Земеделие плюс by Enthripy 1

*44/

www.blackandwhitemag.bg 4’2012

ÇÅÌÅÄÅËÈÅ ÏËÞÑ

ĒĖČ  ĖĘĈĕĎčĊĖ  ĝĐĉĘĐČĐ ďĐĔĕĈ ĔĈęēĖČĈđĕĈ ĘĈėĐĞĈ ĖĚ ,84 ÏĘčď ċĖČĐĕĈ ďĈęčĚĐĚč ę ĘĈėĐĞĈ ėēĖġĐ Ċ ÞĎĕĈ ÁĢēċĈĘĐć ďĕĈğĐĚčēĕĖ ęč ěĊčēĐğĐĝĈ ÏĘĐČĖĉĐĚĐćĚ ėĘčď ėĖęēčČĕĐĚč ĚĘĐ ğčĚĐĘĐ ċĖČĐĕĐ ĖėĐĚ Đ ęėĈďĊĈĕčĚĖ ĕĈ ĚčĝĕĖēĖċĐćĚĈ ďĈ ĖĚċēčĎČĈĕčĚĖ î ĕĈėĘĈĊĐĝĈ ĘĈėĐĞĈĚĈ ĚĘčĚĈĚĈ ėĖ ĊĈĎĕĖęĚ ĒěēĚěĘĈ Ċ ęčĐĚĉĖĖĉĖĘĖĚĈ ĕĈ ďčĔčČčēęĒĐĚč ęĚĖėĈĕęĚĊĈ Íęĝęģīġ Íęĝęģġğē ĚĢĘċĖĊęĒĐ ėĘčČęĚĈĊĐĚčē ďĈ ÞĎĕĈ ÁĢēċĈĘĐć

С VÄderstad

Разговор с г-н Ларс Тилен – продуктов мениджър на ВАДЕРЩАД – Здравейте г-н Тилен! Бихте ли се представили пред нашите читатели. – Името ми е Ларс Тилен, работя за ВАДЕРЩАД от седем години. Преди това съм работил в университет в продължение на 15 години. Завършил съм бакалавърска степен като икономист и след това инженерна магистратура. Работил съм в институт за проучване на Джи Пи Ес-технологии. И си спомням, че когато през 1990 г. започнахме работа с първия Джи Пи Ес, неговите размери бяха доста големи . – Къде сте завършили? – В Упсала – Швеция. Това е университет, който е основан през 1435 година. – От кога работите с фирма Римекс? – От пет-шест години. Сега мога да кажа, че Тайтън машинъри увеличи продажбите на ВАДЕРЩАД значително. – Какво ще кажете за продажбите на българския пазар? – Машините на ВАДЕРЩАД са проектирани за тежки условия. Повечето почви около нашата фабрика са глинести и каменисти. Затова нашите машини са проектирани за изключително тежки условия. И ако погледнем нашите

машини и ги сравним с тези на конкурентните компании, ще видим че тези на ВАДЕРЩАД са много по-здраво изработени. Без да навлизам в подробности, мога да кажа, че като гледам добивите, които нашите клиенти получават, се получава много добра комбинация между сеялките от серията РАПИД, култиваторите от серията ТОП ДАУН и КЕРИЪР. – От самото начало ВАДЕРЩАД са в много добри отношения с фирма Римекс и по-специално с г-н Румен Лазаров. На какво се дължи това? На добрите машини или на доброто партньорство? – И на двете. Вижте, не може да продавате качествени продукти, в случая машини, ако нямате за партньори качествени търговци. Необходимо е съчетаване на двете. Това е една комбинация между качествата на машините и качествата на търговеца. – Бихте ли ни представили малко по-подробно сеялката ТЕМПО. – Ако погледнем назад в историята ВАДЕРЩАД произвеждат високоскоростни машини, като започнем от сеялката за слети култури РАПИД, също така и дисковия

към съвършенство култиватор КЕРИЪР. Известно е, че повечето сеялки могат да работят със скорост от 7-8 км/час, а нашата цел е сеялката да работи с 18 км/час. Това означава двойно по-голяма скорост на работа. – Нашите почви позволяват ли тези скорости? – Да. Но нашата сеялка е добра за такава дейност. Тя може да работи при висока скорост с висока прецизност. Целта е всеки който управлява сеялката да постига и много висока точност, което подобрява и нейната ефективност. – Разбрах, че представяте нова сеялка ТЕМПО? – Да. Има още няколко подобрения, които сме въвели, но е най-добре да бъдат обяснени на място на самата машина, за да се види кое как работи. Това е препоръката за всеки фермер, който би искал да работи с новата сеялка, да дойде и да се запознае на място. – Какво бихте искали да споделите за други модели, представени от ВАДЕРЩАД. – Ако започнем със стърнищния култиватор ТОП ДАУН. Това е универсален култиватор, който може да работи плитко и дълбоко и чрез смяната на работните органи можем да постигнем различен тип обработка на почвата. Някои фермери предпочитат да работят много плитко, веднага след жътва, а други искат да работят много дълбоко. Затова ние сме създали възможността чрез смяната на работните органи да се променя и типът обработка. Много скоро предвиждаме и внедряване на иновации и нови работни органи, чрез които ще може да се работи още по-дълбоко. – Във връзка с тези иновации, какво бихте казали за Вашата конкуренция? – Наистина имаме много силна конкуренция в Германия – сеялките АМАЗОН ЛЕМКЕН, АМАЗОН ХОРШ – това са силни немски марки. Има и някои американски марки, но те не са толкова употребяеми в Европа. Предизвикателствата на конкуренцията са нещо положително... – В крайна сметка, с какво те са по-добри, респективно с какво вие сте по-добри или „по-лоши”. – Ха, ха. Вижте, това са все пак машини, и оценката при тях се прави на базата на много компоненти, но мога да кажа, че ВАДЕРЩАД е една скъпа марка, но нейният живот, експлоатационният период на машината е много дълъг, с по-малко разходи за поддръжка и ремонт и като крайна оценка закупуването на тази марка излиза на производителя по-евтино, по-ефективно. Ако сравним с друг вид машини, може да си купите много евтин комбайн и да се налага да го поправяте всяка седмица. Това със сигурност ще ви струва по-скъпо като краен резултат. – Бихте ли определили какво е мястото на българския пазар по отношение на други страни, с които партнира ВАДЕРЩАД? – Да. Мога да кажа, че българският пазар е по-голям от румънския, по-голям е от срърбския, от чешкия и от словашкия, както и от унгарския. Можем да кажем, че България е на второ място, след Украйна. Но ако българските партньори са все така последователни и работят упорито, възможно е това да се промени.

– Да станем първи в Източна Европа по продажби на ВАДЕРЩАД? – Да. Защо не? Освен това искам да подчертая и още нещо. Досега предлаганите сеялки, каквато беше и РАПИД, бяха предпочитани от масовите ни клиенти, които отглеждаха предимно рапица, пшеница, ечемик. С новата сеялка ТЕМПО вече ще могат да се засаждат и окопни култури като царевица и слънчоглед. Нашите наблюдения, както в България, така и в Румъния и други страни от региона сочат, че половината култури се засаждат с редови сеялки, а другата половина със сеялки за окопни култури, каквито са царевицата и слънчогледа. Затова с пускането на пазара на новата сеялка ТЕМПО, която позволява да се засаждат и от двата вида култури, ние се надяваме да стигнем до много повече клиенти и да постигнем по-добри резултати. Да станем първи в продажбите на тази техника. – Тъй като този разговор ще се публикува на страниците на списание „Земеделие плюс”, какво бихте посъветвали нашите читатели и евентуално вашите клиенти? – През последните няколко години цените на селскостопанската продукция са добри и ние се надяваме и през следващите години да се запазят на тези нива. Това означава, че фермерите ще могат да закупуват все по-нова техника и да си служат с по-съвременни технологии. Такива наблюдения ние извършваме от много време и сме установили, че в години на напредък, когато фермерите печелят повече пари, те си закупуват по-скъпи машини, а когато реколтите са слаби, или цените са ниски, когато не печелят толкова успешно, закупуват евтини машини. Това от своя страна влияе пряко на качеството и количеството на получената продукция и от там на икономическите резултати. Т.е. ако искате да печелите повече пари, трябва да влагате повече за иновации в техниката и технологиите. Това е и моето послание към българските фермери и читатели на сп. „Земеделие плюс”. Разговора води Станислава ПЕКОВА

гр. София 1574, Тържище СЛАТИНА - БУЛГАРПЛОД, ул. „Проф. Цветан Лазаров” № 13

Новини от МЗХ Българска Агенция Õ¿√–¿ƒ» »ÕŒ¬¿÷»» по «¿ Безопасност на Храните

«‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂÚÓ Ë ı‡ÌËÚÂ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë Ì‡„‡‰‡Новини от МЗХ Ú‡ Á‡ ¡˙Î„‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌ10 години Европейски орган ÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏÂ Ì‡ "¬Â˜Â Ì‡ »Áпо безопасност на храните, ÎÓÊËÚÂÎˇ - ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë1ÙËÏ‡ ¿ƒагенция - „. ÿÛÏÂÌ година"Ã‡‰‡‡" Българска —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ безопасност на храните Á‡ ÔËÍ‡˜Ì‡поÍÓÏÔÎÂÍÚÌ‡ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡,иÍÓˇЦентър за оценка на риска” "Õ‡ÚÓ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ‡ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ Ó·Î‡ÒÚÚ‡ ¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ ЮБИЛЕЙ На юбилейна конференция бе отбелязана десетË ‡Á‡·ÓÚÍË". œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ Ì‡ ‡„‡Ì‡Ú‡ ÔÓÎËÚËÍ‡ 4 Û˜Ì‡ ‰ÂÈÌÓÒÚ Тържествен юбилей на ИРГР – Садово 4 годишнината от създаването на Европейския орган по «≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–» «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â ÔÂ‰35 години национална програма безопасност на хранитеÔÓ (EFSA) и 1 година създава≈ÙÂÍÚË‚Ì‡ ·Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÒÂ‰‡ÚÂÎ Ì‡ ÍÓÏËÒËˇÚ‡ ÓˆÂÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡отÍ‡Ì‰ËрастителниË генетични нето наÕ‡„‡‰Ë БАБХ и Центъра за оценка на риска . ÔËпоÔ¯ÂÌËˆ‡Ú‡ Â˜ÂÏËÍ‡ ресурси 7 7‰‡ÚËÚÂ. Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡ÚÂ„ÓЕвропейският орган създаденÁ‡ с Регламент ¡Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 35 години лаборатория по по растителни ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72е Á‡ˇ‚ÍË Û˜‡ÒÚËÂ (ЕО) . № ∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ —‡Í‡ ÔÎ‡ÌËÌ‡ 178/2002/EC за общите принципи на законодателството биотехнологии в ИРГР –Садово 10 ¬ ‡Á‰ÂÎ "Ã‡¯ËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎÌ‡ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 в областта на храните и извършва анализ на рисковете Á‡ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" Â ÙËÏ‡ Селекция на фъстъци и сусам в ИРГР – Садово 12 –¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ и опасностите по цялатаÔÓ·Â‰ËÎ хранителна верига. "¬»——≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ Папуда 14 Î˛˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË EFSA събира и анализира данни, позволяващи Marathon Magnum. Ò˙ÒДИСКУСИОННО ÒÎˇÚ‡ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ характеризиране на рисковете с пряко или косвено въз(Ô¯ÂÌËˆ‡, ÚËÚËÍ‡ÎÂ, Â˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓбезопасността ÔÎ‡ÌËÌÒÍÓ на ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó действие върху храните и фуражите. Oчаквани резултати от предложените «≈À≈Õ◊”÷» Ë ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡ "ÕÓ‚Ë EFSA предоставя научни съвети и техническа помощ промени в ОСП 16 œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16 ÒËÒÚÂÏË Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ Ì‡ ÏÎˇÍÓ ‚ Ï‡ÎÍË по въпроси, свързани с‰Ó·Ë‚ храненето на човека, здравето Библиотека √ÂÌÂÚË˜ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18 Ë ÒÂ‰ÌË ÙÂÏËрастенията Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚отÏÓна животните, и др. Изготвените EFSA Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ ДОМАТИ – ПОСТИЖЕНИЯ НА СЕЛЕКЦИЯТА над 2Ï‡Ì‰Ë" 500 научни становища и доклади служат за ос·ËÎÌË ‚ ‡Á‰ÂÎ - "Ã‡¯ËÌË, ËÌÒÚ‡Î‡ﬂ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ 33 при разработването и предприемането на мерки ˆËËнова Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". И ТЕХНОЛОГИИТЕ – 3 част 19–30 √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 наÌÓ‚ Общността в области, -попадащи неговия обсег. — ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡ËÌ‡ √Â„‡Ì‡ в»ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌÌ‡ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒÍ‡ ÍÛÎÚÛ‡ 38 EFSA разполага и с една от най-стабилните системи «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„Ó‚ËˇÚ‡ Хербициди за царевицата през 2012 г 31ÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó - „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ Ò за осигуряване на безпристрастност в научния ÔÓ- и Ò Ó‚Ó˘ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î 40 Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂÌ‡ Ë съвет Борба ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ с икономически важните болести независимост при изготвянето на научни становища. Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î". Ã¿ÿ»Õ» в лозовите насаждения 33 Българският еквивалент на EFSAÁ‡e ÒÂÎÒÍÓÚÓ създаденият ≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 ¬ ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â Ë ÔÂÔ‡‡ÚË през 2011г. Център за оценка на риска (ЦОР), който НАПОЯВАНЕ In MeÏoriam: Ã‡Û¯Í‡ ’ËÌÓ‚‡ 44 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" ÔÓ·Â‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓе самостоятелно юридическо лице в структурата на Влияние на климата и почвата върху ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚Óˇ ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ Á‡ БАБХ. ЦОР организира и координира извършването ‡Íнапоителните ‰‡ ÒÂ ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ÚÂÎÂ 45 36ÔÂ‡·ÓÚÍ‡ нормиÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ в България Ì‡ Ó„‡ÌË˜ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. на независима научна оценка на риска по отношение ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 ОВОЩАРСТВО Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‚ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" ÒÂ безопасността на храните и фуражите, здравеопазва –¿“ ¿ »—“Œ–»ﬂ Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ ‚˙˜Ë Ì‡ Õ‡ˆËÓÌ‡ÎÌ‡ ‡ÒÓˆË‡ˆËˇ Á‡ ‡ÁВъздействие на пролетния мраз нето и хуманното отношение към животните, здравето ÕËÍÓÈ ÌÂ Â ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıÎˇ·‡ 48 Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ Ì‡ ÔÓÓ‰‡ ·˙Î„‡ÒÍ‡ при череши 38‚˙Ê‰‡ÌÂ на растенията и продуктите за растителна защита. ÷¬≈“¿–—“¬Œ ÏÎÂ˜Ì‡ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏÎÂ˜Той е активен национален партньор на EFSA и работи Рискови (Limonium променливи ÀËÏÓÌËÛÏ M.)в бизнеса с лешници 50 39 ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ Î‡ÍÚ‡ˆËÓÌв сътрудничество с компетентните органи в страната ÕŒ¬»Õ» Œ“на ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51 Съвети специалиста Ì‡ иÏÎÂ˜ÌÓÒÚ. другите държави членки. В структурата на ЦOР е и ¡»¡À»Œ“≈ ¿ Черешова градина. Торене на черешата 41 Българският Фокален Център на EFSA, за дейността на "«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Ò" ÃÂÌÚ‡ 21-32 ЖИвотновъдство който в началото на 2012г. бе подписано Споразумение Продуктивност и състав на млякото при между EFSA1îи≈ŒŒƒ, центъра за оценка »Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË –Â‰‡ÍˆËÓÌÌ‡ ÍÓÎÂ„Ëˇ:на риска. √Î‡‚ÂÌ Â‰‡ÍÚÓ: »ÌÊ. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 612 635 œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ ŒÚ„. Â‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459; Земеделие плюс цигайски и каракачански овце 43 –Â‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ PR Ë ÂÍÎ‡Ï‡ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 œÂ‰ÔÂ˜‡ÚÌ‡ ÔÓ‰„ÓÚÓ‚Í‡ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 Редактор М.02 Спасова “ÂÎ.: +359 2 852 48 PR и реклама С. Пекова, GSM 0888 336 519

÷ÂÌ‡: 5,00 Î‚. E-mail: zemedelieplius@mail.bg Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.

¿Í‡‰. ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚÂ‚‡, 1” ЕООД, колегия: ÔÓÙ.Издател ‰.ËÍ.Ì.„Ентропи œÎ.ÃË¯Â‚, ÒÚ.Ì.Ò.IРедакционна ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.Проф. ‰- “.ÃËÚÓ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- редактор, ƒ.»Î˜Ó‚ÒÍ‡, д-р Ив. Трънков – Отг. GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. ¬. ÓÚÂ‚‡, ‰- “. ÓÎÂ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- Атанасов,‰Óˆ. проф. д. с. н. Л. Кръстева, . ˙ÌÂ‚‡, Õ.¡‡ÎÂ‚ÒÍË, ÔÓÙ. ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д. ик. н. ‰- Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡ÒÍ‡ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, Т. Митова,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Д. Илчовска, доц. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, доц. д-р инж. М. Михов, проф. д-р Н. Балевски, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

—ÔËÒ‡ÌËÂ ì«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Òî Â ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂÎ Ì‡ Ì‡È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌËÂ ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г. Списанието се издава с подкрепата на:

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã. сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

Юбилей

ТЪРЖЕСТВЕН ЮБИЛЕЙ НА ИРГР – САДОВО 130 години ЗЕМЕДЕЛСКА НАУКА В САДОВО 140 години ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КОНСТАНТИН МАЛКОВ 110 години ЗЕМЕДЕЛСКА ОПИТНА СТАНЦИЯ – САДОВО 110 години ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АКАД. ПАВЕЛ ПОПОВ 35 години ИНСТИТУТ ПО РАСТИТЕЛНИ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ Тържественият юбилей на ИРГР „К. Малков” Садово е изключително знаменателно събитие. То събира в себе си няколко забележителни събития, всяко от което само по себе си е достатъчно ярко като повод да бъде отбелязано. Става въпрос за няколко рождени дати, отделени по време, но свързани помежду си с действията си, идеите и оставеното наследство. Преди 140 години в малкото градче Крушево в сегашна Македония започва живота на един човек, който извисява своя дух, започвайки работа в Садово като учител застава начело на земеделската наука и тясно свързва своето име със Садово и със Садовската опитна станция. К. Малков Константин Малков е роден в българския квартал на бунтовния планински град Крушево, Македония. Семейството му се премества да живее в Орхание (Ботевград). Малков стъпва на освободената българска земя като петгодишно дете. Завършил с отличие прогимназията в Ботевград, той заминава да следва IV клас в Софийската гимназия. Неговите интереси обаче още от ученичеството са насочени към селското стопанство и земеделската наука. През 1889 година той напуска София и се записва в Садовското земеделско училище, основано едва преди 6 години, което завършва бляскаво през 1892 г. През тази година той бива назначен за пътуващ учител по земеделието в Стара Загора, служи няколко месеца в Централната метеорологична станция при Спас Вацов. Тук той проявява забележителна дееспособност и постоянство в работата. Жаждата за повече знания го отвежда в университета в град Хале – Германия, където през 1895 година завършва агрономство. След завръщането си от Германия постъпва учител в Плевенското лозаро-овощарско училище, където завежда опитното поле и заедно с К. Илиев уреждат библиотека, и взема най-живо участие в редактирането на „Винарско-земеделски вестник”. 4

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

През 1899 г. е преместен в Земеделското училище в Образцов Чифлик край Русе, където урежда също опитно поле. През 1900 г. постъпва отново учител, този път в Садовското земеделско училище, където също завежда опитното поле, което по-късно прераства в опитна станция. Тук в него възниква идеята малкото опитно поле към училището да се превърне в Земеделска опитна станция, както тези в Европа които е видял. Борбата с бюрокрацията е голяма, но той успява. Това става на 27 август 1901 година със заповед № 838 на Министерството на търговията и земеделието, и той е назначен за неин управител. След професионална едногодишна специализация в Германия Константин Малков се завръща и разработва първата програма за работа на станцията. През септември 1902 година Садовската земеделска опитна станция е официално открита, на която той е първия директор, какъвто остава до своята смърт. В разстояние само на 13 години той е създал и оставил за поколенията толкова обемно творчество, което много изтъкнати наши учени са създавали 4-5 десетилетия. Неговият творчески гений надхвърля границите на България. Най-престижни научни институти в Германия правят усилия да го привлекат да работи при тях, но Малков интелигентно отговаря „Моята родина сега се възвръща към науката и тя има нужда от мен”. Неговите научни изследвания намират място в 273 публикации в най-авторитетните аграрни списания във всички европейски страни. Константин Малков поставя началото на колекционерска дейност в областта на растителните ресурси с ясната мотивировка, че изграждането на земеделието в България по онова време трябва да стане на основата на наличното разнообразие от сортове, популации и други образци, плод на народна селекция и фамилното им използване в производството. За първи път в Садово стартира идеята, че за прогреса в земеделието следва да се интродуцират, изпитват и оценят световните постижения в

селекцията на земеделските култури, за да се препоръчат подходящите образци за условията на България. Садовската земеделска опитна станция се обособява през 1902 г. като завършек в развитието на един период на изследователска работа, вършена в продължение на общо 20 години в опитното и демонстративно поле на Садовското земеделско училище. Като директор на Садовската опитна станция Малков разработва програма за научната дейност на станцията. От нея се вижда колко добре той е познавал състоянието на българското земеделие от края на деветнадесети век и колко добре е виждал неговото развитие в перспектива за цялата първа половина на двадесети век. Той внася много чужди сортове пшеница, ръж, ечемик, царевица, памук, картофи, захарно и кръмно цвекло, мак и нахут, които изпитва и проучва при наши условия. Той проявява грижи за казанлъшката маслодайна роза и етерично-маслодайните култури. В резултат на тази му дейност в България са внедрени нови сортове памук, картофи, захарно и кръмно цвекло, пшеница и др. Той прави обширни проучвания преди всичко върху основната зърнена култура – пшеницата, които систематизира в своя пръв забележителен научен труд, издание на Садовската опитна станция – „Описание на местните зимни пшеници”. Той проверява всички сортове пшеници, цвета на европейската селекция от края на миналия век на садовска почва, в опитното поле на станцията. За оказалите се ценни български образци и чуждестранни сортове създава екологична мрежа за изпитване в различни райони в страната, като ползва за база земеделските училища. Малков проучва българските пшеници, ориз, южните култури, в резултат на което пуска в производство пшениците „Белия Садовска”, „Нова старозагорска пшеница”. Началото на проучванията, свързани с агротехниката и торенето на полските култури, е сложено също от Малков. Неговият научен доклад върху ориза, писан в последните дни от живота му, научните му доклади върху розата и етерично-маслените култури, върху земеделието в Швеция и оценката за работата му на Свальовската опитна станция след нейното основаване ще останат завинаги като пример в нашата селскостопанска литература. С работата си в областта на фитопатологията, където сам или в сътрудничество с проф. Бубак от

Таборската земеделска академия открива и изследва редица нови и неизвестни в литературата болести на анасона, памука, сусама и някои други растения, той израства до нивото на учен от международен мащаб. Той определя пръв в световната фитопатологична наука редица нови болести по растенията. Той пръв описва болестта „ Черно гниене” на сусама, като установява, че се дължи на два вида патогенни бактерии, които той изолира в чиста култура – Pseudomonas sesame, Malkoff Bacillus sesame Malkoff. Пръв той описва маната по анасона и установява, че се дължи на гъбата Cercospora Malkofii Bub. Пръв Малков описва и неизвестната до тогава на науката болест по памука – Phylosticta Malkofii. Името на Малков е широко известно в чужбина. По негова инициатива станцията е взела участие в много международни изложби – Милано, Брюксел, Лондон и др. и е получила отличия и грамоти. През своя кратък живот Константин Малков остави на поколенията едно огромно книжовно наследство, с което завинаги обезсмърти своето велико дело на основоположник на научните изследвания в областта на селското стопанство. Неговата научна дейност засяга почти всички области на земеделската наука. Нямало е достатъчно подготвени кадри, нямало е опитни станции, не са се отпускали достатъчно средства за развитие на земеделската наука. В това се изразява именно и неговата неоспорима заслуга на основоположник на земеделското научно дело в България. Така в първите години на 20-ти век са били положени основите на земеделската наука в България с рядка вещина и ерудиция, прекъснати толкова рано от жестоката и неумолима съдба. Само няколко часа преди смъртта си той поверява на близкия си приятел Христо Калчев „аз живях само 35 години, но работих като че съм живял 75 години”. Ако наистина беше живял 75 години той щеше да бъде един от колосите на световната земеделска наука. Умирайки съвсем млад, последната мисъл е била за любимото опитно поле където пожелал да бъде погребан, за да чува може би като в сън шума на люлените от вятъра златни класове и като верен страж да бди над онези, които ще продължат наченатото от него дело в тази негова светиня.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2,4, 2012 г.

През 1902 г., когато се основава Садовската опитна станция се ражда и един бележит учен, педагог и общественик – акад. Павел Попов. Акад. Павел Попов е роден на 16 август в с. Крушовене, Плевенски окръг. П. Попов Родителите му се отличават с прогресивните си за онова време възгледи и изключително родолюбие. Още от най-ранно детство Павел Попов проявява голямо желание към изучаване на живата природа, което се засилва през юношеските му години. Влечението му към изучаване на природата е причина той да запише агрономство, което завършва в гр. Жамблу, Белгия през 1928 г. Като студент изучава с увлечение агробиологичните науки, като проявява особен интерес към учението на Дарвин. Петгодишното му обучение в университета в Белгия и нестихващата му жажда за знания, както и висококвалифицираните преподаватели в института са основна предпоставка за добрата подготовка на младия специалист. Натрупал много знания по агрономическите науки и завършил успешно селскостопанския институт в Жамблу, младият ентусиазиран специалист се завръща в България и през 1929 г. постъпва като стажант – агроном в Земеделската опитна станция в Садово. Тук започва неговият нестихващ стремеж към научно усъвършенстване. За квалификацията на младия специалист допринася и участието му в научната екскурзия в Румъния (през 1933 г.) и особено специализацията му през 1934 г. по селекция и семепроизводство на зеленчуковите култури в научноизследователски институти в Белгия и Холандия. Така добре подготвения млад изследовател навлиза в научното поприще, където успява бързо да се изяви, а по-късно и да се извиси като един от най-големите учени на България в областта на растениевъдството и селекцията на зеленчуковите култури и пшеницата и на някои южни маслодайни видове. От 1929–1933 г. акад. П. Попов работи в Садово; от септември 1933 до август 1941 г. – в Земеделския изпитателен институт (сега ИЗК „Марица”) Пловдив; от 1941 до август 1944 е директор на Земеделския изпитателен институт в Скопие. През първия етап на своята научна дейност – 1933–1941 г., отдава сили и енергия в разработването на генетико-селекционни задачи по градинските култури – пипер, лук, дини, пъпеши, бамя и батати. В съавторство с акад. Христо 6

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Даскалов и проф. Жечка Жечева той селекционира седем сорта пипер и на тази култура посвещава 13 научни публикации. През това време създава и пет сорта лук. След 1941 г. вниманието на академика е насочено към южните маслодайни култури – фъстъци, мак и сусам, а след 1944 г. към основната продоволствена култура пшеница. Близо 20 години акад. Павел Попов отдава на педагогическа и учебно-възпитателна дейност в Пловдивския университет, а по-късно във ВСИ „Васил Коларов”, където е избран за ректор. Като основател и първи председател на Държавната сортова комисия (1951–1957 г.) акад. Павел Попов полага основите на държавното сортоизпитване у нас и участва в изграждането на неговата материално-техническа база. През 1962 г. е назначен за секретар на Отделението по растениевъдство към новоучредената Академия на селскостопанските науки, а през 1966 г. е избран за неин заместник – председател. На тази отговорна длъжност той остава до закриване на академията през 1971 г., след което е избран за заместник ректор на новосъздадената Селскостопанска академия „Г. Димитров”. Акад. Попов винаги е бил на своя трудов пост – работи, учи, създава, бори се и върви напред към заветната цел. Извършват се промени, той самият сменя местоработата, градове, държави и заедно с това се налага и самодоказва. Човек е подвластен на времето, но той има удивителната способност да се адаптира към новите условия и да не спира своето развитие. Животът е маратон, който се налага да извървиш с труд и борба, преодолявайки препятствията. Това е правил и акад. П. Попов. Побеждавал е и се е налагал със своя труд, със своите човешки качества, за да стигне до върха – удостояването му с почетното научно звание „академик”. През своя творчески път акад. Попов е издал 620 броя публикации от които: научни трудове 159 бр.; проблемни и обзорни статии – 58; научно-популярни и популярни статии– 340; доклади на национални и международни конгреси – 43 и учебници, ръководства, монографии и брошури – 20. Акад. Павел Попов е главният двигател за създаването на Института по интродукция и растителни ресурси, преименуван по-късно в Институт по растителни генетични ресурси. Проф. д.с.н. Лилия Кръстева – директор на ИРГР „К. Малков”, Садово

35 ГОДИНИ НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ПО РАСТИТЕЛНИ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ Растителните генетични ресурси (РГР) обединяват видовете растения, които осигуряват на човечеството всичко необходимо за живота: храна, фураж, суровини, влакна, масла облекла и енергия. Общият брой на висшите растения в света е 250 000. РГР представляват 40% от тях, като културните видове са 2,8% или около 7 000 ботанически вида. Опазването на растителните генетични ресурси е приоритетна задача в глобален мащаб. Според Конвенцията за опазване на биоразнообразието (CBD) устойчивото съхранение и използване на разнообразието от културни растения е национална задача, задължение и отговорност на всяка страна. В синхрон с Конвенцията е и Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие, в сила от 2004 година. Като координатор за РГР по този Договор за България е вписан Институтът по растителни генетични ресурси, Садово. Промените в България, като член на Европейския съюз през последните години, поставиха нови задачи за научни изследвания в областта на растителните генетични ресурси. Поетите международни задължения на страната ни за опазване, управление и използване на растителния генофонд налагат координация на национално ниво за разпределение на отговорностите; национална инвентаризация на наличните РГР; организиране на уеб-базиран достъп до информацията (CDB, 1992; FAO, ITPGRFA 2004; U.N. FAO,1996b). Растителното разнообразие на България е значително и е формирано под влияние на природните дадености и човешките дейности. Страната ни има средищно положение между Европа и Азия с три фито-климатични области – Европейска широколистна горска, Средиземноморска, Степна. Важна роля имат също орографските условия, геоморфоложката структура, земеползването, биологично разнообразие и почвено - климатичните фактори. Известните ботаници Стоянов, Стефанов, Ахтаров, Георгиев и др. дефинират възможностите, които нашата флора предоставя за разрешаване на проблемите в земеделието. Според тях, фуражните, маслодайните, етерично-маслените, медицинските, декоративните и овощните видове, след установяване на техния биологичен потенциал, могат да бъдат използвани за производствени цели. Големият наш учен Странски многократно подчертава особената важност на дивите видове като родственици на културните растения и нуждата от тяхното опазване.

