ISSN 1310-7992 www.blackandwhitemag.bg
7–8’2012
ЗЕМЕДЕЛИЕ ЖИВОТНОВЪДСТВО 3/2012
ПЛЮС BG
ТРИ НОВИ СЕРИИ ОТБЕЛЯЗВАТ ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЕДНА ЛЕГЕНДА: Farmall от Case IH – Икономичните трактори в диапазона 55–115 к.с., подходящи за всякакви приложения.
Case IH разширява своето порт фолио от трактори в мощностния дипазон от 55 до 115 к.с. възраждайки легендарната марка „Farmall“. Това са универсални трактори, с мощни и икономични двигатели, множество функции, опции и спецификации с цел да бъдат по-лесно приспособени към различните операции. С представянето на новите серии трактори Farmall U, Farmall C и Farmall A, името Farmall, което има дълбоки корени в историята на CASE IH, се връща на преден план в земеделието. Дълги години след представянето на първите серии Farmall, тяхната надеждност и гъвкавост жъне успехи в цял свят. Поради това Case IH реши да произведе новите си линии трактори под известното име Farmall, тъй като новите модели имат същите качества, като здравина, комфорт и икономичност. Световната премиера на новите серии беше в края на месец юли в Швейцария.
Farmall C – новият приятел на животновъдите Farmall C е напълно нова серия трактори в диапазона от 55 до 75 к.с., предназначена за животновъдството, обработка на специфични култури, където компактността и ниското тегло са необходимост. Той разполага с впечатляваща маневреност, изключително съотношение тегло-мощност, впечатляващи хидравлични характеристики и превъзходна видимост към основните работни зони. гъвкави и модерни двигатели Новият Farmall C е наследник на Quantum C серията, с три модела от 55, 65 и 75 к.с. Мощността при Farmall C се осигурява от 3.2 литров, четири цилиндров двигател от FPT (Fiat Powertrain Technologies), който съчетава компактна форма и благоприятно съотношение тегло-мощност. Има възможност за избор между две трансмисии, като стандартна е 12х12, а като опция се предлага трансмисия 20х20 с пълзащи предавки. И двете трансмисии стандартно са оборудвани с механичен лост за избиране посоката на движение, а като опция се предлага Powershuttle. Нова кабина Новата серия на Farmall C осигурява максимален комфорт и ергономичност за оператора. Подът в кабината е напълно равен. Новаторската конструкция на покрива на кабината с вграден прозорец дава оптимална видимост при използване на товарачна уредба.
ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀̒ ʦ̗̎̂̅̅! ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀̒ ʦ̗̎̂̅̅!
Farmall U – за малки и средни стопанства. Farmall U серията е изцяло нова разработка, проектирана да бъде подходяща както за малки стопанства, така и като помощен трактор в по-големи стопанства. В допълниение на новия дизайн, Farmall U серията е оборудвана с изцяло нов 3,4 литров двигател с common rail система за впръскване на горивото, турбокомпресор с интеркупер и EGR система за обработка на изгорелите газове. Трите модела от серията Farmall U са съответно 95, 105 и 115 к.с. За да отговаря на Tier 4 изискванията за вредни емисии, инженерите на Case IH изполват система за външна рециркулация на отработените газове (EGR) чрез дизелов катализатор и филтър за твърди частици. Трансмисиите могат да бъдат съобразени с предназначението на трактора, като 12х12 с Powershutlle е стандарт за всички модели. Като опция се предлага трансмисия 24х24 с Powershutlle и трансмисия 20х20 Powershutlle с пълзящи предавки. Мощна навесна система Допълнителни подобрения в задната част на трактора. Максимален капацитет на повдигане на навесната система с електронен контрол до 5400 кг, като всички функции могат да бъдат лесно управлявани само от един бутон. Нова: Удобна предна хидравлика.
Farmall A по-универсални, по-гъвкави, по-ефективни С новите шест модела с мощности от 65 до 113 к.с. Farmall А серията, Case IH предлага по-голяма гъвкавост и по-богат избор в този мощностен дипазон. Тракторите от серията Farmall А се отличават като икономични и ефективни, с мощни и гъвкави двигатели, компактна форма и отлична маневреност. В сърцето на Farmall Серия А са модерни, три и четири цилиндрови FPT двигатели с турбокомпресор , оборудвани със система за рециркулация на отработените газове, отговарящи на настоящите стандарти за вредни емисии. Здрави и компактни, техните характеристики включват бързо покачване на въртящия момент, което означава по-малко смени на предавките, по-висока ефективност, плюс нисък разход на гориво. Серията разполага с широка гама от трансмисии, като стандарт е 12x4 механична и 12х12 с или без Powershuttle като опция, като тя е по-подходяща за работа с товарачна уредба. Farmall А - Впечатляваща маневреност и комфорт Комфортът на водача е в основата на дизайна на новия Farmall серия А, поради това, че те са относително малки трактори и той е от изключително значение. Просторни кабини с удобен и лесен достъп, също предлагат и изключителен комфорт за оператора чрез групиране на важни уреди за управление в дясната част на кабината. Кабината е оборудвана с прозорец вграден в покрива, даващ отлична видимост при работа с челен товарач. За работа през нощта има нови мощни фарове, интегрирани в покрива на кабината . Впечатляваща маневреност Ррадиусът на завиване при Farmall A е само 5,10 метра. Компактните размери и малкия радиус на завиване дават възможност за лесно маневриране в края на полето.
ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈
ПИОНЕР - ХИБРИДИ МАСЛОДАЙНА РАПИЦА ЗА ВСЯКА ТЕХНОЛОГИЯ! PIONEER® ХИБРИДИ МАСЛОДАЙНА РАПИЦА ПО CLEARFIELD® ТЕХНОЛОГИЯ
Clearfield® е регистрирана търговска марка на BASF.
PT200CL
PX100CL
Първият Clearfield® високостъблен толерантен хибрид.
Първият MAXIMUS® Clearfield® толерантен хибрид.
MAXIMUS® ХИБРИДИ МАСЛОДАЙНА РАПИЦА
PR44D06
PR45D03
PX104
РАНЕН. ШАМПИОНЪТ.
СРЕДНОЗРЯЛ. НЕЗАМЕНИМ.
РАНЕН. НОВ.
ПИОНЕР - ВИСОКОСТЪБЛЕНИ ХИБРИДИ
PR44W29
PR46W14
PT205
СРЕДНО РАНЕН. НОВА НАДЕЖДА.
СРЕДНО РАНЕН. ЕТАЛОНЪТ.
РАНЕН. НОВ.
Овалното лого на DuPont е регистрирана търговска марка на DuPont ®, TM, SM Търговска марка и обслужване от Pioneer. © 2012 PHII.
Новини от МЗХ
Õ¿√–¿ƒ» «¿ »ÕŒ¬¿÷»» «‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂωÂÎËÂÚÓ Ë ı‡ÌËÚ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë ̇„‡‰‡Българска Агенция Ú‡ Á‡ ¡˙΄‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌпо Безопасност ÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓна ‚ÂÏ ̇ "¬Â˜Â ̇ »ÁХраните ÎÓÊËÚÂΡ - ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËχ "lj‡‡" ¿ƒ - „. ÿÛÏÂÌ от БАБХ —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ Á‡ Новини ÔË͇˜Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÚ̇ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇÚÓ ·Â ÓÚ΢Â̇ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ӷ·ÒÚÚ‡ "Õ‡¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ Земеделски култури œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ ̇ръж ‡„‡Ì‡Ú‡ ÔÓÎËÚË͇ 4 4 ۘ̇ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". Националната колекция «≈Ã≈ƒ≈À— » «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â Ô‰Продуктивност ”À“”–» и качество на зърното ≈ÙÂÍÚ˂̇ ·Ó·‡ Ò ръж Ô΂ÂÎËÚ на нови сортове 5 Ò‰‡ÚÂΠ̇ ÍÓÏËÒˡڇ ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡Ì ̇ ͇̉ËÔËПродуктивни Ô¯ÂÌˈ‡Ú‡ възможности Ë Â˜ÂÏË͇ на сортове пшеница 7 7 ‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ë Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡Ú„ӡӷ‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 Сусамът като алтернативна култура ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚË . ∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚в България —‡Í‡ Ô·ÌË̇ на тютюна 10 ¬ ‡Á‰ÂÎ "ǯËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎ̇ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 Планинска мащерка 12 Á‡ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" Ôӷ‰ËÎ Â ÙËχ "¬»—–¿—“»“≈ÀÕ¿ СчитаноŒŒƒ от 31Òавгуст 2012͇ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ година, Световната ТОРЕНЕ «¿Ÿ»“¿ —≈–-ŒœŒ–¿" ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Î˛˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË Редуцирано минерално торене на ечемик 14 Marathon организация за здравеопазване на животните Magnum. Ò˙Ò ÒΡڇ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ Растителна защита (OIE), възстанови статута ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó на България, като (Ô¯ÂÌˈ‡, ÚËÚË͇ÎÂ, ˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓ Ô·ÌËÌÒÍÓ Хетероптерна ентомофауна при люцерна «≈À≈Õ◊”÷» Ë ÁÂωÂÎË „. “ÓˇÌ от ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡шап "ÕÓ‚Ë „страна свободна заболяването без за фураж 17 œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16 ÒËÒÚÂÏË Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ ̇ ÏΡÍÓ ‚ χÎÍË ваксинация“. Библиотека √ÂÌÂÚ˘ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18 ÙÂÏË Ë Ô‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ‚ ÏÓС писмо до д-р Йордан Войнов -ÏÛ изпълнитеЛАЙКА 21–28 Ë Ò‰ÌË Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ ·ËÎÌË Ï‡Ì‰Ë" ‚ ‡Á‰ÂÎ "ǯËÌË, ËÌÒڇ·Зеленчуци лен директор на Българска агенция по безоfl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙΄‡Ëˇ 33 ˆËË Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". Отглеждане на броколи лесно и полезно √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë –ÒÓÚÓ‚Â 3529 на ÌÂÍÚ‡Ë̇ храните, генералният директор на —пасност ÌÓ‚ ÒÓÚ - √„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ОВОЩАРСТВО ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌ̇ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒ͇ ÍÛÎÚÛ‡ 38 Световната организация по здравеопазване ÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó - „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚ΢ÂÌ Òна Характеристика нови ябълкови сортове «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓна Ú˙„ӂˡڇ животните Бернар"—ÓÚÓ‚Ë Вала, поздравява ÏˇÒÚÓ д-р ‚ ‡Á‰ÂÎ ÒÂÏÂ̇ ËбългарÔÓза биологично плодопроизводство Ò Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡Ú¡Π4031 Ô˙‚Ó Повреди на сливови сортове от зимните Ò‡‰˙˜ÂÌ Ã¿ÿ»Õ» ския сиχÚ¡Î". колега, за ликвидиране на заболяването студове през 2012 година ≈Ì„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 4133 ¬шап ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â Ë иÔÂÔ‡‡ÚË без ваксинация считано отÁ‡ 31ÒÂÎÒÍÓÚÓ август 2012 ЕфикасностÇۯ͇ на хербицида метофен In MeÏoriam: ’ËÌÓ‚‡ 44 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" Ôӷ‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓгодина, OIE възстановява статута на България, в черешови насаждения 35 ‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚Óˇ ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ Á‡ като „свободна от шап страна без ваксинация“. ‡ÍИкономически ‰‡ Ò ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ измерения ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂΠ45 Ô‡·ÓÚ͇ ̇ Ó„‡Ì˘ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ прояви на ябълката 40, 44, 47 Репродуктивни С промяната статута, страната ни вече може Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‚ на ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" Ò при различни поливни режими 37 –¿“ ¿ »—“Œ–»fl Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ свободно да търгува възприемчиви към шап ‚˙˜Ë ̇ Õ‡ˆËÓ̇Î̇ ‡ÒӈˇˆËˇ Á‡ ‡ÁÕËÍÓÈ Ì  ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıΡ·‡ 48 Храни ‚˙ʉ‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ ̇ ÔÓÓ‰‡ ·˙΄‡Ò͇ живи животни с всички страни. Безопасност на храните 40 ÷¬≈“¿–—“¬Œ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË ÓÚ ÏΘСтатутът на България, като Ó‚ˆÂ свободна от шап ÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium M.) 50 ÏΘ̇ ЕКОЛОГИЯ ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ ·ÍÚ‡ˆËÓÌТютюнътŒ“като енергийна‘ŒÕƒ култура ÕŒ¬»Õ» ƒ⁄–∆¿¬≈Õ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 5141 страна беше отнет вследствие на констатираÏΘÌÓÒÚ. Управление на отпадъците 43 ̇ ните ¡»¡À»Œ“≈ ¿ през месец януари 2011 година огнища "«ÂωÂÎË ÔβÒ"на ПРСР подпомага ÃÂÌÚ‡ 21-32
България вече официално е страна свободна от заболяването шап
фермерите и собственици на гори при използване на»ÌÊ. консултантски услуги √·‚ÂÌ Â‰‡ÍÚÓ: Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 612 63546 Новини от МЗХ–Â‰‡ÍÚÓ: 16 Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ PR Ë ÂÍ·χ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 œÂ‰Ô˜‡Ú̇ ÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 Редактор М.02 Спасова “ÂÎ.: +359 2 852 48 PR и реклама С. Пекова, GSM 0888 336 519
÷Â̇: 5,00 ΂. E-mail: zemedelieplius@mail.bg Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.
заболяването шап в Бургаска област.
»Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, –‰‡ÍˆËÓÌ̇ ÍÓ΄ˡ: œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. ‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459; Пресцентър БАБХ ¿Í‡‰. ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚ‚‡, 1” ЕООД, колегия: ÔÓÙ.Издател ‰.ËÍ.Ì.„Ентропи œÎ.Ã˯‚, ÒÚ.Ì.Ò.IРедакционна ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.Проф. ‰- “.ÃËÚÓ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- редактор, ƒ.»Î˜Ó‚Ò͇, д-р Ив. Трънков – Отг. GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. ¬. ÓÚ‚‡, ‰- “. Ó΂, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- Атанасов,‰Óˆ. проф. д. с. н. Л. Кръстева, . ˙Ì‚‡, Õ.¡‡Î‚ÒÍË, ÔÓÙ. ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д. ик. н. ‰- Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡Ò͇ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, Т. Митова,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Д. Илчовска, доц. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, доц. д-р инж. М. Михов, проф. д-р Н. Балевски, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска
—ÔËÒ‡ÌË ì«ÂωÂÎË ÔβÒî  ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂΠ̇ ̇È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂωÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌË ‚ ¡˙΄‡Ëˇ - ÒÔ. 쌇ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.
Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г. Списанието се издава с подкрепата на:
ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã. сп. „Земеделие плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
3
3
Земеделски култури
НАЦИОНАЛНАТА КОЛЕКЦИЯ РЪЖ – ХАРАКТЕРИСТИКА, ОЦЕНКА И ИЗПОЛЗВАНЕ
Според Вавилов, културната ръж произхожда много по-късно от лимеца, пшеницата и ечемика, тъй като първоначално се е разпространявала в диво състояние като плевел в тях. На базата на редица археологически и писмени доказателства, понастоящем са приети три паралелни самостоятелни пътя за разпространение на ръжта: 1) от древните земеделски центрове чрез Кавказ, на територията на Западна и Централна Европа; 2) също от древните огнища чрез Западна Анталия и Босфора в Южна и Западна Европа; 3) от вторичния формообразувателен център – северо–източен Иран, Афганистан и по територията на Средна Азия. В Западното причерноморие ръжта е дошла от юг през Балкана и от север през Карпатите. Сведения за първото разпространение на ръжта в България или на Балканския полуостров досега не са ни известни. В Европа ръжта се съобщава за пръв път през последните години на Бронзовата епоха. Тук тя трайно е намерила и най-голямо разпространение – от север до юг и поради това е прието да се счита като „европейска култура”. Сред житните култури, по разпространение и производство на зърно в света за съжаление, втората по значение хлебна култура е на последно, 8-мо място. От 1961 г. досега, производството на ръж е намаляло наполовина. Първенството перманентно се заема от пшеницата и след нея следват ориз, царевица, ечемик, сорго, просо и овес. Държавите, които произвеждат 90% от световното производство, са 10 на брой. Най-големите производителки са Полша, Германия и Русия. Южна Америка и Африка произвеждат едва 10% от световното производство. У нас реколтираните площи с ръж през миналата година са малко над 100 000 дка, а средните добиви – около 200 кг/дка. Тя се отглежда преди всичко в планинските и полупланински райони, както и на леки, песъчливи почви около р. Марица. Поради безспорните й агротехнически и технологични предимства (невзискателна и икономически най-изгодна), тя е една от житните култури, заемала в миналото съществено място в бита на българина. Зърното се е използвало за хляб или за фураж, стъблото за зелен фураж и в сухо състояние за приготвянето на покривни конструкции. Понастоящем, ръжта освен за хляб и в диетичното хранене на човека, поради силно изразения си алелопатичен ефект, намира през последните години голямо приложение в биологичното земеделие. Подобрителната работа с ръжта у нас е възстановена след 30-годишно прекъсване и през последните години в практиката е новият български сорт Милениум (автор на сорта е Н. Антонова, ИРГР
4
бр. 7–8, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
”К. Малков”). Понастоящем е национален стандарт за страната и замени отглеждания от десетилетия (от 1974 г.) немски сорт Данае. С основаването на Земеделската опитна станция в Садово от 1902 г. се води ограничена интродукционна работа, изразена във внасянето и изпитването на малък брой западноевропейски сортове (13 сорта ръж, овес, пшеница). Голяма популярност намира добилата известност т.нар. Петкусова ръж, считана за универсален сорт до Втората световна война и дори след това. Целенасочената подобрителна работа обаче датира от 1930 г. Отчитайки недостатъците на западноевропейските сортове (къснозрели, взискателни към почвена и атмосферна влага и силно чувствителни към високите температури и характерните за условията на България сухи ветрове по време на наливането и узряването на зърното), вниманието на селекционерите се съсредоточава върху пренебрегваната до момента местна генетична плазма. Така, в резултат на провеждания целенасочен отбор на местни материали, а някои свободно опрашени с Петкусова ръж, се създават първите сортове, превишаващи съществено по добив на зърно до 20% приетата за универсален сорт Петкусова ръж. За голямо селекционно постижение се счита сортът Нискостъблена, създаден през 50-те години на миналия век от местни материали ръж, събрани в т.нар. Розова долина. Българската нискостъблена ръж понастоящем продължава да присъства в редица международни селекционни програми и да участва в родословието на много съвременни сортове в Русия, САЩ. Една от причините, която се сочи за слабото разпространение на ръжта в световен мащаб, е липсата на сортове с достатъчно ниско, устойчиво на полягане стъбло. Ето защо, присъствието на този важен генетичен източник в националните колекции на която и да е държава, е съществено предимство за развитието на селекцията й. Предвид постоянното намаляване на генетичните ресурси в световен план, те отдавна се считат за важно стратегическо национално богатство. В редица държави са под закрила на националното законодателство и на основата на международни документи и споразумения, се определят суверенните права на отделната държава над собствените й генетични ресурси. Националната базова колекция от ръж включва около 1300 образци и се нарежда след колекциите на Русия, Полша, Германия, САЩ и Канада. Само за последните 20 години Националната колекция е нарастнала над 5 пъти и обхаваща почти цялото ботаническо разнообразие на
рода. Съхранените образци в генбанката са с произход от над 30 страни. Общият брой образци ръж в света е над 22 254, съхранени в 94 генбанки и в 46 страни. В Европа се съхраняват 71% от общия световен брой образци, съсредоточени в 66 генбанки. Северна Америка държи 16% от световното количество, в 6 генбанки. Азия и Африка държат почти еднакъв брой образци, съответно 6 и 5 % в 5 и 8 генбанки. В Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия са 1%, в 8 генбанки. Приоритетите на нашата колекция са съхраняване на диви видове ръж, стари и съвременни сортове. Проучен и съхранен е българският ендемит и реликтен вид S. rodopeum Delipav., открит и описан от проф. Д. Делипавлов в Родопите. Видът се отличава с бързо израстване, силно развита надземна и подземна маса, зимоустойчивост и може с успех да се използва в селекцията за създаване на българска многогодишна културна ръж. Такава ръж (сорт АСЕ-1) вече е създадена в Канада, междувидова кръстоска
с многодишна ръж (S. montanum) от Германия. При условията на Садово от едногодишните сортове добивът на зърно е почти 2 пъти по-висок, което се дължи на по-добрата озърненост на класа. По добив на зелена и суха маса обаче, те отстъпват с около 50% на сорта АСЕ-1. Многогодишната ръж ACE-1 може да се препоръча за нашите условия. В него са комбинирани най-ценните признаци на двата родителя в нов продуктивен фуражен вид (8 т/ха добив зелена маса), отличава се с много висока зимоустойчивост, издържа до 4 години на едно място, което води до чувствително снижаване на производствените му разходи. Очаква се, че със стартирането на глобалната стратегия за опазване на пшеница, ръж и тритикале, ръжта да стане по-привлекателна и че не е само култура за „кризисни” времена, както беше определяна преди повече от 20 години. Надежда Антонова, ИРГР „К. Малков“ – Садово
ПРОДУКТИВНОСТ И КАЧЕСТВО НА ЗЪРНОТО НА НОВИ СОРТОВЕ РЪЖ Ръжта, като ценна продоволствена и фуражна култура е обект на задълбочени научни изследвания в областта на селекцията и технологията на отглеждането й. У нас редица автори са проучили биологичните и технологични особености, основните технологични звена, както и най-подходящите за конкретните райони на страната български и чуждестранни сортове ръж. В статията са представени резултатите от изследване, целта на което е да се установи продуктивността и качеството на зърното на нови сортове ръж при агроекологичните условия на Пловдивски регион. През периода 2006-2009 г. беше проведен полски опит в Учебно- експерименталната и внедрителска база на катедра „Растениевъдство” при Аграрен университет, гр. Пловдив, на карбонатна алувиално-ливадна, слабо засолена с песъчливо- глинест характер почва. В сравнителното изпитване бяха включени следните сортове ръж: Данае (стандарт), Бул Милениум
(с автор доц. д-р Н. Антонова, ИРГР, гр. Садово); Рекрут и Пикасо (КВС Семена – България, с автори Dr. Peer Wilde, Brigitta Schmiedchen, Jutta Menzel). Сеитбата на ръжта беше извършвана в оптималния срок от 01.10. до 20.10. със сеитбена норма 550 к. с./м2 и минерално торене с N - 12 кг/дкa и P2O5 - 8 кг/дкa, като преди сеитбата се внасяше цялото количество фосфорен тор и 1/3 от азотния, а рано напролет като подхранване - останалата част от азотния тор. Ръжта беше отглеждана по утвърдената за страната технология. Отчитани бяха показателите: добив на зърно (кг/дкa), дължина на класа (cм), брой класчета в класа, брой зърна в класа, маса на зърната в класа (г), маса на 1000 зърна (г),
хектолитрова маса (кг), стъкловидност (%), пепелно (%) и белтъчно съдържание (%) и число на падане (s), които бяха определени по стандартни методи. Обработката на данните на изследваните показатели е извършена по метода на дисперсионния анализ чрез програмен пакет Biostat. Количеството на валежите през вегетационния период на ръжта (X-VI) беше както следва: 2006-2007 - 485,9 мм; 2007-2008 - 491,7 мм и 2008/2009 - 369,7 мм при 410,0 мм за тридесетгодишен период. Благоприятна година за растежа и развитието на ръжта с добро разпределение на валежите беше 2007-2008 г., когато се получиха и най-високи доби-
Табл. 1. Биометрични измервания (средно за периода 2006–2009) Варианти 1. Данае - стандарт 2. Бул Милениум 3. Рекрут 4. Пикасо
дължина на класа, cм 14,2 15,6 14,5 15,1
брой класчета в клас 40,1 44,1 41,6 43,2
брой зърна в клас 57,4 62,3 58,3 60,2
маса на зърната в клас, г 1,23 1,57 1,30 1,41
сп. „Земеделие плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
5
Табл. 2. Добив на зърно, кг/дкa Варианти
2006–2007 кг/дкa % 1. Данае - стандарт 219,1 100,0 2. Бул Милениум 239,0 109,1 3. Рекрут 228,9 104,5 4. Пикасо 236,2 107,8
2007–2008 кг/дкa % 395,2 100,0 462,8 117,1 439,8 111,3 453,7 114,8
ви на зърно от всички изпитвани сортове. Неблагоприятна за развитието на растенията беше 2006-2007 г., поради засушаването през м. март и особено през м. април, а през м. май във фаза цъфтеж, в резултат на обилните валежи беше наблюдавано ненормално опрашване на цветчетата. Реколтната 2009 г. заема междинно място, в сравнение с другите години на изследвания период. В таблица 1 са представени средните стойности за тригодишния период на изследваните биометрични показатели. Данните от измерванията показват, че средно за периода на изследване сорт Бул Милениум е с най-дълъг клас - 15,6 cм, с най-голям брой класчета в класа 44,1 и брой зърна в класа 62,3 бр., както и с най-висока маса на зърната в класа - 1,57 г, в сравнение с другите изпитвани сортове ръж. Сумарният показател, който отразява въздействието на почвено-климатичните условия е добивът (табл. 2). Представените данни показват, че от ръжта сорт Бул Милениум се получава най-висок добив на зърно, като средно за тригодишния период на изследване повишението е с 43,8 кг/ дкa (14,6 %), спрямо стандарта сорт Данае. По години повиша-
2008–2009 кг/дкa % 288,4 100,0 332,2 115,2 307,7 106,7 319,0 110,6
Средно кг/дкa % 300,9 100,0 344,7 114,6 325,5 108,2 336,3 111,8
ването на добива при този сорт е в границите от 19,9 (9,1 %) през 2007 г. до 67,7 кг/дкa (17,1 %) през реколтната 2008 г. На второ място е сорт Пикасо, при който увеличението на добива средно за периода е с 35,4 кг/дкa (11,8 %), а на трето място по добив е сорт Рекрут с 24,6 кг/дкa (8,2 %) реколтирано повече зърно от стандарта. Увеличаването на добива на зърно е в резултат на по-високите стойности на структурните елементи на добива на изпитваните сортове ръж, в сравнение с Данае. По отношение на климатичните особености на годините, през които беше проведен опита, най-високи добиви от всички варианти се получиха през 2008 г., която беше благоприятна за растежа и развитието на ръжта. Представените на табл. 3 данни от извършените анализи на някои физични и химични показатели на зърното потвърждават резултатите на други автори. По отношение на показателите хектолитрова маса и маса на 1000 зърна се наблюдават по-ниски стойности при сортовете Пикасо и Рекрут, в сравнение със стандарта. При сорт Бул Милениум масата на 1000 зърна е по-висока с 6,5 %, а хектолитровата маса е незначително по-голяма с 1,7 % от сорт Данае. Стъкловидността варира в границите от
Таблица 3. Физични и химични показатели на сортовете ръж (средно 2006–2009) Показатели физични показатели хектолитрова маса, кг маса на 1000 зърна, г стъкловидност, % химични показатели пепелно съдържание, % белтъчно съдържание, % число на падане, s
6
бр. 7–8, 2012 г., сп.
Данае
Бул Милениум
Рекрут
Пикасо
71,4 33,7 8,3
72,6 35,9 7,0
69,1 31,9 6,5
67,8 31,5 5,1
1,51 12,1 205
1,55 12,9 177
1,59 10,9 198
1,54 10,1 189
„Земеделие плюс”
5,1 % при Пикасо до 8,3 % при стандарта сорт Данае. Беше установено пепелно съдържание в границите от 1,51 % при сорт Данае до 1,59 % при сорт Рекрут, които разлики са несъществени. С най-високо белтъчно съдържание са сортовете Милениум 12,9 % и Данае – 12,1 %, докато при сорт Пикасо то е най-ниско 10,1 %. Варирането по отношение на стъкловидността и съдържанието на белтъчини може да бъде обяснено с различната сортова реакция към климатичните условия в периода на наливане и узряване на зърното. Стойностите на показателя число на падане при изпитваните сортове ръж бяха в границите от 177 s до 205 s, като най-високи са при сортовете Данае и Рекрут. Установено е, че зърното на ръж с число на падане под 75 s не е годно за производство на хляб. Заключение Най-висок добив на зърно се получи от сорт Бул Милениум, средно за проучвания период 344,7 кг/дкa, като добавката на зърно е с 43,8 кг/дкa (14,6 %) повече от стандарта Данае. Реколтираното от сорт Пикасо зърно е с 35,4 кг/дкa (11,8 %), а от сорт Рекрут с 24,6 кг/дкa (8.2 %) повече от стандарта. Повишаването на добива на зърно при изпитваните сортове Бул Милениум, Пикасо и Рекрут се дължи на формирането на поголям клас с по-добра озърненост и по-висока маса на зърната в класа, в сравнение с Данае. Проучените сортове ръж се изравняват по отношение на анализираните физични и химични показатели на зърното. Изключение правят стъкловидността и съдържанието на белтъчини, което се дължи на различната сортова реакция към климатичните условия на отглеждане. Доц. д-р Танко Колев; доц. д-р Нуреттин Тахсин; Аграрен университет, Пловдив
ПРОДУКТИВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА СОРТОВЕ ПШЕНИЦА
С напредване на селекцията /Панайотов, и др. 1994/ и създаването на все по-нови сортове се налага непрекъснатото им изпитване. Условията на променлив климат и богат сортов състав налагат изпитването и установяване на сортовете подходящи за отглеждане в конкретния район /Георгиева, Самодова. 2004; Делчев, Ташков 2000/. За реализиране на генетичните възможности на даден сорт, важно е той да се отглежда в подходящия район, като се съчетаят почвени и климатични условия с оптимална агротехника на отглеждане. Най-голямо влияние
върху добива и качеството на зърното оказват метеорологичните условия на годината . В статията представяме резултатите от проучване адаптацията на някои сортове към условията на Горнотракийската низина. Изследването проведохме в опитното поле на ОСПЗ Пазарджик през 2008 – 2010 г.. Почвата в опитното поле е канелено горска, средно до леко песъкливо-глинеста със слабо кисела реакция и съдържание на хумус 1,0 до 1,7%, слабо запасена с азот и фосфор и добре запасена с калий.
Табл. 1. Резултати от биометрични измервания, 2008–2010 г. височина на растенията, cм 2008 2009 2010 1 Садово 1 89.3 87.1 119.4 2 Момчил 97.8 98.2 107.8 3 Садово 552 104.8 95.1 126.3 4 Садово 772 84.8 94.8 103.2 5 Прелом * 101.3 113.4 6 Здравко * 83.9 97.8 7 Гея 1 74.9 78.5 86.5 8 Аглика 90.2 93.2 103.0 9 Енола 78.8 85.5 96.2 10 Тодора 88.1 96.9 103.2 11 Кристи 90.2 89.5 103.3 12 Албена 80.9 88.7 96.1 13 Болярка 86.7 95.7 95.7 14 Миряна 90.9 93.0 94.2 *данните са двугодишни. Сорт
средно дължина на класа, cм 2008 2009 2010 98.6 7.6 8.2 9.6 101.3 7.0 8.0 8.7 108.7 8.3 8.1 10.0 94.3 8.9 9.7 11.1 107.4 8.6 9.9 90.9 8.8 9.7 80.0 7.5 8.6 9.0 95.5 8.6 8.7 9.4 86.8 9.4 10.2 11.4 96.1 8.3 7.8 9.1 94.3 8.7 9.7 10.5 88.6 7.7 7.8 8.9 92.7 8.8 9.2 9.6 92.7 8.5 9.0 8.7
средно 8.5 7.9 8.8 9.9 9.3 9.3 8.4 8.9 10.3 8.4 9.6 8.1 9.2 8.7
Таблица 2. Добив зърно и елементи на добива, кг/дкa Сорт
добив зърно, кг/дкa 2008
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14
2009
Садово 1 588 505 Момчил 596 530 Садово552 558 494 Садово772 605 560 Прелом * 574 565 Здравко * 581 Гея 1 625 605 Аглика 473 519 Енола 431 524 Тодора 611 646 Кристи 604 563 Албена 620 553 Болярка 663 554 Миряна 645 549 GD 5% 59.05 31.45 *данните са двугодишни
2010 394 470 279 352 487 520 586 594 757 541 580 617 606 18.75
средно хектолитрова маса, кг кг/дкa 2008 2009 2010
средно маса на 1000 зърна, г кг 2008 2009 2010
средно г
496 532 444 506 570 534 583 526 516 671 569 584 611 600
74.97 76.53 76.40 72.73 71.85 74.60 73.63 75.17 75.17 75.93 76.10 76.60 74.47 75.50
37.37 38.53 38.15 34.32 44.33 37.40 41.39 31.62 32.83 31.03 34.16 34.81 36.48 34.00
79.6 80.2 80.2 76.7 74.4 77.0 76.4 79.4 78.2 78.5 79.8 80.2 78.3 78.8
74.0 75.4 74.6 72.4 69.3 75.4 73.4 73.1 74.9 75.1 74.9 72.1 73.3
71.3 74.0 74.4 69.1 72.2 69.1 72.7 74.2 74.4 73.4 74.7 73.0 74.4
42.93 43.47 40.67 35.00 47.52 38.19 43.44 36.62 34.19 30.43 39.00 38.70 39.81 34.80
34.47 35.62 32.97 34.97 41.14 40.63 27.10 29.13 28.08 30.95 30.03 29.30 30.30
34.70 36.50 40.80 33.00 36.60 40.10 31.15 35.18 34.58 32.52 35.70 40.33 36.91
сп. „Земеделие плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
7
Изпитвахме следните сортове: Садово 1 /стандарт/, Момчил, Садово 552, Садово 772, Прелом, Здравко, Гея 1, Аглика, Енола, Тодора, Кристи, Албена, Болярка и Миряна. Предсеитбената обработка на почвата включваше 2 до 3 дискования. Торенето извършихме с N16 P8, като фосфора и 1/3 от азота, внесохме с предсеитбената обработка на почвата, а 2/3 от азота като ранно пролетно подхранване в края на февруари, началото на март, съобразено с метеорологичните условия на годината. Растежът и развитието на растенията през отделните години на проучването протекоха при различни метеорологични условия. От данните в таблица 1 се забелязва правопропорционална зависимост между височината на растенията и дължината на класа. През третата година от изследването са се формирали най-високи растения с най-дълъг клас, което се дължи на много добрата обезпеченост с валежи по време на фаза вретенене. Средно от трите години най-високи растения е формирал сорт Садово 552, следван от Прелом и Момчил съответно 108,7; 107,4 и 101,3 cм. Най-дълъг клас е формирал сорт Енола – 10,3 cм – средно за три години. Получените добиви /табл.2/ през първата година се движат от 431 до 663 кг/дкa. При условията на 2008 година с най-висок добив са сортовете Болярка, Миряна, Гея 1 и Албена съответно 663, 645, 625 и 620 кг/дкa, следвани от сортовете Тодора /611 кг/дкa/, Садово 772 /605 кг/дкa/ и Кристи /604 кг/дкa/ при добив от стандарта Садово 1 – 588 кг/дкa. Най-нисък е добива при сорт Енола и Аглика – 431 и 473 кг/дкa. През 2009 г. добивите се движат между 494 и 646 кг/дкa. През третата година на изследването засушаването през май доведе до получаване на ниски добиви при сортовете, които встъпиха по-рано във восъчна зрелост. Добивите през третата година са най-ниски при сортовете Садово 552, Садово 772, Садово 1 и Момчил, съответно 279, 352, 394 и 470 кг/дкa. Средно от трите години на изпитване най-висок добив зърно получихме от сорт Тодора. Това е с 35 % повече от стандарта Садово 1. Високи са добивите спрямо стандарта и на сортовете Болярка и Миряна, съответно с 23 и 21%. През периода на изследване най-благоприятни по отношение на добив, хектолитрова маса и абсолютна маса се оказа 2008 г. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Горнотракийската низина е подходяща за отглеждане на сортове пшеница създадени в Централна Южна и Северна България. Сортовете пшеница селекционирани в различни райони на страната реагират по различен начин на метеорологичните условия. Например реколтната 2010 година се оказа доста неблагоприятна за сортовете селекционирани в ИРГР Садово и благоприятна за сортовете селекционирани в Северна България. Средно от трите години на изпитване най-висока продуктивност показаха сортовете Тодора, Болярка и Миряна. Ана Самодова, Опитна станция по поливно земеделие – Пазарджик 8
бр. 7–8, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
Titan Machinery Bulgaria стана дистрибутор на строителна техника CASE Construction.
