Земеделие плюс by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 11–12’2011

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

Скъпи партньори, Весели коледни и новогодишни празници! Нека любов изпълни сърцата ни, нека късмет да съпътства делата ни, нека топлина и разбирателство споходят домовете ни! 4i]k]T`YbùVbcf]gY`ùbTù3sù;c`TbXù\Tù&o`WTe]t

3sù;c`TbXùYù_TgcùgYU

ĂĂĂàā#ÓûØûï#¦²à ½

„Интермед 1“ – най-големият С над 10 годишна история „Интермед 1” ЕООД е семейна фирма на братя Димитър и Методи Стефанови и е водещата компания в България, в производството на етерични масла, води.

Димитър Стефанов

Служителите на фирмата притежават повече от 30 години опит в областта на производството на изброените продукти, придобит посредством собствени проучвания и развитие и ноу-хау. Производствените помещения са с над 100 годишна история и се намират в село Манолово, в центъра на известната Розова долина. Заедно с новопостроените представляват 3 дестилерии с 13 отделни дестилатора – 9 конвенционални и 4 биологични; разположени в близост до местата, от които се доставят суровини. Това дава предимството, както и възможността да се произвеждат етерични масла с различен произход. В допълнение, фирмата наема дългосрочно други две дестилерии. Повечето от продуктите вече години наред са за износ и са познати с високото си качество. Осъществена е инвестиционна програма за създаване на собствено производство на суровини и тяхното биологично сертифициране. В момента „ИНТЕРМЕД 1” ЕООД е най-големият био-сертифициран производител на маслодайна роза (3000дка) и лавандула (1600 дка). Отделно от собствените си насаждения, фирмата купува суровини от над 100 фермери с допълнителни 4000 дка. Това позволява на компанията да затвори производствения си цикъл и да контролира качеството на продукта. Целта на компанията е да влезе в дългосрочни отношения и да развие работеща дистрибуторска мрежа за нашите основни продуктови категории: съставки за хранителновкусовата и козметичната индустрия, етерични масла, води, конкрети, абсолюта, растителни екстракти – сухи и течни, хранителни добавки, медицинска фито козметика. Розовото масло, добивано от цветовете прославя България по целия свят. Сложната му структура от 275 микро елемента определя ненадминатите му качества. Същевременно то е и една от най-търсените стоки, тъй като е основна суровина за производството на висококачествени парфюми и лекарства. Ако някой си купува най-новия 100% органичен парфюм на американска или немска фирма за натурална козметика, то със сигурност ползва български органични розови продукти и плаща скъпо за тях.

производител на биорозово масло Но не всичко при производството в България на органични розови продукти е розово. Ето и мнението на г-н Димитър Стефанов. – Фирмата е водеща в България, в производството на фито екстракти, етерични масла, води, както и на диетични хранителни добавки. Как оценявате българския пазар на биологични и екопродукти? – Пазарът на биопродукти в България бихме могли да оценим като развиващ се. Потребителите все още не са добре запознати с предимствата на био продуктите и сертификатите, които трябва да притежават. – Кои са основните трудности, които срещате в своята работа и какво според Вас трябва да се промени? – Като производител и търговец проблемите, които срещаме са трудното усвояване на субсидиите за био земеделие, забавянето на изплащането им, връзката между търговци и производители също е в процес на разработване и координация. Слабо разработения пазар на биопродукти е проблем, както за производителите, така и за търговците, което би могло да се преодолее с по-мащабни информационни мероприятия, които да запознаят потребителите с прeдимствата на био продуктите, да се разясни процеса на производство, както и че, по-високата цена на тези продукти е оправдана, а качеството им е гарантирано от сертификати. – Бихте ли описали с няколко думи предимствата на продуктите, които предлагате. – Продуктите ни са 100% натурални, органично сертифицирани от Балкан Биосерт и IMO Swiss. Фирмата ни е сертифицирана и съгласно изискванията на стандарта ISO 9001:2008 от Moody International, което от своя страна гарантира контрола на цялото производство и високото качество на крайния продукт. – Редно ли е, според Вас, най-ценните извлеци от качествена българска роза и лавандула до 95% да са само за износ? – Това го определя пазарът, засега е така, но вече има интерес и от български козметични компании, като "Рефан" например, което ме радва. Текст и снимки Красимир Петков

Новини от МЗХ Úˇ Á‡ÂÏ‡ 18,4% ÓÚ Ó·˘ËÚÂ

ÔÎÓ˘Ë Ì‡ ‰‚ÂÚÂ ÍÛÎÚÛË ‚ ≈‚- »ÕŒ¬¿÷»» Õ¿√–¿ƒ» «¿ ÓÔ‡. œÓ‰ÛÍˆËˇÚ‡, ÔÓËÁ‚Â-

‰ÂÌ‡ ÓÚ »ÒÔ‡ÌËˇ Â 458 401 Ú «‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂÚÓ Ë ÒÂ‰ÌÓ Á‡ ÔÂËÓ‰‡, Í‡ÚÓ ‚ ı‡ÌËÚÂ ‰-ÓÚÌÓ¯ÂÌËÂ ÷‚ÂÚ‡ÌÚÓ‚‡ ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë Ì‡„‡‰‡ÔÓˆÂÌÚÌÓ Â ÓÍÓÎÓ 19,9 % ÓÚ Â‚ÓÔÂÈÒÍ‡Ú‡ Á‡ ¡˙Î„‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌÚ‡ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ (ÙË„.2). —ÎÂ‰‚‡Ú ÍÛÒ‡ Á‡Ë ËÌÓ‚‡ˆËË »Ú‡ÎËˇ ‘‡ÌˆËˇ, ÍÓËÚÓÔÓ ËÏ‡Ú‚ÂÏÂ Ì‡ "¬Â˜Â Ì‡ »Á‘Ë„. 2. œÓ‰ÛÍˆËˇ ÓÚ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ ‚ ≈‚ÓÔ‡, % ÒıÓ‰ÌË ÒÚÓÈÌÓÒÚË ÓÚÌÓ¯Â- ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡ÎÓÊËÚÂÎˇ - ¿√–¿ÔÓ 2010" ÌËÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ Ë ‰Ó·Ë‚ËÚÂ Ò ‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËÏ‡ "Ã‡‰‡‡" ¿ƒ - „. ÿÛÏÂÌ3033 Ú, ‰˙ÎÊ‡˘Ó ÒÂ Ì‡ ÔÓ-‚ËÒÓÍË ÎÂÍ ÔÂ‚ÂÒ Ì‡ »Ú‡ÎËˇ, ÍÓˇÚÓ Á‡ÂÏ‡ —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ Á‡ ÔËÍ‡˜Ì‡ ÌË ‰Ó·Ë‚Ë Ì‡ ‰ÂÍ‡. ÓÍÓÎÓ 19,1% ÍÓÏÔÎÂÍÚÌ‡ ÓÚ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚ÓÚÓ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇÃ‡Í‡ ÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ ËÁ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌ‡ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ ÒÂ‰- ÏˇÒÚÓ ‚ Ó·Î‡ÒÚÚ‡ "Õ‡ÚÓ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ‡ Á‡ Ô˙‚Ó ¡⁄À√¿–— Œ“Œ ПОЗИЦИЯ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ ÌËˇ ‰‡ ÒÓ˜‡Ú, ˜Â ·Ó ÌÓ Á‡ ÔÂËÓ‰‡ Ë 15% ÓÚ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ Ì‡ ‡„‡Ì‡Ú‡ ÔÓÎËÚËÍ‡ 4 Û˜Ì‡ ÌÂ‚ÁËÒÍ‡ÚÂÎÌ‡ Í˙Ï Û ÔÎÓ˘ËÚÂ. Захарно цвекло – по-добрата Ú‡ Ì‡ ÓÚ„ÎÂÊ‰‡ÌÂ ÍÛ ‡ÚÓ Â‚ÓÔÂÈÒÍ‡ ÒÚ‡Ì‡ «≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–» «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â ÔÂ‰ÌÓÒË ËÍÓÌÓÏË˜ÂÒÍË Ô ¡˙Î„‡Ëˇ ËÁÓÒÚ‡‚‡ ÓÚ ÚÂÌ‰ÂÌсуровина·Ó·‡ за производство 4ÒÂ‰‡ÚÂÎ ≈ÙÂÍÚË‚Ì‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂна захар Ì‡ ÍÓÏËÒËˇÚ‡ ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ Í‡Ì‰ËÔÓËÁ‚Ó‰ËÚÂÎËÚÂ, ËÌ ˆËËÚÂ ‚ ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ÔËЗЕМЕДЕЛСКИ Ô¯ÂÌËˆ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏËÍ‡ 7 ‰‡ÚËÚÂ. КУЛТУРИ Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡ÚÂ„ÓÍ˙Ï ÌÂˇ Â ÌËÒ˙Í. ·ÓÍÓÎË Õ‡„‡‰Ë Ë Í‡ÙËÓÎ. œÓËÁ¡Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 ‡ÚÓ ÒÂ ËÏ‡Ú ÔÂ‰‚Ë‰ ‚Ó‰ÒÚ‚ÂÌËÚÂ ÔÎÓ˘Ë Ò Í‡ÙËÓÎ ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚËÂ . 7ËË, Добив и качество на зърното от твърда пшеница ˜ËÚÂÎÌÓ ˆÂÌÌËÚÂ ‰ËÂÚË˜ÌË ∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ —‡Í‡ ÔÎ‡ÌËÌ‡ Ò‡ Ò˙ÒÂ‰ÓÚÓ˜ÂÌË ÓÒÌÓ‚ÌÓ ÓÍÓÎÓ ¬ ‡Á‰ÂÎ "Ã‡¯ËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË ÒÓ‚Ë Í‡˜ÂÒÚ‚‡ Ì‡ ‰‚ÂÚÂ ÍÛÎÚÛË „ÓÎÂÏËÚÂ ÍÓÌÒÛÏ‡ÚË‚ÌË ˆÂÌÚÓ‚Â, ‡ ·ÓMинерално торене при зърнени култури ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎÌ‡ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 10 Ë ·Î‡„ÓÔËˇÚÌËÚÂ ÔÓ˜‚ÂÌÓ-ÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË ÛÒÎ ÍÓÎË ÒÂ ÒÂ˘‡ ‰ÓÒÚ‡ ÔÓ-ˇ‰ÍÓ. ÔÓ·Â‰ËÎ “‡‰ËˆËËÚÂ Ì‡Â·˙Î„‡Á‡ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" ÙËÏ‡ "¬»—–¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ Естествените пасищни тревостои в Странджа 14 ËÌ‡ ÔÓ ÓÚÌÓ¯ÂÌËÂ Ì‡ ı‡ÌÂÌÂÚÓ Ò‡ ÚÛ‰ÌÓ ÔÓÏÂ- ÚˇıÌÓÚÓ ÓÚ„ÎÂÊ‰‡ÌÂ ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡, ÚÂ Úˇ·‚‡ ‰ —≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ Î˛˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË ˜‡Ú ÔÓ-¯ Eфект от “mycosym tri – ton” и р. rhizobium Marathon Magnum. ‡ÁÔÓÒÚ‡ Ò˙Ò ÒÎˇÚ‡ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ ËÁÔÓÎÁ‚‡ÌÂ върху продукцията от звездан и еспарзета (Ô¯ÂÌËˆ‡, ÚËÚËÍ‡ÎÂ, Â˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 16 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓ ÔÎ‡ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó ‡ÚÓ Á‡ «≈À≈Õ◊”÷» Ë ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡ "ÕÓ‚Ë 100 години почвена наука в България 31 ÌËÂ ÏÓÊÂÏ œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16 ÒËÒÚÂÏË Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ Ì‡ ÏÎˇÍÓ ‚ Ï‡ÎÍË ÊÂÏ: ¿Ì‡ÎË √ÂÌÂÚË˜ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18 Ë ÒÂ‰ÌË ÙÂÏË Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚ ÏÓБиблиотека Ò˙ÒÚÓˇÌËÂ Годината, която се задава Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ Полезни организми в насаждения ·ËÎÌË Ï‡Ì‰Ë" ‚ ‡Á‰ÂÎ - "Ã‡¯ËÌË, ËÌÒÚ‡Î‡Ò‚ÂÚÓ‚ÌÓÚÓ ﬂ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ 33 с шепи раздава, ÒÂ, ÍÓÂÚÓ Â ÓÒÌÓ‚Ì‡Ú‡ ÔË˜ËÌ‡ да ·ÓÍÓÎË ‰‡ ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ ÔÓÍ‡Á‚‡ ÔÓ ˆËËÌˇ˘Ë Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡радост ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". 19–30 от маслодайна (казанлъшка) роза √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 ÔÂ‰ËÏÌÓ ‚ ÏÂÌ˛ÚÓ Ì‡ ÂÌÓÏË‡ÌËÚÂ Â- ÌÓ ÔÓ‚Ë¯ÂÌËÂ ‚ÒÎÂ‰ÒÚ‚ËÂ Û‚ÂÎË˜ÂÌËÂ Ì‡ Ô даÌÂÍÚ‡ËÌ‡ бъде мирна плодовита —ÔËÒ˙ÒÚ‚‡ ÌÓ‚ ÒÓÚ √Â„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ¬Ó‰Â˘‡ ÓÎˇ ËÏ‡ ËÚ‡È, ÍÓÈÚÓ ÓÒË„Ûˇ‚‡ ÒÚÓ‡ÌÚË. ¿Ì‡ÎËÁ˙Ú Ì‡ ‰‡ÌÌËÚÂ ÓÚ-Ú‡·Î. 1 ÔÓÍ‡Á‚‡, ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌÌ‡ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒÍ‡ ÍÛÎÚÛ‡ 38 и за вас да е честита! Зеленчуци ÓÚ Ú‡ÁË ÔÓ‰ÛÍˆËˇ. ˜Â ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ Û‚ÂÎË˜‡‚‡ÌÂ ‚ Á‡ÂÚËÚÂ ÔÎÓ˘Ë Ë ÍÓÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ Ò «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„Ó‚ËˇÚ‡ Õ‡È-„ÓÎÂÏËˇÚ ÔÓËÁ‚Ó‰ËÚÂÎ Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë ÎË˜ÂÒÚ‚ÓÚÓ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌ‡ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂÌ‡ Ë ÔÓИзнос на азот при отглеждане Ò Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î 40 Í‡ÙËÓÎ ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ ËÏ‡ ÔÂÁ 2004 „. —ÎÂ‰ ÚÓÁË ÔÂ- ÓÎ ‚ ≈‚ÓÔ‡ Â »ÒÔ‡ÌËˇ Ò 458-401 Ú ÒÂ‰ÌÓ„Ó Ã¿ÿ»Õ» ËÓ‰ ÒÂ Ï‡ÚÂË‡Î". Ì‡·Î˛‰‡‚‡ ÚÂÌ‰ÂÌˆËˇ Í˙Ï ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡- ÒÎÂ‰‚‡Ì‡ ÓÚ »Ú‡ÎËˇ Ë ‘‡ÌˆËˇ. Œ·˘ÓÚÓ ÍÓÎ 35Ò‡‰˙˜ÂÌ на зеленчукови култури ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌ‡ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ ÓÚ ‰‚ÂÚÂ ÍÛÎÚÛË Á‡ Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÓÍ‡Á‡ÚÂÎËÚÂ, ËÁÍÎ˛˜ÂÌËÂ Ì‡ 2006 ≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 ¬ ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â ËÒ ÔÂÔ‡‡ÚË Á‡ ÒÂÎÒÍÓÚÓ ОВОЩАРСТВО „., ÍÓ„‡ÚÓ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚ÓÚÓ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌ‡ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ Â Â 2 305 107 Ú ÒÂ‰ÌÓ Á‡ ÔÂËÓ‰‡ 2001-200 In MeÏoriam: Ã‡Û¯Í‡ ’ËÌÓ‚‡ 44 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" ÔÓ·Â‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓ—ËÚÛ‡ˆËˇÚ‡ ‚ ¡˙Î„‡Ë Джанкови сортове за ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ·Î‡„ÓÔËˇÚÌ‡ ÔÓ‡‰Ë Ô ‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚Óˇ ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ Á‡ Í‡ÏÔ‡ÌËˇ ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ‰Û„Ë Ú‡‰ËˆË ‡Íбиологично ‰‡ ÒÂ ÓÔ‡ÁËплодопроизводство ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂÎÂ 45 38ÔÂ‡·ÓÚÍ‡ ¿·ÓÌ‡ÏÂÌÚÌ‡ Ì‡ Ó„‡ÌË˜ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. Ì‡ ÒÔ. ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ ÔÎ˛Òî Á‡ 2012 2010 „. ÒÚ‡Ì‡Ú‡ ÌË ÁÂÎÂÌ˜ÛÍÓ‚ ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 Перспективни сливови елити 39 Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‚ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" ÒÂ Ë Ë Ó„‡ÌË˜ÂÌÓ Ô‡Á‡ÌÓ –¿“ ¿ »—“Œ–»ﬂ Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ ÌÂ Ì‡ ·ÓÍÓÎË. œÓ˜‚ÂÌËÚ ‚˙˜Ë Ì‡ Õ‡ˆËÓÌ‡ÎÌ‡ ‡ÒÓˆË‡ˆËˇ Á‡ ‡ÁЖИВОТНОВЪДСТВО ÕËÍÓÈ ÌÂ Â ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıÎˇ·‡ 48 Ï‡ÚË˜ÌËÚÂ ÛÒÎÓ‚Ëˇ Ò‡ ·Î ‚˙Ê‰‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ Ì‡ ÔÓÓ‰‡ ·˙Î„‡ÒÍ‡ ˇÚÌË Ë ÔÓ‰ıÓ‰ˇ˘Ë Á‡ ÛÒÔ Замърсяването на Черно море от ÷¬≈“¿–—“¬Œ „Добипрес” Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏÎÂ˜ÏÛ ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó, ÍÓÂÚÓ Асоциация ÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium M.) 50 41ÏÎÂ˜Ì‡ Българска животновъдните ферми ÁÌ‡˜ËÚÂÎÂÌ ÔËÌÓÒ Á‡ Û на Разпространителите по Абонамент ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ Î‡ÍÚ‡ˆËÓÌÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51 ‚‡ÌÂ Ì‡ ‚Ë‰Ó‚ÓÚÓ Ë ÒÓ Млечната мазнина в мляко Ì‡ ÏÎÂ˜ÌÓÒÚ. ‡ÁÌÓÓ·‡ÁËÂ ‚ ·˙Î„‡Ò ¡»¡À»Œ“≈ ¿ ÎÂÌ˜ÛÍÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó. "«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Ò" от средностаропланински овце ÃÂÌÚ‡ 21-32 43

Честито Рождество Христово! Мирна и щастлива Нова година!

Весели празници!

Б А РА

Õ.Ò. ƒÂÒËÒÎ‡‚‡ “Œƒ »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂÏÂ ˛Ò

Съдържание 2011 година 45 1000 София, ул. "Гр.Игнатиев" № 4, за ЕНТРОПИ -1 »Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, –Â‰‡ÍˆËÓÌÌ‡ ÍÓÎÂ„Ëˇ: √Î‡‚ÂÌ »ÌÊ. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 6126,635 0882 966 460, 0888 336 519 МЗХ,Â‰‡ÍÚÓ: ДФЗ 13, 37 œÓÙ. ‰- »‚.GSM: “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. Â‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459; –Â‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ PR Ë ÂÍÎ‡Ï‡ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 œÂ‰ÔÂ˜‡ÚÌ‡ ÔÓ‰„ÓÚÓ‚Í‡ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Редактор М. Спасова +359С.2Пекова, 852 02GSM 48 0888 336 519 PR и “ÂÎ.: реклама

Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД ÷ÂÌ‡: 5,00 Î‚. E-mail: zemedelieplius@mail.bg Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.

¿Í‡‰.Издател ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚÂ‚‡, „Ентропи 1” ЕООД, Редакционна колегия: ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, ÔÓÙ.Проф. ‰.ËÍ.Ì. ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, д-рœÎ.ÃË¯Â‚, Ив. ТрънковÒÚ.Ì.Ò.I – Отг. редактор, GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. “.ÃËÚÓ‚‡, Атанасов,ÒÚ.Ì.Ò. проф. д.‰- с. н.ƒ.»Î˜Ó‚ÒÍ‡, Л. Кръстева, ÒÚ.Ì.Ò.проф. ‰- д.¬. ÓÚÂ‚‡, ‰Óˆ. ‰-проф. “. ÓÎÂ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- с. н. Р. Бъчварова, д. ик. н. Пл. Мишев, . ˙ÌÂ‚‡, ‰- Õ.¡‡ÎÂ‚ÒÍË, ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д-р Д. Домозетов, доц. д-р Т.ÔÓÙ. Митова, доц. д-р Д. Илчовска, ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡ÒÍ‡ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, В. Котева,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Т. Колев, доц. д-р К. Кънева проф. д-р Н. Балевски, проф д. с. н. М. Семков, доц. д-р Б. Николов, доц. д-р В Гайдарска

—ÔËÒ‡ÌËÂ ì«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Òî Â ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂÎ Ì‡ Ì‡È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌËÂ ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г. Списанието се издава с подкрепата на:

ñï. 2, 2010 ã. сп.„Çåìåäåëèå „Земеделие ïëþñ”, плюс”, áð. бр. 11–12, 2011 г.

áð. 2, 2010

Позиция

Захарно цвекло – по-добрата суровина за производство на захар Захарното цвек ло (Beta vulgaris var. saccharifera) е културата, от която се произвежда бяла кристална захар в страните от умерения климатичен пояс. В България се отглежда от 1898 г., когато е построена първата захарна фабрика в София. През 1913-1914 г. чешки, белгийски и френски индустриалци построяват захарни фабрики в Русе, Г. Оряховица, Пловдив и Камено, Бургаско, а през 1930 г. започва работа и първата българска захарна фабрика, собственост на кооперация „Българска захар” в Долна Митрополия, Плевенско. Приемат закони за стимулиране на производството на цвекло, въвежда се митническа тарифа за ограничаване вноса на захар, по-късно се определят квоти за производство за всяка фабрика, и държавата гарантира изкупуването на договорената захар. През периода 1955-1965 г. са построени и захарните заводи в Лом и Девня, а останалите са реконструирани и модернизирани. Годишното производство на цвеклова захар от 25 000 т през 1940 г. достига до 260 000 т през 1966 г., а консумацията на захар на глава от населението – от 4.6 до 28 кг. При тези добри темпове на развитие на захарната промишленост в недалечното минало държавата взема погрешно решение - в името на международното социалистическо разделение на труда, по линия на СИВ ежегодно се увеличава вноса на нерафинирана захар от Куба. Ако през годините 1971-1980 в страната са отглеждани средно 60 хил.ха захарно цвекло и са произвеждани средно по 1 755 хил.тона цвекло и 173.9 хил.тона захар, то през периода 1981-1990 г. размерът на засетите с цвекло площи спада на 43.68 хил. хекта4

бр. 11–12, 2011 г., сп.

ра с произведено цвекло и захар съответно 595.9 и 69.3 хил. тона. През периода 1991-1995 площите намаляват на 15.28 хил.ха, а през 1995-2000 г. те са едва 2.93 хил. хектара. Независимо от тези резултати общото производство на захар през периода 1991-2000 г. е в рамките на 212.5 –249.1 хил. тона. В годините на “планово-централизирана икономика” и спусканите показатели, заводите имат интерес да увеличават относителния дял на вносната сурова захар. Тази преработка е с по-елементарна технология, с по-малки рискове и икономически по-изгодна за тях. След 1990 г. се либерализират цените и режима на търговия, започва приватизация на заводите и ликвидиране на едрите кооперативни стопанства. От 2008 г. у нас не се отглежда цвекло за производство на захар, поради отказа на Захарни заводи – Г. Оряховица от и без това скромната квота за такова производство. Така липсата на каквато и да било държавна политика в сектора ни прави силно зависими от световното производство и цени на нерафинираната и рафинираната захар. В цял свят, и особено в Европа, собственото производство на бяла захар е сериозно защитено – чрез огромни държавни субсидии за производителите на захарно цвекло и високи мита за вносната нерафинирана захар. У нас в годините

„Земеделие плюс”

на прехода държавата защити единствено интереса на собствениците на вече частните захарни заводи да рафинират внасяна с безумно ниско 5% мито нерафинирана захар (а практика през годините на прехода беше и незаконният внос на бяла захар под формата на нерафинирана такава). През миналата година цената на захарта на международните финансови пазари достигна 30годишен връх, като се появиха опасения, че на световно равнище може да възникне остър недостиг на тази суровина. От 1 октомври 2010 г. влезе в сила реформата на сектор захар в ЕС, която цели постепенна либерализация на захарния пазар в европейските страни. С отпадането и на националните квоти заводите ни ще трябва да се борят на общо основание с конкурентите си от целия Европейски съюз за разпределяне на Европейската квота за евтина суровина. Страната ни за първи път ще влезе в този режим на регулация и последствията не могат да се прогнозират. Вариантите за българските производители Табл. 1. Цена на сурова (нерафинирана) захар (по данни на Международния валутен фонд) Годи- US cents/ на pound юли 2010 17.69 август 2010 18.60 септември 2010 22.67 октомври 2010 26.94 ноември 2010 28.90 декември 2010 31.08 януари 2011 31.99 февруари 2011 29.31 март 2011 25.90 април 2011 23.90 май 2011 21.85 юни 2011 24.92 юли 2011 29.47 август 2011 28.88 Месец

US dollars/ton 393.11 413.30 503.77 598.67 642.22 690.67 710.88 651.34 575.56 531.11 485.56 583.78 654.99 641.78

за същата година между цвеклопЦена на сурова захар (US dollars/ton) роизводители и Година средно за преработватели І - ІІІ ІV - VІ VІІ - ІХ Х - ХІІ годината изкупна цена на 2008 279 249 290 258 269 тон захарно цвек2009 283 327 458 525 398 ло в Холандия 2010 550 345 449 656 500 беше 43 евро/т, 2011 682 546 във Великобритания – 27 паунда/т, са два - първият, да купуват суУкрайна – 51 щ.д./т, Русия – 2745 рова захар с високо мито и да рубли/т, САЩ – 46.70 щ.д./т, Турпредлагат по-скъп продукт на ция – 115 т.лири/т.... През 2011 г. пазара. Вторият е да не купуват изкупната цена във Великобрисурова захар, а да внасят направо тания е 23.60 паунда/т цвекло, рафинирана такава от Евросъюза. а още през юни е определена И в двата случая това ще постацената за реколта 2012 г. – 27.53 ви производителите ни в много паунда/т цвекло за производство тежка ситуация и ще ги вкара в на захар, и 26.50 паунда/т цвекло истинска битка за оцеляване. за производство на етанол!!. Към В резултат на реформата, от тази цена цвеклопроизводителинетен износител, Европа се прете ще получат и допълнителен върна в нетен вносител на захар. бонус от 2.5%, ако сключат догоАко преди реформата Европа е вори с преработвателите до края внасяла 2.6 млн. т захар, след на месец юли.!!! реформата тя вече внася между С навлизането на съвременна 4.5 и 5.5 млн. т захар. Дефицитът високоефективна техника и при на захар конкретно за Балканите спазване на технологичните вече се изчислява на 800 хил. т. изисквания получаването на 50 Данните от таблиците по-горе т/ха цвекло е напълно реално (в показват, че суровата тръстикова отделни години от близо 500 хил. захар съвсем не е вече евтина дка са получавани средни добиви суровина за захарната ни проот 4 т/дка). При изкупна цена мишленост. Тя беше такава в усот 50 лв/т., и добив от 50 т/ха се ловията на преференциален внос, получават 2500 лв.от един хектар, при 5% вносно мито /нямаше при 90 – 100 лв. трудови и 1100 – друга страна в Европа с толкова 1300 лв. материални разходи. При ниска митническа ставка/. използване на повече ръчен труд Изхождайки от традицията, материалните разходи могат да се и от подходящите почвено-клинамалят с около 40 %, което може матични условия за отглеждане да има добър социален ефект при на захарно цвекло в България, е съществуващата безработица в необходимо да се предприемат селските райони. Не е без знамерки за възстановяване на чение фактът, че изкупуването е производството и преработката гарантирано при предварително му. При гарантирана изкупна обявени изкупни цени. цена от 50 лв./тон цвекло, и 10% Ако държавата субсидира рандеман (нормалният рандеман собственото производство на в Западна Европа е 12-13%) захар от захарно цвекло с 20 лв. цената на цвекловата суровина на тон изкупено от захарните за производство на бяла захар заводи цвекло за 50 000 т цвекло ще е 500 лв. Толкова ниска цена (достатъчни да се изпълни нацина суровина за производство на оналната квота за производство захар няма на световния пазар. на цвеклова захар преди преМинималната изкупна цена структурирането на захарната на тон захарно цвекло за Европромишленост) размерът на пейския съюз през 2010 година държавната субсидия би бил 1 е 26.30 евро/т. Договорената (един) милион лева! Табл. 2. Цена на сурова (нерафинирана) захар на борсата в Ню Йорк срокове на доставки

При споменатия добив от 50 тона кореноплоди от хектар може да се получи и по 5500-6000 т/ха допълнителна продукция, равняваща се над 9000 кр.ед. с около 600 кг смилаем протеин. Този фураж, получен от единица площ при цвеклото далеч надхвърля добива от една самостоятелна фуражна култура, при това е с много по-ниска себестойност. Общото производство от хектар захарно цвекло далеч превишава това от пшеницата, зърнено-фуражните култури, слънчогледа и други. Справка за състоянието на производството на биогорива в Европа показва, че предпочитаният източник на суровина за производството на биоетанол е захарното цвекло. И съвсем резонно: по данни на нашето Министерство на земеделието от 2255 кг захарно цвекло се получава 197 кг етанол. Същото количество етанол може да се получи от 697 кг пшеница, и от 2150 кг царевично зърно. Ако 2255 кг/дка е минималният добив от захарно цвекло, кога ще можем да получим споменатите добиви от пшеница и царевица? В момента пазарът на биогорива е много активен, при изчерпващите се световни запаси на нефт. Да не говорим за проблемите с изхранването на световното население. При осигурен зърнен баланс за страната е по-изгодно да изнася произведеното в повече зърно вместо да го преработва в етанол. Отпадъчните продукти при производството на цвеклова захар - резанки и меласа – съдържат много въглехидрати, богати са на органични киселини и минерални вещества и представляват подходяща суровинна хранителна среда за протичане на редица микробиологични процеси. На тази основа се получават хлебна мая, лимонена киселина, лизин, глутаминова киселина, млечна киселина, бетаин, аминокиселини, пектинов клей, витамин В12, глицерин, етерични масла, фуражни пасти, ацетон, пластмаси и

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2011 г.

