ISSN 1310-7992 www.blackandwhitemag.bg
5’2012
ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀̒ ʦ̗̎̂̅̅!
„Интермед 1“ – най-големият производител на биорозово масло Димитър Стефанов
С над 10 годишна история „Интермед 1” ЕООД е семейна фирма на братя Димитър и Методи Стефанови и е водещата компания в България, в производството на етерични масла, води. Служителите на фирмата притежават повече от 30 години опит в областта на производството на изброените продукти, придобит посредством собствени проучвания и развитие и ноу-хау. Производствените помещения са с над 100 годишна история и се намират в село Манолово, в центъра на известната Розова долина. Заедно с новопостроените представляват 3 дестилерии с 13 отделни дестилатора – 9 конвенционални и 4 биологични; разположени в близост до местата, от които се доставят суровини. Това дава предимството, както и възможността да се произвеждат етерични масла с различен произход. В допълнение, фирмата наема дългосрочно други две дестилерии. Повечето от продуктите вече години наред са за износ и са познати с високото си качество. Осъществена е инвестиционна програма за създаване на собствено производство на суровини и тяхното биологично сертифициране. В момента „ИНТЕРМЕД 1” ЕООД е най-големият био-сертифициран производител на маслодайна роза (3000дка) и лавандула (1600 дка). Отделно от собствените си насаждения, фирмата купува суровини от над 100 фермери с допълнителни 4000 дка. Това позволява на компанията да затвори производствения си цикъл и да контролира качеството на продукта.
Новини от МЗХ Българска Агенция Õ¿√–¿ƒ» »ÕŒ¬¿÷»» по «¿ Безопасност на Храните
«‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂωÂÎËÂÚÓ Ë ı‡ÌËÚ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë ̇„‡‰‡Новини от МЗХ Ú‡ Á‡ ¡˙΄‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌЛогото на ЕС за продукти ÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ биологични ‚ÂÏ ̇ "¬Â˜Â ̇ »Áстава задължително ÎÓÊËÚÂΡ - ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËχ От 1 юли 2012 г."lj‡‡" ¿ƒ - „. ÿÛÏÂÌ —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ Á‡ ÔË͇˜Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÚ̇ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇлогото на ЕС за биоÚÓ ·Â ÓÚ΢Â̇ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ӷ·ÒÚÚ‡ "Õ‡логичните продукти ¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ ЮБИЛЕЙ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ ̇ ‡„‡Ì‡Ú‡ ÔÓÎËÚË͇ 4 ۘ̇ е задължително за Тържествен юбилей на ИРГР – Садово 4 всички предварител«≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–» «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â Ô‰Земеделски култури но пакетирани био- ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡Ì ̇ ͇̉Ë≈ÙÂÍÚ˂̇ ·Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ Ò‰‡ÚÂΠ̇ ÍÓÏËÒˡڇ работа ÔËСелекционно-подобрителна Ô¯ÂÌˈ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏË͇ 7 ‰‡ÚËÚÂ. логични хранителни Õ‡„‡‰Ë Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡Ú„ӡӷ‡ Ô΂ÂÎËÚ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 7 продукти, произведени в държавите от ЕС и отгова при Òечемика и овеса в из–Карнобат ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚË . ∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ —‡Í‡ Ô·ÌË̇ рящи на необходимите стандарти. За неопакованите Листно подхранване при тритикале 9 ¬ ‡Á‰ÂÎ "ǯËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎ̇ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 и вносните биологични продукти логото ще бъде Нови биологично активни вещества при тритикале 11Á‡ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" Ôӷ‰ËÎ Â ÙËχ "¬»—–¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ незадължително. Запазва се и възможността да Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ Проблеми при отглеждането на слънчогледа 13—≈–-ŒœŒ–¿" β˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË се поставятŒŒƒ и частни, регионални или национални Marathon Magnum. Ò˙ÒАгрохимично ÒΡڇ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ обследване на района знаци наред със знака на ЕС. (Ô¯ÂÌˈ‡, ÚËÚË͇ÎÂ, ˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó Логото наÔÓ ЕС Ô·ÌËÌÒÍÓ за биологичните продукти, познана комбинат Кремиковци 15 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú «≈À≈Õ◊”÷» Ë ÁÂωÂÎË „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡на "ÕÓ‚Ë то като „европейски лист“, е въведено 1 юли Изкуствените œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ пасища ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16 17ÒËÒÚÂÏË ‰Ó·Ë‚ операторите ̇ ÏΡÍÓ ‚ χÎÍË 2010 г.,Á‡ноıË„ËÂÌÂÌ за да се улеснят в адаптаНамаляване натрупването радиоактивни √ÂÌÂÚ˘ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ ËнаÒÔ‡Ì‡Í 18 Ë Ò‰ÌË цията имÙÂÏË към новите правила и за даÏÛсе‚избегне Ë Ô‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÓŒ¬ŒŸ¿–—“¬Œ елементи в растенията и продукцията 19·ËÎÌË безсмисленото изхвърляне на съществуващите χ̉Ë" ‚ ‡Á‰ÂÎ - "ǯËÌË, ËÌÒڇ·fl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ 33 е разрешен двегодишен преходен период, Библиотека ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙΄‡Ëˇ ˆËËопаковки, Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 преди то да стане задължително за всички продукти. — ÌÓ‚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡Ë̇ - √„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú 19–30 Дилянка (Валериана) ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌ̇ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒ͇ ÍÛÎÚÛ‡ 38 Наред с логото в близост трябва да фигурира ÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó - „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚ΢ÂÌкодът Ò Дискусионно «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„ӂˡڇ на контролния орган и"—ÓÚÓ‚Ë мястото наÒÂÏÂ̇ производство на Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ Ë ÔÓÒ Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡Ú¡Π40 Очаквани резултати земеделските суровини. Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡Ú¡Î". ÿÿ»Õ» от предложените промени в осп 29 Потреблението на биологични продукти в ЕС ≈Ì„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 ¬постоянно ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â Á‡ ÒÂÎÒÍÓÚÓ нарастваËи ÔÂÔ‡‡ÚË в момента техният пазарен ЗЕЛЕНЧУЦИ In MeÏoriam: Çۯ͇ ’ËÌÓ‚‡ 44 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" Ôӷ‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓдял в Съюза е около 2 %. Производството също се Пловдивска каротина – нов сорт домати ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Ò‚Óˇ ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ Á‡ е увеличило значителноÁ‡през изминалото десетиле ‡Íс ‰‡ Ò ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓсвойства ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂΠ45 32Ô‡·ÓÚ͇ ̇ Ó„‡Ì˘ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. антиоксидантни тие – днес около 5 % от всички земеделски площи в ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 ОВОЩАРСТВО Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" Съюза и над‚2 % от стопанствата (повече от 200ÒÂ000 –¿“ ¿ »—“Œ–»fl Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ ̇саÕ‡ˆËÓ̇Î̇ Á‡ ‡Áферми) сертифицирани‡ÒӈˇˆËˇ като биологични. Кайсиевото производство в България 34‚˙˜Ë ÕËÍÓÈ Ì  ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıΡ·‡ 48 В България през 2011 г. ÔÓÓ‰‡ биологичното производ‚˙ʉ‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ ̇ ·˙΄‡Ò͇ Съвети на специалиста ÷¬≈“¿–—“¬Œ ство следва световните тенденции на нарастване ÏΘ̇ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏΘЧерешова градина ÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium M.) 50 37 на площите и производството, което се дължи на ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ ·ÍÚ‡ˆËÓÌÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51 НАПОЯВАНЕ търсене на продукцията на световния и ̇ засилено ÏΘÌÓÒÚ. ¡»¡À»Œ“≈ ¿ Напояването през бразда пести вода и труд 41 европейския пазар. През 2011 г. площите в система "«ÂωÂÎË ÔβÒ" ÃÂÌÚ‡ 21-32 на контрол у нас (площи в преход и площи, премиХРАНИ нали преходния период – 26 622 ха) са нараснали Стратегии за повишаване ефективността »Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, –‰‡ÍˆËÓÌ̇ ÍÓ΄ˡ: √·‚ÂÌ Â‰‡ÍÚÓ: »ÌÊ. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 612 635 с около %- спрямо 2010 г. 0882 966 459; œÓÙ. ‰- »‚. 3,80 “˙ÌÍÓ‚ ŒÚ„. ‰‡ÍÚÓ, GSM: на хранителната–‰‡ÍÚÓ: верига Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡
PR Ë ÂÍ·χ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 œÂ‰Ô˜‡Ú̇ ÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 Редактор М.02 Спасова “ÂÎ.: +359 2 852 48 PR и реклама С. Пекова, GSM 0888 336 519
÷Â̇: 5,00 ΂. E-mail: zemedelieplius@mail.bg Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.
42
¿Í‡‰. ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚ‚‡, 1” ЕООД, колегия: ÔÓÙ.Издател ‰.ËÍ.Ì.„Ентропи œÎ.Ã˯‚, ÒÚ.Ì.Ò.IРедакционна ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.Проф. ‰- “.ÃËÚÓ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- редактор, ƒ.»Î˜Ó‚Ò͇, д-р Ив. Трънков – Отг. GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. ¬. ÓÚ‚‡, ‰- “. Ó΂, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- Атанасов,‰Óˆ. проф. д. с. н. Л. Кръстева, . ˙Ì‚‡, Õ.¡‡Î‚ÒÍË, ÔÓÙ. ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д. ик. н. ‰- Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡Ò͇ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, Т. Митова,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Д. Илчовска, доц. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, доц. д-р инж. М. Михов, проф. д-р Н. Балевски, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска
—ÔËÒ‡ÌË ì«ÂωÂÎË ÔβÒî  ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂΠ̇ ̇È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂωÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌË ‚ ¡˙΄‡Ëˇ - ÒÔ. 쌇ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.
Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г. Списанието се издава с подкрепата на:
ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã. сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2012 г.
3
3
Юбилей
ТЪРЖЕСТВЕН ЮБИЛЕЙ НА ИРГР – САДОВО 130 години ЗЕМЕДЕЛСКА НАУКА В САДОВО 140 години ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КОНСТАНТИН МАЛКОВ 110 години ЗЕМЕДЕЛСКА ОПИТНА СТАНЦИЯ – САДОВО 110 години ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АКАД. ПАВЕЛ ПОПОВ 35 години ИНСТИТУТ ПО РАСТИТЕЛНИ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ (продължава от брой 4)
България с право трябва да се гордее с факта, че ние сме петата държава в света, която започва да развива организирана земеделска наука преди 130 години. След като изследователя Бусенго открива първата земеделска опитна станция във Франция през 1835 година, неговият пример е последван през 1843 година и в Англия. По-късно през 1847 година в Швеция се открива известната Свальовска опитна станция, а в Германия това става през 1852 година. В учреденото със законопроект Практическо земеделско училище в Източна Румелия (на територията на Садово) през 1882 г. се създава първото опитно поле и с това се поставя началото на земеделската наука в България, което през 1902 година прераства в Земеделска опитна станция. Може би е трудно сега да си представим, но е факт, че само няколко години след освобождението ни от турско робство, все още в „Източна Румелия”, няколко будни български възрожденци, завършили образованието си в „странство” и видели що е то „модерно земеделие”, начело с Димитър Наумов, решават, че на нашата млада земеделска държава й е нужно просвещение и развитие. Ето за това те създават Земеделското училище и опитното поле към него, където да обучават и да проверяват, кое е по правилно при нашите условия, кое е по-добро за нашите земеделци. Към него има добре обзаведени за своето време лаборатории за изследователска и учебна дейност, наричани тогава „сервизи”. Организират и издателска дейност, за да се популяризират техните „открития” и натрупан опит. Списание „Садово” е едно от първите земеделски издания появили се по нашите земи. За 130 години изграждането и развитието на земеделската наука в Садово преминава през няколко етапа: I ЕТАП – през периода от 1882 година до 1902 година „изпитателното” поле при Земеделското училище осветлява редица проблеми по интродукцията 4 бр. 5, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
на нови непознати за нашето тогавашно земеделие култури – памук, фъстъци, кръмно и захарно цвекло, хмел, люцерна, детелина. Значителна е и изследователската работа по изучаването и въвеждането на чуждестранни сортове пшеница, ръж, ечемик, царевица и проф. д.с.н. паралелно с това изучаване на Лилия Кръстева местните растителни ресурси. Провеждани са изследвания и по някои агротехнически проблеми– върху почвообработката, като са внасяни и изпитвани чужди техники и машини, „модерни” за времето си за прибиране и вършитба на зърното. Съществен принос на училището и опитното поле към него е, че те поставят началото на редица нови клонове на селскостопанската наука в нашата страна като бубарство, лозарство и овощарство. II ЕТАП – У нас най-напред в Садово, на основата на изпитателното поле към земеделското училище се учредява самостоятелно Земеделска опитна станция. Това става на 27 август 1901 година със заповед № 838 на Министерството на търговията и земеделието, а учителят Константин Малков е назначен за управител. След професионалнa едногодишна специализация в Германия К. Малков се завръща и разработва първата програма за работа на станцията. През септември 1902 година Садовската земеделска опитна станция е официално открита. Това е качествено нов, преломен момент в развитието на земеделието в нашата страна. С поемане ръководството на Садовската опитна станция Малков развива активна изследователска дейност, в резултат на което публикува в български и чуждестранни списания около 50 научни и популярни статии и брошури в областта на фитопатологията и получава световна известност. Извършена е огромна по своите мащаби дейност за разширяване и методично прецизиране на проучванията, по изучаване на културните растения разпространени у нас,
по интродуциране и внедряване на нови култури и сортове от други страни. До 1905 година Садовската опитна станция е единствената в България в областта на полските култури и се работи почти с всички култури, като се развива и селекционна дейност. Вторият директор Станислав Доспевски реализира много инициативи, подети от Малков. През периода от 1908 до 1911 година се построяват модерни за онова време лабораторна сграда и селекционен склад. През 1910 година към станцията се създава семепроизводно стопанство, което за кратко време размножава големи обеми елитни семена от различни култури за нуждите на земеделските стопани в цялата страна. Станцията установява връзки с различни научноизследователски институти извън страната. III ЕТАП – След периода на бурен разцвет на научноизследователската дейност настъпва време на застой. Това съвпада с Балканската и Първата световна войни и продължава до 1922 година. Станцията е лишена от енергични кадри, които да поемат и продължат делата на учените – пионери. За кратко време станцията се оглавява от Берикопов и акад. Иван Странски. През този период няма условия за научната дейност и усилията са насочени към съхранение на постигнатото и запазване на Земеделската опитна станция. IV ЕТАП – Подем в дейността на станцията се отбелязва през периода 1922-1935 година с ръководител Георги Кабакчиев. Настъпва време на организационно укрепване, изгражда се лаборатория, разширява се опитното поле и се доставя подходящо оборудване за нуждите на земеделския процес. Започва селекционна дейност при редица важни за страната земеделски култури като пшеница, ръж, ечемик, фасул и изследвания относно технологията на отглеждането им. След 1928 година в станцията постъпват младите научни работници Константин Кацаров, Павел Попов и Христо Даскалов. Увеличаването на научния потенциал допринася за разширяване на изследователската тематика. Разгърнатата интродукционна дейност, значително обогатява колекцията от пшеница и южните маслодайни култури. Задълбочава се селекционно подобрителната робота. Селекционирани са ценните сортове пшеница Феругинеум 0113, Еритросперум 084, Нитроеритросперум 05, Нигриканс 06, които са устойчиви на разпространените у нас раси на кафява и черни ръжди. Създадени и районирани са сортовете ечемик №196 и №347; фасул №186; ръж №362; царевица – Садовска каба; нахут – Узунджовски; фъстъци – Садовски правостоящи. След 1935 година основната култура, с която се развива селекционна дейност е пшеницата. Тази дейност се води от директора на станцията Жеко
Чолаков. В селекционния процес се прилага половата хибридизация. От многобройните кръстоски и прецизен отбор се създават високопродуктивните сортове пшеница Дунавка, Марица, Садовска, Окерман; ръж 019; памук – сорт „Малков”. Целият период на развитие на станцията от 1923 до 1944 година се откроява с един нестихващ подем в изследователския процес и укрепване на станцията като жизнено звено по проблемите на селекцията на пшеницата и някои други важни за страната земеделски култури. V ЕТАП – Като централна задача на станцията в периода 1945-1976 година се очертава селекцията на мека пшеница и създаване на сортове, осигуряващи високи добиви при специфичната за Южна България екологична обстановка. Целенасочена подобрителна работа се води и с южните маслодайни култури – фъстъци, сусам и мак. Изследвания се провеждат и по агротехниката на тези култури. През този период в Опитната станция са селекционирани сортовете пшеница Юбилейна 1, Юбилейна 2, Юбилейна 3, Окерман 17, Надежда 2 , Хеброс, Садово 1. Както е известно със сорт Садово 1 нашата селекция се изравни с върховните постижения на световната селекция и дълги години остава водещ сорт за Южна България. Освен сортове пшеница са създадени нови за страната високопродуктивни сортове ръж №53, №70 и №72; памук – №1017, №1008, 1-66-51-15, 1-75-5117; слънчоглед – С 1957; фъстъци №1011, №1717, Великан; мак – С 188, П360; сусам – бял Садовски 857, Садово 1, Садово 2, Садово 4. През този период ръководители на станцията са Павел Конишев 1950–1955; Георги Койнов – 1955–1956; Цоню Цонев 1956–1976 година. Особено голяма е заслугата на най-дългогодишния директор проф. Цоню Цонев за разширяване на материално-техническата база на станцията. След 1965 година се построява специализирана лабораторна сграда за работа с пшеницата, вегетационна къща по фитопатология, 2,5 декара стоманено-стъклени оранжерии за съкращаване на селекционния процес, хранилища за съхранение на семена, стационарен участък за програмиране добивите при пшеницата, битова сграда със столова, общежитие и други постройки. Обзавеждат се лаборатории по цитогенетика, агрохимия, технология на зърното, фитопатология и химическа лаборатория за определяне алкалоидите при мака. Увеличава се обработваемата земя и се изгражда експериментална база от 36 хил. дка (заедно с опитните площи към различните отдели на станцията). Подобрява се кадровият състав, като се привличат млади научни работници. През своето историческо развитие земеделската опитна станция в Садово е имала следните наименования: Държавна земеделска опитна станция
сп. „Земеделие плюс”, бр. 2,5, 2012 г.
5
Юбилейно тържество, юни 2012 г.
(1902–1920 г.); Държавна районна опитна станция (1921–1926 г.); Държавна районна земеделска опитна и контролна станция (1927–1942 г.); Държавна земеделска опитна станция „К. Малков” (1943–1953 г.); Земеделска опитна станция (ЗОС) „К. Малков” (1956–1977 г.). VI ЕТАП – На основата на Опитна станция „К. Малков”, Станцията по сортоподдържане и семеп6
бр. 5, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
роизводство в Садово и Секцията по генетични ресурси от Института по генетика в София, през 1977 година с ПМС се създава Институт по интродукция и растителни ресурси в Садово. От 2001 година с ПМС 270/15.12.2000 година е преименуван в Институт по растителни генетични ресурси, който продължи делото на предците. Директори през периода от създаването на ИРГР до сега са: проф. дсн Георги Стайков, проф. д-р Киро Костов, доц. д-р Димитър Стоянов, доц. д-р Рада Коева и проф. дсн Лилия Кръстева. Искам да изкажа дълбоката си признателност към всички тези верни на науката ръководители, работили всеотдайно за развитието и утвърждаването на опитната станция и института, за широкото му международно признание. Признателност заслужават и всички онези известни и по-малко популярни научни специалисти и работници, които със своя труд и опит са допринесли за повишаване авторитета на земеделската наука в Садово. Историята с присъщата Ӝ точност и педантичност е съхранила много имена, постижения, приноси. Всичко това събрано в едно звучи кратко и ясно Опитна станция – ИРГР „К. Малков” – Садово. Въпреки постигнатите успехи през 130 годишния период на научна дейност ние си даваме сметка, че сме длъжници на земеделските производители. Независимо, че имаме създадени 141 сорта при 27 култури от които: пшеница – 42 сорта; фъстъци – 12; ориз – 11; сусам – 12; грах – 6; домати – 5 и други все още има какво да дадем и да отговорим на предизвикателствата, които ни поставя природата, климата и обществото. Независимо от трудностите, които изживява колектива през времето на прехода ние успяваме да се справим с проблемите, оцеляваме и продължаваме напред с вяра в бъдещето. Колективът на ИРГР „К. Малков” – Садово с уважение към традициите, с натрупания опит и постигнатите резултати, сме амбицирани да отговорим на предизвикателствата на новото време, да дадем своя принос в европейските структури и да защитим нашата обществена мисия. В заключение може да се посочи, че учреденото през 1882 година Садовско изпитателно поле, чийто наследници са бившата Земеделска опитна станция и сегашният Институт по растителни генетични ресурси, следва да се възприемат като люлка на нашата, българска земеделска наука, както точно се изразява акад. Павел Попов: „Садово може да се счита пионер в агрономическата наука в България и заслужава да се превърне в мемориален град на българската селскостопанска наука”. Проф. д.с.н. Лилия Кръстева Директор на ИРГР „К. Малков”, Садово
ЕЧЕМИК
В Института по земеделие в гр. Карнобат селекцията на зимен ечемик стартира през 1961 г. Първоначално се работи по метода на комбинативната селекция чрез прилагане на полова хибридизация. От 1966 г. за създаване на генетично разнообразие се използва и индуцираният мутагенезис. Приета е селекционна програма с две направления - за пролетни и за зимни биотипове. До 1977 г. са признати по 2 сорта от всяко направление, но всички те намират ограничено приложение в производството, което по онова време използува интродуцирани сортове. До 1990 г. са създадени 13 сорта зимен ечемик. От тях само сорт Обзор (1983) се налага трайно в производството и в момента продължава да бъде основен сорт в страната и стандарт в Държавното сортоизпитване. След 1990 г. са признати фуражните сортове Жерун (1991), Веслец (1994), Панагон (1994), Ахелой 2 (1996) и пивоварните Кортен (1993), Астер (1994), Перун (1996), Емон (1998). След 2000 г. са признати 11 нови сорта - пивоварните сортовете Орфей (2007) и Лардея (2007), от които сорт Орфей е и първият български сухоустойчив сорт зимен ечемик; пивоварните сортове Загорец (2008), Имеон (2008), Аспарух (2009), Кубер (2009) и Сайра (2010); първият шестреден фуражен ечемик сорт ИЗ Бори (2010); зимен фуражен ечемик сорт Божин (2011), зимните двуредни сортове Девиния (2011) и Одисей (2011). Основните генетични и селекционни проблеми в селекцията на ечемика се отнасят до повишаване на продуктивността и подобряване на качествените показатели на зърното, някои морфологични, биологични и фи-
зиологични признаци и свойства на ечемика - височина на растенията, устойчивост на полягане, оронване на класа и пречупване на класовата шийка, ранозрелост, устойчивост към биотични и абиотични стресови фактори, както и до влияние на условията върху реакцията и фенотипните прояви на различните генотипове. В Института по земеделие гр. Карнобат след 1962 г. започват целенасочени проучвания при болестите по ечемика, пренасяни със семена. Проучена е устойчивостта на голям брой български и интродуцирани сортове и линии ечемик. През 1996 г. е признат за оригинален сорт Перун, съчетаващ устойчивост към кафява праховита главня, с висока продуктивност, студоустойчивост, устойчивост на полягане. Наред с теоретичните проучвания по устойчивост на абиотични фактори от 1990 г. в Института се води селекция за създаване на сухоустойчиви сортове ечемик. Създадени са редица перспективни селекционни материали, някои от които са на изпитване в системата на ИАСАС. През 2007 г. е признат зимен двуреден ечемик сорт Орфей, който е първият български сухоустойчив пивоварен сорт. През 2011 г. е признат сорт Одисей, който е с много висока продуктивност и висока сухоустойчивост. В селекционната програма на Института по земеделие гр. Карнобат от 1979 г. е залегнала като основна тема създаването
на сортове зимен ечемик с висока студоустойчивост. През 2010 г. е признат зимния двуреден ечемик сорт Сайра. Най-ценното ново качество на сорта е много високата му студоустойчивост (III група), съчетана с висока продуктивност и много добри пивоварно-технологични качества на зърното. При ечемика мутационната селекция се използва успешно за директно получаване на сортове и на изходен материал. Получени са мутанти с по-висока продуктивност, подобрено качество на зърното, устойчиви на абиотични и биотични стресови фактори. Най-новите фуражни сортове ИЗ Бори и Божин са получени по пътя на мутационната селекция и се отличават с висока продуктивност и висока хранителна стойност на зърното. Проблемът за повишаване количеството и качеството на протеина в зърното на фуражния ечемик винаги е заемал основно място в селекцията на тази култура. Водената у нас селекция за по–високо количество и качество на протеина е свързана изцяло със зимните фуражни ечемици, което изисква да се създават сред тях нови генетични системи, отговорни за синтеза на повече протеин и лизин. Качеството на пивоварния ечемик е комплексно понятие, което изразява съответни признаци, продиктувани от природата на самата култура и целите на неговото използване. Въпреки, че почвено-климатич-
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2012 г.
7
Земеделски култури
СЕЛЕКЦИОННО-ПОДОБРИТЕЛНА РАБОТА ПРИ ЕЧЕМИКА И ОВЕСА В ИЗ–КАРНОБАТ
ните условия в нашата страна оказват решаващо влияние при формиране качеството на зърното, напълно реална е възможността по селекционен път да се постигне подобряването му чрез комбиниране на подходящи донори за качество на зърното и високопродуктивни образци ечемик. В направлението по подобряване качеството на пивоварния ечемик са постигнати добри селекционни резултати. През 2011 г. е признат за оригинален сорт Девиния, чийто качествени показатели на зърното са високи и отговарят на европейските стандарти.
ОВЕС
Началото на селекционните изследвания при овеса в Карнобат е поставено през 1941 г., с изясняване на въпроси, свързани с определянето на сортове овес, подходящи за отглеждане в района на Югоизточна България и страната. През 1946 г. по метода на индивидуалния отбор е създаден първият сорт овес № 19. През периода 1962-1984 г. проучванията при овеса са частични и ограничени. Те са възстановени отново през 80-те години, когато под влияние на постиженията на световната селекция и създаването на ново поколение сортове с висока продуктивност се пренася популярността на овеса и у нас. През 1988 г. в Института е поставено началото на нова селекционна програма 8
бр. 5, 2012 г., сп.
за създаване предимно на зимни сортове овес, които при условията на нашата страна реализират с 30-40 % по-висок добив спрямо разпространените по това време сортове пролетен овес. Целта на стартиращата нова селекционна програма в този начален етап бе да бъде формиран модела на новия сорт, на базата на нерешените проблеми при културата – ниска зимоустойчивост и продуктивност, дълъг вегетационен период, високо стъбло със слаба устойчивост на полягане, незадоволително качество на зърното и др. Заложено бе създаването на сортове с висока продуктивност, качест-
во и комплексна устойчивост към стресовото въздействие на външни фактори, като студ, суша, болести, неприятели. През 1989 г. бе създадена колекция от образци, която в продължение вече на 24 години се обновява и обогатява с най-добрите постижения на световната и българска селекция. При осъществяване на селекционната програма основно се използват методите на комбинативната селекция. Първите хибридни комбинации при овеса са осъществени през 1989 год., чрез прилагане на нови по-щадящи методи за хибридизация, в сравнение с използваните при пшеницата и ечемика класически методи на кръстосване. В последствие бяха разработени и прилагани методите на експери-
„Земеделие плюс”
менталния мутагенез, тъканните култури и др. Нов елемент в селекционната програма при овеса е селекцията на голозърнест овес, чието развитие е продиктувано от нарастващото значение и приложение на овеса в храненето на човека. Високо оценени са лечебните и диетични свойства на овесеното зърно, поради което е включвано в състава на редица хранителни продукти, предназначени за деца, възрастни и хора със здравословни проблеми. Най-важна цел на селекционната програма при овеса и основен критерий за оценка на сорта е продуктивността. В общата селекция са създадени перспективни линии с продуктивност над стандарта и над нивото на най-разпространените сортове в страната. Постигнати са положителни резултати по зимоустойчивост, сухоустойчивост и съчетание на продуктивността с признаците нискостъбленост и ранозрелост. Подобрена е устойчивостта на полягане и нивото на някои качествени показатели. През 2006 г. бе отбрана сухоустойчивата линията DR 513-1-1, която през 2009 г. бе призната, като сорт Елей при условията на чл. 38, ал.8 (за РХС). През периода 2003-2009 г. за изпитване в системата на ИАСАС бяха представени 4 високопродуктивни кандидат-сортове. От тях като оригинален за вписване в списък А на Официалната сортова листа на България бе признат сорт Кехлибар, който съчетава висока продуктивност, зимоустойчивост, ранозрялост, устойчивост на полягане, качество на зърното и отговаря напълно на потребностите на съвременния пазар и високоефективното зърнопроизводство в условията на динамични климатични промени. Доц. д-р Дарина Вълчева; доц. д-р Драгомир Вълчев; доц. д-р Тодорка Савова; гл. ас. д-р Боряна Дюлгерова; гл. ас. Маргарита Гочева
ЛИСТНО ПОДХРАНВАНЕ ПРИ ТРИТИКАЛЕ
В България площите засети с тритикале през последните 15 години са намалели с една трета, а полученият добив зърно у нас от хектар е по-нисък с 34 % в сравнение с реколтираният в света. Ефективността от използването на торове за листно подхранване и растежни регулатори при зърнено-житните растения е доказана при редица прецизни опити изведени в чужбина и у нас. В научната литература са изнесени данни за препарати, които повишават устойчивостта на растенията към различни стресови фактори, като високи и ниски температури, болести и др. В статията са представени резултатите от изследване влиянието на нови торове за листно подхранване върху продуктивността на тритикале сорт Сърница. В учебно-опитното поле на катедра „Растениевъдство” при Аграрен университет - Пловдив беше изведен полски опит през периода 2005-2008, в който бе проучено влиянието на следните торове за листно подхранване на фирма NutriSI (Белгия): Азуро NPK 21-21-21 + TE (микроелементи B-0,01 %; Fe-0,04 %; Mn-0,02 %; Cu-0,01 %; Mo-0,001 %; Zn-0,02 %) в доза (5000 г/хa), Азуро NPK 16-8-34 +
TE (микроелементи B-0,01 %; Fe0,04 %; Mn-0,02 %; Cu-0,01 %; Mo0,001 %; Zn-0,02 %) в доза (5000 г/хa) върху продуктивността на тритикале сорт Сърница. Имаше и нетретирана контрола. Третирането се извърши самостоятелно във фазите братене и вретенене, както и двукратно в същите фази с изпитваните торове. Опитът е заложен след предшественик слънчоглед на карбонатна алувиално-ливадна, слабо засолена с песъчливо глинест характер почва. Спазвани са всички звена от утвърдената технология за отглеждане на тритикале. Отчитани бяха показателите: дължина на класа (cм), брой класчета в класа, брой зърна в класа, маса на зърната в класа (г), маса на 1000 зърна (г), хектолитрова маса (кг) и добив на зърно (т/хa). Получените стойности за структурните елементи на добива и продуктивността са обработвани математически по метода на дисперсионния анализ. Количеството на валежите през вегетационния период на тритикале беше както следва: 2005/2006 - 427,3 мм, 2006/2007 - 485,9 мм и 2007/2008 491,7 мм при 419,0 мм за тридесетгодишен период. През трите изследвани години, като благоприятна
Таблица 1. Биометрични измервания, средно за периода (2005 - 2008)
Варианти
д ъ л ж и н а б р о й б р о й маса на к л а - зърна в на зърнакласа, cм счета в клас та в клас, клас г 8,1 23,2 44,5 2,48
маса на хекто1000 зър- литрова на, г маса, кг 52,7
74,1
2. Азуро NPK 21-21-21+ТЕ (ф. вретенене)
7,9
22,4
42,9
2,38
50,6
72,8
3. Азуро NPK 16-8-34+ТЕ (ф. братене)
7,8
21,9
41,5
2,33
49,5
72,1
4. Азуро NPK 16-8-34+ТЕ (вретенене)
8,0
22,9
43,7
2,43
52,0
73,4
5. Азуро NPK 21-21-21+ТЕ (ф. братене) + Азуро NPK 16-8-34+ТЕ (вретенене)
8,3
24,5
45,3
2,51
53,1
74,9
6. Азуро NPK 16-8-34+ТЕ (ф. братене) + Азуро NPK 21-21-21+ТЕ (вретенене) 7. Контрола - нетретирана GD 5 %
7,7
21,6
40,9
2,30
49,2
71,5
7,6 0,48
21,3 1,64
40,1 3,27
2,27 0,12
48,5 3,75
70,9 2,98
1. Азуро NPK 21-21-21+ТЕ (ф. братене)
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2012 г.
