Земеделие плюс

*44/

www.blackandwhitemag.bg 4’2012

ÇÅÌÅÄÅËÈÅ ÏËÞÑ

ĒĖČ  ĖĘĈĕĎčĊĖ  ĝĐĉĘĐČĐ ďĐĔĕĈ ĔĈęēĖČĈđĕĈ ĘĈėĐĞĈ ĖĚ ,84 ÏĘčď ċĖČĐĕĈ ďĈęčĚĐĚč ę ĘĈėĐĞĈ ėēĖġĐ Ċ ÞĎĕĈ ÁĢēċĈĘĐć ďĕĈğĐĚčēĕĖ ęč ěĊčēĐğĐĝĈ ÏĘĐČĖĉĐĚĐćĚ ėĘčď ėĖęēčČĕĐĚč ĚĘĐ ğčĚĐĘĐ ċĖČĐĕĐ ĖėĐĚ Đ ęėĈďĊĈĕčĚĖ ĕĈ ĚčĝĕĖēĖċĐćĚĈ ďĈ ĖĚċēčĎČĈĕčĚĖ î ĕĈėĘĈĊĐĝĈ ĘĈėĐĞĈĚĈ ĚĘčĚĈĚĈ ėĖ ĊĈĎĕĖęĚ ĒěēĚěĘĈ Ċ ęčĐĚĉĖĖĉĖĘĖĚĈ ĕĈ ďčĔčČčēęĒĐĚč ęĚĖėĈĕęĚĊĈ Íęĝęģīġ Íęĝęģġğē ĚĢĘċĖĊęĒĐ ėĘčČęĚĈĊĐĚčē ďĈ ÞĎĕĈ ÁĢēċĈĘĐć

С VÄderstad

Разговор с г-н Ларс Тилен – продуктов мениджър на ВАДЕРЩАД – Здравейте г-н Тилен! Бихте ли се представили пред нашите читатели.

– Името ми е Ларс Тилен, работя за ВАДЕРЩАД от седем години. Преди това съм работил в университет в продължение на 15 години. Завършил съм бакалавърска степен като икономист и след това инженерна магистратура. Работил съм в институт за проучване на Джи Пи Ес-технологии. И си спомням, че когато през 1990 г. започнахме работа с първия Джи Пи Ес, неговите размери бяха доста големи .

– Къде сте завършили?

– В Упсала – Швеция. Това е университет, който е основан през 1435 година.

– От кога работите с фирма Римекс?

– От пет-шест години. Сега мога да кажа, че Тайтън машинъри увеличи продажбите на ВАДЕРЩАД значително.

– Какво ще кажете за продажбите на българския пазар?

– Машините на ВАДЕРЩАД са проектирани за тежки условия. Повечето почви около нашата фабрика са глинести и каменисти. Затова нашите машини са проектирани за изключително тежки условия. И ако погледнем нашите

машини и ги сравним с тези на конкурентните компании, ще видим че тези на ВАДЕРЩАД са много по-здраво изработени. Без да навлизам в подробности, мога да кажа, че като гледам добивите, които нашите клиенти получават, се получава много добра комбинация между сеялките от серията РАПИД, култиваторите от серията ТОП ДАУН и КЕРИЪР.

– От самото начало ВАДЕРЩАД са в много добри отношения с фирма Римекс и по-специално с г-н Румен Лазаров. На какво се дължи това? На добрите машини или на доброто партньорство?

– И на двете. Вижте, не може да продавате качествени продукти, в случая машини, ако нямате за партньори качествени търговци. Необходимо е съчетаване на двете. Това е една комбинация между качествата на машините и качествата на търговеца.

– Бихте ли ни представили малко по-подробно сеялката ТЕМПО.

– Ако погледнем назад в историята ВАДЕРЩАД произвеждат високоскоростни машини, като започнем от сеялката за слети култури РАПИД, също така и дисковия

към съвършенство култиватор КЕРИЪР. Известно е, че повечето сеялки могат да работят със скорост от 7-8 км/час, а нашата цел е сеялката да работи с 18 км/час. Това означава двойно по-голяма скорост на работа.

– Нашите почви позволяват ли тези скорости?

– Да. Но нашата сеялка е добра за такава дейност. Тя може да работи при висока скорост с висока прецизност. Целта е всеки който управлява сеялката да постига и много висока точност, което подобрява и нейната ефективност.

– Разбрах, че представяте нова сеялка ТЕМПО?

– Да. Има още няколко подобрения, които сме въвели, но е най-добре да бъдат обяснени на място на самата машина, за да се види кое как работи. Това е препоръката за всеки фермер, който би искал да работи с новата сеялка, да дойде и да се запознае на място.

– Какво бихте искали да споделите за други модели, представени от ВАДЕРЩАД.

– Ако започнем със стърнищния култиватор ТОП ДАУН. Това е универсален култиватор, който може да работи плитко и дълбоко и чрез смяната на работните органи можем да постигнем различен тип обработка на почвата. Някои фермери предпочитат да работят много плитко, веднага след жътва, а други искат да работят много дълбоко. Затова ние сме създали възможността чрез смяната на работните органи да се променя и типът обработка. Много скоро предвиждаме и внедряване на иновации и нови работни органи, чрез които ще може да се работи още по-дълбоко.

– Във връзка с тези иновации, какво бихте казали за Вашата конкуренция?

– Наистина имаме много силна конкуренция в Германия – сеялките АМАЗОН ЛЕМКЕН, АМАЗОН ХОРШ – това са силни немски марки. Има и някои американски марки, но те не са толкова употребяеми в Европа. Предизвикателствата на конкуренцията са нещо положително...

– В крайна сметка, с какво те са по-добри, респективно с какво вие сте по-добри или „по-лоши”.

– Ха, ха. Вижте, това са все пак машини, и оценката при тях се прави на базата на много компоненти, но мога да кажа, че ВАДЕРЩАД е една скъпа марка, но нейният живот, експлоатационният период на машината е много дълъг, с по-малко разходи за поддръжка и ремонт и като крайна оценка закупуването на тази марка излиза на производителя по-евтино, по-ефективно. Ако сравним с друг вид машини, може да си купите много евтин комбайн и да се налага да го поправяте всяка седмица. Това със сигурност ще ви струва по-скъпо като краен резултат.

– Бихте ли определили какво е мястото на българския пазар по отношение на други страни, с които партнира ВАДЕРЩАД?

– Да. Мога да кажа, че българският пазар е по-голям от румънския, по-голям е от срърбския, от чешкия и от словашкия, както и от унгарския. Можем да кажем, че България е на второ място, след Украйна. Но ако българските партньори са все така последователни и работят упорито, възможно е това да се промени.

– Да станем първи в Източна Европа по продажби на ВАДЕРЩАД?

– Да. Защо не? Освен това искам да подчертая и още нещо. Досега предлаганите сеялки, каквато беше и РАПИД, бяха предпочитани от масовите ни клиенти, които отглеждаха предимно рапица, пшеница, ечемик. С новата сеялка ТЕМПО вече ще могат да се засаждат и окопни култури като царевица и слънчоглед. Нашите наблюдения, както в България, така и в Румъния и други страни от региона сочат, че половината култури се засаждат с редови сеялки, а другата половина със сеялки за окопни култури, каквито са царевицата и слънчогледа. Затова с пускането на пазара на новата сеялка ТЕМПО, която позволява да се засаждат и от двата вида култури, ние се надяваме да стигнем до много повече клиенти и да постигнем по-добри резултати. Да станем първи в продажбите на тази техника.

– Тъй като този разговор ще се публикува на страниците на списание „Земеделие плюс”, какво бихте посъветвали нашите читатели и евентуално вашите клиенти?

– През последните няколко години цените на селскостопанската продукция са добри и ние се надяваме и през следващите години да се запазят на тези нива. Това означава, че фермерите ще могат да закупуват все по-нова техника и да си служат с по-съвременни технологии. Такива наблюдения ние извършваме от много време и сме установили, че в години на напредък, когато фермерите печелят повече пари, те си закупуват по-скъпи машини, а когато реколтите са слаби, или цените са ниски, когато не печелят толкова успешно, закупуват евтини машини. Това от своя страна влияе пряко на качеството и количеството на получената продукция и от там на икономическите резултати. Т.е. ако искате да печелите повече пари, трябва да влагате повече за иновации в техниката и технологиите. Това е и моето послание към българските фермери и читатели на сп. „Земеделие плюс”. Разговора води Станислава ПЕКОВА

гр. София 1574, Тържище СЛАТИНА - БУЛГАРПЛОД, ул. „Проф. Цветан Лазаров” № 13

Новини от МЗХ Българска Агенция Õ¿√–¿ƒ» »ÕŒ¬¿÷»» по «¿ Безопасност на Храните

«‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂωÂÎËÂÚÓ Ë ı‡ÌËÚ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë ̇„‡‰‡Новини от МЗХ Ú‡ Á‡ ¡˙΄‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌ10 години Европейски орган ÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏ ̇ "¬Â˜Â ̇ »Áпо безопасност на храните, ÎÓÊËÚÂΡ - ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë1ÙËχ ¿ƒагенция - „. ÿÛÏÂÌ година"lj‡‡" Българска —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ безопасност на храните Á‡ ÔË͇˜Ì‡поÍÓÏÔÎÂÍÚ̇ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡,иÍÓˇЦентър за оценка на риска” "Õ‡ÚÓ ·Â ÓÚ΢Â̇ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ӷ·ÒÚÚ‡ ¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ ЮБИЛЕЙ На юбилейна конференция бе отбелязана десетË ‡Á‡·ÓÚÍË". œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ ̇ ‡„‡̇ڇ ÔÓÎËÚË͇ 4 ۘ̇ ‰ÂÈÌÓÒÚ Тържествен юбилей на ИРГР – Садово 4 годишнината от създаването на Европейския орган по «≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–» «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â Ô‰35 години национална програма безопасност на хранитеÔÓ (EFSA) и 1 година създава≈ÙÂÍÚ˂̇ ·Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ Ò‰‡ÚÂΠ̇ ÍÓÏËÒˡڇ ÓˆÂÌˇ‚‡Ì ̇от͇̉ËрастителниË генетични

нето наÕ‡„‡‰Ë БАБХ и Центъра за оценка на риска . ÔËпоÔ¯ÂÌˈ‡Ú‡ ˜ÂÏË͇ ресурси 7 7‰‡ÚËÚÂ. Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡Ú„ÓЕвропейският орган създаденÁ‡ с Регламент ¡Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 35 години лаборатория по по растителни ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72е Á‡ˇ‚ÍË Û˜‡ÒÚË (ЕО) . № ∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ —‡Í‡ Ô·ÌË̇ 178/2002/EC за общите принципи на законодателството биотехнологии в ИРГР –Садово 10 ‡Á‰ÂÎ "ǯËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎ̇ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 в областта на храните и извършва анализ на рисковете Á‡ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ"  ÙËχ Селекция на фъстъци и сусам в ИРГР – Садово 12 –¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ и опасностите по цялатаÔӷ‰ËÎ хранителна верига. "¬»——≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ Папуда

14 β˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË EFSA събира и анализира данни, позволяващи Marathon Magnum. Ò˙ÒДИСКУСИОННО ÒΡڇ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ характеризиране на рисковете с пряко или косвено въз(Ô¯ÂÌˈ‡, ÚËÚË͇ÎÂ, ˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓбезопасността Ô·ÌËÌÒÍÓ на ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó действие върху храните и фуражите.

Oчаквани резултати от предложените «≈À≈Õ◊”÷» Ë ÁÂωÂÎË „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡ "ÕÓ‚Ë EFSA предоставя научни съвети и техническа помощ промени в ОСП 16 œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16 ÒËÒÚÂÏË Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ Ì‡ ÏΡÍÓ ‚ χÎÍË по въпроси, свързани с‰Ó·Ë‚ храненето на човека, здравето Библиотека √ÂÌÂÚ˘ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18 Ë Ò‰ÌË ÙÂÏËрастенията Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚отÏÓна животните, и др. Изготвените EFSA Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ ДОМАТИ – ПОСТИЖЕНИЯ НА СЕЛЕКЦИЯТА над 2χ̉Ë" 500 научни становища и доклади служат за ос·ËÎÌË ‚ ‡Á‰ÂÎ - "ǯËÌË, ËÌÒڇ·fl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙΄‡ˡ 33 при разработването и предприемането на мерки ˆËËнова Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". И ТЕХНОЛОГИИТЕ – 3 част

19–30 √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 наÌÓ‚ Общността в области, -попадащи неговия обсег.

— ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡Ë̇ √Â„‡Ì‡ в»ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌ̇ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒ͇ ÍÛÎÚÛ‡ 38 EFSA разполага и с една от най-стабилните системи «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„ӂˡڇ Хербициди за царевицата през 2012 г 31ÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó - „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚ΢ÂÌ Ò за осигуряване на безпристрастност в научния ÔÓ- и Ò Ó‚Ó˘ÂÌ Ï‡ÚÂˇΠ40 Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂ̇ Ë съвет Борба ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ с икономически важните болести независимост при изготвянето на научни становища. Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂˇÎ". ÿÿ»Õ» в лозовите насаждения 33 Българският еквивалент на EFSAÁ‡e ÒÂÎÒÍÓÚÓ създаденият ≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 ¬ ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â Ë ÔÂÔ‡‡ÚË през 2011г. Център за оценка на риска (ЦОР), който НАПОЯВАНЕ In MeÏoriam: Çۯ͇ ’ËÌÓ‚‡ 44 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" Ôӷ‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓе самостоятелно юридическо лице в структурата на Влияние на климата и почвата върху ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚Óˇ ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ Á‡ БАБХ. ЦОР организира и координира извършването ‡Íнапоителните ‰‡ Ò ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ÚÂΠ45 36ÔÂ‡·ÓÚ͇ нормиÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ в България ̇ Ó„‡Ì˘ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. на независима научна оценка на риска по отношение ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 ОВОЩАРСТВО Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‚ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" Ò безопасността на храните и фуражите, здравеопазва –¿“ ¿ »—“Œ–»fl Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ ‚˙˜Ë ̇ Õ‡ˆËÓ̇Î̇ ‡ÒӈˇˆËˇ Á‡ ‡ÁВъздействие на пролетния мраз нето и хуманното отношение към животните, здравето ÕËÍÓÈ Ì  ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıΡ·‡ 48 Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ ̇ ÔÓÓ‰‡ ·˙΄‡Ò͇ при череши 38‚˙ʉ‡Ì на растенията и продуктите за растителна защита. ÷¬≈“¿–—“¬Œ ÏΘ̇ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏΘТой е активен национален партньор на EFSA и работи Рискови (Limonium променливи ÀËÏÓÌËÛÏ M.)в бизнеса с лешници 50 39 ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ ·ÍÚ‡ˆËÓÌв сътрудничество с компетентните органи в страната ÕŒ¬»Õ» Œ“на ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51 Съвети специалиста ̇ иÏΘÌÓÒÚ. другите държави членки. В структурата на ЦOР е и ¡»¡À»Œ“≈ ¿ Черешова градина. Торене на черешата 41 Българският Фокален Център на EFSA, за дейността на "«ÂωÂÎË ÔβÒ" ÃÂÌÚ‡ 21-32 ЖИвотновъдство който в началото на 2012г. бе подписано Споразумение Продуктивност и състав на млякото при между EFSA1îи≈ŒŒƒ, центъра за оценка »Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË –‰‡ÍˆËÓÌ̇ ÍÓ΄ˡ:на риска. √·‚ÂÌ ‰‡ÍÚÓ: »ÌÊ. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 612 635 œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ ŒÚ„. ‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459; Земеделие плюс цигайски и каракачански овце 43 –‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ PR Ë ÂÍ·χ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 œ‰Ô˜‡Ú̇ ÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 Редактор М.02 Спасова “ÂÎ.: +359 2 852 48 PR и реклама С. Пекова, GSM 0888 336 519

÷Â̇: 5,00 ΂.

E-mail: zemedelieplius@mail.bg Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.

¿Í‡‰. ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚ‚‡, 1” ЕООД, колегия: ÔÓÙ.Издател ‰.ËÍ.Ì.„Ентропи œÎ.Ã˯‚, ÒÚ.Ì.Ò.IРедакционна ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.Проф. ‰- “.ÃËÚÓ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- редактор, ƒ.»Î˜Ó‚Ò͇, д-р Ив. Трънков – Отг.

GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. ¬. ÓÚ‚‡, ‰- “. Ó΂, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- Атанасов,‰Óˆ. проф. д. с. н. Л. Кръстева, . ˙Ì‚‡, Õ.¡‡Î‚ÒÍË, ÔÓÙ. ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д. ик. н. ‰- Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡Ò͇ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, Т. Митова,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Д. Илчовска, доц. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, доц. д-р инж. М. Михов, проф. д-р Н. Балевски, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

—ÔËÒ‡ÌË ì«ÂωÂÎË ÔβÒî  ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂΠ̇ ̇È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂωÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌË ‚ ¡˙΄‡ˡ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г. Списанието се издава с подкрепата на:

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã. сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

3

3

Юбилей

ТЪРЖЕСТВЕН ЮБИЛЕЙ НА ИРГР – САДОВО 130 години ЗЕМЕДЕЛСКА НАУКА В САДОВО 140 години ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КОНСТАНТИН МАЛКОВ 110 години ЗЕМЕДЕЛСКА ОПИТНА СТАНЦИЯ – САДОВО 110 години ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АКАД. ПАВЕЛ ПОПОВ 35 години ИНСТИТУТ ПО РАСТИТЕЛНИ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ Тържественият юбилей на ИРГР „К. Малков” Садово е изключително знаменателно събитие. То събира в себе си няколко забележителни събития, всяко от което само по себе си е достатъчно ярко като повод да бъде отбелязано. Става въпрос за няколко рождени дати, отделени по време, но свързани помежду си с действията си, идеите и оставеното наследство. Преди 140 години в малкото градче Крушево в сегашна Македония започва живота на един човек, който извисява своя дух, започвайки работа в Садово като учител застава начело на земеделската наука и тясно свързва своето име със Садово и със Садовската опитна станция. К. Малков Константин Малков е роден в българския квартал на бунтовния планински град Крушево, Македония. Семейството му се премества да живее в Орхание (Ботевград). Малков стъпва на освободената българска земя като петгодишно дете. Завършил с отличие прогимназията в Ботевград, той заминава да следва IV клас в Софийската гимназия. Неговите интереси обаче още от ученичеството са насочени към селското стопанство и земеделската наука. През 1889 година той напуска София и се записва в Садовското земеделско училище, основано едва преди 6 години, което завършва бляскаво през 1892 г. През тази година той бива назначен за пътуващ учител по земеделието в Стара Загора, служи няколко месеца в Централната метеорологична станция при Спас Вацов. Тук той проявява забележителна дееспособност и постоянство в работата. Жаждата за повече знания го отвежда в университета в град Хале – Германия, където през 1895 година завършва агрономство. След завръщането си от Германия постъпва учител в Плевенското лозаро-овощарско училище, където завежда опитното поле и заедно с К. Илиев уреждат библиотека, и взема най-живо участие в редактирането на „Винарско-земеделски вестник”.

4

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

През 1899 г. е преместен в Земеделското училище в Образцов Чифлик край Русе, където урежда също опитно поле. През 1900 г. постъпва отново учител, този път в Садовското земеделско училище, където също завежда опитното поле, което по-късно прераства в опитна станция. Тук в него възниква идеята малкото опитно поле към училището да се превърне в Земеделска опитна станция, както тези в Европа които е видял. Борбата с бюрокрацията е голяма, но той успява. Това става на 27 август 1901 година със заповед № 838 на Министерството на търговията и земеделието, и той е назначен за неин управител. След професионална едногодишна специализация в Германия Константин Малков се завръща и разработва първата програма за работа на станцията. През септември 1902 година Садовската земеделска опитна станция е официално открита, на която той е първия директор, какъвто остава до своята смърт. В разстояние само на 13 години той е създал и оставил за поколенията толкова обемно творчество, което много изтъкнати наши учени са създавали 4-5 десетилетия. Неговият творчески гений надхвърля границите на България. Най-престижни научни институти в Германия правят усилия да го привлекат да работи при тях, но Малков интелигентно отговаря „Моята родина сега се възвръща към науката и тя има нужда от мен”. Неговите научни изследвания намират място в 273 публикации в най-авторитетните аграрни списания във всички европейски страни. Константин Малков поставя началото на колекционерска дейност в областта на растителните ресурси с ясната мотивировка, че изграждането на земеделието в България по онова време трябва да стане на основата на наличното разнообразие от сортове, популации и други образци, плод на народна селекция и фамилното им използване в производството. За първи път в Садово стартира идеята, че за прогреса в земеделието следва да се интродуцират, изпитват и оценят световните постижения в

селекцията на земеделските култури, за да се препоръчат подходящите образци за условията на България. Садовската земеделска опитна станция се обособява през 1902 г. като завършек в развитието на един период на изследователска работа, вършена в продължение на общо 20 години в опитното и демонстративно поле на Садовското земеделско училище. Като директор на Садовската опитна станция Малков разработва програма за научната дейност на станцията. От нея се вижда колко добре той е познавал състоянието на българското земеделие от края на деветнадесети век и колко добре е виждал неговото развитие в перспектива за цялата първа половина на двадесети век. Той внася много чужди сортове пшеница, ръж, ечемик, царевица, памук, картофи, захарно и кръмно цвекло, мак и нахут, които изпитва и проучва при наши условия. Той проявява грижи за казанлъшката маслодайна роза и етерично-маслодайните култури. В резултат на тази му дейност в България са внедрени нови сортове памук, картофи, захарно и кръмно цвекло, пшеница и др. Той прави обширни проучвания преди всичко върху основната зърнена култура – пшеницата, които систематизира в своя пръв забележителен научен труд, издание на Садовската опитна станция – „Описание на местните зимни пшеници”. Той проверява всички сортове пшеници, цвета на европейската селекция от края на миналия век на садовска почва, в опитното поле на станцията. За оказалите се ценни български образци и чуждестранни сортове създава екологична мрежа за изпитване в различни райони в страната, като ползва за база земеделските училища. Малков проучва българските пшеници, ориз, южните култури, в резултат на което пуска в производство пшениците „Белия Садовска”, „Нова старозагорска пшеница”. Началото на проучванията, свързани с агротехниката и торенето на полските култури, е сложено също от Малков. Неговият научен доклад върху ориза, писан в последните дни от живота му, научните му доклади върху розата и етерично-маслените култури, върху земеделието в Швеция и оценката за работата му на Свальовската опитна станция след нейното основаване ще останат завинаги като пример в нашата селскостопанска литература. С работата си в областта на фитопатологията, където сам или в сътрудничество с проф. Бубак от

Таборската земеделска академия открива и изследва редица нови и неизвестни в литературата болести на анасона, памука, сусама и някои други растения, той израства до нивото на учен от международен мащаб. Той определя пръв в световната фитопатологична наука редица нови болести по растенията. Той пръв описва болестта „ Черно гниене” на сусама, като установява, че се дължи на два вида патогенни бактерии, които той изолира в чиста култура – Pseudomonas sesame, Malkoff Bacillus sesame Malkoff. Пръв той описва маната по анасона и установява, че се дължи на гъбата Cercospora Malkofii Bub. Пръв Малков описва и неизвестната до тогава на науката болест по памука – Phylosticta Malkofii. Името на Малков е широко известно в чужбина. По негова инициатива станцията е взела участие в много международни изложби – Милано, Брюксел, Лондон и др. и е получила отличия и грамоти. През своя кратък живот Константин Малков остави на поколенията едно огромно книжовно наследство, с което завинаги обезсмърти своето велико дело на основоположник на научните изследвания в областта на селското стопанство. Неговата научна дейност засяга почти всички области на земеделската наука. Нямало е достатъчно подготвени кадри, нямало е опитни станции, не са се отпускали достатъчно средства за развитие на земеделската наука. В това се изразява именно и неговата неоспорима заслуга на основоположник на земеделското научно дело в България. Така в първите години на 20-ти век са били положени основите на земеделската наука в България с рядка вещина и ерудиция, прекъснати толкова рано от жестоката и неумолима съдба. Само няколко часа преди смъртта си той поверява на близкия си приятел Христо Калчев „аз живях само 35 години, но работих като че съм живял 75 години”. Ако наистина беше живял 75 години той щеше да бъде един от колосите на световната земеделска наука. Умирайки съвсем млад, последната мисъл е била за любимото опитно поле където пожелал да бъде погребан, за да чува може би като в сън шума на люлените от вятъра златни класове и като верен страж да бди над онези, които ще продължат наченатото от него дело в тази негова светиня.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2,4, 2012 г.

5

През 1902 г., когато се основава Садовската опитна станция се ражда и един бележит учен, педагог и общественик – акад. Павел Попов. Акад. Павел Попов е роден на 16 август в с. Крушовене, Плевенски окръг. П. Попов Родителите му се отличават с прогресивните си за онова време възгледи и изключително родолюбие. Още от най-ранно детство Павел Попов проявява голямо желание към изучаване на живата природа, което се засилва през юношеските му години. Влечението му към изучаване на природата е причина той да запише агрономство, което завършва в гр. Жамблу, Белгия през 1928 г. Като студент изучава с увлечение агробиологичните науки, като проявява особен интерес към учението на Дарвин. Петгодишното му обучение в университета в Белгия и нестихващата му жажда за знания, както и висококвалифицираните преподаватели в института са основна предпоставка за добрата подготовка на младия специалист. Натрупал много знания по агрономическите науки и завършил успешно селскостопанския институт в Жамблу, младият ентусиазиран специалист се завръща в България и през 1929 г. постъпва като стажант – агроном в Земеделската опитна станция в Садово. Тук започва неговият нестихващ стремеж към научно усъвършенстване. За квалификацията на младия специалист допринася и участието му в научната екскурзия в Румъния (през 1933 г.) и особено специализацията му през 1934 г. по селекция и семепроизводство на зеленчуковите култури в научноизследователски институти в Белгия и Холандия. Така добре подготвения млад изследовател навлиза в научното поприще, където успява бързо да се изяви, а по-късно и да се извиси като един от най-големите учени на България в областта на растениевъдството и селекцията на зеленчуковите култури и пшеницата и на някои южни маслодайни видове. От 1929–1933 г. акад. П. Попов работи в Садово; от септември 1933 до август 1941 г. – в Земеделския изпитателен институт (сега ИЗК „Марица”) Пловдив; от 1941 до август 1944 е директор на Земеделския изпитателен институт в Скопие. През първия етап на своята научна дейност – 1933–1941 г., отдава сили и енергия в разработването на генетико-селекционни задачи по градинските култури – пипер, лук, дини, пъпеши, бамя и батати. В съавторство с акад. Христо 6

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Даскалов и проф. Жечка Жечева той селекционира седем сорта пипер и на тази култура посвещава 13 научни публикации. През това време създава и пет сорта лук. След 1941 г. вниманието на академика е насочено към южните маслодайни култури – фъстъци, мак и сусам, а след 1944 г. към основната продоволствена култура пшеница. Близо 20 години акад. Павел Попов отдава на педагогическа и учебно-възпитателна дейност в Пловдивския университет, а по-късно във ВСИ „Васил Коларов”, където е избран за ректор. Като основател и първи председател на Държавната сортова комисия (1951–1957 г.) акад. Павел Попов полага основите на държавното сортоизпитване у нас и участва в изграждането на неговата материално-техническа база. През 1962 г. е назначен за секретар на Отделението по растениевъдство към новоучредената Академия на селскостопанските науки, а през 1966 г. е избран за неин заместник – председател. На тази отговорна длъжност той остава до закриване на академията през 1971 г., след което е избран за заместник ректор на новосъздадената Селскостопанска академия „Г. Димитров”. Акад. Попов винаги е бил на своя трудов пост – работи, учи, създава, бори се и върви напред към заветната цел. Извършват се промени, той самият сменя местоработата, градове, държави и заедно с това се налага и самодоказва. Човек е подвластен на времето, но той има удивителната способност да се адаптира към новите условия и да не спира своето развитие. Животът е маратон, който се налага да извървиш с труд и борба, преодолявайки препятствията. Това е правил и акад. П. Попов. Побеждавал е и се е налагал със своя труд, със своите човешки качества, за да стигне до върха – удостояването му с почетното научно звание „академик”. През своя творчески път акад. Попов е издал 620 броя публикации от които: научни трудове 159 бр.; проблемни и обзорни статии – 58; научно-популярни и популярни статии– 340; доклади на национални и международни конгреси – 43 и учебници, ръководства, монографии и брошури – 20. Акад. Павел Попов е главният двигател за създаването на Института по интродукция и растителни ресурси, преименуван по-късно в Институт по растителни генетични ресурси. Проф. д.с.н. Лилия Кръстева – директор на ИРГР „К. Малков”, Садово

35 ГОДИНИ НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ПО РАСТИТЕЛНИ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ Растителните генетични ресурси (РГР) обединяват видовете растения, които осигуряват на човечеството всичко необходимо за живота: храна, фураж, суровини, влакна, масла облекла и енергия. Общият брой на висшите растения в света е 250 000. РГР представляват 40% от тях, като културните видове са 2,8% или около 7 000 ботанически вида. Опазването на растителните генетични ресурси е приоритетна задача в глобален мащаб. Според Конвенцията за опазване на биоразнообразието (CBD) устойчивото съхранение и използване на разнообразието от културни растения е национална задача, задължение и отговорност на всяка страна. В синхрон с Конвенцията е и Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие, в сила от 2004 година. Като координатор за РГР по този Договор за България е вписан Институтът по растителни генетични ресурси, Садово. Промените в България, като член на Европейския съюз през последните години, поставиха нови задачи за научни изследвания в областта на растителните генетични ресурси. Поетите международни задължения на страната ни за опазване, управление и използване на растителния генофонд налагат координация на национално ниво за разпределение на отговорностите; национална инвентаризация на наличните РГР; организиране на уеб-базиран достъп до информацията (CDB, 1992; FAO, ITPGRFA 2004; U.N. FAO,1996b). Растителното разнообразие на България е значително и е формирано под влияние на природните дадености и човешките дейности. Страната ни има средищно положение между Европа и Азия с три фито-климатични области – Европейска широколистна горска, Средиземноморска, Степна. Важна роля имат също орографските условия, геоморфоложката структура, земеползването, биологично разнообразие и почвено - климатичните фактори. Известните ботаници Стоянов, Стефанов, Ахтаров, Георгиев и др. дефинират възможностите, които нашата флора предоставя за разрешаване на проблемите в земеделието. Според тях, фуражните, маслодайните, етерично-маслените, медицинските, декоративните и овощните видове, след установяване на техния биологичен потенциал, могат да бъдат използвани за производствени цели. Големият наш учен Странски многократно подчертава особената важност на дивите видове като родственици на културните растения и нуждата от тяхното опазване.

Инвентаризацията и оценката на стопански ценните растителни видове вече има повече от 100годишна традиция в България, започвайки още със създаването на първите научно-изследователски звена в страната. Първоначално усилията са били насочени към установяване на това кои видове от флората са обект на реално ползване или могат да бъдат ползвани, кога и как да се събират, в какви количества и др. Постепенно нараства значението на проучванията, насочени към по-пълноценното и устойчиво ползване на ресурсните видове и дългосрочното им опазване, за да не се допусне унищожаване на тези видове и загуба на генетично разнообразие. Основата на организирана научно-обоснована дейност по събиране и изучаване на РГР у нас се поставя за първи път през 1939 г. от Д. Костов. През 60-те години тази дейност се възражда от секцията по растителни ресурси към института по растениевъдство, София. Проведените през този период експедиции, позволяват да се съберат голям брой видове, сортове и популации с български произход, част от които се съхраняват и до днес. По-късно този отдел се разраства и се пренасочва към института по генетика и селекция, София. През този период по-голям превес се дава на интродукцията на растителна ген-плазма от чужбина, което оказва благоприятно влияние върху развитието на българската селекция при много от отглежданите култури. Непрекъснатото обогатяване на колекциите поражда необходимост от често репродуциране, поради липсата на условия за надеждно съхранение в дългосрочен план и значителна част от образците са похабени. Национална колекция по РГР През 1977 г. с държавен указ Отделът по растителни генетични ресурси - София се пребазира в

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

7

Садово като Институт по интродукция и растителни ресурси (ИИРР) с Национална програма по растителни генетични ресурси. С откриване на Националната генбанка през 1984 г. се слага начало на съхранението при контролирани условия, съгласно стандартите на Международния институт по растителни генетични ресурси, Рим, сега Институт по Биоразнообразие. Програмата по РГР е направление в Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Като национален координатор на тази програма, ИРГР-Садово предлага на партньорите си в България възможности за свободен обмен на зародишна генплазма, регистрация и безплатно ex situ съхранение на растителни образци. Всички постъпили растителни образци се регистрират в електронната база данни, според международните изисквания и стандарти на Института по биоразнообразие (Bioversity International) за документацията на РГР. На разположение в ИРГР- Садово освен генбанката са и богата хербарийна колекция, музейна сбирка и ботаническа градина. Растителната зародишна плазма, съхранена в ИРГР Садово, включва разнообразен по статус растителен материал. В структурата на отделните видове колекции участват стари сортове и популации; селекционни линии – донори; мутантни форми; селекционирани сортове и диви родственици. Те съдържат разнообразни по произход, ниво на селекция и ботаническа принадлежност растителни материали, което позволява да се извършва селекционно-подобрителна работа в различни направления. Групиране на образците по най-важните признаци при всеки вид позволява да се търсят донори и се създават продуктивни сортове с високо качество. Разнообразието при културните видове и техните диви родственици се запазва чрез еx situ, in situ , on farm, in garden и in vivo съхранение.  Еx situ колекциите се оценяват на полето, а растителните видове се съхраняват чрез семенни образци в генбанка.  In situ conservation се поддържат дивите родственици на културните растения в тяхната естествена среда.  On farm conservation се запазват старите традиционни форми и популации във фермите.  In garden се отглеждат стари традиционни видове в градините на малки площи за лични нужди.  In vivo – в ботаническа градина се поддържат редки, застрашени ендемични и други ценни видове растения. Основните групи в колекции еx situ са шест: 1. Зърнено-житни: пшеница, ечемик, овес, ръж, царевица, просо, сорго.

