60

13,20 5,50

81,30 20,20

7,225 75,30

4.

Мискет пьолошкой

325,0

22,2

12,2

12,80 12,30

240,0

5,95

94,05

6,55

4,05

89,40 22,90

5,750 84,08

5.

Зенго

176,0

12,3

6,9

11,90 11,70

212,0

7,30

92,70

7,80

4,40

87,80 17,20

5,475 81,39

6.

Димят контрола

375,6

18,7

12,1

18,00 17,25

335,3

4,56

95,44

6,6

2,69

90,71 19,05

7,95

1.

Орион

252,0

12,7

9,6

12,00 12,00

197,0

8,70

91,30

7,62

3,60

88,70 18,00

7,500 80,98

2.

Залагьонге

180,0

18,8

6,2

10,70 10,70

155,0

9,80

90,20

10,00 4,25

85,75 20,20

6,250 77,34

3.

Ризлинг Б-20

102,0

11,2

6,5

9,80

112,0

8,90

91,10

12,50 4,00

83,50 20,50

6,250 76,07

4.

Мискет пьолошкой

372,0

23,1

12,4

12,70 12,50

262,0

4,78

95,22

6,36

3,12

90,52 23,10

6,000 86,19

5.

Зенго

165,0

11,8

7,1

12,00 12,00

152,0

8,98

91,02

10,10 5,08

84,82 19,50

7,050 77,20

6.

Димят контрола

399,2

19,6

12,7

18,5

343,0

4,49

95,51

6,42

2,55

91,03 19,30

7,75

2007

2008

2009

9,60

9,80

17,4

86,57

86,94

1.

Орион

220,6

12,0

8,8

13,51

13,51

195,5

5,00

95,00

7,23

5,96

86,81 18,1

7,000 82,47

2.

Залагьонге

181,2

17,0

7,3

12,11

12,11

158,0

6,12

93,88

10,20 5,42

84,38 20,4

6,250 79,22

3.

Ризлинг Б-20

99,4

11,1

6,4

10,74

10,74

109,4

5,04

94,96

14,00 6,84

79,16 21,1

7,000 75,17

4.

Мискет пьолошкой 2010

332,5

21,3

12,3

15,25

15,10

261,5

4,63

95,37

6,66

3,05

90,29 22,9

5,250 86,11

5.

Зенго

160,3

12,2

7,0

12,00

11,70

166,1

8,56

91,44

10,45 4,83

84,72 19,0

6,500 77,47

6.

Димят контрола

377,9

19

12,2

18

17,25

339,5

4,75

95,25

6,54

2,61

90,85 18,7

7,75

1.

Орион

222,9

12,2

8,8

12,77

12,75

194,5

7,10

92,90

7,33

4,71

87,96 18,03

7,194 81,71

2.

3.

Залагьонге Ризлинг Б-20

180,2 96,4

17,6 11,5

7,7 6,8

12,09 10,23

12,04 10,26

164,5 105,4

7,50 6,63

92,50 93,37

10,02 4,65 13,28 5,75

85,33 20,85 80,97 21,05

6,088 78,93 7,005 75,61

4.

Мискет пьолошкой средно

349,1

22,5

12,5

14,14

13,80

254,6

5,37

94,63

6,67

3,58

89,75 22,85

5,188 84,93

5.

Зенго

167,5

11,9

7,1

12,01

11,85

168,8

8,37

91,63

9,78

4,77

85,45 18,98

6,569 78,30

6.

Димят контрола

379,8

18,7

12,2

18,1

17,22

339,5

4,68

95,32

6,56

2,64

90,8

7,863 86,55

клонове имат най-голяма средна маса на 100 зърна през 2009 г. При сортовете тя е в границите от 112,0 г (Ризлинг Б-20) до 262,0 г (Мискет пьолошкой), а при контролата – 343,0 г. Големите разлики в масата на зърната се отразява и в тяхната структура. От изследваните сортове с най-висок процент на кожици в зърната средно за периода се очертава Ризлинг Б-20 – 13,28 %. При другите сортове той е в границите от 6,67 % (Мискет пьолошкой) до 10,02 % (Залагьонге), а при популацията на 32

бр. 11–12, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

18,88

Фиг. 1. Дегустационни оценки на опитни вина, получени от бели интродуцирани сортове, средно за периода 2007–2010 г.

86,53

Табл. 2. Химичен анализ на вина от интродуцирани бели винени сортове, за периода 2007 - 2010г. а л к о х о л , захар, б е з з а х а р е н титруеми ки- Летливи кирН об. % г/дм3 екстракт, г/дм3 селини, г/дм3 селини, г/дм3

Сорт

година

Орион Залагьонге Ризлинг Б-20 Мискет пьолошкой Зенго Димят -контрола Орион Залагьонге Ризлинг Б-20 Мискет пьолошкой Зенго Димят -контрола Орион Залагьонге Ризлинг Б-20 Мискет пьолошкой Зенго Димят -контрола Орион Залагьонге Ризлинг Б-20 Мискет пьолошкой Зенго Димят -контрола Орион Залагьонге Ризлинг Б-20 Мискет пьолошкой Зенго Димят -контрола

12,50 12,70 12,55 2007 12,50 12,62 12,20 12,00 12,30 12,28 2008 12,48 11,30 12,17 12,00 12,95 12,75 2009 13,02 12,00 12,39 12,48 12,09 11,85 2010 12,14 12,47 11,90 12,25 12,51 12,36 средно 12,54 12,10 12,17

1,37 0,94 1,30 1,00 1,23 1,70 2,40 1,03 1,00 1,23 2,08 0,74 1,27 1,31 1,22 0,94 1,00 1,00 1,00 1,60 1,10 1,07 1,20 1,64 1,51 1,22 1,16 1,06 1,38 1,27

19,83 18,86 22,00 18,80 18,37 18,70 17,50 18,61 18,70 18,90 18,52 18,36 21,20 21,60 21,35 19,55 18,60 17,40 17,70 17,63 16,70 21,80 18,90 17,46 19,06 19,18 19,69 19,77 18,60 17,98

сорта – 6,56 %. От четирите изследователски години се установи, че процентът на кожиците през 2009 г. е най-нисък. При клоновете той е от 6,36 % (Мискет пьолошкой) до 12,50 % (Ризлинг Б-20), а при контролата – 6,42 %. През 2007 г. при почти всички сортове, включително и при контролния сорт процентът на кожиците е най-голям – от 6,66 % (Мискет пьолошкой) до 10,72 % (Зенго), а при популацията на сорта – 6,68 %. Изключение прави само Ризлинг Б-20, при който през тази година процентът им е 13,42 %, а най-много са през 2010 г. – 14,00 %. По отношение процента на семена в зърната на изследваните сортове не се наблюдават съществени различия. Средно за периода той е в границите от 3,58 % (Мискет пьолошкой) до 5,75 % (Ризлинг Б-20). Изключение прави само контролния сорт Димят, при който семената са най-малко – 2,64 %. Варирането на този показател през четирите изследователски години при всички сортове е различно. При Орион процентът на семената е в

5,53 4,30 5,40 4,90 4,50 8,08 6,10 6,61 8,10 5,25 5,98 7,00 6,86 7,03 7,32 6,08 7,25 6,68 8,10 7,78 7,75 5,43 7,70 6,40 6,65 6,43 7,15 5,41 6,36 7,04

0,60 0,65 0,61 0,59 0,59 0,57 0,66 0,76 0,74 0,56 0,70 1,69 0,56 0,53 0,61 0,53 0,66 0,53 0,74 0,70 0,65 0,54 0,75 0,67 0,64 0,66 0,65 0,56 0,70 0,77

3,07 3,26 3,25 3,33 3,23 3,09 3,09 3,10 3,15 3,21 3,12 3,15 3,19 3,23 3,22 3,30 3,15 3,26 3,07 3,12 3,21 3,24 3,14 3,09 3,11 3,18 3,21 3,27 3,16 3,15

ОФС, г/ д е г у с т . дм3 оценка 0,26 0,20 0,28 0,24 0,21 0,23 0,18 0,19 0,21 0,41 0,19 0,46 0,42 0,56 0,55 0,53 0,52 0,84 0,22 0,28 0,24 0,33 0,27 0,28 0,27 0,31 0,40 0,48 0,30 0,46

74,50 77,50 70,45 80,37 79,75 77,90 75,40 75,90 71,60 78,50 72,60 77,00 76,10 77,00 79,20 81,60 77,60 79,40 75,00 74,12 72,20 75,53 75,00 78,22 75,25 76,13 73,36 79,00 76,24 78,13

границите от 3,60 % до 5,96 %, при Залагьонге – от 3,78 % до 5,42 %, при Ризлинг Б-20 – от 4,00 % до 6,84 %, при Мискет пьолошкой – от 3,05 % до 4,05 % и при Зенго – от 4,40 % до 5,08 %. При сорт Димят процентът на семена е почти еднакъв и е с най-малко вариране през годините – от 2,55 % до 2,71 %. Процентът на мезокарпа в зърната на изследваните сортове и контролния сорт е аналогичен на другите му структурни елементи – кожици и семена. При сортовете той е в границите от 80,97 % в зърната на Ризлинг Б-20 до 89,75 % в зърната на Мискет пьолошкой. При контролата процентът на месестата част е 90,80 %. Почти всички сортове, а така също и контролата имат най-висок процент месеста част през 2009 г. По-високият процент на мезокарпа в зърната през тази година се дължи предимно на по-голямата им средна маса и помалкият дял на кожиците и семена в тях. Изключение правят само сортовете Орион и Залагьонге, чиито мезокарп е най- висок през 2008 г.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.