9
Таблица 2. Добив на зърно, т/хa
Варианти
2005-2006
2006-2007
2007-2008
Средно
%
1. Азуро NPK 21-21-21+ТЕ (ф. братене)
4,19
3,01
5,59
4,26
110,4
2. Азуро NPK 21-21-21+ТЕ (ф. вретенене)
4,08
2,95
5,35
4,13
107,0
3. Азуро NPK 16-8-34+ТЕ (ф. братене)
3,97
2,89
5,23
4,03
104,4
4. Азуро NPK 16-8-34+ТЕ (вретенене)
4,11
2,98
5,46
4,18
108,3
5. Азуро NPK 21-21-21+ТЕ (ф. братене) + Азуро NPK 16-8-34+ТЕ (вретенене)
4,28
3,06
5,67
4,34
112,4
6. Азуро NPK 16-8-34+ТЕ (ф. братене) + Азуро NPK 21-21-21+ТЕ (вретенене) 7. Контрола - нетретирана
3,92
2,88
5,17
3,99
103,4
3,80
2,84
4,95
3,86
100,0
GD 5 %
0,26
0,21
0,30
за растежа и развитието на тритикале с добро разпределение на валежите беше 2007/2008 г., тогава се получиха и най-високи добиви на зърно от всички варианти. Неблагоприятна за развитието на растенията беше 2006/2007 г. поради засушаването през март и особено през април. Във фаза цъфтеж беше наблюдавано ненормално опрашване на цветчетата в резултат на обилните валежи през месец май. Реколтната 2006 година заема междинно място в сравнение с другите години на изследвания период. Поради еднопосочност на данните през тригодишния период на изследване в таблица 1 са представени получените средни стойности на измерваните биометрични показатели. Дължината на класа се увеличава под въздействието на изпитваните торове за листно подхранване от 0,1 cм при двукратно третиране с Азуро NPK 16-8-34 + TE (фаза братене) + Азуро NPK 21-21-21 + TE (фаза вретенене) до 0,7 cм при третиране с Азуро NPK 21-21-21 + TE (фаза братене) + Азуро NPK 16-8-34 + TE (фаза вретенене). Най-голям брой класчета, брой зърна в клас и с по-висока маса на зърната в клас формираха растенията при варианта двукратно пръскане с Азуро NPK 21-21-21 + TE (фаза братене) + Азуро NPK 16-8-34 + TE (фаза вретенене) съответно с 3,2 бр., 5,2 бр. и 0,24 г повече от контролата. Високи стойности на структурните елементи на добива се наблюдават и при самостоятелно третиране на растенията с Азуро NPK 21-21-21 + TE (фаза братене) в сравнвние с нетретираният вариант. Масата на 1000 зърна и хектолитровата маса са се повишили под въздействието 10
бр. 5, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
на изпитваните торове за листно подхранване. На таблица 2 са данните за получения добив по години и средно за периода. Най-значително е повишението на продуктивността на тритикале при варианта двукратно третиране с торовете за листно подхранване Азуро NPK 21-21-21 + TE (фаза братене) + Азуро NPK 16-8-34 + TE (фаза вретенене). По години увеличението на добива на зърно при този вариант е от 220 кг/хa през реколтната 2007 г. до 720 кг/хa през 2008 г. или средно за тригодишния период на изследване с 480 кг/хa (12,4 %) повече от нетретираната контрола. Следват вариантите пръскани с Азуро NPK 2121-21 + TE самостоятелно във фаза братене средно с 400 кг/хa (10,4 %); Азуро NPK 16-8-34 + TE самостоятелно във фаза вретенене 320 кг/хa (8,3 %); Азуро NPK 21-21-21 + TE самостоятелно във фаза вретенене 270 кг/хa (7,0 %) зърно в повече от контролата. В заключение проучваните торове за листно подхранване са повлияли положително върху продуктивността на тритикале сорт Сърница. Изпитваните торовете за листно подхранване са оказали положително влияние за повишаване стойностите на структурните елементи на добива като: брой класчета, брой зърна и маса на зърното на едно растение, както и на показателите маса на 1000 зърна и хектолитрова маса. Доц. д-р Танко Колев, гл. ас. д-р Живко Тодоров, ас. д-р Любка Колева, Аграрен университет – Пловдив
НОВИ БИОЛОГИЧНО АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА ПРИ ТРИТИКАЛЕ В съвременните технологии на отглеждане на полските култури съществено място заемат звената свързани с използването на биологичноактивни вещества. В научната литература у нас също се посочват данни от изследвания по този въпрос при различни култури. Необходимостта от проучване влиянието на нови биологичноактивни вещества, върху растежа и развитието на тритикале наложи извеждането на настоящия опит. Целта на изследването беше да се установи въздействието на биологичноактивните вещества „Цемил” и “Напсил” върху продуктивността на тритикале сорт Рожен. Опитът бе проведен през периода 2006 – 2009 год. в Учебно експерименталната и внедрителска база на катедра „Растениевъдство” при Аграрен университет – Пловдив. Растенията бяха третирани самостоятелно с изпитваните вещества във фаза братене с дози 500 мл/хa и 700 мл/хa при 300 л/хa работен разтвор. Имаше и не третирана контрола. Експериментът бе проведен на алувиално-ливадна почва. Сеитбата на тритикале беше извършвана в оптималния срок от 10.10 до 20.10 със сеитбена норма 550 кълн. с./м2 и минерално торене с N – 140 кг/ хa и P2O5 – 100 кг/хa, като преди сеитбата внасяхме цялото количество фосфорен тор и 1/3 от азотния, а рано напролет като подхранване – останалата част от азотния тор. Отглеждането на тритикале е извършвано по утвърдената технология. Отчитани бяха показателите: добив на зърно (т/ хa), дължина на класа (cм), брой класчета в класа, брой зърна в класа, маса на зърната в класа (г), маса на 1000 зърна (г), хектолитрова маса (кг). Сумата на валежите по време на вегетацион-
ния период на тритикале от сеитба до прибиране (X-VI) беше както следва: 2006-2007 – 485,9 мм; 2007-2008 – 491,7 мм и 2008/2009 – 369,7 мм при 410,0 мм за тридесетгодишен период. Във връзка с валежната обезпеченост годините през които беше изведен опита можем да характеризираме най-кратко като: първата – суха, втората – нормална и третата – средно суха. Изследваният период обхваща години, които отразяват в известна степен валежното разнообразие на Централна Южна България. Количественото разпределение на валежите през вегетационния период беше най-благоприятно за развитието на тритикале през втората, а по-малко през третата година от провеждането на експеримента. Настъпилото засушаване през първата година в месец април и първите две десетдневки на май, когато паднаха само 31,2 мм валежи бяха крайно недостатъчни и в съчетание с по-високите температури възпрепятстваха цъфтежа и нормалното оплождане и образуване на зърна. Тези климатични особености през реколтната 2007 г. оказаха негативно влияние върху продуктивността на тритикале и тогава се получиха най-ниски добиви за периода на изследването. В таблица 1 са представени средните стойности за тригодишния период на изследваните биометрични показатели: дължина на класа, брой класчета в класа, брой зърна в класа, маса на зърната в класа, маса на 1000 зърна и хектолитрова маса. Анализът на данните на структурните елементи на добива доказва положителното влияние на изпитваните биологичноактивни вещества, които са съдействали в различна степен за повишаване на техните стойности. Резултатите показват, че това
Таблица 1. Биометрични измервания, средно за периода (2006 – 2009) Варианти
дължина на брой класчета брой зърна маса на зър- маса на 1000 хектолитрова класа, cм в клас в клас ната в клас, г зърна, г маса, кг
1. Цемил (500 мл/хa)
9,1
25,5
40,1
1,62
52,0
72,4
2. Цемил (700 мл/хa) 3. Напсил (500 мл/хa) 4. Напсил (700 мл/хa) 5. Контрола – нетретирана
8,9 8,4 8,2 7,9
24,3 23,2 23,0 22,3
38,9 37,3 35,7 34,5
1,55 1,47 1,41 1,38
50,6 48,3 47,5 46,8
71,7 70,3 69,5 69,1
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2012 г.
11
ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì ÔÂÁ 2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰Ó ÚÂÁË ‚ ̇˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡. ¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡Ì ̇ Таблица 2. Добив на зърно, т/хa Ë Ôӂ˜Â. ¬ »ÒÔ‡Ìˡ  ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ- ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚  ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚ ÛÒÔÂıË Ì‡ Ò‚ÂÚӂ̇ڇ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚ Á‡ ËÌڄˡ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 32006-2007 200 Í„/‰Í‡, – ÓВарианти 2007-2008 2008-2009 средно % 1. Цемил (500 мл/хa)flÔÓÌˡ - 2 840 2,11Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ 5,49 3,52 Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË 3,71 ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò,115,6 ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ Âˇ - 2 900 Í„/‰Í‡, - Ó‰ÛÍˆËˇ ̇ 2. Цемил (700 мл/хa) 2,08 5,36 3,45 3,63 113,1 Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡Ì ҇ Ó„‡Ì˘ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚ Â23.400 Í„/‰Í‡, »Ú‡Îˡ - 1 940 Í„/‰Í‡. Напсил (500 мл/хa) 1,94 5,23 3,28 3,48 108,4 ¡˙΄‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ 4. ¬ Напсил (700 мл/хa) 1,91 Ì  5,13 3,11 3,38 105,3 ̇5. Контрола ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒΉÌËÚÂ1,77„Ó‰ËÌË - нетретирана 4,85 3,02 3,21 100,0 ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰увеличение е в зависимост от препарата и използ- доза 500 мл/хa. Средно за тригодишния период ̇ ‰‡ÒÚ˘ÌÓ, ͇ÚÓтретирането. ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌËБиологичноактивно„Ó‰ËÌË Ì‡ ваната доза при на изследване повишението на добива е 500 кг/ ‡Ì‡ÎËÁˇÌˡ ÔÂËÓ‰ Ò ̇·Î˛‰‡‚‡Ú то вещество Цемил приложен въвÒΉфаза братене хa (15,6 %) спрямо не третираната контрола. По иÌËÚ доза 500 мл/хaœÂÁ спомага в най-голяма ÚẨÂ̈ËË. Ô˙‚ËÚ ÚË „Ó‰ËÌËстепен за години увеличението на добива при този вариант е повишаване на броя на класчетата в класа 25,5 бр; в границите от 340 кг/хa през реколтната 2007 г. до ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Á‡‰˙ʇ броя на зърната Ò в класа 40,1;Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ масата на зърната в 640 кг/хa през 2008 г. Следват вариантите пръскакласа г; маса 1000Ëχ зърна 52 ÔÓ‚Ëг и хектолитро- ни със Цемил в доза (700 мл/хa), средно с 420 кг/ ̇ ‰ÌÓ1,62 ÌË‚Ó, ÒΉнаÍÓÂÚÓ ˇÁÍÓ ва маса 72,4 кг и дължината на класа 9,1 cм, което хa (13,1 %); Напсил (500 мл/хa) с 270 кг/хa (8,4 %) ¯‡‚‡Ì - 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂсъответно е с 3,2 броя класчета; с 5,6 броя зърна; с и Напсил (700 мл/хa) с 170 кг/хa (5,3 %) в повече ‰‚‡ÌÓг маса ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ гÔÓ0,24 на зърната в клас; с 5,2 маса на 1000 от контролата. зърна; с 3,3ÍÓ΢ÂÒÚ‚‡, кг хектолитрова маса и с 1,2 Увеличението на добива на зърно при тритиËÁ‚‰ÂÌËÚ Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5 cм дължина на класа повече от не третираната контрола. кале е в резултат от положителното влияние на 964 Ú ÔÂÁ 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„ÓВ другата изпитвана доза при Цемил, както и при изпитваните биологичноактивни вещества върху ‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌˡ ‚ Òڇ̇ڇ Ò˙˘Ó ̇χ-на биоме- структурните елементи на добива. По отношение Напсил увеличението на стойностите тричните показатели по-слабо изразено. на климатичните особености на годините, през Ρ‚‡Ú Á̇˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚбеше 18 490 ‰Í‡ (1998) Проучваните биологичноактивни вещества са които беше проведен опита най-високи добиви от ‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒڇ̇ÎËÚ оказали положително влияние върху продуктив- всички варианти се получиха през 2008 г. която „Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍË „‡ността на тритикале сорт Рожен (табл. 2). От пред- беше благоприятна за растежа и развитието на ставените в таблицата данни видно, тритикале. Ì Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú ̇ ÔÓÚÂ̈ˇÎÌËÚ ‚˙ÁÏÓÊÌˈË. — ̇È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏ ҇ еÔÂÁ 2003че„.растения- 25 367 ÁÛÎÚ‡ÚË та реагират различно в зависимост от препарата и Ë ÔӉ͇. «‡ÔӘ̇ÎÓÚÓ Á‡Ò‡‰ÂÌË ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙΄‡Ëˇ - ·Î‡„ÓÔˡÚÌË изпитваната доза,Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì а така също̇иÔÎÓ˘ËÚÂ, от метеорологичДоц. д-рÍÎËχÚ˘ÌË Танко Колев, ̇ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓÒ ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙Îʇ‚‡ Ë ÔÂÁ ˜‚ÂÌË ÛÒÎӂˡ, ̇΢ˠните условия на годината. гл.ас. д-р Живко Тодоров Наблюдава се увеличение на добива на зърно Аграрен университет, Пловдив 2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡ ‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. от тритикале при третиране с биологичноактивнодоц. д-р Добринка Ненкова Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎ͇ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ 19 вещество 657 ‰Í‡ (Ò Цемил 22 % ÔÓ-χÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.), то във фаза братене. Най-висок Институт по криобиология ÔÓ ÁÂωÂÎË - ˛ÒÚẨËÎ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË Ò‡ 11 504 ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌˡ Ò‰ÂÌс добив се получава при Úпръскане на растенията и»ÌÒÚËÚÛÚ хранителни технологии, София ŒÚ‰ÂÎ ìfl„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî - ÓÒÚËÌ·Ó‰ ‰Ó·Ë‚  585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë
ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„·‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ ‰ËÌ Â‰, ̇ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (χÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡Úˡ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ Ì Ô‚˯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 Á͇̇ ̇ ÒÚ‡Ìˈ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎˈË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ Ô‰ÔÓ˜Ëڇ̠ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚˇÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡  ҇ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰Ë̇); ÔÓÔÛΡÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡Ì ̇ ÒÔˆËÙ˘ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚ ‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎˈËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ ̇ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎˈ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎˡڇ ̇ ‡‚ÚÓËÚÂ, ̇ۘÌËÚ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡Ìˡ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ ͇ˇ ̇ χÚ¡·. œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: ̇ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: ÇËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙˡ
34
12
, ñï.„Земеделие „Çåìåäåëèå ïëþñ” плюс”
áð. 5,2,2012 2010г.,ã.сп. бр.
Проблеми при отглеждането на слънчогледа Слънчогледът по всяка вероятност е най-важната техническа култура в нашата страна. При среден добив от около 150-200 кг/дкa зърно се получава 100 кг масло и 70 кг шрот. От 1 дка слънчоглед домашните пчели събират около 9-11 кг мед. Основни фактори, определящи постигането на висок и качествен добив (както и добър икономически ефект) са: подбор на подходящ за района хибрид (добив на зърно, маслено съдържание, устойчивост, или толерантност към найважните болести), правилно сеитбообръщение, поносими предшественици, подходяща почвообработка, оптимално торене и извеждане на борбата с болести, неприятели и плевели. От изведени опити през последните години хибридите „ДИАБОЛО”, „МАГНУМ” и др. показаха отлични резултати като добив на зърно и маслено съдържание, поносимост към болести, толерантност към някои стресови фактори (като засушавания и високи температури) в цялата страна. Неспазване на изграждането на правилно сеитбообръщение с поставяне на слънчогледа на четвъртата година, води до развитие на определени болести (синя китка, склеротиния), неприятели и плевели. Склеротинията се запазва в почвата 8 години, синята китка до 20 години, мана – 5-8 години. Планирането на правилно сеитбообръщение изисква слънчогледа да заема 15-20% от общата обработваема площ. Подходящи предшественици на слънчогледа са: есенните
зърнено-житни култури и царевица за зърно (при условие, че царевицата не е третирана с триазинови хербициди). Не е желателно да се включват в сеитбооборота бобови култури, рапица, които се нападат от еднакви болести, както и след картофи и тютюн. Неподходящи предшественици са и сорго, цвекло, и тревни смески, които изсушават почвата на голяма дълбочина. Дълбоката оран с обръщане на орния слой подобрява микробиологичните процеси, водно-физичния режим, заораване на следжътвените остатъци и основните торове (азот, фосфор и калий), унищожава голяма част от плевелите, патогените и неприятелите. През пролетта площите се дисковат еднократно, или се култивират с едновременно брануване за заравняване на площите и запазване на влагата в повърхностния почвен слой. Слънчогледът е много взискателен към хранителните елементи и почвата. За получаване на 100 г семена (стокова продукция), той извлича 4 кг азот, 3 кг фосфор и 7 кг калий от декар. Хибридните сортове
са по-взискателни и за оползотворяване на генетичните им заложби за добивност се налага торене с минерални торове. Нормите на торене се формират от типа почва и запасеност в границите на 7-9 кг активен азот, 8-10 кг активен фосфор и 10-15 кг активен калий. Фосфорните и калиевите торове е необходимо да се внасят есента преди основната оран с цел равномерното им разпределение в почвения разтвор и възможността за максималното им използване от културата през вегетацията. Най-правилно е азотната норма да се внесе на два пъти - първо с оранта и втората част преди последното предсеитбено култивиране. Течният карбамид може да се внесе през пролетта заедно с почвения хербицид през инкорпориране в почвата. Не трябва да се тори с високи дози азот, защото растенията се развиват буйно и страдат от болести повече и се намалява съдържанието на масло в семките, натрупват се много нитрати, които вкисляват почвата и предизвикват хлороза по младите растения. Фосфорът засилва развитието
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2012 г.
13
на корените, увеличава броя на цветчетата в питата, а семената натрупват повече масло. Калият допринася за увеличаване добива на семена и на масленото им съдържание главно на карбонатни черноземи, на ливадни и на сиви горски почви. За да не изпитват недостиг на микроелементи, растенията от слънчоглед трябва да съдържат в младите листа не по-малко от 55 мг B, 70 мг Fe, 15 мг Cu, 50 мг Mn, и 30 мг Zn на килограм суха маса. Между микроелементите борът е от най-голямо значение за нормалното образуване на репродуктивните органи на слънчогледа. Предлагаме примерни норми за торене на слънчоглед при неполивни условия в кг/ дкa активно вещество. На типични и излужени черноземи се внася азот 6-8 кг, фосфор 8-10 кг, калий не се внася. На карбонатни черноземи, азот 8-10 кг, фосфор 10-12 кг, и калий 8 кг. Деградирани-оподзолени черноземи – азот 10-12 кг, фосфор 8-10 кг, калий не се внася. На смолници – азот 1214 кг, фосфор 8-10 кг, калий 10 кг. Излужени смолници – азот 12-14 кг, фосфор 8-10 кг, калий 10 кг. Алувиално-ливадни почви – азот 10-12 кг, фосфор 10-12 кг, калий 10 кг. Сиви горски почви – азот 12 кг, фосфор 10 кг, калий 8 кг активно вещество. Слънчогледът е топлолюбива култура. През вегетацията му е нужна температурна сума от 2600-2850оC. Той е по-малко взискателен в ранните фази и се нуждае от повече топлина в по-късен етап от своето раз14
бр. 5, 2012 г., сп.
витие. Семената никнат при температура на почвата на 5 см дълбочина – 8-10оC за 15-18 дни, а при температура 15-16оC за 10 дни. Температурна сума за поникване – 140-160оC. При покълване семената понасят температури до 10оC, а младите растения до минус 4-6оC. През цъфтежа и по-късно, най-благоприятна температура е 2527оC, над 32-35оC растенията се угнетяват, а над 40оC спира фотосинтезата. Слънчогледът понася интензивно слънцегреене, но не понася засенчване. Недостатъчната светлина в началото на вегетацията води до образуване на малки пити и забавяне развитието на растенията. Ето защо е необходимо да се опазят площите чисти от плевели, особено в началните фенофази на слънчогледа. И все пак плевелите изнасят много повече хранителни вещества и вода от почвата в сравнение със слънчогледа. Той е известен и като сухоустойчива култура. Не понася преовлажнени почви, особено при покълването и поникването на семената и докато растенията са още малки. При излишна влага посевите се разреждат и може да се наложи презасяване. Най-много вода слънчогледът изисква през фазите на активен растеж-образуване на съцветия (бутонизация) и през цъфтежа - около 60% от общото водопотребление. За 1 кг семена се използват около 1,5-1,8 м³ вода, а за 100 кг – 150-180 м³. От бутонизация до цъфтеж изразходва 2,5-4 м³ вода за денонощие от 1 дкa. Слънчогледът е сухоустойчив, благодарение на силно развитата коренова система, окосмяването на тъканите и способността на листните устица добре да регулират водната транспирация. Те са устроени
„Земеделие плюс”
така, че при много горещо и сухо време се затварят през целия ден и се отварят само нощем. Подходящи почви за слънчогледа са черноземите, смолниците, тъмносивите и наносните почви. Не се препоръчват много тежките, глинестите и много леките, песъкливи почви. Не се развива добре на кисели, както и на засолени почви. Оптимална почвена реакция на разтвора е 6-7. Много често се подценява въпроса с опрашването на посевите. В началото на цъфтежа (при поява на езичести цветове на слънчогледа) директните сортове цъфтят 20-25 дни, а хибридите 10-15 дни ( добре е в близост до посева не повече от 100-150 м, да се поставят пчелни кошери, по 1 за всеки 5 дкa при хибридите и по 1 за 10 дкa за директните сортове), за да се опрашат по-пълно питите. Пчелите навлизат до 0,5 км навътре в посева, поради което има значение ширината на блока за пълното покритие от пчелите. От болестите най-голямо значение имат: фомомсис, склеротиния, мана, синя китка. Борбата срещу маната се води основно с употребата на устойчиви сортове хибриди. Нашите хибриди: ДИАБОЛО, МАГНУМ, КОМОДОР и др. показаха пълна устойчивост на всички известни до този момент у нас раси на синята китка. Срещу фамомсиса и склеротинията много важни са изграждането на правилно сеитбообращение, качествени обработки на почвата, оптимално торене и отглеждане на сортове, които показват ниска чувствителност към тези важни заболявания. Доц. д-р Енчо Мянушев, ас. Георги Димитров, ИАПЗР „Н. Пушкаров”
Агрохимично обследване на района на комбинат Кремиковци Агрохимичните изследвания на почвите в райони с тежкометално замърсяване дават възможност за създаване на оптимални рамки при ограничаването на използването им. Предишни наши изследвания в района на Горни Богров (Koutev, Dinev,2003; Schulin et al. 2004) показаха, че разпределението на хранителните елементи, както и изменението на почвената реакция са свързани с разпространението на почвения тип. При фосфора се наблюдават отделни места със силно повишено съдържание на подвижните му форми. Това се обясняваше с наличието на куполи със седиментни скали от животински произход, свързани с геологичното минало на Софийското поле – дъно на езеро. При изследванията ни не се получиха данни нетипични за представените почви в района. В статията са представени резултатите от агрохимични изследвания на 107 почвени проби от слоя 0-25 см взети от района на Металургичния комбинат Кремиковци.
опасността за преминаването им в хранителната верига са високи (фиг. 1). Почвите с неутрална и алкална реакция са в повечето случаи от района на Бухово и пробите са взети в непосредствена близост до комбината. Това е добро съвпадение на замърсяване и почвена реакция. При този случай замърсяването на тези почви води до блокирането на тежките метали в почвата и до по-слаб пренос на същите по веригата почва-растения- жи-
I. Почвена реакция Изследваните почви от района на комбината имат преобладаваща неутрална и слабоалкална реакция – 61%. Това са почви, при които ще се наблюдава по-слаба подвижност на тежките метали, замърсяващи района на изследването. При останалите 39% подвижността на тежките метали и
вотни-човек. Групата на силно- и среднокиселите почви е представена в 29% от изследваните проби. При тези почви е необходимо незабавно мелиориране с варови материали за блокиране на подвижните форми на тежките метали и подобряване на почвеното плодородие. При слабокиселите почви, които представляват 10% от изследваните проби варуването е пожелателно и необходимо само при силно замърсяване. При киселите почви е необходимо използването на физиологично алкални торове. От азотните торове особено подходяща е варово-амониевата селитра. Тя е с по-ниско съдържание на азот от обикновената селитра, но съдържанието на калций в нея допринася за оптимизирането на условията за хранене на земеделските култури. Този тор е по-скъп от амониевата селитра и трябва да се предвидят помощи от държавата за по-широкото
Фиг. 1. Почвена реакция в изследваните проби от района на Металургичен комбинат Кремиковци
Фиг. 2. Съдържание на достъпен фосфор в изследваните проби от района на Металургичен комбинат Кремиковци
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2012 г.
15
Фиг. 3. Съдържание на достъпен калий в изследваните проби от Металургичен комбинат Кремиковци
разпространение на използването на такъв тип торове на кисели почви замърсени с тежки метали. Това може да бъде включено в програмите за плащания по екологично земеделие. II. Фосфорен режим на почвите Съдържанието на подвижни форми на фосфор показва, че изследваните почви са предимно слабо запасени с фосфор – 76% (фиг. 2). При тези почви е необходимо използването на фосфорни торове за подобряване на почвеното плодородие. Интересен е фактът, че при 6% от пробите се наблюдава свръхзапасеност с фосфор, достигаща до концентрации депресивни за отглежданите култури. Предполагаме, че тази свръхзапасеност е свързана с определени геоложки формирования. Това се потвърждава от факта, че при проби с високо съдържание на фосфор в слоя 0-25 см, се наблюдава високо съдържание на фосфор и в слоя 25-50 см. Поради фактът, че фосфорът е трудно подвижен в почвата, тези концентрации не могат да имат произход от торене с високи норми фосфорни торове. Трябва да бъде проверена и корелацията на тези резултати с резултатите за наличие на арсен в почвите. При почвите замърсени с арсен и ниско фосфорно съдържание трябва да се използват високи норми на торене с фосфорни торове. Повишаването на нивата на запасеност с фосфор в почвите и наличието на високи концентрации достъпен фосфор ще допринесе за блокиране на усвояването на арсен от земеделските култури. Както и при физиологично алкалните азотни торове, трябва да се предвидят помощи от държавата за по-широкото използване на фосфорни торове на кисели почви замърсени с тежки метали и арсен. Използването им на замърсени кисели почви може да бъде включено в програмите за плащания по екологично земеделие. 16
бр. 5, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
III. Калиев режим на почвите Съдържанието на достъпни форми на калий е добро и много добро в 76% от изследваните почви. Тези почви не се нуждаят от специално калиево торене освен при култури с висока нужда от калий, като слънчогледа. При почвите със средна запасеност (18% от почвите) калиевото торене ще е нужно при оптимално торене с азот и фосфор При останалите почви калиевото торене е необходимо за всички култури (6% от почвите). Това съотношение на запасеността при различни почви е благоприятно за производство на различни земеделски култури, поради факта, че не е нужно използването на големи количества калиеви торове за получаването на качествена земеделска продукция. Калиевото торене ще окаже също положително влияние при отглеждане на земеделски култури на земи замърсени с тежки метали. Високото съдържание на калий създава конкурентност при поглъщане на катионите от растенията и тежките метали се поглъщат по-трудно. Необходимо е използване на сложни торове при които има по-малко съдържание на хлориди и сулфати. Когато хлоридите и сулфатите са в значителни количества те оказват вкисляващо влияние върху почвите и повишават достъпността на тежките метали за растенията. Както бе отбелязано по-горе трябва да се предвидят помощи от държавата за по-широко използване на сложни торове, съдържащи фосфор и калий на кисели почви замърсени с тежки метали и арсен. Използването им на такива почви трябва да бъде включено в програмите за плащания по екологично земеделие. Изводи 1. Агрохимичният статус на изследваните почви не се различава силно от нормалните параметри за разпространените почви в района. 2. Земеделието на засегнатите от замърсяване почви е възможно и необходимо. 3. Торенето трябва да се извършва на базата на компетентни и научно-обосновани съвети съобразно състоянието на почвите и характера на замърсяването им. 4. При използване на подходящи мелиоранти и минерални торове влиянието на замърсителите може да бъде редуцирано до минимум. 5. За всеки случай в следващите няколко години трябва да се избягват култури акумулиращи тежки метали и арсен. През това време трябва да се проследи трансфера на замърсителите по веригата почва-растение-животно-човек при оптимизирано торене и да се даде отговор за възможността да се отглеждат всякакви култури. В. Кутев, Н. Динев – ИПАЗР „Н. Пушкаров”
Изкуствените пасища
Пасищното изхранване е основна възможност за получаване на евтина и висококачествена животинска продукция в България. То е традиционна екстензивна животновъдна система за страната ни, съответства на видовия и породен състав на преживните животни понастоящем и позволява използването на нископродуктивни земи. При пасищно отглеждане значително се повишават продуктивните и репродуктивни характеристики на животните. То е ефективна профилактична мярка при редица недоимъчни и метаболитни заболявания. Чрез него се избягва използването на антибиотици, което често се налага при системите за интензивно оборно отглеждане. Млякото и месото, произведено от пасящи животни има много повисока хранителна стойност за човека, заради съдържанието на конюгирана линолова киселина /CLA, силен антиканцероген, променя мастният и протеинов метаболизъм към повишено образуване на мускули и понижено мастно съдържание/, по-високо съдържание на витамини А, Е и В, калций, магнезий и калий, омега-6 и омега-3 мастни киселини. Именно заради това качество на животинската продукция пасищното отглеждане се стимулира в много европейски държави, въпреки че там има утвърдени евтини практики за изхранване със зърнено-житни и бобови култури и растителни отпадни продукти. Във Франция например, преимуществено се развъждат породи, приспособени към пасищно отглеждане, в Англия се субсидира екстензивното пасищно отглеждане с натоварване на пасищата под 1,5 животински единици на хектар. В България за паша се използват пустеещи земи и естествени тревостои. Те се отличават с голямо видово разнообразие, но са доминирани от видове с ниска хранителна стойност, не осигуряват качествена паша през втората половина на лятото, есента и ранната пролет. В естествените пасища продуктивността и качеството на фуража са даденост и могат да се повлияят само след продължи-
телно земеделско стопанисване. Според последно проучване за стопанското им състояние, много от пасищата с висока природна стойност са изоставени и като следствие деградирали, поради рязкото намаляване на броя на животните през 90-те години. В близост до населени места тревостоите се използват неконтролирано, преизпасват се, което води до ерозия и загуба на природната стойност на земите. Тези причини водят до ниската ефективност при пашата на животните и налагат развитие и утвърждаване на практики за изкуствено тревозасяване. Делът на изкуствените ливади и пасища в България е 1,7% от използваната земеделска площ, като няма информация с какви видове и сортове треви са създадени (Агростатистика, 2011). Отново според агростатистически данни, средните добиви от сятите тревостои през 2010г. са в границите 320-600 кг/дка сухо вещество, при продуктивност на естествените ливади от 150 до 250 кг/дка, а на естествените пасища – от 80 до 130 кг/дка. Така при тези разлики във продуктивността и качеството на фуража и при сегашните цени на качествено сено от 200 лв/тон, вложенията за създаване на изкуствен ливаден или пасищен тревостой се възвръщат още през първата до втората реколтна година. Условията в България не позволяват създаването на изкуствени пасища за интензивно използване, както е в повечето богати европейски държави. Това е и нежелателно от гледна точка на устойчивото земеделско производство. В страната ни биха имали място и значение изкуствените пасища, създадени с някоя от следните цели: удължаване на пасищния сезон; равномерно разпределение на продуктивността на тревостоя по сезони; повишаване хранителната стойност на пашата. Пасищните смески резултатно могат да бъдат използвани за създаване на пасища върху общински мери за нерегулирано използване, както и за създаване на приферм-
ски пасища. Пасищните тревни смески се съставят от житни и бобови видове в различно процентно съотношение. Следните фактори могат да бъдат посочени като основни при определяне на състава им: срок на използване на пасището; вид и категория на изпасващите животни; почвени и климатични условия на района; режим на използване и натовареност на пасището. Правилната комбинация на видове и сортове има много по-голямо значение за продуктивността и стабилността на пасищната агробиоценоза, отколкото броя на компонентите. При създаване на пасищни смески се цели комбиниране на видове и сортове, които се различават физиологично и фенологично, така че да се допълват взаимно и по този начин да използват по-ефективно екологичните ресурси. Комбинацията трябва да има и осигурителен ефект - при неблагоприятни условия единият от компонентите трябва да прояви устойчивост и да стабилизира продуктивността на пасищния тревостой. Също така се целят позитивни връзки между видовете – снабдяване с биологичен азот на житния компонент чрез азотфиксацията на бобовата трева, пренос на хранителни вещества от по-дълбоки почвени слоеве към повърхностните, когато са асоциациирани видове с повърхностна и дълбока коренова система, благоприятна промяна на почвената температура и влажност, на микрофлората и др. Важно е да се отбележи, че повечето примери за положително взаимодействие в тревната асоциация са наблюдавани в неблагоприятни условия, каквито са условията в предпланинските и планинските райони на България. Като резултатен подход за създаване на продуктивни пасищни смески, в които се поддържа динамична стабилност на тревостоя, се посочва този с подбор на компоненти от съвместно съществуващи пасищни популации, които в резултат на естествена селекция са придобили висока “екологична комбинативна способност”.
