Земеделие плюс by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 2’2012

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

Ключ към успеха

BRAND

PR36V74

PR37N01

P9494

Американският модел на бизнес и земеделие навлиза у нас със създаването на Titan Machinery Bulgaria

На пресконференция в Пловдив Диляна Иванова, Румен Лазаров и Питър Крисчънсън

На изложението „Агра 2012“

Създаването на новото българо-американско дружество беше приветствано от г-жа Барбара Лапини, съветник по търговските въпроси на САЩ в България, както и от представителите на компаниите CASE IH, Vaderstad, Kverneland, Salford, Tecnoma и Annaburger, с които „Римекс“ поддържа отлично дългогодишно партньорство. „Много съм развълнуван, че съм сред вас днес, за да обявя, че Titan Machinery Inc. обединява своите сили с „Римекс” и по този начин разширяваме бизнеса в България”, каза Питър Крисчънсън и обясни, че Titan Machinery Inc. е найголемият дилър на CNH в света. „Нашата мисия е да бъдем експерти в сферата на оборудването, да предоставяме най-добрите и класни решения за нашите клиенти и доставчици”, заяви президентът на Titan Machinery Inc., която през последната година е реализирала приходи в размер над 1,4 млрд. долара. По думите на Питър Крисчънсън „Римекс“ е много силен партньор с подготвен и компетентен екип, който най-добре познава нуждите на пазара в страната. Американският инвеститор планира да въведе свой софтуер за оптимизиране на работните процеси в компанията. „Целта на новото дружество е да се разшири бизнесът, да внедрим една нова технология на работа в нашия сектор на базата на по-се-

НовоTO българоамериканско дружество Titan Machinery Bulgaria е името на новото българоамериканско дружество, създадено между „Римекс 1-Холдинг" и Titan Machinery Inc. с адрес на управление Северна Дакота, САЩ. Новината беше обявена на пресконференция в първия ден от изложението „АГРА 2012“ в Пловдив. На събитието присъстваха Президентът на Titan Machinery Inc. Питър Крисчънсън, Румен Лазаров, Президент на „Римекс“, Диляна Иванова, Изпълнителен директор на Titan Machinery Bulgaria, както и целият екип на дружеството.

риозен финансов ресурс и един мениджмънт, който е уникален, да се фокусираме върху това клиентът да остане доволен, да се развива и да работи с нас”, каза Румен Лазаров и заяви още: „ Ще имаме повече машини на склад, ще имаме по-добри условия на продажби и ще работим с различни финансови институции. Ще внедряваме американския опит в България, ще организираме съвместни обучения, съвместни участия на различни изложения, ще работим заедно с нашите колеги от Румъния, а в близко бъдеще сигурно и в други държави. Ще създадем един европейски модул, горди сме, че ставаме част от една огромна и просперираща компания”. Диляна Иванова благодари на Румен Лазаров и Питър Крисчънсън, че са Ӝ гласували доверие, като са я избрали за Изпълнителен директор. „От тази си позицията бих желала да ви уверя, че вече няма и най-малко съмнение, че винаги ще бъдем лидер на пазара”, каза тя. Първият проект, който българо-американската компания ще реализира, е изграждането на център за сезонно складиране на машини в Русе, който ще бъде за предпродажбено и сервизно обслужване както за България, така и за Румъния. Целта е да се намалят разходите по изпълнението на логистичната дейност на компанията, а до крайния клиент да достигат машини на конкурентни цени.

Titan Machinery Bulgaria, гр. София 1574, Тържище СЛАТИНА - БУЛГАРПЛОД, ул. „Проф. Цветан Лазаров” № 13

Новото българо-американско дружество на Винария 2012 На изложението Винария 2012 (15-ти – 18-ти март) в Пловдив, Titan Machinery Bulgaria, представи най-новите машини за обработка на лозови масиви и прибиране на реколтата. Несъмнено най-атрактивната машина на Винария 2012 беше самоходният гроздокомбайн Gregoire G8.260, оборудван с най-новата разработка на производителя – Cleantech Vario System. Марката Gregoire е символ на надеждност, ефективност и високо качество на прибиране на реколтата. Не е случайно и това, че Gregoire получи златен медал за иновации миналата година на Sitevi – 2011. Cleantech Vario System е система, която съчетава роначка и сепаратор, пречистващи гроздедо от листа, чепки и други нежелани примеси. Машината дава възможност за 1 час да се прибере грозде от 10 дка и при това във възможно най-подходящ момент, което е предпоставка за получаване на вино с най-високо качество. Днес във Франция работят над 4000 гроздокомбайна Gregoire. Нововъведенията в гроздокомбайните са създадени преди всичко да подобрят още повече качеството на прибираната реколта, нивото на комфорт на оператора и експлоатационните разходи за потребителите. Представен бе и лозарският трактор Quantum 85V на Case IH, който е изключително маневрен, независимо дали работи в лозя с малко междуредие, храстовидни насаждения или овощни градини. Специализираните трактори Quantum са конструирани така, че да отговорят изцяло на потребностите на клиентите. Посетителите се запознаха с универсалната лозарска машина Hexagon на Clemens, с която могат да се извършват почвообработки в междуредието и в реда, както и с машина за лазерно засаждане на лозя Clemens; пръскачка Projet с обем на резервоара 1000 л, високопвдигащо се ремарке с бункер от неръждаема стомана Imeg с вместимост 1,5 тона и височина на разтоварване 3.60 м. Titan Machinery Bulgaria, гр. София 1574, Тържище СЛАТИНА - БУЛГАРПЛОД, ул. „Проф. Цветан Лазаров” № 13

Новини от МЗХ Новини от«¿ ДФЗ Õ¿√–¿ƒ» »ÕŒ¬¿÷»» «‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂÚÓ Ë ı‡ÌËÚÂ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë Ì‡„‡‰‡Ú‡ Á‡ ¡˙Î„‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏÂ Ì‡ "¬Â˜Â Ì‡ »ÁÎÓÊËÚÂÎˇ - ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËÏ‡ "Ã‡‰‡‡" ¿ƒ - „. ÿÛÏÂÌ —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ Á‡ ÔËÍ‡˜Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÚÌ‡ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇÚÓ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ‡ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ Ó·Î‡ÒÚÚ‡ "Õ‡¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ Позиция ДържавенËфонд „Земеделие” и „Национална асоциÛ˜Ì‡ ‰ÂÈÌÓÒÚ ‡Á‡·ÓÚÍË". œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ Ì‡ ‡„‡Ì‡Ú‡ ÔÓÎËÚËÍ‡ 4 За пренебрежението към предложенията ация на млекопреработвателите” подписаха договор «≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–» 4 «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â ÔÂ‰на учените за прилагането на 4-та одобрена от Европейския съюз ≈ÙÂÍÚË‚Ì‡ ·Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ 6ÒÂ‰‡ÚÂÎ Ì‡ ÍÓÏËÒËˇÚ‡ ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ Í‡Ì‰ËСтановище за предлаганите промени с ИТТИ програма „Промоция на млечни продукти трети страÔË Ô¯ÂÌËˆ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏËÍ‡ 7 ‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ë Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚв Í‡ÚÂ„ÓДискусионно ¡Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 ни (Русия, Бразилия)”. Националната промоционална ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚËÂ . Oчаквани от предложените промени ∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë резултати ‚ —‡Í‡ ÔÎ‡ÌËÌ‡ програма промоция ËÌ‚ÂÌÚ‡ на млечни Ëпродукти в трети ¬ ‡Á‰ÂÎза "Ã‡¯ËÌË, ÚÂıÌÓÎÓ„ËË 9 в Oбщата селскостопанска политикa ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎÌ‡ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 страни този път е със срок на изпълнение три години. Á‡ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" ÔÓ·Â‰ËÎ Â ÙËÏ‡ "¬»—РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА –¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ Програмата цели активно запознаване на целевите —≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ Употребата на хербицидите е творческа дейност 13 Î˛˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË групи потребители с разнообразието на млечните Marathon Magnum. Ò˙ÒEфикасни ÒÎˇÚ‡ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ хербициди за пшеницата продукти и увеличаване потреблението на промотира(Ô¯ÂÌËˆ‡, ÚËÚËÍ‡ÎÂ, Â˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 14 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó през 2012 година ните продукти.ÔÓ Те ÔÎ‡ÌËÌÒÍÓ са основно бяло саламурено сирене, «≈À≈Õ◊”÷» Ë ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡ "ÕÓ‚Ë ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ кашкавал и кисело мляко. œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó ·ÓÍÓÎË ËиÍ‡ÙËÓÎ Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚наÌ‡ ÏÎˇÍÓсе‚финансира Ï‡ÎÍË Торенето наÌ‡пшеницата качеството на хляба 16 16ÒËÒÚÂÏË Половината от бюджета проекта √ÂÌÂÚË˜ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18 Ë ÒÂ‰ÌË ÙÂÏË Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚ ÏÓПочвеното органично вещество от Eвропейския фонд за гарантиране на земеделието Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ Ï‡Ì‰Ë" ‡Á‰ÂÎ - съфинансиране, "Ã‡¯ËÌË, ËÌÒÚ‡Î‡(ЕФГЗ), 30% са‚национално а останаи многогодишното минерално торене 18·ËÎÌË ﬂ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ 33 ˆËËлата Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". част – 20% – се осигурява от бенефициента. Нов люцернов сорт Роли 20 √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 — ÌÓ‚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡ËÌ‡ - на √Â„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú Програмите за промоция земеделски или храниКак растенията използват азотаÍÛÎÚÛ‡ ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌÌ‡ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒÍ‡ 38 продукти могат се разработват от сдружения Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó - „.даœÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ Ò от оборския тор 29ÔÓ телни «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„Ó‚ËˇÚ‡ на производители или"—ÓÚÓ‚Ë производители и търговци. ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ ÒÂÏÂÌ‡ Ë ÔÓБиологични и почвозащитни Ò Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î възможности 40 Ô˙‚Ó Те кандидатстват Ï‡ÚÂË‡Î".в Министерството на земеделието на Бурчак при органично земеделие 32Ò‡‰˙˜ÂÌ Ã¿ÿ»Õ» и храните (МЗХ), а Ëдокументите всяка ≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 ¬ ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â ÔÂÔ‡‡ÚËсеÁ‡подават ÒÂÎÒÍÓÚÓ Естествените пасищни тревостои година в срок до 30 септември (1-во представяне) In MeÏoriam: Ã‡Û¯Í‡ ’ËÌÓ‚‡ 44 в Сакар планина 35ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" ÔÓ·Â‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓ- и до 15Ëаприл (2-ро представяне). ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ‡ˆËË ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚ÓˇПостоянната ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰консулÁ‡ Сортоподдържащата селекция тативна комисия към МЗХ определя кои програми да ‡Íв ‰‡ ÒÂ ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂÎÂ 45 тютюнопроизводството 37ÔÂ‡·ÓÚÍ‡ Ì‡ Ó„‡ÌË˜ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. бъдат предложени за утвърждаване от министъра ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‚ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" ÒÂ на ЗЕЛЕНЧУЦИ земеделието и храните и след това – изпратени за –¿“ ¿ »—“Œ–»ﬂ Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ ‚˙˜Ë Ì‡ Õ‡ˆËÓÌ‡ÎÌ‡ ‡ÒÓˆË‡ˆËˇ Á‡ ‡ÁОценка на риска при производство на ÕËÍÓÈ ÌÂ Â ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıÎˇ·‡ 48 одобрение от Европейската комисия. спанак върху тежкометално натоварени почви 39‚˙Ê‰‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ Ì‡ ÔÓÓ‰‡ ·˙Î„‡ÒÍ‡ Договорите се сключват с ДФЗ до 90 дни от датата, ÷¬≈“¿–—“¬Œ Биопродукти за стабилни добиви Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË ÓÚ ÏÎÂ˜ÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium M.) 50 ÏÎÂ˜Ì‡ на която е обявено решението наÓ‚ˆÂ ЕК. Сдружението и по-висока енергийна продуктивност 41 ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ Î‡ÍÚ‡ˆËÓÌили асоциацията внасят гаранция за изпълнение на ÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51 ОВОЩАРСТВО Ì‡ ангажимента ÏÎÂ˜ÌÓÒÚ. в полза на фонда в размер на 15% от ¡»¡À»Œ“≈ ¿ Растеж на сортове череши при различни гъстоти "«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Ò" ÃÂÌÚ‡ 21-32 43 максималното годишно финансиране по програмата.

За промоция на кисело мляко и сирене в Русия и Бразилия ЕС одобри 3 мил. евро

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

ДФ „Земеделие” – »Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, –Â‰‡ÍˆËÓÌÌ‡ ÍÓÎÂ„Ëˇ: Разплащателна œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ ŒÚ„. Â‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459; агенция за непълно работно времеÃ.в—Ô‡ÒÓ‚‡ земеделието 45 –Â‰‡ÍÚÓ: ¿Í‡‰. ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚÂ‚‡, PR Ë ÂÍÎ‡Ï‡ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 1” ЕООД, колегия: ÔÓÙ.Издател ‰.ËÍ.Ì.„Ентропи œÎ.ÃË¯Â‚, ÒÚ.Ì.Ò.IРедакционна ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, œÂ‰ÔÂ˜‡ÚÌ‡ ÔÓ‰„ÓÚÓ‚Í‡ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 ÒÚ.Ì.Ò.Проф. ‰- “.ÃËÚÓ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- редактор, ƒ.»Î˜Ó‚ÒÍ‡, д-р Ив. Трънков – Отг. GSM 0882 966 459; Редактор М.02 Спасова ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. ¬. ÓÚÂ‚‡, ‰- “. ÓÎÂ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- Атанасов,‰Óˆ. проф. д. с. н. Л. Кръстева, “ÂÎ.: +359 2 852 48 . ˙ÌÂ‚‡, Õ.¡‡ÎÂ‚ÒÍË, ÔÓÙ. ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, PR и реклама С. Пекова, GSM 0888 336 51900 проф. ÒÚ.Ì.Ò. д. ик. н. ‰- Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, ÷ÂÌ‡: 5, Î‚. E-mail: zemedelieplius@mail.bg ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡ÒÍ‡ Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, Т. Митова,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Д. Илчовска, Тел. +359 2 852 02 48 доц. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв. доц. д-р инж. М. Михов, проф. д-р Н. Балевски, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

Трудови договори √Î‡‚ÂÌ Â‰‡ÍÚÓ: »ÌÊ. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 612 635

—ÔËÒ‡ÌËÂ ì«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Òî Â ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂÎ Ì‡ Ì‡È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌËÂ ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г. Списанието се издава с подкрепата на:

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã. сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

Позиция

За пренебрежението към предложенията на учените Учените навсякъде по света, особено в цивилизованите страни, са на почит и уважение, защото със своите открития и научни приноси те са основен двигател на научнотехническия прогрес в една или друга сфера на обществото. Типичен пример за това са постиженията на нашите учени животновъди създали през втората половина на ХХ век пет породи говеда, една порода биволи, 8 породи овце, една порода кози, три породи коне, две породи и три хибриди свине, една порода и шест хибриди птици. Тези постижения увеличиха продуктивността на животните и многократно производството но животинскa продукция. От безумните действия и погромът на селското стопанство най-силно пострада животновъдството. Тежката криза в този отрасъл продължава и се задълбочава вече 22 години и оказва пагубно влияние на националната икономика. Парадоксално е, че най-силна реакция и тревога от това състояние се изразява не от държавните органи и организации, отговорни за неговото развитие, а от учените, чиято единствена сила са знанията, опита и далновидността. През целия този период на различни научни форуми и в ежедневния и периодичен печат те излизат със задълбочени анализи за трагичното състояние и с научна аргументация как да се излезе от това състояние. С учудващо и с нищо необяснимо пренебрежение към предложенията на учените се отнася изпълнителната власт и преди всичко министрите на земеделието, върху чиито плещи пада главното задължение и отговорност за развитието на животновъдството. Типичен пример за това е и сегашният министър Мирослав Найденов. Пишещият тези редове, имайки предвид неговата професионална квалификация (ветеринарна медицина), при неговото назначаване му изпрати „Открито писмо”, публикувано в един столичен седмичник. В писмото в напълно добронамерен тон се пожелаваше успех на министъра при решаване на сложните проблеми на земеделието. Съвсем схематично, но с неопровержим фактологичен материал се посочваха 5 основни показатели характеризиращи пагубните тенденции в животновъдното развитие – постоянно намаляване броя на стопаните отглеждащи животни, постоянно намаляване броя на всички видове животни, постоянно намаляване на общото производство на животинска продукция, постоянно нарастване на вноса от чужбина на месо, месни и млечни продукти, и пето – задържане на относително ниско ниво на продуктивността на 4

бр. 2, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

животните. Посочваха се, според вижданията на автора, и пътищата за излизане от това състояние. Противно на очакванията не последваха никакви реални действия, в резултат на което и през 2010 г спрямо 2009-та говедовъдните стопанства намаляват с 16,3 %, свиневъдните с 11,5 % и броят на свинете с 11,5 %. Броят на говедата намалява спрямо 2008 г. с 21 000 броя, в т.ч. на кравите с 3 000 броя. Средната млечна продуктивност през 2010 г. остава крайно незадоволителна – средно от крава – 3 542 литра, от биволица – 1 412 литра, от овца – 81,4 литра и от коза – 211,2 литра. Броят на закланите в кланниците и стопанствата животни е с 4,2 % по-малък спрямо 2010 г. Вносът от чужбина на живи животни е с 78 000 броя в повече от броя на изнесените. През месец юли 2010 г. група от видни учени аграрници (по тяхна молба) се срещнаха с министър Найденов и му бяха посочени някои от основните причини с фундаментално значение за развитие на животновъдството като: наситеността на земеделската земя с животни у нас е 4 пъти по-малка от тази за страните-членки на ЕС и близо 10 пъти по-малка при едрите арендатори и земеделските кооперации в сравнение с европейските. От трите вида животни – говеда, овце и свине, взети заедно, в страната се произвеждат годишно около 107 – 115 хил. тона месо – колкото е производството на птиче месо. Вносът от чужбина на свинско месо нараства на около 120 хил.тона, на говеждото на 20 хил.тона и то при крайно ограничена консумация – около 30 кг годишно средно на човек от населението. През 2009 г. търговският баланс на живи животни и животинска продукция е отрицателен – минус 267 мил. щатски долара. На срещата министара окачестви информацията

и направените предложения като изключително важни за преодоляване на кризисното състояние и предлага в най-кратък срок да се разработят конкретни предложения и на нова среща да се обсъдят, приемат и започнат реални действия за тяхното реализиране. Година и половина след тази среща няма нито нова среща, нито реални действия от страна на министъра, а затъването продължава. Друг факт за безхаберието на министъра е неговото бездействие за изпълнение на Резолюцията на Европейския парламент (ЕП) от 19 юни 2008 г. „Относно бъдещето на секторите овцевъдство и козевъдство в Европа”. В тази Резолюция се правят 11 констатации за значението и състоянието на тези два сектора в Европа. На тази основа ЕП отправя призиви към Съвета по земеделие, Комисията и правителствата на държавите членки на ЕС да вземат незабавни мерки за тяхното развитие и укрепване, формулирани в 29 точки. Примерно т. 3 на Резолюцията – „Призовава Съвета по земеделие, Комисията и Правителствата на държавите членки на ЕС спешно да насочат допълнително финансови помощи за производството на овче и козе месо и мляко в ЕС с цел развитие на динамично, независимо, ориентирано към пазара и

потребителите овцевъдство и козевъдство”. За „спешните мерки” взети у нас може да се съди по резултатите. През 2010 г. броят на стопанствата които отглеждат овце намалява спрямо 2009 г. с 9,8 %, а на кози с 12, 1 %. Броят на животните съответно намалява с 2,3 % и 1,2 %, като достига „рекорден” минимум в цялата българска история – съответно 1 368 000 броя овце и 365 000 броя кози. Спрямо 2009 г. производството на овче мляко намалява от 87 247 т на 85 000 т (минус 2,6 %), а на козето – от 64 090 т на 60 410 т (минус 5,7 %). През същата година от страната са изнесени живи (агнета, шилета, овце) 169 000 броя, а са внесени от чужбина 268 000 броя или вносът превъзхожда износа с около 99 000 броя. Ако „грижите” на министър Найденов и „спешните” му действия за българското животновъдство продължават в присъщия ми стил на ръководство, в най-близко бъдеще ще се стигне до положение, което може да се характеризира с една перифраза от един роман на Ърнест Хемингуей – „Ако някога някъде чуете звънът на камбана, не питайте за кого бие, тя бие за българското животновъдство”. Проф. д.с.н. Михо Семков

100 години почвена наука в България ИНСТИТУТ ПО ПОЧВОЗНАНИЕ, АГРОТЕХНОЛОГИИ И ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА „НИКОЛА ПУШКАРОВ” БАЗОВА НАУЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ в областта на почвознанието, екологията и агротехнологиите, подпомагаща съвременните процеси за управление на българското земеделие; ВОДЕЩА ОРГАНИЗАЦИЯ по отношение оценка потенциала на почвите, деградационните процеси и риска в земеделското производство. МЕТОДИЧЕН ЦЕНТЪР за агрохимическо обслужване на българското земеделие.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

Становище за предлаганите промени с Относно: Предвижданото в проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанска академия трансформиране на Институт по тютюна и тютюневите изделия, с. Марково, от научна организация в държавно предприятие с производствени функции На 10.02.2012 год. на сайта на МЗХ е публикуван проект за промяна на Закона за ССА. В този проект изненадващо (без да е присъствал в предишните предварителни текстове) е включено решение за преструктуриране на ИТТИ-Марково и ИРЕМК-Казанлък в Държавни предприятия. Това решение не е обсъждано или съгласувано с колективите на двете научни организации, което противоречи на намеренията за колективно начало и възстановяване на академичните принципи на управление на ССА. Не е ясно и по какви критерии се предлагат точно тези два института или защо единствено те, които са единствени по рода си в България и нямат дублиране на функции с други институти в системата В условията на пазарно стопанство научно-изследователската дейност има изключително важно значение. Понастоящем научното обслужване на тютюнопроизводството в България се осъществява от няколко научни звена – Институт по тютюна и тютюневите изделия /ИТТИ/ – с. Марково, обл. Пловдивска, Опитна станция по тютюна – Хасково, и отделите по тютюна при Опитна станция по земеделие – Кърджали и Опитна станция по земеделие – Хан Крум, които са Държавни предприятия. От изброените звена ИТТИ – Марково е с най-мощен научен капацитет и компетенции да решава проблемите на тютюнопроизводството, обработката и преработката на тютюн. Държавните предприятия – опитни станции са основно с производствени функции, а научната си дейност, която е ограничена в две научни направления – селекция и агротехника, осъществяват посредством изследователски задачи, включени към научни проекти на ИТТИ. Институт по тютюна и тютюневите изделия (ИТТИ), с. Марково – област Пловдив е Национален център за изследвания с фундаментален и приложен характер с цел подпомагане решаването на проблемите, възникващи при селекцията, сортоподдържането, производството на тютюн и тютюневи семена, храненето и опазването кул6

бр. 2, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

ИТТИ

турата от вредители, сушенето, обработката и преработката на тютюна, химията на тютюна и тютюневия дим. ИТТИ е единствената научна организация в Европа, която извършва комплексни научни изследвания на културата и производните й продукти от семето до цигарата и тютюневия дим, което го прави уникален. Институтът осъществява дейността си в рамките на ССА и изпълнява държавната аграрна политика в съответствие с общата селскостопанска политика на Европейския съюз в сектор „Тютюн”. ИТТИ е единствената законово оторизирана институция за извършване на изследвания върху тютюневите изделия, в аспект защита здравето на нацията, произтичащи от Закона за тютюна и тютюневите изделия и Националната програма за ограничаване на тютюнопушенето. ИТТИ обслужва изцяло националните интереси чрез разработването на експертизи, възложени от Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието и техните ведомства – ИАСАС, Агенция Митници и КЗП. ИТТИ е единствената институция в България, която извършва анализи за контрол на тютюн и тютюневи изделия. Конкретен ангажимент на Институт по тютюна и тютюневите изделия е прилагането на РККТ на СЗО – чл.9 ”Регулиране на съдържанието на тютюневите изделия” и чл.10 ”Регулиране разкриването на съдържанието на тютюневите изделия”. ИТТИ осъществява дейности, включващи изследвания и анализи на тютюневи изделия за установяване съдържанието на вредни вещества и съставки, както и оценка на предоставяната от производители и вносители информация относно съставките на тютюневите изделия. Научно-изследователските и приложни задачи, които Институт по тютюна и тютюневите изделия разработва, са в изпълнение на един от дългосрочните приоритети на Министерството на земеделието и храните в условията на членство на страната ни в Европейския съюз – за Развитие на ефективен и конкурентоспособен аграрен сектор и конкретно по изпълнение на политика „Земеделие и селски райони”.

Програмите, по които ИТТИ работи са в насока на: • възстановяване, поддържане и опазване на националния тютюнев генофонд; • развитие на растениевъдството (в частност тютюнопроизводството); • развитие на аграрната наука; • качество и безопасност на храните. Научния кадрови потенциал на Института се състои от 23 учени, от които 10 с научна степен „доктор”, като съотношението жени – мъже е 3 към 1. Учените са специализирани в различни области на науката за тютюна – по научни направления агрохимия, почвознание, растителна защита, селекция и семепроизводство, технология на тютюна и тютюневите изделия, механизация на селското стопанство, органична химия. Разпределението им по научни звания е както следва: 5 доценти, 5 главни асистента с научна степен „доктор”, 9 главни асистента без научна степен и 4 асистента. Към момента трима главни асистента са зачислени в докторантура, а един е в процедура по зачисляване. От 2011 год. ИТТИ има програмна акредитация за обучение на докторанти в ОНС „Доктор” по научните специалности 04.01.05. – «Селекция и семепроизводство на културните растения» и 04.01.10. – „Растителна защита” ИТТИ е научна организация с 67 годишна история, която е допринесла изключително много за развитието на тютюнопроизводството и производството на тютюневи изделия в България. Това производство е било и е едно от малкото останали печеливши селскостопански производства в България. Основните сортове, които обезпечават тютюневото стопанство на Република България са създадени в ИТТИ (над 60 % от отглежданите в страната). Над 70% от тютюневите семена необходими за тютюнопроизводството на страната се осигуряват от ИТТИ. През последните години селекционерите в ИТТИ успяха чрез сортоподдържаща селекция да възстановят и запазят за националния генофонд, редица забравени и обречени на изчезване български сортове тютюн. В Институт по тютюна и тютюневите изделия, с. Марково се съхранява и поддържа колекция, включваща генофонд от над 205 сорта ориенталски и едролистни тютюни, резултат на българска селекция и получени по пътя на международния обмен. За сравнение в Република Гърция се поддържат 32 образци тютюн. В ИТТИ се осъществява сортоподдържането

на 80% от отглежданите ориенталски сортове тютюн и 100% от найтърсените сертифицирани хибридни семена от сортова група Виржиния . Само за периода 2008-2011 г. ИТТИ – с. Марково получи 9 – Сертификата за нови сортове растения (ориенталски и едролистен тютюн) от Патентно ведомство на Република България и ИАСАС, като един от тях е приет за нов стандарт. Модерните технологии за опазване на тютюна в България от вредители като Добра растителнозащитна практика при тютюна и Интегрирано управление на вредителите по тютюна, както и за диференцирано опазване на различните типове тютюн са резултат от работата на специалисти на ИТТИ. Работи се и по въпроса за алтернативно използване на остатъците от производството и преработката на тютюна и като алтернативен източник на енергия. В Института са разработени съоръжения и технологии за сушене и промишлена обработка на ориенталски и едролистни тютюни в страната. Голяма част от съвременните марки български цигари са разработени с участието на специалисти от Института. От 2007 година ИТТИ, постави началото на ползотворно международно сътрудничество за възприемане на най-добрите практики, прилагани в държавите от Европейската общност, САЩ, Канада и др. в областта на Регулиране и Контрол на тютюна и тютюневите изделия. В Института по тютюна и тютюневите изделия (ИТТИ) е структуриран ЛАБОРАТОРЕН КОМПЛЕКС ЗА ИЗПИТВАНЕ (ЛКИ – ИТТИ). Същият бе акредитиран от Българска служба по акредитация по ISO/IEC 17025:2006 (Лиценз № 160 /13.11.2006 г.) за изпитване на тютюн, тютюневи изделия, хартии, картони, фолиа, филтърни пръчки, лепила, соуси и аромати, почви и води, както и за вземане на проби. В момента в ЛКИ-ИТТИ тече одит от БСА за нова акредитация, която ще приключи до средата на 2012 год.. ЛКИ-ИТТИ, единствен в страната, провежда широкообхватна дейност в областта на аналитичните изпитвания и оценка на тютюн и тютюневи изделия в съответствие с международни стандарти и нормативни документи.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

Дейността на ЛКИ е подчинена на действуващите европейски нормативи и регулаторни практики – Директива 2001/37/ЕС, Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол върху тютюна (чл.9 и чл.10) и българското законодателство – Закон за тютюна и тютюневите изделия. ЛКИ-ИТТИ е включен в световната Мрежа от тютюневи лаборатории (TobLabNet) и Европейската мрежа за държавни лаборатории за тютюн и тютюневи изделия (GoToLab). ЛКИ-ИТТИ участва активно в международните проекти на тези организации за измерване на катран, никотин и въглероден окис (TNCO), за управление на данните за контрола на тютюна (ЕMTOC) и публична информация за контрол върху тютюна (PITOC). При проведения в ИТТИ мониторинг от европейски експерти на RiVm – Холандия за работата по проектите бе дадена висока оценка за точността на измерванията и професионалната квалификация на специалистите в ЛКИ-ИТТИ. В рамките на ЛКИ-ИТТИ функционират 65 технически средства, от които 4 основни апарата с най-голяма натовареност в изпитването на пробите – машина за пушене Borgwaldt RM 200A, автоматичен анализатор Technicon AutoAnalyzer II C, газов хроматограф Agilent 7890A/FID/TCD за анализ на никотин и вода в цигарения кондензат и атомноабсорбционен спектрофотометър Varian за определяне на макро- и микроелементи в почви, води, растителни материали. Това позволява на научните работници да провеждат изследванията си на качествено високо ниво. Предстои закупуването от фирма Боргвалд, Германия, със средства дарени от Булгартабак Холдинг, на полуавтоматично устройство за тестиране на самозагасващи цигари, с което ЛКИ ще стане една от малкото лаборатории в ЕС, акредитирана да извършва анализ на такива цигари. ИТТИ има сключени договори и осъществява дългогодишно ползотворно сътрудничество със сродни научни организации в Балканския регион (Института по тютюна в Прилеп, Македония, Института по тютюна на Гърция в Драма) и Европа (Института в Бержерак Франция, ВИТИМ Краснодар, Русия) и се е утвърдил като естествен и безспорен Балкански център за научни изследвания по тютюна и тютюневите изделия. ИТТИ е български представител и активен участник в международната програма “Blue Mold Information Service for the European – Mediterranean Zone” и „Blue Mold Collaborative 8

бр. 2, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Experiment on varieties”, които са продължение на програмата на CORESTA (Международна организация за научни изследвания по тютюн), функционираща от 1963 година до 2004 год. и осъществяваща мониторинг върху появата, разпространението и расообразуването на маната по тютюна в Европейско-средиземноморския регион. Програмата функционира on – line в Internet и се координира от Dr. Norbert Billenkamp от LTZ /Център за земеделски технологии/ Augustenberg, Germany. Към ИТТИ е лицензиран (Лицензия № 200712491) Център за професионално обучение за извършване и удостоверяване на професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация по следните професии и специалности: 1. Професия „Техник-растениевъд”, Специалност – „Тютюнопроизводство”, трета степен на професионална квалификация; 2. Професия „Фермер”, Специалност – „Земеделец”, втора степен на професионална квалификация. През 2002 год. при подготовката на „Булгартабак Холдинг” АД за приватизация, ИТТИ беше изваден от състава на Холдинга и поради високо оценената значимост на института за националното стопанство беше предаден на пряко подчинение на Министъра на земеделието и горите, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства, наравно с Национални агенции и служби, ССА и други институции. От май 2009 год. ИТТИ е включен в състава на ССА с цел окрупняване и оптимизиране на селскостопанската наука в България. Във връзка с гореизложеното, Общото събрание на учените в ИТТИ е категорично против предлаганата в проекта за изменение и допълнение на закона за Селскостопанска академия трансформация на института в държавно предприятие. Обезличаването на Институт по тютюна и тютюневите изделия, с. Марково чрез трансформирането му от научна организация в държавно предприятие с производствени функции, ще е крачка към унищожаване на една важна за страната ни научна организация с безспорен принос за отрасъла и свързаните с него дейности с многоаспектно национално значение – демографско, социално, екологично, икономическо, фискално. Доц. д-р Христо Бозуков Директор на ИТТИ