33

Значителните разлики в строежа и структурата на грозда и зърното между изследваните интродуцирани сортове и контролата (Димят) се отразяват и върху стойностите на теоритичния им рандеман. Най-висок теоритичен рандеман средно за периода има контролата – 86,55 %. С по-нисък теоритичен рандеман са Мискет пьолошкой – 84,93 % и Орион – 81,71 %. Останалите сортове се характеризират с нисък теоритичен рандеман на мъстта, който е 75,61 % при сорт Ризлинг Б-20, 78,30 % при Зенго и 78,93 % при Залагьонге. Същите зависимости си наблюдават при отчитането на теоритичния рандеман през всяка една от четирите години на проучване. Химичният състав на вината, получени от изследваните интродуцирани сортове през проучвания период е представен в таблица 2. Алкохолното съдържание на опитните проби е пропорционално на захарите в гроздовата мъст. Количеството на остатъчните захари във вината потвърждава пълното протичане на алкохолната ферментация. Наблюдават се разлики в съдържанието на беззахарен екстракт (БЗЕ), както между отделните варианти от една и съща реколта, така и между различните реколти. Причина затова са спецификата на съответния сорт, влиянието на почвеноклиматичните условия в района на гр. Плевен и метеорологичните особености на годината върху развитието на лозите и състава на гроздето. Вината от проучваните интродуцирани сортове превишават контролата по този показател (2007 г., 2009 г.), с изключение на Орион (2008 г.) и Ризлинг Б-20 (2010 г.). Средно за периода с най-висок БЗЕ са вината, получени от сортовете Ризлинг Б-20 и Мискет пьолошкой (табл. 2). По-съществени различия се открояват в съдържанието на титруеми киселини в опитните варианти. С най-ниска киселинност, спрямо контролата Димят, са вината от реколта 2007 г. Средно за периода най-малко е количеството на титруемите киселини в пробата от сорт Мискет пьолошкой, което е характерна особеност на ароматните сортове. Най-много киселини съдържа виното от Ризлинг Б-20, като най-висока стойност (8,10 г/дм3) е отченета през 2008 г. (табл. 2). Летливите киселини са в нормални граници, в които не влияят негативно на органолептичните качества на вината (табл. 2, фиг. 1). Количеството на общите фенолни съединения (ОФС) е без отклонения от типичното за бели вина. Разлики се наблюдават в съдържанието на ОФС във вариантите от отделните реколти. С найниска концентрация на ОФС са пробите, реколта 2008 г., а с най-висока – вината, реколта 2009 г. (табл. 2). Концентрацията на ОФС, във варианта получен от сорт Мискет пьолошкой, средно за периода, превишава тази в контролата.

34

бр. 11–12, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Опитните вина имат специфичен органолептичен профил (фиг. 1). През периода на проучването, най-високи дегустационни оценки са получили вариантите от сорт Мискет пьолошкой. Вината, получени от останалите сортове по съответните показатели, характеризиращи техния цвят, аромат и вкус не превишават тези на контролата. В ароматите им често има нечистота, слаб интензитет, зелени растителни нюанси, а плодовостта е слаба. Това показва, че при отглеждане на изследваните сортове при почвено-климатичните условия на гр. Плевен, те не могат да проявят максимално качествата си и съответно получените вина не притежават много добри органолептични характеристики. С най-ниска дегустационна оценка, средно за периода е виното от сорт Ризлинг Б-20. Въпреки високото съдържание на БЗЕ и титруеми киселини то е определено като небалансирано и нехармонично, с недостатъчно изявен аромат. Вкусово вината му са по-груби, къси, киселините се отделят и изпъкват. Налице е тръпчивост, сухота и острота. Изводи От проведеното проучване на технологичните качества на интродуцирани бели винени сортове лози, отглеждани в района на гр. Плевен се установи, че: 1. С най-добра технологична характеристика, близка до тази на контролата, се отличава сорт Мискет пьолошкой, който се характеризира с: – висока средна маса на грозд – 349,1 г.

– висок теоритичен рандеман на мъстта – 84,93 %.

– добри захаронатрупващи възможности.

2. Получените от сорт Мискет пьолошкой вина се характеризират с много добри аналитични и органолептични качества. Те се отличават със сламестозелен цвят, приятна свежест, съчетана с добре изразен мискетов аромат, хармонични.

3. Сорт Орион се характеризира с високи стойности на показателите характеризиращи механичния състав на грозд и зърно, но физикохимичния и органолептичен профил на вината му е незадоволителен. Необходимо е да бъде проучен в по-подходящи за отглеждане на бели винени сортове райони.

4. Сортовете Ризлинг Б-20, Зенго и Залагьонге не показват добри технологични качества и не превъзхождат основните за България местни сортове. Гл. ас. И. Симеонов, гл. ас. З. Наков, гл. ас. д-р М. Иванов, гл. ас. д-р Т. Йончева – ИЛВ, Плевен

НАМАЛЯВАНЕ НА СЕРНИЯ ДИОКСИД ВЪВ ВИНОТО С ДОБАВКА НА ТИАМИН (Vit. B1)

Широкото приложение на серния диоксид във винарството се обуславя от неговите антисептични, антиоксидантни и антиокислителни свойства. Той има способността да потиска и в по-големи количества дори да убива микроорганизмите, поради което се използва като средство за дезинфекция на съдовете и помещенията във винарските изби. Минимални количества от серния диоксид (SO2) осигуряват протичането на направлявана алкохолна ферментация, предпазва също вината от болести и недостатъци при тяхното съхранение, съзряване и стареене (Георгиев, 1975; Бамбалов, 1981). Серният диоксид е антиоксидант и антиокислител, който инхибира окислителните ензими, понижава окислително-редукционния потенциал на средата, блокира нежелателните процеси на първично и вторично окисление, водещи до деградиране на бистротата и стабилността, цвета, аромата и вкуса на виното. Едновременно с това SO2 ускорява дифузионните процеси от ципите на гроздето и дава възможност за максимална изява на потенциалните възможности на гроздето да формира типичните за сорта цвят, аромат и вкус на виното. Своевременно употребата на оптимални количества SO2 влияе благоприятно върху образуването на глицерин по време на алкохолната ферментация, който прави вкуса на виното по-загладен, балансиран и хармоничен. Серният диоксид има свойството лесно да се окислява и така да предпазва някои от съставките на виното от окисляване. Свързването му с ацеталдехида предотвратява мириса на окислено. Предпазва от оксидазно помътняване готовите вина. Наличието му в свободно състояние във виното прави невъзможно окислението на ароматичните вещества, както и протичането на процеса мадейризация.

В последните години се търси начин за намаляване на неговото използване, поставяйки проблеми от хигиенен, санитарен и технологичен порядък. Световната здравна организация препоръчва да се намали съдържанието на серен диоксид в храните. Последните 20 години световното винарство действително следва тази препоръка. Опитът потвърждава, че днес не сме в състояние да премахнем напълно употребата на серен диоксид във винарството. Преобладаващо е мнението, че SO2 e необходим за производството на трайни, годни за отлежаване вина. Наличието в гроздовата мъст преди ферментацията на серен диоксид стимулира производството от винените дрожди на метаболити (ацеталдехид, пирогроздена, α - кетоглутарова киселини и др.) които го свързват необратимо. Известно е, че след започване на алкохолната ферментация в мъстта остават незначителни количества от свободния серен диоксид в резултат на свързването му с тези съединения. Колкото първоначалната доза серен диоксид в гроздовата мъст е по-голяма толкова количеството на продуцирания от винените дрожди ацеталдехид е по-голямо. Свързването практически е необратимо с ацеталдехида, пирогроздената и α - кетоглутарова киселини, които се образуват в поголямо количество във виното, ако гроздето е нападнато от Botrytis cinerea. Те могат да свържат до 80 мг серен диоксид в 1 дм3 вино. Действието на серния диоксид не зависи само от неговото количество във ферментиращата среда.