Инвентаризацията и оценката на стопански ценните растителни видове вече има повече от 100годишна традиция в България, започвайки още със създаването на първите научно-изследователски звена в страната. Първоначално усилията са били насочени към установяване на това кои видове от флората са обект на реално ползване или могат да бъдат ползвани, кога и как да се събират, в какви количества и др. Постепенно нараства значението на проучванията, насочени към по-пълноценното и устойчиво ползване на ресурсните видове и дългосрочното им опазване, за да не се допусне унищожаване на тези видове и загуба на генетично разнообразие. Основата на организирана научно-обоснована дейност по събиране и изучаване на РГР у нас се поставя за първи път през 1939 г. от Д. Костов. През 60-те години тази дейност се възражда от секцията по растителни ресурси към института по растениевъдство, София. Проведените през този период експедиции, позволяват да се съберат голям брой видове, сортове и популации с български произход, част от които се съхраняват и до днес. По-късно този отдел се разраства и се пренасочва към института по генетика и селекция, София. През този период по-голям превес се дава на интродукцията на растителна ген-плазма от чужбина, което оказва благоприятно влияние върху развитието на българската селекция при много от отглежданите култури. Непрекъснатото обогатяване на колекциите поражда необходимост от често репродуциране, поради липсата на условия за надеждно съхранение в дългосрочен план и значителна част от образците са похабени. Национална колекция по РГР През 1977 г. с държавен указ Отделът по растителни генетични ресурси - София се пребазира в

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

Садово като Институт по интродукция и растителни ресурси (ИИРР) с Национална програма по растителни генетични ресурси. С откриване на Националната генбанка през 1984 г. се слага начало на съхранението при контролирани условия, съгласно стандартите на Международния институт по растителни генетични ресурси, Рим, сега Институт по Биоразнообразие. Програмата по РГР е направление в Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Като национален координатор на тази програма, ИРГР-Садово предлага на партньорите си в България възможности за свободен обмен на зародишна генплазма, регистрация и безплатно ex situ съхранение на растителни образци. Всички постъпили растителни образци се регистрират в електронната база данни, според международните изисквания и стандарти на Института по биоразнообразие (Bioversity International) за документацията на РГР. На разположение в ИРГР- Садово освен генбанката са и богата хербарийна колекция, музейна сбирка и ботаническа градина. Растителната зародишна плазма, съхранена в ИРГР Садово, включва разнообразен по статус растителен материал. В структурата на отделните видове колекции участват стари сортове и популации; селекционни линии – донори; мутантни форми; селекционирани сортове и диви родственици. Те съдържат разнообразни по произход, ниво на селекция и ботаническа принадлежност растителни материали, което позволява да се извършва селекционно-подобрителна работа в различни направления. Групиране на образците по най-важните признаци при всеки вид позволява да се търсят донори и се създават продуктивни сортове с високо качество. Разнообразието при културните видове и техните диви родственици се запазва чрез еx situ, in situ , on farm, in garden и in vivo съхранение.  Еx situ колекциите се оценяват на полето, а растителните видове се съхраняват чрез семенни образци в генбанка.  In situ conservation се поддържат дивите родственици на културните растения в тяхната естествена среда.  On farm conservation се запазват старите традиционни форми и популации във фермите.  In garden се отглеждат стари традиционни видове в градините на малки площи за лични нужди.  In vivo – в ботаническа градина се поддържат редки, застрашени ендемични и други ценни видове растения. Основните групи в колекции еx situ са шест: 1. Зърнено-житни: пшеница, ечемик, овес, ръж, царевица, просо, сорго. 2. Зърнено-бобови: грах, фасул, лупина, нахут, леща, вигна, фий, бакла. 3. Технически и маслодайни: слънчоглед, рапица, лен, крамбе, цвекло 8

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Пшеница – сорт „КМ-135”

4. Житни и бобови фуражни треви: люцерна, детелина, еспарзета, райграс, ежова главица, власатки. 5. Зеленчукови: домати, пипер, зелен фасул, патладжан, зеле, салати, пъпеши, дини, краставици,тикви 6. Декоративни и лечебни видове: астри, тагетис, газания, перуники, лалета, мента, салвия и др. От всяка група се поддържат три колекции с различно предназначение :  Работна колекция – в нея се съхраняват всички новопостъпили образци, след като получат номер за временна регистрация в Националния регистър и за периода, през който преминават през карантина (интродуцираните образци) и начална оценка. Гарантира се краткосрочно съхранение на семената от 3 до 10 години при +6оС, 50%RH (средносрочни условия);  Базова колекция – семената се съхраняват при условия за дългосрочно съхранение в херметично затворени стъклени съдове или вакуумни опаковки от ламинирано алуминиево фолио при – 18оС;  Обменна колекция – съхраняват се образци от генофонда, предназначени за безвалутен обмен с други генбанки и партньори в националната и международна система за обмен на генетичен материал за изследователски цели. До сега в генбанката са регистрирани общо 2670 растителни вида. Основната част от тях могат да се съхраняват чрез семена. Активният обмен на ИРГР с растителен материал в страната и чужбина развива широки възможности за целенасочена селекция. Създадените контакти и големият брой реализирани научни проекти на национално и международно ниво позволяват да се използва богатството от културни и диви видове с необходимата оценъчна информация. Оценката при еx situ колекциите се извършва по съвременни методи: класификатори, дескриптори на Европейската програма - ECP/GR, стандарти на FAO, UPOV. Изградената база данни включва предварителна, комплексна и специална оценка от 25 до 60 показателя: предварителна – в карантинен участък, изпълняващ контролиращи функции по чистотата на семенните образци от чужбина за карантинни болести и неприятели; комплексна – основен източник на информация за изграждане на база-данни за РГР, задължително

условие за дългосрочното съхранение. Сравняването на РГР със стандартни български сортове е основният метод. Проучването се извършва при полски условия на базата на морфологични признаци, биологични свойства и стопански показатели. За всеки образец данните се протоколират. В зависимост от спецификата на културите се определят и по-важните и съществени признаци в генетичните системи, които определят качеството и количеството на продукцията, т.е. признаковите колекции; специална – само част от образците, преминали през комплексната оценка, достигат до тази оценка. Това са допълнителни лабораторни оценки, микроопити (МО) и сравнителни сортови опити (ССО) за перспективните образци. Особен акцент при проучването на по-голяма част от колекциите се дава на показателите, свързани с реакцията и толерантността на културите към биотични и абиотични фактори. Важно място се отделя също на продуктивността и качеството на семената. Независимо от различията на някои от методите на оценка при отделните видове тези три етапа са задължителни. Анализът и групирането на поважните признаци при всеки вид осигурява ценни донори за създаване на продуктивни сортове, с необходимите качествени характеристики. В резултат на установена традиция в ex situ съхранение и проучване на растителния генофонд в ИРГР - Садово, в продължение на 35 години, семенните образци и съответната база данни са на разположение на селекционери, научни изследователи и други заинтересовани ползватели. In situ допълва системата на ex situ съхранението и има за цел да поддържа дивите родственици на културните растения в тяхната естествена среда. Описанието на местообитанията и таксономичната структура на растителността методически се определя от крайните цели на in situ съхранението: отделни видове растения, група растения, популации, асоциации, хабитати,типа на екосистемата (естествена, полу-естествена, агроекосистема) и статуса на растенията – редки застрашени, ендемити и т.н. Възможностите, които нашата флора предлага имат важно значение за подобряване на видовата структура във фермерското земеделие чрез включване на малко познати и алтернативни култури с добра приспособимост и продуктивен потенциал. Опазване на старите сортове, популации и форми, създадени чрез дългогодишен подбор и народна селекция е от изключителна важност и се постига надеждно чрез оn farm и in garden conservation. Много често това са традиционно отглеждани сортове и видове, които притежават изключителна пластичност, устойчивост на болести или добри вкусови качества. Възраждането на стари традиционни растения подпомага устойчивото развитие, неразривно свързано с прилагане на различни еко-

лого-съобразни форми на земеделие, необходими в райони с богато биологично разнообразие. Отглеждане на старите местни сортове при конкретни почвени и климатически условия позволява да се повиши ефективността на земеделските дейности като с по-малко вложения се произвежда качествена и екологично чиста продукция. В генбанката са регистрирани 238 културни вида с български произход. С по-голямо участие са фуражни – 43, технически – 41, зърнено-бобови – 34, зърнено-житни – 33, зеленчукови – 29, трайни – 39 и декоративни – 19. Съвременната селекция се нуждае от изходен материал на широка генетична основа, включваща все по-често зародишна плазма от диви видове, местни образци и примитивни форми. In vivo в ботаническа градина се поддържат и документират представителни и демонстративни колекции от: диви родственици на културните растения; стари сортове и форми традиционни за нашата страна култури; алтернативни растения от естествената флора; диви видове със защитен статут (редки, застрашени, ендемити). Това позволява да се използва ценната зародишна плазма не само за научни цели, но и пряко в земеделието, както и за разгръщане на широка природозащитна образователна дейност на регионално и национално ниво. С общо 57 684 образци и над 1400 вида, ИРГРСадово поддържа най-богатата колекция от растителен генофонд в Югоизточна Европа и дава съществен принос в предотвратяване генетичната ерозия при културните растения и дивите им родственици. Колекцията от обикновена и твърда пшеница е трета по разнообразие и размер след Гатерслебен, Германия и ВИР – Санкт Петербург, Русия. Устойчивото използване на националните растителни генетични ресурси е особено актуално днес, когато под въздействието на различни антропогенни фактори се наблюдава изчезване или стесняване ареала на разпространение на редица ценни видове и хабитати. Ефективното използване на РГР допринася за бъдещето развитие на земеделието, неговата екологична насоченост и добра координация. Осигуреният достъп до информация на национално ниво подобрява ефективното опазване на националните РГР. Активният обмен с растителен материал в страната и чужбина създава широки възможности за целенасочена селекция. Изградените контакти и големият брой реализирани научни проекти на национално и международно ниво позволяват да се използва богатството от културни и диви видове, със съответната оценъчна информация. Растителните генетични ресурси са нашето минало, настояще, бъдеще и тяхното опазване е национална отговорност! Проф. д.с.н. Лилия Кръстева, доц. д-р Сийка Ангелова, доц. д-р Яна Гутева

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

35 ГОДИНИ ЛАБОРАТОРИЯ ПО РАСТИТЕЛНИ БИОТЕХНОЛОГИИ В ИРГР – САДОВО Изолирането на клетки, тъкани и органи при висшите растения има вече 75-годишна история в световните изследвания. От скромен лабораторен метод културата in vitro се превърна в научно направление, имащо различни аспекти на изследвания – от теоретични върху метаболизма, растежа и клетъчното диференциране, до практическо решаване на важни селскостопански задачи. С методите на тъканните култури успешно се осъществява култивиране на зародиши при отдалечена хибридизация, прорастване на стари, дефектни и рекалцитрантни семена, оздравяване на вирусно болни растения чрез култивиране на меристемни тъкани и термотерапия, бързо микроразмножаване на вегетативно размножаващи се видове, създаване на генетически нови форми, дългосрочно съхранение на образци при in vitro условия, извличане на ценни химически съединения от специфични растителни видове и др. Методите in vitro успешно се изучават и прилагат в почти всички научно-изследователски институти и центрове в световен мащаб. Лабораторията по растителни биотехнологии към Института по растителни генетични ресурси в Садово е създадена през 1977 г., със скромните претенции за оздравяване на посадъчен материал от картофи чрез меристемна тъкан, като основоположник за съществуването и разработване на метода е доц. Чавдар Чавдаров. Към този период това е втората биотехнологична лаборатория, след тази открита от акад. Атанас Атанасов в Института по захарно цвекло – Шумен за селекционни цели. От 1977 година до настоящия момент научноизследователската дейност в Лабораторията по биотехнологии в ИРГР върви във възходяща градащия. Чрез конкурси, нови научни работници разгръщат дейността многопосочно. За първи път в България се разработват методите за

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

микроразмножаване in vitro на вегетативно размножаващи се видове, изпитват се възможностите за дългосрочно съхранение на растителните видове in vitro, провежда се вирусна диагностика на in vitro получените растения чрез Елиза-метода, въвежда се направление за протопластни култури, за целите на селекцията се разработват методите на антерните и ембрио-култури при пшеница и ориз, провеждат се първите експерименти за създаване на клетъчни суспендиални култури от ценни растителни видове от българската флора. Цялосната изследователска дейност по тези тематики за 35-годишната история на лабораторията се води от следните учени – доц. Чавдар Чавдаров, доц. д-р Дима Димитрова, доц. д-р Руска Русева, доц. д-р Петър Бояджиев, гл. ас. д-р Димитър Диманов, доц. д-р Пенка Георгиева, ас. Светла Качакова, макар че част от посочения състав има заслужено място само в определен период от изследователската работа. Освен научният възход Лабороторята по растителни биотехнологии претърпя и техническо развитие – от малка лабораторна площ през 1977 г. премина към обособено лабораторно разширение, до изграждането през 1989 г. на лабораторен корпус, разположен на площ от 1,8 дка, оборудван със специфична за този тип работа апаратура и растежни камери, осигуряващи необходимите температурни и светлинни режими. Извеждането на научноизследовотелска работа чрез биотехнологичните методи е дълъг и труден процес, защото, освен специфични лабороторни условия, се изискват многобройни изпитвания, относно намирането на оптимален хранителен състав на изкуствените хранителни среди, точно определени температурни и светлинни условия за всеки растител вид, сорт, както и за типовете тъкани и клетки. Същевременно трябва да се осъществят възможности за многократно преразмножаване на

растителния материал за достигане на необходими количества, като едновременно се търсят подходи за задържане на растежния темп, според насочеността и целта на проучванията. Целият процес за всички направления на изследванията се осъществява при строго контролирани стерилни условия. Независимо от трудностите методите in vitro имат много предимства:  Създаване на богато разнообразие от изходен селекционен материал за значително по-кратко време, в сравнение с конвенционалната селекция.  Бързо могат да се размножат ценни растителни видове, в ограничен изходен материал и новоселекционирани материали за възможно най-кратък период.  Изключва се възможността да се загубят растителни образци, което нерядко се случва при полско отглеждане.  Необходима е значително по-малка площ за поддържане на колекции от видове с целия сортов състав в условия in vitro, в сравнение в поддържането на полски сортимент.  Да се съхраняват редки, диви, ендемични, застрашени и изчезващи видове.  Проучванията се водят целогодишно, с многократни повторения, независимо от климатичните условия. В научен аспект, 35 години изследователска работа в определена област са кратък период, но изследванията в областта на растителните биотехнологии в ИРГР – Садово вървяха еднопосочно с изследванията по тази тематика в света, защото най-голям напредък растителните биотехнологии имат през последните 30–40 години. Изследователската работа на неголемия научен колектив се водеше в следните насоки:  приложение на методите in vitro в съчетание с термотерапия за получаване на здрав посадъчен материал от видове, тотално нападащи се от вирусни заболявания;  вирусна диагностика на изходен и in vitro получен материал от различни генотипове, с важно стопанско значение;  въвеждане, изучаване и приложение на ме-

тодите на протопластни култури за целите на селекцията;  въвеждане в култура in vitro и разработване на методите за микроразмножаване на различни вегетативно размножаващи се видове;  изясняване методологичните етапи и комплекса от фактори, позволяващи многократното субкултивиране в условия in vitro;  проучване факторите и условията за продължително in vitro съхранение;  р азработване методики за получаване на клетъчни суспендиални култури от растителни видове от българската и чужда флора, за извличане на ценни химически съединения;  приложение на методите на ембрио и антерните култури за получаване на нови селекционни форми и комбиниране с методите на традиционната селекция. За 35 годишен период, в резултат на задълбочените проучвания в една сравнително нова научна област и за световните изследователи, академичният състав от Лабораторията по растителни биотехнологии постигна научни резултати, които бяха първи за научната общност в България. По-важни от тях са:  Отработени in vitro методи за получаване на свободни от вируси сортове картофи и лоза, чрез термотерапия и меристемна тъкан. Осъществен контрол върху здравното състояние на новополучения посадъчен материал, чрез вирусна диагностика – серологични анализи по метода „Елиза”.  Успешно завършени изследвания по обработване на растителни тъкани от пшеница и получаване на протопласти култури, с последвал регенерационен процес до отселекциониране на нови линии при тази култура.  Утвърдени технологии за размножаване на картофи, лоза, мента и хмел в условия in vitro с висок размножителен коефициент.  Проучени и оптимизирани са методите in vitro за ускорено размножаване и вкореняване на етерично-маслени, декоративни, технически и лечебни растителни видове.  Въведени са в култура in vitro специфични за България растителни видове – редки, застрашени, ендемични и изчезващи видове, както и диви родственици на културните растения.  Получени са клетъчни суспендиални култури от листа, корени и цвят на блатно кокиче /L. aestivum L./, мурсалски чай /S. scardica L./, сладък корен /G. glabra L/, с възможности за многократно субкултивиране. Още 16 растителни вида са в процес на изпитвания.  Създаден е оригинален генофонд за нуждите на селекцията и международен обмен – in vitro колекции от културни видове с принадлежащите им сортове, колекции от диви родственици

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

и оргинална ин витро колекция от ценни за българската флора растения.  Разработена е методика за съчетаване на сомаклоналната и комбинативната изменчивост при обикновената зимна пшеница.  Прилага се технология за насочено скъсяване на стъблото при житните растения.  Признати от ИАСАС са 2 сорта пшеница – „Здравко” и „КМ–135“ и един сорт ориз „Мариана“. Добрите постижения са резултат от планирано и осъществено кариерно израстване на учените в състава на лабораторията. Всеки от тях е преминал дългосрочни специализации в чуждестранни университети и институти в Англия, Италия, Франция, Канада, Мексико, Белгия, Германия и др. За 35 години научният колектив е разработвал 19 планови проекти към ССА и 12 международни проекти с Швеция, Китай, Италия, Словения и др. Участието на международни форуми – конференции, научни сесии, работни срещи и съвещания са способствали за издигане авторитета на българсите учени от тази научна област в международните среди със същата насоченост. Научният състав, с утвърдени позиции и приноси, има значителен обществен принос за обучение на дипломанти от средните училища, за подготовка на дипломанти от университети и преподавателска дейност на студенти и ученици. Към Лабораторията по растителни биотехнологии са обучавани двама докторанти, успешно придобили образователна и научна степен „доктор”, единият от които е чуждес-

транен гражданин. За периода 1977–2012 г. научните работници в биотехнологичното направление са публикували над 285 научни труда в наши и мждународни издания – публикации, книги, брошури, научно-популярни статии и други. Освен научна стойност, получените резултати имат и висока приложна стойност, за което свидетелстват многобройните договорни задачи (над 10) с различни институции, учреждения и производители за in vitro размножаване на културни видове и за провеждане на експедиционна дейност, с цел in vitro опазване на растителното разнообразие в България. Получените сортове пшеница чрез биотехнологичните методи са изключетелно търсени и получиха широко разпространение в страната, заради много добрите си стопански качества. Извършеното от науката и приложеното в практиката за 35 години показва, че растителните биотехнологии са ценно научно направление, което има бъдеще и което ще бъде много по-полезно за аграрната практика, когато и земеделието в България влезе в заслужения си възход, за да могат и земеделските производители максимално да се възползват от създадените научни продукти, които са по-ефективни и целесъобразни, в сравнение с традиционно приетите схеми. Доц. д-р Руска Русева доц. д-р Димитрийка Димитрова проф. дсн Лилия Кръстева ИРГР „К. Малков”, гр. Садово

Селекция и технология на фъстъци и сусам в ИРГР „К. Малков“ – Садово Институтът по растителни генетични ресурси „К. Малков” в Садово е единственият земеделски институт в страната в който се извършва научноизследователска дейност с фъстъци и сусам.

Опитно поле фъстъци

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Фъстъците проникват в страната ни през далечната 1896 година в село Куртово конаре, Пловдивско. На площ от 7 декара, Ангел Димчов пръв засява тази култура. Фъстъците намират изключително благоприятни условия за растеж и развитие в Пловдивско и района на Садово. Научно- Фъстъци развойната и изследователска сорт Станко работа с тях започва през 1968 година, когато е възприета дългосрочна стратегическа програма по селекцията на културата. В годините досега, тази програма изпълнява поставените си цели и непрекъснато подобрява модела на българските

сортове фъстъци. През годините досега в института са създадени 10 сорта фъстъци. В резултат на дългогодишната селекционноподобрителна работа с културата, българските сортове фъстъци от тип Валенция заеха челно място в света. България е страната, която в климатично отношение се явява северна граница на възможното им отглеждане. Въпреки този факт, обаче благодарение на качествата на българските сортове фъстъци страната ни е найголемия фъстъко-производител в Европа. През последните години, 80% от европейското производство на фъстъци се осъществява в България. Сортът Калина, е най-широко разпространения сорт и световен стандарт за вкусови качества. Той, както и сорта Кремена получиха широко разпространение в Италия. Признатите и вписани в сортовата листа на България през 2009 г., сортове фъстъци Станко и Цветелина, се характеризират с много високи добиви (над 800 кг/декар), отличен търговски вид на ядката и технологични качества. Агротехниката на отглеждане на културата върви успоредно със селекционно-подобрителната работа и си поставя като основна задача извеждането на сортови технологии. В резултат на технологични решения фъстъкопроизводството в страната е превърнато в конкурентоспособен отрасъл. Създадените сортови технологии обезпечават агротехниката на културата, решават въпросите с борбата с болестите, неприятелите и плевелите по културата. Работата със сусама в института има вековна традиция. Още Константин Малков, работи с културата и пръв в света открива и описва изключително вредоносната по сусама болест бактериоза, която и до днес носи неговото име. Тук са създадени български сортове сусам с отлични технологични и вкусови качества, висок добив и устойчивост на болести. Сусамът загубва своето значение с навлизане на механизацията в селското ни стопанство през шестдесетте и седемдесетте години на миналия век. Особеностите на културата изискват прибирането Ӝ на ръка и това я прави неподходяща за земедел-

ските производители. Така от основна маслодайна култура, изключително полезният сусам заема все по малки площи, както в България, така и в световен мащаб. Сусамът е култура на развиващите се страни от третия свят, където не липсва евтина работна ръка. В края на деведесетте години на миналия век в института започва селекционноподобрителна работа с Сусам сорт Виктория културата, целяща създаване на форми подходящи за механизирано прибиране. Единствено в Европа тук се работи по създаването на такива форми. Нашата селекция в това отношение се движи паралелно с Американската и постигнатите резултати са идентични. В резултат на селекцията, през 2010 година, беше изпитан и признат сорта Виктория, подходящ за механизирано прибиране. Технологичните решения при културата са насочени към пълното механизиране на процесите по отглеждането й. Примитивната технология на отглеждане на сусама е заменена с модерна, съобразена с високите изисквания на съвременното

Сусам прибран механизирано

земеделие агротехника. Технологичните решения позволяват на съвременните сортове да разкрият високия си продуктивен потенциал и реализираните добиви надвишават многократно средният за света добив от тази култура. През 2011 година, благодарение на спечелен проект към МОМН, във фермата на Шабан Рафет, за първи път в страната ни беше прибран механизирано производствен посев от сусам.

Опитно поле сусам

Гл. ас. д-р Станислав Стаматов ас. Манол Дешев ИРГР „К. Малков”, гр. Садово

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

Папуда (Vigna unguiculata L.) Папудата (Vigna unguiculata L.) е зърнено-бобова култура с високи хранителни качества на семената, отлична фуражна стойност на сламата и положително агротехническо влияние върху следващите култури. Семената на папудата са богати на протеин, витамини и минерали. В свежо състояние младите листа и зелените бобове се използват като зеленчук, а целите растения като зелен фураж или сено. Всички растителни части, които се използват като храна са пълноценен източник на протеин, витамини и минерални соли. Папудата е подходяща за отглеждане съвместно с други култури – царевица, сорго и др. По ареал на разпространение в света тя се отглежда най-много в Африка, Азия (Индия, Китай), Америка (страните от Латинска Америка), страните от Южна Европа (Испания, Португалия, Италия, Гърция, Кипър, България и др.). Произходният център на този вид би могъл да бъде намерен в местата, където растат дивите видове (De Candolle, 1996). Областта „Трансваал в Южноафриканската република е вероятният формообразователен център на културното растение, което се дължи на присъствието на примитивните диви вариетети (Padulosi et al., 1990). Папудата е топлолюбива култура и се отглежда предимно в районите, характеризиращи се с топъл- горещ климат: високи температури и тропически валежи. Световното производство възлиза на 5.57 мил. тона, а по заета площ 10 562 615 хa, (www.faostat. fao.org, 2010), тя се нарежда на четвърто място след соята, фасула, нахута и граха. В България тя се отглежда от незапомнени времена в Димитровградски, Хасковски, Свиленградски и Петрички райони. Предполага

бр. 4, 2012 г., сп.

се, че това растение е пренесено от Африка и е било известно още на старите гърци и римляни, като първоначално е назовавана като „phasiolus”. Предполага се, че папудата е пренесена в България през Гърция (Койнов, 1973). За този дълъг период от време, тя се налага като основна зърнено-бобова култура за населението от тези райони. Папудата е позната под различни местни наименования в микро-районите на нейното отглеждане, някои от които са: рогач, рогльо, бебриджа и др. и е застъпена в местата с бедни почви и сух климат. В Института по растителни генетични ресурси се съхраняват, поддържат и оценяват около 300 бр. образци с различен произход, основно от Международния институт по Тропично земеделие в Нигерия, но има и от Китай, Япония, Южна Корея, Унгария и др. Местните образци са малко на брой и са колекционирани през последните 3–4 години предимно от районите: Димитровград, Хасково, Харманли и Свиленград. Цел на нашите проучвания е да се направи комплексна оценка на местни и чужди образци вигна, включваща: морфологична и фенологична, както и оценка на стопанските качества, за да се разкрият потенциалните им възможности и тяхната адаптивност за отглеждане в условията на Южна България. Морфологични особености Вигната е едногодишно бобово растение. Кореновата система е много добре развита в сравнение с други бобови култури /фасул, леща/. Тя прониква на по-голяма дълбочина, достига 50–70 см, и се състои от главен корен и добре развити странични разклонения. Стъбло. То е обло с 3–4 разклонения, като при едни образци е изправено, неполягащо и достига на височина до 50–60 см, а при други е слабо и поляга, с височина на стъблото над 70–80 см, а при трети (някои форми) стъблото е увивно с височина над 1 м. Лист. Както при останалите зърнено-бобови култури листата са сложни и са съставени от няколко листенца, прикрепени на обща дръжка. При папудата, както и при

„Земеделие плюс”

фасула листата са триделни и са разположени на дълги дръжки, от 7 до12 cм. Освен същинските листа, фасула и папудата имат и първични (примордиални) листа, които се диференцират през ембрионалното развитие. Те са целокрайни и широки. Листата са сивкави и без власинки, добре гланцирани. Формата йм е яйцевидна или ромбоидна. Цветове. Те имат типичното за пеперудоцветните устройство: байраче, ладийка и крилца. Венчето е различно оцветено: бяло, кремаво или виолетово. Цветовете са събрани по 8 – 12 в гроздовидни съцветия. Дължината на цветната дръжка се движи от 4 до 12 см, като при образуването на бобовете тази дръжка нараства и може да достигне до 23–25 см. Плодовете /бобовете/ на папудата са тесни и дълги, с цилиндрична или саблевидна форма, достигаща 10–20 см, а при някои от подвидовете, като V. sesquipedalis достига до 40–60 см. Бобовете съдържат поголям брой семена, като при изследваните от нас образци този брой е от 8 до 14 зърна. Бобовете при папудата имат добре изразен зелен цвят, като при повечето образци съдържат склеренхимни клетки, особено по ръбовете на чушката или т.нар. „лико”, което ги прави негодни за консумация в зелено състояние. Бобовете на образци от V. sesquipedalis L., се отличават с голяма дължина / >40 cм) и се използват за зелено. Семената най-често имат бъбрековидна или овална форма, с гладка или грапава повърхност. Семената имат различна окраска: бяла, бежова, кафява, червена, черна с различен цвят на хилума: тъмнокафяв, светлозелен, черен и др. По размер семената са по-дребни от тези на фасула и имат тегло на 1000 семена от 100 до 270 г, като най-често сре-

Табл. 1. Морфологични показатели на местни образци папуда

щани са образците с тегло на 1000 семена, между 160–230 г. Биологични особености Вигната е топлолюбиво растение и изисква топлина, както по време на поникването, така и по време на вегетацията. Оптимална температурура за нейното развитие е 26–28º С. През първите седмици след поникването се развива бавно, като през този период бързо нараства кореновата система. След това започва разклоняване на стъблото. Цъфтежът настъпва 40 до 60 дни след поникването при различните образци, а узряването след 40–50 дни от цъфтежа. Вегетацията протича за 85–110 дни, в зависимост както от ранозрелостта на съответния образец, така и от климатичните условия. Папудата е растение на късия ден, но се срещат и форми с неутрална фотопериодична реакция, което е позволило разпространението Ӝ в по-северните райони. Понася засенчване и успешно се отглежда в смесени посеви със сорго, просо и царевица. Папудата се отличава с по-добра сухоустойчивост в сравнение с полския фасул. Изследвания на редица автори потвърждават тези резултати (Берова и кол., 2001). Високите температури през месеците юни, юли и август не предизвикват абортиране на цветовете и младите завръзи, което е характерно при фасула. До-

Табл. 2. Получени добиви от папуда, за периода – 2009–2011 г.

бивите са по-стабилни, а при възможност за поливане те нарастват значително. Валежите по време на цъфтежа и бобообразуването се отразяват много добре върху растежа и развитието на растенията, а оттам и на добивите. Папудата оставя почвата богата с азот и чиста от плевели, поради което е добър предшественик за всички полски култури. Тя се отглежда както след окопни, така и след житни култури. В Института по растителни генетични ресурси ежегодно се засяват за характеризиране, оценка и размножаване различен брой образци с различен географски произход. Оценката се прави според приетия Международния Дескриптор за културата (IBPGR, 1983). Фенологичните наблюдения включват: поникване, начало на цъфтеж, масов цъфтеж, и узряване, вегетационен период (ВП). Морфологичните измервания са насочени към всички морфологични показатели, като основни са: брой бобове на растение, брой семена в един боб, брой семена на растение и тегло на семето от едно растение, тегло на 1000 семена (табл.1). Проучването ни е насочено към подбор на образци, добре адаптирани към условията на Южна България, с по-къс вегетационен период и добри продуктивни качества. Ранозрелите образци успяват да узреят до края на юли и средата на месец август, което е благоприятно за прибиране на бобовете. Тези образци започват цъфтежа около 45 дни след поникването (табл. 1). Характерно за културата е бързото нарастване на бобовете, след прецъфтяване на цвета и формиране на

младото бобче. На табл. 2 са показани получените добиви от местни образци папуда, колекционирани от гореспоменатите райони и проучени в експерименталното поле при института. С най-висок добив се отличава стандарта (първият български сорт „Хриси”), следван от четири образци с незначителни разлики: A7E–0735, A8E–0551, A8E–0563 и A4–008. Ежегодно се отчита нападението на папудата от болести и неприятели на естествен инфекциозен фон. В сравнение с фасула е по-устойчива на болести, но по време на вегетацията се наблюдава нападение от листни въшки (Aphididae) и зърнояд (Ac. obtectus). Борбата се води с помощта на подходящите инсектициди (Чавдаров и Стоилова., 2008). Семената на папудата са богати на протеин (22–26%), бързо се сваряват и се отличават с много добър вкус (Събева и Стоилова, 2008). . Изводи В резултат на получените резултати може да се заключи, че папудата (Vigna unguiculata L.) притежава бърз растеж и по-стабилни добиви в сравнение с полския фасул, а при наличие на възможност за поливане добивите нарастват значително. С промяната на климата и настъпването на трайно засушаване, папудата е подходяща култура за отглеждане в сухи райони, където обикновенният фасул не успява да формирара нормален добив. Папудата е подходяща зърнено-бобова култура за райони, където валежите са оскъдни и почвите са бедни на органично вещество. Цветелина Стоилова, ИРГР – Садово

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

Дискусионно

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ПРОМЕНИ В ОСП (продължава от брой 3)

4. Плащане за селскостопански производители, прилагащи селскостопански практики от полза за климата и околната среда Екологичният или „зелен” компонент на директните плащания ще се ползва при изпълнение на годишни и извъндоговорни дейности по опазването на околната среда, извън задълженията по кръстосаното съответствие (например зелена покривка, угар, сеитбооборот, постоянни пасища). Предлаганият 30% дял на „зелените” плащания от гледна точка на България е висок. От друга страна прекалено ниският праг вероятно ще предизвика незаинтересованост във фермерите от поемането на нови екологични задължения. Освен това предлаганите дейности, предназначени преди всичко за намаляване на въглеродните емисии, ще имат различна структура и ще изискват различни разходи на хектар в отделните страни, региони и производства например за постоянни пасища или за обработваема земя. За България този нов компонент ще означава значителни допълнителни разходи на хектар. При тези условия следва да получи удовлетворително решение проблема с нарастващите по тази линия разходи и произтичащата загуба на конкурентоспособност, включително и на външните пазари. Във всички случаи въвеждането на „зелен” компонент в директните плащания не трябва да води до ново неравенство в подкрепата на производството между страните и фермерите, нито до усилване административната тежест на земеделската политика. Неприемливо е дублирането на помощи и изисквания за получаването им – например за кръстосано съответствие или екологичните плащания по II -ристълб. Прилагането на зелен компонент в ДП означава, че всеки фермер ще трябва да прилага екологични дейности като постоянни пасища, зелена покривка, сеитбообращения и екологични нереколтирани площи, подходящи за съответното стопанство. Обхванатите дейности следва да имат едногодишен характер за разлика от по-целенасочените, многогодишни и регионално приспособени мерки от II-ри стълб. Тези изисквания ще се прилагат на цялата територия на Съюза, от всички 16

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

фермери и плащанията ще са с един и същи дял от ДП. Задължителните екологични дейности може да включват например поддържане площта на постоянните пасища на ниво стопанство; площта на главната култура да не надвишава 70% от общата площ, а тази на третата култура да не заема по-малко от 5%; 5% от обработваемата земя да се извади от реколтиране (set aside); 70% зелено покритие на обработваемата земя, тази под зеленчуци и трайни насаждения. С представените предложения на ЕС за въвеждане на Схема за основно (базово) плащане се въвежда и специфичен вид плащане, често наричан „зелено”. Тази схема е свързана с приоритетите на ОСП за подобряване на екологичните параметри при нейното прилагане и има за цел да насърчи практики, които ще допринесат за намаляване ефекта от климатичните промени, запазването на биологичното разнообразие и на околната среда. Общите правила за прилагане на конкретната схема са свързани с определянето на изискванията, които фермерите трябва да спазват, и финансовата подкрепа, която ще получават в тази връзка. Стандартите за тези практики надграждат правилата за „кръстосано съответствие”, които ще продължават да бъдат условие за получаване на помощи по Схемата за основно плащане и са задължителни за прилагане върху допустимите на базово подпомагане площи. Изпълнението на посочените по-долу изисквания от „зеления” компонент ще донесат допълнително плащане на земеделските производители. При това площите, върху които е организирано биологично земеделие, ще получават директно “зелено” плащане. Приема се, че площите в НАТУРА 2000 отговарят на условията за “зелено” плащане дотолкова, доколкото земеделските практики на тях са съвместими с изискванията по същата програма. Предложенията на Европейската комисия към момента предвиждат годишно плащане за земеделските производители, което да е в рамките на 30 % от националния таван за директни плащания. Плащането ще представлява добавка към основното плащане за допустимите хектари, като ще е във формата на единна ставка на хектар. Предвижда се и редукция в случай, че стопаните

не спазват предвидените условия. Редукцията сища ще следва механизмите, които се използват при Фермерите, които поддържат своите площи или неизпълнение на изискванията за задължител- част от тях, декларирани към 2014 година, като ното кръстосано съответствие. Важна разлика от постоянно затревени (пасища и ливади), също базовата подкрепа е, че при „зеленото” плащане подлежат на плащане по „зеления” компонент. Те няма таван и прогресивно намаляване в зависи- няма да имат право да увеличават или намаляват мост от площта. Подпомагането се прилага за референтните площи, декларирани като постоянизпълнение на екологосъобразни практики в ни пасища и ливади, освен в извънредни случаи и три области: диверсификация на отглежданите в рамките на 5% от площта. Съгласно данните за култури, поддържане на постоянно затревени подадените заявления за подпомагане по Схемата площи и на приоритетни екологични площи. за единно плащане на площ за 2011 година, поДиверсификация на отглежданите култури стоянно затревените площи представляват около Когато обработваемата земя на земеделския 9 % (приблизително 334 хил. ха) от всички заявени производител обхваща повече от 3 хектара, които за подпомагане площи (фиг. 7). При запазване не са пасища, не са оставени на угар или заети на тези постоянно затревени площи те ще имат с култури, които се отглеждат под вода през зна- право да получават допълнително плащане по чителна част от годината, следва да се спазват настоящата схема. следните условия: Приоритетни екологични площи  На допустимата площ следва да се отглеждат Най-малко 7% от площите, отговарящи на минимум три култури. При това нито една от условията за подпомагане, с изключение на тези три култури не трябва да заема по-малко постоянните пасища, следва да се планират за от 5% от обработваемата земя и основната приоритетни екологични площи, като например не трябва да надвишават 70% от общата оставена под угар земя, тераси, особености на площ.  Предвижда се европейската комисия да приеме правила, които да гарантират коректното и недискриминационно прилагане на гореспоменатите изисквания, които да допринасят за околната среда.  Въз основа на данни за подадените заявления по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в България за 2009 и 2011 година може да се направи прогноза за дела на Фиг. 5. Брой и дял на стопанствата, участващи в схемата обработваемата земя в стопанза диверсификация на културите ства под и над 3 ха, която ще бъде засегната от приемането на представеното от Комисията предложение. През 2011 година са подадени общо 87 806 заявления за подпомагане, касаещи обща площ от 3 557 047,36 ха. На базата на направените предвиждания и предлаганата регулация може да се допусне, че около 62% от всички бенефициенти по линия на директните плащания ще се включат в схемата за малките стопанства и в резултат няма да бъдат обхванати от схемата за Фиг. 6. Средства за „зелено” и за плащане на останалите схеми „зелено” плащане (фиг. 5). Поддържане на постоянни па- Източник за фиг. 5 и 6 : ДФ „Земеделие“, собствени изчисления