др. Наличието на големи количества лесно ферментабилни въглехидрати в цвеклото и меласата са предпоставки за производството на много по-евтини дрожди в сравнение с дрождите от хидролизните заводи. От 1 ха захарно цвекло могат да се получат около 5000 кг сухи дрожди, съдържащи 2000 кг протеин. Използването на цвекловата меласа за получаване на ценни химически продукти на основата на микробиологичните процеси (тръстиковата меласа е далеч по- непригодна или въобще непригодна, защото съдържа алкалоиди) определя голямото й търсене на международните пазари при сравнително високи изкупни цени. Страната ни трябва да стартира преговори с Европейската комисия за преразглеждане на квотата ни за производство

на захар от цвекло. Преговарящият екип да отстоява квота от 10 000 тона захар, произведена от цвекло през първите 5 години, с възможност за нарастване през следващите. Можем да съгласуваме действията си с Ирландия, която твърдо се стреми да възстанови отнетата й квота за производство на захарно цвекло. Факт е, че унгарци масово купуват захар от Австрия, тъй като в Унгария захарта е два пъти по-скъпа – 400 форинта за килограм, при 0.65 евро за килограм в Австрия. Подобна е ситуацията и в търговските вериги в пограничните райони на Германия – в Кауфланд огромни количества захар с цена 0.63 евро/кг се изкупуват от поляци (в Полша цената на дребно е 1,25 евро/кг). Дали причина за това не е безпардонното

орязване на квотите за производство на захарно цвекло в Полша и Унгария, които бяха едни от големите производители на захар преди влизането си в Европейския съоз. А междувременно Франция и Германия планират увеличаване на засетите със захарно цвекло площи с 5-10%! Редно е да попитаме това не е ли едностранно увеличение на квотата им. Цвеклопроизводството е изгодно, тъй като осигурява независимост на страната ни от конюнктурата на световните пазари, значителни парични постъпления, използуване на изградените мощности и трудова заетост. Доц. д-р Г. Кикиндонов Земеделски институт, Шумен

Новини от МЗХ

20 години Съюз на птицевъдите в България Заместник-министърът на земеделието и храните д-р Цветан Димитров награди с плакет на Министерство на земеделието и храните председателя на Съюза на птицевъдите в България проф. д. ик. н. Борис Стоименов. Наградата бе връчена за цялостната му дейност по време на честването на юбилея. През тези години браншовата организация е натрупала опит в своя сектор, който е важен за българското земеделие. Утвърдили са се положителни тенденции и добри практики в работата на организацията. Добрият и конструктивен диалог между съюза на птицевъдите и МЗХ е допринесъл много за утвърждаването на птицевъдния сектор като модерен и пазарно ориентиран, каза зам.-министърът. Земеделие плюс 6

бр. 11–12, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Съвременното земеделие не може успешно да се развива, ако не се прилагат по-широко агротехнически и агрохимически мероприятия, целящи повишаване на добивите от културните растения. В бъдеще хората ще се намесват все по-активно в регулиране растежа и развитието на растенията за постигане на целите и нуждите за които те се отглеждат. Очертаващото се широко използване на хербициди и ретарданти за регулиране на растежа и развитието на полските култури и на плевелните асоциации в тях през ХХI век ще стане основна практика за получаване на екологично по-чиста растителна продукция (Сенгалевич и др., 2004). Проведените изследвания показват, че при пшеницата ретардантите на база хлормекват са по-ефективни от тези на база етефон (Green et al., 1986; Колев и Терзиев, 1996). В статията са представени резултатите от изследване влиянието на някои ретарданти, комбинирани хербициди и резервоарните смеси между тях върху добива на зърно, неговите структурни елементи, височината и полягането на растенията и качествените показатели на зърното. Изследването бе проведено през периода 2007-2009 г. в опитното поле на Института по полски култури – Чирпан, на почвен тип излужена смолница. Изведен бе двуфакторен полски опит с твърда пшеница сорт Прогрес. Фактор А – ретарданти включва 6 нива: нетретирана контрола и 5 ретарданта – Стабилан (хлормекват) – 200 мл/дкa, Флордимекс екстра (етефон) – 75 мл/дкa, Вивакс (хлормекват + етефон) – 170 мл/ дкa, Цикоцел екстра (хлормекват + холинхлорид) – 150 мл/дка, Терпал (етефон + мепикват) – 300

мл/дкa. Фактор В – комбинирани хербициди включва 4 нива: заплевелена, нетретирана контрола и 3 хербицида – Хусар макс (мезомакс + йодосулфурон) – 25 г/дкa, Логран екстра 62ВГ (тербутрин + триасулфурон) – 50 г/дкa, Глийн 75ДФ (хлорсулфурон) – 1,5 г/дкa. Поради слабата си прилепимост хербицидът Хусар макс е внасян съвместно с прилепителя Дженапол – 50 мл/дка. Всички ретарданти, хербициди и съответните смеси между тях са внасяни през фаза братене на твърдата пшеница с разход на работен разтвор 20 л/дкa. Смесването бе извършено в резервоара на пръскачката. Изследвано е влиянието, което ретардантите, хербицидите и смесите между тях оказват върху добива на зърно и структурните елементи обуславящи добива – дължина на класа, класчета и зърна в клас, маса на зърното в класа. Установени са промените във височината на централното стъбло и полягането на растенията. Проучени са и промените настъпващи под влияние на изпитваните фактори във физичните – маса на 1000 зърна, хектолитрова маса, стъкловидност – и биохимичните свойства на зърното – съдържание на протеин, мокър и сух глутен. Математическата обработка на данните е направена по метода на дисперсионния анализ. Получените данни показват, че най-нисък добив зърно се получава при нетретираната и

заплевелена контрола (табл. 1). При самостоятелната употреба на хербицидите Хусар макс, Логран екстра и Глийн добивът на зърно се увеличава, защото се унищожават наличните плевели. Самостоятелното приложение на ретардантите Стабилан, Флордимекс екстра, Вивакс, Цикоцел екстра и Терпал също увеличава добива, защото се стимулират растежа и развитието на твърдата пшеница, но увеличението е послабо отколкото при смесите им с хербициди, понеже плевелите неутрализират част от стимулиращия им ефект. При варианта третиран с ретарданта Флордимекс екстра се получава найслабо увеличение на добива на зърно в сравнение с останалите ретарданти включени в изследването - едва с 8,6 кг/дкa повече от нетретираната контрола. Тези резултати потвърждават предишни наши проучвания (Делчев, 2004), че ретардантите на база етефон при засушаване, освен че скъсяват стъблото на растенията, водят и до намаление на добива на зърно при твърдата пшеница. Установено е, че хербицидът Логран екстра не може да се смесва с ретарданти съдържащи хлормекват. Смесите му със Стабилан, Вивакс и Цикоцел екстра предизвикват намаление на добива, което не съществува при самостоятелната им употреба. При смесите Логран екстра + Стабилан и Логран екстра + Цикоцел екстра добивът на зърно е по-нисък дори от добива при нетретираната контрола съответно с 9,8 кг/дкa и 7,0 кг/дкa. При комбинирането на Логран екстра с Вивакс, добивът е недоказано по-висок от контролата, но е по-нисък от този при самостоятелната употреба на двата препарата. При хладно и влажно време в периода след третирането, както през 2008 г.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2011 г.

Земеделски култури

ДОБИВ И КАЧЕСТВО НА ЗЪРНОТО ОТ ТВЪРДА ПШЕНИЦА влияние на смеси между ретарданти и хербициди

Табл. 1. Добив зърно и структурни елементи на добива (средно 2007-2009 г.) добив зърно д ъ л жина н а класа кг/дкa % cм 328,1 100 8,4

височик л а - зърна маса на на на счета в в кла- зърното растеклас брой в кланията, брой са, г cм 19,0 33,6 2,12 87,0

361,1 110,1 7,9

18,6

40,4

2,46

86,3

354,4 108,0 8,2

20,6

43,0

2,24

86,7

356,1 108,5 8,4

19,8

43,8

2,46

86,8

348,9 106,3 7,8

19,4

41,6

2,30

82,7

358,9 109,4 8,5

21,4

42,0

2,58

82,3

318,3 97,0

7,1

17,4

33,2

1,87

86,8

371,7 113,4 8,4

19,8

46,4

2,68

81,2

336,7 102,6 7,4 Флор- Хусар макс 335,6 102,3 8,0 д и мекс Логран екстра 338,3 103,1 7,7 екстра

18,0

41,2

2,16

84,7

19,2

32,0

1,80

84,2

19,8

36,0

2,12

88,8

381,1 116,2 8,1

20,0

46,6

2,74

80,0

356,6 108,7 8,2

18,8

42,6

2,48

84,3

376,1 114,6 8,2

19,8

46,4

2,66

82,7

352,2 107,3 8,1

18,8

39,0

2,44

86,5

368,3 112,3 8,1

19,6

45,6

2,60

82,3

351,1 107,0 7,9

19,2

40,4

2,38

82,0

369,5 112,6 8,3 Ц и ко цел Логран екстра 321,1 97,9 7,2 екстра

19,6

46,0

2,60

81,7

19,2

36,6

2,12

88,5

387,2 118,0 8,4

20,0

47,0

2,78

83,0

347,8 106,0 7,6

18,8

38,4

2,22

82,3

367,2 111,9 8,3

19,2

39,8

2,54

82,8

362,4 110,5 8,1

19,2

42,8

2,42

81,8

331,1 100,9 7,7

18,0

35,2

2,12

82,8

25,5 34,4 44,9

1,2 2,1 3,7

6,0 7,2 8,6

0,14 0,31 0,47

2,5 4,7 7,0

Варианти Ретар- Хербициди данти Хусар макс -

Логран екстра Глийн Хусар макс

Стабилан Логран екстра Глийн

Глийн Хусар макс Вивакс

Логран екстра Глийн Хусар макс

Глийн Хусар макс Терпал Логран екстра Глийн Glean LSD 5% LSD 1% LSD 0,1%

бр. 11–12, 2011 г., сп.

7,8 10,5 13,7

0,9 1,7 2,8

„Земеделие плюс”

се наблюдава антагонизъм и при смесването на Логран екстра с ретарданта Флордимекс екстра. В условия на засушаване - 2007 г. и 2009 г. - обаче не се отчитат признаци на фитотоксичност. Антагонизъм съществува и при смесването на хербицида Хусар макс с ретарданта Флордимекс екстра и на хербицида Глийн с ретарданта Терпал. Този антагонизъм се изразява главно в намаление на добива на зърно и по-слабо в намаление на хербицидния ефект. Резултатите от структурния анализ на добива показват, че понижението на добива на зърно при горепосочените смеси се дължи в най-голяма степен на намалението на броя зърна в клас и масата на зърното в класа (табл. 1). Намалението на тези показатели при смесите Стабилан + Логран екстра, Цикоцел екстра + Логран екстра и Терпал + Глийн е най-голямо и значително посилно от това при останалите варианти при които се отчита намаление на добива. Влиянието на ретардантите, хербицидите и останалите смеси между тях върху показателите дължина на класа и броя класчета в клас е значително по-слабо, или не влияят доказано върху тези струк-

Табл. 3. Ф изични и биохимични свойства на зърното (средно 2003–2005) Варианти РетарХербициди данти

Стабилан

Флордимекс екстра

Вивакс

Цикоцел екстра

Терпал

Хусар макс Логран екстра Глийн Хусар макс Логран екстра Глийн Хусар макс Логран екстра Глийн Хусар макс Логран екстра Глийн Хусар макс Логран екстра Глийн Хусар макс Логран екстра Глийн

LSD 5% LSD 1% LSD 0,1%

маса н а 1000 зърна, г 50,2 49,8 50,8 50,4 51,8 50,6 51,4 50,0 50,8 48,8 48,8 50,8 50,0 50,8 50,4 49,2 50,2 49,4 51,6 49,4 49,6 50,0 50,8 50,0 1,1 2,2 3,4

х е к толитрова маса, кг 82,8 82,9 82,7 82,2 82,5 82,1 82,5 83,0 82,9 82,7 83,0 82,9 83,2 82,7 83,7 83,0 82,7 82,5 82,2 83,0 82,2 82,5 82,7 82,2 3,6 4,1 5,5

турни елементи. Резервоарните смеси на хербицида Логран екстра с ретардантите съдържащи хлормекват - Стабилан, Вивакс и Цикоцел екстра освен че, доказано понижават добива на зърно, не проявяват и ретардантен ефект – те не намаляват височината на растенията. При смесите на Хусар макс с Флордимекс екстра и на Глийн с Терпал се отчита намаление на височината на главното стъбло, но тъй като то е съпроводено и с намаление на добива, е налице не ретардантен, а фитотоксичен ефект. Останалите смеси между ретарданти и хербициди оказват доказан ретардантен ефект при сорт Прогрес - намаляват височината на растенията без това

стъкл о видн о с т, % 87,2 86,4 87,4 86,8 86,8 88,2 86,4 87,0 86,2 89,4 89,6 86,8 86,8 87,8 87,2 88,8 85,8 86,8 86,4 87,2 86,4 87,0 87,6 87,4 3,2 5,3 7,4

глутен протеин, мокър сух % % % 12,94 12,81 12,76 12,87 12,44 12,78 12,53 12,62 12,70 12,04 12,12 12,53 12,40 12,50 12,78 12,45 12,42 12,70 12,53 12,65 12,45 12,70 12,84 12,70 0,60 0,78 0,95

33,3 33,0 34,2 33,8 32,6 33,0 32,2 32,9 32,2 33,0 33,2 30,1 32,1 32,2 32,1 32,8 33,1 33,0 33,9 32,4 33,2 34,5 32,6 34,1 3,1 4,7 7,0

13,3 12,2 12,6 13,4 14,3 13,5 12,8 12,5 11,8 9,1 10,0 13,0 13,3 13,2 14,4 14,8 12,9 12,6 15,2 13,9 14,2 14,9 14,5 13,4 2,8 4,1 5,9

да е свързано с намаление на добива на зърно и структурните му елементи. Това е положителен ефект от тяхната употреба, тъй като се намалява опасността от полягане на растенията Тези резултати са най-ясно изразени през 2008 г. (табл.2), когато значителните валежи през пролетта създадоха благоприятни условия за полягане на посевите. Най-добра защита срещу полягането при сорт Прогрес при ниво на торене с N12 притежават резервоарните смеси на Цикоцел екстра с Хусар макс и Глийн и на Терпал с Логран екстра. Масата на 1000 зърна намалява доказано при резервоарните смеси на ретарданта Флордимекс екстра с хербицидите Хусар

макс и Логран екстра (табл. 3). Доказано увеличение на този показател се отчита при смесите на хербицида Логран екстра с ретардантите Стабилан и Цикоцел екстра, поради по-малкия брой зърна в клас и по-ниския добив на зърно. Хектолитровата маса и стъкловидността на зърното не се променят под влияние на изпитваните ретарданти, хербициди и техните смеси. Запазването на физичните свойства на зърното маса на 1000 зърна, хектолитрова маса и стъкловидност - високи и стабилни, гарантира добри мливни качества и висок рандеман на семолина. Съдържанието на протеин и сух глутен намалява доказано при смесите на Флордимекс екстра с Хусар макс и Логран екстра. Доказано намаление на мокрия глутен се отчита единствено при резервоарната смес Флордимекс екстра + Глийн. ИЗВОДИ Хербицидът Логран екстра не може да се смесва с ретарданти съдържащи хлормекват - Стабилан, Вивакс и Цикоцел екстра. Съществува антагонизъм и при смесите на Хусар макс с Флордимекс екстра и на Глийн с Терпал. Тези смеси, освен че намаляват добива на зърно, не проявяват ретардантен ефект при твърдата пшеница. Най-добра защита срещу полягането при сорт Прогрес при ниво на торене с N12 притежават резервоарните смеси Цикоцел екстра + Хусар макс, Цикоцел екстра + Глийн и Терпал + Логран екстра. Масата на 1000 зърна, съдържанието на протеин и сух глутен намаляват при смесването на ретарданта Флордимекс екстра с хербицидите Хусар макс и Логран екстра. Съдържанието на мокър глутен намалява при смесването на Флордимекс екстра с Глийн. Грози Делчев ИПК, Чирпан

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2011 г.

МИНЕРАЛНО ТОРЕНЕ ПРИ ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ икономическа оценка

Устойчивото развитие на земеделското производство предполага получаването на добиви с определено равнище, стабилни във времето, с необходимото качество и поддържане на почвеното плодородие на ниво, достатъчно за тяхното получаване. В тази връзка осигуряването на подходящ хранителен режим чрез минерално торене, като един от факторите за стабилната продуктивност на културите, е условие за устойчиво и ефективно развитие на зърнопроизводството. Оценката на резултатите от приложението на минерални торове се базира на зависимостта добив, количество внесени торове (дози) и икономически оптимална печалба при съобразяване с екологичния ефект върху околната среда. В статията са представени резултатите от сравнителен икономически анализ на нарастващи норми на азотнофосфорно торене и оценка на тяхното влияние върху икономическите показатели на производство от някои зърнени култури, както и екологосъобразността на изпитваните норми от гледна точка на тяхната ефективност. Разработката се базира на резултати от многогодишен балансов опит. През периода на експериментиране 2004-2007 г. в рамките на опита, извеждан по единна схема повече от 30 години върху алувиално-ливадна почва в с.Цалапица, Пловдивско, е отглеждана царевица като монокултура – през 2003, през 2004/2005 – ечемик, изравнителен посев, през 2005/2006 – пшеница, при която вариантите на торене са запазени и през 2007 отново царевица. При без дефицитен воден режим е отглеждан средноранен царевичен 10

бр. 11–12, 2011 г., сп.

хибрид Рх-20 (ФАО.3). Схемата на опита включва четири варианта на азотно-фосфорно торене и един неторен вариант, приет за контрола. Вариантите са – N20P15 – приет за оптимален, с пълно компенсиране на износа на азот и фосфор с добив от 1000 кг зърно от декар, N25P20 – 125% от оптималната норма; N15P10 – 75% от оптималната норма и N10P5 – 50% от нормата. Калиево торене не е прилагано. За икономическата оценка на резултатите от изследването се използва метода на сравнителния анализ. Основните икономически показатели за анализ и оценка на изгодността на различни норми на торене са реализираните добиви, доходите (брутни и нетни), разходите и техните съотношения. Поради спецификата на експеримента, а именно установяване на критичните нива на натоварване на почвата, схемата на опита не дава възможност за определяне

на самостоятелното влияние на всеки от хранителните елементи върху ефективността. В изследването вниманието е насочено към допълнителните добиви, респективно допълнителните приходи резултат от азотно-фосфорното торене, разходите за торове и тяхната ефективност. Необходимият минимум данни, за обикновен икономически анализ на използването на торове, включва: цена на торовете, стойност на допълнителната продукция, резултат от торенето, ниво на увеличение на добива за единица приложен хранителен елемент (нутриент) или производителност на 1-ца тор (в а.в.). За остойностяване на произведената продукция и внесените торове са използвани цени от НСИ. Икономиката на минералното торене се свързва основно с ефективността на различни норми за торене. Основното изискване за рентабилно производство от културите е да се получи агрономически добив, който може да максимализира нетната възвращаемост. Но високи печалби са възможни единствено с оптимални инвестиции, правилни решения и подходящи климатични условия. Затова като критерий за ефективността на торенето се възприема печалбата от единица площ. Печалбата е фактор,

Фиг.1 Динамика на продуктивността в зависимост от нормите на торене – база N0P0K0

„Земеделие плюс”

който осмисля дейността на про- внесени торове. На фиг.2 са пред- а увеличението на нормата с 10 изводителите, а променящите се ставени кривите на производи- кг води до увеличение на добива цени на земеделската продукция телността на единица приложен от 13 до 38 кг/дка, докато рази на торовете ги принуждават нутриент (в а.в.). Ясно е очертана ходите за минерално торене се към икономизирано поведение, тенденцията на по-висока произ- увеличават около 3 пъти (от 11,6 т.е. към инвестиции, свързани с водителност на единица внесени до 32,8 лв/дка) (табл. 1). Допълповишаване на приходите. торове при по-ниските норми – нителният приход от торенето Темпът на изменение на до- N10P5K0 и N15P10K0. С нарастване представлява около 70% от брутбивите от четирите култури в на нормите биологичният ефект ния приход от културата. Масата зависимост от внесените количе- от торенето се понижава, което на печалба или нетният доход е в ства азотни и фосфорни торове е обикновено води до намаляване граници от 108,4 до 114,7 лв/дка представен на фиг.1. От кривите на рентабилността на производ- и е най-висок при вариантите с се вижда, че равнищата на ре- ството. При това положение е торова норма N10P5K0 и N15P10K0. ализираните добиви от цареви- необходимо да се търси иконо- Основният индикатор, чрез койцата за зърно през 2003 г. при мически ефективната граница на то се характеризира възвращаемостта на вложенията за минеотделните норми на торене са торене. Влиянието на различните рално торене, е коефициентът на почти изравнени. Сходни резултати от култу- норми на азотно-фосфорно то- ефективност на торенето, изчисрата са получени и през 2007 г. рене върху икономическите по- лен като отношение на брутните Въпреки напояването по-небла- казатели на производството са и нетни доходи и разходите за гоприятните климатични условия отразени в табл. 1. От анализа торове. Равнищата на този пока(засушаване) довеждат до за- на данните се констатира, че зател за ефективността на торенижаване на прекия производ- вложенията за торове се реали- нето са най-благоприятни също ствен резултат – добивът, който е зират с различна ефективност. за вариантите N10P5K0 и N15P10K0 по-нисък в сравнение с този през Ако сравним прираста на доби- съответно 10,9 и 7,1. Получените резултати опре2003 г. с около 25-30%. Само вите от торене при четирите варавнищата на добивите при най- рианта, за всяка от културите, се делят вариантите с 50 и 75% от високата норма са приблизител- вижда, че увеличението спрямо оптималната норма на торене, но еднакви. При ечемика полу- контролата (неторен вариант) е като икономически най-изгодни, чените добиви са резултат от значително – от 2,2 до 2,5 пъти а поради по-малкото количество последействието на остатъчните при царевицата за зърно, за внесени торове на единица площ количества хранителни веще- ечемика – от 2,6 до 4,2 пъти, при те са и най-подходящи от гледна ства в почвата след царевицата пшеницата от 1,9 до 2,6 и при ца- точка на екологичния ефект въри са от 3,5 до 5 пъти по-високи в ревицата през втората година от ху околната среда. Сходни резултати от царесравнение с контролния вариант 0,6 до 1,6 пъти. Анализът на резултатите от вицата за зърно са получени и (без торене). Поради съществения остатъчен ефект от торенето икономическите показатели на през 2007 г. Въпреки напояванепрез предходната година разхо- царевицата за зърно показва, то, поради по-неблагоприятните дите за торове, направени за ца- че през първата година на експе- климатични условия, производревицата, са разпределени меж- римента (2003 г.) реализираните ствените резултати са занижени. ду двете култури в съотношение допълнителни приходи от торе- Добивът при отделните торови 0,8:0,2 – царевица/ечемик. При нето, при четирите нива на торо- норми е по-нисък в сравнение с пшеницата положението е ана- вите норми, са почти изравнени, този през 2003 г. от 24 до 30%, логично, с изключение на найвисоката норма N25P20K0. При нея е налице намаляване на добива с около 100 кг/дка, което вероятно се дължи на известна депресия на растенията от внесените по-големи количества торове. Важен показател за агрономическата ефективност на нормите на торене е индексът на продуктивността или производителността на 1 кг тор в активно вещество, който представлява отношение на допълнителния добив от торене и количеството Фиг.2 Производителност на 1 кг тор (NPK) в а.в.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2011 г.

с изключение на най-високата, при която намалението е само 6%. Нарастването на внесените торове на единица площ с 10 кг при различните варианти на опита през 2007 г. води до увеличение на добива с над 80 кг при второто ниво на торене N15P10K0 спрямо първото N10P5K0 и при третото N20P15K0 в сравнение с второто. При последното четвърто ниво N25P20K0 увеличението е с 201 кг/дка. Нивата на показателя коефициент на ефективност на торенето са твърде занижени от 2,4 до 3,1, но покриват изискването за отношението „стойност на допълнителната продукция/ разходи за торове” от най-малко 2:1, т.е. печалба над цената на торовете от най-малко 200%, е атрактивна за фермерите. При това положение абсолютната нетна печалба от единица площ е критерий за ефективността. През 2007 г. тя е най-висока при варианти N25P20K0 и N20P15K0 съответно 72,2 и 43,8 лв/дка. Трябва да отбележим, че разходите за торове за единица допълнителна продукция са значително по-високи в сравнение с тези за 2003 г., което се дължи на по-ниския допълнителен добив от торенето и малко по-високите разходи за торове. През 2004/2005 г. културата е ечемик (изравнителен посев), при който не са използвани торове, а е изследвано последействието на остатъчните количества хранителни вещества в почвата след царевицата. Брутният приход от ечемика е приблизително еднаква величина за трите по-високи норми на торене и по-малък за най-ниската – с около 30%. Тенденциите при допълнителния приход, резултат от последействието на торенето, са сходни. Както вече беше посочено, поради ясно изразеният остатъчен ефект от торенето на предходната култура – царевицата, разходите за торове бяха разпределени в съотношение 0,8:0,2. Това позволи да се изчисли нетният доход от единица 12

бр. 11–12, 2011 г., сп.

Табл. 1. Икономическа оценка на минералното торене на основни зърнени култури на базата на резултатите от полски експеримент в с. Цалапица р-ди за коеф. нетен увелиуве- допълн. разхоторове на доход чение липриход ди за ефект. за 1-ца (печалВарианти на чеот тородоп. на ба) от на торене добиние торене, ве, лв/ прод. тореторене, ва, кг/ в % лв/дкa дкa лв/кг нето лв/дкa дка Царевица N0P0K0 301 682 N10P5K0 227 126,3 11,6 114,7 10,9 0,017 720 N15P10K0 239 133,4 18,7 114,7 7,1 0,026 749 N20P15K0 249 138,9 25,7 113,1 5,4 0,034 762 N25P20K0 254 141,2 32,8 108,4 4,3 0,043 Ечемик 57 N0P0K0 N10P5K0 147 258 25,6 2,9 22,7 8,8 0,020 N15P10K0 232 407 40,4 4,7 35,7 8,7 0,020 N20P15K0 221 388 38,5 6,4 32,1 6,0 0,029 N25P20K0 237 416 41,3 8,2 33,1 5,0 0,035 Пшеница 167 N0P0K0 N10P5K0 425 254 76,8 14,5 62,2 5,3 0,034 N15P10K0 441 264 79,6 23,3 56,3 3,4 0,053 N20P15K0 435 260 78,6 32,2 46,4 2,4 0,074 N25P20K0 324 194 58,5 41,0 17,5 1,4 0,127 Царевица 390 N0P0K0 N10P5K0 241 62 44,6 14,5 30,1 3,1 0,060 N15P10K0 325 83 60,2 23,3 36,9 2,6 0,072 N20P15K0 410 105 75,9 32,2 43,8 2,4 0,078 N25P20K0 611 157 113,2 41,0 72,2 2,8 0,067

площ и коефициентът на ефективност. Резултатите показват, че с най-висока абсолютна печалба и най-висок коефициент на ефективност на разходите за торове е вариант N15P10K0. През следващата реколтна година – 2005/2006 отглежданата култура е пшеница. Полученият допълнителен приход от торенето при по-ниските норми на торене е около 80 лв/дка, а при най-високата с около 25% по-малък. Ако сравним равнището на добивите по варианти на торене констатираме, че само при втората норма N15P10K0 е налице малко увеличение с 16 кг, докато при следващите две нива се очертава намаление съответно с 6 и 111 кг/дка, което е индикатор за икономическата нецелесъобразност от нарастването на внесените количества торове. Анализът на данните за

„Земеделие плюс”

икономическите резултати очертава технологичния вариант с най-малки количества внесени торове N10P5K0, като най-изгоден – с най-висок коефициент на ефективност на вложенията за торене, с най-малко разходи за торене за получаване на единица продукция и най-малък относителен дял на разходите за торове в приходите от реализация на продукцията. Следващият вариант с добри икономически показатели е вариантът N15P10K0, при който е приложена NР норма 75% от оптималната. Икономически неизгодно е торенето с норма 125% от оптималната. При икономическия анализ на използването на торовете, главните съображения са увеличение на производството, резултат от торенето, и връзката между цената на торовете и тази на продукцията. Тъй като отно-

шението между цените на културите и торовете, се променя, то и икономическите резултати, които до голяма степен зависят от тях, също се променят. За да се установи влиянието на измененията в равнището на цените на продукцията и торовете върху ефективността от торенето ще сравним нивата на някои показатели за оценка на торенето от балансовия опит по цени за 2007, 2008 и 2009 г. с тези за 2006 г. От сравнителния анализ се констатира, че през 2007 г., поради известно нарастване на цените на торовете, разходите за торове при отделните варианти се увеличават от 5,8 до 9,5% в сравнение с 2006 г., през 2008 г. повишаването е от 39,5 до 45,6% и за 2009 г. – от 55,9 до 63,3%. Поради значителното увеличение на равнищата на цените на културите през 2007 г. спрямо 2006 г. нетният доход от торенето нараства при царевицата от 55,8 до 63,8%, за ечемика – от 42,6 до 45,5%, за пшеницата от 78,8 до 195% и за царевицата през четвъртата година на експеримента – от 73,1 до 82,3%. През 2008 г., когато нарастват цените на торовете и на продукцията, увеличението на печалбата от единица площ в

сравнение с 2006 г. е съответно за царевицата от 73,2 до 77,5%, за ечемика от 66,3 до 68,1%, за пшеницата от 80,5 до 136% и за царевицата през последната година от опита от 84 до 88,8%. През 2009 г. се наблюдава значителен спад в равнищата на цените на културите и известно нарастване на цените на минералните торове, което води до съществено намаляване на печалбата от торене в сравнение с 2007 и 2008 г. и достигане на нивата от 2006 г. Коефициентът на ефективност на торенето, изразен като отношение на брутния доход от торене и разходите за торове, през 2007 г. в сравнение с 2006 г. нараства при царевицата от 38,1 до 42,9%, за ечемика от 26,4 до 31% и за пшеницата от 50,7 до 56%. През 2008 г. увеличението е в граници от 16,8 до 21,9% за царевицата, от 12,4 до 17,4% за ечемика и от 18,6 до 123,8% за пшеницата, а през 2009 г. има ясно изразена тенденция на намаление спрямо 2006 г. Заключение Измененията в нивата на икономическите показатели, като резултат само на промените в равнищата на цените, показват,

че взаимовръзката между цените на торовете и на земеделската продукцията, както и пазарната перспектива за културите, до голяма степен определят доходността на производството и са стимул за използването на торовете. В заключение от сравнителния анализ на резултативните показатели за отделните технологични решения се констатира, че икономически найцелесъобразни са вариантите с азотно-фосфорна норма 50 и 75% от оптимална доза. При тези варианти производството на царевица за зърно и пшеница се реализира с най-висока ефективност – с най-ниски разходи за торове за получаване на единица продукция, а относителният дял на разходите за торове в стойността на допълнителните приходи от торене е най-нисък. Двете норми се явяват най-добри и по отношение на опазване на почвите и околната среда от замърсяване, тъй като съдействат за намаляване на екологичния риск. А. Самалиева, Д. Стойчева, П. Александрова, В. Колева

Новини от ДФЗ

Одобрени са нови 77 проекта за развитие на земеделски стопанства и микропредприятия

Проектите са по мерките 121 и 312 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Субсидиите по Мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства” са 9 954 951 лв. С тях 61 стопани ще закупят земеделска техника и оборудване, за да покрият изискванията на Нитратната директива. Други фермери планират да преминат от конвенционално към биологично производство. Малка част от предложенията са за изграждане на оранжерии и създаване на насаждения. По Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” са одобрени 16 предложения за инвестиции. Финансовата помощ по тях е в размер на 5 112 867 лв. Преобладават проектите за изграждане на фотоволтаични електроцентрали. Друга част от субсидиите ще отидат за развитие на селския туризъм. Едно от предложенията е за купуване на специализирана строителна техника. От началото на прилагането на ПРСР досега над 2 200 стопанства са сключили договори за модернизиране по Мярка 121. Субсидиите по тях възлизат на 585 млн. лв. По Мярка 312 договори с Фонд „Земеделие” са сключили 619 бенефициенти, а одобрената помощ по тях е над 185 млн. лв. Земеделие плюс

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2011 г.