То зависи също и от количеството вещества, които са в състояние да осъществят стабилни съединения с него (Георгиев, 1975 ). В статията са представени резултатите от проучване на метод за намаляване съдържанието на серен диоксид в готови вина. Изследването е проведено с три бели сорта– Шардоне, Ризлинг италиански и Совиньон блан. Лозовите насаждения са разположени на северния скат на Експерименталната база на ИЛВ – Плевен върху почви от излужен чернозем с песъкливоглинеста структура. При тяхното създаване е използван посадъчен материал на лозова подложка SO4 (Берландиери × Рипария). Масивите със сортовете Шардоне са засадени 2001 г., Совиньон блан 2004 г.. Лозите имат приземна формировка „единичен Гюйо” и са засадени на разстояние 2,20 м между редовете и 1,30 м между лозите във всеки ред. Лозята от сорта Ризлинг са засадени през 1 986 г. При тях е приложена високостъблената формировка „Омбрела” и следните разстояния на засаждане: между редовете – 3,50 м; вътре в редовете –1,20 м Винификацията на гроздето от изследваните сортове е осъществена в Опитната изба на ИЛВ – Плевен. За целта са използвани допълнителни суровини и спомагателни материали (селекционирани сухи, винени дрожди, SO2, Vit. B1), които отговарят на изискванията на действащото в България хранително и лозаровинарско законодателство (Закон за виното и спиртните напитки, ДВ, 86, 1999, Закон за храните, ДВ, 90, 1999). Изследователската задача е реализирана с грозде от трите сорта, набрано в момент на технологична зрелост за производството на бели сухи вина. Специфичните условия за реализирането на опитните варианти са посочени в табл. 1. Набраното грозде е охлаждано в хладилна камера до предвиде-

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.

35

10 6/12/0 600

10 6/12/0 0

10 6/12/0 600

Съкращения: ВСКМ – винификация със сулфитиране на кашата и мъстта; ВБПС – винификация без предферментативно сулфитиране; АФБТ – алкохолна ферментация без тиамин; АФДТ – алкохолна ферментация с добавен тиамин; Ш – Шардоне; РИ – Ризлинг италиански; СБ – Совиньон блан

ната температура за съответния вариант. Гроздето е съхранявано в камерата до следващия работен ден, когато е подложено на ронкане и смачкване. При първи вариант ВСКМ кашата се сулфитира с 50 мг/ дм3 серен диоксид, а при втори вариант ВБПС не се използва серен диоксид. При следващите технологични операции за реализирането на опитните варианти е използвана само мъстта самоток. Бистрата мъст е темперирана под действие на околната среда до температура 16°С, след което към нея е добавено 10 г/дм3 селекционирани сухи винени дрожди ,Saccharomyces cerevisiae, (щам Vitilevure KD на Martin Vialatte Еnologie). Алкохолната ферментация е проведена при температура 16 ± 1°С. Ферментиращата мъст е отделяна от грубите дрождени утайки и аерирана при относителна плътност 1,005 ± 0,005, което е постигано чрез нейното открито претакане и прехвърляне в друг ферментационен резервоар. След приключване на тихата алкохолна ферментация виното е сулфитирано до съдържание на свободен SO2 в граници 25 – 30 мг/ дм3 и е отделяно от финните дрождени утайки чрез претакане. Виното е съхранявано в среда от инертен газ – смес от въглероден диоксид и азот. В края на декември е извършвано второ претакане на виното, след което то е обработвано с 0,6 г/дм3 бентонит. Обработеното вино е подлагано на шихтово филтрира-

36

бр. 11–12, 2012 г., сп.

кетоглутарова к-на

10 6/12/0 0

Вариант

пирогроздена к-на

10 12–18 0

ацеталдехид

10 12–18 0

кетоглутарова к-на

10 12–18 50

Контрола с 50 мг/дм3 SO2

48,5

159

30

59.3

318

38

63.4

216

42

Контрола с 50 мг/дм3 SO2+B1

34.4

18

3

51.4

26

7

59.3

12

11

Без серен диоксид

11

63

21

17.5

22

18

16.4

24

16

Без серен диоксид + В1

10

16

8

7.3

18

9

14

20

8.5

не и бутилиране. Готовото вино е съхранявано до подлагането му на физикохимичен анализ. Данните, представени в таблица 2, показват значението на използвания SO2 и тиамин по време на винификацията на гроздовата мъст от сортовете Шардоне, Ризлинг и Совиньон. Количеството на ацеталдехида е по-голямо 3-4 пъти при сорта Шардоне, при Ризлинг италиански достига 10-15 пъти, а при Совиньон блан 9-10 пъти при опитните варианти на ВСКМ- винификация със сулфитиране на кашата и мъстта в сравнение с опитните варианти на АФДТ- алкохолна ферментация без серен диоксид и добавен тиамин. Същата тенденция се наблюдава и при другите необратимо свързващи SO2 вещества. Това най-добре е показано с еквивалентните концентрации на общото количество в сравнение с отделните опитни варианти (табл. 2). Количеството на необратимо свързаните вещества по време на алкохолната ферментация при вариант без серен диоксид е многократно по-малко в сравнение с контролата. Прибавянето на тиамин, като важен кофактор на ензима пироватдекарбоксилаза води до намаляване около 10 пъти при сорт Шардоне, 19 пъти при сорта Ризлинг италиански и около 10 пъти при Совиньон на количеството на пирогроздена киселина. Същото се отнася за α-кетоглутарова киселини около 4 пъти за Шардоне и Ризлинг итали-

„Земеделие плюс”

Совиньон

пирогроздена к-на

4

10 12–18 50

Ризлинг италиански

ацеталдехид

2 3

Охлаждане на гроздето температура, °С продължителност, час Сулфитиране на кашата, мг/дм3 SO2 Настойване на кашата температура, °С продължителност (Ш/РИ/СБ), час Доза на тиамина в мъстта, мг/дм3

Щардоне кетоглутарова к-на

1

Сорт

пирогроздена к-на

№ Технологична операция

стойности по варианти ВСКМ ВБПС АФБТ АФДТ АФБТ АФДТ

Табл. 2. Съединения свързващи серния диоксид по време на алкохолната ферментация.

ацеталдехид

Табл. 1. Схема на опитните варианти за провеждане на алкохолната ферментация на мъстта с добавката на тиамин (Vit. В1)

ански и 5 пъти за сорта Совиньон. От тези резултати можем да направим следните изводи: 1. Всички методи или технологични практики, водещи до намаляване съдържанието на химични вещества свързващи SO2, дават възможност за намаляване на използваните дози преди алкохолната ферментация. Това позволява да се повиши дозата му в свободно състояние, при по–малко количество на общия серен диоксид в готовото вино.

2. Полученото от несулфитирана гроздова мъст вино показва много по-ниска способност за свързване на серния диоксид.

3. Количеството на ацеталдехида е 3–4 пъти повече при сорта Шардоне, за Ризлинг италиански достига 10-15 пъти, а при Совиньон блан 9-10 пъти, при употреба на серен диоксид по време на винифицирането на гроздовата мъст.

4. Използването на тиамин по време на алкохолната ферментация води до намаляване количеството на пирогроздена киселина -около 10 пъти при сорт Шардоне, 19 пъти при сорта Ризлинг италиански и около 10 пъти при сорт Совиньон.

5. Използването на Vit. В1 по време на алкохолната ферментация води до намаляване количеството на α-кетоглутаровата киселина около 4 пъти във виното за сорта Шардоне и Ризлинг италиански и 5 пъти за сорта Совиньон. Ваньо Хайгъров, ИЛВ – Плевен

Интензификацията на овощарството през 60-90 г. на миналия век бе съпроводена с редица негативни последствия, свързани със замърсяване на околната среда (Francis and Madden, 1993) Алтернатива на високоинтензивните технологии са интегрираното и биологичното плодопроизводство, в резултат на които се получава висококачествена продукция и се опазва околната среда. През последното десетилетие се наблюдава увеличаване търсенето на екологично чиста плодова продукция. Два са основните фактори определящи получаването на такава продукция – подходящи сортове и технолигии на отглеждане. В статията са представени резултатите от изследване за влиянието на четири технологии на отглеждане върху растежните и продуктивните прояви на сорт Флорина. Изследванията са проведени в ябълково насаждение, създадено през пролетта на 1996 г. Почвата в опитния участък е излужена, канелена горска. Опитният сорт Флорина е присаден върху подложка ММ 106. Дърветата са засадени на разстояния 4,5 на 2,5 м или 89 дървета на декар. Напояването се извършва чрез капкова инсталация. Изпитват се следните четири технологии: I. Стандартна (конвенционална). Провежда се конвенционална растителна защита с оглед оптимално опазване на дърветата и плодовете от вредители. Напояването се извършва с поливна норма равна на 100% ЕТ. Почвата в редовата ивица се поддържа чрез механични обработки и третиране с хербициди. През периода на пълно плододаване се тори с 18-20 кг/дкa

азот. Дърветата са формирани в свободно вретено с 5-6 скелетни клони.

II. Интегрирана. Растителната защита се извършва на базата на възприетите прагове на вредност. Използуват се разрешени за това производство пестициди. Напояването е с поливна норма равна на 80% ЕТ. Почвата в редовата ивица се поддържа чрез

механизирани обработки и третиране с листнодействащи хербициди. През периода на пълно плододаване се тори според данните от анализа на листата. Дърветата са формирани в свободно вретено с 8-10 скелетни клона.

III. Ресурсоикономична. Растителната защита е както при вариант II. Напояването се извършва с поливна норма равна на 60% ЕТ. Редовата ивица се поддържа с механични почвообработки с фреза с отклоняваща секция. През периода пълно плододаване се прилагат поддържащи азотни норми с оглед съдържанието на азот в листата да не намалява под 2.20-2.30%. Дърветата се формират в свободно вретено с неограничен брой скелетни клони.