Компанията прибави и строителното оборудване, за да допълни линията си от земеделскa техника с марка Case IH На 18 юли т.г. Titan Machinery Bulgaria подписа договор, с който добави Case Construction към предлаганата продуктова гама. Titan Machinery Bulgaria е фирма с водещ пазарен дял у нас в продажбата на земеделска техника с марка CASE IH. Мажоритарен собственик на компанията е Titan Machinery Inc., най-големият дилър на CNH. През изминалата фискална година, Titan Machinery генерира доход от над $1.5 млрд. долара. Компанията разполага с мрежа от офиси за пълно обслужване на земеделска и строителна техника в Съединените щати и Европа. В допълнение към предлагането на пълната гама строително оборудване Case Construction, Titan Machinery Bulgaria предлага също така, голям избор от резервни части и осигурява поддръжка на техниката си. CASE Construction, част от CNH, е специализирана в производството и предлагането на пълна линия от строително оборудване – компактни верижни товарачи, верижни булдозери, компактни багери, стандартни багери, мотокари, багери товарачи, колесни товарачи, гредери. Земеделие плюс
Проект „Интегрирана система за прецизно и устойчиво управление на рисковете за земеделското производство, специфични за региона на Добруджа“ – ISYS MIS-ETC КОД 792
Разработване на съвместен проект за управление на рисковете за земеделието в рамките на програмата за транс-гранично сътрудничество между Румъния и България По проекта работят общо четирима партньори, два научни института и две асоциации на земеделски производители, съответно от българска и румънска страна. Български партньори са Добруджанският съюз на зърнопроизводителите и Добруджански Земеделски Институт – Генерал Тошево. Те си партнират в създаването на мрежа от фермери и професионалисти, които да бъдат включени в управлението на тези рискове за земеделското производство, които са най-типични за региона: засушаване през лятото и измръзване през зимата, нападения на болести и вредители, опазване на културите от заплевеляване и др. Тази мрежа, наречена АгРиМаНет, ще се възползва от интелектуалния и технологичен потенциал на двата института чрез изграждането на Интегрирана система за управление на рисковете. Системата ползва база данни, разработена от румънския и българския институти и се състои от два основни компонента. Първият компонент е Система за взимане на решения, основаваща се на налична информация за географските и климатични особености на Добруджа и произтичащите от тях проявления на рискови фактори за земеделието. Вторият компонент представлява Система за интервенция, която дава възможност за компетентна намеса в рискови ситуации чрез препоръки за подходяща сортова структура, агротехнически практитки и интегрирана растителна защита. Създаването на мрежата АгРиМаНет е основна цел на проекта; предвижда се тя да включва около 80 фермера от Северна и Южна Добруджа, като остава отворена за всеки, който прояви интерес и желае да се възползва от наличната информация и ресурси, осигурени по проекта. Проектът предвижда и разработването на електронно обучение в нарочен интернет-портал. Още една възможност за обучение на членовете на мрежата ще предлагат и двете лаборатории и двата информационни центъра, оборудвани със средства по програмата, които се изграждат в две училища със земеделски профил сътветно в област Добрич и община Констанца. Информационните центрове и лаборатории ще позволяват достъп до базата данни, събрана от различни източници и в различни формати, като ще дават възможност включително за проектиране на агро-климатични и почвени карти. Информационният център от българска страна беше открит в с. Лозенец, община Крушари, а на 17.09.2012 г. предстои откриването на новата оборудвана лаборатория по проекта в Професионалната гимназия по земеделие „Тодор Рачински“ – гр. Генерал Тошево.
ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ – ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО
„Земеделие Инвестираме във вашетосп. бъдеще!
плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
9
Програмата за Трансгранично Сътрудничество Румъния-България 2007-2013 е съфинансирана от Европейския Съюз чрез Европейския Фонд за Регионално Развитие
Сусамът като алтернативна култура на тютюна в България
(продължава от брой 6)
IV. Разпространение и площи на сусама и тютюна в страната Сусамът е разпространен предимно в Южна България на територията на Южен Централен район в Пловдивска, Пазарджишка и предимно в Хасковска област (района на източните Родопи). В този регион производителите имат натрупан богат опит и знания, изградени традиции в отглеждането на тази култура. Равнинните терени на Петричкия и Сандански райони са също подходящи за сусама и там производителите имат също традиция за неговото отглеждане. Условия за отглеждане на сусама съществуват и във всички равнини площи на Югоизточен район на България в Бургаска, Ямболска и Сливенска области, но там производителите не познават биологията на културата и технологичните й особености В Северна България във Великотърновска, Плевенска и Русенска област са провеждани сполучливи експерименти за отглеждането на сусам с разузнавателна цел на малки площи, Тук обаче, хората не познават културата и затова доминира мнението, че отглеждането на сусама в този регион е невъзможно или е свързано с големи рискове. Всъщност отглеждането на тази култура е възможно във всички равнинни райони на Северна България, благодарение на ранозрелите български сортове сусам с вегетационен период 95-100 дни и при подходяща технология на отглеждане и прибиране (Георгиев,С,,20 00,Георгиев.С,,2002,Георгиев,С,,2 009, Ишпеков и др.2008,Стаматов, С,.С..Георгиев.,2008,Georgiev,S.,S. Stamatov,M.Dechev,2011) . Информация относно засетите площи в страната, общото производство и средните добиви за сусама в агростатистиката на
10
бр. 7–8, 2012 г., сп.
В Североизточния район тютюнът е върху 71 хиляди декара, което съставлява 15%. Водеща област при отглеждането е Кърджали с около 104 хиляди декара или 22% от площите с тютюн за страната. Следва област Благоевград с 80 хиляди декара или 17% и на трето място се нарежда област Хасково с 65 хиляди декара (14%). Най-много ориенталски тютюн (около 180 хиляди декара) се отглежда в Южен централен район - 57 % от площите с ориенталски тютюн за страната. Следват Югозападен с 15 % и Североизточен с 12 %. Водещ район при тютюн тип Вирджиния е отново Южен централен район с над 70 хиляди декара или 72 %, следват Северен централен с 11 % и Северозападен с 10 %. Близо 52 % от площите с тютюн тип Бърлей са в Североизточен район, следва Южен централен с 30 % и Северозападен с 8 %. Поради широкото разпространение на тютюна и го-
МЗХ през последните 10 години липсват. Подобна е ситуацията и в сайтовете на ФАО за засетите площи, производството и средните добиви за България. Поради ръчното му прибиране на 98% в света, площите в световен мащаб намаляват непрекъснато. Сусамът е най-старата маслодайна култура отглеждана у нас, но площите му са заменени с други маслодайни култури. Пазара на сусамови семена и продуктите от тях е ненаситен, но производството му в страната е незначително и затова преработващите фирми внасят Табл. 2. Икономически ефективност от сусам предимно от Индия, Судан отглеждането на сусама като алтернатива и Етиопия. Трябва да се знае, че на тютюна Необходими преки развносният сусам е с по-лоши вкуходи в лв./дка сови и технологични качества в Необходими разходи за тютюн сусам за семена сравнение с българските сортове. и консумация В последните години у нас са п р и - прибран селекционирани сортове, които б р а н механидават възможност да механизираръчно зирано ме прибирането на сусама (Георги- І. Материални разходи за 1 дка ев и др. 2008). Georgiev et al. 2011, Ишпеков и др. 2008, разработват 1. Семена в кг/дка 1,86 1,2 1,20 няколко технологични варианта в 1.а. Производство на разсад 252,0 тази насока. 2. Торове 65,00 114,70 114,70 По данни на агростатистика 3. Хербициди 7,00 14,30 14,30 (Георгиева, 2009) тютюнът в Бъл- 4. Фунгициди 8,00 8,00 8,00 гария през 2001 г е заемал площ 5. Вода за поливане45,00 60,00 60,00 от 454 867 дка, производството 30 м3/дка възлиза на 57 818 тона, а сред- 6. ФРЗ 212,00 5,44 5,44 брой човекодни/лв./дка ният добив е 127 кг/дка. Най-мно60,00 12 го площи с тютюн са засадени в 7. Разход за жътва, изнасяне и транспорт Южен централен район – 272 305,86 хиляди декара, 57 % от площите 8. Разход за бране, низане 93,32 10.0 5 с тютюн за страната. Следва Юго- 9. Разход за сушене и преработка западния район с 84 хиляди дека59,96 59,96 59,96 ра или 18 % от площите с тютюн. 10. Допълнителни разходи
„Земеделие плюс”
Таблица 3. Рекапитулация Показатели
Тютюн среден добив кг/ дкa
1. Средeн 127 добив за страната 2. Субсидии от МЗХ на дка Чисти разходи 3. Себестойност-без дотации 4. ДДС 20%
5. Себестойност с ДДС20%
всичко разходи в лв./ дкa.
І. сусам2 за семена и консумация сре- всичко ден раздо- ходи бив в лв./ кг/ дкa дкa
ІІ.сусам3 за консумация и семена сре- всичко ден разходи дов лв./ бив дкa кг/ дкa
1050 150
323.6 150
280.6
24
24
24
1026
299,6
256,6
8,08
2,00
1,71
1,62 лв./ кг 9,70
0,40 лв../ кг 2,40
0,33 лв./кг 2,04
лемия размер на площите, както и липсата на дотации към културата поставя местното население в тези райони в силно затруднено икономическо състояние. Ориенталските сортове заемат около 80 % от площите, върху които се отглежда тютюн у нас. Те се отглеждат в равнинните, но и на полупланинските райони върху терени с 500 до 800 м надморска височина, основно в южна България. Отглеждането на ориенталския тютюн и подготовката на продукцията за реализация изисква много ръчен труд и е семеен поминък. Тези сортове тютюн се отглеждат на малки площи от 1 до 10 дка, за което допринася и недостига на работна ръка. На ориенталските сортове тютюн, разположени на голяма надморска височина и наклон на терена над 8 градуса. сусамът не може да бъде алтернативна и конкурентна култура V. Икономически и социален ефект от отглеждането на сусама и тютюна
Фиг. 1. Разпространение на тютюна и засети площи в страната през 2001 г.
До 2011 г. в България имаше дългосрочна политика, която дотираше тютюна със специален фонд, въпреки, че от него се произвеждат цигари, които поразяват човешкото здраве. Адекватният отговор на тютюнопроизводството след прекратяване на премирането е в силното намаляване на площите. По данни на МЗХ от 2011 г. площите на тютюна в района на източните Родопи са намалени двойно, оставяйки много хора от този район без поминък. Освен посочените по-горе основни критерии за въвеждането на алтернативни култури на тютюна, важни са икономическият и социален ефект. Изисква се алтернативната култура да осигури по-добра печалба от декар и работна заетост през същия период на годината. Отговор на този въпрос може да се намери в данните от таблици 2 и 3. Те показват,че отглеждането на тютюна без дотации от държавния фонд, само с плащанията за обработваема площ и среден добив за страната от 127 кг/дка, културата е губеща. Разходите за отглеждането му на декар възлизат на 1026 лв., срещу 299,6 лв. за ръчното и 280.6 лв./дка за механизираното прибиране на сусам. Себестойността на кг тютюн средно за страната независимо от сортотиповете, без дотациите е 8,08 лв. и 9,70 с ДДС. При сусама прибран ръчно себестойността е 2,00 лв. и 2.40 с ДДС. Стойностите за сусамът прибран механизирано са съответно 1.71 и 2.04 лв. (табл. 3). Очевидно е голямото предимство на сусама пред тютюна при сравняване на икономическата ефективност на двете култури. Осигуряването на производителите със семена от сусам не представлява проблем, поради високият размножителен коефициент на културата и ниската сеитбена норма на декар. Досегашните изследвания в България с механизираното прибиране на сусам показват, че въпреки големите загуби при конвенционалния зърнокомбайн, се постигат добри икономически
резултати. За прибирането на сусам на малки площи до 10 декара и наклон до 8 градуса се налага разработване на малка и евтина прибираща техника, която да се прикачва към малък трактор. Изводи и заключение Установено е, че сусамът и тютюнът имат много близки или сходни изисквания към факторите на околната среда-топлина, светлина, влага и хранителни вещества в почвата, в равнинните райони на страната до 500 м надморска височина. Установено е, че изискванията на тютюна и сусама към сроковете и начина на извършване на агротехническите мероприятия, както и към машините с които се извършват обработката на почвата, растителната защита, напояването, и транспорта, са едни и същи и при двете култури. Различават се съществено само в сеитбата, прибирането и сушенето. Доказано е, че отглеждането на тютюна без дотации от държавния фонд е губеща култура. Разходите за отглеждането му на декар възлизат на 1021 лв. срещу 294,6 лв./дка при ръчното прибиране на сусама и 251.6 лв. за механизираното прибиране или при него разходите са 3-4 пъти помалко. Установено е, че заетостта на тютюнопроизводителите при отглеждането на тютюна продължава седем месеца от годината, докато при сусама, тя е само три месеца. Изложените факти доказват по безспорен начин предимството, целесъобразността и икономическата ефективност от отглеждането на сусама върху по-голямата част от тютюневите площи в България. Той отстъпва само на ориенталския тютюн отглеждан на полупланинските терени с наклон на терена повече от 80 с надморска височина над 500 м Станко Георгиев, Станислав Стаматов, Манол Дешев – ИРГР – Садово Стоян Ишпеков – Аграрен университет – Пловдив
сп. „Земеделие плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
11
ПЛАНИНСКА МАЩЕРКА (THYMUS PULEGIOIDES l.)
Мащерката е била отглеждана и широко използвана още в древен Египет. По настоящем това е едно от двайсетте най-широко култивирани растения в Европейския съюз с обща площ от 7000 дка, от които сертифицирани за биологично отглеждане 570 дка във Франция ( Klaus 2005). В България преди икономическата криза се е отглеждала на около 500 дка ( Джурмански 2009). Ежегодно от нея се произвежда около 30 тона етерично масло, на обща стойност от 1,8 млн.$ (Lawrence 1993). Основно мащерка се култивира от растителния вид Thymus vulgaris L., от който са селекционирани сортове Немска зима, Слава, Вирго-3. Интерес представляват и видовете Thymus marschаllianus сорт Пагане , Thymus sibtorbii сорт Кресна. Значителни проучвания са правени и на образци от Thymus pulegioides при който са открити изключително разнообразни хемораси- карвакролов, тимолов, гама-терпиненов, терпинен-цименов, сабиненов, цитрал-гераниолов, гераниалов, кариофиленов, линалолов и терпинилов (Michet 2008, Groendahi 2008, Moskute 2003). Проследявано е влиянието на екологичните условия върху компонентния състав на етеричното масло, определяло се е какви хемотипове при какви екологични условия най-често се срещат ( Loziene 2005). България е един от двата центъра, където е протекло видообразуването на растителния род Thymus, което обуславя изключително богато многообразие на мащерки по нашите земи както на видове достигащи 21 броя, така и на хемораси в рамките на един вид (Кузманов 1989). Изследвания в тази насока в България са правени крайно откъслечно,
поради което представлява интерес проучването на естествените местонаходища от род Thymus в страната. В статията са представени резултатите от проучване на растителни образци от естествени местонаходища намиращи се по южните склонове на Средна Стара планина, пренесени и засадени в колекционната градина на Института по розата. Етеричното масло беше получено чрез водна дестилация в модифициран ( по Балинова и Дяков) лабораторен стъклен апарат тип Клевенджър на Британската фармакопея, при съотношение суровина : вода 1:6, суровина : обем на колбата 1:200 и продължителност 2 часа. Определяне на основните съставки на етеричното масло се извърши на газов хроматограф PYE UNICAM. Интродуцираните образци от Thymus pulegioides L. с успех се развиват при условията на Казанлъшкото поле и дават суровина с високи стопански качества. Резултатите от изследването на отбрани перспективни образци от мащерка са поместени в таблица 1, където по компонентния състав на етеричното масло ясно се разграничават двете хемораси : Гераниолна, представени от образци № 1, 2 и 3, с основен компонент гераниол 70-73%. Тимолна, представени от образци № 4, 5, 6, 7 и 8 с основен компонент тимол 50-58%. Проучваните образци имат късен темп на развитие и влизат във фаза масов цъфтеж в средата на месец юли или с 30-40 дена по-късно спрямо растенията
1
2 3 Пагане 4 5
6
7 8
край край ІІ.край ІІ.масов масов масов масов масов масов масов
свежи сухи свежи свежи свежи сухи свежи свежи сухи свежи
масов начало масов край прецъфтели
свежи свежи свежи свежи
край
свежи
край
сухи
масов
свежи
масов
свежи
Н е м с к а масов эима
12
свежи
сухи
% 0.68 1.70 0.69 0.73 0.76 2.00 0.68 0.52 1.97
%
0.68 0.90 0.63 0.57 0.54
0.91 1.07 0.02 0.93 0.98
0.51 0.58 0.54 0.42 0.44
0.45 0.54 0.54 0.20 0.23
1.31 0.49 0.47 0.70 0.64
0.16 0.17 0.17 0.15 0.16
1.15 1.56 1.52 1.29 1.25
8.5 8.5 8.3 8,2 9.0
0.44
1.13
0.57
0.10
0.63
0.18
1.13
0.72 2,07
1.52 1,33
0.90 0,78
0.90 0,85
0.32 0,33
0.22 0,22
1.74 1,5
0.70 0.40
1.48 0.89
0.59 0.53
0.29 0.39
0.95 0.59
0.20 0.22
1,37
0,68
0,44
0,34
0,71
0,20
бр. 7–8, 2012 г., сп.
%
%
%
%
„Земеделие плюс”
%
%
%
% 0.04 0.06 0.05 0.04 0.03 0.06 0.03 0.16 0.05
%
0.33 0.47 0.46 0.32 0.37
6.2 12.2 11.8 6.3 7.3
1.97 1.77 1.98 0.91 0.98
9.0
0.45
4.7
8.1 6,0
0.50 0,50
11.6 10,2
1.82 4.67
10.8 11.1
0.50 1.98
3,84
4,9
1,89
% 0.33 0.32 0.42 0.36 0.34 0.23 0.28 0.63 0.54
% 0.98 0.90 0.80 0.78 0.86 0.88 0.85 1.00 0.90
% 3.19 3.15 3.64 2.96 2.57 2.80
% 0.2 0.1 0.2 0.2 0.2 0.1 0.0 1.93 1.59
0.39 0.30 0.34 0.49 0.56
0.11 0.01 0.02 0.02
56.7 54.08 55.80 66.08 64.08
1.12
0.66
0.02
50.41
2.59 2,62
0.28 0,30
0.01
54.2 54,6
9.5 9.7
0.82 1.73
0.20 0.34
0.01 0.33
58.4 57.70
7,0
1,97
0,4
0,06
58,9
Geranil acetat
Timol+ carvacrol
% 0.16 0.35 0.18 0.17 0.16 0.14 0.06 0.16 0.40
1.65
% 73.4 70.9 70.6 71.1 70.6 70.6 71.5 57.2 53.8
isо bornil acetat
geraniol
Nero+ neral+ carvon
Terpinen4-ol
linalool
borneol
γ -terpinen
1,8 cyneol
р-cumen
α-terpinen
β-pinen
sabinen
camphen
α-pinen
α-tujon
етеречно масло
състояние
фаза от цъфтежа
Образци
Табл. 1. Агробиологични характеристики на образци от Thymus pulegioides L.
% 12.8 12.6 14.6 16.2 15.7 14.4 14.6 21.3 19.5
от сортове Пагане, Слава и Немска зима. Добива от свежа херба при двегодишни растения се движи в рамките на 110-150 грама/растение, което обуславя добив от 800 кг/дка. Съдържанието на етерично масло в свежа херба съществено се влияе от фазата в която се прибира и варира от 0,44 до 0,9%. В началните фази от развитието то е най-ниско с около 30% помалко спрямо максимума, който се отчита във фаза масов цъфтеж. Към края на цъфтежа при повечето проби имаме тенденция към намаление от порядъка на 5-20%, въпреки че при отделни образци се отчита увеличение от 10%. След цъфтежния период съдържанието на етерично масло в съцветия спада с около 20% спрямо предходната фаза. Отчитаните стойности по отношение на съдържание на етерично масло се влияят не само от фазата на развитие и климатичните условия, но и от следните специфични фактори. Отделните стъбла на мащерката не изцъфтяват едновременно, затова особено важно е да се отчита процентното съотношение на стъблата в една туфа, намиращи се в различни фази от развитието си. Съотношението обикновено се движи в рамките на 30% вегетиращи, начало на цъфтеж-50%, масов цъфтеж20%, край на цъфтеж и прецъфтели, като посочената зависимост силно се моделира от непосредствените климатични условия. При отчитане съдържанието на етерично масло в дрогата на мащерка трябва да се взима в предвид и височината на коситба или процентното участие на дебелите, необлистени стъблени части в пробата, особено при растения от сорт Пагане, които формират дълги и дебели стъбла. Между трите гераниолови образци № 2 натрупва 7% повече етерично масло. По отношение на компонентния състав различията са несъществени и са свързани с увеличаване стойностите на гераниола и намаляване на нерол, нерал, карвон и геранил ацетат. Споменатите образци в най-голяма степен се доближават до гераниоловата мащерка от сорт Пагане, като съществено се различават от нея по следните пунктове: съдържание на етерично масло в свежа херба 30-40% повече; различия в съдържанието на основни компоненти гераниол 22-28% повече и геранил ацетат 40% по-малко; различия в съдържанието на миньорни компоненти: гама-терпинен, линалол, тимол, бета-кариофилен, алфа-бисабол. При тимолния тип мащерки образец № 5 натрупва най-голямо количество етерично масло в свежа дрога - 0,9%. Образец № 6 се характеризира с високо съдържание на основния компонент в етеричното масло – тимола, който достига до 64%. При изследваните образци в прецъфтелите съцветия наблюдаваме намаление на тимола с 22% спрямо край на цъфтеж. При отделните образци съществени различия имаме в съдържанието на миньорните компоненти - камфен, сабинен, гама-терпинен, терпинен-4-ол. Тимолните образци до най-голяма степен се доближават до ха-
рактеристиките получени за сорт Немска зима като същевременно се различават от него по по-високото съдържание на етерично масло в свежа херба от 50% до 225% и два пъти по-ниско съдържание на миньорната съставка алфа-терпинен в етеричното масло.. При сушене на дроги от гераниолов тип мащерки съдържанието на етерично масло нараства около 2,5 пъти, като добивът на етерично масло силно се влияе от фазата в която е прибрана суровината. При прибиране във фаза масов цъфтеж добивът след изсушаване намалява с 11%, а при прибиране в края на цъфтеж се наблюдава увеличение на добива с 22%. Съществени промени в компонентния състав на етеричното масло вследствие на изсушаване на дрогата не се наблюдават. Единствено при някои миньорни съставки се отчитат промени (isо bornil acetat, linalool, γ -terpinen), но те не водят до промяна на мирисовата характеристика на етеричното масло. При тимолния тип след изсушаване съдържанието на етеричното масло нараства близо три пъти и достига 2,07%. Промяна в миросовите характеристики не се наблюдава , в компонентния състав имаме промени при миньорните съставки 1,8 цинеол, борнеол, алфа терпинен, сабинен, алфа туйон. Характерна биологична особеност на проучваните образци е тяхното повторно изцъфтяване в края на месец септември. Добивът от свежа херба през този сезон е три пъти по-нисък спрямо първата коситба, но съдържанието на етерично масло и компонентния му състав не търпят съществени промени. Интродуцираните образци са фертилни за разлика от селекционираните български сортове ( Слава, Пагане, Кресна) и имат семенна продуктивност 0,2-0,5 грама/растение, с абсолютно тегло 0,11-0,18 /1000 бр. Размножаването и проучването на семенните потомства на интродуцираните образци дава възможност за отбор на високопродуктивни и уникални по своя аромат растения. Изводи Проучваните растителни образци от Thymus pulegioides L. успешно се култивират при условията на Казанлъшкото поле, имат високи стопански характеристики и с успех биха могли да се използват в продукти на хранително-вкусовата, парфюмерийната, козметичната и фармацевтична промишленост. Оптимална фаза за прибиране на суровината от мащерка е периода масов цъфтеж – край на цъфтеж. Дрогата от мащерка може да се дестилира и в сухо състояние като се запазват стопанските показатели получени при дестилация в свежо състояние. Анатоли Джурмански, Генка Жекова – ИРЕМК – Казанлък, Юлиан Маринов – Регионален природонаучен музей – Пловдив, Милена Николова – Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – София
сп. „Земеделие плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
13
Торене
Редуцирано минерално торене на ечемик
Установено е, че ечемикът торови количества на културите реализира максимален добив на в сеитбообращението повишава зърно след торене с 10 - 12 кг/дка минералния азот до много добра азот, 5 – 12 кг/дка фосфор и 5 – 8 запасеност в хоризонта 0 - 20 cм и кг/дка калий. Посочените торови до средна запасеност в хоризонта норми рядко се прилагат в практи20 – 40 cм. Въпреки повишеното ката през последните 10 години. съдържание на минерален азот, Все по-често оптималната, наподорницата 40 – 60 cм остава със учно обоснована, торова норма слаба запасеност. „Умерената” се редуцира. На голяма част от и “минималната” торова норма торенето с азот е редуцирано ечемичените посеви се изключва повишават азотна в почвата само съответно 16 – 12 – 8 – 0 кг/дка фосфорното и калиевото торене, в хоризонта 0 – 20 cм. N, с фосфор 10 – 5 – 0 – 0 кг/дка намалява се азотното торене или Подвижният фосфор се увелиР2О5 и с калий 6 – 3 – 0 - 0 кг/ се преминава към едностранно чава спрямо изходното ниво до дка К2О. Останалите култури са азотно торене с относително средна запасеност в хоризонта 0 торени с диференцирани торови високи норми. Ефектът от такова – 20 cм при варианта с “интензивнорми, съобразени с биологичторене върху добива и качеството но” торене. Нивата му нарастват ните изисквания на сортовете и на зърното на ечемика е разлии в долните два хоризонта на плодородието на почвата. Средно чен и зависи от сорта, естествепочвата остават в границите на за 1 година на всяко поле в сеитното плодородие на почвата и слабата запасеност. В „умерения” бообращението при Т3, Т2 и Т1 са метеорологичните условия. вариант се отчита тенденция внасяни съответно по 12, 8, 4 кг/ Целта на представения маза увеличаване на фосфора по дка азот; 10, 5, 0 кг/дка фосфор и териал е да се запознаят зецелия изследван профил. При 6, 3, 0 кг/дка калий. меделските производители с отглеждане на културите в сеКато съпътстващи опита нарезултатите от научно изследитбообращението без фосфорно блюдения е направена агрохиване, проследяващо влиянието торене, в естествения фосфатен мична характеристика на почвата на оптимална и редуцирани статус на почвата не настъпват в опитното поле и е отчетена азотни, фосфорни и калиеви съществени промени. метеорологичната обстановка на торови норми и почвеното Данните за калиевото съдърексперименталните години. плодородие върху продуктивжание не дават основание да се Резултатите от проведения ността на ечемика, отглеждан посочат доказани съществени научен експеримент показват, в години с различни метеоропромени, настъпили след „инче преди залагане на опита логични условия. тензивно” и „редуцирано” с 50 % плодородието на почвата в хуЗа изпълнение на целта са калиево торене. Може да се подмусния хоризонт (0 - 60 cм) се анализирани единадесет годишни чертае обаче тенденция за увелихарактеризира с азотен и фоданни от полски опит, в чието сечаване на калия в хоризонта до 40 сфорен дефицит и добро калиево итбообращение след слънчоглед cм след „интензивната” калиева съдържание (табл. 1). Системното и пшеница се отглежда ечемик, торова норма. Отглеждането на торене с „интензивни” азотни сорт Веслец. В сеитбообращениполските култури без калиево апасеност на почвата с минерален азот, ето са поддържани 3 системи на Табл. 1. Зусвоими фосфор и калий, средно за 1998–2008 г. торене и неторена контрола (Т0). Показатели хоризонт, см 1998 г. торови нива В първата „интензивна” система Т3 Т2 Т1 Т0 (Т3) културите са отглеждани с минерален N 0 – 20 49.4 112.5 89.0 78.0 49.0 оптимални азотни, фосфорни и мг/1000 г 20 – 40 39.8 52.4 44.6 31.9 23.8 калиеви торови норми. Във втора40 – 60 27.2 28.2 22.7 24.7 19.9 та „умерена” система (Т2) азотът 4.8 11.5 7.1 4.6 4.8 е редуциран с 25 %, а фосфорът подвижен P2O5 0 – 20 20 – 40 3.5 9.0 5.1 3.4 3.5 и калият с 50 %. В третата „ми- мг/100 г 40 – 60 1.7 3.2 3.1 1.9 1.6 нимална” система (Т1) фосфорът и калият са изключени, а азотът усвоим K2O 0 – 20 41.0 45.0 38.0 37.2 37.4 е редуциран с 50 %. Така при мг/100 г 20 – 40 32.7 40.1 34.0 36.4 36.8 ечемика, в посока от Т3 към Т0, 40 – 60 28.8 26.2 23.2 25.6 27.2 14
бр. 7–8, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
Табл. 2. Валежи през различни периоди от вегетацията на ечемика. Г о - Месеци и периоди дина Х - VІ мм характер 1998 508.6 влажен 1999 424.3 среден 2000 602.2 влажен 2001 283.1 сух 2002 309.2 ср. сух 2003 274.5 мн. сух 2004 424.4 среден 2005 208.9 мн. сух 2006 386.7 среден
ІІІ - VІ мм 165.1 216.6 163.0 186.4 224.3 51.4 208.3 194.1 185.5
характер ср. сух среден ср. сух ср. сух ср.влажен мн. сух влажен влажен среден
2007 277.7 мн. сух 148.1 мн. сух 2008 503.0 ср.влажен 205.9 среден
V мм 58.0 53.5 66.0 48.7 50.9 16.0 121.5 64.0 10.3
характер среден среден ср.влажен среден среден мн. сух влажен ср.влажен мн. сух
VІ мм 73.8 72.8 35.7 48.3 49.6 1.7 33.1 57.3 69.2
58.3 82.4
ср.влажен 57.8 среден влажен 68.9 ср. влажен
характер ср. влажен ср. влажен средно сух ср. сух среден мн. сух среден среден ср. влажен
Табл. 3. Средномесечна температура на въздуха през месеците май и юни. Години на проучването
май С 15.6 15.5 15.6 15.9 15.6 17.6 14.5 16.2 16.3 17.4 15.6 о
1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008
характер средно топъл средно топъл средно топъл средно топъл средно топъл много топъл среден топъл топъл много топъл средно топъл
юни С 21,2 22,9 23,8 24,6 24,6 24,4 24,6 21,4 22,0 22,5 24,9
характер средно хладен среден средно топъл много топъл много топъл много топъл много топъл средно хладен среден среден много топъл
о
Табл. 4. Добив на зърно от ечемика, сорт Веслец, тона/хектар. Характер на годините по отношение на валежите
много сухи и сухи средно сухи средни средно влажни много сухи и сухи средно сухи средни средно влажни
торови нива
Т3 Т2 Предшественик слънчоглед 5.14 4.36 4.15 4.16 5.61 5.44 6.70 5.57 Предшественик пшеница 4.79 4.58 5.71 5.94 6.40 5.45 6.72 5.66
Т1
Т0
3.12 3.71 4.38 4.00
2.36 2.05 3.62 2.91
3.48 4.29 5.26 4.20
2.28 2.09 4.24 2.83
Табл. 5 . Среден добив на зърно през периода 1998 – 2008 година, т/хa. Характер на годините по отноше- торови нива ние на валежите Т3 много сухи и сухи 4.96 средно сухи 4.93 средни 6.01 средно влажни 6.71
Т2 4.40 4.76 5.70 5.62
Т1 3.30 4.00 4.82 4.10
Т0 2.32 2.07 3.93 2.87
торене не води до значимо намаляване на почвените калиеви запаси в повърхностния хоризонт (до 20 cм), но се отбелязва слабо „изчерпване” в подорния хоризонт (40 – 60 cм). През периода 1998 – 2008 г. пролетно - лятното развитие на ечемика в 36.4 % от годините е протекло при много сухи и сухи, в 27.3 % при средно влажни и влажни, и в 36.4 % при средни условия (табл. 2). По време на цъфтежа и наливането на зърното месец май е много сух в 9.1 % от годините, в 45.5 % е средно сух и среден и в 54.6 % е средно влажен и влажен. По време на формиране на зърното, месец май в 54.6 % от годините е средно топъл, в 18.2 % е топъл, в 18.2 % е много топъл и в 9.1 % е средно хладен. Узряването на зърното е протекло през месец юни, който в 45.5% от годините е средно сух и среден (табл. 3). Формираният диференциран хранителен режим на почвата и различната метеорологична обстановка дават основание за достоверна преценка относно влиянието на ежегодно внасяните оптимални и редуцирани торови норми върху добива на ечемика. Ечемикът реализира висок продуктивен потенциал при отглеждане с „интензивни” (N16P10K10), балансирани азотно-фасфарнокалиеви торови норми в средно влажни години без разлика между двата предшественика ( табл. 4). По-нисък е добивът в средни години, през които преимущество има пшеницата като предшественик в сравнение със слънчогледа. Логично най-малко е зърното в много сухи и сухи години с превес на слънчогледа като предшественик пред пшеницата. При редуциране на азотната торова норма с 25 %, а фосфорната и калиевата с 50 % (N12P5K5), добивът намалява средно за целия период с 1.09 тона/хектар спрямо „интензивната” норма (табл. 5). В много сухи и сухи години най-значимо е намалението след предшественик слънчоглед.