Естествените пасищни тревостои в Странджа

дишен период. Средно за периода Едно от изискванията на Ев- щето на община Малко Търново. ропейския съюз при приемането 5. При надморска височина 2008-2010 г. най-много валежи са на България за негов член е пъл- около 380 м, южно изложение и паднали през месеците юли, сепноценно оползотворяване на на- наклон около 50 – в землището на тември и декември, а най-малки през април, май и август (фиг.1). личните природни ресурси, като община Малко Търново. Средногодишните стойности на едновременно с това се акцентира През първата година е извървърху тяхното съхранение. За да шен анализ на съставящите ги температурата на въздуха са сравпребъдат, природните екосистеми видове за определяне типа на нително по-константна величина и изискват опазване, възстановя- пасищния тревостой. Ежегодно са варират в диапазона 13,2–13,40С ване и правилно управление. Към вземани растителни проби за ус- през годините на наблюдение най-ценните екосистеми принад- тановяване ботаническия състав (фиг.1). Средната стойност на темлежат естествените ливади и паси- на тревостоите. През трите годи- пературата на въздуха в района на ща, които са основен източник на ни на наблюдение са проследени Странджа за периода на изследекологично чист фураж за живот- промените, които настъпват в ес- ване е по-висока с 1,4 0С от средните. При получаването на фураж с тествените пасища под влияние на ната за периода (1901-1990). През екологична чистота е удачно да се климатичните фактори и начините периода на наблюдение, най-ниползват максимално климатичните на ползване. ските средномесечни температури фактори и природните дадености . Районът на Югоизточна Бъл- са измерени през януари – 1,40С, а В статията са представени гария е един от най-засушливите най-горещ е месец юли със средрезултатите от изследване за в страната. Географското местона- номесечни температури достигаописване на естествените па- хождение на Странджанския реги- щи 24,30С. сищни тревостои в погранична- он предопределя спецификата на Тези аномалии в съчетание с та част на Югоизточна България проявление на климатичните па- наличната бедна на хранителни (Странджа планина) при различ- раметри. Наличието на средизем- вещества почва, каквато е излуни местонахождения и проме- номорско влияние оформя зимата жената канелена горска, основен ните настъпващи под влияние като по-топла и безснежна, а лято- почвен тип в района, са причина на климатичните фактори и на- то – горещо и сухо. През лятото се пасищата в Странджа да са с почините на ползване. наблюдават трайни засушавания с ниска продуктивност. Макар и проНаблюденията са извършени високи температури и ниска отно- летта да е със сравнително добра през периода 2008 – 2010 г. върху сителна влажност на въздуха, като водообезпеченост, последващото пет естествени пасищни тревостои понякога падат интензивни порой- по-рязко повишаване на темперав землищата на 2 общини – Средец ни дъждове. Пролетта и есента са турите и малкото количество ваи Малко Търново. Те са с различно с повече валежи. лежи са причина от естествените местонахождение, различна надСредната годишна сума на тревостои да се прави само една морска височина и изложение на валежите за деветдесет годишен коситба за вегетационен период, склона и са подбрани така, че да период в Странджа е 650,0 мм, и е след което тревостоят изпада в обхващат възможно най-типични- под средната за България (672 мм), продължителен летен покой . те и ползвани естествени пасищни а средната годишна температура Влиянието на средиземномортревостои в предпланинската част на въздуха е 11,90С. Анализът на ската климатична област обуславя на региона. Избраните пунктове метеорологичните фактори показ- широкото участие в тревостоя на за наблюдения и анализ са както ва, че количеството на валежите ливадите и пасищата на медитеследва: средно за периода на проучване е рански по произход видове от три1. При надморска височина 687,4 мм, което е с 37,4 мм повече те биологични групи. Много от виоколо 350 м, югозападно изложе- от средните стойности за многого- довете, разпространени в естестние, равнинен терен – в землището на община Средец. 2. При надморска височина около 300 м, западно изложение, и наклон около 40 – в землището на община Средец. 3. При надморска височина около 290 м, североизточно изложение, и наклон около 40 – в землището на община Средец. 4. При надморска височина Фиг. 1. Сума на валежите (мм) и средномесечна температура на около 280 м, северозападно изло- въздуха (0C), за периода на проучване и за дългогодишен период за жение и наклон около 30 – в земли- района на Странджа планина

бр. 11–12, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

вените тревостои на Странджанския район по екологическите си особености са ксеротермни. В първия пункт на наблюдение, отстоящ само на 6-7 км от българо-турската граница на 350 м н.в, пасищата са от типа Hordeum crinitum – Trifolium nigrescens и се отличават с богато тревно разнообразие. Преобладават бобовите компоненти с 48 – 50 % участие, което се променя през годините в зависимост от зимно-пролетната водообезпеченост. Участието на житните компоненти е средно 40 % (фиг. 2). Тези пасища се ползват комбинирано (за сено и паша) почти целогодишно. Вторият пункт е типичен за Странджа планина, обхващащ наклонени участъци до 300 м н.в., като пасищата са заобиколени от дъбови и букови гори, и са от типа Cynusurus cristatus – Lolium perenne – Trifolium subteraneum. Изобилието и на трите вида е почти еднакво – от 3 до 4. Тук преобладават житните представители с 50% участие, като освен Cynusurus cristatus и Lolium perenne, голям дял в тревостоя заема и Cynodon dactylon, L. – троскот. Бобовитe видове участват с 35 % в тревостоя, а разнотревието достига до 15 %. Тревостоят е с височина до 50 cм, а плътността е висока – 950 бр./м2. Тази висока плътност се дължи на житните представители-пасищен райграс, троскот и сеноклас. В годините с повече валежи през пролетно-летния период пасищата се ползват и комбинирано, но поради голямото участие на житните представители, основно се ползват пасищно, като има и години в които изпадат в “летен покой”. Третият пункт се намира в един от най-отдалечените и труд-

но достъпни райони на Странджа, само на 7 км от турската граница, разположен на 300 м н.в. и обхваща един по-различен тип пасища – Agrostis vulgaris – Cynusurus cristatus – Lolium perenne. В по-сухите места обикновената полевица преминава в садина – Andropogon gryllus. Тук житните компоненти заемат до 60%, бобовите представители показват голямо разнообразие, макар да заемат едва 20% и разнотревието също достига до 20% Този тип пасища се ползват пасищно от началото на м. април до средата на м. юни и от средата на м. септември до средата на м. ноември. Четвъртият пункт на наблюдение е естествено пасище, тип Cynodon dactilon – Lolium perenne, по- различен от предходните. Намира се в сърцето на Странджа планина, община Малко Търново на леко наклонен терен при надморска височина – 280 м и северозападно изложение. Пасището е силно рудерализирано, с разкъсан чим, безразборно пасано от много животни. Условията са сухи, а разнообразието от тревни видове е редуцирано. Височината на тревостоя не надвишава 30-40 cм, плътността е ниска – 350-380 бр./ м2. Житните видове заемат 15%, главно Cynodon dactilon, L., Lolium perenne, L., Bromus arvensis, L. Най-многобройно по участие е разнотревието с до 60 %, а бобовите видове достигат до 25%. Петият тип пасища, типичен за по-високите части на Странджа, е наблюдаван в землището на община Малко Търново на 380 м н.в., където типовете горска растителност, съставена предимно от смесени дъбови гори и гори от източен бук (най-голямо е учас-

Фиг. 2. Ботанически състав на естествени тревостои (%) по години на наблюдение в Странджа планина

тието на източния горун, източния бук, благуна, цера, габъра и други), съжителства съвместно с естествените тревостои в района. Тук пасищата са от типа Avena flavescens-Cynusurus cristatusLolium perenne. Житните представители заемат 60%, бобовите видове са около 15%.Участието на едногодишните видове с медитерански произход, както и високото обилие на мезоморфните по екологически особености Lolium perenne – Cynosurus cristatus отличава странджанските садинови ливади и белизмови пасища във фитоценотично отношение от същите типове в други райони на страната. Изводи Естествените пасища в Странджа от типа Hordeum crinitum – Trifolium nigrescens; Cynusurus cristatus – Lolium perenne – Trifolium subteraneum и Avena flavescens-Cynusurus cristatusLolium perenne, разположени на 350-380 м н.в., заобиколени от горски участъци имат по-богат на бобови компоненти тревостой и дават възможност за 1 коситба и почти целогодишно пасищно ползване, поради мекия климат. Естествените пасища от типа Cynodon dactilon – Lolium perenne и Agrostis vulgaris – Cynusurus cristatus – Lolium perenne разположени на 280-300 м н.в. са поразлични от предходните. Пасищата са сухи, а разнообразието от тревни видове е редуцирано. Този тип тревостои се ползват пасищно през пролетта и есента, а през лятото изпадат в “летен покой”. В рамките на Общата селскостопанска политика на Европа, земеделските стопани на България са задължени да спазват Национални стандарти за поддържане на естествените ливади и пасища в добро земеделско и екологично състояние с цел опазване на тяхното биоразнообразие. Кера Стоева, ОСЗ–Средец Виолета Вътева, ИП „Н.Пушкаров“

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2011 г.

ЕФЕКТ ОТ “MYCOSYM TRI – TON” И Р. RHIZOBIUM ВЪРХУ ПРОДУКЦИЯТА ОТ ЗВЕЗДАН И ЕСПАРЗЕТА Интензивното използване на естествените ливади и пасища води до значителни негативи, свързани с намаляване на почвеното плодородие на площите, заети от тях и до обедняване на видовото разнообразие на фуражните пасищни треви. Това определя засиления интерес в световен мащаб към изследване на факторите, причиняващи тези явления и ефективно прилагане на съвременни методи за преодоляването им чрез биологични процеси, свързани с храненето и развитието на растенията при съхраняване на почвеното плодородие. Микоризата е широко разпространена естествена

бр. 11–12, 2011 г., сп.

асоциация, играеща ключова роля в процеса на усвояването и транспорта на хранителни вещества от почвата, особено при слабо продуктивни земи с дефицит на биогенни елементи (Bethlenfalvay, 1992; Linch, 1990). Бобовите растения същевременно формират и симбиотрофна асоциация с азотфиксиращите грудкови бактерии, като по този начин обезпечават растенията с биологично фиксиран азот. Взаимоотношенията на микросимбионтите в симбиотрофната асоциация – микоризни гъби (AMF) – симбиотични азотфиксатори – растение, за повишаване на добива при гарантирана чистота

„Земеделие плюс”

на растителната продукция са обект на проучване от много автори през последните години, но практическото им приложение е незначително поради липса на достатъчно полски експерименти (Barea et al., 2002). Същевременно биологичните препарати намаляват риска от замърсяване с химични препарати на почвата, повърхностните и подпочвените води и показват значителен екологичен и икономически ефект. Успоредно с подобряване храненето на растенията, редица автори представят данни илюстриращи, че екстрацелуларните микоризни хифи заедно с отделяните от тях и почвените

Табл. 1. Добив сено (кг/дкa) и съдържание на N, P и К в него Вариант

1-ви откос 2-ри откос N %

звездан контрола

701

143

2.1

0.17

2.2

. + Mycosym

810

211

2.3

0.19

2.2

. + Mycosym + Rh.loti

830

215

2.3

0.18

2.6

LSD 0.05

101,7

43,5

контрола

462

105

1.9

0.19

2.1

. + Mycosym

569

139

2.1

0.22

2.2

. + Mycosym + Rh.symplex

571

143

2.1

0.22

2.3

LSD 0.05

92,2

26,5

еспарзета

микроорганизми мукополизахариди играят съществена роля в процеса на формиране на почвените агрегати (Muneer, M. and J. M. Oades, 1989; Miller,R. M. and J. D. Jastrow, 1990). В статията са представени резултатите от проучване в полски условия на ефекта от инокулацията на звездан и еспарзета с микоризния биопрепарат “Mycosym TRI – TON”, приложен самостоятелно и в комбинация със симбиотични азотфиксатори от р.Rhizobium върху добива от сено, развитието на кореновата система и съдържанието на азот, фосфор и калий в растителната биомаса и промените в почвената структура. Изследването беше проведено върху средно ерозирана излужена канелена горска почва в опитното поле по борба с ерозията към ИП”Н. Пушкаров” в с. Суходол, Софийско, със следната агрохимическа характеристика: pH ( KCl – 4,7) , хумус – 2,07%, амо-

ниев азот – 6,4 мг/1000 г, нитратен азот – 6,6 мг/1000 г, P205 – 1,4 мг/100г,K2O – 22,0 мг/100 г. Гранулираният биопрепарат “Mycosym TRI – TON” беше внесен по време на засяването в количество 15 г/м2. Семената на звездана и еспарзетата бяха третирани непосредствено преди засяването със суспензия от симбиотични азотфиксатори от р.Rhizobium. Използвани бяха Rh. loti 225 за звездан и Rh. simplex 346 за еспарзета от наша колекция. По време на експерименталния период бяха извършени два откоса – на 05.06.2009г. (фаза начален цъфтеж) и на 28.07.2009 г., като беше отчетен добива свежа и суха растителна маса и състава на тревостоя. В края на активната вегетация бяха взети почвени монолити, от които след промиване беше определено теглото и обема на кореновата маса, както и процента на микоризация. По същото време бяха взети и проби в слоя 0–10 и 10–20 см за определяне на почвената структура.

Табл. 2. Влияние на инокулациите върху кореновата система Вариант

сухо тегло о б е м микоризация (г) (см3) (%)

звездан контрола

20.8

. + Mycosym

120

44.8

. + Mycosym + Rh.loti

200

45.7

контрола

29.37

. + Mycosym

110

35.62

. + Mycosym + Rh.symplex 25

120

34.46

еспарзета

Данните за влиянието на изпитваните препарати върху добива сено от звездан и еспарзета са представени в табл. 1. И при двете култури се наблюдава повишаване на добива при третираните варианти, по-силно изразено при тези с двойна инокулация – 15,7% при звездана и 23,7% при еспарзетата. При втория откос увеличението в добива при вариантите със самостоятелна и двойна инокулация не се различава съществено. Това вероятно се дължи на намаляване на почвената влажност и повишаване на температурата през този период. Отчетеното увеличение се обяснява с по-високата микоризация на корените на третираните варианти (табл.2), поради факта, че гъбните хифи спомагат за използването на трудно достъпната за корените на растенията почвена влага. Същевременно почвените и климатични условия по време на втория откос затрудняват процеса на симбиотичната азотфиксация, което обяснява и намалената разлика в добива между вариантите със самостоятелна и двойна инокулация. От данните характеризиращи тревостоя, представени на фиг. 1 се вижда, че при третираните варианти делът на бобовия компонент е по-висок в сравнение с нетретираната контрола, което подобрява качеството на сеното. Това съотношение се запазва и при втория откос. Приложеният микоризен препарат оказва положителен ефект и върху другите два компонента – житните треви и разнотревието. Това се обяснява с факта, че микоризните гъби не проявяват видова специфичност при инфектирането на корените на различните растителни видове. Приложението на изпитвания препарат се отразява благоприятно не само върху добива, но и върху качеството на сеното. От данните за химическия анализ на сухата маса, представени в таблица 1 се вижда увеличение в съдържанието на азот, фосфор и калий в инокулираните вариан-

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2011 г.

ÚÛ‡, ÍÓˇÚÓ ÓÚ ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË ÌÂ Â ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. œÂÁ ‡Á„ÎÂÊ‰‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ‰Ó·Ë‚˙Ú Â Ú‚˙‰Â ÌËÒ˙Í Ë ‚‡Ë‡ ‚ ¯ËТаблица 3. Структура на почвата наблюдава висок процент агÓÍË „‡ÌËˆË ÓÚ 424 на Í„/‰Í‡ рономически ценните агрегати, водоустойчиви аграгати (%) Вариант дълбочина ÔÂÁ 1998 „. ‰Ó 732 Í„/‰Í‡ което потвърждава положител(cм) < 0,25 > 0,25 > 1 ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„ÌÂ ното влияние на тревите върху Звездан (контрола) 0 – 10 20,7 79,3 61,8 ÔÂÁ 2007 ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰Ó структурата на„.почвата. Повиша10 – 20 15,8 84,2 68,7 ‚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ вайкиÚÂÁË съдържанието на ÔÂËÓ‰‡. водоусЗвездан 0 – 10 18,4 81,6 66,9 тойчивите агрегати, третирането ¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡ÌÂ Ì‡ + Mycosym 10 – 20 13,8 86,2 76,1 с микоризни гъби повлиява блаË ÔÓ‚Â˜Â. ¬ »ÒÔ‡ÌËˇ Â ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ- ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚ Â ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚÂ ÛÒÔÂЗвездан и противоерозионната 0 – 10 87,0 ıË 69,7 Ì‡ Ò‚ÂÚÓ‚Ì‡Ú‡ гоприятно ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚÂ Á‡ ËÌÚ„Ëˇ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 20013,0 Í„/‰Í‡, – Ó+ Mycosym устойчивост на почвата. 10 – 20 14,2 85,8 74,0 + Rhisobium Âˇ - 2 900 Í„/‰Í‡, ﬂÔÓÌËˇ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ - Ó‰ÛÍˆËˇ Ì‡ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ Еспарзета – 10 78,2 Á‡ 66,7 ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡ÌÂ Ò‡Заключение Ó„‡ÌË˜ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚÂ Â2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡ÎËˇ - 1 0940 Í„/‰Í‡. 21,8 (контрола) 10 – 20 18,2 81,8 68,7 Изпитваният препарат „Myco¬ ¡˙Î„‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÌÂ Â Еспарзета sym TRI – TON” приложен саÌ‡+ Mycosym ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ 0 – 10 „Ó‰ËÌË 19,0 81,0 67,2 мостоятелно или в комбинация 10 – 20 17,9 82,1 69,5 ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰с азотфиксиращи бактерии от Ì‡Еспарзета ‰‡ÒÚË˜ÌÓ, Í‡ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË15,8 Ì‡ р.Rhizobium оказва положите0 – 10 84,2 69,6 + Mycosym ‡Ì‡ÎËÁË‡ÌËˇ ÒÎÂ‰10 – 20 13,7 86,3 71,2 лен ефект върху количеството и + Rhisobium ÔÂËÓ‰ ÒÂ Ì‡·Î˛‰‡‚‡Ú ÌËÚÂ ÚÂÌ‰ÂÌˆËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚÂ ÚË „Ó‰ËÌË качеството на добива от звездан ти и при двете култури. Това се корените (табл. 2). По-доброто и еспарзета. Приложените иноÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÒÂ Á‡‰˙Ê‡ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ дължи на по-доброто хранене развитие на кореновата система кулации увеличават относителÌ‡ Â‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒÎÂ‰ ÍÓÂÚÓ ËÏ‡ ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ëна растенията, основано на би- и високия процент на микориза- ния дял на бобовия компонент в ¯‡‚‡ÌÂ - 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë ологични механизми, тъй(2002), като ÔÓÒÎÂция при звездана обуславят по- тревостоя. ‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ ÔÓ- съдържание на водоусв експеримента не е прилагано Ì‡високото Микоризните гъби оказват ËÁ‚Â‰ÂÌËÚÂ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚‡,инокуланÁ‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5 торене. Приложените тойчивите агрегати > 1 мм при ясно изразено физиологично ти физиварианти (табл.3). въздействие върху кореновата 964оказват Ú ÔÂÁ ясно 2007 изразено „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Òтретираните ˇ„Óологично въздействие и върху Увеличаването на техния дял е система на звездана и увелича‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌËˇ ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó Ì‡Ï‡развитието на кореновата сис- свързано със слепващата роля ват съдържанието на водоустойÎˇ‚‡ÚнаÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490при ‰Í‡ (1998) тема растенията, особено на хифите на екстрацелуларния чивите агрегати > 1 мм. ‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒÚ‡Ì‡ÎËÚÂ звездана (табл.2). гъбен мицел и отделяните от него Биопрепаратът “Mycosym TRI „Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ „‡Увеличението в обема и ¯ËÓÍË те- мукополизахариди. При еспарзе- – TON” може да бъде препоръчан глото корените при самостоятата този е такаÌÂ силно за приложение при затревяване Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú Ì‡ ÔÓÚÂÌˆË‡ÎÌËÚÂ ‚˙ÁÏÓÊÌËˆË.на — Ì‡È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ 2003 „. - 25ефект 367 неÁÛÎÚ‡ÚË телната инокулация с микоризни изразен поради по-специфичния на площи предназначени за ËбиоÔÓ‰Í‡. «‡ÔÓ˜Ì‡ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌË ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙Î„‡Ëˇ - ·Î‡„ÓÔËˇÚÌË ÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË гъби е 2 пъти, а при двойната хабитус на кореновата й система. логично земеделие. ˜‚ÂÌË ÛÒÎÓ‚Ëˇ, Ì‡ÎË˜ËÂ Ì‡ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓÒ ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡ Ë ÔÂÁ инокулация – 3,5 пъти спрямо Наблюдаваното оструктуряване ‚Â по-скоро Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. 2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚÂ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ëпри Ò‡ нея нетретираната контрола. На- на почвата се Хр. Джоджов, Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎÍ‡ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ 19 657 ‰Í‡ (Òна22надземната % ÔÓ-Ï‡ÎÍÓи‚коÒ‡‚ÌÂÌËÂ „.), хифи, отколрастването дължиÒ 2003 на гъбните Еф. Джонова, реновата масаÒ‡е11в 504 съответствие кото на корените »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂЕ.-Цветкова ˛ÒÚÂÌ‰ËÎ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌËˇ ÒÂ‰ÂÌ на растението. с‰Ó·Ë‚ процента микоризация на Като цялоÚ ˇ„Ó‰Ë и при дветеŒÚ‰ÂÎ култури се ИП „Н. -Пушкаров” ìﬂ„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî ÓÒÚËÌ·Ó‰ Â 585на Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË 11 212

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„Î‡‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ Â‰ËÌ Â‰, Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (Ï‡ÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡ÚËˇ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ ÌÂ ÔÂ‚Ë¯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 ÁÌ‡Í‡ Ì‡ ÒÚ‡ÌËˆ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎËˆË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ; ÔÂ‰ÔÓ˜ËÚ‡ÌÂ ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡ Â Ò‡ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰ËÌ‡); ÔÓÔÛÎˇÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÒÔÂˆËÙË˜ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚÂ Â‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎËˆËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ Ì‡ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎËˆ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎËˇÚ‡ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂ, Ì‡Û˜ÌËÚÂ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡ÌËˇ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ Ì‡ Ï‡ÚÂË‡Î‡. œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: Ì‡ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: Ã‡ËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙËˇ

áð. 11–12, 2, 20102011 ã. г., сп. бр.

, ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ” „Земеделие плюс”

±ÅÀ ¢ª¯«©«¬ ¯« ¢ª¥

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë .EOZYGITACEAE :OOPHTHORA NEOAPHIDIS Ì½ÏËÀÂÊ ÌË ÄÂÈÂÊ½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ -ACROSIPHUM ROSAE

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë #LAVIPITACEAE "EAUVERIA BASSIANA Ì½ÏËÀÂÊ ÌË ÄÂÈÂÊ½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ -ACROSIPHUM ROSAE

¬ÍËÑ Á Í ªÅÇËÈ½Æ ½ÈÂ¿ÎÇÅ ¥ÊÎÏÅÏÐÏ Ä½ Ä½ÖÅÏ½ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½

¥ ¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢

¤ÂÉÂÁÂÈÅÂ ÌÈÛÎ s

¬«¨¢¤ª¥ « ª¥¤©¥ ª ® £¡¢ª¥¼ «¯ © ®¨«¡ ¦ª § ¤ ª¨·µ§ «¤

¬«¨®§¥ §°¨¯°¥

¢ÊÏËÉËÌ½ÏËÀÂÊÊÅ À×¾Å &5.') ¢ÊÏËÉËÌ½ÏËÀÂÊÊÅÏÂ À×¾Å ÌÍÂÁÅÄ¿ÅÇ¿½Ï ÈËÇ½ÈÊÅ ÉÅÇËÄÅ Å ÂÌÅÄËËÏÅÅ ÇËÅÏË ÉËÀ½Ï Á½ ÐÊÅÖËÃ½Ï ÌËÌÐÈ½ÓÅÜÏ½ Ê½ Ä½ÎÂÀÊ½ ÏÅÜ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ ÅÁË¿ÂÏÂ ËÏ ÏÅÌ :YGOMYCOTA ÎÂ Ò½Í½ÇÏÂÍÅ ÄÅÍ½Ï Î ÏÂÎÂÊ ÅÊÑÂÇÓÅËÄÂÊ ÎÌÂÇÏ×Í ÁËÇ½ÏË ÌÍÂÁÎÏ½¿ÅÏÂÈÅÏÂ Ê½ ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë #LAVICIPITACEAE ËÏ ÏÅÌ !SCOMYCOTA ÎÂ Ò½Í½ÇÏÂÍÅÄÅÍ½Ï Î×Î ÎÍ½¿ÊÅÏÂÈÊË ÕÅÍËÇ ÅÊÑÂÇÓÅËÄÂÊ ÎÌÂÇÏ×Í ¢ÊÏËÉËÌ½ÏËÀÂÊÊÅ ÏÂ À×¾Å ÌÍÂÁÅÄ¿ÅÇ¿½Ï ÉÅÇËÄÅ ÌË ÄÂÈÂÊ½Ï½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ -ACROSIPHUM ROSAE

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë "ACULOVIRIDAE !RCHIPS ROSANA .06 Ì½ÏËÀÂÊ ÌË ÍËÄÂÊ½ ÄÈ½ÏÅÎÏ½ ÈÅÎÏËÄ½¿Å¿½ÔÇ½ !RCHIPS ROSANA

¢ÊÏËÉËÌ½ÏËÀÂÊÊÅ ¿ÅÍÐÎÅ 6)253%3 ¢ÊÏËÉËÌ½ÏËÀÂÊÊÅÏÂ ¿ÅÍÐÎÅ ÌÍÂÁÅÄ¿ÅÇ¿½Ï Ä½¾ËÈÜ¿½ÊÅÜ ¿ÅÍËÄÅ ÌË Ê½ÎÂÇËÉÅ ÇËÅÏË ÉËÀ½Ï Á½ ÌÍÂÍ½ÎÏÊ½Ï ¿ ÂÌÅÄËËÏÅÅ ÎÊÅÃ½¿½ÖÅ ÄÊ½ÔÅÏÂÈÊË ÌËÌÐÈ½ÓÅËÊÊ½Ï½ ÌÈ×ÏÊËÎÏ Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅ ÂÉÊÅÇ½ ¼ÁÍÂÊËÌËÈÅÂÁÍÂÊÅÏÂ ¿ÅÍÐÎÅ Î½ ÌË Í½ÄÌÍËÎÏÍ½ÊÂÊÅ ËÏ ÀÍ½ÊÐÈËÄÊÅÏÂ Å Ê½É½ÈÜ¿½Ï ÌËÌÐÈ½ÓÅËÊÊ½Ï½ ÔÅÎÈÂÊËÎÏ Ê½ ÍËÄÂÊ½ Ï½ ÄÈ½ÏÅÎÏ½ ÈÅÎÏËÄ½¿Å¿½ÔÇ½ !RCHIPS ROSANA

¢ÊÏËÉËÌ½ÏËÀÂÊÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 3CELIONIDAE 4RISSOLCUS !SOLCUS SEMISTRIATUS ¼ÆÔÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ Ê½ Á×Í¿ÂÊÅÓ½ ÌË ÍËÄ½Ï½ #OREUS MARGINATUS ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë4ORYMIDAE 4ORYMUS BEDEGUARIS ¨½Í¿ÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ Ê½ À½ÈË¿½ ÍËÄÂÊ½ ÕÅÇ½ÈÇËÏ¿ËÍÇ½ Å ÍËÄÂÊ À½ÈËË¾Í½ÄÐ¿½Ö ÇËÉ½Í

¨½Í¿ÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË ÍËÄÂÊ½ Ã×ÈÏ½ ÈÅÎÏÊ½ ËÎ½

¬ÍÅ ËÌÍÂÁÂÈÜÊÂ ÍËÈÜÏ½ Ê½ ÌËÈÂÄÊÅÏÂ ËÍÀ½ÊÅÄÉÅ ½Ç½ÍË Ñ½ÀÅ ÂÊÏËÉËÑ½ÀÅ Å ÂÊÏËÉËÌ½ÏËÀÂÊÅ Ä½ ÍÂÀÐÈÅÍ½ÊÂ ÌËÌÐÈ½ÓÅËÊ Ê½Ï½ ÔÅÎÈÂÊËÎÏ Ê½ ¿ÍÂÁÊÅÏÂ Ê½ÎÂÇËÉÅ Å ½Ç½ÍÅ ¿ Á½ÁÂÊ½ ½ÀÍË¾ÅË ÓÂÊËÄ½ ÌÍÂÁÅ ¿ÎÅÔÇË ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ ÅÄÜÎÊÜÏ ¿Ä½ÅÉËËÏÊËÕÂÊÅÜÏ½ ÉÂÃÁÐ ÒÅÖÊÅÏÂ Ê½ÎÂÇËÉÅ ½Ç½ÍÅ Ì½ÜÓÅ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁÊÅÏÂ Ê½ÎÂÇË ÉÅ ÂÊÏËÉËÌ½ÏËÀÂÊÊÅÏÂ ÉÅÇÍËËÍÀ½ÊÅÄÉÅ Å ÏÂÒÊÅÏÂ ¿ÍÂÁÊÅ Í½ÎÏÅ ÏÂÈÊËÜÁÊÅ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÓÅ ÂÀÐÈÅÍ½Ö½Ï½ ÍËÈÜ Ê½ ÌËÈÂÄÊÅÏÂ ËÍÀ½ÊÅÄÉÅ Â ËÎË¾ÂÊË ÀË ÈÜÉ½ ÇËÀ½ÏË ¿ÍÂÁÊÅÏÂ ¿ÅÁË¿Â ÎÂ ÎÍÂÖ½Ï ¿ ÊÅÎÇ½ ÌËÌÐÈ½ÓÅËÊÊ½ ÔÅÎÈÂÊÊËÎÏ ÇËÀ½ÏË Î×ÖÂÎÏ¿Ð¿½ ÎÅÊÒÍËÊ ¿ ÎÍËÇË¿ÂÏÂ Ä½ Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ ÌËÈÂÄÊÅÏÂ ¿ÅÁË¿Â Å ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ½ ÅÉ Å ÇËÀ½ÏË ÅÉ½Ï ¿×ÄÉËÃ ÊËÎÏ Á½ ÐÊÅÖËÃ½Ï Î¿ËÅÏÂ ÃÂÍÏ¿Å ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÓÅ Å ¿ ÎÈÂÁ¿½ ÖÅÏÂ ÌËÇËÈÂÊÅÜ ®ÌÂÓÅ½ÈÅÄÅÍ½ÊÅÏÂ Å ÉÊËÀËÜÁÊÅ ÌËÈÂÄÊÅ ¿ÅÁË¿Â ÌÍÅÎÌË ÎË¾ÂÊÅ Ç×É ËÌÍÂÁÂÈÂÊ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ ÅÈÅ ÀÍÐÌ½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÓÅ Ð¿ÂÈÅÔ½¿½Ï Î¿ËÜÏ½ ÔÅÎÈÂÊËÎÏ ËÖÂ ¿ Î½ÉËÏË Ê½Ô½ÈË Ê½ Ê½ÉÊËÃ½ ¿½ÊÂ Ê½ ¿ÍÂÁÊÅÏÂ ¿ÅÁË¿Â Å ¿ ÄÊ½ÔÅÏÂÈÊ½ ÎÏÂÌÂÊ ÍÂÀÐÈÅÍ½Ï ÔÅÎÈÂ ÊËÎÏÏ½ Ê½ ¿ÍÂÁÊÅÏÂ Ê½ÎÂÇËÉÅ Å ½Ç½ÍÅ ©½ÎÈËÁ½ÆÊ½Ï½ ÍËÄ½ ÎÂ Ê½Ì½Á½ Å ÌË¿ÍÂÃÁ½ ËÏ ÉÊËÃÂ ÎÏ¿Ë Í½ÎÏÅÏÂÈÊËÜÁÊÅ Ê½ÎÂÇËÉÅ Å ½Ç½ÍÅ Ç½ÏË ÌË¿ÂÔÂÏË ËÏ ÏÜÒ Î½ ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ¿½ÃÊÅ ½ÀÍÅÈÐÎ ÌË É½ÎÈËÁ½ÆÊ½Ï½ ÍËÄ½ !GRILUS CUPRESCENS MOKRZECKII É½ÈÅÊË¿ ½ÀÍÅÈÐÎ !GRILUS CUPRESCENS CUPRESCENS RUBICOLA Ì×ÌÇËÌÍË¾Å¿½Ô ÌË ÍËÄ½Ï½ 2HYNCHITES HUNGARICUS Á×Í¿ÂÊÅÓ½ ÌË ÍËÄ½Ï½ #OREUS MARGINATUS À½ÈË¿½ ÍËÄÂÊ½ ÕÅÇ½ÈÇËÏ¿ËÍÇ½ $IPLOLEPIS ROSAE ÄÂÈÂÊ½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ -ACROSIPHUM ROSAE ÍËÄÂÊ½ ÖÅÏËÊËÎÊ½ ¿×ÕÇ½ !ULACASPIS ROSAE ÍËÄÂÊ½ ÎÑÂÍÅÔÊ½ ÖÅÏËÊËÎÊ½ ¿×ÕÇ½ 2HODOCOCCUS BULGARIENSIS Ì×ÌÇË¿½ ÌÂÍËÇÍÅÈÇ½ 0LATIPTILIA RHODODACTYLUS Í½Î ÏÅÏÂÈÊËÜÁÊÅ ÏÂÏÍ½ÊÅÒË¿Å ½Ç½ÍÅ Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ ÄÐ¿½Ö ½Ç½Í 4ETRANYCHUS URTICAE ÏÐÍÇÂÎÏ½ÊÎÇÅ ½ÏÈ½ÊÏÅÔÂÎÇÅ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö ½Ç½Í 4ETRANYCHUS TURKESTANI ÔÂÍ¿ÂÊË Ç½ ÑÜ¿ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö ½Ç½Í 4ETRANYCHUS CINNABARINUS ÍËÄÂÊ½ ÓÅÇ½Á½ %DWARDSIANA ROSAE Ã×ÈÏ½ ÍËÄÂÊ½ ÓÅÇ½Á½ %DWARDSIANA NICOLOVAE Ó¿ÂÏÂÊ ÏÍÅÌÎ ÌË ÍËÄ½Ï½ &RANKLINIELLA INTONSA ÍËÄÂÊ½ ¾ÂÈËÇÍÅÈÇ½ "ULGARIALEURODES COTESII ÈÂÕÊÅÇË¿½ ¾ÂÈËÇÍÅÈÇ½ !STEROBEMISIA CARPINI ÍËÄÂÊ½ Ã×ÈÏ½ ÈÅÎÏÊ½ ËÎ½ !RGE OCHROPUS

±ÅÀ ¬ ¤¥¯«¥¡ª¥ ³¥¬«§¥¨¥ ª ®¢§«©¥ (9-%./04%2!