2. Зърнено-бобови: грах, фасул, лупина, нахут, леща, вигна, фий, бакла.

3. Технически и маслодайни: слънчоглед, рапица, лен, крамбе, цвекло 8

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Пшеница – сорт „КМ-135”

4. Житни и бобови фуражни треви: люцерна, детелина, еспарзета, райграс, ежова главица, власатки.

5. Зеленчукови: домати, пипер, зелен фасул, патладжан, зеле, салати, пъпеши, дини, краставици,тикви 6. Декоративни и лечебни видове: астри, тагетис, газания, перуники, лалета, мента, салвия и др. От всяка група се поддържат три колекции с различно предназначение :  Работна колекция – в нея се съхраняват всички новопостъпили образци, след като получат номер за временна регистрация в Националния регистър и за периода, през който преминават през карантина (интродуцираните образци) и начална оценка. Гарантира се краткосрочно съхранение на семената от 3 до 10 години при +6оС, 50%RH (средносрочни условия);  Базова колекция – семената се съхраняват при условия за дългосрочно съхранение в херметично затворени стъклени съдове или вакуумни опаковки от ламинирано алуминиево фолио при – 18оС;  Обменна колекция – съхраняват се образци от генофонда, предназначени за безвалутен обмен с други генбанки и партньори в националната и международна система за обмен на генетичен материал за изследователски цели. До сега в генбанката са регистрирани общо 2670 растителни вида. Основната част от тях могат да се съхраняват чрез семена. Активният обмен на ИРГР с растителен материал в страната и чужбина развива широки възможности за целенасочена селекция. Създадените контакти и големият брой реализирани научни проекти на национално и международно ниво позволяват да се използва богатството от културни и диви видове с необходимата оценъчна информация. Оценката при еx situ колекциите се извършва по съвременни методи: класификатори, дескриптори на Европейската програма - ECP/GR, стандарти на FAO, UPOV. Изградената база данни включва предварителна, комплексна и специална оценка от 25 до 60 показателя: предварителна – в карантинен участък, изпълняващ контролиращи функции по чистотата на семенните образци от чужбина за карантинни болести и неприятели; комплексна – основен източник на информация за изграждане на база-данни за РГР, задължително

условие за дългосрочното съхранение. Сравняването на РГР със стандартни български сортове е основният метод. Проучването се извършва при полски условия на базата на морфологични признаци, биологични свойства и стопански показатели. За всеки образец данните се протоколират. В зависимост от спецификата на културите се определят и по-важните и съществени признаци в генетичните системи, които определят качеството и количеството на продукцията, т.е. признаковите колекции; специална – само част от образците, преминали през комплексната оценка, достигат до тази оценка. Това са допълнителни лабораторни оценки, микроопити (МО) и сравнителни сортови опити (ССО) за перспективните образци. Особен акцент при проучването на по-голяма част от колекциите се дава на показателите, свързани с реакцията и толерантността на културите към биотични и абиотични фактори. Важно място се отделя също на продуктивността и качеството на семената. Независимо от различията на някои от методите на оценка при отделните видове тези три етапа са задължителни. Анализът и групирането на поважните признаци при всеки вид осигурява ценни донори за създаване на продуктивни сортове, с необходимите качествени характеристики. В резултат на установена традиция в ex situ съхранение и проучване на растителния генофонд в ИРГР - Садово, в продължение на 35 години, семенните образци и съответната база данни са на разположение на селекционери, научни изследователи и други заинтересовани ползватели.

In situ допълва системата на ex situ съхранението и има за цел да поддържа дивите родственици на културните растения в тяхната естествена среда. Описанието на местообитанията и таксономичната структура на растителността методически се определя от крайните цели на in situ съхранението: отделни видове растения, група растения, популации, асоциации, хабитати,типа на екосистемата (естествена, полу-естествена, агроекосистема) и статуса на растенията – редки застрашени, ендемити и т.н. Възможностите, които нашата флора предлага имат важно значение за подобряване на видовата структура във фермерското земеделие чрез включване на малко познати и алтернативни култури с добра приспособимост и продуктивен потенциал. Опазване на старите сортове, популации и форми, създадени чрез дългогодишен подбор и народна селекция е от изключителна важност и се постига надеждно чрез оn farm и in garden conservation. Много често това са традиционно отглеждани сортове и видове, които притежават изключителна пластичност, устойчивост на болести или добри вкусови качества. Възраждането на стари традиционни растения подпомага устойчивото развитие, неразривно свързано с прилагане на различни еко-

лого-съобразни форми на земеделие, необходими в райони с богато биологично разнообразие. Отглеждане на старите местни сортове при конкретни почвени и климатически условия позволява да се повиши ефективността на земеделските дейности като с по-малко вложения се произвежда качествена и екологично чиста продукция. В генбанката са регистрирани 238 културни вида с български произход. С по-голямо участие са фуражни – 43, технически – 41, зърнено-бобови – 34, зърнено-житни – 33, зеленчукови – 29, трайни – 39 и декоративни – 19. Съвременната селекция се нуждае от изходен материал на широка генетична основа, включваща все по-често зародишна плазма от диви видове, местни образци и примитивни форми.

In vivo в ботаническа градина се поддържат и документират представителни и демонстративни колекции от: диви родственици на културните растения; стари сортове и форми традиционни за нашата страна култури; алтернативни растения от естествената флора; диви видове със защитен статут (редки, застрашени, ендемити). Това позволява да се използва ценната зародишна плазма не само за научни цели, но и пряко в земеделието, както и за разгръщане на широка природозащитна образователна дейност на регионално и национално ниво. С общо 57 684 образци и над 1400 вида, ИРГРСадово поддържа най-богатата колекция от растителен генофонд в Югоизточна Европа и дава съществен принос в предотвратяване генетичната ерозия при културните растения и дивите им родственици. Колекцията от обикновена и твърда пшеница е трета по разнообразие и размер след Гатерслебен, Германия и ВИР – Санкт Петербург, Русия. Устойчивото използване на националните растителни генетични ресурси е особено актуално днес, когато под въздействието на различни антропогенни фактори се наблюдава изчезване или стесняване ареала на разпространение на редица ценни видове и хабитати. Ефективното използване на РГР допринася за бъдещето развитие на земеделието, неговата екологична насоченост и добра координация. Осигуреният достъп до информация на национално ниво подобрява ефективното опазване на националните РГР. Активният обмен с растителен материал в страната и чужбина създава широки възможности за целенасочена селекция. Изградените контакти и големият брой реализирани научни проекти на национално и международно ниво позволяват да се използва богатството от културни и диви видове, със съответната оценъчна информация. Растителните генетични ресурси са нашето минало, настояще, бъдеще и тяхното опазване е национална отговорност! Проф. д.с.н. Лилия Кръстева, доц. д-р Сийка Ангелова, доц. д-р Яна Гутева

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

9

35 ГОДИНИ ЛАБОРАТОРИЯ ПО РАСТИТЕЛНИ БИОТЕХНОЛОГИИ В ИРГР – САДОВО Изолирането на клетки, тъкани и органи при висшите растения има вече 75-годишна история в световните изследвания. От скромен лабораторен метод културата in vitro се превърна в научно направление, имащо различни аспекти на изследвания – от теоретични върху метаболизма, растежа и клетъчното диференциране, до практическо решаване на важни селскостопански задачи. С методите на тъканните култури успешно се осъществява култивиране на зародиши при отдалечена хибридизация, прорастване на стари, дефектни и рекалцитрантни семена, оздравяване на вирусно болни растения чрез култивиране на меристемни тъкани и термотерапия, бързо микроразмножаване на вегетативно размножаващи се видове, създаване на генетически нови форми, дългосрочно съхранение на образци при in vitro условия, извличане на ценни химически съединения от специфични растителни видове и др. Методите in vitro успешно се изучават и прилагат в почти всички научно-изследователски институти и центрове в световен мащаб. Лабораторията по растителни биотехнологии към Института по растителни генетични ресурси в Садово е създадена през 1977 г., със скромните претенции за оздравяване на посадъчен материал от картофи чрез меристемна тъкан, като основоположник за съществуването и разработване на метода е доц. Чавдар Чавдаров. Към този период това е втората биотехнологична лаборатория, след тази открита от акад. Атанас Атанасов в Института по захарно цвекло – Шумен за селекционни цели. От 1977 година до настоящия момент научноизследователската дейност в Лабораторията по биотехнологии в ИРГР върви във възходяща градащия. Чрез конкурси, нови научни работници разгръщат дейността многопосочно. За първи път в България се разработват методите за

10

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

микроразмножаване in vitro на вегетативно размножаващи се видове, изпитват се възможностите за дългосрочно съхранение на растителните видове in vitro, провежда се вирусна диагностика на in vitro получените растения чрез Елиза-метода, въвежда се направление за протопластни култури, за целите на селекцията се разработват методите на антерните и ембрио-култури при пшеница и ориз, провеждат се първите експерименти за създаване на клетъчни суспендиални култури от ценни растителни видове от българската флора. Цялосната изследователска дейност по тези тематики за 35-годишната история на лабораторията се води от следните учени – доц. Чавдар Чавдаров, доц. д-р Дима Димитрова, доц. д-р Руска Русева, доц. д-р Петър Бояджиев, гл. ас. д-р Димитър Диманов, доц. д-р Пенка Георгиева, ас. Светла Качакова, макар че част от посочения състав има заслужено място само в определен период от изследователската работа. Освен научният възход Лабороторята по растителни биотехнологии претърпя и техническо развитие – от малка лабораторна площ през 1977 г. премина към обособено лабораторно разширение, до изграждането през 1989 г. на лабораторен корпус, разположен на площ от 1,8 дка, оборудван със специфична за този тип работа апаратура и растежни камери, осигуряващи необходимите температурни и светлинни режими. Извеждането на научноизследовотелска работа чрез биотехнологичните методи е дълъг и труден процес, защото, освен специфични лабороторни условия, се изискват многобройни изпитвания, относно намирането на оптимален хранителен състав на изкуствените хранителни среди, точно определени температурни и светлинни условия за всеки растител вид, сорт, както и за типовете тъкани и клетки. Същевременно трябва да се осъществят възможности за многократно преразмножаване на

растителния материал за достигане на необходими количества, като едновременно се търсят подходи за задържане на растежния темп, според насочеността и целта на проучванията. Целият процес за всички направления на изследванията се осъществява при строго контролирани стерилни условия. Независимо от трудностите методите in vitro имат много предимства:  Създаване на богато разнообразие от изходен селекционен материал за значително по-кратко време, в сравнение с конвенционалната селекция.  Бързо могат да се размножат ценни растителни видове, в ограничен изходен материал и новоселекционирани материали за възможно най-кратък период.  Изключва се възможността да се загубят растителни образци, което нерядко се случва при полско отглеждане.  Необходима е значително по-малка площ за поддържане на колекции от видове с целия сортов състав в условия in vitro, в сравнение в поддържането на полски сортимент.  Да се съхраняват редки, диви, ендемични, застрашени и изчезващи видове.  Проучванията се водят целогодишно, с многократни повторения, независимо от климатичните условия. В научен аспект, 35 години изследователска работа в определена област са кратък период, но изследванията в областта на растителните биотехнологии в ИРГР – Садово вървяха еднопосочно с изследванията по тази тематика в света, защото най-голям напредък растителните биотехнологии имат през последните 30–40 години. Изследователската работа на неголемия научен колектив се водеше в следните насоки:  приложение на методите in vitro в съчетание с термотерапия за получаване на здрав посадъчен материал от видове, тотално нападащи се от вирусни заболявания;  вирусна диагностика на изходен и in vitro получен материал от различни генотипове, с важно стопанско значение;  въвеждане, изучаване и приложение на ме-

тодите на протопластни култури за целите на селекцията;  въвеждане в култура in vitro и разработване на методите за микроразмножаване на различни вегетативно размножаващи се видове;  изясняване методологичните етапи и комплекса от фактори, позволяващи многократното субкултивиране в условия in vitro;  проучване факторите и условията за продължително in vitro съхранение;  р азработване методики за получаване на клетъчни суспендиални култури от растителни видове от българската и чужда флора, за извличане на ценни химически съединения;  приложение на методите на ембрио и антерните култури за получаване на нови селекционни форми и комбиниране с методите на традиционната селекция. За 35 годишен период, в резултат на задълбочените проучвания в една сравнително нова научна област и за световните изследователи, академичният състав от Лабораторията по растителни биотехнологии постигна научни резултати, които бяха първи за научната общност в България. По-важни от тях са:  Отработени in vitro методи за получаване на свободни от вируси сортове картофи и лоза, чрез термотерапия и меристемна тъкан. Осъществен контрол върху здравното състояние на новополучения посадъчен материал, чрез вирусна диагностика – серологични анализи по метода „Елиза”.  Успешно завършени изследвания по обработване на растителни тъкани от пшеница и получаване на протопласти култури, с последвал регенерационен процес до отселекциониране на нови линии при тази култура.  Утвърдени технологии за размножаване на картофи, лоза, мента и хмел в условия in vitro с висок размножителен коефициент.  Проучени и оптимизирани са методите in vitro за ускорено размножаване и вкореняване на етерично-маслени, декоративни, технически и лечебни растителни видове.  Въведени са в култура in vitro специфични за България растителни видове – редки, застрашени, ендемични и изчезващи видове, както и диви родственици на културните растения.  Получени са клетъчни суспендиални култури от листа, корени и цвят на блатно кокиче /L. aestivum L./, мурсалски чай /S. scardica L./, сладък корен /G. glabra L/, с възможности за многократно субкултивиране. Още 16 растителни вида са в процес на изпитвания.  Създаден е оригинален генофонд за нуждите на селекцията и международен обмен – in vitro колекции от културни видове с принадлежащите им сортове, колекции от диви родственици

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

11

и оргинална ин витро колекция от ценни за българската флора растения.  Разработена е методика за съчетаване на сомаклоналната и комбинативната изменчивост при обикновената зимна пшеница.  Прилага се технология за насочено скъсяване на стъблото при житните растения.  Признати от ИАСАС са 2 сорта пшеница – „Здравко” и „КМ–135“ и един сорт ориз „Мариана“. Добрите постижения са резултат от планирано и осъществено кариерно израстване на учените в състава на лабораторията. Всеки от тях е преминал дългосрочни специализации в чуждестранни университети и институти в Англия, Италия, Франция, Канада, Мексико, Белгия, Германия и др. За 35 години научният колектив е разработвал 19 планови проекти към ССА и 12 международни проекти с Швеция, Китай, Италия, Словения и др. Участието на международни форуми – конференции, научни сесии, работни срещи и съвещания са способствали за издигане авторитета на българсите учени от тази научна област в международните среди със същата насоченост. Научният състав, с утвърдени позиции и приноси, има значителен обществен принос за обучение на дипломанти от средните училища, за подготовка на дипломанти от университети и преподавателска дейност на студенти и ученици. Към Лабораторията по растителни биотехнологии са обучавани двама докторанти, успешно придобили образователна и научна степен „доктор”, единият от които е чуждес-

транен гражданин. За периода 1977–2012 г. научните работници в биотехнологичното направление са публикували над 285 научни труда в наши и мждународни издания – публикации, книги, брошури, научно-популярни статии и други. Освен научна стойност, получените резултати имат и висока приложна стойност, за което свидетелстват многобройните договорни задачи (над 10) с различни институции, учреждения и производители за in vitro размножаване на културни видове и за провеждане на експедиционна дейност, с цел in vitro опазване на растителното разнообразие в България. Получените сортове пшеница чрез биотехнологичните методи са изключетелно търсени и получиха широко разпространение в страната, заради много добрите си стопански качества. Извършеното от науката и приложеното в практиката за 35 години показва, че растителните биотехнологии са ценно научно направление, което има бъдеще и което ще бъде много по-полезно за аграрната практика, когато и земеделието в България влезе в заслужения си възход, за да могат и земеделските производители максимално да се възползват от създадените научни продукти, които са по-ефективни и целесъобразни, в сравнение с традиционно приетите схеми. Доц. д-р Руска Русева доц. д-р Димитрийка Димитрова проф. дсн Лилия Кръстева ИРГР „К. Малков”, гр. Садово

Селекция и технология на фъстъци и сусам в ИРГР „К. Малков“ – Садово Институтът по растителни генетични ресурси „К. Малков” в Садово е единственият земеделски институт в страната в който се извършва научноизследователска дейност с фъстъци и сусам.

Опитно поле фъстъци

12

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Фъстъците проникват в страната ни през далечната 1896 година в село Куртово конаре, Пловдивско. На площ от 7 декара, Ангел Димчов пръв засява тази култура. Фъстъците намират изключително благоприятни условия за растеж и развитие в Пловдивско и района на Садово. Научно- Фъстъци развойната и изследователска сорт Станко работа с тях започва през 1968 година, когато е възприета дългосрочна стратегическа програма по селекцията на културата. В годините досега, тази програма изпълнява поставените си цели и непрекъснато подобрява модела на българските

сортове фъстъци. През годините досега в института са създадени 10 сорта фъстъци. В резултат на дългогодишната селекционноподобрителна работа с културата, българските сортове фъстъци от тип Валенция заеха челно място в света. България е страната, която в климатично отношение се явява северна граница на възможното им отглеждане. Въпреки този факт, обаче благодарение на качествата на българските сортове фъстъци страната ни е найголемия фъстъко-производител в Европа. През последните години, 80% от европейското производство на фъстъци се осъществява в България. Сортът Калина, е най-широко разпространения сорт и световен стандарт за вкусови качества. Той, както и сорта Кремена получиха широко разпространение в Италия. Признатите и вписани в сортовата листа на България през 2009 г., сортове фъстъци Станко и Цветелина, се характеризират с много високи добиви (над 800 кг/декар), отличен търговски вид на ядката и технологични качества. Агротехниката на отглеждане на културата върви успоредно със селекционно-подобрителната работа и си поставя като основна задача извеждането на сортови технологии. В резултат на технологични решения фъстъкопроизводството в страната е превърнато в конкурентоспособен отрасъл. Създадените сортови технологии обезпечават агротехниката на културата, решават въпросите с борбата с болестите, неприятелите и плевелите по културата. Работата със сусама в института има вековна традиция. Още Константин Малков, работи с културата и пръв в света открива и описва изключително вредоносната по сусама болест бактериоза, която и до днес носи неговото име. Тук са създадени български сортове сусам с отлични технологични и вкусови качества, висок добив и устойчивост на болести. Сусамът загубва своето значение с навлизане на механизацията в селското ни стопанство през шестдесетте и седемдесетте години на миналия век. Особеностите на културата изискват прибирането Ӝ на ръка и това я прави неподходяща за земедел-

ските производители. Така от основна маслодайна култура, изключително полезният сусам заема все по малки площи, както в България, така и в световен мащаб. Сусамът е култура на развиващите се страни от третия свят, където не липсва евтина работна ръка. В края на деведесетте години на миналия век в института започва селекционноподобрителна работа с Сусам сорт Виктория културата, целяща създаване на форми подходящи за механизирано прибиране. Единствено в Европа тук се работи по създаването на такива форми. Нашата селекция в това отношение се движи паралелно с Американската и постигнатите резултати са идентични. В резултат на селекцията, през 2010 година, беше изпитан и признат сорта Виктория, подходящ за механизирано прибиране. Технологичните решения при културата са насочени към пълното механизиране на процесите по отглеждането й. Примитивната технология на отглеждане на сусама е заменена с модерна, съобразена с високите изисквания на съвременното

Сусам прибран механизирано

земеделие агротехника. Технологичните решения позволяват на съвременните сортове да разкрият високия си продуктивен потенциал и реализираните добиви надвишават многократно средният за света добив от тази култура. През 2011 година, благодарение на спечелен проект към МОМН, във фермата на Шабан Рафет, за първи път в страната ни беше прибран механизирано производствен посев от сусам.

Опитно поле сусам

Гл. ас. д-р Станислав Стаматов ас. Манол Дешев ИРГР „К. Малков”, гр. Садово

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

13

Папуда (Vigna unguiculata L.) Папудата (Vigna unguiculata L.) е зърнено-бобова култура с високи хранителни качества на семената, отлична фуражна стойност на сламата и положително агротехническо влияние върху следващите култури. Семената на папудата са богати на протеин, витамини и минерали. В свежо състояние младите листа и зелените бобове се използват като зеленчук, а целите растения като зелен фураж или сено. Всички растителни части, които се използват като храна са пълноценен източник на протеин, витамини и минерални соли. Папудата е подходяща за отглеждане съвместно с други култури – царевица, сорго и др. По ареал на разпространение в света тя се отглежда най-много в Африка, Азия (Индия, Китай), Америка (страните от Латинска Америка), страните от Южна Европа (Испания, Португалия, Италия, Гърция, Кипър, България и др.). Произходният център на този вид би могъл да бъде намерен в местата, където растат дивите видове (De Candolle, 1996). Областта „Трансваал в Южноафриканската република е вероятният формообразователен център на културното растение, което се дължи на присъствието на примитивните диви вариетети (Padulosi et al., 1990). Папудата е топлолюбива култура и се отглежда предимно в районите, характеризиращи се с топъл- горещ климат: високи температури и тропически валежи. Световното производство възлиза на 5.57 мил. тона, а по заета площ 10 562 615 хa, (www.faostat. fao.org, 2010), тя се нарежда на четвърто място след соята, фасула, нахута и граха. В България тя се отглежда от незапомнени времена в Димитровградски, Хасковски, Свиленградски и Петрички райони. Предполага

14

бр. 4, 2012 г., сп.

се, че това растение е пренесено от Африка и е било известно още на старите гърци и римляни, като първоначално е назовавана като „phasiolus”. Предполага се, че папудата е пренесена в България през Гърция (Койнов, 1973). За този дълъг период от време, тя се налага като основна зърнено-бобова култура за населението от тези райони. Папудата е позната под различни местни наименования в микро-районите на нейното отглеждане, някои от които са: рогач, рогльо, бебриджа и др. и е застъпена в местата с бедни почви и сух климат. В Института по растителни генетични ресурси се съхраняват, поддържат и оценяват около 300 бр. образци с различен произход, основно от Международния институт по Тропично земеделие в Нигерия, но има и от Китай, Япония, Южна Корея, Унгария и др. Местните образци са малко на брой и са колекционирани през последните 3–4 години предимно от районите: Димитровград, Хасково, Харманли и Свиленград. Цел на нашите проучвания е да се направи комплексна оценка на местни и чужди образци вигна, включваща: морфологична и фенологична, както и оценка на стопанските качества, за да се разкрият потенциалните им възможности и тяхната адаптивност за отглеждане в условията на Южна България. Морфологични особености Вигната е едногодишно бобово растение. Кореновата система е много добре развита в сравнение с други бобови култури /фасул, леща/. Тя прониква на по-голяма дълбочина, достига 50–70 см, и се състои от главен корен и добре развити странични разклонения. Стъбло. То е обло с 3–4 разклонения, като при едни образци е изправено, неполягащо и достига на височина до 50–60 см, а при други е слабо и поляга, с височина на стъблото над 70–80 см, а при трети (някои форми) стъблото е увивно с височина над 1 м. Лист. Както при останалите зърнено-бобови култури листата са сложни и са съставени от няколко листенца, прикрепени на обща дръжка. При папудата, както и при

„Земеделие плюс”

фасула листата са триделни и са разположени на дълги дръжки, от 7 до12 cм. Освен същинските листа, фасула и папудата имат и първични (примордиални) листа, които се диференцират през ембрионалното развитие. Те са целокрайни и широки. Листата са сивкави и без власинки, добре гланцирани. Формата йм е яйцевидна или ромбоидна. Цветове. Те имат типичното за пеперудоцветните устройство: байраче, ладийка и крилца. Венчето е различно оцветено: бяло, кремаво или виолетово. Цветовете са събрани по 8 – 12 в гроздовидни съцветия. Дължината на цветната дръжка се движи от 4 до 12 см, като при образуването на бобовете тази дръжка нараства и може да достигне до 23–25 см. Плодовете /бобовете/ на папудата са тесни и дълги, с цилиндрична или саблевидна форма, достигаща 10–20 см, а при някои от подвидовете, като V. sesquipedalis достига до 40–60 см. Бобовете съдържат поголям брой семена, като при изследваните от нас образци този брой е от 8 до 14 зърна. Бобовете при папудата имат добре изразен зелен цвят, като при повечето образци съдържат склеренхимни клетки, особено по ръбовете на чушката или т.нар. „лико”, което ги прави негодни за консумация в зелено състояние. Бобовете на образци от V. sesquipedalis L., се отличават с голяма дължина / >40 cм) и се използват за зелено. Семената най-често имат бъбрековидна или овална форма, с гладка или грапава повърхност. Семената имат различна окраска: бяла, бежова, кафява, червена, черна с различен цвят на хилума: тъмнокафяв, светлозелен, черен и др. По размер семената са по-дребни от тези на фасула и имат тегло на 1000 семена от 100 до 270 г, като най-често сре-

Табл. 1. Морфологични показатели на местни образци папуда

щани са образците с тегло на 1000 семена, между 160–230 г. Биологични особености Вигната е топлолюбиво растение и изисква топлина, както по време на поникването, така и по време на вегетацията. Оптимална температурура за нейното развитие е 26–28º С. През първите седмици след поникването се развива бавно, като през този период бързо нараства кореновата система. След това започва разклоняване на стъблото. Цъфтежът настъпва 40 до 60 дни след поникването при различните образци, а узряването след 40–50 дни от цъфтежа. Вегетацията протича за 85–110 дни, в зависимост както от ранозрелостта на съответния образец, така и от климатичните условия. Папудата е растение на късия ден, но се срещат и форми с неутрална фотопериодична реакция, което е позволило разпространението Ӝ в по-северните райони. Понася засенчване и успешно се отглежда в смесени посеви със сорго, просо и царевица. Папудата се отличава с по-добра сухоустойчивост в сравнение с полския фасул. Изследвания на редица автори потвърждават тези резултати (Берова и кол., 2001). Високите температури през месеците юни, юли и август не предизвикват абортиране на цветовете и младите завръзи, което е характерно при фасула. До-

Табл. 2. Получени добиви от папуда, за периода – 2009–2011 г.

бивите са по-стабилни, а при възможност за поливане те нарастват значително. Валежите по време на цъфтежа и бобообразуването се отразяват много добре върху растежа и развитието на растенията, а оттам и на добивите. Папудата оставя почвата богата с азот и чиста от плевели, поради което е добър предшественик за всички полски култури. Тя се отглежда както след окопни, така и след житни култури. В Института по растителни генетични ресурси ежегодно се засяват за характеризиране, оценка и размножаване различен брой образци с различен географски произход. Оценката се прави според приетия Международния Дескриптор за културата (IBPGR, 1983). Фенологичните наблюдения включват: поникване, начало на цъфтеж, масов цъфтеж, и узряване, вегетационен период (ВП). Морфологичните измервания са насочени към всички морфологични показатели, като основни са: брой бобове на растение, брой семена в един боб, брой семена на растение и тегло на семето от едно растение, тегло на 1000 семена (табл.1). Проучването ни е насочено към подбор на образци, добре адаптирани към условията на Южна България, с по-къс вегетационен период и добри продуктивни качества. Ранозрелите образци успяват да узреят до края на юли и средата на месец август, което е благоприятно за прибиране на бобовете. Тези образци започват цъфтежа около 45 дни след поникването (табл. 1). Характерно за културата е бързото нарастване на бобовете, след прецъфтяване на цвета и формиране на

младото бобче. На табл. 2 са показани получените добиви от местни образци папуда, колекционирани от гореспоменатите райони и проучени в експерименталното поле при института. С най-висок добив се отличава стандарта (първият български сорт „Хриси”), следван от четири образци с незначителни разлики: A7E–0735, A8E–0551, A8E–0563 и A4–008. Ежегодно се отчита нападението на папудата от болести и неприятели на естествен инфекциозен фон. В сравнение с фасула е по-устойчива на болести, но по време на вегетацията се наблюдава нападение от листни въшки (Aphididae) и зърнояд (Ac. obtectus). Борбата се води с помощта на подходящите инсектициди (Чавдаров и Стоилова., 2008). Семената на папудата са богати на протеин (22–26%), бързо се сваряват и се отличават с много добър вкус (Събева и Стоилова, 2008). . Изводи В резултат на получените резултати може да се заключи, че папудата (Vigna unguiculata L.) притежава бърз растеж и по-стабилни добиви в сравнение с полския фасул, а при наличие на възможност за поливане добивите нарастват значително. С промяната на климата и настъпването на трайно засушаване, папудата е подходяща култура за отглеждане в сухи райони, където обикновенният фасул не успява да формирара нормален добив. Папудата е подходяща зърнено-бобова култура за райони, където валежите са оскъдни и почвите са бедни на органично вещество. Цветелина Стоилова, ИРГР – Садово

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

15

Дискусионно

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ПРОМЕНИ В ОСП (продължава от брой 3)

4. Плащане за селскостопански производители, прилагащи селскостопански практики от полза за климата и околната среда Екологичният или „зелен” компонент на директните плащания ще се ползва при изпълнение на годишни и извъндоговорни дейности по опазването на околната среда, извън задълженията по кръстосаното съответствие (например зелена покривка, угар, сеитбооборот, постоянни пасища). Предлаганият 30% дял на „зелените” плащания от гледна точка на България е висок. От друга страна прекалено ниският праг вероятно ще предизвика незаинтересованост във фермерите от поемането на нови екологични задължения. Освен това предлаганите дейности, предназначени преди всичко за намаляване на въглеродните емисии, ще имат различна структура и ще изискват различни разходи на хектар в отделните страни, региони и производства например за постоянни пасища или за обработваема земя. За България този нов компонент ще означава значителни допълнителни разходи на хектар. При тези условия следва да получи удовлетворително решение проблема с нарастващите по тази линия разходи и произтичащата загуба на конкурентоспособност, включително и на външните пазари. Във всички случаи въвеждането на „зелен” компонент в директните плащания не трябва да води до ново неравенство в подкрепата на производството между страните и фермерите, нито до усилване административната тежест на земеделската политика. Неприемливо е дублирането на помощи и изисквания за получаването им – например за кръстосано съответствие или екологичните плащания по II -ристълб. Прилагането на зелен компонент в ДП означава, че всеки фермер ще трябва да прилага екологични дейности като постоянни пасища, зелена покривка, сеитбообращения и екологични нереколтирани площи, подходящи за съответното стопанство. Обхванатите дейности следва да имат едногодишен характер за разлика от по-целенасочените, многогодишни и регионално приспособени мерки от II-ри стълб. Тези изисквания ще се прилагат на цялата територия на Съюза, от всички 16

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

фермери и плащанията ще са с един и същи дял от ДП. Задължителните екологични дейности може да включват например поддържане площта на постоянните пасища на ниво стопанство; площта на главната култура да не надвишава 70% от общата площ, а тази на третата култура да не заема по-малко от 5%; 5% от обработваемата земя да се извади от реколтиране (set aside); 70% зелено покритие на обработваемата земя, тази под зеленчуци и трайни насаждения. С представените предложения на ЕС за въвеждане на Схема за основно (базово) плащане се въвежда и специфичен вид плащане, често наричан „зелено”. Тази схема е свързана с приоритетите на ОСП за подобряване на екологичните параметри при нейното прилагане и има за цел да насърчи практики, които ще допринесат за намаляване ефекта от климатичните промени, запазването на биологичното разнообразие и на околната среда. Общите правила за прилагане на конкретната схема са свързани с определянето на изискванията, които фермерите трябва да спазват, и финансовата подкрепа, която ще получават в тази връзка. Стандартите за тези практики надграждат правилата за „кръстосано съответствие”, които ще продължават да бъдат условие за получаване на помощи по Схемата за основно плащане и са задължителни за прилагане върху допустимите на базово подпомагане площи. Изпълнението на посочените по-долу изисквания от „зеления” компонент ще донесат допълнително плащане на земеделските производители. При това площите, върху които е организирано биологично земеделие, ще получават директно “зелено” плащане. Приема се, че площите в НАТУРА 2000 отговарят на условията за “зелено” плащане дотолкова, доколкото земеделските практики на тях са съвместими с изискванията по същата програма. Предложенията на Европейската комисия към момента предвиждат годишно плащане за земеделските производители, което да е в рамките на 30 % от националния таван за директни плащания. Плащането ще представлява добавка към основното плащане за допустимите хектари, като ще е във формата на единна ставка на хектар. Предвижда се и редукция в случай, че стопаните