сп. „Земеделие плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
15
В средно сухи и средни години, при „умерено” торене, добивът намалява с от 0.16 до 0,045 тона/ хектар спрямо вариант „интензивното” торене, като по-голяма е редукцията при сеитба след пшеница. В средно влажните години добивът е редуциран най-силно, в граници 0.106-0.113 тона/хектар, без разлика между предшествениците. При изключването на фосфорните и калиевите и редуцирането на азотните торове с 50 % (N 8P 0K 0), продуктивността на ечемика, средно за периода, намалява спрямо „интензивните” норми с 0.261 тона/хектар. Найголямо е намалението в средно влажни години - от 0.152 до 0.270 тона/хектар, следвано от това в много сухи и сухи години – от 0.131 до 0.202 тона/хектар. При такъв хранителен режим намалението на добива не е в пряка зависимост от предшестващата култура. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Дългогодишното „интензивно” азотно, фосфорно и калиево тoрене на културите в сеитбообращението подобрява азотния и фосфорния хранителен режим на излужената смолница и създава условия за получаване на добър добив от ечемика. При редуцира-
не на азотната торова норма с 25 %, а на фосфорната и калиевата норма с 50 % количествените измерения на усвоимите азот, фосфор и калий са с по-ниски стойности, но остават в балансирано съотношение. Изключването на фосфора и калия, и редукцията на азота с 50 % не променя естествените запаси на почвата, при които ечемикът се развива в условия на азотен и фосфорен недостиг. Отглеждане на културите в сеитбообращението без минерални торове, включително и ечемик, намалява запасите на почвата от трите хранителни елемента, както в орния, така и в под орния хумусен хоризонт до 60 cм. Ечемикът отглеждан в полско сеитбообращение, на почвен тип излужена смолница, без минерално торене, реализира незначителна част от продуктивния си потенциал. Доказателство за това е изключително ниският среден добив от 0.274 тона/хa след предшественик слънчоглед и 0.286 т/хектар след пшеница. В много сухи и сухи години добивът варира от 0.236 до 0.228 тона/ хектар; в средно сухи от 0.210 до 0.362 тона/хектар; в средни от 0.284 до 0.287 тона/хектар и в средно влажни от 0.289 до 0.379 тона/хектар.
При отглеждане на ечемик с интензивни азотно-фосфорно-калиеви торови норми и балансиран почвен хранителен режим най – висок добив на зърно се получава в средно влажни години, по-нисък в средно сухи и средни години, и най-нисък в много сухи и сухи години. При редуциране на азотната торова норма с 25 %, а фосфорната и калиевата с 50 % добивът намалява средно за целия период с 0. 109 тона/ хектар. Изключването на фосфорните и калиевите торове и редуцирането на азотните с 50 % намалява добива на пшеницата спрямо интензивното азотно-фосфорно-калиево торене с 0.261 тона/хектар, а при отглеждането й без минерални торове с 0.384 тона/хектар. При оптимално минерално торене (N16P 10K 10), от ечемика отглеждан на излужена смолница се получава средногодишно по 5.60 тона/хектар зърно. След редукция на оптималната торова норма до N12P5K5 средногодишно се губят по 0.045 тона/хектар, до N8P5K5 – 1.55 тона/хектар и до (N8P0K0) – 2.8 тона/хектар зърно. Доц. д-р Величка Котева Институт по земеделие, Карнобат
Новини от МЗХ
Търгове за продажба на земеделски земи от ДПФ
С продажбата на земеделски земи от ДПФ се дава възможност на собственици на поименни компенсационни бонове, регистрирани в Централния депозитар, или да участват в търговете за покупка на земи или да продадат боновете си чрез борсата и по този начин да получат финансово обезщетение. На сегашния търг се предлагат 154 000 дка на обща стойност 47 млн. лева, което е сбор от средните начални тръжни цени на земите предложени за територията на цялата страна, с изключение на областите Габрово и София – град. Средната начална тръжна цена е около 300 лева на декар. Информация за имотите, обект на търга, се предоставя от съответните общински служби по земеделие и областните дирекции „Земеделие” по местонахождение на имота, включително и на електронните страници на ОДЗ, като категориите за земеделските земи варират за отделните землища. Сегашният търг е израз на стремежа да се подобри управлението на земите от държавния поземлен фонд, както и цялостното състояние на поземлените отношения у нас. Земеделие плюс 16
бр. 7–8, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
Люцерната (Medicago sativa L.) често е наричана „кралицата на фуражите”, поради високите Ӝ продуктивни възможности, високо качество на фуража и широка адаптивна способност (Lacefield et al., 1987). Отглеждането на люцерната и получаването на висока продуктивност са свързани с прилагане на съответна технология, правилно напояване и извеждане на адекватна борба с плевели и болести (Rincker et al., 1987). Въпреки това, съществуват много други фактори, които влияят върху добива фураж като контрол върху насекомите, високи нива на опрашване и прилагане на висока земеделска култура (Mueller, 2003). От тези компоненти контролът върху неприятелите може да се окаже от съществено значение, поради множеството насекомни вредители, които атакуват люцерната (Rincker et al., 1987). Pimentel и Wheeler (1973) установяват наличието на 591 вида насекоми в люцерновите полета. Едни от най-важните вредители принадлежат към разред Heteroptera. У нас проучвания върху разред Heteroptera в биоценозата на люцерна са извършани от Йосифов (1962), Попова (1966), Пиргозлиева и Дочкова (1996), Атанасова (2006) и др. Независимо от това задълбочени изследвания върху видовия състав и числената динамика на най-често срещащите се дървеници по люцерната за фураж за условията на Плевенски район са оскъдни и недостатъчни, което определи и целта на настоящото проучване. Проучването е проведено през периода 20062009г. на второ опитно поле на ИФК – Плевен върху слабо излужен чернозем, при естествен фон на обезпеченост на почвата с основните хранителни елементи и неполивни условия. Опитът е заложен с 8 сорта люцерна: Европа (Франция), Приста 2 (Образцов Чифлик, Русе), Приста 3 (Образцов Чифлик, Русе), Приста 4 (Образцов Чифлик, Русе), Обнова 10 (ИФК, Плевен), Плевен 6 (ИФК, Плевен), Дара (ИФК, Плевен) и Многолистна (Образцов Чифлик, Русе). Реколтирането на подрастите е извършено във фаза цъфтеж. Класификацията на видовете е направена по Бойчев (1975), според която: *-доминантните видове са с над 15 % участие , **-субдоминантни–от 5 до 15 %, ***-второстепенни – от 1 до 5 %, ****-третостепенни–помалко от 1 % участие спрямо общата популацион-
на плътност на неприятелите. В резултат на извършените четиригодишни проучвания при люцерна, отглеждана за фураж са установени 39 вида дървеници, от които 28 растителноядни и 11 хищни (табл.1). Растителноядните видове се отнасят към 8 семейства и 21 рода, а хищните – към 5 семейства и 6 рода. Най-разнообразни по състав са представителите на сем. Lygaedae, представено от 10 вида, следвано от сем. Miridae– 9 вида и сем. Pentatomidae – 7 вида. С най-високо участие спрямо общата популационна плътност на хетероптерите е сем. Miridae (59.4%), следвано от сем. Anthocoridae (11.5%), сем. Nabidae (10.7%) и сем. Pentatomidae (9.6%). Представителите на сем. Lygaedae заемат ниско участие (4.9%), като по-голямата част от тях присъстват случайно в биоценозата на люцерната. Условно установените видове могат да бъдат разделени на три групи – вредни, полезни и индиферентни. Вредните видове, средно за четири години заемат 74.0% от общото количество полутвърдокрили насекоми. Тяхното участие по години е както следва: 2006 г. – 74.5%, 2007 г. – 67.4%, 2008 г. - 73.9% и 2009 – 81.8%. Важни неприятели от сем. Miridae са доминантните видове Adelphocoris lineolatus (29.7 %) и Lygus rugulipennis (19.1 %), от сем. Pentatomidae субдоминантните Piezodorus lituratus (5.2 %), а второстепенни са Dolycoris baccarum (3.4 %; сем. Pentatomidae), Polymerus cognatus (3.2%; сем. Miridae), Adelphocoris seticornis (2.6%; сем. Miridae), Nysius helveticus (2.3%; Сем.Lygaedae) и Camplylomma verbasci (2.1%; Сем. Miridae). Полезната ентомофауна средно за периода на проучване е 12.5% като последователно през годините те заемат съответно 24.1; 31.3; 23.3 и 16.8%. Основната част от видовете се отнася към сем. Anthocoridae (11.5%) и сем. Nabidae (10.7%), от които с най-високо участие са Orius horvathi и видовете от род Nabis. Индиферентните видове като Pyrrhocoris apterus, Rhyparochromus sp. нямат стопанско значение за биоценозата на люцерната. Сравнявайки относителното участие на отделните категории се вижда, че вредните видове доминират значително над останалите. Проследена е числената динамика на ос-
сп. „Земеделие плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
17
Растителна защита
Хетероптерна ентомофауна при люцерна за фураж
Табл. 1. Видов състав и численост на ентомофауната от разред Heteroptera при люцерна за фураж, среден бр. индивиди през ВП/100 откоса. Легенда: *-вредни; **-полезни; *** -индиферентни 2006
2007
2008
2009
Total
% 2006
% 2007
% 2008
% 2009
% Total
*Alydus calcaratus Linnaeus
0.2
0.2
0.0
0.0
0.4
0.2
0.4
0.0
0.0
0.2
*Camptopus lateralis Germar
1.9
1.1
0.1
0.2
3.3
1.6
2.4
0.3
0.7
1.4
**Orius ( Heterorius ) horvathi Reuter
7.1
3.2
0.2
0.5
11.0
5.8
7.0
0.6
1.8
4.8
**Orius niger Wolff
4.2
0.1
1.6
0.2
6.1
3.4
0.2
4.9
0.7
2.7
**Orius sp.
2.3
6.5
0.3
0.0
9.1
1.9
14.1
0.9
0.0
4.0
*Ceraleptus gracilicornis Herrich- Shäffer
0.1
0.3
0.0
0.2
0.6
0.1
0.7
0.0
0.7
0.3
*Coreus marginatus Linnaeus
0.1
0.1
0.0
0.2
0.4
0.1
0.2
0.0
0.7
0.2
**Beosus maritimus Scop.
0.0
0.0
0.0
0.1
0.1
0.0
0.0
0.0
0.4
0.0
**Geocoris ( Piocoris) erythrocephalus Lep.&Serv.
0.8
0.4
0.1
0.3
1.6
0.7
0.9
0.3
1.1
0.7
**Geocoris ater Fabricius
0.2
0.1
0.0
0.1
0.4
0.2
0.2
0.0
0.4
0.2
**Geocoris arenarius Jakovlev
0.1
0.1
0.0
0.0
0.2
0.1
0.2
0.0
0.0
0.1
*Heterogaster urticae Fabricius
0.6
0.0
0.0
1.9
2.5
0.5
0.0
0.0
6.8
1.1
*Lygaeus simulans Deckert
0.0
0.0
0.0
0.1
0.1
0.0
0.0
0.0
0.4
0.0
*Nysius graminicola Kolenati
0.1
0.0
0.0
0.3
0.4
0.1
0.0
0.0
1.1
0.2
*Nysius helveticus Herrich- Shäffer
3.3
0.6
0.1
1.2
5.2
2.7
1.3
0.3
4.3
2.3
*Nysius senecionis Schilling
0.1
0.0
0.1
0.0
0.2
0.1
0.0
0.3
0.0
0.1
*Nysius sp.
0.0
0.0
0.1
0.1
0.2
0.0
0.0
0.3
0.4
0.1
***Rhyparochromus sp.
0.0
0.0
0.0
0.1
0.1
0.0
0.0
0.0
0.4
0.0
*Tropidothorax leucopterus Goeze
0.0
0.0
0.1
0.0
0.1
0.0
0.0
0.3
0.0
0.0
*Adelphocoris lineolatus Goeze
38.5
16.2
6.0
7.2
67.9
31.6
35.2
18.4
25.7
29.7
*Adelphocoris seticornis Fabricius
2.8
1.5
0.1
1.5
5.9
2.3
3.3
0.3
5.4
2.6
*Camplylomma verbasci Meyer-Dür
2.1
0.3
1.2
1.1
4.7
1.7
0.7
3.7
3.9
2.1
**Deraeocoris ruber Linnaeus
0.2
0.1
0.0
0.0
0.3
0.2
0.2
0.0
0.0
0.1
**Deraeocoris ( Camptobrochis ) serenus D.&Sc.
0.7
0.6
1.4
0.5
3.2
0.6
1.3
4.3
1.8
1.4
*Lygus rugulipennis Poppius
23.7
8.1
9.6
2.2
43.6
19.4
17.6
29.4
7.9
19.1
*Lygus sp.
0.0
0.1
0.2
0.0
0.3
0.0
0.2
0.6
0.0
0.1
*Polymerus cognatus Fieber
3.6
0.1
3.7
0.0
7.4
3.0
0.2
11.3
0.0
3.2
*Polymerus vulneratus Panter
1.5
0.0
0.8
0.0
2.3
1.2
0.0
2.5
0.0
1.0
*Trygonotylus coelestialium Kirkaldy
0.1
0.0
0.1
0.0
0.2
0.1
0.0
0.3
0.0
0.1
3.2
3.9
2.9
24.5
11.9
7.0
12.0
10.4
10.7
Family / Species family Alydidae
family Anthocoridae
family Coreidae
family Lygaedae
family Miridae
family Nabidae **Nabis sp.(N.pseudoferus pseudoferus;N. punctatus punctatus) 14.5 family Pentatomidae *Aelia acuminata L.
0.0
0.0
0.0
0.1
0.1
0.0
0.0
0.0
0.4
0.0
*Dolycoris baccarum Linnaeus
4.2
0.5
0.2
2.8
7.7
3.4
1.1
0.6
10.0
3.4
*Euryderma oleracea Linnaeus
0.7
0.0
0.1
0.6
1.4
0.6
0.0
0.3
2.1
0.6
*Euridema ornata L.
0.0
0.2
0.0
0.0
0.2
0.0
0.4
0.0
0.0
0.1
*Euridema ventralis Kol
0.1
0.0
0.0
0.4
0.5
0.1
0.0
0.0
1.4
0.2
*Piezodorus lituratus Fabricius
6.6
1.3
1.4
2.6
11.9
5.4
2.8
4.3
9.3
5.2
*Zicrona caerulea Linnaeus
0.0
0.0
0.0
0.1
0.1
0.0
0.0
0.0
0.4
0.0
*Piesma capitatum Wolff
0.2
0.1
0.2
0.0
0.5
0.2
0.2
0.6
0.0
0.2
*Piesma maculatum Laporte
0.2
0.1
0.0
0.1
0.4
0.2
0.2
0.0
0.4
0.2
0.1
0.2
0.0
0.1
0.4
0.1
0.4
0.0
0.4
0.2
0.0
0.0
0.0
0.1
0.1
0.0
0.0
0.0
0.4
0.0
0.2
0.1
0.1
0.0
0.4
0.2
0.2
0.3
0.0
0.2
0.8
0.6
0.9
0.2
2.5
0.7
1.3
2.8
0.7
1.1
121.9
46.0
32.6
28.0
228.5
100.0
100.0
100.0
100.0
100.0
family Piesmatidae
family Plataspidae *Coptosoma scutellatum Geoffroy family Pyrrhocoridae ***Pyrrhocoris apterus L. family Rhopalidae ***Rhopalus parumpunctatus Schilling Unknown bugs Total
18
бр. 7–8, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
Adelphocoris lineolatus
Lygus rugulipennis
Piezodorus literatus Фиг. 1. Числена динамика на Adelphocoris lineolatus при люцерна за фураж
Легенда: VS - Vegetative stem (стъблообразуване); BSBud stage (бутонизация); F-Flowering stage (цъфтеж)
новните видове по години с цел определяне на подходящите моменти за борба при достигане на икономическия праг на вредност. Adelphocoris lineolatus е един от основните неприятели по люцерната, но също така е често срещан и по други бобови и небобови култури (Varzinska, 1977; Petrova et al., 2010). Възрастните индивиди са установени в люцерновите посеви в началото на май във фаза начало на цъфтеж на първи подраст (фиг.1). Тяхната численост значително нараства през втората половина на месеца и рязко намалява с реколтирането на подраста. Първо поколение на люцерновата дървеница е в най-висока плътност през втората десетдневка на юни във втори подраст преди покосяване (от 10.6 до 36.3 бр.индивида/100 откоса). Второ поколение на вида се развива в трети и четвърти подраст като достига максимална численост през третата десетдневка на юли във фаза цъфтеж на трети подраст, достигайки 178.8 бр.индивида/100 откоса (2006г.). Развитието на второ поколение е по-продължително и многобройно в сравнение с първо, което се дължи на благоприятните климатични условия и прелетелите индивиди от съседни площи. По-висока плътност се наблюдава и в четвърти подраст през 2006 и 2007г. във фаза начало на цъфтеж. Lygus rugulipennis е много по-широк полифаг от A. lineolatus и е един от най-често срещаните и широко разпространени вредители по зърнени, бобови, фуражни бобови и други култури (Димитров, 2008; Николова, 2010). Видът е установен в посевите през втората половина на март, значително по-рано от люцерновата дървеница. Неговата численост от март до май в първи и стъблообразуване на втори подраст е незначителна. Максимална численост на първо поколение се наблюдава през втората десетдневка на юни във фаза цъфтеж на втори подраст (от 1.9 до 52.5 бр.индивида/100 откоса). Втори пик в плътността е установен във второ поколение през втората десетдневка на юли във трети подраст (от 0.5 до 57.5 бр.индивида/100 откоса) като стойностите са близки с тези от първия максимум. През 2008г. видът е установен в по-висока численост и в четвърти подраст в края на бутонизация-начало на цъфтеж. Piezodorus lituratus се появява по люцерната във фаза начало на бутонизация през втората половина на април. В по-висока численост се наблюдава през втората десетдневка на май и юни във фаза цъфтеж съответно на първи и втори подраст. Ясно изразен максимум е установен през втората половина на юли в трети подраст във фаза края на бутонизация-начало на цъфтеж (от 3.0 до 9.4 бр.индивида/100 откоса), след което тя се запазва незначителна.
сп. „Земеделие плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
19
род Nabis
Orius niger
Фиг. 2. Числена динамика на видовете от род Nabis и Orius niger при люцерна за фураж Легенда: VS - Vegetative stem (стъблообразуване); BS-Bud stage (бутонизация); F-Flowering stage (цъфтеж)
За екологичните условия на Плевенски район най-важните вредни хетероптери по люцерната спадат към сем. Miridae и Pentatomidae. Dolycoris baccarum, Polymerus cognatus, Adelphocoris seticornis, Camplylomma verbasci, Nysius helveticus и Camptopus lateralis, които се съобщават за вредни видове с по-високо участие (Попова, 1966), в настоящото проучване са второстепенни неприятели. Хищните видове от род Nabis се хранят с ларвите на различните хетероптери и други неприятели по люцерната. Числената им динамика следва или съответства на тази на вредните видове, което подчертава тяхната изключителна роля като биорегулатори. Предвид високата популационна плътност на листните въшки, числеността на полезните видове се влияе от тях (Николова, 2012). Хищните дървеници са установени в посевите от края на март до приключване на вегетацията с най-висока численост във фаза цъфтеж през втората десетдневка на юни във втори подраст и третата десетдневка на юли в трети подраст (фиг.2). Orius horvathi и другите видовете от род Orius масово се намножават в посеви с грах, овес, люцерна (Bokina, 2008). Числеността на O. horvathi е сравнително висока в сравнение с другите полезни видове от полутвърдокрилите в посевите на люцерна. Наличието на разнообразни фитофагни насекоми от ентомофауната на люцерната допринасят за по-високата численост на Orius horvathi. Видът се появява в люцерната през март и се среща до края на вегетацията (фиг.2). Висока плътност на дървеницата се наблюдава в първи и четвърти подраст във фаза стъблообразуване. Числената динамика на видовете от разред 20
бр. 7–8, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
Heteroptera има общ ход. Максималната им плътност е установена във втори и трети подраст на люцерната, отглеждана за фураж във фаза цъфтеж. След реколтирането на отделните подрасти, числеността на всички дървеници значително намалява, след което тя отново нараства. Изводи Видовете от разред Heteroptera в люцерновите посеви са представени от 39 вида дървеници, от които 28 растителноядни и 11 хищни. Растителноядните видове се отнасят към 8 семейства и 21 рода, а хищните – към 5 семейства и 6 рода. Сериозни и доминантни неприятели са Adelphocoris lineolatus (29.7 %) и Lygus rugulipennis (19.1 %), а субдоминантни- Piezodorus lituratus (5.2 %). В найвисока численост вредните дървеници са установени във фаза цъфтеж на втори и трети подраст съответно във втората десетдневка на юни и от втората половина на юли. Към полезните дървеници се отнасят видовете от сем. Nabidae – род Nabis (10.7 %), а от сем. Anthocoridae - Orius niger (4.8%). Тяхната числена динамика следва или съответства на тази на вредните хетероптери, което подчертава тяхната важна роля като биоагенти. При отглеждането на люцерна за фураж, подходящи срокове за борба с вредни дървеници, надвишаващи икономическия праг на вредност, е фаза бутонизация на втори и трети подраст с подходящи инсектициди. Доц. д-р Ивелина Николова Институт по фуражни култури, Плевен
®×ÒͽÊÜ¿½Ï Π¿ ÎÐÒÅ Å ÔÅÎÏÅ ÌËÉÂÖÂÊÅÜ Ä½ÖÅÏÂÊÅ ËÏ ÌÍÜǽ ÎÈ×ÊÔ¿½ οÂÏ ÈÅʽ ¿È½À½ ÌË¿ÍÂÁŠĽÉ×ÍÎÜ¿½ÊÅÜ Ê½ÎÂÇËÉÅ ÀÍÅĽÔÅ ¡×ÍÃ½Ï Î ËÏÁÂÈÊË ËÏ ËÏÍË¿ÊÅ Å ÎÅÈÊË ½ÍËɽÏÊÅ ¾ÅÈÇÅ ÅÈǽϽ s Ó¿ÂÏÊÅ ÇËÕÊÅÔÇÅ Ó¿ÜÏ ËÏ È½Æǽ Î×ÀȽÎÊË ¡® ΠÎ×ÎÏËÅ ËÏ ÅÄÎÐÕÂÊÅ ÓÂÈÅ Ó¿ÂÏÊÅ ÇËÕÊÅÔÇÅ Î ÁÍ×ÃÇÅ ÁË ÎÉ Ç½ÇÏË Å ËÍËÊÂÊÅ Ó¿ÂÏÊÅ Ô½ÎÏÅ §ËÕÊÅÔÇÅÏ ν Î ÌËÈÐÎÑÂÍÅÔʽ ÅÈÅ ÇËÊÅÔʽ ÑËÍɽ Î ÁŽÉÂÏ×Í ÉÉ ¬ÂÍÅÑÂÍÊÅÏ ӿÂÏ˿ ν ÂÄÅÔÂÎÏÅ ¾ÂÈÅ ½ ¿×ÏÍÂÕÊÅÏ s ÏÍ×¾ÂÎÏÅ Ã×ÈÏÅ ©ÅÍÅÎ s ÎÅÈÂÊ Ò½Í½ÇÏÂÍÂÊ ÇÐÎ s ÎȽ¾ ÎÈÐÄÂÎÏË ÀËÍÔÅ¿ ȽÀ½ s Ê ÌË¿ÂÔ ËÏ ®ÅÏÊË Ê½ÏÍËÕÂÊÅ Ô½ÎÏÅ ÌËÁ ÉÉ s ÁË ¬ËÏ×ÉÊÂÈÅ ÅÈÅ ÌËÔÂÍÊÂÈÅ ÇËÕÊÅÔÇÅ s ÁË §ËÕÊÅÔÇÅ Î ËÎϽÏ×ÓÅ ËÏ Ó¿ÂÏÊÅ ÁÍ×ÃÇÅ ÁË ÎÉ s ÁË ÌÍÅÉÂÎÅ ËÏ ÁÍÐÀÅ Ô½ÎÏŠʽ ͽÎÏÂÊÅÂÏË s ÁË ´½ÎÏÅ ËÏ ÁÍÐÀŠͽÎÏÂÊÅÜ s ÁË ©ÅÊÂͽÈÊÅ ÌÍÅÉÂÎÅ s ÁË ¢ÇÎÏͽÇÏÅ¿ÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ s ʽÁ ®×Á×ÍýÊÅ ʽ ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË s ʽÁ ª½ÈÅÔÅ ʽ ÌÈÂÎÂÊŠʽÎÂÇËÉÅ Å ÈÅÔÅÊÇŠʠΠÁËÌÐÎǽ ÅÈǽϽ s ÎÏÍ×Ç ËÏ È½Æǽ (ERBA #HAMOMILLAE ΠÎ×ÎÏËÅ ËÏ ÅÄÎÐÕÂÊŠ˾ÈÅÎ ÏÂÊÅ ÎÏ׾Ƚ Î Ó¿ÂÏÊÅ ÇËÕÊÅÔÇÅ ®Ï׾ȽϽ ν Ìͽ¿Å ¿ ÀËÍʽϽ Ô½ÎÏ Í½ÄÇÈËÊÂÊÅ ÀËÈÅ Á×ÈÀÅ ÁË ÎÉ ³¿ÜÏ s ÎÏ׾Ƚ ÄÂÈÂÊÅ ÈÅÎϽϽ s Ï×ÉÊË ÁË ÎÅ¿Ë ÄÂÈÂÊÅ ÂÄÅÔÂÎÏÅÏ ӿÂÏË¿Â ¾ÂÈÅ ÏÍ×¾ÂÎÏÅÏ s Ã×ÈÏÅ «ÎϽʽÈÅÏ ǽÔÂÎÏ¿ÂÊÅ ÊËÍÉŠν ǽÇÏË Ä½ ¾ÅÈǽϽ Ó¿ÂÏÊÅ ÇËÕÊÅÔÇÅ ËÏ È½Æǽ
!