Таблицa 1. Икономически показатели на ябълково насаждение отглеждано при различни технологии, лв./дкa икономически показатели лв/дкa 2003 брутна продукция 610.00 производствеСтандартна ни разходи 336.61 нетен доход 273.39 брутна продукция 1355.20 производствеИнтегрирана ни разходи 383.10 нетен доход 972.10 брутна продукция 449.52 Ресурсоико- производственомична ни разходи 331.96 нетен доход 117.56 брутна продукция 1782.05 Биологична производствени разходи 536.63 нетен доход 1245.42

години

Технологии

средно за периода

2004

2005

2006

5262.77

835.01

5110.51 2954.57

398.20

334.31

595.79

4864.57

500.70

4514.72 2538.35

1681.26

1840.46 4659.61 2384.13

382.11

355.27

1299.15

1485.19 4042.83 1949.82

3647.73

764.26

5025.82 2471.83

364.61

293.82

546.00

3283.12

470.44

4479.82 2087.74

1942.26

2618.19 3112.50 2363.75

468.52

474.75

1473.74

2143.44 2522.93 1846.38

616.78

589.57

416.23

434.32

384.10

517.37

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.

37

Овощарство

ВЕГЕТАТИВНИ И ПРОДУКТИВНИ ПРОЯВИ НА ЯБЪЛКОВИЯ СОРТ ФЛОРИНА

IV. Биологична. Изключва се употребата на синтетични пестициди. Борбата срещу вредители се води чрез употреба на биопрепарати. Не се употребяват минерални торове, а се прилага зелено торене. Напояването и резитбата са както при технология ІІ. Отчетени са следните показатели: надебеляване на ствола, cm2; размер на короната, м3; тегло на отрязаната дървесина, в г/дърво; качество на плодовете. За икономическата оценка на технологиите са изчислени показателите: брутна продукция (лв./ дкa); производствени разходи (лв./дкa); нетен доход (лв./дкa). Технологиите на отглеждане оказват влияние върху растежните прояви на дърветата от сорт Флорина (фиг. 1-3). Установи се, че най-малко е средногодишното нарастването на ствола в условията на биологичната технология (фиг. 1). Общо за периода редуцирането достига до 22.7% в сравнение с технология І, за което вероятно влияние оказва и торенето (Krishkov et al., 2004). Най-слабо е нарастването на ствола през 2003 г. - само 5.97 cм2 (едва 5.58 cм2). Най-интензивно е надебеляването на ствола през 2004 г., когато през предшестващата година е направено зелено торене и полученият добив е значително редуциран (фиг. 4). По-добро вегетативно развитие имат дърветата от технология ІІ, където редуцирането на надебеляването на ствола достига 11% (фиг. 1). Годишният темп на нарастване е от 8.14 до 14.68 cм2, като най-слабо е развитието в годините със значителни добиви (фиг. 4). Подобна тенденция на влияние на технологиите на отглеждане се установява и при обема на короните на дърветата. Средно за трите години дърветата от технология ІІІ имат най-голям обем на короните си – увеличението спрямо стандарта е 8.2%, но статистически не е потвърде38

бр. 11–12, 2012 г., сп.

но. Почти същият е обемът на короната и на дърветата от технология ІІ. Задържането на нарастването на ствола при технология ІV (фиг. 1) дава отражение и върху нарастването на короните (фиг. 2). По-силно е въздействието на изучените технологии върху количеството на отрязаната дървесина при зимната резитба (фиг.

3). Най-слаба е резитбата при технология ІV – средногодишно се отстранява около 1967 г/дърво, което е с 32.5% по-малко от приетия стандарт (фиг. 3). Общо за периода на изследването найголямо количество дървесина е отстранена при най-интензивно развиващите се дървета от технология І – от 1681 г/дърво през 2003 г. до 4325 г/дърво през 2005 г. Общо за периода на изследването (2003-2006 г.) най-висок добив е получен при технологии І и ІІ (средногодишно по 37.4 и 37.8 кг/дърво). Установи се значително вариране в добивите през отделните години. Най-силно то е проявено при технология ІІІ – от 13.4 (2003 г.) до 66.5 кг/ дърво (2006 г.), следвани от технология І - от 15.2 до 63.4 кг/ дърво. Средното тегло на плодовете варира в широки граници – от 103 до 156 г, в зависимост от съответните технологии и климатичните фактори (фиг. 5). Критичните стойности достигат през 2003 г. и при вариант ІІІ. Като обща тенденция се установява, че по-голямо средно тегло имат плодовете на технология І (стандарта), където през посочения период на плододаване то е около 131 г, като минимума е през 2004 г. (115 г) и максимума през 2005 г. (156 г). При калибрирането на плодовете се установи, че при всички технологии на отглеждане преобладават плодовете от Екстра качество (фиг. 6). В това отношение най-голям е делът им при интегрираната технология – 77.0%, а най-малък при ресурсоиконо-

„Земеделие плюс”

мичната технология – 65.0%, т.е намалението е около 12%. Противоположна е тенденцията при първо качество – от около 17.4% от плодовете при технология ІІ до 28.7% при технология ІІІ. Сравнително малка част от плодовете се отнасят към ІІ качество – от 5 до 6% при технологии І-ІІІ и до 11.4% - при технология ІV. Следователно най-качествени са плодовете от интегрираната технология на отглеждане на сорта Флорина. Величината на брутната продукция за четиригодишния период на изследване е най-висока при стандартната технология – 2954.6 лв./дкa, следвана от ресурсоикономичната, интегрираната и биологичната. През отделните години при интегрираната и биологичната технологии има постепенно увеличение на брутната продукция, а при останалите две се наблюдава вариране, което се дължи на променливите добиви вследствие на алтернативно плододаване. Размерите на годишните производствени разходи при посочените технологии варират от 293.8 лв./дкa до 595.8 лв/дкa през отделните години. Средногодишните производствени разходи са най-високи при биологичната – 517.4 лв./дкa, а най-ниски при ресурсоикономичната – 384.1 лв./дкa (табл.1). Структурата на производствените разходи при изучаваните технологии показва, че стойността на трудовите разходи е по-голяма от тази на вложените материали. И при четирите технологии са получени добри икономически резултати. Размерът на нетния доход средно за периода е в границите 1846.4 – 2538.4 лв./дкa (табл.1). За периода 2003-2006 г. от икономическа гледна точка, като по-високо ефективна се очертава стандартната технология, следвана от ресурсоикономичната, интегрираната и биологичната. Тази тенденция е различна от перида 2000-2003 г., когато при сравнение на първите три техно-

Фиг. 1 Надебеляване на ствола, cм2

Фиг. 2 Размер на короната, м3

Фиг. 3 Тегло на отрязаната дървесина, г/дърво

Фиг. 4 Среден добив, кг/дърво

Фиг. 5 Тегло на плода, г/плод

логии с три сорта – Прима, Флорина и Ервин Баур с най-висока икономическа ефективност е ресурсоикономичната, следвана от интегрираната и стандартната (Radomirska et al, 2004). ИЗВОДИ Установи се по-слабо нарастването на ствола и обема на короната при дърветата, отглеждани в условията на технология ІV, което е съпроводено с по-сла-

Фиг. 6 Качество на плода, %

ба зимна резитба. Най-висок среден добив (37.8 кг/дърво) имат дърветата при технология ІІ, който е свързан с 2.3% намаляване на средното им тегло, в сравнение със стандарта. Най-едри и привлекателни са плодовете от дърветата на интегрираната технология на отглеждане на сорта Флорина. От икономическа гледна точка, като по-високо ефективна се

очертава стандартната технология, с размер на нетния доход средно за периода - 2538.4 лв./ дкa - следвана от ресурсоикономичната, интегрираната и биологичната. Д. Домозетов, И. Радомирска, В. Тасева, М. Боровинова, А. Здравкова – ИЗ – Кюстендил

сп. „Земеделие плюс”, бр. 10, 2012 г.

39

Бобови треви за поддържане почвената повърхност в овощарството

Изкуственото затревяване е ефективна практика за поддържане на почвената повърхност в овощните насаждения, отглеждани по биологичния или по традициония за планински условия метод. Краткотрайното или дълготрайното затревяване на редовете и междуредията изпълнява функции по запазване и повишаване на почвеното плодородие чрез поддържане на баланса на хранителните елементи в почвата и чрез ограничаване на ерозията. То увеличава въглеродното секвестиране в почвата. Използва се за контрол на плевелите чрез алелопатия, конкуренция и мулчиране. Може да има ограничаващо въздействие върху болести и неприятелите по овощните, което се осъществява чрез прекъсване на биологическия цикъл на различни патогени, чрез промяна на микроклимата в насаждението и като осигурява ресурс на хищници и паразити за биологичен контрол на неприятелите. Затревяването се определя като подходяща практика, заради това, че значителна част от овощните насажденията в България са разположени в хълмисти, предпланински или планински райони върху неплодородни почви, найчесто кисели, с лош дренаж, повърхностно преовлажнени, с ниско съдържание на органично вещество, усвоими форми на фосфор и подвижни форми на азот. Площите на насажденията в много случаи са във водосборни и вододайни зони, или върху земи с висок ерозионен риск. Също така, често новите

40

бр. 11–12, 2012 г., сп.