На 12 октомври 2011 година Европейският комисар по земеделие обяви официално в Брюксел предложение на ЕК за Регламент за организация и промени в ОСП 2014 – 2020 година. Предлаганите промени засягат организацията на директните плащания както следва: 1. Национален пакет и резерв на директните плащания Актуалното предложение на Комисията за посправедливо разпределение на националните пакети чрез сближаване на нивата на подкрепа на директните плащания съдържа потенциално положителни, но твърде ограничени икономически

Табл. 1. Директни плащания (ДП) на площ, коригирани с 1/3 от разликата до 90% от средното за ЕС (евро/ха) Страни ЕС-27 Белгия България Чехия Дания Германия Естония Ирландия Гърция Испания Франция Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Унгария Малта Холандия Австрия Полша Португалия Румъния Словения Словакия Финландия Швеция Великобритания

ДП Средно ЕС-27, ДП коригирани +1/3 през 2017, (съществуващо за страните под евро/ха законодател- средното за сметка ство 2017 г.), на страните над евро/ха средното, евро/ха

434,80 233,20 257,20 363,10 318,60 116,90 270,70 383,50 229,00 296,20 404,10 372,30 94,70 143,80 274,60 259,70 696,30 457,50 262,20 215,10 194,00 183,20 324,90 205,60 236,70 235,00 229,00

268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20 268,20

420,24 235,93 257,20 350,94 307,93 158,39 268,20 370,65 233,13 286,22 390,56 359,83 143,59 176,33 268,20 259,70 672,98 442,18 262,20 223,86 209,79 202,59 314,02 217,53 238,26 237,13 233,13

последици за европейското земеделие. С предложението страните, чието равнище на директните плащания (ДП) е под 90% от средното за ЕС, ще получат увеличение с 1/3 от тази разлика. Това преразпределение ще бъде финансирано пропорционално от пакетите на страните с плащания над средното за ЕС на хектар. Предложението е в отговор на настоятелните искания на новите страни-членки за изравняване на равнището на подкрепа. Както се вижда от таблица 1, допълването на директните плащания на хектар на страните с по-ниско ниво на тези плащания с 1/3 от разликата до 90% от средното за ЕС не води до значителни промени в подкрепата на единица площ. От това преразпределение естествено най-много печелят Латвия, Естония, Литва и Румъния. За България увеличението би било 2,5 евро на хектар, което е пренебрежимо малка корекция. Националният пакет за България ще се увеличава до 2017 год., като до 2016 год. той ще нараства благодарение на прогресивното увеличение до 100% от определеното ни ниво на подкрепа на хектар, а от този момент нататък ще се прибавя и постепенното увеличение, идващо по линия на затваряне разликата с 1/3 на нивата на плащанията под 90% от средното за Съюза. В таблица 2 са показани и сумите за национални доплащания, които България може да изразходва в допълнение на европейските средства, като към момента не се предвижда България и Румъния да достигнат пълния размер на своите директни плащания още през 2014 година. Националният пакет ще послужи за разпределение на правата и определяне сумите за плащане. Въвеждането и прилагането в страната на права за плащане на стопанство ще бъде найголямото предизвикателство пред изпълнителна агенция ДФ”Земеделие”. Плащанията по тях ще бъдат обезпечени със средствата от националния пакет, след като се приспаднат средствата, заделени за национален резерв. В предложението за регламент се предвижда всяка страна задължително да заделя подобен резерв, като за целта през първата година от прилагането на базисната схема на плащане страните членки следва да направят линейна редукция на всички такива плащания с не повече от 3%. Изключения се допускат в случаите, когато се търси финансово осигуряване на млади фермери, които

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

Дискусионно

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ПРОМЕНИ В ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА

Таблица 2. Национален пакет и нетен таван на директните плащания, евро национален пакет на Бъл2014 2015 2016 2017 2018 гария национален пакет 655 661 000 737 164 000 810 525 000 812 106 000 812 106 000

812 106 000

нетен таван

656 200 000

733 600 000

801 200 000

национални доплащания

150 186 000

156 618 000

799 700

се очаква да се включат в този период. По този начин страните ще имат известна независимост сами да определят размера на задължителния финансов резерв. В предложението на ЕК е разписано ясно по какъв начин могат да бъдат използвани средствата, заделени в резерва. Такива са случаите на появата на млади фермери по смисъла и дефиницията, посочени в предложението, както и за разпределение на права на плащане на стопанства, които са обхванати от програма за преструктуриране и развитие. Става въпрос за програми, които целят предотвратяване на изоставянето на земи и за компенсиране на специфични неблагоприятни условия в дадени райони. Допуска се и използване на средства от този резерв в случаите, когато има решение за увеличаване броя или сумата на правата на плащане, за което има административен или съдебен акт. Като цяло националните пакети, както за България, така и за останалите страни-членки, са определени на базата на еднакви критерии, като в случая това е т.нар. „исторически” подход, приложен от началото на века в ЕС. Този подход с новото предложение вече официално няма да се използва като база, като всички страни ще са задължени да прилагат опростена схема за единно плащане на стопанство. Но при разпределението на националните пакети и сега последиците от прилагания исторически подход остават. Промяна би могло да има, ако бе възприет сценарият с въвеждането на еднакво плащане на площ, което бе защитавано от новите страни-членки. На практика това би означавало сериозно преразпределение на средствата за подкрепа между страните, за което липсват безспорни икономически аргументи и което би имало голям политически отзвук. В крайна сметка е приет сценарият с постепенно адаптиране на системата за преразпределение на директните плащания, като между страните се прилага затваряне на разликата до 90% от средните нива на плащания с 1/3. Трябва обаче да се отбележи, че въпросът за въздействието на организацията на директните плащания върху функционирането на пазарния механизъм и поведението на фермерите остава открит. От тази гледна точка е важно да се отчита, че директните плащания, дали на стопанство или 10

бр. 2, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

801 200 000

2019

на площ, затрудняват влизането и излизането на стопански агенти от сектора, което е пречка пред структурното приспособяване в земеделието. За България проблемът е още по-сериозен предвид изплащането на подкрепата на базата на хектар ползвана земеделска земя в условията на все още неутвърдена аграрна структура и продуктова специализация. Към това следва да се прибави недостатъчно развитите маркетингови канали и хранително-преработвателен сектор, което е особено важно за реализацията на сравнително бързо развалящи се продукти – такива като плодове, зеленчуци и мляко. По правило това са и секторите, в които се изискват дългосрочни инвестиции, т.е. стопанският риск е по-висок. При тези условия производителите в подотраслите, които имат ниски текущи разходи на хектар и в които ефективното производство изисква големи компактни площи имат висок дял на субсидиите в реализирания доход. Това са фермерите от зърнопроизводството и производството на някои индустриални култури (предимно слънчоглед), както и тези, ползващи пасища. В същото време, стопанствата от зеленчукопроизводството, овощарството и млечното говедовъдство, т.е. производствата с интензивен характер, получат незначителна подкрепа, представляваща малка част от техния доход. 2. Базисно плащане на площ С новото предложение на ЕК разпределението на плащанията, включени в националния финансов пакет, ще става по по-сложен начин в сравнение с прилаганата система за плащане –схемата за единно плащане на площ (СЕПП) през периода 2007 – 2013. „Единното” плащане вече придобива многосекторен характер. Това означава, че наред с основното плащане, наречено базисно, се въвеждат и други задължителни („зелен”), доброволни (обвързана помощ) и допълнителни компоненти. По принцип това е положително развитие, защото открива възможности за по-гъвкава организация на подкрепата, която да може да отчита многообразието на икономическите, социалните, природните и регионалните условия за упражняване на селскостопанска дейност. Такава гъвкавост може да се постигне, ако конкретният дял на отделните компоненти може да се определя, в определени граници, на национално ниво. На практика това няма да засегне конкурентните позиции на фер-

мерите от отделните страни и функционирането на единния пазар, като в същото време може да допринесе за повишаване ефективността на този инструмент за подкрепа. Базисната схема на плащане обхваща всички земеделски стопанства, които активират своите права на плащане за допустимите за подпомагане земеделски земи. Всеки стопанин, който активира своите права на плащане, ще получава правото на годишна финансова подкрепа за определена фиксирана сума, без оглед на правилата, свързани с прилагането на финансов контрол, прогресивна редукция на кумулативната подкрепа по линия на базисното плащане и др. България е заинтересована от запазване на стабилно базово подпомагане на доходите на производителите като средство за запазване на жизнеспособно и динамично селскостопанско производство. Тази подкрепа е също така важна поради ролята й на мрежа за сигурност, т.е. като противодействие на колебанията на доходите поради ценовите изменения. Механизмът за прилагане на това плащане следва да е опростен, а изискванията за кръстосано съответствие да покриват приложими и достъпни добри земеделски и екологични практики за селскостопанска дейност. Базовото плащане е част от цялостното плащане за директна подкрепа и ще формира най-голям процент от разпределението на националния пакет. Според предписанията на предложения регламент, базовото плащане не може да бъде под 40% от целия национален пакет. То ще замести до голяма степен Схемата за единно плащане на площ, която се прилага към момента. Тази прилагана схема се оказва, че отговаря добре на условията в някои страни (нетрайно земеползване), поради това, че изискванията Ӝ за приложение са сравнително ясни и опростени, административната Ӝ цена

е относително ниска и вече е натрупан значителен опит на различни нива при функционирането Ӝ. Тя обаче няма да бъде продължена и ще бъде трансформирана след 2013 година в Схема за единно плащане на стопанство. Прилагането на новата Схема за единно плащане на стопанство (СЕПП) ще изисква да се въведат и изчислят правата на плащане, да се разпределят те върху допустимата площ и да се определят стопанствата, които ще ги получат. Делегирането на правата на плащане ще бъде дадено, според направеното предложение, единствено на стопанства, които са ги активирали през кампания 2011 година, докато в случаите на страни като България, където действа СЕПП, права на плащане ще получат стопанства, подали заявление за плащане през кампания 2011 година. Все пак ЕК предвижда стопанства, които през референтната година не са подали документи за подпомагане, да имат възможност да го направят, като определянето на критериите за това ще бъдат в правомощията на самата Комисия. ЕК предлага да Ӝ бъдат делегирани права да приема законодателни решения и актове по отношение на правилата за изчисляване на стойността и броя на правата на плащане, както и по всички въпроси, свързани с прехвърляне, трансформиране, наследяване и т.н. Базовото плащане ще бъде един от двата основни елементи, които ще формират стойността на правото на плащане на стопанство. Изчисляването на това плащане е предвидено да се извършва посредством определен алгоритъм. Бюджетът по схемата за базисно плащане се детерминира от различни условия и решения, като ще зависи от реда на прилагането и интереса към допълнителните схеми, предвидени в предложението на ЕК. На фиг. 1 е показано предполагаемо-

Фиг. 1. Разпределение на средствата по отделните схеми на директни плащания

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

то и възможно разпределение на националния пакет за директни плащания между предложените и включени в проекта на регламент схеми. Както си вижда, отделните компоненти на директните плащания са насочени към постигане на различни цели. Ето защо е логично получаването на подкрепата по някои от тях да не зависи от получаването на такава от друг компонент. В предложението на Комисията това също е предвидено, като получаването на подпомагане по базовия компонент не е зависимо от получаване на плащането по „зеления” компонент. По този начин стопани, които не могат или не успеят да отговорят на изискванията за участие по схемата за подкрепа на селскостопански дейности от полза за климата и околната среда, ще бъдат допустими за базово плащане. Още повече, че предназначението на подкрепата по „зеления” компонент е да подкрепи постигането на екологични ефекти над тези, включени в кръстосаното съответствие като условие за получаване на директните плащания. С направеното изчисление за стойността на общия пакет на базисното плащане, възлизащ на 408,9 млн. евро, може да се предвиди, че единичното право на площ ще бъде в границите на 120 – 125 евро/ха. При изчисляването на общия бюджет на схемата за базово плащане и на единичното плащане на хектар се получава, че първото ще представлява около 50% от целия национален пакет и от максималното плащане на площ за страната. Прилагане на базовото плащане ще обхване всички допустими площи, получили съответно право на плащане за периода след 2014 година. Стопаните, които имат желание да участват по алтернативната основна схема на директна подкрепа, а именно по схемата за малки стопанства, ще бъдат изключени. На тази основа може да се прогнозира, че базисното плащане ще обхване около 3,38 млн. хектара площ и около 32 890 стопанства. Тези стопанства при определения общ бюджет за базисно плащане ще имат възможност да разпределят средно по 12 470 евро на стопанство, без да се включва предвижданото ограничение чрез таван на плащането и прогресивна редукция. С включването на мярката за таван на плащанията на хектар средната нетна подкрепа ще бъде около 9 830 евро на стопанство. Тези изчисления са доста условни и ще бъдат валидни в случай, че характеристиките на получилите право на плащане бенефициенти, както и на допустимата за подпомагане площ, се запазят същите, както през кампаниите 2009 и 2010 година. Освен това 12

бр. 2, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

нивата на базовото плащане, както и броят на бенефициентите със съответната площ, са извършени на база директно плащане по схемата за малки стопанства в размер на 15% от средното плащане на стопанство. Естествено, при избор на другия вариант за определяне на единното плащане за малки стопанства, този за средно плащане на хектар, умножено по 3, броят на бенефициентите, бюджета и средната сума на хектар на това плащане биха били различни. При този вариант общият бюджет на базисното плащане би се увеличил, но средното плащане на стопанство ще намалее, защото много по-малък брой стопанства биха участвали по схемата за малки стопанства. От икономическа, административна и социална гледна точка по-ефективно е основната схема на базовото плащане да обхване по-малък брой стопанства, като предлаганите схеми за малките стопанства дават такава възможност. Това плащане ще изисква много по-голям административен капацитет и по-добра организация и на самите производители за работа с техните права на плащане. Базовото плащане при определения с предложението на Комисията метод на изчисляване не може да бъде по-малко от 40% и практически не може да бъде над 70%, защото 30% от пакета трябва да се задели за зелено плащане. В случая на България се вижда, че базовото плащане ще бъде около 50%, като това е производен резултат от размера на средствата, които се предвижда да се заделят за допълнителните схеми. Допълнителните схеми, предвидени в проекта на регламент, са наред с плащането за малки стопанства, и тези за млади фермери, необлагодетелствани райони и обвързаната схема, както и за памука. Последната не е обект на анализ в този материал, защото площите с тази култура са незначителни и ефекта би бил минимален. Базисното плащане при нива от около 50% от целия бюджет на директните плащания е приемливо за условията в страната, като негово увеличаване за сметка на допълнителните схеми не трябва да се предприема, при равни други условия. Защото българското земеделие, което има сериозни структурни, маркетингови и производствени проблеми, се нуждае от възможности за по-гъвкаво и целенасочено прилагане на главния инструмент за земеделска подкрепа – преките плащания. (продължава в следващия брой)

Доц. д-р Р. Попов, доц. д-р Б. Иванов

В поредица от няколко материала е предстоящо да запозная или да припомня на читателите на списание „ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС”, кои са основните хербициди, които ще бъдат на разположение на българските земеделци през стопанската 2012 г. при културите пшеница, рапица, слънчоглед и царевица. Всички тези хербициди са преминали и през нашите опитни полета и характеристиките на всеки продукт, който ви представям, са били част и от нашите резултати от опитите по научноизследователски и внедрителски проект Хербитур през последните девет години. Първо ще си позволя да маркирам и припомня някои азбучни истини при приложението на хербицидите. Съвременната химическа борба с плевелите е една необятна материя, която се нуждае от непрекъснато комплексно проучване и усъвършенствуване, с цел максимално да доближим знанията си до пълните възможности на всеки продукт, за да се възползваме максимално от неговия потен-циал и да избегнем недоста-тъците му. За да бъде максимално ефикасна химичната борба с плевелите, на първо място тя не трябва да е шаблонна, а да се извършва на базата на правилна прогноза и диагностика на заплевеляването. На тази основа трябва да се определят видът, дозата , срокът и условията за прилагане на хербицидите, за да се постигне оптимален агротехнически, екологичен и икономически ефект. Във всеки конкретен случай трябва да държим сметка за фитотоксичността, селективността и персистентността на използваните хербициди. Много често констатираме прояви на компенсационни процеси в заплевеляването и много силно намножаване на доскоро сравнително малко значими видове. Причините за това явление са най-често дълго подценяваната

ниска плътност на някои видове плевели, системният неправилен избор на хербициди или много дългото използване на едни и същи и недостатъчно ефикасни хербициди. За неудачи в борбата с плевелите допринасят и някои особености в биологията на плевелите – високия им размножителен коефициент, дългосрочното запазване жизнеността на семената им в почвата, сходството в жизнения цикъл между някои плевели и културите, в които те се разпространяват. На всички е известно , че хербицидите са растителни отрови. Много често границата от това, те да са безценния помощник на земеделските производители до средството, водещо до големи загуби и провал има само една крачка. Въпреки над тридесетгодишния си стаж в изпитването и внедряването на хербициди, не веднъж съм ставал свидетел на изненадващи ситуации, когато са спазени всички изисквания и условия за приложението на даден хербициден препарат, известни ни до момента, и да последва голямо разочарование. Ако в процеса на краткото по време биологично изпитване (най-често две-три години), не е имало екстремни стойности на някои от основните вегетационни фактори, например вода (силно засушаване или поройни дъждове, наскоро паднал дъжд след третирането и др.), температура (необичайно високи или ниски температури, големи денонощни амплитуди и др.), не са изключени изненади. Агрометеорологичните условия на всяка година са уникални и неповторими. Метеоролозите прогнозират негативни дългосрочни тенденции за нежелани промени на климата в България. Като много трудна и непредсказуема се очертава и есента и зимата на 2011-2012 г., за зимните житни култури и рапицата, въпреки усилията, старанието и

професионализма на повечето земеделски производителите. Дори и при успешно презимуване на голяма част на посевите от рапица, пшеница и ечемик, редките и слабо конкурентни и изостанали в развитието си култури ще благоприятстват силното намножаване на плевелите. Така посеви със занижен потенциал за добив ще се нуждаят от много по-големи разходи за хербициди. Всички, които се занимаваме със земеделие, постоянно се изправяме пред сложна, динамично променяща се и никога неповтаряща се в климатично отношение среда. Това е една обективна реалност, която налага специалистите да знаят специфичните изисквания и реакции на земеделските култури, особено към по-новите хербициди. В този смисъл няма потворческа дейност в земеделската практика от правилния избор и употребата на хербициди. При тази дейност в най-голяма степен важи максимата, че човек се учи цял живот. Освен стриктното изпълнение на написаните инструкции, за успешното и безопасно прилагане на хербицидите, често е необходимо да бъдат преценявани цял комплекс от конкретни условия и фактори. С годините все повече се убеждавам, че не може да съществуват универсални истини – всичко е и много конкретно и изисква комплексен професионален поглед. Така например ефикасността на почвените хербициди е силно зависима от съдържанието на почвената влажност, от количеството и интензивността на валежите. Ако на дадено поле използваме почвен хербицид с ограничена селективност към културата, и ако в периода от сеитбата до поникването паднат обилни дъж-дове, вероятността от фитотоксичността става много голяма. Най-чести изненади носи упо-

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

Растителна защита

УПОТРЕБАТА НА ХЕРБИЦИДИТЕ Е ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ

требата на почвени хербициди на много леки или на тежки почви, с ниско или високо съдържание на органичното вещество, както и употребата на почвени хербициди на наклонени терени, подложени на ерозия. Не трябва да се забравя

правилото, че не се третират с хербициди културите, ако са под влияние на някакъв стресов фактор, като замръзване, горещини, нападение от болести и неприятели, полягане, предизвикано от небалансирано хранене и др.

В някои части на страната вече се наблюдават първи признаци на резистентност на икономически важни и широко разпространени плевели, към цели групи хербициди. Проф. д-р Тоньо Тонев, АУ – Пловдив

ЕФИКАСНИ ХЕРБИЦИДИ ЗА ПШЕНИЦАТА ПРЕЗ 2012 година Пшеницата е стратегическа култура за България и за света. Плевелите са между най-вредните фактори при отглеждането Ӝ. Ежегодно у нас се наблюдава постоянна тенденция към завишаване на площите заплевелени с див мак, полска ралица, видовете подрумче, лайка, лепка и др. Налице е и тенденция за нарастване делът на кореново-издънковите плевели – поветица и паламида. Увеличават се площите с пшеница заплевелени с житни плевели, като все още твърде бавно нараства делът на третираните с противожитни хербициди площи. Нерядко се допуска нарушаване на научнообоснованите сеитбообръщения. Основните видове плевели при зърнено-житните култури при нормална топла и влажна есен поникват едновременно с пшеницата и ечемика. В този случай е целесъобразно борбата срещу житните плевели – див овес, лисича опашка, полска овсига, видовете райграс да се изведат още наесен. Изискване за безопасна работа на повечето вегетационни противожитни хербициди при пшеницата е културата да премине фенофаза 3-ти лист. През топлите есенни дни (над 8-100 С дневна температура и над 00С нощна температура) с успех може да се прилагат Изор 500 СК, Пасифика ВГ, Аксиал 050 СК, Пума супер 75 ЕВ, Скорпио 75 ЕВ. Предимствата на такова третиране са, че културата се освобождава навреме от конкуренцията на плевелите и ефикасността спрямо тях е гарантирано по-висока. Като недостатък на това третиране се отчита рискът от фитотоксичност върху пшеницата при изненадващо ниски температури в нощите преди и след внасянето на хербицидите, както и възможността от вторично заплевеляване с житни плевели напролет. Есенното третиране на пшеницата изисква изравнени пшенични посеви, дружно преминали фенофаза 3-ти лист. Масовото третиране на пшеницата у нас през 2012 г. традиционно ще се проведе напролет, във фенофаза край на братене на културата. Основните продукти, на които ще разчитаме през тази хербицидна кампания, срещу широколистните видове са: – Линтур ВГ – продуктът се характеризира с отличен контрол срещу основните широколистни плевели, включително срещу лепката и паламидата. Между двете активни вещества на продукта (4,1% триасулфурон и 65,9% дикамба) съществува синергизъм, кой-

бр. 2, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

то засилва хербицидното му действие. Линтур ВГ приложен в доза 15 г/дка има бързи прояви на хербицидния си ефект след приложение и допълнително почвено последействие. Хербицидният препарат Линтур ВГ няма рисково последействие, ако след пшеницата третирана с него напролет, наесен се засее зимна маслодайна рапица. Линтур ВГ се прилага от фаза 3-ти лист до фаза край на братене на пшеницата и ечемика. – Дерби супер е един от най-новите противоширокoлистни хербицидни препарати при пшеницата. Той е високо селективен към всички зърнено-житни култури (пшеница, ечемик, ръж, овес и тритикале), дори и в напреднали фази от развитието им (след братене до появата на флаговия лист). Дерби супер е двукомпонентен продукт, съдържащ активните вещества 150,2г/ кг флорасулам и 300,5 г/кг аминопиралид. Хербицидът е селективен, системен, абсорбиращ се изключително бързо от листата и корените на плевелите. Комбинацията на двете активни вещества с различен механизъм на действие осигуряват отличен контрол на широколистните плевели без риск от резистентност. – Гранстар супер е нов търговски продукт с две активни вещества (250 г/кг трибенурон + 250 г/кг тифенсулфурон), между които се проявява синергизъм. Това е изключително широкоспектърен хербицид, който контролира над 70 широколистни плевела (лепка, паламида, лайка, синя метличина, врабчови чревца, подрумче и др.). Важно е паламидата да не е преминала фенофаза розетка. В доза 4 г/дкa Гранстар супер може да се използва за контрол на широколистните плевели в ранни фази от тяхното развитие. Хербицидът е високо селективен към пшеница, ечемик и овес. Третирането може да започне още при температура 50С. Употребата на Гранстар супер при зърнено-житните култури не представлява риск за следващата в сеитбообръщението рапица. – Алай макс е селективен, системен листен хербицид за борба с основните широколистни плевели при пшеница, ечемик, тритикале и овес. Съдържа две активни вещества 143 г/кг метсулфурон-метил + 143 г/кг трибенурон метил. Препоръчва се в доза 3,5 г/

дкa. Важно е приложението на Алай макс да е във възможно по-ранни фази от развитието на чувствителните плевели – (2-ри-4-ти същински лист) и розетка на пламидата. Резултатите от нашите опити през 2010-2011 г. показват отлична смесимост на Гранстар супер и на Алай макс с фунгицидите Алерт С и Капитан 25 ЕВ. Селективността на Алай макс към пшеницата продължава до края на вретененето на културата. От други наши експерименти е установено, че при поява на слънчогледови самосевки от SUN Експрес хибриди в посеви от зърнено-житни е целесъобразно и безвредно за културите към Гранстар 75 ДФ, Гранстар супер или Алай макс да се добави 30-40 мл/дкa 2,4 Д. Тази свърхниска доза на 2,4 Д хербицида не причинява фитотоксичност върху житната култура, дори когато тя е във 1-ви – 2-ри стъблен възел. – Секатор ОД – съдържа две активни вещества 100 г/л амидосулфурон + 25 г/л йодосулфурон + антидот и се препоръчва в доза 10 мл/дкa при пшеница и ечемик. Хербицидът е системен, високо ефективен срещу основните широколистни плевели включително и срещу устойчиви на 2,4 Д и МСРА (включително лепка и паламида). Най-висок хербициден ефект срещу полския мак и трицветната теменуга се получава във възможно най-ранни фенофази на плевелите. Секатор ОД е високоселективен за пшеницата след 3-ти лист при ниски температури до появата на флагов лист на културата. Секатор ОД се смесва безпроблемно с фунгицида Фалкон. Продуктът не се препоръчва при овес. Допустимо е смесването на Секатор ОД с основните фунгициди, инсектициди, хербициди и листни торове при пшеницата и ечемика, ако оптималния момент на тяхното приложение съвпадне. За успешен контрол само на житните плевели или при смесено заплевеляване в посеви от пшеница през 2012 г. ще разчитаме основно на следните продукти: – Аксиал 050 ЕК съдържа активното вещество 50 г/л пиноксаден + антидот и има изцяло противожитен ефект. Контролира отлично див овес, лисича опашка, райграс и ветрушка. Регистриран е при културите пшеница и ечемик в дози от 60 до 90 мл/дка. Прилага се от фаза 2-3-ти лист до фаза край на братене на плевелите в т.ч. и през есента (при температура над 5-70С). По-високата регистрирана доза се препоръчва при заплевеляване с видовете райграс и/или лисича опашка или в случаите на смесване с противошироколистни хербициди. – Аксиал Едно е широспектърен хербициден препарат за едновременен контрол на житни и широколистни плевели. Съдържа активните вещества 45 г/л пиноксаден + 5 г/л флорасулам + антидот. Резултатите от нашите опити изведени на три пункта през 2011 г. потвърждават, че приложен в доза 100 мл/дка Аксиал Едно контролира успешно всички типични за пшеницата и ечемика житни плевели – видовете див овес, лисича опашка, видовете райграс и ветрушка (без видовете овсига) и голям брой широколистни плевели. Оптимален хербициден ефект се постига, когато жит-

ните плевели са във фаза 3-ти – 5-ти лист до края на братене, а широколистните са във втори до четвърти същински лист, лепката във фаза 2-ри до 5-ти прешлен, и паламидата е във фенофаза розетка. Аксиал Едно е хербицид с бързо и надеждно действие и с висока селективност, и единствен който до момента е разрешен за приложение от фаза 3-ти лист до фаза 2-ро коляно както при пшеницата така и при ечемика. – Палас е селективен системен листен хербицид, за едновременна борба срещу житни и широколистни плевели при пшеница. Палас съдържащ 75 г/кг пироксулам. Оптималният момент за третиране е фаза братене на пшеницата, начало на братене на житните плевели и от 2-ри до 8-ми лист на широколистните плевели. Приложен съгласно препоръките Палас контролира основните житни плевели при пшеницата – див овес, лисича опашка, видовете райграс, видовете овсига и ветрушка. Палас е единствения хербицид със смесен спектър на действие, контролиращ отлично плевела полска овсига. Продуктът има и твърде добре изявен противошироколистен ефект. Отлично контролира всички кръстоцветни плевели и има много добър ефект срещу паламида, лайка, лепка, подрумче и др. Не проявява задоволителен ефект срещу полския мак и за да се гарантира пълен контрол и срещу този плевел е целесъобразно Палас да се комбинира с хербицида Дерби супер. Двата продукта проявяват отлична съвместимост. Не е препоръчително едновременното смесване на Палас с хербицидни препарати на база 2,4Д, поради антагонизъм в действието между двете активни бази. – Пасифика ВГ – съдържа активните вещества 30 г/кг мезосулфурон-метил+10 г/кг йодосулфуронметил+антидот. Препоръчва се в доза 35 г/дкa + 70 мл/дкa от прилепителя Биопауър, за контрол на житните и основните широколистни плевели само при пшеницата. Прилага се във фенофаза след 3-ти лист до втори стъблен възел на културата. Житните плевели не трябва да са преминали фенофаза братене. Когато доминиращи плевели в пшеничения посев са видовете див овес и райграс, Пасифика ВГ се прилага самостоятелно с добавка на Биопауър. При наличие на силно смесено заплевеляване включващо паламида и лепка се препоръчва смесване с половин доза Секатор ОД, т.е. Пасифика ВГ 35 г/дкa + Сектаор ОД 5 мл/дкa + Биопауър 70 мл/дкa. При силно есенно заплевеляване с житни плевели се допуска и есенно третиране с Пасифика. Допустима е и двукратна употреба на Пасифика – наесен след 3-ти лист и напролет до началото на вретенене на пшеницата. Пасифика има отлично действие срещу видовете див овес, видовете райграс, лисича опашка, ветрушка, видовете метлица и др. и по ограничена ефикасност срещу видовете овсига. Проф. д-р Т. Тонев, АУ – Пловдив

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

Качеството на хляба се определя от хлебопекарните свойства на брашното и технологията на приготвяне и изпичане на хляба. Хлебопекарните свойства на брашното зависят от качеството на пшеничното зърно и технологията на смилане на същото. Качеството на пшеничното зърно се определя от хранителната стойност и физични, технологични и хлебопекарни свойства. От физичните свойства по-важни са абсолютната маса (маса на 1000 зърна), обемната маса (кг/хл), стъкловидността или лома на зърното. Показатели за хранителната стойност и за технологичните свойства на пшеницата са количеството и качеството на протеина, и особено на неговия основен компонент – глутена. Глутенът е най-важното белтъчно вещество за качеството на пшеничното зърно. От неговата еластичност и разтегливост зависят основните характеристики на хляба − обем, формоустойчивост, пористост и др. Качественият глутен е по-жилав, свързан и разтеглив. От пшеници с по-малко, но по-качествен глутен може да се получи по-качествен хляб, в сравнение с други сортове с по-ниско качество на глутена. Качеството на глутена зависи главно от генотипа (вида и сорта), а количеството му − от условията на отглеждане и най-вече от метеорологичните условия по време на формиране и зреене на зърното и от нивото на азотното и фосфорното хранене на посевите. В продължение на 40 години в катедрата по Агрохимия и почвознание към Аграрния университет и Института по растителни генетични ресурси „К. Малков”, гр. Садово са провеждани многобройни проучвания за влиянието на посочените фактори върху добивите и качеството на българските сортове пшеници, с цел създаване на подходящи технологии за производството на качествени пшеници за мелничарската промишленост и за производство на качествен български хляб. В статията представяме обобщени резултати от многогодишните полски и лабораторни проучвания за влиянието на факторите, които определят количеството и качеството на полученото пшенично зърно и преди всичко влиянието на торенето, като един от основните фактори за получаване на стабилни високи добиви и качествено зърно. Използвани са публикувани и непубликувани резултати от изследванията на авторите, проведени в периода 1963–2003 г. с различни сортове пшеници, при различни метеорологични условия и на различни почвени типове. Изпитвано е действието и последействието на торенето с промишлени и органични торове върху продуктивността на сортовете пшеница и влиянието на храненето върху качеството на зърното и хлебопекарните свойства на брашното.