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

дители и администрацията, нито да въвежда по-усложнени изисквания към земеделските производители. Недопустимостта или некандидатстването по един тип плащане не би следвало да ограничи фермера от възможността да получи друг тип плащане. От ключово значение е оценката на ефекта от въвеждането на екологична част на ДП. Въпросът представлява Фиг. 7. Разпределение на площите по отделните области на схемата сериозен методологиИзточник: ДФ „Земеделие“ чески проблем. Част ландшафта, буферни ивици и залесени площи. от ползите ще бъдат за обществото като цяло, Предвижда се Комисията да разработи по-ясни други за съответното стопанство. От друга страи точни правила, които да вземат под внимание на положителните ефекти могат да се проявят в специфичните особености на държавите-членки и сравнително дълъг срок и следователно да не са които да гарантират максимизиране на ефекта от от непосредствен интерес за производителите. предложената мярка. Главният въпрос е дали ползите за фермера (30% Средствата, които ще могат да бъдат използот директните плащания) са по-големи от алтервани в България за осъществяване на „зелените” нативните ползи при запазване на функционираплащания, изчислени на база националния таван щите земеделски системи. Най-общата оценка за 2016 година, са приблизително 238 759 164.00 показва, че икономическата цена (с отчитане евро, или стопаните ще могат да получават средно на алтернативните ползи и загуби) при базовите по около 68 евро на хектар (фиг. 6). изисквания ще бъде между 8 и 35 лв. на хектар, Предложението на Европейската Комисия което представлява под 10% от ДП/ха . за въвеждане на плащанията за селскостопанНеобходимо е да се подчертае, че системите ски производители, прилагащи селскостопанна земеделие са различни в отделните страни и ски практики от полза за климата и околната региони (съотношение между обработваема земя среда, надграждащи изискванията за кръстои постоянни пасища, климат и пр.), което означава сано съответствие, е едно от най-обсъжданите. и твърде различни изисквания за екологосъоФилософията на предлаганото нововъведение е бразни практики, следователно последните ще широко възприемана и одобрявана, но конкретизискват и различни разходи. При това нивото ните параметри за прилагането на плащането и на ДП на хектар е определено без да се имат повишаването на изискванията към земеделските предвид новите екологични изисквания. Например производители предизвиква редица опасения. производителите от страните със значителни Дискусиите се провеждат в посока „зелените” по площ и дял обработваеми земи вероятно ще плащания да бъдат опростени и ненатоварващи трябва да правят сравнително големи разходи за фермерите. Важно е те да не се смесват или протизелена покривка. На практика това ще означава воречат на агро-екологичните мерки. Необходимо намаляване на подкрепата на доходите на засеге мерките да са достатъчно гъвкави, адаптивни и натите фермери. прости за прилагане както за фермерите, така и Считаме, че въпросът за оценката на ефекта за администрациите, без да се създават допълниот въвеждането на екологичния компонент е телни условия за налагане на санкции. В България открит и България е силно заинтересована от позицията на Министерство на земеделието и изясняване на проблема. храните по отношение на „зелените” плащания (продължава в следващия брой) е, че въвеждането на многопластова структура на директните плащания следва да бъде добре Доц. д-р Р. Попов, обмислено и обосновано и не трябва да води до доц. д-р Б. Иванов допълнителни тежести за земеделските произво18

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

6) ¯¢²ª«¨« ¥¼ ª ¤ ® £¡ ª¢ ¥ ¥£¥ ¤ ®¯¢ª¥¼¯ 6) ¤½ Í½ÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËÍ½ÊÃÂ ÍÅÅ 6) ¤½ ÎÍÂÁÊËÍ½ÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë 6) ¤½ Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë

6) ¯¢²ª«¨« ¥¼ ¤ ¬«¥¤ «¡®¯ « ª ¤® ¡ 6) ¤½ Í½ÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë 6) ¤½ ÎÍÂÁÊËÍ½ÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë 6) ¤½ Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë

6) ¯¢²ª«¨« ¥¥ ª «¯ ¨¢£¡ ª¢

´½ÎÏ ÏÍÂÏ½

¡«© ¯¥

¥ ¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢

¤ÂÉÂÁÂÈÅÂ ÌÈÛÎ

¬ÍËÑ Á Î Ê £Å¿ÇË ¡½Ê½ÅÈË¿

¬«®¯¥£¢ª¥¼ ª ®¢¨¢§³¥¼¯ ¥ ¯¢²ª«¨« ¥¥¯¢ ´ ®¯ ¯¢¯

¤¢¨¢ª´°§« ¥ §°¨¯°¥

6) ¯¢²ª«¨« ¥¥ ª «¯ ¨¢£¡ ª¢ 6) ¯¢²ª«¨« ¥¼ ¤ ¬«¥¤ «¡®¯ « ª ¤® ¡ 6) ¤½ Í½ÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¡ËÉ½ÏÅÏÂ Ä½ Í½ÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½Ï Ä½Á×È ÃÅÏÂÈÊË Î ÌÅÇÅÍ½Ê Í½ÄÎ½Á ×ÎÏÅÜÏ Å ÌÅÇÅÍ½ÊÅÜÏ Í½ÄÎ½Á ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½ ¿ ËÏËÌÈÜÂÉÅ ÎÏËÉ½ÊÂÊË ÎÏ×ÇÈÂÊÅ ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ ÌË ÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ ÏËÌÈÅ ÈÂÒÅ ¿ ËÍ½ÊÃÂÍÅÅÏÂ ¿ÇËÌ½ÊÅ Ì½ÍÊÅÓÅ Î ¾ÅËÏËÌÈÅ¿Ë Ê½ ËÏÇÍÅÏË ½ ¿ ÁËÉ½ÕÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Ê½ ËÎÏ×ÇÈÂÊÅ ÏÂÍ½ÎÅ Î ÛÃÊË ÅÄÈËÃÂÊÅÂ Å Î¿ÂÏÈÅ ÌËÉÂÖÂÊÅÜ Î ½¿½ÍÅÆÊË ËÏËÌÈÂÊÅÂ ®ÂÅÏ¾½ ®ÍËÇ×Ï Ê½ ÎÂÅÏ¾½ ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Í½ÆËÊ½ Â ËÏ ÜÊÐ½ÍÅ ÁË ÑÂ¿ÍÐ½ÍÅ Ä½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ Í½ÄÎ½Á Ä½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ Ê½ ÁËÉ½ÏÅ ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ ½ Ä½ ËÏ ÀÈÂÃÁ½ÊÂ Ê½ ËÏÇÍÅÏÅ ÌÈËÖÅ s ËÏ ÁË ÑÂ¿ÍÐ½ÍÅ ®ÍËÇ×Ï Ê½ ÎÂÅÏ¾½ ÎÂ Î×Ë¾Í½ÄÜ¿½ Å Î ¿ÅÁ½ Ê½ ÇÐÈÏÅ¿½ÓÅËÊÊËÏË Î×ËÍ×ÃÂ ÊÅÂ Ç½ÏË Ê½Æ ÌËÁÒËÁÜÖÅ Î½ ÎÏËÉ½ÊÂÊË ÎÏ×ÇÈÂÊÅÏÂ ËÍ½ÊÃÂ ÍÅÅ ÎÈÂÁ¿½ÊÅ ËÏ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿ÅÏÂ ÌËÇÍÅÏÅ Î Á¿ËÆÊË ÑËÈÅË Î ¿×ÄÁÐÕÊ½ ¿×ÄÀÈ½¿ÊÅÓ½ ÉÂÃÁÐ Á¿½Ï½ ÌÈ½ÎÏ½ ®ÂÅÏ¾ÂÊ½Ï½ ÊËÍÉ½ Â À É s À Ê½ ÁÇ½ Ç½ÏË Ä½ ÁÂÇ½Í ÁËÉ½ÏÂÊ ÌËÎÂ¿ Â ÊÂË¾ÒËÁÅÉ½ ËÇËÈË É ÌÈËÖ Ä½ À×ÎÏÅÜ Í½ÄÎ½Á ¯ÂÒÊËÈËÀÅÅÏÂ Ê½ ÎÂÅÏ¾½ Å ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ Í½ÄÎ½Á Ä½ ËÏ ÀÈÂÃÁ½ÊÂ Ê½ ÁËÉ½ÏÅ ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ Å Ä½ Í½ÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Î½ ½Ê½ÈËÀÅÔÊÅ ÉÊËÀË ÎÈÐÔ½Å Ä½Í½ÄÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÁËÉ½ÏÂÊÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ¿ ÌËÎÂ¿½ Â ÍÂÄÐÈÏ½Ï ËÏ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂÏË Ä½ ÎÂÅÏ¾½ Ê½ ÊÂË¾ÂÄÄ½ Í½ÄÂÊÅ ÎÂÉÂÊ½ ËÏ ÇËÅÏË Ê½Æ ÔÂÎÏË ÎÂ ÌÍÂÊ½ÎÜÏ ¾½ÇÏÂÍÅÆÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ Å ¿ ÍÂÁÇÅ ÎÈÐÔ½Å ¿ÅÍÐÎÊÅ ¢ÏË Ä½ÖË Ä½ ÎÂÅÏ¾½ Ä½Á×È ÃÅÏÂÈÊË ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½Ï Ë¾ÂÄÄ½Í½ÄÂÊÅ ÎÂÉÂÊ½ ¯Ë¿½ ÎÂ Ê½È½À½ ÌËÍ½ÁÅ Ñ½ÇÏ½ ÔÂ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂÏË Ä½ ÎÂÅÏ¾½ Ê½ ÎÂÉÂÊ½ ÌËÈÐÔÂ ÊÅ Î½ÉË ËÏ Ê½Ì×ÈÊË ÄÁÍ½¿Å Í½ÎÏÂÊÅÜ Â ÉÊËÀË ÍÜÁÇË Ü¿ÈÂÊÅÂ ¿ ÌÍ½ÇÏÅÇ½Ï½ ¤½ Ë¾ÂÄÄ½Í½ÄÜ¿½ÊÂ Ê½ ÁËÉ½ÏÂÊÅÏÂ ÎÂÉÂÊ½ ÅÉ½ ÊÜÇËÈÇË Ê½ÔÅÊ½ ËÏ ÇËÅÏË Ê½Æ ÈÂÎÊË ÅÄÌ×ÈÊÅÉÅ Î½ ÎÈÂÁÊÅÏÂ

®×Á×ÍÃ½ÊÅÂ

´½ÎÏ Ì×Í¿½

) ¬«¥¤²«¡ ¤¬«®¯ ª¢ª¥¢ ¥ ®¯«¬ ª®§« ¤ª ´¢ª¥¢

)) ©«±«¨« ¥´ª¥ «®« ¢ª«®¯¥

))) ¥«¨« ¥´ª¥ ¥¤¥®§ ª¥¼

)6 ¬«¥¤ «¡®¯ ¢ª¥ ª ¬ ¨¢ª¥¼ ¥ ®¢¨¢§³¥«ªª¥ ¬«®¯¥£¢ª¥¼ )6 ªª« ¬«¥¤ «¡®¯ « ¬«¨¥¢¯¥¨¢ª« ¥ « ª£¢¥¥ ¥ ª «¯§¥¯¥ ¬¨«¶¥

´½ÎÏ ¿ÏËÍ½

)6 ®¢¡ª« ªª« ¬«¨®§« ¬«¥¤ «¡®¯ «

)6 §·®ª« ¬«¨®§« ¬«¥¤ «¡®¯ «

6 §Í½ÏÇ½ ÅÎÏËÍÅÜ Å ÏÂÊÁÂÊÓÅÅ Ä½ Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ ÎÂ ÈÂÇÓÅÜÏ½ ÌÍÅ ÁËÉ½ÏÅÏÂ 6 §Í½ÏÇ½ ÅÎÏËÍÅÜ

6 ²½Í½ÇÏÂÍÅÎÏÅÇ½ Ê½ ËÎÊË¿ÊÅÏÂ ÌÍÅÄÊ½ÓÅ ÌÍÅ ÎÂ ÈÂÇÓÅÜÏ½ Ê½ ÁËÉ½ÏÅ

Ê½ ÎÂ ÌËÁÌËÉ½À½ ËÏ Ê½ÈÅÔÅÂÏË Ê½ ½¾ÓÅÎÅÊË¿½ Å Ã½ÎÉËÊË¿½ ÇÅÎÂÈÅÊ½ ¿ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ¢ÏË Ä½ÖË ÌÍÅ ÌÍ½¿ÅÈÊË Î×ÒÍ½ÊÂÊÅÂ ÊÂÐÄÍÂÈÅÏÂ ÌÈËÁË¿Â ÌËÎÏÂÌÂÊÊË ÌÍÅÁË¾Å¿½Ï Í½¿ÊËÉÂÍÊË ÔÂÍ ¿ÂÊ Ó¿ÜÏ Å Î½ Î ÁË¾ÍÅ ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊË ¿ÇÐÎË¿Å Ç½ÔÂÎÏ¿½ ¬ÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏÂ ÀËÁÅÊÅ ÎÂ ÌÍ½ÇÏÅÇÐ¿½ Å ÉÂÃÁÅÊÂÊ ÎÍËÇ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ s ÌÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ ÉÂÎÂÓ ÛÊÅ ÇËÂÏË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ÉËÃÂ Á½ ¾×ÁÂ Ê½ÍÂÔÂÊË ÎÍÂÁÊËÇ×ÎÊË ¯Ë¿½ ÌÍË ÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ÎÍ½¿ÊÂÊÅÂ Î Ç×ÎÊËÏË ÌËÈÎÇË ÁËÌÍÅÊ½ÎÜ Ä½ ÌÍÅ ¾ÅÍ½ÊÂ ¿ ÄÍÜÈË Î×ÎÏËÜÊÅÂ ÌËÔÏÅ Ê½ ÓÜÈ½Ï½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ Å Î½ÉË ¿ ËÏÁÂÈÊÅ ÎÈÐÔ½Å ÌÍÅ ÉÊËÀË Í½ÊÊË Ì½Á½ÊÂ Ê½ Ì×Í¿ÅÏÂ ÎÈ½ÊÅ É½ÈÇ½ Ô½ÎÏ ËÏ ÊÂÜ ÎÂ ÌËÎÏ½¿Ü Ê½ Î×ÒÍ½ÊÂÊÅÂ Ä½ ÁËÐÄÍÜ¿½ÊÂ

s ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÌËÎÏ½¿ÂÊÅ ¿ ÏËÍ¾ÅÔÇ½ ËÏ ÏÂÊÄÐÒ ÅÈÅ É½ÍÈÜ Ä½ ÉÅÊ ÎÂ ÌËÏ½ÌÜÏ ¿ ÌÂÍÒÅÁÍËÈ Í½ÄÍÂÁÂÊ Î ¿ËÁ½ ¿ Î× ËÏÊËÕÂÊÅÂ ÎÈÂÁ ÇËÂÏË ÎÂ ÌÍËÉÅ¿½Ï ¿ ÌÍËÁ×ÈÃÂÊÅÂ Ê½ ÉÅÊ Î ÌÅÏÂÆÊ½ ¿ËÁ½ Å ÎÂ ÌËÁÎÐÕ½¿½Ï ¬ÍÅ Ë¾ÂÄÄ½Í½ÄÜ¿½ÊÂÏË Ê½ É½ÈÇÅ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿½ ÎÂÉÂÊ½ ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎÏÏ½ Ê½ Ê½ÇÅÎ ¿½ÊÂÏË ÉËÃÂ Á½ ¾×ÁÂ Ê½É½ÈÂÊ½ Î ÉÅÊ ¤½ ÌÍÂÁÌ½Ä¿½ÊÂ ËÏ ¿ÏËÍÅÔÊ½ ÅÊÑÂÇÓÅÜ ÌÍÂÁÅ ÎÂÅÏ¾½Ï½ ÎÂ ÏÍÂÏÅÍ½Ï Î×Î ÎÉÂÎ ËÏ ÑÐÊÁ½ÄËÈ ÏËÌÎÅÊ © Å ¾ÂÊËÉÅÈ ½ÌÍËÊ Ä½ ÉÅÊÐ ÏÅ ÅÈÅ ÎÂ Ê½ÌÍ½Õ½¿½Ï Î Ç½ÌÏ½Ê ¬ À ÇÀ ÎÂÉÂÊ½ s ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÎÂ ÌËÏ½ÌÜÏ Ä½ ÉÅÊ ¿ Ê½ ÏÂÒÊÅÔÂÎÇ½ ÎËÈÊ½ ÇÅÎÂÈÅÊ½ ÎÈÂÁ ÇËÂÏË ÎÂ ÌÍËÉÅ¿½Ï Ä½ ÉÅÊ Î ÔÅÎÏ½ ÏÂÔ½Ö½ ¿ËÁ½ Å ÎÂ ÌËÁÎÐÕ½¿½Ï «¾ÂÄÄ½Í½ÄÂÊÅÏÂ ÌË ÏËÄÅ ÉÂÏËÁ ÎÂÉÂÊ½ ÌËÁÈÂÃ½Ï Å Ê½ ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊË Î×ÒÍ½ÊÂÊÅÂ §ÅÎÂÈÅ Ê½Ï½ Â ÎÅÈÊË ÇËÍËÄÅ¿Ê½ Å ÌÍÅ Í½¾ËÏ½ Î ÊÂÜ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ ÅÄ ÌËÈÄ¿½ ÊÂÉÂÏ½ÈÂÊ Î×Á ÎÏ×ÇÈÂÊ ÅÈÅ ÌÈ½ÎÏÉ½ÎË¿ §ÅÎÂÈÅÊ½Ï½ ÌÍÅÏÂÃ½¿½ ÎÅÈÊË Í½ÄÜÃÁ½ÖË ÁÂÆÎÏ¿ÅÂ ËÌ½ÎÊ½ Â Å ÌÍÅ Í½¾Ë Ï½ Î ÊÂÜ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ ¿ÊÅÉ½¿½ s ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÎÂ ÌËÏ½ÌÜÏ Ä½ ÉÅÊ ¿ Í½ÄÏ¿ËÍ Ê½ Ç½ÈÅ Â¿ ÌÂÍÉ½ÊÀ½Ê½Ï ÎÈÂÁ ÇËÂÏË ÎÂ ÌÍËÉÅ¿½Ï Å ÌËÁÎÐÕ½¿½Ï ®ÈÂÁ ÌÍÅÈ½À½ÊÂÏË Ê½ ÂÁÅÊ ËÏ Ì×Í¿ÅÏÂ Á¿½ ÉÂÏËÁ½ ÉËÃÂÉ Á½ ÎÉÂ ÎÅÀÐÍÊÅ ÔÂ ÎÂÉÂÊ½Ï½ Î½ Ë¾ÂÄÄ½Í½ÄÂÊÅ ÎÍÂÖÐ Í½ÄÈÅÔ ÊÅ ¾½ÇÏÂÍÅÆÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ¾½ÇÏÂÍÅÆÊË Ð¿ÜÒ¿½ÊÂ ¾½ÇÏÂÍÅÆÊË ÅÄÎ×Ò¿½ÊÂ ¾½ÇÏÂÍÅÆÊË ÌÂÏÊËÎ¿½ÊÂ Å ÔÂÍÊË ¾½ÇÏÂÍÅÆÊË ÎÏÍÐ ÌÜÎ¿½ÊÂ Å ÏÛÏÛÊÂ¿½ ÉËÄ½ÆÇ½ «ÎÏ½Ê½ÈÅÏÂ ¿ÅÍÐÎÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ÇÍ½ÎÏ½¿ÅÔÊ½ ÉËÄ½ÆÇ½ ÎÏÍÅÇ ¾ÍËÊÄË¿ËÎÏ ÃÅÈÇË¿½ ÊÂÇÍËÄ½ ÊÂ ÎÂ Ä½Ì½Ä¿½Ï ¿ ÎÂÉÂÊ½Ï½ Å ÊÂ ÎÂ ÌÍÂÁ½¿½Ï ÔÍÂÄ ÏÜÒ ¬ËÍ½ ÁÅ ÈÂÎÊ½Ï½ ÌÍÅÈËÃÅÉËÎÏ Å ¾ÂÄËÌ½ÎÊËÎÏ ÌÍÅ Í½¾ËÏ½ ÔÂÎÏË ÎÂ ÌÍÅÈ½À½ ÌËÎÈÂÁÊÅÜÏ ÉÂÏËÁ ÊË ÏËÆ ÊÂ À½Í½ÊÏÅÍ½ Ì×ÈÊË ÌÍÂ É½Ò¿½ÊÂ Ê½ Ä½Í½Ä½Ï½ ËÏËÌÈÜÂÉÅ ÎÏ×ÇÈÂÊÅ ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ Ä½ ÎÂÅÏ¾½ Ê½ ÎÂÉÂÊ½ Ï½ ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÎÌÂÓÅ½ÈÊÅ Á×Í¿ÂÊÅ Î×ÊÁ×ÔÂÏ½ ÌÈ½ÎÏÉ½ÎË¿Å ÏÂÍÅÊÅ ÅÈÅ ÎÏÅÍËÌËÍË¿Å Ï½¾ÈÅ Î ÌÍÅ¾ÈÅÄÅÏÂÈÊ½ Á×ÈÃÅÊ½ ÎÉ ÕÅÍÅÊ½ ÎÉ Å ¿ÅÎËÔÅÊ½ ÎÉ ¤½ Ê½Ì×È¿½ÊÂÏË ÅÉ ÉËÀ½Ï Á½ ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½Ï Í½ÄÈÅÔÊÅ ÎÉÂÎÇÅ ÏËÍÑÂÊË ÌËÔ¿Â Ê½ ÅÈÅ ÏËÍÑÂÊË ÌÂÍÈÅÏÊ½ ÎÉÂÎÇ½ ¿ Î×ËÏÊËÕÂÊÅÂ Ë¾ÂÉÊÅ

Ô½ÎÏÅ ÌÍÂÀËÍÜÈ Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ Å ÔÅÉË¿½ ÌËÔ¿½ ¿ Î×ËÏÊËÕÂÊÅÂ ÅÈÅ ÌÍÂÀËÍÜÈ Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ ÔÅÉË¿½ ÌËÔ¿½ Å ÏËÍÑ ¿ Í½¿ÊÅ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿½ ®ÉÂÎÇ½Ï½ ÎÂ Ë¾ËÀ½ÏÜ¿½ Î ÉÅÊÂÍ½ÈÊÅ ÏËÍË¿Â Ê½ ¿È½ÃÊÜ¿½ ÌËÁÍ½¿ÊÜ¿½ ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ ÎÈÂÁ ÇËÂÏË ¿ ËÔÂÍÏ½ÊÅ Î Á×Í¿ÂÊ É½ÍÇÅÍ Ê½ÌÍÂÔÊÅ ¾Í½ÄÁÅÔÇÅ ¿×ÍÒÐ ÊÂÜ ÌÍÂÄ ÎÉ Å Á×È¾ËÔÅÊ½ ÎÉ ÌÍÂÄ ÎÉ ¿ ¾Í½ÄÁÅÔÇÅÏÂ ÎÂ ÌËÎÏ½¿ÜÏ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ¬Ë À×ÎÏËÏË Ä½ÎÜ¿½ÊÂ ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË ÅÄÏÂÀÈÜÊÂ Ê½ ÌË ÊÅÇÊ½ÈÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÌËÍ½ÁÅ ÎÀ×ÎÏÜ¿½ÊÂ ×ÍÒÐ ÌËÁÍ½¿ÊÂÊ½Ï½ Å ÐÌÈ×ÏÊÂÊ½ ÎÉÂÎÇ½ ¿ Î×ÁË¿ÂÏÂ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÉËÀ½Ï Á½ ÎÂ Ä½ÎÂ ÜÏ Å Í½ÄÌÍ×ÎÊ½ÏË ®ÂÉÂÊ½Ï½ ÎÂ ÌËÁÎÅÌ¿½Ï Î×Î Î×Ö½Ï½ ÎÉÂÎÇ½ Î ÁÂ¾ÂÈÅÊ½ Ê½ ÎÈËÜ ÎÉ ÎÈÂÁ ÇËÂÏË ÎÂ ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ Î×Î ÎÌÂÓÅ½ÈÊË ÌÍÅÀËÏ¿ÂÊ½ Á×ÎÇ½ ®½ÊÁ×ÔÂÏ½Ï½ ÎÂ ÌËÇÍÅ¿½Ï Î Ï×Ê ÇË ÌÍËÄÍ½ÔÊË ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Ë ÑËÈÅË ÇËÂÏË Ä½Á×ÍÃ½ ¿È½À½Ï½ ½ÇÐÉÐÈÅÍ½ ÏËÌÈÅÊ½ Å ËÎÅÀÐÍÜ¿½ ÌË ÁË¾ÍË Å ÁÍÐÃÊË ÌËÊÅÇ¿½ ÊÂ ¯½Ç½ ÌÍÅÀËÏ¿ÂÊÅÏÂ Î½ÊÁ×ÔÂÏ½ ÎÈÂÁ Ä½ÎÜ¿½ÊÂ ÎÂ Ê½ÍÂÃÁ½Ï ¿×ÍÒÐ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ÌÈ½ÏÊ½ ÌÍÂÁËÏ¿Í½ÏÜ¿½ÖÅ ÌÍÂÇÅÜ ÇËÊ Ï½ÇÏ Î ÌËÔ¿½Ï½ Å ÌÍÂÊ½ÎÜÊÂÏË Ê½ Â¿ÂÊÏÐ½ÈÊÅÏÂ Ä½Í½ÄÅ ËÏ ÌË Ô¿ÂÊÅ Ì½ÏËÀÂÊÅ ¡Ë ÌËÊÅÇ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ Î½ÊÁ×ÔÂÏ½Ï½ Â ÁË¾ÍÂ Á½ ¾×Á½Ï Ä½ÎÂÊÔÂÊÅ Ï×Æ Ç½ÏË ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿ËÏË ÌËÇÍÅ ÏÅÂ ÌÍÅ ÎÈ×ÊÔÂ¿Ë ¿ÍÂÉÂ ÉËÃÂ Á½ ÁË¿ÂÁÂ ÁË ÌË¿ÅÕ½¿½ÊÂ Ê½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½Ï½ ÌËÁ ÊÂÀË ÁË ® ÇËÂÏË Â Ì½ÀÐ¾ÊË Ä½ Ç×ÈÊË ¿ÂÏÂ ¬ÍÅ ÁË¾ÍÅ ÌËÎÂ¿ÊÅ Ç½ÔÂÎÏ¿½ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÌËÁÁ×ÍÃ½ÊÂ Ê½ ËÌÏÅÉ½ÈÊ½ Ä½ ÌËÊÅÇ¿½ÊÂÏË ¿×ÄÁÐÕÊ½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ Ë® Å ¿È½ÃÊËÎÏ ËÏ ¬¬ ÏÂ ÌËÊÅÇ¿½Ï Ä½ ÁÊÅ ¬ÍÅ ÌËÜ¿½ Ê½ Ì×Í¿ÅÏÂ Ç×ÈÊË¿Â ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿ËÏË ÑËÈÅË ÎÂ ËÏÎÏÍ½ÊÜ¿½ ½ Î½ÊÁ×ÔÂÏ½Ï½ ÎÂ ÌËÎÏ½¿ÜÏ Ê½ ÎÈ×ÊÔÂ¿Ë ÉÜÎÏË Î ËÀÈÂÁ ËÎÅÀÐÍÜ¿½ÊÂ Ê½ Î¿ÂÏÈÅÊ½ ÌÍËÏÅ¿ÂÊ ÎÈÐÔ½Æ Ç×ÈÊË¿Â ÏÂ ÉÊËÀË ¾×ÍÄË ÂÏÅËÈÅÍ½Ï ÅÄÏÂÀÈÜÏ ÎÂ ¬ÍÅ ÌÈÅÏÇË Ä½ÎÜ¿½ÊÂ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÅÈÅ ÌËÍ½ÁÅ ÊÅÎÇËÏË ÅÉ Ç½ÔÂÎÏ¿Ë ÌÍÅ ÌËÊÅÇ¿½ ÊÂÏË ÇËÏÅÈÂÁËÊÊÅÏÂ Ì×Í¿ÅÏÂ ÓÂÈËÇÍ½ÆÊÅ ÈÅÎÏ½ ÏÍÐÁÊË ÎÂ ËÎ¿Ë¾ËÃÁ½¿½Ï ËÏ ÎÂÉÂÊÊ½Ï½ Ë¾¿Å¿Ç½ ÇËÂÏË ÌÍÂÔÅ Ä½ ÏÜÒÊËÏË ÊËÍÉ½ÈÊË Í½ÄÏ¿½ÍÜÊÂ Å Ä½Á×ÍÃ½ Í½ÎÏÂÃ½ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÇË ÏË¿½ ÎÂ Ê½¾ÈÛÁ½¿½ ÌÍÅ ÉÊËÀË Ç×ÈÊË¿Â ËÏÎÏÍ½ÊÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂ ÉÂÊÊ½Ï½ Ë¾¿Å¿Ç½ ÎÂ ÐÈÂÎÊÜ¿½ Î Ë¾ÅÈÊË Ê½ÌÍ×ÎÇ¿½ÊÂ Î ÒÈ½ÁÇ½ ¿ËÁ½ Î ÌÐÈ¿ÂÍÅÄ½ÏËÍ «¾¿Å¿Ç½Ï½ ÎÂ Í½ÄÉÂÇ¿½ Å ÎÂ ÅÄÒ¿×ÍÈÜ ¾ÂÄ Ê½Í½ÊÜ¿½ÊÂ Ê½ ÇËÏÅÈÂÁËÊÅÏÂ ®ÈÂÁ ËÏ¿½ÍÜÊÂ Ê½ ÇËÏÅÈÂ ÁËÊÊÅÏÂ ÈÅÎÏ½ ÎÂ ÌËÁÁ×ÍÃ½ ÌË ÊÅÎÇ½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ Ë®