овощни градини се създават с микроразмножен посадъчен материал, който е по-чувствителeн на хербициди. При посочените условия, възможностите за механични обработки, минерално торене и използване на пестициди са ограничени и биологичните системи на производство на плодове стават основателни от икономическа и екологична гледна точка. Използването за краткотрайна почвозащитна растителна покривка, за дълготрайно затревяване, или за сидерация е значимо ново направление на използване на бобовите фуражни треви (Morris and Greene, 2001). Тяхната роля като основни култури за посочените цели се определя от азотфиксиращата им способност и произтичащото от това значение като източник на биомаса с високо съдържание на N, както и като източник на остатъчен почвен азот и органично вещество, ползвани от овощните култури. Освен това, бобовите треви се характеризират с коренова архитектура и микориза, които поддържат и подобряват почвената структура и повишават водната стабилност на почвените агрегати. Видовете и сортовете бобови треви за затревяване и сидерация трябва да притежават специфични биологични и екологични характеристики. Например, когато се използват като жив мулч, е важно да имат растежен цикъл, синхронизиран с овощната култура, така, че да се избегнат процесите на конкуренция, да са нискорастящи, растежът им лесно да се подтиска с косене, слабо да подрастват. Като полезно качество може да се разглежда и способността да се самозасяват в началото на лятото и да се възстановяват през есента. За сидератите е важно бързо да покриват площта през есента, бързо да отрастват през пролетта,

„Земеделие плюс”

и да натрупват голямо количество биомаса за кратък срок. В наши условия за дълготрайно затревяване на междуредията могат да се използват обикновен звездан (Lotus corniculatus), теснолистен звездан (Lotus tenuis), бяла детелина (Trifolium repens) и червена детелина (Trifolium pratense). Червената детелина, заради дълбоката си коренова система се явява конкурент на овощната култура и поради това е подходящ вид за затревяване само при определени условия – когато почвите са преовлажнени или се нуждаят от аерация, и когато се затревяват плододаващи насаждения, създадени със силнорастящи видове, сортове и сортоподложки (напр. в сливови и черешови градини). Азотфиксацията при звездана се оценява в границите 60-138 кг N/ хa/година, а на бялата детелина – 100-250 кг/хa/година, като азотния трансфер към овощната култура е от 4 до 42 кг/хa/година. По отношение на тези данни трябва да се направи важното уточнение, че процесите на свързване и използване на атмосферния азот в екосистемата се повлияват силно от екологични условия, режим на отглеждане и генотип на бобовата трева. Звезданът и бялата детелина са с по-плитка коренова система и не конкурират овощните. При утъпкване и честа коситба тези треви имат отлична преживяемост, толерантни са към засенчване и преовлажняване, растат добре на бедни, кисели и засолени почви. Могат да се сеят през пролетта, късното лято, както и да се подсяват върху съществуваща растителна покривка. Бялата и червената детелина имат добра алелопатична активност, както и много добра способност да привличат полезните насекоми. Тъй като звезданът и бялата детелина

са с бавен първоначален растеж, се счита за основателно да се сеят в смеска с житен вид. Това има за цел контрол на плевелите и ерозията, докато се вкоренят и развият. Български проучвания в равнинен район посочват резултати за добро първоначално развитие на звездана, когато се сее в смеска с пролетен ечемик (Василев и Димитрова, 2011). За разлика, при условията на Средна Стара планина бялата детелина се развива по-добре при самостоятелната сеитба (Миховски и др., 2011). Според чужди изследвания, различните видове едногодишен и многогодишен райграс се определят като много добър житен компонент на такива смески, но условията в България най-често не отговарят на екологичните изисквания на тези видове. За планинските условия на страната ни, смеската на обикновен звездан с червена власатка и ливадна метлица се определя като най-подходяща за затревяване на малинови, касисови и сливови насаждения (Петров и др., 2004). В света за дълготрайно затревяване широко се използват и видове едногодишни детелини и люцерни (Trifolium subterraneum, Trifolium michelianum, Trifolium hirtum, Trifolium fragiferum, Trifolium incarnatum, Medicago truncatula, Medicago polimorpha, Medicago lupulina), които имат способност да се самоподдържат чрез самозасяване и твърдосеменност. По този начин те функционират като многогодишни. През 3-4 годишен период посочените треви се презасяват изкуствено и това е достатъчно да осигури постоянното им доминиране в растителната покривка на междуредията. Също така, с цел контрол на болести и неприятели, се практикува сеитба на ивици от различни видове и сортове от тях, с различна височина и фенология (Bugg and Waddington, 1993). Като бобови култури за зелено торене и като култури за сезонна растителна покривка на междуредията в овощни насаждения се препоръчват фий, грах, фацелия, лупина, хмеловидна люцерна и видове краткотрайни детелини като: александрийска, инкарнатна, хи-

бридна и червена детелина (CALU technical notes, 2006). В България има опит с използването на фий и фуражен грах като сидерати. Според български проучвания с тези видове (Митова, 2009), в почвата се внася средно 1410 кг/хa въглерод и 109 кг/хa азот. Отношението между C и N в инкорпорираната биомаса е в оптималните граници, което осигурява бързото й минерализиране. По-подходяща е сеитбата на зимни биотипове фий и грах, тъй като те формират мощна надземна маса като използват влагата на есенно-зимния и ранния пролетен период. Също така, есенната сеитба (септември, октомври) е значително по-лесно изпълнима от пролетната. През зимата и пролетта тези култури защитават почвената повърхност от водна и ветрова ерозия и предотвратяват измиването на хранителни вещества (Kaspar et al., 2006). Имат и важно значение за подтискане на раннопролетните и многогодишните плевели (Brennan and Smith, 2005; Akemo et al., 2000), тъй като климатичните условия често ограничават пролетните обработки. Като недостатък на тези видове за това направление на използване трябва да се посочат високите разходи за семена. Пясъчният фий (Vicia villosa) е най-продуктивната култура за зелено торене, с най-високи нива на азотфиксация (90-280 кг/хa). Характеризира се с висока зимоустойчивост, сухоустойчивост и толерантност на засенчване, расте добре на различни почвени типове, има голяма алелопатична активност. Има бавен растеж на надземната маса през есента и зимата и съответно недобро покритие на почвата, но развива мощна коренова система в този период. Като сидерат може да се използва и друг вид зимен фий – панонски (Vicia pannonica), който е по-нискодобивен, но расте по-добре при сухи условия и е готов за инкорпориране в почвата по-рано от пясъчния фий. Този вид образува качествен нектар за много дълъг период време (от началото на април до началото на юни) и така привлича много полезни насекоми в овощното насаждение. Фураж-

ният грах има предимство пред пясъчния фий заради бързия си темп на растеж при ниски температури и по-късия си вегетационен период. Поради това е по-подходящ за зимна или раннопролетна растителна покривка, но е по-чувствителен на болести и неприятели. Количеството на свързвания от него азот е 80-247 кг/хa. В действащите български селекциони програми с фий, грах и многогодишни бобови треви са отбрани, стабилизират се и се поддържат линии и популации, които могат да бъдат реализирани като сортове за затревяване, сидерация и жив мулч. Този селекционен материал, освен че притежава характеристики, обслужващи целите на затревяването и сидерацията, е приспособен към почвените и климатични условия на България, и към разпространени практики на отглеждане на тези бобови култури. Семена от такива сортове са особено нужни за обезпечаване на проекти за биологично овощарство, както и на програми за подпомагане на традиционното овощарство. Вносът на семена може да бъде използван като решение, но единствено след предварителна оценка на адаптивния потенциал на предлаганите чужди сортове. В случая процесът може да бъде ускорен, ако бъде потърсена и използвана информация от предселекционите проучвания с тези видове, провеждани в ИРГР – Садово, ИФК – Плевен, ОССПавликени, ИПЖЗ – Троян, ДЗИ – Генерал Тошево. Официалната държавна регистрация, коята е задължителна, за да бъдат разпространявани сортове за затревяване и сидерация не се финансира от националните научни проекти понастоящем. Тези разходи са основна спънка за реализацията на сортовете. Освен това, семепроизводството на високите категории (предбазовите семена) се нуждае от средства. В последствие, при интерес, производството на сертифициран материал може да бъде поето от частни производители. Д-р Галина Найденова ОСС – Павликени

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.