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë !CARIDAE 4YROPHAGUS PUTRESCENTIAE ªÅÉÑÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ÐÊÅÖËÃ½¿½Ï ÜÆÓ½Ï½ Ê½ ÍËÄÂÊ½Ï½ Å Ã×ÈÏ½Ï½ ÍËÄÂÊ½ ÓÅÇ½ÁÅ È½Í¿ÅÏÂ Å ÌÐÌ½ÍÅÅÏÂ Ê½ ÈÂÕ

²ÅÖÊÅ ½Ç½ÍÅ !#!2) ÌÍÅÍËÁÊ½ Ë¾ÎÏ½ÊË¿Ç½ ÒÅÖÊÅÏÂ ½Ç½ÍÅ Í½Ä¿Å¿½Ï ËÏ ÁË ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË Å ÄÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË ËÌÈËÁÂÊÅ ÃÂÊÎÇÅ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ¿ ÈÛÎÌÅÏÂ Ê½ Ì×ÌÇÅÏÂ ÌËÁ ÎÏ½Í½ Ê½ÌÐÇ½Ê½ ÇËÍ½ ¿ ÓÂÌÊ½ÏÅÊÅÏÂ ¿ À½ÈÅÏÂ ËÏ ÂÍÅËÑÅÁÊÅÏÂ ½Ç½ÍÅ ¿ ÖÅÏÔÂÏ½Ï½ Ê½ ÖÅÏËÊËÎÊÅ ¿×ÕÇÅ ¿ ÁËÈÊ½Ï½ Ô½ÎÏ Ê½ ÈËÄÅÏÂ Å ÇËÍËÊ½Ï½ Ê½ Á×Í¿ÂÏ½Ï½ ¬ÍÂÄ ÌÍËÈÂÏÏ½ ÌÍÂÄÅÉÐ¿½ÈÅÏÂ ÃÂÊÎÇÅ ÎÂ ½ÇÏÅ¿ÅÍ½Ï ÌË Í½ ÊË ËÏ ÇÍ½Ü Ê½ ÑÂ¿ÍÐ½ÍÅ ÁË Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ É½ÍÏ ËÏ Î¿ËÅÏÂ ÃÂÍÏ¿Å s Í½ÎÏÅÏÂÈÊËÜÁÊÅ ÏÂÏÍ½ÊÅÒË¿Å Å ÂÍÅËÑÅÁÊÅ ½Ç½ÍÅ ¼ÆÓÂÎÊ½ÎÜÏ ÌË ÁËÈÊ½Ï½ ÎÏÍ½Ê½ ¿ ËÎÊË¿½Ï½ Ê½ ÈÅÎÏÊ½Ï½ ÌÂÏÐÍ½ ËÇËÈË ÀÈ½¿ Ê½Ï½ ÃÅÈÇ½ ¢ÁÊ½ ÃÂÊÎÇ½ ÎÊ½ÎÜ ËÏ ÁË ÜÆÓ½ ÌË ÁË ÜÆÓ½ ÁÊÂ¿ÊË ¤½ ÂÁÊË ÁÂÊËÊËÖÅÂ ÂÁÅÊ ÒÅÖÂÊ ½Ç½Í ÅÄÎÉÐÇ¿½ ÁË ÜÆÓ½ Ê½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊËÜÁÊÅ ½Ç½ÍÅ ¤½ Î¿ËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ ËÏ ÌÍËÏËÊÅÉÑ½ ÁË ¿×ÄÍ½ÎÏÊË ÐÊÅÖËÃ½¿½ ËÏ s ÁË ÃÂÍÏ¿Å ÜÆÓ½ È½Í¿Å ÊÅÉ ÑÅ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÏÂÏÍ½ÊÅÒË¿Å ½Ç½ÍÅ ¬ÍÅ ËÌÏÅÉ½ÈÊÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÊË ¿È½ÃÊËÎÏÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÒÅÖ ÊÅÏÂ ½Ç½ÍÅ ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï ËÇËÈË Ì×ÏÅ ÌË ¾×ÍÄË ËÏ Î¿ËÅÏÂ ÃÂÍÏ¿Å ¬ÍÂÄ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ÂÁÊË ÌËÇËÈÂÊÅÂ ËÏ ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë 0HYTOSEIIDAE ÎÂ Í½Ä¿Å¿½ ËÏ ÁË ÁÊÅ

ÍËÄÂÊ À½ÈËË¾Í½ÄÐ¿½Ö ÇËÉ½Í $ASINEURA ROSAE ÍËÄÂÊ½ ÄÈ½ÏÅÎ Ï½ ÈÅÎÏËÄ½¿Å¿½ÔÇ½ !RCHIPS ROSANA ¾ÂÈËÇÍÅÈ½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏË Ä½¿Å¿½ÔÇ½ .OTOCELIA ROBORANA ÏÍÅÏËÔÇË¿½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏËÄ½¿Å ¿½ÔÇ½ .OTOCELIA 0ARDIA CYNOSBATELLA ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏËÄ½¿Å¿½ÔÇ½ .OTOCELIA 0ARDIA DAMASCENA ÜÀËÁËÌÈËÁÊ½ ÈÅÎÏËÄ½¿Å¿½ÔÇ½ 0ANDEMIS CERASANA RIBEANA ÎÅ¿½ Ì×ÌÇËÄ½¿Å¿½ÔÇ½ (EDYA NUBIFERANA ÔÂÍ¿ÂÊ½ Ì×ÌÇËÄ½¿Å¿½ÔÇ½ 3PILONOTA OCELLANA É½ÈÇ½ ÄÅÉÊ½ ÌÂÁËÉÂÍÇ½ /PEROPHTERA BRUMATA ÀËÈÜÉ½ ÄÅÉÊ½ ÌÂÁËÉÂÍ Ç½ %RANNIS DEFOLIARIA

ÊÅÇË¿½Ï½ ¾ÂÈËÇÍÅÈÇ½ ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 'LYCIPHAGIDAE 'LYCIPHAGUS DOMESTICUS ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Å ÊÅÉÑÅÏÂ ÎÂ ÅÄÒÍ½Ê¿½Ï Î È½Í¿Å Å ÌÐÌ½ÍÅÅ Ê½ ÈÂÕÊÅÇË¿½Ï½ ¾ÂÈËÇÍÅÈÇ½ Å ÜÆÓ½ Ê½ ÍËÄÂÊ½Ï½ Å Ã×ÈÏ½Ï½ ÍËÄÂ Ê½ ÓÅÇ½ÁÅ ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 0HYTOSEIIDAE !MBLYSEIUS ANDERSONI $UBININELLUS 0HYTOSEIUS MACROPILIS ªÅÉÑÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ Ê½ Á¿½Ï½ ÒÅÖÊÅ ½Ç½ÍÅ ÍÂÀÐÈÅÍ½Ï ÌËÌÐÈ½ÓÅËÊÊ½Ï½ ÔÅÎÈÂÊËÎÏ Ê½ ÜÆÓ½ Å ÌËÁ¿ÅÃÊÅ ÎÏ½ ÁÅÅ Ê½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊËÜÁÊÅ ÏÂÏÍ½ÊÅÒË¿Å ½Ç½ÍÅ s Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ Ì½ÜÃÅ ÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö ÏÐÍÇÂÎÏ½ÊÎÇÅ ½ÏÈ½ÊÏÅÔÂÎÇÅ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö Å ÔÂÍ¿ÂÊË Ç½ÑÜ¿ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 4ROMBIDIIDAE !LLOTHROMBIUM FULIGINOSUM ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Å ÊÅÉÑÅÏÂ ÐÊÅÖËÃ½¿½Ï ¾ÂÄÇÍÅÈÅÏÂ ÑËÍÉÅ Ê½ ÄÂÈÂÊ½Ï½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½

±ÅÀ ²¥¶ª¥ § ¥ !#!2)

²ÅÖÊÅ Ì½ÜÓÅ !2!.%!% ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë !RANEIDAE s Ì½ÜÓÅ Ï×Ç½ÔÅ !GALENATEA REDII !RGIOPE LOBATA

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë %ULOPHIDAE #OLPOCLYPEUS FLORUS ¨½Í¿ÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ Ê½ À½ÈË¿½ ÍËÄÂÊ½ ÕÅÇ½ÈÇËÏ¿ËÍÇ½ Å ÏÍÅÏËÔÇË¿½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏËÄ½¿Å¿½ÔÇ½ 4ETRASTICHUS HEERINGI ¬ËÈÅÂÉ¾ÍÅËÊ½ÈÂÊ È½Í¿ÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ Ê½ ½ÀÍÅÈÐÎ½ ÌË É½ÎÈËÁ½ÆÊ½Ï½ ÍËÄ½

4ETRASTICHUS HYLOTOMARUM ¬ËÈÅÂÉ¾ÍÅËÊ½ÈÂÊ È½Í¿ÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË ÍËÄÂÊ½ Ã×ÈÏ½ ÈÅÎÏÊ½ ËÎ½

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë )CHNEUMONIDAE #ASINARIA (OROGENES VARIANS §½Ç½¿ÅÁÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË Ì×ÌÇË¿½ ÌÂÍËÇÍÅÈÇ½

'REGOPIMPLA 0IMPLA INQUISITOR ÍÐÌË¿ À×ÎÂÊÅÔÂÊ ÂÇÏËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË Ì×ÌÇË¿½ ÌÂÍËÇÍÅÈ Ç½ ¾ÂÈËÇÍÅÈ½ ÍËÄÂÊ½ ÍËÄÂÊ½ ÄÈ½ÏÅÎÏ½ Å ÏÍÅÏËÔÇË¿½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏËÄ½¿Å¿½ÔÇÅ

,ISSONOTA BUCCATOR ×ÎÂÊÅÔÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË ÏÍÅÏËÔÇË¿½ ÍËÄÂÊ½ Å ÍËÄÂ Ê½ ÄÈ½ÏÅÎÏ½ ÈÅÎÏËÄ½¿Å¿½ÔÇÅ

0IMPLA RUFIPES INSTIGATOR §½Ç½¿ÅÁÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË ÜÀËÁËÌÈËÁÊ½ ÈÅÎÏËÄ½¿Å ¿½ÔÇ½ Å Ì×ÌÇË¿½ ÌÂÍËÇÍÅÈÇ½

0HYTODIETUS POLYZONIAS §½Ç½¿ÅÁÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË Ì×ÌÇË¿½ ÌÂÍËÇÍÅÈÇ½ Å ÍË ÄÂÊ½ ÄÈ½ÏÅÎÏ½ ÈÅÎÏËÄ½¿Å¿½ÔÇ½

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 0TEROMALIDAE $IBRACHYS FUSCICORNIS SOLTANS

/OBIUS ZAHAIKEVITSHI ¼ÆÔÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË È½Í¿Å Ê½ ½ÀÍÅÈÐÎ½ ÌË É½ÎÈË Á½ÆÊ½Ï½ ÍËÄ½

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë %NCYRTIDAE -ETAPHYCUS INSIDIOSUS ¢ÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË ÃÂÊÎÇÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ Ê½ ÍËÄÂÊ½ ÎÑÂ ÍÅÔÊ½ ÖÅÏËÊËÎÊ½ ¿×ÕÇ½

"RACHYMERIA RUGOLOSA §½Ç½¿ÅÁÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË Ì×ÌÇË¿½ ÌÂÍËÇÍÅÈÇ½

/NCOPHANES LAEVIGATUS LANCEOLATOR ×ÎÂÊÅÔÂÊ ÂÇÏËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË Ì×ÌÇË¿½ ÌÂÍËÇÍÅÈÇ½ Å ÍË ÄÂÊ½ ÄÈ½ÏÅÎÏ½ ÈÅÎÏËÄ½¿Å¿½ÔÇ½ ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë #HALCIDIDAE "RACHYMERIA MINUTA §½Ç½¿ÅÁÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË ÔÂÍ¿ÂÊ½ Ì×ÌÇËÄ½¿Å¿½ÔÇ½

-ACROCENTRUS LINEARIS ¬ËÈÅÂÉ¾ÍÅËÊ½ÈÂÊ À×ÎÂÊÅÔÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË ÎÅ¿½ Å ÔÂÍ¿ÂÊ½ Ì×ÌÇËÄ½¿Å¿½ÔÇ½ ¾ÂÈËÇÍÅÈ½ ÍËÄÂÊ½ Å ÜÀËÁËÌÈËÁÊ½ ÈÅÎÏËÄ½¿Å¿½ÔÇ½

#OTESIA !PANTELES SPURIUS ×ÎÂÊÅÔÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË Ì×ÌÇË¿½ ÌÂÍËÇÍÅÈÇ½

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë "RACONIDAE !PHIDIUS ROSAE ¢ÁÅÊÅÔÂÊ È½Í¿ÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ Ê½ ÄÂÈÂÊ½Ï½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ #OTESIA !PANTELES PRAEPOTENS SERICEUS ×ÎÂÊÅÔÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË Ì×ÌÇË¿½ ÌÂÍËÇÍÅÈÇ½ É½ÈÇ½ ÄÅÉÊ½ Å ÀËÈÜÉ½ ÄÅÉÊ½ ÌÂÁËÉÂÍÇÅ

ÊËÎÊ½ ¿×ÕÇ½

²ÅÖÊÅ Ï¿×ÍÁËÇÍÅÈÅ #/,%/04%2! ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë #ANTHARIDAE s ÉÂÇËÏÂÈÇÅ ÅÁË¿ÂÏÂ Ï¿×ÍÁËÇÍÅÈÅ ¾Í×É¾½ÍÅ s ÉÂÇËÏÂÈÇÅ ÄÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË Í½Ä¿ÅÏÅ È½Í¿Å ÅÈÅ Ç½Ç½¿ÅÁÅ Å Í½Ä¿Å¿½Ï Ê½Æ ÔÂÎÏË ÂÁÊË ÌË

±ÅÀ ²¥¶ª¥ ¬ ¼³¥ !2!.%!%

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 4HOMISIDAE 8YSTICUS KOCHI ²ÅÖÊÅÏÂ Ì½ÜÓÅ ÎÂÉÂÆÎÏ¿½ !RANEIDAE Å 4OMISIDAE Î½ ÒÅÖÊÅÓÅ ÌË È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ½ÀÍÅÈÐÎ ÌË É½ÎÈËÁ½ÆÊ½Ï½ ÍËÄ½ ÄÂÈÂÊ½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ ÊÅÉÑÅ È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÍËÄÂÊ½ Å Ã×ÈÏ½ ÍËÄÂÊ½ ÓÅÇ½ÁÅ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÍËÄÂÊ½ Å ÈÂÕ ÊÅÇË¿½ ¾ÂÈËÇÍÅÈÇÅ À×ÎÂÊÅÓÅ Ê½ Ì×ÌÇË¿½ ÌÂÍËÇÍÅÈÇ½ ÍËÄÂÊ½ ÄÈ½ÏÅÎÏ½ ¾ÂÈËÇÍÅÈ½ ÍËÄÂÊ½ Å ÏÍÅÏËÔÇË¿½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏËÄ½¿Å ¿½ÔÇÅ ÎÅ¿½ Å ÔÂÍ¿ÂÊ½ Ì×ÌÇËÄ½¿Å¿½ÔÇÅ É½ÈÇ½ ÄÅÉÊ½ Å ÀËÈÜÉ½ ÄÅÉÊ½ ÌÂÁËÉÂÍÇÅ

ÇËÈÂÊÅÂ ÀËÁÅÕÊË ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÎÂ ÎÍÂÖ½Ï ËÏ ÉÂÎÂÓ É½Æ ÁË ½¿ÀÐÎÏ Å ÎÊ½ÎÜÏ ÜÆÓ½Ï½ ÎÅ ÌÈÅÏÇË ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ÅÈÅ ÌËÁ ËÇ½Ì½ÈÅ ÈÅÎÏ½ ¼ÆÓ½Ï½ Î½ Ë¿½ÈÊÅ ¾ÂÈÅ ÅÈÅ Ã×ÈÏÅ Ê½ Ó¿ÜÏ ª½ÍÅÔ½Ï ÎÂ ÉÂÇËÏÂÈÇÅ Ä½ÖËÏË ÂÈÅÏÍÅÏÂ ÅÉ Î½ ÎÈ½¾Ë ÒÅ ÏÅÊÅÄÅÍ½ÊÅ Å ÎÍ½¿ÊÅÏÂÈÊË ÉÂÇÅ #ANTHARIS RUSTICA ¨½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ï¿×ÍÁËÇÍÅÈÅ Î½ ÒÅÖÊÅÓÅ Ê½ ÜÆÓ½ È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÄÂÈÂÊ½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½

¬½Í½ÄÅÏËÅÁÊÅ ÓÅÌËÇÍÅÈÅ Ê½ÎÂÇËÉÅ (9-%./04%2!

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë !PHELINIDAE 0TEROPTRIX DIMIDIATA !SPIDIOPHAGUS CITRUMUS ¡¿½Ï½ ¿ÅÁ½ Î½ È½Í¿ÊÅ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁÅ Ê½ ÍËÄÂÊ½ ÖÅÏË

¬Ë Ë¾ÖÅ ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅ ËÎË¾ÂÊËÎÏÅ ÓÅÌËÇÍÅÈÅÏÂ Ì½Í½ÄÅÏË ÅÁÊÅ ¿ÅÁË¿Â ËÏ Í½ÄÍÂÁ (YMENOPTERA ÌÍÅÊ½ÁÈÂÃ½Ï Ç×É ÀÍÐÌ½Ï½ Ê½ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁÊÅÏÂ Ê½ÎÂÇËÉÅ 0ARASITICA ¬½Í½ÄÅÏÂÊ Ê½ÔÅÊ Ê½ ÃÅ¿ËÏ ¿ËÁÜÏ È½Í¿ÅÏÂ ÇËÅÏË ÎÂ Í½Ä¿Å ¿½Ï ¿ ÏÜÈËÏË ¿×ÏÍÂÕÊÅ ÅÈÅ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁÅ ÅÈÅ ¿×ÍÒÐ ÏÜÈËÏË ¿×ÊÕÊÅ ÅÈÅ ÂÇÏËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁÅ Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ½ ÎÅ ¯Â ÎÂ ÅÄ ÒÍ½Ê¿½Ï Î×Î Î×Á×ÍÃ½ÊÅÂÏË Å ÒÂÉËÈÅÉÑ½Ï½ Ê½ À×ÎÂÊÅÓÅ Ê½ ÌÂÌÂ ÍÐÁÅ È½Í¿Å Ê½ Á¿ÐÇÍÅÈÅ ÉÐÒÅ Ï¿×ÍÁËÇÍÅÈÅ ¾Í×É¾½ÍÅ ÌËÈÐÏ ¿×ÍÁËÇÍÅÈÅ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ Í½¿ÊËÇÍÅÈÅ ÒË¾ËÏÊÅ ÓÅÇ½ÁÅ ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ÉÂÒÐÍÇËÇÍ½ÇÅ ÏÍÅÌÎÅ ÓÅÌÂÎÏËÇÍÅÈÅ Í½ÎÏÅÏÂÈÊËÜÁÊÅ ËÎÅ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ÃÅ¿ÂÜÏ Î¿Ë¾ËÁÊË ÌË¿ÂÔÂÏË ËÏ ÏÜÒ Ë¾ÅÏ½¿½Ï ¿×ÄÁÐÕÊ½ ÎÍÂÁ½ Å ÎÂ ÒÍ½ÊÜÏ Î ÊÂÇÏ½Í Ó¿ÂÏÂÊ ÌÍ½ÖÂÓ Å ÉÂÁÂÊ½ ÍËÎ½ Ä½ Á½ ÐÄÍÂÜÏ ÌËÈË¿Ë ÅÁË¿ÂÏÂ ÇËÅÏË Î½ ÎÌËÎË¾ÊÅ Á½ ÃÅ¿ÂÜÏ Å ¿×¿ ¿ËÁ½ ÁË¾ÍÂ ÌÈÐ¿½Ï Å Ì½Í½ÄÅÏÅÍ½Ï È½Í¿Å Ê½ ÊÜ ÇËÅ Á¿ÐÇÍÅÈÅ ÉÐÒÅ ¬ÍÅ ÓÅÌËÇÍÅÈÅÏÂ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁÅ ËÎ¿ÂÊ Ì×Í¿ÅÔÂÊ Ì½Í½ÄÅ ÏÅÄ×É ÌÍÅ ËÌ½Í½ÄÅÏÜ¿½ÊÂ Ê½ Á½ÁÂÊ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ Î×ÖÂÎÏ¿Ð ¿½ Å ¿ÏËÍÅÔÂÊ Î¿Í×ÒÌ½Í½ÄÅÏÅÄ×É ÌÍÅ ÇËÆÏË Ì½Í½ÄÅÏËÅÁ×Ï ÎÂ Í½Ä¿Å¿½ Ä½ ÎÉÂÏÇ½ Ê½ ÁÍÐÀ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁ Ê½ÉÅÍ½Ö ÎÂ ¿ ÅÈÅ ¿×ÍÒÐ ÏÜÈËÏË Ê½ Á½ÁÂÊ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ ÅÈÅ ¿ ËÎÏ½Ï×ÓÅ ËÏ ÏÜÈËÏË ÉÐ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÉÜÎÏËÏË Ê½ ÜÆÓÂÎÊ½ÎÜÊÂ Å Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ È½Í¿ÅÏÂ Ì½Í½ÄÅÏËÁÅÏÂ ÎÂ Í½ÄÁÂÈÜÏ Ê½ ÜÆÔÊÅ ÌËÈÅÂÉ¾ÍÅËÊ½ÈÊÅ ÜÆÔÊË È½Í¿ÊÅ È½Í¿ÊÅ È½Í¿ÊË Ç½Ç½¿ÅÁÊÅ Å Ç½Ç½¿ÅÁÊÅ ®ÌËÍÂÁ ¾ÍËÜ Ê½ È½Í¿ÅÏÂ ËÏ Á½ÁÂÊ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁ ÇËÅÏË ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï ¿ ÅÈÅ ¿×ÍÒÐ ÏÜÈËÏË Ê½ ÂÁÅÊ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ Ì½Í½ÄÅÏÅÄ É×Ï ÉËÃÂ Á½ ¾×ÁÂ ÂÁÅÊÅÔÂÊ s ÇËÀ½ÏË ÎÂ Í½Ä¿Å¿½ ÂÁÊ½ È½Í¿½ ÅÈÅ ÀÍÐÌË¿ ÉÊËÃÂÎÏ¿ÂÊ s ÇËÀ½ÏË ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï ÌË¿ÂÔÂ È½Í¿Å

#ALOSOMA INQUISITOR s ÃÂÎÏËÇ À×ÎÂÊÅÔ½Í ¨½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÎÂ ÅÄÒÍ½Ê¿½Ï Î À×ÎÂÊÅÓÅ Å Ç½Ç½¿Å ÁÅ Ê½ ÍËÄÂÊ½ ÄÈ½ÏÅÎÏ½ ¾ÂÈËÇÍÅÈ½ ÍËÄÂÊ½ Å ÏÍÅÏËÔÇË¿½ ÍËÄÂÊ½

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë #ARABIDAE s ¾ÂÀ½ÔÅ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Å È½Í¿ÅÏÂ Ê½ Í½ÄÈÅÔÊÅÏÂ ¿ÅÁË¿Â ¾Í×É¾½ÍÅ s ¾ÂÀ½ÔÅ ÄÅÉÐ¿½Ï ÌËÁ Ê½ÌÐÇ½Ê½Ï½ ÇËÍ½ ¿ ÇÐÒÅÊÅ ÌË ÎÏ¿ËÈË¿ÂÏÂ Ê½ Á×Í¿ÂÏ½Ï½ ¿ ËÎÊË¿½Ï½ Ê½ ÏÍÂ¿ÊÅ ÏÐÑÅ ÅÈÅ ¿ ÎÌÂÓÅ½ÈÊË ÌÍÅÀËÏ¿Â Ê½ ÌËÔ¿ÂÊ½ Ç½ÉÂÍ½ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Ê½ÔÅÊ½ Ê½ ÄÅÉÐ¿½ÊÂ ÎÂ Í½ÄÁÂÈÜÏ Ê½ Á¿Â ÀÍÐÌÅ s ¿ÅÁË¿Â ÇËÅÏË ÄÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÜÆÓÂÎÊ½ ÎÜÏ ÌÍÂÄ ÈÜÏËÏË Å ¿ÅÁË¿Â ÇËÅÏË ÄÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Å ÜÆÓÂÎ Ê½ÎÜÏ ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏÏ½ ¬Ë¿ÂÔÂÏË ¿ÅÁË¿Â Í½Ä¿Å¿½Ï ÂÁÊË ÌËÇËÈÂÊÅÂ ÀËÁÅÕÊË ½ ÌÍÅ ÊÜÇËÅ ¿ÅÁË¿Â Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÂÁÊË ÌËÇËÈÂÊÅÂ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ÌË¿ÂÔÂ ËÏ ÂÁÊ½ ÀËÁÅÊ½ ËÏ ÁË ÀËÁÅÊÅ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ê½ÎÂÇËÉÅ ÎÊ½ÎÜÏ ÜÆÓ½Ï½ ÎÅ ÌËÂÁÅÊÅÔÊË ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ÌËÁ ËÇ½Ì½ÈÅ ÈÅÎÏ½ Å ÌË ÍÜÁÇË ¿ ÎÌÂÓÅ½ÈÊË ÅÄÁ×È¾½Ê½ ÜÉÅÔÇ½ ÌË Í½ÎÏÅÏÂÈÊÅÏÂ Ô½ÎÏÅ ¬Ë¿ÂÔÂÏË ¿ÅÁË¿Â ¾ÂÀ½ÔÅ ÅÉ½Ï ÁË È½Í¿ÊÅ ¿×ÄÍ½ÎÏÅ Í×É¾½ÍÅÏÂ ¾ÂÀ½ÔÅ Î½ ÉÊËÀËÜÁÊÅ ÒÅÖÊÅÓÅ Å ¿ËÁÜÏ ÊËÖÂÊ Ê½ÔÅÊ Ê½ ÃÅ¿ËÏ ÊË ÌÍÅ ÉÍ½ÔÊË ¿ÍÂÉÂ Î½ ½ÇÏÅ¿ÊÅ Å ÌÍÂÄ ÁÂÊÜ ªÜÇËÅ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ ¿ÅÁË¿Â ËÏ ÍËÁË¿Â !MARA (ARPALUS 0OECILUS Å 0SEUDOOPHONUS Î½ ÉÅÇÎËÑ½ÀÅ Ï Â ÅÉ½Ï ÎÉÂÎÂÊË ÒÍ½ ÊÂÊÂ ÅÈÅ Î½ ÑÅÏËÑ½ÀÅ ÊË È½Í¿ÅÏÂ ÅÉ Î½ ¿ÅÊ½ÀÅ ÒÅÖÊÅÓÅ

±ÅÀ ²¥¶ª¥ ¯¥¬®¥ 4(93!./04%2! ¬ ¤¥¯«¥¡ª¥ ©°²¥ $)04%2!