Ê½ ÉÂÎÂÓ ÛÈÅ ¬ËÍ½ÁÅ ¿ÅÎËÇÅÏÂ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÅ ÌÍÂÄ ÏËÄÅ ÌÂ ÍÅËÁ ÌÍÅ ÊÂË¾ÒËÁÅÉËÎÏ ÌËÔ¿½Ï½ ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË ÎÂ ÌËÈÅ¿½ ½ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂÏË ÌË ¿×ÄÉËÃÊËÎÏ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿ ÌË ÌÍËÒÈ½ÁÊÅ ÁÊÅ ÅÈÅ ¿ Ç×ÎÊÅÏÂ ÎÈÂÁË¾ÂÁÊÅ Ô½ÎË¿Â ¯Ë¿½ ÎÌËÎË¾ÎÏ¿½ Ä½ ÌÍÂÁËÏ¿Í½ÏÜ¿½ÊÂ Ê½ ÎÅÈÊËÏË Ð¿ÜÒ¿½ÊÂ Å Ä½Î×Ò¿½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂ ÊÅÜÏ½ Å Ê½É½ÈÜ¿½ÊÂ ÌÍËÓÂÊÏ½ Ê½ Ä½ÎÏÍ½ÕÂÊÅÏÂ ËÏ Ä½ÀÅ¿½ÊÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÍÅÃÅ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ¯ÂÒÊËÈËÀÅÜÏ½ Ê½ Ä½Î½ÃÁ½ ÊÂ Å ÀÍÅÃÅÏÂ Ä½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ Î½ ½Ê½ÈËÀÅÔÊÅ Ê½ ÏÂÄÅ Î×ËÏ¿ÂÏÊË ÌÍÅ ÅÊÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ Å ÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅ ÏÂ ÎËÍÏË¿Â ÁËÉ½ÏÅ Ä½ ÎÍÂÁÊËÍ½ÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ê½ ÌËÈÐÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ Å ÅÊÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏ ÊÅÏÂ ÎËÍÏË¿Â ÎÂ ÌÍÅÇÍÂÌ¿½Ï Ç×É ËÌËÍÊ½ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜ ËÏÀÈÂÃ Á½Ï ÎÂ ÂÁÊËÎÏ×¾ÈÂÊË ÌË ÎÒÂÉ½ ÎÉ Î ÌÍÂÇ×ÍÕ¿½ÊÂ Ê½ ¿×ÍÒ½ ÅÉ ÎÈÂÁ ÌÂÏË Î×Ó¿ÂÏÅÂ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Î ËÀÈÂÁ ÐÎÇËÍÜ¿½ÊÂ Ê½ ÐÄÍÜ¿½ÊÂÏË Å ÌËÈÐÔ½¿½ÊÂ Ê½ ÌË ÂÁÍÅ Å Ç½ÔÂÎÏ¿ÂÊÅ ÌÈËÁË¿Â Í½ÎÏÂÃÊÅÜÏ ¿Í×Ò ÉËÃÂ Á½ ¾×ÁÂ ËÏÎÏÍ½ÊÂÊ Å ÎÈÂÁ ÏÍÂÏË ÔÂÏ¿×ÍÏË Î×Ó¿ÂÏÅÂ ¡ÂÏÂÍÉÅ Ê½ÊÏÊÅÏÂ ÎËÍÏË¿Â ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½Ï Ê½ ¿ÅÎËÇÅ ÈÂÒÅ ¾ÂÄ ËÌËÍÊ½ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜ Å ¾ÂÄ ÇËÈÏÐÔÂÊÂ Á¿ÐÍÂÁË¿Ë ÌË ÎÒÂÉ½ ÎÉ ÅÈÅ ÂÁÊËÍÂÁË¿Ë ÌË ÎÒÂÉ½ ÎÉ ÂÍÅÏ¾½ ÂÍÅÏ¾½Ï½ Ê½ Ç×ÎÊÅÏÂ ÁËÉ½ÏÅ Ä½ÌËÔ¿½ ¿ Ê½ Ô½ÈËÏË Ê½ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ Å ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ÁË ÎÍÂÁ½Ï½ Ê½ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ¬ÍÅ ËÌ½ÎÏÊËÎÏ ËÏ ÎÈ½ÊÅ ÎÂ ÌÍ½ÇÏÅÇÐ¿½ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ ÌÈËÁË ¿ÂÏÂ ËÏ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Å ÎËÍÏÅÍ½ÊÂ ¡Ë¾ÍÂ ËÑËÍÉÂÊÅÏÂ Å ÅÄ¾ÅÎ ÏÍÂÊÅ ÌÈËÁË¿Â ÎÂ ÌËÎÏ½¿ÜÏ Ê½ ÁËÐÄÍÜ¿½ÊÂ ¿ ÌËÉÂÖÂÊÅÂ ÌÍÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ /® ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ¿×ÄÁÐÒ½ Å ÎÈ½¾½ Î¿ÂÏÈÅÊ½ ¬ÍÂÄ ÁÊÅ ÎÂ ÌÍÂÀÈÂÃÁ½Ï Ç½ÏË ÔÂÍ¿ÂÊÅÏÂ ÎÂ ÅÄ ÌËÈÄ¿½Ï ½ Â¿ÂÊÏÐ½ÈÊË Ä½¾ËÈÂÈÅÏÂ ÎÂ ËÏÎÏÍ½ÊÜ¿½Ï ¡ÍÂ¾ÊÅÏÂ Å ÊÂÀËÁÊÅ Ä½ ÁËÐÄÍÜ¿½ÊÂ ÌÈËÁË¿Â ÎÈÂÁ ÎËÍÏÅÍ½ÊÂÏË ÉËÀ½Ï Á½ ¾×Á½Ï ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÅ Ä½ ÌÍÜÎÊË ÇËÊÎÂÍ¿ÅÍ½ÊÂ ¥Ä¿ÂÎÏÊË Â ÔÂ ÁËÉ½ÏÂÊÅÏÂ ÌÈËÁË¿Â Î½ ½¿ÏËÊËÉÊÅ ËÍÀ½ÊÅ «ÏÇ×ÎÊ½ÏÅ ¿ ÅÄ¾ÅÎÏÍÂÊË Î×ÎÏËÜÊÅÂ ÏÂ ÎÅÊÏÂÄÅÍ½Ï ÈÅÇËÌÂÊ Å β Ç½ÍËÏÂÊ ¿ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿½ Í½¿ÊÅ Ê½ ÏÂÄÅ ¿ ÐÄÍÂÈÅÏÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÂ ÌÈËÁË¿Â ®ÅÊÏÂÄÅÍ½ÊÂÏË Ê½ ÈÅÇËÌÂÊ Â É½ÈÇË ÌË Ä½¾½¿ÂÊË ½ ÌË ÏË¿½ Ê½ β Ç½ÍËÏÂÊ ÊÜÉ½ Í½ÄÈÅÔÅÜ §ÅÊÂÏÅÇ½Ï½ Ê½ ÎÅÊÏÂÄ½ Ê½ ÈÅÇËÌÂ

6) ¤½ Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¬ËÁÀËÏË¿Ç½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ Å Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ ª½Æ ÌËÁÒËÁÜ ÖÅ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÓÅ Ä½ Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÁËÉ½ÏÅ Î½ ¾Ë¾Ë¿ÅÏÂ s ÄÂÈÂÊÅÜ ÀÍ½Ò Å Ñ½ÎÐÈ Í½ÊÊÅÏÂ Ç½ÍÏËÑÅ Ç½ÇÏË Å ÂÔÂÉÅÇ ÇËÆÏË ËÎ¿Ë¾ËÃÁ½¿½ ÌÈËÖÅÏÂ ÌÍÂÄ ÛÊÅ ®ÈÂÁ ÌÍÅ ¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÇ½ ÌÈËÖÏ½ ÎÂ ÁÅÎÇË¿½ ÏËÍÅ Î ÉÅ ÊÂÍ½ÈÊÅ Å ËÍÀ½ÊÅÔÊÅ ÏËÍË¿Â Î×Ë¾Í½ÄÊË ÍÂÄÐÈÏ½ÏÅÏÂ ËÏ ÌËÔ ¿ÂÊÅÜ ½Ê½ÈÅÄ ÅÄËÍ½¿½ Å ÑÍÂÄË¿½ «ÌÍÂÁÂÈÂÊÅÏÂ ÌÈËÖÅ Ä½ ÎËÍÏË¿ÂÏÂ ÌËÈÐÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅ Å ÅÊÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅ Ê½ ËÌËÍ Ê½ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜ ÎÂ Ê½¾Í½ÄÁÜ¿½Ï Ê½ Í½ÎÏËÜÊÅÂ ÎÉ ½ Ê½ ÏÂÄÅ Ä½ ÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ ¾ÂÄÇËÈË¿Å Î ÈÂÒËË¾Í½ÄË¿½ÏÂÈ ÎÂ ËÑËÍÉÜÏ ¿ÅÎËÇÅ ÈÂÒÅ Ê½ Í½ÎÏËÜÊÅÂ ÎÉ ¤½Î½ÃÁ½ÊÂÏË ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÁÂÎÂÏÁÊÂ¿Ç½

ÌÍÂÄ ÁÂÊÜ Å Ë® ÌÍÂÄ ÊËÖÏ½ ª½É½ÈÜ¿½ ÎÂ Å ¿È½ÃÊËÎÏÏ½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ®ÈÂÁ ÂÁÊ½ ÎÂÁÉÅÓ½ ÎÂ ÌËÁÁ×ÍÃ½ ÌË ¿ÅÎËÇ½ ÏÂÉ ÌÂÍ½ÏÐÍ½Ï½ ÁË Ë® ÌÍÂÄ ÁÂÊÜ ¿ ÎÈ×ÊÔÂ¿Ë ¿ÍÂÉÂ Ë® ¿ Ë¾È½ÔÊË ¿ÍÂÉÂ Å Ë® ÌÍÂÄ ÊËÖÏ½ ¬ÍÂÄ ÏËÄÅ ÌÂÍÅËÁ Í½ÄÎ½Á×Ï ÎÂ ÌËÈÅ¿½ ÐÉÂÍÂÊË ½ ÌÍÅ ÅÄÏÂÀÈÜÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜ Ï½ ÎÂ ÌËÁÎÅÌ¿½ Î ÏËÍÑÂÊË ÌÂÍÈÅÏÊ½ ÎÉÂÎÇ½ ÁË ÇËÏÅÈÂÁËÊÊÅÏÂ ÈÅÎÏ½ ÇËÂÏË ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÎÏ¿½ Ä½ ÌË ÁË¾ÍË Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ ÇËÍÂÊË ¿½Ï½ ÎÅÎÏÂÉ½ ¬ÂÍÅËÁÅÔÊËÏË Í½ÄÍËÒÇ¿½ÊÂ Ê½ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏÏ½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ÌËÁË¾ÍÜ¿½ ½ÂÍ½ÓÅÜÏ½ Å ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÎÏ¿½ Ä½ ÌË ÁË¾ÍË ÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ¬ÅÇÅÍ½ÊÂ ¬ÅÇÅÍ½ÊÂÏË ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Ä½ Ð¿ÂÈÅÔ½¿½ÊÂ Ê½ ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊ½Ï½ ÌÈËÖ Å Ë¾ÂÉ½ Ê½ ¿×ÄÁÐÒ½ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÊÂË¾ ÒËÁÅÉÅ Ä½ ÌË Ê½Ï½Ï×ÕÊÅÜ ÅÉ Í½ÎÏÂÃ Å Í½Ä¿ÅÏÅÂ ½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌÅÇÅÍ½Ï ÌÍÅ Ê½ÈÅÔÅÂ Ê½ Ì×Í¿½ Á¿ËÆÇ½ Î×ÖÅÊÎÇÅ ÈÅÎÏ½ Å Ä½Ô½Ï×ÓÅ Ê½ ¿ÏËÍ½ Á¿ËÆÇ½ ÇÍ×ÎÏËÎ¿½ÊÂ ÂÔÂÍÏ½ ÌÍÂÁÅ ÌÅ ÇÅÍË¿Ç½Ï½ ÌËÔ¿½Ï½ ¿ Î½ÊÁ×ÔÂÏ½Ï½ ÎÂ Ê½¿È½ÃÊÜ¿½ ÁË¾ÍÂ ½Î ÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌÅÇÅÍ½Ï ¿ ÌÈ½ÎÏÉ½ÎË¿Å Î½ÇÎÅÆÇÅ ÅÈÅ ÇËÑÅÔÇÅ Ä½ ÇÅÎÂÈË ÉÈÜÇË ÌË Í½ÎÏÂÊÅÂ ¿ Î½ÇÎÅÆÇ½ Ê½Ì×ÈÊÂÊÅ Î Ê½ ¿È½ÃÊÂÊ½ ÏËÍÑÂÊË ÌÂÍÈÅÏÊ½ ÅÈÅ Ë¾ÂÄÄ½Í½ÄÂÊ½ ÏËÍË ÌËÔ¿ÂÊ½ ÎÉÂÎÇ½ ÁË Î×ÎÏËÜÊÅÂ ÌËÄ¿ËÈÜ¿½ÖË Á½ ÎÂ ÌÍ½¿ÜÏ Î Á×Í¿ÂÊË ÕÅÈË ÅÈÅ ÌÍ×ÎÏ ÊÂÄ½ÎÅÌ¿½ÖÅ ÎÂ ÁÐÌÔÅÓÅ Î Á×È¾ËÔÅÊ½ ÎÉ ¿ ÇËÅÏË ÎÂ ÌËÎÏ½¿ÜÏ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ¾ÂÄ Á½ ÎÂ ÌËÁ¿Å¿½ ÇËÍÂÊÔÂÏË ¯ÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½Ï½ Ê½ ÎÉÂÎÇ½Ï½ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ¾×ÁÂ Ê½Á Ë® ¬ÅÇÅÍ½ ÎÂ Ê½ Á×È¾ËÔÅÊ½ ÎÉ ËÏ ÇËÏÅÈÂÁËÊÊÅÏÂ ÈÅÎÏ½ ÌËÔ¿½Ï½ ËÇËÈË ÎÏ×¾ÈËÏË Å ÇËÍÂÊÔÂÏË ÎÂ ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ Å ¿ÊÅÉ½ÏÂÈÊË ÎÂ ÌËÈÅ¿½ ®½ÇÎÅÆÇÅÏÂ Î ÌÅÇÅÍ½ÊÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÎÂ Ê½ÍÂÃÁ½Ï Ê½ Í½ÄÎÏËÜÊÅÂ ÎÉ ÂÁÊ½ ËÏ ÁÍÐÀ½ ¿×ÍÒÐ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ÌÈ½Ï Ê½ ÌËÎÏ½¿ÂÊÅ ¿×ÍÒÐ ÈÂÒÅ Î ÌËÁÍ½¿ÊÂÊ½ ÌËÔ¿½ ¢ÁÅÊ Á¿½ ÁÊÅ ÎÈÂÁ ÌÅÇÅÍ½ÊÂÏË ¿ ÎÈ×ÊÔÂ¿Ë ¿ÍÂÉÂ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ Ä½ÎÂÊÔ¿½Ï ÇËÂÏË ÐÎÇËÍÜ¿½ ¿ÇËÍÂÊÜ¿½ÊÂÏË ÅÉ ®ÈÂÁ ÌÅÇÅÍ½ÊÂ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐ Í½Ï½ ÊÂ ÏÍÜ¾¿½ Á½ Ê½Á¿ÅÕ½¿½ Ë® ¿ ÎÈ×ÊÔÂ¿Å ÁÊÅ Ë® ¿ Ë¾È½ÔÊÅ ÁÊÅ Å Ë® ÌÍÂÄ ÊËÖÏ½ ®ÈÂÁ Ë¾Í½ÄÐ¿½ÊÂ Ê½ ÈÅÎÏ½ ÎÂ ÌËÁÁ×ÍÃ½ Î Ë® ÌË ÊÅÎÇ½ ÏÂÌÌÂÍ½ÏÐÍ½ ½ÄÎ½Á×Ï ÎÂ ÌËÈÅ¿½ ÐÉÂÍÂÊË ¿ ÎÈ×ÊÔÂ¿Å ÁÊÅ ÎÐÏÍÅÊ ¬ÍÂÇËÉÂÍÊ½Ï½ ¿È½À½ ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË ÅÄÈÅÕÂÊ ¿ÂÀÂÏ½ÏÅ¿ÂÊ Í½ÎÏÂÃ Ê½ Í½ÎÏÂ ÊÅÜÏ½ ÏËÄÅ ÎÈÐÔ½Æ ÎÂ ÌËÈÐÔ½¿½ ÎËÔÂÊ ÅÄÊÂÃÂÊ ÇÍÂÒ×Ç Í½Ä

¬ËÈÅ¿ÇÅÏÂ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï ÀÍ½¿ÅÏ½ÔÊË ÅÈÅ Î Ç½ÌÇË¿½ ÎÅÎ ÏÂÉ½ Å Î½ ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÉÂÏÂËÍËÈËÀÅÔÊÅÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ Å Ñ½ Ä½Ï½ Ê½ Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ «¾ÅÇÊË¿ÂÊË ÁË Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÌÈËÁËË¾Í½ÄÐ¿½ÊÂ ÌËÈÅ¿ÇÅÏÂ Î½ ÌÍÂÄ ÁÊÅ ½ ÌË ¿ÍÂÉÂ Ê½ Ê½ÂÁÍÜ¿½ÊÂ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ Å ÌÈËÁËÁ½¿½ÊÂ s ÌÍÂÄ ÁÊÅ ¬ÍÅ ÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ ÎËÍÏË¿Â Â ÉÊËÀË ¿½ÃÊË ¿ÅÎËÔÅÊ½Ï½ Ê½ ÈÂ Ò½Ï½ Á½ ÎÂ Î×ÒÍ½ÊÅ Ï½Ç½ ÔÂ ÌÍÅ ÌËÈÅ¿½ÊÂ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏÏ½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ÌËÁ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Á½ ËÎÏ½¿½ ÎÐÒ½ ¯½Ç½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ÎÂ ÌÍÂÁÌ½Ä¿½Ï ËÏ ÌÍÜÇ ÁËÌÅÍ Î ÌËÈÅ¿Ê½Ï½ ¿ËÁ½ Å Ä½ÀÊÅ¿½ÊÂ ÂÍÅÏ¾½ ¬ÈËÁË¿ÂÏÂ ËÏ ÅÊÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ Å ÁÂÏÂÍ ÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ ÎËÍÏË¿Â ÁËÉ½ÏÅ ÌÍÂÁÊ½ÄÊ½ÔÂÊÅ Ä½ ÇËÊÎÐÉ½ÓÅÜ ¿ ÌÍÜÎÊË Î×ÎÏËÜÊÅÂ ÎÂ ¾ÂÍ½Ï Í×ÔÊË ÎËÍÏÅÍ½Ï ÎÂ ÌË ÂÁÍÅÊ½ Å Ó¿ÜÏ Å ÎÂ ÌËÎÏ½¿ÜÏ ¿ ÌËÁÒËÁÜÖ ½É¾½È½Ã Ö½ÆÀÅ Ç½ÎÂÏÇÅ Ç½ÕËÊÅ ÐÁË¾ÂÊ Ä½ ÏÍ½ÊÎÌËÍÏÅÍ½ÊÂ ÁË Ì½Ä½Í½ Å Ï×ÍÀË¿ÎÇ½Ï½ ÉÍÂÃ½ ÂÍÅÏ¾½Ï½ ÌÍÅ ÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ ÎËÍÏË¿Â ÌËÁÒËÁÜÖÅ Ä½ ÉÂÒ½ÊÅÄÅÍ½ÊË ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Â Á¿ÐÇÍ½ÏÊ½ ¬×Í¿½Ï½ ¾ÂÍÅÏ¾½ Â Í×ÔÊ½ ½ ¿ÏËÍ½Ï½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÉÂÒ½ÊÅÄÅÍ½ÊË Î ÇËÉ¾½ÆÊ ÌÍÅ Ê½ÈÅÔÅÂ Ê½ ÐÄÍÂÈÅ ÌÈËÁË¿Â Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ¡Ë ÇËÊ ÎÂÍ¿ÊËÏË ÌÍÂÁÌÍÅÜÏÅÂ ÌÍËÁÐÇÓÅÜÏ½ ÎÂ ÏÍ½ÊÎÌËÍÏÅÍ½ ¿ ¾ËÇÎ Ì½ÈÂÏÅ

Î½Á «Ï Î¿ËÜ ÎÏÍ½Ê½ ÌÍÂÇËÉÂÍÊËÏË Ä½ÎÐÕ½¿½ÊÂ ¿ÌËÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂ ÎÂ ËÏÍ½ÄÜ¿½ ÊÂ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊË Ê½ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏÏ½ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅ ÜÏ½ ®ÈÂÁ ¿ÎÜÇ½ ÌËÈÅ¿Ç½ ÌÍÅ ÈÂÇË ÌËÁÎ×Ò¿½ÊÂ ÌËÔ¿½Ï½ ËÇËÈË Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ Í½ÄÍËÒÇ¿½ ¢ÁÊ½ ÎÂÁÉÅÓ½ ÌÍÂÁÅ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÌËÈÅ¿½ÊÂÏË ÍÜÄÇË ÎÂ Ê½É½ÈÜ¿½ ¤½ÂÁÊË Î ÌËÈËÃÅ ÏÂÈÊÅÏÂ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÅ ¿ ÏËÄÅ ÌÂÍÅËÁ ÏË¿½ ÎÌËÎË¾ÎÏ¿½ Ä½ Ä½Ç½ ÈÜ¿½ÊÂ Ê½ Í½ÄÎ½Á½ ÇË Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÅÄËÎÏ½¿½ ÎÂ ÌËÁÒÍ½Ê¿½ Î ½ÉËÊÅÂ¿½ ÎÂÈÅÏÍ½ À Ê½ È ¿ËÁ½ ¬ÍÅ ÌËÈÅ¿½ÊÂ Å ÌËÁÒÍ½Ê¿½ÊÂ ÈÅÎÏ½Ï½ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÊÂ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ Ê½ÉËÇÍÜÏ ¬ÍÅ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ Ê½ Í½ÄÎ½Á½ ¿ Î½ÇÎÅÆÇÅ ÇËÍÂÊË ¿½Ï½ ÎÅÎÏÂÉ½ ÎÂ Í½Ä¿Å¿½ ÁË¾ÍÂ Å ÊÂ ÎÂ ÌË¿ÍÂÃÁ½ ÌÍÅ Ä½Î½Ã Á½ÊÂÏË Ê½ ÌËÎÏËÜÊÊË ÉÜÎÏË ×ÎÏ Å ÌÅÇÅÍ½Ê Í½ÄÎ½Á ÉËÃÂ Á½ ÎÂ ÌÍËÅÄ¿ÂÁÂ Å ¿×ÍÒÐ ÏËÌÈÅ ÈÂÒÅ Í½ÄÌËÈËÃÂÊÅ ¿ ÇÐÈÏÅ¿½ÓÅËÊÊÅ Î×ËÍ×ÃÂÊÅÜ ¤½ ÓÂÈÏ½ ¿ ÏÍ½ÊÕÂÅ Î ÕÅÊÅÍ½ ÎÉ Å Á×È¾ËÔÅÊ½ ËÇËÈË ÎÉ ÅÄÇËÌ½ÊÅ ÌË Á×ÈÃÅÊ½ Ê½ ËÍ½ÊÃÂÍÅÜÏ½ ÌËÎÈÂÁË¿½ÏÂÈÊË ËÏÁËÈÐ Ê½ÀËÍÂ ÎÂ ÌËÎÏ½¿Ü ÎÉ Ä½ÀÍÜÏ ÌÍÂÎÂÊ Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ ÎÉ ÎÈËÆ ÌËÔ¿½ Å ÎÉ ÏËÍÑÂÊË ÌÂÍÈÅÏÊ½ ÎÉÂÎÇ½ ®ÈÂÁ Ê½¿È½ÃÊÜ¿½ÊÂ Ê½ ÈÂÒ½Ï½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÎÂ Ä½ÎÜ¿½Ï ¿ ¾Í½Ä ÁÅÔÇÅ ÅÈÅ Í½ÄÌÍ×ÎÊ½ÏË ¬ÍÅ ÊÂË¾ÒËÁÅÉËÎÏ ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÅÏÂ ¿×ÍÒÐ Í½ÄÎ½ÁÊÅÏÂ ÈÂÒÅ ÉËÀ½Ï Á½ ÎÂ ÅÄÀÍ½ÁÜÏ ¿×ÏÍÂÕÊÅ ÏÐÊÂÈÅ ÌËÇÍÅÏÅ Î ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Ë ÑËÈÅË ½ÎÏÂÊÅÜ Ï½ ÎÂ ÌÅÇÅÍ½Ï Ê½ Í½ÄÎÏËÜÊÅÂ ÎÉ ¿ ËÎ¿Ë¾ËÁÂÊÅÏÂ ËÏ À×Î ÏÅÜ Í½ÄÎ½Á ÅÈÅ ¿ ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊË ÌÍÅÀËÏ¿ÂÊÅ ÈÂÒÅ ¯ÂÒÊËÈËÀÅ ÜÏ½ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ Å ÀÍÅÃÅÏÂ Ä½ Í½ÄÎ½Á½ ÁË Ä½Î½ÃÁ½ÊÂÏË ÉÐ Î½ ½Ê½ÈËÀÅÔÊÅ Ê½ ÏÂÄÅ ÌÍÅ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ ¿ ËÏËÌÈÜÂÉÅ ÎÏ×ÇÈÂÊÅ ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ ¬ÍÅ ÌÅÇÅÍ½ÊÂ ¿ ÈÂÒÅ Ô½ÎÏ ËÏ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂÉ½ ÌÍÅ ÅÄ¿½ÃÁ½ÊÂ Ê½ Í½ÄÎ½Á½ Ä½ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Ê½ ÌËÎÏËÜÊÊË ÉÜÎ ÏË ÎÂ Í½ÄÇ×Î¿½ ÇËÂÏË ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË ÌÍÂ¾ËÈÂÁÐ¿½ÊÂ Ê½ Í½ÄÎ½ Á½ ÎÈÂÁ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ s ÌË ÏÍÐÁÊË ÌÍÅÒ¿½Ö½ÊÂ Å ÅÄËÎÏ½¿½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÃ½ Å Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË ¬ÍÅ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ Í½ÄÎ½Á Ê½ ËÎÏ×ÇÈÂÊÅ ÏÂÍ½ÎÅ Î ÛÃÊË ÅÄÈËÃÂÊÅÂ Å Î¿ÂÏÈÅ ÌËÉÂÖÂÊÅÜ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÎÂ Ä½ÎÜ¿½Ï ¿ Á×Í¿ÂÊÅ ÅÈÅ ÌÈ½ÎÏÉ½ÎË¿Å Î½ÊÁ×ÔÂÏ½ ½ ÌÅÇÅÍ½ÊÂÏË ÎÂ ÅÄ ¿×ÍÕ¿½ ¿ ÇËÑÅÔÇÅ ËÏ ÇÅÎÂÈË ÉÈÜÇË Î ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË Ê½ÌÍ½¿Â ÊÅ ËÏ¿ËÍÅ Ê½ Á×ÊËÏË ¬ÅÇÅÍ½ ÎÂ ÌË ÂÁÊË Í½ÎÏÂÊÅÂ ¿ ÇËÑÅÔÇ½

Ï½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ Ç×É ÇËÅÏË Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌÍÅ¿×ÍÄ¿½Ï Î×Î ÎÂÄ½È ÂÁË¿ÊË ÎÂ ÇËÈÏÐÔ½Ï Ç½ÏË Í½ÎÏÂÃÊÅÜÏ ¿Í×Ò ÎÂ ËÏÎÏÍ½ÊÜ¿½ Ê½Á ¿ÏËÍÅÜ ÅÈÅ ÏÍÂÏÅÜ ÈÅÎÏ ÎÈÂÁ ÕÂÎÏËÏË Î×Ó¿ÂÏÅÂ ©ÊËÀË ¿½ÃÊË Â Ê½¿ÍÂÉÂÊÊËÏË ËÏÎÏÍ½ÊÜ¿½ÊÂ Ê½ ÇËÈÏÐÓÅÏÂ Ï×Æ Ç½ÏË ÏË ÌË¿Å Õ½¿½ ÑÅÄÅËÈËÀÅÔÊ½Ï½ ½ÇÏÅ¿ÊËÎÏ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ Å Ä½ÎÅÈ¿½ ËÏÏËÇ½ Ê½ ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ Ç×É Í½Ä¿Å¿½ÖÅÏÂ ÎÂ ÌÈËÁË¿Â «ÎÏ½ ¿ÜÊÂÏË Ê½ Á¿½ ÏÍÅ ÈÅÎÏ½ Ê½Á ÌËÎÈÂÁÊËÏË Î×Ó¿ÂÏÅÂ ¾È½ÀËÌÍÅ ÜÏÎÏ¿½ Ä½ ÌË ¾×ÍÄËÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ Ê½ ÏË¿½ Î×Ó¿ÂÏÅÂ Å ÌÍÂÁÌ½Ä¿½ÊÂÏË ÅÉ ËÏ ÎÈ×ÊÔÂ¿Å ÌÍÅÀËÍÅ ¡ÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ ÎËÍÏË¿Â ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½Ï ¾ÂÄ ÇËÈÏÐÔÂÊÂ Å ¾ÂÄ ËÌËÍÊÅ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÅ «ÎÏ½Ê½ÈÅÏÂ ÀÍÅÃÅ Ç½ÇÏË Ä½ ÅÊÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ Ï½Ç½ Å Ä½ ÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ ÎÍÂÁÊËÍ½ÊÊÅ ÎËÍÏË¿Â ÎÂ Î¿ÂÃÁ½Ï ÁË ÍÂÁË¿ÊÅ ÉÂÃÁÐÍÂÁË¿Å Ë¾Í½¾ËÏÇÅ ÌËÈÅ¿ÇÅ ÌËÁÒÍ½Ê¿½ÊÂ ÔÍÂÄ ¿Ê½ÎÜÊÂ Ê½ ÉÅÊÂÍ½ÈÊÅ ÏËÍË¿Â Å Í½ÎÏÅÏÂÈÊË Ä½ÖÅÏÊÅ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÇÈÅÉ½ÏÅÔÊÅÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ ÏÅÌ½ Å Î×ÎÏËÜÊÅÂÏË Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï ËÇËÌ½¿½ÊÅÜ ËÏ ÇËÅÏË É½ÕÅÊÊÅ Å Í×ÔÊÅ ¬ÍÅ Ì×Í¿Ë ÏË ËÇËÌ½¿½ÊÂ ÇËÂÏË Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊË ÎÂ ÌÍ½¿Å Í×ÔÊË ÁÊÅ ÎÈÂÁ ÌÍÅÒ¿½Ö½ÊÂ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌËÁÒÍ½Ê¿½Ï Î ÇÀ ÁÇ½ ½ÉËÊÅ Â¿½ ÎÂÈÅÏÍ½ ®ÈÂÁ¿½ÖÅÏÂ ÌËÁÒÍ½Ê¿½ÊÅÜ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï ÌÍÂÄ ÁÊÅ Î ËÇËÌ½¿½ÊÅÜÏ½ ¬ÍÅ ÊÂË¾ÒËÁÅÉËÎÏ ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Î×ÎÏËÜÊÅÂÏË Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌÍÅÈ½À½ Å ÈÅÎÏÊË ÌËÁÒÍ½Ê¿½ÊÂ Î ËÀÈÂÁ ÁËÌ×È¿½ÊÂ ÂÑÂÇÏ½ Ê½ ÌËÔ¿ÂÊËÏË ÏËÍÂÊÂ Å ÌË ÐÎÇËÍÂÊË ÎÊ½¾ÁÜ¿½ÊÂ Ê½ Ê½ÁÄÂÉÊ½Ï½ É½Î½ Î ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ¬ÍÅ ÊÂÁËÎÏ½Ï×ÔÊË ÏËÍÂÊÂ Í½ÎÏÂÃ×Ï Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ Ä½¾½¿Ü ¿Â ÀÂÏ½ÏÅ¿Ê½Ï½ É½Î½ ÎÂ Í½Ä¿Å¿½ ÎÈ½¾Ë Ë¾Í½ÄÐ¿½Ï ÎÂ É½È×Ç ¾ÍËÆ Å ÁÍÂ¾ÊÅ ÌÈËÁË¿Â ¬ÍÂÇËÉÂÍÊËÏË ÏËÍÂÊÂ Î×ÔÂÏ½ÊË Î Ë¾ÅÈÊË ÌËÈÅ¿½ÊÂ Î×ÖË Ï½Ç½ ÎÂ ËÏÍ½ÄÜ¿½ ËÏÍÅÓ½ÏÂÈÊË ¿×ÍÒÐ Í½ÎÏÂ ÊÅÜÏ½ s ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË ¾×ÍÄ Í½ÎÏÂÃ Å ¾ÐÆÊË ¿ÂÀÂÏ½ÏÅ¿ÊË Í½Ä¿Å ÏÅÂ ÇËÂÏË ÐÁ×ÈÃ½¿½ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅËÊÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ¿ÈËÕ½¿½ ÌÈË ÁËË¾Í½ÄÐ¿½ÊÂÏË Ä½¾½¿Ü ÐÄÍÜ¿½ÊÂÏË Ç½ÇÏË Å ÁÍÐÃÊËÎÏÏ½ Ê½ ÐÄÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ¯½ÇË¿½ Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ê½Æ ÊÂ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊË ÎÂ ËÏÍ½ÄÜ¿½ ¿×ÍÒÐ ÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ ÎËÍÏË¿Â ÌËÁÒËÁÜÖÅ Ä½ ÉÂÒ½ÊÅÄÅÍ½ÊË ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ ËÏ ÇËÅÏË ÎÂ ËÔ½Ç¿½ ÁÍÐÃÊËÐÄÍÜ¿½Ö½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ÌÍÂÁÊ½ÄÊ½ÔÂÊ½ Ä½ ÌÍÂÍ½¾ËÏÇ½ ¿ ÇËÊÎÂÍ¿ÊÅÏÂ ÌÍÂÁÌÍÅÜÏÅÜ

6) ¤½ ÎÍÂÁÊËÍ½ÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ä½ ÎÍÂÁÊËÍ½ÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ÎÂ ËÏ ÀÈÂÃÁ½Ï Î ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË ÌÍËÅÄ¿ÂÁÂÊ ÊÂÌÅÇÅÍ½Ê Í½ÄÎ½Á ÅÈÅ ÔÍÂÄ ÁÅÍÂÇÏÊ½ ÎÂÅÏ¾½ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ¾ÂÄÍ½ÄÎ½ÁÊË Ê½ ÉÊËÀË ÁË¾ÍÂ ÌËÁÀËÏ¿ÂÊÅ Ä½ ÓÂÈÏ½ ÌËÈÎÇÅ ÌÈËÖÅ ½ÄÎ½Á×Ï ÎÂ ÌÍËÅÄ¿ÂÃÁ½ ¿ ÊÂËÏËÌÈÜÂÉÅ ÎÏËÉ½ÊÂÊË ÎÏ×ÇÈÂÊÅ Å ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ Î ¿×ÏÍÂÕÊÅ ÏÐÊÂÈÅ ½ ¿ ÌË ÏËÌÈÅÏÂ Í½ÆËÊÅ Å ¿ ÎÏÐÁÂÊÅ ÏÐÊÂÈÅ ÌËÍ½ÁÅ ÇËÂÏË ÏË¿½