41

Екология

радиоактивното замърсяване на планински почви и растения Почвата, като част от екосистемите е източник онуклиди на постоянно облъчване на човека и хранителната След първите няколко месеца от аварията в Черсреда за растенията и поради това представлява нобилската АЕЦ през 1986 г., определящо за съдърособен интерес за радиоекологично проучване. Тези жанието на техногенната радиоактивност в почвите изследвания са свързани със съдържанието както е концентрацията на относително дългоживущите на естествени, така и на техногенни радионуклиди в изотопи цезий-137 и стронций-90. [Найденов М., Найпроби от околната среда. Концентрацията на естест- денов М., Д. Станева, 1987 г; Цветков Цв. и съавт. вени радионуклиди в почвите зависи преди всичко от 2006]. вида и състава на почвообразуващата скала, а разНа фигура №№ 1 и 2 са показани графично данни пределението им в почвените хоризонти се повлиява за осреднени стойности на концентрациите на цезийот почвообразувателния процес и свойствата на поч- 137 и стронций- 90 в повърхностния слой (0-5 см) на вата. При техногенните радионуклиди съдържанието почви от Родопите, Пирин и Софийското поле за пев почвата не е свързано с минералния й състав, а риода 1986-2010 г. Осредняването е извършено по с начина и формата на замърсяването, причинило райони за всяка отделна година, при което и за този постъпването им в почвата. (Staneva D., T. Bineva, I. период е констатирана изявена нехомогенност на Yordanova, 2009; Райков Л., Стоянова И., 1990). замърсяването. Вариациите при осредняването им След масираното отлагане на техногенни ради- по райони за различните години са значителни - до онуклиди в резултат от аварията в Чернобилската 60 - 70% средно статистическо отклонение за 137Cs АЕЦ сумарната техногенна активност на почвите и до 50 - 55% за 90Sr. (Йорданова И., Л. Мишева, Д. нарасна между 10 и 300 пъти. Няколко години след Станева, 1998; Yordanova I., 2006). От представените резултати се вижда, че за инцидента в Чернобилската АЕЦ цезий-137 и стронций-90 са основните техногенни радионуклиди, кои- периода 1986 - 2010 година няма изменения в съто се детектират в изследваните български почви. държанието на двата радионуклида надвишаващи Трябва да се отбележи, че съдържанието на тези ра- средностатистическите отклонения от осредняванедиоизотопи в почвите от високопланинските райони то. През 1993 и 1994 година се отбелязва известно (Родопите и Рила планина) и високите полета (напр. увеличение за стронций-90 в почвите от района на Софийското поле) е неколкократно по-високо от това Родопите. Увеличените стойности, макар и в рамките в Северна България. В тази статия са представени на нехомогенността на замърсяването, се запазват някои резултати от многогодишните проучвания на през следващите години. Това вероятно се дължи Лабораторията по радиоекология към Институт „Н. на допълнително внасяне в почвата на активности Пушкаров” на почви, фуражи, треви, мъхове и диво- от този радионуклид чрез растителна маса, поради спецификата на растителната покривка в този район растящи гъби от тези райони. Обект на изследване са главно целинни почви от (иглолистна растителност). Като цяло и за двата радионуклида не се наблюполупланински и високопланински райони – главно от района на Родопите, Рила и Пирин – поречието на дава увеличение на съдържанието дължащо се на трансграничен пренос на радиоактивни материали р. Места, Софийското поле. От района на Родопите са изследвани и проби от и влияние на АЕЦ „Козлодуй”. Не се наблюдават и треви и растения, главно мъхове и лишеи. През по- значими изменения, като резултат от миграция по следните 5 години са анализирани и над 2000 проби почвения профил или извличане от растенията. За от диворастящи гъби главно от партиди предназна- оценка на миграционните процеси по почвения прочени за експорт. През периода 2008-2009 г. бяха изследвани повече от 50 броя проби от зърнени храни и фуражи, събрани от предварително определени обекти на Южна България. Обследвани са регионите на Чепеларе, Рожен, вр. Снежанка, Смолян, с.Стойките, с. Широка лъка, Стикъл, Солища, с. Борино, Доспат, Батак, Велинград, Юндола, .Добринище, Банско, Предела, с. Белица, Софийска област, Плевен, Несебър, Кърджали, Карнобат. Почвените проби са от дълбочина 0 - 20 см. На почвените и растителни проби е извършен пълен гама-спектрометричен анализ. Замърсяване на почвите с техногенни ради- Фигура. 1. Концентрации на цезий –137 в почвени проби

42

бр. 11–12, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

фил на изследваните радиоизотопи е проучено разпределението им в дълбочина, като за периода след 1986 година не се наблюдава значимо хоризонтално преразпределение. Съдържание на радиоактивни елементи в растения За получаване на по-пълна картина на радиоактивния статус на проучваните екосистеми от същите обекти бяха събирани и растителни проби – трева, мъхове и лишеи. В таблица №1 са представени резултатите за съдържание на цезий-137 в растителни проби. Както се вижда от таблицата съдържанието на 137 Cs в пробите от мъх и лишеи, събрани в района на вр. Снежанка е повишено, което е логично да се очаква в тези растителни видове. В тревите съдържанието на цезий-137 е в рамките на очакваното, като се има предвид активността в почвите и трансферните коефициенти за този радионуклид, които са в рамките на 0,1- 0,01 за почвените различия в тези райони. През периода 2008-2009 г. бяха анализирани за съдържание на естествени и техногенни гама-емитери тревни и листникови фуражи, зърнени (пшеница, царевица, слънчоглед и др.), комбинирани и др. фуражи. Доказаните стойности бяха единствено в областта на фоновия спектър и минималнодоказуемите за използваната апаратура активности, т.е за 137Cs – под 20 Bq/кг и за 134Cs – под 3 Bq/кг. Диворостящи гъби Интерес представлява анализа на резултатите за наличие на радиоактивни елементи в различните видове гъби. Проследявайки резултатите от дългогодишните гама - изследвания при диворастящите гъби са установени видови различия при натрупването на 137 Cs. (YodanovaI., D.Staneva et al. 2007). Климатичните условия, географското положение и релефа на страната ни са предпоставка за богато видово разнообразие от диворастящи гъби. Най -широко застъпени са пачи крак (Cantharellus Cibarius), манатарка (Boletus Edulis), майска гъба (Calocybe Gambosum) и челядинка (Marasmius Oreades). От посочените по-горе най-популярни видове гъби, единствено в манатарката са регистрирани завишени стойности на 137Cs, но не надвишаващи приетите в ЕС норми (600 Bq/кг), като в 65% от анализирани-

Фигура. 2. Концентрации на стронций – 90 в почвени проби

Табл. 1. Съдържание на цезий-137 в растителни проби (Bq/кг) № Място на пробовземане

вид проба

Cs-137

1. Чепеларе, вет.лечебница

треви

9 ± 1

2. Чепеларе, вет.лечебница

мъх

30 ± 3

3. Смолянските езера

треви

34 ± 4

4. Доспат,месност Касъка

треви

6 ± 2

5. Елешница, женското дере

треви

3 ± 1

6. Предела

треви

5 ± 1

7. с.Широка лъка

мъх

64 ± 5

8. вр. Снежанка

мъх

980 ± 10

9. вр. Снежанка

лишеи

138 ± 4

10. вр. Снежанка

шишарки

5 ± 1

те проби съдържанието на цезий е под 20 Bq/кг, а в 24% - до 100 Bq./кг. В останалите 11% съдържанието е между 100 и 600 Bq/кг, като в повечето случаи то е по -близо до 100 Bq/кг. За останалите - пачи крак, майска гъба и челядинка – само в единични случаи сме регистрирали съдържание на радиоцезий до 50-60 Bq/кг. Специално внимание заслужават видовете овчи крак (Hydnum Repandum), златист пачи крак (Cantharellus Lutescens) и син пачи крак (Craterellus Tubaeformis). При тях се наблюдава подчертана склонност към натрупване на този радионуклид. При златистия и синия пачи крак в по-голям процент от пробите се регистрират стойности между 100 и 600 Bq/кг. При овчия крак, въпреки измерените високи стойности в някои от пробите, в над 60% от случаите, активностите са под 100 Bq/кг. Най-общо може да се каже, че в преобладаващата част (78%) от анализираните партиди гъби, съдържанието на 137Cs не надвишава 100 Bq/кг, 19% са над 100 Bq/кг, но не надвишават нормата приета в ЕС (137Cs + 134Cs - 600 Bq/кг ). Изключение правят няколко проби, чиито стойности достигат до 3000 Bq/кг: - сух златист пачи крак – 2500 ± 100 Bq/кг; - пресен овчи крак – 2200 ± 100 Bq/кг; - пресен овчи крак – 1550 ± 100 Bq/кг; - пресен овчи крак – 3000 ± 100 Bq/кг; - пресен овчи крак – 2100 ± 100 Bq/кг Изводи и заключения  От направения анализ на получените данни за съдържанието на радиоактивни изотопи в почви и растения от обследваните райони можем да заключим, че в годините след аварията в Чернобилската АЕЦ не се наблюдава ново замърсяване, нито като резултат от аварийни ситуации, нито като неконтролирани изхвърляния на радиоактивни отпадъци.  В растенията, с изключение на мъхове и лишеи, не се наблюдава значително натрупване на техногенни радионуклиди. Изключение правят само някои видове диворастящи гъби. Получените стойности се дължат най-вероятно на глобалния фолаут и късните последици на Чернобилското радиоактивно замърсяване. Д. Станева, Ив. Йорданова, Л. Мишева, Цв. Бинева ИПАЗР „Н. Пушкаров”

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.