6IBRISSINA TURRITA ¨½Í¿ÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË ÍËÄÂÊ½ Ã×ÈÏ½ ÈÅÎÏÊ½ ËÎ½

.EMORILLA FLORALIS §½Ç½¿ÅÁÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË ¾ÂÈËÇÍÅÈ½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏË Ä½¿Å¿½ÔÇ½

s ¿ÅÁË¿Â ËÏ ÍËÁ $EXIA Å 4ACHINA Å ¿ÅÁË¿Â ÎÊ½ÎÜÖÅ ÌË ÒÍ½ÊÅÏÂÈ ÊÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÓÅ Ê½ ÉÐÒÅÏÂ s ÌÍÂÁÎÏ½¿ÅÏÂÈÅ Ê½ ÍËÁ %URITHIA 'ONIA 3PALANZANIA ¬ËÏÂÊÓÅ½ÈÊ½Ï½ ÌÈËÁË¿ÅÏËÎÏ Ê½ ÉÐÒÅÏÂ Ï½ÒÅÊÅ Â ËÏ ÁË ÜÆÓ½ ¯½ÒÅÊÅÁÊÅÜÏ ¿ÅÁ %URITHIA CONSOBRINA Í½ÃÁ½ ËÏ ÁË ÃÅ¿Å È½Í¿Å Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÎÏ½ÁÅÜ ¿ ÇËÆÏË ÄÅÉÐ¿½Ï Å ¾ÍËÜ Ê½ ÌËÇË ÈÂÊÅÜÏ½ ÇËÆÏË Í½Ä¿Å¿½Ï ÉÐÒÅÏÂ ÈÂÏÜÏ ËÏ ÇÍ½Ü Ê½ ÉÂÎÂÓ É½ÍÏ ÁË Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ½¿ÀÐÎÏ ÌÍÅÍËÁÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ÃÅ¿ÂÜÏ ÉÂÃÁÐ Å ÁÊÅ ½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÂÁÊË ÌËÇËÈÂÊÅÂ Â ËÏ ÁË ÁÊÅ ¨½Í¿ÅÏÂ Ê½ ÉÐÒÅÏÂ Ï½ÒÅÊÅ ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï Ç½ÏË ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅ ÏËÅÁÅ ÌË È½Í¿Å À×ÎÂÊÅÓÅ Ç½Ç½¿ÅÁÅ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ¢ÁÅÊ ÎÏ¿ÂÊË È½Í¿ÅÏÂ Ê½ ÉÐÒ½Ï½ -YOBIA BEZZIANA Î½ ÂÇÏËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë #OCCINELLIDAE s Ç½ÈÅÊÇÅ ²ÅÖÊÅÏÂ Ç½ÈÅÊÇÅ Í½Ä¿Å¿½Ï ËÏ ÁË ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕ ÊË ¤ÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË ¿×ÄÍ½ÎÏÊË Ê½ÎÂÇËÉË ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ÌËÁ Ç½É×ÊÅ ¿ ËÇ½Ì½ÈÅ ÈÅÎÏ½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊÅ ËÎÏ½Ï×ÓÅ ¿ ÏÍÂ¿ÊÅ ÏÐÑÅ ¿ ÓÂÌÊ½ÏÅÊÅ Å ÌÐÇÊ½ÏÅÊÅ Ê½ ÇËÍ½Ï½ Å ÎÏ¿ËÈË¿ÂÏÂ Ê½ Á×Í¿ÂÏ½Ï½ ¼ÆÔÊ½Ï½ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ ¿½ÍÅÍ½ ÌÍÅ ËÏÁÂÈÊÅÏÂ ¿ÅÁË¿Â ËÏ ÁË ¾ÍËÜ ÜÆÓ½ §½ÈÅÊÇÅÏÂ ÎÊ½ÎÜÏ ÜÆÓ½Ï½ ÎÅ ÌËÂÁÅÊÅÔÊË ÅÈÅ Ê½ ÀÍÐÌÅ ËÏ ÁË ¾ÍËÜ ¼ÆÓ½Ï½ ¿½ÍÅÍ½Ï ÌË ËÓ¿ÂÏÜ¿½ÊÂ ËÏ ¾ÂÈÂÄÊÅÇ½¿ËÃ×ÈÏÅ ¾ÈÂÁËÃ×ÈÏÅ Ã×ÈÏÅ ÁË ¾ÈÂÁËÍËÄË¿Å ¼ÆÔÊÅÜÏ ÎÏ½ÁÅÆ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ÉÂÃÁÐ Å ÁÊÅ È½Í¿ÊÅÜÏ s ÁÊÅ Å Ç½Ç½¿ÅÁÊÅÜÏ ÉÂÃÁÐ Å ÁÊÅ ¨½Í¿ÅÏÂ ÅÉ½Ï ¿×ÄÍ½ÎÏÅ §½Ç½¿ÅÁÅÍ½Ï ÌË ÉÂÎÏ½Ï½ Ê½ ÒÍ½ÊÂÊÂ §½ÈÅÊÇÅÏÂ ÎÂ ÌËÜ¿Ü¿½Ï Í½ÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ s ¿ ÇÍ½Ü Ê½ É½ÍÏ Å Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ½ÌÍÅÈ Å ÎÂ ÎÍÂÖ½Ï ¿×¿ ¿ÅÎËÇ½ ÌÈ×ÏÊËÎÏ ÌÍÂÄ ÛÊÅ ÛÈÅ Å ½¿ÀÐÎÏ §½ÈÅÊÇÅÏÂ ËÏ ¿Ë ÌËÇËÈÂÊÅÂ ÅÉ½ÀÅÊÅÍ½Ï ÌÍÂÄ É½Æ Å ÛÊÅ ËÏ ÍË ÌËÇËÈÂÊÅÂ s ÛÊÅ Å ÛÈÅ ËÏ ÏË Å ÏË ÌËÇËÈÂÊÅÂ ËÏ ÛÈÅ ½¿ÀÐÎÏ ÁË ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ²ÅÖÊÅÏÂ Ç½ÈÅÊÇÅ ÌÍÅÏÂÃ½¿½Ï ÀËÈÜÉ½ ÏÍËÑÅÔÊ½ ÎÌËÎË¾ ÊËÎÏ s Ä½ ÇÍ½ÏÇË ¿ÍÂÉÂ ÅÄÜÃÁ½Ï ÀËÈÜÉË ÇËÈÅÔÂÎÏ¿Ë ÃÂÍÏ¿Å ¨½Í ¿ÅÏÂ ÌÍÂÄ Î¿ËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ ÉËÀ½Ï Á½ ÐÊÅÖËÃ½Ï ËÏ ÁË ½ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÁË ¾ÍËÜ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ¢ÁÊ½ È½Í¿½ Ê½ #OCCINELLA SEPTEMPUNCTATA ÎÂÁÂÉÏËÔÇË ¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ ÌÍÂÄ Î¿ËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ ÇËÊÎÐÉÅÍ½ ÉÂÃÁÐ Å ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ½ ÂÁÊ½ ¿×ÄÍ½ÎÏÊ½ Ç½ÈÅÊÇ½ ÅÄÜÃÁ½ ÁÊÂ¿ÊË ÁË ¾ÍËÜ ¨½Í¿ÅÏÂ Ê½ 3TETHORUS PUNCTILUM ÏËÔÇË¿ÅÁÊ½ Ç½ÈÅÊÇ½ ÂÃÂ ÁÊÂ¿ÊË ÅÄÜÃÁ½Ï ËÏ ÁË ¾ÍËÜ ÜÆÓ½ È½Í¿Å ÅÈÅ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊËÜÁÊÅ ÏÂÏÍ½ÊÅÒË¿Å ½Ç½ÍÅ Å ÌÍÂÄ Î¿ËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ

#ICINDELA CAMPESTRIS ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Å È½Í¿ÅÏÂ Î½ ÂÑÂÇÏÅ¿ÊÅ ÒÅÖÊÅÓÅ Ê½ È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ Ì×ÌÇËÌÍË¾Å¿½Ô ÌË É½ÎÈËÁ½ÆÊ½Ï½ ÍËÄ½

ÈÅÎÏËÄ½¿Å¿½ÔÇÅ ÎÅ¿½ Å ÔÂÍ¿ÂÊ½ Ì×ÌÇËÄ½¿Å¿½ÔÇÅ É½ÈÇ½ ÄÅÉÊ½ Å ÀËÈÜÉ½ ÄÅÉÊ½ ÌÂÁËÉÂÍÇÅ

¾ÍËÜ ÜÆÓ½ È½Í¿Å ÅÈÅ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ ½Ç½ÍÅ !DALIA BIPUNCTATA s Á¿ÐÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ ²ÅÖÊÅÇ Ê½ È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÄÂÈÂÊ½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ #OCCINELLA SEPTEMPUNCTATA s ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ ¯ÅÌÅÔÂÊ ÌËÈÅÑ½À s ÅÉ½ ÍÂÕ½¿½Ö½ ÍËÈÜ ¿ ¾ÅËÈËÀÅÔÊËÏË ÍÂÀÐÈÅÍ½ÊÂ Ê½ ÌËÌÐÈ½ÓÅËÊÊ½Ï½ ÌÈ×ÏÊËÎÏ Ê½ È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÄÂÈÂÊ½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ ÍËÄÂÊ½ ÖÅÏËÊËÎÊ½ Å ÍËÄÂÊ½ ÎÑÂ ÍÅÔÊ½ ÖÅÏËÊËÎÊ½ ¿×ÕÇÅ ÜÆÓ½ Å È½Í¿Å Ê½ ÍËÄÂÊ½ Å Ã×ÈÏ½ ÍËÄÂÊ½ ÓÅÇ½ÁÅ ÍËÄÂÊ½ Å ÈÂÕÊÅÇË¿½ ¾ÂÈËÇÍÅÈÇÅ Î À×ÎÂÊÅÓÅ Ê½ ÍËÄÂÊ½ ÄÈ½ÏÅÎÏ½ ¾ÂÈËÇÍÅÈ½ ÍËÄÂÊ½ Å ÏÍÅÏËÔÇË¿½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏËÄ½¿Å ¿½ÔÇÅ ÎÅ¿½ Å ÔÂÍ¿ÂÊ½ Ì×ÌÇËÄ½¿Å¿½ÔÇÅ É½ÈÇ½ ÄÅÉÊ½ Å ÀËÈÜÉ½ ÄÅÉÊ½ ÌÂÁËÉÂÍÇÅ ÜÆÓ½ Å ÌËÁ¿ÅÃÊÅ ÑËÍÉÅ Ê½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊËÜÁÊÅ ÏÂÏÍ½ÊÅÒË¿Å ½Ç½ÍÅ Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö ÏÐÍÇÂÎÏ½Ê ÎÇÅ ½ÏÈ½ÊÏÅÔÂÎÇÅ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö Å ÔÂÍ¿ÂÊË Ç½ÑÜ¿ Ì½ÜÃÅ ÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö 0SYLLOBËRA 4HEA VIGINTIDUOPUNCTATA s Á¿½ÁÂÎÂÏÅÁ¿ÂÏËÔÇË¿½ Ç½ ÈÅÊÇ½ ¯ÅÌÅÔÂÊ ÉÅÇËÑ½À s ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Å È½Í¿Å ÎÂ ÒÍ½ÊÜÏ Î ÉÅÓÂÈ Å ÎÌËÍÅ Ê½ ÂÌÅÑÅÏÊÅ À×¾Å ¿ÇÈÛÔÅÏÂÈÊË Å Î ÉÅÓÂÈ Ê½ ¾Í½ÕÊÂÎÏÅ É½ÊÅ 3TETHORUS PUNCTILUM s ÏËÔÇË¿ÅÁÊ½ Ç½ÈÅÊÇ½ ¯ÅÌÅÔÂÊ ½Ç½ÍËÑ½À ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Î½ ÎÌÂÓÅ½ÈÅÄÅÍ½ÊÅ ÒÅÖ ÊÅÓÅ Ê½ ÌËÁ¿ÅÃÊÅ ÑËÍÉÅ ½ È½Í¿ÅÏÂ Ê½ ÜÆÓ½ Å ÌËÁ¿ÅÃÊÅ ÑËÍÉÅ Ê½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊËÜÁÊÅ ÏÂÏÍ½ÊÅÒË¿Å ½Ç½ÍÅ s Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ Ì½ÜÃÅÊË Ë¾Í½ÄÐ¿½Ö ÏÐÍÇÂÎÏ½ÊÎÇÅ ½ÏÈ½ÊÏÅÔÂÎÇÅ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö Å ÔÂÍ¿ÂÊË Ç½ÑÜ¿ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë (ISTERIDAE -ARGARINOTUS PURPURASCENS ²ÅÖÊÅÇ Ê½ È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ Ì×ÌÇËÌÍË¾Å¿½Ô ÌË É½Î ÈËÁ½ÆÊ½Ï½ ÍËÄ½

ËÏ ÁË ÁÊÅ È½Í¿ÊÅÜÏ ËÏ ÁË ÁÊÅ Ç½Ç½¿ÅÁÊÅÜÏ ËÏ ÁË ÁÊÅ ¨½Í¿ÅÏÂ Ç½Ç½¿ÅÁÅÍ½Ï ¿ À×ÊÇÅÏÂ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ÅÈÅ ÌËÁ ÇËÍ½Ï½ ¿ ÌÐÇÊ½ÏÅÊÅÏÂ Ê½ Ë¿ËÖÊÅÏÂ Á×Í¿ÂÏ½ Å ÈËÄ½Ï½ ¢ÁÊ½ È½Í¿½ Ê½ ¿ÅÁË¿ÂÏÂ Ç½ÑÜ¿ËÇÍÅÈÅ ÄÈ½ÏËËÔÅÓÅ Ä½ Î¿Ë ÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ ÇËÊÎÐÉÅÍ½ ËÏ ÁË ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ÅÈÅ ËÏ ÁË È½Í¿Å Ê½ ¾ÂÈËÇÍÅÈÇÅ 7ESMAELIUS "ORIOMYIA SUBNEBULOSUS ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Å È½Í¿ÅÏÂ ÐÊÅÖËÃ½¿½Ï È½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ ÏÂ Ê½ ÄÂÈÂÊ½Ï½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ Å È½Í¿ÅÏÂ Ê½ ÍËÄÂÊ½Ï½ Å ÈÂÕÊÅÇË¿½ ¾ÂÈËÇÍÅÈÇÅ

²¥¶ª¥ ¯¥¬®¥ 4(93!./04%2! ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë !EOLOTHRIPIDAE !EOLOTHRIPS INTERMEDIUS ²ÅÖÊÅÇ ÌË ÜÆÓ½ Å È½Í¿Å Ê½ Ó¿ÂÏÂÊ ÏÍÅÌÎ ÌË ÍËÄ½Ï½ È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÄÂÈÂÊ½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 4HRIPIDAE 3COLOTHRIPS SEXMACULATUS ®ÌÂÓÅ½ÈÅÄÅÍ½Ê ÒÅÖÊÅÇ Ê½ ÜÆÓ½ Å ÌËÁ¿ÅÃÊÅ ÎÏ½ÁÅÅ Ê½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊËÜÁÊÅ ÏÂÏÍ½ÊÅÒË¿Å ½Ç½ÍÅ Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ ÄÐ¿½Ö ÏÐÍÇÂÎÏ½ÊÎÇÅ ½ÏÈ½ÊÏÅÔÂÎÇÅ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö Å ÔÂÍ ¿ÂÊË Ç½ÑÜ¿ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö

¬½Í½ÄÅÏËÅÁÊÅ Á¿ÐÇÍÅÈÅ ÉÐÒÅ Ê½ÎÂÇËÉÅ $)04%2! ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 4ACHINIDAE ©ÐÒÅÏÂ Ï½ÒÅÊÅ ÎÂÉ 4ACHINIDAE ÄÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË È½Í¿Å ËÏ Í½ÄÈÅÔÊ½ ¿×ÄÍ½ÎÏ ¿ ÏÜÈËÏË Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ½ ÎÅ ÅÈÅ Ç½ÏË ÌÍÂÁ Ç½Ç½¿ÅÁÅ Å Ç½Ç½¿ÅÁÅ ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ½Ä¿Å¿½Ï ËÏ ÁË ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¬Ë Ê½ÔÅÊ½ Ê½ ÎÊ½ÎÜÊÂ Ê½ ÜÆÓ½Ï½ Ï½ÒÅÊÅÏÂ ÎÂ Í½ÄÁÂÈÜÏ Ê½ ÀÍÐÌÅ ¿ÅÁË¿Â ÎÊ½ÎÜÖÅ ÌË ÏÜÈËÏË Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÓÅÏÂ ÎÅ s ÌÍÅ ÌÍÂÁÎÏ½¿ÅÏÂÈÅÏÂ Ê½ ÍËÁË¿Â #OMPSILURA %CTOPHASIA %LIOZETA %LOMYA %LODIA %XORISTA .EMORILLA 0HASIA 0HRYXE :ENILLIA ¿ÅÁË¿Â ÎÊ½ÎÜÖÅ ¿ ÉÂÎÏËË¾ÅÏ½ÊÅÜÏ½ Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÓÅÏÂ ÎÅ Å ¿ ÌËÔ¿½Ï½

±ÅÀ ²¥¶ª¥ ©¢£«§¥¨¥ .%52/04%2!

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë (EMEROBIIDAE Ç½ÑÜ¿ËÇÍÅÈÅ ÄÈ½ÏËËÔÅÓÅ §½ÑÜ¿ËÇÍÅÈÅÏÂ ÄÈ½ÏËËÔÅÓÅ Í½Ä¿Å¿½Ï ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀË ÁÅÕÊË Å ÄÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË ÌÍÂÁÇ½Ç½¿ÅÁ½ ÅÈÅ Ç½Ç½¿ÅÁ½ ÌËÁ ËÌ½Á½ÈÅ ÈÅÎÏ½ ÌËÁ ÇËÍ½Ï½ ¿ ÓÂÌÊ½ÏÅÊÅÏÂ Å ÌÐÇÊ½ÏÅÊÅÏÂ Ê½ ÇËÍ½Ï½ Ê½ Ë¿ËÖÊÅ Á×Í¿ÂÏ½ Å ÈËÄ½Ï½ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ËÏ Ì×Í¿Ë ÌËÇËÈÂÊÅÂ ÅÉ½ÀÅÊÅÍ½Ï ÌÍÂÄ ½ÌÍÅÈ É½Æ ËÏ ¿ÏËÍË ÌËÇËÈÂÊÅÂ s ÛÊÅ ËÏ ÏÍÂÏË s ÛÈÅ ½¿ÀÐÎÏ Å ËÏ ÔÂÏ¿×Í ÏË s ½¿ÀÐÎÏ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ¼ÆÓ½Ï½ ÎÂ ÎÊ½ÎÜÏ ÌËÂÁÅÊÅÔÊË ÅÈÅ ÌË ¾ÍËÜ ¿×¿ ¿ÂÍÅÃ Ç½ ËÇËÈË ÊÂÍ¿ÅÏÂ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ¼ÆÔÊ½Ï½ ÌÈËÁË¿ÅÏËÎÏ Ê½ ÂÁÅÊ ÃÂÊ ÎÇÅ ÅÊÁÅ¿ÅÁ Â ËÏ ÁË ÜÆÓ½ ¼ÆÔÊÅÜÏ ÎÏ½ÁÅÆ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½

#HYSOPA ABBREVIATA #HRYSOPA PALLENS SEPTEMPUNCTATA s ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½ ÄÈ½ÏËËÔÅÓ½ #HRYSOPERLA #HYSOPA CARNEA s Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ½ ÄÈ½ÏËËÔÅÓ½ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Å È½Í¿ÅÏÂ Ê½ ÏÍÅÏÂ ¿ÅÁ½ ÄÈ½ÏËËÔÅÓÅ ÎÂ ÅÄ ÒÍ½Ê¿½Ï Î È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÄÂÈÂÊ½Ï½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½

ÁËÈÊ½Ï½ ÎÏÍ½Ê½ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ÈÅÎÏÊÅÏÂ ÁÍ×ÃÇÅ ÇÈËÊÔÂÏ½ Å ÎÏ×¾ È½Ï½ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ¼ÆÔÊÅÜÏ ÎÏ½ÁÅÆ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ËÏ ÁË ÁÊÅ È½Í¿ÊÅÜÏ s ÁÊÅ Ç½Ç½¿ÅÁÊÅÜÏ s ÁÊÅ ¤½ Î¿ËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ ÂÁÊ½ È½Í¿½ Ê½ ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½Ï½ ÄÈ½ÏË ËÔÅÓ½ #HRYSOPA PALLENS ÉËÃÂ Á½ ÐÊÅÖËÃÅ ËÏ ÁË ÈÅÎÏ ÊÅ ¿×ÕÇÅ

±ÅÀ ²¥¶ª¥ ¯ ·¡«§¥¨¥ #«,%/04%2!

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 3TAPHYLINIDAE s Ç×ÎËÇÍÅÈÅ ¾Í×É¾½ÍÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë -ALACHIIDAE -ALACHIUS BIPUSTULATUS ©ÊËÀËÜÁÂÊ ÒÅÖÊÅÇ Ê½ È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÄÂÈÂÊ½ ÍËÄÂ Ê½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ È½Í¿Å Å ÊÅÉÑÅ Ê½ ÍËÄÂÊ½ Å Ã×ÈÏ½ ÍËÄÂÊ½ ÓÅÇ½ ÁÅ À×ÎÂÊÅÓÅ Ê½ É½ÈÇ½ ÄÅÉÊ½ Å ÀËÈÜÉ½ ÄÅÉÊ½ ÌÂÁËÉÂÍÇÅ

×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ç×ÎËÇÍÅÈÅ ¾Í×É¾½ÍÅ ÃÅ¿ÂÜÏ ÌË ÌË¿×ÍÒÊËÎÏÏ½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ÌËÁ ¾ÐÓÅ ÌÍ×ÎÏ Í½ÎÏÅÏÂÈÊÅ ËÎÏ½Ï×ÓÅ ÌËÁ ÇËÍ½Ï½ Ê½ Á×Í¿ÂÏ½Ï½ ÀÊÅÂÖÅ Í½ÎÏÅÏÂÈÊÅ Å ÃÅ¿ËÏÅÊÎÇÅ É½ÏÂÍÅ½ÈÅ Í×É ¾½ÍÅÏÂ ÎÊ½ÎÜÏ ÜÆÓ½Ï½ ÎÅ ¿ ÉÂÎÏËË¾ÅÏ½ÊÅÜÏ½ Ê½ ÃÂÍÏ¿ÅÏÂ ÎÅ s ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ¿ ÒËÁË¿ÂÏÂ Ê½ Ê½ÎÂÇËÉÅ ÃÅ¿ÂÂÖÅ ¿ Á×Í¿ÂÎÅÊ½Ï½ ÌË ÁË ÈÊ½Ï½ ÎÏÍ½Ê½ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ¿ ÜÆÓ½Ï½ Ê½ ÃÂÍÏ¿ÅÏÂ ÎÅ ¨½Í¿ÅÏÂ ÅÉ½Ï ¿×ÄÍ½ÎÏÅ Å Î½ ÅÄÇÈÛÔÅÏÂÈÊË ½ÀÍÂÎÅ¿ÊÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 0ENTATOMIDAE 0ALOMENA PRASINA ¨½Í¿ÅÏÂ ÐÊÅÖËÃ½¿½Ï È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÄÂÈÂÊ½ ÍËÄÂ Ê½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½

²ÅÖÊÅ ÉÍÂÃËÇÍÅÈÅ .%52/04%2! ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë #HRYSOPIDAE s ÄÈ½ÏËËÔÅÓÅ ¤È½ÏËËÔÅÓÅÏÂ ÎÂÉ #HRYSOPIDAE Í½Ä¿Å¿½Ï ËÏ ÁË ÌË ÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¤ÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË Ê½Ì×ÈÊË Í½Ä¿ÅÏ½ È½Í¿½ ÌÍÂÁÇ½ Ç½¿ÅÁ½ ¿ Ì½ÕÇÐÈ ÅÈÅ ¿×ÄÍ½ÎÏÊË Ê½ÎÂÇËÉË ÌËÁ ÇËÍ½Ï½ ¿ ÌÐÇÊ½ÏÅ ÊÅÏÂ Ê½ ÇËÍ½Ï½ Ê½ ÎÏ¿ËÈ½ Å ÇÈËÊÅ Ê½ Ë¿ËÖÊÅ Á×Í¿ÂÏ½ Å ÈËÄ½ ¿ ËÌ½Á½ÈÅÏÂ ÈÅÎÏ½ Å Í½ÎÏÅÏÂÈÊÅ ËÏÌ½Á×ÓÅ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ËÏ Ì×Í¿Ë ÌËÇËÈÂÊÅÂ ÅÉ½ÀÅÊÅÍ½Ï ÌÍÂÄ ½ÌÍÅÈ É½Æ ËÏ ¿ÏËÍË ÌÍÂÄ ÛÊÅs ÛÈÅ ËÏ ÏÍÂÏË ÛÈÅ ½¿ÀÐÎÏ Å ËÏ ÔÂÏ¿×ÍÏË s ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ¼ÆÔÊ½Ï½ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ ÎÅÈÊË ¿½ÍÅÍ½ ÌÍÅ ËÏÁÂÈÊÅÏÂ ¿Å ÁË¿Â Å ÌËÇËÈÂÊÅÜ ËÏ ÁË ¾ÍËÜ ¼ÆÓ½Ï½ ÎÂ ÌËÈ½À½Ï ÌËÂÁÅ ÊÅÔÊË Í½ÄÌÍ×ÎÊ½ÏË ÅÈÅ ¿ ÍÂÁË¿Â Ê½ ÀÍÐÌÅ ËÏ ÁË ¾ÍËÜ ÌË

(OLOBUS /LIGOTA FLAVICORNIS 8ANTHOLINUS LONGIVENTRIS ¨½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ê½ Á¿½Ï½ ÒÅÖÊÅ ¾Í×É¾½ÍÅ ÎÂ ÒÍ½ ÊÜÏ Î ÜÆÓ½ Å ÌËÁ¿ÅÃÊÅ ÑËÍÉÅ Ê½ ÏÂÏÍ½ÊÅÒË¿Å ½Ç½ÍÅ Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö ÏÐÍÇÂÎÏ½ÊÎÇÅ ½ÏÈ½ÊÏÅÔÂÎÇÅ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ ÄÐ¿½Ö Å ÔÂÍ¿ÂÊË Ç½ÑÜ¿ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö ²ÅÖÊÅ Á¿ÐÇÍÅÈÅ ©ÐÒÅ $)04%2! ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë #ECIDOMYIIDAE s À½ÈÅÓÅ ²ÅÖÊÅÏÂ À½ÈÅÓÅ Í½Ä¿Å¿½Ï ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¤ÅÉÐ ¿½Ï Ç½ÏË Ê½Ì×ÈÊË Í½Ä¿ÅÏ½ È½Í¿½ ¿ Ì½ÕÇÐÈ ÌË Í½ÎÏÅÏÂÈÊÅ ËÎÏ½Ï×ÓÅ ÅÈÅ ¿ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏÊÅÜ ÎÈËÆ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ §½Ç½¿ÅÁÅÍ½Ï ÌÍÂÄ ¿ÏËÍ½Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ ½ÌÍÅÈ ½ ÈÂÏÂÃ½ Ê½ ÉÐÒÅÏÂ Â ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ½ÌÍÅÈ s Ê½Ô½ ÈËÏË Ê½ É½Æ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Á¿ÐÇÍÅÈÅ Ê½ÎÂÇËÉÅ ÊÂ ÎÂ ÒÍ½ÊÜÏ Å ÃÅ¿ÂÜÏ É½ÈÇË s ËÏ ÊÜÇËÈÇË Ô½Î½ ÁË ÊÜÇËÈÇË ÁÂÊËÊËÖÅÜ £ÂÊÎÇÅÏÂ ÎÊ½ ÎÜÏ ËÏ ÁË ÜÆÓ½ ÌËÂÁÅÊÅÔÊË ÅÈÅ Ê½ ÀÍÐÌÅ ÌË ÈÅÎÏ½Ï½ Å ÈÂÏËÍ½ÎÏÅÏÂ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÊË ¿È½ÃÊËÎÏÊÅÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎÏÏ½ Ê½ ÜÆÔÊÅÜ ÎÏ½ÁÅÆ Â ËÏ ÁË ÁÊÅ Ê½ È½Í¿ÊÅÜ ËÏ ÁË ÁÊÅ Å Ç½Ç½¿ÅÁÊÅÜ ËÏ ÁË ÁÊÅ ½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÂÁÊË ÌËÇËÈÂÊÅÂ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ÉÂÃÁÐ Å ÁÊÅ ¨½Í¿ÅÏÂ ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ÌËÁ ËÌ½Á½ÈÅ ÈÅÎÏ½ ¿ Í½Î ÏÅÏÂÈÊÅ ËÎÏ½Ï×ÓÅ ÀÊÅÂÖ½ Á×Í¿ÂÎÅÊ½ ÌË Ó¿ÂÏË¿Â Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÌË ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ¿ À½ÈÅ Ë¾Í½ÄÐ¿½ÊÅ ËÏ ÏÜÒ ¬Ë ¿ÍÂÉÂÏË Ê½ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË ÎÅ ÂÁÊ½ È½Í¿½ Ê½ ÒÅÖÊ½Ï½ À½ÈÅ Ó½ !PHIDOLETES APHIDIMYZA ÎÂ ÅÄÒÍ½Ê¿½ Î ÁË ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ

±ÅÀ ²¥¶ª¥ ¡· ¢ª¥³¥ (%-)04%2!