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2012 г.
17
Трябва да се избягват възможностите за небалансирана конкуренция между видовете, каквато често се случва при многокомпонентните смески, също така и алелопатичните влияния, каквото е например въздействието на тръстиковидната власатка спрямо звездана. Изкуствените пасищни тревостои трябва да се засяват с видове и сортове фуражни треви, специално селекционирани в пасищно направление. В пасищата надземната маса се отстранява в ранна фаза, приема се избирателно, подлага се на утъпкване и замърсяване. Поведенческите реакции на животните са със значителен ефект върху структурата на тревното съобщество. Посочените фактори силно повлияват преживяемостта и устойчивостта на добива на пасищните треви и налагат селекция за специфична адаптация към пасищен режим на използване. В страната ни сятите пасища имат агроекологична ниша в планинските и предпланинските райони където почвите са кисели, с много ниско съдържание на азот и усвоим фосфор, с ниска температура, която потиска азотфиксацията. В равнините за тях се отделят общински мери, които също са върху неплодородни земи. От тази гледна точка е важно пасищните видове и сортове да са селекционирани за адаптивност към регионални почвени и климатични условия. Селекцията в пасищно направление се налага и поради това, че тя за дълготрайност и устойчивост е бавна и скъпа - изисква пълен цикъл на изпитване. Признаците, свързани с устойчивостта са полигенни и с ниска наследяемост и най-често са отрицателно свързани с продуктивността. Те по-рядко се използват като основен или допълнителен критерий за отбор при селекцията на сортове фуражни треви, използвани за сено или свежа маса. Въпреки съблюдаването на всички посочени фактори при съставянето им, пасищните тревни смески са вътрешно нестабилни системи. Видът или генотипът, който притежава биологично предимство да устоява на паша, постепенно получава превес в тревостоя. Начинът на използване (вид на пашата - свободна или
18
бр. 5, 2012 г., сп.
регулирана) и натовареността на пасището също са от основно значение за развитието, продуктивността и устойчивостстта на пасищната агробиоценоза. Сятите пасища имат предимство пред естествените главно заради високото участие на бобовите треви. Бобовите треви са основен елемент на пасищната екосистема, от който зависи качеството на фуража. С тяхното участие в пашата се повишава съдържанието на суров протеин, минерали, витамини, неутрално детергентни влакнини и ин-витро смилаемостта на сухото вещество, включително през лятото и есента, и съответно се увеличава животинската продуктивност. Включваненето на азотфиксиращ бобов компонент в тревостоя позволява екстензивен метод на отглеждане на пасищата, редуцира негативния ефект върху биоразнообразието в екосистемите, предпазва водосборни и вододайни зони от нитратно замърсяване. Бобовите треви имат голямо значение и с това, че допринасят за равномерното разпределение на добива от пасището по сезони. Пасищна устойчивост в смески с житни треви и способност за самовъзстановяване в тревостоя– чрез размножаване със столони (както е при бялата детелина) и адвентивни корени (както е при жълтата люцерна), или чрез самозасяване или поддържане на вида чрез постепенно прорастване от твърди семена (както е при редица едногодишни средиземноморски бобови треви, които функционират по този начин като многогодишни в пасището) – това са идеалните качества на бобовата трева за изкуствени пасища. За предпланинските и планинските условия на България найдобри резултати се получават от пасищни смески с участието на звездан (Lotus corniculatus), бяла детелина (Trifolium repens), червена детелина (Trifolium pretense) и люцерна (Medicago sativa) от бобовите треви, и ливадна тимотейка (Phleum pretense), тръстиковидна власатка (Festuca arundinacea), червена власатка (Festuca rubra), ежова главица (Dactylis glomerata) и издънкова полевица (Agrostis stolonifera) от житните. Изкуствени тревостои от тези видове треви се създават
„Земеделие плюс”
лесно и могат да имат основна роля в нискоразходни фуражни системи при производство на качествена животинска продукция. Следните комбинации от тях се определят като най-подходящи: 1. звездан+ливадна тимотейка 2. звездан+червена власатка 3. червена детелина+звездан+ливадна тимотейка 4. червена детелина+тръстиковидна власатка 5. б яла детелина+издънкова полевица 6. бяла детелина+червена власатка 7. люцерна+ежова главица 8. л юцерна+тръстиковидна власатка Във всички наши проучвания по селекция на пасищни смески се отбелязва предимството на българските сортове, а в някои случаи и на местни популации от посочените по-горе видове фуражни треви. Също според български проучвания, от двукомпонентните смески се получават по-добри резултати в сравнение с многокомпонентните. В ИПЖЗ–Троян, ИФК–Плевен, ОСС–Павликени и КОС–Търговище са създадени и се размножават пригодни за паша сортове от основните видове фуражни треви (звездан сорт Търговище 1, еспарзета сорт Юбилейна, люцерна сорт Осъм, ливадна тимотейка сорт Троян, пасищен райграс сорт Хармония, безосилеста овсига сорт Ника, ежова главица сорт Дъбрава, тръстиковидна власатка сорт Елена и сорт Албена, гребенчат житняк сорт Свежина, бяла детелина сорт Троя /в процес на регистрация/). Работи се и по селекция на пасищни сортове от следните бобови видове: фий (ребрест, панонски, обикновен) и грах, червена и хибридна детелина, жълтохибридна люцерна, хмелна люцерна и подземна детелина. Направени са и отделни проучвания за потенциала в наши условия на редица едногодишни бобови треви, които се използват в страни с развито пасищно животновъдство. Галина Найденова ОСС – Павликени
НАМАЛЯВАНЕ НАТРУПВАНЕТО НА РАДИОАКТИВНИ ЕЛЕМЕНТИ В РАСТЕНИЯТА И ПРОДУКЦИЯТА
В резултат от използването на атомната енергия за мирни цели, в съвременното общество съществува, макар и малка, вероятност за радиоактивно замърсяване на околната среда при възникване на аварийни ситуации. При това селкостопанското производство е едно от най-засегнатите звена, тъй като част от замърсителите са дългоживущи радионуклиди, които се отлагат в почвата и оказват дълготрайно въздействие върху растителната продукция. Това налага разработването на защитни мерки за намаляване натрупването на радионуклиди от почвата в растенията, които да се прилагат по-продължително в късната фаза след ядрен инцидент. Използваните защитни мерки за намаляване на постъпването на радиоактивни изотопи от почвата в растенията могат да бъдат разделени в две големи групи. Към първата група защитни мерки се отнасят общоприетите агротехнически мероприятия, които повишават почвеното плодородие, повишават добивите и едновременно способстват за намаляване на трансфера на радиоизотопи от почвата към растенията. Това са : варуване на почвата; внасяне на органични торове; минерално торене и торене с микроторове; подбор на култури и сортове, които съобразно своите биологични особености натрупват радиоактивни елементи в по-ниски количества; Варуване на почвата Голям брой автори са установили, че повишаването на концентрацията на калция в хранителния разтвор снижава в значителна степен натрупването на стронций-90 в растенията. Особено добър ефект се наблюдава при кисели почви. На това се основава прилагането на варуването като метод за намаляване усвояването на този изотоп от почвата в растенията. Варуването на кисели почви не само снижава усвояването на радиостронций в растенията, но и подобрява плодородието. Доказано е, че внасянето на повишени дози калций в ки-
сели почви намалява от 1,5 до 3 пъти натрупването на стронций-90 в растителната продукция. Внасяне на органични торове От много изследвания е установено, че постъпването на радионуклиди в растенията се снижава при внасяне в почвата на органично вещество. Особено ефикасен се оказа този метод при намаляване на трансфера на радиоактивни елементи (като стронций-90 и радиоцезий) при песъкливи и песъкливо-глинести почви. Най-добър ефект се наблюдава спрямо усвояването на стронций-90 и особено при съвместно варуване и внасяне на органично вещество. Под влияние на едновременното им прилагане съдържанието на стронций-90 в продукцията се намалява 3-4 пъти. Доказано е, че радиоактивните елементи постъпват в бобовите култури в значително по-големи активности, отколкото в житните. Намаляването на натрупването на радиоизотопите в бобовите растения под влияние на варуването и внасянето на органични вещества в повечето случаи е по-силно, отколкото при житните култури. Поради това този метод е препоръчителен при отглеждане на бобови култури. Минерално торене (NPK) и внасяне на микроторове Добър ефект за намаляване усвояването на радиоцезий има внасянето на калиеви торове. Някои автори съобщават за неколкократно (до 10 пъти) намаляване на постъпването на радиоцезий в растенията при внасяне на калиеви торове във формата на фосфати и сулфати. Ефикасен метод за снижаване на усвояването на радионуклиди от почвата в растенията е внасянето на съединения на калций и натрий (фосфати, хидроокиси, карбонати) в почвата, като влиянието им зависи от биологичните особености на самите растения. Внасянето на калий е по-ефективно при бобовите култури – при грах са получени много добри резултати и по-слаби при житните култури – пшеница и овес.
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2012 г.
19
Ефектът от внасянето на азотни и фосфорни торове върху усвояването на цезий-137 и стронций-90 от растенията зависи силно от почвения тип. Например при излужен чернозем внасянето на азот (самостоятелно или заедно с фосфор) води до намаляване на постъпването на радиоцезий в растенията, но при кафявата горска почва този ефект не се наблюдава. Причината за това различие е увеличената растителна маса, получена при торенето на излужения чернозем, в която се получава така нареченото “изотопно разреждане” и липсата на ефект върху добива от торенето при кафявата горска почва, която е кисела и при торене без варуване не създава благоприятни условия за увеличаване на добивите. Следователно при кисели почви не се препоръчва торене с аотни торове, което може да доведе до повишаване натрупването на радиоцезий в растителната продукция. Ефективен метод за намаляване усвояването на радионуклидите от растенията се оказва и прилагането на някои микроторове. Внасянето на борни и молибденови торове на фона на минерално торене (азот, фосфор и калий) намалява с 30-40 % натрупването на цезий-137 и до 60% – на стронций-90. Подбор на култури и сортове, които по-слабо натрупват радиоактивни елементи При избора на културите за отглеждане върху замърсени с радиоактивни вещества почви трябва да се отчитат и видовите различия в способността за натрупване на радионуклиди. Знаейки коефициентите на преход на радионуклидите в различните видове растения може да се прогнозира степента на замърсяване на продукцията и да се планира нейното рационално използване. Имайки предвид, че разликите в съдържанието на цезий-137 в различни култури могат да достигнат 100 и повече пъти, а на стронций-90 – до 30 пъти при еднаква плътност на замърсяване на почвата, през следващите години в сеитбооборота трябва да се включват селскостопански култури и сортове с най-малки коефициенти на трансфер на радионуклиди в продукцията. Подбор на подходящи култури в зависимост от степента на замърсяване на почвите След предварително проведен анализ по степен на замърсяване, почвите с най-високо съдържание на радионуклиди да се засяват предимно с технически култури и култури за получаване на посевен материал. На почви със 20
бр. 5, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
средна степен на замърсяване да се отглеждат главно окопни и фуражни култури. На почви със слаба степен на активация да се отглеждат главно житни и зеленчукови култури, както и други растения, предназначени за непосредствено използване като хранителни продукти. Към втората група защитни мерки могат да се отнесат методи, при които наред с намаляването на постъпването на радионуклидите в растенията се снижава почвеното плодородие и се намаляват добивите: - използването на някои природни минерали; - използването на нетрадиционни химически препарати – EDTA (D. Staneva, I. Yordanova, Ts. Bineva, L. Misheva ,2011 ). Известен е метод, при който се използват природни зеолити, за намаляване постъпването на радиоактивни изотопи в растенията. При люцерна отгледана върху канелено подзолиста почва, коефициентите на натрупване за стронций-85 са от 6 до 15 пъти по-ниски при вариантите с внасяне на зеолит, в сравнение с варианта в който той липсва. Аналогично е и поведението на този радионуклид при излужен чернозем. По-ясно изразен имобилизационен ефект на зеолитите е установен при канелено подзолиста почва. (Мишева Л., В. Цолова, М. Банов, М. Пойнарова, Я. Хаджиянакиев, Ат. Златев, 2007). От друга страна чрез внасяне в почвата на различни химични вещества, които образуват трудно усвоими съединения с радиоактивните елементи в почвата се постига намаляване на тяхната достъпност за растенията. Например, внасянето на ЕDТА в сивата горска почва, значително намалява постъпването на цезий в растенията. Най-висок ефект има внасянето на 1 мг ЕDТА /кг почва – трансферните фактори намаляват с повече от 80%, а по-ниските концентрации на ЕDТА (0,1 мг/кг и 0,5 мг/кг почва) – с около 50%. Следователно дългогодишното внасяне на минерални торове в норми приложими в практиката и сеитбооборота на растенията може да бъде ефективен метод за намаляване усвояването на радиоизотопи от тях. Внасянето на органични вещества и варуването също се препоръчва като ефикасно средство за намаляване замърсяването на селскостопанската продукция. Д. Станева, Л. Мишева, Цв. Бинева, Ив.Йорданова ИПАЗР „Н.Пушкаров“ – София