43

Съдържание ПОЗИЦИЯ 1. ИПАРЗ „Н. Пушкаров”. Научноизследователски проекти – 1 2. М. Семков. За пренебрежението към предложенията на учените – 2 3. Хр. Бозуков. Становище за предлаганите промени с ИТТИ – 2 4. Р . Попов, Б. Иванов. Очаквани резултати от предложените промени в ОСП – 2, 3, 4, 5, 6 ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ 1. Й. Перфанова. Азотфиксиращи бактерии за повишаване добива от нахут – 1 2. В. Кръстева, Ан. Самалиева. Отглеждане на енергийни култури в област Монтана – 1 3. М. Банов и кол. Възстановяване на антропогенно променени почви – 1 4. З. Попова, М. Иванова. Сушата и добивът от неполивна царевица – 1 5. Д. Петкова и кол. Нов люцернов сорт Роли – 2 6. В. Вътева, В. Крумов. Биологични и почвозащитни възможности на бурчак– 2 7. В . Вътева, К. Стоева. Естествените пасищни тревостои в Сакар планина– 2 8. Ив. Лазаров, Ф. Лазаров. Сортоподдържащата селекция в тютюнопроизводството– 2 9. Б . Чуркова. Звездан – сортов състав и продуктивност – 3 10. Ст. Стаматов, М. Дешев. Селекция и технология на сусам и фъстъци в ИРГР-Садово – 4 11. Цв. Стоилова. Папуда – 4 12. Д . Вълчева и кол. Селекционноподобрителна работа при ечемик и овес в ИЗ-Карнобат – 5 13. Т. Колев и кол. Листно подхранване при тритикале – 5 14. Т . Колев и кол. Нови биологично-активни вещества при тритикале – 5 15. Ен.Мянушев, Г. Димитров. Проблеми при отглеждането на слънчоглед – 5 16. Г. Найденова. Изкуствените пасища – 5 17. Ст. Георгиев и кол. Сусамът като алтернативна куртура на тютюна в България – 6, 7-8 18. Ив. Петрова и кол. Технологично качество на твърда пшеница сорт Мирела – 6 19. Ен. Мянушев. Соргото като алтернатива на царевицата у нас – 6 20. П. Александрова и кол. Износ на калий с надземната биомаса от царевица – 6

44

бр. 11–12, 2012 г., сп.

21. Ст. Стаматов, М.Дешев. Добив на плодове при фъстъци – 6 22. Н. Недков и кол. Поливният режим и продуктивността на бялата роза – 6 23. Н. Антонова. Национална колекция ръж – 7-8 24. Т. Колев, Нур. Тахсин. Продуктивност и качество на зърното на нови сортове ръж – 7-8 25. Ана Самодова. Продуктивни възможности на сортове пшеница – 7-8 26. А н. Джурмански и кол. Планинска мащерка – 7-8 27. Н . Антонова. Зимуващ голозърнест овес сорт ИРГР Марина – 9 28. Х р. Георгиева. Продуктивност на пшеница сорт Садово 1 – 9 29. Ц в. Миховски. Бяла детелина Троя – нов кандидат сорт – 9 30. Н . Ковачева, Кр. Русанов. Интродуцирани видове и сортове маслодайни рози – 10 31. А н. Джурмански и кол. Стандартизация на посадъчния материал при медицинската ружа – 10 32. И в. Пачев. Листно подхранване на пролетен фуражен грах – 10 33. Зл.Ур и кол. Древните пшеници – 11-12 34. К. Стоева и кол. За многогодишните треви при биологично земеделие – 11-12 35. Ив. Пачев. Добив на семена при пролетен фуражен грах – 11-12 ЕКОЛОГИЯ 1. В. Кутев и кол. За почвеното плодородие при екологосъобразно земеделие – 1 2. Т. Митова, В. Кутев. Биологичното земеделие – система с по-ниски емисии на парникови газове – 1 3. Св. Маринова. Утайките от пречиствателните станции – опасност или черно злато – 1 4. Д . Стойчева и кол. Нитратната директива – качество на водите – 1 5. Д. Некова и кол. За щетите от водна ерозия на почвата – 1 6. Цв. Бинева и кол. Радиационно-защитни мерки в селското стопанство – 1 7. Д. Станева и кол. Намаляване натрупването на радиоактивни елементи в растенията и продукцията – 5 8. Д. Некова и кол. Как да ограничим водната ерозия на почвата – 6 9. Св. Маринова. Управление на отпадъците – 6, 7-8, 9 10. Хр. Бозуков. Тютюнът като енергийна култура – 7-8 11. М. Марчева. Камелината – нова енергийна култура – 9 12. Цв. Бинева и кол. Натрупване на цезий-134 в добива от грах – 10

„Земеделие плюс”

13. Д. Станева и кол. Радиоактивно замърсяване на планински почви и растения –

11-12

ТОРЕНЕ 1. В. Кутев, Т. Митова. Баланс на хранителните елементи на ниво ферма и торенето – 1 2. К . Недялкова, Р. Донкова. Повишаване ефективността на внесен в почвата пророден фосфат – 1 3. С в. Костадинова и кол. Торенето на пшеницата и качеството на хляба – 2 4. Р . Митовска, Ек. Филчева. Почвеното органично вещество и многогодишното минерално торене – 2 5. З д. Петкова. Как растенията използват азота от оборския тор – 2 6. В . Кутев, Н. Динев. Агрохимично обследване на района на комбинат Кремиковци – 5 7. Б. Атанасова. Органичният тор Байкал при мини карамфил – 6 8. В. Котева. Редуцирано минерално торене на ечемик – 7-8 9. В. Котева. Отглеждане на пшеница с редуцирано минерално торене – 9 10. Б. Атанасова. Листно третиране с универсален тор ХОРТИГРОУ при мини карамфил – 10 РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА 1. Т. Тонев. Употребата на хербицидите е творческа дейност – 2 2. Т. Тонев. Ефикасни хербициди за пшеницата през 2012 г. – 2 3. Т. Тонев. За чиста от плевели рапица през 2012 г.– 3 4. Т. Тонев. Ефикасни хербициди за слънчогледа през 2012 г. – 3 5. К р. Владимирова. Да се преборим с плевелите в лозето – 3 6. Т. Тонев. Хербициди за царевицата през 2012 г. – 4 7. Ил. Иванова и кол. Борба с икономически важните болести в лозовите насаждения – 4 8. Х р. Бозуков. Див огън по тютюна – 6 9. И в. Николова. Хетероптерна ентомофауна при люцерна за фураж – 7-8 10. С. Тодорова. Чувствителност на интродуцирани сливови сортове към червени листни петна – 9 11. З. Ранкова и кол. Вегетативни прояви на малинов сорт Люлин към някои хербициди – 9 12. Ив. Николова. Цикадната ентомофауна при люцерна за фураж – 10

2012 година 13. Хр. Бозуков. Разработване на биоинсектицид за борба с вредители по тютюна – 10 14. Н. Генов. Разпространение на бактериен рак по лозата – 11- 12 15. Б. Дикова. Вирусна болест влошава пазарния вид на домати и пипер – 11-12 ЗЕЛЕНЧУЦИ 1. Н. Динев, Ив. Митова. Санитарно състояние на салата и качество на поливните води – 1 2. Ив. Митова и кол. Еколого съобразно отглеждане на патладжан – 1 3. Н. Динев, Ив. Митова. Оценка на риска при производство на спанак върху тежкометално натоварени почви – 1, 2 4. М. Михов, Хр. Ботева. Продукти за стабилни добиви и по-висока енергийна продуктивност – 2 5. К. Узунджалиева. Артишок в България – 3 6. Д. Ганева, Г. Певичарова. Пловдивска каротина – нов сорт домати – 5 7. Д. Тодорова. Отглеждане на броколи – лесно и полезно – 7-8 8. В. Янкова, В. Тодорова. Биологично производство на пипер и контрол на неприятелите – 9 9. Сл. Калъпчиева и кол. Агробиологична реакция на градински грах при органично производство – 10 ЛОЗЕ И ВИНО 1. Г. Дякова и кол. Нов десертен безсеменен сорт лоза Тангра – 11-12 2. И. Симеонов и кол. Технологични възможности на интродуцирани бели винени сортове лози – 11-12 3. В. Хайгъров. Намаляване на серния диоксид във виното с добавка на вит В1 – 11-12

ХРАНИ 1. П. Параскова и кол. Стратегии за повишаване ефективността на хранителната верига – 5 2. П. Параскова, Ем. Дамянова. Безопасност на храните – 6, 7-8, 9, 10 3. Ив. Вълчева. Голозърнест ечемик за природосъобразно и лечебно хранене – 9 4. Н. Михайлова и кол. Здравословните съставки на голозърнест овес – 9 5. В. Василев. Конопените семена – завършен хранителен източник – 9 НАПОЯВАНЕ

ОВОЩАРСТВО 1. Д. Василев. Растеж на сортове череши при различни гъстоти – 2. Ар. Живондов. Пловдивска ренклода – 3. В. Божкова и кол. Проучване на прасковени сортове – 4. Н. Стоянова. Златист касис – 5. Н. Неделчева. Рискови променливи при бизнеса с орехи – 6. Ан. Здравкова. Черешова градина. Създаване на насаждение – 7. Д. Василев. Въздействие на пролетния мраз при череши – 8. Н. Неделчева. Рискови променливи при бизнеса с лешници – 9. С. Сугарева. Черешова градина. Торене на черешата –