.ABIS PSEUDOFERUS ¥ÄÒÍ½Ê¿½ ÎÂ Î È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÄÂÈÂÊ½Ï½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏ Ê½ ¿×ÕÇ½ Å È½Í¿Å Ê½ ÍËÄÂÊ½ Å Ã×ÈÏ½ ÍËÄÂÊ½ ÓÅÇ½ÁÅ

(IMACERUS !PTUS MIRMICOIDES °ÊÅÖËÃ½¿½Ï È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÄÂÈÂÊ½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏ Ê½ ¿×ÕÇ½ À×ÎÂÊÅÓÅ Ê½ ÍËÄÂÊ½ ÄÈ½ÏÅÎÏ½ ¾ÂÈËÇÍÅÈ½ ÍËÄÂÊ½ Å ÏÍÅÏËÔÇË¿½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏËÄ½¿Å¿½ÔÇÅ Å À×ÎÂÊÅÓÅ Ê½ É½ÈÇ½ ÄÅÉÊ½ Å ÀËÈÜÉ½ ÄÅÉÊ½ ÌÂÁËÉÂÍÇÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë .ABIDAE ²ÅÖÊÅÏÂ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ ËÏ ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë .ABIDAE Í½Ä¿Å¿½Ï ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¤ÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË ÜÆÓ½ ÌË ÎÏ×¾È½Ï½ Ê½ ÂÁÊËÀË ÁÅÕÊÅ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÌË ÍÜÁÇË ÌË ÇÈËÊÅÏÂ Ê½ Á×Í¿ÂÎÏÊÅ Ë¿ËÖÊÅ ¿Å ÁË¿Â ÅÈÅ Ç½ÏË ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ÎÂÇËÉÅ ¿ Í½ÎÏÅÏÂÈÊÅ ËÎÏ½Ï×ÓÅ ÌËÁ ËÌ½Á½ÈÅ ÈÅÎÏ½ ÅÈÅ ÌËÁ ÇËÍ½Ï½ Ê½ ÈËÄ½Ï½ Å Ë¿ËÖÊÅ Á×Í¿ÂÏ½ ×Ä Í½ÎÏÊÅÏÂ Ê½ÎÂÇËÉÅ ÎÂ ÎÍÂÖ½Ï ËÏ ½ÌÍÅÈ ÁË ËÇÏËÉ¿ÍÅ £ÂÊÎÇÅÏÂ ÎÊ½ÎÜÏ ËÏ ÁË ¾ÍËÜ ÜÆÓ½ ÌË ÎÏ×¾È½Ï½ Ê½ ÂÁ ÊËÀËÁÅÕÊÅ Í½ÎÏÂÊÅÜ Å ÌË ÍÜÁÇË ÌË ÈËÄ½ Å Ë¿ËÖÊÅ Á×Í¿ÂÏ½ ¬ÍÅ ¿ÅÁË¿ÂÏÂ ËÏ ÍËÁ .ABIS ÜÆÔÊÅÜÏ ÎÏ½ÁÅÆ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ÁÊÅ ½ È½Í¿ÊÅÜÏ s ÁÊÅ ¨½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ¿ËÁÜÏ ÒÅÖÊÅÔÂÎÇÅ Ê½ÔÅÊ Ê½ ÃÅ¿ËÏ ¤½ Ô½Î½ ÂÁÊ½ È½Í¿½ Ê½ .ABIS PSEUDOFERUS ÐÊÅÖËÃ½¿½ ËÏ ÁË ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ½ ÌÍÂÄ Î¿ËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ ËÇËÈË ¾ÍËÜ

$ERAEOCORIS SERENUS %XCENTRICUS PLANICORNIS ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Å È½Í¿ÅÏÂ Ê½ Á¿½Ï½ ¿ÅÁ½ Î½ ÒÅÖÊÅÓÅ Ê½ È½Í ¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÄÂÈÂÊ½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½

¨½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ê½ÎÂÇËÉÅ Ê½ Á¿ÂÏÂ ÒÅÖÊÅ Á×Í¿Â ÊÅÓÅ ÎÂ ÅÄÒÍ½Ê¿½Ï Î È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÄÂÈÂÊ½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ ÜÆÓ½ Å ÌËÁ¿ÅÃÊÅ ÎÏ½ÁÅÅ Ê½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊËÜÁÊÅ ½Ç½ÍÅ Ë¾ÅÇ ÊË¿ÂÊ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö ÏÐÍÇÂÎÏ½ÊÎÇÅ ½ÏÈ½ÊÏÅÔÂÎÇÅ Ì½ÜÃÅ ÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö Å ÔÂÍ¿ÂÊË Ç½ÑÜ¿ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö

#HRYSOTOXUM ELEGANS %PISYRPHUS BALTEATUS %UPEODES 3YRPHUS LUNIGER 3PHAEROPHORIA SCRIPTA ¨½Í¿ÅÏÂ Ê½ ÔÂÏÅÍÅÏÂ ¿ÅÁ½ ÒÅÖÊÅ ÉÐÒÅ ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë 3YRPHIDAE Ó¿ÂÏ½ÍÇÅ Î½ ÎÌÂÓÅ½ÈÅÄÅÍ½ÊÅ ÉÊËÀË ÂÑÂÇÏÅ¿ÊÅ ÒÅÖ ÊÅÓÅ ËÎÊË¿ÊÅ ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅ ÍÂÀÐÈ½ÏËÍÅ Ê½ ÌËÌÐÈ½ÓÅÅÏÂ Ê½ È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÄÂÈÂÊ½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 3YRPHIDAE s Ó¿ÂÏ½ÍÇÅ ²ÅÖÊÅÏÂ ÉÐÒÅ s Ó¿ÂÏ½ÍÇÅ ÄÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË ÁÅ½Ì½ÐÄÅÍ½Ö½ È½Í¿½ ÌÍÂÁÇ½Ç½¿ÅÁ½ ¿ ÌÐÌ½ÍÅÅ ÅÈÅ ¿×ÄÍ½ÎÏÊ½ ÃÂÊÎÇ½ ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ËÌ½Á½ÈÅ ÈÅÎÏ½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊÅ ËÎÏ½Ï×ÓÅ ÌËÁ ÇËÍ½Ï½ Ê½ Á×Í¿ÂÏ½Ï½ ½Ä¿Å¿½Ï ËÏ ÁË ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¬ÍÂÄÅÉÐ¿½ÈÅÏÂ ÃÂÊÎÇÅ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ÎÂ ½ÇÏÅ¿ÅÄÅÍ½Ï Í½ÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ s ÇÍ½Ü Ê½ É½ÍÏ ¿ÏËÍ½Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ ½ÌÍÅÈ ÅÈÅ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ É½Æ £ÂÊÎÇÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ÜÆÓÂÎÊ½ÎÜÏ ÌËÂÁÅÊÅÔÊË ÅÈÅ Ê½ ÀÍÐÌÅ ËÏ ÁË ¾ÍËÜ ÜÆÓ½ ¿ ¾ÈÅÄËÎÏ ÅÈÅ ¿ ÇËÈËÊÅÅÏÂ ËÏ ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ¼ÆÔÊ½Ï½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ÌÍÅ ËÏÁÂÈÊÅÏÂ ¿ÅÁË¿Â ¿½ÍÅÍ½ ËÏ ÁË ¾ÍËÜ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÇÈÅÉ½ÏÅÔÊÅÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎ ÏÏ½ Ê½ ÜÆÔÊÅÜ ÎÏ½ÁÅÆ Â ËÏ ÁË ÁÊÅ Ê½ È½Í¿ÊÅÜ ËÏ ÁË ÁÊÅ Å Ç½Ç½¿ÅÁÊÅÜ ËÏ ÁË ÁÊÅ ½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÂÁÊË ÌËÇËÈÂÊÅÂ Â ÉÂÃÁÐ Å ÁÊÅ ¨½Í¿½Ï½ Ê½ #HRYSOTOXUM ELEGANS Ä½ Ô½Î½ ÐÊÅÖËÃ½¿½ ËÏ ÁË ÇÍÅÈ½ÏÅ Å ¾ÂÄÇÍÅÈÅ ÑËÍÉÅ Ê½ ÄÂÈÂÊ½Ï½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ ¤½ Î¿ËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ È½Í¿ÅÏÂ Ê½ %PISYRPHUS BALTEATUS ÐÊÅ ÖËÃ½¿½Ï ËÏ ÁË ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ

!PHIDOLETES APHIDIMYZA ¨½Í¿ÅÏÂ Ê½ ÒÅÖÊ½Ï½ À½ÈÅÓ½ Î½ ÂÑÂÇÏÅ¿ÊÅ ÒÅÖÊÅÓÅ Ê½ È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÄÂÈÂÊ½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½

ÁÊÂ¿ÊË ËÏ ÁË ¾ÍËÜ

±ÅÀ ²¥¶ª¥ ¡ °§¥¨¥ ©°²¥ $04%2!

²ÅÖÊÅ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ (%-)04%2! ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë !NTHOCORIDAE ²ÅÖÊÅÏÂ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ ËÏ ÎÂÉ !NTHOCORIDAE Í½Ä¿Å¿½Ï ËÏ ÁË ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¤ÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË ¿×ÄÍ½ÎÏÊË Ê½ÎÂÇËÉË ÌËÁ ÇËÍ½Ï½ Ê½ Á×Í¿ÂÏ½Ï½ ËÌ½Á½ÈÅ ÈÅÎÏ½ Å Í½ÎÏÅÏÂÈÊÅ ËÎÏ½Ï×ÓÅ ÇÏÅ¿ÅÄÅÍ½Ï ÎÂ Í½ÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ s ÇÍ½Ü Ê½ É½ÍÏ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ½ÌÍÅÈ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ ËÏ ¿Ë ÌËÇËÈÂÊÅÂ ÎÂ ÌËÜ¿Ü¿½Ï ¿ ÇÍ½Ü Ê½ É½Æ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÛÊÅ ¬ËÌÐÈ½ÓÅÅÏÂ ËÏ ËÏÁÂÈÊÅÏÂ ÌËÇË ÈÂÊÅÜ ÎÂ Ä½ÎÏ×Ì¿½Ï Å ÎÂ ÎÍÂÖ½Ï ÁË ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ËÇÏËÉ¿ÍÅ £ÂÊÎÇÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ÎÊ½ÎÜÏ ÜÆÓ½Ï½ ÎÅ ÌËÂÁÅÊÅÔÊË ÅÈÅ Ê½ ÀÍÐÌÅ ÌË ÜÆÓ½ ¢ÁÊ½ ÃÂÊÎÇ½ ÎÊ½ÎÜ ËÏ ÁË ÜÆÓ½ ¼ÆÔÊÅÜÏ ÎÏ½ÁÅÆ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ÁÊÅ È½Í¿ÊÅÜÏ s ÁÊÅ ²ÅÖÊÅÔÂÎÇÅ Ê½ÔÅÊ Ê½ ÃÅ¿ËÏ ÌÍËÜ¿Ü¿½Ï Ç½ÇÏË ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ Ï½Ç½ Å È½Í¿ÅÏÂ

!NTHOCORIS PILOSUS ¥ÄÒÍ½Ê¿½ ÎÂ Î È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÄÂÈÂÊ½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏ Ê½ ¿×ÕÇ½ È½Í¿Å Å ÌÐÌ½ÍÅÅ Ê½ ÍËÄÂÊ½ Å ÈÂÕÊÅÇË¿½ ¾ÂÈËÇÍÅÈÇÅ À×ÎÂÊÅÓÅ Ê½ ÍËÄÂÊ½ ÄÈ½ÏÅÎÏ½ ¾ÂÈËÇÍÅÈ½ ÍËÄÂÊ½ Å ÏÍÅÏËÔÇË¿½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏËÄ½¿Å¿½ÔÇÅ Å È½Í¿Å Ê½ ÍËÄÂÊ À½ÈËË¾Í½ÄÐ¿½Ö ÇË É½Í

/RIUS NIGER °ÊÅÖËÃ½¿½ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Å È½Í¿Å Ê½ ÄÂÈÂÊ½ ÍËÄÂÊ½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ È½Í¿Å Ê½ ÍËÄÂÊ½ Å Ã×ÈÏ½ ÍËÄÂÊ½ ÓÅÇ½ÁÅ È½Í¿Å Ê½ ÍËÄÂ Ê½ Å ÈÂÕÊÅÇË¿½ ¾ÂÈËÇÍÅÈÇÅ Å ¿ÎÅÔÇÅ ÎÏ½ÁÅÅ Ê½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊËÜÁÊÅ ÏÂÏÍ½ÊÅÒË¿Å ½Ç½ÍÅ Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö ÏÐÍÇÂÎÏ½Ê ÎÇÅ ½ÏÈ½ÊÏÅÔÂÎÇÅ Ì½ÜÃÅÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö Å ÔÂÍ¿ÂÊË Ç½ÑÜ¿ Ì½ÜÃÅ ÊËË¾Í½ÄÐ¿½Ö

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë -IRIDAE ²ÅÖÊÅÏÂ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ ËÏ ÎÂÉ -IRIDAE Í½Ä¿Å¿½Ï ËÏ ÁË ÌË ÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¤ÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË ÜÆÓÂ È½Í¿½ ÅÈÅ ¿×ÄÍ½ÎÏÊË Ê½ÎÂ ÇËÉË ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ËÌ½Á½ÈÅ ÈÅÎÏ½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊÅ ËÏÌ½Á×ÓÅ ÇÈËÊÅ ÅÈÅ ÌËÁ ÇËÍ½Ï½ Ê½ ÈËÄÅ Å Ë¿ËÖÊÅ Á×Í¿ÂÏ½ £ÂÊÎÇÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ÎÊ½ÎÜÏ ÜÆÓ½Ï½ ÎÅ ËÏ ÁËÈÊ½Ï½ ÎÏÍ½Ê½ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ¼ÆÔÊ½Ï½ ÅÉ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ Â ÎÍ½¿ÊÅÏÂÈÊË ÊÅÎÇ½ s ÉÂÃÁÐ Å ¾ÍËÜ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ¾ÍËÜ Ê½ ÌËÇËÈÂÊÅÜÏ½ ÜÆÔÊÅÜÏ ÎÏ½ÁÅÆ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ÉÂÃÁÐ Å ÁÊÅ ½ È½Í¿ÊÅÜÏ ËÏ ÁË ÁÊÅ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ê½ÎÂÇËÉÅ ÌÍÅ ËÏÁÂÈÊÅÏÂ ÀÂÊÂÍ½ÓÅÅ ÃÅ¿ÂÜÏ ËÏ ÁË ÁÊÅ ÌÍÅÍËÁÊ½ ÎÍÂÁ½ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Å È½Í¿ÅÏÂ ÎÂ ÎÍÂ Ö½Ï ËÏ ½ÌÍÅÈ É½Æ ÁË ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ²ÅÖÊÅÔÂÎÇÅ Ê½ÔÅÊ Ê½ ÃÅ¿ËÏ ÌÍËÜ¿Ü¿½Ï Ç½ÇÏË È½Í¿ÅÏÂ Ï½Ç½ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ¢ÁÊ½ È½Í¿½ Ê½ $ERAEOCORIS RUBER ÌÍÅ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË ÎÅ ÐÊÅÖË Ã½¿½ ËÏ ÁË ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ½ ¿×ÄÍ½ÎÏÊËÏË ÁË ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ $ERAEOCORIS RUBER -ALACOCORIS CHLORIZANS

СТО ГОДИНИ ПОЧВЕНА НАУКА В БЪЛГАРИЯ (продължава от бр. 10) III. Трети етап – Модернизация на материално-техническата база, утвърждаване на международните връзки и признание, съвременно научно обслужване на земеделието (1969-1989 г.) През 1963 г. за директор на Института е назначен проф. Иван Гърбучев, изтъкнат учен и организатор на почвената и селскостопанска наука. Той прави сериозни структурни подобрения. Създадено е ново звено за научно обслужване на земеделието „Управление за едромащабни почвени и агрохимически изследвания” с ръководители ст.н.с. М. Йолевски, н.с. Асп. Хаджиянакиев и н.с. Г. Димитров. Открити са две нови секции „Обработка на почвата и редуване на културите” със зав. секция Д. Джумалиева и „Полски опити, стационари и статистика” със зав.секция ст.н.с. Д. Илков. Секция „Плодородие на почвата” е преименувана в секция „Агрохимия”. Останалите 6 секции се ръководят от проф. В. Койнов (Генезис, география и класификация на почвите), проф. В. Галева (Физика на почвата), ст.н.с. Л. Райков (Химия на почвата), ст.н.с. Т. Палавеев (Агрохимия), ст.н.с. Ж. Войнова (Биология на почвата) и проф. А. Биолчев (Ерозия на почвата). През 1969 г. е подготвен и подписан първия международен договор с ФАО за 1,2 млн. долара с ръководител от българска страна проф. Иван Гърбучев и от страна на ФАО проф. Ел Габали. Същевременно правителството отпуска 5 млн. лв. за нов сграден комплекс с вегетационна къща, фитотрон, Школа за следдипломна квалификация и др., който се открива през 1972 г. . Същата година Институтът е удостоен с Димитровска награ-

да. ФАО предоставя средства за оборудване с нова апаратура и специализации във водещи световни школи. Внедрени са нови научни методи и анализи – радиоизотопен и радиометричен, рентгено-структурен, диференциално-термичен и електронно-микроскопски. Институтът се посещава от международни правителствени делегации и световно известни учени в областта на почвознанието. Проф. Иван Гърбучев има изключителна заслуга Институтът да се превърне в международен център за обучение на докторанти и специализанти на страните от Азия, Африка и Латинска Америка, да изпълнява и координира редица важни научноизследователски дейности на национално равнище и да участва в разработката на международни проекти и договори. Същевременно в страната е извършено почвено-географско и агроекологично райониране (Нинов и др., 1972, Йолевски и др., 1980). Разширена е почвено-географската мрежа от опитни полета и пунктове в страната (повече от 30 броя) и е централизирана лабораторната работа по агрохимическото обслужване, като са закрити някои от лабораториите в страната. Заедно с Изчислителния център и Централната агрохимическа лаборатория е изградена автоматизирана система за даване на препоръки за торене (Райков, 2001). Обхваната е цялата обработваема площ в периодичен агрохимически

контрол и е завършено едромащабното почвено картиране в М 1:25000 и 1:10000 на селскостопанските площи. Направено е агрогрупиране на почвите в НРБ, което изиграва голяма роля за ефективното отглеждане на селскостопанските култури (Йолевски и Хаджиянакиев, 1974). За ускорено развитие на земеделското производство по райони са съставени регионални почвени карти на редица окръзи (Ангелов, 1975). Институтът е признат научен център с важни обслужващи дейности за едно модерно и доходно земеделско производство. През 60те години се утвърждават отделните направления на почвената наука, в които работят добре подготвени изследователи, оставили дълбоки следи в нейното развитие. През 1973 г. към Института се създава ново научно базово направление - Програмиране на добивите, първоначално изградено през 1971 г. в Агрономически факултет на ССА, катедра „Физиология на растенията”, което придава комплексен характер на изследванията. Управлението за агрохимическо обслужване на земеделието, в което се концентрира цялата лабораторно-химическа работа и електронно-изчислителна техника, дава възможност да се правят препоръки чрез табулограми по блокове и култури за цялата страна. През периода 1973-1974 г. като Директор на Института и ръководител на постоянната работна група по торенето към Ко-

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2011 г.

мисията по селско стопанство при СИВ, проф. Кирил Еников значително ускорява работата по агрохимическото охарактеризиране на главните почвени типове в България, във връзка с нуждата от торене на почвите. През 70-те години са разработени и са реализирани, съвместно с Института за гората и Лесотехническия институт Дългосрочна програма за борба с ерозията и Национална програма за подобряване плодородието на 15 млн. дка слабопродуктивни земи. През 1976 г. Институтът е включен към структурата на Националния аграрно-промишлен съюз, с постановление е разширен предметът на дейността и до 1978 г. той носи името Институт по почвознание и агрохимия, когато е преименуван на Институт по почвознание и програмиране на добивите. От 1982 г. Институтът е отново в системата на ССА. С назначаването за директор на доц. Л. Глогов през 1977 г., тематиката на Института е силно разширена и се състои от 5 направления - „Баланс, опазване и възпроизводство на земята” с четири секции, „Повишаване и регулиране на почвеното плодородие” с четири секции, „Програмиране на добивите” с четири секции, „Агрофизични изследвания” с три секции, и „Почвено-агрохимическо обслужване на селското стопанство” с две секции. Държавните и правителствени органи поставят пред него много по-високи изисквания, изхождайки от научния капацитет и широката интердисциплинарна тематика. Екип от учени разработва научна програма, модели и инженерни агроекологични проекти за получаване на програмирани добиви от основните селскостопански култури – пшеница, царевица, ечемик, картофи и др. Програмата се консултира и подпомага от академик Шатилов. За решаване на фуражния и продоволствения проблеми са внедрени някои 32

бр. 11–12, 2011 г., сп.

алтернативни култури и сортове, чиито технологични характеристики се проверяват в опитните бази на Института. За подкрепа на широката научно-приложна дейност, през този етап към него преминават висококвалифицирани учени от Института по пшеницата и слънчогледа – Генерал Тошево. Изградени са работни групи, които пряко, на място подпомагат земеделските стопанства. Подписани са международни спогодби по теми за програмиране на добивите със СССР, САЩ, Холандия и други страни. В средата на 80те години е сключен международен договор с Програмата на ООН по Опазване на околната среда (ЮНЕП) за разработване на проект за опазване и развитие на планинските екосистеми с ръководители проф. Сл. Кръстанов и проф. А. Бехар. През 1981, 1982 и 1983 г. ФАО провежда в Института три поредни международни съвещания със световната и българската почвоведска общност и се разработват основните принципи и правила за съставяне на световната референтна база за почвените ресурси. Многото и детайлни изследвания позволяват да бъде усъвършенствана и класификационна схема на почвите в България (Йолевски и др., 1983). Съставена е карта на агроекологичните райони и страната е разпределена на 40 селскостопански и 10 горскостопански райони (Йолевски и др., 1980). През този етап много активно се работи с учени от Института по икономика и организация на селското стопанство и във връзка с оценката и кадастъра на земите, съвместно с тях е разработена нова методика за категоризация на земеделските земи (Петров и др., 1988). IV. Четвърти етап – Етап на реформи, промени и интегриране в Европейското научно пространство (от 1989 г. до днес).

„Земеделие плюс”

Този етап се характеризира с отнемане на важни научноприложни звена от Института и ограничаване на неговите дейности, намаляване на кадровия състав няколко пъти, но и успешно интегриране с Европейското изследователско пространство. За две десетилетия съставът на Института от 1041 спада до 170, а академичният е редуциран от 214 на 82 учени. Някои теми отпадат поради липса на апаратура или млади учени. Заплащането на учените е ниско и младите хора не считат, че науката е тяхното призвание. Съставът на Института през последните 15 години работи при трудни условия през зимните месеци. С реактиви, химикали и консумативи се снабдява от собствени приходи или от европейските проекти. През последните 2 години от европейските проекти се използват средства за част от издръжката. Експерименталните изследвания в някои от опитните бази са стигнали критичния минимум или не се провеждат. Същевременно, много теми се преоценяват на качествено ново ниво, съобразно европейските стандарти. Въпреки трудностите на времето, 100-годишните традиции на почвената наука и жизнената необходимост от нейните научни продукти за практиката и Европейските структурни звена, се наложиха нови кардинални задачи, произтичащи от процесите на хармонизация и глобализация на науката и проблемите в страната. Ето защо, ръководствата на Института и други структури извън него, през този етап се стремят да запазят традиционната научна тематика, която продължава да

бъде търсена на национално и международно равнище. През 1986 г. за директор на Института е назначен ст.н.с. I ст. дсн Вълю Вълев, който с малко прекъсване (1992-1995) ръководи неговия състав до 2000 година (Вичев, 2007). Този период се характеризира с поетапна преоценка на приоритетите, целите и задачите на почвената наука, съобразно настъпилите промени след 1986 г. и особено след 1989 г. Разработената нова методика за категоризация и кадастър на земеделските земи, се използва за съставяне на кадастралните планове и карти на земеделските стопанства. Научно-приложната дейност на Института е свързана с едромащабно картиране на почвите в М 1:10000 и 1:50000. Създадена е нова класификация и диагностика на почвите в България във връзка със земеразделянето, в която участват учени от Института за гората и Лесотехническия университет (Пенков и др. 1992). След 10-годишен труд е съставен Атлас на почвите в България (Койнов и др., 1998). Активно се работи по оценка на агроекологичния потенциал на почвите и пригодността на селскостопанските култури. Утвърждава се агроекологичното научно направление и това налага Институтът да бъде преименуван с решение на Президиума на ССА от 19.07.1990 г. в Институт по почвознание и агроекология, без да се нарушава неговата традиционна научна тематика. Спечелен е проект на ФАО, който се ръководи от ст.н.с. I ст. В. Вълев и ст.н.с. I ст. дсн Т. Бояджиев. Започва обучението на почвоведи от страните на Средиземноморския басейн и Близкия Изток. През периода 1992-1995 г. директор е ст.н.с. I ст. дсн Димитър Стойчев. Под негово ръководство е спечелен проект по ФАР за 1,2 млн. екю, който дава възможност да се създаде съвременна физико-химична и

агрохимическа лаборатория за почви, растителност и води, покъсно прехвърлена към НССЗ, за да бъде впоследствие още три пъти неправилно пребазирана. Спечелени са на национално и международно ниво договори и проекти по замърсяването на почвите и водите с тежки метали, радионуклиди, нефтопродукти и отпадъчни продукти. Съвместен българо-американски проект, ръководен от дсн Д. Стойчев за установяване на замърсяването на р. Янтра дава възможност за закупуване на нова апаратура. Институтът води успешна борба и защита за опровергаване на създалото се погрешно мнение за замърсяване на почвите с минерални торове и оризищата в Тракия с тежки метали. Поканени са американски учени от САЩ, които защитават мнението на българските почвоведи за отсъствието на локално замърсяване в оризищата и тотално замърсяване на почвите в страната. Учени от Института и БАН разработват проект за създаване на Национален парк „Централен Балкан”, финансиран от националната паркова служба на САЩ. От началото на 2001 г. за директор на Института е назначен ст.н.с. I ст. дсн Тошко Райчев, а от март същата година до края на 2003 г. - ст.н.с. д-р Мартин Банов. От 2004 до 2008 г. Института се ръководи от ст.н.с. I ст. дсн Никола Вичев. Този осемгодишен период се характеризира с постоянни реформи, наложени от промените. Трябва да се оцени по достойнство работата на тримата директори, които съумяха да съхранят утвърждаваната с години от практиката базова научна тематика на Института. През този етап продължава да се разширява международното сътрудничество с редица страни от Европа и Балканите. Институтът участва в международен проект по екологична оценка на почвите. Усъвършенствана и акредитирана е Изпитвателната

лаборатория по радиоекология и радиоизотопни изследвания, която със заповед на МЗХ е обявена през 2007 г. за Национална референтна лаборатория. Направена е комплексна агропроизводствена оценка на агроекологичния потенциал на територията на агротехпарковете в страната и оптимизиране структурата на земеделското производство (Бъчварова и др., 2005). От 01.10.2008 г. Институтът има ново ръководство с директор проф. Методи Теохаров. За успешното провеждане на неговата дейност са дефинирани три научни програми – Баланс, възпроизводство и опазване на почвените ресурси, Поддържане и повишаване на почвеното плодородие и научно обслужване на земеделието, Интеграционни и иновационни насоки в изследването на почвите и земята и свързаните с тях подходи и методи за устойчиво развитие на почвознанието. На базата на многогодишни изследвания на десетки почвоведи е разработена и публикувана „Референтна база данни за почвите в България”, която поставя ново начало в използването на почвената информация за изпълнение на национални и международни задачи. В момента същата се използва за оценка и стратегическо развитие на геоинформационните услуги на Европейските почвени данни (Теохаров, 2009, Керчева 2009-2012). Излизат от печат важни стратегически трудове - „Почвите и земята на България – национално и вековно богатство” (Теохаров, 2011), „Риск от ерозия на почвата в България и препоръки за почвозащитно ползване на земеделските земи” (Русева и др., 2010). Определени са рисковите нитратни зони в страната и са разработени правила за добри земеделски практики (Стойчева и др., 2008). Изградена е Комплексна система за научно обслужване на земедел-

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2011 г.

ските производители от цялата страна, която се ръководи от информационно-консултантски и иновационен център с Централна научноизследователска лаборатория, Бюро за препоръки, съвети, становища, консултации, експертизи и проектиране, мобилна група за теренни проучвания и пробовземане, експертна група за разчитане на анализите и даване на препоръки и становища, входящ и изходящ регистър за пробите и анализите и картографска лаборатория. Само за 2010 г. от външни потребители в ЦНИЛ са постъпили 2506 почвени и 1566 водни проби и са направени 23 443 определения. Обслужени са 206 земеделски производители и са дадени 159 технологични решения, препоръки и становища. На практика това е една национална система за обслужване на земеделието и опазване на околната среда. Научно-приложната и внедрителска дейност се извършва въз основа на разработки от утвърдени научни фундаментални направления - почвеногенетично, почвено-екологично, агрофизично, агроекологично, агробиологично, агротехическо и радиоекологично. Те са в основата на разработените технологии и иновационни решения, а именно: - Реферативна база данни за почвите в България. - Комплексна диагностична и агропроизводствена оценка на почвено-климатичния и агроекологичния потенциал на почвените ресурси с цел ефективно отглеждане на земеделските култури. - Модели за установяване, поддържане и повишаване на почвеното плодородие- Противоерозионни технологии и почвозащитно ползване на земеделските земи. - Технологични решения за възстановяване на замърсени терени и мелиорации на кисели, засолени, нарушени и ерозира34

бр. 11–12, 2011 г., сп.