È ½Î Á Í ®Ï½ÊÇË ®¯ ª¢
¥ ¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢
¤ÂÉÂÁÂÈÅ ÌÈÛÎ s
¨ ¦§
¬«¨®§¥ §°¨¯°¥
«¬¥® ª¥¢ ª ¥¨§ ¯ ¥ÄÎÐÕÂʽϽ ȽÆǽ ΠË̽ÇË¿½ ¿ ÕÌÂÍÌȽÏ˿ŠǽÎÅ ÌËÇÍÅÏŠΠʽÏÍËÊË¿½ Ò½Í ÏÅÜ ÅÈÅ ¿ ÌȽÎÏ˿ŠǽÕËÊÅ ËÏ ¿ÂÈ̽Ì ®ÅÏʽϽ ȽÆǽ Ã×ÈϽ ΠË̽ÇË¿½ ¿ ÏË;ŠΠÂÀ½ÈÅÄÅͽÊË ÏÂÀÈË ½ ËÏοÇÅÏ ËÏ È½Æǽ s ¿ ÎϽÊÁ½ÍÏÊÅ ¾½ÈÅ ®ÏÍ×ÇË¿Â ËÏ È½Æǽ ΠÎ×ÒͽÊÜ¿½Ï ¿ ¾½ÈÅ Î×Î ÎϽÊÁ½ÍÏÊŠͽÄÉÂÍÅ Å ÏÂÀÈË
¤ª ´¢ª¥¢ ¬«¥¤²«¡ ¤¬«®¯ ª¢ª¥¢ ¡« ¥ ¥ ¨½ÆǽϽ Åɽ ÌÍËÏÅ¿Ë¿×Ä̽ÈÅÏÂÈÊË ½ÊÏÅÎÂÌÏÅÔÊË Î̽ÄÉËÈÅÏÅÔÊË ÎÂÁ½ÏÅ¿ ÊË ÐÎÌËÇËÜ¿½ÖË Å Í½ÊËĽÄÁͽ¿Ü¿½ÖË ÁÂÆÎÏ¿Å ´ÍÂÄ ¿×ÊÕÊË ÌÍÅÈËÃÂÊÅ Š¿×ÏÍÂÕÂÊ ÌÍÅÂÉ ÌÍËÁÐÇÏÅÏ ÌËÈÐÔÂÊÅ ËÏ È½Æ Ç½Ï½ ΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï Ľ ÈÂÔÂÊÅ ʽ ¾ËÈÂÎÏŠο×ÍĽÊÅ Î ÒͽÊËÎÉÅȽÏÂÈʽϽ ÎÅÎ ÏÂɽ ¿×Ä̽ÈÂÊÅÜ Ê½ ÐÎϽϽ À½ÎÏÍÅÏÅ ÂÊÏÂÍËÇËÈÅÏÅ ÜÄ¿½ ʽ ÎÏËɽҽ Å ÁÍ Å ÁÅÒ½ÏÂÈÊÅÏ Ì×ÏÅÖ½ ÌÍÅ ÀÍÅÌ Ñ½ÍÅÊÀÅÏŠȽÍÅÊÀÅÏÅ Å ÁÍ ®ÂÁ½ÏÅ¿ÊËÏË ÁÂÆÎÏ¿Å ÈÂÇп½ Á˾Í ¾ÂÄÎ×ÊÅ ¾ËÈÂÄÊÂʽ ÉÂÊÎÏÍнÓÅÜ Å ÁÍ ¬ÍËÏÅ¿Ë¿×Ä̽ÈÅÏÂÈÊËÏË ÁÂÆÎÏ¿Å ʽ ȽÆǽϽ ʽÉÅͽ ÕÅÍËÇË ÌÍÅÈËÃÂÊÅ ¿ ÇËÄÉÂÏÅǽϽ §ËÉÌÍÂÎÅ ËÏ Ä½Ì½Íǽ Å ÅÊҽȽÓÅŠΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÕÅÍËÇË Ä½ ÌËÔÅÎÏ ¿½Ê ʽ ÈÅÓÂÏË ÌÍÅ ÇËÊÛÇÏÅ¿ÅÏÅ ÏÍÐÁÊË Ä½ÄÁͽ¿Ü¿½ÖŠͽÊÅ ÂÇÄÂÉÅ Å ÁÍ «Î¿ÂÊ ¿ ÉÂÁÅÓÅʽϽ ÂÏÂÍÅÔÊËÏË É½ÎÈË Ê½ÉÅͽ ÕÅÍËÇË ÌÍÅÈËÃÂÊÅ ¿ Ì½Í ÑÛÉÂÍÅÆÊË ÇËÄÉÂÏÅÔʽϽ ÌÍËÉÅÕÈÂÊËÎÏ ÒËÉÂË̽ÏÅÜϽ ȽÆǽϽ ΠÅÄÌËÈÄ¿½ ǽÏË ÎÍÂÁÎÏ¿Ë Ä½ ÈÂÔÂÊÅ ʽ ÊÂͿʽϽ ÎÅÎÏÂɽ ÀȽ¿ÊË ÌÍÅ ÀȽ¿Ë¾ËÈÅ ¿×Ä̽ÈÂÊÅ ʽ ËÔÅÏ ŠÐÕÅÏ ÌÍÅ Ä׾˾ËÈ Å ÁÍ ÈÂÔ¾ʽϽ ÌͽÇÏÅǽ ΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ËÎÊË¿ÊË Î×Ó¿ÂÏÅÜϽ &LOS ÅÈÅ !NTHODIUM #HAMOMILLAE ½ ¿ ÇËÄÉÂÏÅǽϽ Š̽ÍÑÛÉÂÍÅÜϽ s ÌÍÂÁÅÉÊË ÂÏÂÍÅÔÊËÏË É½ÎÈË /LEUM #HAMOMILLAE ÇËÂÏË Î ÌËÈÐÔ½¿½ ÔÍÂÄ ÁÂÎÏÅȽÓÅÜ Ê½ ÓÜȽϽ ʽÁÄÂÉʽ ɽν ¨½ÆǽϽ Î×Á×Íý ËÏ ÁË ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË È½¿ÊÅÏ Î×ÎϽ¿ÇŠʽ ɽÎÈËÏË Î½ ÎÂÎÇ¿ÅÏÂÍÌÂÊÅ α ¾ÅĽ¾ËÈËÈ Å ÊÂÀË¿ÅÏ ËÇÎÅÁŠҽɽÄÐÈÂÊ Ç½ÁÅÊÂÊ Å ÁÍ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÇËÊÓÂÊÏͽÓÅÜϽ ÉРҽɽÄÐÈÂÊ×Ï ËÓ¿Â ÏÜ¿½ ɽÎÈËÏË ¿ οÂÏÈË ÁË Ï×ÉÊËÎÅÊ Ó¿ÜÏ §ËÀ½ÏË ÏËÄÅ ÇËÉÌËÊÂÊÏ Â ¿ ÌË É½ÈÇÅ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿½ ÂÇÎÏͽÒÅͽÊËÏË É½ÎÈË Åɽ Ã×ÈÏ ÅÈŠοÂÏÈËÄÂÈÂÊ Ó¿ÜÏ «Î¿ÂÊ ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË ¿ ÁÍËÀ½Ï½ ΠÎ×Á×ÍÃ½Ï ËÖ ȽÇÏËÊÅ ÑȽ¿ËÊËÅÁÅ ÇÐɽÍÅÊÅ ÏÍÅÏÂÍÌÂÊÅ ÎÈÐÄÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ËÍÀ½ÊÅÔÊÅ ÇÅÎÂÈÅÊÅ ¿ÅϽÉÅÊÅÏ ® Å Å ÁÍ ÇËÅÏË Î×ÖË ÅÉ½Ï ÈÂԾʊοËÆÎÏ¿½ §½ÏË ÁÅ¿ËͽÎÏÜÖ½ ȽÆǽϽ ΠÎÍÂÖ½ ÌË ÏÍ¿ÅÎÏÅ Å ÅÄËÎϽ¿ÂÊÅ ÉÂÎϽ ÇÍ½Æ ÎÂÈÅÖ½ Ì×ÏÅÖ½ ÃÌ À½ÍÅ ÔÂÎÏË Ç½ÏË ÌÈ¿ÂÈ ¿ ÌËοÅÏ ½ÄÌÍËÎÏͽÊÂʽ  ÅÄ ÓÜȽϽ ÎÏͽʽ ÁËÇ×É É Ê ¿ ®ÍÂÖ½ Π¿ ¢¿ÍË̽ ÄÅÜ ®Â¿ÂÍʽ ÉÂÍÅǽ Å ¿ÎÏͽÈÅÜ §ÐÈÏÅ¿Åͽ Πʽ ÀËÈÂÉÅ ÌÈËÖÅ ¿ ¢¿ÍË̽ ÄÅÜ ÑÍÅǽ Å ® ¶ ° ʽΠÉËàÁ½ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ Î ÐÎÌÂÒ ¿ ÓÜȽϽ ÎÏͽʽ ¤½ ÂÍɽÊÅÜ È½ÆǽϽ  ÂÁʽ ËÏ ËÎÊË¿ÊÅÏ ÈÂÔ¾ÊÅ ÇÐÈÏÐÍŠǽÏË ÀËÁÅÕÊË Ë¾Í½¾ËÏ¿½ÂɽϽ ÌÈËÖ ¿ ÎÏͽʽϽ  ÌË¿ÂÔ ËÏ ÁÂǽͽ
ÏË¿Å ÌÈËÖ½ÁÇŠͽÄÌËÈËÃÂÊŠʽ ÎÜÊǽ ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË Á˾Í ÌËÔÅÎÏÂÊÅ ¥Ä ÎÐÕ½¿½ÊÂÏË ÌÍËÁ×Èý¿½ ÁÊÅ ®ÈÂÁ Ľ¿ÜÒ¿½Ê ÌÍÅ ÊÂÁËÎϽÏ×Ôʽ ÎÐÕÅÈʽ ÌÈËÖ ÌȽÎÏ×Ï ÌËÎÏÂÌÂÊÊË Î ÎÀ×ÎÏÜ¿½ Å ÐÀËÈÂÉÜ¿½ ®×Ó¿ÂÏÅÜϽ ν ÎÐÒÅ ÇËÀ½ÏË ÌÍÅ ÈÂÇ Ê½ÏÅÎÇ Î Ľ̽Ŀ½Ï ½ ÌÍÅ ÌË ÎÅÈÂÊ Ë̽Á ¿½Ï ËÏÁÂÈÊÅÏ ӿÂÏÔÂϽ ÇË Î ÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÎÐÕÅÈÊÅ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽϽ ¿ ÏÜÒ Ê ÏÍܾ¿½ Á½ ʽÁ¿ÅÕ½¿½ z® ©ÊËÀË ¿½ÃÊË Â ÌËÁÁ×ÍýÊÂÏË Ê½ ÊÅÎǽ ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ¿×ÄÁÐÒ½ ¿ ÎÐÕÅÈÊÜϽ ÇËÂÏË Î ËÎ×ÖÂÎÏ¿Ü¿½ Î ÉÊËÀË Á˾ͽ ¿ÂÊÏÅȽÓÅÜ Î×ΠοË¿ÍÂÉÂÊÊË ÅÄ¿ÂÃÁ½Ê ʽ ¿È½ÃÊÅÜ ÏËÌ×È ¿×ÄÁÐÒ ¯Íܾ¿½ Á½ Π¿ÊÅɽ¿½ ¾ÅÈǽϽ Á½ ʠΠÌÍÂÅÄÎÐÕŠĽ Á½ ʠΠËÍËÊÅ ÌÍÅ ÌË Ê½Ï½Ï×ÕÊÅÏ ɽÊÅÌÐȽÓÅÅ Å Ë̽ÇË¿½ÊÂÏË ®ÈÂÁ ÅÄÎÐ Õ½¿½ÊÂÏË ¾ÅÈǽϽ ΠËÎϽ¿Ü ÁÊŠĽ ÐÂÁʽǿܿ½Ê ʽ ¿È½À½Ï½ ÎÈÂÁ ÇËÂÏË Â ÀËÏË¿½ Ľ Ë̽ÇË¿½Ê ¬ÍÅ ÌËÎϽ¿ÜÊÂÏË Æ ¿ ÌËÎÏËÜÊÂÊ ½É¾½È½Ã s ǽΊǽÕËÊÅ ËÏÊË¿Ë Î ÌËÔÅÎÏ¿½ ËÏ ÌÍÅÉÂÎÅ Å ÊÂÎϽÊÁ½ÍÏÊÅ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ¥ÄÎÐÕÂÊÅÏ Î×Ó¿ÂÏÅÜ Î ÎËÍÏÅÍ½Ï Ê½ ÂÇÎÏͽ Ì×Í¿Ë Å ¿ÏËÍË Ç½ÔÂÎÏ¿Ë ¿ Ľ ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ¿×ÊÕÊÅÜ ÅÉ ¿ÅÁ Å ÌÍÅÉÂÎÅÏ ¿ ÏÜÒ «ÏÁÂÈÂÊÅÏ ÌÍÅ ÌÍÂÎÜ¿½ÊÂÏË Í½Ä̽ÁʽÈŠΠŠËÍËÊÂÊÅ ÌÍŠɽÊÅÌÐȽÓÅÜϽ Ó¿ÂÏ˿ ΠÌÍÂÎÜ¿½Ï Å ÌÍ¿ܿ½Ï ÊÜÇËÈÇË Ì×ÏÅ ÌÍÅ ÇËÂÏË Î ÌËÈÐÔ½¿½Ï ¾ÅÈÇÅÏ ӿÜÏ ËÏ È½Æǽ ÎÅÏʽ Ã×ÈϽ Å Ó¿ÜÏ ËÏ È½Æǽ ¾ÂÈÅ ¿ÂÊÂÔÊÅ Ó¿ÂÏË¿Â ªÂÎϽÊÁ½ÍÏÊÅÏ Î×Ó¿ÂÏÅÜ Î ÌË Á×ÈÀÅ ËÏ ÎÉ ÁÍ×ÃÇÅ Î×ÖË Î½ ˾ÂÇÏ Ê½ Ï×ÍÀË¿ÅÜ Å Î½ ÅÄ¿ÂÎÏÊŠǽÏË Ó¿ÜÏ ËÏ È½Æǽ ËÏοÇÅ ¬Ë ÌËÍ×Ôǽ ÉËÀ½Ï Á Î ĽÀËÏ¿ÜÏ Å ÎÏÍ×ÇË¿Â ËÏ È½Æǽ ¯Â ΠÌÍžÅÍ½Ï ÇËÀ½ÏË Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ν Á˾Í ͽĿÅÏÅ Å Î×Ó¿ÂÏÅÜϽ ν ¿ Ì×ÈÂÊ Ó×ÑÏÂà s Ó×ÑÏÜÖÅ ÏÍ×¾ÂÎÏÅ Ã×ÈÏÅ Ó¿ÂÏË¿Â ®ÏÍ×ÇË¿ÂϠΠËÇËÎÜ¿½Ï ʽ ÎÉ ËÏ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ «ÇËÎÂʽϽ ¾ÅÈǽ ΠÌËÁÍÂÃÁ½ Î Ó¿ÂÏË¿ÂÏ ¿ ÂÁʽ ÌËÎËǽ ŠΠÌÍ ʽÎÜ ÁË ÌÐÊÇÏË¿ÂÏ Ľ Ì×Í¿ÅÔʽ ˾ͽ¾ËÏǽ ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜϽ Ľ ÎÐÕÂÊÂÏË Å ÎÇȽ ÁÅͽÊÂÏË Ê½ ¾ÅÈǽϽ ν ǽÇÏË ÌÍÅ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ËÏ È½Æǽ ¬Ë ÏËÄŠʽÔÅ ÔÍÂÄ ËÍÜÄ¿½Ê ʽ ÓÜȽϽ ʽÁÄÂÉʽ ɽν ΠĽÀËÏ¿Ü Å ÎÐÍË ¿ÅʽϽ ÌÍÂÁʽÄʽÔÂʽ Ľ ÌËÈÐÔ½¿½Ê ʽ ɽÎÈË §½ÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ɽÎÈËÏË Î ËÌ ÍÂÁÂÈÜ Ç½ÇÏË ËÏ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÅÏ ÎËÍÏ˿ Ͻǽ Å ËÏ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ Î×Ó¿ÂÏÅÜϽ ¿ ÅÄÎÐÕÂʽϽ ¾ÅÈǽ ÎÌÍÜÉË ËÎϽʽȽϽ ʽÄÂÉʽ Ô½ÎÏ s ÎÏ׾Ƚ Å ÈÅÎϽ
®¥®¯¢© ¯¥§ ¥ ®«¯« ¢
¨½ÆǽϽ  ÂÁÊËÀËÁÅÕÊË Í½ÎÏÂÊÅ §ËÍÂÊ×Ï Â Ï×Ê×Ç Î¿ÂÏÈËǽÑÜ¿ ÎÅÈÊË Í½ÄÇÈËÊÂÊ ®Ï×¾ÈËÏË Â ÅÄÌͽ¿ÂÊË Í½ÄÇÈË ÊÂÊË ÍÜÁÇË ÌÍËÎÏË ÀËÈË Í×¾ÂÎÏË Ê½¾Í½ÄÁÂÊË ÇÐÒË Î ¿ÅÎËÔÅʽ ÎÉ ÌÍÅ ÏÂÏͽÌÈËÅÁÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â s ÁË ÎÉ ¨ÅÎϽϽ ν ÌËÎÈÂÁË¿½ÏÂÈÊË ÌÍÅ ÎÂÁʽÈÅ Ì×ÏÅ ÌÂÍÂÎÏË Ê½ÍÜĽÊÅ ÁÜÈË¿ÂÏ ÏÂÎÊÅ ÈÅÊÂÆÊË ËÎÏÍË¿×Í ÒÅ ³¿ÂÏË¿ÂÏ ν ͽÄÌËÈËÃÂÊÅ ÌË ¿×ÍÒË¿ÂÏ ʽ ͽÄÇÈËÊÂÊÅÜϽ ¿ Î× Ó¿ÂÏÅÜ s ÇËÕÊÅÔÇÅ ¯Â ΠÎ×ÎÏËÜÏ ËÏ ¾ÂÈÅ ÂÄÅÔÂÎÏÅ ÂÁÊËÌËÈË¿Å Ó¿ÂÏ˿ ͽÄÌËÈËÃÂÊÅ ÌË ÌÂÍÅÑÂÍÅÜϽ Å ËÏ Ã×ÈÏÅ ÏÍ×¾ÂÎÏÅ Á¿ÐÌËÈË¿Å Î ÌË Ä×¾ÔÂϽ Ó¿ÂÏ˿ ͽÄÌËÈËÃÂÊÅ ¿×¿ ¿×ÏÍÂÕÊËÎÏϽ ʽ Ó¿ÂÏÊÅÏ ÇËÕÊÅÔÇÅ ³¿ÂÏÊËÏË ÈÂÀÈË ¿×ÍÒÐ ÇËÂÏË Î½ ÌÍÅÇÍÂÌÂÊÅ Ó¿ÂÏË¿ÂÏ  ÇËÊÅÔÊË ÅÄÌ×ÇʽÈË ÇÐÒË ÇËÂÏË Â Î×ÖÂÎÏ¿ÂÊ ¾ÂÈÂÀ Ľ ÏËÄÅ ¿ÅÁ ¬ÈËÁ×Ï Ê½ÍÅÔ½Ê ¿ ÌͽÇÏÅǽϽ ÎÂÉ  ÌÍËÁ×ÈÀË¿½Ï½ ÈÂÇË ËÏÎÂÔÂʽ ÌÈËÁËÎ ÂÉǽ «Ï ¿×ÊÕʽϽ ÎÏͽʽ ÌÈËÁËÎÂÉǽϽ  ÀȽÁǽ ½ ËÏ ¿×ÏÍÂÕʽϽ ÎÏͽʽ Åɽ ÌÍËÁ×ÈÀË¿½ÏŠ;ͽ ©½Î½Ï½ ʽ ÌÈËÁ½ ÎÂÉÂʽ  À ÅÈÅ ËÇËÈË ÌÈËÁ½ ¿ À
«¯ ª¥´¢®§ ² §¯¢¥®¯¥§
¨½ÆǽϽ #HAMOMILLA RECUTITA , 2AUSCH -ATRICARIA CHAMOMILLA , -ATRICARIA RECUTITA , ÌÍÅʽÁÈÂÃÅ Ç×É ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë ®ÈËÃÊËÓ¿ÂÏÊÅ s !STERACEAE ÅÁ×Ï Â ÎÅÈÊË ÅÄÉÂÊÔÅ¿ ÇËÂÏË Ë¾ÐÎȽ¿Ü ʽÈÅÔÅÂÏË Ê½ ÉÊËÀË ¿½ÍÅÂÏÂÏÅ Å ÑËÍÉÅ ¯Â ΠͽÄÈÅÔ½¿½Ï Ê νÉË ÌË ÉËÍÑËÈËÀÅÔÊÅ ÌÍÅÄʽÓÅ ÊË Å ÌË ÇËÈÅ
Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÌËÔ¿ÂÊË ÇÈÅɽÏÅÔÊÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ ÎËÍϽ Å ÀÍÅÃÅÏ Ľ ȽÆÇË ¿ÅÏ ʽνÃÁÂÊÅÜ ËÏ ÁÂÇ½Í ÉËÀ½Ï Á½ ΠÌËÈÐÔ½Ï ËÏ ÁË ÇÀ οÂý ɽν Î×Ó¿ÂÏÅÜ ½ÊÁÂɽÊ×Ï ¿½ÍÅͽ ËÏ ÁË ÅÈÅ ËÇËÈË ÇÀ ËÏ ÁÂÇ½Í ÎÐÒ Ó¿ÜÏ È½Æǽ ÅÈÅ ÇÀ ÎÐÒÅ ÎÏÍ×ÇË¿Â ËÏ ÁÂǽÍ
¾Í½Ê ʽ ȽÆÇË¿ Ó¿ÜÏ ®×¾Í½ÊÅÏ Î×Ó¿ÂÏÅÜ Ê ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÁ×ÍÃ½Ï ¿ ÇËÕÊÅÓÅ ÇËÑÅ ÏË;ŠÅÈŠʽ ÇÐÌÔÅÊÅ ÌË¿ÂÔ ËÏ Ô½Î½ Ï×Æ Ç½ÏË ÈÂÎÊË Î Ľ̽Ϳ½Ï Å ÌËÔÂÍÊÜ¿½Ï Î×Ó¿Â ÏÅÜϽ ΠͽÄ̽Á½Ï ŠǽÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ¾ÅÈǽϽ Π¿ÈËÕ½¿½ ÍÂÉÂÊÊË Î ͽÄÎÏÅÈ½Ï Ê½ ÎÜÊǽ ʽ ÌȽÎÏ ÎÉ ¿×ÍÒÐ ÌȽÏÊÅÖ½ ÅÈÅ ÁÍÐÀ½ ÌËÎÏÂÈǽ ÇËÜÏË Ê ¾Å¿½ Á½ ¾×Á ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Ë ÑËÈÅË ÅÈÅ ÁÍÐÀ½ ÅÄÇÐÎÏÂʽ ɽÏÂÍÅÜ ÇËÅÏË Ü Ä½Ì½Í¿½Ï ®×Ó¿ÂÏÅÜϽ ËÏ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜϽ ÉËàÁ½ ΠÎ×¾ÅÍ½Ï Ê½ ÂϽÌÅ ÁË Ì×ÏÅ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÎËÍϽ Å ÌÈËÅÁÊËÎÏϽ §½ÏË Ìͽ¿ÅÈË ÌËÈÅÌÈËÅÁÊÅÏ ÑËÍÉŠν ÌË Í½ÄÇÈËÊÂÊÅ ÍÂÎÌÂÇÏÅ¿ÊË Î ÌË¿ÂÔ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ¬ÍÅ ÌËÁÒËÁÜÖÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÎÈ×ÊÔÂ¿Ë Å ÏËÌÈË ¿ÍÂÉ ÊË¿ÅÏ Î×Ó¿ÂÏÅÜ Î ˾ͽÄп½Ï ŠĽÓ×ÑÏÜ¿½Ï ¿ ÇͽÏÇÅ ÎÍËÇË¿Â ÎÈÂÁ Ì×Í¿ËÏË ÅÈÅ ÎÈÂÁ¿½ÖÅ ÌÍžÅͽÊÅÜ «¾ÅÇÊË¿ÂÊË ÎÈÂÁ ÁÊŠʽνÃÁÂÊÅ ÜϽ ÉËÀ½Ï Á½ ΠÍÂÇËÈÏÅÍ½Ï ËÏÊË¿Ë ®×Ó¿ÂÏÅÜϽ ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÎ×¾ÅÍ½Ï ¾ÂÄ ÁÍ×ÃÇÅ ÅÈÅ Î ÁÍ×ÃÇÅ Ê ÌË Á×ÈÀÅ ËÏ ÎÉ ªÂͽÄÓ×ÑʽÈÅÏ ÌÍÂÓ×ÑÏÂÈÅ ÅÈŠʽ̽ÁʽÏÅ ËÏ ¾ËÈÂÎÏÅ ÅÈÅ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ Î×Ó¿ÂÏÅÜ Ê Î Î×¾ÅÍ½Ï ¬ÍÅ ÉÂÒ½ÊÅÄÅͽÊËÏË ÌÍžÅͽʠΠÌËÈÐÔ½¿½ ÂÁ¿½ ÎϽÊÁ½ÍÏʽ ÎÐÍË ¿Åʽ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ¾ÂÄ ÅÈÅ Î Ç×ÎÅ ÁÍ×ÃÇÅ «ÎϽʽȽϽ ÊÂÎϽÊÁ½ÍÏʽ ÎÐÍË¿Åʽ ΠÐÌËÏ;ܿ½ Ľ ÅÄ¿½ÍÜ¿½Ê ŠÌËÈÐÔ½¿½Ê ʽ ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË ÅÈŠΠÌËÁȽÀ½ ʽ ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈʽ ˾ͽ¾ËÏǽ ÇËÂÏË Â ÉÊËÀË ÏÍÐÁËÂÉÇË ¤½ ÌËÈÐÔ½¿½Ê ʽ ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË Î ÅÄÌËÈÄ¿½ ÓÜȽϽ ʽÁÄÂÉʽ ɽν ÇË À½ÏË ¿ÎÅÔÇÅ Ó¿ÂÏË¿Â ¿ Ó¿ÂÏÊÅÏ ÇËÕÊÅÔÇŠν ͽÄÓ×ÑʽÈÅ ½ ÊÜÇËÅ ËÏ ÎÂÉÂʽϽ ¿ÂÔ ν ÐÄÍÂÈÅ ½ÎÏÂÊÅÜϽ ΠËÏÍÜÄ¿½Ï ¿×ÄÉËÃÊË Ê½Æ ÊÅÎÇË ¿ÅÎËÔÅʽ ÎÉ ËÏ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ Î×Î Î×ÍÌ ÅÈÅ Î×Î ÎÌÂÓŽÈÊŠɽÕÅÊÅ ®ÐÍË¿ÅʽϽ ΠÌÍÂͽ¾ËÏ¿½ Ľ ÌËÈÐÔ½¿½Ê ʽ ɽÎÈË ¿ οÂÃË Î×ÎÏËÜÊÅ ¥ ÌÍÅ Á¿ÂÏ ÁÍËÀÅ ÌÍžÅͽÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿ ÎÐÒË Å ÎÈ×ÊÔÂ¿Ë ¿ÍÂÉ ÎÈÂÁ ¿ÁÅÀ½ÊÂÏË Ê½ ÍËνϽ ÎÈÂÁ Խν ®×¾Í½Ê½Ï½ ÎÐÍË¿Åʽ ΠÌËÔÅÎÏ¿½ ŠΠÌÍÂʽÎÜ ¾×ÍÄË Ä½ ÅÄÎÐÕ½¿½Ê ¾ÂÄ Á½ ΠÌÍÅÏÅÎǽ ®×Ó¿ÂÏÅÜϽ ÈÂÎÊË Î Ľ̽Ϳ½Ï ÌÍÅ ÇËÂÏË ÌËÔÂÍÊÜ¿½Ï Å Î×Á×Íý ÊÅÂÏË Ê½ ½ÇÏÅ¿ÊÅÏ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ΠÅÄÉÂÊÜ ®×¾Í½ÊÅÜÏ É½ÏÂÍÅ½È Î ÌËÔÅÎÏ¿½ ËÏ ÌË̽ÁʽÈÅ ÁÍÐÀÅ ÌÍÅÉÂÎÅ ÅÈÅ Î×Ó¿ÂÏÅÜ Î ÁÍ×ÃÇÅ ÌË Á×ÈÀÅ ËÏ ÎÉ ªÂÎϽÊÁ½ÍÏʽϽ ÎÐÍË¿Åʽ ΠËÏÎÏͽÊÜ¿½ ÔÍÂÄ ÌÍÂÎÜ¿½Ê ÌÍÂÄ ÎÌÂÓŽÈÊÅ ÏÂÈÂÊÅ ÎÅϽ Î ÁŽÉÂÏ×Í Ê½ ËÏ¿ËÍÅÏ ÉÉ ÅÈÅ ÌÍÂÄ Á¿Ð¾½Í½¾½ÊÊÅ ÎÅϽ ¬ÍÅ ÈÅÌν ʽ ÎÅϽ ÌËÔÅÎÏ¿½ÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Í×ÔÊË ÌÍËÏÅ¿ÂÊ ÎÈÐÔ½Æ Ç½ÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ¾ÅÈǽϽ ΠÌËÊÅý¿½ ®ÐÕÂÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿ÂÁʽÀ½ ¿ ÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Å ÌËÉÂÖÂÊÅÜ Ê½ ÎÜÊǽ ǽÏË Ó¿Â ÏË¿ÂϠΠͽÄÎÏÅÈ½Ï Ê½ Ï×Ê×Ç ÌȽÎÏ ÁË ÎÉ ¿×ÍÒРͽÉÇÅ ÎÏÂȽÃÅ ÅÈÅ ÌËÎÏÂÈÇÅ ÊË Ê ËÏ ÅÄÇÐÎÏ¿Âʽ ɽÏÂÍÅÜ Ç½ÏË Ê½ Ç¿ É Î ¿ÉÂÎÏ¿½ ËÇËÈË ÇÀ ÎÐÍË¿Åʽ §ËÀ½ÏË ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÏË Â ÌË ÀËÈÜÉË ÉËÀ½Ï Á½ ΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÓÅÉÂÊÏË¿Å ÅÈÅ ½ÎѽÈ
ÔÂÎÏ¿ËÏË Å Ç½ÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ÂÏÂÍÅÔÊËÏË É½ÎÈË Å Ê½ ½ÍËɽϽ ª½ ¾½Ä½Ï½ ʽ ϽÄÅ ÅÄÉÂÊÔÅ¿ËÎÏ ¿ οÂϽ ν Î×ÄÁ½ÁÂÊÅ ÉÊË ÀË ÎËÍÏË¿Â ×ÈÀ½ÍÅÜ Â ÌÍÅÄÊ½Ï Å Î ËÏÀÈÂÃÁ½ ÏÂÏͽÌÈËÅÁÊÅÜÏ ÎËÍÏ ¨½ ÄÐÍ Ê½ ª¥¢¨§ §½Ä½Ê È×Ç ½ ¿ ¥ÊÎÏÅÏÐϽ ÌË ¾Ë ϽÊÅǽ s ǽÊÁÅÁ½Ï ÎËÍÏ×Ï ®ÍÂÁÂÓ ®ËÍÏ a¨½ÄÐÍq ÌÍŠʽÁÈÂÃÅ Ç×É ¿ÅÁ½ -ATRICARIA CHAMOMILLA ®Ï×¾ÈËÏË Â ÀËÈË Ìͽ¿ËÎÏËÜÖË ÎÅÈÊË Í½ÄÇÈËÊÂÊË ª½ ¿ÅÎËÔÅʽ ÁËÎÏÅÀ½ ÁË ÎÉ ¨ÅÎϽϽ ν ÎÂÁÜÖÅ Á¿ËÆÊË ÌÂÍÂÎÏÅ ÎÅÈÊË Ê½ÎÂÔÂÊŠʽ ÏÂÎÊÅ ÁÜÈË¿Â Î ÅÄËÎÏÍÂÊÅ ¿×ÍÒË¿Â ¯Â ν ÌË ÕÅÍËÇÅ ÌË ÉÂÎÂÎÏÅ Å ÌË ÌÈ×ÏÊÅ ËÏ ÏÂÄŠʽ ÁÅ¿½Ï½ ȽÆǽ ®×Ó¿ÂÏÅÜϽ ν ÇËÊÅÔÊÅ ÌË ÂÁÍÅ ËÏ ÏÂÄŠʽ ÁÅ¿½Ï½ ȽÆǽ ͽÄÌËÈËÃÂÊŠν ÌË ¿×ÍÒË¿ÂÏ ʽ ͽÄÇÈËÊÂÊÅÜϽ ³¿ÂÏÊËÏË ÈËà ÇËÊÅÔÊË ÅÄÌ×ÇʽÈË Å ÇÐÒË ¬Ë ÊÂÀË Î ʽÍÂÁÂÊÅ Ó¿ÂÏÔÂϽϽ ¬ÂÍÅÑÂÍÊÅÏ ӿÂÏÔÂϽ ν ÂÄÅÔÂÎÏÅ ¾ÂÈÅ ½ ¿×ÏÍÂÕÊÅÏ ν Á¿ÐÌËÈË¿Å ÏÍ×¾ÂÎÏÅ Å Ã×ÈÏÅ ®×Ó¿ÂÏÅÂÏË ÅÄÁ½¿½ ҽͽÇÏÂÍÊÅÜ Ä½ ȽÆǽϽ ½ÍËÉ½Ï ¬ÈËÁË¿ÂÏ ÎÂÉÂʽϽ ν ÌÍËÁ×ÈÀË¿½ÏÅ Î ÀȽÁÇÅ ¿×ÊÕÊÅ ÎÏͽÊÅ Å ÏÍÅ Ô ÏÅÍŠʽÁÈ×ÃÊŠοÂÏÈŠ;ͽ ¡Ë¾Å¿ ʽ ÎÐÒÅ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ÇÀ ËÏ ÁÂÇ½Í ¢Ï ÍÅÔÊËÏË É½ÎÈË ÌËÈÐÔÂÊË ËÏ Ó¿ÂÏË¿ÂÏ ʽ ÎËÍϽ a¨½ÄÐÍq  ΠÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊË Ï×ÉÊËÎÅÊ Ó¿ÜÏ Å Î Î×Á×Íý ÁË ®×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ҽɽÄÐÈÂÊ Â ËÏ ÁË « ¥«¨« ¥´ª¥ ¥¤¥®§ ª¥¼ ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÏËÌÈÅʽϽ ¨½ÆǽϽ  ͽÎÏÂÊÅ ʽ ÐÉÂÍÂÊÅÜ ÇÈÅÉ½Ï ®ÂÉ ʽϽ ĽÌËÔ¿½Ï Á½ ÌËÇ×È¿½Ï ÌÍÅ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ O® ÊË ËÌÏÅɽÈʽϽ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ  O® ©È½ÁÅÏ ÌËÊÅÓŠν ÉÊËÀË ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊÅ Å ÌÍÅ ÉÅÊÐÎË¿Å ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÅ ¾ÂÄ ÎÊÂÃʽ ÌËÇÍſǽ ĽÀÅ¿½Ï ®ÈÂÁ ÎÂÁÉÅÓÅ ËÏ ÌËÇ×È¿½ÊÂÏË Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ˾ͽÄп½Ï ÍËÄÂÏǽ ËÏ ÈÅÎϽ ŠϽǽ ÐÇÍÂÌʽÈÅ ÅÄÁ×ÍÃ½Ï ËÏÍÅÓ½ÏÂÈÊÅ ÏÂÉ ÌÂͽÏÐÍÅ ÁË ÉÅÊÐÎ O® ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Á¾ÂÈÅʽϽ ʽ ÎÊÂÃʽϽ ÌËÇÍſǽ
ÉÂʽϽ ʽ ȽÆǽϽ ÐÄÍÜ¿½Ï ÊÂͽ¿ÊËÉÂÍÊË ÌÍžÅͽÊÂÏË ÅÉ Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÇËÀ½ÏË ËÏ ¾ÂÈÅÏ ÂÄÅÔÂÎÏÅ Ó¿ÂÏ˿ ν пÜÒʽÈÅ ËÏÌÐÎʽÏŠʽÁËÈÐ ®Ï׾ȽϽ ΠËÏÍÜÄ¿½Ï Í×ÔÊË Í×Ä¿½Ï Πʽ ÎÊËÌÔÂϽ ŠΠËÎϽ¿ÜÏ Ä½ ÁËÐÄÍÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉ ʽϽ ʽ ÎÜÊǽ ʽ ÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Ë ÉÜÎÏË ®ÈÂÁ ÅÄÎ×Ò¿½Ê Î ÅÄÔÐÇ¿½Ï ÅÈŠΠ˿×ÍÕ½ ¿½Ï «ÍËÊÂÊÅÏ ÎÂÉÂʽ ΠÌÍÂÎÜ¿½Ï ŠΠÌÍ¿ܿ½Ï «ÎϽ¿ÜÏ Î Ľ ÁËÅÄÎÐÕ½¿½Ê ÁÊÅ ®×ÒͽÊÜ¿½Ï Π¿ ÇÊÅÃÊÅ ÏË;Š¿ ÎÐÒÅ ÌËÉÂÖÂÊÅÜ ®ÍÂÁÊË ËÏ ÁÂÇ½Í Î ÌËÈÐÔ½¿½Ï ËÏ ÁË ÇÀ ÎÂÉÂʽ ¬¥ ¥ ª¢ ¥ ®°µ¢ª¢
¬ÍžÅͽÊÂÏË Ê½ ȽÆǽϽ ĽÌËÔ¿½ ¿ ʽԽÈËÏË Ê½ É½Æ Ä½ ÁÅÌÈËÅÁÊÅÏ Š¿ ÇÍ½Ü Ê½ ÉÂÎÂÓ½ Ľ ÏÂÏͽÌÈËÅÁÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â Å ÌÍÅÇÈÛÔ¿½ Ľ ËÇËÈË ÂÁÅÊ ÉÂÎÂÓ ¬ÍžÅͽÊÂÏË Ê½ Î×Ó¿ÂÏÅÜϽ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿×¿ ѽĽ Ì×ÈÂÊ Ó×ÑÏÂà ÇËÀ½ÏË ¾ÂÈÅÏ ÂÄÅÔÂÎÏÅ Ó¿ÂÏ˿ ν ¿ ÒËÍÅÄËÊϽÈÊË ÌËÈËÃÂÊÅ ËÏ ÏÍ×¾ÂÎÏÅÏ Ã×ÈÏÅ Ó¿ÂÏË¿Â ¿ Î×Ó¿ÂÏÅÜϽ ν ͽÄÓ×ÑʽÈÅ ½ Ó¿ÂÏÊËÏË ÈÂÀÈË Ê  ÁËÎÏÅÀʽÈË ÇËÊÅÔʽ ÑËÍɽ ¬Ë Ç×ÎÊËÏË ÌÍžÅͽÊ ¿ËÁÅ ÁË ÈÂÎÊË ËÍËÊ¿½Ê ʽ Ó¿ÂÏË¿ÂÏ ŠÌÈËÁË¿ÂÏ ËÏ Î×Ó¿ÂÏÅÜϽ ÌÍÅ ÎÐÕÂÊ ÇËÂÏË ÌËÊÅý¿½ Á˾ſÅÏ ŠǽÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ÌËÈÐÔÂʽϽ ÈÂÔ¾ʽ ÎÐÍË¿Åʽ ͽÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Î×Î ÎÌÂÓŽÈÊÅ ÌÍÅÎÌËÎ˾ÈÂÊÅÜ s È½Æ Ç˾ÂͽÔÇÅ À;ÂÊÅ ½ ¿ ÉÊËÀË Â¿ÍËÌÂÆÎÇÅ ÎÏͽÊÅ s Î×Î ÎÌÂÓŽÈÊŠɽÕÅÊŠĽ
«®« ¢ª«®¯¥ ª ®¯¢£ ¥ ¤ ¥¯¥¢¯« ¡×ÈÃÅʽϽ ʽ ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ʽ ȽÆǽϽ Ľ¿ÅÎÅ ËÏ ¿ÍÂÉÂÏË Ê½ Ľ ÎÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ Å ÌÍËÁ×Èý¿½ ËÏ ÁË ÁÊÅ ¬Ë ¿ÍÂÉ ʽ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ÌÍÂÉÅʽ¿½ ÌÍÂÄ Ñ½ÄÅÏ ÌËÇ×È¿½Ê ÌËÊÅÇ¿½Ê ÍËÄÂÏǽ ÎÏ×¾ÈË˾ͽÄп½Ê ¾Ð ÏËÊÅĽÓÅÜ Ó×ÑÏÂà ŠÐÄÍÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ
¬ÍŠʽÕÅÏ ÇÈÅɽÏÅÔÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ È½ÆǽϽ ÌÍÂÄÅÉп½ ÐÎÌÂÕÊË Ç½ÏË Ô½ÎÏ ËÏ ÈÅΠϽϽ ËÎϽ¿½Ï ÊÂĽÎÂÀʽÏÅ ËÏ ÎÏÐÁ½ ¬ÍÂÄÅÉп½ÊÂÏË Ê½ ÉȽÁÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ Ä½¿Å ÎÅ ÉÊËÀË ËÏ ÅÄÉÂÊÂÊÅÂÏË Ê½ ÑÅÄÅÔÊËÏË Î×ÎÏËÜÊÅ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ¬ÍÅ ÌÂÍÅËÁÅÔÊË Ä½ÉÍ×Ä¿½Ê ŠͽÄÉÍ×Ä¿½Ê ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠÅÄÏÂÀÈÜÏ Ê½Á ÌËÔ¿ÂʽϽ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏ Å Ä½ÀÅ¿½Ï ËÏ ÎÏÐÁ½ ÅÈÅ ÅÄÉÍ×Ä¿½ÊÂÏË «ÌÏÅɽÈÊÅÏ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÅ ÌÍÂÄ ÌË Ç×ÎÊÅÏ ѽÄŠʽ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ν ¿ ÀͽÊÅÓÅÏ O® ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É Î¿ÂÏÈÅʽϽ ¨½ÆǽϽ  οÂÏÈËÈÛ¾Å¿Ë Í½ÎÏÂÊÅ ÅÄÅÎÇ¿½ ÖË Ä½ οËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅ ÅÊÏÂÊÄſʽ ÎÈ×ÊÔ¿½ οÂÏÈÅʽ °ÎϽÊË¿ÂÊË Â Ô Ľ ÌË Ç×È¿½ÊÂÏË ÎÅ ÎÂÉÂʽϽ ΠÊÐÃÁ½ÜÏ ËÏ Î¿ÂÏÈÅʽ ÌËͽÁÅ ÇËÂÏË Ï Î ĽÎÜ¿½Ï ʽ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ¬ÍÅ ÎÀ×ÎÏÜ¿½Ê ʽ ÌËοÅÏ ÇËÂÏË Â Î×ÌÍË¿ËÁÂÊË Î Ê½É½ÈÜ¿½Ê ʽ ËοÂÏÈÂÊÅÂÏË ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ Î×Ó¿ÂÏÅÜϽ ʽɽÈÜ¿½ Ľ ÎÉÂÏǽ ʽ ¿ÂÀÂϽÏſʽϽ ɽν ÇËÜϽ ΠпÂÈÅÔ½¿½ ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ¿È½À½Ï½ ¨½ÆǽϽ  ÎÐÒËÐÎÏËÆÔÅ¿½ ÇÐÈÏÐͽ §ÍÅÏÅÔÊÅ ÌË ËÏÊËÕÂÊÅ ʽ ¿È½À½Ï½ ν ѽÄÅÏ ÌËÊÅÇ¿½Ê ŠʽԽÈË Ê½ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ÌËͽÁÅ ÎȽ¾ËÏË Í½Ä¿ÅÏÅ ʽ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂɽ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏ ѽÄŠȽÆǽϽ Ê  Ͻǽ ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈʽ Ç×É Ä½ÎÐÕ½¿½ÊÅÜϽ Å ÉËàÁ½ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ Î ÐÎÌÂÒ Ç½ÏË ÊÂÌË Èſʽ ÇÐÈÏÐͽ ¬ÍÅ ÌÍÂÇËÉÂÍʽ ¿È½ÃÊËÎÏ Í½ÎÏÂÊÅÜϽ пÂÈÅÔ½¿½Ï ¿ÂÀÂϽÏſʽϽ ɽν ŠʽɽÈÜ¿½Ï ¾ÍËÜ Ê½ Î×Ó¿ÂÏÅÜϽ ÎÏ׾ȽϽ ÈÂÎÊË ÌËÈÜÀ½Ï ½ Î×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ɽÎÈËÏË Ê½É½ÈÜ¿½ ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÌËÔ¿½Ï½ ¨½ÆǽϽ  ËÎ˾ÂÊË ÏËÈÂͽÊÏʽ Ç×É ÌËÔ¿½Ï½ ¯Ü ͽÎÏ Á˾Í ʽ ÈÂÇÅ ÁË ÏÂÃÇÅ ÌËԿŠΠͽÄÈÅÔʽ ͽÇÓÅÜ s ËÏ ÎȽ¾Ë ÇÅÎÂȽ Ç×É ÊÂÐÏͽÈʽ ÁË ÎȽ¾Ë ½ÈǽÈʽ ͪ ª½Æ ÌËÁÒËÁÜÖŠĽ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË Î½ Á×ȾËÇÅÏ ÌÍËÌÐÎÇÈÅ¿Å ÌËԿŠǽǿÅÏË Î½ ½ÈпŽÈÊÅÏ Š½ÈпŽÈÊË ÁÂÈÐ¿Å½È ÊÅÏ ÌËԿŠǽÇÏË Å ÌË ÈÂÇÅÏ ǽ;ËʽÏÊÅ ÌËÔ¿Å ½Íп½ÊÂÏË Ê½ ÎȽ¾Ë ÇÅÎÂÈÅÏ ÌËÔ¿Å ÄʽÔÅÏÂÈÊË Ð¿ÂÈÅÔ½¿½ Á˾ſÅÏ ÍоËÎÇÂÈÂÏÊÅÏ ÎÅÈÊË ÀÈÅÊÂÎÏÅÏ ŠÐÌÈ×ÏÊÂÊÅ Î ¾ÈÅÄǽ ÌËÁÌËÔ¿Âʽ ¿ËÁ½ ÌËÔ¿Å Ê ÌËÄ¿ËÈÜ¿½Ï ÊËÍɽÈÊË Í½Ä¿ÅÏÅ ʽ ¿ÅÁ½ §Í½ÏÇÅÜÏ ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÂÊ ÌÂÍÅËÁ ʽ ͽÎÏÂà ŠͽĿÅÏÅ ÌËÄ¿ËÈÜ¿½ ÇÐÈÏÅ¿Åͽ ÊÂÏË Ê½ ȽÆǽϽ ʽ ¿ÅÎËÔÅʽ ÁË É ªÂ ˾ÅÔ½ ÌÍÂ˿ȽÃÊÂÊÅÏ ÌËÔ¿Å ÅÈŠͽÆËÊŠҽͽÇÏÂÍÊÅ Î ÉÊËÀË ¿½ÈÂÃÅ ÌÍÂÄ É½Æ ÛÊÅ
Ë;½ Î ¾ËÈÂÎÏÅÏ ŠÊ ÌÍÅÜÏÂÈÅÏ ¡ËÎÂÀ½ Ê ν ʽ¾ÈÛÁ½¿½ÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ Å ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ÇËÅÏË Á½ ĽÎÏͽս¿½Ï ǽÏË ÓÜÈË Ê½Î½Ã ÁÂÊÅÜϽ ËÏ È½Æǽ ¬ÍÅ Ç×Îʽ ÌÍËÈÂÏʽ ÎÂÅϾ½ ÉËàÁ½ Πʽ ÎÊ ¾ÈÛÁ½¿½ ʽ̽ÁÂÊÅ ËÏ ¾Í½ÕÊÂΠϽ ɽʽ %RYSIPHE POLYPHAGA ËÏ É½Ê½ 0ERONOSPORA LEPTOSPERMA ÅÈÅ ËÏ ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ª½ÈÅÔÅÂÏË Ê½ ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ Â Î×ÌÍË¿ËÁÂÊË Î ¿ÏËÍÅÔÊË Ä½ÎÂÈ¿½Ê ʽ ¾ËÃÅ Çͽ¿ÅÔÇÅ ÇËÂÏË ÎÅÈÊË Ä½É×ÍÎÜ¿½ ¾ÅÈǽϽ Å Ê  ¿ Î×ÎÏËÜÊÅ Á½ ΠÅÄÌËÈÄ¿½ ¤½ ÌÍÂÁ̽Ŀ½Ê ËÏ ¿ÍÂÁÅÏÂÈÅϠΠÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ Á½ Π¿ËÁÅ ¾ÅËÈËÀÅÔʽ ĽÖŠϽ ¯Ü ÌÍÂÁ¿ÅÃÁ½ ĽÎÜ¿½Ê ʽ ȽÆǽϽ ¿ Ê½Æ Í½ÊÊÅÏ ÎÍËÇË¿Â ÌÍÅ ÌËÁÒËÁÜÖÅ ÌËÔ¿ÂÊÅ Å ÇÈÅɽÏÅÔÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Ìͽ¿ÅÈʽ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ Ìͽ¿ÅÈÊË ÁË ÄÅͽÊ ʽ ÏËÍË¿ÂÏ ŠÁÍ ªÂ˾ÒËÁÅÉË Â Î¿Ë¿ÍÂÉÂÊÊË ÅÄʽÎÜÊ ʽ Ľ¾ËÈÂÈÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ ÅÄ¿×Ê Ê½Î½ÃÁÂÊÅÂÏË Å ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ÎËÍÏË¿Â ÐÎÏËÆÔſŠʽ ¾ËÈÂÎÏÅÏ ŠÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅÏ «Ï ÒÅÉÅÔÊÅÏ ÌÍÂ̽ͽÏŠĽ ÌÍÂÁËϿͽÏÜ¿½Ê ʽ ɽʽϽ ΠÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÌÍ× ÎǽÊ ΠÌÍ¿ÅÇÐÍ s ÍоÅÀ½Ê s ÅÈÅ ÏÅËÄËÈ s ®ÍÂÖÐ ÈÅÎÏ ÊÅÏ ¿×ÕÇÅ Á˾ÍÅ ÍÂÄÐÈϽÏŠΠÌËÈÐÔ½¿½Ï ÌÍÅ ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ¿½ÄÏ½Ç ¢§ s ÁÂÓÅÎ ¢§ s ǽͽÏ ¢§ s ÌÅÍÅÉËÍ s ÎÈÐÔ½ÅÏ ʽ ÌÍ×ÎǽÊ ΠÏÂÄÅ ÌÍÂ̽ͽÏÅ Â ÊÂ˾ÒËÁÅÉË Á½ ΠÎ̽Ŀ½ ÏËÔÊË Ç½Í½ÊÏÅÊÊÅÜ ÎÍËÇ Ä½ ÌÍžÅͽÊ ʽ ÎÐÍË¿ÅʽϽ ¬ÍÅ ¾ÅËÈËÀÅÔÊËÏË ÄÂÉÂÁÂÈÅ  ½¾ÎËÈÛÏÊË Ä½¾Í½ÊÂÊË ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂÏË Ê½ ÏÂÄÅ ÌÍÂ̽ͽÏÅ ®ÂÉÂÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¤½ ÌËÈÐÔ½¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽ ΠËÏÁÂÈÜÏ ÎÌÂÓŽÈÊÅ ÎÂÉÂÊÊÅ ÐÔ½ÎÏ×ÓÅ ½ Ľ ÌË ÎÊ É½ÈÇÅ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿½ Î ÅľÅÍ½Ï Ê½Æ Á˾ÍÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ ×¿ ¿Í×Äǽ Î ÏË¿½ Ô ÎÂ
ÌÈ¿ÂÈÅ ÇË Â ÊÂ˾ÒËÁÅÉË ÌÍÅ ÁÅÍÂÇÏʽϽ ÎÂÅϾ½ ÌËοÅϠΠÌÍËÍÂÃÁ½Ï ÅÈÅ ÌËÁÎÜ ¿½Ï ¯Ë¿½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÇËÀ½ÏË Î½ ˾ͽÄп½ÊÅ Á¿ËÆÇÅ ÈÅÎϽ ǽÏË Í½ÄÎÏËÜÊÅ ÏË ÉÂÃÁРͽÎÏÂÊÅÜϽ Ê ¾Å¿½ Á½ ¾×Á ÌË É½ÈÇË ËÏ ÎÉ ¢ÁÊË¿ÍÂÉÂÊÊË Î ËÇË̽¿½ÊÅÜϽ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌËÁÒͽʿ½Ê ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ Î ÏÂÔÂÊ Ë¾ËÍÎÇÅ ÅÈÅ ÌÏÅÔÅ ÏËÍ Î ÇËÉÌËÎÏ ÅÈÅ Î ½ÉËÊÅ¿½ ÎÂÈÅÏͽ ÁË ÇÀ ʽ ÁÂǽÍ
ÅÁÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â Å Î×ËÏ¿ÂÏÊË Ê½ Å ÎÉ Ä½ ÁÅÌÈËÅÁÊÅÏ ¤½ ÂÁÅÊ ÁÂÇ½Í Î½ ÊÂ˾ÒËÁÅÉŠͽÎÏÂÊÅÜ Ä½ ÏÂÏͽÌÈËÅÁÊÅÏ Š¾ÍËÜ Ä½ ÁÅ ÌÈËÅÁÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â «¾ÅÇÊË¿ÂÊË ÌÍÅÒ¿½Ö½ÊÂÏË Â ÌËÔÏÅ ÊË ÎÈÂÁ ÁÊÅ Â ÊÂ˾ÒËÁÅÉË Á½ ΠʽÌͽ¿Å ÌÍË¿ÂÍǽ Å ÌÍÅ ÊÂ˾ÒËÁÅÉËÎÏ Á½ ΠÅÄ¿×ÍÕÅ ÌËÁνÃÁ½Ê «ÎÊË¿ÂÊ ÊÂÁËÎϽÏ×Ç Ê½ ͽÄνÁÊËÏË ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ȽÆǽϽ  ¿È½À½ÊÂÏË Ê½ ÄʽÔÅÏÂÈÊÅ ÎÍÂÁÎÏ¿½ Ľ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÌËνÁ×ÔÊÅÜ É½ÏÂÍÅ½È Å ÊÂÀË¿ËÏË Í½Ä Î½ÃÁ½Ê «¯ ¨¢£¡ ª¢
ÍÅÃÅÏ ÌË ¿ÍÂÉ ʽ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ÌÍÅ ÁÅÍÂÇÏʽ ÎÂÅϾ½ ΠÎ×ÎÏËÜÏ ¿ ËÇË Ì½¿½ÊÅÜ Å ¿ ÌÈ¿ÂÊ Ľ ÌËÁÁ×ÍýÊ ʽ Á˾ͽ ÎÏÍÐÇÏÐͽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ Å ÔÅÎϽ ËÏ ÌÈ¿ÂÈÅ ¬×Í¿ËÏË ËÇË̽¿½Ê Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÎÈÂÁ ÌËÜ¿½Ï½ ʽ Ì×Í¿ÅÏ ÈÅÎϽ ÇËÀ½ÏË ÍÂÁË¿ÂÏ ν Á˾Í ËÑËÍÉÂÊÅ ÉÂÃÁÐÍÂÁÅÜϽ Ï ÉËÀ½Ï Á½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï ÉÂÒ½ÊÅÄÅͽÊË ½ ¿ ÍÂÁË¿ÂÏ s Í×ÔÊË Î ÉËÏÅǽ ¯Íܾ¿½ Á½ Π¿ÊÅɽ¿½ Á½ ʠΠĽ ÏÍÐÌ¿½Ï ÉȽÁÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ Î ÌËÔ¿½ ÌËÊÂàĽÀÅ¿½Ï ÏËͽϽ ˾ͽ¾ËÏǽ ΠÌͽ¿Å ÎÈÂÁ ËÇËÈË ÁÊŠĽ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Ä½ÌÈ¿ÂÈÜ¿½ÊÂÏË Î ËÇË̽¿½ Å ÌÈ¿ŠËÖ Ì×ÏÅ ÇË ¿È½ÃÊËÎÏϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ÌÍÅ ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÂÊ Í½ÎÏÂà ʽ ÇÐÈÏÐͽϽ Î̽ÁÊ ÌËÁ ËÏ ÌÍÂÁÂÈʽϽ ÌËÈÎǽ ¿È½ÀËÂÉÊËÎÏ Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌËÈſǽ ¬ËÈſʽϽ ÊËÍɽ ΠÁ¿ÅÃÅ ÉÂÃÁÐ Å É Ê½ ÁÂÇ½Í Å Â ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÏÅ̽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ÍÅÃÅÏ Ľ ͽÄνÁ½ ΠÎ×ÎÏËÜÏ ¿ ÍÂÁË¿ÊË ÌËÈÅ¿½Ê ÌËÁÒͽʿ½Ê ÌÈ¿ÂÊ ŠÌÍË¿ÂÏÍÜ¿½Ê ʽ ̽ÍÊÅÓÅÏ §ËÀ½ÏË Ê½Î½ÃÁÂÊÅÂÏË Â Î×ÄÁ½ÁÂÊË ÔÍÂÄ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ͽÄνÁ ¿ÂÁʽÀ½ ÎÈÂÁ ĽνÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠÌͽ¿Å ÌËÈſǽ ʽ ÇËÍÂÊ ÌÍÅ ÌË É½ÈÇÅ ÌÈË ÖÅ ÅÈÅ ÔÍÂÄ ÌËÈÅ¿½Ê ¿ ¾Í½ÄÁŠĽνÃÁ½Ê ÌËÁ ¿ËÁ½ «ÇËÈË Á¿Â ÎÂÁÉÅÓÅ ÎÈÂÁ ĽνÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ȽÆǽϽ ÉÂÃÁÐÍÂÁÅÜϽ ΠÇÐÈÏÅ¿ÅÍ½Ï ½ ¿×ÏÍ ¿ ÍÂÁ½ ΠÌÈ¿ŠŠËÇË̽¿½ ¡Ë ʽԽÈËÏË Ê½ ÌÍžÅͽÊÂÏË ÉËàÁ½ ΠʽÈËÃÅ ÌÍË¿ÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ËÖ ÂÁʽ ÉÂÃÁÐÍÂÁË¿½ ˾ͽ¾ËÏǽ Å ÌÈ¿ÂÊ ËÈÜɽ Ô½ÎÏ ËÏ ÒÂ;ÅÓÅÁÅÏ ÇËÅÏË Î ÌÍÂÌËÍ×Ô¿½Ï Ľ ¾Ë;½ Î ÌÈ¿ÂÈÅÏ ¿ËÁÜÏ ÁË ÎÌÅͽÊ ʽ ͽÎÏÂý ʽ ȽÆǽϽ Å ÁË Ê½É½ÈÜ¿½Ê ʽ Á˾ſÅÏ ¤½ÏË¿½ Ê½Æ ÌËÁÒËÁÜÖ½  ÉÂÒ½ÊÅÔʽϽ ¾Ë;½ Î ÌÈ¿ÂÈÅÏ ¬ÍÅ ÎÅÈÊË Ä½ÌÈ¿ÂÈÜ¿½Ê ÌÍŠɽÈÇÅ ÉÂÃÁÐÍÂÁ˿ŠͽÄÎÏËÜÊÅÜ Ê½ ĽÎÜ¿½Ê ŠÊ¿×ÄÉËÃʽ ÉÂÒ½ÊÅÔʽ ¾Ë;½ ÉËàÁ½ ΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÒÂ;ÅÓÅÁÅÏ ½Ñ½ÈËÊ ¿ ÁËĽ À ʽ ÁÂÇ½Í ¿ÊÂÎÂÊ ¿×¿ ѽĽ ÍËÄÂÏǽ ʽ ȽÆǽϽ ÎÍÂÖÐ ÂÁÊËÀË ÁÅÕÊÅ ÕÅÍËÇËÈÅÎÏÊÅ Å ÑÐÄÅȽÁ ¿ ÁËĽ È Ê½ ÁÂÇ½Í ÎÍÂÖÐ ÃÅÏÊÅ
¬ÍÅ ÂÎÂÊʽϽ ÎÂÅϾ½ Å ÌÍŠνÉËĽÎÜ¿½ÖÅϠΠÌËοŠÎÈÂÁ ÌËÊÅÇ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ ΠËÑËÍÉÜ ÍËÄÂÏǽ ËÏ ÈÅÎϽ Î ÇËÜÏË Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ÌÍÂÄÅÉп½Ï ¬ÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ s ËÏ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ½ÌÍÅÈ Ä½ÌËÔ¿½Ï Á½ Π˾ͽÄп½Ï Ó¿ÂÏËÊËÎ ÊÅÏ ÎÏ׾Ƚ ͽÄÈÅÔÊÅÏ ͽÆËÊŠʽ ÎÏͽʽϽ ʽԽÈËÏË Ê½ ¾ÐÏËÊÅĽÓÅÜϽ ËÑËÍÉÜÊÂÏË Ê½ Ó¿ÂÏÊÅÏ Ì×ÌÇŠʽÎÏ×Ì¿½ ËÏ ÎÍÂÁ½Ï½ ʽ ½ÌÍÅÈ ÌÍÅ ÁÅÌÈËÅÁÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â È½Æ Ç½ Å ÌÍÂÄ Ì×Í¿ËÏË ÁÂÎÂÏÁÊ¿Å ʽ É½Æ Ê½ ÏÂÏͽÌÈËÅÁÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â ³×ÑÏÂÃ×Ï Ä½ÌËÔ¿½ ÁÊÅ ÌË Ç×ÎÊË ±½Ä½Ï½ ʽ ÐÄÍÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ  Îͽ¿ÊÅÏÂÈÊË ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈʽ s ÁÊÅ ¯Ë¿½ ΠÁ×ÈÊʽ ÊÂͽ¿ÊËÉÂÍÊËÏË Å ÊÂÂÁÊË¿ÍÂÉÂÊÊË ÐÄÍÜ¿½Ê ¬×Í¿Ë ÐÄÍÜ¿½Ï ÎÂÉÂʽϽ ¿ ËÎÊË¿½Ï½ ʽ Î×Ó¿ÂÏÅÂÏË ª½ ÂÁÊË Í½ÎÏÂÊÅ ÉËàÁ½ Πʽ¾ÈÛÁ½¿½Ï Î×Ó¿ÂÏÅÜ ¿ ͽÄÈÅÔʽ ѽĽ ʽ ͽĿÅÏÅ Î×Ó¿ÂÏÅÜ Î×Î ÄÍÂÈÅ ÎÂÉÂʽ ÁÍÐÀÅ Î Ó¿Â ÏË¿Â ½ ÌËÊÜÇËÀ½ Å Î Ó¿ÂÏÊÅ Ì×ÌÇÅ ¯½ÄÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏ ËÌÍÂÁÂÈÜ Å Î×¾ÅͽÊÂÏË Ê½ ÄÍÂÈÅÏ ÎÂÉÂʽ ʽ ÊÜÇËÈÇË Ì×ÏÅ s ÌËÂϽÌÊË
ª½Æ Á˾ÍÅ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÓŠν ÇÐÈÏÐÍÅÏ ÇËÅÏË Ëο˾ËÃÁ½¿½Ï ÉÜÎÏËÏË Í½ÊË Å ËÎϽ¿ÜÏ ÌËÔ¿½Ï½ ÔÅÎϽ ËÏ ÌÈ¿ÂÈÅ Å Á˾Í Ľ̽ÎÂʽ Î ÒͽÊÅÏÂÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ǽǿÅÏË Î½ ÃÅÏÊÅÏ ŠËÇËÌÊÅ ÇÐÈÏÐÍŠͽÊÊÅÏ ÄÂÈÂÊÔÐÓÅ «Î˾ÂÊË Á˾ÍÂ È½Æ Ç½Ï½ ΠͽĿſ½ ÎÈÂÁ ¾Ë¾Ë¿Å ÇÐÈÏÐÍÅ ÇËÅÏË ËÎϽ¿ÜÏ ÌËÔ¿½Ï½ ¾ËÀ½Ï½ Î ½ÄËÏ ¡Ëǽ ĽÊË Â Ô ȽÆǽϽ ÉËàÁ½ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ ʽ ÂÁʽ Å Î×Ö½ ÌÈËÖ ÊÜÇËÈÇË ÀËÁÅÊÅ ¬ÍÅ ÏËÄÅ ÎÈÐÔ½Æ ÏÜ Î ÇÐÈÏÅ¿Åͽ ¾ÂÄ ÏËÍÂÊ Π½ÄËÏ ®ÈÂÁ ÇÐÈÏÅ¿ÅͽÊ ʽ ȽÆǽϽ ÌÈËÖϽ ʽ ÇËÜÏË Â ËÏÀÈÂÃÁ½Ê½ ËÎϽ¿½ ÄʽÔÅ ÏÂÈÊË Ä½É×ÍÎÂʽ Î ÊÂÆÊÅÏ ÎÂÉÂʽ ¡Ë¾Í½Ï½ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½  ËÏ Î×ÖÂÎÏ¿ÂÊË ÄʽÔÂÊÅ Ľ ͽĿÅÏÅÂÏË Ê½ ÇÐÈÏÐͽϽ ¤½ Á;ÊÅÏ ÎÂÉÂʽ ʽ ȽÆǽϽ ν ÊÂ˾ÒËÁÅÉŠ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ¿½ Ͻ ÁË ÀͽÁÅÊÎÇË Î×ÎÏËÜÊÅ ÌËÔÅÎÏ¿½Ê ÅÈÅ Ì×ÈÊË Ä½Í½¿ÜÊ ʽ ËÎϽÏ×ÓÅÏ ËÏ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅǽ Å ÐÊÅÖËý¿½Ê ʽ ÌÈ¿ÂÈʽϽ ͽÎÏÅÏÂÈÊËÎÏ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅǽ Å ËÏ ¿ÍÂÉÂÏË Ê½ ĽÎÜ¿½Ê Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï ͽÄÈÅÔÊŠ˾ͽ¾ËÏÇÅ ËÎÅÀÐÍÜ¿½ÖÅ Á˾Í ͽÄÍËÒÇ½Ê ÀËÍÂÊ ÌËÔ¿ÂÊ ÎÈËÆ Å Ï¿×ÍÁË ÈÂÀÈË Ä½ ÎÂÉÂʽϽ ¬ËÔ¿½Ï½ ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÅÄËÍ Ê ÌË Ç×ÎÊË ËÏ ÁÊÅ ÌÍÂÁŠĽÎÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ΠÉÂʽϽ ¬ÍÅ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÇ ÃÅÏʽ ÇÐÈÏÐͽ ËͽÊϽ ΠÌÍË¿ÂÃÁ½ ʽ Á×ȾËÔÅʽ ÎÉ ½ ÌÍÅ ËÇËÌʽ ÇÐÈÏÐͽ ÌËÔ¿½Ï½ ΠÁÅÎÇË¿½ ¬ÍÅ ÊÐÃÁ½ ÌÍÂÁÅ ËÎÊ˿ʽϽ ˾ͽ¾ËÏǽ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ŠĽ̽ÎÜ¿½ÖË ÏËÍÂÊ Π˾ËÍÎÇÅ ÏËÍ ¿ ÊËÍɽ Ê ÌË¿ÂÔ ËÏ Ï Ê½ ÁÂÇ½Í ¬ÍÅ ÌË ÀËÈÂÉÅ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿½ ÏËÍ Î ͽĿſ½Ï ¾ËÀ½Ï½ ¿ÂÀÂϽÏſʽ ɽν ÈÅÎϽ Å ÎÏ׾Ƚ Å Îͽ¿ÊÅÏÂÈÊË É½ÈÇË ÇËÈÅÔÂÎÏ¿Ë Î×Ó¿ÂÏÅÜ Î ÊÅÎÇË Î×Á×Í
®·¤¡ ª¢ ª ª ® £¡¢ª¥¢
½ÄνÁ×Ï Â ÀËÏË¿ Ľ ĽνÃÁ½Ê ʽ ÌËÎÏËÜÊÊË ÉÜÎÏË ËÏ ÇÍ½Ü Ê½ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ÁË Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ½ÌÍÅÈ ¡Ë ÏËÀ½¿½ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ν Î Î×ÖÅÊÎÇÅ ÈÅÎϽ Å Á˾ÍÂ Í½Ä ¿ÅϽ ÇËÍÂÊË¿½ ÎÅÎÏÂɽ ʽ Á×ȾËÔÅʽ ÁË ÎÉ ¬ÍŠĽνÃÁ½ÊÂÏË ÏÍܾ¿½ Á½ Åɽ ÁËÎϽÏ×ÔÊË ¿È½À½ ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ½ÄνÁ×Ï Î ÅÄ¿½ÃÁ½ ÈÂÎÊË Î Ìͽ¿½ ¾ÂÈ ÅÈŠ˾ÅÇÊË¿Âʽ ÈË̽Ͻ ÌËÁÍÂÃÁ½ Π¿ ǽÕËÊÅ ÅÈŠνÊÁ×ÔÂϽ ¬ËÇÍÅ¿½ ΠΠÌȽÏÊË ÅÈÅ ÍËÀËÄǽ Ľ Á½ Ê ÅÄÎ×ÒÊ ŠÎ ÌÍÂʽÎÜ ÁË ÌËÎÏËÜÊÊËÏË ÉÜÎÏË ¬ÍÂÌËÍ×Ô¿½ ΠͽÄνÁ×Ï Á½ ΠĽνÁÅ ¿ Î×ÖÅÜ ÅÈŠʽ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÜ ÁÂÊ ½ÄνÃÁ½ÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Ê½Æ ÔÂÎÏË Í×ÔÊË ¿ ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË Ê½Ìͽ¿ÂÊÅ ¾Í½ÄÁŠʽ ͽÄÎÏËÜÊÅ ÎÉ ÉÂÃÁÐ ÍÂÁË¿ÂÏ ŠÎÉ ¿×ÏÍ ¿ ÍÂÁ½ ÌÍÅ ÏÂÏͽÌÈË
ΠʽȽÀ½ ËÖ ÌÍÂÄ Ì×Í¿ÅÏ ÎÂÁÉÅÓÅ Á½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ËÇË̽¿½Ê ŠÌÈ¿ÂÊ ÏËÍËÏË ËÇË̽¿½Ê Î ÌÍË¿ÂÃÁ½ ÎÈÂÁ ÁÊÅ ÇËÀ½ÏË Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ν Á˾Í ¿ÇËÍÂÊÂÊŠŠͽĿÅÏÅ ¢ÁÊË¿ÍÂÉÂÊÊË Î Ìͽ¿ÜÏ ÌÍËÍÂÃÁ½Ê ŠÌËÁνÃÁ½Ê ¬ÍŠĽÎÐÕ½¿½Ê ÌËοÅϠΠÌËÈÅ¿½Ï ÎÅÔÇÅ ÏÂÄÅ ÀÍÅÃÅ ÌÍŠͽÄνÁÊËÏË ËÏÀÈÂÃÁ½ Ê ν Î×ÎÍÂÁËÏËÔÂÊÅ ¿×ÍÒÐ ÉÊËÀË ÌË É½ÈÇË ÌÈËÖ ÇËÂÏË Ê½É½ÈÜ¿½ ÄʽÔÅÏÂÈÊË Í½ÄÒËÁÅÏ ʽ ÏÍÐÁ ¤½ ÏͽÆÊÅÏ ʽνÃÁÂÊÅÜ ÉËÀ½Ï Á½ ΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï Å ÌÈËÖÅ ÇËÅÏË Î ËÎ¿Ë ¾ËÃÁ½¿½Ï ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ÂÎÂÊϽ ÌÍÂÄ ÊËÂÉ¿ÍÅ ÅÈŠʽԽÈËÏË Ê½ ÌÍËÈÂÏϽ ɽÍÏ ´ÂÎÏË Ì×ÏÅ ÌË Í½ÄÈÅÔÊÅ ÌÍÅÔÅÊÅ ÌÈËÖÅÏ Ê ÐÎÌÜ¿½Ï Á½ ΠÌËÁÀËÏ¿ÜÏ ÁË ÇÍ½Ü Ê½ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ÌËͽÁÅ ÇËÂÏË ÁÅÍÂÇÏʽϽ ÎÂÅϾ½ ĽÇ×ÎÊÜ¿½ Å Á˾ſÅÏ ̽Á½Ï ¬ÍŠͽÄÉÊËý¿½Ê ÔÍÂÄ Í½ÄνÁ ÉȽÁÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ Î ĽνÃÁ½Ï ʽ ÌËÈÂÏË ÌÍÂÁÄÅÉÊË ÊËÂÉ¿ÍÅ ÅÈŠͽÊË ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ ɽÍÏ ½ÌÍÅÈ ½ÄνÁ×Ï ÉËàÁ½ ΠÅÄÌËÈÄ¿½ ŠĽ ÌËÁνÃÁ½Ê ʽ ʽνÃÁÂÊÅÜϽ ʽ Í½Ä ÍÂÁÂÊÅ ÐÔ½ÎÏ×ÓÅ ª½Æ ¿ÅÎËÇËǽÔÂÎÏ¿ÂÊ Í½ÄνÁ ΠÌËÈÐÔ½¿½ ÇËÀ½ÏË ÎÂÉÂʽϽ ΠĽÎÜ¿½Ï ÌÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÌËÈË¿Åʽ ʽ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ®ÂÅϾ½Ï½ ÉËàÁ½ ΠÅÄ¿×ÍÕÅ Å ÌË Ç×ÎÊË ÜÊнÍÅ Ñ¿ÍнÍŠǽÏË Ä½ ÓÂÈϽ ΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÌËÈÐÏËÌÈŠ̽ÍÊÅÓÅ ÅÈÅ ¿ÅÎËÇÅ ÏËÌÈÅ ÈÂÒÅ ÌËÁ ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Ë ÑËÈÅË ¬ËÔ¿½Ï½ ¿ ÈÂÒÅÏ ÅÈŠ̽ÍÊÅÓÅϠΠʽÎÅÏÊÜ¿½ ÉÊËÀË Á˾Í ŠÎ ÎÉÂο½ Î ÌËÈÐͽÄÈËÃÂÊ Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ Å ÌÜÎ×Ç ¿ Î×ËÏÊËÕÂÊÅ ¤½ ÌËÈÐÔ½¿½Ê ʽ ͽÄνÁ Ľ ĽνÃÁ½Ê ʽ ÂÁÅÊ ÁÂÇ½Í Î ËÑËÍÉÜÏ ÈÂÒÅ ÕÅÍËÇÅ É Å Á×ÈÀÅ É ¬ËÔ¿½Ï½ ΠÌËÁͽ¿ÊÜ¿½ ŠΠ¿½ ÈÅͽ Î Á×Í¿ÂÊ ¿½ÈÜÇ ÅÈÅ Î Á×Îǽ ¬Í½¿ÜÏ Î ʽÌÍÂÔÊÅ ¾Í½ÄÁÅÔÇŠʽ ͽÄÎÏËÜÊÅ ÎÉ Å Á×ȾËÔÅʽ ÎÉ ®ÂÅϾ½Ï½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ Í×ÔÊË Ê½ ¿È½Ãʽ ÌËÔ¿½ ¤½ Ç¿ É ÌÈËÖ Î½ ÊÂ˾ÒËÁÅÉÅ À ÎÂÉÂʽ ÅÈÅ ËÇËÈË À ʽ ÁÂÇ½Í ¤½ ÌË Í½¿ÊË ÉÂÍÂÊ ÌËο ÎÂÉÂʽϽ ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË Î ÎÉÂο½Ï Î×Î ÎÐÒ ÌÜÎ×Ç ¿ Î×ËÏÊËÕÂÊÅ ®ÈÂÁ ĽÎÜ¿½ÊÂÏË ÈÂÒÅϠΠÌËÇÍÅ¿½Ï Î Ï×Ê×Ç ÎÈËÆ ÎÉ ÌÍÂÀËÍÜÈ Ë¾ËÍÎÇÅ ÏËÍ ÅÈÅ ÌÜÎ×Ç Å Ì½Ç Î ¿½ÈÅÍ½Ï ¬ËÈÅ¿½Ï Π˾ÅÈÊË Î ¿ËÁ½ Å ÈÂҽϽ ΠÌËÇÍÅ¿½ Î ÌËÈÅÂÏÅÈÂÊË¿Ë ÑËÈÅË
¡ÅÍÂÇÏʽ ÎÂÅϾ½ ®ÂÅϾ½Ï½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿ ÊÜÇËÈÇË ÎÍËǽ s ͽÊË ÌÍÂÄ ÂÎÂÊϽ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ÌÍÂÁ ÄÅÉÊË ÇÍ½Ü Ê½ ÊËÂÉ¿ÍÅ ÅÈŠͽÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ ÜÊнÍÅ Ñ¿ÍнÍÅ Å ¾Å¿½ ÂÎÂÊʽ ÎÂÅϾ½ ÌÍËÈÂÏʽ ÎÂÅϾ½ Å ÉÊËÀËÀËÁÅÕÊË ÇÐÈÏÅ¿ÅͽÊ ÔÍÂÄ ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏÅÏ ʽ ¿ÅÁ½ Ľ νÉËĽÎÜ¿½Ê «ÌÏÅɽÈÊÅÜÏ ÎÍËÇ Ä½ ÂÎÂÊʽϽ ÎÂÅϾ½ ¿ÇÈÛÔ¿½ ÌÂÍÅËÁ½ ËÏ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ÁË Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ¡Ë ÏËÀ½¿½ ÌËÔ¿½Ï½ ÏÍܾ¿½ Á½  ˾ͽ¾ËÏ ʽ ʽÏËÍÂʽ ÌËÁͽ¿ÊÂʽ Å ¿½ÈÅͽʽ ¥ÄԽǿ½ ΠÁ½ ̽ÁÊ½Ï Ì×Í¿ÅÏ ÂÎÂÊÊÅ Á×ÃÁË¿Â ÇËÅÏË Á˾Í Á½ ˿ȽÃÊÜÏ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏÊÅÜ ÌËÔ¿ÂÊ ÎÈËÆ È½À½Ï½  ÊÂ˾ ÒËÁÅÉË ÐÎÈË¿Å Ľ ǽÔÂÎÏ¿ÂʽϽ ÎÂÅϾ½ ŠĽ ÁÍÐÃÊËÏË ÌËÊÅÇ¿½Ê ʽ Á;ÊÅÏ ÎÂÉÂʽ ʽ ȽÆǽϽ ®Ì½Ä¿½ÆÇÅ ÏËÄÅ ÎÍËÇ ÁË Ê½ÎÏ×Ì¿½ÊÂÏË Ê½ ÄÅɽϽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ˾ͽÄп½Ï ÍË ÄÂÏǽ Î Î×ÖÅÊÎÇÅ ÈÅÎϽ Å Á˾Í ͽĿÅϽ ÇËÍÂÊË¿½ ÎÅÎÏÂɽ ϽÄŠѽĽ ʽ ͽĿÅÏÅÂÏË ÎÅ Ï ÌÍÂÄÅÉп½Ï ÐÎÌÂÕÊË ¬ÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ ɽÍÏ Ä½ÌËÔ¿½ ¾×ÍÄË Ê½Í½ÎÏ¿½Ê ʽ ÍËÄÂÏǽϽ ŠͽÄÇÈËÊÜ ¿½Ê ʽ ÎÏ׾ȽϽ ¬ÍÅ ÏËÄŠʽÔÅÊ Ê½ ĽÎÜ¿½Ê ÁÅÌÈËÅÁÊÅÏ ÌÍËÅÄÒËÁÅ ËÏ È½Æǽ ĽÓ×ÑÏÜ¿½Ï ¿ ʽԽÈËÏË Ê½ É½Æ ½ ÏÂÏͽÌÈËÅÁÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â ¿ ÇÍ½Ü Ê½ É½Æ ¢ÎÂÊʽϽ ÎÂÅϾ½ ËÎÅÀÐÍÜ¿½ ÌËÈÐÔ½¿½ÊÂÏË Ê½ Ê½Æ ¿ÅÎËÇÅ Á˾ſŠËÏ Ó¿ÜÏ Å Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË ¬ÍÂÁÄÅÉʽϽ ÎÂÅϾ½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ Ç×É ÇÍ½Ü Ê½ ÊËÂÉ¿ÍÅ ¿ ÎÈÐÔ½ÅÏ ÇËÀ½ÏË