10. М. Димитрова. Кайсиевото производство в България – 5 11. М. Боровинова и кол. Икономически важни болести и неприятели по черешата и борбата с тях – 5 12. П . Минков. Биологично производство при съществуващи сливови насаждения – 6 13. В. Божкова. Химичен и сензорен анализ на кайсиеви плодове – 6 14. П. Минков. Нови ябълкови сортове за биологично плодопроизводство – 7-8 15. Д. Иванова и кол. Повреди на сливови сортове от зимните студове през 2012 г. – 7-8 16. З. Ранкова, К. Колев. Ефикасност на хербицида Метофен в черешови насаждения – 7-8 17. В. Божкова. Местни овощни генетични ресурси – изучаване и опазване – 10 18. Д. Иванова. Чувствителност на джанкови сортове при зимни студове – 10 19. Д. Домозетов и кол. Вегетативни и продуктивни прояви на ябълков сорт Флорина – 11-12 20. Г. Найденова. Бобови треви за поддържане почвената повърхност в овощарството – 11-12

2 3 3 3 3 3 4 4 4

1. З. Попова, М. Иванова. Влияние на климата и почвата върху напоителните норми у нас – 2. Ив. Върлев. Напояването през бразда пести вода и труд –

4 5

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ 1. Св. Христова. Трудови договори за непълно работно време в земеделието – 2 2. Св. Христова. Осигуряване на пенсионерите, работещи в земеделието – 3 3. И. Радомирска, А. Здравкова. Репродуктивни прояви на ябълката при различни поливни режими – 7-8 4. И. Радомирска. Посадъчен материал за ябълката – икономически анализ – 10

5. М. Анастасова-Чопева. Член-кооператорите в управлението на Земеделската производствена кооперация –

10

ЖИВОТНОВЪДСТВО 1. Н. Янков, Г. Герчев. За растежа на агнета от романовската порода – 2. Г . Герчев. Продуктивност и състав на млякото при цигайски и каракачански овце –

3

4

ЮБИЛЕЙ 1. Л . Кръстева. 130 години земеделска наука в Садово – 4, 5 2. Л . Кръстева и кол. 35 години национална програма по растителни генетични ресурси – 4 3. Р . Русева и кол. 35 години лаборатория по растителни биотехнологии в ИРГР–Садово – 4 4. П . Славейков. 130 години земеделска наука в България – приветствие – 10 5. В . Димитрова. 110 години Институт по лозарство и винарство – 10, 11-12 ДРУГИ 1. Н овини от МЗХ, БАБХ, ДФЗ, ССА – от брой 1 до брой 11-12 вкл. БИБЛИОТЕКА I. Серия А. Полски култури 46. С т. Станев, Хр. Ламбев. Дилянка – 5 47. ИЗ – Карнобат. Ечемик – селекционни постижения – 6 48. С т. Станев. Лайка –

7-8 49. Ив.Лазаров, Ф.Лазаров. Сортова структура на тютюнопроизводството в България – 9 II. Серия Б. Зеленчукови култури 23. Ж ивко Данаилов. Домати – постижения на селекцията и технологиите Част първа – Част втора – Част трета –

2 3 4

III. Серия В. Трайни насаждения 32. А. Живондов, Н. Недев, Ив. Йовчев. Орехови насаждения Част първа – 10 Част втора – 11-12

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2012 г.

45

МЯРКА 142 „СЪЗДАВАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИ” Мярка 142 „Създаване на организации на производители” по Програмата за развитие на селските райони има за цел да насърчи създаването на организации на производители в земеделския сектор, за да се подпомогне производството и доставките на висококачествени продукти, отговарящи на европейските стандарти и на пазарните изисквания, както и да се подпомогне достъпът до пазара на малки и средни стопанства. Финансовата помощ по мярка 142 се отпуска на организациите на производители, чийто членове произвеждат животински или растителни продукти в един или два от следните сектори: • зърнено–житни култури; • медицински и етерично-маслени култури; • зърнено-бобови култури; • технически култури, с изключение на хмел; • картофи; • мляко; • месо, с изключение на риба и аквакултури; • мед; • винено грозде • биологични произведени продукти • биотор от червени калифорнийски червеи • яйца Недопустими за финансова помощ са организации на производители на плодове,зеленчуци, риба и аквакултури и хмел. ИЗИСКВАНИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ По мярка 142 могат да кандидатстват само организации на земеделски производители, официално признати до края на 2013г. Задължително условие за признаване е организацията да има минимум седем членове. Членовете на организацията могат да бъдат както физически лица, еднолични търговци, така и юридически лица, които са регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба №3 и/ или регистрирани в ИСАК. Максималното участие на членовете- юридически лица в организацията не може да превишава 50% от броя на членовете. Членовете трябва да са производители на видовете земеделски продукти, за които организацията кандидатства за признаване и подпомагане. Организацията на производителите трябва да има разработен план за развитие за период от 5 години.

46

бр. 11–12, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

ФИНАНСИРАНЕ Финансова помощ е под формата на годишно плащане, отпускана за пет последователни години, считано от датата на признаване на организацията на производителите. Размерът на субсидията се изчислява всяка година въз основа на стойността на годишната пазарна продукция на организацията на производителите. Помощта се изчислява като процент от годишната пазарна продукция на организацията и: а) се равнява за първата, втората, третата, четвъртата и петата години съответно на 5%, 5%, 4%, 3% и 2% в зависимост от стойността на реализираната продукция на стойност до 1 млн. евро; и б) се равнява за първата, втората, третата, четвъртата и петата години съответно на 2.5%, 2.5%, 2.0%, 1.5% и 1.5% в зависимост от стойността на реализираната продукция на стойност над 1 млн. евро. За всяка организация на производителите се равнява на не повече от: – 100 000 евро за първата година; – 100 000 евро за втората година; – 80 000 евро за третата година; – 60 000 евро за четвъртата година; – 50 000 евро за петата година; При изчисляване на годишната пазарна продукция на организацията на производители не се включва: - стойността на реализираната продукция на земеделски производители, които не са членове на организацията. (Организацията на производителите може да реализира такава продукция, ако нейният устав и вътрешните правила позволяват това); - тази част от стойността на продукцията на всеки отделен член, която надвишава 75% от общата продукция на членовете, реализирана от организацията. Мярка 142 „Създаване на организации на производители” от Програмата за развитие на селските райони е една много перспективна мярка, тъй като обединени в организация, производителите вече ще имат много повече възможности както за осъществяване на стопанската си дейност, така и за по-нататъшната й реализация. Срокът за кандидадатстване по мярка 142 „Създаване на организации на производители” е 28 декември 2012 г.

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

МОДЕРНО ЗЕМЕДЕЛИЕ С ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ

Земеделците, обединени в организации на производители, могат да получат безвъзмездно помощ до 400 000 евро С Мярка 142 “Създаване на организации на производителите” се финансира създаването на организации на производители и техните административни дейности в един или два от следните сектори: зърнено-житни култури, медицински и етеричномаслени култури, зърнено-бобови култури, технически култури, картофи, мляко, месо, мед, винено грозде, яйца. Подпомага се създаването на организации на производители на биологично произведени продукти от всички сектори, с изключение на хмел, риба и аквакултури, плодове и зеленчуци.

enrd.ec.europa.eu

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

Програма за развитие на селските райони (2007-2013)

Допълнителна информация и помощ можете да получите на www.prsr.government.bg

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони: “Европа инвестира в селските райони”

Селскостопанска академия Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров”

София, ул. Шосе Банкя 7, тел.(359 2)8246141, факс(359 2)8248937, Е-mail: soil@mail.bg, http://www.issapp.org

 Прогнози и стратегии по проблемите на почвознанието, механизацията, хидромелиорациите, поливното земеделие и растителната защита.  Проучване и картографиране на почвените ресурси и икономически важни вредители по земеделските култури.  Обучение на земеделски производители и специалисти. Оценки на:  агроклиматичния потенциал на земите за ефективно отглеждане на различни земеделски култури;  агроекологичния и агрохимичния статус на почвите;  баланса на хранителните вещества на ниво ферма;  водообмена в системата почва-растение-атмосфера;  устойчивостта на сортове и хибриди земеделски култури към причинители на икономически важни болести;  качество на водите за напояване;  състоянието на напоителните и отводнителните системи. Технологични и иновационни решения за:  интегрирани агроекологични системи на земеделие;  торене с макро- и микроторове за бездефицитен баланс;  водоспестяващи режими за напояване;  системи на интегрирано управление на вредителите по земеделските култури;  приложение на биоактивни вещества при биологично земеделие,  контрол на почвената ерозия;  рекултивация на непродуктивни, слабопродуктивни, замърсени и нарушени почви и ландшафти. Методическа, техническа и консултантска помощ на земеделските производители и специалисти и производителите на земеделска техника при изготвяне на:  инвестиционни проекти за кредити и субсидии от национални и международни фондове и програми;  агроекологични планове за противоерозионни практики и почвозащитни мерки.