ни почви. - Методи и регламенти за оползотворяване на отпадъчни продукти от бита, промишлеността и селското стопанство. - Методични разработки за производство на биогаз от отпадъчни продукти. - Биотехнологични методи и решения за повишаване добива и качеството от растителната продукция. - Съвременни системи и технологии за органично и устойчиво земеделие. - Проверка и разработване на технологии за енергийни и алтернативни култури. - Радиоекологичен и радиометричен контрол на почви, води и земеделска продукция. - Нормативи, регламенти и директиви за хармонизиране на българското законодателство с европейското в областта на земеделието и екологията. - Обучение на земеделски стопани и специалисти в областта на почвознанието, земеделието и агроекологията. През последния етап на развитие Институтът заема своята равностойна позиция в европейското изследователско пространство. Бяха изпълнени и се изпълняват научни проекти по 5а, 6а и 7ма Рамкови програми на ЕК за научно-техническо развитие, програмите Инко-Коперникус, COST програми, Е-контент+, програмата за Югоизточна Европа. Институтът е уважаван партньор в Европейските почвени организации и мрежи, като Европейското почвено бюро, Европейската асоциация на почвоведите, Центърът за управление на засушаванията в Югоизточна Европа, Международния център по теоретична физика и др. Млади наши учени постоянно специализират в някои от тези центрове. Световно известни учени посещават Института или работят с наши екипи. Учени от Института

„Земеделие плюс”

участваха в екипите, разработили Европейската Стратегия за опазване на почвите, националната позиция на Р България по приемането на Европейската Директива за почвите, научни проекти в подкрепа на Европейската Стратегия по опазване на почвите, ОСП на ЕО за намаляване на емисиите от парникови газове от земеделски земи, Директивата INSPIRE за управление, стандартизиране и координация на пространствена база данни, опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници и производство на биогаз от отпадъчни продукти от животновъдството. Наши учени са в помощ на законодателството и управлението на страната, работни групи участваха в разработването на Закон за почвите, Закон за опазване на почвите, Националната програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в България (2007-2013), Националната агроекологична програма на България (2007-2013) в рамките на Програмата за развитие на селските райони, Оперативна програма „Околна среда (2007-2013), в съставянето на нормативи, стандарти, регламенти и други на ниво парламент, министерства (МЗХ, МОСВ, МРРБ), междуведомствени и парламентарни комисии. За приноси в развитието на българската наука и за активна международна дейност, Институтът е награден през 2009 г. от Съвета на европейската научна и културна общност със Златна книга и Златен печат. В своята 100-годишна история, почвената наука винаги е била в служба на хората, тясно свързана с проблемите на почвеното плодородие, на земята и нейното ефективно използване и опазване. Проф. д-р Методи Теохаров

Изследванията в земеделието през последните години са насочени към разработване и прилагане на добри земеделски практики за получаване на оптимални добиви от културите с качество на продукцията, отговарящо на съвременните международни стандарти (Стойчева и др., 2008). Интензивното земеделие, особено производството на зеленчуци, е свързано с риск от голямо натоварване на почвата и натрупване на остатъчни количества хранителни елементи, които са потенциална опасност за замърсяване на плитките подземни води с нитрати (Стойчева и др., 2003, Александрова и др., 2007). Използването на минерални торове е един от най-важните фактори на антропогенно въздействие върху почвата и може да има редица отрицателни последствия. Почвите с лек механичен състав, каквито са алувиално-ливадните, поради своя състав и свойства са особено подходящи за интензивно земеделие и са обект на повишено антропогенно натоварване. По тази причина към тях е необходимо да се подхожда с голямо внимание при прилагане на определени земеделски практики (Stoicheva et. al., 2002). Резултатите от изследване влиянието на минералното торене върху износа на хранителни елементи с растителната продукция и измиването от почвата на азот и базични катиони в условията на отглеждане на зеленчукови култури в продължение на тригодишен период са представени в статията. Данните са от полски опит (2003 -2005) изведен в района на с. Цалапица, Пловдивска област, върху алувиално-ливадна почва. През изследвания период са отглеждани културите – бяло главесто зеле, моркови и патладжан. Почвата се характеризира с леко песъчливо-глинест механичен състав, слаба водозадържаща способност и висока водопропускливост, което създава риск от измиване на азот и хранителни елементи по почвения профил. Съдържанието на хумус е 1.23%, запасеността с минерален азот е 21.25, с Р2О5 – 2.30, с К2О – 10.20 (мг/кг за слоя 0-30см), рН – 5.8 (в KCl). През 2003 година при отглеждане на зеле експерименталната схема включва контрола (Т0) и три нива на азотно торене – 4 (Т1), 8 (Т2) и 12 (Т3) кг/дка. През следващите 2004 и 2005 година азотните норми са следните: контрола, 8, 16 и 24 кг/дка. Калий и фосфор се внасят като фон всяка година в количество 8 кг/дка под формата на калиев хлорид и суперфосфат. Приложените

агротехнически мероприятия са съобразени с изискванията на отглежданите зеленчукови култури. За изучаване на миграцията на химичните елементи по почвения профил на дълбочина 100 см в почвата са монтирани лизиметрични устройства тип Ебермайер – модификация на Стойчев (1974). При прибиране на опитните култури е отчетен стопанския добив в свежа маса. Определен е износът на азот и пепелни елементи с общата биомаса. В събраните лизиметрични води са определени: K+, Na+, Ca2+, Mg2+, NO3-N, HCO3-, Cl. Главестото зеле е студоустойчива култура с високи изисквания към влажността на почвата и въздуха и към съдържанието на хранителните вещества в почвата, особено към азота и калия. Морковите се развиват нормално в широк температурен диапазон. Културата се развива много добре на леки, добре дренирани плодородни почви, с рН 6,5-7,5. Чуствителна е към излишък на азотно торене, което влошава качеството на кореноплодите. Патладжанът е топлолюбива култура. Добре се развива при средноденонощни температури около 22-260С. По време на фазата на цъфтеж и залагане на плода е необходимо да се осигурят достатъчни количества вода за нормалното развитие на растенията. През първата експериментална година – 2003 добивите от главесто зеле са високи. При торените варианти те се движат между 3789 и 6270 кг/дка. Разликите между вариантите са доказани при LSD ≤ 0,05. През следващата година добивът от моркови нараства с увеличаване на нормите на торенето от 3047 при неторената контрола до 4218 кг/дка при най-високата норма на азота. При LSD ≤ 0,05 са доказани разликите само между неторения и токг/дка

Фигура 1. Стопански добив от зеленчукови култури (кг/дка) 2003-2005 г.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2011 г.

Зеленчуци

ИЗНОС НА АЗОТ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ

Фиг. 2. Износ на химични елементи с биомасата на зеле 2003 г., моркови 2004г., и патладжан 2005 г. рените варианти, т.е. с нарастване на нормите на че растенията усвояват внесения с торовете калий торене нарастването на добивите е незначително и освен това количества от запасите в почвата. ( фиг. 1). Вероятно тук има голямо значение източИзносът на азота с общата биомаса на патланика на азотно торене, който оказва влияние вър- джана при неторената контрола е 4.91 кг/дка, доху почвената киселинност, а морковите са култура, като при максимално торения вариант достига до чувствителна към рН на почвата. При отглеждане 23,25 кг/дка. При торените варианти количеството на патладжан през 2005 година стопанският добив на изнесения азот е съответно при N8 -13,5 и при нараства съществено с увеличаване на торовите N16 -19.2 кг/дка, което показва, че внесените с тонорми, нарастването е от 1025 при контролата до ровете количества азот в почвата са усвоени от 2206 кг/дка при варианта Т3, като разликите между растенията и са използвани и количества от почвариантите са доказани. вените запаси. В случая не се създават условия На фигура 2 е представен износът на макрое- за измиване на азот от почвата. Патладжанът е лементи с общата биомаса на растенията. Износът калиеволюбиво растение и извлича големи колина азот при главестото зеле, отгледано на алуви- чества от този елемент от почвата. Количеството ално-ливадна почва, варира между 7,09 и 10,9 кг/ на изнесения с продукцията калий варира между дка при торените варианти, т.е. растенията са из- 9,89 и 29,80 кг/дка, като в по-голямата си част е ползвали внесения торов азот, а така също и част за сметка на почвените запаси. Количеството на от почвените запаси от този елемент. При мор- калция в абсолютно сухата биомаса на растенията ковите изнесеното количество азот се движи от се движи в границите от 2,52 до 7,42 кг/дка в зави10,12 до 14,84 кг/дка. Следователно компенсиране симост от вариантите на торене. на внесените с торовете и изнесените с биомасата Измиването на азота и базичните катиони с количества азот има при вариантите Т1 и Т2, а при лизиметричните води извън коренообитаемия варианта Т3 с най-голямо внесено количество азот почвен слой се определят на базата на обема на съществува вероятност от измиване на останалите дренажния отток и химичния му състав. Най-голям в почвата неизползвани от растенията хранител- интерес представляват количествата на нитратния ни елементи. Износът на калия с растенията през азот, който има най-висок коефициент на мигра2003 година е между 8.18 и 14.55 кг/дка, а през ционна подвижност, и базичните катиони (К+, Na+, следващата година износът с моркови е по-висок Ca2+; Мg2+), напускащи пределите на почвения – между 17.54 и 21.28 кг/дка. Тези данни показват, профил.

Фигура 3. Износ на химични елементи с лизиметричните води (кг/дка) при зеленчукови култури 36

бр. 11–12, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

При отглеждане на главесто зеле през 2003 година количествата на измития по профила на почвата азот не са високи – варират между 0.38 и 0.58 кг/дка при торените варианти, като разликите между тях не са съществени (фиг. 3А). През 2004 година при отглеждане на моркови количеството на измития от почвата азот се движи между 0.12 и 0.69 кг/дка, като най-голямо е количеството при вариант Т2 (фиг. ЗБ). През последната година (фиг. 3В) количествата на измития по профила азот са значителни в сравнение с предходните години. Те варират между 2.2 и 3.75 кг/дка при торените варианти, при контролата изнесеното количество е значително по-малко – 0.22 кг/дка. Този факт може да се обясни със създадените необичайни условия на преовлажняване през изследваната 2005 г. Количествата на падналите валежи (от 784 мм), превишават съществено приетия за норма 30 годишен период – 523 мм, което е предпоставка за увеличаване на износа на химични елементи под еднометровия почвен слой. При калция, който е катион с най-висок коефициент на водна миграция, се наблюдават количества на измиване между 1.2 и 3.2 кг/дка през 2003 г. при отглеждане на зеле и между 0.7 и 2.63 кг/дка при отглеждане на моркови през 2004 г. През следващата 2005 г. измитите по почвения профил количества са доста високи в сравнение с предходните години. Те са в границите 9.72–13.05 кг/дка при торените варианти, като найвисоко е количеството при варианта с най-високо торене Т3. При калия изнесените в лизиметричните води количества са пренебрежимо малки и през трите експериментални години, откъдето следва, че този хранителен елемент, внесен с торовете, е

усвоен от растенията. Заключение При отглеждане на зеленчукови култури на алувиално-ливадна почва е установено, че зелето и патладжанът са използвали внесените количества хранителни елементи с торовете при условията на опита. Морковите не са усвоили внесеното количество на торовия азот във вариантите N16P8K8 и N24 P8K8. Измиването на нитратен азот в лизиметричните води от почвения слой 0-100см през 2003 и 2004 година при отглеждане на зеле и моркови се движи между 0.12 и 0.69 кг/дка. През 2005 година при отглеждане на патладжан е констатирана увеличена водна миграция на азота и калция в сравнение с предходните години. Количеството на измития нитратен азот е доста по-високо – между 2.2 и 3.75 кг/дка за торените варианти, което се дължи на значителните количества паднали валежи през 2005 година, създали благоприятни условия за придвижване на хранителни елементи по почвения профил. При калция през 2003 и 2004 година са установени количества на измиване между 0.7 и 3.2 кг/дка. През следващата 2005 г. водната миграция на калция е повишена – измитите по почвения профил количества са високи – в границите 9.72 – 13.05 кг/дка. Количествата на измития калий са малки през трите години на опита. Е. Атанасова, Ц. Симеонова, Д. Стойчева, В. Колева ИП „Н. Пушкаров”

Новини от ДФЗ

Български програми печелят европейско финансиране за промоции на млечни продукти и вино в трети страни Европейската комисия (ЕК) одобри три промоционални програми с Решение за изпълнение на Комисията от 30.11.2011 година. Първата програма е българо-румънска и е за промоция на вино на пазарите на Русия и Китай. Българската предлагаща организация е РЛВК „Тракия”. Другите две програми са за промоция на кисело мляко, бяло саламурено сирене и кашкавал. Първата от тях е подадена от Асоциацията на млекопреработвателите в България и ще атакува пазарите на Австралия и Обединените арабски емирства. Другата програма идва от Националната асоциация на млекопреработвателите и е насочена към пазарите на Русия и Бразилия. Общото финансиране на програмите е почти 9.5 млн. евро. В рамките на тази кампания България се нарежда на второ място по брой одобрени програми и обем на финансиране. ЕК е отхвърлила 30% от всички програми, подадени от държавите-членки на ЕС. Половината от бюджета на проектите се осигурява от ЕС, 30% са съфинансиране от ДФ „Земеделие”, а 20 % трябва да набави бенефициентът. За изпълнение на програмите трите организации ще сключат договори с ДФЗ. Одобрените промоционални програми „Междудържавна програма за промотиране на вино в трети страни (Русия, Китай)”; „Европейски млечни продукти всеки ден” (Австралия и Обединените арабски емирства) и „Промоция на млечни продукти в трети страни (Русия, Бразилия)” ще допринесат за развитието на важни сектори от българското земеделие. Земеделие плюс

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2011 г.

Овощарство

ДЖАНКОВИ СОРТОВЕ ЗА БИОЛОГИЧНО ПЛОДОПРОИЗВОДСТВО Джанката (Prunus cerasi-fera Ehrh.) не е взискателна към агроклиматичните условия и може да се отглежда с минимални растителнозащитни мероприятия, което я определя като много подходяща за биологично плодопроизводство. Плодовете на джанката са вкусни и притежават много добри хранителни качества, благоприятно съотношение на захари и киселини, съдържание на витамини, на азот и пепелните елементи калий, фосфор, калций и магнезий и са подходяща суровина за консервната индустрия. (Витанова и др.1997, Еремин, 1989, Иванова, 2008, Пашова, 2007). Някои биологични характеристики на дърветата на три интродуцирани и два български джанкови сорта, отглеждани при условията на Централния старопланински район, са представени в статията. Изследването се проведе през периода 2007-2010 г. в Опитна станция по сливата в гр.Дряново с джанковите сортове: Зурна, Вилора, Награда, Д-96, Д-150 и Карловска червена афъзка като контрола. Дърветата са присадени на джанкова подложка и са засадени през пролетта на 1992 г. на разстояния 7х5 м в участък с псевдоподзолиста сива горска почва. Бяха определени следните показатели: обем на короната, напречно сечение на ствола, добив, механичен състав, сухо вещество, захари и органични киселини на плодовете. Зурна. Руски сорт. Дървото е слаборастящо, обемът на короната е малък – 12,46 м3 и напречното сечение на ствола е 277,40 cм2 (табл. 1). Короната на дървото е широка и рядка. Цъфтежът е ран. Цъфти с 2 дни по-рано от Карловска червена афъзка. Плодовете са много едри, кръгли, средното тегло е 27,5 г (табл. 2). Костилката 38

бр. 11–12, 2011 г., сп.

е малка 0,61 г, отделя се лесно от плодовото месо, съставлява 2,22% от теглото на плода, има закръглена форма. Плодовата кожица е тъмно лилаво оцветена. Плодовото месо е жълто-оранжево оцветено, плътно, с много добър вкус, сладко-кисело, с приятен аромат. Сухото вещество е 16,1%, общата сума на захари е 11,26% и съдържанието на органични киселини 1,51% (табл. 3). Сортът е умерено родовит, средният добив е 26 кг от дърво. Плодовете узряват в средата на юли. Вилора. Руски сорт. Дървото е умеренорастящо. Короната е широкопирамидална, обемът и` е 27,40 м3. Напречното сечение на ствола е 535,05 cм2. Цъфтежът е средноран, съвпада с този на Карловска червена афъзка. Плодовете са много едри – 30,9г. Костилката е малка – 0,73г, полуотделяща се и съставлява 2,36% от теглото на целия плод,. Плодовата кожица е тъмновиолетово оцветена. Плодовото месо е кехлибареножълто оцветено, плътно и сочно, сладко-кисело, много вкусно, със специфичен приятен аромат. Сухото вещество на плода е 16,3%, общата сума на захари е 10,02% и съдържанието на органични киселини – 2,01%. Вилора е много родовит сорт, средният добив от 1 дърво е 52 кг. Плодовете узряват около 10 юли. Награда. Руски сорт. Дървото е слаборастящо, с обратно пирамидална корона. Обемът на короната е малък – 10,56 м3. Напречното сечение на ствола е също малко – 178,14 cм2. Цъфтежът е по-късен

„Земеделие плюс”

в сравнение с другите сортове, цъфти 2 дни по-късно от Карловска червена афъзка. Плодовете са овални, едри – със средно тегло 25,6г. Плодовата кожица е доста плътна, оцветена е розово-оранжево. Костилката е малка – 0,62г, полуотделяща се, съставлява 2,42% от теглото на целия плод. Плодовото месо е нежно, сочно, много сладко, с приятен вкус, жълто оцветено. Съдържанието на сухо вещество е 16,6%, общата сума на захарите е 11,32% и съдържанието на органични киселини – 2,30%. Сортът Награда е умерено родовит, средният добив е 32 кг/дърво. Плодовете узряват около 20 – 25 юли. Д-96. Местен сорт, получен от случайно семеначе. Дървото е умеренорастящо, обемът на короната е 17,90 м3, а напречното сечение на ствола е 336,46 cм2. Короната на дървото е широко разлата. Има средноран цъфтеж, съвпада с този на Карловска червена афъзка. Плодовете са средно едри, със средно тегло – 23,4г. Костилката на плода е малка – 0.55г, полуотделяща се и съставлява 2,35% от теглото на целия плод. Плодовата кожица и месо са оцветени червено- оранжево. Сухото вещество на плодовете е 15,6%, общата сума на захарите е 10,88% , съдържанието на органични киселини е 1,90% и по тези показатели се доближава до плодовете на Карловска червена Табл. 1. Обем на короната и напречно сечение на ствола на джанковите дървета (средно за периода 2007-2010) Сортове

oбем на напречно короната, сечение м3 на ствола, см2 Зурна 12,46 277,40 Вилора 27,40 535,05 Награда 10,56 178,14 Д-96 17,90 336,46 Д-150 37,80 681,32 Карловска червена 49,30 746,50 афъзка – контрола

Табл. 2. Добив и механичен състав на джанковите плодове (средно за периода 2007-2010 г.) Сортове

Зурна Вилора Награда Д-96 Д-150 Карловска червена афъзка – контрола

добив кг/ дърво 26 52 32 54 72 74

тегло на плода г

тегло на костилката г

% на костилката

27,5 30,9 25,6 23,4 21,2 22,3

0,61 0,73 0,62 0,55 0,43 0,58

2,22 2,36 2,42 2,35 2,03 2,60

афъзка. Плодовото месо е нежно, сочно, със сладко кисел вкус, с много приятен аромат, като на индрише. Д-96 е много родовит, средният добив е 54кг/дърво. Плодовете узряват около 15 юли. Д-150. Местен сорт, получен от случайно семеначе. Дървото е силнорастящо. Обемът на короната е – 37,80 м3, а напречното сечение на ствола е също с висока стойност – 681,32 cм2. Короната на дървото е широко разлата средногъста. Цъфтежът е по-късен в сравнение с останалите изследвани сортове, 2 дни по-късно от този на Червена Карловска афъзка. Плодът е със закръглена форма, средно голям – 21,2г, кехлибарено жълто оцветен. Плодовото месо е сочно, сладко-кисело, без аромат, жълто оцветено. Съ-

Табл. 3. Химичен състав на плодовете на джанкови сортове (средно за периода 2007–2010 г.) Сортове

сухо веще- захари ство, % %

Зурна Вилора Награда Д-96 Д-150 Карловска червена афъзка – контрола

държанието на сухо вещество е 15,7%, общата сума на захарите е 11,23% и съдържанието на органични киселини – 1,88%. Костилката на плода е доста дребна – 0,43г, съставлява 2,03 % от теглото на плода, отделя се лесно от плодовото месо. Сортът Д-150 е много родовит, средният добив е 72кг/дърво и по този показател се доближава до Карловска червена афъзка. Плодовете узряват по-късно в сравнение с другите изследвани джанкови сортове – през третата десетдневка на юли. Проучените джанкови сортове Зурна, Вилора, Награда, Д-96 и Д-150 са толерантни на шарка и ранно кафяво гниене. ИЗВОДИ Джанковите сортове Зурна, Вилора, Награда, Д-96 и Д-150 са

16,1 16,3 16,6 15,6 15,7 15,1

11,26 10,02 11,32 10,88 11,23 10,96

органични киселини, % 1,51 2,01 2,30 1,90 1,88 1,72

родовити, като най-висок добив е отчетен от дърветата на местния сорт Д-150 – 72 кг от дърво. Изпитаните пет джанкови сорта са толерантни на шарка и на ранно кафяво гниене. Плодовете им са с привлекателен вид, с много добър вкус, подходящи за прясна консумация и преработка. Толерантността им на икономически важните болести шарка и ранно кафяво гниене и добрите им вкусови качества ги определя като подходящи за биологично производство на ценни за човешкото здраве плодове. Д. Иванова, И. Витанова, С. Димкова, Н. Маринова, С. Тодорова Опитна станция по сливата, Дряново

ПЕРСПЕКТИВНИ СЛИВОВИ ЕЛИТИ През последните 20 години в сливопроизводството в България доминира сортът Стенлей. Този сорт се наложи поради толерантността си към шарката , с високата си родовитост, с атрактивните и подходящи за консервната индустрия плодове. Недостатък на сорта Стенлей е силната му чувствителност към ранното кафяво гниене. В години с повече валежи през пролетта тази болест може да доведе до пълно загиване на цветовете /Vitanova, 2006/. За разнообразяване на сортимента е необходимо да се създават нови сливови сортове, толерантни на шарка и други важни икономически болести – червени листни петна, сливова ръжда, ранно и късно кафяво гниене. В Опитна станция по сливата в гр.Дряново е започната работа за създаване на нови сортове сливи през 1950 г.

Селекционната работа за създаване на нови сливови сортове включва изследванията върху унаследяването на устойчивост и толерантност спрямо болестите: Plum Pox Virus, Polystigma rubrum, Tranzschelia pruni spinosae и Monilinia laxa и установяването на гени, които ги контролират, както и откриването на възможности за рекомбинирането им с ценните стопански качества на плодовете за получаването на нови сортове /Витанов, 1977, Илиев и кол., 1977/.

В статията са представени резултатите от проучване на растежните и репродуктивни прояви на сливовите елити № 918 и № 8364, селекционирани в Опитна станция по сливата в гр. Дряново. сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2011 г.

Taбл. 1. Цъфтеж на сливовите дървета (средно за периода 2007–2010) Елит/ Сорт № 918 № 8364 Стенлей

начало на цъфтежа х ± Sx 5.04 4,1 7.04 4,7 6.04 3,7

начало на пълния цъфтеж х ± Sx 6.04 4,1 9.04 4,4 8.04 3,8

край на цъфтежа x ± Sx 16.04 4,3 17.04 5,2 17.04 4,3

Табл. 2. Размери на короната и напречно сечение на ствола на сливовите дървета (средно за периода 2007-2010 г.)

Е л и т / диаме- в и с о Сорт тър, м ч и н а , м № 918 4,80 4,10 № 8364 4,71 3,60 Стенлей 4,50 3,90

обем на короната, м3 24,72 20,89 20,67

напречно сечение на ствола, cм2 250,48 185,26 210,08

Таблица 3. Размери на плодовете (средно за периода 2007–2010 г.)

Е л и т / висо- широСорт чина чина мм мм № 918 43,5 32,3 № 8364 36,1 30,9 Стенлей 43,1 32,4

дебелина мм 32,8 30,1 32,9

тегло на плода, г 33,5 25,2 27,3

тегло на костилката, г 1,2 0,9 1,3

% на костилката 3,6 3,5 4,8

Изследването се проведе през периода 20072010 г. в района на Опитна станция по сливата в гр.Дряново при надморско равнище 300 м. Проучени бяха сливовите eлити № 918 и № 8364 и сорта Стенлей, присадени на семеначета от Prunus cerasifera Ehrh. Сортът Стенлей се използва за контрола. Дърветата са засадени през пролетта на 2000 г. на разстояния 6 х 5 м и са формирани по системата подобрена етажна корона. Почвата в опитното поле е псевдоподзолиста сива горска. От елитите и сорта Стенлей се проучваха по 5 дървета, отглеждани при еднакво ниво на агротехника. Бяха определени следните показатели: начало на цъфтеж, начало на пълния цъфтеж, край на цъфтежа, размери на короната - среден диаметър, височина и обем; напречно сечение на ствола, добив, размери на плодовете, средно тегло на 1 плод. Съдържанието на сухо вещество се определи тегловно. Елит № 918 е получен от кръстоска на Кюстендилска синя слива х Стенлей, създаден от проф.М.Витанов през 1980 г. Елитът е самостерилен, подходящи опрашители са Стенлей и Стринава. Елит № 8364 е създаден през 1980 г. от кръстоска на Алтанова ренклода х Стринава от проф. М. Витанов. Той е частично самофертилен. Подходящи опрашители са Стенлей, Стринава и Алтанова ренклода. Началото на цъфтежа на двата елита и сорта Стенлей /контрола/ протича в интервала 5 - 7 април, а началото на пълния цъфтеж от 6 до 9 април (табл.1). Краят на цъфтежа е регистриран в периода 40

бр. 11–12, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

от 16 до 17 април. Продължителността на цъфтежа при елит 918 и при сорта Стенлей е 12 дни, а при елит 8364 – 11 дни. Данните за размера на короните и напречното сечение на ствола на изследваните елити и сорта Стенлей са представени в табл. 2. Дърветата на елит № 918 имат най-големи размери на короната: височина, диаметър и обем. Обемът на короната за този елит е 24,72 м3. Дърветата на Eлит № 8364 имат по-слаб растеж, обемът на короната е 20,89 м3. Дърветата на елит № 918 имат най-голямо напречно сечение- 250,48 cм2. Този показател е най-малък за Eлит № 8364 – 185,26 см2. Плодовете на изследваните два сливови елита узряват през третата десетдневка на август. Елит № 8364 е по-родовит, средният добив е 70,5 кг от дърво. Дърветата на елит № 918 също имат много добра родовитост – 55 кг от дърво, малко по-ниска от тази на сорта Стенлей – 57 кг. С по-големи размери и с по-голямо тегло са плодовете на Eлит № 918 , средното тегло на 1 плод е 33,5 г. Плодовете на Eлит № 8364 са по-дребни, средното тегло на 1 плод е 25,2 г. Процентът на костилката по отношение масата на целия плод е най-висок при сорта Стенлей – 4,8, този показател за двата елита е почти еднакъв – 3,5% за № 8364 и 3,6% за № 918. Съдържанието на сухо вещество в плодовете е най-ниско за сорта Стенлей – 17,12%, за Eлит № 918 е 18,35% и за Eлит № 8364 е 17,56%. Елит № 918 е толерантен на шарка, слабо чувствителен е на червени листни петна и на късно кафяво гниене. Елит № 8364 е слабо чувствителен на шарка, проявяваща се като рисунки върху 10% от плодовете. ИЗВОДИ Сливовите елити № 918 и № 8364 са родовити, плодовете им са с много добри вкусови качества. Елит № 918 е толерантен на шарка, а елит № 8364 е слабочувствителен на шарка. Необходимо е да се продължи изпитването им и след прецизно анализиране на комплексната им оценка евентуално да бъдат предложени за утвърждаване за сортове. Д. Иванова, И. Витанова ОС по сливата, Дряново

Една от основните задачи на рекреационната ни политика е опазване и възпроизводство на околната среда в териториалния комплекс на Черно море и неговото крайбрежие. Проблемите за опазване на жизнената среда имат много аспекти. Замърсителите могат да бъдат от минерален, органохимичен и биологичен произход. През последните десетилетия на миналия век тези замърсители непрекъснато се увеличават, което се дължи на уплътняване на населението и на строежа на много промишлени и селскостопански предприятия. При интензивното земеделие и използване на големи количества органични и минерални торове, при изобилни валежи и при незащитен достъп до Черно море, е възможно изнасяне на еутрофиканти и замърсяване на морската вода. Редица ферми със значителна концентрия на животни са разположени в непосредствена близост до морето или на дерета и рекички, които директно заустват отпадъците си в него. При липса на подходящи съоръжения за съхранение на тора и рационални технологии за неговото третиране и оползотвoряване, може да се получи органично и органогенно замърсяване на морската вода по крайбрежието. В статията са представени резултатите от изследване количествената и химична характеристика на органичното и органогенно замърсяване на черноморското крайбрежие от животновъдството, граничещо с морето и разработeните мероприятия за неговото ограничаване.

За изпълнение на задачата е направен оглед на животновъдните ферми /на сухо и водно почистване/ по цялото крайбрежие на Черно море, които създават опасност от замърсяване на водите. Установени са начините на почистване на помещенията и отглеждане на животните и изходните данни за броя на животните в отделните ферми. Въз основа на видовете животни и начините на отглеждане са препоръчани конкретни технологични решения за ограничаване на замърсяването. В Института по почвознание „Н. Пушкаров” са разработени коефициенти за количеството на отпадъците от животните, които кореспондират с теглото им /Петров П. и кол. 1983г/. За едрия рогат добитък изверженията и урината представляват 8% от теглото, като съотношението между изверженията и урината е 1,66:1. Изхождайки от тези коефициенти е установено, че от 1 крава със средно тегло 500 кг, дневно се получават около 40 кг

извержения и урина. При телета със средно тегло 250 кг, това количество е 20 кг. При свинете е установено, че изверженията и урината представляват 7% от теглото на животните, като съотношението между твърдите извержения и урината е 0,62:1. Следователно, от 1 свиня, със средно тегло 100 кг, дневно се получават 7 кг извержения и урина. На основата на тези коефициенти е изчислено количеството на свежия оборски тор, който се получава от различните видове и групи животни и количеството на органична маса и органогенни елементи, които достигат и замърсяват водите на морето. По технологията на отглеждане на животните и по характера на замърсителите, фермите, разположени по черноморието /до 3-4 км/ могат да се разделят на ферми на сухо почистване /условни замърсители/ и ферми на водно почистване /директни замърсители/. Фермите на сухо почистване /условни замърсители/, могат да замърсят водите на морето само при определени условия – при обилни валежи през зимата или рано напролет, при неправилно съхранение на оборския тор и нерационално оползотворяване. В района на Черноморското

Табл. 1. Количество на органична маса и органогенни елементи, които се отделят от фермите на сухо почистване

Ферми

кол. об. тор абс. сухо общ N т/год. в-о т/год. т/год.

10 кравеферми 96 924 1 овцеферма 3 883 Всичко: 100 807

10 466 776 11 242

3 586,4 32,2 3 618,6

общ Р общ К т/год. т/год. 338,8 8,9 347,7

552,2 26,0 578,2

з а м . ефект е к в . жители 61 600 -

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2011 г.

Животновъдство

ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ЧЕРНО МОРЕ ОТ ЖИВОТНОВЪДНИТЕ ФЕРМИ

Табл. 2. Количество на органична маса и органогенни елементи, които се отделят от фермите на водно почистване Ферми 4 кравеферми 3 свинеферми 2 птицеферми 1 телеуг. стопанство Всичко:

кол. об. абс. сухо в-о общ N тор т/год. т/год. т/год.

общ Р т/год.

общ К т/год.

97 230

3 877

184,6

113,5

119,8

167 400

1 092

80,7

75,7

58,0

29 774

6 030

368,3

359,2

173,7

73 000

3 942

212,0

131,0

190,0

367 404

14 941

845,6

678,9

541,5

крайбрежие са разположени 11 ферми на сухо почистване – 10 кравеферми и 1 овцеферма. Количеството на замърсяващите вещества като органична маса и органогенни елементи са значителни по обем и могат да доведат до замърсяване водите на Черно море. В табл. 1 са представени количеството на замърсяващите вещества и биогенни елементи, които се отделят от фермите и които са значителни по обем. За да се ограничи замърсяването от тези ферми, е необходимо да се построят торохранилища и да се организира съхранението и оползотворяването на оборския тор. За района на крайбрежието трябва да се построят съоръжения за съхранение с обем, съобразно технологията на съхранение и използване на оборския тор, конкретно за всяка ферма. Необходимо е процесите на товарене, транспортиране и разпръскване на тора да се механизират. За по-големите ферми, където годишното количество на оборския тор е повече от 5000 т, трябва да се организират специализирани звена, оборудвани с техника и със задача- съхранение и рационално използване на оборския тор. Ферми на водно почистване – директни замърсители. По крайбрежието на Черно море са изградени големи промишлени животновъдни ферми на водно почистване. В почти всички ферми няма изградени съоъжения за съхранение и използване на 42

бр. 11–12, 2011 г., сп.