ÎÂÉÂʽϽ ÇËÅÏË Î½ Î ÉÊËÀË ¿ÅÎËÇŠǽÔÂÎÏ¿½ ½ ¿ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏ Ì×ÏÅ s Å ËÎϽ ʽÈÅÏ ª½Æ ÔÂÎÏË Ï ν ÊÂÁËÄÍÂÈŠŠΠɽÈÇË Ò¿×ÍÔÅÈÇÅ ¯ÂÄÅ ÎÂÉÂʽ ˾½Ô ÅÉ½Ï Î×ÖË ÉÊËÀË Á˾ͽ Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏ ®×¾Í½ÊÅÏ ÎÂÉÂʽ ΠͽÄÎÏÅÈ½Ï Ê½ Ï×Ê×Ç ÎÈËÆ ÁË ÎÉ Å Î ËÎϽ¿ÜÏ Á½ ÁËÐÄÍÂÜÏ ¬ÍÅ ÏË¿½ Ï ÌÍËÉÂÊÜÏ Ó¿ÂϽ ÎÅ ËÏ ÄÂÈÂÊ ÅÈŠοÂÏÈËǽÑÜ¿ ¿ ǽÑÜ¿ ÁË Ï×ÉÊËǽÑÜ¿ ¬ÍÅ ÊÂÌͽ¿ÅÈÊË ÎÐÕÂÊ ÎÂÉÂʽϽ ÌËÔÂÍÊÜ¿½Ï ®ÂÉÂʽϽ ÎÈÂÁ ÁËÐÄÍÜ¿½Ê Î ÌËÔÅÎÏ¿½Ï ǽÏË Î ËÏ¿Ü¿½Ï Å ÌÍÂÎÜ¿½Ï ÌÍÂÄ ÎÅϽ ®×ÒͽÊÜ¿½Ï Π¿ ÇÊÅÃÊÅ ÏË;Š¿ ÎÐÒÅ ÌËÉÂÖÂÊÅÜ «Ï Á˾Í ͽĿÅÏŠͽÎÏÂÊÅÜ Î ÌËÈÐÔ½¿½Ï ËÏ ÁË ÇÀ ÎÂÉÂʽ ËÏ ÁÂÇ½Í ®¿ÂÃËÎ׾ͽÊÅÏ ÎÂÉÂʽ ÅÉ½Ï Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏ Ê½Á ÊË ÌÍÅ ÌË ÌÍË Á×ÈÃÅÏÂÈÊË Î×ÒͽÊÂÊÅ ¿ ÎϽÆÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ É½ÇÎÅ ÉÐÉ ÁË ÀËÁÅÊŠǽÇÏË Å ÌÍÅ ÊÂÌͽ¿ÅÈÊË ÎÐÕÂÊ Ï ¾×ÍÄË ÀоÜÏ Ç×ÈÊÜÂÉ ËÎÏϽ ÎÅ °ÎϽÊË¿ÂÊË Â Ë¾½Ô Ô ÌÍÅ Î×ÒͽÊ ÊÅ ʽ ÎÂÉÂʽϽ ʽ ÁÅ ÈÜÊǽϽ ¿È½ÃÊËÎÏϽ ʽ ÇËÅÏË ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË Â ÁË¿ÂÁÂʽ ÁË s ÊË Ê ÌË ÊÅÎÇË ËÏ ¿ ÒÂÍ ÉÂÏÅÔÂÎÇŠĽÇÍÅÏÅ Î×ÁË ¿Â ÌËÎÈÂÁÊÅÏ Ľ̽Ŀ½Ï Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏϽ ÎÅ ¿ ÌÍË Á×ÈÃÂÊÅ ʽ s ÀËÁÅÊÅ
!
È ½Î Á Í ®Ï½ÊÇË ®¯ ª¢ ÀÈ ½Î ²ÍÅÎÏË ¨ © ¢
¥ ¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢
¤ÂÉÂÁÂÈÅ ÌÈÛÎ
¡¥¨¼ª§ ¨¢¥ ª
¬«¨®§¥ §°¨¯°¥
¤ª ´¢ª¥¢ ¬«¥¤²«¡ ¤¬«®¯ ª¢ª¥¢ ¡« ¥ ¥ §½ÏË ¾ÅÈǽ ΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÇËÍÂÊÅÏ ŠÇËÍÂÊÅֽϽ ʽ ÁÅÈÜÊǽϽ ʽÍÅÔ½ÊÅ ¿ ÌͽÇÏÅǽϽ a¿½ÈÂÍŽÊË¿Å ÇËÍÂÊÅp 2ADIX 6ALERIANAE ¯Â Î×Á×ÍÃ½Ï s ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË È½¿ÊÅÏ Î×ÎϽ¿ÊÅ Ô½ÎÏŠʽ ɽÎÈËÏË Î½ ÌÅÊÂÊ Ç½ÉÑÂÊ ¾ËÍ ÊÂËÈ Å ÊÂÀË¿ÅÏ ÂÏÂÍÅ Î Éͽ¿ÔÂʽ Å ¿½ÈÂÍŽÊË¿½ ÇÅÎÂÈÅÊÅ ®×Á×Íý ËÖ ο˾ËÁʽ ¿½ÈÂÍŽÊË¿½ ÇÅÎÂÈÅʽ ¿ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿½ s ¿½ÈÂÌËÏÍŽÏÅ s Á×¾ÅÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ĽҽÍÅ ÎÉËÈÅ ËÍÀ½ÊÅÔÊÅ ÇÅÎÂÈÅÊÅ Å ÁÍ ¬×Í¿ÅÏ οÂÁÂÊÅÜ Ä½ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂÏË Ê½ ÁÅÈÜÊǽϽ ǽÏË ÈÂÔ¾ÊË ÎÍÂÁÎÏ¿Ë Á½ÏÅÍ½Ï ËÏ Ì×Í¿ÅÜ ¿ÂÇ Ê½ ÊË¿½Ï½ Âͽ ¯Â ¾ÅÈÅ ËÌÅνÊÅ ËÏ ¡ÅËÎÇËÍÅÁ Å ¬ÈÅ ÊÅÆ ®Ï½ÍÕÅ ½ÈÂÍŽÊË¿ÅÏ ÌÍÂ̽ͽÏÅ ¿×¿ ¿ÅÁ ʽ ¿ËÁÊÅ ÂÏÂÍÊÅ Å ÎÌÅÍÏÊŠʽÎÏËÆÇÅ Å ÂÇÎÏͽÇÏÅ ÅÉ½Ï ÉÊËÀË ÕÅÍËÇË ÌÍÅÈËÃÂÊÅ ǽÏË ÐÎÌËÇËÜ¿½ÖË ÎÍÂÁÎÏ¿Ë ¿ ÉÂÁÅÓÅʽϽ ÌÍŠͽÄÈÅÔÊÅ ÊÂÍ¿ÊŠĽ¾ËÈÜ¿½ÊÅÜ Ç½ÏË Î×ÍÁÂÔÊË Î×ÁË¿Å Ê ¿ÍËÄÅ ¾ÂÄÎ×ÊÅ ÂÌÅÈÂÌÎÅÜ Î̽ÄÉÅ Å ÁÍ ¥É½Ï Î×ÖË ÌÍËÏÅ¿Ë¿×Ä̽ÈÅÏÂÈÊË ÁÂÆÎÏ¿Å ÌÍÅ ÎÏËɽÕÊŠĽ¾ËÈÜ¿½ÊÅÜ ÈÅÄ½Ï ¿ Î×ÎϽ¿½ ʽ ÉÊËÀË ÇËÉÌÈÂÇÎÊÅ ÈÂǽÍÎÏ¿ÂÊÅ ÎÍÂÁÎÏ¿½ §½ÏË ÁÅ¿ËͽÎÏÜÖ½ ÁÅÈÜÊǽϽ ΠÎÍÂÖ½ ¿ ÓÜȽ ¢¿ÍË̽ Å ÄÅÜ ° ʽΠ¿ÅÁ×Ï Â Í½ÄÌÍËÎÏͽÊÂÊ ËÏ ÉËÍÎÇËÏË Í½¿ÊÅÖ ÁËÇ×É É Ê½ÁÉ ¿ ¿×¿ ¿ÎÅÔÇÅ ÑÈËÍÅÎÏÅÔÊŠͽÆËÊŠʽ ÎÏͽʽϽ Î ÌÍÂÁÌËÔÅϽÊÅ Ç×É ÌȽÊÅÊÎÇÅÏ ŠÌË ÈÐÌȽÊÅÊÎÇÅ ÇͽÆÍÂÔÊÅ ÉÂÎÏË˾ÅϽÊÅÜ ¡Å¿ËͽÎÏÜÖÅÏ ÍÂÎÐÍΊʽ ÁÅÈÜÊ Ç½Ï½ ν ɽÈÇÅ ®×¾ÅͽÊÂÏË Ê½ ÇËÍÂÊÅֽϽ ÍÜÄÇË Ê½É½ÈÜ¿½ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏÅÏ Ľ ÎÂÉÂÊÊË Å ¿ÂÀÂϽÏÅ¿ÊË Í½ÄÉÊËý¿½Ê ¤½ Ë̽Ŀ½Ê ʽ ÂÎÏÂÎÏ¿ÂÊÅÏ ʽÒË ÁÅÖ½ ¿ÅÁ×Ï Â ÌËÎϽ¿ÂÊ ÌËÁ ÎÌÂÓŽÈÂÊ ÍÂÃÅÉ Ê½ ÎÏË̽ÊÅο½Ê ŠÎ×¾ÅͽÊÂÏË ÉРĽ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊÅ Å Ï×ÍÀË¿ÎÇÅ ÓÂÈÅ ËÏ ÂÎÏÂÎÏ¿ÂÊÅÏ ʽÒËÁÅÖ½  Ľ¾Í½ ÊÂÊË ÅÈǽϽ Πʽ¾½¿Ü νÉË ËÏ ÇÐÈÏÅ¿ÅͽÊÅ ÌÈËÖÅ ¡Ë¾Å¿ÅÏ ʽ ÇËÍÂÊÅ Å ÇËÍÂÊÅÖ½ ËÏ ÁÅÈÜÊǽ РʽΠν ͽÄÈÅÔÊŠĽ Í½Ä ÈÅÔÊÅÏ ͽÆËÊŠŠν ¿ ÌÍÜǽ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÌËÔ¿ÂÊË ÇÈÅɽÏÅÔÊÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ Å ËÏ ÌÍÅȽÀ½Ê½Ï½ ½ÀÍËÏÂÒÊÅǽ ¡Ë¾Å¿ÅÏ ¿½ÍÅÍ½Ï ËÏ ÁË ÇÀ ʽ ÁÂÇ½Í Î¿ÂÃÅ ÅÈÅ s ÇÀ ÎÐÒÅ ÇËÍÂÊÅ Å ÇËÍÂÊÅÖ½ ÌÍŠͽÊÁÂÉ½Ê «¯ ª¥´¢®§ ² §¯¢¥®¯¥§ §ËÍÂÊË¿½ ÎÅÎÏÂɽ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÌÍŠʽÁÈÂÃÊËÎÏϽ ÎÅ Ç×É Á½ÁÂÊ ÌËÁ¿ÅÁ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂɽ ÌÍÅ ÁÅÈÜÊǽϽ  ÏÅ̽ ¬ÍÅ ÂÁÅÊÅÜ ËÏ ÎÍÂÖ½ÊÅÏ РʽΠÌËÁ¿ÅÁ½ ÇËÍÂÊÅÖÂÏË Â Ç×ÎË Å Á¾ÂÈË ÁËÎÏÅÀ½ÖË ÁË s ÉÉ ¿ ÁŽÉÂÏ×Í Î ÉÊËÀ˾ÍËÆÊŠοÂÏÈËǽÑÜ¿Å ÕÊÐÍË¿ÅÁÊÅ ÎÅÈÊË
©ÅÍÅÎ s ÎÅÈÂÊ ÎÌÂÓÅÑÅÔÂÊ ÇÐÎ s ÎȽÁÊÅǽ¿Ë ÀËÍÔÅ¿ ȽÀ½ s Ê ÌË¿ÂÔ ËÏ
®¢©¢¬«¥¤ «¡®¯ « ¤½ ÎÂÉÂÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÁÅÈÜÊǽ  ÊÂ˾ÒËÁÅÉË Á½ ΠËÏÁÂÈÜÏ ÎÌÂÓÅ½È ÊÅ ÎÂÉÂÊÊÅ ÐÔ½ÎÏ×ÓÅ ½ Ľ ÌË É½ÈÇÅ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿½ Î ÅľÅÍ½Ï Ê½Æ Á˾ÍÅÏ ʽνÃÁÂÊÅÜ Î Ê½Æ ÂÁÍÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ ¡ÅÈÜÊǽϽ Ó×ÑÏÅ ËÏ ¿ÏËͽϽ ÀËÁÅʽ ËÏ Ä½Î½ÃÁ½ÊÂÏË ÅÈŠĽÎÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌËÎÏËÜÊÊË ÉÜÎÏË Ç½ÏË ËÏÁÂÈÊÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ Î ËÏÀÈÂÃÁ½Ï ʽ ͽÄÎÏËÜÊÅ ÉÂÃÁÐ ÍÂÁË¿ÂÏ s ÎÉ Å ¿ ÍÂÁ½ s ÎÉ ¬ÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎÏϽ ʽ ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂÊÊÅÏ ÐÔ½ÎÏ×ÓÅ Â s ÀËÁÅÊÅ ÍÅÃÅÏ ÌË ¿ÍÂÉ ʽ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ʠΠͽÄÈÅÔ½¿½Ï ËÏ ÏÂÄÅ ÇËÅÏË Î ÌËȽ À½Ï Ľ ÌËÈÐÔ½¿½Ê ʽ ¾ÅÈǽ ½ ÅÉÂÊÊË s ÍÂÁË¿ÊË ÌÍÂÇË̽¿½Ê ÌÈ¿ÂÊ ÌË ÈÅ¿½Ê ŠÌËÁÒͽʿ½Ê ª½ ¿ÏËͽϽ Å ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏ ÀËÁÅÊŠͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠÏËÍÜÏ s Ì×ÏÅ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ Î ÏÂÔÊÅ ËÍÀ½ÊÅÔÊÅ ÏËÍË¿Â Å ÌÍÂÀËÍÜÈ Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ s ÌÍÂÄ ÂÎÂÊϽ ª½Æ ÌËÁÒËÁÜÖË ¿ÍÂÉ Ľ ÏËÍÂÊ ŠËÇË̽¿½Ê  ÎÈÂÁ ÌÍžÅͽÊ ʽ Ó¿ÂÏËÊËÎÊÅÏ ÎÏ׾Ƚ Å ÌÍÂÁÄÅÉÊË ³×ÑÏÂÃ×Ï Å ÐÄÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂʽϽ ʽ ÂÁÊË Í½ÎÏÂÊÅ ÌÍËÏÅÔ½ ÊÂͽ¿ÊË ÉÂÍÊË ÇËÂÏË ÎÅÈÊË Ä½ÏÍÐÁÊÜ¿½ ÌÍžÅͽÊÂÏË ª½ ɽÈÇÅ ÌÈËÖ½ÁÇÅ ÎÂÉÂʽϽ  ÓÂÈÂÎ×˾ͽÄÊË Á½ ΠÎ×¾ÅÍ½Ï Ê½ s Ì×ÏÅ ¬×Í¿ÅÜÏ Ì×Ï Î×Ó¿ÂÏÅÜϽ Î ÐÄ ÍÂÈÅÏ ÎÂÉÂʽ ΠÅÄÏ×Íο½Ï ¿ ÏË;ŠÅÈÅ ¿ ÇËÕÊÅÓÅ ÌËÇÍÅÏÅ Î ÌȽÏÊË ÅÈÅ Î Ò½ÍÏÅÜ ¬Ë ÏË¿½ ¿ÍÂÉ ¿×ÍÒÐ Î×Ó¿ÂÏÅÜϽ Πʽ¾ÈÛÁ½¿½Ï Ó¿ÂÏË¿Â Å ÁËÍÅ Ó¿ÂÏ ÊÅ Ì×ÌÇÅ ÌËͽÁÅ ÇËÂÏË ¿ Î׾ͽÊÅÏ ÎÂÉÂʽ ÌË̽Á½Ï Å ÉÊËÀË ¿ÂÊÔÂÈÅÎÏÔÂϽ ¬ËÔÅÎÏ¿½ÊÂÏË Ê½ ϽÇÅ¿½ ÎÂÉÂʽ ËÏ ÌÍÅÉÂÎÅÏ  ÉÊËÀË ÏÍÐÁËÂÉÇË ÊË Ï ν Î ÉÊËÀË ¿ÅÎËÇŠǽÔÂÎÏ¿½ ®ÈÂÁ s Î×¾ÅͽÊÅÜ ÌË ÏËÄŠʽÔÅÊ ÎÏ׾ȽϽ Î×Î Î×Ó¿ÂÏÅÜϽ ΠËÍÜÄ¿½Ï ÇËÈÇËÏË Î ÉËàÌË ÊÅÎÇË ¿Í×Ä¿½Ï Πʽ ÎÊËÌÔÂϽ ŠΠËÎϽ¿ÜÏ Ä½ ÁËÐÄÍÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ ʽ ÎÜÊǽ ¿ ÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Å ÌËÉÂÖÂÊÅÜ «ÏÍÜÄ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÏ׾ȽϽ Î׿̽Á½ Î ÅÄÓ×ÑÏÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ¿ÎÅÔÇÅ Ó¿ÂÏË¿Â ¿ Î×Ó ¿ÂÏÅÂÏË Å É½ÎË¿ËÏË ÌËÜ¿Ü¿½Ê ʽ ÄÍÂÈÅ ÎÂÉÂʽ Î Ò¿×ÍÔÅÈÇÅ ¤½ Á½ ΠʽɽÈŠĽÀо½Ï½ ʽ ÎÂÉÂʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠËÃ×Ê¿½Ï ͽÊË ÎÐÏÍÅÊ ÇËÀ½ÏË ÌËÊ s ËÏ Ó¿ÂÏË¿ÂÏ ν ÌÍÂÓ×ÑÏÂÈÅ Å Ë̽Á½ÈÅ «Ã×ʽÏÅÏ ÎÏ׾Ƚ Πʽ¿×ÍÄ¿½Ï ʽ ÎÊËÌŠŠΠÎÐÕ½Ï Ê½ ÎÜÊǽ ʽ ÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Ë ÉÜÎÏË ¬ÍŠɽÎË¿Ë ÎÂÉÂÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ÌÍÅ ÇËÂÏË Î½ ĽÂÏÅ ÀËÈÂÉÅ ÌÈËÖÅ Ê½Æ ÔÂÎÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ νÉË ËÍÜÄ¿½Ê ʽ ÎÏ׾ȽϽ ¡¿½ ÁÊÅ ÎÈÂÁ ÌÍžÅͽÊÂÏË ÎÏ׾ȽϽ ΠËÔÐÇ¿½Ï ËÏ ÎÂÉÂʽϽ Å ËÏÊË¿Ë Î ËÎϽ¿ÜÏ Ê½ ÎÜÊǽ Ľ ÁËÐÄÍÜ¿½ Ê ʽ ËÎϽʽÈÅÏ ¿×ÍÒÐ ÏÜÒ ÎÂÉÂʽ ¯Ë¿½ ΠÌ˿ϽÍÜ ËÖ s Ì×ÏÅ ÁË Ì×ÈÊË ÅÄÎ×Ò¿½Ê ʽ ÎÏ׾ȽϽ ¬ÍÅ Ì×Í¿ËÏË ÅÄÏÍ×ÎÇ¿½Ê Ë̽Á¿½Ï ËÇËÈË s ËÏ
«¬¥® ª¥¢ ª ¥¨§ ¯ ®ÐÒÅÏ ÇËÍÂÊÅÖ½ Î ÇËÍÂÊÅ ËÏ ÁÅÈÜÊǽ ÏÍܾ¿½ Á½ ËÏÀË¿½ÍÜÏ Ê½ ÎÈÂÁÊÅÏ ǽÔÂÎÏ¿ÂÊÅ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ ×ÊÕÂÊ ¿ÅÁ s ÇËÍÂÊÅÖ½ Ç×ÎÅ Å Á¾ÂÈÅ ËÏ ÁË ÎÉ Á×ÈÀÅ Å ËÏ ÁË ÎÉ Á¾ÂÈÅ Î ÍÂÒ½¿½ Î×ÍÓ¿Åʽ ÔÂÎÏË ÇÐÒÅ ËÏ¿×ÏÍ ΠÊÜÇËÈÇË Ê½ÌÍÂÔ ÊÅ ÌÍÂÀͽÁÅ «Ï ÇËÍÂÊÅֽϽ ÅÄÈÅÄ½Ï ÉÊËÀ˾ÍËÆÊÅ ÎÏͽÊÅÔÊÅ ÇËÍÂÊÅ Î Á×ÈÃÅʽ ËÏ ÁË ÎÉ Å Á¾ÂÈÅʽ ËÇËÈË ÉÉ ³¿ÜÏ s ÈËÉ×Ï Ê½ ÇËÍÂÊÅÖÂÏË Å ÇËÍÂʽ  ÍËÀË¿ οÂÏÈËǽÑÜ¿
¬¥ ¥ ª¢ ¥ ®°µ¢ª¢ ¬ÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎÏϽ ʽ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ÁÅÈÜÊǽϽ Å ÌÍžÅͽÊÂÏË Ê½ ÁÍËÀ½ Ͻ Ľ¿ÅÎÜÏ ËÏ Ê½ÔÅʽ ʽ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ¬ÍŠĽνÃÁ½Ê ʽ ÌËÎÏËÜÊÊË ÉÜÎÏË ÌÍÂÄ ÂÎÂÊϽ ÅÈÅ ÌÍËÈÂÏϽ ÇËÂÏË Â Ê½Æ ÔÂÎÏÅÜÏ Ê½ÔÅÊ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ÇËÍÂÊÅÏ ŠÇËÍÂÊÅֽϽ ʽͽÎÏ¿½Ï Ê½Æ ÎÅÈÊË ËÏ ÛÈÅ ÁË ÎÍÂÁ½Ï½ ʽ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ¢ÏË Ä½ÖË Ê½Æ ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊË ¿ÍÂÉ Ľ ÅÄ¿½ÃÁ½ÊÂÏË ÅÉ Â ¿ÏËͽϽ ÌËÈË¿Åʽ ʽ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍŠŠʽԽÈËÏË Ê½ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ¬ÍŠɽÈÇÅ ÌÈËÖÅ ÇËÍÂÊÅֽϽ ΠÅÄ¿½ÃÁ½Ï Í×ÔÊË s Î ÃÂÈÜÄʽ ¿ÅȽ ÅÈÅ Ìͽ ¿½ ÈË̽Ͻ ½ Ľ ÀËÈÂÉÅÏ ÌÈËÖŠΠÅÄÌËÈÄ¿½ ÌÈÐÀ ¾ÂÄ ËÏÉÂϽÏÂÈʽ Á×Îǽ ÅÈŠǽÍÏËÑË¿½Á½Ôǽ ¬ÍÂÌËÍ×Ô¿½ ΠÅÄ¿½ÃÁ½ÊÂÏË Á½ ÎϽ¿½ ¿ ÎÐÒË ¿ÍÂÉ ΠɽÈÇË ÌËÔ¿Âʽ ¿È½À½ Ľ ÌË ÈÂÎÊËÏË ÅÄÏÍ×ÎÇ¿½Ê ʽ ÌÍ×ÎÏϽ ËÏ ÅÄ¿½ÁÂÊÅÏ ÇËÍÂÊÅ «ÏÍÜÄ¿½Ï Π¿ÎÅÔÇŠʽÁÄÂÉÊÅ Ô½ÎÏÅ ÁË ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÕÅÆǽ ÌÍÂɽҿ½Ï ΠÌ×Ì ÇÅÏ ŠÇËÍÂÊÅÖÊÅÏ ÅÄÁ×ÊÇÅ ÎϽͽÂÆÇŠΠÁ½ ʠΠÌË¿ÍÂÁÜÏ ÇËÍÂÊÅÏ ®ÈÂÁ ÏË¿½ ΠÅÄÉÅ¿½Ï ¿ ÏÂÔ½Ö½ ¿ËÁ½ ¾ÂÄ Á½ ÇÅÎÊ½Ï ¿ ÊÂÜ §ËÍÂÊÅֽϽ ΠʽÍÜÄ¿½Ï ʽ Å ÌË¿ÂÔ ԽÎÏŠͽÄÎÏÅÈ½Ï Î ʽ Ï×Ê×Ç ÎÈËÆ Ê ÌË Á¾ÂÈ ËÏ s ÎÉ Å Î ËÎϽ¿ÜÏ Á½ ÌÍËÎ×ÒÊ½Ï s ÁÊŠʽ ËÏÇÍÅÏË ÅÈÅ ¿ ÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Å ÌËÉÂÖÂÊÅÜ ¤½ ͽ¿ÊËÉÂÍÊË ÎÐÕÂÊ  ÊÂ˾ÒËÁÅÉË ÇËÍÂÊÅ Ï Á½ Πͽľ×ÍÇ¿½Ï ÊÜÇËÈÇË Ì×ÏÅ «ÇËÊÔ½ÏÂÈÊËÏË ÅÉ ÅÄÎÐÕ½¿½Ê Î ÅÄ¿×ÍÕ ¿½ ¿ ÎÐÕÅÈÊÅ ÌÍÅ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ Ê ÌË ¿ÅÎËǽ ËÏ s ® ÅÈÅ ¿ ÂÎÏÂÎÏ¿ÂÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Ê½ ÎÐÒÅ Å ÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Å ÉÂÎϽ ®ÐÕÂÊÂÏË ÌÍËÁ×Èý¿½ ÁË Ì×ÈÊËÏË ÅÄ Î×Ò¿½Ê ÇËÀ½ÏË ÇËÍÂÊÅÏ ÎÏ½Ê½Ï ÇÍÂÒÇÅ Å ÌÍÅ ËÀ׿½Ê Î ÔÐÌ½Ï ¬ÍÂÎÏËÜ¿½Ï s ÁÊŠĽ ÐÂÁʽǿܿ½Ê ʽ ¿È½À½Ï½ ÎÈÂÁ ÇËÂÏË Î Ë̽ÇË¿½Ï ¥ÄÎÐÕÂÊÅÏ ÇËÍÂÊŠΠÎ×ÒͽÊÜ¿½Ï ¿ ÛÏÂÊÅ ÅÈÅ ÇËÊËÌÂÊÅ ÏË;ŠΠÂÀ½ÈÅÄÅͽÊË ÏÂÀÈË ÅÈÅ ÎϽÊÁ½ÍÏÊÅ ¾½ÈÅ ®×ÒͽÊÜ¿½Ï Π¿ ÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Å Å ÎÐÒÅ ÌËÉÂÖÂÊÅÜ ¬ËͽÁÅ ÎÅÈʽϽ ΊҽͽÇÏÂÍʽ ÉÅÍÅÄɽ ΠÎÇȽÁÅÍ½Ï ¿ ËÏÁÂÈÊÅ ËÏ ËÎϽʽÈÅÏ ¾ÅÈ ÇÅ ÌËÉÂÖÂÊÅÜ Á˾Í ÅÄÎÐÕÂÊÅÏ ÇËÍÂÊÅ ¿È½À½Ï½ Ê ÏÍܾ¿½ Á½ ÌÍ¿ÅÕ½¿½ «Ï ÇÀ οÂÃÅ ÇËÍÂÊÅ Å ÇËÍÂÊÅÖ½ ΠÌËÈÐÔ½¿½Ï ÇÀ ÎÐÒÅ
« ¥«¨« ¥´ª¥ ¥¤¥®§ ª¥¼ ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÏËÌÈÅʽϽ ×ÄͽÎÏÊÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ Î ҽͽÇÏÂÍÅÄÅÍ½Ï Î ¿Å ÎËǽ ÄÅÉËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Å ÌÍŠʽÕÅÏ ÇÈÅɽÏÅÔÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÌÍÂÄÅÉп½Ï ÐÎÌÂÕÊË
®¥®¯¢© ¯¥§ ¥ ®«¯« ¢ ½ÈÂÍŽʽϽ 6ALERIANA OFFICINALIS ,  ÉÊËÀËÀËÁÅÕÊË ÏÍ¿ÅÎÏË Í½ÎÏÂÊÅ ËÏ ÎÂÉ ¿½ÈÂÍŽÊË¿Å 6ALERIANACEAE ¯Ë¿½  ÌËÈÅÉËÍÑÂÊ ¿ÅÁ Î×ÎÏËÜÖ Î ËÏ ÊÜÇËÈÇË ÌËÁ¿ÅÁ½ Å ÉÊËÀË Í½ÄÊË¿ÅÁÊËÎÏÅ ×ÈÀ½ÍÅÜ Î ÎÍÂÖ½Ï Á¿½ ÌËÁ¿Å Á½ ͽÄÈÅÔ½¿½ÖŠΠÎ×ÖÂÎÏ¿ÂÊË ÌË ÐÎÏÍËÆÎÏ¿ËÏË Ê½ ÈÅÎϽϽ Å ÌËÁÄÂÉÊÅÏ ËÍÀ½ÊÅ ¥É½ Î×ÄÁ½ÁÂÊÅ ÊÜÇËÈÇË ÎËÍϽ ǽÏË Ê½Æ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊŠĽ ÎÏͽʽϽ ν ÎËÍÏ aµÅÌǽp Î×ÄÁ½ÁÂÊ ¿ ª¥¢¨§ s §½Ä½ÊÈ×Ç ÇËÆÏË Î ËÏʽÎÜ Ç×É 6 OFFICINALIS SSP COLLINA Å ÌËÁ˾ÍÂʽ ÌËÌÐȽÓÅÜ a½ÁËÎÏp ËÏʽÎÜÖ Î Ç×É ÏÂÏͽÌÈËÅÁÊÅÜ ÌËÁ¿ÅÁ 6ALERIANA OFFICINALIS SSP OFFICINALIS Î×ÄÁ½ÁÂÊ ¿ ¥ÊÎÏÅÏÐϽ ÌË ¾ËϽÊÅǽ ÌÍÅ ª ËÏ ÁÅ¿ËͽÎÏÜÖ½ ÌËÌÐȽÓÅÜ ¿ ÎÏͽʽϽ
ͽÄÇÈËÊÂÊÅ ÇËÍÂÊÅ «Ï ÊÂÀË ÅÄÈÅÄ½Ï Ç×ÎÅ ÁË s ÎÉ ÇËÍÂÊÅÖÊÅ ÅÄÁ×ÊÇÅ ËÏ ÇËÅÏË Î ËÑËÍÉÜÏ Ê½ÁÄÂÉÊÅ ÎÏ׾Ƚ ¡ÍÐÀÅÜÏ ÌËÁ¿ÅÁ ˾ͽÄп½Ö ÇËÍÂÊÅÖ  ΠÌË É½ÈÇŠͽÄÉÂÍÅ ½ ÇËÍÂÊÅÏ ν ÌË Á¾ÂÈÅ Å ÌË ÎȽ¾Ë ͽÄÇÈËÊÂÊÅ §ËÍ ÊÅÖÊÅÏ ÅÄÁ×ÊÇŠν Á×ÈÀÅ ½ ËÑËÍÉÂÊÅÏ ¿ ÇÍ½Ü ÅÉ Ê½ÁÄÂÉÊÅ ÎÏ׾Ƚ ËÏÎÏËÜÏ Ê½ s ÎÉ ËÏ ËÎÊË¿ÊËÏË ÎÏ×¾ÈË §ËÍÂÊÅÏ ŠÇËÍÂÊÅֽϽ Å ÌÍÅ Á¿½Ï½ ÌËÁ¿Å Á½ ΠҽͽÇÏÂÍÅÄÅÍ½Ï Î×Î ÎÅÈʽ ÎÌÂÓÅÑÅÔʽ ÉÅÍÅÄɽ ®Ï×¾ÈË s ÅÄÌͽ¿ÂÊË ÇÐÒË Ê½¾Í½ÄÁÂÊË ÀËÈË ÅÈŠ˿ȽÎÂÊË ¿ ËÎÊË¿½Ï½ ÄÂÈÂÊË ÅÈÅ Î ½ÊÏËÓŽÊË¿½ ËÇͽÎǽ ÁËÎÏÅÀ½ÖË ÁË ÎÉ ¿ÅÎËÔÅʽ ¨ÅÎϽ s ÎÍÂÖÐÌËÈËÃÊÅ ÊÂÔÅÑÏËÌÂÍÂÎÏÅ ¨ÅÎÏÊÅÏ ÁÂÈÔÂϽ ν s ʽ ¾ÍËÆ ÜÆÓ¿ÅÁÊË È½ÊÓÂÏÊÅ ÈÅÊÂÆÊË È½ÊÓÂÏÊÅ ÅÈÅ ÈÅÊÂÆÊÅ ÓÂÈËÇͽÆÊÅ ÅÈÅ ÂÁÍËʽÄ×¾ÂÊÅ ¬ÍÅËÎÊË¿ÊÅÏ ÈÅÎϽ ν ͽÄÌËÈËÃÂÊÅ ÌËÎÈÂÁË¿½ÏÂÈÊË Ê½ Á×È ÀÅ ÁÍ×ÃÇÅ ½ ÎÏ×¾ÈÂÊÅÏ s ÎÍÂÖÐÌËÈËÃÊË Ç½ÏË ¿ ÀËÍʽϽ Ô½ÎÏ Ê½ ÎÏ×¾ÈËÏË Î½ ÌÍÅÎÂÁʽÈÅ ³¿ÂÏË¿Â s ɽÈÇÅ Á¿ÐÌËÈ˿ŠͽÄÌËÈËÃÂÊÅ ¿×ÍÒÐ ÂÁÍË ÖÅÏË¿ÅÁÊË ÉÂÏ ÈÅÔÂÎÏË ÎÅÈÊË Í½ÄÇÈËÊÂÊË Î×Ó¿ÂÏÅ ´½ÕǽϽ  ÎͽÎʽȽ Ç×É ÌÈËÁÊÅǽ Πο˾ËÁÊÅ ÎȽ¾Ë Ľ¾ÂÈÂÃÅÉÅ Ä×¾ÔÂϽ ÇËÅÏË ÌÍÅ ÐÄÍÜ¿½ÊÂÏË Î ÌÍ¿Í×Ö½Ï ¿ Ò¿×ÍÔÅÈǽ ¯Ü ΠÎ×ÎÏËÅ ËÏ s Ï×ÊÇËÌÂÍÂÎÏÅ ¿È½ÎÅÊÇÅ ËÎϽ¿½ÖÅ Ç×É ÌÈË Á½ ÂÊÔÂÏË Â ÏÍ×¾ÂÎÏË ÁÂÈÊË ¾ÈÂÁËÈÅȽ¿Ë ÍËÄË¿Ë ÅÈÅ ¾ÜÈË ¬ÈËÁ s ʽÍÅÔ½Ê ¿ ÌͽÇÏÅǽϽ ÎÂÉ  ËÍÂÒÔ ÀËÈ ÅÈÅ ¿È½ÇÊÂÎÏ ËÏ ÂÁʽϽ ÅÈÅ ËÏ Á¿ÂÏ ÎÏͽÊŠοÂÏÈËǽÑÜ¿ ÅÈŠǽÑÜ¿ s ÉÉ Á×È×À ©½Î½Ï½ ʽ ¾ÍËÜ ÌÈËÁË¿Â ÎÂÉÂʽ  s À
®ÂÉÂʽϽ ĽÌËÔ¿½Ï ÌËÇ×È¿½ÊÂÏË ÎÅ ÌÍÅ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ ËÇËÈË /® ÊË ËÌ ÏÅɽÈʽ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ Ľ ÏÜÒÊËÏË É½ÇÎÅɽÈÊË ÌËÇ×È¿½Ê  s /® ²½Í½Ç ÏÂÍʽ ËÎ˾ÂÊËÎÏ Ê½ ÎÂÉÂʽϽ  Ô ÊÜÉ½Ï ÎÈÂÁÃ×Ï¿ÂÊ ÌËÇËÆ ½ ÌËÇ×È¿½Ï ËÖ ¿×¿ ¿ËÎ×Ôʽ ÄÍÜÈËÎÏ ©È½ÁÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ Î½ ÉÊËÀË ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊÅ Å ÌÍÅ ÊÅÎÇÅ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÅ Å ¾ÂÄ ÎÊÂÃʽ ÌËÇÍſǽ ÉËÀ½Ï Á½ ĽÀÅÊ½Ï ¤½ÏË¿½ ÁË Ê½ÎÏ×Ì¿½Ê ʽ ÄÅÉÊÅÏ ÎÏÐÁË¿Â Ï ÏÍܾ¿½ Á½ ν Î Á˾Í ËÑËÍÉÂʽ ÇËÍÂÊË¿½ ÎÅÎÏÂɽ Å ÈÅÎÏʽ ÍËÄÂÏǽ ¬ÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ ÉËàÁ½ Πʽ¾ÈÛÁ½¿½ ÅÄÏÂÀÈÜÊ ʽ ÉȽÁÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ʽÁ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ÏËÄÅ ÎÈÐÔ½Æ Î ʽȽÀ½ ¿½ÈÅͽÊ ʽ ÌÈËÖϽ «ÌÏÅɽÈÊÅ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÅ ÌÍÅ ÌË Ç×ÎÊÅÏ ѽÄŠʽ ¿ÂÀÂϽÓÅÜ Î½ s /® ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É Î¿ÂÏÈÅʽϽ ®¿ÂÏÈËÈ۾ſ ¿ÅÁ ÊË Í½ÎÏ ŠÌËÁ ÎÇÈË̽ ʽ Á×Í¿ÂϽϽ ÇËÂÏË Á½¿½ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏŠĽ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË ÉРǽÏË ÌËÁÇÐÈÏÐͽ ¿ ÉȽÁÅ Ë¿ËÖÊÅ ÀͽÁÅÊÅ ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ¿È½À½Ï½ ÅÁ×Ï Â ÎÅÈÊË ¿È½ÀËÈÛ¾Å¿Ë Í½ÎÏÂÊÅ ¤½ É½Ç ÎÅɽÈÊË Í½Ä¿ÅÏÅ ¿ ÇÐÈÏÐͽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠÊÐÃÁ½ÜÏ ËÏ Á˾ÍË Ê½¿È½ÃÊÜ¿½Ê ®ÐսϽ Å ÎÐÒË¿ÂÅÏ ÎÉÐÖ½¿½Ï ͽĿÅÏÅÂÏË Å Ê½É½ÈÜ¿½Ï Á˾ſÅÏ ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÌËÔ¿½Ï½ ¡ÅÈÜÊǽϽ Î ÐÎÌÂÒ Î ËÏÀÈÂÃÁ½ ¿×ÍÒРͽÄÈÅÔ ÊÅ ÌËÔ¿ÂÊÅ ÏÅÌË¿Â ª½Æ Á˾ÍÅ ÌËԿŠĽ ͽĿÅÏÅÂÏË Î½ ÎÏÍÐÇÏÐÍÊÅÏ ÔÂÍÊË ÄÂÉÅ Î ÈÂÇ ÉÂÒ½ÊÅÔÂÊ Î×ÎϽ¿ Å ÈÂÇÅÏ ÈÅ¿½ÁÊË ¾È½ÏÊÅ ÌËÔ¿Å Î ÌË ÈÂÇ ÉÂÒ½ ÊÅÔÂÊ Î×ÎϽ¿ ÊË Î ÁËÎϽÏ×ÔÊË ÉËÖÂÊ ÒÐÉÐÎÂÊ ÎÈËÆ Î ¿ÅÎËÇË Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÒͽÊÅÏÂÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ Á˾Í ˾ͽ¾ËÏÂÊÅ Å ½ÂÍÅͽÊÅ Î ÊÂÐÏͽÈʽ ÅÈÅ ÎȽ¾Ë ½ÈǽÈʽ ͽÇÓÅÜ ª½Æ ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊŠν ÉÂÎϽϽ Î ÊÅÎ×Ç ÅÈÅ ÎȽ¾ ʽÇÈËÊ Ê½Æ ÔÂÎÏË ÌË ÁËÈÅÊÅÏ ʽ ÍÂÇÅÏ ªÂÌËÁÒËÁÜÖŠĽ ÁÅÈÜÊǽϽ ν ÌËÔ¿ÅÏ ÇËÅÏË Ä½Á×ÍÃ½Ï ¿ËÁ½ ǽǿÅÏË Î½ ÏÂÃÇÅÏ ÀÈÅÊÂÎÏŠĽ¾È½ÏÂÊÅÏ ÌÍÂ˿Ƚà ÊÂÊÅ ÐÔ½ÎÏ×ÓÅ «®« ¢ª«®¯¥ ª ®¯¢£ ¥ ¤ ¥¯¥¢¯« ¬ÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÀËÁÅʽ ʽ ͽĿÅÏÅ ¿½ÈÂÍŽʽϽ ˾ͽÄп½ ÍËÄÂÏǽ ½ ÌÍÂÄ ¿ÏËͽϽ Ó¿ÂÏËÊËÎÊÅ ÎÏ׾Ƚ Ó×ÑÏŠŠ˾ͽÄп½ ÎÂÉÂʽ ¤½ ÌËÈÐÔ½¿½Ê ʽ ¾ÅÈǽϽ s ÇËÍÂÊÅ Å ÇËÍÂÊÅÖ½ ÁÅÈÜÊǽϽ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ ǽÏË ÂÁÊËÀËÁÅÕʽ ÇÐÈÏÐͽ «ÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË Ç½ÏË Á¿Â ÅÈÅ ÉÊËÀËÀËÁÅÕʽ ÇÐÈ ÏÐͽ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ νÉË Ä½ ÎÂÉÂÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¤ÍÂÈÅÏ ÎÂÉÂʽ ÌËÇ×È¿½Ï ʽ ÏÅ s ÉÅ ÁÂÊ ½ Ì×Í¿ÅÏ ÌËÊÅÓŠΠÌËÜ¿Ü ¿½Ï ʽ ÉÅ s ÏÅ ÁÂÊ ÌÍÅ ÈÜÏʽ ÎÂÅϾ½ ¡¿Â ÏÍÅ ÎÂÁÉÅÓÅ ÎÈÂÁ ÏË¿½ ĽÌËÔ¿½ ˾ͽÄп½Ê ʽ Î×ÖÅÊÎÇÅÏ ÈÅÎϽ ¬ÍÅËÎÊË¿ÊÅÏ ÈÅÎϽ ÌÍËÁ×Èý¿½Ï ͽĿÅÏÅ ÂÏË ÎÅ ÁË ÂÎÂÊϽ ǽÏË ÌÍÅ ÏͽÆÊË ÌËÊÅý¿½Ê ʽ ÁÂÊËÊËÖʽϽ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ ÌËÁ Ë® ĽÌËÔ¿½ ËÏÉÅͽÊÂÏË ÅÉ