¬Í½ÇÏÅÇÐ¿½ ÎÂ Å ÁÅÍÂÇÏÊË Ä½ÎÜ¿½ÊÂ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ¿ ÇËÑÅÔÇÅ ËÏ ÇÅÎÂÈË ÉÈÜÇË ÏËÄÅ ÎÈÐÔ½Æ ÏËÍË ÌËÔ¿ÂÊ½Ï½ ÎÉÂÎÇ½ ÎÂ Ê½ ÎÅÌ¿½ ÁË ÎÉ ËÏ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏÏ½ Ê½ ÇËÑÅÔÇ½Ï½ ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ ÎÂ Î Á×ÊËÏË Ê½ ÁÍÐÀ½ ÇËÑÅÔÇ½ Ä½ÎÜ¿½Ï ÎÂ Í½¿ÊËÉÂÍÊË ÎÂÉÂÊ½ ¿ ÇËÑÅÔÇ½ ÌËÇÍÅ¿½Ï ÎÂ Î ÎÉ ÏËÍË ÌËÔ¿ÂÊ½ ÎÉÂÎÇ½ ËÏÊË ¿Ë ÎÂ ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ Å ÈÂÇË ÌËÈÅ¿½ ¬ÍÅ Ê½ÎÏ×Ì¿½ÊÂ Ê½ Ñ½Ä½Ï½ Ä½ ÌÅÇÅÍ½ÊÂ ÌËÈÅ¿½ ÎÂ Å ÎÂ ËÎÏ½¿Ü ÌË ÂÁÊË Í½ÎÏÂÊÅÂ ¿ ÇËÑÅÔÇ½ ½ ËÎÏ½Ê½ÈÅÏÂ ÎÂ ÌÅÇÅÍ½Ï Î×ÖË ÌË ÂÁÊË ¿ ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊË ÌÍÅ ÀËÏ¿ÂÊÅ ÇËÑÅÔÇÅ Î ÏËÍË ÌËÔ¿ÂÊ½ ÎÉÂÎÇ½ ®ÈÂÁ ÌÍÅÒ¿½Ö½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÌËÔ¿½Ï½ ËÇËÈË Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÌÂÍÅËÁÅÔÊË ÎÂ Í½ÄÍËÒ Ç¿½ ©ÊËÀË ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ ¿ÊÅÉ½¿½ Î ÌËÈÅ¿ÇÅÏÂ ½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌËÈÅ¿½Ï ÌÍÅ ÎÈ½¾Ë Ä½¿ÜÒ¿½ÊÂ Ê½ Ê½Æ ÁËÈÊÅÏÂ ÈÅÎÏÂÊÓ½ ´ÂÎÏË ÌÍÂË¿È½ÃÊÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ Å ÊÂÁËÎÏ½Ï×ÔÊËÏË ËÎ¿ÂÏÈÂÊÅÂ ÁË¿ÂÃÁ½Ï ÁË ÅÄÏÂÀÈÜÊÂ Å ÅÄÊÂÃ¿½ÊÂ Ê½ Í½ÄÎ½Á½ ÌËÈÐÔ½¿½Ï ÎÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ Î Ï×ÊÇË ÎÏ×¾ÈË Å Î¿ÂÏÈËÄÂÈÂÊ Ó¿ÜÏ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ¯½ÇÅ¿½ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÌÍÅ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂÏË ÅÉ Ê½ ÌËÈÂÏË ÌË ÏÍÐÁÊË Å ÌË Á×ÈÀË ¿ÍÂÉÂ ÎÂ ¿ÇËÍÂÊÜ¿½Ï Å Î½ ÌË ÔÐ¿ÎÏ¿ÅÏÂÈÊÅ Ç×É ÐÎÈË ¿ÅÜÏ½ Ê½ ¿×ÊÕÊ½Ï½ ÎÍÂÁ½ ¿ Ê½Ô½ÈÊÅÏÂ Ñ½ÄÅ Ê½ Í½Ä¿ÅÏÅÂ ËÏË¿ÅÜÏ ÊËÍÉ½ÈÂÊ Í½ÄÎ½Á Ä½ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Â Î ¿ÅÎËÔÅÊ½ ÎÉ ÁÂ¾ÂÈÅÊ½ Ê½ ÎÏ×¾ÈËÏË ÎÉ ÈÅÎÏ½ Å Ä½Ô½ Ï×ÓÅ Ê½ ¾ÐÏËÊÅ Ê½ Ì×Í¿Ë Î×Ó¿ÂÏÅÂ ¤½Î½ÃÁ½ÊÂÏË Ê½ Í½ÎÏÂÊÅ ÜÏ½ Î×Î Ó×ÑÊ½ÈË Ì×Í¿Ë Î×Ó¿ÂÏÅÂ Â ÊÂÃÂÈ½ÏÂÈÊË ÌËÍ½ÁÅ ÀË ÈÜÉ½Ï½ ¿ÂÍËÜÏÊËÎÏ ËÏ ÅÄÍÂÎÜ¿½ÊÂ ËÇ½Ì¿½ÊÂ Ê½ Ó¿ÂÏË¿ÂÏÂ ÌË ¿ÍÂÉÂ Ê½ ¿ÇËÍÂÊÜ¿½ÊÂÏË ÅÉ ¡¿½ ÏÍÅ ÁÊÅ ÌÍÂÁÅ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Ê½ ÌËÎÏËÜÊÊË ÉÜÎÏË Í½ÄÎ½Á×Ï ÌÍËÑÅÈ½ÇÏÅÔÊË ÎÂ ÌÍ×ÎÇ½ Î ÇÐÌÍËÓÅÊ ÅÈÅ ÁÅÏ½Ê ©

ÏËÍÜ¿½Ï Î ËÍÀ½ÊÅÔÂÊ Å ÉÅÊÂÍ½ÈÊÅ ÏËÍË¿Â Å ÅÄËÍ½¿½Ï Ê½ Á×È ¾ËÔÅÊ½ ÎÉ ¬ÍÂÄ ÌÍËÈÂÏÏ½ ËÌÍÂÁÂÈÂÊÅÏÂ Ä½ ÅÊÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ ÎËÍÏË¿Â ÌÈËÖÅ ÎÂ ÇÐÈÏÅ¿ÅÍ½Ï ¿Ê½ÎÜ ÎÂ ÒÂÍ¾ÅÓÅÁ Å ÎÂ Ê½¾Í½ ÄÁÜ¿½Ï Ê½ Í½ÄÎÏËÜÊÅÂ ÎÉ ¤½ ÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ ÎËÍÏË¿Â ÀÍÐ¾ËÏË ËÑËÍÉÜÊÂ Ê½ ¿ÅÎËÇÅ ÈÂÒÅ ÔÍÂÄ Ê½¾Í½ÄÁÜ¿½ÊÂ Ê½ ÎÉ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ËÖÂ ÌÍÂÄ ÂÎÂÊÏ½ ¬ÍÅ ÌË ÈÂÇÅ ÌËÔ¿Å ¿ÅÎËÇÅÏÂ ÈÂÒÅ ÉËÀ½Ï Á½ ¾×Á½Ï ËÑËÍÉÂÊÅ Å ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏÏ½ Î ÈÂÒËË¾Í½ ÄË¿½ÏÂÈ ¬ËÔ¿½Ï½ ¿ ÈÂÒÅÏÂ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ¾×ÁÂ ÉÊËÀË ÁË¾ÍÂ ÌËÁ Í½¿ÊÂÊ½ ½ ¿ ËÌÍÂÁÂÈÂÊÅÏÂ Ä½ ÁÅÍÂÇÏÊ½ ÎÂÅÏ¾½ Å ÉÊËÀË ÁË¾ÍÂ ÒËÉËÀÂÊÅÄÅÍ½Ê½ ¤½Î½ÃÁ½ÊÂ ½ÄÎ½Á×Ï Ê½ ÅÊÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅ ÎÍÂÁÊËÍ½Ê ÊÅ ÎËÍÏË¿Â ÁËÉ½ÏÅ ÎÂ Ä½Î½ÃÁ½ ÌÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ ÉÂ ÎÂÓ É½Æ ®ÒÂÉ½Ï½ Ê½ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Â ÂÁÊËÍÂÁË¿½ ÌÍÅ ÎÉ ÉÂÃÁÐ ÍÂÁË¿ÂÏÂ Å ÎÉ ÉÂÃÁÐ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ¿ ÍÂÁ½ ª½ ÌË ÀËÈÂÉÅ ÌÈËÖÅ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂÏË ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Î Í½ÄÎ½ÁËÌËÎ½Á×ÔÊÅ É½ÕÅÊÅ Ê½ ÌË É½ÈÇÅ s Í×ÔÊË Ê½ ¿ÅÎËÔÅÊ½ ÊÂ ÌË¿ÂÔÂ ËÏ ÂÁÊ½ ÏÍÂÏ½ ËÏ Á×ÊËÏË Ê½ ¾Í½ÄÁ½Ï½ ¬ËÈÅ¿½ÊÂÏË ÌÍÅ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂ Ê½ Í½ÄÎ½ÁËÌËÎ½Á×ÔÊ½ É½ÕÅÊ½ ÅÈÅ Ç½ÌÇË¿½ ÎÅÎÏÂÉ½ Â Ì½Í½ÈÂÈ ÊË Î Í½ÄÎ½ÃÁ½ÊÂÏË ½ ÌÍÅ Í×ÔÊË Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ s ÀÍ½¿ÅÏ½ÔÊË ÌË ¾Í½ÄÁÅ ÊÂ ÌË Ç×ÎÊË ËÏ ÂÁÅÊ Ô½Î ÎÈÂÁ Í½ÄÎ½ÃÁ½ÊÂÏË ÌËÍ½ÁÅ ËÌ½ÎÊËÎÏ ËÏ ÌÍÂÇËÉÂÍÊË Ð¿ÜÒ¿½ÊÂ Å ÌÍÂÀ½ÍÜÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜ Ï½ ÌÍÅ ¿ÅÎËÇÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÅ ®ÈÂÁ ÊÂ ÌË¿ÂÔÂ ËÏ ÂÁÊ½ ÎÂÁÉÅÓ½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌÍÅÌËÈÅ¿½Ï Å ÌËÁÎ½ÃÁ½Ï Ä½ÀÅÊ½ÈÅÏÂ ®ÍËÇ×Ï Ä½ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Ê½ ÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ ÎÍÂÁÊËÍ½ÊÊÅ ÎËÍÏË¿Â ÁËÉ½ÏÅ Â ½Ê½ÈËÀÅÔÂÊ Ê½ ÏËÄÅ Ò½Í½ÇÏÂÍÂÊ Ä½ ÅÊÁÂÏÂÍ ÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ s É½Æ ¡ÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ ÎËÍÏË¿Â Î ÌË Í½ÄÈ½Ï Ò½¾ÅÏÐÎ ÎÂ Ä½Î½ÃÁ½Ï Ê½ ¿ÅÎËÇÅ Á¿ÐÍÂÁË¿Å ÈÂÒÅ ÌË ÎÒÂÉ½ ÎÉ ½ Î ÌË ÇËÉÌ½ÇÏÂÊ s ÌË ÎÒÂÉ½ ÎÉ ¬Ë ÉËÖÊÅÏÂ ÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅ ÎËÍÏË¿Â ÉËÀ½Ï Á½ ¾×Á½Ï Ä½Î½ÁÂÊÅ Å ÂÁÊËÍÂÁË¿Ë ÌË ÎÒÂÉ½ ÎÉ ÍÅÃÅ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ¬ÍÅ ÅÊÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ ÎËÍÏË¿Â ÎÈÂÁ ÌÍÅÒ¿½Ö½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Ì×Í ¿ËÏË ËÇËÌ½¿½ÊÂ Å ÅÄÀÍ½ÃÁ½ÊÂ Ê½ ËÌËÍÊ½ ÏÂÈÂÊ½ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜ ÅÈÅ Ê½¾Å¿½ÊÂ Ê½ ÇËÈË¿Â Î ¿ÅÎËÔÅÊ½ ÎÉ ËÏ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏ

ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Â ÌË ÅÇËÊËÉÅÔÊË Å ÁËÎÏ×ÌÊË Ä½ ¿ÎÂÇÅ ÌÍËÅÄ ¿ËÁÅÏÂÈ ÊÂÄ½¿ÅÎÅÉË ËÏ Í½ÄÉÂÍÅÏÂ Ê½ ÌÈËÖÅÏÂ Å ÀÍ½ÁÅÊÅÏÂ ¬ÈËÖÏ½ ÌÍÂÁÊ½ÄÊ½ÔÂÊ½ Ä½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ Í½ÄÎ½Á ÎÂ ÏËÍÅ Å Ë¾Í½¾ËÏ¿½ ËÖÂ ÌÍÂÄ ÂÎÂÊÏ½ Ê½ Á×È¾ËÔÅÊ½ ÎÉ ÑÍÂÄË¿½ ÎÂ Å ÀÍÐ¾Ë ÎÂ ËÑËÍÉÜÏ Í½ÄÎ½ÁÊÅÏÂ ÈÂÒÅ ÔÍÂÄ Ê½¾Í½ÄÁÜ¿½ÊÂ ¬ÍÂÁÅ ÎÂÅÏ¾½Ï½ ÈÂÒÅÏÂ ÎÂ ÌËÁÍ½¿ÊÜ¿½Ï Î ÈÂÒËË¾Í½ÄË¿½ÏÂÈ ÌÍÅ ÀËÈÂÉÅ Å Í×ÔÊË ÌÍÅ É½ÈÇÅ ÌÈËÖÅ ®ÂÅÏ¾½ Ä½ Í½ÄÎ½ÁÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ®ÍËÇË¿ÂÏÂ Ä½ Ä½ÎÜ¿½ÊÂ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÌÍÂÁÊ½ÄÊ½ÔÂÊÅÂÏË Ê½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜÏ½ Å Í½ÆËÊ½ Î½ ÁËÎÏ½ Í½ÄÈÅÔÊÅ ËÏ ÁË É½ÍÏ ÌË ÔÂÎÏË ÌÍÂÄ ¿ÏËÍ½Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ É½ÍÏ ½ÄÎ½Á×Ï Ä½ ÎÍÂÁÊË Í½ÊÊËÏË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ¾ËÈÕÅÊÎÏ¿ËÏË ÎÈÐÔ½Å ÊÂ ÎÂ ÌÅÇÅÍ½ Å Ä½ÏË¿½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÎÂ Ä½ÎÜ¿½Ï ÌË ÍÜÁÇË s À É ¬ÍÅ ÉÊËÀË ÀËÈÜÉË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ÎÂ ÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÎÂÅÏ¾½Ï½ Á½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌËÂÏ½ÌÊË Î ÅÊÏÂÍ¿½È ÁÊÅ Î ÓÂÈ ËÎÅÀÐÍÜ¿½ÊÂ Ê½ ÍÅÏÉÅÔÊËÎÏ ÌÍÅ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ÊÂ Ê½ ËÏÁÂÈÊÅÏÂ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ ¿ÇÈÛÔÅÏÂÈÊË Å ÌÍÅ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜÏ½ ¬ÍÅ ÌÍÅÈ½À½ ÊÂ Ê½ ¿×ÄÌÍÅÂÏÅÏÂ ¿ ÎÏÍ½Ê½Ï½ ÊÅ ÏÂÒÊËÈËÀÅÅ Ê½ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Å ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ä½ ÂÁÅÊ ÁÂÇ½Í ÌËÈÎÇ½ ÌÈËÖ Î½ ÁËÎÏ½Ï×ÔÊÅ À ÎÂÉÂÊ½ Î ÁË¾ÍÅ ÌËÎÂ¿ÊÅ Ç½ÔÂÎÏ¿½ ¬ÍÅ ÅÊ ÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ ÎËÍÏË¿Â Î ÉËÖÊË Í½Ä¿ÅÏË ÎÏ×¾ÈË Å ÌÍÅ ÁÂ ÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ Î ÌË Í½ÄÈ½Ï Ò½¾ÅÏÐÎ ÎÂ ÌÍÅÈ½À½Ï ÏÂÊËÈËÀÅÅ Ê½ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Î Ê½É½ÈÂÊ ¾ÍËÆ Í½ÎÏÂÊÅÜ Ê½ ÁÂÇ½Í ÌËÍ½ÁÅ ÇËÂÏË ÎÂÅÏ¾ÂÊ½Ï½ ÊËÍÉ½ Â ÌË ÊÅÎÇ½ s À ®ÈÂÁ Ä½ÎÜ¿½ÊÂ ¿×ÍÒÐ Í½ÄÎ½ÁÊÅÏÂ ÈÂÒÅ ÎÂ ÅÄÀÍ½ÃÁ½Ï ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ÏÐÊÂÈÅ ¬ËÁ Á×ÍÃ½ÊÂÏË Ê½ ËÌÏÅÉ½ÈÂÊ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÂÊ ÍÂÃÅÉ ÎÂ ËÎ×ÖÂÎÏ ¿Ü¿½ ÔÍÂÄ ÌÍË¿ÂÏÍÅÏÂÈÅÏÂ Å ËÏ¿½ÍÜÊÂ Ê½ ¿Í½ÏÅÏÂ Ê½ ÇÐÈÏÅ¿½ ÓÅËÊÊÅÏÂ Î×ËÍ×ÃÂÊÅÜ ½ ¿ ÏÐÊÂÈÅÏÂ ÔÍÂÄ ÌÍË¿ÂÏÍÜ¿½ÊÂ Å ËÏ ÎÏÍ½ÊÜ¿½ÊÂ Ê½ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊ½ ËÏ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜÏ½ ¬ÍÅ Á×ÃÁË¿ÊË ¿ÍÂÉÂ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊ×Ï ¿×ÍÒÐ ÎÏÐÁÂÊÅÏÂ ÏÐÊÂÈÅ ÊÂ ÎÂ Í½ÄÇÍÅ¿½ Å ÌÍÂÄ ÁÂÊÜ ªÂ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ ÁËÌÐÎÇ½ ÌÍÂÇËÉÂÍÊË ÌË¿ÅÕ½¿½ÊÂ Ê½ ¿È½ÃÊËÎÏÏ½ Ê½ ¿×ÄÁÐÒ½ Ï×Æ Ç½ÏË ¿ Î×ÔÂÏ½ÊÅÂ Î ¿ÅÎËÇ½Ï½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË ÅÄÏÂÀÈÜÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Å Ì½Í½ÈÂÈ ÊË Î ÏË¿½ Ä½Á×ÍÃ½ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË ÅÉ ªÂÁËÎÏ½Ï×ÔÊ½Ï½ Î¿ÂÏÈÅÊ½ Å ÀËÈÜÉ½Ï½ À×ÎÏËÏ½ Ê½ Í½ÄÎ½Á½ ¿ Î×ÔÂÏ½ÊÅÂ Î ÀËÍÊÅÏÂ Ñ½ÇÏËÍÅ Î×ÖË ÌÍÂÁÅÄ¿ÅÇ¿½ ÅÄÊÂÃ¿½ÊÂ Å ÂÏÅËÈÅÍ½ÊÂ Ê½ Í½ÄÎ½Á½ ªÂ Ë¾ÒËÁÅÉË Â ÔÂÎÏË ÌÍË¿ÂÏÍÜ¿½ÊÂ ½ ÌËÈÅ¿ÇÅÏÂ Á½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï

¤½ Í½ÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ÁËÉ½ÏÅÏÂ ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½Ï Ä½Á×ÈÃÅÏÂÈÊË ÂÁÊËÎÏ×¾ÈÂÊË Î ÍÂÁË¿ÊË ËÏÎÏÍ½ÊÜ¿½ÊÂ Ê½ ÇËÈ ÏÐÓÅÏÂ ¿ Ì½Ä¿ÅÏÂ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ Å ÌÍÂÇ×ÍÕ¿½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÃÊÅÜ ¿Í×Ò Ê½Á ¿ÏËÍÅÜ ÈÅÎÏ ÎÈÂÁ ÏÍÂÏË ÅÈÅ ÔÂÏ¿×ÍÏË Î×Ó¿ÂÏÅÂ «Ï ÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Î ÌË¿ÂÔÂ ËÏ ÔÂÏÅÍÅ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ÅÈÅ Î Á¿ÐÎÏ×¾ÈÂÊ½ ÑËÍÉÅÍË¿Ç½ ¿ËÁÅ ÁË ÅÄÁÍÂ¾ÊÜ¿½ÊÂ Ê½ ÌÈËÁË¿Â ÏÂ Å Ê½É½ÈÜ¿½ Í½ÊËÄÍÂÈËÎÏÏ½ ÅÉ Ç½ÏË Á¿ÐÎÏ×¾ÈÂÊËÏË ËÏÀÈÂÃ Á½ÊÂ ËÎ¿ÂÊ ÏË¿½ Ä½ÏÍÐÁÊÜ¿½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊË Ä½ÖÅÏÊÅÏÂ ÉÂÍËÌÍÅ ÜÏÅÜ ¿ÈËÕ½¿½ ÌÍË¿ÂÏÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Å Ç½ÏË ÍÂÄÐÈÏ½Ï ÌË¿ÅÕ½¿½ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏÏ½ Ä½ Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ À×¾ÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ÂÍÅÏ¾½ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Í½ÆËÊ½ ÎËÍÏ½ Å ÏÂÒÊËÈË ÀÅÜÏ½ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ ¾ÂÍÅÏ¾½Ï½ Ä½ÌËÔ¿½ ËÇËÈË ÛÊÅ Å ÌÍÅÇÈÛÔ¿½ ÛÈÅ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÌÍÂÁÊ½ÄÊ½ÔÂÊÅÂÏË Ê½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜÏ½ Ä½ ÂÇÎÌËÍÏ ÅÈÅ ¿×ÏÍÂÕÂÊ Ì½Ä½Í ¾ÂÍÅÏ¾½Ï½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿ Á¿Â ÎÏÂÌÂÊÅ Ê½ ÄÍÜÈËÎÏ Î×ËÏ¿ÂÏÊË s ¾ÅËÈËÀÅÔ Ê½ ÂÇÎÌËÍÏÊ½ Å ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊ½ ¾ÅËÈËÀÅÔÊ½ ÄÍÜÈËÎÏ ÌÈËÁË ¿ÂÏÂ Î½ Î ÌË Î¿ÂÏÈËÄÂÈÂÊ Ó¿ÜÏ ËÏ Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊÅÜ Å Î Ã×ÈÏË ÁË ÎÈ½¾Ë ÍËÄË¿Ë ÌÂÏÊË Ê½ ¿×ÍÒ½ ½ ¿ ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊ½ ÄÍÂÈËÎÏ ËÏ ÎÈ½¾Ë ÔÂÍ¿ÂÊ ÁË ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊË ÔÂÍ¿ÂÊ ÂÍÅÏ¾½Ï½ ¿ ¾ÅËÈËÀÅÔ Ê½ ÄÍÜÈËÎÏ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌËÔÏÅ ÂÃÂÁÊÂ¿ÊË Ç½ÏË ÎÂ ¾ÂÍ½Ï Å ÊÂÎÏ½ÊÁ½ÍÏÊÅÏÂ ÌÈËÁË¿Â ¬ÍÅ ÌË É½È×Ç Ë¾ÂÉ Ê½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜÏ½ ÃÂÈ½ÏÂÈÊË Â ÎËÍÏÅÍ½ÊÂÏË Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ Á½ ÎÏ½¿½ ÌË ¿ÍÂÉÂ Ê½ ¾ÂÍÅÏ¾½Ï½ ¬ÈËÁË¿ÂÏÂ ÎÂ ¾ÂÍ½Ï ¿ ÌÈ½ÎÏÉ½ÎË¿Å ÇËÑÅ Å ÎÂ ÅÄ ÎÅÌ¿½Ï ¿ Ç½ÎÂÏÇÅ ÅÈÅ Ç½ÕËÊÅ ¿ÊÅÉ½ÏÂÈÊË ¾ÂÄ Á½ ÎÂ Ê½¾Å¿½Ï ÂÍÅÏ¾½Ï½ Ê½ ¿È½ÃÊÅ ÌÈËÁË¿Â ÐÎÇËÍÜ¿½ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ À×¾ÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ¿ÈËÕ½¿½ ÄÁÍ½¿ËÎÈË¿ÊËÏË ÅÉ Î×ÎÏËÜÊÅÂ Å Ì½Ä½ÍÂÊ ¿ÅÁ Å Ê½É½ÈÜ¿½ ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎÏÏ½ Ê½ Î×ÒÍ½ÊÂÊÅÂÏË ÅÉ

6) ¤½ ÎÍÂÊËÍ½ÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¬ËÁÀËÏË¿Ç½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ¤½ Í½ÄÎ½ÁÊË ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ Ê½ ÎÍÂÁÊËÍ½ÊÊÅ ÁËÉ½ÏÅ Î½ ÌËÁÒËÁÜÖÅ Á×È¾ËÇÅ ¿È½ÀËÂÉÊÅ Å ÁË¾ÍÂ ÁÍÂÊÅÍ½ÊÅ ÌËÔ¿Å Î ¿ÅÎËÇË Î×Á×ÍÃ½ÊÅÂ Ê½ ÒÍ½ÊÅ ÏÂÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ½ Ä½ ¾ÂÄÍ½ÄÎ½ÁÊË s ÌË ÈÂÇÅ ÊÂË¾Í½ÄÐ¿½ÖÅ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏÊ½ ÇËÍ½ Å ÔÅÎÏÅ ËÏ ÌÈÂ¿ÂÈÅ ®ÈÂÁ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÇ½ ÌÈËÖÅÏÂ ÎÂ ÁÅÎÇË¿½Ï ½ ÌÍÂÄ ÂÎÂÊÏ½ ÎÂ Ê½

¿ ÎÐÏÍÂÕÊÅÏÂ Ô½ÎË¿Â «ÎÏ½Ê½ÈÅÏÂ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ ¿ÇÈÛÔÅÏÂÈÊË ÌËÁÒÍ½Ê¿½ÊÂÏË Ê½ Í½ÄÎ½Á½ Å Í½ÎÏÅÏÂÈÊË Ä½ÖÅÏÊÅÏÂ Î½ ÌË ÁË¾ÊÅ Ê½ ÌÍÂÁÎÏ½¿ÂÊÅÏÂ ¿ Í½ÄÁÂÈ½ Ä½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ Í½Ä Î½Á Ä½ Í½ÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¬ÍÅ ÌËÈ½À½ÊÂ Ê½ ÊÂË¾ÒËÁÅÉÅÏÂ ÀÍÅÃÅ Í½ÄÎ½Á×Ï Â ÀËÏË¿ Ä½ ÅÄ¿½ÃÁ½ÊÂ Å Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Ê½ ÌËÎÏË ÜÊÊË ÉÜÎÏË ÎÈÂÁ ÁÊÅ ¢ÁÅÊ Á¿½ ÁÊÅ ÌÍÂÁÅ Í½ÄÎ½ÃÁ½ÊÂ Í½ÄÎ½Á×Ï ÌÍËÑÅÈ½ÇÏÅÔÊË ÎÂ ÌÍ×ÎÇ½ Î ÇÐÌÍËÓÅÊ ÅÈÅ ÁÅÏ½Ê © ¬ÍÂÁÅ ÅÄ¿½ÃÁ½ÊÂ Î ËÀÈÂÁ Ä½Ì½Ä¿½ÊÂ Ê½ ÇËÍÂÊË ¿½Ï½ ÎÅÎÏÂÉ½ ÌÍÅ ÎÇÐ¾½ÊÂ Å Î¿ÂÃÅÜ ¿ÅÁ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÁË Ä½ Î½ÃÁ½ÊÂ ÎÂ ÌËÈÅ¿½ Ë¾ÅÈÊË ®ÂÅÏ¾½ Ä½ ¾ÂÄÍ½ÄÎ½ÁÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¬ÍÅ ËÏÀÈÂÃ Á½ÊÂÏË Ê½ ÎÍÂÁÊËÍ½ÊÊÅ ÁËÉ½ÏÅ ÔÍÂÄ ÁÅÍÂÇÏÊ½ ÎÂÅÏ¾½ Ê½ ÎÂ ÉÂÊ½Ï½ ËÏ ÀËÈÜÉË ÄÊ½ÔÂÊÅÂ Â ÅÄ¾ËÍ×Ï Ê½ ÌÈËÖÅ Î ÌËÁÒËÁÜÖ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÇ ÌËÔ¿ÂÊ ÏÅÌ Ç½ÇÏË Å ÌËÁÀËÏË¿Ç½Ï½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ¥Ä¾ÅÍ½Ï ÎÂ ÌÈËÁËÍËÁÊÅ Å ¿È½ÀËÂÉÊÅ ÌËÔ¿Å Ê½ ÇËÅÏË Î½ ËÏ ÀÈÂÁ½ÊÅ ¾Ë¾Ë¿Å ÏÅÇ¿Ë¿Å ÇÐÈÏÐÍÅ ÅÈÅ ÌÕÂÊÅÓ½ Å ÂÔÂÉÅÇ ÇËÅ ÏË ÎÂ ÌÍÅ¾ÅÍ½Ï ÎÍ½¿ÊÅÏÂÈÊË Í½ÊË Å ËÎÏ½¿ÜÏ ÌËÔ¿½Ï½ ÔÅÎÏ½ ËÏ ÌÈÂ¿ÂÈÅ ª½ ËÎ¿Ë¾ËÁÂÊÅÏÂ ÌÈËÖÅ ÎÂ ÌÍÅÈ½À½Ï ¿ÎÅÔÇÅ ÊÂË¾ÒË ÁÅÉÅ Ë¾Í½¾ËÏÇÅ s ÁÅÎÇË¿½ÊÂ Å ÌËÁÍ½¿ÊÜ¿½ÊÂ ÎÈÂÁ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÇ½ ÌÍÂÄ ÂÎÂÊÏ½ s Í½ÄÍËÒÇ¿½ÊÂ Ë¾Í×Ö½ÊÂ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ Å ÀÍÐ¾Ë ËÑËÍÉÜÊÂ Ê½ ¿ÅÎËÇÅ ÈÂÒÅ ÔÍÂÄ Ê½¾Í½ÄÁÜ¿½ ÊÂ Ê½ Í½ÄÎÏËÜÊÅÂ ÎÉ ÅÎËÇÅÏÂ ÈÂÒÅ ÎÂ ÌÍÂÁÌËÔÅÏ½Ï Ï×Æ Ç½ÏË ÌË ÁË¾ÍÂ ÎÂ ËÀÍÜ¿½Ï ËÏ ÎÈ×ÊÓÂÏË ¿ ÍÂÄÐÈÏ½Ï Ê½ ÇËÂÏË Î½ ÌË ÏËÌÈÅ Å ÊÂ Ä½Á×ÍÃ½Ï ÅÄÈÅÕÊ½ ¿ËÁ½ ÇËÜÏË ÊÂ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊË ¿ÈÅÜÂ ¿×ÍÒÐ ÌËÊÅÇ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ Å ¿ÌËÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂ ¿×ÍÒÐ Í½ÎÏÂÃ½ Å Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ® ËÎÊË¿Ê½Ï½ Ë¾Í½¾ËÏÇ½ ÎÂ ¿Ê½ÎÜ ÌËÈË¿ÅÊ½Ï½ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿Ë ËÏ ÑËÎÑËÍÊË Ç½ÈÅÂ¿ÅÜ ÏËÍ Î×Ë¾Í½ÄÊË ÍÂÄÐÈÏ½ÏÅÏÂ ËÏ ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË ÅÄ¿×ÍÕÂÊ ÌËÔ¿ÂÊ ½Ê½ÈÅÄ ¬ÍÂÄ ÌÍËÈÂÏÏ½ ÈÂÒÅÏÂ ÎÂ ÁËËÑËÍÉÜÏ ÁËÊ½ÏËÍÜ¿½Ï Î ËÎÏ½Ê½ÈËÏË ÇËÈÅÔÂÎÏ¿Ë ÑËÎÑËÍÊË Ç½ÈÅÂ¿ ÏËÍ Ç½ÏË ÌÍÂÁÅ ÎÂ ÅÏ¾½Ï½ ÎÂ ¿Ê½ÎÜ Å ÌËÈË¿ÅÊ½Ï½ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿Ë ½ÄËÏÂÊ ÏËÍ ËÍ¾½ ÎÍÂÖÐ ÌÈÂ¿ÂÈÅÏÂ ÎÂ ÌÍË¿ÂÃÁ½ Ç½ÇÏË ÊÂÌËÎÍÂÁÎÏ¿ÂÊË ÎÈÂÁ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÓÅÏÂ Ï½Ç½ Å ÌÍÂÁÅ ÎÂÅÏ¾½Ï½ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ¬ÈËÖÏ½ Å ÈÂÒÅÏÂ Ä½Á×ÈÃÅÏÂÈÊË ÏÍÜ¾¿½ Á½ ¾×Á½Ï ÌËÁÍ½¿ÊÂÊÅ ½ ÌËÔ¿½Ï½ ÉÊËÀË ÁË¾ÍÂ Ë¾Í½¾ËÏÂÊ½ Å ÒËÉËÀÂÊÅ ÄÅÍ½Ê½ ®ÍËÇ×Ï Ê½ ÎÂÅÏ¾½ ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Í½ÆËÊ½ Â ËÏ