зам. ефект екв. жители

7700

оборския тор и той може да замърси директно водите на морето и близките дерета. При тези условия, почти цялото количество органична маса и органогенни елементи отиват в морската вода /табл. 2/. За ограничаване на замърсяването от промишлените животновъдни ферми на водно почистване трябва да се разработят конкретни технологични варианти за правилно съхранение и рационално използване на оборския тор. За кравфермите и птицекомбинатите препоръчваме течният оборски тор да се съхранявя и оползотворява по технологията за дълбоко почвено депониране. Тя е описана подробно в редица материали /Петров П. и кол. 1983г, Маринова С. 1990г/ и представлява дълбоко заораване на тора на дълбочина 60 см с плуг-риголвач. Препоръчва се да се внасят по-високи норми80-100 куб.м, веднаж на 6 години. Конкретното й внедряване е свързано с разработване на технологичен проект. За свинефермите, които имат ограничена концентрация и количеството на течния оборски тор е значително по-малко, препоръчваме технологична схема според която торът се разделя на фракции и те се третират и оползотворяват за торене и напояване. Течната фракция се съхранява в продължение на 120 дена и се извозва с цистерни. През периода на съхранение се извършва неколкократно хомо-

„Земеделие плюс”

генизиране. Транспортирането и внасянето на тора се извършва извън вегетационния период. За свинефермите с голяма концентрация на животните и голямо разреждане на течния оборски тор, препоръчваме изграждането на пречиствателна станция /напр. с. Слънчево/. Дневно от свинекомплекса се пречистват около 400 куб.м течен тор. Стойностите на БПК /биолгична потребност от кислород/ са сравнително високи – 130-150 мг/л кислород. При тази степен на замърсеност, условно пречистените води не трябва да се изпускат директно във Варненското езеро. Необходимо е да се изгради изравнителен басейн за 4-6 месечно съхранение и да се разработи проект за селскостопанско използване на тези води. Само в краен случай, при липса на селскостопански площи, престоялите 4-6 месеца води могат да се заустват в езерото. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Въз основа на изследването се установи, че от животновъдните ферми разположени близо до морето, при неправилно съхранение и използване на органичния тор общо се внасят 4464,2 т/ год. общ азот, 1026,6 т/год. общ фосфор 1119,7 т/год. общ калий, които замърсяват водите на морето. Направеното проучване има практическо значение. На базата на тези изследвания е определено количеството на еутрофикантите от животновъдството, разработени са конкретни технологични решения за всяка ферма и се препоръчват мероприятия за тяхното ограничаване като органична маса и органогенни елементи, които се заустват във водите на Черно море. Св. Маринова, ИП „Н.Пушкаров“ Н. Катиджотес, Нацинален университет в Лимасол, Кипър

МЛЕЧНАТА МАЗНИНА В МЛЯКО ОТ СРЕДНОСТАРОПЛАНИНСКИ ОВЦЕ

Млечнатa мазнинa се харак(при р<0.01) и слабо увеличатеризира със специфична струкване през месец юли (табл. 1). тура, която в относително малки Докато при С8:0 концентрацията количества оказва съществено се увеличава през м.май и намавлияние върху здравето на чолява до края на юли. Установевека. Благоприятни лечебни ните концентрации на С4:0, С6:0 ефекти се установяват (Jarheis, и С8:0 са близки по стойности до 2000; Bauman, 2001; 2002), при тези при мляко от каракачански полинаситените мастни киселиовце от района на Стара планина ни, включително антиканцеро(Mihaylova et al., 2008), съответно генни свойства при спрегнатата от 3.60% до 2.96 и по-ниски от линолова киселина (CLA). Полотези на млякото на каракачанжително влияние върху здравето ко, получавани от овце от Сред- ските овце от района на Родописе наблюдава и при други функ- ностаропланинската порода. те от 5.47 до 6.06% (Mihaylova et ционални съставки, като ейко- Пробите мляко са вземани от 5 al., 2006). При С10:0 се наблюдазапентаеновата киселина (EPA), животни, ежемесечно през дой- ва увеличаване на съдържаниедокозахексаеновата (DHA) и др. ния период, по време на четири- то през м. май – 8.37%, и намаПосочват се подобни потенциал- те млечни контроли. Млякото е ляване – през м. юли на 6.74% ни противоракови свойства и при изследвано през периода април- (при р<0.05). някои наситени мастни киселини юли, който обхваща пасищното Тенденцията при лауринов млякото като маслената кисе- отглеждане на овцете на пла- вата киселина С12:0 е на постелина (Parodi, 1999). нински пасища и след месец юни пенно нарастване през опитния Установява се, че при изхран- на високопланински. Пробите за период от 3.06% до 4.11% в ване на подходящ свеж фураж, анализ са вземани от общото края на периода (табл. 1). При богат на линолова киселина, количество мляко, получено от средностаропланински овце съможе да се промени състава на всяко животно. държанието на миристиновата млечната мазнина в надоеното Екстракцията на мазнината киселина (С14:0) се увеличава овче мляко (Addis et al., 2005). от млечните проби беше извър- в течение на лактацията – нараСпрегнатата линолова кисели- шена в лабораторията на секция ства от 9.09% през м. април до на (CLA) се съдържа основно в Млекарство при Аграрен факул- 12.29% месец юли (при р<0.01). млечните продукти - в диапазо- тет на Тракийски Университет – Получените стойности са значина 2.5-110 мг на грам мазнина. гр. Стара Загора. телно по-високи от установените Според Nudda et al. (2005) сезонПри късоверижните наситени за каракачанската и цигайската ните промени в съдържанието мастни киселини С4:0 и С6:0 се породи (Gerchev and Mihaylova, на мастни киселини в млечната наблюдава понижаване на стой- 2009). Същата тенденция се намазнина са свързани с промяна ностите от м. април към м. юни блюдава по отношение на палв състава на пасището, като концентрацията им в млечните про- Таблица 1. Наситени мастни киселини дукти зависи от съдържанието им в суровото овче мляко. М а с т н и април май юни юли В статията са представе- киселини x Sx x Sx x Sx x Sx ни резултатите от изследване C4:0 3.72 0.21 3.55 0.27 2.50 0.15 2.79 0.28 промените в съдържанието на C6:0 4.10 0.60 3.00 0.20 2.11 0.23 2.15 0.18 мастни киселини в млечната C8:0 2.70 0.24 3.01 0.20 2.83 0.64 2.30 0.59 мазнина на мляко, получаваC10:0 6.70 0.34 8.37 0.52 5.35 0.77 6.74 0.56 но от Средностаропланински C12:0 3.06 0.29 3.20 0.16 3.16 0.11 4.11 0.40 овце, отглеждани в условията C14:0 9.29 0.45 9.09 0.64 11.69 0.61 12.29 0.77 на Средна Стара планина с ог0.89 0.24 0.68 0.21 1.22 0.07 1.05 0.39 лед качествена характеристи- C15:0 C16:0 24.62 0.96 25.17 0.91 26.24 0.74 24.47 0.69 ка на млечната мазнина 2.27 0.19 1.82 0.26 2.92 0.62 2.02 0.29 Проучването е извършено C17:0 върху индивидуални проби мля- C18:0 13.03 0.14 13.50 1.84 12.94 0.39 12.64 0.36

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2011 г.

Табл. 2. Ненаситени мастни киселини М а с т н и април киселини x C10:1 0.172 C12:1 0.260 C14:1 0.080 C16:1 0.256 C18:1 24.787 C18:2 2.752 C18:3 1.372

май x 0.095 0.060 0.190 24.869 2.856 1.638

Sx 0.016 0.084 0.065 0.176 1.063 0.244 0.173

Sx 0.076 0.071 0.104 0.528 0.251 0.128

митиновата киселина (С16:0) , при която се отчита повишение – от 24.62% през м. април до 26.24% през м. юни, и намалява в края на лактацията до изходното ниво (24.47%). При наситените мастни киселини с нечетен брой въглеродни атоми - С15 и С17, се отчита подобна тенденция, ниски концентрации през месеците април и май, нарастване – м. юни и понижаване – юли. При стеариновата киселина (С18:0) промените са от 13.03 % през м. април, увеличаване през месец май до 13.50% , след което намалява до м. юли (12.64%). Концентрациите на наситените мастни киселини – С16:0, С17:0 и С18:0, в овчето мляко от Средностаропланинската порода са значително по-високи от тези на Каракачанската и Цигайската порода отглеждани в същия район на Стара планина. Промяната при ненаситените мастни киселини С10:1 и С12:1 през проучваните четири месеца на лактацията е разнопосочна, докато при С14:1 увеличението на стойностите е постепенно, като достига пик през месец юли (табл. 2). Наличието на С16:1 е установено в началото на лак-

юни x 0.136 0.221 0.321 24.109 2.874 1.596

Sx 0.036 0.201 0.359 1.691 0.220 0.203

юли x 0.201 0.084 0.604 23.942 2.757 1.444

Sx 0.046 0.029 0.352 0.695 0.277 0.193

тацията (м. април), след което тя не се регистрира повече в млечната мазнина. Променлива тенденция е установена при концентрацията на олеиновата киселина (С18:1) в изследваното мляко – наблюдава се леко повишаване през м. май спрямо м. април , следва понижаване и достига най-ниската си стойност (12.64%) в края на лактацията. Най- висок е процента на С18:1 (особено на някои изомери) в началото на пасищния период. В много проучвания се установява положителна зависимост между концентрацията на С18:1 и количеството CLA, която се явява като субстрат при синтеза на последната. При полиненаситените мастни киселини линолова (С18:2) и линоленова (С18:3) се наблюдава леко увеличаване на концентрацията през месеците май и юни и намаляване на стойностите до началните количества през последния месец на лактацията. Докато в млякото от каракачански и цигайските овце, отглеждани в условията на Родопите и Стара планина, се устанявяват по-високи концетрации на двете мастни киселини.

Табл. 3. Групи мастни киселини в мляко от Средностаропланинската порода овце

Мастни киселини Σ НМК Σ МННМК Σ ПННМК Σ C4:0-C11:0 Σ C12:0-C16:1 Σ C17.0-C25:0

април x 70.38 25.55 4.124 17.22 38.46 44.21

Sx 3.70 1.404 0.417 1.39 2.28 1.81

бр. 11–12, 2011 г., сп.

май x 71.40 25.17 4.49 17.93 38.49 44.68

Sx 5.20 0.779 0.379 1.19 2.17 3.01

юни x 71.00 24.79 4.85 12.79 42.99 44.44

„Земеделие плюс”

Sx 4.30 2.287 0.423 1.79 2.13 3.12

юли x 70.60 24.83 4.62 13.98 42.71 42.80

Sx 7.70 1.122 0.470 1.61 2.68 1.82

Съдържанието на основните групи мастни киселини е показано на табл. 3. Общото количество на наситените мастни киселини (НМК) по време на лактацията е високо и с близки стойности през месеците - от 70.38% м. април до 71.40% м. май. Съдържанието на мононенаситените мастни киселини (МННМК) е високо в началото на дойния период (м. април-май) и намалява към края на лактацията с около 1.28%, докато стойността на полинаситените се увеличава през м. април-юни с около 0.73 пункта. Подобно съотношение в концентрацията на видовете мастни киселини, установява Алексиев (2010) в млякото на черноглави плевенски овце. МННМК имат превантивно действие спрямо коронарни и сърдечно-съдови заболявания, аналогично е действието на ПННМК, но те са по-нестабилни на окисление поради по-голямата си ненаситеност. ПННМК защитават мембраните на клетките от кислородния радикал почти колкото токоферола и по-ниско от каротина. Количеството на късоверижни мастни киселини (табл. 3) е най-високо в млякото, получено през месеците април-май, на средноверижни – през м. юниюли, а дълговерижните запазват близки концентрации почти през целия период на доене. Динамиката, установена при това изследване за късо- и средноверижните мастни киселини, кореспондира на резултатите, получени при овче мляко от каракачанската и цигайската породи, отглеждани в района на Родопите и Средна Стара планина докато при дълговерижните мастни киселини се отчита по-ниска концентрация и тенденция на намаляване в края на лактацията. Изследваното овче мляко от средностаропланински овце се характеризира с високи нива на наситените мастни киселини, на което съответстват по-ниски концентрации на моно- и полиненаситени мастни киселини,

като резултатите кореспондират с получените от Алексиев (2010) при млякото на черноглави плевенски овце. Съотношението омега-6/омега-3 е с ниски стойности от гледна точка на здравословно хранене и постепенно намалява по време на опитния период – от 2.01 през м. април до 1.91 през м. юли. Динамиката на атерогенния индекс на млечната мазнина е от 2.18 през м. април до 2.64 през м. юли. Биологически важното съотношение ПННМК/НМК, или т. нар. P/S съотношение, в овчето мляко е ниско и се променя незначително - от 0.06 в началото на пасищния период до 0.07 в края, което потвърждава, че промените в състава на млечната мазнина като цяло са незначителни през пасищния период. Установените от нас основни съотношения на

мастните киселини в млякото на средностаропланинските овце са значително по-ниски от тези на каракачанската и цигайската породи, отглеждани в същия район на Средна Стара планина. Това е резултат от по-високото съдържание на наситени мастни киселини при изследваната порода и следва да се разглежда като особеност на породата. ИЗВОДИ Общото количество на наситени мастни киселини в млякото на изследваните средностаропланинаски овце е със сравнително високи стойностти през целия период на доене, вариращи от 70.38 до 71.40%, със съответно 9.09-12.09% съдържание на миристинова киселина. Съдържанието на полиненаситени мастни киселини в ана-

лизираното овче мляко е ниско - увеличава се през периода на активен тревостой от 4.12% през м. април. до 4.85% през м. юни, докато мононенаситените, представени основно от олеиновата киселина (С18:1) са с концентрации през дойния прериод от 24.79 до 25.55%. Сумата на късоверижните мастни киселини е най-висока в млякото, получено през месеците април и май, на средноверижните – през юни и юли, докато дълговерижните са с близки стойности през целия период на доене. Герчо Герчев, Цонко Маслев, ИПЖЗ–Троян Гюрга Михайлова, Тракийски университет – Стара Загора

Съдържание 2011 година ПОЗИЦИЯ 1. Сп. Панчев. Земеделският съюз подкрепя малки и средни семейни ферми – 2, 3 2. МЗХ, ИБ на ССА. За Селскостопанската академия – 1, 6-7 3. Хр. Георгиева. Успехът на селскостопанското производство е в неговото единодействие –9 4. А. Порва. В предверието на глобалната катастрофа –9 5. Ат. Кирилов. За земеделските кооперации и тяхната социална функция – 10 6. Г. Кикиндонова. Захарно цвекло – по-добра суровина за производство на захар – 11-12 ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ 1. Св. Дачева. Кориандър –1 2. И. Николова и кол. Препарати с различно биологично действие при пролетен фий –1 3. К. Попов и кол. Българското земеделие през 21 век. Торене – 2-3 4. Т. Митова, М. Мотева. Рискови стресови фактори за рапицата – 2-3, 4 5. А. Ненова и кол. Продуктивност на пролетен фуражен овес сорт Приста 2 – 2-3 6. Н. Георгиева и кол. Препарати с различно биологично действие при пролетен фуражен грах – 2-3 7. В. Вътева, К. Стоева. Растежни възможности на тревни видове в Странджа – Сакар – 2-3

8. М. Стойкова. Екологична ефективност на тревнофуражното производство – 2-3 9. Ив. Христов. Предсеитбените обработки на почвата и първи грижи за пролетните култури – 2-3 10. Н. Найденов. Боимасата за енергия – за по-задълбочено планиране –4 11. К. Попов и кол. Българското земеделие през 21 век. Напояване –4 12. Д. Илчовска. Иновационни постижения на Институт по царевицата – Кнежа –4 13. Хр. Георгиева. Продуктивността на царевицата зависи от хибрида и климатичните условия –4 14. Ив. Салджиев. Продуктивност на памука и слънчогледа – влияние на обработката и торенето –4 15. К. Стоева, В. Вътева. Продуктивен потенциал на многогодишни тревни видове –4 16. Ан. Аладжаджиян и кол. Потенциалът на биомаса за енергия в ЕС –5 17. Хр. Недева. Биологични и стопански качества на сортове ориз –5 18. Ив.Лазаров и кол. Сортов потенциал при тютюна в България –5 19. Р. Тодоров. Сравнително изследване на технология за отглеждане на царевица – 5 20. Г. Георгиев и кол. Предимства и недостатъци на генномодифицираната соя –5 21. Ст. Енчев и кол. Борба с плевелите при цвеклото –5

22. М. Колева. Нови биостимулатори при памука – 6-7 23. Б. Божинов и кол. Активно проветряване за сушене на рапични семена – 6-7 24. К. Стоева, В. Вътева. Хербициден ефект при семепроизводен посев от пасищен райграс – 6-7 25. Г. Делчев. Добив и качество на зърното от твърда пшеница – 8, 9, 11-12 26. Т. Колев и кол. Продуктивност на френски сортове твърда пшеница –8 27. Ив. Петрова и кол. Съхранение на рапица с активно проветряване –8 28. Ив. Лазаров и кол. Сортове и произходи ориенталски тютюн – 8, 9 29. В. Вътева и кол. Екологосъобразно отглеждане на пшеница – 9, 10 30. В. Крумов, В. Благоева. Почвозащитна и енергийна ефективност на Мискантус –9 31. Еф. Джонова и кол. Инокулация с Mycosym TRI-TON и Rhizobium при бобови треви – 10 32. Ив. Лазаров и кол. Сортове и произходи едролистни тютюни – 10 33. А. Самалиева и кол. Минерално торене при зърнени култури – икономическа оценка – 11-12 34. К. Стоева, В. Вътева. Естествените пасищни тревостои в Странджа – 11-12 35. Хр.Джоджов и кол. Ефект от Mycosym TRI-TON и Rhizobium при звездан и еспарзета – 11-12

сп. „Земеделие плюс”, бр. 11–12, 2011 г.

ЕКОЛОГИЯ 1. Р. Донкова и кол. Биологична активност на почвата при органично сеитбообръщение – 6-7 2. Т. Митова и кол. За излужената канелена горска почва при биологично управление – 8, 9 3. Е. Вълчева. Вегетативни биофилтри и опазване на водите –8 4. Св. Русева и кол. Водна ерозия на почвата –9 5. Св. Русева и кол. Ветрова ерозия на почвата – 10 6. В. Кутев и кол. Натовареност на земеделските земи с азот и фосфор – 10 РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА 1. Б. Дикова и кол. Вируси по валериана, кориандър и резене –4 2. Б. Дикова. Тютюневият ратъл вирус –5 3. Ст. Машева и кол. Биопродукти за борба с вредителите при оранжерийни краставици – 6-7 ЗЕЛЕНЧУЦИ 1. К. Попов и кол. Българското земеделие през 21 век. Зеленчукопроизводство –1 2. Е. Атанасова. Сминдухът – храна и лекарство – 2-3 3. Л. Кръстева и кол. Девен – нов сорт пипер -4 4. М. Михов и кол. Модел за производство на индетерминантни сортове домати – 5, 6-7 5. К. Филипов и кол. Листно подхранване и вегетативни прояви на пипер – 6-7 6. В. Янкова. Доматен миниращ молец – 6-7 7. Хр. Ботева и кол. Биологично –8 производство на пипер 8. Ст. Филипов и кол. Продуктивност на полски пипер при листно подхранване – 8 9. К. Костадинов и кол. Икономическа оценка на нови сортове домати –9 10. Ив. Митова и кол. Износ на азот с късно полско производство на патладжан – 9 11. Хр. Ботева и кол. Ефективност на биоторове при средноранни домати – 10 12. Ем. Атанасова и кол. Минерално торене на моркови – агроекологична оценка – 10 13. Ем. Атанасова и кол. Износ на азот при отглеждане на зеленчукови култури – 11-12 ОВОЩАРСТВО 1. А. Дженева, З. Ранкова. Поддържане на почвената повърхност в бадемово насаждение – 1 2. В. Божкова. Селекция за устойчивост към шарка при костилкови овощни видове – 1 3. Сн. Милушева. Мерки за ограничаване на шарката – 2-3 4. Ст. Димитрова. Чувствителност на ябълкови сортове и хибриди към късни пролетни мразове –5 5. А. Благов и кол. Отглеждане на черешови дървета в оранжерии –8 6. Д. Карабаджаков и кол. Слънчева енергия за сушене на растителни продукти –9

бр. 11–12, 2011 г., сп.

7. Н. Стоянова. Къпинови сортове без бодли – 10 8. Д. Иванова и кол. Джанкови сортове за биологично производство – 11-12 9. Д. Иванова и кол. Перспективни сливови елити – 1-12 ЛОЗЕ И ВИНО 1. З. Иванова. Екологизация на винопроизводството у нас 2. В. Ройчев и кол. Агробиологично изследване на десертни сортове лози 2. Л. Ангелов и кол. Количество и качество на добива от грозде

–1 –5 – 6-7

ХРАНИ 1. Г. Живанович и кол. Характеризиране текстурата на хранителни продукти – 10 МАШИНИ, НАПОЯВАНЕ 1. Зем. плюс. КТИ за земеделската техника у нас – 1 2. Р. Лазаров. Стабилност в агробизнеса – –3 3. Ф. Н. Кейс разкри следващото поколение трактори от серията Магнум –3 4. Ф.Н. Представител на Ню Холанд печели 58-ият световен шампионат по оран –5 5. Ив. Върлев. Подготовка на площите за напояване по бразди – 6-7 6. Г. Костадинов. Проблеми и перспективи пред механизацията на растениевъдството у нас –8 7. Ф. Н. Ню Холанд Агрикълчър спонсорира ЕК – –8 8. Ф.Н. Vaderstad Tempo – нов еталон за прецизна сеитба при висока скорост – 10 9. Ф.Н. Пет сребърни приза за НЮ ХОЛАНД на AGRITECHNICA 2011 – 10 ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ 1. М. Чопева. Възрастовият състав на домакинствата и бъдещето на полупазарните им стопанства –4 2. Св. Христова. Промени в социалното осигуряване на работещите в земеделието –4 3. Хр. Башев и кол. Конкурентни възможности на земеделските производствени кооперации –5 4. Ал. Тасев. Закъснялата приватизация на българската тютюнева промишленост – 6-7 5. Хр. Башев. Конкурентоспособни ли са фермите на физически лица – 6-7 6. Ал. Тасев. За експортните позиции на винарската промишленост –8 7. Н. Котева. Българските земеделски стопанства на Общия европейски пазар 9, 10 ЖИВОТНОВЪДСТВО 1. М. Семков. Стратегия „България 2020” в животновъдството 2. В. Гайдарска и кол. Млечният сектор на Индия

„Земеделие плюс”

–1 –1

3. М. Семков. Трансформация на млечните говедовъдни ферми в месодайни – 2-3 4. В. Гайдарска и кол. Глобалният млечен пазар –8 5. В. Гайдарска. Намалява репродуктивната ефективност и дълголетието в млечните ферми –9 6. Ал. Стойков и кол. За фермерите отглеждащи източнобалканската свиня и европомощите – 10 7. Св. Маринова и кол. Замърсяването на Черно море от животновъдните ферми – 11-12 8. Г. Герчев и кол. Млечната мазнина в мляко от среднопланински овце – 11-12 ЮБИЛЕИ 1. Н. Вълкова. 85 години Институт по памука и твърдата пшеница –1 2 .К. Момчилов. Професор Чавдар Петков навърши 80 години –1 3. Л. Козелов и кол. 60 години Институт по животновъдни науки – Костинброд – 2-3, 4 4. Г. Георгиев. 85 години Опитна станция по соята – Павликени – 4, 5 5. М. Теохаров. 100 години почвена наука в България – 5, 9, 10, 11-12 ДРУГИ 1. Новини от МЗХ, БАБХ, ДФЗ – всички броеве БИБЛИОТЕКА I. Серия А. Полски култури 40. Н. Балевски. Ентомофаги при маслодайната рапица –1 41. А. Стоилова и кол. Памук – постижения в селекцията и агротехниката –5 42. Ст. Станев, Хр. Ламбев. Маточина – 6-7 43. Д.Дечев и кол. Твърда пшеница – постижения в селекцията и технологииге –9 44. Ст. Станев, Хр. Ламбев. Градински чай – 10 45. Н. Балевски. Полезни организми в насаждения от маслодайна роза – 11-12 II. Серия В. Трайни насаждения 31. Н. Стоянова. Арония III. Серия Д. Животновъдство 6. Г. Герчев, Ц. Маслев. Технология за отглеждане на овце в предпланински и планински области 7. Ц. Присадашки и кол. Пчеларство – медоносна растителност

–4

– 2-3 –8

Големият скок на Корея в областта на развлекателния бизнес В навечерието на Коледа Париж се оказва най-подходящото място за проведения от 1 до 3 декември Експо 2011 на корейски фирми за забава и развлечения. По инициатива на КОТРА – Париж – Франция, бяха поканени редица фирми от цяла Европа с интереси в индустрията за развлечения в целия спектър: от производство на козметични продукти, туризъм, развлекателни и шоу програми, музикални видеоклипове, представяне на производство на сувенири и съхраняване на традиционни корейски техники на изобразителните изкуства. Очевидни са още усилията, които полагат правителството и ръководствата на отделните региони за опазване на природната среда, при представянето на корейската природа – с нейната многообразна флора и фауна, дали своето отражение в колорита и многообразността на формите на предлаганите сувенири. Jeoju хиляда години диша и живее в историята. Това е един регион, в който, с усилията на държавните и регионалните ръководства е съхранен древният бит на корейците. Запазени са автентичните сгради и пътища, предлагат се традиционни сувенири, провежадат се много международни фестивали – филмов през април и май, на традиционна корейска кухня, заедно с типичното корейско вино.То е с много нисък градус, но с много полезни съставки – за което самите корейци казват, че това не е алкохол, а по-скоро „храната на душата на корейците”. По време на кулинарния фестивал, през октомври, се провежда и друг на традиционната музика, който включва 9 области – от изпълнения на най-добрите професионални певци до рецитации със съпровод на традиционни музикални инструменти – т.нар. „музика на селяните” и танци. Всичко завършва с друго традиционно състезание, датиращо от времето на древните династии на корейските крале – надпревара с кон и стрелба с лък. За да се осъзнае приемствеността в развитието на корейската култура, трябва да се спомене и една от най-известните групи в света за брейкденс B-boy. Независимо, че сaмата тя не произхожда от региона Jeoju, ясно се подчертава нейният стил на изпълнение, повлиян от традиционните корейски танци. Заедно с тях са и редица модерни поп-изпълнители, популярни в Европа, Северна и Южна Америка. За тяхната популярност се грижи най-големият френски портал за корейско съвременно изкуство SOOMPI, предлагащ целия арсенал от електронни и интернет услуги, включително личен достъп до страниците на най-известните съвременни корейски звезди. На изложението е представен и типичен корейски дизайн, основан на древни калиграфски техники при изписване на буквите от уникалната дори за Азия корейска писменост. Модерният смисъл е в това, че авторите – художници, го предлагат включително по интернет с остъпване на права за произвождство на стоки – щамповани текстил и трикотаж, както и други хрумвания – отпечатване върху чаши и всякакви повърхности. Поради бързото развитие на съвременния живот, правителството на Република Корея полага специални усилия за съхраняване на традициите и е възстнановило преподаването на калиграфски техники в университетите, и то като безплатно обучение за студентите с интереси в областта на визуалните изкуства.

Красимир Пеков

Новини от АГРИТЕХНИКА 2011

VÄDERSTAD TEMPO – НОВ ЕТАЛОН ЗА ПРЕЦИЗНА СЕИТБА ПРИ ВИСОКА СКОРОСТ Väderstad Tempo поставя нов стандарт за прецизна сеитба при висока скорост. С Tempo изсяването се извършва с висока скорост, като това не влияе на прецизността и точността.

зиране на настройките, преди сеитбата всеки апарат може да се изпробва да дозира по 200 семена, за да се види какви са пропуските.

Иновационен дозиращ механизъм Дозиращият механизъм Gilstring е сърцето на Tempo. Той има голяма точност при висока скорост, комбинирана с минимална чувствителност на вибрации и наклони по полето. Тайната за постигането на това е контролиране движението на семето през целият му път – от бункера до почвата. Power Shoot технология Днес повечето сеялки за окопни култури, които са на пазара, са на принципа на свободното падане на семето в изсяващия ботуш до почвата. С тази технология семето е пуснато от механичен или вакуумен апарат и пада в изсяващия ботуш благодарение на гравитацията. Вибрациите, които се получават при висока скорост, карат семето да подскача в тръбата, което намалява прецизността на сеитбата. Tempo използва налягането от дозиращия апарат, за да „изстреля” семето през късата и права тръба. Ние наричаме тази технология Power Shoot. Бързото преминаване на семената намалява подскоците. Това, заедно с формата на тръбата, осигурява голяма прецизност, дори и при висока скорост, като вибрациите и наклоните не оказват влияние. Дозиращият апарат – ключов компонент VÄDERSTAD проектирaха дозиращ механизъм, който работи под високо налягане и е на малка дистанция от почвата. Също създадохa дозиращ апарат с ниска чувстителност за различните размери семена. Gert Gilstring, проектант Това прави Tempo изключители дизайнер на Tempo на машина, с голяма производителност и точност на изсяване. Калибровка на дозиращия апарат Сеитбената норма се настройва изцяло от контролната станция, която е в кабината. Първо се избира броя на отворите върху измерителния диск, после броя на семената, които трябва да се изсеят на декар и накрая разстоянието между семената в реда в мм. За оптими-

Изсяващ апарат с голям капацитет Семенните бункери имат капацитет от 70 л всеки. Този обем дава възможност на 8- редова машина да засее 200 дка без презареждане. Окачане с паралелограм. С паралелното свързване има торсионна пружина, която може да добави допълнителни 150 кг натиск, което дава внушителните 325 кг за всеки апарат. Това е много важно при сеитба с висока скорост на необработени добре почви. Пружината може да бъде много лесно настроена без инструменти. Чистачите на всеки ред са опция при Tempo. Нуждата от чистачи при малко или необработена почва, или когато се прави сеитба в почва с много растителни остатъци, е огромна. Торовнасянето подобрява поникването На сеялката Tempo торовнасянето (Combi) е опция. Големият бункер за тор е 1700 л, на 8-редовите и 1250 л на 6-редовите машини. Бункерът е разположен централно и лесно се зарежда с т.н. Big Bag, телескопични товарачи или разтоварващи шнекове. Торът се измерва със система, подобна на тази на известната сеялка Rapid, но се транспортира в ботушите с помощтта на въздух. При Tempo вентилаторът създаващ налягането в изсяващите апарати се използва и за транспорт на тора . Апаратите за торовнасяне са пружинно окачени, осигуряват натиск от 150 кг и гарантират ефективността и при най- тежки условия. Темпо може да бъде оборудвана с кутии за микрогранули, които се поставят зад всеки бункер за семена и имат капацитет от 17 л. Това ги прави лесни за употреба и зареждане. Калибровката и настройките се извършват от контролната станция в кабината.

Oфициален вносител „Римекс 1 – Холдинг“ EАД

www.rimex.bg

Filtration Solution ДИШАЙ СПОКОЙНО, ТОВА Е DONALDSON

Donaldson предлага всички видове висококачествени въздушни, маслени, горивни и хидравлични филтри.

Лубрифилт ЕООД е официален вносител за България

www.lubrifilt.bg

София 1574, тържище Слатина - Булгарплод ул. Проф. „Цветан Лазаров“ 13, тел. 02/978 4142; 02/978 5334; факс: 02/978 8256, e-mail: office@lubrifilt.bg