бр. 2, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

1. Зависимост на качеството от сорта Наследствената определеност на отделните параметри на качеството е установен факт. От нея зависят границите, в които дадено свойство се променя от условията на отглеждане, както и степента на реакция към величината на отделните растежни фактори. Нашите съвременни сортове пшеници са с висока маса на зърното и висока хектолитрова маса (табл. 1 и 2). С най-тежко зърно са сортовете: Садово 1, Момчил, Юнак и Прелом. Във втора група са сортовете: Славянка, Победа и др. 2. Зависимост на качеството от метеорологичните условия и торенето Различните сортове реагират по различен начин към нивото на азотното хранене. Така например сорт Садово 1, отглеждан на канелена горска почва в района на гр. Садово формира зърно с най-висока маса на 1000 зърна при норма на торене 6 кг N/дкa, а сорта Прелом – при 12-15 кг N/дкa. Прекомерно високите норми на торене с азот водят до понижаване на масата на 1000 зърна при всички изпитани сортове български пшеници (фиг. 1). Различията в глутеновото съдържание между сортовете при отделните нива на азотното хранене са

Табл. 1. Маса на 1000 зърна (г) и хектолитрова маса (кг/100 л) на български сортове пшеница, отглеждани без торене и торени с 12 кг N/дкa Сорт маса на 1000 зърна хектолитрова маса неторена 12 кг N/дкa неторена 12 кг N/дкa Садово 1 45,99 47,78 80,1 79,0 Прелом 44,72 48,24 72,2 72,7 Момчил 45,11 47,03 79,4 79,0 Юнак 43,71 47,31 79,8 79,6 Славянка 39,59 43,15 80,4 79,3 196 Победа 38,89 41,57 80,8 80,4 Таблица 2. Маса на 1000 зърна (г) и хектолитрова маса (кг/100 л) на български сортове пшеница, отглеждани без торене и торени с 24 кг N/дкa Сорт маса на 1000 зърна хектолитрова маса неторена 24 кг N/дкa неторена 24 кг N/дкa Садово 1 43,7 48,1 89,6 97,4 Бонония 47,7 51,0 91,0 98,9 Прелом 45,9 49,5 87,7 95,4 Фермер 44,6 47,8 90,7 98,6

Земеделски култури

ТОРЕНЕТО НА ПШЕНИЦАТА И КАЧЕСТВОТО НА ХЛЯБА

Фиг. 1. Влияние на торенето с азот върху масата на 1000 зърна при два сорта българска пшеница

от значение за избора им в зависимост от интензивността на торенето и запасите от подвижни форми на азот в почвата. При недостиг на азот пшеницата не може да достигне задоволително съдържание на глутен, особено при по-влажни години и качеството на реколтата може да се компрометира, независимо от потенциала на сорта. Торенето на високопродуктивните сортове зимна мека пшеница спомага за увеличаване на общото количество на белтъка в зърното и на най-важните негови фракции − проламините и глутелините, които определят хлебопекарните качества на брашното, поради това, че по-голямата част от глутена се състои от тези фракции (фиг. 2 и табл. 3). Високите концентрации на фосфора в почвата предизвикват понижаване на процентното участие на албумина и глутелина в пшеничното зърно. Повишаването на подвижните фосфати в почвата до 10 мг /100 г почва повишава процента на суров протеин и глутелина в зърното и подобрява хребопекарните му качества (табл. 4). С покачване на нивото на фосфора в почвата е установено понижение на съдържанието на аминокиселините цистеин, валин и фенилаланин в протеина на пшеницата. Съдържанието на незаменими аминокиселини в пшеничното зърно се повишава при удвояване на азотното торене (фиг. 3). Свойствата на тестото са отражение главно на количеството и качеството на глутена. Те се характеризират с голям брой показатели, като няколко от тях са основни и се използват най-често. Седиментационната стойност е показателна за качеството на глутена. Тя корелира с многобройни технологични свойства. Торенето е един от факторите, които определят този показател. Разходът на енергия при формирането на тестото рязко намалява от 190 на 140 Дж при торениТаблица 3. Влияние на торенето върху фракционния състав на белтъците в зърното на пшеницата (в % азот, средно за три години) Варианти общ N водораз- албу- глобу- прола- глуте- остана торене творим мини лини мини лини тъчен азот азот Сорт Кавказ N0P8K4 1,83 0,346 0,059 0,153 0,451 0,605 0,266 N8P8K4 2,35 0,297 0,075 0,222 0,658 0799 0,298 N16P8K4 2,48 0,363 0,077 0,246 0,679 0,821 0,294 N24P8K4 2,60 0,383 0,083 0,263 0,775 0,881 0,215 Сорт Аврора N0P8K4 2,00 0,367 0,068 0,165 0492 0,653 0,235 N8P8K4 2,11 0,356 0,077 0,229 0,527 0,749 0,172 N16P8K4 2,18 0,354 0,075 0,231 0,536 0,741 0,243 N24P8K4 2,43 0,360 0,082 0,249 0,683 0,821 0,285

N P

N P К

Фигура 2. Влияние на торенето върху съдържанието и състава на белтъчния азот при сорт Безостая 1

Таблица 4. Влияние на нивото на фосфорното хранене върху съдържанието на суров протеин и чисти белтъци в зърното на пшеница сорт Чародейка 6,8 9,3 14,3 16,1 Варианти мг/100 г мг/100 г мг/100 г мг/100 г 16,99 16,30 15,96 NK + P – 17,73 16,50 15,81 15,58 0 мг/1000 г 16,73 16,13 15,90 13,45 NK + P – 0,4 17,56 16,33 15,58 14,89 12.82 мг/1000 г 14,25 14,62 14,25 NK + P – 0,8 15,05 14,30 13,66 12.95 13.39 мг/1000 г 10,94 9.06 9,74 NK + P – 1,2 11,63 11.33 10,52 8,62 8,57 мг/1000 г

Фигура 3. Влияние на азотното торене върху съдържанието на незаменими аминокиселини при пшеница сорт Прелом

те пшеници. В резултат на подобрените хлебопекарни свойства на брашното, получено при оптимално хранене с основните хранителни елементи се получава и качествен български хляб без добавка на подобрители, при спазване на оптимални условия на втасване на тестото и изпичане на хляба. Изводи Резултатите показват, че по-голямата част от българските сортове зимна мека пшеница притежават много добри хлебопекарни качества и при оптимални метеорологични условия и подходящо торене се получава зърно с високо качество. Най-силно положително влияние върху качеството на зърното оказва азотното хранене. Високите концентрации на фосфора в почвата понижават съдържанието на белтъците в зърното, но повишават участието на глутелините и понижават това на глобулините. Оптималните стойности на подвижните фосфати в почвата трябва да бъдат между 6 и 10 мг/100 г почва и торови норми от 6 кг /дкa Р2О5. Оптималните азотни торови норми за пшеницата на площи с добър воден режим и възможности за добиви над 600 кг/дкa трябва да бъдат 15 – 18 кг N/дкa. На почви с добри воднофизични свойства и добиви от 450 – 500 кг/дкa азотните торови норми трябва да бъдат не по-ниски от 12 – 15 кг N/дкa. Най-неблагоприятно за качеството на пшеничното зърно е съчетанието на влажни условия с дефицитно азотно хранене. Рискът от влошаване на качеството може да се намали, ако се осигури добро азотно хранене. Св. Костадинова, АУ – Пловдив Ст. Горбанов, Хр.Филипов, Общобългарски граждански алианс

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

ПОЧВЕНОТО ОРГАНИЧНО ВЕЩЕСТВО И МНОГОГОДИШНОТО МИНЕРАЛНО ТОРЕНЕ Дискусионен е въпросът относно ролята на минералните торове за създаване на положителен или отрицателен баланс на хумуса в почвата (Черников и др. 2001). Според Минеев и Шевцова (1978) внасянето на минерални торове в почвата не винаги запазва съдържанието на хумуса на изходното му ниво. По данни на други автори (Филипов, 1972; Гамзиков, 1984; Митовска и Петкова, 2006) бездефицитен и положителен баланс на хумуса може да се създаде и при системно торене с високи дози минерални торове. В статията са представени резултатите от изследване на крайните изменения в съдържанието и състава на почвеното органично вещество, настъпили в резултат на многогодишно (64 г) системно торене с минерални торове. Опитът е заложен в Образцов чифлик, Русенско върху силно излужен чернозем, съдържащ общ N – 0.108 и С:N .9.5, хумус – 1.77%, рН(КCl) – 5.65. Началото на полския експеримент е 1912 г., прекъснат 1942 г. и възстановен 1958 г. Експериментът е изведен в четириполно сеитбообращение: фасул, пшеница, царевица и ечемик. Нормите на торене в първите 40 г. са: 1200 кг/хa N; 1600 кг/хa P2O5 и 2250 кг/хa K2О, а в останалия период не са постоянни и са били съобразявани със средните, използвани в земеделието (Кутев, 1996). Пробите са взети през 1992 г. при завършване на ротацията след прибиране на културите. Анализирани са проби за съдържание и състав на почвеното органично вещество от вариантите: контрола, N, P, K, NPK след 16-та ротация. Съдържанието и състава на почвеното органично вещество (ПОВ) на изследваните проби са определени съответно по модифициран метод на Тюрин и метода на Кононова-Белчикова. По данни на Тодоров (1973) след 40 г. системно торене с минерални торове настъпват известни промени в количеството и състава на почвеното органично вещество. Те се изразяват в по-високо съдържание на органичен въглерод, особено под влияние на азотните торове. Това увеличение в проценти варира от 15.5 до 21.6% за вариант N120, P160, N120P160K225 и са около 8.0% за вариант K225. Установено е по-високо съдържание на хуминовите киселини в резултат на по-интензивна трансформация на растителните остатъци при торените варианти. Това може да се обясни и с намаляване на въглерода в нехидролизуемия остатък (хумин). През следващите 24 години в неторените контроли в слоя 0-20 cм се намалява съдържанието на органичния въглерод от 1.08 до 0.88 (фасул), 0.87 (царевица), 0.82 (пшеница) и 0.77 (ечемик). Тези стойности съставляват съответно 22; 24; 31.7 и 41% понижение на органичния въглерод след последните култури, с които завършва ротацията. Разлагането на растителните и

бр. 2, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

коренови остатъци започва през периода на активната вегетация на растенията и продължава до засяването на следващата култура. Вероятно най- голямото намаление на органичния въглерод при ечемика се дължи на по-малката маса на растителните остатъци, в сравнение с другите култури и по-широкото съотношение на C:N в тях. По данни на Черников и др. (2001) от общото тегло на еднометров почвен слой, най-голямо количество органична маса -79% остава след слънчоглед, 64% – след царевица, 62% – след пшеница, 54.8% – след грах и най-малко – 48.9% след ечемик. Освен това минерализацията на почвения азот след ечемик е доказано по-ниска от тази на пшеницата и фасула (Кутев, 1996). Експерименталните данни показват (табл. 1) понижение на количествата на хуминовите и фулвокиселините след всички култури. Съдържанието на въглерода в нехидролизуемия остатък, здраво свързания с минералната част органичен въглерод се променя от 0.48 (А1 от профила) на 0.53 (царевица), 0.54 (пшеница), 0.59 (ечемик) и запазва същата стойност 0.48 (след фасул). Хуминовите киселини са свързани с алкалоземните йони, което ги определя като по-малко подвижни, а също е и предпоставка за благоприятни водно-физични свойства на почвата. Съотношението Сх/ Сф е по-голямо от 1 с едно единствено изключение – в сеитборота след фасул, където процесите на минерализация преобладават над хумификация. Многогодишното минерално торене (64 г.) оказва влияние върху съдържанието на органичния въглерод, определен след завършването на последната ротация. От представените данни (табл. 1) след прибиране на пшеницата за (0-20 cм), за варианти N, Р , увеличението на С е с 30%, при NР – 12.8% и NРК – 12% спрямо неторената контрола. След царевица това увеличение е най-голямо при вариант К – 18.4% , вариант Р – 13.8 % и NР – 11.5%. По-ниско е съдържанието на общия С след ечемика при вариант Р – 14.2%, NК – 13% и след фасула NК – 9.0% и N – 8% . Системното многогодишно минерално торене (с азот и фосфор) на почви, бедни на азот (в случая силно излужен чернозем), оказва косвено действие чрез добивите и количеството на растителните остатъци. Минералните торове влияят и върху развитието на микроорганизмите, осъществяващи трансформацията на органичните вещества в почвата. Многогодишното системно торене, както и културата оказват влияние, както на съдържанието на общия въглерод, така и на качествения състав на почвеното органично вещество. По-голямото количество хуминови киселини в сравнение с неторената контрола се наоблюдава при вариант N, NР NРК след царевица; при вариант NК, NР и NРК след ечемик и почти не се изменя след фасул и пшеница.

Taблица 1. Съдържание и състав на органичното вещество. Означения: a – % от почвената проба, б – % от общия въглерод, в – % от общото съдържание на хуминовите киселини, х (ХК) – хуминови киселини, ф – фулвокиселини. органичен въглерод, (%) органичен С, % неекстрахиран екстрахиран с свързани с Са хуминоВарианти общ въглерод, % органичен въглерод, % 0.1M Na4P2O7+0.1M NaOH Cх/Cф ви киселини Хумин. к-ни Фулвок-ни 1 2 3 4 1 2 3 4 1 2 3 4 1 2 3 4 1 2 3 4 1 2 3 4 0 0-20 0.82 0.77 0.88 0.87 0.19 0.10 0.18 0.18 0.09 0.08 0.27 0.18 2.11 1.25 0.67 1.13 0.19 0.10 0.13 0.11 0.54 059 0.43 0.53 20-40 0.70 0.89 0.89 0.80 0.15 0.21 0.24 0.30 0.07 0.18 0.18 0.30 2.14 1.17 1.17 2.14 0.15 0.17 0.17 0.30 0.45 0.60 0.5 0.36 N 0-20 1.06 0.80 0.95 0.95 0.19 0.14 0.11 0.30 0.12 0.15 0.15 0.30 1.58 0.93 0.73 2.14 0.17 0.09 0.11 0.21 0.69 0.51 0,69 0.61 20-40 0.82 0.84 0.77 0.87 0.19 0.12 0.14 0.11 0.17 0.16 0.18 0.11 1.12 0.75 0.78 0.28 0.19 0.12 0.14 0.06 0.46 0.56 0,45 0.32 P 0-20 1.06 0.88 0,94 0.99 0.17 0.14 0.16 0.22 0.74 0.23 0.16 0.22 0.23 0.61 1.0 0.71 0.14 0.09 0.16 0.17 0.09 0.51 0.62 0.35 20-40 0.88 0.78 0,87 0.83 0.16 0.09 0.16 0.20 0.22 0.17 0.54 0.20 0.73 0.53 0.5 1.05 0.16 0.09 0.16 0.15 0.5 0.52 0.17 0.64 K 0-20 0.88 0.79 0.94 1.03 0.15 0.10 0.20 0.20 0.09 0.13 0.09 0.20 1.67 0.77 2.22 1.05 0.12 0.05 0.16 0.29 0.64 0.56 0.65 0.38 20-40 0.81 0.73 0.86 0.88 0.17 0.10 0.14 0.35 0.14 0.17 0.12 0.35 1.21 0.59 1.17 2.33 0.17 0.10 0.14 0.11 0.50 0.46 0.00 0.47 NP 0-20 0.95 0.82 0.94 0.97 0.20 0.14 0.18 0.29 0.22 0.17 0.08 0.29 0.91 0.82 2.25 1.38 0.16 0.07 0.15 0.11 0.53 0.51 0.68 0.47 20-40 0.81 0.75 0.85 0.97 0.15 0.11 0.11 0.20 0.21 0.25 0.09 0.20 0.71 0.44 1.22 1.05 0.15 0.11 0.11 0.15 0.45 0.39 0.65 0.58 NK 0-20 0.81 0.87 0.96 0.95 0.21 0.19 0.14 0.21 0.04 0.24 0.15 0.21 5.25 0.73 0.93 3.33 0.4 0.13 0.10 0.22 0.56 0.44 0.67 0.56 20-40 0.77 0.68 0.91 0.88 0.18 0.09 0.14 0.20 0.07 0.13 0.12 0.20 2.57 0.69 1.17 1.40 0.18 0.09 0.07 0.14 0.52 0.46 0.65 0.52 PK 0-20 0.86 0.78 0.90 0.92 0.19 0.14 0.18 0.20 0.09 0.11 0.27 0.20 2.11 1.27 0.67 2.5 0.14 0.07 0.13 0.12 0.58 0.53 0.45 0.64 20-40 0.79 0.72 0.83 0.82 0.14 0.03 0.23 0.37 0.17 0.06 0.11 0.37 0.82 1.56 2.09 3.08 0.14 0.03 0.20 0.32 0.48 0.57 0.49 0.33 NPK 0-20 0.92 0.80 0.89 0.86 0.18 0.15 0.23 0.26 0.18 0.12 0.09 0.26 1.0 1.25 2.5 2.0 0.10 0.1 0.19 0.19 0.58 0.53 0.57 0.47 20-40 0.79 0.49 0.99 0.86 0.13 0.22 0.22 0.25 0.23 0.06 0.06 0.25 0.57 3.67 3.07 3.57 0.13 0.19 0.19 0.18 0.43 0.71 0.71 0.54 A’ 0.87 0.32 0.19 0.32 0.36 1.68 1 – след пшеница; 2 – след ечемик; 3 – след фасул; 4 – след царевица

Наблюдава се тенденция на увеличение на фулвокиселините, но по-ниско от хуминовите киселини при всички култури с изключение на вариант NK след пшеница, варианти N и РK след царевица и варианти K, NР и NРK след фасул. Отношението Сх/Сф е над 1 и типа на хумуса е хуматен или фулватно-хуматен. Установени са малки изключения фулватно и хуматно-фулватен тип съответно при варианти Р и NРK след пшеница, NP, K, NK след ечемик, N, P, NK, PK след фасул и P, след царевица. Забелязва се увеличение на здраво свързаното органично вещество-органичния въглерод в остатъка (хумин) след всички култури и варианти с изключение на варианти Р и K след царевица. Хуминовите киселини са свързани предимно с алкалоземните йони над 50%, което е предпоставка за благоприятни водно-физични свойства. Количествата на хуминовите киселини, свързани с R2O3 са незначителни или въобще липсват. Многогодишното торене и обработката на почвата намалява степента на хумификация от висока (34-36%) в профилите до средна (24-29%) след 40 години (Тодоров, 1973) и слаба (13.22%) след още 24 години. В слоя 20-40 cм се наблюдава по-ниско съдържание на органичния въглерод, което вероятно се дължи, както на генетичната характеристика на тези почви с постепенно намаление на органичния въглерод по дълбочина на профила, така и на по-слабия приток на растителни остатъци. Съдържанието на хуминовите киселини е по-ниско в сравнение с орния слой за вариантите NP, NK и PK след пшеница, ечемик и царевица. След фасул това понижение се наблюдава при вариантите К и NP. Фулвокиселините се увеличават във всички варианти след пшеница, особено при NPK, след ечемика – варианти NP, K, при царевицата – K,

PK и фасул – N, P и К. Нехидролизуемият остатък като правило намалява почти във всички варианти след изследваните култури. Резултатите от настоящото изследване показват, че независимо от торенето и отглежданата култура, процесът на хумусообразуване запазва зонален характер и се стреми към изходно равновесно състояние. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Загубите на органичния въглерод в неторените контроли (0-20 cм) в сравнение с данните от профила са най-ниски (22%) след фасул, с най-тясно съотношение С:N на растителните остатъци. Най-високи са загубите на въглерод (41%) след култура ечемик, характеризиращ се с широко съотношение С:N на кореновите остатъци. Внасянето на минерални торове за 64 годишен период на провеждане на експеримента осигурява положителен и бездефицитен баланс на въглерода в повечето случаи в слоя 0-20 cм с изключение на вариантите N и P пшеница, К – царевица и всички варианти с ечемик. Системното минерално торене в продължение на 64 години изменя качествения състав на почвеното органично вещество в слоя 0-20 cм -намаление на съдържанието на хуминовите и фулвокиселини и се увеличава количеството на нехидролизуем остатък (хумин). Типът на хумуса остава хуматен или фулватно-хуматен. В слоя 20-40 cм се наблюдава по-ниско съдържание на органичния въглерод, хуминовите и фулвокиселините.

Р. Митовска, Ек. Филчева ИП „Н.Пушкаров”

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

НОВ ЛЮЦЕРНОВ СОРТ РОЛИ Основните свойства и качества на люцерната са я утвърдили като най-важната белтъчнофуражна култура. Многогодишната природа, адаптивност и висок добивен потенциал на тази култура дават въжможност да бъде използвана за нови предназначения, като производство на биогориво, фитовъзстановяване на почви и води, дори включването и в менюто на хората. Конкурсното изпитване на български и чужди сортове в ИЗС „Образцов чифлик” доказва безпорно предимството на българската селекция, както по добив на суха маса, така и по качество на фуража. Нашите сортове притежават голям процент генплазма с местен произход, което е гаранция за по-добра адаптация към почвените и

Посев люцерна сорт Роли за добив на зелена маса

Посев люцерна сорт Роли за добив на семена

бр. 2, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

климатични условия на страната. През последните години сортовата структура на люцерната се обнови и подобри значително. Доказателство за това е, че всички сортове в Националната сортова листа са български. Най-новият български сорт люцерна Роли е създаден в ИЗС „Образцов чифлик” Русе и е признат от Държавна сортова комисия към ИАСАС през 2010 година. Сортът е синтетичен и се отнася към традиционните трилистни сортове. Роли превъзхожда стандарта Приста 2 с 9,8% по добив на сухо вещество и с 11,3% по добив на семена. По съдържание на суров протеин сортът превишава стандарта Приста 2 с 0,65 процентни единици (по данни на ИАСАС). В години с нормални валежи той формира по 4 - 5 откоса и добив на суха вегетативна маса за едногодишна вегетация от 1100 до 1500 kг/дка. Растенията бързо и дружно подрастват напролет. Роли е добре облистен, по-висок от сорт Приста 2, по-нисък от сорт Плевен 6 и по-силно разклонен от двата сорта. Сорт Роли е средно – устойчив на брашнеста мана и устойчив на кореново и стъблено гниене. Сортът е с голяма дълготрайност, което дава възможност посевите да се отглеждат в продължение на 4-5 и повече години, запазвайки своята добра гарнираност. Сортът няма специфични изисквания и може да се отглежда при неполивни условия по традиционната агротехника за люцерната. В третото Национално изложение на изобретения, технологии и иновации, в Националния Дом на техниката, гр. София, сорт Роли получи сребърен медал. Доц. д-р Димитрия Петкова гл. ас. Диана Маринова гл. ас. Илиана Иванова ИЗС „Образцов чифлик” – Русе

±ÅÀ ©½ÍÅÓ½ &

¬ÍËÁ×ÈÃ½¿½ ¿ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÜ ¾ÍËÆ

©½ÍÅÓ½ & s ÌËÈÐ ÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÂÊ ÒÅ¾ÍÅÁÂÊ ÎËÍÏ Î ¿ÂÀÂÏ½ÓÅËÊÂÊ ÌÂÍÅ ËÁ s ÎÍÂÁÊË ÁÊÅ ÌÈË ÁË¿ÂÏÂ Î½ ÔÂÍ¿ÂÊÅ ÇÍ×ÀÈÅ ÉÊËÀËÇ½ÉÂÍÊÅ ÅÄÍ½¿ÊÂÊÅ ÌË ÑËÍÉ½ Å ÂÁÍÅÊ½ ÎÍÂÁÊË ÏÂÀÈË s À ®ËÍÏ×Ï Â ÐÎÏËÆ ÔÅ¿ Ê½ ÏÛÏÛÊÂ¿½ ÉËÄ½ÆÇ½ Å Â ÌË ÎÈ½¾Ë ÔÐ¿ÎÏ¿ÅÏÂÈÂÊ Ç×É ÈÅÎÏÊÅ ÌÂÏÊ½ s ÎÂÌÏË ÍÅÜ Å ½ÈÏÂÍÊ½ÍÅÜ ÑÅÀ

¬½ÍÅÎ & s Í½ÊËÄÍÜÈ ÌËÈÐÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÂÊ ÒÅ¾ÍÅÁ Î Ç×Î½ ¿ÂÀÂ Ï½ÓÅÜ ÌËÁÒËÁÜÖ Ä½ Í½ÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËÍ½Ê ÃÂÍÅÅ Å Ê½ ËÏÇÍÅÏÅ ÌÈËÖÅ ¬ÈËÁË¿ÂÏÂ Î½ ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊË ÔÂÍ¿ÂÊÅ Î Í½ÄÉÅÏ ÅÄÔÂÄ¿½Ö ÌÍÅ ÐÄÍÜ¿½ÊÂ ÄÂÈÂÊ ÌÍ×ÎÏÂÊ Ï¿×ÍÁÅ ÊÂÌÐÇÈÅ ¿Å ÉÂÎÂÎÏÅ Î ÌÍÅÜÏÂÊ ¿ÇÐÎ ¬ÈËÁ×Ï ÉËÃÂ Á½ ÎÂ ËÏÇ×Î¿½ Ä½ÂÁÊË Î ÁÍ×ÃÇ½Ï½ ÇËÜÏË Â Ç×Î½ Å Î É½ÈÇ½ ÁÍ×ÃÔÂÊ½ ÜÉÅÔÇ½ °ÎÏËÆÔÅ¿ Â Ê½ ÏÛÏÛÊÂ¿½ ÉËÄ½ÆÇ½ ¿ÂÍÏÅÓÅÈÅÐÉ Å ÑÐÄ½ÍÅÐÉ Í½Î½ Å

¡ËÍÅÊ½ & s Í½ÊËÄÍÜÈ ÌËÈÐÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÂÊ ÒÅ¾ÍÅÁÂÊ ÎËÍÏ ÌËÁ ÒËÁÜÖ Ä½ Í½ÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ Å Ê½ ËÏÇÍÅÏÅ ÌÈËÖÅ ¬ÈËÁË¿ÂÏÂ Î½ ÔÂÍ¿ÂÊÅ ÇÍ×ÀÈÅ ÎÈ½¾Ë Ê½ÍÂ¾ÍÂÊÅ Ï¿×ÍÁÅ ÎÍÂÁÊË ÏÂÀÈË s s ÀÍ½É½ ÊÂÌÐÇÈÅ¿Å Î ÁË¾×Í ¿ÇÐÎ °ÎÏËÆÔÅ¿ Â Ê½ ÏÛÏÛÊÂ¿½ ÉËÄ½ÆÇ½

¿Å Î ÁË¾×Í ¿ÇÐÎ °ÎÏËÆÔÅ¿ Â Ê½ ÏÛÏÛÊÂ¿½ ÉËÄ½ÆÇ½ ¿ÂÍÏÅÓÅÈÅÐÉ Å ÑÐÄ½ÍÅÐÉ

¬ÍËÑ Á Î Ê £Å¿ÇË ¡½Ê½ÅÈË¿

¥ ¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢

¤ÂÉÂÁÂÈÅÂ ÌÈÛÎ

´ ®¯ ¬·

¬«®¯¥£¢ª¥¼ ª ®¢¨¢§³¥¼¯ ¥ ¯¢²ª«¨« ¥¥¯¢

¡«© ¯¥

¤¢¨¢ª´°§« ¥ §°¨¯°¥

¿ÏËÍ

ÌÍËÑ Á Î Ê £Å¿ÇË ¡½Ê½ÅÈË¿ ËÁÂÊ Â Ê½ À ¿ Î ©ÅÒÊÂ¿Ë s ¬ÂÏÍÅÔÇË È½ÀËÂ¿ÀÍ½ÁÎÇ½ Ë¾È½ÎÏ ¬ÍÂÄ À Ä½¿×ÍÕ¿½ ¯ÅÉÅÍÜÄÂ¿ÎÇ½Ï½ ÎÂÈÎÇËÎÏËÌ½ÊÎÇ½ ½Ç½ÁÂÉÅÜ ¿ ©ËÎÇ¿½ ¿ ÇËÜÏË ÌÍÂÄ s À Â ½ÎÌÅÍ½ÊÏ Å Ä½ÖÅÏ½¿½ ÁËÇÏOÍ½Ï ¬ÍÂÄ s À Í½¾ËÏÅ ¿ ¥Ê ÎÏÅÏÐÏ ÌË ÀÂÊÂÏÅÇ½ a Ç½Á ¡ËÊÔË §ËÎÏË¿p ÌÍÅ ª ¿ ®ËÑÅÜ ÌË ÌÍË¾ÈÂÉÅÏÂ Ê½ ÀÂÊÂÏÅ Ç½Ï½ Å ÎÂÈÂÇÓÅÜÏ½ Ê½ ÇÐÈÏÐÍÊÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ËÎÊË¿ÊË Ê½ ÁËÉ½ÏÅÏÂ Ç×ÁÂÏË ÎÏ½¿½ ÁËÓÂÊÏ Å ÎÈÂÁ Ä½ÖÅÏ½ Ê½ ÁËÇÏËÍÎÇ½ ÁÅÎÂÍÏ½ÓÅÜ s ÁËÇÏËÍ Ê½ ÎÂÈ ÎÇËÎÏËÌ½ÊÎÇÅ Ê½ÐÇÅ Å ÌÍËÑÂÎËÍ °ÔÂÊÅÇ Â Ê½ ÅÄÏ×ÇÊ½ÏÅÜ Å Î¿ÂÏË¿ÊËÅÄ¿ÂÎÏÂÊ ÐÔÂÊ ½Ç½Á ²ÍÅÎÏË ¡½ÎÇ½ÈË¿ ¬ÍÂÄ s À Â ÌÍÂÌËÁ½¿½ÏÂÈ ÌË ÎÌÂÓÅ½ÈÊËÎÏÏ½ a®ÂÈÂÇÓÅÜ Å ÎÂÉÂÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÇÐÈÏÐÍÊÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜp ¿ ÀÍËÊËÉÅÔÂÎÇÅ Ñ½ÇÐÈÏÂÏ Ç×É ¨ÂÎËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅ ÐÊÅ¿ÂÍÎÅÏÂÏ ®ËÑÅÜ ×ÇË¿ËÁÅÈ Â ÁËÇÏËÍ½ÊÏÅ ¿ ¥ÊÎÏÅÏÐÏ½ ÌË ÀÂÊÂÏÅÇ½ Å ¥ÊÎÏÅÏÐÏ½ ÌË ÄÂÈÂÊÔÐÇË¿Å ÇÐÈÏÐÍÅ a©½ÍÅÓ½p ¿ ¬ÈË¿ÁÅ¿ ÁÅÌÈËÉ½ÊÏÅ ¾½Ç½È½¿ÍÅ Å É½ÀÅÎÏÍÅ ¿ ÅËÈËÀÅÔÂÎÇÅ Ñ½ÇÐÈÏÂÏ Ê½ ®ËÑÅÆÎÇÅ ÐÊÅ¿ÂÍÎÅÏÂÏ ÀÍ½ÍÂÊ ÐÊÅ¿ÂÍÎÅÏÂÏ ¿ ¬ÈË¿ÁÅ¿ Å ¨ÂÎËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅ ÐÊÅ¿ÂÍÎÅÏÂÏ Ç½ÇÏË Å ÇËÊÎÐÈÏ½ÊÏ ¿ «Ì ÅÏÊ½Ï½ ÎÏ½ÊÓÅÜ ÌË ÄÂÈÂÊÔÐÇË¿Å ÇÐÈÏÐÍÅ ¿ ËÍÊ½ «ÍÜÒË¿ÅÓ½ °Ô½ÎÏ¿½È Â ¿ ¢ÇÎÌÂÍÏÊÅ Å Ê½ÐÔÊÅ Î×¿ÂÏÅ Å ÇËÉÅÎÅÅ Ç×É ©«©ª ª ©¤² § ¥ ® ® Å ÁÍÐÀÅ ¬ÍÂÄ s À Â Ä½ÉÂÎÏÊÅÇ ÁÅÍÂÇÏËÍ Ê½ ¥ÊÎÏÅÏÐÏ ÌË ÀÂÊÂÏÅÇ½ ÌÍÅ ª ¥É½ Ê½Á Ê½ÐÔÊÅ ÎÏ½ÏÅÅ ÌÐ¾ÈÅÇÐ¿½ÊÅ ¿ ÔÐÃÁÂÎÏÍ½ÊÊÅ Å ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅ ÅÄÁ½ÊÅÜ Ê½Á s Ê½ÐÔÊË ÌËÌÐÈÜÍÊÅ ¾ÍËÕÐÍÅ ¿ ÌÍËÓÂÎ Ê½ ÅÄÁ½¿½ÊÂ Â ÉËÊËÀÍ½ÑÅÜ a®ÂÈÂÇÓÅÜ Å ÎÂÉÂÌÍËÅÄ¿ËÁ ÎÏ¿Ë Ê½ ÁËÉ½ÏÅ s ÅÎÏËÍÅÜ ÌËÎÏÅÃÂÊÅÜ Å Î×¿ÍÂÉÂÊÊÅ ÏÂÊ ÁÂÊÓÅÅp ¿ÏËÍ Å Î×½¿ÏËÍ Â Ê½ ÎËÍÏ½ ÁËÉ½ÏÅ Ä½ÖÅÏÂÊÅ Î×Î ÎÂÍÏÅÑÅÇ½ÏÅ ¿ ¬½ÏÂÊÏÊË ¿ÂÁËÉÎÏ¿Ë Ê½ ×ÈÀ½ÍÅÜ ªÂÀË¿ÅÏÂ ÎËÍÏË¿Â Î½ ¿ÅÎËÇËÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊÅ ½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ÅÉ Î½ Î Ò½Í½ÇÏÂÍÊÅÏÂ Ä½ ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅÏÂ ÁËÉ½ÏÅ ¿ÇÐÎË¿Å Ç½ÔÂÎÏ¿½ «Ï À Å ÌËÊ½ÎÏËÜÖÂÉ Â ¬ÍÂÁÎÂÁ½ÏÂÈ Ê½ ª½ÐÔÊË ÂÇÎÌÂÍÏÊ½Ï½ ÇËÉÅÎÅÜ ÌË ÎÂÈÎÇËÎÏËÌ½ÊÎÇÅ Ê½ÐÇÅ Ç×É ±ËÊÁ aª½ÐÔÊÅ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜp ÌÍÅ ©ÅÊÅÎÏÂÍÎÏ¿ËÏË Ê½ Ë¾Í½ÄË¿½ÊÅ ÂÏË ÉÈ½ÁÂÃÏ½ Å Ê½ÐÇ½Ï½