не спазват предвидените условия. Редукцията сища ще следва механизмите, които се използват при Фермерите, които поддържат своите площи или неизпълнение на изискванията за задължител- част от тях, декларирани към 2014 година, като ното кръстосано съответствие. Важна разлика от постоянно затревени (пасища и ливади), също базовата подкрепа е, че при „зеленото” плащане подлежат на плащане по „зеления” компонент. Те няма таван и прогресивно намаляване в зависи- няма да имат право да увеличават или намаляват мост от площта. Подпомагането се прилага за референтните площи, декларирани като постоянизпълнение на екологосъобразни практики в ни пасища и ливади, освен в извънредни случаи и три области: диверсификация на отглежданите в рамките на 5% от площта. Съгласно данните за култури, поддържане на постоянно затревени подадените заявления за подпомагане по Схемата площи и на приоритетни екологични площи. за единно плащане на площ за 2011 година, поДиверсификация на отглежданите култури стоянно затревените площи представляват около Когато обработваемата земя на земеделския 9 % (приблизително 334 хил. ха) от всички заявени производител обхваща повече от 3 хектара, които за подпомагане площи (фиг. 7). При запазване не са пасища, не са оставени на угар или заети на тези постоянно затревени площи те ще имат с култури, които се отглеждат под вода през зна- право да получават допълнително плащане по чителна част от годината, следва да се спазват настоящата схема. следните условия: Приоритетни екологични площи  На допустимата площ следва да се отглеждат Най-малко 7% от площите, отговарящи на минимум три култури. При това нито една от условията за подпомагане, с изключение на тези три култури не трябва да заема по-малко постоянните пасища, следва да се планират за от 5% от обработваемата земя и основната приоритетни екологични площи, като например не трябва да надвишават 70% от общата оставена под угар земя, тераси, особености на площ.  Предвижда се европейската комисия да приеме правила, които да гарантират коректното и недискриминационно прилагане на гореспоменатите изисквания, които да допринасят за околната среда.  Въз основа на данни за подадените заявления по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в България за 2009 и 2011 година може да се направи прогноза за дела на Фиг. 5. Брой и дял на стопанствата, участващи в схемата обработваемата земя в стопанза диверсификация на културите ства под и над 3 ха, която ще бъде засегната от приемането на представеното от Комисията предложение. През 2011 година са подадени общо 87 806 заявления за подпомагане, касаещи обща площ от 3 557 047,36 ха. На базата на направените предвиждания и предлаганата регулация може да се допусне, че около 62% от всички бенефициенти по линия на директните плащания ще се включат в схемата за малките стопанства и в резултат няма да бъдат обхванати от схемата за Фиг. 6. Средства за „зелено” и за плащане на останалите схеми „зелено” плащане (фиг. 5). Поддържане на постоянни па- Източник за фиг. 5 и 6 : ДФ „Земеделие“, собствени изчисления

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

17

дители и администрацията, нито да въвежда по-усложнени изисквания към земеделските производители. Недопустимостта или некандидатстването по един тип плащане не би следвало да ограничи фермера от възможността да получи друг тип плащане. От ключово значение е оценката на ефекта от въвеждането на екологична част на ДП. Въпросът представлява Фиг. 7. Разпределение на площите по отделните области на схемата сериозен методологиИзточник: ДФ „Земеделие“ чески проблем. Част ландшафта, буферни ивици и залесени площи. от ползите ще бъдат за обществото като цяло, Предвижда се Комисията да разработи по-ясни други за съответното стопанство. От друга страи точни правила, които да вземат под внимание на положителните ефекти могат да се проявят в специфичните особености на държавите-членки и сравнително дълъг срок и следователно да не са които да гарантират максимизиране на ефекта от от непосредствен интерес за производителите. предложената мярка. Главният въпрос е дали ползите за фермера (30% Средствата, които ще могат да бъдат използот директните плащания) са по-големи от алтервани в България за осъществяване на „зелените” нативните ползи при запазване на функционираплащания, изчислени на база националния таван щите земеделски системи. Най-общата оценка за 2016 година, са приблизително 238 759 164.00 показва, че икономическата цена (с отчитане евро, или стопаните ще могат да получават средно на алтернативните ползи и загуби) при базовите по около 68 евро на хектар (фиг. 6). изисквания ще бъде между 8 и 35 лв. на хектар, Предложението на Европейската Комисия което представлява под 10% от ДП/ха . за въвеждане на плащанията за селскостопанНеобходимо е да се подчертае, че системите ски производители, прилагащи селскостопанна земеделие са различни в отделните страни и ски практики от полза за климата и околната региони (съотношение между обработваема земя среда, надграждащи изискванията за кръстои постоянни пасища, климат и пр.), което означава сано съответствие, е едно от най-обсъжданите. и твърде различни изисквания за екологосъоФилософията на предлаганото нововъведение е бразни практики, следователно последните ще широко възприемана и одобрявана, но конкретизискват и различни разходи. При това нивото ните параметри за прилагането на плащането и на ДП на хектар е определено без да се имат повишаването на изискванията към земеделските предвид новите екологични изисквания. Например производители предизвиква редица опасения. производителите от страните със значителни Дискусиите се провеждат в посока „зелените” по площ и дял обработваеми земи вероятно ще плащания да бъдат опростени и ненатоварващи трябва да правят сравнително големи разходи за фермерите. Важно е те да не се смесват или протизелена покривка. На практика това ще означава воречат на агро-екологичните мерки. Необходимо намаляване на подкрепата на доходите на засеге мерките да са достатъчно гъвкави, адаптивни и натите фермери. прости за прилагане както за фермерите, така и Считаме, че въпросът за оценката на ефекта за администрациите, без да се създават допълниот въвеждането на екологичния компонент е телни условия за налагане на санкции. В България открит и България е силно заинтересована от позицията на Министерство на земеделието и изясняване на проблема. храните по отношение на „зелените” плащания (продължава в следващия брой) е, че въвеждането на многопластова структура на директните плащания следва да бъде добре Доц. д-р Р. Попов, обмислено и обосновано и не трябва да води до доц. д-р Б. Иванов допълнителни тежести за земеделските произво18

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

6) ¯¢²ª«¨« ¥¼ ª ¤ ® £¡ ª¢ ¥ ­¥£¥ ¤ ­ ®¯¢ª¥¼¯ 6) ¤½ ͽÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËͽÊàÍÅÅ 6) ¤½ ÎÍÂÁÊËͽÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë 6) ¤½ Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë

6) ¯¢²ª«¨« ¥¼ ¤ ¬­«¥¤ «¡®¯ « ª ­ ¤® ¡ 6) ¤½ ͽÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë 6) ¤½ ÎÍÂÁÊËͽÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë 6) ¤½ Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë

6) ¯¢²ª«¨« ¥¥ ª «¯ ¨¢£¡ ª¢

´½ÎÏ ÏÍÂϽ

¡«© ¯¥

¥ ¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢

¤ÂÉÂÁÂÈÅ ÌÈÛÎ

¬ÍËÑ Á Î Ê £Å¿ÇË ¡½Ê½ÅÈË¿

¬«®¯¥£¢ª¥¼ ª ®¢¨¢§³¥¼¯ ¥ ¯¢²ª«¨« ¥¥¯¢ ´ ®¯ ¯­¢¯

¤¢¨¢ª´°§« ¥ §°¨¯°­¥

6) ¯¢²ª«¨« ¥¥ ª «¯ ¨¢£¡ ª¢ 6) ¯¢²ª«¨« ¥¼ ¤ ¬­«¥¤ «¡®¯ « ª ­ ¤® ¡ 6) ¤½ ͽÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¡ËɽÏÅÏ Ľ ͽÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Î ËÏÀÈÂÃÁ½Ï ĽÁ×È ÃÅÏÂÈÊË Î ÌÅÇÅÍ½Ê Í½ÄνÁ ×ÎÏÅÜÏ Å ÌÅÇÅͽÊÅÜÏ Í½ÄνÁ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ ¿ ËÏËÌÈÜÂÉÅ ÎÏËɽÊÂÊË ÎÏ×ÇÈÂÊÅ ËͽÊÃÂÍÅÅ ÌË ÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËͽÊÃÂÍÅÅ ÏËÌÈÅ ÈÂÒÅ ¿ ËͽÊÃÂÍÅÅÏ ¿ÇË̽ÊŠ̽ÍÊÅÓÅ Î ¾ÅËÏËÌÈÅ¿Ë Ê½ ËÏÇÍÅÏË ½ ¿ ÁËɽÕÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Ê½ ËÎÏ×ÇÈÂÊÅ ÏÂͽÎÅ Î ÛÃÊË ÅÄÈËÃÂÊÅ ŠοÂÏÈÅ ÌËÉÂÖÂÊÅÜ Î ½¿½ÍÅÆÊË ËÏËÌÈÂÊÅ ®ÂÅϾ½ ®ÍËÇ×Ï Ê½ ÎÂÅϾ½ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Í½ÆËʽ  ËÏ ÜÊнÍÅ ÁË Ñ¿ÍнÍŠĽ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ͽÄνÁ Ľ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ÁËɽÏÅ ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËͽÊÃÂÍÅÅ ½ Ľ ËÏ ÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ËÏÇÍÅÏÅ ÌÈËÖÅ s ËÏ ÁË Ñ¿ÍнÍÅ ®ÍËÇ×Ï Ê½ ÎÂÅϾ½ ΠÎ×˾ͽÄÜ¿½ Å Î ¿ÅÁ½ ʽ ÇÐÈÏÅ¿½ÓÅËÊÊËÏË Î×ËÍ×àÊÅ ǽÏË Ê½Æ ÌËÁÒËÁÜÖŠν ÎÏËɽÊÂÊË ÎÏ×ÇÈÂÊÅÏ ËͽÊàÍÅÅ ÎÈÂÁ¿½ÊÅ ËÏ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿ÅÏ ÌËÇÍÅÏÅ Î Á¿ËÆÊË ÑËÈÅË Î ¿×ÄÁÐÕʽ ¿×ÄÀȽ¿ÊÅÓ½ ÉÂÃÁÐ Á¿½Ï½ ÌȽÎϽ ®ÂÅϾÂʽϽ ÊËÍɽ  À É s À ʽ Áǽ ǽÏË Ä½ ÁÂÇ½Í ÁËɽÏÂÊ ÌËο  ÊÂ˾ÒËÁÅɽ ËÇËÈË É ÌÈËÖ Ä½ À×ÎÏÅÜ Í½ÄνÁ ¯ÂÒÊËÈËÀÅÅÏ ʽ ÎÂÅϾ½ Å ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ͽÄνÁ Ľ ËÏ ÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ÁËɽÏÅ ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËͽÊÃÂÍÅŠŠĽ ͽÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Î½ ½Ê½ÈËÀÅÔÊÅ ÉÊËÀË ÎÈÐԽŠĽͽÄÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÁËɽÏÂÊÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ ¿ ÌËο½  ÍÂÄÐÈÏ½Ï ËÏ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂÏË Ä½ ÎÂÅϾ½ ʽ ÊÂ˾ÂÄĽ ͽÄÂÊÅ ÎÂÉÂʽ ËÏ ÇËÅÏË Ê½Æ ÔÂÎÏË Î ÌÍÂʽÎÜÏ ¾½ÇÏÂÍÅÆÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ Å ¿ ÍÂÁÇÅ ÎÈÐԽŠ¿ÅÍÐÎÊÅ ¢ÏË Ä½ÖË Ä½ ÎÂÅϾ½ ĽÁ×È ÃÅÏÂÈÊË Î ÅÄÌËÈÄ¿½Ï ˾ÂÄĽͽÄÂÊÅ ÎÂÉÂʽ ¯Ë¿½ ΠʽȽÀ½

ÌËͽÁŠѽÇϽ Ô ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂÏË Ä½ ÎÂÅϾ½ ʽ ÎÂÉÂʽ ÌËÈÐÔ ÊŠνÉË ËÏ Ê½Ì×ÈÊË ÄÁͽ¿Å ͽÎÏÂÊÅÜ Â ÉÊËÀË ÍÜÁÇË Ü¿ÈÂÊÅ ¿ ÌͽÇÏÅǽϽ ¤½ ˾ÂÄĽͽÄÜ¿½Ê ʽ ÁËɽÏÂÊÅÏ ÎÂÉÂʽ Åɽ ÊÜÇËÈÇË Ê½ÔÅʽ ËÏ ÇËÅÏË Ê½Æ ÈÂÎÊË ÅÄÌ×ÈÊÅÉŠν ÎÈÂÁÊÅÏÂ

®×Á×ÍýÊÅÂ

´½ÎÏ Ì×Í¿½

) ¬­«¥¤²«¡ ­ ¤¬­«®¯­ ª¢ª¥¢ ¥ ®¯«¬ ª®§« ¤ª ´¢ª¥¢

)) ©«­±«¨« ¥´ª¥ «®« ¢ª«®¯¥

))) ¥«¨« ¥´ª¥ ¥¤¥®§ ª¥¼

)6 ¬­«¥¤ «¡®¯ ¢ª¥ ª ¬­ ¨¢ª¥¼ ¥ ®¢¨¢§³¥«ªª¥ ¬«®¯¥£¢ª¥¼

)6 ­ ªª« ¬­«¥¤ «¡®¯ « ¬«¨¥¢¯¥¨¢ª« ¥ «­ ª£¢­¥¥ ¥ ª «¯§­¥¯¥ ¬¨«¶¥

´½ÎÏ ¿ÏËͽ

)6 ®­¢¡ª«­ ªª« ¬«¨®§« ¬­«¥¤ «¡®¯ «

)6 §·®ª« ¬«¨®§« ¬­«¥¤ «¡®¯ «

6 §Í½Ïǽ ÅÎÏËÍÅÜ Å ÏÂÊÁÂÊÓÅŠĽ ͽĿÅÏÅ ʽ ΠÈÂÇÓÅÜϽ ÌÍÅ ÁËɽÏÅÏ 6 §Í½Ïǽ ÅÎÏËÍÅÜ

6 ²½Í½ÇÏÂÍÅÎÏÅǽ ʽ ËÎÊË¿ÊÅÏ ÌÍÅÄʽÓÅ ÌÍŠΠÈÂÇÓÅÜϽ ʽ ÁËɽÏÅ

ʽ ΠÌËÁÌËɽÀ½ ËÏ Ê½ÈÅÔÅÂÏË Ê½ ½¾ÓÅÎÅÊË¿½ ŠýÎÉËÊË¿½ ÇÅÎÂÈÅʽ ¿ ÌÈËÁË¿ÂÏ ¢ÏË Ä½ÖË ÌÍÅ Ìͽ¿ÅÈÊË Î×ÒͽÊÂÊÅ ÊÂÐÄÍÂÈÅÏ ÌÈËÁË¿Â ÌËÎÏÂÌÂÊÊË ÌÍÅÁ˾ſ½Ï ͽ¿ÊËÉÂÍÊË ÔÂÍ ¿ÂÊ Ó¿ÜÏ Å Î½ Î Á˾ÍÅ ÒͽÊÅÏÂÈÊË ¿ÇÐÎ˿ŠǽÔÂÎÏ¿½ ¬ÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊŠΠÌͽÇÏÅÇп½ Å ÉÂÃÁÅÊÂÊ ÎÍËÇ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê s ÌÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÌËÈË¿Åʽ ʽ ÉÂÎÂÓ ÛÊÅ ÇËÂÏË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ÉËàÁ½ ¾×Á ʽÍÂÔÂÊË ÎÍÂÁÊËÇ×ÎÊË ¯Ë¿½ ÌÍË ÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ Îͽ¿ÊÂÊÅ ΠÇ×ÎÊËÏË ÌËÈÎÇË ÁËÌÍÅʽÎÜ Ä½ ÌÍÅ ¾ÅͽÊ ¿ ÄÍÜÈË Î×ÎÏËÜÊÅ ÌËÔÏŠʽ ÓÜȽϽ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ Å Î½ÉË ¿ ËÏÁÂÈÊÅ ÎÈÐԽŠÌÍÅ ÉÊËÀË Í½ÊÊË Ì½Á½Ê ʽ Ì×Í¿ÅÏ ÎȽÊŠɽÈǽ Ô½ÎÏ ËÏ ÊÂÜ Î ÌËÎϽ¿Ü ʽ Î×ÒͽÊÂÊÅ Ľ ÁËÐÄÍÜ¿½ÊÂ

s ÎÂÉÂʽϽ ÌËÎϽ¿ÂÊÅ ¿ ÏË;ÅÔǽ ËÏ ÏÂÊÄÐÒ ÅÈŠɽÍÈÜ

Ľ ÉÅÊ Î ÌËϽÌÜÏ ¿ ÌÂÍÒÅÁÍËÈ Í½ÄÍÂÁÂÊ Î ¿ËÁ½ ¿ Î× ËÏÊËÕÂÊÅ ÎÈÂÁ ÇËÂÏË Î ÌÍËÉÅ¿½Ï ¿ ÌÍËÁ×ÈÃÂÊÅ ʽ ÉÅÊ Î ÌÅÏÂÆʽ ¿ËÁ½ ŠΠÌËÁÎÐÕ½¿½Ï ¬ÍŠ˾ÂÄĽͽÄÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ɽÈÇÅ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿½ ÎÂÉÂʽ ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎÏϽ ʽ ʽÇÅÎ ¿½ÊÂÏË ÉËàÁ½ ¾×Á ʽɽÈÂʽ Î ÉÅÊ ¤½ ÌÍÂÁ̽Ŀ½Ê ËÏ ¿ÏËÍÅÔʽ ÅÊÑÂÇÓÅÜ ÌÍÂÁÅ ÎÂÅϾ½Ï½ ΠÏÍÂÏÅÍ½Ï Î×Î ÎÉÂÎ ËÏ

ÑÐÊÁ½ÄËÈ ÏËÌÎÅÊ © Å ¾ÂÊËÉÅÈ ½ÌÍËÊ Ä½ ÉÅÊÐ ÏÅ ÅÈŠΠʽÌͽս¿½Ï ΠǽÌÏ½Ê ¬ À ÇÀ ÎÂÉÂʽ s ÎÂÉÂʽϽ ΠÌËϽÌÜÏ Ä½ ÉÅÊ ¿ ʽ ÏÂÒÊÅÔÂÎǽ ÎËÈʽ ÇÅÎÂÈÅʽ ÎÈÂÁ ÇËÂÏË Î ÌÍËÉÅ¿½Ï Ľ ÉÅÊ Î ÔÅÎϽ ÏÂÔ½Ö½ ¿ËÁ½ ŠΠÌËÁÎÐÕ½¿½Ï «¾ÂÄĽͽÄÂÊÅÏ ÌË ÏËÄÅ ÉÂÏËÁ ÎÂÉÂʽ ÌËÁÈÂÃ½Ï Å Ê½ ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊË Î×ÒͽÊÂÊÅ §ÅÎÂÈŠʽϽ  ÎÅÈÊË ÇËÍËÄſʽ Å ÌÍŠͽ¾ËϽ Î ÊÂÜ ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÅÄ ÌËÈÄ¿½ ÊÂÉÂϽÈÂÊ Î×Á ÎÏ×ÇÈÂÊ ÅÈÅ ÌȽÎÏɽÎË¿ §ÅÎÂÈÅʽϽ ÌÍÅÏÂý¿½ ÎÅÈÊË Í½ÄÜÃÁ½ÖË ÁÂÆÎÏ¿Å Ë̽Îʽ  ŠÌÍŠͽ¾Ë Ͻ Î ÊÂÜ ÏÍܾ¿½ Á½ Π¿ÊÅɽ¿½ s ÎÂÉÂʽϽ ΠÌËϽÌÜÏ Ä½ ÉÅÊ ¿ ͽÄÏ¿ËÍ Ê½ ǽÈŠ¿ ÌÂÍɽÊÀ½Ê½Ï ÎÈÂÁ ÇËÂÏË Î ÌÍËÉÅ¿½Ï Å ÌËÁÎÐÕ½¿½Ï ®ÈÂÁ ÌÍÅȽÀ½ÊÂÏË Ê½ ÂÁÅÊ ËÏ Ì×Í¿ÅÏ Á¿½ ÉÂÏËÁ½ ÉËÃÂÉ Á½ ÎÉ ÎÅÀÐÍÊÅ Ô ÎÂÉÂʽϽ ν ˾ÂÄĽͽÄÂÊÅ ÎÍÂÖРͽÄÈÅÔ ÊÅ ¾½ÇÏÂÍÅÆÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ¾½ÇÏÂÍÅÆÊË Ð¿ÜÒ¿½Ê ¾½ÇÏÂÍÅÆÊË ÅÄÎ×Ò¿½Ê ¾½ÇÏÂÍÅÆÊË ÌÂÏÊËο½Ê ŠÔÂÍÊË ¾½ÇÏÂÍÅÆÊË ÎÏÍÐ ÌÜο½Ê ŠÏÛÏÛÊ¿½ ÉËĽÆǽ «ÎϽʽÈÅÏ ¿ÅÍÐÎÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ÇͽÎϽ¿ÅÔʽ ÉËĽÆǽ ÎÏÍÅÇ ¾ÍËÊÄË¿ËÎÏ ÃÅÈÇË¿½ ÊÂÇÍËĽ ʠΠĽ̽Ŀ½Ï ¿ ÎÂÉÂʽϽ ŠʠΠÌÍÂÁ½¿½Ï ÔÍÂÄ ÏÜÒ ¬Ëͽ ÁÅ ÈÂÎʽϽ ÌÍÅÈËÃÅÉËÎÏ Å ¾ÂÄË̽ÎÊËÎÏ ÌÍŠͽ¾ËϽ ÔÂÎÏË Î ÌÍÅȽÀ½ ÌËÎÈÂÁÊÅÜÏ ÉÂÏËÁ ÊË ÏËÆ Ê À½Í½ÊÏÅͽ Ì×ÈÊË ÌÍ ɽҿ½Ê ʽ ĽͽĽϽ ËÏËÌÈÜÂÉÅ ÎÏ×ÇÈÂÊÅ ËͽÊÃÂÍÅŠĽ ÎÂÅϾ½ ʽ ÎÂÉÂʽ Ͻ ΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÎÌÂÓŽÈÊÅ Á×Í¿ÂÊÅ Î×ÊÁ×ÔÂϽ ÌȽÎÏɽÎË¿Å ÏÂÍÅÊÅ ÅÈÅ ÎÏÅÍËÌËÍ˿ŠϽ¾ÈÅ Î ÌÍžÈÅÄÅÏÂÈʽ Á×ÈÃÅʽ ÎÉ ÕÅÍÅʽ ÎÉ Å ¿ÅÎËÔÅʽ ÎÉ ¤½ ʽÌ×È¿½ÊÂÏË ÅÉ ÉËÀ½Ï Á½ ΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ͽÄÈÅÔÊÅ ÎÉÂÎÇÅ ÏËÍÑÂÊË ÌËԿ ʽ ÅÈÅ ÏËÍÑÂÊË ÌÂÍÈÅÏʽ ÎÉÂÎǽ ¿ Î×ËÏÊËÕÂÊÅ ˾ÂÉÊÅ

Ô½ÎÏÅ ÌÍÂÀËÍÜÈ Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ Å ÔÅÉË¿½ ÌËÔ¿½ ¿ Î×ËÏÊËÕÂÊÅ ÅÈÅ ÌÍÂÀËÍÜÈ Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ ÔÅÉË¿½ ÌËÔ¿½ Å ÏËÍÑ ¿ ͽ¿ÊÅ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿½ ®ÉÂÎǽϽ Π˾ËÀ½ÏÜ¿½ Î ÉÅÊÂͽÈÊÅ ÏËÍ˿ ʽ ¿È½ÃÊÜ¿½ ÌËÁͽ¿ÊÜ¿½ ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ ÎÈÂÁ ÇËÂÏË ¿ ËÔÂÍϽÊÅ Î Á×Í¿ÂÊ É½ÍÇÅÍ Ê½ÌÍÂÔÊÅ ¾Í½ÄÁÅÔÇÅ ¿×ÍÒÐ ÊÂÜ ÌÍÂÄ ÎÉ Å Á×ȾËÔÅʽ ÎÉ ÌÍÂÄ ÎÉ ¿ ¾Í½ÄÁÅÔÇÅϠΠÌËÎϽ¿ÜÏ ÎÂÉÂʽϽ ¬Ë À×ÎÏËÏË Ä½ÎÜ¿½Ê ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË ÅÄÏÂÀÈÜÊ ʽ ÌË ÊÅÇʽÈÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ ÌËͽÁÅ ÎÀ×ÎÏÜ¿½Ê ×ÍÒÐ ÌËÁͽ¿ÊÂʽϽ Å ÐÌÈ×ÏÊÂʽ ÎÉÂÎǽ ¿ Î×ÁË¿ÂÏ ÎÂÉÂʽϽ ÉËÀ½Ï Á½ ΠĽÎ ÜÏ Å Í½ÄÌÍ×ÎʽÏË ®ÂÉÂʽϽ ΠÌËÁÎÅÌ¿½Ï Î×Î Î×ֽϽ ÎÉÂÎǽ Î Á¾ÂÈÅʽ ʽ ÎÈËÜ ÎÉ ÎÈÂÁ ÇËÂÏË Î ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ Î×Î ÎÌÂÓŽÈÊË ÌÍÅÀËÏ¿Âʽ Á×Îǽ ®½ÊÁ×ÔÂϽϽ ΠÌËÇÍÅ¿½Ï Î Ï×Ê ÇË ÌÍËÄͽÔÊË ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Ë ÑËÈÅË ÇËÂÏË Ä½Á×Íý ¿È½À½Ï½

½ÇÐÉÐÈÅͽ ÏËÌÈÅʽ Å ËÎÅÀÐÍÜ¿½ ÌË Á˾ÍË Å ÁÍÐÃÊË ÌËÊÅÇ¿½ Ê ¯½Ç½ ÌÍÅÀËÏ¿ÂÊÅÏ νÊÁ×ÔÂϽ ÎÈÂÁ ĽÎÜ¿½Ê Î ʽÍÂÃÁ½Ï ¿×ÍÒÐ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ÌȽÏʽ ÌÍÂÁËϿͽÏÜ¿½ÖÅ ÌÍÂÇÅÜ ÇËÊ Ï½ÇÏ Î ÌËÔ¿½Ï½ Å ÌÍÂʽÎÜÊÂÏË Ê½ ¿ÂÊÏнÈÊÅÏ ĽͽÄÅ ËÏ ÌË Ô¿ÂÊŠ̽ÏËÀÂÊÅ ¡Ë ÌËÊÅÇ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂʽϽ νÊÁ×ÔÂϽϽ  Á˾Í Á½ ¾×Á½Ï ĽÎÂÊÔÂÊÅ Ï×Æ Ç½ÏË ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿ËÏË ÌËÇÍÅ ÏÅ ÌÍÅ ÎÈ×ÊÔÂ¿Ë ¿ÍÂÉ ÉËàÁ½ ÁË¿ÂÁ ÁË ÌË¿ÅÕ½¿½Ê ʽ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽϽ ÌËÁ ÊÂÀË ÁË ® ÇËÂÏË Â Ì½ÀоÊË Ä½ Ç×ÈÊË ¿ÂÏ ¬ÍÅ Á˾ÍÅ ÌËοʊǽÔÂÎÏ¿½ ʽ ÎÂÉÂʽϽ ÌËÁÁ×ÍýÊ ʽ ËÌÏÅɽÈʽ Ľ ÌËÊÅÇ¿½ÊÂÏË ¿×ÄÁÐÕʽ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ Ë® Å ¿È½ÃÊËÎÏ ËÏ ¬Ï ÌËÊÅÇ¿½Ï Ľ ÁÊÅ ¬ÍÅ ÌËÜ¿½ ʽ Ì×Í¿ÅÏ Ç×ÈÊË¿Â ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿ËÏË ÑËÈÅË Î ËÏÎÏͽÊÜ¿½ ½ νÊÁ×ÔÂϽϽ ΠÌËÎϽ¿ÜÏ Ê½ ÎÈ×ÊÔÂ¿Ë ÉÜÎÏË

Î ËÀÈÂÁ ËÎÅÀÐÍÜ¿½Ê ʽ οÂÏÈÅʽ ÌÍËÏÅ¿ÂÊ ÎÈÐÔ½Æ Ç×ÈÊË¿Â Ï ÉÊËÀË ¾×ÍÄË ÂÏÅËÈÅÍ½Ï ÅÄÏÂÀÈÜÏ Î ¬ÍÅ ÌÈÅÏÇË Ä½ÎÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ ÅÈÅ ÌËͽÁÅ ÊÅÎÇËÏË ÅÉ Ç½ÔÂÎÏ¿Ë ÌÍÅ ÌËÊÅÇ¿½ ÊÂÏË ÇËÏÅÈÂÁËÊÊÅÏ Ì×Í¿ÅÏ ÓÂÈËÇͽÆÊÅ ÈÅÎϽ ÏÍÐÁÊË Î Ëο˾ËÃÁ½¿½Ï ËÏ ÎÂÉÂÊʽϽ ˾¿Å¿Ç½ ÇËÂÏË ÌÍÂÔŠĽ ÏÜÒÊËÏË ÊËÍɽÈÊË Í½ÄÏ¿½ÍÜÊ ŠĽÁ×Íý ͽÎÏÂý ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ÇË ÏË¿½ Πʽ¾ÈÛÁ½¿½ ÌÍÅ ÉÊËÀË Ç×ÈÊË¿Â ËÏÎÏͽÊÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ΠÉÂÊʽϽ ˾¿Å¿Ç½ ΠÐÈÂÎÊÜ¿½ Π˾ÅÈÊË Ê½ÌÍ×ÎÇ¿½Ê ΠÒȽÁǽ ¿ËÁ½ Î ÌÐÈ¿ÂÍÅĽÏËÍ «¾¿Å¿Ç½Ï½ ΠͽÄÉÂÇ¿½ ŠΠÅÄÒ¿×ÍÈÜ ¾ÂÄ Ê½Í½ÊÜ¿½Ê ʽ ÇËÏÅÈÂÁËÊÅÏ ®ÈÂÁ ËÏ¿½ÍÜÊ ʽ ÇËÏÅÈ ÁËÊÊÅÏ ÈÅÎϽ ΠÌËÁÁ×Íý ÌË ÊÅÎǽ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ Ë®

ʽ ÉÂÎÂÓ ÛÈÅ ¬ËͽÁÅ ¿ÅÎËÇÅÏ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÅ ÌÍÂÄ ÏËÄÅ Ì ÍÅËÁ ÌÍÅ ÊÂ˾ÒËÁÅÉËÎÏ ÌËÔ¿½Ï½ ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË Î ÌËÈÅ¿½