«Ï ËÎϽʽÈÅÏ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ÄʽÔÂÊÅ ÅÉ½Ï ÉÅÊÅͽÖÅ ÉÐÒÅ 0HYTOMYZA ARTICORNIS -G ,IRIOMYZA VALERIANAE (ENDEL Å , FASCIOLA -G s ¿ÍÂÁ½ ʽʽÎÜÏ È½Í¿ÅÏ ÇËÅÏË ÉÅÊÅÍ½Ï ÈÅÎϽϽ ¬ÍŠɽÎË¿Ë Ê½Ì½ÁÂÊÅ ÈÅÎϽϽ ÅÄÎ×Ò¿½Ï ¡ÍÐÀÅ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ÇËÅÏË ÌÍÂÄ ËÏÁÂÈÊÅ ÀËÁÅÊŠʽʽÎÜÏ ÖÂÏÅ ¿ ʽνÃÁÂÊÅ ÜϽ Î ¿½ÈÂÍŽʽ ν ÊËÖÂÊǽ ÌË ¿½ÈÂÍŽʽϽ #ORTYNA FLAVAGO 3CHIFT ÌËÁ ÄÂÉÊÅ ÊËÖÂÊÇÅ !MATHES # NIGRUM Å !PALELE RUMICIS , É×ÒÊ½Ï ¾Í×ɾ½Í %PICOMETIS HIRTA 0ODA ÉÅÍÅÄÈÅ¿ ¾Í×ɾ½Í /XYTIREA FUNESTA ÔÂÍ¿ÂÊËÇÍÅÈ Ó¿ÂÏËÜÁ /MOPHLUS PROTEUS #ANTHARIS RUSTICA &ALL Å ÁÍÐÀÅ ¬ÍÅ ¾Ë;½Ï½ Î ¿ÍÂÁÅÏÂÈÅÏ ËÎÊË¿ÊÅÏ ÉÂÍÇŠν ½ÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅÏ ÅÄÍÜÄ¿½Ê ŠÐÊÅÖËý¿½Ê ʽ ĽÎÂÀʽÏÅÏ ÎÏ׾Ƚ ¿ ÇËÅÏË ÄÅÉп½Ï ȽͿŠÏ ʽ ¿½ÈÂÍŽÊË¿ÅÜ ÎÂÔÇË Ìͽ¿ÅÈÂÊ ÅľËÍ Ê½ ÉÜÎÏË s Á½ Î ÅľÜÀ¿½Ï ÏÂÃÇŠŠξÅÏÅ ÌËÔ¿Å ÊÅÎÇÅ Å ÊÂÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Å ÐÔ½ÎÏ×ÓÅ ÅľËÍ Ê½ ÌËÁÒËÁÜÖ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÇ s Á½ ʠΠĽνÃÁ½ ÎÈÂÁ ÇÐÈÏÐÍÅ ÇË ÅÏË Î ʽ̽Á½Ï ËÏ ÎÇÈÂÍËÓÅÆÊË Ð¿ÜÒ¿½Ê ÌÍËÎÏͽÊÎÏ¿Âʽ ÅÄËȽÓÅÜ s Ê½Æ É½ÈÇË Ê½ ÇÉ ËÏ ÎÂÉÂÌÍËÅÄ¿ËÁÊÅ ÌËοŠʽ¿ÍÂÉÂÊʽ ŠǽÔÂÎÏ¿Âʽ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ÇËÜÏË Á½ Ü ÌËÁÁ×Íý ÔÅÎϽ ËÏ ÌÈ¿ÂÈÅ ¾½È½ÊÎÅͽÊË ÏËÍÂÊ s ÌË¿ÅÕ½¿½ ÃÅÄÊÂÊËÎÏϽ ʽ ÇÐÈÏÐͽϽ ÐÉÂÍÂÊÅ ÌËÈÅ¿ÊÅ ÊËÍÉÅ s Á½ Î ÅľÜÀ¿½Ï ǽÇÏË Ä½ÎÐÕ½¿½ÊÂÏË Ï½Ç½ Å ÌÍ ˿ȽÃÊÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ʽνÃÁÂÊÅÜϽ ²ÅÉÅÔʽ ¾Ë;½ ®ÍÂÖÐ ¿×ÄͽÎÏÊËÏË Ê½ ¿½ÈÂÍŽÊË¿ÅÜ ÎÂÔÇË ÌÍÂÁÅ ÜÆ ÓÂÎʽÎÜÊ ÉËÀ½Ï Á½ ΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ¾×ÍÄËÁÂÆÎÏ¿½ÖÅ ÌÅÍÂÏÍËÅÁÊÅ ÌÍÂ̽ͽÏÅ ½ÄÏ½Ç ÊË¿ ¢§ s ÉÈ ÁÇA ¡ÂÓÅÎ ¢§ s Å ÁÍ Î ÇËÅÏË Î ĽÎÜ À½Ï Å ÈÅÎÏÊÅÏ ¿×ÕÇÅ Á×Í¿ÂÊÅÓÅÏ ŠÁÍ ËÏÇÍÅÏËÃÅ¿ÂÂÖÅ ¿ÍÂÁÅÏÂÈÅ ®ÍÂÖÐ Í×ÃÁ½Ï½ Å ¾Í½ÕÊÂÎϽϽ ɽʽ ÉËÀ½Ï Á½ ΠÌÍÅȽÀ½Ï ±ËÈÅÇÐÍ s ¥É̽ÇÏ ®§ s ®ÍÂÖÐ ÌÈ¿ÂÈÅÏ ¿ ÇËÊ¿ÂÊÓÅËʽÈÊÅÏ ʽνÃÁÂÊÅÜ ÉËÀ½Ï Á½ ΠÌÍÅȽÀ½Ï ÎÈÂÁÊÅÏ ÒÂ;ÅÓÅÁÅ ¬ÍŠͽÄνÁËÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË $ s À ÁÇA ÌÍÅÈËÃÂÊ ÎÈÂÁ ÎÂÅϾ½ Ͻ ÌÍÂÁÅ ÌËÊÅÇ¿½ÊÂÏË Ê½ ¿½ÈÂÍŽʽϽ s ÎÍÂÖÐ ÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅ ÕÅÍËÇËÈÅÎÏÊÅ ÌÈ¿ÂÈÅ ¬ÍÂÁÅ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ʽ ¿½ÈÂÍŽʽϽ Ľ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÇËÍÂÊÅÖ½ ¡Ð½È ¢§ s ÉÈ ÁÇA s ÎÍÂÖÐ ÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅ ÃÅÏÊÅ Å ÕÅÍËÇËÈÅÎÏÊÅ ÌÈ¿ÂÈÅ ¬ÍÂÄ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ±ÐÄÅȽÁ ® s s ÉÈ ÁÇA s ÎÍÂÖÐ ÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅ Å ÉÊËÀËÀËÁÅÕÊÅ ÃÅÏÊÅ ÌÈ¿ÂÈÅ ¿×¿ ѽĽ s ÏÅ ÈÅÎÏ
« «¯§ ª ¬«´ ¯ ¥ ¯«¢ª¢ ¬ËÁÀËÏ˿ǽϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ÌÍÅ ÁÅÈÜÊǽϽ  ËÏ ËÎ˾ÂÊË ÀËÈÜÉË ÄʽÔÂÊÅ ŠÎ Î×ÎÏËÅ ËÏ ËÎÊ˿ʽ Å ÌÍÂÁÌËοʽ ˾ͽ¾ËÏÇÅ «ÎÊ˿ʽϽ ˾ͽ¾ËÏǽ Åɽ ËÎ˾ÂÊË ÀËÈÜÉË ÄʽÔÂÊÅ ĽÖËÏË ÏÜ ÏÍܾ¿½ Á½ Î×ÄÁ½Á ÊËÍɽÈÂÊ ¿ËÁÊË ¿×ÄÁÐÕÂÊ ÍÂÃÅÉ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ Á½ ÌËÁ˾ÍÅ ÑÅÄÅÔÂÎÇÅÏ οËÆÎÏ¿½ Á½ ʽÏÍÐ̽ ŠĽ̽ÄŠɽÇÎÅɽÈÊË ¿È½ÃÊËÎÏϽ ¿ ÊÂÜ ª½ÔÅÊÅÏ Ľ ÌËÁÀËÏ˿ǽ ʽ ÌËÔ¿½ Ͻ Ľ¿ÅÎÜÏ ËÏ ÏÅ̽ ÌËÔ¿½ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅǽ ÎÏÂÌÂÊϽ ʽ ĽÌÈ¿ÂÈÂÊËÎÏ ¿Å
¬¢¡µ¢®¯ ¢ª¥³¥ ¡ÅÈÜÊǽϽ ÉËàÁ½ Π¿ÇÈÛÔÅ ¿ ÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅÂÏË Ç½ÏË ÂÁÊËÀËÁÅÕʽ ÅÈÅ Á¿ÐÀËÁÅÕʽ ÇÐÈÐÏÐͽ ¯Ü ÏÍܾ¿½ Á½ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ ÎÈÂÁ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÓÅ ÇËÅÏË ËÎϽ¿ÜÏ ÌËÔ¿½Ï½ Á˾Í ˾ͽ¾ËÏÂʽ ¾ËÀ½Ï½ ʽ ÒͽÊÅÏÂÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ Å ÔÅÎϽ ËÏ ÌÈ¿ÂÈÅ Å ÌËÔ¿ÂÊÅ ¿ÍÂÁÅÏÂÈÅ ½ Î×ÖË Ï½Ç½ ͽÊË Á½ Ëο˾ËÃÁ½¿½Ï ÄÂÉÜϽ Ľ Á½ ÉËàοË¿ÍÂÉÂÊÊË Á½ ΠÅÄ¿×ÍÕŠ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ª½Æ ÌËÁÒËÁÜÖÅ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÓŠν ÄÅÉÊÅÏ ÃÅÏÊÅ ÇÐÈÏÐÍŠǽÇÏË Å Í½ÄÈÅÔÊÅÏ ¾Ë¾Ë¿Å ÄÂÈÂÊÔÐÇË¿Å Å ÑÐͽÃÊÅ ÇÐÈÏÐÍÅ ÇËÍÂÊËÌÈËÁÊÅÏ ÇÈоÂÊËÌÈËÁÊÅÏ ŠÁÍ
®·¤¡ ª¢ ª ª ® £¡¢ª¥¢
ª½ ÎÈÂÁ¿½Ö½Ï½ ÀËÁÅʽ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ĽÌËÔ¿½ ÌÍÂÄ ÉÂÎÂÓ É½ÍÏ Î Ë¾Í½Äп½ Ê ŠʽͽÎÏ¿½Ê ʽ ÌÍÅËÎÊË¿ÊÅÏ ÈÅÎϽ ÇËÅÏË Ë¾Í½Äп½Ï ÍËÄÂÏǽ ¤½ÌËÔ¿½ ʽͽÎÏ¿½Ê ʽ ÌËÁÄÂÉÊÅÏ ËÍÀ½ÊÅ s ÇËÍÂÊÅÖÂÏË Å ÇËÍÂÊÅÏ ÇËÅÏË ÌÍÂÄ ÂÎ ÂÊϽ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅsËÇÏËÉ¿ÍŠν ÀËÏ˿ŠĽ ÍÂÇËÈÏÅͽÊ ¤½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÎÂÉÂʽ ÁÅÈÜÊǽϽ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ ËÏ ÁË ÀËÁÅÊŠʽ ÂÁÊË ÉÜÎÏË ®ÈÂÁ ÏËÄÅ ÌÂÍÅËÁ ΠÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÎÉÜʽ ʽ ÌÈËÖϽ ÌËͽÁÅ Ë̽ÎÏ ÊËÎÏ ËÏ ¾ËÈÂÎÏÅ Å ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ÂÀÂϽÓÅÜϽ ÌÍÅ ÉÊËÀËÀËÁÅÕÊÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ Ê½ÎÏ×Ì¿½ ¿ ÎÍÂÁ½Ï½ ʽ É É½ÍÏ «ÏʽԽÈË Î ËÑËÍÉÜ ÍËÄÂÏǽ ËÏ ÈÅÎϽ ½ ¿ÌË ÎÈÂÁÎÏ¿Å s Ó¿ÂÏËÊËÎÊÅ ÎÏ׾Ƚ Î ÀÂÊÂͽÏÅ¿ÊÅ ËÍÀ½ÊÅ ª½Ô½ÈËÏË Ê½ ¾ÐÏËÊŠĽÓÅÜϽ Ľ ͽÄÈÅÔÊÅÏ ͽÆËÊŠʽ ÎÏͽʽϽ ĽÌËÔ¿½ ¿ Ì×Í¿½Ï½ ÁÂÎÂÏÁÊ¿ǽ ʽ É É½Æ ½ ʽԽÈËÏË Ê½ Ó×ÑÏÂý s ÉÂÃÁÐ É½Æ Å ÛÊÅ °ÄÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂʽϽ ʽÎÏ×Ì¿½ ¿ ÇÍ½Ü Ê½ É ÛÊÅ Å ÌÍËÁ×Èý¿½ ÁË ÇÍ½Ü Ê½ É ÛÈÅ ¬ÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎÏϽ ʽ ѽĽϽ ÐÄÍÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ Π˾ÜÎÊÜ¿½ Î ÊÂͽ¿ÊË ÉÂÍÊËÏË ÐÄÍÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ ¿×ÍÒÐ ÂÁÊË Í½ÎÏÂÊÅ ÂÁÊË Å Î×ÖË Î×Ó¿ÂÏÅ ÉËàÁ½ Πʽ¾ÈÛÁ½¿½Ï ĽÂÁÊË Î×Î ÄÍÂÈÅÏ ÎÂÉÂʽ Å Ó¿ÂÏË¿Â ½ ÌËÊÜÇËÀ½ Å Ó¿ÂÏÊÅ Ì×ÌÇÅ ¯Ë¿½ ËÌÍÂÁÂÈÜ Å ÏÍÐÁÊËÎÏϽ ÌÍÅ Î×¾ÅͽÊÂÏË Ê½ ÄÍÂÈÅÏ ÎÂÉÂʽ ÌÍÅ ÁÅÈÜÊǽϽ ¨ÂÔ¾ʽϽ ÁÅÈÜÊǽ ÌÍÅÏÂý¿½ ¿ÅÎËǽ ÂÇËÈËÀÅÔʽ ÌȽÎÏÅÔÊËÎÏ
ÊË¿ÂÊË ÌË ÌÂÍÅÑÂÍÅÜϽ ʽ ʽνÃÁÂÊÅÜϽ ¨½Í¿ÅÏ ǽǽ¿ÅÁÅÍ½Ï ¿ ÌËÔ¿½Ï½ Í×ɾ½ÍÅÏ ÅɽÀÅÊÅÍ½Ï ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ÌÍÂÄ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ÊË ËÎϽ¿½Ï Á½ ÄÅÉп½Ï ¿ ÊÂÜ ¬ÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ ʽÌÐÎÇ½Ï ÉÂÎϽϽ ʽ ÄÅÉп½Ê ŠÌͽ¿ÜÏ Ê½ÀÍÅÄ¿½ÊÅÜ ÌË ÈÅÎϽϽ ÊË ÏÂÄÅ ÌË¿ÍÂÁÅ ÊÜÉ½Ï ÀËÈÜÉË ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇË ÄʽÔÂÊÅ ®Ê½ÎÜÏ ÜÆӽϽ ÎÅ ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ½ÎÏÅÏÂÈÊÅ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ ½ÈÂÍŽʽϽ Πʽ̽Á½ ËÏ ÀËÈÜÉ ¾ÍËÆ Í½ÎÏÅÏÂÈÊÅ Á×Í ¿ÂÊÅÓÅ ÊË Ê½Æ ÀËÈÜÉË ÄʽÔÂÊÅ ÅÉ½Ï Í½Ä ÊËÓ¿ÂÏʽϽ ÄÂÈ¿½ Á×Í¿ÂÊÅÓ½ %URYDEMA ORNATE , ˾ÅÇÊË¿ÂʽϽ ÄÂÈ¿½ Á×Í¿Â ÊÅÓ½ % OFLERACEAE , Å ÜÀËÁË¿½Ï½ Á×Í ¿ÂÊÅÓ½ $OLYCORIS BACCARUM , ʽ ÎÊÅÉ Ç½ ÍÂÁÜÏ È½Í¿ÅÏ ÊÅÉÑÅÏ Š¿×ÄͽÎÏ ÊÅÏ ÌÍÂÄ ÓÂÈÅÜ ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÂÊ ÌÂÍÅËÁ ǽÏË É½ÇÎÅÉÐÉ×Ï Ê½ ¿ÍÂÁʽϽ ÁÂÆÊËÎÏ Â ÌÍÂÄ É½Æ ÎÊ s ÛÈÅ ¯Â ÎÉÐÔ½Ï ÎËÇ ËÏ ÈÅÎϽϽ ÎÏ׾ȽϽ Å Ó¿ÂÏÊÅÏ ԽÎÏÅ ÍÂÄÐÈÏ½Ï Ê½ ÌË¿ÍÂÁ½Ï½ ʽ̽ÁʽÏÅÏ ԽÎÏÅ ÌËÃ×ÈÏÜ¿½Ï ÌËǽÑÂÊÜ¿½Ï Å ÅÄÎ×Ò¿½Ï ¬Ë¿ÍÂÁÅÏ ʽÊÂÎÂÊÅ ÌË ÈÅÎϽϽ ΠËÏͽÄÜ¿½Ï ʾȽÀËÌÍÅÜÏÊË Ê½ ʽÏÍÐÌ¿½ÊÂÏË Ê½ ¾ÅËÈËÀÅÔÊ˽ÇÏÅ¿ÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ¬Ë¿ÍÂÁÅÏ ÌË Ó¿ÂÏÊÅÏ ԽÎÏÅ ÉËÀ½Ï Á½ ÁË¿ÂÁ½Ï ÁË Ê½É½ÈÜ¿½Ê ÇËÈÅÔ ÎÏ¿ËÏË Ê½ ÎÂÉÂʽϽ Å ¿ÈËÕ½¿½Ê ʽ Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏϽ ÅÉ «Î˾ÂÊË ÄʽÔÂÊÅ ÅÉ½Ï ÌÍÅ ÎÂÉÂÌÍËÅÄ¿ËÁÊÅ ÌËοŠ¬ÂÊÂÖ½ ÓÅǽÁǽ 0HILAENUS SPUMARIUS ¯Ë¿½  ÂÁÅÊ ËÏ Ê½Æ ÔÂÎÏË ÎÍÂÖ½ ÊÅÏ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ÌË ¿½ÈÂÍŽʽϽ ¬Ë¿ÍÂÁŠʽʽÎÜÏ È½Í¿ÅÏ ÊÅÉÑÅÏ Š¿×ÄͽÎÏÊÅÏ ÇËÅÏË ÎÉÐÔ½Ï ÎËÇ ËÏ ÈÅÎϽϽ ÈÅÎÏÊÅÏ ŠӿÂÏÊÅ ÁÍ×ÃÇÅ Å ËÏ ÉȽÁÅÏ ÎÏ׾Ƚ ¬ÍÂÄ ËÏÁÂÈÊÅ ÀËÁÅÊÅ ÉËàÁ½ ʽʠΠÄʽÔÅÏÂÈÊÅ ÌË¿ÍÂÁÅ ÌË Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ½Ä ¿Å¿½ ÂÁÊË ÌËÇËÈÂÊÅ ÀËÁÅÕÊË Å ÄÅÉп½ ǽÏË ÜÆÓ ÌËÇÍÅÏË Î ¿ËÎ×ÔÂÊ Ê½ÈÂÌ ¨½Í¿ÅϠΠÅÄÈÛÌ¿½Ï ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ½ÌÍÅÈ ¯Â ΠÌÍÅÇÍÂÌ ¿½Ï Ç×É ÎÏ×¾ÈËÏË Å Î ÌËÇÍÅ¿½Ï Î ÌÂÊÈÅ¿½ ɽν ÌËÁ ÇËÜÏË Î ÒͽÊÜÏ ¯½ÄŠɽÏÂÍÅÜ ÀÅ ÌÍÂÁ̽Ŀ½ ËÏ Ê¾ȽÀËÌÍÅÜÏÊÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ Ê½ ÎÍÂÁ½Ï½ ×ÄͽÎÏÊÅÏ ÓÅǽÁŠΠÎÍÂÖ½Ï ÌË ÎÊ ¿½ÈÂÍŽʽϽ ÌÍÂÄ ÛÊÅ s ÛÈÅ
¤©ª«£ ª¢ ¥ ¤ ®¼ ª¢ ¤ ® £¡ ª¢ ¡ÅÈÜÊǽϽ ΠͽÄÉÊËý¿½ ÀÂÊÂͽÏÅ¿ÊË ÔÍÂÄ ÎÂÉÂʽ s ÁÅÍÂÇÏʽ ÎÂÅϾ½ Å ÔÍÂÄ Í½ÄνÁ Å ¿ÂÀÂϽÏÅ¿ÊË s ÔÍÂÄ ÇËÍÂÊÅÖÊÅÏ ÅÄÁ×ÊÇÅ ¡ÅÍÂÇÏʽϽ ÎÂÅϾ½ ʽ ÎÂÉÂʽϽ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌÍÂÁÄÅÉÊË ÊËÂÉ¿ÍÅ ÅÈŠͽÊË ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ Ñ¿ÍнÍÅsɽÍÏ ÌÍÅ Ì×Í¿½ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏ Ä½ ÎÂÅϾ½ ®Â Î Î×Î ÄÂÈÂÊÔÐÇË¿Å ÍÂÁËÎÂÜÈÇÅ ÌÍÅ ÎÂÅϾÂʽ ÊËÍɽ s ÇÀ Áǽ Å ÉÂÃÁÐ ÍÂÁË¿Ë Í½ÄÎÏËÜÊÅ ÎÉ ¡×ȾËÔÅʽϽ ʽ ĽÎÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ ÌÍÅ ÌÍËÈÂÏ Ê½ Å ÈÜÏʽ ÎÂÅϾ½ Ê ÏÍܾ¿½ Á½ ¾×Á ÌË¿ÂÔ ËÏ s ÎÉ ½ ÌÍÅ ÌÍÂÁÄÅÉʽ s ΠĽÎÜ¿½ ¿ ¾Í½ÄÁÅ Î Á×ȾËÔÅʽ s ÎÉ ¾ÂÄ Ä½ÍÅ¿½Ê «ÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ÁÅÈÜÊǽϽ ÔÍÂÄ ÁÅÍÂÇÏʽ ÎÂÅϾ½  ¿×ÄÉËÃÊË Î½ÉË ¿×ÍÒÐ ÎÏÍÐÇÏÐÍÊÅ Á˾ÍÂ
ȽϽ ªÂÌÍÅÜÏÂÈÜ Í½Ä¿Å¿½ ÂÁÊË ÌËÇËÈÂÊÅ ÀËÁÅÕÊË Å ÄÅÉп½ ǽÏË È½Í¿½ ¿ ÌË¿ÍÂÁÂÊÅ Ï ÎÏ׾Ƚ ®ÈÂÁ ǽǽ¿ÅÁÅͽÊÂÏË Ê½ÌÍËÈÂÏ ÅɽÀËÏË Î ÌËÜ¿Ü¿½ ˾ÅÇÊË¿ÂÊË ÌÍÂÄ ¿ÏËͽϽ ÌËÈË¿Åʽ ʽ ½ÌÍÅÈ Å Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ É½Æ ¬ÍÅ ÅÄÒͽʿ½ÊÂÏË ÎÅ ¿×ÄͽÎÏÊËÏË Ìͽ¿Å ÊÂÄʽ ÔÅÏÂÈÊŠʽÀÍÅÄ¿½ÊÅÜ ÌË ÎÏ׾ȽϽ ÈÅÎÏÊÅÏ ÌÂÏÐÍÅ Å ÈÅÎÏÊÅÏ ÁÍ×ÃÇÅ ÇËÅÏË ÊÜÉ½Ï ÅÇË ÊËÉÅÔÂÎÇË ÄʽÔÂÊÅ ¬ÍÂÄ ÌÂÍÅËÁ½ ʽ ÜÆÓÂΠʽÎÜÊ ÃÂÊÎÇÅÏ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ÎʽÎÜÏ ÜÆӽϽ ÎÅ ÎÊ ÌËÂÁÅÊÅÔÊË ¿ ÎÏ׾ȽϽ ʽ ¿½ÈÂÍŽʽϽ Ç× ÁÂÏË ÎÈÂÁ ÅÄÈÛÌ¿½ÊÂÏË ÎŠȽͿ½Ï½ ΠͽĿſ½ ǽÏË Î ÒͽÊÅ Î ¿×ÏÍÂÕÊËÎÏϽ ¨½Í¿ÅÏ Ìͽ¿ÜÏ ÒËÁË¿Â ¿ ÎÏ׾ȽϽ ÌË ÌËÎËǽ ʽ ÇËÍÂÊÅֽϽ Å ÔÂÎÏË Ä½ÎÂÀʽ ÏÅÏ ÎÏ׾Ƚ ΠÌÍÂÔÐÌ¿½Ï ÎÈÂÁÎÏ¿Å ʽ ϽÄÅ ÌË¿ÍÂÁ½ ÌÍÅ ÎÅÈÊË Ê½Ì½ÁÂÊŠΠʽɽÈÜ¿½ Å ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ÌËÈÐÔÂʽϽ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ËÏ ÇËÍÂÊÅֽϽ «Î¿ÂÊ ¿½ÈÂÍŽʽϽ ÏËÄÅ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈ Ê½Ì½Á½ Î×ÖË Å ÈÛÓÂÍʽ ÇËÉÐÊÅÀ½ Å ÂÎ̽ÍÄÂϽ ½ÈÂÍŽʽϽ Πʽ̽Á½ ËÏ Í½ÄÈÅÔÊÅ ¿ÅÁË ¿Â ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇŠǽÏË Ê½Æ ÔÂÎÏË Î ÎÍÂÖ½Ï ÎÈÂÁÊÅÏ ¿ÅÁË¿Â ÔÂÍʽ ¾Ë¾Ë¿½ ÈÅÎÏʽ ¿×Õ Ç½ !PHIS FABAE 3COP ÌͽÎÇË¿Âʽ ÈÅÎÏʽ ¿×Õǽ -YZUS PERSICAE 3UIZ -ACROSIPHUM EUPHORBIAE 4OMAS Å 2HOPALOSIPHUM MAIDIS &ITCH ª½Æ ÔÂÎÏË Å ¿×¿ ¿ÅÎËǽ ÌÈ×ÏÊËÎÏ Î ÎÍÂÖ½ ÔÂÍʽϽ ¾Ë¾Ë¿½ ÈÅÎÏʽ ¿×Õǽ ʽ ÎÊ ÎÊÅÉǽ ×ÕÇÅÏ ˾ͽÄп½Ï ÇËÈËÊÅÅ Å ÎÉÐÔ½Ï ÎËÇ ËÏ ÈÅÎϽϽ ¿Í×ÒÊÅÏ ԽÎÏŠʽ ÎÏ׾ȽϽ Å Ó¿ÂÏÊÅÏ ÁÍ×ÃÇÅ ¬ÍÅ ÎÅÈÊË Ê½Ì½ÁÂÊÅ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ÅÄËÎϽ¿½Ï ¿ ͽĿÅÏÅÂÏË ÎÅ Å ÌÍËÁÐÓÅÍ½Ï ÌË É½ÈÇË ¾ÅËÈËÀÅÔÊ˽ÇÏÅ¿ÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ®ÔÅϽ ΠԠÊÜÇËŠΠܿܿ½Ï Å ¿ÂÇÏËÍŠʽ ¿ÅÍÐÎÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ²Ë¾ËÏÊÅÇ ÌË ÇËÍÂÊÅÏ ʽ ¿½ÈÂÍŽʽϽ !LOPHUS KAUFMANNI 3TERL ½Ä ¿Å¿½ ÂÁÊË ÌËÇËÈÂÊÅ ÀËÁÅÕÊË Å ÄÅÉп½ ǽÏË ¿×ÄͽÎÏÊË Ê½ÎÂÇËÉË ¿ ÌËÔ¿½ Ͻ «ÎÊË¿ÊÅÏ ÌË¿ÍÂÁŠΠʽʽÎÜÏ ËÏ È½Í¿ÅÏ ÇËÅÏË Î ÒͽÊÜÏ Î ÇËÍÂÊÅÏ ŠÌËÁÄÂÉÊËÏË ÎÏ×¾ÈË ¯Â Ìͽ¿ÜÏ Ê½ÀÍÅÄ¿½ÊÅÜ ½ ÌË Ç×ÎÊË Á×ȾËÇÅ ÒËÁË¿Â Å ÌÍÅ ÎÅÈÊË Ê½Ì½ÁÂÊÅ ÉËÀ½Ï Á½ ÁËÎÏÅÀÊ½Ï ÁË È½Í¿Å Ê½ ÇËÍÂÊ ¤½ÎÂÀʽÏÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ ÅÄËÎϽ¿½Ï ¿ ͽĿÅÏÅÂÏË ÎÅ Å ÉËÀ½Ï Á½ ĽÎ×ÒÊ½Ï Å Ä½ÀÅÊ½Ï ÌÍÅ ÎÅÈÊË Ê½Ì½ÁÂÊÅ ¬ÍÅ ÌË ÎȽ¾Ë ʽ̽ÁÂÊŠΠ¿ÈËÕ½¿½ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÏË Å Ç½ÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ɽν ª½Æ ÀËÈÂÉÅ ÖÂÏÅ ËÏ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÜ Î ÐÎϽÊË¿Ü¿½Ï ˾ÅÇ
ÁË¿ÅÜÏ Î×ÎϽ¿ ʽ ÌÈ¿ÂÈÅÏ ¿ÍÂÉÂÏË Ê½ ĽνÃÁ½Ê ʽ ͽÄνÁ½ «ÎÊ˿ʽϽ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ Å ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÉÂÎÏÊÅÏ ÌËÔ¿ÂÊË ÇÈŠɽÏÅÔÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ¡×ȾËǽϽ ËÍ½Ê Ð¿ÂÈÅÔ½¿½ Á˾ſ½ ʽ ÇËÍÂÊÅ ÌËÊÅý¿½ ĽÀо½Ï½ ʽ ÎÐ ÍË¿Åʽ ÌÍÅ Î×¾ÅͽÊÂÏË ¥ÄËͽ¿½ÊÂÏË ÏÍܾ¿½ Á½ ÎϽÊ Ê ÌË Ç×ÎÊË ËÏ s ÁÊÅ ÁË Ä½Î½ÃÁ½ÊÂÏË ¬ÍÅ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÇ ÃÅÏʽ ÇÐÈÏÐͽ ÌÈËÖϽ ΠÅÄËͽ¿½ ʽ Á×ȾËÔÅʽ s ÎÉ ¬ÍÅ ËÇËÌÊÅ ÇÐÈÏÐÍÅ ËÎϽÏ×ÓÅÏ ËÏ Ê½ÁÄÂÉÊÅÏ ԽÎÏŠΠʽÁÍ˾ܿ½Ï Î ÍËÏËÍʽ ÇËνÔǽ ÎÈÂÁ ÇËÂÏË ÌËÔ¿½Ï½ ΠͽÄËͽ¿½ Å ÁÅÎÇË¿½ ¡Ë ÇÍ½Ü Ê½ ÂÎÂÊϽ ÌÈËÖϽ ΠÇÐÈÏÅ¿Åͽ ÊÜÇËÈÇË Ì×ÏÅ Å ¾Í½Êп½ ¬ÍÂÁÌËν Á×ÔʽϽ ˾ͽ¾ËÏǽ ΠÎ×ÎÏËÅ ¿ ÇÐÈÏÅ¿ÅͽÊ ʽ ÌÈËÖϽ ʽ Á×ȾËÔÅʽ s ÎÉ ÌÍÅ ÇËÂÏË Î ËÑËÍÉÜÏ ¾Í½ÄÁŠĽ ĽνÃÁ½Ê ʽ ͽÄνÁ½ ¬ÍÅ ÁÅÍÂÇÏʽ ÎÂÅϾ½ ΠÌÍË¿ÂÃÁ½ ÁÅÎÇË¿½Ê ÑÍÂÄË¿½Ê Š¾Í½Êп½Ê ÁË ÀͽÁÅÊÎÇË Î×ÎÏËÜÊÅ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ½ÈÅͽ ΠĽ Á½ ÉËàÎÂÉÂʽϽ Á½ ÌË̽Á Ê½Ï Ê½ ÐÌÈ×ÏÊÂÊË ÈÂÀÈË ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÎÏ¿½ÖË ¾×ÍÄËÏË ÅÉ ÌËÊÅÇ¿½Ê ¬ÍÅ ÌÍËÈÂÏÊË Ä½Î½ÃÁ½Ê ʽ ͽÄνÁ½ ÌËÁÀËÏ˿ǽϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ÏÍܾ¿½ Á½ ĽÌËÔÊ ÇËÈÇËÏË ÉËàÌË Í½ÊË ÌÍÅ Ì×Í¿½ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏ Ä½ ÅÄÈÅĽÊ ʽ ÌË ÈÂÏË Ä½ Á½ ÉËàÁ½ ΠĽ̽ÄÅ ¿È½À½Ï½ ¯Ü ΠÎ×ÎÏËÅ ¿ ¾Í½Êп½Ê ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ÇË ÌËÔ¿½Ï½  ÎÅÈÊË ÐÌÈ×ÏÊÂʽ ŠĽÌÈ¿ÂÈÜȽ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÅÄËͽ¿½Ê ʽ Á×ȾËÔÅʽ s ÎÉ Å ÎÈÂÁ ÏË¿½ Π¾Í½Êп½ ¯Ë ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÅÄ¿×ÍÕÅ s ÁÊÅ ÌÍÂÁÅ ÅÄʽÎÜÊ ʽ ͽÄνÁ½ ½ÈÂÍŽʽϽ ͽÀÅͽ ÎÅÈÊË Ê½ ÏËÍÂÊÂÏË «ÌÅÏÊË Â ÐÎϽÊË¿ÂÊË Ô ËÍÀ½ÊË ÉÅÊÂͽÈÊËÏË ÒͽÊÂÊ ÌË¿ÅÕ½¿½ Á˾ſÅÏ s Ì×ÏÅ ¯Ë ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ĽÂÁÊË Î ËÎÊ˿ʽϽ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ¬ÍÅ ËÎÊË¿ÊËÏË ÏËÍÂʠΠÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ ¿Ê½ ÎÜÊÂÏË Ê½ s Ï Áǽ ʽ ÌË ¾ÂÁʽ ÌËÔ¿½ ÁË Ï Áǽ ˾ËÍÎÇÅ ÏËÍ «¾ËÍÎÇÅÜÏ ÏËÍ Î ͽÄÒ¿×ÍÈÜ ¿×ÍÒÐ ÌÈËÖϽ ŠΠĽͽ¿Ü Î Á×ȾËǽϽ ËÍ½Ê ¡ÅÈÜÊǽϽ Á½¿½ ÉÊËÀË Á˾ÍÅ Á˾ſŠŠÇËÀ½ÏË Î ÕÂ;ÂÏп½ ÌÍÂÄ ÈÜÏËÏË Î ÌÏÅÔŠ˾ËÍÎÇÅ ÏËÍ ÅÈÅ ÇËÉÌËÎÏ
˿ȽÃÊÂÊÅ ÊÂĽÌÈ¿ÂÈÂÊÅ ÌÈËÖÅ Î ÉÊËÀË Á˾ͽ ˾ͽ¾ËÏǽ Å ÌËÁͽ¿ÊÜ¿½Ê ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ¡ÅÍÂÇÏʽϽ ÎÂÅϾ½ ʠΠÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ ŠʠΠÌÍÅȽÀ½ Ï×Æ Ç½ÏË ËÎÇ×ÌÜ ¿½ ʽνÃÁÂÊÅÜϽ Î ÀËÈÜÉËÏË ÇËÈÅÔÂÎÏ¿Ë ÎÂÉÂʽ Ľ ÌËο ¾½¿ÊÅÜÏ ÏÂÉÌ Ê½ ͽÎÏÂà ŠͽĿÅÏÅ ʽ ÉȽÁÅÏ ÌËÊÅÓÅ ¾×ÍÄËÏË Ä½ÌÈ¿ÂÈÜ¿½Ê ʽ ÌÈËÖÅÏ ŠÁÍÐÀÅ ÂÀÂϽÏÅ¿ÊËÏË Í½ÄÉÊËý¿½Ê Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÔÍÂÄ Í½ÄÁÂÈÜÊ ʽ ÇËÍÂÊÅ ÖÂÏË Ê½ Ô½ÎÏÅ ¯ËÄŠʽÔÅÊ Î ÌÍÅȽÀ½ ÀȽ¿ÊË ¿ ÎÂÈÂÇÓÅËÊʽϽ ͽ¾ËϽ ŠĽ ͽÄÉÊËý¿½Ê ʽ ÎËÍÏË¿Â ¤½ ʽսϽ ÎÏͽʽ Ê½Æ ÅÄÀËÁÊË Î ËǽĿ½ ÎÂÉÂÊÊËÏË Í½ÄÉÊËý¿½Ê ÔÍÂÄ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË Ê½ ͽÄνÁ ÌËͽÁÅ ÇËÂÏË Î ÎÌÅͽÉ ÌË ÌËÁÍ˾ÊË Ê½ ÊÂÀË ¬ÍÅ ÏËÄŠʽÔÅÊ Ê½ ͽÄÉÊËý¿½Ê ÎÂÉÂʽϽ ΠÎÂÜÏ ¿ ËÏÇÍÅÏÅ ÈÂÒŠǽÏË Å ÏÐÇ Ä½ÎÜ¿½ÊÂÏË ÎϽ¿½ ¿ ÊÜÇËÈÇË ÎÍËǽ s ÌÍÂÄ ÈÜÏËÏË s ½¿ÀÐÎÏ Ç×ÎÊË ÂÎÂÊÊË ÅÈÅ ÌÍÂÁÄÅÉÊË ËÇÏËÉ¿ÍÅs ÊËÂÉ¿ÍŠŠͽÊÊË ÌÍËÈÂÏÊË Ñ¿Íн ÍÅsɽÍÏ ª½Æ Á˾ÍÅ ÍÂÄÐÈϽÏŠΠÌËÈÐÔ½¿½Ï ÌÍŠĽÎÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ ÌÍÂÄ ÈÜÏËÏË ËÏ Î¿ÂÃË Î׾ͽÊÅÏ ÎÂÉÂʽ Î ÏÂÊÁÂÊÓÅÜ ÁË ËÇÏËÉ¿ÍÅsÊËÂÉ¿ÍÅ Á½ ΠͽĿÅ ÍËÄÂÏǽ Î s Î×ÖÅÊÎÇÅ ÈÅÎϽ ÇËÅÏË ÉËÀ½Ï Á½ ΠÅÄÊÂÎ½Ï ÌÍÂÄ ÂÎÂÊϽ ʽ Î×ֽϽ ÀËÁÅʽ §ËÍÂÊÅÏ ŠÇËÍÂÊÅֽϽ ΠÅÄ¿½ÃÁ½Ï ʽ ÎÈÂÁ¿½Ö½Ï½ ÀËÁŠʽ ÌÍÂÄ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅsËÇÏËÉ¿ÍÅ ®ÂÉÂʽϽ ÉËÀ½Ï Á½ ΠĽÎÂÜÏ Å ¿ ËͽÊÃÂÍÅÅ ÅÈÅ ¿ ÏËÌÈÅ Å ÎÏÐÁÂÊÅ Ì½Í ÊÅÓÅ ª½Æ ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÎÍËÇ˿ Ľ ĽÎÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ ¿ ËͽÊÃÂÍÅÅ Å ÏËÌÈŠ̽ÍÊÅÓŠν ¿ ʽԽÈËÏË Ê½ ÜÊнÍŠǽÏË Í½ÄνÁ×Ï Â ÀËÏË¿ Ľ ÅÄʽÎÜÊ ¿ ÇÍ½Ü Ê½ É É½ÍÏ ÎÏÐÁÂÊÅÏ ̽ÍÊÅÓÅ ÎÂÉÂʽϽ ĽÌËÔ¿½Ï Á½ Ç×ÈÊÜÏ s ÁÊÅ ÌË Í½ÊË ËÏ ÏÂÄŠĽÎÂÏŠʽ ËÏÇÍÅÏË Å Í½ÄνÁ×Ï Î ÌËÈÐÔ½¿½ Î s ÁÊÅ ÌË Í½ÊË ¬ÍÅ ¿ÎÅÔÇÅ ÎÈÐԽŠ˾½Ô ÏÍܾ¿½ ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË Á½ ΠÌËÁÀËÏ¿Å ÐÔ½ÎÏ×ǽ Ľ ÌËÈÐÔ½¿½ÊÂÏË Ê½ ͽÄνÁ½ ©ÜÎÏËÏË ÏÍܾ¿½ Á½  ĽÖÅÏÂÊË ËÏ ¿ÂÏÍË¿Â ÌË ¿×ÄÉËÃÊËÎÏ ¾ÂÄ Ê½ÇÈËÊ ¿×ÍÒÐ Á˾Í ˾ͽ¾ËÏÂʽ ÌÍËÌÐÎÇÈÅ¿½ Å ÔÅÎϽ ËÏ ÌÈ¿ÂÈÅ ÌËÔ¿½ ¬ÍÂÄ ÈÜÏËÏË ÎÂÉÂʽϽ ΠÎÂÜÏ ¿ ÎÏÐÁÂÊÅ ÈÂÒÅ ½ ÌÍÂÄ ÌÍËÈ ÏϽ Å ÌÍÂÁÄÅÉÊË s ¿ ÏËÌÈÅ ÈÂÒÅ ¤½ ÐÁ˾ÎÏ¿Ë ÈÂÒÅϠΠÌͽ¿ÜÏ ÌË É ÕÅÍÅʽ Å s É Á×ÈÃÅʽ ¬ÍÂÁŠĽÎÜ¿½ÊÂÏË ÈÂÒÅϠΠʽÏËÍÜ¿½Ï Î s ÇÀ É Á˾Í ͽÄÈËÃÂÊ Ë¾ËÍ ÎÇÅ ÏËÍ ¤½ ÌË Í½¿ÊËÉÂÍÂÊ ÌËο ÎÂÉÂʽϽ ÉËÀ½Ï ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË Á½ ΠÎÉÂÎÜÏ Î×Î ÎÐÒ ÌÜÎ×Ç ÅÈÅ ÌÍÂÎÜϽ ̽ÍÊÅÇË¿½ ÌËÔ¿½ ¿ Î×ËÏÊËÕÂÊÅ ª½Æ ÔÂÎÏË ÎÂÉ ʽϽ ΠĽÎÜ¿½Ï Í×ÔÊË ¬Ëο×Ï Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿×ÍÒÐ ¿È½Ãʽ ÌËÔ¿½ ªËÍɽϽ ÌÍŠĽÎÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ ËÏ ) ÇȽν Î Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏ Ê½Á  s À É ÅÈÅ s À Áǽ Ľ ĽνÃÁ½Ê ʽ Áǽ  ÁËÎϽÏ×ÔÂÊ Í½ÄνÁ ËÏ s É