ÄÂÈÂÊ ÌÍ×ÎÏÂÊ ÀÈ½ÁÇÅ ÊÂÌÐÇÈÅ¿Å ÂÁÍÅ ÎÍÂÁÊË ÏÂÀÈË s ÀÍ½É½ Î ÁË¾Í½ Ï¿×ÍÁËÎÏ Å ¿ÇÐÎË¿Å Ç½ÔÂÎÏ¿½ ¡ËÎÏËÂÊ ÇËÊÇÐÍÂÊÏ Â Ê½ ÎËÍÏ ª½ÎÈ½Á½ Å ÀË ÌÍÂ¿×ÄÒËÃÁ½ ÌË Í½ÊËÄÍÜÈËÎÏ °ÎÏËÆÔÅ¿ Â Ê½ ÏÛÏÛÊÂ¿½ ÉËÄ½ÆÇ½ ¿ÂÍÏÅÓÅÈÅÆÊË Å ÑÐÄ½ÍÅÆÊË Ð¿ÜÒ¿½ÊÂ ÑÅÀ Å ½

¥¤§ ªÅÇÅ ¡ & s Í½ÊËÄÍÜÈ ÌËÈÐÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÂÊ ÒÅ¾ÍÅÁÂÊ ÎËÍÏ Ä½ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËÍ½Ê ÃÂÍÅÅ Å Í½ÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ ¿ËÁÎÏ¿Ë ÂÀÂÏ½ÓÅËÊÊÅÜÏ ÉÐ ÌÂ ÍÅËÁ Â ÁÊÅ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ Î½ ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊË ÔÂÍ¿ÂÊÅ ÇÍ×ÀÈÅ ÉÊËÀËÇ½ÉÂÍÊÅ ¾ÂÄ ÄÂÈÂÊ ÌÍ×Î ÏÂÊ ÎÍÂÁÊË ÏÂÀÈË s ÀÍ½É½ Î ÉÊËÀË ÁË¾Í½ Ï¿×ÍÁËÎÏ Å ÁË¾ÍÅ ¿ÇÐÎË¿Å Ç½ÔÂÎÏ¿½ °Î ÏËÆÔÅ¿ Â Ê½ ÏÛÏÛÊÂ¿½ ÉËÄ½Æ Ç½ ¿ÂÍÏÅÓÅÈÅÆÊË Å ÑÐÄ½ÍÅÆÊË Ð¿ÜÒ¿½ÊÂ Å ÊÂÉ½ÏËÁ½ ÑÅÀ ±ÅÀ ¥¤§ ªÅÇÅ ¡ &

½ÈÇ½Ê & s Í½ÊËÄÍÜÈ ÌËÈÐÁÂÏÂÍÉÅ Ê½ÊÏÂÊ ÒÅ¾ÍÅÁÂÊ ÎËÍÏ Ä½ Í½ÊÊË ÌÍËÅÄ ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ Å Ê½ ËÏÇÍÅÏÅ ÌÈËÖÅ ¬ÈËÁË¿ÂÏÂ Î½ ÔÂÍ¿Â ÊÅ ÌÈËÎÇË ÇÍ×ÀÈÅ ÁË ÇÍ×ÀÈÅ Î×Î ÄÂÈÂÊ ÌÍ×ÎÏÂÊ ÎÍÂÁÊË ÏÂÀÈË s À ÀÈ½Á ÇÅ ÎÍÂÁÊË Ï¿×ÍÁÅ ÊÂÌÐÇÈÅ¿Å °ÎÏËÆÔÅ¿ Â Ê½ ÏÛÏÛÊÂ¿½ ÉËÄ½ÆÇ½ Å ¿ÂÍÏÅÓÅÈÅÆÊË Ð¿ÜÒ¿½ÊÂ ÑÅÀ

¬ÍÂÇËÎ & s Í½ÊËÄÍÜÈ ÅÊÁÂÏÂÍÉÅÊ½Ê ÏÂÊ ÒÅ¾ÍÅÁÂÊ ÎËÍÏ ÌË ÂÁÍËÌÈËÁÂÊ ÎÍÂÁ ÊË ÏÂÀÈË s ÀÍ½É½ ËÏ ½ÈÇ½Ê ÊË Î ÌË É½È×Ç ¾ÍËÆ ÌÈËÁË¿Â Ê½ Î×Ó¿ÂÏÅÂ ¬ÈËÁË¿Â s ÔÂÍ¿ÂÊÅ ÇÍ×ÀÈÅ ÀÈ½ÁÇÅ Î×Î ÎÈ½¾Ë ÅÄÍ½ÄÂÊË ÊËÎÈÂ Ï¿×ÍÁÅ ÊÂÌÐÇÈÅ ±ÅÀ ½ÈÇ½Ê &

±ÅÀ £½Í « & ±ÅÀ ¡½Í « &

±ÅÀ ½ ¬½ÐÈÅÊ½ & ÌÈËÁË¿Â

¬½ÐÈÅÊ½ & s ÊË¿ Í½ÊËÄÍÜÈ ÁË ÎÍÂÁÊË Í½ÊËÄÍÜÈ ÅÊÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÂÊ ÒÅ¾ÍÅÁÂÊ ÎËÍÏ ÌËÁÒËÁÜÖ Ä½ Í½ÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ÌËÈÅÂÏÅ ÈÂÊË¿Å ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ Ç½ÇÏË Å Ä½ Í½ÊÊË Å ÎÍÂÁ ÊËÍ½ÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ®ËÍÏ×Ï ¾È½ ÀËÌÍÅÜÏÊË Î×ÔÂÏ½¿½ Í½ÊËÄÍÜÈËÎÏ ÌÍËÁÐÇ ÏÅ¿ÊËÎÏ Å ÂÁÍÅÊ½ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ¬ÈËÁË¿ÂÏÂ Î½ Í½¿ÊËÉÂÍÊË ÔÂÍ¿ÂÊÅ ÌÈËÎÇË ÇÍ×ÀÈÅ ¾ÂÄ

±ÅÀ ¬½ÐÈÅÊ½ &

¡½Í « & ÒÅ¾ÍÅÁÂÊ ÎËÍÏ ÌËÁÒËÁÜÖ Ä½ Í½ÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ ¿ËÁÎÏ¿Ë ¬ÈËÁË¿ÂÏÂ Î½ ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊË ÔÂÍ¿ÂÊÅ ÌÈËÎÇË ÇÍ×ÀÈÅ ÀÈ½Á ÇÅ Ï¿×ÍÁÅ ÊÂÌÐÇÈÅ¿Å ¬Ë Í½ÊËÄÍÜÈËÎÏ ËÏÎÏ×Ì¿½ ÊÂÄÊ½ÔÅÏÂÈÊË Î ÁÊÅ Ê½ ÎËÍÏ £½Í « ÊË ÀË ÌÍÂ¿×ÄÒËÃÁ½ ÌË ÎÍÂÁÊË ÏÂÀÈË ÀÍ½É½ Å Ï¿×ÍÁËÎÏ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ °ÎÏËÆÔÅ¿ Â Ê½ ÏÛÏÛÊÂ¿½ ÉËÄ½ÆÇ½ ÑÐÄ½ÍÅÆÊË Å ¿ÂÍÏÅÓÅÈÅÆÊË Ð¿ÜÒ¿½ÊÂ ÑÅÀ

ÁÅ ÊÂÌÐÇÈÅ ¿Å ÎÍÂÁÊË ÏÂÀÈË s ÀÍ½É½ Ê½ ¾ËÀ½ÏÅ ÌËÔ¿Å ÁË ÀÍ½ É½ Å ÌË¿ÂÔÂ °ÎÏËÆÔÅ¿ Â Ê½ ÏÛÏÛÊÂ ¿½ ÉËÄ½ÆÇ½ ¿ÂÍÏÅÓÅÈÅÆ ÊË Å ÑÐÄ½ÍÅÆ ÊË Ð¿ÜÒ¿½ÊÂ ÑÅÀ

¡ËÉ½ÏÅÏÂ 3OLANUM LYCOPERSICUM Î½ ËÏ ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë §½ÍÏËÑË¿Å 3OLANACEAE Ç×É ÇËÂÏË ÌÍÅÊ½ÁÈÂÃ½Ï Å Ç½ÍÏËÑÅÏÂ ÌÅÌÂÍ½ Ì½ÏÈ½ ÁÃ½Ê½ ÏÛÏÛÊ½ ÌÂÏÐÊÅÜÏ½ ¾ÂÈ½ÁËÊ½Ï½ Ï½ÏÐÈ½ Å É½ÊÁÍ½ÀËÍ½Ï½ ËÏ ÇËÅÏË ÌËÎÈÂÁÊÅÏÂ ÏÍÅ Î½ ÏËÇÎÅÔÊÅ ¡Å¿ÅÏÂ ÍËÁÎÏ¿ÂÊÅÓÅ Ê½ ÁËÉ½ÏÅÏÂ ÌÍËÅÄÒËÃÁ½Ï ËÏ »ÃÊ½ ÉÂ ÍÅÇ½ ¬×Í¿ÅÏÂ ÁÅ¿Å ÑËÍÉÅ ÁËÉ½ÏÅ Î½ Ê½ÉÂÍÂÊÅ ¿ ÊÁÅÏÂ ÇÍ½Æ ¾ÍÂÃÊÅÏÂ ÀËÍÅ Ê½ ¬ÂÍÐ ¢Ç¿½ÁËÍ ´ÅÈÅ Ê½ §½Ê½ÍÎÇÅÏÂ ËÎÏÍË¿Å Å ±ÅÈÅÌÅÊÅÏÂ ¬×Í¿ËÊ½Ô½ÈÊË ÁËÉ½ÏÅÏÂ Î½ ÎÔÅÏ½ÊÅ Ä½ ËÏÍË¿ÊË Í½Î ÏÂÊÅÂ ÌËÍ½ÁÅ ÇËÂÏË Ê½ÎÂÈÂÊÅÂÏË ¿ ÊÁÅÏÂ ÊÂ ÀÅ Â Ë¾Í½¾ËÏ¿½ÈË Å ÅÄÌËÈÄ¿½ÈË ÁËÉ½ÕÊË Í½ÎÏÂÊÅÂ ÎÂ ÌÍÂ¿Í×Ö½Ï ¿ÌËÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂ ¾È½ÀËÁ½ÍÂÊÅÂ Ê½ É½ÅÏÂ ÇËÅÏË Î½ ÀÅ Ê½ÍÅÔ½ÈÅ XITOMATL ¤½ ÌÍ×¿ Ì×Ï ÁËÉ½ÏÅ Î½ ËÏÇÍÅÏÅ Ê½ ½ÓÏÂÇÎÇÅ Ì½Ä½Í ËÇËÈË À ÌË ¿ÍÂÉÂ Ê½ ÂÇÎÌÂÁÅÓÅÜ ËÀÈ½¿Ü¿½Ê½ ËÏ ¢ÍÊ½Ê §ËÍÏÂÎ ÅÎÌ½ÊÎÇÅ ÇËÊÇÅÎÏ½ ÁËÍ Å ÊÂÀË¿Å ÅÄÎÈÂÁË¿½ÏÂÈÅ ÇËÅÏË ÌÍÂÄ À ÌÍÂÊ½ÎÜÏ ÎÂÉÂÊ½ ËÏ ÁËÉ½ÏÅ ¿ ¥ÎÌ½ÊÅÜ ¬Ë Ç×ÎÊË ¿ ÎÍÂÁ½Ï½ Ê½ 86) ¿ÂÇ ÁËÉ½ÏÅÏÂ Î½ ÌÍÂÊÂÎÂÊÅ Å ¿ ÁÍÐÀÅ ÎÏÍ½ÊÅ Ê½ ¢¿ÍËÌ½ Ì×Í¿ËÊ½Ô½ÈÊË ¿ ¥Ï½ ÈÅÜ ¿ÌËÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂ ¿ ²ËÈ½ÊÁÅÜ ÊÀÈÅÜ ±Í½ÊÓÅÜ Å ÁÍÐÀÅ ÎÏÍ½ÊÅ Î ÏËÌ×È ÇÈÅÉ½Ï ¬Ë Á½ÊÊÅ Ê½ ½Ç½Á ²ÍÅÎÏË ¡½ÎÇ½ÈË¿ ¿ ×ÈÀ½ÍÅÜ ÁËÉ½ÏÅÏÂ Î½ ÌÍÂÊÂÎÂÊÅ ËÏ ÎÏÍ½ÊÎÏ¿½ÖÅÏÂ Ê½ÕÅ ÀÍ½ÁÅÊ½ÍÅ ËÏ ¿ ÎÏÍÅÜ °ÊÀ½ÍÅÜ Å ÁÍ ÎÏÍ½ÊÅ ÌÍÂÄ 86)) ¿ÂÇ «ÇËÈË À ÏÂ ¿ÂÔÂ ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½Ï ¿ Î §ÐÍÏË¿Ë §ËÊ½ÍÂ ª½Æ Í½ÊÊÅÏÂ ÌÅÎÉÂÊÅ ÅÄÏËÔÊÅÓÅ ¿ ÇËÅÏË ÎÂ ÎÌËÉÂÊ½¿½ Ä½ ÁË É½ÏÅÏÂ Î½ ÇÊÅÀÅÏÂ Ä½ ¾ÅÈÇÅÏÂ ¡Ë Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ²)² ¿ÂÇ ÁËÉ½ÏÅÏÂ Î½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÅ Ç½ÏË ÁÂÇËÍ½ÏÅ¿ÊË Í½ÎÏÂÊÅÂ ËÏ ÈÛ¾ËÌÅÏÎÏ¿Ë Å Ä½ Í½ÁÅ ÇÍ½ÎËÏ½Ï½ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ½ ¿ÇÐÎ×Ï Å ÉÅÍÅÄÉ½Ï½ Î½ ÌÍÂÁÅÄ ¿ÅÇ¿½ÈÅ ËÏ¿Í½ÖÂÊÅÂ §½ÏË ÁÂÇËÍ½ÏÅ¿ÊË Í½ÎÏÂÊÅÂ Î½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÅ ÌÍÂÄ À ¿ ÅÉÂÊÅÂÏË ©ËÊÏÅÔÂÈË Ê½ ¯ËÉ½Î ¡ÃÂÑÂÍÎ×Ê ÏÍÂÏÅÜÏ ½ÉÂÍÅÇ½ÊÎÇÅ ÌÍÂÄÅÁÂÊÏ s s ®ÌËÍÂÁ ÈÂÀÂÊÁÅÏÂ ÌÍÂÈËÉ ¿ Ë¾ÖÂÎÏ¿ÂÊËÏË ÉÊÂÊÅÂ Ê½ÎÏ×Ì¿½ ¾È½ÀËÁ½ÍÂÊÅÂ Ê½ Ë¾×ÍÏ Å¾×Ê ¡ÃËÊÎ×Ê ÇËÆÏË ÌÍÂÄ À ¿ Î×ÁÂ¾Ê½ Ä½È½ ¿ ®½ÈÂÉ ªÛ ¡Ã×ÍÎÅ ÇËÊÎÐÉÅÍ½ ÁËÉ½ÏÅ ÌÍÂÁ ÌÐ¾ÈÅÇ½ Î×¾Í½È½ ÎÂ Á½ ¿ÅÁÅ Ç½Ç ÎÂ ÐÉÅÍ½ ËÏ pËÏÍË¿ÊÅ ÁËÉ½ÏÅq ®ÈÂÁ ÊÂÀË¿ËÏË ËÓÂÈÜ¿½ÊÂ ÉÊËÀË ¾×ÍÄË Å É½ ÎË¿Ë ÎÂ ÌËÜ¿Ü¿½Ï ÌËÔÅÏ½ÏÂÈÅ Ê½ ÁËÉ½ÏÂÊÅÜ ¿ÇÐÎ Ç½ÇÏË Å ÍÂÓÂÌÏÅ ¿ ÀËÏ¿½ÍÎÇÅÏÂ ÇÊÅÀÅ Ä½ ÌÍÅÀËÏ¿ÜÊÂ Ê½ ÜÎÏÅÜ Î ÁËÉ½ÏÅ ¿ÇÈÛÔÅÏÂÈ ÊË ÌÛÍÂÏ½ Å ÎËÇË¿Â

) ¬«¥¤²«¡ ¤¬«®¯ ª¢ª¥¢ ¥ ®¯«¬ ª®§« ¤ª ´¢ª¥¢

¥ÄÌËÈÄ¿½ÊÂÏË Ê½ ÇÐÈÏÅ¿½ÓÅËÊÊÅ Î×ËÍ×ÃÂÊÅÜ ÌËÄ¿ËÈÅ ËÏÀÈÂÃ Á½ÊÂÏË Ê½ ÁËÉ½ÏÅ ÊÂ Î½ÉË ¿ ÏËÌÈÅÏÂ ÊË Å ¿ ÌË ÒÈ½ÁÊÅÏÂ Á½ÃÂ Å ¿ ÌËÈÐÌÈ½ÊÅÊÎÇÅÏÂ Í½ÆËÊÅ ¡ËÉ½ÏÅ ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½Ï ¿ ® ¶ ¼ÌËÊÅÜ ÐÎÅÜ ©ËÈÁË¿½ °ÇÍ½ÆÊ½ ¥Ï½ÈÅÜ ±Í½ÊÓÅÜ ²ËÈ½ÊÁÅÜ ×ÈÀ½ÍÅÜ ×ÍÓÅÜ ÐÉ×ÊÅÜ °ÊÀ½ÍÅÜ ©½ÇÂÁËÊÅÜ ¬ËÍÏÐÀ½ÈÅÜ Å ÁÍ ÎÏÍ½ÊÅ ° Ê½Î ÁËÉ½ÏÅÏÂ Î½ ËÎÊË¿Ê½ ÄÂÈÂÊÔÐÇË¿½ ÇÐÈÏÐÍ½ Î Ê½Æ ÀËÈÜÉ ÁÜÈ Ê½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ¬ÈË¿ÁÅ¿ÎÇÅ ¬½Ä½ÍÁÃÅÕÇÅ ¬ÂÏÍÅÔÇË ®½ÊÁ½Ê ÎÇÅ ¬ÈÂ¿ÂÊÎÇÅ ÐÎÂÊÎÇÅ ÂÈÅÇËÏ×ÍÊË¿ÎÇÅ ¼É¾ËÈÎÇÅ ÐÍÀ½ÎÇÅ Å ÁÍ Í½ÆËÊÅ ©½ÎË¿ËÏË ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ Å ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂ Ê½ ÁËÉ½ÏÅÏÂ ÎÂ Á×ÈÃÅ Ê½ ¿ÅÎËÇ½Ï½ ½Á½ÌÏÅ¿Ê½ ÎÌËÎË¾ÊËÎÏ Å ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ ÉÊËÀËË¾Í½ÄÅÂ ÏË Ê½ ÌÍÅÈËÃÂÊÅÂ Ê½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜÏ½ s Ä½ ÌÍÜÎÊ½ ÇËÊÎÐÉ½ÓÅÜ Å ¿ ÌÍÂÍ½¾ËÏ¿½ÏÂÈÊ½Ï½ ÌÍËÉÅÕÈÂÊËÎÏ Å Ê½Æ ¿ÂÔÂ Ê½ ËÏÈÅÔÊÅÏÂ ÒÍ½ ÊÅÏÂÈÊË ¿ÇÐÎË¿Å Å ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊÅ Ç½ÔÂÎÏ¿½ ²Í½ÊÅÏÂÈÊ½Ï½ ÓÂÊÊËÎÏ Ê½ ÁËÉ½ÏÅÏÂ ÎÂ ËÌÍÂÁÂÈÜ ËÏ Ê½ÈÅÔÅÂÏË ¿ ÏÜÒ Ê½ ¿×ÀÈÂ¿ËÁËÍËÁÅ ËÍÀ½ÊÅÔÊÅ ÇÅÎÂÈÅÊÅ ¿ÅÏ½ÉÅÊÅ ÉÅÊÂÍ½ÈÊÅ ÎËÈÅ ½ÍËÉ½ÏÅÔÊÅ ¿Â ÖÂÎÏ¿½ )) ©«±«¨« ¥´ª¥ «®« ¢ª«®¯¥

)6 ªª« ¬«¥¤ «¡®¯ « ¬«¨¥¢¯¥¨¢ª« ¥ « ª£¢¥¥ ¥ ª «¯§¥¯¥ ¬¨«¶¥

¤½ Í½ÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÁËÉ½ÏÅ Ê½Æ ÌËÁÒËÁÜÖÅ Î½ Í½ÆËÊÅÏÂ Î ÌË Í½ÊÊ½ Å ÏËÌÈ½ ÌÍËÈÂÏ Å Î ÌË ÈÂÇÅ ÌËÔ¿Å ÁË¾ÍÂ Ä½Ì½ÎÂÊÅ Î ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ³ÂÈÏ½ ÌÍÅ ÏË¿½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Â ÌËÈÐÔ½¿½ ÊÂÏË Ê½ Í½ÊÊ½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ÇËÜÏË Á½ Ä½ÁË¿ËÈÜ¿½ ÊÐÃÁÅÏÂ Ê½ Ì½Ä½ Í½ ÁË Ä½ÌËÔ¿½ÊÂ Ê½ ¾ÂÍÅÏ¾ÅÏÂ Ê½ ÎÍÂÁÊËÍ½ÊÊÅÏÂ ÌËÈÎÇÅ ÁËÉ½ ÏÅ ª½Æ Í½ÊÊ½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ÎÂ ÌËÈÐÔ½¿½ ËÏ ÁËÉ½ÏÅÏÂ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÅ ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ ÎÈÂÁ¿½Ê½ ËÏ ÌÍËÁÐÇÓÅÜÏ½ Ê½ Í½ÊÊËÏË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¬ÍËÁÐÇÓÅÜÏ½ Â ÌÍÂÁÊ½ÄÊ½ÔÂÊ½ ËÎÊË¿ÊË Ä½ ¿×ÏÍÂÕÊÅÜ Ì½Ä½Í Å Ä½ ÂÇÎÌËÍÏ ¿ ÌÍÜÎÊË Î×ÎÏËÜÊÅÂ ª½Æ Í½ÊÊ½Ï½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊË ÎÂ ÍÂ½ÈÅÄÅÍ½ Ê½ ÌË ¿ÅÎËÇÅ ÓÂÊÅ

£½Í « & s Ê½Æ Í½ÊËÄÍÜÈ ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅ ÌËÈÐÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÂÊ ÒÅ¾ ÍÅÁÂÊ ÎËÍÏ ÅÄÍ½¿ÊÜ¿½Ö ÎÂ Î×Î Î¿ÂÏË¿ÊÅÏÂ ÎÏ½ÊÁ½ÍÏÅ Ä½ Í½ÊËÄÍÜ ÈËÎÏ ¬ÈËÁË¿ÂÏÂ Î½ ÔÂÍ¿ÂÊÅ ÌÈËÎÇË ÇÍ×ÀÈÅ ÀÈ½ÁÇÅ ÎÍÂÁÊË Ï¿×Í

®ËÍÏË¿Â ¤½ Í½ÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ Å Ê½ ËÏ ÇÍÅÏÅ ÌÈËÖÅ ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½Ï Î½ÉË ÒÅ¾ÍÅÁÊÅ ÎËÍÏË¿Â ÁËÉ½ÏÅ ËÎ ÊË¿ÊË ÌËÈÐÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅ Å ÌË ÍÜÁÇË ÅÊÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅ ÌÍÅÏÂ Ã½¿½ÖÅ ¿ÅÎËÇ½ Í½ÊËÄÍÜÈËÎÏ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ Å ÌÈ½ÎÏÅÔÊËÎÏ ÌÍÅ ÊÂÁËÎÏ½Ï×ÔÊË ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ s ÊÂÁËÎÏ½Ï×ÔÊË ËÎ¿ÂÏÈÂÊÅÂ ¿ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÌË¿ÅÕÂÊ½ ËÏÊËÎÅÏÂÈÊ½ ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ¿×ÄÁÐÒ½ ÍÂÄÇÅ ÌÍËÉÂÊÅ ¿ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½Ï½ Å Ñ½ÇÏËÍÅ ÎÌËÎË¾ÎÏ¿½ÖÅ Ä½ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ À×¾ÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ¬ÍÂÁÌËÔÅÏ½Ï ÎÂ ÀÂÊÂÏÅÔÊË ÐÎÏËÆÔÅ¿Å Ê½ ¾ËÈÂÎÏÅ ÎËÍÏË¿Â Å Î Ç½ÔÂÎÏ¿½ Ê½ ÌÈËÁË ¿ÂÏÂ ËÏÀË¿½ÍÜÖÅ Ê½ ÌÍÂÁÜ¿Ü¿½ÊÅÏÂ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÌÍËÁÐÇÓÅÜÏ½ Ä½ ÂÇÎÌËÍÏ

¡ËÉ½ÏÅÏÂ Î½ ÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÊË ÌÍÅ Î×ÄÁ½¿½ÊÂ Ê½ ÊÂ Ë¾ÒËÁÅÉÅÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ Î×Ë¾Í½ÄÂÊÅ Î ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅÏÂ ÅÉ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ ÉËÀ½Ï Á½ ¾×Á½Ï Á¿Ð Å ÉÊËÀËÀËÁÅÕÊÅ §ËÍÂÊË¿½ Ï½ ÅÉ ÎÅÎÏÂÉ½ Â ÉËÖÊ½ ÎÅÈÊË Í½Ä¿ÅÏ½ Î ÀËÈÜÉ½ ÍÂÀÂÊÂÍ½ÏÅ¿ Ê½ ÎÌËÎË¾ÊËÎÏ Å ÌÍËÊÅÇ¿½ Á×È¾ËÇË ¿ ÌËÔ¿½Ï½ «ÎÊË¿Ê½Ï½ Ô½ÎÏ Ê½ ÇËÍÂÊÅÏÂ ÎÂ Í½ÄÌËÈ½À½ Ê½ Á×È¾ËÔÅÊ½ ËÏ ÁË ÎÉ Å ¿ ÁÅ½ÉÂÏ×Í ÎÉ Ç½ÏË ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÏÂÒÊËÈËÀÅÜÏ½ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ Å ÌËÔ¿ÂÊÅÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ ËÏÁÂÈÊÅ ÇËÍÂÊÅ ÉËÀ½Ï Á½ ÌÍËÊÅÇÊ½Ï Ê½ Á×È ¾ËÔÅÊ½ ÁË ÎÉ ¬ÍÅ ÁÅÍÂÇÏÊ½ ÎÂÅÏ¾½ ¾ÂÄÍ½ÄÎ½ÁÊË ËÏÀÈÂÃ Á½ÊÂ ÓÂÊÏÍ½ÈÊÅÜÏ ÇËÍÂÊ ÌÍËÊÅÇ¿½ Ê½ ÌË ÀËÈÜÉ½ Á×È¾ËÔÅÊ½ Ç×ÁÂÏË ÇËÈÂ¾½ÊÅÂÏË Ê½ ¿È½À½Ï½ Â ÌË ÎÈ½¾Ë ¯Ë¿½ ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÎÏ¿½ Ä½ ÊËÍÉ½ÈÊË Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÌÍÅ ÌË ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊË Ä½ ÎÐÕ½¿½ÊÂ ÌËÍ½ÁÅ ÌË ÎÈ½¾ËÏË ÇËÈÂ¾½ÊÅÂ Ê½ ¿È½À½Ï½ ¿ ÌË Á×È¾Ë ÇÅÏÂ ÎÈËÂ¿Â Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ¡ËÉ½ÏÅÏÂ ÌÍÅÏÂÃ½¿½Ï ÎÌËÎË¾ÊËÎÏÏ½ Á½ Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊÅ ÇËÍÂÊÅ ËÏ ¿ÎÜÇ½ Ô½ÎÏ Ê½ ÎÏ×¾ÈËÏË ËÎË ¾ÂÊË ÌÍÅ Ê½ÈÅÔÅÂ Ê½ ¿ÅÎËÇ½ ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ¿×ÄÁÐÒ½ Å ÌËÔ¿½Ï½ ®Ï×¾ÈËÏË ¿ Ê½Ô½ÈÊÅÏÂ ÂÏ½ÌÅ Ê½ Í½Ä¿ÅÏÅÂ Â ÏÍÂ¿ÅÎÏË ¿ ÌË

ª½Æ ÌËÁÒËÁÜÖÅ ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅ ÎËÍÏË¿Â Î½ ÒÅ¾ÍÅÁÅÏÂ ½ÈÇ½Ê & ¬ÍÂÇËÎ & ¡ËÍÅÊ½ & Å ¬½ÍÅÎ & ½¿ÏËÍ s ÌÍËÑ Á Í ²Í ÂËÍÀÅÂ¿ £½Í « & Å ¡½Í « & ½¿ÏËÍÅ s ÌÍËÑ ÁÎÊ £ ¡½Ê½ÅÈË¿ Å ÁÍ ¬½ÐÈÅÊ½ & ½¿ÏËÍ s ÌÍËÑ ÁÎÊ £ ¡½Ê½ÅÈË¿ ¥¤§ ªÅÇÅ ¡ & ½¿ÏËÍÅ s ÀÈ ½Î ¡ ½ÊÂ¿½ Å ÁÍ ©½ÍÅÓ½ & ÌÍËÑ Á Í © ¦ËÍ Á½ÊË¿ Å ÁÍ Å ÁÍ

¡ËÉ½ÏÅ ¿ ÎÏÍ½Ê½Ï½ ÊÅ ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½Ï ¿ ÇÐÈÏÅ¿½ÓÅËÊÊÅ Î×ËÍ× ÃÂÊÅÜ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å Å ÎÏËÉ½ÊÂÊË ÎÏ×ÇÈÂÊÅ ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ Å Ê½ ËÏÇÍÅÏÅ ÌÈËÖÅ ÅÎÏËÍÅÜÏ½ Ê½ ¾×ÈÀ½ÍÎÇ½Ï½ ÎÂÈÂÇÓÅÜ Ê½ ÁËÉ½ÏÅ ËÏÎ×ÎÏ¿½ ÌËÁÒËÁÜÖ ÎËÍÏ ÁËÉ½ÏÅ Ä½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ ¿ ÎÏËÉ½ÊÂÊË ÎÏ×Ç ÈÂÊÅ ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ ¬ÍÅ ÅÄÌ×ÈÊÂÊÅÂ Ê½ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅ ÌÍËÀÍ½ÉÅ Ä½ Î×ÄÁ½¿½ÊÂ Ê½ ÎËÍÏ ÁËÉ½ÏÅ ÌÍÅÀËÁÂÊ Ä½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ ¿ ÎÏËÉ½ÊÂ ÊË ÎÏ×ÇÈÂÊÅ ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ ÎÂ ÅÄÅÎÇ¿½ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÜÏ ÌÍËÓÂÎ Á½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿ ÐÎÈË¿ÅÜÏ½ Ê½ ÌËÁÒËÁÜÖÅ ÇÐÈÏÅ¿½ÓÅËÊÊÅ Î×ËÍ×ÃÂÊÅÜ Î Ç½Ç¿ÅÏË ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅÏÂ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÂÍÅ ÊÂ Í½ÄÌËÈ½À½Ï ¢ÏË Ä½ÖË ÌÍÂÁÎÏ½¿ÜÉÂ ÌËÎÏÅÃÂÊÅÜÏ½ ¿ ÎÂÈÂÇÓÅÜÏ½ Å ÏÂÒÊËÈËÀÅÅÏÂ Ê½ ¾×È À½ÍÎÇÅ ÎËÍÏË¿Â ÁËÉ½ÏÅ ÌËÁÒËÁÜÖÅ Ä½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ ¿ ÐÎÈË¿ÅÜ Ï½ Ê½ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ Å Ê½ ËÏÇÍÅÏÅ ÌÈËÖÅ ¬ÍÅ ÏÂÄÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÌËÎÏ½¿ÂÊ½Ï½ ÓÂÈ Å ÌÍÂÁÊ½ÄÊ½ÔÂÊÅÂÏË Ê½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜÏ½ ¿ ÎÏÍ½Ê½Ï½ ÊÅ Î½ Ë¾ËÎË ¾ÂÊÅ ÏÍÅ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊÅ Ê½ÌÍ½¿ÈÂÊÅÜ Í½ÊÊË ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂ ÊË¿Å ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ Å Ê½ ËÏÇÍÅÏÅ ÌÈËÖÅ ÎÍÂÁÊËÍ½ÊÊË ÌËÈÎÇË Å Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ¬ÍËÅÄ¿ËÁÅÏÂÈÅÏÂ Ê½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ÅÄ¾ÅÍ½Ï ÂÁÊË ÅÈÅ ÁÍÐÀË Ê½ÌÍ½¿ÈÂÊÅÂ ÅÈÅ Î×ÔÂÏ½ÊÅÂ ËÏ ÏÜÒ Î×Ë¾Í½ÄÊË ÌËÔ¿ÂÊË ÇÈÅÉ½ÏÅÔÊÅÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ Ê½ Í½ÆËÊ½ ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅÏÂ ÎËÓÅ½ÈÊÅÏÂ Å ÁÍÐÀÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÌËÄ¿ËÈÜ¿½ÖÅ ËÍÀ½ÊÅÄÅÍ½ÊÂÏË Ê½ ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ÂÑÂÇÏÅ¿ÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ÎÜÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊË Ê½ÌÍ½¿ÈÂÊÅÂ Â ÏÜÎÊË Î¿×ÍÄ½ÊË Î×Î Î×ËÏ¿ÂÏÊ½ ÎËÍÏË¿½ ÎÏÍÐÇÏÐÍ½ Å ÏÂÒÊËÈËÀÅÜ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ

)6 ¬«¥¤ «¡®¯ ¢ª¥ ª ¬ ¨¢ª¥¼ ¥ ®¢¨¢§³¥«ªª¥ ¬«®¯¥£¢ª¥¼

Ç×ÎÊÅ Ñ½ÄÅ s ¿Á×Í¿ÂÎÂÊÂÊË Î½ÉË ¿ ËÎÊË¿½Ï½ ÉÂÇË Å ÎËÔÊË Ç×É ¿×ÍÒ½ ÌËÍ½ÁÅ ÇËÂÏË ¾ÂÄ ËÌËÍÊ½ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜ ÌËÈÜÀ½ ¬ËÇÍÅÏË Â Î ¿È½ÎÅÊÇÅ Á×ÈÃÅÊ½Ï½ Å À×ÎÏËÏ½ Ê½ ÇËÅÏË Â ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ¿ÅÁ½ Å ÎËÍÏ½ «Ï Ì½Ä¿ÅÏÂ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ÅÄÈÅÄ½Ï Í½ÄÇÈËÊÂÊÅÜ Ê½ÍÂÔÂÊÅ ÇËÈÏÐÓÅ ÅÎËÔÅÊ½Ï½ Ê½ ÎÏ×¾ÈËÏË Â ÀÂÊÂÏÅÔÊË Ë¾ÐÎÈË¿ÂÊ½ Ä½ ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Ò½Í½ÇÏÂÍ½ Ê½ Ê½Í½ÎÏ¿½ÊÂ Ê½ ÎÏ×¾ÈËÏË Å Í½ÄÇÈËÊÂ ÊÅÜÏ½ ¾ÍËÜÏ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ÉÂÃÁÐ Î×Ó¿ÂÏÅÜÏ½ Å ¾ÍËÜÏ Ê½ Î×Ó¿ÂÏÅÜ Ï½ ÁË ÂÎÏÂÎÏ¿ÂÊËÏË ÎÌÅÍ½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÃ½ Ê½ ¿×ÍÒ½ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÁËÉ½ÏÅÏÂ ÎÂ ÁÂÈÜÏ Ê½ Á¿Â ÀÍÐÌÅ ¿ÅÎËÇËÎÏ×¾ÈÂÊÅ ÅÊÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅ s ¿ÂÀÂÏ½ÓÅËÊÊÅÏÂ ¿×ÍÒË¿Â Ê½ ÀÈ½¿ÊËÏË ÎÏ×¾ÈË Å Í½ÄÇÈËÊÂÊÅÜÏ½ ÅÉ½Ï ÊÂËÀÍ½ÊÅÔÂÊ Í½ÎÏÂÃ ®ËÍÏË¿ÂÏÂ Î ÅÊÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÂÊ ÏÅÌ Í½ÎÏÂÃ ÎÂ Ò½Í½ÇÏÂÍÅ ÄÅÍ½Ï Î×Î ÎÅÈÂÊ ¿ÂÀÂÏ½ÏÅ¿ÂÊ Í½ÎÏÂÃ Í½¿ÊËÉÂÍÊËÎÏ ¿ ÌÈËÁËÁ½ ¿½ÊÂÏË Å ÈÂÎÊË ÑËÍÉÅÍ½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ê½ ÂÁÊË ÎÏ×¾ÈË s ËÎ ÊË¿ÊËÏË ®ÈÂÁ ¿ÎÜÇË ÎÙÓ¿ÂÏÅÂ ÎÂ ÑËÍÉÅÍ½Ï ËÎÊË¿ÊË ÌË ÏÍÅ ÈÅÎ Ï½ ÉÊËÀË ÍÜÁÇË Á¿½ ÅÈÅ ÌË¿ÂÔÂ ËÏ ÏÍÅ ½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ê½ ÎËÍÏË¿ÂÏÂ ËÏ Ï½ÄÅ ÀÍÐÌ½ ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½Ï ÂÁÊËÎÏ×¾ÈÂÊË ÔÍÂÄ ÌÍÅ¿×ÍÄ¿½ÊÂ Ç×É ÇËÈË¿Â ÅÈÅ ËÌËÍÊ½ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜ ÊÅÎÇËÎÏ×¾ÈÂÊÅ ÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅ s ¿ÂÀÂÏ½ÓÅËÊÊÅÏÂ ¿×Í ÒË¿Â Ê½ ÀÈ½¿ÊËÏË ÎÏ×¾ÈË Å Ê½ ¿ÎÅÔÇÅ Í½ÄÇÈËÊÂÊÅÜ Î½ÉÅ ÌÍÂÇÍ½ ÏÜ¿½Ï Í½ÎÏÂÃ½ ÎÅ Î½ÉËÄ½Á×Ê¿½Ï ÎÂ ÎÈÂÁ Ë¾Í½ÄÐ¿½ÊÂ Ê½ ÂÁÊË ÁË ÏÍÅ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÎËÍÏ½ ®ÍÂÁÊÅÜÏ ¾ÍËÆ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ÉÂÃÁÐ Î×Ó¿ÂÏÅÜÏ½ Â ¿ÅÊ½ÀÅ ÌË É½È×Ç ËÏ ÏÍÅ ÉÂÃÁÐ Á¿½ Å ÂÁÅÊ ª½¾ÈÛÁ½¿½Ï ÎÂ Å ÎÈÐÔ½Å ÇËÀ½ÏË Î×Ó¿ÂÏÅÜÏ½ ÎÈÂÁ¿½Ï ÂÁÊË ÎÈÂÁ ÁÍÐÀË ½ÄÇÈËÊÂÊÅÜÏ½ Ê½ ÎÏ×¾ÈËÏË ¾×ÍÄË ÌÍÂÇÍ½ÏÜ¿½Ï Í½ÎÏÂÃ½ ÎÅ Î×Î Î×Ó¿ÂÏÅÜ Å Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÌÍÅÁË¾Å¿½Ï ÒÍ½ÎÏË¿ÅÁÊ½ ÑËÍÉ½ ®ËÍÏË¿ÂÏÂ ËÏ Ï½ÄÅ ÀÍÐÌ½ ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½Ï Ä½ Í½ÊÊË ÎÍÂÁÊËÍ½ÊÊË Å Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë «ÏÀÈÂÃÁ½Ï ÎÂ ¾ÂÄ ÇËÈÏÐÔÂÊÂ ÌÍÅ ¾ÂÄÇËÈË¿Ë ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ ¾ÂÄ ÌÍÅ¿×ÍÄ¿½ÊÂ Ç×É ËÌËÍÊ½ ÇËÊÎÏÍÐÇ ÓÅÜ ® Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÀÂÊÂÏÅÇ½Ï½ Å ÎÂÈÂÇÓÅÜÏ½ ÎÂ ÌËÜ¿ÅÒ½ Å ÊË¿Å ÑËÍÉÅ ÌËÈÐÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅ ÌÍÅÏÂÃ½¿½ÖÅ ÌÍÅÄÊ½ÓÅ Î¿ËÆ ÎÏ¿ÂÊÅ Ç½ÇÏË Ê½ ÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÜ Ï½Ç½ Å Ê½ ÅÊÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÜ ÏÅÌ Í½ÎÏÂÃ ²½Í½ÇÏÂÍÊË Ä½ ÏÜÒ Â ËÀÍ½ÊÅÔ½¿½ÊÂÏË Ê½ Í½ÎÏÂÃ½ Ê½ ËÎÊË¿ÊËÏË ÎÏ×¾ÈË ÎÈÂÁ Ë¾Í½ÄÐ¿½ÊÂ Ê½ Å ÌË¿ÂÔÂ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÎËÍÏ½ ÐÎÈË¿ÅÜÏ½ Ê½ ÎÍÂÁ½Ï½ Å ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ s Ê½ ËÏÇÍÅÏË ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ÅÈÅ ÎÏËÉ½ÊÂÊË ÎÏ×ÇÈÂÊÅ ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ ®×Ó¿ÂÏÅÜÏ½ ÎÂ Ä½È½À½Ï ÌÍÂÄ ÂÁÅÊ ÌË ÔÂÎÏË ÌÍÂÄ Á¿½ ÉÊËÀË ÍÜÁ

ÍÅÆÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ªÂÄ½¿ÅÎÅÉË ËÏ ÀËÈÂÉÅÏÂ ÎÅ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÌÍÂÁ ÕÂÎÏ¿ÂÊÅÇ½ ÌÍ½ÇÏÅÇ½Ï½ ÌËÇ½Ä¿½ ÔÂ ÁËÉ½ÏÅÏÂ ÌÍÅÏÂÃ½¿½Ï Å ÄÊ½ ÔÅÏÂÈÊ½ Î½ÉËÌËÊËÎÅÉËÎÏ ¯½Ç½ Ê½ÌÍÅÉÂÍ ÉÊËÀË ÔÂÎÏË ¿ ÈÅÔÊÅÏÂ ÎÏËÌ½ÊÎÏ¿½ ÌËÍ½ÁÅ ÈÅÌÎ½ Ê½ ÁÍÐÀ½ ÌËÁÒËÁÜÖ½ ÌÈËÖ ¿ Á¿ËÍÊËÏË ÉÜÎÏË ÁËÉ½ÏÅ ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½Ï ÀËÁÅÊÅ Ê½ÍÂÁ Ê½ ÂÁÊ½ Å Î×Ö½ ÌÈËÖ ÏÂÄÅ ÎÈÐÔ½Å ÌÍËÅÄ¿ËÁÅÏÂÈÅÏÂ Î½ÉÅ ÎÂ Ð¾ÂÃÁ½¿½Ï ¿ ÂÃÂÀËÁÊËÏË Ê½É½ÈÜ¿½ÊÂ Ê½ ÁË¾Å¿ÅÏÂ ¬ÍÅÂÉÈÅ¿ÅÏÂ ÁË¾Å¿Å ÇËÅÏË ÌËÈÐÔ½¿½Ï ÎÂ Á×ÈÃ½Ï Ê½ ËÌÏÅÉ½ÈÊËÏË ¿Ê½ÎÜÊÂ Ê½ Ë¾ËÍÎÇÅ Å ÉÅÊÂÍ½ÈÊÅ ÏË ÍË¿Â ÌËÎÏËÜÊÊÅÏÂ ÀÍÅÃÅ Å Ê½¿ÍÂÉÂÊÊÅÏÂ Í½ÎÏÅÏÂÈÊË Ä½ÖÅÏÊÅ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ ®ÈÂÁ ÌËÁÒËÁÜÖ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÇ Å ÊËÍÉ½ÈÊÅ ÀÍÅÃÅ ÏÂ ¾ÅÒ½ ÌËÈÐÔÅÈÅ ËÏ Î×ÖÅÜ ÎËÍÏ ÉÊËÀË ÌË ¿ÅÎËÇÅ ÁË¾Å¿Å

ÇË ÌÍÂÄ ÏÍÅ ÈÅÎÏ½ ¬Ë Í½¿ÊËÉÂÍÊËÎÏ Ê½ ÌÈËÁËÁ½¿½ÊÂ ÎÂ ÌÍÅ¾ÈÅ Ã½¿½Ï ÌË¿ÂÔÂ Ç×É ÅÊÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ ÎËÍÏË¿Â Ï½ÄÅ ÀÍÐÌ½ ÎÂ ÎÍÂÖ½Ï Ç½ÇÏË Í½ÊËÄÍÂÈÅ Ï½Ç½ Å ÎÍÂÁÊË Í½ÊËÄÍÂÈÅ ÎËÍÏË¿Â ®ËÍ ÏË¿ÂÏÂ ËÏ Ï½ÄÅ ÀÍÐÌ½ ËÎÊË¿ÊË ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½Ï Ä½ Í½ÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁ ÎÏ¿Ë ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ Å Ê½ ËÏÇÍÅÏË Ê½ ËÌËÍÊÅ ÇËÊ ÎÏÍÐÇÓÅÅ ÌÍÅ ÂÁÊËÎÏ×¾ÈÂÊË ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ Ê½ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ÇÅÏÇÅ ÔÂÌÇÅ ®ÍÂÖ½Ï ÎÂ Å Ö½É¾Ë¿Å ÑËÍÉÅ ÁËÉ½ÏÅ Ò½Í½ÇÏÂÍÅÄÅÍ½ÖÅ ÎÂ Î ÌË ÁÂ¾ÂÈË Å ÄÁÍ½¿Ë ÎÏ×¾ÈË Î ÌË ÁÂ¾ÂÈÅ ÀËÑÍÅÍ½ÊÅ ÀÍ½Ì½¿Å ÈÅÎÏ½ Å Î ÌË Ç×ÎÅ ÉÂÃÁÐ¿×ÄÈÅÜ ¥É½ Ö½É¾Ë¿Å ÎËÍÏË¿Â Î ËÀÍ½ÊÅ ÔÂÊ ÅÈÅ Î ÊÂËÀÍ½ÊÅÔÂÊ Í½ÎÏÂÃ ¬ÍÅ ÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ Ö½É¾Ë¿Å ÎËÍÏË¿Â ÌËÍ½ÁÅ ÌË ÄÁÍ½¿ËÏË ÎÏ×¾ÈË Å ÌË ÌÍ½¿ËÎÏËÜÖÅÜ Ò½¾ÅÏÐÎ ÒÍ½ÎÏ ÌË¿ÂÔÂÏË ËÏ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ÊÂ ÈÂÃ½Ï ¿×ÍÒÐ ÌËÔ¿½Ï½ ÇËÂÏË ÀÅ ÌÍÂÁÌ½Ä¿½ ¿ ÌË ÀËÈÜÉ½ ÎÏÂÌÂÊ ËÏ ¾ËÈÂÎÏÅ Å ÌÍÂÃÁÂ¿ÍÂÉÂÊÊË Ä½ÀÊÅ¿½ÊÂ ¨ÅÎÏ½Ï½ Î½ ÎÈËÃÊÅ Á¿ËÆÊË ÌÂÍÂÎÏÅ ÉÊËÀË ÍÜÁÇË ÌÂÍÂÎÏÅ ®×ÎÏ½¿ÂÊÅ Î½ ËÏ ÈÅÎÏÊÅ ÁÜÈË¿Â ÍÂÁÐ¿½ÖÅ ÎÂ Î ÉÂÃÁÅÊÊÅ ÎÏÍ½ ÊÅÔÊÅ ÈÅÎÏÔÂÏ½ Å ÈÅÎÏÔÂÏ½ ËÏ Ì×Í¿Å ÌËÍÜÁ×Ç ¬ÂÍÅÑÂÍÅÜÏ½ ÅÉ ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÎËÍÏ½ Â Ê½ÍÜÄ½Ê½ ¿ Í½ÄÈÅÔÊ½ ÎÏÂÌÂÊ ¬Ë ÌË¿×ÍÒ ÊËÎÏÏ½ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ÅÉ½ ÊÂÃÊÅ ¿È½ÎÅÊÇÅ ËÏÁÂÈÜÖÅ Î¿ÂÏÈËÇ½ÑÜ¿ ÁË Ã×ÈÏ ÎÂÇÍÂÏ Î×Î ÎÌÂÓÅÑÅÔÊ½ Ä½ ÁËÉ½ÏÅÏÂ ÉÅÍÅÄÉ½ ÇËÜÏË ÎÂ ËÏÁÂÈÜ ÌË ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊË ÌÍÅ ÁËÌÅÍ Å É½ÊÅÌÐÈ½ÓÅÅ ÌË ¿ÍÂÉÂ Ê½ ËÏ ÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ §½ÍÏËÑÂÊÅÜÏ ÏÅÌ ÈÅÎÏ½ Î½ ÓÂÈËÇÍ½Æ ÊÅ ÌË ÁÂ¾ÂÈÅ Å ÀËÑÍÅÍ½ÊÅ Å Î ÌË Ç×ÎÅ ÈÅÎÏÊÅ ÁÍ×ÃÇÅ ¡ËÉ½ÏÅÏÂ Î½ Î½ÉËËÌÍ½Õ¿½Ö½ ÎÂ ÇÐÈÏÐÍ½ ®×Ó¿ÂÏÅÜÏ½ ÅÄ Í½ÎÏ¿½Ï ËÏ ÎÏ×¾ÈËÏË Å ¾Å¿½Ï ÌÍËÎÏÅ ÉÂÃÁÅÊÊÅ Å ÎÈËÃÊÅ ¯ÅÌ×Ï Ê½ Î×Ó¿ÂÏÅÂÏË Â ÎÈ½¾Ë ÌÍËÉÂÊÈÅ¿ ÎËÍÏË¿ ÌÍÅÄÊ½Ç ÀÈ½¿ÊË ÌËÁ ¿ÈÅÜÊÅÂ Ê½ ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊÅÜ ÍÂÃÅÉ ¬×Í¿ËÏË Î×Ó¿ÂÏÅÂ ÎÂ ÑËÍÉÅÍ½ ÎÈÂÁ Ë¾Í½ÄÐ¿½ÊÂ Ê½ Í½ÄÈÅÔÂÊ ¾ÍËÆ ÈÅÎÏ½ ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÏÅÌ½ Ê½ ÎËÍÏ½ Å ÐÎÈË¿ÅÜÏ½ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ §½ÏË ÌÍ½¿ÅÈË ÌÍÅ ÁÂÏÂÍ ÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ ÎÈÂÁ Ê½Æ É½È×Ç ¾ÍËÆ ÈÅÎÏ½ ÌÍÅ ÅÊÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏ ÊÅÏÂ s ÎÈÂÁ Ê½Æ ÀËÈÜÉ ³¿ÂÏË¿ÂÏÂ Î½ Á¿ÐÌËÈË¿Å Ä½ÇÍÂÌÂÊÅ Î Ç×Î½ ÁÍ×ÃÇ½ Ç×É Î×Ó¿ÂÏÅÂÏË ¬Ë¿ÂÔÂÏË ÎËÍÏË¿Â Î½ Î ÇËÈÂÊÓÂ Ê½ ÌÈËÁÊ½Ï½ ÁÍ×ÃÇ½ ÊË ÅÉ½ Å Ï½ÇÅ¿½ ¾ÂÄ ÇËÈÂÊÓÂ ÇËÂÏË ÐÈÂÎÊÜ¿½ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂÏË Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ËÎË¾ÂÊË ÌÍÅ ÎËÍÏË¿ÂÏÂ Ä½ ÉÂÒ½ÊÅÄÅ Í½ÊË ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Î ÌÍÂÁÊ½ÄÊ½ÔÂÊÅÂ Ê½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜÏ½ Ä½ ÅÄÌËÈÄ ¿½ÊÂ ¿ ÇËÊÎÂÍ¿Ê½Ï½ ÌÍËÉÅÕÈÂÊËÎÏ ³×ÑÏÂÃ×Ï ÌÍËÏÅÔ½ ÌËÎÏÂ ÌÂÊÊË ËÏÁËÈÐ Ê½ÀËÍÂ Å ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ÌÍÂÄ ÓÜÈ½Ï½ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜ ÁË

¿Å¿½Ï ÑÐÊÅÂ¿ÅÁÊË ÌÍÅ ÌÅÌ½ÊÂ Î½ Ï¿×ÍÁÅ Å ÒÍÐÖÜÏ ÌÍÅ ÎÏÅÎÇ½ÊÂ ÌËÍ½ÁÅ Ê½ÏÍÐÌ½È½Ï½ ÎÂ ¿ ÏÜÒ ÎÇËÍ¾ÜÈ½ §½ÈÅÜÏ Â ËÎË¾ÂÊË ÊÂË¾ÒË ÁÅÉ ÌÍÅ ÊÂÁËÎÏÅÀ Ê½ Î¿ÂÏÈÅÊ½ ¿ ÌÂÍÅËÁ½ Ê½ Í½ÎÏÂÃ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ «ÌÏÅÉ½ÈÊËÏË Î×Á×ÍÃ½ÊÅÂ Ê½ Ç½ÈÅÆ ½ÇÏÅ¿ÅÄÅÍ½ ÑËÏËÎÅÊÏÂÄ½Ï½ Å ÁËÌÍÅÊ½ÎÜ Ä½ ÑËÍÉÅÍ½ÊÂÏË Ê½ ÌË ÌÈ×ÏÊÅ ÌÈËÁË¿Â ÌÍÂÄ Á×ÃÁË¿ÊÅ ÌÂÍÅËÁÅ Î×ÌÍË¿ËÁÂÊÅ Î ÊÂÁËÎÏ½Ï×ÔÊË ÎÈ×ÊÔÂ¿Ë ÀÍÂÂÊÂ ¬ÍÅ ÊÂ ÁËÎÏÅÀ Ê½ Ç½ÈÅÆ Í½ÎÏÂÃ×Ï ÎÂ Ä½¾½¿Ü ½ ÌÂÍÅÑÂÍÅÜÏ½ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ÅÄ¾ÈÂÁÊÜ¿½ ¿ÌËÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂ Ä½ÀÅ¿½ Å ÈÅÎÏ½Ï½ ÅÄÀÈÂÃÁ½Ï Ç½ÏË ËÌ×Í ÈÂÊÅ ±ËÎÑËÍ×Ï Â ÊÂË¾ÒËÁÅÉ Ä½ Í½ÎÏÂÃ½ Ê½ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂÉ½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ Å ÎÂÉÂÊ½Ï½ ¬ÍÂÄ ÌÍËÈÂÏÏ½ ÌÍÅ ÌË ÊÅÎÇ½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ Ë® ÐÎ¿ËÜ¿½ÊÂÏË ÉÐ ËÏ ÇËÍÂÊÅÏÂ Â ÎÅÈÊË ËÀÍ½ÊÅÔÂÊË ¬ÍÅ ÁËÎ Ï½Ï×ÔÊË ½ÄËÏÊË ÒÍ½ÊÂÊÂ ÑËÎÑËÍ×Ï ÐÎÇËÍÜ¿½ ÐÄÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌÈËÁË ¿ÂÏÂ Å ¿ÈÅÜÂ ÌËÈËÃÅÏÂÈÊË ¿×ÍÒÐ Ç½ÔÂÎÏ¿ËÏË ÅÉ ¬ÍÅ ÀËÈÜÉ ÊÂÁËÎ ÏÅÀ Ê½ ÑËÎÑËÍ ÁËÉ½ÏÂÊÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÉÊËÀË ÏÍÐÁÊË ÅÈÅ ÌËÔÏÅ ÊÂ ÐÎ ¿ËÜ¿½Ï ½ÄËÏ ¨ÅÎÏ½Ï½ Ê½ ÁËÉ½ÏÂÊÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ËÏÀÈÂÁ½ÊÅ Ê½ ¾ÂÁÊÅ Ê½ ÑËÎÑËÍ ÌËÔ¿Å ÌÍÅÁË¾Å¿½Ï ¿ÅËÈÂÏË¿½ ÁË ÔÂÍ¿ÅÊÅÇ½¿½ ËÇÍ½ÎÇ½ ½ Í½ÎÏÂÃ×Ï Â ÎÅÈÊË Ä½ÏËÍÉËÄÂÊ ½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Î½ Î Ï×ÊÇÅ ÎÏ×¾È½ ÁÍÂ¾ÊÅ Å ÈÂÇË Ä½¿ÅÏÅ ÈÅÎÏ½ Å ÌËÔÏÅ ÊÂ Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï Ä½¿Í×Ä ¬ÍÅ ÊÂÁËÎÏÅÀ Ê½ É½ÀÊÂÄÅÆ ÎÂ Ê½¾ÈÛÁ½¿½ ÁË¾ÍÂ ÅÄÍ½ÄÂÊ½ ÒÈËÍËÄ½ ¿ ÉÂÃÁÐÃÅÈÇË¿ÅÏÂ ÌÍËÎÏÍ½ÊÎÏ¿½ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ÇËÜÏË ¿ÅÊ½ÀÅ Ä½ÌËÔ¿½ ËÏ Ê½Æ ÎÏ½ÍÅÏÂ ªÂÁËÎÏÅÀ×Ï Ê½ Ç½ÈÓÅÆ Î×ÌÍË¿ËÁÂÊ Î ÊÂÍÂÁË¿ÊË ÌËÈÅ¿½ÊÂ ËÎË¾ÂÊË ÇËÀ½ÏË ÎÈÂÁ Ä½ÎÐÕ½¿½ÊÂ ÎÈÂÁ¿½ Ë¾ÅÈÊË ÌËÈÅ ¿½ÊÂ ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË ¿×ÍÒË¿Ë ÀÊÅÂÊÂ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ®ÅÉÌÏËÉÅÏÂ ÎÂ ÌÍËÜ¿Ü¿½Ï ÌË ¿Í×ÒÊ½Ï½ Ô½ÎÏ Ê½ ËÖÂ ÄÂÈÂÊÅÏÂ ÌÈËÁË¿Â ¿×¿ ¿ÅÁ Ê½ ÌËÔÏÅ ÔÂÍÊÅ ÌËÊÜÇËÀ½ Î È×ÎÇ½¿½ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏ ÒÈ×ÏÊ½ÈÅ ÌÂÏÊ½ ¬Ë ¿ÍÂÁÂÊÅÏÂ ÌÈËÁË¿Â Ä½ÌËÔ¿½Ï Á½ ÎÂ Ä½ÔÂÍ¿Ü¿½Ï ÌË Í½ÊË ¬ÍÅ ÎÐÒÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÌÂÏÊ½Ï½ Î½ ÊÂÇÍËÏÅÔÊÅ Å ÊÂ Ä½ÀÊÅ¿½Ï ÁËÇ½ÏË ÌÍÅ ¿ÅÎËÇ½ ½ÏÉËÎÑÂÍÊ½ ¿È½ÃÊËÎÏ ÌÍÂÉÅÊ½¿½Ï ¿ ÉËÇÍË ÀÊÅÂÊÂ ®ÅÉÌÏËÉÅÏÂ Ê½ É½ÊÀ½ÊË¿ ÁÂÑÅÓÅÏ ÎÂ ÅÄÍ½ÄÜ¿½Ï ¿ ÅÄ¾ÈÂÁÊÜ¿½ÊÂ ÉÍ½ÉËÍÊË ÌÍËÕ½Í¿½ÊÂ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ Å Ë¾Í½ÄÐ¿½ÊÂ Ê½ ÊÂÇÍËÏÅÔÊÅ ÌÂÏÊ½ ªÂ ÁËÎÏÅÀ×Ï Ê½ ÃÂÈÜÄË Ê½Æ ÔÂÎÏË ÎÂ Ê½¾ÈÛÁ½¿½ ÌÍÅ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ Ê½ ÁËÉ½ÏÅ Ê½ ÈÂÇÅ ÌËÔ¿Å Å ÎÂ ÅÄÍ½ÄÜ¿½ Ç½ÏË ÉÂÃÁÐÃÅÈÇË¿½ ÊÂÇÍËÄ½ ÌË Ê½Æ ÉÈ½ÁÅÏÂ ÈÅÎÏ½ ÌË ¿×ÍÒ½ Ê½ ÎÏ×¾ÈËÏË Å ÇËÈÏÐÓÅÏÂ ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÇ½ ª½Æ ÁË¾ÍÅ ÌÍÂÁÕÂ ÎÏ¿ÂÊÅÓÅ Ä½ ÁËÉ½ÏÅÏÂ Î½ ¾Ë¾Ë¿ÅÏÂ ÏÅÇ¿Ë¿ÅÏÂ Å ÃÅÏÊÅÏÂ ÊË ÊÂ Å ÌÅÌÂÍ½ Ç½ÍÏËÑÅÏÂ Ì½ÏÈ½ÁÃ½Ê½ Å ÏÛÏÛÊ½ ÊÅÇ½Ç×¿ ÎÈÐÔ½Æ ÊÂ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½Ï ÁËÉ½ÏÅ ÎÈÂÁ ÁËÉ½ÏÅ ÌËÍ½ÁÅ ÊÂÅÄ¾ÂÃÊ½Ï½ ËÌ½ÎÊËÎÏ ËÏ Ä½¾ËÈÜ¿½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ËÏ À×¾ÊÅ ¿ÅÍÐÎÊÅ Å ¾½ÇÏÂ

ÌÍÂÇ×ÍÕ¿½ÊÂ Ê½ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅËÊÊÅÏÂ ¿×ÍÒË¿Â Ê½ ËÎÊË¿ÊËÏË ÎÏ×¾ÈË Å ÇËÈÏÐÓÅÏÂ ªÅÎÇ½Ï½ ËÏÊËÎÅÏÂÈÊ½ ¿È½ÃÊËÎÏ ÎÈ×ÊÔÂ¿ËÏË Å ÏËÌÈË ¿ÍÂÉÂ ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÎÏ¿½Ï Ä½ Í½ÄÌÐÇ¿½ÊÂÏË Ê½ ÏÅÔÅÊÇÅÏÂ Å ÈÂÎÊË ÏË ËÏÁÂÈÜÊÂ Ê½ ÌËÈÂÊ½ ÌÍ½ÕÂÓ½ ¬ÍÅ ÌË ¿ÅÎËÇ½ ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ¿×ÄÁÐÒ½ ÌËÈÂÊË¿ÅÏÂ Ä×ÍÊ½ Ê½¾×¾¿½Ï ÎÈÂÌ¿½Ï ÎÂ Å ËÌÍ½Õ¿½ÊÂ Ê½ Ó¿ÂÏË¿ÂÏÂ ÌËÔÏÅ ÊÂ ÌÍËÏÅÔ½ ¬ÈËÁ×Ï Ê½ ÁËÉ½ÏÅÏÂ Â ÉÂÎÂÎÏ½ ÜÀËÁ½ Î×ÎÏ½¿ÂÊ½ ËÏ ÇËÃÅÓ½ ÌÂÍÅÇ½ÍÌ ÌÈ½ÓÂÊÏ½ Å ÎÂÉÂÊ½ ¬ÈËÁË¿ÂÏÂ Î½ Î ÏÅÌÅÔÊÅ Ä½ ÎËÍÏ½ ÂÁÍÅÊ½ ÑËÍÉ½ ËÓ¿ÂÏÜ¿½ÊÂ Ï¿×ÍÁËÎÏ ÇËÊÎÅÎÏÂÊÓÅÜ ¿ÇÐÎË¿Å Å ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊÅ Ç½ÔÂÎÏ¿½ °ÎÈË¿ÅÜÏ½ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ ¿ÈÅÜÜÏ ¿ Í½Ä ÈÅÔÊ½ ÎÏÂÌÂÊ ¿×ÍÒÐ ÌÍËÜ¿½Ï½ Ê½ ËÏÁÂÈÊÅÏÂ ÌÍÅÄÊ½ÓÅ Ê½ ÌÈËÁ½ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Í½¿ÊËÉÂÍÊËÎÏÏ½ Ê½ ËÓ¿ÂÏÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÄÂÈÂÊÅ ÏÂ ÌÈËÁË¿Â ÎËÍÏË¿ÂÏÂ ÎÂ ÁÂÈÜÏ Ê½ ÅÉ½ÖÅ ÂÁÊËÍËÁÊË ËÓ¿ÂÏÜ¿½ÊÂ ÁË Î½É½Ï½ ÁÍ×ÃÔÂÊ½ ÜÉÅÔÇ½ Å Î ÌË Ï×ÉÊËÄÂÈÂÊ ÌÍ×ÎÏÂÊ ËÇËÈË ÉÜÎÏËÏË Ê½ ÌÍÅÇÍÂÌ¿½ÊÂ Ê½ ÌÈËÁÊ½Ï½ ÁÍ×ÃÇ½ ³¿ÂÏ×Ï Ê½ ÌÈËÁ½ ¿ ÄÂÈÂÊË Î×ÎÏËÜÊÅÂ ÉËÃÂ Á½ ¾×ÁÂ ÉÈÂÔÊËÄÂÈÂÊ Î¿ÂÏÈË ÅÈÅ Ï×É ÊËÄÂÈÂÊ ½ ÌÍÅ ÐÄÍÜ¿½ÊÂ s ÔÂÍ¿ÂÊ ËÍ½ÊÃÂ¿ËÔÂÍ¿ÂÊ ËÍ½ÊÃÂ¿ ÍËÄË¿ ÅÈÅ Ã×ÈÏ Î Í½ÄÈÅÔÊ½ ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊËÎÏ ´ÂÎÏË ÌÍÅ ¿ÅÎËÇÅ ÈÂÏÊÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÅ ÌÍÅ ÎËÍÏË¿ÂÏÂ Î×Î ÄÂÈÂÊ ÌÍ×ÎÏÂÊ Ê½ ÌÈËÁ½ ÌÍ×ÎÏÂÊ×Ï ÌÍÅ ÐÄÍÜ¿½ÊÂ ËÎÏ½¿½ Ã×ÈÏËÄÂÈÂÊ ÇËÂÏË ¿ÈËÕ½¿½ Ì½ Ä½ÍÊÅÜ ¿ÅÁ ¿ÇÐÎË¿ÅÏÂ Å ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊÅÏÂ Ç½ÔÂÎÏ¿½ Ê½ ÌÈËÁ½ ¬ÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏÂ ÀËÁÅÊÅ Ê½ÐÔÊÅÏÂ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ Ê½ ÀÂÊÂÏÅÓÅÏÂ Å ÎÂ ÈÂÇÓÅËÊÂÍÅÏÂ Ê½ ÁËÉ½ÏÅ Î½ Ê½ÎËÔÂÊÅ Ç×É Î×ÄÁ½¿½ÊÂ Ê½ ÎËÍÏË ¿Â Å ÒÅ¾ÍÅÁÅ Î ¿ÅÎËÇË Î×Á×ÍÃ½ÊÅÂ Ê½ ÈÅÇËÌÂÊ Å ¾ÂÏ½ Ç½ÍËÏÂÊ ¿ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ Ç½ÇÏË Å Ê½ Ï½ÇÅ¿½ Î ¿ÅËÈÂÏË¿Ë ËÓ¿ÂÏÂÊÅ ÌÈËÁË¿Â ÌËÍ½ÁÅ ÎÅÈÊÅÜ ½ÊÏÅËÇÎÅÁ½ÊÏÂÊ ÂÑÂÇÏ Á×ÈÃ½Ö ÎÂ Î×ËÏ¿ÂÏÊË Ê½ ÈÅÇËÌÂÊ½ β Ç½ÍËÏÂÊ½ Å ½ÊÏËÓÅ½ÊÅÊ½ ¿ ÌÈËÁ½ ®ÂÉÂÊ½Ï½ Î½ ÌÈËÎÇÅ Ä½ÇÍ×ÀÈÂÊÅ Å ÎÈ½¾Ë Ä½ËÎÏÍÂÊÅ ËÏ ÂÁÊ½Ï½ ÎÏÍ½Ê½ ÇÍÂÉ½¿Ë¾ÂÈÂÄÊÅÇ½¿Å ÅÈÅ ÎÅ¿ËÌÂÌÂÈÜ¿Å ÌËÇÍÅÏÅ Î À×ÎÏË Í½ÄÌËÈËÃÂÊÅ ¾ÂÈÂÄÊÅÇ½¿Å ¿È½ÎÅÊÇÅ ÜÁÇË ÅÉ½ ÎËÍÏË¿Â Î ÊÂË¿ È½ÎÂÊÅ ÎÂÉÂÊ½ ÇËÂÏË ÐÈÂÎÊÜ¿½ ÎÂÅÏ¾½Ï½ ÅÉ ÍËÜÏ Å ÂÁÍÅÊ½Ï½ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ¿½ÍÅÍ½ ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÎËÍÏ½ Ç½ÏË Î×ÖÂÎÏ¿Ð¿½ ÌË ÈËÃÅÏÂÈÊ½ ÇËÍÂÈ½ÓÅÜ ÉÂÃÁÐ ÂÁÍÅÊ½Ï½ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ Å ÂÁÍÅÊ½Ï½ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ¬ÍÅ ÎÏ½ÆÊ½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏÏ½ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÎÂ Ä½Ì½Ä¿½ ÊËÍÉ½ÈÊ½ ¿ ÌÍËÁ×ÈÃÂÊÅÂ Ê½ s ÀËÁÅÊÅ ½ ÌÍÅ Î×Ò Í½ÊÜ¿½ÊÂ ¿ ÇËÊÏÍËÈÅÍ½ÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ s ÌÍÅ ÌËÎÏËÜÊÊ½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ s Ë® Å ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ¿×ÄÁÐÒ½ s ÏÂ ÉËÀ½Ï Á½ ÌËÇ×ÈÊ½Ï ÎÈÂÁ s ÌÍÅ ÊÜÇËÅ ÎËÍÏË¿Â s ÁËÍÅ ÎÈÂÁ Å ÌË¿ÂÔÂ ÀËÁÅÊÅ

¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ¿×ÄÁÐÕÊ½Ï½ ¿È½ÃÊËÎÏ ¡ËÉ½ÏÅÏÂ ÌÍÂÁ ÌËÔÅÏ½Ï ÐÉÂÍÂÊ½ ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ¿×ÄÁÐÒ½ s s ¬Ë ¿ÅÎËÇ½Ï½ ¿È½ÃÊËÎÏ ËÎË¾ÂÊË ÌË ¿ÍÂÉÂ Ê½ Ó×ÑÏÂÃ½ ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË ÎÈÂÌ¿½ÊÂ Ê½ ÌÍ½ÕÂÓ½ ÇËÂÏË ¿ÈËÕ½¿½ ËÌÍ½Õ¿½ÊÂÏË Å ËÌÈËÃÁ½ÊÂÏË ªÅÎÇ½ Ï½ ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ¿×ÄÁÐÒ½ ÌËÁ s Î×ÖË ¿ÈËÕ½¿½ ËÌÈËÃÁ½ÊÂ ÏË ÌËÌ½ÁÊ½ÈÅÜÏ ÌÍ½ÕÂÓ ¿×ÍÒÐ ¾ÈÅÄ×ÈÓÂÏË Ê½ ÎÏ×È¾ÔÂÏË ÊÂ ÌÍË Í½ÎÏ¿½ ¬ÍÂÇËÉÂÍÊË ¿È½ÃÊÅÜÏ ¿×ÄÁÐÒ ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÎÏ¿½ Ä½ Í½Ä¿Å ÏÅÂ Ê½ À×¾ÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ¥ÊÏÂÊÄÅ¿ÊËÏË ÎÈ×ÊÔÂ¿Ë ÀÍÂÂÊÂ Å ¿ÅÎËÇ½Ï½ ¿×ÄÁÐÕÊ½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ ÌÍÅ ÌËÈÎÇÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÔÂÎÏË ÌÍÂÁÅÄ¿ÅÇ¿½Ï Í½ÄÈÅÔÊÅ ÌÍÅÀËÍÅ ÌË ÈÅÎÏ½Ï½ Å ÌÈËÁË¿ÂÏÂ Ê½ ÁËÉ½ÏÅÏÂ ¬Ë ÈÅÎÏ½ Ï½ ÎÂ ÌËÜ¿½¿½Ï Ã×ÈÏÂÊÅÇ½¿Ë ÇÍÂÉ½¿Å Í½ÄÈÅÔÊÅ ÌË Í½ÄÉÂÍ ÌÂÏÊ½ ÇËÅÏË ÎÈÂÁ Á×ÃÁ ÌÍÅ Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ Î½ÌÍËÑÅÏÊÅ À×¾Å ÌÍÅÁË¾Å¿½Ï Ï×ÉÊËÇ½ÑÜ¿½ ÁË ÔÂÍÊ½ ËÇÍ½ÎÇ½ ¬ÍÅ ¿ÅÎËÇ½ ¿×ÄÁÐÕÊ½ ¿È½ÃÊËÎÏ ÌË ¿ÊÂÄ½ÌÊË ÅÄÈËÃÂÊÅÏÂ Ê½ ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊË ÎÈ×ÊÔÂ¿Ë ËÀÍÜ¿½ÊÂ ÌÈË ÁË¿Â ÎÂ Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï Í½ÄÈÅÔÊÅ ÌË Í½ÄÉÂÍ Î¿ÂÏÈËÃ×ÈÏÂÊÅÇ½¿Å ÌÂÏ Ê½ ÇËÅÏË ÌÍÅ ÐÄÍÜ¿½ÊÂ ÊÂ ÎÂ Ä½ÔÂÍ¿Ü¿½Ï ÌËÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂ Å ÏÂ ÎÂ ÌËÇÍÅ¿½Ï Î ÔÂÍÊÅÈÊÅ À×¾Å ÌÍÂÁÅÄ¿ÅÇ¿½ÖÅ Ä½ÀÊÅ¿½ÊÂ ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÌËÔ¿½Ï½ ¡ËÉ½ÏÅÏÂ Î½ ÌË É½ÈÇË ¿ÄÅÎÇ½ÏÂÈÊÅ Ç×É ÌËÔ¿½Ï½ ¿ ÎÍ½¿ÊÂÊÅÂ Î ÌË¿ÂÔÂÏË ÄÂÈÂÊÔÐÇË¿Å ÇÐÈÏÐÍÅ ¡Ë¾ÍÅ ÍÂÄÐÈÏ½ÏÅ ÉËÀ½Ï Á½ ÎÂ ÌËÈÐÔ½Ï ÌÍÅ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË ÅÉ Ê½ Í½ÄÈÅÔÊÅ ÌËÔ¿Å ÎÏÅÀ½ Á½ Î½ ËÏÓÂÁÈÅ¿Å ª½Æ ÁË¾ÍÂ ÎÂ ÔÐ¿ÎÏ¿½Ï Ê½ Á×È¾ËÇÅ ÍËÒÇ½¿Å ÌÂÎ×ÔÈÅ¿Ë ÀÈÅÊÂÎÏÅ Å Ê½ÊËÎÊÅ ÌËÔ¿Å ÌÍÅÏÂÃ½¿½ÖÅ ÁË ¾Í½ ¿È½ÀËÂÉÇËÎÏ Å ¿×ÄÁÐÒËÌÍËÊÅÓ½ÂÉËÎÏ °ÌÈ×ÏÊÂÊÅÏÂ Ä½Á×ÍÃ½ ÖÅ ¿ËÁ½ ÌËÔ¿Å Î½ ÊÂÌËÁÒËÁÜÖÅ Ä½ ÁËÉ½ÏÅÏÂ ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊÅÜ ÍÂÃÅÉ ¡ËÉ½ÏÅÏÂ Î½ ÎÅÈÊË ËÏÄÅ¿ÔÅ¿Å Ê½ ËÍÀ½ÊÅÔÊÅ Å ÉÅÊÂÍ½ÈÊÅ ÏËÍË¿Â ¯Â ¾×ÍÄË ÍÂ½ÀÅÍ½Ï Ê½ ÊÂÁËÎÏÅÀ Ê½ ½ÄËÏ ÑËÎÑËÍ Ç½ÈÅÆ Å ÁÍ ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊÅ ÂÈÂÉÂÊÏÅ ÄËÏ×Ï Â ÂÁÅÊ ËÏ Ê½Æ ¿½ÃÊÅÏÂ ÂÈÂÉÂÊÏÅ Ä½ ÏÜÒ ªËÍÉ½Ï½ Ê½ ½ÄËÏ½ ÎÂ Ð¿ÂÈÅÔ½¿½ ÎÈÂÁ Ä½¿Í×Ä¿½ÊÂ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ Ê½ Ì×Í¿ÅÏÂ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ¬ÍÅ ÊÂÁËÎÏÅÀ Ê½ ½ÄËÏ ÁËÉ½ÏÂÊÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÍÜÄÇË Ä½¾½¿ÜÏ Í½Î ÏÂÃ½ Ê½ ÎÏ×¾È½Ï½ Å ÈÅÎÏ½Ï½ ÇËÅÏË ÌÍÅÁË¾Å¿½Ï Ã×ÈÏÂÊÅÇ½¿ Ó¿ÜÏ Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï ÎÂ ÎÈ½¾Å Î×Ó¿ÂÏÅÜ Ê½¾ÈÛÁ½¿½ ÎÂ É½ÎË¿Ë ËÇ½Ì¿½ÊÂ Ê½ ¾ÐÏËÊÅ Å Ó¿ÂÏË¿Â ¬ÍÂÊ½ÏËÍÜ¿½ÊÂÏË Î ½ÄËÏ Î×ÖË ¿ÈÅÜÂ ËÏÍÅÓ½ÏÂÈ ÊË Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ï½ÇÅ¿½ ÎÈÐÔ½Å Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Î½ ÉËÖÊÅ ÎÏ×¾ È½Ï½ ÁÂ¾ÂÈÅ ÈÅÎÏ½Ï½ ÂÁÍÅ ¿Í×ÒÊÅÏÂ ÈÅÎÏ½ Î½ Î Ï×ÊÇÅ Å ÅÄ¿ÅÏÅ ÁÍ×ÃÇÅ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ÁÍÂ¾ÊÅ ¬ÍÂÇËÉÂÍÊËÏË ½ÄËÏÊË ÏËÍÂÊÂ Î×ÌÍË ¿ËÁÂÊË Î ÌË Í½ÊÊË ÌÍÂÇ×ÍÕ¿½ÊÂ Ê½ ¿×ÍÒ½ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË Ä½¿Å¿½ÊÂ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ËÏ Ê½Æ ÁËÈÊÅÏÂ Ç×É ¿×ÍÒ½ ¨ÅÎÏ½Ï½ ÎÂ Ä½

¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÏËÌÈÅÊ½Ï½ ¡ËÉ½ÏÅÏÂ Î½ ÏËÌÈËÈÛ¾Å¿½ ÇÐÈ ÏÐÍ½ «ÌÏÅÉ½ÈÊ½Ï½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ Ä½ ÌËÊÅÇ¿½ÊÂ Ê½ ÎÂ ÉÂÊ½Ï½ Â s Ë® ¬ÍÅ Ï½ÄÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ Å ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ËÏ ÌÍÂÁÂÈÊ½Ï½ ÌËÈÎÇ½ ¿È½ÀËÂÉÇËÎÏ ¬¬ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÌËÊÅÇ¿½Ï Ä½ s ÁÊÅ ¬ÍÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ Ê½Á s Ë® ÌËÊÅÇ¿½ÊÂÏË ÄÊ½ÔÅÏÂÈ ÊË ÎÂ Ä½¾½¿Ü ½ ÌÍÅ ÌË ÊÅÎÇ½ ËÏ Ë® ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÊÂ ÌËÊÅÇ¿½Ï ¬ÍË Á×ÈÃÅÏÂÈÊ½Ï½ ÊÅÎÇ½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ Å ¿ÅÎËÇ½ ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ÌÍÂÁÅÄ¿ÅÇ¿½Ï Ä½ÀÊÅ¿½ÊÂ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ½ ÌÍÅ ¿ÅÎËÇ½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ Å ÊÅÎÇ½ ¿È½ÃÊËÎÏ ÊÂ ÌËÊÅÇ¿½Ï «ÌÏÅÉ½ÈÊ½Ï½ ÌËÔ¿ÂÊ½ ÏÂÉÌÂÍ½ ÏÐÍ½ Ä½ Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂÉ½ Â s Ë® ¬ÍÅ ÏÂÉÌÂ Í½ÏÐÍ½ ÌË ÊÅÎÇ½ ËÏ s ® ¿ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂÉ½ ÎÂ ÌÍÂÇÍ½ÏÜ¿½ ÎÅÊÏÂÄ½ Ê½ ¿ÂÖÂÎÏ¿½Ï½ ÊÂË¾ÒËÁÅÉÅ Ä½ Í½ÎÏÂÃ½ Å Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË ÏÜ Â ÎÈ½¾Ë½ÇÏÅ¿Ê½ Å ÊÂ Â ¿ Î×ÎÏËÜÊÅÂ Á½ ËÎÅÀÐÍÅ ÊËÍÉ½ÈÂÊ Í½ÎÏÂÃ Å ÌÈËÁËÁ½¿½ÊÂ «ÌÏÅÉ½ÈÊ½Ï½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ Ê½ ¿×ÄÁÐÒ½ Ä½ Í½ÎÏÂ Ã½ Å Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÁËÉ½ÏÅÏÂ Â s Ë® ¬ÍÅ Ï½ÄÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ Å Ê½ÈÅÔÅÂ Ê½ ÊËÍÉ½ÈÊË ËÎ¿ÂÏÈÂÊÅÂ ÏÂ Ê½Æ ÁË¾ÍÂ ÑËÏËÎÅÊÏÂÄÅÍ½Ï ¬ÍÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ Ê½Á Ë® ËÏÎÈ½¾¿½Ï ÃÅÄÊÂÊÅÏÂ ÌÍËÓÂÎÅ ½ ÌÍÅ Ê½Á Ë® ÎÂ Ê½¾ÈÛÁ½¿½ ÄÊ½ÔÅÏÂÈÊË ÌËÊÅÃ½¿½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÃ½ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ê½É½ÈÜ¿½ ÃÅÄÊÂÊËÎÏÏ½ Ê½ ÌÍ½ÕÂÓ½ Ó¿ÂÏË¿ÂÏÂ ÅÄÍÂ ÎÜ¿½Ï ËÇ½Ì¿½Ï Å ÊÂ ÎÂ Ë¾Í½ÄÐ¿½ Ä½¿Í×Ä ¬ÍÅ Ê½Á s Ë® Í½ÎÏÂ Ã×Ï Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÌÍÂÐÎÏ½ÊË¿Ü¿½ ÌËÔÏÅ Ê½Ì×ÈÊË ½ ÌÍÂÇÅÏÂ ÎÈ×Ê ÔÂ¿Å È×ÔÅ ÌÍÅÔÅÊÜ¿½Ï ÎÈ×ÊÔÂ¿Å ÌÍÅÀËÍÅ ÌË ÈÅÎÏ½Ï½ ÅÎËÇÅÏÂ ÁÊÂ¿ÊÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÅ ÁËÎÏÅÀ½ÖÅ Ë® ËÏÍÅÓ½ÏÂÈÊË ÎÂ ËÏÍ½ÄÜ¿½Ï Å ¿×ÍÒÐ ËÓ¿ÂÏÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ¬ËÍ½ÁÅ Ê½ÍÐÕ½¿½ÊÂ ÎÅÊÏÂ Ä½ Ê½ ÈÅÇËÌÂÊ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ÊÂ ÌÍÅÁË¾Å¿½Ï ÁËÎÏ½Ï×ÔÊË ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÂÊ Å Í½¿ÊËÉÂÍÊË ÔÂÍ¿ÂÊ Ó¿ÜÏ ½ ËÇËÈË ÌÈËÁÊ½Ï½ ÅÉ ÁÍ×ÃÇ½ ËÎÏ½¿½ Ã×ÈÏËÄÂÈÂÊ ÌÍ×ÎÏÂÊ «ÏÍÅÓ½ÏÂÈÊË ¿ÈÅÜÜÏ Å ÊÅÎÇÅÏÂ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÅ Ê½ ¿×ÄÁÐÒ½ ¯ÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½Ï½ ÌËÁ Ë® ÎÂ Ü¿Ü¿½ ÇÍÅÏÅÔÊ½ Ä½ Ó×Ñ ÏÂÃ½ Å ËÌÈËÃÁ½ÊÂÏË ½ ÌËÁ Ë® Í½ÎÏÂÃ×Ï Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÂÏË ÎÌÅÍ½ ¡Ë¾ÍÂ Ä½Ç½ÈÂÊÅÜÏ Í½ÄÎ½Á Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ Î½ ÎÌËÎË¾ÊÅ Á½ ÅÄÁ×ÍÃ½Ï ÇÍ½ÏÇËÏÍ½ÆÊË ÌËÊÅÃÂÊÅÂ Ê½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½Ï½ ÁË s ® ¬ÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊÅÏÂ ËÏÍÅÓ½ÏÂÈÊÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÅ ÁÂÆÎÏ¿½Ï Ì½ÀÐ¾ÊË Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÅÎËÇÅÏÂ ÊËÖÊÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÅ s Ë® ËÎË¾ÂÊË ¿ ÎÏËÉ½ÊÂÊË ÎÏ×ÇÈÂÊÅÏÂ ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ ÁË¿ÂÃÁ½Ï ÁË Ê½É½ÈÜ¿½ÊÂ ¾ÍËÜ Ê½ Ó¿ÂÏË¿ÂÏÂ ½ ËÎÏ½ Ê½ Î×Ó¿ÂÏÅÂÏË ÎÏ½¿½ ÌË Á×ÈÀ½ Å ÌË Ï×ÊÇ½ ËÏ ÊËÍÉ½ÈÊ½Ï½ Ç½ÏË ÔÂÎÏË Î Ê½ÂÁÍÜ¿½ÊÂ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ÎÂ ÌÍÂÀ×¿½

¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É Î¿ÂÏÈÅÊ½Ï½ ¡ËÉ½ÏÅÏÂ Î½ Î¿ÂÏÈËÈÛ¾Å¿Å Í½ÎÏÂÊÅÜ ÍÂ½ÀÅÍ½Ï ÊÂ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊË Ê½ Ä½ÎÂÊÔ¿½ÊÂ Å ÊÂÁËÎÏ½Ï×Ô ÊË ËÎ¿ÂÏÈÂÊÅÂ ×ÎÏ½Ï½ ÎÂÅÏ¾½ Å ÌÅÇÅÍ½ÊÂ ¿ÌËÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂ ÌËÍ½ÁÅ Ä½ÎÂÊÔ¿½ÊÂ Ê½ ÎÏ×¾×ÈÓ½Ï½ ÁË¿ÂÃÁ½Ï ÁË ¾×ÍÄ Í½ÎÏÂÃ Å ¿ÈËÕ½¿½ÊÂ Ê½ Ç½ÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ Í½ÄÎ½Á½ ¬ÍÅ ÊÂÁËÎÏÅÀ Ê½ Î¿ÂÏÈÅÊ½ Í½ÄÎ½Á×Ï ÎÂ ÅÄÏÂÀÈÜ Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï ÎÂ Ï×ÊÇÅ ÎÏ×¾×ÈÓ½ Î É½ÈÇÅ Ã×ÈÏÂÊÅÇ½¿Å ÈÅÎ ÏÂÊÓ½ ¬ÍÅ ÎÈ½¾Ë ËÎ¿ÂÏÈÂÊÅÂ Í½ÎÏÂÊÅÂÏË Ä½È½À½ Ì×Í¿ËÏË Î×Ó¿Â ÏÅÂ ÌË ¿ÅÎËÇË ËÏ Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊËÏË Ó¿ÂÏË¿ÂÏÂ ÅÄÍÂÎÜ¿½Ï Ä½¿Í×ÄÅÏÂ Î½ ÊÂÁËÍ½Ä¿ÅÏÅ ¾ÍËÜÏ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ÉÂÃÁÐ Î×Ó¿ÂÏÅÜÏ½ ÎÂ Ð¿ÂÈÅÔ½ ¿½ ËÍ½ÊÃÂÍÅÅÏÂ ÌÍÂÄ ÄÅÉ½Ï½ Å Í½ÊË ÌÍËÈÂÏ ÌÍÅ ÎÈ½¾Ë ÎÈ×Ê ÔÂ¿Ë ËÎ¿ÂÏÈÂÊÅÂ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ÉËÀ½Ï ¿×Ë¾ÖÂ Á½ ÊÂ ÎÂ ÑËÍÉÅÍ½Ï ÅÈÅ Î½ ÉÊËÀË ÎÈ½¾Å ÊÂÁËÍ½Ä¿ÅÏÅ ¬ÍÅ ÅÄÈÅÕ×Ç Ê½ Î¿ÂÏÈÅÊ½ Å ¿ÅÎËÇ½ ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ Å ¿×ÄÁÐÒ½ Î×Ó¿ÂÏÅÜÏ½ ÎÂ ÐÁ×ÈÃ½¿½Ï Å ÉËÀ½Ï Á½ ÁËÎÏÅÀÊ½Ï Á×ÈÃÅÊ½ ÁË s CÉ ´ÂÎÏË ÌÍÅ Ï½ÇÅ¿½ ÐÎÈË¿ÅÜ Î× ÔÂÏ½ÊÅ Î ÌÍÂÇËÉÂÍÊË ÇËÈÅÔÂÎÏ¿Ë ½ÄËÏ ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ÌË ÌÍÂÍ½ÎÏÊ½ÈÅ ÏÂ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ÎÂ ÌËÜ¿Ü¿½Ï ÈÅÎÏ½ Å Á½ÃÂ ÇËÈÏÐÓÅ ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÌËÔ¿ÂÊ½Ï½ ¿È½ÃÊËÎÏ ¡ËÉ½ÏÅÏÂ Î½ ¿ÄÅÎ Ç½ÏÂÈÊÅ Ç×É ÌËÔ¿ÂÊ½Ï½ ¿È½ÃÊËÎÏ ©½ÇÎÅÉ½ÈÊ½ Â ÌËÏÍÂ¾ÊËÎÏÏ½ ËÏ ¿ËÁ½ ÌÍÅ ÌËÊÅÇ¿½ÊÂ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ Å ÌÍÅ Ê½Í½ÎÏ¿½ÊÂ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ¬ÍÅ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ Ê½ Í½ÄÎ½Á½ Å ¿ ÌÂÍÅËÁ½ Ê½ Ó×ÑÏÂÃ Å Ä½¿Í×Ä¿½ÊÂ Ê½ ÌÈËÁË¿Â Ê½ Ì×Í¿Ë Î×Ó¿ÂÏÅÂ ¿È½ÃÊËÎÏÏ½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ÊÂ ÏÍÜ¾¿½ Á½ Ê½Á¿ÅÕ½¿½ s ËÏ ¬¬ ½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ¿ ÏËÄÅ ÌÂÍÅËÁ ÏÍÜ¾ ¿½ Á½ ÅÄÌÅÏ¿½Ï ÅÄ¿ÂÎÏÂÊ ÁÂÑÅÓÅÏ ËÏ ¿È½À½ ÇËÆÏË Á½ ÀÅ ÌÍÂÁÌ½ÄÅ ËÏ ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÂÊ ¿ÂÀÂÏ½ÏÅ¿ÂÊ Í½ÎÏÂÃ ¬ÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÏË ÌÍÂÐ¿È½Ã ÊÜ¿½ÊÂ Ä½ÏËÍÉËÄÜ¿½ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ó¿ÂÏË¿ÂÏÂ ËÇ½Ì ¿½Ï Ê½É½ÈÜ¿½ ÁË¾Å¿½ Î×ÖËÏË ¿ÍÂÉÂ ÊÂ ¾Å¿½ Á½ ÎÂ ÁËÌÐÎÇ½ ÌÍÂÎ×Ò¿½ÊÂ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ªÂÁËÎÏ½Ï×ÔÊ½Ï½ ÌËÔ¿ÂÊ½ ¿È½ÃÊËÎÏ ÁË ¿ÂÃÁ½ ÁË ËÇ½Ì¿½ÊÂ Ê½ Ó¿ÂÏË¿ÂÏÂ Å ÅÄÁÍÂ¾ÊÜ¿½ÊÂ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ®ÈÂÁ Ä½¿Í×Ä¿½ÊÂ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ Ê½ Ì×Í¿Ë Î×Ó¿ÂÏÅÂ Å ÌË ¿ÍÂÉÂ Ê½ ÌÈËÁËË¾Í½ÄÐ¿½ÊÂ Ê½ ËÎÏ½Ê½ÈÅÏÂ Î×Ó¿ÂÏÅÜ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌËÈÅ ¿½Ï ÌË ÔÂÎÏË Å ¿È½ÃÊËÎÏÏ½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ÉËÃÂ Á½ ÁËÎÏÅÀÊÂ ÁË s ËÏ ¬¬ ÂÄÇÅÏÂ ÇËÈÂ¾½ÊÅÜ ¿×¿ ¿È½ÃÊËÎÏÏ½ ÌÍÂÐ¿È½ÃÊÜ¿½ ÊÂ Å Ä½ÎÐÕ½¿½ÊÂ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ¿ ÌÂÍÅËÁ½ Ê½ Í½ÎÏÂÃ Å ÐÄÍÜ¿½ÊÂ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ Î½ ÌÍÅÔÅÊ½ Ä½ ÊÂÍ½¿ÊËÉÂÍÊÅÜ ÅÉ Í½ÎÏÂÃ Å Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ÌÐÇ¿½ÊÂÏË ÅÉ ÅÈÅ ÌËÜ¿½Ï½ Ê½ ¿×ÍÒË¿Ë ÀÊÅÂÊÂ ¬ÍÅ ÎÈ×ÊÔÂ¿Ë ¿ÍÂÉÂ ÁËÉ½ÏÅÏÂ ¿ ÇÐÈÏÅ¿½ÓÅËÊÊÅ Î×ËÍ½ÃÂÊÅÜ ÎÂ ÌËÈÅ¿½Ï ÎÐÏÍÅÊ ½ Ê½ ËÏÇÍÅÏÅ ÌÈËÖÅ ÉËÃÂ Å ¿ÂÔÂÍ ¡Ë¾ÍÂ Â ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½Ï½ Ê½ ÌË ÈÅ¿Ê½Ï½ ¿ËÁ½ Á½ ¾×ÁÂ s Ë®

))) ¥«¨« ¥´ª¥ ¥¤¥®§ ª¥¼

КАК РАСТЕНИЯТА ИЗПОЛЗВАТ АЗОТА ОТ ОБОРСКИЯ ТОР Ефектът от оборски торове върху добивите от културите е съобщаван в много научни статии. Mooleki, S., J. Schoenau, J. Charles, and G.Wen (2004) обсъждат в обзорна статия, че около 25% от общия азот в оборския тор е бил използван от културите през първата година. По данни от опитни станции от нечерноземната зона на Русия средният коефициент на използване на азота от оборския тор в годината на внасяне също не превишава 20- 25%. По-ниското съдържание на азот в оборския тор води към намаляване коефициента на неговото използване. Същевременно даже и при едно и също съдържание на общ азот, растенията могат да използват различно количество от него. Много изследователи разглеждат съдържанието на амониев азот в оборските торове като по-точна оценка за количеството достъпен за растенията азот. Poulsen (1950) доказва обаче, че достъпността на амониевия азот в оборските торове зависи от съотношението на въглерода и азота (С:N). Затова е необходимо да се определят химичния състав на неорганичните форми на азота и съотношението С:N, за да се прогнозира азотния ефект от оборския тор. Достъпността на хранителните вещества от оборски тор не би могла да бъде определена със стопроцентова достоверност. Един добър начин за това е свързан със залагането на прецизни съдови и полски опити, в които се осъществява мониторинг на системата след внасянето на оборски тор. Резултатите от изследване и установяване на достъпността на азота от оборския тор и коефициента на използването му от царевица и пшеница в съдов опит с излужен чернозем през първата и втората година след внасянето му в почвата, са представени в статията. За целта е изведен вегетационен опит с тест култура царевица, сорт „Пионер” на излужен чернозем от опитното поле на ИП “Н. Пушкаров” в Горни Дъбник, Плевенско. През втората година е засята пшеница, сорт „Садово 1”. Почвата се характеризира със сравнително мощен черен средно глинест хумусен хоризонт. По съдържание на хумус (2,69%) почвата се отнася към средно хумусните и е с висок сорбционен капацитет. Почвата има слабо кисела реакция – рН/Н О/ 6,3. Съдържанието на общ азот е 0,131%, на минерален азот преди 2

залагане на опитите е 4,0 мг/100г почва, на подвижен фосфор 2,9-3,0 мг/100г и на подвижен калий 31,8 мг/100г почва. Изпитаните варианти на торене бяха: 1 – почва неторена; 2 – почва + малка норма (141г) оборски тор със съотношение на C:N=10,7; 3 – почва + малка норма (164,7г) оборски тор със съотношение на C:N=21,7; 4 – почва + голяма норма (282г) оборски тор със съотношение на C:N=10,7; 5 – почва + голяма норма (329,5г) оборски тор със съотношение на C:N=21,7. Анализите са проведени в срокове от 15, 30, 60 и 90 дни. Съдържанието на общ азот в растителните и почвени проби е определено по общоприета методика. Изотопният състав е определен на емисионен спектрометър NOI-3. Разликата между паралелните анализи при определянето на азота и изотопния му състав не превишаваше 2.5%. Получените данни за добивите показват, че те са най-ниски в контролния вариант във всичките наблюдавани срокове – 15, 30, 60 и 90 дни. Найвисоки резултати са отбелязани във вариантите с широко съотношение на C:N в оборския тор и при двете норми на торене. Увеличенията са доказани математически. На базата на данните за добивите и съдържанието на общ азот е изчислен износът на азот с растенията. Използването на обогатена с 15N почва даде възможност да се разграничи минерализацията на оборския тор и почвеното органично вещество и съответно да бъде изчислено дяловото участие на азота от оборския тор в общия износ на азот с царевичните растения. Според Смирнов (1982) участието на почвения азот в общия износ с растенията варира между 20 и 70%. От представените в таблица 1 резултати за износа на азота от оборския тор, изнесен с растенията се вижда, че в условията на нашия опит тази величина варира от 20,6 до 56,1 % от общия износ. Най-нисък износ на азот с растенията е получен в контролната почва, следван от варианта с ниската норма и тясно съотношение на C:N оборски тор и съответния вариант с високата норма. По-висок е износът на азот с растенията от вариантите с широко съотношение на C:N в оборския тор, ниска и висока норма. Небелязаната фракция, обозначена като „торов азот”,

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

Таблица 1. Съотношение между почвен и торов азот в износа на азот с царевицата в съдов опит с излужен чернозем.