¨½ÆǽϽ ΠͽÄÉÊËý¿½ Î×Î ÎÂÉÂʽ s ÔÍÂÄ ÁÅÍÂÇÏʽ ÎÂÅϾ½ ÔÍÂÄ Î½ÉËĽ ÎÜ¿½Ê ½ ÌÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊÅ Å ÔÍÂÄ Í½ÄνÁ ®¿ÂÃË Î׾ͽÊÅÏ ÎÂÉÂʽ ν Î ÌËÊÅÃÂʽ Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏ ÇËÜÏË ÎÈÂÁ ÉÂÎÂÓ½ ΠÌË¿ÅÕ½¿½ Å ÁËÎÏÅÀ½ ÁË ¬ÍÅ Ìͽ¿ÅÈÊË Î×ÒͽÊÂÊÅ ÎÂÉÂʽϽ Ľ̽Ŀ½Ï Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏϽ ÎÅ ÀË ÁÅÊÅ
¤©ª«£ ª¢ ¥ ¤ ®¼ ª¢
ýÊÅ ʽ ÂÏÂÍÅÔÊË É½ÎÈË ¿ ÏÜÒ ¬ÍÂÁÎÂÅϾÂÊÅÏ ˾ͽ¾ËÏÇÅ ¿ÇÈÛÔ¿½Ï ÇÐÈÏÅ¿ÅͽÊ ¾Í½Êп½Ê ÑÍÂÄË¿½Ê ÁÅÎÇË¿½Ê Š¿½ÈÅͽÊ ® ÏÜÒ ÌËÔ¿½Ï½ ΠÁË¿ÂÃÁ½ ÁË Î×ÎÏËÜÊÅ ÌËÄ¿ËÈÜ¿½ÖË Ç½ÔÂÎÏ¿ÂÊË Ä½ÎÜ¿½Ê ŠĽνÃÁ½Ê ªÂÌËÎÍÂÁÎÏ¿ÂÊË ÌÍÂÁŠĽÎÜ¿½ÊÂÏË ÌËÔ¿½Ï½ ΠÌËÁͽ¿ÊÜ¿½ ŠΠ¿½ÈÅͽ Ľ Á½ ÌË̽ÁÊ½Ï ÎÂÉÂʽϽ ʽ aÏ¿×ÍÁËq ÈÂÀÈË ®ÈÂÁ ΠÅϾ½Ï½ ÌÈËÖϽ ËÏÊË¿Ë Î ¿½ÈÅͽ ÂÁÅÊ ÅÈÅ Á¿½ Ì×ÏÅ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Ë¾Í½¾ËÏÇÅÏ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ÂÄ ÏÂÄŠ˾ͽ¾ËÏÇÅ ÉÊËÀË Á;ÊÅÏ ÎÂÉÂʽ ʽ ȽÆǽϽ Ê ÌËÊÅÇ¿½Ï ÅÈÅ ÉȽÁÅÏ ÌËÊÅÓÅ ÐÉÅÍ½Ï ÉÊËÀË ¾×ÍÄË
§ÐÈÏÅ¿ÅͽÊ ΠÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ͽÄνÁ ¯ËÄŠʽÔÅÊ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê Î ÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÌË ÊÜÇËÈÇË ÌÍÅÔÅÊÅ ½Í½ÊÏÅͽ ΠÎ×ÄÁ½¿½ÊÂÏË Ê½ ÏͽÆÊŠʽνÃÁÂÊÅÜ Î ÉÊËÀË ¿ÅÎËÇÅ Á˾ſŠ¤Ê½Â ΠԠͽÊʽϽ ÂÎÂÊʽ ÎÂÅϾ½ ÌÍÂÄ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ Á½¿½ Ê½Æ ¿ÅÎËÇÅ Á˾ſŠ¬ÍÂÄ ÏËÄÅ ÌÂÍÅËÁ ˾½Ô ¿½ÈÂÃÅÏ ¿ ʽսϽ ÎÏͽʽ ν ÉÊËÀË ÊÂÍÂÁË¿ÊÅ Å ÔÂÎÏË Ì×ÏÅ ÊÂÁËÎϽÏ×ÔÊŠĽ ¿×ÄÎϽÊË¿Ü¿½Ê ʽ ¿È½ÀËÂÉÊËÎÏϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ¬¬ ʽÁ ÅÈŠΠÍÂÁп½Ï Î×ΠĽÎÐÕ½¿½ÊÅÜ ¬ÍÅ ÁÅÍÂÇÏʽϽ ÎÂÅϾ½ ÔÂÎÏË ÎÂÉÂʽϽ Ê ÌËÊÅÇ¿½Ï ÅÈÅ ¿ÂÁʽÀ½ ÎÈÂÁ ÌËÊÅÇ¿½ÊÂÏË ÅÉ ÌËÊÅÓÅÏ ĽÀÅ¿½Ï Å ÔÂÎÏË Ü¿ÈÂÊÅ  ÌËοÅÏ Á½ ÌÍË̽Á½Ï ¥ÄÌËÈÄ¿½ ΠÄʽÔÅÏÂÈÊË ÌË É½ÈÇË ÌËοÂÊ É½ÏÂÍÅ½È ª½Í½ÎÏ¿½ÊÂÏË Ê½ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠÐÎÇËÍÜ¿½ ÌËͽÁÅ ÉÊËÀË Á˾ÍÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ ÌÍÅ ÇËÅÏË Î ͽĿſ½Ï ¿ ÈÂÒÅÏ ͽÄνÁ ʽ ÌËÔ¿½ ÍÂÁË¿ÊË ÌËÈÅ¿½Ê ÌÈ¿ÂÊ ŠËÇË̽¿½Ê ¬ÍÅ ÁÅÍÂÇÏʽ ÎÂÅϾ½ ͽΠÏÂÃ×Ï Å Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ȽÆǽϽ ÌÍËÏÅÔ½ ÉÊËÀË ¾½¿ÊË Ï×Æ Ç½ÏË ÎÂÉÂʽϽ ν ÉÊËÀË Á;ÊÅ ¯½Ç½ ĽÎÂÏÅ ÎÂÉÂʽϽ ĽÌËÔ¿½Ï Á½ ÊÅÇÊ½Ï Ê½ ÅÜ s ÅÜ ÁÂÊ Å ¿ Ľ¿Å ÎÅÉËÎÏ ËÏ ¿È½ÃÊËÎÏϽ ʽ ¿×ÄÁÐÒ½ ÌËÊÅÇ ¿½ÊÂÏË ÅÉ ÌÍËÁ×Èý¿½ ÁË ÂÁÅÊ ÉÂÎÂÓ ¬ËοÅÏ ν ÊÂͽ¿ÊËÉÂÍÊŠͽÄÍÂÁÂÊÅ ÅÈÅ ÎÀ×ÎÏÂÊÅ ÇËÂÏË Î×ÄÁ½¿½ ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈ ÊË Í½¾ËϽ ÌÍÅ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË ÅÉ ÍÅÃÅÏ ¿ ʽԽÈÊÅÏ ÂϽÌŠʽ ͽĿÅÏÅ ν Î×ÎÍÂÁËÏËÔÂÊÅ ¿×ÍÒÐ Ç¿ É ¿ÉÂÎÏË ¿×ÍÒÐ ÂÁÅÊ ÁÂÇ½Í ½¿ÊËÏË Í½Ä¿ÅÏÅ ʽ ȽÆǽϽ ¿ ʽԽÈÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ Î×ÄÁ½¿½ Ë̽ÎÊËÎÏ ÌËοÅÏ Á½ ΠĽÀÈÐ Õ½Ï ËÏ ÌÈ¿ÂÈÅ ¬ÍÅ ÁÅÍÂÇÏʽϽ ÎÂÅϾ½
¿ÍŠΠÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï ËÖ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏÊŠ˾ͽ¾ËÏÇÅ ÇËÅÏË ÎÌËɽÀ½Ï Ľ Ì×ÈÊË ËÔÅÎÏ¿½Ê ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ËÏ ÌÈ¿ÂÈÅ «Î¿ÂÊ ÏË¿½ Ï ÁËÌÍÅʽÎÜÏ Ä½ ÌÍËÎÐÕ½¿½Ê ʽ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏÊÅÜ ÎÈËÆ Å ÌË ÏËÄŠʽÔÅÊ ÌÍÂÔ½Ï Ê½ ÌÍÂÁÅ¿ÍÂÉÂÊÊËÏË ÌËÊÅÇ¿½Ê ʽ Ë̽Á½ÈÅÏ ÎÂÉÂʽ ËÏ ÉÂÁÅÓÅÊÎǽϽ ȽÆǽ ÇË Â ÊÂ˾ÒËÁÅÉË ÌÍÂÁÅ ÌËÎÈÂÁʽϽ ˾ͽ¾ËÏǽ Π¿Ê½ÎÜÏ ÏËÍË¿ÂÏ ½ ÎÈÂÁ ÊÂÜ ÌÈËÖϽ Π¿½ÈÅͽ ®ÂÉÂʽϽ ÌËÊÅÇ¿½Ï ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍŠǽÏË Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ν ÊÂͽ¿ÊËÉÂÍÊË Í½ÄÌÍ×ÎʽÏÅ ÌË ÓÜȽϽ ÌÈËÖ ¯ËÄÅ ÉÂÏËÁ ÉËàÁ½ ΠÌͽÇÏÅÇп½ νÉË Ê½ ÌÈËÖ ÔÅÎϽ ËÏ ÌÈ¿ÂÈÅ Å ËÏ ÉÂÎÏʽϽ ÁÅ¿ËͽÎÏÜÖ½ ȽÆǽ
©ÊËÀËÀËÁÅÕÊË ÇÐÈÏÅ¿ÅͽÊ ©ÊËÀËÀËÁÅÕÊËÏË ÇÐÈÏÅ¿ÅͽÊ ʽ ȽÆǽϽ ʽ ÂÁʽ Å Î×Ö½ ÌÈËÖ Â ¿×ÄÉËÃÊË ¾È½ÀËÁ½ÍÂÊÅ ʽ νÉËĽÎÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂʽϽ ° ʽΠ˾ÅÇÊË¿ÂÊË ÏËÄÅ ÌÂÍÅËÁ ʽ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê  ÀËÁÅÊÅ ®ÈÂÁ ÏË¿½ ÌÈËÖÅÏ ÎÅÈÊË Ä½ÌÈ¿ÂÈÜ¿½Ï Å ¾Ë;½Ï½ Î ÌÈ¿ÂÈÅÏ  ÉÊËÀË ÏÍÐÁʽ ¬ÍÅ ÏËÄÅ ÉÂÏËÁ ʽ ÇÐÈÏÅ¿ÅͽʠΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï Ë̽Á½ ÈÅÏ ÎÂÉÂʽ ËÏ Î×Ó¿ÂÏÅÜϽ ¤½ ÓÂÈϽ ÎÈÂÁ ÌËÎÈÂÁÊËÏË ÌÍžÅͽÊ ʽ ÎÐÍË¿ÅʽϽ ͽÎÏÅÏÂÈÊÅÏ ËÎϽÏ×ÓŠΠËÇËÎÜ¿½Ï Å ÌËÔ¿½Ï½ Π¾Í½Êп½ ¡Ë ÇÍ½Ü Ê½ ÎÂÌÏÂÉ
ÂÎÂÊϽ  ÎÐÒ½ ÊÜɽ ¿½ÈÂÃÅ ÅÈŠ̽ÁʽÈÅÏ Á×ÃÁ˿ ν ÊÂÁËÎϽÏ×ÔÊÅ Á½ ËÎÅÀÐ ÍÜÏ ÌËÁÒËÁÜÖ½ ÌËÔ¿Âʽ ¿È½ÃÊËÎÏ ¬ÍËÈÂÏʽϽ ÎÂÅϾ½ ΠÌÍË¿ÂÃÁ½ ËÏ ÎÍÂÁ½Ï½ ʽ ÜÊнÍÅ ÁË ÎÍÂÁ½Ï½ ʽ ɽÍÏ ÇËÀ½ÏË ¿È½ÃÊËÎÏϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½  ËÖ ÉÊËÀË ¿ÅÎËǽ ÇË ÎÂÉÂʽϽ ΠÎÂÜÏ Ê½ ÅÊÏÂÍ¿½ÈÅ ËÏ ÁÊÅ Åɽ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏ Á½ ΠÎÏ ÌÂÊп½Ï ÎÍËÇË¿ÂÏ Ľ ¾Í½Ê ŠÎÐÕÂÊ ʽ ¾ÅÈǽϽ ¬Ë Ç×ÎÊËÏË Ä½ÎÜ¿½Ê ÌË¿ÅÕ½ ¿½ ÍÅÎǽ Ľ ÌËÊÅÇ¿½Ê ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ǽÇÏË Å Ê½É½ÈÜ¿½ Á˾ſÅÏ ŠÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ï½ ʽ ¾ËÈÂÎÏÅ Å ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ¤½ÎÐÕ½¿½ÊÅÜϽ Å ÌÍÂ˿ȽÃÊÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ĽÏÍÐÁÊÜ¿½Ï ÌËÊÅÇ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂʽϽ ¬ÍÅ ÌÍËÈÂÏʽϽ ÎÂÅϾ½ Ó×ÑÏÂÃ×Ï Ä½ÌËÔ¿½ ËÏ ÛÊÅ §ËÈÇËÏË ÌË Ç×Îʽ  ÎÂÅϾ½Ï½ ʽ ȽÆǽϽ ÏËÈÇË¿½ ÌË ÎȽ¾Ë  ͽĿÅÏÅÂÏË Ê½ ͽÎÏÂÊÅÜϽ Å ÌË Ç×ÎÂÊ Â Ó×ÑÏÂÃ×Ï ÅÉ ®ÂÉÂʽϽ ʽ ȽÆǽϽ ν ÉÊËÀË Á;ÊÅ ¤½ÏË¿½ Ľ ͽ¿ÊËÉÂÍÊËÏË ÅÉ Ä½ÎÜ¿½Ê ÌÍÅ ¿ÎÅÔÇÅ ÎÍËÇ˿ ʽ ÎÂÅϾ½ ϠΠÎÉÂο½Ï ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË Î ÌÜÎ×Ç ¿ Î×ËÏÊË ÕÂÊÅ ®ÂÉÂÊʽϽ ÊËÍɽ ÌÍÅ ÁÅÍÂÇÏʽ ÎÂÅϾ½  À ÎÂÉÂʽ ʽ ÁÂÇ½Í ®Â Î Í×ÔÊË ÅÈÅ Î×Î ÎÂÜÈǽ Ç×É ÇËÜÏË Î½ ÉËÊÏÅͽÊÅ ÎÌÂÓŽÈÊÅ ËÀͽÊÅÔÅ ÏÂÈŠĽ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÎËÍϽ ÑËÍɽϽ ÅÈÅ ÒÂÉËÏÅ̽ ͽÄÎÏËÜÊÅÜϽ ÉÂÃÁÐ ÍÂÁË ¿ÂÏ ν ÎÉ Ä½ ÁÅÌÈËÅÁÊÅÏ ŠÎÉ Ä½ ÏÂÏͽÌÈËÅÁÊÅÏ ˾ͽÄÓÅ ¨½ÆǽϽ ÅÄÅÎÇ¿½ οÂÏÈÅʽ Ľ ÌËÇ×È¿½ÊÂÏË ÎŠĽÏË¿½ ÎÂÉÂʽϽ ΠĽÎÜ¿½Ï ʽ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ÂÁʽÀ½ ÎÈÂÁ ÎÂÅϾ½Ï½ ÌËÔ¿½Ï½ Π¿½ÈÅͽ ¬ÍÅ Í×ÔÊË Ä½ÎÜ¿½Ê ʽ ɽÈÇÅ ÌÈËÖÅ Å ÌÍÅ ÌË ÀËÈÂÉÅ ÉÂÃÁÐÍÂÁ˿ŠͽÄÎÏËÜ ÊÅÜ ËÏÈÅÔÊÅ ÍÂÄÐÈϽÏÅ Á½¿½ ĽÎÜ¿½ÊÂÏË ¿ ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË Ê½Ìͽ¿ÂÊÅ ¾Í½ÄÁÅÔÇÅ Î Á×ȾËÔÅʽ ÎÉ ®ÂÉÂʽϽ ÎÉÂÎÂÊÅ ¿ Î×ËÏÊËÕÂÊÅ Î×Î ÎÐÒ ÌÜÎ×Ç Î ÌËÎϽ¿ÜÏ ¿ Á×ÊËÏË Ê½ ¾Í½ÄÁÅÔÇÅÏ ¾ÂÄ Á½ ΠĽͽ¿ÜÏ Å ÌÈËÖϽ Π¿½ÈÅͽ ©ÂÏË Á×Ï Â ËÎ˾ÂÊË ÌËÁÒËÁÜÖ Ä½ ÌË ¾ÂÁÊÅ Å ¾ÂÄÎÏÍÐÇÏÐÍÊÅ ÌËÔ¿Å ÌÍÅ ÇËÅÏË ÀËÍÊÅÜÏ ÌËÔ¿ÂÊ ÎÈËÆ ÉÊËÀË ¾×ÍÄË ÀоŠ¿È½À½Ï½ ÎÅ ¬×Í¿ÅÏ ÌËÊÅÓŠΠÌËÜ¿Ü¿½Ï ʽ ÅÜ s ÅÜ ÁÂÊ ÇË ÏÂÉÌÂͽÏÐͽϽ  ÌË ÊÅ Îǽ ËÏ z® ÅÈÅ ¿È½ÃÊËÎÏϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½  ÊÂÁËÎϽÏ×Ôʽ ÎÂÉÂʽϽ Ê ÌËÊÅÇ¿½Ï
Броколи /Brassica oleracea var. italica Plenck/ е една от найдревните зеленчукови култури. Произхожда от Италия, област Калабрия, откъдето произлиза и името му „калабрезе”. Отглеждали са го в Гърция и Древен Рим преди повече от 2000 години. Принадлежи към сем. Кръстоцветни /Brassicaceae/, което се състои от около 3000 вида, разпространени главно в Европа, Средния Изток и Азия. Отглеждането на броколи в страната е ограничено поради производството на други традиционни зеленчукови култури и липса на традиции и икономическа мотивираност на селскостопанските производители. У нас епизодично се появява на пазара след 1990 година, като предлагането му е предимно в реномираните ресторанти на по-големите консумативни центрове. Напоследък броколи печели популярност не само поради отличните си диетични и вкусови качества, но и с по-лесното си отглеждане в сравнение с цветното зеле и по-дългия си период на прибиране. Броколи се отличава със специфичен вкус, нежна консистенция и високо съдържание на фибри, които улесняват работата на стомаха. Препоръчва се от диетолозите в режима на отслабване без изтощаване на организма. Консумира се задушено, в супи, салати, влиза в състава на детските храни и т.н Не случайно броколи е наречено „фабрика за витамини“. То съдържа голяма гама витамини (А, В, С, Е, К), калций, желязо, магнезий, цинк, селен, бета каротин и аминокиселини. Съдържанието на протеин достига 35%. Ензимите му имат голямо защитно действие върху човешкия организъм. Броколи е икономически важна
зеленчукова култура, чиято консумация е от полза за човешкото здраве. Освен това то е с много добра хранителна стойност, която се дължи предимно на високото съдържание на витамин С (2,5 пъти повече от цитрусовите плодове), каротин и калций. Не бива да се подценява и съдържанието на глюкозинолати, които са силна защита срещу развитието на различните видове онкологични заболявания. Редица изследвания показват, че броколи съдържа антимутагенни вещества, които предпазват човека от генетични изменения при химическо и радиоактивно замърсяване. Препоръчва се и за хора със сърдечна недостатъчност и разстройства на нервната система. И не на последно място има данни за значението на броколи в борбата с преждевременното остаряване, остеопорозата, диабета и др. Използваемата (консумативна) част на броколи е съставена от цветни бутони, обособени в сбита глава и част от принадлежащото към нея стъбло. Преобладаваща част от сортовете имат зелен цвят на главата, по-рядко се срещат цветни глави с виолетова окраска. Някои от сортовете образуват само централна цветна глава, а
Зеленчуци
Отглеждане на броколи – лесно и полезно
при други след отрязването Ӝ се образуват различен брой странични главички. При отглеждането на броколи, както и на всяка друга култура, много важен момент е избора на сорта. Представителствата на чужди фирми у нас предлагат семена от Холандия, Япония, Швеция, Израел и др. От проведените опити в ИЗ – Кюстендил се установи, че подходящи за отглеждане при нашите почвеноклиматични условия са хибридите Marathon, Coronado, Fiesta, Parthenon. Вече е създаден и първият български сорт броколи в ИЗК „Марица“ Пловдив – Искра. Няма големи изисквания към топлината, но при температура, по-висока от 25оС и по-ниска от 10оС, добивът и качеството на продукцията се понижават. През различните фази на развитие растенията имат различни изисквания към температурата, но оптимални за растежа и формирането на главите са температури между 16 и 21оС. Въпреки, че броколи е студоустойчива култура в стопанска зрялост температури от порядъка на –4оС до –5 оС влошават качеството на продукцията. Количеството и качеството на реколтата се понижават и при про-
сп. „Земеделие плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
29
дължителни висока температура и ниска атмосферна влажност. Броколи, като зелева култура, е взискателна към влажността на почвата и въздуха. Въпреки, че е по-сухоустойчиво от цветното зеле, за да се произведе качествена продукция, се нуждае от редовни поливки. Оптималната почвена влажност е 75–80 % от ППВ. От най-много вода се нуждае по време на растежа на главите и на образуването на страничните главички, когато е необходимо да се полива по-често (през 5–7 дни) с поливна норма 30–40 куб.м на декар. Реагира добре на дъждуване. Важен момент от технологията на производство на броколи е правилното торене. Въпреки, че броколи спада към невзискателните по отношение плодородието на почвата култури, то се развива най-добре на леки, добре аерирани наносни почви, с неутрална реакция. Оптимално е комбинираното торене с оборски тор (2-2,5 т /дка), внесен при подготовкота на почвата и минерални торове. Предпосадъчно се прилагат 20-25 кг/дка троен суперфосфат и 15-20 кг/дка калиев сулфат. Азотният тор (25-30 кг/дка амониев нитрат) се внася двукратно на равни дози под формата на подхранване, съвместно с окопаването. Важна предпоставка за успешно производство е правилната подготовка на почвата. При отглеждане на броколи като втора култура след прибирането на предшественика площта се дискува за нарязване на растителните остатъци. При силна заплевеленост се третира с подходящ хербицид за унищожаване на плевелите. В България има две направления за производство на броколи – ранно и късно. За климатичните условия в страната ни е подходящо късното производство, което дава възможности за отглеждането му като втора, уплътняваща култура след подходящи предшественици, каквито са житните и бобовите, които освобождават 30
бр. 7–8, 2012 г., сп.
площите рано, както и доматите, краставиците, морковите, тиквичките, спанака, ранните картофи и др. Монокултурното отглеждане, при което добивите може да намалеят с 30–50% не се препоръчва, поради намножаването на болести и неприятели. На една и съща площ броколи може да се засажда минимум след 4-5 години. Семената се засяват на открита леха към средата на юни, а за по-южните райони и към края на месеца. За производството на разсад за 100 кв.м са необходими около 10 г семена. При редова сеитба на квадратен метър се засяват около 150-200 семена. Дълбочината на засяване е 1,5-2,0 см, като се покриват с торопочвена смес. Броколи за есенно производство се разсажда към края на юли началото на август. Засаждането става на сухо с шило или под вода (при браздово отглеждане), като се внимава да не се покрие с почва вегетационния връх. В един декар се култивират 25003500 растения, в зависимост от схемата на засаждане, която найчесто е 70/40 или 80/50 см или двуредова лента 90+60-70/50-60 см на висока равна леха. За получаването на качествена продукция има значение и възрастта на разсада. Качественият разсад трябва да бъде млад, около 30–40 – дневен, с добре оформени 4–5 листа и здрави корени, което е гаранция за бързо и лесно прихващане на младите растения и за доброто им развитие по-нататък. Грижите през вегетацията се изразяват в: подсаждане на пропадналите растения, окопаване, торене, поливане и борба с плевели, болести и неприятели. Първото окопаване на посева е след прихващане на младите растения, съчетано с подхранване с половината от азотния тор. Следващото е след 14 дни, с което се внася останалото количество азотен тор. Производството на броколи е немислимо без напояване.