« ® «¨¢®¯¥¯¢ ª¢¬¥¼¯¢¨¥¯¢ ¥ ¬¨¢ ¢¨¥¯¢ ¡ÅÈÜÊǽϽ Πʽ̽Á½ ËÏ ÉÊËÀË ¾ËÈÂÎÏÅ Å ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ½ÇË Î ËÏÀÈÂÃÁ½ ʽ ÊÂÌËÁÒËÁÜÖÅ ÌÈËÖÅ Ë;½ Î ¾ËÈÂÎÏÅÏ ª½Æ ÔÂÎÏË ÎÍÂֽʽϽ ¾ËÈÂÎÏ ËÎ˾ÂÊË ÌÍÅ ¿È½Ãʽ Å ÏËÌȽ ÌÍËÈÂÏ Â ¾Í½ÕÊÂÎϽϽ ɽʽ %RYSIPHE POLYPHAGA ÇËÜÏË ÌÍÅÔÅÊÜ¿½ ɽÎË¿Ë Ä½¾ËÈÜ¿½Ê ÌË ÈÅÎϽϽ ª½ ÀËÍʽϽ ÎÏͽʽ ËÏʽԽÈË Ê½ Ê½Æ ÁËÈÊÅÏ ÈÅÎϽ ½ ¿ ÌËÎÈÂÁÎÏ¿Å Šʽ ÌË ÀËÍÊÅϠΠ˾ͽÄп½ ¾ÜÈ Ê½ÈÂÌ ÇÍ½Ü Ê½ ÈÜÏËÏË Î ÌËÜ¿Ü¿½Ï ÏËÔÇË¿ÅÁÊÅ ÔÂÍÊÅ ÌÈËÁÊÅ ÏÂȽ ʽ À×¾½Ï½ Å ¿ ÏËÄÅ ¿ÅÁ ÏÜ ÌÍÂÄÅÉп½ ÍÂÄÐÈÏ½Ï Ê½ ÏË¿½ Ľ¾ËÈÜ¿½Ê Á˾ſÅÏ ʽɽÈÜ¿½Ï «ÎÊË¿ÊË ÎÍÂÁÎÏ¿Ë Ä½ ¾Ë;½  ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎËÍÏË¿Â Å ÌÍËÅÄÒËÁÅ ÐÎÏËÆÔſŠʽ ¾Í½ ÕÊÂÎϽϽ ɽʽ ĽνÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ͽÄνÁ½ ¿×ÍÒÐ ÌËÁÒËÁÜÖÅ ÌËÔ¿Å ÅÄʽÎÜÊÂÏË Ê½ Ľ¾ËÈÂÈÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ ÅÄ¿×Ê ÌÍËÖϽ ¡ÍÐÀË ÎÍÂÖ½ÊË Ä½¾ËÈÜ¿½Ê  ÎÇÈÂÍËÓÅÆÊË Ð¿ÜÒ¿½Ê 3CLEROTINIA SCLEROTIORUM ,IB ×ÍÒÐ ÌËͽÄÂÊÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ ËÏʽԽÈË Î ʽ¾ÈÛÁ½¿½ пÜÒ¿½ Ê ʽ ÈÅÎϽϽ ½ ¿×ÍÒÐ ÎÏ×¾ÈËÏË ¿ ÁËÈʽϽ Ô½ÎÏ Î ÌËÜ¿Ü¿½Ï Ï×ÉÊÅ ÌÂÏʽ × ÏÍ ¿ ÎÏ×¾ÈËÏË ÉÂÃÁÐ ÇËÍÂÊÅÏ ŠÇËÍÂÊÅÖÂÏË Å ËÏ¿×Ê ÌË ÎÏ×¾ÈËÏË Î ͽĿſ½ ¾ÂÈÅÜÏ ÉÅÓÂÈ Ê½ À×¾½Ï½ ¿×ÍÒÐ ÇËÆÏË Î ÌËÜ¿Ü¿½Ï ÔÂÍÊÅÏ ÎÇÈÂÍËÓÅÅ ¤½Í½ÄÜ ¿½ÊÂÏË ÎϽ¿½ ¿ ÌÂÍÅËÁ½ ʽ Ó×ÑÏÂý Å ÌÍËÁ×Èý¿½ ÁË ÐÄÍÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ ¬ÍŠͽÊÊË Å ÎÅÈÊË ÌËͽÃÂÊÅ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ËÏÉÅÍ½Ï ½ ¿ ÌË ÈÂÇÅÏ ÑËÍÉÅ Ï Ľ¾½¿ÜÏ Í½ÎÏÂý ÎÅ Ê ˾ͽÄп½Ï ÎÂÉÂʽ ÅÈŠ˾ͽÄп½Ï ÇÐÒÅ ÎÂÉÂʽ ËÍ ¾½Ï½ Π¿ËÁŠνÉË ÔÍÂÄ ÐÊÅÖËý¿½Ê ʽ ¾ËÈÊÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ Å ÅľÜÀ¿½Ê ʽ ÌÍÂ˿ȽÃÊÂÊÅÏ ŠÊÂÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Å ÉÂÎϽ Ľ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ÁÅÈÜÊǽϽ Ë;½ Î ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅÏ ½ÈÂÍŽÊË¿ ÎÂÔÇË !GAPANTHIA VIOLACEAE & ÎÊÅÉǽ «ÎÊ˿ʽϽ ÌË¿ÍÂÁ½ ΠʽʽÎÜ ËÏ È½Í¿½Ï½ ÇËÜÏË ÌË¿ÍÂÃÁ½ ÎÏ×¾
ÌËÁÒͽʿ½Ï s Ì×ÏÅ Î ÏÂÔÊÅ ËÍÀ½ÊÅÔÊÅ ÏËÍË¿Â ÅÈÅ s ÇÀ Áǽ ½ÉËÊÅ¿½ ÎÂÈÅÏͽ ¬ËÈÅ¿½ÊÂÏË Â Ä½Á×ÈÃÅÏÂÈÊË ËÎ˾ÂÊË ¿ ÈÂÏÊÅÏ ÉÂÎÂÓÅ ÛÈÅs½¿ÀÐÎÏ ¬ÍÂÄ ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÇËÊÇÍÂÏÊÅÏ ÇÈÅɽÏÅÔÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Ê½ ÀËÁÅʽϽ Å ËÏ ÌËÔ¿ÂÊÅÜ ÏÅÌ ¿½ÈÂÍŽʽϽ ΠÊÐÃÁ½Â ËÏ ÌËÊ ËÖ s ÌËÈÅ¿ÇÅ ¡ÅÈÜÊǽϽ ΠÌËÈÅ¿½ Àͽ¿ÅϽÔÊË ÌË ¾Í½ÄÁÅ ÅÈÅ ÌË ÍÜÁÇË ÔÍÂÄ Á×ÃÁп½Ê ¤½ ÊËÍɽÈÊÅÜÏ Í½ÎÏÂà ʽ ÁÅÈÜÊǽϽ ν ÊÂ˾ÒËÁÅÉÅ ËÏ ÁË É ¿ËÁ½ ¬ÍÅ ÌË Í½ÊÊË Ä½ÎÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ ÌÍÂÄ ÈÜÏËÏË ÉÂÃÁÐ s ½¿ÀÐÎÏ Å Á˾ÍË ÀÈÂÁ½Ê Î ÌËÈÐÔ½¿½ ÂÁ×Í Í½ÄνÁ ǽÏË Ô½ÎÏ ËÏ Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ʽ ÎÈÂÁ ¿½Ö½Ï½ ÌÍËÈÂÏ Ë¾Í½Äп½Ï Ó¿ÂÏËÊËÎÊÅ ÎÏ׾Ƚ ÇËÂÏË Ê½É½ÈÜ¿½ Á˾ſÅÏ ËÏ ÇËÍÂÊÅÏ ÇË Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ÊÜɽ Á½ ΠËÎϽ¿ÜÏ Ä½ ÌËÈÐÔ½¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽ ÏÂÄÅ ÎÏ׾Ƚ ΠÅÄÍÜÄ¿½Ï ¿×¿ ѽĽ ¾ÐÏËÊÅĽÓÅÜ Ê½ s Ì×ÏÅ «ÏÎÏͽÊÜ¿½ÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Í×ÔÊË ® ÏË¿½ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅ Á˾ſÅϠΠпÂÈÅÔ½¿½Ï Î s
½Ãʽ ËÎ˾ÂÊËÎÏ ÌÍŠĽÎÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂʽϽ  ÈÂÒÅÏ Á½ ¾×Á½Ï Á˾Í ÐÌÈ×ÏÊÂÊÅ ¤½ ÓÂÈϽ ÈÂÒÅϠΠ¿½ÈÅÍ½Ï Î Á×Í¿ÂÊ ¿½ÈÜÇ ÅÈÅ Î Á×Îǽ Ľ Á½ ΠÐÌÈ×ÏÊÅ Å ÅÄͽ¿ÊÅ ÀËÍÊÅÜ ÌËÔ¿ÂÊ ÎÈËÆ ¤½ÎÜ¿½ÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ͽÄÌÍ×ÎʽÏË ÅÈŠʽ ÍÂÁ˿ ʽÌͽ¿ÂÊÅ Î Á×Í¿ÂÊË À;ÈË ÅÈÅ ÍÂÁËÎÂÜÈǽ ÌÍÅ ÉÂÃÁÐÍ ÁË¿Ë Í½ÄÎÏËÜÊÅ s ÎÉ Å Á×ȾËÔÅʽ s ÎÉ ¨ÂÒÅÏ ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÌËÇÍÅÜÏ Î ÌÍÂÎÜÏ Á˾Í ͽÄÈËÃÂÊ Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ Å Î ĽÀȽÁÜÏ Î Á×Îǽ ǽÏË Ê½ÊË¿Ë Î ÐÌÈ×ÏÊÜ¿½ ÌËÔ¿½Ï½ ¬ÍÅ ÈÜÏʽϽ ÎÂÅϾ½ Ľ ÌËÁÁ×ÍýÊ ʽ ÌËÔ¿ÂʽϽ ¿È½À½ ʽɽÈÜ¿½Ê ʽ ÅÄ̽ÍÂÊÅÂÏË Å ¾×ÍÄËÏË ÌËÊÅÇ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ  ʽÈËÃÅÏÂÈÊË ÈÂÒÅÏ Á½ ΠÌËÇÍÅÜÏ Î ÂÁͽ ÎȽɽ ÅÈÅ ÍËÀËÄÇÅ ËÍÊÅÜÏ ÌËÔ¿ÂÊ ÎÈËÆ ÏÍܾ¿½ Á½ ¾×Á ¿Åʽ ÀÅ ¿È½ÃÂÊ ÌËͽÁÅ ÇËÂÏË ÈÂÒÅϠΠÌËÈÅ¿½Ï ÔÂÎÏË ®ÈÂÁ ɽÎË¿ËÏË ÌËÊÅÇ¿½Ê ÇËÂÏË ÏÍܾ¿½ Á½ ÎϽÊ ʽ ÏÅ s ÏÅ ÁÂÊ Ä½ÎÂÊÔ¿½ÊÂÏË Î ÌÍÂɽҿ½ Ľ Á½ Ê ÂÏÅËÈÅÍ½Ï ÉȽÁÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ ÍÅÃÅÏ Ľ ͽÄνÁ½ ΠÎ×ÎÏËÜÏ ¿ ÍÂÁË¿ÊË ÌËÈÅ¿½Ê ÌÈ¿ÂÊ ŠÌËÁÒͽʿ½Ê ¬ËÎÈÂÁÊËÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÎÈÂÁ ˾ͽÄп½Ê ʽ Á¿Â Î×ÖÅÊÎÇÅ ÈÅÎϽ ʽ ÅÊÏÂÍ¿½È ËÏ ÁÊÅ Î ÏÂÔÂÊ Ë¾ËÍÎÇÅ ÅÈÅ ÌÏÅÔÅ ÏËÍ ÂÁʽÀ½ ÎÈÂÁ ÌËÁÒͽʿ½ÊÂÏË Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ΠÌËÈÅ¿½Ï Î ÔÅÎϽ ¿ËÁ½ Ľ Á½ ΠÅÄÉÅÜÏ Å Á½ ΠÌÍÂɽÒÊ ÅÄÀ½ÍÜÊÂÏË ËÏ ÉÅÊÂͽÈÊÅÏ ÏËÍË¿Â ÇË Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ν ÉÊËÀË Ê½À×ÎÏË Ï Î ÌÍËÍÂÃÁ½Ï ¬ÍŠϽǽ ÌËÈËÃÂÊÅÏ ÀÍÅÊͽÄνÁ×Ï Â ÀËÏË¿ Ľ ĽνÃÁ½Ê ʽ ÌËÎÏËÜÊÊË ÉÜÎÏË ÌÍÂÄ ¿ÏËͽϽ ÌËÈË¿Åʽ ʽ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ÁË ÎÍÂÁ½Ï½ ʽ ÊËÂÉ¿ÍÅ ¤½ÎÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂʽϽ ¿ ËÏÇÍÅÏÅÏ ÈÂÒÅ ÌÍÂÄ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ Å ËÇÏËÉ¿ÍÅ ÇÍÅ Ë̽ÎÊËÎÏ ËÏ ÊÂÁËͽĿÅÏÅ ʽ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂɽ Å s Á˾Í ËÑËÍÉ ÊÅ Î×ÖÅÊÎÇÅ ÈÅÎϽ ¿ÎÈÂÁÎÏ¿Å ʽ ÇËÂÏË ÌÍÅ ÏͽÆÊÅÏ ĽÎÏÐÁÜ¿½ÊÅÜ ÉȽÁÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ ÉËÀ½Ï Á½ ÅÄÉÍ×ÄÊ½Ï ËÎ˾ÂÊË ÌÍÅ ¾ÂÄÎÊÂÃÊÅ ÄÅÉÅ ¬ÍÂÁÄÅÉÊËÏË Ä½ÎÜ¿½Ê ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÅÄ¿×ÍÕÅ Ê ÌË Í½ÊË ËÏ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÊËÂÉ¿ÍŠĽ Á½ ÉËàÌËÊÅÇ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂʽϽ ŠͽÎÏÂý ʽ ÉȽÁÅÏ ͽÎÏ ÊÅÜ Á½ ÎϽÊ ÂÁ¿½ ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ ʽ ÎÈÂÁ¿½Ö½Ï½ ÀËÁÅʽ ¬ÍŠĽνÃÁ½ÊÂÏË ¿ ÍÂÁË¿ÂÏ ÏÍܾ¿½ Á½ Åɽ ÁËνÏ×ÔÊË ¿È½À½ ʽ Á×ȾËÔŠʽ s ÎÉ ËÏË¿ÅÜÏ Í½ÄνÁ ΠͽÄνÃÁ½ ÌÍÂÄ ÂÎÂÊϽ ËÇÏËÉ¿ÍÅsÊËÂÉ¿ÍÅ ÅÈŠͽÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ É½ÍÏs½ÌÍÅÈ Î Í½ÄνÁËÌËνÁ×Ôʽ ɽÕÅʽ ÅÈÅ Í×ÔÊË ½ÄνÁ×Ï Î ÅÄ¿½ÃÁ½ ÈÂÎÊË Î ¾ÂÈ ÅÈÅ ÈË̽Ͻ ǽÏË Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ÏÍܾ¿½ Á½ ν Î ÇËÍÂÊÅ ÁË s ÎÉ ®ÈÂÁ ÅÄ¿½ÃÁ½ÊÂÏË Í½ÄνÁ×Ï Î ÎËÍÏÅͽ ŠĽνÃÁ½ ¿ÂÁʽÀ½ ®×ÀȽÎÊË ÌÍÅÈËÃÂÊÅ ËÏ ª½ÍÂÁ¾½ ¡ ¾Í Ľ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Å Ï×Í ÀË¿ÅÜ Î ÌËοÂÊ Å ÌËνÁ×ÔÂÊ É½ÏÂÍÅ½È ËÏ ÉÂÁÅÓÅÊÎÇÅ Å ½ÍËɽÏÊŠͽÎÏÂÊÅÜ Ç×É ¤½ÇËʽ Ľ ÌËοÊÅÜ Å ÌËνÁ×ÔÊÅÜ É½ÏÂÍÅ½È Í½ÄνÁ×Ï ËÏ ÁÅÈÜÊǽ ÏÍܾ¿½ Á½ Åɽ Ê ÌË É½ÈÇË ËÏ ÍËÄÂÏ×ÔÊÅ ÈÅÎϽ Î Á×ÈÃÅʽ Ê ÌË É½ÈÇË ËÏ ÎÉ ¾ÍËÜÏ Ê½ ÇËÍÂÊË¿ÅÏ ͽÄÇÈËÊÂÊÅÜ s Ê ÌË É½ÈÇË ËÏ Î Á×ÈÃÅʽ ʽÁ ÎÉ
«¯ ¨¢£¡ ª¢ ¬ÍÅ ¿ÎÅÔÇŠʽÔÅÊŠʽ ͽÄÉÊËý¿½Ê ʽ ÁÅÈÜÊǽϽ ÀÍÅÃÅÏ ÌË ¿ÍÂÉ ʽ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ΠÎ×ÎÏËÜÏ ¿ ÍÂÁË¿ÊË ËÇË̽¿½Ê ŠÌÈ¿ÂÊ Ľ ÐÊÅÖËý¿½Ê ʽ ÌÈ¿ÂÈÅÏ ŠͽÄÍËÒÇ¿½Ê ʽ ÌËÔ¿½Ï½ «ÇË̽¿½ÊÅÜϽ ν ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ÌÈ¿ÂÈÅÏ ̽ÁʽÈÅÏ ¿½ÈÂÃÅ Å ÌËÈÅ¿ÇÅÏ ÊË Ê ÌË É½ÈÇË ËÏ s Ì×ÏÅ ÉÂÃÁÐÍÂÁÅÜϽ ΠËÇË̽¿½ Î ÇÐÈÏÅ¿½ÏËÍ ÅÈÅ Î ÇËÊÎǽ ÅÈÅ ÏÍ½Ç ÏËÍʽ ËÇËÌ¿½Ôǽ ½ ¿ ÍÂÁË¿ÂÏ s ʽ Í×ǽ Î ÉËÏÅǽ ¬ÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ ÎÈÂÁ ËÑËÍÉÜÊ ʽ ÈÅÎÏʽϽ ÍËÄÂÏǽ Å ÌÍÂÄ ½¿ÀÐÎÏ ÂÁ ÊË¿ÍÂÉÂÊÊË Î ÉÂÃÁÐÍÂÁË¿½Ï½ ˾ͽ¾ËÏǽ Å ÌËÈÅ¿½ÊÂÏË Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜϽ ÎÂ
½ÎÏÂÊÅÜϽ ÏÍܾ¿½ Á½ ¾×Á½Ï ÄÁͽ¿Å οÂÃÅ Å Î ÊÂÌË¿ÍÂÁÂÊ Í½ÎÏÂÃÂÊ ¿Í×Ò ªÂ ΠÁËÌÐÎÇ½Ï ÌË¿ÍÂÁÂÊÅ ËÏ ¾ËÈÂÎÏÅ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ÀÍÅĽÔÅ ÅÈÅ ËÏ ÉÂÒ½ÊÅÔÊË ÁÂÆÎÏ¿Å ͽÎÏÂÊÅÜ ½ÄνÁ×Ï Î ÎÇȽÁÅͽ ¿ νÊÁ×ÔÂϽ ÌËÇÍÅ¿½ ΠΠÍËÀËÄǽ ÅÈÅ ÎȽɽ ŠΠËÏʽÎÜ ÁË ÉÜÎÏËÏË Ê½ ĽνÃÁ½Ê ¬ÍÂÌËÍ×Ô¿½ ΠĽνÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ͽÄνÁ½ ËÖ Î×ÖÅÜ ÁÂÊ ¤½Î½ÃÁ½ÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Í×ÔÊË ¿ ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË Ê½Ìͽ ¿ÂÊÅ ¾Í½ÄÁŠʽ ͽÄÎÏËÜÊÅ s ÎÉ ÉÂÃÁÐ ÍÂÁË¿ÂÏ Šs ÎÉ ¿ ÍÂÁ½ ÌÍÅ ÉÂÒ½ÊÅÄÅͽʽ ˾ͽ¾ËÏǽ Å s ÎÉ ÌÍÅ Í×Ôʽ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÌÈËÖϽ ¤½ ĽνÃÁ½ÊÂÏË Ê½ Áǽ ÌÈËÖ Î½ ÊÂ˾ÒËÁÅÉÅ ËÏ ÁË ¾ÍËÜ Í½ÎÏÂÊÅÜ ¬ÍŠĽνÃÁ½ÊÂÏË ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÎÈÂÁÅ ÇËÍÂÊÅÏ ʽ ÁÅÈÜÊǽϽ Á½ Ê ν ÌËÁÀ× Ê½ÏÅ ÅÈÅ Î׾ͽÊŠʽ ÏËÌǽ ÄÂÉÜϽ ËÇËÈË ÏÜÒ Á½ ¾×Á Á˾Í ÐÌÈ×ÏÊÂʽ ª½Æ Á˾͠Π¿ÇËÍÂÊÜ¿½Ï ͽÄνÁÅÏ ĽνÁÂÊÅ ¿ ˾ȽÔÊË ¿ÍÂÉ ÅÈÅ ¿×¿ ¿ÏËͽϽ ÌËÈË¿Åʽ ʽ ÁÂÊÜ ®ÈÂÁ ĽνÃÁ½ÊÂÏË Â ÊÂ˾ÒËÁÅÉË Á½ ΠʽÌͽ¿Å ÌËÈſǽ Ľ ÌÍÅÒ¿½Ö½Ê ʽ ÉȽÁÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ «¾ÅÇÊË¿ÂÊË ÌÍÅÒ¿½Ö½ÊÂÏË Â ÊË Ê½ ÉÅ s ÏÅ ÁÂÊ Â ÊÂ˾ÒËÁÅÉË Á½ ΠʽÌͽ¿Å ÌÍË¿ÂÍǽ Å ÌÍÅ ÊÐÃÁ½ Á½ ΠÅÄ¿×ÍÕÅ ÌËÁνÃÁ½Ê ʽ ÉÜÎÏËÏË Ê½ ĽÀÅʽÈÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ ¬ÍÅ ÂÎÂÊÊËÏË Ä½Î½ÃÁ½Ê ¿ÇËÍÂÊÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ͽÄνÁ½ ÎϽ¿½ ÌÍÂÁŠʽÎÏ×Ì¿½Ê ʽ ÄÅɽϽ ŠͽÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ ¿ÂÁʽÀ½ ĽÌËÔ¿½ ͽĿÅÏÅ ʽ ÇÐÈÏÐͽϽ ¬ÍËÈÂÏÊËÏË Ä½Î½ÃÁ½Ê ʽ Ͻǽ ÌÍËÅÄ¿ÂÁÂÊÅÜ Í½ÄνÁ ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÁËÌÐΠǽ νÉË ÌË ÅÄÇÈÛÔÂÊÅ Ï×Æ Ç½ÏË ¿ÅʽÀÅ Á½¿½ ÌË ÊÅÎÇÅ Á˾ſŠËÏ ÂÎÂÊÊËÏË ¬ÍÅ ÊÂÀË Î ÅÄԽǿ½ ʽÊË¿Ë ÌËÜ¿½Ï½ ŠͽĿÅÏÅÂÏË Ê½ ÈÅÎϽϽ ÇËÂÏË Ä½ÌËÔ¿½ ËÇËÈË ÎÍÂÁ½Ï½ ʽ É É½ÍÏ Å ÌÍËÁ×Èý¿½ ÁË ÎÍÂÁ½Ï½ ʽ É ½ÌÍÅÈ ®ÈÂÁ ÏË¿½ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠÅÄ¿½ÃÁ½Ï ŠĽνÃÁ½Ï ʽ ÌËÎÏËÜÊÊË ÉÜÎÏË ¬ÍŠϽÄÅ ÎÉÜʽ ͽΠÏÂÊÅÜϽ Ì;ËÈÂÁп½Ï ÌÍÅ ÇËÂÏË Í½ÎÏÂý ΠʽɽÈÜ¿½ ÅÈÅ ÎÌÅͽ Ľ ÅÄ¿ÂÎ ÏÂÊ ÌÂÍÅËÁ ¬ÍËÈÂÏÊËÏË Í½ÄνÃÁ½Ê  ÌͽÇÏÅÔÂÎÇÅ ÅÄÀËÁÊË ÌÍÅ ÌËÈÐÔ½¿½Ê ʽ Í½Ä Î½Á ¿ ËͽÊÃÂÍÅÅ ÏËÌÈÅ Å ÎÏÐÁÂÊŠ̽ÍÊÅÓÅ Å ÌÍÂÁÄÅÉʽ Å ÌÍËÈÂÏʽ ÁÅÍÂÇÏʽ ÎÂÅϾ½
(продължава от брой 4)
5. Малки стопанства С новото предложение на ЕК се дава възможност за създаване на опростена схема за плащане на стопанства, която да замести всички останали схеми на плащане по линия на директната подкрепа. Всички стопанства, които ще получат права на плащане към 2014 година, са определени според предложения Регламент като допустими за участие. Кандидатстване по тази схема ще могат да направят всички желаещи стопани, като крайният срок е фиксиран до 15 октомври 2014 год. Стопанствата, които след тази дата решат да се откажат или не успеят да го направят, ще загубят възможността да кандидатстват отново в рамките на следващия програмен период. Самата схема цели да подпомогне малките ферми, които в страни като България съставляват значителен процент от всички стопанства. Подобно на мярка 141 в ПРСР, която е предназначена за подкрепа на полупазарни стопанства, с новото предложение се прави и подобна схема, която в случая цели не да повиши конкурентоспособността и пазарната ориентация на производителите, а да подпомогне техния доход, като в същото време намали административните разходи по обслужването на такива стопанства. Това ще се постигне, като тези стопанства ще получават фиксирана сума, равна за всички участващи стопанства по схемата, като няма да се налага изчисляване година за година по различните схеми, по които те ще участват. Те ще бъдат задължени да спазват изискванията за кръстосано съответствие, но няма да подлежат на контрол за това. Това би довело до значителни ползи както за земеделските производители в тяхната работа при кандидатстването по отделните схеми за директна подкрепа, така и до повишаване на ефективността в работата на администрацията, освободена от задължението да ги проверява за изпълнени ангажименти по линия на кръстосаното съответствие. Малките ферми имат незаменима роля за запазване на жизнеността на редица селски райони. Техният принос за заетостта, запазването на исторически оформилата се селска среда и на културното и природното наследство следва да бъде
оценен и подкрепен. Логичната стъпка в това отношение е целева подкрепа за преструктуриране и модернизация на тези ферми и диверсифициране на тяхната стопанска дейност. От ключово значение е подкрепата за подобряване на тяхната жизнеспособност чрез утвърждаването им на локални пазари и производството на качествени и с уникални местни характеристики продукти. Целенасочената подкрепа за модернизация е по-подходяща за инвестиционна подкрепа по линия на II-ри стълб, докато повишаването на конкурентоспособността и запазването на селскостопанската дейност изисква допълване на доходите. Последното има характер на ежегодна подкрепа и следва да се реализира чрез ДП. Стопанствата, които ще проявят интерес към участие, ще имат единствено задължение да не променят параметрите, с които се включват в тази схема, както и да ги спазват през целият период на участие. Съгласно разписаните правила за изчисляване на сумата, която ще се предоставя на всеки участник, ЕК предлага два варианта, между които страните членки ще могат да избират. Единият вариант се основава на изчисляване на фиксираната сума, равна на 15% от средното плащане на бенефициент в страната, което се прави на база националния пакет за 2019 година. Другата опция е плащането да бъде изчислено, като средното плащане на площ, отново изчислен към периода 2019 година, се умножи по максималния брой от 3. Независимо от тези изчисления ЕК определя и граници, в които може да варира това плащане, движещи се между 500 и 1000 евро на стопанство, като при посочените по-горе варианти на изчисляване, сумите които се получават трябва да бъдат съответно увеличени или намалени до праговете 500 и 1000 евро. Обективно погледнато схемата ще отговори много добре на нуждите на нашето земеделие и на производствените единици. Интересът би следвало да бъде осезаем, като степента на участие ще зависи от няколко фактора: какъв вариант ще бъде избран от споменатите два за изчисляване на плащането и доколко земеделските производители ще успеят да разберат предимствата от участие в тази схема и информирано да вземат своето решение. На фиг.
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2012 г.