износ

бр. 2, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

износ

Фигура 1. Коефициент (%) на използване на азота от оборския тор от растенията (царевица –първа година и пшеница – втора година) в условията на съдов опит с излужен чернозем.

включва и количеството азот, получено в резултат на асоциативна азотфиксация. Данните за добивите корелират с величината на износа на азот с растенията. В първия срок -15 дни във вариантите с ниските норми на оборския тор делът на почвения азот е по-нисък- 23,3 мг/съд (76,4% от общия износ на азот) за варианта със съотношение на C:N=10,7 в оборския тор. За варианта със съотношение на C:N=21,7 той е съответно 26,6 мг/съд (79,5% от общия износ на азот). Във вариантите с високите норми тези величини са съответно 73,3 и 70,6%. Във втория срок – 30 дни – участието на почвения азот нараства средно с 3 до 13%. Отчита се също допълнително усвояване на почвен азот, така наречения „екстра азот”. Особено голяма е величината на „екстра азота” във вариантите с широко съотношение на C:N в оборския тор, при ниската норма – 188,7 %, а при високата 357,7% спрямо неторената контрола. Следователно внасянето на органичен тор с по-широко съотношение (21.7) способства за допълнителна минерализация на почвеното органично вещество (ПОВ) още през първия месец след внасянето, което е отбелязано и в други опити с използване на оборски тор (Петкова, З., Р. М. Митовска, 2002). Минерализация на ПОВ под влияние на оборски тор е констатирано и от изследвания с белязан с 15N оборски тор (Ливанова, 1973,). През следващите 60 дни участието на почвения азот и величината на „екстра азота” в общия износ намаляват и се увеличава дела на торовия азот. Най-високо е участието на торовия азот в общия износ при прибирането на царевицата в срок 90 дни, както и дела на торовия азот от оборския тор с по-широкото съотношение (C:N=21,7), съответно 43,9 и 56,1% за ниска и висока норма на торене. Следователно нарасналите нужди на растенията от хранителни вещества в този срок се удовлетворяват предимно за сметка на внесения с оборския тор азот. За това свидетелства и коефициентът на използване от растенията, който в този срок достига максимални значения – 11,0 и 11,9%

за високите норми с тясно и широко съотношение на C:N. При ниските норми този коефициент е повисок в сравнение с вариантите с високите норми на торене и тази тенденция се отбелязва във всичките срокове. Коефициентът на използване на оборския тор с тясно съотношение на C:N=10,7 е значително по-нисък – 10,6% в сравнение с тора с широко съотношение на C:N=21,7 – 16,5%. Коефициентите на използване на азота от растенията са получени чрез изотопния метод. Съответните стойности на този коефициент, изчислени по метода на разликите, са по-високи и това се проявява по-силно в сроковете и вариантите, където съществува допълнителна минерализация на почвеното органично вещество под влияние на внесените торове. По данни на някои автори (Кореньков, 1976, Кудеяров, 1985) методът на разликите не отчита този допълнително минерализиран почвен азот – „екстра азот”. Във връзка с това трябва да отбележим, че по-реална представа за стойностите на коефициента на използване на азота от внесения тор дава именно изотопният метод. Коефициентът на използване на азота от оборския тор от пшеницата през втората година е представен на фигура 1. Отчетливо се забелязва, че стойностите на този коефициент са много по-ниски в сравнение с първата година. Както през първата година, така и през втората, по- високо е усвояването на торовия азот с по-широко съотношение на C:N и при двете норми на торене. Заключение Делът на почвения азот и величината на „екстра азота” около 60 дни след внасянето на оборския тор в общия износ на азот намаляват и се увеличава дела на торовия азот. Най-високо е участието на торовия азот в общия износ от царевичните растения в срок 90 дни. По-висока е тази величина за оборския тор с широко C:N=21,7, съответно 43,9 и 56,1% за ниска и висока норма на торене. Следователно нарасналите нужди на растенията от хранителни вещества в този срок се удовлетворяват в голяма степен за сметка на внесения с оборския тор азот. Коефициентът на използване на торовия азот от растенията достига максимални значения в срок 90 дни и съставлява – 11,0 и 11,9% за високите норми оборски тор, съответно с тясно и широко съотношение на C:N. При ниските норми този коефициент е по-висок в сравнение с вариантите с високите норми на торене и тази тенденция се отбелязва във всичките срокове. Коефициентът на използване на азота от оборския тор с тясно съотношение на C:N=10,7 е значително по-нисък – 10,6% в сравнение с тора с широко съотношение на C:N=21,7 – 16,5%. Здравка Петкова ИП „Н.Пушкаров”

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

биологични и почвозащитни възможности на Бурчак при органично земеделие Съвременното (опитна база на ИП земеделие се на„Н.Пушкаров”, гр. сочва към нов етап София) се изведе от своето развитие, полски ескперимент а именно производс малко познатата и ство на екологично нетипична за Сакарчиста продукция. ския агроекологичен При екологизацирайон култура бурята на селското чак. Почвеният тип е стопанство се търизлужена канелена сят такива култури, горска почва, слабо които могат да се Сн. 1. Бурчак във фаза масово зреене и фаза технологична ерозирана с кисела зрелост отглеждат без упореакция и бедна на треба на химически препарати и торове, и които хранителни вещества. едновременно с това притежават добри възможБурчакът, сорт “Родопи” е засяван през пролености за адаптиране към средата на отглеждане. тта (втората половина на месец март), върху добре За райони със специфичен микроклимат, какъв- обработена почва. Културата е отглеждана като сато е Сакарският агроекологичен район, екологосъ- мостоятелен посев. Сеитбата на дълбочина 4–5 cм образен подход е отглеждането на бобови култури е извършвана ръчно, слятопокровно, със сеитбена с изразена адаптивност към почвено-климатични- норма 150 кг/хa. Торове и химически препарати не те дадености на района. са използвани. Бурчакът е култура позната от древни времеПроследяването на вегетативното развитие на на, когато е ползван дори за храна на хората (из- бурчака от поникване до прибиране и установявавестен като “горчив фий”). Той е типично зърнено не темпа на нарастване са извършвани през десет – бобово растение от Средиземноморския регион. дни. Установявани са фазите на развитие и тяхната Има кратък вегетационен период и лесно се култи- продължителност. Продуктивността е установявавира. Със своята невзискателност към условията на в добив зелена маса (фаза начало на зреене), на месторастене и добра сухоустойчивост тази бо- и добив от зърно. Прибирането е извършвано, кобова култура би била подходяща за отглеждане в гато над 70 % от растенията са във фаза технолоЮгоизточна България. В тази част на страната се гична зрелост (шушулката е кафява, изсъхнала и срещат и негови диви форми (Илиев, и др. 1963). твърда). След всеки оттокопричинителен валеж Биологичния потенциал на вида го представя като са вземани проби за отчитане на формиралият се добра фуражна култура, на която сламата е по-бо- повърхностен воден отток и ерозирано количество гата на протеин от тази на фия, а добивите от зър- почва. Определени са отточният коефициент (α) и но са често пъти по-високи (Попов, и др. 1968; Ан- почвозащитното действие на бурчака (С-фактор). донов, и др. 1989). Като типичен представител на бобовите растения притежаващи т. нар. грудкови бактерии (Rhizobium) способстващи да фиксират азота от почвеният въздух, бурчакът от една страна е отличен предшественик за повечето култури, а от друга страна би могъл да се отглежда и без торене. С проведеното изследване се цели при условията на биологично (органично) земеделие да се проследи вегетативното развитие, продуктивността и почвозащитните възможности на бурчака отглеждан върху ерозирани канелени горски почви в района на Сакар планина. 1. Сума на валежите (мм) , и средна темпеПрез 2009 и 2010 г. в ОПБЕ край гр.Тополовград Фиг. ратура (0С) по месеци и години

бр. 2, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

За контрола е използвана опитна площ, поддържана в състояние на черна угар. Климатичната обстановка и през двете години в периода за сеитба февруари – март е доста критична. Валежите от сняг и дъжд са чести и обилни (фиг.1). което затруднява подготовката на почвата и сеитбата. След сеитбата и през двете години настъпва продължително засушаване, траещо повече от месец. Малко са валежните количества през месец май и на двете години. Макар и малко по-ниски от нормата за района, падналите валежни количества през месец юни го представят като сравнително добре обезпечен с влага, а през юли 2010 г. падат рекордно количество валежи. Те са поройни, изключително интензивни и с ерозионен характер. Средномесечните температури с изключение на тези през януари, март и април са по-високи или малко над нормата за района. Като цяло 2009 г. е малко по-благоприятна в климатично отношение през периода на вегетация на бурчака (от поникване до прибиране). Бурчакът пониква на 15–16 ден след сеитбата. В началото на вегетация нараства с 1,8 cм. Към 30-я и 40-я ден след поникването нараства с до 4,6 cм. В този период бурчакът е във фаза разклоняване. На едно растение се отчитат по 4 – 5 разклонения с дребни, многобройни листенца (до 30 на клонка). Те са чифтоперести, а мустачки по крайщата не се образуват. Най-активно бурчакът нараства към 50-я – 55-я ден след поникване – с до 10 cм за десетдневие, когато е във фаза начало на цъфтеж – масов цъфтеж. Цветовете са светли, почти бели, а изцъфтяването продължава 10 – 15 дни. Към средата на юни се намира във фаза образуване на шушулки. Шушулката се състои от 3 – 4 броя зърна, чиято външна обвивка е силно прилепнала. Така зрънцата изглеждат изпъкнали, а шушулката като добре подреден малък наниз от зърна. На едно разклонение има 5 – 7 шушулки. След този момент за близо двадесет дневен период шушулките на бурчака са във фаза зреене. В първата десетдневка на месец юли зърното е готово за прибиране. Тогава до 70 % от растенията са във фаза технологична зрелост. Стеблото на растението покафенява и съхне, но

Таблица 1. Продуктивност на бурчака (кг/хa) Година

зелена всичко маса надземна суха маса

стебла и зърно съотношение корени стебла и корени / зърно, %

2009 г.

9667

2000

933,3

1066,7 46,67 : 53,33

2010 г.

7933

1550

750

800

Средно

8800

1775

841,7

933,3 47,42 : 52,58

Средно 11500 за страната*

48,39 : 51,61

1238

* По литературни данни (Попов, 1968). Според Агростатистиката през последните години бурчак в България не се отглежда.

оронване на листа не се наблюдава и ако има такова то е минимално. След узряване шушулката не се разпуква, не се наблюдава оронване и загуба на зърно. Вегетационният период от поникване до прибиране трае 88 – 91 дни. През 2009 г, бурчакът във фаза прибиране е с по-голяма височина (28,5 cм), като през целия вегетационен период той се развива по-добре (има повече разклонения и е подобре облистен) (фиг.2). Бурчакът е растение, което визуално прилича на лещата, но за разлика от нея при зреене листата не се оронват, стъблото стои стабилно изправено и не се наблюдава полягане както при фия (снимка 1). Той е с добра сухоустойчивост и висока плътност, което не позволява масово развитие на плевели. По-голямо участие от плевелите се наблюдава само от поветица и синя метличина. През двете години на проучване болести и неприятели не са наблюдавани. Проследена е продуктивността от зелена маса, суха вегетативна маса и зърно (табл. 1). При малко по-благоприятните за вегетативно развитие климатични условия на 2009 г. от бурчакът се получава 9667 кг/хa зелена маса и 1066,7 кг/хa зърно. През 2010 г. добивите са по-ниски. Спрямо средните добиви за страната от бурчака отглеждан при екологични условия на Сакарския регион се получават по-ниски добиви. Това се дължи на два основни факта, а именно, че се отглежда при условията на органично земеделие, т.е. без използване на из-

Фиг. 2. Динамика на нарастване на бурчака през вегетационния период (cм), за 2009 и 2010 г.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

03.VI.2009 22,5 14950

еро- повърх. зи- отток, рана м3/хa почва, т/хa

0,664 0,32 4225

ерозирана почва, т/хa

С- фактoр

повърх. отток, м3/хa

бурчак отточен коеф. α

угар отточен коеф., α

Дата на валежа

количество на валежа, мм

Табл. 2. Ерозионни показатели при угар и бурчак за 2009 и 2010 г.

0,188 0,04 0,142

22.VI.2009 17,7 8368,8 0,473 0,09 2437,5 0,138 0,02 0,228 11.VII.2009 23,4 14625

0,625 0,44 6093,8 0,260 0,06 0,128

20.VI.2010 23,2 8775

0,378 0,38 4948,1 0,213 0,22 0,581

02.VII.2010 15

4509,4 0,301 0.12 1511,2 0,101 0,04 0,304

03.VII.2010 42

13894

08.VII.2010 41

13406,2 0,327 3.31 6581,2 0,160 1.12 0,340

0,331 5.80 7458,8 0,178 1.40 0,241

куствени торове и пестициди. Другата основна цел на това проучване е да се установят почвозащитните възможности на културата. През вегетационния период на бурчака за двете години на проучване падат 3–4 оттокопричинетелни валежа с количества вариращи от 15 до 42 мм (табл. 2). Особено критични и с висока степен на ерозионна опасност са валежите през 2010 г., когато

загубите от повърхностен отток и ерозирана почва са изключително големи. Максимумът на повърхностния отток и ерозирана почва е при дъжда от 03.VII. И през двете години оттокопричинителните валежи падат, когато бурчакът е във фаза масово зреене – технологична зрелост. Това предопределя до голяма степен значително по-ниските стойности на ерозионните показатели при бурчака спрямо тези при угар. При угарта се формира повърхностен отток от порядъка 4509,4 – 13898 м3/ хa, а при бурчака това количество е от 1,8 до 3,5 пъти по-малко. Подобна тенденция се наблюдава и при отточния коефициент (α). Ако стойностите му при угарта са между 0,301 и 0,664 то при бурчака те не надвишават 0,260. Ерозираното количество почва при угарта е с високи стойности, вариращи от 0,09 до 5.8 т/хa, а при бурчака те са редуцирани с 3,5 до 7 пъти. Сумарно за 2009 и 2010 г. повърхностният отток при угарта е съответно 37943,8 и 40584,4 м3/хa (фиг. 2), а при бурчака стойностите са редуцирани до 12756,2 и 20499,3 м3/хa (т.е. 2 – 3 пъти по-малко). Особено впечатляваща е фигурата отразяваща ерозираното количество почва, от която са видни както високите стойности на ерозираната почва през 2010 година, така и степента на редукция на ерозираната почва при бурчака. При ерозирани количества за 2009 г. от угар 0,85 и от бурчак 0,12 т/хa, то през 2010 г. стойностите на ерозирана почва са многократно по-високи, съответно при угар 9,34 и при бурчак 2,78 т/хa. И тук, както при повърхностния отток се вижда значението на растителната покривка на бурчака, вследствие на което ерозирана почва средно за двете години е 3,5 пъти по-малко от тази при угар. Като цяло през 2009 г. поръхностният отток и ерозираната почва са по-малко, което се дължи както на по-малкото количество оттокопричинителни валежи, така и на по-благоприятните за вегетативното развитие на бурчака климатични условия. Заключение  Отглеждан при условията на органично земеделие, бурчакът е перспективна бобова култура за засушливите условия на Сакарския агроекологичен регион.  Културата има кратък вегетационен период и в технологична зрелост от нея се получават средно 8800 кг/хa зелена маса и 933,3 кг/хa зърно.  Надземната вегетативна маса на бурчака осигурява добра защита на почвата от водна ерозия. Спрямо почва без растителност при нея се формира от около 2 до 3,5 пъти по-малко повърхностен отток и се ерозира от 3,5–8 пъти по-малко почва.

Фиг. 3. Сумарни количества повърхностен воден отток (м3/хa) и ерозирана почва (т/хa)

бр. 2, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Виолета Вътева, Виктор Крумов

ЕСТЕСТВЕНИТЕ ПАСИЩНИ ТРЕВОСТОИ В САКАР ПЛАНИНА

Асоциациите от естествена тревна растителност са в основата на пасищните тревостои. Те имат стопанско значение тогава, когато в състава преобладават ценни пасищни треви с добра продуктивност и висока хранителна стойност. Със своята многофункционалност пасищните тревостои са най-приложими в районите с преобладаващ полупланински релеф, където играят и роля на защитник на почвените ресурси. Присъщо на пасищните тревостои е да се променят под влияние, както на начините на ползване, така и на проявлението на климатичните фактори. Промените в състава на тревостоите се отразяват и на пасищната им стойност, като между тях се наблюдава корелационна зависимост. Настъпващите промени от своя страна могат да променят типа и състава на естествените тревни местообитания. Настоящото изследване цели да се определят типа и състава на естествените пасищни асоциации в предпланинските части на Сакар планина, с оглед пълното им опознаване, подобряване и правилно използване. Да се проследят промените настъпващи под влияние на екологичните фактори и начините на ползване. Наблюденията са извършени в три последователни години върху пет различни по своето местонахождение естествени тревостои. Те са с различна експозиция и наклон на склона, и обхващат найползваните за пасища тревни местообитания. Местонахожденията на пунктовете за наблюдения са: № 1. Западно изложение, наклон 40 и надморска височина 500 м. № 2. Северозападно изложение, наклон 100 и надморска височина 530 м. № 3. Равнинен терен и надморска височина 390 м. № 4. Югозападно изложение, наклон 30 и надморска височина 370 м. № 5. Северозападно изложение, наклон 60, и надморска височина 300 м.

Фиг. 1. Сума на валежите (мм) и средномесечна температура на въздуха (0C) по месеци, години на наблюдение и норма за района на Сакар планина

През първата година е извършен подробен анализ на съставящите ги видове. По този начин е определен типа на пасищния тревостой. Ежегодно от взети растителни проби е установен ботаническият състав на тревостоя. През трите години са проследени промените, които настъпват в състава на тревостоя и плътността му под влияние на екологичните фактори, и начините на ползване. Сакар планина е сравнително ниска планинска верига намираща се в пределите на Югоизточна България. Близостта Ӝ до Средиземно море и проникващото по поречието на река Тунджа средиземноморско влияние определят климата на района, като един от най-топлите в България. Зимата е сравнително топла и влажна, а през лятото е горещо с периодични засушавания, последвани от поройни и интензивни валежи. Сумата на валежите средно за стогодишен период е 624,5 мм, и е по-ниска от нормата за страната (672 мм). Средната годишна температура на въздуха е една от най-високите у нас – 12,10С. През периода на наблюдение при проявлението на климатичните показатели са отчетени значителни отклонения от установените норми (фиг.1). Първата година е с критично ниски валежни количества (сумарно 496,2 мм). През следващите две години количествата валежи са над нормата за района – съответно 696,5 мм и 751,8 мм. Основните валежни количества са през зимния период, а сумата на валежите за вегетационен период и през трите години е по-ниска от нормата за района. В температурно отношение и през трите години на наблюдение средногодишните температури са по-високи с 0,5 – 1,2 0С. Уникалното месторазположение на Сакар планина я правят своеобразен биорезерват, в който тревната растителност е ксеротермна със срещащи се средиземноморски съобщества. До голяма степен това определя и разнообразието на пасищните тревостои. Първите два пункта на наблюдение са от типа Agrostis vulgaris – Festuca faliax. Този тип пасища заемат малки и по-големи участъци заобиколени от широколистни горски формации. Условията на тяхното местообитание се отличават с по-влажен и малко по-хладен климат. Преобладават житните компоненти с участие 46 – 48 % (фиг.2). Участието на бобовите компоненти е 24 % при първия и 16 % при втория пункт. Много богато разнообразие предлага и разнотревието с участие 30 – 36 %. Тези пасища се ползват до месец юни сенокосно, но след това до месец септември се ползват пасищно. От ранна пролет до късна есен, съставът на тревостоя се променя

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

поетапно и през целия този период той е свеж, зелен и предлага богата паша. Третият пункт е типичен за тези части от Сакар планина, които обхващат равнинните участъци в пояса до 400 м н.в. При тях пасищата са от типа Cynodon dactylon – Lolium perenne. Те също (но в по-малка част) са заобиколени от горски представители. Условията са по-сухи, а разнообразието от тревни видове е редуцирано. Участието на житните видове е 42 %, бобовите заемат до 21 % от тревостоя, чието участие силно се променя през годините в зависимост от зимно-пролетната водообезпеченост. Разнотревието e представено от по-сухоустойчиви видове. Четвъртият пункт на наблюдение е доста по различен от предходните, най-вече с изложението на склона и с това, че най-често, безсистемно и безконтролно се ползва за паша. Пасището е от типа Andropogon ischaemum, като житните видове заемат до 47 % от тревостоя. Бобовите видове участват с 16 %, а разнотревието достига до 37 %. При последния пети пункт на наблюдение, типът на пасището е Festuca myuros – Bromus sp. То е представителено за доста голяма част от пасищата намиращи се по предпланинските, полухълмисти части на Сакар планина, които до 90-те години на 20 век са се ползвали като обработваеми земеделски земи, а в последствие са били изоставяни. При тях се наблюдава процес на самозатревяване с тревни видове от заобикалящите ги пасища. Ползват се предимно пасищно от ранна пролет до засушаване през лятото. Повечето представители на житните са от едногодишните видове и заемат до 54 % от тревостоя. Бобовите видове участват с най-малък процент – 9 %. Тези три типа тревостои се ползват само пасищно от началото на вегетацията до към края на месец юни, след което при засушаване пашата прекратява поради изсъхване на надземната биомаса. От месец септември до късна есен отново се ползват пасищно. И при петте пункта през трите години се наблюдава промяна в състава на тревостоя. Най-стабилно е участието на житните компоненти. Отклонение в участието им се наблюдаава при пасищата от типа Cynodon dactylon–Lolium perenne и Andropogon ischaemum. При първия тип житните видове намаляват от 42 на 31 %, а при втория тип варират от 41 до 52 %. Промяната се дължи на малкото валежи през месеците април и май, и през трите години на наблюдение, както и на по-високите температури от месец май до месец септември. От значение е и факта, че тези типове пасища се намират на по-ниска

Фиг. 2. Ботанически състав на тревостоите (%) по години на наблюдение в Сакар планина

бр. 2, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

надморска височина, при която засушаването се отразява по-осезателно. Най-лимитиращи с участието си в тревостоя са бобовите компоненти. Като видов състав и като количество бобовите компоненти са с най-слабо присъствие при петия тип пасищен тревостой (Festuca myuros- Bromus sp.), движещо се между 9 и 18 %. При останалите пунктове участието на бобовите видове е около 1/4 до 1/3 от тревостоя. През третата година и при петте пункта на наблюдение участието на бобовите е най-стабилно (фиг.2). Разнотревието заема доста голям дял от състава на тревостоите. В него освен плевелни видове вземат участие и доста голям процент билкови растения. През трите години на наблюдения е констатирано, че освен от климатичните особености, типът на пасището и неговият състав са повлияни от надморската височина. По-голямата надморска височина определя по-свежите и по-продуктивни пасища от пункт №1 и №2. Наклона и експозицията на склона определят по-голямото присъствие на житните видове в тревостоя при пунктове №2 и №5, а начините на ползване предопределят както присъствието на видовете, така и тяхната плътност. С най-благоприятни екологични фактори е пасището при пункт на наблюдение №1 и то се ползва без прекъсване през целия вегетационен период както сенокосно, така и пасищно. Пасищата от пунктове №4 и №5 са най-близо до населените места, ползват се най-често, но поради по-засушливите условия, при които се развиват имат най-деградирал тревостой. Изводи Екологичните фактори и начините на ползване определят типа на пасищните тревостои в Сакар планина. Най-разпространените и най-ползвани пасища са от типа Agrostis vulgaris – Festuca faliax, Cynodon dactylon – Lolium perenne, Andropogon ischaemum и Festuca myuros – Bromus sp. Първият тип пасища се ползва през целия вегетационен период комбинирано, а останалите се ползват предимно пасищно през пролетния и есенен период. Участието на житните компоненти в тревостоя при всички тях е от 41 до 54 %. Присъствието им се увеличава при години с добра водообезпеченост и по-голяма надморска височина. Бобовите компоненти участват максимум с до 1/3 в тревостоя. Участието им е по-високо при пасищата намиращи се на попрохладни и влажни места, и присъстват минимално при пасища от типа Festuca myuros – Bromus sp с 9 до 18 %. При всички типове пасища разнотревието участва с 20 до 40 %. Целесъобразно е при пасищата от пояса до 400 м н.в. да се въведе контролирана паша с цел запазване биоразнообразието на тревостоя и опазването му от деградация. Виолета Вътева, ИП „Н. Пушкаров” – София Кера Стоева, ОСЗ – Средец

Сортоподдържащата селекция в тютюнопроизводството Селекцията на тютюна в България за периода 1950-2010 г. се откроява и характеризира с изключително високата си продуктивност на нови сортове, най-вече при произходите Ориенталски тютюн. Научните разработки са били насочени към запазване типичността на отделните произходи, още повече че разнообразните и специфични почвеноклиматични и териториално-орографски условия и географското разположение на нашата страна са обособили тринадесет оригинални всеки за себе си произхода Ориенталски тютюн. И тъй като България е известна най-вече с производството на Ориенталски тютюн, не случайно най-голям брой сортове са признати от ориенталските подтипове басми и баши бали, съответно на техните произходи. Заслужено голяма част от признатите сортове са намерили своето място в производството. За да запазим ценността на сорта, неговата генетична палитра и в същото време неговата геномна индивидуалност като произход и формиран биологичен продукт на местните условия, задължително трябва да се придържаме към условията и методологичните изисквания на сортоподдържащата селекция и спазване на принципите и методиките в семепроизводството, особено на високите категории семена. През годините на прехода (1990 – 2010 г.) в работата си по обсъждане и признаване на новоселекционираните сортове от различните произходи Ориенталски тютюн, експертните комисии по тютюна към бившата Държавна сортова комисия, сега Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, както и дегустационните комисии към ИТТИ – Пловдив и Булгартабак – София при пропушването и оценката на технологичните и пушателните качества на моноцигари от кандидат сортове на различни произходи Ориенталски тютюн констатират и установяват отклонения от типичните за произхода им качества, които отразяват в съответните дегустационни листове и протоколи. Тези отклонения се отнасят не само за представителните проби на предложените за признаване нови сортове, което е допустимо и обяснимо като непостигнала целта си селекционна работа. Не е добре, че тези отклонения се отнасят и за моноцигарите на някой от приетите и утвърдени сортове стандарти за съответните произходи ориенталски тютюн. Това е негативна тенденция и обезпокояващ факт и сигнал, че има отклонение от автентичността на сорта, представляващ съответния произход. Това

означава, че сортоподдържането на тютюневите сортове от различните произходи Ориенталски тютюн през последните години в България не е на ниво. Нарушени са или не се прилагат схемите на сортоподдържащата селекция, постконтрола и семепроизводството на високите (базовите) категории семена, което довежда до влошаване на технологичните и пушателните качества на произведената стокова продукция. Нашите констатации и негативните резултати от пропушването на моноцигари за периода 2000– 2010 г. от определени сортотипове и произходи се потвърждават и от изследванията на Стефка Киркова (2011) за консумативните свойства на ориенталски тютюн от района на гр. Гоце Делчев. Авторът установява тенденция на нестабилност в пушателните свойства на ориенталските тютюни през последните години (реколти – 2008 г., 2009 г. и 2010 г.). В предварителните си проучвания установява редица отклонения в химичния им състав. Конкретно е изследването за типични сортове отглеждани в един от традиционните тютюнопроизводителни райони, какъвто е този на гр. Гоце Делчев. Отклоненията се изразяват в нарушаване на баланса между основните химикотехнологични показатели, което променя типичността на консумативните свойства на ориенталския тютюн, неговият нежен, богат аромат и вкусов баланс. Тези негативни промени се улавят при органолептичната оценка по отношение на аромат, вкус и физиологична сила на моноцигарите в процеса на пропушването (дегустацията). Заключението е, че профилът на пушателните свойства е изместен от типичността на съответния произход и екотип ориенталски тютюн.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

ÚÂÁË ‚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡. ¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡ÌÂ Ì‡ Ë ÔÓ‚Â˜Â. ¬ »ÒÔ‡ÌËˇ Â ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ- ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚ Â ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚÂ ÛÒÔÂÌ‡ Ò‚ÂÚÓ‚Ì‡Ú‡ ËÌÚ„ËˇВ3 своя 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡,(2006) – Ó- ıË публикация Димитър Диманов адекватни мерки,ÒÂÎÂÍˆËˇ, за да не‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚÂ ерозира едно Á‡ нациоÌ‡ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò,ни‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ Âˇ - 2 900мнение, Í„/‰Í‡, ﬂÔÓÌËˇ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ изразява че в такива случаи става дума- Ó‰ÛÍˆËˇ нално генетично богатство дадено от прироза нарушаване на чистотата и типичността на дата. Задължени сме да запазим и предадем на Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡ÌÂ Ò‡ Ó„‡ÌË˜ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚÂ Â2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡ÎËˇ - 1 940 Í„/‰Í‡. сорта. Променени са неговите биологични и бъдещето богатия сортов потенциал при тютюна ¬ ¡˙Î„‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Â стопанско-технологични качества.ÌÂДопуснато е в България. Това може да стане чрез контролно Ì‡ ÌË‚Ó (Ú‡·Î.и биологично 2). œÂÁ ÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ „Ó‰ËÌË в попула- изпитване за различимост, хомогенност и стамеханично замърсяване цията на сорта.Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰билност (РХС) в системата на сортоизпитването ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Сортоподдържането е наукоемен и трудоемен към Изпълнителната агенция по сортоизпитване, Ì‡ ‰‡ÒÚË˜ÌÓ, Í‡ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡на новите апробация и семеконтрол (ИАСАС). Съгласно процес. Съгласно Закона за закрила сортове растения и породи животниÒÎÂ‰(ЗЗНСРПЖ), Закона за закрила на новите сортове растения и ‡Ì‡ÎËÁË‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ÒÂ Ì‡·Î˛‰‡‚‡Ú то трябва да се осъществява от оригинаторите породи животни контролно изпитване на сортовеÌËÚÂ ÚÂÌ‰ÂÌˆËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚÂ ÚË „Ó‰ËÌË (създателите и собствениците) на сорта или от те се прави на всеки 10 (десет) години, особено ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ упълномощениÒÂотÁ‡‰˙Ê‡ тях високо квалифицирани на такива със съмнения за негативни промени в специалисти. Това са хората които познават селе- генетико-морфологичните признаци и стопанскоÌ‡ Â‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒÎÂ‰ ÍÓÂÚÓ ËÏ‡ ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ëкционния процес особеностите на сорта и чрез технологичните качества на сорта. ¯‡‚‡ÌÂ - 15 574 Úи ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂдвата основни етапа – ОИР (отбор на изходните С оглед да се отговори на нарасналите изис‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ изпитване Ì‡ ÔÓ- на по- квания на вътрешния и на международния пазар, растения) и СИП (сравнително томствата),ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚‡, с утвърдените тези цели5методики, както и да се създаде система за контрол на ËÁ‚Â‰ÂÌËÚÂ Á‡ ‰‡за‰ÓÒÚË„Ì‡Ú могат да реализират основната задача 964 Ú ÔÂÁ 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó-на сортопо- сортоподдържането и производството на семена ддържането – да запазят генетичната стабилност в страната, за да не се допуснат съмнения относ‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌËˇсортовата ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡чистота Ò˙˘Ó Ì‡Ï‡и хомогенност, и типичността но чистотата на българските сортове тютюн, е на сорта, неговите характерни биологични Îˇ‚‡Ú ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998) и сто- необходимо да се направи професионален анализ панско-технологични качества. и оценка за евентуално възстановяване на типич‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒÚ‡Ì‡ÎËÚÂ Становището на Янка Славова (2006) е, че ността на българските произходи Ориенталски тю„Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍË „‡- трябва тюн, при които това е необходимо. Целесъобразно освен съхраняването на старите сортове, да се —инвестира насочваÒ‡българската е и актуализиране на микрорайонирането по тиÌÂ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú Ì‡ ÔÓÚÂÌˆË‡ÎÌËÚÂ ‚˙ÁÏÓÊÌËˆË. Ì‡È-„ÓÎˇÏи‡ÁÏÂ ÔÂÁ 2003 „.селекция - 25 367 ÁÛÎÚ‡ÚË към създаване на сортове с качествени показате- пове, произходи и сортове конкретно по населени ‰Í‡. «‡ÔÓ˜Ì‡ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌË ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙Î„‡Ëˇ - ·Î‡„ÓÔËˇÚÌË ÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË Ë ÔÓли, които се очаква да бъдат търсени на пазара. места. На базата на актуализираните райони и ÛÒÎÓ‚Ëˇ,даÌ‡ÎË˜ËÂ Ì‡ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓÒУспехът ˇ„Ó‰Ë ÓÚе Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ високо 2004 „.ниво ÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡ ÔÂÁ ˜‚ÂÌË траен и на тогава, Ëкогато микрорайони бъде определено и препоръчано селекционните програми по създаването на нови производството на тютюн от съответните сортове 2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚÂ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡ ‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. сортове изпреварват пазарното търсене. и произходи Ориенталски тютюн. Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎÍ‡ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ 19 657 ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-Ï‡ÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.), В перспективен план изложеното дотук озна»ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓДоц. ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ - ˛ÒÚÂÌ‰ËÎ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË Ò‡ 11 504 обективно Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌËˇ ÒÂ‰ÂÌ чава, че е необходимо и изпреварващо д-р Иван Лазаров пазарно проучване, че са нужни навременни и Филип Лазаров ŒÚ‰ÂÎ ìﬂ„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî ÓÒÚËÌ·Ó‰ ‰Ó·Ë‚ Â 585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„Î‡‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ Â‰ËÌ Â‰, Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (Ï‡ÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡ÚËˇ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ ÌÂ ÔÂ‚Ë¯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 ÁÌ‡Í‡ Ì‡ ÒÚ‡ÌËˆ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎËˆË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ; ÔÂ‰ÔÓ˜ËÚ‡ÌÂ ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡ Â Ò‡ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰ËÌ‡); ÔÓÔÛÎˇÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÒÔÂˆËÙË˜ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚÂ Â‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎËˆËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ Ì‡ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎËˆ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎËˇÚ‡ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂ, Ì‡Û˜ÌËÚÂ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡ÌËˇ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ Ì‡ Ï‡ÚÂË‡Î‡. œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: Ì‡ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: Ã‡ËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙËˇ

34 38

áð. 2, 2012 2010г.,ã.сп. , ñï.„Земеделие „Çåìåäåëèå ïëþñ” бр. 2, плюс”

(продължава от брой 1)

Биохимични показатели: Нитрати. Съдържанието на нитрати в зелената биомаса при спанака е елемент от безопасността на храните, подлежащо на контрол съгласно Наредба за максимално допустими количества замърсители в храните (до 2500 мг/кг). Във вариантите на опита измереното съдържание на нитрати се движи между 83.23 мг/кг и 487.26 мг/кг свежа маса, което е много под допустимите граници за замърсяване на продукцията с нитрати ( табл. 4 ). Най- ниски са концентрациите на нитрати в контролните варианти, което може да се обясни с липсата на достатъчно азотни източници за хранене на растенията. Най- застрашени от акумулация на нитрати са вариантите с почвено приложение на течния тор- вариант 9 и 10 (максимална концентрация на Амалгерол). Захари. Сред основните продукти на биохимичната активност на растителния организъм са въглехидратите. Те представляват от една страна продукт на фотосинтетичната активност, а от друга- са източник на енергия и субстрат за метаболитни превръщания на въглеводородите. Полученото при анализите съдържание на общи захари варира между 4.72 % при вариант 4- N100P200K200 + листен тор и 12.7% при вариант 6- N200P200K200 + листен тор ( табл.4 ). Съдържанието на общи захари във вариантите с минерално торене е по- високо ( средно7.31%) в сравнение с тези с Амалгерол (5.30%) с 37.9%. Аскорбинова киселина. Тя е фактор за качеството на растениевъдната продукция. Аскорбиновата киселина изпълнява ролята на ензимен кофактор (при хидроксилиращите ензими), участва активно като донор във фотосинтетичния и митохондриалния транспорт, както и в синтезата на тартарати и оксалати при растенията. Сред най- важните функции на аскорбиновата киселина е регулаторната роля в деленето и растежа на растителните клетки. Най- висока концентрация

се установи във варианти 6, 5 и 3, а найниска- във варианти 2, 8 и 9 (табл. 4). И при този показател вариантите с минерално торене имат по- високи стойности на витамин “С”- средно 21.68 мг%, в сравнение с растенията с органично торене-средно15.9 мг%. Абсолютно сухо вещество. Зеленчуковите култури се характеризират със сравнително ниско съдържание на сухо вещество. В проведеното изследване сухото вещество (АСВ) се движи между 16.57% и 22.89% (табл. 4). Най- висока стойност на АСВ имат растенията, торени с високата азотна норма (N200P200K200). Подобно на свежата биомаса като количествен показател, а като качествен показател- абсолютно сухото вещество се повлиява положително от минералното торене. Средното съдържание на сухо вещество при растенията с органично торене е 19.78%, докато при вариантите с минерално торене то е средно 20.35. Резултатите за съдържанието на тежки метали в спанака (табл.5) показват, че максимално съдържание на кадмий и мед се установява във варианти 7 ( Амалгерол- 500 мл/дкa) и 10 ( Амалгерол- 1000 мл/дкa + листен тор). Значително е установеното съдържание на олово във вариант 7 и цинк във вариант 10. Сравнително най- ниски концентрации на кадмий, мед, олово и цинк се установява във вариант 5 ( N200P200K200 ) и 6 (N200P200K200 + листен тор). Измерена бе концентрацията на елементитезамърсители, останали в почвата след приключването на експеримента (табл. 6). Най- голямо количество е извлечено от варианти 10 (кадмий и олово) и 8 (за цинк). Често пъти износът на металите с продукцията се ползва като индикатор за оценка на възможността за ползване на растенията като фиторемедиатори. Това е приложимо с успех за определени видове. В настоящия експеримент се установява,

Таблица 4. Влияние на нормата и вида на тора върху стойностите на биохимичните показатели в спанак (Анализ във фаза 5-ти лист) Вариант 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 нитрати (мг/кг свежа маса) 83.23 90.39 170.79 221.92 339.53 462.97 154.96 243.06 487.26 451.09 общо захари (%) аскорбинова киселина (мг%)

5,47 19.80

5,29 5,2 4,72 6,63 14.10 22.70 19.30 20.90

12,7 23.80

6,02 17.40

3,61 14.70

6,66 15.40

4,9 16.10

абсолютно суха биомаса, %

17,59

20,71 17,09 16,57 26,19

21,53

18,44

18,98

18,79

22,89

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

Зеленчуци

Оценка на риска при производство на спанак върху тежкометално натоварени почви

Таблица 5. Съдържание на тежки метали в растения от спанак № проба Cd

мг/кг мг/кг мг/кг 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 средно медиана ст.откл.

34,0 33,5 29,5 26,0 24,5 20,5 49,5 42,5 33,0 49,5 34,3 33,3 10,06

мг/кг мг/кг мг/кг %

21,0 488 70,5 300 21,0 525 65 263 19,0 438 57,5 300 17,5 463 37,5 238 15,0 375 42,5 288 14,0 375 36,5 225 25,5 663 83 363 23,0 675 63,5 300 24,5 625 64 363 26,0 800 74 350 20,7 542,7 59,4 299,0 21,0 506,5 63,8 300,0 4,24 142,13 15,83 48,77

52,5 51,5 56,0 45,0 47,0 44,0 57,0 52,5 52,0 52,5 51,0 52,3 4,35

Mg %

2,26 2,84 3,82 3,68 5,09 5,01 3,72 2,31 2,95 3,07 3,5 3,4 0,99

0,93 0,92 0,71 0,74 0,62 0,58 0,77 0,81 1,00 0,81 0,8 0,8 0,13

Таблица 6. Промени в почвените характеристики след вегетация на спанак № почва 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Cd, мг/кг 38,5 38,5 41 37 40,5 37,5 37,5 34,5 38 35

Pb, мг/кг 2165 2045 2255 2015 2245 2105 1940 2000 2010 1975

Zn, мг/кг 2500 2550 2775 2475 2800 2625 2675 2450 2750 2575

Таблица 7. Износ на тежки метали с биомасата (суха биомаса) № проба г Cd Zn Pb 1 7,0 0,239 3,435 0,496 2 5,6 0,187 2,934 0,363 3 9,4 0,277 4,106 0,539 4 10,9 0,283 5,046 0,409 5 6,8 0,166 2,539 0,288 6 5,9 0,121 2,218 0,216 7 3,7 0,181 2,420 0,303 8 6,4 0,271 4,301 0,405 9 6,9 0,226 4,289 0,439 10 3,3 0,165 2,667 0,247

както и при много други видове със стопанско значение, че износът на металите зависи преимуществено от количеството натрупана биомаса. Във вариантите с най- много суха биомаса- 3 и 4 (N100P200K200 и N100P200K200 + листен тор) се отчита и най- голям износ ( табл.7). Прилагането на течни торови добавки е несъмнено сравнително бърза и удобна алтернатива за получаване на високи добиви от земеделските култури. Това не винаги се съобразява 40

бр. 2, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

обаче с почвените особености. Последното важи с най-голяма сила за деградирали почви (главнозасегнати от химическо замърсяване). При тежкометалното замърсяване част от замърсителите са блокирани в почвения комплекс. Вкарването на органични съединения (например млечна киселина, ЕДТА) освобождава тези замърсители и те стават достъпни за растенията. Тази техника често се ползва с успех при фитоекстракцията на тежки метали от силно натоварени почви. В този смисъл, извършеното от нас третиране на почвите с органичен течен тор е практическо изпълнение на фитоекстракцията. Именно поради това е необходимо както производителите и дистрибуторите на органични торове (като подхранващо средство), така и фермерите да оценяват рационално предимството и потенциалните заплахи при използване на такива мелиоративни средства. Изводи Максимален положителен ефект върху растежа, добива и качеството на спанак, отгледан върху силно замърсена с тежки метали почва се наблюдава при минерално торене на почвата (N200P200K200 ) и комбинирано – подхранване с ниска концентрация на течен органичен тор (Амалгерол-0.05% ). Фотосинтетичната активност измерена чрез съдържанието на пластидни пигменти показва, че максимално съдържание на хлорофил „а” и „b” се установи във варианти 5 и 9 (N200P200K200 и самостоятелно органично торене с Амалгерол 1000 мл/ дкa). Установени са промени в биохимичните характеристики на спанака- съдържание на нитрати, аскорбинова киселина и общи захари. Те характеризират като оптимални вариантите 5 и 6 (N200P200K200 и N200P200K200 + листен тор). Растенията с минерално торене имат по- високо съдържание на нитрати, общи захари, витамин “С” и сухо вещество в сравнение с тези с органично торене. Оценката на санитарното състояние на продукцията – съдържание на тежки метали в биомасата, показва, че максимална акумулация на кадмий (49 мг/кг), олово (83 мг/кг) и цинк (663 мг/ кг) има при вариант 7, следван от вариант 10. Тези концентрации характеризират продукцията като опасна. Съгласно изискванията за безопасност на храната независимо от получените добри качествени показатели, наличието на други вредни вещества (в случая Cd, Pb, Zn) над санитарните норми правят произведената продукция от спанак неприложима като храна и фураж. Никола Динев, Иванка Митова

БИОПРОДУКТИ ЗА СТАБИЛНИ ДОБИВИ И ПО-ВИСОКА ЕНЕРГИЙНА ПРОДУКТИВНОСТ Интензивното производство, каквото е зеленчукопроизводството се съпровожда с ръст на общите енергийни разходи и е енергиен проблем в световен мащаб. През последните години в някои от страните с развито производство на зеленчуци и в нашата страна се провеждат изследвания за редуциране на енергийните разходи, включително и чрез оптимизиране на количествата на химичните продукти, притежаващи висок енергиен еквивалент. В Института по зеленчукови култури „Марица”, Пловдив са анализирани енергийните разходи за производство на основни зеленчукови култури и са проведени изследвания за редуцирането им чрез прилагане на нови технологични решения. Приложението на биопродукти за поддържане на почвеното плодородие е едно от тях. При отглеждане на полски домати и пипер тип Капия с нова схема на торене, при която като добавка към редуцирано минерално торене са използвани 6 вида биопродукти (органични и бактериални торове) с търговски наименования Лабин Аминоацидос 24% – 9,00 л/хa с енергиен еквивалент 26,82 MДж/хa, Био 1 – 1,65 л/хa с енергиен еквивалент 1,29 MДж/хa, Текамин макс – 2,00 л/хa с енергиен еквивалент 5,96 MДж/хa, Агрифул – 40,00 л/хa с енергиен еквивалент 119,20 MДж/хa, Хумустим – 0,4 л/хa с енергиен еквивалент 1,19 MДж/хa и Вермикомпост – 7000 л/хa с енергиен еквивалент 5147,06 MДж/ха. При доматите минералното торене е с норма N20P16K14 с общ енергиен еквивалент 15731,60 MДж/хa, а при пипера – с норма N18P14K16 с общ енергиен еквивалент 14338,40 MДж/хa. Посевите са третирани съгласно препоръките на фирмата – производител или вносител на биопродукта. В таблица 1 е представена структурата на добивите. Получените резултати показват, че стандартният добив от домати е най-висок при

минералното торене – 38 425,0 кг/хa, при използване на биопродуктите добивите са по-ниски с 6,33% до 15,85%. Стандартният добив от пипер също е най-висок при отглеждане с минерално торене – 25 900,0 кг/хa. При използването на биопродуктите стандартните добиви са по-ниски с 4,25% до 15,06%. От структурата на добивите обаче се вижда, че и при двете култури делът на нестандартната продукция е по-малък, т.е. при използването на биопродуктите се подобрява стопанският ефект при производството на полски домати и пипер. Най -добри резултати се

Табл. 1. Структура на добивите от домати и пипер № Продукти среден добив за периода на експеримента, кг/хa полски домати пипер тип капия стандартeн нестандартен общ стандартeн нестандартен добив добив добив добив 2 NPK 38425,00 2780,00 41205,00 25900,00 1400,00 3 Лабин 32333,00 2050,00 34383,00 22000,00 1190,00 4 Био 1 32925,00 2120,00 35045,00 22400,00 1140,00 5 Текамин 35993,00 1700,00 37693,00 24480,00 1000,00 6 Агрифул 35414,00 1780,00 37194,00 24800,00 980,00 7 Хумустим 34450,00 2050,00 36500,00 23600,00 1070,00 8 Вермикомпост 34051,00 1900,00 35951,00 23450,00 1060,00

общ 27300,00 23190,00 23540,00 25480,00 25780,00 24670,00 24510,00

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

Табл. 2. Параметри на енергийния анализ полски домати NPK биопродукти Лабин Био 1 Текамин Агрифул Параметър Енергиен 48760,73 40962,77 39882,39 40489,49 40489,03 разход, MДж/кг Енергиен 35351,00 29746,36 30291,00 33113,56 32580,88 приход, MДж/кг Добив, kg/ha 38425,00 32333,00 32925,00 35993,00 35414,00 Енергийна 0,79 0,79 0,83 0,89 0,87 продуктивност, кг/MДж Коеф. на 0,72 0,73 0,76 0,82 0,80 енергийна ефективност Енeргийна 1,27 1,27 1,21 1,12 1,14 интензивност, MДж/кг

постигат при употребата на биопродуктите Текамин и Агрифул. Параметрите на енергийния анализ при производството на домати и пипер (таблица 2) показват, че най-добри резултати за енергийната продуктивност се постигат при прилагане на биопродуктите Текамин и Агрифул – при доматите съответно 0,89 кг/MДж и 0,87 кг/MДж и при пипера 0,66 кг/MДж. При тези продукти с много добри за условията на нашето зеленчукопроизводство са и стойностите на коефициентите на енергийна ефективност – съответно 0,82 и 0,80 за доматите и 0,53 за пипера. Най-ниски енергийни показатели се наблюдават при органичния

NPK

Хумустим

пипер тип капия биопродукти Текамин Агрифул

Верми компост 40181,57 46050,57 43589,46 37253,34 37489,94

31694,00 31326,92 20720,00 19584,00 19840,00 34450,00 34051,00 25900,00 24480,00 24800,00 0,86 0,74 0,59 0,66 0,66 0,79

0,68

0,48

0,53

1,17

1,35

1,68

1,52

1,51

тор Вермикомпост, при който големият му обем обуславя по-високи енергийни разходи свързани с приложението му в посева. От анализа на енергийните параметри може да се направи извода, че приложението на биопродуктите Текамин и Агрифул при производството на полски домати и пипер води до много добри резултати и може да бъдат приложени успешно в практиката. Доц. д-р М. Михов, доц. Д-р Хр. Ботева ИЗК „Марица” – Пловдив

Новини от МЗХ

На 26 март започва прием на документи по мерки 122, 141 и 142 от Програмата за развитие на селските райони По Мярка 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите” приемът на документи е до 29 юни 2012. Финансовият ресурс е в размер на левовата равностойност на 5 000 000 евро. Мярката финансира проекти за разнообразяване и увеличаване на горската продукция чрез устойчиво стопанисване и развиване на многофункционалната роля на горите. Кандидатстването става по реда на Наредба № 21 от 7.07.2008. Приемът по Мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” ще продължи до 28 декември 2012 – по реда на Наредба № 28 от 5.08.2008. Финансовата помощ включва 50% от предвидения за 2012 бюджет, в размер на 6 438 020 евро, както и неусвоения бюджет от предходен прием. Мярката подпомага стопанствата с малък икономически размер, които имат желание и потенциал да станат жизнеспособни и пазарно ориентирани. От 2011 приемът по нея е децентрализиран. Заявленията за подпомагане и плащане се обработват в областните дирекции на фонда, което значително съкращава сроковете за обработка. Целта на Мярка 142 „Създаване на организации на производители” е да подобри сътрудничеството между стопаните, за да повиши конкурентоспособността както на земеделските производители, така и на хранително-преработвателната промишленост. Областните дирекции на фонд "Земеделие" ще приемат документи до 28 декември 2012. Бюджетът за този период е в размер на левовата равностойност на 4 181 523 евро, като се добавя и неусвоеният ресурс от предишен период на прием. Подробности на www.prsr.bg. Земеделие плюс 42

бр. 2, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

вариант 1 (V1) три метра, за вариЧерешата е важна овощна култура за района на Североизточна ант 2 (V2) четири метра и вариант България. Плодовете на този ово3 (V3) пет метра. Междуредовото щен вид имат ценни хранителни и разстояние е 6 метра, а подложката диетични качества, поради което се е махалебка. Опитът е заложен в използват не само за консумация в четири повторения по 3 дървета. свежо състояние, но и преработени Отчетени са вегетативните покав различни продукти. затели: надебеляване на ствола (в Някои автори (Георгиев и др., края на периода и средногодишно 2007, Господинова и др., 2009) са в cм2), дължина на едногодишните Сорт Бигаро Бюрла установили, че вегетативните и леторасти в cм, брой на растежните репродуктивни прояви при черешата зависят от точки и обем на короната в м3. поливния режим. Според редица изследователи Данните са обработени по метода на диспер(Динкова, 2004; Георгиев и др. 2007), избора на сионния анализ и критерият на Дънкан. подходяща формировка и намаляване обема В таблица 1 са представени данните за нана короната са предпоставки за увеличаване дебеляване на ствола, дължина на едногодишна гъстотата в насажденията и тяхната продук- ните леторасти, брой растежни точки и обем на тивност. короната. При сорт Бигаро Бюрла стойностите Според Динкова (2004), вегетативните показа- на дебелината на ствола в края на периода и тели обиколка на ствола, едногодишен прираст средногодишно са най-високи. Гермерсдорфска и обем на короните се изменят под влияние на и Бинг заемат междинно положение, а Ван гъстотата на засаждане и формировката. се характеризира с най-слабо нарастване на Ystaas (1988) е установил, че с увеличаване ствола. Характерно за всички сортове е, че с гъстотата на засаждане при черешовия сорт Ван увеличаване вътрередовото разстояние на задебелината на ствола намалява с 27%. саждане статистически доказано се увеличава Установено е, че в периода на начално и бързо дебелината на ствола. нарастващо плододаване различните разстояния Стойностите на дължината на едногодишните на засаждане не оказват влияние върху растеж- леторасти са най-високи при сорт Ван, като при ните прояви на черешовите сортове Ван, Бинг и V3 тя достига до 39.4 cм. Най-слабо се увеличаГермерсдорфска (Василев и Стефанов, 2007). ва едногодишния прираст при сортовете Бинг Според Norton (1974) определянето на раз- и Гермерсдорфска. При изследваните сортове стоянията на засаждане при всеки овощен вид най-ниски стойности се наблюдават при V 1, трябва да се основава на местния опит тъй като докато при V2 и V3 дължината на едногодишните факторите почвен тип, сортов състав и технология леторасти се увеличава. на отглеждане оказват важна роля при решаваС най-висок брой растежни точки се характенето на този проблем. ризира сорт Гермерсдорфска, където стойностиРезултатите от проучване на растежните те варират от 191.6 при V1 до 253.6 за V3. Найпрояви на черешовите сортове: Бинг, Гермер- ниски стойности по този показател са отчетени сдорфска, Ван и Бигаро Бюрла при различни при сорт Бинг, до 191.3 (V3). С намаляваване на вътрередови разстояния на засаждане са пред- вътрередовото разстояние на засаждане при ставени в статията. сортовете Бинг, Гермерсдорфска и Ван броят Изследванията са изведени през периода на растежните точки доказано намалява. Ха2006–2009 г. в Опитната станция по земеде- рактерно за Бигаро Бюрла е, че при V1 броят е лие–Хан Крум. Насаждението е създадено през доказано по-малък, докато стойностите на V2 и пролетта на 2001 г. след есенно риголване на V3 са близки. дълбочина 65 – 70 cм и запасяващо торене със Короните на сорт Гермерсдорфска са най-об100 кг/дкa P2O5 и 50 кг/дкa KCl. Почвата е сива емни, като при V3 те достигат до 21.3 м3. Сортогорска. вете Бинг и Бигаро Бюрла имат приблизително Проучването се проведе с посочените сортове, равни стойности, а с най-малък обем на короната засадени при три вътрередови разстояния – за се характеризира сорт Ван.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

Овощарство

Растеж на сортове череши при различни гъстоти

Таблица 1. Растежни прояви на дърветата надебеляване на ствола, см2 2001-2009 в края на среднопериода годишно Сортове Варианти Бинг Гермерсдорфска Бигаро Бюрла Ван

LSD 5 %

2.1

брой на растежните точки 2006-2009

20.0 е 25.5 cd 28.1 c 21.8 e 24.7 de 26.2 cd 19.5 e 26.8 cd 29.5 bc 34.2 b 37.2 a 39.4 a

137.4 e 169.6 e 191.3 d 191.6 cd 235.4 b 253.6 a 218.6 c 244.8 ab 246.4 ab 167.6 e 182.9 de 236.0 b

16.9 18.3 19.9 17.1 18.3 19.4 17.8 20.2 23.5 15.2 15.9 17.1

151.9 e 164.9 e 179.0 c 154.3 e 165.1 e 174.3 d 160.5 e 182.2 b 211.1 a 136.6 e 142.7 e 153.9 e

V1 V2 V3 V1 V2 V3 V1 V2 V3 V1 V2 V3

дължина на едногодишните леторасти, cм 2006-2009

2.4

ИЗВОДИ При изследваните четири черешови сорта се потвърждава, че растежните прояви доказано се влияят от гъстотата на засаждане, като с увеличаване на вътрередовото разстояние нарастват стойностите на изследваните показатели. Сорт Бигаро Бюрла превъзхожда останалите сортове по показателя надебеляване на ствола.

15.6

обем на короната, м3 13.8 e 15.6 e 19.5 b 14.7 e 17.4 c 21.3 a 14.3 e 16.0 de 19.3 bc 12.0 e 14.2 e 16.3 d

1.2

Дължината на едногодишните леторасти е с най-високи стойности при сорт Ван, а Гермерсдорфска заема водещо място по показателите брой растежни точки и обем на короната. Димитър Василев Опитна станция по земеделие, Хан Крум

IX-TA НАЦИОНАЛНА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ „ЕКОЛОГИЯ И ЗДРАВЕ’ 2012“ – ПЛОВДИВ За девети пореден път в Пловдив ще се проведе Националната научно-техническа конференция с международно участие „Екология и здраве’ 2012“, организирана от СНЦ „Териториална организация на научно-технически съюзи с Дом на науката и техниката – Пловдив“ и Община Пловдив. Конференцията ще се проведе на 17-ти май 2012 г. в Дома на науката и техниката, ул. „Гладстон“ №1. През последните няколко десетилетия бързото индустриализиране и химизацията в световен мащаб доведоха до остър конфликт между човека и природата. Това постави редица въпроси около възможностите за замърсяване на въздуха, почвата, водите, земеделската продукция, продуктите на хранителната промишленост, а оттук – за тяхното влияние върху здравето на човека и животните. По този проблем ще протече работата на конференцията, организирана в четири секции: 1) Екологично земеделие; 2) Хранителни технологии; 3) Медицина; 4) Урбанизация и околна среда. В Пловдив ще се съберат отново специалисти от страната и чужбина, като в пленарно заседание и по секции ще обсъдят новите си решения по тези теми. Участниците ще представят материалите си с доклади и постери. На конференцията ще бъдат проведени и съпътстващи мероприятия с тематични презентации и щандове за представяне на нови екологични технологии и продукти. Официални езици на конференцията ще бъдат български и английски. Желаещите да участват в конференцията следва да изпратят заявка, придружена с резюме на доклада (постер) в обем до 20 реда на български и английски език, в срок до 31.03.2012 г. За информация и изпращане на заявки: СНЦ „ТО на НТС с ДНТ – Пловдив“, ул. „Гладстон“ № 1, Пловдив – 4000 и телефони: 032 / 62 25 63;032 / 62 25 82; факс 032 / 62 25 61; E-mail: nts@hst.bg ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОРГАНИЗАЦИОННИЯ КОМИТЕТ проф. д-р Васил Ранков 44

бр. 2, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Характерът на изпълняваните работи в земеделието позволява сключване на трудови договори за непълно работно време. Това е възможно, защото в определени периоди на годината се налага техниката и работната сила да се използват по-интензивно и с по-малка продължителност от законоустановеното работно време. Освен това сезонният характер на работа в земеделието изисква назначаване на работници за извършване на определени работи (сеитба, прибиране на продукцията и др.) за определен брой дни в месеца. Прилагането на колективното договаряне за непълно работно време позволява по-рационално да се използват квалификационните и професионалните възможности на работниците (служителите), създават се условия за намаляване на трудовите разходи и в известна степен се ограничава равнището на безработицата. Непълно е работното време с продължителност по-малка от нормалното време. В практиката непълното работно време намира приложение в различни форми. В зависимост от разпределението му през денонощието, седмицата или друг календарен период от време, формите на непълното време могат да бъдат:  Непълен работен ден. При него работното време е в границите на работния ден и работника (служителя) работи с по-малка продължителност от законоустановената за работния ден (8 часа). Непълният работен ден може да има различна продължителност – 4, 6 и повече часа, но тя не може да бъде по-малка от половината от законоустановената – 4 часа.  Непълна работна седмица. Нейната продължителност

е по-малка от нормалната (5 работни дни по 8 часа на ден) и се определя по споразумение между работодателя и работника или едностранно от работодателя. През отделните работни дни в седмицата работникът (служителят) може да работи както при нормална, така и при непълна продължителност на работния ден.  Непълен работен месец. Работникът (служителят) полага труд в определени от закона или правилника за вътрешния трудов ред работни дни в месеца. Продължителността на работното време за непълния работен месец е по-малка от тази за нормалния работен месец (21 работни дни по 8 часа дневно). Съгласно нормативната уредба работниците на непълно работно време задължително трябва да сключват индивидуален трудов договор с работодателя. Важна особеност на трудовия договор за непълно работно време е включване на клаузи в съдържанието му относно продължителността и разпределението на работното време, както и периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение. Трудовият договор за непълно работно време може да бъде сключен за работа през определени дни от месеца, до 5 и за повече от 5 работни дни. Този договор е гъвкав и позволява различни варианти на сключване. На практика в земеделието трудовия договор за работа на непълно работно време се прилага когато работодателят има потребност да бъде изпълнена инцидентно възникнала работа, която не изисква постоянно използване на работна сила, за извършване на трудови дейности, които имат временен или случаен характер.

Работодателят има право при намаляване обема на работата в предприятието да предложи на работниците (служителите) да преминат на работа от трудов договор за пълно работно време към такъв на непълно работно време за срок до 3 месеца в една календарна година. Това е възможно след водене на преговори и постигане на консенсус с представителите на синдикалната организация в предприятието и представителите на работниците (служителите). В съдържанието на трудовия договор за непълно работно време трябва да бъде включена информация за: страните сключващи договора; мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; продължителността на трудовия договор; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; размера на основния и допълнителен платен годишен отпуск и др. Договорът задължително се сключва в писмена форма и до 3-дневен срок работодателят следва да го регистрира и завери в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) заедно с копие от уведомлението. Трудовият договор за непълно работно време може да бъде основен (единствен) за работника (служителя). Разбира се в практиката по-често срещаните случаи са този договор да е втори (допълнителен) за работника (служителя). При основния трудов договор за непълно работно време, съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата на работника (служителя) се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (клас

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

Икономически измерения

ТРУДОВИ ДОГОВОРИ ЗА НЕПЪЛНО РАБОТНО ВРЕМЕ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО

квалификация) за действително отработеното време. Работниците на трудов договор на непълно работно време задължително се осигуряват. Съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО) за работещите до 5 работни дни в месеца (40 ч.) обхвата на осигуряване е по-ограничен. Това означава, че те превеждат осигурителни вноски за социалните рискове: пенсия (за инвалидност, старост и смърт) и за трудова злополука и професионална болест. Когато трудовият договор е сключен за повече от 5 работни дни в месеца и той се явява допълнителен (втори), работниците (служителите) се осигуряват за всички социални рискове: общо заболяване и майчинство; пенсии; трудова злополука и професионална болест и безработица. Размерът на осигурителните вноски е определен с бюджета на държавното обществено осигуряване. Осигурителните вноски се превеждат на база месечен осигурителен доход, т.е. брутното трудово възнаграждение на работника, но не по-малко от минималния осигурителен доход за икономическата дейност и съответната група професия. Минималният осигурителен доход на работещите на непълно работно време се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на броя на работните дни за месеца. В случая определения осигурителен доход за икономическата дейност и съответната група професия, която изпълнява работника се разделя на броя на законоустановените работни часове за месеца и получената сума се умножава по броя на отработените часове. Осигурителният доход на работещите по трудов договор на непълно работно време представлява брутното месечно възнаграждение, което получава работника, но не по-малко от минималния осигурителен доход изчислен пропорционално на отработените 46

бр. 2, 2012 г., сп.

часове (дни) за икономическата дейност и съответната група професия и не повече от максималния доход – 2000 лв. Осигурителната вноска за здравно осигуряване се превежда на база осигурителен доход и съвпада с този върху който се отнасят вноските за държавно обществено осигуряване. Работодателят превежда осигурителните вноски на работниците при изплатено трудово възнаграждение, а така също и за начислено но не изплатено възнаграждение. Осигурителният стаж за работещите на трудов договор за непълно работно време се установява пропорционално на законоустановеното работно време при условие, че са внесени осигурителни вноски върху полученото, начисленото или неизплатеното трудово възнаграждение. Съгласно промените в КСО осигурителният стаж на работниците (служителите) работещи на трудов договор на непълно работно време се признава за пълен осигурителен стаж (за 8 часа) при едновременно изпълнение на следните условия:  работниците (служителите) да са работили на трудов договор за непълно работно време до 3 месеца в една календарна година. Освен това продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване, т.е. 4 часа;  работодателят да е участвал в програми за запазване на заетостта, финансирани от Републиканския бюджет и/или в оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”. Времето, през което работниците (служителите) работят на трудов договор за непълно работно време се признава за трудов стаж. Той се изчислява в дни, месеци и година. За един ден трудов стаж се признава времето, през което работника (служителя) е работил най-малко от половината от законоустановеното

„Земеделие плюс”

за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За един месец трудов стаж се зачита календарния месец, през който са изработени не по-малко от 21 работни дни при 5 дневна седмица. За една година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж. Работещите по трудов договор за непълно работно време имат право на платен годишен отпуск. Размерът му се определя въз основа на придобития трудов стаж, установен по часове, дни и месеци. За всеки месец трудов стаж се полагат една дванадесета част платен годишен отпуск. Работниците имат право и на неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година, който се признава за трудов стаж. Трудовият договор за работа на непълно работно време може да бъде прекратен на основанията посочени в Кодекса на труда както всеки друг вид договор. Специално основание за прекратяване на този договор е, че то може да стане от страна на работника (служителя) или от работодателя с предизвестие до 15 дни. Трудовото правоотношение може да бъде прекратено и преди изтичане на този срок, но за целта се изплаща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Разглеждането на същността на трудовите договори за непълно работно време и разкриване на възможностите за тяхното прилагане в земеделието ще позволи на работниците в зависимост от условията и характера на работа при необходимост да сключват и да работят едновременно на различни видове трудови договори. По този начин те ще увеличават размера на трудовото си възнаграждение, на осигурителния и трудовия стаж и по-добре ще гарантират своята социална сигурност. Доц. д-р Светлинка Христова, УНСС

Filtration Solution ДИШАЙ СПОКОЙНО, ТОВА Е DONALDSON

Donaldson предлага всички видове висококачествени въздушни, маслени, горивни и хидравлични филтри.

Лубрифилт ЕООД е официален вносител за България

www.lubrifilt.bg

София 1574, тържище Слатина - Булгарплод ул. Проф. „Цветан Лазаров“ 13, тел. 02/978 4142; 02/978 5334; факс: 02/978 8256, e-mail: office@lubrifilt.bg

Çà

î ð ï

î è ñ ôå

è ë íà

! è ñò