„Земеделие плюс”
Зелевите култури, а в това число и броколи се нападат от голям брой болести и неприятели. От неприятелите най-опасни са зелевите бълхи, бяла зелева пеперуда и зелева нощенка, а по-важните болести са мана, гуша, бактериоза и др. Това налага често обследване на разсада и младите разсадени растения с цел навременна намеса и ефективна борба с вредителите. От многогодишни наблюдения се установи, че за младите рзсадни растения особено опасни са зелевите бълхи, срещу които се третира основно с Нуреле Дурсбан - 0,05% и Децис 2,5 ЕК - 0,007%. Важен момент е прибирането на продукцията, което се прави когато цветните глави са достигнали консумативна зрялост и са плътни и сбити. Срокът за прибиране е м. септември – ноември, като цветната глава се отрязва заедно с 10–15 cм от стъблото, което е месесто и подходящо за консумация. Ценно качество на броколи е, че след отрязване на връхната глава се формират по-дребни главички на страничните леторасти, което значително увеличава добива и удължава срока на използване. Средният добив от есенното производство на броколи е 1500–2000 кг/дка, в зависимост от сорта и условията на отглеждане, като при някои попродуктивни сортове и подходящи условия надхвърля и 3000 кг/ дка. Продукцията се съхранява на защитено от светлина и прохладно място, като най-добре е това да стане при хладилни условия. Броколи запазва качеството си при замразяване. Очаква се броколи да се превърне в една желана за отглеждане зелева култура, с което ще се разнообрази и сортимента на зеленчуците не само на пазара, но и на трапезата на българина. Гл.ас. Десислава Тодорова Институт по земеделие – Кюстендил
Биологичното земеделие се ръководи от няколко основни принципа, по-важни от които са: - осъществява се на базата на унифицирани международни, национални или регионални нормативни документи; - продукцията се произвежда и предлага в регистрирани структури – биоферми и преработвателни предприятия, екомагазини или екощандове; - качеството се гарантира от строго регламентирана система за инспекция, независима система за сертификация на производствените структури и национална или международна акредитация на сертифициращите органи; - стриктно са ограничени пестициди и изкуствени торове, антибиотици за животни, хранителни добавки, спомагателни вещества в преработката на храните, както и други добавки от този тип; - абсолютна е забраната за използването на генетично модифицирани организми; - широко се използва методът «сеитбообращения на полските култури», като предпоставка за ефективното използване на наличните земеделски ресурси; - използват се ресурсите «на място», като например органични торове за обогатяване на почвата или фураж, произведен в самото стопанство; - прави се избор на растителни и животински видове, устойчиви на заболявания и добре адаптирани към местните условия; - регистрацията на фермите става след 24-месечен период на конверсия (задължителен период на преход), като през това време производството се извършва според стандартите и структурите за инспекция, утвърждават се и се сертифицират фермите като биологичи (Anon, 2001). Изборът на сорта при овощните видове е от особено голямо значение за да бъде възможно минимализирането на растителнозащитните практики (Драгойски и др., 2003). Особено подходящи за това производство са сортовете от групитe „Re ” и „Pi”, селекционирани в Института по овощарство край Дрезден и Пилниц в Германия (Ruess, 2000; Fischer и Haasemann, 1988). Целта на проучването е да се направи помологична преценка на нови за България ябълкови сортове за да се изберат най-подходящите за включване в биологично производство на плодове. Проучването е проведено в колекционната градина на ИПЖЗ-Троян през периода 2008 – 2011 г. със селекционираните в Дрезден и Пилниц сортове Реглиндис, Ретина, Ремо, Реанда, Ревена и Пилот, облагородени върху подложка ММ106. Насаждението е създадено през пролетта на 2001 г. с готови
дръвчета, внесени от Германия. Градината е създадена по траншеен метод, отглежда се без използване на минерални торове и с растителна защита, съобразена с изискванията на биологичното плодопроизводство. Условията са неполивни. Почвената повърхност е зачимена и окосената зелена маса се използва за мулчиране на редовите ивици. Проследени са: фенофазите начало на вегетация; начало, масов и край на цъфтежа; обем на корони; добив (кг/дърво); средна маса на 1 плод (г); отношението към болести. Паралелно с помологичният опит се отработва схема за борба с ябълковия плодов червей и листните въшки с инсектициди, произведени на биологична основа. В условията на Троянския район ябълковите сортове встъпват във вегетация през месец април, като летните сортове първи започват да цъфтят. Обилен цъфтеж има сорт Ретина с много красиви розови цветове. Сорт Реглиндис цъфти с бледорозови, почти бели цветове, а останалите сортове имат преобладаващ светлорозов цвят на венчелистчетата (табл. 1). Най-ранозрял е сорт Реглиндис – сложен хибрид, защитен от 1990 г. Дървото е средно силно до силно растящо, короната е широка, равномерно гъсто разклонена. Сортът е високо родовит, рано встъпва в плододаване, склонен е към претоварване и плодоноси неравномерно. Плодът е средно едър до дребен (80 г), закръглен, леко набразден. Чашечната ямичка средно голяма, тясна, заострена и затворена. Основен цвят светложълт, с 30 до 50% светлочервено покритие на ивици. Кожицата гладка, в пълна зрялост силно омазнена. Плодовото месо жълто, хрупкаво и сочно, фино, с много добър вкус, бързо омеква. Сортът е резистентен към струпясване, слабо чувствителен към брашнеста мана. Много подходящ за дворна градина. Ретина е защитен от 1994 г. Дървото е средно силно растящо, с пирамидална корона, равномерно разклонена – „спър” тип. Плодът е средно едър до едър, пресечено-конусовиден, семенните камери
Таблица 1. Фенологичен календар (2011 г.) Сорт
начало на цъфтеж вегетация начало масов Реглиндис 05.04 30.04 02.05 Ретина 25.03 28.04 03.05 Ремо 05.04 27.04 02.05 Реанда 05.04 28.04 0`4.05 Ревена 10.04 30.04 05.05 Пилот 10.04 29.04 04.05
зреене край 10.05 10.05 12.05 15.05 16.05 15.05
01.08 10.08 15.08 20.08 10.10 10.10
сп. „Земеделие плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
31
Овощарство
НОВИ ЯБЪЛКОВИ СОРТОВЕ ЗА БИОЛОГИЧНО ПЛОДОПРОИЗВОДСТВО
затворени, чашечната тръбичка куповидна, чашката плитка, набраздена, дръжчена ямичка широка, средно дълбока. Кожицата е средно дебела, слабо мазна, зеленикаво-жълта, покрита от 50 до 75% с интензивна малинова червенина. Плодовото месо е белезникавожълто, дребнозърнесто, умерено сладко, сочно. Ранен сорт с красив външен вид, резистентен към струпясване, слабо се напада от брашнеста мана. Ремо е нов сорт, защитен от 1990 г. Дървото е със сравнително умерен растеж, с тънки клони и умерено сгъстена корона. Рано встъпва в плододаване и има високи и стабилни добиви. Плодът е средно едър (94 г), закръглен, основен цвят белезникавозелен до жълто-зелен с около 85% пурпурночервено покритие и фина мрежеста ръждавина. Плодовото месо е бяло, меко, с високо съдържание на захари и киселини. Отличава се с комплексна устойчивост към огнен пригор, струпясване, брашнеста мана. Реанда е защитен от 1994 г. Дървото е слабо до силнорастящо, плодната дървесина е тънка и склонна към увреждане. Рано встъпва в плододаване и има висока родовитост, но плододава неравномерно. Плодът е едър (109 г), конусовиден, леко издут в горната част. Дръжчената ямичка e широка и дълбока. Дръжката e средно дълга и тънка. Чашечната ямичка e средно дълбока, леко набраздена. Основен цвят зелено-жълт до бледожълт, до 75% от повърхността с типично за сорта леко заскрежено, мраморно червено покритие. Кожицата е гладка, в пълна зрялост – силно омазнена. Плодовото месо e жълтеникавобяло, фино клетъчно, средно плътно и кисело. Сортът е резистентен към струпясване, слабо чувствителен към брашнеста мана и лесно се напада от огнен пригор. Пилот е защитен от 1994 г. Дървото е слабо до средно силно растящо с хоризонтални разклонения. Отличава се с обилна и стабилна родовитост. Плодът е средно едър – 122 г, широко-конусовиден с ярка оранжево-червена окраска. Месото е необичайно плътно, хрупкаво, кисело-сладко на вкус, ароматно. Зрее в средата на октомври. Отличава се с относително висока устойчивост към струпясване, брашнеста мана, но е средно чувствителен към огнен пригор. Ревена е нов сорт, защитен от 1994 г. Дървото е средно до силно растящо, с немного гъста корона. Плодоноси редовно и обилно. Плодът е средно едър (115 г) с продълговато-конична форма. Основен цвят жълто-зелен, около 85% от повърхността му покрита с карминена червенина. Кожицата е гладка, в пълна Таблица 2. Размер на корони и добив (кг/дърво) Сорт Реглиндис Ретина Ремо, Реанда, Ревена Пилот
32
обем на корони (м3) 2009 2010 2011 9.6 12.8 12.9 3.89 6.9 8.2 5.03 12 7.4 2.10 4.8 4.3 11.6 13.4 13.7 2.64 3.9 5.3
бр. 7–8, 2012 г., сп.
добив (кг/дърво) 2009 2010 2011 24 13 17.5 9 9 10.42 26 11.4 15.4 18 6 8.6 28 22 48.0 14 6 19.2
„Земеделие плюс”
зрялост покрита с обилен восъчен налеп. Плодовото месо хрупкаво, сочно, богато на захари и киселини, ароматно. Късен зимен сорт, зрее в средата на месец октомври, много подходящ за прясна консумация и преработка в ябълкови сокове. Устойчив към струпясване, брашнеста мана, огнен пригор и измръзване на цветните пъпки, не се нуждае от пръскане с фунгициди. Размерите на короните са отразени в таблица 2. Резултатите показват, че в условията на Троян найсилнорастящи се проявяват сортовете Ревена и Реглиндис. Ретина и Ремо са умерено силно растящи. С най-малки корони са сортовете Реанда и Пилот. Високодобивни и редовно плододаващи са сортовете Ревена и Реглиндис. Ремо е родовит сорт, но добивите му не са устойчиви. Подобни прояви има и сорт Пилот. Сорт Реанда като най-слаборастящ има и най-ниски добиви. Известно е, че най-ефикастния и селективен вирусен патоген по ябълковия плодов червей, е гранулозния вирус (Baculovirus laspeyresia; Baculoviridae). Вирусът за първи път е изолиран от болни гъсеници близо до Valle de Allende Chihuahua, Mexico (Tanada, 1964). Приложен патогенът допринася за съхраняване на други полезни организми в агроекосистемите (Laing & Jaques, 1980). За борба с листните въшки и други неприятели към сместта беше включен и препарата NimAzal. Той представлява комбинация от алкалоид и растително масло, притежава стомашно действие, с което се блокира синтеза на хитина през време на предимагиналните стадии на насекомите, което позволява да се контролират освен листните въшки и други неприятели по ябълката (гъботворка, голяма и малка зимни педомерки) (Хуммель, 2006). Получените резултати от проведените опити показват, че изпитаната система за борба с болестите и неприятелите при ябълката може да се използува успешно при биологично плодопроизводство от ранни сортове ябълки – резистентни на струпясване (Атанасов и др., 2010.) ИЗВОДИ Интродуцираните в България немски ябълкови сортове Реглиндис, Ретина, Ремо, Реанда, Ревена и Пилот са пригодни за отглеждане в района на град Троян. Отбрани са групи силно-, умерено- и слаборастящи сортове. Някои от тях са високородовити с устойчиви добиви (Ревена и Реглиндис), други са понискодобивни (Реанда и Пилот). За включване в биологично производство са подходящи ранозреещите сортове Реглиндис, Ретина, Реанда и Ремо, тъй като при тях се развива само едно поколение плодов червей и необходимостта от растителна защита е значително намалена. Петко Минков, ИПЖЗ–Троян
ПОВРЕДИ НА СЛИВОВИ СОРТОВЕ ОТ ЗИМНИТЕ СТУДОВЕ ПРЕЗ 2012 ГОДИНА Сливата е растение на умерения климат. По изисквания към топлина се нарежда на четвърто място по възходящ ред след ябълката, вишната и крушата. Повреди по дърветата по време на зимния покой са установени при температури под – 300С /Илиев и кол., 1977/. Основният сливопроизводителен център в България е Централният старопланински район, където има благоприятни агроклиматични условия за развитието на сливовата култура. В Дряновския район през последните петдесет години не е регистриран толкова продължителен период през зимата с такива високи абсолютни стойности на минималните температури, както през 2012 г. През 1995 и 2001 г. в района на Опитна станция по сливата в гр.Дряново е определена чувствителността на сливови и джанкови сортове към късни пролетни мразове /Божкова и Иванова, 1995; Божкова и Иванова, 2001/. Във фаза на пълен цъфтеж при настъпването на късен пролетен мраз, при стойности на минималната температура минус 4,00С, най-студоустойчиви са определени сортовете Стенлей, Блюфри, Опал, Нансийска мирабела, Кюстендилска Д-6, Стринава , Витанова, Гилей и Невена, при които процентът на измръзване е бил по-нисък от 30%. Димкова(1997) също е изследвала устойчивостта на сливови сортове към късни студове по време на цъфтежа. В статията са представени резултатите от изследване повредите по репродуктивните и вегетативни органи на 16 сливови сортове в резултат на не-
обичайно ниските и продължили дълго време температури в Дряновския район, разположен в Централна Стара планина. Обект на изследването са дървета в период на пълно плододаване от сливовите сортове Малвазинка, Опал, Онтарио, Чачанска лепотица, Храмова ренклода, Стенлей, Гуляева, Стринава, Невена, Габровска, Алтанова ренклода, Нансийска мирабела, Пасифик, Блюфри, Анна Шпет и Жълта бутилковидна, включени в колекционни насаждения. Опитите са изведени при надморска височина 300 м. Дърветата са присадени на джанкова подложка (Prunus cerasifera Ehrh.) и са засадени върху псевдоподзолиста сива горска почва през пролетта на 2001 г. Сливовите сортове Габровска, Стринава и Гуляева са селекционирани от М.Витанов и П.Маринов, а сортът Невена от М.Витанов /Витанов, 1977/ в Опитна станция по сливата в гр. Дряново. От 28 януари 2012 г. започна силно застудяване, като в началото на февруари се засили и минималните температури се движеха в граници от минус 12,60С до минус 27,20С в продължение на 27 дни. Абсолют-
ната минимална температура /-27,20С/ за този период беше регистрирана на 1 февруари. Сливовите дървета бяха във фаза „принудителен покой” и плодните пъпки нямаха никакви признаци за развитие и за преминаване във фенофазата ”набъбване”. На 27 февруари 2012 г. бяха събрани проби от цветни и смесени клончета от всички части на короната на по 5 дървета от всеки сорт. Отчитането на загиналите пъпки се извършваше в две успоредни средни проби, включващи по 100 броя пъпки за всеки сорт. В табл.1 са представени данните от изследването за загиналите плодни пъпки, в резултат на измръзването. Получените данни се различават съществено за отделните сортове. С най-висок процент на измръзване – 65,1 са плодните пъпки на сорта Чачанска лепотица, следван от сортовете Опал – 60,2 и Алтанова ренклода – 50,2. В групата със среден процент на измръзване на плодните пъпки /в границите от 31,2 до 40,1%/ са сортовете Стенлей, Храмова ренклода, Тулеу тимпуриу и Габровска. Със сравнително по-слабо измръзване на плодните пъпки, със стойности от 16,7 до 25,4%, са сортовете Жълта бутилковидна, Онтарио, Анна Шпет и Стринава. С много добра студоустойчивост на плодните пъпки , с процент на измръзване около 10% във фаза на принудителен покой се оказаха сортовете Малвазинка, Гуляева и Невена. От шестнайсетте изследвани сорта с най-висока студоустойчивост на плодните пъпки се откроиха два сорта: Пасифик с
сп. „Земеделие плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
33
¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡Ì ̇ Ë Ôӂ˜Â. ¬ »ÒÔ‡Ìˡ  ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ- ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚  ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚ ÛÒÔ„ˡ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡, – Ó- ıË Ì‡ Ò‚ÂÚӂ̇ڇ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚ Á‡ ËÌÚстудоустойчивост плодните вете Ред Хейвън, Глоу Хейвън, Таблица 1 Резултати от - 2 840 Í„/‰Í‡, ̇ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò,на‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ Âˇ - 2 900 Í„/‰Í‡, flÔÓÌˡ “ÛˆËˇ - Ó‰ÛÍˆËˇ измръзването на плодни пъпки Диксиред и Хале. При тях се пъпки се очертаха сортовете през г. »Ú‡Îˡ - 1 940 Í„/‰Í‡. Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡Ì ҇ Ó„‡Ì˘ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚ Â2 4002012 Í„/‰Í‡, бутилковидна, Онтарио, установи около 100% измръз- Жълта Анна Шпет и Стринава, а с ване. Тези данни потвърждаСорт процент на ¬ ¡˙΄‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì  ват факта, че отглеждането на много добра степен на студоизмръзване ̇Малвазинка ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒΉÌËÚ „Ó‰ËÌË праскови в Предбалкана е рис- устойчивост бяха определени 10,4 ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÒÔ‡‰- поради голямата чувст- сортовете Малвазинка, Гуляева Опал 60,2ÔÎÓ‰Ó‚Â ковано, вителност на този овощен вид и Невена. ̇Чачанска ‰‡ÒÚ˘ÌÓ, ͇ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡ лепотица 65,1 Сливовите сортове Нансийкъм измръзване при настъпОнтарио 16,7 ‡Ì‡ÎËÁˇÌˡ ÔÂËÓ‰ Ò ̇·Î˛‰‡‚‡Ú ÒΉ- на продължителни зимни ска мирабела и Пасифик се ване Храмова ренклода/œÂÁ Ô˙‚ËÚ 34,8 ÚË „Ó‰ËÌË отличават с най-добра устойзастудявания. ÌËÚ ÚẨÂ̈ËË. чивост на плодните пъпки към ИЗВОДИ Тулеу тимпуриу 40,1 ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ò Á‡‰˙ʇ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ Продължителното застудя- зимните мразове, установи се Алтанова ренклода 50,2 ване в периода от 28 януари до много нисък процент на измръз̇Габровска ‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒΉ ÍÓÂÚÓ31,2 Ëχ ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ë23 февруари 2012 г. и високите ване – около 5%. ¯‡‚‡Ì (2002), ÔÓÒÎÂСтринава- 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë19,8 Сливовите сортове Стриабсолютни стойности на миниСтенлейÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì 36,5 ‰‚‡ÌÓ Ì‡малните ÔÓ- температури, движещи нава, Гуляева и Невена, сеПасифик се в5диапазона от минус 12,60С лекционирани в Опитна станËÁ‚‰ÂÌËÚ ÍÓ΢ÂÒÚ‚‡, Á‡4,8‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú до минус 27,20С в продължение ция по сливата в гр.Дряново Гуляева 10,1 964 Ú ÔÂÁ 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò наˇ„Ó27 дни повредиха плодните потвърдиха важен елемент от Жълта бутилковидна 25,4 пъпки на сливови дървета от биологичната си характерис‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌˡ ‚ Òڇ̇ڇ Ò˙˘Ó ̇χНансийска мирабела 4,9 тика, много добра студоус16 -те изследвани сортове. Ρ‚‡Ú 490 ‰Í‡ (1998) НевенаÁ̇˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 189,8 С най-слаба студоустойчи- тойчивост на плодните пъпки ‰ÓАнна12Шпет 400 ‰Í‡ (2007), ‡ 23,1 ÔÂÁ ÓÒڇ̇ÎËÚ вост е сорта Чачанска лепотица при продължителни ниски с 65,1% измръзване на плод- зимни температури, което ги „Ó‰ËÌËи‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ 4,8% Нансийска мирабела¯ËÓÍË с – „‡ните пъпки. С малка студоустой- определя като много подхо4,9%. Ì саÒ˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú ÌˈË. — ̇È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏ ҇ ÔÂÁ 2003 „. - на 25 плодните 367 ÁÛÎÚ‡ÚË отглеждане ‚˙ÁÏÓÊи разчивост пъпки и дящи ̇заÔÓÚÂ̈ˇÎÌËÚ Не се установиха поражепространение в Централния сортовете Алтанова ренклода и ‰Í‡. върху «‡ÔӘ̇ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌË ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙΄‡Ëˇ - ·Î‡„ÓÔˡÚÌË ÍÎËχÚ˘ÌË Ë ÔÓния вегетативните органи Старопланински район. Опал. на сливовите дървета в резул˜‚ÂÌËнаÛÒÎӂˡ, ̇΢ˠ̇ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓÒ ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙Îʇ‚‡ Ë ÔÂÁ степен Със средна студотат на силните мразове през ‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. 2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡ устойчивост на плодните пъпки Д. Иванова, И. Витанова, наблюдавания период. Н. Маринова, са сливовите сортове Стенлей, За сравнение в района‚ Ò‡‚ÌÂÌË на Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎ͇ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ 19 657 ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-χÎÍÓ Ò 2003ренклода, „.), С. Димкова, С. Тодорова, Храмова Тулеу тимгр.Дряново извършихме про»ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂωÂÎË - ˛ÒÚẨËÎ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌˡ Ò‰ÂÌ Опитна станция верка и на измръзването на пуриу и Габровска. по сливата – Дряново Със сравнително висока ŒÚ‰ÂÎ ìfl„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî ÓÒÚËÌ·Ó‰ ‰Ó·Ë‚  585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë прасковени дървета от сорто-
ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„·‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ ‰ËÌ Â‰, ̇ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (χÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡Úˡ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ Ì Ô‚˯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 Á͇̇ ̇ ÒÚ‡Ìˈ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎˈË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ Ô‰ÔÓ˜Ëڇ̠ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚˇÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡  ҇ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰Ë̇); ÔÓÔÛΡÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡Ì ̇ ÒÔˆËÙ˘ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚ ‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎˈËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ ̇ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎˈ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎˡڇ ̇ ‡‚ÚÓËÚÂ, ̇ۘÌËÚ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡Ìˡ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ ͇ˇ ̇ χÚ¡·. œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: ̇ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: ÇËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙˡ
34 34
бр. áð. 7–8, 2 2012 г., сп.
, 2010 ã.,
ñï. „Земеделие „Çåìåäåëèåплюс” ïëþñ”
ЕФИКАСНОСТ НА ХЕРБИЦИДА МЕТОФЕН В ЧЕРЕШОВИ НАСАЖДЕНИЯ Контролът на плевелната растителност в черешови насаждения е необходимо условие за оптималния растеж на дърветата и проява на продуктивните им качества. В специализираната научна литература има данни за различно влияние на почвени и листни хербициди върху растежа и плододаването на черешовата култура. С оглед оптимизиране системата за интегрирана борба с плевелите интерес представляват проучванията за влиянието на нови активни вещества на хербициди, с надеждни характеристики в екологичен аспект (селективност, хербицидна ефикасност, персистентност, мобилност в почвата). В статията са представени резултатите от проучване влиянието на комбинирания почвен хербицид Метофен (оксифлуорофен+метолахлор) върху заплевеляването, вегетативните прояви и добива в млади насаждения от череши. Изследванията бяха проведени през 2009-2010 г. на територията на Института по овощарство Пловдив в младо черешово насаждение от сорт Ван, присаден на семенна подложка дива череша, създадено през 2002 г. Проучено беше влиянието на две дози Метофен върху заплевеляването, вегетативните прояви и добива на дърветата. Заложени бяха следните варианти:1. Контрола (нетретирана); 2.Метофен– 160 мл/дкa; 3.Метофен– 240 мл/дкa. Метофен е селективен, комбиниран, почвен хербицид. Той съчетава системния, селективен характер на активното вещество метолахлор и контактното почвено и листно действие на оксифлуорофен. В предишни проучвания бе установено, че прилагането на оксифлуорофен (Гоал 4Ф, Гоал 2Е) не предидизвиква фитотоксични прояви при черешови дървета. Метофен е широкоспектърен
хербицид, който унищожава голям брой едногодишни широколистни видове - обикновен щир, бяла лобода, свиница, полски синап, великденче и др. и житните видове - лисича опашка, сива и зелена кощрява, балур от семена. Проследен бе ефекта на приложените дози Метофен върху видовия състав и степента на заплевеляване в редовата ивица на насаждението (в динамика, през 30 дни, по количествено-тегловен метод, до приключване на хербицидното последействие). Наличието на фитотоксично влияние на активното вещество върху плевелите беше проследявано на база поява на външни признаци на токсичност (некроза) по листата на поникналите в момента на третиране растения. Отчетен беше добивът (кг /дърво) и средната маса на плодовете (г). В края на вегетационния период бяха отчетени биометричните показатели: дължина на едногодишния прираст (cм) и площ на напречното сечение на стъблото (S-cм2). Получените резултати се обработиха по стандартни статистически методи. През годините на проучване в редовата ивица на насаждението бе установено развитие на
Фиг.1 Хербицидна ефикасност на Метофен- период на ефективно хербицидно последействие
Фиг.2 Влияние на Метофен върху площта на напречното сечение на стъблото (S-cм2)
сп. „Земеделие плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
35
Фиг.3. Влияние на Метофен върху средната дължина на едногодишния прираст (cм)
Фиг.4. Влияние на Метофен върху добива (кг/дърво)
14 бр. едногодишни видове плевели- звездица, овчарска торбичка, полскa незабравка, полско птиче просо, обикновен спореж, злолетница, пача трева, полска овсига, лисича опaшка, бяла лобода, градински кострец, компасна салата, тученица. Комбинираният почвен хербицид Метофен в приложените дози проявява добра хербицидна ефикасност върху всички едногодишни плевели, формиращи плевелната асоциация в редовата ивица на насаждението. Продължителността на хербицидното последействие е около 150 дни от датата на третиране (фиг.1). Външни симптоми на фитотоксичност и видими смущения в растежа на дърветата от вариантите, в които бе приложен Метофен, не бяха наблюдавани. Данните от биометричните измервания са еднопосочни през годините на проучването и се разглеждат осреднени. При растенията и вариантите, където бе приложен Метофен (вар. 2 и 3) площта на напречното сечение има по-високи стойности от тази в контролата (фиг. 2). Следователно може да се приеме, че Метофен в приложените дози няма депресиращо влияние върху биометричните показатели. Аналогични са получените резултати за влиянието на хербицида върху средната дължина на едногодишния прираст (фиг. 3). Отново се отчитат по-високи стойности от контролата при растенията от вариантите, където е приложен Метофен. Разликите обаче не са статистически доказани. По- високите стойности на биометричните показатели вероятно се дължат на отсъствие на депресиращо влияние на приложените дози Метофен върху растежа на дърветата и на ефикасния контрол върху плевелната растителност. Получените резултати за добива показват, че не се наблюдава депресиращо влияние на нарастващите дози Метофен върху величината на добива и средната маса на един плод (фиг.4). Най-висок е добивът при растенията от вар. 2 (Метофен-160 мл/дкa). Разликите с контролния
вариант не са статистически доказани. Следователно и най-високата приложена доза няма депресиращо влияние върху добива. Получените резултати за ефекта от използването на Метофен го характеризират като надежден продукт с възможности за приложение в овощни насаждения. Добрата хербицидна ефикасност, както и наличието на контактно действие върху плевелите, не изискват предварителна обработка на редовата ивица преди внасянето му, което го прави по-лесно приложим, особено за насаждения върху вегетативни подложки, където се препоръчва избягване на механизирани почвообработки, поради по-плитка коренова система.