29
Дискусионно
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ПРОМЕНИ В ОСП
8 са показани размера на плащанията при двата варианта и съответния брой на заинтересовани стопанства, които се очакват да се включат. Тази екстраполация е направена на основа на допускането, че земеделските производители имат цялата информация и вземат рационални решения. По този начин се вижда, че при приложен вариант за изчисляване на плащането с 15% от средното плащане на бенефициент, фиксираната сума на стопанство ще бъде определена на допустимия таван, 1000 евро. При втория вариант, при средно плащане на площ, сумата ще бъде под 700 евро. При определянето на размера на плащането се прави допускането, че всички стопанства, които участват, ще получат суми до определените фиксирани лимити. С такава хипотеза се прави изчислението, че при първия вариант ще бъдат обхванати 54 109 стопанства, докато при вторите нива на плащане техният брой би бил 34 552. В тези групи влизат всички стопанства, които биха получили суми под 1 000 при първият вариант, или това са стопанства, кандидатстващи с площи до 5 ха., докато при втория вариант това са стопанства кандидатстващи с площи до 3 ха. Останалите стопанства също могат да проявят интерес и желание да се включат възползвайки се от облекчените условия за участие в схемата, но те ще понесат пропуснати ползи. Найоблагодетелствани при прилагането на тази схема биха били стопанствата, които кандидатствайки по установения ред по останалите схеми, могат да формират сума за плащане под определените фиксирани нива. Това са най-малките стопанства, които ще се явят в случая привилегировани. Това допълнително финансиране би имало по-голям обсег при приемането на варианта с 15% от средното плащане на бенефициент, защото ще обхване по-голям брой стопанства и малките стопанства с 1-2 ха ще могат да получат до 2-3 пъти повече, отколкото ако тази схема не съществуваше. Именно в тази възможност, която се дава при тази схема, се крие
нейното предимство, защото ще бъдат подпомогнати много на брой малки стопанства и домакинства с голям социален и икономически ефект. Организацията на подкрепата е сама по себе си предизвикателство. Ако тя представлява допълване на доходите на фермерите до даден праг, то тогава това би означавало неоправдани разлики в размера на плащанията между много малките и тези непосредствено под прага стопанства. Очакваното въздействие от прилагането на това плащане е свързано с укрепването на малките ферми и оттук техния принос за запазването на жизнеността на селските райони, по-справедливо разпределение на подкрепата и доходите и оттук формиране на позитивно обществено отношение към селскостопанската политика. Запазването и консолидацията на малките ферми има също толкова значими положителни последици за околната среда, защото те в преобладаващите случаи използват екстензивни технологии, непродуктивни и маломерни парцели, поддържат естествените граници на участъците – храсти, каменни огради, слогове и др. Поддържането чрез стопанската дейност на оформената културна природна среда и разнообразието на земеползването и ландшафта е от ключово значение за запазването на естествените местообитания и биоразнообразието. На фиг. 9 е показано финансовото осигуряване на схемата и разпределението на средствата, които ще трябва да постъпят по линия на пакета, заделен за базисното плащане. Финансовите средства, необходими за обезпечаване на схемата, показват по-големите отчисления, който ще се получат при първия вариант. Това се дължи както на по-големия брой стопанства, които биха участвали при първия вариант, така и на по-високата разлика от средства, които отделните стопанства биха получили без тази схема и с калкулациите направени по нея. При варианта с калкулация на плащането при взето 15%
Фиг. 8. Разпределение на средствата и обхват Фиг. 9. Разпределение на средствата и обхват на схемата на схемата при различните варианти Източник за фигури 8 и 9: Държавен фонд „Земеделие” и собствени изчисления
30
бр. 5, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
от средното на бенефициент се формира сума от 21,2 млн. евро, която ще трябва да бъде покрита от целия пакет, заделен за базовите плащания. Тази сума представлява 39% от целия бюджет за мярката. При варианта за определяне на база средното плащане на площ, умножено по 3, се получава, че трансфера на средства от бюджета на базисното плащане представлява 40%, но като абсолютна сума възлиза само на 9,7 млн. евро. Ефектът от по-голямото подпомагане на малките стопанства е безспорен, защото средствата, които те ще получат ще подкрепят домакинствата в тези стопанства, а същевременно ще подобрят жизнеността на земеделското производство. Малките стопанства притежават характеристики, които допринасят за облика на районите, в които те се намират, като по този начин противодействат на обезлюдяването и липсата на икономическа активност. ЕС, който отделя все повече средства за териториално развитие, се стреми, както по II-ри стълб на ОСП, така вече и с I-ви стълб, да подпомогне запазването на тези стопанства, които в страните от ЕС-12 съставляват над 80% от целия им брой. В България, според последното преброяване, делът на стопанствата до 5 ха представлява 92% от целия брой стопанства, възлизащ на 371 100 единици. Важната икономическа, социална, екологична и културна роля на малките ферми напълно оправдава подкрепата за тяхното запазване и подобряване на конкурентоспособността им. Поради малката площ на стопанисваната от тях земя те имат слаб достъп до директните плащания. Голямата част от тях са специализирани в животновъдството и производството на плодове и зеленчуци, сектори със значителна заетост. По този начин малките стопанства имат незаменима роля за формирането на добре балансирана земеделска система, за жизнеността на селските общности и екологичното равновесие, както и за запазването на създадената през вековете културна традиция. Помощта чрез директните плащания на малките стопанства би имала безспорни положителни икономически и др. последици, особено за условията на България, и следва да получи безрезервната Ӝ подкрепа. 6. Млади стопани Със стартирането на новия финансов период 2014-2020 Европейската комисия предлага държавите-членки да предоставят годишно плащане на млади селскостопански производители, които имат заявени и одобрени права на плащане по схемата за основно плащане. За целта, категорията „Млади селскостопански производители“ означава: физически лица, които за пръв път създават земеделско стопанство, като ръководители на стопанството или такива, които вече са установили
такова стопанство в рамките на пет години преди подаването за пръв път на заявление по схемата за основно плащане и които са на по-малко от 40 години към момента на подаване на заявлението. Като допълнително изискване може да се предяви и притежаването на съответстваща на стопанската дейност квалификация и опит или срок, в който те да бъдат придобити. Плащането се отпуска за период от най-много пет години. Периодът на плащането се определя като от максималните 5 години се приспаднат годините от създаването на стопанството, до първото подаване на документи за схемата за основно плащане. Размерът на плащането се определя, като 25% от средната стойност на правата на плащане, притежавани от селскостопанския производител, се умножат с броя на активираните права. За прилагането на схемата се определя максимална стойност от 25 активирани права, за които може да бъде извършено плащане. В случая максималната стойност, която един земеделски производител може да получи при средна стойност на правата на плащане, която ще бъде в рамките на около 190 – 195 евро, е 1 187 евро на стопанство на млад фермер. Имайки предвид ситуацията със стопанствата, които принадлежат на млади селскостопански производители (до 40 годишна възраст) към момента, може да се допусне, че средният размер, с които те ще проявят интерес към тази схема, ще бъдат права за около 16 хектара. По този начин средното плащане на стопанство по схемата за млади стопани ще бъде около 780 евро на стопанство. Броят на стопаните, които биха били заинтересувани да участват по тази схема, трудно може да се прогнозира точно, но няма да е голям, поради намаляване броя на стопанствата, ръководени или стопанисвани от отговарящи на условията производители. В най-оптимистичния сценарии може да се очаква през първата година от стартирането на тази схема да се стигне до интерес от няколко хиляди такива стопанства, като бюджета, който те ще формират в никакъв случай няма да надхвърли 1% от общия национален пакет. Разбира се, точната стойност на плащането ще може да бъде определена едва след окончателното приемане на предлаганите промени в ОСП, определянето на годишните тавани на плащане и броя на правата на плащане в България. За да финансират плащанията за млади селскостопански производители, държавите членки могат да използват до 2% от годишния таван. В случай, че броят на придобитите права за плащане надвишава този таван, се прилага линейна редукция. (продължава в следващия брой)
Доц. д-р Р. Попов, доц. д-р Б. Иванов
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2012 г.
31
Зеленчуци
ПЛОВДИВСКА КАРОТИНА – НОВ СОРТ ДОМАТИ С АНТИОКСИДАНТНИ СВОЙСТВА През последните години основна задача на селекцията при доматите е създаването не само на високодобивни, но и на висококачествени сортове на основата на природно съдържащите се антиоксиданти. Доматените плодове са богати на натурални, биологично активни компоненти, поради което са особено подходящи за здравословно хранене и производство на функционални храни. Безусловно необходими на човешкия организъм са витамините С, Е, провитамин А и ликопинът, които се отнасят към групата на антиоксидантите. Средното съдържание на витамин С в доматените плодове е около 25-30 мг%, като в отделни линии и сортове достига 50-60 мг%. В доматите се съдържа и значително количество провитамин А (β-каротин). В плодовете на червеноплодните сортове β-каротинът е средно 0.7%, а в оранжевоплодните е 5-10 пъти повече. В ИЗК ”Марица” са създадени геноносители със съдържание на β-каротин от 35% до
90% от общата пигментация на плодовете. Сортът домати Пловдивска каротина е създаден от колектив в Института по зеленчукови култури „Марица”, Пловдив по метода на междувидова хибридизация. Признат е за нов сорт със Сертификат №10785 от 29.08.2008 година. Отличава се с уникално съчетание и високо съдържание на три компонента с антиоксидантен ефект - витамин С, ликопин и β-каротин, поради което плодовете са особено подходящи за здравословно хранене и производство на детски и функционални храни. Пловдивска каротина е жизнен
Таблица 1. Вегетационен период и среден добив Сорт
вегетационен период, стопанска ранозрелост, общ добив, дни кг/дкa кг/дкa
Пловдивска 106 каротина Невен 108 Каробета 110
1407.4
4997.5
1255.3 1215.0
4575.8 4285.2
Таблица 2. Морфологични и физико-механични характеристики на плодовете Морфологични и физико-механични показатели средна маса на плода (г) индекс i=h/d дебелина на перикарпа (cм) дължина на ликовата тъкан под дръжчената ямичка (cм) устойчивост на натиск (кг)
32
бр. 5, 2012 г., сп.
сорт Пловдивска каротина 72.6 0.95 0.6
Невен
Каробета
61.2 1.21 0.6
68.1 0.95 0.6
0.5
0.6
0.7
6.9
7.5
5.6
„Земеделие плюс”
индетерминантен сорт. Стъблото е здраво, леко овласено. Листата са обикновен тип, двойноперести, средно широки и средно дълги, зелени до тъмнозелени. Плодната дръжка е без колянце. Съцветието е тип проста китка. Неузрелите плодове са светлозелени, без зелен пръстен, а узрелите са с интензивно оранжев цвят, без напетняване. Сортът е предназначен за средноранно полско производство. Отглежда се по приетата за страната технология за средноранно полско производство на домати на висока опорна конструкция, еднорeдово на разстояние между редовете 70-80 cм и между растенията в реда 30-35 cм. В зависимост от климатичните условия, вегетационният период при сорта Пловдивска каротина варира от 104-107 дни (табл.1). По стопанска ранозрелост превишава стандартните сортове - с 12.1% Невен и с 15.8% Каробета. Средният общ добив е 4997.5 кг/ дкa, който е с 421.7 до 712.3 кг/ дкa по-висок от този при стандартните сортове. Плодовете на сорт Пловдивска каротина са средно едри (70-80 г) кръгли с индекс i=0,95, 3-4 камерни и по тези характеристики не се различават от сорт Каробета (табл.2). Съществени са разли-
Таблица 3. Химичен състав Сорт Химични показатели сухо вещество Re (%) общи захари (%) титруеми органични киселини (%) аскорбинова киселина (мг %) общи багрила (мг %) ликопин (мг %) β-каротин (мг %)
Пловдивска каротина 5.7 3.4 0.30 51.8 6.8 2.8 3.4
чията между сорт Пловдивска каротина и сорт Невен по показателите: средна маса на плода, индекс и брой камери. Средната маса на плода при стандартният сорт Невен е около 60 г, формата на плода е удължено-цилиндрична, камерите са 2-3 и кожицата е по-груба. Най-транспортабилен е сортът Невен, който е предназначен за промишлена преработка.. Плодовете на сорт Пловдивска каротина са нежни, гладки, без напетнявания. Резултатите от биохимичния анализ показват високо съдържание на сухо вещество, общи захари и титруеми органични киселини, които определят новия сорт като висококачествена суровина за производство на доматени сокове и концентрати (табл.3). Съдържанието на витамин С в плодовете на сорт Пловдивска каротина е около 50 мг% и е с 49.7 до 78.0 % по-високо от стандарт-
Невен
Каробета
5.3 3.2 0.39 29.1 5.9 2.1 3.5
5.2 3.2 0.31 34.6 3.5 1.1 3.0
ните сортове Невен и Каробета. По общи багрила и съдържание на β-каротин и ликопин се различава от контролните сортове, които са от чист β-каротинов тип. При Пловдивска каротина около 60% от общата пигментация е β-каротин и 40% ликопин. Вътрешността на плодовете е интензивно червено-оранжева, докато при сортовете Невен и Каробета оцветяването е жълтооранжево. Сортът Пловдивска каротина може да се използва в хибридизационните програми като геноизточник за повишаване на съдържанието на витамин С и β-каротин. Добрите вкусови качества на плодовете се определят от стойностите на захарно-киселинния коефициент (11.3), който е найвисок в сравнение с контролните сортове. Балансираният сладкокисел вкус, в съчетание с добър външен вид и нежна кожица на
плодовете, определят сорта Пловдивска каротина като подходящ за прясна консумация. С ф и н а н с о в ат а п о д к р е па на европейски проект EUBALKANVEGETABLES – „Балкански изследователски център по зеленчуците за трансфер на Европейски знания, изследвания и практика”, координиран от ИЗК “Марица” се извърши трансфер на един нов сорт, на една иновация в практиката. Популяризира се новият сорт домати „Пловдивска каротина”, като се отгледа от производители и се извърши реална оценка за приложимостта му в практиката. Произведе се качествен продукт – доматен сок, с висока биологична стойност, при спазване на изискванията за опазване на човека и природата. Произведен е от свежо набрани и с отлично качество доматени плодове, по технология, осигуряваща максимално запазване на биологичната и хранителна стойност на суровината. Отсъствието на сол, консерванти, оцветители и изкуствени аромати прави сока особено подходящ за детско и диетично хранене. Доматеният сок „Пловдивска каротина” е оригинална зеленчукова напитка, естествено богата на антиоксиданти, с приятен външен вид, типичен аромат, плътна консистенция и отлични вкусови качества.
Доматеният сок „Пловдивска каротина” спечели наградата за български иновативен продукт на Международната селскостопанска изложба „Агра 2012“. Гл. ас. д-р Даниела Ганева, проф. д-р Галина Певичарова, ИЗК „Марица” – Пловдив
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2012 г.
33
Овощарство
Кайсиевото производство в България Кайсиевата култура е от малкото овощни видове от умерения пояс, които не са засегнати от свръх производство, въпреки че площите в световен мащаб непрекъснато се увеличават. Европейският съюз строго контролира производството на ябълки, круши, праскови, цитрусови и маслини, но кайсията не попада в този списък. За нея има почти неограничен пазар, както за свежи, така и за преработени плодове, затова интересът към този овощен вид непрекъснато расте. Кайсиевото производство е високо рентабилно, но поради високите биологични изисквания на кайсиевата култура е свързано с много рискови фактори, които се явяват естествен ограничител на разпространението Ӝ. Ограниченото разпространение на кайсиевата култура в света поставя в благоприятно положение страните с подходящи условия за отглеждането й, между които е и нашата страна. България винаги може да намери сигурен и изгоден пазар за реализация на кайсиевата продукция. Кайсията (Pr. Armeniaca) се отнасят към род Prunus, подсемейство Prunoidea, семейство Rosaceae. Предполага се, че произхожда от Китай, където е била отглеждана преди повече от 3000 години. Разпространението на кайсията е било винаги ограничавано от специфичните й изисквания и слабата й адаптивна способност. От Китай през Централна Азия кайсията се е разпространила бавно и продължително в Европа и другите райони. Гърците са я пренесли вероятно от Армения, тъй като отначало е носила наименованието “арменска ябълка”, а от там кайсията е пренесена в Европа (най-напред в Италия и Испания) и Северна Африка, а доста по-късно в Западна Европа (14-16 век) и в Северна Америка едва през 18 век. По последни данни на ФАО, продукцията от кайсии в света значително се е увеличила и е около 3,8 милиона тона годишно, като още през периода 1990 – 2005 година общата продукция на страните от Азия, надвишава тази на Европа. Безспорен лидер в производството на кайсиеви плодове през последните години е Турция, която през 2009 година е произвела 695 хил. тона кайсии, а през 2008 година производството надминава 700 хил. тона, което представлява 18,5 % от общото световно производство. На второ място е Иран, с производство на кайсиеви плодове през последните години от 400 до 480 хил. тона годишно. Следват Пакистан и Узбекистан с годишно производство между 200 и 300 хил. тона кайсии. В Европа най- много кайсиеви плодове произвежда Италия, около 200 хил. 34
бр. 5, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
тона годишно, следвана от Испания и Франция, с производство над 100 хил. тона. В отделни години ги догонва Гърция, но с производство, доста променливо през годините. През 2008 година Унгария е произвела 68 хил. тона кайсии, а нашата съседка Гърция също е намалила производството си от преди години и през 2008 година е с производство 32 хил. тона. Преди години, с производство между 18 до 57 хил.тона (през 1985 г.) България беше между официално сочените страни, производители на кайсии, с основен дял между 2 и 3 % от световното производство. Сега производството е значително намаляло ( между 10 и 13 хил. тона), като по данни на ФАД в списъка на световните производители все пак попада в групата страни с производство на кайсии от 10 до 50 хил. тона годишно. В България кайсията е пренесена най-вероятно от Гърция още в началото на I век. Отначало е отглеждана като единични дървета, смесено с други овощни видове, а първите кайсиеви насаждения са създадени в периода между двете световни войни, като площите през 1948 година са около 11000 дка. Поради специфичните си биологически свойства и повишените изисквания към климатичните фактори, у нас кайсиевата култура не може да се отглежда промишлено във всички райони. Подходящи са райони без резки колебания на температурата през зимата, с по-късно настъпване на пролетта и с по-малка честота на повратните мразове. Средната дата на последния пролетен мраз трябва да бъде по-ранна от средната дата на цъфтеж на кайсиевите дървета. Подходящи са районите, които попадат в Крайдунавската климатична подобласт, както и в областта на черноморското климатично влияние, където вероятността за ниски температури под минус 10оС през третото десетдневие на март е от 1 до 10 пъти на 100 години. Изключително благоприятен е Тутраканския микрорайон, където средната дата на последната пролетна слана е 27 март, докато
в района на Исперих е 14 април, а в района на Кубрат – 16 април. Според изискванията на кайсията към почвеноклиматичните условия в България са обособени няколко райони и подрайони: Североизточен район, с три подрайона – Силистренски, Лудогорски, Южнодобруджански; Горнодунавски район, с три подрайона – Никополски, Оряховски, Ломски и Черноморски район, с два подрайона – Варненски и Бургаски (Маринов, 1994). Освен тези райони за промишлено отглеждане в нашата страна има голям брой микрораойни , където при правилен избор на месторастене, успешно могат да се отглеждат малки кайсиеви градини с подбрани сортове и подложки. По данни на МЗХ през 2011 г. реколтираните площи заети с кайсии в нашата страна са 25 610 дка, което е близо с 50 % по-малко в сравнение с 2001 г., когато площите са 49 420 дка. Най-много кайсиеви насаждения има през периода 1990-1992 година, когато се задържат на 94 хил. дка. След този период те непрекъснато намаляват, като за последните 10 години по статистически данни най-ниската граница , до която са стигнали е 18 630 дка през 2009 година. През този период силно се нарушава и съотношението между плододаващи и неплододаващи кайсиеви насаждения. През периода 1995-2000 година бяха изкоренени голяма част от кайсиевите градини, най-вече поради изтекъл амортизационен срок. Тъй като темпът на засаждане на нови градини е все още нисък, в момента процентът на новозасадените кайсии е около 10 при норматив 20 – 25 %. Най-много кайсиеви насаждения има в Силистренска област – 17 000 дка през 2007 година, което представлява 60,7 % от всички кайсиеви насаждения за страната. На второ место със значително по – малка площ от кайсиеви градини – 4 хил.дка се нарежда Русенска област, следвана от област Добрич, с 1100 дка, създадени през последните години. Почти изчезват кайсиевите градини в Ловешка област, където през периода 1985-1990 година те са били близо 10 000 дка, а през 2007 година едва 43 дка. Независимо от ясно изразените тенденции за рязко свиване на производството на плодове през годините на прехода, в последните години, с помощта на европейски и национални финансови средства се създадоха нови овощни насаждения, в т. ч. и кайсии. През последните три години наймного кайсиеви насаждения са създадени в Силистренска област, най- вече в Тутраканския район, в който условията са изключително благоприятни за отглеждането на кайсиевите дървета. На сегашния етап средната възраст на кайсиевите градини е около 10 години, което означава, че повечето от тях са в най-продуктивния си период и имат потенциал за получаване на високи добиви. Годишното производство на кайсиеви плодове в
България има променлив характер, като се влияе силно от климатичните условия през годините, найвече от ниските температури в края на зимата и началото на пролетта. Най- висок добив е получен през 1985 г., когато средният добив от декар е 663 кг, а за Силистренска област – 736 кг/дка. През последните години независимо, че от много кайсиеви градини се получават добиви над 1000 кг/дка, в национален мащаб средните добиви остават ниски и се движат между 86 кг през 2002 година до 653 кг през 2008 година. За 10 годишен период от 2001 до 2011 година включително, средно за страната два пъти добивът е бил под 200 кг/дка, два пъти – под 400 кг, 5 години средният добив е от 400 до 500 кг и веднъж над 600 кг/дка. Пред 2008 година в страната са произведени 12 954 тона кайсии, което представлява 14,2 % от общото производство на плодове в България. Независимо, че през 2010 и 2011 година в отделни месторастения са регистрирани късни пролетни мразове, довели до измръзване на цветните пъпки на кайсиевите дървета, производството се задържа в рамките на 2008 година, най-вече поради нарастване на реколтираните площи. Цените на кайсиевите плодове през отделните години варират и са зависими от местното производство и от вноса през съответната година, найвече от Гърция. По принцип в началото на сезона цената стартира от по-високо ниво, след което се наблюдава тенденция на намаляване. По данни на САПИ, през 2011 година цената на кайсиите на едро в стоковите борси стартира на 1,87 лв./кг и бързо стига до ниво 1,36 лв./кг. Тази цена е с около 19 % по-висока спрямо 2010 г. Причина за това е по- малкият внос от Гърция, където поради измръзване, производството на кайсии е с 40 % по-малко в сравнение с 2010 г. За съжаление обаче изкупните цени за производителя са много по- ниски, поради увеличаването на броя на посредниците. Като слабост при реализацията на кайсиевите плодове, както и за всички останали овощни видове, може да се отчете липсата на предварително сключени търговски договори. Поради неорганизираност на предлагането от страна на производителите, търговците ( посредниците) се оказват по-силната страна при определяне на изкупните цени. През последните 10-15 години сортовата структура на кайсиевите насаждения се разнообрази с нови сортове. Докато през периода 1990-1995 година все още основен дял заемаха сортовете Унгарска кайсия – 60 % и Кишиневска ранна – 15 %, то през последните 10 години в младите кайсиеви градини се включиха нови, високодобивни сортове, с качествени плодове и не толкова чувствителни към ниските температури. През 2007 година найголям дял заема сорт Силистренска компотна – 24 %, следван от сорт Мъркулещи 19 – 18,5 % и сорт Харкот – 9 %. Сортовата структура включва още кайсиевите сортове Кишиневска ранна, Роксана,
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2012 г.
35
Ърли ориндж, Модесто, Делмаст, Унгарска кайсия. При създаване на ново кайсиево насаждение все още не се обръща достатъчно внимание на вида на подложката и качеството на посадъчния материал. За да се избегнат неблагополучията по отношение на преждевременното загиване на дърветата е необходимо да се избират не само сортове но и подходящи подложки и сортоподложкови комбинации. Много добра жизненост и дълголетие на дърветата придават джанковите подложки Джанка 4 и Айдемирска, кайсиевите подложки Зарзала К 1 и Фестивална, а за по-гъсти насаждения сливовата подложка Зелена ренклода СД – 4. В технологично отношение при кайсиевото производство все още има много проблеми за решаване и въвеждане на нови елементи от технологията. Има какво да се помисли по отношение на борбата с плевелите, научнообоснованото торене с необходимите елементи, необходимостта от поливане за получаване на качествени и високи добиви. Настъпват промени по отношение на гъстотата на засаждане, подхода към формирането и резитбените операции и растителната защита. Много малко е направено по отношение на биологичното производство на кайсиеви плодове.
Все още не се обръща достатъчно внимание на беритбата на плодовете и подготовката им за реализация. За да могат нашите кайсиеви плодове да се наложат, както на българския, така и на чуждите пазари, те трябва да отговарят на новите изисквания за качество и контрол в съответствие с европейските маркетингови стандарти. Неблагоприятно влияние оказват разпокъсаността на производството и ниската степен на организираност на производителите на кайсиеви плодове. Липсата на ефективни организации на производителите на плодове е пречка за европейско финансиране чрез ефективни програми на организации на производители и ограничава възможностите за добра реализация на готовата продукция, като поставя производителите в положение на по-слабата страна в отношенията с търговци и преработватели. За производителите на плодове добра възможност за финансиране в края на 2011 година беше допълнителното подпомагане чрез определяне на гарантиран бюджет за сектор плодове и зеленчуци по мярка 121 от Програмата за развитието на селските райони (ПРСР). Проф.д-р Мария Димитрова ОСКЗ – Силистра
Новини от МЗХ
600 млн. лева се прехвърлят към най-атрактивните мерки по ПРСР Европейската комисия е одобрила прехвърлянето на 600 млн. лв. от мерки със слаб интерес към три от най-желаните мерки по Програмата за развитие на селските райони. Това са мярка 112, насочена към младите фермери, 121 - за модернизиране на земеделските стопанства и 321 - за предоставяне на основни услуги за населението в селските райони. Към мярка 112 се прехвърлят 78 млн. лв. Приоритет ще се дава на кандидати, които ще развиват животновъдство и биологично растениевъдство и са от областите, където до момента има най-малко проекти по мярката - Благоевград, Варна, Габрово, Кърджали, Ловеч, Разград, Силистра, Смолян, София и Перник. Приемът ще започне от 23 юли и ще приключи на 19 август. По мярка 121 се прехвърлят 276 млн. лв. Приоритет ще бъде предоставен на инвестиции в енергийната ефективност, производството на енергия от биомаса, намаляване потреблението на вода, на проекти в сектор „Плодове и зеленчуци“, на биологични производители и на тютюнопроизводители, които ще развиват дейности, различни от производството и преработката на тютюн. С предимство ще се ползват кандидатите от Перник, Видин, Кърджали, Габрово и Смолян. Приемът по мярката е от 16 юли до 19 август. По мярка 321 се насочват общо 240 млн. лв. С тях общините ще изграждат спортни, младежки и културни центрове, театри и библиотеки. В рамките на приемите ще се набират и предложения за строителство и реконструкция на пътища и водопроводи. Кандидатстването е от 16 юли до 19 август. Земеделие плюс 36
бр. 5, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
3. И кономически важни болести и неприятели по черешата и борбата срещу тях Получаването на висококачествена продукция от черешата е невъзможно без прилагане на съвременни технологии за отглеждане. Важен дял в тези технологии заема растителната защита, като се има предвид, че черешата е гостоприемник на редица патогенни вируси, бактерии, гъби и неприятели. От всички болести и неприятели по този овощен вид най – големи щети нанасят кафявото гниене, цилиндроспориозата, бактерийния рак (пригор), некротичните пръстеновидни петна по костилковите, сливовото деформиращо прошарване, черешовата муха, черната черешова листна въшка, листогризещите гъсениции и черешовия (вишнев) хоботник. Срещу тези вредители се налага да се провеждат ежегодни пръскания. Кафяво гниене. Това заболяване на черешата се причинява от два сродни вида гъби Monilinia laxa и Monilinia fructigena. Monilinia laxa напада цветовете, клонките и младите завръзи и причинява ранно кафяво гниене. Първите симптоми се наблюдават по цветовете. Отначало по венчелистчетата се появяват кафяви петна, които постепенно обхващат целия цвят, който изсъхва. Заразата от цвета по дръжката се пренася и до носещата я плодна клонка, която също изсъхва. Цветовете при силно заразените дървета изглеждат като опожарени от огън и тази форма на болестта е известна още като “опожаряване” на цветовете. По плодовете повредата започва като дребно, закръглено кафяво петно, което нараства и обхваща целия плод. Заразените плодове най-често остават върху клонките като се
мумифицират. Много рядко те окапват. Заразата от плодовете много често преминава върху носещата ги клонка или друга, която е в контакт с изгнилите плодове. При влажни условия върху всички заразени части се появяват дребни, сиви туфички, разпръснати върху заразените тъкани. Туфичките са плодните тела на гъбата, състоящи се от конидоносци с конидии. Monilinia fructigena заразява основно плодовете, по които се появява първоначално малко кръгло кафяво петно, което постепенно нараства и обхваща целия плод. Засегнатите тъкани са кафяви, изгнили. Симптомите на двете гъби се различават само по плодните тела, които на късното кафяво гниене са едри спорообразуващи туфи с охрен цвят, разположени в концентрични кръгове. Нападнатите плодове окапват преждевременно или остават мумифицирани върху клоните. Гниенето от плодовете преминава по дръжката към носещата клонка, която също загнива. Върху заразените клонки се появяват некротични петна, които по-късно се превръщат в раковини. Monilinia laxa и Monilinia fructigena се развиват в широки температурни граници от 5 до 30 оС, но най-благоприятна е температурата между 18–22°. Влагата има по-голямо значение за заразяването и по-нататъшното развитие на болестта. Честите превалявания и високата атмосферна влага благоприятстват развитието на кафявото гниене. Двете гъби проникват в плодовете през кутикулата, устицата или през рани, нанесени от насекоми или от напукване вследствие на чести валежи по време на зреене на плодовете. Борба: Санитарна резитба за отстраняване на заразените клонки и мумифицирани плодове, с което се намалява зимуващия
инфекциозен фон. Химическата борба е насочена към предпазване от заразяване. Тя включва едно предцъфтежно, едно цъфтежно и едно или 2 следцъфтежни пръскания. За предцъфтежното пръскане е добре да се използва мед-съдържащ препарат /бордолезов разтвор-1%, фунгуран ОН 50 ВП – 0,3%; шампион ВП – 0,3%/, които са ефикасни и срещу бактерийния рак /пригор/. За цъфтежното и следцъфтежните пръскания може да се използва хорус 50 ВГ – 0,045% или фоликур 25 ВГ – 0, 075%. Много важно е пръсканията срещу късното кафяво гниене да бъдат съобразени с карантинните срокове на използваните фунгициди. Цилиндроспориоза – “Бяла ръжда” по черешата – Blumeriella jaapii (Rehm) Arx. Тази гъба напада основно листата и само при силно чувствителните сортове и дръжките на плодовете. По горната повърхност на заразените листа се появяват дребни кафяво – червени до морави петна, с кръгла до неправилна форма. При влажно и дъждовно време върху долната повърхност на петната се образуват изобилно бели купчинки от спори. При поява на многобройни петна тъканите между тях пожълтяват, а по-късно покафеняват и листата окапват преждевременно. По-слабо нападнатите листа остават върху дърветата до края на вегетационния период. При силно нападение на дръжките плодовете остават по-дребни и по-светло оцветени. Гъбата презимува в окапалите заразени листа върху почвената повърхност в овощната градина. За инфекция и развитие на болестта са необходими развити листа, среднодневна температура над 7 оС /оптимална 17 до 20 оС/ и навлажняване на листата. При среднодневна температура от 17 до 20оС само 5 часа навлажнява-
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2012 г.
37
Съвети на специалиста
ЧЕРЕШОВА ГРАДИНА
не на листата са достатъчни за инфектирането им. Първите петна у нас обикновено се появяват през периода 4-15 май. Слабо чувствителни на болеста са сортовете Вик, Хеброс, Шмидт, Черна Конявска, Крупноплодная, Стар, а силно чувствителни са Бинг, Мертон Крейн, Приусадбеная. Борба: Заораване на окапалите листа през есента за намаляване на зимуващата зараза. Химическата борба включва 2 или 4 пръскания в зависимост от чувствителността на отглежданите сортове и условията за развитие на болестта през вегетацията. Първото пръскане се провежда непосредствено след цъфтежа или по-точно след окапване на венчелистчетата, а останалите в интервал от 10-12 дни. Използва се един от фунгицидите: фоликур 25 ВГ – 0, 075%, силит 40 СК0,15%, делан 700 ДГ-0,05%, флинт макс ВГ-0,03%. Бактериен рак (Бактериен пригор) – Pseudomonas syringae p.v. syringae van Hall Тази болест най-често причинява повреди по ствола, скелетните клони и разклонения. Около мястото на повредата се забелязва хлътване или подуване на тъканите. Кората е с по-тъмен цвят, лъскава и мазна. В повечето случаи в мястото на повредата тя е разкъсана и раните са покрити със смола. При обелване на кората в мястото на инфекция и около него се вижда, че камбият и сърцевината са с тъмнокафяв цвят. Повреди се наблюдават и по крайните разклонения и пъпките, които през пролетта не се развиват, остават сухи и покрити със смола. Симптоми по листата и плодовете се наблюдават порядко. При благоприятни условия за развитие на болестта и при непровеждане на борба срещу нея тя обхваща постепенно цялото дърво. Отначало изсъхват отделни клонки и скелетни разклонения, а по-късно и цялото дърво. Бактерията презимува в раковите образувания върху зара38
бр. 5, 2012 г., сп.