ª½Æ ÌËÁÒËÁÜÖ½ ÎÒÂÉ½ Ê½ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Â ÂÁÊËÍÂÁË¿Ë ÌÍÅ ÎÉ ÉÂÃÁÐ ÍÂÁË¿ÂÏÂ Å ÎÉ ÉÂÃÁÐ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ¿ ÍÂÁË ¿ÂÏÂ ªÂÌËÎÍÂÁÎÏ¿ÂÊË ÎÈÂÁ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌËÈÅ¿½Ï ÀÍ½¿ÅÏ½ÔÊË ÌË ¾Í½ÄÁÅÏÂ ½ ÌÍÅ É½ÈÇÅ ÌÈËÖÅ s ÀÊÂÄÁË¿Ë Î ËÀ ÈÂÁ ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ÊÂ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ¿ Ë¾È½ÎÏÏ½ Ê½ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂ É½ Å ÌË ¾×ÍÄË ¿ÇËÍÂÊÜ¿½ÊÂ ÍÅÃÅ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ÍÅÃÅÏÂ Ä½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÌÍÅ Í½ÊÊËÏË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ Å Ê½ ËÏÇÍÅÏÅ ÌÈËÖÅ Î½ ÌËÔÏÅ ÂÁÊ½Ç¿Å ¬×Í¿ËÏË ËÇËÌ½¿½ÊÂ ÎÂ ÅÄ ¿×ÍÕ¿½ ÎÈÂÁ ÌÍÅÒ¿½Ö½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ç½ÏË ÂÁÊË¿ÍÂÉÂÊÊË ÎÂ ÌËÁÒÍ½Ê¿½Ï Î ½ÉËÊÅÂ¿½ ÎÂÈÅÏÍ½ Å ÌËÁÎ½ÃÁ½Ï Ä½ÀÅÊ½ÈÅÏÂ ®ÈÂÁ¿½ÖÅÏÂ ËÇËÌ½¿½ÊÅÜ ÎÂ ÌÍ½¿ÜÏ ÎÈÂÁ ÌËÈÅ¿½ÊÂ ÅÈÅ ÎÈÂÁ Á×ÃÁ Ä½ ÐÊÅÖËÃ½¿½ÊÂ Ê½ ÌÈÂ¿ÂÈÅÏÂ Å Í½ÄÍËÒÇ¿½ÊÂ Ê½ ÌËÔ ¿½Ï½ ÇËÂÏË ÁËÌÍÅÊ½ÎÜ Å Ä½ Ä½Ì½Ä¿½ÊÂ Ê½ ¿È½À½Ï½ ¬ÍÅ ¿ÎÅÔÇÅ ËÇËÌ½¿½ÊÅÜ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ Ä½À×ÍÈÜÏ Ä½ ÌËÁË¾ÍÜ¿½ÊÂ Ê½ ÒÍ½ ÊÅÏÂÈÊÅÜ ÍÂÃÅÉ Ê½Ô½ÈÊÅÏÂ Ñ½ÄÅ Ê½ Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÊÂ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ ÌËÁÁ×ÍÃ½ ¿ÅÎËÇ½ ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ Ï×Æ Ç½ÏË ÏË¿½ ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË ÌÈÅÏÇË Í½ÄÌËÈ½À½ÊÂ Ê½ ÇËÍÂÊÅÏÂ Å ÌËÊÅÃ½¿½ ÐÎ ÏËÆÔÅ¿ËÎÏÏ½ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ç×É ÊÂ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÍË ÜÏ Ê½ ÌËÈÅ¿ÇÅÏÂ Â ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÉÂÏÂËÍËÈËÀÅÔÊÅÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ Å Î×ÎÏ½¿½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ §½ÏË ÌÍ½¿ÅÈË ÁË Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ¾ÂÍÅÏ¾ÅÏÂ ÎÂ ÌËÈÅ¿½ ÌË ÍÜÁÇË ÌÍÂÄ ÁÊÅ ÎÈÂÁ Ä½ÌËÔ¿½ÊÂ Ê½ ¾Â ÍÅÏ¾ÅÏÂ ÌÍÂÄ ÁÊÅ ½ ÌÍÅ ÉÊËÀË ÀËÍÂÖË ¿ÍÂÉÂ Á¿½ Ì×ÏÅ ÎÂÁÉÅÔÊË ª½ÌËÜ¿½ÊÂÏË ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÀÍ½¿ÅÏ½ÔÊË ÅÈÅ Î Ç½ÌÇË ¿½ ÎÅÎÏÂÉ½ ¤½ ÌÍÅÇÍÂÌ¿½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ê½Æ ÔÂÎÏË ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½ ÏÂÈÂÊ½ ËÌËÍÊ½ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜ Î ¿ÅÎËÔÅÊ½ ÎÉ ÇËÜÏË ÎÂ ÅÄÀÍ½ÃÁ½ Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊË ÎÈÂÁ Ì×Í¿ËÏË ËÇËÌ½¿½ÊÂ ¬ÍÅ É½ÈÇÅ ÌÈËÖÅ Ä½ ÌÍÅÇÍÂÌ¿½ÊÂ ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½Ï Å ÇËÈË¿Â ½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌÍÅ¿×ÍÄ¿½Ï Î É½ÊÅÈ½ ÎÂÄ½È ÅÈÅ ÌÈ½ÏÊÂÊÅ ÅÄÍÂÄÇÅ ¬×Í¿ÅÏÂ Á¿Â ÌËÁÒÍ½Ê¿½ÊÅÜ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï Î ½ÉËÊÅÂ¿½ ÎÂÈÅÏÍ½ ÅÈÅ ÇËÉ ¾ÅÊÅÍ½Ê ÏËÍ ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÌËÔ¿ÂÊÅÜ ½Ê½ÈÅÄ ½ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏÂ ÏÍÅ Î ½ÉËÊÅÂ¿½ ÎÂÈÅÏÍ½ ¬ÍÅ ¾ÂÁÊÅ ÌËÔ¿Å ÁË¾ÍÅ ÍÂÄÐÈÏ½ÏÅ ÎÂ ÌËÈÐÔ½¿½Ï ÌÍÅ ÌËÁÒÍ½Ê¿½ÊÂ Î Í½ÄÉÅÏ ¿ ÌËÈÅ¿Ê½Ï½ ¿ËÁ½ ÌÍÂ ÎÂÊ Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ ÕÂÍ¾ÂÏÐ¿½ÊÂ Î Ï ÁÇ½

Á½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿ ÂÇÎÌËÍÏÊ½ Å Ì×ÈÊ½ ÄÍÜÈËÎÏ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ «ÏÇ×Î¿½ÊÂÏË Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ¿ ÂÇÎÌËÍÏÊ½ ÄÍÜÈËÎÏ ÎÌËÎË¾ÎÏ¿½ Ä½ ÌË ¾×ÍÄËÏË Ê½ÂÁÍÜ¿½ÊÂ Ê½ ËÎÏ½Ê½ÈÅÏÂ ÌÈËÁË¿Â Å Ä½ ÌË¿ÅÕ½ ¿½ÊÂ Ê½ ÁË¾Å¿½ ¬ÍÂÄÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ÎÂ Î×ÌÍË¿ËÃÁ½ Î ËÏÁÂÈÜÊÂ Ê½ ÂÏÅÈÂÊ Ä½Á×ÍÃ½Ö Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ËÎÏ½Ê½ÈÅÏÂ ÌÈËÁË¿Â

6) ¤½ Í½ÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¬ËÁÀËÏË¿Ç½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ Å Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ ¬ËÁÒËÁÜÖÅ Ä½ Í½ÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Î½ ÈÂÇÅ ÌËÔ¿Å ¿ Ä½ÖÅÏÂÊÅ ËÏ ¿ÂÏÍË¿Â ÌÈËÖÅ ®ÈÂÁ ÌÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÇ½ ¾Ë¾Ë¿Å ÏÅÇ¿Ë¿Å ÌÕÂÊÅÓ½ ÅÈÅ ÂÔÂÉÅÇ ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿Â ÊÅÇ½ ÌËÔ¿ÅÏÂ ÎÂ ÁÅÎÇË¿½Ï ÇÐÈÏÅ¿ÅÍ½Ï ÅÈÅ ÑÍÂÄË¿½Ï Î ËÀÈÂÁ ÌÍË¿ËÇÅÍ½ÊÂ Ê½ ÌÍËÍ½ÎÏ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌÈÂ¿ÂÈÅÏÂ ®ÈÂÁ Ç½ÏË ÌÈÂ ¿ÂÈÅÏÂ ÁËÎÏÅÀÊ½Ï ËÇËÈË ÎÉ ¿ÅÎËÔÅÊ½ ÌËÔ¿½Ï½ ÎÂ ÏÍÂÏÅÍ½ Î Í½ÐÊÁ×Ì ¿ ÁËÄÅ Î×Ë¾Í½ÄÂÊÅ Î ¿ÅÁ½ Ê½ ÌÈÂ¿ÂÈÅÏÂ ¬ÍÂÄ ÂÎ ÂÊÏ½ ÎÈÂÁ ÌËÁÍ½¿ÊÜ¿½ÊÂ Å Ê½ÏËÍÜ¿½ÊÂ Î ÉÅÊÂÍ½ÈÊÅ ÏËÍË¿Â s ÑËÎÑËÍÊÅ Å Ç½ÈÅÂ¿Å Å ËÍÀ½ÊÅÔÂÊ ÏËÍ Î×Ë¾Í½ÄÂÊÅ Î ÍÂÄÐÈÏ½ ÏÅÏÂ ËÏ ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË ÌÍË¿ÂÁÂÊ ÌËÔ¿ÂÊ ½Ê½ÈÅÄ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Á×È¾ËÇ½ ËÍ½Ê Ê½ Á×È¾ËÔÅÊ½ ÎÉ ¬ÍÂÄ ÌÍËÈÂÏÏ½ ÈÂÇÅÏÂ ÌËÔ¿Å ÎÂ ÇÐÈÏÅ¿ÅÍ½Ï ÌË ÏÂÃÇÅÏÂ ÌÍÂËÍ½¿½Ï Å ÎÂ ¿Ê½ÎÜ ÒÂÍ ¾ÅÓÅÁ Å ÌÍÅÉ½ÉÇÅ Î×ËÏ¿ÂÏÊË ÎÍÂÖÐ ÌÈÂ¿ÂÈÅ Å ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ¬ÍÂÁÅ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Ê½¾Í½ÄÁÜ¿½ÊÂ ÌË ÎÒÂÉ½ Î× ÀÈ½ÎÊË ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË ¿×ÄÌÍÅÂÏ½ ÏÂÒÊËÈËÀÅÜ Ê½ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ ÂÁÊËÍÂÁË¿½ ÅÈÅ Á¿ÐÍÂÁË¿½ ¤½ ÌÍÂÁÌËÔÅÏ½ÊÂ Â ÂÁÊËÍÂÁË ¿½Ï½ ÇËÜÏË ÌÍÂÁËÎÏ½¿Ü ÌË ÁË¾Í½ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏ Ä½ ËÀÍÜ¿½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ËÏ ÎÈ×ÊÓÂÏË ¿ ÌË Ç×ÎÊÅÏÂ Ñ½ÄÅ Ê½ Í½Ä¿ÅÏÅÂ ÌË ÂÑÂÇÏÅ¿ÊË ÌÍË¿ÂÃÁ½ÊÂ Ê½ ½ÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅÏÂ Å Í½ÎÏÅÏÂÈÊË Ä½ÖÅÏÊÅÏÂ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ Å Ç½ÏË ÍÂÄÐÈÏ½Ï ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÎÏ¿½ Ä½ ÌË ÁË¾×Í Í½ÎÏÂÃ Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Å ÌËÈÐÔ½¿½ÊÂ Ê½ ÌË ÎÏ½ÊÁ½ÍÏÊ½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ®ÈÂÁ Ê½¾Í½ÄÁÜ¿½ÊÂ ÎÂ ÌÍÂÇ½Í¿½Ï Å ËÑËÍÉÜÏ Ê½ÌËÅÏÂÈÊÅ Ç½Ê½ÈÅ ÅÈÅ ÅÄÀÍ½ÃÁ½ Ç½ÌÇË¿½ ÎÅÎÏÂÉ½ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Í½ÆËÊ½ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ ÎÍËÇ×Ï Ê½ Ä½Î½Ã Á½ÊÂ Ê½ ÁËÉ½ÏÅ Ä½ Í½ÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÂ Â ËÏ ½ÌÍÅÈ ÁË É½Æ Ï Â ÇËÀ½ÏË ËÌ½ÎÏÊËÎÏÏ½ ËÏ ÎÈ½ÊÅ Â ÌÍÂÉÅÊ½È½

É½ÍÏ ÁË É½Æ Ç½ÏË ÌÍÅ ÌË ÀËÈÂÉÅ ÌÈËÖÅ Å Î ËÀÈÂÁ ÐÁ×È Ã½¿½ÊÂ ÎÍËÇ½ Ê½ ¾ÂÍÅÏ¾ÅÏÂ ÎÂ ÌÍ½ÇÏÅÇÐ¿½ ÌËÂÏ½ÌÊ½ ÎÂÅÏ¾½ ÌÍÂÄ ÁÊÅ ®ÂÅÏ¾½Ï½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ É½ÕÅÊÊË Î×Î ÎÂÜÈÇ½ Ä½ ÏËÔÊ½ ÎÂÅÏ¾½ Ê½ Á×È¾ËÔÅÊ½ ÎÉ ¥ÄÌËÈÄ¿½Ï ÎÂ ÌÍÂÁ¿½ÍÅ ÏÂÈÊË Ë¾ÂÄ¿È½ÎÂÊÅ ÎÂÉÂÊ½ ¬ÍÅ ÊÂÁËÎÏ½Ï×ÔÊË ¿È½ÃÊ½ ÌËÔ¿½ ÎÈÂÁ ÎÂÅÏ¾½ ÎÂ ¿½ÈÅÍ½ ½ ¿ÌËÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂ ÌÍÅ ÊÂË¾ÒËÁÅÉËÎÏ ÎÂ ÌËÈÅ¿½ ÔÍÂÄ Á×ÃÁÐ¿½ÊÂ Î ËÀÈÂÁ ÌÍÂÁËÏ¿Í½ÏÜ¿½ÊÂ Ë¾Í½ÄÐ¿½ ÊÂÏË Ê½ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏÊ½ ÇËÍ½ Å ËÎÅÀÐÍÜ¿½ÊÂ Ê½ ËÌÏÅÉ½ÈÊ½ ¿È½À½ Ä½ ÌËÊÅÇ¿½ÊÂ

®ÂÅÏ¾½ ®ÍËÇ×Ï Ê½ ÎÂÅÏ¾½ Â ËÇËÈË ÂÁÅÊ ÉÂÎÂÓ ÌÍÂ ÁÅ ÎÍËÇ½ Ê½ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ê½ ÌËÎÏËÜÊÊË ÉÜÎÏË «¾ÅÇÊË¿ÂÊË ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÎÂ Ä½ÎÜ¿½Ï ¿ ÈÂÒÅÏÂ ËÏ É½Æ ÁË ÛÊÅ ®ÂÏ¾½Ï½ ÌÍÅ ÊÂÀËÈÂÉÅ ÌÈËÖÅ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Í×ÔÊË ¿ ¾Í½ÄÁÅÔÇÅ ÅÈÅ Í½ÄÌÍ×ÎÊ½ÏË ¿ ÈÂÒÅÏÂ Î×Î ÎÂÅÏ¾ÂÊ½ ÊËÍÉ½ À É ÌÍÅ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ Í½ÄÎ½Á ¾ÂÄ ÌÅÇÅÍ½ÊÂ Å À É Î ÌÅÇÅÍ½ÊÂ ÌÍÅ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂ Ê½ ÎÂÉÂÊ½ Î ÁË¾ÍÅ ÌËÎÂ¿ÊÅ Ç½ÔÂÎÏ¿½ ®ÈÂÁ ÎÂÅÏ¾½Ï½ ÈÂÒÅÏÂ ÎÂ ÌËÇÍÅ¿½Ï Î ÏËÍÑÂÊË ÌÂÍ

6) ¤½ Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë §×ÎÊËÏË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ÎÏÍ½Ê½Ï½ ÊÅ ¿ ÎÍ½¿ÊÂ ÊÅÂ Î×Î ÎÍÂÁÊËÍ½ÊÊËÏË Â Í½ÄÌÍËÎÏÍ½ÊÂÊË Ê½ ÌË ËÀÍ½ÊÅÔÂÊÅ ÌÈËÖÅ ¬Ë ÕÅÍËÇË Â Í½ÄÌÍËÎÏÍ½ÊÂÊË ¿ Í½ÆËÊÅÏÂ Î Ê½Æ ¾È½ ÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ s ¬ÈË¿ÁÅÎÇÅ ¬½Ä½ÍÁÃÅÕÇÅ ¬ÂÏÍÅÔÇË ®½ÊÁ½ÊÎÇÅ ´ÂÍÊËÉËÍÅÂÏË Å ÁÍÐÀÅ ÉÂÎÏ½ ÇËÅÏË ÎÂ Ò½Í½ÇÏÂÍÅ ÄÅÍ½Ï Î ÌË ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊ½ ÂÎÂÊ Å ÌË Ç×ÎÊË Ì½Á½ÊÂ Ê½ Ì×Í¿Å ÏÂ ÎÈ½ÊÅ ¤½ Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ËÎÊË¿ÊË Í½ÄÎ½Á×Ï ÎÂ ËÏÀÈÂÃÁ½ ¾ÂÄ ÌÅÇÅÍ½ÊÂ ÉÊËÀË ÍÜÁÇË Î ÌÅÇÅÍ½ÊÂ ¬ÍËÅÄ¿ÂÃÁ½ ÎÂ Ê½ ËÏÇÍÅÏÅ ÈÂÒÅ Í½ÄÌËÈËÃÂÊÅ Ê½ ÔÅÎÏÅ ËÏ ÌÈÂ¿ÂÈÅ Å ÁË¾ÍÂ Ä½Ì½ÎÂÊÅ Î ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ÌÈËÖÅ Ê½ ÌË ÌÍËÒÈ½ÁÊÅ Å ÁË¾ÍÂ ËÀÍÜ¿½ÊÅ ËÏ ÎÈ×ÊÓÂÏË ÉÂÎÏ½ «ÌÍÂÁÂÈÂÊ½Ï½ Ä½ ÈÂÒÅ ÌÈËÖ ÎÂ ÅÄËÍ½¿½ ÌÍÅ ÊÂË¾ÒËÁÅÉËÎÏ Ê½ÏËÍÜ¿½ Î ÌÍÂÀËÍÜÈ Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ Å ÉÅÊÂÍ½ÈÊÅ ÏËÍË¿Â ÑÍÂÄË¿½ ÁË¾ÍÂ ÌËÁÍ½¿ÊÜ¿½ ÎÈÂÁ ÇËÂÏË Ä½ ¾ËÍ¾½ Î ÌÈÂ¿ÂÈÅÏÂ ÎÂ Ê½ÌÍ×ÎÇ¿½ Î ÒÂÍ¾ÅÓÅÁ½ ÁÂ¿ÍÅÊËÈ ÇÀ ÁÇ½

ÁÊÅ ÌÍÅ Á×ÈÃÅÊ½ Ê½ ÇËÈÏÐÓÅÏÂ ÊÂ ÌË¿ÂÔÂ ËÏ ÎÉ ¬ÍÅ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ê½ ÌËÈÐÁÂÏÂÍÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ ÎËÍÏË¿Â ÇËÅÏË Ä½¿×ÍÕ¿½Ï ÌÍÂÃÁÂ¿ÍÂÉÂÊÊË Í½ÎÏÂÃ½ ÎÅ Î×Î Î×Ó¿ÂÏÅÂ ÎÂ ËÎÏ½¿Ü ÍÂÄÂÍ¿ÂÊ ÇËÈÏÐÇ ¿ Ì½Ä¿½Ï½ Ê½ ÈÅÎÏ½ ÌËÁ Ê½Æ ÀËÍÊËÏË Î×Ó¿ÂÏÅÂ ÇËÆÏË ¿ÌË ÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂ ÎÂ Ü¿Ü¿½ Ç½ÏË ÌÍËÁ×ÈÃÂÊÅÂ Ê½ ÎÏ×¾ÈËÏË ½ÎÏÂÃÊÅÜÏ ¿Í×Ò ÎÂ ËÏÎÏÍ½ÊÜ¿½ Ê½Á Ì×Í¿ÅÜ ÅÈÅ ¿ÏËÍÅÜ ÈÅÎÏ ÎÈÂÁ ÏÍÂÏË ÅÈÅ ÔÂÏ¿×ÍÏË Î×Ó¿ÂÏÅÂ §ËÈÇËÏË ÌË É½È×Ç Â ¾ÍËÜÏ Ê½ Î×Ó¿ÂÏÅÜÏ½ Ê½ ÎÏ×¾ÈËÏË ÏËÈÇË¿½ ÌË Í½Ê ÁË¾Å¿ ÎÂ ÌËÈÐÔ½¿½ ¬ÍÅ ÌËÈÐÁÂÏÂÍ ÉÅÊ½ÊÏÊÅÏÂ ÎËÍÏË¿Â ÁËÉ½ÏÅ Ê½Æ ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊË Î×ÔÂÏ½¿½ÊÂ Ê½ Í½ÊËÄÍÜÈËÎÏ ÁË¾Å¿ Å Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ÎÂ ÌËÈÐÔ½¿½ ÌÍÅ ÂÁÊËÎÏ×¾ÈÂÊË ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ Ê½ ÏÍÅ ÅÈÅ ÔÂÏÅÍÅ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ¡¿ÐÎÏ× ¾ÈÂÊËÏË ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ ÌËÊÅÃ½¿½ Í½ÊËÄÍÜÈËÎÏÏ½ Ê½É½ÈÜ¿½ ÂÁÍÅ Ê½Ï½ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ Ä½ÏÍÐÁÊÜ¿½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊË Ä½ÖÅÏÊÅÏÂ ÉÂÍË ÌÍÅÜÏÅÜ Å Î×ÄÁ½¿½ ÐÎÈË¿ÅÜ Ä½ Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ À×¾ÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ¤½ ÌÍÂÁËÏ¿Í½ÏÜ¿½ÊÂ Ê½ ÅÄÍÂÎÜ¿½ÊÂÏË Ê½ Ó¿ÂÏË¿ÂÏÂ Ì×Í ¿ÅÏÂ Á¿Â Î×Ó¿ÂÏÅÜ Å ¿ ËÏÁÂÈÊÅ ÎÈÐÔ½Å ÏÍÂÏËÏË ÎÂ ÏÍÂÏÅÍ½Ï Î ÏËÉ½ÉÅÈ ÐÊÅÉÅÈ Å ÁÍ ½ÄÏ¿ËÍ×Ï ÎÂ ÌÍÅÀËÏ¿Ü ÊÂÌË ÎÍÂÁÎÏ¿ÂÊË ÌÍÂÁÅ ÏÍÂÏÅÍ½ÊÂÏË Ç½ÏË ÎÂ ÎÌ½Ä¿½Ï ÎÏÍÅÇÏÊË ÇËÊ ÓÂÊÏÍ½ÓÅÅÏÂ ¯ÍÂÏÅÍ½ÊÂÏË ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿ ÎÐÏÍÂÕÊÅÏÂ Ô½ÎË¿Â ÌÍÂÄ ÁÊÅ ¾ÂÄ ÌË¿ÏËÍÊË ÏÍÂÏÅÍ½ÊÂ Ê½ Î×Ó¿ÂÏÅÜÏ½ Ç½ÏË ÎÂ ¿ÊÅÉ½¿½ Í½ÄÏ¿ËÍ×Ï Á½ ÊÂ ÌËÌ½Á½ ¿×ÍÒÐ ÈÅÎÏ½Ï½ ªÂ ÎÂ ÌÍÂ ÌËÍ×Ô¿½ ÏÍÂÏÅÍ½ÊÂ ÌÍÅ ¿ÅÎËÇÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÅ ªÂ ÎÏÍÅÇÏÊËÏË ÎÌ½Ä¿½ÊÂ Ê½ ÌËÎËÔÂÊÅÏÂ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË ÄÊ½ÔÅÏÂÈÊÅ ÁÂÑËÍÉ½ÓÅÅ ¿ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ Å Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÌËÁË¾ÊÅ Ê½ ÏÂÄÅ ÌÍÅ ÒÂÍ¾ÅÓÅÁÂÊ ÂÑÂÇÏ ¬ÍÂÄ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ÎÂ ÌÍË¿ÂÃÁ½Ï ÍÂÁË¿ÊÅ Í½ÎÏÅÏÂÈÊË Ä½ÖÅÏÊÅ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ ¬ÍË¿ÂÏÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ËÍ½ÊÃÂÍÅÅÏÂ ÎÂ ËÎ×ÖÂÎÏ¿Ü¿½ ÔÍÂÄ ÌÍË¿ÂÏÍÅÏÂÈÅ Å ËÏ¿½ÍÜÊÂ Ê½ ¿Í½ÏÅÏÂ ½ ¿ÌËÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂ ÌÍÅ ÔÐ¿ÎÏ¿ÅÏÂÈÊË ÌË¿ÅÕ½¿½ÊÂ Ê½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÅÏÂ Å ÔÍÂÄ ÌË¿ÁÅÀ½ ÊÂ Ê½ ÎÏÍ½ÊÅÔÊÅÏÂ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ÌÈ½ÏÊ½ ªÂ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ÎÂ ÁËÌÐÎÇ½ ÌË¿ÅÕ½¿½ÊÂ Ê½ ¿×ÄÁÐÕÊ½Ï½ ¿È½ÃÊËÎÏ ¿ ËÍ½ÊÃÂÍÅ ÅÏÂ Ï×Æ Ç½ÏË ÏË¿½ Î×ÄÁ½¿½ ÐÎÈË¿ÅÜ Ä½ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ À×¾ÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ÂÍÅÏ¾½ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÎËÍÏ½ ÏÂÒÊËÈËÀÅÜÏ½ Ê½ ËÏ ÀÈÂÃÁ½ÊÂ Å ÇÈÅÉ½ÏÅÔÊÅÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ¾ÂÍÅÏ¾Å ÏÂ Ä½ÌËÔ¿½Ï ¿ ÇÍ½Ü Ê½ É½Æ Å Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÛÊÅ ÂÍÅÏ¾½Ï½ ÉËÃÂ

ÈÅÏÊ½ ÎÉÂÎÇ½ ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ ÎÂ ÌËÈÅ¿½ Å ÌË¿ÏËÍÊË ÎÂ Ê½ÌÍ×ÎÇ¿½ Î ÒÂÍ¾ÅÓÅÁ½ ÁÂ¿ÍÅÊËÈ ÇÀ ÁÇ½ ÎÍÂÖÐ ÌÈÂ¿ÂÈÅ ¬ÍÅ ÌË ÀË ÈÂÉÅ ÌÈËÖÅ ¿×ÍÒÐ ËÑËÍÉÂÊÅ ¿ÅÎËÇÅ ÈÂÒÅ ÎÂÅÏ¾½Ï½ ÉËÃÂ Á½ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Å ÉÂÒ½ÊÅÄÅÍ½ÊË Î×Î ÎÂÜÈÇ½ Ä½ ÏËÔÊ½ ÎÂÅÏ¾½ ÌÍÅ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂ Ê½ Ë¾ÂÄ¿È½ÎÂÊÅ ÎÂÉÂÊ½ °ÎÈË¿ÅÜÏ½ ÌÍÂÄ ÛÊÅ ¾È½ ÀËÌÍÅÜÏÎÏ¿½Ï Ä½ ÉÊËÀË ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÂÊ Í½ÎÏÂÃ Å Ä½ÏË¿½ ÅÉ½ ËÌ½Î ÊËÎÏ ËÏ ¾×ÍÄË ÌÍÂÍ½ÎÏ¿½ÊÂ Ê½ Í½ÄÎ½Á½ ³ÂÈÂÎ×Ë¾Í½ÄÊË Â Ê½Á ÈÂÒÅÏÂ Á½ ÅÉ½ ÌËÇÍÅ¿ ÌÍÂÁÌ½Ä¿½Ö Í½ÄÎ½Á½ ËÏ ÌÍÂË¿È½ÃÊÜ ¿½ÊÂ ÌÍÅ Â¿ÂÊÏÐ½ÈÊÅ Á×ÃÁË¿Â ÎÅÔÇÅ ËÎÏ½Ê½ÈÅ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ ¿ÇÈÛÔÅÏÂÈÊË ÌËÁÒÍ½Ê¿½ÊÂÏË Ê½ Í½ÄÎ½Á½ Å Í½ÎÏÅÏÂÈÊË Ä½ÖÅÏ ÊÅÏÂ Î½ ½Ê½ÈËÀÅÔÊÅ Ê½ ÏÂÄÅ ÌÍÅ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ Í½ÄÎ½Á Ä½ ÎÍÂÁÊËÍ½ÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ½ÄÎ½Á×Ï Â ÀËÏË¿ Ä½ Ä½Î½Ã Á½ÊÂ ÎÈÂÁ ËÇËÈË ÁÊÅ ÎÈÂÁ ÎÂÅÏ¾½Ï½ ¬ÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏÂ ÀËÁÅÊÅ Ä½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ Í½ÄÎ½Á Ç½Ç ÏË Ä½ Í½ÊÊË Å ÎÍÂÁÊËÍ½ÊÊË ÌËÈÎÇË Ï½Ç½ Å Ä½ Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ÎÂ ÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÎÌÂÓÅ½ÈÊÅ ÌÈ½ÎÏÉ½ÎË¿Å Ï½¾ÈÅ Î ÀÊÂÄÁ½ ¬ÍÂÁÈ½À½Ï ÎÂ Ï½¾ÈÅ Î Í½ÄÈÅÔÊÅ Í½ÄÉÂÍÅ Å Î Í½ÄÈÅÔÊÅ Í½ÄÎÏËÜÊÅÜ ÉÂÃÁÐ ÀÊÂÄÁ½Ï½ ÊÂÄÁ½Ï½ ÎÂ Ä½Ì×È¿½Ï Î Ê½¿È½Ã ÊÂÊ½ ÏËÍÑÂÊË ÌÂÍÈÅÏÊ½ ÎÉÂÎÇ½ ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ ÎÂ Ä½ÎÜ¿½ ÎÂ ÌË ÂÁÊË ÎÂÉÂ ¿ ÀÊÂÄÁË ÌÍÅ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂ Ê½ ÎÂÉÂÊ½ Î ÁË¾ÍÅ ÌË ÎÂ¿ÊÅ Ç½ÔÂÎÏ¿½ ÌËÇÍÅ¿½ ÎÂ Î×Î Î×Ö½Ï½ ÎÉÂÎÇ½ Å ÎÂ ÌËÈÅ¿½ «ÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Â ¾ÂÄ ÌÅÇÅÍË¿Ç½ ½ ÀÍÅÃÅÏÂ Î½ ½Ê½ÈËÀÅÔÊÅ Ê½ ÏÂÄÅ Ä½ À×ÎÏÅÜ Å ÌÅÇÅÍ½ÊÅÜ ¿ Î½ÇÎÅÆÇÅ Í½ÄÎ½Á ¬ÍÂÁ¿ÅÁ ¿ÅÎËÇÅÏÂ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÅ ÌÍÅ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂÏË Ê½ Í½ÎÏÂÊÅ ÜÏ½ Ä½ Ç×ÎÊË ÌËÈÎÇË ÌÍË ÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÌËÎÏËÜÊÊË ÉÜÎÏË Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÛÈÅ ÌÍËÅÄ¿ÂÁÂÊÅÜÏ ¿ ÌÈ½ÎÏÉ½ ÎË¿Å Ï½¾ÈÅ Í½ÄÎ½Á ÎÂ ÌÍÅ Ò¿½Ö½ ÌË ¾×ÍÄË Å ÌË ÎÈ½ ¾Ë ÌÍÂ¾ËÈÂÁÐ¿½ ¿ ÎÍ½¿ ÊÂÊÅÂ Î ÌÍËÅÄ¿ÂÁÂÊÅÜ Ê½ ÈÂÒÅ Î×Î ÅÈÅ ¾ÂÄ ÌÅÇÅÍ½ ÊÂ ÌËÍ½ÁÅ ÊÂÊ½ÍÐÕ½¿½ÊÂ Ê½ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÉÐ ÎÅÎÏÂÉ½ ÌÍÅ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ

6) ¯¢²ª«¨« ¥¼ ª ¤ ® £¡ ª¢ ¥ ¥£¥ ¤ ®¯¢ª¥¼¯ 6) ¤½ Í½ÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ ¬ËÁÀËÏË¿Ç½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ Å Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ ¬ËÔ¿½Ï½ ¿ ËÍ½ÊÃÂÍÅÅÏÂ ÏÍÜ¾¿½ Á½ ¾×ÁÂ ÉÊËÀË ÁË¾ÍÂ Ë¾Í½¾ËÏÂÊ½ Å Ê½ÏË ÍÂÊ½ Î ËÍÀ½ÊÅÔÂÊ Å ÉÅÊÂÍ½ÈÊÅ ÏËÍË¿Â Î×Ë¾Í½ÄÊË ÌÍÂÁ¿½ÍÅ ÏÂÈÂÊ ÌËÔ¿ÂÊ ½Ê½ÈÅÄ Í½ÄÁÅÏÂ Ç½ÏË ÌÍ½¿ÅÈË Î½ ÌË Á×ÈÃÅÊ½ Ê½ ËÍ½ÊÃÂÍÅÜÏ½ ÊË ÌÍÅ ÀÍ½¿ÅÏ½ÔÊË ÌËÈÅ¿½ÊÂ Å Ê½ÈÅÔÅÂ Ê½ Â¿ÂÊÏÐ½ÈÂÊ Ê½ÇÈËÊ Ê½ ÌÈËÖÏ½ ÉËÀ½Ï Á½ ¾×Á½Ï Í½ÄÌËÈËÃÂÊÅ Å Ê½ÌÍÂÔÊË ®ÍËÇË¿ÂÏÂ Ê½ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂ ÊË¿Å ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÇËÊÇÍÂÏÊÅÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ ÂÃÂ ÀËÁÊË ÌÍÂÏ×ÍÌÜ¿½Ï ÇËÍÂÇÓÅÅ ¤½ ÛÃÊÅÏÂ Í½ÆËÊÅ Ê½Æ ¾È½ÀË ÌÍÅÜÏÊÅ Î½ ÐÎÈË¿ÅÜÏ½ ÌÍÂÄ ¿ÏËÍËÏË Å ÏÍÂÏËÏË ÁÂÎÂÏÁÊÂ¿ÅÂ Ê½ É½ÍÏ ½ Ä½ ÎÂ¿ÂÍÊÅÏÂ Î ÁÊÅ ÌË Ç×ÎÊË ¬ÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏÂ ÀËÁÅÊÅ ÌËÍ½ÁÅ ÌÍËÉÜÊ½Ï½ ¿ ÇÈÅÉ½ÏÅÔÊÅÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ ÎÍËÇ×Ï Ê½ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Ä½ Í½ÊÊË ÌËÈÎÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ÊÜÇËÅ Í½ÆËÊÅ Ê½ ÎÏÍ½Ê½Ï½ Â ½ÌÍÅÈ É½Æ ÇËÆÏË ÌËÔÏÅ Î×¿Ì½Á½ Î ÏËÄÅ Ä½ ÎÍÂÁÊËÍ½ÊÊË ÌËÈÎÇË ªÂÄ½¿ÅÎÅÉË ËÏ ÏË¿½ Ê½Æ Í½ÊÊ½ ÌÍËÁÐÇ ÓÅÜ ÎÂ ÌËÈÐÔ½¿½ ËÏ ÌËÁÒËÁÜÖÅÏÂ Ä½ ÏÅÌÅÔÊË Í½ÊÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁ ÎÏ¿Ë ÎËÍÏË¿Â ÌËÍ½ÁÅ ÌË ¿ÅÎËÇ½Ï½ ÅÉ ÀÂÊÂÏÅÔÊË Ë¾ÐÎÈË¿ÂÊ½ Í½ÊËÄÍÜÈËÎÏ Å ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË ÅÉ Ê½ ÌË É½È×Ç ¾ÍËÆ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ Ä½Î½ÃÁ½Ï ÂÁÊËÍÂÁË¿Ë ÌÍÅ Í½ÄÎÏËÜÊÅÂ ÉÂÃÁÐ ÍÂÁË¿ÂÏÂ ÎÉ ½ ÉÂÃÁÐ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ¿ ÍÂÁË¿ÂÏÂ ÎÉ ¯ÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½Ï½ Ê½ ÀËÍÊÅÜ ÎÈËÆ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ Â ÁË¾ÍÂ Á½ ¾×ÁÂ Ê½Á Ë® ½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ Ä½Î½ÃÁ½Ï Í×ÔÊË Ê½ Á×È¾ËÔÅ Ê½ ÎÉ Ê½Á ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÕÅÆÇ½ ÅÈÅ ÁË ÇËÏÅÈÂÁËÊÊÅÏÂ Ì×Í ¿ÅÏÂ ÓÂÈËÇÍ½ÆÊÅ ÈÅÎÏ½ ½ ÌÍÅ ÌÍÂÍ½Î×È Í½ÄÎ½Á Ê½ ÌË ÀËÈÜÉ½ Á×È¾ËÔÅÊ½ Å Î ÌËÈÜÀ½ÊÂ Ê½ ÎÏ×¾ÈËÏË ªÂÌËÎÍÂÁÎÏ¿ÂÊË ÎÈÂÁ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌËÈÅ¿½Ï ÀÊÂÄÁË¿Ë Ä½ ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ÊÂ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ËÇËÈË ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂÉ½ Å ÌË ¾×ÍÄËÏË ÅÉ ¿ÇËÍÂ ÊÜ¿½ÊÂ ªÂ ÎÂ ÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÌËÈÅ¿½ÊÂ Å ËÇËÌ½¿½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅ ÜÏ½ ¿ Ì×Í¿ÅÏÂ ÊÜÇËÈÇË ÁÊÅ ÎÈÂÁ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂÏË ÅÉ Î ËÀÈÂÁ Í½Ä