½ ĽνÃÁ½ÊÂÏË ÌË ¿×ÄÉËÃÊËÎÏ Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿ ÌË ÌÍËÒȽÁÊÅ ÁÊÅ ÅÈÅ ¿ Ç×ÎÊÅÏ ÎÈÂÁ˾ÂÁÊÅ Ô½ÎË¿Â ¯Ë¿½ ÎÌËÎ˾ÎÏ¿½ Ľ ÌÍÂÁËϿͽÏÜ¿½Ê ʽ ÎÅÈÊËÏË Ð¿ÜÒ¿½Ê ŠĽÎ×Ò¿½Ê ʽ ͽÎÏ ÊÅÜϽ ŠʽɽÈÜ¿½Ê ÌÍËÓÂÊϽ ʽ ĽÎÏͽÕÂÊÅÏ ËÏ Ä½ÀÅ¿½Ê ͽÎÏÂÊÅÜ ÍÅÃÅ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ¯ÂÒÊËÈËÀÅÜϽ ʽ ĽνÃÁ½ Ê ŠÀÍÅÃÅÏ Ľ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ν ½Ê½ÈËÀÅÔÊŠʽ ÏÂÄÅ Î×ËÏ¿ÂÏÊË ÌÍÅ ÅÊÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ ŠÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅ Ï ÎËÍÏË¿Â ÁËɽÏŠĽ ÎÍÂÁÊËͽÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ­½ÎÏÂÊÅÜϽ ʽ ÌËÈÐÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ ŠÅÊÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏ ÊÅÏ ÎËÍÏ˿ ΠÌÍÅÇÍÂÌ¿½Ï Ç×É ËÌËÍʽ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜ ËÏÀÈÂà Á½Ï ΠÂÁÊËÎÏ×¾ÈÂÊË ÌË ÎÒÂɽ ÎÉ Î ÌÍÂÇ×ÍÕ¿½Ê ʽ ¿×ÍÒ½ ÅÉ ÎÈÂÁ ÌÂÏË Î×Ó¿ÂÏÅ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ͽÎÏÂÊÅÜϽ Î ËÀÈÂÁ ÐÎÇËÍÜ¿½Ê ʽ ÐÄÍÜ¿½ÊÂÏË Å ÌËÈÐÔ½¿½Ê ʽ ÌË ÂÁÍŠŠǽÔÂÎÏ¿ÂÊÅ ÌÈËÁ˿ ͽÎÏÂÃÊÅÜÏ ¿Í×Ò ÉËàÁ½ ¾×Á ËÏÎÏͽÊÂÊ Å ÎÈÂÁ ÏÍÂÏË ÔÂÏ¿×ÍÏË Î×Ó¿ÂÏÅ ¡ÂÏÂÍÉŠʽÊÏÊÅÏ ÎËÍÏ˿ ΠËÏÀÈÂÃÁ½Ï ʽ ¿ÅÎËÇÅ ÈÂÒÅ ¾ÂÄ ËÌËÍʽ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜ Å ¾ÂÄ ÇËÈÏÐÔÂÊ Á¿ÐÍÂÁË¿Ë ÌË ÎÒÂɽ ÎÉ ÅÈÅ ÂÁÊËÍÂÁË¿Ë ÌË ÎÒÂɽ ÎÉ ÂÍÅϾ½ ÂÍÅϾ½Ï½ ʽ Ç×ÎÊÅÏ ÁËɽÏŠĽÌËÔ¿½ ¿ ʽ Ô½ÈËÏË Ê½ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ Å ÌÍËÁ×Èý¿½ ÁË ÎÍÂÁ½Ï½ ʽ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ¬ÍÅ Ë̽ÎÏÊËÎÏ ËÏ ÎȽÊŠΠÌͽÇÏÅÇп½ ÌÍžÅͽÊ ʽ ÌÈËÁË ¿ÂÏ ËÏ Í½ÎÏÂÊÅÜϽ Å ÎËÍÏÅͽÊ ¡Ë¾Í ËÑËÍÉÂÊÅÏ ŠÅľÅÎ ÏÍÂÊÅ ÌÈËÁ˿ ΠÌËÎϽ¿ÜÏ Ê½ ÁËÐÄÍÜ¿½Ê ¿ ÌËÉÂÖÂÊÅ ÌÍÅ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ /® ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ¿×ÄÁÐÒ½ Å ÎȽ¾½ οÂÏÈÅʽ ¬ÍÂÄ ÁÊŠΠÌÍÂÀÈÂÃÁ½Ï ǽÏË ÔÂÍ¿ÂÊÅϠΠÅÄ ÌËÈÄ¿½Ï ½ ¿ÂÊÏнÈÊË Ä½¾ËÈÂÈÅϠΠËÏÎÏͽÊÜ¿½Ï ¡Í¾ÊÅÏ ŠÊÂÀËÁÊŠĽ ÁËÐÄÍÜ¿½Ê ÌÈËÁË¿Â ÎÈÂÁ ÎËÍÏÅͽÊÂÏË ÉËÀ½Ï Á½ ¾×Á½Ï ÅÄÌËÈÄ¿½ÊŠĽ ÌÍÜÎÊË ÇËÊÎÂÍ¿ÅͽÊ ¥Ä¿ÂÎÏÊË Â

Ô ÁËɽÏÂÊÅÏ ÌÈËÁ˿ ν ½¿ÏËÊËÉÊÅ ËÍÀ½ÊÅ «ÏÇ×ÎʽÏÅ ¿ ÅľÅÎÏÍÂÊË Î×ÎÏËÜÊÅ Ï ÎÅÊÏÂÄÅÍ½Ï ÈÅÇËÌÂÊ Å β ǽÍËÏÂÊ ¿ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿½ ͽ¿ÊŠʽ ÏÂÄÅ ¿ ÐÄÍÂÈÅÏ ʽ ͽÎÏÂÊÅ ÌÈËÁË¿Â ®ÅÊÏÂÄÅͽÊÂÏË Ê½ ÈÅÇËÌÂÊ Â É½ÈÇË ÌË Ä½¾½¿ÂÊË ½ ÌË ÏË¿½ ʽ β ǽÍËÏÂÊ ÊÜɽ ͽÄÈÅÔÅÜ §ÅÊÂÏÅǽϽ ʽ ÎÅÊÏÂĽ ʽ ÈÅÇËÌÂ

6) ¤½ Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¬ËÁÀËÏ˿ǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ŠĽνÃÁ½Ê ª½Æ ÌËÁÒËÁÜ ÖÅ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÓŠĽ Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÁËɽÏŠν ¾Ë¾Ë¿ÅÏ s ÄÂÈÂÊÅÜ ÀÍ½Ò Å Ñ½ÎÐÈ Í½ÊÊÅÏ ǽÍÏËÑŠǽÇÏË Å ÂÔÂÉÅÇ ÇËÆÏË Ëο˾ËÃÁ½¿½ ÌÈËÖÅÏ ÌÍÂÄ ÛÊÅ ®ÈÂÁ ÌÍÅ ¾ÅͽÊ ʽ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅǽ ÌÈËÖϽ ΠÁÅÎÇË¿½ ÏËÍÅ Î ÉÅ ÊÂͽÈÊÅ Å ËÍÀ½ÊÅÔÊÅ ÏËÍË¿Â Î×˾ͽÄÊË ÍÂÄÐÈϽÏÅÏ ËÏ ÌËÔ ¿ÂÊÅÜ ½Ê½ÈÅÄ ÅÄËͽ¿½ Å ÑÍÂÄË¿½ «ÌÍÂÁÂÈÂÊÅÏ ÌÈËÖŠĽ ÎËÍÏË¿ÂÏ ÌËÈÐÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅ Å ÅÊÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊŠʽ ËÌËÍ Ê½ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜ Î ʽ¾Í½ÄÁÜ¿½Ï ʽ ͽÎÏËÜÊÅ ÎÉ ½ ʽ ÏÂÄŠĽ ÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ ¾ÂÄÇËÈË¿Å Î ÈÂÒË˾ͽÄË¿½ÏÂÈ Î ËÑËÍÉÜÏ ¿ÅÎËÇÅ ÈÂÒŠʽ ͽÎÏËÜÊÅ ÎÉ ¤½Î½ÃÁ½ÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÁÂÎÂÏÁÊ¿ǽ

ÌÍÂÄ ÁÂÊÜ Å Ë® ÌÍÂÄ ÊËÖϽ ª½É½ÈÜ¿½ ΠŠ¿È½ÃÊËÎÏϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ®ÈÂÁ ÂÁʽ ÎÂÁÉÅÓ½ ΠÌËÁÁ×Íý ÌË ¿ÅÎËǽ ÏÂÉ ÌÂͽÏÐͽϽ ÁË Ë® ÌÍÂÄ ÁÂÊÜ ¿ ÎÈ×ÊÔÂ¿Ë ¿ÍÂÉ ˮ ¿ ˾ȽÔÊË ¿ÍÂÉ Šˮ ÌÍÂÄ ÊËÖϽ ¬ÍÂÄ ÏËÄÅ ÌÂÍÅËÁ ͽÄνÁ×Ï Î ÌËÈÅ¿½ ÐÉÂÍÂÊË ½ ÌÍÅ ÅÄÏÂÀÈÜÊ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜ Ï½ ΠÌËÁÎÅÌ¿½ Î ÏËÍÑÂÊË ÌÂÍÈÅÏʽ ÎÉÂÎǽ ÁË ÇËÏÅÈÂÁËÊÊÅÏ ÈÅÎϽ ÇËÂÏË ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÎÏ¿½ Ľ ÌË Á˾ÍË Í½Ä¿ÅÏÅ ʽ ÇËÍÂÊË ¿½Ï½ ÎÅÎÏÂɽ ¬ÂÍÅËÁÅÔÊËÏË Í½ÄÍËÒÇ¿½Ê ʽ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ÌËÁ˾ÍÜ¿½ ½ÂͽÓÅÜϽ Å ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÎÏ¿½ Ľ ÌË Á˾ÍË ÏË Í½Ä¿ÅÏÅ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ¬ÅÇÅͽÊ ¬ÅÇÅͽÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Ľ пÂÈÅÔ½¿½Ê ʽ ÒͽÊÅÏÂÈʽϽ ÌÈËÖ Å Ë¾Âɽ ʽ ¿×ÄÁÐÒ½ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ÊÂ˾ ÒËÁÅÉŠĽ ÌË Ê½Ï½Ï×ÕÊÅÜ ÅÉ Í½ÎÏÂà ŠͽĿÅÏÅ ­½ÎÏÂÊÅÜϽ ΠÌÅÇÅÍ½Ï ÌÍŠʽÈÅÔÅ ʽ Ì×Í¿½ Á¿ËÆǽ Î×ÖÅÊÎÇÅ ÈÅÎϽ ŠĽԽÏ×ÓŠʽ ¿ÏËͽ Á¿ËÆǽ ÇÍ×ÎÏËο½Ê ÂÔÂÍϽ ÌÍÂÁÅ ÌÅ ÇÅÍ˿ǽϽ ÌËÔ¿½Ï½ ¿ νÊÁ×ÔÂϽϽ Πʽ¿È½ÃÊÜ¿½ Á˾Í ­½Î ÏÂÊÅÜϽ ΠÌÅÇÅÍ½Ï ¿ ÌȽÎÏɽÎ˿ŠνÇÎÅÆÇÅ ÅÈÅ ÇËÑÅÔÇŠĽ ÇÅÎÂÈË ÉÈÜÇË ÌË Í½ÎÏÂÊÅ ¿ νÇÎÅÆǽ ʽÌ×ÈÊÂÊŠΠʽ ¿È½ÃÊÂʽ ÏËÍÑÂÊË ÌÂÍÈÅÏʽ ÅÈŠ˾ÂÄĽͽÄÂʽ ÏËÍË ÌËÔ¿Âʽ ÎÉÂÎǽ ÁË Î×ÎÏËÜÊÅ ÌËÄ¿ËÈÜ¿½ÖË Á½ ΠÌͽ¿ÜÏ Î Á×Í¿ÂÊË ÕÅÈË ÅÈÅ ÌÍ×ÎÏ ÊÂĽÎÅÌ¿½ÖŠΠÁÐÌÔÅÓÅ Î Á×ȾËÔÅʽ ÎÉ

¿ ÇËÅÏË Î ÌËÎϽ¿ÜÏ Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ¾ÂÄ Á½ ΠÌËÁ¿Å¿½ ÇËÍÂÊÔÂÏË ¯ÂÉÌÂͽÏÐͽϽ ʽ ÎÉÂÎǽϽ ÏÍܾ¿½ Á½ ¾×Á ʽÁ Ë® ¬ÅÇÅͽ Πʽ Á×ȾËÔÅʽ

ÎÉ ËÏ ÇËÏÅÈÂÁËÊÊÅÏ ÈÅÎϽ ÌËÔ¿½Ï½ ËÇËÈË ÎÏ×¾ÈËÏË Å ÇËÍÂÊÔÂÏË Î ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ Å ¿ÊÅɽÏÂÈÊË Î ÌËÈÅ¿½ ®½ÇÎÅÆÇÅÏ ΠÌÅÇÅͽÊÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ Î ʽÍÂÃÁ½Ï ʽ ͽÄÎÏËÜÊÅ ÎÉ ÂÁʽ ËÏ ÁÍÐÀ½ ¿×ÍÒÐ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ÌÈ½Ï Ê½ ÌËÎϽ¿ÂÊÅ ¿×ÍÒÐ ÈÂÒÅ Î ÌËÁͽ¿ÊÂʽ ÌËÔ¿½ ¢ÁÅÊ Á¿½ ÁÊÅ ÎÈÂÁ ÌÅÇÅͽÊÂÏË ¿ ÎÈ×ÊÔÂ¿Ë ¿ÍÂÉ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠĽÎÂÊÔ¿½Ï

ÇËÂÏË ÐÎÇËÍÜ¿½ ¿ÇËÍÂÊÜ¿½ÊÂÏË ÅÉ ®ÈÂÁ ÌÅÇÅͽÊ ÏÂÉÌÂͽÏРͽϽ Ê ÏÍܾ¿½ Á½ ʽÁ¿ÅÕ½¿½ Ë® ¿ ÎÈ×ÊÔ¿ŠÁÊÅ Ë® ¿ ˾ȽÔÊÅ ÁÊÅ Å Ë® ÌÍÂÄ ÊËÖϽ ®ÈÂÁ ˾ͽÄп½Ê ʽ ÈÅÎϽ ΠÌËÁÁ×Íý Î Ë® ÌË ÊÅÎǽ ÏÂÌÌÂͽÏÐͽ ­½ÄνÁ×Ï Î ÌËÈÅ¿½ ÐÉÂÍÂÊË ¿ ÎÈ×ÊÔ¿ŠÁÊÅ ÎÐÏÍÅÊ ¬ÍÂÇËÉÂÍʽϽ ¿È½À½ ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË ÅÄÈÅÕÂÊ ¿ÂÀÂϽÏÅ¿ÂÊ Í½ÎÏÂà ʽ ͽÎÏ ÊÅÜϽ ÏËÄÅ ÎÈÐÔ½Æ Î ÌËÈÐÔ½¿½ ÎËÔÂÊ ÅÄÊÂÃÂÊ ÇÍÂÒ×Ç Í½Ä

¬ËÈÅ¿ÇÅϠΠÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï Àͽ¿ÅϽÔÊË ÅÈŠΠǽÌÇË¿½ ÎÅÎ ÏÂɽ Šν ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÉÂÏÂËÍËÈËÀÅÔÊÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ Å Ñ½ ĽϽ ʽ ͽĿÅÏÅ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ «¾ÅÇÊË¿ÂÊË ÁË Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÌÈËÁË˾ͽÄп½Ê ÌËÈÅ¿ÇÅÏ ν ÌÍÂÄ ÁÊÅ ½ ÌË ¿ÍÂÉ ʽ ʽÂÁÍÜ¿½Ê ʽ ÌÈËÁË¿ÂÏ ŠÌÈËÁËÁ½¿½Ê s ÌÍÂÄ ÁÊÅ ¬ÍÅ ÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â Â ÉÊËÀË ¿½ÃÊË ¿ÅÎËÔÅʽϽ ʽ È ҽϽ Á½ ΠÎ×ÒͽÊŠϽǽ Ô ÌÍÅ ÌËÈÅ¿½Ê ÌË¿×ÍÒÊËÎÏϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ÌËÁ ͽÎÏÂÊÅÜϽ Á½ ËÎϽ¿½ ÎÐÒ½ ¯½Ç½ ÌÈËÁË¿ÂϠΠÌÍÂÁ̽Ŀ½Ï ËÏ ÌÍÜÇ ÁËÌÅÍ Î ÌËÈſʽϽ ¿ËÁ½ ŠĽÀÊÅ¿½Ê ÂÍÅϾ½ ¬ÈËÁË¿ÂÏ ËÏ ÅÊÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ ŠÁÂÏÂÍ ÉÅʽÊÏÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â ÁËɽÏÅ ÌÍÂÁʽÄʽÔÂÊŠĽ ÇËÊÎÐɽÓÅÜ ¿ ÌÍÜÎÊË Î×ÎÏËÜÊŠΠ¾ÂÍ½Ï Í×ÔÊË ÎËÍÏÅÍ½Ï Î ÌË ÂÁÍÅʽ Å Ó¿ÜÏ Å Î ÌËÎϽ¿ÜÏ ¿ ÌËÁÒËÁÜÖ ½É¾½È½Ã Ö½ÆÀŠǽÎÂÏÇÅ

ǽÕËÊÅ ÐÁ˾ÂÊ Ä½ ÏͽÊÎÌËÍÏÅͽÊ ÁË Ì½Ä½Í½ Å Ï×ÍÀË¿ÎǽϽ ÉÍÂý ÂÍÅϾ½Ï½ ÌÍÅ ÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â ÌËÁÒËÁÜÖŠĽ ÉÂÒ½ÊÅÄÅͽÊË ÌÍžÅͽÊ  Á¿ÐÇͽÏʽ ¬×Í¿½Ï½ ¾ÂÍÅϾ½  Í×Ôʽ ½ ¿ÏËͽϽ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÉÂÒ½ÊÅÄÅͽÊË Î ÇËɾ½ÆÊ ÌÍŠʽÈÅÔÅ ʽ ÐÄÍÂÈÅ ÌÈËÁ˿ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ¡Ë ÇËÊ ÎÂÍ¿ÊËÏË ÌÍÂÁÌÍÅÜÏÅ ÌÍËÁÐÇÓÅÜϽ ΠÏͽÊÎÌËÍÏÅͽ ¿ ¾ËÇΠ̽ÈÂÏÅ

νÁ «Ï οËÜ ÎÏͽʽ ÌÍÂÇËÉÂÍÊËÏË Ä½ÎÐÕ½¿½Ê ¿ÌËÎÈÂÁÎϿŠΠËÏͽÄÜ¿½ ʾȽÀËÌÍÅÜÏÊË Ê½ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ʽ ͽÎÏÂÊÅ ÜϽ ®ÈÂÁ ¿ÎÜǽ ÌËÈſǽ ÌÍÅ ÈÂÇË ÌËÁÎ×Ò¿½Ê ÌËÔ¿½Ï½ ËÇËÈË Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ΠͽÄÍËÒÇ¿½ ¢Áʽ ÎÂÁÉÅÓ½ ÌÍÂÁŠĽνÃÁ½Ê ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ÌËÈÅ¿½ÊÂÏË ÍÜÄÇË Î ʽɽÈÜ¿½ ¤½ÂÁÊË Î ÌËÈËÃÅ ÏÂÈÊÅÏ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÅ ¿ ÏËÄÅ ÌÂÍÅËÁ ÏË¿½ ÎÌËÎ˾ÎÏ¿½ Ľ Ľǽ ÈÜ¿½Ê ʽ ͽÄνÁ½ ÇË Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ÅÄËÎϽ¿½

ΠÌËÁÒͽʿ½ Î ½ÉËÊÅ¿½ ÎÂÈÅÏͽ À ʽ È ¿ËÁ½ ¬ÍÅ ÌËÈÅ¿½Ê ŠÌËÁÒͽʿ½Ê ÈÅÎϽϽ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ Ê ÏÍܾ¿½ Á½ ΠʽÉËÇÍÜÏ ¬ÍÅ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ͽÄνÁ½ ¿ νÇÎÅÆÇÅ ÇËÍÂÊË ¿½Ï½ ÎÅÎÏÂɽ ΠͽĿſ½ Á˾Í ŠÊ Î ÌË¿ÍÂÃÁ½ ÌÍŠĽνà Á½ÊÂÏË Ê½ ÌËÎÏËÜÊÊË ÉÜÎÏË ×ÎÏ Å ÌÅÇÅÍ½Ê Í½ÄνÁ ÉËàÁ½ ΠÌÍËÅÄ¿ÂÁ Š¿×ÍÒÐ ÏËÌÈÅ ÈÂÒŠͽÄÌËÈËÃÂÊÅ ¿ ÇÐÈÏÅ¿½ÓÅËÊÊÅ Î×ËÍ×ÃÂÊÅÜ ¤½ ÓÂÈϽ ¿ ÏͽÊÕÂÅ Î ÕÅÊÅͽ ÎÉ Å Á×ȾËÔÅʽ ËÇËÈË ÎÉ ÅÄÇË̽ÊÅ ÌË Á×ÈÃÅʽ ʽ ËͽÊÃÂÍÅÜϽ ÌËÎÈÂÁË¿½ÏÂÈÊË ËÏÁËÈРʽÀË͠ΠÌËÎϽ¿Ü ÎÉ Ä½ÀÍÜÏ ÌÍÂÎÂÊ Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ

ÎÉ ÎÈËÆ ÌËÔ¿½ Å ÎÉ ÏËÍÑÂÊË ÌÂÍÈÅÏʽ ÎÉÂÎǽ ®ÈÂÁ ʽ¿È½ÃÊÜ¿½Ê ʽ ÈÂҽϽ ÎÂÉÂʽϽ ΠĽÎÜ¿½Ï ¿ ¾Í½Ä ÁÅÔÇÅ ÅÈŠͽÄÌÍ×ÎʽÏË ¬ÍÅ ÊÂ˾ÒËÁÅÉËÎÏ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÅÏ ¿×ÍÒРͽÄνÁÊÅÏ ÈÂÒÅ ÉËÀ½Ï Á½ ΠÅÄÀͽÁÜÏ ¿×ÏÍÂÕÊÅ ÏÐÊÂÈÅ ÌËÇÍÅÏÅ Î ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Ë ÑËÈÅË ­½ÎÏÂÊÅÜ Ï½ ΠÌÅÇÅÍ½Ï Ê½ ͽÄÎÏËÜÊÅ ÎÉ ¿ Ëο˾ËÁÂÊÅÏ ËÏ À×Î ÏÅÜ Í½ÄνÁ ÅÈÅ ¿ ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊË ÌÍÅÀËÏ¿ÂÊÅ ÈÂÒÅ ¯ÂÒÊËÈËÀÅ ÜϽ ʽ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ŠÀÍÅÃÅÏ Ľ ͽÄνÁ½ ÁË Ä½Î½ÃÁ½ÊÂÏË ÉРν ½Ê½ÈËÀÅÔÊŠʽ ÏÂÄÅ ÌÍÅ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ¿ ËÏËÌÈÜÂÉÅ ÎÏ×ÇÈÂÊÅ ËͽÊÃÂÍÅÅ ¬ÍÅ ÌÅÇÅͽÊ ¿ ÈÂÒÅ Ô½ÎÏ ËÏ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂɽ ÌÍÅ ÅÄ¿½ÃÁ½Ê ʽ ͽÄνÁ½ Ľ ĽνÃÁ½Ê ʽ ÌËÎÏËÜÊÊË ÉÜÎ ÏË Î ͽÄÇ×ο½ ÇËÂÏË ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË Ì;ËÈÂÁп½Ê ʽ ͽÄν Á½ ÎÈÂÁ ĽνÃÁ½Ê s ÌË ÏÍÐÁÊË ÌÍÅÒ¿½Ö½Ê ŠÅÄËÎϽ¿½Ê ʽ ͽÎÏÂý ŠͽĿÅÏÅÂÏË ¬ÍÅ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ͽÄνÁ ʽ ËÎÏ×ÇÈÂÊÅ ÏÂͽÎÅ Î ÛÃÊË ÅÄÈËÃÂÊÅ ŠοÂÏÈÅ ÌËÉÂÖÂÊÅÜ ÎÂÉÂʽϽ ΠĽÎÜ¿½Ï ¿ Á×Í¿ÂÊÅ ÅÈÅ ÌȽÎÏɽÎ˿ŠνÊÁ×ÔÂϽ ½ ÌÅÇÅͽÊÂÏË Î ÅÄ ¿×ÍÕ¿½ ¿ ÇËÑÅÔÇÅ ËÏ ÇÅÎÂÈË ÉÈÜÇË Î ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË Ê½Ìͽ¿Â ÊÅ ËÏ¿ËÍŠʽ Á×ÊËÏË ¬ÅÇÅͽ ΠÌË ÂÁÊË Í½ÎÏÂÊÅ ¿ ÇËÑÅÔǽ

Ͻ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ Ç×É ÇËÅÏË Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ΠÌÍÅ¿×ÍÄ¿½Ï Î×Î ÎÂÄ½È ­ÂÁË¿ÊË Î ÇËÈÏÐÔ½Ï Ç½ÏË Í½ÎÏÂÃÊÅÜÏ ¿Í×Ò Î ËÏÎÏͽÊÜ¿½ ʽÁ ¿ÏËÍÅÜ ÅÈÅ ÏÍÂÏÅÜ ÈÅÎÏ ÎÈÂÁ ÕÂÎÏËÏË Î×Ó¿ÂÏÅ ©ÊËÀË ¿½ÃÊË Â Ê½¿ÍÂÉÂÊÊËÏË ËÏÎÏͽÊÜ¿½Ê ʽ ÇËÈÏÐÓÅÏ Ï×Æ Ç½ÏË ÏË ÌË¿Å Õ½¿½ ÑÅÄÅËÈËÀÅÔʽϽ ½ÇÏÅ¿ÊËÎÏ Ê½ ÈÅÎϽϽ ŠĽÎÅÈ¿½ ËÏÏËǽ ʽ ÒͽÊÅÏÂÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ Ç×É Í½Ä¿Å¿½ÖÅϠΠÌÈËÁË¿Â «ÎϽ ¿ÜÊÂÏË Ê½ Á¿½ ÏÍÅ ÈÅÎϽ ʽÁ ÌËÎÈÂÁÊËÏË Î×Ó¿ÂÏÅ ¾È½ÀËÌÍÅ ÜÏÎÏ¿½ Ľ ÌË ¾×ÍÄËÏË Í½Ä¿ÅÏÅ ʽ ÌÈËÁË¿ÂÏ ʽ ÏË¿½ Î×Ó¿ÂÏÅ ŠÌÍÂÁ̽Ŀ½ÊÂÏË ÅÉ ËÏ ÎÈ×ÊÔ¿ŠÌÍÅÀËÍÅ ¡ÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ ÎËÍÏ˿ ΠËÏÀÈÂÃÁ½Ï ¾ÂÄ ÇËÈÏÐÔÂÊ Š¾ÂÄ ËÌËÍÊÅ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÅ «ÎϽʽÈÅÏ ÀÍÅÊǽÇÏË Ä½ ÅÊÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ Ͻǽ ŠĽ ÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ ÎÍÂÁÊËͽÊÊÅ ÎËÍÏ˿ ΠοÂÃÁ½Ï ÁË ÍÂÁË¿ÊÅ ÉÂÃÁÐÍÂÁ˿Š˾ͽ¾ËÏÇÅ ÌËÈÅ¿ÇÅ ÌËÁÒͽʿ½Ê ÔÍÂÄ ¿Ê½ÎÜÊ ʽ ÉÅÊÂͽÈÊÅ ÏËÍ˿ ŠͽÎÏÅÏÂÈÊË Ä½ÖÅÏÊÅ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÇÈÅɽÏÅÔÊÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ ÏÅ̽ Å Î×ÎÏËÜÊÅÂÏË Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï ËÇË̽¿½ÊÅÜ ËÏ ÇËÅÏË É½ÕÅÊÊÅ Å Í×ÔÊÅ ¬ÍÅ Ì×Í¿Ë ÏË ËÇË̽¿½Ê ÇËÂÏË Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊË Î Ìͽ¿Å Í×ÔÊË ÁÊÅ ÎÈÂÁ ÌÍÅÒ¿½Ö½Ê ͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠÌËÁÒͽʿ½Ï Î ÇÀ Áǽ ½ÉËÊŠ¿½ ÎÂÈÅÏͽ ®ÈÂÁ¿½ÖÅÏ ÌËÁÒͽʿ½ÊÅÜ Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï ÌÍÂÄ ÁÊÅ Î ËÇË̽¿½ÊÅÜϽ ¬ÍÅ ÊÂ˾ÒËÁÅÉËÎÏ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Î×ÎÏËÜÊÅÂÏË Ê½ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠÌÍÅȽÀ½ Å ÈÅÎÏÊË ÌËÁÒͽʿ½Ê ΠËÀÈÂÁ ÁËÌ×È¿½Ê ÂÑÂÇϽ ʽ ÌËÔ¿ÂÊËÏË ÏËÍÂÊ ŠÌË ÐÎÇËÍÂÊË Îʽ¾ÁÜ¿½Ê ʽ ʽÁÄÂÉʽϽ ɽν Î ÒͽÊÅÏÂÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ¬ÍÅ ÊÂÁËÎϽÏ×ÔÊË ÏËÍÂÊ ͽÎÏÂÃ×Ï Ê½ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠĽ¾½¿Ü ¿Â ÀÂϽÏſʽϽ ɽν ΠͽĿſ½ ÎȽ¾Ë ˾ͽÄп½Ï ΠɽÈ×Ç ¾ÍËÆ Å Á;ÊÅ ÌÈËÁË¿Â ¬ÍÂÇËÉÂÍÊËÏË ÏËÍÂÊ Î×ÔÂϽÊË Î Ë¾ÅÈÊË ÌËÈÅ¿½Ê Î×ÖË Ï½Ç½ ΠËÏͽÄÜ¿½ ËÏÍÅÓ½ÏÂÈÊË ¿×ÍÒРͽÎÏ ÊÅÜϽ s ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË ¾×ÍÄ Í½ÎÏÂà Š¾ÐÆÊË ¿ÂÀÂϽÏÅ¿ÊË Í½Ä¿Å ÏÅ ÇËÂÏË ÐÁ×Èý¿½ ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ¿ÈËÕ½¿½ ÌÈË ÁË˾ͽÄп½ÊÂÏË Ä½¾½¿Ü ÐÄÍÜ¿½ÊÂÏË Ç½ÇÏË Å ÁÍÐÃÊËÎÏϽ ʽ ÐÄÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏ ¯½ÇË¿½ ͽĿÅÏÅ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ Ê½Æ Ê¾ȽÀËÌÍÅÜÏÊË Î ËÏͽÄÜ¿½ ¿×ÍÒÐ ÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â

ÌËÁÒËÁÜÖŠĽ ÉÂÒ½ÊÅÄÅͽÊË ÌÍžÅͽÊ ËÏ ÇËÅÏË Î ËԽǿ½ ÁÍÐÃÊËÐÄÍÜ¿½Ö½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ÌÍÂÁʽÄʽÔÂʽ Ľ ÌÍÂͽ¾ËÏǽ ¿ ÇËÊÎÂÍ¿ÊÅÏ ÌÍÂÁÌÍÅÜÏÅÜ

6) ¤½ ÎÍÂÁÊËͽÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ­½ÎÏÂÊÅÜϽ Ľ ÎÍÂÁÊËͽÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Î ËÏ ÀÈÂÃÁ½Ï Î ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË ÌÍËÅÄ¿ÂÁÂÊ ÊÂÌÅÇÅÍ½Ê Í½ÄνÁ ÅÈÅ ÔÍÂÄ ÁÅÍÂÇÏʽ ÎÂÅϾ½ ʽ ÎÂÉÂʽϽ ¾ÂÄͽÄνÁÊË Ê½ ÉÊËÀË Á˾Í ÌËÁÀËÏ¿ÂÊŠĽ ÓÂÈϽ ÌËÈÎÇÅ ÌÈËÖÅ ­½ÄνÁ×Ï Î ÌÍËÅÄ¿ÂÃÁ½ ¿ ÊÂËÏËÌÈÜÂÉÅ ÎÏËɽÊÂÊË ÎÏ×ÇÈÂÊÅ Å ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËͽÊÃÂÍÅÅ Î ¿×ÏÍÂÕÊÅ ÏÐÊÂÈÅ ½ ¿ ÌË ÏËÌÈÅÏ ͽÆËÊÅ Å ¿ ÎÏÐÁÂÊÅ ÏÐÊÂÈÅ ÌËͽÁÅ ÇËÂÏË ÏË¿½

¬Í½ÇÏÅÇп½ Î ŠÁÅÍÂÇÏÊË Ä½ÎÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ ¿ ÇËÑÅÔÇÅ ËÏ ÇÅÎÂÈË ÉÈÜÇË ÏËÄÅ ÎÈÐÔ½Æ ÏËÍË ÌËÔ¿ÂʽϽ ÎÉÂÎǽ Πʽ ÎÅÌ¿½ ÁË ÎÉ ËÏ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏϽ ʽ ÇËÑÅÔǽϽ ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ ΠΠÁ×ÊËÏË Ê½ ÁÍÐÀ½ ÇËÑÅÔǽ ĽÎÜ¿½Ï Πͽ¿ÊËÉÂÍÊË ÎÂÉÂʽ ¿ ÇËÑÅÔǽ ÌËÇÍÅ¿½Ï ΠΠÎÉ ÏËÍË ÌËÔ¿Âʽ ÎÉÂÎǽ ËÏÊË ¿Ë ΠÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ Å ÈÂÇË ÌËÈÅ¿½ ¬ÍŠʽÎÏ×Ì¿½Ê ʽ ѽĽϽ Ľ ÌÅÇÅͽÊ ÌËÈÅ¿½ ΠŠÎ ËÎϽ¿Ü ÌË ÂÁÊË Í½ÎÏÂÊÅ ¿ ÇËÑÅÔǽ