36
бр. 7–8, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
ИЗВОДИ Комбинираният хербицид Метофен проявява добра хербицидна ефикасност върху редица едногодишни плевелни видове в редовата ивица на насаждението и периода на ефективно хербицидно последействие е около 5 месеца, което осигурява надежден контрол на заплевеляването през по-голямата част от вегетацията на черешовата култура. Външни симптоми на фитотоксичност и видими смущения в развитието на дървета след прилагане на Метофен в проучваните дози не се наблюдават. Не се отчита намаляване на площта на напречното сечение на стъблото, дължината на едногодишния прираст и добива,след прилагане на Метофен в дози 160 и 240 мл/дкa. Данните за хербицидната ефикасност на приложените дози позволяват за контрол на плевелите в черешови насаждения рано напролет, преди начало на вегетация, да се прилага Метофен в дози 160 и 240 мл/дкa. Заря Ранкова, Кольо Колев – ИО – Пловдив
При климатичните условия на България ябълката се нуждае от напояване, тъй като количеството на валежите е недостатъчно за осигуряване на необходимата вода за получаване на нормален добив. Недостигът на вода, както и нейният излишък влияят отрицателно на нормалното развитие на ябълката. През 2010 г. в страната са напоявани 42,9% от ябълковите насаждения, като 62,2% от тях са с капково напояване, което го определя като предпочитан метод (МЗХ, Агростатистика, 2010). Ниската почвена влажност при някои сортове, предизвиква листопад още през юли, плодовете издребняват и стават безвкусни, дърветата не залагат нормален брой плодни пъпки за следващата година. В редица изследвания е установено, че капковото напояване влияе положително върху плододаването на ябълката (LicznarMałańczuk, 2002; Rzekanowski, Rolbiecki 2000). Във връзка с очертаващия се в страната воден дефицит си поставихме за цел да установим икономическия ефект и репродуктивните прояви на ябълковите сортове Флорина и Фрийдъм при различни режими на напояване. Изследването е извършено през периода 2008-2010 г. в насаждение на Институт по земеделие – Кюстендил, създадено през пролетта на 1998 г. Дърветата са от два ябълкови сорта Флорина и Фрийдъм, присадени на семеначета от Златна Пармена и вегетативната подложка ММ 106. Разстоянията на засаждане са 4 м в междуредията и 3,5 м в реда. Почвата е силно излужена канелена горска със слабо кисела реакция, по механичен състав средно до тежко песъчливо-глинеста, с ниска порьозност
и висока обемна плътност и се поддържа в черна угар. Напояването се извършва чрез капкова инсталация. Поливните крила са разположени върху телена конструкция на височина 0,5 м от почвената повърхност. В редовете са монтирани по 3 капкообразувателя на дърво - 1 от едната страна на разстояние 0,75 м и 2 от другата страна – на 0,75 м и 1,75 м от стъблото, с дебит 2,3 л/ час. Изпитани са следните варианти: I - поливен режим със 100 % сумарно водопотребление (ЕТ); II – редуциран поливен режим с 60 % ЕТ; III – неполивен (контрола). Прогнозирането на поливките се извършва чрез определяне величината на изпарението
от свободна водна повърхност с изпарител тип „клас А”. Добивът е определян чрез измерване на количеството на плодовете (кг) на всяко опитно дърво при беритбата. Качеството на плодовете е изразено чрез процента на плодовете от клас екстра, първо и второ на едно дърво от повторение. Икономическият анализ е извършен въз основа на показателите - разходи, получената брутна продукция и нетен доход. Приложението на поливните режими оказва положително влияние върху величината на добива. През трите години на изследване при условията на поливен режим 100% ЕТ добивът при Фрийдъм/ММ 106 е повисок от 1,91 до 34,64% от този при контролата. При Фрийдъм/ Златна Пармена увеличението е през 2008 и 2010 г. и достига до 39,04% (табл. 1). При Флорина/ ММ 106 повишението над неполивния вариант е в по-големи граници - от 16,25 до 386,11%. При Флорина/Златна Пармена достига до 105,29%. При същата сортоподложкова комбинация през 2009 г. е установено понижение от 178,26% и разликите са статистически доказани със средна степен на достоверност. Добивът от Фрийдъм върху
Фиг. 1. Качество на плода, %
сп. „Земеделие плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
37
Икономически измерения
РЕПРОДУКТИВНИ ПРОЯВИ НА ЯБЪЛКАТА ПРИ РАЗЛИЧНИ ПОЛИВНИ РЕЖИМИ
Таблица 1. Добив, кг/ дърво сортоПоливен режим/ подложкова комбинация 2008 неполивен Фрийдъм/ 40,7 60% ЕТ ММ 106 63,9** 100% ЕТ 54,8* неполивен Фрийдъм/ 41,5 Златна 60% ЕТ 55,2** Пармена 100% ЕТ 57,7*** неполивен 53,0 Флорина/ 60% ЕТ ММ 106 61,4 NS 100% ЕТ 69,4 NS неполивен Флорина/ 35,9 Златна 60% ЕТ 65,5* Пармена 100% ЕТ 73,7*
година
средно за периода
2009
2010
кг/дърво %
15,7 21,4 NS 16,0 NS 29,2 31,0 NS 15,7* 3,6 1,6 NS 17,5 NS 12,8 3,9** 4,6**
55,8 90,2* 72,6 NS 52,4 91,8** 72,2 NS 72,6 127,6*** 84,4 NS 84,0 130,7* 98,7 NS
37,4 58,5* 47,8 NS 41,0 59,3** 48,5 NS 43,1 63,5** 57,1* 44,2 66,7* 59,0 NS
100 156,42 127,81 100 144,63 118,29 100 147,33 132,48 100 150,90 133,48
LSD at p=0,05% -*, 0,01%-**, 0,001%-***, NS- незначителна разлика Таблица 2. Средно тегло на плода, г сортоПоливен режим подложкова комбинация неполивен Фрийдъм/ 60% ЕТ ММ 106 100% ЕТ неполивен Фрийдъм/ Златна 60% ЕТ Пармена 100% ЕТ неполивен Флорина/ 60% ЕТ ММ 106 100% ЕТ неполивен Флорина/ Златна 60% ЕТ Пармена 100% ЕТ
година
средно за периода
2008
2009
2010
g
%
66 87** 94** 90 118 NS 130* 93 94 NS 108 NS 106 122 NS 145*
122 146* 152* 114 149** 146* 128 150 NS 143 NS 126 135 NS 147 NS
60 88 NS 71 NS 75 102* 80 NS 68 112*** 65 NS 88 131** 87 NS
83 107* 106* 93 123** 119* 96 119* 105 NS 107 129 NS 126 NS
100 128,92 127,71 100 132,26 127,96 100 123,96 109,38 100 120,56 117,76
LSD at p=0,05% -*, 0,01%-**, 0,001%-***, NS-незначителна разлика Таблица 3. Брой плодове сортоПоливен режим подложкова комбинация 2008 неполивен 516,5 Фрийдъм/ 60% ЕТ ММ 106 642* 100% ЕТ 562 NS неполивен Фрийдъм/ 479,8 Златна 60% ЕТ 369,5 NS Пармена 100% ЕТ 436,3 NS неполивен 217 Флорина/ 60% ЕТ ММ 106 201,8 NS 100% ЕТ 303 NS неполивен Флорина/ 228,8 Златна 60% ЕТ 307,8 NS Пармена 100% ЕТ 286,3 NS
година 2009 131,8 161,8 NS 101 NS 279,5 260,3 NS 173,3 NS 27,3 9,5 NS 117,8 NS 91,8 48,8 NS 37 NS
2010 476,8 350,5 NS 396,5 NS 385 305,8 NS 352,5 NS 415 243,8*** 409,8 NS 327,3 209,5* 304,8 NS
средно за периода брой % 375 100 384,8 NS 102,61 353,2 NS 94,19 381,4 100 311,9 NS 81,78 320,7 NS 84,08 219,8 100 151,7* 69,02 276,9 NS 125,98 216 100 188,7 NS 87,36 209,4 NS 96,94
LSD at p=0,05% -*, 0,01%-**, 0,001%-***, NS- незначителна разлика
38
бр. 7–8, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
ММ 106 и Златна Пармена, отглеждани при 60% ЕТ надвишава добива от неполивната контрола, като освен това е отчетено повишение и над поливния вариант със 100% ЕТ при вегетативната подложка през целия период и през две от годините при семенната. През годините с висок добив Флорина с режим 60% ЕТ има по-добри резултати в сравнение с контролните дървета. Средно за експерименталния период се установи, че в условията на поливен режим 100% ЕТ добивът се повишава спрямо контролата от 18,29 до 33,48% в зависимост от сортоподложковата комбинация, но разликите са статистически доказани само при Флорина/Златна Пармена. При редуцирания режим при всички комбинации се установи статистически доказано по-голямо повишение, от 44,63 до 56,42%, което основно се дължи на механичния състав на почвата и приложената намалена поливна норма е оптимална за условията на експеримента. При подобен експеримент в района на Институт по земеделие – Кюстендил е установена по-висока ефективност на режимите на напояване при предполивна влажност 80 и 70% ППВ (пределна полска влагоемност) (Дойчев и др., 1985). Приложението на режим 60% ЕТ води до повишаване на добива и спрямо другия поливен вариант при Фрийдъм от 22,27 до 22,38%, и в по-малка степен при Флорина – от 11,21 до 13,05%. Средното тегло на плода в условията на режима 100% ЕТ се повишава от 27,71 до 27,96% за Фрийдъм, като разликите са статистически доказани. При Флорина повишението е в по-малка степен от 9,38 до 17,76%. При съпоставяне на двете подложки и при двата сорта при семенната са получени по-добри стойности на този показател (табл. 2). При режима 60% ЕТ повишението над контролата варира от 20,56 до 32,26% с доказаност при всички сортоподложкови комбинации
Таблица 4. Плътност на плода, кг/cм² сортоПоливен режим подложкова комбинация неполивен Фрийдъм/ 60% ЕТ ММ 106 100% ЕТ неполивен Фрийдъм/ Златна 60% ЕТ Пармена 100% ЕТ неполивен Флорина/ 60% ЕТ ММ 106 100% ЕТ неполивен Флорина/ Златна 60% ЕТ Пармена 100% ЕТ
година
средно за периода/
2009
2010
kg/cm²
%
9,18 6,84*** 6,61*** 7,79 6,70* 6,28* 9,58 7,73** 7,66** 8,31 7,58* 7,54*
9,39 7,10*** 6,91*** 9,05 6,96*** 6,57*** 8,32 7,03*** 6,57*** 7,78 6,66** 6,13**
9,29 6,97*** 6,76*** 8,42 6,83*** 6,43*** 8,95 7,38* 7,12** 8,05 7,12*** 6,84***
100 75,03 72,77 100 81,12 76,37 100 82,46 79,55 100 88,45 84,97
LSD при p=0,05% -*, 0,01%-**, 0,001%-***, NS-незначителна разлика
с изключение на Флорина/Златна Пармена. При сорт Фрийдъм се установи повишение и над режима с напояване 100% ЕТ до 3,36%, а при Флорина/ММ 106 до 13,33%. Приложението на поливните варианти при двата сорта, присадени върху семенната подложка намалява броя на плодовете до 15,92% при 100% ЕТ и до 30,98% при редуцирания в сравнение с контролата (табл. 3). Напояването на дърветата, присадени върху вегетативната подложка увеличава броя на плодовете с 2,61% при Фрийдъм при режим 60% ЕТ и с 25,98% при Флорина при другия поливен вариант. При останалите комбинации се отчита намаляване броя на плодовете. Напояването оказва поло-
жително влияние върху качеството на плодовата продукция, като повишава добива от клас екстра при четирите изпитвани сортоподложкови комбинации (фиг.1). При напоявания вариант със 100% ЕТ количеството варира от 49,46 до 68,07% от общия добив, а при условията на варианта с намалена поливна норма - от 58,59 до 74,96%. При трите режима и при двата сорта поголямо количество плодове от клас екстра е получено от комбинацията със семенната подложка. По отношение на добива от клас I се установи най-висок процент плодова продукция при неполивния вариант при три от изпитваните комбинации. При поливните варианти по-голямо количество плодове са получени от присадените върху вегетатив-
Фиг. 2. Брутна продукция, нетен доход и производствени разходи, лв/дкa
ната подложка. При всички изпитвани сортоподложкови комбинации най-висок добив от клас II е получен от варианта с неполивен режим. При трите режима на напояване и при двата сорта по-голямо количество второкачествени плодове са получени от дърветата, присадени върху вегетативна подложка. През годините на изследване стойностите на плътността на плодовото месо са най-високи при неполивния вариант при всички сортоподложкови комбинации (табл. 4). Средно за периода плътността на плодовете, получени в условията на напояване със 100% ЕТ е по-ниска от контролата с 23,63-27,23% при Фрийдъм и с 15,03-20,45% при Флорина. Тези разлики са статистически доказани при висока степен на достоверност. В по-слаба степен е понижението спрямо поливния вариант с 60% ЕТ – от 3,01 до 5,86% в зависимост от комбинацията. Стойностите на показателя при варианта с редуциран режим са под тези на контролата с 18,8824,97% при Фрийдъм и с 11,5517,54% при Флорина. При двата сорта и при трите режима поплътно плодово месо се установи при вегетативната подложка. В сравнение с неполивния вариант и при двата сорта е получена по-висока брутна продукция от вариантите на напояване със 100% ЕТ и нарушен поливен режим с 60 % ЕТ. Най-висока е стойността на брутната продукция при Флорина върху Златна Пармена с нарушен поливен режим, а най-ниска при неполивния вариант на Фрийдъм върху ММ 106 (фиг.2). Напояването с поливен режим 100% и 60% ЕТ е свързано с влагането на допълнителни материални разходи. Поради получаването на допълнителна продукция са направени и допълнителни вложения за нейното прибиране. Най-голям размер на производствените разходи на 1 декар имат дърветата, отглеж-
сп. „Земеделие плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
39
Храни
дани при поливен режим 60% ЕТ, следвани в низходящ ред от този при дърветата, напоявани със 100% ЕТ и контролата. Полученият нетен доход от декар и при двата сорта е с повисока стойност при вариантите на нарушен поливен режим. При Флорина на подложка Златна Пармена е с 89,18% повече от контролата, а на ММ 106 с 93,92%. За Фрийдъм стойностите са съответно 109,54% и 154,64%. От проведените изследвания се установява, че направените разходи за напояване са икономически оправдани и намаляването на поливната норма
води до по-високи икономически резултати. ИЗВОДИ В условията на поливен режим 100% ЕТ добивът се повишава спрямо контролата от 18,29 до 33,48% в зависимост от сортоподложковата комбинация. При редуцирания режим - 60% ЕТ се установи по-голямо повишение от 44,63 до 56,42%. Напояването със 100% ЕТ води до повишаване на средното тегло на плода от 28 % за Фрийдъм и в по-малка степен при Флорина – 9,38 до 17,76%. При режима 60% ЕТ повишението над контролата варира от
20,56 до 32,26% в зависимост от сортоподложковата комбинация. Приложението на поливните режими оказва положително влияние върху качеството на плодовата продукция, като повишават добива от клас екстра при четирите изпитвани сортоподложкови комбинации. Икономическият ефект и при двата сорта е по-висок при вариантите на редуциран (60% ЕТ) поливен режим. И. Радомирска, А. Здравкова Институт по земеделие, Кюстендил
БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ – РЕЗУЛТАТ Системата за безопасност на храните, на настоящия етап решава два основни проблема: 1. В ъведе в практиката иновативен капацитет по цялата хранителна верига, което означава: стотоци хиляди нови работни места, с нова, съвременна компетентност на човешкия ресурс; огромен брой малки и средни предприятия с висока конкурентна способност; възможност за управление на самата система за безопасност на храните по цялата хранителна верига. 2. Създаде нови финансови потоци насочени, към: иновативно развитие на образователните системи; нови подходи за информираност на гражданите относно потребности от храни, съответстващи на техния функционален и здравословен статус (т.н. интелигентни опаковки); нови подходи за повишаване на ефективността от приложение на хигиенния хранителен дизайн (тотален информационен поток, в реално време).
(продължава в следващия брой) Доц. д-р П. Параскова, ИИРХ – Пловдив Доц. д-р Ем. Дамянова, ПУ „П.Хилендарски” 40
бр. 7–8, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
В последно време много се говори за екология, но все още недостатъчно се работи за опазване на околната среда. Недостига на енергийни източници кара хората да търсят алтернативи на първичните горива, защото с времето те стават все по - недостатъчни. Такава алтернатива са биогоривата. Биогоривата се получават от органични или отпадни материали от селскостопанските производства и дървопреработвателната промишленост. Те имат уникална роля в енергийната политика на Европа. Понастоящем са единственият пряк заместител на основните горива, който е наличен в широк мащаб. Второ огромно предимство на биогоривата е фактът, че тяхното производство и употреба водят до намаляване на емисиите на парникови газове. Производството на биогорива предлага ползи, както за сигурността на доставките, така и за политиката на регулиране промените в климата. За разлика от другите култури, тютюнът не се оценява еднозначно. Сатанизирана от мнозина, тази култура всъщност притежава огромен полезен потенциал, който все още не се използва рационално. Успешната идентификация и извличане на пазарно значимите, биологично активни компоненти на тютюна е необходимата отправна точка за развитие на неконвенционално (алтернативно) използване на тютюневата суровина и растителните остатъци. Това ще позволи, както по-добро оползотворяване на отпадъците от тютюнопроизводството и тютюневата индустрия, така и отглеждане на културата с енергийна и екологична насоченост. Същевременно ще се запази и дори повиши неговото значение за страната. В редица страни това вече е осъзнат факт. В Индия тютюна отдавна се отглежда и като лекарствено растение за целите на фармацевтичната промишленост. В Италия е създаден високодобивен на семена сорт и технология за отглеждането му, при която се добиват до 1000 кг семена от дка, респективно 350-400 литра масло за биодизел. Това значително надхвърля добива от отглежданите сега енергийни култури – слънчоглед, рапица и т.н. Освен масло тютюневото семе е богато и на белтъчни вещества(25-30 %) Останалият след извличане на маслото шрот е подходящ за изхранване на животни. В САЩ пък, по пътя на генната модификация е създаден сорт тютюн с високо съдържание на захари в листата, от който се получава биоетанол Понастоящем в България се отглежда тютюн от четири сортови групи – Виржиния, Бърлей, Басми
Екология
ТЮТЮНЪТ КАТО ЕНЕРГИЙНА КУЛТУРА
и Кабакулак, на площ от около 20 000 хектара. Общата получена растителна биомаса е около 120-150 000 тона. От нея сега се използват само 30 % (листната маса), останалото (филизи, стебла, семена) се разхищава. Остатъците от тютюнопроизводството лесно могат да бъдат използвани като енергиен източник. Потенциалът на растителните остатъци от производството на тютюн в България от около 100 000 тона, се равнява на 20 000 тона нефтен еквивалент. Най-голяма част от биомасата формирана от тютюна се пада на стеблата – над 60 %. От тютюневите стебла след елементарна обработка могат да се приготвят брикети или пелети. Цената на тези брикети зависи от цената на основния материал, производствената технология, капацитета на инсталацията и т.н. Тя може да варира от 60 евро на тон в Латвия до 190 евро на тон във Франция. Там където няма инфраструктура, цената на брикетите се оскъпява, но въпреки това те все още могат да се конкурират с някои тарифи на електричеството, по-скъпи форми на газ (бутилирана газ) и други твърди горива. Потенциалният разход за екобрикети е по-нисък от този за течно гориво и би бил по-нисък от разхода за газта, ако въпросите по глобалната доставка доведат до увеличаване на цената на газта или субсидии по индустрията за изкопаеми горива се пренасочат към възобновяемите енергийни източници. Използването на това гориво намалява нуждата от изкопаеми горива и отделяните емисии на CO2, ефективността на превръщане е много висока (до 90%) и нивата на токсични емисии са много ниТаблица 1. Съотношение и тегло на различните части от тютюневото растение Тип тютюн
листа (г) Виржиния 200 Бърлей 150 Ориенталски 50 Средно
% 39,2 36,6 37,0 37,6
стебла (г) 300 250 80
% 58,8 61,0 59,3 59,7
семена (г) 10 10 5
сп. „Земеделие плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
% 2,0 2,4 3,7 2,7
41
общо (г) 510 410 135
Таблица 2. Количество семена от различните типове тютюн Сортова група засети площи (дка) Виржиния 50 000 Бърлей 20 000 Ориенталски 70 000 Каба кулак 30 000 Общо 170 000
добив добив от декар от цялата площ (кг) (т) 20 1000 20 400 30 2100 30 900 4 400 (1 500 масло)
ски. Нашите изследвания на дима от тютюневи стебла от трите типа тютюн, сравнен с дима от чамова дървесина показаха, че: • съдържанието на катран и въглероден монооксид в дима от чамова дървесина (с изключение на дима от стебла на сортова група Виржиния) превишава съдържанието им в тютюневите стебла; • съдържанието на никотин в дима от тютюневи стебла и чамова дървесина е под границата на количествено определяне (LOQ); • съдържанието на формалдехид в дима от чамова дървесина многократно ( в пъти) надхвърля това в дима от тютюневи стебла. При реална възможност за производство на 90 000 т брикети у нас, може да се осигури отоплението на близо 9 000 семейства в тютюнопроизводителните райони, като се спести изсичането на голям брой дървета. Друг много ценен, но неизползваем сега енергиен източник са тютюневите семена (съдържат около 30-35 % мазнини). Ежегодно при тютюнопроизводството се получават значително количество семена, които сега не се оползотворяват, а се заорават. Грубата сметка показва, че от сега отглежданите 20 000 хектара тютюневи площи, могат да се получат около 5 000 000 кг семена, от които да се добие 1 500 000 – 2 000 000 кг масло. Това масло е отлично гориво – биодизел. ИТТИ е в състояние да предложи на заинтересовани организации сортове тютюн високопродуктивни на семена и технология за получаване на две реколти семена от едно насаждение. Съгласно Протокола от Киото за намаляване на вредните емисии, подписалите го 141 страни, включително страните членки на ЕС, се задължават да намалят отделянето в околната среда на Таблица 3. Биомаса от тютюневи стебла Тип тютюн
засети площи (дка) Виржиния 50 000 Бърлей 20 000 Ориенталски 100 000 Общо 170 000
42
бр. 7–8, 2012 г., сп.
добив от декар (кг) 600 500 500
добив от цялата площ (т) 30 000 10 000 50 000 90 000
„Земеделие плюс”
вредни газове, като един от начините е използване на биогорива. Всяка от страните се задължава да използва определен процент биогориво. Приета е Директива 2003/30/ЕС на Европейския съюз за насърчаване използването на биогорива в транспортния сектор. Директивата изисква всички държави членки да гарантират минимален дял на биогоривата в общото потребление на горива, използвани в транспортния сектор, като се поставят още и национални индикативни цели в съответствие с референтната стойност на директивата – дял на биогоривата от 10 % до 2020 год. Тютюнът успешно може да се отглежда за ремедиация на замърсени с тежки метали почви. В някои страни, на площите в преходен период към биологично земеделие се засажда тютюн с цел очистването им. Замърсяването на почвите с тежки метали е сериозен екологичен проблем. Фиторемедиацията е начин за очистване на замърсени земи посредством растения, притежаващи хиперакумулационна способност, каквото е тютюневото растение. Характерно за тютюневите растения е това, че те притежават способност да извличат от почвата тежки метали в значително по-висока степен от другите растения. Така например съдържанието на кадмий в повечето селскостопански култури е от порядъка на 0.01 – 0.1 мг/кг , докато при тютюна концентрацията на кадмий се движи от 0.2-3.6 мг/кг (2-3 до 20-30 пъти повече). Това се отнася до голяма степен и за други тежки метали. Получената зелена биомаса от тютюна отглеждан за ремедиация на замърсени почви може да се използва за получаване на етанол – етилов алкохол, или като биогориво. Поради факта, че тютюнът не е храна, нито фураж и се отглежда на ограничени площи, той се очертава като по-добър растителен източник за производството на несвойствени протеини отколкото люцерната и спанака. Единственият естествен, преобладаващ протеин с търговско значение в тютюна (Rubisco- 1,5- ribulose bisphosphate carboxylase/oxyhenase) е изключително подходящ за използване като добавка в хранителната диета на хората и животните. Извличането на протеина може да бъде съчетано с предварителна екстракция на повърхностните биологично активни вещества, дитерпеноиди, захарни естери и въглеводороди при преработката на зелената биомаса на тютюна.
Таблица 4. Получавана биомаса от тютюна в България Сортова група площи (дка) Виржиния 50 000 Бърлей 20 000 Басми 70 000 Каба кулак 30 000 Общо 170 000
листа (т) 9 000 4 000 11 000 5 000 29 000
стебла (т) 30 000 10 000 35 000 15 000 90 000
семена (т) 1000 400 2100 900 4 400
обща биомаса 40 000 14 400 67 000 20 900 123 400
та освен хранителните вещества, съдържат алкалоида НИКОТИН, който след разграждане на лис№ ПОКАЗАТЕЛ ПРОБА тата в почвата действа като пестицид и репелент Басми Виржиния Бърлей Дървесина (отблъскващо) за някои почвообитаващи насекоми 1. маса, мг 630 622 640 463 (попови прасета, сиви червеи и др.) 2. Влага % ИТТИ вече работи по договор за разрабо3. катран, мг/цигара 12,31 12,53 11,28 13,69 тване на проектно решение за оползотворя4. никотин в дима, мг/циг. ≤LOQ ≤LOQ ≤LOQ ≤LOQ 5. въглероден окис, мг/циг. 6,63 7,82 5,94 6,77 ване на растителни остатъци от цигарено6. формалдехид, мкг/циг. 65 ±10 54 ± 8 43 ± 6 169 ± 27 то производство с фирма за събиране и уни7. ацеталдехид, мкг/циг. 176 ± 30 122 ± 20 142 ± 24 114 ±17 щожаване на отпадъци от индустриалното производство. LOQ – граница на количествено определение (0,062 мг/циг.) Друг недостатъчно оценен досега факт е, че Много от тези компоненти представляват ценна именно тези райони, които са без алтернатива на суровинна база за получаването на фармацевтютюнопроизводството, са всъщност и най-чистите тични, парфюмерийни и технологични продукти. в екологическо отношение райони на България. В Дестилационният продукт от тютюна съдържа последно време, а и за в бъдеще производството значително количество етерично масло, чиято на екологично чиста (органична) продукция ще е неутрална фракция се характеризира със специнай-ценното предимство за всяко селскостопанско фични ароматични свойства. На тази база ИТТИ производство. Такава продукция се котира и оцеи ИРЕМК-Казанлък имат съвместно разрабонява значително по-високо от конвенционалната. тени мъжки и дамски парфюм, който се приеИ не на последно място, от значение е, че ма с голям интерес в страната и чужбина. докато биоенергийните култури могат да се Както растителните остатъци на другите растеконкурират за площ с хранителните култуния (треви, храсти, дървета), така и тези на тютюна ри, то при тютюна едновременно с оползомогат да се използват за торене на почвата. В 100 творяване на най-бедните и непродуктивни кг тютюневи листа от макроелементите се съдърплощи и голямото количество растителни жат приблизително 2-3 кг азот, 1-2 кг фосфор и 3-4 остатъци е възможно да се постигне знакг калий. чителен екологичен, социален, демографски, Тютюневите остатъци може да се внасят без икономически и фискален ефект от отглеждопълнителна обработка с есенната подготовка дането му. на почвата или след компостирането им с първата Доц. д-р Христо Бозуков пролетна обработка на площите. Тютюневите лисИТТИ, Пловдив Таблица 5. Съдържание на вредни вещества в дима от тютюневи стебла и дървени стърготини
УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ (продължава от брой 6) 2. Н АСОКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ – МЕТОДИ ЗА ОБЕЗВРЕЖДАНЕ По данни на Националния Статистически Институт /НСИ/ през 2000 г. близо 99,4% от градското население е обхванато от услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, а при селското проценът не надвишава 33. Най-голям относителен дял имат битовите и промишлени отпадъци, чието количество представлява обикновено от 94 до 99,5% от отпадъците в дадено населено място. Отпадъците нарастват по-бързо, а възможностите за обезвреждане, с които разполагаме не са много. При избора на решение трябва да бъдат отчетени техническите, икономически и екологически фактори. Цялата система трябва да се оптимизира с помощта на различни методи, така, че най-добрия ефект да се постигне при възможно
най-ниски финансови разходи. Изборът на метода за обезвреждане на отпадъците трябва да е във връзка с организацията на цялото отпадъчно стопанство, целите на което могат да бъдат формулирани в 5 основни задачи: 1. Максимално намаляване на остатъците и отпадъците при различните производствени дейности.
сп. „Земеделие плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
43
2. Включване на производствените остатъци отново в производство. 3. Възвръщане на възможно най-голямо количество вторични суровини от събраните и извозени отпадъци. 4. След отделянето /чрез сортиране/ на вторични суровини да се използват остатъци в преработващите процеси естествени, т. е. биологични или изкуствени, т. е. термични. 5. Остатъците от окончателното обезвреждане да се депонират организирано при осигуряване на минимално натоварване на околната среда. Обезвреждането на отпадъците се извършва главно по следните 3 начина: 1.депониране /складиране/ на сметища; 2. преработка в компост; 3. изгаряне в пещи за отпадъци. На този етап доминира депонирането. На сметищата се обезвреждат приблизително 95% от всички отпадъци на нашата планета. Те заемат много големи площи, които могат да бъдат използувани по различни начини и които след много години могат да бъдат възвърнати частично в резултат на добре извършена рекултивация след прекратяване на експлоатацията им. Анализирайки отпадъчното стопанство у нас се вижда, че свободните терени предназначени за сметища са ограничени. Това трябва да бъде стимул за търсене на процеси и методи, които заемат по-малка площ. Най-важният фактор, който решава избора на процеса е състава на отпадъците, които могат да се използуват за преработване и обезвреждане в даден процес, а в друг - не. – КОМПОСТИРАНЕ. На компостирането на отпадъците у нас и в редица европейски страни не се обръща достатъчно внимание. Компостът представлява органичен резерв и стремежът към включването му в екологичната верига трябва да бъде основен критерий при избора. Чрез компостиране могат най-добре да се решат проблемите без утежняване на околната среда, като се използват и утайки от пречиствателните станции за отпадни води- ПСОВ, и органични отпадъци в селското стопанстнво. Компостирането е един от най-ефикасните методи за обезвреждане на отпадъците. Той се основава на обмяна на веществата в биосферата. Компостирането може да се определи като кислороден процес на ускорено превръщане на органичната материя в продукти, необходими за развитието на живота. В резултат на биологичното им разлагане се получава органичен тор- компост. Процесът компостиране може да се дефинира като частична минерализация и хумификация на органичните субстанции. Разлагането и синтеза на компостния материал протичат благодарение 44
бр. 7–8, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
на микрофлората и микрофауната. Оптималният добив на компост зависи от многобройни елементи, както на самата система, така и на околната среда. Факторите, влияещи на компостирането, определящи интензивността на микробиологичния процес са: – местни условия- непрекъсната или временна аерация или анаеробиоза, влажност, температура, физико-химичен състав на отпадъците, особено съдържанието на азот, необходим за микроорганизмите; – характер на микрофлората и микрофауната, които предизвикват процесите на разлагане и синтез; – характер на растителните остатъци /отчасти животински/, които се хумифицират. Технологиите или методите за производство на компост могат да бъдат квалифицирани по три основни параметъра: – използване на кислорода - биват аеробни и анаеробни. Аеоробното компостиране протича побързо, по възможност при по-висока температура и без неприятни миризми. Голяма част от съвременните методи на компостиране са аеробни. – температура - според нея различаваме мезофилни и термофилни процеси. Мезофилното компостиране се извършва при температура близка до температурата на околната среда - 15-250 до 350 С. Термофилното компостиране се осъществява при температура 46-650С. В повечето процеси в практиката се използуват микроорганизми от двата температурни стадия. Изхождайки от начините за подготовка и провеждане на процесите на компостиране различаваме няколко начина. – Компостиране с предварителна подготовка на материала - съществуват 2 основни начина за такава подготовка- механично раздробяване на отпадъците и биологично ускоряване на разлагането на отпадъците. Известните по този начин матоди за компостиране могат да се разделят на следните групи: а/ полево компостиране - на правилни фигури, пирамиди, диги, което може да се осъществи без предварителна обработка и с предварителна обработка на отпадъците; б/ компостиране в биокамери- статични, динамични и от междинен тип; в/ компостиране чрез брикетиране. Целият процес на компостиране може да се раздели на редица последователно свързани операции. Техният ред може да се изменя в зависимост от използуваните методи. Общо взето могат да се обединят в 3 главни групи: подготовка на суровината, получаване на суровия компост, получаване на узрял компост и окончателно готов компост.
Пресният компост не трябва да се съхрява, тъй като той продължава интензивно да се разлага анаеробно, по време на съхранение. Готовият зрял компост трябва да се съхранява на малка площ в голям обем като се възпрепятства измиването от дъждовните води и отвяването от вятъра. - Компостиране на утайките от пречиствателните станции за отпадъчни води /ПСОВ/ За подобряване на свойствата на утайките, може да се изготвят компостни смеси с органични пълнители /торф, слама, зелена маса, стърготини/, извън терена на пречиствателната станция или на специална площадка. Оптимално се явява добавяне на оборски тор до 25% по маса. При това се ускоряват процесите на агрегатиране на компостната маса и нейната дезодорация /обезмирисяване/. – компостиране на утайки с растителни отпадъци Експериментирано е компостиране в различно съотношение утайка : растителни остатъци 1:1 и 1:0,5 от сътрудници на Института по почвознание. Размерът на компостната фигура е 5/5 м с височина 1,5-1,8 м. Следени са същите показатели, посочени по-горе: влага, температура, приток на въздух. В периода от май до септември за пълното съзряване на компоста на основата на слама или растителни остатъци са достатъчни 1,5-2 месеца. За това време се повишава биологичната активност при торенето, намалява се концентрацията на амониев азот, а се повишава концентрацията на нитратния азот и подвижен фосфор. – компостиране на утайките с ТБО Утайките от ПСОВ могат да се компостират съвместно с твърдите битови отпадъци. При компостирането микроорганизмите предизвикват екзотермични, аеробни реакции при съотношение С/N, по-малко или равно на 16. Тези реакции протичат много добре при влажност 37-42% при постоянно подаване на кислород. Увеличаването на съотношението в компостируемата маса забавя началото на реакцията и нарушава оптималното съдържание на вода, затормозява хода на реакцията и разпада.
При съвместно компостиране на утайки и отпадъци различаваме три стадия: подготовка, узряване на компоста и допълнителна обработка. Сместа от отпадъци и утайки осигурява бързо и пълно изгниване до получаване на крайния продукт- компост, добър от санитарно-хигиенна точка и годен за продължително съхранение. Заводите за съвместно компостиране на утайки и твърди битови отпадъци заемат сравнително малки площи и могат да се разполагат до жилищни рйони. – компостиране на утайки чрез брикетиране Компостирането по метода на брикетирането представлява едно от по-новите оригинални решения за съвместно обезвреждане на утайките и отпадъците. Технологията най-общо може да се представи така: Твърдите битови отпадъци след предварителна обработка, включваща отделяне на годните за по-нататъшна употреба отпадъци и раздробени в дробилни машини се смесват с обезводнена утайка с влажност 70% в пропорции, че да се получи смес с влажност 50%. Сместа се изпраща на преса за брикетиране. При брикетирането материалът намалява обема си с 50%. Получените брикети с размери, примерно 20х15х15см се подреждат на тясно прилягащи една до друга купчини в специални складове. В резултат на бързо протичащите биохомични процеси настъпва самозагряване на масата до температура 70о и силно отделяне на пари. След 20 дни брикетите се пренасят в покрити складове, където престояват около 4 седмици. През това време съдържанието на влага намалява с 5%. Стабилизираният материал обезвреден от санитарна гледна точка може да бъде съхраняват продължитлен период от време, тъй като не се влияе от атмосферните условния. След раздробяване и навлажняване на брикетите настъпва бързо възобновяване на биохимичните процеси, а полученият продукт може да бъде използуван като отоплителен или да бъде складиран на пирамиди. Времето за узряване е 2-3 седмици. Отоплителната стойност на брикетите е висока и възлиза на 1700 до 2000 ккал/кг. Методът е използуван в Германия, в завод за обезвреждане на отпадъци и утайки, обслужващ 120 000 жители. Дневно са преработвани по 70 т отпадъци и по 24 т утайки, съдържащи 70% влага. – компостиране на утайките със земни маси Използват се за рекултивация на нарушени терени в района на станцията в съотношение 2:1. (продължава в следващия брой) Проф. д-р Светла Маринова, ИПАРЗ „Н. Пушкаров“
сп. „Земеделие плюс”, бр. 7–8, 2012 г.
45
ПРСР подпомага фермерите и собственици на гори при използване на консултантски услуги Целта на мярката 114 от ПРСР е да се подкрепят фермерите и собствениците на гори да подобрят устойчивото управление на техните стопанства чрез използването на консултантски услуги. Това включва извършване на оценка на стопанството, свързани с околната среда, с хигиената, с регистрация на животните и хуманно отношение към животните. Тази мярка подкрепя земеделските стопани и собствениците на гори при получаването на консултантски услуги. По регламент изискването е да има задължителен минимум на консултантски услуги, включващ предоставянето на съвети за условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Бенефициенти по мярката могат да бъдат фермери - физически или юридически лица, които са регистрирани в ИСАК и/или са земеделски производители по реда на Наредба №3 от 1999 г. За получаване на консултантски услуги в областта на горите допустими са физически, юридически лица и техните сдружения, също и общини, които са собственици на гори. По мярката максималното допустимо плащане е 1500 евро. На бенефициентите се възстановяват 80% от направените разходи. В задължителните консултантски услуги максимално допустимият разход е 240 евро, а за управление на стопанството максималният разход е 300 евро. За група, която е с по-широк обхват от технологични съвети, максимално допустимата стойност е 690 евро. За подпомагане на фермерите за подготовка по агроекологичната мярка максималната левова равностойност е 270 евро. За стопаните, собственици на гори, комплектът е само един и там максималната стойност е 240 евро. Повече информация за мярката може да намерите на интернет страниците на Министерство на земеделието и храните и Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. – www.mzh.government.bg и www.prsr.government.bg
46
бр. 7–8, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”
ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО
МОДЕРНО ЗЕМЕДЕЛИЕ С ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ
Фермери и собственици на гори могат да получат финансова помощ до 1500 евро за ползване на консултантски услуги Новата консултантска Мярка 114 подкрепя фермерите и собствениците на гори да подобрят устойчивото управление на своите стопанства чрез използването на консултантски услуги в рамките на две години.
enrd.ec.europa.eu
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
Програма за развитие на селските райони (2007-2013)
Допълнителна информация и помощ можете да получите на www.prsr.government.bg
ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони: “Европа инвестира в селските райони”
Произведени от най-чистите базови масла в света, продуктите Duratran осигуряват надеждна работа и защита на Вашата техника, по-гладко и тихо движение, без значение от температурата на околната среда. Маслата Duratran се използват в трансмисиите и хидравликите на John Deere, Case IH, Steyr, New Holland, Challenger, Fendt, Valtra, Kubota, Landini, Claas и други.
Лубрифилт ЕООД – oфициален вносител за България София 1574, тържище Слатина – Булгарплод, ул. „Проф. Цветан Лазаров” 13, тел. 02/978 4142, 02/978 5334; факс: 02/978 8256, e-mail: office@lubrifilt.bg www. lubrifilt.bg