зените стволове, клонки, клони, пъпки. През пролетта бактерията се разсейва от дъжда и след разпукване на пъпките заразява младите тъкани. По-късно при засушаване и затопляне на времето бактерията преминава в епифитна фаза и така остава върху листата до листопада. През есента по време на листопада бактериите се активират и причиняват заразявания главно през листните отпечатъци, рани, нанесени от резитба, вредители и измръзване. Борба: Непосредствено след беритбата при установяване на повреди от бактерията се прави резитба за отстраняване на заразените клонки и клони. Този период е най – подходящ за провеждане на резитбата, защото дърветата са в активна вегетация и са по-устойчиви на болестта, а бактерията е със слаба активност и през тези месеци не причинява нови заразявания. След резитбата раните се замазват с блажна боя с добавка на фунгуран, косайд или шампион. Добри резултати се получават и от терванол Ф. Срещу тази болест се пръска през есентта по време на масовия листопад и рано през пролетта преди разпукване на пъпките. Това са периодите, когато стават основните заразявания с бактерията. За есеното и пролетно пръскане се използва един от фунгицидите: бордолезов разтвор – 1%, фунгуран ОН
„Земеделие плюс”
50ВП – 0,4%, шампион ВП – 0,4%, косайд 2000 ВГ – 0,4% Болестта Некротични пръстеновидни петна по черешата се причинява от вируса PNRSV. При възрастни черешови дървета симптомите се проявяват рядко, най–вече по листата под формата жълто–зелени или бледозелени пръстени и линии, рано на пролет. По-късно те некротират и опадат, вследствие на което листата се надупчват. Това заболяване се отличава лесно от болестта сачмянка, при която листата образуват правилно закръглени дупки с виолетов ореол. Характерно за „хроничната” форма на болестта е, че се наблюдава привидно оздравяване, тъй като в продължение на големи периоди признаци не се появяват. През първата–втората година след инфекцията с PNRSV в “шоковата фаза” на болестта симптомите по листата са много по–силно изразени, хлоротичните петна некротират и се получават т.нар. “дрипав лист”. През тази фаза младите дървета от чувствителните сортове заразени с вирулентен щам на вируса много често загиват. Болестта Хлоротични пръстеновидни петна по черешата и вишната се причинява от щам на вируса PDV. Симптомите на болестта са най-силно изразени през първата-втората година след инфектирането на дърветата. Щетите от тези вирусни инфекции са
значителни най-вече в разсадниците, където прихващането може да бъде намален с 60%. В производствените градини при смесени инфекции от PNRSV + PDV добивът може да бъде редуциран с 30–57%. При болестта Издребняване на плодовете на черешата (Little cherry disease – LChD) плодовете на заразените чувствителни сортове са дребни и слабо оцветени с неправилна форма и влошени вкусови качества, което ги прави негодни за консумация. Сортовете с тъмночервени плодове са много по–чувствителни в сравнение с тези с бледочервени плодове. Силата на проява на симптомите варира в зависимост не само от сорта, но и от годината, региона и конкретната градина. Чувствителни черешови сортове към вируса на издребняване на плодовете са Ламберт, Бинг, Ван, Лапинс и др. Вирусът се разпространява чрез инфектираните калеми и вектор преносител – Phenacoccus aceris. Вирусната болест Шарка по сливата (Plum pox disease) е установена при много диви и културни видове от род Prunus, включващи слива, праскова, нектарина, кайсия и бадем. Смяташе се, че черешата е имунна, но през последните 10 години има редица научни публикации за щамове на вируса, които нападат черешата и вишната. При черешата, конкретно се наблюдават хлоротични и некротични пръстени и вдлъбнати петна по плодовете, които преждевременно окапват. PPV се разпространява в отделните региони и държави основно чрез инфектирани калеми и чрез листните въшки. Вирусът на хлоротичните листни петна по ябълkата (Аpple chlorotic leaf spot virus – ACLSV) е един от най–разпространените в света. Той напада както семковите, така и костилковите овощни видове, причинявайки много различни заболявания. Повечето черешови сортове са латентно инфектирани с вируса. При някои сортове АCLSV в комбинация с
PNRSV предизвиква некрози и деформиране на плодовете. Производството на сертифициран (вирусно свободен) посадъчен материал се явява като основна превантивна мярка за предотвратяване разпространението и вредните последствия от вирусните и фитоплазмени болести при овощните видове, поради липсата на химични средства за борба срещу тях. Редовната борба срещу листните въшки и други неприятели преносители на вируси и фитоплазми е също превантивна мярка за ограничаване на тяхното разпространение. Черешова муха – Rhagoletis cerasi L. От неприятелите черешовата муха причинява най-голяма вреда и ако не се води борба срещу нея при благоприятни условия за развитието й червивостта на плодовете може да достигне до 100%. Тя развива 1 поколение годишно и зимува като какавида в почвата. Вреди ларвата, която се храни с месестата част на плода. Червивите плодове са негодни както за прясна консумация, така и за консервиране. Мухите излитат през периода 1 – 30 май. Летежът им продължава около 70 – 100 дни. За успешно извеждане на борбата срещу черешовата муха много важно е да се следи излитането на мухите и динамиката на летежа им, като се използват жълти визуални уловки тип ‘’Ребел’’. Борба: Химичната борба се води срещу възрастното преди яйцеснасяне. Първото пръскане се извършва 10-12 дни след началото на летежа, а второто – 10-14 дни след второто в зависимост от последействието на препарата използван при първото пръскане. Провежда се едно третиране при средноранните череши, а при къснозреещите –две пръскания. Регистрирани инсектициди за борба срещу черешова муха: Калипсо 480 СК-20 мл/дка, Вазтак Нов100ЕК-0,015%, Децис 2,5 ЕК-0,03%, Суперсект 10 ЕК-
0,0125%, Циклон 10 ЕК-0,015%, Нексид 015 КС-0,03%, Фюри 10 ЕК-0,0125%. Черна черешова листна въшка – Myzus cerasi Fab. Черната черешова листна въшка е опасен неприятел по черешата. Големи щети нанася в разсадниците и в младите насаждения. За една година развива от 10 до 15 поколения и зимува като яйце в основата на пъпките. Междинни гостоприемници на въшката са лепката и великденчето. Една част от популацията преминава по тях през май и юни, а през октомври се появяват реимигрантите, които се връщат върху основния гостоприемник, където снасят яйца. Ларвите се излюпват рано през пролетта непосредствено след набъбване на пъпките, като в начало смучат сок от пъпките, а по – късно преминават по долната страна на листата, по листните дръжки и в основата на развиващите се леторасти. Много често повредените леторасти се обезлистват, изкривяват и не узряват, вследствие на което измръзват през студените зими. При висока плътност въшките преминават по плодовете, като ги замърсяват с медена роса, върху която се развиват чернилни гъбички. Борба: Регистрирани инсектициди за борба срещу черната черешова листна въшка са: Пираника 20ВП – 0,025% и Моспилан 20СГ – 25 г/дка. Листогризещи неприятели Листогризещите неприятели почти ежегодно нанасят повреди по черешата. Те се появяват рано през пролетта и при висока плътност могат да причинят обезлистване на дърветата. Гъсениците на тези неприятели вредят, като нагризват пъпките, цветните бутони, цветовете и отчасти плодовете. Те опридат в паяжина нападнатите органи и ги изгризват. След цъфтежа се хранят с листата, като ги слепват (завиват) с плодовете. По черешата се срещат Розената – Archips rosana L.; Глоговата–
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2012 г.
39
A. crataegana; Кафявопетнистата – Archips xylosteana L., Кафявоивичеста листозавивачка – Pandemis heparana, Червената – Tmetocera ocellana F. и Сивата пъпкозавивачка – Hedya nubiferana и др.; Малка (Operophtera brumata) и Голяма зимна педомерка – Erannis defoliaria, Власеста педомерка – Lycia (Biston) hirtaria Cl. и др.; Костилкоплодовата (Neurotoma nemoralis L) и вишневата листна оса (Caliroa cerasi L.); Обикновен овощен листогризач – Phyllobius oblongus L., Phyllobius betula и др. Костилкоплодова листна оса – Neurotoma nemoralis L. Развива едно поколение годишно и зимува като лъжегъсеница в почвата. В края на март, началото на април се появяват възрастните оси, които снасят по долната повърхност на младите листа. След излюпването си лъжегъсениците се хранят с листата и след като ги изгризат, преминават върху нови, като ги оплитат в паяжина и ги унищожават. При висока плътност те могат да обезлистят цели дървета. Прага на вредност е 13-15 оси на 100 розетки или 10% нападнати леторасти. През отделни години повреда при черешата нанася и вишневата листна оса – Caliroa cerasi L. Вишневата листна оса развива две поколения годишно и зимува като лъжегъсеница в почвата. Осите от първо поколение се появяват през май и юни, а от второто юли и август. Вреди лъжегъсеницата, която нагризва листата отгоре и те добиват мрежест вид, изсъхват и окапват. От проведените дългогодишни проучвания в Института по земеделие в Кюстендил е установено, че плътността на вишневата листна оса през вегетацията не надвишава прага на икономическа вредност – 20 ларви на 100 листа или 4-5 оси на дърво. През последните две години се наблюдава нарастване на плътността на този неприятел в края на вегетационния период през месец октомври. 40
бр. 5, 2012 г., сп.
Други неприятели, които могат да причинят обезлистване на дърветата са листогризачите. Това са малки бръмбари, които след появата си, за да узреят полово се хранят с младите листенца, като ги нагризват периферно. В значителна плътност се среща обикновенния овощен листогризач – Phyllobius oblongus L., и сродния вид Phyllobius betulae. Борбата с листогризещите неприятели трябва за започне рано през пролетта, преди те да са нанесли значителна вреда. Срещу листогризещите гъсеници на листозавивачките и педомерките химичната борба се провежда срещу възрастните преди яйцеснасяне – предцъфтежно третиране или срещу лъжегъсениците непосредствено след излюпването им преди те да се укрият в паяжина и да станат трудно достъпни на въздействието на препаратите – следцъфтежно третиране. Подходящи препарати са : Вазтак нов 100 ЕК – 0,015%, Децис 2,5 ЕК – 0,03%, Дурсбан 4 ЕК – 0,1%, Нуреле Д (Хлорсирин 550 ЕК) – 0,05%, Суми алфа 5 ЕК – 0,02%, Терагард 48 ЕК – 0,1%. Праговете на икономическа вредност при листозавивачките са: 2-3 гъсеници на 100 cм клонка през фенофаза ,,бутонизация’’; 8-10 гъсеници на 100 стръскани клонки или 10-12% повредени плодове след цъфтежа – нарастване на плодовете За намаляване на плътността на костилкоплодовата листна оса и вишневата листна оса от значение има обработката на почвата с цел унищожаване на част от зимуващите форми. Химичната борба се провежда срещу възрастните преди яйцеснасяне – предцъфтежно третиране или срещу лъжегъсениците непосредствено след излюпването им преди да образуват гнезда – следцъфтежно третиране. Подходящи препарати са: Нуреле Д (Хлорсирин 550 ЕК) – 0,05%, Дурсбан 4 Е – 0,1 %, Ранер 240 СК -0,04%, Суми
„Земеделие плюс”
алфа 5ЕК -0,02% и др. Срещу вишневата листна оса няма одобрени в списъка на разрешените препарати за растителна защита. Добър ефект имат: Нуреле Д – 0,05 % или Дурсбан 4 Е – 0,1 % при поява на осите и по време на излюпване на ларвите. При силно намножаване на листогризачите може да се използва един от следните инсектициди за борба: Нуреле Д – 0,05 % или Дурсбан 4 Е – 0,1 %. Черешов (вишнев) хоботник – Rhynchites auratus Soop Разпространен е в цялата страна и в отделни години, при масово намножаване в някои райони причинява значителни загуби при черешата. Този неприятел поврежда пъпките, цветовете, листата, но с икономическо значение са повредите по плодовете. Развива едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо или ларва в почвата. Бръмбарите се появяват рано пролетта, хранят се с набъбващите пъпки, след това нагризват цветовете и листата, а по – късно и плодовете, по които правят дълбоки и открити рани с неправилна форма. Снасят яйцата си в месестата част на плодовете, непосредствено до костилката. Ларвите се хранят с ядките на костилката. Повредените плодове от хоботника са негодни за консумация в прясно състояние и за преработка. Борба: Провеждат се летни и есенни обработки на почвата за унищожаване на ларвите и какавидите. Химичната борба трябва да бъде насочена срещу възрастното преди яйцеснасяне. Регистриран инсектицид за борба срещу този неприятел е Нуреле Д – 0,08%.
Проф. д-р Мария Боровинова, гл. ас. д-р Анелия Борисова, гл. ас. Вилина Петрова, ИЗ – Кюстендил
Напояването през бразда е техология, която се използва отдавна. При нея водата се подава например в браздите с четен номер, а нечетните остават сухи. По този начин общият брой на браздите, с които се напоява дадения участък е два пъти по-малък. Напояването през бразда, е приложимо при поголямата част от българските почви, които имат изразени капилярни свойства. При тях, след пускането на водата в браздите, тя прониква не само в дълбочина, но и в страни. Има изследвания, които показват, че когато се навлажни над 60% от коренообитаемия пласт, могат да се получат максимално възможните добиви. Ето защо, този начин е ефективен дори, ако след напояването между съседните бразди остане тясна, суха ивица. Разглежданата технология не е подходяща само при много песъкливи почви, при които водата в браздите се филтрира само вертикално. Поради двойното намаляване на броя на напояваните бразди, разходът на труд за разпределение на водата между началото им намалява значително. Същото се отнася и за контролирането на предвижването на струите по дължината на браздите. Съществено различие на поливането “през бразда”, е че при определена поливна норма, количеството на водата, което следва да се попие в една бразда е два пъти по- голямо. От това следва, че при него дължината на браздите следва да бъде значително по-голяма. В случая може да се използва табл. 1 за подходящите дължини на браздите и струите в тях съставена от многогодишни изследвания на автора. Тя се отнася за бразди с различен наклон и при две типични пропускливости на почвата, когато водата се подава във всяка бразда. При поливане през бразда дължините на браздите дадени в таблицата следва да се увеличат с 50–60%. По този начин ще се подаде поливна норма от около 70 куб.м на декар. В тези случаи, времето за поливане нараства около три пъти. Това увеличение се отнася и до полятата площ, тъй като една бразда подава вода на два съседни реда, а дължината е Табл. 1. Подходящи дължини на браздите и поливните струи при норма от 70 м3/дек ¡ËÌÐÎÏÅɽ ¡ËÌÐÎÏÅɽ ªÂÅÄͽ ªÂÅÄͽ ¿ÜÖ½ ¿ÜÖ½ ÎÇËÍËÎÏ ÎÇËÍËÎÏ Ê½ ¿ËÁ½Ï½ ʽ ¿ËÁ½Ï½ ;É ÎÂÇ= ;É ÎÂÇ=
¬ÍËÌÐÎ ¬ÍËÌÐÎ ÇÈÅ¿ËÎÏ ÇÈÅ¿ËÎÏ Ê½ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ÌËÔ¿½Ï½ ;ÎÉ Ô½Î= ;ÎÉ Ô½Î=
®ÍÂÁÂÊ Ê½ÇÈËÊ Ê½ ¾Í½ÄÁÅÏ ¿ ÒÅÈÜÁÊÅ ®ÍÂÁÂÊ Ê½ÇÈËÊ Ê½ ¾Í½ÄÁÅÏ ¿ ÒÅÈÜÁÊÅ Á×È ÌËÈſʽ Á×È ÌËÈÅ¿ Á×È Á×È ÌËÈſʽ Á×È ÌËÈÅ¿ Á×È ÃÅʽ ÎÏÍÐÜ ÃŠʽ ÃÅʽ ÃÅʽ È ÎÂÇ ÎÏÍÐÜ ÃŠʽ ÃÅʽ É Ê½ ÎÏÍÐÜ É É È ÎÂÇ Ê½ ÎÏÍÐÜ É É È ÎÂÇ É È ÎÂÇ
ÌËÈÅ¿ ÌËÈÅ¿ ʽ ʽ ÎÏÍÐÜ ÎÏÍÐÜ È ÎÂÇ È ÎÂÇ
увеличена с 50%. Най-голямото предимство на напояването през бразда е, че при други еднакви условия, дължината на браздите се увеличава с 50- 60%. В същата степен се намаляват и разходите на труд за поливане на единица площ. От съществено значение е и по- лесното придвижване на поливача в сухите бразди, когато следва да се контролира и коригира придвижването на струите в тях. При по- дългите бразди се намаляват загубите от филтрация през временните канали, от които водата се разпределя между браздите. Същевременно и загубите на площ под временните канали са по-малки. Разглежданият начин на напояване е особено подходящ и при почвите с висока пропускливост (напр. 15 см/час). Често при тях попитата поливна норма е твърде висока – напр. над 100–120 м3/дка. В тези случаи поливането през бразда дава възможност почвата да не се преовлажнява и да се реализира поливна норма близка до необходимата (напр. 70м3/дка). При по-непропускливите почви, за да се повиши попитата норма, е възможно, втората поливка да се подаде в браздите, които не са поливани при първата. Поради по-високата грапавина на неполятите бразди, попитата норма ще бъде по-висока. При тази смяна на поливани и неполивани бразди се постига и по- висока равномерност на напояването. Най- лесно и производително напояването през бразда се осъществява при използване на гъвкави полиетиленови тръбопроводи. При диаметър 300 мм те тежат само 180 г/м и струват около 0,80лв./м. Отворите в тръбопровода в случая следва да бъдат през 1,40 м. Пробиването им задължително трябва да се прави с метална замба с диаметър от 20 до 40 мм, в зависимост от необходимите поливни струи. Гъвкавите тръбопроводи, навити върху тръба, могат да се разстилат лесно от двама души в предварително прокарана плитка (10–15 см) и гладка бразда. След приключване на напояването тръбопроводите следва да се навият и пренесат също от двама души. Ако не се влачат по терена, независимо че са с тънки стени, те могат да се използват и през следващия поливен сезон. Поливането през бразда може да се реализира и при използването на тръбички монтирани в дигата на временния канал. Поради двойно по- малкия брой на браздите, с които се напоява определена площ, производителността на труда на поливачите се увеличава с 20–30%. Проф. д.с.н. инж. Иван Върлев
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2012 г.
41
Напояване
Напояването през бразда пести вода и труд
Храни
Стратегии за повишаване ефективността на хранителната верига
През последните 20 години във всички индустриално развити държави се разработват, развиват и прилагат изключително сериозни стратегии, програми и проекти, свързани с повишаване ефективността на хранителната верига. Причините за насочване на огромни финансови ресурси към този проблем са много, но важните са няколко (Lundqvist et al., 2008; Buzby et al., 2009; FAOSTAT, 2010): през 2050 г. се очаква населението на Земята да бъде около и над 9 милиарда души; този факт означава, че световното годишно производство на храни за човешка консумация трябва да се увеличи с около и над 70% в сравнение с производството им през 2010 г.; сега използваните технологии за производство на храни създават в хранителните вериги на развитите икономики около 30% хранителни органични загуби и около над 14% хранителен органичен отпадък. Това означава: – наличие на достатъчен вторичен органичен ресурс за създаване и развитие на вторична индустрия за преработка на хранителните загуби във висококачествени междинни или крайни продукти с висока добавена стойност; – наличие на достатъчен вторичен органичен ресурс за създаване и развитие на вторична индустрия за преработка на хранителния отпадък в метан и компост. огромните количества вторичен органичен ресурс налагат неговото управление по цялата 42
бр. 5, 2012 г., сп.
хранителна верига. Това означава: – намаляване остротата на проблемите, свързани с опазване на околната среда и водите; – намаляване остротата на проблемите, свързани с безработицата; – намаляване остротата на проблемите с гладуващото население. Шведският институт за храни и биотехнологии (SIK) по задание на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) извърши световно проучване на проблема с хранителните загуби и хранителния отпадък. В резултат на изследванията FAO приема следните дефиниции: хранителна загуба е рециклируем органичен ресурс с качествени характеристики за производство на храни, хранителни добавки, лекарства, козметични продукти и опаковки; хранителен отпадък е нерециклируем органичен ресурс с качествени характеристики за производство на метан, компост и др. В растителната хранителна верига хранителни загуби и хранителен отпадък се получават при: беритбата; следберитбени-
„Земеделие плюс”
те технологии; технологиите за преработка; дистрибуцията; търговията с храни; консумацията на храна. В животинската хранителна верига хранителни загуби и хранителен отпадък се получават при: производство на: – телешко, свинско и пилешко месо, в процеса на размножаване на животните; – риба; намаляване на количеството месо вследствие на риболовна дейност; – мляко; намаляване производството на мляко вследствие заболяване на животните (мастит); следпроизводствени технологии и съхранение: – телешко, свинско и пилешко месо, в резултат от смъртта на животните по време на транспорт до кланицата и в самата кланица; – риба; в процесите на почистване, опаковане, съхранение и транспортиране до мястото за търговска реализация в прясно състояние; – технологиите за преработка в различни хранителни продукти; – дистрибуцията; – търговията с храни; – консумацията на храна. Количествата на хранителните загуби и хранителния отпадък по видове и местонахождения са посочени основно във FAO Statistical Yearbook 2009 (FAOSTAT, 2010). От анализа на статистическите данни правят впечатление следните факти (Pal et al., 2002; Smith et al., 2002; UNECE, 2005):
– количеството хранителен отпадък е най-високо в индустриално развитите държави; той е концентриран практически в търговския (в т.ч. ресторанти, закусвални, столове) и домакинския сектор; – количеството хранителни загуби, независимо от вида на хранителната верига, е найвисоко в слаборазвитите или неразвити икономики; те са концентрирани в производството, следберитбените, преработвателните технологии и дистрибуцията на храни; – количествата хранителни загуби и хранителни отпадъци в развиващите се икономики са по-ниски от тези в развитите, неразвитите и слаборазвитите икономики, но са налични в значими стойности по цялата хранителна верига, независимо от вида Ӝ. Мащабът на проблема с хранителните загуби и хранителните отпадъци би могъл да се илюстрира от следните примери (Williams et al., 2006; Griffin et al., 2009; FAOSTAT, 2010): – световното годишно производство на житни суровини през 1960 г. е било 824 милиона тона, а през 2010 г. то е 22 милиарда тона. На настоящия етап около 15% са хранителните загуби при извършване на следберитбени-
те технологии и други 14% хранителни загуби са констатирани при дистрибуция на житните суровини в търговския и домакинския сектори; – понастоящем хранителния отпадък, който ежегодно се получава през последните 15 години в страните членки на ЕС е приблизително 89 милиона тона или по 179 кг/ човек годишно; прогнозите са, че до 2020 г. количеството хранителен отпадък в 27-те страни членки на ЕС ще надхвърли 126 милиона тона годишно (Griffin et al., 2009); – хранителният отпадък е изключително опасен за околната среда и здравето на населението, тъй като на практика при липса на управление и технологии за преработка, той става неконтролируем източник на метан, който е многократно по-опасен газ в сравнение с ефекта на СО2 (Gustavsson, 2010); – сега 79 милиона души от населението на ЕС живее на и под границата на бедност, а 16 милиона допълнително ежегодно получават хранителни помощи (UNECE, 2005). От 27-те страни членки на ЕС най-тежък е проблемът с хранителните загуби и хранителните отпадъци в България и Румъния (EurActiv | European Union Information Website).
В растителната и животинската хранителни вериги те не са идентифицирани в количествен и качествен аспект. Няма експертна визия за управление и оползотворяване на хранителните загуби и хранителния отпадък. Няма обективна възможност за въвеждане на технологии за рециклиране на вторичен органичен ресурс. Липсата на управление и технологии за оползотворяване на хранителните загуби и хранителните отпадъци не дава основание за оценка на ефективността от съществуването на хранителната верига у нас. Това означава липса на финансов, икономически, социален, хранителен, здравословен, екологичен и технологичен баланс в хранителната верига и последствията от функционирането Ӝ. Доц. д-р П. Параскова, гл. ас. д-р Г. Живанович, гл. ас. д-р Т.Петрова, гл. ас. М. Рускова, ас. П. Цонев, гл. ас. д-р Д. Исерлийска, гл. ас. д-р Б. Бръшлянова – Институт за изследване и развитие на храните – Пловдив
Новини от МЗХ
Отглеждането на мавруд в България може да се увеличи На Кръгла маса в Асеновград са обсъдени възможностите за отглеждане на сорта у нас. В страната са засадени само 1663 хектара с Мавруд, което е малко под 2% от общите лозови масиви у нас. Сортът е традиционен за България и това е една от основните причини да искаме да го запазим за в бъдеще, коментира изп. директор на ИАЛВ инж. Коев. Маврудът от Асеновград е емблема, която може да представя страната ни пред света. Площите с Мавруд в района на Асеновград и Пловдив са около 7814 дка. Според експертите от региона трябва да бъде създадена национална програма за развитие и рекламиране на сорта. Само така е възможно чужденците да се запознаят с уникалните характеристики на българските вина. Земеделие плюс
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2012 г.
43
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА (НАТ – 2010) Относно: Проект на препоръки за осигуряването на икономически осъществими алтернативи на тютюнопроизводството и защита на околната среда във връзка с прилагането на чл. 17 и 18 на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация (РККТ на СЗО) Преамбюл Главната цел на РККТ, ратифицирана от над 170 страни, включително и от България, е намаляване на тютюнопушенето. НАТ – 2010 изразява своята подкрепа за прилагане на ефективни мерки, от страните по Конвенцията за постигане на тази основна цел за намаляване на тютюнопушенето в национален, европейски и глобален мащаб и най-вече за ограничаване и превенция на тютюнопушенето сред непълнолетните. Във връзка с постигането на основната цел и свързаните с това очаквания на СЗО за намаляване на търсенето на тютюн, в РККТ са заложени конкретни цели в член 17 и 18, както следва: Осигуряване на подкрепа от страните за прилагане на икономически осъществими алтернативни дейности на тютюнопроизводството, като всяка страна членка на Конвенцията да ги насърчава там, където това е подходящо. Осигуряване на безопасни условия на труда в сектора на тютюнопроизводството. Съобразяване на страните по Конвенцията с целите за защита на околната среда при производството на тютюн и тютюневи изделия. През месец май 2012 работната група по член 17 и 18 на РККТ на СЗО излезе с Доклад, съдържащ проект на препоръки за „осигуряването на икономически осъществими алтернативи на тютюнопроизводството" и „защита на околната среда“. За съжаление с този доклад СЗО излиза извън своите компетенции по опазване на здравето на населението и встъпва в областта на земеделието, и по-конкретно в сектора на тютюнопроизводството. Отглеждането на тютюн е тежка и трудоемка земеделска дейност и хората, чиято основна дейност и поминък е тютюнопроизводството, са земеделски производители с равни права и задължения като всички останали. Българските тютюнопроизводители чрез НАТ – 2010 се присъединяват към европейските тютюнопроизводители и към тютюнопроизводителите от целия свят, които изразиха ясно своето недоволство от последните предложенията за прилагане на член 17 и 18 от РККТ като подкрепяме приложените: 1. Декларация от 30-и май 2012 г. на Международната асоциация на тютюнопроизводителите (IТGА), гласувана на тютюнев форум, проведен на 30-и май 2012 г. в Лусака, Замбия. 2. Официално изявление до медиите от 6-и юни на Съюза на европейските тютюнопроизводители (UNIТАВ)
44
бр. 5, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
ТЮТЮНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ – 2010 ДЕКЛАРАЦИЯ: НАТ – 2010 изразява разочарование от Доклада с препоръките по член 17 и 18, който вместо да предлагат насоки и подкрепа на страните по Конвенцията за осигуряване на икономически осъществима алтернатива на тютюнопроизводството в регионите, където това е подходящо и обективно възможно, работната група е изместила фокуса върху налагане на препоръки към страните за поетапното, но повсеместно отпадане на тютюнопроизводството като земеделска дейност. Работната група не е отчела доказания факт, че в някои страни и региони в света, както е у нас, климатичните и почвените условия не предлагат условия за икономически целесъобразни алтернативи. НАТ – 2010 се противопоставя на препоръките към страните по Конвенцията да предприемат намаляване на площите за отглеждането на тютюн по изкуствен начин, без оглед на националните условия и заплахите за заетостта. НАТ – 2010 изразява загриженост относно препоръките за пълното премахване на каквато и да е подкрепа /както финансова, така и техническа/ за тютюнопроизводството като земеделска дейност, без да се отчитат националните особености и други регионални специфики, както и равните права на тютюнопроизводителите с всички други земеделци. НАТ – 2010 изразява недоумение от препоръките за блокиране на инициативи и програми на тютюневата индустрия, които подкрепят тютюнопроизводителите, без да се предлага каквото и да е рационално обяснение за това. НАТ – 2010 не подкрепя прилагането на унифициран подход към всички страни по Конвенцията, без да се отчитат националните приоритети в областта на земеделието и икономиките на страните. НАТ – 2010 счита, че предлаганото регулиране на годишните периоди за отглеждане на тютюн е практически неприложимо и граничи с невъзможното. НАТ – 2010 напомня, че има много страни в света, които не са ратифицирали РККТ, като САЩ, Аржентина, Зимбабве и други големи тютюнопроизводители. Това, на практика означава, че търсенето на тютюн от производителите на тютюневи изделия, което е все още високо в световен мащаб, ще бъде задоволено от тези страни, които не са членки на РККТ, а в други, които са традиционни тютюнопроизводители, но са ратифицирали РККТ, площите, заети с тютюн и заетостта в сектора ще трябва да бъде поетапно намалени и този сектор в земеделието унищожен по изкуствен начин в условията на все още ширеща се икономическа рецесия. НАТ – 2010 напомня, че оригиналният вариант на РККТ не предвижда страните да поставят лимит, да ограничават и в крайна сметка да премахнат отглеждането на тютюн и, че РККТ всъщност признава колко е важно страните да подпомагат тютюнопроизводителите, засегнати от възможен спад в търсенето на суров тютюн.
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2012 г.
45
Екипът на Тitan Machinery Bulgaria и фермери от цялата страна посетиха завода на компанията в Швеция Повод за посещението беше традиционния Nybble day, който Väderstad организира всяка година. Фермерите проследиха всеки един процес от проектирането до транспортирането на машините. По време на Nybble day, фермерите присъстваха на полеви демонстрации и тестове, провеждащи се в каменна кариера. По този начин Väderstad изпитват здравината и из-
дръждливостта на машините. Бяха организирани и различни интересни игри в специализиран център на Väderstad. След посещението във Väderstad, групата посети и Стокхолм, разходка с лодка, туристическа обиколка с гид и традиционни шведски ястия, потопиха всички в местната амосфера. Около 70 % от производсвтвото на машини във Väderstad е автоматизирано. На три места се заваряват детайлите с едни от най-големите заваръчни роботи в Европа. Последната инвестиция на стойност 2,5 млн. евро е за роботът Hagbard, който заема площ от около 1200 кв. м. и прави изключително здрави и прецизни заварки. Във фабриката работят 130 сертифицирани заварчици, които са преминали специален курс на обучение, за да работят във Väderstad. Изрязването на детайлите се извършва от 3D лазерен робот, който работи много прецизно, човешкият фактор е максимално изолиран, а това води до повишаване на производителността и намаляване на грешките. Боядисването става също роботизирано. Всеки детайл се боядисва индивидуално, като преминава през 4 зони на предварителна подготовка, боядисване и изпичане. Боята, която се използва е полиуретанова и има висока химическа, механична и UV устойчивост. В момента се строи допълнителен цех на площ от 4500 кв.м. По този начин ще се увеличи няколко пъти производителността на фабриката и възможността да се справя с нарастващите поръчки всяка година. 46
бр. 5, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
По време на посещението си фермерите имаха възможността да се запознаят със следните машини на водещия шведски производител: Сеялките Rapid 400C, Rapid A 600C/ S, Tempo TPF 8; Д исковите култиватори Carrier 650 с опция сечка и Carrier X 525; Мощен стърнищен култиватор Cultus 420; Top Down 400 – най-универсалната машина на пазара от серията Top Down с работен захват 4 м; NZ Aggressive 800 – предсеитбен култиватор от серията NZ с работна ширина от 8 м. Rexius – запечатващ ролер с големи способности. Работна ширина от 5 до 12,3 м. Може да се използва за утъпкване и запечатване както самостоятелно, така и като последващ елемент на култиваторите NZA и Swift.
Диляна Иванова – Изпълнителен Директор на Тitan Machinery Bulgaria: – Незаменимо преживяване! Сигурна съм, че всички ще запомнят пътуването до Вадерщад с Тайтън!
Nils Аhlstrand – Регионален мениджър на Väderstad за Източна Европа: – Работата с нашия официален дистрибутор за България, Тайтън Машинъри, е повече от успешна. Две силни марки като Väderstad и Case IH, в комбинация със силния екип на Тайтън Машинъри е успех, който ще има сериозен разтеж и за в бъдеще.
Вашата гаранция за сигурност в земеделието! Седем десетилетия с висок национален и международен престиж
Основни дейности създаване на нови усъвършенствани зърнено-житни и бобови култури, сортове и хибриди слънчоглед и разработване на съвременни технологии за отглеждането им; разработване на нови биотехнологични методи в селекцията на полски култури; събиране и изследване на генетични растителни ресурси; производство на предбазови и базови семена с гарантиран произход и качество; отглеждане на елитни породи разплодни животни.
www.dai-gt.org
Произведени от най-чистите базови масла в света, продуктите Duratran осигуряват надеждна работа и защита на Вашата техника, по-гладко и тихо движение, без значение от температурата на околната среда. Маслата Duratran се използват в трансмисиите и хидравликите на John Deere, Case IH, Steyr, New Holland, Challenger, Fendt, Valtra, Kubota, Landini, Claas и други.
Лубрифилт ЕООД – oфициален вносител за България София 1574, тържище Слатина – Булгарплод, ул. „Проф. Цветан Лазаров” 13, тел. 02/978 4142, 02/978 5334; факс: 02/978 8256, e-mail: office@lubrifilt.bg www. lubrifilt.bg