½ ËÎϽʽÈÅϠΠÌÅÇÅÍ½Ï Î×ÖË ÌË ÂÁÊË ¿ ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊË ÌÍÅ ÀËÏ¿ÂÊÅ ÇËÑÅÔÇÅ Î ÏËÍË ÌËÔ¿Âʽ ÎÉÂÎǽ ®ÈÂÁ ÌÍÅÒ¿½Ö½Ê ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ÌËÔ¿½Ï½ ËÇËÈË Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ÌÂÍÅËÁÅÔÊË Î ͽÄÍËÒ Ç¿½ ©ÊËÀË ÏÍܾ¿½ Á½ Π¿ÊÅɽ¿½ Î ÌËÈÅ¿ÇÅÏ ­½ÎÏÂÊÅÜϽ ΠÌËÈÅ¿½Ï ÌÍÅ ÎȽ¾Ë Ľ¿ÜÒ¿½Ê ʽ Ê½Æ ÁËÈÊÅÏ ÈÅÎÏÂÊÓ½ ´ÂÎÏË

ÌÍÂ˿ȽÃÊÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ Å ÊÂÁËÎϽÏ×ÔÊËÏË ËοÂÏÈÂÊÅ ÁË¿ÂÃÁ½Ï ÁË ÅÄÏÂÀÈÜÊ ŠÅÄÊÂÿ½Ê ʽ ͽÄνÁ½ ÌËÈÐÔ½¿½Ï ΠͽÎÏÂÊÅÜ Î Ï×ÊÇË ÎÏ×¾ÈË Å Î¿ÂÏÈËÄÂÈÂÊ Ó¿ÜÏ Ê½ ÈÅÎϽϽ ¯½ÇÅ¿½ ͽÎÏÂÊÅÜ ÌÍŠĽνÃÁ½ÊÂÏË ÅÉ Ê½ ÌËÈÂÏË ÌË ÏÍÐÁÊË Å ÌË Á×ÈÀË ¿ÍÂɠΠ¿ÇËÍÂÊÜ¿½Ï Šν ÌË ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊÅ Ç×É ÐÎÈË ¿ÅÜϽ ʽ ¿×ÊÕʽϽ ÎÍÂÁ½ ¿ ʽԽÈÊÅÏ ѽÄŠʽ ͽĿÅÏÅ ËÏË¿ÅÜÏ ÊËÍɽÈÂÊ Í½ÄνÁ Ľ ĽνÃÁ½Ê  Π¿ÅÎËÔÅʽ ÎÉ Á¾ÂÈÅʽ ʽ ÎÏ×¾ÈËÏË

ÎÉ ÈÅÎϽ ŠĽԽ Ï×ÓŠʽ ¾ÐÏËÊŠʽ Ì×Í¿Ë Î×Ó¿ÂÏÅ ¤½Î½ÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ͽÎÏÂÊÅ ÜϽ Î×Î Ó×ÑʽÈË Ì×Í¿Ë Î×Ó¿ÂÏÅ  ÊÂÃÂȽÏÂÈÊË ÌËͽÁÅ ÀË ÈÜɽϽ ¿ÂÍËÜÏÊËÎÏ ËÏ ÅÄÍÂÎÜ¿½Ê Ëǽ̿½Ê ʽ Ó¿ÂÏË¿ÂÏ ÌË ¿ÍÂÉ ʽ ¿ÇËÍÂÊÜ¿½ÊÂÏË ÅÉ ¡¿½ ÏÍÅ ÁÊÅ ÌÍÂÁŠĽνÃÁ½Ê ʽ ÌËÎÏËÜÊÊË ÉÜÎÏË Í½ÄνÁ×Ï ÌÍËÑÅȽÇÏÅÔÊË Î ÌÍ×Îǽ Î

ÇÐÌÍËÓÅÊ ÅÈÅ ÁÅÏ½Ê ©

ÏËÍÜ¿½Ï Î ËÍÀ½ÊÅÔÂÊ Å ÉÅÊÂͽÈÊÅ ÏËÍË¿Â Å ÅÄËͽ¿½Ï ʽ Á×È ¾ËÔÅʽ ÎÉ ¬ÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ ËÌÍÂÁÂÈÂÊÅÏ Ľ ÅÊÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â ÌÈËÖŠΠÇÐÈÏÅ¿ÅÍ½Ï ¿Ê½ÎÜ Î ÒÂ;ÅÓÅÁ ŠΠʽ¾Í½ ÄÁÜ¿½Ï ʽ ͽÄÎÏËÜÊÅ ÎÉ ¤½ ÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â ÀÍоËÏË ËÑËÍÉÜÊ ʽ ¿ÅÎËÇÅ ÈÂÒÅ ÔÍÂÄ Ê½¾Í½ÄÁÜ¿½Ê ʽ ÎÉ Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ËÖ ÌÍÂÄ ÂÎÂÊϽ ¬ÍÅ ÌË ÈÂÇÅ ÌËÔ¿Å ¿ÅÎËÇÅÏ ÈÂÒÅ ÉËÀ½Ï Á½ ¾×Á½Ï ËÑËÍÉÂÊÅ Å ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ Î ÈÂÒË˾ͽ ÄË¿½ÏÂÈ ¬ËÔ¿½Ï½ ¿ ÈÂÒÅÏ ÏÍܾ¿½ Á½ ¾×Á ÉÊËÀË Á˾Í ÌËÁ ͽ¿ÊÂʽ ½ ¿ ËÌÍÂÁÂÈÂÊÅÏ Ľ ÁÅÍÂÇÏʽ ÎÂÅϾ½ Å ÉÊËÀË Á˾Í ÒËÉËÀÂÊÅÄÅͽʽ ¤½Î½ÃÁ½Ê ­½ÄνÁ×Ï Ê½ ÅÊÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅ ÎÍÂÁÊËÍ½Ê ÊÅ ÎËÍÏË¿Â ÁËɽÏŠΠĽνÃÁ½ ÌÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÌËÈË¿Åʽ ʽ É ÎÂÓ É½Æ ®ÒÂɽϽ ʽ ĽνÃÁ½Ê  ÂÁÊËÍÂÁË¿½ ÌÍÅ ÎÉ ÉÂÃÁÐ ÍÂÁË¿ÂÏ ŠÎÉ ÉÂÃÁРͽÎÏÂÊÅÜϽ ¿ ÍÂÁ½ ª½ ÌË ÀËÈÂÉÅ ÌÈËÖŠĽνÃÁ½ÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ΠͽÄνÁËÌËνÁ×ÔÊŠɽÕÅÊŠʽ ÌË É½ÈÇÅ s Í×ÔÊË Ê½ ¿ÅÎËÔÅʽ Ê ÌË¿ÂÔ ËÏ ÂÁʽ ÏÍÂϽ ËÏ Á×ÊËÏË Ê½ ¾Í½ÄÁ½Ï½ ¬ËÈÅ¿½ÊÂÏË ÌÍÅ ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ͽÄνÁËÌËνÁ×Ôʽ ɽÕÅʽ ÅÈŠǽÌÇË¿½ ÎÅÎÏÂɽ  ̽ͽÈÂÈ ÊË Î Í½ÄνÃÁ½ÊÂÏË ½ ÌÍÅ Í×ÔÊË Ä½Î½ÃÁ½Ê s Àͽ¿ÅϽÔÊË ÌË ¾Í½ÄÁÅ Ê ÌË Ç×ÎÊË ËÏ ÂÁÅÊ Ô½Î ÎÈÂÁ ͽÄνÃÁ½ÊÂÏË ÌËͽÁÅ Ë̽ÎÊËÎÏ ËÏ ÌÍÂÇËÉÂÍÊË Ð¿ÜÒ¿½Ê ŠÌÍÂÀ½ÍÜÊ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜ Ï½ ÌÍÅ ¿ÅÎËÇÅ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÅ ®ÈÂÁ Ê ÌË¿ÂÔ ËÏ ÂÁʽ ÎÂÁÉÅÓ½ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠÌÍÅÌËÈÅ¿½Ï Å ÌËÁνÃÁ½Ï ĽÀÅʽÈÅÏ ®ÍËÇ×Ï Ä½ ĽνÃÁ½Ê ʽ ÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ ÎÍÂÁÊËͽÊÊÅ ÎËÍÏË¿Â ÁËɽÏÅ Â ½Ê½ÈËÀÅÔÂÊ Ê½ ÏËÄŠҽͽÇÏÂÍÂÊ Ä½ ÅÊÁÂÏÂÍ ÉÅʽÊÏÊÅÏ s É½Æ ¡ÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â Î ÌË Í½ÄÈ½Ï Ò½¾ÅÏÐΠΠĽνÃÁ½Ï ʽ ¿ÅÎËÇÅ Á¿ÐÍÂÁË¿Å ÈÂÒÅ ÌË ÎÒÂɽ ÎÉ ½ Î ÌË ÇËÉ̽ÇÏÂÊ s ÌË ÎÒÂɽ ÎÉ ¬Ë ÉËÖÊÅÏ ÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅ ÎËÍÏË¿Â ÉËÀ½Ï Á½ ¾×Á½Ï ĽνÁÂÊÅ Å ÂÁÊËÍÂÁË¿Ë ÌË ÎÒÂɽ ÎÉ ÍÅÃÅ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ¬ÍÅ ÅÊÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â ÎÈÂÁ ÌÍÅÒ¿½Ö½Ê ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ Ì×Í ¿ËÏË ËÇË̽¿½Ê ŠÅÄÀͽÃÁ½Ê ʽ ËÌËÍʽ ÏÂÈÂʽ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜ ÅÈŠʽ¾Å¿½Ê ʽ ÇËÈË¿Â Î ¿ÅÎËÔÅʽ ÎÉ ËÏ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏ

ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Â ÌË ÅÇËÊËÉÅÔÊË Å ÁËÎÏ×ÌÊË Ä½ ¿ÎÂÇÅ ÌÍËÅÄ ¿ËÁÅÏÂÈ ÊÂĽ¿ÅÎÅÉË ËÏ Í½ÄÉÂÍÅÏ ʽ ÌÈËÖÅÏ ŠÀͽÁÅÊÅÏ ¬ÈËÖϽ ÌÍÂÁʽÄʽÔÂʽ Ľ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ͽÄνÁ ΠÏËÍŠŠ˾ͽ¾ËÏ¿½ ËÖ ÌÍÂÄ ÂÎÂÊϽ ʽ Á×ȾËÔÅʽ ÎÉ ÑÍÂÄË¿½ ΠŠÀÍÐ¾Ë Î ËÑËÍÉÜÏ Í½ÄνÁÊÅÏ ÈÂÒÅ ÔÍÂÄ Ê½¾Í½ÄÁÜ¿½Ê ¬ÍÂÁÅ ÎÂÅϾ½Ï½ ÈÂÒÅϠΠÌËÁͽ¿ÊÜ¿½Ï Î ÈÂÒË˾ͽÄË¿½ÏÂÈ ÌÍÅ ÀËÈÂÉÅ Å Í×ÔÊË ÌÍŠɽÈÇÅ ÌÈËÖÅ ®ÂÅϾ½ Ľ ͽÄνÁÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ®ÍËÇË¿ÂÏ Ľ ĽÎÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÌÍÂÁʽÄʽÔÂÊÅÂÏË Ê½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜϽ ŠͽÆËʽ ν ÁËÎϽ ͽÄÈÅÔÊÅ ËÏ ÁË É½ÍÏ

ÌË ÔÂÎÏË ÌÍÂÄ ¿ÏËͽϽ ÌËÈË¿Åʽ ʽ ɽÍÏ ­½ÄνÁ×Ï Ä½ ÎÍÂÁÊË Í½ÊÊËÏË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ¾ËÈÕÅÊÎÏ¿ËÏË ÎÈÐԽŠÊ Î ÌÅÇÅͽ ŠĽÏË¿½ ÎÂÉÂʽϽ ΠĽÎÜ¿½Ï ÌË ÍÜÁÇË s

À É ¬ÍÅ ÉÊËÀË ÀËÈÜÉË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Î ÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÎÂÅϾ½Ï½ Á½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌËÂϽÌÊË Î ÅÊÏÂÍ¿½È ÁÊÅ Î ÓÂÈ ËÎÅÀÐÍÜ¿½Ê ʽ ÍÅÏÉÅÔÊËÎÏ ÌÍÅ ÅÄ¿×ÍÕ¿½Ê ʽ ËÏÁÂÈÊÅÏ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ

¿ÇÈÛÔÅÏÂÈÊË Å ÌÍÅ ÌÍžÅͽÊ ʽ ÌÍËÁÐÇÓÅÜϽ ¬ÍÅ ÌÍÅȽÀ½ Ê ʽ ¿×ÄÌÍÅÂÏÅÏ ¿ ÎÏͽʽϽ ÊÅ ÏÂÒÊËÈËÀÅŠʽ ĽνÃÁ½Ê ŠËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ Ľ ÂÁÅÊ ÁÂÇ½Í ÌËÈÎǽ ÌÈËÖ Î½ ÁËÎϽÏ×ÔÊÅ À ÎÂÉÂʽ Î Á˾ÍÅ ÌËοʊǽÔÂÎÏ¿½ ¬ÍÅ ÅÊ ÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â Î ÉËÖÊË Í½Ä¿ÅÏË ÎÏ×¾ÈË Å ÌÍÅ Á ÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ ΠÌË Í½ÄÈ½Ï Ò½¾ÅÏÐΠΠÌÍÅȽÀ½Ï ÏÂÊËÈËÀÅŠʽ ĽνÃÁ½Ê ΠʽɽÈÂÊ ¾ÍËÆ Í½ÎÏÂÊÅÜ Ê½ ÁÂÇ½Í ÌËͽÁÅ ÇËÂÏË ÎÂÅϾÂʽϽ ÊËÍɽ  ÌË ÊÅÎǽ s À ®ÈÂÁ ĽÎÜ¿½Ê ¿×ÍÒРͽÄνÁÊÅÏ ÈÂÒŠΠÅÄÀͽÃÁ½Ï ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ÏÐÊÂÈÅ ¬ËÁ Á×ÍýÊÂÏË Ê½ ËÌÏÅɽÈÂÊ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÂÊ ÍÂÃÅÉ Î ËÎ×ÖÂÎÏ ¿Ü¿½ ÔÍÂÄ ÌÍË¿ÂÏÍÅÏÂÈÅÏ ŠËÏ¿½ÍÜÊ ʽ ¿Í½ÏÅÏ ʽ ÇÐÈÏÅ¿½ ÓÅËÊÊÅÏ Î×ËÍ×ÃÂÊÅÜ ½ ¿ ÏÐÊÂÈÅÏ ÔÍÂÄ ÌÍË¿ÂÏÍÜ¿½Ê ŠËÏ ÎÏͽÊÜ¿½Ê ʽ ÌËÈÅÂÏÅÈÂʽ ËÏ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜϽ ¬ÍÅ Á×ÃÁË¿ÊË ¿ÍÂÉ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊ×Ï ¿×ÍÒÐ ÎÏÐÁÂÊÅÏ ÏÐÊÂÈŠʠΠͽÄÇÍÅ¿½ Å ÌÍÂÄ ÁÂÊÜ ªÂ ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÁËÌÐÎǽ ÌÍÂÇËÉÂÍÊË ÌË¿ÅÕ½¿½Ê ʽ ¿È½ÃÊËÎÏϽ ʽ ¿×ÄÁÐÒ½ Ï×Æ Ç½ÏË ¿ Î×ÔÂϽÊÅ Π¿ÅÎËǽϽ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË ÅÄÏÂÀÈÜÊ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ Š̽ͽÈÂÈ ÊË Î ÏË¿½ ĽÁ×Íý ͽĿÅÏÅÂÏË ÅÉ ªÂÁËÎϽÏ×ÔʽϽ οÂÏÈÅʽ Å ÀËÈÜɽϽ À×ÎÏËϽ ʽ ͽÄνÁ½ ¿ Î×ÔÂϽÊÅ ΠÀËÍÊÅÏ ѽÇÏËÍÅ

Î×ÖË ÌÍÂÁÅÄ¿ÅÇ¿½ ÅÄÊÂÿ½Ê ŠÂÏÅËÈÅͽÊ ʽ ͽÄνÁ½ ªÂ ˾ÒËÁÅÉË Â ÔÂÎÏË ÌÍË¿ÂÏÍÜ¿½Ê ½ ÌËÈÅ¿ÇÅÏ Á½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï

¤½ ͽÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ÁËɽÏÅϠΠËÏÀÈÂÃÁ½Ï ĽÁ×ÈÃÅÏÂÈÊË ÂÁÊËÎÏ×¾ÈÂÊË Î ÍÂÁË¿ÊË ËÏÎÏͽÊÜ¿½Ê ʽ ÇËÈ ÏÐÓÅÏ ¿ ̽ĿÅÏ ʽ ÈÅÎϽϽ Å ÌÍÂÇ×ÍÕ¿½Ê ʽ ͽÎÏÂÃÊÅÜ ¿Í×Ò Ê½Á ¿ÏËÍÅÜ ÈÅÎÏ ÎÈÂÁ ÏÍÂÏË ÅÈÅ ÔÂÏ¿×ÍÏË Î×Ó¿ÂÏÅ «Ï ÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ͽÎÏÂÊÅÜϽ Î ÌË¿ÂÔ ËÏ ÔÂÏÅÍÅ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ÅÈÅ Î Á¿ÐÎÏ×¾ÈÂʽ ÑËÍÉÅÍ˿ǽ ¿ËÁÅ ÁË ÅÄÁ;ÊÜ¿½Ê ʽ ÌÈËÁË¿Â Ï ŠʽɽÈÜ¿½ ͽÊËÄÍÂÈËÎÏϽ ÅÉ Ç½ÏË Á¿ÐÎÏ×¾ÈÂÊËÏË ËÏÀÈÂà Á½Ê ËοÂÊ ÏË¿½ ĽÏÍÐÁÊÜ¿½ ͽÎÏÅÏÂÈÊË Ä½ÖÅÏÊÅÏ ÉÂÍËÌÍÅ ÜÏÅÜ ¿ÈËÕ½¿½ ÌÍË¿ÂÏÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ŠǽÏË ÍÂÄÐÈÏ½Ï ÌË¿ÅÕ½¿½ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏϽ Ľ ͽĿÅÏÅ ʽ À×¾ÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ÂÍÅϾ½ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Í½ÆËʽ ÎËÍϽ Å ÏÂÒÊËÈË ÀÅÜϽ ʽ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ¾ÂÍÅϾ½Ï½ ĽÌËÔ¿½ ËÇËÈË ÛÊÅ Å ÌÍÅÇÈÛÔ¿½ ÛÈŠĽ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÌÍÂÁʽÄʽÔÂÊÅÂÏË Ê½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜϽ Ľ ÂÇÎÌËÍÏ ÅÈÅ ¿×ÏÍÂÕÂÊ Ì½Ä½Í ¾ÂÍÅϾ½Ï½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿ Á¿Â ÎÏÂÌÂÊŠʽ ÄÍÜÈËÎÏ Î×ËÏ¿ÂÏÊË s ¾ÅËÈËÀÅÔ Ê½ ÂÇÎÌËÍÏʽ Å ÏÂÒÊËÈËÀÅÔʽ ¾ÅËÈËÀÅÔʽ ÄÍÜÈËÎÏ ÌÈËÁË ¿ÂÏ ν Î ÌË Î¿ÂÏÈËÄÂÈÂÊ Ó¿ÜÏ ËÏ Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊÅÜ Å Î Ã×ÈÏË ÁË ÎȽ¾Ë ÍËÄË¿Ë ÌÂÏÊË Ê½ ¿×ÍÒ½ ½ ¿ ÏÂÒÊËÈËÀÅÔʽ ÄÍÂÈËÎÏ ËÏ ÎȽ¾Ë ÔÂÍ¿ÂÊ ÁË ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊË ÔÂÍ¿ÂÊ ÂÍÅϾ½Ï½ ¿ ¾ÅËÈËÀÅÔ Ê½ ÄÍÜÈËÎÏ Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌËÔÏÅ ÂÃÂÁÊ¿ÊË Ç½ÏË Î ¾ÂÍ½Ï Å ÊÂÎϽÊÁ½ÍÏÊÅÏ ÌÈËÁË¿Â ¬ÍÅ ÌË É½È×Ç Ë¾ÂÉ Ê½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜϽ ÃÂȽÏÂÈÊË Â ÎËÍÏÅͽÊÂÏË Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏ Á½ ÎϽ¿½ ÌË ¿ÍÂÉ ʽ ¾ÂÍÅϾ½Ï½ ¬ÈËÁË¿ÂϠΠ¾ÂÍ½Ï ¿ ÌȽÎÏɽÎË¿Å ÇËÑŠŠΠÅÄ ÎÅÌ¿½Ï ¿ ǽÎÂÏÇÅ ÅÈŠǽÕËÊÅ ¿ÊÅɽÏÂÈÊË ¾ÂÄ Á½ Πʽ¾Å¿½Ï ÂÍÅϾ½Ï½ ʽ ¿È½ÃÊÅ ÌÈËÁË¿Â ÐÎÇËÍÜ¿½ ͽĿÅÏÅÂÏË Ê½ À×¾ÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ¿ÈËÕ½¿½ ÄÁͽ¿ËÎÈË¿ÊËÏË ÅÉ Î×ÎÏËÜÊÅ Š̽ĽÍÂÊ ¿ÅÁ ŠʽɽÈÜ¿½ ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎÏϽ ʽ Î×ÒͽÊÂÊÅÂÏË ÅÉ

6) ¤½ ÎÍÂÊËͽÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¬ËÁÀËÏ˿ǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ¤½ ͽÄνÁÊË ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ÎÍÂÁÊËͽÊÊÅ ÁËɽÏŠν ÌËÁÒËÁÜÖÅ Á×ȾËÇÅ ¿È½ÀËÂÉÊÅ Å Á˾Í ÁÍÂÊÅͽÊÅ ÌËÔ¿Å Î ¿ÅÎËÇË Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÒͽÊÅ ÏÂÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ½ Ľ ¾ÂÄͽÄνÁÊË s ÌË ÈÂÇÅ ÊÂ˾ͽÄп½ÖÅ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏʽ ÇËͽ Å ÔÅÎÏÅ ËÏ ÌÈ¿ÂÈÅ ®ÈÂÁ ÌÍžÅͽÊ ʽ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅǽ ÌÈËÖÅϠΠÁÅÎÇË¿½Ï ½ ÌÍÂÄ ÂÎÂÊϽ Πʽ

¿ ÎÐÏÍÂÕÊÅÏ ԽÎË¿Â «ÎϽʽÈÅÏ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ ¿ÇÈÛÔÅÏÂÈÊË ÌËÁÒͽʿ½ÊÂÏË Ê½ ͽÄνÁ½ ŠͽÎÏÅÏÂÈÊË Ä½ÖÅÏÊÅÏ ν ÌË Á˾ÊŠʽ ÌÍÂÁÎϽ¿ÂÊÅÏ ¿ ͽÄÁÂȽ Ľ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ Í½Ä Î½Á Ľ ͽÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¬ÍÅ ÌËȽÀ½Ê ʽ ÊÂ˾ÒËÁÅÉÅÏ ÀÍÅÊͽÄνÁ×Ï Â ÀËÏË¿ Ľ ÅÄ¿½ÃÁ½Ê ŠĽνÃÁ½Ê ʽ ÌËÎÏË ÜÊÊË ÉÜÎÏË ÎÈÂÁ ÁÊÅ ¢ÁÅÊ Á¿½ ÁÊÅ ÌÍÂÁŠͽÄνÃÁ½ÊÂ

ͽÄνÁ×Ï ÌÍËÑÅȽÇÏÅÔÊË Î ÌÍ×Îǽ Î ÇÐÌÍËÓÅÊ ÅÈÅ

ÁÅÏ½Ê © ¬ÍÂÁÅ ÅÄ¿½ÃÁ½Ê ΠËÀÈÂÁ Ľ̽Ŀ½Ê ʽ ÇËÍÂÊË ¿½Ï½ ÎÅÎÏÂɽ ÌÍÅ ÎÇо½Ê ŠοÂÃÅÜ ¿ÅÁ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ÁË Ä½ νÃÁ½Ê Î ÌËÈÅ¿½ ˾ÅÈÊË ®ÂÅϾ½ Ľ ¾ÂÄͽÄνÁÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¬ÍÅ ËÏÀÈÂà Á½ÊÂÏË Ê½ ÎÍÂÁÊËͽÊÊÅ ÁËɽÏÅ ÔÍÂÄ ÁÅÍÂÇÏʽ ÎÂÅϾ½ ʽ ΠÉÂʽϽ ËÏ ÀËÈÜÉË ÄʽÔÂÊÅ  ÅľËÍ×Ï Ê½ ÌÈËÖÅ Î ÌËÁÒËÁÜÖ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÇ ÌËÔ¿ÂÊ ÏÅÌ Ç½ÇÏË Å ÌËÁÀËÏ˿ǽϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ¥Ä¾ÅÍ½Ï Î ÌÈËÁËÍËÁÊÅ Å ¿È½ÀËÂÉÊÅ ÌËԿŠʽ ÇËÅÏË Î½ ËÏ ÀÈÂÁ½ÊÅ ¾Ë¾Ë¿Å ÏÅÇ¿Ë¿Å ÇÐÈÏÐÍÅ ÅÈÅ ÌÕÂÊÅÓ½ Å ÂÔÂÉÅÇ ÇËÅ ÏË Î ÌÍžÅÍ½Ï Îͽ¿ÊÅÏÂÈÊË Í½ÊË Å ËÎϽ¿ÜÏ ÌËÔ¿½Ï½ ÔÅÎϽ ËÏ ÌÈ¿ÂÈÅ ª½ Ëο˾ËÁÂÊÅÏ ÌÈËÖŠΠÌÍÅȽÀ½Ï ¿ÎÅÔÇÅ ÊÂ˾ÒË ÁÅÉŠ˾ͽ¾ËÏÇÅ s ÁÅÎÇË¿½Ê ŠÌËÁͽ¿ÊÜ¿½Ê ÎÈÂÁ ÌÍžÅͽÊ ʽ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅǽ ÌÍÂÄ ÂÎÂÊϽ s ͽÄÍËÒÇ¿½Ê ˾Í×ֽʠʽ ÌËÔ¿½Ï½ Å ÀÍÐ¾Ë ËÑËÍÉÜÊ ʽ ¿ÅÎËÇÅ ÈÂÒÅ ÔÍÂÄ Ê½¾Í½ÄÁÜ¿½ Ê ʽ ͽÄÎÏËÜÊÅ ÎÉ ÅÎËÇÅÏ ÈÂÒŠΠÌÍÂÁÌËÔÅÏ½Ï Ï×Æ Ç½ÏË ÌË Á˾͠ΠËÀÍÜ¿½Ï ËÏ ÎÈ×ÊÓÂÏË ¿ ÍÂÄÐÈÏ½Ï Ê½ ÇËÂÏË Î½ ÌË ÏËÌÈÅ Å Ê ĽÁ×ÍÃ½Ï ÅÄÈÅÕʽ ¿ËÁ½ ÇËÜÏË Ê¾ȽÀËÌÍÅÜÏÊË ¿ÈÅÜ ¿×ÍÒÐ ÌËÊÅÇ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂʽϽ Å ¿ÌËÎÈÂÁÎÏ¿Å ¿×ÍÒРͽÎÏÂý ŠͽĿÅÏÅÂÏË Ê½ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ® ËÎÊ˿ʽϽ ˾ͽ¾ËÏǽ Π¿Ê½ÎÜ ÌËÈË¿ÅʽϽ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿Ë ËÏ ÑËÎÑËÍÊË Ç½ÈÅ¿ÅÜ ÏËÍ

Î×˾ͽÄÊË ÍÂÄÐÈϽÏÅÏ ËÏ ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË ÅÄ¿×ÍÕÂÊ ÌËÔ¿ÂÊ ½Ê½ÈÅÄ ¬ÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ ÈÂÒÅϠΠÁËËÑËÍÉÜÏ ÁËʽÏËÍÜ¿½Ï Î ËÎϽʽÈËÏË ÇËÈÅÔÂÎÏ¿Ë ÑËÎÑËÍÊË Ç½ÈÅ¿ ÏËÍ Ç½ÏË ÌÍÂÁŠΠÅϾ½Ï½ Π¿Ê½ÎÜ Å ÌËÈË¿ÅʽϽ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿Ë ½ÄËÏÂÊ ÏËÍ Ë;½ ÎÍÂÖÐ ÌÈ¿ÂÈÅϠΠÌÍË¿ÂÃÁ½ ǽÇÏË ÊÂÌËÎÍÂÁÎÏ¿ÂÊË ÎÈÂÁ ÌÍžÅͽÊ ʽ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÓÅÏ Ͻǽ Å ÌÍÂÁÅ ÎÂÅϾ½Ï½ ʽ ÎÂÉÂʽϽ ¬ÈËÖϽ Å ÈÂÒÅÏ ĽÁ×ÈÃÅÏÂÈÊË ÏÍܾ¿½ Á½ ¾×Á½Ï ÌËÁͽ¿ÊÂÊÅ ½ ÌËÔ¿½Ï½ ÉÊËÀË Á˾Í ˾ͽ¾ËÏÂʽ Å ÒËÉËÀÂÊÅ ÄÅͽʽ ®ÍËÇ×Ï Ê½ ÎÂÅϾ½ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Í½ÆËʽ  ËÏ

ª½Æ ÌËÁÒËÁÜÖ½ ÎÒÂɽ ʽ ĽνÃÁ½Ê  ÂÁÊËÍÂÁË¿Ë ÌÍÅ ÎÉ ÉÂÃÁÐ ÍÂÁË¿ÂÏ ŠÎÉ ÉÂÃÁРͽÎÏÂÊÅÜϽ ¿ ÍÂÁË ¿ÂÏ ªÂÌËÎÍÂÁÎÏ¿ÂÊË ÎÈÂÁ ĽνÃÁ½Ê ͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠÌËÈÅ¿½Ï Àͽ¿ÅϽÔÊË ÌË ¾Í½ÄÁÅÏ ½ ÌÍŠɽÈÇÅ ÌÈËÖÅ s ÀÊÂÄÁË¿Ë Î ËÀ ÈÂÁ ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½Ê ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ¿ ˾ȽÎÏϽ ʽ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏ ɽ Å ÌË ¾×ÍÄË ¿ÇËÍÂÊÜ¿½Ê ÍÅÃÅ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ÍÅÃÅÏ Ľ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ÌÍŠͽÊÊËÏË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËͽÊÃÂÍÅŠŠʽ ËÏÇÍÅÏÅ ÌÈËÖŠν ÌËÔÏÅ ÂÁʽǿŠ¬×Í¿ËÏË ËÇË̽¿½Ê Î ÅÄ ¿×ÍÕ¿½ ÎÈÂÁ ÌÍÅÒ¿½Ö½Ê ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ǽÏË ÂÁÊË¿ÍÂÉÂÊÊË Î ÌËÁÒͽʿ½Ï Î ½ÉËÊÅ¿½ ÎÂÈÅÏͽ Å ÌËÁνÃÁ½Ï ĽÀÅʽÈÅÏ ®ÈÂÁ¿½ÖÅÏ ËÇË̽¿½ÊÅÜ Î Ìͽ¿ÜÏ ÎÈÂÁ ÌËÈÅ¿½Ê ÅÈÅ ÎÈÂÁ Á×ÃÁ Ľ ÐÊÅÖËý¿½Ê ʽ ÌÈ¿ÂÈÅÏ ŠͽÄÍËÒÇ¿½Ê ʽ ÌËÔ ¿½Ï½ ÇËÂÏË ÁËÌÍÅʽÎÜ Å Ä½ Ľ̽Ŀ½Ê ʽ ¿È½À½Ï½ ¬ÍÅ ¿ÎÅÔÇÅ ËÇË̽¿½ÊÅÜ Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ΠĽÀ×ÍÈÜÏ Ä½ ÌËÁ˾ÍÜ¿½Ê ʽ Òͽ ÊÅÏÂÈÊÅÜ ÍÂÃÅÉ Ê½Ô½ÈÊÅÏ ѽÄŠʽ ͽĿÅÏÅ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ Ê ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÌËÁÁ×Íý ¿ÅÎËǽ ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ Ï×Æ Ç½ÏË ÏË¿½ ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË ÌÈÅÏÇË Í½ÄÌËȽÀ½Ê ʽ ÇËÍÂÊÅÏ ŠÌËÊÅý¿½ ÐÎ ÏËÆÔÅ¿ËÎÏϽ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ Ç×É Ê¾ȽÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÍË ÜÏ Ê½ ÌËÈÅ¿ÇÅÏ  ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÉÂÏÂËÍËÈËÀÅÔÊÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ Å Î×ÎϽ¿½ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ §½ÏË Ìͽ¿ÅÈË ÁË Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ¾ÂÍÅϾÅϠΠÌËÈÅ¿½ ÌË ÍÜÁÇË ÌÍÂÄ ÁÊÅ ÎÈÂÁ ĽÌËÔ¿½Ê ʽ ¾Â ÍÅϾÅÏ ÌÍÂÄ ÁÊÅ ½ ÌÍÅ ÉÊËÀË ÀËÍÂÖË ¿ÍÂÉ Á¿½ Ì×ÏÅ ÎÂÁÉÅÔÊË ª½ÌËÜ¿½ÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Àͽ¿ÅϽÔÊË ÅÈŠΠǽÌÇË ¿½ ÎÅÎÏÂɽ ¤½ ÌÍÅÇÍÂÌ¿½Ê ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ Ê½Æ ÔÂÎÏË Î ÅÄÌËÈÄ¿½ ÏÂÈÂʽ ËÌËÍʽ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜ Î ¿ÅÎËÔÅʽ ÎÉ ÇËÜÏË Î ÅÄÀͽÃÁ½ ˾ÅÇÊË¿ÂÊË ÎÈÂÁ Ì×Í¿ËÏË ËÇË̽¿½Ê ¬ÍŠɽÈÇÅ ÌÈËÖŠĽ ÌÍÅÇÍÂÌ¿½Ê Î ÅÄÌËÈÄ¿½Ï Å ÇËÈË¿Â ­½ÎÏÂÊÅÜϽ ΠÌÍÅ¿×ÍÄ¿½Ï ΠɽÊÅȽ ÎÂÄ½È ÅÈÅ ÌȽÏÊÂÊÅ ÅÄÍÂÄÇÅ ¬×Í¿ÅÏ Á¿Â ÌËÁÒͽʿ½ÊÅÜ Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï Î ½ÉËÊÅ¿½ ÎÂÈÅÏͽ ÅÈÅ ÇËÉ ¾ÅÊÅÍ½Ê ÏËÍ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÌËÔ¿ÂÊÅÜ ½Ê½ÈÅÄ ½ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏ ÏÍÅ Î ½ÉËÊÅ¿½ ÎÂÈÅÏͽ ¬ÍÅ ¾ÂÁÊÅ ÌËÔ¿Å Á˾ÍÅ ÍÂÄÐÈϽÏŠΠÌËÈÐÔ½¿½Ï ÌÍÅ ÌËÁÒͽʿ½Ê ΠͽÄÉÅÏ ¿ ÌËÈſʽϽ ¿ËÁ½ ÌÍ ÎÂÊ Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ ÕÂ;ÂÏп½ÊÂ Î Ï Áǽ