¿ÅÏÅÂ Ê½ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂÉ½ ¿ Á×È¾ËÔÅÊ½ Å ÊÂÊ½ÍÐÕ½¿½ÊÂ Ê½ ¿Í×ÄÇ½Ï½ Æ Î ÌËÔ¿½Ï½ ¿ ÌÍËÓÂÎ½ Ê½ ÌÍÅÒ¿½Ö½ÊÂ ÍÅÃÅ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂÏ½ÓÅÜÏ½ ©ÂÍËÌÍÅÜÏÅÜÏ½ Ä½ÌËÔ¿½Ï Î ÉÂÃÁÐÍÂÁË¿Å Ë¾Í½¾ËÏÇÅ ÇËÅÏË ÁËÌÍÅÊ½ÎÜÏ Ä½ ÌËÁË¾ÍÜ¿½ÊÂ Ê½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÊÅÜ ¿ËÁÊÅÜ Å ¿×ÄÁÐÕÊË À½ÄË¿ÅÜ ÍÂÃÅÉ Ê½ ÌËÔ ¿½Ï½ ¬½Í½ÈÂÈÊË Î ÏË¿½ ÎÂ ÐÊÅÖËÃ½¿½Ï ÌÈÂ¿ÂÈÅÏÂ Å ÐÎÇËÍÜ¿½ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂÉ½ ÇËÂÏË ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÎÏ¿½ Ä½ ÌËÈÐÔ½¿½ÊÂ Ê½ ÌË Í½ÊÊ½ Å ÌË ¿ÅÎËÇ½ Ë¾Ö½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ¬×Í¿Ë ÏË ËÇËÌ½¿½ÊÂ Â ÎÈÂÁ ÌÍÅÒ¿½Ö½ÊÂ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ Ç½ÏË ÂÁÊË ¿ÍÂÉÂÊÊË ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌËÁÎ½ÃÁ½ÊÂ Ê½ Ä½ÀÅÊ½ÈÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ Ä½À×ÍÈÜÊÂ Å ÌËÁÒÍ½Ê¿½ÊÂ Î ÇÀ ÁÇ½ ½ÉËÊÅÂ¿½ ÎÂÈÅÏÍ½ ®ÈÂÁ¿½ÖÅÏÂ Ë¾Í½¾ËÏÇÅ ÎÂ ÌÍ½¿ÜÏ ÎÈÂÁ ¿ÎÜÇ½ ÀÍ½¿ÅÏ½ÔÊ½ ÌË ÈÅ¿Ç½ Ä½ ËÏÎÏÍ½ÊÜ¿½ÊÂ Ê½ ÌÈÂ¿ÂÈÅÏÂ Å Í½ÄÍËÒÇ¿½ÊÂ Ê½ ÌËÔ¿½ Ï½ Ç½ÏË Î×ÖÂ¿ÍÂÉÂÊÊË Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ Ä½À×ÍÈÜÏ Ä½ ÌËÁË¾ÍÜ ¿½ÊÂ Ê½ ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊÅÜ ÍÂÃÅÉ ¬ÍÂÄ ÁÊÅ Î Ë¾Í½¾ËÏÇÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌËÁÒÍ½Ê¿½Ï ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊË Î ËÖÂ ÌË ÇÀ ÁÇ½ ½ÉËÊÅÂ¿½ ÎÂÈÅÏÍ½ ª½Æ ÁË¾ÍÂ Â ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ÏËÍË¿Â ÏÂ Á½ ÎÂ ËÌÍÂÁÂÈÜ ¿ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Ä½Ì½ÎÂÊËÎÏÏ½ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ Î ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊÅ ÂÈÂÉÂÊÏÅ Â½ÇÓÅÜÏ½ Ê½ ÌËÔ¿ÂÊÅÜ Í½ÄÏ¿ËÍ P( ÏÍÜ¾¿½ Á½ ¾×ÁÂ ¬ËÈÅ¿½ÊÂÏË ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÀÍ½¿ÅÏ½ÔÊË ÅÈÅ Î Ç½ÌÇË¿½ ÎÅÎÏÂÉ½ ¬ËÁÁ×ÍÃ½ÊÂÏË Ê½ ÊÂË¾ÒËÁÅÉ½Ï½ ÌË ÎÏËÜÊÊ½ Å Í½¿ÊËÉÂÍÊ½ ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ÎÂ ÌËÎÏÅÀ½ ÌË ÁË¾ÍÂ ÌÍÅ Ç½ÌÇË¿Ë Ê½ÌËÜ¿½ÊÂ ¡Ë Ä½ÌËÔ¿½ÊÂ Ê½ ¾ÂÍÅÏ¾ÅÏÂ ÎÂ ÌËÈÅ¿½ ÌË ÍÜÁÇË Å Î ÌË ÊÅÎÇ½ ÌËÈÅ¿Ê½ ÊËÍÉ½ Ä½ ÅÄ¾ÜÀ¿½ÊÂ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÌÍÂÇ½ÈÂÊË ÉËÖÊ½ ¿ÂÀÂÏ½ÏÅ¿Ê½ É½Î½ ÇËÜÏË Ä½ ÏËÍÉËÄÜ¿½ ÑËÍÉÅÍ½ÊÂÏË Å Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÍÂÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊÅÏÂ ËÍ À½ÊÅ ¬Ë ÔÂÎÏÅ Å ÌË ÀËÈÂÉÅ ÌËÈÅ¿ÊÅ ÊËÍÉÅ ÎÂ ÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï ÌÍÂÄ ÌÂÍÅËÁ½ Ê½ Ê½ÂÁÍÜ¿½ÊÂ Å ÐÄÍÜ¿½ÊÂ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ Ç½ÇÏË Å ÌÍÅ ÉÊËÀË ÀËÍÂÖË ¿ÍÂÉÂ «ÌÏÅÉ½ÈÊ½Ï½ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ Ä½ ËÏÀÈÂÃÁ½ ÊÂ Ê½ ÁËÉ½ÏÅÏÂ ¿ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Å ËÍ½ÊÃÂÍÅÅ ¿ ÎÈ×ÊÔÂ¿Å ÁÊÅ Â Ë® ¿ Ë¾È½ÔÊË ¿ÍÂÉÂ Ë® ÌÍÂÄ ÊËÖÏ½ Ë® ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ¿×ÄÁÐÒ½ ®ÈÂÁ ÌÍÅÒ¿½Ö½ÊÂ Å Ê½ÈÅÔÅÂ Ê½ Í½ÎÏÂÃ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÎÂ ÌÍÅ¿×ÍÄ¿½Ï Î×Î ÎÂÄ½È Ç×É ÏÂÈÂÊ½ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜ ÅÄÀÍ½ÁÂÊ½ ¿ ÀËÍÊ½Ï½ Ô½ÎÏ Ê½ ËÍ½ÊÃÂÍÅÜÏ½ Ê½ ¿ÅÎËÔÅÊ½ ÌËÄ¿ËÈÜ¿½Ö½ Î¿Ë ¾ËÁÊË Á¿ÅÃÂÊÅÂ ½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ÍÂÁË¿ÊË ÎÂ ÇËÈÏÐÔ½Ï Ê½ ¿ÎÂÇÅ

Извеждането на ефикасен контрол срещу плевелите при царевицата, е необходимо за реализиране на огромния Ӝ продуктов потенциал. Между комплекса от мерки за ограничаване вредното влияние на плевелите, хербицидният контрол заема основното място. На българския пазар през 2012 г. ще е налице достатъчно голям избор от продукти, които да осигурят чисти от плевели царевичните посеви. В зависимост от всяка конкретна ситуация фермерите могат да изберат между внасянето само на почвени или само на вегетационни хербициди, или да реализират обосновани комбинации и системи между тях. Основните почвени хербициди при царевицата за предстоящия сезон са:  Мерлин флекс 480 СК – продукт съдържащ активното вещество изоксафлутол 240 г/л + новия антидот ципросулфамид. Продуктът се препоръчва в доза 42 мл/дкa, както в периода след сеитба, преди поникване, така и в ранната вегетация на културата и плевелите – до 2-ри – 3-ти лист на царевицата и до 2–4 лист на плевелите. Изборът на подходящия

момент за третиране е в пряка връзка с наличието на влага в почвата и на валежите в периода от сеитбата до поникването. В условия на ранно засушаване е препоръчително продуктът да се използва в началото на поникването на културата и плевелите. Мерлин флекс е много широкоспектърен хербициден препарат, който контролира всички икономически важни едногодишни житни и широколистни плевели в царевицата, както и балура от семена. Има частично действие и върху балура, поникнал от къси коренища. Както е известно активното вещество изоксафлутол има уникалното свойство да се реактивира след всяко следващо овлажняване. Резултатите от наши опити в условия на капково напояване показват най-категорично това уникално предимство на Мерлин флекс. Почвеният продукт унищожава плевелите още преди тяхното поникване и гарантира на културата липса на конкуренция още в най-ранните фази от нейното развитие. На полетата, на които има по-силно заплевеляване с ко-

ренищен балур, е уместно след употребата на Мерлин флекс, покъсно през вегетацията да бъде използван Екип СК или някои друг продукт с ясно изразено действие срещу този плевел. Хербицидите Гардоприм Плюс Голд 500 СК, Стомп Нов 330 ЕК и Пендиган 330 ЕК, Гардиан макс, Трофи супер 840 ЕК, Нитрогард 840 ЕК, Акорд и др., описани при слънчогледа се прилагат при същите условия и със същите изисквания. Много честите пролетни засушавания у нас станаха причина на пазара да се предлагат предимно вегетационни хербициди, чиито ефикасност в много по-малка степен зависи от влажността на почвата. През вегетацията на царевицата съществува голям набор от съвременни хербициди, с които при подходящ подбор, успешно могат да се контролират всички видове плевели. Екип СК – съдържа 22,5 г/л форамсулфурон + антидот и се препоръчва в доза 200–250 мл/ дкa за контрол на едногодишните житни и широколистни плевели, включително и на балура от семена и коренища. Едногодишните плевели са най-чувствителни когато се намират в ранни фази и в интензивен растеж. Балурът се контролира най-силно при височина 15–25 cм. В този интервал от време не трябва да се извършват почвообработки, за да не се намали ефекта от хербицида.След третирането са необходими 10–14 дни за пълното абсорбиране на Екип СК до кореновата система на балура. Срещу едногодишните житни Екип СК е ефикасен само до началото на братене на плевелите. Срещу кощрява, свиница, паламида и балур се препоръчва по-високата доза от 250 мл/дкa. Екстремно високите температури (над 300С), както и много ниските

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

Растителна защита

ХЕРБИЦИДИ ЗА ЦАРЕВИЦАТА ПРЕЗ 2012 ГОДИНА

температури и преовлажняването довеждат до стресиране на културата и до намаляване ефикасността на продукта. Лаудис ОД – съдържа 44 г/л темботрин + антидот и се препоръчва за контрол на едногодишни и многогодишни широколистни и житни плевели в доза 200 мл/ дкa. Успешно контролира и балур поникнал от семена. Срещу коренищния балур, особено този от мощни коренища препаратът има краткосрочен потискащ ефект, с което се забавя неговото развитие. Лаудис ОД е високоселективен, системен, вегетационен хербицид при царевицата с много бърз начален ефект. Към момента на приложение на Лаудис ОД царевицата трябва да е от 2-ри до 8-ми лист, едногодишните житни до 3-ти – 4-ти лист, а едногодишните широколистни – до 6-ти същински лист. Лумакс 538 СК – съдържа три активни вещества 375 г/л S-метолахлор + 125 г/л тербутилазин + 37,5 г/л мезотрион. Лумакс 538 СК е хербицид с висока селективност към царевицата и дълъг период и гъвкавост на приложение. Прилага се в доза 300 – 400 мл/дка след сеитба преди поникване на културата за борба срещу много голям брой едногодишни житни и едногодишни широколистни видове плевели при царевицата. Също така може да се приложи и ранно вегетационно, когато царевицата е поникнала в доза 300 мл/дка, но до 2-ри лист на житните плевели и/или до 4-ти лист на широколистните плевели. Ранното вегетационно третиране има предимство пред почвеното в условия на продължително засушаване. При ранното вегетационно приложение Лумакс 538 СК контролира допълнително поникнала паламида и свиница (бутрак).  Каспър 55 ВГ – съдържа активните вещества просулфурон 50 г/кг + 500 г/кг дикамба и се прилага в доза 30 г/дка за борба срещу едногодишните и 32

бр. 4, 2012 г., сп.

многогодишните широколистни плевели. Каспър 55 ВГ е широкоспектърен хербицид, разрешен за приложение при царевица от фаза 3-ти до фаза 8-ми лист на културата, което дава възможност за гъвкаво приложение. Оптимална фаза за плевелите са от 2-ри до 4-ти лист на едногодишните широколистни, и 4-ти – 6-ти лист (розетка) на паламидата и до цъфтеж на поветицата. Каспър 55 ВГ контролира над 60 вида важни широколистни плевели, включително плевели с восъчен слой по листата (бяла лобода), които са потенциални конкуренти на царевицата. Каспър 55 ВГ е смесим с противожитни вегетационни хербициди Мистрал екстра, Екип СК, Принципал и др. без прояви на антагонизъм.  Мистрал Екстра 6 ОД – съдържа активното вещество никосулфурон 60 г/л. Това е вегетационен, селективен хербицид за контрол на едногодишните и многогодишни житни, в т.ч. и балур от коренища и някои широколистни плевели при царевицата. Мистрал Екстра 6 ОД е нова формулация ОД – маслена дисперсия, с подобрена абсорбция и по-бързо начално действие. Дозата на приложение е от 65 до 75 мл/дка, като се прилага от фаза 1-ви до фаза 8-ми лист на културата, а плевелите да са поникнали. На максимален хербициден ефект може да се разчита, когато едногодишните житни плевели не са започнали

„Земеделие плюс”

да братят, широколистните да са в стадии 2-ри – 4-ти лист, а балурът да е с височина 10–20 cм. Мистрал Екстра 6 ОД може да се смесва с противошироколистните хербициди Каспър 55 ВГ, ПИК и др. Стелар – съдържа активните вещества топрамезон 50 г/л и дикамба 160 г/л. Препоръчва се за борба срещу едногодишните житни и едногодишни и многогодишни широколистни плевели при царевицата в доза 100 мл/дкa. Хербицидът е високоселективен към царевицата и се внася във фаза 2-ри – 6-ти лист на културата и в ранни фази от развитието на плевелите. Двете активни вещества взаимно допълват хербицидното си действие срещу плевелите, което се изразява в тяхното първоначално побеляване, последващо от загиване. Препоръчително е Стелар да се използва с аджуванта ДЕШ в доза 100 мл/дкa. Рекорд е хербицидна комбинация между Келвин топ (125 мл/ дкa) + Камбио СЛ (200 мл/дкa). Келвин топ съдържа активното вещество никосулфурон 43 г/л , а Камбио СЛ съдържа активните вещества бентазон 320 г/л + дикамба 90 г/л. Благодарение на комбинацията си от три активни веществава, Рекорд притежава три различни механизма на действие, което е гаранция за надеждна борба срещу плевелите без риск от резистентност. Друго голямо предимство на тех-

Лозата е гостоприемник на много гъбни, бактерийни и вирусни болести, някои от които могат да унищожат напълно реколтата през отделни години, особено при чувствителните сортове. Количеството и качеството на гроздето и полученото вино зависят от прилаганата технология на отглеждане, при която важно значение заема растителната защита. МАНА ПО ЛОЗАТА. За усло-

нологията е нейната гъвкавост на приложение – едновременно или разделно. При решение за едновременна борба срещу житни и широколистни плевели оптималният момент за внасяне е фенофаза 2-ри – 6-ти лист на царевицата и едногодишните плевели, и до 15 cм височина на паламидата и балура от коренища. При избор за разделно третиране може да бъде извършена борба чрез Камбио срещу широколистните плевели през фаза 2–4 лист на царевицата и последваща борба чрез Келвин Топ срещу житните и балура от коренища до 8-ми лист на културното растение. Комбинацията от двата хербицидни препарата е широкоспектърна и е високо селективна за царевицата. Проявите на хербицидния ефект са много бързи, а ефикасността и селективността не се повлияват негативно от високи температури (до 280С). Принципал – съдържа активните вещества римисулфурон 107 г/кг + никосулфурон 429 г/кг. Продуктът се прилага задължително в комбинация с прилепителя Тренд 90. Той е селективен вегетационен хербицид за борба срещу едногодишните и многогодишните житни и някои широколистни плевели. Принципал притежава отлична селективност и безопасност за царевицата, приложен в широк диапазон от 2-ри до 8-ми лист на културата в доза 9 г/дкa+0,1% Тренд 90. Продуктът има мощно балурицидно действие и отличен

ефект срещу всички останали житни плевели. Принципал се комбинира безпроблемно с много противошироколистни хербициди, предназначени за контрол на онези двусемеделни плевели, които не се засягат от тези две активни вещества. Хербицидното действие на Принципал се проявява много по-бързо и по-ясно, особено срещу някои от широколистните видове плевели, когато към работния разтвор добавим 300 г/дкa амониева селитра. Леко киселата среда на работния разтвор е предпоставка за по-доброто постъпване и предвижване на препарата в плевелите. Като правило, това предимство се проявява по-силно при по-неблагоприятни агрометеорологични условия (например при по-продължително засушаване, когато растенията образуват по-дебел восъчен налеп и при по-високи температури). Титус плюс – съдържа комбинация от двете активни вещества римсулфурон 3,26% + дикомба 60,87%. Хербицидният препарат е селективен, системен, листен и се препоръчва за едновременен контрол на едногодишни и многогодишни житни и широколистни плевели при царевицата. Титус плюс е регистриран в доза 30,7 г/ дкa + 0,1% Тренд във фенофаза на царевицата 2-ри – 6-ти лист. Проф. д-р Тоньо Тонев Аграрен университет – Пловдив

вията на България болестта се разпространява масово и може да унищожи изцяло реколтата. Развива се от средата на пролетта до края на есента. Повредите от маната увеличават транспирацията, намаляват фотосинтезата, което влияе върху количеството и качеството на гроздето. Причинител е гъбата Plasmopara vitiсola. Напада всички вегетативни и репродуктивни части на лозата през всички фази на развитието й. Зимува в окапалите листа по повърхността на почвата. Благоприятни условия за развитие на маната са чести превалявания, роси, мъгли, наличието на капки по листата, температура на въздуха от 18 – 240 С и влажност

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

Борба с икономически важните болести в лозовите насаждения 97–100%. Лошата агротехника и едностранчивото азотно торене също са фактори за развитието на патогена. По листата се появяват бледозелени /мазни/ петна, които постепенно стават жълти и по долната страна на петурата се образува бял спорообразуващ налеп /за разлика от оидиума/. По старите листа петната са ограничени от нерватурата, имат ъгловата форма /мозаични петна/. След като заразата достигне до цветовете и младите зърна с големина на грахово зърно, те се покриват със спорообразуващ налеп и загиват/сиво гниене/. До прошарване на зърната по гроздовете се развиват тъмнокафяви петна с бял налеп /кафяво гниене/. При силно развитие се засягат и листните дръжки, мустаците и леторастите. Основната задача за борба с маната е да се предотврати каквато и да било зараза в растението и да спре разпространението на болестта. Третиранията на насажденията трябва да започнат още през месец май, когато леторастите са с дължина над 20 см. Прилагат се фунгицидите – шампион - 0.15%, ридомил голд МЦ 68 ВГ - 0.25%, еклер 49 ВГ-0.05%, верита ВГ-0.2%, шавит Ф 71.5 ВП - 0.2% , икуейшън про - 0.04%, корсейт Р ВП - 0.25%, микал 75 ВП - 0.3%, мелоди комби ВП – 0.2%, мелоди компакт 49 ВП -0.15%, акробат МЦ - 0.2% и др. Броят на третиранията зависи от района и климатичните условия. Важен период за опазване на лозите от мана е от появата на ресите до затваряне на гроздовете. При по-хладно време и чести превалявания /през май и юни/ третиранията трябва да осигурят достатъчно покритие на оформените завръзи след опадване на калпачетата от цве-

бр. 4, 2012 г., сп.

товете. За да опазим наедрелите зърна, скелетът на чепките трябва да бъде много добре покрит с препарат преди затварянето на гроздовете. БРАШНЕСТА МАНА. /Оидиум/

Причинител е гъбата Uncinula necator. Зимува като мицел под обвивката на пъпките. През пролетта заразяването е много рано и се засягат листата, леторастите, ресите. По повърхността на поразените органи се наблюдават петна със сив налеп от спорите на гъбата. При сливане на петната по леторастите се получават тъмнокафяви до кафяво-виолетови ивици, които се запазват по лозите до следващата година. Болестта причинява изресяване, деформиране и пригор. Зърната се напукват и по – късно се нападат от сиво гниене. Гроздовете се покриват с плесенов налеп и отделят миризма на риба. Благоприятни условия за развитието на болестта са температури от 25 - 280 С и влажност на въздуха 60-80%. Температури

„Земеделие плюс”

над 290 С затрудняват развитието на патогена. Над 370 С гъбата загива. Борбата трябва да се води предпазно – фалкон -30 мл/ дка, байфидан 250 ЕК -10 мл/дка. Други фунгициди, които може да се прилагат са: флинт макс - 16 г/ дка, фоликур – 40 мл/дка, ардент 50 СК – 20 г/дка, колис 40 мл/ дка и др. СИВО ГНИЕНЕ ПО ГРОЗДЕТО. Причинител е гъбата Botrytis cinerea. Зимува в растителните остатъци. Гъбата се развива в широк температурен интервал от 1-31°С с оптимум 25° С. Конидиоспорите кълнят при относителна влажност над 90%, но заразяват само при наличие на капка вода. При температура под 0 и над 350 С няма развитие. Напада всички зелени части на лозата, но големи загуби се наблюдават при нападение на грозда. По зърното болестта се развива от момента на прошарването. По зърната се появяват бледокафяви петна, върху които във влажно време се образува сиво - бял до сиво кафяв спорообразуващ налеп. Получената реколта не е годна за консумация и за винопроизводство. Благоприятни условия за развитието му се създават при влажно и хладно време, при беритбата, след повреди от градушка и гроз-

дов молец, при транспортирането и съхранението на гроздето. За ограничаване на болестта е необходимо да се създадат добри условия на отглеждане на лозата: използване на устойчиви сортове лози, засаждане на проветриви места, да се прилага подходящо комбинирано торене, правилни резитби, кършене, колтучене за добро проветряване на лозите, гроздоберът да се провежда по възможност в сухо време. Първото пръскане се извършва след прецъфтяване на лозите, второто когато зърната са с големината на грах, третото при избистряне на зърната, а четвъртото-когато се налага. Могат да се използват някои от следните фунгициди – кантус – 100 мл/ дка, куадрис 25 СК – 75 мл/дка, суич 62,5 ВП – 0.08%, сумилекс 50 ВП-0,1 %, еклер 49 ВГ-0.05%, куадрис 25 СК-0,075%, шавит Ф 72 ВДГ-0.2 % и др. БАКТЕРИАЛЕН РАК. През

последните години това е една често срещана болест по лозата и овощните видове. Причинител е бактерията Agrobacterium radiobacter pv. tumefaciens. Придвижва се по проводящата система на растенията и предизвиква образуването на тумори. Причинява хипертрофия и хиперплазия на нападнатите тъкани. По корените и по стъблата се образуват подутини-единични или многобройни, кафяви със зърнеста структура. Те пречат на нормалното сокодвижение и хранене на растенията. Бактериите от разрушаващите се тумори (при лозата) предизвикват заразявания на околните растения Борбата трябва да бъде пред-

пазна. Тъй като бактерията прониква в лозовото растение само чрез пресни и открити рани /след градушки, измръзване и др./, те трябва да се дезинфекцират веднага след откриването им. Тази дезинфекция е задължителна, както за лозовите маточници и компонентите на присаждането, така и за лозовото вкоренилище, където непрекъснато, през целия вегетационен период, по младите растения възникват рани от премахването на издънките, покарали от подложката, от кършенето на леторастите, от премахването на росните корени (при загрибване на лозите в тира), от почвообработващите машини, от градушки, насекомни неприятели и др. Основните мероприятия в борбата срещу бактерийния рак включват следните мерки: Извършване на резитбата на зряло в лозовите маточници през невегетационния период, преди настъпването на сокодвижението. Прилагане на сеитбообращение на площта за лозово вкоренилище, което не допуска развитието на растения гостоприемници на причинителя на болестта. При лозово вкоренилище за базов материал площта трябва да се поддържа и в черна угар. Тази мярка се базира на обстоятелството, че при липса на хранителна среда бактерията причинител на болестта се запазва жива в почвата в продължение до 3 години, след което умира, докато при наличието на гостоприемници от други растителни родове и видове, тя може да просъществува години наред и да напада засадените на тази площ присадени стратифицирани резници. Дезинфекциране на всички

режещи инструменти (ножици, триончета и др.) при извършване на съответните операции, след всяко отделно растение, чрез потапяне (намазване) на режещата им част в 5%-ов разтвор от формалин или в 75%-ов спирт за горене. Изкореняване и изгаряне на болните от бактериен рак лози в маточниците. Изкореняване и изгаряне на болните от бактериен рак растения във вкоренилищата и напръскване на цялата площ на насаждението с 3 - 4%-ов разтвор от железен сулфат, неутрализиран с гасена вар. ЕКСКОРИОЗА. Причинител

е гъбата Phomopsis viticola Sacc. Зимува в пъпките като мицел и по леторастите. Засяга най-силно младите леторасти. Първите признаци се появяват по пръчките. Характерните признаци на болестта са: елипсовидни и удължени кафяви по периферията петна със светъл център, напукана кора на леторастите, скъсени междувъзлия и дребни листа. По младата кора се образуват черни пикнидии. Оптимална температура за развитие е 25°С и влажност на въздуха 90-100 %.За борба се препоръчва използването на някои от следните фунгициди: Дитан М 45 – 0,2 %, Микал флаш – 0,3 %, верита – 0,2 % и др. Най – добри резултати при борбата с болестите в лозовите насаждения се получават, когато тя се води превантивно! Гл. ас. Ил. Иванова, гл. ас. Р. Минчева, гл. ас. д-р Г. Дякова ИЗС „Образцов чифлик”, Русе

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

Напояване

Влияние на климата и почвата върху напоителните норми в България П р е з п о с л е д н и те 3 0 0 0 – 4000 г. напояването е най-мощното средство за борба със щетите от суша в земеделието. Съвременните математически модели са широко използвани в света за оценка на ефекта от колебанията и промените на климата, почвените условия и земеделската практика върху нуждите на селскостопанските култури от поливна вода. На основата на резултати от симулации на баланса на водата в почвата с валидирания модел WINISAREG са изчислени нетните напоителни норми на царевица при почви с различен водозадържащ капацитет в районите на София, Пловдив, Стара Загора, Сандански, Плевен, Лом и Силистра. Получените резултати се основават на метеорологични данни с продължителност 54 години, които са достатъчно представителни за съвременния климат. На фиг.1 са сравнени получените криви на обезпеченост на напоителните норми (NIRs) на царевица за периода 1951– 2004 г. в пет представителни ра-

йона на страната, когато почвата е със средна водозадържаща способност (136-157 мм/м). Вижда се, че необходимостта от напояване е най-голяма за района на Сандански, когато през средните климатични години с обезпеченост от 40 до 75% напоителните норми са в граници от 270 до 300 мм. За района на Пловдив, който е един от най-големите и засушливи земеделски райони на страната, напоителните норми са също високи и се изменят през средните години от 200 до 270 мм. Най-ниски са нуждите от поливна вода в районите на Силистра и Софийско поле - от 120 до 180 мм. През сухите години с обезпеченост под 25% нетните напоителни норми нарастват значително, като през най-сухите години те достигат 430 мм за района на Пловдив и 350 мм за Софийско поле. Само през най-влажните години с обезпеченост по-голяма от 85%, напоителните норми са под 100 мм за всички основни земеделски райони на страната.

Фиг. 1. Криви на обезпеченост на нетната напоителна норма на царевица за пет представителни района на страната при почви със средна водозадържаща способност TAW (136–157 мм/м), 1951–2004 г.

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

При почви с различна водозадържаща способност от 116 до 180 мм (фиг. 2) напоителните норми за даден район се различават с около 50-60 мм. При уязвимите на засушаване почви с ниска влагоемкост (TAW=116 мм/м), напоителните норми през средните години нарастват на 300-350 мм за района на Сандански и 220-300 мм за Горно Тракийската низина (фиг. 3). През екстремно сухите години, които се случват 1 път на 20 години, напоителните норми достигат 400-480 мм в Южна България. Установена е тенденция на увеличение на необходимата напоителна норма за царевица в района на Пловдив. През периода 1951-2004 г. нетните нужди от напояване са се увеличили с 80 мм (фиг. 4). Изложените резултати доказват, че при условията на променящ се климат, глобално затопляне и чести интензивни засушавания нуждите от напояване у нас са твърде променливи през годините и показват тенденция към нара-

Фиг.2 Криви на обезпеченост на нетните напоителни норми (NIRs) на царевица за почви с ниска, средна и висока водозадържаща способност TAW (116, 136 и 180 мм/м-) за района на Пловдив, 1951–2004 г.

Фиг. 3. Криви на обезпеченост на нетната напоителна норма на царевица за пет представителни района на страната при почви с ниска водозадържаща способност TAW (116 мм/ м), 1951–2004 г.

стване, особено в Горно Тракийската низина. Производството не само на царевица за зърно, но и на други пролетни култури, ще зависи все повече от възможностите за напояване и ще изисква съществени вложения

Фиг. 4. Нетни напоителни норми на царевица на почви с нисък използваем воден запас (TAW=116мм/ м) в района на Пловдив, 1951–2004 г.

в хидромелиоративната система на България. Следователно разработването и внедряването на икономически ефективни водоспестяващи технологии, техники на напояване и поливни режими е основна цел за българската

селскостопанска наука през следващите години. Проф. дсн инж. Зорница Попова, ас. инж. Мария Иванова

БЛАГОДАРНОСТИ

Авторите благодарят за финансовата подкрепа на Проекта DMCSEE, Център за управление на засушаванията в Югоизточна Европа, от програмата за трансгранично сътрудничество за ЮЕ на ЕС, при реализирането и разпространяването на резултатите от научните изследвания върху уязвимост на културите от засушаване и управление на напояването в България.

Новини от МЗХ

Покана за участие в японското международно изложение за хранителни продукти На среща на зам.-министъра на земеделието и храните д-р Цветан Димитров с президента на Японо-Българската асоциация за приятелство г-жа Акико Игая и представители на организационния комитет на изложението, България е поканена да участва в международното изложение за храни и напитки „UTAGE 2013” в Осака, Япония, което ще се проведе от 26 април до 6 май 2013 г. , Това е добра възможност да бъде представена страната ни с традиционни млечни и месни продукти, вина, розова

вода и български танци на изложението. Ще се сформира работна група от маркетингови специалисти, които да определят и изготвят концепция за представяне на страната. Международното изложение за храни и напитки „UTAGE” се организира веднъж на четири години и е форум за представяне на продукти на хранително-вкусовата промишленост на Япония и страните от Югоизточна Азия. За първи път през 2013 г. ще бъдат представени и страни от Югоизточна Европа. сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

Овощарство

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРОЛЕТНИЯ МРАЗ ПРИ ЧЕРЕШИ Черешата (P. avium L.) е традиционен овощен вид у нас. Повратните пролетни мразове се явяват лимитиращ фактор за получаването на редовни добиви. В тази връзка най-чуствителни на студ при овощните култури са плодниците и ново образувалите се завръзи (Василев и др. 1982, Цолов, 1989, Божкова, 1998, Георгиев и др., 2007; Живондов и Малчев, 2008). В свое проучване за екологичните условия в района на Лудогорието Дяков и Лазаров (1982) стигат да извода, че важно значение за отглеждане на черешата в определено месторастене имат най-ранните и най-късните пролетни мразове. Според същите автори най-късният пролетен мраз за района е установен на 20 април 1968 г. Според някои автори (Цолов, 1989; Дяков и Лазаров 1982) повредите от повратните студове зависят от срока на цъфтеж при различните сортове и от разположението на завръзите на различна височина от почвената повърхност. Резултатите от изследванията на Живондов и Малчев (2008) показват, че върху степента на поражение при черешите от късен пролетен мраз

основно значение има сорта, докато използваната подложка има слабо влияние. По данни на Личев и Папахатзис (2009), Papachatzis et al. (2008), по-силно растящите подложки са по-устойчиви на студ в сравнение с по-слабо растящите. Повредите от повратен пролетен мраз често са причина за намаляване на добива при черешата. В тази връзка са направени изследвания, които обхващат предимно Южна България. Липсата на съвременни данни по този проблем наложи провеждането на това проучване в района на Североизточна България. В статията са представени резултатите от изследване въздействието на късния пролетен мраз върху различни сортове череши и неговото влияние върху получения добив. Обект на проучване са черешовите сортове Бигаро Бюрла, Бинг, Ван и Гермерсдорфска. Опитното насаждение е създадено през пролетта на 2001 г. след есенно риголване на дълбочина 65-70 cм и запасяващо торене. Почвата е сива горска. Подложката е махалебка (P. machaleb). Изследваните сор-

Фиг. 1 Температура на въздуха на 24.04.2007 г.