Á½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿ ÂÇÎÌËÍÏʽ Å Ì×Èʽ ÄÍÜÈËÎÏ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏ «ÏÇ×ο½ÊÂÏË Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏ ¿ ÂÇÎÌËÍÏʽ ÄÍÜÈËÎÏ ÎÌËÎ˾ÎÏ¿½ Ľ ÌË ¾×ÍÄËÏË Ê½ÂÁÍÜ¿½Ê ʽ ËÎϽʽÈÅÏ ÌÈËÁ˿ ŠĽ ÌË¿ÅÕ½ ¿½Ê ʽ Á˾ſ½ ¬ÍÂÄÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌÈËÁË¿ÂϠΠÎ×ÌÍË¿ËÃÁ½ Î ËÏÁÂÈÜÊ ʽ ÂÏÅÈÂÊ Ä½Á×ÍÃ½Ö Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ËÎϽʽÈÅÏ ÌÈËÁË¿Â

6) ¤½ ͽÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¬ËÁÀËÏ˿ǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ŠĽνÃÁ½Ê ¬ËÁÒËÁÜÖŠĽ ͽÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Î½ ÈÂÇÅ ÌËÔ¿Å ¿ ĽÖÅÏÂÊÅ ËÏ ¿ÂÏÍË¿Â ÌÈËÖÅ ®ÈÂÁ ÌÍžÅͽÊ ʽ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅǽ ¾Ë¾Ë¿Å

ÏÅÇ¿Ë¿Å ÌÕÂÊÅÓ½ ÅÈÅ ÂÔÂÉÅÇ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿Â ÊÅǽ ÌËÔ¿ÅϠΠÁÅÎÇË¿½Ï ÇÐÈÏÅ¿ÅÍ½Ï ÅÈÅ ÑÍÂÄË¿½Ï Î ËÀÈÂÁ ÌÍË¿ËÇÅͽÊ ʽ ÌÍËͽÎÏ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌÈ¿ÂÈÅÏ ®ÈÂÁ ǽÏË ÌÈ ¿ÂÈÅÏ ÁËÎÏÅÀÊ½Ï ËÇËÈË ÎÉ ¿ÅÎËÔÅʽ ÌËÔ¿½Ï½ ΠÏÍÂÏÅͽ ΠͽÐÊÁ×Ì ¿ ÁËÄÅ Î×˾ͽÄÂÊÅ Î ¿ÅÁ½ ʽ ÌÈ¿ÂÈÅÏ ¬ÍÂÄ ÂÎ ÂÊϽ ÎÈÂÁ ÌËÁͽ¿ÊÜ¿½Ê ŠʽÏËÍÜ¿½Ê ΠÉÅÊÂͽÈÊÅ ÏËÍË¿Â s ÑËÎÑËÍÊŠŠǽÈÅ¿ŠŠËÍÀ½ÊÅÔÂÊ ÏËÍ Î×˾ͽÄÂÊÅ Î ÍÂÄÐÈϽ ÏÅÏ ËÏ ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË ÌÍË¿ÂÁÂÊ ÌËÔ¿ÂÊ ½Ê½ÈÅÄ Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Á×ȾËǽ ËÍ½Ê Ê½ Á×ȾËÔÅʽ ÎÉ ¬ÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ ÈÂÇÅÏ ÌËԿŠΠÇÐÈÏÅ¿ÅÍ½Ï ÌË ÏÂÃÇÅÏ ÌÍÂËͽ¿½Ï ŠΠ¿Ê½ÎÜ ÒÂÍ ¾ÅÓÅÁ Å ÌÍÅɽÉÇÅ Î×ËÏ¿ÂÏÊË ÎÍÂÖÐ ÌÈ¿ÂÈÅ Å ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ¬ÍÂÁŠĽνÃÁ½Ê Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ʽ¾Í½ÄÁÜ¿½Ê ÌË ÎÒÂɽ Î× ÀȽÎÊË ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË ¿×ÄÌÍÅÂϽ ÏÂÒÊËÈËÀÅÜ Ê½ ĽνÃÁ½Ê ÂÁÊËÍÂÁË¿½ ÅÈÅ Á¿ÐÍÂÁË¿½ ¤½ ÌÍÂÁÌËÔÅϽÊ  ÂÁÊËÍÂÁË ¿½Ï½ ÇËÜÏË ÌÍÂÁËÎϽ¿Ü ÌË Á˾ͽ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏ Ä½ ËÀÍÜ¿½Ê ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ËÏ ÎÈ×ÊÓÂÏË ¿ ÌË Ç×ÎÊÅÏ ѽÄŠʽ ͽĿÅÏÅ ÌË ÂÑÂÇÏÅ¿ÊË ÌÍË¿ÂÃÁ½Ê ʽ ½ÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅÏ ŠͽÎÏÅÏÂÈÊË Ä½ÖÅÏÊÅÏ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ Å Ç½ÏË ÍÂÄÐÈÏ½Ï ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÎÏ¿½ Ľ ÌË Á˾×Í Í½ÎÏÂà ͽĿÅÏÅ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ Å ÌËÈÐÔ½¿½Ê ʽ ÌË ÎϽÊÁ½ÍÏʽ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ®ÈÂÁ ʽ¾Í½ÄÁÜ¿½Ê Î ÌÍÂǽͿ½Ï Å ËÑËÍÉÜÏ Ê½ÌËÅÏÂÈÊŠǽʽÈÅ ÅÈÅ ÅÄÀͽÃÁ½ ǽÌÇË¿½ ÎÅÎÏÂɽ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Í½ÆËʽ ʽ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ÎÍËÇ×Ï Ê½ Ľνà Á½Ê ʽ ÁËɽÏŠĽ ͽÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë  ËÏ ½ÌÍÅÈ ÁË É½Æ Ï Â ÇËÀ½ÏË Ë̽ÎÏÊËÎÏϽ ËÏ ÎȽÊÅ Â ÌÍÂÉÅʽȽ

ɽÍÏ ÁË É½Æ Ç½ÏË ÌÍÅ ÌË ÀËÈÂÉÅ ÌÈËÖÅ Å Î ËÀÈÂÁ ÐÁ×È Ã½¿½Ê ÎÍËǽ ʽ ¾ÂÍÅϾÅϠΠÌͽÇÏÅÇп½ ÌËÂϽÌʽ ÎÂÅϾ½ ÌÍÂÄ ÁÊÅ ®ÂÅϾ½Ï½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ɽÕÅÊÊË Î×Î ÎÂÜÈǽ Ľ ÏËÔʽ ÎÂÅϾ½ ʽ Á×ȾËÔÅʽ ÎÉ ¥ÄÌËÈÄ¿½Ï ΠÌÍÂÁ¿½ÍÅ ÏÂÈÊË Ë¾ÂĿȽÎÂÊÅ ÎÂÉÂʽ ¬ÍÅ ÊÂÁËÎϽÏ×ÔÊË ¿È½Ãʽ ÌËÔ¿½

ÎÈÂÁ ÎÂÅϾ½ Π¿½ÈÅͽ ½ ¿ÌËÎÈÂÁÎÏ¿Å ÌÍÅ ÊÂ˾ÒËÁÅÉËÎÏ Î ÌËÈÅ¿½ ÔÍÂÄ Á×ÃÁп½Ê ΠËÀÈÂÁ ÌÍÂÁËϿͽÏÜ¿½Ê ˾ͽÄп½ ÊÂÏË Ê½ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏʽ ÇËͽ Å ËÎÅÀÐÍÜ¿½Ê ʽ ËÌÏÅɽÈʽ ¿È½À½ Ľ ÌËÊÅÇ¿½ÊÂ

®ÂÅϾ½ ®ÍËÇ×Ï Ê½ ÎÂÅϾ½  ËÇËÈË ÂÁÅÊ ÉÂÎÂÓ ÌÍ ÁÅ ÎÍËǽ ʽ ĽνÃÁ½Ê ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ʽ ÌËÎÏËÜÊÊË ÉÜÎÏË «¾ÅÇÊË¿ÂÊË ÎÂÉÂʽϽ ΠĽÎÜ¿½Ï ¿ ÈÂÒÅÏ ËÏ É½Æ ÁË ÛÊÅ ®ÂϾ½Ï½ ÌÍÅ ÊÂÀËÈÂÉÅ ÌÈËÖŠΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ Í×ÔÊË ¿ ¾Í½ÄÁÅÔÇÅ ÅÈŠͽÄÌÍ×ÎʽÏË ¿ ÈÂÒÅÏ Î×Î ÎÂÅϾÂʽ ÊËÍɽ

À É ÌÍÅ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ͽÄνÁ ¾ÂÄ ÌÅÇÅͽÊ ŠÀ É Î ÌÅÇÅͽÊ ÌÍÅ ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽ Î Á˾ÍÅ ÌËοʊǽÔÂÎÏ¿½ ®ÈÂÁ ÎÂÅϾ½Ï½ ÈÂÒÅϠΠÌËÇÍÅ¿½Ï Î ÏËÍÑÂÊË ÌÂÍ

6) ¤½ Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë §×ÎÊËÏË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ÎÏͽʽϽ ÊÅ ¿ Îͽ¿Ê ÊÅ Î×Î ÎÍÂÁÊËͽÊÊËÏË Â Í½ÄÌÍËÎÏͽÊÂÊË Ê½ ÌË ËÀͽÊÅÔÂÊÅ ÌÈËÖÅ ¬Ë ÕÅÍËÇË Â Í½ÄÌÍËÎÏͽÊÂÊË ¿ ͽÆËÊÅÏÂ Î Ê½Æ ¾È½ ÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ s ¬ÈË¿ÁÅÎÇÅ ¬½Ä½ÍÁÃÅÕÇÅ ¬ÂÏÍÅÔÇË ®½ÊÁ½ÊÎÇÅ ´ÂÍÊËÉËÍÅÂÏË Å ÁÍÐÀÅ ÉÂÎϽ ÇËÅÏË Î ҽͽÇÏÂÍÅ ÄÅÍ½Ï Î ÌË ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈʽ ÂÎÂÊ Å ÌË Ç×ÎÊË Ì½Á½Ê ʽ Ì×Í¿Å Ï ÎȽÊÅ ¤½ Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ËÎÊË¿ÊË Í½ÄνÁ×Ï Î ËÏÀÈÂÃÁ½ ¾ÂÄ ÌÅÇÅͽÊ ÉÊËÀË ÍÜÁÇË Î ÌÅÇÅͽÊ ¬ÍËÅÄ¿ÂÃÁ½ Πʽ ËÏÇÍÅÏÅ ÈÂÒŠͽÄÌËÈËÃÂÊŠʽ ÔÅÎÏÅ ËÏ ÌÈ¿ÂÈÅ Å Á˾Í Ľ̽ÎÂÊÅ Î ÒͽÊÅÏÂÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ÌÈËÖŠʽ ÌË ÌÍËÒȽÁÊÅ Å Á˾Í ËÀÍÜ¿½ÊÅ ËÏ ÎÈ×ÊÓÂÏË ÉÂÎϽ «ÌÍÂÁÂÈÂʽϽ Ľ ÈÂÒÅ ÌÈËÖ Î ÅÄËͽ¿½ ÌÍÅ ÊÂ˾ÒËÁÅÉËÎÏ Ê½ÏËÍÜ¿½ Î ÌÍÂÀËÍÜÈ Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ Å ÉÅÊÂͽÈÊÅ ÏËÍË¿Â ÑÍÂÄË¿½ Á˾Í ÌËÁͽ¿ÊÜ¿½

ÎÈÂÁ ÇËÂÏË Ä½ ¾Ë;½ Î ÌÈ¿ÂÈÅϠΠʽÌÍ×ÎÇ¿½ Î ÒÂ;ÅÓÅÁ½ Á¿ÍÅÊËÈ ÇÀ Áǽ

ÁÊÅ ÌÍÅ Á×ÈÃÅʽ ʽ ÇËÈÏÐÓÅÏ Ê ÌË¿ÂÔ ËÏ ÎÉ ¬ÍŠͽÎÏÂÊÅÜϽ ʽ ÌËÈÐÁÂÏÂÍÉÅʽÊÏÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â ÇËÅÏË Ä½¿×ÍÕ¿½Ï ÌÍÂÃÁ¿ÍÂÉÂÊÊË Í½ÎÏÂý ÎÅ Î×Î Î×Ó¿ÂÏŠΠËÎϽ¿Ü ÍÂÄÂÍ¿ÂÊ ÇËÈÏÐÇ ¿ ̽Ŀ½Ï½ ʽ ÈÅÎϽ ÌËÁ Ê½Æ ÀËÍÊËÏË Î×Ó¿ÂÏÅ ÇËÆÏË ¿ÌË ÎÈÂÁÎϿŠΠܿܿ½ ǽÏË ÌÍËÁ×ÈÃÂÊÅ ʽ ÎÏ×¾ÈËÏË ­½ÎÏÂÃÊÅÜÏ ¿Í×Ò Î ËÏÎÏͽÊÜ¿½ ʽÁ Ì×Í¿ÅÜ ÅÈÅ ¿ÏËÍÅÜ ÈÅÎÏ ÎÈÂÁ ÏÍÂÏË ÅÈÅ ÔÂÏ¿×ÍÏË Î×Ó¿ÂÏÅ §ËÈÇËÏË ÌË É½È×Ç Â ¾ÍËÜÏ Ê½ Î×Ó¿ÂÏÅÜϽ ʽ ÎÏ×¾ÈËÏË ÏËÈÇË¿½ ÌË Í½Ê Á˾ſ ΠÌËÈÐÔ½¿½ ¬ÍÅ ÌËÈÐÁÂÏÂÍ ÉÅʽÊÏÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â ÁËɽÏÅ Ê½Æ ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊË Î×ÔÂϽ¿½Ê ʽ ͽÊËÄÍÜÈËÎÏ Á˾ſ ŠǽÔÂÎÏ¿Ë Ê½ ÌÈËÁË¿ÂϠΠÌËÈÐÔ½¿½ ÌÍÅ ÂÁÊËÎÏ×¾ÈÂÊË ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ÏÍÅ ÅÈÅ ÔÂÏÅÍÅ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ¡¿ÐÎÏ× ¾ÈÂÊËÏË ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ÌËÊÅý¿½ ͽÊËÄÍÜÈËÎÏϽ ʽɽÈÜ¿½ ÂÁÍŠʽϽ ʽ ÌÈËÁË¿ÂÏ ĽÏÍÐÁÊÜ¿½ ͽÎÏÅÏÂÈÊË Ä½ÖÅÏÊÅÏ ÉÂÍË ÌÍÅÜÏÅÜ Å Î×ÄÁ½¿½ ÐÎÈË¿ÅÜ Ä½ ͽĿÅÏÅ ʽ À×¾ÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ¤½ ÌÍÂÁËϿͽÏÜ¿½Ê ʽ ÅÄÍÂÎÜ¿½ÊÂÏË Ê½ Ó¿ÂÏË¿ÂÏ Ì×Í ¿ÅÏ Á¿Â Î×Ó¿ÂÏÅÜ Å ¿ ËÏÁÂÈÊÅ ÎÈÐԽŠÏÍÂÏËÏË Î ÏÍÂÏÅÍ½Ï Î ÏËɽÉÅÈ ÐÊÅÉÅÈ Å ÁÍ ­½ÄÏ¿ËÍ×Ï Î ÌÍÅÀËÏ¿Ü ÊÂÌË ÎÍÂÁÎÏ¿ÂÊË ÌÍÂÁÅ ÏÍÂÏÅͽÊÂÏË Ç½ÏË Î Î̽Ŀ½Ï ÎÏÍÅÇÏÊË ÇËÊ ÓÂÊÏͽÓÅÅÏ ¯ÍÂÏÅͽÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿ ÎÐÏÍÂÕÊÅÏ ԽÎË¿Â ÌÍÂÄ ÁÊÅ ¾ÂÄ ÌË¿ÏËÍÊË ÏÍÂÏÅͽÊ ʽ Î×Ó¿ÂÏÅÜϽ ǽÏË Î ¿ÊÅɽ¿½ ͽÄÏ¿ËÍ×Ï Á½ Ê ÌË̽Á½ ¿×ÍÒÐ ÈÅÎϽϽ ªÂ ΠÌÍ ÌËÍ×Ô¿½ ÏÍÂÏÅͽÊ ÌÍÅ ¿ÅÎËÇÅ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÅ ªÂ ÎÏÍÅÇÏÊËÏË Î̽Ŀ½Ê ʽ ÌËÎËÔÂÊÅÏ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË ÄʽÔÅÏÂÈÊÅ ÁÂÑËÍɽÓÅÅ ¿ ÌÈËÁË¿ÂÏ ŠͽÎÏÂÊÅÜϽ ÌËÁ˾ÊŠʽ ÏÂÄÅ ÌÍÅ ÒÂ;ÅÓÅÁÂÊ ÂÑÂÇÏ ¬ÍÂÄ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ΠÌÍË¿ÂÃÁ½Ï ÍÂÁË¿ÊŠͽÎÏÅÏÂÈÊË Ä½ÖÅÏÊÅ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ ¬ÍË¿ÂÏÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ËͽÊÃÂÍÅÅϠΠËÎ×ÖÂÎÏ¿Ü¿½ ÔÍÂÄ ÌÍË¿ÂÏÍÅÏÂÈÅ Å ËÏ¿½ÍÜÊ ʽ ¿Í½ÏÅÏ ½ ¿ÌËÎÈÂÁÎÏ¿Å ÌÍÅ ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊË ÌË¿ÅÕ½¿½Ê ʽ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÅÏ ŠÔÍÂÄ ÌË¿ÁÅÀ½ Ê ʽ ÎÏͽÊÅÔÊÅÏ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ÌȽÏʽ ªÂ ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÁËÌÐÎǽ ÌË¿ÅÕ½¿½Ê ʽ ¿×ÄÁÐÕʽϽ ¿È½ÃÊËÎÏ ¿ ËͽÊÃÂÍÅ ÅÏ Ï×Æ Ç½ÏË ÏË¿½ Î×ÄÁ½¿½ ÐÎÈË¿ÅÜ Ä½ ͽĿÅÏÅÂÏË Ê½ À×¾ÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ÂÍÅϾ½ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÎËÍϽ ÏÂÒÊËÈËÀÅÜϽ ʽ ËÏ ÀÈÂÃÁ½Ê ŠÇÈÅɽÏÅÔÊÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ¾ÂÍÅϾŠÏ ĽÌËÔ¿½Ï ¿ ÇÍ½Ü Ê½ É½Æ Å Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÛÊÅ ÂÍÅϾ½Ï½ ÉËÃÂ

ÈÅÏʽ ÎÉÂÎǽ ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ ΠÌËÈÅ¿½ Å ÌË¿ÏËÍÊË Î ʽÌÍ×ÎÇ¿½ Î ÒÂ;ÅÓÅÁ½ Á¿ÍÅÊËÈ ÇÀ Áǽ ÎÍÂÖÐ ÌÈ¿ÂÈÅ ¬ÍÅ ÌË ÀË ÈÂÉÅ ÌÈËÖÅ ¿×ÍÒÐ ËÑËÍÉÂÊÅ ¿ÅÎËÇÅ ÈÂÒÅ ÎÂÅϾ½Ï½ ÉËàÁ½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ Å ÉÂÒ½ÊÅÄÅͽÊË Î×Î ÎÂÜÈǽ Ľ ÏËÔʽ ÎÂÅϾ½ ÌÍÅ ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ˾ÂĿȽÎÂÊÅ ÎÂÉÂʽ °ÎÈË¿ÅÜϽ ÌÍÂÄ ÛÊÅ ¾È½ ÀËÌÍÅÜÏÎÏ¿½Ï Ľ ÉÊËÀË ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÂÊ Í½ÎÏÂà ŠĽÏË¿½ Åɽ Ë̽ΠÊËÎÏ ËÏ ¾×ÍÄË ÌÍÂͽÎÏ¿½Ê ʽ ͽÄνÁ½ ³ÂÈÂÎ×˾ͽÄÊË Â Ê½Á ÈÂÒÅÏ Á½ Åɽ ÌËÇÍÅ¿ ÌÍÂÁ̽Ŀ½Ö ͽÄνÁ½ ËÏ ÌÍÂ˿ȽÃÊÜ ¿½Ê ÌÍŠ¿ÂÊÏнÈÊÅ Á×ÃÁË¿Â ÎÅÔÇÅ ËÎϽʽÈÅ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ

¿ÇÈÛÔÅÏÂÈÊË ÌËÁÒͽʿ½ÊÂÏË Ê½ ͽÄνÁ½ ŠͽÎÏÅÏÂÈÊË Ä½ÖÅÏ ÊÅÏ ν ½Ê½ÈËÀÅÔÊŠʽ ÏÂÄÅ ÌÍÅ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ͽÄνÁ Ľ ÎÍÂÁÊËͽÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ­½ÄνÁ×Ï Â ÀËÏË¿ Ľ Ľνà Á½Ê ÎÈÂÁ ËÇËÈË ÁÊÅ ÎÈÂÁ ÎÂÅϾ½Ï½ ¬ÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊŠĽ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ͽÄνÁ Ç½Ç ÏË Ä½ ͽÊÊË Å ÎÍÂÁÊËͽÊÊË ÌËÈÎÇË Ï½Ç½ ŠĽ Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Î ÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÎÌÂÓŽÈÊÅ ÌȽÎÏɽÎ˿ŠϽ¾ÈÅ Î ÀÊÂÄÁ½ ¬ÍÂÁȽÀ½Ï ΠϽ¾ÈŠΠͽÄÈÅÔÊŠͽÄÉÂÍŠŠΠͽÄÈÅÔÊŠͽÄÎÏËÜÊÅÜ ÉÂÃÁÐ ÀÊÂÄÁ½Ï½ ÊÂÄÁ½Ï½ ΠĽÌ×È¿½Ï Πʽ¿È½Ã ÊÂʽ ÏËÍÑÂÊË ÌÂÍÈÅÏʽ ÎÉÂÎǽ ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ ΠĽÎÜ¿½ ΠÌË ÂÁÊË ÎÂÉ ¿ ÀÊÂÄÁË ÌÍÅ ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽ Î Á˾ÍÅ ÌË Î¿ÊŠǽÔÂÎÏ¿½ ÌËÇÍÅ¿½ ΠÎ×Î Î×ֽϽ ÎÉÂÎǽ ŠΠÌËÈÅ¿½ «ÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ͽÎÏÂÊÅÜϽ  ¾ÂÄ ÌÅÇÅÍ˿ǽ ½ ÀÍÅÃÅÏ ν ½Ê½ÈËÀÅÔÊŠʽ ÏÂÄŠĽ À×ÎÏÅÜ Å ÌÅÇÅͽÊÅÜ ¿ νÇÎÅÆÇŠͽÄνÁ ¬ÍÂÁ¿ÅÁ ¿ÅÎËÇÅÏ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÅ ÌÍŠĽνÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ͽÎÏÂÊÅ ÜϽ Ľ Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ÌÍË ÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÌËÎÏËÜÊÊË ÉÜÎÏË Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÛÈÅ

ÌÍËÅÄ¿ÂÁÂÊÅÜÏ ¿ ÌȽÎÏɽ Î˿ŠϽ¾ÈŠͽÄνÁ ΠÌÍÅ Ò¿½Ö½ ÌË ¾×ÍÄË Å ÌË ÎȽ ¾Ë Ì;ËÈÂÁп½ ¿ Îͽ¿ ÊÂÊÅ ΠÌÍËÅÄ¿ÂÁÂÊÅÜ Ê½ ÈÂÒÅ Î×Î ÅÈÅ ¾ÂÄ ÌÅÇÅͽ Ê ÌËͽÁÅ ÊÂʽÍÐÕ½¿½Ê ʽ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÉÐ ÎÅÎÏÂɽ ÌÍŠĽνÃÁ½ÊÂ

6) ¯¢²ª«¨« ¥¼ ª ¤ ® £¡ ª¢ ¥ ­¥£¥ ¤ ­ ®¯¢ª¥¼¯ 6) ¤½ ͽÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËͽÊÃÂÍÅÅ ¬ËÁÀËÏ˿ǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ŠĽνÃÁ½Ê ¬ËÔ¿½Ï½ ¿ ËͽÊÃÂÍÅÅÏ ÏÍܾ¿½ Á½ ¾×Á ÉÊËÀË Á˾Í ˾ͽ¾ËÏÂʽ ŠʽÏË ÍÂʽ Î ËÍÀ½ÊÅÔÂÊ Å ÉÅÊÂͽÈÊÅ ÏËÍË¿Â Î×˾ͽÄÊË ÌÍÂÁ¿½ÍÅ ÏÂÈÂÊ ÌËÔ¿ÂÊ ½Ê½ÈÅÄ Í½ÄÁÅÏ ǽÏË Ìͽ¿ÅÈË Î½ ÌË Á×ÈÃÅʽ ʽ ËͽÊÃÂÍÅÜϽ ÊË ÌÍÅ Àͽ¿ÅϽÔÊË ÌËÈÅ¿½Ê ŠʽÈÅÔÅ ʽ ¿ÂÊÏнÈÂÊ Ê½ÇÈËÊ Ê½ ÌÈËÖϽ ÉËÀ½Ï Á½ ¾×Á½Ï ͽÄÌËÈËÃÂÊŠŠʽÌÍÂÔÊË ®ÍËÇË¿ÂÏ ʽ ĽνÃÁ½Ê ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈ ÊË¿Å ËͽÊÃÂÍÅÅ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÇËÊÇÍÂÏÊÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ ÂàÀËÁÊË ÌÍÂÏ×ÍÌÜ¿½Ï ÇËÍÂÇÓÅÅ ¤½ ÛÃÊÅÏ ͽÆËÊÅ Ê½Æ ¾È½ÀË ÌÍÅÜÏÊŠν ÐÎÈË¿ÅÜϽ ÌÍÂÄ ¿ÏËÍËÏË Å ÏÍÂÏËÏË ÁÂÎÂÏÁÊ¿Å ʽ ɽÍÏ ½ Ľ οÂÍÊÅÏ ΠÁÊÅ ÌË Ç×ÎÊË ¬ÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊÅ ÌËͽÁÅ ÌÍËÉÜʽϽ ¿ ÇÈÅɽÏÅÔÊÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ ÎÍËÇ×Ï Ê½ ĽνÃÁ½Ê Ľ ͽÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ÊÜÇËŠͽÆËÊŠʽ ÎÏͽʽϽ  ½ÌÍÅÈ É½Æ ÇËÆÏË ÌËÔÏÅ Î׿̽Á½ Î ÏËÄŠĽ ÎÍÂÁÊËͽÊÊË ÌËÈÎÇË ªÂĽ¿ÅÎÅÉË ËÏ ÏË¿½ Ê½Æ Í½Êʽ ÌÍËÁÐÇ ÓÅÜ Î ÌËÈÐÔ½¿½ ËÏ ÌËÁÒËÁÜÖÅÏ Ľ ÏÅÌÅÔÊË Í½ÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁ ÎÏ¿Ë ÎËÍÏË¿Â ÌËͽÁÅ ÌË ¿ÅÎËǽϽ ÅÉ ÀÂÊÂÏÅÔÊË Ë¾ÐÎÈË¿Âʽ ͽÊËÄÍÜÈËÎÏ Å ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË ÅÉ Ê½ ÌË É½È×Ç ¾ÍËÆ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ­½ÎÏÂÊÅÜϽ ΠĽνÃÁ½Ï ÂÁÊËÍÂÁË¿Ë ÌÍŠͽÄÎÏËÜÊÅ ÉÂÃÁÐ ÍÂÁË¿ÂÏ ÎÉ ½ ÉÂÃÁРͽÎÏÂÊÅÜϽ ¿ ÍÂÁË¿ÂÏ ÎÉ ¯ÂÉÌÂͽÏÐͽϽ ʽ ÀËÍÊÅÜ ÎÈËÆ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½  Á˾Í Á½ ¾×Á ʽÁ Ë® ­½ÎÏÂÊÅÜϽ ΠĽνÃÁ½Ï Í×ÔÊË Ê½ Á×ȾËÔŠʽ ÎÉ Ê½Á ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÕÅÆǽ ÅÈÅ ÁË ÇËÏÅÈÂÁËÊÊÅÏ Ì×Í ¿ÅÏ ÓÂÈËÇͽÆÊÅ ÈÅÎϽ ½ ÌÍÅ ÌÍÂͽÎ×È Í½ÄνÁ ʽ ÌË ÀËÈÜɽ Á×ȾËÔÅʽ Å Î ÌËÈÜÀ½Ê ʽ ÎÏ×¾ÈËÏË ªÂÌËÎÍÂÁÎÏ¿ÂÊË ÎÈÂÁ ĽνÃÁ½Ê ͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠÌËÈÅ¿½Ï ÀÊÂÄÁË¿Ë Ä½ ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½Ê ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ËÇËÈË ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂɽ Å ÌË ¾×ÍÄËÏË ÅÉ ¿ÇËÍ ÊÜ¿½Ê ªÂ ΠÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÌËÈÅ¿½Ê ŠËÇË̽¿½Ê ʽ ͽÎÏÂÊÅ ÜϽ ¿ Ì×Í¿ÅÏ ÊÜÇËÈÇË ÁÊÅ ÎÈÂÁ ĽνÃÁ½ÊÂÏË ÅÉ Î ËÀÈÂÁ ͽÄ

¿ÅÏÅ ʽ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂɽ ¿ Á×ȾËÔÅʽ Å ÊÂʽÍÐÕ½¿½Ê ʽ ¿Í×ÄǽϽ Æ Î ÌËÔ¿½Ï½ ¿ ÌÍËÓÂν ʽ ÌÍÅÒ¿½Ö½Ê ÍÅÃÅ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ©ÂÍËÌÍÅÜÏÅÜϽ ĽÌËÔ¿½Ï Î ÉÂÃÁÐÍÂÁ˿Š˾ͽ¾ËÏÇÅ ÇËÅÏË ÁËÌÍÅʽÎÜÏ Ä½ ÌËÁ˾ÍÜ¿½Ê ʽ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÊÅÜ ¿ËÁÊÅÜ Å ¿×ÄÁÐÕÊË À½ÄË¿ÅÜ ÍÂÃÅÉ Ê½ ÌËÔ ¿½Ï½ ¬½Í½ÈÂÈÊË Î ÏË¿½ ΠÐÊÅÖËý¿½Ï ÌÈ¿ÂÈÅÏ ŠÐÎÇËÍÜ¿½ ͽĿÅÏÅÂÏË Ê½ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂɽ ÇËÂÏË ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÎÏ¿½ Ľ ÌËÈÐÔ½¿½Ê ʽ ÌË Í½Êʽ Å ÌË ¿ÅÎËǽ ˾ֽ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ¬×Í¿Ë ÏË ËÇË̽¿½Ê  ÎÈÂÁ ÌÍÅÒ¿½Ö½Ê ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ǽÏË ÂÁÊË ¿ÍÂÉÂÊÊË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌËÁνÃÁ½Ê ʽ ĽÀÅʽÈÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ

ĽÀ×ÍÈÜÊ ŠÌËÁÒͽʿ½Ê ΠÇÀ Áǽ ½ÉËÊÅ¿½ ÎÂÈÅÏͽ ®ÈÂÁ¿½ÖÅÏ ˾ͽ¾ËÏÇŠΠÌͽ¿ÜÏ ÎÈÂÁ ¿ÎÜǽ Àͽ¿ÅϽÔʽ ÌË Èſǽ Ľ ËÏÎÏͽÊÜ¿½Ê ʽ ÌÈ¿ÂÈÅÏ ŠͽÄÍËÒÇ¿½Ê ʽ ÌËÔ¿½ Ͻ ǽÏË Î×Ö¿ÍÂÉÂÊÊË Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ΠĽÀ×ÍÈÜÏ Ä½ ÌËÁ˾ÍÜ ¿½Ê ʽ ÒͽÊÅÏÂÈÊÅÜ ÍÂÃÅÉ ¬ÍÂÄ ÁÊŠΠ˾ͽ¾ËÏÇÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠÌËÁÒͽʿ½Ï ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊË Î ËÖ ÌË ÇÀ Áǽ ½ÉËÊÅ¿½ ÎÂÈÅÏͽ ª½Æ Á˾Í  ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ÏËÍË¿Â Ï Á½ ΠËÌÍÂÁÂÈÜ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Ä½Ì½ÎÂÊËÎÏϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ Î ÒͽÊÅÏÂÈÊÅ ÂÈÂÉÂÊÏÅ ­Â½ÇÓÅÜϽ ʽ ÌËÔ¿ÂÊÅÜ Í½ÄÏ¿ËÍ P( ÏÍܾ¿½ Á½ ¾×Á ¬ËÈÅ¿½ÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Àͽ¿ÅϽÔÊË ÅÈŠΠǽÌÇË¿½ ÎÅÎÏÂɽ ¬ËÁÁ×ÍýÊÂÏË Ê½ ÊÂ˾ÒËÁÅɽϽ ÌË ÎÏËÜÊʽ Šͽ¿ÊËÉÂÍʽ ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ΠÌËÎÏÅÀ½ ÌË Á˾Í ÌÍŠǽÌÇË¿Ë Ê½ÌËÜ¿½Ê ¡Ë ĽÌËÔ¿½Ê ʽ ¾ÂÍÅϾÅϠΠÌËÈÅ¿½ ÌË ÍÜÁÇË Å Î ÌË ÊÅÎǽ ÌËÈſʽ ÊËÍɽ Ľ ÅľÜÀ¿½Ê ͽĿÅÏÅÂÏË Ê½ ÌÍÂǽÈÂÊË ÉËÖʽ ¿ÂÀÂϽÏſʽ ɽν ÇËÜÏË Ä½ ÏËÍÉËÄÜ¿½ ÑËÍÉÅͽÊÂÏË Å Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÍÂÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊÅÏ ËÍ À½ÊÅ ¬Ë ÔÂÎÏÅ Å ÌË ÀËÈÂÉÅ ÌËÈÅ¿ÊÅ ÊËÍÉŠΠÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï ÌÍÂÄ ÌÂÍÅËÁ½ ʽ ʽÂÁÍÜ¿½Ê ŠÐÄÍÜ¿½Ê ʽ ÌÈËÁË¿ÂÏ ǽÇÏË Å ÌÍÅ ÉÊËÀË ÀËÍÂÖË ¿ÍÂÉ «ÌÏÅɽÈʽϽ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ Ľ ËÏÀÈÂÃÁ½ Ê ʽ ÁËɽÏÅÏ ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËͽÊÃÂÍÅÅ ¿ ÎÈ×ÊÔ¿ŠÁÊÅ Â Ë® ¿ ˾ȽÔÊË ¿ÍÂÉ ˮ ÌÍÂÄ ÊËÖϽ Ë®

¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ¿×ÄÁÐÒ½ ®ÈÂÁ ÌÍÅÒ¿½Ö½Ê ŠʽÈÅÔÅ ʽ ͽÎÏÂà ͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠÌÍÅ¿×ÍÄ¿½Ï Î×Î ÎÂÄ½È Ç×É ÏÂÈÂʽ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜ ÅÄÀͽÁÂʽ ¿ ÀËÍʽϽ Ô½ÎÏ Ê½ ËͽÊÃÂÍÅÜϽ ʽ ¿ÅÎËÔÅʽ ÌËÄ¿ËÈÜ¿½Ö½ Î¿Ë ¾ËÁÊË Á¿ÅÃÂÊÅ ­½ÎÏÂÊÅÜϽ ÍÂÁË¿ÊË Î ÇËÈÏÐÔ½Ï Ê½ ¿ÎÂÇÅ

Извеждането на ефикасен контрол срещу плевелите при царевицата, е необходимо за реализиране на огромния Ӝ продуктов потенциал. Между комплекса от мерки за ограничаване вредното влияние на плевелите, хербицидният контрол заема основното място. На българския пазар през 2012 г. ще е налице достатъчно голям избор от продукти, които да осигурят чисти от плевели царевичните посеви. В зависимост от всяка конкретна ситуация фермерите могат да изберат между внасянето само на почвени или само на вегетационни хербициди, или да реализират обосновани комбинации и системи между тях. Основните почвени хербициди при царевицата за предстоящия сезон са:  Мерлин флекс 480 СК – продукт съдържащ активното вещество изоксафлутол 240 г/л + новия антидот ципросулфамид. Продуктът се препоръчва в доза 42 мл/дкa, както в периода след сеитба, преди поникване, така и в ранната вегетация на културата и плевелите – до 2-ри – 3-ти лист на царевицата и до 2–4 лист на плевелите. Изборът на подходящия

момент за третиране е в пряка връзка с наличието на влага в почвата и на валежите в периода от сеитбата до поникването. В условия на ранно засушаване е препоръчително продуктът да се използва в началото на поникването на културата и плевелите. Мерлин флекс е много широкоспектърен хербициден препарат, който контролира всички икономически важни едногодишни житни и широколистни плевели в царевицата, както и балура от семена. Има частично действие и върху балура, поникнал от къси коренища. Както е известно активното вещество изоксафлутол има уникалното свойство да се реактивира след всяко следващо овлажняване. Резултатите от наши опити в условия на капково напояване показват най-категорично това уникално предимство на Мерлин флекс. Почвеният продукт унищожава плевелите още преди тяхното поникване и гарантира на културата липса на конкуренция още в най-ранните фази от нейното развитие. На полетата, на които има по-силно заплевеляване с ко-

ренищен балур, е уместно след употребата на Мерлин флекс, покъсно през вегетацията да бъде използван Екип СК или някои друг продукт с ясно изразено действие срещу този плевел. Хербицидите Гардоприм Плюс Голд 500 СК, Стомп Нов 330 ЕК и Пендиган 330 ЕК, Гардиан макс, Трофи супер 840 ЕК, Нитрогард 840 ЕК, Акорд и др., описани при слънчогледа се прилагат при същите условия и със същите изисквания. Много честите пролетни засушавания у нас станаха причина на пазара да се предлагат предимно вегетационни хербициди, чиито ефикасност в много по-малка степен зависи от влажността на почвата. През вегетацията на царевицата съществува голям набор от съвременни хербициди, с които при подходящ подбор, успешно могат да се контролират всички видове плевели. Екип СК – съдържа 22,5 г/л форамсулфурон + антидот и се препоръчва в доза 200–250 мл/ дкa за контрол на едногодишните житни и широколистни плевели, включително и на балура от семена и коренища. Едногодишните плевели са най-чувствителни когато се намират в ранни фази и в интензивен растеж. Балурът се контролира най-силно при височина 15–25 cм. В този интервал от време не трябва да се извършват почвообработки, за да не се намали ефекта от хербицида.След третирането са необходими 10–14 дни за пълното абсорбиране на Екип СК до кореновата система на балура. Срещу едногодишните житни Екип СК е ефикасен само до началото на братене на плевелите. Срещу кощрява, свиница, паламида и балур се препоръчва по-високата доза от 250 мл/дкa. Екстремно високите температури (над 300С), както и много ниските

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

31

Растителна защита

ХЕРБИЦИДИ ЗА ЦАРЕВИЦАТА ПРЕЗ 2012 ГОДИНА

температури и преовлажняването довеждат до стресиране на културата и до намаляване ефикасността на продукта. Лаудис ОД – съдържа 44 г/л темботрин + антидот и се препоръчва за контрол на едногодишни и многогодишни широколистни и житни плевели в доза 200 мл/ дкa. Успешно контролира и балур поникнал от семена. Срещу коренищния балур, особено този от мощни коренища препаратът има краткосрочен потискащ ефект, с което се забавя неговото развитие. Лаудис ОД е високоселективен, системен, вегетационен хербицид при царевицата с много бърз начален ефект. Към момента на приложение на Лаудис ОД царевицата трябва да е от 2-ри до 8-ми лист, едногодишните житни до 3-ти – 4-ти лист, а едногодишните широколистни – до 6-ти същински лист. Лумакс 538 СК – съдържа три активни вещества 375 г/л S-метолахлор + 125 г/л тербутилазин + 37,5 г/л мезотрион. Лумакс 538 СК е хербицид с висока селективност към царевицата и дълъг период и гъвкавост на приложение. Прилага се в доза 300 – 400 мл/дка след сеитба преди поникване на културата за борба срещу много голям брой едногодишни житни и едногодишни широколистни видове плевели при царевицата. Също така може да се приложи и ранно вегетационно, когато царевицата е поникнала в доза 300 мл/дка, но до 2-ри лист на житните плевели и/или до 4-ти лист на широколистните плевели. Ранното вегетационно третиране има предимство пред почвеното в условия на продължително засушаване. При ранното вегетационно приложение Лумакс 538 СК контролира допълнително поникнала паламида и свиница (бутрак).  Каспър 55 ВГ – съдържа активните вещества просулфурон 50 г/кг + 500 г/кг дикамба и се прилага в доза 30 г/дка за борба срещу едногодишните и 32

бр. 4, 2012 г., сп.

многогодишните широколистни плевели. Каспър 55 ВГ е широкоспектърен хербицид, разрешен за приложение при царевица от фаза 3-ти до фаза 8-ми лист на културата, което дава възможност за гъвкаво приложение. Оптимална фаза за плевелите са от 2-ри до 4-ти лист на едногодишните широколистни, и 4-ти – 6-ти лист (розетка) на паламидата и до цъфтеж на поветицата. Каспър 55 ВГ контролира над 60 вида важни широколистни плевели, включително плевели с восъчен слой по листата (бяла лобода), които са потенциални конкуренти на царевицата. Каспър 55 ВГ е смесим с противожитни вегетационни хербициди Мистрал екстра, Екип СК, Принципал и др. без прояви на антагонизъм.  Мистрал Екстра 6 ОД – съдържа активното вещество никосулфурон 60 г/л. Това е вегетационен, селективен хербицид за контрол на едногодишните и многогодишни житни, в т.ч. и балур от коренища и някои широколистни плевели при царевицата. Мистрал Екстра 6 ОД е нова формулация ОД – маслена дисперсия, с подобрена абсорбция и по-бързо начално действие. Дозата на приложение е от 65 до 75 мл/дка, като се прилага от фаза 1-ви до фаза 8-ми лист на културата, а плевелите да са поникнали. На максимален хербициден ефект може да се разчита, когато едногодишните житни плевели не са започнали

„Земеделие плюс”

да братят, широколистните да са в стадии 2-ри – 4-ти лист, а балурът да е с височина 10–20 cм. Мистрал Екстра 6 ОД може да се смесва с противошироколистните хербициди Каспър 55 ВГ, ПИК и др. Стелар – съдържа активните вещества топрамезон 50 г/л и дикамба 160 г/л. Препоръчва се за борба срещу едногодишните житни и едногодишни и многогодишни широколистни плевели при царевицата в доза 100 мл/дкa. Хербицидът е високоселективен към царевицата и се внася във фаза 2-ри – 6-ти лист на културата и в ранни фази от развитието на плевелите. Двете активни вещества взаимно допълват хербицидното си действие срещу плевелите, което се изразява в тяхното първоначално побеляване, последващо от загиване. Препоръчително е Стелар да се използва с аджуванта ДЕШ в доза 100 мл/дкa. Рекорд е хербицидна комбинация между Келвин топ (125 мл/ дкa) + Камбио СЛ (200 мл/дкa). Келвин топ съдържа активното вещество никосулфурон 43 г/л , а Камбио СЛ съдържа активните вещества бентазон 320 г/л + дикамба 90 г/л. Благодарение на комбинацията си от три активни веществава, Рекорд притежава три различни механизма на действие, което е гаранция за надеждна борба срещу плевелите без риск от резистентност. Друго голямо предимство на тех-

Лозата е гостоприемник на много гъбни, бактерийни и вирусни болести, някои от които могат да унищожат напълно реколтата през отделни години, особено при чувствителните сортове. Количеството и качеството на гроздето и полученото вино зависят от прилаганата технология на отглеждане, при която важно значение заема растителната защита. МАНА ПО ЛОЗАТА. За усло-

нологията е нейната гъвкавост на приложение – едновременно или разделно. При решение за едновременна борба срещу житни и широколистни плевели оптималният момент за внасяне е фенофаза 2-ри – 6-ти лист на царевицата и едногодишните плевели, и до 15 cм височина на паламидата и балура от коренища. При избор за разделно третиране може да бъде извършена борба чрез Камбио срещу широколистните плевели през фаза 2–4 лист на царевицата и последваща борба чрез Келвин Топ срещу житните и балура от коренища до 8-ми лист на културното растение. Комбинацията от двата хербицидни препарата е широкоспектърна и е високо селективна за царевицата. Проявите на хербицидния ефект са много бързи, а ефикасността и селективността не се повлияват негативно от високи температури (до 280С). Принципал – съдържа активните вещества римисулфурон 107 г/кг + никосулфурон 429 г/кг. Продуктът се прилага задължително в комбинация с прилепителя Тренд 90. Той е селективен вегетационен хербицид за борба срещу едногодишните и многогодишните житни и някои широколистни плевели. Принципал притежава отлична селективност и безопасност за царевицата, приложен в широк диапазон от 2-ри до 8-ми лист на културата в доза 9 г/дкa+0,1% Тренд 90. Продуктът има мощно балурицидно действие и отличен

ефект срещу всички останали житни плевели. Принципал се комбинира безпроблемно с много противошироколистни хербициди, предназначени за контрол на онези двусемеделни плевели, които не се засягат от тези две активни вещества. Хербицидното действие на Принципал се проявява много по-бързо и по-ясно, особено срещу някои от широколистните видове плевели, когато към работния разтвор добавим 300 г/дкa амониева селитра. Леко киселата среда на работния разтвор е предпоставка за по-доброто постъпване и предвижване на препарата в плевелите. Като правило, това предимство се проявява по-силно при по-неблагоприятни агрометеорологични условия (например при по-продължително засушаване, когато растенията образуват по-дебел восъчен налеп и при по-високи температури). Титус плюс – съдържа комбинация от двете активни вещества римсулфурон 3,26% + дикомба 60,87%. Хербицидният препарат е селективен, системен, листен и се препоръчва за едновременен контрол на едногодишни и многогодишни житни и широколистни плевели при царевицата. Титус плюс е регистриран в доза 30,7 г/ дкa + 0,1% Тренд във фенофаза на царевицата 2-ри – 6-ти лист. Проф. д-р Тоньо Тонев Аграрен университет – Пловдив

вията на България болестта се разпространява масово и може да унищожи изцяло реколтата. Развива се от средата на пролетта до края на есента. Повредите от маната увеличават транспирацията, намаляват фотосинтезата, което влияе върху количеството и качеството на гроздето. Причинител е гъбата Plasmopara vitiсola. Напада всички вегетативни и репродуктивни части на лозата през всички фази на развитието й. Зимува в окапалите листа по повърхността на почвата. Благоприятни условия за развитие на маната са чести превалявания, роси, мъгли, наличието на капки по листата, температура на въздуха от 18 – 240 С и влажност

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

33

Борба с икономически важните болести в лозовите насаждения 97–100%. Лошата агротехника и едностранчивото азотно торене също са фактори за развитието на патогена. По листата се появяват бледозелени /мазни/ петна, които постепенно стават жълти и по долната страна на петурата се образува бял спорообразуващ налеп /за разлика от оидиума/. По старите листа петната са ограничени от нерватурата, имат ъгловата форма /мозаични петна/. След като заразата достигне до цветовете и младите зърна с големина на грахово зърно, те се покриват със спорообразуващ налеп и загиват/сиво гниене/. До прошарване на зърната по гроздовете се развиват тъмнокафяви петна с бял налеп /кафяво гниене/. При силно развитие се засягат и листните дръжки, мустаците и леторастите. Основната задача за борба с маната е да се предотврати каквато и да било зараза в растението и да спре разпространението на болестта. Третиранията на насажденията трябва да започнат още през месец май, когато леторастите са с дължина над 20 см. Прилагат се фунгицидите – шампион - 0.15%, ридомил голд МЦ 68 ВГ - 0.25%, еклер 49 ВГ-0.05%, верита ВГ-0.2%, шавит Ф 71.5 ВП - 0.2% , икуейшън про - 0.04%, корсейт Р ВП - 0.25%, микал 75 ВП - 0.3%, мелоди комби ВП – 0.2%, мелоди компакт 49 ВП -0.15%, акробат МЦ - 0.2% и др. Броят на третиранията зависи от района и климатичните условия. Важен период за опазване на лозите от мана е от появата на ресите до затваряне на гроздовете. При по-хладно време и чести превалявания /през май и юни/ третиранията трябва да осигурят достатъчно покритие на оформените завръзи след опадване на калпачетата от цве-

34

бр. 4, 2012 г., сп.

товете. За да опазим наедрелите зърна, скелетът на чепките трябва да бъде много добре покрит с препарат преди затварянето на гроздовете. БРАШНЕСТА МАНА. /Оидиум/

Причинител е гъбата Uncinula necator. Зимува като мицел под обвивката на пъпките. През пролетта заразяването е много рано и се засягат листата, леторастите, ресите. По повърхността на поразените органи се наблюдават петна със сив налеп от спорите на гъбата. При сливане на петната по леторастите се получават тъмнокафяви до кафяво-виолетови ивици, които се запазват по лозите до следващата година. Болестта причинява изресяване, деформиране и пригор. Зърната се напукват и по – късно се нападат от сиво гниене. Гроздовете се покриват с плесенов налеп и отделят миризма на риба. Благоприятни условия за развитието на болестта са температури от 25 - 280 С и влажност на въздуха 60-80%. Температури

„Земеделие плюс”

над 290 С затрудняват развитието на патогена. Над 370 С гъбата загива. Борбата трябва да се води предпазно – фалкон -30 мл/ дка, байфидан 250 ЕК -10 мл/дка. Други фунгициди, които може да се прилагат са: флинт макс - 16 г/ дка, фоликур – 40 мл/дка, ардент 50 СК – 20 г/дка, колис 40 мл/ дка и др. СИВО ГНИЕНЕ ПО ГРОЗДЕТО. Причинител е гъбата Botrytis cinerea. Зимува в растителните остатъци. Гъбата се развива в широк температурен интервал от 1-31°С с оптимум 25° С. Конидиоспорите кълнят при относителна влажност над 90%, но заразяват само при наличие на капка вода. При температура под 0 и над 350 С няма развитие. Напада всички зелени части на лозата, но големи загуби се наблюдават при нападение на грозда. По зърното болестта се развива от момента на прошарването. По зърната се появяват бледокафяви петна, върху които във влажно време се образува сиво - бял до сиво кафяв спорообразуващ налеп. Получената реколта не е годна за консумация и за винопроизводство. Благоприятни условия за развитието му се създават при влажно и хладно време, при беритбата, след повреди от градушка и гроз-

дов молец, при транспортирането и съхранението на гроздето. За ограничаване на болестта е необходимо да се създадат добри условия на отглеждане на лозата: използване на устойчиви сортове лози, засаждане на проветриви места, да се прилага подходящо комбинирано торене, правилни резитби, кършене, колтучене за добро проветряване на лозите, гроздоберът да се провежда по възможност в сухо време. Първото пръскане се извършва след прецъфтяване на лозите, второто когато зърната са с големината на грах, третото при избистряне на зърната, а четвъртото-когато се налага. Могат да се използват някои от следните фунгициди – кантус – 100 мл/ дка, куадрис 25 СК – 75 мл/дка, суич 62,5 ВП – 0.08%, сумилекс 50 ВП-0,1 %, еклер 49 ВГ-0.05%, куадрис 25 СК-0,075%, шавит Ф 72 ВДГ-0.2 % и др. БАКТЕРИАЛЕН РАК. През

последните години това е една често срещана болест по лозата и овощните видове. Причинител е бактерията Agrobacterium radiobacter pv. tumefaciens. Придвижва се по проводящата система на растенията и предизвиква образуването на тумори. Причинява хипертрофия и хиперплазия на нападнатите тъкани. По корените и по стъблата се образуват подутини-единични или многобройни, кафяви със зърнеста структура. Те пречат на нормалното сокодвижение и хранене на растенията. Бактериите от разрушаващите се тумори (при лозата) предизвикват заразявания на околните растения Борбата трябва да бъде пред-

пазна. Тъй като бактерията прониква в лозовото растение само чрез пресни и открити рани /след градушки, измръзване и др./, те трябва да се дезинфекцират веднага след откриването им. Тази дезинфекция е задължителна, както за лозовите маточници и компонентите на присаждането, така и за лозовото вкоренилище, където непрекъснато, през целия вегетационен период, по младите растения възникват рани от премахването на издънките, покарали от подложката, от кършенето на леторастите, от премахването на росните корени (при загрибване на лозите в тира), от почвообработващите машини, от градушки, насекомни неприятели и др. Основните мероприятия в борбата срещу бактерийния рак включват следните мерки: Извършване на резитбата на зряло в лозовите маточници през невегетационния период, преди настъпването на сокодвижението. Прилагане на сеитбообращение на площта за лозово вкоренилище, което не допуска развитието на растения гостоприемници на причинителя на болестта. При лозово вкоренилище за базов материал площта трябва да се поддържа и в черна угар. Тази мярка се базира на обстоятелството, че при липса на хранителна среда бактерията причинител на болестта се запазва жива в почвата в продължение до 3 години, след което умира, докато при наличието на гостоприемници от други растителни родове и видове, тя може да просъществува години наред и да напада засадените на тази площ присадени стратифицирани резници. Дезинфекциране на всички

режещи инструменти (ножици, триончета и др.) при извършване на съответните операции, след всяко отделно растение, чрез потапяне (намазване) на режещата им част в 5%-ов разтвор от формалин или в 75%-ов спирт за горене. Изкореняване и изгаряне на болните от бактериен рак лози в маточниците. Изкореняване и изгаряне на болните от бактериен рак растения във вкоренилищата и напръскване на цялата площ на насаждението с 3 - 4%-ов разтвор от железен сулфат, неутрализиран с гасена вар. ЕКСКОРИОЗА. Причинител

е гъбата Phomopsis viticola Sacc. Зимува в пъпките като мицел и по леторастите. Засяга най-силно младите леторасти. Първите признаци се появяват по пръчките. Характерните признаци на болестта са: елипсовидни и удължени кафяви по периферията петна със светъл център, напукана кора на леторастите, скъсени междувъзлия и дребни листа. По младата кора се образуват черни пикнидии. Оптимална температура за развитие е 25°С и влажност на въздуха 90-100 %.За борба се препоръчва използването на някои от следните фунгициди: Дитан М 45 – 0,2 %, Микал флаш – 0,3 %, верита – 0,2 % и др. Най – добри резултати при борбата с болестите в лозовите насаждения се получават, когато тя се води превантивно! Гл. ас. Ил. Иванова, гл. ас. Р. Минчева, гл. ас. д-р Г. Дякова ИЗС „Образцов чифлик”, Русе

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

35

Напояване

Влияние на климата и почвата върху напоителните норми в България П р е з п о с л е д н и те 3 0 0 0 – 4000 г. напояването е най-мощното средство за борба със щетите от суша в земеделието. Съвременните математически модели са широко използвани в света за оценка на ефекта от колебанията и промените на климата, почвените условия и земеделската практика върху нуждите на селскостопанските култури от поливна вода. На основата на резултати от симулации на баланса на водата в почвата с валидирания модел WINISAREG са изчислени нетните напоителни норми на царевица при почви с различен водозадържащ капацитет в районите на София, Пловдив, Стара Загора, Сандански, Плевен, Лом и Силистра. Получените резултати се основават на метеорологични данни с продължителност 54 години, които са достатъчно представителни за съвременния климат. На фиг.1 са сравнени получените криви на обезпеченост на напоителните норми (NIRs) на царевица за периода 1951– 2004 г. в пет представителни ра-

йона на страната, когато почвата е със средна водозадържаща способност (136-157 мм/м). Вижда се, че необходимостта от напояване е най-голяма за района на Сандански, когато през средните климатични години с обезпеченост от 40 до 75% напоителните норми са в граници от 270 до 300 мм. За района на Пловдив, който е един от най-големите и засушливи земеделски райони на страната, напоителните норми са също високи и се изменят през средните години от 200 до 270 мм. Най-ниски са нуждите от поливна вода в районите на Силистра и Софийско поле - от 120 до 180 мм. През сухите години с обезпеченост под 25% нетните напоителни норми нарастват значително, като през най-сухите години те достигат 430 мм за района на Пловдив и 350 мм за Софийско поле. Само през най-влажните години с обезпеченост по-голяма от 85%, напоителните норми са под 100 мм за всички основни земеделски райони на страната.

Фиг. 1. Криви на обезпеченост на нетната напоителна норма на царевица за пет представителни района на страната при почви със средна водозадържаща способност TAW (136–157 мм/м), 1951–2004 г.

36

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

При почви с различна водозадържаща способност от 116 до 180 мм (фиг. 2) напоителните норми за даден район се различават с около 50-60 мм. При уязвимите на засушаване почви с ниска влагоемкост (TAW=116 мм/м), напоителните норми през средните години нарастват на 300-350 мм за района на Сандански и 220-300 мм за Горно Тракийската низина (фиг.

3). През екстремно сухите години, които се случват 1 път на 20 години, напоителните норми достигат 400-480 мм в Южна България. Установена е тенденция на увеличение на необходимата напоителна норма за царевица в района на Пловдив. През периода 1951-2004 г. нетните нужди от напояване са се увеличили с 80 мм (фиг. 4). Изложените резултати доказват, че при условията на променящ се климат, глобално затопляне и чести интензивни засушавания нуждите от напояване у нас са твърде променливи през годините и показват тенденция към нара-

Фиг.2 Криви на обезпеченост на нетните напоителни норми (NIRs) на царевица за почви с ниска, средна и висока водозадържаща способност TAW (116, 136 и 180 мм/м-) за района на Пловдив, 1951–2004 г.

Фиг. 3. Криви на обезпеченост на нетната напоителна норма на царевица за пет представителни района на страната при почви с ниска водозадържаща способност TAW (116 мм/ м), 1951–2004 г.

стване, особено в Горно Тракийската низина. Производството не само на царевица за зърно, но и на други пролетни култури, ще зависи все повече от възможностите за напояване и ще изисква съществени вложения

Фиг. 4. Нетни напоителни норми на царевица на почви с нисък използваем воден запас (TAW=116мм/ м) в района на Пловдив, 1951–2004 г.

в хидромелиоративната система на България. Следователно разработването и внедряването на икономически ефективни водоспестяващи технологии, техники на напояване и поливни режими е основна цел за българската

селскостопанска наука през следващите години. Проф. дсн инж. Зорница Попова, ас. инж. Мария Иванова

БЛАГОДАРНОСТИ

Авторите благодарят за финансовата подкрепа на Проекта DMCSEE, Център за управление на засушаванията в Югоизточна Европа, от програмата за трансгранично сътрудничество за ЮЕ на ЕС, при реализирането и разпространяването на резултатите от научните изследвания върху уязвимост на културите от засушаване и управление на напояването в България.

Новини от МЗХ

Покана за участие в японското международно изложение за хранителни продукти На среща на зам.-министъра на земеделието и храните д-р Цветан Димитров с президента на Японо-Българската асоциация за приятелство г-жа Акико Игая и представители на организационния комитет на изложението, България е поканена да участва в международното изложение за храни и напитки „UTAGE 2013” в Осака, Япония, което ще се проведе от 26 април до 6 май 2013 г. , Това е добра възможност да бъде представена страната ни с традиционни млечни и месни продукти, вина, розова

вода и български танци на изложението. Ще се сформира работна група от маркетингови специалисти, които да определят и изготвят концепция за представяне на страната. Международното изложение за храни и напитки „UTAGE” се организира веднъж на четири години и е форум за представяне на продукти на хранително-вкусовата промишленост на Япония и страните от Югоизточна Азия. За първи път през 2013 г. ще бъдат представени и страни от Югоизточна Европа. сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

37

Овощарство

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРОЛЕТНИЯ МРАЗ ПРИ ЧЕРЕШИ Черешата (P. avium L.) е традиционен овощен вид у нас. Повратните пролетни мразове се явяват лимитиращ фактор за получаването на редовни добиви. В тази връзка най-чуствителни на студ при овощните култури са плодниците и ново образувалите се завръзи (Василев и др. 1982, Цолов, 1989, Божкова, 1998, Георгиев и др., 2007; Живондов и Малчев, 2008). В свое проучване за екологичните условия в района на Лудогорието Дяков и Лазаров (1982) стигат да извода, че важно значение за отглеждане на черешата в определено месторастене имат най-ранните и най-късните пролетни мразове. Според същите автори най-късният пролетен мраз за района е установен на 20 април 1968 г. Според някои автори (Цолов, 1989; Дяков и Лазаров 1982) повредите от повратните студове зависят от срока на цъфтеж при различните сортове и от разположението на завръзите на различна височина от почвената повърхност. Резултатите от изследванията на Живондов и Малчев (2008) показват, че върху степента на поражение при черешите от късен пролетен мраз

основно значение има сорта, докато използваната подложка има слабо влияние. По данни на Личев и Папахатзис (2009), Papachatzis et al. (2008), по-силно растящите подложки са по-устойчиви на студ в сравнение с по-слабо растящите. Повредите от повратен пролетен мраз често са причина за намаляване на добива при черешата. В тази връзка са направени изследвания, които обхващат предимно Южна България. Липсата на съвременни данни по този проблем наложи провеждането на това проучване в района на Североизточна България. В статията са представени резултатите от изследване въздействието на късния пролетен мраз върху различни сортове череши и неговото влияние върху получения добив. Обект на проучване са черешовите сортове Бигаро Бюрла, Бинг, Ван и Гермерсдорфска. Опитното насаждение е създадено през пролетта на 2001 г. след есенно риголване на дълбочина 65-70 cм и запасяващо торене. Почвата е сива горска. Подложката е махалебка (P. machaleb). Изследваните сор-

Фиг. 1 Температура на въздуха на 24.04.2007 г.

38

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

тове са засадени при три вътрередови разстояния – вариант 1 (V1) 3 м, вариант 2 (V2) 4 м и вариант 3 (V3) 5 м. Междуредовото разстояние е шест метра. Отчетен е процента на повредени завръзи и добива, като за целта са анализирани по 600 завръза от всеки вариант взети като средна проба от 3 дървета в 3 повторения. Данните са обработени посредством теста на Дънкан (Запрянов и Димова 1995). На 24 април 2007 г. в района на Опитната станция по земеделие – Хан Крум е установен повратен пролетен мраз, който Табл. 1. Повреди по завръзите през пролетта на 2007 г. Сорт

вариант

Бигаро Бюрла

V1 V2 V3

Бинг

V1 V2 V3

Ван

V1 V2 V3

Гермерсдорфска

V1 V2 V3

повредени завръзи % 83,5 а 80,7 ab 79,1 b 81,3 67,5 cd 72,4 bc 65 d 68,3 71,2 c 67,5 cd 68,4 cd 69,0 52,8 e 55,6 e 56,2 e 54,9

LSD 5% - 3,85

Табл. 2. Добив и средно тегло на плодовете за 2007 г. Варианти

V1 V2 V3

V1 V2 V3

добив от дърво (кг)

средно тегло на плода (г)

сорт Ван 9,2 ab 7,8 ab 9,3 ab 7,4 b 10,0 7,3 b а сорт Бигаро Бюрла 3,2 e 7,8 ab 3,9 de 8,0 ab 4,6 d 8,0 ab

сорт Бинг V1 6,8 bc 7,6 b V2 7,2 bc 7,9 ab V3 8,4 8,1 ab b сорт Гермерсдорфска V1 6,7 c 8,0 ab V2 7,0 bc 8,3 a V3 8,6 ab 8,3 a LSD 5% 1,0 0,4

предизвика поражения по завръзите на черешовите сортове: Бигаро Бюрла, Бинг, Ван и Гермерсдорфска На фигура 1 е представена динамиката на температурата на въздуха. От представените данни е видно, че през нощта стойностите се понижават, като отрицателна температура е установена в интервала от 24 до 8 часа сутринта. Най-ниска стойност – 3,20 С е отчетена в 6 часа, което е предпоставка за измръзването на завръзите. Данните за повредените завръзи (табл. 1) показват, че V1 на Бигаро Бюрла има най-високи стойности. При V3 от същия сорт се наблюдават доказано по-малко измръзнали завръзи. От представените резултати е видно, че при Бигаро Бюрла пораженията от късен пролетен мраз са по-силни в сравнение с останалите сортове. Броят на измръзналите завръзи е доказан. При средно-ранните сортове Бинг и Ван процента на повредените завръзи е повисок в сравнение с късния сорт Гермерсдорфска.

Броят на измръзналите завръзи оказва влияние върху получения добив. В тази връзка най-нисък добив от дърво е установен при трите варианта на сорт Бигаро Бюрла (табл. 2). Останалите сортове имат добив, който е доказано по-висок в сравнение с Бигаро Бюрла. Това се дължи на факта, че при тях броят на повредените завръзи е значително по-нисък. С най-висок добив от дърво се отличава сорт Ван (9,2–10 кг), а при Бигаро Бюрла той е нисък (3,2–4,6 кг). С най-високо средно тегло на плодовете се характеризира сорт Гермерсдорфска (8–8,3 г), докато при Ван те са най-дребни. Резултатите от настоящото проучване за степента на измръзване при сортовете Бигаро Бюрла, Бинг, Ван и Гермерсдорфска кореспондират с данните получени от Василев и др. (1982), Георгиев и др. (2007) и Живондов и Малчев (2008). Заключение Ранно цъфтящия сорт Бигаро Бюрла има най-висок процент повредени завръзи в сравнение със средно-ранните Бинг и Ван и късно развиващият се Гермерсдорфска. В тази връзка при Бигаро Бюрла е установен значително по-нисък добив в сравнение с останалите сортове. Големината на плодовете са сортова особеност и не се влияят от степента на повредените завръзи. Отрицателните пролетни температури оказват влияние върху добива когато измръзналите завръзи са повече от 80 %. Гл. ас. д-р Димитър Василев Опитна станция по земеделие – Хан Крум

Лешникът е многогодишно растение с височина, варираща в зависимост от вида и ботаническия му произход. Разпространен е в страните от Мала Азия, крайбрежието на Черно и Средиземно море, както и в Тихоокеанското крайбрежие на САЩ (щата Орегон). Използването на плода на лешника като храна за човека е познато още от дълбока древност. Лешниковите ядки са с висока хранителна и лечебна стойност. Те са богати на мазнини (от 61 до 80 %). Съдържат значително количество белтъчини (16 – 21 % чист белтък). По калорична стойност превъзхождат плодовете на ореха, бадема, гроздето и смокинята. Богати са на минерални соли и витамини. Могат да се използват както в сурово състояние, така и печени. Намират широко приложение в хранително – вкусовата промишленост, предимно в сладкарството и ликьорното производство, а също и за директна консумация. Изборът на сорт при проектиране на стопанство с лешници е много важен. В комбинация с подходяща агротехника се получават оптимални добиви за период от 15 – 20 години. За целта на изследването авторът е избрал сортовете Римски и Ран Трапезунски. Те се отличават с много добро плододаване на едри до средноедри плодове с много добро качество. Въпреки благоприятните характеристики както при всеки бизнес в земеделието, така и при бизнеса с лешници има голяма степен на риск. Рискът може да се дефинира като вероятност действително получените резултати да не съответстват на очакваните или фактическите финансови постъпления да не отговарят на предварителните очаквания. В тази връзка в статията разглеждаме рисковите променливи, които влияят върху доходността на бизнеса с лешници, върху неговата ефективност и устойчиво развитие. Изследвана е

сп. „Земеделие плюс”, бр. 3, 2012 г.

39

Рискови променливи в бизнеса с лешници

чувствителността на нетната настояща стойност (ННС) като показател, олицетворяващ ефективността на инвестицията при оптимистичен, песимистичен и реалистичен вариант на факторите цена, добив и дисконтов процент и при равни други условия. Информацията е обобщена и отразена в таблици 1, 2, 3 и 4. Класирането на рисковите променливи, влияещи върху доходността на проекта, респективно бизнеса с лешници е направено според показателите дисперсия, стандартно отклонение и коефициент на вариация и е представено: При изчисляването на статистическите показатели са използвани следните зависимости: (1) Табл. 1. Анализ на влиянието на променливата „цена“ Вариант

стойност на променливата, лв.

ННС на инвес- вероятност тицията относит. лв./ 10 – те дка единици

оптимистичен

8

608 061

0,20

реалистичен

6

436 079

0,65

песимистичен

4

187 242

0,15

Табл. 2. Анализ на влиянието на променливата „добив“ Вариант

стойност на ННС на инвес- вероятност променливатицията относит. та, кг/ дърво лв./ 10 – те дка единици

оптимистичен

19,2

573 067

0,30

реалистичен

16

436 079

0,60

песимистичен

15

415 313

0,10

Табл. 3. Анализ на влиянието на променливата „дисконтов процент“ Вариант

стойност на променливата, %

ННС на инвестицията лв./ 10 – те дка

вероятност относит. единици

оптимистичен

9

273 869

0,25

реалистичен

6

436 079

0,70

песимистичен

14

77 084

0,05

Табл. 4. Класиране на рисковите променливи Променлива

дисперсия на ННС лв.

стандартно отклонение на ННС, лв.

коефициент на вариация

цена, лв./ кг.

1,519 495 910

123 367,837

0,28

4,550 158 528

67 454,86

0,13

9,599 378 271

97 976,42

0,26

добив, кг/ дърво дисконтов процент, %

40

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Дисперсията

(2) (3)

Коефициент на вариацията (4) При обобщаването на резултатите и формулирането на изводите следва да се има в предвид, че показателите за ефективност – нетна настояща стойност, обща сума на настоящите стойности на нетните парични постъпления, динамичния срок на откупуване на капиталните вложения и коефициентът на ефективност, са изчислени с дисконтов процент, който не е коригиран с надбавката за общ и специфичен риск в земеделието, съответно 11% и 3% Причината за това е, че такава корекция на дисконтовия процент за отчитане на общия и специфичния риск е безсмислена, тъй като при дисконтов процент по – висок от 9% при равни други условия проектите не отговарят на изискванията за ефективност на инвестициите. Затова изследванията на автора в този аспект са насочени преди всичко към идентифицирането и подреждането на факторите, пораждащи най – висок риск за бизнеса със съответните видове насаждения като предпоставка за разработване на адекватна производствена и маркетингова стратегия и политика. ИЗВОДЪТ от анализа на представените данни е, че най – висок инвестиционен риск поражда променливата “ цена “. На второ място е променливата “ дисконтов процент “ и на трето място – “ добивът “. Следователно усилията за по - точно прогнозиране и планиране, и за намаляване на инвестиционния риск трябва да се насочат към първите две променливи. Като възможност за намаляване на риска може да се използва диверсификацията в производствената структура на стопанството. Представените в статията подходи и решения не са готова рецепта за решаване на проблемите в сферата на инвестициите в земеделието и управлението на риска, но те биха могли да подпомогнат земеделците в намирането на адекватни за бизнеса им решения и да ги насочат към алтернативи, допринасящи за компенсирането на поетия риск и увеличаване на привлекателността на аграрния бизнес и устойчивото му развитие. Гл. ас. д-р Наталия Неделчева РУ „Ангел Кънчев“

2. Торене на черешата Черешата е традиционен и икономически изгоден овощен вид за нашата страна. В зависимост от подложката черешовите дървета се отглеждат на почви, които са сравнително бедни на хранителни вещества. Затова хранителният режим на растенията трябва да бъде съобразен с цел получаване не само на високи добиви, но и на високо качество на плодовата продукция, а оттам и получаването на по-голям икономически ефект. Преди създаването на насаждение е необходимо да се направи химичен анализ на почвата за определяне съдържанието на основните макроелементи- азот, фосфор и калий, да се определи реакцията на почвата(рН) и съдържанието на хумус. Торенето е агротехническо мероприятие със съществено значение за всички видове култури, но при овощните то е необходимо условие, тъй като тези култури се отглеждат на едни и същи площи дълго време и с увеличаване на възрастта на дърветата се повишава и нуждата от хранене. Чрез внасянето на торове се подобрява структурата на почвата, почвеното плодородие, растежа на дърветата, добива и качеството на плодовата продукция Предпосадъчно торене При създаването на черешово насаждение едно от мероприятията е извършването на предпосадъчно торене. Торенето се извършва като върху цялата повърхност се разхвърлят органичните и минерални торове в препоръчителни норми 120-140 кг/дкa калиев сулфат и 160-200 кг/дкa троен суперфосфат, които се заорават на дълочина 50-70 cм. След това се разхвърлят 3-4 тона на декар угнил оборски тор и се заорава на дълбочина 30-40 cм.

Предпосадъчно торене може да се извърши като 10-15 кг разложен оборски тор, 150-200 г калиев сулфат и 300-400 г троен суперфосфат се сложат в посадъчната ямка и се размесят с почва. От опити провеждани в Институт по земеделие-Кюстендил Георгиев(1996) е установил, че след проведено предпосадъчно торене на черешови дървета до третата им година не е необходимо торене. Запасяващо торене След третата вегетация младите дървета започват да се подхранват ежегодно с азотни торове. Това запасяващо торене се извършва околостъблено в радиус около 50 cм по-голям от проекцията на короната. Годишната торова норма се внася на два пъти като през пролетта(края на март-началото на април) се внасят 2/3, а през лятото(началото на юни) останалата 1/3. По този начин не се предизвика вторичен растеж и през зимата младите

дървета не измръзват. Препоръчителната торова норма за този период от развитието на черешите, наречен период на силен растеж е между 6 и 9 кг N/дкa. С нарастване на възрастта на дърветата нуждата от хранителни вещества се повишава, при което дозите трябва да се увеличат. По време на периода на начално и бързо нарастващо плододаване нормата на азотния тор се повишава и е 9-12 кгN/дкa. При встъпването в периода на пълно плододаване торовата норма е 13-18 кгN/дкa. Внасянето на торовите норми също се извършва двукратно през годината като 2/3 се внасят през пролетта(март-април), а 1/3 през октомври. Тук по-ранното торене може да доведе до намаляване устойчивостта на дърветата към ниски температури. Освен ежегодното подхранване с азотни торове през 3-4 години се внасят калиеви и фосфорни в норми 40-60 кг/дкa (активно вещество) и 3-4 тона добре разложен оборски тор. Тези торове се внасят през есента и се заорават. Редица автори (Стоилов, 1977, Еников и Беневски, 1984) дават препоръчителни торови норми (табл.1) за подхранване на черешови насаждения при добра запасеност на почвата и допустими стойности на листния анализ. Количеството необходими торове се изчислява по формулата: а.100 Х = ----------------, където с х – е търсеното количество

Табл. 1. Препоръчителни торови норма за череши Автор

очакван добив, кг

Стоилов

1000 неплододаващи 800-1200

Еников и Беневски

N, кг/дкa акт.в-во 6-8 6-9 8-18

P2O5, кг/дкa акт.в-во 5-6 6-9 9-18

K2O, кг/дкa акт.в-во 6-8 5-8 8-12

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

41

Съвети на специалиста

ЧЕРЕШОВА ГРАДИНА

Табл. 2. Оптимално съдържание на хранителни елементи в листата на плододаващи череши според Bergmann(1988) и Георгиев(1992, ИЗ - Кюстендил). Елемент Bergmann Георгиев

N, % 2,6-2,8 2,5-2,8

P2O5, % 0,18-0,30 0,30-0,50

тор за парцелата, кг; а – нормата или дозата на хранителния елемент, кг/дкa активно вещество; с – съдържание на активното вещество в тора, %; Например препоръчителната норма на торене е 6 кг/дкa азот, а активното вещество, съдържащо се в амониевата селитра е 33%, то ще се получи Х= 6.100/33=18 кг/дкa, т.е. на един декар черешови дървета са необходими 18 кг амониева селитра. За да се определи по-точно необходимото количество на внесяне на торове през месец август се вземат листа от средата на едногодишните леторасти на дърветата за химичен анализ на основните хранителни елементи-азот, фосфор, калий, калций и магнезий. От проведени научни изследвания и получени резултати са определени гранични стойности за съдържание на хранителни елементи в листата на черешата (табл. 2). Зелено торене При поддържане на почвата на черешовите градини в черна угар е подходящо прилагането на зелено торене(сидерация). То се използва за подобряване на плодородието на почвата и за обогатяването й с органично вещество. При насаждение, в което не се внася оборски тор зеленото торене е препоръчително, защото замества действието на органичния тор с до 70%. Засяването на културите за зелено торене може да се извърши през пролетта и да се заорат през есента или засяване през есента и заораване през пролетта. Есенното засяване дава по-добри резултати, тъй като зимните сидерати предпазват корените на дърветата от измръзване и заба42

бр. 4, 2012 г., сп.

K2O, % 1,6-2,0 1,1-1,9

Ca, % 1,2-2,0 1,4-2,0

Mg, % 0,30-0,50 0,40-0,70

вят или подтискат поникването на плевели. Действието от този вид торене е по-бавно в сравнение с използването на минерални торове и се проявява след третата година от приложението му. Полученият ефект от зеленото торене се доближава до този на органичното торене. Една от основните причини за приложението му е, че по този начин се компенсира набавянето на хранителни вещества за овощните насаждения. Културите за засяване трябва внимателно да бъдат подбрани в зависимост от това какви елементи съдържат. Едни от най-подходящите са бобовите, поради високото им съдържание на азот, фосфор и калий. Някои от тях могат да се използват както самостоятелно така и в комбинация, например грах и овес или грах и ръж. Важно условие при прилагането на зелено торене е напояването на културите особено в години с недостатъчни количества валежи и засушаване. От друга страна при отглеждането на тези култури могат да се използват минерални торове(амониева селитра) за тяхното подхранване. Листно торене Едновременно с почвеното подхранване на черешовите насаждения могат да се прилагат и листни торове. Листното торене има бърз ефект при прилагането му. Когато се установи недостиг на даден хранителен елемент той може да се набави чрез използването на листни торове. Препоръчително е за листно подхранване да се използват комбинирани торове, но ако почвено са внесени азот, фосфор, калий, то листно могат да се внесат цинк, калций, молибден, бор, желязо и др. Торовете, съдържа-

„Земеделие плюс”

щи микроелементи са трудно усвоими от растенията, приложени почвено затова най-ефектвно е да се прилагат листно. Пръскането с листни торове е подходящо при растения, намиращи се в стресови състояния(засушаване, ниски температури, градушка и др.) или физиологични смущения. При това подхранване торовете се използват по-рационално от растенията поради постъпването им директно върху листата, стъблата и плодовете. По този начин няма риск от замърсяване на почвата и подпочвените води. Листните торове се внасят неколкократно(от 2 до 3 пъти) по време на вегетацията на растенията през 14-15 дневен интервал. Концентрациите им не трябва да са във високи норми, за да не повредят листата на дърветата. Някои от листните торове контролират опадането на плодовете, а други подобряват плодовата продукция. В сезон с обилни валежи се наблюдава напукване на черешовите плодове, което може да се предотврати чрез листно пръскане с калциевосъдържащи торове. Листното торене е перспективно мероприятие, защото може да се извършва едновременно с внасянето на пестициди като спестява и средства. Торенето е фактор, оказващ влияние не само върху растежа и развитието на дърветата, но и върху качеството на получената продукция и нейното съхранение. Усилията на производителите трябва да са насочени към правилното и балансирано торене на черешовите градини, а не към количествата внесени торове, защото смущения при растенията могат да се получат не само от недостиг на хранителен елемент, но и от излишък. Ас. Сашка Сугарева Институт по земеделие – Кюстендил

През по-голяма част от годината пасищата са основен източник на храна за овцете. По ботанически състав и добив от единица площ естествените пасища се различават значително. Те се делят на полски, полупланински, планински и високопланински с характерен тревен състав. Използването на планинските и високопланинските пасища през пасищния период е специфичен проблем и зависи от характера на пасищата, породността на овцете, атмосферните условия, наклона на терена и други. Редица автори (Avram et all 1977, Drozdz Ciurus 1983) отчитат неблагоприятно влияние на планинските условия и свързаните с тях атмосферни фактори върху млечната продуктивност. Докато според Мугниев и др.(1987) и Michal (1977) използването на алпийските пасища през лятото подобрява храненето на овцете и повишава млечността им. Отглеждането на овце при естествени условия с използване на планинските и високопланинските пасища, позволява добиване на мляко с високо съдържание на протеин и млечна мазнина и производството на качествени млечни продукти. Интересът към млечните белтъчини се свързва с биологичната и хранителна им пълноценност. Чрез изхранване на подходящ свеж фураж, Addis et al. (2005) установяват, че може да се промени състава на млечната мазнина, като се увеличава количеството на линоловата киселина в надоеното овче мляко, която е субстрат за производството на спрегната линнолова киселина. Според Nudda et al. (2005) сезонните промени в съдържанието на мастни киселини в млечната мазнина са свързани с изменения в състава на пасището. Освен свежия фураж, Agustino et al., (2002) доказва, че слънчевото облъчване води до високи порции на лауринова, миристицинова и стеаринова

и намалено съдържание на олеинова, линолова и линоленова мастни киселини. В статията са представени резултатите от изследване химичния състав и количеството на някои макро- и микроелементи в овче мляко от цигайски и каракачански овце, добивано в района на Средна Стара планина. Проучването беше извършено върху сурово овче мляко от района на Средна Стара планина, получавано от две породи овце, отглеждани при еднакви производствени условия в ИПЖЗ-Троян: I група - Цигайска порода (250 овце) и II група – Каракачанска порода (180 овце). Млякото е изследвано през периода април-юли, когато отглеждането на овцете е пасищно - пролетно-летен период, през който бяха извършени четири млечни контроли с едномесечен интервал, съгласно Инструкцията за контрол на млечността. Пробите мляко бяха вземани индивидуално от по 5 животни от всяка порода, ежемесечно, по време на млечните контроли. Животните са отглеждани оборно-пасищно. През месеците април и май овцете бяха отглеждани на планинско пасище с надморска височина 500-800 м, а през месеците юни и юли – на високопланинско пасище (1500 м н. в.). Анализите на млякото са извършени в лабораториите на ИПЖЗ - гр. Троян и на Аграрен факултет при Тракийски университет - гр. Стара Загора. Съдържанието на сухо вещество, млечна мазнина, общ белтък, лактоза и сух безмаслен остатък в млякото е определено с апарат Милко-скан 133В, а това на пепел – тегловно, чрез опепеляване при 5500С. Микро- и макроелементите са определени след сухо опепеляване на пробата и минерализирането й в муфелна пещ при температура 5500С. От получената пепел е приготвян солно-кисел разтвор,

Табл. 1. Химичен състав на млякото през дойния период на овцете (n=20) Показатели, %

Фиг. 1. Промени в сухото вещество на млякото

дойна млечност, л сухо вещество, % сух безмаслен остатък,% млечна мазнина, % общ белтък, % млечна захар, % пепел, %

I група II група x Sх x Sх 50.37 1.7 55.97 1.68 18,05 1,774 19,08 1,335 11,47 0,828 1,85 0,510 6,57 1,390 7,23 1,163 5,60 0,782 5,95 0,513 4,95 0,392 4,96 0,278 0,93 0,062 0,95 0.035

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

43

Животновъдство

ПРОДУКТИВНОСТ И СЪСТАВ НА МЛЯКОТО ПРИ ЦИГАЙСКИ И КАРАКАЧАНСКИ ОВЦЕ

който се разрежда до определен обем по време на определяне на отделните елементи. Получените данни са обработени вариационностатистически чрез Statistica for Windows (Release, 4.3, Stat. Soft. Inc., 1994). Добитото мляко през дойния период при Каракачанските овце е значително повече от това на Цигайската порода при р<0.05 (табл. 1). Освен това, млякото от Каракачанските овце се отличава с по-високо съдържание на сухо вещество, сух безмаслен остатък, млечна мазнина и общ белтък (табл. 1). Разликата между двете групи е математически доказана само за сухото вещество (р<0,05). Не са отчетени различия в съдържанието на млечна захар и пепел. Влиянието на надморската височина, респ. на пасищната растителност, върху съдържанието на сухо вещество в овчето мляко е отразено на фигура 1. Независимо от надморската височина нивото на сухото вещество в млякото от I група е по-ниско в сравнение с това от II група, като разликата между двете групи е по-добре изразена при млякото, получено когато овцете са били отглеждани на нископланинското пасище и едновременно с това са подхранвани с концентратна cмеска. Промените в съдържанието на млечна мазнина в млякото на изследваните овце в зависимост от пасището, на което са отглеждани животните могат да се видят на фигура 2. Най-голяма разлика при млечната мазнина между двете групи овце се наблюдава, когато животните са били отглеждани

на планинското пасище (800 м), съответно 7,0% при I група срещу 6,1% при II група. Съдържанието на млечна мазнина в овчето мляко е еднакво при отглеждането на животните на високопланинското пасище, което е основна причина и за еднаквото съдържание на сухо вещество в млякото от двете групи овце при тази надморска височина. Динамиката в концентрациите на общ белтък в млякото на овцете от Цигайската и Каракачанската порода е проследена на фигура 3. Минимална разлика в концентрацията на общ белтък между двете групи се наблюдава при млякото, получено когато животните са били на високопланинското пасище, следвано от планинското. По-голяма разлика между двете групи при съдържанието на протеин се наблюдава при подхранване на овцете с концентрат (400 м н. в.). Средните концентрации на отделните минерални елементи в овчето мляко за наблюдавания период са представени на таблица 2. Не се установяват разлики между двете групи при макроелементите калций, фосфор, калий и натрий, както и при микроелементите цинк и манган. От изследваните макроелементи в млякото най-високо и при двете групи овце е количеството на калция, следвано от това на фосфора. Съотношението между тези елементи (Ca/P) е еднакво за двете групи – 1,42. Второто важно съотношение е това между калия и натрия (K/Na). За млякото на изследваните овце то е съответно 3,31 при I група и 3,23 при II група. Количеството на калий, установено от нас, е малко по-високо, а това на натрий – по-ниско, от средните стойности.За получаване на качествено мляко съотношението Ca/P в дажбата на животните трябва да е от 1,25 до 1,40:1, докато оптималните стойности за съотношението K/Na са от 1,7 до 2,0:1. Значителна разлика между млякото от изследваните овце при двете групи се наблюдава при количеството на магнезия – с около 27% повече в млякото от Цигайската порода в сравнение с това от Каракачанската (р<0,001). Повече автори посочват, че количеството на магнезий в изследваното от тях мляко варира от 12,8 до 18,2 мг/100 г, в който диапазон са й стой-

Фиг. 2. Промени в съдържанието на млечната мазнина

Фиг. 3. Промени в съдържанието на белтъчини в овчето млякото

Табл. 2. Минерален състав на млякото през дойния период на овцете (n=20) Минерални елементи Ca, % P, % K, % Na, % Mg, мг/100 г Fe, мг/100 г Cu, мг/100 г Zn, мг/100 г Mn, мг/100 г

44

I група x S макроелементи 0,211 0,009 0,149 0,005 0,139 0,006 0,042 0,003 6,955 1,973 микроелементи 0,150 0,047 0,085 0,017 0,563 0,189 0,015 0,002

бр. 4, 2012 г., сп.

II група x

S

0,215 0,151 0,139 0,043 12,44

,015 0,014 0,007 0,004 0,568

0,163 0,074 0,558 0,015

0,036 0,008 0,084 0,001

„Земеделие плюс”

ностите, установени от нас, за млякото на изследваните овце. Значително по-ниски стойности за магнезий, в сравнение с нашите данни, за овче мляко се установява при породите Карагоуники и Серон, съответно 9,1 и 8,8 мг/100 г (Vouttsinas et all 1988) Сравнително по-високи стойности на натрий и магнезий, но по-ниски на калций, фосфор и калий, в сравнение с резултатите, се установява при изследване на овче мляко от породата Аваси (Sahan, et all 2005). От изследваните микроелементи в овчето мляко с най-висока концентрация е цинка, а с най-ниска – мангана. Концентрацията на желязо е незначително по-висока при млякото от Каракачанските овце (р>0,05), а тази на мед – при Цигайските, като разликата е достоверна при р<0,05. Осреднени данни за овчето мляко са по-високи от нашите за нивото на макроелемента калий (198 мг/100 г), но са по-ниски за макроелементите калций (178 мг/100 г, натрий (26 мг/100 г), магнезий (11 мг/100 г) и за микроелементите желязо (92 мг/100 г), мед (13 мг/100 г) и цинк (220 мг/100 г). Ташев и Шишков (1975) посочват сравнително по-висока стойност за нивото на калий в овче мляко (182 мг/100 г) в сравнение със стойностите,

установени от нас, за млякото на изследваните Цигайски и Каракачански овце. Резултатите за трансфера на микроелементите при животните са в съответствие със становището на Kreuzer et al. (1990), че промяна в микроелементното съдържание е възможна когато са налице различия в протеиновия състав на млякото (5,60% при I група и 5,95% при II група). ИЗВОДИ Каракачанските овце превъзхождат по млечност цигайските и млякото им се отличава с повисоко съдържание на сухо вещество, сух безмаслен остатък, млечна мазнина и общ белтък. Не се наблюдават разлики между млякото от Каракачански и Цигайски овце при макроелементите калций, фосфор, калий и натрий, и микроелементите цинк и манган. Съотношението калций/ фосфор е 1,42 за двете групи млека, а съотношението калий/натрий е съответно 3,31 при I-ва група и 3,23 при II-ра група. Млякото от изследваните Цигайски овце е с повисоко съдържание на магнезий и мед, а това от Каракачанските – на желязо. Герчо Герчев, ИПЖЗ – Троян

Новини от МЗХ

Нови свинекомплекс и фуражен цех в Ямбол

Министър-председателят Бойко Борисов и министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов откриха нов свинекомплекс и ново фуражно стопанство на фирмата „Геомекс инженеринг” ЕООД в Ямбол. Обектите са изградени по Програмата за развитие на селските райони и тяхната инвестиция е над 6 млн. лева. Фуражният цех е построен по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”, а свинокомплексът по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”. Във фирмата се отглеждат над

10 000 свине, 270 крави и 200 овце. Обработват се 17 000 дка земя. Модерният свинекомплекс е оборудван с компютри и са спазени всички европейски изисквания за отглеждане на животните. Прилагането на Програмата за развитие на селските райони дава добри резултати. а храната е водеща и инвестициите в аграрния сектор ще имат винаги възвращаемост, посочи премиерът. Министър Найденов посочи, че това стопанство е един модел на българска ферма. То е стопанство от среден клас и

в създаването на такива като него е бъдещето, като се усвояват европейските средства. Министърът информира, че над 100 млн. лева са отишли в частни стопани от област Ямбол по линия на Програмата за развитие на селските райони и директните плащания. Той отбеляза, че за периода 2014-2020г. подпомагането ще бъде насочено много повече към сектор животновъдство. Очаква се одоберние от Брюксел за изплащането на 25 млн. лева на животновъдите, като компенсация за скъпите горива и фуражи.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

45

Дни на отворените врати

В Дните на отворени врати "Тайтън Машинъри България" АД проведе полеви демонстрации на най-новите технологии в земеделието от световен мащаб с марки: Case IH, Vadersad, Kverneland, Salford, Tecnoma и Merlo.

Бяха доставени: Комбайнът Axial Flow 9230 от новата серия 230 на CASE IH, оборудван със системата SCR (Selective Catalytic Reduction). Axial Flow 9230 е най-големият сред шестте нови модела, разделени в 2 серии 130 и 230 с максимални мощности от 295 к.с. до 571 к.с.. Новите трактори от сериите Puma, Puma CVX, Magnum и Stieger/Quadtrac на CASE IH, чийто двигатели са оборудвани с технологията Efficient Power, спомагаща за повишаване на мощността и намаляване разхода на гориво. По отношение на прикачния инвентар Тайтън Машинъри България представи: Новата сеялка Tempo за пролетни култури на Vaderstad, с която шведската компания отново доказва, че е лидер 46

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

при машини за работа с високи скорости. С Tempo изсяването може да бъде извършено с висока скорост, като това не влияе на прецизността и точността. Tempo се предлага в 6 и 8 редова версия с обем на бункерите 70 л. Сгъваема, с транспортна ширина 3 м и натиск на изсяващия апарат до 325 кг. Хидравличното сгъване, бункерите за микрогранули и торовнасянето са опции. Навесен обръщателен плуг Kverneland модел LD - 5 корпусен за средни и тежки почви. Навесен обръщателен плуг Kverneland модел 150В - 4 корпусен, както и дискова брана Kverneland модел Visio 200 - 4.95м. Стърнищен култиватор Vaderstad Top Down 400. Посетителите имаха възможността да се запознаят отблизо и с прикачна техника на канадската компания Salford за сеитба, основна и предсеитбена обработка на почвата, пръскачките на френската компания Tecnoma, телескопични товарачи Merlo и други. Земеделие плюс

„Интермед 1“ – най-големият производител на биорозово масло Димитър Стефанов

С над 10 годишна история „Интермед 1” ЕООД е семейна фирма на братя Димитър и Методи Стефанови и е водещата компания в България, в производството на етерични масла, води. Служителите на фирмата притежават повече от 30 години опит в областта на производството на изброените продукти, придобит посредством собствени проучвания и развитие и ноу-хау. Производствените помещения са с над 100 годишна история и се намират в село Манолово, в центъра на известната Розова долина. Заедно с новопостроените представляват 3 дестилерии с 13 отделни дестилатора – 9 конвенционални и 4 биологични; разположени в близост до местата, от които се доставят суровини. Това дава предимството, както и възможността да се произвеждат етерични масла с различен произход. В допълнение, фирмата наема дългосрочно други две дестилерии. Повечето от продуктите вече години наред са за износ и са познати с високото си качество. Осъществена е инвестиционна програма за създаване на собствено производство на суровини и тяхното биологично сертифициране. В момента „ИНТЕРМЕД 1” ЕООД е най-големият био-сертифициран производител на маслодайна роза (3000дка) и лавандула (1600 дка). Отделно от собствените си насаждения, фирмата купува суровини от над 100 фермери с допълнителни 4000 дка. Това позволява на компанията да затвори производствения си цикъл и да контролира качеството на продукта.

Добруджански земеделски институт е национален научно-изследователски център за селекция и агротехника на полски култури. Той е най-голямото звено в системата на българската Селскостопанска академия. Разположен е в Североизточна България, в равнинната част на Южна Добруджа, в землището на с. Петлешково, находящо се на около 20 километра североизточно от гр. Добрич и на около 5 километра южно от гр. Генерал Тошево.

Основни дейности  създаване на нови усъвършенствани зърнено-житни и бобови култури, сортове и хибриди слънчоглед и разработване на съвременни технологии за отглеждането им; разработване на нови биотехнологични методи в селекцията на полски култури; събиране и изследване на генетични растителни ресурси; производство на предбазови и базови семена с гарантиран произход и качество; отглеждане на елитни породи разплодни животни.

www.dai-gt.org

Произведени от най-чистите базови масла в света, продуктите Duratran осигуряват надеждна работа и защита на Вашата техника, по-гладко и тихо движение, без значение от температурата на околната среда. Маслата Duratran се използват в трансмисиите и хидравликите на John Deere, Case IH, Steyr, New Holland, Challenger, Fendt, Valtra, Kubota, Landini, Claas и други.

Лубрифилт ЕООД – oфициален вносител за България София 1574, тържище Слатина – Булгарплод, ул. „Проф. Цветан Лазаров” 13, тел. 02/978 4142, 02/978 5334; факс: 02/978 8256, e-mail: office@lubrifilt.bg www. lubrifilt.bg