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

тове са засадени при три вътрередови разстояния – вариант 1 (V1) 3 м, вариант 2 (V2) 4 м и вариант 3 (V3) 5 м. Междуредовото разстояние е шест метра. Отчетен е процента на повредени завръзи и добива, като за целта са анализирани по 600 завръза от всеки вариант взети като средна проба от 3 дървета в 3 повторения. Данните са обработени посредством теста на Дънкан (Запрянов и Димова 1995). На 24 април 2007 г. в района на Опитната станция по земеделие – Хан Крум е установен повратен пролетен мраз, който Табл. 1. Повреди по завръзите през пролетта на 2007 г. Сорт

вариант

Бигаро Бюрла

V1 V2 V3

Бинг

V1 V2 V3

Ван

V1 V2 V3

Гермерсдорфска

V1 V2 V3

повредени завръзи % 83,5 а 80,7 ab 79,1 b 81,3 67,5 cd 72,4 bc 65 d 68,3 71,2 c 67,5 cd 68,4 cd 69,0 52,8 e 55,6 e 56,2 e 54,9

LSD 5% - 3,85

Табл. 2. Добив и средно тегло на плодовете за 2007 г. Варианти

V1 V2 V3

добив от дърво (кг)

средно тегло на плода (г)

сорт Ван 9,2 ab 7,8 ab 9,3 ab 7,4 b 10,0 7,3 b а сорт Бигаро Бюрла 3,2 e 7,8 ab 3,9 de 8,0 ab 4,6 d 8,0 ab

сорт Бинг V1 6,8 bc 7,6 b V2 7,2 bc 7,9 ab V3 8,4 8,1 ab b сорт Гермерсдорфска V1 6,7 c 8,0 ab V2 7,0 bc 8,3 a V3 8,6 ab 8,3 a LSD 5% 1,0 0,4

предизвика поражения по завръзите на черешовите сортове: Бигаро Бюрла, Бинг, Ван и Гермерсдорфска На фигура 1 е представена динамиката на температурата на въздуха. От представените данни е видно, че през нощта стойностите се понижават, като отрицателна температура е установена в интервала от 24 до 8 часа сутринта. Най-ниска стойност – 3,20 С е отчетена в 6 часа, което е предпоставка за измръзването на завръзите. Данните за повредените завръзи (табл. 1) показват, че V1 на Бигаро Бюрла има най-високи стойности. При V3 от същия сорт се наблюдават доказано по-малко измръзнали завръзи. От представените резултати е видно, че при Бигаро Бюрла пораженията от късен пролетен мраз са по-силни в сравнение с останалите сортове. Броят на измръзналите завръзи е доказан. При средно-ранните сортове Бинг и Ван процента на повредените завръзи е повисок в сравнение с късния сорт Гермерсдорфска.

Броят на измръзналите завръзи оказва влияние върху получения добив. В тази връзка най-нисък добив от дърво е установен при трите варианта на сорт Бигаро Бюрла (табл. 2). Останалите сортове имат добив, който е доказано по-висок в сравнение с Бигаро Бюрла. Това се дължи на факта, че при тях броят на повредените завръзи е значително по-нисък. С най-висок добив от дърво се отличава сорт Ван (9,2–10 кг), а при Бигаро Бюрла той е нисък (3,2–4,6 кг). С най-високо средно тегло на плодовете се характеризира сорт Гермерсдорфска (8–8,3 г), докато при Ван те са най-дребни. Резултатите от настоящото проучване за степента на измръзване при сортовете Бигаро Бюрла, Бинг, Ван и Гермерсдорфска кореспондират с данните получени от Василев и др. (1982), Георгиев и др. (2007) и Живондов и Малчев (2008). Заключение Ранно цъфтящия сорт Бигаро Бюрла има най-висок процент повредени завръзи в сравнение със средно-ранните Бинг и Ван и късно развиващият се Гермерсдорфска. В тази връзка при Бигаро Бюрла е установен значително по-нисък добив в сравнение с останалите сортове. Големината на плодовете са сортова особеност и не се влияят от степента на повредените завръзи. Отрицателните пролетни температури оказват влияние върху добива когато измръзналите завръзи са повече от 80 %. Гл. ас. д-р Димитър Василев Опитна станция по земеделие – Хан Крум

Лешникът е многогодишно растение с височина, варираща в зависимост от вида и ботаническия му произход. Разпространен е в страните от Мала Азия, крайбрежието на Черно и Средиземно море, както и в Тихоокеанското крайбрежие на САЩ (щата Орегон). Използването на плода на лешника като храна за човека е познато още от дълбока древност. Лешниковите ядки са с висока хранителна и лечебна стойност. Те са богати на мазнини (от 61 до 80 %). Съдържат значително количество белтъчини (16 – 21 % чист белтък). По калорична стойност превъзхождат плодовете на ореха, бадема, гроздето и смокинята. Богати са на минерални соли и витамини. Могат да се използват както в сурово състояние, така и печени. Намират широко приложение в хранително – вкусовата промишленост, предимно в сладкарството и ликьорното производство, а също и за директна консумация. Изборът на сорт при проектиране на стопанство с лешници е много важен. В комбинация с подходяща агротехника се получават оптимални добиви за период от 15 – 20 години. За целта на изследването авторът е избрал сортовете Римски и Ран Трапезунски. Те се отличават с много добро плододаване на едри до средноедри плодове с много добро качество. Въпреки благоприятните характеристики както при всеки бизнес в земеделието, така и при бизнеса с лешници има голяма степен на риск. Рискът може да се дефинира като вероятност действително получените резултати да не съответстват на очакваните или фактическите финансови постъпления да не отговарят на предварителните очаквания. В тази връзка в статията разглеждаме рисковите променливи, които влияят върху доходността на бизнеса с лешници, върху неговата ефективност и устойчиво развитие. Изследвана е

сп. „Земеделие плюс”, бр. 3, 2012 г.

Рискови променливи в бизнеса с лешници

чувствителността на нетната настояща стойност (ННС) като показател, олицетворяващ ефективността на инвестицията при оптимистичен, песимистичен и реалистичен вариант на факторите цена, добив и дисконтов процент и при равни други условия. Информацията е обобщена и отразена в таблици 1, 2, 3 и 4. Класирането на рисковите променливи, влияещи върху доходността на проекта, респективно бизнеса с лешници е направено според показателите дисперсия, стандартно отклонение и коефициент на вариация и е представено: При изчисляването на статистическите показатели са използвани следните зависимости: (1) Табл. 1. Анализ на влиянието на променливата „цена“ Вариант

стойност на променливата, лв.

ННС на инвес- вероятност тицията относит. лв./ 10 – те дка единици

оптимистичен

608 061

0,20

реалистичен

436 079

0,65

песимистичен

187 242

0,15

Табл. 2. Анализ на влиянието на променливата „добив“ Вариант

стойност на ННС на инвес- вероятност променливатицията относит. та, кг/ дърво лв./ 10 – те дка единици

оптимистичен

19,2

573 067

0,30

реалистичен

436 079

0,60

песимистичен

415 313

0,10

Табл. 3. Анализ на влиянието на променливата „дисконтов процент“ Вариант

стойност на променливата, %

ННС на инвестицията лв./ 10 – те дка

вероятност относит. единици

оптимистичен

273 869

0,25

реалистичен

436 079

0,70

песимистичен

77 084

0,05

Табл. 4. Класиране на рисковите променливи Променлива

дисперсия на ННС лв.

стандартно отклонение на ННС, лв.

коефициент на вариация

цена, лв./ кг.

1,519 495 910

123 367,837

0,28

4,550 158 528

67 454,86

0,13

9,599 378 271

97 976,42

0,26

добив, кг/ дърво дисконтов процент, %

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Дисперсията

(2) (3)

Коефициент на вариацията (4) При обобщаването на резултатите и формулирането на изводите следва да се има в предвид, че показателите за ефективност – нетна настояща стойност, обща сума на настоящите стойности на нетните парични постъпления, динамичния срок на откупуване на капиталните вложения и коефициентът на ефективност, са изчислени с дисконтов процент, който не е коригиран с надбавката за общ и специфичен риск в земеделието, съответно 11% и 3% Причината за това е, че такава корекция на дисконтовия процент за отчитане на общия и специфичния риск е безсмислена, тъй като при дисконтов процент по – висок от 9% при равни други условия проектите не отговарят на изискванията за ефективност на инвестициите. Затова изследванията на автора в този аспект са насочени преди всичко към идентифицирането и подреждането на факторите, пораждащи най – висок риск за бизнеса със съответните видове насаждения като предпоставка за разработване на адекватна производствена и маркетингова стратегия и политика. ИЗВОДЪТ от анализа на представените данни е, че най – висок инвестиционен риск поражда променливата “ цена “. На второ място е променливата “ дисконтов процент “ и на трето място – “ добивът “. Следователно усилията за по - точно прогнозиране и планиране, и за намаляване на инвестиционния риск трябва да се насочат към първите две променливи. Като възможност за намаляване на риска може да се използва диверсификацията в производствената структура на стопанството. Представените в статията подходи и решения не са готова рецепта за решаване на проблемите в сферата на инвестициите в земеделието и управлението на риска, но те биха могли да подпомогнат земеделците в намирането на адекватни за бизнеса им решения и да ги насочат към алтернативи, допринасящи за компенсирането на поетия риск и увеличаване на привлекателността на аграрния бизнес и устойчивото му развитие. Гл. ас. д-р Наталия Неделчева РУ „Ангел Кънчев“

2. Торене на черешата Черешата е традиционен и икономически изгоден овощен вид за нашата страна. В зависимост от подложката черешовите дървета се отглеждат на почви, които са сравнително бедни на хранителни вещества. Затова хранителният режим на растенията трябва да бъде съобразен с цел получаване не само на високи добиви, но и на високо качество на плодовата продукция, а оттам и получаването на по-голям икономически ефект. Преди създаването на насаждение е необходимо да се направи химичен анализ на почвата за определяне съдържанието на основните макроелементи- азот, фосфор и калий, да се определи реакцията на почвата(рН) и съдържанието на хумус. Торенето е агротехническо мероприятие със съществено значение за всички видове култури, но при овощните то е необходимо условие, тъй като тези култури се отглеждат на едни и същи площи дълго време и с увеличаване на възрастта на дърветата се повишава и нуждата от хранене. Чрез внасянето на торове се подобрява структурата на почвата, почвеното плодородие, растежа на дърветата, добива и качеството на плодовата продукция Предпосадъчно торене При създаването на черешово насаждение едно от мероприятията е извършването на предпосадъчно торене. Торенето се извършва като върху цялата повърхност се разхвърлят органичните и минерални торове в препоръчителни норми 120-140 кг/дкa калиев сулфат и 160-200 кг/дкa троен суперфосфат, които се заорават на дълочина 50-70 cм. След това се разхвърлят 3-4 тона на декар угнил оборски тор и се заорава на дълбочина 30-40 cм.

Предпосадъчно торене може да се извърши като 10-15 кг разложен оборски тор, 150-200 г калиев сулфат и 300-400 г троен суперфосфат се сложат в посадъчната ямка и се размесят с почва. От опити провеждани в Институт по земеделие-Кюстендил Георгиев(1996) е установил, че след проведено предпосадъчно торене на черешови дървета до третата им година не е необходимо торене. Запасяващо торене След третата вегетация младите дървета започват да се подхранват ежегодно с азотни торове. Това запасяващо торене се извършва околостъблено в радиус около 50 cм по-голям от проекцията на короната. Годишната торова норма се внася на два пъти като през пролетта(края на март-началото на април) се внасят 2/3, а през лятото(началото на юни) останалата 1/3. По този начин не се предизвика вторичен растеж и през зимата младите

дървета не измръзват. Препоръчителната торова норма за този период от развитието на черешите, наречен период на силен растеж е между 6 и 9 кг N/дкa. С нарастване на възрастта на дърветата нуждата от хранителни вещества се повишава, при което дозите трябва да се увеличат. По време на периода на начално и бързо нарастващо плододаване нормата на азотния тор се повишава и е 9-12 кгN/дкa. При встъпването в периода на пълно плододаване торовата норма е 13-18 кгN/дкa. Внасянето на торовите норми също се извършва двукратно през годината като 2/3 се внасят през пролетта(март-април), а 1/3 през октомври. Тук по-ранното торене може да доведе до намаляване устойчивостта на дърветата към ниски температури. Освен ежегодното подхранване с азотни торове през 3-4 години се внасят калиеви и фосфорни в норми 40-60 кг/дкa (активно вещество) и 3-4 тона добре разложен оборски тор. Тези торове се внасят през есента и се заорават. Редица автори (Стоилов, 1977, Еников и Беневски, 1984) дават препоръчителни торови норми (табл.1) за подхранване на черешови насаждения при добра запасеност на почвата и допустими стойности на листния анализ. Количеството необходими торове се изчислява по формулата: а.100 Х = ----------------, където с х – е търсеното количество

Табл. 1. Препоръчителни торови норма за череши Автор

очакван добив, кг

Стоилов

1000 неплододаващи 800-1200

Еников и Беневски

N, кг/дкa акт.в-во 6-8 6-9 8-18

P2O5, кг/дкa акт.в-во 5-6 6-9 9-18

K2O, кг/дкa акт.в-во 6-8 5-8 8-12

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

Съвети на специалиста

ЧЕРЕШОВА ГРАДИНА

Табл. 2. Оптимално съдържание на хранителни елементи в листата на плододаващи череши според Bergmann(1988) и Георгиев(1992, ИЗ - Кюстендил). Елемент Bergmann Георгиев

N, % 2,6-2,8 2,5-2,8

P2O5, % 0,18-0,30 0,30-0,50

тор за парцелата, кг; а – нормата или дозата на хранителния елемент, кг/дкa активно вещество; с – съдържание на активното вещество в тора, %; Например препоръчителната норма на торене е 6 кг/дкa азот, а активното вещество, съдържащо се в амониевата селитра е 33%, то ще се получи Х= 6.100/33=18 кг/дкa, т.е. на един декар черешови дървета са необходими 18 кг амониева селитра. За да се определи по-точно необходимото количество на внесяне на торове през месец август се вземат листа от средата на едногодишните леторасти на дърветата за химичен анализ на основните хранителни елементи-азот, фосфор, калий, калций и магнезий. От проведени научни изследвания и получени резултати са определени гранични стойности за съдържание на хранителни елементи в листата на черешата (табл. 2). Зелено торене При поддържане на почвата на черешовите градини в черна угар е подходящо прилагането на зелено торене(сидерация). То се използва за подобряване на плодородието на почвата и за обогатяването й с органично вещество. При насаждение, в което не се внася оборски тор зеленото торене е препоръчително, защото замества действието на органичния тор с до 70%. Засяването на културите за зелено торене може да се извърши през пролетта и да се заорат през есента или засяване през есента и заораване през пролетта. Есенното засяване дава по-добри резултати, тъй като зимните сидерати предпазват корените на дърветата от измръзване и заба42

бр. 4, 2012 г., сп.

K2O, % 1,6-2,0 1,1-1,9

Ca, % 1,2-2,0 1,4-2,0

Mg, % 0,30-0,50 0,40-0,70

вят или подтискат поникването на плевели. Действието от този вид торене е по-бавно в сравнение с използването на минерални торове и се проявява след третата година от приложението му. Полученият ефект от зеленото торене се доближава до този на органичното торене. Една от основните причини за приложението му е, че по този начин се компенсира набавянето на хранителни вещества за овощните насаждения. Културите за засяване трябва внимателно да бъдат подбрани в зависимост от това какви елементи съдържат. Едни от най-подходящите са бобовите, поради високото им съдържание на азот, фосфор и калий. Някои от тях могат да се използват както самостоятелно така и в комбинация, например грах и овес или грах и ръж. Важно условие при прилагането на зелено торене е напояването на културите особено в години с недостатъчни количества валежи и засушаване. От друга страна при отглеждането на тези култури могат да се използват минерални торове(амониева селитра) за тяхното подхранване. Листно торене Едновременно с почвеното подхранване на черешовите насаждения могат да се прилагат и листни торове. Листното торене има бърз ефект при прилагането му. Когато се установи недостиг на даден хранителен елемент той може да се набави чрез използването на листни торове. Препоръчително е за листно подхранване да се използват комбинирани торове, но ако почвено са внесени азот, фосфор, калий, то листно могат да се внесат цинк, калций, молибден, бор, желязо и др. Торовете, съдържа-

„Земеделие плюс”

щи микроелементи са трудно усвоими от растенията, приложени почвено затова най-ефектвно е да се прилагат листно. Пръскането с листни торове е подходящо при растения, намиращи се в стресови състояния(засушаване, ниски температури, градушка и др.) или физиологични смущения. При това подхранване торовете се използват по-рационално от растенията поради постъпването им директно върху листата, стъблата и плодовете. По този начин няма риск от замърсяване на почвата и подпочвените води. Листните торове се внасят неколкократно(от 2 до 3 пъти) по време на вегетацията на растенията през 14-15 дневен интервал. Концентрациите им не трябва да са във високи норми, за да не повредят листата на дърветата. Някои от листните торове контролират опадането на плодовете, а други подобряват плодовата продукция. В сезон с обилни валежи се наблюдава напукване на черешовите плодове, което може да се предотврати чрез листно пръскане с калциевосъдържащи торове. Листното торене е перспективно мероприятие, защото може да се извършва едновременно с внасянето на пестициди като спестява и средства. Торенето е фактор, оказващ влияние не само върху растежа и развитието на дърветата, но и върху качеството на получената продукция и нейното съхранение. Усилията на производителите трябва да са насочени към правилното и балансирано торене на черешовите градини, а не към количествата внесени торове, защото смущения при растенията могат да се получат не само от недостиг на хранителен елемент, но и от излишък. Ас. Сашка Сугарева Институт по земеделие – Кюстендил

През по-голяма част от годината пасищата са основен източник на храна за овцете. По ботанически състав и добив от единица площ естествените пасища се различават значително. Те се делят на полски, полупланински, планински и високопланински с характерен тревен състав. Използването на планинските и високопланинските пасища през пасищния период е специфичен проблем и зависи от характера на пасищата, породността на овцете, атмосферните условия, наклона на терена и други. Редица автори (Avram et all 1977, Drozdz Ciurus 1983) отчитат неблагоприятно влияние на планинските условия и свързаните с тях атмосферни фактори върху млечната продуктивност. Докато според Мугниев и др.(1987) и Michal (1977) използването на алпийските пасища през лятото подобрява храненето на овцете и повишава млечността им. Отглеждането на овце при естествени условия с използване на планинските и високопланинските пасища, позволява добиване на мляко с високо съдържание на протеин и млечна мазнина и производството на качествени млечни продукти. Интересът към млечните белтъчини се свързва с биологичната и хранителна им пълноценност. Чрез изхранване на подходящ свеж фураж, Addis et al. (2005) установяват, че може да се промени състава на млечната мазнина, като се увеличава количеството на линоловата киселина в надоеното овче мляко, която е субстрат за производството на спрегната линнолова киселина. Според Nudda et al. (2005) сезонните промени в съдържанието на мастни киселини в млечната мазнина са свързани с изменения в състава на пасището. Освен свежия фураж, Agustino et al., (2002) доказва, че слънчевото облъчване води до високи порции на лауринова, миристицинова и стеаринова

и намалено съдържание на олеинова, линолова и линоленова мастни киселини. В статията са представени резултатите от изследване химичния състав и количеството на някои макро- и микроелементи в овче мляко от цигайски и каракачански овце, добивано в района на Средна Стара планина. Проучването беше извършено върху сурово овче мляко от района на Средна Стара планина, получавано от две породи овце, отглеждани при еднакви производствени условия в ИПЖЗ-Троян: I група - Цигайска порода (250 овце) и II група – Каракачанска порода (180 овце). Млякото е изследвано през периода април-юли, когато отглеждането на овцете е пасищно - пролетно-летен период, през който бяха извършени четири млечни контроли с едномесечен интервал, съгласно Инструкцията за контрол на млечността. Пробите мляко бяха вземани индивидуално от по 5 животни от всяка порода, ежемесечно, по време на млечните контроли. Животните са отглеждани оборно-пасищно. През месеците април и май овцете бяха отглеждани на планинско пасище с надморска височина 500-800 м, а през месеците юни и юли – на високопланинско пасище (1500 м н. в.). Анализите на млякото са извършени в лабораториите на ИПЖЗ - гр. Троян и на Аграрен факултет при Тракийски университет - гр. Стара Загора. Съдържанието на сухо вещество, млечна мазнина, общ белтък, лактоза и сух безмаслен остатък в млякото е определено с апарат Милко-скан 133В, а това на пепел – тегловно, чрез опепеляване при 5500С. Микро- и макроелементите са определени след сухо опепеляване на пробата и минерализирането й в муфелна пещ при температура 5500С. От получената пепел е приготвян солно-кисел разтвор,

Табл. 1. Химичен състав на млякото през дойния период на овцете (n=20) Показатели, %

Фиг. 1. Промени в сухото вещество на млякото

дойна млечност, л сухо вещество, % сух безмаслен остатък,% млечна мазнина, % общ белтък, % млечна захар, % пепел, %

I група II група x Sх x Sх 50.37 1.7 55.97 1.68 18,05 1,774 19,08 1,335 11,47 0,828 1,85 0,510 6,57 1,390 7,23 1,163 5,60 0,782 5,95 0,513 4,95 0,392 4,96 0,278 0,93 0,062 0,95 0.035

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

Животновъдство

ПРОДУКТИВНОСТ И СЪСТАВ НА МЛЯКОТО ПРИ ЦИГАЙСКИ И КАРАКАЧАНСКИ ОВЦЕ

който се разрежда до определен обем по време на определяне на отделните елементи. Получените данни са обработени вариационностатистически чрез Statistica for Windows (Release, 4.3, Stat. Soft. Inc., 1994). Добитото мляко през дойния период при Каракачанските овце е значително повече от това на Цигайската порода при р<0.05 (табл. 1). Освен това, млякото от Каракачанските овце се отличава с по-високо съдържание на сухо вещество, сух безмаслен остатък, млечна мазнина и общ белтък (табл. 1). Разликата между двете групи е математически доказана само за сухото вещество (р<0,05). Не са отчетени различия в съдържанието на млечна захар и пепел. Влиянието на надморската височина, респ. на пасищната растителност, върху съдържанието на сухо вещество в овчето мляко е отразено на фигура 1. Независимо от надморската височина нивото на сухото вещество в млякото от I група е по-ниско в сравнение с това от II група, като разликата между двете групи е по-добре изразена при млякото, получено когато овцете са били отглеждани на нископланинското пасище и едновременно с това са подхранвани с концентратна cмеска. Промените в съдържанието на млечна мазнина в млякото на изследваните овце в зависимост от пасището, на което са отглеждани животните могат да се видят на фигура 2. Най-голяма разлика при млечната мазнина между двете групи овце се наблюдава, когато животните са били отглеждани

на планинското пасище (800 м), съответно 7,0% при I група срещу 6,1% при II група. Съдържанието на млечна мазнина в овчето мляко е еднакво при отглеждането на животните на високопланинското пасище, което е основна причина и за еднаквото съдържание на сухо вещество в млякото от двете групи овце при тази надморска височина. Динамиката в концентрациите на общ белтък в млякото на овцете от Цигайската и Каракачанската порода е проследена на фигура 3. Минимална разлика в концентрацията на общ белтък между двете групи се наблюдава при млякото, получено когато животните са били на високопланинското пасище, следвано от планинското. По-голяма разлика между двете групи при съдържанието на протеин се наблюдава при подхранване на овцете с концентрат (400 м н. в.). Средните концентрации на отделните минерални елементи в овчето мляко за наблюдавания период са представени на таблица 2. Не се установяват разлики между двете групи при макроелементите калций, фосфор, калий и натрий, както и при микроелементите цинк и манган. От изследваните макроелементи в млякото най-високо и при двете групи овце е количеството на калция, следвано от това на фосфора. Съотношението между тези елементи (Ca/P) е еднакво за двете групи – 1,42. Второто важно съотношение е това между калия и натрия (K/Na). За млякото на изследваните овце то е съответно 3,31 при I група и 3,23 при II група. Количеството на калий, установено от нас, е малко по-високо, а това на натрий – по-ниско, от средните стойности.За получаване на качествено мляко съотношението Ca/P в дажбата на животните трябва да е от 1,25 до 1,40:1, докато оптималните стойности за съотношението K/Na са от 1,7 до 2,0:1. Значителна разлика между млякото от изследваните овце при двете групи се наблюдава при количеството на магнезия – с около 27% повече в млякото от Цигайската порода в сравнение с това от Каракачанската (р<0,001). Повече автори посочват, че количеството на магнезий в изследваното от тях мляко варира от 12,8 до 18,2 мг/100 г, в който диапазон са й стой-

Фиг. 2. Промени в съдържанието на млечната мазнина

Фиг. 3. Промени в съдържанието на белтъчини в овчето млякото

Табл. 2. Минерален състав на млякото през дойния период на овцете (n=20) Минерални елементи Ca, % P, % K, % Na, % Mg, мг/100 г Fe, мг/100 г Cu, мг/100 г Zn, мг/100 г Mn, мг/100 г

I група x S макроелементи 0,211 0,009 0,149 0,005 0,139 0,006 0,042 0,003 6,955 1,973 микроелементи 0,150 0,047 0,085 0,017 0,563 0,189 0,015 0,002

бр. 4, 2012 г., сп.

II група x

0,215 0,151 0,139 0,043 12,44

,015 0,014 0,007 0,004 0,568

0,163 0,074 0,558 0,015

0,036 0,008 0,084 0,001

„Земеделие плюс”

ностите, установени от нас, за млякото на изследваните овце. Значително по-ниски стойности за магнезий, в сравнение с нашите данни, за овче мляко се установява при породите Карагоуники и Серон, съответно 9,1 и 8,8 мг/100 г (Vouttsinas et all 1988) Сравнително по-високи стойности на натрий и магнезий, но по-ниски на калций, фосфор и калий, в сравнение с резултатите, се установява при изследване на овче мляко от породата Аваси (Sahan, et all 2005). От изследваните микроелементи в овчето мляко с най-висока концентрация е цинка, а с най-ниска – мангана. Концентрацията на желязо е незначително по-висока при млякото от Каракачанските овце (р>0,05), а тази на мед – при Цигайските, като разликата е достоверна при р<0,05. Осреднени данни за овчето мляко са по-високи от нашите за нивото на макроелемента калий (198 мг/100 г), но са по-ниски за макроелементите калций (178 мг/100 г, натрий (26 мг/100 г), магнезий (11 мг/100 г) и за микроелементите желязо (92 мг/100 г), мед (13 мг/100 г) и цинк (220 мг/100 г). Ташев и Шишков (1975) посочват сравнително по-висока стойност за нивото на калий в овче мляко (182 мг/100 г) в сравнение със стойностите,

установени от нас, за млякото на изследваните Цигайски и Каракачански овце. Резултатите за трансфера на микроелементите при животните са в съответствие със становището на Kreuzer et al. (1990), че промяна в микроелементното съдържание е възможна когато са налице различия в протеиновия състав на млякото (5,60% при I група и 5,95% при II група). ИЗВОДИ Каракачанските овце превъзхождат по млечност цигайските и млякото им се отличава с повисоко съдържание на сухо вещество, сух безмаслен остатък, млечна мазнина и общ белтък. Не се наблюдават разлики между млякото от Каракачански и Цигайски овце при макроелементите калций, фосфор, калий и натрий, и микроелементите цинк и манган. Съотношението калций/ фосфор е 1,42 за двете групи млека, а съотношението калий/натрий е съответно 3,31 при I-ва група и 3,23 при II-ра група. Млякото от изследваните Цигайски овце е с повисоко съдържание на магнезий и мед, а това от Каракачанските – на желязо. Герчо Герчев, ИПЖЗ – Троян

Новини от МЗХ

Нови свинекомплекс и фуражен цех в Ямбол

Министър-председателят Бойко Борисов и министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов откриха нов свинекомплекс и ново фуражно стопанство на фирмата „Геомекс инженеринг” ЕООД в Ямбол. Обектите са изградени по Програмата за развитие на селските райони и тяхната инвестиция е над 6 млн. лева. Фуражният цех е построен по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”, а свинокомплексът по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”. Във фирмата се отглеждат над

10 000 свине, 270 крави и 200 овце. Обработват се 17 000 дка земя. Модерният свинекомплекс е оборудван с компютри и са спазени всички европейски изисквания за отглеждане на животните. Прилагането на Програмата за развитие на селските райони дава добри резултати. а храната е водеща и инвестициите в аграрния сектор ще имат винаги възвращаемост, посочи премиерът. Министър Найденов посочи, че това стопанство е един модел на българска ферма. То е стопанство от среден клас и

в създаването на такива като него е бъдещето, като се усвояват европейските средства. Министърът информира, че над 100 млн. лева са отишли в частни стопани от област Ямбол по линия на Програмата за развитие на селските райони и директните плащания. Той отбеляза, че за периода 2014-2020г. подпомагането ще бъде насочено много повече към сектор животновъдство. Очаква се одоберние от Брюксел за изплащането на 25 млн. лева на животновъдите, като компенсация за скъпите горива и фуражи.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

Дни на отворените врати

В Дните на отворени врати "Тайтън Машинъри България" АД проведе полеви демонстрации на най-новите технологии в земеделието от световен мащаб с марки: Case IH, Vadersad, Kverneland, Salford, Tecnoma и Merlo.

Бяха доставени: Комбайнът Axial Flow 9230 от новата серия 230 на CASE IH, оборудван със системата SCR (Selective Catalytic Reduction). Axial Flow 9230 е най-големият сред шестте нови модела, разделени в 2 серии 130 и 230 с максимални мощности от 295 к.с. до 571 к.с.. Новите трактори от сериите Puma, Puma CVX, Magnum и Stieger/Quadtrac на CASE IH, чийто двигатели са оборудвани с технологията Efficient Power, спомагаща за повишаване на мощността и намаляване разхода на гориво. По отношение на прикачния инвентар Тайтън Машинъри България представи: Новата сеялка Tempo за пролетни култури на Vaderstad, с която шведската компания отново доказва, че е лидер 46

бр. 4, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

при машини за работа с високи скорости. С Tempo изсяването може да бъде извършено с висока скорост, като това не влияе на прецизността и точността. Tempo се предлага в 6 и 8 редова версия с обем на бункерите 70 л. Сгъваема, с транспортна ширина 3 м и натиск на изсяващия апарат до 325 кг. Хидравличното сгъване, бункерите за микрогранули и торовнасянето са опции. Навесен обръщателен плуг Kverneland модел LD - 5 корпусен за средни и тежки почви. Навесен обръщателен плуг Kverneland модел 150В - 4 корпусен, както и дискова брана Kverneland модел Visio 200 - 4.95м. Стърнищен култиватор Vaderstad Top Down 400. Посетителите имаха възможността да се запознаят отблизо и с прикачна техника на канадската компания Salford за сеитба, основна и предсеитбена обработка на почвата, пръскачките на френската компания Tecnoma, телескопични товарачи Merlo и други. Земеделие плюс

„Интермед 1“ – най-големият производител на биорозово масло Димитър Стефанов

С над 10 годишна история „Интермед 1” ЕООД е семейна фирма на братя Димитър и Методи Стефанови и е водещата компания в България, в производството на етерични масла, води. Служителите на фирмата притежават повече от 30 години опит в областта на производството на изброените продукти, придобит посредством собствени проучвания и развитие и ноу-хау. Производствените помещения са с над 100 годишна история и се намират в село Манолово, в центъра на известната Розова долина. Заедно с новопостроените представляват 3 дестилерии с 13 отделни дестилатора – 9 конвенционални и 4 биологични; разположени в близост до местата, от които се доставят суровини. Това дава предимството, както и възможността да се произвеждат етерични масла с различен произход. В допълнение, фирмата наема дългосрочно други две дестилерии. Повечето от продуктите вече години наред са за износ и са познати с високото си качество. Осъществена е инвестиционна програма за създаване на собствено производство на суровини и тяхното биологично сертифициране. В момента „ИНТЕРМЕД 1” ЕООД е най-големият био-сертифициран производител на маслодайна роза (3000дка) и лавандула (1600 дка). Отделно от собствените си насаждения, фирмата купува суровини от над 100 фермери с допълнителни 4000 дка. Това позволява на компанията да затвори производствения си цикъл и да контролира качеството на продукта.

Добруджански земеделски институт е национален научно-изследователски център за селекция и агротехника на полски култури. Той е най-голямото звено в системата на българската Селскостопанска академия. Разположен е в Североизточна България, в равнинната част на Южна Добруджа, в землището на с. Петлешково, находящо се на около 20 километра североизточно от гр. Добрич и на около 5 километра южно от гр. Генерал Тошево.

Основни дейности  създаване на нови усъвършенствани зърнено-житни и бобови култури, сортове и хибриди слънчоглед и разработване на съвременни технологии за отглеждането им; разработване на нови биотехнологични методи в селекцията на полски култури; събиране и изследване на генетични растителни ресурси; производство на предбазови и базови семена с гарантиран произход и качество; отглеждане на елитни породи разплодни животни.

www.dai-gt.org

Произведени от най-чистите базови масла в света, продуктите Duratran осигуряват надеждна работа и защита на Вашата техника, по-гладко и тихо движение, без значение от температурата на околната среда. Маслата Duratran се използват в трансмисиите и хидравликите на John Deere, Case IH, Steyr, New Holland, Challenger, Fendt, Valtra, Kubota, Landini, Claas и други.

Лубрифилт ЕООД – oфициален вносител за България София 1574, тържище Слатина – Булгарплод, ул. „Проф. Цветан Лазаров” 13, тел. 02/978 4142, 02/978 5334; факс: 02/978 8256, e-mail: office@lubrifilt.bg www. lubrifilt.bg